COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

76

description

COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

Transcript of COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

Page 1: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8
Page 2: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8
Page 3: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg Coffeе&Tea

Юли 2011

1www.coffeeandtea.bg

Година IIБрой 6 (8) 2011 г.

Издател: „СГБ Медия” ЕООД

Гр. София, бул. „Джеймс Баучер” 83-8502/962 03 69Гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” 7052/ 69 53 35; 052/69 52 25

Изпълнителен директор:Андрей Илиев

www.coffeeandtea.bg

Главен редактор: Ирена ИвановаE-mail: [email protected]

Редактори: Таня МановаE-mail: [email protected]

Наталия ПоповаE-mail: [email protected]

Графичен дизайн и фотография:SiDesign

Абонамент: [email protected]

Печат: , 02/807 81 18

При подготовка на броя са използвани мате-риали от:Businessweek, Flex-news, Reuters, собствени из-, собствени из-точници, авторски материали и мрежата

Редакцията не носи отговорност за съдържа-нието и достоверността на информацията, предоставена от рекламодателите. Станови-щето на редакцията може да е различно от заявените мнения в публикациите.

Пълното или частично използване на текстове и илюстрации може да се извършва само след писменото съгласие на издателя.

Изпращайте ни вашите мнения, препоръки и предложения, а ние ще се погрижим да ви предоставим пълна и изчерпателна инфор-мация по въпросите, които ви интересуват.

ISSN: 1314-233Х

ОТ РЕДАКТОРА

Скъпи читатели, В този брой сме ви осигурили едно живописно и инте-

ресно пътуване на хиляди километри от България. Ще ви за-ведем в Колумбия – една многолика и невероятно красива страна, в която отглеждането на кафе е не само поминък, а религия! Ще ви помогнем да се докоснете до историята и културата й, да се „разходите” из Националния парк на ка-фето, да „посетите” една от най-големите, най-модерните в света и единствена в Колумбия фабрика за производство на сублимирано кафе, ще ви „запознаем” с Хуан Валдес, а заедно с Патрик Вилхелмсон ще изживеете емоциите от Световния бариста шампионат – форума, който е мерило за уменията на баристите от цял свят. „Дните, прекарани в Колумбия, преобърнаха живота ми, промениха мисленето, възприятията и нагласите ми. Видяното ме накара да се замисля за своя живот – за какво всъщност се боря и какво искам да постигна. Научих, че човек трябва да бъде добър и да помага на околните с каквото може, защото това по ня-какъв начин му се връща”. Това сподели нашето момче след завръщането си, а защо и как стига до мъдрото заключе-ние, ще разберете сами от неговия разказ. Аз само ще допълня, че всеки рано или късно стига до своята Колумбия и тогава поглежда с други очи на живота. Най-важното, спо-ред мен, което Патрик е прозрял е, че всеки получава това, което дава и че щастието е в простичките неща.

Придружете ни в това екзотично пътешествие, скъпи чита-тели, и дано не сметнете, че сме попрекалили с аромата на колумбийско кафе. Като му се наситите, задръжте вни-манието си върху материалите, които ще ви разяснят как се прави билков чай у нас и защо не трябва да пренебрег-ваме родните билки, с които Природата така щедро е да-рила земите български – тези страници са запазени за две дами – Мария Пипева и доц. д-р Люба Евстатиева – които споделят с охота своите знания и опит.

А ако вече сте стегнали куфарите за морето или про-сто пътят ви минава през Варна, не пропускайте да изпиете едно истинско италианско еспресо в Artisti del Gusto. J

Page 4: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea2

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪ

ДЪ

РЖА

НИЕ

ИНДЕКС НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ДИСТРИБУТОРИ НА КАФЕ И ЧАЙ 67

КАЛЕНДАР СЪБИТИЯ 2011 Г. 63КАЛЕНДАР

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ НАС

ВИДОВЕ И СОРТОВЕ

НОВИНИ И СЪБИТИЯ

КНИГИ

ТРАДИЦИИКОЛУМБИЯ – СТРАНА НА ЯРКИТЕ КОНТРАСТИ 3

ХУАН ВАЛДЕС 17

НАЦИОНАЛЕН ПАРК НА КАФЕТО(PARQUE NACIONAL DEL CAFE) 20

МНЕНИЯИНТЕРВЮ С МАРИЯ ПИПЕВА – ТЕХНОЛОГ ВЪВ ФИРМА „ВЕ ПЕ ПИ – ВЕСКО ПИПЕВ” (ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЧАЙ) 23

ЧАЯТ НА БЪЛГАРИТЕ 27

БАРИСТА ЗОНАКАК АМБИЦИЯТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ ОТВЕДОХА ПАТРИК ДО КОЛУМБИЯ 31

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЧАЯ 42

ИНТЕРВЮ С ИЛКО ШИКОВ – УПРАВИТЕЛ НА „Б. В. ЛИНК” ЕООД – ПО ПОВОД СЪЗДАДЕНОТО ВЪВ VARNA TOWERS ЗАВЕДЕНИЕ ARTISTI DEL GUSTO 47

JUAN VALDEZ СЕ ГОТВИ ЗА ЕКСПАНЗИЯ 54

ИЗНОСЪТ НА КЕНИЙСКИ ЧАЙ ПРЕЗ МАЙ Е НАРАСТНАЛ С 11% 54

ПЛАНТАЦИИТЕ С КАФЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЗНАТИ ЗА ОБЕКТИ НА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО 55

ОПАСНО ВЕЩЕСТВО ОТКРИТО В КИТАЙСКИ ЧАЙ 56

УИМБЪЛДЪН ЗАПОЧВА СЪТРУДНИЧЕСТВО С LAVAZZA 57

ИЗВЛЕЧЕНА Е „ФОРМУЛАТА НА ИДЕАЛНИЯ ЧАЙ” 58

NESTLE ЗАЯВИ, ЧЕ Е ПРИНУДЕНА ДА ВДИГНЕ ЦЕНИТЕ НА КАФЕТО И ШОКОЛАДА 59

ДНЕВНИ СТОЙНОСТИ НА ЦЕНАТА НА КАФЕТО ПО ДАННИ НА ICO (МЕЖДУНАРОДНАТА КАФЕ ОРГАНИЗАЦИЯ) 60

И THE ART AND CRAFT OF COFFEE: AN ENTHUSIAST'S GUIDE TO SELECTING, ROASTING, AND BREWING EXQUISITE COFFEE 61

TEA PARTY: 20 THEMED TEA PARTIES WITH RECIPES FOR EVERY OCCASION, FROM FABULOUS SHOWERS TO INTIMATE GATHERINGS 62

АНАЛИЗИ И СТАТИСТИКИ

Page 5: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 3

МНОГОЛИКАТА ЗЕМЯ

Всеки път, когато чуем думата Колумбия, обик-новено си представяме не съвременната демо-кратична държава с раз-нообразните културни традиции, попили от на-чина на живот на мини-мум три континента, не страната с живописните пейзажи, съвременните градове, богатите при-родни ресурси и привет-ливите хора, а предимно наркобароните, картели-те и партизаните.

По много показате-ли Колумбия може да се определи като най-ярката и пъстра страна в Южна Америка. Само една разходка не е до-статъчна, за да може чо-век да обхване с поглед всички нейни пейзажи с неземна красота – то-плите долини с богата плодородна почва, вечно заснежените планински върхове с височина над 5 700 м. и невероятните плажове по Атлантиче-ското крайбрежие и Ка-рибско море.

ПЪРВИ ЗАСЕЛНИЦИ

Страната е наре-чена на името на из-вестния пътешественик-мореплавател Христо-фор Колумб. С настоя-щото си име – Република

КОЛУМБИЯ – СТРАНА НА ЯРКИТЕ КОНТРАСТИ

Колумбия – е известна от 1886 г.

Първите следи за чо-вешко присъствие на те-риторията й датират още от XV-XII в. пр. Хр., а едни от най-известните обита-тели на днешна Колум-бия, които се появяват по нейните земи в началото на нашата ера, са инди-анците чибча. Чибча са имали много добре ор-ганизирано за онова вре-ме общество, а цивили-зацията им е една от най-развитите в Южна Аме-рика (след тази на маите

и инките). Те създавали бижута от злато и златна сплав с мед, а като па-ричен еквивалент използ-вали златни пластинки. Индианците чибча по-читали Бога Слънце като източник на плодородие

и му принасяли в жертва животни.

Колумбия се отлича-ва с голямо етническо и културно разнообразие. На територията й са се слели две култури – евро-пейската, пренесена от испанските конкистадо-ри през XV в. и местна-та, образувана от смес-ването на индианската цивилизация и народите, оставили богато наслед-ство за своето хилядолет-но минало. Населението на страната е смесица

от потомци на европей-ци, индианци и черно-кожи роби, доведени от Африка.

Невероятният колорит на страната присъства в

Индиански племена

4 стр. »

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 6: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea4

творбите на художниците Фернандо Ботеро, Але-хандро Обрегон, Гилер-мо Видеман. От тази земя тръгват корените на тро-пическите танци и музи-ка – салса, кумбия, поро, валенато. Именно тук се ражда и мистичният реализъм, най-големият представител на който е Габриел Гарсия Маркес.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

По територия Колумбия се нарежда на 26-то мя-сто в света с нейните 1 141 748 км² и е единстве-ната южноамериканска страна с излаз както на Атлантическия океан (чрез Карибско море), така и на Тихия океан. На изток граничи с Венецуе-

ла и Бразилия, на юг – с Еквадор и Перу, а на североиз-ток – с Па-нама.

Населе-нието на страната н а б р о я -ва 45 925 397 души (по данни от 2010 г.). Средната гъстота на разпреде-л е н и е т о им в стра-ната е 40 човека на км². Около една трета от насе-

лението на Колумбия са селски жители. Степента на урбанизацията е мно-го висока - една шеста от колумбийците обитават столицата на страната Богота (Санта Фе де Бого-та). Колумбия е разделе-на на 32 департамента и 1 столичен окръг. Едни от

най-големите й градове са столицата Богота, Ме-делин, Кали, Баранкия и Картахена де Индиас.

В Колумбия живеят различни етнически гру-пи: метиси – 58%, бели – 26%, афроколумбий-ци (мулати) – 15%, негри, индианци – 1%. Офици-алният език в страната е испанският, но законо-дателството признава и езиците на национални-те малцинства. В терито-риите с компактно мал-цинствено население е предоставено правото за обучение и на двата ези-ка. 95% от населението изповядва католицизма, но има също така и про-тестанти, юдеи, и етноси с други религии.

Една от главните топо-графски черти на Колум-бия са Андите, заемащи централната и западна-та част на страната. Там са разположени двата вулканични върха - Уила (Nevado del Huila - 5365

» 3 стр.

Границите на Колумбия

Картахена е петият по големина град в Колумбия

5 стр. »

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 7: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

Юли 2011

м.) и Толима (Nevado del Tolima - 5215 м.). На изток от Андите се простира обширната равнина, из-вестна като лянос. Глав-

ните реки в Колумбия са Мета, Магдалена, Гуави-аре и Каука.

По Карибското край-брежие е разположе-на малката планинска верига Сиера Невада

де Санта Марта (Sierra Nevada de Santa Marta), в която се намира най-високият връх в страната – Христофор Колумб (Pico Cristóbal Colón – 5775 м.).

Колумбия е почти из-цяло разположена в тро-пиците, въпреки това кли-матът на страната не е еднороден и се проме-ня в зависимост от над-

морската височина. В крайбрежните райони и долината на река Магда-лена климатът е тропиче-ски със средногодишна температура 24-27°С. На височина от 500 до 2300 м. над морското равни-ще климатът е субтропи-чен, а от 2300 до 3000 м. – умерен. Над тази висо-чина започва студената климатична зона, където температурата достига до -13°С. Сухите и влаж-ните сезони се сменят на всеки три месеца през годината.

Растителността също се променя съобразно климатичните зони – по бреговете растат ман-грови дървета и кокосови палми; в горите, които за-емат около половината от територията на стра-ната, се срещат червено дърво, дъб, орех, кедър, бор и няколко вида бал-самово дърво. В тропиче-ските гори пък могат да

Малкото рибарско селище Таганга (Taganga), разположено в северна-та част на Колумбия в подножието на Сиера Невада

» 4 стр.

6 стр. »

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 8: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea6

се видят още каучуково дърво, ванилово дърво и сарсапарилa.

Колумбия има една от най-разнообразните флора и фауна на пла-нетата.

Тук могат да се видят над 40 000 вида цветни растения, 1500 вида птици (от най-малката птичка колибри до най-голямата летяща птица - андски кондор) – лешояд, тукан, няколко вида папагали, какаду; множество влечу-ги, сред които гигантски-те змии питон, боа и ана-конда (достигаща дължи-на над 11 м.), голям брой крокодили и алигатори, някои от които са дълги над 7 м. и тежат над 1 тон, множество бозайни-ци – ягуар, пума, оцелот, мравояд, ленивец, тапир, броненосец, капибара, очилата мечка, майму-ни, най-отровната жаба в света – дървесната кокои и др.

КОЛУМБИЙСКОТО КАФЕ

Освен с животни и рас-тения Колумбия разпола-га и със запаси от злато, нефт, изумруди, мине-рали. Колумбийското кафе с неговите изиска-ни вкусови качества пък е осигурило на страната известност в цял свят.

С нейното „зелено зла-то” не може да се срав-ни нито един друг сорт кафе. Любителите на ароматната напитка го ценят заради специфич-ната му мекота, каквато никое друго кафе в света не притежава.

Производството на кафе е един от водещи-те сектори в икономи-ката на Колумбия и из-точник за получаване на чуждестранна валута – от износ на кафе страна-та получава ежегодишно средно около $2 млрд.

Основните кафеени насаждения са концен-трирани в района на Андите, наричан с на-званията Tierra templada (от исп. – Земя с умерен климат) и Tierra del Café (от исп. – Земята на ка-фето). Разположеният в тази зона департамент Антиокия (Antioquia) е из-вестен като „царството на кафето”.

Колумбия е водещ све-товен производител на т. нар. „мека” Арабика. Успешното развитие на производството на кафе в тази страна е подпо-могнато от идеалните природни дадености – мекият екваториален климат с умерените ва-лежи и обилната слънче-ва светлина даряват на света най-добрите зърна Арабика.

Според специалистите високото качество на ко-лумбийската Арабика е свързано с четири фак-тора:

1. Почвите в tierra templada са с вулкани-чен произход и са много плодородни.

2. Западната част на страната е заета от ви-сокопланинската част на Андите. Планинските

» 5 стр.

7 стр. »

Част от растителното много-образие на Колумбия

Папагалите и маймуните са само малка част

от богатия животински свят на страната

Цъфнало кафеено дръвче

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 9: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 7

склонове са идеални за отглеждането на кафее-ни дръвчета. Плантациите са разположени от 1 000 до 1 800 м. надморска височина, където небето често е покрито с обла-ци, а това благоприятства равномерното узряване на плодовете.

3. Кафеените дръвче-та растат сред други по-високи дървета, които об-разуват естествена сянка над тях, защитавайки ги от преките слънчеви лъчи, а това подпомага процеса на натрупване на кофе-ин и ароматни вещества, вследствие на което узря-лото кафе има мек вкус. Точно това негово каче-ство е високо ценено в цял свят и благодарение на него колумбийското кафе контрастира на „по-твърдите” бразилски и африкански сортове.

4. Кафето се съби-ра постепенно, в зави-симост от степента на узряването си. В Брази-лия, която се явява главен конкурент на Колумбия на кафеения пазар, има други традиции при от-глеждането на този велик дар от природата. Там кафеените плантации не са защитени от сянка и затова в зърната не се натрупват толкова аро-матни вещества. Съби-рането на кафето в стра-ната на Южния Кръст е еднократно, в резултат на което в партидата на-брано кафе наред с

напълно узрелите зърна попадат и не толкова зре-лите. Именно те прида-ват на бразилското кафе характерния горчив по-слевкус. Към горчивото и лишено от силни аро-мати бразилско кафе по принцип са пристрасте-ни сериозните любители на напитката, докато ра-финираният вкус на ко-лумбийското кафе с не-говия деликатен аромат

допада на почти всички. Дори може да се твърди, че изразът „колумбийско кафе” се е превърнал в синоним на „добро, ка-чествено кафе”.

Най-важните региони за производство на кафе са Меделин и Маниса-лес. В тях отглежданите съвместно с кафеените дръвчета бананови хра-

» 6 стр.

8 стр. »

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 10: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea8

сти защитават расте-нията от топлината и ве-тровете. Колумбийското кафе е събрало в себе си всичките аромати, ко-ито трябва да притежава едно високопланинско кафе – богат вкус с леко сладникав лешников привкус, плодови нотки с лек винен оттенък и осе-заема киселинност.

Климатът на Колумбия е подходящ за отглежда-нето на най-добрите со-ртове кафе, с които тази страна отдавна е прочу-та. Особено ценени са зърната от високопла-нинска Арабика, обра-ботени по мокрия метод. Това кафе е с приятен, нежен вкус, характерен аромат, добра киселин-ност и носи наименова-нието на местата, къде-то е отгледано: меделин (Меделин /Medellín/ – главен административен център на департамент Антиокия), армения (Ар-мения /Armenia/ – център на департамент Киндио), манисал (Манисалес /Manizales/ – център на департамент Калдас). Тези сортове, особено меделин, от години са смятани за най-добрите за масова употреба, а понякога трите заедно ги наричат „мам” (от първи-те букви на имената им).

Кафето с най-високо качество, известно още като supremo, рядко може да се срещне из-

ложено за продажба в страната производител, а кафето с ниско каче-ство, наречено „пасила” е обявено за негодно за износ и се употребява само в Колумбия.

Колумбийското кафе има статут на географ-ски защитено название, даден му от Европейска-та комисия през септем-ври 2007 г. Това означава само едно – никой от со-ртовете, отгледани извън пределите на страната, не може да притежава защитеното вече наиме-нование.

Колумбийското кафе е идеално за направа-та на капучино, а също така и за класическо черно кафе. Неговият вкус бързо се запомня от ценителите, които след като веднъж са го опита-ли, остават завинаги при-

страстни към него.За съжаление у нас

е трудно да се намери истинско колумбийско кафе, а и по принцип цената му е значително по-висока, отколкото на другите сортове.

ИСТОРИЯ НА

КОЛУМБИЙСКОТО КАФЕ

ПЪТЯТ НА КАФЕТО ДО КОЛУМБИЯ

В Колумбия кафето е пренесено в началото на XVIII в., но къде точно на територията на страна-та са се появили първите плантации с насаждения не е известно. Според някои източници кафе-то се е разпространило първо в околностите на пристанище Санта Мар-та на карибския бряг,

» 7 стр.

9 стр. »

Най-доброто кафе от Чинчина Калдас (Chinchina Caldas), Колумбия

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 11: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 9

където попаднало от хо-ландските колонии (дн. Суринам). Според дру-ги, първата плантация е била засадена в Рио Не-гро, на територията на съвременния департа-мент Антиокия. А според трети – първото кафе е попаднало в страната през първата половина на XVIII в. чрез монаси-йезуити от Бразилия и е започнало своето пое-тапно разпространение: през 1732 г. в департа-мента Сантандер, през 1738 г. – в Каук, през 1758 г. – в Сиера Невада, а през 1761 г. – в Панама.

Най-старите писмени сведения свързват колум-бийското кафе с името на йезуитския свеще-ник Хосе Гумийа (José Gumilla). В книгата си „The Orinoco Illustrated” (1730 г.) той говори за на-личието на кафе в ми-сията на Света Тереза от Табахе (Tabajé), в бли-зост до мястото, къде-то река Мета се влива в Ориноко. Наред с това свидетелство съществу-ва и друго, което е оста-вено от архиепископ-вицекрал Кабайеро Гон-гора (Caballero Gongora) (1787 г.). В доклад, пред-ставен на испанските власти, той е регистри-рал наличието на култу-рата на североизток от страната, близо до Хи-рон, Сантандер (Giron, Santander) и Мусо, Бояка (Muzo, Boyaca).

Заради първоначални-те неуспешни опити тази култура да се отглежда в северната част на Ко-лумбия, производството на кафе не успява да получи широко разпро-странение. В средата на XIX в. местните запо-

чват да засаждат кафе-то в южната и западната част на страната, по-близо до тихоокеанско-то крайбрежие, където благоприятните клима-тични условия стават основа за интензивното развитие на кафе произ-водството. През 1835 г. от продукцията са събрани 2560 чувала кафе, кои-то са експортирани от пристанището на Кукута (Cucuta), близо до гра-ницата с Венецуела.

Първоначално кафе-то не е било много раз-пространено, но през първата половина на XIX в. сред елита на ко-

лумбийското общество, стремящ се да подра-жава на европейските „висши кръгове”, се на-лага модата за пиене на топлата ароматна напитка. Утвърждаване-то на износа на кафе от Колумбия става чак през

втората половина на ХIХ в., когато експанзията на световната икономика предоставя на колум-бийските земеделски собственици атрактивни възможности за търговия на международните па-зари. Малко по малко САЩ става най-важният потребител на кафе в света, а Германия и Франция се превръщат в най-важните пазари в Европа.

Тогавашните големи колумбийски собстве-ници на земя веднага се възползват от новите възможности, предоста-вени им чрез експанзията

» 8 стр.

10 стр. »

ТРАД

ИЦ

ИИ

Плодовете на кафето

Page 12: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea10

на международните па-зари. Между 1850 и 1857 г. страната регистрира значително увеличение на износа на тютюн и хи-нин, а по-късно – на кожа и жив добитък. Тези първи опити в експорта на сел-скостопански стоки се оказват твърде крехки. Основната им цел е по-стигането на максимал-но високи за времето печалби, а не създава-нето на солидна и раз-нообразна платформа за износ. Производство-то в тези сектори влиза в период на спад, когато чрез международните цени вече не се постига съответната доходност. Този процес възпрепят-ства и истинската инду-стриална консолидация.

С падането на между-народните цени, реги-стрирано в преходния период между ХIХ и ХХ в., се понижава и рента-билността на големите имоти. Нещата не спи-рат дотук. Избухналата в началото на века война също оказва негативно влияние върху собстве-ниците на земя като им пречи да съхранят свои-те насаждения и чрез събраната реколта да възвърнат натрупаните дългове. Това в крайна сметка ги съсипва. Кафе плантациите на Сантан-дер и Северен Сантан-дер навлизат в период на криза, а тези на Кундина-

марка (Cundinamarca) и Антиокия – в задънена улица.

Кризата, засегнала земеделските имоти, довежда със себе си и една от най-значимите промени в кафе инду-стрията на Колумбия. От 1875 г. броят на дребни-те кафе производители в Сантандер, в някои от районите на Антиокия и региона, наречен Виехо (Viejo) или Старият Кал-дас, започва да нарас-

тва. Кафето се превръ-ща в доходна експортна стока, от която през 1893 г. зад граница са изне-сени и продадени около 350 хил. чувала. Предпо-ставка за успеха в търго-вията през този период е едно явление от средата на миналия век – рязко-то намаляване на про-изводството на кафе в

Куба и на другите остро-ви в Карибско море. Към края на XIX в. започва значително разширява-не на колумбийските ка-феени плантации.

През първите десе-тилетия на ХХ в. е раз-работен нов модел за износ на кафе, осно-ван на икономиката на вече консолидираните селски райони, който позволява на западни-те райони на Колумбия да поемат лидерството

в развитието на мест-ното производство. Тази трансформация е мно-го благоприятна за соб-ствениците на малките имоти, които искат да навлязат на пазара.

В периода между 1905 и 1935 г. производството на кафе в Колумбия се развива много динамич-

» 9 стр.

11 стр. »

„Мека” Арабика от Колумбия

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 13: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 11

но, благодарение на по-литиката на саздадената през 1927 г. Национална федерация. Обедине-нието на местните фер-мери и дребните произ-водители, членуващи в нея, им позволява да се изправят смело срещу логистичните и търговски трудности, което не би им било възможно по-отделно. С течение на времето системата на отглеждането се подо-брява, а прилагането на по-ефективни модели позволява диференци-рането на продукта и за-щита на неговото каче-ство.

Днес Колумбия е един от гигантите в кафееното производство. На нея се падат около 15% от це-лия световен обем про-изведено кафе - 566 хил. кафеени плантации (от тях 94,5% с по-малко от 5 хектара), които се про-стират на площ от 4,5 млн. хектара. И въпреки че страната отстъпва по количество произведе-но кафе на Бразилия, тя няма равна по произ-водство и износ на най-висококачествения сорт „мека” Арабика.

В кафеената промиш-леност на Колумбия са заети над 400 хил. се-мейства (т.е. 37% от цяло-то население, работещо в селското стопанство) от 550 общини. Основ-ните департаменти-

12 стр. »

» 10 стр.

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 14: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea12

производители на кафе са Антиокия, Калдас, Ри-саралда, Киндио, Толи-ма и Вале дел Каука.

ВИДОВЕ КОЛУМБИЙСКО

КАФЕ

В Колумбия се отглеж-дат главно „меки” колум-бийски сортове Араби-ка. Ще припомним, че дръвчетата от сорта Ара-бика са с височина 6-8 м., с тъмнозелени, гланци-рани листа. Цъфтят след всеки дъждовен сезон с бели, ароматни цветове, събрани на букетчета, разположени в основа-та на листата. Плодът е продълговата червена или виолетова черешка с диаметър 14 мм., по-крит с тънка, сочна об-вивка, във вътрешността на която се намират две семенца, прилепени едно към друго откъм плоската им страна.

По-едрите, гладки и с по-малко съдържание на кофеин плодове на Арабиката значително превъзхождат по вкусови качества твърдите сорто-ве Робуста. Отглежда-нето на Арабика обаче е по-трудно, тъй като тя се нуждае от обилни валежи, богата на ми-нерали почва и мек климат без изявени тем-пературни колебания. Освен това тя е и много по-чувствителна към бо-лести и вредители. Ето

защо Арабиката е по-скъпа от другите сортове кафе.

Основни производите-ли и износители на кафе в страната са: „Експока-фе” (Aranzasu Especial, Salamina Especial), „Кол-суавес” (Anita Supremo), „Каргил Кафетера де Манисалес” (Capricho), „Рафаел Еспиноса и братя” (Tacuma Especial, Yumay Golden Star), „Хорхе Мария Корео” и др.

П р о и з в о д с т в е н и т е мощности на страна-та позволяват кафето да се изнася в различна форма или вид:

◊ Зелено кафе: най-разпространеният вид за износ. Качеството му се контролира от Национал-ната федерация на про-изводителите на кафе (Federación Nacional de Cafeteros de Colombia). Цената се фиксира в момента на подписване-то на договора на база котировките на Нюйорк-ската фондова борса и се съхранява в продъ-лжение на 30 дни. Основ-ни износители на зеле-но кафе са ФеДеКаФе, „Експокафе”, Decafe, Productos Basicos, „Кол-суавес” и др.

◊ Печено кафе (на зърна и мляно): по спо-разумение с купувачи-те износителите могат да доставят както се-лектирана продукция

с най-високо качество (exelco), така и смеси от по-нискокачествени сортове в уговорени пропорции. Компании-те производители са го-тови, в случай на покуп-ка от 2-3 контейнера за продажба на дребно, да подготвят опаковки от по 250-500 гр. с художе-ствено оформление по желание на клиента и описание на състава на избраните от него езици. Основни производители са ОМА, Quindio, Sello Rojo, Mariscal и др.

◊ Разтворимо кафе: по традиционна техно-логия то се произвежда в заводите Colcafe (око-ло 7 хил. тона годишно), Nestle и Decafe (сравни-телно нов завод с произ-водителност 2 800 тона годишно). Капацитетът на заводите Colcafe и Nestle е изцяло ангажи-ран с поръчки за износ, докато Decafe все още има свободни мощно-сти.

◊ Сублимирано кафе (технология freeze-dry-ing): произвежда се в една единствена фабри-ка в страната – Fabrica de Café Liofilizado. По-строена е преди 37 го-дини и е претърпяла две реконструкции. След вто-рата (през август 1996 г.) нейната производител-ност се е увеличила от 4 до 7,5 хил. тона на годи-на. Цялата продукция е за

» 11 стр.

13 стр. »

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 15: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 13

износ. Фабриката е една от най-големите в света, а кафето, произведено по тази технология – едно от най-скъпите.

FABRICA DE CAFÉ LIOFILIZADO

През 1974 г. Нацио-налната Федерация на производителите на кафе изгражда една от най-големите, най-модерните в света и единствена в Колумбия фабрика за производ-ство на сублимирано кафе (бел.ред. – виж сивото каре ●), извест-на още като Buencafé

» 12 стр.

14 стр. »

Сградата на фабриката за производство на сублимирано кафе

ТРАД

ИЦ

ИИ

Liofilizado de Colombia. Тя е разположена в Чин-чина (Chinchiná), депар-тамент Калдас – сърцето на „кафеения пояс” на Колумбия. Продукцията

на фа-б р и к а т а ( л и о ф и -лизирано, а р о м а -тизирано и безко-феиново кафе) се прави от к о н ц е н -т р и р а н к а ф е е н екстракт, който е п р и г о т -

вен от смляно кафе с най-високо качество по-средством технологията лиофилизация (бел.ред. – виж сивото каре ●●).

Продукцията на фа-● Сублимацията е процес, при който едно вещество преминава от твърдо в газообраз-но състояние без да се топи. Извличането на влагата от влагосъдържащите мате-риали посредством сублимация се нарича сублимационно сушене. В сублимационните уредби и инсталации интензивността на процеса се увеличава чрез понижаване на на-лягането около материала.

●● Лиофилизацията е процес на вакуум-но сублимационно сушене (Lyophilization, freeze-drying), при който материалът се замразява предварително с определена ско-рост до температура на пълно втвърдяване и протича в условията на вакуум. Лиофи-лизацията е най-добрият и съвършен ме-тод, измислен досега, за качествено консер-виране на редица хранителни продукти. Тя позволява на практика напълно (до 95%) да се съхранят хранителните вещества, вита-мините, микроелементите, естественият аромат, вкус и цвят продължително време при температури от -50 до +50ºС.

Предимствата на лиофилизацията пред другите методи на консервиране са следни-те:

• микроструктурата и физикохимични-

те свойства на материала се запазват в максимална степен.

• веществата, изсушени посредством су-блимация, възстановяват първоначалния си обем лесно и бързо /до 10 мин./, като поглъщат отнетата им влага чрез рехи-дратация.

• запазват се цветът и ароматът им, както и съдържанието на летливи компо-ненти.

• отпада необходимостта от хладилно съхранение. В специална опаковка те мо-гат да се съхраняват в продължение на 5 и повече години.

• значително намалява масата на про-дуктите.

• крайният лиофилизиран продукт най-често е в прахообразно състояние и е удобен за смесване с други компоненти в капсули и таблетки.

Консервирането чрез лиофилизация (су-блимационно сушене) не изисква прилага-нето на химически консерванти, стабили-затори, ароматизатори и др. изкуствени вещества, което е голямо предимство. По този начин лиофилизираните продукти изцяло отговарят на стандартите за дие-тично и здравословно хранене.

Page 16: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea14

бриката се изнася в цял свят – Великобритания, Япония, Чехия, Русия, Канада, Корея, Дания, Франция, Холандия, Ита-лия, Сингапур, Швейца-рия, Австралия, Израел,

Мексико, Еквадор, Испа-ния.

През 2003 г. Buencafé Liofilizado de Colombia е удостоена с Латиноа-мериканската награда за качество, която е при-знание за превъзходното качество и конкурентно-способност на нейна-та продукция в страната и извън нейните преде-ли. Две години по-рано – през 2001 г. – същата награда става притежа-ние на Fabrica de Café Liofilizado в категорията „Най-добра компания-производител”. Награда-та се присъжда от пре-зидента на републиката

на компании, които са се отличили чрез върхови по-стижения в управлението на бизнеса, ориентиран към качеството, произво-дителността и конкурент-носпособността.

Фабриката притежава

следните сертификати: ISO 9001 – версия 2000, ISO 14001, OHSAS 18001, HACCP, BASC.

FABRICA DE CAFÉ QUINDIO

Фабриката е разпо-ложена в самото сърце на Колумбия, в град Ар-мения, община Киндио. Именно тук при най-добри условия се произ-вежда кафе с най-богати вкусови качества. Както и повечето производите-ли на кафе в страната, фабрика Café Quindio е малка семейна компа-ния, за която качеството

на нейната продукция е на първо място и е осно-вен ключ към успеха й.

Във високопланински-те плантации с голямо усърдие и отдаденост земеделските производи-тели отглеждат кафето на 1200-1600 м. надморска височина. Те събират най-добрите плодове ръчно, обработват ги с традици-онна грижа и чрез при-лагането на съвременни технологии и ги изпичат при оптимална темпера-тура. Благодарение на това продукцията на фа-бриката е с най-високо качество, великолепен вкус и аромат, което до-принася за изключител-ния й авторитет сред ек-спертите по кафето. Като допълнение към селекти-раното висококачествено кафе, във фабриката се произвеждат продукти на базата на кафе: кафее-ни сладкиши, мармалад от къпини и кафе, кафеен арекир (десерт от мляко и кафе). Така потребите-лите имат възможността да изберат своя вариант за употреба на кафето.

Собствениците на фа-бриката Café Quindio притежават верига от малки кафетерии Cafe Quindio Express, пръсна-ти из цяла Колумбия. Те са държатели и на кафе ресторанта Café Quindio Gourmet, в който клиенти-те могат да се насладят на великолепно кафе,

» 13 стр.

16 стр. »

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Изпечено висококачествено колумбийско кафе във фабриката

Page 17: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8
Page 18: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

приготвено от професио-нални баристи по различ-ни рецепти, а също така и да вкусят леки ястия и десерти.

Фабриката Café Quindio си сътрудничи с ICONTEC – член на между-народната организация за стандартизация ISO – и с IQNet – член на между-народна мрежа за серти-фициране. Тя притежава съответните сертификати за качество, гарантира-щи ненадминатото каче-ство на нейните продукти и услуги.

Наред с прилагането на съвременните техно-логии, съблюдаването на конкурентноспособност-та и високата производи-телност, сред основните задачи на компанията е поставено и управление-то на човешките ресурси.

НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА КАФЕ В КОЛУМБИЯ

(Federación Nacional de Cafeteros de Colombia

или Fedecafe)

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea16

Едно от най-добрите кафета на Колумбия

Федерацията е създа-дена през 1927 г. за за-щита интересите на про-изводителите на кафе, насърчаване на достъпа до световните пазари и прилагане на икономиче-ската и социална полити-ка в районите, в които се произвежда кафе.

От основаването й до днес главната цел на Фе-дерацията е контролът на качеството на произ-вежданото и изнасяното извън пределите на стра-ната кафе. Истинността

за произ-хода и ка-ч е с т в о т о на колум-бийското кафе се у д о с т о -веряват с триъгълен знак с изо-б р а ж е -нието на известния колумби-ец Хуан В а л д е с с широ-к о п о л а ш а п к а , д ъ р ж а щ ю з д и т е на своето вярно му-ленце.

За да п о л у ч и п р а в о -то да из-п о л з в а триъгълния

знак върху опаковките с кафе, продукцията тряб-ва да премине и издържи 14 теста за проверка на качеството. Ето защо се смята, че наличието му е гаранция за наистина висококачествено кафе, което е било произведе-но и опаковано в Колум-бия в съответствие с всич-ки правила и изисквания на ФеДеКаФе.

(бел. ред. – подробно за Федерацията писахме в бр. 7(юни) на Coffee&Tea Bulgaria)

» 14 стр.

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 19: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 17

Образът на Хуан Вал-дес е създаден във връзка с подетата рекламна кампания на Национал-ната федерация на про-изводителите на кафе в

Колумбия, която има за цел да представи колум-бийския производител на кафе и да удостовери качеството на местната продукция. През 1959 г. колумбийските произво-дители на кафе поръчват на рекламната агенция Doyle Dane Bernbach (DDB) да създаде ярък символ на национално-то кафе. Така се ражда и Хуан Валдес – събира-телен образ на жителите от районите, в които се

ХУАН ВАЛДЕСХуан Валдес е една от най-известните

личности в Колумбия, въпреки че такова лице в действителност не съществува! Трудно е да си представим колумбийско-

то кафе без тази емблематична лич-ност, която носи своето пончо и сомбреро и стои до вярното си муленце Кончита на фона на назъбените скали на Колумбия.

отглежда кафе – обая-телен мъж с гъсти черни мустаци, с широкопо-ла шапка, бяло пончо, съпроводен от муленце-то Кончита, натоварено с

чували с кафе. Самото име Хуан Валдес е типич-но за селяните, занима-ващи се с отглеждането на „зеленото злато”.

Характерният образ на Хуан Валдес е запазена марка, с която се обозна-чава единствено кафето, чиито зърна са отгледани и събрани в Колумбия. Той е символ на каче-ството, на 100%-товото ко-лумбийско кафе. Подоб-но на кафето, днес Хуан

Валдес се е превърнал в емблематичен образ, своебразна икона на Ко-лумбия и често е имити-ран и пародиран в теле-визията и другите медии.

Превъплъщенията

В образа на световно известния рекламен ге-рой Хуан Валдес първо-начално се превъплъща-ва Хосе Ф. Дювал (José F. Duval). За това кой изпъ-лнява ролята на Кончита през годините, за съжа-ление, няма сведения. Годината е 1969, а ре-кламите – две печатни и една телевизионна. През 1980 г., в рекламите с уча-стието на Хуан Валдес се използват коли с марка Rolls Royce и луксозни жи-лища. Създаденият през 1990 г. нов рекламен сло-ган гласи: Grab life by the beans. Динамичните снимки вече показат из-вестния рекламен герой

Карлос Кастанеда – настоящият Хуан Валдес

18 стр. »

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 20: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea18

в по-различна светлина – каращ сърф или сноу-борд. В края на 90-те го-дини, обаче, Хуан Валдес изчезва от публичното пространство за няколко години. До завръщането му правителството на Ко-лумбия драстично орязва рекламата.

След смъртта на Хосе Дювал през 1993 г. (на 72-годишна възраст) в об-раза на Хуан Валдес се превъплъщава Карлос Санчес (Carlos Sánchez) от Меделин. Той е бил не-изменен гост на много обществени мероприя-тия и концерти, пътувал е из цял свят, представяй-ки страната си. Прези-дентът на Колумбия – Ан-дрес Пастрана (Andres Pastrana) – му присъжда сребърен медал за на-ционални заслуги.

По време на Седми-цата на рекламата в Ню Йорк през 2005 г. Хуан Валдес и неговото муле са отличени за най-добър бранд-персонаж. През май 2006 г. 71-годишният Карлос доброволно по-дава оставка като Хуан Валдес. Две години преди това е обявен конкурс за тази изключително почет-на за колумбийците роля. В него вземат участие 380 производители на кафе. Победител в конкурса е Карлос Кастанеда (Carlos Castañeda) – соб-ственик на малка кафе плантация в Антиокия, който влиза в „длъжност”

на 29.06.2006 г.

Рекламната кампания

Част от рекламната кампания на Национал-ната федерация на про-изводителите на кафе в Колумбия включва запо-знаване на потребите-лите със същността на

самия процес по отглеж-дането и прибирането на кафеените зърна в Ко-лумбия. За по-голяма яс-нота се представят някои особености на основни-те природни компоненти като климат, почва, над-морска височина, които допринасят за формира-

нето на гарантирано до-брия вкус на напитката.

Националната феде-рация на производите-

лите на кафе в Колумбия изця-ло принадлежи и се контроли-ра от колум-бийските земе-делски произ-водители, които са над 500 000 души.

Разпростра-нение на мар-

ката

През декем-ври 2000 г. Националната федерация на произво-дителите на кафе в Ко-лумбия отваря своя първи магазин за кафе „Хуан Валдес“ на летището в Богота. Образът на Хуан Валдес се появява и във

Карлос Санчес

Карлос Кастанеда на отбелязването на 50-годишнината от създаването на образа

на Хуан Валдес през октомври 2010 г.

Зрели плодове кафе

» 17 стр.

19 стр. »

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 21: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 19

филма „Всемогъщият Брус“ („Bruce Almighty“), което в парична стой-ност за Федерацията се равнява на $ 1,5 млн. Хуан „гостува“ и на се-риали като „Луд по теб” и „Лабораторията на Декстър”.

През 2004 г. символът на колумбийското кафе се опитва да направи пробив в Северна Аме-рика. Първото кафене „Хуан Валдес“ е откри-то през месец септем-ври (същата година) във Вашингтон, а второто – само месец по-късно в Ню Йорк.

Хуан Валдес се при-целва и към Сиатъл, сърцето на американ-ското производство на кафе. Служителите на Starbucks (кафе компа-нията, чиито централи са разположени в града) обаче заявяват, че не се чувстват застрашени от известния мустакат мъж.

През 2008 г. магазините с марката Хуан Валдес вече са 170. От тях 135 са в Колумбия, а останалите 35 – в други страни. Кафе с марката „Хуан Валдес” се предлага в Чили, Коста Рика, Еквадор, Ел Салва-

дор, Мексико, Панама, Испания и Съединените щати.

2 съдебни спора

Името „Хуан Валдес“ в никакъв случай не пре-тендира за уникалност – както Хуан, така и Валдес са популярни испански имена, които вероятно се носят от хиляди мъже. По този въпрос се заго-варя през 2006 г. покрай съдебния спор с друга кафе компания, позволи-ла си да използва в своя-та рекламна дейност фразата „Хуан Валдес пие кафе от Коста Рика“.

На 9 януари 2009 г. се поставя началото на нова съдебна битка. Тогава На-ционалната федерация

на производи-телите на кафе в Колумбия за-вежда дело сре-щу Майк Питърс (Mike Peters) по повод създаде-ната от него ка-рикатура „Май-ка гъска и Грим” (Mother Goose & Grimm), коя-то наподобява Хуан Валдес и колумбийското кафе.

Хуан олице-творява типич-ния кафетеро – с характерно-то сомбреро и дрехи, юнашкия мустак и тор-

бите кафе на гърба на мулето му. Рекламите с неговото участие, за-бавни, често самоиро-нични, го превръщат в маркетинг икона и сим-вол на Колумбия, който с лекота скрива в малкия си скъсан селски джоб Марлборо Мен (фигу-рата, използвана в ре-кламите на компания-та за тютюневи изделия Marlboro).

Кафе с марката „Хуан Валдес”

Juan Valdez Cafe

» 18 стр.

ТРАД

ИЦ

ИИ

Page 22: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea20

В долината Киндио (Quindío, община Мон-тенегро), на 4 км. югоза-падно от град Монтене-гро е разположен един-ственият в света уника-

лен природен паметник – Националният парк на кафето. Това е една от водещите туристически атракции известна като Eje Cafetero или Zona Cafetera. Тя е създадена през 1995 г. от Национал-ната федерация на про-изводителите на кафе в Колумбия и Ведомстве-ния комитет на произво-дителите на кафе в Кин-дио. През 2009 г. паркът посрещна своя 5-милио-нен посетител.

История и забавления

Паркът изцяло е по-светен на националния символ и основното бо-гатство на Колумбия – ка-фето. В него се отглеждат

НАЦИОНАЛЕН ПАРК НА КАФЕТО(Parque Nacional del Cafe)

около 60 вида кафеени дръвчета и всеки посети-тел може да наблюдава как персоналът се грижи за тях.

Условно Zona Cafetera може да се раздели на две тематич-ни области, в к л ю ч в а щ и музейни ек-с п о з и ц и и – детайлно о п и с в а щ и и с т о р и я т а , културата и ц я л о с т н и я процес на производство

и отглеждане на кафе-то – и увеселителен парк, предлагащ много възмож-ности за забавление.

На площ от 12 хекта-ра е разположен музей, посветен на кафето, с функционираща в него ферма за кафе, в която детайлно могат да бъдат наблюдавани засажда-нето, процесът на обра-ботка и брането на раз-личните сортове кафе.

Карта на Националния парк на кафето

Покълнали семена кафе

В местния музей на кафето може да се научи неговата история и етапите на неговото производство: от засаждането на кафееното храстче до пакетирането на готовия продукт, а също така могат да се видят и национални костюми на берачи на кафе, макети на

традиционните кафеени плантации и много други интересни исто-рически забележителности.

Освен нея има и ре-зерват, в който могат да бъдат видяни някои за-

21 стр. »

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Page 23: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 21

страшени от изчезване сортове.

Наред с това посети-телите могат да се на-сладят и на други приятни гледки – представления на театрални трупи, изпъ-лнения на традиционни колумбийски народни танци, както и на коло-ритно музикално орхиде-ено шоу. Като допълни-телна атракция паркът предлага увеселителни влакчета, картинги, Ви-енско колело, блъскащи колички и пр.

На територията му се намира „Приказната градина” с каменните скулптори на персонажи от колумбийските народ-ни предания, които пред-ставят живота на обикно-вените чаполерос (бера-чите на кафе), 18-метро-вата наблюдателна кула, Градината на орхидеите и Бамбуковата гора.

Разходка в парка Възможностите за при-

движване в парка са ня-колко. На разположение на посетителите има традиционно туристиче-ско влакче, което прави обиколка из всичките 36 хектара площ. За люби-телите на ездата паркът предлага възможност за разходка с кон по мно-гобройните живописни пътечки.

Лифтът – кабинков или

» 20 стр.

Приказната градина със статуите

ТРАД

ИЦ

ИИ

седалков – е другото предпочитано средство за обиколка и наблюде-ние на това приказно мя-сто.

Посетителите могат да тръгнат и пеша, за да се насладят отблизо на кит-ните плантации с различ-ни сортове кафе, бам-буковите гори и автентич-ните образци на местна-та култура и архитектура – традиционна селска къща, гробище на мест-ни племена, 18-метрова кула за наблюдение, из-градена от бамбук и пр.

По време на дългата, носеща наслада за се-тивата разходка туристи-те могат да се отбият за отдих и подкрепа в някой от редицата ресторан-ти, разположени в пар-ка или да поспрат пред павилиончета с храна и напитки.

Цената на билета за вход варира в зависи-мост от броя на атракци-ите. Минималната сума, която посетителите могат да заплатят е 16,000 песо (около 6,30 евро), а мак-сималната – 43,000 (око-ло 17 евро).

Page 24: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea22

ТРА

ДИ

ЦИ

И

Гарата в парка, от която тръгва влакчето

Бамбуковата кула

Панорамна гледка от кабинковия лифт

Част от жп маршрута

Page 25: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 23

Подобно на кафето производството на чай също следва точно определена техно-логия. При него има и въведени стандар-ти, одобрени от Министерство на здра-веопазването, има също така и труд-ности, неразбиране и недооценяване от страна на потребителите.

Като напитка чаят е познат отдав-на. Неговият химичен състав, видове и полезни съставки обаче сякаш все още са твърде далеч от знанията на българи-те.

Все по-често се убеждаваме, че бълга-ринът не познава, а и почти не консуми-

ра чай, особено през пролетта, лятото и есента. През зимата нещата са по-различни. Това е сезонът, който спокойно може да се похвали с повишаване консума-цията на чай.

Дали заради липсата на достатъчно знания, или заради самия му вкус, но чаят си остава напитка, която често е подце-нявана у нас. Ще има ли промяна в на-гласите на българина и как произвеждат чай родните ни фирми ще научим от тех-нолога Мария Пипева, която се съгласи да сподели с нас своите виждания и част от дългогодишния си опит в бранша.

ИНТЕРВЮ С МАРИЯ ПИПЕВА – ТЕХНОЛОГ ВЪВ ФИРМА

„ВЕ ПЕ ПИ – ВЕСКО ПИПЕВ” (ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЧАЙ)

Фирма ЕТ „Ве Пе Пи – Ве-ско Пипев“ е основана през 1996 г. Първоначал-но тя се занимава само с култивация на билки, впи-сани в Червената книга на България. Днес фирмата разполага със собствени билкови насаждения в раз-лични райони на страната. Култивацията на отделните сортове се извършва с по-мощта и под контрола на ст.н.с. Люба Евстатиева от

катедра Ботаника при БАН. През 2000 г. фирма ЕТ „Ве Пе Пи – Веско Пипев“ за-

почва пакетирането и продажбата на Мурсалски чай и производството на водно-спиртен екстракт от Зла-тен корен с марка „Тоника“. Продуктите се разпро-страняват в аптечната мрежа. През 2008 г. фирмата разширява дейността си и създава 12 вида билков чай - без консерванти, примеси и оцветители. Тя предлага и висококачествени билки собствено производство. Фирмата разполага с модерен цех за производство, отговарящ на европейските изисквания.

Чаят е една от най-известните напитки в световен мащаб, според Вас какво мя-сто заема тя в еже-дневието на българи-те?

Чаят заема място, кое-то не му се полага. Бълга-рите често го подценяват. Те пият чай само, когато са болни. Затова и консу-мацията на тази напитка през зимните месеци се повишава.

Какво означава дума-та „чай” за родните потребители – вкусно и ободряващо питие, билкова отвара за лечение, средство за отслабване и пр.?

24 стр. »

МНЕНИ

Я

Page 26: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea24

Чаят е много ценен продукт, но мнозинството от българите го възприе-ма само като билкова отвара за лечение, сред-ство за отслабване и т.н.

С годините и с все по-улеснения достъп до информация наблю-дава ли се някаква промяна в отношение-то към чая на потреби-телите у нас? Познава ли българинът различ-ните видове чай и тех-ните предимства?

С годините отношение-то към чая се променя, но този процес е много ба-вен. Убедих се, че хора-та не познават качества-та на естествените билки. Свикнали са с аромати-затори, оцветители и т.н. Това стана ясно от два въпроса, отправени към мен. Първият гласеше: „Защо шипката не става червена?” Отговарям – защото няма оцветители.

Имах и друго запитва-не (крайно непрофе-сионално – както ще се убедите и Вие) защо чаят от липа става слузест. Обвиняваха продукта ми в некачественост. Хората дори не знаят, че това са естествените съставки на липата – слузни и дъбил-ни вещества, т.нар фла-воноиди.

За нашите читатели ще бъде интерес-но да разкажете как решихте и започнах-те да се занимавате с този бизнес – кога се роди идеята, как стигнахте до нейната реализация и т. н.?

Аз и Веско Пипев – ин-женер и фармацевт – решихме да инвестира-ме не в коли, къщи и т.н, а в отглеждането на Мур-салски чай и Златен ко-рен, които попадат сред защитените в Червената книга на България видове. Знаете какво произтича от това. Популяризиране на билките без да се по-сяга на естествените им находища.

Начинанието ни получи (получава и до ден дне-шен) солидна подкрепа

от катедра Ботаника при БАН в лицето на ст.н.с. Люба Евстатиева. Произ-ведохме първата реколта след три годишен труд. Имахме уговорка с изве-стен билкопроизводител да я изкупи за определе-на сума, но при реализа-цията на сделката той се опита да свали цената. Отказахме и поехме пре-дизвикателстото да се за-емем сами с трудната и неценяща се в България дейност на производи-теля. Започнахме произ-водство и култивация и на други билки. Закупихме 10 дка. площ с помеще-ния в с. Варвара, Велин-град, в подножието на Родопите. Преустроихме ги и създадохме собстве-

на производствена база с изградена НАССР си-

Даровете на природата

» 23 стр.

25 стр. »

МНЕ

НИЯ

Page 27: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 25

стема и ISO-2001, отгова-ряща на всички европей-ски изисквания.

Как достига до Вас суровината, която из-ползвате за направа-та на Вашите продук-ти (в какви условия се отглежда, как се бере, сортира, суши и т.н.)?

Една част от суровините са наше производство, а друга – изкупуваме от на-деждни билкосъбирачи, които събират реколтата само от отдалечени гор-ски райони. Отглеждаме билките в условия, близки до естествените. Всяка билка си има опреде-лен период на събиране. След брането суровина-та за чая поставяме върху скари, които сме разпо-ложили на сухо, прове-триво и сенчесто място. Изсушените вече билки дробим до получаването на желаната фракция.

Бихте ли ни описали технологията, която Вие използвате за на-правата на чай – об-работка на сурови-ната, методи и пр. – с други думи какъв е пътят, който тя изми-нава, за да се превъ-рне в пакетчета чай? Какъв е цикълът на

производство, до как-ва степен то е авто-матизирано?

След събирането, су-шенето и надробяването готовата фракция се по-ставя в бункер и всичко

останало – филтър, ко-нец, дръжка, индивиду-ално пакетче, кутия, по-ставяне на дата, партида и целофан – е въпрос на механизация.

Производствената база на ЕТ „Ве Пе Пи – Веско Пипев“

» 24 стр.

26 стр. »

МНЕНИ

Я

Page 28: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea26

Какви видове чай про-извеждате и под как-во име се предлагат в търговската мрежа?

Произвеждаме Мур-салски чай, Златен ко-рен, Жълт кантарион, Маточина, Мечо грозде, Мащерка, Риган, Карка-де, Мента, Шипка, Лайка, Липа, Сена, Зърнастец. Марката е „Тоника”.

С какво Вашите про-дукте са по-различни от останалите на па-зара?

Марката се налага с качество. Ние лично не използваме никакви примеси, оцветители и ароматизатори. Това е нашата платформа – естествена, качествена билка.

Има ли общоприети стандарти за каче-ство за този вид про-изводство и към кои от тях се придържате Вие? Как контролира-те качеството на го-товата продукция?

Да. Ние работим по одобрени от Министер-ство на здравеопазване-то стандарти. Разполага-ме със собствена лабо-ратория, в която следим качеството по изградена и одобрена от него тех-

нологична документация.

Какво е мнението Ви за чая на гранули? До колко може да се на-рече „чай” получена-та от него напитка?

Има технологии за из-вличане на екстракти и тяхното гранулиране, но това е скъп процес и за-това на масовия пазар подобни продукти не се предлагат. Останалото е химия, не е чай.

Насипен или чай в па-кетче – какво да из-берем?

Билката трябва да е с еднакво качество, неза-висимо дали е поставена в пакетче или се предла-га в насипно състояние. В България обаче това из-искване не се спазва.

Цената ли е опреде-ляща при избора на конкретен вид и мар-ка или качествата на конкретния продукт?

По принцип определя-що е качеството. Първата покупка е въз основа на цената и външния вид, но оттам нататък всичко вече зависи от качеството. То определя дали даден продукт ще продължи да се купува и дали ще се наложи на пазара.

Къде по Ваше мнение

най-често се пие чай – в заведение, на го-сти или у дома?

Хората, които имат из-градени навици и тра-диции в пиенето на чай, консумират тази напитка навсякъде.

Кои са основните проблеми, свързани с бизнеса Ви, с които се сблъсквате и как намирате решенията за тях?

Основните проблеми идват от трудността при намирането на пазари за реализация на стоките.

Срещате ли трудно-сти при предлагането на Вашите продукти в големите търговски вериги?

За големите търговски вериги са характерни високите такси и неува-жението към българския производител. Те искат невъзможно ниски цени и същевременно не пред-лагат нищо конкретно. Освен това имат право, във всеки един момент, да свалят стоката ти от рафта.

Какво да очакваме за в бъдеще от ЕТ „Ве Пе Пи - Веско Пипев“?

Нови интересни и висо-кокачествени продукти.

» 25 стр.

МНЕ

НИЯ

Page 29: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 27

ПО НАШИТЕ ЗЕМИ

Използването на ле-чебните растения под формата на чай по на-шите земи датира още от преди новата ера – по времето на траките. Това

Лечебните растения са едно от природ-ните богатства на България. Те са обект на изследване, но и повод за национална гордост. Лечебните растения оказват благоприятно въздействие върху човеш-кия организъм, а някои от тях имат и доказан положителен ефект при превен-цията и лечението на отделни болести.

В продължение на години учени от Ин-ститута по ботаника при БАН подла-

гат на изследвания отделни видове лечеб-ни растения. В хода на работата си те създават трудове, които имат за цел да запознаят аудиторията с техните до-стижения в областта.

За разясняване полезните свойства на някои от растящите по нашите земи ле-чебни растения потърсихме специалиста с дългогодишен опит доц. д-р Люба Ев-статиева.

ЧАЯТ НА БЪЛГАРИТЕдоц. д-р Люба Евстатиева

К р а т к а п р о ф е с и о -нална био-графия:

Люба Нико-лова Евстатие-ва е родена през 1944 г. 1968 г. –

завършва Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет като магистър по биология и химия от 1968 до 2010 г. работи в Института

по ботаника при БАН от 2010 г. до сега – е пенсионер на

граждански договор към Института 1969 г. след успешно взет конкурс

става научен сътрудник 1981 г. защитава докторска дисер-

тация и става доктор 1990 г. след спечелен конкурс става

старши научен сътрудник ІІ степен (ст. н. с. II ст.), по новите разпореждания – до-цент

Зад гърба си има 40 години препо-давателска дейност в СУ “Св. Кл. Охрид-ски”, Биологически факултет, катедра Ботаника. До 2010 г. чете лекционни курсове – “Технологии в билкопроизвод-ството” и “Култивиране на лечебни рас-тения”.

Изследователски интереси:

Изследване на защитени, редки и цен-ни лечебни и ароматни растения: раз-пространение в природата, рационал-но опазване, мониторинг на ресурсите, биология на размножаване, екология, химия, въвеждане в култура, in situ – ко-лекции, екологични методи за култивира-не, устойчиво ползване.

Научни публикации – над 180 бр., по-местени в международни и наши науч-ни списания

Научно-популярни книги и брошури – 14 бр.

е бил един от основни-те методи за лечение на редица болести. Така на-пример славяните, дош-ли по нашите земи, са използвали липата, глога, върбата, брезата и др., от които и до днес се при-

готвят трапезни и лекови-ти чайове.

С развитието на наука-та започва използването предимно на основни-те биологично-активни вещества – алкалоиди,

28 стр. »

МНЕНИ

Я

Page 30: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea28

флавоноиди, сапонини, етерични масла и др. Голяма част от тях имат кратък период на използ-ване, докато лечебни-те чайове са издържали продължителната много-вековна проверка и се използват и до днес. Това е напълно разбираемо – много често лечебно-то действие се обуславя не само от един или два активни компонента, а от растението като цяло.

ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА РАСТЕНИЯТА

Най-типични за наша-та страна са чайовете от шипка, липа, лайка, мен-та, маточина, жълт канта-рион, черна боровинка и др. Ако разгледаме лечебните свойства на тези видове ще видим, че те оказват благоприятно въздействие на различни системи на организма, поради което се използ-ват не само за профи-лактика, но и за лечение.

Така например плодът на шипката под форма-та на чай се използва при авитаминоза и анемия, при обща отпадналост, пролетна умора, изто-щение на организма, възстановяване на здра-вето след боледуване, атеросклероза, безсъ-ние, кървене на венци-те, хепатит, жълтеница, чернодробни заболява-ния и др. Чаят се приготвя от пресни или изсуше-

ни шипки, като 20 г. сухи шипки се пускат в 1 литър вряща вода и се варят 5-10 минути. Течността се оставя да изстине за 2-3 часа, прецежда се и се пие по 2-3 чаши дневно.

Цветът на липата под формата на топъл чай масово се използва при простудни заболявания, възпаление на горните дихателни пътища /ла-рингит, трахеобронхит/, висока температура, за-болявания на пикочни-те пътища. Малко хора обаче знаят, че студени-ят чай от липа, престоял 12 часа, се е използвал след аварията в Черно-бил за отстраняване на радиоактивните веще-ства от организма на хо-рата, пострадали от нея. Подобен усилващ лече-бен ефект след сваря-ване и престой от 12-14 часа се наблюдава и при жълтия кантарион. Той се дължи на по-пълното из-вличане на основните биологично-активни ве-щества от билката – ан-траценови производни и флавоноиди – в резултат на което противовъзпали-телното, регенериращо, противоязвено и противо-

микробно действие на билката се засилва. За приготвянето на чай се използва изсушената надземна част – стъбла, листа и цветове, като 2 супени лъжици се варят в 500 мл. вода в продълже-ние на 5 минути. Приема се по 1 винена чаша пре-ди ядене 3-4 пъти дневно.

Цветът, листата и пло-довете на обикновения глог под формата на чай се използват за про-филактика и лечение на атеросклероза, хиперто-ния, сърдечна невроза, безсъние, сърдечна не-достатъчност и др.

Широко приложение намират също ментата, маточината, мащерката, риганът и още много дру-ги видове растения, сре-щащи се по родните ни планини и равнини. Мо-жете да ги намерите ви-наги в нашата търговска мрежа както като моно-чай, така и в комбинация с други лечебни видове.

РАСТЕНИЯ В ПРОЦЕС НА ПРОУЧВАНЕ ( Мурсалски чай )

Понастоящем Бълга-рия е известна с богат-ството си на лечебни

Шипка

Глог

» 27 стр.

29 стр. »

МНЕ

НИЯ

Page 31: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 29

растения, над 200 вида, част от които се изнасят от страната ни за меж-дународните билкови пазари. Терапевтичната стойност на много от тях вече е известна, но има и такива, които са в про-цес на проучване. Така в края на миналия век се популяризираха лечеб-ните свойства на пирин-ския (мурсалски) чай, известни дотогава само на местното население от района на Пирин, Ро-допите и Славянка. Ве-роятно това се дължи на факта, че видът е енде-мит за Балканския полуо-стров – разпространен е само в България, Гърция, Македония и Албания. В България се среща ряд-ко, поради което е вклю-чен в Червената книга и от 1942 г. е в списъка на защитените от Закона за лечебните и благоуханни растения. След неговото успешно култивиране в страната видът беше из-ключен от Закона и вклю-чен в списъка на видове-те под специален режим на стопанисване, като събирането му от есте-ствените находища за стопанска и търговска цели е забранено.

За приготвянето на на-питка се използват цъфтя-щите стръковете (herba Sideriris scardicae) на мур-салския чай. Направе-ните от нас изследвания показват, че най-голямо

количество флавоноиди се натрупват в листата, следвани от съцветията и стъблата и то по време на началната фаза на цъфтеж.

Мурсалският чай оказ-ва благотворно влияние върху целия организъм, поради което се пре-поръчва в народната медицина като профи-

лактично, тонизиращо и общоукрепващо питие за усилване на умстве-ната и физическата ак-тивност при слабост, из-тощение и умора, както и за възстановяване след боледуване. Той прите-жава доказано силно ан-тиоксидантно, противовъ-зпалително, потогонно, aнтимикробно, антибак-

30 стр. »

» 28 стр.

МНЕНИ

Я

Page 32: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea30

териално, антистресо-во и антианемично дей-ствие, в резултат на което се неутрализират вред-ните свободни радикали, забавя се стареенето, намалява се рискът от ви-соко кръвно на-лягане, инфаркт и инсулт, забавя се развитието на раковите клет-ки, подобрява се гладкостта и еластичността на кожата.

Местното на-селение използ-ва вида като мно-го добро сред-ство за лечение на простудни за-болявания - каш-лица, възпалено гърло, грип, брон-хити, астма, бе-лодробен енфи-зем и др. заболя-вания на дихател-ната система. Д-р Анато-лий Аликовски, родом от Родопите и практикувал много години като лекар в този край, го препоръ-чва като много успешно средство за лечение на чернодробни и бъбречни заболявания. Самият той е установил, че местните хора, които често пият този чай, почти не страдат от бъбречни заболявания и не се наблюдават камъни в бъбреците им.

В последните години за вида се заговори като за «Българската виагра».

Вероятно това е породе-но от факта, че със свое-то противовъзпалително, противомикробно и про-тивовирусно действие видът оказва изключител-но благоприятно въздей-ствие върху пикочно-

половата система. Осо-бено добре се повлияват болни от простатит (забо-лявания на простатата), както и възрастни мъже с проблеми с уриниране-то и при импотенция.

Препоръчва се при-ем от 200 гр. чай три пъти дневно. Прилагането на билката като лечебно средство става в продъ-лжение на 10-20 дни (в за-висимост от вида и сте-пента на заболяването).

За набавяне на суро-вина за лечебни и про-

филактични цели, през последните 40 години аз, доц. д-р Люба Евста-тиева, проведох усиле-на работа по проучване, подобряване на стопан-ските качества и внедря-ване на вида в култура. Създаде се подобрена форма с висок добив от растителна суровина и съдържание на активни вещества и се разрабо-ти технология за нейното отглеждане в различни райони на страната.

Размножителен ма-териал и технологията бяха предоставени на фермери, които полу-чиха много добри резул-тати при новите културни условия. Това позволи на много от тях да създадат фирми за реализацията на получената продукция. Една от първите създаде-ни фирми за производ-ство на пирински чай е ЕТ “Ве Пе Пи - Веско Пипев”. Собственикът й има на-саждения, които осигуря-ват качествена суровина за трапезен и лечебен чай за страната, необхо-дими за профилактика и лечение. В резултат от положените усилия тези насаждения с всяка годи-на нарастват.

Традицията показва, че за нас българите, чаят винаги е бил един добър приятел, който ни ободрява, освежава, предпазва, а при не-обходимост – лекува и възстановява.

Отглеждане на мурсалски чай в Радомир и внедряването му в производство

от ЕТ „Богомил Василев-Евелин-29”

» 29 стр.

МНЕ

НИЯ

Page 33: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 31

СЪСТЕЗАНИЯТА ЗА БАРИСТИ В

БЪЛГАРИЯ

Още когато профе-сията бариста стана част от живота ми аз бях сигурен, че един ден ще имам възможността да представя страната и своите умения на Светов-ния бариста шампионат (WBC). И това наистина се случи. Тази година бях

КАК АМБИЦИЯТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ ОТВЕДОХА

ПАТРИК ДО КОЛУМБИЯЗА ПАТРИК ВИЛХЕЛМСОН СВЕТОВНИЯТ БАРИСТА ШАМПИОНАТ СЕ

ОКАЗВА СЪБИТИЕ, КОЕТО ОСТАВЯ У НЕГО САМО ПРИЯТНИ ЕМОЦИИ И МЯСТО, НА КОЕТО ТОЙ СЪЗДАВА МНОГО НОВИ И ТРАЙНИ ПРИЯТЕЛСТВА

......................

ПЪТЯТ ДО КОЛУМБИЯ Е НАИСТИНА ТРУДЕН, ЧУВСТВОТО НА ОТЧАЯНИЕ И БЕЗИЗХОДИЦА НЕ НАПУСКА ПАТРИК, НО ТОЙ Е ЩАСТЛИВ ОТ УЧАСТИЕТО СИ

В ШАМПИОНАТА И ОТ НЕЩО ДРУГО, КОЕТО ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ САМИ, ПРОЧИТАЙКИ ВНИМАТЕЛНО НЕГОВИЯ РАЗКАЗ

сред участниците в 12-то поред издание на WBC и бях един от претенденти-те за титлата „Най-добър бариста”.

В първите години от работата ми като бари-ста все още я нямаше Българската специали-зирана кафе асоциа-ция (BGSCA), изобщо нямаше някой, който да притежава амбицията и да иска да се занима-

ва с организирането на кафе шампионати. Но аз вярвах, че това ще се промени. През юни 2009 г. създадената вече Асо-циация организира един, да го наречем, „подгот-вителен” шампионат, на който се явих и спечелих III-то място. Това беше началото. Впоследствие, през есента на 2009 г.,

WBC

32 стр. »

БАРИСТА ЗО

НА

Page 34: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea32

за първи път в страната ни се проведе и Нацио-нален бариста шам-пионат. Взех участие и в него. Тогава съдиите ми присъдиха II-рото място. На следващата година имах възможността да присъствам и на второто издание на кафе шам-пионата. Именно тогава спечелих I-вото място и получих привилегията да участвам в Световния ба-риста шампионат. Аз ни-кога не се отказвам. Бях си казал, че ако трябва ще се явя на Национал-ния шампионат дори 10 пъти, но ще го спeчеля и ще отида на световното първенство.

В България състезания-та за баристи се орга-низират много трудно. При този род събития, а и не само при тях, всич-ко опира на първо място до финансирането, кое-то е пряко свързано със самата организация и с маркетинга. На второ място стоят проблеми-те със спонсорствата, а дори и с интереса. Ето например в първото из-дание на Националния бариста шампионат, проведен в страната ни, имаше повече участни-ци, докато на второто ин-тересът сякаш намаля. Надявям се сега трето-то поред съревнование между специалистите в областта на кафето да ни изненада с повече

претенденти за титлата. Защото има достатъчно много баристи, притежа-ващи необходимите зна-ния, качества и умения за явяването на подобно състезание. Но при тях проблемът вече е друг – те трябва да финансират участието си лично, което често е непосилно, имай-ки предвид оскъдните им заплати. Но няма кой друг да го направи вместо тях. В България никой не оби-ча да дава пари, нито пък да помага на добра воля, без да има облаги от това. Всеки търси ня-какъв интерес и изгода, и това е най-голямото разочарование в нашата държава. Ето затова каз-вам, че има много хора, които имат желание да участват в бариста шам-пионати, но не разпола-гат със средства, с които реално да го направят, а и не намират нужната подкрепа. Искрено се надявам това скоро да се промени.

Аз също се подготвих сам за Световния бари-ста шампионат, но оти-дох там, представих се достойно и се върнах жив и здрав. Много съм щаст-лив и доволен, че успях да постигна това.

ПОДГОТОВКА ЗА ШАМПИОНАТА

За Световния бариста шампионат не мога да кажа, че съм се подгот-

вял специално. Самата ми професия предпола-га ежедневни тренировки и подобряване на умени-ята всеки ден. Единствено в областта на бързината, бих могъл да поработя допълнително.

Работейки като бари-ста и правейки кафе напитки, аз реално еже-дневно тренирам и се усъвършенствам. Всеки ден научавам по нещо ново, било то случайно или от разговорите с кли-ентите. Отиването на ра-бота при мен е един вид тренировка. Затова и каз-вам, че аз не се нужда-ех от някаква специална техническа подготовка по отношение направата на кафе и капучино. За мен приготвянето на кафе на Световния шампионат не се различаваше от еже-дневната му направа за клиентите в заведенията. Техниката е една и съща, разбира се, когато на-правата на напитка има състезателен характер напрежението е по-голямо.

Предварителни уси-лия трябваше да положа единствено при измис-лянето на програма, ня-какъв вид презентация, тематично свързана с кафето, което ще из-ползвам и с авторската напитка. След конструи-рането на представянето беше необходимо то да се оттренира, за да може

33 стр. »

» 31 стр.

БАРИ

СТА

ЗО

НА

Page 35: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 33

да се помести в рамките на 15 минути. Това беше напълно постижимо и въобще не ме притесня-ваше. Това, което пораж-даше тревога у мен и ме огорчаваше беше, че не можех да разчитам на подкрепа от страна на други професионалисти в бранша, които да ми помагат в начинанието. Когато човек тръгне да прави подобно нещо е хубаво винаги да има подкрепа от други хора, които да го напътстват и съветват. Освен това от-страни нещата изглеж-дат по-различно. Само страничният наблюдател би забелязал грешките, които сам ти не би могъл да видиш. Затова и по-вечето баристи, които се явяват на подобни шам-пионати обикновено от-иват там, придружени от екип професионалисти – треньори, пекари и дру-ги специалисти, които да им помагат не само в настоящия момент, но и които са били до тях и по време на подготовката им.

ПЪТУВАНЕТО ДО КОЛУМБИЯ

Пътуването ми до Ко-лумбия беше осеяно с трудности. Проблемите започнаха още от канди-датстването за виза. По-лучих я, но за жалост ку-риерът, който трябваше

да ми я достави от Виена, не успя да направи това в срок. Обясниха ми, че подобно нещо се случ-вало веднъж на 2 години. Изненадващо, но точно аз се оказах част от тази негативна статистика.

Заради визата предва-рително резервираните

ми и заплатени от Българ-ската специализирана кафе асоциация билет за пътуване и престой в хотел също „изгоряха”. Полетът, който пропуснах, беше за 29 май и беше съобразен с присъствие-то ми в предварително организираните за участ-ниците в шампионата екскурзии. Те имаха за цел да запознаят бъде-щите конкуренти един с друг, да ги сплотят и да установят, доколкото това е възможно, приятелски отношения помежду им. Както и да е, не успях да се включа в тези меро-приятия. Радостното е, че по-късно наваксах този

пропуск с други разход-ки из Колумбия и посе-щаването на много при-ятни и интересни места.

След невъзможността да замина с резервира-ния ми полет изпаднах в много странно поло-жение. До началото на

Световния бариста шам-пионат оставаха броени дни, а аз знаех, че трябва да замина на всяка цена. Затова още на другия ден се разрових из интернет с надеждата да открия изгодно предложение за билет. Насочих се дирек-тно към търсене в Мре-жата понеже цените за покупка на билет от стра-ната ни са много високи. Така попаднах на стра-ницата на американска-та компания Орбит (поне така си мислех в начало-то), в която без колеба-ние направих регистра-ция и закупих билет, със собствени средства. Бях

34 стр. »

» 32 стр.

В Богота

БАРИСТА ЗО

НА

Page 36: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea34

съвсем спокоен, защото знаех, че тази компания е много сериозна и нямах съмнения, че всичко с по-лета ще бъде наред. Вече щастлив и значително по-успокоен събрах багажа си и на 1 юни отидох на летището, където ме „по-срещна” поредната не-приятна изненада. Наре-дих се пред гишето за че-киране на багажа, пода-дох електронния си билет и в този момент се оказа, че няма нито такава реги-страция, нито такъв билет. Отново изпаднах в уника-лен шок. Някакви измам-ници, които бяха копира-ли сайта на американ-ската компания и лъжеха нейни клиенти, бяха про-дали фалшив билет и на мен. Не знам как можах да попадна точно на тях и точно в този момент, но отново „изгорях”. Разкри-тието направо ме смаза, просто не знаех къде се намирам. Отново влязох в интернет и продължих да търся друг билет. От-крих такъв за 2 юни и го закупих. Именно с него излетях за Колумбия.

Полетът за Богота ми-наваше през Париж, където имахме прекач-ване за Каракас (Ве-нецуела), което беше свързано с един доста дълъг престой. Както и да е, пристигнах в столи-цата на Колумбия късно вечерта, към 23 ч. Там ме

посрещна някаква луд-ница – хора навсякъде. Противно на очакванията ми абсолютно никой тук, на летището, не говоре-ше английски.

Застанах за получава-нето на багажа. Чаках, чаках, но той така и не се появи. Оказа се, че е изгубен. Пореден шок за мен. В багажа ми, кой-то се състоеше от един огромен куфар и голям сак, бяха абсолютно всички неща, необходи-ми ми за презентацията, а също и дрехите ми. За-чудих се какво да правя. Не можех да се разбера с хората там. Те не гово-реха английски, пък аз не знаех техния език. Бях без-силен. Нищо не можех да направя. Беше много стресиращо. Не знаех въобще какво се случва. Хората там ми говореха нещо насреща, но аз не ги разбирах. Нямах ба-гаж, нямах почти нищо. Разполагах само с дре-хите на гърба си и с не-щата от ръчния си багаж.

Разбрах, че трябва да напиша някаква рекла-мация за изгубените ми вещи на испански език. За нея ми помогна един германец, който за ща-стие знаеше малко ис-пански. С него се запо-знах случайно във Вене-цуела, по време на пъту-ването ми. Някъде към 3 ч. (сутринта) аз и новият ми познат тръгнахме от

летището към хотела, който бях резервирал преди да тръгна и в който трябваше да се настаня. Той дойде с мен, защото нямаше предварителна резервация, а и нямаше конкретна идея и план за това какво точно ще пра-ви по време на престоя си в Колумбия. Така два-мата с него се качихме на такси и потеглихме. Мина час, час и полови-на. В един момент за-белязахме, че сградите започнаха да се проме-нят – от хубави станаха много грозни. Започнах-ме да виждаме вече ко-либи и някакви странни хора, които вървяха по улиците. Пътувахме близо два часа и накрая се озо-вахме в най-мизерното гето, което можете да си представите. Беше ме страх да минавам с кола, камо ли пък да от-седна там. Впоследствие разбрах, че това място всява ужас и у местните хора. Аз и спътникът ми се спогледахме. Сто пъти сверихме адреса с на-деждата да е станало ня-какво недоразумение. За жалост грешка нямаше. Влязохме във въпросния хотел и постояхме вътре близо два часа, докато се убедим напълно, че трябва да го напуснем. А как иначе – този хотел беше ужасен – вътре ца-реше пълна мизерия, а и персоналът не говоре-

36 стр. »

» 33 стр.

БАРИ

СТА

ЗО

НА

Page 37: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8
Page 38: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea36

ше английски. Ситуация-та беше отчайваща. Не бях мигвал от два дена заради напрежение-то преди и по време на пътуването. Оказа се, че не мога да си отпочина и тук. Чувствах се ужасно, спеше ми се. Решихме да хванем отново такси и да отидем до мястото, където се провеждаше шампионатът. Отидохме там към 7 ч. сутринта. Заварихме скоро започ-налата работа по орга-низацията на събитието. Запознах се с органи-заторите. Всички научи-ха за моите премеждия и проблеми. Тук имаше хора от цял свят, които слава богу говореха ан-глийски. Поуспокоих се. Много бързо завързах и приятелства. Запознах се с различни хора и всички бяха много добри и мили. С тях започнахме да обикаляме по щан-довете. Взимахме неща назаем от колеги. Така събрах и елементарни-те прибори, необходи-ми ми за направата на еспресо. Разбира се, всичко беше с различни форми и цветове, кое-то направи моята маса най-шарената и рязко отличаваща се от оста-налите. Един човек, кой-то дори нямаше нищо общо с шампионата, си свали дрехите и ми ги даде, защото беше чул за проблемите ми и

искаше да ми помогне. Благодарение на всички тези мили и много отзив-чиви хора успях да на-правя презентацията си. И в крайна сметка по-бедих почти половината от баристите като завъ-рших на 30-то място от общо 53. Аз се класирах пред хора, които бяха тренирали по 2-3 месеца и бяха дошли на състеза-

нието с придружаващи ги екипи от професио-налисти, разполагаха с всички неща и бяха отпо-чинали. Но най-голямата победа за мен беше да стигна в Богота навреме. Преминах през толкова

много трудности и стран-ни случки, че вече бях из-губил надежда. Направо не можех да повярвам, че нещата в крайна сметка се развиха благоприятно за мен.

И така направих пре-зентацията си и оттам на-татък всичко беше много розово, щастливо и ху-баво. Около мен имаше

много приятели. Запознах се и с една жена, казва се Наталия, коя-то ми предложи да отседна у тях. Тя отговаряше за организацията на някои от неща-та. С нея станах-ме много добри приятели впослед-ствие. Всичко се разви буквално за един ден – за-познахме се, до-паднахме си и след любезното й предложение се настаних у тях. Прекарахме мно-го време заедно и затова вярвам, че ще си останем приятели за цял живот.

Жената разполагаше с един огромен апар-тамент, в който имаше много място, затова и реши да ме настани при себе си. Приех без коле-бание и общо взето там

30-тото място прави Патрик много щастлив

37 стр. »

» 34 стр.

БАРИ

СТА

ЗО

НА

Page 39: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 37

прекарах по-голямата част от престоя си в Ко-лумбия. По-късно се за-познах и с нейното се-мейство, и с приятелите

й. До този момент не вяр-вах, че има толкова добри и мили хора на света. Те бяха моето успокоение след всички трудности, през които преминах, за да стигна до Богота. Наи-стина в даден момент бях напът да се откажа. Единственото нещо, с което разполагах за пре-зентацията беше кафето и то защото го бях сложил в ръчния си багаж. Във Ве-нецуела обаче ми на-правиха голям проблем за този продукт. Казаха ми, че нямам право да го внеса в страната и за-плашиха да ми го вземат. В крайна сметка разда-дох кафе на всички мит-ничари и успях да спася

един пакет, с който да участвам в шампионата. За щастие той ми беше напълно достатъчен за представянето.

ШАМПИОНАТЪТ

За мен Световният ба-риста шампионат ре-ално започна на 3 юни – датата, на която напра-вих своето представяне.

Първоначално то беше предвидено за 2 юни, но предварително бях по-молил организаторите за преместване на уча-стието ми във втория ден. Те знаеха за проблемите ми около пътуването и се съобразиха с моето при-стигане в Колумбия.

Самата организация на шампионата беше уникална. Всичко беше изпипано до най-малките детайли. Трудно е да се повярва, че може да съществува такава пер-фектна организация.

Първият кръг от шампио-ната беше на 2 юни. Поло-вината от баристите бяха направили своето пред-

ставяне на този ден. Оста-налите, включително и аз, щяхме да направим това на следващия ден, когато се проведе и вторият кръг

Патрик показва уменията си в направата на напитки ...

... и печели сърцата на публиката

38 стр. »

» 36 стр.

БАРИСТА ЗО

НА

Page 40: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea38

от състезанието. На 4 юни беше финалът, а на 5-ти – шампионатът приключи. По случая беше организи-рано и голямо парти.

Интересното беше, че аз събрах повече публи-ка от всички останали, включително и от побе-дителя, която ме подкре-пяше и ми се радваше. Това се случи вероятно защото хората видяха у мен нещо истинско; ви-дяха, че човек може да отиде без абсолютно нищо и въпреки това да се представи добре и да постигне успехи. Това показва желание, про-фесионализъм и това, че човек “гори” за нещо. Ве-роятно хората оцениха моето огромно желание и затова ми се радва-ха изключително много. Всичко това беше толко-ва зареждащо. Чувството е наистина странно, но много приятно.

КАФЕТО ЗА ШАМПИОНАТА

Кафето, с което се представих беше много интересно. То се отглеж-да в една ферма в Па-нама на повече от 1900 м. надморска височина. Самият фермер полага изключителни грижи за ка-фето си. Неговата план-тация е значително малка и от нея годишно се до-биват едва 300 кг. кафе,

но те се обработват по един по-специфичен ме-тод, наречен honey. Вся-ка една черешка от ка-фееното дръвче се гледа като бебе – през цяло-то време се измерва и следи както нейното за-харно съдържание, така и останалите й специ-фични особености. По този начин съвсем точ-но се определя най-подходящият момент за събирането и обработ-ката на реколтата. Това е изключително сложно и отнема много време. Затова и методът не се прилага масово, макар че кафето, отгледано и обработено по този спе-циален начин, наистина е уникално и има много добри характеристики.

След брането кафето се обработва по въпрос-ния honey метод, който подобно на отглеждане-то също е много интере-сен. След премахване-то на външната обвивка зърната се оставят да съхнат на слънце върху т.нар „етиопски креват-чета”. Кафето се суши в собствената си захар и това му придава един изключително сладък, но много интересен и при-ятен вкус. Друга особе-ност на кафето е, че при обработката му не се използва капка вода. Ме-тодът е напълно естествен и натурален. Кафето е 100 % Арабика, органич-на. Сортът е Yellow Catuai.

С това уникално кафе се сдобих покрай мои приятели пекари от Шве-ция. Те са в този бизнес от години и са допринесли много за развитието на кафе културата в стра-ната им. Преди шампио-ната се свързах с тях и ги попитах дали имат нещо подходящо и интересно за представянето ми. В резултат те ми изпратиха няколко мостри за про-ба, от които си набелязах една. За избраното кафе получих много високи оценки, защото то наи-стина е изключително до-бро.

АВТОРСКАТА НАПИТКА

И ОЦЕНКИТЕ

Авторската ми напит-ка беше пълна импро-визация. Направих я със съставките и нещата, с които успях да се сдобия там, на място. Взех една каничка и боровинките, които услужливи коле-ги ми дадоха, направих една редукция, прибавих към нея еспресото и в ре-зултат получих авторска-та си напитка. Идеята на авторската напитка е да подчертае естествения вкус и характерните осо-бености на кафето, а не да го променя изцяло, т.е. трябва да преобла-дава вкусът на еспресо-то. В кафето ми имаше много аромати и много

39 стр. »

» 37 стр.

БАРИ

СТА

ЗО

НА

Page 41: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 39

червени плодове, така че аз просто ги подсилих с

въпросната редукция. Из-ползвах аеропреса, за-щото с нея кафето става малко по-слабо и меко, нещо междинно между еспресото и филтърно-то кафе. Като резултат авторската ми напитка наподобяваше вино. Тя естествено се различа-ваше от първоначално заплануваната, в която освен плодове, трябваше да има още билки и под-правки.

Оценките от цялостно-то представяне се науча-ваха на следващия ден, когато всеки индивиду-ално можеше да отиде на разговор със съдиите, да узнае грешките си, да ги обсъди и съответ-но да получи препоръки за по-добро следващо представяне. Аз обаче не успях да отида на тази

среща и сега очаквам да ми изпратят резулта-тите и да видя оценките

си за всеки един от ета-пите на състезанието. Но смея да твърдя, че съм

наясно с грешките, които съм допуснал. Презента-цията ми не беше много добре организирана, за-щото беше изцяло им-провизирана. Сбърках и на едното капучино. Смя-там, че напражението преди и по време на пъту-ването и липсата на каче-ствена почивка си казаха своето. Но преживените трудности ме калиха. Ако трябва отново да се явя на Световния бариста шам-пионат, нещата ще бъдат много по-лесни. От пре-живяното научих нещо много ценно – където и да тръгна трябва да бъда под-готвен до такава степен,

40 стр. »

» 38 стр.

Авторската напитка

БАРИСТА ЗО

НА

Page 42: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea40

която да ми гарантира справяне със ситуацията, независимо от това дали багажът ми ще бъде с мен, или не. Вече нищо не може да ме изнена-да, защото оттук нататък ще бъда подготвен за всякакви трудности и ще разчитам само на себе си. Научих още, че човек трябва да бъде добър и да помага на околните с каквото може, защо-то това по някакъв начин му се връща. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха да осъзная това и ми показаха какъв

е начинът за стойностен живот. В България е точно обратното – всеки гледа само как да спъне дру-гия, как да му пречи и да му създава неприятно-сти. Затова казвам, че чо-век ако няма възможност да помогне, по-добре е да се отдръпне и да не пречи.

Мога да кажа, че нега-тивните емоции, липсата на багажа ми, умората и напрежението, повлияха значително на представя-нето ми и не успях да на-правя първоначално за-плануваното, но въпреки това съм много доволен от своя резултат.

Що се отнася до побе-дителя Алехандро Мен-дес и всички останали, които бяха в челната 10-ка, мнението ми е, че са много добри баристи. Всички те бяха с отлич-ни екипи и в тях видимо бяха инвестирани много

средства, затова и под-готовката им беше на из-ключително високо ниво. Знаеха абсолютно точ-но какво трябва да на-правят и как да покажат най-доброто от себе си. Те бяха един вид изпълни-тели, лицето на нещо, което беше подготвяно от много хора. Това е на-

чинът за постигането на победа.

Самият Алехандро наистина е изключител-но способен, представи се много добре и си за-служи титлата. Като цяло напитките, които той при-готви бяха много добри. Авторското му творение пък беше изключително оригинално и смислено. От разговорите си с него разбрах, че той е не само опитен специалист, но и много добър приятел. Хубавото е, че шампио-натът беше спечелен точ-но от такъв човек, който идваше от страна, произ-водител на кафе. С това той доказа, че в нашия бранш не само евро-пейците и американците са на ниво.

ЛЮБОВНИ ТРЕПЕТИ

Радостното е, че лю-бовта ми към кафето ме отведе в Колумбия и ме срещна там с дру-гата ми голяма любов. Тя беше от обкръжение-то на Наталия – жената, която ме настани в дома си. В Колумбия сбъднах най-прекрасния си сън, бях буден, но сякаш съну-вах. Намерих половинка-та си и то на другия край на света. И най-смелите ми мечти не се прости-раха чак дотам, но не-щата просто се случиха. Сега сме разделени, но

Поздравления за представителя на България

41 стр. »

» 39 стр.

БАРИ

СТА

ЗО

НА

Page 43: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 41

обмисляме варианти за съвместен живот.

Като компенсация на пропуснатите първона-чални срещи с останали-те конкуренти и органи-зираните с тях пътувания и посещения на някои от фермите за кафе, впо-следствие имах възмож-ността да обиколя по-ловин Колумбия и то с жената на моя живот. Беше любов от пръв по-глед. Заедно с нея посе-тихме уникални, неверо-ятни места. Отидохме и до две кафеени ферми и един кооператив (нещо като сборен пункт, където се събираше цялата ка-феена реколта). Благо-дарение на контакта ми с местните хора успях да се докосна до техния на-чин на живот и ежедневи-ето им. Видях реално как се живее в тази страна. Затова и изживяването беше толкова хубаво.

Дните, прекарани в Колумбия, преобърнаха живота ми, промениха мисленето, възприятията и нагласите ми. Срещ-нах толкова истински хора. Направи ми впечат-ление, че цялото бариста общество там и всички хора, свързани по ня-какъв начин с нашата ра-бота (бариста трейнъри, организатори и пр.), бяха изключително сплотени,

единни и грижовни един към друг. Това ме накара да осъзная големия кон-траст между тях и коле-гите им в България. Мъчно ми е от това, че родните баристи сякаш работят един срещу друг, не си помагат и създават само интриги. Показателен в случая е фактът, че само един единствен човек от колегите ми в бранша ме попита дали имам нуж-да от нещо и беше готов наистина да ми помогне. Той именно ми даде ме-лачката си. Това не беше никак малко. Оценявам жеста му.

За разлика от Бълга-рия, в Колумбия нещата и хората са много по-истински, няма лицеме-рие и омраза. Видяното ме накара да се замис-ля за своя живот – за какво всъщност се боря и какво искам да постигна. Това, което със сигурност раз-брах за себе си е, че не искам да бъда като пре-обладаващото мнозин-ство от хора – искам да помагам, да бъда поле-зен. Разочарован съм от живота в България. В Ко-лумбия за 8-9 дена ми се случиха толкова много неща, които в страната ни не биха ми се случили за цели 3 години. Интен-зивният начин на живот в Колумбия ме накара да осъзная, че до този мо-мент аз съм водил едно

монотонно, застояло съществуване.

От сравнително крат-кия ми престой в Колум-бия се убедих още, че тази страна няма нищо общо с това, което бях чувал за нея, което бях чел и което ми бяха раз-казвали. Всички свързват Колумбия основно с дро-га и картели, което по-казва, че черният печат върху „паспорта” й все още стои и никой, дори и времето, не е успял да го заличи. Хората са предубедени, но аз вече не съм. Когато отидох в Колумбия реалността се оказа съвсем различна от тази, която очаквах да видя. Посрещнаха ме неземни красоти, госто-приемни и приветливи хора (тук изключвам гето-то, в което първоначално попаднах, но подобни места има навсякъде). Тръгнах си от Колумбия с много приятни емоции и изключително позитивни впечатления.

На 10-ти юни се при-брах в България. Два дена след пристигането ми тук си получих и липсващия багаж, само че всичко вътре беше счупено, а половината от дрехите ми ги нямаше. Впослед-ствие написах още ре-кламации и сега чакам обезщетения за случило-то се.

» 40 стр.

БАРИСТА ЗО

НА

Page 44: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea42

Сортирането и означенията (иден-тификацията) на чая са свързани с вълнуваща и кон-кретна чаена исто-рия. И въпреки че всичко ни се струва сложно и неясно, това не може да промени факта, че целият чай про-излиза от две чаени листа и пъпки.

Съществуват ня-колко класифика-ции на чая, които са според: вида на чаеното растение, произхода, продъ-лжителността и степента на окис-ление (ферментация). Чайовете се подреждат и в още няколко групи, кои-то са сформирани на базата на техния клас – висок, среден или нисък (нискокачествен).

СПОРЕД ВИДА НА ЧАЕНОТО РАСТЕНИЕ

РАЗЛИЧАВАМЕ:

• Китайски сорт или Thea sinensis sinensis: ки-тайски (например юн-нански чай, улун и др.), японски (сенча), даржи-линг, формоза, виетнам-ски, индонезийски, гру-зински и др.• Асамски сорт или

Thea sinensis assamica: ин-

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЧАЯ

дийски (асамски и др.), цейлонски, кенийски, угандийски и др.• К а м б о д ж а н с к и

сорт, който е естествен

хибрид между горепосо-чените две разновидно-сти: отглежда се в някои райони на Индокитай.

СПОРЕД ПРОИЗХОДА СЕ ОБОСОБЯВАТ

СЛЕДНИТЕ ГРУПИ ЧАЙ:

• Китайски

На Китай се пада пове-че от една четвърт от све-товното производство на чай. Тази страна произ-вежда зелен и черен чай и освен това е единстве-ната, която отглежда бял и жълт чай, а също така улуни и пу ър. Целият чай в Китай се произвежда от

китайската разновидност на чаения храст. Всич-ките китайски чайове са от цели листа (не се из-

Цъфнало чаено растение

Чаено растение

43 стр. »

ВИД

ОВЕ

И С

ОРТ

ОВЕ

Page 45: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 43

ползват нарязани и начу-пени листа). В страната се пакетира и голямо ко-личество ароматизирани чайове.

За означение на ки-тайския чай няма някак-ва официално призната система. Съществуват стотици наименования, които понякога обозна-чават чаената плантация, но най-често отразяват външния вид на чаения лист.

• Индийски

Индия е вторият в све-та производител на чай. Основното количество произведен чай е черен, приготвен от асамската разновидност на чаено-то растение. Индийският чай се характеризира с много силно изразен вкус, но с по-слаб аро-

мат, в сравнение с китай-ския черен чай. Голяма част от индийските чайо-ве са с натрошени листа (broken) или гранулира-ни (CTC). За да се постиг-

не стабилност на вкусо-вите показатели широко се прилага смесването (купажирането) на чайо-вете – търговският продукт обикновено е смес от 10-20 вида чай. Елитният сорт индийски чай – Дар-

жилинг (Darjeeling) – се произвежда от китай-ската разновидност на чаеното растение, което се отглежда във високо-планинските плантации в подножието на Хималаи-те. По начина на отглеж-дане, бране и обработка той е по-близо до китай-ския чай.

При индийския чай, от-гледан в областта Дар-жилинг (Darjeeling), тра-диционно се използва системата за обознача-ване, която е основана на размера на чаения лист, т.е. употребяват се съкращенията P, OP, FOP и т.н. Освен това може да се забележи още

едно означение - CL или „clonal”. То не носи ин-формация за качество-то, а по-скоро за това, че стопанинът на плантаци-ята старателно се грижи за своите чаени храсти.

Даржилинг

Бял чай Даржилинг

44 стр. »

» 42 стр.

ВИД

ОВЕ И

СО

РТОВЕ

Page 46: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea44

При Даржилинг се различава чай от първо (first flush), второ (second flush), междин-но (inbetween) и есенно (autumnal) бране. Чаят от първото бране е про-летната реколта и много често в неговите харак-теристики се използва означението Muscatel – мускатен. Чаят от второто бране е по-добре узрял. Между първото и второто бране, в периода април-май – се събира чаят inbetween. За послед-ното бране, наречено есенно, са характерни едри листа.

Индия приема под-робното разделение на чаената реколта, а най-висшето й означение е SFTGFOP (Super Fine Tippy Golden Flowery Orange Pekoe). За сравнение, в Китай най-високият клас листа се означава с FOP, в Индонезия – с ОР, с до-бавяне на Sup., в Кения - с GFOP и т.н.

Консумацията на чай (предимно черен) в Ин-дия не е голямо и произ-водството е ориентирано главно към износ. Малко-то количество зелен чай, което се произвежда в страната, не е с много добро качество и се из-нася основно в съседни-те държави.

• Цейлонски

Произведеният в Шри Ланка чай заема около 9-10% от световното про-изводство. В страната се произвежда черен и зелен чай и се отглежда само асамската раз-новидност на чаеното дърво. Смята се, че с най-високо качество е чаят от високопланински-те плантации от южната част на острова, където надморската височина е около и над 2000 м. Чаят от останалите плантации е със средно качество. Както в Индия, така и тук чаят се произвежда пре-димно от нарязани или натрошени листа.

В Шри Ланка освен това можем да срещнем и по-просто разделение

на 3 категории: „low-grown” – чай, отглеждан

на 600 м. надморска ви-сочина, „medium-grown” – отглеждан на надмор-ска височина до 1200 м. и „high-grown” – отглеждан в най-високо разположе-ните плантации.

При назоваването на цейлонския чай от най-високо качество освен класическото FOP може да се срещне още и означението FBOPF, т.е. Flowery Broken Orange Pekoe Fannings, често с добавяне на Sp(ecial) или Ex(сlusive).

• Японски

Япония произвежда предимно зелен чай от китайската разновид-ност на чаения храст. Основната част от произ-ведените количества се

консумира в страната и

Японски чай

45 стр. »

» 43 стр.

ВИД

ОВЕ

И С

ОРТ

ОВЕ

Page 47: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 45

само няколко известни сорта се изнасят зад гра-ница, включително в Евро-па и САЩ.

В Япония означението на чая носи информация и за качеството на напит-ката. Най-ниският клас чай – смес от стъбла и клонки от чаения храст – се означава с името Kukicha. Следващото ниво чай се означава с Bancha – той също се ха-рактеризира с не много високо качество. Трето-то ниво се означава със Sencha и там съществу-ват няколко разновид-ности. Между японската, китайската и виетнам-ската Sencha, напри-мер, съществува голяма разлика.

При избора на чай Sencha винаги трябва да се има предвид, че каче-ството може да е различ-но.

Следващото ниво е Gyokuro – наименова-ние, което би могло да се преведе като „бисер-на роса”. Производство-то на този чай е много сложно, а и чаените ли-ста през определен пе-риод от годината са за-щитени. Това е скъп чай, но определено си заслу-жава цената.

46 стр. »

» 44 стр.

ВИД

ОВЕ И

СО

РТОВЕ

Page 48: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea46

Петото, най-високо ниво, е Matcha (често се пише Mattcha). Това

е най-добрият Gyokuro, смлян на ситен прах, който се разбива с вода и се използва в японската чаена цере-мония.

• чай от Индокитай

Основните произво-дители са Виетнам и Индонезия. Произвежда се както черен, така и зелен чай от всички раз-новидности на чаения храст (в отделните ре-гиони се отглеждат ки-тайската, асамската и камбоджанската раз-новидности). Обемите

на производство тук не са големи и подобно на Китай черният чай е пре-димно за износ.

• Африкански

Най-голям обем на производство има в Ке-ния, но чай се произвеж-да също така и в Уганда, Бурунди, Камерун, Мала-ви, Мавритания, Мозам-бик, Руанда, ЮАР, Заир, Зимбабве. Всички афри-кански производители на чай са бивши английски колонии, където произ-водството на този про-дукт е започнало през XIX в. Африканските чайове са само черни, от наря-зани листа, със средно и ниско качество, добра

екстракция и остър вкус. Европейските потребите-ли се срещат с тях глав-но при консумацията на

чаени смеси, в които афри-канските чайове са съчетани с индийски и/или цейлонски чай.

• Турски

Тук се има предвид пре-димно черен чай от наряза-ни листа, в по-голямата си част от средно или ниско качество, с лоша екстрак-ция, изискваща за приготвянето на напитката не запарване, а ва-

рене или обработка на водна баня.

• Други

В допълнение към вече споменатите – чай се произвежда в няколко десетки страни, обикно-вено в малки количества и предимно за вътреш-на употреба. Номен-клатурата и качеството на тези чайове могат да бъдат много различни. На българския пазар те практически не присъ-стват.

(Продължава в следващия брой)

Чаена палитра

» 45 стр.

ВИД

ОВЕ

И С

ОРТ

ОВЕ

Page 49: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 47

Знаем, че първото заведение Artisti del Gusto беше отворено във Варна. Колко са заведенията в момен-та и в кои градове на страната функцио-нират?

Да, първото заведение

С откриването на Artisti del Gusto във Варна броят на кофи шоповете в България се увеличи. Възможностите за избор станаха все по-широки, което може само да ни радва. Стилните заведения с модерен интериор, богато меню и приятна атмосфера са във фоку-са на нашия „обектив”. Ние ще продължим представянето им и в следващите броеве на списанието ни, защото искаме нашите читатели да бъдат винаги информирани и в крак с новите тенденции.

ИНТЕРВЮ С ИЛКО ШИКОВ – УПРАВИТЕЛ НА „Б. В. ЛИНК” ЕООД –

ПО ПОВОД СЪЗДАДЕНОТО ВЪВ VARNA TOWERS ЗАВЕДЕНИЕ ARTISTI DEL GUSTO

Фирма „Б. В. Линк” ЕООД е единственото представителство на компания Illy Trieste за България. Тя съществува на българския пазар от 2006 г. и вече 5 години прилага по-литиката на Illy у нас. В световен мащаб тя се прилага в повече от 150 държави.

В бизнеса с кафе Илко Шиков навлиза през 2005 г. със създаването на предста-вителството на Illy в България. Това е първата му професионална среща с марката. Влечението му към нея обаче датира много преди това. Като клиент той се насочва към утвърдената в цял свят марка кафе Illy отдавна и остава верен на нея докрай. Предпочита я както в пределите на България, така и извън тях, но чисто като консума-тор. Впоследствие любимата за него италианска марка кафе се превръща в биз-нес. Това е оптималният вариант – Илко Шиков има щастието да се занимава с това, което най-много харесва.

Artisti del Gusto е създа-дено във Варна. До този момент това е първото и единственото. Предстои разглеждането и на други запитвания, отправени към представителството на Illy в България, които дойдоха скоро след откриването на заведението във Варна

и след посещаването му от много хора.

Вече имаме няколко сериозни запитвания не само от София, но и от други големи градове като Пловдив и Бургас. Все още не сме пристъ-пили към конкретна реа-лизация. Чакаме сами-те инвеститори да бъдат напълно убедени и го-тови за по-нататъшната съвместна работа с нас. Освен това изцяло тряб-ва да бъдат завършени и самите заведения като концепция и като из-граждане. Оттам нататък останалото – вътрешният дизайн, мебелировката и декорацията – с наша помощ може да бъде завършено в максимал-но кратки срокове.

Artisti del Gusto във Varna Towers

48 стр. »

ПРЕПОРЪ

ЧАНО

ОТ НА

С

Page 50: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea48

Бихте ли ни разказали по-подробно за от-варянето на първо-то Artisti del Gusto във Варна? Как се роди идеята за създаване-то на този тип заведе-ние и как се стигна до реализирането й?

Artisti del Gusto е фор-мат на Illy, който е много популярен в Европа. Ре-ално това е звание, което се дава само на заве-дения, покрили напълно стриктните изисквания на италианската компания по отношение на обо-рудването, декорацията, тренинга и униформите на персонала, предлага-ните продукти и пр.

Инвеститорът от Варна, пожелал да създаде за-едно с „Б. В. Линк” фор-мата Artisti del Gusto, е много образован както по отношение на кафе културата, така и по от-ношение на същността и политиката на Illy. По-вече от две години пре-ди да бъде реализирана идеята, той заяви пред нас своето желание и инвестира сериозно в обучението на персо-нала, локацията и обза-веждането. Така се стиг-на до подписването на договор, чрез който ние дадохме съгласието си и предоставихме правата за отварянето на първото Artisti del Gusto в България.

Artisti del Gusto отво-ри вратите си във Варна, защото именно оттам

дойде и първото сериоз-но запитване и желание за създаването на такъв обект. То получи нашето одобрение, започнахме работа и успешно реа-лизирахме проекта.

Желанието и готов-ността за създаването на такова заведение трябва да дойдат от клиента. Ре-ално това не е инвести-ция на компанията Illy, а на самия собственик на дадено заведение, кой-то сам е решил да го направи в този формат. Това, което се иска от нас е просто да го под-крепим.

Във Варна даже още преди да бъде изградено заведението и MALL-ът, в който щеше да се по-мещава то, започнахме работата. На база само на 3D проект създадохме концепцията на бъдещо-то Artisti del Gusto. Днес заведението вече е напъ-лно завършено и вече се радва на одобрението на своите посетители.

Собствениците на за-ведението във Варна са хора, които много са пътували и много време са прекарали в чужби-на. Те бяха посещавали Artisti del Gusto в други страни. Знаеха какво представлява то и тяхна-та идея беше да отворят точно такова заведение и когато стана ясно, че има вариант да бъде създадено Artisti del Gusto в MALL Varna Towers, за-почнахме съвместната си работа от самото на-

чало и фактически от-крихме обекта веднага в този формат, без да пре-устройваме нещо отдав-на съществуващо. Това, разбира се, не означа-ва, че вече налично заве-дение не може да бъде преработено в Artisti del Gusto.

Ние, като представи-тели на Illy за България, контролирахме целия процес, предхождащ от-варянето на заведението във Варна – обучение, де-корация, мебелировка и пр. Когато се убедих-ме, че всичко е перфек-тно и изпипано до най-малката подробност, да-дохме потвърждение за откриването му.

Отварянето на Artisti del Gusto във Варна допри-несе много за популяри-зирането на формата. Надяваме се, че в най-скоро време и други гра-дове ще имат възмож-ността да се гордеят с изградените в тях подоб-ни заведения. Както вече споменах, имаме и дру-ги запитвания, като три от тях са наистина сериоз-ни.

Каква е основната концепция на този тип заведения и с какво те са по-различни от останалите?

Основната концеп-ция е изключителен фо-кус върху кафе култу-рата, върху напитките, съдържащи в себе си кафе. Като казвам кафе

49 стр. »

» 47 стр.

ПРЕП

ОРЪ

ЧАНО

ОТ

НАС

Page 51: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 49

културата, имам предвид изключително стриктно спазване на изисквания-та и стандартите на ита-лианската кафе култура – дължина на кафето, грамаж, налягане на ма-шината. Illy изисква при-лагането на изключител-но прецизирана техника в направата на кафе на-питките, много сериозно обучение на барманите и на баристите, използва-нето на най-добрите ма-шини и пр.

Броят и видът на пред-лаганите напитки фор-мират основната разли-ка между Artisti del Gusto и останалите заведения. В него се предлага богата гама напитки, направени на основата на еспресо – кафе, капучино, фредо еспресо, фредо капучи-но, студени кафета, ма-киато, шекерато и т.н. В стандартните заведения броят на кафе напитките е сведен до минимум. В менюто им можем да от-крием най-много три на-питки – еспресо, капучи-но и фрапе.

Оттук следва да по-сочим и другата отличи-телна черта. В Artisti del Gusto студената напит-ка, приготвена от кафе (инстантно), лед, мляко и кола (понякога), нари-чана фрапе, не се пред-лага. Питатете се защо това е така?! Отговорът е следният: фрапето, приготвено от инстантно кафе, съдържа над 7 %

кофеин, а еспресото (в случая, когато говорим за Illy) – не повече от 1.5 %. Това е показател само за едно – фрапето е изклю-чително вредно за сърце-то. Пиейки 1-2 фрапета на ден съдържанието на кофеин в човешкия орза-низъм минава всякакви допустими норми. Много малко хора са наясно с това.

Artisti del Gusto предла-га алтернатива на фра-пето, която се нарича фредо капу-чино. Вкусът е същият. Разликата е само в това, че фредо капучино се приготвя на основата на еспресо, а фрапето – на основата на инстантно кафе. Човек с п о к о й н о може да из-пие 3-4 дори и 5 фредо капучино, без това да нару-ши баланса в неговия ор-ганизъм.

Предлагате ли нещо наистина различно и уникално, което не може да се види или опита другаде?

Не, няма токова нещо, което да е уникално. Уни-калното в случая е може

би съчетанието между перфектна техника, най-качественото кафе в све-та и уменията на бари-стите. Тези три фактора, съчетани на едно място, наистина дават уникален вкус. Има много заведе-ния, които предлагат Illy, но не всички имат пер-фектната техника и пер-фектния бариста.

Във формата Artisti del Gusto се изисква използ-ването на специален вид

кафемашина с марката Ла Чимбали (La Cimbali). При конструирането й производителят е взел под внимание качеството на самото кафе, неговия състав – 100 % Арабика – и е създал машина, която

La Cimbali XP 1

50 стр. »

» 48 стр.

ПРЕПОРЪ

ЧАНО

ОТ НА

С

Page 52: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea50

се приема, че може да извлече най-доброто от 100 %-вата Арабика и да приготви наистина пер-фектното еспресо.

Кафемашината е на-правена специално за Illy и специално за този тип заведения. Същото важи и за мелачката. Само съчетанието между три-те компонента – кафе с марката Illy, подходящи-те уреди и добре обуче-ният барист – е гаранция за доказано перфектен вкус. Казвам това, имай-ки предвид следното – от едната страна на процеса може да бъде най-качественото кафе, но минавайки през не-качествена техника ре-зултатът няма да бъде добър. Възможен е и друг вариант – отново най-качественото кафе, мно-го добра техника, но ако баристът не е обучен да работи с нея, ако го няма майсторството на ръка-та, резултатът няма да е същият. Изискването на Illy е тези три фактора да бъдат съчетани докрай. Само тогава можем да говорим за предлагането на нещо наистина уни-кално.

Ще ни разкажете ли по-подробно за стан-дартите за качество и обслужване, които компания Illy изисква от заведенията, пред-лагащи нейното кафе и продукти?

Отварянето на заведе-ние във формата Artisti del Gusto е дълъг процес, преди започването на който трябва да бъдат из-яснени абсолютно всич-ки параметри на този проект като инвестиция, декорация, мебелиров-ка, обучение, меню и асортимент. Това е цяла икономическа обоснов-ка, която трябва да се на-прави и да се прецени от собственика. Когато ние

му дадем целия набор от информация, той пре-ценява има ли смисъл да пристъпва към конкретна реализация, или няма. Може или не може да покрие всички предвари-телно заложени изисква-ния.

Що се отнася до соб-ствениците на Artisti del Gusto във Варна всичко, което им казахме, те го знаеха предварително, много още преди да бъде отворено заведени-

ето и твърдо бяха убеде-ни в решението си.

Първото изискване на Illy е свързано с из-ползването на изключи-телно качествена ма-шина (може би дори най-качествената, която може да бъде предло-жена за този вид кафе), второто – с обучението на персонала и на соб-ствениците и третото – с мебелировката, декора-цията и униформите.

Собствениците на Artisti del Gusto във Варна изкараха пълния курс на обучение в университета на Illy в Триест. Направи-ха го абсолютно по жела-ние. Персоналът на заве-дението им пък премина пълния курс на обучение (теория и практика) в тре-нинг центъра ни във Бълга-рия и успешно положи финалния изпит. Важно е да отбележим, че този едноседмичен курс на

Заведението изцяло отговаря на въведените от Illy стандарти

51 стр. »

» 49 стр.

ПРЕП

ОРЪ

ЧАНО

ОТ

НАС

Page 53: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 51

обучение не дава основ-ни познания. Той се явява един вид специализа-ция, която само доусъвъ-ршенства вече изграде-ните умения.

Изключително стрик-тни изисквания има не само по отношение на обучението, но и по от-ношение на униформи-те на персонала. Те ид-ват по заявка директно от Италия със съответната номерация. Облеклата включват престилки, ризи, вратовръзки, игли за вра-товръзки, значки и пр.

Това са стандартите. Няма как да бъде дадено разрешение за заведе-ние с формат Artisti del Gusto без документ, че персоналът е обучен, че е издържал финалния из-пит, че техниката, с която предстои да работи, е перфектна, че унифор-мите са именно тези, които се изискват. Това е по отношение на каче-

ството и стандартите.

Какъв е екипът, с кой-то работите, как го сформирахте и обу-чихте?

Собствениците на Artisti del Gusto във Варна реално от доста години са в бранша. Те имат и други заведения и хоте-ли и когато започнахме реализацията на този проект представиха един вече сформиран екип, с който работят заедно от доста време. Това са хора, които са се дока-зали, така че на практика ние просто надградихме техните умения.

При наличието на толкова много заве-дения, на какво раз-читате вие, за да при-влечете и спечелите свои клиенти?

Разчита се на ка-чеството, на все по-нарастващото ниво на кафе културата на

българския потребител. Все повече хора започват да искат да пият хубави напитки (еспресо, капу-чино и пр.) на основа-та на качествено кафе. Утвърдените в Artisti del Gusto стандарти наисти-на са най-добрите, които могат да бъдат постиг-нати в световен мащаб и затова хората идват тук, за да пият нещо по-различно. Посещението в едно такова заведение е ценно и с това, че дава възможност за ъпгрейдва-не (обновяване) на кафе културата и научаването на много интересни и по-лезни неща.

Кафето винаги се сер-вира 25-30 мл. На же-лаещи да пият по-дълга екстракция се подна-ся същото количество кафе, но в по-голяма чаша и в допълнение с каничка с гореща вода. С нея клиентът сам дози-ра дължината на кафето си.

52 стр. »

» 50 стр.

ПРЕПОРЪ

ЧАНО

ОТ НА

С

Page 54: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea52

Масово клиентите в България са свикнали да пият дълго кафе, вероят-но защото не знаят какво всъщност представля-ва то. На любителите на

дългата напитка винаги им се обяснява, че тя е вредна, защото колкото по-дълга е екстракцията, толкова повече вредни вещества попадат в ча-шата. Затова и италиан-ците пият само такова късо кафе от 25-30 мл. Това е оптималният ва-риант - всеки милилитър отгоре вече е вреден.

Що се отнася до ця-лостното меню - напитки-те в него могат да вари-рат. Има някои основни питиета, които трябва да присъстват, останалото е въпрос на лична пре-ценка. На основата на еспресо всеки собстве-ник може да разработи и да предложи на кли-

ентите си най-различни вариации. По негов знак барманът може да даде пълна свобода на въо-бражението си и да раз-вихри фантазията си.

Имате ли вече посто-янни клиенти? Знае-те ли какво точно ги привлича – обстанов-ката, напитките, от-ношението или нещо друго?

Постоянни клиенти със сигурност има. Собстве-ниците на Artisti del Gusto дори ни споделиха, че хората от няколко вар-ненски фирми, които са италиански представи-телства, ежедневно по-сещават заведението. Интересът във Варна е голям. Надяваме се това да бъда така и в другите градаве, в които пред-стои да създадем заве-дения в този формат.

Хората взискателни ли са към напитките? Какви са предпочита-нията им – коя е най-често консумирана-та кафе-напитка?

На първо място по предпочитание е еспре-сото, а на второ – капучи-ното. Със затоплянето на времето все повече се поръчват и студените на-питки – фредо еспресо и фредо капучино, които напълно съответстват на летния сезон.

Има ли още нещо спе-циално в интериора, освен традиционни-те фирмени цветове червено и бяло, към което се придържате при изграждането на всяка нова кафете-рия от веригата? Чие дело е интериорният дизайн?

Строгите изисквания на Illy са по отношение на техниката и обучение-то, а не по отношение на интериора, мебелиров-ката и декорацията. За тях само помагаме.

Това, което наблюда-ваме като тенденция, е придържането към мо-дернистичния дизайн, към червеното и бялото. Интериорните решения обикновено са дело на утвърдени дизайнери. Това е практика от дълго време насам.

Относно декорацията

Известната в цял свят италианска марка кафе

53 стр. »

» 51 стр.

ПРЕП

ОРЪ

ЧАНО

ОТ

НАС

Page 55: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

Интериорът е дело на утвърдени дизайнери

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 53

в Artisti del Gusto предла-гаме много богата гама от варианти за избор – различни фотографии, дизайнерски снимки на самото кафеено дърво, на растежа, брането и обработката на кафе-то, дизайнерски колажи, снимки на кафемаши-ни и чаши, в които логото на компанията не е по-ставено на преден план. Имаме хиляди снимки, от които собствениците могат да подберат само онези, които наистина им харесват и да декорират с тях заведението си.

Изискванията на Illy по отношение на мебе-лировката също не са стриктни. Барът, столове-те, меката мебел се из-бират от клиента. Всичко е въпрос на личните му виждания и предпочита-ния.

Според Вас от как-во зависи успехът в този бизнес? Какви са основните трудности, които срещате?

Успехът зависи от това как реално се прилага всичко научено и заложе-но като програма. Все пак и най-добрият проект може да бъде провален от несъзнателно отноше-ние. За успеха на едно такова заведение като Artisti del Gusto са важни също така локацията и големият поток от хора. Мястото трябва да е под-брано много добре, за-

щото инвестицията не е малка, а както знаем, възвращаемостта на

средствата, вложени в целия този проект, идва от посетителите.

По отношение на чисто икономическия и финан-сов резултат можем да кажем, че той се опреде-ля от настоящето поло-жение в страната ни. В момента и най-доброто заведение може да не работи добре, защото знаем всички в какъв сло-жен период се намира-ме. Кризата, която засег-на Европа, не подмина и България. От нея страда целият бизнес, страда и нашият бранш. Щом в най-големите обекти (каквито са напр. голе-мите хотелски и ресто-рантьорски вериги) има спадове, следователно няма някой, който да не е засегнат пряко от криза-

та. Но с много работа и с максимално спазване на изискванията, висо-

кото качество и добрата локация един такъв про-ект като Artisti del Gusto е „обречен” на успех.

Поканете тези, които все още не са посе-щавали Artisti del Gusto във Varna Towers с най-съблазнителното и убедитено изрече-ние. J

Ако не сте имали възможността да посе-тите Artisti del Gusto някъ-де по света, днес вече можете да го направи-те тук, в България. Пред-приемете тази стъпка, защото ще се сблъскате с нещо, което е изключи-телно ново, изключител-но качествено и много по-различно от всички места, на които сте били досега.

» 52 стр.

ПРЕПОРЪ

ЧАНО

ОТ НА

С

Page 56: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea54

JUAN VALDEZ СЕ ГОТВИ ЗА ЕКСПАНЗИЯ

Хуан Валдес в Китай

Една от най-известните колумбийски марки, Juan Valdez, собственост на Асоциацията на про-изводителите на кафе в

К о л у м -бия (FNC), р а з р а -б о т в а стратегия за навли-зане на китайския п а з а р . Това бе съобще-но лично от Луис М у н ь о с , п р е д с е -дател на Асоциа-

цията. Той добави също така, че FNC вече е напра-вила промени в логото на марката Juan Valdez,

адаптирайки го към ки-тайския пазар.

Днес в Китай домини-раща е консумацията на чай, което се дължи на многовековните тра-диции. Въпреки това FNC е видяла в младото по-коление китайци своя потенциална целева ау-дитория, готова да се приобщи към културата на пиене на кафе, към откриването на нови вку-сове и нови напитки.

По данни на FNC днес 17% от нейните продаж-би се падат на Китай, Япония, Корея и Австра-лия, което се равнява на 8,9 млн. чувала (2010 г.)

ИЗНОСЪТ НА КЕНИЙСКИ ЧАЙ ПРЕЗ МАЙ Е НАРАСТНАЛ С 11%

Кенийски чай

Кения за пореден път доказа заслуженото си място на най-голям про-изводител на чай в Аф-рика. Търсенето на ке-нийски чай винаги е било високо, но през май из-носът му особено зарад-ва неговите производите-ли. Според официални-те данни на Кенийския чаен съвет през май ек-спортът на чай се е уве-личил с 11% и е достигнал 34,4 млн. кг.

Най-голям вносител на кенийски чай е Египет. На него се падат 19% от из-носа на чай от Кения. В списъка на любителите вносители на чая от аф-риканския производител

попадат още Великобри-тания, Афганистан, Па-кистан и Судан. Произ-водството на чай в афри-канската страна обаче среща много трудности. През първите пет месеца

на текущата година то е на-маляло с 18%, до 149,5 кг. При-чина за това са валежите, кои-то в някои сел-скостопански райони са пре-калено обилни, а в други – точ-но обратното – абсолютно недостатъчни и оскъдни. Това

дава своето отражение и върху средните цени на чая в Кения, които през м. май достигнаха до $2,88 за килограм в сравнение с $2,53 за килограм годи-на по-рано.

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Page 57: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 55

ПЛАНТАЦИИТЕ С КАФЕ МОГАТ ДА

БЪДАТ ПРИЗНАТИ ЗА ОБЕКТИ

НА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО

Седем колумбийски плантации са включени в списъка на кандидатите, претендиращи за статут на природно-културни обекти от Световното наслед-ство на ЮНЕСКО. От 19 до 29 юни в Па-риж се проведе поредното заседание на ООН по въпросите на образовани-ето, науката и културата, на което на-ред с другите въпроси беше обсъден и този за включването на кафеените насаждения от колумбийските про-винции Картахена, Момпокс, Сан Агу-стин, Катиос, Терадентро и Малпело в списъка за Световно наследство.

Към днешна дата списъкът на ЮНЕ-СКО съдържа 911 обекта на Световно наследство от 145 държави в света. От тях 704 се смятат за обекти с културно значение, 180 – са включени в категори-ята „Природни обекти”, а 27 – са обя-вени за обекти със смесено значение. По брой обекти от световно значение първо място заема Италия със своите 45 обекта, второ място – Испания с 42 обекта, а трето – Китай с 40 обекта.

По мнение на експертите през това лято цените на ободряващата напитка ще започнат да се променят. Още от лятото на миналата година цените на кафето растат с несекващи темпове и вече са се доближили до истори-ческия максимум. На Ню-Йоркската фондова борса фунт кафе струва вече почти $3 – за последен път тол-кова се е плащало за него през 1977 г. Причина за тази тенденция стана цяла съвкупност от фактори, твърдят експертите. Първо, отражение даде

56 стр. »

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Page 58: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea56

В Китай пламна скан-дал с хранителни про-дукти, включително и с любимия на много наши сънародници зелен чай. В осем продукта, сред които са зеленият чай (ли-стов и на прах), сусамо-вото масло, бадемовата есенция и есенцията от гуава, е открит опасен за здравето канцероген.

Според изследовате-лите китайският чай носи в себе си смъртна опас-ност за някои раси, и кон-кретно за европеидната. Става дума за опасния за човешкия организъм диоктилфталат – DEHP (Di-2-ethyl-hexyl phthalat) – който се смята за един от сериозните канцеро-

дългосрочното намаля-ване на световните запа-си от кафе, което започ-на още през 2004-2005 г. и достигна минималната си стойност през 2010-2011 г. Второ, влияние оказаха и отделни спе-кулативни и валутни фак-тори, които повишиха во-латилността на пазара. Трето, дългият период на ниски цени на световния пазар и кризисните явле-ния в икономиката дове-доха до намаляване на инвестициите в кафеени-те плантации и съответно до намаляване добива на кафе.

ОПАСНО ВЕЩЕСТВО ОТКРИТО В КИТАЙСКИ ЧАЙ

гени. DEHP се отнася към фталатите (естерите и солите на фталатните киселини). Известното за тях е, че те не влизат в химична реакция с ве-ществата, към които са добавени. Благодарение на това лесно се отделят и мигрират във въздуха. Ето защо в момента го-леми количества фтала-ти се откриват във въздуха и питейната вода.

Основно приложение фталатите имат в произ-водството на пластмаси, основно ПВЦ (до 40% от ПВЦ-изделията всъщност са фталати), а също като течност-основа в пестици-дите, козметиката, в мно-

го парфюми, ароматиза-тори и репеленти. Голяма част от медицинските консумативи – различни тръбички, катетри, торбич-ки за кръвопреливане и диализа – също съдържат фталати. Големи коли-чества от тези вещества се срещат в модерни-те сгради и предметите за бита. В помещенията фталатите мигрират във въздуха и се смесват с домашния прах.

С директива 815 на ЕС през 1999 г. се забранява използването на фталати в някои детски играчки и бебешки артикули. С ди-ректива 781 на ЕС през

Кафе насаждения в Колумбия

» 55 стр.

57 стр. »

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Page 59: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 57

Разделното събиране на отпадъците и рециклира-нето им може да ограничи до голяма степен вред-

ното влияние на фталатите

2004 г. забраната се раз-пространява върху всички детски играчки и бебеш-ки артикули. През съща-та година с директива 93 на ЕС се въвежда забра-на на фталатите в козме-тичните продукти и огра-ничението им в различни бои и лепила за бита. Големите количества фталати в различни инте-риорни материали като ламинат, ПВЦ-прозорци, стенни панели, тръби и кабели обаче остават.

Опити с плъхове в раз-лични европейски инсти-тути и клиники показват, че фталатите водят до различни ендокринни за-болявания, увреждат ре-продуктивната способ-ност, повлияват развитие-то на ембриона, като за-

бавят растежа на костите и предизвикват малфор-мации на половите орга-

ни, бъбреците и очите. В следващото поколение се наблюдава масово

безплодие, намаляване на броя и теглото на по-томството. При мъжките

индивиди се наблюдава чувствител -но намале-ние на броя на сперма-т о з о и д и т е , което озна-чава, че като цяло фтала-тите играят ролята на антиандро-генен фак-тор. Доктор Клайнзасер (Kleinsasser) от универси-тета в Реген-сбург доказ-ва геноток-

сичното влияние на фта-латите върху клетките на човешката лигавица.

Организаторите на те-нис турнира са сключи-ли тригодишен договор с

известния италиан-ски про-изводител на кафе. Повече от 60 обекта, п р и н а д -л е ж а щ и на нацио-н а л н и я а н г л и й -ски тенис клуб, в това чис-

ло 13 кафенета и ресто-ранти, ще бъдат снабде-ни с продукти на компа-

нията. „Доволни сме, че за-

почнахме сътрудниче-ство с тази компания. Уимбълдън и Lavazza съчетават ентусиазма и желанието на зрители-те да се предоставят за консумация само такива продукти, които отгова-рят на международните стандарти за качество. Компания Lavazza ще прибави към турнира италиански колорит.” – заяви Майкъл Дезмънд - търговски директор на Уимбълдън.

УИМБЪЛДЪН ЗАПОЧВА СЪТРУДНИЧЕСТВО С LAVAZZA

Уимбълдън

» 56 стр.

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Page 60: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea58

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Учените от универ-ситета в Нортумбрия (Northumbria, Великобри-тания) съставиха „фор-мулата на идеалния чай”. Тя изглежда по следния начин: ПЧ + (вода, нагря-та до 100°С) 2 мин. ВЗ + М (10 мл.) 6 мин. ВЗ = БЧЧ (при ОТ 60°С).

Мистериозните съкра-щения се разшифроват така:

ПЧ – пакетче чайВЗ – време на запарва-

неМ – млякоБЧЧ – безупречна чаша

за чайОТ – оптимална темпе-

ратура

ИЗВЛЕЧЕНА Е „ФОРМУЛАТА НА ИДЕАЛНИЯ ЧАЙ”

Чаша перфектен чай съгласно „формулата”

Според формула-та оптималното време за запарване на чая е 2 минути, а идеалното ко-личество мляко – 10 мл. Безупречната напитка е с температура 60°С, коя-то се достига точно 6 ми-нути след добавянето на млякото. 17 минути и 30 секунди след запарва-нето чаят се охлажда до 45°С и губи своята „иде-алност”.

За да изведе тази „формула”, екип от спе-циалисти е прекарал в лаборатория 180 часа. През цялото това време той е тествал различни начини за запарване на чай, а 285 доброволци са изпробвали приготве-

ните напитки. Ръководи-телят на експеримента Йен Браун обяснява, че когато пием чай нашето небце изисква баланс между горчивото и слад-кото.

Изследването е пока-зало, че 10 мл. мляко е идеалното количество за чаша чай, което уравно-весява натуралната гор-чивина на напитката и позволява да се изгладят вкусовите усещания и че оптималната темпера-тура на чая е 60°С (тя се достига на 6-тата мину-та след прибавянето на млякото, но тук трябва да се има предвид, че чер-ният чай се охлажда с 2 мин. по-бавно).

Ако се вярва на г-н Бра-ун, добавянето на мляко в черния чай засилва „при-вкуса на ирис и ванилия и отслабва дървесните и тревистите нотки”, а 6-минутното изчакване спомага да се избегне рискът от изгаряне и по-зволява да се насладим напълно на вкуса и аро-мата на напитката.

Между другото днев-но британците изпиват 165 млн. чаши чай, което прави 60,2 млрд. за годи-на.

Page 61: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 59

Причините за пред-стоящото поскъпване на продуктите си Nestle обясняват с „безпреце-дентното покачване на цената” на суровина-та. Според компанията тази ситуация – която на-лага и високите цени на крайните продукти – ще се запази в следващите няколко години.

Спекулациите, при-родните бедствия и рас-тящите цени на нефта са причина за значителното поскъпване на какаото и кафето, казва един от топ-мениджърите на швейцарската ком-пания Кевин Петре, а именно тези суровини използва Nestle за произ-водството на своите про-дукти. През 2010 г. сортът

NESTLE ЗАЯВИ, ЧЕ Е ПРИНУДЕНА ДА ВДИГНЕ ЦЕНИТЕ НА КАФЕТО И ШОКОЛАДА

Продукти на Nestlé

Арабика поскъпна със 72%, достигайки рекор-дни за последните 13 години стойности. Този скок в цените се случи в най-кратки срокове и според Петре тази тен-денция няма да се из-мени до 2024 г.

НОВИ

НИ И

СЪ

БИТИ

Я

Page 62: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea60

АНАЛ

ИЗИ

И С

ТАТИ

СТИ

КИ

ДНЕ

ВНИ

СТО

ЙНО

СТИ

НА

ЦЕН

АТА

НА

КА

ФЕТ

О П

О Д

АНН

И Н

А IC

O (М

ЕЖД

УНА

РОД

НАТА

КА

ФЕ

ОРГ

АНИ

ЗАЦ

ИЯ)

(ЮНИ

201

1)В

$ це

ната

за

1 ф

унт (

1 ф

унт =

453

,59

гр.)

Ден

Сре

дни

стой

ност

и

Колу

мби

йски

сор

тове

Дру

ги с

орто

веБр

азил

ско

нату

ралн

оРо

буст

а

Паза

рГр

упов

и ст

ойно

сти

Паза

рГр

упов

и ст

ойно

-ст

и

Паза

рГр

упов

и ст

ойно

сти

Паза

рГр

упов

и ст

ойно

-ст

иС

АЩ

Евро

паС

АЩ

Евро

паС

АЩ

Евро

паС

АЩ

Евро

па

01-J

un21

6.73

286.

2527

8.92

282.

2927

7.88

273.

8027

5.43

242.

2525

2.95

250.

3812

9.42

122.

0212

3.20

02-J

un21

9.10

291.

75по

чиве

н де

н28

7.72

283.

38по

чиве

н де

н28

0.88

247.

75по

чиве

н де

н25

6.06

125.

42по

чиве

н де

н11

9.40

03-J

un22

4.31

300.

2529

1.09

295.

3029

2.13

283.

8928

7.18

257.

2526

5.12

263.

2312

5.75

120.

3912

1.25

06-J

un21

7.01

291.

7528

2.02

286.

4928

1.38

274.

6427

7.34

247.

7525

6.12

254.

1112

2.00

117.

0611

7.85

07-J

un21

9.99

294.

5029

2.00

293.

1528

3.63

277.

8128

0.13

251.

5025

9.45

257.

5412

3.50

118.

4511

9.26

08-J

un21

9.99

294.

5029

3.33

293.

8728

3.88

280.

3228

1.74

251.

5025

6.71

255.

4612

4.00

119.

0111

9.81

09-J

un22

2.35

297.

7529

6.40

297.

0228

6.88

283.

3028

4.73

254.

7526

0.16

258.

8612

5.08

119.

6512

0.52

10-J

un22

0.95

297.

2529

3.90

295.

4428

5.38

280.

8728

2.67

253.

2525

6.82

255.

9612

4.75

120.

2712

0.99

13-J

un22

2.16

298.

50по

чиве

н де

н29

6.69

287.

63по

чиве

н де

н28

4.90

256.

50по

чиве

н де

н25

9.25

123.

33по

чиве

н де

н11

9.61

14-J

un22

1.02

298.

2529

5.96

297.

0228

9.13

282.

5528

5.18

258.

2525

8.75

258.

6311

9.83

115.

8811

6.51

15-J

un21

8.66

294.

7529

3.38

294.

0128

3.38

277.

7027

9.97

251.

7525

6.22

255.

1512

1.58

116.

5311

7.34

16-J

un21

6.03

292.

2528

8.75

290.

3627

8.88

273.

7727

5.81

248.

2525

1.63

250.

8212

1.08

116.

9911

7.64

17-J

un21

0.40

285.

5028

1.28

283.

2227

0.13

266.

6626

8.05

239.

5024

4.11

243.

0111

8.25

115.

5511

5.98

20-J

un20

5.35

279.

2527

5.36

277.

1526

3.88

261.

1626

2.24

234.

2523

8.18

237.

2411

5.25

111.

9311

2.46

21-J

un20

4.85

280.

0027

3.66

276.

5826

3.88

260.

4826

1.84

235.

0023

6.45

236.

1011

7.58

111.

5011

2.48

22-J

un20

4.92

279.

2527

4.37

276.

6226

2.63

259.

5526

0.78

235.

2523

8.18

237.

4711

5.25

111.

5711

2.16

23-J

un20

5.22

280.

7527

4.30

277.

2726

5.38

261.

1226

2.82

238.

7523

8.15

238.

2911

4.67

109.

9211

0.68

24-J

un20

7.86

282.

5027

8.80

280.

5026

7.13

263.

2426

4.80

240.

5024

1.07

240.

9311

8.92

112.

5311

3.55

27-J

un21

0.14

283.

0028

0.85

281.

8426

7.88

264.

2426

5.69

241.

0024

3.22

242.

6912

1.75

116.

7711

7.57

28-J

un21

6.63

289.

0028

7.74

288.

3227

5.88

271.

5027

3.25

249.

0025

0.02

249.

7712

6.67

122.

0712

2.81

29-J

un21

6.87

291.

7528

7.81

289.

6227

8.13

272.

7327

4.89

249.

7525

0.20

250.

0912

5.92

120.

8612

1.67

30-J

un22

2.32

295.

5029

3.60

294.

4728

2.63

277.

0227

9.26

254.

5026

4.24

261.

9012

7.25

121.

3012

2.25

Сре

дна

стой

ност

227.

97

301.

4830

3.16

302.

1729

3.06

290.

1129

1.09

266.

0226

9.63

268.

6612

6.30

121.

1412

1.98

висо

ка

247.

6332

8.25

336.

3833

2.07

323.

9432

2.72

322.

7129

4.75

297.

7829

6.75

129.

6712

3.50

124.

48ни

ска

218.

0428

9.00

287.

6628

8.39

278.

1327

5.94

276.

8225

2.25

254.

2325

3.75

121.

9211

7.09

117.

86

Page 63: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 61

Автор: Kevin Sinnott

В книгата си The Art and Craft of Coffee Кевин Си-нот проследява пътя на напитката, който тя извъ-рвява от първата си поява в кафенетата на Турция и Саудитска Арабия (1500 г.) до днешните вериги и бутикови магазини. Този пътеводител, съдържащ в себе си полезна инфор-мация за кафето, дава възможност на читателите да напълнят своите чаши догоре с величие и да изучат отличителните чер-ти на отделните сортове, които са формирани в зависимост от индивиду-алните особености на страните, произвежда-щи този ценен продукт, а също и подробности око-ло самото печене и най-доброто време за покуп-ка и приготвяне.

Кевин Синот умело из-яснява трънливите въпро-си на производството, като съсредоточава вни-манието си основно върху употребата на про-дукта. Дори и читатели, които не правят разлика между Арабика и Робу-ста, между френска-та преса и филтърното кафе, биха оценили ин-формативния и егалита-ристки подход на автора.

Въпреки че има мно-жество книги, посветени

И The Art and Craft of Coffee: An Enthusiast's Guide to Selecting,

Roasting, and Brewing Exquisite Coffee

на историята и икономи-ката на кафето, учудва-що малка част от тях на-блягат върху направата на самата напитка. The Art and Craft of Coffee е част от тази все още сла-бо запълнена ниша.

Ръководството на Си-нот, съдържащо 200 цвет-ни снимки и приятелски написан текст, е изключи-телно четивно и достъпно. То е разделено на две части, покриващи основ-ните теми за кафеените зърна и тяхното пригот-вяне. В допълнение към предоставеното общо

з н а н и е за ка-ф е т о , С и н о т се стре-ми да д а д е на чита-т е л и т е си и ин-форма-ция за инстру-м е н т и -те, с по-м о щ т а на които те мо-гат да си при-г о т в я т кафе от с в е т о в -на кла-са сами

у дома. Наред с избо-ра, печенето, меленето и вареното на кафето, той обсъжда още подхо-дящата за приготвянето му температура, приба-вянето на захар и мляко, както и необходимото оборудване. Дава и цен-ни съвети за отстраня-ване на неизправности, диаграми, инструкции, както и разнообразие от рецепти, които допълват полезността на книгата и увеличават нейната стой-ност.

Можете да я закупите от amazon.com за $16.44

КНИГИ

Page 64: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea62

Автор: Tracy Stern

Следобедният чай е едно от големите удо-волствия в живота. Дока-зателство за това ни дава книгата на Трейси Стерн, наречена Tea Party: 20 Themed Tea Parties. Тя е своеобразна, несравни-ма прослава на изуми-телната наслада от чая.

Типичният, изящен и не-подражаем стил на Трей-си Стерн и завидното й умение да вплита в едно полезното и забавното е видим от всяка страница на тази книга.

Пиенето на чай е веков-на традиция, която Трейси не само умело пресъзда-ва, но и издига до нови ви-соти. С излизането на Tea Party в уменията за орга-низиране на чаено парти настъпва един неочакван, модерен и отличителен обрат.

Tea Party гарантира развлечение и приятно прекарани минути с впе-чатляващи идеи, подходя-щи за всякакъв случай. С много полезни съвети и трикове, Трейси знае как да превърне едно обик-новено чаено парти в не-забравимо събитие. Чи-тателите ще харесат ней-ните съвети, нейния стил, както и резултатите!

Трейси Стерн впечат-лява не само със свои-

Tea Party: 20 Themed Tea Parties with Recipes for Every Occasion,

from Fabulous Showers to Intimate Gatherings

КНИ

ГИ

те познания, но и със страстта си към чая. Кни-гата й очарова читателите с възможността, която им предоставя – да внесат в своя дом страстта към чая и цялото споделено от автора й познание. Поместените тук предло-жения за чаено парти са идеални за следобеди с приятели, за коктейли и вечери, пикници и брънч. Тук изобилстват идеите и фантастичните хрумва-ния за страхотна, лесна и достъпна покана и укра-са, които са предпостав-ка за организирането на едно наистина очарова-телно парти.

Tea Party е забавно ръководство, което освет-

лява основни-те страни на тематичните партита и на-ред с това предлага по-лезни съве-ти за избор и приготвяне на чай – от белия и зеления чай до ройбос и р а з л и ч н и т е черни чайове. Тя е събрала в себе си по-вече от 75 ре-цепти, както за сладки, така и за солени из-делия, харак-терни за 20

тематични чаени партита. Очертаният класически съпровод на чая включва кифлички с бита сметана и краставичено-ментови чаени сандвичи. Предло-жените рецепти са много оригинални. Отличително-то в тях е, че като основна съставка за направата им се използва ароматен и здравословен чай.

Красивите цветни фо-тографии, поместени в книгата пресъздават на-гледно любимата тради-ция и вдъхновяват всички да се отдават по-често на удоволствието да пият чай.

Можете да я закупите от amazon.com за $19.85

Page 65: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 63

ЮЛИCoffee Fest – Хавай08-10 Юли 2011 г.САЩ, Хавай, Hilton WaikoloaCoffee Fest Хавай ще се проведе през втория юлски уикенд на 2011 г. Той ще пред-

стави всичко, свързано с кафето и чая, ще запознае посетителите с най-новите про-дукти и ще даде възможност за разговори с представители на отделни фабрики и ръководители на водещи предприятия.

За повече информация: www.coffeefest.com

57-th Summer Fancy Food Show10-12 Юли 2011 г.Вашингтон, Walter E. Washington Convention CenterНай-голямото в Северна Америка събитие за деликатесна храна и напитки идва

до Вашингтон през юли тази година! 2400 изложители от 80 страни ще представят 180 хиляди продукти, включително сладкиши, сирене, кафе, закуски, подправки и др. пред 24,000 присъстващи.

За повече информация: www.specialtyfood.com

АВГУСТInternational Tea Fair11-13 Август 2011 г.Хонг Конг, КитайInternational Tea Fair ще се проведе в Конгресния и изложбен център на Хонг Конг и

ще събере на едно място производители и търговци на чай. Миналогодишното издание на International Tea Fair успя да привлече над 300 изло-

жители, предимно от континенталната част на Китай, Хонг Конг, Индия и Шри Ланка.За повече информация: www.hktdc.com

11-th Annual Roasters Guild Retreat18-21 Август 2011 г.Stonewall Resort, Roanoke, Западна ВирджинияThe annual Retreat е източник на родство и колективни усилия за по-високо оценява-

не и разбиране на занаята. Всяка година пекари от цял свят посещават събитието, за да подновят приятелствата, да обсъдят актуалните проблеми, индустрията и заедно да намерят правилните решения. The annual Retreat е идеалната среда за насърча-ване на професионалните постижения и проява на афинитет между участниците.

За повече информация: www.roastersguild.org

СЕПТЕМВРИWorld Coffee Trade Outlook 7-9 Септември 2011 г.Белгия, АнтверпенСветовното търговско изложение в град Антверпен дава широк поглед върху на-

стоящето положение в областта на кафе индустрията – производство, търсене, цени

КАЛЕНДАР СЪБИТИЯ 2011 г.

КАЛ

ЕНДА

Р

Page 66: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea64

КАЛ

ЕНД

АР

и потребление. То е полезено и с това, че предлага възможности за работа в мрежа и обмен на информация между производители, търговци, собственици на складове и други заинтересовани страни по веригата на доставките на кафе.

За повече информация: www.ibc-asia.com

Coffeena8-10 Септември 2011 г.Германа, КьолнСoffeena е единственият търговски панаир, създаден за нуждите на кафеения па-

зар и акцентиращ върху култивирането на кафето, кафемашините, мелачките, ак-сесоарте и предметите за обслужване на кетъринг и хотелския сегмент. Сoffeena е една бизнес платформа, в която вземат участие компании, занимаващи се с кул-тивиране и производство на кафе, търговски компании, кетъринг и накрая, но не на последно място, любители на кафе.

За повече информация: www.coffeena.biz

Coffee Fest Seattle23-25 Септември 2011САЩ, Сиатъл, Washington State Convention CenterКафе фестивалът в Сиатъл е посветен на чаената и кафе индустрия. Той се на-

режда в челните редици на събитията, очертаващи водещите тенденции в областта. За мнозина това е най-доброто изложение в Америка и по света, свързано с търго-вията на кафе на дребно.

За повече информация: www.coffeefest.com

ОКТОМВРИINOGA 20118-12 Октомври 2011 г.Германия, Ерфурт, Messe Erfurt AG„INOGA” е престижен панаир, на който посетителите ще имат възможност да се

запознаят с най-новите тенденции в сферата на хотелиерски и ресторантьорския бизнес, кетъринг, кухненско и барово оборудване, консумативи и други.

За повече информация: www.inoga.de

HOTEL 201117-20 Октомври 2011 г.Италия, БолзаноHOTEL 2011 е важно място за срещи на специалисти в хранително-вкусовата про-

мишленост, хотелиерския и туристически бизнес.За повече информация: www.fi erabolzano.it

China Xiamen International Coffee Fair 201120-23 Октомври 2011 Китай, КсиаменМеждународният панаир на кафето ще се проведе в рамките на Международна-

та конференция и Изложбения център на Ксиамен. Той ще предостави на посети-телите си най-пълната гама от кафе и прибори. Изложението ще обхване площ от 6000 кв. м., на която ще бъдат разположени 300 стандартни кабини.

За повече информация: www.coffeefair.cn

Page 67: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 65

КАЛ

ЕНДА

Р

SIC – Международно Кафе Изложение21-25 Октомври 2011 г.Италия, Милано, Fiera MilanoПо типичната италианска формула, посетителите ще могат да усетят на едно мя-

сто аромата на кафето, невероятния вкус на множество напитки и свежестта на сладоледа. Провокирани от нарастващия интерес на посетителите, тази година, из-ложителите ще се постараят да им предложат идеи и решения, свързани с качество на кафемашини, барово оборудване, аксесоари, диспенсъри за напитки и много други.

За повече информация: www.host.expocts.it

СИХРЕ26 - 29 Октомври 2011 г.България, София, Интер Експо ЦентърНай-престижното специализирано изложение за хотелско, ресторантско и СПА

оборудване и обзавеждане у нас. В рамките на специализираната изложба СИХРЕ се провежда единственото специализирано изложение – КАФЕ ФЕСТИВАЛ – за кафе и топли напитки в България. В дните на изложбата посетители и изложители ще имат възможност да получат информация за динамиката на развитието на сектора за кафе и топли напитки, както и да се срещнат с настоящи и бъдещи бизнес партньо-ри.

За повече информация: www.iec.com

НОЕМВРИИнтерфуд и Дринк - София9-12 Ноември 2011 г.България, София, Интер Експо ЦентърМеждународната специализирана изложба „Интерфуд и Дринк” е една от воде-

щите в страната в областта на хранително-вкусовата промишленост. Български и чуждестранни производители, дистрибутори и търговци от тази сфера на икономи-ката представят нови продукти, съвременни технологии и машини.

За повече информация: www.bulgarreklama.com

Sintercafе – 25-годишен юбилей09 - 13 Ноември 2011 Коста Рика, Херадура БийчSINTERCAFE – международната седмица на кафето – е ежегодно събитие, извест-

но в цял свят, което събира на едно място и производители, и потребители. Всеки ноември Коста Рика става място за срещи на ключови ръководители от най-важните световни кафе компании.

Повече от 500 участници ежеговно посещават SINTERCAFE, за да обменят инфор-мация и да споделят опита си.

За повече информация: www.sintercafe.com

Европейски Кафе Симпозиум23-24 Ноември 2011 г.Германия, Берлин, The Ritz-CarltonСледвайки успеха на Симозиума в Рим, Лондон и Виена, Европейският кафе сим-

Page 68: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea66

КАЛ

ЕНД

АР

позиум на „Алегра” през 2011г. отново ще бъде интригуващо мероприятие, на кое-то управители на най-добрите европейски вериги кафетерии, водещи управители от хранително-вкусовата промишленост, автомагистрални служби и хотелски групи ще имат възможност да научат за нови и оригинални продукти и услуги, както и да участват в оживени дебати, презентации и дискусии, водени от известни лектори.

За повече информация: www.allegrastrategies.com

Food ingredients Europe & Natural ingredients29 Ноември – 01 Декември 2011 г.Франция, Париж, Paris Nord VillepinteИзложението се организира веднъж на всеки две години и е доказана бизнес плат-

форма за компаниите, чиято дейност е в сферата на производството на хранителни продукти и напитки. Мероприятието ще събере на едно място доставчици на обо-рудване, маркетинг специалисти, производители на суровини, компании от сфера-та на услугите и много други.

За повече информация: www.fi europe.ingredientsnetwork.com

КАЛЕНДАР СЪБИТИЯ 2012 г.

ФЕВРУАРИ

VICTORIA TEA FESTIVAL 18-19 Февруари 2012 г.Виктория, КанадаЖелаещите да посетят Victoria tea festival ще имат възможността да се потопят в

богатия избор на чайове от различни региони на света, приготвени по уникален на-чин. На събитието освен чаени напитки ще има и разнообразни вкусни предложения от страна на местни ресторанти, пекарни и шоколадови къщи.

The Victoria tea festival е създаден през 2007 г. и само за 4 години успява да при-влече към себе си интерес от цяла Северна Америка. Всички приходи от ежегодно-то събитие се използват за подпомагане на различни ресурси, специални проекти, както и за годишна стипендия на студенти.

За повече информация: www.victoriateafestival.com

МАРТ

Tea & Coffee World Cup 25-27 Март 2012 г.Виена, АвстрияTea & Coffee World Cup е тридневно събитие, което има за цел да улесни контак-

тите на фирмите, да подпомогне техния растеж и просперитет, връзките с нови кли-енти и бизнес партньори, и намирането на повече начини за печалба. Изложителите са доставчици на оборудване, машини, опаковъчна техника, дистрибутори, търговци и производители на кафе и чай продукти, международни износители, вносители на суровия продукт и пр. Според организаторите на търговското изложение ще присъ-стват над 2500 посетители от 75 страни и над 150 изложители от всички сектори на индустрията.

За повече информация: www.tcworldcup.com

Page 69: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 67www.coffeeandtea.bg 67

Coffe Mokarabia “Стандарт-17А” ООДгр. Софияул. “Нешо Бончев” 26Тел.: 02/ 936 61 67; 02/ 936 73 [email protected]

Caffe Spetema “Балкам” АД гр. Софиябул. “Европа” 9Тел.: 02/ 825 92 13; 02/ 824 88 49 [email protected]

Кафе Nova Brazilia, Jacobs„Крафт Фуудс – България“ АДгр. София, кв. “Младост”, Бизнес парк София 1Тел.: 02/910 11

Чай Dilmah“Авенди”АДгр. Софиябул. „Искърско шосе” 7Тел.: 02/ 973 11 [email protected]

Caffe Pellini „Примо – 3” ООДгр. Софиябул. „България” 90Тел.: 02/ 962 44 [email protected]

Кафе Baristo“Енко Вендинг” ООД гр. Софияул. „Черно море“ 4Тел.: 0700/ 17 770; 02/ 862 25 [email protected]

Kaffee Dallmayr „SULLY TRADE” LTD гр. Софиябул. “Цариградско шосе” 135 ДТел.: 02/ 875 80 04; [email protected]

Cafe Lazzarin „Ситекс” ООДгр. Пловдивбул. “Брезовско шосе” 170Тел.: 032/ 945 560(1)www.sitex.bg [email protected]

Cafe Matinee„Матине България“ ЕООД гр. СофияТел.: 02/ 920 30 13; 02/ 920 30 47; 0888/ 240 [email protected]

Кафе Segafredo Zanetti„Бис” ООДгр. СофияТел.: 0897/ 407 444; 0899/ 144 001www.segafredo.bisbg.com [email protected]

ИНД

ЕКС

ИНДЕКС НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ДИСТРИБУТОРИ НА КАФЕ И ЧАЙ

Page 70: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea68 www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea68

NIKO 3в1„Нико“ ООДс. Равно поле, обл. СофийскаСкладово-промишлена зонаТел.: 02/ 980 99 [email protected]

Кафе Douwe Egberts „Национални дистрибутори“ ООДгр. Софиябул. “Никола Мушанов” 29-31 Тел.: 02/ 802 64 00www.natdist.com

Кафе Malongo“Булфудс” АДгр. ВарнаТел.: 052/ 653 707 [email protected]

Чай Bullife “Меркурий ПиП” АДгр. Габровоул. „Орловска“ 60, п.к. 22Тел.: 066/ 804 923; 066/ 804 [email protected]

Сиропи Monin“Авенди”АДгр. Софиябул. „Искърско шосе”, №7Тел.: 02/ 973 11 [email protected]

Кафе Hausbrandt„Кей Пи Ен България“ ООДгр. Софияул. „Цар Симеон“ 94 Тел.: 02/ 983 55 45www.kpnbulgaria.com

Кафе Elia„Елиа – 2“ ЕООДгр. СофияTел: 02/ 974 64 91 [email protected]

Кафе Mokacika„Ню Фешън“ ЕООДгр. СофияТел.02/ 870 44 46 [email protected]

Кафе Origin“Ориджин Трейд” ЕООДгр. СофияТел: 0888/ 997 [email protected]

Don café„Кофи Трейд“ ЕООДгр. СофияТел.: 02/958 64 59

ИНД

ЕКС

Page 71: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 69www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffеe&Tea 69

Green Mountain Coffee“Комлинк Интернешънъл” ЕООДгр. София, кв. „Манастирски ливади”, ул. “Ралевица” 78 Тел.: 02/ 958 29 66; 02/ 958 57 44www.comlinkintl.com [email protected]

Caffe Di’AngelloCosmopolitan Market Group Plsгр. Софияул. „Братя Миладинови” 18Тел: 02/ 986 42 [email protected]

Molinari Caffe“Поло – 1” ЕООДгр. Пловдивбул. “Васил Априлов” – изход София /Голямоконарско шосе/Тел.: 032/950 195; 032/ 641 [email protected]

Bianchi Coffee“Бианчи кафе” ЕООД гр. София, кв. „Горна баня”, ул. „Суходолска” 189Тел.: 02/ 920 35 34; [email protected]

Coffee Lavazza“Софсток” ООДгр. Софиябул. „Цариградско шосе“ 7-11кмТел.: 02/ 974 30 15; 02/ 974 04 [email protected]

Кафе Tchibo„Тчибо България“ ЕООДгр. Софиябул. “Ботевградско шосе” 247Тел.: 02/ 942 46 16www.tchibo.bg [email protected]

Кърпички на таблетки MiniTissue„Арт Линдер” ЕООДгр. Варнаул. „Топра Хисар”1Gsm: 0878/49 06 [email protected]

Caffe Portorico & Caffe Passione„Рико” ЕООДгр. Пловдивул. „Пещерско шосе” 21Тел: 032 / 623 [email protected]

Caffé Bristot “А.Х.Г” ЕООД гр. Пловдивул. „Рогошко шосе“ 10 АТел.: 032/ 962 950; www.bristotbg.com; caffé[email protected]

Illy Caffé“Би Ви Линк” ЕООДгр. Софияул. „Орион” 84Тел.: 02/ 927 52 13www.illy-bg.com [email protected]

ИНД

ЕКС

Page 72: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea70 www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea70

Martines Caffe „Мартинес” ЕООДгр. София ул. „Чепинско шосе”15Тел: 0898/[email protected]

Чай Akbar„Верея пласт“ АДгр. Стара Загора, кв. „Индустриален“ 19 Тел.: 042/ 620 897www.ekoenergy.bg [email protected]

Caffe Vergnano„Трипинг” ООДгр. Софияул. „Николай Ракитин“ № 4, Тел.: 02/943 80 [email protected]

Чай Ройбос„Балкан Биохерб“ АДгр. Пазарджикс. Исперихово, ул. “14-та” 2 Тел.: 0355/ 861 45

Чай Биопрограма„Биопрограма“ ЕАДс. Доброславци, общ. Нови Искъробл. СофияТел.: 02/ 933 39 33; 02/ 933 39 34; 02/ 933 39 44www.bioprogramme.net [email protected]

Кафе Пекарна “МиЛаЗара Кафе”гр. Софиябул. „Генерал Тотлебен” 38Тел: 02/954 65 [email protected]

Колосео Кафе„Колосео Кафе“ ООДгр. Кюстендилул. „Х. Димитър” 39Тел: 078/ 55 12 [email protected]

Кафемашини KRUPS„СЕБ” ЕООДгр. Софияул. „Борово” 52 ГТел.: 02/ 859 43 09www.bg.krups.co

Чай Twinings„Софсток” ООДгр. Софиябул. „Цариградско шосе“ 7-11кмТел.: 02/ 974 30 15; 02/ 974 04 [email protected]@sofstok.com

ИНД

ЕКС

Page 73: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea 71

АБОНАМЕНТза списание

COFFEE & TEA Bulgaria

Абонаментни цени на списание Coffee & Tea Bulgaria:

Период 12 месеца 6 месецаЦена 54.00 лв. 26.40 лв.

Издания 12 бр. 6 бр.

Заявка за абонамент:

Брой абонаменти: ........................................

Отстъпки:

За 3 абонамента: -5% От 5 до 10 абонамента: -20%От 3 до 5 абонамента: -10% Над 10 абонамента: -30%

Адрес за получаване:

Име.................................................................. Фамилия...................................................................................................

Адрес:.................................................................................................................................................................................П.К., населено място, ж.к./ул. №, бл., вх., ет., ап.

Е-mail: .................................................................................................................................................................................

Телефон на контакт: .......................................................................................................................................................

Допълнителни данни за получатели: ...........................................................................................................................

..............................................................................................................................................................................................

..............................................................................................................................................................................................

Данни за издаване на фактура:

Име на фирма: ...............................................................................................................................................................

Идент.No: ................................................................ Ид.No по ЗДДС: ............................................................................

Адрес на регистрация: ..................................................................................................................................................

МОЛ: ...................................................................................................................................................................................

АБО

НАМ

ЕНТ

Page 74: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8

www.coffeeandtea.bg

Юли 2011

Coffeе&Tea72

Начин на плащане:

1. В брой, в офисите на издателството.„СГБ Медия” ЕООДгр. Варна - 9002, ул. „Генерал Киселов” 7, ап. 2илигр. София – 1407, бул. „Джеймс Баучер” 83-85, офис 8

2. Платежно нареждане към „СГБ Медия” ЕООДБанкова сметка в лева: Централна Кооперативна БанкаIBAN: BGN – BG68 CECB 9790 10B6 9483 00BIC: CECBBGSF

За да се абонирате:

1. Попълнете формулярa.

2. Изпратете попълнения формуляр на адрес: „СГБ Медия” ЕООДгр. Варна – 9002, ул. „Генерал Киселов” 7, ап. 2 гр. София – 1407, бул. „Джеймс Баучер” 83-85, оф.8

или

сканиран на e-mail: [email protected]

3. Абонаментът ще бъде валиден след получаване на формуляра и стойността на абонамента по начините, описани по-горе.

Поръчка на стари броеве:

Цена за 1 бр. – 3.00 лв.

Списание Coffee&Tea Bulgaria от месец/и: .............................................................................................................

..............................................................................................................................................................................................

Количество: ..........................

Дата: ..................................

Заявил абонамента:........................................................................................................................................................

АБО

НАМ

ЕНТ

Page 75: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8
Page 76: COFFEE & TEA Bulgaria-Брой 8