121

БЪЛГАРСКО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2011“BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, National Conference with international participation “GEOSCIENCES 2011”

“Sbegovete” – the unknown part of the Belogradchik rocks„Сбеговете“ – неизвестната част от Белоградчишките скалиDimitar SinnyovskyДимитър Синьовски

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, 1700 София; E-mail: sinsky@mgu.bg

Ключови думи: георазнообразие, Белоградчишки скали, геотоп „Сбеговете“.

Белоградчишките скали са най-известната при-родна забележитеност на България. През новия век тяхната морфология, генезис и геоконсерваци-онна характеристика бяха обобщени в научно до-сие, разработено за Регистъра и кадастъра на гео-ложките феномени в България (Тронков, Синьов-

ски, 2005). По-късно при последната картировка в М 1:50 000 бе съставена нова геоложка карта на района (Ангелов и др., 2006). Номинирането им за едно от седемте нови природни чудеса на света донесе още по-голяма популярност, вслед-ствие на което притокът от посетители нараст-

Фиг. 1. Опростена геоложка карта на Белоградчишкия район по Ангелов и др. (2006): 1 – биогенни и рифови варовици (Долна Креда); 2 – Западнобалканска карбонатна група (Горна Юра–Долна Креда): ядчести и интракластични варовици; 3 – Риксенска, Кичерска, Полатенска и Бовска свита (Средна Юра): конгломерати, пясъчници, аргилити и варовици; 4 – Искърска карбонатна група (Среден Триас): пясъчници, варовици и доломити; 5 – Петроханска теригенна група (Долен Триас): червено-виолетови пясъчници и конгломерати; 6 – Карловишка и Зелениградска свита (Стефан–Долен Перм): брекчоконгломерати, пясъчници, аргилити, туфи, лави; 7 – Боровишка свита (Стефан): конгломерати, пясъчници, аргилити; 8 – Белоградчишки плутон (Горен Карбон?): биотитови гранити; 9 – Шашки алевролити (Девон?): алевролити и пясъчници; 10 – Струиндолски диабази (Девон?): диабази и туфи; 11 – Средогривски метаморфити (Ордовик?): метаморфо-зирани конгломерати, пясъчници и шисти; 12 – геоложка граница; 13 – разлом; 14 – разсед; 15 – възсед; 16 – скални монументи

122

на неколкократно. За пръв път скалната феерия бе популяризирана и в авторитетното списание “Geoheritage” на Европейската асоциация за опаз-ване на геоложкото наследство ProGEO (Tronkov, Sinnyovsky, 2011).

В Регистъра и кадастъра на геоложките фено-мени предишната защитена територия от 598,7 hа бе разширена с 84,4 hа на запад от гр. Белоградчик. Новопредложената територия, известна под името „Сбеговете“, е една изключително красива мест-ност, която обхваща горски масиви с издигащи се над тях скални монументи. Това е най-красивата част от Белоградчишките скали, която с отдале-чеността си от емблематичните скални фигури Ученичката, Мадоната и др., е останала неизвест-на за туристите.

Местността „Сбег“ се намира на 300 m от кота 592,4 на билото между с. Дъбравка и с. Чифлик (фиг. 1), а грандиозните скални монументи, кои то са по-впечатляващи дори от високия 113 m Боров камък, са западно и южно от нея. От билото на юг се открива главозамайващ пейзаж (фиг. 2), който може да се сравни единствено с гледката от Калето на Белоградчишката крепост. Скалата „Кораба“ (фиг. 3), разположена в подножието на „Сбеговете“, е сред най-интересните форми. Скоро удивителна-та природна красота ще превърне тази местност в предпочитана дестинация за геотуризъм в рамките на бъдещия геопарк.

Благодарности. Изследванията са принос към Проект 02/72 на Фонд „Научни изследвания“.

Фиг. 2. Поглед към „Сбеговете“ Фиг. 3. Скалата „Кораба“

ЛитератураАнгелов, В., M. Антонов, С. Герджиков, И. Климов, П. Пет-

ров, Х. Киселинов, Г. Добрев, Д. Синьовски, С. Прис-тавова. 2006. Геоложка карта на Република България М 1:50 000. Картен лист Ружинци. С., МОСВ, Бълг. нац. геол. служба.

Тронков, Д., Д. Синьовски. 2005. Белоградчишки скали – град Белоградчик. – Сп. Геол. и минер. ресурси, 12, 10, 23–27.

Tronkov, D., D. Sinnyovsky. 2011. Belogradchik rocks in Bulgaria – geological setting, genesis and geoconservation value. – Geoheritage, 3, 2 (in press).