ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 2, ГОД. 5, 2013, 15 ЯНУАРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

Истината ви казвам, Борисов се мисли за цар. Ис-торията ще каже цар ли е, или просто е крал. Според нас е крал. Колко точно е въпрос на бъдещи оценки.

(Цит. по Тони Филипов, д-р: Из делниците на един луд (1-4 януари 2013 г.))

Публикувам по-долу статията на г-жа Паула Лайт, ко-ято тя лично ми изпрати, като си позволявам да отправя само една терминологична забележка; по принцип изцяло споделям нейната позиция, а забележката ми е тази: т.н. "фашизъм", или, по-точно казано, национал-социализмът, както и да го погледнем, е една значително по-интелектуална доктрина в сравнение с комунизма, с комунизмо-социализма, който по същината си е чист материализъм-нихилизъм-атеизъм без нищо интелектуално в своите, с извинение, "идеи"; това е и причината комунизмо-социализмът да превъзхожда значител-но национал-социализма по отношение на човеконенавистни-чество, по отношение на извършените злодеяния и кръвопро-лития; национал-социалистите са жалки аматьори в убийствата

в сравнение с комунистите; комунизмо-социалистите избиха значително повече, многократно пове-че човешки същества от нацисто-социалистите. На тия основания смятам, че гербовашкото управ-ление, постепенно прерастващо в диктатура, на основание своята антинтелектуалност (пиететет, залагане на простотията) е дълбоко родствено по-скоро на комунизмо-социализма, а не на нацио-нал-социализма, не на т.н. "фашизъм". Пък и Вождът Борисов е бил доскоро все пак комунист, а не национал-социалист; негова милост затова провежда ясно обозначена политика на рекомунизация и реживковизация, а не на национал-социализация; при това всички особености на тоталитарното устройство на обществото са изобретени първо от комунисто-социалистите, а после са били вза-имствани от национал-социалистите. Тази ми е забележката. Иначе във всичко останало г-жа Лайт е изцяло права. Ето сега нейния текст:

Задавам си този въпрос отново и отново всеки път, когато се случи поредната гротеска, поредният недостоен цирк и чудовищен гаф в политическо и социално отношение за смях на Евро-па и за сълзи на клетия ни народ.

Историята има неприятният навик да се повтаря отново и отново. Модифицирана съоб-разно епохата, съобразно новите условия и нрави, но в същността си една и съща в най-големите ужасии и безобразия, които човечеството е познало.

Нека заедно си припомним някои от основните белези на фашизма, повторени с пригодя-ване към методите на новите господари и при социализмо-комунизма. (Следва на 2-ра страница)

ФАШИСТКА ПАРТИЯ ЛИ Е ГЕРБ, ДИКТА-ТОР ЛИ Е БОЙКО БОРИСОВ? (От 1-ва стр.)

Основното е пълен контрол на ед-на диктаторска партия върху цялата власт във всички нейни форми и измерения. Ако има опозиция, това е формална, питомна група, изпълняваща функциите на мажорет-ките към един волейболен мач. Нейните действия са имитация на истински полити-чески и социален отпор, а изборите, кичени с нежните епитети „свободни” и „парламен-тарни” са просто един цирк с предрешен резултат. Като следствие на диктата на една политическа сила, настъпва сливане на уж независимите и разделени форми на властта, които са основно условие за да е налице класическа демокрация.

Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са в едни и същи ръце, а свободните медии съществуват само на думи. Икономическите цели на едно фашис-тко управление са обслужване на монопо-лите, които държат крупния капитал в стра-ната. Друг белег е войнстваща, креслива и безпардонна посредственост, изразяваща се в елементарна идеология, форми на агитация, които обиждат интелекта и безна-деждно опростачване на нацията. Фашизо-идната власт мрази интелигенцията, нена-вижда различните, не търпи творческата и житейска пъстрота. И накрая подобна дик-татура като форма на държавно управление винаги е свързана с култ към една личност, един бащица, един фюрер, който, подобно на Големия брат при Оруел винаги е прав, вижда и знае всичко, всемогъщ и вездесъщ е и замества фигурата на Бог.

Мисля, че всички тези белези са налице при управлението на ГЕРБ.

В момента тази партия държи юз-дите на законодателната власт (имат пълно мнозинство в парламента, заедно с купени-те от тях евтини слуги, наричани независи-ми депутати); на изпълнителната власт (вожда-пожарникар, заедно с послушната си свита); президентската институция (прези-дентът Плевнелиев е издигнат като канди-дат от ГЕРБ и е послушен подвластник на своя гуру Борисов, въпреки вялата имита-ция на известна еманципация, предвари-телно съгласувана с господаря му („Ако не ме слушаш ще ти дърпам ушите!”); съдеб-ната власт (Висшият съдебен съвет вече е доминиран от момчета и момичета на вож-да); главният обвинител на републиката Цацаров, който от самото начало на всички стана ясно, че е кадър на ГЕРБ (със забра-ната на министъра на правосъдието да се гласува за другите двама кандидати – „Той вече е избран!”).

Медиите са завладени икономи-чески, като в повечето случаи чрез капитал, задкулисно финансиране, политически менуети и т.н. собствениците са под контро-ла на великата партия-хранилница. Журна-листите, бивайки и те само хора, изпадат в

пристъп на страх и рядко се осмеляват да критикуват Великия маркуч, Боко Тиквата, дори и на шега. В пресата, в повечето ТВ предавания и пр. текат вяли отчети за меж-дународните успехи на вожда, за поредната първа копка, за магистралите на великия строител. Понякога затварям очи и ми се струва, че се намирам в Северна Корея. Вярно, в Интернет човек все още може да каже какво мисли, а някой да го прочете. Социалните мрежи са най-големият враг на диктатурата и неслучайно има страни, къде-то достъпът до мрежата е забранен. Благо-дарение на Интернет все още можем да четем искрени и обективни материали, като тези, публикувани в сайта на Биволъ.

Безобразията на полицейското на-силие също надигат нерядко грозната си глава, а до нас достигат сравнително малко случаи на изпълнения в стил Цветанов. Правителството се кланя на няколко моно-пола и живее, за да служи на щедрите си господари като Овъргаз, Лукойл, Нефтохим, банки, други енергийни холдинги, някой и друг мобилен оператор (все чужди компа-нии). Понятието „обществени поръчки” е смехотворно, защото винаги е ясно на кого ще бъде подхвърлен съответния тлъст кокал, коя банка ще намаже от финансовите операции на държавата, кои фирми са на „наши хора”.

При класическия фашизъм се на-сажда ненавист към определени етноси (евреи, цигани и др.), а при този съвременен вариант ненавистта е насочена към съот-ветни социални групи: пенсионерите, назо-вани от вожда „лош човешки материал”, учените от БАН „синодални старци”, худо-жествено-творческата интелигенция, съдии-те, които дръзват да мислят за независи-мост от изпълнителната власт.

Налице е и онази ужасяваща пос-редственост, характерна за всеки тоталита-рен режим. Държавното управление гъмжи от Калинки с квази-познания, квази-образование и менте-идеи, готови на вся-какви циркове за да угодят на фюрера. А

посредствеността винаги е войнствена, защото дълбоко в себе си съзнава своето нищожество. Кадрите на ГЕРБ са пълна скръб както в нравствено, така и в интелек-туално отношение.

Над окаяната ни страна шества победоносно страхът. Вярно, няма полити-чески затворници, екзекуции или концетра-ционни лагери, но гладът и икономическата дискриминация са понякога по-страшни от физическото насилие. Различните слоеве от населението си знаят, че, ако са против ГЕРБ, няма кокали, работа, бизнес, кебап-чета и мангизи. Това важи за всеки от най-издигнатата част на българската интелиген-ция до последният Манго, който се чуди дали в деня на изборите да не пусне някоя друга бюлетина. А страхът, приятели, е лош господар.

Налице е и евтината и лесна идео-логия в дух на промиване на мозъците в стил Гьобелс. Простичко, елементарно, понародному. Посланията са няколко:

„Хубаво, ама ако не изберем Бат’ Бойко, на власт ще дойдат комунистите!” Бих казала, че е много жалко, ако пред българина стои само тази алтернатива, както твърдят различните социолози и по-литолози към момента. Вярно, че с пот на чело Пожарникарят успя да прокара ново разделение в СДС и да ликвидира синята партия окончателно. Целта е пред избира-теля да няма друга демократична алтерна-тива. Въпреки, че аз не виждам кой знае каква разлика между БСП и ГЕРБ. Те са продукти на една и съща купчина тор, от която са се пръкнали. В родословието на лидерите им ще видим същите стари черве-ни муцуни. Само че Борисов величае динас-тията Живкови дори повече от Станишев, въпреки, че баща му беше слуга на същата прослойка.

Друга идеологема е „Аз поне нещо строя, а другите само рушиха!”. Някога в Древен Китай била издигната Великата Китайска стена върху пиедестал от кости, сред море от кръв на гладните и страдащи-те. Тя поне е била грандиозно за времето си начинание. Не мисля, че магистралите на Борисов заслужават сълзите на гладуващи-те старци! Още повече, че той строи там, където се набива на очи, а второстепенните пътища, по които се движим ние, плебеите, са в руини.

Третата легенда гласи „Европа ни хвали!”. Не, Европа не ни хвали, а отчита безобразията в социално и политическо отношение. Европейските страни, които от векове са демократични, не могат да бъдат измамени с евтините номера и илюзиони-зъм на Бойко Борисов.

Друг паралел, далеч не маловажен е култът към вожда и фюрера. И Адолф, и Бойко са посредствени лумпени с мания за величие. Първият някога бил отхвърлен като кандидат за студент в Художествената академия, поради некадърност. Вторият попаднал в отдел в Школата в Симеоново, предназначен за по-посредствени ученици,

3 въпреки че сега твърди, че отиването му в най-малко популярния отдел е резултат на политическото преследване на комунистите. Интересно, как тогава да си обясним членс-твото на Борисов в БКП?

Посредствеността ражда омраза и злоба към по-можещите и по-знаещите. Ражда чудовища. Едно такова чудовище е нашият премиер. Той няма елементарна тактичност, срам и почит към истински стой-ностните неща. Това е човек, способен да иска от семейство на убито дете да се изви-ни на полицията и да говори за пържолката, която заслужавало кучето, изровило трупа. Това е човек, прочел само една-две книги, като си позволявам да се съмнявам дори и в това. Човек, направил ни за смях в Европа и САЩ с маниерите си, излъчването си, пове-дението си. Отначало доста се смеех на някои негови изпълнения.

Някога Чаплин се смеел така на речите на Хитлер и казвал, че този човек разсмива човечеството повече и от него. После, обаче, когато се развихрил кървави-ят ужас в Германия и цяла Европа признал, че вече никак не му е смешно. Обама с тънкия си хумор направи Борисов смешен: „Борисов е политик от световна класа и нека да се съобразяваме, защото прите-жава черен колан!”. Моята усмивка също угасна. Не че очаквам вълна от насилие при управлението на Царя-пожарникар. Не съм параноик и съзнавам, че не живеем в такова време. Но очаквам стагнация, кретане на опашката на ЕС, някой и друг блъснат от кола противник на фюрера. Присмех към нацията ни и принизяване на ценностите ни, опростачване, бягство на всеки, който е достоен и млад, смазване на всякакви тра-диции, научни открития, художествени творби и гладна смърт за безпомощни бе-бета и старци. Малко ли Ви е това?!

Мисля си: как до главите ни дойде това бедствие? Бойко Борисов символизира цялото човешко зло!

Подобно, както в Германия някога, бяхме в тежка криза, вследствие на нека-дърно и корумпирано управление на някол-ко поредни правителства. Българска банда политици спокойно може да нанесе толкова щети, колкото някога в Германия е нанесла една война. В такива времена не само от-делните хора, а и народите правят глупости. Само че поради нашата глупост, Бойко Тиквата се окопава все по-дълбоко и се гласи да управлява повече и от Тодор Жив-ков.

В първия ден на новата 2013 г. ви моля: нека се опомним и да се опитаме да спасим Родината си! Дошло е време раз-делно! Ще питам нещастната свита от слуги на Пожарникаря: докога ще крадете, а на-родът ни ще умира от глад? Гневът расте и наближава мигът, в който ще ви помете, заедно с вашия фюрер!

Едно знам със сигурност. Дори да остана единственият човек в тази страна,

който ще каже не на безобразията на Бори-сов, никога няма да навлека псевдоевро-пейска, клоунска гербаджийска ливрея! ПАУЛА ЛАЙТ – 01.01.2013 (Разрешавам разпространението на ста-тията)

ПОРТРЕТЪТ НА ЕДИН СКРОМЕН, МНОО-ОГО СКРОМЕН ЧОВЕК...

КАКВИ Е ЧАДА РАЖДАЛА: 165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОТЕВ

Идеята за свободата е всесилна и лю-бовта към нея сичко може да прави. (Христо Ботев) На днешния ден, на 6. 01. 1848 г. е роден великият българин Христо Ботйов (Христо Ботев)... ЕЛЕГИЯ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!" Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?! Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи. (ОЩЕ >>> в блога)

ТИМ-ЪТ, ЛИКВИДИРАЛ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

14 януари 2013, понеделник

Григор Ферфериев каза: Това е ТИМ-ът, ликвидирал българския бизнес и народ!

Споделям!

БРАВО НА БЪЛГАРСКИЯ СЕКТОР НА GOOGLE!!!

На днешната дата през 1863 г. е роден големия български писател Алеко Констан-тинов. А търсачката Гугъл за пореден път демонстрира уважението си към българския народ. (Ангелина Филипова)

ИНТЕРЕСНА ЗАГАДКА: ИМА ЛИ НАДЕЖ-ДА ПРОСТ УПРАВНИК ДА ПОЧНЕ ДА УПРАВЛЯВА ДОБРЕ КАТО СЕ ЗАОБИКО-ЛИ С УМНИ ХОРА?

Г-н Борисов, нашият любим управ-

ник-Слънце, най-накрая изглежда осъзна крещящата липса на умствен потенциал в

4 неговото собствено правителство и направи нещо сензационно: покани председателя на Академията, на БАН, а също и ректора на Университета (СУ) постоянно да присъстват на заседанията на правителството! Ей-така, за секи случай, да са там, да са му подръка, дето се вика. Което си е баш признание, че иначе е заобиколен все от катили, нали така, за какво друго да е признание? Ин-формацията за тази случка мина някак си между другото и не биде осмислена изобщо, поне моето впечатление е такова. Явно защото от нея могат да се направят доста недобри за властелина ни изводи. Или могат да се направят добри изводи, а, какво ще кажете?

Макар и късно, но все пак Боко се е сетил, че умните хора не са за пренебрег-ване. От друга страна обаче съвсем не е сигурно, че точно председателят на БАН и Ректорът са чак толкова умни, щот нали знаем как у нас се расте в научната йерар-хия, това поне знаете ли го? Та тоя, дето е дорасъл до върха, съвсем не е задължител-но да е пример за образцов интелект, камо ли пък, особено, на завиден морал. Както и да е. Ето сега главното от една дискусийка по този въпрос, която откривам тази сутрин във Фейсбук; първо давам своя коментар, а после и най-важното по моя преценка от нея:

Трябвало било в началото Боко да се заобиколи с умни хора, за да управлява добре – твърдят интернетни мъдреци. Да, ама как ще стане този фокус: прост човек да се заобиколи с умни хора? Не върви някак. Как прост човек може да разпознае и да се възхити на умен човек? Няма как. От древ-ността още е изказан непоклатимият онто-логически принцип: подобното се привлича от подобно, а противопожностите се отб-лъскват непримиримо.

И стана тя каквато стана – заоби-коли се наш Боко с такива като него: прости, нахални, безсрамни самозванци, “специа-листи по всичко”, недоучили, страшна на-паст! Е, и резултатът е налице: съсипаха каквото можаха, унищожиха една трета част от бизнеса, окрадоха каквото успяха, бан-дитстваха, контрабандстваха, правеха прос-

тотия след простотия, нали знаете: всеки прави това, което умее.

Изводът ли какъв е? Ами сетете се сами най-сетне, драги ми реотани. Поне това можете да откриете: че простият и нахален управник е същинско бедствие за държавата и страната. Това поне може да осъзнаете в един момент. То е близко до акъла, ала някои нашенски тикви бавно узряват, затова явно им е нужно още вре-ме…

Това написах там. А ето и онова, което ме впечатли от написаното от други хора, публикувам го, за да стигне и до чита-телите на вестник ГРАЖДАНИНЪ, чиито нов брой предстои да излезе утре: Angelina Georgieva: Интересна теза, но “Късно е либе за китка”!! Костов искаше да помага, но на див петел като Бойко помага ли се? И какво стана? Съсипа държавата! Dobri Bovilow: Интересен въпрос е какво би било общество, в което хората не си съпер-ничеха за власт, а си помагаха едни други, вкл. помагаха на тоя дето управлява, а не както е сега – всячески да му пречат, от алчност да го заменят. Това се отнася не само до сега управляващите, които самите те дойдоха, обяздили алчост и разруха спрямо предните, в името на това да се издигнат. Но в САЩ след изборите, които Маккейн загуби, той каза за Обама позитив-ни неща – и че трябва да му се помага. Саркози във Франция подкрепи Оланд, защото разбираше колко трудности му предстоят.

Та какво ли би било, ако в общест-вото си помагахме?

Как можем да помогнем на Бойко (това не отменя възможността да го сменим на избори)? Според мен, на Бойко липсват 2 основни неща – интелект и смелост. Инте-лектът може да се натрупа – като го посъ-ветваме да чете книги и да се образова. При всяко пътуване в джипа до поредната лента, нека отваря книга. Смелостта по-трудно се създава. Но тя може да се компенсира чрез резерви. Нека Бойко натрупа 1 милиард евро държавен резерв, като ограничи хар-ченето. Парите са универсална подкрепа срещу всякакви трудности. Дори да има проблеми, ако имаш под ръка пари, можеш да се оправиш. Това ще те направи и по-смел.

Друг полезен съвет за Бойко е да се заобиколи с умни хора. Това е нещо, което той не прави, а прави точно обратно-то. Глупавият може и да не се провали, ако има достатъчно ум да осъзнае немощта си, и да привлече умни. Тодор Живков го беше направил. Накрая разбира се, част от тези умници го предадоха. Но обективен факт е, че във властта имаше умни хора, които някак крепяха системата. А такава абсурдна система се крепи трудно. И до ден днешен, българската ДС, е най-успешно справилата

се в цяла Източна Европа. Следователно ДС не е била съставена от глупаци, следо-вателно Тодор Живков е успял да привлече умни хора.

Та, ако трябва да сме позитивни, нека посъветваме нашия лидер да се обра-зова, и да уважи тези, които вече са го нап-равили. Дори в БАН има умни хора, не са всички паразити. Могат да се изнамерят, и да се привлекат около вожда. Ще е добре за страната.

Ако нямаме политически резерви, един умен човек е и Костов. Може да помог-не. Доган също не е глупав. Орешарски става, Данчо Ментата също е умен.

Обществото може да върви по-добре, ако си помагаме…

НЕ МРАЗИ ВРАГОВЕТЕ СИ, СЪЧУВСТ-ВАЙ ИМ – АКО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ ОБИ-ЧАШ...

ОБЯВА И ПОКАНА

ОТКРИВАМ ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩ СЕМИНАР “НА ЖИВО” ПОД НАДСЛОВ ●ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВА-НИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ●

януари 13, 2013

Реших да обявя постоянно дейст-ващ семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗ-ПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който в рамки-

5 те и под егидата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ще заработи в съвсем скоро време. Семи-нарът ще се събира два пъти в месеца в удобно за участниците в него време, като първата сбирка обявявам да е във вторник, 15 януари 2013 г., от 13.40 часа, МЯСТО: кабинет 1403 на ПГЕЕ-Пловдив, ул. “Пе-щерско шосе” – 26.

Заповядайте всички, които се ин-тересувате от тия наистина горещи, направо парещи проблеми: ученици, учители, роди-тели, граждани! На разнищването на тия толкова важни и съдбовни проблеми залага семинарът, който вече фактически открих с тази обява.

Каня неслучайно всички интересу-ващи се от най-горещите проблеми на обра-зованието, възпитанието и на училищния живот учители и ученици и особено родите-лите: обезпокоените от случващото се с децата им родители трябва да са на първо място; ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! И да дискутираме ония най-сериозни проблеми, от които зависи бъдещето на децата ви! Моля ви, елате, не си позволявайте да проявявате и капчица безразличие и равнодушие, понеже наисти-на става дума за направо съдбовни въпро-си!

Каня също така настойчиво и са-мите ученици, младите хора, не само от ПГЕЕ-Пловдив, а и, защо не, от други плов-дивски училища: няма нищо лошо да дойдат и такива ученици, напротив, прекрасно ще е! Същото мога да кажа и за учителите. Тях, ще ми се да вярвам, изобщо не се налага да ги убеждавам в навременността и полез-ността на инициативата, която предлагам.

Прочее, няма значение чия е тази инициатива, нещо повече, нека да направим така, че този семинар да стане място, къде-то всички ние, отговорните учители, родите-ли, ученици, граждани и т.н. да споделяме болката си, проблемите си, творческите си търсения и пр. Аз лично смятам, че имаме нужда от такова едно място, нещо повече, нуждата ни от подобен тип неформално, сиреч, наистина свободно общуване и спо-деляне на опит, е наистина съдбовна. Представям си колко полезни ще бъдат тия семинари пък за младите колеги, не ми се

говори изобщо за това, понеже то е очевид-но, саморазбиращо се!

Интересно ми е да видя обаче кол-ко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена предимно от страхливци? И от малодушни-ци, от подлеци, от нахалници, от самонаде-яни простаци, от мерзавци, а, какво ще кажете?

На първата сбирка на семинара ще обсъдим идеята за самия семинар, ще си набележим теми и проблеми, по които да дискутираме най-напред, аз бих желал да изнеса една кратка уводна беседа, в която да очертая най-главното от всичко, което ме вълнува напоследък. Ето, горната така провокативна тема, която подхвърлих по-горе, например, е чудесна за обсъждане, защо не? Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените родители, учи-тели и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; да, за жалост, мнозинството у нас много, прекалено много се страхува, а иначе всич-ки, обаче тихичко и споглеждайки се упла-шено, така или иначе роптаем и недоволст-ваме; ала не бива да е така, недостойно е да е така, унизително е да е така!

Трябва да се говори съвсем откри-то и публично, та белким демокрацията в българското училище един ден проработи. Белким нещата се отпушат в един момент. Тази е моята идея.

За това се боря, за това работя. Струва си да се работи за това, а без борба, разбира се, новото никога няма да си про-бие път. Да се надяваме, че има и други такива като мен в Пловдив, които мислят по родствен, по близък начин, ще ми се да е така, склонен съм да вярвам, че е точно така! Нека да проверим как именно е. Ето, този семинар, който обявявам днес, е прек-расен начин да се разбере как стоят нещата по този въпрос – пък и по много други. Да го сторим тогава, какво още чакаме?!

Все пак е крайно време да се раз-бере, че в съвременна, демократична, ев-ропейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е все така и все още в жес-токите клещи на тоталитаризма, на антиде-мократизма, на самодоволния и арогантен бюрократизъм, на упадъчната ретроград-ност, на убийствено скучните стереотипи, на анахронистичния манталитет на миналото, на посткомунистическата абсурдност и т.н., а също и на породената в резултат от всич-ко това и толкова коварна анархия, на безв-ластието, на безотговорността и на безна-казаността.

И така, заповядайте във вторник на указаното място! Ще се радвам да се срещ-нем там, да си стиснем ръце и заедно да заработим за доброто, за съкровено жела-

ното бъдеще на българското образование и училище!

Защото това всъщност е работа и битка за достойното бъдеще на нашите деца – бъдещето на нашата единствена България!

КАЗУС: ДАЛИ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, НЕ СМЕ НАЦИЯ, СЪСТАВЕНА ПРЕДИМНО ОТ СТРАХЛИВЦИ, ОТ СЛАБАЦИ, ОТ ПОДЛЕ-ЦИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?

13 януари 2013, неделя

Пак е неделя. Ранната неделна ут-рин за мен е най-плодотворното време за работа, т.е. за писане. Понеже е минала съботата и съм си отпочинал поне малко от напрежението на нелекото всекидневие на един български гимназиален учител по философия, т.е. на един (по презумпция) борец с ширещата се наоколо простотия. И който, като капак на всичко друго, по харак-тер е бунтар и свободолюбец, т.е. води безпощадна битка за реформирането "изот-вътре" на отношенията в училищната, в образователната общност - поради което е станал твърде ненавистен на доста хора, предимно администратори, тъй като разва-ля комфорта на покорното, на безметежно-то, на унизеното, на примиряващото се с всичко, сиреч, на презираното от достойния човек съществуване.

Простете, ако ви звучат прекалено високопарно тия думи, но неслучайно за-почвам така предизвикателно и дразнещо: моята мисия като философ е да дразня, да не оставям съвестите да бъдат приспивани под леещия се ромон на "прагматичните съображения", каращи ни да се примирява-ме, дори да се самоунижаваме непрекъсна-то, но поне да си съхраняваме спокойствие-то. Да съхраняваме спокойствието, жерт-вайки достойнството си. Не, не бива така, затова разбирам задачата си така: да "ровя" в раните, даже понякога да сипвам сол в тях, та да болят – белким повече хора усе-тят нетърпимата болка. Убеден съм, че мехлемите не помагат, а често се иска хирургическо сечиво – за да оздравее бол-ният организъм. Нашата образователна система е тежко болна не от вчера, болни-кът според мен вече е на смъртен одър - ала на никому сякаш особено не му пука за

6 нищо. Агонията е удобна за мнозина. Чака-ме чудото, което всички вкупом да спаси. За жалост, такива сме. Аз обаче се чувствам призван да правя нещичко, понеже призва-нието ми на философ не ми дава мира: не подобава за човека да живее примирено; обидно е да търпим, сякаш сме не човеци, а дебелокожи говеда; животът на нас, човеци-те, ни е даден за борба! Борба за автенти-чен, сиреч свободен и достоен живот, борба за съвършенство, борба за личен и общест-вен просперитет. Борба с недъзите, но най-вече борба със собствената склонност към примиряване, борба със собствената инерт-ност и дезангажираност. Непреклонна борба хуманизиране, за очовечаване, за демокра-тизиране и за европеизиране на нашето наистина тежко болно общество – този е призивът, на който трябва да бъдем верни независимо от цената, която ни предстои да платим.

Нека да ми се смеят, нека да ме подиграват мерзавците: вижте го пък тоа бе, за кой се мисли тоа бе, па тоя се е побъркал бе, ало, спри се бе! Ще бъда какъвто моята собствена съвест повелява. Никога няма да предам принципите, във вярност към които ме е възпитала философията. Ще дам пример, че е възможно да се живее и в наше време по един философски, т.е. дос-тоен за свободата ни начин. Понеже фило-софията не е друго, а обучение в свобода. И в достойнство. Аз така я разбирам. И за това работя. Работя неуморно вече 30 години – като учител по философия и като преподавател (работил съм доста години и в университет). За тази своя мисия съм работил и преди това, когато съм се подгот-вял за нея: като ученик, като студент. Откак-то се помня все за това работя. Както е потръгнало, докато дишам, все за това ще работя. Такава явно ми е била съдбата.

Както и да е, дано горното не е подразнило евентуалния приличен читател така, че вече да е захвърлил четенето. Но считам, че бях длъжен да започна така. Не че не можех да започна и иначе. Днес обаче ми е ден, в който мога да пиша, така да се каже, от сърце – а сърцето ми на философ ме зове да пиша по истински важните, най-съдбовно важните теми и проблеми. То кое ли не е важно де, но ще избера най-важното. И за да не се плъзна по плоскостта на общите, на принципните, на чистите разсъждения по най-фундаменталните въпроси – както безброй пъти съм го пра-вил, това не е и толкова лошо, както може да изглежда някому – ще се опитам този път да се придържам плътно до жизнената достоверност. До онова, което лично ме вълнува, което обзема съзнанието ми на-последък. Смятам, че имам за споделяне доста интересни и любопитни неща. Откъде ли да започна?

С битката с простотията, с нера-зумността, с наклонността ни да подивява-ме вместо да се очовечаваме – с това тряб-

ва да започна, разбира се! Аз напоследък осъзнавам все по-ясно, че всичко, което правя, е всъщност пряк израз на моята исконна философска мисия – тя всъщност е не само моя, тя на всеки, който се самосъз-нава за философ, ала и сред философите у нас, както и подобава, понеже все пак живе-ем в България (където всичко е наопаки!) е пълно с философски конформисти, които заради личното си уреждане в социалното жертват духа, същината на философската призваност – та значи все повече осъзна-вам, че всичко, което правя, прекрасно се синхронизира с мисията на философа да бичува, да се издевателства с простащина-та, с ширещата се глупост, с неразумността, с идиотизмите, които, като потоп, ни заливат отвсякъде, опитвайки се да ни удавят. Прос-тотията е немирна, тя мирно не стои, тя е постоянно дръзка и нахална. Ще дам някол-ко примера за такава една простотия, които обаче са сякаш по-безобидни. Доколко са безобидни ще ви оставя да прецените сами. Ето двата примера, взети от училищния живот.

Тия, които не от вчера четат този блог, вече прекрасно знаят до какво се свежда моята философия и стратегия на обучението и образованието – по принцип и в частност по философия. И книги съм писал и издавал, в които всичко съм обяс-нил пределно понятно и категорично. За тия, които изобщо не знаят, ще кажа, че се мъча да провеждам в условията на неразг-радена тоталитарно-авторитарна образова-телна система, каквато е системата на българското образование, едни съвсем модерни и свободолюбиви образователни технологии (в това число и на общуването на учител и ученик), които се възприемат крайно специфично, тъй като, не трябва да забравяме, и господстващите представи на всички участници в процеса все още са моделирани от стереотипите на същата тази неразградена тоталитарно-авторитар-на система. Предприемал съм безчет ино-вации и инициативи, някои от които твърде рисковани, предвид не само господстващите стереотипи, но и атмосферата, която цари, в която всички участници в живота на едно днешно българско училище са потопени. Да, предприемал съм и продължавам да предп-риемам такива рисковани иновации и ини-циативи – и въпреки страшния администра-тивен натиск от страна на бюрократите смея да декларирам, че няма да се откажа от тях! Та ето до какви интересни резултати стигам.

Завърза се поредица от безкрайно любопитни и показателни административни, психологически, нравствени и какви ли не още казуси. Аз вече много съм писал по някои от тях, тепърва още много ще пиша, сега ми се ще да кажа нещичко, което и така изразително, че повече едва ли може да бъде.

В един от 11-тите класове, в който проблемът с дисциплината не е от вчера, се

заформи този казус. Има групичка в този клас от 2-3-ма ученици, които не от вчера се държат безотговорно, арогантно и просташ-ки в часовете; интересен нюанс е този, че един от тях е спортист, футболист, имащ някакви заслуги към отбора на училището, към когото, както е известно, администраци-ята има някакво по-специално отношение – и на когото много е било прощавано. В моите часове се държат така: капчица вни-мание не обръщат на това, което се обсъж-да, а най-нагличко постоянно си дърдорят, дебнейки преподавателя, за да видят как той ще реагира. В предишна година този същият, спортистът, за да изследва реакци-ята ми, стигна дотам, че хвърли... пиратка в мой час, да, пиратката изгърмя в класната стая при затворени прозорци и трясъкът щеше да пукне тъпанчетата на всички! Но понеже е спортист, един вид "наше момче", администрацията, както се казва, успя да "замете под килима" това произшествие, "ученикът" оцеля – и, респективно, стана значително по-нагъл, понеже се почувства недосегаем. Няма по-деморализиращо нещо от чувство за безнаказаност, което, щом почне да се шири сред една училищна общност, пиши я тази общност за загинала: анархията, безотговорността и безсилието на властта ще доведат дотам, че общността съвсем скоро ще бъде съсипана и обезси-лена. И училището ще заприлича на лудни-ца – Боже, ето, оказва се, че на нещо много по-лошо ще заприлича такова едно учили-ще, но няма дума в речника ни, за да кажем по-точно на какво ще заприлича едно такова училище, в което деморализацията, поро-дена от чувството за безнаказаност, се развилнее, щом като самата власт де факто и на дело почне да я насърчава.

Както и да е, това са ясни, очевид-ни неща, за които на моменти вече ми е неудобно да говоря и да пиша. Писал съм безброй доклади, в които съм обяснявал как следва да се реагира, за да се предпазим от грозното лице на анархията, ала админист-раторите, за жалост, изобщо не се постара-ха да вникнат в сериозността на положение-то. Тяхната теория е ясна: горкият учител според тази теория бива поставен на "дуло-то на топа", той трябва сам да се бори, имало било "добри учители", които творят същински чудеса (на авторитаризма пре-димно!), овладявайки донякъде плачевната ситуация, но има и "лоши", либерални учи-тели, които, естествено, не могат да овла-деят ситуацията, и затова такива "лоши" учители биват обявявани за "главната при-чина" нещата да са такива, тям се приписва и (съвсем неоснователно, впрочем!) пълна-та отговорност за бушуващата в часовете им анархия. Разбира се, администрацията, за да си измие ръцете, хвърля цялата те-жест върху нещастните учители – и всеки от тях, изплезил език, се бори както и доколко-то може в ужасните условия, които съзнани-ето за пълна безнаказаност и ненаказуе-

7 мост може да породи. На моя милост, поне-же не съм склонен да приема така удобната административна "теория", ми се наложи да предприеме нещичко, за да демонстрирам, че нещата съвсем не стоят така, както на някои самонадеяни администратори им се чини. Ето какво направих. Ето моят "експе-римент" – слагам тази дума в кавички, щото администраторите смятат, че такива експе-рименти били крайно нежелателни, дори... незаконни (!), те били "игра с огъня", те, представете си, били нарушавали... "искон-ните човешки права на учениците" (!!!). Аз пък смятам, че по тази "логика" излиза, че и самият порив към творчество и новаторство е "осъдителен" и "незаконен", но да не спо-рим тук; този въпрос може да бъде осветлен на друго, на подобаващото място.

Щом като по изцяло погрешната според мен административна теория учите-лят е нещо като "жертвеното агне", щом като той е нещо като "козел отпущения" (ако можем да използваме този старобългарски израз), тогава моя милост реши да обърне нещата в другата посока: имах наглостта да заявя на учениците във всички класове, че осигуряването на нормални, на подходящи условия за провеждане на учебен процес не е задача на преподавателя, а е проблем на самия клас, който, в сътрудничество с клас-ния ръководител (и, ако се наложи, с адми-нистрацията, с директора), трябва да изна-мери верните решения – с оглед на това щото във всеки час, при всеки преподава-тел, да има нормални условия за провежда-не на пълноценен учебен процес. Т.е. когато дежурните недисциплинирани ученици почнат да "шумят", не преподавателят тряб-ва да предприема "мерки", а той трябва да спре преподаването и обучението, да заяви, че така не може да се работи, а пък самият клас да направи нужното за озаптяването на ония, които пречат на работата. За да внеса момент на екстремност заявих, че в моите часове, когато вляза в час и се окаже, че почти никой не е забелязал моята поява, т.е. всички продължават сладко да си при-казват, аз ще чакам класът да предприеме някакви инициативи за възцаряване на ред и на спокойствие, примерно, дежурният ученик да се сети да изпълни задълженията си, други ученици да му съдействат, да го подкрепят, в резултат на което в един мо-мент вече да се появят потребните условия за нормален учебен процес. Заявих също, че аз повече няма да правя нищо в тази посока и ще чакам нещо да се случи, та да може да започне часът. Нито ще моля, нито ще викам, нито ще призовавам да ме чуят или да започнем. Казах, че се възприемам не за пазач, не и за "умиротворител" на... маймуни, моята работа е друга: да помагам на учениците да изучават философия. За което трябва да има най-приятни условия, в които всеки да може спокойно и свободно да заяви какво мисли и т.н. Казах тия неща, заложих, тъй да се рече, "експеримента", и

зачаках с интерес да видя какво ще се слу-чи.

За да си, както казва народът, "вържа гащите", написах специален текст, разясняващ идеята ми, който не само че го връчих на администрацията, но и го сложих за всеобщо запознаване в учителската стая. Никакъв отзвук, както и може да се очаква, не получих отникъде. Явно всички възприе-ха това като поредната "екстравагантност" на "тоя там Грънчаров", който явно няма скоро да миряса, горкият.

Почнах да наблюдавам реакциите на учениците в часовете. Обикновено в началото на часа повечето с любопитство очакват развръзката на очертаващото се "шоу"; ний, българите, сме такива: обичаме сеира. По-голямата част от учениците мъл-чат и чакат. Групичката на недисциплинира-ните ученици обаче се чувства в апогея си. Аз, преподавателят, чакам някой нещо да предприеме, та да започне часът. Чакам пет минути, нищо. Дежурните изобщо не се сещат какво трябва да направят. Е, има момент, в който някой ученик се обръща и казва на дърдорковците: "Хайде стига де, дайте да започнем часа, господинът е тук и чака!". Ако някой го подкрепи, току-виж, в един момент сякаш се появяват нормални условия и часът започва. Но зависи от кла-са. В други класове никога няма да дойде този момент. Интересни наблюдения имам, ако стане дума, ако има интерес, мога да ги представя. А сега да се върна на онзи клас, с футболиста, за който започнах примера си.

Ами стана много интересно. Оказа се, че един-двамата ученици, които по-специално желаят да се провеждат обсъж-дания в часовете по философия и биха участвали в тях, също като мен сякаш за-почнаха да чакат да се види дали някой от наглеците, дето традиционно шумят от последните чинове, ще се сети да млъкне, да призове за ред, да направи нещичко с оглед часа да започне. Разбира се, никой от тях не се сети да спомогне за започването на часа, напротив, нагличко гледаха под очи преподавателя, очаквайки реакцията му. Надяваха се, предполагам, в един момент да не издържа и да се намеся, и то реши-телно. Да, ама не. Аз реших също да чакам, интересно ми стана да видя какво ще се случи. Наближаваха празници. Реших да пожертвам един, след това друг час. Чакам упорито. Тия отзад се чувстват окрилени. Пасивното мнозинство в класа също се отдава на сладки приказки, чакайки нещо да се случи. Чакайки, дето се казва, Михаля! Ония ученици, които вътрешно се възмуща-ват от протичащия спектакъл, демонстра-тивно слагат глава на чиновете и се прест-руват, че спят. Дежурните изобщо не се сещат да изпълнят задълженията си. Аз пък се инатя и чакам. Всички ме гледат с любо-питство. Чат-пат, ако някой ученик нещо ме запита по темата, вметвам някакви думи. Но

шумът е такъв, че почти не се чуваме. Иначе си чакам. Голямо чакане се случи да чакаме преди нова година. Вярно, по фило-софия за 11-ти клас има само един час седмично. Чакали сме общо, да речем, три-четири часа. Е, понякога в тия часове аз съм произнасял, доколкото това е възможно, все пак някакви философски речи. Спомням си, че един ден, как стана, въпреки шума, някой нещо ме запита, аз се вдъхнових и им раз-казах нещичко за Шопенхауер. На моменти в този час сякаш всички се вслушаха в реч-та ми. Но, дето се казва, "насила хубост не става". Условия за обсъждане обаче няма-ше. Аз заявих категорично, че щом няма от страна на класа желание за провеждане на учебен процес, аз няма да им се натрапвам. Казах, че ми е обидно да се натрапвам, сякаш аз, а не те, съм заинтересованият да се учи и да се прави нещо в часовете по философия. Казах, че това се техните, не моите часове. За да налея "масълце в огъ-ня" казах, че в техния клас още от първите минути ми се убива настроението и желани-ето да философствам, а без настроение и желание няма как човек да философства, поради което обявих, че докато не се появят условия за пораждане на подобаващото настроение не само у мен, но и в техните души, просто няма как да се водят тия часо-ве. На моменти някои от учениците сякаш се замисляха. Изрично съм длъжен да подчер-тая, че в други 11-ти класове, в които пре-подавам, и аз, и самите ученици имат чу-десно настроение и по моя преценка при тях текат интересни часове. Аз, преподавате-лят, съм все същият, а ето, оказва се, че от класа зависи всичко. От учениците в класа зависи, от човеците, които съставят този клас зависи всичко. Аксиома. Каквито си направи часовете съответния клас, такива ще бъдат. Това са си техните часове, не моите. И така нататък. Проблемът е голям. Да, знам, че е дискусионна позицията ми. Знам, че съм "уязвим". Нещо повече ще кажа: аз може би точно това сам целя. Тол-коз.

И ето че сега стигнахме до сюб-лимния момент. В миналия понеделник в този същия клас се случи следното. Аз взех думата още в началото на часа и рекох горе-долу следното:

– Моля за внимание! Искам за ня-колко минути да ми отделите капчица вни-мание, може ли? Ако обичате! Може ли да кажа нещо? Апелирам за внимание!

И т.н., говорих доста време в този дух. Моите "приятели" от последния чин в един момент взеха да мълвят: "Я го па виж тоя бе, що иска тоа бе?! Кво му става на тоа бе?!" И т.н., все в този дух взеха да роптаят тия "герои на нашето време", а пък някои от тия, дето най-активно се подмазват и под-ражават на най-главните простеещи, взеха мило да се хилят, чувайки толкова любезни-те думи на тарторите си – и гледайки ги влюбено право в очите! Аз се опитах все пак

8 да взема думата, молих, какво ли не правих, накрая в един момент сякаш успях да взема думата и продължих ето как:

– Виждате, че от известно време във вашия клас почти не се води никакъв учебен процес. В други 11-ти класове текат някъде интересни часове, другаде не чак толкова, но все пак часовете си текат. При вас решително нищо не се случва. Много интересна ситуация възниква. Губи се обаче ценно време. Не зная дали сте се обезпоко-или, но по този предмет вие всичките тряб-ва да имате някакви оценки, вярно, срочна оценка няма, но ако не се предприеме не-що, в един момент ще стане късно, работи-те ще бъдат изпуснати. Аз предлагам ваши-ят клас да обсъди възникналата ситуация в часовете по философия и да предприеме някакви мерки. Ето, за съм на ваше разпо-ложение, готов съм да ви съдействам, моя-та работа е да ви помагам да учите фило-софия, ала, за жалост, мнозинството от вас сякаш изобщо не желае това. Но оценки всички трябва да имате. Аз никому няма да сложа фиктивна, а само заслужена оценка. И за тройката трябва доста да се поработи. Кажете какво да се прави. Има ли някакъв изход според вас? Кажете, къде е пробле-мът? И дори искам да ви предложа: ако сметнете, че аз, преподавателят, съм проб-лемът, ето, направете нещо, примерно, напишете жалба до директора, ако сметне-те, че това ще помогне, предложете му да ме смени. Стига работите да потръгнат при друг преподавател, нека, аз не горя от же-лание непременно да съм ви преподавател. Сами решавайте!

Говорейки в тоя дух, в един момент усетих, че лицата на дадени ученици сякаш светнаха от радост. Алтернативата мен повече да ме няма сякаш им се видя доста съблазнителна. Докато бях в болнични (3 седмици) ме заместваше някакъв млад преподавател (лектор), от който, както чух, имало чудесни отзиви. Момчето им говорил някакви неща и им пишел някакви оценки, като гледам в дневника, предимно доста щедри. Някои ученици дори ми го похвалиха така, че пряко ми заявиха: защо, г-не, не станете като него, защо правите други не-ща, защо усложнявате всичко, ето, при него всичко беше толкова хубаво и лесно?! Но да оставим това. В един момент един ученик взе думата и промълви:

– Абе, господине, не го приемайте много лично, но да ви кажа правичката: Вие сте проблемът за лошите ни часове. И за лошото държане на някои. Ако Вие се мах-нете, смятам, работите ще потръгнат. Тъй че аз мисля, че трябва да напишем жалба и да поискаме да Ви сменят. Ей, кво ще каже-те бе, бива ли така да постъпим?

Други подкрепиха, давайки да се разбере, че този говори вярно. Така било. Съгласни били. Такава била истината. Е, имаше един ученик, който дръзна да каже друго, привличайки кажи-речи всеобща

антипатия; той каза горе-долу следното (не мога да възсъздам точните думи, но смисъ-лът беше този):

– Какви са тия глупости бе, откъде-накъде господинът да ни е проблемът?! Не е господинът проблемът, ето това ще заявя. Някакви си там лигльовци се държат отвра-тително, просто в техните села никога не е ставало дума за философия, правят прос-тотии, а учителят им бил виновен, че се държат така?! Откъде-накъде?! Абе, госпо-дине, вземете им пишете двойките, що сте ги оставили сами да решават кога да бъдат изпитвани, кога точки да печелят, фраскай-те им двойките, те от това разбират, а не от някаква си там свобода! На свине бисери ще давате, не става така! Айде де, ще ми се провят те на интересни.

Нещо такова каза това момче. Има достойнството да го каже, което за мен означава, че не всичко в този клас е загубе-но, че има шансове нещата да се поправят. Това, че се осмели да го каже е добър сим-птом; интересно е също така, че тия от задните чинове дори не го охулиха като чуха думите му, както обикновено подобава да стане в нашенските родни условия, което също е добър признак и симптом. Та аз им оставих време да решават какво да правят. Утре, в понеделник, отново имам час с този клас, ще разбера има ли някакъв напредък. Също така смятам утре аз също да кажа нещичко пред класа. Ще им кажа нещо, което едва ли са очаквали. Сега-засега ще си замълча тук, няма да съобщя какво ще им кажа, но скоро пак ще пиша по проблема.

Сега ми хрумва и това: вместо да пиша доклад до директорката по проблема на този същия клас, ще й изпратя ето този, току-що написания текст, да го прочете, интересна ми е нейната реакция. Да, неп-ременно ще й го изпратя. Със съпроводи-телни думички, под формата на доклад, в които искам нещичко да предложа. Прочее, мога да кажа и тук какво ще й предложа: по повдигнатите в този текст - пък и в други мои текстове, било в блога, било като док-лади, касаещи проблеми на училищния живот – проблеми решавам да обявя посто-янно действащ семинар под надслов ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ, който в рамките и под егидата на ДИСКУ-СИОННИЯ КЛУБ трябва да заработи в съвсем скоро време. На този семинар ще каня всички интересуващи се от най-горещите проблеми на училищния живот учители и ученици, пък и, защо не, родите-ли; нещо повече, родителите, обезпокоени-те родители трябва да са на първо място, ето, каня най-вече тях! Зная, че много роди-тели четат блога ми, ето, каня ви, заповя-дайте на семинара ми, за да се запознаем лично! Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се стра-хуват. Дали няма да излезе, че ние, бълга-рите, сме все още нация, съставена пре-

димно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, а, какво ще кажете?

Да, още в другата седмица ще обявя първата сбирка на семинара. Ето, тази тема, за която писах по-горе, например, е чудесна. Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените учители и уче-ници следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; мнозинс-твото се страхува, нищо че всички тихичко така или иначе роптаят и недоволстват, но така не бива. Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрация-та в нашето училище един ден проработи. Тази е моята идея. За това се боря, за това работя. Все пак е крайно време да се раз-бере, че в съвременна, демократична, ев-ропейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е в клещите на тоталита-ризма, антидемократизма, бюрократизма, ретроградността и т.н., а също и на породе-ната в резултат анархия.

Спирам дотук. Желая ви хубав не-делен ден, дано не съм ви развалил прека-лено настроението с горното писание! Ако пък съм ви го развалил, то е за добро. Бъ-дете здрави!

ЗАПЛАТАТА НА ПРЕМИЕРА-СЛЪНЦЕ ЩЯЛА ДА БЪДЕ САМО "НЕКАКВИ СИ ТАМ" ОСЕМ (8) ХИЛЯДИ ЛЕВА НА МЕСЕЦ!

По 8000 лв. на месец заплата за премиера, президента и председателя на парламента. Това е записано в проектоза-кон на Министерството на финансите на Симеон Дянков, съобщава вестник "Преса", цитиран от БГНЕС. (Източник: Владимир Дойчинов) МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Завалията Боко, горкичкият, жив да го оплачеш: само 8 (осем) хиляди лева на месец щяла да му бъде заплатката! Он наскоро празнува първия си милиард евра лично състояние, а те ще му се подиграват с некакви си там 8 (осем) хиляди кирливи левчета?! Безсрам-ници неедни!

КЪСЧЕ ЗИМНО-СНЕЖНА МЕЛАНХОЛИЯ, ПРИМЕСЕНА С КАПЧИЦИ ИЗДАТЕЛСКИ ВЪЗТОРГ

9 13 януари 2013, неделя

Връщам се от София; на връщане

избирам да пътувам с автобус. Хем е топло, хем по-бързо. Гледам дълго унилият зимен пейзаж от прозореца, полето е снежно бяло, красиво е, но природата е някак печална, е обзета от зимна печал. Така поне я усещам. Животът е замрял, скрил се е в... миша дупка, даже вятърът не клати клоните на безлистните листа. В унисон със зимната тъга на природата са и и нашите сърца: зимата, въпреки бялото си великолепие, не може да ентусиазира духа на човека – както може да направи това поривът, патосът, празненството, тържеството на идещата, на напиращата пролет. Или както може да стори това пищното великолепие на лятото. Знам ли, зимната меланхолия все по-малко ми допада с годините, въпреки че зимата много предразполага към по-строги фило-софски настроения и занимания.

До мен на седалката е новата книжка на списание ИДЕИ, заради която пътувах днес до София. Получих част от тиража, колкото мога да нося всъщност, утре ще подготвим по-голямата част от списанията за разпращане до абонатите, до поръчалите си я, също така имаме доста дарения за читалищни, университетски и училищни библиотеки – и тиражът комай ще свърши. Книжката скоро след отпечатването си ще стане библиографска рядкост. Тъй че който иска все пак да я притежава, сега е моментът да си я поръча.

Аз лично много съм доволен от по-лиграфическото изпълнение на книжката: отпечатваме я този път по друга, значител-но по-скъпа печатарска технология, но се е получило добре, по-добре даже от очаква-нията ми. Книжката е дебела, солидна, хартията е много качествена, корицата – този път цветна – е впечатляваща. И книж-ката струва само 5 лева, което означава, че ние, издателите, кажи-речи наполовина я подаряваме на (предимно) младите читате-ли на списанието. Ако се окаже, че тиражът съвсем не достига, ще се наложи да правим допечатки. Няма да е проблем това. Криза е, за да оцелее списанието се решихме да прибегнем до една доста скъпа печатарска техника, за сметка на това обаче няма да се загробваме толкова във финансово отно-

шение: макар че е значително по-скъпо отпечатването на един екземпляр, можем обаче да не затъваме с наложителното отпечатване на по-голям тираж.

Важното е, че списанието изглежда добре, че е респектиращо, а най-добре е, че вече започва пета година от съществуване-то си! Тази последната книжка е още по-разнообразна по съдържание. Ония, които си я купят и се зачетат, убеден съм, няма да съжаляват изобщо. Има какво да се изчете. На корицата е портретът на мъдрия Омар Хайям.

Ами да спирам дотук. Я, поглеж-дам в този момент през прозореца и откри-вам, че полето вече не е снежно, белият пейзаж е изчезнал, а пък зад прозореца унило вали дъжд: уж е малка България, пък сякаш има различни географски пояси! Сега пък пейзажа, без снега, а с дъжда, изглежда по-унил и печален. Гледайки сивата при-родна картина зад стъклото на прозореца си мисля за нашата българска бедност и уни-лост, за това, че така настойчиво сами се унижаваме, а пък дори сме стигнали и до-там, че не усещаме униженията. Което е вече непростимо.

Асфалтът на тодорживковата ма-гистрала е така неравен, че вече не мога да пиша и се отказвам. Спирам. Бъдете здра-ви, хубав следобед и вдъхновяваща вечер ви желая!

ДА БЛАГОДАРИМ НА ТВОРЕЦА ЗА ТОВА, ЧЕ НИ ИМА!

11 януари – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДУМАТА "БЛАГОДАРЯ!" Благодарност на Твореца, Отец на Правда-та! Благодарност на Сина, Който храни гладни-те! Благодарност на Светия Дух, изпратен между нас! Света Троице, слава, Тебе!

Най-добрият начин да изразим своята блатодарност към Бога и приятелите е да приемаме всичко с радост! :) Radoslav Yovchev

КРАТКО ОБРЪЩЕНИЕ В СЪБОТНАТА УТРИН, ПИСАНО ВЪВ ВЛАКА

13 януари 2013, неделя

Пиша това от влака Пловдив-София. Ранна съботна утрин е, но влакът току-що потегля от пловдивската гара. Оти-вам в София за да получа част от тиража на новоотпечатаната книжка на списание ИДЕИ. Тя вече повече от седмица откакто е отпечатана, ала заради празниците и след това понеже бях служебно ангажиран, едва сега смогвам да ида до София и да взема част от тиража. Много ми е интересно да вида как на хартия изглежода новата книжка на ИДЕИ, която този път е с цветна корица, а също така е със значително по-голям обем от преди – сега вече е повече от 160 страници, т.е. ИДЕИ вече ще излиза в една по-дебела, по-солидна книжка. Цената му е все същата, книжката струва 5.00 лв. Друго-яче казано, ний, издателите, наполовина го подаряваме на младите му читатели: поне-же многократно се повишиха производстве-ните разходи за изработването на една книжка, предвид използването на друга, значително по-скъпа печатарска технология – която обаче позволява то да се печата в по-малък тираж.

Направих нещо като реклама, сега да продължа дописката си. За какво ли да пиша тази сутрин в дневника си, в блога си де? Има много проблеми, които ми се вър-тят в главата, пък и не разполагам с много време (батерията на лаптопа издържа все

10 по-малко, не зная защо е така?), затова трябва да избера най-важното. Или най-интересното. Кое да е то?

Искаше ми се да пиша за петорно-то убийство в София, за което шумят тия дни в медиите. Някога и за това мога да пиша. Иска се повече време. Кошмарна работа! По най-последни сведения оказва се оня, които е убивал, не е психически болният син, а бащата; той се е самоубил, след като е убил останалите. Включително и бабата. Каква ли може да е мотивацията за такова едно страшно дело? Отчаяние? А може би е искал да ги избави от злините на съществуването, на тежкото всекидневие? Те, хората, полудяват, ала това съвсем не е случайно. Пък и не всички "изтрещели" тръгват да убиват, слава Богу! Всеки чет-върти българин обаче бил с психични проб-леми; не че останалите, дето се водят "нор-мални", са много-много нормални де. Нап-ротив. Аз вече писах на едно място, че сякаш най-добрите хора у нас са предимно в психиатриите. А злобата, наред с просто-тията, шества по широкия свят. В българс-ката част от него съвсем определено е така.

Пиша това и забелязвам едва сега, че вагонът е неотоплен. В съботен ден пътуват твърде малко пътници. Две жени спят наблизо, аз пиша, а пък някакъв мла-деж, може да е студент, чете записките си от голяма тетрадка. Я, имало студенти, които все още умеят да четат, бравос! Кра-ката ми почват да измръзват, доста е хлад-но във вагона. Дали и аз да не зарежа писа-нето и да се опитам да си доспя?

Имам да пиша и по доста други теми. Подетото изследване за простащина-та ще бъде продължено. Имам доста наб-людения от случващото се в училище, доста прелюбопитни казуси текат там, а пък фи-налът им е същинска загадка. Решавам съвсем скоро да напиша нарочен доклад (на който ще дам публичност), темата му ще е, условно, за ситуацията с човешките отно-шения в нашата общност, в който ще предс-тавя своя анализ на най-значимите в моето възприятие проблеми на училищния живот. Ще предложа и мерки за обръщането на неблагопритяното развитие на нещата към по-добро. Иска ми се да направя максимал-ното за да бия тревога и да помогна за разпространението на едно по-ново съзна-ние, което ни е жизнено, дори съдбовно необходимо. Поради необезпокояваното от нищо шествие на простащината, на наглост-та, на аморализма, поради безхаберието на администрацията, поради господството на остарели, демодирани, анахронични предс-тави ситуацията с всеки изминал ден се влошава. Съвсем ясно се разпознават сим-птомите на безвластието и анархията. Не става дума само за нашето училище, нався-къде е все така. Чувам какви ли не отзиви, че в нашето училище нещата се, дето се казва, "цвете" в сравнение с това, което става в другите, в кварталните училища.

Нашето училище е елитно, престижно, и въпреки това имаме страшни проблеми, а какво ли остава за останалите?!

Но сега не е момента да се вглъ-бявам. Има и други вълнуващи ме пробле-ми, но за тях ще пиша при съответното настроение и време. А сега-засега тук ще сложа точка. Желая ви приятен уикенд – и не безделничете, не си убивайте времето, моля, в нищонеправене! То е разложително. Не гледайте телевизия, тя има за задача да ви прави тъпи! Четете книги, това вече си струва! Не четете жълти и всякакви други вестници, простотията там е жестока! Неу-държима направо. Четете само в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ, който е хем интелигентен, хем най-рицарски се бори с простотията, шире-ща се из медиите. Четете и списание ИДЕИ, друго като него няма и не може да има. То есписанието за личности, за ония, които искат да бъдат човеци в пълния смисъл на тази вдъхновяваща дума – искат да бъдат свободни и достойни човешки същества! Не се оставяйте да тъпеете, а се грижете за пълнотата на своя душевен и духовен жи-вот. Не оставяйте душите си гладни и жад-ни, стига сте хранили само телата си, стига сте се грижили само за стомасите си, пог-рижете се и за духа, за ума, за душата си! И те могат да гладуват и да са жадни, ала повечето хора съвсем не усещат това. И затова адски тероризират душите си. Това е непростимо. Душата ни е най-скъпоценното, което изобщо имаме. Първом за нея следва се грижим. Хайде, стига пожелания и съве-ти, че ще омръзна на всички! Хубав ден!

ИЗПРАЩАНЕ НА СИНА НА РАБОТА В ЧУЖБИНА

януари 11, 2013

Тръгвай сине! Напред, и… късмет! Тук надежда за теб не остана. Скътах тези пари за билет и поплаках си малко зарана… Все си вярвах, че мойто момче в тоз несигурен свят ще сполучи. Но животът надолу тече и напомня помия за куче. Някой вече ни сложи черта. Като мъртви дори ни посече. Щом преминеш след тази врата –

не се връщай тук никога вече. Даже вън да е тежко – ще знам, че синът ми със труд ще успее. Тук да прося за нас ме е срам, а оттатък – поне се живее. Малка пенсия имам. Уви! И за двама се никак не връзва. Тръгвай, моя любов, и върви, че сърце ми от болка измръзва. Ще намериш все нещо, нали? Армаган да изпратиш на време. Вересията свърши. Боли! Левче никой не ще да заеме. Тръгвай, сине, от тоз терминал! Колко други навън отлетяха… Не поглеждай баща си през жал! Тя, в сърцето, е родната стряха! Щом превърнаха родното в ад, то чистилище вънка поне е… Ти си силен и толкова млад, а на мен старостта ми тъмнее. И да пишеш… Ще чакам, до дни! Ето, виждам за теб самолета… Усмихни се, сине мой, усмихни на баща си душицата клета.. Ясен Ведрин

МАГАРЕШКА ЕСТЕТИКА...

ЧУВАШ ЛИ, МИНИСТЪР ИГНАТОВ: ТИ СИ ПРОСТО КЛЕТКА ОТ ГОЛЯМ ТУМОР!

януари 11, 2013

Направих си труда да изгледам за-писа на сутрешния блок на 10-ти януари по Нова ТВ, в който министър Игнатов каза:

„Родителите са в правото си да не са съгласни [за задължителната детс-ка градина за 4-годишните]… но… и дър-жавата има право да поиска определени мерки за по-високо образование за своите граждани“.

За разлика от водещата, която каза “Дай Боже!”, трогната от милостта държава-та да иска нещо “по-високо” за “своите” граждани, аз имам различен коментар:

Гражданите не са на държавата, обратното е. Държавата няма право да иска

11 нищо, което не са поискали гражданите, всъщност “държавата има право” е нонсенс, защото държавата има само задължения, делегирани от гражданите, които са тия с правата. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите – и което тя съвсем се е отказала да прави. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражда-ните.

Разбира се тези детайли нито са известни на министъра, нито го интересу-ват. Самият той продължава да повтаря (и отново във въпросното предаване), че още през 2009 г. министрите на образованието (на ЕС) били взели решение до 2020 г 95% от 4-годишните да ходят на детска градина. Те били взели решение – за нашите деца!

По повод на горното изръсих една обида (на страницата на НМР), за което съжалявам и си взимам думите назад – напълно несправедливо е да сравнявам дебилите и кретените с един министър; в края на краищата хората с увреждания с нищо не са виновни за състоянието си.

За разлика от мафията, която имаме за правителство, където властта произтича от силата, а законът – от властта. И не, не е като в Средновековието – по-зле е, защото днес нямаме дори някакъв мора-лен коректив на злоупотребата с власт.

Но каква по-добра илюстрация на моята песен, че “държавата” представлява просто монополна корпорация, която оправ-дава съществуването си единствено със самата себе си; мафия, паразит, раково образование.

Чуваш ли, Игнатов! Ти си просто клетка от голям тумор! Написа: Явор Ганчев МОЯТ КОМЕНТАР, написан по повод на горния текст, който открих във Фейсбук:

Напълно вярно разсъждавате, г-н Ганчев, споделям и гнева Ви! Когато държа-вата разглежда своите граждани като своя… “собственост”, това е проява на откровен тоталитализъм-комунизъм. Дър-жавата по идея обаче е слугиня на гражда-ните, не обратното, тя не е тяхна господар-ка…

ШЕДЬОВЪР НА МИЛИЦИОНЕРО-МУТРЕН-СКА “ЛОГИКА”, МЪЧЕЩ СЕ ДА НИ УБЕ-ДИ, ЧЕ ПРОСТОТИЯТА УПРАВЛЯВАЛА ПО-ДОБРЕ ОТ… КОМПЕТЕНТНОСТТА!

януари 11, 2013

Активният фейсбук-коментатор и анализатор Добри Божилов е написал пространно разсъждение, в което дава пример от близкото ни минало, когато напе-реният икономист Румен Гечев, станал после икономически министър на печално известното правителство на Жан Виденов, се бил представил, по възприятието на самия Божилов, доста по-убедително от Иван Костов на някакъв предизборен дебат; после обаче се оказа, че доведената до пълен провал страна трябваше да бъде извеждана от катастрофата от същия този Костов, който се справи бляскаво с истори-ческата си задача. Съждението на г-н Божи-лов завършва с едни думи, които, бидейки отнесени към днешната ситуация, са поро-дили интересна дискусия, която всеки, при интерес, може сам да проследи; аз тук давам само най-изразителния, по моя пре-ценка, фрагмент от нея; ето първо мъгля-вия, пак по моя преценка, откъс от анализи-рания текст, който заслужава най-голямо внимание:

Днес мнозина вярват, с право, че е немислимо Иван Костов да се мери с Бойко Борисов. Наистина, ако влязат в дебат, Костов ще бъде съкрушен. Инте-ресен философски въпрос е какво би ста-нало в дебат между Бойко и Поразяваща-та уста. Но Костов не би могъл да обясни по никакъв начин, че е по-разумен и по-рационален от Бойко. Но просто е такъв. Това е истината. И победите над Костов ни струват скъпо. На нас, не на Костов… Та всеки, който вижда в Костов “лузъра”, всъщност е “лузър” сам по себе си… Аз виждам в Костов необходимия победи-тел…

Понеже наистина туй съждение съдържа спорен, а най-малкото неясен, недобре изразен момент, написах първом следното:

Добри, не е вярно, че Боко може да победи Костов в един икономически диспут! Искаш да кажеш, че невежеството, съчетано с арогантност и дебелоочие, е по-привлекателно и убедително от компетент-ността, съчетана с анализаторско майсторс-тво плюс доказан професионализъм?!

Добри Божилов ми отвърна: “Точно това искам да кажа…”; както и да е, разбрахме се криво-ляво. А от самата дис-кусия, в която има доста сюрпризи на на-шенската съвременна “мисловност”, изби-рам един, който по моя преценка е най-пищен, като давам и моя неизбежен комен-тар, защото, ако сте забелязали, аз лично съвсем не мога да търпя подвизите на са-монадеяната и парадираща със себе си глупост; ето какво пише интернетният апо-логет на Боко Борисов, за когото мнозина подозират, че е платен дежурен агитатор на ГЕРБ г-н Stankov: Georgi Stankov каза: Преди около 30-40 год имаше един забележителен научен труд “Законите на Питър”. Костов е класически пример за фундаменталното съждение “да достигнеш нивото на некомпетентност”. Един добър икономист съвсем не значи, че може да е добър Премиер. И Костов КАТЕ-ГОРИЧНО го доказа. Уменията, които трябва да притежава Националният Ли-дер, нямат нищо общо с конкретните познания в дадена сфера. Защото тогава всеки БАНаджия би могъл да бъде и Пре-миер, но в действителност той трудно би управлявал и магазин.

Тук привлича внимание думата “БАН-аджия”, приличаща на думата “баня-джия”, която показва презрителното отно-шение на тоя същия гербовак Станков към учените, към интелигентните и към образо-ваните хора; да, ама той не усеща, че с тая дума, дето се казва, се “самоосира”, щото неговият кумир Боко е от Банкя, т.е. си и чисто и просто един… баняджия! Както и да е. Наложи се да реагирам срещу тоя полет на човешката глупост и написах ето това:

Боковистът г-н Stankov изказва ин-тересно съждение, на което дори се е помъ-чил да придаде “научна” форма; с туй съж-дение с марка или от модела на “недоучила калинка” той иска да ни убеди, че добрият икономист (Костов по всеобщото признание) съвсем не е задължително да бъде добър Премиер (нищо че, пак по всеобщото приз-нание, Костов беше един твърде добър Премиер когато беше на власт), ала в съ-щото време един посредствен пожарникар, един телохранител на Тодор Живков, един посредствен каратист и един горе-долу известен баняджия били имали значително по-големи шансове да станат добри Преми-ери, дори и в случаи като този на банкянско-то недоразумение, при което на дело, оче-бийно биде показано, че съответният боди-гард, каратист, пожарникар и баняджия изобщо, ама изобщо не става за тая висока държавна длъжност, сиреч, е същинско безумие да бъде търпян! Аз лично смятам, че съждението на г-н Stankov е достойно да влезе на най-видно място и да бъде записа-но със златни букви в една бъдеща енцик-лопедия на бисерите на (не)човешката глупост, понеже не само просто е глупаво,

12 ами както и подобава, е и твърде нахално и претенциозно. Истинската глупост се позна-ва най-вече по това, че е немирна, че е претенциозна, че е много упорита и самоу-верена; та ето, в този случай имаме пример за такава една оригинална и същинска глупост.

Прочее, любимецът на г-н Stankov, именно наший нинешний Премиер, който също има достойни за влизане Всесветска-та енциклопедия на глупостта и на просто-тията “мисли” сам себе си охарактеризира бляскаво като заяви един път в неочакван прилив на откровеност: “Аз съм прост, и вие сте прости – затова така хубаво се разби-раме!”. Според “научното съждение” на г-н Stankov се оказва, че неизбежно и законо-мерно простотията, поставена на власт, умее да управлява значително по-добре от компетентния, образования, способния, професионалния политик и държавник от ранга на Иван Костов.

Основата на тази милиционерска логика е тази: “Що е просто, е добро, колко-то нещо е по-просто, то е по-добро, Тодор Живков беше много прост, той значи управ-ляваше много добре, Боко е не по-малко прост, той също управлява добре; Костов обаче е умен, сакън, он не може да управ-лява, щот не е прост…” Такива ми ти рабо-ти. Милиционерска и мутренска логика е това, нема лабаво!

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПИЩНАТА ТУПУРДИЯ НА РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВ ПРЕД АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ

януари 10, 2013

Мерзавецът, безскрупулният лъж-льо, негодникът, който за пари е способен да извърши всякаква, стига да е добре платена, мръсотийка, другояче или с една дума казано, руското мекере Сидеров днес се престара да се подмаже на “народа” с оглед да се натика за още един мандатец у Парламента (където да блаженства без да работи нищо, а само да се перчи пред ме-диите!) като организира щедро рекламирана от медиите джабала и гюрултия пред аме-риканското посолство в София – доведе една сюрия бодри алкохолици от “АТАКА”, които да протестират против паметника на американските летци!

Трябвало да бъде махнат този па-метник, а пък Америка трябвало да ни плати парични компенсации, които явно е най-добре да ги даде за личното замогване и за паразитирането на самия Сидеров – и на компанията калпазани-тунеядци около него, които се зоват “политическа партия АТАКА”! Разбира се, руското мекере Сидеров ни-щичко не каза за паметника на съветската армия, армията, окупирала България и ликвидирала, посекла без капчица жалост българската свобода, българската незави-симост и българската чест за толкова десе-тилетия, един грозен паметник, който спо-койно си се извисява в центъра на София; пък и не само в София има такъв паметник, такива паметници има пръснати из цяла България! Не, “българският”, с извинение, патриотин Сидеров, който, в духа на извра-тения комунистически патриотизъм, обича най-много от всичко на света Русия, нищич-ко няма да каже за паметниците на съветс-ката армия – няма да каже нищичко по простата причина, че руснаците не плащат да бъде казано нещо против техните памет-ници у нас, ако плащаха, ох, тогава Сидеров несъмнено щеше да бъде на най-първо място в борбата срещу тия паметници: как си мислите вие, нима той щеше да допусне някой да го изпревари в таз борба?!

Пиша тази реплика, за да се знае все пак, че има хора у нас, които не се оста-вят да мълчат, да стоят безмълвно пред изстъпленията на политически мерзавци и шарлатани като Сидеров, че има хора у нас, че има българи, които няма кой знае колко да се впечатлят от действията на съвре-менните нашенски и родни Гочоолувци и Дочоолувци, пък и от постъпките на днеш-ните наши Данко Хаирсъзиновци. Пиша всичко това, защото съм убеден, че ако не се реагира някак срещу политическата нечистоплътност, то има опасност тая не-чистоплътност, тая краста на политическото шарлатанство да обхване изцяло тялото на младата и непрокопсала българска демок-рация, която заради такива мекерета като Сидеров скоро и няма да прокопса, напро-тив, като едното нищо ще бъде затрита съвсем – ако не е затрита вече де. Но дока-то има хора, които дават знак, че не са безразлични спрямо изстъпленията на политически мародери като Сидеров, тя, младата българска демокрация, все още ще е жива, все още ще пулсира, да се надява-ме, сърцето й.

А иначе тоя гнусен позьор Сиде-ров, който, не знам дали ви прави впечатле-ние как перверзно си върти устните и как си криви веждите докато говори пред микро-фоните, за да се прави на интересен и да избива комплексите си, не заслужава капчи-ца внимание, понеже, да се надяваме, е вече един политически труп, който съвсем наскоро ще бъде изнесен на политическото бунище, там, където му е мястото – та да се поочистим малко от гнусотията, която ни

задушава отвсякъде. Толкоз. Спирам. Лека нощ, български чистници, които като мен съвсем не можете да търпите гнуста!

МОГА ДА КАЖА САМО ТОВА: БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ТИЯ!

КРАТКА ДИСКУСИЯ ПО ВЪПРОСА "ЗАЩО ЖИВЕЯ?"

09 януари 2013, сряда

По публикацията със заглавие За

системата на бездуховността, за статук-вото на отчайващия разврат, за вакхана-лията на плътта из нашите земи се полу-чиха интересни коментари, публикувам ги в отделен постинг с оглед да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво си казахме там: Анонимен каза: Основната логическа греш-ка, която правите, се нарича "фалшива дихотомия". Тоест виждате само две неща, при наличието на много други. Във вашия случай или си вярващ християнин, или харесваш Кондю и лочиш ракия до осиране. Не е така. Има и други хора. Има светски ценности и умове: Сейгън, Айнщайн, Дар-вин, Спиноза, Хюм и пр. и пр. Има и друга музика на тоя свят, освен чалга. Вие, рели-гиотите, нямате монопол върху ценностните неща. Даже напротив, таваришч. Ангел Грънчаров каза: Това "таваришч" си е мой патент, не позволявам да ми го кра-деш :-) Става дума за очертаване на алтер-нативите, за определяне на полюсите, меж-ду които, разбира се, има какви ли не вари-ации, съчетания, нюанси и пр.; претендира-те, че откривате топлата вода със забележ-ката си, ала това не е така, топлата вода се знае доста преди Вас :-) При това се опит-вате на краставичар да пробутвате пак краставици :-) "логическа грешка" ми при-писвате, а всъщност просто демонстрирате, че сте чужд на философското, на чистото, на принципното осмисляне на нещата...

Поздравявам Ви за думата "рели-гиоти", тя е съчетание от "религия" и от "идиоти", така ли? Най-накрая изобретихте

13 дума, за да си отмъстите поне малко, ала явно не си давате сметка, че се самоизоб-личавате в злобна отмъстителност, на която изобщо не й влизат в сметките истинските, принципните, фундаменталните неща; което води дотам, че отива по дяволите претен-цията Ви, че бдите постоянно за моите "логически грешки".

Прочее, защо не вземете да пише-те свой блог, в който да разяснявате на човечеството "единствено правилното мис-лене", освободено от досадните грешки на такива като мен?! :-) Dimitar Dimitrov каза: Ангеле, прочетох с интерес това, което си написал за безду-ховността. Много реална картина. Но малко хора ще те разберат. Много ценности се загубиха! Хората станаха като вълците... гризат се! А животът е един. Поздравления и нови успехи, Философе!!! Siana Stefanova каза: Вярно е, това което пишеш. Вярно е и че темата е неизчерпае-ма. Но е вярно това, че осакатени (духовно) родители ще отгледат деца по свой образ и подобие. Същите тези хора ще се възхища-ват на същите такива като тях и ще се стре-мят да са като тях. Тази тема я обсъждах сама със себе си, защото трудно се нами-раше някой да ми е събеседник. Но слава Богу, се оказа, че не съм сама. Имало и зрящи! А за незрящите – има медии, които да им показват пътя. Венета Гетова каза: Чудесно! Тази дума обединява всичко, което бих споделила. Mind Reader каза: Поздравления за статия-та г-н Грънчаров! Продължавайте да бъдете себе си и да пишете. Няма по-хубаво от това. Анонимен каза: Да ми говори за злобна отмъстителност човек, чието основно заня-тие в коментарите е да обижда несъгласни-те, е твърде любопитно явление... :) Анонимен каза: Ех, ако не беше Грънчаров, кой ли друг(ар) щеше да ни просвещава в правата (и единствената) вяра? :) Анонимен каза: Това наистина е голяма тема, затова като коментар само „некои съображения”.

Посткомунистическите общества като българското наистина са особени в смисъл, че днес комунисти и кадесари фор-мират извратените „ценности” и оттам изк-ривената политическата култура на общест-вото. Няма съмнение, че те нарочно се опитват да насаждат простотия и примити-визъм сред хората и да ги деморализират, и то както на Изток, така и на Запад. КГБ използва ресурсите се на Запад най-вече за това, а не за класическа разузнавателна дейност.

Така или иначе може да се каже, че цялото западно човечество е изгубило ориентири и цели и вече живее само за грубото материално потребление. Парите, които банките днес печатат в невероятни количества, са се превърнали в единствена-та ценност. Само че в обществото трябва да се култивират не само икономическите, но и морално-етическите ценности. За съжале-ние това не става с духовни апели. Има нещо като социологически закон, че нищо не може да спре упадъка на едно общество, което е започнало да се срива, а такъв е случаят с цялата наша западна цивилиза-ция.

Трябва да се има предвид, че упа-дъчни явления се наблюдават в Рим в тече-ние на столетия, но същинският колапс на империята се осъществява в рамките само на едно поколение! Така че и нашата запад-на цивилизация може да рухне по-бързо, отколкото мнозина си мислят или се надя-ват, може би дори до 5-10 години. Повечето анализатори, да не говорим за „обикновени-те хора” въобще не осъзнават в каква дра-матична ситуация се намира света и какви колосални промени предстоят.

От друга страна не бива да се иска прекалено много от хората. 98% от тях открай време са движени от примитивни емоции като страх, омраза, алчност и т.н. и за тях смисълът на живота е да ядат, пият и да се веселят. Избраниците и „аристократи-те на духа” са не повече от 2%. Така че няма никакъв смисъл да се обръща посто-янно внимание на тези 98%. Те са такива, каквито са и не може да станат други. Меж-ду другото се лъжете, тези 98% не обръщат никакво внимание на останалите 2%, най-малко пък на философите и съвсем не им минава през ум да искат да”избият” фило-софите, защото въобще не подозират за съществуването на философията, филосо-фите и духа.

Всичко това между другото опира и до жизнените стратегии. Мисля, че възмож-ните стратегии, са, общ взето, три.

Първата би била „яж, пий и се ве-сели”, т.е. отдавай се на сетивни удоволст-вия, когато и колкото можеш. Това е страте-гията на споменатите 98%. Във философия-та, както знаем, тази стратегия е известна като „хедонизъм” – живот за удоволствия и наслаждения.

Философът Робърт Нозик смята, че със своя мисловен експримент с т. нар. „машина за произвеждане на личен опит” е опровергал хедонизма. Той предлага да си представим машина, свързана с нашия мозък, създаваща абсолютно реалистични, но иначе напълно фиктивни приятни възп-риятия. Бихме ли се вързали за машината завинаги и така да прекараме живота си наистина приятно, но фиктивно? Макар че може да има хора, които биха предпочели машината пред реалния и не толкова прия-тен живот, Нозик смята, че повечето хора не

биха са закачили за машината. Ние искаме да правим определени неща, а не само да изпитваме субективното изживява-не, че ги правим. Включването към машина-та всъщност би било един вид самоубийст-во. Следователно в живота има нещо пове-че и по-ценно от хедонизма, т.е. удоволст-вието.

Хедонистичният живот е сравни-телно лесно постижим. Човек, поставил си такава цел, има големи шансове да я пос-тигне. Въпросът е дали това е адекватният начин на живот за човека, който, както е известно, не е само тяло, но и дух. Затова вторият начин на живот би бил живот, посветен не на удоволствията, а на някакви други, по-висши, духовни ценности, които невинаги са свързани непременно с непос-редствени приятни усещания.

Накрая има и един междинен ва-риант, комбинация от хедонизъм и по-висшите духовни ценности. Лично на мен ми се струва, че това е най-разумният път. Друг е въпросът за съотношението, за пропорци-ята на тези компоненти, това е тема за отделно обсъждане. Анонимен каза: Можем обаче да застанем и на нихилистичното становище, че каквото и да правим, животът е безсмислен и дори абсурден. Подобна позиция защитава например философът Thomas Nagel (род. 1937), ще цитирам откъси от неговото съчи-нение „Смисълът на живота” (това са доста „сухи” разсъждения в духа на съвременната англосаксонска „аналитична философия”) в мой превод:

„Може би някой път сте имали ми-сълта, че в действителност всичко е без-различно, защото след двеста години всич-ки ще сме мъртви. Всъщност това е странна идея, понеже не е ясно защо от обстоятелс-твото, че всички след двеста години ще сме мъртви, би трябвало да следва, че нищо от нещата, които правим сега, няма значение.

Очевидно тук си представяме, че се намираме в един вид въртележка, когато се мъчим да постигнем целите си и да нап-равим нещо от живота си, но че всичко това има смисъл само, ако постиженията ни са вечни във времето. Но това няма да е така. Дори да създадете голямо литературно произведение, което да се чете и след хи-ляда години, все някога Слънчевата систе-ма ще изстине или Вселената ще изгасне или ще експлодира и всяка следа от вашите усилия ще изчезне. Във всеки случай не можем да се надяваме и на минимум по-добно безсмъртие. Ако нещо от онова, което правим, въобще може да има смисъл, той трябва да бъде търсен в собствения ни живот.

Но защо тук въобще има някакъв проблем? За повечето неща, които правим, можем да обясним защо имат смисъл. Ра-ботим, за да печелим пари и например да храним семейството си. Ядем, защото сме

14 гладни, спим, защото сме уморени, разхож-даме се или се обаждаме на приятел, защо-то имаме желание за това, четем вестник, за да разберем какво става по света. Ако не правим нищо от това, бихме били нещастни. Къде тогава е проблемът?

Проблемът е в това, че вътре в рамките на живота има оправдания и обяс-нения за повечето от нашите малки и голе-ми деяния, но че нито едно от тези обясне-ния не обяснява смисъла на живота като цяло... Погледнато отвън би било напълно безразлично дали въобще сме съществува-ли. А когато един ден не съществуваме, няма да има значение, че сме съществува-ли.

Разбира се, вашето съществуване не е безразлично за други – за вашите родители и други хора, за които значите нещо, но погледнат като цяло и техният живот няма смисъл, така че е безразлично, че не сте им безразличен.

Но не е ли в крайна сметка безраз-лично, че всичко е безразлично. “Е и какво от това?”, бихте могли да кажете. “Доста-тъчно е да съм на перона, преди влакът да е заминал или ако се сетя, да нахраня кот-ката. Повече не ми е необходимо, за да съществувам.” Съвсем верен отговор, но той е валиден само, ако успеете да не гле-дате извън него и да не питате какъв е смисълът на всичко като цяло.

Има различни възможности да придадем повече смисъл на живота си. Можем да станем членове на политическо или социално движение, подобрявящо света в полза на бъдещи поколения. Можем да се опитаме само да осигурим на децата си и техните наследници добър живот. Или да потърсим смисъла на живота в религиозен контекст, така че времето ни на Земята да е само подготовка за вечността в директен контакт с Бог... А Бог сякаш има своя смисъл и предназначение в самия себе си.

Идеята за Бога явно е идея, която може да обясни всички други, без самата да е обяснима. Но е много трудно да се съоб-рази как може да съществува такова нещо. Ако зададем въпроса “Защо светът е такъв, какъвто Е?” и получим религиозния отговор, какво може да ни попречи да продължим да питаме “А защо това е така?”... Може ли наистина да има нещо, придаващо смисъл на всичко друго чрез това, че го обхваща, което обаче от своя страна може да няма смисъл и да не е необходимо да има такъв? Нещо, чиито смисъл не може да бъде пос-тавян под въпрос отвън, защото тук няма отвън?

Ако Бог следва да даде смисъл на живота ни, който не разбираме, това е сла-ба утеха... но може би просто не разбирам религиозната вяра. Може би вярата в Бог е убеждението, че Вселената е познаваема – но не за нас.

Да оставим този проблем настрана и да се върнем към по-дребните измерения

на човешкия живот. Може би въобще не би трябвало да ни безпокои, ако животът като цяло няма смисъл. Може би можем да приз-наем това и да продължаваме като досега. Само трябва да се научим да гледаме вина-ги напред и да търсим оправдания винаги вътре в рамките на нашия живот и живота на другите, с които сме свързани. Щом си поставим въпроса: “Но за какво живеем?” – конкретния живот на студент, келнер и т.н. – отговорът е “За никаква определена цел; би било безразлично дали съществувам или нещо означава нещо за мен. Но аз същест-вувам. Това е всичко.”

Някои хора намират тази нагласа за задоволителна. Други я смятат за депре-сираща, но неизбежна. Проблемът е отчас-ти в нашата неизлечима склонност да се вземаме насериозно. Ние искаме да изг-леждаме за самите нас значими, “погледна-то отвън”... Много човешки усилия, особено такива в услуга на амбиции... се полагат упорито поради чувството на значение... Ако трябва да се откажем от тях, може би бихме загубили всякакъв подтик да правим нещо. Ако животът е безразличен, ако животът не е сериозен и гробът е неговият край, може би е смешно, че се взимаме толкова насе-риозно. Но ако от друга страна не можем другояче, освен да се вземаме насериозно, накрая нищо чудно да трябва да се прими-рим с това да сме смешни. Животът тогава не ще да е само безсмислен, но и АБСУР-ДЕН.”

Да добавя и това: обобщено мо-жем да кажем, че за 98% от хората животът се движи от и между компонентите на триа-дата „пари, секс и власт”. Анонимен каза: Нали се сещате, драги коментаторе по-горе, че никой не ви чете словесната диария? Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, драги анонимни скудоумнико, има хора, които четат смислените коментари, аз примерно, ги чета много внимателно, нещо повече, сам коментирам такива текстове, т.е. в блога ми на тази основа се провеждат хубави диску-сии; тъй че благодаря на ония смислени коментатори, които посещават блога и пишат чудесни коментарни текстове.

Второ, съветвам те да си подби-раш думите, които употребяваш, щото неза-висимо от пословичната ми толерантност когато някой почне да се изразява прекале-но просташки, както си го направил по-горе, ще се принудя да направя така повече никога да не видиш свой коментар в моите блогове, понял меня?! Анонимен каза: Понял вас, г-н Грънчаров. Имате пълно право да определяте условия-та в блога си. Услажда ви се цензурата. Това, разбира се, не е чудно, предвид соци-алисто-комунистическото ви възпитание. Научили са ви, че има думички, които никога

не бива да се потребяват, макар че съ-ществуват в езика, защото са "лоши" и имат магическа сила. Това е присъщо както на феновете на диктатурата, така и на религи-озните хора. Поредната от много общи черти. :) Анонимен каза: Коментаторите по-горе, по-точно тези с дългите (и празни откъм съ-държание) коментари (разбира се, да не забравяме и автора със своята словесна тирада, отприщила словоизлиянията) де-монстрират как с много думи човек може да каже малко съществени неща (или накратко обяснено – да разтяга локуми), претенди-райки, че върши някаква полезна дейност за обществото. Анонимен каза: Грънчаров дано познаваш добре Библията но според нея: "Той ( Исус) им рече: вие представяте себе си за пра-ведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога." – за теб се отнася Ангел Грънчаров каза: Да, другарко, кога-то Исус е казвал тия думи, е имал предвид именно мен! :-)

МОЖЕМ ЛИ ДА ОБЯВИМ БЕЗПОЩАДНА ВОЙНА СРЕЩУ ПРОСТАЩИНАТА – И СРЕЩУ ПРОСТАЦИТЕ?

09 януари 2013, сряда

Вчера в ранната утрин, в бързане-то за работа, не можах да се доизкажа и затова подхвърлих кратка реплика, която сега ми се ще да продължа; обаче сега ми хрумва нещо друго, понеже от няколко дни в блога тече разговор около проблема за нашите реакции спрямо ширещата се нао-коло парадираща простащина: хрумва ми да напиша нещо като обръщение (или призив, или апел, или "открито писмо", или "възва-ние", или дори "манифест") за обявяване на безпощадна война срещу простащината.

Яви ми се тази идея – тя може да е щура, тя може да е лудешка, тя може да е каквото си поискате, ваше право е да я оценявате какво си искате! – понеже много

15 хора подхвърлиха: добре де, пишеш за простащината, ала може ли изобщо нещо да се направи, та да се озапти тая хегемо-ния на простаците? Аз казах, че ще мисля, ето, мислих известно време и реших да пиша... "манифест"; ще се постарая съвсем накратко да кажа най-важното; почвам с обръщение:

Драги българи и българки, скъпи сънародници! Моля за известно внимание, ще ми се да ви кажа нещо важно. Един български гражданин иска нещо да каже на българите.

Президентът Плевнелиев в своята новогодишна реч ни дръпна една морална проповед, сякаш е пастор, а не президент. После заяви, че сам си бил написал речта - и че бил се гордеел с нея. Не му е леко на него. Но докъде сме я докарали щом като ето той, който, доколкото ми е известно, е с техническо образование и си беше чисто и просто един бизнесмен, е запретнал ръкави да се изявява на попрището на писането и на нравственото проповедничество! Защо нашите духовници не ни изнасят нравствени наставления, а пък президентът да си гледа работата? Защо у нас всичко трябва да е толкова объркано, да е все наопаки? У нас пък духовниците, особено пък техните на-чалници, мутрополитите, са станали пре-димно бизнесмени! Страшна работа! Никой не си гледа работата, а всеки се вре в чуж-дата работа.

Аз съм философ. Доброутро, да, имало и такива "животни" у Българско! Старая се да си гледам работата според разбирането ми за това какво е длъжен да прави един философ. Имам си блог, пиша книги, издавам свой вестник и съм главен редактор на едно философско списание, на списание ИДЕИ. Нас, философите, никой не ни слуша де, у нас философите са изтикани в "десета глуха"; ний сме си такива, че и не се врем много-много. А философите, по идея, са част от т.н. "интелигенция", те са "интелектуалци". Би следвало да са най-добрата, най-висшестоящата, тъй да се рече, част от дейците на родната ни духов-ност. Чат-пат по нашите медии дават дума-та и на някои от нашите интелектуалци, има си дежурни такива, има си медийни избра-ници, които, тъй да се рече, са "оторизира-ни" да бъдат нещо като "гласът на ентеле-генцията". Като кажем "интелектуалец" за кой се сещаме? Да, за Вучков, простете, се сещаме! Е, и за Пантев може да се сетим. Или за Гранитски може да се сетим. Или за Дърева. Аз не се сещам за кой друг можем да се сетим. Най-много да се сетим още за... Слави Трифонов, опази Боже! Толкоз. Това, както и да го погледнем, все нещо говори.

Написах това дотук и сега усещам, че както съм го подкарал, този текст съвсем няма да стане обещаното "възвание". Май-ната му на възванието, друг пък ще пиша това възвание. То явно иска повече време и

изпипване. А аз сега нямам толкова време. Пак бързам за работа. Това ще стане моят традиционен сутрешен коментар, а за "въз-ванието" ще мислим отделно. Та да си продължа мисълта, подета по-отгоре.

Щом започнах да пиша за нашите медийни любимци, носители на една или друга, с извинение, "култура", да продължа нататък. У нас почти не останаха сериозни медии, които не възприемат публиката или народа за идиоти и за олигофрени. Нямам предвид т.н. "жълти вестници", които били най-тиражните. Имам предвид най-вече телевизиите ни. Даже и "сериозните преда-вания" са на твърде ниско ниво. С малки изключения, потвърждаващи правилото. Медиите интензивно, всекидневно, неумор-но работят за пълното опростачване на нацията ни. Факт. Оттук трябва да се тръгне в моето ненаписано "възвание към нация-та".

Медиите ни натрапват някакви менте-кумири, "звезди", някакви нещастни "чалга-випове" и "публични личности", както те сами себе си грандомански се зоват, които също яката работят пак за това: за пълното, за тоталното доопростачване на нацията. И най-вече на младежта! А всичко се прави за вездесъщата парица. Явно много щедро се плаща на ония, които на-сърчават олигофренията на цяла една нация. Иначе как да си обясним рвението им?! Цялата работа се свежда до това: един тотално опростачен, обезсилен от просто-тия народ много лесно се управлява. Една нация, съставена преимуществено от оли-гофрени, може да бъде употребявана за каквото си поискате, за каквото ви скимне. Това е ясно само по себе си, да не се спи-раме прекалено на него.

Добре де, има ли възможност за някаква реакция срещу това, на което сме подложени? Ще се оставим ли простотията да ни удави в мръсните си води? Докъде като народ ще я докараме с нашето просло-вуто търпение? Народ от мазохисти ли сме, какво изобщо сме, щом и това търпим? Търпим нетърпимото даже, браво на нас!

Никой в такава една "културна", с извинение, ситуация, не слуша гласовете на обезпокоените. Тия гласове си остават глас в пустиня. Да, намираме се в пустинята на триумфиращата бездуховност, на агресив-ното безкултурие, на ликуваща простащина! Гнусно е, не го ли усещате? Смърди! Всичко е прогизнало от мръсотия! Да, обаче в така и така сложилата се обстановка да роптаеш смисъл особен сякаш няма. Възприемат те за... "ненормалник". Я го виж па тоа, ти за какъв се мислиш бе? Ще ми говори за прос-тащина той?! Ще ми прави на интересен?! Ти по тоа начин обиждаш българщината бе?! Ти обиждаш наште исконни ценности бе?! Като не ти аресва що не се чупиш бе?! Троши си главата по чужбината, щом си бил толкова културен бе?! Аман от... как се

викаха тия дето се праат на интересни... мммм..., а, да, аман от сноби бе?!

Казва ти това нашият герой на на-шето време и продължава усърдно да си жвачи дъвката. Такива се чувстват в нашата родна "културна", с извинение, ситуация, като "охлюв във стърнище", както моят покоен чичо Гошо обичаше да казва, Бог да го прости! А се обадиш по-настървено сре-щу простаците и щирещата се, срещу зали-ващата ни отвсякъде простотия, ще станеш крайно ненавистен и набързо ще те оплюят. Крайно неприятни и дразнещи са тия, дето се мислят за "различни" в нашенските усло-вия. Не си ли типичен, не си ли към господс-тващия "културен", с извинение, тип, по-добре мри. За да не ни смущаваш идилията. Я го виж ти, ако ни трябват "свободолюбци" и "другоячемислещи", ний си имаме назна-чени такива. Примерно другарят Карбовски е довереното ни лице, който завежда наше-то официално "другоячемислие"; само нему е разрешено да се прави на хашлак, санким, на свободен. А ти ще мълчиш, ясно и е?!

Темата е огромна и ако продължа, ще се увлека, и нищо чудно пак да закъснея за работа. Затова трябва да се "ориентирам към приключване", както навремето чинно ни подсещаха комсомолските секретари; така те казваха на някой разприказвал се като мен. Ще завърша с това.

В съществуващата, в наложилата се атмосфера ония, които са податливи или склонни на простотии се чувстват страшно окуражени – та отвсякъде около нас се чуват и виждат какви ли не простотии, аз да не би да съм инвалид, та да се въздържам и сам да не правя простотии?! Щом простоти-ята стана норма, аз не ща да съм ненорма-лен, та да се правя на възпитан или култу-рен, не, няма такова нещо, аз ще бъда пръв простак. И тогава всички ще ме уважават! Всички ще ми ръкопляскат! Всички ще ме прегръщат и мило ще ми говорят:

"Браво, той е един от нас! Той е същият като нас! Той като нас изобщо не мисли и не казва нищо различно! Да го вдигнем на ръце, щото той е абсолютно същият като нас! Носейки него на ръце, все едно себе си носим на ръце!"

Да, така ще ми говорят. А после аз заедно с тях ще скандирам до изнемога:

"Уррра, дойде най-после нашият час! Ще господстваме сега ний! Ний сме мнозинството! От нас зависи всичко! Долу културата! Долу образованието! Долу въз-питанието! Да пикаем на шибаното ви обра-зование! Да пикаем на шибаната ви култура! Да пикаем на тъпото ви приличие! Не, ний, "простаците", както ни наричате, сме новите господари на света! Ще видите вие, ний векове наред сме били тормозени, сега ще ви отмъстим за всичко! Да убием умниците! Да извадим душите на "културните"! Смърт на културата! Да живей... животът! Ще лику-ваме и ще празнуваме тържеството си! Я, бай Милко (Калайджиев), надуй гайдата! Я,

16 Цонке, я, наша любима певачко, разтърси цици и извий чувствения си хормонален гласец? Е те това е! Уррраааа!"

Пиша тия неща, понеже пред очите ми всеки ден забелязвам най-обезпокоителни симптоми за разгръщането на явлението, за което говоря тук. Аз съм учител по философия и пред мен, пред моите очи всекидневно се разразява тоя сблъсък на две култури: училището е арена, където господстващата в социума простотия и простащина влизат в безпощадна битка с "изченчената" традиционна култура на възпитаността, на добрия тон, на нормални-те човешки отношения, на просвещението, на образованието, на зачитането на прави-лата и пр. И, за жалост, напоследък конста-тирам, че силите стават все по-неравни, простаците сякаш придобиха числено пре-димство: щото пасивното мнозинството продължава да търпи техните гаври и не намира сили да се противопостави с нещо на жестоката инвазия на агресивната прос-тащина! Като мълчиш и търпиш, като нямаш сили с нещо да се противопоставиш на вилнеещите наоколо простаци, които вече задават тон, ти на дело подкрепяш и насър-чаваш простотията и простащината. Това е. Или си твърдо срещу нея, или ставаш нейна жертва. Няма трети вариант. Много е тежко, но чакайте да слагам точка и да бягам за работа. Като имам време пак ще продължа.

А ето сега вчерашната ми реплика, която написах набързо. Има отношение към горния хаотичен и непрегледен текст, зато-ва я турям тука, та да не се загуби някъде:

Философията е нещо като аван-пост в неспирната битка или дори война с простотията. С простащината – по-точно казано. Щото простащината е значително по-нагла от простотията. Представяте ли си колко е тежка моята участ на философ: всекидневно да водя най-люти битки с прос-тащината! Който се занимава истински пък с философия, той трябва в един момент сам да започне да води битка със собствената си склонност да прави простотии, да бъде простак.

Разбира се, за истинските проста-ци е противопоказно да се занимават с философия; те пък от своя страна виждат във философията и във философите своя най-голям враг. И ето, атакуван съм като философ от гъмжащи тълпи от простаци, които ако могат, биха ме схрускали с кока-лите, на моменти така се чувствам. Чисто-сърдечно си го признавам без да се прест-рувам, както някому може да се стори.

Но темата е голяма, а аз закъсня-вам за работа! Бъдете здрави и не унивайте пред простотиите, които ни заобикалят, а им се опълчвайте понякога. Щото ако не го правим, ще ни задушат, ще ни залеят, ще се изпоудавим в леещата се наоколо проста-щина...

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА ПРОС-ТАКА

09 януари 2013, сряда

Получих чудесен текст от г-жа Ве-неция Соколова, касаещ обсъжданата в момента в блога HUMANUS тема за прос-тащината, придружен с кратка обяснителна бележка; публикувам ги двете, понеже те твърде много подпомагат изследването на този феномен на нашето време: триумфи-ращата, парадиращата със себе си, лику-ващата простотия и простащина; получих разрешението на г-жа Соколова да публику-вам текста й; ето какво пише тя:

Наблюдавах простака много го-

дини. Любопитна бях да разбера неговата логика на мислене и поведение. Накрая се опитах да му направя и психологически портрет. Ще Ви го изпратя. Изводът ми е, че простащината е непобедима.

На първо място простакът е невъз-

питан. Той обаче е убеден, че е естествен. Затова често може да се види как на пуб-лични места се оригва, грухти, пърди, мучи, хихика или издава други странни звуци, които категорично доказват близостта му до природата.

Простакът е прост. Възбужда се само от прости стимули. Неговото поведе-ние е подчинено на елементарната форму-ла: стимул-реакция. Липсва когнитивна обработка на информацията. При това колкото по-интензивен е простият стимул, толкова по-силна е неговата реакция. Или колкото по-силен е звукът, толкова по-голямо е задоволството му.

Чувството му за хумор също е елементарно. В хумора му често присъстват обидни забележки и обезателно теми със сексуално съдържание.

Простакът мрази интелигентния човек. Не само защото не го разбира, но и защото смътно прави някакви сравнения и дълбоко в себе си усеща интелектуалната си непълноценност. Сигурно Айнщайн е имал предвид него, когато е казал, че прос-тотата на примитивния ум никога не ще да разбере сложността на извисения ум.

Простакът е лишен от тактичност и не зачита човешкото достойнство. Неговите

обидни забележки обикновено са насо-чени към елементи на човешкото тяло или облекло, но не и към черти на характера с нравствен, емоционален или интелектуален облик – защото елементарното му мислене борави с понятия и представи, които имат само материални измерения. Той не уважа-ва личното пространство у другия и не спаз-ва никаква дистанция в общуването си с хората. Нещо повече – за него “такова жи-вотно нема”.

Простакът е егоист. Той не се ин-тересува от мислите, чувствата или жела-нията на хората. Често е високомерен, надменен и саркастичен и изпитва омраза към всичко живо, защото дели света на две – аз-добрият и другите-лошите.

Простакът има ниско самочувст-вие. За да повиши значимостта си и компен-сира ниската си самооценка, той напада, нагрубява и принизява хората, агресията е най-честият начин за защита.

Простакът е неспособен на самоа-нализ и самокритичност. На него е невъз-можно да се обясни, дори и да се обясни, той никога не може да разбере, че е прос-так. Затова простащината е непобедима.

Простащината е примитивен начин за привличане на вниманието на околните. Защото простакът не разполага с други средства или възможности – талант, знания, интелектуални способности. Не му достига ум да покаже по подходящ начин, че се нуждае от признание, уважение и възхище-ние.

Затова чувствата, които предиз-виква са предимно гняв, възмущение и отвращение. Но за него това няма значение – важното е да демонстрира себе си. КРАТЪК КОМЕНТАР: Г-жа Соколова е успяла много плътно да опише физиономи-ята и характера на простака, наедно с пси-хологическите механизми, които го тикат да развява простотията си като мръсни гащи в очите на другите. И тук принципът е: всеки показва това, което има. И го има в изоби-лие. Това, което няма, не може да го пока-же. По това, което показва, съдим за това колко струва този или онзи. На простака обаче не му пука, че показва нищетата, мизерията си – личностна, душевна, умст-вена, екзистенциална – нещо повече, пара-дира с нея, "фали" се, тупа се по космяса-лите гърди.

Което и показва, че тук вече имаме нещо като настъпление, инвазия на някаква своеобразна идеология или дори културна парадигма на намиращата се в настъпление простащина. Простаците имат самочувстви-ето на нещо като властелини на света, особено на българската част от него. Ето това е обезпокоителното. Те не само пре-тендират, че имат числено превъзходство, те претендират и за морално такова. Пре-тендират за тотално превъзходство.

17 Те затова се добраха даже и до

политическата власт в държавата. Днес нас ни управляват простаци и наглеци от висша форма, които заради господството на прос-тотията обират симпатиите на мнозинството от националното природонаселение. Ето защо проблемът с инвазията на простащи-ната придобива формата на съдбовна битка за националното ни оцеляване. И дори за оцеляване на човечността по нашите земи, тъй като тя е застрашена от страшно из-раждане.

АКО НЯКОГА В ТАЗИ СТРАНА НАСТЪПИ ДИКТАТУРА, ТОВА ЩЕ СТАНЕ ЗАРАДИ БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАПАЗВАТ МЪЛЧАНИЕ

08 януари 2013, вторник

Какво може да направи човек? Есе на Айн Ранд от книгата Философията: кому е нужна?

Този въпрос се задава често от хо-ра, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Най-често той се задава във форма, която подс-казва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”.

Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който опис-ва проблема (и грешката) още по-красноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в ма-щаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?”

Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се

зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин?

Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способнос-тите, и нищо друго не е възможно.

(ОЩЕ >>> в блога)

ОТНОСНО ПРИЧИНАТА ПРОСТАЩИНАТА И НАГЛОСТТА ДА ТРИУМФИРАТ ТАКА НЕПОБЕДИМО ПО ТОЗИ СВЯТ

Бедата на света е, че глупавите са не-поправимо самоуверени, а умните – пълни със съмнения. (Бъртранд Ръсел, този цитат ми го при-помни г-жа Венеция Соколова)

ОПИТ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА ЗА ДИКТАТУРАТА ИЛИ ТИРАНИЯТА НА ПРОСТАЦИТЕ

08 януари 2013, вторник

Снощи, за да не забравя една ми-съл, която ми щукна в главата, я записах във Фейсбук; става дума за това, че споде-лих нещичко за т.н. диктатура или тирания на простаците, от която според мен сме застрашени; сега гледам, че доста хора са ме насърчили да изпълня обещанието си; ето я тази мисъл, под нея публикувам също така и един кратък афоризъм, който, тъй да се рече, сътворих покрай другото и също публикувах във Фейсбук; понеже тази сут-рин преди излизане за работа няма да имам достатъчно време да пиша по-задълбочено по поставения проблем, по който ми се ще да се породи дискусия, ще се опитам да

направя нещичко, доколкото ми стигне времето, с оглед да провокирам и други хора да се изкажат, пък "когато му дойде времето", или когато се намери повече време и вдъхновение, ще запретна ръкави да напиша и самото есе; но ето сега за какво собствено става дума:

Върти ми се в главата идея да на-пиша есе на тема ДИКТАТУРА НА ПРОС-ТАЦИТЕ, в което да обоснова тезата, че такава една диктатура не съществува от вчера, а от десетилетия, още с настанява-нето на комунистите във властта, а дори и преди това, от алеково време, пък и дори преди това. Но напоследък тая диктатура сякаш се засили и простаците (и наглеците) завладяха и политическата власт в държа-вата. Заплашени сме от пълна тирания на простаците, те ни инквизират постоянно – и омаломощават силите на нацията.

Всичко талантливо от България бя-га най-вече заради тая тирания на проста-ците, упражняващи терор спрямо всичко що-годе умно, талантливо, образовано, просветено. Простотията у нас дори стигна дотам да си създаде своеобразна култура на простотията като своя идеологическо оправдание; имаме си очебийни простаци, които са ни министри на културата, премие-ри, какво ли не още.

Проблемът, който поставям, е се-риозен, апелирам в разработването му да се включат повече хора, които споделят идеята и тезата ми. Тя не е моя де, но се опитвам да я изведа в нейната кристална чистота и завършеност. Имам доста приме-ри, който възнамерявам да представя в есето си, трябва ми само малко по-свободно време за да я разработя както ми се иска... помагайте ако можете!

Ето и онова афоризъмче, за което също споменах, чини ми се, че и то има пряко отношение към темата:

Само един способен, кадърен, та-лантлив, работлив човек може истински да оцени друг такъв способен, талантлив, кадърен, работлив човек. А мерзавецът и некадърникът може да цени единствено само други такива като него мерзавци, под-леци, некадърници...

А сега, доколкото все пак имам време, да се опитам да попиша малко по поставената тема, поне да подготвя увода към нея.

За да се говори смислено по тема-та за диктатурата или за тиранията на прос-таците и наглеците (нахалните), първо трябва да се опитаме да опишем по-внимателно кои и какви са тия т.н. "проста-ци", щото един човек справедливо вметна следното:

... Простаците са видимата част на Айсберга или камшика, с който Госпо-дарят бие кучето... Факт написан и от Фердинанд към Борис за управлението на Българския народ НАЙ-ДОБРИЯТ СТРАЖ НА ВЛАСТТА Е ПРОСТАКА! Ако искате да

18 направите нещо, което си струва да се чете, вижте какво има "под водата" и главата, която движи ръката държаща камшика...

Т.н. нареченият "прост", т.е. мало-културният човек ли е простакът, за който говорим? Явно не, явно не за тия хора става дума. Простакът не е и необразованият човек. Простакът, за който говорим, е нрав-ствен тип, в който определящи са ето какви качества: нахалство, арогантност, безочие, склонност към правене на подлости, кре-щяща враждебност към мисленето, към мислещите, към способните хора; простакът се вре навсякъде, без капчица смущение демонстрира простотията си, всъщност какво има повече да мислим кой е проста-кът, достатъчно е да се представим алеко-вият Бай Ганьо и мигом ще стане ясно за кого говорим. Значи става дума за една твърде агресивна простотия, по-скоро за простащината, а не за смирената, безобид-на простотия, която, разбира се, ще бъде неимоверно окуражена когато простащината се възцари, когато бъде турена на пиедес-тала, както, впрочем, е станало у нас.

Но да се постарая да избягам, да се отърва от нищонеказването на общите приказки, на общото говорене. По-добре е да дам един пример, от който всъщност тръгнах, да разкажа нещо, което ме подтик-на да се замисля повече за тия неща. Става дума за един пример, взет директно от живота, от битието ми на учител (препода-вам философия).

Младите, учениците, особено пък гимназистите (намиращи се на една въз-раст, където всичко най-изразително изпък-ва) са нещо като чудесно огледало на оно-ва, което става в обществото, на нравите, господстващи в това общество. И затова са много подходящи за изучаване на това, което става в "голямата общност", понеже тук, като в призма, всичко се пречупва, тук всичко сякаш е поставено под лупа и всичко изпъква, става добре забележимо и разгра-ничимо.

Та в тази връзка искам да разкажа следното. Във всеки клас учениците са най-различни, има едно по-пасивно мнозинство, което е податливо на всякакви влияния, а пък двата полюса, които го облъчват с таки-ва влияния, са полюсът на неколцината неизменни простаци (наглеци, които се правят на интересни, които са крайно враж-дебни на ученето, които са противници на реда, на отношенията, основани на възпи-танието, на културата, които пречат на учителите да си вършат работата, които на моменти, ако не бъдат озаптени, се разпас-ват така, че създават реална заплаха за всичко, що трябва да става по начало в училището, т.е. стига се дотам, че всичко отива по дяволите) и, от друга страна, поня-кога съвсем крехкият полюс на приличните, на добрите, сиреч, на възпитаните, на свес-тните, на старателните ученици, които се

стараят нещо да научат или да се изявят с най-доброто, което таят личностите им, ала често стават пишман и са постоянно обез-сърчавани и обиждани, примерно дори и с това, че учителите сякаш постоянно са заети да оказват прекалено внимание на групата на простаците, а пък на добрите, на водещите, на елитните ученици по тази причина нямат време да им отделят подо-баващото внимание.

Тази е типичната ситуация, разби-ра се, има и класове, в които водещи стават добрите, свестните, възпитаните ученици, те почват да задават тон, пасивното мно-зинство в такъв случай ако се поддаде на техните влияния, тогава казваме, че този клас е добър; но, уви, много често става така, и напоследък това сякаш е по-често срещаната ситуация, тон в повечето класо-ве започва да задава групата на агресивни-те простаци, на наглите, на невъзпитаните – и тогава учителят е поставен в тежка ситуа-ция, особено ако той самият, както и подо-бава, е представител на човешкия тип на възпитаните, на интелигентните, на неавто-ритарните, на разбраните, да го кажем с една дума, на добрите хора. Разбира се, да си добър човек съвсем не означава, че ще си добър учител, понеже учителят наистина е поставен в твърде тежка ситуация; и по тази причина добри сякаш са именно учите-лите, които успяват да надмогнат агресията на наглите, на лошите, на арогантните, на невъзпитаните ученици, сиреч, на групата на простеещите, да си го кажем направо, на простаците.

Как обаче се надделява над наг-лостта и над простащината на простаците от страна на един интелигентен по презумп-ция човек - ето това вече е голям проблем. По него заслужава да се мисли. Аз съм склонен да мисля, че автентично интелиген-тният, добър, възпитан, разбран човек, който има злата орис да е учител, е общо взето безсилен спрямо наглостта и просто-тията на арогантните, на тържествуващите простаци, които са успели в една общност да вземат превес, да получат доминация. Учителят все пак има известно предимство, основано на властта, но и тук ситуацията е непроста: понякога става така, че поради погрешни действия на самата училищна власт простаците се чувстват насърчени да се развихрят в простотията си, чувстват се безнаказани, и тогава положението става наистина тежко. И най-тежко става тогава, когато училищната власт, дори без да си дава сметка за това, влезе в някаква потай-на, пък макар и несъзнавана коалиция с простаците и наглеците сред учениците, та заедно, с общи сили, да се нахвърлят срещу нещастните интелигентни и неавторитарни учители; говоря за неумишлено стигане до една такава тежка ситуация, когато училищ-ната власт на дело работи против интереси-те на самото училище, понеже е възприела тази стратегия: за всичко е виновен учите-

лят, щом има учители, които се справят, пък макар и със стиснати зъби, явно цялата отговорност за случващото се трябва да носи учителят. Ала нещата наистина не са така прости.

Аз май се разпилях, понеже проб-лемът наистина е тежък. И е труден за изразяване с думи. Та мисълта ми беше: в най-тежките случаи се стига дотам, че в дадени класове простаците стават домини-ращ елемент, те, така да се каже, фактичес-ки вземат реалната власт, бездействащата администрация на дело ги насърчава бла-годарение на това, че сее чувството за безнаказаност, стига се до пълна анархия, учителите, заедно с групата на добрите, свестните, възпитаните ученици, нямат силата да се противопоставят с нещо, и тогава се чувстват постоянно обиждани, т.е. появила се е типична ситуация, в която вече има диктатура и тирания на простаците. Говоря тук за малки групи, за класове, за малки общности, но ми се струва, че този модел се запазва и за големите общности. И тогава, ако говорим за училищни класове, става така, че всичко вече е тъкмо наопаки: макар че училището по начало е едно кул-турно, образователно, възпитателно учреж-дение, в него се стига дотам, че властта я вземат простаците, те успяват да установят тирания и диктатура, а пък интелигентните хора в една такава ситуация твърде много страдат, понеже постоянно се чувстват тиранизирани, обиждани, с тях простаците се гаврят, нещо повече, получават неизра-зимо удоволствие от гаврите си, забавляват се, като тероризират човешки същества, които са имали злата участ да са непроста-ци, т.е. да са възпитани, интелигентни и прочие. Вие гледали ли сте ония толкова популярни видеоклипчета, в които буйства-щи простаци-"ученици" в едно пловдивско, с извинение, "училище", се гаврят с една учителка по английски, и дори се нахвърлят да я бият? Сещате ли се за кои клипчета говоря? Има и клипче, в което "ученици" даже свалят... панталоните на учителя си докато той пише на дъската, сещате ли се, това клипче поне гледали ли сте го?! Ето това имам предвид; за това става дума; дотук се стига понякога, а напоследък и по-често. Което за мен е симптом, че работите вече са изпуснати, т.е. съвсем реално сме застрашени от тази т.н. тирания или дикта-тура на простаците. Да, съвсем реално сме застрашени от тирания или диктатура на простаците, както искайте възприемайте тия мои страхове, но аз ще повтарям това дока-то повече хора го осъзнаят.

А какво става в по-големите общ-ности ще пиша тепърва. Явно ще се наложи много пъти да се пише по тази тема, очер-тава се една поредица, няма как, за да успеем да изразим същината на проблеми-те, ще се наложи да поработим повече. Много ми е интересно да се изкажат и други хора по проблемите, които аз само нахвър-

19 лям. При това нямам време даже да проче-та текста, който съм написал, да прецизи-рам някои изрази, така че моля да не се хващате за думата, не съм редактирал написаното изобщо, нямам това време, понеже бързам за работа.

Е, хубав ден Ви желая! И нека да се опитваме да обединяваме силите си срещу агресията на простаците, щото от тая простотия вече изнемогваме. Вие лично нима все още не сте забелязали всичко това, за което писах тази сутрин? Ако е така, значи вий сте направо щастливци, бравос на вас! Да, обаче да не излезе така: че оня, който изобщо не се възмущава като мен от диктатурата или тиранията на простаците, дали пък той самият в такъв случай сам не е простак? Щото, предполагам, от гледната точка на самите простаци това, за което пиша, изглежда най-вероятно съвсем ина-че? Интересно ми е да разбера как изглеж-да от тяхната гледна точка, аз лично не знам, не мога да си представя, но мога да подозирам. Тъй че приканвам повече хора да се изкажат. Белким напреднем в изслед-ването на немаловажната тема...

БЕЗ СВОБОДА НЯМА ТВОРЧЕСТВО

07 януари 2013, понеделник

Доказано е от историята на чо-вечеството, на народите, че там, където съществува свобода, там има съответно и творчество в областта на материално-то производство, в областта на духовно-то творчество. Без свобода никога не можете да намерите народ или отделен човек да бъде творец... Стратегията на нашето дружество е чисто хуманитарна, защото ние не можем да си представим свободно общество без да е освободено от страха; страхът е най-големият порок, който може да гнети човека.

(Илия Минев) Чуйте и това, от него можете да

научите много, стига внимателно да слуша-те: Разговор на Илия Минев и Петър Бояджиев

Нека да почетем този голям стра-

далец на българския комунизъм, нека отда-дем дан на благодарност за това, което този истински борец-антикомунист направи за тържеството на свободата и демокрацията в България!

РАЗМИСЛИ ОКОЛО ВАДЕНЕТО НА КРЪС-ТА ОТ ВОДАТА, СНАБДЕНИ С ПОЖЕЛА-НИЕ ЗА ПЛОДОТВОРНА ГОДИНА

07 януари 2013, понеделник

На ваденето на кръста в Благоевг-рад се сбили, здравата се сдърпали, което много говори относно това що представля-ваме – и какво за нас е религията със свои-те обичаи и ритуали. Правили след това специално проучване по видеозапис за да установят кой пръв е хванал кръста, т.е. на кой да дадат "приза"; най-вероятно този "приз" е бил паричен, не мога да кажа какъв е бил. За да се сбият, имало е за какво, предполагам. Нищо чудно да е имало при-ятно миришещи банкнотки, за които наше-нецът е готов на какви ли не подвизи. Наис-тина, интересно е какво им подаряват на тия, дето са имали късмета да хванат кръс-та. Вчера, на ритуала в Пловдив, хората се питаха какво ли има в торбичката, която подариха на щастливеца. Някой каза: "Биб-лия!", а хората наоколо му се изсмяха: кой ли ще ти скача в студената вода заради една книга, и то пък Библия?!

Синът ми се казва Йордан, майка ми пък е Йорданка, та вчера освен че бяхме на реката да гледаме как владиката ще хвърли кръста, празнувахме и в къщи. Вла-диката Николай Пловдивско-Московски доста се позабави, та после бързаше да привърши по-бързо всичко, щото тия, дето чакаха да скачат в реката бяха доста под-ранили и порядъчно измръзнали. Много лошо впечатление направи това, че при извършването на обреда, на специално направения за целта тесничък подиум освен духовните лица се набутаха и доста поли-тици, дори и военни, дори един генерал,

което води до логичния въпрос: какво дирят там, как не ги е срам, не чувстват ли известно неудобство да стоят и да се кръс-тят пред камерите? То явно всичко е заради пустото кръстене пред камерите, явно тия идиоти се чувстват крайно нещастни ако ще им се наложи да се прекръстят ей-така, без да ги забележи приятно жжужаща наоколо телевизионна камера. Та се натикаха тия наглеци на подиумчето, построено на брега на реката, доста добре го натовариха туй подиумче, което накара един зевзек сред публиката, носещ името "Ангел Грънчаров" да отбележи: дали няма да е по-добре подиумчето да поддаде и всички, дето са се накачулили, вкупом да отидат във водите на реката, та белким се поосветят малко и отрезвеят от хипертрофиралата си, от не-търпимата си вече наглост! На туй подиумче бяха, както си му е редът, и кметът, и об-ластният управител, и шефове на управля-ващата партия ГЕРБ, кой ли не, даже и един депутат-комунист се беше наврял, става дума за оня, Корумбашев ли се викаше, той пък какво диреше на туй подиумче, даже и Господ Бог не знае и не вярвам да може да каже?! Както и да е, отбелязвам тоя детайл, понеже и той нещичко говори, нещичко показва.

А иначе близо 30-40 младежи ско-чиха в реката да хванат кръста; не се сбиха, което е похвално; докато владиката пееше църковните си песнопения, нетърпеливите младежи запяха химна, явно за да го подсе-тят да привършва по-бързо. Психологически се чувстваше, че мистичният смисъл на ритуала не се долавя комай от никой, дано не съм прав, но такова ми беше усещането, като слушах коментарите на публиката наоколо. Целият съкровен, същински сми-съл е изветрял, няма го, а е останала кухата форма. Свещениците пък си пеят като... попове, без да се опитат да установят жив контакт с публиката, без който всичко се обезсмисля. Не бива така, не стават така тия работи. Грозно е да е така. Трябва да се работи, като се започне с религиозно възпи-тание от най-млада, от детска възраст. Но кой да ти мисли за тия неща. Пък се чудим после защо хората били така подивели и озверели...

Владиката и другите свещеници пееха, постараха се, имаше много духовни лица, Николай ги беше мобилизирал, с хоругвите му там и знамената, с другите му салтанати, даже руският герб с двуглавия орел ясно се виждаше на златните колове, с които беше ограден подиумът, а пък на торбичката, в която връчиха подаръка на младежа, дето хвана кръста, си личеше гербът на владиката, който явно се само-съзнава като църковен княз или аристократ. Няма лошо, но тая страст към лукса ще го погуби, тя вече го е погубила. Лошо, не бива така. Лъскавата му кола а нямаше, сигурно го е чакала наблизо. Варненският пък мут-рополит ръсеше народа директно от врата-

20 та на Линкълна си. Такъв бляскав Линкълн, такава кола имал само Обама и нашият смирен и скромен пастир дедо Кирил Вар-ненки Ченгесарски, дето се гласи да става патриарх! Изобщо не му пукаше да ръси от Линкълна, не съзнаваше кича! Ако тоя стане патриарх, такива поразии ще направи, че ум ще ни зайде!

Да спирам дотук, че трябва да се готвя за работа. Днес съм на училище, ваканцията свърши. Снощи се наложи да пиша поредното си "писмено обяснение", което любезната г-жа директорка ми възло-жи да напиша в навечерието на Бъдни вечер, преди излизането ми в отпуск. Даде ми един вид "домашна работа" за по време на празниците, нейният подход за "най-човечно" отношение към колегите й, ако забелязвате, е специфичен, твърде ориги-нален, своеобразен, бих казал дори твор-чески; едва ли има друг директор на учили-ще някъде по света, който да си позволява чак такива иновации спрямо учителите! По време на отпуска не писах този доклад, ала снощи, няма как, се наложи да го напиша. Няма да го публикувам (засега) в блога, щото почва нова година и ми се ще да нап-равя един жест за помирение: да не почва-ме новата година с лошо, щот ако я почнем с лошо, с лошо ще ни върви през цялата година. При първата обаче мръсотийка, която ми се направи, ще публикувам не само този текст, а и мнозина други, които чакат реда си. Толкоз.

Да си пожелаем хубав ден, хубава работна седмица, хубава, плодотворна и успешна да е дори и цялата година, която се е проснала пред нас и очаква да я поко-рим с... дела, дела и само дела (както оби-чаше да казва любимецът на настоящия ни демократичен Премиер, именно "другарят Тодор Живков"!)! На всички желая да рабо-тят упорито в тази година и да постигнат много: и на читателите на блога, и на уче-ниците ми, и на учителите, и на родителите, дето се отбиват тука, дори и на моите лю-бимци, дейците на българската образова-телна бюрокрация-администрация, които, сами виждате, са невероятни симпатяги и чудаци, откъде ги намират управниците ни, и Господ не може да каже! Бъдете здрави и смели, а най-вече никога не се оставяйте някой нагъл самозванец да потъпче дос-тойнството ви! Бъдете свободни личнос-ти! Това е моето главно пожелание! Наслу-ка!

ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ БОГОЯВЛЕНИЕ

На православния християнски празник Йордановден отбелязваме кръще-нието на Иисус Христос от Св. Йоан Кръсти-тел във водите на река Йордан.

В този момент небето се разтваря и Светият дух слиза върху Христос, а от небето се разнася глас:

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!

От тук произлиза и названието на нашия църковен празник – Богоявление-Йордановден. (Tosho Peykov)

НЕЧУВАН СКАНДАЛ: ЛИЦЕМЕРНО "БЛА-ГОЧЕСТИВИ" БЕЗБОЖНИЦИ СТРОЯТ ПАРАКЛИС В ДВОРА НА УНИВЕРСИТЕТА!

06 януари 2013, неделя

Тия дни, минавайки покрай новата сграда на ПУ "П.Хилендарски" (тя е "нова" относително, от ерата на социализмо-комунизма се строеше, но се нарича така) забелязах, че в двора отпред, на най-централно място, се строи... параклис! Знам, че новият ректор на този университет е доста благочестив човек, не пропуска литургия на владиката Николай Пловдивско-Московски, винаги е на най-предно място при проповедите му и се кръсти най-

благочинно пред камерите без капчица смущение, да, зная тия неща, ала че ще стигне до една такава глупост, именно, да построи параклис в двора на университета, не съм очаквал; всичко друго съм очаквал, ала това точно не!

Глупост на търкалета и отчайваща гавра едновременно както към университета като университет, така и към църквата и религията като църква и религия е тази ректорска инициатива! Грозна чалгашарска спекулация с религията и подигравка с университета е това, нима тия хора не го съзнават? А че не го съзнават това е отчай-ващо! Такива неща може да си ги позволят само хора, които нямат отношение еднов-ременно както към идеята за университет, така и към същината на църквата и на рели-гията, да не говорим пък за вярата. Е, имат някакво отношение, както виждаме, и към едното, и към другото, и към третото, ала това тяхно отношение е изцяло негативно, бих си позволил да кажа даже унизително както за едното, така и за другото, така и за третото. Ето, налага ми се да кажа защо мисля така, понеже явно доста хора не разбират какво означава, какъв смисъл има това в двора на един университет да се построи параклисче, именно църквица?!

Аз съм човек, който твърде много уважава религията и църквата, почитам техния чист духовен смисъл. Но не съм глупак за да се радвам че ето сега, видите ли, даже в двора на университета веч ще си имаме църквица?! И от какъв зор точно в двора на университета се строи този парак-лис (той, прочее, ми се видя възголемичък, направо църквица ще си е!), питам аз?! И чавка ли е изпила акъла на наште църковни дейци, на мутрополита най-вече, та са се съгласили с такава подигравка както с уни-верситета, така и с религията, пък и с така-ва една обида както към вярващите, така и към академичните дейци, също така и към студентите? И се питам също защо няма никаква реакция от тия последните, нима не съзнават какво става? Защо аз лично не съм чул никакъв глас на протест срещу това издевателство?! Срам е това, че няма ни-каква реакция, че стадото мълчи, когато пишман благочестиви ректори си позволя-ват такива, простете, изгъзици комай с всичко, което изобщо може да бъде подиг-рано, осквернено, изопачено, дискредити-рано?

Питам аз: за какво е тази църквица в двора на университета?! Там ли й е мяс-тото? Нима идиотите, дето са замислили това, са си въобразили, че като има църкви-ца в самия университет, това ще създаде удобство на студентите-калпазани, като не са чели за изпит, да могат да идат на спо-койствие да се помолят на Бога там, та да си вземат изпита без да четат - затова ли строите тази църквица там, а бе, катили?! Или църквицата е нужна на олигорфрените-доценти, които пред лекция да идат да се

21 помолят Богу, та да им помогне да могат да си изнесат калпавата лекция без студентите да ги освиркат?! А, затова ли строите тази църквица, а, питам аз това? Интересува ме какъв е смисълът точно там да има църкви-ца - та да е под ръка на разните му там малоумници и некадърници, затова ли?! Или студентките, които са се отдали на разврат с който свари, да идат в църквицата да се молят да не би да стане така, че да заченат, т.е. църквицата в тия идиотски съзнания е нещо като заместител на пре-зерватива, затова ли я строите там, в двора на университета?! Аз ето това не мога да разбера, защо точно там трябва да има църква?

В болници, да речем, разбирам защо има параклиси, там е напълно уместно болен човек да иде да се помоли Богу за здравето си, да мине успешно някаква опе-рация и пр., но тук, в университета, за какво, питам, е нужна църквица или параклис? За да се преструва ректора на много благочес-тив, за да лъже студенството колко е вяр-ващ, затова ли се строи таз църквица? Или може би наште академици от ПУ ще ходят в църквицата да се молят Богу да им помогне да си напишат калпавите докторати? Или да молят Бог да направи така, щото да осени безплодните им съзнания с някаква идея, та да открият нова теория, или да направят откритие, иновация някаква, творческо постижение някакво – затова ли ви е нужна църквицата в университета, питам аз? До-там ли я докарахме вече?

От векове насам човечеството е осъзнало, че образованието (знанието, науката) е съвсем светско, че образовател-ните учреждения трябва са отделени от църквата, а пък църквата от държавата, да, ама не, ето, у нас, по подобие на путинска Русия, се върши грандиозна спекулация с религията и с православието, като се въз-ражда някакъв див средновековен обску-рантизъм, понеже и религията, и църквата, се превръщат в нещо като идеологическа патерица на мутро-олигархичната власт, досущ по същия начин, по който марксиз-мът-комунизмът навремето беше идеологи-ческото оправдание на диктатурата и тира-нията?! Или ний като държава ще дегради-раме до нивото на талибанските държави, в които друга една религия беше превърната в стожер на живота, на отношенията, на всичко?! Дават ли си сметка тия, които така неадекватно се отнасят към църквата и религията ни, а също и с науката и с уни-верситетите ни, за какво е знак една такава грозна спекулация както с едното, така и с другото, така и с третото?

Университетът е храм на Разума и на Знанието, е храм на науката, църквата пък е Божи храм, храм на вярата в Бога като една исконна човешка потребност. Разум и вяра са еднакво велики духовни сили, но те са с противоположна насоченост, те се допълват и синхронизират по великолепен

начин, ала изобщо не бива да бъдат смес-вани, щото всичко тогава отива по дяволи-те; те са автономни, независими, взаимно ограничаващи се, нито едното от двете не бива да минава в сферата на другото, щото иначе става... "манджа с грозде", или... "орел с ориз", знае ли човек какво още да каже, за да изрази възмущението си спрямо допусканата гавра както с религията, така и с разума и с университета, така също и с църквата и със самата вяра?! Невероятен срам обхваща разбиращия човек че такова нещо е възможно да се допуска в наше време, дето сме уж 21-вия век! А разбира-щият човек, независимо дали е автентично вярващ в Бога, или пък е автентично вяр-ващ в... Разума (да, има и такива, и такива трябва да ги има често в една институция на Разума, каквато е по идея университетът!), тръпне от погнуса когато долови, че такива извратености изобщо е било възможно да се пръкнат в нечии души или съзнания.

Спирам дотук. Още много може да се пише, но е излишно. Няма да разберат какво правят тия, дето си позволяват чак такива мерзости, а не вярвам да се осмелят да протестират и ония, на които им подна-сят чак такива гаври, имам предвид студен-тите, академичните дейци и пр. Те понесоха безропотно обявяването на Ицо Мамата за "доктор хонорис кауза", та това ли няма да понесат, бълха ги ухапала, пък явно мно-зинството има доста дебели кожи, щом понася такива гаври. Срам и резил е и за хилядолетния ни град Пловдив, че този знак за дълбоката дегенерация и за всестранния упадък както на науката, така и на универ-ситета, така и да религията, така и на църк-вата ни, така и на българската култура и духовност изобщо, какъвто е постояването на църквица в двора на Храма на самия Разум (!), се случва точно тук; да, срам и резил е, тази гавра се случва в нашия тол-кова много преживял велик град!

Но колцина ще осъзнаят и ще че изчервят заради този срам? Да, срам и резил е това, че лицемерно "благочестиви" безбожници решиха да построят параклис в двора на самия университет – та да се погаврят едновременно с всичко, за да осквернят едновременно всичко, за да се подиграят едновременно с всички нас! А народът търпи ли търпи гаврите и унижени-ята, понеже е дълбоко приспан от наркозата на простотията, на безкултурието, на безду-ховността, иначе ако не беше така, наглеци-те едва ли щяха да си позволят подобни извращения...

ИДЕИТЕ ЗА РАЗВИВАЩО ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ ОБРАЗОВАНИЕ В САЩ

Във Фейсбук-групата В подкрепа на Ангел Грънчаров г-н Борис Петков е написал следната бележка: Идеите на г-н Грънчаров за развиващо човешката личност образова-

ние от десетилетия се прилагат успешно в САЩ: Иновационни модели в образованието на САЩ;

Текстът, който г-н Петков препо-ръчва да се прочете в тази посока, го наме-рих и понеже има възможност да се сложи и в блога тук, ето, сторих това, та който се интересува да може лесно да го изчете:

ОДА ЗА СЛАНИНКАТА

05 януари 2013, събота

Много съм писал срещу прослову-тата лакомия на българина към пържолите, кюфтетата и кебапчетата, пък и към други такива "месни" сурогати; тая всеотдайна влюбеност на народната ни душа към тия прелести на съществуването съм я подла-гал на бичуване, понеже заради привърза-ността си кебапчетата ние, българите, сме способни да се откажем от всичко друго на света, дори и от най-ценното, примерно от свободата, от достойнството, от същност-ния, от смисления просперитет и живот и т.н.

Да, писал съм в този дух и ще про-дължа да пиша, защото добре зная, че материализмът, на който тая привързаност е израз, е една зла прокоба, която води до недотам радостната ни национална съдба: най-бедни сме в Европейския съюз и сякаш много-много не ни пука от това! Дори не се срамуваме от това, че сме най-бедни, някои извратени пишман-патриоти пък се гордеят от този така унизителен факт - щото сме били невинни страдалци, били сме "ограбе-ни" от богатите нации, дето ни мислели само злото! А не бива чак дотам да се при-миряваме - и сами себе си да подценяваме. Когато почнем достойнството си като чове-ци и като нация да поставяме над прозаич-ните благинки на съществуването от рода на тия същите кебапчета, пържолки, винце, ракийка и прочие, то едва тогава, убеден съм, ще почне да ни върви, щото в ценност-ната подмяна и обърканост е коренът на злочестините ни: ние самите сме си виновни за всичко, не някой друг! И това последното трябва да признаем, ако искаме един ден с

22 право да почнем да се зовем свободни человечески същества, сиреч, човеци!

Да, писал съм и ще пиша и тепър-ва за тия най-важни екзистенциални неща и тегоби, ала ето, тази сутрин ми хрумна да напиша похвално слово за... сланинката! Да, витае ми в главата мисълта да опитам да напиша нещо като ода за... сланинката! Вярно е, народът ни е беден, ето, преживя-ваме години на ужасна бедност, поради което сме принудени да ручаме (тая народ-на дума тук, чини ми се, е подходяща да се използва!) какви ли не евтини извратености и ментета на родната ни посткомунистичес-ка хранителна индустрия – от рода на отв-ратителните евтини кренвирши, наденици, салами, гнусни кайми и пр., вярвам, добре се сещате какво имам предвид – та в тия години на толкова гнусни храни (поради които все някак оцеляваме, жертвайки оба-че здравето си, т.е. все пак още не сме пукнали от глад!) има един светъл лъч, озаряващ нещо най-истинско, същностно, субстанциално, изцяло автентично: сланин-ката!

Аз тук, разбира се, не говоря за сланинката, която се продава в супер или хипермаркета, а за сланинката, която сра-межливо я продава някой събрат-селянин на ъгъла на улицата, сланинка, която е извадена от собствената му прохладна изба, от собственото му дъбово каче, говоря за сланинката, която е така ухайна, така се топи в устата, защото тази сланинка е овку-сена с праз лук, с черен пипер, с другите му там... мммм... подправки, които бабите знаят и пазят от памтивека, ето, за тази сланинка говоря! И за нея ний, българите, сме длъж-ни да пеем и произнасяме оди и оратории, да пишем дитирамби, нея ний сме длъжни да прославяме: защото благодарение на тази сланинка нацията ни оцеля в най-тежки времена, времената всички видове комуни-зъм, които ни се стовариха на главата преди 1989-та година, "зелен", "кърваво-червен", "зрял", "презрял", "гнил" и пр., после също така през отчайващо тежките зими на Лука-нов, на Виденов, после ужасните зими на Гоце, ето, сега и в тази тежка зима на Боко Борисов, все благодарение на сланинката сме оцелели, не сме изпукали, ето, още ни има – и сланинката е нашто упование, че България и българите ще ги има още веко-ве, да не кажа цели хилядолетия!

Сами усещате, предполагам, колко силно е чувството, което движи немощната ми ръка, думи не ми стигат да очертая кон-турите на този най-висок пантеон в народ-ната душа и признателност, на който трябва да поставим парче добре овкусена, толкова приятно ухаеща и топяща се в устата сла-нинка, която е спасението на българина в студените и проклети зими на нашата нес-вършваща бедност, на нашите несвършва-щи исторически и екзистенциални унижения! При това трябва да отчетем, че дори и другото велико творение на българския

гений, именно баницата, не може да стане, ако в нея не се сложи порядъчно много свинска мас, която, както знаем, се получа-ва пак от топена сланина, т.е. ето, оказва се, че сланината пак стои във фундамента на народното ни оцеляване! Аз и преди съм писал, но пак ще повторя: трябва един ден да сътворим паметник както на баничката, така и на сланинката, щото благодарение на тия два продукта народът ни оцеля през вековете, особено пък през последния век на най-ужасни исторически катаклизми, войни, комунизъм, преход към комунисти-чески капитализъм, посткомунизъм, накрая и рекомунизация, на която се радваме ето в тия последните три-четири годинки на мут-ро-милиционерско управление.

Питам се дали, като сътворяваме един ден този паметник на българското спасение от гладна смърт в тежките години на изпитания, дали най-отгоре, връз банич-ката и парчето сланинка не требе да турим и едно гърне, пълно с бобена чорбица, а, какво ще кажете, щот фасулът също има огромна рол в битката за оцеляване, която българинът води не от вчера?! Да, ама ако турим котле или гърне с бобец най-отгоре на паметника, то тогава ще се наложи да турим там също и една тенджера с варено кисело зеле с мръвки и сланинка (Пак, от-бележете, вездесъщата сланинка и тук се появява! То и хубавия непостен бобец със сланинка става, нали така?!), а пък тогава нашият паметник ще се претрупа, нали така?! Затуй е добре да оставим най-отгоре, с оглед на художествената простота, само едно парче апетитна сланинка, даже банич-ката, чини ми се, требе да пожертваме, щото сланинката по право стои най-отгоре, да си признаем, така е, нали?! Не сте бъл-гари ако не признаете това, уроди сте вий, ако не признаете тоя така възвишен стон на народната душа, който иде из дълбините на моята душа ето в тоя момент!

Пиша тия работи, уважаеми дами и господа българи, не защото съм полудял от глад, както можете да си помислите, нито пък защото искам да се подигравам някому, в случая, на съвъкупния ни изстрадал наро-дец, не, не такова презрено чувство движи ръката ми в тоя момент! Решително възра-зявам ако някой си мисли, че искам да се подиграя на народеца, към когото сам при-надлежа с цялата си душа и сърце! Не, пиша всичко това, защото чувствам своя дълг да го напиша, защото все някой тряб-ваше да го напише всичко това. Няма да го напишат нашите префърцунени медийни "звезди", наште увенчани с лаврови венци "ентелектуалци" и писатели, които са се изродили дотам, че вече се срамуват да си признаят принадлежността към "селянията", т.е. към автентичния ни народец, който наистина оцеля благодарение на преживя-нето на сланинка с лучец и хлебец! Не, такива няма да напишат моите възвишени думи за сланинката, що се леят направо от

сърцето ми, щото аз съм човек-философ, и за мен само истината има значение, а всякакви други съображения, от рода на вече изтъкнатите, нямат никакво, нямат абсолютно никакво значение.

Да, съвсем не ми пука какво някой щял да си помисли за мен, не ми изобщо пука, че някой си там мухльо щял бил да ме обяви за "прост селянин", щом като съм бил дръзнал да пиша ода за сланинката, да пиша апология или похвални слова за сла-нинката! Майната им на такива уроди, които нямат съзнание за своя народен корен! И ето, пиша, написах това, което исках да кажа, и ми олекна на душата, че си изпъл-них дълга пред тоя мой народ-страдалец, така унижаван кажи речи от всички. Да, от всички, защото нали знаете каква е страш-ната истина, която поетът е изразил ето с тия мъдри думи: "Пази Боже сляпо да прог-леда...", е, моя милост не принадлежи към тия малодушни презрени за духовното слепци...

Последните дни – да кажа и нещо лично, с него и ще завърша, щото казах вече главното – моя милост оцелява със сланинка. Купих си, пожертвах пари за да си купя парче от тоя деликатес – да, за срам на нацията ни, и сланинката вече стана дели-катес, килото струва вече цели 8 лева, виновен и за това е оня наглец Мирослав Найденов, министърът на яденето, за всич-ко той е виновен! – и ето, и аз, пък и синът ми студент, и жена ми, даже и нейният брат, млад човек, безработен, който едва оцеля-ва, горкият, понеже повече от година е без работа и доходи и затова често идва у нас, си похапваме сладко-сладко от тази сланин-ка! Разбира се, наложи се да ходя да купя и още от нея, щото така ни се услади, че я изядохме още първия път; намерих селяни-на, който продаваше тоя деликатес, купих още, сега-засега имаме. Хубавото на ядене-то на сланинка е това, че тя притежава едно наистина чудодейно свойство: като си по-хапнеш от нея дълго време след това не чувстваш глад, стомахът ти мирясва и не стърже повече, часове наред ти е добре на стомаха и на червото. Да, няма друга храна, освен сланинката, която да държи така сито и то толкова дълго време. Ето затова сла-нинката заслужава да бъде поставена на най-висок пиедестал, не се шегувам, един ден, убеден съм, народът ще узрее за тази мисъл и ще сътвори паметник на сланинка-та, помнете ми думата!

Даже ний и сега си имаме такива паметници, какво пречи, примерно - сега ми хрумва таз идея, пълен съм с идеи тая сутрин, що така ли, какво ми става тая сут-рин?! - да префасонираме безбройните паметници на съветската армия и като премахнем, като избием от скалата, от камъка оружията, автоматите, разните му там Шпагини, Калашници и бомби, да турим в ръцете на съветските войници парчета сланинка, щото и руснаците, дето уж са ни

23 били дали "свободата", си падат по тоя продукт, ох, как си падат, знам аз, падат си по сланинката не по-малко отколкото си падат по водчицата! Да, ето тази идея ми хрумва и ми се види съвсем приемлива, хем ще станат тия паметници по-малко войнст-вени, хем ще увековечим продукта, благо-дарение на който сме оцелели, то и русна-ците са оцелели благодарение на сланинка-та, не на водката де, та си струва да се мисли, таваришчи, в тази посока, аз така предлагам. Щото съветските другари ни донесоха и ни натрапиха комунизма, а след това вече, за да не измрем от глад (щото комунизъм и глад взаимно се предполагат!) се наложи да оцеляваме тъкмо благодаре-ние на сланинката – и спор няма, че тя изпълни великата си историческа мисия, спаси нацията, оцеляхме, и още оцеляваме благодарение на нея, и тепърва ще оцеля-ваме, в новите и още по-нови кризи, които наште обични управници ни устройват така умело!

Това исках да кажа. Привършвам. Ще ида да си резна малко сланинка за за-куска, само тия мои лакомници в къщи да не са й видели сметката нощес. Прекрасно нещо е това сланинката, що не бях Шекспир или Данте, или поне Омир, та да да мога да напиша един по-възвишен поетичен панаги-рик за нея?! Е, не съм, нямам тия таланти, но пък което можах, сторих го, и то от сърце, вервам, че сте го почувствали.

Хайде чао, лек ден и приятен уи-кенд ви желая, бъдете здрави и не забра-вяйте, че доброто здраве – и то на редовно-то похапване на сланинка се дължи! Не слушайте тия шарлатани-лекарите, нас учат да не ядем сланинка, а те тайничко донаси-та си похапват, мошениците му с мошеници!

МИСЛЕЩИЯТ ВИНАГИ ИМА ОГРОМНО ПРЕДИМСТВО ПРЕД НЕМИСЛЕЩИТЕ

Позволете ми да дам един пример в тази посока:

Представителят на Израел от три-буната на ООН запитал:

– Мога ли да започна отдалеч? – Може, само че по-кратко. – Когато Моисей ни изведе от Си-

найската пустиня, той ни доведе на брега на свещената река Йордан. Ние си свалихме

дрехите и се хвърлихме във водата за да отмием натрупалия се пясък от четирите десетилетия преход. Когато излязохме от водата, видяхме, че палестинците са ни свили всичките дрехи...

Скача представителят на Палести-на:

– Протестирам! Нас тогава изобщо ни е нямало там!

– Благодаря, ето това исках да до-кажа!!!

ПИСМО ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА СИНДИ-КАТ “ОБРАЗОВАНИЕ” КЪМ КТ “ПОДКРЕ-ПА” В ПЛОВДИВ

януари 4, 2013

Днес, предвид сложилата се неле-ка ситуация около моето положение в ПГЕЕ-Пловдив, се наложи да напиша едно писмо до Председателя на Градското ръководство на Синдикат “Образование” към КТ “Подкре-па”, което публикувам и тук, в блога – поне-же тая плахата надежда, че благодарение на такава една гласност, току-виж, на пис-мото ми евентуално ще обърнат някакво или поне известно внимание; ето какво написах в това писмо:

Здравейте, драги г-н Нейчев, Първо да Ви честитя Новата 2013

година; дано да е наистина честита, плодо-носна, благодатна настъпилата нова година; желая Ви живот, здраве, щастие, успехи и в живота, и в работата, както лично Вам, така и на най-близките Ви хора!

На второ място искам да Ви ин-формирам за това, че се наложи да заведа дело в Районния съд срещу г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, понеже тя продължава с админис-тративния си терор и с гаврите си спрямо мен – и не мирясва изобщо; аз такова отно-шение за 30-годишната ми преподавателска кариера не съм срещал и дори не съм очак-вал, че мога някога да срещна – щото все пак живеем в ХХI-ви, а не в 50-те години на ХХ-я век. Заведох дело, но както и да го погледна, май се налага адвокатска помощ, тъй като сам едва ли ще се справя. Та ис-кам да Ви запитам: може ли да ползвам някаква адвокатска помощ от Синдиката?

От съда ми заявиха, че ако ис-кам адвокатска помощ следва да подам молба, та затова първо искам да запитам Синдиката как стои въпроса в такъв случай: когато член на Синдиката се съди с рабо-тодател, Синдикатът помага ли с нещо или как по начало е решен този въпрос? Излишно е да казвам, че от страна на наша-та синдикална лидерка в училището г-жа Камелия Стоянова, помощник-директорката, е съвсем глупаво да очаквам някаква по-мощ, тъй като тя стои на гледната точка, че г-жа Директорката е непогрешима, подобно на римския папа (или на аятолаха, на Глав-ния ходжа на Иран), тъй че в никакъв случай няма смисъл да очаквам да ми помогне с нещичко.

Ето, оказа се, че наистина е крайно порочно и алогично това помощник-директор, приближен и пряко подчинен на директора, да бъде в същото време и син-дикален лидер (!), т.е. да се очаква такъв да бъде в същото време и ефективен опонент на работодателя, е едно съвсем напразно и дори глупаво очакване – предвид нашите български реалности и разпространения манталитет у нас. Та във връзка с въпроса ми за адвокатска помощ от страна на Градс-кото синдикално ръководство на учителска-та организация на синдиката изпращам за всеки случай своята Искова молба до съда, с която заведох делото, а също и едно Допълнение към нея, което по искане на съда ми се наложи да напиша тия дни.

Що се отнася пък до Националното ръководство на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” искам да Ви кажа, че г-жа директорката преди време ми показа някак-во писмо, подписано от Шефа на национал-ното ръководство на Синдикат “Образова-ние” към КТ “Подкрепа”, именно от г-н Юли-ян Петров, в което той й оказва пълната си и безрезервна подкрепа както за всички ми-нали, така и за всички нейни бъдещи дейст-вия, т.е. сам собственоръчно й издава нещо като папска була за пълна непогреши-мост, което, както и да го погледнем, е съвсем смешно и жалко.

На мен лично в тази връзка ми се ще да предложа да се проведе все пак едно синдикално събрание в ПГЕЕ-Пловдив по инициатива на градското ръководство на учителската организация на Синдиката към КТ “Подкрепа”, но това си е вече Ваш проб-лем; Вие си решавайте, Вие си носете и отговорността за случващото в ПГЕЕ-Пловдив…

Ще съм Ви благодарен ако ми от-говорите на поставения въпрос.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗА СИСТЕМАТА НА БЕЗДУХОВНОСТТА, ЗА СТАТУКВОТО НА ОТЧАЙВАЩИЯ РАЗ-ВРАТ, ЗА ВАКХАНАЛИЯТА НА ПЛЪТТА ИЗ НАШИТЕ ЗЕМИ

24 04 януари 2013, петък

Пак ставам тази сутрин с настрое-ние да не ми се пише изобщо; последните дни на ваканцията са, много работа свър-ших в "почивката" си, след някой ден обаче тръгвам на работа, организмът ми иска почивка; най-вероятно затова така много не ми се пише. А издавам вестник и списание, ако не пиша, ще се окаже в един момент, че вестникът най-вече ще трябва да излиза... с бели страници. Това, разбира се, докато съм жив и здрав няма да го допусна, и ето, пак започвам да пиша; а така ми се искаше да направя една видеобеседа, даже темата ми се върти от няколко дни в главата; е, няма изход, ще пиша по същата тая тема, вместо само да говоря; и темата е: духов-ният живот на човека.

Огромна тема е това. Става за ця-ла една книга. По тази тема могат да се напишат много книги – и винаги казаното и написаното ще е малко. Това е грандиозна тема направо! Велика тема! Толкова много съм писал по тия въпроси, а на моменти усещам, че все още сякаш нищичко не съм успял да кажа. Толкова много има да се пише още, че потръпвам ето в този момент! Но няма как, наведнъж всичко няма как да се каже или напише. Чудеса тук не са нуж-ни. Малко по малко, трохичка по трохичка – този е пътят. Този е и начинът.

Аз напоследък често споменавам такива изрази: "духовна смърт", "застраше-ни сме от духовна смърт", "духовни мъртъв-ци" даже нарекох някои, "духовен живот", "духовна катастрофа" грози човечеството, пък и нас, българите, често употребявам думички като "духовност", "бездуховност", "дух", "човешки", "Божествен дух" и т.н. Духовното за мен като философ е отколеш-на основна сфера на заниманията; ний, философите, сме духовни лица, занимава-ме се с най-фина духовна дейност, не прос-то с образование, не с "набиване на някакви знания" в съзнанията на младите, не, това са глупости, същинският смисъл на занима-нията на ония, които имат едно пи-високо съзнание за мисията си, имам предвид философи, е това: заниманията с филосо-фия, съвместно с младите, са една чиста и

твърде сложна духовна дейност, която бюрократите от образованието никога няма да проумеят каква е, какъв е нейният сми-съл; затова се е стигнало дотам, че ония философи, които си вършат работата, во-дени от едно такова по-високо и автентично съзнание, биват обявявани за какви ли не, биват наказвани, гонени, остракирани, преследвани, обявявани за какви ли не, едва ли не за престъпници (каквато участ мен ме сполетя напоследък). Както и да е, пътят на духовното, духовната по смисъла си дейност винаги е била в такова едно отношение към света, в който цари матери-алното, в бездуховния в принципа си мате-риален свят, в който важат други закони, в който властва друга, съвсем бездуховна сила: парите, грандоманията, суетността, лакомията за власт, почести, лакомията към лукса, вещите, блясъка. Духът е рядък и неканен гостенин в този свят, към него се отнасят като към "беден досаден роднина", който разваля веселието, радостта от отда-деното на материалното – с всичките му съблазни – съществуване.

Да, така е било, така е и сега. Е, имало е по-духовни епохи от нашата, наис-тина е имало такива епохи, но какво от това, че ги е имало? Дали са ни някакъв пример, че може да се живее иначе, с една по-изтънчена чувствителност към духовното, но ето, за жалост, в последните векове все затъваме в тресавището на една ужасна бездуховност – независимо от външните, техническите, технологичните постижения, независимо от триумфа на научната мисъл, пред нас зее и около нас една страшна духовна празнота, сякаш бродим в някаква духовна пустиня, сякаш сме поставени в някакъв кошмарен духовен вакуум. Не зная давате ли си сметка за това, за което гово-ря, за това, за което пиша. Не зная дали можете да се обезпокоите поне малко от тия мои думи. Или ги приемате за странност, за суетност на един самозван индивид, който, видите ли, се е захванал да се прави на интересен. Както искате го възприемайте, ваша воля е това, аз обаче ще кажа каквото мисля, ще споделя с вас как аз виждам нещата, как аз възприемам ситуацията, в която се намираме. В която се намира отко-ле човечеството. И в която пребивава съв-ременният българин. Ще кажа. Ще го напи-ша. Нека и това да бъде казано. Не бива да се мълчи точно за това. Затова се изказвам. Няма да мълча. Ще бъда като шило в торба - или като проклет комар или оса, която не мирясва, а само жили. Жили, жили, ала умира... от жилене се умира, не зная дали го знаете това...

А народът иска да живее, иска да се забавлява. Да бе, един живот само живе-ем, я, моля ти се, не ме занимавай с тия пусти глупости, "духовен живот", "духов-ност", "бездуховност", ала-бала, стига глу-пости бе, стига си ни развалял радостта от съществуването?! Я го виж ти, наглецът му

с наглец?! Ще ни кара да мислим по тия проклети тъпи въпроси, откъде-накъде? Кой ти дава право да смущаваш душевния ни мир? Иди си в своята пещера, ако искаш, моли се, мри ако искаш за духа, само не се показвай пред нас, недей да ни тормозиш, недей да ни тероризираш; живей си в своя лудешки духовен свят, а нам остави този, тукашния, с всичките му благинки и прелес-ти, със съблазните и с радостите му. Да, този свят е за нас, ний му се отдаваме из-цяло, тук тържествува плътта, а не някакъв си там "дух", аман от духове, няма духове бе, празноглавецо, има само... секс, има ядене, ох, какво хубаво ядене има по света, има пиене, има красиви женички, с трептя-ща плът, ох, какви радости ни доставят тия мили женички, какво друго има, да, има бляскави коли, има "музика за душата и сърцето", има Ивана, има Азис, има Кондю, има оня, как се казваше, да, Милко Ка-лайджиев, има кючеци, има... абе всичко има, за да си прекара човек живота превъз-ходно, ако нямаше идиоти като теб, които така нагло се опитват да ни вгорчат сла-достта от съществуването, да ни развалят живота, като сеят скептицизъм, като сеят някакви там тъпи безпокойства, на които ако се отдадем и за минутка, след това всичко отива по дяволите! Току-виж, човекът, под-дал се на влиянието на "духовници" като теб, в един момент може да започне да се замисля, а животът ни е даден не да мис-лим, а да му се радваме, разбра ли бе, идиот такъв?! Абе що не вземем да ги изби-ем ний тия проклети философи, щото те не мирясват?! Е, вярно, не са много, на пръсти се броят, иначе по-голямата част и от фи-лософите сме ги направили самоотвержени труженици на този, на нашия, на тукашния свят: вместо да будят съвестите, те са се отдали на печелене на пари, на суетности са се отдали всякакви, на колекциониране на разните му там титли, професорски, доцентски, академични, фукат се пред све-жите момиченца в университетите, мазнят им се, за да се порадват и те на свежа плътчица, е, има идиоти като тоя ненормал-ник Грънчаров, които не са такива, които ще ми се правят на "истински философи", ще тормозят човечеството, абе що не вземем тия като него да ги изритаме от Българията бе, та да се възцари тука една пълна вакха-налия на "истинския живот", а, кажете де, защо още ги търпим?!

Да, абе самите духовници у нас, свещениците де, в по-голямата си част, ако изключим някои единици, са се отдали на... материалното, ето, дедо ви Николай Плов-дивско-Московски обича скъпоценните часовници и бляскавите луксозни коли, той кой ли не обича тия пусти коли, ето, и Кирил Варненски ги обича, той е почитател на Линкълните, нали така беше, да не бъркам нещо, също така много си пада по далаве-рите с църковни имоти, нищо чудно с ТИМ-аджиите от Варна да е успял така хубаво да

25 се сработи, че да е натрупал хубави мили-ончета (в евра, разбира се, нема да се излагаме с някакви си там презрени селски левчета!), та ето тоя същия, Кирил де, чен-гето, се гласи да ни става Патриарх, предс-тавяте ли си?! Ето, оказа се, че няма кой да си изберем за Патриарх сред нашите велики йерарси, все са прогизнали от мерзост, от мръсотия, от разврат, страшно е, а това са ни "духовните водачи", давате ли си сметка за какво говори всичко това? Духът у нас е в немилост, тук властва само развратът, да, у нас духовната смърт вилнее навсякъде, затова всичко е прогнило, неистинско, всич-ко е менте, всичко е лъжа, измама, далаве-ра, затова толкова се краде, затова народът се е разплул от безсмислено мърморене, затова няма духовната сила да се захване да тури мерзавците, дето така са се разпа-сали, на мястото им, сфащате ли сега защо всичко у нас е тъкмо наопаки?! Не сфащате, явно, щото не ви пука, знам че не ви пука, знам, че ме мислите за луд, така е, няма начин да е иначе.

Ох, защо ли пиша, защо ли не за-режа всичко, кажете ми, има ли по-голям идиот от мен, защо не взема да си оправя и аз кариерата, да взема да се "вградя" най-после в ужасното статукво, да взема някак-ва титла да придобия и аз най-сетне, та да ме зауважава народецът, да земе да ми се прекланя, да стана някак там мижав доцент и аз, откога ме канят хората, да, има и таки-ва, дето ме ценят, има шантави философи още у нас, ама сме малко де, малко сме, отчайващо малко сме! Зле е, че сме толкова малко, на пръсти се броим даже, а иначе всичко, без да си дава сметка, обслужва системата на бездуховността, статуквото на отчайващия разврат, на прелюбодейството, на вакханалията на материалното из наши-те земи. Е, има ни, но сме малко. Да, идио-тите из нашите земи сме твърде малко, а "трезвомислещите", практичните, са много, твърде много! Да, ама в резултат пак нищо не върви, ако погледнем нещата по-глобално, защо ли е така, а?!

Вярно, мерзавците у нас преуспя-ват, я го вижте Боко как се възвеличи, сега нищо чудно и Цар да го направят, имам предвид да го направят пожизнен диктатор, нещо като Кромуел да го направят, пример-но, да го провъзгласят за посмъртен "лорд-протектор" на Българията, знам ли каква титла ще му измислят, дето да е достойна за Светиня му?! Да, мерзавците ликуват и преуспяват, трупат милиони, играят си с пачки, пушат пури, държат мацки-котета в ръцете си, щипят ги, изтягат се в пухени завивки, далаверите им вървят, спор няма, а народът... абе майната му народа бе, да мре тоя пусти народ, какво като умре?! Народът мизерства, ала е хубавото, че е така тъп тоя народ, че изобщо не съзнава истинските мащаби на собствената си тра-гедия, да, хубавото е, че народецът ни е хем порядъчно тъп, хем порядъчно добро-

душен и наивен, а най-хубавото му е на нашия народец това, че е търпелив, ето, цена няма един такъв народец, нали така?!

Е, щом е така, да ликуваме, какво чакаме още, оставете го тоя проклетник Грънчаров, дето ви се прави на интересен, майната му и нему, да се отдаваме на вихъ-ра на радостта, на наслаждението, на удо-волствията, на развратеца, урааа, ела тука моме при батка, да ти каже що ти мисли?! Да ти го каже сладко, сладко... абе един животец живеем бе, да не изпускаме мига, да му се радваме, да го благославяме!

Айде, стига толкова, че ми писна да пиша, а на вас ви писна да ме четете, нали познах? Да си върви всеки по пътя си, да върви всеки на майната си, а пък аз зарязвам шибания компютър и излизам на разходка... писна ми, ох, как ми писна вече тоя компютър, проклети да са американци-те, че го измислиха!!! Хайде, чао, хубав ден на всички желая – и прощавайте ако обидих някого... случва се...

МОЛИТВАТА КЪМ ГОСПОД

04 януари 2013, петък

Много хора не знаят тази молитва; ето, за всеки случай нека да я има достъп-на, който иска, да я научи, да я знае, та да намери път към общуване с Бога:

Отче наш

Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим, и не введи нас во искушение, но избави нас от лукава-го. Яко Твое есть Царство и сила и слава, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия; Защото Твое е царството и

силата, и славата на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки-веков. Амин!

«НЕСКОЛЬКО МОИХ ЖИЗНЕЙ» - ФИЛМ, ПОКАЗВАЩ УЖАСА НА КОМУНИСТИЧЕС-КИЯ АД

Год выпуска: 1991 г. Режиссёр: Ан-дрей Ерастов. Автор сценария: Александра Свиридова. Жанр: биографический.

Фильм снят по мотивам "Колымс-ких рассказов"и биографии Варлама Шала-мова. Из фрагментов разрозненных текстов писателя, которого только начали печатать толстые журналы, сложили некий условный предсмертный монолог-исповедь о страш-ном опыте писателя.

Варлам Шаламов (1907-1982) - пи-сатель, отсидевший 20 лет в сталинских лагерях, в том числе 17 на Колыме. Шала-мова часто сравнивают с Солженицыным - хотя по масштабу его правильнее сравни-вать скорее с Данте. С той разницей, что Данте придумал ад, а Варлам Шаламов его прошел, описав затем адское бытие - четко, точно, во всех его обыденно-омерзительных деталях. То, что сделал Шаламов, лежит почти за пределом человеческих возмож-ностей – чудом является не только то, что этот человек выжил после 17 лет Колымы, но и то, что, выйдя из ада, он нашел в себе силы и желание говорить. Рассказ «Что я видел и понял в лагере» представляет собой свод знаний, лежащих за гранью земного опыта, а также уникальной жизнен-ной философии: предельно жесткой, ли-шенной каких-либо надежд и иллюзий отно-сительно человеческой природы.

ЗА БИТКАТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО: ДАЛИ НАИСТИНА ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБ-РО?

03 януари 2013, четвъртък

По скорошната публикация със

заглавие Добротата ще спаси света, тя ще ни предпази от духовната смърт... в блога (сайта) на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ се е получило интересно въз-ражение от г-н Владимир Трашов, на което ми се струва, че следва да се отдели по-голямо внимание; поради това го публику-вам в отделен постинг - заедно с моя отго-вор на зададен ми от него въпрос; ето какво си казахме: Владимир Трашов каза: Пълно съгласие, ЛЪЧО, с твоите проповедни слова, с едното изключение този път. Не се съгласявам с твоето подценяване на красотата. Напро-тив, повтарям с цялото си чувство: красота-та може, трябва и тя ще спаси света!!!

26

Затова и защото красотата е вис-ше духовно понятие. Съвсем неслучайно ти отбелязваш, че има лоша доброта и добра доброта. Е, аз пък бих могъл да ги нарека: грозна доброта и красива доброта.

Стремежът към красивата доброта, към красивия звук, към красивия текст, към красивата обкръжаваща ни и видимата, и невидимата ни действителност може, тряб-ва и ще ни спасява от грозното във всичките му външни и вътрешни проявления, а сле-дователно и от злото.

Защото този и такъв е стремежът, който ни очувствовява, облагородява, изди-га, прави и ни осъзнава, като по-висши разумни, а следователно и по-дълбоко духовно проникновени същества.

Веднага давам пример с красивата външно твоя директорка на ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Стоянка Анастасова, която те привика в кабинета си преди Коледа не, за да те по-моли за прошка загдето неоснователно, злобно, жестоко и изключително грозно се отнася към светлата ти, честна, искрена, добра душевно и почтената ти личност, а за те наказва отново, с двумесечната си и уж формално правилна давност.

Отново наказание, което ми изг-лежда доста грозновато. Щото не си й се подмазвал, щото си й противоречал и щото си имал свои възгледи, различни от нейни-те, които не си искал да промениш.А съвсем и далеч не, защото си лош учител.

А освен посочените й грозни ду-шевни страни, г-жа Анастасова, по убедено-то ми мнение, което може да бъде доказано в съда, че е вярно (ако тя го поиска), грозно анонимства в блога ти ЛЪЧО, дори само с което дава лош и недопустим за проява пример на учениците (на настоящите и на бившите), а и на останалите му читатели.

Крайно лош пример за страхли-вост, безличностност, липса на откритост, на чест и на достойнство, на безотговорност за своите дела в крайна сметка. Духовни прояви на г-жа Анастасова, които безсъмне-но и за жалост силно и непредотвратимо погрозняват нейната красива, иначе външ-ност.

Прав съм, нали?

02.01.2013г. Владимир Трашов Това пише г-н Трашов. Отвърнах

му следното: Г-н Трашов, първо Ви честитя но-

вата година, да сте жив и здрав Ви желая, също така Ви желая да сте все така борбен за истината, доброто и красотата, заслужа-ва си да живее човек за тия ценности; аз, примерно, съм същия като Вас идиот – и за това живея предимно. Както и да е. Да ни е честита новата година, пък ний да си про-дължим да си орем нивата, щото доста е буренясала, трънясала и изоставена да подивява, тази наша тъжна българска ни-ва...

По въпроса за красивата и некра-сивата "доброта" и пр. сте така убедителен, че изцяло се съгласявам - и приемам крити-ката Ви. Аз наистина се изхвърлих като заявих още с първите си думи, че не красо-тата, а добротата щяла да спаси света. А всъщност, както Вие основателно сочите, добротата и красотата, съвместно с истина-та, работят все в една и съща посока, т.е. само заедно, подпомагайки се, в сътрудни-чество, ще могат да спасят света. Истински доброто е така одухотворено, че няма как носителят му, примерно, да не излъчва в простора и красота; автентично красивите хора, хората с една дълбока и одухотворена вътрешна красота, са всъщност добрите хора и т.н. Но темата си заслужава още по-внимателно осмисляне, а пък сега-засега аз приемам основателната Ви забележка, така е, прав сте, тази е истината. То и Кант има доста дълбоки мисли в тази посока, ама сега в случая не е уместно да се задълбо-чаваме чак толкоз, друг път, живот и здраве да е, ще поговорим пак по прелюбопитния теоретичен въпрос.

Що се отнася до твоята (да оставя това "Вие", щото звучи доста предвзето в случая!) илюстрация с моята уважавана и така любезна директорка, то аз тук не смея да се захващам да анализирам самия при-мер, щото все пак личността на г-жа Анас-тасова я възприемам като нещо суверенно и неприкосновено. Аз лично нея никога даже не съм я възприемал от страната на някаква външна красота, защото години наред сме били просто колеги; ето, откакто тя е пък директор, вече хептен не съм забелязал, не съм имал възможност да забележа такива подробности. А иначе с нея имаме предим-но доста сложни и обтегнати служебни отношения, без капчица сърдечност и чо-вечност, отношения, пропити от бюрократи-зъм, което е доста жалко според мен. Но така се сложиха нещата, проблемът е го-лям, имаме коренно различни и несъвмес-тими разбирания комай по всички въпроси. Тя, от позицията на своята власт, има пре-тенцията за непогрешимост, недиалогична е и пр., има си доста кусури в моето възприя-тие, които аз, за нейно добро, съвсем не й

ги спестявам, напротив, съвсем директно и открито, дори откровено, й ги изтъквам.

Правя го, защото сме хора и тряб-ва да си помагаме, затова, не за друго, трябва да се стараем на ближния да правим именно добро, а не зло; ето, аз, като хрис-тиянин, се старая на злото да отвръщам с добро, и ето, в мой личен ущърб, предприе-майки безброй рискове, залагайки и здраве-то си, правя и предприемам много неща, които в крайна сметка са за доброто на моята работодателка, а също така и за доброто на самата институция, на училище-то, в което работя. Един вид се жертвам, е, вярно, тя това още не го е разбрала, но един ден, убеден съм, ще го разбере – и ще ми е много признателна; аз вярвам в това, аз добре зная, че ще дойде този ден. Щото директорката ни в момента е упоена от наркотика на властта и по тази причина не може адекватно да възприема ставащото, не се ориентира във вярната посока и прави на тази почва безброй грешки.

Е, аз, като добър неин партньор в общата ни работа, правя и предприемам много инициативи, жертвам си комфорта и спокойствието, само и само да й помагам да се ориентира по-вярно в нелеките ситуации, в които животът я поставя. Критикувам я, изнасям й много важни, направо безценни уроци, правя й всякакви психологически тестове, дори без тя и да се усети за това, изобщо полагам безброй усилия, понеже съм страшно много заинтересован нейното ръководство на нашата институция да не донесе прекалено много щети и вреди, напротив, в крайна сметка да бъде полезно и ползотворно. Други хора, които се афиши-рат като нейни първи приятелки или прия-тели, в същото време й дават коварни, вредни за нея самата и за институцията съвети, тя, за жалост, прекалено много им се доверява, поради което прави невероят-ни гафове, т.е. точно тези я тикат към неиз-бежния провал; ала ето, аз и неколцина други правим нужното да я възпираме, доколкото имаме сили, от вървене в пог-решната посока.

Така аз виждам ситуацията, в коя-то се оказа нашето наистина авторитетно и престижно учебно заведение. Добре знам, че се иска още много усилия да бъдат по-ложени, че да се избистри ситуацията, ще има още много безполезни на пръв поглед борби, ала в крайна сметка всичко ще е за добро – за доброто на всички нас, за добро-то най-вече на нашите ученици, защото те са най-важните, тяхното образование и възпитание, тяхното личностно израстване за нас е несъмненият приоритет, а пък, разбира се, от всичкото това ще спечели и институцията, ще спечели нашето знамени-то училище. Разбира се, г-жа Анастасова трябва да се отърве колкото се може по-скоро от лошите, от коварните си съветнич-ки, да почне да се вслушва в предупрежде-нията на трезвите гласове, трябва да наме-

27 ри сили по-скоро да се очисти, да се осво-боди от наркозата на властта (всеки, който е на власт, боледува от тази наркоза, я го вижте Боко Борисов какви щуротии прави всеки ден и не мирясва изобщо, глупост връз глупост прави!) и работите ще потръг-нат във вярната посока.

За което моя милост и още некол-цина истински загрижени за доброто на институцията личности работим, както се вижда, неуморно, бих казал даже денонощ-но. Това исках да ти кажа, г-н Трашов, а що се касае до допускането ти, че г-жа Анаста-сова на моменти се увлича дотам, че пише анонимно в блога, да ти кажа правичката, и аз допускам това на моменти; в други мо-менти обаче си мисля, че има тя някакви свои зложелатели, които й се правят на първи приятели и приятелки, които, нищо чудно, за да я злепоставят, пишат така, че хора като теб и като мен да почнем да си мислим, че тия злобни и тъпи реплики ги пише самата тя; разбираш ли, г-н Трашов, има мерзавци, които играят доста по-сложни игрички отколкото изглежда на пръв поглед.

Тъй че аз лично в крайна сметка не вярвам госпожа Анастасова да пише ано-нимно в блога, тя е доста заета, няма това време, има тежка и отговорна работа, значи допускам, че с коварна цел в блога пишат някои нейни пишман-съратнички, които го правят или от глупост, или пък от коварство, от зъл умисъл; друга възможност не виж-дам. Това е което исках да ти кажа засега по тия важни проблеми, бъди здрав!

ВИЕ ЛИЧНО УСПЯХТЕ ЛИ ВЕЧЕ ДА СИ ПОРЪЧАТЕ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ БЕСТСЕЛЪ-РА „УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА”?

03 януари 2013, четвъртък

Продължава записването (приема-нето на заявки) за новото издание на авто-биографичната, изповедна и също така аналитична философско-психологическа книга, носеща заглавието УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА (и подзаглавие Кратка история на моята младост), която съвсем скоро ще излезе от печат в бутиков тираж – само за поръчалите си я предварително (т.е. няма да се разпространява по книжарниците). Книгата е в обем 285 и струва 14 лева. Сега

решавам тук да публикувам съдържанието на книгата; ето го: ПРЕДГОВОР ЧАСТ ПЪРВА: СВОБОДАТА КАТО ПОРИВ (Из преживяното в ерата на комунизма) Духът на свободата и недостойнството Какво ли щеше да стане с мен ако комуниз-мът у нас даже не беше помръднал да си иде? Фрагменти от преживяното в ранното ми детство Щрихи от родовата ми история Корените и стволът на моя род За скъпите ни хора – и за родината на ду-шите ни Пролетна импресия за цъфнали сливи, баби и врабчета Най-важното жизнено дело на човека в онова време Как оцелях в училището-казарма Какво е да си "бригадир", или робският труд при социализмо-комунизъма Цялата истина за комунизма трябва да излезе наяве! "Здравеопазването" – пръв помощник на жестоката машина за убиване, наречена социализмо-комунизъм Една странна, много чудна, направо почти мистична история Разкаянието на един набеден мошеник, снабдено с призив за повече доброта За да се възрадвате, първом полюбете свободата За личностите в живота ми – с любов! Грижете се най-вече за душите си – и бъде-те добри: добротата е най-добрия лек за душата... Кратка есенна импресия за баби, котарак и парче благословена, помилвана от Бога земя ЧАСТ ВТОРА: ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ (Истории и преживелици от войнишкия живот) Едно трепетно лято на реката Новобрански неволи "Стари кучета" и "кирливци" Там горе под звездите Всекидневният живот на войника Човешкият "елемент" в казармата Възход и провал Възмездието Емоции разни... сто броя Свежестта на юношеския дух Моят път към истината на живота ми: сво-бодата ИЗ ФОТОАРХИВИТЕ НА МОЯ РОД

Побързайте със записването и по-ръчката си: издания от този род още с отпе-

чатването на тиража стават същинска библиографска рядкост. Предвиждаме всеки екземпляр от книгата да има уникален номер и да е снабден със собственоръчно положен автограф на автора. Приходите от това издание ще подкрепят финансово издаваното вече пета година философско списание ИДЕИ, излизащо три пъти годиш-но. Абониралите се за книгата ще получат като бонус новата, декемврийска книжка на сп. ИДЕИ. ЗАБЕЛЕЖКА: Изборът на крайно провока-тивното заглавие на този постинг е с експериментална цел, т.е. се прави с оглед да бъдат ядосани дежурните мър-морковци, съпровождащи този блог; да видим, интересно ми е, колцина от тях ще влязат в "капана" дори и при положение, че с тази забележка съм ги предупредил за това колко е тъпо да го правят...

СВИДНИТЕ РОЖБИ, МИЛИТЕ ДЕЧИЦА НА МАМА И ТАТИ...

Източник на изображението

ИНТЕРЕСНА ДИСКУСИЯ ОКОЛО "РАЗ-ТЪРСВАЩАТА" НОВОГОДИШНА РЕЧ НА Г-Н ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ

02 януари 2013, сряда

Сериозният и уважаван политолог

Огнян Минчев ме изненада: произнесъл е една патетична морализаторско-адвокат-ска пледоария във Фейсбук в защита на новогодишното обръщение на г-н Президен-та Плевнелиев. В нея четем удивителни – по психологическата си проницателност! – аргументи, аз ще цитирам част от тях, а също ми се ще да публикувам (за читатели-те на в-к ГРАЖДАНИНЪ, който започна вече пета година от създаването си!) и някои от най-интересните коментари в твърде показателната и разгорещена диску-сия, която се е получила по повод на пледо-арията на г-н Минчев; ето какво пише той, а след това привеждам и някой от най-впечат-лилите ме (по критерия за истинност) ко-ментари:

28

Обвинете ме в пристрастност, но масираната реакция на новогодишното приветствие на президента Плевнелиев ме потопи в дълбок песимизъм за бъде-щето на българското общество. Не мога да се нарека фен на Плевнелиев - помагах в кампанията му като професионалист. Имам критично отношение към някои негови позиции като президент, а други подкрепям. Неговото новогодишно обръ-щение бе най-човешкото и непринудено обръщение на държавен глава към редовия българин, което някога съм чувал... При-ветствените думи бяха произнесени в уюта на едно работно място, пред библи-отека. Не разбирам злостта на отрица-нието, което последва... Не разбирам защо толкова много хора, които познавам, които са нормални, интелигентни, урав-новесени се присъединиха с видимо удо-волствие към този хор на хулители. Кое ви толкова раздразни? Не обичате Плев-нелиев – добре! И аз не обичам Първанов, но последното нещо, което ми е идвало на ум през неговото десетилетие е да мла-тя новогодишната му реч. Мразите пар-тията му, политиците като цяло, скапа-ната държава, която ви управлява? И това го някак си разбирам. Лошото е, че в безсмисленото и безпредметно хулене на едно най-сетне нормално приветствие прозира Нейно Величество СЯНКАТА на масово осакатеното ни его. Хулим някого отвън, без особена причина, по асоциация, за да не се обърнем към себе си и да си кажем какво всъщност не харесваме - да, да, у себе си преди всичко. В това е моето отчаяние – че няма да намерим достойни хора, които да ни управляват, защото не можем да намерим и да понесем самите себе си. Ако сме в мир със себе си, ще бъдем по-приветливи и към другите. Дори и да са сменили по погрешка някоя снимка от албума. Не подозирате Плевнелиев в скрита корист да рекламира курорта Аспен в Колорадо, нали? НЯКОИ КОМЕНТАРИ: Blagovesta Kenarova каза: Господин Мин-чев, няма нищо неестествено да сте толе-рантен към Плевнелиев. Щом като е избран за президент, сигурно много хора мислят

като Вас. Аз не съм от тях. И ще Ви кажа защо. Не слушах цялото обръщение на Плевнелиев – изглеждаше ми като елф на Дядо Коледа и ми стана обидно. Никога не знае кога да е сериозен, кога да се хили и как да се държи. Ако следваме приказката "По делата им ще ги познаете", ето какво направи президентът:1) Увеличи си бюдже-та за миналата година с 25%, а тази година, въодушевен от постигнатите "резултати", с 50% (той си е поискал "аргументирано" това увеличение); 2) Поиска да оставим семейст-вото му настрана и чисто по човешки, ние го послушахме. Защо тогава записа 10-годишният си син като официален придру-жител на президента на олимпиадата в Лондон? И той е единственият държавен глава, който беше два пъти там. След като аз плащам, искам да знам. 3) Защо не го посъветвате, след като имате служебни отношения, да издаде спрравочник как се става милионер със спане по паркинЗите? Така ще помогне на младите хора да станат като него. 4) Не искам да коментирам зави-симостите, които много сериозно предпола-гам, че има. Kamelia Dimitrova каза: На хората все друг му е виновен, може да не си направил нищо през изминалата година, може да си лош, необразован (защото те мързи да учиш), неморален, безработен (не защото няма работа, а защото те мързи да работиш)... и затова ти е виновен Президента, Премиера, Успелите, Богатите, Умните, Добрите, важ-ното е да има виновни... Elena Milanova каза: Сцената беше кичоз-на, снимките ужасни, а словото кухо. Нор-мално е хора с някакъв вкус да се възмутят. Снимката от Аспен беше последният проб-лем на това бездарно изпълнение в стил "Размисли от Хогуортс". Albena Ivailova каза: Ако е за Първанов е аргументирана критика, ако е за Плевнели-ев – злост... Много обективно, няма що?! И откъде-накъде да е злост, нормалната ре-акция на учудване и дори потрес от нелепо-то театро. Първо – къде беше турнат прези-дента? В библиотеката на Софийския уни-верситет – защо там? Да не е завършил този университет – не. Нещо да е направил за него – не. Какво прави сред книги – да не би да е професор, докторат ли има – какво? Той има проблем с правилното изразяване и съгласуване, така че едва ли книгите са му основната референция на лицето Плев-нелиев. Освен това какво е посланието на килийната атмосфера – че е човек от наро-да, скромен и изпит. Глупости! Човекът е милионер, както знаем. Освен това се бори за модернизация на държавата и образова-нието, което никак не се връзва с образа на килийно училище, в който беше потопен. И така нататък...

Vladislav Dimitrov каза: Не е лъжа, че трябва да сме по-толерантни, но въпросът е към какво? Очевидно е също така, че г-н Плевнелиев е достигнал нивото си на не-компетентност – т.е. напуснал е нивото, в което е ефикасен, но на новото вече не функционира така добре – иначе очевидно той не е лош човек, както не сме лоши хора и самите ние – просто трябва да внимаваме кое храним с мислите и делата си – тъмната или светлата ни половина. Всичко това обаче не означава, че трябва да се подлъг-ваме от политическия популизъм – той не е създаден, за да работи за народа, както би казал Чомски. Ognyan Minchev каза: Г-жо Кенарова, ня-мам НИКАКВИ служебни отношения с пре-зидента Плевнелиев. На практика нямам и извън-служебни. Познаваме се и в редките случаи когато се срещаме на публични места се поздравяваме. Позицията ми е без отношение към личността на президента. Обсъждаме конкретен казус, който за мен е показателен за повечето или за всички нас. Нищо повече. Yavor Dachkov каза: Въпросът не е дали обичаме Плевнелиев или не, а в това, че между него и Първанов няма съществена разлика – и двамата са подставени лица и правят задкулисни услуги в интерес на няколко души срещу обществения интерес. Примерите с Първанов няма да ги давам, защото са описвани до втръсване - доста-тъчен е големият му енергиен шлем. Плев-нелиев спаси Борисов и Марковска, нару-шавайки конституцията. Борисов спаси от политическата отговорността за кандидату-рата на Венета Марковска, а самата Венета Марковска спаси от наказателно преслед-ване с изиграния театър. Ако беше прези-дент на място щеше да направи изявление по съществото на този скандал, както и на безобразното избиране на членове на ВСС. Зависимостта му лъсна най-ярко при скан-далния избор на Цацаров за главен проку-рор и тихото подписване на указа за назна-чаването му. Не говоря за грандиозната корупция на Борисов, Цветанов и ГЕРБ за която си затвори очите в продължение на изминалата година, както правеше Първа-нов за корупцията на тройната коалиция. Що се отнася до обръщението - ламарине-ните партийни шпаргалки на Първанов бяха заменени от ученически клишета, които се пишат в лексикон – ако бяхме нормална страна – нищо, но във време като днешното с разпад на социалната, здравната и коя ли не сфера, перманентна бедност и простак-мутра за премиер – това си е скандална с глупостта и индеферентността си реч. Kiril Arsov каза: Плевнелиев ще бъде оце-нен след като ББ падне от власт. Сега му е лесно. Не му се налага да мисли защото

29 изпълнява каквото му се нареди. Ще го видим след половин година. Blagovesta Kenarova каза: Г-н Минчев, от Вашия израз "помагах в кампанията му като професионалист", неправилно съм написа-ла глаголното време. Добре, "има ли сте". Но понеже отношенията Ви са били профе-сионални, той би оценил едно професио-нално Ваше мнение. Ако го харесвате в този му образ (на елф на Дядо Коледа), започ-вам да се съмнявам във Вашия професио-нализъм... Albena Shavel каза: Проблемът не е в словото. Дори не е в библиотеката и в сним-ката на американския курорт. Проблемът е в човека... Човекът-Президент (не кой да е), който озвучи и визуализира, както снимката, библиотеката, така и словото! Хората реа-гираха спонтанно и толкова негативно:

ПЪРВО, защото веднага забеляза-ха, че е Плевнелиев е изваден изкуствено от нормалното си твърде приповдигнато и глуповато държане, така че тази реч МУ СТОЕШЕ КАТО НА "СВИНЧЕ ЗВЪНЧЕ";

ВТОРО, защото висша форма на цинизъм е в новогодишната нощ един ново-богаташ - милионер, да обяснява, че парите не са най-важното... И то къде? В най-бедната държава в Европа!

ТРЕТО: защото всички си спомни-ха как и по какъв начин беше НАЗНАЧЕН на тази длъжност, за да топли мястото на своя благодетел следващите пет години. Не и отива на една марионетка от треторазрядна комедия, да ръси високопарни слова...

И така. Както вече никой и нищо не може да промени тази част от историята ни – 4 години една мутра управлява България; така и, никой и нищо не може да промени факта, че 5 години ще имаме президент-смешник... За мое голямо огорчение. Aurora Moon каза: Да пействам ли линкове от новогодишните обръщения на Първанов? Поне ще видите какво сте изпуснали... За-щото съм повече от сигурна, че както аз, така и вие, сте спирали звука на телевизора си, докато Първанов говори... Иван Иванов каза: Липсвала ни била АРИСТОКРАЦИЯТА!?? Не само, че ни лип-сва, ами трябва да сменим шапките и бом-бетата с каскетите, а обувките с лачени ЦЪРВУЛИ, защото те най-ни подхождат!!! Тук виждам едни Другарки и Другари, които не пропускат повод да се натегнат на ВЛАСТТА! Ако този президент беше моят президент, аз нямаше да забележа пробле-ма със снимката, защото Плевнелиев няма вина за това!!! Но когато президента, за когото аз не съм гласувал, е построил вила-та си на най-забраненото място на Света – на самият бряг на Черноморец, за мен той е вече НАРУШИТЕЛ НА ЗАКОНА, а не прези-дент и нищо не е в състояние да промени

отношението ми към него! И защото той е вече МАРИОНЕТКА на партията, която го направи президент!!! ... Тогава защо сте толкова учудени, че интелигентните мисле-щи хора не го обичат и одобряват и че вина-ги ще търсят повод да му натрият носа!!!? Йорданка Павлова каза: Съжалявам мно-го, но Плевнелиев е голямо разочарование. (Не че кой знае какво сме очаквали), но само подписването на указа за Цацаров е достатъчно, за да стане ясно за какъв човек става дума. Ако се беше еманципирал от ББ и ЦЦ можеше донякъде да бъде приемлив Президент, макар само фактът, че е бил министър и се е подчинявал на ББ да е достатъчен, за да не го уважавам. Yavor Dachkov каза: Току-що гледах репор-таж за гафа по БТВ. Гафът бе споменат между другото, след което пуснаха анкета със "случайни" граждани от улицата. Бяха подбрали млади хора, които издекламираха тезите на Огнян, написани по-горе - речта била човешка, за първи път президентът споменал конкретни личности и събития, имало уют и прочие. Няма случайни мину-вачи, които можете да спрете за анкета по телевизия и които да почнат да ви говорят със завършени политически тези и които следят речите на президентите и ги сравня-ват. Очевидно става дума за кризисен пи ар в който за мое съжаление участва и Огнян под формата на "спонтанно споделено мнение във ФБ. Това се планира, и съм готов да се обзаложа, че е имало събиране между хора от президентската администра-ция и съответните "експерти" като е обсъ-дена стратегия как да се действа. Току що чух, че в сутрешния блок на БТВ темата ще присъства, което е поредното доказателст-во, че интернет се очертава като водеща медия - правят кризисен пи ар на нещо, което бе дискутирано само в социалните мрежи и сайтове. Само ме е яд, защото още се опитват да ни връзват на куката, чрез уж "спонтанни мнения" пускат мюре и ни гледат сеира. Наистина има нещо ченгесарско в този манталитет. Dobri Bozhilov каза: Плевнелиев сигурно е добър бизнесмен, но очевидно е трагичен политик. Сигурно и именно затова го инста-лираха на този пост. Един клоун, който постоянно ще става за присмех, не защото е лош, а защото не е за тази работа. Сигурно и аз ще стана за присмех ако започна да свиря на цигулка. И Огнян Минчев ще стане за присмех, ако започне да коментира Айн-щайн. Ето това е Плевнелиев – успешно инсталиран на неподходящото място су-бект. Върши си идеално работата да не засенчва Боко! :-)

СТРАСТНА ПОЧИТАТЕЛКА НА ДИКТА-ТОРСТВАЩИЯ НАРОДЕН КУМИР Б.Б.

ЗАПЛАШВА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ С “ПОЧИВКА НА ЕДИН СЕВЕРЕН ОСТРОВ”!

януари 2, 2013

Тия дни имах късмета да срещна

една типична страстна поклонничка на г-н Премиеро, на “бати Бойко”, както тя влюбе-но го нарича – една почитателка на неговия мъжки чар, предполагам. Намерих я като заложих подобаваща “стръв” във Фейсбук, а с тази стръв улових богат улов, пребогат в смисъл на основа за добиване на матрьял за изследване на психологията на масовия почитател на нашия народен кумир; и поне-же пооредяват почитателите-почитателките на кумира, толкова по-ценен е този матрьял. Ето, четете, дивете се, че такова нещо е възможно; аз значи написах следващото по-долу, а пък след него давам разразилата се след това “дискусия”, в която бях порядъчно оплют от горещата фенка на банкянския херой:

Следва цитат от безсмъртните “мисли” на дървения “философ” от милици-онерската школа в Симеоново Боко Бори-сов; дръжте се здраво за стола да не падне-те като прочетете цитата:

“Когато казвам “аз” – това е съ-бирателен образ на партия, правителст-во, министри, проектанти, строители, екипи. Заслугата ми е, че съм ги събрал. Затова казвам “аз”. Нямам претенциите да съм всë и вся… Нито съм монумент, нито съм паметник.” ДИСКУСИЯ: Ангел Грънчаров каза: “От дистанцията на времето виждам, че почти целият ми личен живот е само в грешки…” – бил казал Боко; то скоро ще се разбере, че и общественият му живот е само в грешки… Димитрия Андонова каза: Г-н Грънчаров, чета, чета и не разбирам какво против има-те срещу бати Бойко. Аз ли съм сляпа или вие пишете, а пък нищо не казвате?

Та питам ви аз вас, колкото и да си безгрешен, възможно ли е да ръководиш едно стадо овце? И ако да, кажете ми как? Ангел Грънчаров каза: Вашият “бати Бой-ко”, уважаема госпожо Андонова, олицетво-рява съвършено друг културен тип, друг тип

30 човечност даже, ето на тази основа са раз-минаванията и несъгласията ми с него. Имам други изисквания към тия, които имат моралното право да управляват България, на които Боко съвсем не отговаря. И затова смятам, че за доброто на България той трябва да бъде изритан колкото се може по-скоро от властта… Димитрия Андонова каза: Г-н Грънчаров, бати Бойко поне умее да олицетворява друг културен тип, докато вие олицетворявате махленската клюкарка, която по цял ден от скука, дъвче своите съседки. И кой сте вие за да изисквате от Премиера? Премиерът трябва да изисква от вас и такива като вас. Вие имате титла философ, но като чета вашите публикации, разбирам, че сте на светлинни години от философията. Затова, аз мисля, че ако у вас имаше поне капчица философия, щяхте да разберете, че вашето място не е във публичното пространство. Забележете моля, че употребявам думата мисля, същото, вие се изразихте със думата смятам, а смятането уважаеми г-н Грънча-ров е във математиката. И в заключение, искам да благодаря на бога, че предишните философи не приличат на вас, защото ако приличаха, краят на света щеше отдавна да е настъпил. Весел и спокоен ден г-н Грън-чаров! Енчо КЪРМАКОВ каза: Г-жа Андонова, отдавна се колебая да установя дали Бъл-гария е имала досега по-прост и необразо-ван министър-председател! Много се доб-лижава до Тато! Затова го и възкресява. Димитрия Андонова каза: Г-н Кармаков, вие ако бяхте толкова умен, колкото ви се иска да изглеждате в очите на тълпата, нямаше да се колебаете да го установите. Бате Бойко много се доближава до Тато, но не е Тато, защото ако беше Тато, вие, Ангел Грънчаров и стадото, което водите, щяхте отдавна да сте на почивка на един северен остров. Ангел Грънчаров каза: Другарко Андонова, оплюхте ме, “разжалвахте” ме, явно също така много жалите, че не можете да ме пратите на “слънчевия остров Белене”! Владеете милиционерската логика на своя кумир, другаря Боко, няма що! Не зная дали съзнавате колко много се излагате, защи-щавайки недоразумението Боко, което по благоволението на кагебистката мафия и олигархия е начело на България в този момент – за срам и позор на България! Явно не можете да го осъзнаете това. Хубавото е обаче е, че такива като Вас куриози се бро-ят на пръсти, толкова сте малко, че общест-вото се пита дали не се държите така само защото ГЕРБ-овашката власт ви плаща щедро за да дрънкате и пишете тия глупос-ти – така както плаща на Бареков и на още неколцина медийни мерзавци. Вие сама

можете да признаете, ако искате да си облекчите съвестта, добре ли Ви плащат за да се излагате така хубаво? Toly Узунова каза: Явно за другарката “Бати Бойко” е квинтесенция на държав-ността. Фактът, че много скоро няма да има народ, който той да управлява, явно не я притеснява и нищо не и говори. Димитрия Андонова каза: Гражданино Грънчаров, чета, чета, и не разбирам, какво против имате срещу г-н Борисов и неговата партия. Аз ли съм сляпа, или пък вие пише-те и нищо не казвате. Значи, едните са крадци, другите са убийци – Борисов бил прост, убиец. Та питам ви аз пак вас, въз-можно ли е колкото и да си умен и безгре-шен, възможно ли е да ръководиш едно стадо заблудени овце, и ако да, кажете ми как? Аз предлагам вие и стадото след вас да спрете да си плакнете големите усти върху г-н Борисов, защото на човека, ще му се наложи да тегли кредит, за да си плати сметките за тока и водата.

Нещата са прости, вие определяте себе си, като гражданин-философ. Точно такива хора и трябват на България. Предла-гам на следващите избори да изберем вас за премиер. Но и да искаме да ви изберем не можем, поради едничката причина, че вие не искате да бъдете премиер. Не иска-те, защото не можете да бъдете. А дори и да станете – какво ще направите? Гаранция ви давам, че ще изсерете едно голямо лай-но в и без това препълнената тоалетна, наречена България. Толкова голямо, че ще ми замирише чак на мен.

А аз гранко, от пет години работя в Атина и си изкарвам прехраната с честен труд. Сега разбра ли бе гранко, кой е дър-вения философ на г-н Борисов? Но дори да си разбрал, ти никога няма да ме видиш, защото мене ме виждат само най-достойните. А ти селска клюкарко, нямаш място сред тях. И за да те довърша на цяло, ще ти кажа, че и цял живот да се дъвчеш с мен, пак няма да ме сдъвчеш, защото аз съм пътят, истината и живота!!! Ангел Грънчаров каза: Другарко Димит-рия, така и не се разбра на какво се опира, в какво се корени голямата Ви и така страстна любов към г-н Премиеро, към бати ви Боко: на големия му акъл ли, на мъжественото му лице ли, на честния му досегашен живот на една редова мутра-бандит ли, на големите му държавнически заслуги ли, на какво друго ли?! Бихте ли имала добрината да ме посветите в какво се покои Вашата толкова страстна любов и преклонението Ви към г-н Премиеро? Е, да речем, Вий лично изпитва-те някакви непонятни и за Вас самата страстни женски чувства към мъжествения ни Премиер, но това, съгласете се, не е достатъчно основание и нам да натрапвате преклонение към фигурата на новия дикта-

тор на България, която ще я закопае без да му мигне окото. А аз не съм съгласен да жертвам Българията заради Вашите женски чувства към г-н Премиеро, който при това е самотен, сиреч, нищо чудно жени като Вас да го подкрепят така страстно само с тай-ничката надежда да ги забележи и да бла-говоли един ден да ги осени с мъжката си милост. Разбирате ли сега колко опасна за България е Вашата толкова страстна любов по Премиеро-Мачо от Банкя, който, ако сме честни, разбира от управление на държава толкова, колкото едно магаре разбира от военна музика. А това е опасно за държава-та, имам предвид не музикалните способ-ности на магаретата, а държавническите “умения” на Вашия любим Премиер, сфаща-те ли за какво именно става дума и колко опасна за страната е Вашата страст към г-н Боко?

Това написах на другарката Ди-митрия. Сега ще чакаме да изригне и да избълва поредната си порция чувства неж-ни към бати си Боко – и на люта ненавист към мен, дето така грозно петня светлото лице на сърдечния й кумир. Очаквайте сензационни новини в тази връзка съвсем скоро…

ДОБРОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА, ТЯ ЩЕ НИ ПРЕДПАЗИ ОТ ДУХОВНАТА СМЪРТ...

02 януари 2013, сряда

Да, не красотата, а добротата ще

спаси света. Красотата, струва ми се, е нещо бездушно, студено, надменно, докато добротата е нещо съвсем душевно – и топло, трептящо от човечност. А този наш зъл свят, раздиращ се от лицемерие и зло-ба, има нужда от душевност, сиреч, от чо-вечност, другояче казано – от доброта. Нашият зъл и студен свят има нужда от повече топлина – от повече човечност. Човечеството се е обезчовечава с ускорени темпове, тази тенденция обаче трябва да бъде спряна. На нея трябва да й се проти-водейства. Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да си обединят силите. Как може да стане това? Какво трябва да направим в тази посока – ето за това ми се ще да разсъжда-вам тази сутрин.

Не крия – силно съм обезпокоен. Успоредно с отслабването на духовната мощ и помръкването на възвишеността на християнството силите на злото заякват, набират непрестанно мощ. И, което е най-лошото, стават все по-коварни: слагат си маската на "добротата", злите хора се прес-труват на добри, лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Да, коварството на извечния враг на добротата, коварството на злото, е в наше време колосално по размах и сила. Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? Усещате ли

31 мерзостта на медийните мерзавци? Усеща-те ли гаврите, на които сте подложени? Усещате ли лицемерието, в което сме пото-пени отвсякъде? Не го усещате, нали? Ето, точно в това се корени целият кошмар: не усещате гнусотията на многоликото зло, чиято инвазия е в невероятен възход! Там е целият проблем. Човечеството се е обез-чувствило, безчувствеността е тоя камшик, който плющи връз главите ни, а ние не го усещаме. Другото име на обезчовечаването е обезчувствяване. Станали сме безчувст-вени, там е проблемът. Да, там е целият проблем. Обезчовечилият се човек го е сполетяло това понеже е станал безчувс-твен. Нашата човечност се корени в спо-собността ни да реагираме емоционално, да имаме чувства, да чувстваме. Нещо тук, в тази сфера, съвсем не е наред. Как да се обоснова ли? Примери безброй, ала не ги забелязваме. Ето един пример, криещ цяла символика.

Казаха го по новините. Не сте му обърнали внимание най-вероятно. Двама младежи, единият на 17 години, другият не помня на колко, май беше малко по-голям, отиват при 85-годишна бабичка, която има-ла доверие на този изверг, щото той с баща си идвал да й върши някаква работа. Баба-та им отворила и ги пуснала. Като влезли, започнали да я... убиват! За да й вземат пръстените: две златни пръстенчета й взе-ли, общо тежали тия пръстенчета 8 грама. Като взели пръстените, доубили бабата (!), за да са спокойни, че няма да ги издаде, излезли си тихо и отишли в заложната къ-ща. Там получили 240 лева, които си разде-лили по братски, по равно. Това станало в навечерието на посрещането на нова годи-на, ден-два преди 31 декември. Явно не са им стигали парите за новогодишното тър-жество. Ето така си набавили парите. Тол-коз.

Какво има повече да коментирам? Не е страшно, така ли? Голяма работа, убили някаква бабичка! Тя, бабичката, и без това си е била стара, а то да живееш на такива години живот ли е изобщо? С такива пенсии да се живее живот ли е - или изтеза-ние? Младите просто направили на бабич-ката една услуга. Спасили я от мъките и страданията да дълбоката старост. Трябва да им благодарим за това, което сторили, а не да ги мъмрим! Айде де, голема работа, че били убили една предъртяла самотна бабичка!

Друг пример. Новият ни президент изнася първото си новогодишно послание. Чете някакви непоносими банализми-алаба-лизми. Сякаш сме деца, сякаш сме малоум-ни, ни поучава с някакви изтъркани общи фрази и клишета, някакви страшно лице-мерни думи се леят в този особен момент! Кой ли пък се вслушва в тия думи в такъв момент? Капчица идея няма в това посла-ние! От него струи, лее се поток от сивота, вещаещ, че пребиваваме в някаква ужасна

духовна пустиня! Как пък не можа да засег-не някакъв значим проблем, да каже нещо по що-годе вълнуващ начин?! Не, няма такова нещо.

Страшни банализми-алабализми!

Аз такива банализми и алабализми скоро не бях чувал. Цели пет минути нищонеказване! Ужасно празнословие. Словоблудство, пълен разврат на празнословието! Наглецът Гоце пък всяка година направо си четеше все едно и също послание! Крещяща без-личност! Начело на държавата си слагаме винаги най-големи безличници! И наглеци. И дори не усещаме това! Изобщо не се безпо-коим за нищо.

А пък с такъв мил гласец пронесе словото си г-н Президентът?! Леле-мале! Думи нямам вече! Ето, чуйте го сами, аз какво да коментирам повече:

Ще каже някой: ами ти, нещастнико Грънчаров, нали уж апелираш за повече доброта, ами ето, нашият мил Президент е самата доброта, какво искаш повече?! Тол-кова ни е добричък, милият, ти какво искаш повече, да се разтопи от доброта ли?! Зас-рами се де: той е пределно добър, той е самата доброта, ти уж искаш да ставаме по-добри, а в същото време го кориш, сам не знаейки за какво?! Смахнат човек си ти, Грънчаров, голем нещастник си ти!

Да, Плевнелиев в тази своя реч е самата доброта, разтапя се от доброта, от една захаросана, лустросана, блудкава доброта. От една показна, крайно лицемер-на доброта! Иска се малко усет, за да усети човек това, за което се опитвам да намекна. Чак пък толкова добър да си не е хубаво, мама му стара! Мило, добричко се държи нашият любим Президент, разтапя се от доброта и миловидност, ах, колко ни е доб-ричък той?! А ний, представете си, сме нещо като малки дечица! Ах, каква идилия?! Да се прегърнем, мили дечица! Да плеснем с ръчички и да се прегърнем! И едно хорце

да му ударим, искате ли?! Леле, най сме веч страната на приказките! Злото у нас е победено окончателно!

Е, има някакви злобни идиоти като тоя нещастник Ангел Грънчаров, които от нищо не са доволни, ето, сега пък протести-ра, че добричкият ни президент се разтапял от доброта, и какво, моля ви се, иска още тоя нещастник?! Кой смущава там идилия-та?! Имаме си всичко, от какво да недоволс-тваме: Президентът ни е добричък, а пък Премиерът ни е мачо, той е пич отвсякъде, откъдето го погледнеш! Всичко си имаме, ето, дори и магистрали веч си имаме, що друго да искаме?! Да, ний сме страната на приказките, тук всички сънища се сбъдват! Ах, колко много доброта има у нас! Парад на добротата! Парад на лицемерието! Отв-рат! Пълна отврат! Гнус!

И аз искам, апелирам за... добро-та?! Ние се давим от доброта, а той, мерза-вецът, иска още доброта?! Пълна лудница! Какво искаш още бе, нещастнико?!?

Другояче исках да протече тоя текст, ала заорах в друга почва и май всичко отиде по дяволите. Всъщност защо да е отишло по дяволите?! Мисълта ми е все тази: злото, турило си маска на безпределно фалшива и лицемерна доброта, трябва да привикнем да го различаваме именно като зло. Да не допускаме подмяната. Щото ако допуснем злото, маскирано като добро, да минава и да бъде възприемано за добро, тогава горко ни! Лъжата, ако я приемаме за истина, също е извратено – позволете ми да добавя и това. А у нас лъжите отдавна минават за истина; в същото време у нас истината се приема за проява на лош вкус; тя отдавна е в немилост.

Лъжците у нас триумфират и пара-дират. Новогодишното обръщение към нацията на нашия миловиден Президент бъка от лъжи! Той се гаври с нас, а пък кожата на невинно агънце, която си е на-метнал, е за да бъде скрита вълчата приро-да на тая безскрупулна и арогантна власт! Нему тази роля е отредена. За да ни прис-пива се държи така с нас, сякаш сме мало-умни деца, не за друго! Това е лицето на коварството на злото, което ни души и зали-ва отвсякъде. Нещата съвсем не са безо-бидни. Напротив, страшно е ако не реаги-раме. Ако се оставяме да се гаврят с нас, ще ни превърнат в нация от идиоти! Прочее, дали вече не са на път да го постигнат?! Дали вече не са го постигнали?!

Спасението е в това: здрава чувст-вителност. Силна чувствителност, неизро-дена чувствителност. Когато някой бълва лъжи, моментално да усетиш и да се отвра-тиш от лъжеца. И моментално да възропта-еш, това се иска. Да не мълчиш. Да реаги-раш мигновено. Ако трябва да псуваш. Не реагираш ли, значи се примиряваш. Трябва да се стараем да сме нормални. На мерза-веца директно в очите да му кажеш: ей, мерзавецо, така, както си я подкарал, няма

32 да я бъде! Така не стават тия работи! Ти мен за какъв ме мислиш бе?! Ето, когато Кеворкян прави своите уж умни мерзости, да не търпиш, а да реагираш. Дори само с превключването на друг канал. Където ще ти се умилква един друг мерзавец. пълно е с медийни мерзавци у нас, това поне не сте ли го забелязали?! Да изброявам ли? То ми е неудобно да ги изброявам всеки път. Виж, свестен човек и, опази Боже, журналист, да срещнеш у нас, е същинско чудо! Почти вече няма такива. Не, няма. Какво стана с Кулезич?! Купиха ли я за добри пари? Къде е Иво Инджев? Ами Иво Беров? Да, ама Карбовски е тук...

Страшна работа! Мерзавците оба-че са навсякъде и ликуват. Публиката тъпо мълчи и гледа изпод вежди. Не зная докъде ще доведе тази агония. Този парад на мер-зостта. Дядо ви Николай е ваш "нравствен ментор". Каква извратеност?! Майчице мила?! Или Кирил Варненски?! Боже, защо допускаш такива гаври?! Какъв ли урок така мъдро ни изнасяш като си допуснал тия мерзавци така да се гаврят с нас? Знам, изпитваш ни, така е. Но мнозинството от нас са бавномислещи, направо немислещи, тъпички ученици са, това е положението. Не им пука за нищо. Ето това също е страшно.

Мен не ме успокоява това, че съ-щото било по целия свят. С медиите било същото, същият разгул на безнравственост-та шествал по света. Не, не съм съгласен. Има страни в света, където хората не са изгубили здравите си инстинкти към добро-то, към приличното, където умеят да се възмущават когато мерзавците се опитват да ги правят на луди. Има и такива страни със здрав морал, ала и там положението е разклатено отдавна. Нещата не вървят на добре. Изобщо даже. Непростимо е да не се безпокоим за това накъде е тръгнал светът. А добротата наистина ще спаси света. Но автентичната, истинската, човечната добро-та, не онази фалшивата, лицемерната, не онази гнусната "доброта" на лицемерите. Тази ми е мисълта.

За това роптая тази сутрин. Да се научим да различаваме едната от другата "доброта". Злото, маскирано като "добро", е най-страшно. Повярваме ли му, презрем ли автентичното добро, вече съвсем сме загу-бени. Станали сме духовни мъртъвци. Ето срещу това аз роптая. Не трябва да допус-нем да се превърнем в нация, съставена от духовни мъртъвци. Трябва да се противо-поставим решително на духовната смърт на нацията ни. За това аз апелирам. Трябва да се предпазим от смъртта на човечността – това аз разбирам под духовна смърт. От нея обаче сме застрашени. Трябва вярно да разпознаем откъде иде опасността...

Около нас е пълно с духовни мър-тъвци. От човеци, чиито дух е погинал. От човеци, чиято човечност е отишла по дяво-лите. От човеци с извратена човечност – пълно е с такива, нима не го забелязвате?

Пълно е с човеци, които не долавят когато нечия човечност е погинала. Пълно е с човеци у нас, които са извратени дотам, че се радват и благославят духовните мъртъв-ци – и ги провъзгласяват за свои кумири! И за свои герои. Ужасна вакханалия на амо-рализма се вихри наоколо, нима не сте го забелязали? Пълно е с човеци, които се възторгват от гледката на убитата и разтер-зана човечност: ето това вече наистина е страшно – ако ме разбирате какво искам да кажа. Ако ме разбирате какво казвам. И от какво се безпокоя...

Спирам дотук. Още много може да се пише, ала ми се отщя. Спирам, помисле-те над думите ми – ако можете. Ако изобщо сте стигнали дотук, до края на това есе. В което силно се съмнявам. Тия, дето са прочели дотук това есе, за тях работите не са безнадеждни. Но ония, които с прозявка са прочели само заглавието и са минали на друга страница, на тях как да помогнем? Не е лесно, но трябва да опитаме. Всяка душа на човек може да бъде спасена, нито един човек не е опорочен дотам, че да е погинал завинаги. Винаги има шанс всеки да се спаси. Да спаси душата си. Да се покае. Да отрезвее. Има такъв шанс. Аз в това вяр-вам. В това е вярвал и Христос. Нищо че са го разпъвали на кръста, пак е вярвал, че доброто има шанс. Даже на кръста е помог-нал да бъде спасена една душа – на единия от двамата приковани до него разбойници...

И е продължил да работи все в та-зи посока – с възвишения пример, който ни даде нашият толкова човечен Бог. Трябва да продължим и ние, всеки прикован на своя си кръст, да работим за тържеството на благородното Христово дело по спасение на човечността – и на добротата, която наистина ще спаси света. Този е пътят. А вървящите по този път сме малко, но ще ставаме повече. И в това вярвам. Не е леко, но не трябва да се отчайваме. Нека да завърша с това:

Хубав ден ви желая, ден втори на новата 2013-та година! И светла да е новата година, желая ви да бъде изпълнена с най-благородни за вас дела! Бъдете човечни – това ви стига! То е първото, то е и предос-татъчно: всичко останало произлиза от това. Грижете се най-вече за човечността си. Насърчавайте истински човешкото у себе си. Бъдете добри – това е първата и най-ефикасна грижа за нашата застрашена човечност. Този е пътят, водещ до спасени-ето. Да спасим душите си, да спасим духа, оживяващ душите ни – този е пътят.

Толкова е просто всичко: бъди до-бър – и ще спасиш душата си! Ще спасиш човека в себе си! Ще помогнеш за спасени-ето на самата доброта – сиреч, на човеч-ността в нашия прогизнал от злоба и от фалшива, от лицемерна "доброта" свят. Струва си да се живее за това; то е същинс-ка духовна мисия. Но да спра дотук, щото това вече е нова тема...

Какво съдържа новата – 3 (10) от го-дина 4, 2012-та – книжка на списание ИДЕИ

СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Поклон пред паметта на човека и философа Аристотел Гаврилов За Аристотел Гаврилов – с благоговение ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ Съобщение от Градската библиотека в Самоков С удоволствие чета сп. ИДЕИ – това произ-ведение на философската жажда! Някога духът беше бог, сетне стана човек, а ето че става вече сган То затова и съществува сп. ИДЕИ: да по-могне поне малко да се развидели, да се разсее тъмнината, в която пребиваваме За лъскавата шарения по вестникарските будки – и за обречеността ни на пошлостта Открито писмо до народните представите-ли, призоваващо ги към велик нравствен подвиг И в наши дни има хора, способни на постъп-ки, водени от най-чисти идеалистични под-буди Вместо да помъдряваме, с годините изг-лежда оглупяваме – детството ни сякаш е най-мъдро До 50% отстъпка от цената на ония, които искат да помогнат за разпространението на списание ИДЕИ Списание ИДЕИ си намери даровит автор, а пък българската духовност – един от най-добрите ù съвременни дейци ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА Точно изложение на православната вяра Преподобни Йоан Дамаскин (ОЩЕ >>> в списанието и в неговия блог)

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧ-НОСТТА HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488