2_SCENE_THEATER_RR_10032012.pptx

ЗАЛНИ СГРАДИВидове основни дейности и основни групи помещения.Обща функционална схема

Roy Thomson Hall


Обща характеристика на сценатаСцената е една от основните групи помещение в театъра. Стуктура и съдържаниеа) Класическа сцена

- Главните елементи на старата класическа сцена са:

1) в хоризонтално отношение-авансцена-основна-задна сцена2) във вертикално отношение-планшет или плошадка на която се

играе -връхна част на сцената (машинни

галерии, проходни мостове)-долна част-разполага се “триюмът”



LKNGFP OGJF[POJGF

Авансцената има задача да свърже артиста с публиката. Използва се за пролога по време на смяна на декорите и др.-Основната сцена се използва за самото действие.

Планшетът започва от противопожарна завеса и се дели на участъци (планове) 1,50-3,0м. На всеки план съответства двойка странични кулиси. В миналото планшетът се правил с наклон към публиката 3-4%.Планшетът на сцената е различно устроен и се използва по няколко начина:-чрез коли ,движещи се в хоризонтална посока успоредно на портала,които в зоната на основната сцена могат да се повдигат над нивото на пода или да се спускат в триюма,с помоща на вертикални лостове,задвижвани по хидравличен или друг начин.-чрез вътяща се сцена от метална шайба.-комбинация от двете системи.-Задната сцена- запасно пространство което се използва за допълнително действие, за фон и по-дълбока перспектива.


Минималният отвор на портала на сцената при калсически театър със сцена тип кошница е 6,00м, (1м, ширина на 100 души).Височината е 2/3-3/4 от отвора на портала.Ширината на сцената е около двойната ширина на портала.Дълбочината на основната сцена е около 2/3-3/4 от ширината на сцената и мин. 15-16м.

Задната сцена е минимално половината от ширината на основната сцена. Нейната височина заема височината от планшета до първата машинна галерия.

Исторически обзорФестивалният театър в Байройт – фиг.1. Рихарт Вагнер поставя със своята театрална форма контрапункт на Гран Опера в Париж. Проект на „тоталния" театър на В. Гропиус и Е. Пискатор, вж. „Сцената в Бау-хаус", Десау. 1924. Обърнете внимание на: въртящо се пространство на зрителите, сцена „патерностер", с възможности за прожекции по стените и тавана - фиг.2 и фиг.3 в Театърът в Десау – фиг.4. Ранен пример за модерен театър с достатъчно странични сцени. Проект за Национален театър Манхайм – фиг.5. Театър на Ленинер Плац, Берлин, първо голямо изпълнение на гъвкави театрални пространства (преустройство на сградата на Менделсон „Универсум" от 1928 г.) – стр. 215, фиг.1 и фиг2. Опера Бастий, Париж – фиг.6, най-големия съвременен театър с 10 странични сцени на две нива. Тенденции в съвременното строителство на театриДнес съществуват две тенденции:1) Запазване, реставриране и модернизиране на съществуващи театри от 19-ти до средата на 20-ти век.2) Нови сгради с „експериментален", отворен характер на пространствата, напр. театър на Ленинер Плац - стр. 215. В подобен стил следват много преустройства на съществуващи сгради като „театри-работилници" с 80 до 160 места.

ТЕАТЪРТИПОЛОГИЯ

Опера и театър: две различни прояви на театралното строителство.1. ОпераТя запазва традицията на италианските оперни сгради от 18-ти и 19-ти век — стр. 210 – фиг.8 и фиг.10. Характеризира се с ясно пространствено-архитектурно разделяне между публика и сцена чрез мястото за оркестъра, голям брой на места (1000 до около 4000) и със съответната система от ложи, респ. балкони, необходими за големия брой зрители (напр. Ла Скала, Милано - 3600 места, Дойче Опер - Берлин - 1986 места, Метрополитен опера, Ню Йорк-3788 места, операта Бастий, Париж - 2700 места – фиг.6). Контрапункт на формата с ложи и балкони е Фестивалният театър в Байройт. Той е изпълнен в гръцко-римски стил като „партерен театър" и има само 1645 места.2. ТеатърТеатрите в Германия следват в строително отношение традицията на немския реформистки театър от 19-ти век. Той се характеризира с „партер" (т.е. местата за зрителите са разположени амфитеатрално) и силно изразена авансцена (издадена към публиката сцена в средата на партера). Театралната игра обаче търси повече традицията на английския театър - стр. 210 – фиг.4 т.е. места за игра в зрителната зала. Засилва се използването на отворени, вариантни пространствени форми, особено в експерименти от 70-те години. Възможности за промяна на пространствата демонстрира театърът Шаубюне в Бер лин —> стр. 215.3. Театър на трите изкустваТой е характерен за немскоезичните страни (смесена форма от опера, театър и балет). Пространството се доминира от изискванията на операта. Пример: Градски театър, Хайлброн; арх. Биете и Герлинг, 1982.4. Музикален театърТози театър не е отделен вид сграда, а най-често се строи за определен мюзикъл от частни предприемачи. Особено изискване към проектанта е пригаждането на сградата към постановката на мюзикъла с възможност за използване и за друг вид продукции.

ТЕАТЪРТИПОЛОГИЯ

За проектирането на театрални сгради важат законовите разпоредби за сгради за събрания. За Германия това се отнася за театри с повече от 200 места. Определящ в случая не е броят на седящите и правостоящите места, а стандартът, който е двама посетители на м2 (както седящи, така и правостоящи). Следва да се съблюдават и предписанията за безопасност на работното място. В определе ни случаи влияние при проектирането имат също производствени и тарифни съглашения на браншовите организации и профсъюзите (в Германия, бел. ред.).Зрителна зала и сценаЗрителна зала: площта се определя се от местата за зрителите. Предвиждат се >= 0.5 м2 на зрител при седящи места. Тази стойност се получава от: широчина на стола х разстояние между редовете> = 0.45 м2 за място Допълнение > 0.5 х > 0.9 = 0.05 м2 за място>= 0.50м2 – фиг.1Дължината на реда е 16 места на коридор (проход) – фиг.3 и 25 места, ако за 3 или 4 реда има странична изходна врата с широчина 1.20 м – фиг.4. Изходите и евакуационните пътища са широки 1.20 м/за всеки 200 души – фиг.3 и фиг.4Обем на залатаИзчислява се въз основа на изискванията за добра акустика (ехо) -> стр. 502 както следва: театър около 4-5 м3/зрител, опера - 6-8 м3/ зрител. По строително-физични причини обемът на въздуха не бива да бъде по-малък, за да се избегне силна въздушна циркулация (по ява на течение).

ТЕАТЪРЗРИТЕЛНА ЗАЛА

ТЕАТЪРЗРИТЕЛНА ЗАЛА

ОСНОВНО ИГРАЛНО ПОЛЕ НА СЦЕНАТА

игрово поле

скла

д де

кори

прос

тран

ство

за

движ

ение

прос

тран

ство

за

движ

ение

2а + 2м.

а½ а ½ а1 13м 3м

скла

д де

кори

аа

а +

¼ а

авансцена мин.1,80

зона на доброто виждане

½ а

½

а

проспекти

ТЕАТЪРПРОПОРЦИИ НА ГЛАВНАТА И НА СТРАНИЧНИТЕ СЦЕНИ

ОБЩО СЦЕНИЧНО ОБЗАВЕЖДАНЕ

ГОРНА СЦЕНИЧНА МЕХАНИЗАЦИЯ

ОСНОВНА СЦЕНА

ДОЛНА СЦЕНИЧНА МЕХАНИЗАЦИЯ

ПЪЛНО РАЗВИТА СЦЕНА -РАЗРЕЗ ТЕАТЪРПРОПОРЦИИ НА ГЛАВНАТА И НА СТРАНИЧНИТЕ СЦЕНИ

Класическата сцена от 18-ти и 19-ти век познава само една главна сцена; смяната на декора се осъществява - на малко пространство и със завидна бързина - чрез подвижни кулиси. Една малка задна сцена изпълнява функцията да създава сценична пространствена перспектива – фиг.1.Модерната сценография има пластична декорация. Смяната на декора става в странични пространства, от където декорите се транспортират с плоски сценични вагонетки.Наред с извозването на декорите съществуват и други начини за преобразяване – фиг.2 и фиг.3.Операта изисква две странични и една задна сцена – фиг.6 и фиг.7Малките многофункционални театри се задоволяват седна странична и една задна сцена – фиг.4 фиг.5

ТЕАТЪР СЦЕНИЧНИ ПРОСТРАНСТВА И СМЯНА

НА ДЕКОРА

Амфитеатралното издигане на местата в зрителната зала се изчислява от линиите на видимост. Конструирането на тези линии е необходимо за всички места в залата (в партера: но и балконите) - фиг.1. Приема се, че зрителите стоят в “пролуките” на предния ред и е необходимо издигане за видимост (12 см) при всеки втори ред. По проблемите на видимостта в театъра има специализирана математическа литература, която между другото взема под внимание случайното разпределение на зрители с различен ръст. Редовете за зрители трябва не само да са разположени в крива по отношение на сцената за по-добра видимост, но също и за постигане на по-добро взаимно възприемане (ефект на закътаност) – фиг.4. Височината на стъпалата по пътеките трябва да бъде от 10 до 19 см, стъпката не трябва да е по-малка от 26 см. Подът между редовете трябва да е на същото ниво, както съответната стъпка на пътеката.

ТЕАТЪРМЕСТА ЗА ЗРИТЕЛИ

Разрез на зрителната залаНай-напред се установява височината на портала. В театри с партер съотношението е височина на портала 1/широчина на портала 1.6По този начин е спазено златното сечение, респ. физиологичното поле на възприемане – фиг.5. След като са определени височината на портала и на рампата, както амфитеатърът и обемът на зрителната зала, от акустичните изисквания се изчислява линията на тавана. Трябва да се постигне едновременно разпространение на звука от сцената и авансцената.При балконите трябва да се внимава за достатъчно дълбок поглед в сценичното пространство и от най-горните места – фиг.7. Може да се наложи увеличение на порталната височина.Пропорции на експерименталното пространство - стр. 214Става дума за неутрални или открити театрални пространства, които позволяват разнообразно подреждане на зрителите и сцената. Тази гъвкавост се постига чрез:А. Подвижни сценични подиуми и трибуни за зрителите при равен под на помещениетоБ. Чрез подвижни подове, които се състоят от повдигащи се подиуми. Това решение е по-сложно и по-скъпо от решението А и намира приложение при по-големи помещения с 150-450 и повече места. Малкият тип А е подходящ за по-малки театри и за неизползвани пространства, които обикновено нямат помещения под себе си. Големината е до 199 места, тъй като нормативите действат от 200 места нагоре.199 места х 0.5 м2 = 100 м2 (2/3) + 30 м2 (1/3) игрално поле = 130-200 м2. За разнообразно ползване е подходяща пропорция 1:1.6 – стр.214 – фиг 1 и фиг.3


Разрез през пространствотоПри несложни сценични решения може да се спести техническият таван – фиг.6 и фиг.7 а да се предвидят ръчни чиги (пръти, окачени на тавана и задвижвани с ръчни лебедки). Пример: подиумът на театъра в Улм, арх. Шефер, около 150-200 места, 1969 – фиг.9 и фиг.10. Малък театър в Мюнстер, арх. фон Хаузен, Раве, Рунау, 1971 г.; 180-380 места, подът на средата на сцената може да варира чрез повдигащи се елементи и има трибуни за зрителите – фиг.2 и фиг.5. Голям тип В, 450 и повече места. Изгражда се като тип А, но има подвижен под, за да се опрости промяната в неговата топография. Проблемът тук е: големината и точността за повдигане на подовите елементи. Често се налага грубата топография на пода да се довърши с ръчно изграждани подиуми, за по-детайлно оформяне на игралното поле – фиг.6. Пример: театърът на Ленинер Плац, Берлин – фих.2 стр.215

ТЕАТЪР СЦЕНА

ТЕАТЪР СЦЕНА

1. Размери на сценатаНормативите, валидни за помещения, в които се събират повече от 200 души, различават две категории сцени: големи сцени и сценични пространства.Голяма сценаСцени с площ над 200 м2 зад порталната рамка, с пространство над отвора на сцената с височина от 2.50 м или пространства под сцената. Най-същественото изискване тук е противопожарното разделяне между зрителната зала и сцената. Тук е необходима метална завеса за отделяне на зрителите от сцената в случай на опасност, Металната завеса може да се използва и като твърда преграда между двете пространства.Сценично пространствоСценичните пространства се разделят на такива с под и над 200 м2

площ и според наличието или липсата на спринклер. Особеностите на игралните полета се съдържат в предписанията за използване на завеси и на декори. Те обаче засягат експлоатацията, а не проектирането на тези пространства. Експерименталните пространства попадат именно в тази категория.2. Пропорции на сценатаПропорциите на сцената се определят от линиите на видимост от зрителната зала. Сцената се състои от игрално поле плюс обиколни и работни пространства. Принципното изграждане на традиционната сцена е дадено на фиг.3 и фиг.4Мобилна сцена се постига чрез вертикално подвижни подиуми (практикабли) или чрез потъващи и издигащи се модули. Вариантността се постига чрез разделяне на пространството на отделни елементи, с основен размер 1 х 2 м.


Обща характеристика на сценатаСцената е една от основните групи помещение в театъра. Стуктура и съдържаниеа) Класическа сцена

- Главните елементи на старата класическа сцена са:

1) в хоризонтално отношение-авансцена-основна-задна сцена2) във вертикално отношение-планшет или плошадка на която

се играе -връхна част на сцената

(машинни галерии, проходни мостове)

-долна част-разполага се “триюмът”

ЗАЛНИ СГРАДИ - СЦЕНИ

ВИДОВЕ СЦЕНИ

ЕСТРАДНА ИТАЛИАНСКА СЦЕНА АРЕНА

a

полуарена

естраден тип сцена дълбока сцена

КОНЦЕРТНА ЗАЛА ТЕАТРАЛНА ЗАЛА

КЕНЕДИ ЦЕНТЪР - ВАШИНГТОН

ИТАЛИАНСКА СЦЕНА

ТЕАТЪР НА СВОБОДНОТО ДВЕЖЕНИЕ

СЦЕНА – АРЕНА

механизирани подиуми

ЕСТРАДНА СЦЕНАКОНЦЕРТНА СЦЕНА

UNIVERSITY OF CAMBRIDGE THE FACULTY OF MUSIC CONCERT HALL

NORTHERN ALBERTA JUBILEE AUDITORIUM

Схеми скици,Цялостни схеми на напълно развити театрални сцени

Максимална височина на естрадната сцена 1,10м. ЕСТРАДНА СЦЕНА

КОНЦЕРТНА СЦЕНА

L_A_F-GEHRY


LEON_AUDITORIUM Испания


Ренцо ПианоРим


МЕХАНИЗИРАНИ ПОДИУМИ

ПРАКТИКАБЛИ

ОСНОВЕН ОРАЗМЕРИТЕЛ НА СЦЕНИТЕ Е

ШИРИНАТА НА СЦЕНИЧНИЯ ПОРТАЛ “а”

а1 за драма 9 м.

а2 за опера 13 м.

а3 за балет 15 м.

а4 за масови сцени 18 -20 м.

h портал = 0,76 а

a

2 а + 2 м

а + 1/4а2а

оркестрина

ИТАЛИАНСКА СЦЕНАДЪЛБОК ТИП СЦЕНА

2а + 2м.

а½ а ½ а1 13м 3м

скла

д де

кори

аа

а +

¼ а



скла

д де

кори


МИНИМАЛНА ДЪЛБОКА СЦЕНА

ОРАЗМЕРИТЕЛ – СЦЕНИЧЕН

ПОРТАЛ “а”.

прос

тран

ство

за

движ

ение

прос

тран

ство

за

движ

ение

2а + 2м.

а½ а ½ а1 13м 3м

скла

д де

кори

аа

а +

¼ а



½ а

½

а

ЕДИНИЧНА ВЪРТЯЩА СЕ СЦЕНА

сцена 1

сцена 2сцена 3

ВЪРТЯЩИ СЕ СЦЕНИ

ВЪРТЯЩИ СЕ СЦЕНИ – ТЕАТЪР В ХЕЛЗИНКИ

КОМБИНИРАНА СЦЕНА ОТ ДВЕ ДВОЙНИ ВЪРТЯЩИ СЕ СЦЕНИ

от комбинацията се получават общо 9 различни постановки

1А 1В

2А 2В

3А 3В

сцена А сцена В

обединена сцена

ВЪРТЯЩИ СЕ СЦЕНИ

ролбоден

шнурбоден

противопожарни клапи

проспектисклад столове оркестрина

режисьорска зона



СЦЕНА

основна сцена

задна сцена

странична сцена


аван

сцен

а

железни завеси

рунд хоризонт

твърд сценичен портал

мек сценичен портал

СЦЕНА

авасцена основна задна сцена

долна сцена

трюм

осветителнимостове

ролбоден

шнурбоден

акустична завеса

оркестрина

противопожарни клапи

завеси

галерии

склад проспекти

проспекти

склад столове

желязна завеса мек сценичен

портал

режисьорска зона

СЦЕНА

АВАНСЦЕНА

Авансцената има задача да свърже артиста с публиката. Използва се за пролога по време на смяна на декорите и др.-Основната сцена се използва за самото действие.

Планшетът започва от противопожарна завеса и се дели на участъци (планове) 1,50-3,0м. На всеки план съответства двойка странични кулиси. В миналото планшетът се правил с наклон към публиката 3-4%.Планшетът на сцената е различно устроен и се използва по няколко начина:-чрез коли ,движещи се в хоризонтална посока успоредно на портала,които в зоната на основната сцена могат да се повдигат над нивото на пода или да се спускат в триюма,с помоща на вертикални лостове,задвижвани по хидравличен или друг начин.-чрез вътяща се сцена от метална шайба.-комбинация от двете системи.-Задната сцена- запасно пространство което се използва за допълнително действие, за фон и по-дълбока перспектива.

Минималният отвор на портала на сцената при калсически театър със сцена тип кошница е 6,00м, (1м, ширина на 100 души).Височината е 2/3-3/4 от отвора на портала.Ширината на сцената е около двойната ширина на портала.Дълбочината на основната сцена е около 2/3-3/4 от ширината на сцената и мин. 15-16м.

Задната сцена е минимално половината от ширината на основната сцена. Нейната височина заема височината от планшета до първата машинна галерия.

ОСНОВНО ИГРАЛНО ПОЛЕ НА СЦЕНАТА


скла

д де

кори

прос

тран

ство

за

движ

ение

прос

тран

ство

за

движ

ение

2а + 2м.

а½ а ½ а1 13м 3м

скла

д де

кори

аа

а +

¼ а



½ а

½

а

проспекти


ОБЩО СЦЕНИЧНО ОБЗАВЕЖДАНЕ




ПЪЛНО РАЗВИТА СЦЕНА -РАЗРЕЗ ТЕАТЪРПРОПОРЦИИ НА ГЛАВНАТА И НА СТРАНИЧНИТЕ СЦЕНИ

Класическата сцена от 18-ти и 19-ти век познава само една главна сцена; смяната на декора се осъществява - на малко пространство и със завидна бързина - чрез подвижни кулиси. Една малка задна сцена изпълнява функцията да създава сценична пространствена перспектива – фиг.1.Модерната сценография има пластична декорация. Смяната на декора става в странични пространства, от където декорите се транспортират с плоски сценични вагонетки.Наред с извозването на декорите съществуват и други начини за преобразяване – фиг.2 и фиг.3.Операта изисква две странични и една задна сцена – фиг.6 и фиг.7Малките многофункционални театри се задоволяват седна странична и една задна сцена – фиг.4 фиг.5

ТЕАТЪР СЦЕНИЧНИ ПРОСТРАНСТВА И СМЯНА

НА ДЕКОРА

РУНДХОРИЗОНТ

ПОДВИЖЕН МЕК СЦЕНИЧЕН ПОРТАЛ гледан от вътре от към сцената

твърд сценичен порталмек сценичен порталоразмерителен портал

ОБЛЕКЛО И ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ОСНОВНАТА СЦЕНА

ВИДОВЕ ЗАВЕСИ

ножична гилотинна

виенска вагнерова

ОСНОВНА СЦЕНИЧНА МЕХАНИЗАЦИЯ НА НИВО СЦЕНА

ниво ± 0,00

ОСНОВНА

СЦЕНИЧНА

МЕХАНИЗАЦИЯ




ПЪЛНО РАЗВИТА СЦЕНА

ролбоден

шнурбоден

чиги

ПЪЛНО РАЗВИТА СЦЕНА

ОСНОВНО СЦЕНИЧНО ОБЗАВЕЖДАНЕ- авансцена- игрална сцена- странична сцена- въртяща се сцена - долна сцена- оркестрина- склад декори

сценична чига

контра тежести

декор

Ролков таван ролбоден

ЧИГИ

точкови чиги

контра тежести

декор

ролков таван ролбоден

ЧИГИ

СЦЕНАТА ПОГЛЕДНАТ ОТ ВЪТРЕ КЪМ ЗАЛАТА


сценични коли

20-40см


ОРКЕСТРИНА

ОРАЗМЕРЯВАНЕ –

1,25м2/на оркестрант

Камерен оркестър - от 20 до 40 музикантиОперен оркестър 60 - 80 музикантиСимфоничен оркестър 80 – 120 музикантиГолям симфоничен оркестър – 160 музиканти

80360

180

± 0.00

200

ДОЛНА СЦЕНИЧНА МЕХАНИЗАЦИЯподвижни платформи

проспекти


СКЛАД ПРОСПЕКТИ


рунд хоризонтКОМБИНАЦИЯ ОТ СЦЕНИЧНИ КОЛИ И ВЪРТЯЩ СЕ КРЪГ

основна сцена

задна сцена



аван

сцен

а

железни завеси

Сцените се нуждаят от допълнителни пространства за декори и за съхраняване на подиуми и трибуни. Те трябва да имат големината на сценичната площ. Необходимата площ се получава от сгънатите по-диуми и трибуни. Спомагателните и складовите пространства трябва да достигат общо около 30% от цялата зала. Сценичните пространства и експерименталните постановки се използват значително по-малко декори, отколкото класическата сцена, защото се нуждаят от добра видимост от повече страни. Съществуват изисквания за сигурност, които ограничават използването на декори – фиг.1.Хранилищата служат за съхранение на предмети и декори за сцената. Те се делят на:Хранилища (депа) за декори, за задни планове, за мебели и реквизити, гардероби за костюми, шапки, обувки, за грим, перуки, складове за осветителни тела и т.н. Хранилищата за декори и костюми заемат най-голяма площ.Хранилище за декори:Намира се в непосредствена близост до сцената и на същото ниво (особено за тежки елементи). Отправна точка за оразмеряването на хранилищата за декори и костюми е броят на постановките в репер тоара на театъра.При драматичните и многофункционалните театри постановките са 10-12, при операта - над 50. За една постановка са необходими складови пространства, възлизащи на 20-25% от сценичното пространство, т.е. в първия случай около 3 пъти повече от сценичната игрална площ, при операта - най-малко 10 пъти. Практиката показва, че хранилищата с течение на времето се препълват и затова театрите (а особено оперите) се ориентират към външни складове. Големите разходи за транспорт налагат въвеждането на най-модерни транспортни и складови техники: контейнерна система и компютърно управлявано складиране. За една постановка са необходими 2-4 контейнера (при извънредни случаи в операта - до 12 контейнера).ПримериДойче Опер - Берлин: хранилищата са в непосредствена близост до сцената – фиг.4Национален театър - Манхайм: съхранение в контейнери извън сградата – фиг.5Необходимата площ за костюми се определя също от броя на постановките и от големината на ансамбъла, напр. в операта освен изпълнители има още хор и балет.Необходима площ за костюми: 1-12 см/костюм или 1-15 костюма за подвижна щанга фиг.6 и фиг.7.

ТЕАТЪРСПОМАГАТЕЛНИ ПРОСТРАНСТВА

ТЕАТЪРСПОМАГАТЕЛНИ ПРОСТРАНСТВА

Работилници за изработване на декориПрез 1927 г. сценичният техник Краних препоръчва в книгата си „Съвременна сценична техника" изнасянето на работилниците от сградата на театъра. Причини: опасност от пожар и пространствено ограничени възможности за работа.Работилниците в старите театри обикновено са били напълно недостъпни. Съвременното правило гласи: работилниците си остават в театрите като се отчитат при пространственото планиране. Основания: запазване на особеното, благоприятно въздействие на климата в театъра (идентификация чрез работата). Въпреки това при големи театри работилниците се разполагат в отделни сгради (от гледна точка на икономичност и площ). Работилниците за декори се нуждаят от следната площ: при средно големи театри (драматични и многофункционални) около 4-5 пъти площта на главната сцена, при големи оперни (и театри за опера и балет) - около 10 пъти площта на сцената. Работилниците следва да са на едно ниво (независимо дали са в театъра или извън него). Работилниците се делят на:a) художествено ателиеПлощта трябва да се оразмери така, че на пода да има място за работа едновременно по два големи задни плана, респ, рундхоризонта. Средният размер на един рундхоризонт е 10 х 36 м. Изисква се делимост на залата с плътна завеса поради боядисването с пистолет. Подово отопление за съхнене на рисуваните декори, дървена настилка за опъване на платна. Непосредствено до художественото ателие се разполага помещение за съшиване на пътеките плат -големина около ¼ от площта на художественото ателие.б) мебелна (дърводелска) работилница: разделена на помещения с плотове и с машини. Подът е от дърво. Непосредствено свързана със склад за дървен материал за 3-10 постановки. в) тапицерско ателие: около 1/10 от художественото ателиег) шлосерска работилница: както дърводелската, под-замазкад) работилница за каширане: големина като „б" или „г"

ТЕАТЪРРАБОТИЛНИЦИ, ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПЕРСОНАЛА И

РЕПЕТИЦИОННИ

Посетители Санитарни помещения

За 40-75 жени 1 тоалетна,1 умивалник

За 60-100 мъже 1 тоалетна,1 писоар, 1 умивалник

Артисти и солисти, хор, балет и статисти

За 15 мъже 1 тоалетна,1 писоар

На всяка гримьорна за солист

1 умивалник

На две гардеробни за солисти

1 умивалник, 1 душ

Общо за гардеробни на солисти"

2 вани

За всеки 4 балетисти, хористи и статисти1'

2 умивалника, 1 душ

За балет'» 24 вани за крака

Технически персонал

За 15 жени 1 тоалетна

За 20 мъже 1 тоалетна,2 писоара

За 4 души'! 1 умивалник

За 5 души1' 1 душ

За 10 души') 1 вана

ТЕАТЪРРАБОТИЛНИЦИ, ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПЕРСОНАЛА И

РЕПЕТИЦИОННИ

е) Работилниците се групират около една монтажна зала, която служи за пробно изграждане на декорите. Основната площ е равна на тази на сцената. Височината се ориентира към височината на портала плюс 2 м, широчина 9-10 м.ж) 3а техническия персонал се предвиждат се съблекални, умивални и стая за почивка (стол). Техническото ръководство получава кабинети. Други работилници са предназначени за озвучаване, за осветление, за реквизити и костюми. Големината им се определя от конкретния случай (производствен капацитет, персонал).Помещения за персоналаПерсонал: артисти, режисьори, администрация. Погледнато в исторически план, помещенията за персонала са разположени (съвсем неблагоприятно) от двете страни на сцената: вляво жени, вдясно мъже. Днес тези помещения са от едната страна, на няколко етажа, а насреща им са техническите служби. Тук са гримьорните, често работилницата за костюми и администрацията. Гардероби – фиг.2 и фиг.9, типични планове.

Репетиционни: всеки театър има поне една репетиционна сцена за разтоварване на главната сцена. Пример за малък театър: на сцената са декорите за съответната постановка, на пробната сцена вървят репетиции. Оразмеряването съответства на главната сцена. Типичен план на репетиционна в традиционен театър – фиг.1 В комбинирания или в оперния театър се прибавят репетиционни за оркестъра – фиг.3, за хора – фиг.2 репетиционна за солисти и балетна зала. Експерименталният театър изисква, макар и в редуциран вид, също помещения за персонала, репетиционни, работилници и складове, когато работата върви без прекъсване.Технически инсталации и снабдяване: трафопост, електрически табла за нормално и ниско напрежение, акумулатори за резервно осветление, климатични и вентилационни инсталации, хидроинсталации (спринклерова уредба) - според даденостите и плановете. Помещения за публиката: 1) Класическият италиански оперен театър има само тесни подходи и стълби. Липсва същинското фоайе. Впечатляващи са широките помещения за публиката в Гран опера - Париж. Пожарът във виенскитеатър през 1881 г. води до радикални промени в това отношение. За публиката вече се изискват затворени евакуационни стълбища, разделени по етажи (балкони). Тези изисквания важат и днес. 2) В традиционните театри фоайетата се делят на: същинско фоайе (кулоари), ресторант (бюфет), фоайе за пушачи. Площта на фоайе тата трябва да възлиза на 0.8-2.0 м2/зрител, но реалистично постижими са е 0.6-0.8 м2/зрител. Фоайетата днес могат да изпълняват различни функции. При проектирането следва да се предвиждат възможности за изложби и даже за театрални изпълнения в тях.

ТЕАТЪРПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПЕРСОНАЛА И ЗА ПУБЛИКАТА

Гардероби:(4 лин. метра/100 посетители). Днес се предлагат и сейфове за дрехи и лични вещи (1 сейф на всеки 4 посетители). Фоайето става място за чакане и събиране. Към него се проектират тоалетни с обичайните изисквания: 1 WC/100 лица, 1/3 мъже, 2/3 жени. Минимумът е по една тоалетна за мъже и за жени.Входен вестибюл (ветробран) се предвижда с дневна и вечерна каса, разположени една срещу друга. Външно решение, пътища за евакуация: Изпълнение според местните дадености — стр. 224 – фиг.4 и фиг.5 и стандартите.Представително място на градски площад, в парк или на улица, вграждане в по-голяма сграда.


Помещения обслужващи сценатаСтранични сцени-широки ½ от основната сцена плюс 1-2м. За проход. Височина до първата машинна галерия.Оркестърът се разполага пред портала авансцената, площта му варира 35-120 м2 .Към помещенията за оркестъра се придават вестибюлът и гардероб за оркестрантите при обща норма 0,40 м2 на човек. Вестибюлът трябва да бъде свързан с общият вестибюл за артистите, със стая за диригента, със стая за складиране на инструментите и със стая за почивка на оркестрантите. Обикновено до помещенията на оркестира е разположена и суфльорската будка.Магазините (депата) за дежурни декори са на нивото на сцената, “странично” от страничните сцени (джобове). Тяхната площ варира между 60-100м2. На нивото на сцената се предвиждат следните помещения:- режисьор- завеждащ трупата- завердащ художестжено-постановъчната част- лекар- инспициент- механик електромеханик- костюмни стаи- фризьор- почивка на техническия персонал-стая за артистите /чакащи/

Помещенията обслужващи артистите са:- входният вестибюл за артисти и персонал- гардеробите за персонал на сцената.- гримьори

Машинните галерии се разполагат в няколко етажа по страничните на основната сцена.Първата галерия се поставя над декорите или малко над края на портала.Следващите се монтират една над друга на разтояние 3м.Ширината им е около 1,50м.,а височината е от последната галерия до скарите е 2,0-2,5м. , с които се закачват т.нар. щуки-приспособление за вдигане и сваляне на декорите. Долната част на сцената е триюмът. Той служи за ниски декори,които се изкарват върху планшета чрез дълги и тесни прорези.Дълбочината й е колкото височината на портала ( 9м – с намаляваща тенденция).Разделен е на няколко етажа с различно предназначение:-поставяне на механизми за задвижване на плановете-регулаторни-суфльорски местаСценичното осветление се съсредоточава главно на горния край на портала (от към вътрешната страна).

Други помещения са фоайе, бюфет, библиотека, читалня.Те се разполагат не по-високо от втория етаж.В зависимост от големината на театъра се предвижда репетиционна зала с площ 100-200м2,с малка сцена и място за зрители както и за преобличане и гримьорна (по 15-16м2). Репетиционната зала може да бъде разположена , в който и да е етаж на театралната сграда.Допълнително могат да се изградят една или две аудитории (35-50м2) за работа с артистите.


Общи помещения Пушални, умивални, тоалетни (клозети), душове.На нивото на сцената или в първия етаж над нея са стаите за артистичния персонал /гримьорни/ разделени на мъжко и женско отделение:*индивидуални или двойни-10м2

- за четири души- 16м2

- за пет души- 20м2

- за десет души- 30м2

МИНИМАЛНА ГОРНА СЦЕНА

Спомагателни помещения в театралната сграда са:а) Ателие за декори. Неговите размери (ширина и дължина), зависят от размерите на портала и са увеличени с по 2,00м от всички страни.Височината на ателието е мин 5м. Желателно е то да бъде в най-горния етаж, поради горното осветление и връзката със сцената за пренасяне на декорите.б) Работилници. Най- често те включват: дърводелска, ковачна, тенекеджийска, шивалня, обущарна, електромеханична работилница.в) Складове за:- кулиси /плоски и обемни декори/, в близост до джобовете (страничните сцени) на сцената.- бутафори и реквизити за костюми и обувки /разполагат се над зрителната зала, или над главното фоайе и сраничните коридори/ складът за костюми трябва да бъде директно поветряван и да има излаз към някаква тераса, за изтърсване и почистване на облеклата.Към входа за артистите и персонала и техния вестибюл се предвиждат административни помещения.Най-често в сутерена са техническите помещения (регулатори, реостатите, резервно осветление), помещения за отопление, климатични инсталации и хидравлична станция за задвижване на сценичните коли.

ПРОТИВОПОЖАРНИ ИЗИСКВАНИЯПо време на действието пространствата между страничните сцени и основната сцена се изолират чрез заглушителни завеси, които са противопожарни. Изпълнени са като комбинация между метален скелет, азбест и корк. Главната сцена се пегражда при портала от страната на публиката с противопожарна завеса. Тя се вдига само по време на спектакъла.Пространството над основната сцена се покрива с дървен покрив. Във високата част се монтира съд с вода, който при пожар се отваря автоматично и водното съдържание се излива на сцената.Покривът над сцената е дървен /или стъклен/, за да бъде дадена възможност на огнената стихия да се насочи на вън /сцената действа като кумин/.Всички театрални сгради се строят с огнеопорни конструкции. Обикновено те се изпълняват от стоманобетон и масивен пълнеж. Не се разрешава строеж на театър с дървени или полугорящи смесени конструкции. Сценичната част се отделя от зрителната зала с огнеопорен зид, който излиза мин 30см. над покрива.


Общи норми за киносалони, театри и кинотеатри Сградите, предназначени за киносалони, кинотеатри и театри, трябва да бъдат от I или II степен на огнеустойчивост.Сради - до 300 места по изключние могат да бъдат от III степен на огнеустойчивост при условие, че те имат не повече от два етажа и зрителната зала се намира в първия етаж. Киноапаратната в този случай трява да бъде в огнеустойчиви помещения, които да нямат други отвори към залата освен прожекционните и наблюдателните прозорчета.При разполагане на зрителни зали във втория или по горен етаж подовите конструкции под залата трябва да бъдат негорими с огнеустойчивост 2 часа.Таваните над кинотеатрите трябва да бъдат достъпни чрез люкове, които позволяват наблюдаване на цялата покривна конструкция.В сградите на киносалони,кинотеатри и театри се допуска поместването на ресторанти, сладкарници, административни помещения и други подобни ако те се отделят от зрителните зали и сцената с негорими стени без отвори.Не се допускат стъпалата в зрителните зали с изкючение на балконите. Рзличните височини трябва да се преодоляват с наклонени рампи,чийто наклон да не надвишава 10%. Изкючение се допуска само за еднорангови зали.

Общата (сумарната) ширина на коридорите, стълбищните крила и вратите по пътя на евакуирането в киносалоните, кинотеатрите и театрите се приема както следва:a) за сгради от I и II степен на огнеустойчивост-по 1 м. на всеки 100 зрители;б) за сгради от III степен на огнеустойчивост-по1,50м. на всеки 100 зрителяШирината на входните врати се включва в общата ширина на изходите.Зрителните зали в кинотеатрите и театри трябва да има не по-малко от два самостоятелни пътя за евакуиране при капацитет до 800 места и не по-малко от три самостоятелни пътя за евакуиране при капацитет над 800 места. В тези случаи единият път може да преминава през помещенията за чакащи. Пътят за евакуиране на зрителите от балкона не трябва да минава през зрителната зала.


Вратите в киносалоните, кинотеатрите и театрите трябва да се отварят навън, да бъдат двукрили и да водят направо навън към улици и дворове или в стълбища, граничещи с улици или площади. Плъзгащи се вътящи се врати в киносалони, кинотеатри и тератри не се допускат.Столовете в зрителните зали (с излючение на ложите с до 8 места) с над 300 места трябва да са неподвижно закрепени за пода, като разтоянието между отделните редове (гръб от гръб) трябва да бъде най-малко 80 см. Направата на коси стъпала и площадки не се допуска. Криволинейни стълбища се допускат при условие,че най-тясната част на стъпалата е не по-малка от 23 см. Конзолни стълбища се допускат само за служебни стълбища с ширина от 0,90-1,20м.Киноапапатната и обслужващите я помешения трябва да бъдат свързани с изход към коридор или стълбищна клетка. Тези помещения трява да бъдат построени от негорими материали с пределна огнеустойчивост най-малко 1 час. Подът на тези помещения може да се покрие с паркет, линолеум и др.Вратите в киноапаратната трява да бъдат негорими, отварящисе на вън и с размери най-малко 0.85/2,00м.. Помещенията за съхраняване на и пренавиване на филми трябва да са отделни от киноапаратната с негорими стени.

Наблюдателните и прожекционните отвори на киноапаратната трябва да имат пожаропредпазни капаци, задействащи се автоматично.Всички врати, водещи за сцената трябва да са негорими, да се отварят на вън и да се самозатварят. На сцената трябва да има най-малко една врата за артисти, която да извежда направо навън.На отвора на сцената към зрителната зала за театри с над 500 места трябва да се устрои приспособление за водни завеси с налягане над 4 атм., което да се задейства автоматично или ръчно, за зали с повече от 800 души е необходима метална завеса.Сцената трябва да е отделена от тавана на зрителната зала, помещенията за артистите и другите части на сградата с негорими стени.


2_SCENE_THEATER_RR_10032012.pptx

Documents

Transcript of 2_SCENE_THEATER_RR_10032012.pptx