Норвежки финансов механизъм 2009-2014

BG 12 „Домашно насилие и насилие основано на полов признак“

ПРОЕКТ: „Има много начини да се справиш с насилието“

Резултати от проведено анкетно проучване

0. ВъведениеНастоящият доклад представя резултатите от проведено качествено изследване сред три групи: представители на организации, работещи по проблемите на домашното насилие и насилието, основано на пола; ученици, участващи в проекта, и жертви на насилие. Изследването е осъществено в рамките на проект „Има много начини да се справиш с насилието“, осъществяван от Алианс за защита срещу домашното насилие(АЗДН) в партньорство с Областен ромски съюз.

Изследването е проведено чрез анкета за самопопълване, съдържаща въпроси с възможност за отговор в свободна форма, с думи на респондента. Отговорите са обработени и обобщени посредством кодиране, машинно въвеждане и обработка и са извършени последващо количествено обобщение и качествен анализ. След първоначален логически оглед на събраните въпросници и отстраняване на невалидните анкети, са обработени анкети както следва:

- работещи в сферата на домашното насилие и насилието, основано на пола, организации – 50 бр.;

- ученици, ангажирани в дейностите по проекта – 66 бр.;- жертви на домашно насилие и насилие, основано на пола – 21 бр.

Анализът идентифицира визията на представителите на анкетираните групи относно основни проблемни области по темите, свързани с домашно насилие и насилие, основано на пола, обществена информираност и нагласи по отношение на тези явления, възприятие за предлаганите услуги, възможни превантивни мерки и др. Анализът е насочен към последващо подпомагане въз основа на формулираните изводи на изработката на медийни послания за обществеността и материали, насочени към представители на законодателната и изпълнителната власт с цел подобряване на

1

законодателството и ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция).

2

1. ,Разбиране на понятията за домашно насилие и насилие основано на пола

Сред представители и на трите групи под домашно насилие и основано на пола насилие се разбира преди всичко физическо насилие. Физическо насилие се посочва като отговор на въпроса какво представлява явлението от:

- 61% (над 2/3) сред учениците- 65% (2/3) сред жертвите;- 34% (1/3) сред представителите на организации, като е част и от по-широка

дефиниция, давана от още 28%.

Същевременно, психологическото и емоционалното насилие като форми на явлението не остават изцяло недооценени. Те се посочват самостоятелно като част от разбирането за насилието от по около 1/5 от анкетираните лица сред всички групи и фигурират и в по-изчерпателните дефиниции, давани често от представителите на организации.

Представителите на организациите много често използват дефиницията за домашно насилие, дадена в ЗЗДН, или близки до нея вариации (28%). Това е закономерно, с оглед, че те са по-запознати с нормативната база и/или често боравят с нея. Респективно, те най-често имат и по-широко, обхващащо повече различни прояви, разбиране за явлението. Като цяло, поради спецификата на тяхната работа и формираните във връзка с това нагласи и дискурс, списъкът с отговори, давани от представителите на организации, предлага една по-широка палитра от дефиниции, които търсят както да обхванат повече различни аспекти на явлението, така и да дадат възможни обяснения за него:

- взимане на решения за живота на жените вместо самите тях;- посегателство върху личността и достойнството на жената;- нарушаване на личните граници, на достойнството и интересите на личността;- поставяне в зависимост от семейната общност;- действия на хора, които имат комплекси и се доказват чрез насилие над по-

слабите;- невежество, липса на възпитание.

Анализът на отговорите сред учениците допълва картината с аспекти, пряко свързани с тяхната житейска ситуация – 16,4% дефинират домашното насилие конкретно като насилие от родител към дете; място намират форми, които са свързани с наказания или с отношения между връстници: да бъдеш наказан вкъщи, нежелано флиртуване, тормоз в училище.

3

Значителна част от учениците знаят за явлението от преди участието си в проекта, като най-често източникът на информация са медиите – най-вече телевизия, както и училището или родителите.

Също така, голямо мнозинство (73%) от учениците посочват, че не изпитват притеснение от темата. Това, наред с факта, че доста често учениците са информирани за насилието преди да се сблъскат лично с някаква негова форма, е положително, но трябва да се има предвид, че тези резултати са получени сред група, с която вече е работено. Възможно е в масовия случай ситуацията да има вариации – тези нагласи в по-широки детски и ученически групи подлежат на мониторинг в последващи проучвания. При всяко положение обаче може да се види положителният ефект от дейностите и обученията върху участниците в тях и неговото мултиплициране безспорно е желателно в дългосрочен план.

Таблиците по-долупредставят в детайлен вид отговорите от групите на представители на организации, ученици и жертви.

Дефиниции на понятията домашно насилие и насилие, основано на пола – организации (респондентите са давали повече от един отговор)

ОРГАНИЗАЦИИ %Физическо насилие в дома/в семейството 34,0Всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот

28,0

Психологическо/емоционално насилие и тормоз 18,0Нарушаване правата на жените - взимане на решения за техния живот вместо самите тях 14,0

Действия на хора, които имат комплекси и се доказват чрез насилие над по-слабите 10,0

Действие против съгласието, посегателство върху личността и достойнство на жената, налагане на власт, контрол, нарушаване на личните граници/достойнството и интересите на личността

10,0

Сексуално насилие 6,0Икономическо насилие 4,0Импулсивно агресивно отношение 4,0Всеки акт с цел поставяне в зависимост в семейната общност, вмешателство в живота 4,0

Нарушаване на правата на децата от родителите им 2,0Робство 2,0Невежество, липса на възпитание 2,0

Дефиниции на понятията домашно насилие и насилие, основано на пола – жертви (респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Физическо насилие, побой 65,0

4

Психологическо насилие 20,0Икономическо насилие/лишаване от пари 15,0Сексуално насилие/изнасилване 10,0Тормоз от различен характер върху жените 10,0Доминация, злоупотреба с правата с цел деспотизъм и тирания 10,0Когато не те разбират, не споделят твоите мисли и желания 5,0Искат да те оженят, а ти не си съгласна 5,0Нещо противозаконно 5,0Насилие в семейството или между половете 5,0Всяко действие, което заплашва живота, здравето и психиката на друг 5,0

Дефиниции на понятията домашно насилие и насилие, основано на пола – ученици (респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %

Бой, физическо насилие вкъщи/физическо насилие към жени 60,7Тормоз, психологическо насилие, унижения, обиди 23,0Насилие от родител към дете 16,4Сексуално насилие, изнасилване 13,1Насилие, основано на ревност, изневяра 6,6Шеги на основа на пола ти 4,9Заплахи с физическо насилие/бой 3,3Да те третират като животно 1,6Да бъдеш наказан вкъщи 1,6Нещо отвратително 1,6Да биеш невинен човек 1,6Нежелано флиртуване 1,6Лошо третиране на дете заради това, че е от нежелан пол 1,6Характерно разбиране на ролята на жената 1,6Нещо, практикувано от хора, които живеят в Средновековието 1,6Тормоз в училище 1,6Насилието е ежедневие 1,6

Кога и от кого/откъде научихте за това – ученици (респондентите са давали повече от единотговор)

УЧЕНИЦИ %

Кога научихтеПреди няколко години 8,6Наскоро 5,2Като по-малко дете, от малка/малък знам 3,4Отдавна 1,7От къде научихте

5

От телевизия/медии 20,7От училище/учители 15,5От родители/роднини 13,8От обща култура си знам 12,1От приятели 8,6От фондация ПУЛС 8,6От филми 6,9Лично аз смятам така 6,9От интернет 6,9От психолога 3,4От връстници 1,7В общия поток, от различни места 1,7От хора, които са го преживели 1,7От сбирките на клуба 1,7От обучение 1,7

Изпитвате ли притеснение от темата - ученициУЧЕНИЦИ %

Не изпитват притеснение: общо 72,9Не 68,4Не - тези теми трябва да се дискутират 1,5Не - истината е една 1,5Не, въпреки че е тема табу 1,5Изпитват притеснение: общо 18,1Да 13,6Да, защото съм момиче и ме е страх, че може да се случи и на мен 3,0

Да - на всеки би се случило 1,5Колебание: общо 9,0Понякога 4,5Зависи с кого разговарям 1,5Неотговорил 3,0

2. Визията на анкетираните за отношението на обществото към, явлението къмжертвите и насилниците

По отношение на информираността, визията и нагласите в обществото представителите на организациите също имат най-широко разбиране сред трите групи, което може да се приеме и за най-информирано, доколкото техният поглед върху явлението е професионален. Отговорите в тази група на въпросите какво е разбирането на хората по темата и какво е отношението към жертвите насочват към извода, че обществото от една страна не е достатъчно информирано, а от друга съществуват широко разпространени нагласи за неглижиране на проблема и/или неговото възприемане от една патриархална парадигма:

6

- най-голям брой от експертите – 32,6%, посочват, че хората не са достатъчно информирани;

- около 1/5 (20,9%) считат, че отношението към жертвите се характеризира с безразличие и липса на ангажираност;

- според 14% хората се отнасят към жертвите с неразбиране, обвинения, недоверие;

- и според още 14% отношението към жертвите е патриархално и старомодно.

Все пак, немалко са и представителите на организации, които посочват, че отношението към жертвите е добро, със съпричастие и разбиране – близо 1/3 (27,9%) – отношение, което трябва да бъде разпространено посредством предстоящите информационни дейности.

Много по-безспорно се очертава според експертите отношението към насилниците – 40% го определят като отрицателно, осъдително, като цяло негативно, като 22% обръщат специално внимание и на факта, че с насилниците също трябва да се работи и да им бъде оказана помощ.

Разбираемо, анкетираните представители на жертвите са по-сдържани по темата за отношението към тях и най-голям е броят на далите неутрален отговор, че отношението е различно – за някои хора проявите на насилие са нещо нормално, за други не. Някои жертви също споделят мнението, че:

- хората не са достатъчно информирани;- често се отнасят със съчувствие, но не и с разбиране.

За наличие на положителен опит свидетелства присъствието на отговори, че:- отношението е подкрепящо и съчувстващо;- все повече хора разбират, че проблемът е важен и че жертвите не са виновни за

предизвикване на насилието.

Тревога обаче будят отговорите, които са индикация за проблемно отношение и потвърждават мнението на експертите за разпространените патриархални нагласи, а именно че:

- към жертвите се отнасят с безразличие и липса на загриженост;- към жертвите се отнасят с подигравки;- насилието масово се толерира и се смята за нормално.

Въпреки това и сред жертвите на насилие преобладава мнението, че отношението на хората към насилниците е негативно, дори неприязнено – повече от половината са отговорили по този начин, и също така значителен брой са посочили, че обществото желае насилниците да бъдат наказани. Привидното противоречие всъщност вероятно не съществува – на декларативно ниво повечето хора много по-често биха посочили, че

7

един насилник е лош и трябва да бъде наказан, но в конкретна реална ситуация биха проявили склонност да не искат да се намесват или дори да намерят оправдания за конкретния насилник, особено ако го познават и той има добър или поне приемлив имидж в общността.

Най-голям брой анкетирани сред учениците (21,3%) смятат, че отношението към жертвите е добро, състрадателно и подкрепящо. Немалко от тях разбират, че жертвите ги е страх (14,9%), а 1/10 също са на мнение, че хората нямат достатъчно добро разбиране по темата. Отговорите на учениците показват най-широката палитра сред трите групи, описваща вариациите на безразличие сред хората:

- на хората не им пука, защото не са те пряко жертви;- хората гледат себе си и не искат да се намесват- казват, че са съпричастни, но не искат да се месят, за да не пострадат- смятат, че е нещо, което не трябва да се коментира- хората са безразлични при жени, но съпричастни при деца

В допълнение към това, за разлика от другите две групи, най-често срещаният отговор сред учениците за отношението към насилниците е, че такова няма, че се третират с безразличие (21,4%).

Фактът, че учениците по-често и с повече вариации се фокусират върху безразличието от другите две групи има своето възможно обяснение. Те са групата, която в случая в най-малка степен е обременена от лична ангажираност с явлението – било то като потърпевши или като пряко работещи с потърпевшите, и в този смисъл може да се каже, че са най-малко податливи на (авто)сугестии, свързани с лични преживявания или специфичен антуражен кръг и поддаване на ефект на ехо-стая. За съжаление обаче това би означавало и че тяхното впечатление за по-широко разпростанение на безразличието е и най-пълно отразяващо социалната действителност.

Разбиране по темата – отношение към жертвите – организации (респондентите са давали повече от един отговор)

ОРГАНИЗАЦИИ %

Хората не са достатъчно информирани 32,6Към жертвите се отнасят със съпричастност, с разбиране, добро отношение 27,9

Отнасят се към жертвите с безраличие, неангажираност 20,9Към жертвите се отнасят с неразбиране, обвинения, недоверие 14,0Отношението към жертвите е патриархално, старомодно 14,0Не се оказва реална помощ - само съчувствие 7,0Все по-често се говори и се проявява нетърпимост 7,0Много хора го смятат за нормално 4,7Жертвите са критикувани, че не са предприели действия – 4,7

8

защото не се разбира тяхното положениеХората имат интерес по темата, за да знаят как да се справят 2,3Тези, които сами не са жертви, няма как да помогнат 2,3Все още не е постигната нулева толерантност към насилието 2,3

Отношение към насилниците – организации (респондентите са давали повече от един отговор)

ОРГАНИЗАЦИИ %

Отношението към насилниците е отрицателно, негативно, осъдително 40,0

Не всички могат да разберат, че и те имат нужда от помощ; трябва да им се оказва професионална помощ 22,3

Към насилниците се изпитва омраза, злоба, неприязън, желание да бъдат заслужено наказани 11,1

Към насилниците се отнасят с безразличие 8,9Не ги разпознават, защото се представят с добър имидж в обществото 6,7

Отношението към насилниците е снизходително; толерират ги, има склонност да ги оправдават 6,6

Има нетърпимост към насилниците 4,4Трудно може да бъде разбран насилникът 2,2

9

Разбирането по темата - отношение към жертвите – жертви (респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Разбирането е различно - някои хора мислят, че това е нормално, други не 22,2

Отношението към жертвите е подкрепящо, със съчувствие 16,7Хората не са достатъчно информирани, има лошо разбиране 16,7Към жертвите се отнасят с безразличие, с липса на загриженост 11,1Насилието масово се толерира, смята се за нормално 11,1Има специални центрове, където им помагат 5,6Към жертвите се отнасят със съжаление 5,6Към жертвите се отнасят с подигравки 5,6Считат ги за по-различни 5,6Към жертвите се отнасят със съчувствие, но не и с разбиране 5,6Хората се дистанцират, страхуват се да се намесят 5,6Все повече хора разбират, че проблемът е важен и не търсят вина в пострадалия 5,6

Отношение към насилниците – жертви (респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Отношението към насилниците е негативно, лошо, критично, неприязнено 52,9

Смята се, че трябва да бъдат наказани 23,5Оправдават ги, отнасят се към тях толерантно, сякаш са в правото си 11,8

Смята се, че са психично болни хора 5,9Към насилниците се отнасят с безразличие 5,9Страхуват се от тях 5,9С насилниците трябва да се работи с тях за изграждане на добродетели 5,9

10

Разбирането по темата - отношение към жертвите – ученици (респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %

Отношението към жертвите е добро, състрадателно, съчувстващо, подкрепящо 21,3

Жертвите ги е страх 14,9На хората не им пука, защото не са те пряко жертви 12,8Разбирането на хората по темата е никакво/съвсем малко 10,6Всеки има собствено/различно мнение по въпроса 8,5Проблемът не се взима насериозно 8,5Хората смятат, че на жертвите трябва да се помага и да бъдат защитавани 6,4

Ако знаеха колко е лошо всъщност, щяха да са съпричастни 6,4Не искат да приемат, че съществува, отричат 4,3Хората са безразлични 4,3Хората смятат, че е нещо нормално 4,3Хората гледат себе си и не искат да се намесват 2,1Казват, че са съпричастни, но не искат да се месят, за да не пострадат 2,1

Хората не ги упрекват 2,1Не съм имала такива проблеми и не ме интересува 2,1Хората биха разпространили темата наоколо, в квартала 2,1Мъжете не показват разбиране, но всички жени са съпричастни 2,1Смятат, че е нещо, което не трябва да се коментира 2,1Хората смятат, че е ужасно, отвратително, брутално 2,1Хората са безразлични при жени, но съпричастни при деца 2,1

Отношение към насилниците – ученици (респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %Отношението към насилниците е никакво, безразлично 21,4Към насилниците се отнасят с ненавист, възмущение, неприязън, омраза 19,0

Насилниците ги преследват, наказват 16,7Отношението към насилниците е лошо, грубо 11,9Не говоря с тях, отбягвам ги 11,9Хората искат да ги накажат, но те също имат нужда от помощ 11,9Трябва и към тях да се отнасят с насилие 4,8Не се работи достатъчно с тях – занимават се повече с жертвите 2,4Хората се възмущават, но само това 2,4Понякога към насилниците се отнасят с толерантност 2,4Насилниците остават ненаказани 2,4Различно - някои си затварят очите, други ги подкрепят, трети ги 2,4

11

осъждат

Мнозинството от анкетираните и от трите групи категорично смятат, че хората, преживели насилие, се нуждаят от намеса в тяхната ситуация с цел помощ, подкрепа, съвет, съдействие. Голяма част от тях прецизират характера на помощта, която според тях е нужна извън общата подкрепа, което може да обобщи както следва:

- работещи институции и механизми, подкрепа от институциите- подкрепа от психолог- насоки за предприемане на конкретни действия, юридическа помощ- подпомагане за удовлетворяване на непосредствени нужди от подслон, храна,

пари.-

Сред анкетираните представители на организации и ученици няма категорично мнение относно това дали трябва жертвите изцяло сами да решат да потърсят помощ или е оправдано такава да им бъде предложена дори без да се чака тяхното съгласие. По около 1/3 в тези две групи отговарят, че жертвата трябва да реши сама, че трябва да бъде предложена помощ дори преди това, или че и двата подхода могат да бъдат адекватни в зависимост от случая. Някои изтъкват, че жертвите трябва да бъдат насърчавани активно да търсят помощ, но същевременно трябва да бъдат наясно, че някой ги подкрепя. Самите жертви обаче са по-категорични, а в случая те се явяват най-„компетентната“ група. Над 2/3 от тях дават под различна форма отговора, че намесата отвън е необходима дори преди жертвата да потърси съдействие – основно поради причината, че много често жертвите са твърде уплашени, но също и с рационалния аргумент, че всеки проблем, който е овладян навреме, има много по-голям шанс да завърши с по-благоприятен краен резултат.

Хората, преживели насилие, нуждаят ли се от намеса в тяхната ситуация с цел помощ/подкрепа/съвет/съдействие? - организации

ОРГАНИЗАЦИИ %Да 68,0Преживелите насилие се нуждаят и от работещи механизми и институции 10,0

Ако сами не потърсят помощ, не може насила да им се натрапва 6,0

Нуждаят се първо от полицията и после от психолог 4,0Преживелите насилие се нуждаят от насоки за предприемане на действия 2,0

Неотговорил/а 10,0

Хората, преживели насилие, нуждаят ли се от помощ, за да преодолеят проблема? - жертви

ЖЕРТВИ %

12

Да – нуждаят се от подкрепа и съвети 56,0Да – нуждаят се от психолог 12,0Да – нуждаят се от подкрепа от институциите 8,0Да –нуждаят се от разбиране, а не от поучения 8,0Да – нуждаят се от смяна на средата 4,0Да – нуждаят се от разговори 4,0Да – нуждаят се от юридическа помощ 4,0Не 4,0

Хората, преживели насилие, нуждаят ли се от помощ, за да преодолеят проблема? - ученици

УЧЕНИЦИ %Да – от психологическа подкрепа 27,3Да 16,7Да – от всички посочени 7,6Да – от съдействие от институции/служби 6,1Да – от морална подкрепа 4,5Да – от приятели да ги успокояват и дават кураж 4,5Да – от юридическа помощ 4,5Да – от пари 3,0Да – от неща, които да държат това далеч от ума им 1,5Нуждаят се от хора, които няма да ги насилват! 1,5Да – от лекар 1,5Да – от къща, храна и всичко необходимо 1,5Да – от внимание, за да забравят проблема 1,5

Не 4,5Неотговорил/а 13,6

Сами ли трябва да решат да потърсят помощ или е по-подходящо да им бъде предложена такава отвън? - организации

ОРГАНИЗАЦИИ %

Трябва да се решат сами 32,0Трябва да им бъде предложена помощ отвън 28,0Трябва да се насърчават да търсят помощ 6,0И двете, индивидуално според случая 30,0Неотговорил 4,0

Сами ли трябва да решат да потърсят съдействие или намесата отвън, без тяхното съгласие, е уместна? - жертви

13

ЖЕРТВИ %Намесата отвън е уместна 38,1Намесата отвън е уместна, защото в повечето случаи жертвите са твърде уплашени 28,6

Трябва да се изчака сами да потърсят помощ 9,5Не трябва да се чака - всяко нещо, овладяно навреме, би довело до по-добри резултати 9,5

Сами трябва да потърсят помощ, но после някой трябва да им съдейства 9,5

Трябва да имат желание да се справят с проблема и да потърсят съдействие 4,8

14

Сами ли трябва да решат да потърсят помощ или е по-подходящо да им бъде предложена такава отвън? - ученици

УЧЕНИЦИ %Трябва да решат сами 31,8Трябва да им бъде предложена помощ отвън 28,8И двете, индивидуално според случая 22,7Трябва да им бъде предложена помощ от психолог 3,0Трябва да решат сами, но трябва и да знаят, че някой ги подкрепя 1,5

Неотговорил/а 12,1

3. Опит нажертвите

Въз основа на споделения в анкетите опит на жертвите може да бъде конструиран най-разпространеният модел на явлението, който обаче следва да бъде допълнително верифициран и/или прецизиран на база по-широка група анкетирани, респективно статистически валидни данни, кактои опита на експертите. Съгласно този модел сред жертвите преобладават жени, които са били подложени паралелно на физическо и психическо насилие от своите партньори. В много случаи освен пряката жертва, потърпевши са и децата, които стават свидетели на проявите на насилие. Жертвите са склонни да споделят, че са били обект на насилие, най-често с приятели и близки роднини, и то на по-късен етап; докато обръщането към институции и/или организации е много по-трудна стъпка. Средата е изключително важен фактор и може да се твърди, че оказва значително влияние върху възпроизводството и мултиплицирането на явлението – едва 1/3 от жертвите категорично посочват, че нямат близки или познати, които също са жертва на насилие, което означава, че не става въпрос за изолирани случаи.

Както беше посочено, институциите обикновено не са първият избор на жертвите, когато те все пак се решат да споделят за проблема си. В повечето случаи те са по-склонни първоначално да се посъветват с близък човек – приятел или роднина. Най-често търсени на по-късен етап са полицията и занимаващи се с проблема НПО. В по-голямата част от случаите жертвите достигат до институциите или организациите чрез друг човек – най-често се посочва приятел или роднина, което корелира с информацията че именно това са хората, към които жертвите се обръщат първоначално. Това показва, че първоначалният контакт с близък човек и съветът, който той ще даде на жертвата, е от ключово значение за нейните по-нататъшни действия.

Според посоченото от анкетираните жертви отношението в съответните институции и организации в мнозинството от случаите е адекватно, в рамките на възможностите, които те имат от гледна точка на закона.

15

Най-често посочваното чувство, което доминира жертвите след случаите на домашно насилие, е страхът. Също така те изпитват тъга, разочарование, отчаяние, обърканост. Всичко това закономерно поставя жертвите пред много голямо изпитание, когато трябва да вземат решение да се обърнат за помощ и корелира с преобладаващото мнение, че такава трябва да им бъде предложена отвън. След като им бъде оказана подкрепа, жертвите посочват, че се чувстват по-спокойни, уверени, силни.

Основната препоръка, която вече преминалите по този път жертви почти единодушно отправят към други в тяхното положение, е да не чакат, да не се страхуват, а да потърсят помощ. Такова споделяне на опит от страна на хора със сходни преживявания е много важно за други жертви, които все още не са взели решение. От тяхна гледна точка други жертви биха били много по-легитимен източник на препоръки, отколкото само представители на институции и организации, които не са в тяхното положение. В този смисъл е изключително ценно, че анкетираните заявяват желание лично да помогнат, като насочат други пострадали към кого да се обърнат, дадат съвет и споделят опит.

Какъв тип насилие е упражнявано върху Вас?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Физическо 90,5Психическо 81,0Емоционално 33,3Икономическо 9,5Насилие върху детето ми 4,8Умишлено лишаване от почивка 4,8

Освен Вас по време на инцидента/ите бил ли е потърпевш и друг човек?ЖЕРТВИ %

Детето - като свидетел 47,6Не 23,8Родител 9,5Сестра 4,8Приятел 4,8Да – не посочва кой 4,8Неотговорил/а 4,8

Споделяли ли сте с някого, че сте били обект на насилие? (респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %С приятели 60,0С близки/роднини 30,0

16

Със социалните/общ. служителка/кмета/общeствената ми възпиталелка 20,0

Със служители на Център Отворена врата/ПУЛС 10,0С институции 10,0С МВР/полицията 10,0Не 10,0

17

Кога споделихте за този проблем - веднага след инцидента или по-късно?ЖЕРТВИ %

По-късно 81,0Веднага 9,5В някои случаи ведната, в други - по-късно 9,5

Имате ли близки/познати, за които знаете, че са преживели насилие? Посочете подробности(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Да – роднини 19,0Да – познати/приятели 9,5Да – колежка 4,8Да – познавам жертви, които ги е страх да потърсят помощ 4,8

Да – от малка. Едни се борят, разделят, други карат така 4,8Да – роднина. Напусна и се справя отлично 4,8Знам за други, но не искам да взема отношение 4,8Не 33,3Неотговорил/а 14,3

Към кого се обърнахте най-напред?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Приятел/роднина 71,5Полиция 28,6Психолог 9,5НПО 9,5Болница 9,5Гадже 4,8Съседи 4,8

С кои институции/организации се свързахте във връзка с проблема?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Полиция 60,0НПО, които се занимават с проблема: Център Отворена врата/Фондация ПУЛС/Център за социална рехабилитация и интеграция/Кризисен център за лица, подложени на домашно насилие/ SOS семейства в риск

60,0

Отдел "Закрила на детето" 30,0Районен съд/прокуратура 20,0Дирекция „Социално подпомагане“ 10,0Лекар 10,0

18

Община/кметство 5,0Адвокат 5,0Не съм се свързвала 5,0

19

Лично или чрез друг човек достигнахте до търсената помощ?ЖЕРТВИ %

Лично 23,8

Чрез друг човек (неуточнено) 28,4Чрез приятел/ка, близък/роднина 14,3Чрез друга организация 9,5Чрез полицията 4,8Лично позвъних на 112 4,8Лично позвъних на гореща линия 4,8Чрез прокуратурата 4,8Неотговорил/а 4,8

Как намерихте контактите на тези институции/организации?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %От близки/познати, които ме насочиха 38,1Известни са ми от преди/познавам ги 14,3От полицията 9,5От интернет 9,5Близка съм с тях 4,8Прокуратурата 4,8Те се свързаха с мен 4,8Чрез друга организация 4,8Чрез Горещата линия 4,8Неотговорил/а 9,5

Как беше възприета Вашата история?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Предоставиха ми съвет, насока 66,7С разбиране 33,3С действия 22,2С досада 5,6Нестаниха ме в център 5,6Взеха мерки за сигурността ми 5,6

20

Как се чувствахте след инцидента?(респондентите са давали повече от един отговор)ЖЕРТВИ %

Уплашена, страхувах се, притеснена 35,0Тъжна, разстроена, разочарована 20,0Отчаяна, смазана, съсипана 20,0Зле, лошо 10,0Бясна, ядосана, разярена, гневен 10,0Самотна 10,0Унизен 10,0Объркана, не знаех какво да направя 10,0Изпитвах срам 5,0Изпитвах вина 5,0С болки 5,0Омърсена 5,0

Kак се чувствате сега?(респондентите са давали повече от един отговор)ЖЕРТВИ %

По-спокойна 33,3По-уверена, силна 28,6По-добре, вече добре 23,8По-добре емоционално 14,3Защитена 9,5Объркана 9,5Нов човек 4,8Отново притеснена 4,8Спомените ме ужасяват и угнетяват 4,8Страхотно, прекрасно 4,8С повече самочувствие 4,8Че истината като че ли е безпомощна 4,8

Какво бихте препоръчали на други жертви?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %

Да не чакат, да не се страхуват, а да потърсят помощ 81,0Да не търпят 9,5Да говорят с полицията 4,8Да говорят с НПО 4,8Да избягат, да се махнат 4,8Да вярват повече в себе си 4,8Да не бъдат наивни 4,8

21

22

Какво можете да направите лично Вие, за да подпомогнете премахването на насилието?(респондентите са давали повече от един отговор)

ЖЕРТВИ %Да ги насоча към кого да се обърнат 27,8Да дам съвет, да споделя опит 27,8Да сигнализирам 16,7Да попреча на насилника и да помогна на жертвата 11,1Нищо 11,1Да не оставам равнодушна и безучастна 5,6С правилно възпитание на децата ми 5,6Да участвам в организации и групи за взаимопомощ 5,6

4. Опит и визия намладите хора за насилиетоБлизо 2/3 от анкетираните млади хора – ученици (58%) са се сблъсквали с различни форми на насилие. В значителна част от случаите (общо около 1/5) става въпрос за характерни за ученическата възраст и училищната среда прояви – на тормоз в училище, основно психологически, както и младежки сбивания – след скарване, при употреба на алкохол и т.н. В контекста конкретно на домашното насилие на индиректния въпрос дали имат близки или познати, за които знаят, че са преживели домашно насилие, мнозинството - 2/3 от анкетираните ученици посочват, че нямат такива, което все пак оставя една значителна група, които са имали най-малкото индиректен опит.

Анкетираните ученици споделят в свободна форма разнообразни обяснения за това защо има насилие между хората, като най-често посочваните (по от около 10-14%) са:

- стрес, проблеми, умора - изкарват си го на другия;- проблеми в тяхното собствено семейство - и те са били тормозени, проблеми в

детството;- дразнене, кавги, скарвания;- несъгласие, различни мнения;- комплекси, завист;- насилниците искат да демонстрират надмощие.

Прави впечатление, че значителна от тези най-често срещани обяснения всъщност са поводи, които биха могли да предизвикат реакция с насилие, но не би трябвало да се възприемат като причина за него –дразнене, скарване, несъгласие, различни мнения, завист. Разбира се не би могло да се правят генерални изводи на база настоящото проучване. Все пак обаче може да се обърне внимание доколко тези отговори биха могли да са индикация за разпространението на светоглед, в който стресът или несъгласието се приемат като добра причина – и оттам на следваща стъпка като оправдание – за прибягване до насилие.

23

Горното кореспондира с факта, че най-голям брой ученици – 31,5% или почти 1/3, смятат, че това, което трябва да се направи, за да престанат хората да упражняват насилие помежду си, е да има „големи наказания“ и „строги мерки“ – решаването на проблема с насилието се разглежда като възможно най-често чрез репресия, която също представлява форма на насилие, макар и институционализирано. Следващата по-големина група, съизмерима с първата (19,6%) има една по-различна, но пък по детски наивистична идея: „хората да са по-добри“, „да има разбирателство“, „хората да осъзнаят проблемите си“, „хората да поумнеят“. Може да се каже, че тези две групи донякъде възпроизвеждат нагласите в цялото общество, вариращи основно между крайното искане за тотален ред чрез репресия и вярата, че нещата ще се оправят от само себе си, когато хората станат по-добри.

Въпреки горното, все пак значителен брой от анкетираните ученици виждат адекватно своята възможна роля в процеса на намаляване на случаите на домашно насилие и насилие, основано на пола, и това е свързано в голяма степен с дейностите, в които са били ангажирани – най-голям (22,3%) е делът на посочилите, че лично те биха могли да помогнат чрез придобитите знания, ангажирайки се като доброволци, разяснявайки както в рамките на структурирани кампании, така и неформално на хората около тях.

Били ли сте лично свидетел на насилие?УЧЕНИЦИ %

Не 45,3

Да (без уточнение) 29,7Да, в училище, предимно психологическо насилие, подигравки 17,2

Да, младежки сбивания: напиват се, почват да се дразнят и се стига до насилие / между приятели след скарване

3,2

Да, физическо насилие на улицата 4,7Да, и винаги съм намирал начин да защитя жертвата 1,6Да, съседи - майка бие децата 1,6

Имате ли близки/познати, за които знаете, че са преживели домашно насилие? Ако да, посочете подробности

УЧЕНИЦИ %Не 66,7

Да (не посочва подробности) 12,1Съседи 4,5Да, приятели 3,0Да - в моето семейство физическо насилие 3,0Момиче, тормозено от момчета съученици 1,5

24

Да, по-далечни познати 1,5Неотговорил/а 7,6

25

Каква според Вас е причината хората да упражняват насилие помежду си? (респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %

Стрес, проблеми, умора, изкарват си го 14,0Семейство, и те са били тормозени, проблеми в детството 14,0

Дразнене, кавги, скарали са се, псуват се 14,0Несъгласие, различни мнения 14,0Комплекси, завист 12,3Насилниците искат да демонстрират надмощие 10,5Възпитание, ценности 8,8Ревност/изневяра 5,3Проблеми със сдържането на гнева, с контрола 5,3Алкохол 3,5Слабост с думите - не могат с думи да променят нещо, което не им харесва, и прибягват до насилие 3,5

Липса на внимание/за привличане на внимание 3,5Защото и с мен така се държат 1,8Получаване на удоволствие 1,8Лоша комуникация 1,8Непосещаване на психолог 1,8Липса на уют и защита 1,8Наркотици 1,8

Какво е необходимо да се направи, за да може хората да престанат да упражняват насилие помежду си?(респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %Големи наказания, строги мерки, затвор, тежки глоби/обезщетения 31,5

Хората да са по-добри, да има разбирателство, да осъзнаят проблемите си, да поумнеят, да изчезне насилието в обществото

19,6

Работа с насилниците: да се възпитават, да ходят на психолог да си контролират нервите 13,8

Да има по-добри закони 11,8Трябва да разговаряме помежду си, да решаваме проблемите 11,8

Провеждане на кампании, по-добра информираност, повече да се говори за проблема 8,8

Нищо не може да се направи, насилието не може да спре - винаги ще го има 5,9

Родителите да не учат децата на насилие 2,0Охрана на училища/дискотеки и др. 2,0

26

Курсове за жените как да постъпват в такива ситуации 2,0Не ме интересува 2,0Строго възпитание вкъщи - не само да ги глезят 2,0Потенциалните жертви да проявяват разбиране и да не дразнят/провокират 2,0

Какво може да направите лично Вие, за да подпомогнете премахването на домашното насилие и/или насилието, основано на пола?(респондентите са давали повече от един отговор)

УЧЕНИЦИ %Да помагам със знанията от клуба, като доброволец да се включа в капмании/обучения, да разяснявам; да разяснявам на хората около мен

22,3

Да оказвам помощ на потърпевшите – с разговори, емоционално/да ги насоча къде да подадат жалба и др. 17,3

Нищо 15,5Не знам 12,1Да съобщаваме за такива случаи; да не съм безразличен 12,0Ще пребия насилника и ще се обадя на полицията/Ще се саморазправя, ще ги тормозя и аз 8,7

Да не бъда жертва или насилник 8,6Не ме интересува 3,4Да се намеся пряко на момента да спра насилието 1,7

5. Визияна представителите наНПОза основни тенденции при случаите на насилие

Основен проблем в процеса на работа по случаи на домашно насилие и основано на пола насилие е липсата на надеждна количествена информация за реалната честота на разпространение на явлението. Поради обективни причини – много често жертвите не сигнализират за упражненото спрямо тях насилие, предоставяната от институциите официална статистика подценява броя на случаите. Така социологическите проучвания се превръщат в изключително важен източник, който може да даде информация за реалното разпространение, както и особености на явлението. Представителните проучвания сред населението дават надеждна база за количествена оценка – така например от проведени и оповестени в последните години изследвания вече знаем с голяма степен на сигурност, че всяка четвърта жена в страната е била жертва на физическо или сексуално насилие. Качествените изследвания сред експерти от работещите в тази област неправителствени организации от своя страна могат косвено да осъществят незаменим принос за описване на качествените характеристики на явлението, както и да послужат за формулиране на адекватни изследователски хипотези и идентифициране на тенденции.

27

Повече от половината от анкетираните представители на организации (52,8%) смятат, че в количествено отношение броят на случаите на домашно и основано на пола насилие в последно време се увеличава. Според 16,7% броят на случаите не се е променил значително, като е възможно слабо да варира през различните години. Едва под 10% посочват, че според тях този брой е намалял. Същевременно обаче 11% обръщат внимание на важния факт, че е възможно не реалният брой на случаите да се е увеличил, а броят на случаите, за които е подаден сигнал или потърсена помощ – като резултат от провежданите кампании и/или увеличено доверие в институциите и организациите, което създава впечатлението за увеличаване на реалните случаи. Това би означавало, че от една страна можем да формулираме позитивната хипотеза за увеличаване на подадените сигнали, но и негативната, че въпреки усилията до момента не се констатира намаляване на явлението.

В качествено отношение според най-голям дял от анкетираните (40,7%) не се наблюдава разлика по отношение на начините на упражняване на насилие. Малко над 11% посочват, че в техния опит са се увеличили случаите на психологически тормоз. Следва да се обърне внимание на една тенденция, която се идентифицира от значителен дял – 18,5% - увеличаване на случаите на кибер тормоз. Други наблюдения, визиращи възможни съществени промени в профила на явлението, чието потвърждение може да се търси в следващи изследвания, са за по-често въвличане на децата в конфликтите, по-голям брой случаи на икономическо насилие, увеличаване на броя възрастни/престарели членове на домакинството – жертви на насилие.

По отношение промени в профила на самите жертви групата като цяло се затруднява да формулира констатации, но все пак могат да се маркират следните хипотези за последваща проверка:

- увеличаване на броя на непълнолетни и малолетни - жертви;- увеличаване на броя на насилници, които са лица с по-висок статус от

обичайното констатирано до момента

Изследването препотвърждава, че сътрудничеството с институциите е от първостепенна важност за работата на неправителствените организации – близо половината от анкетираните посочват, че са достигнали до своите клиенти по линия на съвместната си работа с полиция/прокуратура, съда или друга институция (Дирекция за социално подпомагане, Отдел за защита на детето).

Паралелно с това е относително малък делът на онези, които считат, че срещат в работата си трудности, свързани с междуинституционалните контакти и процедури (6%). Трудностите в процеса на подпомагане на жертвите, които респондентите най-често посочват, са свързани много повече с отношението/реакцията на самите жертви (56%) – като несподеляне на достатъчно информация за проблема, последващ отказ от

28

споделеното и минаване в позиция на защита на насилника, отказ от предприемане на последващи действия и т.н.

По отношение на бъдещи промени в законодателството значително мнозинството от анкетираните представители на организации – 70%, считат, че такива са необходими, като сред основните насоки за промени се споменават:

- по-строги мерки спрямо насилниците;- криминализиране на домашното насилие;- удължаване на срока на мерките по ЗЗДН- гарантиране на по-лесен достъп до услугите, възможност за по-бързи реакции и

реална защита на жертвите

72% също така считат, че приемането на Истанбулската конвенция ще подпомогне съществено намаляването на случаите на домашно насилие в България, но 8% считат, че това ще стане не пряко, а под индиректна форма, като приемането на конвенцията ще допринесе за класифициране на случаите, подобряване имиджа на страната, повишаване на информираността, ще направи достъпа до правосъдие по-лесен.

Количествена разлика в броя на случаите на насилие– тенденцияОРГАНИЗАЦИИ %

Случаите на насилие като цяло се увеличават 52,8Броят на случаите е същият/варира около една и съща бройка през годините 16,7

Случаите реално не са се увеличили, но поради повишено доверие се увеличават сигнализираните случаи

11,1

Случаите на насилие като цяло намаляват 8,3Случаите на физическото санамалели, но са се увеличили случаите на други видове тормоз 5,6

Увеличават се случаите на ранни бракове 2,8Увеличава се вътрешният дял на непълнолетни и малолетни лица в общата бройка на случаите 2,8

Качествена разлика по отношение на начина на упражняване на насилие - тенденцияОРГАНИЗАЦИИ %

Не отчитам качествена разлика 40,7Увеличават се случаите на кибер тормоз 18,5Увеличава се психологическият тормоз 11,1По-често въвличане на децата в конфликтите 7,4Случаи след употреба на алкохол/наркотични вещества 7,4Увеличават се случаите на комплексно насилие под всичките му форми 3,7

29

Увеличава се икономическото насилие 3,7Увеличават се случаи на насилие към възрастни/престарели хора 3,7

Увеличаване на ранните бракове 3,7Случаите стават все по-тежки и жестоки 3,7

30

Какви трудности срещате в хода на подпомагане на жертвите?ОРГАНИЗАЦИИ %

Трудности, свързани с отношението/реакцията на жертвите 56%

Жертвите не споделят достатъчно информация за проблема, не искат да говорят, страхуват се 36,0

Жертвите се отказват от разказаното, минават на страната на насилника 10,0

Жертвите отказват да подадат сигнал или да предприемат други действия 6,0

Жертвите не искат да променят начина си на живот 2,0Жертвите не осъзнават значимостта на проблема си 2,0Трудности от институционален или организационен х-р 14%Трудностите са свързани с процедурите и междуинституционалните контакти 6,0

Трудностите са свързани с ограничените правомощия 2,0Финансови трудности 2,0Жертвите изпитват недоверие към институциите 2,0Трудностите са свързани с осигуряването на свидетели и защитена среда 2,0

Без отговор 30%

Необходима ли е промяна в законодателството в областта? Ако да, в каква посока?ОРГАНИЗАЦИИ %

ДА (общо) 70%Да, необходима е (без пояснение) 30,0Да, в посока по-строги мерки към насилниците 12,0Да, за гарантиране на по-лесен достъп до услугите, осигуряване на възможност за по-бързи реакции и реална защита на жертвите

8,0

Да, криминализиране на домашното насилие 6,0Да, да не се пренебрегват и мъжете жертви 4,0Да, удължаване на срока на мерките по ЗЗДН 4,0Да, да се забранят и да са подсъдими ранните бракове 2,0Да, допълнения към ЗЗДН 2,0Да, въз основа на по-дълбоко вникване в проблема за психологическото насилие 2,0

НЕ (общо) 4%Не 2,0Не, промяна в законодателството не е необходима, съдът трябва да действа по-бързо 2,0

Без отговор 26%

31

32

Смятате ли, че ратифицирането на Истанбулската конвенция ще подпомогне съществено намаляването на случаите на домашно насилие в България?

ОРГАНИЗАЦИИ %Да 72,0Не, но ще допринесе за: класифициране на случаите, за подобряване имиджа на страната, за повишаване на информираността, ще направи достъпа до правосъдие по-лесен

8,0

Не мога да преценя 6,0Без отговор 14,0

6. Изводи ипрепоръки Под домашно насилие и основано на пола насилие се разбира преди всичко

физическо насилие. Преобладаващата асоциация с физическо насилие – особено сред мнозинството от жертвите в частност, насочва в две възможни посоки:

1) физическото насилие действително е най-разпространената форма на домашно насилие и насилие, основано на пола;

2) физическото насилие е най-лесно разпознаваемата форма на насилие. Други видове с не толкова директно проявление – психическо, емоционално, икономическо, заплаха с насилие – е вероятно много често да не се разпознават като такова от жертвите и/или да се считат за част от нормалните отношения в семейството – например поради обща по-патриархална среда и нагласи в общността.

Препотвърждава се хипотезата, че обществото не е достатъчно информирано по проблема. В значителна степен за разпространени патриархални нагласи, което води до:

- страх/срам/притеснение сред жертвите да споделят за проблема;- неглижиране на проблема в обществото;- безразличие към жертвите.

Препотвърждава се също така визията, че в контекста на този конкретен проблем е не само допустимо, но и препоръчително оказването на помощ на жертвите да има проактивен от страна на организациите и институциите характер – т.е. при всяка възможност да се действа в рамките на предвиденото от закона още преди формалното подаване на сигнал от страна на жертвата.

Проучването не показва категорична яснота относно какви точно законодателни промени би трябвало да бъдат препоръчани, но се констатира силно очакване да има такива. В такава ситуация би могло целенасочено да се формират

33

работни групи от експерти, които внимателно да анализират проблемите, дали и доколко те могат да бъдат решени със законодателни промени, както и какви точно трябва да бъдат промените, след което да се излезе с общо становище по този въпрос.

Законодателните промени и подобренията в работата на различните институции са необходимо, но недостатъчно условие за справяне с проблема. Необходими са поредица от информационни кампании/дейности за разясняване същността и важността на проблема, мултиплициране на позитивното и подкрепящо отношение към жертвите, постепенно отслабване на патриархалните нагласи в конкретни общности и разпространението на безразличието сред обществото като цяло. Визията за отношението към насилието, описана в секция 2, може да се използва при формулирането на конкретните информационни послания.

Споделянето на истории от страна на жертви на домашно насилие, които са изразили готовност за това, може да се превърне в мощен инструмент за въздействие и помощ на други настоящи и бъдещи жертви при насърчаване на предприемането на някакво действие от тяхна страна. Това би увеличило тяхното доверие и решимост.

В рамките на идентифицирани като рискови общности е много важно обект на кампаниите да бъдат не само потенциалните жертви, но и потенциалните близки на жертвите. Данните недвусмислено показват изключително важната роля на близките – приятели и роднини, с които жертвите са най-склонни първоначално да споделят проблема и да се вслушат в техния съвет.

Работещите по проблема експерти от различни организации и институции следва да се разглеждат като основен двигател на бъдещи дейности. Те са изградили обхватно и комплексно разбиране за явлението и психологическите проблеми, които стоят в основата му.Със своята компетентност и позиция те представляват критичната маса от агенти за повишаване на информираността и носители на промяна в обществените нагласи.

Провеждането на дейностите в сферата на ограничаване на явленията домашно насилие и насилие, основано на пола, се нуждае от обективно измерване на напредъка и постигнатите резултати. В тази връзка е необходимо да се помисли за разработване на индикатори по различните аспекти и осъществяване на мониторинг на техните стойности във времето.

34