OM newspaper August 2012

ОМ – СЪЗДАВАМЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ

ОТВОРЕНО И ПОЛОЖИТЕЛНО

ОМ ВЕСТНИК

брой 10, август 2012

ОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самооргани- зация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непре- къснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създаваме и жънем плодовете на щастието. Обединени сме от общите си стойности и стремежи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отговорно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъс- нато развитие не само в отделния човек, но и по- ложителни и отворени взаимодействия между хо- рата и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.

Развитие на ОМ През август в ОМ се случиха много хубави

неща, като една от най-добрите новини, е че

получихме от проф. Паули правата за

некомерсиалното разпространение на басните,

създадени по „Синята икономика” сред

българските деца.

Като част от проекта Синя Икономика,

професор Паули е адаптирал

предприемачествата от едноименната книга

под формата на кратки басни за деца. Децата

са не само нашето бъдеще, но и нашето

настояще. Затова е важно да им осигурим

необходимите условия, за да могат те да

мечтаят и творят за един по-добър свят. Тези

прекрасни басни по лесен, забавен и достъпен

начин учат децата на:

� научни знания, предимно от физиката,

биологията и химията

� емоционална интелигентност,

� изкуство,

� природосъобразен, цялостен и устойчив

начин на живот,

� предприемачество,

� и някак си междудругото и на английски и

български език

Вече имаме преведени две от басните –

„Питейна вода от гората” и „Отглеждаме си

къща”, а бъдеще ще ви предложим и още.

Много ще се радваме, ако успеем да намерим

спонсор за издаването на басните, което ще ни

позволи да ги разпространяваме безплатно в

училища и детски градини.

Друг важен момент за нас е желанието ни все

по-активно да записваме своите творби като

подкаст и да направим книгите си достъпни и

в аудио формат. Засега правим записите сами,

тъй като автоматичният, механичен запис се

оказа не особено приятен за слушане. Но тъй

като не можем да се справим с всичко сами,

ще се радваме да намерим професионални

говорители или просто хора с хубава дикция,

които могат и имат желание на доброволни

начала да ни помогнат за записите. За басните

по „Синята икономика” дори ще е прекрасно

ако записите се правят от деца.

Изключително много се радваме и, че през

този месец към нашия екип се присъединиха

няколко прекрасни човека, които ще обогатят

ОМ със своята поезия.

Страница 2 Авторски творби openom.eu

Страната на доброволчеството: Германия и културата на даването: България

Автор: Крум Сяров

Що е това доброволчество? Да даваме пари,

време и най-вече работа за обществото, казано

накратко. Или да създаваме стойност, да

даваме, без да очакваме нищо в замяна. Това е

бъдещето. Бъдещето на икономическата сис-

тема и на обществото като цяло. Дори и сега

основните заслуги в развитието на обществото

се дължат на доброволчеството и доброволния

труд. Това се случва най-вече в семейства,

между близки и приятели, но далеч не само. И

ако приемем, че всички хора сме братя и тряб-

ва да си помагаме, то няма нищо по-

естествено от това да разширим доброволчест-

вото си до всички останали събратя в

обществото ни.

Положителен пример можем да вземем от

Германия. Държа да подчертая, че той е

дотолкова положителен доколкото държавата

дава пример на гражданите си. В същото вре-

ме, ако тя не съумее да ги въодушеви да са

дейни, то има реална опасност добровол-

чеството да се институционализира и да стане

част от системата, а не част от сърцата и

мислите на хората. Тоест, да се превърне в

нещо външно, наложено, а не в нещо вътреш-

но, което хората живеят по убеждение. И все

пак, нека да разкажа малко за положителния

пример в доброволчеството в Германия.

Можем да започнем с това, че много жени и

до ден днешен не работят, а предпочитат да

гледат децата си, родителите си, да помагат на

хората около тях и на цялото общество. Все

повече мъже също поемат по този път.

Особено важно е обаче развитието на

доброволчеството за млади хора. Досега

имаше, особено за младите мъже, две

възможности – военна служба или служба за

обществото. Или едното или другото.

Задължения. Ограничение на свободата. И

докато второто можеше частично да се

оправдае с това, че е в полза на обществото, то

ще замълча за първото. Ще замълча също, че

Германия, заедно със САЩ и Франция, е най-

големия производител и износител на оръжие.

Но, поне вече няма задължителна военна

служба. Има професионална армия. Също

както и в България. Съответно вече няма и

задължителна служба за обществото. Някои

решиха, че това е двойна трагедия. Оказа се,

обаче, че е двоен шанс.

Защото задължителната служба за обществото

за млади мъже се превърна в доброволческа

служба за обществото за всички желаещи.

Също жени и хора над 27 години. И беше

разширена с програмите доброволческа

социална година, доброволческа екологична

година и доброволчество в чужбина. И трите

са за млади хора под 27 години и откриват

пред тях прекрасни възможности. Такива се


създават обаче за всички, които помагат

доброволно за развитието на обществото:

� Опознаване на света и обществото от друга

гледна точка; събиране на ценен трудов опит;

� възможност за личностно обогатяване и за

обогатяване на другите;

� овладяване на нови социални умения;

� завързване на връзки; разнообразие.

Да не забравяме, че по време на

доброволческата година или две, държавата

покрива всички застраховки, осигурява джоб-

ни, пребиваване, храна и необходимите за ра-

ботата пособия. На работещи се дава възмож-

ността при същите условия да добровол-

честват дори на непълен работен ден. Какво

му трябва повече на човек? Развитие! Държа-

вата създава добри условия за допълнително

такова. За година доброволчество са предви-

дени поне 25 дена семинари и обучение.

Всичко това дава особено добри

възможностти и за отритнати от обществото

хора, които искат да вземат съдбата си в

собствени си ръце. Така те не само ще се

развиват личностно, но ще могат и да помагат

за развитието на други. Не по-малко важно е и

получаването на признание за оказаната на

обществото помощ. То се изразява не само в

идеално такова. Всеки доброволец получава

собствена доброволческа карта, с която ползва

редица отстъпки в сферата на спорта,

културата, транспорта и ред други.

Областите, в които човек може да предложи

доброволно труда си са всестранни, предимно

в социалната област, но също и за опазване на

околната среда, за развитието на културата,

образованието и спорта.

Като заключение за България: ние сме малка

държава и не ни трябва немската система и

институционализиране на доброволчеството,

но определено ни трябва залагането му в

основата на обществото и взаимоотношенията

между хората. И това вече се случва. Много от

хубавите неща, които виждаме през

последните години са възможни именно

благодарение на доброволчеството или по-

добре да го наречем „културата на

безвъзмездното даване от човек на човек“.

Поради безкрайно свития български пазар и

слабата конкурентно-способност на повечето

български стоки и услуги, то вече се

наблюдава навлизането на тази култура на

даване във всички обществени сфери в

България. Важно е да се отбележи, че под

„култура“ имам предвид нейната цялост,

цялото човешко развитие и път, което

включва като една част и икономиката. Тоест

в България виждаме и зараждането на една

икономика на даване. Чисто материалния или

финансов процес на даване е устойчиво и

цялостно единствено възможен ако зад него

седи и процеса на Духовно даване. Именно

това безвъзмездно Духовно даване се заражда

в България и ОМ е само едно негово

проявление. И ако в други насоки ние,

българите, не можем да се похвалим, че сме

„водеща световна сила“, то в даването сме

играли и ше продължаваме да играем основна

и водеща роля. Важно е ясно да разберем

мисията си за развитието на човечеството и

Земята и отговорно да я следваме като даваме,

както на Духовно, така и на физическо ниво.


Младежко предприемачество в моя роден град Автор: Искра Иванова

Здравейте позитивни и усмихнати хора,

преди няколко дена от Сдружение-Център за

развитие на младежки дейности гр.В.Търново

ме помолиха да напиша “ Пет идеи за

младежко предприемачество в моя роден

град“. Да си призная беше ми доста трудно

тъй като мисля, че каквото и да се предприема

трябва мотивация, а такава липсва на

младежите все още. Въпреки това написах

някои неща за тях и реших да ги споделя с вас.

Мисля, че в предприемачеството вие можете

по добре да им помогнете.

“Пет идеи за младежко предприемачество в

моя роден град“

Предприемачеството при младежите е

свързано преди всичко с това те да имат

подходящата мотивация. Която се получава от

други по опитни хора, които ги насърчават да

предприемат действия. Трудно е да се случи,

но инициативи като тези, които са

предложени по долу, ще се опитат да им

покажат, че могат да се осъществят идеите им

и че това ще им даде полезен опит в работата

с екип, както ще ги и научи на търпение и

толерантност към другите.

„Помагай“- идеята на инициативата е млади

хора да помагат на по възрастни, които имат

нужда от: разговор, услуги, като пазарене,

разходки в природата и др. Така младите ще

отделят по един час 2-ти в седмицата на

самотни и нуждаещи се хора, като може това

да се направи с подкрепата на общината която

да издава нещо като сертификат на младите за

положен доброволчески труд.

„Еко младежи“- инициативата предвижда

младите да помагат на фирми или хора които

имат нужда от намиране на приложение на

ненужните предмети. Като идеята е не просто

да почистят, а от събраните ненужни неща да

направят обекти на изкуството. Като тези

обекти трябва да оставът за собствениците и

да подхождат на интериора в който искат да

го поставят. Разбира се може това да бъде

заплатено. Но важното е, че младежите

получават опит в работата с хора и фирми,

който е безценен.

„Младежки парк“- идеята е в града да има

един парк в който младежи да организират

различни инициативи за техните връстници.

Като това се случва целогодишно и има спорт,

музика,изкуство, наука и всичко което

вълнува младежите.

Обучения за млади в които те да се мотивират

да предприемат действия в които може да

реализират своите идеи и да се научат да

работят в екип.


Green Places – зелените места в София Автор: Рослава Стоянова

Андреа Попйорданова от екипа на БААТ и

Зелени дни разказва за един от най-новите

им прокети – интерактивна карта на всички

зелени места в столицата.

Разкажете ни какво представлява Green

Places?

GreenPlacesbg e проект за онлайн карта, на

която са отбелязани всички зелени места в

столицата. Идеята е чрез снимки и кратък

текст да се привлече вниманието към

магазини, ресторанти, кафенета, места

свързани със запазването на природата и

устойчивото развитие. Това са места като

ресторантите от веригата Слънце Луна, в

които се готви с органични продукти, като

местата за дебати и изложби, където се

обръща внимание на екологията, като Зона

Урбана, магазин за аксесоари, произведени

от рециклирани материали … Искаме да ги

съберем на едно място, като в адресник, за

да ги направим лесно достъпни.

Как възникна идеята за създаването на

тази карта?

Идеята не възникна, по-скоро дойде като

естествено и логично продължение на това,

което обичаме да правим – да посещаваме

хубави места, да се срещаме с хора, които

мислят за устойчивото развитие на

продукта си. Да развиваме идеята, че

екологичното мислене не е нещо сложно и

може да ни разнообрази и най-вече да

подобри начинът ни на живот. Натрупвайки

много впечатления и след много разговори

за преживяванията ни в тези места, за

усещането след тях, бавно назря идеята, че

те имат нещо общо, и че това общо е много

ценно за София, но и в един по-глобален

мащаб за България.

Как избирате местата, които да

включите в картата?

Избрахме такива места, които сме

посетили, и за които сме се уверили, че

създават продукта си (независимо дали е

кухня , уъркшоп или дреха) с уважение към

природата, към България и нейните

ресурси, към културата, но които създават

и нещо ново и уникално в рамките на

нашата държава. За да дам пример –

интересни места, с които вече сме

свикнали, са Червената къща, +това и

Чайната – места едновременно за

консумация на интересни напитки и

домашно приготвени храни + активен

културен живот, място за дискусии, за

събития. Такъв тип места все още са

алтернативни на нашата територия, и чрез

картата, която е и вид реклама, се надяваме

да ги направим по-достижими за широката

публика.

Картата се прави с усилията на доброволци,

в извън работно време и участието на

заведенията и местата в нея ще бъде

безплатно. Макар че тя ще бъде един вид


реклама на всички тези места, участието им

в картата е решавано изцяло от нас.

За кого смятате, че ще бъде полезна и

интересна тази карта на зелените места в

София?

Публиката са българите (тези, които

пътуват и не са в час с всичко ново, което

се появява; българите от страната, които не

познават толкова добре местата извън

главните улици; самите софиянци) но и

чужденците, които искат да опознаят

София като един съвременен и развиващ се

град, в който екологията и природата е

ценена по различни начини.

Панаир на занаятите и изкуствата - Варна

Автор: Милена (Меми) Пехливанова

Във Варна в момента се проведе чудно

събитие, празник на творчеството, изкуствата

и сетивата – Международен панаир на

занаятите и изкуствата! За 16-ти път града ни

имаше щастието и прекрасната възможност да

се наслади, да се обогати, да наблюдава

отблизо как се създава шарена черга на стан,

как под длетото на майстора дървото в

картина оживява, как се плетат красиви

шарени чорапи и как се рисува икона…

Гостите на

панаира можеха

да разгледат

сергиите и да си

купят продукти

на много други

традиционни,

съхранени

дълбоко в

сърцата ни

български занаяти – като мед и полезни

пчелни продукти, уникални бижута от

керамика, стъкло, естествени камъни и

кристали, вълнени плетени торби, гайди и

везани ризи, цели народни носии, закалени,

ръчно правени ножове с рогови дръжки,

амулети от шарена вълна и звънки хлопки за

дома, разнообразни

Паралелната

фолклорна

програма,

провеждаща се

почти всяка

вечер на

близката,

емблематична

за Варна и

Морската ни

градина сцена

„Раковина“, внасяше още повече настроение,

колорит и наслаждение от изкуството!


Сбъднатите мечти Автор: Крум Сяров

Гледам и се дивя. Разглеждам снимките на

природния фотограф Михаел Полица. Те вече

дълго време се въртят по всички немски гари

на интерактивните монитори, наред с новини,

хуморески и реклами. И винаги дълбоко са ме

впечатлявали, но така и не си отделих времето

да разгледам снимките му и да се

поинтересувам с какво точно се занимава

човекa.

До днес, когато се появи статия за него в FAZ,

в любимата ми рубрика „Моят Път„. Става

дума предимно за кариерна рубрика, която

обаче разказва за нестандартните пътища и

развитие на редица известни и безизвестни

хора. Обединява ги обаче винаги тяхното

безкрайно желание да сбъднат мечтите си. А

често и да са в полза на обществото. Това са

Хора. Много ще се радвам един ден и ние в

ОМ да имаме такава рубрика и да разказваме

за такива хора. Историята на всеки един човек

е безценна, а различните истории за учебник

по Любов и житейска Мъдрост.

Оказа се, че Михаел далеч не е само един от

най-добрите природни фотографи. Това е

третата му и настояща професия, в която той

има успех и заработва милиони. Всичко

започва още като десет годишно момче,

когато получава първата си филмова роля,

благодарение на факта, че много артисти

ходят в кръчмата на майка му. И така, докато

завърши училище участва в над 70 филма и

театрални представления. Но решава, че не е

това, което иска и отива на училищен обмен в

Сащ. Там започва да се занимава с ИТ и дори

започва да следва, но бързо вижда, че и без

следването ще се справи добре. Отново е един

от най-добрите и фирмата му бързо печели

милиони и има над 100 служители. Но той я

продава и се наслаждава на живота. Докато не

идва New Age срива и не губи почти всичко.

Започва на ново в ИТ бизнеса и след три

години отново е милионер. И отново се

отказва. Този път започва да пътува и става

природен фотограф. Сега е един от най-

добрите и не само създава видео, снимки и

книги, но и организира пътешествия,

включително и напълно индивидуални.

Определено Михаел е един човек, който

съумява да сбъдва мечтите си. Щом той може,

защо и ние да не можем? Какво му трябва на

човек? Воля, любопитство и въодушевление.

Качества, които така или иначе са заложение в

Божествената същност на всеки един човек и

можем да видим във всяко едно дете.


Месец на екомодата

Автор: Гергана Кабаиванова за сп.

Органично

Както биохраните, така и етичния стил в

облеклото може да добие популярност и то

със същите темпове, когато съзнанието за

чиста околна среда и за непознати бедстващи

хора от Третия свят прерастне в грижа за

близки и обичани същества. Именно за това

пропагандира екодвижението в модните среди

– да се използват екологични материи, да се

изхвърля възможно най-малко, да се пести, да

се използва силата на ума и въображението, за

да се претворява вече съществуващото, да се

рециклира старото, като се извежда до нови,

по-добри резултати. А на това е способен

всеки от нас стига да го пожелае.

Ако не сте безразлични към унищожителните

действия на модната индустрия, на

Индустрията като цяло, и сте готови да

популяризирате устойчивия начин на

живот сред обществеността ни, включете се

към нашата кампания

МЕСЕЦ НА ЕКО МОДАТА

От 10 август до 10 септември

В София – Пловдив – Варна – Бургас

Кампанията се осъществява съвместно с:

» Ще рисуваме лозунги през целия месец

През този период може да закупите тениска

„Органично“ от Магазин Freen СОФИЯ /

Магазин БиоБургас БУРГАС / Магазин

Зелен ПЛОВДИВ / Магазин Хатори ВАРНА

и да я нарисувате безплатно с допълнителни

елементи, за да я персонализирате със свой

провокативен лозунг. Тези магазини

разполагат с необходимите професионални

бои за текстил на водна основа, четки и

примерни шаблони с картинки. Тениските са

от 100% органичен памук, производство на

Fruit of the Loom. С всяка покупка

подпомагате издаването на сп. „Органично“.

» Ще се срещаме, за да рисуваме заедно и да

обсъждаме българската биокултура

Облечете се в хипи стил, вземете детето и

елате на неформалните срещи в парка, които

ще организираме в София, Пловдив, Варна и

Бургас през периода от 10 август до 10

септември. На място ще боядисваме тениски

„Органично“ и омръзналите дрешки на

вашето дете. Ще се опознаем и ще си говорим

за еко модата, за устойчивия начин на живот

като цяло, ще се снимаме, а на края ще

завършим с разходка по главната улица с

нарисуваните тениски, за да привлечем

вниманието на обществеността.

» Ще се снимаме за корицата за

септемврийския брой на сп. „Органично“

Независимо дали сте нарисували своята

тениска „Органично“ в магазина или на

откритите ни срещи, снимайте се и ни

изпратете вашето творение, за да участвате за

корицата на септемврийския ни брой.

Страница 9 Аторски творби openom.eu

Библиотека за дрехи и прозрачността в

производството на облекла

Автор: Рослава Стоянова

Сигурно всеки от вас поне веднъж е вземал

книга от библиотеката. А какво ще кажете за

библиотека за дрехи? Такива вече има

отворени в Англия, Швеция и Австралия.

В Оксфорд, Англия, освен конвенционална

библиотека, La leche league създават и

библиотека, която дава на жените дрехи за

периода на бременността им. Срещу два

паунда на дреха, жените могат да избират

между различни цветове и размери в

зависимост от това в кой месец се намират.

Така вече няма нужда да купуват дрехи, които

ще използват само за един кратък период от

живота си, а ако случайно вече са си купили

такива, могат да ги дарят на библиотеката, за

да бъдат ползвани отново.

Библиотеката за дрехи в Белмонт, Австралия

пък се е ориентирала към по-различна

аудитория – безработните. Проектът на

Business enterprise centre предоставя на

безработните дрехи, с които да изглеждат

представителни по време на интервютата си за

работа.

Най-добре развит от всички обаче е Klädoteket

в Малмьо, Швеция. Klädoteket е организация с

идеална цел, създадена по идея на четирима

студенти, които в момента работят по

превръщането й в успешно социално

предприемачество, което да се самоиздържа и

да носи приходи. Дрехите, които предоставят

обикновено са втора употреба и са получени

като дарение, а местни дизайнери ги

преработват и им вдъхват нов живот. Така те

получават възможност да рекламират

уменията си, поставяйки своята марка върху

тях, а в същото време дрехите вместо да

попаднат сред боклука се използват повторно

от хора, които не могат да си позволят да си

купят нови такива. Ако пък човек има любима

дреха, която ползва рядко, но все пак много

харесва, може да я даде на библиотеката само

за временно ползване. Дрехата няма да бъде

преправяна от дизайнерите и по всяко време

ще можете да си я поискате обратно, но

докато е в библиотеката тя ще бъде от полза за

други хора, вместо да стои в гардероба,

заемайки място. Организацията предоставя

дрехи под наем и за карнавали, театрални

постановки и снимки на кинопродукции.

Тримесечният абонамент за библиотеката е

150 шведски крони (или 18 евро), като всяка

взета назаем дреха може да се ползва три

седмици.

Представете си да имате достъп до такова

голямо разнообразие от облекла, срещу

малка сума на месец, без да се налага да

давате значителни средства за закупуването

им и без да трупате в гардероба си дрехи,

които ще облечете само 2-3 пъти в годината.

Страница 10 Аторски творби openom.eu

Това не само ще ви спести средства и ще ви

осигури винаги оригинално облекло, но и ще

намали разхищението на ресурси за

производство на дрехи, както и

замърсяването на околната среда, причинено

от изхвърлените, а все още напълно годни за

носене тениски, ризи и панталони.

Но ако все пак ви се налага да купувате дрехи,

знаете ли наистина откъде идват те? Едва ли

етикета с надпис „made in…” ще ви даде дори

и един процент от информацията, която

Honest by предоставя на клиентите си за

произхода на всяка произведена от тях дреха.

Идеята за Honest by е на дизайнера Бруно

Питърс, който е повлиян от едно свое

пътуване в Индия и начина, по който хората

там сами изработват дрехите си. След

завръщането си в Белгия, той създава

компания, която става известна с

прозрачността относно производството на

всяка една дреха, която предлага на пазара.

Всеки техен артикул има идентификационен

номер, чрез който на интернет страницата им

можете да намерите информация не само за

производителя на плата (включително адрес,

сайт, еко-сертификати и сертификати за

качество), но и за производителите на

копчетата, конците и дори етикетите за

размера, марката и инструкциите за пране и

гладене. За всеки един детайл по дрехата

можете да научите от какви материали е

произведен (почти всички вложени материали

са с екосертификация), в коя държава и колко

точно струва. Всички дрехи се шият ръчно,

като на потребителите се дава пълна

информация за процеса – кой е

производителя, колко работни места

осигурява той, колко часа е отнело

разкрояването, зашиването и дори

изглаждането на дрехата.

Освен за производствения процес и произхода

на материалите Honest by е напълно прозрачна

и що се отнася до финансите, като посочва за

всеки артикул цената на всеки вложен

материал, разходите за производство,

транспорт, реклама и надценката на

търговците на едро и дребно (както и какви

разходи покрива тази надценка). Но това не е

всичко. Honest by изчислява и въглеродния

отпечатък на всяка една дреха, въз основа на

данни за транспорта на вложените материали

и крайния продукт – изминати километри,

количество, тежест и размери. За да добие

потребителя реална представа, изчислените

килограми въглероден диоксид са представени

и като еквивалент – колко километра трябва

да шофирате или колко часа трябва да гори

една крушка, за да се произведе същото

количество СО2, както и колко време ще е

нужно на едно дърво, за да го абсорбира.

Освен прозрачност, друга положителна черта

на компанията е, че отделя 20% от годишната

си печалба за благотврителност.

Можем само да се надяваме, че в бъдеще все

повече организации ще бъдат толкова

прозрачни и открити към потребителите, за да

можем всички да сме наясно какво

получаваме срещу парите си и да вземаме

информирани решения.


Децата и изкуството Автор: Радослав Сяров

Чрез изкуството децата изразяват своите

чувства най-добре. В педагогиката на Мария

Монтесори изкуството заема изключително

важна част в развитието на децата. Тъй като

децата се развиват първо емоционално и едва

после интелектуално, Монтесори счита

ранното интелектуализиране на децата за

неправилно. За спомагане на емоционалното

развитие на децата е важно не тяхното

затрупване с информация, а досегът им със

съвършените образци на изкуството, а така

също свободното развитие на творческите

заложби. Това ме наведе на мисълта да дам

начало на нова рубрика в ОМ – Децата и

изкуството.


Радост след страдание

Автор: Радослав Сяров

Сто скърби щом си издържал,

Божествена ще дойде Радост,

щом, страдайки, не чувстваш жал,

горчивината става сладост.

И знай, че туй страдание,

безценен опит ти дарява,

а опит носи знание,

в което Мъдростта узрява.

Знам, страдание е почва,

където в Любовта ще расна,

знам, след него, че започва

в живота фаза най-прекрасна.

Тази творба е вдъхновена изцяло от беседите на Петър Дънов.

Желание Автор: Йорданка Радева

Как искам да съм твоята молитва

и да коленича в душата ти смирено,

да изричам думи за тебе в благослов

и да ти се вричам в притаена нежност.

Как искам да съм твоята съдбовност

да бъдеш моята изреченост, месия…

Миг единствен и само миг от жадност,

да отпиваш и вечно да си ненаситен


Теб Живот Автор: Виктория Тодорова

Ще грабя със шепи от тебе живот,

няма да пестя пари за забава,

за едни ще бъда грешна, а за други права,

но да се харесам на хората…не искам,

защото не се боря за слава.

Не се знае какво утре ще се случи,

какво наказание всеки от нас ще получи…

затова днес ще се радвам, че дишам,

за проблемите си няма да мисля…ще ги

отричам.

Всяка сълза ще ми бъде от радост,

стичаща се по бузите ми, носеща ми сладост.

Често на глас ще се смея,

ще доказвам, че не само съществувам, а и

живея.

Ще бъда благодарна на всеки дар,

който животът ми предоставя…

Но какъв по-голям дар от това,

че Бог днес жив те оставя?!

Ще докажа, че заслужавам да бъда

на тази Земя и няма да припилявам

живота си в глупави неща!!!

Днешният човек Автор: Радостина Калева - Радея

За зла беда човекът днешен

потеглил е по път погрешен.

Той е груб материалист

и е завършен егоист.

За своята душа нехае,

за другите не ще да знае.

Забързан, няма да се трогне

на ближния си да помогне

и отживелица нарича

идеята да го обича.

Върви нагоре и не пита

кого по пътя си помита,

гласа на съвестта не чува

и само го интересува

дали е ял, дали е спал

и няма никакъв идеал.

Въобще човекът в този век

забравил е да е човек.

Тоз път, повярвай ми, човече,

не ще те отведе далече.

Ти си божествено създание!

спомни си своето призвание!

Макар че външно си суров,

таиш в сърцето си любов.

От нея ти не се стеснявай!

Към брата си я проявявай!

Не ставаш с нея уязвим,

тя е на сила синоним.

Да промени света тя може.

Дано да стане това! Дай Боже!


Вкусни и здравословни рецепти Превод за ОМ: Крум Сяров

Лятна гозба от леща

Продукти:

- 400 г леща

- 1 глава лук (може зелен)

- 2 скилидки чесън (може и

повече)

- 2 лъжици сироп от клен (може

мед, например акация)

- 3 моркова

- 1 праз

- 200 г тиквички

- 1/2 чаена лъжичка къри

- малко свеж джинджифил

- масло (козе би било най-добре)

- сметана

- кокос

Леко се запържват в маслото

лука, чесъна и джинджифила.

Добавя се лещата, залива се с

вода, слага се кърито и се вари

1/2 час. Леко запържване и на

праза, морковите и тиквичките,

залива се със сиропа от клен. В

чиниите се слага първо лещата,

после зеленчуците, накрая

малко сметана и кокоса.

Сандвич с домати,

тиквички и малини

Продукти:

домати, най-добре розови,

например биволско сърце

тиквички

черен пипер

пълносърнест хляб

босилек

малини

горчица (вместо горчица могат

да се вземат горчични семена.

Това е за предпочитане, защото

няма нужда да ядем трите

отрови сол, захар и винен оцет,

които се добавят в горчиците и

които не подобряват вкуса)

зехтин

Вече става сигурно ясно, че

тиквичките се запържват. За

суровояди може да се пропусне

тази процедура, но може и да се

заварят. А най-добре на скара.

Сосът изглежда малко екзотичен

с добре смачканите малини,

горчични семена, зехтин и черен

пипер. С него се мажат

филийките хляб. Другото е ясно

– добавят се тиквичките,

доматите и босилека.

Страница 15 Преводни творби openom.eu

Driptech - капковото напояване, като възможност за справяне със сушата

Статия: „Driptech: как капковото

напояване може да трансформира дребното

фермерство“ на Валабх Рао

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

Творбата е част от поредица, описваща

иновациите и възможностите за справяне с

глада в Сомалия. В повечето новини гладът и

политическите конфликти се описват като

почти неразрешими; ние разглеждаме

мерките, които могат да помогнат – от

широкомащабни и политически до местни и

превантивни.

600 милиона фермери нямат достъп до вода за

напояване и остават завинаги в капана на

бедността. Една трета от населението на света

страда от недостиг до вода. Без достъп до

ефикасно напояване фермерите, обработващи

малки парцели, не могат да отглеждат

продукция през по-голяма част от годината. А

без продукция, която да продават, и без това

ниските им доходи падат още повече и част от

тях не успяват да осигурят храна дори за

собствените си семейства.

През пролетта на 2008г. Питър Фрикман

посещава фермери в Етиопия по време на

обучението си за докторска степен в областта

на машиностроенето в Станфордския

университет. Фрикман пристига в Етиопия в

разгара на най-голямата суша за последните

20 години. Системите за капково напояване,

които предлагал местният пазар не били по

джоба на повечето фермери, а и рядко

работели както трябва. След заръщането си в

Станфорд Фрикман създава нова технология

за производство, която прави малки,

равномерно разпределени дупки в съвсем

евтини пластмасови тръби. След като успешно

тества системата сред фермери в Индия, през

2009г. Фрикман се отказва от доктурантурата

си, за да се посвети на развитието на Driptech

– частно социално предприемачество, което

разработва и произвежда евтини системи за

капково напояване за дребни фермери в

развиващите се страни.

През 2009г. Driptech продава 200 бройки на

общински държавни служители в Лингкуи,

Китай, които ги предоставят на местните

фермери. Driptech получава и начално

финансиране от два европейски фонда за

социални инвестиции, един от които е LGT

Venture Philanthropy, както и от няколко вече

успешни предприемачи. Dowser се свърза с

Фрикман, за да научи повече за технологията

на Driptech.

Dowser: Върху кои географски области се

фокусирате?

Фрикман: Като начало сме се насочили към

фермери в Индия и Китай, заради големия им

брой, използването на значителни количества

вода за напояване, сравнително слабото

приложение на системи за капково напояване


и наличието на канали за дистрибуция. По

света има над 500 милиона ферми с размер

под пет акра и голяма част от тях се намират в

Индия и Китай.

В Индия има 119 милиона домакинства,

прехранващи се с фермерство на площ от пет

или по-малко акра. Т.е. това са 89% от

фермите в страната. Само 34% от

обработваемата земя в Индия се напоява и на

нея целогодишно се отглеждат посеви. Само

2% от обработваемите земи имат капково

напояване и обикновено това са големите

ферми. Като за начало се фокусираме върху

фермери, които имат достъп до някакъв

водоизточник и в момента напояват посевите

си, но не капково.

В Китай фермите с площ до пет акра са 193

милиона или 95% от общия им брой. Около

37% от обраотваемата земя се напоява и

целогодишно дава реколта. Към 2007г. само

0,4% от земеделската земя в Китай се напоява

капково.

Как работи моделът ви за дистрибуция?

Driptech се фокусира върху разработването и

производството на системи за капково

напояване и работи с местни партньори от

компании, неправителствени организации и

правителствени органи, които имат

отношение към дребните фермери. Примерно

компании, които продават торове,

неправителствени организации, подпомагащи

развитието на земеделието, отделите,

отговарящи за земеделието и водите в

правителството и местните представителства

на властта.

Продуктът ни е много по-прост и лесен за

инсталиране в сравнение с традиционните

системи за капково напояване и затова може

да бъде продаван по много повече канали за

дистрибуция. Днес в Индия продажбите ни се

осъществяват основно с помощта на копании,

предлагащи други продукти за фермери, а в

Китай – с помощта на местните общини.

Планираме през следващите три до пет години

да започнем да предлагаме продуктите си и в

още няколко държави. Предлагаме обучение

за служителите на нашите дистрибутори,

отговарящи за връзките с нас и с клиентите.

Обучаваме ги как да инсталират системата за

капково напояване и след продажбата те

обучават фермерите. Работим с партньори по

разработването на учебни и маркетингови

материали.

Как капковото напояване може да помогне

на фермерите, особено на дребните

фермери?

За да изхранваме световното население през

следващите 40 години производството на

храни ще трябва да нарасне със 70%. В

момента земеделието изразходва 70% от

световните запаси на питейна вода и 80% от

обработваемата земя. Предивикателството се

състои не само в повишаване на добивите, а в

повишаването им и заедно с това намаляване

на количеството вода, използвана за

напояване. Земеделието в развиващите се

страни е особено неефективно що се отнася до

напояването – те използват 81% от водните си

ресурси и голяма част от тях се губят заради

неефективните техники за напояване.


Множество дребни фермери в момента едва

изхранват семействата си с храната, която

произвеждат и не им остава почти нищо,

което да предложат на пазара. Инсталирането

на Driptech им позволява да започнат да

отглеждат посеви целогодишно, като

същевременно пестят вода, труд и време.

Капковото напояване може да увеличи добива

с 20 до 90%. Фермерите могат да произведат

достатъчно зеленчуци, за да нахранят

семействата си и да им остане достатъчно

продукция, която да продават на местните

пазари. Получават реколта и през сухия сезон

и могат да я продават на по-висока цена.

Посевите, отгледани благодарение на

технологията Driptech са донесли на някои

фермери 50 до 150% по-високи пазарни цени.

Разходите за закупуване на системата

обикновено се възвръщат през първите шест

месеца от инсталирането й, благодарение на

повишения добив и спестената вода и труд.

Освен това децентрализирания модел на

производство на Driptech ще позволи

изграждането на производствени центрове

максимално близо до пазара, което ще създаде

допълнителни работни места в развиващите се

държави и ще позволи приспособяване на

продукта към местните условия и

допълнително намаляване на разходите.

Може ли технологията Driptech да бъде

приложена и в Сомалия?

В Сомалия фермерите трябва да разчитат на

дъждовната вода, защото няма изградена

инфраструктура за водоснабдяване. В този

случай технологията Driptech може да

помогне на дребните фермери да използват и

без това ограничените си водни ресурси по-

ефикасно, така че да им стигнат за целия сух

сезон. Системата ни може да помогне на тези

фермери да повишат количеството и

качеството да реколтата и да осигури на тях и

семействата им по-питателна храна. Заедно с

подходящи земеделски практики технологията

ни може да помогне за справяне с

опустошителните ефекти на сушата и да

осигури на хората препитание.


Реч на Хенк Хобелинк при получаване на Награда за цялостен цитейски принос

Реч на Хенк Хобелинк при получаване на

Награда за цялостен житейски принос от

името на ГРЕЙН*, 5.12.2011г.

Превод за ОМ от английски език: Преслава

Петрова

Време е да си припомним грабителите на

земя.

Преди три седмици, на 16 ноември, Кристиан

Ферейра беше застрелян от двама маскирани

мъже пред къщата му и семейството му.

Кристиан живееше в Сан Антонио, село,

намиращо се на север от Сантяго дел Естеро в

Аржентина. Той беше част от коренното

население и член на един от нашите

партньори, местната селска организация

“Движение на селяните от Сантяго дел Естеро

– Виа Кампесина” (MOCASE Via Campesina).

Неговото „престъпление“? Да откаже да

напусне родните си земи, за да освободи

място за масивна соева плантация, една от

многото, които са наложени чрез незаконни

присвоявания на земите на селските общности

в цяла Аржентина през последното

десетилетие. И така собствениците на

плантацията просто са наели някого да го

убие. Кристиан беше само на 25 години.

Преди шест седмици, на 26 октомври, един

фермер загина, а 21 други бяха ранени, десет

от които тежко, в село Фанайе в северната

част на Сенегал. Те също се опитваха да спрат

незаконното присвояване на земите им.

Държавни служители бяха предоставили над

20 000 хектара земя, разположена около

техния район, на италиански бизнесмен, който

искаше да отглежда сладки картофи и

слънчоглед за производство на биогорива за

европейските автомобили. Предвиждало се е

проектът да измести цели села, да унищожи

пасбища за едър добитък и да оскверни

местните гробища и джамии. Фанайе не е

единичен случай. През последните няколко

години близо половин милион хектара в

Сенегал са предадени на чуждестранни агро-

компании.

Гамбела е регион в Етиопия, който граничи с

Южен Судан. Там се случва най-

мащабното грабителство на земя в света.

Повече от половината от цялата обработваема

земя в региона е прехвърлена на инвеститори

от Индия, Саудитска Арабия или от другаде,

които в момента внасят там трактори и

изселват хора. В Етиопия има тежък недостиг

на храни и страната е силно зависима от

продоволствената помощ, която й се

предоставя, за да изхрани своето население.

Въпреки това, правителството вече е продало

около 10% от цялата земеделска площ в

страната на чуждестранни инвеститори,

произвеждащи стоки за международния пазар.

По-рано тази година участвахме в заснемането


на видеоклип, показващ положението на

коренното население в Гамбела – „ануаки”,

които сега са изправени пред загуба на

фермите си, селата си и териториите,

наследени от предците им. Искахме да

направим така, че гласът им да бъде чут на

международно ниво, но във видеото се наложи

да променим техните гласове и да скрием

лицата им – за да ги предпазим от враждебна

реакция от страна на правителството на

Етиопия.

Човек може да продължи с още много

примери за това как хора, които просто искат

да отглеждат храната си и да изкарват

прехраната си, биват или изгонвани от

собствената си земя, или обвинени в

престъпления и осъдени, а понякога дори

убити, за да се направи място за

производството на стоки в името на нечие

чуждо забогатяване. Днес ставаме свидетели

не на нещо друго, а на директна атака срещу

селяните в света. Това не се случва само в

южния свят. Тук, в Европейския съюз, сме

загубили три милиона ферми от 2003 г. насам.

Това се равнява на загубата на една пета от

всички наши ферми в период само от осем

години. Да живееш, изхранвайки се от земята,

става все по-трудно, а в много части на света –

все по-опасно с всеки изминал ден. Селяните,

които са изхранвали света в продължение на

хиляди години – и все още го правят – все

повече и повече биват избутвани настрани

като една отживелица, като една неефективна

пречка за развитието. А посланието в един по-

пряк текст е: те трябва да престанат да

съществуват.

ГРЕЙН е създадена преди две десетилетия, за

да подпомогне прекратяването на загубата на

селскостопанското биоразнообразие в света и

на хората с традиционни знания, свързани с

него. С течение на времето, обаче, научихме,

че проблемът не е толкова в загубата на

местни семена и породи, колкото в загубата на

хората, които създават, отглеждат и

поддържат това разнообразие. „Генетичната

ерозия“, както го нарекохме преди 20 години,

всъщност е само следствие от един по-голям

процес на развитие, който насърчава

промишленото земеделие и води до

унищожаването на селското население в света.

Но тези хора, независимо къде се намират, се

борят срещу това. Във всички краища на света

се надигат активни движения на съпротива и

съживяване, в които хората се борят да

задържат своите територии и да запазят

контрола над своите устойчиви хранителни

системи.

Фермерите охлаждат и хранят света.

Виа Кампесина, международното селско

движение, нарече днешния ден, 5 декември,

„Международен ден на хранителния

суверенитет в името на охлаждането на

земята“. Точно сега, членове и съмишленици

на Виа Кампесина са по улиците на Дърбан,

Южна Африка, и протестират срещу

преговорите, които се водят там, върху

вземането на грешни решения относно

промените в климата, и настояват за приемане

на идеята, че дребните земеделски


производители не само могат да охладят

света, но и да го нахранят. Те са прави.

Основната идея на хранителния суверенитет е,

че стремежите и потребностите на тези, които

произвеждат, разпространяват и консумират

храна, трябва да бъдат поставени в основата

на нашите хранителни системи, а не както е

сега – в центъра да стоят изискванията на

международните корпорации. Тази идея дава

приоритет на местното производство на

храни, базирайки се на агро-екология и

семейно земеделие, както и на местните

пазари. Тя цели правото върху семената и

биоразнообразието да остане в ръцете на

земеделските общности, които произвеждат

храни без ГМО. Тя подхранва и разширява

познанията на местните жители за почвите,

семената и селскостопанските системи. Също

така тя признава решаващата и централна

роля на жените.

Светът отчаяно се нуждае от хранителен

суверенитет. Това е единствената ни надежда

за решаването на най-належащите световни

проблеми. Днес, над един милиард души на

планетата не разполагат с достатъчно храна.

Около 80% от тези хора са производители на

хранителни продукти, живеещи в

провинцията. Тази непоносима ситуация не се

дължи на липсата на храна или технологии. Тя

се дължи на правителствените политики,

които умишлено заменят селското стопанство

с индустриалния аграрен модел, задвижван от

нуждите на международните корпорации.

Този модел произвежда стоки за световния

пазар. Той не може да изхранва хора и не го

прави.

Всички ние сме напълно наясно с кризата с

климата. Но колко хора осъзнават, че

сегашната индустриална хранителна система

допринася за нея с около половината от

всички глобални емисии на парникови газове?

Получавате тази цифра, ако съберете

емисиите от самото селско стопанство, плюс

промяната в предназначението на земята,

когато горите се превръщат в плантации, плюс

огромните разстояния, на които храните и

фуражите се транспортират по целия свят,

плюс енергията, която отива в преработка и

замразяване, плюс загубата на енергия и храни

във все по-централизираните вериги

супермаркети. Суверенитетът в храните,

който дава приоритет на агро-екологичното

земеделие и местните пазари, може

значително да намали тези емисии. ГРЕЙН е

изчислила, че дори само ако се фокусираме

върху възстановяването на плодородието на

почвите в земеделските райони, можем да

компенсираме между една четвърт и една

трета от всички текущи световни годишни

емисии на парникови газове! Малките

фермери наистина могат да допринесат за

охлаждането на Земята.

Освен това те могат да нахранят света. По-

рано тази година, специалният докладчик на

Организацията на Обединените Нации по

„Право на храна” представи доклад, показващ,

че агро-екологията, ако има достатъчна

подкрепа и финансиране, може да удвои

производството на храни в цели региони в


рамките на 10 години, като едновременно с

това доведе до смекчаване на климатичните

промени и намаляване на бедността в селските

райони. Други доклади са показали, че всички

политики, насочени към насърчаване на

местните пазари, малките хранителни вериги

и селското земеделие, биха помогнали да се

направи същото. Въпросът се свежда чисто и

просто до това храната да бъде в ръцете на

хората, а не на корпорациите.

Все пак, селяни, рибари и други

производители на хранителни продукти

никога не са били по-застрашени от изчезване.

Да се спре заграбването на земята.

Никога досега не са били вкарвани толкова

много пари в индустриалната хранителна

система. През последното десетилетие

станахме свидетели на едно грандиозно

увеличаване броя на спекулациите на пазарите

на хранителни стоки, което доведе до

покачване на цените на хранителните

продукти навсякъде по света. С днешните

глобални финансови и икономически кризи,

спекулативния капитал търси безопасни зони,

за да се умножава. Такива зони са храните и

селскостопанските земи. „Всеки трябва да

яде“ е новата мантра, проповядвана в залите

на бордовете на директорите. Надпреварата за

поемане на контрола върху световните

хранителни ресурси – семената, водата и

земята – както и над глобалното

разпространение на храни, е започнала. Днес

голяма част от тези ресурси и хранителни

системи са все още в ръцете на бедните.

Например, 90% от пазара на мляко в Индия,

най-големият производител в света, е в ръцете

на милиони малки млекопроизводители,

доставчици и продавачи, които събират

прясно мляко и го предоставят на

потребителите. Това са типът пазари, върху

които сега корпорациите, банките и

инвеститорите искат да поемат контрол.

Парите също текат директно към селското

стопанство и придобиването на земя. Банки,

инвестиционни къщи и пенсионни фондове

активно купуват земеделски земи по целия

свят. Достъпът до данните и договорите е

много труден, но текущите изчисления са, че

60-80 милиона хектара земя са паднали под

контрола на чуждестранни инвеститори за

производство на хранителни продукти само

през последните няколко години. Това е равно

на половината от земеделските земи на всички

страни от ЕС! Това се случва най вече в

Африка, където обичайните права на хората

над земята биват грубо потъпквани.

Тази най-нова тенденция в глобалното

разграбване на земя – изнесеното

производство на храни – е само една част от

по-голямото посегателство върху земите,

териториите и ресурсите. Заграбването на

земи за минна промишленост, туризъм,

биогорива, язовирно строителство,

инфраструктурни проекти, дървен материал и

търговия с въглеродни емисии са част от един

и същ процес, който превръща фермерите в

бежанци в собствената им страна.

Трябва да се направят много неща. Но от

ГРЕЙН искаме да използваме тази

възможност, тук в шведския парламент, и да


призовем към едно конкретно действие. Ние

искаме незабавно прекратяване на глобалното

заграбване на земеделски земи – спешни и

масирани действия срещу поземлените

грабители, като тези, към които органите по

безопасност на храните прибягват, когато

изтеглят негодна храна от пазара. Ние

призоваваме всички да направят

каквото могат, за да се спре международния

поток на пари, използвани за присвояване на

земеделска земя. И за връщане на земите на

всички засегнати селски общности. Да се

прекрати заграбването на земя не е просто

законно, а е правилно и справедливо.

Тук, в Швеция, хората могат да започнат от

компании като Black Earth Farming

(„Черноземно земеделие”), които закупуват

или дават под аренда земеделски земи в

чужбина. Те нямат право да правят това тук в

Швеция и не трябва да им бъде позволено да

го правят в чужбина. Могат да бъдат

стартирани кампании, с които да се упражни

натиск върху „Сведфонд”, която използва

парите на данъкоплатците, за да финансира

поземления грабител Addax („Адакс”) в Сиера

Леоне. Шведският пенсионен фонд AP2 (Фонд

„Andra AP”) също навлезе в глобалния бизнес

с придобиване на земеделски земи – стъпка от

новата им стратегия, която „предполага”

защита на пенсионните спестявания на

работещите шведи. Шведските проекти за

подпомагане на развитието трябва да бъдат

разгледани внимателно, тъй като вече има

индикации, че някои от тях насърчават

изземването на земята в Мозамбик и на други

места. Такива дейности и кампании вече кипят

в други части на Европа и в САЩ. Те трябва

да се засилят и да бъдат подкрепени, за да

спре процеса по заграбването на земя още в

самия му източник.

Селските общности са хранили света в

продължение на хилядолетия. Днес, масивната

експанзия на широкомащабно индустриално

земеделие унищожава способността ни да

продължим напред. В ГРЕЙН, няма да спрем

да изобличаваме това, което се случва и не е

правилно, и заедно със селските организации

и други граждански движения ще продълбжим

да се борим за една обективна, справедлива и

устойчива хранителна система. Тази награда

дава на борбата ни огромен тласък. Гледаме

на нея като на признание не само за нашата

работа, но също така за приноса на безброй

хора и организации, ангажирани в борбата за

истински хранителен суверенитет на

отделните общности. Заедно, ние ще

продължим тази борба. Нямаме друг избор,

ако искаме да оцелеем на тази планета, без да

загубим своето достойнство.

Благодаря Ви много. За тази награда, както и

за вниманието.

*ГРЕЙН – Международна неправителствена

организация за подпомагане на дребните

земеделци и фермерите в борбата им за

запазване на местния контрол върху

обработваемите земи и биоразнообразието в

храните; в превод на български от английски

език името на организацията има няколко

значение, основни от които са „ зърно” и

„ жито”.


OM newspaper August 2012

Documents

Transcript of OM newspaper August 2012