1

Васил Йонков – Гложенеца (1838г. – 1889г.)

Васил Йонков Даков е роден през 1838 г. в

с. Гложенe, Тетевенско. Учил четмо и писмо

в местното училище. Баща му умрял рано и

Васил бил принуден да отиде на гурбет в

Румъния. Проявил още в родното си село

своята ненавист към робството, той бързо

се сближил с революционно настроените

среди на българската емиграция. И когато

научил за създадената от Раковски легия,

той незабавно се отправил за Белград. Там

се сближил с много от изтъкнатите дейци

на нашето националноосвободително

движение, между които и Васил Левски.

След разпускането на легията Васил Йонков

се върнал с другарите си в Румъния. Той е бил и сред участниците

на организираната през 1867 г. Втора българска легия в Белград.

... През февруари 1872 г. Васил Левски и Васил Йонков основали

местен революционен комитет в Гложене от 34 членове. В него

влизали Васил Йонков, майка му Йонковица Вутева, Иван и

Дако Д. Влахови, майка им Дона Д. Влахова и сестра им Кина, Христо

М. Бояджиев, Димитър М. Бояджиев, Христо Начев - Инджето,

учителят Христо Ценов, Захари поп Стефанов, Крайо Ненов, Йончо

Йотов, Никола Йотов, Гецо Нейков, Дико Й. Влахов, Милчо Др.

Бояджиев, Дико Диков, свещениците Н. Цаков и М. Стефанов,

игуменът на Гложенският манастир хаджи Евтимий и калугерът

Кирил . На снимката личат оръжията, с които са се въоръжавали

комитетите, посредством най - вече българската общност в Австрия.

В лявата си ръка В. Йонков държи американско производство револвер

”Смит енд Уесън”, а в дясната най - вероятно руска драгунска сабя.

Преметнатият през дясното му рамо наподобява популярния по това

време австрийски револвер ”Гасер”. Васил Йонков не само

придружавал Апостола, но е и изпълнявал самостоятелно редица

задачи, възложени му от него. Той е бил главният му куриер в

Ловчанско, Троянско, Ботевградско и Етрополско. През януари 1872 г.

2

бил упълномощен, заедно с тетевенеца Сава Младенов, да събира

членския внос от комитетите в Търново, Лясковец, Сливен, Пловдив,

Пазарджик, Панагюрище и Карлово. Васил Йонков е поддържал връзка

с Българския революционен комитет в Букурещ. Организирал е

пренасянето на революционна литература, включително и на

вестник „Свобода”. Той е представлявал комитетите от Тетевен,

Видраре и Гложене на Общото събрание на революционната

организация в Букурещ в края на април и началото на май 1872г.

Неговият подпис на протокола на събранието следва

непосредствено подписа на Левски. През есента на 1872г.

активната дейност на гложенския комитет била прекъсната от

авантюристичната акция на Димитър Общи, който организирал

нападение над турската поща в Арабаконашкия проход. Васил

Йонков решително се противопоставял на нейното осъществяване,

предчувствайки вредата, която тя може да нанесе на

революционното дело, но не можал да я предотврати. След това

той укривал известно време в своя дом Димитър Общи, който след

престоя в Гложене, преоблечен като оцетар с кон, натоварен с два

чувала орехи и едно празно буре, поел пътя към Плевен с намерение

да се прехвърли в Румъния. Но през нощта на 24-ти

октомври той

бил арестуван в село Чериково ( дн. Садовец ), Луковитско. Няколко

дни по - късно Васил Йонков бил издаден на турските власти. В

Гложене пристигнала група заптиета, която обградила родния му

дом. Поради засечка на револвера му неговият опит да пробие

блокадата, а след това и опитът му да се самоубие останали

безуспешни. Арестуван, той проявил голямо мъжество по време на

разпитите и не издал никого от съучастниците си в комитетската

организация. Турският съд го изпратил на дългогодишна каторга в

Диарбекир. Той съумял да избяга заедно с Атанас Узунов от

Диарбекир в края на 1876г. Първоначално се установил в Южна

Русия, а след това се преселил в Румъния и възобновил контактите

си с дейците на българската революционна организация. В

Опълчението постъпил на 29-ти

април 1877г. Първоначално бил

зачислен във втора, а след това преместен в четвърта рота на

Първа опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора,

Шипка и Шейново. Бива ранен в крака. За проявена храброст е

награден със Знак за отличие на военния кръст

„За храброст - IV степен” и произведен в чин старши подофицер

(унтерофицер). След завършването на войната той се завърнал в

родното си село. Гложенци го избрали за кмет. Начело на управата

е до 1882г. след което постъпва като член в Окръжна военна

3

комисия в гр. Ловеч. Участва в Сръбско - Българската война от

1885г. Умира на 5-ти

(17-ти

по нов стил) февруари 1889 г. в град

Ловеч. Гробът му се намира в близост до Алеята на българо -

руската дружба в парка „Стратеш“ в Ловеч.

Неговото име носят улици в гр. Ловеч и в село Гложене, както и

централния площад в селото. Родната му къща и до ден днешен, в

запазен автентичен вид, се намира на главната улица на селото.

Освен няколкото паметни плочи в селото има и съградена чешма в

негова чест.

*****

Следват цитати от специално брошурно издание от 1973г. на

Библиотеката при Образцово Народно Читалище

„Цачо Ненов”- с. Гложене , издадено по случай 135 години

от рождението на Васил Йонков.

*****

Пророческите думи на Васил Йонков казани

при „Добри кладенец” в отговор на Васил

Левски.

Левски запитал Йонков :

- „Ако нашето дело за Освобождение не

успее, как мислиш Василе, кой ще освободи

България ?”

Йонков отговорил :

- „Който има жезъла на Мойсей да

пресече водите на тихия бял Дунав! Дядо

Иван* ще свърши тая работа. Ние се борим,

но народа него очаква. Народната вяра

почти всякога се е сбъдвала.”

(из спомените на Димитър Крачунов, по записките на Вутьо Няголов )

* В българската народна памет Русия до Освобождението се отъждествява с

„дядо Иван” аналогично на Иван Грозни и неговия дядо Иван - заради

провъзгласяването му за цар, а страната за царство по подобие на

цар Симеон Велики и Първата българска държава.

4

Васил Йонков и съпругата му Янка Попзахариева

Заедно с Янка Попзахариева (1861г – 1930г) имат три деца:

Иван, Милица и Димитър.

5

ВЕЧНО ЖИВ

Аз всеки ден край теб минавам,

свещено място, в спомени обвито.

Прегърбената къща рамене изправя

и бди: да помни всеки и почита!

Ний знаем: тук живял е Йонков,

Гложенеца наричали го вси.

Във тъмна нощ над робство горко

той носел огън, светлина, звезди.

До себе си усещал често

на Левски рамото кораво,

буен пламък – поглед вместо

и едно сърце – за дело право!

Цветя вий сложихте ли днес

потомци на народ герой?

Поклон дълбок сторете тук,

че вечно млад и вечно жив е той!

Румяна Йотова

6

Родната къща на Васил Йонков в с. Гложене, общ.Тетевен

7

Гробът на Васил Йонков в гр. Ловеч, парк „Стратеш”

8

ВАСИЛ ЙОНКОВ – СИНЪТ НА ГЛОЖЕНЕ

В селцето сгушено

между гористи висоти

край рекичка с вода шумлива,

която и през дворовете преминава,

Израства беден, буден син

На народ богат с вековете,

През които се е съхранил.

Баща не помни.

За по - малките братчета и сестри

На майка си е трябвало да помогне -

От глад и болести да ги спаси.

Невръстен, на гурбет отива.

Майка му го изпраща

Към занаят да склони

И от бедността тежка

Съдба в немотия окована да отклони.

Но други са повелите на ветровете.

Към братство с хъшовете го отнасят

И разпалената любов към свободата

До края на дните му не изгасят.

В чужбина с Левски се сприятелява,

Сред всички най - довереният му помощник става.

В братство е с Ангел Кънчев, Книговезеца,

Дори с Димитър Общи революцията ги сближава.

Преживява дни тежки.

Арести, побоища и съдбата на каторжник.

Той не се уплаши, духът му не падна,

Когато заптие посегна да го арестува.

Без страх захапва дулото на револвера,

Но той засича, не изстрелва куршум,

От ръката на смъртта насочен.

Тя отстъпва пред смелостта

И не пожелава със своя казън

Със вечна слава да го освети.

Загубва заради своите стремежи

Любовта си първа, годеницата си красна.

9

От съдбата на каторжник той се не стресна

И път към свободата

Чрез хитро бягство пак узна.

Чужбина не го приласка.

С Опълчението замина

Да се бие пак за свободата.

Видя врага кръвожаден

Как Стара Загора пали,

Избива старци, жени, деца.

На Шипка дългът опълченски го отправи.

Там с орляка юнашки

Би се храбро, тича по канарите

И куршум не го хвана.

С ордени бяха окичени гърдите.

Когато изгря свободата,

С камбанен звън

Цяло село го посрещна

И неговата майка стара

Заедно със всички радва се и плака.

Съдбата не дарява го с покой.

Доброволец във войната срещу сърбите отива.

Там простуда тежка

В гърди железни пипалата си простира

И непобедимия побеждава.

В деня на погребението тъжно

Едно село, един град – не!

Цяла България замира.

Пазарът е разтурен, бакалниците празни,

Училищата затворени- гробищата пълни.

С камбанен звън признателен народ,

С поклон пред останките тленни

Горчиви сълзи пролива.

За хора като него, живот живели

За доброто на народа,

Спомен не изгасва,

Слава се не мери нито с години,

Нито с вековете прошумели, а само с вечността!

Кирил Петров

10

Авторска творба на Елена Дечкова Мишева - студентка в

Национална Художествена Академия – гр. София, спец.

„Сценография”., 2014г.

11

На 22.09.2015г. бе официално открита възпоменателна

плоча, посветена на делото на Васил Йонков – Гложенеца.

Лазерно гравираната гранитна плоча беше поръчана от

инж. Анна Николова - кмет на с. Гложене (2011г.-2015г.)

и монтирана до входа на сградата на Кметството. Автор на

изображението е г-ца Елена Дечкова Мишева - студентка в

Национална Художествена Академия - гр. София.

Спонсори на проекта са: Фондация " Тома Васильов " -

гр. Тетевен, г-н Стефан Ганев - управител на фирма "Ню

Суис Шале " и семейство Анна и Николай Николови.

12

На 03.03.2020г. съгласно предложение от г-н Красимир

Николов – кмет на село Гложене и гласувано одобрение от

Общинския съвет в град Тетевен на централния площад в

селото бе дадено име – „Васил Йонков - Гложенеца”, в чест

на големия гложенски революционер и съратник на Васил

Левски.

Плочата с името на площада беше поставена на сградата на

Кметство – с. Гложене редом до гранитната плоча, отново

поставена в чест на Васил Йонков – Гложенеца.