„ФИЛОСОФИЯ”„илософия.pdf · „Философия” е създадено...
35
„ФИЛОСОФИЯ” Сп. „Философия” е създадено през 1992 г. като „научно-методическо списание” на Министерството на образованието и науката, но има свои предходници. Още през тоталитарната епоха просветното министерство създава и поддържа методически списания, чието предназначение е да подпомагат образователната практика по различните учебни предмети, в т.ч. и по хуманитарните. Обучението по философските дисциплини също е анализирано в подобно издание – История и обществознание, публикувано в периода 1980- 1990 г. Впоследствие това издание е преименувано на История, общество, философия, но то излиза само през 1991 г., а по своето предназначение е изцяло методическо. С появата на сп. „Философия” се осъществяват едновременно три важни промени във ведомственото издание на МОН. Първо, обособява се самостоятелно списание, посветено на преподаването на философските дисциплини в страната, което задоволява нуждата от обсъждане на проблемите им в отделен печатен орган. Второ, това издание придобива нов статус – научно-методично, като тази двойственост в статуса съществено променя облика и задачите му. Тя изразява амбицията на тогавашната му редколегия да даде място освен на собствено дидактически текстове и на такива с теоретичен характер. Обвързаността на „Философия” с Министерството на образованието и науката въздейства донякъде върху неговия облик. От една страна зад гърба на списанието стои държавна институция, която осигурява сравнително сигурно финансиране, дава стабилност и гарантира неговия продължителен живот. Така МОН влияе косвено върху физиономията му, доколкото го поддържа именно в качеството му на методическо издание, подпомагащо обучението по философия в средните училища. Но зависимостта от държавния образователен орган е относително хлабава: липсва пряка намеса в работата на редколегията, на която е предоставена широка свобода на действие. В редакционния екип влизат главно университетски преподаватели, които насочват списанието в посока, отговаряща преди всичко на собствените им разбирания за неговото развитие. При създаването на „Философия” не е обявена негова програма, в която да се очертаят параметрите на изданието. Липсват заявени от първата му редколегия ясни намерения за търсения облик на изданието. Едва при втората редакционна колегия, чийто главен редактор – Любомир Христов, явно се очертават насоките за развитие на списанието. Но се запазва практиката за мълчалива промяна на съществени характеристики на изданието без открито обявяване и обосновка пред аудиторията,. Така например вторият редакционен екип не защитава измененията в обема и периодичността на изданието, а просто ги въвежда. В развитието на изданието могат условно да бъдат обособени два етапа, свързани с работата на отделните редакционни екипи. Между тях не съществува рязка граница, тъй като приемствеността е значителна, а отликите не водят до съществена промяна във физиономията на списанието. Все пак вторият редакционен екип си поставя за цел да разчупи отчасти съществуващия ред при композиране на изданието посредством въвеждане на „по- флексибилни, консистентни и гъвкави” раздели /Христов 2003/. Търси се известна промяна в композицията на изданието, която да го направи по-атрактивно за читателя. При структурирането на сп. „Философия” се въвеждат сравнително голям брой рубрики. За първите петнадесет години от неговото съществуване те са общо 88, но имат различна продължителност и тежест при определяне облика на изданието. Преобладаващата част от разделите са създавани ситуативно, като близо 2/3 просъществуват в рамките на една година. Над половината се появяват само в един брой, т.е. имат мимолетен живот. Нещо повече, близо 1/4 от тях са нарочно въведени заради отделни разработки. През годините е поддържан един сравнително ограничен кръг рубрики, изграждащи гръбнака на изданието. Тези наложили се постоянни раздели имат относително нисък общ дял сред всички рубрики – под 15%, но те включват преобладаваща част от текстовете: близо 70% са поместени в рубрики, просъществували по пет и повече години. Визираните раздели представляват основни стълбове в структурата на списанието, като в най-голяма степен я формират. Така например очакваният акцент върху преподаването на философия в средните училища се поставя чрез многобройните текстове в разделите „Философска пропедевтика” и „Гражданско образование”. Подчертаното 1
Transcript of „ФИЛОСОФИЯ”„илософия.pdf · „Философия” е създадено...
„ФИЛОСОФИЯ”
Сп. „Философия” е създадено през 1992 г. като „научно-методическо списание” на Министерството на образованието и науката, но има свои предходници. Още през тоталитарната епоха просветното министерство създава и поддържа методически списания, чието предназначение е да подпомагат образователната практика по различните учебни предмети, в т.ч. и по хуманитарните. Обучението по философските дисциплини също е анализирано в подобно издание – История и обществознание, публикувано в периода 1980-1990 г. Впоследствие това издание е преименувано на История, общество, философия, но то излиза само през 1991 г., а по своето предназначение е изцяло методическо. С появата на сп. „Философия” се осъществяват едновременно три важни промени във ведомственото издание на МОН. Първо, обособява се самостоятелно списание, посветено на преподаването на философските дисциплини в страната, което задоволява нуждата от обсъждане на проблемите им в отделен печатен орган. Второ, това издание придобива нов статус – научно-методично, като тази двойственост в статуса съществено променя облика и задачите му. Тя изразява амбицията на тогавашната му редколегия да даде място освен на собствено дидактически текстове и на такива с теоретичен характер.
Обвързаността на „Философия” с Министерството на образованието и науката въздейства донякъде върху неговия облик. От една страна зад гърба на списанието стои държавна институция, която осигурява сравнително сигурно финансиране, дава стабилност и гарантира неговия продължителен живот. Така МОН влияе косвено върху физиономията му, доколкото го поддържа именно в качеството му на методическо издание, подпомагащо обучението по философия в средните училища. Но зависимостта от държавния образователен орган е относително хлабава: липсва пряка намеса в работата на редколегията, на която е предоставена широка свобода на действие. В редакционния екип влизат главно университетски преподаватели, които насочват списанието в посока, отговаряща преди всичко на собствените им разбирания за неговото развитие.
При създаването на „Философия” не е обявена негова програма, в която да се очертаят параметрите на изданието. Липсват заявени от първата му редколегия ясни намерения за търсения облик на изданието. Едва при втората редакционна колегия, чийто главен редактор – Любомир Христов, явно се очертават насоките за развитие на списанието. Но се запазва практиката за мълчалива промяна на съществени характеристики на изданието без открито обявяване и обосновка пред аудиторията,. Така например вторият редакционен екип не защитава измененията в обема и периодичността на изданието, а просто ги въвежда.
В развитието на изданието могат условно да бъдат обособени два етапа, свързани с работата на отделните редакционни екипи. Между тях не съществува рязка граница, тъй като приемствеността е значителна, а отликите не водят до съществена промяна във физиономията на списанието. Все пак вторият редакционен екип си поставя за цел да разчупи отчасти съществуващия ред при композиране на изданието посредством въвеждане на „по-флексибилни, консистентни и гъвкави” раздели /Христов 2003/. Търси се известна промяна в композицията на изданието, която да го направи по-атрактивно за читателя.
При структурирането на сп. „Философия” се въвеждат сравнително голям брой рубрики. За първите петнадесет години от неговото съществуване те са общо 88, но имат различна продължителност и тежест при определяне облика на изданието. Преобладаващата част от разделите са създавани ситуативно, като близо 2/3 просъществуват в рамките на една година. Над половината се появяват само в един брой, т.е. имат мимолетен живот. Нещо повече, близо 1/4 от тях са нарочно въведени заради отделни разработки. През годините е поддържан един сравнително ограничен кръг рубрики, изграждащи гръбнака на изданието. Тези наложили се постоянни раздели имат относително нисък общ дял сред всички рубрики – под 15%, но те включват преобладаваща част от текстовете: близо 70% са поместени в рубрики, просъществували по пет и повече години. Визираните раздели представляват основни стълбове в структурата на списанието, като в най-голяма степен я формират. Така например очакваният акцент върху преподаването на философия в средните училища се поставя чрез многобройните текстове в разделите „Философска пропедевтика” и „Гражданско образование”. Подчертаното
1
внимание към историята на философията и съвременната философия личи от дългото поддържане на разделите „Философско наследство”, „Съвременна философия” и „Философите на ХХ век”. Очевидното ударение върху екзистенциалната и социална проблематика пък проличава чрез продължителното съществуване на рубрики като „Философска антропология”, „Социална философия” и „Философия и религия”. Насърчаването от редколегията на правещи първите си крачки във философията автори пък става ясно от редовно поддържаните раздели „Млади автори” и „Студентско творчество”. В началните години след създаване на сп. „Философия” редакционната колегия подхранва амбицията да подготвя тематични броеве. Тя предприема няколко опита в това отношение и издава пет подобни броя, излезли през първите две години от съществуването на списанието. Впоследствие се стига до неявен отказ от подобни броеве поради невъзможност да се осигурят по едно и също време достатъчно текстове, третиращи конкретна проблематика.
При структуриране на изданието редакционните екипи не се ръководят от единствен и последователно следван принцип. Те възприемат различни критерии за обособяване на рубрики. Един от основните е дисциплинарният – в списанието се поддържат раздели с имената на класически или наскоро обособени философски области (напр. „Естетика”, „Логика”, „Философия на науката”, „Философия на религията”, „Философска антропология”). Основен „съперник” на този принцип е проблемно-тематичният, при който разделите се нагаждат към разглежданите в съответните текстове въпроси (напр. „Власт и морал”, „Насилието”, „Религията и човекът”, „Философията – класическа и съвременна” и пр.). Сравнително често редакторите използват различни дисциплинарни и тематични взаимодействия за структуриране на изданието, т.е. смесват двата посочени принципа при създаването на някои раздели (напр. „Етика и политика”, „Философия и изкуство”, „Философия и природознание”, „Философия и религия”, „Философия и космология” и др.).
При изграждането на сп. „Философия” се прилагат и няколко други принципа, които играят по-скоро спомагателна роля. Нерядко в изданието се създават раздели, посветени на значими личности, влезли в полезрението на изследователите във връзка с техни юбилеи („640 години от рождението на епископ Григорий Цамблак”, „100 години от смъртта на Владимир Сергеевич Соловьов”, „100 години от смъртта на Фридрих Ницше”, „190 години от рождението на Сьорен Киркегор”). Понякога текстовете се категоризират с оглед принадлежността на авторите им към дадена група, като типичен пример в това отношение представляват разделите „Български философи”, „Европейски философи”, „Млади автори”, „Младежко творчество”, „Студентско творчество”, „Ученическо творчество”, „Философите на ХХ век”. Друг способ за отнасяне към даден раздел е съобразно конкретните цели, преследвани с публикуването на текстовете (напр. „Дискусии”, „Дискусионни тезиси”, „Консултации”, „Позиции”). Не на последно място при изграждането на списанието редакционните екипи се съобразяват с обстоятелството, че то е място и на ученически и студентски разработки от конкурси (Вж. „ХІ национална конференция по български език и философия на хуманитарна гимназия „Константин Преславски” – Варна”, „От конкурса”, „Регионална ученическа философска конференция – Бургас”, „Студентско творчество: от конкурса”).
Проблемно-тематичния профил на сп. „Философия” е максимално широк и покрива въпроси от целия спектър философски дисциплини. От редакционната политика на първия екип, а и от заявената концепция на втория става ясно, че изданието е „мултидисциплинарно” /Христов 2003/. От самото начало създателите на списанието се отказват от неговото затваряне в тясноспециализирани рамки. На сътрудниците на изданието е оставена свобода при избора на теми, идейни позиции и методологии. Липсват ограничения и по отношение на стилистиката и професионалната лексика на текстовете. В изданието с особена охота се публикуват разработки върху историята на философията и съвременната философия. Те са над 1/3 от всички текстове. На съвременни философски идеи пък са посветени над 100 текста. С оглед профила на изданието като втори безспорен приоритет в съдържателния му облик се откроява философията на образованието с над 1/10 от всички текстове. Това не са само авторски разработки, а и учебни програми по философски дисциплини7. В на списанието се рецензират учебници по предметите от цикъл „Философия”, дава се трибуна на колективни инициативи за подобряване на преподавателската практика. Изданието е отворено за съдействие при организацията и отразяването на национални и
2
локални ученически конкурси по философия. Публикувани са и резултати от социологическо изследване, представящо мнението на обучаваните за философското образование в средното училище. В проблемно-тематичния облик на сп. „Философия” се открояват още няколко акценти. Единият е свързан със сравнително широкото представителство там на философската антропология и философията на религията. Немалък дял от текстовете са върху етически проблеми. Тези данни говорят за наличието на определена тенденция към реабилитация и активно осмисляне от страна на професионалните философи у нас на въпросите за човешкото битие и социалния живот.
Авторският състав на сп. „Философия” е разнолик. Сред близо 500-те души, публикували през първите петнадесет години от съществуването на списанието, могат да бъдат разпознати доста различни категории лица, като това не е случайно, а е плод на съзнателна политика. Вторият му главен редактор – Л. Христов, заявява, че „Философия” „в качеството си на трибуна за гражданско образование и възпитание... предоставя страниците си на всички млади хора - на учениците, студентите, докторантите, научните сътрудници в българските научни институти, на преподавателите от системата на българското висше и средно образование, на българското учителство и на всички, които имат интерес към нашата хилядолетна наука и респектираща традиция” /Христов 2007/. Отделните автори имат различен брой текстове, което допълнително затруднява очертаването на коректна и цялостна картина на изданието съобразно влиянието им върху физиономията му.
Близо 80% от авторите на „Философия” са българи, което е обяснимо за издание на българска държавна институция. Сред авторите от страната почти всички са наши съвременници – с изключение на П. Берон, Д. Михалчев, Ц. Торбов и Я. Янев, всеки представен с по един текст. Интересът спрямо делото на българските мислители от миналото е ограничен, поне що се отнася до пряко запознаване на читателите с техни идеи. Тези факти недвусмислено показват, че списанието дава трибуна преди всичко на настоящата философска колегия у нас, което е и неговото предназначение. Макар присъствието на чуждестранни мислители в изданието да не е широко като количество, то е съществено като тежест на публикациите им и допринася за повишаване на неговото качество. Прави впечатление приблизително равното представителство на задграничните автори от миналото и настоящето, което е белег за съхраняване вниманието на българските философи към мислители, които не са наши съвременници, но чиито идеи не са загубили актуалност: А. Бергсон, Н. Бердяев, Л. Витгенщайн, Ф. Ницше, Х. Ортега-и-Гасет, Б. Ръсел, В. Соловьов, З. Фройд, Л. Шестов, К. Ясперс и др. Списанието поддържа активна преводна политика, наблюдавана и при други специализирани философски издания у нас, която осигурява възможности за пряк контакт на читателите с изследвания на значими чужди автори от миналото и съвременността.
Що се отнася до занятието на публикувалите в сп. „Философия” български автори, могат да се отбележат няколко съществени особености. На първо място прави впечатление формално ниският дял (под 1/4) на професионалните философи, техни са обаче преобладаваща част от текстовете. От друга страна е любопитно съотношението между представителите на двата основни контингента във философската колегия – университетските преподаватели и научните сътрудници от звена в БАН, главно Философския институт. То е приблизително 2 към 1 в полза на преподавателите, което би могло да създаде впечатление за тяхно доминиране в списанието. Но всъщност ядрото пишещи се формира и от представители и на двете категории професионални философи, доколкото те са приблизително поравно сред най-активните му сътрудници.
Сред авторите на сп. „Философия” почти незабележимо е присъствието на учени-нефилософи, и то главно от хуманитарните, социалните и поведенческите науки. А това означава, че съществуват реални възможности за привличане занапред на сътрудници от тези среди. От визираната категория автори на сп. „Философия” все пак се открояват имената на богослова Д. Киров и философа З. Захариев, работещ в институция с педагогически профил, публикували в изданието по повече от пет текста. Очаквано в списанието масирано са представени учащи от различни категории. Повече от половината са студенти, най-вече от специалност „философия” в различни български университети, т.е. изданието води целенасочена политика за насърчаване изявите на бъдещи притежатели на висша професионална квалификация. Важен щрих във физиономията на списанието дава и
3
присъствието на относително голям брой докторанти, което означава, че те виждат в негово лице желано място за изява, а и редколегията с охота публикува техни текстове. Що се отнася до средношколците, те попадат на страниците на изданието главно чрез свои работи от ученически конкурси.
Специфична особеност на сп. „Философия” е ролята му на трибуна за гимназиални учители най-вече по философските дисциплини. В изданието са публикували над 30 такива автори, което говори, че с течение на времето около изданието се формира кръг от активни сътрудници учители. Те са доста активни, като припознават в списанието техен браншови орган. Редица учители по философия пишат в него върху смисъла, методиката, стандартите и оценяването на знанията в обучението по философия в средния курс. В дебата по тези въпроси се включват и някои университетски преподаватели. В текстовете на гимназиалните педагози се споделя дидактически опит при използване на различни методически прийоми в обучението по философските дисциплини. Съдържат се и предложения за промяна в нормативната уредба и учебната практика по тези предмети.
Сп. „Философия” не се публикува редовно. То се е самообявило за двумесечно, но няколко пъти не отпечатва по шест броя годишно – през 1996, 1998, 2000, 2001, 2002 е отпечатана по една, а през 1997 г. дори две сборни книжки. От него досега (1992-2010) са излезли 100 броя, от които 90 единични и 10 двойни. За периода в списанието са отпечатани над 1250 текста на около 590 автори, разположени в над 110 рубрики.
БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛВ Библиографския указател текстовете са отнесени към рубриката, в която са включени.
Те са подредени азбучно – на имената на авторите, като тези от един и същ автор са разположени хронологично. За всеки текст е посочен както броят, респ. годината през която е отпечатан, така и страниците на които е публикуван. Текстовете са отнесени към три раздела: авторски теоретични, авторски нетеоретични (интервюта, есета, афоризми, поезия) и информационни текстове (рецензии, отзиви, съобщения за научни форуми).
I. АВТОРСКИ ТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТOВЕ
БЪЛГАРИЯ В ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ДИСКУРСБанкова-Ненова, Мария Щрих към „България, болка моя”, бр. 4, 2006, с. 38-40.Кръстева, Юлия България, моя болка, бр. 4, 2006, с. 28-37.БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФИЯ - ТРАДИЦИИ И НАСТОЯЩЕЦацов, Димитър Силните традиции на основнонаучната школа в България, бр. 3-4, 2008, с. 89-99.БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФИАтанасов, Николай Д-р Петър Берон (Хаджиберович) – вечен възрожденец, бр. 5-6, 1998, с. 71-73.Белогашев, Георги Един задочен спор – Д. Михалчев VS. О. Шпенглер, бр. 1, 2009, с. 28-36.Гаврилов, Аристотел Писма до Лилия Гурова. Второ писмо – Разширява ли се хоризонтът на релационната концепция за съзнанието?, бр. 1, 2009, с. 14-27; Трето писмо – Възможно ли е едно възобновяване на „Българската дискусия за природата на съзнанието”?, бр. 2, 2009, с. 32-43; Четвърто писмо – Отношение и съотношение, бр. 3, 2009, с. 36-50.Димитрова, Нина Версии на психологизма – Димитър Михалчев и Спиридон Казанджиев, бр. 3, 2009, с. 51-56.Костадинова, Павлина Иван Георгов: познатият – непознат, бр. 4, 1998, с. 46-51; Иван Георгов и Димитър Михалчев: Свободната воля, бр. 2, 2000, с. 43-49.Михалчев, Димитър Из „Философски студии: Принос към критиката на модерния психологизъм”, бр. 4-5, 1997, с. 63-67.Цацов, Димитър Кант на Балканите (акад. Димитър Михалчев - 1880-1967), бр. 4-5, 1997, с. 59-62; Цеко Торбов – сто и десет години от неговото рождение, бр. 3, 2009, с. 57-67.Юсуф, Юсуф Салих Проблемът за теория на познанието в творчеството на д-р Иван Селимински, бр. 4, 2009, с. 68-72.
4
БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИБиблиография и биография на Аристотел Гаврилов, бр. 5-6, 2008, с. 40-41.Гаврилов, Аристотел Писма до Лилия Гурова: Първо писмо - Има ли „Българската дискусия за природата на съзнанието” своя предистория?, бр. 5-6, 2008, с. 42-53.БЪЛГАРСКО ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВОЛазарова, Ерика Найден Шейтанов - сексология и сексуални символи, бр. 3, 2003, с. 40-50.Петрова, Фанка Сенсуализмът в българската възрожденска философия, бр. 3, 2003, с. 51-56.Сумин, Олег Янко Янев: из историята на българското хегелианство, бр. 2, 1995, с. 47-50.Стойнев, Анани; Цацов, Димитър Димитър Михалчев - българският европеец, бр. 2, 1995, с. 42-46.ВЛАСТ И МОРАЛ (Тема на броя)Динев, Валери Един нов поглед върху морала и властта, бр. 1, 1993, с. 36-39.Киров, Димитър Политика и морал, бр. 1, 1993, с. 10-15.Маринова, Емилия Моралната криза и политизацията на обществото, бр. 1, 1993, с. 31-35.Минева, Силвия Човекът като проблем във философията на елинизма, бр. 1, 1993, с. 51-54.Михайлов, Николай Политически морал, бр. 1, 1993, с. 23-30.Нешев, Кирил Етиката - вчера и днес, бр. 1, 1993, с. 55-61.Проданов, Васил Държава и морал, бр. 1, 1993, с. 3-9.Радев, Димитър Държавната власт, бр. 1, 1993, с. 16-22.Сапунджиева, Клавдия Homo theatralis. Homo paedagogicus. Homo dei, бр. 1, 1993, с. 62-63.Станков, Димитър Моралът и „двете култури”, бр. 1, 1993, с. 45-50.Събева, Росица Още за преподаването по философия, бр. 1, 1993, с. 64-65.Христова, Станка Бизнес-етика, бр. 1, 1993, с. 40-44.ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕНационални стандарти на САЩ за учебно съдържание по гражданско учение и управление , бр. 2, 1999, с. 53-54.Апостолов, Алекси Утопизъм и гражданство, бр. 5-6, 1996, с. 105-109.Баева, Галя Училище без отличия и санкции - възможно ли е? /Индивидуалната психология и демократизацията на училището/, бр. 5-6, 1998, с. 96-99; Преподаването на философия в училище, бр. 4, 2000, с. 52-54.Бенкова, Красимира Парадигми на етическото познание, бр. 3, 1998, с. 41-47.Дунов, Здравко Властта: смисъл, битие и същност, бр. 6, 1997, с. 15-19.Занев, Светослав Философията като критическа образователна теория, бр. 1, 1997, с. 20-24.Захариев, Захари За мястото на гражданското образование в средното училище, бр. 5-6, 1996, с. 114-118; Светогледни нагласи у средношколците, бр. 3, 1999, с. 49-55.Захариев, Захариев; Петров, Димитър; Маркова, Христина; Василев, Панчо Състояние и перспективи на гражданското образование, бр. 1, 2003, с. 50-59.Иванов, Иван Проблемът за човешкото познание в творчеството на Ян Амос Коменски /1592-1670/, бр. 5, 1999, с. 47-52.Иванова, Росица Децата, краят на света и Библията, бр. 4, 1998, с. 52-55.Йорданов, Радослав Аз и новото Хилядолетие, бр. 2, 1999, с. 55-56.Йорданова, Веселина Раят е единствено и само безгранична любов, бр. 2, 1998, с. 48-52.Китанова, Стефка Етиката между човека и природата, бр. 2, 2001, с. 64-65.Кляшев, Иво Свободата, бр. 5-6, 1996, с. 110-114.Кожухаров, Валентин Как да разбираме светското образование, бр. 1, 1997, с. 25-29.Няголова, Марияна Културно-историческата теория и генетичната психология, бр. 4-5, 1997, с. 68-73.Пеева, Пенка Дебатът за изграждане на интерес към хуманитарно-философското знание, бр. 2-3, 1997, с. 72-74; Формиране на гражданско поведение, бр. 4-5, 1997, с. 74-76.Пенчев, Васил Философия на образованието и херменевтика на образуването, бр. 4, 2003, с. 46-54.Петров, Димитър За религиозното образование - неговото настояще и бъдеще, бр. 4, 1999, с. 43-50.
5
Тушева, Анета Новите предизвикателства пред философията в средните училища, бр. 1, 1999, с. 47-51; Същност, роля и структура на държавните образователни изисквания /стандарти/ за учебно съдържание, бр. 2, 1999, с.49-52.Христова, Станка Морал и изкуствена прокреация, бр. 6, 1997, с. 10-14.2000 ГОДИНИ ХРИСТИЯНСТВОДинев, Валери Бог, Човек, Вселена, бр. 2, 2001, с. 8-10.Иродоту, Стилиянос Богородица /TНEOTOKOS/ в онтологичните измерения, бр. 5-6, 2001, с. 3-10.Камбуров, Иван За мнимите влияния на древноиндийските /будистките/ „корени” в раннохристиянските паметници: каноничните /Новия завет/ и неканоничните /апокрифи/, бр. 5-6, 2001, с. 11-16.Киров, Димитър Иисус Христос и християнството, бр. 2, 2001, с. 3-7.Сярова, Ели Христос е самата философия, бр. 2, 2001, с. 11-15.Тутеков, Свилен Различията в секуларната етика и етосът на църквата, бр. 5-6, 2001, с. 17-20.Христов, Любомир Още за Кумранските ръкописи /Из библейската археология/, бр. 4, 2001, с. 3-11.ДИСКУСИИДелчев, Красимир Бъдеща философия на българския език?, бр. 2, 2007, с. 50-54.Калчев, Иван Маркс - „за” и „против”, бр. 5, 1992, с. 27-32.Минков, Юлиян Случай с дефиницията на понятието „чудо”, бр. 3, 1999, с. 56-59.Паницидис, Харалампи Марксизмът срещу Маркс, бр. 5, 1992, с. 33-37.Тодоров, Добрин Корени в светогледа на съветските философия, бр. 5, 1992, с. 38-42.ДИСКУСИОННИ ТЕЗИСИКитанова, Стефка Устойчивото развитие оксиморин ли е?, бр. 6, 2005, с. 54-55.ЕВРОПЕЙСКА ФИЛОСОФИЯГенон, Рьоне Традиция и традиционализъм, бр. 1, 2005, с. 3-6.Ватимо, Джани Апология на нихилизма, бр. 1, 2005, с. 7-12.ЕВРОПЕЙСКИ ДИСКУСИОНЕН ФОРУМЧоран, Емил-Мишел Новите богове, бр. 6, 2004, с. 3-8.ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛОСОФИБиография на Юлиус Евола, бр. 3-4, 2008, с. 3-5.Към 70-годишнината от смъртта на Лев Шестов, бр. 5-6, 2008, с. 10.130 години от рождението на Мартин (Мардохай) Бубер, бр. 5-6, 2008, с. 3.60 години от смъртта на Николай Бердяев (1874-1948), бр. 3-4, 2008, с. 18.Бердяев, Николай Обскурантизмът, бр. 3-4, 2008, с. 19-28.Брумлик, Миша Проектът за европейска нация на културата. Какво остава от утопията на Хабермас?, бр. 2, 2004, с. 3-5.Бубер, Мартин Проблемът за човека, или за перспективата „човек с човека”, бр. 5-6, 2008, с. 4-9.Василева, Ели Биография на Юлиус Евола, бр. 5, 2005, с. 3-4.Гадамер, Ханс-Георг Задачата на философията, 2010, бр. 3, 3-7.Генон, Рьоне Опозицията „Изток”-„Запад”, бр. 6, 2005, с. 3-8.Гумильов, Лев Етнологията и теорията на евразийството (Размисли за последния евразиец), 2010, бр. 4, 3-12.Евола, Юлиус Да оседлаеш тигъра, бр. 5, 2005, с. 5-12; Единна Европа: форма и предпоставки за обединение, бр. 3-4, 2008, с. 6-17.Левинас, Еманюел Феноменология на ероса, бр. 6, 2006, с. 3-10.Сафрански, Рюдигер Гъсталак или просека, бр. 5, 2007, с. 3-7; Мартин Хайдегер, бр. 1, 2009, с. 3-13.Стайнър, Джордж Достатъчно ли е това?, 2010, бр. 3, 8-14.Фъргюсън, Ниъл Хегемония или империя, бр. 2, 2009, с. 3-10.Хабермас, Юрген Нормативното съдържание на модерността, бр. 4, 2009, с. 3-12.Христов, Любомир 100 години от рождението на Еманюел Левинас: лицето като топос на референции, бр. 5, 2006, с. 3-11.Шестов, Лев В. В. Розанов, бр. 5-6, 2008, с. 11-16.
6
Янарас, Христос Надежда? Значи свобода!, бр. 1, 2007, 28-29; Малкото, които са влюбени в смисъла, бр. 1, 2007, с. 30-31.ХІ НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ФИЛОСОФИЯ НА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” - ВАРНАВелинова, Илияна; Славова, Детелина „Свободата е ефимерно понятие...”, бр. 4, 2001, с. 64, 65.Гайдарова, Десислава „Из лабиринтите на подземието” /”Не битието, а свободата”/, бр. 4, 2001, с. 60-61.Георгиева, Дарина Свободата е толкова истинска, колкото сме истински ние, бр. 4, 2001, с. 61-62.Дянкова, Нели Моята свобода в това битие /или как битието робува на свободата/, бр. 4, 2001, с. 63-64.ЕСТЕТИКАБакрачева, Албена Американският трансцендентализъм - художествено-религиозна практика и начин на живот, бр. 2, 2004, с. 42-52.Иванова, Невена Отвореният текст в парадигмата на дионисово-карнавалната естетика, бр. 2, 2004, с. 53-61.Илиев, Бойко Художествената творба като философско-естетически проблем, бр. 4, 2000, с. 44-51.Тащиан, Андрей Эстетика стиха: проблема актуальности, 2010, бр. 4, 55-62.ЕСТЕТИКА И ИЗКУСТВОЗНАНИЕХристова, Нина Джорджо Вазари и времевата перспектива в историята на изкуството, бр. 3, 2004, с. 30-37.ЕТИКА И ПОЛИТИКАМинева, Силвия За етиката без морализъм и нейната рефлексия върху политиката, бр. 6, 2005, с. 13-22.ИЗ РУСКАТА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ (Тема на броя)Бердяев, Н. А. Обскурантизъм, бр. 3, 1992, с. 55-63.Киреевски, И. В. За необходимостта и възможността за нови начала във философията, бр. 3, 1992, с. 16-23.Колев, Иван Хронография, бр. 3, 1992, с. 64-65.Мерджанова, Ина „Руският Дон Кихот”, бр. 3, 1992, с. 11-15.Биография и съчинения на А. С. Хомяков, бр. 3, 1992, с. 24.Хомяков, А. С. Опит за катехизисно изложение на учението за църквата, бр. 3, 1992, с. 25-35.Христов, Любомир Руският деветнадесети век - между вярата и неверието, бр. 3, 1992, с. 3-10; Есхатологичните антиномии на Бердяев - свобода, ад, човек и Бог, бр. 3, 1992, с. 50-54.Хубанчев, Антоний Антиномичността на разума и подвигът на вярата, бр. 3, 1992, с. 36-40.Флоренски, П. А. Макрокосмос и микрокосмос, бр. 3, 1992, с. 41-49.КОНСУЛТАЦИИЕлиаде, Мирча Пътят на йога /Из „Патанджали и пътят на йога”/, бр. 3, 1993, с. 50-54.Камбуров, Иван Адвайта-Веданта: идеята за душата /По коментария на „Брахма-сутра”/, бр. 2, 1993, с. 52-56.Карагеоргиева, Анета Текст и смисъл, бр. 3, 1993, с. 47-49.Кирилов, Людмил Възникване на католицизма, бр. 2, 1993, с. 41-45.Киров, Димитър Религия и култура, бр. 2, 1993, с. 37-40.Николов, Йордан Ранен протестантизъм, бр. 2, 1993, с. 46-51.Сивилов, Любен Новата реторика /Програма за обучението по реторика/, бр. 3, 1993, с. 55-58.Яновски, Румен За един университетски конфликт, бр. 2, 1993, с. 57-61.ЛОГИКАЛатинов, Евгени Система на предикатната логика с добавен Т-оператор, бр. 1, 2005, с. 41-52.ЛОГИКА И МЕТОДОЛОГИЯЕнчев, Кристиян Вярвания, релации и модуси на презентация, бр. 6, 2006, с. 35-40.Кръстева, Силвия Форма и съдържание в логиката, бр. 4, 2006, с. 18-27.Люцканов, Росен Теорема за непълнота - схематична реконструкция на историческия контекст, бр. 3, 2006, с. 32-43.
7
Петков, Тодор Практическа логика и рефлексивност, бр. 3, 2006, с. 29-31.ЛОГИКА И МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУКАТАБузов, Вихрен Опровержението в социалните науки, бр. 4, 2004, с. 32-36.Дамянов, Дамян Науката е техне, бр. 4, 2004, с. 37-42.Пенчев, Васил Предметност и квантова информация, бр. 5, 2004, с. 43-50.Табаков, Мартин Върху осмислянето на термина „Философска логика” - идеи и решения, бр. 6, 2007, с. 30-38.ЛОГИКА И МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕАнгелова, Доротея „Парадокси” на следването в класическата логика, бр. 1, 2004, с. 48-54.МЕТАФИЗИКААнгелов, Георги Нова онтологическа перспектива, бр. 4, 2003, с. 7-14; Теологията и проблемът за крайността /Хайдегер, Аристотел и източното православие/, бр. 1, 2004, с. 22-32.Апостолов, Алекси Рационализъм или ирационализъм, бр. 4, 2002, с. 3-8; Обективно или субективно познание, бр. 1, 2003, с. 3-9; Критически рационализъм: наука и метафизика, бр. 3, 2005, с. 31-35.Апостолова, Ива Метафизика на сърцето в руската философия, бр. 3, 1998, с. 10-14.Арнт, Андреас Диалектика и херменевтика, бр. 3, 1999, с. 3-11.Бенчев, Коста Схема и настроеност, бр. 5-6, 1996, с. 69-72.Борисов, Борис Проблемът за отношението онтология - трансцендентализъм във философията на Хайдегер, бр. 1-2, 2008, с. 43-51.Бъчваров, Стоян Феноменологическият подход към „ейдосите”, бр. 3, 2005, с. 36-38; Феноменологическото полагане на времето, 2010, бр. 4, 24-32.Васев, Стефан Философската рефлексия в контекста на науката и културата, бр. 5-6, 2000, с. 10-20.Васнер, Ренате Необходимото трето, бр. 5-6, 1996, с. 61-68.Ганев, Иван Щрихи от концепцията на Декарт за въображението, бр. 4, 2002, с. 9-12.Герджиков, Сергей Слабостта на философията, бр. 5, 1995, с. 19-24.Гинев, Димитри Схематизъм, въображение, интелектуална интуиция, бр. 5-6, 1996, с. 54-60.Данкова, Росина Метафизика на ноосферата, бр. 2, 1998, с. 42-47.Делчев, Красимир Конкретна метафизика, био- и психография на стената, бр. 1, 1999, с. 3-6.Димитров, Ивайло Въображението в гносеологията на Кант, бр. 4, 2002, с. 13-18.Димитров, Стефан Онтологичната значимост на херменевтичната и феноменологичната проблематика, бр. 4, 2003, с. 23-25.Димов, Огнян Свободата във философията на Н. Ф. Фьодоров, бр. 1, 1997, с. 13-19; Л. Н. Толстой - новото християнство, бр. 4-5, 1997, с. 24-31.Донев, Георги Трансцендентална експликация на евристичната функция на разума, бр. 1, 1995, с. 3-7; Трансцендентална дефетишизация на съществуването в „Бесове” на Достоевски и „Абсурдните стени” на Камю, бр. 5, 1995, с. 3-15; Трансценденталната универсалност на мисленето, бр. 4, 1996, с. 12-16; Трансцеденталният схематизъм като граница между критичната и догматичната метафизика, бр. 5-6, 1996, с. 39-43; Метафизично конституиране на феноменологичния език, бр. 4-5, 1997, с. 18-23; Експликация на трансцеденталното понятие „съществуване”, бр. 4, 1998, с. 3-8; Експликация на метафизичното понятие „човек”, бр. 3, 1999, с. 21-25; Експликация на съществуването, бр. 5-6, 2000, с. 3-9.Енчев, Кристиян Пред-структура на разбирането и хабитус, бр. 5, 2007, с. 44-49.Камбуров, Иван История на философията като метафизика, бр. 4, 1996, с. 3-11; Игра на философия, бр. 3, 2002, с. 3-7; „Мъдростта” на играта, бр. 5, 2003, с. 15-26; Хайдегер и източната философия, бр. 5, 2004, с. 5-16.Канавров, Валентин Метафизика на погледа /Към архитектурата на културантропологията/, бр. 5, 1995, с. 16-18; Схематизмът като мост към критическата онтология, бр. 5-6, 1996, с. 44-53; Виртуални проекции на трансцеденталното, бр. 3, 1999, с. 12-20; Dasein и естество. Една рефлексия по повод Хайдегеровото начало на битийната метафизика, бр. 6, 2007, с. 3-8; Хегеловата феноменология като некласическа рационалнаконституция на абсолютната онтология, 2010, бр. 4, 18-23.Кънев, Александър Из ранната философия на Витгенщайн, бр. 6, 1999, с. 3-8.Лавренцова, Елена Субективност и парадокс, бр. 2, 2000, с. 27-34.
8
Люцканов, Росен Апология на метафизиката, бр. 5, 2004, с. 17-28.Мане, Стефан Разсъждения върху Третата медитация на Декарт, бр. 6, 2003, с. 20-24.Маритен, Жак Метафизика и мистика, бр. 4, 2004, с. 8-19.Марков, Мартин „Фундаменталната онтология” за смисъла на съществуващото и съществуването, бр. 6, 2003, с. 13-19.Марков, Сашо Нищото /Онтологични параметри/, бр. 4, 2001, с. 23-26.Минчев, Минчо Апология на метафизиката, бр. 1, 2006, с. 6-12.Недялкова, Надежда „Теургичната” утопия в руската религиозна философия, бр. 6, 1999, с. 9-17.Николов, Ивайло Феноменология на възприятието в метатеорията на съзнанието, бр.1, 2004, с. 33-38.Николова, Вяра Метафизика на живота, бр. 4, 2004, с. 20-23.Обрешков, Николай; Лешков, Андрей Упражнения по солипсизъм, бр. 6, 2003, с. 3-12.Пенчев, Васил Съдбата на битието /Синоптичен поглед към четири текста от Хайдегер/, бр. 3, 2005, с. 23-30; Единството на ум и сърце като идея за фундаментална философия, бр. 6, 2006, с. 29-34.Радоилска, Любомира Кант: Трансценденталната дедукция на категориите, бр. 2, 1998, с. 35-41.Рачева, Цветина Проблемът за безпредпоставъчното мислене, бр. 2-3, 1997, с. 3-8.Ромеова, Аделина Етически аспект на евтаназията, бр. 4, 1999, с. 15-22.Стъпов, Росен Човешкото съзнание като когнитивно-афективна цялост, бр. 1, 1995, с. 8-14.Турлаков, Николай Хайдегеровата деструкция на схоластичния тезис за битието, бр. 4, 2003, с. 15-22; За смисъла на херменевтико-феноменологичния онтологичен подход, бр. 6, 2007, с. 9-17.Хабермас, Юрген Подкопаването на западния рационализъм чрез критиката на метафизиката: Хайдегер, бр. 3, 2005, с. 14-22.Хопе, Ханс-Георг Понятие и наглед: има ли проблем за схематизма?, бр. 5-6, 1996, с. 32-38.МЕТАФИЗИКА И МЕТОДОЛОГИЯВърбанов, Иван Априоризмът като епистемологическа програма в икономическата наука, бр. 5, 2005, с. 27-32.Димитрова, Ина Когнитивният обрат в социалните науки и проблемът за рефлексивността, бр. 5, 2005, с. 20-26.Люцканов, Росен Метаматематика и метафизика, бр. 5, 2005, с. 13-19.МЕТОДОЛОГИЯ И МЕТОДИКАГинев, Димитър За методологическото начало във философското образование, бр. 1, 1992, с. 30-35.Грудова, Венета Психологическа образованост, бр. 1, 1992, с. 51-54.Димова, Даниела Философското знание и хуманизацията на естественонаучното образование, бр. 1, 1992, с. 36-39.Захариев, Захари; Петров, Димитър Преподаване на религиознанието /Факултативът „Световни религии”/, бр. 1, 1992, с. 40-43.Илиева, Венера Смисълът на знанието /Видян през символния свят на източния човек: Индия, Китай/, бр. 2, 1992, с. 47-52.Кьосев, Стойчо Философия: аспекти на тълкуването на екзистенциалните й проблеми /За живота, смъртта и литературата против диалектиката/, бр. 2, 1992, с. 53-56.Нешев, Кирил Психология и етика, бр. 2, 1992, с. 32-38.Ракьовски, Цветан За културосъздаващите посредници, бр. 2, 1992, с. 39-46.Рандев, Панайот Психологията в училища /Подходи и въвеждане на психологически знания, умения и услуги/, бр. 1, 1992, с. 44-50.Рандева, Анета „И аз не вярвам в злото, но...” /За очакванията на учениците и за намеренията на учителите/, бр. 2, 1992, с. 57-60.МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯВарджийски, Веселин Смъртта като теодицея - метафизика на християнското битие, бр. 5, 1994, с. 38-43.Попов, Димитър Пътят на Залмоксис, бр. 3, 1994, с. 44-50.
9
Сумин, Олег Философско отношение към религията, бр. 5, 1994, с. 33-37.Хаймед, Салех Познаващият субект в Арабско-ислямската култура, бр. 4, 1994, с. 53-57.МЛАДЕЖКО ТВОРЧЕСТВОДимова, Деница Споделени времена, бр. 2, 2006, с. 55-59.МЛАДИ АВТОРИАсенов, Алексей Абстрактният тип „дължимо”, бр. 2, 1998, с. 61-65.Асенова, Камелия „Вечният възврат”. Варианти на интерпретация, бр. 2, 2002, с. 48-53.Атанасов, Николай Логика и математика, бр. 4, 1993, с. 45-50.Бакалова, Марина Ментални репрезентации ли са понятията?, бр. 2, 2001, с. 59-63.Бенкова, Красимира Добро и дълг: параметри на етоса, бр. 5-6, 1998, с. 78-84.Божанова, Деница Антропологията на Бердяев в моите рецепции, бр. 4, 2001, с. 57-59.Божилова, Нора Учението на Тома Аквински за същността на добродетелите, бр. 2, 2000, с. 50-54.Борисов, Борис Рецепцията на идеята на Фихте за „Аза” като първи принцип на философията в ранното творчество на Шелинг, бр. 1, 2006, с. 50-54.Велев, Николай Човекът като саморефлексия на природата и критиките към трансценденталния идеализъм, 2010, бр. 3, 72-79.Георгиева, Йорданка „Съществуването” като априорна синтеза, бр. 4, 2001, с. 55-56.Гичева, Димка Апокалипсисът в „Държавникът” /Като съответствие на създаването на космоса в „Тимей”/, бр. 6, 1993, с. 43-50.Даракчиева, Албена Платоновият „андрогин” - символ на безмълвието, бр. 3, 1998, с. 57-60.Дечев, Самуил Онтология на съвестта, 2010, бр. 3, 69-71.Димитров, Асен Онтологико-епистемологични оптики в събитието на съвременността, бр. 1, 2006, с. 55-57.Димитрова, Деница Социалистически лозунги, бр. 1-2, 2008, с. 78-82.Добрев, Ивайло За ставането на самосъзнанието в Хегеловата „Феноменология на духа”, 2010, бр. 2, 88-90.Захариев, Захари Писане, 2010, бр. 4, 89-90.Камбуров, Иван Традиционната китайска философия като нумерология, бр. 4, 1993, с. 38-44.Каравелов, Любен Утопии и градини /Време-пространството при абсолютната монархия/, бр. 3, 2006, с. 54-57.Кирова, Веселина Цветът на импресионизма, 2010, бр. 3, 65-68.Колев, Слави Нихилизмът - гибелта или живецът на ХХI век, бр. 6, 2004, с. 61-63.Коцева, Антония За греха и смъртта в богомилството, бр. 2, 2002, с. 54-57.Лавренцова, Елена Проблемът за самоубийството /По „Митът за Сизиф” - Албер Камю/, бр. 3, 1993, с. 40-46.Ламбаджиева, Глория Аз и новото хилядолетие, бр. 3, 2000, с. 63-64.Маринов, Милен Архетип и индивидуалност, бр. 1, 2006, с. 41-44.Мирчева, Ирина Механистичният възглед за света и живота като ценност, бр. 4-5, 1997, с. 92-94.Михайлов, Николай Етиката като метафизика, бр. 6, 1993, с. 51-53.Мицева, Галина Философски поглед към архитектурата на Древния Египет, бр. 1, 1998, с. 61-63.Нешев, Петър Гещалттеория и гещалтпсихология, бр. 4-5, 1997, с. 82-86; Когнитивна психология - неоментализъм или необихейвиоризъм, бр. 3, 1998, с. 61-64.Николов, Ангел Учението за душата във философията на Абу Али ибн Сина (Авицена), бр. 3, 2006, с. 58-61.Николов, Георги Философията - днес и утре, бр. 4-5, 1997, с. 87-91.Николов, Никола Интелигентността, 2010, бр. 3, 80-85.Папазова, Диана Ернст Касирер - символната форма на езика като изразна форма на духа, бр. 1, 2004, с. 55-57.Пеева, Пенка Другостта като етичен модел, бр. 5, 2003, с. 60-61.Пенчева, Ива Глобализмът и обслужващите го медии. Езикът и образът във виртуалното пространство – познавателни и морални следствия, 2010, бр. 4, 77-80.Радоилска, Любомира Примерите и съвременните етически дискусии, бр. 5-6, 1998, с. 74-77.
10
Рачев, Росен Иван Киреевски за европейското просвещение и историческата съдба на Русия, бр. 1, 2006, с. 45-49.Руманеа-Малами, Магда Хегел и Кант за мира и войната, бр. 4, 2004, с. 52-55.Сапунджиев, Иван Битието на творбата в отношението автор-герой, бр. 1, 1998, с. 58-60.Славчева, Иваничка Прогнози за бъдещото развитие на научното познание, бр. 4, 2003, с. 55-59.Стергаопулу, Константин Жак Дерида: отсъствие, език и отношение означаващо-означавано, бр. 4-5, 1997, с. 77-81.Стоева, Мина Моята идея, която ще промени света, а може би не..., бр. 3, 2000, с. 60-62.Стоянов, Димитър Идеята за времето /Плотин и Августин/, бр. 3, 1993, с. 34-39.Танев, Людмил Субектна онтологизация – воля, 2010, бр. 4, 81-88.Тодорова, Петя Психологизмът като субективизъм (Още веднъж за позицията на Е. Хусерл), 2010, бр. 3, 58-64.Черганов, Георги Православната идентичност днес, бр. 3, 2006, с. 62-64.Шекерджийска, Алена Идеята за същността и енергиите според Максим Изповедник, бр. 6, 1999, с. 47-51.Янкова, Милослава Християнство и икономически живот, бр. 6, 1997, с. 34-37; Човекът между греха и надеждата, бр. 2, 1998, с. 56-60.МОДУСИ НА ИСТОРИЯТАРачев, Росен Проектът за „патрофикацията” на Н. Фьодоров, бр. 1, 2007, с. 47-51.Фиковска, Цветана Познава ли историята условното наклонение?, бр. 1, 2007, с. 41-46.НАСИЛИЕТО (Тема на броя)Андонов, Александър Субектност и свобода, бр. 5, 1993, с. 44-50.Динев, Валери За агресивността, бр. 5, 1993, с. 9-12.Маринова, Емилия Общуването като въздействие, бр. 5, 1993, с. 39-43.Матеев, Гено Жестокостта, бр. 5, 1993, с. 33-38.Михайлов, Николай Робството, бр. 5, 1993, с. 27-32.Нешев, Кирил Етика и насилие, бр. 5, 1993, с. 3-8.Проданов, Васил Политическото насилие, бр. 5, 1993, с. 20-26.Станков, Димитър Война и мир: насилие и ненасилие, бр. 5, 1993, с. 13-19.НАУКА И МОРАЛНИ ОПТИКИНяголова, Марияна Писмо до редакцията, бр. 1-2, 2008, с. 83-112.НАУКА, „ЛОГИЧЕСКИ НОРМИ” И МОРАЛСтефанов, Ангел Материали от една защита, бр. 4, 2007, с. 3-6.НАЦИОНАЛНА СРЕЩА-РАЗГОВОР ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА НАУЧНАТА ПЕРИОДИКАХристов, Любомир Същност и хабитус на сп. „Философия” /Изказване на гл. редактор/, бр. 1, 2007, с. 52-54.НЕИЗВЕСТНИ РЪКОПИСИДостоевски, Фьодор Писмо, 2010, бр. 2, 74-80.НЕКЛАСИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ФИЛОСОФСКАТА ЛОГИКААхмед, Джемиле Теорията на практическата логика, бр. 3, 2007, с. 119-130.Люцканов, Росен Динамични теории за логическото следване: критика и перспективи, бр. 3, 2007, с. 104-113.Табаков, Мартин Върху осмислянето на термина „Философска логика”, бр. 3, 2007, с. 96-103.Ташева, Милена Действието като извод в практически силогизъм, бр. 3, 2007, с. 114-118.НИЕ И ОБЩЕСТВОТОАйбъл, Айбесфелд Насилие и война /спорната дискусия върху агресивността/, бр. 2, 1999, с. 15-20.Ангелов, Боян Антични философски мотиви в българската средновековна литература, бр. 2, 1992, с. 16-23.Андреев, Лъчезар Психологическото в съмнението, бр. 2, 1993, с. 9-14; Философският интерес към скептицизма, бр. 4, 1993, с. 22-27.Антов, Пламен Хенри Торо между словото и деянието, бр. 5, 1994, с. 21-24.
11
Апостолов, Алекси Историцизъм и социално инженерство /Поперова интерпретация на проблема/, бр. 5, 1994, с. 15-20; Правен позитивизъм и морален футуризъм, бр. 3, 1995, с. 3-9; Алтернативата: демокрация или деспотизъм, бр. 6, 1995, с. 23-27; Социологически закони и исторически интерпретации, бр. 2-3, 1997, с. 9-18; Утопично или постепенно социално инженерство, бр. 6, 1997, с. 7-9; Власт и макиавелизъм, бр. 1, 1999, с. 19-25; Историческо предсказание: валидност и опровержение, бр. 1, 2000, с. 3-7; Алтернативата: отворено или затворено общество, бр. 1, 2001, с. 10-14.Арнаудов, Иван Свръхчовекът на Фридрих Ницше, бр. 5, 1992, с. 21-26.Атанасов, Николай „Парадигмата” като проблем, бр. 6, 1995, с. 28-33.Бакалова, Марина Епистемология и ситуирано действие, бр. 1 ,2002, с. 3-8.Бакрачева, Албена Унитариатството в духовната традиция на американския трансцендентализъм, бр. 1, 2000, с. 8-15.Белов, Мартин Телеологични теории за наказанието, бр. 2, 2003, с. 17-22.Богомилова, Нонка Новите религии в България: бунтът и неговата институционализация, бр. 1, 1998, с. 3-9.Бъчваров, Стоян Социалната дейност и личностната реализация, бр. 6, 1999, с. 28-29; Теоретическият и практическият субект /умозрение и действие/, бр. 1, 2002, с. 9-11.Ван дер Цверде, Еверт Определители на „философската култура”, бр. 2, 1998, с. 13-18.Васев, Стефан Култура и познание, бр. 5-6, 1996, с. 20-31.Великова, Емилия В търсене на смисъла или за кръстопътността на съвременния човек, бр. 2, 2003, с. 11-16.Вичев, Васил Утопията - прекрасна като остров, опасна като архипелаг, бр. 2, 1996, с. 8-13.Ганев, Иван „Изкуственият интелект” - разсъдък или разум?, бр. 4, 1993, с. 11-15.Георгиев, Олег Философия и възпитание, бр. 5, 1992, с. 11-16.Герджиков, Сергей На предела между световете /Етюди и дискусии за опита в лицето на смъртта/, бр. 6, 1993, с. 30-34; Граничното и философията, бр. 3, 1994, с. 3-6; Научният текст като артефакт, бр. 2, 1996, с. 14-17.Гешев, Живко Философията на кръстопът, бр. 4, 1993, с. 16-21; Хуманитарно-философското знание, бр. 4, 1995, с. 3-12; Реконструкция на българската история /фрагменти/, бр. 5-6, 2000, с. 21-28.Гинев, Димитри Нормативен натурализъм, епистемологичен анархизъм и херменевтична онтология, бр. 2, 1995, с. 15-18.Гърбачева, Анелия Девиантното поведение, бр. 1, 1996, с. 10-16.Делчев, Красимир Екстремите на благочестието /Един щрих към философията на религията/, бр. 2, 1994, с. 26-32; За безполезното и вредното състрадание, бр. 3, 1995, с. 10-15; Святото в изкуството на Микеланджело, бр. 1, 2000, с. 16-21; Казанова - галантният философ на живота, бр. 4, 2000, с. 10-12.Димитров, Петър Монологичност и другост, бр. 5-6, 2002, с. 14-18.Димитрова, Мария Неиндентифицираното поколение, бр. 2, 1994, с. 9-10.Димитрова, Нина Гностични мотиви и култура, бр. 4, 1996, с. 24-32.Динев, Валери Философия, биология, човек, бр. 2, 1992, с. 10-15; Революция и насилие, бр. 6, 1993, с. 3-6; Аргументацията във философските спорове, бр. 2, 1995, с. 3-5.Драгиева, Гергана Същност на човешката свобода у Шелинг /Предпоставки на практическата философия у Шелинг/, бр. 2, 1992, с. 24-31.Друмова, Инна Човешката агресия, бр. 4, 2000, с. 13-20.Евтимова, Румяна Представата за символа в „Емблематика на смисъла”, бр. 2, 1995, с. 6-9.Ибишев, Джошкун Защо Лев Шестов, Достоевски и Ницше са „братя-близнаци”?, бр. 6, 1993, с. 38-42.Иларионов, Симеон Смъртта - психически и аксиологически феномен, бр. 5-6, 1996, с. 11-19.Йотов, Стилиян Шест предварителни тези /към проблема за идентичността/, бр. 5-6, 2000, с. 29-32; Гражданинът според Аристотел, бр. 3, 2002, с. 46-49.Камбуров, Иван Метасъзнанието като онтологически принцип в будизма махаяна, бр. 6, 1995, с. 3-11; Философията: коя философия?, бр. 2, 1998, с. 3-7; Диалогът между религиите като съвременна идеологема, бр. 3, 2003, с. 3-6.Кантарджиев, Асен В пределите на информационната философия, бр. 4, 1999, с. 11-14.
12
Карагьозов, Иван Цивилизация, аномии и поведенски отклонения, бр. 5-6, 2001, с. 21-24.Кирилов, Петър Православие, съдба, етос, бр. 4, 1996, с. 17-23.Киров, Димитър Културно-творчески функции на християнството, бр. 4, 1995, с. 13-20; Социалните измерения на дехристиянизацията, бр. 4-5, 1997, с. 3-11.Кожухаров, Симеон Структурна типология на нравствените качества на съвременния специалист, бр. 6, 1993, с. 16-22; Стил и решение, бр. 1, 1994, с. 29-32; Латерално мислене, бр. 5, 1994, с. 30-32.Костурова-Парашкевова, Мария Отговорност и съвременни реалности, бр. 5-6, 1998, с. 16-22; Свободата и отговорността, бр. 2, 1999, с. 9-14; Ценностните ориентации в глобализацията /Етико-политологически анализ/, бр. 3, 2003, с. 7-13.Лазаров, Максим Защо се съпротивляваме на социалните промени?, бр. 1, 1994, с. 23-28.Лазарова, Ерика Етика и самопознание, бр. 2, 1993, с. 26-31; Свободата като смисъл на живота, бр. 5, 1994, с. 8-14; Европеизацията като дебалканизация, бр. 2, 2000, с.3-8; Найден Шейтанов или културоптимизмът като вяра в българската същност, бр. 5-6, 2002, с. 19-28.Макариев, Пламен Окултизмът в контекста на европейската култура, бр. 6, 1993, с. 23-29.Марков, Сашо Онтологическият модел, бр. 4, 1993, с. 3-10; Онтологическият анализ в съвременната българска философия /Опит за типологизиране/, бр. 1, 1994, с. 8-14; Щрихи от историята на субстанциологията, бр. 4, 1994, с. 3-8.Марсел, Габриел Трансцендентното като метапроблематично, бр. 5, 1992, с. 17-20.Марчев, Фотин Интелектуалното развитие на Европа през погледа на Джон Дрейпър, бр. 5-6, 2002, с. 29-32.Матеев, Гено Съвестта, бр. 5, 1994, с. 25-29; Моралът срещу науката?, бр. 2, 2000, с. 9-13.Мерджанова, Ина Човекът - микрокосмос и микротеос, бр. 3, 1993, с. 3-7; От образа към подобието: изкуплението като исторически процес, бр. 6, 1995, с. 34-38.Минева, Силвия В началото бе моралистика, след нея - делото в смъртта..., бр. 1, 1998, с. 10-12.Михайлов, Николай Граници на моралната регулация, бр. 1, 1992, с. 17-21; Икономика и етика, бр. 3, 1993, с. 8-13; Постмодерн, бр. 3, 1994, с. 13-17; Власт и морал, бр. 5-6, 1998, с. 23-30; Мишел Фуко: Общество и власт, бр. 2, 1999, с. 3-8; Морал, власт, култ, бр. 3, 2001, с. 3-7; Власт и морал, бр. 2, 2002, с. 11-18.Нешев, Кирил Свободата, бр. 1, 1992, с. 22-29; Морал, общност, личност, бр. 5, 1992, с. 3-10; Злото на Изток и на Запад, бр. 2, 1994, с. 3-8; Дисидентският или източният Карл Маркс, бр. 2, 1996, с. 3-7; Що е постмодерн?, бр. 3, 1996, с. 3-7; Жан-Франсоа Лиотар: Агонистичното общество, бр. 2-3, 1997, с. 19-23.Николова, Вяра Карма и съдба - два типа мировъзрение, бр. 6, 1993, с. 35-37.Николова, Габриела Постмодерният плурализъм, бр. 5, 1999, с. 3-9.Паницидис, Харалампи Еротичният дискурс на хуманизма, бр. 2, 1993, с. 3-8; Ерос и философия /Към една поетика на желанието/, бр. 4-5, 1997, с. 14-17.Пенчева, Ангелина Ценности и техника, бр. 2, 1995, с. 19-24; Философия на техниката, бр. 3, 1995, с. 16-22.Петров, Димитър Към метафизиката на любовта в християнството, бр. 2, 2000, с. 20-26.Попмаринов, Димитър Културният секуларизъм и православната традиция, бр. 1, 1997, с. 3-10.Проданов, Васил Идеологическите интерпретации на гражданското общество, бр. 5-6, 2002, с. 3-13.Пулиева, Десислава Историческият път на келтите и религиозният им светоглед, бр. 5-6, 2001, с. 25-31.Радев, Димитър Либералната държава и принципът на разделение на властите, бр. 1, 1992, с. 11-16; Естествени и основни права, бр. 3, 1994, с. 7-12; Право и политика, бр. 2, 1995, с. 10-14.Радева, Вирджиния Реториката като практическа философия, бр. 2, 1993, с. 21-25.Ракьовски, Цветан Данте Алигиери - една литературна архитектоника на смисъла, бр. 2, 1994, с. 11-18.Рикьор, Пол За езика, за символа и за интерпретацията, бр. 2, 1993, с. 15-20.Русев, Панчо Иронията на историята, бр. 6, 1993, с. 7-15.Славов, Слави В света на религиите, бр. 5-6, 2002, с. 33-40; бр. 1, 2003, с. 10-16.
13
Слаников, Иван Актуализмът като философски проблем, бр. 1, 1995, с. 15-19.Сотирова, Даниела Приложната етика в културен и образователен контекст, бр. 5-6, 2000, с. 33-41; Метафори на културата, бр. 1, 2002, с. 12-16.Стефанов, Ангел Легитимируема ли е днешната наука? бр. 1, 2001, с. 3-9. Стоева, Полина Културната парадигма и философията, бр. 1, 1997, с. 11-12.Стоянов, Димитър Толерантност и конфликт, бр. 1, 1996, с. 3-9.Сярова, Ели Живият смисъл и идеята за конкретна метафизика, бр. 5-6, 1996, с. 3-10; Ако би имало дух без тяло, бр. 4-5, 1997, с. 12-13.Тафков, Димитър Диктатура и демокрация, бр. 5, 1994, с. 3-7.Тодоров, Добрин Понятието „философска култура” - особености и възможни приложения, бр. 2, 1998, с. 18-20.Хоружий, Сергей Проблемът за личността в православието: мистиката на исихазма и метафизиката на всеединството, бр. 1, 1994, с. 33-40.Христов, Любен Разширението на средата като културологичен проблем, бр. 1, 2002, с. 17-21.Христов, Любомир Фантомите на общото в системата, бр. 1, 1992, с. 3-10; Quo vadis, ecclesia?, бр. 2, 1994, с. 19-25; Мартириумът /Страданието като човешка съдба/, бр. 6, 1995, с. 12-22; Релацията: „Изток-Запад”? /Съмнения, подозрения и разочарования/, бр. 2, 2002, с. 3-10.Христов, Христо Индивидуалност и социална определеност, бр. 4, 2001, с. 18-22.Христова, Станка Терорът на успеха, бр. 1, 1994, с. 15-22; Модернизацията - морална легитимация, бр. 2, 2003, с. 3-10.Цветкова, Милена Свобода и информационна манипулация, бр. 2, 1998, с. 8-12; Общество на знанието и общество на информацията, бр. 2, 2000, с. 14-19.Цумпе, Гюнтер Биоконтинуумът и призванието на техническата култура, бр. 6, 1997, с. 3-6.Чолаков, Петър Рационалността и „разомагьосването на света”, бр. 4, 1999, с. 3-10.Шишкова, Ива Алтернантите в посмодерната култура /Опит за панорамен анализ/, бр. 4, 2001, с. 12-17.Шопов, Кирил Нацията, бр. 4, 1995, с. 21-26.Юсуф, Ахмед Салих Ислямът и християнството: две религии с една цел - религиозно-нравственото усъвършенстване на човека, бр. 1, 2003, с. 17-23.Янакиев, Константин „Лайф” и „жизнь”, бр. 6, 1999, с. 24-27; Социална епистемология?, бр. 3, 2002, с. 40-45.Ясперс, Карл Философският смисъл на живота, бр. 2, 1992, с. 3-9.ОТ КОНКУРСААтанасов, Николай Бъдещето на философията, бр. 6, 1994, с. 42-47.Георгиева, Милка Теодицея и проблемът за злото в света, бр. 1, 1995, с. 48-51.Йорданова, Розалия Omnis determination est negatio или Що е философия?, бр. 6, 1994, с. 48-51.Кирилов, Петър Съществува ли българска философия?, бр. 6, 1994, с. 52-55.Колев, Деян Бъдещето на философията, бр. 1, 1995, с. 56-58.Константинова, Елеонора Проблемът за свободата у Хегел, бр. 6, 1994, с. 56-61.Николов, Георги Що е философия?, бр. 1, 1995, с. 52-55.Панчовски, Илия Философията - една традиция на бъдещето?, бр. 1, 1995, с. 59-62.Янакиев, Константин Що е философия?, бр. 1, 1995, с. 43-47.ОТНОШЕНИЯТА В БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА ЛОГИКАДеянов, Деян Общата теория на отношенията като залог на философската логика /Интервю с Д. Спасов/, бр. 3, 2007, с. 8-13; Спасов и Ръсел: „релационни свойства” и „смисъл на отношението”, бр. 3, 2007, с. 22-31.Михалчев, Димитър Отношенията изобщо, бр. 3, 2007, с. 32-39.Спасов, Добрин „Трети път” в джунглата на релациите, бр. 3, 2007, с. 14-21.Цацов, Димитър Биографична справка: Димитър Михалчев, бр. 3, 2007, с. 38-39; Отношенията - една силна българска традиция, бр. 3, 2007, с. 40-49.15 ГОДИНИ „ФИЛОСОФИЯ”Тодоров, Добрин Библиографски указател на сп. „Философия”, бр. 1, 2007, с. 3-27.ПОЗИЦИИБенчев, Коста За Русо, или нов опит за прочит, бр. 6, 1995, с.50-54.Бузов, Вихрен Съществуват ли обективно „естествените типове”?, бр. 2, 1996, с.66-71.
14
Гайдаров, Калин Аспекти на отчуждението, бр. 4, 1995, с. 62-65.Галев, Георги Етика и изкуство, бр. 1, 1996, с. 78-79.Делчев, Красимир „Справедливецът” - казус в моралната казуистика, бр. 3, 1996, с. 62-69.Минева, Силвия За вечността на човека, бр. 5, 1995, с. 73-74.Палюшев, Божидар Върху едно ново виждане за същността на постмодерната наука (Физика и съзнание), бр. 6, 1997, с. 38-41.Петков, Николай Глоси към Боеций, бр. 3, 1996, с. 56-61.Сирманов, Цветан Критерият за истинност в религията, бр. 5, 1995, с. 71-73.Славов, Слави Мислителят Толстой и нашето време, бр. 4, 1995, с. 55-61.Слаников, Иван Констатацията и обяснението като функции на познанието, бр. 4, 1995, с. 48-54.Стефанов, Ангел За самотността на познаващия човек, бр. 3, 1995, с. 53-56; Понятие за време, бр. 2, 1996, с. 72-75.Тафков, Димитър Що е политическа философия, бр. 5, 1995, с. 69-71.Тодорчев, Пламен „Незаинтересованият интерес” и основите на апробативната философия, бр. 3, 1995, с. 47-52.ПОЛЕМИЧЕН ФОРУМ. АКТУАЛНИ ТЕМИГеоргиев-Видолов, Димитър Идеите на Маркс и двадесет и първи век, бр. 1, 2009, с. 70-83.Леви, Леон Антисемит ли беше Солженицин?, бр. 1, 2009, с. 84-90.Лиджио, Леонард Свобода, икономика и християнство (Интервю), бр. 1, 2009, с. 65-69.Тодорова, Богдана Спомени за бъдещето, бр. 4, 2009, с. 73-78.ПОЛЕМИЧЕСКИ ФОРУМСимпсън, Барт Маркс след комунизма, бр. 3-4, 2008, с. 75-81.ПРОБЛЕМИ НА КАНТИАНСТВОТОДонев, Георги Неотрансцендентална експликация на рационалността, бр. 2, 1994, с. 39-44.Кроитору, Родика Защо възвишеното у Кант не се нуждае от дедукция?, бр. 2, 1994, с. 45-49. ПРОПЕДЕВТИКАДимитър Петров Отново за преподаването на религия в училище, бр. 3, 2009, с. 84.РАЗМИСЛИ ЗА ФИЛОСОФИЯТАИванов, Любомир Философия и интелект /Поглед в историята, предпоставки и подходи/, бр. 2, 2005, с. 56-60.РЕГИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА ФИЛОСОФСКА КОНФЕРЕНЦИЯ - БУРГАСПеткова, Галина „Човек се ражда за да се бори - робът за свободата си, а свободният за съвършенство”, бр. 4, 2000, с. 62-63.Тончев, Антон „Да се създаде света е по-лесно, отколкото той да бъде разбран” - Анатол Франс, бр. 4, 2000, с. 61-62.РЕЛИГИЯТА В УСЛОВИЯТА НА ПОСТМОДЕРНИЗМАКонстантинидис, Исаяс Към философията на екстремизма, бр. 5, 2007, с. 14-22.Самуел Шах, Тимоти; Дъфи Тофт, Моника Защо Бог печели?, бр. 5, 2007, с. 8-13.РЕЛИГИЯТА И ЧОВЕКЪТ (Тема на броя)Бакалов, Георги Християнството, бр. 4, 1992, с. 9-15.Бергсон, Анри Статичната религия /Из „Двата източника на морала и религията”/, бр. 4, 1992, с. 37-41.Киров, Димитър Християнската етика, бр. 4, 1992, с. 21-25.Кюнцлен, Готфрид Секуларната есхатология, бр. 4, 1992, с. 42-47.Мерджанова, Ина Източното Православие, бр. 4, 1992, с. 26-31.Николов, Йордан Религиите: опит за сравнение, бр. 4, 1992, с. 3-8.Петров, Димитър Будизъм /Нагарджуна и Ратна-авали/ (Текст, обяснителни бележки и задачи към факултатива „Световни религии” - в помощ на учителите по философия), бр. 4, 1992, с. 48-55.Попов, Димитър Залмоксис, бр. 4, 1992, с. 32-36.Секст Емпирик Против астролозите /книга пета от „Против учените”/, бр. 4, 1992, с. 56-64.Стойнев, Анани Пътят и пустинята, бр. 4, 1992, с. 16-20.СВЕТОВНИ АВТОРИТЕТИ Чомски, Ноам Интервю, бр. 3, 2009, с. 3-7.
15
СОЦИАЛНА АНТРОПОЛОГИЯБорисова, Силвия Постисторическият човек, бр. 4, 2007, с. 15-24.Друмова, Инна Насилието като функция на страха и несвободата, бр. 4, 2007, с. 25-29.СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯАпостолов, Алекси Карл Попър за либерализма, бр. 5, 2003, с. 46-50.Блякбърн, Робин; Кам, Оливър За и против Ноам Чомски, бр. 2, 2006, с. 11-14.Бюи, Доан Защо Франция отказва капитализма?, бр. 5, 2006, с. 12-15.Василев, Николай Сблъсък на цивилизации (Записки по българските терзания), бр. 3, 2009, с. 23-35.Гат, Азар Завръщането на авторитарните велики сили, бр. 5-6, 2008, с. 17-23.Делчев, Красимир Философия на наказанието, бр. 3, 2004, с. 8-13.Димитрова, Нина Янко Янев - антропологът на „есеистичната” философия, бр. 5, 2003, с. 51-59.Евола, Юлиус Пришествието на „петото съсловие”, бр. 3, 2009, с. 8-12.Закария, Фарид Демокрация и свобода (Интервю), бр. 3, 2006, с. 5-9; Пътят на Америка (Нещастието да бъдеш единствената световна сила), бр. 4, 2006, с. 3-9.Иродоту, Стилиянос Новият световен ред и обществото (в името на Бога, без Бог), 2010, бр. 2, 11-18.Купър, Ричард В защита на глобализацията, бр. 1, 2006, с. 3-5.Кервеган, Жан-Франсоа За някои относителни трудности в демокрацията и правата на човека, бр. 1, 2004, с. 3-11.Кцикис, Димитри Идеологията на бъдещето - националболшевизмът?, бр. 1, 2004, с. 12-21.Минева, Силвия За гражданското общество, толерантността и друговерието (Относно възможността и необходимостта на една гражданска култура), бр. 2, 2009, с. 11-22.Неделчева, Таня Всеобщото гостоприемство (Малка критика на пазарния индивидуализъм), 2010, бр. 1, 57-62.Нешев, Петър Политическа психология и расизъм, бр. 2, 2004, с. 6-11.Проданов, Христо Дигитализация и трансформация на публичната сфера, бр. 2, 2009, с. 23-31.Ранд, Айн Човек съществува заради самия себе си (Разговор на Алвин Тофлър с Айн Ранд, 1964 г.), бр. 5-6, 2008, с. 28-39.Рачева, Цветина Към понятието за глобализация, 2010, бр. 2, 19-23; бр. 4, 13-17.Резинг, Волкер „Бог ми е свидетел”. Църквата и политиката – едно променено отношение, бр. 4, 2004, с. 3-7.Рорти, Ричард Американската национална гордост: У. Уитман и Дж. Дюи, бр. 3, 2005, с. 3-13.Стаматова, Клара Статусът на жената в исляма. Жената в кодифицираната от Шариата пирамидална структура, бр. 6, 2005, с. 23-30; Жената в кодифицираната от Шариата пирамидална семейна структура, бр. 3, 2006, с. 10-16.Стейн, Марк Бикултурна Европа е обречена, бр. 1, 2007, с. 32-33.Трубецкой, Николай За истинския и лъжливия национализъм, бр. 2, 2006, с. 3-10.Харис, Лий Интелектуалният произход на хулите към Америка, 2010, бр. 3, 15-23.Христов, Любомир Джордж Оруел: изправен пред „неприятните истини” (In memoriam), бр. 3, 2004, с. 3-7; Социал-колаборационизмът и властитутките, бр. 2, 2005, с. 26-31.Фридман, Лорънс „Съвременната диктатура предполага хоризонтално общество”, бр. 4, 2005, с. 12-19.Фукуяма, Франсис Една по-различна американска външна стратегия, бр. 6, 2006, с. 11-18.Цацов, Димитър Да бъдем различни или думи за културната самобитност, 2010, бр. 3, 24-29.Чолаков, Петър Политическият проект на Марсилио от Падуа, бр. 6, 2006, с. 19-28; Джон Лок за разпадането на управлението, 2010, бр. 1, 48-56.Чомски, Ноам Необходими илюзии: демокрация и медии, бр. 4, 2005, с. 3-11.Янарас, Христос Църквата в посткомунистическа Европа, бр. 3, 2009, с. 13-22.Поетесата на капитализма – биографични бележки за Айн Ранд, бр. 5-6, 2008, с. 24-27.СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ, ГЕОСТАТЕГИЯ И КУЛТУРАБюкенън, Патрик „Домът, разделен в себе си...”, бр. 1-2, 2008, с. 12-42.Кънев, Петър Ценностите на модерността и глобализацията, бр. 3-4, 2008, с. 42-53.Мизов, Максим Политически графити и езикови войни, бр. 3-4, 2008, с. 29-41.За автора на „Смъртта на Запада”, бр. 1-2, 2008, с. 4.
16
Интервю с Патрик Бюкенън за книгата му „Смъртта на Запада”, бр. 1-2, 2008, с. 5-7.Патрик Бюкенън за ерозията на християнството и смъртта на Запада, бр. 1-2, 2008, с. 8-11.100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВЛАДИМИР СЕРГЕЕВИЧ СОЛОВЬОВВеселинов, Веселин Непреходният проблем за любовта във философията на Владимир Соловьов, бр. 3, 2000, с. 29-31.Данкова, Росина Нравственото и естетическото в културния модел на Владимир Соловьов, бр. 3, 2000, с. 17-20.Димитрова, Нина Социалното християнство на Владимир Соловьов между утопизма и есхатологизма, бр. 3, 2000, с. 21-28.Сперански, Валентин В спамет на Владимир Соловьов, бр. 3, 2000, с. 4-7.Христов, Любомир Владимир Сергеевич Соловьов /1853-1900/, бр. 3, 2000, с. 3; „Философията на всеединството” - преход от гносеология към онтология /В. Соловьов и П. Флоренски/, бр. 3, 2000, с. 8-16.100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ /1844-1900/Данкова, Росина Как е възможна метафизиката отвъд доброто и злото, бр. 4, 2000, с. 3-6.Девлетлиев, Николай Защитната реч на Заратустра, бр. 4, 2000, с. 7-9.СТУДЕНТСКИ ДЕБЮТИБаяслиева, Мая Разговор с Ницше, насаме, бр. 4, 2009, с. 79-84.Бонева, Бояна Метафизика на сърцето в творчеството на Г. С. Сковорода (1722-1794), бр. 5, 2007, с. 50-57.Добрев, Ивайло За измеренията на съзнаваността, бр. 6, 2007, с. 46-56.Калайджиева, Мария Диалектика на субективното у Сьорен Киркегор, 2010, бр. 1, 67-72.Минева, Мартина Проблематизирането на логическия опит: Ръсел и Витгенщайн, 2010, бр. 1, 73-78.Пенчев, Деян За същността на философията и връзката ú с музиката, бр. 4, 2009, с. 85-88.Радева, Зорница Мълчание и мълчаливост, бр. 6, 2007, с. 39-45.Филадска, Елена Възгледите на Ницше н Бердяев за творчеството, 2010, бр. 1, 63-66.Цветкова, Николина Основни принципи в херменевтиката на Гадамер (Приложени към езика), 2010, бр. 1, 79-84.Чолакова, Атанаска Проблемът за музиката при Фридрих Ницше, 2010, бр. 1, 85-91.СТУДЕНТСКО ТВОРЧЕСТВОАмбарева, Христина Епистемологическият алогизъм на дзен-будизма, бр. 4, 1996, с. 53-58.Ангелова, Камелия Ерих Фром и бягството от свободата днес, бр. 2, 2002, с. 58-61.Арабаджиев, Минко Цивилизационна болест, бр. 4, 2005, с. 54-58.Атанасова, Ралица Рационалност и оптимизъм във философията на Карл Попър, бр. 4, 1996, с. 59-63.Василев, Свилен За границите на онтологичното мислене, бр. 2, 2000, с. 55-58.Георгиев, Антон Онтологизация на падането, бр. 4, 2005, с. 62-64.Грибова, Инна Емигрантските настроения в България, бр. 3, 2001, с. 54-55.Грибова, Людмила Социологически и психологически поглед над безнадзорните деца, бр. 3, 2001, с. 51-53.Давидкова, Деница Киркегорови мотиви, бр. 4, 2002, с. 61-64.Даракчиева, Албена Херменевтическата игра и Гадамер, бр. 5, 1999, с. 57-59.Димитрова, Ина Към онтологията на първия принцип на познанието, бр. 4, 2000, с. 55-60.Дичкова, Агнеса Човешката воля между „всепозволеността” и свободата, бр. 3-4, 2008, с. 113-120.Добрев, Ивайло Опит върху понятието свобода в Хегелов смисъл, бр. 5-6, 2008, с. 110-121.Дървеничарски, Кирил Наукоучението на Фихте - краен синтез на съществуващото, бр. 1, 1997, с. 56-57.Иванов, Димитър Философска образованост и гражданска ангажираност, бр. 3-4, 2008, с. 121-125.Иванова, Таня От Ева до Regina - химнопения за еротиката на властта /„Diesirae”, „Саломе”, „Salve Regina” на Ян Каспарович/, бр. 1, 1997, с. 54-55; „Провокациите” на протестантската етика /М. Вебер, „Протестантската етика и духът на капитализма”/, бр. 2-3, 1997, с. 105-108.Илиев, Анатолий Хайдегер и метафизиката, бр. 3, 1996, с. 74-77.
17
Илиева, Боряна Предизвикателствата на митичното мислене, бр. 1, 2002, с. 57-62.Йосифова, Райна Долината на познанието - гносеологичен аспект в суфизма, бр. 5, 1999, с. 60-63.Колев, Деян Имануел Кант - „Магистралите” пред метафизиката, бр. 3, 1996, с. 70-73.Манолова, Дивна Онтологизация: хвърчилото, бр. 4, 2005, с. 59-61.Николова, Елена Библията и философията - обяснение на човешкия живот, бр. 1, 1996, с. 71-77.Николова, Светла Екзистенциално-психологическият подход в „Трактата за характера” на Еманюел Муние, бр. 2-3, 1997, с. 109-112.Петков, Николай За тялото на битието, бр. 4, 1995, с. 72-74.Петров, Ивелин Между християнството и юдеизма, бр. 2, 2002, с. 62-64.Рачев, Росен Петър Чаадаев /1794-1856/, бр. 5, 2005, с. 59-64.Сапунджиев, Иван Античен релативизъм, бр. 5-6, 1996, с. 123-125.Симеонов, Румен Метафизиката като етика и естетика, бр. 4, 1995, с. 66-71.Славов, Павлин Египетският монотеизъм от религиозно феноменологична гледна точка, бр. 1, 2001, с. 62-64.Стоева, Мина Възникване на астрономическите знания в епохата на неолита и енеолита, бр. 4, 1999, с. 51-54.Хаджидинев, Динко Кант: понятието за личност, бр. 2-3, 1997, с. 96-104.Цолова, Цветинка Архетиповете като метафизични първооснови на съвременната психология, бр. 3, 2001, с. 49-50.СТУДЕНТСКО ТВОРЧЕСТВО: ОТ КОНКУРСАДончев, Томислав Философията: днес и утре, или нов поглед върху светогледа, бр. 6, 1995, с. 69-72.Маринова, Екатерина От сатори до нирвана, бр. 6, 1995, с. 60-63.Панделиева, Светла Защо дзен-будизмът не е философия?, бр. 6, 1995, с. 55-59.Полименов, Тодор Философската антропология като питане на „живия” човек. Мигел де Унамуно - аристократизъм и трагизъм, бр. 6, 1995, с. 64-68.СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯАнгелов, Симеон За времето, когато времето влиза във физиката, бр. 2, 2002, с. 23-29.Апостолов, Алекси Карл Попър - учителят и философът, бр. 2, 2004, с. 12-17; Предсказание и пророчество у Карл Попър, бр. 5, 2004, с. 36-42.Баева, Галя Алфред Адлер: Аз-идеалът и единството на психичния живот, бр. 2, 1999, с. 32-35.Барсамян, Дейвид Интелектуална самозащита (разговор с Ноам Чомски), 2010, бр. 1, 3-6; бр. 2, 3-10.Белчева, Малина Контролът над властта и насилието /„Тотем и табу”/, бр. 3, 2001, с. 30-35.Бенкова, Красимира За етоса на постмодерна, бр. 2, 1999, с. 26-31.Богданов, Нено Нов поглед върху Виенския кръг, бр. 5, 2003, с. 27-30.Бозуков, Иван Политиката и илюзията за пределна легитимност, бр. 3, 2001, с. 21-29.Бузов, Вихрен Дедукцията и новото знание, бр. 6, 1999, с. 30-36.Георгиева, Милка Идеята за богочовечността, бр. 2, 1999, с. 36-39; От философия на езика към философска херменевтика: насоката на руската философска мисъл, бр. 4, 2004, с. 24-27.Геремек, Бронислав Мислителят от Неапол, бр. 2, 1999, с. 21-25.Горичева, Татяна За религиозното в постмодернизма, бр. 5, 2003, с. 31-38.Делчев, Красимир Отсам Левинас, бр. 2, 2002, с. 19-22.Друмова, Инна Свобода, деструктивност и морал в съвременното общество, бр. 2, 2007, с. 18-21.Друскин, Яков Вярата, която не вярва. Сцила и Харибда: Съблазънта, бр. 5, 2004, с. 29-35.Камбуров, Иван Изток - Запад: в епохата на новите пророци /Ч. 1/, бр. 2, 2007, с. 10-17; /Ч. 2/, бр. 4, 2007, с. 7-14.Колев, Деян Философията на Хосе Васконселос, бр. 6, 1999, с. 37-41.Константинидис, Исаяс Неоевразийството днес, бр. 2, 2005, с. 12-17.Кънев, Александър Солипсизмът и етиката на ранния Витгенщайн, бр. 1, 2003, с. 40-42.Лиотар, Жан-Франсоа Една постмодерна приказка, бр. 2, 2005, с. 3-11.Марков, Сашо Философският универсум на Б. Ръсел, бр. 1, 1999, с. 26-28.
18
Марчев, Фотин Субективното и идеалното - детерминанти на познавателния образ, бр. 3, 2001, с. 36-44.Медарева, М. Някои антропни мисли, бр. 2, 2007, с. 3-5.Миланов, Владислав Лингвистична интерпретация на конкретно и абстрактно, бр. 4, 2004, с. 28-31.Минева, Силвия Постмодерната етика като етика на отговорността, бр. 3, 2004, с. 19-26.Николова, Д. Основни аспекти в разбирането на постмодерната етика, бр. 2, 2007, с. 22-25.Пенчев, Васил Фυσις в работите на Хайдегер за Хъолдерлин, бр. 3, 2004, с. 14-18.Петров, Веселин Дискусиите за времето в съвременния неопрагматизъм, бр. 2, 2005, с. 18-25.Попов, Лазар Витгенщайновият трактат като псевдо-Хюмова и анти-солипсистка критика на картезианското понятие за „Аза”, бр. 3, 2001, с. 14-20.Руманеа-Малами, Магда Клод Леви-Строс и структуралисткият метод, бр. 5, 2003, с. 39-45.Стойчева, Мария За конвенционалността на езика, бр. 4, 2005, с. 20-32.Стоянов, Боян Размишления върху една форма на обективността, бр. 3, 2001, с. 8-13.Христов, Любомир Моят Бердяев - езотеричният..., бр. 1, 2003, с. 33-39; Културна екология, бр. 2, 2007, с. 6-9.Цацов, Димитър Самосътворението, бр. 1, 2005, с. 13-18.190 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СЬОРЕН КИРКЕГОРКиркегор, Сьорен Из „Философски трохи”, бр. 2, 2003, с. 28-34.Минева, Силвия Парадоксалната вяра - апотеоз на субективността, бр. 2, 2003, с. 35-41.СЪР ПИТЪР СТРОСЪН - DOCTOR HONORIS CAUSA НА СУ „Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”Стефанов, Витан; Стойчева, Мария За сър Питър Стросън, бр. 5, 2003, с. 10-14.Стросън, Питър „Партикуларии”, бр. 5, 2003, с. 3-9.УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВОВълкова, Боряна Диалог: душата пречи на тялото, бр. 5, 1995, с. 80-81.Гогов, Георги За времето, бр. 6, 2007, с. 63-64.Попова, Мария Най-мъдро е времето, бр. 6, 2007, с. 57-62.ФИЛОСОФИТЕ НА ХХ ВЕКАпостолов, Алекси Критически рационализъм и квантова теория, бр. 1, 2002, с. 32-37.Апостолов, Георги „Идеята за съвършенство” срещу представата за тъждественост /Айрис Мърдок. Бележки под линия/, бр. 2, 1995, с. 34-38.Аспарухов, Валентин Реалистичната интерпретация на Хилари Патнъм, бр. 1, 2002, с. 38-41.Балтова, Весела Албер Камю - Абсурдният човек, бр. 1, 1997, с. 33-36.Бергсон, Анри Възможното и действителното /Есе/, бр. 4, 1995, с. 35-43.Богданов, Нено Селският учител Лудвиг Витгенщайн, бр. 1, 1995, с. 24-28; Мориц Шлик за смисъла на живота, бр. 2, 2003, с. 42-44.Булгаков, Сергей Иконата и иконопочитанието в православието /Из „Православието. Очерци върху учението на Православната църква”/, бр. 3, 1994, с. 34-37.Бърлин, Айзая Целта на философията, бр. 4, 1998, с. 27-31.Василев, Димитър Към съвременната интерпретация на разбиранията на Фройд за физиологията, бр. 5, 1995, с. 47-52.Витгенщайн, Лудвиг „Дневници” /1914-1916/, бр. 5-6, 1998, с. 3-7.Георгиева, Майя Подръчност и деконструкция, бр. 5, 1999, с. 10-19.Даракчиева, Албена Сузане Лангер: херменевтика на художествения символ, бр. 5-6, 2001, с. 66-70.Дерида, Жак Ребусът и съучастието на първоначалата, бр. 1, 1997, с. 37-43.Дешан, Кристиан Съвременните философски идеи във Франция, бр. 3, 1993, с. 20-21.Драмалиева, Валентина З. Фройд: принципът на удоволствието, бр. 5-6, 2000, с. 71-78.Дърст, Дейвид Кант и Хегел за злото, бр. 2, 1998, с. 21-26.Йорданова, Розалия Бергсон и Маритен, бр. 5, 1993, с. 57-59; Ранните текстове на Анри Бергсон, бр. 4, 1995, с. 44-47.Карсавин, Лев Основни тезиси за метафизическото светопознание, бр. 3, 1994, с. 39-43.Коев, Тодор Пет аксиоматизациии на съждителните функтори в пропозиционалната логика, бр. 1, 2002, с. 46-50.
19
Константинидис, Исаяс Философията на Евразийството - геостратегически измерения, бр. 4, 2001, с. 33-37.Кънев, Александър Език и метафизика /късната философия на Витгенщайн/, бр. 5-6, 1998, с. 8-12; Концепцията за философията на късния Витгенщайн, бр. 5-6, 2001, с. 50-54.Леви-Строс, Клод Понятието за структура в етнологията, бр. 1, 1995, с. 29-33.Лиотар, Жан-Франсоа Накъде след залеза на модерните идеали /Интервю, октомври 1979 г./, бр. 2-3, 1997, с. 24-27.Лозев, Камен Философът Бъртранд Ръсел: щрихи към неговия портрет, бр. 5-6, 2001, с. 45-49; Карл Попър и философската херменевтика, бр. 3, 2002, с. 8-14; Философските школи: минало, настояще и бъдеще, бр. 3, 2003, с. 20-22.Лосев, Алексей Тайната на първото зачатие на мисълта, бр. 2, 1995, с. 28-33.Люцканов, Росен Отвореното общество и органичната държава, бр. 3, 2002, с. 15-20.Маринов, Димитър Николай Бердяев: Щрихи към образа на комунизма, бр. 4, 1993, с. 33-37.Марков, Сашо „Градината” на Хайдегер, бр. 5-6, 2000, с. 65-70.Марчев, Фотин Етиката на Димитър Михалчев, бр. 5-6, 2001, с. 55-65.Мерджанова, Ина Апологет на човешкото дръзновение, бр. 2, 1994, с. 50- 51.Михайлов, Николай Карл Попър и краят на хуманизма, бр. 2, 1996, с. 36-39; Зигмунд Фройд: Морал и фрустрация, бр. 4, 1996, с. 42-45; Франкфуртската школа и Валтер Бениамин, бр. 2-3, 1997, с. 36-42; Зигмунд Бауман: нов поглед върху Холокоста, бр. 3, 2003, с. 23-28.Недялкова, Надежда Постмодернизмът и историята, бр. 2-3, 1997, с. 28-35; Валтер Бенямин: есхатологичната традиция, бр. 5-6, 1998, с. 13-15.Нешев, Кирил Мишел Фуко: нова морална критика, бр. 2, 1993, с. 32-36; Юрген Хабермас: Рационален морализъм, бр. 3, 1993, с. 22-26; Дитрих Бонхофер: Безрелигиозното християнство, бр. 4, 1993, с. 28-32; Ханс Йонас: екология и етика, бр. 4, 1994, с. 48-52; Жак Дерида: Постмодерната философска деконструкция, бр. 4, 1996, с. 33-41; Жорж Батай: Философската атеология, бр. 3, 1998, с. 23-27.Николова, Геновева; Теохаров, Златко Паул Тилих: Стоенето на границата, бр. 1, 1994, с. 41.Николова, Наталия Методологизацията на американската психологическа наука, бр. 1, 2002, с. 42-45.Николова, Светла Персонализмът на Еманюел Муние или философията срещу отчаянието на века, бр. 3, 1998, с. 28-33.Ортега-и-Гасет, Хосе Повече относно другите и „Аз”. Кратко пътуване към „Нея”, бр. 5, 1995, с. 53-57.Ортол, Сервандо; Рамирес де Ареляно, Анет Хулиян Мариас и разпространението на философската мисъл на Ортега-и-Гасет, бр. 3, 2003, с. 14-19.Пенчев, Васил Бергсоновата концепция за нищото, отрицанието и небитието, бр. 3, 1996, с. 30-34.Петрова, Емилия Актуален прочит на Бергсон, бр. 1, 1998, с. 26-32.Плеснер, Хелмут Човекът като живо същество, бр. 1, 1996, с. 17-24.Рачева, Цветина Пътят на феноменологическия метод у Едмунд Хусерл, бр. 4, 2001, с. 27-32.Рихтер, Хорст Еберхард Общуване със страха, бр. 2, 1996, с. 40-44; Угризения на съвестта /Gewissensangst, Глава ХХIII/, бр. 1, 1998, с. 33-39.Рождественский, Андрей Културологичната концепция на Х.-Г. Гадамер, бр. 2, 1998, с. 27-32.Ръсел, Бъртранд Защо се заех с философия, бр. 5-6, 2001, с. 42-44.Свинтила, Владимир Метафизикът Рьоне Генон, бр. 2, 1995, с. 39-41.Соловьов, Владимир Писмо до Лев Толстой /За възкресението на Христос/, бр. 2, 1995, с. 25-27.Спасова, Правда Теория за изкуството на Артър Данто, бр. 4-5, 1997, с. 40-45.Стойчева, Мария In memoriam: сър Айзая Бърлин /1909-1997/, бр. 4, 1998, с. 24-27.Сярова, Ели Лев Платонович Карсавин, бр. 3, 1994, с. 38; Лев Карсавин: познание-съразпятие, бр. 4, 1994, с. 43-47.Теохаридис, Сотиракис Евангелос Папануцос, бр. 5, 1993, с. 51-56; Старогръцката етика в съвременната българска и гръцка философско-етическа мисъл, бр. 5, 1994, с. 44-49.Тилих, Паул Протестантското оповестяване и човекът на настоящето, бр. 1, 1994, с. 42-49.Фуко, Мишел Невъзможният затвор /Интервю/, бр. 3, 1993, с. 27-33.
20
Хаас, Ханс Човешкото животно, бр. 4-5, 1997, с. 46-49.Христов, Любомир Между догматизма и скептицизма на смисъла, бр. 3, 1993, с. 14-19.Цацов, Димитър Младият Михалчев и руските философи, бр. 3, 1996, с. 35-41.Цветков, Димитър Прагматичната антропология на Андре Мороа, бр. 4, 1999, с. 39-42.Шелер, Макс Философският светоглед, бр. 6, 1995, с. 39-45.Шестов, Лев Религията в нашия живот /„Мисловен дневник”/, бр. 2, 1994, с. 52-60.Янакиев, Константин „Логико-философският трактат” по Витгенщайн /Едно къде по-достъпно изложение/, бр. 4, 1998, с. 17-23.ФИЛОСОФИЯ ЗА ДЕЦАШарп, Ан Маргарет Що е „питащо общество”?, бр. 1, 1992, с. 55-60.ФИЛОСОФИЯ И ГЕОПОЛИТИКАБжежински, Збигнев Забъркването на САЩ в Ирак - без позитивни резултати /Интервю/, бр. 6, 2004, с. 9-11.Дугин, Александър За „Евразийството” и „Многополярната глобализация” /Интервю/, бр. 6, 2004, с. 12-14.ФИЛОСОФИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯАрабаджиев, Георги Глобализационната парадигма, бр. 1, 2001, с. 51-56.Павлов, Иван Нов поглед към глобализацията, бр. 1, 2001, с. 57-61.ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВОБорисов, Борис „Изкуство - истина” в естетическата концепция на Мартин Хайдегер, бр. 4, 2007, с. 30-35.Бошнакова, Анна Музикалната епистемология на Аристоксен, бр. 5, 2005, с. 47-51.Николов, Ангел Белински и Хегел - два възгледа за природата на изкуството, бр. 4, 2007, с. 36-41.Пенчев, Васил Хайдегер за картината „Сикстинската мадона”, бр. 5, 2005, с. 42-46.Спиридонова, Силвия Реалност и психика /Към психоаналитичния прочит на „Дон Кихот”/, бр. 6, 2005, с. 42-49.Христова, Нина Идеята за времето в теорията на изкуството на Павел Флоренски, бр. 4, 2002, с. 52-55.ФИЛОСОФИЯ И ИКОНОМИКАДимитрова, Ина Познавателни модели на икономическата теория, бр. 3, 2004, с. 38-45.ФИЛОСОФИЯ И ИСТОРИЯСтоева, Мина Човекът, мит, време /Времеизмерване/, бр. 2, 2004, с. 34-41.Фиковска, Цветана Субект-обектност на историческото познание, бр. 2, 2004, с. 26-33.ФИЛОСОФИЯ И КОСМОЛОГИЯМедарева, Мария Антропният принцип и новата космология на хоризонта, бр. 2, 2006, с. 39-47.Петров, Веселин Сходства и разлики между концепциите на Бергсон и Уайтхед за физическия свят, бр. 2, 2006, с. 48-54.ФИЛОСОФИЯ И КУЛТУРОЛОГИЯХристов, Любен Културна екология, бр. 3, 2005, с. 43-46; Конвергенцията на културните системи и налагането на особеностите на киберкултурата, бр. 6, 2005, с. 50-53.ФИЛОСОФИЯ И МЕТАФИЗИКАДонев, Георги Спекулативното мислене като метафизично основание на научното познание, бр. 1, 2009, с. 44-51.Енчев, Кристиян „Виждане-като” и метафоричен пристъп, бр. 2, 2009, с. 87-90.Канавров, Валентин Върху една принципна възможност за трансцендентално онтологизиране, бр. 3, 2009, с. 68-74.Кръстева, Силвия Отрицанието в логиката на Хегел, бр. 1, 2009, с. 52-64.Медарева, Мария Някои гравитационни и електростатични величини и хармонията във Вселената, бр. 2, 2009, с. 91-97.Петров, Веселин Затрудненията на Уайтхед в разбирането на времето, бр. 2, 2009, с. 64-70.Серафимова, Силвия Дефиниция за морална метафора, бр. 2, 2009, с. 71-86.
21
ФИЛОСОФИЯ И МИТОЛОГИЯХристов, Любомир Мит и митогенезис в синкретична визия, бр. 2, 2001, с. 42-50.ФИЛОСОФИЯ И ПРАВОДекларация за световен етос /Приета от Парламента на световните религии, Чикаго, 4.09.1993 г./, бр. 5, 2004, с. 3-4.ФИЛОСОФИЯ И ПРИРОДОЗНАНИЕКотс, Роджър Исак Нютон: Математически принципи на натурфилософията, бр. 3, 1995, с. 27-37.Пенчев, Васил Философски принцип за еквивалентността на измерване и движение, бр. 3, 1995, с. 38-46.ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯИванова, Мария Религиозният символ в психологичната теория на Карл Г. Юнг, бр. 1, 2005, с. 53-60.Николова, Илиана „Системната психотерапия” на Берт Хелингер, „Порядъкът на любовта” и „Преплитането на съдбата”, бр. 6, 2004, с. 20-26.Фройд, Зигмунд Психичните качества, бр. 6, 2004, с. 15-19.ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯАверинцев, Сергей Две статии върху Триединството, бр. 5-6, 2008, с. 106-109.Алън, Джон Л. Католическата църква, бр. 4, 2009, с. 13-18.Астахов, Ярослав Среща в Ареопага (Пътят), бр. 5-6, 2008, с. 94-105.Богомилова, Нонка Амбивалентният подход към религията у Ерих Фром, бр. 4, 2009, с. 19-27.Вайгел, Джордж Кубът и катедралата: Европа, Америка и политиката без Бог (Интервю), бр. 2, 2006, с. 31-38. Данков, Евлоги Два приноса в историята на българската философска култура, бр. 4, 2006, с. 49-53.Драгунчев, Георги Дуализъм, маздаизъм - религията на Заратустра, бр. 1, 1996, с. 37-42.Златев, Константин Отново за божията същност, бр. 1, 1996, с. 29-31.Иванов, Николай Религиозната вяра в прагматическа перспектива (философия на религията на Уйлям Джеймс), 2010, бр. 1, 23-30.Иванова, Мария „Гностичната драма” на Карл Г. Юнг, бр. 1, 2006, с. 20-26.Константинидис, Исаяс Философията на о. Йоанис Романидис, бр. 3-4, 2008, с. 82-88.Мерджанова, Яна Методът на аналогията в немските проповеди на Майстер Екхарт, бр. 1, 1996, с. 32-36; Пътища към Бога, бр. 3, 1996, с. 22-29.Николова, Видка Из „Аналитични опити върху Тайна книга” на богомилите, бр. 1, 1999, с. 29-35.Пенов, Стефан Апостолски църкви, ереси и секти в България, бр. 2, 1996, с. 26-35.Петров, Димитър За свободата в християнството, бр. 5-6, 2000, с. 56-64; Съзерцанието в исихазма, 2010, бр. 1, 31-36; „Божието сетиво” и единяващото съзерцание в исихазма, 2010, бр. 4, 46-54.Рачев, Росен Философско-религиозното осмисляне на историята в Русия, 2010, бр. 2, 68-73.Рорти, Ричард Антиклерикализъм и атеизъм, бр. 1, 2006, с. 13-19.Русева, Соня Хуманизация на науката и ценностната система на християнството, бр. 1, 1996, с. 25-28.Слаников, Иван За чудото, бр. 2, 1996, с. 18-25.Стойкова-Крумова, Лиляна Личност и прагове на чувствителност, бр. 4, 2004, с. 43-51.архм. Стефанов, Павел Свободата в Библията, бр. 4, 2009, с. 28-33.Сярова, Ели Живото име във философията на религията, бр. 5-6, 2000, с. 50-55.Христов, Любомир Религиозният феномен – между постмодерната меланхолия, глобализма и фундаментализма, бр. 2, 2006, с. 23-30; Имеславието – синтез на религията и философията, 2010, бр. 2, 53-67.Хубанчев, Антоний; Николова, Ивелина Богословският проблем за свободата на волята (В посланието на Св. Евтимий, патриарх Търновски до преп. Никодим Тисмански), 2010, бр. 4, 33-45.Чакъров, Иван Мястото на творението при възсъздаването в Христос (Рим 8:19-22), бр. 3, 2004, с. 27-29.
22
Янарас, Христос Църквата в посткомунистическа Европа, бр. 2, 2006, с.15-22.ФИЛОСОФИЯ НА МАТЕМАТИКАТА (Тема на броя)Аврамов, Йордан Математически мислещият философ, бр. 6, 1992, с. 26; „Играчът на стъклени перли”, пак там, с. 29; Радетелят на „Третия подход”, пак там, с. 38.Бет, Еверет Проблемът за съществуването на математическите същности - значението на философията на математиката за общата философия, бр. 6, 1992, с. 39-43.Брауер, Л. За значението на теоремата за изключеното трето в математиката, особено в теорията за функциите, бр. 6, 1992, с. 27-28.Бузов, Вихрен Математиката като логика, бр. 6, 1992, с. 10-11; Границите на формалното познание, пак там, с. 16-17; Възможностите на аксиоматическия метод, Пак там, с. 21-22; Светоусещането на математика, пак там, с. 33-34.Вайл, Херман Конструкцията, бр. 6, 1992, с. 30-32.Гинев, Димитри Философски и математически основи на математиката, бр. 6, 1992, с. 3-9; Диалогичният конструктивизъм на Паул Лоренцен, пак там, с. 44-45.Гьодел, Курт Математическата логика на Ръсел, бр. 6, 1992, с. 18-20.Колмогоров, А. Тълкуване на интуиционистката логика, бр. 6, 1992, с. 35-37.Лоренцен, Паул Как е възможна философията на математиката, бр. 6, 1992, с. 46-48.Маковър, Моше Към една нова философия на математиката, бр. 6, 1992, с. 49-52.Ръсел, Бертран; Уайтхед, Алфред Принципът на „кръговата грешка”, бр. 6, 1992, с. 12-15.Хилберт, Давид Логическите основи на математиката, бр. 6, 1992, с. 23-25.ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТАПенчев, Васил Философско обосноваване на темпоралистиката, наука за времето, бр. 4, 2006, с. 41-48.ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТАДанков, Евлоги Философия на името в търновския исихазъм, бр. 6, 2003, с. 34-39.Димитрова, Нина Християнски ценности в постхристиянски контекст, бр. 6, 2004, с. 36-42.Иванова, Мария „Йов-ситуация” - абсурдът и силата на вярата, бр. 5, 2005, с. 33-41.Иродоту, Стилиянос Православието и глобализмът, бр. 4, 2003, с. 34-38.Мирчев, Димитър Владимир Соловъов и Фридрих Шелинг: влияния и трансформации, бр. 6, 2004, с. 43-53.Пейчев, Милен Традиция, модерност и постмодерност, бр. 4, 2003, с. 39-45; Секуларизмът на съвременния свят срещу сакралната традиция, бр. 6, 2003, с. 40-45.Слаников, Иван Принципът на „Хармониката”, бр. 4, 2003, с. 26-33.Тодорова, Богдана За философията на ислямското изкуство, бр. 6, 2004, с. 54-60.Христов, Любомир Адогматизъм и неогностицизъм в руската софиологическа тенденция, бр. 6, 2003, с. 25-33.ФИЛОСОФИЯTА - КЛАСИЧЕСКА И СЪВРЕМЕННААпостолов, Алекси Критически рационализъм: познание и авторитет, бр. 5, 2006, с. 31-37.Пенчев, Васил От „времевост и историчност” към „историчност и времевост”, бр. 5, 2006, с. 22-30.Петров, Веселин Монадологията на Лайбниц през погледа на Уайтхедовата процесуална философия, бр. 5, 2006, с. 16-21.ФИЛОСОФИЯTА И ДРУГИТЕ НАУКИДинев, Валери Философията и частните науки, бр. 1, 1994, с. 3-7.ФИЛОСОФИЯTА И НАУКИТЕГинев, Димитри Отвъд Карнап /Границите на логическия позитивизъм/, бр. 3, 1994, с. 26-33.Гърбачева, Анелия Психология на поведението - бихевиоризъм или компортьомантализъм, бр. 4, 1996, с. 46-52.Динев, Валери Еволюция, мозък и изкуства, бр. 3, 1994, с. 18-25.ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯАнгелов, Георги Намерение и време. Опит в апорията на крайността, бр. 5-6, 2002,с. 54-59.Бакрачева, Албена Вдъхновението във философско-естетическата система на американските трансценденталисти, бр. 1, 2001, с. 30-36.Бозуков, Иван Легитимност и авторитет, бр. 5-6, 2001, с. 32-36.Белчева, Малина Фройдовата агресия numinosum, бр. 3, 1999, с. 26-31.
23
Болнов, Ото Фридрих Понятие и метод на философската антропология, бр. 6, 1999, с. 18-23.„Брихадараняка Упанишада” /Мъжкото и женското в Древния Изток/, бр. 6, 1994, с. 28-31.Брус, Джонатан История и „саможертва”, бр. 3, 1998, с. 15-22.Великова, Емилия Личностното битие - призив и призвание на човека /Бележки към концепцията за личността във френския персонализъм/, бр. 1, 2001, с. 21-29.Вичев, Васил Човек и власт /Философско-антропологически аспекти/, бр. 1, 1998, с. 13-18.Георгиева, Мариела Сексуалността в светогледния плурализъм, бр. 5-6, 2002, с. 64-70.Гешев, Живков В памет на Русо, бр. 5-6, 1998, с. 57-63.Градев, Дончо Личностният смисъл на човешката биография, бр. 4, 1994, с. 15-19.Грибова, Людмила Реклама и имидж на личността, бр. 5-6, 2002, с. 60-63.Дамянова, Десислава Философията на Дао-човека, 2010, бр. 2, 81-87.Данкова, Росина Цикълът „делник-празник” като феномен на културата /Философски анализ/, бр. 4, 1994, с. 20-25.Делчев, Красимир Разпнатият с магарешка глава - емблема на невежеството?, бр. 4-5, 1997, с. 32-39.Дерменджиева, Даниела „Аз”-обектно реагиране и чувството за вина, бр. 1, 2002, с. 27-31.Динев, Валери Философска антропология, бр. 4, 1994, с. 9-14; Пол и човек, бр. 6, 1994, с. 3-14; Самотата /Философско-антропологичен анализ/, бр. 3, 1995, с. 23-26.Друмова, Инна Изнасилването: антропологична агресия?, бр. 3, 1999, с. 32-35; За агресията и нейните корени, бр. 3, 2006, с. 44-48.Елиаде, Мирча Земята, жената и плодородието /Изследване на историята на религиите/, бр. 6, 1994, с. 37-41.Илиев, Бойко Различното подобие, бр. 5-6, 2000, с. 42-49.Иродоту, Стилиянос За единството на човешката природа в православната антропология, бр. 4, 2002, с. 19-27.Йонкова, Красимира Философско светосъзерцание и психологически модели за човешко поведение, бр. 4, 2001, с. 38-42.Камбуров, Иван Мъжко - женско: онтологическата еманация на Изтока, бр. 6, 1994, с. 15-23.Касчиева, Валя „Нееротични мисли за еротичното” /по Н. А. Бердяев/, бр. 2-3, 1997, с. 69-71.Косева, Драгомира Философско-антропологични аспекти на любовта, бр. 3, 2000, с. 32-39.Лазарова, Ерика Добротата, която ни е необходима или Х. К. Андерсен и цинизмът на ХХ век, бр. 2, 2001, с. 35-41.Медарева, Мария Малък реверанс към антропния принцип, бр. 1, 2003, с. 29-32.Минева, Силвия Стоическата антропология: между природата и морала, бр. 6, 1994, с. 24-27.Морис, Дезмънд Поведението на погледа, бр. 3, 1996, с. 17-21.Нешев, Петър Когнитивната психология и нейната парадигма, бр. 1, 1999, с. 14-18.Николова, Вяра Фридрих Ницше - рицарят на злото, бр. 3, 2002, с. 50-57.Николова, Илиана Алфред Адлер - човешката природа и психологията на индивида, бр. 2, 2003, с. 23-27.Петрова, Емилия Интуиция и човешки дух, бр. 1, 2001, с. 15-20.Петрова, Фанка Антропологическият проблем и абсолютното съзнание, бр. 4, 2002, с. 28-32.Рангелова, Жана Блез Паскал - една изгаряща жажда за познание, бр. 2-3, 1997, с. 66-68.Скендерис, Янис Аксиология на етническата толерантност - психологически акценти, бр. 5-6, 2002, с. 48-53.Славова, Веселина Тялото и неговите предизвикателства пред съвременната философия, бр. 6, 2005, с. 9-12.Стоянова, Илияна Богословие и биоетика, бр. 5-6, 2001, с. 37-41; Приложение на нравствената мотивация, бр. 1, 2002, с. 22-26.Стъпова, Иванка Другият в огледалото, бр. 2, 2007, с. 39-49.Уилсън, Едуард Полът, бр. 6, 1994, с. 32-36.Фиковска, Цветана Етически основания на социалността, бр. 1, 2003, с. 24-28.Хаас, Ханс Знакът за приятелство, бр. 4, 1998, с. 9-16; Човекът и въображението, бр. 5-6, 1998, с.64-70; Изкуствени органи, бр. 3, 2000, с. 40-44.Христов, Любен Пространствеността като културно-философски проблем, бр. 2, 2001, с. 30-34.
24
Христов, Любомир Cogito…sub specie mortis (Мисля... от гледна точка на смъртта), бр. 4, 1999, с. 23-31; Хомоонтологията като цялостна визия за човека (Реалностите – основа на човешкото битие), бр. 4, 2009, с. 34-51.Христосков, Неделчо Философски опит върху нихилизма, бр. 6, 2006, с. 41-50.Цацов, Димитър Темата за мълчанието в творчеството на Сьорен Киркегор, бр. 1, 2007, с. 34-40.Цолова, Цветинка Видове архетипове в културното пространство, бр. 5-6, 2002, с. 41-47.Чолаков, Петър Философско-техническото битие на човека: четири рефлексии, бр. 4, 2000, с. 20-29.Шопов, Филип Как е възможна философската антропология?, бр. 3, 1996; Философската антропология и проблемът за „човешкия тип”, бр. 2-3, 1997, с. 58-65; Херменевтичният метод във философската антропология, бр. 1, 1998, с. 19-25; Давоският диспут между Мартин Хайдегер и Ернст Касирер и проблемът за философската антропология, бр. 1, 1999, с. 7-13.ФИЛОСОФСКА ДИДАКТИКАГювийска, Веска Съдържателни аспекти на педагогическата етика, бр. 1, 1996, с. 58-61.Илиева, Вася Мисията на философията в образованието, бр. 1, 1996, с. 52-55.Лазарова, Ерика Уроците на любовта или философският подтекст в приказките на Оскар Уайлд, бр. 1, 1996, с. 65-70.Лозева, Румяна За смелостта и удоволствието да ползваш собствения си разсъдък, бр. 1, 1996, с. 56-57.Минкова, Анна В помощ на учителя по философия, бр. 1, 1996, с. 62-64.ФИЛОСОФСКА ЛОГИКААнгелов, Иво Понятия със свръхобем, бр. 3, 2003, с. 36-39.Ангелова, Доротея Логическата природа на възможните светове, 2010, бр. 1, 42-47.Бешкова, Анна Ръсел за логическите обекти /1903 - 1912/, бр. 5-6, 2008, с. 64-73.Енчев, Кристиян При какви условия е възможен „Фрегевият рай”?, бр. 3, 2003, с. 29-35; Практико-логически подстъпи към теорията за скритата индексикалност, 2010, бр. 1, 47-41.Каръл, Луис Какво каза костенурката на Ахил, бр. 3-4, 2008, с. 61-63.Латинов, Евгени За понятието за истина, бр. 5-6, 2008, с. 86-93.Обрешков, Николай Секвенциални изчисления и моделиране на знаниеви процеси, бр. 1, 2001, с. 47-50.Петков, Тодор Истинност и утвърденост в „Принципи на математиката”, бр. 3-4, 2008, с. 54-57.Полименов, Тодор Принципът на Витгенщайн за биполярността на смисленото изречение и въпросът за неговия Фрегеански произход /Ч. 1/, бр. 3-4, 2008, с. 64-71, /Ч. 2/ бр. 5-6, 2008, с. 54-63.Ръсел, Бъртранд За какво съм живял?, бр. 3-4, 2008, с. 53-57; Утвърждаване и извод, бр. 3-4, 2008, с. 58-60; Въведение към „Логико-философски трактат”, бр. 5-6, 2008, с. 74-85.Спасов, Добрин Философията като... есенно дърво, бр. 2, 2001, с. 16-21.Стефанов, Витан Доказателство и аргументация, бр. 2, 2001, с. 22-29.Фреге, Готлоб До Витгенщайн, бр. 3-4, 2008, с. бр. 3-4, 2008, с. 72-74.ФИЛОСОФСКА ПРОПЕДЕВТИКАБалтова, Весела Вариантна програма на урок по философия върху Жан-Пол Сартр, бр. 4, 1996, с. 73-75; Насаме със Сартр, бр. 2, 1998, с. 53-55.Бояджиев, Георги Една необичайна технология за оценяване на знанията по философия, бр. 3, 2002, с. 58-61.Бузов, Вихрен Науката логика като практическо изкуство, бр. 2-3, 1997, с. 75-82.В час по Психология и логика: За умението да вземаме решения, бр. 1, 2000, с. 43-44.Галев, Георги От урока по естетика, бр. 1, 1994, с. 58.Ганева, Ю. Педагогически проекции на Кантовата антропология, бр. 2, 2007, с. 55-58.Генова, Дафина За значението в естествения език и неговата репрезентация, бр. 2-3, 1997, с. 83-89.Генчева, Десислава Една българска екзистенция, бр. 5-6, 2001, с. 100-103.Генчева, Кети Психоанализа и фрустрация, бр. 4, 1998, с. 61-64.Герджиков, Сергей Цикълът „Философия” в училище, бр. 1, 1994, с. 56-57.
25
Гълъбова, Лиана Фолклор и богословие при преподаването в съвременното училище, бр. 3, 2004, с. 46-57.Гювийска, Веска Учителската професия: феминизация и метафористичност, бр. 1, 1997, с. 49-53; Училището в полето на „Граничния опит”, бр. 2-3, 1997, с. 90-95; Педагогическото като генезис на името, бр. 4, 1998, с. 56-60; Дистанцията между факта и фактора език, бр. 2, 1999, с. 57-62; Митът като иновация в процеса на обучението, бр. 3, 2001, с. 45-48; Футурологичен дискурс в образованието, бр. 5, 2004, с. 51-59; Образование и контразнание, бр. 4, 2006, с. 53-64; Платон и Кант – повод за педагогика: възвестяване на сетивото, бр. 4, 2007, с. 49-55; Педагогическата резистентност (в контекста на екзистенциалната семиотика), 2010, бр. 2, 91-96; Ейдетичното мислене като познавателен проблем, 2010, бр. 4, 67-76.Дайреджиева, Вергиния Атеизмът като вид теизъм, бр. 4, 1994, с. 58-60.Дамянова, Десислава Философското знание в училище, бр. 5-6, 2002, с. 102-104.Димова, Даниела Проблемът за „обучение в култура” /Образованието като третична моделираща система/, бр. 1, 1995, с. 34-38.Добрева, Даниела Методически проблеми на преподаването на философия в училище, бр. 1, 2000, с. 40-42.Желязкова, Лилия Резултати от едно педагогическо търсене, бр. 2, 1995, с. 51-58; Тестова проверка на ученическите знания по философия, бр. 5-6, 2001, с. 104-115; Философията - недогматичният партньор в разговора за ценностите, бр. 3, 2002, с. 62-64.Желязкова, Таня Философията като учудване, бр. 5-6, 2001, с. 93-97.Захариев, Захари; Петров, Димитър Въпросници по философия, бр. 5, 1992, с. 53-58.Иванов, Здравко За границите на историческото минало /Философски анализ/, бр. 5, 1995, с. 58-63.Иванова, Донка Проектът - нов вид компетентност, бр. 4, 2007, с. 56-59.Карагеоргиева, Анета Програма за задължително-избираема подготовка по „Реторика на дискусията” /„Диалогика”/, бр. 6, 1993, с. 59-61; Философия за деца и сократически диалог, бр. 6, 2005, с. 56-62.Китанова, Стефка Човек и природа, бр. 5-6, 2000, с. 105-106.Коларов, Стойчо Психология на мисленето и продуктивното обучение в средното училище, бр. 4, 1994, с. 61-64.Колева, Бисера Сократовата беседа в университетското обучение по философия, бр. 6, 2003, с. 59-63.Кутов, Ивайло Православието - опори и актуални измерения, бр. 3, 1998, с. 48-51.Личева, Милена Още веднъж за преподаването на философия, бр. 5, 1994, с. 57-60.Лозева, Румяна Проекти и етическо обучение, бр. 1, 1997, с. 48-49; Философия и дидактика, бр. 1, 1998, с. 56-57.Люнгов, Мирчо Прокрустовото ложе на школското философстване, бр. 2, 2003, с. 45-47; За лицата на философията като фалшософия, бр. 5, 2004, с. 60-64.Маркова, Илинида Регулативността на социалната общност, бр. 5-6, 2000, с. 100-104.Матеев, Гено Морал и изкуство, бр. 4, 1996, с. 64-68.Минева, Силвия За педагогическото изкуство и етиката, бр. 6, 2006, с. 51-57.Минкова, Анна Тестът и философското знание, бр. 4, 1996, с. 76-77; Методика на писмената работа по философия, бр. 1, 1997, с. 46-48.Минчева-Ризова, Мариана; Ризов, Илиян Правата на детето в гражданското образование, бр. 5-6, 2002, с. 105-109.Мирева, Нина Цели на обучението по философия, бр. 4, 2001, с. 51-52.Митева-Петрова, Анелия Интерактивни методи на преподаване във философския цикъл предмети, бр. 4, 2007, с. 60-62.Мутафчиева, Красимира Философия на „началото”, бр. 5, 1992.Недялкова, Надежда Диалектиката на духа като източник на свободата в Хегеловата философия, бр. 3, 1998, с. 52-56.Николова, Пенка Социална ангажираност и личностно развитие, бр. 2, 2005, с. 62-65.Новак, Ценка За ценностния подход в преподаването на философските дисциплини, бр. 1, 1997, с. 44-45.
26
Пашкулова, Елиана Етиката в българската образователна традиция /Учебниците от Освобождението до Втората световна война/, бр. 5, 1993, с. 60-65; Логиката в българската образователна традиция /Учебниците от Освобождението до Втората световна война/, бр. 6, 1993, с. 54-58; Психологията в българската образователна традиция, /Учебниците от Освобождението до Втората световна война/, бр. 1, 1994, с. 60-64; Философската пропедевтика в българското училище през Възраждането, бр. 3, 1995, с. 71-79; Любен Каравелов за философското образование през Възраждането, бр. 5, 1995, с. 64-68; Т. Д. Калайджиев - автор на учебници по философска пропедевтика /120 години от рождението му/, бр. 4, 1996, с. 69-73; Справка относно застъпването на философската пропедевтика в учебните планове на българското училище от Освобождението до 1944 година, бр. 5-6, 1996, с. 121-122.Пашова, София Понятието в часовете по философия, бр. 5-6, 1998, с. 100-106.Пеева, Пенка Любовта и изборът в гранична ситуация - опит за философски анализ на разказа „Шибил”, бр. 5, 1999, с. 55-56; Слово и морал, бр. 4, 2001, с. 53-54; Светът на Другостта, бр. 3, 2004, с. 58-59; Формиране на социално съзнание чрез практико-приложни задачи в часовете по философия, бр. 1, 2005, с. 61-63.Петров, Димитър; Петков, Петьо Световни религии. Будисткото учение за душата, бр. 5, 1992.Пилева, Валя За „Увода” във философията, бр. 4, 1996, с. 78.Програма за профилирано обучение „България в обединена Европа” по учебния предмет „Свят и личност” - ХІІ клас, бр. 5-6, 2002, с. 110-117.Радев, Г.; Вретенарова, Е.; Радев, О. Учебна програма по „Философия на правото”, бр. 4, 1995, с. 75-80.Радева, Вирджиния Как да направим урока по философия реторичен?, бр. 3, 1994, с. 59-61.Райкова, Диана Има ли философичност в детското творчество, бр. 2, 1995, с. 59-64.Рангелова, Цецилия Едно мнение, бр. 5, 1992. Рашева-Мерджанова, Яна Интердисциплинни възможности за дебатиране, бр. 3, 2005, с. 47-55; Интердисциплинни кръстовища, бр. 4, 2005, с. 46-53.Русев, Панчо Върху постановката на въпроса за човека във философията, бр. 1, 1995, с. 39-42.Саран, Рийни; Найсер, Барбара Сократовата беседа в преподаването на етика и философия, бр. 3, 2006, с. 49-53.Стефанова, Марияна; Янчева, Маргарита Стойностно и ценностно развитие на личността на ученика /Взаимодействието на научното и теологичното познание за дидактически употреби/, бр. 6, 1997, с. 42-44.Такева, Наталия За стандартите на философското образование в средните училища, бр. 5-6, 1996, с. 119-121.Тодоров, Добрин Университетската философска колегия днес, бр. 2, 2003, с. 48-54.Тодорова, Румяна Часовете по философия - свят на открития, бр. 1, 1998, с. 54-55.Тотева-Зафирова, Соня Удоволствието да имаш учебник, бр. 3, 1994, с. 56-58.Тушева, Анета На изпит в Оксфорд, бр. 6, 1997, с. 47-48; Критическо мислене в обучението по обществени науки, бр. 6, 1999, с. 52-56.Христов, Христо За природата на философията, бр. 6, 1995, с. 46-49.Цветков, Димитър Докторски програми по философия на образованието, бр. 5-6, 2001, с. 98-99; Философски основания на педагогиката, бр. 5-6, 2002, с. 96-101.ФИЛОСОФСКАТА ЛОГИКА ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕКАспарухов, Валентин За философската логика в „Що е логика? /1912/”, бр. 3, 2007, с. 84-93.Бешкова, Анна Пропозиции и термини в „Принципи на математиката”, бр. 3, 2007, с. 60-68.Петков, Тодор Лайбниц като съюзник на Ръсел срещу монизма? /Онтологиите в главата „Асиметричните отношения” на „Принципи на математиката”/, бр. 3, 2007, с. 69-73.Полименов, Тодор Същинската разлика между традиционната и модерната логика, бр. 3, 2007, с. 50-59.Ръсел, Бъртранд Отношенията като проблем пред философската логика, бр. 3, 2007, с. 74-83; Що е логика? /Бележки към ненаписана статия от 1912 г./, бр. 3, 2007, с. 94-95.ФИЛОСОФСКИ ДЕБЮТИБаяслиева, Мая Руската философия - духовен изказ за човека и света /Светлата страна на Луната/, бр. 1, 2007, с. 55-59.
27
Иванова, Камелия Розанов и аз - лично и отвътре, бр. 4, 2007, с. 46-48.Чолаков, Георги Скептицизъм и религия - дуел или дует?, бр. 4, 2007, с. 42-45.ФИЛОСОФСКИ ЕТЮДИМарков, Сашо Писането като... еротична самота /Етюдът и философстването/, бр. 3, 2000, с. 53-56.Тушева, Анета Как да оценяваме умението да се пише философско есе?, бр. 3, 2000, с. 57-59.ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВОАнгелов, Иво Върху понятието за платонизъм, бр. 2, 2007, с. 26-33; Демонологичните акценти в коментарите на Ориген, бр. 1-2, 2008, с. 60-71.Андреев, Лъчезар Философският интерес към еристиката, бр. 6, 2007, с. 18-29.Апостолов, Георги Досократиците. Проблеми на едно историко-философско изследване, бр. 4, 1998, с. 32-38; Учението на Парменид като метафизика и диалектика, бр. 2, 2001, с. 51-55; Символът на кръга в ранната гръцка философия, бр. 4, 2001, с. 43-47; Хезиод и Парменид, бр. 5-6, 2001, с. 71-77.Аристотел За съня и за будното състояние, бр. 1, 2005, с. 19-24.Атанасов, Атанас Понятие за човешката душа при Плотин /Онтология на човешката душа/, бр. 5-6, 1998, с. 50-56.Атанасов, Николай Борис Дрангов - мислител и човеколюбец, бр. 2, 1999, с. 45-48.Бакрачева, Албена Менторството като призвание: Торо през погледа на Емерсън, бр. 4, 2005, с. 38-45; Сред хармониите на опазената святост: Уолдън, Торо и „Уолдън”, бр. 4, 2006, с. 10-17.Белева, Веселина Екзистенциалното единство на религия и философия /Още веднъж за исихазма/, бр. 1, 2000, с. 31-34.Бердяев, Николай Евразийците, бр. 2-3, 1997, с. 43-49; бр. 1, 2005, с. 25-31; Християнството и антисемитизмът, бр. 1-2, 2008, с. 52-59; Новото средновековие – демокрация, социализъм и теокрация, бр. 2, 2009, с. 44-52.Берон, Петър Славянска философия, бр. 3, 1996, с. 49-55.Богданов, Нено Виенски кръжок: преживяване на културата, бр. 5-6, 2002, 71-78.Богомилова, Нонка Религията във властта на нравствения императив: И. Кант, бр. 5, 2006, с. 38-43.Божилова, Нора Идеята за човека в латинските трактати на Майстер Екхарт, бр. 1, 1998, с. 48-53; Тома Аквински - за блаженството, бр. 4, 2002, с. 46-51; Система на кардиналните добродетели през Средновековието, бр. 3, 2006, с. 17-20.Бошнакова, Анна „Музиката” на Сократ, бр. 4, 2002, с. 33-38; Философската психология на Алкмеон от Кротон, бр. 1, 2006, с. 34-40.Везиров, Венцислав Средновековното суеверие, бр. 2, 1998, с. 33-34.Ганев, Иван Разсъдъкът и разумът в интерпретацията на Николай Кузански, бр. 5, 1999, с. 20-28.Герджиков, Сергей Фрагменти от източното разбиране на границата на езика, бр. 5-6, 2000, с. 83-87.Гешев, Живко Руската интелигенция през ХIХ-ХХ век и смисълът на битието на човечеството, бр. 6, 1997, с. 24-28.Гънгов, Александър Щрихи към портрета на Декарт, бр. 4, 1994, с. 26-29; Р. Декарт: времевата тъждественост, бр. 5-6, 1996, с. 73-77.Гьошев, Христо Платон - познание и време, бр. 5-6, 1998, с. 39-44.Гювийска, Веска Пирът /на Платон/ - повод за педагогика /сетивото/, бр. 5, 2006, с. 48-52.Дайреджиева, Вергиния Феноменът Сартр /Интенция към феноменологическата му онтология или една интелектуална философия през ХХ век, разчетена като метафизика, бр. 4, 1993, с. 58-63.Дамянова, Десислава Философията в Древен Китай (между пътят и пустотата), бр. 5-6, 2002, с. 89-92; Даоизмът – философия на човека или онтология на Пътя, бр. 1, 2009, с. 37-43.Данков, Евлоги Философската култура в традициите на Търновската книжовна школа, бр. 2, 1994, с. 33-38; Метафизика на орфизма /60 години от смъртта на проф. Иван Георгов, 1862-1936/, бр. 5-6, 1996, с. 78-85; 130 години от смъртта на Иван Селимински, бр. 4-5, 1997, с. 54-58; Към негеоцентричната метафизика на праисторическия човек /Най-ранният геометричен модел на човека като микрокосмос/, бр. 1, 1998, с. 40-47; 650 години от смъртта на българския
28
мислител Григорий Акиндин, бр. 3, 1998 с. 34-40; 90 години от смъртта на Васил Берон, Васил Хаджи Стоянов-Берон /1824-1909/ - основоположник на философската логика в България, бр. 1, 1999, с. 36-40; Св. Дионисий /Псевдо/ Ареопагит и проблемът за метафизиката на небесната йерархия в Търновската книжовна школа, бр. 3, 2000, с. 48-52.Дафов, Веселин Сократ и определеността на мисленето, бр. 1, 2002, с. 51-53.Девлетлиев, Николай Ницше, свръхчовекът и ние /155 години от рождението на Фридрих Ницше/, бр. 4, 1999, с. 37-38.Делчев, Красимир Алегориите на „престъпника” в предислова на Ницшевия Заратустра, бр. 5, 1995, с. 38-42; Рационалната мистика на Декарт, бр. 1, 1996, с. 47-51; Един екземплум от „Изповедите” на Августин, бр. 4, 1998, с. 39-42; Питагор и питагорейците срещу Сибарис, бр. 4, 2005, с. 33-37.Димитрова, Ина Емпиричните закони в трансцеденталната философия на Имануел Кант, бр. 3, 2002, с. 21-29.Димитрова, Нина Съборност и колективизъм - типове взаимоотношения между универсално и партикуларно в руската социална философия /ХХ век/, бр. 4, 1998, с. 43-45; Владимир Соловьов и проблематизирането на националната философия, бр. 1, 2001, с. 37-42; „Спорът за София” в български контекст, бр. 5, 2006, с. 44-47; „Бялата” магия на Сребърния век, бр. 5, 2007, с. 23-30.Доманов, Олег Императив наслаждения в этике Канта и психоанализе, 2010, бр. 2, 39-46.Енчев, Кристиян Поетиката на политическата изобретателност в Кантовия проект за вечен мир, бр. 5, 1999, с. 29-33; Кантовото разбиране за свободата в публичната употреба на разума, бр. 2, 2002, с. 30-36.Иванов, Вячеслав Основният мит в романа Бесове, 2010, бр. 3, 45-50.Иванов, Иван Захари Стоянов за света и добродетелите на народа, бр. 2, 2002, с. 37-41.Иванов, Любомир Дали науките и изкуствата допринасят за очистването на нравите /Разсъждение по Русо/, бр. 3, 1995, с. 69-70.Иванова, Невена Ауратичната творба в парадигмата на аполоновата естетика, бр. 1, 2004, с. 39-47.Иродоту, Стилиянос Към метафизичните основания на православната пневматология, бр. 4, 2000, с. 37-43.Йорданова, Розалия Бергсоновата идея за „онтологическия” и „гносеологическия” конуси, бр. 1, 1996, с. 43-46; Философските прозрения на Декарт, изложени в личната му кореспонденция, бр. 1, 1997, с. 30-32; Обожествява ли Бергсон човешкия род?, бр. 2-3, 1997, с. 55-57.Йотов, Стилиян Джон Лок и проблемът за minima sensibilia, бр. 5-6, 2001, с. 84-88.Камбуров, Иван Понятието „философия” /Анвикшики/ в индийската традиция, бр. 1, 1994, с. 50-55; Концепцията за дхармите и проблемът за „съществуването” на „Аз-а” в махаянския будизъм, бр. 5-6, 1996, с. 86-99; Буда: онтология на играта, бр. 5-6, 2000, с. 79-82; Технология на знанието в Древна Индия /Институтът учител - ученик/, бр. 5-6, 2002, с. 79-88; Митът и неговата игрова мистификация, бр. 1, 2003, с. 43-49.Кантарджиев, Асен Основи на информационната философия, бр. 2, 1996, с. 60-65.Карапетков, Радослав Етиката на римския стоицизъм и общият упадък на античната култура и духовност, бр. 3, 2006, с. 21-28.Карсавин, Лев Н. Бердяев за евразийците, бр. 1, 2005, с. 32-35.Колева, Бисера Размишление върху Сократовото разбиране за щастието, бр. 5-6, 2001, с. 78-83; Евдемонизмът на Епикур, бр. 4, 2002, с. 39-45; Щрихи към Сократовото разбиране за ползата, бр. 1, 2005, с. 36-40.Коленцов, Крум Академик Сава Гановски – професорът, който промени жизнени и творчески път на негов студент (Спомени за един ерудиран преподавател по философия, организатор и общественик), 2010, бр. 4, 63-66.Костадинова, Павлина Димитър Михалчев: Измерения на морала, бр. 1, 1999, с. 41-46; Димитър Михалчев: човешката същност и егоизмът, бр. 3, 1999, с. 44-48.Кулов, Венцеслав Два любопитни момента във възгледите на Й. Ремке – Д. Михалчев, бр. 3, 2002, с. 34-39; Карл Попър за философията, бр. 4, 2009, с. 52-60.Кънев, Александър Тезите на късния Витгенщайн, бр. 1, 2001, с. 43-46; Хегеловата диалектика и принципът за противоречието, бр. 3, 2002, с. 30-33.Лавренцова, Елена Абсурдът - екзистенциално измерение на вярата, бр. 5, 1999, с. 40-46.
29
Латев, Латьо Преобладаващи нагласи и акценти в оценката на българската философска мисъл, бр. 1, 2000, с. 35-39.Люцканов, Росен Аристотеловата логика: некласическа и нетрадиционна, бр. 2, 2005, с. 32-44.Маринов, Милен Космологията на Ведите, бр. 5, 2007, с. 31-43.Марчев, Фотин Екзистенциалната философия на Любен Каравелов, бр. 5-6, 2000, с. 94-99.Матеев, Гено Етиката на Алберт Швайцер, бр. 4, 1999, с. 32-36.Минева, Емилия Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота, бр. 5-6, 1998, с. 31-38.Мирчев, Димитър Владимир Сергеевич Соловьов, бр. 4, 1994, с. 38; Владимир Соловьов в културата на Сребърния век /150 години от рождението на философа/, бр. 6, 2003, с. 46-53.Михайлов, Николай Джон Лок: Философия на властта, бр. 1, 1995, с. 20-23; Зигмунд Фройд: Инстинктът за власт /по повод 60 години от смъртта му/, бр. 6, 1999, с. 42-46; Трите политически етики на Европа, бр. 3, 2005, с. 39-42.Насир, Айдрус Единство на битието при Авицена, бр. 3, 1994, с. 51-55.Нешев, Кирил Франсоа Волтер: Рационалистичният морал /По случай 300 години от рождението му/, бр. 3, 1995, с. 63-68; Руското западничество на ХIХ век: П. Чаадаев и А. Херцен, бр. 6, 1997, с. 29-33.Ницше, Фридрих Към генеалогията на морала /Полемическо съчинение/, бр. 4, 1995, с. 27-31.Паницидис, Хараламби Граници на желанието в Хегеловата „Енциклопедия на философските науки”, бр. 2, 2009, с. 53-63.Пенев, Галин Четейки Философия на драмата на о. Ю. Тишнер, 2010, бр. 1, 18-22.Пенчев, Васил Кратки сравнителни бележки върху подходите на Хайдегер и Хусерл към идеята за наука, бр. 5, 1995, с. 43-46.Пенчев, Деян Проблемът за целомъдрието във философията на Николай Бердяев, 2010, бр. 1, 14-17.Петров, Веселин Аристотел и атомизмът, бр. 3, 1999, с. 36-43; Съвременни математически интерпретации на схващането на стоиците за безкрайността, бр. 2, 2000, с. 35-42; Пространството и времето според Болцано и схващането му за атомите-субстанции, бр. 1, 2002, с. 54-56; Бергсоновата философия на математиката и апориите на Зенон, бр. 6, 2004, с. 27-35; Самуел Александър като предтеча на процесуалната философия, 2010, бр. 1, 7-13; Уилям Джеймс като процесуален философ, 2010, бр. 3, 30-36.Петров, Димитър За елинските философски теологии, бр. 1, 2000, с. 22-30.Петрова, Фанка Гносеологически идеи в българската средновековна философска мисъл, бр. 3, 1996, с. 42-48; Психофизическият паралелизъм на д-р Никола Алексиев, бр. 6, 1997, с. 20-23.Портокалска, Моника Епистемологичният дебат върху критерия за истина през елинизма, бр. 6, 2005, с. 31-41.Радева, Виржиния Философските идеи на немското Просвещение, бр. 1-2, 2008, с. 72-77; Дискусията на Зигмунд Фройд за историческия процес и чувството за вина, бр. 4, 2009, с. 61-67.Рачева, Цветина За философските съвпадения в нагласите на Хегел и Хайдегер, бр. 5, 1999, с. 34-39.Русев, Панчо Неоплатонизъм в средновековната философска мисъл в България, бр. 4, 1995, с. 32-34; Образи и принципи, бр. 5-6, 1996, с. 100-104; Константин Кирил Философ и античните философски традиции, бр. 4-5, 1997, с. 5-53.Сапунджиева, Ралица Личният избор при Киркегор и Шопенхауер, бр. 5-6, 2001, с. 89-92.Скендерис, Янис Именуването като събитие: от възможните светове към виртуалната среда, бр. 2, 2007, с. 34-38.Славов, Слави Антропологически идеи на Константин Кирил Философ /826-869/, бр. 2, 1996, с. 45-52; Климент Охридски: религия и етика, бр. 2, 2002, с. 42-47.Соловьов, Владимир Оправдание на доброто /Нравствената философия като самостоятелна наука/, бр. 4, 1994, с. 39-42.Спиров, Иван Дебатът за татхагата-гарбха (Исторически насоки и съвременни измерения), 2010, бр. 3, 37-44.Стефанов, Ангел Противоречива ли е Кантовата философия?, бр. 5, 1995, с. 25-31.Стефанов, Павел Маркион - предтеча на павликянството и богомилството, бр. 5-6, 1998, с. 45-49.
30
Стефанов, Сергей За ренесансовата философия, ab initio, бр. 3, 2009, с. 75-83.Стойнев, Анани За моделиращата и акумулираща функции на отшелничеството през Средновековието, бр. 3, 2000, с. 45-47.Стойчева, Мария Джон Лок и картината на функционирането на езика, бр. 1, 2006, с. 27-33.Събева, Росица Д-р Петър Берон: акценти и рефлексии, бр. 5-6, 2002, с. 93-95.Сярова, Ели Идеята за числото във философията на религията, бр. 4, 2000, с. 30-36.Теохаридис, Сотиракис Историкът на философията Иван Георгов, бр. 4, 1993, с. 51-57.Тодоров, Тодор Философският ренесанс, бр. 2, 1996, с. 53-59.Торбов, Цеко Философия на историята и социологията /Реферат, четен пред членовете на Философското социологическо дружество на 3-ти май 1936 г./, бр. 2, 1999, с. 40-44.Фихте, Йохан Готлиб За единствено възможното препятствие пред академическата свобода /Реч произнесена при встъпването в ректорска длъжност на 19.10.1811 г./, бр. 4, 1994, с. 30-37.Хаджидинев, Динко Имануел Кант: интерес, интелигенция, вяра, бр. 5, 1995, с. 32-37.Христов, Любомир Евразийската идея /Спорове и размисли/, бр. 2-3, 1997, с. 50-54.Цацов, Димитър Димитър Михалчев: щрихи от неговия живот, бр. 5-6, 2000, с. 88-93; Якоб Фридрих Фриз и немската класическа философия, 2010, бр. 2, 47-52.Ценова, Жана Творение и хармония: няколко примера на „предустановена хармония” във Ведийската религия, бр. 3, 1995, с. 57-62.Шекерджийска, Алена Философското съзерцание /от Максим Изповедник към Ериугена/, бр. 4, 2001, с. 48-50.Шелер, Макс Мястото на човека в Космоса, 2010, бр. 2, 24-38.Юсуф, Ахмед Салих Нравствените възгледи на арабскоезични мислители-перипатетици, бр. 2, 2004, с. 18-25; Морал и политика, бр. 2, 2005, с. 45-55.640 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕПИСКОП ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК (1364-1420)Данков, Евлоги Григорий Цамблак, бр. 3, 2004, с.60-64.
II. AВТОРСКИ НЕТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТОВЕБЕЗ РУБРИКАВасилев, Кирил Памет за миналото и ясна мисъл за бъдещето - интервю /акад. Кирил Василев на 80 години/, бр. 3, 1998, с. 3-9.Да промисляш сам: философията като решителност /Добрин Спасов връстник на различно поколение/, бр. 3, 2006, с. 3-4.IN MEMORIAMIn memoriam Ламбо Кючуков, бр. 6, 1995, с. 77.In memoriam Недялка Михова, бр. 6, 1995, с. 73-74.In memoriam Петър Нойков, бр. 6, 1995, с. 73.In memoriam Росен Стъпов, бр. 6, 1995, с. 74.In memoriam Симеон Иларионов, бр. 3, 1996, с. 81.Ляхова, Весела In mеmоriаm: Валентина Топузова-Торбова /1918-2008/, бр. 5-6, 2008, с. 126.Невена Йонева Димитрова /1948-2000/, бр. 4, 2000, с. 64.Стойчева, Мария Сър Питър Стросън – философ с несравним принос към философията на езика и метафизиката на ХХ век, бр. 2, 2006, с. 60-65.Табаков, Мартин In memoriam Иван Пунчев, бр. 4, 2009, с. 93-94.Цацов, Димитър In memoriam Добрин Спасов, 2010, бр. 3, 92-96.НЕИЗВЕСТНОТО ЗА ИЗВЕСТНИ АВТОРИМирча Елиаде в рецепциите на Е.-М. Чоран, бр. 5, 2006, с. 53-57.ПОЕЗИЯ ЗА ФИЛОСОФИВасилев, Николай Безсмъртното безсмислие /откъси от стихосбирката/, бр. 3, 2005, с. 64.Георгиева, Йорданка Философски мотиви /Поезия/, бр. 1, 2003, с. 60-61.Краев, Димитър Въже /откъси от стихосбирката/, бр. 1, 2006, с. 64-65.Налбантян, Вазкен Въжето като поетичен символ, бр. 1, 2006, с. 64.Стефанов, Ангел Вместо рецензия, бр. 3, 2005, с. 63.Христов, Любомир „Животът, равен на любов ми стига...”, бр. 3, 2005, с. 58-60.
31
Шишкова, Ива Откровение на един женски ангел /откъси от стихосбирката/, бр. 3, 2005, с. 61-62.ФИЛОСОФИТЕ СЕ СМЕЯТТабаков, Мартин Видение, бр. 3-4, 2008, с. 126.
III. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТОВЕАНКЕТА Захариев, Захари Философията през погледа на учениците, бр. 2, 1993, с. 62-65.ГОДИШНИНИДанков, Евлоги Етика и философска пропедевтика /80 години от смъртта на д-р Кръстьо Кръстев/, бр. 4, 1999, с. 55-60; Георги Шишков /1912-1991/ - историк на българската философия и неговото философско дело в Германия, бр. 2, 2001, с. 56-58; Как е възможна философията като метафизика на самосъзнателния духовен живот /Философията на Спиридон Казанджиев в историята на българското образование/, бр. 3, 2001, с. 56-58.Данкова, Росина Доброто и красивото в ренесансовата метафизика /500 години от смъртта на Марсилио Фичино, 1433-1499/, бр. 3, 1999, с. 60-64.Илиев, Бойко Прочитът на словото на Бешков, бр. 5-6, 2001, с. 119-124.КНИГОПИСАндреев, Ясен; Георгиева, Валентина Осмисленост, смисъл, опосредственост, /студии посветени на 40-годишнината на проф. д-р Димитри Гинев/, бр. 2, 2000, с. 59-64.Атанасов, Николай Книга за ценностите, бр. 6, 1999, с. 60.Владов, Христо По повод публикуването на ръкописа на акад. Михалчев /Интервю/, бр. 4, 1999, с. 61-64.Георгиев, Лъчезар Преводната философска литература в контекста на родната книгоиздателска традиция, бр. 1, 1999, с. 52-59.Гурова, Лилия Кратко и популярно въведение във философията на езика, бр. 2, 2004, с. 62-64.Димитров, Ивайло Въображение и рационалност, бр. 2, 2003, с. 62-64.Димитрова, Нина Руският логос „като самият живот”, бр. 3, 2001, с. 65; Владимир Соловьов и западноевропейската традиция, бр. 1, 2002, с. 63-64.Донев, Георги Рецензия на монографията на Валентин Канавров „Критически онтологеми на духовността”, бр. 5, 2006, с. 58-61.Канавров, Валентин Спорът Кант-Еберхард, бр. 5-6, 2000, с. 107-110; Един класически философски поглед към политическото, бр. 3, 2003, с. 63-65.Киров, Димитър Етнология на религията, бр. 1, 2003, с. 62-63.Кочев, Николай Всекидневните „мигове” на един български учен, бр. 2, 2003, с. 57-59.Марков, Сашо Мащабен труд по критическа метафизика, бр. 4, 2003, с. 63-64.Марчев, Фотин За „Славянска философия” на д-р Петър Берон, бр. 5-6, 2000, с. 111-112.Минева, Емилия Представяне на книгата „Велики философи”, бр. 1, 2000, с. 45-47.Минчев, Борис Нови размисли върху вечни проблеми, бр. 2, 2003, с. 60-61.Петрова, Фанка Философски прочит на историята, бр. 1, 1996, с. 80.Славов, Слави Зрелостта на твореца, бр. 5, 2006, с. 62-64.Стефанов, Ангел За критическата метафизика на Кант - пребродени и новооткрити философски простори, бр. 3, 2003, с. 57-60.Тодоров, Добрин Българската философска култура през призмата на списание „Философска мисъл”, бр. 3, 2001, с. 59-64.Христов, Христо Човекът и реалиите - между хармонията и несъвместимостта, бр. 3, 2003, с. 61-62.Христова, Станка Метаетиката в българската традиция, бр. 1, 2003, с. 63-64.Цацов, Димитър Българските възрожденци и античните философи, бр. 2-3, 1997, с. 113; Много смисли в „Спомени за университетските философи”, бр. 2, 2003, с. 55-56; „Етика”-та на Димитър Михалчев, бр. 4, 2003, с. 60-62; Ценно изследване на „Абсолютното съзнание” от Иван Гюзелев, бр. 5, 2003, с. 62; Една малка апология на българското, бр. 6, 2006, с. 58-60.
32
Янева, Жана Един учебник по логика? /За учебника по логика за ІХ клас на Петя Манолова - Психология и логика за ІХ клас - автори Тихомир Димитров и Петя Манолова/, бр. 5-6, 2001, с. 125-128.КОНКУРСИКралева, Ирена Гражданската култура на младежта в съвременна България, бр. 5-6, 1998, с. 107-109.Национален задочен конкурс за есе „Младият човек - гражданин на своята държава и на човешкото общество” /ІХ - ХІІ кл./, бр. 1, 1999, с. 60-61.Национален задочен конкурс за есе „Човекът и неговите права”, бр. 1, 1997, с. 64.Национален конкурс по гражданско образование „Хората - еднакви и различни” /V - VІІІ/, бр. 1, 1999, с. 64-65.Национален конкурс по философия, бр. 1, 1997, с. 63.Национален конкурс по философия „Истината”, бр. 6, 1999, с. 61.Национален конкурс по философия за ученици, бр. 1, 1998, с. 64.Национален конкурс по философия „Религията във века на информацията”, бр. 1, 1999, с. 62-63.Примерна тематика за конкурса по философия на тема „Свободата” за учебната 1997/1998 година, бр. 1, 1998, с. 65.КРИТИКА, БИБЛИОГРАФИЯ, АРХИВАмбарева, Христина Ще оцелее ли българският народ през 21 век, бр. 2, 2007, с. 62-64.Цацов, Димитър Янко Янев - вдъхновеният български философ, бр. 1, 2007, с. 60.Янев, Янко Бележки върху понятията „битие” и „небитие”, бр. 1, 2007, с. 61-65.КРИТИКА И БИБЛИОГРАФИЯАпостолов, Алекси Историко-философски студии, бр. 6, 2007, с. 66-67.Богомилова, Нонка „Дебати около българския гностицизъм – XX век”, бр. 3, 2009, с. 97.Василев (Васев), Стефан, Културата като гносеология или гносеологията като култура, бр. 5, 2005, с. 52-58.Георгиев, Димитър Оригинално изследване на метафизиката и метапойезиса на историческия факт, бр. 5, 2007, с. 58-61.Димитрова, Нина „Все пак обаче поетично живее човекът на тая земя”, бр. 1, 2009, с. 91-92; Владимир Соловьов. Лекции за Богочовечеството, 2010, бр. 1, 92.Енчев, Кристиян Теоремата за непълнота – „перла в короната” или „перла в стридата”?, 2010, бр. 1, 96-97.Жабилова, Камелия Религия и национализъм в български контекст, бр. 6, 2007, с. 68; Академичното битие на философията в България, бр. 4, 2009, с. 89-90; Българската интелигенция – образи в огледалото, 2010, бр. 3, 89-90.Йонкова, Красимира Рецензия на монографията „Украинцы Республики Молдова (1989 - 2005)”, бр. 1, 2009, с. 95-97.Кантарджиев, Асен Критика на философията на компютърната информатика /Могат ли компютрите да обработват информация/, бр. 4, 2004, с. 56-63.Карабельова, Соня Рецензия на книгата „Стигма и личностна биография” на проф. д.с.н. Дончо Градев, 2010, бр. 4, 93-94.Лазаров, Максим Философията - между миналото и бъдещето, бр. 3, 2005, с. 56-57.Николова, Вяра Рецензия на книгата на Архимандрит Павел Стефанов „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия”, бр. 5-6, 2008, с. 122-125; Същност и роля на защитните механизми, бр. 1, 2009, с. 93-94.Паницидис, Хараламби Рецензия на книгата „Цивилизация и естествен подбор”, бр. 4, 2009, с. 91-92.Пенчев, Васил Балканската матрица - зрелостният изпит на европейския проект, бр. 6, 2007, с. 69-70.Рачева, Цветина Отново за Първите неща или Philosophia Prima, бр. 6, 2007, с. 65.Серафимова, Силвия Етиката в света на биотехнологиите, 2010, бр. 1, 93-95.Славов, Слави Принос в историята на философията и етическата наука, бр. 1-2, 2008, с. 128.Слаников, Иван Труд върху фундаментални идейни и социални проблеми, бр. 1, 2006, с. 61-63.
33
Стефанов, Ангел На добър път на списание „Идеи”, 2010, бр. 3, 86-88.Страшимирова, Светла Рецензия за сборник „Човекът: единство и раздвоение”, бр. 1-2, 2008, с. 127.Тодоров, Добрин Списание „Философия” на 15 години, бр. 1-2, 2008, с. 113-126.Турлаков, Николай „Езиковостта” като принцип на посткласическата онтология, бр. 4, 2007, с. 63-64.Христов, Любомир Общуването - живот, съдба и спасение, бр. 1, 2006, с. 58-60.Цацов, Димитър Пролегомени към Йордан Радичков, бр. 5, 2007, с. 62-64; Пример за приложна употреба на онтологията, бр. 3, 2009, с. 95-96; Пътят към професионалното кантознание, 2010, бр. 4, 91-92.От редакцията Тайна България, бр. 2, 2005, с. 61.НАУЧЕН ЖИВОТКанавров, Валентин XXVIII международен Хегелов конгрес, 2010, бр. 3, 51-52.Карагеоргиева, Анета; Бардов, Иван; Иванов, Димитър Ролята на паметовите репрезентации в самопознанието, 2010, бр. 3, 53-57.Петков, Тодор Логиката във времето /конференция, посветена на паметта на Недялко Мерджанов/, бр. 3, 2007, с. 131-136.НОВИ КНИГИПенчев, Васил, „Промяна и постоянство”: между методология и онтология, бр. 1, 2005, с. 64.НАУЧЕН ЖИВОТБузов, Вихрен Поглед към съвременната аналитична философия на езика, бр. 2, 1999, с. 63-64.Гурова, Лилия ХІІ Международен конгрес по логика, методология и философия на науката, бр. 6, 2003, с. 54-58.Данков, Евлоги Седми международен симпозиум „Търновска книжовна школа”, бр. 6, 1999, с. 57-59.Петрова, Фанка Азаря Поликаров /80 години от рождението му/, бр. 5-6, 2001, с. 116-118.ОТЗИВИБогомилова, Нонка Толерантността: от философите към всички, бр. 3, 1996, с. 78-79.Канавров, Валентин Философията като метафизика, бр. 3, 1996, с. 80.ОТКРИТО ПИСМОДо Министъра на образованието и науката доц. д-р Владимир Атанасов, бр. 4, 2002, с. 56-60.ПРИЛОЖЕНИЕСъдържание и организация на обучението по предметен цикъл „Философия” - ІХ и Х клас, бр. 4, 2000, с. 3-5.Учебна програма по психология и логика - ІХ клас /задължителна подготовка/, бр. 4, 2000, с. 6-13.Учебна програма по психология и логика за ІХ клас /профилирана подготовка/, бр. 4, 2000, с. 14-19.Учебна програма по етика и право - Х клас /задължителна подготовка/, бр. 4, 2000, с. 20-26.Учебна програма по етика и право за Х клас /профилирана подготовка/, бр. 4, 2000, с. 27-35.РЕЦЕНЗИИБелева, Веселина Средновековната метафизика на българския исихазъм, бр. 5, 1999, с. 64.Гънгов, Александър Доналд Верин: Новото изкуство на автобиографията, бр. 3, 1993, с. 63; Данило Кастелано: Философията на Аугусто Дел Ноче, бр. 4, 1993, с. 64-65.Данков, Евлоги Аксиологични проблеми на философията, бр. 2, 1994, с. 61-64; Речник на трите религии /Термините на православното богословие в съпоставка с будизма и исляма/, бр. 2, 1996, с. 76-80.Донев, Георги Рационална алтернатива на „размирния разум”, бр. 5, 1994, с. 61-63.Камбуров, Иван Ериугена: „За разделението на природата”, бр. 3, 1994, с. 62-63.Лазаров, Максим Моралът като обект на феноменологично изследване, бр. 2, 1992, с. 61-62.Макариев, Пламен Мария Фюрст: Философия, бр. 3, 1993, с. 59-62.Марков, Сашо Панорама на античната и средновековната философия, бр. 1, 1995, с. 63.Минева, Силвия Книга за българските етици, бр. 6, 1993, с. 62-63.Няголова, Мариана „Правдата и лъжата в съзнанието на руския народ и в съвременната психология на разбирането”, бр. 5, 1995, с. 78-79.
34
Петрова, Фанка За първи път у нас история на българската етика, бр. 5, 1995, с. 75.Попкочев, Траян Проникновен разказ за търсенията на човешкото, бр. 5, 1995, с. 76-78.Шопов, Филип Ново философско-антропологическо изследване, бр. 4, 1996, с. 79-80.ФИЛОСОФСКИ ЖИВОТГолямото размразяване /1968 - 1975/: изследвания и свидетелства, бр. 2, 2007, с. 59-61.Гергицов, Крум Пътят към философията, бр. 5-6, 1998, с. 91-92.Камбуров, Иван Философия и образование, бр. 1, 2000, с. 48-49.Калчев, Иван Внушителен научен форум /впечатления от ХХ-я световен философски конгрес в Бостън/, бр. 5-6, 1998, с. 85-90.Колев, Деян Студентска кръгла маса „Политика и език”, бр. 4-5, 1997, с. 95-96.Кръстева, Силвия Философските измерения на езотеричното, бр. 3-4, 2008, с. 100-112.Пеев, Илия; Минчев, Борис За книгата на Ангел Грънчаров „Психология. Животът на душата”, бр. 5-6, 1998, с. 93-95.ФИЛОСОФСКО-НАУЧЕН ЖИВОТКалчев, Иван Упражнение на свободния дух /Втори Международен ден на философията в ЮНЕСКО, Париж, 20 ноември 2003 г./,бр. 1, 2004, с. 58-63.Колев, Иван Предложение за участие в Програмен годишник по философия, бр. 2, 1992, с. 63.БЕЗ РУБРИКАБиблиография на философски книги, излезли през 1991 г., бр. 2, 1992, с. 65.Благодарност към нашия учител /Към проф. д.ф.н. Ради Радев/, бр. 4, 2003, с.3.Здравно-образователна програма по философия, бр. 1, 1997, с. 58-62..Конференция: Модерна европейска философия - традиция и преход, бр. 4, 1995, с. 80.На вниманието на учителите по психология, бр. 2, 1992, с. 64.Прием за специалност философия в СУ „Св. К. Охридски” за учебната 1993-1994 година, бр. 3, 1993, с. 64-65.Програма за кандидатстудентски изпит по философия, бр. 2, 1994, с. 65.Списък на редколегията, бр. 4, 2003, с. 6.Съобщение на философската асоциация, бр. 3, 1994, с. 64.Учебно-изпитна програма за Държавен зрелостен изпит по философия, бр. 5-6, 2002, с. 118-124.Учебна програма за задължително-избираема подготовка по етика, право и философия, бр. 5, 1999, с. 53-54.Философия – кратко ръководство на студенти, бр. 5, 1994, с. 50-56.Център за немски идеализъм, бр. 3-4, 2008, с. 129.Христов, Любомир Концепция за списание „Философия” (синтезиран вариант), бр. 4, 2003, с. 4-6.
Съставител: Добрин Тодоров
35
