www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОавгуст (9-10)/ 2015

BG

Пред. Искра ГрИГорова: „Нашите цели са да придобием лицензи за наблюдаване и селектиране на породите в месодайното говедовъдство:

• имаме два лиценза за породите Лимузин и абърдийн ангус;• наш приоритет е най-вече на селекционната дейност.“

НациоНалНа асоциация за месодайНо говедовъдство в България

За контакти: гр.софия, ул. „Банат” 10, тел 02/ 816 20 11, i_lazarova@litex.bg

СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕХНИКА

NORDLUB XP-HDLA – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER IV / TIER III

СЕРИЯ NORDLUB XP-HD – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER III / TIER II

NORDLUB – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER II И ПО-НИСЪК

ХИДРОТРАНСМИСИОННИ МАСЛА (UTTO)

УНИВЕРСАЛНИ ТРАКТОРНИ МАСЛА (STOU)

ТРАНСМИСИОННИ МАСЛА

За контакти: Дайнафорс ЕООД, София 1113, жк. Изток, ул. Майор Юрий Гагарин No 22А, тел 02/ 42 66 797; , e-mail office@dynaforce.bg www. dynaforce.bg

БАТА АГРО от 8 до 11 септември

CMYK Агробизнесът стр. 3

2 РААПОЗБ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООДЦена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Проф. Васил НиколовРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Станислава Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозиция Биопродукти и липсата на комплексен подход за тяхното развитие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Ще изнася ли България телета за турския пазар? . . . 5Породи Магарето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Използване на соята при хранене на преживни животни 9Фуражи Технология за консервиране на сочни фуражи . . . . 12Ефективно хранене на работните коне с фуражи . . . 15Хранене Технологии на хранене в свиневъдството . . . . . . . . 17Мокро хранене на свинете . . . . . . . . . . . . . . . . 21Хранене на крави и овце . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Хранене на конете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Изложения Рожен показа, че България е жива . . . . . . . . . . . . 34Представяме Ви Национална асоциация на коневъдите . . . . . . . . . . 38„За Балкана и хората“ във ферма „Под Балкана“ . . . 39Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Експерти Икономическа ефективност на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната . 42Техника на развъждане на конете . . . . . . . . . . . . 44Кои породи прасета да угояваме . . . . . . . . . . . . . 46

До председателите на развъдните

организации

Уважаеми колеги,През последните години списание „Животновъд-ство BG“ остана един-ственото специализирано научно-популярно издание в областта на животно-въдството. То отразява

събитията в отрасъла, популяризира научни дос-тижения, нови технологии, водещи ферми и жи-вотновъди. Списанието е медиен партньор на ка-тедра „Животновъдни науки” при АУ – Пловдив. В качеството си на отговорен редактор на спи-сание „Животновъдство BG” си позволявам да го препоръчам като медиен партньор и на Развъдни-те организации в България. Считам, че е настъпил момента за по-широко популяризиране на нашата развъдна дейност, на достиженията, проблемите. Каквото и да правим, ако не бъде популяризирано и не стане достояние на обществото, все едно не правим нищо. Като всяка медия списанието има нужда и от под-крепа, която може да се изразява чрез абонамент, който може да се препоръча и на членовете на организациите, реклама на организацията или на животни с висока развъдна стойност, публикуване на резултати от дейността и т.н.Ще се радвам, ако с подкрепата си превърнем спи-сание „Животновъдство BG“ и в трибуна на раз-въдната дейност.

Проф.Васил Николов

НАК

За аВторИтЕИзисквания за оформяне на статиите за отпечатване

в списанието:Заглавие: кратко, по възможност на един ред с редовни букви.Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки;• схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат;• измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица;• имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията.Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg

Национална асоциация

за месодайно говедовъдство

в България

3

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGпози

цияБиопродукти

и липсата на комплексен подход за тяхното развитие

Българската стопанска камара и Фондация ФАЕЛ организираха Национална кръгла маса „Про-изводство и маркетинг на бъл-гарски биопродукти”. Събитието се проведе на 15 юли 2015г., в конферентна зала на Българска-та стопанска камара.Целта на форума е да се при-

влече вниманието към биопро-дуктите и това да стане на една комплексна основа – от фер-мата до магазина и ресторанта, като се съберат на едно място водещи представители на раз-личните заинтересовани групи – производители, търговци, ад-министрация, експерти, серти-фициращи органи, потребители. Само 10% от биопродуктите,

произведени в България, оста-ват на българския пазар, а ос-таналите се изнасят за страни от Западна Европа. Основен проблем пред българските би-опроизводители е преработка-та на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие.Това стана ясно по време на

Национална кръгла маса „Про-изводство и маркетинг на бъл-гарски биопродукти“, обобщават организаторите от Българската стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.В срещата се включи замест-

ник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, До-бринка Павлова – директор на Дирекция „Биологично земеде-лие и растениевъдство“ към МЗХ, Нели Вълева – старши експерт в същата дирекция, проф. д-р Христина Янчева – зам.-ректор на Аграрен университет – Плов-див, Албена Симеонова – съ-

председател на Българска асо-циация „Биопродукти“, проф. Димитър Хаджиниколов – пред-седател на Фондация ФАЕЛ. Модератор на форума беше Георги Шиваров – зам.-предсе-дател на БСК.Популяризирането на ползите

от биопроизводството, подпо-магане на биопроизводители и проблемите на фермери, дос-тавчици и търговци на биопро-дукти, бяха сред акцентите в разговорите.Бюджетът за отглеждане на би-

опродукти е с 5 пъти по-висок от този през предишния програ-мен период – от 33 млн. евро се увеличава на 152 млн. евро. За първи път се предвижда и фи-нансиране на биоживотновъд-ството – предвидени са мерки като пасторализъм, опазване на застрашени от изчезване мест-ни породи, биологичното жи-вотновъдство и други. На това акцентира зам.-министър Васил Грудев, като се позова на схе-мите по директните плащания, мерките по ПРСР 2014–2020г. и предимствата, които получава секторът при кандидатстване.Според Албена Симеонова

липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието

е предпоставка за все още не-достатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна ин-формираност относно възмож-ностите за подпомагане на би-опроизводството. По думите є необходимо е няколко минис-терства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на би-оземеделието. В тази връзка тя отправи предложение от името на БА „Биопродукти“ да се въве-де изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с био-произход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти.Проф. Димитър Хаджиниколов

смята, че вече е време да има отделни стокови ниши като би-отекстил, биофармацевтика, би-окозметика, биомебели и др. Основен проблем според Хад-жиниколов е добавената стой-ност – в България не се извърш-ва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ни-ско. Освен това почти липсват маркетингови проучвания и ак-тивности. Проф. Хаджиниколов също подчерта липсата на ком-плексен подход към биопроиз-водството.

БСК

4

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGпо

зици

я

5

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGпози

цияЩе изнася ли България телета

за турския пазар?Екатерина Терзиева

Турция отваря пазара си за български живи мъж-ки и женски телета до 300кг. Те ще могат да бъдат изнасяни за клане и/или отглеждане за тур-ския пазар, съобщи преди дни министърът на земеделието Десислава Танева. Новината звучи чудесно и обнадеждаващо, но в състояние ли е страната ни да експортира животни, при положе-ние, че производството на месо у нас, по данни на Евростат, е само 12% от годишната земедел-ска продукция?На второ място, пазарът ни е залят от месо

внос от цяла Европа, САЩ и Бразилия. Трето и предишни управляващи заявяваха прекрасните си идеи за износ на агнета за Катар и Франция, но впоследствие те се спихваха като поредния ба-лон, надут от властта.Според официалната информация от земедел-

ското министерство, след посещението на минис-тър Десислава Танева в Турция е била проведена техническа среща между двете страни за отваря-не на пазара за износ на живи животни и други продукти за южната ни съседка.Дезинфекционните площадки на границата с

Турция ще бъдат премахнати, когато главните ве-теринарни лекари на двете държави вземат ре-шение за това, обясни след срещата министър Танева и допълни: „Така след изпълнение на по-етите ангажименти, българските производители и износители ще могат да изнасят продукцията си в Турция, след като дълго време нямаха такава възможност“.Не става ясно кога ще стане това и какви ко-

личества месо сме в състояние да изнасяме, след

като годишно произвеждаме общо 6000 тона го-веждо и телешко месо. Единствените две държа-ви в ЕС, които са с по-малко производство, са Малта и Кипър. Страната ни, според Евростат, по производство на пилешко месо е на 16-о място в Европейския съюз с общо количество от 95 000 тона на година (табл.1).Какво показват още числата? По показателя дял

на производството на месо от общото производ-ство на селскостопанска продукция сме на послед-но място в страните от Европейския съюз. Кон-курира ни само Румъния, където делът на месото заема 13 на сто от общото селскостопанско про-изводство.По данни на отдел „Агростатистика“ към земе-

делското министерство, през 2014г. кланиците за червено месо у нас са обработили 3,18 хил. те-лета до 1 година, 14,04 хил. юници и крави, 5,43 хил. други говеда, 816,67 хил. свине и 329,84 хил. агнета, кози, биволи и еднокопитни. Произведе-ното в кланиците ни червено месо за годината е общо 1 169,16 тона.В кланиците за бяло месо през 2014г. са били

добити 43 139,1 хил. пилета-бройлери, 2 442,4 хил. други птици и зайци и 5 860,6 хил. други птици, угоявани за черен дроб. От кланиците ни за бяло месо общо са излезли 51 442,1 тона.Според анализ на Института за пазарна иконо-

мика (ИПИ), през 2011г. производството на птиче месо задоволява 66% от вътрешното потребление и представлява половината от всичкото произве-дено месо в страната. Пак според този анализ, с промишлено производство на птиче месо се

занимават над 100 ферми в страната.Действащите на територия-

та на страната кланици са 25 през 2011г., а закланите птици за месо са 54,6 млн. Регистъ-рът на фермите за бройлери, поддържан от Българска аген-ция по безопасност на храните (БАБХ), показва общ капаци-тет на стопанствата, достигащ 14,37 млн. птици към края на 2012г.В свиневъдството, фермите,

отглеждащи над 1000 живот-

6

ни, са 59 към 2011 г. и в тях са концентрирани 75% от свинете в страната, по данни на МЗХ. Според ИПИ, предлагането на свинско месо е много далеч от нуждите на вътрешното търсене – промишленото производство задоволява по-малко от 30% от пазара, 13–14% са продукт на домаш-ните стопанства, а останалите 56–57% са от внос.Най-тревожни са числата при едрия рогат до-

битък, какъвто страната ни сега възнамерява да изнася за Турция. Промишленото производството на месо от едър рогат добитък е символично на фона на нуждите в страната, отчита ИПИ. То задоволява едва 16,6% от търсенето. В Бъл-гария половината от произведеното месо е от крави и то от животни, отпаднали от млечното направление.Като цяло месното говедовъдство има по-скоро

размерите на хоби, отколкото на самостоятелно направление в сектора, сочи докладът. От 4,9 хил. тона произведено месо от едър рогат добитък в кланиците през 2011г., телешкото (месо от телета на възраст до 8 месеца) представлява 1%, го-веждото (говеда между 8–12 месеца) – 14,4%, а останалото е от крави, бикове, волове и юници.Единствено производството на месо от дребен

рогат добитък (основно агнешко) е с положителен баланс – достатъчно да осигури вътрешното по-требление и количества за износ, смятат авторите на доклада. Те отчитат трайна тенденция на спад от 2005г. насам, като тя е съсредоточена основно в промишленото производство, което намалява над три пъти. Обяснението може да се търси как-то в понижената консумация на агнешко, така и в засиления износ на живи агнета (ръст от 175% за 2011 спрямо 2010г.).На фона на тези числа (табл.2), намеренията

на управляващите да изнасят телета за Турция из-глеждат по същия начин, както намеренията на предишни правителства за износ на агнета за Франция и Катар. Добри, но неосъществени.За прословутата „катарска сделка“ арабската

държава внесе депозит от 50 милиона долара, които катарският държавен инвестиционен фонд

вложи през септември 2012г. в Българската бан-ка за развитие. Депозитът бе гаранция за интереса на чуждата страна към съвместно производство на агнета у нас, а парите трябваше да се отпускат като безлихвени заеми на овцевъдите.Те, от своя страна, тряб-

ваше да ги инвестират в животни, фураж и техно-логии. Но докато държа-вата в продължение на две години се мотаеше по

сделката, срокът на депозита изтече, а в края на 2013г. тя бе изпреварена от частна фирма, нароч-но създадена за такъв експорт.„България–Катар Селскостопанска компания“

ООД стартира своята дейност на 7 ноември 2013г. в гр. Варна. Фирмата е съвместно друже-ство между „Тексима Трейдинг“ ЕООД с управи-тел Янко Пашов и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, представлявано от управителя Шейх Мо-хамед Жасим А.А.Ал-Тани.Компанията бе създадена, за да се занимава с

изкупуване, угояване и продажба на живи агнета и телета и на охладено месо. От сайта си ком-панията съобщава, че на икономическа основа (снабдяване с фуражи, договори за изкупуване и авансово заплащане на доставки) вече са изгра-дени взаимоотношения с над 75% от животновъ-дите в страната.Те отглеждат и угояват крави, телета, овце и

агнета, които ще се изнасят на външни пазари от „България – Катар Селскостопанска компания“ ООД. За износ се подготвят млади животни след четвъртия месец – агнета до 1 година и телета до 24-месечна възраст.Нямат по-голям успех и намеренията на пре-

дишните управляващи да изнасят български агне-та за Франция. В началото на 2013г. бе подписано споразумение за сътрудничество от браншовите организации на животновъдите от двете страни, според което за Франция щяхме да експортира-ме агнета, угоени до 35кг.Франция е втора по производство на овце в

Европа след Испания, но същевременно има 60–70% недостиг на агнешко месо, бе съобщено при обявяването на намеренията за експорт. При подписването на споразумението, президентът на „Селекция на породи овце от планински масиви“ Жан-Люк Шовел дори обясни, че проектът се подкрепя на европейско равнище от ЕК, но така или иначе върволици от български агнета две го-дини по-късно не са тръгнали към Франция.

Източник таблици: Отдел „Агростатистика“, МЗХ

7

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGпородиМагарето

Николай Атанасов

Едно от най-онеправданите домашни животни е магарето. Товарим го до изнемогване, защото е издръжливо. Бием го, защото е търпеливо. Обиж-даме го, защото ни служи. Презираме го, защото ни се доверява. Изразите „магарешки инат” и „глупав като магаре” са се вкоренили дълбоко в нашия език. Освен, че обиждат този, към ко-гото са отправени, те допълват отношението ни към това нещастно животно. Имаме ли право да му приписваме качества, които са присъщи единствено на хората? Не може ли, например, „магарешкия инат” да се тълкува като достойн-ство и отстояване на лични позиции? Разбира се, и едното и другото са субективни отношения. В това е нашата грешка. Ние се обиждаме, кога-то ни сравняват с животните, а в същото вре-ме сами ги очовечаваме. На магарето съвсем не му става по-добре от това, че го доближаваме до най-висшето божие творение. То е същество, подчинено на природните закони, с които се съо-бразява безусловно, следва неотменно и не прис-тъпва безотговорно.Това забележително животно е много по-издръж-

ливо от благородния си събрат коня. Още древ-ните египтяни и гърци го използват за превоз на товари. От хилядолетия магарешкото мляко се употребява като лекарство срещу различни бо-лести, включително и някои мозъчни възпаления. За благородните дами от древността то е пре-възходно козметично средство за подхранване и избелване на кожата. Магарешкият тор се изпол-зува с успех в овощните и зеленчуковите градини. Най-качествената шагренова кожа се прави от магарешката.Магаревъдството е свързано със селското стопан-

ство на южноевропейските и североафриканските държави. При породите магарета се различават две форми:1. По-дребни, водещи произхода си от афри-

канското магаре (Еquus asinus africanus), разпрос-транени в районите на Африка и Сицилия, където почвите са нископродуктивни.2. По-едри, срещащи се в местности, където

плодородието е по-високо и земеделието – по-развито. Тези две форми са разпространени по целия свят. Те поставят началото на следните по-родни групи:• Equus asinus africanus – Африкански магаре-

та, Магарета от средиземноморските острови, Иберийски магарета.

• Equus asinus somalensis – Сомалийско магаре,

Египетско магаре, Арабско магаре, Андалузко магаре.

• Equus asinus europaeus – Леон-самора (Испа-ния), Каталонско (Испания), Пуату (Франция), Гасконско (Франция), Пиемонско (Италия), Каталоно-американско и др.

Африканските магарета (Equus asinus africanus) имат тегло между 100 и 250кг и височина при холката – 100–120см. Главата е средноголяма, с продълговата черепна част и леко изпъкнал про-фил. Гърбът е къс и здрав, крупата – провиснала, а крайниците са с малки, но добре развити и здрави копита. Космената покривка е предимно сива с различни отенъци.Сомалийските магарета (Equus asinus somalensis)

са най-ярко представени чрез Египетското магаре. Разпространено е по целия Арабски полуостров. Височината при холката е 135–140 см. Космената покривка е предимно сива. С възрастта прос-ветлява, поради което често срещано название на породата е „голямо бяло магаре на Египет и Арабия”. Чрез хамитите породата попада в Южна Испания, аклиматизира се много успешно и се обособява като местна група за района на Кордо-ба. Мъжките магарета достигат на височина при холката до 150см. Космената покривка е пре-димно сива, нежна, къса и плътно прилепнала към тялото. Животните са спокойни, послушни и много издържливи.Европейските магарета (Equus asinus europaeus)

според особеностите на екстериора се разде-лят на две групи. Представител на едната група е испанската порода леон-самора, а на друга-та – френската порода Пуату. Европейските ма-гарета са с височина при холката за женските 147–150см, а за мъжките – 150–155см. Теглото съответно е 250–300кг и 330–350кг. Животните са здрави, подвижни и темпераментни. Основният цвят на космената покривка е черен. Характерен белег са белите участъци около очите, на върха на муцуната, подраменните области (мишниците), долната част на корема и областта на опашката. С по-обилно окосмяване са върховете на ушите, междуушното пространство, гърбът и крайниците.Към едрите породи магарета спадат Каталонско-

то, Гасконското и Пиемонското. Височината при холката за женските е 135–150см, а за мъжките – 145–160см. Всички са със силно изразен полов инстинкт. Космената покривка е предимно черна, но не са редки случаите на просветляване в от-делни участъци, както при Леон-самора и Пуату.

8

Отглеждането и грижите за магаретата са ана-логични с тези за конете. Преди раждането и по време на кърменето, за майките е необходимо да се осигури качествен и в достатъчно количество фураж. Според сезона и климатичните фактори магариците се проявяват като полиестрални с тен-денция към моноеструс. През есента и зимата половото влечение е проявено сравнително по-слабо. Разгонването продължава от 19 до 25 дни. Проеструсът е около 2–3 дни. През този период женската не допуска мъжкаря до себе си. От 3 до 7 дни след проеструса е фазата на еструса с най-благоприятен момент за заплождане между 5-ия и 7-ия ден. Метеструса продължава около 10 дни. Разгонването приключва с фазата на ди-еструса, който е около 8 дни.Съществена особеност при магаретата е малката

дължина на тялото спрямо височината (дължината) на крайниците. Постепенно до 2-годишна въз-раст магаретата израстват и придобиват нормал-ния удължен формат на тялото. Съотношението: Височина при холката (H) към дължина на тялото (L) е следното:1. При раждане H>L с около 10см.2. От 2- до 4-седмична възраст H>L с около

20см.3. Около 1-годишна възраст H=L с колебания

около 2см.4. След 1-годишна възраст постепенно L>H.Подобна тенденция се наблюдава и в съотноше-

нието: Обхват на гръдния кош (D) към височина-та при холката (H):1. При раждане – D 2. Около 6-месечна въз-

раст – D 3. Около 1-годишна възраст – D=H. 4. Около 2-годишна възраст – D>H с около 5см (според породата).При кръстосване между представители на раз-

лични видове от род Еquus (кон, магаре, зебра) получените в първо поколение (F1) хибриди имат частична плодовитост. При кръстосване между отстоящи далеч един от друг видове, мъжките хибриди са безплодни дори и в случаите, когато женските F1 се кръстосат обратно с изходната ба-щина форма. Безплодието при мъжките хибриди се дължи на нарушаване съзряването на сперма-тозоидите. Женските хибриди проявяват частична плодовитост при съешаване с мъжки от майчи-ния вид. Най-голям интерес в животновъдството представляват хибридите муле (магаре х кобила) и катър (кон х магарица).

9

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

уражиИзползване на соята при хранене на преживни животни

ст.н.с. д-р Георги Георгиев, Опитна станция по соята – Павликени

ст.н.с. д-р Атанас Кирилов,Институт по фуражните култури – Плевен

инж. Янко Янев, СД „Благополучие” – Павликени

Значение на соятаЗначението на соята се обуславя от високото съ-държание на белтъчини и мазнини, които са и в много добро съчетание. От бобовите растения соята съдържа най-много суров протеин (27–50% от абсолютно сухото вещество на семената), а съдържанието на мазнини е от 17 до 27%. Сбо-рът от суров протеин и мазнини представлява 52–64% от сухото вещество на семената. Заедно с количеството, голямо преимущество на соеви-те белтъчини са и превъзходните им качества, свързани с наличието в тях на всички най-важни аминокиселини, необходими за изграждането на белтъка в животните и човека – аргинин, хисти-дин, лизин, триптофан, фенилаланин, метионин, треонин, левцин, изолевцин, валин. Соята се явя-ва най-евтиният източник на растителен белтък и на настоящия етап от нея се осигурява две трети от световната консумация на белтъчни шротове и една трета от световната консумация на мас-ла и мазнини от човека. Тя съдържа от 3 до 4 пъти повече белтък и незаменими аминокиселини в сравнение с пшеницата, царевицата, ечемика, соргото и от 1,5 до 2 пъти по-вече белтък от другите зърнено-бобови култури. Соята осигурява не само най-евтиния, но и най-ценния белтък за животновъдството, в т.ч. и овцевъдството. В мина-лото е едно от петте свещени растения, наричат я още „зелената крава”, определена е като „стра-тегическа” култура на третото хилядолетие, „ца-рица” на зърнено-бобовите растения, „екологична култура” и др.Освен белтъчини и мазнини семената на соя-

та, а така също и зелените части на растението (бобове и др.), са богати на витамини, особено на каротин, витамин С и на мастно разтвори-мите витамини Д, Е и К. Семената є съдържат три пъти повече витамин В1, отколкото кравето мляко, шест пъти повече витамин В2, отколкото семената на пшеницата и три пъти повече, откол-кото семената на жълтосеменната царевица.

Соята у насРазвитието на соята у нас се характеризира с

периоди на подем и отливи. Най-много площи е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. дка при общо производство 100-120 хил. тона. През този период преработката на соята в соев щрот и соево масло се е извърш-вала в наличните в страната масленоекстрационни

заводи, които са оборудвани основно за пре-работка на слънчоглед. Икономически стимул за производителите беше отчитането на държавните поръчки за фуражно зърно в съотношение соя – царевица 1:2,5. След 1985г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до симво-личните – 5–6 хил. дка и производство от 1000–1500т годишно. Средно за периода 1980–2005г. площите заети със соя у нас са 300 хил. дка, добива – 104кг/дка, а производството – 31 хил. т. От икономическа гледна точка, най-важният

фактор за ниското равнище на производство на соя у нас е затруднената реализация на суровина-та и липсата на специализирани преработвателни предприятия за соя. Пазарните условия и възможностите за внос на

соя и соеви продукти от страни с много по-бла-гоприятни климатични и икономически условия и силно субсидирано производство, задоволява на етапа лимитираните потребности от соя за животновъдството и води до силно ограничаване на местното производство. Вносът на маслодайни култури от страните-членки на ЕС е напълно ли-берализиран, както по отношение на соята, така и на маслодайния и шарения слънчоглед и рапи-цата. С нулево мито се внасят не само семената за посев от посочените култури, но и тези, из-ползвани за получаването на белтъчни компоненти

10

и масло.

Преработка на соятаОгромното си значение, обаче културата соя

придобива едва тогава, когато се преработи в суровини, намиращи широко приложение при храненето на животните, в хранително-вкусова-та промишленост за консумация от човека и за производството на разнообразни индустриални и лекарствени продукти.Известни са ограниченията при храненето на

селскостопанските животни с непреработена соя, създавани от някои антихранителни съединения каквито са трипсиновите инхибитори, фитиновата киселина, изофлавоните и някои олигозахариди-главно рафиноза и стахиоза. Трипсинови инхи-битори – протеазните инхибитори са тези, които инхибират активността на основните протеоли-тични ензими при храносмилането – трипсин и химотрипсин. Те причиняват сериозни стомашни разстройства, редуцират смилането на протеина и използването на сяросъдържащи аминокиселини, което води до редица метаболитни нарушения. Според Harwood et al. (1986) храненето на жи-вотните със сурови соеви продукти, съдържащи умерени или високи количества на трипсинови инхибитори предизвиква уголемяване или раз-лични патологични състояния на панкреатичната жлеза, включително и рак. Това налага задължи-телното извършване на термична обработка или ферментация на соята, за да се елиминира в значителна степен активността им.Съществуват няколко промишлено приложими

метода за термична обработка на соевото зър-но (семе), които за България имат икономическо значение:1. Класическа екстракция на соя – това е най-

старото, високо-енергоемко и взривоопасно про-изводство. При него се получава нискобелтъчен

(40–42%) соев шрот и соево масло. Използват се наличните в страната инсталаций за екстракция на слънчоглед. 2. Инактивиране на ензимния комплекс на со-

евото зърно чрез прилагане на процеса екструзия. Професионално изработените машини за експан-зия, наричани екструдери, за сега се внасят от САЩ. Предимството за възможност на една ма-шина да преработва разнообразни суровини при различни режими в частност има и недостатътци: необходими са складове за разделно съхранение на екструдираните продукти, високата цена на машината задължава непрекъсната работа, необ-ходима е суровина с точно определени качестве-ни показатели (ниска влажност на соевото зърно 8–10%) и т.н. У нас има инсталирани 4–5 съоръ-жения за производство на частично обезмаслен или пълномаслен соев щрот. 3. Изпичане на соевото зърно в термокамера

с непрекъснато действие (фиг.1). Основа на този промишлено приложим метод е „псевдокипящия слой”. Той осигурява диференцирана термична обработка на всяко отделно соево зърно. Темпе-ратурата в центъра на зърното за кратко време (30 до 45 секунди) се повишава до около 140 оС. Изпеченото соево зърно може да се разглежда като пълномаслен соев щрот (ПСШ), тъй като след като е преминало термична обработка, то може да бъде съхранявано по обичайния начин и чак в момента на влагане в комбинирания фу-раж то може да бъде натрошавано, смилано или ролковано в зависимост от изискванията на тех-нологията за приготвяне на комбинирания фураж. В ПСШ се съдържа минимум 18% соево масло, чрез което се повишава енергията на фуража.

Използване на соята в животновъдствотона термично обработената сояВ настоящия момент осигуряването на достатъч-

но количество лизин във фуражите е проблем у нас. Причината е в използването на нискокачест-вени протеинови източници, като слънчогледовият шрот например, които са по-евтини, но по-бедни на лизин. Изпечената соя може да се използва за хране-

не на всички видове преживни животни, в т.ч. и овце. Тя се класифицира към храните, подобни на соевият щрот. Разликата се състои в съдър-жащата се мазнина – по-скоро предимство, от-колкото недостатък, тъй като осигурява достъпна енергия за животните. Препоръчва се относител-ния дял на изпечената соя в концентрираните и комбинираните фуражи да не надвишава 25%.Предимствата на изпечената соя са както от тех-

нологично, така и от икономическо естество. Из-печеното цяло соево зърно гарантира протекцията на висококачествените протеини и на мазнините с ненаситен характер в търбуха на овцата. 1кг из-печена соя с 36% протеин се равнява на 0,76кг Фиг. 1. Линия за изпичане на соя

11

соев щрот с 47% протеин и 0,18кг соево масло, еквивалентно на 0,58кг царевица. Чрез термокамерата могат да се обработват и

малки партиди с отклонения във влагата (до 16%), начупена, нестандартна соя или отпаднала соя при първичното почистване и заготовката на се-мената, т.н. отсевки. Могат да се провеждат и санитарни (повърхностни) изсушавания и др. не-специфични, нехарактерни термични обработки на зърното.

Соята като зелен фуражОсвен за зърно соята може да се отглежда за

получаване на соево сено, за директно изпас-ване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, за-вяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни веще-ства и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на до-лните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по-добро от детелиновото (табл.1).Зелената маса на соята може също и да се си-

лажира, като се понижи влагата в суровината до 60–65%, или да се смеси с царевица в съотноше-ние 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонен-та да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравне-ние със смесения.Възможностите за получаване на високи добиви

от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодо-бивни пролетни култури. В сравнение с другите бобови култури соята

по някои агротехнически изисквания и биологич-ни особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла като суровина за силаж. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника сме-сените посеви осигуряват добиви, почти еднак-ви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-ви-соко съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли. Особено важна за практиката е разработената в Опитната станция по соята – Павликени царевично-соева смеска (4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70см). Прибирането на смесения посев, когато е

Табл. 1. Химичен състав на сено от соя, люцерна и детелина

Сено от Белтъчини, % Мазнини, % Въглехидрати, % Минер. соли, %

СояЛюцернаДетелина

15,414,312,4

5,22,24,5

38,642,733,5

7,27,46,6

предназначен за силажиране трябва да стане във фаза млечно-восъчна до восъчна зрялост на царе-вицата, а соята да е във фенофаза – до начало на пожълтяване на долните листа. Затова изборът на подходящи сортове, съотношение на компонен-тите, начина на сеитба, торене, напояване и др. е важен момент от агротехниката на смесените посеви.

ЗаключениеИзпечената пълномаслена соя, включена в даж-

бите на преживните животни ще спомогне за по-лесното балансиране на фуража по протеин и енергия и напълно може да замести вносния соев щрот. По този начин се намалява и цената на комбинирания фураж, без да се нарушава не-говата биологична стойност и ефективност.С цел увеличаване на съдържанието на смилаем

протеин, витамини и минерални соли, соята може да се използва и като компонент в смесени посе-ви с царевица, суданка и захарна метла за полу-чаване на качествена суровина за силажиране и използването є като храна за преживните животни през зимния период. За постигане на нужната ефективност от използ-

ването на соята (термично обработено зърно, за сено, силаж, за директно изпасване) при хра-ненето на преживни животни е необходимо да се извършат съответните научно-производствени експерименти за различните направления на пре-живното животновъдство у нас (за мляко, месо, смесено направление).

12

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGф

ураж

и

технология за консервиране на сочни фуражиСт.н.с. д-р Лазар КозеловИнститут по животновъдни науки – Костинброд

Съвременното високопродук-тивно преживно животновъд-ство е немислимо без участие в храненето на висококачествен силаж и сенаж. Те заемат около 50% от дажбите на животните. От тяхното качество до голяма степен зависи продуктивността. През последните двадесет го-

дини традициите за приготвяне-то на висококачествени силажи бяха забравени, а някои ферме-ри поради липса на техника и силажни ями не са в състояние да приготвят доброкачествен силаж. Поради това средната продуктивност на млечните кра-ви в България е приблизително два пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни. Всичко това налага да се вър-

нем отново към технологиите на приготвяне на висококачествен силаж и сенаж. Наред с това през последните години настъ-пиха и някои съществени изме-нения в технологиите на при-готвяне на тези фуражи. В този материал ще се спрем основно на приготвянето на царевичен силаж и люцернов сенаж. Предимствата на царевичния

силаж са следните: силажната царевица дава най-висок добив на кръмни единици за мляко и растеж (КЕМ, КЕР) от еди-ница площ, фуражът е вкусен, с високо и постоянно качест-во и много висока енергийна хранителност (около 1 КЕМ, 1 КЕР) в килограм сухо веще-ство, процесите на отглеждане-то, прибирането, силажирането и раздаването могат изцяло да се механизират. Това прави се-бестойността на добита кръмна единица от силажа най-ниска в

сравнение с останалите груби фуражи. Налице са и някои недоста-

тъци, които трябва да се имат предвид: ниско съдържание на протеин, което може да се ком-пенсира с добавката на карба-мид по време на силажирането или с добавката на фуражи с високо съдържание на проте-ин (слънчогледов шрот, бирена каша, суха спиртоварска каша и други) към дажбите на жи-вотните; не е оправдано при-готвянето на силаж при голямо отстояние на животновъдните ферми от царевичните площи; царевичната култура има опре-делени изис-квания към площи-те за засяване, от което зависи и добивът. За реализирането на посоче-

ните предимства на царевичния силаж като фураж: за прежив-ните животни от изключителна важност е неговото качество, което се определя от технологи-ята на приготвяне.

Технология за приготвяне на висококачествен царевичен силаж Важна роля за приготвяне на

доброкачествен силаж е техно-логията на отглеждане на царе-вицата. Отглеждането є за си-лаж по нищо не се различава от отглеждането за зърно. Тук бихме искали да отбележим два момента – гъстота на посева и избор на сорт. Гъстотата на посева се определя от възмож-ностите за поливане. Броят на растенията на един декар ва-рира от 5500 до 8000 съответно за неполивни и поливни площи. Много често в практиката се

прави грешка, когато при пло-щите за силаж гъстотата се по-вишава много, при което посе-вът не се развива нормално и делът на зърното в царевична-та маса с силно намален, което води до понижаване на храни-телната стойност на получения силаж. Следващият важен фактор е

изборът на сорт. Този избор за-виси от агроекологичния район, в който се отглежда царевица-та. В това отношение на бъл-гарския пазар има достатъчно голямо разнообразие от сорто-ве както на български, така и на вносни. Изборът трябва да попадне на сортове, които да-ват най-висок добив па зърно за съответния район. Тук бихме ис-кали да споменем някои от тези сортове – на Института по царе-вицата в Кнежа Кн-530, Кн-650, Кн-670, а от вносните – Н-708, Пионер-3183, РК37Р73 и други.Факторите, които определят

качеството на силажа, са след-ните: фаза на прибиране на ца-ревицата, едрина на нарязване, продължителност на запълва-не на силажната яма, степен на уп-лътняване на масата, начин на завиване на ямата, начин на из-важдане на силажа и схема на хранене. Ще се спрем поотдел-но на посочените фактори.Фаза па силажиране на ца-

ревицата. Качеството на силажа се определя основно от дела на зърното в масата. Многоброй-ните опити в чужбина и у нас показаха, че най-висок добив на енергия от единица площ се получава при силажиране на ца-ревицата във восъчна към пълна зрялост. В тази фаза делът на

13

зърното заема 40–50%, а съдър-жанието на скорбяла е 20–25%, Съдържанието на сухо веще-ство в този силаж е 35–45%. При приготвянето на силаж в тази фаза енергийната стойност може да достига 0,9–1,0 КЕМ и КЕР в килограм сухо вещество. При този силаж количеството на органичните киселини намаляват и се създават възможности за по-висока консумация на сухо вещество. При силажите с по-висока

влажност делът на зърното е ма-лък, а част от соковете изтичат по време на силажиране. В си-лажа се образува голямо коли-чество млечна киселина, която в някои случаи потиска консу-мацията. Едрина на нарязване. Устано-

вено е, че оптималната едрина на нарязване на царевичната маса е около 7–10мм. Тази ед-рина се постига, когато комбай-нът се нагласи на теоретична едрина на нарязване 6мм. В този случай частиците с едри-на над 15мм трябва да са от 5 до 10%. Това осигурява добро хомогенизиране на силажната маса, благоприятно отделяне на сокове и дава възможност за добро уплътняване на масата. И не на последно място – пови-шава се консумацията. При приготвяне на царевичен

силаж с високо съдържание на сухо вещество важно условие е зърното да бъде натрошено с оглед по-доброто му усвоя-ване в храносмилателния тракт на преживните животни. Съвре-менните силажокомбайни имат техническата възможност да гарантират оптималната едри-на на нарязване при спазване на изискванията за техническо поддържане на режещия апарат (правилна регулировка на реже-щия апарат и ежедневно наточ-ване на ножовете). Много от фермерите прите-

жават стари силажокомбайни (КСС-ЮОТ и Е-281), с които при добро регулиране на реже-щия апарат и ежедневно заточ-ване на ножовете би могло да

се постигне оптимална едрина на нарязване. При комбайните КСС-ЮОТ, когато се прибира силаж с по-високо съдържание на сухо вещество (над 35%), би могло да се постави допълнител-но сито, разработено от Инсти-тута по мелиорация и механиза-ция в София. Степен на уплътняване на си-

лажната маса. С особено вни-мание трябва да се отнасяме към уплътняването на силажната маса. Най-добре е газенето на силажната яма да се извършва с колесни трактори тежък клас. При липса могат да се използ-ват верижните трактори ДТ-75, С-100 и др. Продължителнос-тта на тъпчене на ямата трябва да бъде не по-малко от 10–12 часа. След приключване на пос-тъпването на силажната маса за деня тъпченето продължава не по-малко от два часа с оглед създаване на анаеробна среда. Силажната яма се пълни без

прекъсване. Това затруднява развитието на плесени и дро-жди, предизвикващи образу-ването на маслена киселина. Преди зави-ването на ямата с полиетиленово фолио газенето на ямата трябва да се извършва в продължение на 10–12 часа, независимо че не постъпва си-лажна маса. Завиване с полиетиленово

фолио. Най-добре е херметизи-рането на ямите да се извърш-ва с фолио. Разходите, които се правят за фолио, се компенси-рат от намалените загуби при

силажиране. За препоръчване е да се из-

ползва фолио с по-голяма де-белина. Най-добре е размерът на фолиото да съответства на размера на ямата. Когато това е невъзможно, би могло да се използват няколко платна, като между тях има застъпване от 20–50см. Най-добре е завиване-то с фолио да се извършва не-посредствено след спиране на газенето. За да се предпази фолиото от

скъсване от вятъра или от дейст-вието на преките слънче-ви лъчи, то се покрива с плътен слой от бали слама или стари автомо-билни гуми. По наше мнение използването на стари гуми е за препоръчване. Начин за изваждане на сила-

жа от ямата. Приготвеният ца-ревичен силаж е готов за хране-не на преживните животни след престояване от около 25 дни. Тогава процесите на фермента-ция са завършили и може да за-почне неговото изваждане. По-нататъшното качество на силажа зависи от начина на изваждане на силажа от ямата. Стремежът трябва да бъде по-малка част от масата да има достъп до въз-духа. За тази цел най-добре е при изваждането да се използ-ват фрези, които вадят масата вертикално. Подобни фрези има към фуражосмесителните ре-маркета. За препоръчване е слоят си-

лаж да се освежава ежеднев-но. По този начин достъпът на

14

въздух до силажа е ограничен до минимум, което намалява загубите от вторична фермента-ция на силажа. При неправилно изваждане тези загуби могат да достигнат до 15 процента. Добавки към силажа. За ком-

пенсиране на ниското съдър-жание на протеин към сила-жа може да се добави течен амоняк, карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат. Известно е, че азотът от без-воден амоняк е около 2,5 пъти по-нисък в сравнение с азо-та от карбамид. Наред с това при добавката на течен амоняк в количество 3,2кг на тон маса при силажиране се подобрява характерът на ферментацион-ните процеси, изразяващо се в потискане на развитието на плесени и дрожди в резултат на фунгицидното действие на амоняка. Наред с това в много от опитите бе установен поло-жителен ефект от даването на амонизиран царевичен силаж на животните в сравнение с неамонизиран. Подобни резул-тати бяха установени и в наши опити. По тази причина в някои ев-

ропейски страни и Америка до-бавянето на амоняк по време на силажиране е масова практика. За целта към режещия апарат на комбайните се монтира ус-тройство за аплициране на те-чен амоняк, което се захранва от специална цистерна, закре-пена към комбайна. Устройство-то за аплициране е сравнител-но лесно за обслужване. Като слабост на метода са високите изисквания, които трябва да се спазват по отношение на техни-ката на безопасност при работа с течен амоняк. При нашите условия изпълни-

телските кадри са с много ни-ска квалификация и това силно ограничава неговото приложе-ние. Наред с това трябва да се изградят и „амонячни стопан-ства“, което е свързано с извест-ни капиталовложения. Най-леснодостъпен и прило-

жим за практиката източник на

азот е добавката на карбамид или най-добре би било в ком-бинацията с амониев сулфат. Обикновено към силажа се до-бавя 8–10кг карбамид на един тон маса. Посоченото количе-ство карбамид се разпръсква ръчно или със специален апли-катор, който се монтира към си-лажокомбайна. За по-добро оползотворяване

на азота от карбамида би могло да се добави и амониев сулфат, като източник на сяра. Съотно-шението е 4:1 съответно азота от карбамида към амониевия сулфат.

Технология за приготвяне на люцернов силаж Известно е, че люцерната е

най-добрата фуражна култура по следните причини: • Засята на подходящи и по- ливни площи тя дава най-висок добив на протеин и енергия. Добивът на сухо вещество може да достигне до 1600кг, а на протеин – до около 300кг на декар.

• Обогатява почвата с азот, кое-то я прави много добър пред-шественик на други култури.

• Много добре се съчетават като фуражни култури с царе-вицата. В повечето страни с развито животновъдство тези култури са силно застъпени.

Като недостатък на люцерната трябва да се посочи взискател-ността є към почвата и влагата. Наред с това поради специфич-ните им особености листата при сушене и манипулиране мно-го бързо окапват и загубите на хранителни вещества могат да възлизат до около 30–40%. По тази причина от особена важ-ност е изборът на подходяща технология за прибиране и съх-ранение. Възможностите в това отношение са две: прибиране във вид на сено или на сенаж. При приготвянето на сено от

особена важност е времето, което не винаги е подходящо за сушене, особено на първия откос. На следващо място е оронването на листата по време

на силажирането. Тези два про-блема се решават със силажира-не на масата след завяхване до сухо вещество около 30–35%. Поради краткото време на пре-стой на полето рисковете от на-мокряне след завяхване на ма-сата на полето намаляват. Наред с това загубите на листна маса в този случай са минимални. И не на последно място трябва да се отбележи, че процесите на сенажиране и хранене на жи-вотните могат да се механизи-рат по-пълно в сравнение със сеното. Хранителните качества на сенажа са близки или по-до-бри от тези от сеното. Важно условие за реализиране

на тези предимства е спазването на технологията на приготвяне. Качеството на сенажа се опре-деля от спазването на следните технологични изисквания: фаза на косене, продължителност на подсушаване на масата, едри-на на нарязване, бързина на натъпкване на силажната яма, степен на уплътняване, начин на херметизиране и начин на из-важдане. Многобройните опити в чуж-

бина и у нас показаха, че най-висок добив на сухо вещество и протеин се получава при косене на люцерната във фаза на буто-низация до началото на цъфтеж. При косене в по-късна фаза съ-държанието на сурови влакнини се увеличава, при което смилае-мостта намалява значително. Оптималната влажност за при-

готвяне на люцернов се-наж: е в границите 60–70%. При влаж-ност под 60% се затруднява га-зенето на ямата, настъпва само-загряване на сенажа, понижава се смилаемостта и се увеличават загубите от повърхностното раз-валяне на масата. При влажност над 70% се понижава рязко ка-чеството на сенажа от загубите на сок. Продължителността на подсушаване на масата зави-си от температурата. При топ-ло време е достатъчно масата да престои 24 часа, след което може да започне нейното при-биране. При дъждовно време

15

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

уражи

д-р Димитър Кайджиев

Ефективно хранене на работните коне с фуражи

продължителността на стое-не на масата на полето може да продължи по-дълго време. Едрината на нарязване на ма-

сата е важен фактор за получа-ване на доброкачествен сенаж. Оптимална едрина може да се постигне при нагласяване на ре-жещия апарат на комбайните на теоретична дължина 6мм. Това не е проблем при съвременните силажокомбайни при правилна регулировка на режещия апарат и редовно заточване на ножове-те. Едрината на нарязване може да се контролира по дължина-та на частиците с размери над 35мм, които не трябва да бъдат над 15%. Не е за препоръчва-не да се намалява едрината под посочената поради възможност-та да се намали маслеността на млякото. Наред с това се уве-личава разходът на гориво при

За постигане на по-голяма ефективност в частното земеделско стопанство особено важно е да се знаят качествата на работните коне и изисквани-ята за тяхното отглеждане. У нас най-пригодни за всяко стопанство са коне-

те от Дунавска порода, създадена в конезавода „Чифлика“ край Плевен. Те се характеризират с масивно, компактно тяло,

здрава костна система, хубав екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и много добра тегли-телна способност. Например жребецът Тархан е теглил при изпитване вьв впряг, 12 825кг товар. Друга порода подходяща за работа е Български

тежковозен кон, развъждан в конезавода „Каби-юк“ край Шумен. Той се отличава със здрава кон-ституция, спокоен темперамент, хармонично те-лосложение, изключителна теглителна способност и невзискателност към условията за отглеждане. Използва се обикновено за много тежка работа в стопанствата. Ефективното използване на работните коне за-

виси преди всичко от тяхното хранене. При съста-вянето на дажбите е необходимо да се знае, че основният източник на мускулна енергия, от коя-то зависи работоспособността на коня, са въгле-хидратите, следвани от мазнините и белтъчините. Работните коне имат голяма нужда от минерални вещества, поради което в дажбите им трябва да се включва редовно готварска сол. Техните еже-дневни дажби трябва да съдържат задължително груби, концентрирани и сочни фуражи. От грубите фуражи най-подходящо е сеното

от ливадни и бобови растения. Ливадното сено може да се дава самостоятелно, но бобовото трябва обезателно да се смесва с него. Вторият по значение обемист фураж е сламата

-ечемичена, ръжена и овесена, която е най-хранителна. В изключителни случаи може да се дава пшеничена слама, но обезателно след като се преработи. За работните коне подходящи са и корено-

плодните фуражи. Например кръмното цвекло и

силажокомбайните. Запълването на силажовмести-

лището трябва да се извършва максимално бързо – в продъл-жение на 4–5 дни. Слоят на по-стъпващата маса трябва да бъде не по-малко от 60–70см дневно. За целта се препоръчва да се организира работа на удължен работен ден. Степента на уплътняване на

масата е от изключителна важ-ност. Най-добре е газенето на ямата да се извършва с тежки колесни или верижни трактори. Продължителността на газене трябва да бъде не по-малко от 12 часа, като след докарването на последното ремарке трябва да са изминали 2 часа. За на-маляване на загубите от сена-жиранс е препоръчително върху най-горния слой сенаж да се сложи слой от зелена маса с

по-висока влажност. Преди за-виване с фолио ямата се гази в продължение на 10–12 часа. Най-добре е да се покрие

ямата с полиетилен с по-голяма дебелина. Върху него се нареж-дат плътен ред бали слама или стари автомобилни гуми. Готовият сенаж може да се

дава на животните след престо-яване от около 25 дни. Изваж-да-нето на сенажа е най-подхо-дящо да се извършва с фреза, която гарантира минимален дос-тъп на въздух до масата, а това намалява загубите от вторична ферментация. При хранене на животните е

най-добре да се съчетава лю-цернов сенаж и царевичен си-лаж, като количеството в даж-бата може да стигне 8–12кг на крава в зависимост от продук-тивността.

16

морковите могат да се дават дневно до 15кг на дунавските коне и до 25кг на тежковозните. Коли-чеството на суровите картофи варира от 4 до 6кг. От концентрираните фуражи най-подходящ е

овесът, тъй като съдържа големи количества въгле-хидрати, мазнини и белтъчини. За предпочитане е едрозърнестият овес, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа. Полезно е да се знае, че овесът се заменя ус-

пешно с царевица, която може да се дава днев-но по 5–6кг, без това да се отрази неблагопри-ятно на здравето на животните. При по-големи количества конете бързо наддават на тегло, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Ечемикът, пшеничните трици и слънчогледовият шрот също са много подходящи концентрирани фуражи. Зелените храни имат особено важно значение за

правилното хранене на конете, защото не само съдържат необходимите хранителни вещества, но са вкусни и лесноусвоими. На пасището се въз-становява нормалната обмяна на веществата при животните, което е от първостепенно значение за тяхното здраве. Освен това подобрява се състоя-

нието на копитния рог, което има голямо значе-ние за тяхната работоспособност. Необходимо е да се знае, че конете задоволяват

напълно нуждите си от хранителни вещества ако пое-мат дневно по 50–60кг трева. Те обаче не бива да се пускат на паша след дъжд или при наличие на роса, защото има опасност от поява на колики. Когато конете извършват лека работа, трябва да

получават предимно груби фуражи. Те се зала-гат 4–5 пъти през денонощието, като по-голямата част се дава вечер. При тежка работа животните трябва да се подхранват и през почивките. Конете не пият повече вода отколкото им е

необходимо, поради което трябва да се оставят спокойно да удовлетворят жаждата си, която е по-мъчителна за тях отколкото глада. Те трябва да получават вода поне 3 пъти на ден, като температурата є е трябва да е около 8–12 °С. За добрата работоспособност на конете осо-

бено важно е да се полагат системни грижи за чистотата на животните, помещенията в които се отглеждат и за амуницията, както и за поддържа-нето на копитата.

17

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGхраненетехнологии на хранене

в свиневъдствотоЗа разлика от преживните жи-вотни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да оси-гурява и необходимите за ор-ганизма незаменими аминоки-селини. Най-често не достига аминокиселината лизин.Чрез храната трябва да се оси-

гурява и достатъчно енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използва кръмната еди-ница и смилаемата енергия.От минералните вещества за-

дължително се балансират кал-цият, фосфорът и готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъч-но. При промишлени условия на отглеждане голямо значение има и осигуряването на доста-тъчно микроелементи (манган, цинк, желязо, мед, кобалт и йод).От съществено значение за

продуктивността и здравослов-ното състояние на свинете е осигуряването на достатъчно ви-тамини с храната, особено при промишлени условия на отглеж-дане на животните. Фуражи и фуражни добавкиЖитните зърнени фуражи със-

тавляват основната част от даж-бите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в кой-то количество на незаменимите аминокиселини (лизин и трипто-фан) е недостатъчно. При хра-нене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората половина на угоителния период, се полу-чават месо и сланина с мека консистенция, което е нежела-

телно. Причина за това е висо-кото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене.Ечемикът е

много подходящ зърнен фураж за свине от гледна точка на ка-чеството на месото и сланината. При хранене на малките прасе-та, главно поради високото съ-държание на сурови влакнини, ечемикът се използува по-огра-ничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица.Пшеницата е добър фураж за

свинете. Тя съдържа най-мно-го протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използват по-малко белтъчни фу-ражи (шротове). Ситно смляно-то пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава храносмилането. Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съ-четава с други житни зърнени фуражи.Овесът е много добра храна

за разплодните животни. Особе-но подходящ е за рано отби-тите прасета. В предстартерни-те смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използуват широко за храна на свинете. Те имат слабително действие и са особено подхо-дящи за свине-майки. В дажби-те за угояване се включват до 10–15%. При по-висок процент оказват неблагоприятно влияние върху качеството на месото и сланината.Слънчогледовият шрот е под-

ходящ белтъчен фураж. При

висок процент на участие в дажбите може да се получи не-достиг от лизин, тъй като съдър-жанието на тази аминокисели-на е сравнително ниско както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до 5–6%, поради високото съдържание на люспа.Соевият шрот е един от най-

ценните белтъчни фуражи от растителен произход. От неза-менимите аминокиселини само метионинът е в недостатъчно количество. Включва се в даж-бите за всички категории свине.Памуковият шрот се използва

за храна на свинете в ограниче-но количество – до 5–10%, по-ради съдържанието на госипол, който е токсичен.Фуражният грах има най-голя-

мо значение от зърнените бо-бови като белтъчен фураж за свинете. Поради високото съ-държание на лизин грахът до-пълва в това отношение зърне-ните житни фуражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15–20%.Месокостното и рибеното

брашно се включват в ком-бинираните фуражи до 5–6%. Сухото обезмаслено мляко се използва главно като основна съставна част на млекозамести-телите, а също така в предстар-терните смески за рано отбити прасета. Фуражните дрожди са

18

ценна белтъчна и витаминна до-бавка. Използват се обикновено в количество до 4–6%, на първо място в смеските за рано отби-ти прасета и мъжки разплодни животни.Люцерновото брашно се из-

ползва в смеските за млади жи-вотни до 3–4%, за свине-майки – до 8–10% и за угоявани свине – до 5–6%. Оказва положител-но влияние върху качеството на месото.Синтетичните аминокиселини

лизин и метионин се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи не дос-тигат.При хранене на свинете, осо-

бено в малките ферми, може да се използват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъч-ни продукти от преработката на млякото – обезмаслено мляко, суроватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от прера-ботката на месо и др. Всички те позволяват да се икономисват концентрирани фуражи,В дажбите за свине се добавят

минерални храни – креда, ди-калциев фосфат, готварска сол.За осигуряване на микрое-

лементи и витамини, особено при промишлени условия на от-глеждане, в дажбите на свине-те се включва микроелементна смеска (0,1–0,2%) и витаминни премикси (0,5–0,6%).В комбинираните фуражи за

растящите прасета се прибавят фуражни антибиотици. Хранене на свине-майкиБременните свине-майки тряб-

ва да получават достатъчно хра-нителни вещества за поддържа-не на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отла-гане на телесни резерви от хра-нителни вещества и растеж на младите свине-майки.През периода на бременност-

та при правилно хранене жива-та маса на младите свине-майки (до 2-годишна възраст) се увели-чава общо с 40–50кг, а на въз-растните – с 30–35кг.

Потребностите от хранителни вещества се увеличават по-зна-чително през последния месец на бременността, когато ембри-оните нарастват по-интензивно и в организма на майката се на-трупват повече резерви от хра-нителни вещества, необходими за следващия кърмачен период.С храната на кърмещите свине-

майки трябва да се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообра-зуване.Потребностите на свинете-май-

ки от хранителни вещества през кърмачния период са много по-големи в сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ем-брионален период се отлагат около 1600 грама белтъчини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3–4 дни.Прилагат се две системи за

хранене на свинете-майки- ком-бинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фура-жи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малките фер-ми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – ца-ревица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фуражен грах и др. От зелени-те фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използ-ва до цъфтежа, когато съдържа по-малко сурови влакнини. Така-ва люцерна свинете-майки могат да приемат до 8–12кг дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономис-ват концентрирани фуражи.През зимния период вместо

зелени храни могат да се из-ползват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, карто-фи и др. При хранене с пълно-ценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни веще-ства. Комбинираните фуражи се използват в промишлените фер-ми, но може да се прилагат и в по-малките ферми.Основната част от комбинира-

ните фуражи са житните зърнени фуражи. Включват се и белтъчни фуражи (шротове, храни от жи-вотински произход); пшеничени трици; минерални добавки – креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; вита-минни премикси и др.Тъй като храната на бремен-

ните свине-майки е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консума-ция от всички животни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индиви-дуално хранене. Непосредстве-но преди раждането дажбите се намаляват.През кърмачния период свине-

те се хранят обилно, за да се покриват големите им потреб-ности от хранителни вещества за образуване на мляко.Обикновено дневната дажба

на свинете-майки се залага дву-кратно. Фуражите могат да се дават сухи или навлажнени.При отбиване на прасетата се

препоръчва, свинете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа. Хранене на нерезиПравилното хранене на нере-

зите е съществена предпостав-ка за тяхното продължително и интензивно използване. Младите нерези се използуват за разплод от 7–8-месечна възраст при жива маса 120-130кг. Те продъл-жават да растат сравнително ин-тензивно до достигане на маса около 180кг.Младите и възрастните нерези

се хранят по едни и същи нор-ми за енергия, протеин и други хранителни вещества. Младите животни имат по-високи потреб-ности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива маса над 200кг имат по-високи потребности за поддържане на организма.Най-подходящо е разплодните

нерези да се хранят с пълноцен-ни комбинирани фуражи. Съ-държанието на смилаема енер-гия в комбинираните фуражи

19

трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9 Мдж/кг суров про-теин – 16–17%, лизин – 0,80%, метионин и цистин – 0,55%, калций – 0,80% и фосфор – 0,60% От житните зърнени най-подходящ компонент е овесът, който се включва до 30–50%. От белтъчните фуражи, освен слънчогледов и соев шрот, грах и др., съществено значение имат висококачествените храни от животински произход – ри-бено брашно, обезмаслено мля-ко и др., които се включват в дажбите до 7–8%. Фуражните дрожди са източник на високо-качествен протеин и витамини, използват се в количество 3–4%. В дажбите се включва 3–4% висококачествено люцерново брашно.От съществено значение е оси-

гуряването на достатъчно мине-рални вещества и витамини.Нерезите се хранят по-обилно

през периода, когато растат по-интензивно. След това се огра-ничава храната.Те трябва да се хранят така,че

да се запазва живата маса в гра-ниците от 220 до 250кг.Прекомерно усиленото хране-

не води до затлъстяване на жи-вотните и се отразява неблаго-приятно върху разплодните им качества. Продължителното не-дохранване също оказва отри-цателно влияние върху разплод-ните нерези. Хранене на бозаещиНепосредствено след раждане-

то единствен източник на хра-нителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата, която през първите дни е много бога-та с имунолротеин (гамаглобули-ни). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ран-но забозаване на прасетата след раждането.Коластреният период продъл-

жава 3–5 дни. След това осно-вен източник на хранителни ве-щества е свинското мляко. През първите две седмици след раж-

дането потребностите на пра-сетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на же-лязото, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необхо-димото количество хранителни вещества не може да се оси-гурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с под-ходящи фуражи.В близкото минало прасетата

се отбиваха на 56-я–60-ия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството на храната, с която се захранват са по-голе-ми.

Хранене на рано отбити Рано отбиване на прасетата оз-

начава съкращаване на бозай-ния период под 56 дни.Ранното отбиване позволява да

се увеличи броят на прасилата от една свиня-майка и да се по-лучат с 15–20% повече прасета годишно.Прасетата може да се отбиват

на различна възраст, включител-но и непосредствено след раж-дането. Рано отбитите прасета обаче, имат по-големи изисква-ния към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова по-голе-ми, колкото по-кратък е бозай-ният период.При промишленото свиневъд-

ство най-често прасетата се от-биват на 28–35-дневна възраст. Храносмилателната система на прасетата на тази възраст е раз-вита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворя-ват и други фуражи, освен май-чиното мляко. Най-добре е да се използват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия органи-зъм хранителни вещества.Независимо от срока за отби-

ване подхранването на прасета-та трябва да започне в края на първата седмица. Така се сти-мулира развитието на храносми-лателните органи. Към момента

на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отби-ването.Изборът на фуражи е тясно

свързан със сроковете на отби-ване и с развитието на ензимна-та активност в храносмилателна-та система на прасетата.Предстартерните смески са

първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3 до 5 седмична въз-раст.Стартерните смески се пре-

доставят на прасетата от 10 до 20–25кг жива маса. Храните от животински произход, особено млечните продукти, са по-огра-ничени. В техния състав доми-нират растителните белтъчни фу-ражи.За подобряване на вкусовите

качества на смеските особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата се пре-поръчва да се добавят подслаж-дащи вещества – захар, гликоза, захарин и др. За повишаване апетита на прасетата и за бър-зо приучване към допълнител-ната храна в по-ранна възраст в някои страни се произвеждат предстартерни смески под фор-мата на сладки гранули, покри-ти със слой от ароматизирана захар, оцветени в червено или розово.При хранене на рано отбити

прасета не трябва да се допус-ка рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на вак-синиране, кастриране, отбиване (една седмица преди и след от-биването), преместване от едно в друго помещение. При смяна на смеските в продължение на 2–3 дни се дават и двете сме-ски.Предстартерните и стартерните

смески се изхранват на малките прасета в сухо състояние, на-влажнени или гранулирани. Ко-гато смеската е навлажнена има опасност да се вкисват остатъ-ците от нея в хранилките. При

20

хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количества и растат по-интен-зивно. Гранулите трябва да са с диаметър 3–4мм до 5–6-седмич-на възраст на прасетата и 5мм след това.През бозайния период прасета-

та се хранят на воля. След отби-ването (на 21–28 дни) с профи-лактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продъл-жение на 7–10 дни. През това време количеството на дневната дажба се намалява с 20–30% в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява ин-тензивен растеж.

Хранене на ремонтни прасета Основната задача на хранене-

то при ремонтните прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период.Мъжките ремонтни прасе-

та от отбиването до 7-месечна възраст нарастват от 25–30 до 120–130кг жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използват за разплод. Средно-дневният прираст през подра-стващия период трябва да бъде около 700 грама.Женските ремонтни прасе-

та достигат полова зрелост на 7–8-месечна възраст при маса 110–120кг. Тогава се провежда първото заплождане. Средно-дневният прираст през подра-стващия период трябва да бъде около 550–600 грама.От съществено значение за

мъжките и женските ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30кг е да се отглеждат отделно и да се хранят дифе-ренцирано. Ремонтните прасе-та не се хранят на воля. Ко-личеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с небла-гоприятни последствия за раз-плодните качества на прасетата. Продължителното недохранване

също се отразява отрицателно върху животните.Комбинираните фуражи за ре-

монтните прасета трябва да са балансирани добре по отно-шение на енергията и на ос-таналите хранителни вещества. Обикновено се използуват два типа комбинирани фуражи и микроелементи с пашата. Ре-монтните прасета могат да бъ-дат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява под-ходящо хранене и отглеждане на животните.

Хранене на свине за угояванеПри угояването се цели да се

постигне висок среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност.Угоителният период обхваща

времето, през което свинете увеличават живата си маса от 25–30 до 100–110кг. Съвремен-ните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5–7,5-месечна въз-раст при разход 3–3,5кг фураж за 1кг. Потребностите на живот-ните от хранителни вещества се променят в зависимост с раз-мера и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относител-но повече белтъчини. Костната тъкан също нараства по-интен-зивно в по-ранна възраст. С на-предване на възрастта се уве-личава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа.От гледна точка на храненето

угоителният период се разделя на два периода – от 30 до 60 и от 60 до 100–110кг жива маса.За първата половина на уго-

ителния период се предвижда по-високо съдържание на про-теин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажбите в съответствие с по-високите по-требности на по-младите живот-ни в това отношение.Изборът на фуражите зависи

от потребностите на животните от хранителни вещества, като се

отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качест-вото на месото, а също така и върху икономическите показате-ли.От житните зърнени фуражи

ечемикът е с най-голямо зна-чение запояваните свине, пора-ди благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, осо-бено през втората половина на угояването до 50%, за да не се допусне влошаване на качество-то на месото.При угояването се използват и

храни от животински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчог-ледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, ми-нерални храни (креда, дикалци-ев фосфат), витаминни премик-си, синтетични аминокиселини (лизин, метионин) и др.В промишленото свиневъдство

основно се използват пълноцен-ни комбинирани фуражи. Ос-вен това широко се използват белтъчно-биоконцентрираните смески (ББС), които се смесват в стопанства със зърнени жит-ни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотно-шение 1:2,5 до 1:3,5.В по-малките ферми и в лич-

ното стопанство свинете се хра-нят комбинирано, с концентри-рани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тикви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фу-раж. Когато се използват карто-фи (задължително сварени или запарени), количеството на кон-центрирания фураж в дажбите може да се намали с 60%, без да се влошат резултатите.За угояване на свине може да

се използват и различни отпа-дъчни продукти – обезмасле-но мляко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухнен-ски отпадъци и др.Основен въпрос при угояване-

21

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGхраненеМокро хранене

на свинете

то на свинете е как да се хранят – на воля или ограничени. Кога-то животните получават фураж-на воля количеството на тлъс-тините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хра-нене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внима-ние се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60кг жива маса), когато в организма на животните се отлагат по-голя-мо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с ге-нетични заложби за образуване предимно на месо и в по-малка степен отлагат сланина.Най-из-годно е този тип животни да се хранят на воля, с което се оси-гурява висок среднодневен при-раст и се ускоряват угоителният процес и оборотът на стадата.Животните, хранени с гранули-

рани фуражи ги оползотворяват със 7–8% по-добре в сравнение с негранулираните.Въпросът за храненето със

сухи или навлажнени фуражи е преди всичко от икономическо-естество и е в зависимост от конкретните условия в стопан-ството. Продуктивните показате-ли на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче позво-лява да се оползотворяват ня-кои отпадъчни течни продукти – суроватка, обезмаслено мля-ко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи.Прибираната и съхранявана

при анаеробни условия цареви-ца с висока влажност (над 22%) се използва за угояване на сви-нете. Най-добри резултати се получават, когато тя се смесва в стопанствата с белтъчно-биокон-центрирани смески в определе-но съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задъл-жително се изхранват в деня на смесването.

„Съвети в земеделието” ООД

Преди няколко години се възприемаше почти като екзотика, ако на свинете-майки се дават течни храни. В днешно време, заради постоянно нарастващото поголовие на стадото, на този тип хранене се обръща все по-голямо внимание. Причините за това са много и разнообразни. На първо място е фактът, че коритата за течните храни могат много лесно да бъдат разширя-вани, когато това се наложи. Не е за пренебрегване и фактът, че използването на мокри храни и отпадъци от хранителната промишленост позволява в голяма степен да се намалят разхо-дите от производството.В полза на течните храни на свинете-майки е и възможността

животните да пият повече вода. Това е много важно за здравето на животните и ускорява наддаването им. В същото време по този начин в много свиневъдни ферми постигат по-добро усвоя-ване на храната от кърмещите свине, което не е маловажно за увеличаването на лактацията.

ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХИГИЕНАТАВсички преимущества на течното хранене са в сила само тога-

ва, когато стриктно се спазва хигиена във фермата. Това се на-лага, тъй като влажните и течни фуражи са идеална хранителна среда за развитие и размножаване на вредни микроорганизми. Ето защо стриктното спазване на изискванията за чистота се налага както при съхранението на компонентите, така и при използването на оборудването.Не по-малко важен е редовният контрол на компонентите с

най-висока хранителна стойност. Това се налага, тъй като заради разслояването на храните или на използваните субпродукти са възможни колебания в състава на храните. Тук ще посочим на кои моменти трябва да се обърне внимание при храненето с течни компоненти, кои са плюсовете и минусите на тази система за отглеждане на животните.По-нататък ще представим двама свиневъди, които вече дълги

години успешно прилагат в своите стопанства системата за мок-ро хранене. Управителите на свинефермите споделят защо са предпочели именно нея, а така също, как може да се извлече най-голяма полза от прилагането на дадената технология.

ИДЕАЛНА Е ЗА СТАРИТЕ ПОМЕЩЕНИЯИнсталацията за мокро хранене позволило на Юрген Тимер-

хейс оптимално да използва вече съществуващата животновъдна ферма. Системата обслужва 280 свине-майки и 1000 прасета за угояване„Мокрото хранене е най-подходящо за използване в наши-

те стари производствени помещения. Тази технология позволя-

Двама свиневъди-практици обясняват защо са

заложили именно на тази техника за отглеждане

22

ва лесно да се преодоляват големите разстояния, които са характерни за тези сгради, острите за-вои, както и денивелацията на подовете.“ – обяс-нява Юрген Тимерхейс. 36-годишният фермер, заедно с баща си има стопанство, в което от-глежда 280 свине-майки. Освен тях, с помощта на инсталацията на фирма Weda, Юрген осигу-рява мокри храни и на прасета за доугояване. Преди 3 години, когато Тимерхейс е избирал тех-нология за хранене, той събрал информация и за системите за подаване на сухи храни. „В старите помещения щеше да ни се наложи да използва-ме безброй управляващи връзки и обръщателни колена, което много би увеличило износването на техниката и разходите. Ето защо ние се спрях-ме на системата за мокро хранене, която при настоящото ниво на разходи предлага чувстви-телно повече възможности“, – подчертава той. За Тимерхейс е особено важна възможността, че в инсталациите за мокро хранене, наред със су-хите съставки, могат да се подават и зърнени фуражи с повишено съдържание на влага: „И едните и другите съставки ги добиваме и съхра-няваме сами. Това помага да намалим разходите по изхранването.“ Юрген Тимерхейс предлага на бременните и

кърмещите свине различни по хранителна стой-ност порциони. За да се повиши хранителната стойност, силажът и зърното собствено производ-ство се смесват с хранителни добавки от два външни бункера. Силажът и влажното зърно с помощта на челен товарач се изсипват в приемни резервоари за сухи съставки. От там с помощта на шнекове и рециркулационни помпи компо-нентите се подават в смесителни резервоари. Съ-държанието на сухо вещество в готовите мокри фуражи е до 25 на сто. Не са за пренебрегване и ниските разходи

на оборудването в помещенията за изчаква-не. Храненето в стопанствата става 3 пъти на ден. За бременните свине фермерът е решил да заложи на евтино оборудване. При това хра-нилките в помещенията за групово отглежда-не са разположени по протежение на стената. За да се избягват взаимните прояви на агресия по време на храненето свиневъдът е поставил улей за храни с дължина 12 метра. Допълнително към помещенията за групово отглеждане във ферма-та има няколко резервни бокса за животните, които не са подходящи за групово отглеждане. Стопанинът си дава сметка и за недостатъци-те на технологията. „В самостоятелните бок-сове аз мога да контролирам храненето на всяко животно и да давам точно определе-ни по състав дажби. При груповото отглежда-не индивидуалното хранене е невъзможно“. В центъра за осеменяване фермерът може ин-дивидуално да регулира количеството храна, тъй като всяка свиня-майка разполага с отделно

корито с клапан. „По принцип един клапан е достатъчен за четири свине, но в случния цен-тър имаше индивидуални корита още преди да преминем към мокро хранене. Не искахме да променяме системата“ – обяснява фермерът. В отделенията за опрасване Тимерхейс също е предвидил по един клапан за подаване на храна за всяка свиня-майка. При тях фермерът работи по предварително зададен от компютъра график за хранене, което позволява на стопанина авто-матично да увеличава количеството на подаваната храна веднага след опрасването. В продължение на 7 дни той бавно увеличава максималната днев-на дажба до достигане на 20кг мокро хранене. За да може да регулира количеството храна за всяко животно, свиневъдът свързал компютъра за подаване на храната със своя портативен компю-тър. Това му позволява оперативно да определя дажбите на отделните свине-майки в зависимост от тяхното здравословно състояние и броя на родените прасенца. Това той прави от джобния си компютър без да се налага да излиза от свине-фермата. Между храненията два пъти на ден през системата за мокро хранене свинете получават и вода за пиене. „За всяко животно е предвидена индивидуална нипелна поилка. Заради облекче-ната система за прием на вода, особено ведна-га след опрасването, свинете-майки пият повече вода. Освен това редовно се почистват и измиват водосточните тръби, което е особено важно за поддържането на оптимална хигиена“, – подчер-тава фермерът.Комбиниране на автоматични програми за по-

чистване и дезинфекция. По време на експлоата-цията на системата за мокро хранене спазването на хигиенните изисквания за фермера е висш закон. Ето защо Тимерхейс организирал в стопанството си система за безостатъчно хранене. При него не-изядената храна се извежда по специални канали с помощта на вода. За оптималното спазване на изискванията за чистота в смесителите и съдовете за вода е организирана система за автоматично промиване и УВ-лампи за дезинфекция. Система-та е снабдена и с автоматичен дозатор на кисе-лини, който намалява рН на храната до 4,5–4,7. Веднъж седмично компютърът допълнително ак-тивира програма за алкално промиване на ре-зервоарите. През две седмици алкален раз-твор се пропуска и през хранопроводите. Благодарение на спазването на безупречна хи-

23

гиена стопанството е с много добри показате-ли. Така, след като в продължение на 3 годи-ни на прасетата за доугояване се е подавала храната по същата система за мокро хране-не, не са установени никакви проблеми, кои-то да са предизвикани от лоша хигиена. Ако се пренебрегнат разходите, свързани с из-ползването на киселинни добавки и алкали, сто-панинът има намерение да поддържа избраната концепция. „Ако искате да използвате пълния по-тенциал на преимуществата на мокрото хранене, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и най-незначителните слабости при хигиената“ – обобщава Юрген Тимерхейс.

СТРАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НАМАЛЯВАТ РАЗХОДИТЕЙоханес Лукум е избрал мокрото хранене, тъй

като то дава възможност да изхранва животните със силажи, суроватка и джибри. Инсталацията обслужва 300 свине-майки и прасета за угояване. Преди 6 години, когато Йоханес Лутум разширя-ва фермата си и стадото му вече наброява 300 свине-майки, за него няма колебания дали да заложи на мокрото хранене. „Имаме възможност да купуваме на изгодни цени от предприятията на хранителната промишленост суроватка, джи-бри и хляб. За да можем да използваме напъл-но потенциала им решихме да преминем към мокро хранене“, –споделя фермерът. Лутум уп-равлява своята свиневъдна ферма в Емсдетен за-едно с жена си и един наемен работник. Към отпадъците от хранителната промишленост при храненето на животните стопанинът добавя си-лаж, соев шрот и минерални хранителни добав-ки. „Използването на отпадъците от хранителната индустрия ни позволява да съкратим разходите по изхранването. Това е особено актуално при угояването на прасетата“, – обяснява фермера. На свинете-майки Йоханес дава храната на безо-статъчен принцип. Храната се подава по кръгови хранопроводи под напора на вода. За да осигури подаваната храна да е с 25-процентно съдържа-ние на сухо вещество, към клапаните на раз-стояние 400м инсталацията е снабдена с помпи с бутала. „Разбира се помпите са разход, но той е оправдан. При попадане на чужди предмети в страничните продукти никакви затлачвания не могат да ни уплашат“, – подчертава свиневъдът. В отделенията за изчакване четири свине-майки разполагат с един клапан. В центъра за осеме-няване и в помещенията за изчакване хранене-то става един път на ден, сутрин. По обяд по същата инсталация животните получават и вода за пиене. За да увеличи приема на храна Лутум разделил хранилките пред индивидуалните боксо-ве или боксовете със самостоятелно затварящи се врати в участъците, където има по 4 животни. Допълнително за всяка свиня-майка на коритата

за хранене е монтирал разделител, изработен от полимербетон. „Храната равномерно се разпре-деля по коритата. Разделителите не разрешават на по-лакомите свине да „подяждат“ съседите си“. В помещенията за опрасване Лутум поставил за всяка свиня-майка клапа. При тях храненето се подава по два пъти на ден. Преди всяко хранене фермерът проверява дали в коритата е остана-ла недоизядена храна. Така че при намаляване на апетита или при предстоящото опрасване да може да намали дажбите. След опрасването ком-пютърът автоматично увеличава дажбите. Количе-ството на храната се увеличава в продължение на 5 дни в съответствие с количеството на родените прасета и състоянието на свинята-майка.Разпръскване на киселина и намаляване на рН.

С цел спазване на изискванията за хигиена, наред с промиването с вода, Лутум монтирал в смесители-те и система за разпръскване на киселина. Тъй като стените на съдовете са от гладка неръждаема сто-мана, по тях на практика не се задържат остатъци. Голямо значение за поддържането на нужно-то ниво на хигиена има ниското ниво на РН при течните храни. Благодарение на суроватка-та рН=3,8–4,2. Дажбите са достатъчно кисели. За това, че хигиената при системата за мокро хранене е на нужното ниво Йоханес съди на първо място от състоянието на новородените прасета. „До първото преместване на малки-те в новото отделение ние не прибягваме до ветеринарна помощ. При това проблеми с ди-ария имаме крайно рядко“, – обобщава фер-мерът своя опит. През миналата година броят на сукалчетата от една свиня-майка средно е била 23,4. Това напълно задоволява стопанина. Ето защо фермерът не съжалява за средствата, които е вложил в инсталацията за мокро хра-нене. „Системата ни струва около 10–15 на сто по-скъпо отколкото би ни струвала инсталацията за подаване на сухи храни. Но тя ни позволява съществено да намалим разходите за изхранване, което при разширяването на фермата е напълно достъпно като средства“ – заключва фермерът.Кратка справка за мокрото хранене:Плюсове:+ Могат да се използват влажни храни и от-

падъци от хранителната промишленост;+ Увеличава се консумацията на храна и вода;+ Системата лесно се разширява;+ Добро решение за групово отглеждане на

животни;+ Дава добри възможности за коригиране на

дажбите.Минуси:- Високи изисквания към хигиената;- Възможно е разслоение на храните;- Усложнява се изхранването до достигането

на нужните килограми.От чуждия печат

24

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGхр

анен

е

Хранене на крави и овцеСт.н.с. д-р Мариана Петкова, Институт по животновъдни науки в Костинброд

За всеки, който професионално се занимава с животновъдство, не е тайна, че храненето на кра-ви не е лесна работа. Защото в това отношение съществуват принципни положения, които освен че трябва да се познават в детайли, трябва и умело да се прилагат на практика. Храненето на крави е из-клю-

чително важно, защото от него зависят до 50–60% колко и как-ва продукция ще получи фер-мерът и дали ще спечели след реализацията є. Преди всичко трябва да се

знае защо хората отглеждат кра-ви.Кравата е най-евтиният про-

изводител на животински бел-тъчини, тя най-ефективно пре-връща растителните белтъчини в животински. Известно е, че по този показател животните се подреждат в следната последо-вателност: - крави – 43%; - кокошки – 30%; - бройлери – 26%; - свине – 20%; - овце – 13%; - телета за угояване – 10%.

Кравето мляко е най-ценният източник на белтъчини за хора от всички възрасти, деца и въз-растни, здрави и болни. Има държави, в които ежедневната консумация на мляко е на спе-циален отчет, защото колкото повече се консумира, толкова повече трябва да се произвеж-да. Освен това телешкото и го-веждото месо са с ниско съ-държание на мазнини. За да се хранят правилно кравите и да се сведат до минимум пробле-мите във връзка с това, важните въпроси по храненето на крави за мляко могат да се представят по следния начин:

Каква е породата? Всеки, който е ангажиран с

храненето на кравите, като има предвид породата на животни-те, много точно трябва да знае биологичните възможности за млечност на всяка крава, а от-там и на цялото стадо. На след-ващо място трябва да се знае и да не се забравя, че е приро-ден закон кравата да повишава млечността си постепенно до шестата седмица след отелване-то, след което млечността спада. В нашата страна най-голям дял

от общото производство на мля-ко и млечни продукти се пада на кравите от Черно-шарената порода, защото те представля-ват 74,2% от общия им брой, следвани от Кафявата порода и Българското родопско говедо - съответно с 10,4% и 3,6% на разпространение. В таблица 1 даваме средната

млечност на кравите от развъж-

дани в страната породи говеда. Данните от нея могат да се из-ползват принципно като ориен-тир за различията между поро-дите по показателя млечност. За връзката между равнището

на млечната продуктивност и храненето на кравите същест-вуват две народни твърдения: „Колкото повече мляко дава кравата, толкова повече тя ще яде“, и „Колкото кравата пове-че яде, толкова повече мляко ще дава“. Кое твърдение е вяр-но? В действителност и двете могат да бъдат приети за ко-ректни. Вероятно първото изра-зява необходимостта фермерът да изготви правилна хранителна стратегия за своите животни (да храни по норми с подходяща по структура и балансираност дажба) за постигане на макси-мална продуктивност. А второто твърдение: хранителната страте-гия не е достатъчна, към нея

25

фермерът трябва да има твор-чески подход, което е и ключът към постигане и поддържане на желана млечност в стадото. В случая е важно какво кравата ще консумира. Затова са необ-ходими

Познания за фуражите За животните фуражите са из-

точникът на хранителни веще-ства за осъществяване на жиз-нени функции на организма и за продукция на мляко и месо. Те са условие за висока про-дуктивност. Фуражи се наричат продуктите от растителен и жи-вотински произход, които се из-ползват за хранене на животни-те. Те са източник на енергия и хранителни вещества и не оказ-ват вредно влияние върху здра-вето, ре-продукцията и качест-вото на животинските продукти, които се използват за храна на хората. Най-общо те се разли-чават по съдържащото се в тях сухо вещество (СВ). Точното наблюдение върху

консумацията на фуражите дава в най-голяма степен гаранция за успех при производство-то на мляко. Става въпрос за консумация на сухо вещество с дажбата. Това е количеството на фуражите след отстраняване на водното съдържание в тях. Осъзнатата важност на по-ви-соката консумация на сухо ве-щество за по-висока млечност е наполовина спечелена битка в борбата за получаване на висо-ка продукция в млечното стадо. Това е така, защото по-висока-та консумация означава постъп-ване в животинския организъм на повече хранителни вещества и следователно повече храни-телни вещества са налични за образуването на мляко. Освен това може да се направи обоб-щението, че от всеки килограм сухо вещество, консумиран в повече от кравата толкова по-вече мляко ще продуцира. Консумацията на сухо веще-

ство често се определя като критичен фактор за млечността. Защото качеството на използ-

ваните фуражи основно влияе върху консумацията. Не е въз-можно нискокачествени фуражи да се приемат с апетит от жи-вотните, което веднага рефлек-тира върху млечността. Затова в практиката често се използва един трик – повишава се ко-личеството на концентрираните фуражи, за да се компенсира ниското качество на обемисти-те фуражи. Това определено е грешка, която не трябва да се допуска! Съвременните ръководства по

хранене препоръчват норма за консумация на сухо веще-ство 4–5% от живото тегло на крава-та за постигане на висока мле-чност. Хранителните вещества са със-

тавките на фуража, които из-пълняват специфични функции в организма за поддържане на живота, за растеж, за продук-тивност, възпроизводство и за здраве на животните. Основ-ните хранителни вещества са: протеин, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витами-ни. Хранителните вещества мо-гат да бъдат от растителен или животински произход и поради това че между тях има сход-ство, те се анализират по една и съща схема (метод), развит през 1860г. от двама германски уче-ни, но е наречен Веенде метод но име-то на опитната станция, където е създаден. По този метод се определят 6

показателя: Фураж = вода (1) + СВ; СВ = мин. соли (сурова пе-пел) (2) + органично вещество (ОВ);

ОВ = суров протеин (3) + сурови мазнини (4) + въглехи-драти;Въглехидрати = сурови влак-нини (5) + безазотни ве-ще-ства (6). Схемата показва, че като опре-

делим аналитично посо-чените 6 показателя, можем да узнаем чрез изчисление за съдържание-то и на други по-казатели: СВ = 100 - % водата ОВ = СВ - % СПе Въглехидрати = сурови влак-нини + безазотни вещества Допълнение към основния ме-

тод за анализ на фуражите е направен през 1970г. в САЩ и е известен като метод на Ван Соест. Основното в него е про-дължение на Веенде метода за по-пълно разделяне на въгле-хидратите. Замисълът е бил да се разделят въглехидратите на: лесносмилаеми и усвоими (това са безазотните вещества – БЕВ) и на трудносмилаеми (това са суровите влакнини – СВл). Вни-манието на учените към въгле-хидратите е продиктувано от факта, че те са вечният източ-ник на енергия за всички видо-ве и категории животни заедно с мазнините. Другото допълнение на Ван

Соест се отнася до определя-нето на витамините и по-под-робен анализ на отделните със-тавки на хранителните вещества, например: - суровият протеин (СПр) =

белтъчини + неамонячен азот, определя се и количеството на отделните аминокиселини; - суровите мазнини (СМ) =

истински мазнини + мастопо-

Породи Млечност, кг % мастни вещества

Черно-шарено говедо 5421 3,75

Българско кафяво говедо 4693 3,84

Българско родопско говедо 4183 4,54

Червено-шарено говедо 5611 3,85

Сименталско говедо 4317 3,87

Монбелиард 6280 3,80

Айршир 4694 3,98

Таблица 1. Средна млечност на различните породи (на контролираните крави)

26

добни вещества (липоиди). Ана-лизира се и съдържанието на отделни мастни киселини; - освен общото количество

на сурова пепел (СПе) се оп- ределят отделните минерални елементи (14 на брой), които са от значение за здравето на животните, а именно: калций, фосфор, магнезий, калий, цинк, кобалт, манган и други.

Хранителните вещества са всички съставки на фуражите, определени по Веенде и Ван Соест методите, както и отдел-ните аминокиселини, мастни ки-селини, витамини и минерални елементи. Съдържанието на вода е из-

ключително важен показател за фуражите, независимо че водата не е носител на енергия, която може да се използва от живот-ните. Защото: 1. Без вода не е възможен

нито един процес в който и да е жив организъм, в т.ч. и живо-тинския. Водата поддържа нор-малните функции на организма. За значението на водата дава представа фактът, че животните не могат без вода повече от 5–7 дни, докато лишени от храна те могат да издържат до 40–70 и повече дни. Животните обикно-вено уми рат при загуба на по-вече от 15% от водата в орга-низма си, но преживяват загуба на живо тегло до 40 процента. 2. По съдържанието на вода

и хранителни вещества се из- вършва класификация на фу- ражите. 3. От съдържанието на вода се

определя съдържанието на ос-таналите хранителни вещества като разлика от 100, а оттам и

на енергия. Това е изключително важно при фуражите с голямо водно съдържание. 4. Много често съдържанието

на вода определя и качеството на фуражите. В животинския организъм съ-

държанието на вода варира от 50 до 77%. Високо е съдържа-нието в новородените, а ниско – във възрастните и угоените. Натрупването на мазнини в ор-ганизма измества водата. За значението на водата с по-

казателен и фактът, че всеки сертификат за качество на да-ден фураж включва и данни за неговото съдържание. За всяка категория фуражи има рефе-рентни граници и ако данните показват стойности извън тях, значи нещо не е наред и е сигнал, че може да се получат проблеми при храненето с този фураж – понижение на продук-тивността, заболяване и други. Науката по хранене е отишла

много напред при определяне на значението на всяко храни-телно вещество за даден вид продукция. Суровият протеин обединява

всички вещества, които съдър-жат азот. Във фуражите СПр ва-рира в широки граници – ми-нимум при сламите (под 10%) и максимум при кръвно-то браш-но (над 90%). Суровите мазнини при хране-

нето имат следното значение: - доставят на животинския ор-

ганизъм незаменими мастни ки-селини; - служат като концентриран из-

точник на енергия; - улесняват резорбцията на

мастноразтворимите витамини; - подобряват вкусовите ка-

чества на фуражите и дажби- те; - намаляват разпрашаването и

улесняват гранулирането. Мазнините се оползотворяват

по-добре в организма от въгле-хидратите и протеина. Съществуващата практика е в

дажбите за преживни животни да се добавя 3–4% растителни мазнини. Поради сложността на промените, които претърпяват мазнините в търбуха, с много трудно да се предвиди точният ход на процесите на преход на мазнини от фуража в млякото и месото. Минералните вещества се де-

лят на макроелементи (калций, фосфор, магнезий, калий, на-трий, хлор, сяра) и микроеле-менти (желязо, манган, цинк, кобалт, йод, селен). Витамините са мастноразтвори-

ми и водноразтворими. Всеки фураж има енергийна

и протеинова хранителна стой-ност. Установяването на енер-гийната хранителност на фу-ража означава да се определи способността му да задоволява потребностите на животните от енергия. Тази хранителност има първостепенно значение при храненето на животните. Храни-телните вещества, които опре-делят енергийната хранителност на фуражите, са: мазнините, протеинът и въглехидратите и те заемат 92–95% от сухото ве-щество на дажбите. От енер-гийната хранителност зависи равнището на продуктивността на всички видове и категории животни, но тя се определя по уравнения, специфични за всеки вид животни, в които участват показателите от химичния състав на фуражите. Съществуват няколко вида

енергия на фуражите: - брутоенергията (БЕ) пред-

ставлява цялото количество енергия на фуража;- смилаемата енергия (СЕ) е

брутоенергията – енергията във фекалиите; - обменната енергия (ОЕ), коя-

то е на разположение на жи-

Животни, които разчитат само на фуража за амино-киселини

Значителна част от ами-нокиселините се набавят от бактериален синтез в предстомашията

Междинна група, при нея делът на бактериалния синтез е малък

Птици говеда коне

Свине биволи зайци

Кучета овце -

Котки кози -

Таблица 2

27

вотните и затова се нарича още физиологично полезна, е разли-ката между смилаемата енергия и енергията в урината. Нетоенергия (НЕ) е енерги-

ята, която е на разположение на животните за полезни цели: за поддържане на живота, об-разуване на мляко, месо или за работа. Нетоенергията предста-влява разлика между обменната енергия и енергията за топлоп-родукция. Установяването на протеино-

вата хранителност на фуража означава да се определи спо-собността му да задоволява по-требностите на животните от протеин. Животинският органи-зъм се нуждае всъщност от ами-нокиселини, те са гра-дивните елементи на телес-ните белтъчи-ни и без тяхното постъпване в организма не е възможен рас-теж при младите животни, а при възрастните – да се поддържа живота и да се произвежда про-дукция от животното. Организмът на всички жи-вот-

ни се нуждае от едни и същи аминокиселини, но са налице различия в начина на набавя-нето им. Във връзка с това жи-вотните условно се разделят на 3 групи (табл. 2).Съществуват много показатели,

които се използват като израз на протеиновата хранителност на фуражите. При преживните животни те са едни, докато при непреживните са съвсем други. Общ за всички животни пока-зател е суровият протеин, кой-то представлява съдържанието на азот във фуража, умножен по фактора 6,25 (СПр = азот х 6,25). Много важен въпрос от прак-

тическо естество е при използ-ването на справочници за хи-мичния състав и хранителната стойност на фуражите да се обърне внимание на двата на-чина на изразяване: в 1кг фу-раж и/или 1кг сухо вещество. Много често хранителната стой-

ност на фуражите и дажбите се подобряват чрез използването на различни фуражни добавки.

Те са естествени, минерални или синтетични продукти, които съ-държат необходими за животни-те вещества или оказват благо-приятно влияние върху растежа, здравето, продуктивността и ка-чеството на животинските про-дукти. Те се дават на животните обикно-вено в малко количество (под 2% от цялата дажба). За практическото хранене от-

давна са определени различни групи фуражи, фуражите от от-делните групи имат общи ха-рактеристики, например: - зърнените фуражи са бедни

на сурови влакнини и поради това имат висока смилаемост и енергийна хранителиост; - кореноплодите имат високо

съдържание на вода и захари, но са бедни на сурови влакни-ни и имат висока смилаемост; - отпадъчните от маслодобив-

ната промишленост имат високо съдържание на суров протеин и т.н. Съществуват няколко вида кла-

сификации на фуражите: 1. В зависимост от коя част

на растението са получени фу-ражите се делят на: - зърнени; - груби (цялото растение); - сочноплодни (корено-, клу-

беноплодни, тикви); - отпадъчни груби (само от ве-

гетативната част на растението, без зърното). 2. Според начина на консер-

виране тревните фуражи са: - зелени; - сено; - силаж, сенаж; - дехидратирани. 3. Отпадъчните груби се де-

лят в зависимост от вида на предприятията, от които са по- лучени: - от захародобивните – мела-

са; - от маслодобивните – шро-

тове, експелсри, кюспета и др-; - от мелничарските – трици,

отсевки, отвевки и др.; - от спиртоварските – джи-

бри, етанол и др.; - от пивоварните – каши и др. 4. Според произхода си те би-

ват: - растителни – те представля-

ват 98% от всички фуражи; - животински; - микробни; - минерални; - синтетични. 5. Според енергийната им

стойност:- концентрирани (съдържат над

1,0 кръмна единица, или над 10Мдж/кг СВ, или под 18% СВл/кг СВ). Тук се отнасят всич-ки зърнени фуражи и отпадъци-те от тях, корено-, клу- бено- и сочноплодните, храните от жи-вотински произход и отпадъците от хранителната промишленост; - груби (с над 18% СВл/СВ и

под 1,0 КЕ/кг СВ). Тук спадат зелените фуражи, различните видове сено, силажите, отпадъч-ните груби, листниковият фураж и други. 6. Според съдържанието на

протеин: - протеинови (белтъчни) фура-

жи, които имат над 15% СПр/СВ. Богати на протеин са хра-ните от животински произход, шротовете, както и зърнените и грубите фуражи от бобови рас-тения (люцерна, грах, соя, нахут, бакла, боб, фий, лупина и др.); - въглехидратни (високоенер-

гийни) фуражи, с по-малко суров протеин (бедни на про- теин са царевицата, пшеница- та, ечемикът, овесът, соргото и други зърнени житни фуражи и произведените от тях слами, ца-ревичак, силажи, както и ливад-ното сено и др.). 7. Според съдържанието на

вода:- сухи (с под 15–20% вода); - влажни – с повече вода. Най-

новите разработки по хранене използват т.нар. комплексна международна класификация на фуражите, която ги дели на 8 класа, кодирани с цифрите от 1 до 8, както следва: 1. Сухи груби 2. Зелени фуражи и пасища 3. Силажи 4. Високоенергийни 5. Протеинови концентрирани 6. Минерални добавки

28

7. Витаминни добавки 8. Други добавки

Традиционните групи фуражи, които най-често се употребяват па практика у нас, са две – гру-би фуражи и концентри-рани фуражи. Към групата на груби-те спадат всички фуражи, чието съдържание на сурови влакнини е над 18%, а енергията е по-малко от 1 КЕ. Такива са зелени-те фуражи и пашата, силажите и сенажите, различните видо-ве сено, сламите, царевичакът, слънчогледовите пити. Групата на концентрираните

фуражи се характеризира със съдържание на сурови влакни-ни по-малко от 18% и енергий-на стойност по-висока от 1 КЕ. Такива са зърнените (житни и бобови), отпадъците от храни-телната промишленост, корено-, клубено- и сочноплодните. У нас често се използва терми-

нът обемисти фуражи. Обемисти се наричат фуражите с по-малко от 0,85 КЕ в 1кг фураж при ес-тествената му влажност. Това е една много хетерогенна класи-фикационна група, в която вли-зат фуражи с висока влажност, въпреки че са бедни на сурови влакнини и имат висока смила-емост и енергийна хранителност на СВ, равна на концентрирани-те фуражи. Такива са фуражите от групата на концентрираните: цвеклото, морковите, тик-вите, пивоварната каша и др. Тук се числят и всички груби фуражи – сламите, царевичакът, различ-ните видове сено, силажите, зе-лените и пашата и други фура-жи, богати на СВл, но с ниска смилаемост и ниска енергийна стойност. Във връзка със значението на

зърнените фуражи за равни-ще-то на млечна продуктивност е важно да се знаят някои техни характеристики. Общото меж-ду тях е, че съдържат малко сурови влакнини, богати са на скорбяла, която съставлява 2/3 от теглото на зърното и имат висока енергийна стойност. Съ-държанието на протеин варира

значително, но най-често е меж-ду 8,5 до 12,5 процента. В зависимост от вида на рас-

тенията, от които се получават, зърнените фуражи са житни и бобови. Зърнените житни фу-ражи са високоенергийни, но нископротеинови (с по-малко от 15% суров протеин). Зърнените житни – царевицата, ечемикът, пше-ницата и други, са основ-ните концентрирани фуражи. От общото количество на фу-ражите, използвани за хранене на животните, те съставляват близо 50%. Характерна особе-ност за всички зърнени житни е ниската биологична стойност на протеина поради недостиг на критичната аминокиселина лизин. Суровите мазнини са малко в пшеницата и ечемика (по-малко от 2%) и в умере-но количество – в царевицата и овеса (4–5%). Всички зърнени житни са сравнително бедни на калций, фосфорът е значително повече, бедни са на витамин I) и на каротин. Освен посочени-те общи характерни особености отделните зърнени житни фура-жи имат свои специфични хра-нителни качества и не са съвсем равностойни при храненето на различните категории животни. Зърнените бобови фуражи са

високопротеинови, но нискока-лорийни. Те са особено ценни, защото са богати на незамени-ми аминокиселини. Това са соя-та, грахът и други. Различните видове зърнени фу-

ражи служат за производството на т.нар. комбинирани фуражи. Както показва името, това са смеси от различни видове зър-нени фуражи, които се пригот-вят по определени правила (ре-цепти) за комбинирани фуражи в зависимост от вида, категори-ята и възрастта ма животните. Комбинираните фуражи могат да се произвеждат в заводите за комбинирани фуражи или да са собствено производство на фер-мерите. Ако не са заводски, има известни рискове: какво и колко точ-но да комбинираме, имаме ли необходимите добавки и т.н.

В този случай са задължителни консултациите със специали-сти по хранене. При заводски-те комбинирани фуражи също има рискове. Основният е ка-чеството на суровините, които се използват. Ако се наложи да се използват заводски комби-нирани фуражи, задължително трябва да се направи калкула-ция на транспортните разходи, винаги да се изисква сертифи-кат за качество, а цената вина-ги да е спазарена.

Основни принципи на нормираното хранене Храненето на кравите има най-

голямо значение за достигането на висока продуктивност. Равни-щето на млечна продуктивност до 75% се обуславя от средо-вите фактори, от които на първо място са хра-ненето и отглеж-дането. Разхо-дите за хранене заемат около 65–70% от себе-стойността на млякото. Както е известно, кравите имат природ-ни даде-ности за около 4000кг мляко, но до съвременните по-стиже-ния от 10000–12000кг е достигнато, след като е започ-нато да се обръща специално вни-мание на храненето и на тех-нологията на производство на фуражи. Нормите за хранене на жи-

вотните показват потребността от енергия и специфични хра-нителни вещества на животните в зависимост от живото тегло, възрастта и продуктивността им. Нормите се определят главно от биологичната потребност от храна. Но те съдържат и ико-номически елемент. Животните се хранят в зависимост от из-купните цени на животинската продукция и от цените на фу-ражите. Крайно време е да се научим, че животновъдството е бизнес и, ако няма печалба, защо го правим. Нормите за хранене се разработват от на-учните институти и се публику-ват за използване от фермерите, собствениците на животни и от мениджърите на производство-то на животински продукти. За

29

преживните животни се норми-рат следните показатели: - енергия; - протеин; - аминокиселини; - минерални вещества; - витамини; - допълнителни показатели

(сурови влакнини, сурови маз- нини, скорбяла, цинк).

Нормите се разработват в две форми: отделно за всяко про-дуктивно направление или общо за всички физиологични функ-ции. Какво означава различни функции? Това са: поддържане на живота, за 1кг мляко, за бре-менност, за прираст при крави на първа лактация, за 1км дви-жение. При храненето на крави, как-

то и на другите преживни жи-вотни (биволици, овце и кози), трябва да се има предвид, че най-напред полагаме усилия за задоволяване на потребностите на микроорганизмите в пред-стомашията и след това за за-доволяване на потребностите на организма на животните. Затова се казва, че храненето на пре-живните се различава значител-но от храненето на всички Дру-ги животни и това винаги трябва да се има предвид. Кравите се хранят с дажби.

Дажбата представлява комби-нация от фуражи, която оси-гурява всички необходими за съответното животно хранителни вещества за един ден в доста-тъчно количество. Съвременното животно трябва да е в състояние да приеме изцяло предвидените фуражи и цената на дажбата да бъде възможно най-ниска. Съставянето на дажбите включ-

ва три относително са-мостоя-телно обособени дей-ности: - установяване на нормите за

хранене; - определяне на количество- то

на фуражите; - балансиране на дажбите съо-

бразно нормите. Как се определя количеството

на фуражите в дажбите? В съ-временната практика храненето

на кравите е добило следната форма: обикновено дажбата се разделя на две части: основ-на дажба (ОД) и концентратна дажба (КД). Основната дажба включва

всички обемисти фуражи, кои-то се дават на воля на всички крави независимо от млечната им продуктивност. Това са фу-ражите, които от физиологична гледна точка е полезно да се консумират в по-голямо количе-ство. Само при наличие на та-кива фуражи в дажбата търбухът на кравата работи нормално. Тези фуражи имат голям обем и бързо запълват търбуха. Но по-ради това, че тяхната хранител-на стойност е ниска, не може да се постигне висока млечност. Прието правило е, че крави с млечност до 10кг задоволяват потребностите си от хранител-ни веще-ства само от основната дажба. Основната дажба и ней-ната консумация се определят главно от едрината на животни-те и качеството на фуражите. Нормата за консумация па сухо вещество в зависимост от ка-чеството на фуража е посочена в табл. 3. Данните показват, че колкото

по-добро е качеството на обе-мистите фуражи, толкова повече кравата ще консумира, затова процентът на тези фуражи е по-висок. Важно е да се знае и да се спазва количеството на обе-мистите в дажбата да не бъде по-ниско от 1,2% от живото те-гло на кравата, или примерно под 7кг при крави с 590кг живо тегло, за да не се нарушават процесите в търбуха. Всъщност това означава, че качеството на фуражите е от изключително ва-жно значение. Концентратната дажба трябва

да се разглежда като добавка

към основната дажба. Много често това е комбиниран фу-раж, купен от завода, или кон-центратна смеска, приготвена във фермата. Тя не се дава на воля, а нормирано заедно с минералните и витаминните до-бавки. За всеки килограм мляко над 10кг е прието да се добавя по 0,5кг концентратна дажба. Много важно е от икономиче-ска и физиологична гледна точ-ка да се знае, че консумацията на 1кг сухо вещество от кон-центра-тите измества с 0,3–0,5кг сухо вещество от консумация-та на обемистите фуражи. Така всич-ки крави поемат адекватно на продуктивността си недос-тига-щите от основната дажба енергия и хранителни вещества. Какво да бъде количеството на

концентрирания фураж в зави-симост от фазата на лактация и от млечната продуктивност, по-казват данните в табл.4. С убеденост може да се каже,

че само хранене по тези прин-ципи е гаранция за съответства-ща на заложбите на кравите продуктивност и то ще бъде икономически целесъобразно. Във връзка с използването на

концентратите при хране-нето па крави е необходимо да се имат предвид и някои други важни подробности. Ако кра-вата получава до 3–4кг дневно концентрати, как и кога те ще бъдат поднесени не е толкова важно за ефективното оползо-творяване на дажбените храни-телни вещества и за здравето на животното. Ако обаче кравата е с дневна млечност над 25–30кг и поради това трябва да получи 12кг и повече концентрирани фуражи, налага се спазването на следните правила: 1. Концентрираните фуражи

се въвеждат постепенно, като

Норма за СВ, % от живото тегло Качество на фуража

2,5–2,9 отлично

1,9–2,4 добро

1,6–1,8 средно

1,4–1,5 лошо

Таблица 3

30

дневното увеличение на количе-ството е 0,5кг, докато се достиг-не необходимият максимум. 2. Концентрираните фуражи

се поднасят на порции, всяка от които да не е по-висока от 2,5кг на един прием. В проти-вен случай се постига намалява-не на апетита и затормозяване на консумацията. 3. Концентрираните фуражи не

трябва да са ситно смлени, най-добре е да са обработени на чукова дробилка, така времето за действие на микроорганиз- мите в търбуха се увеличава, разграждането им (на фуражи- те) се забавя и оттам оползо- творяването се повишава. 4. Утвърдената практика за до-

бавяне към концентрирани- те фуражи на сода бикарбонат в количество 200–300г на глава дневно е добре да се прилага, с цел да се подобри апетитът на кравите и да не се стига до понижаване на рН под опреде-ления минимум от 6,4, когато се повишава количеството на кон-центратите в дажбата. Във фермите с промишлено

производство на краве мляко се прилага още една система за хранене. По мнението на спе-циалистите това е последната революция в говедовъдството, защото наред с хране-нето се засягат и технологиите на от-глеждане (свободно) и на доене (в доилна зала). У нас, макар и при много малък брой ферми, тази най-съвременна технология също е намерила приемници. При нея храненето се осъщест-вява чрез използването на т.нар. комплектни дажби или целодаж-бено хранене. Какво предста-вляват те? Всички необходими фуражи, компоненти и добавки, смлени и смесени до необхо-

димия оптимум, формират една дажба, която е с фиксирано съ-отношение между обемистата и концентратната част за под-държане на оптимална структу-ра. На животните се осигурява денонощен достъп до фуража: могат да ядат непрекъснато и на воля. По този начин, ако ка-чеството на фуражите е добро, се постига и поддържа висока консумация на сухо вещество. Използването на този начин

на хранене има и други пре-димства: фуражите могат да се комбинират много свободно и точно, което във всеки момент подлежи на технически кон-трол, пести се време и работ-на ръка на фермера и др. Хра-ненето с комплектни дажби е подчинено на основната цел за максимална продуктивност на кравите.

Зелено хранене Климатичните условия в Бълга-

рия с наличието на че-тири се-зона позволяват хране-нето на лактиращите крави да е различ-но в зависимост и от сезона. Зеленото хранене през лятото винаги е било и ще бъде ес-тествен източник на храни-телни вещества за кравите. В наша-та страна то се благоприятства и от факта, че има достатъчно обработваема земя, въпреки че върху нея площите с фуражни култури и естествени ливади са едва по 6%, а естествените ливади и пасища заемат 20%. Зеленото хранене от април до ноември по принцип може да осигури от 25 до 100% хра-ненето на лактиращи крави. У нас зеленото хранене на паша или със зелени фуражи на ясла, осигурява от 30 до 70% от не-обходимата консумация на сухо

вещество. Установено е, че зеле-ното хранене може да осигури консумация на сухо вещество до 1,5–3% от живото тегло, с което да се гарантира млечност 17–23кг дневно. За консумацията на паша оп-

тимални са условията късно напролет, а най-неподходящи – през лятото. Ако използваме паша, най-добри са ранните сутрешни и късните следобед-ни (дори след залез слънце) ча- сове, както и през нощта. За- щото проблемите с топлинния стрес се отразявават драстично както върху добива на мляко, така и върху неговия състав и състоянието и функцията на жи-вотинския организъм като цяло. Храненето на крави на паша

позволява да се получи т.нар. здравословно мляко. Условието обаче е да се сведе до мини-мум или изцяло да се изключи допълващото участие на концен-трирани фуражи. Още повече като се вземе предвид фактът за ширещите се у нас около 2 млн. хектара пустеещи пасища. На наистина заинтересовани-

те фермери бихме искали да дадем съвет: използвайте през лятото в максимална степен по-тенциала на площите за паша. Използвайте концентрирани фу-ражи само при положение, че пасището не покрива потребно-стите на кравите Ви за очаква-ната продуктивност. Така ще пе-челят и кравите, и фермерите.

Хранене на овце Овцете са преживни животни

и принципите, които разгледах-ме при кравите, важат и за тях. Налице са някои особености, свързани със: - сезонното заплождане и аг-

нене (обикновено януари–фев-руари); - продуктивното направление

(за мляко, месо, вълна или за комбинирано използване). Овцете са едноплодни, но го-

ляма част от тях могат да раж-дат по 2–3 агнета. Възможно е да се интензифицира тяхното използване и да се оагват 3 пъти

Фаза на лактация Дневна млечност, кг

15 16 18 20

До 70-ия ден (45% от млякото) 380 400 420 440

До 140-ия ден (33% от млякото} 290 340 350 360

До пресушаването {21% от млякото) 140 170 220 240

Средно 300 340 350 370

Таблица 4

31

в 2 години. Овцете-майки могат да бъ-дат

в едно от двете физиоло-гични състояния: бременни или лакти-ращи. Преди заплождане на овце-те

е желателно храненето да е по-обилно с оглед повишаване на заплодяемостта и на плодови-тостта. Плодовитостта е наслед-ствена, но може да се влияе в значителна степен от храненето. Слабите овце близнят по-рядко, а приблизително половината от приходите при млечното на-правление и повече от 90% при месодайното овцевъдство идват от продажбата на агнета. По време на заплождането

животните се нуждаят от добра паша и подхранване със силаж, бирена каша, тикви, картофи и др. Зелените бобови треви са опасни заради съдържащите се в тях фитоестрогени, които пре-дизвикват ранна ембрионална смъртност. Затова те трябва да са в завяхнало състояние. Под-хранването повишава енергията на дажбата. Ролята на протеина, на минералните вещества и ви-тамините е второстепенна. Подхранването със зърнени

фуражи (ечемик, пшеница и др.) е в зависимост от телесното състояние на овцете. Предпочи-та се подхранване с по-голямо количество за по-кратко време. За влиянието на подхранването върху изхода от агнилната кам-пания дават представа данните в табл.5. Съществуващо правило е раз-

ходът на зърно за 1 агне до-пълнително да е 100кг, но този разход е оправдан и се отплаща с повече мляко. Подхранването трябва да приключи 15–18 дни след пускането на кочовете или началото на изкуственото осе-меняване.

Показатели Телесно състояние

много слаби слаби средно охранени добре охранени

Концентрат, г/ден 500 450 400 0

Продължителност на подхранването, дни 45 35 25 0

Очаквани агнета допълнително от 100 овце 18–22 12–16 7–10 0

Положителен ефект върху раз-мърлянето има т.нар. безсолно-солева диета. Овцете се лиша-ват от сол в продължение на 7–9 дни, като се започва 15 дни преди началото на осеменява-нето. След това започва подава-не на сол с комбинирания фу-раж по 15–20г на ден на овца в продължение на 2–3 дни. Непо-средствено след зап-лождането храненето трябва е приблизи-телно равно на под-държащото равнище, за да не се убие ран-ният ембрион. През 2–4-ия месец от бремен-

ността потребностите за разви-тие на плода стават значителни. Бременните овце повишават живото си тегло с 10–12кг при едно агне и с 15–20кг при 2 агнета. Последните 2 месеца от бременността са решаващи за теглото, с което ще се родят аг-нетата. Последните 2–4 седмици от бременността се препоръч-ва подхранване с концентри-ран фураж (най-често ечемик, слънчогледов шрот или смес от тях) в количество от 0,1–0,6кг в зависимост от качеството на обемистите фуражи. Освен това с необходим и витаминно-мине-рален премикс – 2–4г на глава

дневно. След раждането апетитът на ов-

цата е намален и консумацията на фураж не може да посрещ-не нарасналите потребности от хранителни вещества. Пикът на лактация се достига около 2–3-та седмица, а този на консума-цията – едва след 1–1,5 месеца. В този случай овцете мобили-зират телесните си резерви. За-губата на живо тегло през пър-вия месец е максимално 6–8кг. От друга страна, важно е да се постигне максимална млечност през първите 2 месеца от лак-тацията. Това налага да се дава го-лямо количество комбиниран фураж, например 0,5кг ечемик и 0,3кг слънчогледов шрот. Вто-рата половина от лактацията (4–5–6-и месец) съвпада с па-сищния период. В зависимост от качеството на пасището и млечността се препоръчва по-дхранване с комбиниран фураж – до 500г дневно на глава. При млада зелена трева може за се използва само смляно зърно, но ако тревата с застаряла и суха, налага се подхранване с богати на протеин фуражи: слънчогле-дов шрот, трици, би-рена каша и други.

Таблица 5

32

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGхр

анен

е

Хранене на конетеВ цялостния жизнен процес на организма от особено значение е способността му бързо да въз-становява изразходваната енер-гия. Колкото по-интензивно е натоварването, толкова по-кало-рична и лесносмилаема трябва да бъде храната.Храненето на конете е в пря-

ка зависимост от характера на извършваната от тях работа. Породната принадлежност, въз-растта, полът, индивидуалните качества, физиологичното със-тояние, устройството на храно-смилателната система са фак-тори, които се вземат предвид при определяне на необходи-мостта от фуражи.

Основни фуражи за конете Традиционните храни, предпо-

читани от конете и използвани в страната са:• зърно от овес, ечемик, ца-ревица;

• смачкани или едро смлени, пшенични трици; слънчогле-дово кюспе и шрот;

• сено от житни треви и бо-бови (люцерна и детелина), давано без обработка;

• сено от житно-бобови едногодишни смески;

• слама – овесена, ечемична, пшенична;

• зелени прясно окосени фу-ражи;

• сочни фуражи – коренопло-ди и клубеноплоди, ябълки;

• силаж и сенаж за отделни ка-тегории коне, особено през зимата и при липса на зелени фуражи.

При храненето на конете у нас, в дажбата се предвижда присъствието на доброкачестве-но ливадно и люцерново сено в съотношение 50 на 50%. Про-изводството на ливадно сено, с подобрен тревен състав, ор-ганизирано на поливни площи, ще доведе до по-рационалното

им използване и поевтиняване на храненето. Овесът е основният фураж за

конете. Не причинява колики, влияе благоприятно върху спер-мопродукцията. Ечемикът може да се дава вместо овеса. Добре е да бъде надробен, а цареви-цата – смляна. Пшеницата може да представлява 10% от коли-чеството на зърнения фураж. Ръжта се приема по-неохотно и може да се включва до 1/3 от количеството на зърнения фу-раж в дажбата. Особено внимание трябва да

се обръща на зелените и сочни-те фуражи. Опитът от близкото минало е достатъчно убедителен в ефективността при изхранва-нето на тези категории храни. Зелените фуражи са особено необходими за бременните и кърмещи кобили, както и за подрастващите кончета. От соч-ните фуражи най-използваните

са морковите, ябълките, сена-жът. Кореноплодните е необхо-димо да се мият преди да се дават и да се надробят на мал-ки парчета. Наличието на земя или пясък затрудняват усвоява-нето на фуражите и предизвик-ват т.нар. „пясъчни колики” при конете.В страната се произвеждат

специални концентрирани хра-ни за различни категории коне. На пазара се предлагат и про-изведени в други страни ком-бинирани фуражи, фуражни и хранителни добавки с много до-бро качество. Присъствието на тези желани от години на наши-ят пазар фуражи обаче не озна-чава, че те масово се включват в дажбата на конете. Наистина немалка част от собствениците на коне, предназначени пре-димно за спорт, все по-смело заменят част от дажбата на ко-нете с пълноценни храни. Но

33

поради по-високите им цени те се оказват недостъпни за пове-че от собствениците. Въпреки това, тяхната поява на българ-ския пазар е сериозна и желана предпоставка за подобряване растежа и развитието на конче-тата, тяхната работоспособност и жизненост. Включването на тези фуражи в храненето на ко-нете, предназначени за разплод, до голяма степен ще гарантират проявата на генетичния им по-тенциал и качества.

Хранене на конете от различни категорииI. Хранене на кончетаРастежът на кончетата от раз-

личните породи е различен в за-висимост от скорозрелостта на породата. Така например расте-жът при тежковозните и чисто-кръвните кончета към края на третата година почти е завър-шен, докато при дунавските той завършва едва към 5-ата и 6-ата година. Тези различия трябва да се имат предвид при храненето.Храненето на кончетата през

бозайния период е свързано със закономерностите на тяхно-то развитие. През първите дни те приемат коластра, която е абсолютно необходима заради богатия си хранителен състав. Поради малката вместимост на кончето, то бозае до 24 пъти в денонощие. Независимо от млечността на

майката, още от края на първия месец, на разположение на кон-четата се поставят в специални ясли овес и доброкачествено

сено. Първоначално те приемат до 100г овес, но с напредва-не на възрастта количеството му се увеличава, така че към края на бозайния период кончето да приема по 3–4кг овес и 1–2кг сено. Дава се чиста вода на воля. Кончетата се отбиват най-късно на 6-ия месец или по-ра-но – на 3–4 месеца.Критичен момент в храненето

на кончетата е периодът след отбиването – от 6-ия месец до 1 година, защото липсва майчи-ното мляко, преминава се към нов тип хранене и се развива микрофлора в храносмилател-ния апарат. На отбитите конче-та трябва да се осигури добра паша и подхранване с концен-трирани храни. След едного-дишна възраст те се хранят в зависимост от предназначението им. II. Хранене на коне в тренинг Храненето на конете в тренинг

трябва да бъде съобразено с периода на тренинга, породата и възрастта на конете. Дажбата се залага три до четири пъти в денонощие. Количеството є се съобразява с индивидуалното развитие на всяко животно и с необходимостта му от кръмни единици.Целодажбените смески са ви-

сокоенергийни и позволяват с малък обем да се задоволи ор-ганизмът с необходимите храни-телни вещества. Количеството на

смеската в дажбата се опреде-ля съобразно потребностите от кръмни единици, които от своя страна се определят въз основа на живото тегло и етапа от тре-нировката на конете.

III. Хранене на жребциХраненето на жребците се раз-

деля на два периода – хране-не през случен и през неслучен сезон. През неслучния сезон в дажбата могат да се включат по-големи количества груби фу-ражи, а ако има възможност, да се използва и паша.Един месец преди случния

сезон започва подготовката на жребците, като дневните дажби се разнообразяват и обогатяват. Главната цел при храненето е поддържане на развъдна кон-диция и нормален полов нагон. През случния сезон на жребци-те се осигурява 3–4л пълномас-лено или обезмаслено мляко и по 1 яйце на 100кг живо тегло.За разлика от впрегатните и

тежковозните породи, които са по-спокойни и използват по-мал-ко енергия, жребците от ездо-вите породи са по-темперамент-ни и при тях изразходваното количество енергия е по-голямо. И особено при интензивно по-лово използване (по 6–7 скачки на седмица), това трябва да се има предвид при изготвянето на дажбите – те трябва да са изобилни и по-богати.

НАК

Табл.1. Смеска за кончета до 2 години (примерна схема)

Състав %

Овес 48,55%

Царевица 10,0%

Соев шрот 10,0%

Пшенични трици 7,6%

Ечемик 10,0%

Дрожди 4,4%

Сухо обезмаслено мляко 5,0%

Минерални вещества 1,5%

Витаминни концентрати 3,0%

Табл.2. Целодажбена смеска за коне в тренинг (примерна схема)

Вид на фуража, % Варианти

I II III IV

Овес 40 30 55 60

Ечемик 20 30 - -

Ленен шрот 5 - - 5

Соев шрот 3 8 5 -

Витаминно люцер-ново брашно

22 20 30 27

Сухо мляко 2 4 3 2

Захар 6,3 6 5,0 4,0

Дикалциев фосфат 0,8 1,1 1,1 1,1

Микроелементна смеска 0,3 0,3 0,3 0,3

Сол 0,60 0,60 0,60 0,60

34

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGи

злож

ени

я

рожен показа, че България е жива

След 9 години Роженският събор бе възобно-вен. Родопските поляни за три дни събраха около 350 000 души, дошли да станат част

от една голяма, незабравена традиция. Очаква-нията както на организаторите, така и на хората дошли от цялата страна са оправдани. Три дни из Родопите се носеше песента на родопските кабагайди, която бе основната причина хората от всички краища на страната да станат част от събора.Теренът за палатков лагер включваше 40 декара,

като възможността да разпънеш собствената си палатка там струваше 15 лв. Това се случваше само с предварителни резервации, като места-та за палатки се изчерпаха дни преди началото на събора. Паркингът разполаше с 5 000 места. Имаше осигурен транспорт от градовете Смолян и Чепеларе, но дори той не успя да облекчи ки-лометричните задръствания от първия ден. Заради

тях мнозина се разочароваха от организацията, някои дори не успяха да стигнат до Роженските поляни. Въпреки това Рожен показа, че България е жива. Над 350 000 българи от държавата и чужбина се стекоха на родопските поляни, за да се докоснат до автентичния български фолклор. Те почетоха не само събора, но и рождението на Левски. Рожен се превърна в сърцето на цяла нация и

затуптя толкова силно, че разтресе България. И колкото и да не ми се иска да призная, хаосът ни е присъщ и присъстваше на събора някак очаквано. Защото истинските родолюбци обичат страната си не въпреки, а заедно с всичките є недостатъци.„Обичам България“ – каза едно малко момчен-

це. „Обичам я, нищо, че е малка. И аз съм ма-лък, но мама и тати ме обичат! Дано ме доведат тук и другата година!“ (Каролина Касабова)

35

Това съобщи Симеон Караколев, изпълнителен директор на Сдружения „Рожен – Наследство в бъдещето” пред агенция „Фокус“. По думите му, очакванията на организаторите са оправдани и хората от цялата страна са останали доволни и са намерили това, което са търсили. Караколев се надява, че през следващата година посещаемост-та ще се повиши най-малко с 20%. Той бе кате-горичен, че и следващата година ще има събор на Рожен. Той посочи, че са уточнени и някои слаби моменти в организацията, които за следва-щата година трябва да бъдат отстранени. Според техните данни, първият ден на събора посетите-лите са били над 100 000 души, вторият са били над 180 000 и третият са над 55–60 000. Хиляди хора дойдоха в последния ден на събора на на-родното творчество и животновъдството „Рожен – 2015”. Много хора с интерес наблюдаваха шоуто на „Багатур”, където бяха показани бойни похва-ти с характерни за прабългарите оръжия, с коне и стрелба с лък. Известният български кулинар и шоумен Ути Бъчваров приготви в 1000-литров казан курбан, който бе раздаден безплатно на посетителите. Бъчваров заяви, че до сега толкова грандиозно мероприятие в България не е имало. „До сега не правен събор в такива размери, но Симеон Караколев обича да си „чупи главата”.

Директорът на Дирекция „Обществени дейности” в община Смолян заяви, че България се възраж-да отново и това го показва събора на Рожен. Василева допълни, че се е увеличил броят на участниците във фолклорната програма и те са около 8 300. По думите є, България се връща към традициите и гордостта на българите. Тя допълни, че родопчани са горди, че това се случва именно на Рожен, тъй като Родопите са планината, където всеки отваря душата си и се зарежда с положи-телни емоции. Василева добави, че същината на събора се запазва и това е фолклорът. По думите є, Рожен е станал триумф на българския фолклор. Заместник-министърът на туризма Ирена Георги-ева заяви пред журналисти, че се усеща животът на събора на Рожен, като това е отдавна чакано събитие, възстановено след 9-годишна пауза, а организаторите имат амбиция да го правят всяка година. Тя уточни, че като Министерството на ту-ризма ще подкрепят тази инициатива. Георгиева допълни, че рестартът след 9 години на Рожен е много успешен и е фокусирал преди всичко емо-цията на българската традиция. Зам.-министърът коментира още, че допълнително разпределени-те 2 млн. лева са една допълнителна помощ за българската реклама. По думите є, това са пари, които следва да бъдат разходвани тази година, а на 23 юли се състоя и заседание на Националния съвет, който приема Националната програма за 2016 година, така че това е мястото, на което следва да се приемат средства и за Роженския събор за следваща година. Преди това на сцената бяха прочетени имената на отличилите се изпъл-нители и състави. След официалното закриване на фолклорната програма, започна народно веселие с оркестър „Канарите”.

63 фолклорни формации и индивидуални изпълни-тели са наградени за участието си във фолклорния конкурс на Събора на народното творчество и животновъдство „Рожен – 2015“. От 17 до 19 юли на четирите сцени се изявиха над 8000 участници от певчески, инструментални и танцови състави, групи за народни обичаи и индивидуални изпъл-нители – певци, инструменталисти, разказвачи от цялата страна. На всяка сцена журито присъди първа, втора и трета награда в различните катего-рии на най-добрите изпълнители. Специални награди получиха най-малкият и най-

възрастен изпълнител на каба гайда участвали във Фолклорен конкурс „Рожен“ – 5-годишният Кос-тадин Маргаритов и 86-годишният Илия Кадиев, и двамата от Смолян.Като най-добри млади инструменталисти бяха

отличени Трио гайдари от НЧ „Съзнание – 1929“, с.Гела, Оркестър от народни инструменти от НЧ

около 350 000 души са посетили събора на рожен през трите дни

63 фолклорни формации и изпълнители бяха наградени

36

„Н.Й.Вапцаров – 1927“, с.Бъта, общ.Панагюрище и Гайдарско трио от НЧ „Орфееви гори – 1870“, гр.Смолян, от оркестър „100 каба гайди“. Специ-ални награди получиха Георги Добрев, кавалджия от Пловдив, младежки танцов състав от НЧ „Про-света – 1928“, с.Чарган, общ.Тунджа, гайдарите Златин Семерджиев, Васил Маргаритов и Стойчо Четрафилов от оркестър „100 каба гайди“ – Смо-лян. За участие в събора Съюза на народните чита-

лища в България присъди награди на НЧ „Дядо

Иван Арабаджията – 1926“, с.Царацово, обл.Пловдив, НЧ „Просвета – 1900“, гр.Девня, НЧ „Отец Паисий – 1927“, с.Ивайло, обл.Пазарджик и на НЧ „Напредък – 1926“, с.Средец, общ.Не-делино.Специална награда плакет „Рожен“ кметът на

Община Смолян Николай Мелемов присъди на Русанка Бодурова за цялостен принос към фол-клорното изкуство, а кметът на Чепеларе Тодор Бозуков удостои с едноименна награда Смесен състав за автентичен и обработен фолклор „Тра-

37

кийски цвят“ при Регионална организация на сле-пите, Пловдив.Награди получиха и най-добрите изпълнители от

танцовите групи на събора, които се включиха в спонсорираното от фирма RICHMART надиграва-не в трите дни на Рожен, събирало овациите на десетки хиляди зрители.Над 350 000 души събра за трите си дни На-

ционалният събор на народното творчество и жи-вотновъдство „Рожен – 2015“. Събитието бе орга-низирано от Сдружение „Рожен – Наследство в

бъдещето“ и Община Смолян в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата и бе под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.Освен много фолклор и родолюбиво настрое-

ние, от 17 до 19 юли за посетителите на Рожен имаше изложение на занаяти, фермерски състе-зания, различни видове животни, кулинарни шоу-програми, конни атракции, мобилни музейни екс-позиции, изложения на млечни продукти.

сп. „Жовотновъдство BG“

38

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGпр

едст

авям

е ви

Катерина Димитрова

Национална асоциация на коневъдите

ЗА НАСНационалната асоциация по коневъдство е най-голямата организация на коневъдите в България.Създадена е през 1999г., като самостоятелно

юридическо лице с нестопанска цел и за не-определен период от време като независима и неполитическа организация, изградена на прин-ципите на доброволност и равенство на правата и задълженията на членовете.За годините на своята дейност тя завоюва и ут-

върди лидерската си позиция сред коневъдите в България.В Асоциацията членуват развъдни и браншови

организации.

МИСИЯ И ЦЕЛИ • Обединява на доброволен принцип породни,

развъдни и други асоциации насочили дей-ността си към стимулиране на успешното раз-витие на българското коневъдство;

• Провежда националната политика в областта на коневъдството;

• Работи за повишаване на генетичния материал на породите коне, развъждани в РБ;

• Гарантира породната принадлежност и произ-хода на животните;

• Подпомага и насочва усилията на членове-те си за повишаване икономическата ефек-тивност от развъждането и производството на коне;

• Работи за създаване на условия за конкурент-носпособност на българското коневъдство в Европейския пазар.

СФЕРИ НА ДЕйНОСТОсновният предмет на НАК е насочен към ця-

лостната дейност по обезпечаване на мероприя-тия свързани с развъждането, отглеждането и из-ползването на коня. По отношение на еднокопитните (коне, мага-

рета и техните кръстоски) Република България се нарежда на 13-о място със 127 772 бр. животни сред държавите в Европейския съюз. За реализиране на своята мисия, НАК поддържа

работни отношения с Министерството на Земеде-лието, ИАСРЖ, БАБХ и членува в Международни развъдни организации.НАК издава следните документи:

• родословна книга за всяка една порода; • паспорт на коня; • сертификат на производителя на коня.

РЕЗУЛТАТИТЕКато положителен резултат от дългогодишната

работа на асоциацията можем да изтъкнем факта, че към 2015г. в нея членуват над 350 собстве-ници на различни породи коне, а зооиженери-те контролират 5100 коня от 12 породи. Освен основните зоотехнически мероприятия, които специалисттите извършват според технологичните изисквания на развъдните програми, асоциацията организира и редица прояви като:• Ден на българския производител;• ежегодни изложения на породите коне;• различни видове състезания;• и други, чрез които Асоциацията си е поста-

вила за цел да изгражда устойчиво развитие на коневъдството в страната

За по-качественото и професионално функцио-ниране на асоциацията са изградени: • жребцово депо;• собствена генбанка.

ЕКИП Ние сме екип от специалисти, обединени от

любовта ни към конете.Инициативни сме, с висока квалификация и го-

товност за работа. Стремежът, доказван ежеднев-но от всички работещи в НАК е да се съхрани традицията на доброто обслужване, като макси-мално се отговаря на изискванията на членовете в асоциацията.Работата на екипа е двустепенна с централен

офис в София и регионални офиси в страната.

39

Брой 9-10/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGпредставям

е ви

„За Балкана и хората” във ферма „Под Балкана”

Красимир Петков

Под това мото на 19 юни в Карловското село Васил Лев-ски беше открита нова ман-дра, дарение от Швейцария. „Ние знаем, малкото е краси-во...“ – спомена при откриване-то посланикът на Конфедерация Швейцария Денис Кнобел. Така той описа началото на проекта, който включва 16 000 швейцар-ски франка дарение и изграж-дане на „Демонстрационен цен-тър за преработка на мляко и директни продажби на млечни продукти“. Целта на тези про-екти е да се съчетае опазване-то на природата с устойчивото развитие на селските райони, правенето на бизнес и отглеж-дането на животни в природни-те и националните паркове и в зоните от мрежа Натура 2000 с производството на качествени и автентични млечни продукти, които да носят добри доходи на феремерите. Това заяви уп-равителят на Фондация за био-логично земеделие „Биоселена“ д-р Стоилко Апостолов.Центърът бе открит във ферма-

та на семейство Таня и Никола Кулови. Те разполагат още и с хладилна витрина за осъществя-ване на директни продажби на фермерските пазари в Пловдив и София. Скоро ще се сдобият и с хладилен камион. Във фер-мата те отглеждат 500 овце от породата „Каракачанска овца“ и 150 биволи от породата „Бъл-гарска Мурра“, от чието мляко произвеждат уникални продук-ти като заквасено кисело мля-ко и саламурено сирене. И за да не остане и капка съмнение по отношение на качеството и влаганите суровини, пред очите на всички поканени се извър-

ши демонстрация: във ваната се излива млякото от сутрешния малеконадой на биволите, сип-ва се внимателно мая, бавно се разбърква. „Този процес изисква много бавно да се размесва млякото, да не се „притеснява“ – обяснява Никола Кулов, дока-то съпругата му като с милувка прокарва решеката във ваната.Два часа по-късно, след необ-

ходимото „разрязване“, гостите, сред които и посланикът, опит-ват прясно сирене с невероятен вкус. Пред сградата е и хладил-ната витрина, на която „рабо-ти“ дъщерята Агора, продаваща „зряло“ сирене и кисело мляко в кофички. Пред всички е по-ставен огромен кен с айрян от биволско кисело мляко, та все-ки да може да се разхлади в

летния ден. Синът им Яни пък, след като разведе гостите сред животните, беше представен като новия студент по специал-ността Зооинженерство в пло-вдивския Аграрен университет. С „добре дошъл“ го приветства Директорът на Изпълнителната агенция по селекция и репро-дукция в животновъдството и ректор на Университета проф. Васил Николов. Семейната фер-ма отглежда своите животни при целогодишно природосъобразно пашуване в Стара планина. Това е важно за опазване на богатото и уникално биоразнообразие на Национален парк „Централен Балкан“, а свободното пасищно отглеждане е важно условие за производството и зреенето на уникалните млечни продукти.

40

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGпр

едст

авям

е ви

Разговора води Красимир Петков

Национална асоциация за месодайно

говедовъдство в България

КП: Г-жо Григорова, споделете, моля, какви цели и задачи си поставя асоциацията?ИГ: Асоциацията ни е доста млада, създадена е

през 2012г. и основният и предмет на дейност е се-лекция и репродукция в областта на месодайното говедовъдство. В близокото минало месодайното говедовъдство не е било приоритетен подотрасъл в сектор „Животновъдство“. Нашата амбиция е да започнем да развиваме месодайното говедвъдство в България на научна основа. С радост можем да споделим, че след породата Лимузин, асоциация-та защити втора развъдна програма и получихме разрешение от Министерството на земеделието и храните да водим селекционно-племенната рабо-та за породата Абердийн Ангус в продължение на десет години. Друга основна цел, която сме си поставили, е да увеличим броя на месодайната популация говеда в България, като си даваме ясна оценка, че този процес е доста дълъг, но ние сме-ло вървим напред, защото погледнато през ико-номическата призма, месодайното говедовъдство може да бъде развито като един успешен бизнес в България. Наша постоянна основна задача е повишаване генетичния потенциал на животните и подобряване на техните месодайни качества. КП: Откъде се снабдяват фермерите с пород-

ни животни? Вие ли им оказвате съдействие при закупуването? ИГ: Първоначално популациите месодайни го-

веда в България започват да се развиват на ос-новата на произведените животни от нуклеусните ядра на Института по планинско животновъдство в Троян и Института по животновъдни науки в Костинброд. Но през последните години се забе-лязва голям интерес от страна на собствениците към месодайните породи говеда в страната. Има извършен внос от Франция, Ирландия, Унгария и Германия. За момента всеки собственик по отно-шение на избора на животни се е справял сам или е ползвал услугите на експерти говедовъди. Ние от Асоциацията имаме намерение да си за-купим млади бичета отвън, които да използваме и в развъдния процес в България.КП: Какви са възможностите да се подобрява

генетичното наследство на тези създадени вече

ферми, ако можем така да се изразим „на слу-чаен принип”?ИГ: Към фермите от този тип ще подходим чрез

поглъщателно кръстосване за подобряване на ме-содайните качества на произвежданите животни. С много добра генетика разполага в момента България. Контролираме над 40 ферми и имаме условия и предпоставки за производство на бици, които можем да използваме във фермите, за кои-то споменахте по-горе.От тези „ядра”, с най-добри генетични показате-

ли се развъжда и разселва племенният материал. В момента и самият пазар на потребителите пре-търпява развитие. Специализираните породи за месо имат едно качество на телешкото и говеж-дото месо, докато млечните породи, например Черношарената имат друго качество на месото. Можем да кажем, че вече и българският пазар проявява интерес за качествено телешко месо. Това е причината породата да се развива, да се

разговор с председателя на асоциацията г-жа Искра Григорова

41

разраства в България. Тя е създадена на основата на тези две нуклеусни стада, както и на внос. КП: Използва ли се методът на изкуствено

осеменяване?ИГ: Основно работим по метода на ествено зап-

лождане чрез тези бичета. Да, имаме само една ферма, собственост на Станислав Желев от Тър-говище, където се работи със 100% изкуствено осеменяване на кравите. Имаме идеята изкуст-вено осеменяване да се приложи индивидуално към най-добрите крави от популацията, които от експертната комисия са набелязани за бикопро-изводство.КП: Каква е реализацията на продукцията на

тези ферми от гледна точка на това, че бъл-гарският пазар е до някаква степен ограничен, дори чисто като финансови ресурси? ИГ: Повечето от нашите фермери са още в на-

чалото, сега стартират, в процес са на създаване на стадата, но има и ферми, които изнасят. В момента всички ферми правят разширено възпро-изводство. Малко продават, а повечето запазват. Не може да се каже, че в момента има някакъв голям пазар. Това не означава, че няма търсене. Напротив търсене на качествени племенни жи-вотни има. При разговорите със собствениците няма човек, който да се оплаква. Напротив – има както пазар за месо, така и в някаква степен „за разплодни животни”. Това показва, че и българ-ският пазар вече се променя, хората правят ня-каква диференциация на различните видове меса. КП: Имате ли планове за бъдеще време, да

подпомагате фермерите при организиране на износ, да ги обединявате за предлагане на по-големи количества продукция? ИГ: Скоро имахме запитване от Унгария, от наши

колеги, които се интересуваха да закупят телета, специално от породата Лимузин. Говорим обаче за разплоден материал. Що се касае до реализа-цията на месо, процесът е още в самато начало. Нашето производство премина през всички не-удачи на прехода – от унищожаване на стада, направихме ги малки, сега ги обединяваме, сри-нахме селекционния процес на кота „нула”, сега тръгваме пак от началото. Ето например методът на „поглъщателно кръстосване”, но той не дава необходимия ефект. Прирастът на едно животно по този метод е един, а при чистопородното е друг, пак икономиката „куца”. Не трябва да се допуска кръстосване с нечистопородни животни и ние работим именно в тази насока за подобрява-не на селекционната култура на нашите членове.КП: Последен въпрос – предвиждате ли внос

на замразена сперма от чужбина? ИГ: Вижте, има и друга идея. Предвиждаме да

вкараме наши бици в станцията и да получим и замразим от тях семенен материал. При това по-ложение стойността на дозата ще бъде по-добра. Тук разчитаме на помощта на държавната стан-ция, която е собственост на ИАСРЖ.Това е част от плановете, по които работим.

Другата посока е асоциацията да разполага с би-чета, които да се отдадат на стопаните за ра-бота по стадата. И това ще бъдат чистопород-ни проверени животни, от които ще очакваме едни по-добри резултати. Това са най-близките ни планове. Засега отделяме внимание най-вече на селекционната дейност. Нямаме намерение да „подпомагаме” чуждестранния производител. Ние сме загрижени за нашия производител. В тази благородна мисия разчитаме и на помощта на държавата.

42

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGек

спер

ти

йовка Попова, Стайка Лалева, Петя Славова,Живко Кръстанов, Стефан СтаневЗемеделски институт – Стара Загора

Икономическа ефективност на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната

Овцевъдството е традиционен подотрасъл за Бъл-гария. То е ресурс за бъдещето производство на храни, за социално-икономическата стабилност на големи райони от страната, както и за източник на доходи за населението в такива региони, къ-дето демографският срив е най-голям. В процеса на присъединяване на страната към ЕС овцевъд-ството е една от възможностите на българския фермер за реализация на международния пазар на месо и млечни продукти.Редица автори изследват икономическата ефек-

тивност на производството в овцевъдството. Стан-ков и кол. /2000/ анализират производството във ферми с млечно, вълнодайно и месодайно на-правление. Според тях, за да се намери иконо-мическият оптимум, при който единица прираст на продукцията се получава с най-малък прираст на разходите, е необходимо да се оптимизира функцията „фураж–продуктивност“. Неделчев и кол. /2003/ изследват икономическата ефектив-ност във ферми с млечно направление с различен размер и ниво на продуктивност. Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/, Панайотов и Ди-митров /2002/, Петев /2003/ препоръчват селек-цията да се насочи към подобряване на месодай-ните качества на животните с оглед повишаване на ефективността на производството.

Целта на настоящото проучване е да се изслед-ва икономическата ефективност на производство-то на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДОбект на изследването са модели на овцевъдни

ферми за 100 овце-майки със съответните кате-гории агнета, шилета и кочове. При фермите с млечно направление е предвидена 90л средна дойна млечност, 130% плодовитост, 2,2кг среден вълнодобив и 20% ремонт на стадото. При месо-дайното направление е предвидено заплождането на овце от различни породи (цигай, тънкорунни и млечни кръстоски) с месодайни кочове, поради ограничената популация месодайни овце в стра-ната на този етап. Предвидена е 160% плодови-тост, 2,2кг вълнодобив и 20% ремонт на стадото. Храненето е според породното направление,

възрастта и физиологичното състояние на живот-ните, като необходимите фуражи се осигуряват чрез собствено производство и закупуване и са отразени в табл.1. Предвиден е свободен режим на работа при съвместяване на всички функции по отглеждането на животните от всички катего-рии (овце, агнета, шилета и кочове).Приходите и разходите са остойностени по

Табл.1. Годишна потребност от фуражи по видове за отделните категории, кг

Видове фуражи

Овце-майки и агнета За шилета За разплодници Всичко за фермата

Направление Млечно Месодайно Млечно Месодайно Млечно Месодайно Млечно Месодайно

Концентриран фураж

17700 12240 1500 1200 1024 1024 20224 14464

Силаж 24000 24000 24000 24000

Сено 14860 14860 6000 4800 1080 1080 21940 20760

43

действащите през 2006г. цени.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕВ табл.2 са представени производствените раз-

ходи от дейността в анализираните варианти. С по-високи производствени разходи (с 23,37%) се характеризират фермите от млечно направление. Разходите за фураж са по-високи с 19,65%, тру-довите разходи – с 23,33% (в резултат на наема-нето на допълнителен работник като подкарвач през дойния период), за вода и електроенергия – с 200% и за амортизации – със 150%.На табл.3 са представени приходите от дейност-

Табл.4. Икономически резултати от дейността

Вид Млечно направление Месодайно направление

Приходи, лв. 17648,00 16498,00

Производствени разходи, лв. 14907,60 12084,00

Печалба, лв. 2741,00 4414,00

Норма на рентабилност, лв. 18,39 36,53

Табл.2. Производствени разходи от дейността, лв.

Разход Млечно направление

Месодайнонаправление

Фуражи 7877,60 6584,00

ФРЗ с ДОО 5180,00 4200,00

Ветеринаро-медицински мероприятия

400,00 400,00

Вода, ел.енергия 800,00 400,00

Амортизации 450,00 300,00

Други разходи 200,00 200,00

Всичко разходи 14907,60 12084,00

Табл.3. Производствени приходи от дейността, лв.

Вид Млечно направление

Месодайно направление

к-во лв. к-во лв.

Агнета, бр. 100 9000,00 136 15300,00

Овце брак, кг.

1250 1250,00 1000 1000,00

Мляко, кг. 9000 7200,00

Вълна, кг. 220 198,00 220 198,00

Всичко 17648,00 16498,00

та. При фермите с млечно направление прои-ходите са по-високи с 6,97%. При месодайните ферми най-голям дял от приходите се реализира от продажбата на агнета – 93%, а при млечни-те – от агнета и мляко – съответно 51% и 41%. Получените резултати кореспондират и с изслед-ванията на Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/ и Петев /2003/, според които най-голям дял от приходите в овцевъдството се дължат на реализацията на агнета.На табл.4 са отразени икономическите резултати

от дейността. С по-висока печалба (с 61,03%) се характеризира производството при фермите с месодайно направление, в резултат преди всичко на по-ниските производствени разходи. Нормата на рентабилност е обобщаващ показател за ико-номическата ефективност на производството. При изследваните варианти с по-висока рентабилност е производството при ферми с месодайно на-правление – 36,53%, а при млечните – 18,39%.

ИЗВОДИЦелта на настоящото проучване е да се изслед-

ва влиянието на породното направление (млечно и месодайно) върху икономическата ефективност на производството в овцевъдството. Обект са ов-цевъдни ферми за 100 овце-майки със съответни-те категории агнета, шилета и кочове.Установено е, че:• фермите с млечно направление се характери-

зират с по-високи приходи (с 6,97%) и произ-водствени разходи (с 23,37%), в сравнение с тези от месодайно направление.

• с по-висока норма на рентабилност се харак-теризира отглеждането на овцете от месодай-но направление – 36,53%.

44

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGек

спер

ти

Ивайло Ченчев

техника на развъждане на конете

Конете спадат към многоцик-личните животни, поради кое-то случната кампания при тях продължава 4–5 месеца през го-дината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женски-те кончета настъпва от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездови-те и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бър-зо от ездитните породи. Конете може да се използват за разплод до 14–16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в за-висимост от изискванията. От ветеринарна гледна точка

ранното заплождане се отразя-ва изключително неблагоприят-но, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна полученият приплод е непълноценен и не-пригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват много енергия за получаване на сперма за сметка на изгражда-нето и формирането на своя организъм.

Техника на заплождане Кобилите обикновено се запло-

ждат след ожребването на 4-ия или 5-ия месец. Разпасаността при тях продължава средно от 4 до 7 дни, а овулацията настъп-ва от първото до второто дено-нощие преди края на разпаса-ността. Трябва да се отбележи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посредством жре-бци-пробници. Половият цикъл

на кобилите протича в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна страна и недопускане на жребеца. Проеструмът про-дължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в половите органи на кобилите, както и в поведение-то им. Външните полови орга-ни набъбват, появява се често уриниране и те обикновено сами отиват при жребеца. Ову-лацията настъпва в последните 24–48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се ус-покояват и не допускат повече жребците до себе си. Веднага след установяване на разпаса-ността кобилите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръч-но, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не на-рани половия член на жребеца. Той се извежда от конюшнята и се допуска към кобилата пър-во откъм главата. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно място, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да при-добият отрицателни рефлекси. При пълноценна скачка еяку-

лацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и коре-на на опашката на жребеца. По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Пре-поръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни за-болявания. Въпросът с провеж-

дането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покри-ят дадена кобила, защото имат неприязън към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност. Броят на скачките за младите

и старите жребци е 6 за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа меж-ду тях, а на по-младите животни по една скачка дневно. За един сезон един жребец извършва оплождане на около 40–50 ко-били. Изкуственото осеменяване за-

дължително се извършва от ве-теринарен специалист, защото само той може да прецени вре-мето и количеството на сперма-та, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на полови-те органи на женското живот-но и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствител-на на външни въздействия (то-плина, пряка слънчева светлина, вода – убива сперматозоидите, и различни химични вещества, използвани като дезинфектанти). Периодът на бременността

на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълни-телни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се из-

45

ползват за по-лека работа, като особено се внимава с качество-то и количеството на поеманата храна. Последните два месеца преди ожребването бременните кобили се освобождават от вся-каква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отича-не на крайниците. В последните 10–15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отде-ляни в единични боксове, да се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем. Грижите, проявени към жреб-

ната кобила от страна на соб-ственика по време на бремен-ността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на но-вороденото конче. Самото раж-дане протича за около 20–30 мин., често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Кобилата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и зае-ма поза за уриниране. При поява на някои от тези

признаци е необходимо ведна-га да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане живот-ното тряб-ва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След ражда-нето новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го обли-же. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно зна-чение за очистването на червата от чревната кал на новородено-то, както и за доставяне в го-тов вид на младия организъм на специфични защитни средства, съдържащи се в нея. На кобилата след ожребването

се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстано-

вява най-рано след 5–6 часа. Храненето на кобилите майки през първите два месеца след ожребването има голямо зна-чение за правилното и хармо-нично развитие на кончетата и възстановяването на майката. При добра организация ожре-

бването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месе-ци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните тряб-ва да знаят, че не се препоръч-ват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние. За поддържане здравето на

майката и малкото конче е не-обходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслаб-ване на майчиния организъм, попадане на заразни причини-тели в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпе-тентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следро-дилни заболявания при кобила-та-майка. Най-често се срещат следните усложнения: • изпадане на матката – при-

чината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението се извършва един-ствено от ветеринарен специа-лист.

• задържане на плацентата –това усложнение се появява по-рядко при кобилата за разлика от другите животни. За задър-жане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи най-компетентната помощ може да окаже само ветеринарен спе-циалист. • следродилна треска – появя-

ва се най-често при задържане на неотделени части от плацен-тата или попадане на бактериал-ни причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеж-дат до повишаване на телесната температура, отказване от хра-на, изтичане от влагалището на лошо миришеща течност, заба-вена походка и болки в област-та на корема. Ако не се взе-мат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде из-викан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на за-болялото животно. Новороденото конче, като

млад организъм, също е изло-жено на опасност от заболява-ния. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до неосвобождаване на червата от чревната кал, което клини-чески се проявява чрез колика. Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестест-вени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, състояща се в механично, с

46

Брой

9-1

0/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGек

спер

ти

Проф.д-р Андрей Андреев

Кои породи прасета да угояваме

помощта на пръста, отстранява-не на чревната маса от правото черво и извършване на клизма с топла вода и сапун. По време на раждането при

небрежно отношение към лиги-рането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръс-тен вследствие на изпаднали чревни гънки. Тук е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването за-вършва с оздравяване на ново-роденото животно. Най-опасни при новородените

кончета са заболяванията, въз-никнали вследствие на бактери-ални и вирусни агенти. Отбе-лязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и раз-витие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерия ешерихия коли и др. Общо заболяванията проти-

чат с повишаване на телесната температура, диария, обща от-падналост, безапетитие и голяма смъртност. При навременна на-меса на ветеринарен специалист и лечение с подходящи антиби-отици, сулфонамиди и общоу-крепващи средства усложнения не настъпват и животните оздра-вяват. Опазването на новороденото

животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата ре-акция на собственика, поставя-нето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна вете-ринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни. Стопаните трябва да се съобра-

зяват и да изискват извършване на имунопрофилактични вакси-нации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бакте-риални заболявания.

Изборът на прасета за разплод и угояване се определя от търсе-нето на месен тип свине, които на 110кг живо тегло отслояват над 53% месо в очистените половинки.Угоени до 120–130кг, са пригодни за производство на салами, наде-ници, шунка, филета, ролета и други месни деликатеси.

Коя порода свине да предпочетемРазвъжданите съвременни породи и хибридни свине в наша-

та страна задоволяват тези консуматорски изисквания. Главната задача на всеки стопанин, който иска да развъжда и да угоява свине, е да определи правилно породата или хибрида, който ще отглежда. След това да си осигури подходящи прасета, които правилно хранени и гледани, да се развият като едри и продук-тивни животни.Необходимо е да се отглеждат здрави, растовити, месен тип

прасета. Най-подходящи за това са свинете от породите Голяма бяла и Ландрас от шунковия тип. Още по-добри резултати се получават, когато се отглеждат свине-майки, кръстоски между Голяма бяла и Ландрас. В такъв случай плодовитостта на свинете майки се повишава средно с 9%.Най-добри резултати се отчитат, когато се използват хибридни

животни.Практически от всяка хибридна свиня-майка се получават 1–2

прасета повече за година в сравнение с чистопородните свине. Дължи се на по-високата плодовитост и по-ниската смъртност на прасетата. Смъртността намалява до 8 на сто през бозайния период и до 5 на сто след отбиване.Особено добри резултати се осигуряват, когато двулинейните

хибридни свине-майки от хибрида „Шумен” се заплодят с нерези от породите Дюрок, Хемпшир или Белгийски ландрас. При равни условия тези трипородни кръстоски имат с 10–15 на сто по-голям прираст и по-добре оползотворяват фуража, защото отлагат по-малко тлъстини при угояването. Освен това нерезите от първите две породи осигуряват по-висококачествено месо, защото са неподатливи на стрес.Така например прасета, получени от майки от породата Голяма

бяла х Ландрас (или обратно), заплодени с нерези Хемпшир, угоени до 105кг живо тегло, изразходват за 1кг прираст с 0,318кг концентрирана смеска по-малко от чистопородните прасета. Де-белината на тръбната сланина се намалява средно с 0,5см при еднакъв рандеман.Задължително условие е нерезите да са племенни, отгледани в

специализираните прародителски стада. Може да се използват и хибридни нерези Дюрок х Белгийски ландрас. В първия случай се получават трипородни, а във втория – четирипородни прасета за угояване. Подходящи са също родителските форми на хибри-да „Шумен 2“ (Ландрас х Дюрок) и „Плевен-1“ (Шведска голяма бяла х специализираната линия СН).

47

Угоените животни от Пиетрен и Бел-гийски ландрас отслояват най-много месо в трупа, но по отношение на ка-чествените показатели цвят, структура и търговски вид, отстъпват на месото на свинете от породата Дюрок.Понастоящем в страната са внесени

свине от най-усъвършенстваните хи-бридни комбинации. Фирмата „Вени оборот“ е внесла животни от датския хибрид „Данбред“. Фирмата „Пико-вит“ предлага чрез своята база в Кос-тинброд съвършени животни с висок процент месо в трупа от английския хибрид „Нюшам“ - комбинации „Пи-ковит“ - 10 и „Пиковит“ - 41. Внесен е и холандският хибрид „Топикс“ от фирмата „Меком“ – Силистра.

Представители на породите(от горе на долу)Голяма бялаЛандрасДвулинеен хибрид „Шумен”

48

Фирма Self Ovins Bovins произвежда и предлага механи-зирани хранилки, обори, вентилации и друго вътрешно оборудване за ферми. В областта Аверон, Франция, е партньор номер едно на фермите, отглеждащи породата Лакон.От 1987г. Self Ovins Bovins работи за улесняване рабо-

тата на животновъдите благодарение на качеството, ефи-касността и дълготрайността на продуктите си.Хранилките за овце, кози, говеда и коне дават възмож-

ност за автоматично разпределяне на фуражи и храни-телни добавки, с което се постигат значителни икономии на храна и труд.Дозаторите се слагат накрая на хранилките и дават въз-

можност за разпределяне на една до две хранителни до-бавки било в смеските, било чрез водата. Дистрибуцията може да се пригоди или по линеен път или на дози.

ОБОРИ, ОБОРУДВАНЕ С КОРИДОРИ И ПРЕГРАДИНашият екип от специалисти проектира и изработва

порталите и коридорите според Вашите нужди. Ние Ви предлагаме портали на панти или на релси, обикнове-ни или изолационни портали, компактни или портали с отвори, подвижни прегради, които се модифицират в зависимост от пътя на животните, като същевременно осигуряват затварянето на животните.Проектирането на пътеките е от голяма важност за из-

бягване струпването на животни, за лимитиране на стреса и за улесняване работата на животновъда.

ВЕНТИЛАЦИЯ И ИЗОЛАЦИЯНие предлагаме още: Проучване и съвети, инженерен

проект за вентилации – вентилация с ръчна настройка или моторизирана с настройка на температурата, вен-тилационна шахта със страничен отвор, вентилационна шахта с капак плюс регулируема вентилация, изолация на метална или дървена структура на обора, монтаж на вентилация и изолация, а така също и аксесоари и други оборудвания за фермата, като: коридори за наблюдение, разгъваеми бариери, кошари за обагняне, хранилки със или без резервоари, подръжки за поилки и др., както и колички за кръгли и квадратни бали, мостове за пасажи над стадото и др.Фабриката ни се намира в Бозул, Аверон, Южна Фран-

ция.Self Ovins Bovins работи с животновъди от цяла Фран-

ция, както и от Испания, Италия, Гърция, Португалия, Словакия и България.

Self Ovins BovinsПроИЗВЕДЕНо ВЪВ ФраНЦИЯ

Поискайте оферта на сайта ни www.SelfOvinsBovins.frили: 00 33 5 65 48 80 44, 00 33 1 41 10 81 86, 0887 92 93 55 – Мила александрова