Васил Левски Брой 95

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Живот, посветен в служба на отечеството

Будният дух на възрожденската епоха ... 'S 'г.fЛ Иеродякон Игнатий 1' "'

L

Раждането на революционера Левски

В челните редици на борбата о

Гениалността на Вътрешната революционна организация

Неподчинение и предателство в революционната организация

Смъртта, която спира поривите на революционера

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Депото на Апостола на свободата

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Водещи фигури, които имат отношение към каузата за

национално освобождение

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Цената на независимоспа и наследството, което

Апостола на свободата ни завещава

За вашето по-добро обслужване търсете И3Данието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да эакупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, сnравки, эамяна на екэемnляри или nоръчки на предишни броеве,

nотърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни иэпратете e-mail на адрес info@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: nонеделник- nетък, 10:00 - 15:00 ч.

3а да nоnучите стари броеве no nощата, nърво се обадете на тепефон (02) 489 95 53, сnедкоето nреведете необходимата сума no сметка: АnфаБанк

IBAN: ВG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: (RBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При nоnучаване на стари броеве ро куриер заnnаiЦането става в момента на nоnучаването.

Седмично иэдание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSТINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистас

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 1 б6 7З Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 73 Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪРНА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Таня Скандалаки

ПОМОЩНИК-РЕДАКТОР И КООРДИНАТОР ЗА

БАЛКАНИТЕ: Димитрие Димитриадис

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: SYKARIS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: ДЖОРДЖ СИКАРИС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSTINI Hellas © 200З К.К. De AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Музей "Васил Левски" - Карлово, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", De Agostini Picture Library, Giga George

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1 ,50 лв. Цена на следващите броеве: З,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено

е възпроизвеждането, сканирането, nредаването или

използването на материалите с търговска цел nод каквато и да

е форма без писменото съгласие на редактора.

(kЪПl·l Пр\,НП('n;.1,

В следващите броеве

ще разберете кога можете да

очаквате останалите nапки

за съхранение на поредицата

"100 личности"

Цена на nапката: 5,90 лв.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

.--------------- - ---· Въведение

Васил Левски

Какъв е неговият живот?

LU

s I LlJ с:[ LU со

~ m

РЕНЕСАНСЪТ ПРОМЕНЯ завинаги Стария континент и

неговите ценности. Макар и закъсняла, тази промяна

достига и до земите, подвластни на Високата порта. И дока­

то Жан-Жак Русо говори за възпитанието на един човек в

своя роман "Емил или за възпитанието': Паисий, със своята

"История славянобългарская': възпитава цял един народ.

Книгата на светогорския монах се сочи от мнозина за

начало на Българското възраждане.

Деветнадесети век бележи българската история не само с

превратните исторически събития, но и с изключителните

личности, чиито имена въплъщават стремежа към свобода

на цял един народ. Една личност изпъква с необикновената

сила на своето дело и запечатва в съзнанието на всеки

българин думи като свобода, човеколюбие, патриотизъм,

жертвоготовност, придавайки им ново значение с примера

на своя живот. Името на този българин е Васил Левски,

наречен по-късно Апостола на свободата, превърнал се

в символ на българската нация. С целия си живот и с

героичната си смърт той остава велик син на България и

принадлежи колкото на българската революция в края на

петвековното робство, толкова и на света.

Какъв е Васил Левски като човек?

-

681

1396

1762

1837

1849

1851

1852

1855-56

1858

1859

1862

1864

1864-66

1866-67

1867

1868-69

1869

1869-70

1871

1872

1872

1873

1876

1877-78

1878

1885

1908

1946

Васил Левски

Второто българско царство е завладяно от Османската империя.

Паисий Хилендарски написва "История славянобългарская':

На 18 юли в ово се ражда Васил Иванов Кунчев, наречен по-късно Левски .

Васил завършва трето отделение.

Умира бащата на 14-годишния Васил - Иван Кунчев.

Васил Кунчев става послушник при вуйчо си хаджи Василий.

кото класно илище, където завършва два класа .

На 25 ноември в сопотския манастир "Свети Спас" послушникът Васил Иванов става дякон и приема

монашеското име Игнатий.

На 7 декември Пловдивският митрополит Паисий ръкополага монаха Игнатий за йеродякон.

••c•JuL."кoн Игнатий заминава за Белград и постъпва в Първа бъл легия на Г. С. Раковски .

На 18 април, Великден, Дякон Левски отрязва косите си и снема расото.

Работи като чител в с. Войнягово, Карловско, до месец март.

Работи като учител в Северна Добруджа до месец март.

От април до началото на август е знаменосец на четата на Панайот Хитов.

Есента постъпва във Втората българска легия в Белград и учи в сержантска школа.

Левски прави от 11 до24 при която проучва настроенията в страната.

Втора обиколка на Левски в България от 1 май до 26 август, при която са основани първите революционни комитети .

Престой в Румъния от 26 август до 26 май.

Левски става член на букурещкия клон на Българското книжовно дружество (БКД) под N9 38.

Васил Левски поставя началото на Вътрешната революционна организация (ВРО) в средата на годината .

Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак на 22 септември .

Левски е арестуван на 26 декември в Къкринекото ханче.

На 14 януари е издадена смъртна присъда на Васил Кунчев.

Със специална султанска заповед на Абдул Азис на 22 януари смъртната присъда на Левски е потвърдена.

На 18 февруари смъртната присъда е изпълнена в околностите на тогавашна София. Близо до мястото на

обесването днес се издига паметникът на Васил Левски.

На 27 януари, в първите дни на Свободата, умира Гина Кунчева, майката на Левски.

На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор.

На 13 юли е подписан Берлинският договор.

Съединение на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември.

Обявяване на Независимостта на Бъл на 22 септември.

На 15 септември България е обявена за Народна република.

-

-

Живот и дейност

Живот, посветен в служба на отечеството Стремежа към свобода на българския национален дух Васил Левски превръща в своя философия. След

като решава, че манастирът не е мястото, което му отрежда животът, снема расото и се отказва от "крот­

ко" служене на Бога, поемайки по трънливия път на революционера в името на каузата на национално­

освободителното движение. Тайната организация, която той създава, предполага въоръжена борба за

освобождаване на българите и създаване на независима държава. Далновиден и талантлив, Апостола на

свободата обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв осъзнава необходимостта

от предварителна подготовка за освобождението на родината чрез създаването на революционни комите­

ти. Левски вярва докрай в успеха на своето дело и в силите на българите сами да извоюват свободата си.

Проповядва идеята за "свята и чиста република", за държава, в която всички "да бъдат напълно свободни

там, гдето живее българинът- в България, Тракия, Македония".

Будният дух на възрожденската епоха

Син на занаятчия от Възрожденско Карлово

Влсил ИВАНОВ КУНЧЕВ е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. във Възрожденско Карлово и от ранно дет­

ство е закърмен с българското в неговата най-чиста и

възвишена форма. Второ дете в семейството на Иван

Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, той въплъ­

щава семейния буден дух и предприемчивост, характе­

рен както за рода на баща му (Въльовци), така и на майка

му (Караивановци) . Занаятът и търговията на дребно са

семеен поминък, предаващ се от поколение на поко­

ление, но наред с това благородството, милосърдието,

;щ "ули ите

будното съзнание и чистият стремеж към независи­

мост са качествата, които здравият български дух залага

в Левски .

Левски има по-голяма сестра -Яна (или Ана) и двама по­

малки братя- Христо Иванов Кунчев и Петър Иванов Кунчев.

Подобно на Левски, и неговите братя се присъединяват към

революционното движение. Христо участва във Втора бъЛ­гарска легия в Белград. а Петър е сред четниците на Христо

Ботев, които успяват да избегнат смърпа и по-късно участва

в освободителната война, в боевете при Шипка.

РОДНОТО МЯСТО НА АПОСТОЛА

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово- малко градче в полите на

Стара r1ланина . Местоположението на града дава отражение на ико­

номиката, бита и душевността на карловци .

семейства по това време,

които обикновено имат

повече от 5-6 деца .

Градът заема водещо

място по производство на

гайтан в Османската импе-

.... Фотография на Гина Иванова

Кунчева - майката на Апостола

на свободата.

Мекият климат и изобилието на вода създават условия за развитие

на земеделието и ~~ножество занаяти. Местното население отглежда

основно рози, лавандула и мента, като произвежданите етерични масла

са известни в цялата Османската империя и в Европа. Широко е развито

бубарството и производството на коприна . рия с повече от 60 ООО оки .... В периода 195З-1 962 г. Карлово носи името

-

Другата част от гражданите са занаятчии. В града процъфтяват аба­

джийство, гайтанджийство, бояджийство, кожарство и копринарство. С

навлизането на промишлеността в началото на XIX в . градът започва да

се развива с бързи темпове. Използването на машини създава условия

за поява на манифактурно производство. Силно се развива търговията,

а карловските търговци стават известни в цяла Европа.

Възходът на занаятите и търговията води до замогване на градовете

от двете страни на Балкана. Към средата на XIX в . започва забележите­

лен разцвет във всички области - икономика, култура, бит. Това съз­

дава условия за демографски бум, характерен за всички български

(над 70 тона) годишно. Д-р Левскиград-изглед от старо Карлово.

Иван Богоров определя

Карлово "като един от най-ръкоделните градове в Турско".

Замогването на хората дава възможност да помислят и за нуж­

дата си от образование. Това налага създаването на съвременна учи­

лищна система. След първото взаимно училище в Габрово, основано

през 1835 г., в Карлово, в нова сграда, отваря врати светско взаимно училище . Учителят Брайко Хаджигенов организира първата учи­

лищна библиотека, използвана и от гражданите на Карлово. През 1846 г. учителят Христо Попвасилев открива първото девическо учи­лище в града.

Иван Кунчев е способен дребен занаятчия, майстор в

бояджийството и в най-развития занаят и основен поми­

нък на Карлово по онова време - гайтанджийството. С

това той успява да осигури добър, макар и скромен доход

за семейството си .

През 30-те години на XIX. в . започва развитието на

текстилната индустрия в България, при което маши­

ните постепенно изместват занаятчиите. Това е и

вероятната причина бащата на Левски да изпадне в

затруднение. Честен, благороден и справедлив, Иван

Кунчев тежко понася сполетялата го беда, разболява

се и умира през 1851 г.

Любознателността на малкия Васил

През 1845 г. малкият Васил постъпва в карловското

килийно училище. На следващата година се премества

във взаимното училище, където учи две години. След

смъртта на баща си той е принуден да остави учени­

ето, но жаждата за знания в него се запазва. Бъдещият

Апостол на свободата има много силен интелект и спо­

собности за учене, с които изпъква пред братята си.

Още в тази ранна възраст Левски показва голяма

любознателност и стремеж към знания. Всичко това,

придружено с изключително трудолюбие и благород­

ство в отношенията му с хората, го отличава от неговите

връстници и другите карловски младежи.

Макар че оставя училището, Левски не изоставя нау­

ката и става редовен читател на библиотеката на карлов­

ското взаимно училище.

• Родословното дърво на Левски.

Васиn Левски

Различна ве сия

ЗАМОНАШВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Замонашването на Левски е значим акт в онази

епоха, в която религиозността на българина е

сериозен критерий за неговото съществуване и

национално самоопределяне. Вуйчото на бъде­

щия Апостол, известен с монашеското си име

Василий, играе важна роля в неговото духовно

съзряване, възпитавайки го в християнски дух и

подготвяйки го за свой църковен приемник.

Силното желание на Гина Кунчева синът й да

получи добро образование и фактът, че тя не раз­

полага с нужните средства за това, я принУжда­

ват да потърси друг начин. През 1852 г. тя го води при брат си, йеромонах хаджи Василий, изповед­

ник в Карлово и околията, с уговорката младежът

да му помага, а той да осигури неговото образо­

вание. Намеренията на вуйчото са да има недеж­

ден помощник, който постепенно да го замести в

делата му. По онова време е обичайно кандида­

тите за монаси да постъпват като послушници в

манастир, където живеят и се възпитават в строга

среда, далеч от роднини и светски съблазни, и

при сурова дисциплина .

Тъй като негов духовен наставник е вуйчо му,

Васил Кунчев не отива в манастир. Послушни­

чеството на юношата протича свободно в Кар­

лово и Стара Загора, с постоянни контакти с

близки и приятели.

Левски е послушник в продължение на шест

РОДЪ Т НА АПОСТОЛА

години, но обещанието на вуйчо му да го изпрати

на учение в Русия така и не се осъществява. Това

предизвиква недоволството както на самия Васил,

така и на майка му. Между нея и хаджи Василий

възниква спор, в който се намесват и останалите

роднини. Гина иска Васил да стане поп, като преди

това се ожени, а вуйчото - той да се покалугери и

след време да поеме неговата служба. Спорът се

урежда на роднински съвет, където на дневен ред

се поставя въпросът за бъдещето на Васил Кун­

чев. Младият Васил заявява, че ще приеме мона­

шески сан, ако вуйчо му го изпрати веднага на уче­

ние в Русия. Подстригването му за монах става на

следващия ден след съвета - 25 ноември 1858 г.,

в Сопотския мъжки манастир. Васил става дякон

и приема монашеското име Игнатий. През след­

ващата година той е ръкоположен в йеродякон­

ски сан. Животът му обаче не се променя същест­

вено и Игнатий продължава да служи при вуйчо

си, който от своя страна се надява рутината на еже­

дневието и църковното служене да откажат Васил

от желанието за учение в Русия .

Левски осъзнава, че мечтата му ще остане не­

изпълнена, а и както сам казва: "Не притежавам

аз всичките качества да стана калугер!': У него се

заражда идеята да се посвети на висшата кауза на

свободата на отечеството си. Левски прави този

избор и отдава живота си в името на родината.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ i 1

Живот и дейност

Йеродякон Игнатий Влиянието на хаджи Василий

lliEЗ 1852 Г. ВАСИЛ става ПОМОЩНИК на вуйчо СИ хаджи Василий - монах и таксидиот (събирач на

подаяния) на Хилендарския манастир. Младежът

е с вуйчо си при обиколките в карловската

духовна околия и в Пловдивската епархия, грижи

се за коня и изпълнява различни други задачи .

Вуйчото го учи на църковни треби (служби) и обе­

щава да го изпрати да учи в Русия. Майката, Гина

Кунчева, силно желае Васил да стане свещеник

или учител, тъй като това са особено уважавани и

с голям обществен авторитет професии .

Покрай вуйчо си Левски общува с много и раз­

лич н и хора- заможни или по-малко състоятелни, но

образовани и почтени, с определена култура. Хаджи

Василий го въвежда в средата на тогавашната бъл­

гарска интелигенция, която се отнася с уважение

към послушникаи помощника на почитания монах.

През 1855 г. хаджи Василий е изпратен в Стара

Загора, а с него заминава и племенникът му.

Хаджията записва Васил в старозагорското класно

учили ще, където Левски се отличава с голяма

любознателност и впечатлителен характер. Той не

търпи обида и неправда и изпъква с постоянство,

твърдост и решителност.

Духовно поприще

След като Васил завършва втори клас, вуйчото

изпраща младия послушник на едногодишен курс

за свещеници, открит в Стара Загора от учителя

по псалтика Атанас Иванов. Младежът приема това

за част от изграждането и усъвършенстването си

като личност. Неговата мечта е да учи в Русия и

затова се съобразява с всички разпореждания на

хаджи Василий. В свещеническия курс Васил се учи

с голямо старание и влага много сили и енергия.

Търси и други възможности да се образова допълни­

телно и чете с увлечение много книги от библиоте­

ката на старозагорското читалище. Това съществено

разширява кръгозора и обогатява интелекта му.

В духовното поприще Левски има сериозни

успехи. Още в Карлово е един от най-добрите певци

в черковния хор. В хора на учителя Атанас Иванов

той развива и усъвършенства певческите си способ­

ности. Красивият, мощен и богат тенор, който прите­

жа ва, му предвещава голямо бъдеще като духовник.

Завършва курса като първенец, с високи похвали от

митрополията.

Напразните обещания на вуйчото

През 1858 г. хаджи Василий се завръща в Карлово, а с него е и двадесетгодишният Левски, който още

чака вуйчо му да удържи на обещанието си. Василий

обаче има други планове и не бърза да изпълни

думата си, а това разстройва младия послушник.

Вуйчо му настоява той да се подстриже за монах,

преди да го изпрати да учи в Русия. Между хаджи

Василий и Гина Кунчева възниква спор. Левски е

оставен сам да избере своя път в живота. Той се

съгласява да се покалугери само ако вуйчо му го

изпрати да учи в Русия .

Не само желанието за образование, но и възпита­

нието, което получава от вуйчо си, карат Левски да

приеме монашеството. Шестте години живот като

послушник в църковна среда също оказват влияние

върху неговото решение.

На 25 ноември 1858 г. в сопотския манастир

"Свети Спас" младият послушник Васил Иванов

е подстриган за монах - дякон, и приема името

Игнатий. За негов духовен наставник от манастира

е определен йеромонах Кирил Рилски . Дякон

Игнатий служи в карловската съборна черква "Света

Богородица" и смайва карловци със силния си и

красив глас. През следващата година Пловдивският

митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон .

Животът на Левски обаче продължава в стария си

ритъм. Той живее в хилендарския метох, продължава

да работи при вуйчо си и да служи в храма.

Младият йеродякон се посвещава на църквата и дава

обет за целомъдрие, бедност и

послушание, но желанието за

учене и усъвършенстване оста­

ват. Хаджи Василий се надява,

че монашеският живот ще угаси

мирските мечти и увлечения

на младежа, и го възпитава в

дух на благочестие, смирение

и послушание. В сърцето на

Васил обаче бушува огънят

на непримиримостта, а в съз­

нанието му - мисълта за една

различна мисия . Той запазва

своята твърдост и решителност.

Образът на духовника

Левски

Левски тръгва по пътя на

монашеството не само заради

напътствията на своя вуйчо, а и

поради факта, че от най-ранно

детство той е закърмен с Хрис­

товата вяра . Неговата сестра

Яна Начова описва в спомени­

те си, че малкият Васил с инте­

рес попивал религиозните раз­

кази на баба си . В такъв момент

"очите му заблестявали като

въглени'; а душата му преживя­

вала "нещо необикновено'~

От 15-годишната си възраст

Левски е обучаван от небез­

известният карловски педа­

гог и църковен псалт Райно

Попович. За да усвои уроците

.... Архимандрит хаджи Васили й

Ка раива нов .

-

Васиn Левски

Библиотека на спомените

ПИСМЕНИ ИЗВОРИ

За живота и дейността на Апостола на свободата черпим сведения

от писмените източници, които той оставя след себе си . В тях са опи­

сани различни факти, посредством които разбираме от какво се въл­

нува както човекът Левски, така и революционерът Левски . Благода­

рение на изключителната му организираност ние ставаме свидетели

на грандиозните му планове, нестандартните прозрения и многоб­

ройните му дела . Васил Левски оставя кратка автобиография в сти­

хотворна форма, в която описва своя четнически период: участието

си в Първата българска легия и в четата на Панайот Хитов като зна­

меносец. Въпреки че е написана в стихове, автобиографията не при­

тежава качествата на художествено произведение, но предава бога­

тата душевност на Апостола и потвърждава безкрайната му смелост и

жертвоготовност в името на родината. Предполага се, че е написана в

края на 1867 г. или в началото на 1868 г.

дейност. Освен това Апостола описва съвестно за какво са похарчени

народните пари, пише още за скромните си виждания относно облек­

лото, предпочитанията си към различни храни, а най-вдъхновено е опи­

сано влечението му към народните песни и революционната поезия .

Ценни сведения черпим и от писмата на Левски, адресирани до

видни негови съратници и съвременници, до Българския революци­

онен централен комитет (БРЦК) в Букурещ или до различни комитети

в България. Писмата са истинско богатство, запознаващи ни с мащаб­

ните замисли на революционера и документиращи изумителната му

енергичност и жертвоготовност до себеотрицание в името на народ­

ното освобождение.

До нас достига и писмената клетва, която Апостола полага пред

Общото събрание в Букурещ през 1872 r., упълномощаваща го да осъ­

ществява дейността си в цяла България.

Открит е и джобният бележник на Левски, който дава информация за

обиколките му из страната между 1871 - 1872 г. Бележникът съдържа раз­

лични факти, разкриващи организаторската и идейно-политическата му

Всяка страница от безценното документално наследство, което

ни оставя Васил Левски, е пропита с родолюбие, а всяка извивка на

почерка разкрива силата на характера му.

т Факсимил е на автобиографията

на Апостола, която се съхранява в

Националната библиотека "Св. с в.

Ки рил и Методи й" в гр. София.

по грамотност, младежът изучава Евангелието и

Посланията на апостолите. През 1855 г. хаджи Ва­

силий и Левски заминават за Стара Загора . През

този период (1856-1861 г. ) у Васил се формира

християнският му мироглед, оттогава датират и

богословските му записки, направени по руски

извори - "Въведение в обличителното богосло­

вие'~ В този неиздаден труд той обръща голямо

внимание на "безконечното преимущество на

християнската религия пред другите религии и

на православното изповедание пред другите из­

поведания". Също така образователното и нрав­

ственото въздействие на православната христи­

янска религия, учеща на любов към ближния и на

духовна мъдрост.

Тези записки изведнъж разкриват пред нас един

различен образ на Апостола на свободата. Посред­

ством тях научаваме, че дълбоко в душата на рево­

люционера, героя, патриота се крие Христовия уче­

ник, с непоклатимата си религиозност и вяра в Бога .

След като е ръкоположен за йеродякон, Левски

започва своето служене на народа първо с молит­

ва . Освен личната молитва, за него особено важна

става и църковната, по време на богослужение,

която може би отваря вратичката към новото

призвание: "С мир на Господа да се помолим, за

целия свят, за Божиите църкви, за свещенството,

дяконството и църковнослужителите, за българ­

ския народ и войнството му, за всеки град и страна

и за онези, които живеят в тях, ... да им помага Бог и покори под нозете им всеки враг и противник;

Да се помолим: за изобилие на земните плодове и

за мирни времена, за тези, които пътуват, страдат

и боледуват, за пленените и тяхното спасение, за

избавление от всяка скръб, гняв, беда и нужда .. :· След като се отдава на революционна дейност и

~ Семейството наЛевски - майка му, баща му, братята и

по-голямата му сестра.

започва подготовката на въоръжена борба, Левски

не спира да се моли за успеха на своето дело. На

предната корица от вътрешната страна на неговия

Бележник с калиграфски букви е изписана молитва.

В писмото си до чорбаджи Генчо Мильов от Кар­

лово той казва : "Човек е благословен от Бога да

бъде господар с всичките си права, и от Бога му се

налага първа длъжност, да мисли за народа си ... И в Евангелието нали казва: Човече! Трябва да рабо­

тиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за

него. Ако ти умреш, нали и Аз за теб се разпнах!'~

Според Левски обетът да служи на Бога , който

дава при дяконското си ръкоположение, намира

пряк израз в служението на народа . Инересен е

фактът, че наименованието "дякон" в превод от

гръцки означава "служител'~

Раждането на революционера Левски Народното пробуждане

В ЕДНО с ДУХОВНОТО УКРЕПВАНЕ на Левски, в българ­ските земи се разраства народното пробуждане, проя­

вяващо се в борбата за църковна независимост. Заедно

със стремежа на българите за независима църква се

избистря и идеята за политическо освобождение.

Разговорите за това се разрастват и с времето тази идея

завладява все повече българи, сред които е и Васил

Иванов Кунчев- Левски.

През есента на 1861 г. се изострят отношенията

между Сърбия и Османската империя. Сръбският княз

Михаил 111 Обренович търси помощта на българската

емиграция в лицето на Г. С. Раковски. В края на ноем­

ври 1861 г. Раковски създава "План за освобождението

на България'; с което поставя нова страница в нацио­

налноосвободителните борби. В този план желаното

и мечтаното във висока степен надхвърлят реалност­

та, но важното е, че за nърви път се говори за ролята

на вътрешните комитети в борбата за освобождение.

Ролята им обаче е ограничена и те развиват повече аги­

таторска, отколкото организационна дейност.

Легионерът Васил Кунчев

Със съгласието на сръбското правителство Георги

С. Ра ковски заnочва формирането на български

nолк в сръбската армия, който добива известност

• Възвание на Раковски до българите.

--i~ !V:r) rr..s-wl. l: ц ц/<//'. .... . i •' '"'~ f\,:~, j (...-} -e cц..(11 1' ~.A1.~"·~f';I, , ...:J J t- ... -. ,.Jц Гvt йL

"> .., :и' fv r • ./,-( lf , ,.,. 1 11-н 1 ~й "''?f'/j,:t·" _. } __/ ·' ""

-t-- /''•J •:r~_ "' 1-t ·/1' ~ 1 N 4 • .,._ " е-/н L~S ') · ~ ~~''

t// tl ,;/"' ~ " ~-7* /i.'-./11~ ~~~/( ~,J..t..)- /л/~ ....

като Първа българска легия . В нея започват да

постъпват млади българи от различни краища, а

българските търговци в Одеса събират над 20 ООО рубли за издръжката й.

Левски научава за легията и твърдо решава, че

там е неговото място и призвание. През нощта на

3 март 1862 г. той взема коня на вуйчо си и напуска

Карлово. В Пловдив се снабдява с паспорт, минава

през София и Ниш и пристига в Белград. Постъпва в

легията в началото на април.

Обучението в легията е чисто военно и се

състои от много физически натоварвания, военни

упражнения и стрелба. Освободен от ограниченията

на монашеството, Левски свободно проявява своите физически и духовни способности. Най-после той се

чувства на мястото си, намирайки своята мечтана

среда и работейки за отечеството си.

Раковски се превръща не само в образец на об­

щественик за Левски, но и в негов учител, а легията

- в училище за военно дело, любов и всеотдайност

към отечеството. Голямата отдаденост на родината

позволява на легионерите за краткото време от

2-3 месеца да овладеят военното дело, да станат подготвени войници и през юни вече да участват в

сражения и в щурма на белградската крепост.

В боевете Левски се отличава с голяма смелост

и умело владеене на оръжието. В легията той се

запознава със Стефан Караджа, който му прави силно

впечатление с дързостта, силата и ловкостта си.

След прекратяването на въоръжените стълк­

новения започват дипломатически преговори.

Обучението на легионерите продължава, като всеки

ден се водят занятия по тактика, строева подготовка,

гимнастика и спортно бягане. По време на едно от

упражненията по физическа подготовка всички

са смаяни от физическите способности на Васил

Дякона и след един негов успешен скок през широк

окоп Раковски извиква: 'Това е левски скок:' Така

карловецът Васил Дякона става Васил Левски.

Мисълта за предстоящата война особено

активизира легионерите в тяхното желание

да се изправят възможно най-скоро срещу

поробителя. Войната обаче не започва. След

тримесечни преговори конфликтът е приключен

и сръбското правителство разпуска легията.

Зимата на чужда земя и задържането в Пловдивския затвор

След разпускането на легията Левски заминава за

Румъния и там прекарва зимата на 1863 г. През пролетта

преминава река Дунав и стъпва на родна земя. От

Казанлък изпраща писма до майка си и вуйчо си.

През пролетта на 1863 г. Левски пристига в

Карлово и мощният му тенор оглася храма "Света

Богородица ". Духовният сан и службата в храма го

пазят и отначало властта не еособено подозрителна .

Никой не го пита за едногодишното му отсъствие, но

Първата българска л егия. Снимката

е правена най-рано през септември

1868 г., като Апостола се снима с дре­

х ите на Бранислав Велеш ки.

• Личното тефтерче на Васил Левски.

--------------= - ---------

Васиn Левски

ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ

Като послушник Левски обикаля Южна България и се среща с много хора. Той

трупа жизнен опит, развива и обогатява интелекта си. Решението да приключи с

монашеството поставя нов етап в живота му, чието начало бележи постъпването

му в Първата българска легия. Още при първата си среща с нейния основател,

Георги Стойков Раковски, Левски е запленен от личността му.

По това време Раковски е в разцвета на силите си и в апогея на своята жизнена

и революционна дейност. За него е ясно, че националното освобождение може да

се извоюва само чрез въоръжена борба, а стопанската криза, настъпила в Османс­

ката империя след Кримската война, създава допълнителни условия за успех.

Раковски е убеден, че националното освобождение ще се постигне чрез хай­

душки чети, които ще поведат народа към всеобща въоръжена борба. Тези свои

схващания той оформя под влияние на Джузепе Гарибалди и италианското

освободително движение. Уверен в революционната готовност на народа и в

неизбежната война между Сърбия и Османската империя, Раковски се заема с

подготовката на въстание в България и организирането на бойните сили на наци­

оналната революция извън страната. В края на 1861 г. разработва"План за осво­

бождението на България'; в който изхожда от идеята, "че народният дух нався­

къде е приготвен за въстание против турците'~ Подготовката се заключава в това

всеки сам да се въоръжава. В по-големите градове ще се съставят "тайни коми­

тети'; които ще разпространяват вестта за всеобщо народно въстание.

пред своите най-близки приятели Левски разкрива

къде е бил и с какво се е занимавал и им говори за

идеите за национално освобождение.

За националноосвободителната революция Раковски е "мисъл и желязо, лира

и тръба'; лидер и обединяваща фигура.

В легията между Левски и Раковски възниква както идейно, така и чисто

човешко приятелство. Бъдещият Апостол прави силно впечатление на Раковски

и затова е препоръчан от него за знаменосец на четата на Панайот Хитов.

Левски разбира, че четническата тактика вече

е адекватна за времето си, ето защо национал­

ното освобождение може да се постигне само

чрез предварителна организация и подго­

товка на населението за общонародно въс­

тание. Организацията трябва да е повсе­

местна и мащабна, обхващаща всички

слоеве на обществото. Преди въстани­

ето трябва да се владеят и управляват

съобщенията (чрез тайна поща), както

и реда и сигурността (чрез тайна поли­

ция). Предполага се, че Левски стига до

тези идеи самостоятелно, защото не е

запознат с идеите на Гарибалди, Баку­

нин и Прудон.

Мълвата за едногодишното му отсъствие се

разпространява и младият дякон е откаран

в пловдивския затвор. Вуйчото е подучен да

свидетелства, че е направил донос заради

кражбата на коня му при заминаването на дякона

в Белград да се учи . По време на следствието

с помощта на приятели Левски представя тази

кражба като компенсация за годините безплатно служене. Хаджи Василий е уговорен да потвърди

тезата му, за да не излезе подбудител за участието

на Левски в легията.

настоятели искат обяснение, а дяконът, разстриган,

спокойно им обяснява, че ще служи на българите

и Бога като учител. Вуйчото архимандрит хаджи

Василий прави неуспешни постъпки пред митропо­

лията да се даде под съд отстъпника. Случаят обаче

приключва съвсем леко и на Левски не е наложено

дори църковно наказание.

• Между Г. С. Раковски и Левски

съществува ка кто идейно, та ка и чисто

човешко приятелство.

След три месеца Васил излиза от затвора и се

връща в Карлово. Есента постъпва в пловдивското

епархийско училище при учителя Йоаким Груев. Прави впечатление на своя учител със старанието си,

успехите в учението и зрелостта на интелекта си. През

пролетта на 1864 г. се завръща в Карлово.

Снемане на расото в името на свободата

Убеден, че трябва да поеме по пътя към бор­

бата за освобождението на България, Левски раз­

бира, че монашеският сан е пречка за неговите

стремежи. Фактически с постъпването си в леги­

ята революционерът се отказва от обета си към

Църквата. На Великден 1864 г. той отрязва косите си

и снема расото. Приятелите му, свидетели на съби­

тието, са поразени от спокойствието и решителност­

та, с които Левски напуска монашеството. Малко

по-късно с мирянски дрехи той отива в храма и се

включва във великденската служба като псалт.

Карловци са смаяни. Нечувано е духовник, пос­

ветил се в служба на Бога, да се откаже от клетвата

и да хвърли расото. Избухва скандал . Черковните

Даскалуването във Войнягово

След случилото се Левски не може да остане

повече в Карлово и отива в близкото село Войнягово,

намиращо се на 6 км, където е учител две години. През това време около него се събират младежи,

на които той чете книги и им говори за новите

времена и предстоящите събития. Под формата на гимнастически упражнения Левски учи своите

приятели на военно дело и стрелба. Трябва да се

отбележи, че той има много добри педагогически

способности - еднакво добре обучава както децата в училище, така и възрастните.

Във Войнягово Левски е учител от май 1864 г. до

края на февруари 1866 г. Не дочаква края на учебната

година и внезапно напуска селото, като причините за

това изненадващо решение остават неизвестни.

През пролетта на 1866 г. революционерът

отива в Тулча (Северна Добруджа), за да търси

своя приятел от легията Стефан Караджа. Там се

запознава с поп Харитон Халачев, свещеник в

близко село, който му помага да стане учител в

с. Еникьой. Още с пристигането си Левски събира

около себе си местните младежи и ги посвещава

в белградските събития . Започва да ги обучава на

военна гимнастика и стрелба, организира борби,

надбягвания, прескачане на ровове и плетища.

В работата с младежите той залага предимно на

личния пример. Разказва се, че прескачал коне и

биволи, докато пасат.

.... Страница от плана на Раковски за

освобождението на България.

1111

В челните редици на борбата Смелият знаменосец

ЛЕвски НЕ мисли да остава дълго в Еникьой . Пише писмо на Раковски (това е най-ранното

писмо, останало от Левски), в което изказва

жела ние за по-активно сътрудничество. През

пролетта на 1867 г. той разбира, че се готвят чети,

и в края на февруари отива при Панайот Хитов.

По препоръка на Раковски, Левски е назначен

за знаменосец и на 28 април 1867 г. четата на П.

Хитов преминава река Дунав при Тутракан, без

да бъде забелязана от граничната стража. Четата

преми нава внимателно Делиармана и на 11 май

навлиза в Котленско-Върбишкия дял на Стара

планина. Много младежи от местата, през които

минава четата , искат да се вдигнат с оръжие, но

вой водата ги спира.

Ко гато минават край Карлово, войводата раз­

решава на Левски да навести майка си . Васил

използва този удобен случай , за да се срещне и с

някои свои другари .

След дълъг и тежък преход, като се стига до

сражения с турските потери, четата се движи

към Сърбия. На 20 юли в Златишкия Балкан се

събира с четата на Филип Тотю и на 4 август

преди разсъмване преминава в Сърбия .

Знаменосецът разбира, че без предварителна

организация и подготовка четите са безсилни .

Левски и Втората българска легия

През 1867 г. със средства на Добродетелната дру­

жина в Белград е създадена Втора българска легия .

По същество това е военна школа за подготовка на

младши командири- сержанти. Водят се теоретични

и практически занятия по военно дело. Програмите

са направени така, че надминават сержантската под­

готовка. Има теоретични занятия по тактика, военна

география, военна администрация, военна педаго­

гика, управление на малки подразделения и огъня

им и пр. Това дава широка подготовка и знания на

обучаващите се, като им позволява да командват по­

големи военни единици. Периодично се провеждат

теоретични изпити и строеви прегледи, а успешно

издържалите се произвеждат в по-горен чин.

Левски е сред първите. Особено добре изучава

военните устави и наставления и успешно решава

груповите тактически задачи . Това се вижда в разра­

ботените от него документи на Вътрешната револю­

ционна организация (ВРО).

В личния си живот Левски е скромен, дори аскетичен.

.... Карта на Османската империя

през XVIII в. Във владенията й влизат

и териториите, населени с българи .

~ - -- - ------ - - ~--- - - - ~ - - --- - -- - -- ·--·- -- -

Васиn Левски

~ Васил Левски (вторият отдясно н а

първия ред) сред другари от Втора

българска легия , Белград, 1868 г.

Удоволствията, по които се увличат неговите

връстници, са му чужди. Той предпочита да чете

и да слуша внимателно, отколкото да ораторства.

Всяка негова дума и действие обаче подсказват,

~ Васил Левски като знаменосец в четата на

Па найот Хитов, 1867 г.

че цялото му съзнание е ориентирано само към

едно - служба на народа. Апостола приема тази

кауза като свое призвание и отдава целия си

живот за постигането й. Вярата и всеотдайността

на тази задача за него се превръщат в религия .

Раждането на идеята за

революционна организация

Най-високото постижение на българската

националноосвободителна мисъл е идеята

за предварителна организация на поробения

народ и вдигането на всеобщо въстание. Това

е последната възможност за национално осво­

бождение на българите. За реализирането на

тази идея започва да работи Васил Левски . За

нея работи и Добродетелната дружина, макар

че тя прокламира националноосвободител­

ните борби да се водят под руско командване,

тоест за превръщането на българските земи в

"Задунайскагуберния~

Още в началото на своята революционна дей­

ност Левски е против чуждо влияние в нацио­

налноосвободителните борби. По това време все

още няма Българска православна църква и бъл­

гарската нация не е призната в Османската импе­

рия. Има само един българин, д-р Стоян Чомаков

от Пловдив, който е член на Държавния съвет.

Има и представители на българите в съветите на

административните центрове .

ИДЕЙНИ ТЕЧЕНИЯ В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ

... Панайот Хитов- в неговата чета

Левски е знаменосец .

През 50-те и 60-те години на XIX в . в България се формират основ­

ните течения в националноосвободителната идеология. Обществените

нагласи по това време намират израз в две главни направления - полити­

ческо освобождаване и културно обособяване на нацията . Различията се

проявяват главно в несъвпадението на схващанията за пътищата и начи­

ните, чрез които трябва да се извоюва свободата, както и отношението

към т.нар. външен фактор, намиращ израз в това трябва ли да се търси

помощ от друга държава. Това е основният проблем, около който се гру­

пират обществените позиции относно освобождението .

Другите две течения са либералното и консервативното, представлявани

съответно от Тайния централен български комитет и от Одеското българско

настоятелство и Добродетелната дружина.

Първото течение, наричано революционно-демократично, намира

решение на националния въпрос единствено чрез подготовката и про­

веждането на всеобща национална революция . Георги Раковски събира

около себе си последователните революционери, формиращи това

направление. След Раковски революционно-демократичните идеи се

подхващат от дейците на ВРО под ръководството на Васил Левски, от

БРЦК в Букурещ, от Гюргевския комитет на апостолите, участниците в

Априлското въстание и Освободителната война.

Самите възрожденски деятели се разделят помежду си на "млади" и "стари';

като първите са привърженици на крайните действия, решителни и готови за

борба. Те участват в подготовката на двете въстания от 1875 и 1876 г. Така наре­

чените "стари" са за по-умерени действия и не са склонни да подкрепят неко­

ординирани въоръжени акции. Те не се включват в революционната пропа­

ганда и твърде често следват руската политика. Привърженици са за мирното

решаване на националния въпрос, посредством политика на компромисите.

Въпреки различията между двете групи, сериозни противоречия

между тях няма.

Един от главните проблеми на българското националноосвободително

движение се корени в това, че негова социална основа са по-бедните слоеве

на населението. Едрата буржоазия не се включва в революционната борба,

защото влага много време, сили и пари в просветното дело и в борбата за цър­

ковна независимост.

'** ВНiS'

Гениалността на Вътрешната революционна организация

Обиколката за проучване на настроенията сред народа

ИстОРИЧЕСКА ЗАДАЧА на Апостола става създа­ването и утвърждаването на Вътрешна револю­

ционна организация (ВРО) . Преди създаването

на организацията Левски проучва условията в

България. На 11 декември 18б8 г. тръгва с параход

за Цариград, където остава един месец, а в нача­

лото на 18б9 г. заминава за България. Предполага

се, че тогава започва неговата първа обиколка на

страната, в която проучва народните настроения .

В тази първа обиколка той посещава Пловдив, Пе­

рущи ца , Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Тър­

ново, Ловеч, Плевен, Никопол . На 24 февруари за­

вършва обиколката и пристига в Турну Мъгуреле.

По време на обиколката се среща и разговаря с

различни хора, като се запознава с мнението им

за създаване на революционна организация . Не

всички контакти обаче са продуктивни, защото

няма сериозни и солидни препоръки . Това е ос­

новната причина Левски да прекъсне обиколката

си и да се снабди с"лозинка" (парола, препоръка) .

На 1 май 18б9 г., след двумесечен престой в Румъ­

ния, Левски влиза през Турну Мъгуреле в Бълга­

рия и започва втората обиколка на страната . По

време на тази обиколка той полага основите на

Вътрешната революционна организация.

Комитетите

Първият революционен комитет Левски създава

в началото на май в Плевен. Плевенският комитет

има много членове, но дейността му е незначителна .

След Плевен Левски продължава пътя си през

Ловеч и Троян и отива в Карлово. Там създава

комитет през първата половина на май. В края

на месеца поставя началото на революционна

организ<щия в Пловдив, а в началото на юни съз­

дава комитет и в Перущица. През юни в Сопот

турските власти попадат на следите му, но благо­

дарение на ловкостта си Апостола успява да им

се изплъзне. В ръцете им остава палтото му, в ко­

ето намират компрометиращи документи. Става

ясно, че властта вече знае за дейността му.

Л евски става по-предпазлив, но не се отказва

от мисията си, за успешното изпълнение на коя­

то той разчита на свои приятели и другари, като

Геор ги Данчов-Зографина в Чирпан. Комитетът

там е основан в началото на август. Следващи­

те революционни комитети Левски основава в

Стара Загора, Сливен и Ловеч през същия месец.

Завръща се в Букурещ на 2б август 18б9 г.

... Фотография на дейци на Вра­

чанския революционен комитет.

~ Пълномощното, което Левски получава

от БРЦК, за да развива революционна

дейност в българските земи .

- ~

~ --Васиn Левски

. -/tjJ!Ь<€ Тази обиколка кара Левски да промени убеж­

дението си, че българският народ може да се

вдигне скоро на въстание. За това е необходима

по-продължителна подготовка, организирана от

революционните комитети, които трябва да ра­

ботят координирано.

вешкият комитет получава статут на централен

революционен комитет.

През 1871 г. ВРО и комитетите развиват активна

дейност по агитация и събиране на средства за

оръжие. От БРЦК решават да изпратят на Левски

хора, които да му помагат в пряката дейност по

обиколките на комитетите. През втората половина

на 1871 г. за такива са определени Ангел Кънчев~

млад, интелигентен и всеотдаен човек, и Димитър

Общи, който има опит от участието си в Първата

легия, в отрядите на Гарибалди и в Критското въс­

тание. Организационната дейност в Северна Бълга­

рия е поверена на Ангел Кънчев, а Димитър Общи

заедно с Левски обикалят комитетите в Южна Бъл­

гария. Общи обаче не спазва стриктно строгите

правила на революционната организация и Апос­

тола се отнася с големи резерви към него.

/IN: .h~иm"";~шyuшr- ja 6cl~cr7rнr'e ... 4 н~ i'i.,f/kйrж~ ~

л~М~ (( yr .. t# .

В Румъния Левски продължава активно да

участва в дейността на българската емиграция и

в края на 18б9 г. е сред основателите на Българ­

ския революционен централен комитет (БРЦК).

През пролетта на 1870 г. той отново преминава

в поробена България и продължава изгражда­

нето на мрежата от комитети. Левски е убеден,

че подготовката за въстание трябва да става от

вътрешността на страната . За целта организира

комитетската мрежа в единна Вътрешна рево­

люционна организация с център град Ловеч. Ло-

(1 _ ·~- t•, 1\-

ь.ъ .. r-. ,. 1iV

.. " 't' р чо '

Н. r; . .-.. f.. ....

Ь'1 •. ~j"1f.( I{V

1' 10.

ане във в емето

~ Печатът на "Привре­

менното правителство"

на БРЦК.

декември 18б8-

евруари 1869

март 1869-април 1869

1 май 1869-26 август 1869

края на 1869

края на 1870

1871

7 януари 1872

29 април-4май 1872

л:;,.:..:.._.ьt7' ......... г/.. ..... ,~~J-::_,~ '7----,- с-~.--~ ~-r-••--c-~_..._,_

~R-~iiiП;~~-- г~~---- ·-7·--:·; '7~-r·"'~'Y.:z:· ~""· r-7-'"k/'7•'""'~}" . '7 -·/~(-0<.- __ ... _, .к,,-~J ... ~---L

;;.::~:· ;:.::~~-; .7.~,:.,:~;~~:. : ;.· ;::~3:~::=-~~=::i::-::E. -9'-.......... и .......... -~ -·--· r .. L...~ .. .z~ ;Е~:.)?~~-~::~: .. ::.:::.:~~--:~:~.:

~:~~;:·;;;::;=:~:.:~~~Е~~ ..... .,.. ... .--.. ~-.... ~. r-~-~-~-· ... :::. ... r '·

~.::~~::·.~;::~; .. :=-~·::__~=:: ,,_-~-~'··~"'-"--€ ....... .. , • ..:-, ,.,-, ,_, ~ • • :;, /;....,~.,,., ,,

.,; ...... ~,.... ......... ". .. , ........ ., .. .,. ,~" ... ~ ... _. .. " .. .".. • .,_,,,./ ............... <q••:/".

~E~ii-~~~~;i::~:.~:~;-.~ ... -·~ ~ ..... _ .• ;...... •• " .... ~---~ .. •"? .. , ••

.;.~·· e~·~r--·· , ...... ~ ... .. /'''".:.''1'~ •. ~ .,.. .

:::~~ .. ~:~·<;:.::~ ·::··;::~:;, :: ... ~;;::;~:·~::: .. ,::•:ю~"/~'~·

.... План за дейността на ВРО (Нареда

на работниците за освобождение на

българския народ).

Първа агитационна обиколка на България.

Завръщане в Румъния.

Втора обиколка на България. Основаване на револЮционни комитети и завръщане в Румъния.

Участие в създаването на БРЦК ·в Букурещ.

Левски застава начело на революционно­

демократичното м крило.

Ловеч е определен за център на ВРО и на

· "Привременното правителство в България".

Изработени са Програма и Проектоустав на БРЦК. .

Левски основава първия монашески

революционен комитет.

В Букурещ се провежда-Първото общо

събрание на БРЦК.

ОРГАНИЗИРАНЕТО НА

РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ

април1873 За заместник на Левски еолределен Атанас Уз нов. ···

След Кримската война (1 853-1 856) националноосвободителното дви­

жение на българите навлиза в етапа на организирана националнорево­

люционна борба. Георги Раковски и създадените от него организации

разпространяват идеите на революционния демократизъм, печелейки

привърженици сред емиграцията и сред българите във вътрешността.

Между тях е и самият Левски, който обаче постепенно съзира неуспеха

на четническата тактика. Той прави преоценка на извършеното и стига

до идеята, че за успешния изход на националноосвободителната борба

е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести

в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На

1 1 декември 1868 г. Левски започва първата си агитационна обиколка из

България, която завършва през февруари 1869 г. В тази обиколка той се

запознава с условията и възможностите за революционна дейност в бъл­

гарските земи и подготвя почвата за изграждането на първите комитети.

След двумесечен престой в Румъния той се връща отново в България и

на 1 май 1869 г. започва втората си обиколка из България, по време на

която основава революционните комитети. На 26 август 1869 г. се връща

в Румъния през Русе, опитвайки се да уговори преместването на револю­

ционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на Български революци-

онен централен комитет (БРЦК) в Букурещ заедно с Любен Каравелов и

застава начело на революционно-демократичното му крило. Идейното и

организационното обединяване на революционните дейци от емиграци­

ята и от вътрешността се осъществява под влияние на общото убеждение за

необходимостта от ускоряване на подготовката за въстание. Левски напуска

Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни коми­

тети в България. Първият комитет е основан в Плевен, а в края на 1870 г.

Ловеч е определен за център на ВРО ~"При временно правителство в Бъл­

гария'~ На 7 януари 1872 г. е основан в Троянския манастир първият мона­

шески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Мака­

рий, игумен на манастира от 1876 до 1897 г.

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и

Ангел Кънчев. Апостола е инициатор и участник в Първото общо събра­

ние на БРЦК в Букурещ (29 април~ 5 май 1872 г.), на което е постигнато

съгласие Вътрешната революционна организация да има предимство в

броя на решаващите гласове. Така е подготвен проектът за Програма и

Устав на БРЦК.

В края на юни 1872 г. Васил Левски напуска Букурещ и като пълно­

мощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на

Вътрешната революционна организация, като създава окръжни комитети.

Ш111111

----

Живот и дейност

Неподчинение и предателство в революционната организация

Безразсъдните действия на Димитър Общи и Анастас Попхинов

МАЕРИЯТ до БЕЗРАзсъдство Димитър Общи има сла вата на опитен боец. Той участва в Критското

въстание, а по-късно се сражава в отряда на

Гарибалди . За съжаление обаче му липсват органи­

зационни способности и дисциплина . Още в нача­

лото на съвместната им работа с Левски, Общи

проя вява самонадеяност и нежелание да се под­

чиня ва на правилата на организацията. Въпреки

строгите разпоредби на Устава по отношение на

подобни прояви, Апостола проявява търпимост и

се оп итва да го направи полезен за делото.

Три месеца след Общи, на 29 септември 1871 г.,

в Ловеч пристига Ангел Кънчев и същия ден

се среща с Левски . Двамата се знаят отпреди и

отношенията им са приятелски. На 5 март 1872 г. ,

при опит да мине с параход от Русе в Гюргево,

нгел Кънчев е разкрит от полицията и се самоу­

бива на пристанището .

П рез цялата 1871 г. Левски е принуден да води

борба с дуалистите сред българските емигранти

в Румън ия . Те не приемат новите идеи и разяж­

ани от умувания и несъгласия, не успяват да се

обеди нят около градивната идея на ВРО . Левски

проявя ва търпимост и готовност за компромиси

ПСЕВДОНИМИ И ПРОЗВИЩА

~ Ангел Кънчев се включва дей но в

на ционалнореволюционното движен ие,

като е определен от БРЦК в Букурещ за

помощни к на Васил Левски.

... Ива н Вазов- патриархът на

българската литература , нала га

прозвището Апостола.

Всяка велика личност влиза в исто­

рията освен със своето име и с проз­

вището си, което окачествява нейния

жи вот и дейност. Васил Иванов Кун­

чев остава в историята и в паметта на

народа с прозвището си Левски. Особе­

ната му дейност налага да приема раз­

лични образи и чужди имена, за да бъде

неуловим, а организацията му - нераз­

крита. Така в историческите извори той

е известен с различни имена, прозвища

и революционни псевдоними, с които

подписва писмата си, както и тескерета

(паспорти) и документи, които използва .

нено се открояват Дякон Игнатий,

Васил Дякона Левски, Васил Дякон­

Левски, Дякона Левски . От докумен­

талното наследство, което оставя, се

отличават разнообразните имена и

революционни псевдоними, с които

той подписва различни писма и доку­

менти : Аслан Димитроолу Ованес

Ефенди, Афъз Ефенди , Неболлу Чиз­

мели Кърмъзъ, Тропчо, Хаджи Ахмед,

Бай Вълчо Драгнюв, Дервишоглу Аслан

Ефенди, Драгомирчо Иванов, В. Лъкий

или просто В. Л .

Ня кои от фалшивите имена, които

използ ва, са : Добри Койнов, Иван

Фетваджиев, Дидьо Пеев, Стойчо

Бешикташът. От прозвищата му несъм-

След смъртта му, в края на XIX в .,

Иван Вазов измисля и налага прозви­

щето Апостола на свободата или само

Апостола, с което отдава заслужена

почит на великия българин .

в името на революцията и националното осво­

бождение. За него са важни единомислието и

единодействието. В писмо до Иван Кършавеки

той пише: "Кажи ти моите и аз твоите криви ци, па

да се поправиме и се заедно да вървим, а ко ще

бъдем хора:'

През лятото на 1872 г. влиза в сила Уставът на

ВРО. В него се предвижда използването на терор

при осигуряване на средства за организацията и

смъртно наказание при нарушаване на комитет­

ската клетва .

Докато Левски се опитва да обедини

организацията, някои от нейните членове

извършват поредица от своеволни постъпки ,

които нарушават революционната дисциплина .

Така например членът на Плевенския комитет

Анастас Попхинов си позволява да отваря и

чете комитетската поща. С това той нарушава

основното правило на организационната

етика и дисциплина - всеки да знае само това,

което е свързано с участието му в делото.

Крайно амбициозен и упори~ Попхинов

превръща самолюбието си в произвол и

го поставя над общите интереси . Със своята

-- -- ~ - - ---- --~ - - - - - - - ---- - - -- - - - - -- - - -

Васиn Левски

1 ·-- -

ПОП КРЪСТЮ

В историята свещеникът Кръстю Тотев Никифоров е известен като

поп Кръстю- предателят на Левски . Дълго време образът му е използ­

ван като антипод на Апостола и в произведенията на Иван Вазов,

Захари Стоянов, Любен Каравелов, и от редица историци . През 90-те

години на ХХ в. обаче се създава специален комитет за изчистване

името на свещеника, като се прилагат доказателства в подкрепа на

хи потезата, че той не е предател.

очните ставки

на арестува­

ните в Къкрина

на 26 декември 1 872 г. обаче

никой в Ловеч,

включително

и поп Кръстю,

не потвърж­

дава самолич­

ността на Лев­

ски .

Поп Кръстю

умира в Ловеч

... Снимка на Поп Кръстю (в средата на nредния ред). Дълги години се смята, че той е предателят на Васил Левски.

Поп Кръстю е роден в Ловеч през 1838 г. Става член, а след това и

касиер на ловешкия комитет при основаването му. Като човек с много

широка култура, силен интелект и родолюбив дух, той се ползва с

авторитет пред съгражданите си. Завършва Духовната семинария в

Белград и става съратник на Георги С. Раковски в печатницата на в .

"Дунавски лебед". С Левски се запознава около 1862 г. и по негово нас­тояване веднага е привлечен в комитета в Ловеч. Апостола го приема

за един от доверените си хора .

През 1872 г. поп Кръстю е назначен за владишки наместник в Ловеч, поради което има работа с турските власти и е съветник в общи­

ната. Изглежда оттам тръгва мълвата , че той предава Апостола . При

през 1881 г. , а надписът на паметната плоча в храм "Успение Богоро­

дично" гласи : "В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял:

1 838-1 881 г., борец за църковни, национални и социални свободи.

недисциплинираност той заплашва не само

сигурността на организацията, но подкопава и

авторитета на нейния създател и всепризнат

лидер. Порицан е от брат си , Данаил Попов, и от

други членове на организацията и остава сам, но

затаява в себе си злоба и омраза към Апостола.

По-късно Димитър Общи намира в негово лице

добър съюзник.

Къкринекото ханче след възстановяването му. Посочена е

гредата, за която е бил завързан Левски след залавянето му.

Светлата му памет бе помрачавана 120 години".

На 14 август 1872 г. Левски и Вутьо Ветов

от с. Видраре влизат предрешени в къщата на

ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го

принудят да даде пари за комитета. Денчо не е

у дома си и те попадат на неговия ратай Стойчо,

25-годишен, който започва да вика за помощ.

Събират се много хора и за да не бъдат разкрити,

Левски е принуден да го убие. По-късно, по

време на съдебния процес, това събитие се

оказва фатално за Апостола, тъй като Вутьо

Ветов признава за убийството на следствието.

Левски предвижда големите рискове и опас­

ности, които крие терорът за освободителното

дело . Затова се опитва да предпази организацията

от увлечение по подобни действия. С това не се

съобразява Димитър Общи и без предварително

обсъждане с Левски, на 22 септември 1872 г.,

заедно с членове на Тетевенския комитет, обира

турската поща в Арабаконак, превозваща парите

от събраните данъци.

Много скоро властта разкрива обира и

задържа всички участници в него. По време

на следствието повечето от тях правят пълни

самопризнания . Съображенията за подобно

поведение са продиктувани от турските закони,

според които издайниците се наказват с по-леки

присъди. Димитър Общи разкрива целите на

организацията, за да знаят всички, че обирът е

извършен от политически врагове на империята,

които не са криминални престъпници , а

революционери. По един твърде наивен начин

той в крайна сметка дава информация за някои

от революционните комитети .

... Амбициозният Димитър Общи

се включва в изграждането на

Вътрешната революционн а орга н и ­

зация. По-късно необмислен о nрави

раз крития , които nозволя ват на

турската власт да обезвреди част от

изградената от Левски комитетска

мрежа.

-

------ ---

Живот и дейност

Смъртта, която спира поривите на революционера

Съдът и краят

По ВРЕМЕ НА СЛЕДСТВИЕТО за обира на хазната ста ва известно името на Левски . Свидетел е учи­

телят Иван Лилов Фурнаджиев, секретар на Тете­

венския революционен комитет. Той прави много

точен словесен портрет на Апостола и властта е

значително улеснена при издирването му.

Левски научава за обира в средата на октомври,

докато обикаля комитетите в Средногорието. Ве­

роятно тук получава писмото на Ловешкия комитет

с покана по-бързо да замине за Ловеч. Отначало

Апостола няма намерение да се връща там, защото

е за почнал своята работа по реорганизацията на

комитетите, и се забавя два месеца в Южна Бълга­

рия. П рез втората половина на декември тръгва

за Влаш ко, но не по най-краткия път, а през Ловеч.

Смята се, че причина за това е писмо на братята

Хашнови , което разкрива предателството на един

от членовете на комитета.

Като минава през Ловеч и взема документите на

комитета, Левски тръгва с Николчо Цвятков-Бакър­

ията за Търново. Събитията през следващите

няколко дни и до днес предизвикват спорове сред

~ Смъртта и последния час на Васил Левски (Дякона } в 1873 г.­хр. Симеон Симеоно в (Моната}, преди 1881 г.

• Конакът в София , където е провеждано следствието

на арестуваните дейци наВРО, включително и Левски.

историците. Според една от най-разпространените

версии за залавянето на Апостола, при излизането

от Ловеч ги срещат две заптиета . След разминаване­

то старшият на патрула, Юсеин Бошнак, се усъмнява

в тях и късно вечерта след двамата тръгва потеря.

През нощта срещу 27 декември 1872 г. турците за­

лавят Левски в хана на с. Къкри на . Без да подозират

кого всъщност са заловили, те го отвеждат в Ловеч,

а оттам - в Търново, където е разпознат, а и самият

той признава, че е Левски. Според "Биографията на

Левски'; написана от Захари Стоянов, Апостола зая­

вява: "Азъ съмъ Василъ Левски, мене казватъ Дяко­

нъ тъ. Не съмъ хайдути нъ, както вие ме наричате, но

човекъ като всичките ваши раи, съ тая само разлика,

че обичамънарода си, което не е грехъ за никого:' ,

Властите решават да го изправят пред съда в Со­

фия. Апостола до последно таи надежда, че друга­

рите му ще организират неговото освобождаване.

Според някои източници такива опити има, но те

не са успешни. Единствено комитетът във Велико

Търново свиква заседание, което да организира

освобождаването на Левски, но мерките за сигур­

ност, наложени от властта, възпират повечето чле­

нове да участват. В спомените си Христо Иванов­

Големия пише: "Като си видяхме силите, щото на

--- - - - - ~ -- - -- --- - --

Васиn Левски

Библиотека на спомените

МУЗЕЯТ НА АПОСТОЛА В РОДНИЯ МУ ГРАД

Родният дом на Васил Левски в Карлово е възстановен през 1933 г., а през

1937 г. отваря врати като музей. Възстановената родна къща на Апостола е част

от музейния комплекс, който съществува до днес с повече от 70-годишна исто­

рия . През 1954 г. къщата музей "Васил Левски" е включена в държавната музейна

мрежа, а през 1955 г. в близост до нея е изградена зала за документална експози­ция . Така освен родния дом на революционера, в комплекса може да се види екс­

позиционна зала, зала за временни изложби, Чардакпиевата къща и мемориал­

ният параклис "Вси светии български': От 1968 до 1992 г. къщата музей е филиал

на Градския исторически музей в Карлово, а от 1993 г. е самостоятелен музей,

който е един от най-посещаваните мемориални комплекси в България . На 21 юли 2000 г. той е обявен за държавен културен институт с национално значение и наименование Национален музей "Васил Левски"- Карлово. Така заема сво­

ето подобаващо място като национален мемориален музей, посветен на един от

най-бележитите българи .

От 1994 г. в Карлово се реализира проект на Националния институт за памет­

ниците на културата (НИПК) за възстановяване на околната среда на родния

дом на Апостола, разрушена в голяма степен през 50-те и 60-те години на ХХ в.

Проектът предвижда и разширяване на музейния комплекс чрез възстановя­

ване на възрожденски къщи и изграждането на Онбашиевата къща по подобие

• Знамето на Ка рловския револю­

ционен комитет се съхранява в музея

в града.

приказка бяхме много, но на работа

малко, и то като се изплашиха, че

останахме Христо Бунито и Иванчо

Захарлията . Другите и под земята да

ги търсиш ги няма :'

На 5 януари 1873 г. Левски е из­

правен пред съда. Той устоява на

кръстосаните разпити и не разкрива

никакви данни за революционната

организация . Стреми се да се разгра­

ничи от извършения обир на хазна­

та, за да не го осъдят за криминално

престъпление. Признава единствено

за убийството на ратая на Денчо Ха­

лача в Ловеч. Това убийаво се соци

като формална причина за смъртната

присъда, макар че според тогавашни­

те закони в Османската империя за

подготовката на бунт се предвижда

заточение.

на Чардакпиевата къща.

В продължение на десетилетия в

музея са събирани и се съхраняват

редица ценности, свързани с живота

и делото на Васил Левски. В експози­

ционната зала на комплекса са изло­

жени снимки, вещи, документи, кратък

летопис, посветени на родното място

и рода на Апостола, както и картини с

неговия образ, дело на видни българ­

ски художници. В залата за временни

изложби в момента могат да се видят

• Паметник на ма й ката на Апостола,

намиращ се в музея на Васил Левски в

гр. Карлово.

документи за изграждането на паметника на Левски в Карлово и за възстано­

вяването на родната му къща, в мемориалния параклис"Вси светии български "

се съхраняват косите на Апостола, а в Чардакпиевата къща е отредено специ­

ално място за научни биографични изследвания и художествена литература за

него . Значителна част от тези материали са дарени на музея .

Днес музеят "Васил Левски" е включен в 1 ОО-те национални туристически обекта и е предпочитано място за посещение от много туристи.

На 14 януари 1873 г. Левски е осъден на смърт.

• Родната къща на Апостола е възстановена и е част

от музейния комплекс.

• Ал и Са иб паша е председател

на комисията, която съди Левски.

На 22 януари присъдата е потвърдена от султана .

Замислен е и още един план за освобождава­

нето на Апостола - да се нападне конвоят по пътя

за Цариград, където се смята, че ще бъде отведен .

Изпълнението на присъдата в София обаче сварва

организаторите на плана напълно неподготвени .

На 18 февруари (6 февруари стар стил) в окол­

ностите на тогавашна София, близо до мястото,

където днес е паметникът на Левски, е издигната

бесилка. Според спомените на Михаил Буботинов

денят е вторник, пазарен ден. Левски е облецен с

дрехите, с които е заловен в Къкринекото хан че, и с

тежки окови . Преди да бъде изпълнена присъдат~,

той се изповядва пред свещеника поп Тодор Митов

и го моли да го споменава в молитвите си като йе­

родя кон Игнатий.

Къде е положено тялото на Апостола след изпъл­

нението на присъдата, остава загадка и до днес.

Според някои сведения той е погребан от поп То­

дор Митров близо до бесилката, а през нощта тя­

лото е извадено и погребано в олтара на църквата

"Света Петка Самарджийска': Надеждни историчес­

ки сведения за това обаче липсват.

Важни събития

Делото на Апостола на

свободата Левски проявява качества на изключителен организатор, идеолог и

водач на националното революционно движение. Той успява много

точно да прозре нуждата от добра организация и подготовка, за да

има шанс за успех едно въстание. Апостола влага цялата си енергия

в основаването на комитетска мрежа, която е ядрото на Вътрешната

революционна организация. Той поразява с изключителната си

всеотдайност на освободителното дело на своя народ и остава

верен на своя революционен дълг до сетния си час.

Новият път пред национално­освободителното движение

ЛЕВСКИ Е УБЕДЕН, че българският народ трябва

сам да заяви своето желание за независимост

и самостоятелно държавно управление и че това

може да ста!iе чрез вътрешна организация и все­

народно въстание. Едва впоследствие следва да се

търси подкрепа от външни съюзници. Той всячес­

ки се опитва да убеди българската емиграция, че

е нужно центърът на революционната борба да се

пренесе в поробените територии. Хората трябва да

се подготвят, въоръжат и организират предвари­

телно и това е целта на революционните комитети.

С тях се полагат основите на нов път на развитие на

освободителното дело. Подобна идея вече е назря­

ла, но именно Апостола осъзнава нейното значение

и започва осъществяването й със замаха на наро­

ден водач . Броят на частните революционни коми­

тети, които Левски и съмишлениците му създават,

наброява повече от 400.

Вътрешната революционна организация (ВРО)

Преди Левски да започне реализирането на сво­

ята мисия, значението на собствените сили в бор­

бата за освобождение на българите е силно подце­

нено. Разчита се на подкрепа отвън, в лицето на други

държави и българската емиграция. Организират се

чети, които действат ограничено и самостоятелно.

Апостола пръв се обявява за пълна независимост на

българското революционно-освободително движе­

ние от външни влияния и за създаване на вътрешна

революционна организация. В проектоустава на

орга низацията, наречен "Нареда на работниците за

освобождението на българският народ'; са посочени

средствата, които са нужни за извършване на рево­

люцията: "За извършиованието на таквази ревулуция

нужни съ: 1.) Урежда ние, 2.) Пари, 3.) Хора, 4.) Оръжие, и други бойни потреби:' Документът ясно опре­

деля структурата на революционната организация.

Върховен управляващ орган е Централният рево­

люционен комитет, а за дейностите по места отгова­

рят частните революционни комитети. Централният

революционен комитет се състои от един председа­

тел и един подпредседател, писар, помощник, касиер

и седем члена. В устава изрично е споменато, че един

от тях трябва да е свещеник. Председателят, писарят,

техните помощници и касиерът се избират от члено­

вете на комитета, като всички имат равни права.

Във всеки град се предвижда да се организира

Частен революционен комитет, който обхваща

и околните села и има структура като тази на

Централния комитет. Тези организации именно

работят пряко за организиране на революци­

ята . Те са напълно равнопоставени помежду си

и директно свързани с Централния комите~ на

който се отчитат. Информацията, която те изпра­

щат на Централния комитет, касае броя на населе­

ните места в дадения район ; броя и народността на

жителите им; броя на юнаците, способни да носят

оръжие, и вида на оръжието, с което разполагат;

наличието на хора с качества за воеводи; налич­

ното количество жито, овес, ечемик, и друга храна;

броя на конете, воловете, кравите, овцете и другите

животни и други сведения .

Левски разбира, че за да може да функционира

една такава всеобхватна структура, е нужен контрол.

Този контрол е поверен на Тайна комитетска поли­

ция, която да "нагледва работата на часните комитети,

и да извършява наказанията на престъпниците на

закона': Връзките между Централния комитет и част­

ните комитети са поверени на комитетска поща.

Революционната организация се подчинява и на

собствен наказателен закон, в който са предвидени

наказания със смърт за престъпване на определе­

ните правила. Подобно наказание грози дори и онзи,

който "непри познай ЦентралнияТЪ Ревулуционеренъ

Български Комитетъ, и поиска даса упита по своя

глава да подигне бунтъ':

.... Проектоуставът на ВРО е дело

на Васил Левски.

~- --

.... Най-високият паметник на Левски

е в Ловеч (височина 14 м). Над 1 ОО па­

метни знаци на Апостола са регис­

трирани в България и чужбина .

"Дела трябват, а не думи:'

Вътрешната революционна организация на прак­

тика подготвя едно бъдещо държавно устройство,

залагащо на принципите на централизирана демок­

ратична система. На по-късен етап Апостола залага

на по-голяма децентрализация на организацията и

създава революционни окръзи и окръжни центрове.

Структурата на ВРО разкрива организационния

гений на Левски и размаха при реализиране на

замисъла му. Тя продължава да действа и след него­

вото залавяне и обесване и е в основата на съби­

тията, довели до Априлското въстание и повдига­

нето на въпроса за положението на българите в

Османската империя.

Законодател на революцията

Като гениален организатор Левски съчетава в себе

си идеолога и стратега на българското революци­

онно-освободително движение. Без съмнение, за

всички свои съмишленици той е призваният и приз­

натият законодател на революцията. Целта на Левски

е да направи народа съпричастен към великото дело

на свободата . Той осъзнава, че обикновеният бълга­

рин е този, който ще понесе цялата тежест на задава­

щите се събития и ще трябва да жертва дом и челяд

за своята свобода . Същевременно обаче Левски не

подценява ролята на емиграцията, превърнала една

идея в свой житейски избор. Апостола прекрасно

разбира огромната отговорност, с която се е нагър­

бил. Като човек на дълга той отрича всяка проява

на самовластие и недисциплинираност. Съзнавайки

необходимостта от общи правила, на които да се под­

чинява дейността на организацията, той се заема със

задачата да изработи революционен проектоустав.

Верен на своите принципи, Левски споделя замис­

лите си със своите най-близки съмишленици. Нещо

повече, той изпраща проекта до отделните коми­

тети в Българско с молба да направят свои бележки

по него. Едва след всичко това, в Букурещ е свикано

Общо събрание, на което да се приеме революцион­

ният устав. Ето защо може да се твърди, че по същес­

тво този документ не е просто един правилник, а

цялостна политическа програма.

Близък до сърцето на народа

Цялата дейност на Апостола е посветена на

едничкото стремление в неговия живот - да види

своя народ и своето отечество свободни . Тази мисъл

му дава сили и надежда и в най-тежките мигове на

изпитание. Благодарение на нея той понася всички

несгоди и лишения в битието си на революционер.

За него е важно да види идеала си осъществен, пък

"ако щат го нареди да пасе и патките" после. Тази

чиста и светла душа не търси и не чака признания и

облаги, а безкористно заявява: "Аз съм се обещал на

отечеството си жертва за освобождението му, а не да

бъда кой знае какъв:'

- - ----- - - -

Васил Левски

.... Писмо н а Левски до Л. Ка равелов.

Като истински син на своя народ Левски познава

изключително добре неговата душевност. Той е

убеден, че революцията няма да успее, без да се

опира на "естествената сила на народа '; който, от

друга страна, трябва да бъде добре подготвен . Това

се превръща в негова мисия. Апостола обикаля

изстрадалата българска земя и се опитва да събуди

духа на патриотизма и чувството за достойнство в

обикновения български селянин.

Знамето, на което пише "Свята и чиста република"

В тази гениална личност, готова на себеотрицан ие

в името на общото дело, се крие един велик държав­

ник, за когото целта на борбата е ясно и категорично

определена : "С една обща революция да се направи

коренно преобразувание на сегашната държавна дес­

потско-тиранска система и да се замени с демократ­

ска република (народно управление) :' Неговият идеал

е "Свята и чиста република': в която всички хора ще

живеят "под едни чисти и свети закони" и "ще бъдат

равноправни във всяко отношение': Тези идеи са

един своеобразен отзвук на идеалите, провъзгласен и

от Великата френска революция - свобода, равен ­

ство, братство. Сам Апостола определя същината на

идеологията така : "Време е с един труд да спечелим

онова, което са търсили и търсят братята французи ,

т.е . млада Франция, млада Русия и пр . Колко скъпо и

с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина да

убива? Сега е време да преварим това зло . Защо да

водим втора борба?". Революцията трябва да избави

народа от всяко робство и тирания и от всяка соци ­

ална несправедливост. Според него единствено демок­

ратичното републиканско управление ще даде на

хората шанса сами да бъдат господари на съдбата си .

Новата държава ще е "многотрайна държава, изгра­

дена по новото зидане'; пише Апостола в едно от пис­

мата си до Любен Каравелов.

-

Борбата е насочена както срещу турската господ­

стваща класа, така и против българските чорбаджии, които я подкрепят. Самият Левски пише: "Чакаме

ви да усетите горчивите сълзи на бедния ни народ,

който е вече в крайно тегло. То не! Вий му пиете още

кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Решили

сме се: или да ви съберем, или да ви поразим:'

Жадуваната свобода е за всички обикновени хора

независимо от тяхната народност. В идеологията

на Левски няма място за шовинизъм, той осъзнава,

че само така ще може да се постигне справедлива

система, която да предотврати бъдещи конфликти.

Апостола ясно заявява това в писмо: "Да съсипем, каз­

вам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не

жените и децата им. [Стига] само да се покорят на гор­

ните свети закони, [те ще са на] равно с българина:'

В съжденията си Левски не се ограничава само

до свободата на собствения си народ, той желае

същото и на "братята сърби, румънци, черногорци и

пр:: Привърженик е на задружната борба на всички

поробени балкански народи за свобода и е готов да

подаде ръка "всекиму, който ще пролива кръв с нас

заедно за живот и свобода човешка':

В душата си Апостола мечтае освободена България

да бъде една съвършена държава, в която да има спра­

ведливост и право за всички. Той е убеден, че един­

ственият начин това да се осъществи, е чрез една

"свята и чиста република'; и в устава на БРЦК записва:

• Ако някой презре и отхвърли предначертаната дър­жавна система - демократска република - и състави

па ртии за деспотско-тиранска или конституционна

(монархична) система, то и такива ще се считат за

неприятели на отечеството и ще се наказват със смърТ.'

Свободата като най-святата ценност за всеки човек

мата жертва- собственият живот. Тази жертвоготовност

издига Апостола над обикновените хора и определя не­

говата мисия. Мисия, която той изпълнява последова­

телно и целеустремено, ясно осъзнавайки, че успехът

е възможен само при наличие на добра организация.

Освободителното дело трябва да се подеме от хора­

та по цялата българска земя. Те със собствени сили

трябва не само да извоюват свободата си от "деспотс­

ко-тиранската система'; но и да изградят една нова

държава със съвършено устройство.

Последователностrа в организацията и дисциплината на националноосвобо­дителното движение

Васил Левски вярва, че българският народ може

сам да извоюва свободата си. За тази цел е нужна

силна и стройна организация, която да осигури

подготовката и изпълнението на освободителната

революция . Тази организация трябва да изхожда от

народа и да залага на принципа на демократичния

централизъм. Със своите идеи революционерът

полага основите на нов етап в националноосвобо­дителната борба. Именно тях той реализира чрез

създаването на Вътрешната революционна орга­

низация и нейния устав. Той поставя нови цели и

изисквания пред всеки патриот, който избира ка­

узата на свободата. Поставената цел е висока и за

постиганетой е нужна единност и съгласуваност на

действията . Всеки член на организацията трябва да

се води от общите интереси . Апостола разбира, че

самостоятелните и хаотични революционни прояви

са обречени на неуспех.

С дейността си Левски променя и идеологията на

националноосвободителното движение. Времето на

малките чети е отминало, нужно е да се организира

въстаническа армия, която да има здрава организа­

ционна основа. Нужни са способни командири, добро

въоръжение и подготовка, за да може тази армия да се

изправи срещу редовната войска на империята.

Стратегията на Левски има за цел постигането на

бързи резултати с нанасянето на решителни удари

на противника и задържане на инициативата. Въс­

танието трябва да е повсеместно и масово, с ясно

определена fактика и единно RЪКоводс_тво. Осве_н . 111. 1• /"

чисто военната подготовка е ну~но и _осигуряване- ,

!Н

то на опорни пунк,тов·е, места за укритие на нaceлe-

,;:~~тo"_~(lPO~OJ30~~!:~eJ:it! 3~Пa!;,t~ :, ~"""" , .. :,;1. Всичко това свидетелства за гения на Левски като , 'lv

4 *-·· t ·"1 ~е:с 4 Клнва-rti на Леес . Документът се съхранява д~ в Националната

-------·----------- ------- -~--~----- -----------------. - -

Васиn Левски - "

БЪЛГдРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ (БРЦК) -

ПЛАНОВЕ И НАДЕЖДИ

Организацията

"Млада България"

в края на 1869 г. в Букурещ 6ългар"ски

емигранти и революционни деици

учредяват нова организация на българ­

ското революционно-освободително дви­

жение - Български Революционен Цен­

трален Комитет (БРЦК) . Нейна основна цел

е да пропагандира идеите на българската

национална революция и да съдейства

за нейната подготовка - идейна, полити­

ческа и финансова. Програмата на коми­

тета, дело на Любен Каравелов, е публи­

кувана на 1 август 1870 г. в издаваното

в Женева руско емигрантско списание

"На родное дело'; в брошурата "Български

глас" и във вестник "Свобода'; издаван от

Любен Каравелов в Букурещ. Принципите

в нея следват тези на създателя на Пър­

вата българска легия Георги С. Раковски.

Идеята за създаване на център, който

да ръководи революционната дейност,

възниква през 1868 г., след като в Белград е разпусната Втората българска легия, а

четите на Хаджи Димитър и Стефан Кара­

джа са разбити.

Първата организация, която претен­

дира за такава ръководна роля, е "Млада

България'; създадена в началото на 1 869 г. в Букурещ и с клонове в други градове като

Браила. Тази организация не съумява да

обедини около себе си българската еми­

грация, разтърсвана е от вътрешни раз­

ногласия и се проваля като координаци­

онен център на освободителната борба.

Въпреки това тя играе важна роля, тъй

като до края на съществуването си оказва

подкрепа на Левски за дейността му в

българските земи по създаване на рево­

люционни комитети.

Вътрешната революционна

организация

Ядрото на бъдещия БРЦК се оформя

от събралите се около редакцията на

издавания от Любен Каравелов вест­

ник "Свобода': Сред основателите на

организацията е и Васил Левски, който

настоява за пренасяне на подготовката

на бъдещото въстание в българските

земи. Първоначално той не среща под­

крепа и затова се връща в България,

където продължава своята дейност по

основаване на комитети . По-късно през

1 870 г. в БРЦК се създават два центъра

- външен и вътрешен. Външният е с

ръководител Любен Каравелов и има

задача да развива революционна про­

пагандна дейност и да обедини българ­

ската емиграция . Той е със седалище в

Букурещ. Вътрешният е наречен Бъл­

гарски революционен централен коми­

тет в Българско или Привременно пра­

вителство. Ръководната роля в него е

поверена на Васил Левски и целта му е

да осъществи организацията на въста­

нието в България.

През пролепа на 1 872 г. в Букурещ

се провежда Общо събрание на БРЦК.

На него се приема нов устав на орга­

низацията, изработен от Васил Левски,

чрез който се утвърждава създадената

от него Вътрешна революционна орга­

низация. Взето е и решение за подго­

товка на всеобщо въстание в българ­

ските земи. Левски се връща в България

със специално пълномощно, с което е

определен за главен апостол в Северна

България, Тракия и Македония, и про­

дължава своята дейност.

Повратна точка в историята на БРЦК

е неподчинени­

ето на Димитър

Общи. Въпреки

изричната забра­

на на Апостола,

той и сподвижни­

ците му обират

турската хазна в

прохода Араба­

конак. Целта им

~ Фотография от

Букурещ, Румъния.

Градът приютява ре­

дица български еми­

гранти и революцио­

нери. Тук е и седа­

лището на БРЦК.

.... Вестник "Свобода'~ орган на БРЦК. Съхранява

се в Националната библиотека "Св. св. Кирил и

Методий'~ София.

е да осигурят средства за революцион­

ната дейност, но постъпката им предиз­

виква силната ответна реакция на влас­

тите. Извършителите са арестувани и в

опита си да дадат гласност на револю­

ционните си подбуди, те наивно разкри­

ват ключова информация за ВРО. При

последвалите арести е заловен и Лев­

ски, изправен пред съдебна комисия

в София, осъден и обесен. Това нанася

тежък удар на БРЦК и ВРО. Организаци­

ята продължава да съществува, но раз­

движване настъпва едва след второто

Общо събрание през 1873 г. Революцио­

нерите отново се връщат към. формира­

нето на чети за организиране на борбата.

На третото общо събрание през 1874 г. за

Централен комитет е избран този в Русе,

а за главен апостол е определен Стефан

Стамболов. Водеща роля в организацията

получава и Христо Ботев. Общото събра­

ние, свикано през август 1875 г. в Буку­

рещ, взема решение за подготовката на

ново въстание, но този опит - Староза­

горското въстание- претърпява неуспех.

В резултат през ноември същата година в

Гюргево се събира нов Централен коми­

тет, който взема решение за подготовка

на мащабно въстание през пролепа на

следващата година. На 20 април 1 876 г.

в Копривщица избухва Априлското въс­

тание. То е апогеят на националноосво­

бодителното движение и дейноспа на

революционните комитети.

Водещи фигури, които имат

отношение към каузата за

национално освобождение Малко са хората във времето непосредствено преди и след възкръсването на

българската държава, които още от крехка юношеска възраст преследват с такава

праволинейност и с такава жар постигането на националния идеал. Не са малко

и тези, които, следвайки пътя на Левски, отдават живота си за свободата, озарени

от светостта на неговата личност.

"Всичко е добро, щом е добро эа България!"

Стефан Стамболов (1854-1895)

Стефан Стамболов е роден на ЗО януари 1854 г. в старопрестолния град Велико Търново. Израства в семейство на революционери- баща му е съзаклятник от Велчовата завера (18З5 г.) и съмишленик на капитан Дядо Никола и оставя дълбока диря в политическия живот на България след Освобождението.

Стамболов завършва Духовната семинария в Одеса и на 2Q-годишна възраст вече е неразривно свързан с националноосвободителното движение - участ­

ник в БРЦК и организатор на Старозагорското въстание, член на Гюргевския революционен комитет и апостол на Първи окръг в Априлското въстание, деец

за изграждане на Българското опълчение. На 25 години той навлиза и в политическия живот, като, без да има нужната възраст, вече е избран за депутат в Народното събрание и негов председател през 1884-1886 г. Стамболов е първото официално лице в Княжество България,

което подкрепя преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885 г. Участва като доброволец в

Сръбско-българската война, която се води в защита на Съединението. Обявява се против режима на пълномощията, но

по-късно, като председател на Народното събрание, организира контрапреврат и връща княз Александър 1 Батенберг

на престола. След абдикацията му Стамболов е избран за пръв регент с решаващ глас в управлението на страната

през 1886-1887 г. От 20 август 1887 до 19 май 1894 г. е министър-председател на България. През лятото на 1886 г. основава Народнолибералната партия и е неин несменяем ръководител до смърпа си.

Управлението на Стефан Стамболов се характеризира с активна законодателна дейност за осъществяване

на икономическата независимост на България и преодоляване на многопосочната изостаналост на стра­

ната. Задачите, които той си поставя, са защита на българската независимост, стабилизиране на страната,

ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международния авторитет на България. Приоритетна

е и политиката по националния въпрос, касаеща защитата на териториите с българско население, оста­

нали в пределите на съседни страни . Законовата инициатива е насочена предимно към насърчаване на

местното производство и привличане на чужди капитали за регулиране на търговско-икономическите

отношения с други страни. Със закон утвърждава вносни мита на редица стоки, което е пряк стимул за

производството им в страната. По този начин поставя началото на държавен протекционизъм в българ­

ската икономика. Във вътрешната политика на страната постига редица преимущества за държавата в

обласпа на Църквата и просветата. Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на

страната, белязана от протекционизма, строгата данъчна политика, промишленото и гражданско строи­

телство. Като цяло неговата активна законодателна дейност е с подчертано протекционистичен характер.

Освен със значимата си политическа кариера Стефан Стамболов остава в българската история и със

значително документално наследство- стихове, статии, дневник, кореспонденция ит. н.

Големият български политик и държавник, който твърди, че заради България може да погази и законите,

си спечелва много противници. На З юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни

македонаващи наемници и след три дни умира от раните си на 41-годишна възраст. Седемгодишното му управ­

ление превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска

държава. Макар и изключително твърда, държавната му политика води до бурен икономически растеж и подем

на българското образование и култура. Стамболов превръща България в първа регионална сила и гарантира ней­

ното издигане в европейски политически фактор.

Васил Левски

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Султан Абдул Аэис (1 830-1 876)

Син на Махмуд 11 и брат на султан Абдул Меджид, той е З2·рият турски султан. Встъп­ва на престола на 25 юни 1861 г. Продължава реформите и се стреми да въведе в импери­ята достиженията на модерната цивилизация.

Свален е от престола на ЗО май 1 876 г. и след една седмица е убит.

Атанас Уэунов

(1851-1907)

След гибелта на Левски оглавява ВРО. Осъден на 15 години затвор за револю­ционна дейност. След Освобождението е инспектор в Министерството на народното просвещение.

Иван Ваэов (1850-1921)

Патриархът на българската литература е автор на грандиозната ... Епопея на забраве­ните'~ в която възnява героите от българско­то националноосвободително движение. Остава в историята на българската литера­тура със своите стихотворения, разкази,

повести и най-вече със своя епохален роман "Под игото~

• Личностите в сивите карета са представени в тази глава .

Шакирбей (?-?)

Майор от генералния щаб на турските войски и член на Извънредната комисия.

Георги С. Раковски

(1821-1867)

Революционер, организатор, идеолог и ръководител на националноосвободи­телното движение в България. Използва с еднакъв успех оръжието и перото: подготвя

и води революционни съзаклятия, ч ети,

военна легия в Белград, издава вестници и сnисания : "Бъл гарска дневница~ "Дунавски лебед~ "Бранител " и др.

---~81 . ВЛиян~е

---~···· · Сь~ат,~и~и Опо~'ент_!-1

---.~81 У~~:жен~е

---~81 ПоследОвате~и

---~·· владетел - поданик

Захари Стоянов

(1850-1889)

Али Са иб паша

(7-7)

Водач в Априлското въстание, той става и негов първи историограф с книгата си . "Записки по българските въстания". Захари Стоянов ръководи организацията на Съединението на Княжество България с Източна Румелия nрез 1 885 г., а през остатъка от живота си е сред водачите

на Народнолибералната партия .

Димитър Общи (1835-1873)

Български революционер, помощник

Председател на Държавния съвет в Османската империя и на Извънред­ната следствена комисия, заседаваща

в София, която осъжда Васил Левски на смърт.

на Левски. Подтикван от амбицията и авантюризма си, той не спазва органи­зационната дисциплина, както се изисква

от устава наВРО. През 1872 г. организира обир на орханийската хазна в прохода Арабаконак, за да финансира национал­ноосвободителното движение. Заловен е след предателство и осъден на

смърт през 18f 3 г.

Яростният враг на Българското национално­

освободително движение

Мидхад паша (1822-1883)

Роден на 18 октомври 1822 г. като син на кадия, Ахмед Шефик Мидхад пс:~ша е изявен османски дl:>ржа !З.ен и политически деец. През 1860 г. той е обя.вен за везир и паша и му е'поверено управлениетона Нишкия еялет. РефорNiит~ 'му"там са толкова успешни, че султан Абдул Азис го упълномощава да подготви програма з~ nрилагането им в цялата Имnерия. През 1864 г. Мидхад паша е назначен за валия на Дунавския вилает , с център Русе _ Като .еДин от инициаrорите за npиeмaf-l e на закона за вилаетите, полага големи усилия за разгръщане на търговията, занаятите и зем~деЛи.ето във вилаета_ В същото време се про­явява и като яростен враг на българското национаЛноосвободително движенИе. Той добре познава б1;Лгарското население и се стреми с всички сили и средства да му наложи ислямската рели гия . Неговата политика за асимилиране на българския

народ чрез създаване на българо-турски' училища, в които обучението да се води на турски .език, изиграва своята роля за ислямизацията му_ Постепенно в ръцете му .се съсредоточава все повече власт. През 1868 г_ Мидхад паша ·е издигнат за nред­седател на Държавния съвет_ Той използва тази власт, като се nроявява с особена жестокост при смазването на четническото движение в България_ На ЗО май 1876 г_ в Царигра,[\ ръководи държавния nреврат и детронира султан Абдул Азис. За султан е провъзгласен Мурад V (1876 г.), но поради зДрав<кловни nричини (умствено заболяване) през месецавгуст същата година е заменен от своя брат Абдул Хам ид ll_ · ..•. · · · ·· .. , , . ·'. · . . "'' ''ш:

Мидхад паща ·прекарва известно време в чужбина, а nрез 1878 г. е в1фнат к<по губернатор на' СИРJ11.Я • а след това и на Измир_ През мсзй 1.879 г_ султан Абдул Хамидll нарежда М111дхад паша да бъ,сtеарестуван, а малко по-късно е осъден на смърт за убийството на ··ъулта н Абдул Азис. След намесата на британското прёiвvпе:л ство присъдата му е : зам~нена с изгнан ие. Изпратен е на вечно заточение в Таиф (Хиджаз),. но на 8 май 188З г. поличното нареждане на султан Абдул Хамиде убит.

Лидерът на емиграцията, който е председател на

Българския революционен централен комитет (БРЦК)

Любен Каравелов (1834-1879)

Поредната организация в българското националноосвободително движение в края на 60-те и началото на 70-те години се създава с решаващото участие на водача на емиграцията Любен Каравелов. Фолклорист, писател, журналист, публицист, битоописател на своя народ, лексикограф, обществе­ник, той се издига сред съвременниците си благодарение на своя интелект, широка обща култура и способности. След Раковски той е всепризнат водач на емиграцията."Ние трябва да бъдем синове на сегашното време"- зове Каравелов от страниците на своите вестници "Свобода" и "Независимост'; които разпалват у българите желанието за национално освобождение.

Революционерът става председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Каравелов е роден

на 7 ноември 18З4 г. в заможно бегликчийско семейство в Копривщица . След завършване на пловдивското епархийско училище отива в Русия и вместо да постъпи във военно училище, се записва в Московския университет. Там по време на

десетгодишния си престой той получава солидни познания и създава полезни контакти. Попада под идейните влияния на

руските революционери демократи Чернишевски, Добролюбов, Херцен, както и на руски славянофили, като сътрудни­чи на техните вестници. През 1867 г. Каравелов е изпратен в Белград като кореспондент на в. 'Тол ос" и там се свързва със сръбската либерална организация "Омладина". Може би тогава той се замисля за взаимни българо-сръбски

действия срещу общия враг. 1

Революционерът смята, че националното освобождение ще се постигне чрез организиране на всички бъл­гари и предварителна подготовка на въоръжено въстание. По този въпрос имат еднакви разбирания с Васил Левски. Благодарение на това, след създаването на БРЦК в Букурещ, Левски създава в България ВРО. Дружбата между двамата велики българи е особено творческа и продуктивна, въпреки че често имат и разногласия. Особено силни са те по отношение на съпричастността на Димитър Общи към делото и на организирането на революционната дейност в българските земи. Левски дори понякога е рязък, предупреждавайки Каравелов да не се бърка в делата му.

Като журналист и публицист от страниците на вестниците си Каравелов разпространява радикалните идеи на БРЦК. Участва в утвърждаването на българския книжовен език и е един от създателите на журналистика и публицис­

тика от нов тип в България. Задачата на журналистиката, според него, е да формира културата и да утвърди морала,

защото само моралният човек може да бъде свободен. Бележитият българин умира на 21 януари 1879 г. в Русе от туберкулоза.

В Каравеловите думи звучи духът на епохата : "Нашата свобода е в нас самите:'

- . ·:; : -

Англичанката,, която се възхищава '~от Делата "на Левски Мерсия Макдермо! (1 .. ~27-)

Мерсия Макдермат е известна британска писателка, чуждестранен члё,н наБАН~т 1~87 г. и "доктор хонори'С: кауЗа" на Софийския универси-тет "Св. Климент Охридски" от 2007 г. · .

Родена е nрез 1927 r. в СЕ:~мей'ството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва Руска филология ,!3 Оксфордския университет. През 1947 г. Мерсия за пръв път. гостува в България, а по време на второто й посещение през 1948,r. се запознава с Александър Макдермот, за когото се омъжва веднага с1l'ед прибирането им вАнглия . През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по атомна физика . · · · ·

В продължение на 20 години Макдермат работи като преподавателю:t по ,анпiийски език в (;:офийската гимназия за изучаване на чужди езици. Преподава "История на Вьзраждането" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в университета в Благоевград. До 1989 г. води курс по "Н~ционалноосвободителното движение в Македония" към Историческия факултет на Софийския университет. Тя активно участва и в обществения живот на страната ни, като пише статии в научни списания и в други периодични издания.

През 1962 г. Мерсия МакдермЪт пише първата книга на английски език поо.бща' истЬрия на България, която обхваща събитията в периода 1 З92-1885 г. Дълги години писателката е председателка на английско-българско дJ:>уже~тво със седалище в Лондон. Вторатай и най-известна книга, свързана с Бълга'рия,е "Апостолът на свободата;; пос~етена на живота и делото на Васил Левски. Книгата е преведена на български от Иван Градинаров през J. 970 r. и е преиздавана нексiл!<ократно. През 1978 г: излиза изследването u за Гоце Делчев "Свобода или смърт'; с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът u за Яне Сандански "За сво,бода и съвършенство".

В края на ХХ в. Мерсия Макдерм.отиздава "Български народни обичаи': в кО'ято обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включителн() народни муз11кални инструменти, вярвания и суеверия .

Заради популяризирането Живота и Делото на Васил Левски по света от 1966 г. Мерсия Макдермст е почетен гражданин на Карлово. За активната . си дейност и приносът,. й към българската. култура тя е удо:стоена с най-високите държавни отличия - орден "Св. св. Кирил и

Методий'~ орден "Стара планина'~ ОрДена на розата. . "' ., ··· .···· . .. ... . .. .·.•· Своята признателност и поклон Пред България Мерсия Макдермот· изразява с посвещението си в книгата "Апостолът на свободата": "На

българския народ, ,който мидаде,повече, ,отко~кото мога да му се отблагiдар~': ·

- -

Гениалният поет революционер, който оплаква заrубата на Апостола

Христо Ботев (1848-1876)

Сред борците за национално освобождение с особена сила блести името на Христо Ботев, който остава в историята със силата на своя дух и с жертвоготовността си в името на родината . Поет, nублицист, nисател и журналист, човек на действието

и борбата за свободна България. Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя и книжовника Ботьо Петков. Първоначално

учи в родния си град, ало-кЪсно заминава за Русия, за да nродължи образованието си в Одеската мъжка гимназия . Сред своите nрияТели и съвременници Ботев се откроява с широката си обща култура 'и висока теоретична nодготовка.

Малко българи nрез бО;]'е години на XIX в. nознават nроизведенията на Прудон, Сен Симон, Шарл Фурие, Бакунин. Подобно

Ва сия Левски

на Каравелов, и Ботёв,приема революционния демократизъм на Белински, Добролюбов и Чернишевски. Всичко това, заедно с огнения му rемnе~амент,;го;nрави всеnризнат лидер сред емигрантите в Румъния. Ботев обаче влиза в остър конфликт с Каравелов. Пр'ичините за то.зИ ко,нфлИКт са както междуличностни, така~и идеологически . Началото му се nоставя със смъртта на Левски и настъ­nилото объркване среДреволюционната организация: Вследстви~ на това у Каравелов се наблюдава коренна nромяна: той се заема

· nо-скоро с nросветителска дейност и сякаш изоставя собствения си nризив "свободата не ще Екзарх, иска Караджата': Това става nричина .за nодигравки и дори е наричан "nредател" и "родоотстъnник': Ботев от своя страна е nривърженик на действието и въоръжената борба. обидите, които си разменят двамата велики дейци на свободата, разтърсват революционното движение. Двамата се nомиряват едва nред лицето на смъртта - на борда на кораба "Радецки'; когато

Ботев ;Заминава на сигурна смърт със своята дружина. . Ботев смята; че революЦионните действия са единсл:jеното средство за освобождението на България . Както е безкомnромисно съдържанието на Ботевата

свобода, така категорични са и вижданията му към народа, който трябва да даде дори живота си, за да я заслужи. В Букурещ nрез 1868 г. се заnознава с Васил Левски и двамата nрекарват зимата на 1868-1869 г. в една заnустяла мелница край града. Оттогава датират и

стихотворенията му ;,~а·йдути" и "На прощаване': През юни 1871 г. заnочва да издава в. "Дума на българските емигранти'; на чиито страници той дава израз на революционните си идеи.

В творчеството и в живота си Ботев не nроя~;~ява малодушие, не nрави комnромис, а се ръководи единствено от демокрацията, хуманизма и nрогреса.

През май 1876 г., след новината. за вдигането на АnриЛското въстание, Ботев се заема с организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с час.т от четата на кораба "Радецки'; акостира nри КозЛоДуй и се отnравя към Балкана, минавайки nрез десетина села . Много маЛко българи обаче се nри­ёъедИняват към чепП.щИте, въnреки nредварителните очаквания . Четата води няколко сражения с nреследващите я османски nотери. На 2 юни (20 май стар стил) 18.76 г. е nосл~днИЯt тежък бой в nодножието на връх Околчица във Врачанския балкан. Привечер, след сражението, куршум nронизва Ботев . Та ка завършва животът на ·един от най-великите български революционери.

Либерална идея и политическа реалност

Д-р Васил Радославов (1854-1929)

Д-р Васил Христов Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва Аnриловската гимназия през 1872 г. и започва работа като учител. По това време става член на Ловешкия революционен комитет. След Освобождението учи nраво във Виена и Хайделберг и завършва nрез 1882 г. с докторат.

Като студент е избран за деnутат във Второто обикновено народно събрание. Навлиза в nолитиката като носител на новите nрогресивни либерални идеи и се nроявява като сnособен и темnераментен оратор. През 1884 г. става министър на nравосъдието. Той е един от "строители­те на Съвременна България" и създател на модерна съдебна система и съвременно съдоnроизводство. Като министър на nравосъдието след Съединението (6 сеnтември 1885 г.) със своя заnовед въвежда законите на Княжеството (15 декември 1885 г.), като по този начин nрави съедине­нието му с Източна Румелия необратимо.

След абдикацията на княз Александър е избран за министър-nредседател и до днес остава най-младият nремиер на България. Ръководи стра­

ната в най-тежките моменти, когато съществуванетой виси на косъм. Преди да навърши 40 години, народът го нарича Дядо Радославов като израз на уважение и nризнателност към неговия интелект, сnособности и всеотдайно служене на отечеството.

Убеден и твърд либерал, Васил Радославов защитава идеите на демокрацията и конституционализма. Приема монархизма като гаранция за независимостта и сигурността на България, но е nротив разширяването на nравомощията на монарха . Безусловно nодкреnя зле nодготвената

Балканска война като крачка към националното обединение. За втори nът след 27 години става министър-nредседател на България в много тежък nериод -след неусnешните Балкански войни . В сложната

nолитическа обстановка води разумна nолитика, съобразена с интересите на България. Негово откритие е въоръженият неутралитет на България . В

условията на войната води много интелигентна, ловка и разумна nолитика, която nринуждава нашите съседи да ни наnаднат nърви и така България става жертва на агресия от тяхна страна. За съжаление това обстоятелство не се изnолзва усnешно nри сключването на Ньойския договор.

По време на Първата световна война Васил Радославов е nодложен на натиск в nарламента за забрана на nартийните вестници на фронта, но отхвърля натиска с аргумента, че войниците са български граждани в униформи и не могат да се ограничават техните граждански свободи. Като nолитик единствен той изnраща в изгнание nървите двама владетели - княз Александър и цар Фердинанд 1.

След неусnешния за България край на войната Васил Радославов заминава в доброволно изгнание и живее в Германия като свободен граЖда­нин и nенсионер. Амнистиран е със закон на 29 юни 1929 г. Умира на 21 октомври 1929 г. в Берлин и nоследните му думи са: "Кажете на моите близки и на всички nриятели, че умирам с nесен за България на уста :'

Цената на независимостта и наследството, което

Апостола на свободата ни завещава Като най-святото благо за един народ свободата винаги се заплаща на

висока цена. Затова на знамето на въстаниците през 1876 г. е записано като заклинание "Свобода или смърт!". Още Паисий в зората на Българското

възраждане оглася националния идеал: "Българите да живеят свободни в свободен свят!". Този идеал е подет от всички български революционери, които посвещават живота и дейността си в името на родината.

Свободата, към която повежда Левски

със съзДАВАНЕТО НА БРЦК започват да се тър­

сят нови пътища за политическото щ:вобожде­

ние на България. Дори и след смъртта на Апостола

създадената от него Вътрешна революционна орга­

низация продължава своята дейност.

През август 1875 г. БРЦК взема решение за всена­

родно въстание с център Стара Загора. Планът е въс­

танието да се вдигне предимно в Източна България,

където в голяма степен са запазени революционните

комитети от времето на Левски. За ръководители

(апостоли) са избрани Стефан Стамболов, Никола

Обретенов, Панайот Волов и др., които трябва да

водят подготовката в революционните центрове. За

съжаление начинанието, планирано за 16 септември, се проваля поради твърде малкия брой въстаници,

които се събират. Осъзнавайки обречеността му, чет­

ниците се разпръскват, като част от тях се укриват,

а други бягат в чужбина. След разгрома на въстани­

ето революционните дейци се събират в румънския

град Гюргево, за да създадат нов център на освобо­

дителното движение. Гюргевският комитет, в със­

тав 15-17 души, е учре­ден на 11 ноември 1875 г.

Сред основателите му

са Стефан Стамболов,

Георги Обретенов,

Никола Обретенов, Стоян

Заимов, Панайот Волов,

Георги Измирлиев,

Георги Бенковски,

Илариан Драгостинов и

др. На заседания на коми­

тета от 1 5 до 25 декември

същата година, под пред­

седателството на Стефан

~ Георги Бенковски застава

начело на въстанието в

Панагюрище.

Стамболов, се взема решение за организиране на все­

общо народно въстание през следващата пролет и в

най-общ план са очертани тактиката и стратегията на

бъдещото въстание.

Използвайки натрупания от лятото на 1875 г. опит,

комитетът определя четири революционни окръга,

разположени главно в районите с най-развита коми­

тетска мрежа от времето на Васил Левски и ВРО.

За първи революционен окръг е определен

Търновският, който обхваща Централна Северна

България, Габровския и Севпиевекия край. Стефан

Стамболов поема ръководството като главен апостол,

а негови помощници са Христо Караминков-Буните и

Георги Измирлиев-Македенчето като военен инструктор.

Сливенският окръг включва районите на Сливенско,

Ямболско и Котленския Балкан. Ръководството тук

е поверено на Илариан Драгостинов, с помощници

Георги Обретенов (военен инструктор) и Стоил войвода.

Врачанският революционен окръг обхваща

Северозападна България, част от Софийско и

Македония. За главен апостол тук е определен Стоян

Заимов, с помощници Никола Обретенов и Никола

Славков (военен инструктор).

Четвърти - Пловдивски революционен окръг - с

център Панагюрище, се ръководи от Панайот Волов,

с помощник Георги Бенковски. По-късно за помощ­

ник-апостоли са привлечени Захари Стоянов и Георги

Икономов.

Замислено е създаването и на пети революцио­

нен окръг, в който да влязат Софийско и Македония.

Идеята обаче не се осъществява и функциите му

поема Врачанският комитет.

Сред населението в българските земи, а и сред

емиграцията, има разногласия по въпроса за нуж­

дата от въоръжено въстание. Част от хората посре­

щат с апатия или недоверие опитите на емиграцията

да предизвика революционни бунтове в страната.

Може би това е една от причините въстанието да не

се реализира с очаквания размах.

.... Панайот Волов е организатор

и ръководител на Гюргевския

революционен комитет. Той е един

от инициаторите за свикването

на Общо събрание на комитетите

от Четвърти окръг в местността

Оборище, близо до гр. Панагюрище,

и взема дейно участие в него.

.... Тодор Лулчев Каблешков е един

от ръководителите на Априлското

въстание, който е автор е на т.нар .

"Кърваво писмо'~ в което пише

за обявеното на 20 април 1 87б г.

въстание.

Васиn Левски

11Ще имаме едно знаме, на което ще пише

СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА:'

Априлското въстание -героизмът на един изстрадал народ

На 14 април 1876 г. в местността Оборище се свиква

събрание на представителите на Частните революци­

онни комитети от Панагюрския революционен окръг.

Георги Бенковски е натоварен със специални правомо­

щия да ръководи въстаническите действия и получава

извънредно пълномощно. Взето е решение, ако властите

разкрият подготовката и започнат арести, въстанието

да се вдигне преди насрочената дата. Прието е и специ­

ално възвание към българския народ, което гласи: "Братя

Българи, Дойде краят на зверската тирания, която от пет

века насам търпим под османска насилническа власт.

Всеки от нас очакваше това с нетърпение. Настъпва денят

на народното въстание на всички българи в България,

Тракия и Македония:'

Предателство разкрива плановете за бунта пред тур­

ските власти и на 20 април в Копривщица са изпра­

тени заптиета, които да арестуват ръководителя на

местния революционен комитет - Тодор Каблешков.

Революционерите в града се вдигат на оръжие и бързо

овладяват конака. Следвайки решенията, приети на

събранието в Оборище, Каблешков обявява начало на

въстанието и изпраща до комитета в Панагюрище зна­

менитото "Кърваво писмо": "Братя, сега, когато ви пиша

това писмо, знамето се развява пред конака, пушките

гърмят, придружени от гърма на черковните камбани,

и юнаците се целуват един други по улиците! Ако вие,

братя, сте били истински патриоти и апостоли на сво­

бодата, то последвайте нашия пример:' След подадения

сигнал въстават центърът на окръга - град Панагюрище,

начело с Георги Бенковски, град Клисура и околните

села и редица селища на юг от гр . Пазарджик и на севе­

роизток от гр. Пловдив. На 22 април тържествено се

освещава знамето на въстаниците, изработено от Райна

Попгеоргиева - Райна Княгиня. Срещу десетина хиляди

въстаници се изправя сила от около 80 ООО башибозуци

и 1 О ООО редовна турска армия, която разполага и с арти­

лерия. Първите тежки сражения са на 22 април. Първи

са разбити въстаническите сили при с. Стрелча. На 26

април е опожарена Клисура, след четири дни самоот­

вержена съпротива, на ЗО април пада и Панагюрище.

Копривщица е спасена от разграбване с цената на голям

откуп. На 1 май са разбити въстаниците в укрепения

пункт на връх Еледжик и при с. Петрич (югоизточно от

Ихтиман). В Перущица въстаниците и част от местното

население са обградени в черквата, която башибозу­

ците подпалват. Най-тежък удар понася Батак, където на

2 май 3 ООО души са посечени или изгорени живи. Град

Брацигово се предава на 6 май.

~ Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна

Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо

знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското

въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява

редом с Бенковски.

Другите окръзи също се вдигат на оръжие. Вестта за

въстанието достига до Горна Оряховица на 25 април.

В Търновския революционен окръг е сформирана

голяма чета от около 200 души, предвождана от поп

Харитон и Бачо Киро. Тя се укрепява в Дряновския

манастир и води тежки боеве с многочислена редовна

турска армия от 29 април до 7 май .

Българската емиграция също се включва в бой­

ните действия и във Врачански революционен окръг

от Румъния преминава четата от близо 200 човека,

оглавена от Христо Ботев. Преоблечени като гра ­

динари, на 17 май четниците заставят капитана на

кораба "Радецки" да спре на българския бряг близо

до Козлодуй. Те очакват силна подкрепа от местното

население, но надеждите им са напразни. След тежки

сражения четата е разбита при връх Околчица, където

е убит воеводата Христо Ботев.

Турската армия потушава въстанието с небивала

жестокост. Военните действия са насочени не само

към въстаническите групи, но и срещу цялото българ­

ско население. Избити са хиляди мъже, жени и деца,

а други са хвърлени в затворите. Селищата са опожа­

рени . Из въстаналите райони дълго след потушава­

нетона въстанието продължават да безчинстват групи

от башибозуци .

Според свидетелствата на Захари Стоянов при вида

на пожарите в Батак Георги Бенковски извиква:"Моята

цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих

такава люта рана, която никога няма да заздравей! ':

Светът разбира за положението на българите в гра­

ниците на Османската империя. Чужди мисионери,

дипломати и посланици описват зверствата над мест­

ното население и на дневен ред на европейската

политическа сцена се поставя Българският въпрос.

Световното обществено мнение и видни представи­

тели на интелигенцията, като Лев Толстой и Виктор

Юго, се обявяват в защита на българския народ.

Така макар и самото въстание да завършва с неуспех,

чрез него се осъществява идеята на Левски българският

народ сам да постави проблема за своето освобождение.

На революционните комитети, които Апостола оставя

след себе си, той завещава подготовката на въоръженото

въстание. Тази борба води до събитията, позволили да се

изпълни лелеяната от векове мечта за свободна България.

Резултатът от повдигането на Източния въпрос и

новата Сръбско-турска война, започнала през юн и

1876 г., налагат намесата на Великите сили. През декем­

ври същата година в Цариград се свиква посланическа

конференция. Сред разискваните теми е и съдбата на

българския народ в пределите на Османската импе­

рия . Решенията на конференцията предвиждат съз­

даването на две автономни български области в пре­

делите на империята. Източна, със столица Търново,

и Западна, със столица София, които да включват

земите, влизащи в територията на Българската екзар­

хия . Турция не приема тези решения и това отваря

вратите пред Русия да пристъпи към военни действия .

-

~ Църквата "Св. Четиридесет мъче­

ници" във Велико Търново. Тук на

22 септември 1908 г. е обявена

Независимостта на България, а княз

Фердинанд приема титлата цар.

~ Снимка на ца р Фердинанд и

п равителството при обявява не на

Независимостта.

Волята за независимост - модерната

черта на българската следосвобож­денска идентичност

Като резултат от отказа на Османската империя

да се съобрази с решенията на Великите сили, на 24 април (12 април стар стил) 1877 г. в Кишинев руският

император Александър 11 с манифест обявява война на Турция . Силата на Българското опълчение играе

ключова роля в защитата на прохода Шипка на 9, 10 и 11 август 1877 г. Въпреки привидното си предимство

турската армия претърпява неуспех в опита си да за­

държи руските войски на север от Стара планина . На

4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) руската

армия влиза в София и се насочва към Пловдив. След­ват успешни военни действия в Южна България . Прев­

земането на Одрин принуждава Турция да иска при­

мирие. На 31 януари (19 януари стар стил) е подписан протокол за "предварителни основания на мира меж­

ду Русия и Турция ': Датата, която остава завинаги в ис­

торията на България като осъществяване на национал­

ния идеал, е 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., когато

в Сан Стефано се подписва предварителен мирен до­говор между воюващите страни. Според клаузите му

българската държава се възстановява като автономно княжество, в чиито граници влизат Северна България

(без Северна Добруджа, която преминава към Румъ­ния), Тракия (без района на Гюмюрджинско) и Одрин­

ско и Македония (без Солунско и Халкидическия полу­

остров). Този договор е посрещнат с въодушевление

от целия български народ. България е свободна след петвековно робство.

На 1 юни е подписан Берлинският договор, с кой­то се определя окончателният статут на българската държава. Санстефанска България е разпокъсана, като

в Северна България се формира васалното на Турция

Княжество България. В териториите на юг от Стара пла­

нина се създава автономната област Източна Румелия,

а големи области, населени с българи, в Тракия и Ма­

кедония остават под прякото управление на султана .

Свободна България не е независима. Неосъщест­

вен остава идеалът на Левски за демократично ре­

публиканско управление, както и идеалът за наци­

онално обединение. Делото на Съединението на

Княжество България и Източна Румелия на 6 септем­ври 1885 г. е изцяло българско. Българският народ

разчита единствено на собствените си сили и при

защитата на Съединението в последвалата Сръбско­

българска война, известна като "войната на капита­

ните срещу генералите':

Другото значимо събитие в новата българска исто­рия, което позволява на България да заеме полагащо­

то й се място на европейската политическа сцена, е

обявяването на пълната независимост от Османската

империя на 22 септември 1908 г. То е резултат от бър­зото развитие на българското общество в началото на ХХ в. и кризата в Османската империя, причинена от

Младотурската революция .

Независимостта е провъзгласена с манифест в църк­

вата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, а княз

Фердинанд приема титлата цар. Министър-председа­

телят Александър Малинов прочита след това мани­

феста на хълма Царевец. Събитието получава широк

обществен отзвук. Личният секретар на Фердинанд го

осведомява за настроенията в столицата с шифрова­на телеграма: "Ентусиазмът в целия град е неописуем.

Всички улици и площади са задръстени от тълпи на­

род, който взаимно се поздравява с "Честито Царство!" и вика "Ура!" ... Всички магазини са окичени със знаме­на . Никога столицата не е бивала в такъв възторг:'

В манифеста се казва: "цели тридесет години, Бъл­гарският Народ, непоколебимо верен към паметта на

народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на

хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръковод­ство и онова на о' Бозе печившия Княз Александър,

държава, достойна да бъде равноправен член в се­

мейството на цивилизованите народи:'

С този акт, ЗО години след Берлинския договор, Бъл­

гария заема мястото, коетой се полага сред независи­

мите европейски държави. Това действие завършва

дългия път на нейното възраждане и осъществява

мечтите на Левски и на всички революционери бълга­

рите да имат свободна и независима държава.

"Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си."

С идеите и делото си Левски записва името си

със златни букви в пантеона на българските герои.

Свободна и независима България съществува именно

благодарение на саможертвата на революционерите, оставили дом и семейство и посветили се на каузата

на свободата . Това е причината един дякон да зах­

върли расото и да хване оръжието, а един революци­

онер да признае: "Мила ми Ве нето! После отечеството

най-много съм обичал тебе! ': Целият живот на Васил Левски и всичко, сътворено

от него, излъчва самочувствието на човек, роден от

народ, който не заслужава да бъде роб. Той успява да

внуши това самочувствие на народа си и на неговите

водачи по пътя към свободата.

Апостола завещава не само идеята на свободата, но и идеята за едно демократично държавно устройс­

тво, което да позволи на българския народ да изгради модерно и прогресивно общество.

Със залавянето и обесването му османската власт се надява да сломи съпротивителния дух на българите,

но всъщност създава една легенда . Мястото на обесва­

нето му, където днес се издига паметникът на Левски,

става символ на борбата за свобода . Всяка година на 19 февруари българският народ с признателност се покланя пред неговата памет. Докато съществува сво­

бодна и независима България, ще бъдат живи и идеите

на Апостола на българската свобода.

----~ ----~-~-- - -- --- - - -- --- -------- -- -- ---- - -- - ------------ ----

Левски в изкуството

Вазов обезсмъртява образа на Левски в разказите

"Апостола в премеждие': "Чистият път'; "Из кривините':

а одата "Левски" поставя в началото на цикъла "Епопея

на забравените'~ В повестта "Немили-недраги" е изгра­

ден най-синтезираният и най-точен словесен портрет на

Дякона: "Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи

сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице

обло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение,

но което се оживяваше от една постоянна и естествена ве­

селоСТ:' За Апостола пишат Дамян Дамянов, Станка Пенче­

ва , Младен Исаев, Георги Струмски, Никола Фурнаджиев и

много други. Негови биографии създават Захари Стоянов,

Стоян Заимов, Иван Унджиев. Безсмъртна остава и Ботева­

та елегия "Обесването на Васил Левски'~

През 1971 г. излиза българският сериал "Демонът

на империята'; описващ драматичната борба на неу­

ловимия демон на турската империя - Васил Левски .

Създадени са и множество документални филми като

"Песните на Апостола", "Гробът на Левски'~ "Забравени­

те пътища на Апостола".

Картините на Георги Данчов-Зографина, Никола

Кожухаров, Петър Вълчев, Борис Ангелушев, Калина

Тасева, Жечко Попов, Васил Стоилов, Дечко Тодоров и

много други пресъздават образа на Левски в някои от ·~ '~­

най-напрегнатите моменти от живота му: "Залавянето

на Левски", "Левски пред съда'~ "Обесването на Лев-

ски". Всеки щрих в тези картини е нанесен със замах,

издаващ патриотизъм и дълбок проклон пред памепа

на Апостола на свободата .

С какво Левски предизвиква българс­кото съзнание днес? На какво може да научи достойните българи, за да бъдат равноправни членове в ЕС?

Левски създава една идеология, която прави въз­

можна трансформацията на българския народ в нация .

Неговият път чертае изпълнението на една свята

мисия, а делото му я увенчава с безсмъртие. От поко­

ление на поколение идеалите, проповядвани от Апос­

тола, се помнят и са част от националното осъзнаване

на всеки българин.

Чрез подвига на делото си Левски излиза извън рам­

ките на своето време и извън границите на България.

Жертвайки се, за да осъществи мисията на своя живот,

той завещава високи морални ценности и любов към

родината, които трябва да бъдат отправна точка и за

идните поколения.

С приемането си в Европейския съюз България става

част от европейската общност, унифицирайки се с нея,

но и запазвайки своята идентичност като нация . След­

вайки заветите на Апостола, ние сме длъжни да сторим

всичко по силите си, за да бъде България "свята и чис­

та" република и достойно да заеме подобаващото й се

място в европейското семейство.

"Да бъдем равни с другите европейски народи зави­

си o-r нашите собствени задружни сили:' През януари 2007 г. Васил Левски е обявен за най­

велИкия българин с гласовете на близо 59 хиляди българи, участвали в изследване на Българската

на ционална телевизия.

Васиn Левски

.... Църквата "Св. Петка Самарджийс­

ка '; в центъра на София , където се

предпола га, че е погребан

Васил Левски.