1.Географско положение, граници и големина

а/ географско положение-заема северозападната част на страната.Има благоприятно транспортно географско и икономическо положение.

Нараства икономическото значение на дунавските пристанища. От тях с най-голямо значение е Ломското пристанище. С национално значение са фериботните връзки Види-Калафат, Оряхово-Бекет.

б/ граници-на изток – със северен централен регион-на запад – със Сърбия-на север – с Румъния-на юг – с Югозападен регион

в/ големина – 10 606 кв.км или 9,6 % от площа на страната

2.Природна среда

а/ релеф-разнообразен. Малка част от площта на региона е заета от крайдунавски низини, а по-голямата част се пада на Дунавската хълмиста равнина. Тук е разположена и обработваемата земя в региона.

б/ полезни изкопаеми1)рудни

-полиметални и оловноцинкови руди-в Чипровкска и Врачанска планина

-железни руди-в с.Мартиново2)нерудни

-варовици-в с.Кунино и с.Бели извор

-мрамор, гранит- в Берковско-гипс-в с.Кошава

в/ климат-умерено-континентален и планинскиг/ води-макар и малко водните ресурси се

използват комплексно за водоснабдяване, за напояване и добив на енергия

д/ почви-черноземни(с най-важно значение) и канелено горскиГорските ресурси не са големи и са представени предимно от широколистни видове

3.Население и селищна мрежа

Регионът е най-малък брой население, което продължава да намалява и днес. Има една от най-ниските стойности у нас за средна гистота-56 д/км2.

Тази демографска ситуация поражда редица проблеми като обезлюдяванена обширни територии, влошаване на възрастовата структура на населението бр. и качеството на трудовите ресурси.

Относителния дял на градското на селение е по-нисък от този за страната. В етническо отношение региона се отличава с най-нисък дял турско население - едва 0.3% - и висок дялциганско – 6.3%.

4.Стопанство и социална среда

Северозападния регион изостава в икономическо отношение в сравнение с останалите региони. Наблюдава се преобладаване на вторичния сектор за сметка добивнивния. Също така обслужващата сфера не е много добре развита и ангажира малък процент работна ръка.

а / първичен сектор-представен е главно от земеделието.

-растениевъдствоРегионът има спецификация в зърнопроизводствотоВ Дунавската низина и карайбрежните низини е средоточено производството. Зеленчукопроизводството е развито по крайбрежието на рекитеКрай р.Дунав се отглежда тютюн и коноп.В предбалкана са овощията - ябълки, круши, сливи. В равнините части се отглеждат дини и пъпеши. Повсеместно е развито и лозарството

-животновъдствоНай-много се отглеждат биволи, птици и свине. Овцевъдството е развито в южните чсти на региона. Риболовът е застъпен по р.Дунав.

б/ вторичен секторТой е водещ за региона. Специализиращи отрасли

са химическа, хранително-вкусова промишленост и промишлеността за строителни материали, машиностроене, електроника и електротехника.

Машиностроенето, електрониката и електротехниката дават 15% от промишлената продукция в региона. Машиностроенето е представено от подемно-транспортно, електротехническо и селскостопанско. Произвеждат се електрокари в Лом, машинни части в Кнежа, Бяла Слатина и Мездра. Видин е най-големия производител на водни помпи, Белоградчик на телефонни апарати, Враца на металорежещи инструменти и медицинско оборудване.

Химическата промишленост е средоточена във Видин и враца. Във Видин се произвеждат полиамидни влакна и автомобилни гуми. „Химко” във Враца осигурява синтетичен амоняк, карбамид и други хим. изделия.

Много добре е развита промишлеността за строителни материали. при с.Бели Извор се произвежда цимент. Около Мездра и Искърския пролом се добиват вар и строителен камък.Мебели се произвеждат в Монтана.Леката промишленост е представена с производството на памучни, копринени изделия, трикотаж и конфекция.

в/ третичен сектор-по-слабо развит.Транспортът е представен от всички видове.Железопътния транспорт превозва главно транзитни

товари от и до основните пристанищаВажно е значението на фериботни връзки през р.Дунав. От Враца до с.Бели извор е прокаран газопровод.

Регионът разполага със значителни туристически ресурси.

5.Териториални особености

Най-гъсто населени и икономически развити са териториите около основните пътища в региона.

Обезлюдяването и стопанското изоставане по западната граница са взели все по-големи размери.

6.Селища

а/ Враца

б/ Видин

в/ Монтана

Най-голямото селище на региона и областен център. Център е на различни промишлени производства – машиностроене и

металолеене, химич., ХВП и текстилната промишленост. Изходен пункт за много туристически маршрути.

Видин е областен център. Градът разчита на връзката с Калафат и Неготин, на химическата, на

машиностроенето и на ХВП. Видин е безмитна зона. Най-забележителния му обект е крепостта Баба Вида.

Той също е областен център. Разположен е до р.Огоста. Има предприятия на машинотроенето, текстилната и

ХВП, прозивежда строителни материали.

7.Екологична ситуация

Стопанската дейност в региона е довела до нарушаване на природната среда в регионите на добив на полезни изкопаеми, около промишлените центрове-Монтана, Враца, Видин, Колодуй и др. Около 75хил. дек. от региона са замърсени с тежки метали. В редица региони е рзвита ерозията. Провеждат се залесителните мероприятия в планинските региони.

Благодаря за вниманието!