AKADEMIO INTERNACIA DE LA SCIENCOJ /AIS/ - SAN MАRINO

ВСЕМИРНАЯ АКАДЕМИЯ НАУК - САН МАРИНО /AIS/СВЕТОВНА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /AIS/-САН МАРИНО

ФИЛИАЛ - БЪЛГАРИЯ /AIS-БЪЛГАРИЯ/Bulgario 4300 Karlovo p.k.44 Mobil 0885056469

E-mail:leonov@rozabg.com

INTERNACIA SIMPOZIO“APLIKO DE ESPERANTOEN LA PROFESIA AGADO”

KARLOVO

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ„ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕСПEРАНТО

В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ“КАРЛОВО

P R E L E G A R OСБОРНИК ДОКЛАДИ

PARTO IЧАСТ I

2 0 1 1KARLOVO

AKADEMIO INTERNACIA DE LA SCIENCOJ /AIS/ - SAN MАRINOВСЕМИРНАЯ АКАДЕМИЯ НАУК - САН МАРИНО /AIS/

СВЕТОВНА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /AIS/-САН МАРИНОФИЛИАЛ - БЪЛГАРИЯ /AIS-БЪЛГАРИЯ/

Bulgario 4300 Karlovo p.k.44 Mobil 0885056469E-mail:leonov@rozabg.com

INTERNACIA SIMPOZIO“APLIKO DE ESPERANTOEN LA PROFESIA AGADO”

KARLOVO

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ„ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕСПEРАНТО

В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ“КАРЛОВО

P R E L E G A R OСБОРНИК ДОКЛАДИ

PARTO IЧАСТ I

Kompilis kaj redaktis : prof. Boĵidar Leonov

Prespretigis:Interpres - Mariana Evlogieva

AIS - BulgarioKarlovo 2011ISSN: 1314-5177

2

ENHAVO

3 Antaŭparolo de prof. B. Leonov6 La rolo de la ekologia scienco en

la nuntempa mondoProf. Boĵidar Leonov

14 Lernu vian lingvon per lernadode alia lingvo: Esperanto kajlingva konscioProf. Renato Corsetti

28 Profesia aplikado de VikipedioProf. Reinhard Fössmeier

34 Modelo por la eduka agado en launiversitatoDoc.Valitova Ju.O., doc.Gor-lushkina N.N., doc.Ivanov A.Y.

42 Sistemo de profesia edukado enbulgario. Bazaj prioritatojDejan Puŝkarov, Direktoro deNacia Agentejo por profesiaedukado en Bulgario

54 LEADER - maniero revivigi lavilaĝan ekonomionDoc. d-ro Marina Nikolova

62 La kompleksa agroturismaprodukto - eblecoj por diversfakaevoluo de la agrara ekonomiko enBulgarioDoc. d-ro Marina Nikolova

73 Energiproduktado el plantabiomaso - perspektiva formo deentreprenado en la kondiĉoj dedaŭra evoluoPavlin Pavlov

86 La arto organizi kongresonD-ro G.C.Fighiera

СЪДЪРЖАНИЕ

3 Предговор от проф. Б. Леонов6 Ролята на екологията като наука

в съвременния святПроф. Б. Леонов

14 Учете своя език чрез ученето начужд език: Есперанто иезиковото съзнаниеПроф. Ренато Корсети, Италия

28 Професионално използване наУикипедияПроф. Р. Фьосмайер

34 Модель мониторингавоспитательной работы вузаДоц.Валитова Ю.О., доц.Гор-лушкина Н.Н., доц. Иванов А.Ю.

42 Система на професионалнотообразование и обучение в Бълга-рия: характерни особености,ключови аспекти на управле-нието, основни приоритетиДеян Пушкаров, председател наНАПОО

54 Подходът "Лидер" – начин засъживяване на селскатаикономикаДоц. д-р Марина Николова

62 Комплексният агротуристическипродукт– възможност задиверсификация на селскатаикономика в БългарияДоц. д-р Марина Николова

73 Производство на енергия отрастителна биомаса –перспективна форма напредприемачество в условията наустойчиво развитиеПавлин Павлов

86 Изкуството да се организираконгресД-р Дж. К. Фиджиера

3

Estimataj kaj karaj Gekolegoj,

Antaŭ Vi estas la prelegaro de laprelegoj dum okazintaj Simpozioj“Apliko de Esperanto en la profesiaagado “/AEPA/ - Karlovo. Laprelegaro estas eldonita en duversioj - reta kaj papera. Nipardonpetas, ke pro financaj kialojmalfruigis la eldonon de laPrelegaro.

La Estraroj de Bulgara E-Asocio,AIS-Bulgario, InternaciaUniversitato - Karlovo kaj regionaEstraro en Karlovo de la Scienc-teknika Asocio en Bulgario faris laprovon por unua fojo en la historiode la monda faka E-agado organizisimpoziojn, organizitajn de laesperantistoj, sed dedičitaj ankaŭ alla neesperantista monda fakularo.

Por unua fojo oni faris la provonĉesigi la tradicion, ke la E- aranĝojestas nur por la esperantistoj, kiujparolas Esperanton.Oficialaj lingvojde la simpozioj estis bulgara kajEsperanto, sed laborlingvo - la nacialingvo de ĉiu partopreninto. Ĉiupartopreninto, kiu ne estas

Уважаеми Колеги,

Пред Вас е сборника от лекцииизнесени на проведените вКарлово международнисимпозиуми „Приложение наЕсперанто в професионалнатадейност“ /АЕРА/ Сборникът сеиздава в две версии- електронна ина хартия. Молим за извинение,че поради финансови причинииздаваме сборника съсзакъснение.

Ръководствата на Българскияесперантски съюз /БЕС/, Филиалав България на СветовнатаАкадемия на науките /АIS-България/, МеждународниятУниверситет Карлово иРегионалното Ръководство вКарлово на НТС направиха опитза първи път в историята насветовното есперантско движениена есперантистите-специалисти даорганизират симпозиуми, чиитоорганизатори са есперантистите,но организираните симпозиуми сапредназначени също заспециалисти от различни страни,които не са есперантисти.

За първи път се направи опита дасе преустанови традицията, чеесперантските мероприятия сасамо за есперантистите, коитоговорят есперанто. Официалниезици на симпозиумите бяхабългарски и есперанто, а работенезик - националният език на всеки

4

esperantisto uzante la rektantradukon: nacia lingvo - Esperanto -nacia lingvo, havis la ebleconpartopreni la diskutojn, prelegi.

Sekve de tio la simpoziojnpartoprenis eminentaj bulgaraj kajeksterlandaj profesoroj, scienculoj,fakuloj, kiuj prelegis Esperante kajnacilingve kontribuante por lasukceso de la Simpozioj.

La sukcesoj de la simpoziojkontribuis por la plialtiĝo de laaŭtoritato kaj intereso flanke de laoficialaj instancoj en Bulgario al laE- movado kaj pruvis, ke Esperantone estas nur unu lingvo uzata de laesperantistoj por babilado, amikajrenkontoj dum la E-aranĝoj, sedestas taŭga kaj devas esti aplikota enla internaciaj fakaj simpozioj kielkontaklingvo en la profesiajkontaktoj de la fakuloj en la mondo!

En la Prelegaro estas prezentitaj laprelegoj Esperante aŭ nacilingvekun resumoj. Tiamaniere, se estas iaintereso al iu de la prelegoj ni povussendi la tradukon esperante aŭbulgare.

участник, който не говориЕсперанто. Чрез директнияпревод национален език -есперанто - национален език,всеки участник неесперантист,имаше възможността да участва вдискусиите, да изнесе лекция.

По този начин в симпозиумитеимаха възможнoст да учaстватвидни български и чуждестраннипрофесори, учени, специалисти,като изнесоха лекции наесперанто или на български езики допринесоха за успеха насимпозиумите.

Успехът на симпозиумитедопринесе за издигане авторитетаи интереса от страна наофициалните институции вБългария към есперантскотодвижение и доказаха, чеЕсперанто не е само езикизползван от есперантистите завзаимно тясно общуване,приятелски срещи по време наесперантските мероприятия, носъщо така е пригоден и трябва дабъде използван в международнитеспециализирани симпозиуми катоезик за професионалните контак-ти между специалистите в света!

В сборниkа са публикуванилекциите на есперанто или нанационалния език и с резюмета.По този начин, ако се проявиинтерес към някоя от лекциите,ние можем да изпратим преводана есперанто или на български.

5

La Estraroj de BEA kaj de AIS-Bulgario tutkore dankas al ĉiujprelegintoj kaj ni esperas ke niaestonta kunlaboro inter la fakularotutmonde daŭros invitonte Vin,Viajn gekolegojn, sengrave ĉu estasaŭ ne estas esperantistoj, partopreniniajn Simpoziojn.

Bondezirante sukcesojn en Via fakaprofesia agado

Restas kun estimo sincere kaj amikeVia

Prof. Bojidar LeonovPrezidanto de AIS- Bulgario

Prezidanto de BEARektoro de IUK

Ръководствата на БЕС и AIS-България сърдечно благодари навсички докладчици и се надявамеда продължи нашето бъдещосътрудничество междуспециалистите в света,поканвайки Вас и Ваши колеги,независимо дали са или не саесперантисти да участват внашите симпозиуми.

Пожелавайки успехи във Вашатапрофесионална дейност

Оставам с уважение

Проф.Божидар ЛеоновПРЕЗИДЕНТ наAIS- България

ПРЕДСЕДАТЕЛ на БЕСРЕКТОР на МУК

6

La rolo de la ekologia sciencoen la nuntempa mondo

Prof. Boĵidar Leonov

La disvolvo de la homo kaj de la homa socio ĉiam estis nedisсgebleligita kun ŝangoj en la natura medio.Tiel dum multaj jarcentoj la homodevis interesiĝi de la fenomenoj kaj procezoj, kiuj okazas en la naturamedio ĉirkaŭ li. Eĉ en la plej primitiva socio ĉiu individo devis havi iajnkonojn pri la ĉirkaŭa medio, pri la naturaj potencoj, pri la kreskaĵoj kajbestoj. La homaro povas ekzisti nur surbaze de la konstanta interrilato kunla naturo. Surbaze de tiu konstanta interrilato dum la pasintaj jardekoj ĉiampli kaj pli grandiĝas la problemoj kunligitaj kun la rilato "homo - naturo","natur- kaj medioprotktado".

En la nuna etapo de la homa ekzistado la nuntempa scienc-teknikaprogreso karakteriĝas kun rapida evoluo de diversaj branĉoj de la sciencokaj teknko.Grandan rolon en la solvo de la problemoj kunligitaj kun lascienc-teknika progreso ludas la ekologia scienco.

La eklogio kiel scienco estis kreita dum 1866 j. de Ernest Hekel,unue kiel fako de la biologio kaj daŭre de jardekoj transiris la vojon deevoluo, ĝis kiam jam la nuntempa ekologio formiĝis kiel kompleksainterfaka kaj multaspekta scienco. La kreo de vivkapablaj ekvilibroj, ligitajkun la ekologizado de la nuntempaj industriaj kaj agraraj procezoj, estas treserioza demando. Ĝin oni ligas kun la hipoteza neceso de speciala industriakaj agromastruma ekologio, kiu devas esplori la kombinitan tipon de naturajkaj artefaritaj ekosistemoj.

Ekzistas multe da terminoj por la vorto "ekologio". Etimologie lavorto ekologio devenas de la grekaj vortoj "oikos", kiu signifas hejmo,mastrumo, medio kaj "logos" - scienco, aŭ komplete - scienco kunligata kunla loĝebla medio de la vivorganismoj, do la ekologio esploras la medion enkiu loĝas la vivoranismoj. Ĝi ankaŭ signifas analizon de la rilatoj inter laorganismoj kaj la medio. Nun la nocio evoluas, sanĝiĝas kaj signifas ne nurla rilaton inter la vivo kaj la natura medio, sed ankaŭ la homagado , do ĝiprezentas la rilaton de la homo al la naturo kaj ĉirkaŭa medio.

Vaste en la ĉiutaga vivo kaj inter homoj ĉiam kiam oni parolas priekologio oni komprenas la nocion de la termino "ekologio " - sciencokunligita nur kun la rilatoj al la malpurigado de la naturo.Sed ekzistasdiversaj branĉoj de la eklogia scienco.

7

Strukture oni povas prezenti la eklogion kiel tuteca sistemo de lasekvantaj interligitaj partoj:

- Generala ekologio - Scienco por la rilatoj inter la sistemoj: naturo,socio kaj tekniko en ĝenerala aspekto. Ĝi prilaboras la filozofiajn kajmedologiajn aspektojn de la kompleksa ekologio, difinas ĝian lokon en lasistemo de la nuntempa scienca kono kaj ĝian interligon kun la aliajsciencoj. La ĝenerala ekologio estas ligita kun la filozofio, sciencologio,informatiko, kibernetiko, ekonomio kaj la sciencoj por la tero.

- Teoria kaj matematika ekologio - ĝi prezentas bazajn teoriajn kajmaematikajn esplorojn ligitaj kun la ekoscienco.

- Speciala ekologio - en ĝi enkluzivas la ekologio de la freŝaj akvoj,ekologio de la maro, ekologio de la kontinentoj.

- Aplika ekologio - ĝi enkluzivas la ekologion de la rimedfontoj kajla rilatoj inter la malpurigo de la ĉirkaŭa medio kaj homa sano.

- Bioekologio - ekologia branĉo kunligita kun la biosciencoj.- Ekologio de la naturaj sistemoj - Ĝia sfero estas la principoj kaj la

kriterioj por optimizado de la ĉirkaŭa medio, konsidere al sekurigo dekondiĉoj por funkciado de la naturaj ekosistemoj. Ĝi utiligas la metodojn dela biologio kaj la sciencoj pri la tero.

- Zooekoogio - branĉo de la ekologio, kiu esploras la interrilatojn:bestoj-ĉirkaŭamedio.

- Fitoekologio - scienco pri la interrilatoj plantaro - cirkaŭa medio.La fitoeklogio aperiĝis en la fino da la XIX-a jarcento, sed oficiale estisagnoskita kiel memstara fako de la botaniko dum 1910 j. kiam okazis laInternacia botanika kongreso en Bruselo.

- Ekologio de la mikroorgansmoj - scienco pri la interrilatojmikroorganismoj- ĉirkaŭa medio.

- Medicina ekologio - Ĝia objekto estas la principoj kaj la kriteriojpor optimizado de la ĉirkaŭa medio pri la celoj de la sanprotekto de la nunakaj la venontaj homaj genaracioj. La metodoj kaj la konceptoj utiligitaj de lamedicina ekologio devenas de la teoriaj kaj praktikaj atingaĵoj de la higieno,epidemologio, geografia patalogio kaj sociala higieno. Kiel faka scienco,tiel nomata "medicino-sociologio" disvolviĝis la ekologio de la homo.Tamen oni povus paroli ankaŭ pri ekologio de la loĝantaro,kiel scienco priadaptigaj mekanismoj de la loĝantaro en la kondiĉoj de la ŝanĝanta ĉirkaŭamedio.

- Teknika ekologio - Ĝi okupiĝas pri la principoj kaj la teknikajrimedoj por optimizado de la ĉirkauŭa medio surbaze de la homaj interesojkaj ankaŭ pri rimedoj por racia funkciado de la naturaj ekosistemoj. En la

8

kadroj de tiu ĉi fako sinteziĝas la rezultoj de la ĝenerala teknologio, sanitarakaj komunuma ingenierado kaj urbokonstruo.

- Sociala ekologio - En la ekologiaj esploroj aperis sociala aspektokiam oni enkondukis la komunecon "homo-medio". La sociala ekologiointegras en si informaĵon rilatanta la ekologiajn branĉojn ĉi supremenciitajn. Ĝi pritaksas la efekton de la malfavoraj ekologiaj situacioj,ligitaj kun socie gravaj objektoj kaj prilaboras socialajn, ekonomiajn kajdirektitajn principojn. La metodoj kaj la konceptoj de tiu ĉi ekologia branĉodevas baziĝi sur materialoj, esplorataj de sociologio, ekonomiko,socialahigieno k.a.

- Produktada ekologio aŭ kiel oni nomiĝas ekologio de laproduktadaj sistemoj. En tiu faka ekologio estas esploritaj la problemojkunligitaj kun la rimedoj por ekologizado de la produktadsistemoj en laindustrio, agromastrumo kaj transporto.La ĝisnuna evoluo pruvis, ke laindustriaj artefaritaj sistemoj estas ekonomie pli profitdonaj ol lanaturaj.Tamen ĝia kreo estas permesebla ĉe konsidero de difinitaj ekologiajsocialaj limigoj. Oni devas ĉiam analizi la ekonomian valoron kaj laefikecon de ĉiu aparta industria entrepreno depende de ĝia influo sur laĉirkaua medio.Tio estas unu de la ĉefaj celoj de la ekologia ekspertizo.

- Agromastruma ekologio - Ği estas branĉo de la teknika kaj aplikaekolgio kaj rilatas la problemojn kunligitaj kun la agromastrumado.

- Geoekologio - ĝi estas kunligita kun la geosciencoj.- Ekologio de la landŝafto - termino proponita de K.Trol /1930 j/ pri

ekologia argomentado por konkreta regiono/landŝafto/.-Ekologio de la urboj - ĝi rilatas ĉiujn problemojn kunligitajn kun la

urboj kaj diversaj loĝlokoj.- Ekologio de la industriaj regionoj - esploras la specifikajn

ekologiajn problemojn en aparataj industriaj regionoj.- Soci-politika ekologio - ĝi okupiĝas kŭn la rilatoj en la soci-politika

vivo.- Tutmonda ekologio - ĝia objekto estas la biosfero kiel tuteca

ekosistemo. En ĉiu problemo de la tutmnda ekologio oni povas trovifizikajn, kemiajn, biologiajn, ekonomiajn kaj aliajn aspektojn.

- Ekologia ekonomiko aŭ tiel nomata bioekonomiko - La komprenode la socialaj aspektoj en la ekologio kaŭzigis la formiĝon de la ekologiaekonomiko.Ĉe la enkonduko de nova tekniko oni devas esti konsederataj nenur la kriterioj por la profito, sed ankaŭ tre grava devas esti la ekologiamotivado.

- Lingvistika ekologio - Ği rilatas la problemojn kunligitaj kunlinvistiko kaj ekologio, la defendo de ĉiu aparta lingvo kontraŭ la influo deiu alia lingvo.

9

- Sozologio - Tio estas aplika fako de la scioj kunligitaj kun lanaturprotektado.

- Ekologio de la kulturo - okupiĝas kun la esploroj kunligtaj kun lakultura hisoria kaj nacia medio, kie la homoj loĝas, ĝia formiĝo kaj influo alla homaro. Gi ankaŭ okupiĝas ĝenerale kun la protektado de la kulturajmonumentoj de la homaro.

- Etnoekologio /parto de la sociala ekologio/ - Ĝi enkluzivas larilatojn de la etnosoj al la naturaj resursoj.

- Kibernetika ekologio - la ĉefa celo de tiu tute nova branĉo de lanuntempa ekologio estas analizo de la alternativoj por raciaj decidoj enregulado de la medio kiel kompleksa sistemo. Tiurilate la ekologiakibernetiko proksimiĝas al la biokibernetiko, kiu aplikas kibernetikajnmetodojn en la esploro de vivaj organismoj. Ĝi konsideras la organismojnkiel maŝinojn kaj ne kiel fiziko-kemikajn unecojn.

- Turisma ekologio - nova branĉo en la ekologio, kiu prezentas larilatojn turismiko kaj naturprotektado.

Dum la lastaj jaroj tre ofte oni parolas pri la naturprotektado kajmedioprotektado kaj tre ofte oni miksas tiujn terminojn.

Ekzistas kelkaj defminoj de la termino naturprotektado, kielekzemple: "Naturprotekto estas disponado de la naturo laŭ longevida kajĉiuflanka konsiderado atentanta ĝian naturan produkteblecon kaj ĝianbiologian karakterizaĵon kaj la estetikajn valorojn de la pejzaĝo." Tio ĉidevas esti la bazo por produktaj planoj kaj formado de influado al la naturo.

La naturprotekto ne kontraŭas utiligon de la naturo. Sed lanaturprotekto defendas i.a. la longevidajn intersojn kontraŭ la mallogevidaj,la tutmondajn, naciajn kaj regionajn interesojn kontraŭ la lokaj kajkomunajn interesojn kontraŭ la privataj kaj sektorecaj. La disponado devasbaziĝi sur scioj pri la naturleĝoj kaj sur la adaptiĝo al la naturaj rilatoj.

En la rezolucio, akceptita de la XI-a Internacia botanika kongreso en1969 j. la tasko de la naturprtekto estas formuligita kiel konservado de laproduktebleco kaj de la varieco de la naturo.

La socia planado ludas gravan rolon por la socia vivo.Ĝi devas havimalproksimajn celojn.Neniu ja akceptos politikon, kiu donus al ni bonajnvivkondicojn dum la proksimaj kelkaj jaroj kaj poste aperus ekologiakatastrofo. Ni ĉiuj devas pensi ankaŭ pri niaj posteuloj - tiu ja estas unu dela celoj de la ekologia ekspertizo, de la ekologia politiko gvidata de ĉiulando. Ĉie surloke la politikistoj kaj gvidantoj de la ŝtato devas trovi tiansolvon de la ekologia situo, ke estu utila por la popolo loĝanta en tiuteritorio. Sur landa bazo oni povas tre facile trovi solvon de la problemo.Sed jam komplikiĝas la problemo de la fakto, ke la apud la naciaj

10

problemoj, troviĝas ankaŭ nesolvitaj internaciaj problemoj. Ekzemplo de tioprezentas la problemoj pri la utiligado de la mara animala vivo eninternaciaj marregionoj, kie ja montriĝis malfacile atingi interkonsenton kiucertigas ekvilibron inter kaptado kaj reproduktiĝo. Ankaŭ la problemoj prila malpurigado havas internacian karakteron. La malpurigado ne respektaslandlimojn, kaj ĉefe de tio estas tre ofte konfliktoj inter najbaraj landoj, kiefunkcias proksime ĉe la landlimo kemiaj kaj aliaj grandaj uzinoj, kiesfunkciado kaŭzigas malpurecon de la cirkaŭa medio.

Kia estas la grava diferenco inter la naturprotektado kajmedioprotekado? La naturprotektado metas la naturon en la centron rilate alla bezonoj de la homoj. La medioprotektado metas la homon en la centron.Medioprotektado estas protektado de la homoj kontraŭ malbonaj influoj dela ĉirkaŭaĵoj, akcelado de medio en kiu homoj povas funkcii. En tio lanaturo partoprenas kiel komponanto.

Dum longa tempo ne intence, sed dum la lastaj jardekoj la homokonscie malpurigas kaj misuzas sian medion. La mediopolucio havas triĉefajn kauzantojn:

- la industrio;- la grandiĝo de la trafiko;- la forĵetitaj rubaĵoj en la ĉiutaga vivo.Nun ni vivas dum la tempo kiam estas aktiva la scienc-teknika

progreso. Surbaze de la progreso de la scienco kaj de la teknologio onipovus kredi, ke se aperus ia problemo, la tekniko kaj la scienco povus troviian solvon. Tia sinteno estas speco de romantiko, kiu povus malhelpi porrealece trakti la problemojn. Per maŝinoj kaj industrio ni akiras grandanpovon influi la ĉirkauaĵojn. Sed samtempe kreskas la danĝero, ke malutilajsekundaraj efikoj povus fariĝi ĝenaj. Ekzemplon ni trovas en la problemojpri malpurigado de la akvo kaj aero. Konata estas la fakto, ke surbaze de laevoluo de la kemia industrio kauziĝis gravaj ekologiaj problemoj surloke.Dum la proceso de antaŭprojektado de iu granda industria centro gravanrolon ludas la faritaj antaŭaj esploroj kunligitaj kun akiro de aktuala scienc-kaj patentteknika informacio pri la uzado de la plej modernaj, ekologipurajprocesoj, teknologioj kaj teknikiloj. Tio estas ankaŭ unu de la ĉefaj taskojde la ekologio kiel scienco de la moderna vivo

La trafiko ludas gravan rolon por la aeropolucio en la ĉiutaga homavivo. Ĉiutage pli ol 400 milionoj da motorveturiloj trafikas survoje de lamondo kaj ili emisias la duonon de la gasoj, kemiaj komponaĵoj, kiujtroviĝas en la aero.En kelkaj industrigravaj urboj tiu ĉi proporcio atingas eĉ90% de la aeropolucio. La efiko de tiuj malutilaj materialoj, emisiitaj de lamotorveturiloj en la ĉirkauajo de la publikaj vojo, grandiĝas ankaŭ per tio,ke la veturiloj polucias tiun tavolon de la aero, en kiu vivas la kreskaĵoj,

11

bestoj kaj laboras la homoj. De la statistikaj esploroj estas videbla, ke unuaŭtomobilo veturante 10000 kilometrojn konsumas la jarbezonan oksigenonde 20 homoj. Pro tio tre grava tasko en la nuna etapo de la scienc-teknikaprogreso estas la serĉado de diversaj rimedoj por plimalaltiĝo de la influo dela aŭtotrafiko al la naturo, konstruado de novaj ekologiaj konstrukcioj detrafikiloj /ekzemple elekromobiloj/ trafikiloj uzantaj kiel brulaĵonekologipuraj tergaso, fluidgaso, uzado de urba centra trafiko k.a.

La problemoj kun la medioprotektado estas ĝenerale ligitaj kun lalikvido de la rubaĵoj.

En la faka literaturo ekzistas kelkaj definoj de la termino "rubaĵo",ekzemple: "rubaĵoj estas moveblaj aĵoj, kiuj la posedanto ne plu dezirashavi aŭ kies ordigata forigo estas necesa por la la bonfarto de la socio". Treofte oni miksas du terminojn kunligitajn kun la uzado de la rubaĵoj - "reuzo"kaj "recikligo". La proceso "Recikligo" signifas, ke la materialoj denoveeniras la ciklon de produktado-konsumado, sed paŝas en ŝanĝita formo. Latermino "reuzo" au "reutiligo" nur ampleksas la uzon en la sama ciklo.Ekzemplo por "reuzo" estas, se oni kolektas la vitrajn butelojn por denoveplenigi ilin per trinkaĵoj. "Recikligo" estas se oni transformas la vitron altute alia produkto, ekzemple al fibroj, kiuj formas vitran felton, servantekiel varmoizolilon.

La hejma rubaĵo havas gravan socialan signifon por la malpurigo dela ĉirkaŭa medio. Malgraŭ ke ĝia kvoto al la ĝenerala volumo de la rubaĵoestas ĉirkaŭ 10%, ĝi ludas gravan rolon en la ĉiutaga vivo de la homoj.Tradiciaj metodoj por trakti la hejman rubaĵon estas:

- bruligado;- humigado.Por ebligi pli efektivan recikligon de la materialoj, pli efektivan

eluzon de la energio, pli efektivan redonon al la biologiaj cikloj, oni uzasankaŭ aliajn metodojn: permaŝina disspecigo, pirolizo, anaerobiafermentado, aparta kolektado k.a.

La ekologio, kiel ĉiu scienco evoluiĝas kaj havas rilatojn en la nunamoderna mondio al diversaj fakoj de la homa agado kaj estiĝis unu de labazaj sciencoj por la homa ekzistado kaj civilizacio.

LITERATURO

l. LEONOV B. "Ekologio kaj turismo" Aktoj de InternaciaUniversitato Karlovo Karlovo. 2002 j.

2. LEONOV B. "Juraj aspektoj de ekologio kaj ekologia turismo" -Internacia konferenco. Sibiu 2007

12

3. LEONOV B."Evoluo de la intrenacia kaj eklogia turismo enEŭropo" KAEST-2004

4. LEONOV B "Bazaj principoj de la eklogio". InternaciaUniversitato Karlovo 2003

5. MARINOV Hr. "Diferenco de la nuntempa ekologio " EkofuturoSofio 1984 p. 6-11

6. MARINOV HR. La evoluo de la trafiko kaj ĝia polucio Sofio1984

7. BOWITZ Stop C. Protektado de la naturo kaj la medio -EkofuturoSofio 1984 p. 13-26

8. SCHNEL R.La problemo de la hejma rubaĵo Ekofuturo Sofio1984 p.281-299

9. JIEOHOB Б. 2001 Основови на екологията МУ Карлово 200110. ЛEOHOB Б. Екология и право МУ Карлово 200111. ЛEOHOB Б. Екологичен туризъм МУ Карлово 200112. COKOJIOB 3 .M. JIEOHOB Б -"Теория ипрактика решения

природоохраныхзадач". Тула 200013. MATEB ИВ.. Екология София 200414. БАЙКОВ Б. Екология за всеки София 200015. Екологизация на общественото производство Свищов 198116. Сборник със закони и актове за опазване на околната среда –

София 1998

РОЛЯТА НА ЕКОЛОГИЯТА КАТО НАУКАВ СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТПроф. Б. Леонов

Взаимодействието между човека и околната среда ежегодностава все по голямо, разнообразно и сложно. При това взаимодействиеот голямо значение е правилния избор на начина на природозащитнатадейност, осигуряващ оптималното взаимодействие между обществотои околната среда. Съвременният научно-технически прогрес сехарактеризира с бързи темпове на развитие на отделните отрасли нанауката и техниката. Важна роля за решаване проблемите свързани снаучно-техническия прогрес заема екологията като специфична имногоаспектна наука. В доклада е посочена структурната схема нанауката екология. Посочена е ролята на индустрията, транспорта ибитовите отпадъци като основна причина за замърсяване на околнатасреда. Сега в резултат на огромното количество промишлени,

13

селскостопански и битови отпадъци се нарушават условията,позволяващи на природата успешно да се справи с използването наотпадъците като се използва взаимодействието между бактерии, вода ивъздух резултат на светлината излъчвана от слънцето От голямозначение за решаване проблемите отнасящи се до защитата наоколната среда имат разработките на технологически процесисвързани с малко отделяна на отпадъци или изцяло без отделяне наотпадъци. Тези технологии могат да се създават и използват само акосе познават добре природните закони.

РОЛЬ ЭКОЛОГИИ КАК НАУКА ВСОВРЕМЕННОМ МИРЕПроф. Б. Леонов

Связи человека и окружающей его среды с каждым годомстановятся все обширнее, разнообразное и сложнее. В этих условияхособое значение приобретает выбор путей природоохраннойдеятельностию обеспечивающих оптимальное взаимодействиеобщества с окружающей средой. Современный научно-техническийпрогрес характеризуется быстрым развитием отдельных отраслейнауки и техники. Важная роль для решения проблемм, связанных снаучно-техническим прогрессом играет экология как специфическаякомпексная и многоаспектная наука. В докладе указана структурнаясхема науки экология.Дана роль индустрии, транспорта и бытовыхотходов как основные причины загрязнение окружающей среды. Внастоящее время в резултъате болыного количества отходовпромышленного, сельскохозайстенного и бытового произхожденийнарушается условия позволяющие природе успешно справиться сутилизацией отходов с помощью бактерий, воды, воздуха и путемвоздействия солнечного света. Огромное значение в решениипроблемы защиты окружающей среды имеет разработка новых мало- ибезотходных технолохий, которые можно создавать только приглубоком понимании законов природы.

14

Lernu vian lingvon per lernado de alia lingvo:Esperanto kaj lingva konscio

Prof. Renato Corsetti

Resumo

Ĉi tiu prelego celas kompari la komprenon pri la funkciado delingvoj fare de unulingvuloj kaj dulingvuloj. Ĝi raportos pri la studoj faritajen la lastaj jardekoj pri la “dulingvula avantaĝo” de infanoj, kiuj denaskelernas duan lingvon, aǔ lernas ĝin en la socio. La “dulingvula avantaĝo”estas jam parto de la komuna scienca akiritaĵo de la pasinta jarcento

Estas konataj ankaǔ la pozitivaj efikoj de lernado de fremda lingvoen lerneja aĝo en la lernejo, kaj ekzistas studoj pri la efikoj de internaciaplanlingvo kiel Esperanto rilate al la prilingvaj (metalingvaj) kapabloj deinfanoj en lerneja aĝo, kiuj lernas ĝin kiel unuan fremdan lingvon. Temos,en ĉi itu prezento, ĉefe pri la metalingvaj kapabloj rilate al la propra nacialingvo.

En pluraj eǔropaj landoj oni mapli kaj malpli formale instruasgramatikajn konceptojn pri la propra lingvo (oni faris ek de kiam ne plunecesis lerni la latinan). Tio portas al situacio, en kiu uzado de la propralingvo en gramatike ĝusta maniero kaj posta lernado de fremda lingvo estastre pli malfacila pro manko de kompreno fare de la lernanto de la bazajkonceptoj pri funkciado de lingvoj (substantivoj, verboj, ktp.), alivorte primanko de metalingvaj kapabloj.

Esperanto pro sia reguleco kaj planiteco povas tre facile donikomprenon pri tio, samtempe kun sento pri sukceso mastrumi fremdanlingvon eĉ en kursoj relative mallongaj.

La eksperimentoj faritaj en la pasinta jarcento pri tio estosekzamenataj.

1. Enkonduko kaj klarigo pri la terminoj

Ĉi tiu artikolo baziĝas sur la koncepto ke ju pli da lingvoj oni lernasdes pli grandiĝas onia prilingva konscio, alivorte la kompreno pri lafunkciad-maniero d elingvoj. Tio siavice helpas onin lerni kromajnlingvojn. La ideo, do, estas en si mem tre simpla.

15

Necesas unue klarigi kiel oni alvenis al la koncepto de “prilingvakonscio”, ofte nomata en Esperanto ankaŭ “metalingva konscio”.

La unuaj ideoj pri ĉi tiu koncepto en la Okcidento aperis en laantikva Grekujo, ĉar, laŭ mia firma konvinko, en la okcidenta civilizo lagrekoj jam faris al si ĉiujn kernajn demandojn kaj donis al si ĉiujnrespondojn, al kiuj ili povis alveni per simpla rezonado. Tio validas ankaŭpri la prilingva konscio

Aristotelo estis la unua ankaŭ pri tio. Oni vidas lin rezoni pri lalingvo kaj ekkrei la komprenon pri gramatiko, ekzemple la distingon intere“verboj” kaj “aliaj vortoj”. Li diras al si, ekzemple, ke “homo” kaj “blanka”ne esprimas la kiamon (la tempon), dum “marŝas” kaj “marŝis” esprimasĝin, krome, unu esprimas la estantan tempon kaj la duan la estintantempon1.

Same tre moderna rialte al prilingva konscio estas la dialogo intersokrato kaj aliaj, en kiu oni sin demandas pri la jeno: “Se ni nomus lahomon ĉevalo kaj la ĉevalon homo, ĉu la lingvo funkcius same?” Kaj onidonas al si la respondon: “Jes!”2 Temas evidente pri simpligo de la dialogo,sed ne pri falsado de ĝia enhavo.

De Sokrato ni saltu al la 70-aj jaroj de la pasinta jarcento. Intertempene multo esence nova okazis en ĉi tiu kampo. En la 70-a jaroj oni komencasparoli en anglalingvaj verkoj pri metalinguistic capacity/ability/consciousness, awareness, kion ni povus traduki al Esperanto per“prilingva kapablo/lerteco/konscio”.

Tri grupoj da fakuloj interesiĝis pri ĉi tiuj novaj konceptoj:lingvistoj, evolu-psiĥologiistoj kaj eduk-psiĥologiistoj.

Inter la unuaj ni citu Jakobson (1963) kaj Benveniste (1974).Benveniste en la verko citita diras, ke la prilingva kapablo estas: “la ebleco,kiun ni havas, suprentiri nin el la lingvo, forigi nin el ĝi, sed samtempe uziĝin por niaj rezonado kaj por niaj observoj [pri la lingvo mem]”3.

La fakuloj pri evoluo psiĥologio estis evidente inter la plej atentaj priĉi tiu fenomeno, kiu estas parto de la kapabloj, kiuj evoluas en kreskantajinfanoj. Ni citu nur unu el la ĉefaj verkoj de la mezo de la 80-aj jaroj de lapasinta jarcento de la aŭstraliaj aŭtoroj W.E.Tunmer, C. Pratt,M.L.Herriman (1984), Metalinguistic Awareness in Children. Theory,

1 Aristotele, Dell’Arte Poetica, (a cura di Carlo Gallavotti), Roma: Fondazione Lorenzo Valla-Mondadori, 1974: 74-75.2 Kratilo de Platono. Konsultebla ankaŭ rete, ekzemple: http://www.filosofico.net/cratilo2.htm,zorge de Diego Fusaro.3 La traduko estas de la aŭtoro de la artikolo. La originalo estas: “possibility which we possessof elevanting ourselves above language, ob abstracting ourselves from it, tough using it at thesame time in our reasoning and our observations.”

16

Research and Implications. Sed indas aldoni almenaŭ la franclingvanverkon de Gombert (1990), Le développement métalinguistique.

Ni vidu la difinon en la verko de la aŭstraliaj aŭtoroj: “Unuarigardeprilingva konscio povas esti difinita kiel la kapablo pripensi kaj manipuli lastrukturaĵojn de la parola lingvo. Tiel oni traktas la lingvon mem kielobjekton de penso, kontraste kun la simpla uzo de la lingva sistemo porprodukti kaj kompreni frazojn. Esti prilingve kapabla estas komencikompreni, ke la parol-fluo, kiu komenciĝas per la sona signalo kaj finiĝasper la celita signifo, povas esti rigardata per la menso kaj disanalizata.”4

(paĝo 12-a)Se temas pri la interesiĝantoj pri eduka psiĥologio ni povas citi unu

el la multaj aŭtoroj, kiuj verkis pri tio en tiu periodo. Pro la malfacilecoelekti, ni prenas signifan peceton el la redaktora artikolo en la unua numerode la revuo Language Awareness:

“Por instruisto de fremdaj lingvoj ĝi [Prilingva Konscio] estas esencaintelekta kadro, kiu devas ekzisti antaŭ efika instruado kaj lernado povaskomenci….”5.

La fakto mem, ke ekestas scienca revuo dediĉita komplete al tiutemo, montras la gravecon, kiun tiu temo akiris enla komenco de la 90-ajjaroj en akademiaj rondoj okupiĝantaj pri edukado kaj eduka psiĥologio kajinstruado de fremdaj lingvoj.

2. Natura evoluo de prilingva konscio

Infanoj nature akiras lingvon kaj akiras konscion pri la lingvo, kiunili uzas. Ni preterlasas en ĉi tiu artikolo detalan traktadon pri la konatjafaktoj rilate al lingvo-akirado fare de beboj. La esencaj momentoj estas lajenaj:

4 W.E.Tunmer, C. Pratt, M.L.Herriman (1984: 12). La traduko estas de la aŭtoro de la artikolo.La originalo estas: “As a first approximation, metalinguistic awareness may be defined as theability to reflect upon and manipulate the structural features of spoken language, treatinglanguage itself as an object of tought, as opposed to simply using the language system tocomprehend and produce sentences. To be metalinguistically aware is to begin to appreciatethat the stream of speech, beginning with the acoustic signal and ending with the speaker’sintended meaning, can be looked at with the mind’s eye and taken apart”.5 Language Awareness (1992, 1: 1, Editorial, p. 1). La traduko estas de la aŭtoro de la artikolo.La orginala teksto estas: “To thr foreign language teacher, it [Language Awareness] is anessential intellectual framework which has to be in place before effective teachiong andlearning can begin…”

17

tuso kaj ploro ĝis 3 monatoj komenco de videbla atento al lingvo kaj de provoj imiti inter 6 kaj 8 monatoj: vokalumado je 9 monatoj: gestoj kaj sonoj de 9 ĝis 13 monatoj: unuaj vortoj unuvortaj frazoj je 1 jaro kaj duono: 30-50 vortoj de 1 jaro kaj duono: rapida akirado de vortoj je 3 jaroj la kerna parto de la lingva sistemo estas akirata je 5 jaroj la revizio kaj sistemigo de la lingva sistemo estas

kompleta lingvolernado daǔras la tutan vivon.

Se tio estas la lingvo-akirado, kiel progresas en la sama tempo laprilingva konscio?

Ŝajnas esti kvar rimarkindaj momentoj, en kiuj la lingvoakiradostabiliĝas en gradoj daŭre kreskantaj:

3-jaraj beboj 5-jaraj infanoj 7-jaraj infanoj 12-jara knabo

Pluraj aŭtoroj konsentas pri tio ek de la klasikaj Vygotsky (1934),Piaget (1977) kaj Piaget kaj Inhelder (1955) ĝis la lastatempa Pinto (1999),kiu dividis la ilojn por mezuri la prilingvan konscion en tri partojn: TAM1,TAM2 e TAMT3, respektive por la aĝoj:de 4 al 6 jaroj, de 9 ĝis 13 jaroj kajde 14 kaj poste.6

La rapidiĝo de la prilingva konscio, kiun oni spertas, kiam oni ekirasal la lernejo, kaj komencas okupiĝi pri sia lingvo, okazas en ĉiuj kampoj dela kompreno pri lingvo-funkciado.

Sekvas tre klara ekzemplo de rezonado de 6-jara infano, kiu vizitisdulingvan internacian lernejon, en kiu oni instruis samtempe en la itala kajen la angla. Li tuj rimarkis, ke eĉ la formo de la unuopaj literoj estas

6 La tri iloj aperis unue en ital-lingva libro: Pinto, M.A. (1999), La consapevolezzametalinguistica. Teoria, sviluppo, strumenti di misurazione, Pisa-Roma: Istituti Editoriali ePoligrafici Internazionali. Vidu ankaŭ Pinto (2002).

18

malsama inter la du lingvoj, kaj ke la itala instruistino insistas por ke oniligu la literojn dum la angla instruistino tute ne ligas la literojn. Li konstruispor si mem la “vortaron” de la bildo 1-a. Evidente li rezonis pri io, pri kiounulingvaj infanoj ne havas okazon rezoni.

Bildo 1-a.7

Per tio ni transiras al dulingveco kaj al la avantaĝoj de dulingvuloj enĉi tiu kampo. Alivorte, kiel ni vidos en la posta sekcio dulingvuloj havaskonsiderindajn avantaĝojn pri la prilingva konscio.

7 La bildo aperis unue en Corsetti, Gouskos, Sabbatini, Taeschner, Trotti (1997), Won, Tu,Treeh: Bilinguismo, bigrafismo e strategie ortografiche, in Rassegna Italiana di LinguisticaApplicata, Roma, Bulzoni Editore, 24, 2: 125.

19

3. Dulingveco kaj prilingva konscio

Ni ne povas evidente pritrakti la tutan kampon de dulingveco, pri kiuestis faritaj multaj studoj en la dua duono de la pasinta jarcento. Ni limiĝu jekelkaj esencaj demandoj: kiu estas dulingva? Alivorte ek de kiu grado dekono de du lingvoj oni rajtas esti konsiderata dulingva.

En la normala mondo troviĝas homoj kiuj en malsamaj kvantojkonas du aŭ plurajn lingvojn, de la perfekta kono tipa por denaskajparolantoj ĝis kompreno kaj uzo de kelkaj vortoj kaj kelkaj frazoj endifinitaj kuntekstoj.

Ĝis antaŭ la jaro 1950-a, por doni malfajnan ĝeneraligon, oni emiskonsideri dulingvaj homoj, kiuj havis perfektan konon de du lingvoj,alivorte homoj, kiuj estis akceptataj de, ekzemple, angloj kiel angloj kaj de,ekzemple, francoj kiel francoj. Alivorte oni ne povis distingi ilin de laceteraj unuligvaj parolantoj de la du lingvoj.

Bedaŭrinde tiaj kazoj estas ege maloftaj en la reala mondo. Ni nepovas nun eniri la detalojn, sed sufiĉas malsamaj spertoj en malsamajkampoj en malsamaj lingvoj, lernado de unu el la du lingvoj post lapubereco, kaj simile, por igi bonegajn parolantojn de ambaŭ lingvoj estisrekonataj kiel “aliaj” de la denaska parolantoj. Foje oni estas rekonata ankaŭĉar oni parolas tro bone, tro regule en tro norma variaĵo sen la dialektajelementetoj, kiuj en multaj landoj enpenetras eĉ la paroladon de la plejsuperaj klasoj.

En la dua duono de la pasinta jarcento oni komencis akcepti kieldulingvajn ankaŭ homojn kun malsama kapablo en la du lingvoj, kondiĉe keili havas la kutimon uzi ambaŭ lingvojn eĉ se en malsamaj cirkonstancoj,ekzemple se oni parolas france aŭ arabe kun sia patrino kaj itale en lalernejo. Evidente en tiu sitaucio oni ne povas rakonti en la hejma lingvosame flue tion, kion oni lernis en la alia lingvo en la lernejo.

U. Weinreich (1968: 1) difinas la dulingvulon jene:“La praktika fakto alterne uzadi du lingvojn estos nomata

dulingveco, kaj la koncernata homo, dulingvulo”8

Ni vidos poste, ke, rilate al niaj celoj, ankaŭ lernantoj de dua lingvoen lernejoj estas konsidereblaj dulingvuloj post la tute komencalernomomento.

• 8 En la originalo: “The practice of alternately using two languages will be called

bilingualism, and the person involved, bilingual” (Weinreich, 1968:1)

20

En la dua duono de la pasinta jarcento furoris ankaŭ studoj pri lamensaj efikoj de dulingveco je dulingvaj individuoj. Unu el plej konatajinter la unuaj estas Peal & Lambert (1962).

La studoj furoris ĉar en la antaŭa jarcento de la sama duono pro tutealiaj politikaj idearoj ekzistantaj en la mondo (naciismo deklarita aŭnedeklarita) dulingvaj homoj estis konsiderataj homoj kun disduigita mensokaj kun ŝanceliĝanta lojaleco.

Ĉiukaze la konkludoj de ĉiuj tiuj studoj estas, por resumi ĝinmallongege, tiu de Hakuta (1986:35):

“Prenu iun ajn grupon da dulingvuloj, kiuj estas proksimume samajpri siaj kapabloj en L1 kaj L2, kaj komparu ilin kun unulingva grupo peraĝo, socia.ekonomia nivelo kaj kiu ajn alia variebla informo, kiu laŭ vipovas malpruvi viajn rezultojn. Nun elektu mezurilon pri mensa flekseblecokaj mezuru ambaŭ grupojn. La dulingva grupo respondos pli bone.”9

La ekzistanta literatura pri sciencaj studoj pri dulingveco estas trovasta. Ankaŭ citi nur la ĉefajn titolojn estus troa tasko en ĉi tu artikolo.Tamen interesiĝantoj povas komenci esplori ĉi tiun kampon en Baker &Prys Jones(1998).10

Kompreneble studantoj de la fenomeno klopodis kompreni ĉu estasfakoj, en kiuj la plej granda mensa fleksebleco pro dulingveco, donas pli daavantaĝoj. Ni provas resumi tutan serion de aliaj studoj per unu frazo: Laavantaĝoj rilatas al krea pensado kaj prilingva konscio. Ĉiuj esplorantojkonsentas ke la avantaĝoj rilatas al lingvoj kaj kunligitaj temoj, ekzempleliteraturo, sed kelkaj el la esplorantoj kaj laŭ kelkaj eksperimentoj ankaŭ alfakoj kiel muziko kaj matematiko. En ĉi tiu lasta kazo la mensa flekseblecoestus la kerna elemento.

Bialystok (2001) specife donas pruvojn pri pli granda prilingvakonscio de dulingvuloj.

9 La traduko estas nia. La originalo estas: “Take any group of bilinguals who are approximatelyequivalent in their L1 and L2 abilities and match them with a monolingual groups for age,socioeconomic level, and whatever other variables you think might confound your results.Now, choose a measure of cognitive flexibility and administer it to both groups. The bilingualwill do better.”10 Aliaj verkoj pri aspektoj de dulingveco, dulingveco en pluraj lingvoj kaj liongvoakirado farede infanoj en pluraj lingvoj estas la jenaj: Saunders (1988), Slobin (1971), Slobin (1985),Steinberg, Nagata, Aline (2001)

21

Sed ni rajtas demandi nin, ĉu tio vere rilatas ankaŭ al lernantoj dedua lingvo? Por respondi jese, ni ekzamenu malgrandan eksperimenton.

La eksperimento estas detale analizata en artikolo en la revuoLanguage Problems & Language Planning.11

Temas pri eksperimento bazita sur individuoj, kiuj apenaŭ povus estinomataj dulingvuloj, ĉar ilia grado de kono de la dua lingvo estis plenekomencanta.

La infanoj estis 12-jaraj lernantoj de itala publika lernejo en unu el lamalbonaj periferiaj kvartaloj de Romo (Aprilia). La eksperimenta grupoestis instruata pri Esperanto du horojn semajne dum la normala lernoljaro deoktobro ĝis la fino de majo. La kontrol-grupo apartenis al la sama lernejo,kaj temis pri infanoj samaĝaj, kun la sama socia-kultura nivelo de lafamilioj (malalta por ambaŭ grupoj) kaj kun la sama intelekta nivelo(mezurita per la matricoj de Raven12).

Ili (kaj la eksperimenta grupo kaj la kontrol-grupo) estis esploratajpri la prilingva kapablo per testo utiligata en pluraj landoj, la tiel nomataTAM (Test di Abilità Metalinguistiche)13. Ili estis esplorataj per la italaversio de tiu testo rilate al la prilingvaj kapabloj en la itala, kaj ne en lalernata dua lingvo.

La testoj estis faritaj en la ĉi-sekvaj momentoj dum la lerno-jaro.

unua testo en oktobro 1998 dua testo en februaro 1999 tria testo en majo 1999

La esploro de iliaj kapabloj en la itala ŝuldiĝas al la deziro mezuri laefikon de la malmultaj scioj pri la dua lingvo akiritaj en la malmultalernotempo dediĉita al Esperanto.

Jen tre esence la rezultoj:

11 Pinto M. A. & Corsetti, R. (2001), Ricadute metalinguistiche dell’insegnamentodell’esperanto sulla lingua materna dell’alunno, in Language Problems & LanguagePlanning, 25, 1: 73-90.12 Raven, 1982.13 Pinto, 1999.

22

Tabelo 1-a

Meznombra poentaro akirita de la du grupojpri la respondoj rilatantaj al prilingva konscio

Kontrol-grupo Eksperimenta grupo

1-a testo 24,85 24,98

2-a testo 27,08 27,96

3-a testo 30,76 47,02

La komparo de la du kolumnoj klare montras, ke el situacio desameco la grupo, kiu lernis duan lingvon, akiris fine de la lerno-jarokonsiderindan superecon.

Tio cetere ne devas multe mirigi. La supereco de dulingvuloj rilate alunulingvuloj ŝuldiĝas, kiel ni diris antaŭe, al la fakto, ke ili devas daŭrekompari la malsamajn strukturojn de du lingvoj. Kaj tio, estas la samo, kiunlernantoj estas devigataj fari en la lernejo, kiam ili lernas fremdan lingvon.

4. Lernado de tria lingvo

En la lastaj jaroj akumuliĝas ankaŭ esploroj pri lernantoj de triajlingvoj kaj pri la efikoj de la unuaj du lernantaj lingvoj al la tria.

Unua grupo de esploroj rilatas al la efikoj de dulingveco al la akiradode tria lingvo. Alivorte: ĉu dulingvuloj akiras trian lingvon pli rapide olunulingvuloj akiras la saman lingvon, kiu por ili estas “nur” la dua?

En la multkulturaj eŭropaj situacioj oni aparte dediĉis sian atenton alinfanoj dulingvaj pro vivado en regiono de etnaj malplimultoj. El tio onihavas ekzemploj el regionoj kun dulingvuloj en la pola kaj germana,hungara kaj germana, franca kaj nederlanda, eŭska kaj kastilia, ktp.

La dulingvaj lernantoj, kiuj lernas la anglan aŭ la francan, estaskomparataj kun unulingvaj lernantoj kiuj lernas la saman lingvon.

Provante resumi multajn eksperimenton per unu simpla frazo, niutiligas frazon de Safont Jorda’ (2005: 43), kiu diras: “Ĉiuj studoj cititaj

23

supre raportas pri la pozitivaj efikoj de dulingveco rilate al akirado de trialingvo.14”

Alia grupo de eksperimentoj kaj esploroj rilatas al la efiko de laangla por neeŭropanoj kiel lernofaciliga faktoro por posta lernado de aliajeŭropaj lingvo. Oni argumentas, kaj pruvas, ke ĉino lerninta la anglan lernaspli facile ankaŭ la germanan.

Pluraj eksperimentoj estis faritaj ankaŭ pri lernantoj de triaj lingvoj,kies dua lingvo estas Esperanto.

Esperanto estas lingvo jam relative vaste parolata en mondo kajsufiĉe pristudata, el pluraj aspektoj, sociologiaj, lingvistikaj, instruaj kaj eĉrilate al denaska akirado de ĝi fare de malgranda nombro da infanoj. Ankaŭĝia gramatika strukturo estas interesa el la vidpunkto de komprenado prifunkciado d elingvoj, kiel jam rimarkis la inciatinto d ela lingvo mem15

Ĉiuokaze la unuaj konsideroj pri la lernofaciliga valoro de Esperantoestas tre antikvaj, en 1908 fare de unu el unuaj verkistoj en Esperanto,Antoni Grabowski16.

Post tiuj unuaj observoj estis multaj aliaj eksperimentoj ĝuste pri ĉitiu temo.

Por doni ideon pri la multeco de la eksperimentoj sekvas listo ne-kompleta de eksperimentoj pri kiuj ekzistas bona dokumentado:

- Girls' Middle School en Bishop Auckland (Britujo)- Bishop's Elementary School, Auckland (Nova Zelando)- Wellesley College, Department of Psychology

(Massachusetts, Usono)- Columbia University, Nova Jorko (Usono)- Public High School en Nova Jorko (Usono)- Provincial Grammar School en Sheffield (Britujo)- Egerton Park School, Denton (Manchester, Britujo)- Middle School in Somero (Finlando)- Universitato Eötvös Lorand, Budapeŝto (Hungarujo)- Internacia Pedagogia Eksperimento de ILEI en kelkaj

eŭropaj landoj- Lingva Orientado, Paderborn (Germanujo)- Eksperimentoj en italaj elementaj lernejoj- EKPAROLI (Melbourne, Aŭstralio)

14 En la originalo: “All the studies quoted above report the positive effects of bilingualismin third language acquisition.”

15 Corsetti, R. (1987), Corsetti, R. (1993), Vesteegh K. (1993), Wells, J. (1989), Zamenhof, L.(1903).16 "http://en.wikipedia.org/wiki/Propaedeutic_value_of_Esperanto

24

Ĉi tiuj estas nur parto de la eksperimentoj. Aliaj estas troveblaj enCorsetti kaj Latorre (1993) aŭ en Corsetti kaj Latorre (1995).

Oni povas havi dubojn pri la rezultoj de tiuj eksperimentoj, sed iliĉiuj indikas al tio, ke lernado de tria lingvo fare de lernantoj de Esperantoestas pli sukcesa. Oni povas havi dubojn pri la scienca kontrolo de kelkaj elili, sed certe ne pri, ekzemple, la lastatempa en Aŭstralio, kontrolita de laUniversitato Monash.

Sen ebla dubo el la scienca vidpunkto ŝajnas al mi almenaŭ larezultoj de la eksperimento farita en Britujo en la Provincial GrammarSchool en Sheffield, kaj kontrolita de J. H. Halloran, Universitato deSheffield17, kies konkludoj estas inter la plej sobraj.

La eksperimento daŭris 4 jarojn, fine de la 40-aj kaj komence de la50-aj jaroj.

La lingvoj estis la angla, L1 de ĉiuj lernantoj, Esperanto kaj lafranca, tria lingvo por la eksperimenta grupo kaj dua lingvo por la kontrol-grupo.

La eksperimenta grupo studis Esperanton dum unu jaro dum lakontrol-grupo rekte komencis studi la francan.

Ek de la dua jaro Esperanto estis forlasita kaj la eksperimenta grupotransiris al studado de la franca.

La esploroj faritaj de Halloran fine de la kvar jaroj montris plurajaferojn, sed tio, kio plej interesas nin en ĉi tiu kunteksto estas la jena:

“1. En la kazo de malpli inteligentaj lernantoj, tiuj, kiuj dediĉis launuan jaron al Esperanto konis la francan pli bone (laŭ mezuroj faritaj per11 malsamaj testoj), je la fino de 4 jaroj, ne dediĉante al la franca pli datempo dum la postaj 3 jaroj”18.

Ŝajnas al mi, kiel esploranto pri ĉi tiuj fenomenoj, ne eble ne akceptialmenaŭ ĉi tiujn konkludojn, kiuj simple rezultas el la fakto, ke Esperantoestas lingvo kiel ĉiuj aliaj, sed kun pli travidebla gramatika strukturo, kiuebligas al lernantoj mem pripensi pri la funkciado de lingvoj inkluzive de lapropra.

17 Halloran, 1952.18 En la originalo: 1. In the case of the less intelligent pupils, those who had devoted the firstyear’s language study to Esperanto did better in French (as measured by eleven different kindsof tests), at the end of four years, without spending any extra time on French in the three years.

25

BIBLIOGRAFIO

Aristotele, Dell’Arte Poetica, (a cura di Carlo Gallavotti), Roma:Fondazione Lorenzo Valla-Mondadori, 1974.

Baker, C. & Prys Jones, S. (1998), Encyclopedia of bilingualism andbilingual education, Clevedon, UK: Multilingual Matters.

Benveniste, E. (1974), Problèmes de linguistique générale, Parizo:Gallimard.

Bialystok, E. (2001), Bilingualism in Development. Language, Literacy andCognition, Cambridge: Cambridge University Press.

Corsetti, R. (1987), L’Esperanto in pratica: istruzioni per l’uso, en Chiti-Batelli, A. (ed.), La comunicazione internazionale tra politicae glottodidattica, Milano: Marzorati Editore, 178-180.

Corsetti, R. (1993), A mother tongue spoken mainly by fathers, en LanguagePlanning and Language Problems, 20, 3: 263-273.

Corsetti, R., La Torre, M. (1995), Quale lingua prima? Per un esperimentoCEE che utilizzi l’esperanto, en Language Planning andLanguage Problems, 19, 1: 26-46.

Corsetti, Gouskos, Sabbatini, Taeschner, Trotti (1997), Won, Tu, Treeh:Bilinguismo, bigrafismo e strategie ortografiche, in RassegnaItaliana di Linguistica Applicata, Roma, Bulzoni Editore, 24,2: 125.

Devescovi, A., Pizzuto, E.(1995), Lo sviluppo grammaticale, en Sabbadini,G. (a cura di), Manuale di neuropsicologia dell’età evolutiva,Bologna: Zanichelli.

Gombert, J.E. (1990), Le développement métalinguistique.Parizo: PUF.

Hakuta, K. (1986), Mirror of language: the debate on bilingualism, NewYork: Basic Books.

Jakobson, R. (1963). Essais de linguistique générale, Parizo: Les Editionsde Minuit.

Halloran, J. W. (1952), A Four Year Experiment in Esperanto as anIntroduction to French, British Journal of EducationalPsychology, 22, 3: 200-204..

Piaget, J. (1977), Recherches sur l’abstraction réfléchissante, Parizo: PUF

26

Piaget, J., Inhelder, B. (1955), De la logique de l’enfant à la logique del’adolescent, Parizo: PUF.

Peal, E. & Lambert, W. (1962), The relationship of bilingualism tointelligence, en Psycological Monographs, 76/27: 1-23.

Pinto, M.A. (1999), La consapevolezza metalinguistica. Teoria, sviluppo,strumenti di misurazione, Pisa-Roma: Istituti Editoriali ePoligrafici Internazionali

Pinto, M. A. (2002), Bilinguismo e sviluppo metalinguistico, en G. DiStefano, R. Vianello (a cura di), Psicologia dello sviluppo eproblemi educativi. Studi in onore di Guido Petter, Florenco:Giunti, 280-295.

Pinto, M. A. e Corsetti, R. (2001), Ricadute metalinguistichedell’insegnamento dell’esperanto sulla lingua maternadell’alunno: Un’esperienza nella scuola media italiana,Language Problems & Language Planning, 25/1: 73-90

Platono, Kratilo, en http://www.filosofico.net/cratilo2.htm, zorge de DiegoFusaro.

Raven, J.C. (1982), Progressive Matrices 1938. Manuale di Istruzione,Florenco: Organizzazioni Internazionali.

Safont Jordà, M.P. (2005), Third language Learners – PragmaticProduction and Awareness, Clevedon-Buffalo-Toronto,Multilingual Matters Ltd.

Saunders, G. (1988), Bilingual Children: From Birth to Teens, Clevedon:Multilingual Matters.

Slobin, D. I. (1971), Psycholinguistics,, Glenview, Ill.: Scott, Foresman andCompany

Slobin, D. I. (ed.) (1985), The Cross-linguistic Study of LanguageAcquisition, 2 volumes, Hillsdale, N.J.: Erlbaum.

Steinberg, D. D., Nagata, H., Aline, D. P. (2001), Psycholinguistics –Language, Mind and World, Harlow: Longman LinguisticLibrary

Taeschner, T. e Volterra, V. (1986), Strumenti di analisi per una primavalutazione del linguaggio infantile, Roma. Bulzoni.

Titone, R. (1989), On the Bilingual Person, Ottawa: Canadian Society forItalian Studies.

27

Tunmer, W.E., Pratt, C., Herriman, M.L. (1984), Metalinguistic Awarenessin Children. Theory, Research and Implications.

Vygotsky, L.S. (1934), Myslenie I rec’. Psichologiceskie issledovanija,Moskvo-Leningrado.

Vesteegh K. (1993), Esperanto as first language Acquisition with arestricted input, en Linguistics, 31: 539-555.

Weinreich, U. (1968), Languages in Contact: Findings and Problems, TheHague: Mouton.

Wells, J. (1989), Lingvistikaj aspektoj de Esperanto, Rotterdam: UEA

Zamenhof, L. (1903) Fundamenta Krestomatio de la lingvo Esperanto, 17thed. Richmansworth, U.K.:Esperanto Publishing Company,1954: 234-235.

http://en.wikipedia.org/wiki/Propaedeutic_value_of_Esperanto

УЧЕТЕ СВОЯ ЕЗИК ЧРЕЗ УЧЕНЕТОНА ЧУЖД ЕЗИК: ЕСПЕРАНТОИ ЕЗИКОВОТО СЪЗНАНИЕПроф. Ренато Корсети, Италия

Докладът сравнява разбирането за функционирането на езикапри едноезични и двуезични хора. Информира за изследвания отпоследните десетилетия, показващи предимството на двуезичнитедеца, които от рождението си учат втори език.

Известни са положителните ефекти на изучаването на чужд езикв училищна възраст. Съществуват редица изследвания за влиянието намеждународен планов език като есперанто по отношение наспособностите за многоезичие при деца в училищна възраст, които гоизучават като пръв чужд език.

В лекцията става дума предимно за метаезиковите способностипо отношение на родния национален език.

Поради своята регулярност и плановост есперанто лесно създаваразбиране за структурата на езика и чувство за успех причуждоезиково обучение в кратки курсове.

28

Profesia aplikado de VikipedioProf. Reinhard Fössmeier

Kio estas Vikipedio?Vikipedio estas plurlingva interreta enciklopedio redaktata de

malferma komunumo. Ĝi ekestis la 15-an de januaro 2001 [1] per siaanglalingva versio. Ankoraŭ en la sama jaro 2001 ekestis alilingvaj versiojen preskaŭ dudek lingvoj. Je la 6-a de novembro 2001 la esperantavikipedio estis fondita de Chuck Smith; la publikigo de la unuaj artikolojokazis je la 2-a de januaro 2002. Jam komence en la kerna teamo deVikipedio estis esperantisto, Brion Vibber, la „ĉefprogramisto“ deVikipedio. En 2004 la fondinto de Vikipedio, Jimmy Wales, deklaris la 1-ande junio kiel „tagon de Brion Vibber“ kaj proponis, ke je tiu tago lavikipedianoj salutu sin reciproke en Esperanto [2]. La memortagointertempe eniris en ĝeneralan forgeson.

La esperanta vikipedio, kiu en 2010 havis multe pli ol 100.000artikolojn kaj en 2011 atingis la nombron de 150.000, certe estas impresaatestaĵo pri la aplikeblo de la lingvo kaj valora helpilo en ĝia pluevoluigokaj aktualigo. Sed kiel ĝi povas helpi al unuopaj uzantoj, precipe en laprofesia laboro? Tiu ĉi teksto kunmetas kelkajn konsilojn pri la uzado de(diverslingvaj) vikipedioj ĝenerale kaj de la esperanta vikipedio speciale.

Jen rimarkigeto pri la ortografio: Mi skribas „Vikipedio“ kunmajuskla „V“, kiam mi celas la multlingvan projekton kiel tutaĵon.Skribante pri unuopa variaĵo en iu certa lingvo mi uzas minusklan „v“, ĉartiusence la vorto „vikipedio“ ne estas propra nomo, sed nomo por tuta aroda similaĵoj.

Kiel uzi vikipedionSame kiel papera leksikono Vikipedio povas utili al ĉiu ajn, kaj

ekzistas jam konsilaroj pri ĝia uzo, ekzemple tie de Ziko van Dijk [3]. Tiu ĉiteksto tamen okupiĝas precipe pri la profesia uzo de Vikipedio, ekzemplefare de ĵurnalistoj, teknikistoj aŭ sciencistoj, kiuj bezonas informojn por sialaboro.

La fidindeco de VikipedioĈiu ajn povas kontribui al Vikipedio, verkante novajn artikolojn aŭ

modifante ekzistantajn. Tial ne ekzistas iu centra redaktistaro, kiurespondecas pri la ĝusteco de la informoj. Leviĝas do la demando, kiomfidinda estas informoj el Vikipedio (komparu [1]).

29

Pro juĝi pri la fidindeco de iu vikipedia artikolo eblas rigardi ĝianredakto-historion. Artikolo, al kiu kontribuis multaj homoj kaj kiu ne estissignife ŝanĝita lastatempe, estas pli fidinda ol nova artikolo, al kiukontribuis nur unu aŭtoro, aŭ artikolo, kiu ĵus estis funde ŝanĝita.

La diverslingvaj vikipedioj diferencas laŭ siaj fidindeco kaj kvalito.Ĝenerale la vikipedioj en „grandaj“ lingvoj, kiuj havas multajnkontribuantojn, estas pli fidindaj ol la malgrandaj. Pluraj vikipedioj establissistemon de kvalit-kontrolo; kontribuantoj, kiujn oni konsideras fidindaj,revizias artikolojn kaj deklaras ilin „kontrolitaj“. La kontrolo koncernas nela fakan kaj faktan ĝustecon, sed la ĝeneralan kvaliton kaj la neekziston deintencaj, malicaj fuŝoj („vandalaĵoj“) En kelkaj vikipedioj nur kontrolitajartikoloj estas ĝenerale videblaj. Tio reduktas la impreson „logi enkonstruata domo“, kiun priskribas Wunsch-Rolshoven [1].

La esperanta vikipedio certe ne estas inter la plej fidindaj. Ĝi jahavas sistemon de kontrolistoj, sed montras ankaŭ ne kontrolitajn artikolojn.

Ankoraŭ nur planata estas sistemo de „aprobado“. Aprobado estufarata de fake kompetenta kaj fidinda kontribuanto, deklaranta, ke liekzamenis la enhavon kaj trovis ĝin ĝusta [4].

Kiam oni serĉas fidindajn nombrojn, estas utile kompari plurajnvikipediojn; eĉ en nesciata lingvo oni ofte facile trovas nombrojn. Nombroj,kiuj idente aperas en pluraj vikipedioj, ĝenerale estas fidindaj. Tamenkonsiderindas la eblo, ke artikolo eble estis tradukita el alia vikipedio senkontroli la ĝustecon.

Serĉado en VikipedioLa utileco de enciklopedio evidente dependas de la ebloj trovi la

deziratan informon. Kiam oni precize scias la serĉatan kapvorton, tio estasfacila: Sufiĉas aldoni ĝin al la baza adreso de la vikipedio, intermetante lavorton „/wiki/“. Do la esperantlingva artikolo pri „libro“ havas la adresoneo.wikipedia.org/wiki/libro. Ial ĉiuj vikipediaj kapvortoj komenciĝas permajusklo. Adreso kun komenca minusklo („libro“) estas aŭtomateplusendita al adreso kun majusklo („Libro“).

Tajpi retpaĝajn adresojn (URL-ojn) ne estas la normala, certe ne laplej komforta vojo por trovi artikolon. Pli taŭge estas uzi serĉkampon, kiutroviĝas dekstre super ĉiuj artikoloj. Per tiu serĉkampo oni atingas artikolonne nur per la preciza kapvorto, sed ankaŭ per parto de ĝi, aŭ eĉ per parto dela artikola teksto. Serĉado pri „libro“ do trovas ne nur la artikolon „Libro“(en la unua pozicio), sed ekzemple ankaŭ la artikolojn pri la „Unua Libro“(de Esperanto) kaj pri „E-libro“, kaj eĉ la artikolon „Biblioteko“, en kiudufoje aperas la vorto „libro“, kvankam ne en la kapvorto.

Nesciante la deziratan vorton oni do tamen havas ŝancon trovi ĝin,serĉante similajn terminojn kaj sekvante referencojn. Tio eblas ankaŭ en

30

papera enciklopedio, kie tamen ne eblas trarigardi ĉiujn artikolojn, serĉantecertan vorton. En vikipedio ekzistas eĉ plia eblo: Ĉiuj referencoj interartikoloj funkcias ankaŭ en la inversa direkto. Do eblas trovi ĉiujn artikolojnkun referenco al „libro“; por tio servas la funkcio „ligiloj ĉi tien“, kiutroviĝas maldekstre sub la titolo „Iloj“.

Ekzemple, se vi ne scias aŭ ne memoras la nomon de la son-portilojplej ofte uzitaj antaŭ la apero de lumdiskoj, vi povus konsulti la artikolonpri „Lumdisko“; bedaŭrinde tiu ĉi ne mencias la objektojn. Elektante„ligiloj ĉi tien“ vi tamen trovas en listo de artikoloj la vorton „sonkasedo“,kiu referencas al la diska artikolo. La artikolo „Lumdisko“ striktasence neekzistas en la esperanta vikipedio. Ekzistas artikolo „Kompakta disko“; sedestas aŭtomata plusendilo de „lumdisko“ al ĝi. Aliaj plusendiloj nomiĝas„kodisko“, „kd“ kaj „laserdisko“.Tiel eblas trovi la saman artikolon perpluraj nomoj (kapvortoj).

Citado de VikipedioKiu uzas informojn el Vikipedio por verki sciencan aŭ teknikan

artikolon, kutime deziras formale citi la inform-fonton. Por fari tion onikutime mencias la interretan adreson de la referencata vikipedia paĝo,ekzemple la ĉi-supran adreson de la artikolo pri „libro“. Ĉar vikipediajpaĝoj kutime havas multajn aŭtorojn, oni ne citas iliajn nomojn; ili estastroveblaj el la „redakto-historio“, kiu akompanas ĉiun vikipedian paĝon.

Ĉar vikipediaj paĝoj daŭre evoluas, citaĵo devas mencii ankaŭ lareferencatan version. Tio povus okazi per dato kaj tempo, sed tio estuskomplika kaj konfuza, pro la diversaj tempozonoj. Estas pli taŭge mencii laversian numeron, kiun havas ĉiu versio de ĉiu vikipedia paĝo. Detalajnkonsilojn donas la menuero „citu ĉi tiun artikolon“ en la menuo „Iloj“, kiudonas interalie la sekvajn informojn:

„Ligo al la citita versio“: Per tiu ĉi adreso oni atingas la samanversion, eĉ se intertempe okazis modifoj pri la artikolo.

„Paĝversia ID“: Numero, kiu unike identigas la artikolan versionkaj neniam ŝanĝiĝas. Ĝi estas parto de la ĵus priskribita ligo-adreso.

Ĉar vikipediaj artikoloj evoluas dinamike kaj povas ŝanĝiĝi de unutago al alia, oni nepre menciu la daton de la versio, al kiu oni referencas. Perĝi eblas ĉiam reatingi la koncernan tekston, ĉar vikipediaj artikolojkonservas sian tutan historion. Ĝin oni povas vidi klakante al „Vidihistorion“ super la artikolo.

Ekzistas unu sola escepto: Kiam Vikipedio decidas forigi (nuligi)artikolon, ankaŭ ĝia evolua historio ne plu estas atingebla (kvankam en ladatenbanko de Vikipedio ĝi plu ekzistas). Tiel ekzemple la germana artikolopri AIS estis forigita, kaj referencoj al ĝiaj versioj ne plu funkcias.

31

Vikipedio ofertas servon, kiu aŭtomate generas tekston taŭgan porliteraturlisto, laŭ diversaj aranĝoj. Tiu ĉi servo estas atingebla per la adreso„Specialaĵo:Citi“ [5].

Reuzo de vikipedia materialoLa materialo en Vikipedio estas publikigata sub tiel nomataj licencoj

aŭ permesiloj; ili estas:1. La licenco „krea komunaĵo“ [6], kiu permesas uzi materialon

menciante la aŭtoron kaj prilabori ĝin konservante la licencon;2. La licenco „GFDL“ (Permesilo de GNU por Liberaj Dokumentoj

[7]; angle GNU Free Documentation License), kiu certigas uzo-kaj modifo-rajtojn al uzanto, sed estas iom kompleksa.

Sub tiuj ĉi licencoj vi povas reuzi ajnan tekston el Vikipedio, kaj vieĉ rajtas elekti la licencon, kiun vi preferas. Se vi volas nur citi elVikipedio, estas eĉ pli facile, ĉar citado ne kontraŭas aŭtorajn aŭ similajrajtojn. Kiam iu verko via baziĝas sur mencio de vikipedia artikolo, viĉiuokaze rajtas meti referencon al ĝi en vian literaturliston.

Kial kaj kiel uzi la esperantan vikipedionVikipedio ekzistas en multaj lingvoj, kaj ĉiu esperantisto scias ankaŭ

alian lingvon, do plej ofte havas alian vikipedion je sia dispono. Kial uzi laesperantan?

Unue ĝi povas helpi al la anoj de malgrandaj lingvoj, kies vikipediojestas malpli ampleksaj. En majo 2010 estis nur 33 lingvoj, kiuj havis pli ol100.000 artikolojn, do multaj malgrandaj lingvoj povas profiti de laesperanta vikipedio. Pri certaj kampoj de scio, ŝatataj de iuj esperantlingvajvikipediistoj, la esperanta vikipedio havas pli da artikoloj aŭ pli detalajnartikolojn ol multaj aliaj.

Due la serĉado en la esperanta vikipedio ofertas la eblon ignorifinaĵojn. (Tia mekanismo ekzistas ankaŭ en aliaj lingvoj, sed tie ĝi ofte estasmalpli facile realigebla aŭ havas esceptojn.) Ekzemplo estas serĉado pri lavorto „enciklopedie“, kiu trovas la samajn rezultojn kiel serĉo pri„enciklopedio“ (pli ol 2000). Eblas insisti pri la finaĵoj metante la serĉ-vorton inter citilojn; tiel per „enciklopedie“ kun citiloj oni trovas (en 2011)nur unu artikolon, kun la esprimo „enciklopedie erudita“.

Trie la enhavoj de diverslingvaj vikipediaj artikoloj ne estas identaj,kaj povas esti interese kompari ilin. Pri temoj natursciencaj la diferencojemas esti precipe laŭ la amplekso, sed temoj sociaj aŭ historiaj ofte estasprezentataj laŭ malsamaj vidpunktoj, kvankam la „neŭtrala vidpunkto“ [8]estas grava regulo de Vikipedio.

32

Vikipedio kiel tradukhelpiloĈar Vikipedio povas enhavi pri unu temo paralelajn artikolojn en

pluraj lingvoj, ĝi povas helpi en tradukado. Vikipedio ne estas vortaro; portio ekzistas la frata projekto „Vikivortaro“ [9]. Sed male al nura vortaroVikipedio ofertas kompletajn tekstojn, en kiuj aperas iu serĉata vorto, do ĝipovas helpi por trovi taŭgan manieron por uzi fremdlingvan vorton en tutefremdlingva frazo.

Vikipedio povas helpi ankaŭ pri homonimaj vortoj, ofte pli bone olvortaro, kiu nur koncize distingas homonimajn vortojn. En Vikipedio laartikoloj pri homonimoj kutime estas „apartigiloj“, kiuj donas koncizajn,sed klarajn difinojn de la diversaj signifoj kaj plusendas al sub-artikoloj kundetalaj priskriboj. Ekzemple la artikolo „krampo“ sendas al „krampo(fiksilo)“ kaj „krampo (interpunkcio)“. Konsultante ilin kaj iliajn alilingvajnvariaĵojn oni, ekzemple, trovas, ke la itala vorto „parentesi“ estas uzebla nuren la dua signifo, sed la germana vorto „Klammer“ en ambaŭ.

Propraj kontribuojHomoj, kiuj konsultas Vikipedion pro profesia kialo, ofte posedas

fakajn sciojn, kiuj ankoraŭ mankas en la esperanta vikipedio, kaj povus estitre utilaj vikipediistoj. Unu ebla okazo por kontribui al Vikipedio estas,kiam oni trovas en artikolo „ruĝan ligilon“, tio estas ligilo al artikoloankoraŭ ne ekzistanta. Ruĝa ligilo pri temo, kiun oni bone konas, estaskvazaŭ invito (ek)verki la mankantan artikolon. Kiu serĉas informojn pri siaprofesia kampo, eble pli probable kompetentas pri trovita ruĝa ligilo ol iu,kiu pro privata kialo konsultas artikolon pri ĉiutagaĵo.

Due, eble okazas, ke serĉatan informon oni ne trovas en la esperantavikipedio, sed pro profesia neceso serĉas en aliaj fontoj kaj tie trovas. Tiauzanto do scias, ke li posedas informon, kiu mankas en la vikipedio, kajpovas helpi al kolegoj enmetante la trovitan informon. Per tio li samtempestrukturas ĝin kaj tiel eble pli klare komprenas.

REFERENCOJ1. Lu Wunsch-Rolshoven: Jam pli ol 140 000 artikoloj en la Esperanta

Vikipedio. Libera Folio, 2011-01-25. http://www.liberafolio.org/2011/jam-pli-ol-140-000-artikoloj-en-la-esperanta-vikipedio (elŝutita je 2011-11-12).

2. Vikipedio:Tago de Brion Vibber,//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Vikipedio:Tago_de_Brion_Vibber&oldid=3836886 (elŝutita je 2011-11-12).

3. Ziko van Dijk: Vikipedio por vi. Espero por E@I, Partizánske, 2008.4. Helpo:Markitaj versioj,

//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Helpo:Markitaj_versioj&oldid=38

33

26640 (elŝutita je 2011-11-12).5. Specialaĵo:Citi, //eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Specialaĵo:Citi

(elŝutita je 2011-11-12).6. Krea Komunaĵo,

//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Krea_Komuna%C4%B5o&oldid=3913493 (elŝutita je 2011-11-12).

7. Permesilo de GNU por Liberaj Dokumentoj,//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Permesilo_de_GNU_por_Liberaj_Dokumentoj&oldid=3878505 (elŝutita je 2011-11-12).

8. Vikipedio:Neŭtrala vidpunkto,//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Vikipedio:Ne%C5%ADtrala_vidpunkto&oldid=3793204 (elŝutita je 2011-11-12).

9. Vikivortaro,//eo.wikipedia.org/w/index.php?title=Vikivortaro&oldid=3900049(elŝutita je 2011-11-12).

ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НАУИКИПЕДИЯПроф. Р. Фьосмайер, Германия

В лекцията си за най-голямата онлайн енциклопедияwikipedia.org проф. Фьосмаейр се спира на няколко основни точки: Какво е Уикипедия - накратко за историята й; Как да се използва Уикипедия - от обикновени потребители и за

професионални цели; Доколко е достоверна Уикипедия - по какво да познаем доколко

можем да се доверим на определена статия (например по това, че епреведена в различните езикови версии);

Как се търси в Уикипедия - по точни изрази, сродни статии и т.н.; Как да цитираме Уикипедия - информацията се обновява много

често, дават се практически съвети за цитиране на източника; Права за ползване на материали - с цитиране на източника с/без

модифициране; Как и защо да ползваме есперантската Уикипедия, която е сред

най-големите езикови версии; Уикипедия като помощник за превеждане - кога енциклопедията е

по-полезна от речник; Собствени статии - каква е ползата за автора и за разширяването на

професионалните му контакти.

34

Модель мониторингавоспитательной работы вуза

Доц. к.т.н Валитова Ю.О., Доц. к.п.н.Горлушкина Н.Н., Доц.к.т.н. Иванов А.Ю.

В условиях формирования единого образовательногоинформационного пространства России особое значение, с однойстороны, приобретает информационное обеспечение, эффективноеиспользование информационных и коммуникационных технологий вовсех видах вузовской деятельности. С другой – в высшей школеформируется новое воспитательное пространство, ориентированное наподготовку профессионально компетентного выпускника с активнойгражданской позицией, научным мировоззрением, нравственнымповедением, развитым самосознанием, высококультурного испособного к творчеству.

В этих условиях особенно заметной становится потребностьсубъектов образования в получении объективной, полной,качественной информации о функционирующих в высшей школесистемах воспитания. При сложившейся практике оценкавоспитательной деятельности вуза осуществляется по формальным,чаще количественным, показателям [1], что далеко не всегда даетвозможность ее объективной оценки и разработки путей повышенияэффективности этой деятельности.

Это определяется тем, что современное общество и рынок трудапредъявляют высокие требования не только к уровнюпрофессиональной компетентности, но и к личностным качествамспециалистов. Результаты исследования мнений работодателей,сотрудников агентств по подбору персонала и выпускников высшихучебных заведений [2], показали, что они оценивают уровеньполученных студентами в вузах знаний, умений и навыков какдостаточный для эффективной работы по специальности.Одновременно с этим отмечается отсутствие у выпускников многихзначимых личностных качеств, необходимых для эффективнойпрофессиональной деятельности, например, таких каккоммуникативные качества, социальная активность и других. Поэтомув процессе обучения необходимо одновременно формировать нетолько профессиональные компетенции, но и уделять особое вниманиеформированию общекультурных компетенций, личностных качествстудентов, что максимально эффективно можно осуществлять врамках воспитательной деятельности. В связи с этим мониторингкачества подготовки выпускника должен включать мониторинг

35

формирования профессиональных, общекультурных компетенций имониторинг сформированности профессионально значимых качеств.

Одной из важнейших задач воспитательной работы со студен-тами является формирование и развитие студента как творческой,всесторонне развитой личности, гражданина с активной жизненнойпозицией и современного специалиста-профессионала, конкуренто-способного на рынке труда. Для решения этой задачи необходимо:

– на основе анализа профессионально-квалификационныххарактеристик, ФГОС и иных документов определить личностныекачества, определяющие конкурентоспособность выпускников нарынке труда в конкретном регионе и по определенному направлениюподготовки (специальности);

– осуществить диагностику личностных качеств студентов сцелью определения их номенклатуры, уровней сформированности,соответствия требованиям профессионально-квалификационныххарактеристик, ФГОС и иных документов с целью внесенияоперативных корректив в процесс формирования профессиональнозначимых качеств;

– организовать воспитательную деятельность со студентами,целенаправленно формирующую и развивающую те личностныекачества, которые обеспечат им конкурентоспособность на рынкетруда;

– оценить эффективность воспитательной работы;– при необходимости провести модернизацию воспитательной

работы в вузе на основе оценки ее эффективности.Каждый из этих этапов имеет большое самостоятельное

значение. Вместе с тем, формирование эффективной системывоспитания невозможно без организации обратной связи, котораяявляется основой любой системы управления и основанием длявнесения корректив в процесс воспитательной деятельности. Контрольс периодическим слежением за объектом исследования и обязательнойобратной связью – это и есть мониторинг [4].

Следует отметить, что согласно нормативно-правовой базе [1] входе мониторинга воспитательной деятельности со студентамипроверяются:

– наличие в образовательном учреждении условий длявнеучебной работы с обучающимися;

– организация воспитательной работы с обучающимися иформирование стимулов развития личности.

Анализ перечисленных показателей оценки эффективностивоспитательной деятельности позволяет утверждать, что исследованиедаже всех перечисленных в документе характеристик и параметровдаст возможность оценить только формальные признаки качества

36

воспитательной работы не констатируя сформированности у студентакачеств, необходимых для того чтобы быть конкурентоспособным нарынке труда. Эти исследования очень трудоемки, в связи с большимколичеством проверяемых параметров и студентов, поэтому онинуждаются в автоматизации.

Исходя из вышеизложенного, необходимо решить следующиезадачи:

спроектировать и обосновать модель мониторингавоспитательной работы со студентами;

определить параметры, которые позволят оценивать ееэффективность с точки зрения формирования конкуренто-способности будущих выпускников на рынке труда;

разработать измерительные материалы.В основных концептуальных документах Министерства

образования и науки РФ, формирующих стратегию и тактику развитиясистемы профессионального образования, в частности высшего, вкачестве одного из основных личностных качеств, которое должнобыть сформировано у выпускников профессиональных учебныхзаведений, выделяется конкурентоспособность на рынке труда.

Под конкурентоспособностью выпускников высшихпрофессиональных учебных заведений понимается совокупность ихотличий по уровню сформированности субъектно-ориентированныхзнаний, мотивационной компоненты готовности к профессиональнойдеятельности при минимизации цены освоенных образовательныхпрограмм по сравнению с выпускниками других вузов, обеспечи-вающая преимущества на рынке профессиональных ресурсов [4].

Для эффективного формирования конкурентоспособностивыпускников вузов недостаточно только внесения изменений вучебный процесс. Необходимо менять содержание и спецификуорганизации воспитательной работы со студентами, а такжеспециально управлять процессом воспитательной работы. Следуетотметить, что содержание воспитательной работы меняется регулярно,но, как правило, оценить эффективность этих изменений оченьсложно. Этот факт связан с тем, что не существует комплексныхметодик оценки эффективности воспитательной работы, основанныхне на оценке формальных показателей (число проведенныхмероприятий, сумма средств, выделенных на воспитательную работу,наличие концепции воспитательной работы и т.п.) [1], а на оценкеизменений, произошедших в структуре личности студента.

Структура мониторинга воспитания в широком значениисостоит из четырех элементов:

изучение состояния воспитания путем непосредственногонаблюдения за ним;

37

оценка состояния воспитания; прогноз развития воспитания; выработка предложений и мер по развитию позитивных и

предупреждению выявленных негативных процессов.Для организации и проведения мониторинга воспитательной

работы со студентами предлагается следующая модель мониторинга,которая представлена на рисунке 1.

Рисунок 1. Модель мониторинга воспитательной работы в вузе.

Воспитательная деятельность

Условия воспитательной

деятельности

Органы студенческого

самоуправления

Воспитательный процесс

Субъекты воспитательной

деятельности

Структура организации и

управления воспитательной деятельностью

Цели воспитательной

работы

Методы регулирования и

контроля

Технологии воспитательной

работы

Содержание воспитательной

работы

Методы эмоционально–

волевого стимулирования

Мониторинг

Результат воспитательной работы Эталон

Сравнение

Социальный заказ

Государства Работодателей Вуза

Определяет цели

Определяет

Мод

ерни

заци

я во

спит

ател

ьной

де

ятел

ьнсо

ти

Показатели

Измерение

38

При ее проектировании учитывалась внутренняя, внешняя средаи социум вуза, а также технология управления на основе социальныхтехнологий.

Рассмотрим подробно содержание модели. Мониторинг состоитв сравнении полученного в ходе диагностики воспитательнойдеятельности результата – личности студента, обладающего опреде-ленной совокупностью и уровнем развития устойчивых качествличности, ставших основой его мировоззрения, нравственнымиориентирами поведения, изменившими его ментальность и т.п. – сэталоном – предполагаемым образом воспитанного студента (модельювыпускника), являющимся ориентиром в воспитательной деятельностив вузе. На основе результатов сравнения принимается решение омодернизации воспитательной деятельности в образовательномучреждении.

Как видно из модели, цели воспитательной деятельности вобразовательном учреждении определяются исходя из социальногозаказа, который, в свою очередь, основывается на изучениитребований к выпускнику профессиональных образовательныхзаведений со стороны:

– государства (эта группа требований является единой для всехвузов страны и определяется законами, подзаконными актами,нормативными документами и т.п.);

– работодателей (эта группа требований являетсяспецифической для различных групп профессий и регионов.Требования регионов необходимо изучать, так как в каждом регионепредъявляются различные требования к знаниям, умениям, навыкам иличностным качествам выпускников, определяемые спецификойрегиона, особенностями производства и т.д.);

– вуза (эта группа требований определяется спецификойдеятельности конкретного вуза, группами работодателей, с которымиработает вуз, представлением администрации и сотрудников вуза обидеале (модели) выпускника).

Отметим, что социальный заказ формирует не только целивоспитательной деятельности в образовательном учреждении, но иэталон воспитанного студента.

На основе определенных целей реализуется воспитательнаядеятельность в вузе, основными показателями качества которойявляются:

– условия воспитательной деятельности;– качество субъектов воспитательной деятельности;– качество организации воспитательного процесса;

39

– наличие органов студенческого самоуправления;– структура организации и управления воспитательной деяте-

льностью.

Каждый из этих показателей является важным для достижениявысоких результатов воспитательной деятельности. На наш взгляд,наиболее интересным для изучения и управления им в дальнейшемявляется качество воспитательного процесса. Так как именно радикачественной организации воспитательного процесса осуществляетсявся воспитательная деятельность в образовательном учреждении.

Рассматривая воспитание как специально организуемую всистеме образования деятельность, направленную на развитиеличности, создание условий для самоопределения и социализацииобучающегося на основе социокультурных и духовно-нравственныхценностей, принятых в обществе правил и норм поведения в интересахчеловека, семьи, общества, государства, воспитательный процесс мырассматриваем как целенаправленный процесс взаимодействия всехкомпонентов и субъектов воспитательной деятельности. Причем этадеятельность должна быть организована как созидание и поддержаниеусловий для саморазвития студентов, в тесном взаимодействии с нимии с учетом их доброй воли.

Качественная реализация рассмотренных пяти показателейвоспитательной деятельности должна привести к формированиювыпускника, обладающего определенной совокупностью и уровнемразвития устойчивых профессионально важных качеств личности.Именно эти результаты воспитательной деятельности и должныизучаться в ходе мониторинга, а измеряться – устойчивые значимыехарактеристики личности студента.

Результаты мониторинга используются для модернизациивоспитательной работы в вузе. Следует отметить, что полученныерезультаты могут быть использованы и для модернизации социальногозаказа, но только в части требований вуза, так как две других группытребований, определяющих социальный заказ, не зависят отобразовательного учреждения.

Отметим, что оценить результат воспитательной работысложно, так как проблема формирования показателей и свойстввоспитанной личности связана с большим количеством проблем,основной из которых является отсутствие полно разработанныхметодик «диагностичного целеполагания для социальных свойствличности, несмотря на их очевидно ведущую роль в структуреличности» [6]. Решением этой проблемы занимаются многие ученые.

40

Например, В.П. Беспалько разработал структуру социальных свойствличности и подробно описал все качества воспитанной личности [6]. Вдальнейшем при проектировании измерительных материалов будутиспользованы структура личности, социальные свойства, качестваличности и их диагностируемые проявления, выявленные В.П.Беспалько При этом система показателей должна бытьсформулирована настолько точно, чтобы они были достоверноопознаны. Мониторинг, как технология, должен обладать основнымиее признаками: тиражируемостью, воспроизводимостью результатов иих устойчивостью.

Для проектирования мониторинга как технологии необходиморазработать сначала систему оценочных показателей (индикаторов), азатем измерительные материалы для этих индикаторов, что ипланируется осуществить на следующих этапах проекта.

Таким образом, разработана модель мониторингавоспитательной работы в вузе, определена его структура, факторы,влияющие на его эффективность. Намечены пути дальнейшегоисследования, а именно, конкретизация показателей воспитательнойработы через изменения личных качеств студентов, разработкасистемы оценочных показателей (индикаторов), проектированиеизмерительных материалов для мониторинга, разработкаинформационной системы для автоматизации обработки результатов.

Литература

1. О внесении изменений в приказ Минобразования России от29.06.2000 г. № 1965 "Об утверждении перечняпоказателей государственной аккредитации икритериальных значений, используемых приустановлении вида высшего учебного заведения" /Приказ Министерства образования РФ от 27.12.2002 г. №4670// Официальные документы в образовании: Информ.бюллетень. № 5. Февраль 2003.

2. Валитова Ю.О. Организационно-методические условия повышенияконкурентоспособности выпускников педагогическихуниверситетов по направлению «Технологическоеобразование». Автореферат на соискание степеникандидата педагогических наук, СПб, 2005 г.

41

3. Энциклопедия профессионального образования: в 3-х томах. Подред. С.Я. Батышева. - М., АПО.1998.-568с., ил. Т.1-А-Л-1998.

4. Словарь-справочник по педагогике/ Авт.-сост. В.А. Мижериков; Подобщ. ред. П.И. Пидкасистого. М., 2004.

5. Готская И.Б., Жучков В.М. О конкурентоспособностиинформационной подготовки студентовестественнонаучных факультетов педвузов(тезисы)//Теория и практика обучения физике: Мат-лымежд. научн. конф. «Герценовские чтения», - СПб.: Изд-во РГПУ им. А.И. Герцена, 2000.

6. Беспалько В.П. Образование и обучение с участием компьютеров(педагогика третьего тысячелетия). – М.: ИздательствоМосковского психолого-социального института;Воронеж: Издательство НПО «МОДЭК», 2002. – 352 с.

MODELO POR LA EDUKA AGADOEN LA UNIVERSITATODoc. k.t.sc.Valitova Ju.O., Doc. k.p.sc. GorlushkinaN.N., Doc. k.t.sc.Ivanov A.Y.Rusio

Gravan rolon en la sitemo de edukado de studentoj en Rusio ludas lauzado de informteknologioj. Baza celo estas preparo fakuloj en diversajprofesiaj fakoj,kapablaj mem orientiĝi kaj solvi diversajn problemojnkuligitajn kun iliaj profesioj.

La universiatoj strebas eduki siajn studentojn kiel altkvalitaj fakulojkiuj kapablas konkurenti kun la aliaj samfakuloj -kandidatoj ricevilimigitajn laborlokojn proponitajn per diversaj anoncoj por laboro en laŝtataj kaj privataj firmaoj.

En la strukturo de la edukado estas observado de la edukado surbazede la persona observado de čiu studento dum la tempo de stuado kajedukado,pritakso de la edukadnivelo,prognozo por la evoluo de la edukadokaj preparo de proponoj por pozitiva evoluo de čiuj studentoj kiel estontajfakuloj.

42

Система на професионалното образованиеи обучение в България:

характерни особености, ключови аспекти науправлението, основни приоритети

Деян ПушкаровПРЕДСЕДАТЕЛ на НАПОО

Увод

Професионалното образование и обучение /ПОО/ заемаприоритетно место в стратегическите документи на Европейскиясъюз.То се разглежда като един от основните инструменти запостигане на висок икономически растеж посредством подобряване напригодността за заетост на гражданите на обединена Европа. В по-тесен контекст се възприема като средство за преодоляваненеблагоприятните последици от икономическата и финансовата криза.

В българското законодателство целта на ПОО се дефинира като"подготовка на гражданите за реализация в икономиката и в другитесфери на обществения живот, като създава условия за придобиване напрофесионална квалификация и за нейното непрекъснатоусъвършенстване".

На фона на високия процент на безработица, демографскатаситуация и редица други наболели социално-икономически проблемиинвестирането в човешкия капитал придобива все по-голямо значение.В тази връзка разширяването на възможностите за обучение навъзрастни, кариерното ориентиране, практиките за валидиране напридобити компетентности по неформален и самостоятелен пътпридобиват все по-голямо значение.

В този ред на мисли основните въпроси, които ще бъдатразгледани в хода на изложението, засягат различни аспекти отуправлението на системата за ПОО в България: нормативна база,характерни особености на институционалната рамка, новости,предизвикателства и политики за насърчаване учението през целияживот.

Законодателна рамкаЗаконодателната рамка регулираща обществените отношения,

свързани с ПОО, включва следните нормативни актове :

43

Кодекс на трудаТова е основния нормативен акт на трудовото законодателство в

България. В него са определени възможностите за професионалнообразование и обучение на заети лица. Според този кодекспродължаващото професионално обучение може да се осъществи привзаимно съгласие на работника и работодателя под формата на договорза придобиване на квалификация, договор за стажуване, договор заповишаване на квалификацията или за преквалификация.

Закон за професионалното образование и обучениеЗаконът за професионалното образование и обучение /1999 г./

урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правотона професионално образование и обучение на гражданите съобразноличните им интереси и възможности; задоволяване на потребноститеот квалифицирана работна сила, конкурентноспособна на пазара натруда; осигуряване на условия за функциониране и развитие насистемата на ПОО, основаващи се на сътрудничество между нейнитеинституции и органите на изпълнителната власт и на местнотосамоуправление и социалните партньори.

Закон за висшето образованиеОбучението в системата на висшето образование се провежда в

съответствие с разпоредбите на закона за висшето образование /1995/.Нормативната рамка се допълва и от Наредбата за държавнитеизисквания към съдържанието на основните документи, издавани отвисшите училища /ПМС 151 от 09.04.2007 г./

Закон за насърчаване на заетосттаЗаконът за насърчаване на заетостта /2001г./ урежда

обществените отношения свързани с повишаване на заетостта ипригодността за заетост чрез програма и мерки за професионалнообучение на възрастни и за учене през целия живот /чл. 44-46/.

В глава седма на ЗНЗ „Обучение на възрастни и професионалноориентиране” се определя водеща роля на МТСП относно форми-рането и провеждането на държавната политика в областта напрофесионалното обучение на заетите и безработните. В чл 58а сапосочени формите на обучение на възрастни: обучение за ограмо-тяване; обучение за придобиване на професионална квалификация;обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компе-тентности; мотивационно обучение.

44

ЗНС създава нормативна основа и за подобряване на качествотона професионалното обучение на заетите и безработните, като въвеждаизискване за провеждане на това обучение от центрове запрофесионално обучение, лицензирани в съответствие с действащатазаконова уредба /чл 62 ал 2/. Това са центровете за професионалнообучение получили лицензия по реда на ЗПОО.

Закон за занаятитеЗаконът за занаятите /2001г./ урежда отношенията, свързани с

практикуването на занаяти, с организацията на занаятчийството исвързаното с него обучение.

Други нормативни актове

Закон за юридическите лица с нестопанска целСпоред българското национално законодателство професио-

нално обучение за възрастни може да предоставят и една голяма групаюридически субекти, каквито са неправителствените организации.

Закон за народните читалищаВ България читалищата заемат важно място в неформалното

обучение и учението през целия живот, тъй като създават условия заобогатяване на знанията и приобщаване към ценностите на науката,изкуството и културата.

Институционна рамка

В рамките на статията ще бъдат представени основнитефункции на институциите, ангажирани с управлението на ПОО нанационално, регионално и местно равнище.

По-подробно ще бъде разгледана ролята и мястото наНационалната агенция за Професионално образование и обучение вуправлението на системата на ПОО в България.

На национално равнище:

Министерски съветМинистерският съвет определя държавната политика в областта

на образованието, в т.ч. на ПОО, на заетостта и пазара на труда.

45

Министерство на образованието, младежта и наукатаМОМН ръководи, координира и контролира осъществяването

на държавната политика в областта на ПОО, регулира и методическиръководи ПОО, осъществявано чрез системата на професионалнитеучилища, професинални гимназии, училища по изкуствата, профе-сионални колежи висши училища. Министърът на образованието,младежта и науката утвърждава Държавните образователни изиск-вания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професии,утвърждава списъка на професиите за ПОО, осигурява условия заизпълнението на ДОИ в системата на ПОО, утвърждава програми заквалификация в системата на ПОО.

Министерство на труда и социалната политикаМТСП разработва, координира и провежда държавната

политика за насърчаване на заетостта и за обучение за придобиване напрофесионална квалификация на безработни и заети лица, отговаря заизготвянето на годишния план за действие по заетостта, заопределянето на нуждите от професионално обучение чрез анализ натенденциите на пазара на труда и за организацията на профе-сионалното консултиране на възрастни; организира разработването иподдържането на Националната класификация на професиите идлъжностите Р България.

Изпълнителна агенция по заетостта - изпълнява държавнатаполитика по насърчаване на заетостта, защитата на пазара на труда,професионалното информиране и консултиране,професионалното имотивационно обучение на безработни и заети лица, както и посред-ническите услуги по заетостта.

Национална агенция за професионално образование иобучение - държавен орган за лицензиране на дейността в систематана ПОО, както и за координация на институциите, които имат отно-шение към професионалното ориентиране, обучение и образование.

Министерство на културата - провежда държавната политикав училищата по изкуствата; участва в разработването, съгласуването иактуализирането на ДОИ за придобиване на квалификация попрофесии; участва в разработването, съгласуването и актуализиранетона Списъка на професиите за ПОО

46

Министерство на здравеопазването - участва в разработванетосъгласуването и актуализирането на ДОИ за придобиване на квали-фикация по професии;участва в разработването, съгласуването иактуализирането на Списъка на професиите за ПОО.

Отраслови министерства - участват в разработването,съгласуването и актуализирането на ДОИ за придобиване наквалификация по професии;участва в разработването, съгласуването иактуализирането на Списъка на професиите за ПОО.

Национално-представителни организации на работода-телите и на работниците и служителите - участват в в разработ-ването съгласуването и актуализирането на ДОИ за придобиване наквалификация по професии; участват в разработването,съгласуванетои актуализирането на Списъка на професиите за ПОО.

На регионално равнище:

Дирекции "Регионална служба по заетостта" организиратпровеждането на държавната политика по обучението за придобиванеkа професионална квалификация; предлагат мерки и проекти заобучение и др.

Регионални инспекторати по образованието - осъществяватдържавната политика в областта на ПОО, като разработват проекти,програми и стратегии за развитие и.т.н.

Областните администрации - вземат участие в провежданетона държавната политика по заетостта и придобиването напрофесионална квалификация на регионално равнище.

На местно равнище:

Общините участват във формирането на политиката в областтана ПОО на територията им и във финансирането със средства отобщинския бюджет предимно на дейности, свързани с определяне напотребностите от кадри и усъвършенстването на материално-техническата база на училищата.

Дирекциите "Бюро по труда" осъществяват посредническадейност за намиране на работа; осигуряват професионално инфор-

47

миране, консултиране и ориентиране за включване в най-подходящапрограма/мярка за заетост и обучение; организират професионално имотивационно обучение на заети и безработни лица.

Обучаващи институции за ППО

Основните институции, в които се осъществява ПОО, сапрофесионалните училища, професионалните гимназии, професио-налните колежи и лицензираните центрове за професионално обучение/ЦПО/.

Професионалните училища, професионалните гимназии,професионалните колежи и лицензираните центрове за професионалнообучение /ЦПО/ удостоверяват проведеното професионално обучениес документи, съгласно ДОИ за документите за системата на народнатапросвета /Наредба№ 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата занародна просвета, издадена от министъра на образованието и науката,ДВ бр. 41/8.05.2003/.

Университети, специализираните висши институти и колежи отсистемата на висшето образование провеждат професионалнообучение чрез обособени звена към висшите училища.

Неформално ППО предлагат различни неправителствениорганизации, предприятия и фирми.

Роля и функции на Националната агенцияза професионално образование и обучение/НАПОО/ в управлението на системата за ПОО

Роля на НАПОО

НАПОО е държавен орган към Министерския съвет наР. България за лицензиране на дейности в системата на ПОО, както иза концентрация на институциите.имащи отношение към професио-налното ориентиране,обучение и образование.

НАПОО е създадена през 2000 г. в изпълнение на Националнатапрограма за приемане законодателството на ЕС. Институционнатапоява на НАПОО е свързана с целите и дейностите по проект

48

"Усъвършенстване на професионалното образование и обучение"/УПОО/ ,финансиран по програма PHARE/PHARE BG 95.06-01.01/.

В продължение на 10 години НАПОО изпълнява своитефункции в съответствие с първоначалната идея за създаването й, катоотчита новостите в общоевропейски и национален план по въпроситесвързани с ПОО. Най-общо дейността на Агенцията е концентриранавърху разработването на основните регулативни документи всистемата на ПОО /Списък на професиите за професионалнообразование и обучение и ДОИ за придобиване на квалификация попрофесии/ и осигуряването на съответствието им с потребностите иизискванията на пазара на труда, лицензирането и последващияконтрол на лицензираните ЦПО и центрове за информация ипрофесионално,ориентиране /ЦИПО/ участие при разработването наполитическите документи в областта на ПОО, както и всистематизирането и разпространението на информации, свързана сПОО. Чрез реализиране на координиращата си функция НАПООсъдейства за усъвършенстване на механизмите за хоризонталнакоординация и сътрудничество между институциите и организациите,имащи отношение към ПОО и ориентиране, както и за формирането иреализирането на съгласувани политики в областта на ПОО икариерното ориентиране.

Мисията на НАПОО е насочена към :

- осигуряване и управление на качеството в ПОО на ученици ивъзрастни, адекватно на потребностите на пазара на труда иразвитието на конкурентноспособността на българската икономика;

- по-нататъшно усъвършенстване на реално съществуващата,единна и утвърдена през последните 10години национална система завъвеждаща, подържаща и надграждаща квалификация;

- създаване на ефективни механизми за реално участие,сътрудничество, осъзнато партньорство и споделяне на отговорносттана държавните институции и социалните партньори във връзка среализирането на съгласувани политики за развитие на ученето презцелия живот, продължаващото професионално обучение ивнедряването на успешни европейски практики;

- разширяване на достъпа на безработни и заети лица допрофесионално обучение чрез осигуряване на публичен достъп дополезна информация, касаеща продължаващото професионалнообучение и ученето през целия живот в страната и в ЕС.

49

В съответствие с това управленческата и експертната структурана НАПОО се отличават с една специфична характеристика -трипартийния принцип на действие на колективните й органи -Управителния съвет и Експертните комисии по професионалнинаправления. Реализирането на трипартийния принцип позволяварешенията да бъдат взимани в рамките на широко партньорство, вкоето с равни квоти участват представители на министерствата инационално представителните организации на работодателите и наработниците и служителите.

Функции на НАПОО

- издава и отнема лицензии за професионално обучение ипрофесионално ориентиране;

- осъществява контрол на дейността на лицензиранитеинституции в системата на професионалното обучение;

- разработва и предлага на министъра на образованието,младежта и науката;

а/ Списъка на професиите за ПОО;б/ ДОИ за придобиване на квалификации по професии;- участва при разработването на ДОИ за документите за

системата на народната просвета и за системата за оценяване в часттаим за ПОО;

- въз основа на анализ на дейността на ЦПО и ЦИПО правипредложения за усъвършенстване на системата на ПОО;

- възлага провеждането и внедряването на научни изследвания вобластта на ПОО и ориентиране;

- координира дейностите по разработване на стратегии заразвитие и усъвършенстване на ПОО;

- съдейства за международното признаване на документите заПОО;

- създава и поддържа регистър на ЦПО и на ЦИПО и заиздадените и за отнетите лицензии;

- определя индикатори за предоставяне на годишнатаинформация по чл.2 ал.8;

- разработва и утвърждава формуляри и образци на документитеза лицензиране.

50

Политики за насърчаване на продължаващотопрофесионално обучение /ППО/ в контекста на ученето презцелия живот през погледа на НАПОО

Политиките в областта на ППО могат да бъдат представени вследния схематичен вид,който стъпва върху три основни точки:

1 Принципи за осъществяване на политиките за насърчаване наППО

- координация;- кооперативност;- партньорство.

2.Стратегическа цел на политиките за насърчаване на ППО- Моделизиране на националната система за ППО в контекста на

ученето през целия живот и ППО с оглед осигуряване на ефективнаинтеграция и реинтеграция на човешките ресурси на пазара на труда.

3 Приоритетни области- система за осигуряване на качество в ПОО;- система за натрупване и трансфер на кредите в ПОО;- система за валидиране на знания,умения и компетентности,

придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене;- кариерно ориентиране през целия живот.

Приоритетните области за усъвършенстване на системата заПОО в България са в синхрон с европейските политики и програмнидокументи в областта на ПОО. До този момент са налице постижения,които са добра основа за по нататъшни действия. За по-голяма яснотаи прецизност на изложението, ще бъдат представени само тези от тях,които,имат отношение към изброените приоритети, макар че всичкопостигнато е взаимно свързано и има значение за осъществяващата сереформа в ПОО от 2000 г насам.

Акценти :- националната стратегия за учене през целия живот за периода

2008-2013;- националната стратегия за продължаващо ПО за периода 2005-

2010 г.;- планове за действие и изпълнение на цитираните

стратегически документи;

51

- обновената стратегия по заетостта в Националните планове задействие по заетостта;

- разработване и актуализиране на Списъка на професиите запрофесионално образование и обучение /СППОО/ разработване иактуализиране на пртоекти на ДОИ за придобиване на квалификациипо професии.

При разработването на ДОИ за придобиване на квалификации ипрофесии се прилага подход, ориентиран към "резултатите отученето" - знания и професионални компетенции, които обучаванитетрябва да придобият в резултат на обучението по дадена професия отСППОО, за да се реализират успешно на пазар на труда. В този смисълДОИ са основен инструмент за сравняване и признаване наквалификациите.

Една от целите на СППОО и ДОИ е да съдействат заповишаване на прозрачността на професионалните квалификации иосигуряват възможности както за признаване на сертификатите запрофесионално образование и обучение на български граждани, коитосе реализират на трудовия пазар в други европейски държави, така ина граждани на държави-членки на ЕС или на трети държави, коитожелаят да се включат в националния трудов пазар на България.

- присъединяване на България към инициативата EUROPASS,чиято цел е повишаване на мобилността на гражданите и улесняванена комуникацията между работодателите и кандидатите за работа,между образователните институции и обучаващите се във всичкиевропейски страни;

- процес на разработване на Национална квалификационнарамка;

- ЗПОО /чл.40/ създава изходна нормативна основа запризнаването на резултатите от неформалното учене;

- разработен "Модел на система за валидиране напрофесионалните компетентности, придобити чрез неформално исамостоятелно учене" в рамките на проект "Насърчаване напрофесионалното обучениe на възрастни и заетостта, България PN2003.2163.8-001.00, дейност 1,4 "Подпомагане при разработването иапробирането на модел за валидиране на компетентности, придобитичрез неформално и самостоятелно учене";

- разработване на проект на Пътна карта "Кариернотоориентиране в България 2009-2013 г.";

- анализ на продължаващото професионално обучение /ППО/ вБългария и др.

52

В светлинaта на казаното дотук, безспорно е, че новостите вразвитието на системата за ПОО на европейско ниво обосноваватнеобходимостта от надграждане на ЗПОО свързано с прилагането наевропейските инструменти:

- трансфер на кредити в системата на ПО, свързана с"Препоръка на Европейския парламент и Съвета за създаване наЕвропейска система за кредити" в ПОО/ECVET/;

- валидиране на компетентности, придобити по формален,неформален и информален път;

- "Европейска референтна рамка за осигуряване на качество вПОО" във връзка с препоръката на Европейския парламент и наСъвета.

Благоприятната нормативна среда е условие и предпоставка завъвеждане на посочените по-горе европейски инструменти. Успеш-ното им прилагане изисква капацитет - административен, капацитет наУЧР, за хоризонтално и вертикално взаимодействие, за управление наизпълнението т.е. осигуряване на достатъчно финансови, човешки,информационни, материални ресурси, от една страна, както ишироката подкрепа и агажираност на всички заинтересовани страни,от друга страна.

В заключение можем да обобщим, че дискусираните въпроси саизключително важни за повишаването на привлекателността икачеството на ПОО в бъдеще. Неговата стойност и значение произ-тичат от ключовата роля, която ПОО има в утвърждаването наконцепцията за: "учене през целия живот", пряко свързана с правото навсеки човек да се радва на успешна професионална реализация.Създаването на повече възможности за учене през целия живот е пътяткъм социалното и икономическото благосъстояние на населението иуспешен отговор на неблагоприятните последици от икономическатакриза в световен план.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

ДОИ Държавно образователно изискване за придобиванеквалификация по професия

ЕС Европейски съюзЗПОО Закон за професионалното образование и обучениеМОМН Министерство на образованието,младежта и наукатаНАПОО Национална агенция за професионално образование и

обучение

53

ППО Продължаващо професионално обучениеУЧР Управление на човешките ресурсиСППОО Списък на професиите за професионално образование и

обучениеECVET Европейска система за кредити в професионалното

образование и обучение

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Закон за професионалното образование и обучение- Обн.ДВ бр. 68от30 юли 1999 г. посл.изм.изм. ДВ бр.74 от септември 2009

Национална стратегия за Учене през целия живот за периода 2008-2013 г.

Национална стратегия за продължаващо професионално обучениеАнализ на продължаващото професионално обучение в БългарияБюлетин 2009, НАПООПроект "Усъвършенстване на професионалното образование и

обучение" /УПОО/ финансиран по програма PHARE/PHARE BG 95.06-01.01/

http://www.navet.goverment.bg/

SISTEMO DE PROFESIA EDUKADOEN BULGARIO. BAZAJ PRIORITATOJDejan Puŝkarov, Direktoro de Nacia Agentejopor profesia edukado en Bulgario

Unu de la prioritatoj en la strategiaj dokumentoj de EU estas laprofesia edukado. Surbaze la bulgara leĝaro la celo de la profesia edukadoestas "profesia preparo de la loĝantaro por realizado de sia agado en laekonomiko kaj en la aliaj fakoj de la socia vivo, akirante novajn profesiajnkvalifikaciojn celonte plibonigi sian vivnivelon dum la ekonomiаj krizoj".

En la prelego estas prezenitaj bazaj informoj pri la plej gravaj leĝojkunligitaj kun la problemoj de la profesia edukado kaj ankaŭ estasprezentita la nacia strukturo de la naciaj institucioj kaj organizaĵoj, kiujhavas rilaton al la profesia edukado de la loĝantaro. Pli detale estasprezentitaj la celoj kaj la prioritatoj en la agado de la Nacia Agentejo porprofesia edukado en Bulgario.

54

Подходът "Лидер" – начин за съживяване населската икономика

Доц. д-р Марина Николова,Стопанска академия „Д.А.Ценов” Свищов

РЕЗЮМЕ

Политиката за развитие на селските райони е част от Общатаселскостопанска политика (ОСП) с все по-нарастващо значение. Тяпоощрява устойчивото развитие в селските райони на Европа, като енасочена към икономически, социални и екологични проблеми.Предвид факта, че близо 60% от населението на 27-те държави-членкина ЕС живее в селски райони, които обхващат 90% от територията му,развитието на селските райони е област на политика от жизненозначение. Земеделието и горското стопанство са основните видовеземеползване в селските райони, и като такива играят важна роля заселските общини като основа за силна социална структура и жизненаикономика, както и за управлението на природните ресурси иландшафта.

Селските райони винаги са били и ще бъдат изключителноважни, защото заемат близо 90 на сто и от територията на България и втях живеят около половината от нашите сънародници. Основната цел енасочена към намаляване на социалните и икономическите различияспрямо регионите в разширена Европа, чрез подобряването накачеството на живот и създаването на заетост в селските райони, чрезустойчивото им развитие.

В тази връзка все повече нараства ролята на местнитеинициативни групи за повишаване на конкурентоспособността исъживяване на селската икономика в съответните региони.

Ключови думи: селски райони, подхода „Лидер”, МИГ, селскаикономика.

Европейският опит показа, че политиката за развитие населските райони не може да бъде сбор от готови правила и рецепти.За нейния просперитет е нужно да й бъде предоставена свободата да серазвива непрекъснато чрез дискусии, в които на една маса

55

равнопоставено да седнат заедно социално-икономическите партньории представителите на неправителствения сектор. Това ще доведе, кактодо окончателно позитивно формулиране на политиката за развитие населските райони, така ще избистри и процесите по нейното прилагане.Това е политика, която отчита стратегическите насоки на Общносттаза развитие на селските райони за периода 2007-2013, но ги прилагапречупено през ъгъла на спецификата на българската действителност.

България е разделена на 6 района за планиране (ниво NUTS 2),28 административни области (ниво NUTS 3) и 264 общини (ниво LAU1). Селските райони19 обхващат 98,8% от територията на страната и84,3% от населението. Селските общини20 заемат 81% от териториятана страната и 42% от населението. Съгласно националната дефиниция231 от общо 264 общини в България са класифицирани като селски.Тези селски райони обхващат 81 % от територията и 42 % отнаселението.

Гъстотата на населението в селските райони е два пъти по-нискаот средната за страната. Около 40% от селските общини (100 от общо231 общини) са малки, с население под 10000 души, като населениетов една трета от тях е под 5000 души. Едва 18 от селските общини са снаселение над 30 000 души.

В страната е налице диспропорция в развитието на селските иградските райони по отношение на икономическо развитие,образователно равнище и достъп до основни услуги, коетозадълбочава различията между тях.

В селските райони са съсредоточени почти всички земеделскистопанства и земеделска работна ръка. Около 26% от стопаните вселските райони упражняват други доходоносни дейности извънселското стопанство. В областта на селския туризъм работят само 370стопани, а 290 се занимават с местни занаяти.

Европейският съюз предоставя на България значителни средстваза развитие на селските райони, които надхвърлят 2 милиарда евро.Съгласно взетото политическо решение на Съвета за европейскаинтеграция, 20% от средствата за развитие на селските райони запериода 2007-2009г. са пренасочени за доплащания към директнитеплащания за земеделските производители. Останалите средства се

19 По дефиницията на ОИРС в България има 20 преобладаващо селски райони (нивоNUTS 3), 7 значително селски райони и само един преобладаващо градски район(София).20 Според националната дефиниция за целите на политиката за развитие на селскитерайони, селски общини са тези, чийто най-голям град е с население под 30 000 души.

56

разпределят по години и по приоритетни оси за седемгодишнияпериод.

За да бъде развитието на селските райони балансирано иустойчиво, трябва да се подходи внимателно при определянето наподходящите мерки и действия, които да отчитат не само интереситена населението и бизнеса н тези райони, но и опазването на околнатасреда.

Трите основни цели на проекта на Национален стратегическиплан за развитие на селските райони през периода 2007-2013 годинаса:

Развитие на конкурентно селско и горско стопанство иоснован на иновациите хранително-преработвателен сектор;

Опазване на природните ресурси и защитата на околната средав селските райони;

Насърчаване на възможностите за заетост и подобряванекачеството на живот в селските район.

Селските райони разполагат с ресурси извън аграрния отрасъл,които представляват значителен потенциал за тяхното развитие -богата, разнообразна и съхранена природа, множеството запазенижизнени селски общности, богати исторически и културни традиции,но имат нужда от целенасочена помощ, за да преодолеят изоставанетов своето развитие и да се адаптират към променените социално-икономически условия.

Селските райони в България се определят като: „компактначаст от националната територия, включваща села и малки градове сосновна функция земеделие и допълващи дейности – горско и рибностопанство, занаяти и селски туризъм”. Анализът на състоянието наземеделието в последните години показва необходимостта отдейности, които да гарантират, че тези отрасли ще продължат да иматключова роля в икономическия и социалния живот на селските районив България.

Разнообразяването на икономиките в селските райони, чрезцеленасочената подкрепа в определени области, като напримерподпомагане създаването на малки предприятия, развитие наалтернативни земеделски дейности, като туризъм, местни занаяти идр., е предпоставка за разкриването на нови работни места. Целта ечрез тях стопаните да си осигурят допълнителни източници на доходи.

При прилагането на политиката за развитие на селските районислед 2007 г., все повече нараства значението на подхода "Лидер",

57

като инструмент за децентрализирано управление и интегрираноразвитие на селските райони. В предприсъединителния период наБългария Министерството на земеделието и горите, с помощта наразлични донори реализира поредица от различни инициативи ипроекти. Основната им цел бе да подпомогнат създаването накапацитет за прилагане на подхода "Лидер".

Постигането на целите, които са заложени в политиката заразвитие на селските райони не би било възможно без съпричастието иактивността на хората, без създаването на капацитет на място, както ибез информирането и обучението на населението. Насърчаването надиалога и сътрудничество между различните страни, заинтересованиот развитието на селските райони, е важна стъпка за засилване награжданското общество на местно ниво и изграждане на работещипартньорства. Ето защо е необходимо и в бъдеще да бъдат подкрепениусилията за изграждане на капацитет в селските райони за съживяванена селската икономика.

Средствата, определени за приоритетна ос 4 "ЛИДЕР -изграждане на капацитет на местно ниво за заетост идиверсификация", ще представляват 2,5% от общия финансовресурс. Сумата е част от бюджетите по останалите оси. „Лидер“ еноваторски подход в рамките на политиката на ЕС за развитие населските райони. Абревиатурата „Лидер“ означава „Връзки междудейностите за развитие на селските райони“21. Както подсказванаименованието, това е по-скоро метод за мобилизиране иподпомагане на развитието на селските райони в местните селскиобщности, отколкото определена серия от мерки, които трябва да сеприложат. Опитът показва, че „Лидер“ може в действителност дапромени всекидневния живот на хората от селските райони. Тозиподход може да играе важна роля за насърчаването на новаторскирешения на стари и нови проблеми в селските райони и да се превърнев своеобразна „лаборатория“ за развиване на местни способности и заизпробване на нови начини за задоволяване на нуждите на общноститев селските райони.

За програмния период 2007-2013 г. „Лидер“ няма да продължавада бъде отделна програма, а се интегрира във всичкинационални/регионални програми за развитие на селските райони.Това ще открие нови възможности за прилагането на подхода „Лидер“в много по-широк мащаб и сред много по-голяма област от дейностиза развитие на селските райони, отколкото преди.

21 На френски език „Liaison entre actions de developpement rural“

58

„Лидер“ насърчава селските райони да търсят нови начини дастанат или останат конкурентоспособни, да използват максималносвоите ресурси и да преодолеят предизвикателствата, пред които саизправени, като застаряващо население, ниско качество напредоставяне на услуги или липса на възможности за трудовазаетост. „Лидер“ насърчава социално-икономическите партньори даработят заедно, да предоставят продукти и услуги, които произвеждатмаксимална добавена стойност в техния местен район. Подходът,основаващ се на местно равнище и на метода „отдолу нагоре“,включващ местните общности и добавящ стойност към местнитересурси, постепенно добива популярност като нов начин за създаванена работни места и нов бизнес в селските райони.

От 2007 г. нататък подходът „Лидер“ е интегриран в рамките наОбщата политика за развитие на селските райони на ЕС. Товаозначава, че „Лидер“ се включва в общите национални и регионалнипрограми за развитие на селските райони, финансирани от ЕС, заедно средица други видове оси за развитие на селските райони.Финансирането за оста „Лидер“ от 2007 г. идва от общите финансовитрансфери, получавани от всяка държава-членка, от ЕС по новияЕвропейски земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР) за подпомагане на развитието на селските райони.

Седемте основни характеристики на подхода „Лидер“ са:

стратегии за местно развитие според района; подход „отдолу нагоре“; публично-частно партньорство: местните инициативни

групи (МИГ); въвеждане на иновации; интегрирани и мултисекторни дейности; мрежи (институционални, национални, регионални и

местни мрежи); сътрудничество (интертериториално, транснационално).

Възможните участници в МИГ са показани на фиг. 1.

59

Фиг. 1. Участници в потенциално изградениместни инициативни групи

В идеална ситуация трябва да бъдат предприети следнитеосновни стъпки в процеса на внедряване на подхода „Лидер“.

Създаване на местен капацитет; Събиране заедно на местните актьори – работни срещи и

семинари в местната област, публични срещи, медия ителекомуникации, панаири и изложения;

Анализ на територията - анализ на местния селски район„териториалния капитал“ (хора, дейности, природнидадености, наследство, ноу-хау), които могат да бъдатразвити;

Установяване на съществуващите дейности/инициа-тиви;

Създаване на сътрудничество - създаване на МИГ -партньорство, което ефективно осъществява местнияподход за развитие, съгласуван с местната общност;

Създаване на стратегия за местно развитие – тя е база закандидатстването на МИГ за финансиране по отворенияконкурс за проекти, организиран от държавите-членки/регионите по програмата „Лидер“. Държавите-членки или регионите избират успешни МИГ и им

60

предоставят бюджети за осъществяване на техните местнистратегии.

Новият програмен период (2007—2013 г.) е с нов акцентвърху „Лидер“. През 2005 г. Съветът одобри нов регламент зафинансиране на развитието на селските райони за програмен период(2007—2013 г.)22. Това решение отделя по-голямо внимание наподхода от вида „Лидер“ за развитие на селските райони. По време натози период всяка програма за развитие на селските райони трябвада има компонент „Лидер“ за въвеждането на стратегии за местноразвитие „отдолу нагоре“. Минимум 5% от финансирането на ЕС завсяка програма трябва да бъде запазено за „Лидер“ (като отделна ос„Лидер“ в рамките на програмите). Този процент трябва да бъдепостепенно увеличаван за 10-те държави-членки на ЕС, които щеприлагат средно 2,5 % за „Лидер“ през периода 2007-2013 г., като сеотчита техният по-ограничен опит в прилагането на подхода „Лидер“.

Диверсификацията на икономиките в селските райони спомощта на МИГ е възможна, чрез целенасочена подкрепа вопределени области:

създаване на малки и средни предприятия; алтернативни земеделски дейности; селски туризъм, агротуризъм и др.; местни занаяти и др.

В заключение МИГ са основен посредник между местнитеобщности и управлението и прилагането на ПРСР. Те осигуряватголяма възможност за по-близък достъп до инвестициите заземеделските производители, предприемачите, неправителственитеорганизации и читалищата за насърчаване и разнообразяване назаетостта, съхраняване на културното наследство и идентичността населските райони.

Ключът за успешно прилагане на подхода “Лидер” са добрефункциониращите местни инициативни групи (МИГ), коитообединяват всички публични, частни и граждански организации,действащи на дадена територия.

22 Регламент (EO) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомаганена развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие населските райони (ЕЗФРСР) (OВ L 277,21.10.2005 г.)

61

Литература

1) Национален стратегически план за развитие на селските райони(2007 – 2013), МЗХ, 2006, 23/24.

2) Подходът “Лидер”: Основно ръководство,Европейски общности,2006, 8.

3) Попов, Р. и колектив, Диверсификация на стопанската дейност икачеството на живот в селските райони, Икономика, 2007.

4) Програма за развитие на селските райони (2007-2013), МЗХ.

5) Naydenov, N., Bogdanova, Z., Polices and Expectations for SustainableDevelopment of Rural Areas of Ruse District in Bulgariа, Symposium“CAP & Rural Areas Development”, Bucharest, Romania, 2006.

6) Naydenov, N., Bogdanova, Z., Strategic & Organizational Aspects of“Leader” Approach Application as a Tool for Sustainable RuralDevelopment in Bulgaria, 5th ERDN Conference, Sinaia, Romania,2007

LEADER - MANIERO REVIVIGILA VILAĜAN EKONOMIONDoc. d-ro Marina Nikolova,Ekonomika Universitato "D.A.Cenov" - Sviŝtov

La politiko pri evoluigo de la vilaĝaj regionoj havas pli kaj pligravan signifon kadre de la Komuna agrara politiko de EU. Ĝi koncernasekonomiajn, sociajn kaj ekologiajn problemojn. Proksimume 60% de laloĝantaro de EU vivas en vilaĝaj regionoj, kiuj okupas preskaŭ 90% de lateritorio de la Unio. Tial la vilaĝaj komunumoj estas esence gravaj. Tiovalidas ankaŭ por Bulgario.

LEADER estas alirmaniero al solvo de la problemoj pri plibonigadode la vivkvalito kaj malpliigo de la diferencoj inter urbaj kaj vilaĝajregionoj.

Lige kun tio elstaras la rolo de la Lokaj Iniciataj Grupoj por revigligode la ekonomio en la koncernaj regionoj.

62

Комплексният агротуристически продукт–възможност за диверсификация на селската

икономика в БългарияДоц. д-р Марина Николова

Стопанска академия "Д.А.Ценов" Свищов

РЕЗЮМЕ

През последните години в България ключов за значителна частот територията на страната ни се явява въпросът за диверсификация населската икономика. Практическият отговор на този въпрос се свърза сконкретни програми и мерки, при които наред с традиционнотоземеделско производство се цели увеличаване на неземеделскатапродукция.

Разнообразяването на предлагането е ключов проблем вразвитието на българския туризъм. Изглежда съвсем логичнорезервите за това да се търсят преди всичко в селата и селскитерайони. Своеобразна естествена база за диверсификация саразнообразните ресурси и условия най-вече в слабоурбанизираните инеурбанизираните части на страната. Правилният път за реалистичнианализи следва да се търси на първо място в гео и биоразнообразието,и едва след това да се стигне до етнографското разнообразие.

Печеливша форма за съживяване и разнообразяване на селскатаикономика в България на този етап е предлагането на комплексенагротуристически продукт.

Ключови думи: диверсификация, селска икономика,агротуристически продукт, комплексност.

Установяването на нови потребителски сегменти през периодаот средата на 90те години на 20ти век на международния туристическипазар се свързват със световните процеси на трансформация,глобализация, комерсиализация и не на последно място - анти-тероризъм. Човечеството винаги е съществувало само въз основа напостоянния контакт с природата. В тази връзка особен интерес сенаблюдава при формите на устойчивия туризъм - селски, екологичен и

63

културен туризъм23. В зависимост от степента на усвояване наресурсния потенциал, от степента на комерсиализиране надестинацията и насищането на потребителския интерес развитието имв отделните региони на света е достигнало до различен етап отжизнения цикъл.

По данни на СОТ24 за туристически пътувания свързани съсселски туризъм в света се изразходват 10% от общите разходи замеждународни пътувания. В сравнение със САЩ, където едва 5 % оттуроператорите предлагат продукти на селския туризъм25, тоевропейските туроператори организират около 23 % пътувания(годишно) в селски райони26. Най-силно изразен интерес към селскиятуризъм се наблюдава във Франция, Испания и Великобритания.

На базата на многообразието от богати природни и културниресурси с национално, регионално и международно значение,България се възприема като динамично развиваща се дестинация заселски туризъм. Възможностите на страната ни да заеме водещапозиция на регионалния и европейски агротуристически пазар саголеми, още повече, че на фона на световната стагнация в сферата натуризма, у нас той е във възход. България се смята за малко познато,сигурно и стабилно туристическо място, разположено в близост доЗападна Европа. Същевременно налагането й като дестинация наалтернативния туризъм – екологичен, културен, селски – в отделенили комбиниран туристически продукт, е условие за устойчивоикономическо и социално развитие при щадящи природната средарешения.

Въпросите за състоянието и тенденциите в развитието набългарските села стоят на дневен ред не отскоро27. За повечето отселата у нас не могат да се отбележат и обосноват убедително, ясни ибезспорни положителни изменения. Освен това съществуват идопълнителни затруднения произтичащи от световната финансова иикономическа криза, която за редица български села се очертава катоперманентна. При анализ на селските райони в България се вижда еднаособено важна национална и регионална особеност – висока степен наразнообразие.

23 OECD Tourism Committee24 Световната организация по туризъм (СОТ) е специализирана агенция към ООН иводеща международна организация в сферата на туризма. България е член на СОТ от1976 г. и се представлява в нея официално от Държавната агенция по туризъм (ДАТ).25 По данни на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).26 По данни на EuroBarometer.27 От 264 общини в България 231 са определени като селски.

64

Налице са достатъчно примери за съживяване на отделни селана базата на непознати, нетрадиционни туристически форми.Примери за положително влияние на туризма в селските райони саналице в много европейски държави (Франция, Италия, Унгария).Такива примери вече има и у нас (Триград, Ягодина, Могилица вРодопите, Емен и Крушуна и др.).

Основният въпрос отнасящ се до появата и присъствието натуризма като пазарно предлагане в нашите села се свързва с проблемаза формирането на атрактивни туристически продукти. При тяхнотодефиниране вече се разбира, че основния им компонент следва да сетърси най-вече в природното и културно-историческо наследство.Налага се постепенно формулата за подчертано комплексни продуктибазирани в най-общ план на съчетанието „познавателен туризъм –краткотраен, повече или по-малко активен, отдих”. Основният мотивза посещение, поне при нашите български условия, си остават нетолкова услугите, колкото природните и културно-историческиобекти, чиято туристическа атрактивност се дефинира чрезкатегориите - уникалност, екзотичност, естетичност. Високата степенна ландшафтно разнообразие, както и това на културно-историческотонаследство могат да допринесат за формиране на почти неповтарящисе уникални туристически продукти за отделни селища имикрорайони. За да се систематизират по-добре ресурсите и условиятав българските села и е необходимо да се извърши известна типология,а след това и съответна регионализация. В това отношениеБългарската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ),предлага възможности за диверсификация на селската икономика набазата на отделни селища. Туристическите продукти от тях се свързватпреди всичко с елементи на природното наследство. Според БАСЕТмогат да се маркират следните типове села28:

Низинно-равнинно-котловинни – Крайречен (крайдунавски)ландшафтен парк „Ряхово”, община Сливо поле, областРусе;

Хълмисто-равнинни – Ландшафтно-имитационен парк„Мизия”, с. Караисен, област Велико Търново;

Хълмисто-платовидно-ридови – карстов ландшафтен парк„Ръчене”, с. Камено поле, община Роман, област Враца;

Нископланински – Ландшафтно-исторически парк„Градище”, с. Долно Дряново, община Гърмен, областБлагоевград;

28 П. Петров. БАСЕТ (Българска асоциация за селски и екологичен туризъм)

65

Среднопланински – Експозиционен комплекс „Родопскичешми и кладенци”, с. Давидково, община Баните, областСмолян.

По мнение на БАСЕТ някои от тях нямат аналог дори извънстраната, в рамките на ЕС (Ландшафтно-имитационен парк „Мизия”,Ландшафтно-исторически парк „Градище” и Карстов ландшафтен парк„Ръчене”).

Структурата на аграрния туристически продукт (y1+y2+y3+….yn)е функция от потребностите на градския тип човек. Възможностите заразвитието на тази функция са ограничени. Те са свързани сконкретния туристически ресурс на селото и на отделния регион, вкойто се намира - (х1+х2+х3+….хn)29. Основните дадености от ресурсисамо да определена степен да удоволетворяват максималнитепотребности. Необходимо е да се обърне особено внимание наприоритетните елементи от комплексния агротуристическипродукт. Именно те трябва непрекъснато да се поддържат, да серазвиват и да се обогатяват. Отделните елементи в задължителнатаструктура на агротуристическия продукт взаимно се преливат и гообогатяват с цел увеличаване задоволството на клиентите.

Философията за хуманизма и доминиращата биосфера в селото,трябва да се въплъти във всеки елемент на агротуристическиятпродукт (настаняване, хранене, анимации и др.). Селото като мащабенсинтез на уникален агротуристически продукт, предлага промяна на"градския човек" чрез временно пребиваване в един друг свят.

Независимо от разнообразието им, компонентите наагротуристическия продукт могат да се представят като единство ивзаимодействие от една страна между природа, село, селската къща сдвор, съхранили самобитността на българина, а от друга страна катокачество на предлагане – култура на обслужване, ресторантьорство идопълнителни услуги.

Разнообразието на агротуристическият продукт се крие внеговите специфични елементи. За всеки конкретен регионсъществуват редица теми, характерни само тях. И колкото по-успешносе имплантират в неговия продукт, толкова и атрактивността итърсенето му ще нараснат. Такива примери у нас има много:тракийските светилища (за Разградска област и района околоКърджали), традиционните занаяти (килимарството за района наЧипровци, керамиката - за Троян, Шипково, тъкачеството за 29 Станков, Вл., Г. Станкова – Данева (2008). Аграрен туризъм. АИ на АУ – Пловдив.

66

Гоцеделчевско), земеделските култури (маслодайната роза за Казанлъки Карлово, тютюнът за Средни и Източни Родопи), традиционнитепродукти (кисело мляко, млечните продукти за много райони; типичнимесни продукти), кулинарията, виното и др. Туристическият продуктможе да се допълни и с услуги, типични за екотуризма и за културниятуризъм (уникално биоразнообразие, богато културно-историческонаследство). Създаването на местен туристически продукт е отсъществено значение за развитието на България като привлекателна затуристите страна.

Многобройни са възможностите за разработване натуристически продукти. Основното правило при разработване напродукта е услугите, които се предлагат да бъдат подчинени и вхармония с основната идея на продукта. След като се въведе напазара, туристическият продукт трябва непрекъснато да сеподдържа и развива, да се утвърждава, обогатява и обновява, чрезмножество предложения, идеи и местна инициатива. Само по себе синастаняването на туристи в хотел, къща или стая за гости е само частот цялостния продукт.

Чрез сертификацията и категоризацията на агротурис-тическия продукт институциите осигуряват нормативната рамка заидентифициране на агротуристическия продукт и гарантиране нанеговото качество. А включването на местните власти и общности втози процес осигурява опазването и възпроизводството нарегионалните туристически ценности, без които не би съществувалагротуристически продукт.

Основните компоненти на агротуристическия продукт са:типичната селска къща и двор; автентичната селска култура; културатана обслужване; ресторантьорството и самата туристическа дестинация.Специфичната агротуристическа дестинация започва със селскиятдвор и къща. Характерната беседка в селският двор (под лозатаасмалък, дървени пейки и маса под плодно или декоративно дърво) е„стаята на открито” за българина. Характерен е и преходът от къщатакъм стаята на открито - каменна пътека с въвеждащи цветя идекоративни храсти. Важен елемент е и чешмата, която одухотворява ивнася романтизъм в целия пейзаж. Истински естетичен елемент ецветната градинка, носеща наслада за всички туристи. Селският дворсъс своята зеленина, цветя и храсти, присъствието на люлка, детскапързалка създава неповторим уют и спокойствие.

67

Селската къща е изпълнена с многобройни послания къмтуристите. На първо място тя носи излъчване на признание зазначимостта на човека, достойнство и самоуважение. Вториятелемент е силно изразеното приятелско послание (къща с много дървов интериора, със запазени стари греди и дъсчен под, изглед къмозеленен двор и пълзящи декоративни растения).

Едни ат основните елементи на селския туризъм са контактитеи човешкото общуване. Кътовете в къщата са мястото за човешкообщуване и задушевни разговори. Именно условията за контакти иобщуване в селската къща и в малкия хотел удоволетворяватпотребността от човешка близост и топлота за градския човек.Непринуденото събеседване разтоварва и отнема напрежението, дорилекува. Още по ефикасно качество е веселостта. Стопанин или гост счувство за хумор е безценен за пълноценната почивка. СпоредФойера30 едно от изискванията при пребиваването в селски двор епродължителността да бъде минимум 5 дни, за да може да се изградиестествена близост между гости и домакини при общуването,включване в проблемите и дори участие при решаването на някои оттях (при аграрния туризъм - съвместно приготвяне на обяда,подреждане на масата, участие в селска работа, хранене на животни идр.). Комуникацията между двете страни – приемана и приемаща(туристи и стопани) е основната съдържателна част притуристическата реализация.

Важно място в създаването на атрактивен агротуристическипродукт заема и обучението на домакини на селски туризъм. Честопъти обучението се свежда само до подреждане на маса, стая,поддържане на хигиена и др. За актуалността на обучението е важнонепрекъснато да имплантира нови елементи, които са отсъствали впредходните. При общуването в селска къща домакинът поема иролята на ескурзовод – разказва предания, легенди, митове, коитозасилват интереса на туристите към конкретното място.

За пълното изграждане на агротуристическия продукт трябва дасе обърне внимание както на селото и автентичната селска култура,така и на обслужването и туристическите дестинации. Селото дававъзможност на съвременния градски човек да се върне и приближикъм земята, която ражда хляба и е древен символ на живота. Коренитена българския дух и характер могат да се открият в българското село, 30 Foiera, R. (1993) – Bauernhoftourismus – Tourismus m. Landlichen Raum und inWirtschaftlichen Landregionen der Schweiz – Hell 159 Zurich.

68

съхранило в най-голяма степен своеобразието на българскитетрадиции.

Селската култура е атрактивната част от агротуристическияпродукт, израз на която са фолклорните танци, песни, сватби,религиозни обичаи, събори и пр. Примери за такива са още кукерскитеигри, нестинарството, народните борби при сборове (обединителенелемент на религии, етноси, живеещи в града и селото) и др.

Културата на обслужване се изгражда чрез обучение иусвояване на навици и качества като вежливост, приветливост и др.,като не трябва да се заличават характерните за българското селокачества - естественост, контактност, човещина. Да не се пренебрегваконкурентното предимство на агротуристическия продукт вресторантъорството - поднасяне на традиционни български ястия визписани съдове, върху маса, застлана с битова покривка; ритуали иповоди, свързани с поднасянето на определено ястие; селски празниции обичаи като курбан, хамкане на заговезни, риба за Никулден, писанияйца за Великден и пр.

Агротуристическият продукт трябва да включва ползването ина регионалните туристически ценности - природа, обекти накултурата, на религията, на историята, с които България е богата. Отселото се излиза сред чистия въздух и природа, а разнообразнитевъзможности за избор на климатични зони прави българското селопредпочитан природно-антропогенен ресурс с многообразие затуристически дестинации извън селището - пътеки, маркировки,ловен туризъм, риболов, пещернячество, ветроходство, конен туризъми др.

Целта на печелившия агротуристически продукт е дафункционира ефективно в сферата на селския туризъм, катоудовлетворява потребностите и желанията на своите потребители, несамо от запознаване с автентичността на селския бит, но и пълноцененотдих, рекреация и развлечения. Акцентът вече се измества ворганизацията на една цялостна среда, в която гостът да забрави наколко километра се намира от дома си, да почувства цялатанепринуденост и уют, предлагащи се в комплекса. Уникалността иотличителните черти на всяка дестинация се състоят в нестандартнитеорганизационни решения за изграждането на развлекателна база -езеро с живи рибки, барбекю, летен ловен бар, поляна с въжени люлкии въртележки, ездитна база, битов кът с тъкачен стан, харман, както ианимационни програми - екскурзии сред природата, пикници,

69

представяне на обичая "българска сватба", също така възможност затуристите сами да приготвят селска салата, да вземат уроци по езда, потъкане на стан, могат да участват в танцово училище, както и бране начереши от овощната градина. Но не на последно място са предлаганитезабавления за най-малките гости - детския кът на поляната предкъщата.

От изследвани дестинации от регионите на Централен Балкан –В. Търново (Емен, Елена, Златарица, Миндя, Михалци); Габрово(Дряново, Севлиево, Трявна); Ловеч (Априлци, Орешак, Троян) иЗападни Родопи (Девин, Триград, Борино, Широка лъка, Ягодино) набазата на анкетни проучвания в е направена оценката навъзможностите за формиране на агротуристически продукт вБългария31. Данните от анкетното проучване показват, че подходите зарешаване на проблемите най-често се търсят не във вътрешна промянаи преструктуриране – оптимизиране на продуктовата стратегия,разширяване на дейността чрез включване на неземеделски печелившидейности, включително селски и аграрен туризъм, а в подпомаганетоот държавата и държавните институции. Прехвърля се отговорносттаза успешност на бизнеса към недостатъчното или ненавременнофинансиране на земеделието от държавата, а не се търсят резервитевътре в самата стопанска единица и възможностите на собственатаинициативност.

Печеливша форма е предлагането на колективна форма населски туризъм в туристически комплекси с основнитехарактеристики на селищата в България: компактност, териториалнаобособеност и разположение на обработваемите и други видовересурси около тях. Туристическите комплекси са разположени средприродата в близост до уникални ландшафтни образования иисторически забележителности. В малките хотелчета се предлагатпредимно почивка в селска къща с нощувка и разходка средприродата, а в комплексите туристическият продукт е разнообразени включва освен това и храна, еко-маршрути, круизи, eкскурзии, спапроцедури, спорт, лов или риболов, планински водач, барбекю,кетъринг и пр. При желание туристите могат да участват вселскостопанска дейност, да се запознаят с технология и уникалнипроизводства или в организирани празници.

31 Николова, М., М. Линкова. Възможности за формиране на агротуристически продукт вБългария. Алманах научни изследвания, АИ „Ценов” - 2009.

70

В потребителската формула на класическия селски туризъмосвен информативно-визуалните и аспекти вече се включват и местнихранителни стоки (яйца, зеленчуци, мед и др.), местни напитки –сокове, сиропи, билкови чайове32 и др.), местна занаятчийскапродукция – сувенири, кошници от ракита, върба, леска и др.

Проблемите, свързани с изграждането на агротуристическипродукт в България от данните на анкетните карти могат да сеобособят в няколко групи:

липса на единна система за категоризация исертификация;

Голям брой непазарни стопанства не могат да получатсертификати за произвежданите стоки (и нямат право да ги продават),тъй като не попадат в класификацията по качеството. А точно те могатда предложат на пазара уникални продукти и ако не се ориентират къмпазара, няма да оцелеят. БАСЕТ участва в международен проект закритериално-оценъчната система за сертификация на екологичния иаграрен туризъм в Европа «Екодестинет» 2007-2009 г.33, в резултат накойто 40 критерия са групирани в 4 основни групи: 1) ефективноуправление на устойчивото развитие; 2) увеличаване на соцоалноикономическите ползи; 3) ползи за опазване на културното наследство;4) ползи за природната среда и намаляване на вредните влияния.Отделните критерии е групите покриват: дейностите на открито,настаняване, хранене, туристически пакет, посетителски центрове.

маркировка и указателни табели;В повечето случаи маркировката липсва или е поставена на

неподходящи места. Маркировката и защитни съоръжения са особеноналожителни в планинските райони, ждрела, каньони, пещери, коитоса търсена атракция от туристите. Често се прави нова маркировка, безда е премахната старата, в резултат на което вместо популяризиране сепостига объркване, а често се налага и спасяване на туристите. Липсвакоординация и система за организация, управление и стопанисване наизградените екопътеки, маркировка и места за отдих по приключиливече проекти, което е причина за тяхното разрушаване.

32 Така например мурсалски чай (Siderits scardica). В някои селища на Родопите се предлаганебезизвестният мурсалски чай не само за директна консумация, но и за индиректно ползване.Много от посетителите си закупуват и отнасят цели китки от това толкова популярно в Българияпланинско растение.33 http://ecoroute.eu/destinet/en/partners.php?id=2

71

Формални партньорски отношения между местна власт,НПО и туристически фирми, особено при трансграничнипроекти34;

На този етап е постигнато сработване между НПО и Общинитеза отделни туристически обекти - необходимо е постигане иподдържане на постоянна координация между тях. Още повече, чеОбщината има интерес от развитието на туризъм в региона, ако част отпостъпленията се вливат в общинския бюджет. Част от туристическитеатракции (пещери, каньони, ждрела) са публична собственост, откоито общините не получават средства35.

недостатъчно пътни карти с обозначени маршрути иместа за отдих;

разминаване между реклама и предлагане -неактуализирани интернет сайтове с неточна или невярнаинформация36;

унифициране и загуба на уникалност на туристи-ческото предлагане - самоцелно изградени туристическикомплекси (с финансиране по проекти), без връзка страдициите и бита на местното население, без наличие наклиентопоток и визия за бъдещето.

антидизайн (селска веранда с пластмасови столове;озеленяване с екзотични растения);

липса на комплексност в туристическото предлагане(предлагане на комплексен туристически продукт);

единна електронна система за резервации;

свръхзастроеност.

34 Например, отчетен като успешен, трансграничният проект „Земите на Орфей” серазграбва - общината участвала в такъв проект, след приключването му не полага грижиза поддържане и опазване, тъй като не е негов стопанин. Финансирането на подобнипроекти би трябвало да се обвързва със задължение за добро стопанисване от конкретенучастник и мониторинг от страна на компетентен орган.35 от 18 хил. посетители на Ягодинската пещера през 2008 г. в Общината са постъпили167 лв., тъй като се стопанисва от сдружение в частна полза и не дължи курортна такса.36 еко трасе Доспат-Гела, което съществува само на хартия.

72

В заключение, диверсификацията в българския туризъм следвада се търси преди всичко във формиране на нови комплекснитуристически продукти в селските райони, което на практика можеда се постигне чрез:

разнообразяване на местното и регионално предлагане смалко познати (нови) дейности и продукти;

разнообразяване на националните туристическипродукти чрез въвличане на нови селища и микрорайони.

LA KOMPLEKSA AGROTURISMA PRODUKTO -EBLECOJ POR DIVERSFAKA EVOLUO DE LAAGRARA EKONOMIKO EN BULGARIODoc. d-ro Marina Nikolova,Ekonomika Universitato "D.A.Cenov" - Sviŝtov

Dum la lastaj jardekoj akriĝis la problemo kun la diversfaka evoluode la agrikultura ekonomiko en la lando.

Profita formo en la nuntempa agrara ekonomiko en Bulgario estas laevoluo de la kompleksa agroturisma produkto.En la prelego estas prezentitajla bazaj principoj de la agroturismo surbaze de la regionaj kondiĉoj porevoluo de tiu faka turisma agado.

Bazaj komponentoj de la agroturisma produkto estas: la tradiciavilaĝa domo kun korto, vilaĝa mastrumado, kulturo, propra produktado delakto, viando, legomoj kaj aliaj agrikulturaj produktaĵoj. Ankaŭ grave estasla lokaj malgrandaj hejmrestoracioj kie ĉiam la turistoj povus manĝi freŝajnnutraĵojn.

En laprelegoestasprezentitaj rekomendoj por la evoluo de laagrikultura turismo

73

Производство на енергия от растителнабиомаса – перспективна форма

на предприемачество в условиятана устойчиво развитие

Павлин ПавловСтопанска Академия ”Д. А. Ценов” - Свищов

Резюме

Съгласно изискванията на Европейския съюз до 2020 година20% от употребяваната в България енергия трябва да е произведена отвъзобновяеми източници. Това задължение е следствие от проблемитес глобалното затопляне и замърсяването на околната среда, коитопридобиват все по-големи и застрашителни мащаби. Това определя инуждата от въвеждането на нови екологосъобразни технологии,базирани на възобновяемите ресурси, за осигуряване на нарастващотоенергийно потребление. Една от тези насоки е оползотворяването нарастителните остатъци.

Осъзнаването на тази необходимост в концепцията за устойчиворазвитие отваря врати за една нова сфера на предприемачество –производство на възобновяема енергия от растителна биомаса.Приложението на екологична технология за производство наелектроенергия от растителна биомаса в България има съществениползи, като „публична стока”, без да изключва бизнес интерес и имаключово значение за запазването и подобряването на екологичноторавновесие.

Ключови думи: енергия, растителна биомаса,предприемачество, устойчиво развитие, възобновяеми източници,екологична технология, публична стока.

Key words: energy, eco technology, plant biomass, renewableresources, sustainable development, public commodity, entrepreneurship.

74

Биомасата се използва все повече в развитите страни и по целиясвят. В Швеция и Австрия например тя покрива 15% от потреблениетона енергия. Швеция планира дори да увеличи употребата й още,едновременно със затварянето на атомните и топлоелектроцентралитепрез идващите десетилетия.

В страните от Европейския съюз най-важните енергийниизточници за периода 2000-2005 г. са петрол (37%) и природен газ(26%), следвани от въглища (17%) и атомна енергия (14%).Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) допринасят с около 7%към производството на първична енергия.

Биомасата представлява около 2/3 от всички възобновяемиенергийни източници в Европа и е един от най-бързо развиващите сесектори в абсолютни стойности. Брутното вътрешно потребление навъзобновяема енергия достига 110 мил. тона условно гориво (туг) през2004 г., от които 66% (72 мил. туг) са получени от биомаса. Приносъткъм общото потребление на първична енергия в Европа (1 747 мил.туг) възлиза на 4,13% през 2005 г. Това илюстрира значимостта набиомасата в сектора на възобновяемите източници [1].

Приносът на биомасата за производство на енергия в отделнитедържави е различна, за производство на топлина се използва около70% от биомасата, за производство на електричество – 30% и затранспортни биогорива 2,7%. Биомасата се доставя от различниизточници: 61,5 мил. туг от дървесина, 3,5 мил. туг от селскотостопанство и 7,3 мил. туг от отпадъци.

Използването на биомаса зависи основно от наличнитеизточници на биомаса, гъстотата на населението, развитието наенергетиката в миналото и ефективността на схемите за подпомагане.Латвия, следвана от скандинавските страни, има най-висок процент наизползване на биомаса – 29,8% (4,4 мил. туг) от общата консумация наенергия в страната. В абсолютни стойности Франция използва най-голямо количество биомаса (11,9 мил. туг), или 16,5% от общатабиомаса, използвана в ЕС през 2004 г. Независимо от това, приносътна биомасата към общото енергопотребление за страната е само 4,4%или (271 мил. туг) през 2004 г. [2].

Според Европейската асоциация за биомаса AEBIOM общиятпринос на биомасата към отоплителния сектор в Европа за 2004 г. е48,3 млн. тона условно гориво, или 8,6% от общото топлопотребление.

Сред различните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ),използвани за отопление, биомасата е несравнимо най-широкоизползваният източник. Нейният принос е над 95%, докато например

75

делът на геотермалната и слънчевата енергия, взети заедно, е по-малкоот 5%.

Не трябва да забравяме, че използването на биомаса еограничено от фактора - наличие на земя. Като общо правило санеобходими по 0,16 хектара на глава от населението, за да се гарантирадоставката на храни за Европа [3]. Тази цифра не включватрадиционния внос на запаси от протеини от чужбина. Общатаобработваема площ в Европа е 108 млн. хектара за население от 489млн. Това означава, че повече от 30 млн. хектара земеделска земя савсе още на разположение за производство на енергия. Тази наличностидва главно от площите, които преди са били използвани заотглеждане на посеви за износ или са били оставени за резерв.

Според проучване на Европейската агенция за околна среда (ЕЕА)потенциалът от биомаса на 27-те страни членки на съюза ще достигне 188мил. туг през 2010 г. и 236 мил. туг през 2020 г. Тези числа показват, чеима значителен потенциал за увеличаване на използването на биомаса вЕвропа. В допълнение на мобилизираното използване на биомаса отгорите и отпадъците от селското стопанство, постоянното нарастване наколичеството биомаса в бъдеще ще се осигури от други краища на света.AEBIOM прогнозира, че вносът на биомаса ще бъде 25 мил. туг гориво отобщото предлагане на биомаса през 2020 г.

В САЩ, които получават 4% от енергията си от биомаса (почтиколкото от ядрена енергия), в момента са инсталирани над 9000 MWмощности в съоръжения, горящи биомаса. В Съединените щатиЗаконът за енергийната политика (2005 г.) и Законът за енергийнатанезависимост и сигурност (2007 г.) целят до 2022 г. да направятзадължително използването на 36 милиарда галона (138 милиардалитра) „възобновяеми“ течни горива годишно, главно етанол. В Канадазаконопроект предвижда до 2010 г. бензинът да започне да се смесва с5% етанол, а Европейската комисия предлага до 2020 г. 10% оттечните горива, използвани в пътния транспорт, да са от растителенпроизход.

Биомасата може да осигури повече от 20% от енергийнотопотребление на Великобритания [4]. Благодарение на наличните земии земеделски съоръжения тя може устойчиво да замести цялатаенергия от АЕЦ без съществени последствия върху цените на храните.Ако се използва за производство на етанол, тя допълнително щенамали вноса на нефт с до 50%.

До скоро България може да се нарече европейски шампион поприети от правителствата документи посветени на енергийната

76

ефективност и ВЕИ, но за съжаление е на последно място поенергийна ефективност в ЕС. У нас технологиите основани на ВЕИ имерките за енергийна ефективност си пробиват път много бавно.Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници ибиогорива е приет и обнародван в ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г. В резултатот неговото прилагане се очаква постигането на 11% дял наелектроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници(ВЕИ) във вътрешното брутно електропотребление до 2010 г., приблагоприятни климатични условия.

През 2005 г. ЕК издава комюнике, наречено „План за действиеза биомасата”. Този документ описва необходимите стъпки, коитотрябва да се предприемат за насърчаване използването на биомасата запроизводство на възобновяема енергия. В него се посочва, че ценитена горивата от нефтен произход са се увеличили три пъти презпоследните 4 години, а транспортният сектор е ключов икономическисектор, потребяващ предимно конвенционални горива. Изводът е, четечните биогорива, които са единственият директен заместител нагоривата от нефтен произход, се нуждаят от значителна политическаподкрепа.

Непрекъснатото нарастване на енергийното потребление втранспортния сектор не позволява намаляване на емисиите напарникови газове, въпреки значителните усилия от страна наиндустрията. Биогоривата са скъп начин за намаляване на парниковитегазове, но в рамките на транспорта са едната от двете възможниалтернативи. Втората алтернатива е поетият от производителите наавтомобили ангажимент за внедряването на нови технологии вавтомобилостроенето, целящи намаляване емисиите на въглеродендиоксид. В плана за действие за биомасата се отбелязва, чеопределеното ниво от 2% дял на биогоривата не е постигнато през2005 г.

Общият принос на биоенергията към 2010 г. се оценява на 45мил. тон нефтен еквивалент (тне), като 18 мил. тне могат да бъдат подформата на течни биогорива. Бъдещото развитие на биогоривататрябва да се основава предимно на производство в рамките на Европа.Това се налага от факта, че има достатъчно земеделски площи, коитомогат да се използват за отглеждането на енергийни култури,включително в България [5].

Основните изводи, направени през 2000 г. в Зелена книга къмевропейска стратегия за сигурност на енергийните доставки [6] са, чеЕвропейският съюз използва все повече енергия и внася все повече

77

енергийни продукти. Зелената книга ЕК поставя въпроса, далиамбициозните програми за насърчаване на биогоривата и другитегорива заместители, включително и водород (да достигнат 20 % отобщото потребление на горива за 2020 г.), трябва да продължат да сеизпълняват на местно ниво или са необходими координирани решенияза данъчни облекчения, разпространение на биогоривата и насърчаванена земеделските производители на общоевропейско ниво.Производството на Общността е недостатъчно за енергийните нуждина съюза. В резултат на това външната зависимост от енергиянепрекъснато нараства.

Причините за нарасналия интерес към биомасата могат да сегрупират в няколко групи с различен характер:

икономически характер; екологичен характер социален характер; политически характер.

Причини от икономически характер. Топлината е най-преобладаващата форма на крайно потребление на енергия отпромишлеността, домакинствата и сектора на услугите, взети заедно.Последните изчисления на Европейската асоциация за биомаса(AEBIOM37) показват, че приблизително 50% от общото крайнопотребление на енергия се падат на топлината. Най-големиятконсуматор на топлина е жилищния сектор, следван отпромишлеността и сектора на услугите [7].

Екологични причини. Екологичното замърсяване от ПроАлкоол[8] е будело редица опасения, особено в първите дни на програмата.Екологичното въздействие на производството на алкохол може да бъдезначимо, тъй като се произвеждат големи количества stillage, коиточесто биват изпускани във водните басейни. За всеки произведенлитър етанол дестилериите произвеждат 10 до 14 литра отток с висок -biochemical oxygen demand (BOD) stillage. В по-късните етапи отпрограмата са направени сериозни усилия за преодоляване на тезиекологични проблеми и днес съществуват или се разработват няколко

37 AEBIOM (European Biomass Association) - Европейската асоциация за биомаса е

нестопанска международна организация, основана през 1990 год., чиято мисия е дазащитава производителите на енергия от биомаса на европейско ниво. В нея членуват 28национални асоциации, като по този начин се представляват 4000 членове, включителнокомпании и изследователски центрове в цяла Европа.

78

алтернативни технологични решения, напр. намаляване обема наотточните вещества и превръщане на stillage в тор, фураж, биогаз и т.н.Те рязко са снижили нивата на замърсяване в Сао Пауло. Употребатана stillage за тор в насажденията от захарна тръстика е увеличилапродуктивността с 20-30% [9].

Социални причини. Създаването на селски работни местна сеприема като най-голямата придобивка в Бразилия, където са създаденинад 700 хил. директни работни места и вероятно три до четири пътиповече индиректни [10]. Инвестициите за създаване на работно място ветаноловата промишленост варират между $12000 и $22000, около 20пъти по-малко, отколкото в химическата промишленост например [11].

Биомасата е един от най-ценните и многофункционални ресурсина Земята, който представлява слънчева енергия, съхранявана подхимическа форма в растителните и животинските тъкани. Тя осигуряване само храна, но и енергия, строителни материали, хартия, платове,лекарства и химически вещества. Освен естетическата стойност наземната флора биомасата представлява полезен и ценен ресурс зачовека. Хилядолетия наред хората са използвали слънчевата енергия,съхранявана в химическите връзки, като са изгаряли биомаса катогориво и са се хранили с растения заради хранителната стойност назахарта и скорбялата в тях. През последните няколко столетияизползваме вкаменената биомаса под формата на въглища. Тезиизкопаеми горива са резултат от много бавни химичнипреобразувания, които превръщат захарната полимерна част вхимично съединение, подобно на лигниновата част. Така образуванитедопълнителни химически връзки във въглищата ги правят по-концетриран източник на енергия. Всички изкопаеми горива, коитоползваме - въглища, нефт и земен газ - са просто древна биомаса. Впродължение на милиони години земята е заравяла вековен растителенматериал и го е превръщала в тези ценни горива. Но макар дасъдържат същите елементи, които изграждат прясната биомаса -водород и въглерод, изкопаемите горива не се считат за възобновяеми,защото образуването им отнема толкова дълго време. В днешни днигоривата от биомаса намират най-разнообразно приложение: ототопляването на дома до зареждането на автомобили и захранванетона компютрите.

За разлика от другите видове горива, биомасата се нуждае отземя, върху която да се развива. Многофункционалният подходизследва начините, по които земята може да бъде използвана най-добре за устойчиво развитие, и търси комбинацията от употреба на

79

земята и разпределение на реколтите върху определен парцел, коетоще задоволи многобройни цели за храна, гориво, фураж, общественинужди и др. Това изисква цялостно познаване на принципите заползване на земята [12].

Селскостопанските остатъци са огромен потенциаленизточник на биомаса. Отпадъците от реколтата и добитъка (слама,животински тор) осигуряват значителни количества енергия, коитоотстъпват само на дървесината като преобладаващо гориво от биомасав света.

Ежегодно се добиват милиони тонове слама, като обикновенополовината от тях са в излишък. В много страни те все още се изгарятв полето или се заравят обратно в почвата, но в някои развити странизаконодателните ограничения върху изгарянето на остатъчната сламаса привлекли внимание върху потенциала й като енергиен ресурс.

Усилията за транспортиране на останките от реколтата иползването им с енергийна цел водят към ключовия въпрос: каквачаст от остатъците трябва да останат и да бъдат рециклирани впочвата, за да поддържат производството на биомаса? Споредопита на развитите страни около 35% от реколтните остатъци могат дабъдат отнемани от почвата без отрицателни последствия върхубъдещите растителни добиви.

Биомаса се получава и от т.нар. бързоротационно засаждане надървета и други растения с бърза ротация (напр. сорго, захарнатръстика, switchgrass). Такива растения могат да бъдат ползвани катогорива подобно на дървесината, като тяхно главно преимущество екраткият срок между засаждането и готовата реколта - обикновеномежду три и осем години. За някои треви коситбата се извършва навсеки 6 до 12 месеца.

Селскостопанските остатъци имат огромен потенциал запроизводство на енергия. При благоприятни условия производствотона енергия от биомаса може да бъде значително, като се вземат предвид огромните количества лесовъдни и селскостопански ресурси - над2 милиарда t/год в световен мащаб.

Този потенциал понастоящем не се използва пълноценно вредица райони по света. В бедни на дървесина райони, катоБангладеш, Китай и Пакистан, до 90% от домакинствата по селатазадоволяват енергийните си нужди със селскостопански остатъци.Изчислено е, че ок. 800 милиона души по света разчитат на такиваотпадъци и оборски тор за готвенето си, макар че е трудно да бъдатполучени достоверни цифри. Противно на масовото схващане

80

употребата на оборски тор като енергиен източник не е ограничена доразвиващите се страни - в Калифорния например работи комерсиалнаЕЦ, която произвежда ок. 17.5 MW от кравешки тор; подобни ЕЦработят и в Европа.

На теория наличната енергия от използваеми остатъци възлизана 54 EJ в развиващите се страни и 42 EJ в индустриализиранитерегиони. Това количество включва остатъци от лесовъдството,посевите и животинския тор. Изчисленията приемат, че е вероятнаупотребата само на 25 процента от потенциално ползваемите остатъци.На теория развиващите се страни могат да извличат 15% отнастоящото си потребление на енергия от този източник, аразвитите - 4%.

Остатъците от селскостопанските растения (стъбла и листа) саособено важни и съдържат огромен потенциал за генериране наелектричество. По принцип те все още се ползват много неефективноза такива цели, на определени места целенасочено, за да се избегненатрупването им, но често и поради липса на технически и финансовивъзможности в развиващите се страни.

Предимства от използване на растителната биомаса.Биомасата изобщо обхваща всички материали с растителен иживотински произход. Като източник на енергия тя включва голяморазнообразие от продукти:

дървесината и отпадъците от дърводобивната идървопреработвателна промишленост;

селскостопанските отпадъци; отпадъците от хранително-вкусовата промишленост; животинските торове; органичната фракция на градските твърди отпадъци,

разделно събирания боклук от домакинствата и утайките отпречиствателните станции;

енергийни култури.

Едно от основните предимства на биомасата е аграрнотоикономическо развитие както в развитите, така и в развиващите сестрани. Увеличаването на земеделския приход и разнообразяването напазарите, намаляването на излишъците от земеделска продукция исвързаните субсидии, насърчаването на международнатаконкурентоспособност, съживяването на изостаналите аграрнистопанства, ограничаването на вредните екологични въздействия санай-важните въпроси, свързване с използването на биомасата като

81

източник на енергия. Новите приходи за земеделците и населението вселските райони подобряват благосъстоянието на аграрните общности,което може могат да доведе до допълнително активизиране наместната икономика. Това в крайна сметка би означавало спад втемповете на миграция към градовете, което е изключително важно вмножество райони по света [13].

Броят на създадените работни места (за производство, беритба иупотреба) и индустриалният растеж (от изграждането на преработващипредприятия за гориво, промишлени суровини и енергия) би билогромен. Американското Министерство на земеделието напримеризчислява, че за всеки милион галона произведен етанол се създават17000 работни места, а Институтът за изследвания наелектроенергията е пресметнал, че производството на 5 квадрилионаBTU (британски термални единици [=252 калории]) електричествовърху 50 милиона акра земя би увеличило годишния земеделскиприход с 12 милиарда долара (САЩ потребяват около 90 квадрилионаBTU годишно). Осигурявайки стабилни приходи на земеделците, тезинови пазари разнообразяват и укрепват местната икономика, катосъздават постоянен оборот на приходите сред общността.

В ЕС често се предлага усъвършенстване на използването наземеделските ресурси. Развитието на алтернативни пазари заземеделски продукти може да доведе до по-продуктивно ползване наобработваемата земя, понастоящем - неоползотворявана напълно.

В съвременното развитие на страните от ЕС , особено вусловията на устойчиво развитие в глобален аспект, много важномясто се отделя на екологичните предимства от усвояването наенергия от биомаса. Употребата на енергия от биомаса може дасмекчи климатичната промяна, да намали киселинния дъжд,почвената ерозия, замърсяването на водата и препълването насметищата, да създаде местообитания за дивата природа и даподдържа състоянието на горите чрез по-добро управление.

Енергийните технологии с биомаса могат да спомогнат заминимизирането на проблема с т.нар. „парникови газове”. Основнапричина за киселинния дъжд е освобождаването на серни и азотниоксиди при изгарянето на горива. Тъй като биомасата не съдържа сяраи лесно се смесва с въглищата, “успоредното горене 38” е много прост

38 Под “успоредно горене” се разбира изгарянето на биомаса заедно с въглища в

традиционните ТЕЦ-ове или отоплителни централи.

82

начин за намаляване на серните емисии и съответно на киселиннитедъждове.

Културите за биомаса могат да ограничат водното замърсяванепо редица начини. Енергийните култури могат да се отглеждат в по-трудни за обработване земи, в наводнявани райони, както и впериодите между две реколти. Във всеки от тези случаи посевитеукрепват почвата и с това намаляват ерозията. Те ограничават иизтичането на хранителни вещества, с което предпазват воднитеекосистеми. Сянката, хвърляна от тях, може дори да подобриместообитанията на редица водни видове като рибите. Повечетоенергийни култури са многогодишни, което налага по-рядкоизползване на земеделска техника и почвата се запазва отразрушаване. Енергията от биомаса може да намали воднотозамърсяване и чрез улавяне на метана, чрез анаеробно усвояване, отбасейните за животинска тор във фермите за отглеждане на крави,свине, птици и др. [14].

Почти всички видове сурова биомаса се разграждат доста бързо,затова по принцип не стават за добри дългосрочни енергийни запаси; апоради сравнително ниската си енергийна плътност, обикновено сатвърде скъпи за транспортиране на значими разстояния. Затова презпоследните години усилено се търсят най-добрите начини заизползване на тези ценни източници на енергия.

В групата на термохимична преработка се причислява най-голямата част от използването на биомаса в световен мащаб. Вподгрупата на директното изгаряне биомасата се използва за прякоотделяне на топлина, обикновено във въздушна среда. За предпочитанее използването на суха и хомогенна маса. Въздухът съдържа почти80% азот, който се отделя като такъв или под формата на газообразниазотни окиси.

Още през 70-те години в резултат на "енергийната криза" ипоследвалите субсидии за биогорива започват да се изграждатенергийни инсталации със слама. Идеята за изгаряне на слама серазвива и примитивните бойлери са заменени от по - интензивни сдозирано зареждане. Сламата, доставяна в централите, трябва даотговаря на определени изисквания, за да намали риска отексплоатационни проблеми при различните процеси на производствона енергия. Съхраняването, обработката, дозировката, захранването,изгарянето и екологичните последствия от тези процеси са всепотенциални източници на проблеми. Съдържанието на влага всламата е най-важният качествен критерий. То варира между 10 и 25%,като максимално допустимо съдържание на влага е около 18-22% вода.

83

В земеделието се използват по-малки отоплителни централи смощност 1 MW. Използването на дори нискоетанолови смеси (напр.E10 - 10% етанол, 90% бензин) може да има екологични предимства.Тестовете показват, че E10 произвежда по-малко CO, SO2 и CO2 от –reformulated бензин. По-високоетанолните смеси (E85 или почтичистия етанол E100) изгарят с по-малко или изцяло без изброенитегоре замърсители.

Проблем, който тепърва ще бъде разрешен, е сезонността напосевите, която налага търсенето на алтернативни суровини, за даработи предприятието през цялата година.

Изводи

В България е налице огромен потенциал от растителна биомаса,който може да бъде развит, като се подобри използването насъществуващите ресурси и се увеличи производителността. Биоенер-гията може да се модернизира чрез прилагането на съвременниекологосъобразни технологии за превръщане на суровата биомаса всъвременни, лесни за употреба носители (като електричество, течниили газообразни горива или обработени твърди горива). Така ще станевъзможно извличането на много повече полезна енергия, отколкото е вмомента.

Това може да донесе значителна обществена и икономическаизгода както на селските, така и на градските райони. Настоящаталипса на достъп до удобни източници ограничава качеството на животна милиони хора по света, особено в аграрните райони на развиващитесе страни.

Отглеждането на биомаса е земеделска, трудоемка дейност,затова може да създаде работни места в аграрните райони и да намалимиграцията от селата към градовете, като същевременно осигуриудобни носители, които ще насърчат развитието на други земеделскипромишлености.

Литература

1) http://www.bioenergy-in-motion.com

2) http://epp.eurostat.ec.europa.eu3) www.aebiom.org

84

4) HAYES, T.D., An integrated wastewater-energy production system.Energy from Biomass and Wastes. London,1987.

5) Национална дългосрочна програма за насърчаване напотреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020.

6) Зелена книга-http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/20042/quality/quality/climate/climat5.htm

7) http://www.bioenergy-in-motion.com

8) РЕВЕЛИ, Ф. Захарна тръстика и биогорива.http://bg.mondediplo.com/spip.php?article515

9) Иванов, П. Скептицизъм и критика за биогоривата в света. 2009,Български фермер , XVIII, № 895, 29 ян.-4 февр. 2009, с. 7-8.

10) APARECIDA DE MORAES SILVA, MARIA „Os Frutos Amargos daCivilização da Usina: Superexploração e Exclusão Social“ (Горчивитеплодове на фабричната цивилизация: свръхексплоатация исоциално отхвърляне), в O fenômeno migratório no limiar do terceiromilênio (Явлението миграция на прага на третото хилядолетие),Vozes, Рио де Жанейро, 1998.

11) Доклад на сдружение Оксфам „Une autre vérité qui dérange –comment les politiques en matière d’agrocarburants aggravent lapauvreté et accélèrent le changement climatique“http://www.oxfam.org

12) ГЪРБЕВ, В. Биогаз - природата отвръща на удара. 2008,Ютилитис, София, VI, 2008, № 11, с. 68-69.

13) В.АРХИПОВ. К вопросу о мировом продовольственном кризисе.2009, Экономист, Москва, 85, 2009, № 3, с. 50-56.

14) ИВАНОВ, П. Инсталации за производство на биогаз. 2009,Агробизнесът, VII, 2009, N 8, с. 30, 33.

85

ENERGY PRODUCTION FROM PLANT BIOMASS –A PERSPECTIVE FORM OF ENTREPRENEURSHIP UNDERTHE CONDITIONS OF SUSTAINABLE DEVELOPMENTPavlin Pavlov, “D. A. Tsenov” Academy of Economics - Svishtov

In accordance to the European Union requirements by the year of2020 20 percent of the electricity consumed in Bulgaria has to be generatedfrom renewable resources. This engagement is a consequence of the globalwarming problems and environment pollution, which assume bigger anddangerous proportions. These tendencies assign the need for theintroduction of new ecological technologies, based on the renewableresources to provide for the increasing energy consumption. One of thesetechnologies is the utilization of plant remnants.

The awareness of this need in the conception of sustainabledevelopment creates opportunities for a new field for entrepreneurship – thegeneration of renewable electricity from plant biomass. The implementationof ecological technology for production of electricity from plant biomass inBulgaria has great benefits, as a public good, without excluding businessinterest and has a key role for conservation and improvement of theecological balance.

ENERGIPRODUKTADO EL PLANTA BIOMASO -PERSPEKTIVA FORMO DE ENTREPRENADOEN LA KONDIĈOJ DE DAŬRA EVOLUOPavlin Pavlov, Ekonomika Universitato "D.A. Cenov" - Svishtov

Laŭ la postuloj de EU ĝis 2020 j. 20% de la konsumata en Bulgarioenergio devas esti produktata el renoviĝantaj energifontoj. Kaŭzo por tiupostulo estas la problemoj kun la tutmonda varmiĝo kaj la media polucio,kiuj iĝas pli kaj pli fortaj kaj danĝeraj.

Unu el la solvoj estas utiligado de planta biomaso.La konsciiĝo pri tiu neceso en la koncepto pri daŭra evoluigado

malfermas novajn pordojn al la entreprenistoj. La ekologia teknologio porenergiproduktado el planta biomaso estas valora kiel "publika varo" enBulgario; ĝi kongruas kun la negocaj interesoj kaj havas ŝlosilan rolon porplibonigo de la ekologia ekvilibro.

86

La arto organizi kongresonD-ro G.C.Fighiera

La gigantaj tutmondaj progresoj okazintaj en la postmilita periodo enĉiuj kampoj de scienco kaj tekniko, la modernaj vojoj de internaciakunlaborado, la kresko de la ekonomia kaj vivkvalita nivelo de la loĝantaro,la populariĝo de la aertransporto kaj la aliro al la kulturo fare de plej vastajpopol-tavoloj naskis la bezonon de novaj formoj de interŝtata kaj interhomakomunikado, cele al atingo de problem-solvaj decidoj aŭ de interŝanĝo deinformoj kaj scioj.

El tiu bezono fontis la t.n. kongresa fenomeno, kiu sub diversajgeografiaj aspektoj – internaciaj, naciaj, lokaj – kaj sub diversaj organizajformoj – interegistaraj konferencoj, kongresoj, seminarioj, rondaj tabloj, ktp– arigas jare sur la terglobo dekojn da milionoj da homoj en centmiloj dakunvenoj, kun nekalkuleblaj ekonomiaj pozitivaj sekvoj.

Kvankam pro simpleco la fenomeno estas nomata “kongresistiko”, ĝine formas memstaran sciencon, sed praktike kunfandas plurajn fakojn, kielekonomiko, sociologio, psikologio, merkatiko kaj pluraj aliaj.

Ne eblas klarigi ĉi tie la detalojn, kiuj tuŝas la kunvokon, laorganizadon kaj la postrezultojn de kia ajn kongres-tipa kunveno. Koncize,ni diru, ke ili dependas de akurata planado, kelkfoje jarojn longa, en trifazoj: antaŭ, dum kaj post la kunveno. La dirita planado baziĝas siavice surĉeesto de tri faktoroj: necesaj tempoj, bazaj finan-kondiĉoj kaj kompetentajhomaj rimedoj.

Rilate al la elementoj de sukceso, ili resumiĝas en kunesto demultnombraj faktoroj, ĉiu egalnivele grava, kiel la allogoforto de la temokaj de la raportantoj, la racia disdivido de la kongresaj proceduroj kaj laoportunaj kulturaj programoj.

En la centro de la tuta procezo troviĝas la homo.

87

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ОРГАНИЗИРА КОНГРЕСД-р Дж. К. Фиджиера

Лекцията е посветена на така наречения "конгресен феномен",роден от необходимостта да се търсят нови форми за обмяна наинформация и контакти, които да са по-адекватни на все по-нарастващата мобилност на човечеството и съвременните форми наобщуване и придвижване.

"Конгрес" е обобщаващо понятие за конгреси, конференции,семинари, кръгли маси и т.н. Феноменът има географски аспект -включва международни, национални, локални събития.

Конгресистиката не е самостоятелна наука, а събира в себе сиикономика, социология, психология, маркетинг и много други.

В лекцията се изтъкват ползите от конгресите и се набляга нафакта, че в центъра винаги стои човекът.