ГЛАВА 7

СЪЩНОСТ, ФОРМИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ И НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА

Настоящата глава трябва да даде само първоначална представа за същността, формите и природата на капитала, предвид изключителната му важност за икономиката. Още повече, че съвременните стопанства са капиталови по произход и по функционалност.

7.1. Същност и структура на капитала. Превръщане на парите в капитал.

Капиталът е една от възловите и фундаментални категории на икономическата теория. Епохата на капиталистическото стопанство е в същото време и онзи исторически период, в които се развива класическата политическа икономия, т.е. това е периодът на същинското изграждане на икономическата наука като клон от социалното познание. Всеки един от колосите на класическата икономическа теория са дали своя принос за идследване природата на капитала, неговите форми и метаморфози, извели са законите за развитие на капиталовото стопанство. Натрупванията в икономическата теория през 18 и 19 век намират своята зрелост и по-нататъшното си развитие в неокласическия синтез през 20-ти век, оформил се като доминираща парадигма и прагматично ориентирана икономическа теория за съвременния пазарен свят. Ето защо и в настоящото изложение според приетия методологичен подход ще си служим с неокласическата парадигма в икономическата теория и в частност спрямо капитала като производствен фактор, наред с труда, земята и предприемачеството.

Капиталът като икономически феномен

Като категория на икономическата теория, с капитал означаваме всеки иконономически ресурс, който във времето и в неговата пазарна функционалност осигурява прираст на дохода и богатството в различните му форми. Тук понятието прираст се използва, за да се покаже, че това е надбавка над предишната величина на стойността. Тя е изразявала статуквото преди съответните икономически въздействия. Така, в един по-широк смисъл, светът на икономиката е заложен на прираста на стойността и богатството. Този прираст показва създаване на стойностни и материално веществени елементи на продукта свръх онова, което е необходимо за издръжката на пазарните субекти, които го създават. При дефинирането на капитала има два подхода, които не си противоречат един на друг. Те отразяват две страни на една и съща субстанция. Първият свързваме с обстоятелството, че капиталът като производствен фактор е резултат от предшестващата дейност на хората. Това е всичко в наличност, което е извън труда и земята като производствени фактори. При взаимодействието между човека и природата, които са първичните производствени фактори, се появява резултатът под формата на някакъв продукт. По-голямата част от продукта по форма е предназначен за текущо потребление, а другата по-малка част формира запас, който да служи за бъдещо производство. Този запас е средство за умножаване на богатството чрез

1

прираста над първоначалното му състояние. Прирастът от своя страна може да се създаде единствено в системата на производството. Вторият подход е свързан с парите като еманация и субстракт на богатството, което може да се увеличи, когато се вложат и потребят за производителни цели. В резултат на това, получения прираст на стойността /защото парите са израз на стойността чрез цената/ изразява нейното самодвижение и нарастване като увеличаваща се стойност. Зад нея също се крие прираст на материално и нематериално богатство. То увеличава шансовете на потреблението в бъдещи периоди, за сметка на текущото му ограничаване. На практика двете страни на процеса на формиране и използване на капитала са взаимно свързани и обуславящи се. Тези характеристики вървят паралелно и са неотделими една от друга. В основата им стои изведеното от А. Смит делене на всяка стока на потребителна и разменна стойност. Капиталът, както и всеки икономически ресурс е стока и притежава тези две страни. Освен че е прираст и нарастващо като стойност богатство, капиталът има и други измерения. Зад общата му дефиниция, която е прекалено абстрактна, стоят негови конкретни форми, които непрекъснато се развиват и изменят исторически.Според първия подход, още преди да се появят парите, вече има капиталови наличности под формата на примитивни оръдия на труда, увеличаващи производителността на съответната дейност в първобитните общества. Праобразът на капитала, преди развитието на пазара, свързваме с първите образци трайни пособия за защита или за въздействие върху природата сечива, и приспособления, улесняващи трудовата функция или увеличаващи производителната сила на труда. Това са и първите икономически блага с увеличена трайност на тяхното използване, без което капиталът във всичките му разновидности и форми не може да съществува. Следователно капиталът, както и повечето икономически феномени, е възникнал далеч преди обществото и науката да са се произнесли за него. Прирастът съпътства развитието на човешката цивилизация и е материална основа на прогреса. Неговото наличие е позволило с развитието на разделението на труда, някой да се занимава с наука, изкуство, поезия, обучение, управление и други дейности, преодолели границата на борбата за насъщния, т.е. за задоволяване на потребностите от чисто материален характер. Погледнато строго научно, не всеки прираст е капитал. В биологичната среда, в растителния свят и други елементи на природната среда наличието на прираст не оформя непременно съответната капиталова компонента. Тя не е социална по своята природа, а икономиката като дейност и познание е обществен феномен. Тук става дума за всеобщо свойство, породено от качеството на природната среда да създава прирасти. Едва по-късно, това свойство се е пренесло чрез човешката дейност в икономиката и обществото. Акумулацията на ресурсите в природната среда, които са възпроизводими и са заложени на прираста като свойство на всички живи организми се подчиняват на всеобщи и специфични природни закони. Това универсално свойство на средата по-късно се проявява чрез човешката дейност като елемент и свойство на социално-икономическата среда. Според Маршал, Маркс и класиците създатели на икономическата теория, първичните производствени фактори са човекът и природата. И сега изучаващите тази теория следва да знаят знаменития постулат на Уйлям Пети, че “трудът е баща на общественото богатство, а земята е неговата майка”. Ако човекът и природата не създаваха прираст, нямаши тази характеристика да се прояви и в продукта от тяхното взаимодействие като капитал.Това свойство стои в основата на капиталовите стопанства в миналото, сега и в бъдеще. Това е така, защото човек

2

преобразува средата, облагородява я, но той е част от нея. Според съвременното разбиране, хората могат да осъществяват в своята целенасочена дейност онова, което по принцип осъществява и самата природа. Това позволява да се прояви прираста в системата на общественото производство вече като икономически феномен и да приеме формата на капитал като вторичен фактор на производството. Капиталът е присъща характеристика на стопанството на определен етап от неговото развитие. Първоначално, възможностите на хората да въздействат върху средата са били твърде символични и незначителни, с оскъдни елементи на прираст и натрупване. Това обстоятелство се е отразило върху продължителността на периода, през който човечеството е пребивавало в неразвито или първобитно състояние. Въпреки това обаче, още тогава се явява възможността за създаване на средства за въздействие върху средата, които усилват възможностите на човека и човешките съвкупности. В исторически аспект това са първите елементи на материалното богатство като капитал.

Капиталът е обществен феномен Той е резултат от непрекъснато повтарящи се дейности в обществото, като изразява прираста над онова, с което е разполагал индивида, общността или нацията. Това е причината той да бъде вторичен ресурс и фактор на производството. В процеса на тази целенасочена дейност и на определен етап от развитието на човешката цивилизация, той достига до възможността така да преобразува природната среда, позволяваща му да създава особен, траен и производителен ресурс, несъществувал в готов вид до проявлението на съответната икономическа дейност. Този ресурс е особен, защото от една страна е условие за съответната икономическа дейност, и в същото време – резултат от нея. В тази си двоякост той получава свойства, които не са характерни за природата, земята и човека. Капиталът се превръща в социален феномен- той умножава човешките сили и заедно с това е израз на нарастващо богатство. Като резултат от човешката дейност, капиталът вече има самостоятелно битие. От една страна това умножаващо се богатство изгражда внушителна капиталова структура като израз на постиженията на материалната култура на съвременните общества. От друга страна е икономическото битие на капитала. То е свързано с формирането на дохода и деленето му на текущо и отложено потребление. Когато една част от създавания доход се заделя като “жертва” от текущото потребление в името на увеличаващо се потребление за бъдещи периоди, в икономически план възникват множество въпроси. Като форма на материалното богатство, капиталът може да бъде обобществяван, а обществения капитал – приватизиран.Бидейки резултат от предшестваща дейност на хората, веднага възникват въпросите кой създава това богатсво, кой е неговия собственик, правомерни ли са актовете на национализация на капитала със или без компенсация на собствениците, каква да бъде оценката на капиталовите активи спрямо времето или при смяната на собствеността върху тях. Превръщане на парите в капитал

Природата на капитала може да бъде разбрана с развитието на паричната форма и основните функции на парите. Със своята богата функционалност, парите са един от символите на пазарното стопанство. Развитието на потенциала на паричната форма свидетелствува и за развитието на пазарния процес като такъв. Така, от някаква гледна

3

точка можем да твърдим, че капиталът е рожба на развитието на стоковата форма на продукта и на съответната висока степен на развитие на функциите на паричната форма като неразделна нейна част. Когато парите изпълняват функцията на средство за размяна, те обслужват обръщението на стоките и разменния процес, обусловен от разделението на труда. Тогава е в сила зависимостта: Стока – Пари – Стока. Една стока се разменя за друга стока чрез посредничеството на парите. Знаем, че при размяната действа принципът на еквивалентността, или размяната на еднакви стойности чрез цената като форма на икономическа метричност. Когато в пазарния процес търсенето съвпада с предлагането, вероятността цената да е равна на стойността е най-голяма. Като разменно средство парите не са капитал, но позволяват или съдействат за неговото възникване и самодвижение. От предходната глава знаем, че парите са средство за измерване на стойността, те съдържат в себе си “единицата мярка”. Независимо дали е разходна или полезностна, тази метричност е в състояние да даде “икономическо правосъдие” чрез оценката на стойностната субстанция, съдържаща се в съответния пазарен продукт. Парите са универсално средство за сравняване и съизмерване на иначе несравними неща. “Тъй като парите са средство за размяна, пише Смит в “Богатството на народите”, когато имаме пари, ние можем по-лесно да си доставим това, което ни е нужно, отколкото чрез която и да било друга стока. Ние винаги установяваме, че главното е да получим пари. Имаме ли ги, не е трудно да си купим по-нататък всичко. Тъй като парите са мерило на стойността, ние оценяваме стойността на всички други стоки с количеството пари, срещу които те се разменят”. И по-нататък: “Да забогатееш, значи да направиш пари: с една дума, в обикновения език богатство и пари се смятат във всяко отношение за синоними”.1. А. Смит, “Богатството на ..” ИК “Рата” С. 2006, с. 404. Доколкото парите символизират богатството и при тяхната наличност в разменния процес можем да се снабдим с всичко онова, което ни е необходимо, парите са в основата на подхода за разбиране природата на капитала, на неговото проявление във всичките му многообразни форми. Това е така, защото в резултат на акумулацията и натрупването на богатството чрез прираста, онези, които разполагат с парична маса в един определен момент сами решават каква част от нея да изразходват текущо за потребление и каква част да формира отложено потребление.Лишаването от текущо потребление за сметка на увеличаване на богатството и потреблението в бъдеще е въпрос на избор от пазарните субекти. Това свойство на парите да бъдат концентрирано богатство и да се натрупват, позволява на определен етап от развитието на пазара и пазарната производителност една част от парите да се влагат не за производството на стоки за текущо потребление, а за производително потребление чрез производството на стоки, които ще послужат за бъдещо производство в много по-големи мащаби, спрямо предходното състояние на процеса. Заслугата за това е във формиралия се и вече функциониращ капитал. Щом капиталът е приведен в действие, той може да създаде умножаващо се и нарастващо богатство. По неизбежност, той е обагрен от паричната форма и стойностната характеристика на продукта. Така, парите са само пари, когато обслужват размяната и са мярка на стойността, без да бъдат капитал. Парите се превръщат в капитал тогава и дотолкова, доколкото се влагат производително. Или, което е същото, когато с тях се закупуват всички елементи, нужни за функционирането на производствената система и след това се реализира самия производствен процес. Чрез реализацията на производствената функция се “завъртат” парите, а като резултат ще се произведат още повече по

4

стойност, а и в натура стоки и услуги, както за потребление от домакинствата, така и за производствено потребление на бизнеса. Тогава капиталовото движение чрез парите се изразява със зависимостта: Пари – Стоки – Пари с прираст. Капиталът от една страна е неразривно свързан с парите, те самите се превръщат в капитал при определени условия, но от друга страна капиталът е натрупано, функциониращо и нарастващо материално и нематериално богатство. Като материално богатство, индустриалният капитал съществува под формата на всичко онова, което не е труд и земя. Т.е. всичко онова, което е резултат от взаимодействието между човека и природата и се е създало като вторичен резултат и условие за последваща производителна дейност, може да се нарече капитал. Това богатство на капитала позволява да се погледне на него като на съвокупност от множество определители, преходни форми и метаморфози. Капитал и капитализъм не са едно и също нещо.

Вече уточнихме, че парите се превръщат в капитал, когато могат да бъдат вложени производително. Те ще послужат да се закупят ресурси от всякакъв вид, както и да се създаде продукт, превишаващ продукта и резултатите от производството преди реализацията на този процес. Поради тази причина, още с развитието на функциите на парите, далеч преди утвърждаването на индустриалната епоха, възниква най-древната форма на капитала, свързана с лихварството. Лихварският капитал на практика не е производителен в непосредствения смисъл на думата. Той дори не е непременно израз и на вътрешна метаморфоза, макар че може да послужи за търговска или друга дейност. Парите сякаш създават повече пари и като че ли раждат малки. Пари, и след определено време – пари с прираст. Това е капитал, но преди индустриалната епоха не е капитализъм. Движенето на лихварския капитал се изразява със зависимостта: Пари – Пари с прираст. Още по показателно в исторически план е превръщането на лихварския капитал в търговски. Дълго време преди капиталистическата система на стопанство, свързана с индустриалния капитал, в определени общества господства търговския капитал. Появяват се търговски градове и нации, обособяват се търговски центрове и територии, утвърждават се маршрути, преодоляващи огромни разстояния. В края на господството на търговския капитал се заражда меркантилизма като икономическа школа. Когато доминира търговската форма на капитала е било естествено и господстващата икономическа парадигма да бъде свързана с търговията, търговския капитал, както и с отъждествяването на богатството под формата на парично богатство. Едва по-късно – след първата индустриална революция, класическата икономическа теория възприема друг критерий за богатството – това е производството на стоки от всякакъв вид. Установява се господството на физическия капитал като форма на материалното богатство, което само формално дава основание за отъждествяване на понятията капитал и капитализъм. Капитализмът е историческа форма на стопанство, като в етимологията на израза е вписан капиталът, но не като лихварски или търговски, а индустриалния капитал. Това са други доминиращи персонажи – вместо едри земевладелци - собственици на крупен индустриален капитал и затова наричани капиталисти. Вместо свободни или крепостни селяни – наемни работници. От 80-те години на 20-ти век обаче най-развитите индустриални пазарни стопанства започнаха на навлизат в нов етап от своето развитие. Оформя се преход към

5

общество, което обикновено се нарича слединдустриално или постиндустриално като негов синоним. Самото название подсказава, че бъдещите общества ще бъдат заложени или доминирани от други капиталови форми. Това не означава, че индустриалния капитал ще бъде подценяван. Напротив, той ще продължи да се развива, както продължават да съществуват търговския, и лихварския капитал. Така в исторически план е по-важно не кой капитал е намерил място под слънцето, а коя е доминиращата форма на капитала. В слединдустриалното общество основните усилия и ресурсите на съответните капиталови пазари ще отиват както за експанзията на индустриалната форма на капитала, така и в други, които са по-актуални и изведени на живот от логиката на пазарния процес. Очевидно е, че новите форми на капитала са свързани с мощното развитие на сектора на услугите, където се формират човешкия, социалния, интелектуалния и информационния капитал. Освен това съвременните капиталови пазари са част от процесите на глобализация и обхващат банковия капитал, капиталът в агробизнеса, енергетиката, високите технологии и др. В исторически план само времето може да покаже в бъдеще развитието на актуалните форми на капитала, без да се подценява индустриалната му физическа форма.

Структура и функционални форми на физическия капитал.

Богатството на капиталовата структура подсказва множество възможности за разрези и форми на проявление. Това богатство следва да се възприема в неговата даденост без предубеждения и идеологическа обремененост. Големите имена в икономическата наука са в същото време и големите изследователи на капитала. Функционални форми на физическия промишлен капитал паричен производителен стоков капитал капитал капитал

Паричен капитал Когато става дума за функционалните форми на капитала, можем да започнем от неговата парична форма. Тя по принцип дава първоначалния импулс на самото капиталово движение. Алфред Маршал дори отъждествява парите с капитал. Той често употребява понятието капитал вместо пари. Независимо от това, дали се разполага със собствен паричен ресурс, или са привлечени заемни средства, от функционална гледна точка това позволява на предприемачите да реализират инвестиции. Авансирания капитал е различен от функциониращия капитал, докато инвестирането е процес, при който авансирания капитал се материализира в конкретни бизнес начинания. Възвръщаемостта от инвестицията ще се осигури чрез резултата от производството на икономически блага като стоки и тяхната реализация на съответния пазарен сегмент. Тъкмо реализацията на произведените стоки ще завърши цикъла на капиталовото движение чрез прираста на паричния ресурс спрямо първоначално авансираните средства. Това движение никак не е елементарно и представлява цяла каскада от капиталови форми. Нека го проследим: Първо, с наличните пари се привличат ресурси под формата на производствени фактори и всичко онова, което е необходимо за производството. Второ, реализира се производствената функция, поради което капиталът се проявява вече като производителен. Трето, резултатът е продукт

6

под формата на стока и прираст на стойността, над първоначалното и равнище. Четвърто, реализацията на стоките осигурява парични приходи с прираст над първоначалната парична маса. Движението на капитала през паричната, производителната и стоковата му форма представлява неговия кръгооборот. Това движение може да се представи по следния начин: Пари – Стоки като производствени ресурси - Производство – Стоков капитал с прираст – Пари с прираст.П-С-Производство-С’-П’ Производителен капитал. Когато се вложат пари за придобиване на индустриален капитал, тогава се задействат и механизмите на съответната производствена функция – капитал и труд или: труд, земя и капитал. Всеки производствен фактор в реалния производствен процес отдава своята факторна производителност. Самата производствена функция подлежи на оптимизация според принципите на ефективността. Тя обаче ще бъде подробно разгледана в раздела по микроикономическа теория, където се дава отговора за ефективното функциониране на производствените фактори. Там се извеждат и критериите за оптималност в зависимост от това, дали капиталът е постоянна или променяща се величина. Всъщност икономическия смисъл на наемането на производствени фактори и свързаните с тях разходи за който и да е ресурс е в това – те да възвърнат направените за тях разходи с по-висока резултатност чрез стойностния прираст на продукта, който създават. Покриването на разходите чрез приходите в парична форма, т.е. стойностно, ще даде възможност за формиране на печелба. Тя от своя страна може изцяло или частично да се реинвестира за следващи периоди. Чрез задвижването на капиталовия ресурс се умножава богатството както в индивидуален план за собственика на вложените ресурси, така и спрямо общественото движение на капитала. Стоков капитал. Природата на капитала не може да бъде разбрана и без стоковата му форма. Доколкото производствените фактори труд, земя и капитал са белязани от стоковата и стойностна характеристики като форма на богатството, дотолкова цялото капиталово движение има стокови и стойностни измерения. Особено съвременните му вариетети се свързват с единството на икономическите форми в системата на реалното производство на икономически блага като стоки – материални и нематериални, продукти и услуги, информация, знание, интелект и т.н. От това следва и съответното потребление на капиталовия ресурс като такъв т.е. като производително потребление на голямо разнообразие от стоки. Съвременният икономикс е прагматично ориентирана икономическа теория, в която доминира пазарната парадигма. В общата стокова маса много силно е присъствието на капиталовите блага, а те усложняват проблемите на избора.Заедно с вечните проблеми “какво”, “как” и “за кого” да се произвежда, с особена острота стои проблема как да се използва наличния капиталов ресурс, в какво да бъдат осъществени капиталовите инвестиции като стоки. Пазарните субекти могат да избират – вместо за разширяване на личното потребление, паричния ресурс може да се вложи за придобиване на капитал под различна форма чрез паричния и финансовите пазари, след което да се разчита на по-високи доходи. Тази алтернативност в действията на пазарните субекти поставя и по-сложни въпроси за рационализацията на избора сред огромното разнообразие от стоки. Тя усложнява самия иономически живот чрез алтернативната цена и алтернативните разходи, конкуренцията, производителността, ефективността и други икономически критерии. Едно е да решаваш въпросите на

7

текущото потребление, друго – да инвестираш в елементите на материално богатство като стоки с дълготрайна и покрай това по-съдбоносна за пазарните субекти употреба.

Капиталът като обществена сила няма алтернатива.

Капиталът с многобройните си структури и форми като индивидуален и обществен, акционерен, заемен, паричен, производителен и стоков, като финансов и физически – всичките тези различия в рамките на единството на капитала го превръщат в мощна обществена сила. Той е обществен феномен и с това е подпомогнал неимоверно развитието на капиталовите стопанства. В неговото битие и като обществена сила, капиталът няма алтернатива спрямо най-общата си характерстика, която е универсална и не зависи от конкретната обществена среда. Изменчиви са само историческите форми на капитала, докато капиталът е вечен спътник на пазара, стоковото стопанство и парите.

7. 2. Богатството на капиталовите форми

Физически и финансов капитал

Сложния характер на капиталовото движение не може да се разбере в дълбочина, без разграничаването на две основни негови форми. От една страна това е реалния или физически капитал, а от друга- финансовия капитал, свързан с паричните потоци, ценните книжа и функционирането на финансовите пазари.

Капиталът

Физически Финансов /реален/ капитал капитал

Реалният физически капитал е предимно индустриален и е свързан с развитието на промишлените отрасли. Като форма на материалното богатство, той би могъл да се класифицира в няколко аспекта: Първо – производствени и всякакви други сгради и трайни съоръжения, машини, оборудване, технологии, транспортни средства по суша, въздуха и водата, съоръжения за добив и пренос на енергия и др,свързани предимно с производството на материални блага. Второ, стоки с дълготрайна употреба, обслужващи образованието и здравеопазването, под формата на материални и нематериални услуги. Трето, жилищни сгради, вили и цялостната инфраструктура на населените места. Четвърто, стоково-материални запаси от всякакъв вид. Понятието финансов капитал възниква сравнително късно в исторически план – в края на 19-ти и началото на 20-ти век. По обясними причини то не присъства в произведенията на икономистите класици. Причина за това е обстоятелството, че икономическото познание може да отразява само онова, което реално съществува в света на икономиката и то в достатъчно утвърдени и разгърнати форми.Финансовия капитал и свързаните с него пазари са естествен резултат от развитието на цялостната икономическа система като пазарна. Това са крупни капиталови потоци, развитието на

8

банковата система, акционерни дружества, компании и фондови борси, които заедно с развитието на информационните технологии, масовизират частните и публичните финанси. Съвременният свят е просмукан във всичките си пори от тази форма на капитала. Между тези две форми, между финансовия и реалния капитал съществува тясно взаимодействие. В предходното изложение се разви тезата за превръщането на парите в капитал и за сложния характер на генезиса на самата капиталова структура. В продължение на тези разсъждения следва да отбележим, че основното предназначение на финансовите пазари е да обслужват процеса на превръщането на парите и другите финансови инструменти като форма на богатството в реален физически капитал, да обслужват безпрепятствено движението на капиталовите потоци, да концентрират финансови ресурси и да ги насочват според нуждите на пазарната рационалност. Ако се прекъсне връзката между реалния и финансовия сектор, последния би престанал да съществува, макар че има своето самостоятелно битие.

Авансиране на капитала и капиталообразуване.

Съвременните производства са свързани с огромни инвестиции, а за тяхната реализация е необходима и акумулацията на големи парични и други финансови ресурси. Финансовата система ще послужи за привеждането им в реални капиталови активи. Този процес е многопластов и многопосочен. Той може да бъде разглеждан на различни равнища. От гледна точка на индивидуалния капитал в отделната фирма, неговото движение е по-отчетливо, с ясна граница между финансовия и физическия капитал. От гледна точка на обществения капитал на нацията и публичните финанси обаче, капиталът има много по-сложно движение при трансформацията на паричните и другите финансови ресурси в реален физически капитал. Още по-сложно е това движение спрямо регионалните и световните финансови пазари в тяхната динамика и непрекъснатост. Тя обуславя и подхранва измененията в капиталовата структура, както и в капиталовите форми, определя експанзията на капитала и промяната в направленията на капиталовите потоци. Инвестиране на капитала. Най-общо, инвестирането на капитала представлява процес, при който акумулирания паричен и финансов ресурс се влага за придобиване на капиталови активи, различни от паричната му и финансова форма. Един капитал, в една форма, се трансформира в друга форма - най-вече във физически, човешки, социален, информационен или интелектуален. Инвестиране на капитала

Дълготрайни материални Дълготрайни нематериални активи активи

Самия инвестиционен процес се разполага във времето. Ако чрез съвременните електронни терминали могат да приведат огромни финансови ресурси до всяка точка на планетата, или за броени часове да се стопят милярди спестявания, за реализацията на един крупен инвестиционен проект може да са необходими години. Например атомна електроцентрала се изгражда за 4-6 години, а формалното образование като вид инвестиция продължава 10-16 години.

9

Инвестирането на капитала изисква изпълнението на множество условия и специална пазарна среда за неговото осъществяване. По-важните от тях са: суверенни пазарни субекти, които разполагат със свободен паричен ресурс, финансови посредници, които да “преведат” ресурса по предназначение до предприемачите и най-важното - материализация на самата инвестиция. По тази верига, паричната форма е само предварително, но недостатъчно условие за капоталообразуване на физически или какъвто и да е друг капитал. Освен това в зависимост от материалните носители на капиталовото богатство – човекът, машините, съоръженията и т.н. процесът трябва да продължи не само като еднократен акт, а непрекъснато да бъде поддържан във времето. Погледнато строго научно, спестяванията, влагането на парични средства във финансовия посредник, или закупуването на акции и облигации още не са действителни инвестиции, макар че в масовата практика въпросните субекти се разглеждат като инвеститори, а самия акт като инвестиция. Спестяванията са необходимо, но недостатъчно условие за инвестиции, ако инвестиционния процес не се реализира като такъв. Инвестиционният процес става по-сложен, кагато се погледне върху възможността за алтернативи от множество варианти за инвестиции. Защото капиталът не се проявява само в една форма, примерно като индустриален. Многообразието от форми усложняват задачата за оптималния избор дори в рамките на физическия или човешкия капитал. Освен това пазарната конюнктура е трудно предвидима в бъдещи периоди. Инвестициите показват и взаимовръзката между различни пазарни субекти. Между тях съществуват противоречия. От една страна са гражданите, семействата и домакинствата, които притежават номинално факторите на производството и в същото време са генерирали ресурса, който ще подхранва инвестициите. Противоречивостта на процеса се вижда първо чрез обстоятелството, че лихвата като вид цена по депозитите и по кредитите, т.е. цена на заемния капитал, от една страна стимулира спестяванията, когато е по-висока и в същото време високата лихва не стимулира инвестиционната активност на предприемачите. Освен това субектите на спестяванията са обикновено различни от субектите на инвестициите. Щом са налице различни субекти, те имат различни интереси. Когато индивидите спестяват, те не мислят за макроикономиката или за съдбата на строителния бранш. В икономиката обаче често онова, което е добре за индивида, не е добре да отрасъла или икономиката като цяло. Така в инвестиционния процес и при функционирането на финансовите пазари природата на лихвения процент е точно толкова противоречива, колкото е противоречива всяка ценова форма.

Който направлява инвестициите, той определя бъдещото състояние на икономическата система.

Инвестициите са най-мощния двигател за икономиката. Затова инвестиционния процес не е произволен, или резултат от свободната игра на пазарните сили. Причината е проявлението на един от пазарните дефекти. Пазарното действие е по-силно сега, или в краткосрочен период. Пазарът няма сетива за дългосрочна информационна , регулаторна или комуникационна функция. По-голямата част от инвестиционните проекти обаче са с дългосрочно действие, обхващащо множество десетилетия. Така инвестиционния процес се нуждае от съответното научно обслужване, свързано с дългосрочни прогнози за развитието на конюнктурата, дългосрочно стратегическо планиране за развитието на енергетиката, информационните технологии, екологията или устойчивото развитие.

10

Поради тази причина, за инвестициите има разработени строги правила и критерии за тяхното осъществяване. Те са обособени в самостоятелна научна област, изразяваща връзката между финансовите пазари и реалния сектор в икономиката. Освен бизнеса, при съвременните условия мощен субект на инвестициите е държавата. Подобно на акционерната форма на капитала, при коята се концентрират огромни инвестиционни потоци, непосилни за индивидуалния капитал, държавата може централизирано да отдели значим ресурс за инвестиции както за развитието на публичния сектор, така и в стратегически области и отрасли. Това обстоятелство обяснява до голяма степен успехите в индустриализацията на бившите страни с централно управлявана икономика, преди в тях да се проявят сериозните кризисни явления, свързани с намаляващата ефективност на самите държавни инвестиции. В централно управляваните стопанства, каквото беше българското до 1989г., капиталът се наричаше “капитални вложения”, но с всички характеристики на капиталова структура.

Капиталът е интернационален по своята природа.

Когато става дума за инвестирането на капитала, следва да имаме предвид и едно друго много важно обстоятелство, свързано с неговото движение. Той е транснационален по своята природа и сам избира подходящо място за своето установяване, където да бъде инвестиран. За него важи максимата от римско време – “Където ми е добре, там е родината”. Той се настанява там, където ще се чуства по-добре. Това оформя верига от изисквания, особено за движението на международните капитали. Оформят се регионални и глобални капиталови потоци, които всеки се стреми да привлече, за да подобри инвестиционния процес в националното стопанство. Инвестиционният климат в дадена страна се определя чрез система от критерии, определящи кредитния и рейтинг.Външните инвеститори се нуждаят от благоприятен бизнес климат, те изискват сигурност за своите инвестиции, утвърдени процедури, опростено законодателство, данъчни облекчения, законност, ред и сигурност в държавата, гаранции против обобществяване и ред други неща. Особено важни за всяка страна са преките чуждестранни инвестиции. Чрез тях могат да бъдат използвани и по-нови форми за инвестиране на капитала, свързани с внедряването и използването на интелектуални продукти, лизингови и мениджърски договори, трансфер на нови технологии и други форми на вложения в нематериални дълготрайни активи. Освен преките чуждестранни инвестиции, важни са и портфейлните инвестиции. Те носят името си от начина /портфейла/, по който се разпределят между различни корпоративни, държавни, ипотечни, общински и други дружества. Портфейлните инвестиции се осъществяват в различни форми като финансови инструменти, задължаващи емитента, затова управлението на риска при тях се осъществява по-успешно. Актуален проблем за България като страна членка на ЕС е използването на целевите фондове и програми на общността, които по своята същност са инвестиционни. Физическия, паричния и финансовия капитал могат да бъдат обобществявани.

В зората на капиталистическото стопанство и в неговия класически период преобладават индивидуалните капитали и персонифицираната фигура на капиталиста –

11

фабрикант и собственик. Сега това съвсем не е така. Преобладава акционерната форма на капитала, а капиталистът не трябва да се търси там, където вече не съществува. Акционерната форма на собственост по своята дълбока природа е частна, но по функционалност е твърде различна от нея. Независимо от всичко обаче, капиталът може да бъде обобществяван. Така, в по-конкретен план винаги стои въпросът- кой е собственика на съответния капиталов актив. Масови “вълни” от национализации са осъществявани след Втората световна война в повечето страни от Западна Европа. Централно-управляваните стопанства в страните от Източна Европа по принцип се базираха на тотално одържавена икономика чрез първоначални актове на обобществяване /национализация/, последвана от последващи инвестиции в държавния вече сектор. Нормализацията на пазарната среда при прехода от централно-управлявана към пазарна икономика изисква протичането на противоположния процес – раздържавяване или приватизация на собствеността върху физическия капитал, без да се засягат частните капиталови ресурси на гражданите. Така в пазарни условия номинално са възможни два противоположни процеса, свързани със собствеността на капиталовото материално богатство – обобществяване и приватизация. Някои форми на капитала обаче по своята природа не подлежат на обобществяване. Това са човешкия, социалния и интелектуалния капитал.

Основен и оборотен капитал.

Икономическата тория е извела и използва понятията основен и оборотен капитал още от времето на Адам Смит през 18-ти век. Тази характеристика се е запазила до сега и е актуална, защото отразява реални различия в наличния физически капитал във функционален аспект.

От функционална гледна точка капиталът е: Основен Оборотен капитал капитал

Към основния капитал принадлежат онези негови елементи, които дълготрайно участват в производствения процес като машини, производствени сгради, транспортни средства и др. От функционална гледна точка, елементите на основния капитал са предимно крайни пазарни продукти. Те обикновено се експлоатират в продължение на редица години, понякога десетилетия и представляват основния стожер на съвременната производствена инфраструктура. Историята на индустриалната епоха е преди всичко история на развитието на нейния основен капитал и свързаното с него развитие на техниката, науката и технологиите. Оборотния капитал еднократно се използва в производствения процес под формата на суровини, материали, енергия, горива, парични средства и др. Обикновено оборотния капитал присъства под формата на междинни продукти, т.е. продукти, които участват в следващи стадии на производството. Когато суровините и материалите са във функцията на крайни продукти, т.е. предназначени да потребление от домакинствата, те не са оборотен капитал. Тъй като подразделянето на физическия

12

капитал на основен и оборотен е изцяло функционално, то е неутрално спрямо идеологеми и нормативния подход в икономикса. При основния капитал, поради по-голямата продължителност на експлоатационния период, от особена важност е изборът на технология. Един металургичен комбинат или рафинерия са обречени на неефективност, ако са заложени на остаряла технология и обратно - добрите решения в тази област са свързани с високи технологии. За оборотния капитал от особена важност е качеството на самите суровини и материали. Високото качество на продукта, управлението на качеството по веригата на технологическия процес е свързано с високо качество на използваната суровина при равни други условия, т.е. при наличния основен капитал. Голяма част от оборотния капитал присъства в прозводствения процес под формата на запаси. Системите за управление на запасите и качеството са едни от най-важните за ефективното функциониране както на основния, така и на оборотния капитал. Физическо и морално износване на основния капитал. Основният капитал, независимо че участва многократно в системата на производството, не е вечен и подлежи на износване. Вече обяснихме, че продължителното съществуване във времето по принцип е едно от условията за проявлението на капитала. На фона на времето като икономически ресурс обаче протичат процеси, които изменят свойствата на капитала предимно като материално богатство. Времето влияе също и върху измеренията на човешкия и интелектуалния капитал. При тях процесите са в голяма зависимост от жизнения цикъл на индивида. При физическата форма на капитала, с времето металът и пласмтмасите стареят, триещите се повърхности се износват. Това износване е получило названието физическо, защото е свързано с конкретната физическа форма на основния капитал. Износване на физическия капитал

Физическо Морално износване износване

По производителна По-евтина технология технология

Основният капитал с времето губи конкурентни предимства. Технологиите остаряват, с времето се създават по-производителни, надеждни и прецизни образци техника, машини и съоръжения. От друга страна, новите производства често имат и по-ниска цена. Този процес по необясними причини е наречен морално износване, без да има нещо общо с морала като нравствено-етична категория. Понякога двете страни на моралното износване се обединяват, или се проявяват едновременно. Например през последните 15-20 години продуктите на промишлената и битова електроника поевтиняват, и в същото време подобряват своите параметри. Един компютър след половин или една година е вече морално остарял, макар че може още дълго да работи. Затова по обясними причини в съвременния пазарен свят по-важно в приложен аспект е моралното, а не физическо износване.

Амортизация, амортизационни норми и отчисления.

13

Срещу физическия процес на износване стои икономическото му отражение под формата на амортизация и амортизационни отчисления. Те изразяват стойностните характеристики на използването на основния капитал в хода на производствената дейност. Така използването на основния капитал е свързано със система за възстановяване, разработена през столетията, която също е неутрална спрямо нормативния икономикс, защото има функционален характер. Най-добре е икономическия процес, който е разходен и стойностен, плътно да следва физическия. На практика обаче те често се разминават, като възможността за разминаване е заложена в самата икономическа форма. Типичен случай на разминаване е налице, когато примерно машината е изплатена чрез амортизационните отчисления, но продължава да работи. Амортизацията е вид производствен разход, който трябва да отрази използването на основния капитал в хода на производствения процес, докато износването като физически процес може да протича и извън системата на производството. Автомобилните гуми например се износват и тогава, когато не се експлоатират. Като всеки разход, амортизацията се “калкулира”, заедно с другите производствени разходи. Ако е значим делът на основния капитал за съответното производство, по-значителен дял ще има и амортизацията в общата структура на разходите. Чрез постъпленията от реализацията на продукцията, се покриват направените разходи и се формира печалба. Машините обаче продължават да работят, а натрупаната стойност от амортизацията формира целеви амортизационен фонд. На практика това са временно свободни парични средства, които подхранват фирмените и публичните финанси, докато настъпи моментът те да бъдат целево използвани за закупуване на ново оборудване като основен капитал. Ако в икономиката не са се развили инфлационни процеси и при поевтиняващо оборудване, амортизационния фонд е източник за натрупване на капитала. Размерът на амортизацията, при равни други условия, се определя чрез амортизационни норми. Те от своя страна определят текущо размерът на амортизационните отчисления в парична форма като част от разходните характеристики на производството. Бидейки в парична форма, амортизационните отчисления са вид цена на текущото използване на основния капитал. Особеното на този вид цена е, че тя се определя от субекта и по тази причина може да се отклони от субстанцията, която трябва да изрази. Между впрочем, амортизационният режим в икономическата практика се нарушава също така често, както да речем се нарушава и данъчния режим. Амортизационната норма, както и всяка норма в икономиката, е отношение между две величини. В случая, това е отношението между годишната сума на амортизацията и първоначалната стойност на дълготрайния материален актив като основен капитал, изразена в процент.

Годишна сума на амортизационните отчисления DN=---------------------------------------------------------------------- .100 % Първоначалната стойност на дълготр. матер. актив

Амортизационната норма като елемент на амортизаационния режим, също е неутрална и добре развита материя както в теоретичен, така и в приложен аспект. Всъщност със самата амортизация могат да се реализират различни политики, процедури и икономически техники. Затова амортизационните норми се определят от държавата и са задължителни за всички пазарни субекти. Те са свързани с линейната амортизация, при която амортизационната норма остава неизменна, или с ускорената

14

амортизация, при което амортизационните норми са високи, натоварват производствените разходи, но осигуряват по-бързо изплащане на действащия основен капитал. Това е една материя, базисна за икономическата теория, икономиката на отраслите, теорията и практиката на счетоводната отчетност.

Постоянен и променлив капитал. Един алтернативен възглед. Функционалното делене на капитала на основен и оборотен не е единствено възможно. От гледна точка на генезиса на капитала и неговото движение,съществуват и алтернативни възгледи. Най-важния сред тях е разбирането за капитала като се изхожда от производствената парадигма и трудовата теория на стойността, развити в творчеството на А. Смит, Д. Рикардо и най-вече в “Капиталът” на К. Маркс. Съвременния “икономикс” като неокласически синтез, изхожда от пазарната парадигма. В центъра на неговото изследване е пазарния процес. Тази научна система се интересува от производството, доколкото то касае пазарния процес като такъв. По същия начин се интересува от потреблението, доколкото от него също зависи пазарния процес. В икономикс, цената се определя от взаимодействието на търсенето и предлагането. Категориалния апарат на неокласическия синтез е нормативно неутрален и може да обслужва субекти с всякакви възгледи по отношение на икономиката като наука и прилагането на теорията чрез икономическата политика. В производствената парадигма изходната и основополагаща теза е трудовата теория за стойността. Затова по възлови въпроси на теорията и по категориален апарат двете научни системи имат разминавания и в голямата си част са несъвместими. Всякаква еклектика в тази посока е напълно безплодна и непроизводителна. Тя с нищо не допринася за разбиране на нещата, свързани с капитала и неговото движение. Маркс дели капиталът на постоянен и променлив със следните съображения: Според трудовата теория за стойността следва да се разграничава трудът като целесъобразна човешка дейност от работната сила, като свойство на живата човешка личност. Така основополагащата в марксизма теза е, че стоката работна сила, отчуждена от собствеността върху средствата за производство и от нейния притежател – работника, е свободна да влиза в пазарни отношения като обект на покупко-продажба. Тя намира купувач в лицето на персонифицираната фигура на капиталиста. Той я използва в системата на производството чрез системата на наемния труд и заплаща само стойността на работната сила. Работната заплата, като стойност на работната сила, Маркс нарича променлив капитал. Този капитал е променлив, защото работната сила има свойството да създава повече стойност в процеса на производството, отколкото е заплатено при нейната покупко продажба. В такъв случай, незаплатената част от създадената в производството стойност, се свързва с принаденото работно време, и е източник на принадена стойност, която капиталистът присвоява.”Това нарастване, или излишъка свръх първоначалната стойност, аз наричам принадена стойност”, заключава класикът. Именно принадената стойност служи като основа на капиталовото движение, капиталообразуването и натрупването на капитала. Тази категория обаче има малко общи неща с терминът “добавена стойност” в неокласическия икономикс. В такъв порядък на извеждане на категориалния апарат на марксизма, по вътрешната логика на тази система, капиталистът присвоява незаплатеня труд на работника като суверенен собственик на неща, за които се е разплатил по пазарни цени и те му принадлежат. Принадлежи му обаче и резултата, в който се съдържа и принадената стойност. Той може да вложи стойността на незаплатения труд на наемния работник като нови инвестиции, генериращи акумулацията, натрупването и

15

възпроизводството на капитала, а с това и възпроизводството на капиталистическата система на стопанство. Постоянен капитал в системата на Маркс е онази негова част, която не изменя своята стойност в процеса на производството. Той на практика е сумата от основния и оборотния капитал. Терминът постоянен идва да покаже, че тази част от капитала не осигурява прираст, както функциониращата работна сила. Освен това, очевидно е, че такова деление на капитала е възможно само по отношение на физическия капитал и е неприложимо към други капиталови форми. Превръщането на принадената стойност в капитал е основна зависимост в икономиката, назовавана капиталистическа или капиталистически начин на производство. В тази система, източник на капиталистическото натрупване е принадената стойност, създавана единствено от наемните работници. Лаконичното изложение на алтернативните възгледи за генезиса и движението на капитала обаче крие голяма опасност от опростенчество в представянето му.

7. 3. Метаморфозите на формите на капитала

Когато се прилага историческия подход, най-добре се виждат преходите от една форма на капитала в друга, неговите метаморфози, както и движението на капиталовата структура като форма на богатството. 6.Нови форми:- социален Историческият подход към 1. Лихварски- природен формите на капитала- интелектуален - информационен 2. Търговски

3. Индустриален4. Финансов5. Човешки

Лихварският капитал.

Първата форма на капитала е лихвоносния капитал. Той е паричен по форма и се проявява като най-чистата и фетишизирана негова разновидност. Това е така, защото той постоянно остава под формата на пари. Парите с времето се умножават и движението е от една парична субстанция към друга с прираст. Така се заличава разликата между производителния, стоковия и паричния капитал, характерна за физическия индустриален капитал.

Движението на лихвоносния капитал

Пари /1/ - Пари /2/ с прираст - Пари / 3/ с прираст спрямо /1/ спрямо /2/

Лихвоносния капитал не участва директно в производството. Според Маркс,” както на дървото е присъщ растеж, така на капитала в тази му форма като пари е присъщо пораждане на пари”. И още: “Лихварският капитал на практика е такъв, защото взетите в заем пари се превръщат в действително функциониращ капитал,

16

произвеждащ прираст и част от него е самата лихва”. Всъщност лихвоносния капитал е парична форма на капитала, защото взетите в заем пари могат да се вложат производително. Тогава те се превръщат в действително функциониращ капитал, произвеждащ прираст. Част от този прираст е плащане под формата на лихва като вид цена. Именно тя създава илюзията, че парите раждат пари. Освен чрез грабежи и разбойничество, паричното богатство като основа за лихвоносния капитал се е формирало в резултат на завоевания и войни, както и в резултат на разоряването на селяните, рицарите, дворяните и други персони за съответните общества. Лихварският капитал в исторически план спомага за динамизирането на съответните общества и за тяхното модифициране. От една страна се създават възможности за образуване на самостоятелно парично богатство. От друга страна, лихвоносния капитал с неговото умножаване добива сила, той присвоява условията на производството и труда и спомага по-късно за появата на индустриалния капитал. Освен това лихварския капитал централизира паричното имущество и спомага за реализиране на натрупване, колкото и незначително да е било то спрямо индустриалната епоха. Така лихварският, заедно с търговския капитал подготвят основите за господството на индустриалната ера на капитала, която е следващата, трета негова метаморфоза. В античния свят лихварството е било забранявано, макар че лихварите са едни от първите персонажи в иономиката, а лихварството е една от най-древните професии. Според Аристотел, лихварството противоречи на природата на нещата, защото повече взема, отколкото дава. По-късно обаче то масово се разпространява, като развитието му е на приливи и отливи. В християнска Европа през Средновековието лихарството е грях и се забранява с църковни канони. Едва в 16 и 17 век то се легитимира в страни като Холандия и Англия, а в края на 17 век вече не става дума за неговото съществуване, а за размера на лихвата. В 18-ти век, с тържеството на индустриалния капитал, свободното лихварство е вече елемент на индустриалното производство на развития капитализъм. Праобразът на съвременния банков бизнез и банковия капитал може да се види в разширяващата се дейност на средновековните лихвари и сарафските работилници.

Търговският капитал.

Заедно с лихварския, от най-дълбока древност функционира и търговския капитал. Той действа в сферата на паричното и стоковото обръщение. В древността, търговията е дейност, свързана със задълбочаването на разделението на труда и възникването на градовете. Търговския капитал господства в продължение на хилядолетия, до ерата на индустриалния капитал. Постепенно търговията се обособява в самостоятелен отрасъл.

Движението на търговския капитал:

Пари – стоки по цени на едро - търговски разходи - реализация по цени на дребно - пари с прираст. При търговския капитал, размяната е едновременно цел и средство. Тя е средство за неговото генериране, а целта е размяната на една стока срещу друга стока с прираст. Докато при индустриалния капитал, размяната е само средство за осъществяването на капиталовото движение. За да функционира търговския капитал, също е необходимо

17

акумулирането на паричен ресурс като форма на богатството. Този паричен ресурс се използва за закупуването на стоки, след това чрез съответния пазарен процес се осигурява прираста, той пък отново служи за закупуване на стоки и т.н. Търговският капитал, действащ в сферата на обръщението се проявява в две форми като парично-търговски и стоково – търговски.

Търговски капитал

Стоково Парично търговски търговски

Освен това, той трябва да бъде разглеждан в два аспекта: първо, до появата на индустриалната епоха и второ – след индустриалната революция. Обяснението за това свързваме с обстоятелството, че при индустриалния капитализъм, търговския капитал играе подчинена роля спрямо доминиращата индустриална форма на капитала. Исторически, търговският капитал също търпи определени изменения. През средновековието търговецът е само посредник и един своеобразен предавател при движението на стоките. Търговските центрове по-късно разширяват функционално проявите на търговския капитал. Търговецът, вместо да купува стоки, започва сам да ги произвежда, като купува наемен труд и капитал. Едновременно с това протича и обратния процес, превръщащ производителя на стоки като индустриалец в търговец. Крупният индустриален капитал създава собствени търговски мрежи, когато е необходимо и са доказали своята икономическа ефективност. Това продължава и сега – при продажбата на автомобили, електроника, техника за бита и т.н. Накрая, в цялата тази система от взаимодействия между търговския и индустриалния капитал, побеждава последния, персонифициран чрез предприемача индустриалец. Историческият подход към търговския капитал показва и разместването на пластовете на богатството, както и развитието на съответните национални икономики. За известен период в доиндустриалната епоха, господството на търговския капитал е свързано с развитиено на водещи нации като Холандия. По-късно обаче, господството на промишления капитал изменя нещата и Холандия е изместена от Англия, защото тя първа се индустриализира. Така търговецът става промишленик по правилата на икономическата рационалност. По този начин една древна форма на капитала, каквато е търговския капитал, просъществува през хилядолетията до наши дни , но отдавна не е доминираща. По принцип, от методологична гледна точка, всички стари форми на капитала, запазват своето присъствие в икономическия процес, само че нещата се преподреждат. В определини периоди те доминират, а след това биват измествани от по-актуални форми.

Индустриалният капитал.

Лихварският и търговският капитал сами създават условията за появата и развитието на индустриалната му форма. В курсовете по микроикономическа теория, темата за капитала се разработва именно в смисъла на физическия индустриален капитал като форма на материалното богатство. Това обаче не би следвало да се възприема само като предимство. То има и съответните недостатъци, защото се губи едно важно обстоятелство. То е свързано с еволюцията във формите на капитала на фона на историческия процес. Едва в последните 15 -20 години се включват и

18

самостоятелни глави или раздели за човешкия и финансов капитал, което отразява реалното състояние на нещата в областта на капиталовата структура в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Тъй като природата на индустриалния капитал беше обект на коментар в предходното изложение по темата, ще спестим преповтарянето на основните моменти от неговата характеристика, за да съсредоточим вниманието си върху други, също актуални форми на капитала. Разбира се, в огромната си част днешният свят в сферата на икономиката не е доминиран от индустриалния физически капитал. Както се изясни, това са капиталови, но не винаги капиталистически форми на стопанство. В същото време, през последните десетилетия има нови факти и образци в капиталовата структура, които се проявяват в икономики с висока степен на икономическо развитие. Те трябва да намерят своето място и в университетското преподаване, като се използва общата методология на анализа на най-добре изучените капиталови форми. В най-голяма степен това се отнася за човешкия, социалния, интелектуалния, информационния и природния капитал.

Човешкият капитал.

Различните форми на капитала възникват и се развиват преди науката да се е произнесла за тяхното съществуване, или да ги е изследвала. В най-голяма степен това се отнася до човешкия капитал. Той е същестувал през всички етапи от развитието на човешката цивилизация, но неговото научно отразяване е едва от 60-те години на 20-ти век. Тогава икономическата среда започва да показва решаващата роля на човешките ресурси за развитието на икономиката. Най-голямата специфика на човешкия капитал свързваме с обстоятелството, че той е неотделим от човешката личност и на практика се формира чрез инвестиране в наличните човешки ресурси. Това е процес на влагане на паричен ресурс в системата на образованието, системата осигуряваща здравния статус на индивидите, системата на непрекъснатото обучение през целия живот и др. Тези инвестиции привеждат факторната услуга труд в ново състояние и с променени свойства. Новото качество на човешкия материал променя характеристиките на работоспособността, а с това и на труда като факторна услуга.

Аналогията на А. Смит в “Богатството на народите” от 1776г. между инвестициите във физически капитал и разходите за обучение на индивида:

Фирма - инвестиции във физически капитал – нарастване на нетната печалба.

Човек - инвестиционни разходи - знание - нарастване на факторния доход за образование и умения умения от труд

В концептуален план, човешкият капитал е свързан с няколко базови допускания: На първо място, в резултат на целенасочените въздействия се създава по-производителна сила в системата на производството. Връзката между човешкия капитал с производителния физически капитал е непосредствена и се осъществява чрез производствената функция. Второ, за да се получат новите свойства под формата на човешки капитал, са необходими инвестиции. Влагането на парични средства за придобиване на знания,

19

опит и умения са алтернатива на вложенията в други форми на капитала, при което в сравнителен аспект се търси по-висока възвръщаемост. Всичко това най-вече е свързано с образователната “индустрия”, която “произвежда” по-качествен човешки материал. Трето, при формирането и функционирането на човешкия капитал протичат амортизацонни процеси, аналогични, но и твърде специфични спрямо амортизацията на физическия капитал. Доколкото материален насител на човешкия капитал е личността, част от амортизационните процеси са свързани с жизнения цикъл на индивида, измененията в биологичния статус и свойствата на паметта и мисленето. Друга група амортизационни процеси произтичат от измененията в науката и познанието най-общо, както и с остаряването на информацията. Четвърто, допускането за взаимовръзката между човешкия и физическия капитал. Инвестициите в човека предполагат и съответното качествено състояние на елементите на физическия капитал. За днешно време това са високите технологии и такова технико-технологическо равнище на материалните елементи на производствената система, която ще оптимизира производствената функция труд – капитал не само количествено, но и качествено. На практика инвестициите в човешки и физически капитал са взимно обуславящи се. Това формира теденцията да се изравняват нормите на възвръщаемост от двата вида инвестиции. Пето, инвестициите в човешки капитал рефлектират върху факторните доходи по време на трудовата кариера. По принцип, подготовката за бъдещия поток от доходи в рамките на професионалната реализация е производна или следствие от предварителните инвестиции в човешки капитал. Те стартират от най-ранна възраст, продължават през целия живот, но най-важно и решаващо значение имат инвестициите преди началото на трудовата кариера. Шесто, така, както е заложено в общата характеристика на капитала, с инвестициите в човешки капитал се разчита на прираст. Той се оформя при реализацията на трудовата функция и рефлектира върху бъдещия поток от доходи, който възвръща инвестицията в личностен, фирмен или обществен план. Знаем, че индивидът при реализацията на трудовата функция създава повече като продукти и стойност, спрямо онова, което е необходимо за неговото възпроизводство. Това възпроизводство е съобразно исторически сложилите се разходни критерии, най-важните от които са разходите за създаване на човешки капитал от високо качество. Особеностите на инвестиционния процес в човека са твърде важни за разбирането на тяхната решаваща роля в икономическито развитие. Става дума за масови инвестиции, които са императив за съвременната система на производството. Ако индустриалния капитал свързваме с по-ограничен брой субекти, притежаващи крупно парично и материално богатство, то инвестициите в човешки капитал имат по-достъпен характер и обикновено са поносими в масовия случай. Не всеки може да инвестира в построяване на собствена фабрика или хотел, но задължително инвестира в човешки капитал. Така, все по-малко са същинските капиталисти, а все повече са притежателите на високо качествен човешки капитал. Важна особеност на този инвестиционен процес е възможността обектът и субектът на инвестициите да съвпадат. Обектът винаги е отделният индивид, при което се формира индивидуалния човешки капитал. Субектите на инвестициите са различни – индивиди, семейства, фирми и други юридически лица, държавата, както и самоинвестиране. Целият този процес се разполага върху жизнения цикъл, при което в рамките на трудовата кариера е важен срокът на откупуване на инвестицията, както и нормата на възвръщаемост от нея. По тази материя съществува добре изградена

20

система за финансов анализ на инвестициите чрез сравняване на инвестиционните разходи с потока от бъдещи доходи във времето. По принцип, човешкият капитал е най-важната съставка на обществения капитал на всяка нация, но той не може да бъде обобществяван в личностен план. Паричната му оценка за най-развитите национални икономики е по-висока от съответната оценка на физическия капитал. Освен това образованието е нормално икономическо благо, т.е. търсенето на образователни услуги нараства с нарастването на дохода и се характеризира с висока степен на нееластичност както по отношение на търсенето, така и на предлагането. Човешкият капитал се характеризира със сравнително благоприятна степен на мобилност в рамките на населените места, в националното стопанство, в регионален и глобален аспект. Тази мобилност обаче е по-слаба в сравнителен план спрямо мобилността на някои от елементите на физическия капитал и несравнимо по-слаба от мобилността на световните капиталови потоци под формата на финансов капитал. Капиталообразуването, свързано с човешките ресурси и човешкия капитал преследва формирането на три вида ползи – за индивида, за бизнеса, както ползи и социални изгоди за нацията. Ползите са в две основни разновидности – монетарни /парични/ и немонетарни, свързани с престижността на съответната дейност, оценката на свободното време и информацията като икономически ресурси, качество на работната среда и др. Монетарните и немонетарните ползи генерират интегративния ефект от общите икономически и социални ползи за съответните пазарни субекти.

Природният капитал.

В икономическата теория най-добре са разработени проблемите на физическия и човешкия капитал. През 80-те и 90-те години на 20-ти век обаче като пробиви в теоретичното познание навлязоха актуални или нови форми на капитала. Най-вече става дума за природния, социалния, интелектуалния и информационния капитал. Тази материя по обясними причини не е достатъчно зряла, затова на тези форми ще се спрем по-накратко. Новите форми на капитала се вписват в общата му характеристика. Става дума за икономически ресурси, които в своята функционалност осигуряват прираст. Това най-общо положение обаче изчерпва приликите, за да отстъпи масто на спецификата на всяка една от тях. По тази причина те не могат да бъдат разглеждани заедно. Природният капитал е такава негова форма, която привидно гравитира до физическия капитал. Последният обаче е резултат от предшестващата дейност на хората, дакато природния капитал е израз на статукво, свързано с наличности и природни дадености. Природният капитал е запас от вече създадени от природата без намесата на човека блага с производствено предназначение. Те могат да бъдат както възпроизводими, така и невъзпроизводими ресурси.

Природен капитал

Възпроизводими ресурси Невъзпроизводими ресурси

Най-лесно се възприемат като капиталов елемент възпроизводимите ресурси в природата, които са свързани по някакъв начин с икономическата дейност. Това са растителният и животинския свят, екосистемите, рибното богатство. Те са капитал,

21

защото осигуряват прираст по”естествен” ред. Освен това, при тяхното експлоатиране се създава нарастващо богатство, което чрез паричната форма и пазара може да се превръща във всякакви други елементи на капитала и богатството. Така материалните елементи на природната среда само по себе си не са капитал, както парите като пари не са капитал. Освен това не са капитал стоките, както и средствата за производство, които не се използват производително. Ако притежавате 10 хектара борови гори, става дума за форма на богатството като природен ресурс. При експлоатацията на този природен ресурс се осигурява прираст и спрямо законите на живата природа и в икономически смисъл. Резултатът от целенасочената икономическа дейност може да се остойности, проявява се като прираст на парите и на стойността и служи за по-нататъшно натрупване на капитала в тази му или друга негова форма. Но това по дефиниция е вече капитал, но природен, тъй като е продукт, наготово взет от природата , включен в системата на общественото производство, а с това изразяващ и определени обществени отношения. Що се отнася до невъзпроизводимите ресурси като руди, нефт или въглища, те също са природен капитал в икономически смисъл когато се експлоатират, при това имат своята висока алтернативна цена. Когато нацията няма нефт като природно богатство, ще трябва да си го закупи. По същия начин, ако нямаш собствен водоизточник в зеленчуковата си градина, ще трябва да купуваш вода за напояване. Ако континенталния шелф на Арктика не беше капиталово богатство, нямаше за него да спорят граничещите с Ледовития океан държави. Чисто теоретично, разликата между физическия и природния капитал е, че последния не е резултат от икономическата дейност на хората. На практика разграничението между тези две форми на капитала понякога е много трудно. Съоръженията за добив на нефт са физически капитал, докато нефтът е природен капитал. Самия добив обаче превръща капитала в нещо, което има смесена природа. Така икономиката или теорията на физическия и природния капитал са до голяма степен близки. Става дума за функционалност на ресурси от материално-веществен характер като форма на богатството. И в единия и другия случай те са белязани от знака на оскъдността, освен това съдържат естествени различия в производителността, което създава елементи на диференциална и чиста икономическа рента.

Социалният капитал.

Като прилагаме общия методологичен подход към капитала, това е социален траен ресурс, койно има икономическа проекция, защото подвключен в икономическата система, осигурява прираст /растеж/ на богатството във времето. Социалният капитал обаче е публично благо, обикновено няма веществен характер и е встрани дори от изградените пазарни отношения. Неговата наличност или отсъствие може да бъде открита на различни нива – за отделния индивид, група, общност, семейство, на фирмено ниво или за нацията като цяло, както и за наднационални общности. Новите форми на капитала, в това число и социалния капитал, са подвластни на съответните инвестиционни процеси. Инвестирането в социален, интелектуален или информационен капитал е част от процеса на тяхното изграждане и функциониране. За инвестиционния процес се използват ресурси, както парични, но и интелектуални, чрез дейността на отделни индивиди, формации или институции. Например социалният капитал на макроикономическо равнище би трябвало да се изрази с качеството на институционалната среда, с организираността, респективно

22

неорганизираността на съответните общества. Когато една нация е по-организирана и обединена около определена кауза, тя има сравнителни предимства, защото лесно се консолидира около решаването на по-мащабни задачи. Това от своя страна се превръща в икономически ресурс и фактор на икономическата динамика. Когато разбиранията за икономическите и социалните ценности са обхванали съответното общество, те работят за неговия просперитет, превръщайки се в икономически ресурс. Същото се отнася и за други характеристики на обществото като конституционен ред и порядък, разбирането за законност, сигурност, ред и обществена дисциплина. Утвърдените в обществото ценности също имат характера на капиталово движение. Например чуството за държавност през вековете, начинът по който се използва колективната информация, националната памет, в това число традициите и културните пластове, които също се превръщат в работещ икономически ресурс за нацията. Наличието на социален капитал обяснява много феномени и факти, свързани с впечатляващия просперитет на водещите световни нации, които при равни други условия притежават в повече социален капитал. Те са организирани, монолитни и целенасочени общества.

Интелектуалният и информационен капитал.

За да разграничим интелектуалния от човешкия капитал, следва да изхождаме от обстоятелството, че интелектът, мозъчната дейност и нейните продукти не резюмират богатството на човешката природа, но са част от нея. Щом в базовата материална характеристика съществуват различия и относителна самостоятелност спрямо цялото, това вече е основание за обособяване на самостоятелен категориален апарат. Като оставим настрана тезата за искуствения интелект, както и идеята да се генерира ново знание извън човешката мозъчна дейност, интелектуалния капитал свързваме с интелекта, мозъка и умствения капацитет на отделната личност. Макар че научните колективи могат да генерират колективно знание и научни продукти, интелектуалния капитал е персонифициран, доколкото мозъчната дейност е неотделима от личността. По това той прилича на човешкия капитал, но последният е по-събирателно понятие. Наборът от продуктите на интелекта обикновено стават публично достояние на различни нива, а резултатите от интелектуалния процес са космополитни и в крайна сметка стават всеобщо достояние на човешката цивилизация. Интелектуалният капитал има своя материален носител- човекът и неговата мозъчна дейност, но по принцип той има невеществен характер. Затова най-важнанегова проекция свързваме с умствения труд и резултатите от него. Това е свъхсложен труд, генериращ ново знание или транслиращ, разпространяващ такова. В първия случай, новото знание има евристичен характер и в пазарни условия има своята висока цена, както и институционална защита чрез правото на интелектуална собственост. Предаването на знание и опит е субективно ново знание за онези, които тепърва се докосват до него и се отнася до процеса на преподаване, учене и създаване на информация. Така интелектуалният и информационния капитал вървят ръка за ръка и трудно могат да бъдат разглеждани самостоятелно. Генерирането, запазването, пренасянето и размяната /търговията/ с информация е самостоятелна форма на капитала като информационен. Самата информационна епоха афишира информацията като икономически ресурс така, както и организацията е икономически ресурс. Производството на информация, обслужването на информационните потоци и продукти, както и индустрията за тяхното съхранение, опазване и предаване са част от съвременната пазарна среда. Тази пазарна среда

23

коренно изменя производството, структурата на заетостта и националния продукт, както и самата представа за производствена дейност. В нея все по-голям дял ще заемат интелектуалното и информационното производство в смисъла на капиталова структура. Новите форми на инвестиране на капитала са предимно интелектуално-информационни. Това са инвестиции, свързани със софтуер, мениджърски договори като управленска форма на капитала, “ноу – хау” /зная как/ , организационен капитал, екологичен капитал и др.

7. 4. Натрупване, концентрация и централизация на капитала

Приложението на прираста като капитал, наричаме натрупване на капитала. Така всеки авансиран капитал се превръща в натрупан, а самото натрупване е капитализиран прираст на стойността. Това обаче е възможно само когато той съдържа вещните съставни части на нов капитал, и става дума за класическата форма на капитала като индустриален. Както беше обяснено, физическият капитал без вещната форма не може да съществува.

Първоначалното натрупване на капитала.

В исторически аспект и спрямо сложилите се обстоятелства, първоначалното натрупване на капитала протича в различни варианти. Класическия вариант е свързан с възникването на развитото стоково стопанство и класическия капитализъм през 17 и 18 век. По принцип, първоначалното натрупване не е резултат от функционирането на индустриалния капитала като такъв. По-скоро той е следствие от други процеси и основа за по-нататъшното му движение и възпрозводство. За индивидуалния капитал обаче, първоначалното натрупване постоянно протича във времето. За България, първоначалното натрупване в масови мащаби се осъществява веднъж след Освобождението и втори път – с прехода от централно-управлявано към пазарно стопанство. Последният е специфичен процес, но с всички характерни белези на натрупването на финансов и физически капитал. Източниците на формиралия се вече капитал в българската икономика са различни. От една страна това е приватизацията на държавната собственост като акумулирано материално богатство. В същото време за 20 годишен период в страната се установи сравнително значим по размери международен капитал. Една незначителна част от физическия капитал е реституционен за бившите собственици и техните наследници. Както при всяко първоначално натрупване, част от капитала е с неизяснен произход, свързан със законодателни нарушения, стопански и други престъпления и измами.

Натрупването на капитала е непрекъснат процес.

Брутното натрупване на капитал, Кейнс нарича инвестиции. По принцип, натрупването на капитала е непрекъснат процес във времето. След първоначалното натрупване, вече е налице акумулиран капитал под формата на индустриален

24

/физически/ и капиталово богатство под формата на финансови активи. Когато в резултат на текущото производство се заделя добавъчен капитал и се прибавя към първоначално натрупания, протича процес на натрупване на капитала. Той има две основни измерения. От една страна това е индивидуалния капитал, а в обществен план е обществения капитал на нацията. Елементите на обществения капитал като материално, нематериално и парично-финансово багатство, при функционирането на системата на общественото производство формират доходите на пазарните субекти под формата на работна заплата, лихва, рента и печалба. Колкото повече се развива пазарната среда, все повече доминират доходите от труд , за сметка на останалите форми на факторните доходи. Непрекъснато повтарящия се и възобновяващ процес на производството, възпрозвежда в разширяващи мащаби както капитала, така и капиталовата икономическа структура. Тя прави своята експанзия и в същото време се възпроизвежда и самия процес на продължаваща капитализация. При разширеното възпроизводство, всеки добавъчен капитал, създаден чрез прираста на стойността в производството, формира базата на капиталовото натрупване. Източниците за натрупване на капитала са най-различни. Дълбоките вътрешни причини са свързани с поизводството и увеличавенето на производителността на труда като факторна услуга. От друга страна това е повишаването на ефективността от функционирането на вече включения в системата капитал, както и от неговата величина. Важен източник на натрупването е ощетяването на наемния труд като факторна услуга, свързано с разпределението на факторните доходи, както и преразпределението на дохода и богатството като акумулирано вече богатство, с които се материализират процесите на натрупване. Процесът на натрупване на капитала е сложен и противоречив. Увеличаването на капитала е в непрекъснато взаимодействие с другите производствени фактори – трудът и земята. Доходът, получен от взаимодействието на производствените фактори нараства с определен темп. Капиталът в резултат на натрупването също нараства. Това обикновено предизвиква нарастване на използването на фактора труд, но неговото нарастване е по-бавно от прираста на използвания капитал. Налице е специфичен маржинален момент, защото двете взаимно свързани величини – трудът и капиталът имат различна относителна динамика. Тези непрекъснато изменящи се съотношения между производствените фактори е един от най-важните структурни моменти и резултат от самото натрупване на капитала. Те са в основата на структурните изменения в производството, заетостта, развитието на сектора на нематериалните услуги ,нематериалните форми на богатството и на самия капитал.

Капиталът и трудът имат различна относителна динамика при единица нарастване на дохода

Доход Капитал Труд Y K L 1800 1000 800 2000 1300 900 2200 1700 1100 2400 2200 1400

25

В една по-видима форма, натрупването на капитала може да бъде обяснено с деленето на дохода на част за потребление и спестяването като отложено потребление на всички пазарни субекти. Тогава потенциалът на спестяването може да се превърне в източник на инвестиции. Или, спестяването е необходимо, но недостатъчно условие за инвестиции. Но не само това. Съвременните аспекти на натрупването на капитала не могат да бъдат разбрани без неговата финансова форма. Когато някакъв пазарен субект инвестира, т.е. капиталообразува, самия инвестиционен процес като разход на парични средства или набиране на капиталови активи означава, че се купува и правото върху бъдещите приходи за времето на живот на актива. /Кейнс/. Това е част от логиката на пазарния процес и е неизбежно. Натрупването на капитала създава по този начин претенции за бъдещ поток от доходи от фактора, който е участвал в неговото създаване. Всяко вложение на паричен /финансов/ капитал, има своята алтернативна цена и съответно претенции за бъдещия доход от него, съотнесен към най-доброто му алтернативно приложение. По икономическите канони, този факторен доход следва да се присвои от собственика на актива. Ако брутното натрупване на капитала представлява неговото инвестиране, то началото на този процес е свързано със съвременните парични и финансови потоци и посредници, стоящи първоначално извън конкретното материално богатство. Чрез акции, облигации и други ценни книжа се набира паричен капитал, който ще се материализира като конкретен инвестиционен процес. Потокът от собствен паричен ресурс се смесва с привлечения заемен капитал и заедно формират механизъм, който се влива в системата на производството като еманация на натрупването на физически капитал. Без финансовия капитал не може да се разбере природата на натрупване на капитала, неговата концентрация и централизация. Не може да бъде обяснен и съвременния глобализиращ се свят на икономиката.

Концентрация и централизация на капитала.

Обществения капитал на нацията винаги се формира от различни индивидуални, публични, както и от международни капитали. Те непрекъснато се конкурират помежду си и водят борба за надмощие и оцеляване, при което побеждава по-силния. Мерките за защита на националния капитал от външни пазарни сили са разработени още от времето на меркантилната система, Те не изменят основите на конкуренцията, а само я модифицират. Така, едновременно с натрупването на капитала, протичат процеси, свързани с неговата концентрация и централизация. Те са обвързани помежду си и взаимно се обуславят. Концентрацията на капитала е първичен процес на капитализация на прираста /добавената стойност/ в отделната микроединица на функциониращия бизнес. Тя е свързана с увеличаване масата на индивидуалния капитал чрез всички възможни средства – пряко или косвено финансиране, използване на заеми и целеви субсидии, рефинансиране на част или цялата неразпределена печалба, изразяващи неговото натрупване. Централизацията на капитала е обединяване на вече съществуващи капитали в един по-голям. Централизират се вече концентрирани, окрупнени капитали, затова самата централизация е вторичния процес, макар че протичат едновременно. В крайна сметка, производството, капиталът и продажбите в даден пазар имат тенденция да се съсредоточават в ръцете на една, или малко на брой фирми. Всичко това е довело до доминирането на несъвършената конкуренция още от края на 19-ти век, както и до

26

необходимостта от законодателни мерки, ограничаващи максималния пазарен дял на крупните формирования на бизнеса в съответния бранш. Конкуренцията в различните и форми винаги свързваме с нарастване на индивидуалния капитал, като резултат от процесите на неговото натрупване. Всъщност, цялата история на развитието на капитала, е история и на неговата концентрация. Индивидуалните капитали обаче се конкурират помежду си. Когато водят борба за оцеляване, онзи, който е по-силен – надделява и започва другия процес на обединяване на индивидуалните капитали. В причинно-следствената верига обединяването или централизацията е следствие от първичния процес – концентрацията. Централизацията може да се осъществава по два основни начина - доброволно и принудително. Една част от протичащите процеси са съгласувано и доброволно обединяване на индивидуалните капитали под различни форми. То е продиктувано от съображенията за икономическа рационалност. Обединението създава нова, по-голяма критична маса, често пъти свързана с икономия от мащаба, и други възможности за функциониране на бизнеса. Другият аспект на централизацията е принудителното и осъществяване под различни форми. Обикновено по-мощното формирование на бизнеса в стремежа си да доминира и да реализира иономически изгоди от несъвършената конкуренция, цените и печалбите елиминира конкурента чрез неговото поглъщане. Когато протича по мирен път, чрез преговори, централизацията изразява различни форми на сливания. Те могат да бъдат от няколко разновидности.

Сливания

Вертикални Конгломератни Хоризонтални Вертикалните сливания са свързани с особеностите на технологичните процеси за съответните производства. Например, технологичните вериги по вертикала при производството на крайни продукти – добиване на метали, в автомобилостроенето, самолетостроенето, ж.п. транстпорта, строителството и др. Тогава се създават така наречените затворени цикли – от добиването на суровината, до крайния продукт. Конгломератната форма се свързва със стремежа да се диверсифицират производствата. Самата диверсификация е бизнес стратегия за намаляване на риска, чрез разпределенето на инвестициите в различни активи, обикновено без производствена и продуктова връзка помежду си. Това са инвестиции в различни отрасли и дейности, и с това – неуязвими спрямо изненадите на пазарната конюнктура. Ако един бранш например стагнира, остават шансовете на незесегнатите от структурните кризи. Съвременните диференцирани концерни като чели призвеждат всичко – от детски играчки и козметика, до лекарства и самолети. Хоризонталните сливания са свързани с еднородни или близки дейности, при което също се получава някаква по-голяма критична маса. Например сливания при производството на пиво и вина, безалкоолни напитки, козметика, облекла, млечни или месни продукти и др. Сливанията са присъщи през всички етапи от развитието на индустриалния капитал, но особено след края на класическия капитализъм от последните десетилетия на 19-ти век. Например, в началото на 20-ти век, в САЩ са функционирали над 80 фабрики за производството на автомобили. Сега са останали само няколко гиганта като типична олигополна пазарна и капиалова структура. Таванът на сливанията се определя от съответното антимонополно законодателство, регламентиращо допустимия пазарен дял за съответната дейност. Началото на антитръстовото или антимонополно

27

законодателство е поставено през 1890 г., кагото в САЩ е приет първия в историята закон в тази област. Сега това е повсеместна практика в почти всички развити пазарни икономики. Описаните процеси в съвременните им измерения са достигнали мащабност благодарение на интернционалната форма на капитала в условията на глобализация. Съвременните финансови пазари са космополитни, те са глобално явление и позволяват централизацията на капитала да обхване единния световен пазар. При това активите на една мощна мултинационална компания са значително по-големи от брутния вътрешен продукт на една национална икономика като българската. Тази централизация на капитала създава огромни възможности за концентрацията на ресурси, научен потенциал, високи технологии и конкурентност чрез непрекъснати иновации. В заключение, не бива да се мисли, че с 20 страници текст може да се изучи същността и природата на капитала. Това изложение е само въведение към тази обширна проблематика.

Основни понятия:

- Капитал- Превръщане на парите в капитал- Паричен капитал- Производителен капитал- Стоков капитал- Физически капитал- Финансов капитал- Капиталообразуване- Инвестиране на капитала- Обобществяване на капитала- Основен капитал- Оборотен капитал- Физическо износване- Морално износване- Амортизация- Амортизационни норми- Амортизационни отчисления- Линейна амортизация- Ускорена амортизация- Постоянен капитал- Променлив капитал- Човешки капитал- Социален капитал- Природен капитал- Интелектуален капитал- Информационен капитал- Лихварски капитал- Търговски капитал- Първоначално натрупване на капитала- Концентрация на капитала- Централизация на капитала

28

Въпроси за дискусия:

1. Опитайте се да коментирате феномена капитал като единство от множество определения.

2. Съществува ли “природен капитал” като нещо различно от земята като производствен фактор?

3. Каква е разликата между труда като факторна услуга и човешкия капитал?4. Съществуват ли предели за концентрацията и централизацията на капитала?5. Защо амортизационните норми се определят от държавата?6. Защо не бива да отъждествяваме спестяванията с инвестирането на капитала?

Доц. д-р А. Казаков

29