ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ И СТРАТЕГИЧЕСКИ...

1

ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ И СТРАТЕГИЧЕСКИ

ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ

2

Същност на информационния мениджмънт

Понятието информационен мениджмънт се е появило в областта на икономическата информатика в края на 70-те години на 20-и век.

В широкият смисъл на думата информационния мениджмънт се занимава със “създаването и използването на информационните ресурси и системи (във всичките им форми и състояния) на стопанските субекти, в целият им жизнен цикъл от дейността на субекта и неговата стопанска дейност”.

3

Направление в мениджмънта, изучаващо специфичните функции и задачи, при осигуряване създаването и поддържането на информационния ресурс за всеки обект.

Определя ценността и ефективността на използването на информационните ресурси при техният допир до другите фактори на производството – труда, и капиталът.


4

В тесен смисъл, информационният мениджмънт се разглежда, като инструмент за решаване задачите по управлението на информационните ресурси, с чисто производствен и технологически характер.


5

В научната литература в зависимост от времевия хоризонт за изпълняването на различните по характер задачи се говори за стратегически (СИМ, за период над 3-5 години) и оперативен информационен мениджмънт (ОИМ, хоризонт до една година).


6

Aкцентът в дейността при СИМ е върху стратегическата визия за бъдещето на информационната система на стопанския субект и на нейното ресурсно осигуряване, в т.ч. инвестиционна политика и бъдещото развитие на взаимодействието със стратегическите фактори (при задължител-но наличие на алтернативи), влияещи на обстановката и ресурсната осигуреност на собствените действия.


7

При ОИМ вниманието е насочено към управлението на информационните потоци, в т.ч. обработката на информацията, разпределението на ресурсите, средносроч-ното планиране и прогнозиране на парамет-рите на основните показатели, по който се оценява развитието на самата организацията и нейните действия.


Независимо от техническото (и технологичното) равнище и мащаба на бизнес-обекта, задачите на информационният мениджмънт са свързани с реализирането на процедурите при функционирането на информационната система, като - изпълняването на управленски функции, при формирането на стратегията за развитие на съществуващата информационна система, планирането на прилагането на нови информационни технологии, организирането на информационно-аналитичната дейност, ръководството, контрола, регулирането и защитата на информационните ресурси

8


9

Създаването на стратегия за развитието на информационната система е свързано със стратегията на самия обект.

От стратегическите цели на обекта зависи какви цели да се поставят в информационната стратегия.

При създаването на информационната стратегия е необходимо да се отчетат предимствата на комплексното обхващане на отделните задачи при информационно осигуряване на управленската дейност, като особено внимание трябва да бъде отделено на систематизацията и на изискванията и ограничаването (минимизирането) на дублирането на информация.


10

Прилагането на системен подход при разработването на информационната стратегия на обекта, гарантира информационната система (ИС) да бъде изградена от ясно дефинирани части.

Целите в информационната стратегия трябва да се концентрират върху най-важните моменти и недостатъците на съществуващата ИС, което ще позволи да се разкрият нови възможности, пред развитието на стопанския субект.

Целите на ИС се разработват от висшите мениджъри в съответствие с тези на стопанския обект, и съобразени с критериите за стопанска ефективност.


11

При планиране на прилагането на нови информационни технологии стремежът на мениджмънта е пълно да бъдат обхванати задачите и дейностите, залегнали в информационната стратегия на обекта.


12

Основен проблем тук е в определянето на приоритетността на задачите, особено при ограничени финансови ресурси. При определяне на приоритетността е необходимо първоначално да се планират задачи, чието решаване носи най-голяма изгода за обекта, като поетапно компютър-ните приложения обхванат и останалите задачи.


13

Организирането на информационно-аналитичната дейност е важен елемент от информационния мениджмънт. Той се занимава, от една страна, с определянето на целите, средствата, формите, способите и процедури за обработка на информацията, а от друга с управленските органи (звена или отделни служители), които ги изпълняват.


14

Ръководството на информационната дейност включва преди всичко координиране на работата по създаването на нова информационна система на обекта или усъвършенстване на съществуващата. Ръководство е необходимо при разработ-ването на стратегия и план и тяхното реализиране и не на последно място при подготовката на кадрите.


15

Контролът, регулирането и защитата на информационните ресурси на информа-ционната дейност са насочени към осъществяване на информационните проце-си и изпълнение на задълженията от страна на участниците в действието на информа-ционната система


16

Като цяло развитието на информационните технологии оказва огромно въздействие върху природата на мениджмънта. Успешният стратегически ръководител задължително трябва да разглежда информационните технологии, като стратегически ресурс, да накара отговорните кадри в областта на технологичното развитие на организацията и в областта на бизнеса да работят заедно за да реализират целите на организацията, но той трябва винаги да следи и анализира несполуките на компанията и да извлича поуки от тях.


17

Налагащото се виждане сред военните теоретици e за началото на “шесто поколение” войни, в които противоборстващите страни ще акцентират своите действия за завоюването на информационно превъзходство, чрез прилагане-то на авангардни процеси в единната система за командване и управление на видовете въоръжени сили, стремеж за минимизирането на загубите в жива сила и дистанционни действия за сломяването на волята на противника, без навлизането на негова територия.

Аспекти на информационния мениджмънт в отбраната

18

Основната цел на въздействието на войната е бил и остава човекът с неговите информационнообработващи възможности, в т.ч. възможностите за взимане на решение, което е основна задача на мениджмънта.

В края на 20-и век понятията “командване” и “управление” така присъщи на военното дело, бележат съществено развитие в сравнение с представите от 80-те година на миналия век.


19

Основното изменение е в интерпретацията на разпределението на функциите между двата термина, като бяха преминати шест етапа в изграждането на командно-информационните системи - от “командване и управление” (C2) през “командване и управление, комуникациoнни системи” (C3), командване и управление, комуникационни и информационни системи, и системи за разузнаване (C4I), до система на системите (System of System – SoS) с акценти на взаймодействието, координацията и сътрудничеството.


20

Целта в “командването и управлението” не е в събирането, обработването и обмена на огромно количество данни (сигнали), което увеличава опастността от информационно претоварване, а в по-бързото и по-лесното достигане от командирите до “разбирането” (смисъла и значението на дадените факти) на ситуацията, като самите те трябва да стигнат до финалните умозаключения.


21

Развитието на този процес е неразривно свързано с търсенето на адекватни решения за намаляването на неопределеността в условията на воденето на военните действия, снижаването на възможните щети за собствените сили и максимално използване на предимствата в създалата се ситуация.


22

Реализирането на управленските функции “командване и управление”, във военното дело, се разглежда в рамките на когнитивнитивната йерархия, който в англоезичната литература е обозначен с акронимът – OODA – Observation, Orientation, Decision, Action или НОРД - когнитивен цикъл - Наблюдение – Ориентация – Решение – Действие

Концепцията за НОРД-когнитивния цикъл е била разработена от полковникът от ВВС на САЩ Джон Бойд, през 1964 г., който предлага модел описващ взаимодействието между две враждуващи групировки, които се опитват да разрешат противоречията си чрез въоръжена борба.


23

СИС се отнасят към приложенията на информационната технология, които се използват за поддържане или формиране на политики, или конкурентни стратегии.

Тези системи трябва да се управляват като непрекъснат иновационен процес – такъв, който поддържа реализирането на нови предимства, които се възприемат от потребителите като ново качество на системите.

Стратегически информационни системи

24

Има две свързващи точки между иновативното управление на СИС и процеса на системния инженеринг.

Едната е в началото при оценяването на технологията, където нововъведението е необходимо, за да разкрие този уникален организационен атрибут, който може да бъде усъвършенстван чрез информацион-ната технология. Това означава, че стратегията на ИС е продукт, или произ-водно на стратегията на командване и управление.


25

Стратегията на ИС се насочва към тези промени в управлението, чрез които се постига значителен резултат посредством приложението на информационната техноло-гия и които са резултат от завършен процес на решение на проблема, където оценката на технологията се изчислява по отношение на нуждите на С2.

Втората свързваща точка на СИС и системния инженеринг е в процеса на изпъл-нение, когато проектантският екип показва новия начин на работа.


26

Предимството на постепенното изпълне-ние на промяната в стратегията на инфор-мационните системи е, че тази промяна може да кореспондира по-ефективно с обединяването на съвременните техноло-гии.

Това изисква оценка на технологията, за да се обяснят тенденциите на развитието на технологията и да се разбере как тези тенденции могат да способстват за по-трайни промени във военните организа-ции.


ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ И СТРАТЕГИЧЕСКИ...

Documents

Transcript of ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ И СТРАТЕГИЧЕСКИ...