УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИКСОУ “Васил Левски”

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИКСОУ “Васил Левски”СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПАТРОНЪТ„Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”„Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“„Дела трябват, а не думи.“

Това са само малка част от думите, изречени от един велик българин, един истински револю-ционер, един национален герой, патрона на нашето училище - Васил Левски.

Мился, че наистина всеки в нашата родина България е чувал име-то Васил Левски, може би мнозина знаят и кой е Апостола и защо е за-гинал, но мисля също, че почти никой (за да не

кажа направо никой) не осъзнава за какво се е жертвал той и какво оз-начава „Български лъв”. Да, драги приятелю, с прискърбие ти съобща-вам, че Апостола е на път още веднъж да издъхне и този път не от ръката на турска стража, а от ръ-ката на български Юда. Какво точно искам да кажа ли, има доста неща с които сме принудени да се примиряваме в роди-

ната си, всички виждате на какво дередже сме: лъ-жат ни, мамят ни, обират ни, вече стигнаха до там, че посегнаха на българс-ка икона - от доста време в почти всички „българ-ски” медии се появиха хора, които твърдят как-во ли не за Васил Левски - всичко било измислено, преувеличено, нямало място за него в „Съвре-менна България”.

На стр. 2

Уважаеми колеги и служители, скъпи

ученици!През тази година ще

отбележим 170 години от рождението на Васил Левски - една от най-свет-лите личности в нашата история. На 19 февруари, когато нашето училище ще отбележи празника на своя Патрон, ние с гор-дост можем да заявим, че успехите, които сме постигнали през години-те, укрепват вярата ни, че носим с чест името на Апостола на нашата сво-бода, който властвайки в душите и сърцата ни, влезе във времето - там, където малцина остават.

Апостола е наши-ят незаменим, нашият най-истински морален критерий за онова, което

правим. Никого другиго народът ни през своето хилядолетно съществува-не не е наричал така, за-щото той не само остана докрай верен на своите идеали, не само издържа изпитанието на робски-те години - той премина през всички проверки, на които го подхвърли исто-рията, за да остане веч-но жив демократизмът на убежденията му, да възтържествува неговата вяра.

Честит празник, ува-жаеми колеги!

Честит празник, скъ-пи ученици!

Нека пребъде във ве-ковете завещаното ни от Левски, за да е благосло-вено училището, в което учим и работим. За да е благословена България.

Тома Томевдиректор на

СОУ „Васил Левски”

ПРОГРАМА НА ТЪРЖЕСТВАТА

Приветствие на директора послучай патронния празник

ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИВеликият син на България!Дали наистина дълбоко го познаваме?И тачим ли онез послания,които като като свиден дар ний получаваме?

Народните дела да са отпред!Пред родното, а не пред чуждо да се кланяме!Да търсим честност, правота и ред!Упорство, вяра и добро да не забравяме!

Във сивия напрегнат днешен денЗабързани, улисани се разминаваме,безспирно гоним своита малка цел.Със дребни истини и кал се занимаваме.

И носим раболепно своя кръстс надежда своя идеал да отстоявамеи утрешния ден такъв,че като Него честно да се поздравяваме!

Славея Ангелска, 10а клас, СОУ „Васил Левски”Първа награда на Общинския литературен

конкурс - „Васил Левски”месец февруари, 2006 година

Във връзка с пат-ронния празник на СОУ „Васил Левски”, времето от 12 до 19 февруари 2007 година е обявено за седмица на великия българин Васил Левски.

В мероприятията, които са предвидени, се включват ученици от I до XII клас от учи-лището, а също така и представители от дру-ги учебни заведения от общината и граждани.

На стр. 2

От стр. 1

По-скоро си мисля, че няма място в „Бъдеще за България”, но това е друг проблем, единствено съм съгласен с това, че Левс-ки не е единственият ве-лик българин, но е сред най-великите - хан Ас-парух, Кирил и Методий, княз Борис I, Цар Симеон Велики, Паисий Хилен-дарски и много други.

Затова преди години колективът на Средно-то общообразователно училище в град Севли-ево избира за свой пат-рон именно Левски. За-щото във време на криза на духовните ценности много важно за подрас-

ВАСИЛ ЛЕВСКИ. ПАТРОНЪТ

Училищен вестник СОУ “Васил Левски”2 СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

тващите е те да бъдат възпитавани в свободо-любие, демократизъм и патриотизъм, а какъв по-светъл пример за тях от делото на Левски. Ето защо и повечето от дейностите в училище - от първия учебен ден до деня, в който абитури-ентите целуват за сбо-гом училищното знаме с извезания на него лик на Апостола - трябва да свързваме и посвещава-ме на нашия патрон, за-щото за Левски не може и не бива да си спомня-ме само в един ден!

Апостола е най-съ-вършен синтез на мисъл и воля, на живот и дело. Затова у него няма коле-

бания, няма раздвоение, няма връщане назад. Вдъхновен от безгранич-на обич към България и от желанието да види отечеството си свободно, той работи с ненадмина-та прозорливост и такт, с непостижимо себеотри-цание и с неизчерпаема воля за борба и подвиг.

Неговото име ста-на най-скъп символ на народното съзнание. А самият той израсна като един от най-съвършени-те изразители на българ-ския народностен дух.

Моля, нека с уваже-ние отдадем заслужена почит!

Веселин Цветков10А клас

Имам видение. В час по история! На тема -“Будителите на нашия народ”. Аз го видях - народа! Той е като река. Река с дълбоки подмоли и плавни завои. С уни-ли разливи и устремни, победоносни потоци. В реката на победата се отразяват героичните фигури, тътенът на кон-ските копита и звънът на сабите, които пора-зяват човешката плът и умъртвяват свободолю-бивата душа. Небето, незасегнатият свидетел, дава знак, че имa чест и достойнство. Земята ни, удавена в кръв, а кръвта се бушува. Картина на славни и пагубни мо-менти долита за миг от дълбокото минало, но вълните на реката я пог-лъщат и прибират. Вся-ко действие има живот, носи послание за следва-щия. Земята ни с гордост ражда нови герои. Нуж-дата от живот, изпълнен с душевен трепет и слав-ни дни, ни поднася своя лавров венец в знак на признателност. Венец

на слава и благодарност от родината ни. Рязкото смрачаване на небесни-те висини предизвика у реката ярост, от която съм смутена. Виждам в буйните води китка здравец и я посвещавам на всички воини, които ни даряват със светлото, разчупено утро на днеш-ния трепетен ден. Из-веднъж буйните води на реката направиха рязък завой-навлязоха в друго измерение. Стрелките на часовника показват раз-лично време, а дните на календара, отронени, со-чат други времена с да-лечна година... Остават празни листи за изпис-ване. Поглеждам през празното на днешните дни. Виждам много и малко, но е достатъчно. Осъзнавам всичко, защо-то се научих да гледам истински. Ние даряваме себе си на чуждите, зна-нията и уменията си им ги подаряваме за едно прозаично-цинично “Благодаря!”

Почти усещаме дъ-ното, но няма кой да

ни подаде спасителна ръка. Усещам болката от присмеха в очите, кои-то желаят само добрини да виждат. Поредният студен и тежък камък, с който съдбата те удря по главата те вкарва в света на безпаметното, защото там е лесното спасение. Трудно е да прозреш сим-воликата на съдбовния камък. Разтърсвам глава, за да пропъдя мислите. Иска ми се да ги удавя в реката, но няма как, за-щото все някой трябва да разбира. Оптимистич-ната нотка в мен леко се прекършва. Съзнание-то ми страда затова, че липсват признателност и спасителна ръка. Дълбо-ко в душата си чувствам, че ще успеем. Всичко на-около подсказва това. От-ново ще има на главите ни лавров венец със све-товна признателност.

Залезът на слънцето очертава светлия образ на будителите с ореол от нашата благодарност.

Tаня Минкова Литовска - 11г клас;

СОУ „В. Левски”

“И ний сме дали нещо на светът”

12.02 (понеделник)12.00 часа - Конкурс за най-добра рецитация на стихотворение, посветено на Васил Левски.

- Актова зала на СОУ „Васил Левски”

15.02 (четвъртък)14.30 часа - Общинско състезание „Лъвски скок”

- спортна зала „Дан Колов”

17.02 (събота) 9.00 часа - Общински математически конкурс за III и IV клас

- СОУ ”Васил Левски”

19.02 (понеделник)10.00 часа - Тържество, по случай патронния празник за учениците от VI – XII клас

- Дом на културата „Мара Белчева” 13.00 часа - Театрална постановка на Самодей-ния куклен театър при читалище „Развитие” за учениците от I – V клас

- Читалище „Развитие” 17.00 часа - Отслужване на панихида пред бюст-паметника на Васил Левски

- двора на СОУ „Васил Левски” 18.00 часа - Факелно шествие

- Площад „Свобода”

Ръководството на СОУ „Васил Левски” кани всички свои бивши учители и ученици и гражда-ните, да участват заедно с нас в тържества-та, посветени на големия българин, патриот и революционер, патрон на нашето училище – Ва-сил Левски.

ПРОГРАМА НА ТЪРЖЕСТВАТА

СЕДМИЦА ПОСВЕТЕНА НА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

Училищен вестник СОУ “Васил Левски” 3СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Работим чисто бъл-гарски и не искаме вече да се водим по никого извън Българско... Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република”

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБ-РАНИЕ ПО СЛУЧАЙ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ-ТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАТО

„Тридесет и девето-то Народно събрание на Република България, като подчертава об-щонационалното съг-

ласие по стратегичес-ките приоритети за пълноправно членство на Република България в НАТО и Европейския съюз, ДЕКЛАРИРА: Разглежда членството на Република България в НАТО заедно с предсто-ящото присъединяване към Европейския съюз като окончателно зав-ръщане на страната в семейството на демок-ратичните държави. Изразява увереност, че присъединяването на Република България към най-успешния отбрани-телен съюз в съвремен-ния свят ще бъде важна гаранция за сигурност-та, стабилността и благосъстоянието на страната и ще й га-рантира подобаващо място в европейската и световната политика.”

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Играем с живота на 7

милиона българи - тряб-ва зряло да се постъп-ва!”

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: „Най-добре е танкове-те да дойдат” - бивш държавен глава на Ре-публика България. Този, който беше готов да хвърли бойните машини срещу разбунтувалия се народ, и може би само убеждението, че ще ус-пее да се споразумее с новопоявилите се лиде-ри, яхнали вълната на народното недоволство, го спря.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Недейте да се показ-ваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат та-кива, не щат да ни вяр-ват...”

ДЪРЖАВНИЦИ ЗА СЪДБАТА НА БЪЛ-ГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ

„Достойни?” потомци на Левски или „Идиоти имаме много, нямаме Достоевски!”

НАДЕЖДА МИ-ХАЙЛОВА И СОЛО-МОН ПАСИ (бивши външни министри): „Да помислим за възмож-ности за тиха диплома-ция.”

ИВАН КОСТОВ (бивш министър-пред-седател): „Ами ако са виновни?”

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Всекиму ще се държи сметка за народните пари.”

Продажбата на авио-компания „Балкан” влезе в историята като една от най-скандалните прива-тизационни сделки. Над $70 млн. са източени само за 19 месеца. Въп-реки това досега никой не е изправен пред съда като виновник за нея.

България ще загуби между 350 и 400 млн. евро, след като ограни-чи износа на ток през 2007 г., предупреждава

министърът на иконо-миката и енергетиката Румен Овчаров. Меж-ду другото, предизбор-но Овчаров обеща, че ще спаси блоковете на АЕЦ-а.

За съжаление, спи-съкът може да бъде без-крайно удължен.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Бай Димитър Общи е заслужил с много пос-тъпки за смърт, така е, но му се прощава до-сега, поради простоти-ята му.”

ЗАМ.-МИНИСТЪР ФЕИМ ЧАУШЕВ при посещението си в Ли-бия попитал д-р Георги-ев „Ти пък от какво си недоволен?” Да простим ли на зам.-министър Ча-ушев и ние като Левски - поради простотията му?

Веселин Цветков10А клас

Сутрин е. Родният ми град се събужда. Хора и коли се надбягват с вре-мето. Както всеки ден бързам и аз за училище. На входа ме посреща портретът на Апостола. Поглеждам го в ясните сини очи и изведнъж забравям всичко около себе си.

Представям си града с тесни и криви ули-ци. По една от тях аз виждам Левски. Върви спокойно, но внимани-ето му е нащрек. Дочу-ва глух камбанен звън - един, два пъти. Бие камбаната на умряло. Пак някоя християнс-ка душа е погубена от турците. Погледът на Левски става стома-нен. Трябва нещо да се направи за този народ! Търпението е стигнало своите граници. Затова

е дошъл в Сев-лиево - да основе рево-люционен ко-митет. Знае, че тук има родо-любиви бълга-ри, готови за великото дело - Освобожде-нието.

Спира пред малкия схлу-пен дюкян на братя Бояджи-еви. Кандилото е на прозореца - значи - чисто е. Леко скръц-ват ръждяса-лите панти на малката вра-

ЛЕВСКИ В СЕВЛИЕВО

ват поглед в новодош-лия. „Боже мой - това е Апостола!”

Няма вре-ме за губене и празни приказ-ки. На масата са Библията и ре-волверът. Закле-ват се. Всички гледат унесено Апостола и ду-шите им се пъл-нят с възторг. Те ще докажат, че севлиевци няма да го посрамят, че докрай ще бъдат верни на клетвата.

О т н о в о скръцва вра-тата. Левски изчезва в тъм-нината. Накъде

- за Освобождението са нужни много хора.

„Лек път, Апостоле! Бог да те благослови! Севлиево вече има своя революционен комитет. Няма да те посрамим!” - сбогуват се тихо рево-люционерите.

Изведнъж се стряс-кам. Аз съм в родното си училище, където всяка сутрин ме пос-реща портретът на Апостола. Довиждане, Апостоле - звънецът отново бие! - До след-ващата ни среща утре сутрин!

Моника Христова, 7д клас,

СОУ „Васил Левски”специална награда на

общински исторически конкурс -

„Васил Левски”, месец февруари,

2006 год.

та. Присъстващите Д-р Стойчо Христов, Йонко Карагьозов, Никола Да-бев и останалите впер-

ли? Сигурно към Троян, Габрово, Ловеч - кой знае? Сигурно при дру-ги родолюбиви българи

Училищен вестник СОУ “Васил Левски”4 СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

Happiness

“We all live with the objective of being happy; our lives are all different and yet the same.”

What exactly is hap-piness and what can en-gender it? Though it is defined as the conditionof being content, dif-ferent people may have their own ideas of hap-

piness. Happiness, which

is often thought of as a fairly simple concept, is actually more than what people assume it is. Although this mood is desired by numerous people, it is very elusive and therefore, for some, extremely difficult to ob-tain. It is absolutely es-sential to our health and well-being.

Although people can get their happiness from many disparate sources, the most prevalent ones are family and friends. Friendship enhances hap-piness by doubling our

joy and dividing our grief. However, some people believe it arises from just material, ephemeral objects. Statistics have shown that the majority of wealthy people are not truly happy. On the other hand, other people assert that things as simple as hanging out with friends or reading a good book may bring about great en-joyment.

In short, whatever the source, happiness is definitely a necessity oflife. What about you? Which way have you chosen to make you feel delighted and glad?

Nevin Zinalova10a class

Who wants to be eternal, to live a life filled with constant flowof pleasure, to beat time and centuries? Will he or she find the happinessand bliss of life or just achieve a fool’s paradise? Will there be any feelings, any notion of existence of a human that can mollify the gray flow of days, tobring some sort of vivid-ness in the immortal fightwith time and its bare corollaries? Just one year of love is better than a whole lifetime alone. Just one kiss is sweeter than the most savory fruit. One single moment of happi-ness is better than all the money in the bitter world. A tear merely is equal to

all the pain the everlast-ing may feel. What is this dream to build up our own world, the desire to incor-porate all the knowledge, the wish to conquer all places? A person isn’t ca-pable of things that only gods can achieve. Human-ity has evolved in technol-ogy, but what about the spiritual development. In my point of view, humans are still spiritually living in the Old Testament; it is technological advances that speed us. If we are developed enough, how can there be chaos and crime in our otherwise “balanced” community? Furthermore, “eternity,” should be replaced with “fraternity”. A lifetime

has no measure, just like time – one cannot tell how long a person may live and one cannot make sense of time, he or she just can conclude. What an eternal life is that if he or she couldn’t share the bliss and melancholy with a beloved one, if there’s something left unspoken, what vitality is that if he or she might not discern the significant and the in-essential.

It is intrinsic to hu-manity to make mistakes, to feel, not to be immor-tal. All in all, life is a gar-den. Dig it. Don’t make it Eden. Eternity is for the gods themselves.

Mario Rusev, 10A class

Who wants to live forever?

Heroes are a product of a society’s perception of someone to be praised and adored. The defini-tion of a hero depends on that society’s beliefs, laws and taboos. Every hero in world literature has at least three com-mon tendencies: to pro-tect mankind from evil, to use his power to rescue his family and friends from evil circumstances, and to earn immortality via his heroic tendencies. These are the qualities possessed by king Arthur and his knights, too. But the man in the 21st cen-tury asks himself if some-one, having such charac-teristics can be a hero a today?

The knights in the tales, who have served King Arthur have shown extraordinary bravery and a good heart. They are also generous, brave, emotionally stable, loyal and true gentlemen to their ladies. This is the reason that they are re-spected and renowned for. Nowadays there aren’t such knights but there are many chivalrous charac-teristics in some people’s behaviour. Unfortunately, these people are getting fewer. When there is a flood, an earthquake orother kind of disaster, people reveal their brav-

ery. To save someone’s life is an action that can be compared with the knights’ deeds. There are many courageous men, ready to devote their own lives in order to res-cue people. Such must be honoured, just as the knights were.

Throughout the Arthurian legends, king Arthur is portrayed as a character with a great capacity of love. I think that people will always love! Тhis is the quality that makes people what they are, and it will be alive forever, no matter how the way of life will change.

Nowadays people are getting more and more involved in their own lives, and are even selfish. The reason forthis behaviour is the time we live in, the way everything must be done very fast, and there is no time for humanity… But there are things which are in human nature and can’t be abolished. These things are mostly the qualities possessed by king Arthur and his knights. That’s why peo-ple acting like them will always be heores and I hope that many of them will remain in the future.

Petya Petrova, XI “a”

What Qualities Did King Arthur and His Knights Possess That Would Still Make Them Heroes Today?

What qualities did King Arthur and his knights possess that would still make them heroes today? So as we debate whether the Code of Chivalry has, or should have any practical applica-tion in the modern world, there is one question that seems to whirl in my head.

It may sound silly or even naïve, but I often ask my-self: “What would King Arthur do, if he were a business leader?”

Despite the wrong per-ception that Arthur stories are kid’s stuff, Arthurian literature is filled with richmetaphors regarding the nature of courtesy and

loyalty. We can learn a lot about virtue, honor and leadership if we look at the founder of the Round Ta-ble as an example of prac-tical and chivalrous action in the modern world.

Talking about respon-sibility and honor today, the first idea that occurs isbusiness ethics. Let’s find

out what King Arthur can teach us about conducting business. By definition,business is a competitive endeavor, and the purpose of the competition is to get ahead. If given the chance to prosper by deceptive means, what would Arthur and his knights do?

Early in his life, Arthur had to fight with the Em-peror of Rome, who had

imposed an unfair tax on the British people. Arthur’s army took hold of the battle and eventually all of Rome was defenseless and at his mercy. Then, despite the opportunity to make a big profit by plundering Rome,Arthur returned his army to England. Recognizing that he has achieved his goal,

What qualities did King Arthur...

На стр. 5

Училищен вестник СОУ “Васил Левски” 5СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

Arthur told his army: “This is more than enough”. He had realized that greed is not an effective leadership strategy. Arthur wasn’t do-ing this just to be nice or gallant. He realized that his team needed a rest, and that he needed to fortify the new boundaries of his kingdom. I think that busi-ness leaders should learn

a very important lesson- a leader must always remain focused on the goals of the organization, and that prof-it for profit’s sake is not ahealthy desire for a leader in any field. Given the op-portunity to gain by merci-less, King Arthur shows us that chivalrous leader will take the course of restraint and integrity.

Arthur had to fight

many hard battles to make his way to the throne, and these battles left bit-ter taste in the mouth of everyone involved. One of his opponents was Pel-linnore. He was defeated by Arthur. Yet when Pel-linnore came to Camelot, Arthur didn’t force his rival to grovel. Instead, Arthur offered him a seat at the Round Table. Arthur

always chose a path that would bring people to-gether rather than driving them apart. His example shows that an effective leader values consensus above conflict, and alwaysseeks reconciliation rather than rivalry.

The question: “What would King Arthur do?” gives us a pause to con-sider how the code of

Chivalry can help us navigate and resolve the moral and ethical dilem-mas we all face at work, our office, school or in ourrelationship with business partners.

Yet I think that King Arthur would be a success-ful businessman, a real hero due to his qualities.

Vladimir Velinov

От стр. 4

In our English class-es we were studying about the Medieval Ages and were talking about knights and chivalry. We all know that the social system of that time was feudalism. But what ex-actly is the feudal system and what is its basis?

Feudalism literally means a situation where there is no dominant power or effective cen-tral leadership – in other words there is no state or empire. The glue that holds the society togeth-er is not a written law or formal bureaucratic sys-tem as it is in our democ-racy. A feudal society is a world where oaths and obligations, trust, honor and loyalty, vows and promises, established ex-pectations and customs provide the only stability possible. Loyalty to oth-ers and fulfilling one’soath are the most impor-tant values. If these ties break down there is an-archy. Loyalty, trust and honor were all that stood between feudal society and complete chaos. So the question that comes to my mind is what are the advantages and dis-advantages of a social system built on loyalty, honor and trust?

To answer the ques-tion more easily it would be better to separate these three characteristics. Let’s begin with loyalty because it is the central

factor in any natural so-cial group.

In a society that was illiterate, as knights soci-ety was, written contracts counted for nothing. A saying ran that, “with pen and ink, one can say anything.” Only an oath taken before peers was worth anything. Every-thing in knightly society depended on the reliabil-ity of a knight’s sworn oath. Still, when we look at the historical record, we see betrayals on every hand. Does this mean that all the sworn words were a sham? Not at all, for our own society depends on written contracts, notwithstanding the fact that such contracts are sometimes broken. The modern democratic state in which virtually all the entire globe is enmeshed – is characterized by a system based on a lack of loyalty, fidelity andtrust between members of society. All are competi-tors for the same prize, and hence all are mutual rivals of one another. In this context, it is worth nothing that modern eco-

his word he’ll keep it and so on and so on. But the disadvantage is that the world we live in now is cynical, it’s where money dictates every-thing and everyone is ready to take advantage of you if that’s going to benefit him.

The second charac-teristic that I am going to discuss is honor. It com-prises the reputation, self-perception or moral iden-tity o fan individual or of a group. In Medieval times, knight’s honor was as real as his castle and he would defend both to the last drop of blood. But honor was perhaps more important, for a castle could be built, but a stain on one’s honor was diffi-cult to remove.

The concept of honor in modern society has declined from its former prominence. Popular stereotypes would lead to the impression of honor still being found in “hot-blooded” Mediterranean cultures or the societies of the more “gentleman-ly” peoples. Feudal soci-ety focused upon land use

and land ownership, and the state of their honor rather than the industries of their people. Once a culture of honor exists, it is difficult for its mem-bers to make the transi-tion to a culture of law; this requires that people become willing to back down and refuse to im-mediately retaliate, and from the view point of the culture of honor this appears as a weak and unwise act.

The key concept of the latter shows that if society relies on honor no progress shall be made for the majority of the people will not be able to accept it right away. They will be skeptical and the more open-minded, or the minority, will see an op-portunity to profit fromwhat’s happening around them.

Last but not least is trust. In Feudal Europe culture there was little if any at all formal law governing people. Thus, agreements between businessmen and mer-chants were based solely on trust. “A man’s word

natural social situation. In a natural state, the rules are based on mutual personal ties and what necessary to maintain is an atmosphere of trust. In the modern state, there must be stronger political sanctions to enforce them because these statutes are frequently political mechanisms to maintain extractive power of the rules, not to maintain jus-tice.

Trust is the basic state that connects peo-ple. It allows them to communicate more eas-ily and efficiently. It isan inborn trait in our so-ciety that is sometimes or perhaps most of the time neglected for one reason or another.

To sum up what I’ve written so far – there is no perfect society and that’s a fact. Therefore, to build a social system that would last, provide security and opportuni-ties loyalty, honor and trust are not enough. They will bring about some advantages as well as disadvantages but as a whole will prove insuf-ficient. These three char-acteristics are qualities that will make us better people but will appear to be a very small fracture of what a stable social system should be. And maybe that’s the reason the feudalism ended.

Tsvetomira Asenova

Advantages and Disadvantages of a Social System Based on Loyalty, Trust and Honor

nomic techniques are.So for what we

should understand and what I feel is that a social system based on loyalty is idealis-tic. The advantages are many – you won’t feel threatened in any way, you’ll know that if someone gives you

is his bond” is a say-ing from Feudal Eu-rope, meaning that if a man said he would do something he had to keep his word or he wouldn’t be trusted. That’s why it is trust and fidelity which un-derlies relationships between people in a

Училищен вестник СОУ “Васил Левски”6 СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

- Господин Стойков, Вие сте възпитаник на нашето училище.Как-во от наученото Ви помогна най-много за вашата реализация?

- Усетих каква подго-товка съм получил в гим-назията две години след завършването си, когато започнах следването си в Аграрния универси-тет в Пловдив.Колегите ми полагаха усилия да научат неща, които аз вече знаех от средното училище. Благодарен съм на преподаватели-

те си за упоритостта и настойчивостта, с които изискваха от нас.

- Можете ли да си спомните за някаква весела случка от учи-лище?

- Решихме с мои съ-ученици да избягаме от час. Кабинетът беше на втория етаж на старата сграда и за да впечатлим съученичките си сля-зохме по противопожар-ната стълба от външната страна на сградата. Не съобразихме обаче, че стълбата минава пред прозорците на тогаваш-ния кабинет по физи-ка. В момента преди да стъпим на последното стъпало, преподавате-лят отвори прозореца на кабинета и каза : „Вли-зайте”.Наложи се за вто-ри път за деня да караме час по физика.

С Тома Томев – директор на СОУ „Васил Левски”, разговаря Марио Русев, 10А клас.

- Кой е стимулът, който поддържа ин-тереса Ви към ръково-денето на СОУ „Васил Левски”?

- Това са добрите пос-тижения на учениците в различните конкурси и състезания, желанието от страна на учителите да се занимават допъл-нително с тях, като по този начин представят училището, учениците, себе си и града.

- Патронният праз-

ник се чества всяка го-дина. С какво според вас сегашният е по-различен от предиш-ните?

- Всеки празник е различен сам по себе си. Сегашният свърз-вам с честването на 170 годишнината от рож-дението на Апостола. Активно в подготовката взе участие и новофор-мираният Училищен съ-вет, чието предложение е състезанието „Лъвски скок” от градско да ста-

не общинско с участие на ученици от първи до дванадесети клас.

- Какви са вашите бъдещи идеи за разви-тието на училището?

- Една от идеите е технологиите да навля-зат в обучението и из-ползването им да бъде от всички учители. Това би подобрило методите на преподаване, както и да доведе до увели-чаване на интереса от страна на учениците

към различните предме-ти. Предвижда се фор-мирането на различн клубове, както и други извънкласни форми на обучение. Дейността на училището да се подоб-ри и добие нови измере-ния, а учениците да имат възможност да се зани-мават с нещо, което им е приятно. Желанието ни е да привлечем мла-дежите в училище, да ги мотивираме за участие в различни конкурси, със-тезания и олимпиади.

- Как Вие виждате образованието в СОУ

„Васил Левски” в съот-ветствие с европейс-ките стандарти?

- Трябва да се пови-шат изискванията към учителите, подготовката на учениците да е по-добра, за да могат те да се реализират успешно в страната и чужбина. Целта ни е да възпитаме по-отговорни бъдещи граждани, вписващи се достойно в европейското семейство. Бихме жела-ли отговорност да носят и родителите относно въз-питанието на своите деца и по-тясно да взаимо-действат с училището.

С Йордан Стойков – кмет на община Севлиево, бивш възпитаник на СОУ „Васил Левски”, разговаря Грета Рачева, 10А клас.

- Примерът на кого от вашите преподава-тели се опитвахте да следвате?

- Когато става дума за пример от мои пре-подаватели, аз съм улес-нен, защото родителите ми са учители. Майка ми преподаваше естес-твени науки във Второ ОУ, а баща ми – в СОУ. Най-важните уроци съм научил от тях.

- Чии съвети на Ваш преподавател за-помнихте за цял жи-вот?

- Това, което се про-пуска в гимназията, се наваксва трудно след това. Това обаче, което се научи, помага през целия Ви живот. За мен тази истина е провере-на в живота – 25 години след абитуриентския ми бал.

“Времето е в нас и ние сме във времето.”

- Защо поверихте обучението на деца-та си на СОУ “Ва-сил Левски”?

- Като изключим факта, че Средното общообразователно училище е най-голя-мото училище в об-щината, то също така създава конкурентна среда между учени-ците, която подпома-га изявата на всеки отделен ученик. А освен това смятам, че гимназията предлага най-добрата матери-ална база и най-доб-рите преподаватели.

- Кой е Вашият най-ярък училищен спомен?

- Добрите взаимо-

отношения и личните контакти с препода-вателите. Пазя добри спомени и от извънк-ласните форми – спор-тни и туристически, които ни предлагаха възможността да об-щуваме с наши връст-ници не само от Сев-лиево, но и от други градове.

- Имахте ли проб-леми в училище?

- Когато погледна на проблемите, които има един ученик, с очите на възрастен човек, те ми изглеждат малко смешни и много при-ятни. Не мога да кажа, че и аз не съм бягал от час, или не съм полу-чавал двойки, или пък не съм чупил стъкла. Но всички тези случки сега ми навяват много приятни спомени.

- Кой учител е ос-тавил във Вашето съзнание незаличима следа?

- Аз съм завършил

С Мирослав Марков - Председател на Училищното настоятелство при СОУ „Васил Левски”, разгова-ря Славея Ангелска, 10А клас.

На стр. 5

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

Училищен вестник СОУ “Васил Левски” 7СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

Първо основно учи-лище и по това време един от уважаваните преподаватели, макар и доста млада, бе г-жа Галя Вълкова.

Но в съзнанието ми са останали образи и на други, също много добри професионалис-ти. Разбира се това са хората, които наред със знанията по определен предмет ти дават при-мер и те учат как да ус-пяваш в живота. Това са хора, които освен че ти дават знания в оп-ределена област, също така ти дават и моти-вация, вдъхват ти сили да повярваш в себе си и впоследствие да се развиеш като една ус-пешна личност.

- Мислите ли, че обществото е длъж-ник на училището като институция?

- Този въпрос може да се раздели на два плана – финансов и морален. Във финан-сов план заплатите на учителите са далеч по-ниски от европейс-ките, и далеч по-ниски от това, каквито тряб-ва да бъдат. Но всъщ-ност те не са по-ниски

от средната заплата в страната. В това отно-шението държавата е длъжник на препода-вателите.

От морална гледна точка мога да кажа, че преподавателски-ят труд е загубил своя авторитет, а всъщност преподавателите са тези, които поставят основите за по-ната-тъшното развитие на личността.

Моето мнение е, че трябва да се работи за по-доброто финансово състояние на учите-лите, защото препо-давателят трябва да е финансово и морално осигурен, за да дава всичко от себе си.

- Каква според Вас е разликата между Вашето поколение и това сега?

- Всяко поколение е продукт на своето вре-ме, на обществото в момента. Бих казал, че сегашното поколение определено не е по-не-добросъвестно, то си има своите предимства и недостатъци. Поко-ленията не могат да се сравняват, защото вре-мената са различни, предизвикателствата, пред които се изправят,

са различни. Определе-но считам, че сегашно-то поколение е много по-информирано, има повече възможности и следователно – по-голяма перспектива за бъдещо развитие.

- Вие сте един от малкото севлиевски бизнесмени, които подкрепят инициати-ви, свързани с детско творчество. Защо? И в този ред на мисли защо подкрепихте из-даването на училищ-ния вестник на СОУ “Васил Левски”?

- От възпитателна гледна точка първите мисли на всеки чо-век са какво не тряб-ва да прави едно дете – не трябва да пуши, не трябва да пие, не тряб-ва да взима дрога. Но също така считам, че децата трябва да знаят какво могат да правят. Всички тези пороци, които изброих по-горе , са резултат на без-делие и скука. А чрез творчески и спортни занимания децата ос-мислят свободното си време и по този начин им се дава възможност и подкрепа за личност-на изява на всяко даро-вито дете.

От стр. 4

От колко време сте преподавател по ис-тория в СОУ “Васил Левски”? Защо избрах-те именно това учи-лище?

- 1 септември 1982 г. е началото на трудовата ми биография в СОУ “Васил Левски”.В това училище работих като възпитател,учител,по-мощник-директор и отново учител по исто-рия.

Избрах Севлиевската гимназия, защото това е

С г-жа Росица Гетова – преподавател по история в СОУ “ Васил Левски”, разговаря Евгения Косева, 10А клас.

училище с традиции, авторитет и престиж.То ми даде самочувствие и удовлетворение, че върша нещо полезно и важно, защото учител-ствуването е като апос-толско призвание.

Училищата са като хората-могат да бъдат малки или големи, ос-тарели или съвременни, закостенели или нова-торски. Доказвайки че винаги се движи в крак с времето, СОУ “Васил Левски” и днес намира

съвременните форми за образование и възпита-ние.

- От какво се ръ-ководехте, решавайки да напишете Летописа на училището? Какви интересни факти от историята му можете да споделите с нас?

- През 2004 г. заедно с учениците от 12 “а” клас написахме Лето-писа на училището. По този начин искахме да възкресим историята на

най-старото училище в града и да събудим ро-долюбивото чувство на учениците, на тяхната гордост, че съхранявай-ки миналото и памет-та на възрожденските традиции, се изграждат като достойни гражда-ни на Севлиево.

Проучвайки истори-ята, ние се натъкнахме на много интересни факти. Ще спомена два от тях: “първи разп-ространяват спорта в Севлиево ученици от Севлиевската гимназия. През 1916 г. е основано Юношеското туристи-ческо дружество “Ро-сица-Севлиево”, към което има футболна и баскетболна секции. След отделянето им се основава спортният клуб “Раковски”. Друга голяма ученическа ор-ганизация е юношеско-то дружество, което има за цел чрез гимнастика и ритмични движения да укрепва тялото.”

Трогателни са уси-лията на севлиевци да защитят с граждански протест след 19-майс-кия преврат 1934 г. Сев-лиевската гимназия от закриване. На 20 сеп-тември 1934 г. по на-реждане на стопански-те организации всички дюкяни, работилници и други са затворени от 10 часа преди обед до 3 часа следобед. Този протест е в подкрепа на делегацията, ръко-водена от енергичния кмет доктор З. Лесев. Представителната гру-па заминава за София да предаде писмото за откриване на четвърти-те и петите класове.

- Как учениците от основна степен възп-риемат Васил Левски и на какво се опитва-те да ги научите за Апостола?

- Особено място в учебно-възпитателната работа през годината е

отделено на делото на Васил Левски. Светлият пример на патриотизъм и саможертва в името на свободата на родина-та е в основата на много дейности, чиято кулми-нация е в седмицата на патрона на училището. Как учениците от ос-новна степен възприе-мат Васил Левски, ще илюстрирам с извадки от техни мнения и пое-тичен изказ:

Славея Ангелска - “Левски и ние”“Историята има мно-го

имена -Раковски, Ботев,

Караджата.Най-ярка е една звезда-На Дякона-Апостола на

свободата.

...Звездата в този поглед син

със ореол е на светиня.Разпалва в нашите

душиЛюбов към дом, народ,

Родина.”

Ивета Колева -“С какво ме вдъхновя-ва Левски?

Този въпрос си го задавам и аз. Левски ме вдъхновява със своята всеотдaйност - той винаги е гледал да даде пари за въстанието, което е подготвял, за-щото повечето хора мислят само за себе си... Вдъхновява ме със своята досетливост и съобразителност... Левски е изключителен революционер и завина-ги ще остане безсмър-тен в моето сърце.”

Михаела Тодорова: “Левски ни учи да

вярваме в себе си. Той е символ на родолю-бие, воля и упоритост. Аз ще пазя името му, идеите му. Ако всички бъдат като него, Бъл-гария ще бъде чиста и свята република!”

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

Училищен вестник СОУ “Васил Левски”8 СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

- Здравей, преди малко повече от пет години си напуснала училището. Върна ли се в спомените си поне веднъж през тези пет години отново в учили-ще?

- Да.

- А за какво точно си спомни, за хубавите или лошите моменти в училище?

- И за хубави, и за лоши. Хубавите неща: в гимназията срещнах хора, към които и до днес изпитвам голямо уважение и на които се възхищавам. Имам предвид класния ни, г-н Димитър Димитров, и г-н Илиян Илиев, учителя ми по английски език, който отдавна не препо-дава в гимназията. И от двамата научих много извън часовете - за себе си и за света. Например от класния научих, че трябва да спра да чета Дикенс и да се концен-трирам върху нови авто-ри като Стайнбек. Сега обожавам Стайнбек. Покрай класния също заобичах Йовков. А от Илиев научих не само английски. Нещото, ко-ето той често казва е: „Като си беден защо да си прост?” Звучи ци-нично, но не е. Такава е реалността. Друго хуба-во нещо, за което се се-щам често, са учителите ми от корпуса на мира. Това беше полезен пръв контакт с американци. Напоследък също мисля за часовете по история в училище. Бяха ми инте-

С Йълдъз Садъкова - бивша възпитаничка на СОУ „Васил Левски” - випуск 2001, разговаря Веселин Цветков.

ресни, защото госпожа Йорданка Митева има таланта да разказва ув-лекателно и с емоция. Но едва в началото на тази година открих, че искам да уча история - за да разбирам по-доб-ре, когато чета по поли-тология, моята специал-ност в университета, а и просто от чисто любо-питство. И започнах да уча история, в универ-ситета, та се замислях за разликата между ис-торията в училище и в университета. И за това колко по-трудно е за хо-рата днес да са в крак с историята, защото масо-вата култура, която ни залива, не ни стимулира да четем, а да гледаме телевизия и други по-добни неща, при които акцентът е върху шаре-ни образи, а не върху думи, числа и размисъл. Това, разбира се, е све-товна тенденция и за щастие в България не е толкова напреднала.

- Какво не искаше да ти се случва, дока-то беше ученичка в нашето училище, но иронията на съдбата така или иначе ти го поднесе?

- Докато бях в учи-лища си мислех, че сме много натоварени. Сега виждам, че не е така. Та тогава измислях оправ-дания, понякога, за да не си науча. На следващия ден си седя на чина и се свивам, да не ме изпи-тат. И хоп, изпитват ме. Такива дребни неща.

- А какво искаше да ти се случи и защо не стана така, както же-лаеш?

- Исках да имам по-вече време за книги. До-като бях в гимназията, всъщност през по-го-лямата част от времето

учех по английски език - готвех се за приемни изпити за AUBG. Все не ми стигаше време за книги. Не прочетох толкова, колкото исках. Вината, разбира се, си е моя. Трябваше ми по-добра организация. По-добра стратегия за разп-ределение на времето.

- Знам, че за из-вестно време, докато продължаваше обра-зованието си, дойде в училище за кратко като заместваща учи-телка по английски език. Според теб има ли разлика при учени-ците от времето, ко-гато ти беше на уче-ническата скамейка и времето, когато се върна в училище като учителка?

- Има. Учениците, които срещнах като учи-телка, имаха по-несери-озно отношение към уче-нето от нас. Иначе бяха добри хлапета. Целта е да изкараш оценка, а не да придобиеш знания. И при нас го имаше това, но ние някак си имах-ме малко повече страх от учителите - и уваже-ние към тях. Разбира се, много може да се говори по тази тема. Нямаме уважение към знанието, защото образователната ни система е в криза и нямаме механизъм, кой-то да ни кара да искаме знание заради самото знание. Много обширна тема.

- И все пак ще ти бъда благодарен, ако изкажеш пред мен сво-ята позиция за образо-ванието в българското училище. Какво според теб трябва да се про-мени, за да се върне възрожденският дух в образованието?

- О, много неща

трябва да променим в образованието си. Мис-ля, че в този момент възрожденски дух озна-чава да създадем в себе си начина на мислене, който ще ни помогне да бъдем равнопоставени партньори на Европа и на останалия свят. Сле-дователно, трябва в учи-лище вече да ни учат, че не живеем в изолация и трябва да знаем въз-можно най-много за ос-таналия свят и за себе си. Всъщност това може би вече се преподава. Не знам. Но, за да стане това, трябва да се върне дисциплината. Всеки ученик малко или много смята за товар ходенето на училище. Винаги е било така. Но трябва да се възвърне сериозното отношение и уважени-ето, което учителите и училището някога са получавали. Как ще стане това? Трудно. Не мога да кажа точно как, но инстинктът ми подс-казва, че няма да стане преди да се случат още промени във всички области на социалния живот и политиката. И разбира се, възрожден-ски дух означава повече самочувствие, повече гордост от това, което сме!

- Според мен греш-ката на българина е, че се опитва да бъде компетентен по всич-ки въпроси и да дава за всичко съвети. Ти как-во мислиш за това?

- Да искаш да си компетентен по много въпроси не е зле. Вина-ги има полза от широка обща култура. Скучно и дори вредно е да не виж-даш по-далеч от носа си и да си запознат с неща-та само от собствената си област. Как тогава ще можеш да общуваш

с хора, различни от теб? Как ще можеш да ги раз-бираш и оценяваш? Как ще има обмен на идеи? Склонността да даваш съвети за всичко не бих казала, че е българска. Бих казала, че това е човешка природа. Виж-дала съм и хора от други националности с такива наклонности. Според мен една от грешките на българина е липса на инициативност, както и липса на увереност. Също понякога ме драз-ни отношението - защо все на нас? Ами защо-то така! В момента сме малка държава - нор-мално е големи и силни държави да се опитват да ни експлоатират, ви-димо или невидимо. Не сме единствената малка държава, на която това се случва. Идеята е и ние да имаме някаква полза от тази експлоата-ция и отношенията ни с експлоататора да напо-добяват щастлив брак по сметка, а не брак, в който съпругата посто-янно мрънка, например - писна ми да съм слуги-ня, и така да е по-малко очарователна. Но защо да говорим за грешките на българина? Да не би другите народи да нямат грешки? Трябва също, както вече казах, да се концентрираме и върху положителните си стра-ни. Първо ние да си по-вярваме. Тогава и дру-гите ще вярват в нас, ще искат да правят бизнес с нас. Първата положи-телна черта, за която се сещам е, че сме създали толкова много култура.

В момента Йълдъз завършва бакалавърска степен в AUBG (Амери-кански университет в България) и се подготвя за магистратура, спе-циалност журналис-тика и политология в Колумбийския универси-тет на САЩ.

Да й пожелаем успех!

Училищен вестник СОУ “Васил Левски” 9СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

The curriculum of my school is quite differ-ent from the one I would like to study on. One of

the reasons I don’t like my current curriculum is that it is a little bit over-loaded. It’s good to be an all-rounded person but the different spheres of knowledge are too vast to be all embraced. There-fore, I would like to have only the subjects to my preferences such as Math, Information Technology, Foreign Languages, Writ-ing, Sports.

I find thesesubjects practical and

widely applicable. I think they can make me well prepared for today’s com-petitive world. For exam-ple, I will be able to make better presentations and analyses than my rivals. Knowing several foreign languages helps you eas-ily correspond with your business partners and even get a lucrative job in a foreign country or in-ternational organization. Let’s say you are fluentin Japanese. This allows

you to get a job of high position and there’s no language barrier for you.

However, it is not enough to have brilliant ideas. You have to be able to present your ideas in an attractive and plausi-ble way. Your writing and oratorical skills will help you do this.

It’s true that we live in a fast-moving world but I still think there’s some time for physical exercises. I will be ex-

tremely satisfied if mycurriculum includes more sports activities.

If I had the power to change my curriculum, I would make it more flexi-ble and hands-on, includ-ing topical discussions and up-to-date school ma-terial. I think it would be great to be able to choose the subjects you are going to study and arrange them in the best way for you.

Ivan Radkov, XIA

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

A custom-made curriculum

Когато става въп-рос за дългосрочното бъдеще на технологи-ите за Интернет-Про-токол, специалистите предричат две твърде интересни перспекти-ви: първата е свързана с разработките в сфе-рата на биотехнологи-ите и преноса на данни през човешкото тяло, а втората – с комерси-ализирането на косми-ческото пространство и необходимостта от надеждна комуникаци-онна инфраструктура в тази все още нова за човечеството среда. Но докато в първата сфера учените все още са на прага на сериозните открития и вероятно ще им трябват десети-летия, докато успеят да превърнат своите изследвания в конкрет-ни търговски прило-жения, то процесът по комерсиализирането на Космоса вече тече с пълна сила. Което пра-ви перспективите за появата на космически Интернет съвсем реал-ни.

Очите ми виждат информационното таб-ло, а върху него се от-белязва управлението на трафика (в косми-ческото пространство

и на Земята), сигур-ността, приемно-пре-давателната техноло-гия, както и нуждата от нови протоколи. Днес десетки комуникаци-онни сателити, вклю-чително съзвездията Ютелсат и Инмарсат, пренасят Интернет трафик до почти всяка точка на света. Защо е трудно осъществи-мо да има Интернет в Космоса? Какви са причините, които въз-препятстват тази въз-можност? Бихме ли могли ние да ги раз-решим?... Тези и още много въпроси възник-ват у мене и остават с незадоволителен от-говор. Сякаш са безк-райни, неограничени и вечно отворени... в дълбоката безкрайност на времето. А времето съдържа в себе си из-пращането на човек на Марс, създаването на обитаема лунна база, както и появата на пър-вите космически път-нически полети между отдалечени точки на системата. Това са само част от перспективите, по които работят учени от САЩ, Европейския съюз, Русия, Китай и Япония.

Усещам, че в съзна-

нието ми цари някакъв хаос, който размества и разпръсква мисли-те ми, свързани с тази вълнуваща за мене информация. Знам, че там някъде в неограни-ченото пространство на планетите, звезди-те, галактиките... и в цялата Вселена, всич-ко е неочаквано и неп-редсказуемо различно. И това именно е въл-нуващото! У човек се появява желание да го изучава или поне да заживее с тази новост и с това усещане за не-усъвършенствана съ-вършеност, обземащо ни от досега с фактите. Може би заради мал-кото такива моменти в този живот - рискът, узнаването, откриване-то на новото и неговото доказване, си заслужа-ва човек да живее. Аз лично намирам себе си и собствения си свят чрез тях, все повече заживявам в тях и се стремя да ги опозная и превърна в нещо лич-но мое, в част от моя-та личност. Космосът със своето неограни-чено и непритежаемо пространство също се превръща в моя лична територия, защото хо-рата, които го изслед-

ват, влагат сърцата си и всичките си умения в неговото разузнаване - така, както бих искала да направя и аз. Сега те изследват различ-ните възможности, за да достигне Интернет до орбитата. И това е неотклонна стратегия, защото една от важ-ните характеристики на Интернет е нейното непрекъснато разви-тие- към следващите поколения технологии и платформи. Заинт-ригуващо е всяко яв-ление и доказателство, свързани с неограни-ченото пространство на перманентно огра-ничените човешки въз-можности. Истински дар е възможността да се докоснеш до богат-ството на науката - да преодолееш инфантил-ното желание да я об-ладаеш, да я покориш - просто да й се посве-тиш. И въпреки че ре-шение на проблема все още няма, чудесно е да знаеш, че там някъде има учени, отдадени на своята професия, изпълнени с трепет за решаване на пробле-ма. Защото те са хора оптимисти за създа-ването на междупла-нетна информационна мрежа, базирана на Интернет Протокол. Ако човечеството на-

истина възнамерява да открие и засели други светове, то междупла-нетната комуникация ще се превърне във важна част от неговите планове.

Дарим ли част от своето Аз, необхват-ното си време и лична територия, на науката и нейните безгранични области, ще достигнем успехи, за които не сме мечтали и в най-смели-те си мечти. Познани-ята и възможностите на всеки, отдаден на знанието, са разтърс-ваща мощ, постигаща копняни успехи, свър-зани с общото благо на човечеството. Едно от тези блага е и възмож-ността с добри идеи и всеобщи старания да се осъществи хилядо-летната мечта на чове-чеството - връзка и ко-муникация с Космоса, мечта, конкретизирана в желанието на съвре-менниците на двадесет и първи век- в Космоса да съществува Интер-нет мрежа. Или в поч-ти зримо превръща-щата се в реалност за моето поколение мечта - да видим как наше-то небе се превръща в най-новата космическа магистрала.

Таня Литовска11 г клас

Интернет мечта

Училищен вестник СОУ “Васил Левски”10 СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

Човекът: - Сам съм, Боже, сам съм! Ни жена имам, ни деца! Никой не ми остана на този свят, а сега и душата ми е гузна и се бори да дойде при Теб на кри-лата на доброто или да отиде в царството на сенките. Чудя се - ще дойде ли някой да ме пресрещне, да ме упъти накъде да тръгна. Може би Господ ще ме приеме при себе си. Много съм страдал. И на никого зло не съм сторил. Към всички съм проявявал добронамереност.

Добродетелността: - Ех, човече, заблуде-ний човече! Ти нищо лошо не си сторил. Ала ще трябва да отгова-ряш Богу какво добро си сторил, та да намери твоята душа спасение. А добрите дела, които си извършил май не са много.

Човекът: - А ти коя си? Слаб беше твоят глас в нещастния ми живот. Едва го чувах, заслушан в други гласо-ве в тъмнината на зас-лепението си – на нуж-дата, на желанията, на отчаянието. Друг глас чувах по-силно - той ме мамеше, подтикваше ме да вървя напред и ме оправдаваше, когато не успявах и се спирах насред път.

Добронамереност-та: - Това бях аз, човече. Аз и сега съм до тебе. Не се плаши, а тръг-ни по пътя към Божия дом. Ти нямаш грешни постъпки, ти винаги си имал добри намерения. Спомняш ли си, винаги искаше да направиш нещо добро.

Човекът: - О, този глас ми е вече познат! Не си ли онази сила, ко-ято ме подтикваше към добро всеки път. Ти ме

ДОБРОНАМЕРЕНОСТТАокуражи да купя със сет-ните си пари, спечелени с кървава пот и робски сълзи, онази нива, коя-то трябваше да обрабо-тя, за да изкарам с нея прехраната на семейс-твото си. Но годината се случи неплодородна - порой завлече семето, после слънцето изсуши зелените посеви - един-ственото, което изкарах, бяха две шепи просо, но и тях вятърът разпиля.

Добронамереност-та: - Така беше, човече! Но кому стори зло тога-ва? Никому. Просото не отиде на вятъра. Изкъл-ваха го гладните птици и можаха да отгледат малките си... Но какво е това? О, раздираща небето гръмотевица! Порой! Ужасен порой! Дъжд и камъни! Земя и небе се сливат!

Добродетелност-та: - Да се молим! Може би това е знак, че добрите намерения не са достатъчни! Вярно, че понякога могат да доведат до добри дела, но неосъзнатото добро, което правим, доброде-телност ли е?

Добронамереност-та: - Човече, човече, не я слушай! Върви напред и не се разко-лебавай! Спомни си – ти имаше добро се-мейство. Имаше син. Възлагаше му големи надежди. Възпитаваше го. Имаше такива доб-ри намерения за него.

Човекът: - О, този глас! Как ме връща в сладките спомени по

ки напразно, само в името на своята земна суета, името Господне!

Добронамереност-та: - Милостиви Боже, Ти всичко знаеш, Ти всичко виждаш и чу-ваш. Тази душа пред Теб е на беден, нещас-тен човек. В земния си живот той носеше закърпени дрехи, скъ-сани цървули и про-дънена капа. Но макар дрехите му да бяха ста-ри и изцапани, душата му оставаше млада и чиста, защото я облича-ше в добри намерения. И всичко това беше в Твое име, Господи.

Света Богородица: - Господи, Ти, който си на небето, прости ми, че надигнах глас към Теб с молба. Никога не съм Те молила за себе си. И за Своя син не Те помолих да го спасиш - пожертвах го в името на спасението на чо-вешкия род. Но сега Те моля - спаси тази душа! Приеми я при Себе си. Този човек не извърши съзнателно нищо добро през живота си. Но ви-наги се стремеше към доброто. Всичко праве-ше в Твое име, Господи. Моля Те - пожали го!

Гласът Божи: - Ста-ни, Богородице! Твоите сълзи отмиха съмнени-ята ми. Как бих могъл да прогоня тази из-мъчена душа - никога несъгрешила, винаги търсила верния път към своето спасение. Пътят към Мене. Защо-то истината не винаги е в доброто дело, истина-та е в трудния път към неговото сътворяване, в доброто намерение. Добронамереността на този човек е най-голя-мата добродетелност. Да бъде спасение!

Евгения Косева10 а клас

отминалия живот. Да, аз толкова обичах моя син. Исках да го възпитам да бъде достоен. И на-истина имах добри на-мерения. Но той не ме разбра. Избяга. Хвана лош път. Стана разбой-ник. Исках да го убия - вместо това го прес-рещах нощем, хранех го и перях кървавите му ризи. А когато падна смъртно ранен, го опла-ках и с целувка по бле-дото чело му дадох своя бащин благослов.

Добронамереност-та: - Човече, не се об-винявай! Ти не беше виновен. На хората не е съдено да са безпогреш-ни – безгрешен е само Бог. Създавайки своя син, ти не си знаел как-во ще се случи с него. Намеренията ти са били добри, защото добро е било сърцето ти, защо-то не си имал лоши по-мисли. Не си виновен. Но - Боже! Пак гръм! По-страшен от първия! Ураган! Градушка! Земя и небе се сливат.

Добродетелността: - Да се молим! Грешни сме всички, които оп-равдаваме добрите на-мерения, завършващи със зло и падение.

Добронамереност-та: - Човече, човече, не слушай този глас! Вър-ви напред и не се разко-лебавай! Спомни си - ти искаше да построиш параклис - да приютя-

ва разкаяните души, да бъде дом на молитвите им.

Човекът: - Сполай ти, добра сила! Ти пак ме подкрепяш, както си го правила винаги, когато съм залитал. Но не знам ще ми стигнат ли силите. Аз наистина исках да направя па-раклис. Намеренията ми бяха безкористни и добри. Но не успях. Дори основите не по-ложих. Често стоях на празното място, което бях избрал, и се уко-рявах. А то, святото, обрастваше с репей и коприва. После тъжен се връщах вкъщи и се молех пред единствена-та икона – на Света Бо-городица - тя да ме за-щити, защото съм слаб пред света и пред себе си, с добри намерения, но без сила и воля да ги превърна в добри дела.

Добронамереност-та: - Не се укорявай! Ти си почитал Бог цял жи-вот. Вярно, не му пос-трои параклис, но пък всяка сутрин и вечер и всеки път преди хране-не, и всеки път, когато ти натежеше душата - а тя все беше тежка - отп-равяше по една молит-ва към Бога. А Света Богородица те гледаше благо от единствената ти икона. Боже! Гръм! Светлина!

Божият глас: - Ти, бедна душа, която си поела пътя към Моя дом, спри там, където си! Как се осмеляваш да нарушаваш моите заповеди, споменавай-

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

Училищен вестник СОУ “Васил Левски” 11СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ЗА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО

Препрочитайки ре-довно писмата на Лев-ски, се чудя как този човек живее във всички епохи. В последния про-чит на писмото му до Ан. п. Хинов от 25.VIII. 1872 г. срещам след-ното: „Не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо.” Замислих се. Дълго. И... реших да бъда „на-роден” - такъв, какъвто го е виждал Апостола, колкото нескромно или смешно да звучи това.

Знам, че това, за което пиша, ще бъде пореден повод да бъда оценяван, при това по различен начин. Но не ми пука. Онези, които ме познават добре, ще ме разберат. Другите ще ме оценяват що за човек съм, дали съм достоен, дали мога да се справя с живота си, дали съм

адекватен за времето, в което живея. И съм убе-ден в едно - трябва да ме е срам. В голяма сте-пен трябва да ме е срам заради мен, а и заради страшно много хора в тази страна. Не искам да ме е срам повече. И това, което мога да направя, е поне да не мълча.

Срам ме е, че ние българите си позволих-ме по най-тъпия начин да отидем на дъното - социално, политическо, морално..., да останем на опашката, дори при присъединяването ни в ЕС. Но не това четем и слушаме, когато се от-читат „официалните” резултати на всяко ниво в държавата, включи-телно и когато отчитаме резултатите и постиже-нията в родното обра-зование. Срам ме е от това, че продължаваме да се самозалъгваме, а може би заради това позволяваме вече тол-кова години да ни лъжат колко добре живеем и колко още по-добре ще заживеем, особено ако предстоят избори.

Срам ме е от това, че всяка сутрин, отивайки на работа, срещам уче-ници, които си хвърлят

останката от закуската или фаса пред входа на училището, а после виж-дам това отново в кори-дорите и класните стаи. Всеки ден, всеки час вие позволявате и аз позво-лявам всичко това да се случва. Срам ме е, че не намираме начин да жи-веем като европейци, а обичаме да живеем като африканци. Срам ме е от скепсиса, овчедушието, волската тъпота и тър-пение на нацията.

Срам ме е, че живея в Чалгария, а не в Бълга-рия - страната на Ботев и Левски, че се сещаме за тях тогава, когато отбелязваме техни го-дишнини или когато за пореден път трябва да се самозалъжем с това „какви е деца раждала... българка майка юнаш-ка”. Чалгария !? Има такава страна. Да се из-лезе от нея е трудно, да останеш също не е лес-но. Това е страната на лъскавите мерцедеси, кучешките кебапчета и лошото образование. Жалкото е, че това е страната, в която живе-ем - ние и нашите деца.

Това е ЧК поколе-нието, абревиатурата на чалгата и комерса - го-

ляма, зловеща вълна на безсловесни същества, увлечени от фалши-ви ценности. Чалгата като битово-културен феномен и комерсия, като противоречив кон-гломерат от завишени изисквания към живота и несъществуващи чо-вешки способности за реализация на изисква-нията.

Удобно е сега да по-търся отново вината в държавата. Нямам оба-че такова намерение. От години контактът ми с младото поколение става все по-близък и аз все повече разбирам, че имаме само един вино-вен за средновековната форма на живот на поко-лението Чалга Комерс. Родителите. Контактът с тях обаче е все по-тру-ден и затова не е вино-вен българският учител. Ние учителите искаме да Ви запознаем с де-цата ви – защото вече съм убеден, че учили-щето е много по-наясно от начина на живот на вашите деца, отколкото самите Вие. Но и Вие, като всички тези, от ко-ито се срамувам, обича-те да се самозалъгвате в това колко добри са

децата Ви и колко лоши сме ние - учителите.

Жалко е, че стиг-нахме дъното на негра-мотността – средното образование не е за-дължително, а децата не посещават учили-ще, а просто се водят, че са някъде там. Ние стигнахме дъното и по отношение на българ-ския учител, който се превръща в парцалена жертва на правителст-вото и жестоки негра-мотни деца. Срам ме е и от това.

Огромният срам е, че българинът все чака някой друг да го опра-ви. Сега наред е Европа. Това е срам, болезнен срам от неспособност-та ни и нежизнеността ни като народ с толкова много история и толко-ва малко държава в нея.

Не съм песимист. Убеден съм, че бъдеще-то е на смелите. На ония, които знаят какво искат. Които не хленчат. Кои-то не се оплакват. Кои-то вярват в собствените сили. Които работят за бъдещето си. Които не се щадят. Които не искат нищо наготово. Които не копнеят за чуждото. Които са преизпълнени със сила. Които живеят с достойнство.

Без срам: Димитър Димитров учител по български

език и литература

ПОЗИЦИЯ

„Не си народен: виждаш злото народно и не го казваш,

а чакаш го да стане по-голямо”

Музиката е средство. Тя събира и сприятелява хората, но тя е и начин на живот, биха казали някои от нас. Но коя музика? Музиката, която ние ха-ресваме да слушаме, или музиката, която другите слушат. Изпълнени със страх от това да не бъ-дем различни, защото различните не винаги се ценят сега, ние сякаш се приобщаваме към ня-колко стила, а частично

– стила на компанията, в която се намираме.

Но има нещо повече – какво е чалгата и към какво приобщава тя?

Стилът и ритъмът са повтарящи се в повечето песни, което улеснява за-помнянето им. От всичко това можем да си напра-вим извода, че чалгата е музикален стил, не изис-кващ човешки усилия, и следователно насочен към простолюдието. Но

всъщност, ние не трябва да се ограничаваме само и единствено в стила му-зика, който ние харесва-ме, защото това ни прави еднообразни и скучни, а трябва да слушаме по малко от всичко, за да можем да си изградим представа за музиката като цяло. Именно в това се разкрива положител-ният смисъл на слуша-нето на чалга, но естес-твено не прекалявайте.

Вярно е, че Моцарт, Бах и други видни компози-тори са пишели симфо-ниите си месеци наред, а нашата Анелия го прави само за една нощ, но това не ни прави по-умни, а по-мързеливи. Вярно е също, че тези, които пе-челят от дистрибуцията на чалга, са не хората, не чалга-певиците, а кон-тролиращите пазара на такъв вид музика. Но е и вярно -чалгата е разв-лечение. Слуша се, тъй както кънтрито - само

веднъж, понеже ритъмът лесно се запомня.

Изводът? Чалгата е развлечение, стил музи-ка, но не и начин на жи-вот, защото нещо, което не съдържа смисъл в себе си, е безсмислено. Сле-дователно не е начин на живот, защото животът има смисъл, ако се при-държаме към правилото, че всяко правило си има изключение. Или „колко-то повече, толкова пове-че...”Марио Русев, 10а клас

Чалгата – да, ама защо?

Профил - природо-математически

Профилиращи предмети:- Математика- Физика- Информационни технологии- Интензивно изуча-

ване на английски език

Прием след завършен 7-ми клас

Непрофилиранообучение

Обучението се извър-шва в общообразовател-ни паралелки, с възмож-ност за избор на различно обучение под формата на ЗИП.

Прием след завършен 8-ми клас

НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

СОУ “Васил Левски” - училище с традиции и ясен поглед в бъдещето

Ние Ви предлагаме:

Начален етап на образование

СОУ “Васил Левски” е единственото училище в града, в което Вашите деца могат да започнат образованието си от 1-ви клас и да го завършат в 12-ти.

Профилиранообучение - спортОбучението се из-

вършва в два профила:- Баскетбол - моми-

чета- Футбол - момчетаПрием след завършен

8-ми клас

Този вестник бе реализиран със съдействието на:РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Марио Русев - 10 А класИван Радков - 11 А класГрета Рачева - 10 А класНевин Юсуфова - 10 А класСлавея Ангелска - 10 А класВеселин Цветков - 10 А класЕвгения Косева - 10 А класweb site: uchvest.hit.bge-mail: uchvest_sou@abv.bg

Ïðåäïå÷àò è ïå÷àò: ”Ì-ÏÐÅÑ” ÎÎÄ - Ñåâëèåâî, òåë. 0675/3-25-26, 3-55-26