1

магистър-дизайнер ЗДРАВКА ПЕТРОВА БРАЙКОВА

ВЪЗНИКВАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ФИРМЕНА ВИЗУАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ С ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ КНИГИ, ПЕЧАТНИ РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ, ИЗДАНИЯ И

ПРОМИШЛЕНИ ИЗДЕЛИЯ

АВТОРЕФЕРАТ НА Д И С Е Р Т А Ц И Я

за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в областта на висшето образование – 5. Технически науки, професионално направление – 5.13 Общо инженерство,

специалност - „Ергономия и промишлен дизайн”

Научни ръководители: проф. Димитър Иванов Трендафилов

доц. Цветан Цветанов Илиев

София, 2014

 

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

МАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН” 

2

магистър-дизайнер ЗДРАВКА ПЕТРОВА БРАЙКОВА

ВЪЗНИКВАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ФИРМЕНА ВИЗУАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ С ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ КНИГИ, ПЕЧАТНИ РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ, ИЗДАНИЯ И

ПРОМИШЛЕНИ ИЗДЕЛИЯ

АВТОРЕФЕРАТ НА Д И С Е Р Т А Ц И Я

за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в областта на висшето образование – 5. Технически науки, професионално направление – 5.13 Общо инженерство,

специалност - „Ергономия и промишлен дизайн”

Научни ръководители:

проф. Димитър Иванов Трендафилов доц. Цветан Цветанов Илиев

Научно жури по защитата:

проф. д.т.н., д-р инж. Николай Ангелов - рецензия проф. Георги Янков - рецензия

доц. Цветан Цветанов Илиев - становище проф. д.изк. Петер Цанев - становище

доц. д-р Десислава Христова - становище

София, 2014

3

Дисертационният труд е разгледан и насочен за публична защита от катедра „Инженерен дизайн“ в Техническия университет – София на заседание, състояло се на 25.02.2014 г. Докторантката работи като асистент в същата катедра. Защитата ще се състои на 04.07.2014 г. от 10 часа в зала .…….., блок ІІ на Техническия университет - София. Материалите по защитата се намират в канцеларията на Машиностроителния факултет, стая 3242. © Брайкова, З.П., Възникване и интерпретация на фирмена визуална идентификация с приложение върху книги, печатни рекламни материали, издания и промишлени изделия, Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“, Технически университет – София, 2014.*) (тираж 50 броя) -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *) Номерацията на таблиците, илюстрациите и заглавията съответства на тази в текста на дисертационния труд.

4

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Актуалност на проблема Понятието „знак“ има колкото прост, толкова и изключително

широкообхватен смисъл. Най-общо знакът може да се опише като материален или виртуален обект, обозначаващ съществуването или характеристиките на друг. Например слънцето може да показва наличие на топлина и светлина, димът – огън или горене. Материалното присъс-твие на знака може да бъде изразено като някаква изява. От друга страна знакът има значение или поне индикация. Това е свързано с неговата семантика, както впрочем се нарича един от основните дялове на семиотиката, а именно връзката между знака и означаемото му. Своето място има и синтактиката - отношението между знаци и правила, които ги управляват, както и прагматиката – отношението между даден знак и намерението на използващия го. Знаците могат да бъдат писмени, езикови, математически, медицински, астрологически и т.н. Значенията и функциите на това понятие са в основата на някои науки, философски течения и имат различни творчески изражения.

Изборът на позицията (мястото) на знака и изобщо на визуалната фирмена идентификация е проблем, който е третиран малко в теорията и практиката. Позицията на знака е не по-малко съществена от самия него, тъй като носи свои собствени символи, послания и активност на информацията. Съществуват известен брой статистики, наблюдения, проучвания и констатации, свързани с психологическото въздействие на формата, пропорцията и цвета в дизайнерските разработки, но не и с позицията на онзи, на пръв поглед дребен детайл, наречен „лого“, „логотип“, „запазен знак“ или „герб“, който има функцията и ролята на авторския подпис върху картината, върху продукта. Хората, които се занимават професионално с изобразителни изкуства, или онези с интелектуално - духовна причастност към тях, знаят или могат да разберат функцията, мястото и значението на авторската сигнатура в композицията на творбата. В настоящата дисертация е отделено особено внимание на книгата като естество, мисия и конгломерат от знакови послания, поради нейната многопластовост и като цивилизацио-нен продукт. Останалите обекти на изследване са популярни индустри-ални продукти, използвани в човешкото ежедневие – дрехи, обувки и автомобили.

Цел и задачи на дисертационния труд Цел на настоящата дисертация е да се изследва позиционирането (мястото) на знака на производителя на продукта с оглед постигането на по-добър и ефективен резултат от самия процес на маркиране.

В резултат от формулираната цел са решени следните задачи: 1. Да се направи аналитичен преглед на подходите и средствата за маркиране на продуктите в исторически план и във връзка с настоящето. 2. Да се направят пасивни експерименти върху поредица от продукти с

5

масово приложение с оглед установяването на закономерности при позиционирането на знака върху тях. 3. Да се проведат активни експерименти върху поредица от продукти с масово приложение с оглед постигането на нови по-ефективни решения при тяхното маркиране. 4. Да се направи обобщение за постигнатите по научен път резултати от изследванията.

Методологична основа В дисертационната работа се ползват две научни методики: корелационният анализ и общият статистически анализ с използването на средната, дисперсната оценка и с пресмятане на коефициента на вариация. Използван е и подход за събиране на информация с помощта на създадени анкетни карти и с обработване на получената от тях рангова и числова информация. Използван е и програмният продукт Excel, като част от програмната система Microsoft Office, за статистически оценки и визуализации.

Научна новост Според мнението на авторката при разработването на дисерта-

ционния труд са постигнати определен брой приноси: пет научно-приложни и един приложен, описани в края на настоящия автореферат.

Приложност и полезност При разработването на дисертационната работа са постигнати известен брой внедрявания от дидактически и практически характер. От една страна, с помощта на използваните анкети са интервюирани определен брой студенти, които са запознати с методическата страна на изследователския подход и от друга – при обработването на получените резултати е постигнат обучителен ефект в учебните часове в упражненията по съответните дисциплини, които води авторката на настоящата дисертация.

Апробация Част от получените резултати са докладвани и обсъдени в Международната научна конференция „Цвят и форма“ и в Първата международна научна конференция „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“, организирани от ТУ-София.

Публикации Във връзка с разработването на дисертационната работа са

направени три самостоятелни публикации. В дисертацията са използвани и резултатите от внедряването в практиката на разработения от авторката в съавторство фирмен знак.

Обем и структура на дисертационния труд Дисертацията е оформена като книжно тяло с обем от 129 стр. Структурирана е в 3 глави. Използвани са общо 46 заглавия.

6

ІІ. КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ РАЗДЕЛИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ГЛАВА ПЪРВА. ОБЗОР ВЪРХУ МАТЕРИАЛИ, СВЪРЗАНИ С ВИЗУАЛНАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ.

Обзорът по дисертацията е структуриран в 6 дяла. Всички те са посветени на историята на знака от древността до наши дни. Засегнати са бегло някои скални рисунки и първите „писма“ в човешкото общуване. Разгледани са т.нар. пиктограми и идеограми.

Във вторият дял от обзора е направен исторически преглед на символите при редица древни култури. Засегнати са някои въпроси в аспекта на целта на настоящата дисертация и свързани със знаците в рамките на културата на траките, маите, ацтеките и инките, както и йероглифите на народите от Месопотамия и Египет. В останалите дялове са направени паралели между системите от знаци – пиктограми, идеограми, йероглифи, древногръцки и древноримски символи, както и на минойските и угаритските знаци. Особено внимание е отделено на азбуките на финикийците, на латиницата и на двете български азбуки – глаголицата и кирилицата – отново в духа на темата на дисертацията. Представена е една обща характеристика на видовете шрифтове, както и на въпросите, свързани с възникването, историята, логиката на изграждане и характеристиките на запазената марка и лого. Коментирани са някои дефиниции. В обзорната част е направен кратък анализ на известните научни публикации по темата.

В резултат от направения обзор от глава първа са направени някои обобщения и изводи:

1. Човекът в своето развитие от началото на цивилизационното си развитие, което датира приблизително от ~100000 г. назад, се е стремил да общува със себеподобните чрез устния език, с помощта на знаци, символи, букви и думи. Развитието на средствата за комуникация тече в посока от създаването на родови, племенни и народностно обусловени езици, символи и буквени системи към изграждането на общ световен език, с помощта на който в бъдеще да се постигне тотална комуникация, обусловена и от съвършени апаратни и виртуални технологични решения, позволяващи осъществяването на бързи и ефективни контакти.

2. Авторството на комуникативните продукти е въпрос на безспорна идентификация, особено в наше време, когато създаването на нови продукти е свързано с формирането на тяхната себестойност и цена. В този смисъл, процесът на създаването на интелектуални и материални продукти е свързан задължително с еднозначното определяне на „автора“, както и с правото му да постави своя „подпис“ (знак, лого, марка) върху продукта на определено място, обусловено от редица фактори.

3. Въпросът за мястото на поставянето на „подписа“ на автора на

7

един продукт върху него е свързан с възможността за защита на авторството, с рекламата на продукта, със защитата на оригинала от имитации, с възможността за обучение върху или с помощта на продукта и т.н.

4. Трябва да се отбележи, че определянето на точното място за поставянето на запазения знак върху продукта, за който този знак е предназначен, не е изследвано до този момент. В много малко публикации става дума за търсенето и точното дефиниране на най-доброто място при поставянето на знака върху продукта. В този смисъл провеждането на изследвания, свързани с подходите при определянето на мястото (позиционирането) на знака върху продукта би могло да бъде свързано с оптимизиране на постигнатите резултати от самото „маркиране“

Като следствие от направените изводи от обзорната глава първа е дефинирана основната цел и произтичащите от нея задачи, които са поместени в обособения дял „Обща характеристика на дисертационния труд“ на стр. 4 и 5 от настоящия автореферат. ГЛАВА ВТОРА. ИЗСЛЕДВАНИЯ С ПОМОЩТА НА ПАСИВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ.

Тук се прави кратка класификация на някои символи, добили световна популярност със своята универсалност (например кръстът). Разглеждат се също гербове и техните девизи, запазени знаци и известни автори на такива в национален, и световен мащаб. Описва се методиката за оценка на предпочитанията на дизайнера при позиционирането на логото върху конкретен пазарен продукт. Обяснява се принципа на корелационния анализ с помощта на коефициента на корелация на Пиърсън, като се прилагат и таблици. Правят се изследвания върху различни местоположения на фирменото лого при известни у нас марки автомобили. Паралелно се наблюдават позициите на логата в предната и задната част на някои превозни средства. Сравняват се тенденции при сродни модели на различни производители. Коментират се местата на фирмените етикети при популярни видове облекло с оглед комфорта на тяхното ползване. Особено внимание се отделя на издателските лога в композиционните решения на кориците при многократно издавани книги на български и чужди автори. В частност се изследват кориците на „Тютюн“ на Димитър Димов и „Спасителят в ръжта“ на Джеръм Селинджър. Обсъждат се художествените, естетически и модни тенденции в оформлението на книги, многотомни издания и поредици с различна езикова, културна и времева принадлежност. 2.6. АНАЛИЗ ВЪРХУ МЯСТОТО НА РАЗПОЛАГАНЕ НА ЛОГОТО НА ИЗДАТЕЛЯ ПРИ МНОГОКРАТНО ИЗДАВАНА КНИГА

8

За няколко български автори имаме основание да се гордеем, че са постигнали значително количество издания на своите книги. Такива са Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Димов, Никола Вапцаров и др. В настоящата дисертация, в духа на поставената цел, е направен анализ относно мястото на разположение на логото на издателя и предпочитанията на художника на корицата при многократно издавана книга. В случая обект на изследване е корицата на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Този роман е претърпял повече от 15 издания у нас, като при всички тях художникът на корицата е подходил индивидуално в зависимост от своя вкус и натюрел.

В таблица № 2.6.1 са намерили място 12 корици на издания на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. От тях на 4 корици липсва идентификация за издателя. На други 4 издателят е обозначен в средата долу на корицата. На 2 корици издателят фигурира долу-вдясно, а на други 2 корици издателят е посочен долу-вдясно и горе-вляво. В случая се използва корелационна матрица от типа 2х2, която е попълнена по-долу, като в нейните клетки са нанесени съответните честоти на проявление на логото (в по-съвременните издания) или името (в по-старите) на издателя.

горе-ляво a = 1

b = 1 горе-дясно

долу-ляво c = 4

d = 2 долу-ляво

Коефициентът на корелация r се пресмята по формулата:

Стойността за r = 0,27 определя една умерена корелация за

връзката между мястото на разположение на логото на издателя върху корицата на книгата и предпочитанието на художника.

Резултатите от таблица № 2.6.1 са представени и графично, което

е направено на фиг. 2.6.1.

9

Таблица № 2.6.1

10

Фиг.2.6.1. Визуализация на съдържанието на матрицата, описваща зависимостта между мястото на логото и предпочитанията на художника на корицата на множеството издания на романа „Тютюн“ на Димитър Димов.

Полученият относително нисък коефициент на корелация (r = 0,27)

показва, че за художника мястото на логото върху корицата на една книга не е от голямо значение. Преобладаващо е решението долу-вляво, което реално представлява разположение на логото в средата на формата и долу на корицата, а като подход него са предпочели четирима художника. В същото време двама са избрали да поставят логото на издателя долу-вдясно, по един в средата-горе на корицата и един в средата-вдясно. Целесъобразно е да бъде проведен подобен активен експеримент, чийто резултати са отразени в следващата глава. 2.7. АНАЛИЗ ВЪРХУ ПОДХОДИТЕ ПРИ ОФОРМЛЕНИЕТО НА КОРИЦАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЯСТОТО НА РАЗПОЛАГАНЕ НА ЛОГОТО НА ИЗДАТЕЛЯ ПРИ МНОГОКРАТНО ИЗДАВАНА КНИГА ОТ ЧУЖД АВТОР

11

Анализът, който беше направен в предходната т. 2.6 може да се приложи спрямо много други заглавия от небългарски автори, претърпели множество издания, включително и у нас. В случая е избрано едно световно известно заглавие – „Спасителят в ръжта“ на Джеръм Дейвид Селинджър, спрямо което е направен следващият анализ.

В таблица № 2.7.1 са поместени кориците на новелата от шест издания в оригинал - на английски и в превод на три български издания от различно време.

Таблица № 2.7.1

1

2

3

4

5

6

12

7

8

9

По принцип при издания с твърди корици (№№ 1, 3, 4, 6 и 8)

оформлението е аристократично, с деликатна и благородна цветност. Цената на книгата е висока, но тя има своите купувачи. Фонът на корицата е дискретно орнаментиран, шрифтът - елегантен, серифен и единствен. Най–силният контраст акцентира върху името на страната, в която се извършва действието и съответно върху най-важният сюжетен елемент. Гърбът е декориран като храмова колона с втори елемент за означение на тома от поредицата. Чрез този оформителски прийом се постига хармоничен преход между визията на корицата-гръб и същевременно самостоятелно и достолепно присъствие на видимата част от книгата в библиотеката. И нещо важно – при този подход на оформление издателското лого не присъства. Изглежда това е нарочен жест от страна на издателя, с което той проявява уважение към сюжетно-тематичното амплоа на тази толкова елитна поредица, за сметка на фирмената идентичност и реклама. Това може да се оцени като проява на добър оформителски вкус.

Същевременно изданието на Издателство „Дамян Яков“ (№7) е поставило своето име в средата долу на подвързаната книга с твърди корици и по този начин не желае да предложи на читателя нещо интригуващо от книгата. Липсва послание, липсва илюстрация, нещата са скучни до болка. И, ако читателят не е запознат с новелата предварително, трудно би се престрашил да закупи книга с подобно оформена корица, защото тя определено няма до го привлече.

Изданието от серията „четиво за юноши“ (№ 9) сякаш се доближава до онези издания, които отдавна ги няма като поредицата „библиотека за ученика“. И въпреки, че логото на издателя отсъства, налице е една груба илюстративност на лирическия герой, който се натрапва със своята грубовата естетика в стила на илюстрациите от 50-те и 60-те години на 20-ти век, когато подобен персонаж присъстваше и ни беше натрапван като водещ в публичното пространство.

13

Същевременно подробното описание на издателя от № 5, монтирано на черния фон долу по цялата широчина на корицата, не дразни окото, не се натрапва, защото е направено сякаш служебно и неангажиращо със строгия си дребен шрифт на черен фон.

Изданието „Театър, любов моя“ е в класически стил с квадратния си формат (фиг.2.7.1), подобен на поредицата „поети с китара“, при които форматът се определя от прилаганата в миналото малка грамофонна плоча (изданието, посветено на Висоцки, вдясно), която в наши дни може да бъде заменена успешно с компакт-диск (CD), още повече че става дума за актриса с прекрасен глас и дикция, на която се пазят много записи в златните аудио-фондове. Някои книгомани биха определили оформлението на книгата като „ретро“, други биха тълкували твърде буквално образната асоциация с кинолента и т.н.

Това „квадратно“ оформление, обаче, е съвсем удачно, тематично и времево обвързано с творчеството и портрета на актрисата. Важното тук е решението на художника - оформител, а вероятно и на редакционната колегия - в дизайна на корицата да не се включва името на издателството. Този жест е особено красив, деликатен и неочакван! Реверансът е очевиден. Той е към големия талант и човешкото очарование на Славка Славова и в този смисъл тук не бива да се намесват други присъствия. Случаен или нарочен, ефектът е впечатляващ.

Фиг.2.7.1. Оформление на корицата на книга за Славка Славова и аналогия с друга, посветена на В.Висоцки.

Интересен контрапункт се забелязва в оформлението на двата

тома на Дюма (фиг. 2.7.2).

14

Вероятно това е единственият начин младият човек да прочете епизод от исто-рията доброволно и с интерес. Но оформ-лението на двата тома уместно подсказва развоя на събитията и авторския замисъл, което е част, именно от онази симбиозна функ-ция на писател и художник, за която стана дума вече.

В конкретния слу-чай те са разделени и обединени от вековете, а съединителната линия са живописците от 18 век. И тук няма нужда от лога. Те просто няма да кажат нищо интересно и повече на читателя.

Много добро оформителско решение са две издания, от които е трудно да се избере по-доброто, показани на фиг. 2.7.3. Препратката към митологичния Нарцис е направена чрез прочутото едноименно произведение на Караваджо. И при двете композиции картината е кадрирана, като липсва част от отражението, за да се изпълни максимално полето в тези нестандартни формати. Шрифтовият подбор за заглавието и автора са представени чрез прекрасен - тесен антик и класическа антиква, които се допълват хармонично, включително чрез контраста на силуета си и завършват общата мистична атмосфера.

Фиг.2.7.2. Подходи на оформление на две книги от поредицата „Световна класика“.

Фиг.2.7.3. Две оригинални издания на един популярен роман.

15

Композицията на текстовете е централна и приключва с курсивно изписаното име на издателя, като подпис на картината – централно долу, едновременно дискретно, но и достатъчно подчертано.

Накрая на тази глава е направен анализ върху оформлението на два тома от една поредица. Става дума за романи от библиотеката „Световна класика“. Единият – „Война и мир“ на Лев Николаевич Толстой (пето издание) е отпечатан през 1970 г., а другият – „Дворецът“ на Уйлям Фокнър - през 1980 г. Фиг. 2.7.5 илюстрира двете корици.

От една страна е налице едно професионално оформено издателско каре на държавното издателство от времето на „соца“ за първото заглавие и последващата „демократична“ липса на всякакви правила и изисквания за второто, от друга. Подобно нещо не се среща на първа или на последна страница в книгите от последните двадесет и пет години. И да има, това са единици, вероятно създадени с участието на някои от „старите майстори“ на книгоиздаването, все още респектиращи с професионализма и традицията. На кориците на двата класически тома също го няма издателският знак, но, особено за втория случай, при наличието на толкова много компоненти върху илюстрацията, още един наистина би бил в повече.

Фиг.2.7.5. Две заглавия от библиотеката „Световни романи“ с коренно различен подход на оформление на корицата.

Може би за читателите, които уважават подобни издания би било по-добре да спре издаването на повече книги от тази поредица, оформени по начина на търсенето на некласически средства в областта

16

на класиката, защото иначе ще имаме заглавието на рубриката, а следващите елементи ще бъдат изцяло в противоречие с тях. Нещо, което се наблюдава в наше време в някои оперни постановки на световни водещи театри, в които Борис Годунов е облечен в дънки, с обувки на Bata, с разкопчана риза на Versace, а дъщеря му Ксения е с минижуп и с твърде предизвикателна тишъртка. За подобни решения се твърди, че печелели нова и млада публика, за което бих изказала своите съмнения, защото това означава, че в операта публиката ще може да люпи семки или ще яде пуканки. Този подход, особено в книгоиздаването, не мога да го приема, защото има ценители на книгата, които я купуват и заради външния й вид, особено ако нямат предварителна информация за нейното съдържание.

В резултат от извършената работа в глава втора могат да бъдат направени някои обобщения.

На първо място може да се отбележи, че в територията на знаците има множество „бели“ полета. Става дума за разнообразието от техните варианти и за посланията от тях, за интерференциите и корелациите помежду им, както и за значението на отделните знаци в българските царства и т.н. Втората тема – тази за знамената е неизчерпаема. В настоящата работа се докоснахме само до наличието и позиционирането на гербовете на отделните държави върху техните флагове, но не беше разгледан въпросът за наличието на конкретни знаци върху флаговете. Например само за ЕС е характерно наличието на кръстния знак върху флаговете на няколко държави – членки на съюза. В световен план другите ясно откроени знаци – октаграмът (при юдеите) и полумесецът (при мюсюлманите), се намират върху редица флагове.

Конкретно от направеното изследване за наличието на гербове върху флаговете може да се направи следният извод: гербът върху флага се разполага по хоризонталата от геометричната пресечна точка на диагоналите на знамето и наляво. По вертикалата гербът е поставен отново или на пресечната точка на диагоналите или нагоре. Причината за този подход може да се търси в желанието на авторите да осигурят известна цялост на знамето, когато то се носи на бойното поле и е обстрелвано от куршумите. В този смисъл най-запазената част от него остава около дръжката, която носи знаменосецът. Освен това, при развято състояние на знамето най-видим остава горният ляв ъгъл, където е целесъобразно да се разполагат съответните атрибути – гербът или части от него. Впрочем при 5 от знамената с гербове е налице цялостно експониране на герба, докато при знамето на Малта е изнесен централният кръст от иначе твърде разказвателния и подробен цялостен герб, който, ако се умали до размерите на флага, ще стане нечетим. Любопитно е защо в герба на Малта отсъства малтийският кръст, но този факт не кореспондира с целта на настоящата работа.

17

Научен интерес представлява и анализът на решенията за българското знаме за периода от 1878 г. до наши дни. Известни са и множеството разработки за герб на България, както и множеството спорове за това дали гербът да бъде с корона или да се постави върху националния трибагреник, или той да остане без герб. Обществото ни е разделено и по въпроса за това дали върху националното ни знаме да бъде поставен гербът и той да бъде централно ситуиран. Други смятат, че гербът трябва да бъде вляво и горе ориентиран на флага, по подобие на старото решение, съществувало до 1990 г. В това отношение е необходима компетентната намеса на специалисти в областта на хералдиката, които да се опрат и на представителни експертни оценки, като по този начин веднъж завинаги се вземе решение и отпадне този спор. Защото е недопустимо да се предлагат на пазара варианти на решения на националното ни знаме с и без герб, както и с неговото фриволно разположение. Трябва да се има предвид, че става дума за национални символи, които не може да бъдат обект на каквито и да било спекулации.

В рамките на изследванията в настоящата дисертация беше доказана възможността за провеждането на експерименти с помощта на методиката на корелационния анализ. Постигнатите резултати доказват по един научен и категоричен начин, че решенията на дизайнерите не са получени в резултат от някакви наложени норми, а, до голяма степен, са резултат от творчески виждания и интуиция. Това доказва ниската степен на еднородност при решенията, получени в резултат от направеното изследване спрямо подхода на дизайнерите при разполагането на логата и останалите елементи на бренда в предната и в задната част на автомобилите.

Същото може да се каже и по отношение на резултатите от проведеното изследване, отнасящо се до подхода на разположение на логото на издателя върху кориците на книгите (примерът с романа „Тютюн“ на Димитър Димов), доказано с получения относително нисък коефициент на корелация (r ≈ 0,3).

Последните анализи от настоящата глава, отнасящи се до подходите на оформление на корицата на книгите, показват, че от страна на художника на корицата е необходим подход, който да съчетае елементите на творчеството, като те бъдат съобразени и с потенциалната публика, защото книгата, освен че доставя интелектуална наслада, е и стока, която трябва да се продава.

Накрая трябва да се отбележи, че проведените изследвания в настоящата глава се осъществяват без преднамерени изменения в равнищата на факторите. Тези експерименти могат да бъдат отнесени към т.нар. пасивни експерименти, а в следващата глава трета са направени активни експерименти, при които равнищата на факторите са преднамерено управлявани.

18

ГЛАВА ТРЕТА. ИЗСЛЕДВАНИЯ С ПОМОЩТА НА АКТИВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ.

В трета глава се правят активни експерименти, при които местата на знаците се варират виртуално от автора на настоящата дисертация, като се търсят научно обосновани зависимости и обобщения, които имат стойността на препоръки към младите дизайнери.

3.1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА МЕЖДУ МЯСТОТО НА ЕМБЛЕМАТА НА ИЗВЕСТНА МАРКА АВТОМОБИЛИ И ОЦЕНКАТА НА НЕЗАВИСИМИ ОЦЕНИТЕЛИ

В случая става дума за еквивалента на понятията – качество, надеждност, популярност и елитарност в световен мащаб. Ползва се най-популярната марка на концерна Даймлер-Бенц – моделите Мерцедес.

За логото: през 1921 г. звездата с три лъча, затворена с пръстен, изцяло изработени от метал, започва да се поставя на стойка над грила на радиатора, а от 1926 г. звездата украсява кръг с маслинови клончета и надпис Mercedes-Benz, поставян на самия радиатор. Запазената марка е регистрирана през август 1923 г.

За нуждите на настоящето изследване е проведена анкета сред студенти, кандидат-магистри от специалността „Инженерен дизайн“ в ТУ-София. Използва се анкетна карта, илюстрирана с таблица № 3.1.2.

Таблица № 3.1.2Място на

логото j=3

Оценки i=3

Позиция на логото (емблемата) върху автомобила

ΣYi

На десния калник

В средата на капака на двигателя

На левия калник

Висока Y11

Y110

Y21

Y210

Y31

Y310 ΣYi1

Средна Y12

Y120

Y22

Y220

Y32

Y320 ΣYi2

Ниска Y13

Y130

Y12

Y120

Y13

Y130 ΣYi3

ΣYj

ΣYj1

ΣYj2

ΣYj3

ΣYij

19

Приложена е методиката на корелационния анализ за изследване на връзката между ранга на оценката – висока, средна и ниска от една страна и от друга - мястото на логото: на десния калник по посока на движението, в средата на капака на двигателя и на левия калник. На практика се търси статистическа зависимост, описана с помощта на коефициента на корелация r между мястото на разположение на знака и ранга на оценката на три равнища: висока, средна и ниска.

За целта таблица № 3.1.2 се попълва с резултатите от получените отговори на анкетираните. Работната таблица е аналогична и изглежда като таблица № 3.1.3, в която са нанесени поредицата стойности както за емпиричните (Yij), така и за теоретичните (Yij0) отговори.

Теоретичните стойности (Yij0), постигани чрез сравнение на всяка

емпирична стойност със средната за групата, изчислена като приспадаща се част от произведението помежду им, се пресмятат по следната формула:

Yij0 = (Yij . Yji)/n , където Yij са получените оценки от анкетираните, а стойността χ2 (критерий на Пиърсън) се определя със следната формула:

.

Таблица № 3.1.3Място на

логото j=3

Оценки

i=3

Място на логото (емблемата) върху автомобила

ΣYi

на десния калник по посока на движение

в средата на капака на двигателя

на левия калник по посока на движение

Висока

емпир. теорет.

Y11=0

Y110=0

Y21=13

Y210=28,17

Y31=0

Y310=0

ΣYi1=13

Средна

емпир. теорет.

Y12=2

Y120=2,33

Y22=0

Y220=0

Y32=5

Y320=5,83

ΣYi2=7

Ниска

емпир. теорет.

Y13=11

Y130=34,83

Y12=0

Y230=0

Y13=8

Y330=25,33

ΣYi3=19

ΣYj

ΣYj1=13

ΣYj2=13

ΣYj3=13

ΣYij=39

20

От своя страна, коефициентът на корелация r се изчислява по зависимостта:

По-долу са отразени в детайли направените изчисления.

Y110=(0.13)/6=0; Y210= (13.13)/6 =28,17; Y310=(0.13)/6=0;

Y120=(2.7)/6=2,33; Y220=(0.13)/6=0; Y320=(5.7)/6=5,83;

Y130=(11.19)/6=34,83; Y230=(0.13)/6=0; Y330=(8.19)/6=25,33.

Съответно за χ2 е пресметната стойността:

χ2 = (13-28,17)2/28,17 + (2-2,33)2/2,33 + (5-5,83)2/5,83 + +(11-34,83)2/34,83 + (8-25,33)2/25,33 = = 8,170 + 01047 + 0,118 + 16,304 + 11,856 = 36,395 ,

откъдето за r се изчислява стойността:

Високият коефициент на корелация r ≈ 0,7 показва, че зависимостта е силна според съответни скали, поместени в глава втора, което доказва по категоричен начин и с помощта на научен подход, че мястото за разполагане на логото за конкретния случай е от съществено значение за потребителя.

С използване на графичните възможности на програмната система Microsoft Office е постигната графиката от фиг. 3.1.5, на която е отразена зависимостта: равнище на оценката - позиция на разположение на логото върху автомобила.

Ако се разгледат трите положения на логото върху предната част на автомобила и получените отговори от експеримента могат да се направят следните коментари.

Поставянето на логото на предния десен калник, при положение че у нас е възприета по закон нормата за дясно движение, показва, че на това място логото е трудно забележимо за останалите участници в

21

движението, движещи се в насрещното платно или лента. Оценките на анкетираните за тази позиция са достатъчно красноречиви: 0 високи, 2 – средни и 11 ниски. Това положение на логото на десния калник дава възможност единствено на стоящите на тротоара пешеходци или контролни органи по движението, да разпознават по-лесно марката на автомобила.

Фиг. 3.1.5. Илюстрация на корелационната зависимост: равнище на оценката

- позиция на разположение на логото върху автомобила.

Логото, поставено на левия калник при дясно движение, е най-видимо за насрещно движещите се автомобили, включително и за тези на контролните органи, ако става дума за пътища без средна тревна или еластична ограда (мантинела), каквото е задължителна при автомагистралите. В този смисъл и получената относително висока оценка (0 високи, 5 средни и 8 ниски) за тази позиция на логото е логична на фона на останалите оценки.

Високата и категорична оценка (13 високи, 0 средни и 0 ниски) за поставеното на автомобила лого върху предния капак и по оста на симетрията на автомобила се явява компромисно-оптималното решение по отношение на разпознаваемостта на марката на автомобила както за насрещно движещите се, така и за стоящите на тротоара (на банкета) хора, в т.ч. и за контролните органи по движението. Не случайно логото на всички автомобили в предната им част се намира точно по оста им, включително и от естетически съображения.

22

В случая, обаче, това беше доказано експериментално и с научни средства. Разбираемо е, че при ляво движение някои разсъждения, отнасящи се до разположението на логото върху калниците ще бъдат реципрочни на коментираните по-горе.

Анализи и коментари в тази глава са направени също и по следните теми:

3.4. ОТНОСНО МЯСТОТО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЛОГОТО НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ ВЪРХУ ОБУВКАТА

3.5. ОТНОСНО МЯСТОТО НА ЛОГОТО ВЪРХУ ОФИЦИАЛНАТА БЛАНКА НА ЕДНО ПРЕДПРИЯТИЕ

3.6. ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ПОДХОДА НА ОФОРМЛЕНИЕ НА ГЛАВАТА НА ВСЕКИДНЕВНИТЕ ИЗДАНИЯ

Тук е разгледан конспектно следният раздел:

3.2. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА МЕЖДУ МЯСТОТО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ИЗДАТЕЛСКОТО ЛОГО ВЪРХУ КОРИЦАТА НА КНИГА И ОЦЕНКАТА НА НЕЗАВИСИМИ ОЦЕНИТЕЛИ

По аналогия на изследването с логото на автомобила, на група от 19 студента - оценители, бакалаври - ІІІ курс от специалността „Инженерен дизайн“ в ТУ-София, се постави задачата - всеки от тях да даде своята независима и анонимна оценка на едно равнище (с отразяване на предпочитания вариант) относно разположението на логото на издателя върху корицата на конкретна книга. За целта беше подготвена анкетна карта, аналогична на тази, илюстрирана с помощта на таблица № 3.1.2.

В експерименталната таблица е добавена и една нулева позиция, спрямо анкетната карта. На някои от картите оценителите са отразили свои коментари относно подхода на оценяване, за които ще стане дума по-долу. Резултатите от проведената анкета са отразени в Таблица № 3.2.1.

Таблица № 3.2.1

3 a

1 b

с 13

d 2

В експерименталната таблица е добавена и една нулева позиция, спрямо анкетната карта. На някои от картите оценителите са отразили свои коментари относно подхода на оценяване, които са коментирани допълнително.

23

В резултат от получените резултати и по методиката от глава втора е направено пресмятане на коефициента на корелация:

Стойността за r = 0,24 определя една умерена корелация за връзката между мястото на разположение на логото на издателя върху корицата на книгата и мнението на оценителите.

Графично резултатите от таблица № 3.2.1 могат да бъдат представени според изображението от фиг. 3.2.2.

24

Фиг. 3.2.2. Визуализация на експеримента от т. 3.2.

Полученият относително нисък коефициент на корелация (r=0,24) показва, че за потребителите мястото на логото върху корицата на една книга не е от толкова голямо значение, в сравнение с мястото на логото в предната част на автомобила. В крайна сметка преобладаващи са отговорите за позицията на логото долу и в средата на корицата (13 високи оценки срещу 3, 2 и 1 за останалите), което като подход е преобладаващият за художниците при оформлението на корицата на една книга. Вероятно този масово разпространен подход влияе в известна степен и при взимането на решение от страна на оценителите.

Важно е да се отбележи, че оригиналното решение на корицата, при което знакът на издателя е ляво-долу, е и най-предпочитаният вариант. Вярно е, че студентите в случая попадат в т.нар. категория - информирани потребители, но те все още не са профилирани. Нямат професионални познания по графичен дизайн и по оформление на книгата, а са образовани само по общи художествени дисциплини. С други думи, техните критерии в някои аспекти се доближават до тези на неинформирания потребител. Акцентът пада върху симетрията, баланса в разположението на елементите, спазения единен стилов принцип на двете полета – „Сиела“ и „Литературна класика“, дискретното присъствие на издателския знак, неконкуриращо заглавието и името на автора. Интересна е повтаряемостта на понятията „симетрия“ и „баланс“. Важно е и твърдението, че това е мястото на логото, където обичайно сме

25

свикнали да го виждаме, и съответно подсъзнателно го търсим точно там. Това означава, че често при преценката си за естетическите концепции сме повлияни от статуквото, наложено не винаги от добрия вкус, а от избора на най-лесно смилаемото и достъпно решение. Потвърждение в това отношение са коментарите на предпочелите решенията „долу-дясно“ и „горе-дясно“. Тук анкетираните се аргументират с нестандартността на решението при „долу-дясно“ или компактността на елементите горе „горе-дясно“. В този случай възникват въпроси с почти философско значение като: Кога симетрията е просто скука и кога е хармония? Кога ритъмът е вдъхновяващ и съживяващ, подобно на музика, и кога става дисхармонична тази „звукова“ агресия (без да говорим за фалш)? Кога динамиката и асиметрията са вдъхновяващи теми с продължение и кога са напрягащи, внушаващи тревожност и хаотични елементи?

Явно човекът, поради дълбоката си асиметрия в своята симетричност, е в постоянен вътрешен конфликт между търсещата си натура и нуждата от сигурност, и баланс.

Подобни изследвания са проведени и по отношение на други обекти, а именно:

3.3. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА МЕЖДУ МЯСТОТО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛСКОТО ЛОГО ПРИ МАСОВО УПОТРЕБЯЕМА ДРЕХА И ОЦЕНКАТА НА НЕЗАВИСИМИ ОЦЕНИТЕЛИ В случая обект на оценка е масово носената и много популярна в световен мащаб дреха – дънков панталон, известен в нашия език, кой знае защо с жаргонното „дънки“. А всъщност по света се ползва названието „джинси“. У нас, обаче, различното е традиция и я отстояваме всячески, каквото е примерно кимането с глава при „да“ и „не“. По тази логика най-често наричаме „джинси“ панталоните от рипсено кадифе. Иначе „джинсите – дънки“ се шият от грубовата, плътна, памучна материя. Още през 50-те години на 20-ти век първоначалната им функция на работно облекло, постепенно се разширява до практична - ежедневна, спортно – елегантна, дреха с широк спектър на приложение. Днес най-често срещаните цветове, в които се изработват са тъмно синьо, светло синьо, сиво и черно.

През 21-ви век джинсите продължават да не губят своя чар, популярност и иновации. Отдавна от такъв плат се изработват ризи, якета, поли, чанти, обувки и аксесоари. Дрехите се носят от хора на различна възраст, от двата пола, от всякакви националности и раси. Едва ли много от тях, обаче, се замислят и си задават въпроси върху детайлите по изработката им. Повечето „дребни“, повтарящи се неща в съществуването и жизнената ни среда се приемат като даденост и константа, не подлежат на анализ и обсъждане, а и вероятно по чисто еснафски съображения, не са предмет на спор, тъй като „великите дизайнери“ са произнесли тежката си дума.

26

Доколко потребителят се интересува от установените позиции, дали се съобразява със собственото си удобство и естетика, или приема механично установеното.

За целта е направен експеримент, с който на групата студенти е поднесена за оценка анкетната карта, илюстрирана на фиг. 3.3.1. Целта на експеримента е да се получат отговори на въпроса: с каква оценка – висока, средна или ниска оценявате мястото на логото на показаните дънки – над десния джоб (вариант № 1), на средата на панталона (вариант № 2) или над левия джоб (вариант № 3). От методична гледна точка задачата съответства на случая от т. 3.1. Отговорите, както и междинните резултати от пресмятанията, са отразени в таблица № 3.3.1.

χ2 = (3-2)2/2 + (1-0,66)2/0,66 + (2-2,66)2/2,66 +

+ (1-1,33)2/1,33 + (5-6,66)2/6,66 + (3-1,5)2/1,5 =

= 0,5 + 0,29 + 0,16 + 0,08 + 0,41 + 1,5 = 2,94

Полученият коефициент на корелация r = 0,405 попада в категорията среден по скалата за оценка на силата на корелационната зависимост. С други думи, може да се заяви категорично, че между мнението на анкетираните и получените резултати има статистическа зависимост със значима стойност. Вероятно при увеличение на броя на участниците в анкетата този резултат ще се засили в посока към потвърждаване на тези резултати.

Освен това, резултатите показват, че в случая няма основание да се смята, че анкетираните са се повлияли от статуквото, наложило се във времето, което за конкретния случай е резултат от производството на подобни панталони в продължение на повече от 150 години от водещия в бранша производител Levi Straus. Именно той въвежда за пръв път поставянето на фирменото лого над задния десен джоб (откъдето вероятно възниква и традицията - позицията да е винаги отдясно, независимо дали е на джоба, на колана, или и на двете места едновременно). С оглед постигането на по-добро тълкуване на получените резултати е целесъобразно стойностите от таблица №3.3.1 да бъдат отразени в графична форма, което е направено на фиг.3.3.2.

Освен това, резултатите показват, че в случая няма основание да се смята, че анкетираните са се повлияли от статуквото, наложило се във времето, което за конкретния случай е резултат от производството на подобни панталони в продължение на повече от 150 години от водещия в бранша производител Levi Straus. Именно той въвежда за

27

пръв път поставянето на фирменото лого над задния десен джоб (откъдето вероятно възниква и традицията позицията да е винаги отдясно, независимо дали е на джоба, на колана, или и на двете места едновременно). С оглед постигането на по-добро тълкуване на получените резултати е целесъобразно стойностите от таблица № 3.3.1 да бъдат отразени в графична форма, което е направено на фиг. 3.3.2.

Позиция на логото

Оценка

№ 1

над десния джоб

№ 2

на средата на панталона

№ 3

над левия джоб

Висока

Средна

Ниска

Фиг.3.3.1. Анкетна карта за оценка на мястото на логото на дънков панталон.

28

От фиг.3.3.2 става ясно, че потребителите са поставили висока оценка на мястото над десния джоб с 3 гласа от общо 15. С 5 средни оценки - мястото над левия джоб и с 3 ниски оценки - мястото в средата, по оста на симетрия на джинсите.

С други думи, 5-те средни оценки като потенциално мястото за емблемата над левия джоб може да не се пренебрегва от дизайнерите и от производителите.

Защо, обаче, парчето кожа с марката се зашива четиристранно за колана на панталона и много рядко се ползва, като допълнителна гайка? Вероятно елитните производители, разчитат на дискретни детайли в кройката, шевовете, капсите и едва забележимата мини марка, зашита в страничния тегел, като червено езиче. За познавачите това е достатъчна идентификация и проява на себеуважение от страна и на клиента, и на производителя.

В резултат от извършените в глава трета активни експерименти могат да бъдат направени следните изводи:

Таблица № 3.3.1Място на

логото j=3

Оценки i=3

Място на логото (емблемата) на дънкови панталони на колана от задната им страна

ΣYi

над десния джоб

на средата на панталона

над левия джоб

Висока

емпир. теорет

Y11=3 Y110=2

Y21=1

Y210=0,66

Y31=0

Y310=0

ΣYi1=4

Средна

емпир. теорет

Y12=2

Y120=2,66

Y22=1

Y220=1,33

Y32=5

Y320=6,66

ΣYi2=8

Ниска

емпир. теорет.

Y13=0

Y130=0

Y12=3

Y230=1,5

Y13=0

Y330=0

ΣYi3=3

ΣYj

ΣYj1=5

ΣYj2=5

ΣYj3=5

ΣYij=15

29

Фиг.3.3.2. Честота на оценките по отношение на мястото на емблемата на

дънковите панталони.

1. Направеното изследване с помощта на методиката на корелационния анализ и чрез виртуално-активно изменение на мястото на логото на водещата в световен мащаб немска фирма „Мерцедес“, при което знакът беше поставян по схема върху левия (по посоката на движение) калник, на мястото на симетрия върху предния капак и върху предния десен калник, бяха постигнати следните резултати: получена е висока стойност за коефициента на корелация r = 0,7 , с която беше доказана високата степен на зависимост между разпознаваемостта на логото и неговото място; получен е универсален по своята стойност резултат, явяващ се компромисно-оптимизационно решение за разположение на логото на леките автомобили, отнасящ се до ситуирането на знака по оста на симетрия върху предния капак, с което се постига видимостта му както за насрещно движещите се автомобили, така и за стоящите пешеходци и най-вече контролни органи.

2. Направеното изследване с помощта на методиката на корелационния анализ и чрез виртуално-активно изменение на мястото на логото на разположение на знака на издателя на книгата върху нейната корица показва, че корелацията е умерена (r = 0,24), с което на практика не може да се препоръча определено място, а по-скоро може да се смята, че като критерии могат да се използват симетрията и

30

балансът на разположение на информационните елементи – автор, заглавие, издател. На практика разположението на тези три елемента е в ръцете на художника на корицата - на неговия вкус, на неговото чувство за мярка и обратната връзка на читателите от предишни издания. В този смисъл, според мнението на авторката на настоящата дисертация, е целесъобразно издателите, в рамките на различните панаири на книгата, да номинират и поощряват най-добрите автори на корици с помощта на оценката на читателите.

3. Направеното изследване с помощта на методиката на корелационния анализ и чрез виртуално-активно изменение на мястото на логото на разположение на знака на производителя на масово носен панталон (дънков панталон, „дънки“, „джинси“) показва, че корелацията е средна (r = 0,405), с което се доказва, че мястото на разположение на логото е от значение и за много производители този факт е осмислен, защото не всички се стремят да вървят по утъпкания път на наложилия се на пазара (Lewi’s), а търсят и други, различни решения, с които постигат част от своята реклама.

4. Подобни изводи могат да се направят и по отношение на мястото на знака на производителя на обувки. И, докато производителят на спортните обувки може да си позволи да има агресивно пазарно поведение, натрапвайки своето лого по един не толкова издържан в естетическо отношение начин, то производителят на маркови официални обувки не може да си позволи подобно отношение към своя потребител. Производителят на маркови ежедневни и официални обувки поставя своя знак на място, с което не предизвиква публиката. Той, подобно на производителя на маратонки, не „крещи“ – „Вижте, аз съм производителят!“, защото знае, че неговата публика няма нужда от подобно отношение и дори той би загубил част от нея ако имаше подобно агресивно пазарно поведение.

5. Направеното изследване, свързано със ситуирането на знака върху елементите на акциденцията (бланка, плик, визитка, папка и др.) на дадена фирма, показва, че по отношение на водена писмена и виртуална кореспонденция е целесъобразно мястото на логото да бъде разположено по-близо до мястото на изписване на адресата. С др. думи, при приетата форма за разполагане на мястото на получателя да бъде вдясно е целесъобразно и знака на изпращача да бъде също вдясно, за да се скъси пътят на четене. Разбира се, че при обратното решение, при което мястото на разположение на името на получателя върху бланката на хартиеното или електронното писмо, е разположено отляво, е целесъобразно и знакът на изпращача да бъде разположен отляво. Но, предвид на това, че писмата се закопчават от лявата им страна, е по-добре мястото с името и адреса на получателя да бъде вдясно и съответно и знака на изпращача да бъде от същата страна - вдясно.

6. Направеният сравнителен анализ, свързан с подхода на

31

оформление на нашите печатни ежедневници, сравнени с тези от Европа – Великобритания, Франция и Италия, показва едно сериозно разминаване в стиловете на оформление на първите страници на нашите и на техните издания. Очевидно е, че подходът на нашите вестникари се свежда изцяло до фактора търсене и до предлагането на повече шарении и на по-малко стил. В тази връзка, постигнатите резултати от проведения експеримент, свързан с поставянето на знака за запазената марка () при оформлението на главата на популярен наш ежедневник показва, че в много случаи е целесъобразно вестникарите да се доверят на експертите, провеждайки подобни анкети, защото по този начин биха постигнали оптимизация при оформлението на техните издания. ПРИНОСИ, ПОСТИГНАТИ В НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ, СПОРЕД

МНЕНИЕТО НА АВТОРКАТА

ПРИНОСИ С НАУЧНО-ПРИЛОЖЕН ХАРАКТЕР

1. Направен е критичен анализ върху процеса на възникване и развитие на знака от древността до наши дни със съзнателно търсен акцент върху културата на траките, древните египтяни, гърци, римляни, ацтеки, маи, инки и върху азбуките на нашите предци.

2. Получени са доказателства, които се отнасят до позиционирането на гербовете върху знамената на част от държавите в ЕС.

3. Аргументирани са доказателства, отнасящи се до позиционирането на логата и други елементи от бренда за част от произвежданите в Европа автомобили.

4. Изведени са доказателства за закономерности при художествения подход в процеса на оформлението на корици на многотиражни книги и конкретно при позициониране на издателския знак.

5. Получени са резултати чрез проведени корелационни анализи при активно изследване на подходите, позиционирането на елементите от бренда на автомобили, печатни издания, дрехи и др.

ПРИНОСИ С ПРИЛОЖЕН ХАРАКТЕР

6. Изявена е възможността за ползването на методиката – корелационен анализ в процеса на обучение на студентите от специалност „Инженерен дизайн“. Тази методика може да се прилага при изграждането на статистически достоверни оценки, отнасящи се до бренда на редица пазарни продукти, обекти на дизайнерско проектиране.

32

СПИСЪК НА АВТОРСКИ ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1. Брайкова, З.П., Червеният цвят в логото, Доклад, изнесен на Международна научна конференция „Цвят и форма“ и статия, отпечатана в сборник със статии от конференцията, Издателство на ТУ-София, 2012, стр. 48 - 50. 2. Брайкова, З.П., Книгата като физически обект, като спасение, като човешка същност, като символ, Доклад, изнесен на Първата международна научна конференция „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“, проведена на 26-29.09.2013 г. и статия във Вестника за образование, наука и актуална информация „Технически авангард“ на ТУ-София, бр. 1, януари-февруари, 2014 г., стр.12-13. 3. Преддиагностична игротерапия и адаптирана програма за работа с детето, А.Б.Николова - автор на текста, З.П.Брайкова – художник на илюстрациите, Издание на Института „Отворено общество“ и Асоциацията на родителите на деца с увреден слух (АРДУС), 1999 г.

OCCURRENCE AND INTERPRETATION OF VISUAL COMPANY IDENTIFICATION WITH APPLICATION ON BOOKS, PRINTED MATERIALS,

PUBLISHING AND INDUSTRIAL PRODUCTS

Z.P. Braikova The choice of the position (location) of the characters and all the visual corporate identity is a problem that is treated less theory and practice. The position of the sign is no less significant by itself because it carries its own symbols, messages and activity information. The purpose of this thesis is to study the position (location) of the sign of the product in order to achieve a better and effective result of the process of marking. Made screening approaches and tools for marking products historically and in relation to the present. Made passive experiments on a series of products with applications in order to establish patterns in the positioning of the characters on them. Conducted active experiments on a series of products with applications in achieving a new and more efficient solutions in their marking.