Животновъдтсво BG 10/2014

Българска асоциация

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИЕкспертна помощ за развитието на селското стопанство

Българска асоциация ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ

www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОдекември/ 2014

BG

Експертна помощ за развитието на селското

стопанство[email protected]

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: [email protected]

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.



За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

1



За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.

Как работи непрекъснатото балиранеВеднага след като се достиг-не желания размер на балата, система за транспортиране пре-мества балата в лентата към зад-ната частата на машината. Така веднага се създава място за нова бала да влезе в предната част. След като първата бала се опакова със системата за опако-ване с мрежа, капакът се отваря и балата пада в движение. Ма-шината се връща в компактна позиция, готова да довърши ба-лата която се приготвя в пред-

Lely представя нова революционна

машина за балиране

Lely представи революционна система за непрекъснато балиране по време на събитието Yellow Revolution на 4-и септември т.г., наречена „Концепцията Welger CB”.Новаторската безстепенна машина за балиране на Lely не се нуждае от спиране или забавяне

при балиране на какъвто и да е тип култура. Новата концепция е революционна, тъй като може да балира и в същото време да започне следващата бала. Истинска концепция за непрекъснато балиране, истинска революция!

ната част. По време на този непрекъс-

нат процес, умело проектирана система за поемане на ударите и напрежение на лентата осигу-рява непрекъснато опъване на лентата, което води до бали с висока плътност.

Обединени силиНовата концепция за балиране беше разработена от специа-листите на Lely и американ-ския партньор на компанията Vermeer. Успешното сътрудни-чество между Lely и Vermeer да-

тира още от 80-те години. Кон-цепцията на Lely Welger CB бе представена по същото време в Pella, Айова (САЩ) и в Maassluis (Нидерландия).

Следващите стъпкиНастоящата машина е концеп-ция. Целта на Lely и Vermeer е да продължат с обширното тестване и фина настройка на машината в различни обстоятел-ства с потенциални клиенти през следващите години. Ако всичко се развие добре, търговската наличност ще последва скоро!



За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

2

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеLely представя нова революционна машина за балиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1Актуално Новини от МЗХ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2Позиция За инвестиционните мерки по Селската програма 2015-а няма да е нулева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Породи Породи кози . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4Породи работни кучета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Породи биволи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12Фуражи Приготвяне на фуражи за есента и зимата . . . . . . . 14Хранене Основни принципи на научнообоснованото хранене на крави . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16Правилното хранене на кокошките е важно условие за висока носливост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21Хранене на пилета-бройлери . . . . . . . . . . . . . . . . 22Експерти Започва проект за практика и работа в немски говедовъдни ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23Биологично животновъдство . . . . . . . . . . . . . . . . 24Биологичен феномен – използване на хетерозиса в овцевъдството . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27Значение и потребности на птиците от витамини . . . 29ДивечовъдтсвоДивечовъдството в България . . . . . . . . . . . . . . . . 30Ветеринарни съвети Грижи за възрастните домашни любимци през зимата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

„Делойт България“ ЕООД е избрана за Сертифициращ орган

на Разплащателната агенция

Актуално МЗХ

„Делойт България“ е избраната фирма, която да извърши сертификационен одит на Разплащателна агенция на Република България за финансовата година, включваща периода 16 октомври 2013г – 15 октомври 2014г, и препотвърждаване на проверки на място, извършени от Разплащателна агенция във връзка с финансова година 2014 го-дина. Критерият, по който е избран победителят, е най-ниската предложена цена. „Делойт Бълга-рия“ ЕООД е предложи да извърши услугата за 539 хил. лв. без ДДС, а на второ място са „Ърнст и Янг Одит“ ЕООД с предложена цена от 1,08 млн. лева.„Проведохме открита, прозрачна, ясна и чест-

на процедура, като успяхме да постигнем цена, която е двойно по-ниска от прогнозната, която беше 1,2 млн. лв.“, каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Той уточни, че срокът, в който трябва да бъде представен завереният сертификационен доклад, е 30 януари 2015г.

3

БРОЙ 10/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯЗа инвестиционните мерки

по Селската програма 2015-а няма да е нулева

Не се работи по създаване на софтуер за ди-ректните плащания, а до 1 март догодина чрез него трябва да се регистрират 90 хил.

бенефициенти, предупреждава Светлана Боянова.Със сигурност Програмата за развитие на сел-

ските райони (ПРСР) няма да тръгне през януари, най-рано това може да стане в средата на 2015г. Това мнение изрази председателят на Института за агростратегии и иновации (ИАИ) Светлана Бо-янова в интервю за „Инвестор“.„За инвестиционните мерки съм сигурна, че

2015г няма да е нулева, дори приемите да са в средата на годината, но силно се притеснявам да няма нулева година за агроекологията, казва Боянова. Мотивите є са, че наредбите по прила-гането на програмата трябва вече да са с готови проекти, но това още не е факт. При служебното правителство не е била създадена работна група по директните плащания, нито по наредбите.Сега, след като имаме бележки по проекта на

ПРСР от ЕК, трябва да им се отговори. Но отго-ворите на доста от бележките на Брюксел ще са в зависимост от това какво иска политическото ръководство, каква е стратегията за развитие на земеделието.Огромен проблем според Боянова е, че все

още не е създаден софтуер, който да регистрира правните основания за ползването на земеделска-та земя от фермерите. Това условие е заложено в промените в Закона за подпомагане на земе-делските производители. По създаването на такъв софтуер обаче не се работи.Под въпрос е и какво знаят в общинските служ-

би по земеделие за новата ОСП и промените при директните плащания. Компетентността на администрацията е под въпрос и заради многото политически чистки по върховете на областните дирекции и общинските служби по земеделие, обръща внимание Светлана Боянова.От 1 март 2015г започва кампанията за заявя-

ване на обработваните земи и софтуерът трябва да регистрира основанията за ползване на земята на 90 хил. бенефициенти. Законът е много до-бър като идея, но практическото му приложение куца. Освен това, тази година, като се заявяват площите, трябва да се посочи зеленият компо-нент и софтуерът да го изчисли автоматично. Ако няма информационна система, това няма как да стане заради липсата на съответния продукт. Рис-кът е земеделците да не могат да заявят правилно зелените площи от незнание или заради липсата на система, която да ги ориентира. В такъв случайплащанията за неправилно посочените площи

ще са намалени.„Административните санкции ще се налагат от

2017г, тъй като правилата за зелените плащания са нови за производителите и ЕК реши да не ги наказва отсега“ информира Светлана Боянова. Според нея точно сега трябва да има кампания за запознаване с директните плащания – в месе-ците, в които няма активна земеделска работа. Такава обаче липсва.Прогнозите за загубите по старата ПРСР са за

около 90 млн. евро.„Без договорени проекти заради бавната работа

на Фонд „Земеделие“ нямаше как да има плаща-ния“, обяснява председателят на ИАИ.Проблемът с напоителните системи в страната е

толкова фундаментален, че не може да се реши с новата ПРСР. „За сектора са необходими толкова много средства, че бихме могли да изхарчим це-лия є ресурс. Има стратегия, но някой трябва да каже следваме ли я, какво правим с „Напоителни системи“ и сдруженията за напояване, къде ще реставрираме съоръжения, защо точно там, а не навсякъде. И какво очакваме като се възстанови напояването“, коментира Боянова.За животновъдния сектор трябва също да се

вземе политическо решение, още повече, че през 2015г отпадат млечните квоти. Производството на малките ферми, които не отговарят на санитар-ните изисквания няма да издържи дълго време.„Трябва да се напише истината за състоянието

на сектора и това да го направи държавата. Да се каже: имаме проблем и в какво се състои той. Какви са възможните начини да го решим – едните са свързани с финанси, другите не – толкова“, съветва председателят на института.

4

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Породи козиКозите са преди всичко животни за личното стопанство. Храненето им е много по леко в сравнение с това на говедата и овцете. Подобно на овцете те използват добре пасищата. Поради голямата си под-вижност и устойчивост, могат да пасат по-стръмни и каменисти склонове на планините, където другите животни не могат. Те са много издръжливи, правят големи преходи и използват най-оскъдните пасища, изобщо оползотворяват по най-добрия начин грубите фуражи. Установено е, че козите използват за храна над 450 вида растения, в това число и много плевели.Млечността на козите се движи от 250 до 600л за лактационен период. При някои породи и селе-

кционни стада тя е по-висока. Отделни индивиди дават над 2000л мляко. Козето мляко е много близко по състав до кравето, смята се за много ценно и диетично.Освен за мляко козите се използват и за месо. Яретата които не са предназначени за разплод, се

колят на 1,5-месечна възраст. Месото им е диетично и вкусно, защото е по-бедно на мазнини, откол-кото на агнетата и телетата. Месото на възрастните животни се използва за приготвяне на пастърма.Плодовитоста на козите е много добра. Обикновено се раждат по две, а понякога и по три ярета.Родоначалници на съвременните одомашнени кози са дивите кози.Съвременните породи кози са четири продуктивни типа: за мляко, за вълна, за пух и общоползва-

телни.

Кози от типа за мляко

СААНСКА ПОРОДАСъздадена е в Швейцария в ра-йони с 1000-2000м надморска височина и с богати пасища.Средната млечност за лакта-

ционния период 270-280 дни е 700-800кг. При добри условия на хранене и на отглеждане ко-зите дават и над 1000кг мляко. Маслеността на млякото е 3,8-4,0%. Рекордната млечност за лактация e 2950кг в САЩ.Саанските кози са едни от

най-едрите. Средната маса на майките е 50-60кг, на пръчове-те – 80-100кг. Плодовитостта е 180-250%.Животните са с добри телес-

ни форми и със здрава костна система. Вимето е много добре развито, обикновенно с крушо-видна форма и с големи циц-ки. Саанската коза е с добра аклиматизационна способност. Разпространена е широко в Ев-ропа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода-подобрителка.

Към този тип се отнасят всички европейски, северноафрикански и средиземноморски и англонубийската породи. На първо място по млечност са швейцарските кози. Те са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в различните страни на света. Някои от породите за мляко са: Саанска, Тогенбургска, Англо-нубийска, Малтейска, Бяла германска благородна, Руска млечна, Горкиевска, Алпийска (Френска шарена) и др.

5

ТОГЕНБУРГСКА ПОРОДАСъздадена е също в Швейцария в района на кантона Тогенбург.Тя е по-дребна от саанската,

цвят на козината – сиво-кафяв. Освен това космената покрив-ка е по-дълга (20см) и приляга плътно към тялото. Тогенбургските кози спадат

към типа за мляко. Млечност-та им в родината е 550-650л, с масленост 4%. Отделни кози дават 1200кг и повече мляко. Козите тежат 45-50кг, а пръчове-те – 70-75кг. Породата се отли-чава със здрави крайници и ко-пита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен.Вимената са селекционирани за машинно доене.

АНГЛО-НУБИЙСКА ПОРОДАПорода кози с направление за мляко и месо, която е създа-дена в Англия през 1870г от кръстосването на стари англий-ски породи с кози от Африка и Индия. Имат две отличаващи ги от останалите породи черти – дълги увиснали уши и орловият нос, който е подчертано изпък-нал „римски“. Козите имат дълго дълбоко тяло

и изправена „горда“ позиция на тялото. Животните са с добри телесни форми и със здрава костна система, с къса гладка като коприна козина. Елегантна глава с плоски ноздри. Широк, добре оформен и развит гръден кош. Крака – силни и прави. Цветът на козината варира като преобладават черни, жълтокафя-ви, шарени и др. Средна висо-чина за пръчовете е 91см, а за козите – 81см. Вимето е добре развито.Англо-нубийските кози са едни

от най-едрите. Средната маса на майките е 65-80кг (до110), на пърчовете 90-110кг (до140). Плодовитостта е много добра,

козите раждат по 2-3, а при добро хранене и гледане и по 4 козлета.Млечността им не е като при швейцарските, но млякото им е с по-висока масленост (4%) и по-

високо съдържание (3,51%) на протеини. Контролирани стада дават добиви от 1100-1200кг и повече мляко. Най-високият официално постигнат годишен добив е 2531кг, а за 24-часов надой възлиза на 8,25кг мляко.Кръстоските притежават голям капацитет за адаптиране при по-горещ климат, както и увеличаване на

добивите им от месо и мляко, което е повишило интереса към породата в цял свят.

6

От тези породи се получава еднородна вълна, която се отличава с копринен блясък, с нежност от 56-50-о до 46-44-о качество и с дължина 18-22см. Някои от породите за вълна са: Ангорска, Съветска вълнодайна и др.

Породи кози за вълна

АНГОРСКА ПОРОДАТипичен представител от поро-дите за вълна е Ангорската коза. Родината на тази порода е Тур-ция. Отглежда се заради про-изводството на ангорска вълна, която е еднородна, с нежност 44-56-о качество, с много хубав блясък и с голяма здравина.Козите дават по 3-4кг вълна, а

пръчовете – 7-9кг. Живата маса на ангорските кози е 35-45кг, а на пръчовете 65-90кг. Средната млечност за лактационен период е 180-250кг.Плодовитостта е сравнително

ниска – 100-120%. От тях се получава и доброкачествено, с високи вкусови качества месо.

СЪВЕТСКА ВЪЛНОДАЙНА ПОРОДАПолучена е чрез възпроизводително кръстосване на местните грубовълнести кози с ангорски пръчове. Призната е за порода в бившия СССР през 1962г.Средната жива маса на козите е 36-41кг, а на пръчовете – 65-85кг.Вълнодобивът на козите е 1,6-1,9кг, а при пръчовете – 2,8-3,8кг. Вълната е с нежност 46-56-о качество,

дължината е 16-20см и има рандеман 74-80%. Млечносттта е ниска – 100-120кг.

МАЛТАЙСКА КОЗАМалтайската коза е домашна

порода от източната и централ-ната част на Средиземноморие-то. Тя произхожда от Мала Азия, и носи името си от остров Мал-та. Ареалът є е главно в южната част на Италия и по-специално в островите Сицилия и Сарди-ния, но присъства също в Гър-ция, Турция и Магреб. Породата се води автохтонна за Италия, с родословна книга, водена от 1976г, като популацията є към днешна дата намалява.Малтайската коза е бяла, с

характерна гарваново черната зона на върха и отстрани на гла-

вата и дълги увиснали черни уши, които са обърнати навън. На височина достига 60-70см, а теглото на възрастен екземляр е около 40-60кг. Плодовитостта е висока – 180%.Породата е предимно за мляко, като то се характеризира с приятен вкус. Добивът на мляко може

да достигне до 400л през лактационния период. Маслеността му е средно 4,28%, а съдържанието на протеини – 3,66%. В Сицилия млякото се използва за направата на различни сирена като рикота и традиционните каприно сирена. Освен за мляко, младите животни се използват и за месо, като клането става при достигане на 8-11кг на животното.

7

Породи кози за пухХарактерна особенност на тези кози са нежните влакна-пух. Дебелината на пуховите влакна варира от 10 до 23мм. Те са по-леки и фини от мериносовите влакна и се отличават с изключително ниска топлопроводност. Познати породи за пух са Оренбурска, Придонска и Кашмирска.

ПРИДОНСКА И ОРЕНБУРГСКА КОЗАКъм породите за производство на пух принадлежат породите Придонска, Оренбургска и др. Характерно за тях е, че косме-ната покривка се състои пре-димно от много нежни влакна с дебелина 10-20мм. Развъждат се в Оренбургска и Башкирска република. Пуховите влакна се получа-

ват през пролетта чрез ресане. Количеството на пуха, които се получава годишно е 0,220-0,500кг. Козите от тези породи тежат средно 40-42кг, а пръчо-вете – 75-100кг и имат млечност за 6-месечен лактационен пери-од около 170-200кг. Кожата на оренбургската коза е здрава, плътна и еластична и е ценна суровина за кожухарската промишленост.Оренбургската коза има по-нежен пух и по-висока млечност от придонската.

КАШМИРСКА КОЗАТази порода е разпростра-нена в Кашмир, Тибет и Хималаите. Отличава се с голяма издръжлливост и не-взискателност към фуражите. Отглежда се пасищно през цялата година по труднодо-стъпни планински пасища.Средната жива маса е 32-

42кг на козите, а на пръчо-вете – 50кг. Животните лес-но се угояват като месото им се отличава с добри вку-сови качества.Космената покривка се

състои от два вида влакна – дълги, прави и груби, кои-то достигат до коленете и много нежни, тънки и меки – пух.От една коза се получават

около 150-200гр пух, който се цени много високо. Кос-мената покривка обикнове-но е бяла, но се срещат ин-дивиди и със синкав и сив цвят.

8

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Породи работни кучета

Овчарски кучетаКъм тази група се отнасят кучетата, които се из-ползват като пастири и за охрана на стада от до-машни животни. Те възникват в страни със силно развито животновъдство, в които има условия за пасищно отглеждане на животни, като Швейца-рия, Испания, Англия, Франция, Белгия и др. По-известни представители на тази група са породите Коли, Шелти, Бобтейл, Пули, Кавказка овчарка, Голяма швейцарска овчарка и др.

Служебни кучетаКъм тази група принадлежат различни по вън-шен вид породи кучета, които обаче притежа-ват няколко общи характерни качества – злоба, чувствителност, агресивност, смелост, недоверчи-вост към непознати хора. Поддават се лесно на дресировка и проявяват изключителна преданост към собственика си. Използват се за най-различни цели – като следови кучета в полицията, гранични кучета в застави, караулни кучета, за откриване

Това е съвсем общо, но не съвсем точно наименование на една многочислена група. Тук влизат както овчарските кучета, така и служебните, стражевите, придружителите на слепи хора и др. По-рано към тях са причислявали и ловните породи, които впоследствие се обособиха като самостоятелна група.

на пострадали от природни бедствия, водачи на слепи хора и др. В тази група влизат породите Немска овчарка, Доберман-пинчер, Боксер, Ри-зен-шнауцер, Ердел-териер и др. В някои страни за служебни цели се използват и други породи кучета.

Общоползвателни (други видове работни породи) кучетаТази група е многочислена, представена от над 20 породи кучета, които обикновено са със здрава и едра конструкция и се използват за различни цели. В някои страни служат главно за лов на едър дивеч, в други – като стражеви кучета.Повечето от породите, представящи групата, са

непознати у нас и не се развъждат. По-известни от тях са: Английски булдог, Английски мастиф, Булмастиф, Неаполитански мастиф и Испански мастиф, които достигат маса до 90 килограма. У нас се срещат породите Немски дог, Санбернар, Нюфаундленд и Лайка.

БЪЛГАРСКОТО ЛУДОГОРСКО (ДЕЛИОРМАНСКО) ГОНЧЕ

ИсторияТова определено е най-извест-

ната ловна порода на България. Заедно с барака и кьосебарака това куче играе решаваща роля за успешния лов на българина вече няколко столетия. Как точ-но се е появило по българските земи, не е съвсем сигурно и за корените на произхода му може само да се предполага.Д-р Локар твърди, че още или-

рите, населявали северозапад-ните части на Балканския полу-остров, а по-късно и келтите и старите гърци, са притежавали гончета, подобни на нашето. Според една теория всички гон-чета на полуострова имат азиат-ски произход и това може да

Автохтонни български породи кучетасе приеме за абсолютна истина поне доколкото ловните кучета на турците са повлияли в зна-чителна степен оформянето на съвременното гонче.В миналото се е смятало, че

най-подходящи за лова на дива-та свиня са едрите висококра-ки гончета и години наред са се развъждали точно такъв тип кучета. Те са били получени от кръстосването на стария тип лу-догорско гонче с малоазиатски хрътки и средноръстови гонче-та, донесени от турците. Тези високи и стройни кучета обаче не задоволявали изискванията на българските ловци, тъй като след улавянето на един заек или лисица отказвали да работят по-вече. Това накарало ловците да предпочитат повече кръстоската на стария тип лудогорско гон-

че с по-дребно на ръст, което също било доведено от турски-те ловци и тези именно кучета оформили ядрото на породата Лудогорско гонче. Силен тла-сък на бързото консолидиране на типа дало изключителното уважение, на което се радва-ли добрите гончета и техните стопани. Цената на кучето се определяла по следния начин: За да издържи изпита, гончето трябва да прекара заека най-малко 3 пъти пред ловеца и ако изпълни това условие, то получа-ва оценка „добър“ и цената му била 1 златна лира. При всяко ново прекарване освен първи-те три пъти кучето получавало по една нова лира. Преданието разказва, че прочутото гонче на Мит-хад паша, на име Мурад, при едно състезание в околно-

9

стите на Шумен получило 10 златни лири, което значи, че е прекарало заека 12 пъти пред ловеца, а самият паша казвал на българите: „Пазете вашите копои, защото те нямат равни.“ Ценител на нашите кучета бил и друг познат на българската исто-рия турчин – Осман паша. Знае се, че след тежката обсада на Плевен от руските войски Ос-ман паша е пленен със свитата му, която носела ловно оръжие, кафези с ловни соколи и 6 лу-догорски и трицветни гончета и когато бил отведен на разпит, първата му грижа била да помо-ли да бъдат добре нахранени и гледани кучетата.

Стандарт за породата Българско гончеПредназначение на породата:

Българското гонче е специали-зирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолеп-ни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и из-дръжливост по време на лов, независимо от климатичните ус-ловия и естеството на терена.Общ вид:Българското гонче е със сре-

ден ръст. Има силно, хармонич-но и елеганто тяло с леко удъл-жен формат.Важни пропорции:• Индекс на неговия формат:

за мъжките – от 112 до 114, за женските – от 112 до 115.

• Ръст: мъжки – 54-58см, жен-

ски – 50-54см.• Тегло: мъжки – 23-25кг, жен-

ски-18-20кг.• Дължината на муцуната е

50% от дължината на глава-та.

• Дължината на предните крайници е 52% от височи-ната при холката.

Поведение и темперамент:Отличното обоняние, силно

развитият слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресе-чени местности, обрасли с гъста горска растителност, бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упо-рито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към сто-панина си. Нервната система е уравновесена.

10

БЪЛГАРСКИ БАРАК – ТВЪРДОКОСМЕСТО ЛОВНО КУЧЕ

ИсторияБаракът е древна порода ловно

куче, отглеждано по българските земи. В продължение на векове на базата на местни отродия се формира днешният Български барак. Има исторически данни, според които с идването си на Балканския полуостров прабъл-гарите довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. По-късно, за оформянето на ба-рака са допринесли и турците с доведените по българските земи ловни кучета.Името на това куче е свързано

с най-отличителната му харак-теристика. То идва от турската дума barak, която означава ро-шав, космат. Бараците са гон-чета, доста разпространени по целия Балкански полуостров в миналото и твърде слабо извест-ни днес. Имат твърда и сякаш настръхнала (рошава) козина, която покрива цялото тяло, като по главата образува добре изра-зени „вежди“, „брада“ и „муста-ци“. Въпреки относително голя-мата дължина на космите те не увисват. Размерите им са като на гладкокосместите гончета и ловните им качества не отстъп-ват на техните. Нещо повече, бараците са по-подходящи за лов по високите части на плани-ните, по силнопресечен и обра-съл с гъста растителност терен, където твърдата и гъста козина ги предпазва от неблагоприятно-то влияние на климата и бодли-вите храсти.Нашето гонче е много сходно

с босненското твърдокосместо гонче барак, което за разлика от него обаче е получило дос-татъчно внимание и отдавна е регистрирано в Еф Се И.Интересно е да се знае, че

балканските бараци стоят в основата на най-обичаните от френските крале Луи IХ и Луи ХIV ловни кучета. Сивите твър-докосмести гончета били прене-сени от Балканския полуостров във Франция след Четвъртия

кръстоносен поход и там поста-вили началото на кралските сиви грифони. Техен настоящ наслед-ник е грифонът от Ньовер.В България и Турция се отглеж-

да една разновидност на бара-ка, наречена „кьосе барак”. Той се различава само по козината. При него тя е къса и гладка по тялото и образува слабо изразе-ни „вежди“, „мустаци“ и „бра-да“. Вероятно е получен вслед-ствие на кръстосване на барака с късокосмести местни гончета.

Стандарт за породата Предназначение на породата:Българският барак е гонче, ра-

ботещо по прясна следа. Из-ползва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежава силно обоняние, голяма издръж-ливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните ус-ловия и релефа на терена.Общ вид:

Българският барак е гонче със среден ръст, с хармонично раз-вито тяло и удължен формат.Важни пропорции: • Индекс (показател) на не-

говия формат е: мъжки от 106 до 113, женски от 108 до 115.

• Дължината на муцуната е 40-45% – от дължината на главата.

• Ръст: мъжки – от 53 до 58см, женски от 48 до 53см.

• Тегло: мъжки – 23-27кг, жен-ски – 19-22кг.

• Конституция: здрава, суха.• Кожа: еластична, без гънки.Поведение, темперамент:Българският барак има урав-

новесен тип нервна система, с жив темперамент и силно раз-вита ловна страст, привързан е към своя стопанин и е недовер-чив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.

11

БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ (КАРАКАЧАНСКА ОВЧАРКА)

ИсторияБългарското овчарско куче е

една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигенно). Устано-вено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са отглеждали още древните илири и голяма част от местните тракийски племе-на. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди от ранни зори на развитието на скотовъд-ството. Тази порода се е съхра-нила и развила през вековете, охранявайки стадата и имотите на българите. Българското ов-чарско куче влиза смело във бой с вълци, мечки и прогонва крадци, рискувайки живота си, само да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е запазила и до днес. Чрез установените прави-ла за развъждане, БКК за БОК се стреми да запази и съхрани породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съ-временната кинология, без да опорочава, а да доразвива не-заменимите є работни качества.

Стандарт за породатаПредназначение на породатаБългарското овчарско куче е

селскостопанско охранително куче. То охранява както дре-бен и едър рогат добитък и птици, така и селско-стопански къщи, имот, ферми, обори и пристройки. Охранява селско-стопанските животни от едри хищници (вълци и мечки) по-средством зорко наблюдение и гласово-дистантно. Служи си с прогонване с глас, преследва-не и в крайни случай (в група) – атака. Охранява стадото от непознати злосторници и граби-тели посредством директно ата-куване и предварителна демон-страция на заплаха. Охранява селско-стопанските имоти при вързано състояние (блок пост) и свободно пуснато.

Общ външен вид:Едро, масивно куче с горда ос-

анка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично раз-вита мускулатура. Видът му из-лъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.Важни пропорции:• индекс на разтегнатост

(формат): 105-109.• индекс за развитие на кос-

тите: за мъжките – 20-23, за женските – 19-21.

• индекс за дългокракост: 51-53

• индекс за масивност: 116-120

• индекс за дългоглавост: 39-42

• индекс за широкочелост:

55-60• Тип конституция: Груб и

здравогруб.• Ръст (височина в холката):

за мъжките – мин. 65см, за женските – мин. 60см

Поведение, способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравнове-сен характер. Тези му качества, съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенци-озност и вярност, го определят като незаменим и желан по-мощник на човека и стадата. Дружелюбно е.Регион на приложениеВсякакви местности и терени,

при които се практикува селско-стопанското животновъдство и е възможна поява на хищници, злосторници и недоброжелате-ли.

12

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Породи биволиБиволите са по-ниско продуктивни от говедата,но оползотворяват по-добре от всички селскостопански животни грубите и малоценните фуражи и са отлично приспособени към пресечени, блатисти, топли и влажни райони. Тяхната работоспособност е 50% по-висока от тази на говедата, по-икономични са от тях, биволското мляко превъзхожда кравето по калорийност и хранителна стойност.По-устойчиви са от говедата на различни заболявания (туберкулоза, пироплазмоза, бруцелоза и някои

вътрешни паразити, които се срещат в мочурливи места).Съществуват две групи биволи: – Див Азиатски бивол и Див Африкански бивол. Биволът е одомашнен сравнително по-късно в северна Индия и южен Китай, откъдето е проникнал

в долината на Нил, средиземноморските страни и Балканския полуостров.

МУРРАТова е най-известната индийска порода, наричана „фрезийски тип“. Отглежда се за мляко и масло и поради отличните ак-лиматизационни способности се изнася за различни страни.Главата е лека, удължена, суха,

нежна, с дълги триъгълни уши и големи черни очи с елипсо-видна форма. Рогата са малки, нежни, охлювидни, завити назад и напред. Шията е дълга, тънка, нежна, с много гънки и покрита с нежни къси косми. Холката е права, висока 133см. Поясница-та е лошо свързана. Крупата е

СУРТИИмето на породата произлиза от гр. Сурат, а развъдният ра-йон е щатът Гуджарат. Биволи-ците от тази порода са извест-ни като животни с най-добри репродуктивни способности и икономични производители на висококачествено мляко. Мле-чността е 1800-2000кг, понякога до 4086кг, със 7,9% масленост. Теглото на биволиците е около 400 кг. Височината при холката е 124см, а за биците – 131см. Космената покривка е сребрис-тосива до ръждивокафява, като крайниците са по-светли. Харак-терен белег са двете бели иви-ци на предгръдника. Малачетата се раждат светлосиви до бели, а впоследствие стават сиви.

наведена, средно дълга и широка, често стреховидна и свлечена. Вимето е добре оформено с правил-но оформени четвъртини с дълги симетрични цицки. Средната млечност на първата лактация варира до 3705кг с масленост 6,4-7,5% до 9450кг, което е рекорд за породата. Теглото на малачетата при раждане е 29,6-36,7кг, а при възрастните биволи – 300-700кг.

13

В миналото се е развъждал местен бивол от средиземноморски тип като работно животно и за тегли-телна сила. Комбинираното ползвателно направление за работа, месо и мляко е задоволявало елемен-тарните нужди на населението. Селекцията за създаване на по-млечен тип български бивол е започнала 20-30 години след Освобождението.

Биволовъдство в България

МЕСТЕН БИВОЛОтглеждането на биволи в България започва още през VII век, когато се създава Първото българско царство. В миналото биволовъдството е било силно развито. Развъждал се е местен бивол от средиземноморски тип, който почти е изчезнал след кръстосване с по- високопродуктивната порода Мурра. В продължение на стотици години той се е използвал за работа, за превоз на товари и оран. В онези години кравата била почти непознато животно, докато биволът държал първо място по брой до началото на XX век. През 1935-1936г започнали да се изграждат биволовъдни дружества, като се поставя началото на племената селекция. Едно от първите биволовъдни дружества е

БЪЛГАРСКА МУРРАСелекцията за създаване на по-мле-чен тип български бивол е започна-ла през първите 20-30 години след Освобождението и се е водела сти-хийно.След първия внос на бици и би-

волици Мурра през 1962г започва преобразуването на местния бивол в млечно направление, който да бъде годен да дава висока биологично ценна продукция. Експериментално се използват индивиди и от поро-дите Джафарабади, Сурти и Нили-Рави.Новосъздадената българска порода

биволи се отглежда при промишлени условия като специализирана порода за мляко с млечност до 2500-3200кг, дори над 4000кг, при жива маса 479-610кг и височина при холката 133-136см. В процеса на породо-образуването е създаден значително подобрен тип, който в голяма степен се доближава да породата Мурра.

създадено в село Дерели (Горна Росица), Севлиевско. Биволите се отглеждали по поречията на реките, край блатата и езерата, в полупланински райони. В страната (климатични условия, географски фактор, фуражни възможности, богати пасища) има отлични условия за създаване на високопродуктивни жи-вотни. Нуждата от теглителна и работна сила засилила нуждата от биволи. Сведения за млечността на местните биволи в миналото са твърде малко. Едни от първите данни след

Освобождението сочат, че развъжданите в Садовското училище биволици през 1891-1892г са давали средно от 2-7кг мляко на ден, а в отделни случаи и повече. Те са били доени по два пъти на ден заедно с малачетата, тъй като без тях те не са давали да бъдат издоявани. Били са капризни животни, своенравни и в някои случаи злонравни, като допускали да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал. Тъй като биволите до това време били с ниска млечност и висока производителност, се организира селекция за подобряване на породата.

14

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

Приготвяне на фуражи за есента и зимата„Съвети в земеделието”

С превалянето на лятото е време да се замислим за попълването на липсите от храни за животните през зимата. Добра възможност се явяват грубите фуражи, които са много евтини, в по-голямата си част са лесно достъпни и са подходящи за изхранване на преживни животни и еднокопитни. По принцип те не могат да заменят концентратите, сеното и силажа, но биха спомогнали в много голяма степен оцеляването през по-неблагоприятната част от годината. Разбира се прибирането и съхранението им в някои случаи е свързано с по-големи разходи и налага добра организация и координираност с включване на допълнителни мощности и техника.Отпадъчните груби фуражи могат да се разделят

основно на две групи, различаващи се по своята хранителност.Първата включва различните видове слама, ца-

ревичакът и царевичните какалашки, слънчогледо-вите пити. В по-голямата си част, тези фуражи са

бедни на протеин, минерални вещества и вита-мини и представляват източник основно на енер-гия. Често по време на прибирането им грубите фуражи са с повишена влажност, което налага за-дължителното им изсушаване. В противен случай могат да плесенясат и да станат опасни, особено за бременните животни.Най-малоценна е сламата, особено тази,

получена от житни (ечемик, пшеница, ръжена). Тя съдържа главно трудно смилаема целулоза. Сламата от бобовите култури (фасул, леща, грах, фий) съхне по-бавно и често, поради полягането на стъблата, тя е замърсена с пръст. Тя е по-богата на протеини и минерални вещества в сравнение с житната. Царевичакът се получава от стъблата и листата на царевичното растение. Хранителността му е обратно пропорционална от добивите на зърно. Когато те са по-големи, стъблата са по-твърди и загрубели, а суровите влакнини са в голямо количество. Хранителността на качествения

15

царевичак е по-висока от тази на пшеничната слама. Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, което ги прави добра съставна част дори на целодажбените гранули за преживни. Слънчогледовите пити също представляват ценен фураж в случаите, когато съществува дефицит на качествено сено и концентрати. Те се дават оронени, дори могат да се силажират. При механизираното прибиране с комбайни питите се раздробяват и се смесват със слънчогледовите отсевки. По този начин те са най-съществения отпадъчен фураж от слънчогледовото растение. Слънчогледовите стъбла също са важен резерв за преживните животни. По хранителност не отстъпват на сламата, но по съдържание на протеин я превъзхождат няколко пъти.Във втората група се включват различните видове

листников фураж. Представлява изсушени листа с клоните, получени при кастрене на широколистни дървета. Най-добре е това да стане през ранна есен, когато листата все още не са окапали. Той превъзхожда в значителна степен и най-добрата слама. За козите дори може спокойно да замени сеното, тъй като съдържанието на протеин, минерални вещества и витамини е високо. За приготвяне на листников фураж могат да се използват всички видове широколистни дървета – бук, дъб, акация, бряст, леска, върба, липа, дъб, ясен, клен, топола и др. Да се има предвид, че младите листа и летораслите е необходимо задължително да се изсушат, в противен случай плесенясват. При изсичане на клонките през есента,

обикновено листата са достатъчно сухи и могат да се складират на проветриво място непосредствено след прибирането им. Листниковият фураж е най-добра храна за дребните преживни. Да се има предвид, че някои видове дървета съдържат по-големи количества танинови, дъбилни и други вещества, което може да предизвика хронични обстипации и запек. За получаване на листников фураж могат да се използват и някои иглолистни дървесни растения.И един последен резерв – сухите листа след

окапването им през есента. Падналата листна маса в България възлиза на около 6 млн. тона годишно. От това голямо количество, използвано в подходяща комбинация с концентрирани и други фуражи за преживните животни, може да се получи допълнителна животинска продукция. Въпреки че със застаряването на листата хранителността им намалява, в периоди на липси те са ценен източник на протеин, мазнини, влакнини, въглехидрати, минерални вещества и почти всички микро- и макроелементи. В дажбата на овцете могат да се включат до 40%.Наред със запасяването с груби фуражи не

трябва да се пропуска и една друга възможност. След падане на есенните дъждове на места е възможно да израсне нова свежа трева. Времето не е подходящо за сушене на сено, но спокойно може да се приготви тревен силаж. Силажирането е свързано с минимална загуба на хранителни вещества и позволява да се получи евтин и пълноценен фураж.

16

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ХРАН

ЕНЕ

Основни принципи на научнообоснованото хранене на крави„Съвети в земеделието“

Приложение на нормиранотохраненеБез преувеличение можем да

твърдим, че храненето на кра-вите има най-голяма роля за високите постижения в съвре-менната кравеферма. Нивото на млечността в 75% се обу-славя от средовите фактори, на първо място хранене и гледане. Делът на фуражите в себестой-ността на млякото заема около 65-70%. Нещо повече, трябва да подчертаем, че млечността на кравите е достигнала посте-пенно 8000-10000кг, едва след като фермерите са започнали да отделят по-специално внима-ние на фуражното производство (изкуствени пасища и ливади, цвекло, люцерна, силажи и др.) и кравите са престанали да раз-читат единствено на природните дадености. Селекционните уси-лия на развъдчиците са могли да дадат резултат едва след като е било приложено нормираното хранене.В съвременната практика на

кравефермите нормираното хранене е добило по-опростена форма. Обикновено дневната дажба се разделя на две час-ти, първата от които е основна дажба, която за краткост отбе-лязваме като ОД. Тя се състои от обемистите фуражи: паша, сено, силаж, слама, цвекло и други подобни. Това са храните, които от физиологична гледна точка е полезно да се поемат в по-голямо количество. Само при тяхното по-голямо наличие

търбухът на кравата работи нор-мално. Ето защо тези фуражи се предоставят на всички крави практически на воля. Но бедата е, че тези фуражи имат голям обем и бързо запълват търбуха. Поради по-ниското съдържание в тях на хранителни вещества не може да се достигне висока млечност. Качеството на наши-те обемисти фуражи е такова, че кравата поема не повече от 10-11 кръмни единици за мляко (КЕМ), което отговаря за 11-13кг мляко дневно. За по-високата млечност вече се налага доба-вянето на концентрирани фу-ражи: зърнени житни, бобови, шротове. Тази част от дажбата се нарича концентратна даж-ба, за краткост КД. Тя вече се разпределя според млечността, нормирано заедно с минерал-ните добавки. Ако тази част от дажбата се предостави също на воля, ниско продуктивните кра-ви ще поемат значително повече от колкото им е нужно от КД-то и ще намалят поемането на ОД. Тези крави ще затлъстеят, но няма да дават повече мляко. Това ще лиши високопродук-тивните крави от повече КД и те няма да могат да произведат повече мляко. Фактически, ко-гато концентрираният фураж не се разпределя според млечност-та, високопродуктивните крави произвеждат в началото повече мляко, отколкото получавания фураж, но само за сметка на телесните си резерви. Те губят значително от живото си тегло,

силно отслабват, трудно се зап-лождат и бързо понижават мле-чността си. Когато кравата по-лучава добавката на КД според млечността си, тя не губи от жи-вото тегло, и задържа високата млечност много по-дълго.Следователно, тайната за полу-

чаването на висока млечност, се крие в нормираното хранене, при което с КД, разпределена според нивото на млечност, се добавят недостигащите в ОД енергия, протеин, минерални вещества и витамини. Ролята на обемистите фуражиПонеже най-често, млечността

рязко нараства едва след по-вишаване на дела на концен-трираните фуражи, мнозина са склонни да считат обемистите фуражи за малко значими при кравите с висока млечност. Това е голямо заблуждение с фатални последици за здравето на кра-вите. У нас, имаме горчив опит в това направление от време на колективните кравеферми. Въ-преки, че разполагахме с жи-вотни с възможности да произ-веждат 5000-6000кг мляко, по причина на лошото качество на изхранваните обемисти фуражи в ТКЗС, млечността остана на нивото 3000-4000кг, а изхабява-нето на кравите (подмяната им поради заболявания) се ускори. Продължителността на използва-нето им спадна под 3 години. Такова ускорено отпадане на крави не се наблюдава във фер-мерските страни дори при ниво

17

на млечност над 8000кг. Основ-на, разбира се не единствена, причина за това негативно явле-ние трябва да търсим в лошото качество на изхранваните обе-мисти фуражи – сено, силаж, паша. Поради ниското им ка-чество, кравите дори и да раз-полагат с достатъчно фуражи в яслите, не са в състояние да по-емат необходимото количество.При качествени обемисти фу-

ражи, една крава с живо тегло 550-600кг по време на лактаци-ята поема нормално 10-11 КЕМ (11-12кг сухо вещество) дневно. У нас, поради изтъкнатите вече причини, в ТКЗС кравите пое-маха 6,5-7,5 КЕМ, съответно 7,5-8,5кг сухо вещество. Тези дан-ни са от едно мое 10-годишно проучване през периода 1976-1987г. При това положение, за да получаваме повече мляко в ТКЗС бяхме принудени да из-хранваме повече концентриран фураж. Проучването показа, че при млечност от 3600кг ние тога-ва сме изразходвали по 0,440кг зърнени фуражи за 1кг мляко. Толкова, колкото не се използва в Западните страни при 7000-8000кг млечност. Завишеното участие на концентрираните фуражи, при храненето на кра-вите като преживни животни е най-честата причина за появата на т.нар. обменни заболявания, виновни за бързото изхабяване на кравите.Един прост пример ще

илюстрира връзката между ка-чеството на обемистите фуражи и използването на концентрати. При 20кг млечност кравата се нуждае от 15,8 КЕМ. Ако тя по-ема 11 КЕМ дневно от ОД, как-то е при храненето с качестве-ни фуражи, за дневната дажба ще са необходими още 4,4кг от концентратите. Ако обаче по-ложението с качеството на фу-ражите е както беше при нас в ТКЗС, кравата поема с ОД вместо 11, само 7 КЕМ и тогава, за да получим 20кг мляко ще трябва да изхраним 8кг концен-трати. Почти два пъти повече отколкото при качествени обе-

мисти фуражи.За да се поемат повече обе-

мисти фуражи, не е достатъчно тях да ги има на воля в ясли-те през цялото денонощие. Те трябва да са качествени. Сеното трябва да се покосява в нача-лото на цъфтежа, да се изсуши без да го навали дъжд и да се внимава да не се оронят листата при прибирането. Царевичния силаж да се прибира във фаза восъчна зрелост (33-35% сухо вещество), да се наситнява не по-едро от 16мм, добре да се уплътни, за да не прониква вода и въздух. Зелената маса също трябва да се покосява в начало-то на цъфтеж. Ако се изхранва зелена люцерна тя да бъде цяла без наситняване. Пашата също да бъде върху млада израсна-ла трева, почистена от тръни и плевели.Без колебание можем да на-

правим заключението, че за високата млечност на кравите решаващото условие е да про-извеждаме качествени обемисти фуражи.Да произвеждаме, а не да

купуваме. Защото закупувани-те обемисти фуражи рядко са висококачествени. Качествени обемисти фуражи могат да се произведат само от стопанина на кравите. Характеристика на периодите по време на лактацияКак протича една нормална

лактация при млечност 6000кг? Тя започва с около 10-15кг и след 5-6 седмици достига мак-симума, или върха (пика) от около 30кг. Тази млечност се за-държа около две седмици, след което започва постепенно да се понижава до края на лактаци-ята. През първите 100 дни се получават средно 44% от об-щото мляко или 2600кг което прави по 26кг средно дневно. През вторите 100 дни, от 101 до 200 дена млечността се по-нижава от около 23 на 17кг или е средно 20 кг (2000 кг общо). През последните 100 дни, пони-жаването продължава от 17 до

11кг или е средно 14кг (1400кг общо). Следва да запомним, че според нормалния график на лактацията всеки 1кг по-висока млечност във върховата седмица може да ни осигури 200-250кг повече за лактацията. Следова-телно, ако вместо 30кг получим средно 32кг това показва, че при правилно хранене може да достигнем 6400-6500кг, ако през върховата седмица млечността е 34-35кг това показва възможнос-ти за 7000кг.Нормално при такава млечност

една кравата със живо тегло около 600кг във възрастно със-тояние, тежи непосредствено след отелването 600кг, в края на 1-вия месец – 575кг, на 2-рия месец – 555кг и в края на 3-тия месец – около 550кг, през 4-и и 5-и месец запазва теглото си на 550кг, след което трябва да започне да го повишава и в края на 7-ми месец вече да тежи 580кг, за да стигне нор-малното си тегло 600кг към края на 9-и месец. През последния 10-и месец от лактацията крава-та достига 620кг заедно с плода. Пресушаването следователно следва да стане при жива маса около 620кг. През сухостойния период плодът следва да нараст-не с около 30кг и непосредстве-но преди отелването кравата да тежи 650-660кг. След освобож-даването от телето и околоплод-ните води кравата отново ще тежи 600кг. Правила за хранене през различните периоди на лактациятаПрез първите 60-70 дни на

лактацията фактически приетите фуражи осигуряват по-малко от нужните за произведеното мля-ко и се получава недохранване. Кравата дава мляко за сметка на телесните резерви. Защо възниква тази ситуация? Това е следствие от по-ниския апетит след отелването, който не може да догони нуждите на високо-продуктивната крава. Ако при храненето през сухостойния пе-риод сме спазили изискванията,

18

кравата следва да се отели при 5кг дневна дажба концентра-ти. При това положение още от следващия ден от отелване-то, концентратите се увелича-ват с по 0,5кг дневно, докато се достигне максималната КД. Увеличението от 0,5кг включва зърнените и белтъчни фуражи, които са предписани в съот-ветната дажба. Ежедневно се следи състоянието на кравата. Ако тя запазва апетита си, на следващия ден увеличаваме от-ново с 0,5кг. Ако имаме съм-нение, че кравата губи апетита си, спираме с увеличението и така, докато се достигне 12-13кг дневно. Това, при идеални ус-ловия, става към 15-ия ден. Но много често това не се случва, защото ако забележим, че кра-вата не приема предвидените обемисти фуражи, се налага да забавим завишението, ето защо по-често максимумът концен-трати се достига към 25-ия ден от отелването, а максимумът на предписаните в дажбите обе-мисти фуражи – чак към края на третия месец от началото на лактацията. В тази постепенност на привикване на кравите към високата концентратна дажба се крие тайната на правилното, на-учно обоснованo хранене. Сле-дователно през първите 70-80 дена кравата фактически губи около 50кг от живото си тегло, от което произвежда 325кг мля-ко. Не бива да се безпокоим, че кравата ще отслабне и да прибързваме с повишаването на концентратите. Фактически, от нормално използваните телесни резерви могат да се произве-дат за периода от 75 дена 325кг мляко, или по 4,5кг дневно Опасно е, ако принудим кра-вата да загуби повече от 50кг в този период.След като апетитът догони про-

дуктивните нужди, храненето се нормализира. Храним толкова колкото е предписано в табли-цата и според нивото на мле-чността. Така храним през почти целия втори период от 100 дни. Към края на втория период се

налага да възстановим живото тегло и започваме да храним фактически повече от предписа-ното в балансираните дажби – за около 3кг мляко. Това е при-близително 1,5кг концентрати. Защо го вършим сега, а не през сухостойния период е обяснено в следващото заглавие. Хранене на високопродуктивни крави през сухстойния периодСтарите препоръки за обил-

но хранене през сухостойния период с рязко намаляване на дажба преди отелването, до-ведоха до много проблеми, свързани с появата на кетоз-ни състояния и понижаване на млечността. Освен това, науката за хранене доказа, че натрупва-нето на телесни резерви през края на лактацията става при по-малък разход на хранителни вещества отколкото през сухо-стойния период.Така например, докато през

дойния период 1кг прираст в живото тегло се получава средно от 3,4 КЕМ, дадени над поддър-жащото хранене, то през сухо-стойния период за този прираст са нужни 5,1 КЕМ. Натрупаните резерви струват 66% повече. Това икономическо съображе-ние, заедно с някои биохимиче-ски факти, свързани със състава на натрупваните мазнини, пос-лужиха като научно основание да се разработи нова стратегия за храненето на сухостойните крави, която е потвърдена от практиката.В какво се състои новия под-

ход? Той разчита загубите в живото тегло, които нормал-но достигат 40-50кг (при крави със живо тегло 550-600кг) да се възстановяват постепенно през втората част от лактацията. Това ще рече, през това време към разходите за мляко трябва да се прибавят допълнително хра-нителни вещества за прираста, който средно е 0,3-0,4кг днев-но. Това изисква да се добавя дневно по 1,0 до 1,4 КЕМ и 70 до 90г протеин, смилаем в

червата (ПСЧ). Ако в резултат на такова хранене кравата възста-нови телесното си състояние и достигне над средна охраненост при пресушаването, през двата месеца на сухостой тя се хра-ни умерено, само колкото да се развива нормално плода, без да трупа нови телесни резерви. Ако кравата не е възстановила живото си тегло при пресуша-ването и се намира в под сред-на охраненост, тогава следва да прибавяме към нормите за под-държане и нарастване на плода за допълнителен прираст от 0,3-0,4кг съответно по 1,5 до 2,0 КЕМ и също 70 до 90г ПСЧ. Поднасяне на концентрираните фуражи на високомлечните кравиКогато кравата получава днев-

но до 3-4кг концентрати, дали те ще бъдат поднесени на два или три пъти, дали ще бъдат сит-но или едро смлени, дали ще бъдат смесени с другите фура-жи, това има малко отражение върху ефективността на цялата дажба. Не стоят обаче така въ-просите когато млечността е над 25кг и кравата получава дневно 10-12кг концентрирани фуражи. Значителното количество кон-центрати може да предизвика здравословни проблеми и про-дуктивният ефект да бъде пони-жен. Това налага да се спазват стриктно редица правила, които произтичат от физиологията на търбуха, който е специализиран орган за ефективна преработка преди всичко на обемисти фу-ражи.Смилането на храната при

преживното животно става под влияние на огромен брой ми-кроорганизми от различни ро-дове и видове. Грубите фуражи, се разлагат от специална група микроорганизми, които се раз-виват успешно само при опре-делена среда в търбуха, която е около рН 7,0, а след повиша-ване на киселинността под рН 6,4 тяхното развитие напълно спира и смилането на влакни-ните в грубите фуражи преста-

19

та концентратна дажба от 12-13кг да се поднася най-добре на 5 пъти дневно, в най-лошия случай на 4 пъти по 3 килогра-ма. По-големите от 3кг порции концентрати, предизвикват за кратко време понижаването на рН под 6,4, дори когато кравите продължително са хранени със зърнени фуражи. Това временно затормозва апетита.3. Колкото по-ситно са смлени

зърнените фуражи, толкова от-рицателния ефект от изхранва-нето им се повишава. При едро смлени или при само начупени зърнени фуражи, разлагането им от микроорганизмите става по-бавно и отделената, опасна за здравето млечна киселина по-пълно се превръща в полезните оцетна и пропионова киселини. Най-добре е зърнените фуражи за високо продуктивните крави да се смилат на чукова дробил-ка със сито с отвори 8 милиме-тра (свободно да се пъха един обикновен молив). Не се трево-жете, че във фекалиите на кра-

жите. Това предизвиква отказ на кравите от поемането на нова храна.Всички тези физиологични осо-

бености определят следните правила за поднасяне на кон-центратите при високопродук-тивните крави:1. Концентратната дажба да се

въвежда постепенно. Дневната стъпка на увеличението да бъде 0,5кг, докато се стигне 12,5-13кг дневно, което е максималната дажба за крава с тегло 550-600кг. Ако 5-6кг концентрати, изхране-ни за един ден, след като кра-вата продължително време не е яла зърнени или шротове, пре-дизвикват сериозни смущения с признаци на въглехидратно от-равяне, то изхранването на 12-13кг дневно след постепенното привикване на тази крава в про-дължение на 3 седмици, вече не водят до никакви смущения или други лоши последствия.2. Дневната концентратна даж-

ба да се поднася на порции до 2,5кг. Следователно максимална-

ва (колкото числото изразяващо рН е по-малко, толкова кисе-линността е по-висока). Смила-нето на богатите на скорбяла и захари фуражи като зърнените и захарното цвекло се извърш-ва от други микроорганизми, които първоначално произвеж-дат млечна киселина, която ако премине през търбушната стена в кръвта предизвиква тежки по-ражения, известни като въглехи-дратно отравяне. При нормал-ни условия, когато богатите на скорбяла и захари фуражи се изхранват продължително време на умерени порции, се размно-жават микроорганизми, кои-то превръщат опасната млечна киселина в оцетна и пропио-нова киселини, които вече са естественият енергиен източник на преживното животно. Произ-ведената млечна киселина при изхранването на големи порции концентрати понижава силно рН под 6,4 (т.е. увеличава кисе-линността), което пречи за сми-лането на влакнините във фура-

20

вите ще се появяват не усвоени частички. Също толкова неусво-ени концентрати се намират и когато зърното е ситното смля-но, но тогава ние не можем да го забележим. Химическите ана-лизи обаче обективно доказват правотата на това твърдение.4. Смесването на концентра-

тите с нарязани груби фуражи или силаж помага за по-бавно-то им поемане. Така хапките се просмукват с повече слюнка (тя има буферни свойства, с което се пречи на киселинността да се повиши над желаното). По този начин смесването на концен-тратите с нарязани сено, слама, силаж подобрява ферментация-та в търбуха в благоприятната насока. Това лежи в основата на най-новата практика в модерни-те кравеферми т.нар. „целодаж-бено хранене”. Всички съставки на дажбата да се поднасят заед-но от смесителни ремаркета и кравата през цялото денонощие да има възможност да поема от нея. Това е идеалната форма на поднасяне на концентратите от физиологична гледна точка.5. Добавка към концентрати-

те на сода бикарбонат (хлебна сода). Въпреки всички мерки за предотвратяване понижение-то на рН под 6,4 (повишаване на киселинността), често пъти това все пак се случва. В таки-ва случаи добавката на 200-300г сода бикарбонат на крава днев-но помага да се нормализира киселинността в търбуха, да се избегне понижението на масле-ността и да се подобри апетита на кравите. Най-полезно е да се използва тази добавка в пе-риода на привикване към висо-ка дажба концентрати и дока-то кравата поема максималната дажба. Продължителността на използване на содата бикарбо-нат е докато премине опасност-та от силно понижение на рН в търбуха. По-дългото използване не вреди на кравата, но стру-ва скъпо на стопанина. Затова е сложено ограничението. Комбинирани фуражи, зърно

и белтъчни концентрати или зърно и шротове с минерални добавки за високомлечните кравиТози въпрос е много актуален

по няколко причини. Извест-на истина е, че при свинете и птиците не може да гово-рим за съвременно отглеждане без прилагането на най-слож-но балансирани комбинира-ни смески. Почти невъзможно е да се постигне максималния желан растеж при тези видове без използването на комбини-рани фуражни смески. Когато заговорим за съвременно кра-варство, по аналогия мнозина, малко запознати с тънкостите на храненето на кравите мислят, че високата и устойчива млечност също се получава само при из-хранването на комбинирани фу-ражни смески за крави. Не са рядкост у нас стопаните, които са убедени, че само с комби-нирани фуражи могат да полу-чат висока млечност. Световната практика при високомлечното краварство в най-напредналите страни показва, че е малък про-центът на кравефермите, в кои-то се изхранват комбинирани смески. Мнозинството от фер-мерите предпочитат да изхран-ват собствено зърно допълнено с белтъчно-минерални концен-трати или направо изхранват едросмляно зърно балансира-но със съответното количество шрот и минерални добавки. В тази практика няма никакво противоречие със съвременните достижения на научното хране-не. Така несъвпаденията между нужди и изхранено частично се премахват. Налага се обаче да се произвеждат белтъчни кон-центрати с различен минерален състав. Концентратите, съответно комбинираните фуражи следва да са без минерални добавки за летни ОД от житно-бобови смески, за ОД от ливадно сено и малко люцерново; с добавка само на креда за ОД от ливад-на трева, за ОД от зелена ца-ревица, за ОД от ливадно сено и слама или царевичак; само

с дикалциев фосфат за ОД от зелена царевица и 15кг зелена люцерна, за ОД от царевичен силаж и зелена люцерна. Когато белтъчно-минералните концен-трати или комбинираните фу-ражи са с креда и дикалциев фосфат се покриват минерални-те нужди само в 50% от слу-чаите. Следователно посочените 38% покриване на нуждите от протеин с произвежданите сега комбинирани фуражи следва да се намалят наполовина. Анализът на изхранваните в нас дажби на крави показва, че продаваните в нас белтъчно-минерални кон-центрати могат да удовлетворя-ват минералните нужди в около 50% от случаите.Като вземем предвид тези

несъвпадения в предлаганите комбинирани смески и белтъч-но-минерални концентрати и се съобразим с изискването за едрината на смилане на зърне-ните и ролята му за ефектив-ността на използване на дажбата, ще се убедим, че подготовката при домашни условия – едро смилане на зърнената състав-ка с добавка на необходимото количество шрот и креда или дикалциев фосфат, е най-сигур-ния път за добро балансиране на дажбите за млечни крави и може да осигури най-висока и трайна млечна продуктивност.Към всичко казано следва да

добавим и икономическата из-года. През първата половина на 2001г средната цена на комби-нираните смески, които удо-влетворяват както видяхме под 20% от случаите при храненето на кравите е средно 370 лв. Ба-лансирането на концентратната дажба при домашни условия с ниво 18% на протеина при използване на зърнени фуражи с цена 210 лв. и слънчогледов шрот 250 лв. и то при подхо-дящо смилане, струват 265 лв. При равностоен или по-добър ефект в продуктивността, раз-ликата за тон в по-малко 105 лв. или 28% спрямо цената на комбинирания фураж, не е за пренебрегване.

21

БРОЙ 10/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕПравилното хранене на

кокошките е важно условие за висока носливост

Правилното и пълноценното хранене на кокошките е най-важното условие за по-лучаването на висока носливост. За тази цел смеските трябва да са добре ба-

лансирани по отношение на белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. Дневната дажба на кокошките трябва да е раз-нообразна и достатъчна по количество. Колкото по-пълноценна, разнообразна и достатъчна по ко-личество е храната на кокошките, толкова по-про-дължителна може да бъде носливостта им. Тогава кокошките снасят качествени и с висока храни-телна стойност яйца.На кокошките се осигурява по около 115-120г

концентриран фураж на птица дневно, който се дава във вид на брашнена или на брашнена и зърнена смеска. Количеството на смеската се уве-личава с 10-18%, когато се хранят кокошки от

общоползвателно и бройлерно направление (от породите Нюхемпшир, Родайланд, Старозагорска червена кокошка, Плимутрок и Корниш).Най-правилно е кокошките да се хранят с браш-

нени смески. Те са предвидени за три различни фази на носливост: първа – начална фаза на нос-ливост със 17 до 17,5% съдържание на протеин, втора – средна фаза на носливост с 16% проте-ин и трета крайна фаза на носливост – с 15,5% протеин.В зависимост от наличните фуражи отделните

компоненти могат да се заменят или допълнят с други с цел да се осигури балансирано или ико-номически изгодно хранене.Кокошките трябва да имат винаги на разположе-

ние прясна и чиста вода за пиене. През зимата не трябва да се допуска замръзване на водата в поилките.

22

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ХРАН

ЕНЕ

Хранене на пилета-бройлериЗа производство на пилета брой-лери се използват специално се-лекционирани хибридни пилета, отличаващи се с много бърз растеж. При храненето им се цели да достигнат максимална маса в най-ранна възраст при минимален разход на фураж за 1кг прираст. Това изисква изо-билно и пълноценно хранене с лесноусвоими комбинирани фу-ражни смески.Угоителният период е сравни-

телно кратък – до 49-56 дни, поради което всяка грешка в храненето трудно се коригира и има икономически последи-ци върху крайния резултат. По-стиженията при отглеждане на пилета бройлери в резултат на селекцията и на осигуреното пълноценно хранене са след-ните: угоителен период 49 дни, при който пилетата достигат средна жива маса над 1800г и разход на около 2кг фураж за 1кг жива маса.За началния период на угоява-

нето се използват т.нар. „стар-терни смески” с високо съдър-жание на протеин – 22-24%, и 13020 кДж обменна енергия, а за крайния период на угоя-ването – финишерни смески с 20-21% протеин и 13440 кДж обменна енергия.Храненето на пилетата бройле-

ри по принцип не се различава от храненето на другите пилета освен с по-богатото съдържание в смеските на белтъчини и въ-глехидрати. Наред с това през целия период на отглеждане на пилетата се осигуряват условия за непрекъснато и на воля хра-нене. Задачата е пилетата да поемат по възможност повече смеска, която да оползотворяват най-пълноценно.

По време на храненето при пилетата бройлери трябва да има винаги чиста вода за пиене.След първата седмица се по-

ставят допълнително хранилки с чист речен пясък за кълване с едрина 1-2мм, като на 150-200 пилета се осигурява една хранилка. Около 10 дни преди предаването на бройлерите за клане хранилките с пясък се из-насят от помещението.Със смеските, които се про-

извеждат, пилетата бройлери на 56-60-дневна възраст могат да достигнат маса 1500-1800г при

разход под 2,5кг фураж за 1кг жива маса.Изразходването на големи ко-

личества фураж и недостигането на висока жива маса при от-глеждането на пилета бройлери са резултат главно на лошото качество на фуража, непълно-ценността на смеските, голямо-то разпиляване на фуража от хранилката, неспазването на технологичните параметри и из-искванията при отглеждане, ло-шите микроклиматични условия в помещението и заболяването на пилетата.

23

БРОЙ 10/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Михаил Михаилов

Започва проект за практика и работа в немски

говедовъдни ферми

По инициатива на Националния съюз на го-ведовъдите в България се проведе среща с екип, работещ по германски проект за

практика в говедовъдни ферми в Германия. От страна на съюза присъстваха Панайот Тодоров –съпредседател на съюза и Михаил Михалов – из-пълнителен директор. Всъщност, това беше про-дължение на разговора на председателя Никола Ангелов по отношение квалификацията на бъл-гарски млади говедовъди с германски партньори. От страна на немския проект присъстваха Сузане Ринге – социолог, Бетина Винер – директор на Института по социални изследвания в Хале, Ралф Хегел – фермер, при който голяма част от мла-дежите са на практика и Диана Трайкова – от

институт в Хале.След обсъждане на ситуацията в нашите ферми,

професионалното образование на нашите мла-дежи, слабите места в подготовката им за го-ведовъди, адаптацията за живот в чужда среда, това което може да ни предостави програмата и всичко останало по провеждането на един та-къв проект се прие: немската страна да изготви тест, който да се попълни от нашите потенциални практиканти, да се предвидят две нива на обуче-ние по време на практиката /да има две целе-ви групи/ и разбира се, провеждане на кастинг за кандидатите. Всичко останало – условията на труд, битовите и транспротни проблеми, заплаща-не и др. ще бъдат допълнително обсъждани.

24

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Биологично животновъдствоИз „Наръчник на органичния фермер“

Правила за биологично производствоСтопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по би-ологичен начин, когато са спа-зени правилата за:1. произхода на животните;2. храненето на животните;3. профилактиката на заболява-

нията и тяхното лечение;4. животновъдните практики,

транспорта и идентификацията на животинските продукти;5. торенето;6. районите за свободно от-

глеждане на животните и сгра-дите за отглеждане им.В стопанството с биологично

производство се осигурява:1. достъп на животните до ра-

йони, където се отглеждат сво-бодно;2. броят на животните да е

тясно свързан с наличната площ за отглеждането им;3. ограничен брой на живот-

ните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърх-ностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор.Получената животинска про-

дукция се предлага на пазара като произведена по биологи-чен начин само ако животните, от които е получена, са отглеж-дани по биологичен начин най-малко:1. дванадесет месеца при

еднокопитните и едрия ро-гат добитък (включително bison species), предназначени за про-изводство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от про-дължителността им на живот до момента на клането;2. шест месеца при дребни

преживни животни и прасета;3. шест месеца за животните,

предназначени за производство

на мляко;4. десет седмици за птиците,

предназначени за производство на месо, доставени за отглежда-не преди да навършат три дни;5. шест седмици при птиците,

предназначени за производство на яйца.При избора на породи живот-

ни от даден животински вид се взема предвид приспособяване-то на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболя-вания. Предимство се дава на местни породи и родове. При формиране на стадо от опре-делен вид животни, животните трябва да произхождат от сто-панство с биологично производ-ство. Стадо за биологично про-изводство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по би-ологичен начин, с разрешение на контролния орган и при ус-ловие, че животните преминат преходен период.Подновяване или възстановява-

не на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато:1. липсват животни, които се

отглеждат по биологичен начин;2. има висока смъртност на

животните поради здравни при-чини или природни бедствия.За поддържане на естествения

ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10% от възрастните еднокопитни и едър рогат до-битък и максимум 20% от въз-растните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.С разрешение на контролния

орган процентите се увеличават до 40%, когато:

1. е сменена породата на от-глежданите животни;2. е въведена нова специализи-

рана порода животни от същия вид.

Хранене на животнитеВ стопанствата с биологично производство животните се хра-нят с фуражи, произведени по биологичен начин. При био-логичния начин на отглеждане през периода на бозаене жи-вотните се хранят с натурално мляко (майчино мляко).Минималният период на хра-

нене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е:1. три месеца за едър рогат

добитък и еднокопитни;2. четиридесет и пет дни за

овце и кози;3. четиридесет дни за прасета.За хранене на животните могат

да се използват:1. конвенционалните фуражи

от растителен произход, когато са произведени или приготвени без химични разтворители;2. конвенционалните или про-

изведените по биологичен на-чин фуражи от животински про-изход;3. фуражите с минерален про-

изход, микроелементите, вита-мините, провитамините и хи-мическите вещества с подобен ефект.При храненето и поенето на

животните е забранено използ-ването на антибиотици, кокци-диостатици, ветеринарномеди-цински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.Разрешава се прилагането на

угоителни режими, само ако не причиняват необратими увреж-дания за здравето на животни-те. Забранява се насилственото

25

хранене на животните.

Профилактика на заболяванията и лечение на животнитеВ стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:1. избиране на подходящи по-

роди животни;2. използване на подходящи

за всяка порода методи на се-лекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;3. хранене на животните с

достатъчно количество качест-вен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно със-тояние;4. редовни разходки и достъп

до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма;5. подходяща гъстота на от-

глежданото стадо, за да се из-бегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни про-блеми.За лечение на животните се

използват следните препарати:1. фитотерапевтични препарати

– растителни екстракти и есен-ции, с изключение на антибио-тици;2. хомеопатични лекарствени

средства – растителни, животин-ски или минерални субстанции;3. микроелементи;Забранява се използването на:1. синтезирани по химичен път

алопатични ветеринарномеди-цински продукти за профилакти-ка на заболяванията;2. ветеринарномедицински

продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антиби-отици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимулан-ти на растежа;3. хормони или препарати с

хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродуциране и синхронизира-не на еструса;4. разрешава се прилагането

на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.При възникване на екстремна

ситуация в района, на чиято те-ритория е разположено стопан-ство с биологично производство, се извършва:1. третиране на животните,

включително с имунопрепарати;2. обработване на сградите,

оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвиди-ране на заболяването.Собственикът на стопанство с

биологично производство води дневник за отглеждането на животните. Данните се декла-рират пред контролния орган преди животните или животин-ските продукти да се предло-

жат на пазара като произведени по биологичен начин. Срокът за използване на животински про-дукти е:1. за яйца и мляко – 7 дни;2. за месо от птици и бозай-

ници, вкл. мазнини и карантия – 28 дни.Животни и продукти от тях не

се предлагат на пазара като про-изведени по биологичен начин, когато отделни животни или ста-дото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномеди-цински продукти или антибио-тици:1. повече от два курса на лече-

ние в рамките на една година;2. повече от един курс, ако

жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.Забраната не се прилага при

ваксинации, лечение срещу па-разити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дей-ност.

Животновъдни практики,транспорт и идентификация на животинските продуктиВ стопанството с биологично производство животните се раз-множават чрез естествени мето-ди. Разрешава се изкуственото осеменяване, но се забранява трансплантацията на ембриони. С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастра-цията на животните.Забранява се отглеждането на

животните завързани. Разпоред-бата не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на кон-тролния орган, когато:1. на животните са осигурени

редовни упражнения;2. спазват се изискванията за

хуманно отношение към живот-ните и са осигурени места за спокойно отелване.Минималната възраст за клане

26

на птици по видове е:1. за пилета – 81 дни;2. за скопени пилета – 150 дни;3. за пекински патици – 49

дни;4. за женски домашни мускус-

ни патици – 70 дни;5. за мъжки домашни мускус-

ни патици – 84 дни;6. за зеленоглави патици – 92

дни;7. за токачки – 94 дни;8. за пуйки и гъски за печене

– 140 дни.Разпоредбата не се прилага за

бавно растящи породи и видо-ве животни. Животните се пре-возват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съ-гласно изискванията на Наред-ба №4 от 2000г. Забранява се употребата на успокоителни ве-теринарномедицински продукти преди или по време на транс-порт на животни.

ТоренеОбщото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170кг азот на хектар земеделска земя. Когато е необ-ходимо, гъстотата на животните в дадено стопанство се нама-лява под максималния брой, за да се избегне превишаване на количеството оборски тор.Съоръженията за събиране и

съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в поч-вата.

Свободно отглеждане на животнитеЖивотните се отглеждат в сгра-ди, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват:1. изолация, отопление и вен-

тилация, които създават възмож-ности за движение на въздуха;2. приток на светлина;3. лесен достъп до храна и

вода.Сгради за отглеждане на жи-

вотни не са задължителни в

области с климат, подходящ за отглеждане на животни на от-крито.Гъстотата на животните в сгра-

дите се определя от вида, поро-дата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото. Сградите, оборудване-то и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното пре-даване на инфекции и натруп-ването на болестотворни микро-организми.Районите за свободно отглеж-

дане, откритите пространства за раздвижване или оградени-те места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните кли-матични условия и породата животни. Не се изисква дос-тъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато трево-пасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия пре-доставя достатъчна свобода за движение.Разрешава се крайната фаза

на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за произ-водство на месо, да се извърш-ва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължи-телността им на живот, но най-много за период три месеца.Помещенията, в които се от-

глеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удоб-но, чисто и сухо място за по-чивка, направено от здрава и плътна конструкция.Забранява се отглеждането на

телета в индивидуални боксове след като навършат едносе-дмична възраст. Свинете-майки се отглеждат на групи, с изклю-чение на последния стадий на бременността и по време на кърменето. Забранява се от-глеждането на малки прасен-ца на платформи или в клетки. Местата за раздвижване на жи-

вотните да осигуряват възмож-ност за отделяне на изпражне-нията и за ровене. Забранява се отглеждането на птици в клетки. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи. Мини-малните изисквания, на които отговарят сградите за отглежда-не на птици, са:1. поне една трета от пода е

солидна конструкция и е покри-та със слама, талаш, пясък или торф;2. в сградите за кокошки-но-

сачки достатъчно голяма част от пода да е предназначена за събиране на изпражненията им;3. да има кацалки, чийто раз-

мер и брой е съобразен с го-лемината на групата и размера на птиците;4. да има отвори за влизане и

излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най-малко 4м за 100кв.м от помещението;5. в сградите да няма повече

от:• пилета – 4800 бр;• кокошки-носачки – 3000 бр;• токачки – 5200 бр;• женски пекински и домаш-

ни мускусни патици – 4000 бр;

• мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици – 3200 бр;

• гъски, пуйки или кастрирани петли – 2500 бр.

6. общата използваема площ на помещенията, предназначени за отглеждане на птици за месо да не надвишава 1600кв.м.В сградите за кокошки-носачки

естествената светлина може да се подсили от изкуствени източ-ници, за да се осигури макси-мум 16 часа светлина за дено-нощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина. За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най-малко една трета от живота им. Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.

27

БРОЙ 10/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Проф. д.с.н. Михо Семков

Биологичен феномен– използване на хетерозиса

в овцевъдството

В световната и нашата овцевъдна практика из-ползването на хетерозисния ефект се осъществява чрез промишлено кръстосване на овце от различ-ни породи с кочове от месодайни породи главно за увеличаване на производството и подобряване качеството на месото. За нашата страна този про-блем е изключително актуален, защото преобла-даващата част от овцете са кръстоски от местни и млечни породи, приплодите на които в голяма степен не отговарят на европейските стандарти. А това има голямо значение за нашата икономика, тъй като и през последните години, независимо от тежкото състояние на овцевъдството, износът на цели или половинки агнешки трупчета, пресни или охладени – заема челно място в експортните листи на страната. През 2002г са изнесени 6117 тона на стойност 21 110 хил. щатски долара. На европейския пазар цената и реализацията се оп-ределят от качеството на оценяване по системата ЕURОР. Тя се извършва по степен на развитие на скелетната мускулатура в областта на бута, гърба и плешките и по степента на отлагане на тлъстините по повърхността на трупа, в гръдната, коремната и тазовата кухина. В зависимост от тези показатели трупчетата получават оценка в 5 различни класа от Е – най-висок клас до Р – най-нисък клас. Така че, главната цел е не само да се изнася повече, но и по-висококласни и по-скъпо платени агнешки трупчета. Решаваща роля в тази насока може да изиграе най-ефективното използване на разплодните кочове от месодайни-те породи за промишлено кръстосване на овцете, предназначени за стоково производство.За тази цел както преди, така и през послед-

ните години се прави внос на женски и мъжки разплодни животни от изключително ценни поро-ди Ил дьо Франс, Шароле, Тексел, Перендеил и Дрездеил, които се отглеждат в стадата на инсти-тутите по животновъдство в Стара Загора.Породата Ил дьо Франс има голямо стопанско

значение за промишленото кръстосване на овцете от различни породи. Животните от тази порода се приспособяват добре към нашите условия и вече

редица години в НИГО, Стара Загора, се раз-въжда чистопородно стадо от около 220 животни. Живата маса на овцете е около 80-90кг, на кочо-вете – 110-150кг. Месодайните форми са отлични – много добре замускулени поясници и бутове. Среднодневният прираст до 30-дневна възраст на агнетата единаци-мъжки е 302г, за близнаците е 255г, а за тризнаците – 248г, кланичният ранде-ман – 52%. Отлични резултати се постигат и при промишленото кръстосване за получаване на ка-чествени 18-20кг трупчета.От промишленото кръстосване в Плевенско на

овце от Североизточно българската тънкорунна порода край гр. Генерал Тошево с кочове от по-родата Ил дьо Франс, агнетата от F1 са имали с 20-22% по-висок интензитет на растеж и с 15-18% по-нисък разход на фураж за 1кг прираст при угояване до 90-дневна възраст.С отлични месодайни качества е и породата

Мутон Шароле, от която преди 2 години бяха внесени 110 женски и 6 мъжки разплодни живот-ни в НИГО, Стара Загора. Някои от признаците я нареждат на челно място сред породите за месо като: жива маса на овцете 80-100кг, а на кочове-те 120-150кг; средна плодовитост 187%; висока скорозрялост – на 7-9-месечна възраст женските достигат жива маса и развитие годни за запложда-не; среднодневен прираст на агнетата единаци

Проф. д.с.н. Михо Семков

28

от 10-ия до 30-ия ден е 300г а на близнаците – 250-260г. Трупчетата на по-рано закланите агнета тежат между 17 и 22кг с отлични месни качест-ва – оценка „И“, което осигурява висока цена. Кланичният рандеман е 57-59%. С разширеното възпроизводство на това чистопородно стадо се създават възможности за производство на повече мъжки разплодни животни за нуждите на про-мишленото кръстосване в страната.С отлични месодайни качества са и специали-

зираните в месодайно направление животни от породите Суфолк, Дорсет, Тексел, Хемпшир, Пе-рендеил и Дрездеил. Според проф. Ил. Димитров при промишленото кръстосване с тези породи хетерозисният ефект при кръстоски F1 варира: за среднодневен прираст от 8 до 18%; намален разход на фураж за 1кг прираст – от 6 до 12%; на теглото на трупа – от 7 до 14%.От изложеното следва ясно, че съществуват ре-

ално големи възможности за увеличаване на про-изводството и подобряване на качеството на ме-сото при всички видове животни.Основният, кардиналният проблем в овцевъд-

ството е за по-ефективно използване на репро-дуктивния потенциал на разплодните кочове от месодайните породи. Това може да се постигне по три начина:

Първо: при естествено покриване (контролиране) на заплождането и пускане от ръка за покриване на овцете в еструс и заплождане среднодневно по 2-3 овце (респективно до 3-4 еякулаци на ден). При примитивно (табулно, стадно) използ-ване, разплодниците бързо се изтощават, стават импотентни, безплодни. Средно се заплождат на сезон около 20-30 овце.Второ: Внедряване на изкуствено осеменяване

чрез временно, сезонно групиране на овцете в големи стада – 200-300 овце. От един коч за една осеменителна кампания могат да бъдат заплодени от 400 до 800 овце.Трето: Създаване на депа за разплодни кочове

от месодайните породи, в които да се провежда целогодишно или сезонно получаване и дълбоко замразяване на семенна течност. Консервираната сперма се съхранява в контейнери с течен азот и при настъпване на сезона за заплождане се тран-спортира и използва в пунктовете за изкуствено осеменяване на овце.Още по-добре тези възможности могат да се ре-

ализират в говедовъдството, тъй като проблемът за успешна криоконсервация на семенната течност е напълно решен, а изградената мрежа от пункто-ве за изкуствено осеменяване на крави позволява използването на този метод в широки мащаби.

Овце от породата Ил дьо Франс

29

БРОЙ 10/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИЗначение и потребности

на птиците от витаминиВитамините са вещества с из-ключително важна билогична ак-тивност. Те са еднакво необхо-дими както за животните, така и за растенията. Различието се със-тои в това, че растенията могат да синтезират всички необходи-ми за тях витамини. Витамините имат различно разпространение в природата. Някои от витами-ните се срещат рядко, а други се намират в почти всички хра-нителни продукти.Витамин А е широко разпрос-

транен в природата. Неговите провитамини – каротиноидите – се срещат в растенията и в техните плодове. Всъщност по-требностите на птиците от този витамин се задоволяват двупо-сочно – директно от хранител-ните продукти от животински произход (рибено и месо-кост-но брашно, сухо мляко и др.) и индиректно – чрез постъпва-щите в организма им каротино-иди от растителните съставки на смеските (царевица, соев, слън-чогледов шрот, пшеница и др.), част от които се превръщат във витамин А. Съдържанието на ка-ротиноиди в растителните храни за птиците е различно. Напри-мер в 1кг царевица се съдържат 4,4мг каротин, а в соевото и фъстъченото кюспе то е значи-телно по-малко – 2,6мг/кг. Най-добри източници на каротин за птиците са люцерната и люцер-новото брашно, в които са ус-тановени средно 180мг каротин в 1кг. Най-богати източници на витамин А за птиците са яйч-ният жълтък и рибеното браш-но. В мазнините на рибите и в рибния черен дроб витамин А е сравнително нестабилен. Това трябва да се има предвид, тъй като при неправилно съхранява-не и особено под действието

на пряка слънчева светлина на-стъпва гранясване на мазнините и този процес е съпроводен с разрушаване на съдържащия се в тях витамин А.Витамин А има изключително

голямо ветеринарномедицинско и стопанско значение за птице-въдството. Той участва в основни жизнено важни функции, като защитата на организма срещу инфекции; при образуване на остеоидния скелет на костите; в процесите на светлоусещането и при репродукцията - оплодя-емост на яйцата, ембрионално развитие, люпимост, жизнеспо-собност на пилетата и т.н.Витамин D също е широко

разпространен в природата, но практически интерес за птице-въдството представляват храни-телните продукти от животински произход. От витамините на група D с най-висока биологи-ческа активност е витамин D3 – холекалциферолът. Основни източници на витамин D при храненето на птиците са рибе-ното брашно, яйчният жълтък и някои зелени и изсушени на слънце растителни фуражи.Действието на витамин D при

птиците е тясно свързано с ми-нералната обмяна и конкретно с обмяната на калция и фос-фора в организма им. Витамин D е необходим за правилното изграждане на костната систе-ма. В аспекта на това негово биологично действие той се разглежда като фактор, от който зависят растежът на пилетата и носливостта на кокошките.Витамин Е се съдържа предим-

но в семената на всички видове хранителни продукти от растите-лен произход. Основното коли-чество е концентрирано в заро-дишите на зърната. Най-богати

с витамин Е са растителните масла. Сравнително по-ниско е съдържанието му в някои храни от животински произход и други продукти.Практически интерес предста-

влява даването на зелени хра-ни на птиците, самостоятелно или в комбинация с фуражните смески. Витамин Е е широко разпространен в природата, но за птиците той е достъпен от твърде ограничен брой храни, предимно от царевицата, соята, пшеницата, ечемика и яйчния жълтък.Витамини от групата В – В1

(тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (пантотенова киселина), В4 (хо-лин), В6 (пиридоксин), РР (ни-ацин) и др. се срещат както в растителните, така и в животин-ските храни. Комплексни из-точници на тези витамини, към недостига на които птиците са особено чувствителни, са пше-ничните трици, хлебните, бире-ните дрожди, яйчният жълтък, соята, оризовите трици и други храни. В 1кг сухи хлебни дро-жди се съдържат: 18,3мг вита-мин В1; от 26 до 48мг витамин В2; 2600мг холин; 21-100мг пан-тотенова киселина; 26,4мг ви-тамин В6 и 18,0мг витамин В9 (фолиева киселина). Източници на витамини от група В с важно значение за птицевъдството са сухата бирена мая и много по-ливитаминни препарати.Витамин Н (биотин). Интерес

във връзка със задоволяването на нуждите на птиците от този витамин представлява високата му усвояемoст при птиците от бирените дрожди – 100%, от соевия шрот – 100%, тревно-то брашно – 100%, фъстъчения шрот – 54% и от пшеничните зародиши – около 40%.

30

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ДИВЕ

ЧОВЪ

ДСТВ

О

ДивечовъдствоЯнчо Найденов

Обект и задачи на дивечовъдствотоДивечовъдството е част от ловностопанската на-ука, която дава теоретични познания за основи-те на развъждането и отглеждането на дивеча. Като част от научното познание дивечовъдството се развива и като част на животновъдството, но негов обект са дивите или полудивите животни. Поради тази причина то има и свои специфични методи на изследване и проучване.Естественото разпространение и развъждането

на дивеча са подчинени на природните закони и на въздействието на човека. Човекът е успял да изучи начините за регулиране на процесите на естественото възпроизводство на дивечовите ресурси, в съответствие с природните и стопан-ски условия. Той е установил оптимални условия за развъждането и отглеждането на онези видове и количества дивеч, от които обществото има най-голяма полза. На тази база са разработени и комплекс от мероприятия, с които се реализират основните задачи на дивечовъдството, а именно:• подобряване на естествените местообитания

на дивеча чрез запазване и обогатяване на естествената растителност, осигуряваща необ-ходимата храна за дивеча през всички годиш-ни времена, подхранване с нови видове хра-ни и стимуланти, които подобряват трофейни и екстериорни качества на ловните видове;

• осигуряване спокойствието на дивеча и опаз-ването му от болести и неприятели и брако-ниери;

• създаване на убежища и укрития, където ди-вечът може да намери целогодишен подслон и спасение от природни бедствия и при вло-шаване на атмосферните условия;

• прилагане на подборния отстрел, чрез който се осигурява поколение само от онези екзем-пляри, които ще дадат потомство с желаните трофейни и екстериорни качества;

• регулиране на дивечовите запаси до нормал-ните за всеки определен район, за да не се допускат пренаселването му и появата на епизоотии и намаляване до минимум на вре-дите от дивеча за горското и селско стопан-ство;

• разселване на дивеча с цел задивечаването на дадени райони или подсилване на съществу-ващите запаси в количествено и качествено отношение;

• обогатяване на ловната фауна и „опресняване на кръвта”, чрез внасяне и аклиматизиране на нови видове дивеч от други страни.

Провеждането на тези и други допълнителни мероприятия ще доведе до подобряване на ес-тествените условия за развъждането на дивеча и увеличаване на неговите запаси, до подобряване на качествата му, от което нашето общество ще получи повече дивечово месо и трофеи при по-изгодни условия, ще се подобрят условията и ефективността на ловния туризъм, ще се обогатя-ва непрекъснато и природната среда.

Начини за развъждане на дивеча В съвременната дивечоразвъдна практика се из-ползват четири основни начина на развъждане на дивеча: свободно, парково, клетъчно и комбини-рано. (Фиг.1)1. Свободен начин за развъждане на дивеча При този начин на отглеждане дивечът живее на

свобода, като неговото размножаване и развъж-дане става по естествен начин. По време на раз-множителния период човекът подпомага дивеча, като взема мерки за опазването му от хищници, от химизацията и механизацията в селското и гор-ското стопанство, като подобрява условията както за възрастния, така и за подрастващия дивеч.2. Парково развъждане на дивеча

Фигура1: Развъждане на дивеча

31

При този начин на размножаване и развъжда-не, дивечът живее в заградени площи с различна големина в зависимост от неговия вид и целта на ловното стопанство. Това са така наречените дивечовъдни станции, при които оградите за за-държане на дивеча са изградени в определени, желани от нас места. В последно време този на-чин, макар и доста скъп, намира все по-голямо приложение в ловностопанската практика. Той се практикува при интродукция и реинтродукция на ловни видове, а така също и за специални науч-но-изследователски задачи.3. Клетъчен начин за развъждане на дивечаТова е основният начин при промишленото раз-

въждане на дивеча. При този начин дивечът е поставен в клетки, различни по големина и ус-тройство за отделните видове дивеч. Използва се преди всичко за развъждането на фазана, полу-дивата патица, яребиците и кеклиците. Заради ценните им кожи, в клетки се отглеждат норки, нутрии, сребристи лисици и други редки и екзо-тични видове.4. Koмбинирано развъждане.При този метод на развъждане се пуска в при-

родата клетъчно или парково отгледан дивеч, а през зимата се улавя част от него и се доотглежда в клетки или паркове, за да се пусне отново през пролетта по същите или други места. Това развъж-дане се използва често при фазаните, яребиците, полудивите патици, сърни, елени и диви свине.

Условия за развъждане на дивеча на свобода (Фиг.2)Условията за нормалното съществуване и развитие на запасите от дивеч са следните:1. КлиматВсеки вид дивеч в своята еволюция се е прис-

пособил към определени климатични условия. Ня-кои видове дивеч като дива свиня, благороден елен и др. преодоляват неблагоприятните клима-тични условия, като мигрират – през зимата оби-тават ниските и по-южните и припечни склоно-

ве, а през лятото се качват високо в планините или обитават северните и по-прохладни склоно-ве. Известно е, че еленът-лопатар и муфлонът са топлолюбиви видове и ако бъдат поставени при сурови (северни или планински) климатични усло-вия няма да се приспособят към тези климатични условия и ще загинат.2. РелефРелефът играе важна преразпределителна роля

по отношение на останалите екологични фактори и е от особено значение за едрия дивеч. Така например, дивата свиня, еленът и зубърът изис-кват обширни горски площи, които им осигуряват достатъчно пространство за движение, миграции, спокойствие и т.н., докато друга част от дивеча, като сърни, зайци и яребици обитават сравнител-но ограничени и пресечени райони.3. МестообитанияОт гледна точка на екологията под местооби-

тание се разбира съвкупност от условията за съ-ществуване на определен организмов вид, група видове, популации или съобщества. Всеки вид, включително и дивечът, се стреми да завземе мес-тообитания, характерни за оптималното му раз-витие. Местообитанието като определен участък от земната повърхност се отличава от другите по своите климатични и растителни условия. Площта на България обитавана от дивеча, се състои от четири основни типа местообитания:• открити местообитания – това са всички мес-

тообитания от сушата, извън заетите от гор-ската растителност. Това са земи, които са заети от селското стопанство и от обширните горски площи, които през вегетационния пе-риод са с богата хранителна база и създават добри условия за живот и за размножава-не, преди всичко за дребния дивеч. След прибиране на реколтите, условията рязко се влошават и голяма част от дивеча мигрира в съседните горски екосистеми. Откритите мес-тообитания са с по-лоши защитни и клима-тични условия и променлива хранителна база;

Фигура 2: Условия за развъждане

32

• горски местообитания – те обхващат всички горски екосистеми в планинските и равни-ните части на страната. Характеризират се с добри хранителни, защитни и климатични ус-ловия за развъждане на дивеч. Затова са и богати на животински видове;

• водни местообитания – те обхващат всички водни екосистеми на реките, езерата, блатата, изкуствените водоеми и крайбрежните ивици на Черно море. Това са голи площи, покрити на места с водна растителност – папур, водна леща, лилии и др., които през зимния период почти изчезват под ледовете или се приби-рат от човека за нуждите на промишлеността. Предоставят добри условия за гнезденето на водоплаващия дивеч, за дивата свиня и други видове;

• преходни местообитания – тези местообита-ния са между горските, откритите и водните. Като гранични местообитания и от екологич-на гледна точка създават оптимални условия за развитието на многообразен растителен и животински свят. За дивеча те са най-благо-приятни и предпочитани за обитаване, тъй като съчетават предимствата на съседни-те местообитания. В тях дивечът задоволява най-добре нуждите си от храна и условия за укриване и размножаване. Това са гранични ивици, където видовото разнообразие и коли-чеството са най-големи.

4. Хранителна база Естествената хранителна база трябва да отговаря

на изискванията на определен вид дивеч. При недостиг тя трябва да се допълва със създадена от човека – дивечови ниви, разхвърляне на фураж и сено през зимата и пр. По този начин дивечът се задържа в дадения район, не мигрира в други райони и не нанася повреди по селскостопански-те и горските култури.5. Условия за размножаванеОсновният начин за размножаване на дивеча е

естественият. Това налага необходимостта от оси-гуряване на благоприятни условия за размножа-ване и отглеждане на поколенията на ловните видове. За едрия дивеч най-важното условие за размножаване е осигуряване на спокойствие в местообитанията му.6. ХищнициТе са неразделна част от хранителната верига в

горските екосистеми, като осигуряват равновеси-ето между растителните и животинските видове. При наличие на висока плътност и численост на популацията на хищниците, те влияят негативно върху запасите на полезен дивеч. В същото време, те играят известна положителна роля в природата като санитари и като помощници на естествения подбор. От тази гледна точка тяхното количество трябва винаги да се регулира до безопасни за полезния дивеч размери.7. Пашата на домашни животниПрекомерната паша на домашни животни в

ловните стопанства се отразява неблагоприятно, особено за едрия дивеч. Домашните животни, от една страна, намаляват хранителната база, а от друга нарушават спокойствието на дивеча и т.н. Затова не трябва да се допускат домашни живот-ни в ловните стопанства.8. Замърсяване на природната средаЗамърсяването на почвите, водите и растител-

ността от промишлеността се отразяват също неблагоприятно за дивеча. Силно замърсените и шумни райони се напускат от дивеча. За нор-малното развъждане и развитие на дивечовите запаси са от значение и редица други условия в зависимост от конкретната естествена и стопанска обстановка, които специалистът на място трябва да оценява и да взема съответни мерки.

Създаване на убежищаЗа доброто развитие и поддържане на дивечо-вите запаси е необходимо дивечът да намира достатъчно убежища, където да се укрива и пред-пазва от неприятели и лоши климатични условия – проливни дъждове, бури, тежки зими и др., особено през размножителния и зимния период. Убежищата, наричани още ремизи, биват 4 вида (Фиг.3):1. Естествени укрития Естествените укрития са създадените от природа-

та – гори, храсталаци, дупки, скални навеси и др., в които дивечът се заселва и обитава.2. Изкуствени убежища Там, където липсват или са унищожени горски-

те екосистеми и храсталачни формации, е не-обходимо да се създават изкуствени убежища. Те биват временни и постоянни. Това е особено необходимо в ловно стопанство с открити ловни площи, където има по-голямо количество дивеч.

Фигура 3: Убежища

33

За опазване на дивеча за тежките зими се стро-ят заслони. Това са леки съоръжения, изградени предимно от дървен материал и покрити с етер-нитови плочи, папрат, слама, шума и др. Според предназначението си заслоните биват за едър и дребен дивеч и са от типа на временните убежи-ща. В по-модерните ловни стопанства заслоните се строят по проекти, покрити са с керемиди, етернитови плочи, поставени са на бетонни ос-нови и са много по-дълготрайни, те се отнасят

към групата на постоянните убежища. В повечето случаи заслоните се комбинират с хранилки и складове за храна. С тези съоръжения дивечът по-трудно свиква, но веднъж престрашил се, той ги посещава редовно. През последните години се работи усилено за създаване на по-интензив-ни ловни стопанства, като всички ловностопански съоръжения се изработват по проекти и се поста-вят на места, определени по ловноустройствения проект.

РазпространениеВидът се среща в Европа и

Азия. У нас бялката обитава крайселищни гори и поля, но се среща и в запустелите дворове и къщи в селата и градовете. Общи сведенияПо външния си вид бялката

прилича на златката. Цветът на козината є е тъмнокафяв. На гу-шата има бяло петно, което по-някога е жълтеникаво и винаги се разклонява към краката или е разделено на две от тясна тъмна ивица. Ходилата є са голи. На дължима достига 80-85см.Начин на живот и храненеВ недалечно минало бялката е

обитавала горите, с предпочита-ние към скалистите места. През последните двадесет години се заселва в близост до населени места, в изоставени къщи или стопански постройки. Леговище-то си прави в скалите, в таван-ските помещения на изоставени постройки. Храни се с мишки, плъхове, зайчета, с птици и тех-

Основни видове дивеч в България

ните малки и яйца. Напада и домашни птици. Тя е свирепо животно и унищожава повече птици, отколкото може да из-яде. Бялката няма неприятели.РазмножаванеБялката сватбува пред юли-ав-

густ. Бременността є продължа-ва около 250 дни. В началото на май ражда 2-6 малки. Около

Бялка (Martes foina)

30 дни те са слепи. До есента израстват и заживяват самостоя-телен живот.Стопанско значениеКожата на бялката е ценна. Тя

спада към групата на вредния дивеч, но отстрелът є е огра-ничен и е на квотен принцип. Трофейна стойност имат кожата и черепът.

РазпространениеВидрата е повсеместно раз-

пространена в Европа, Азия, Северна Африка, като на север достига до Полярния кръг. У нас се среща покрай големите язо-вири, вътрешните реки и река Дунав. Общи сведенияРечната видра е типичен пред-

Видра (Lutra lutra)ставител на род Видри и по размери е един от най-големите му видове. Тялото є достига на дължина до 75см, а опашката – до 50см, мъжкият индивид тежи около 10кг, а женският – око-ло 7кг. Муцуната є е широка и плоска, очите и ушите – малки. Пръстите на краката са съедине-ни със плавателна ципа.

Начин на живот и храненеВидрата е активна по здрач и

нощем. Храни се с риба, реч-ни раци, жаби, а по-рядко и с водни плъхове и земеровки, ондатри и насекоми, червеи и малко количество растителност. Тя използва своите вибриси (мустаци) като обонятелен орган и лесно открива плячката си.

34

Ловува по няколко пъти в дено-нощие и консумира по 1кг хра-на на ден. Населява различни, богати на риба водоеми – реки, езера, язовири, блата и горски реки, като най-често се сре-ща в малки реки със стръмни и подкопани брегове. Отличен плувец и гмурец, издържа под водата около 2 минути. Живее в самостоятелно изровени дупки с 1-2 входа под водата, но се настанява и в чужди леговища.РазмножаванеВидрата има непрекъснат раз-

множителен цикъл и женската може по всяко време от го-дината да се разгони, заплоди и роди. След около 60-70 дни бременност или пък 270-300 дни (с латентна фаза) ражда 2-5 малки, които след 35 дни про-глеждат, а след 2 години стават полово зрели. Живее около 15 години.

Стопанско значениеВидрата е вредна за рибовъд-

ството, но от екологична гледна точка е вид, имащ своята ниша в природата и спомагащ за под-държането на екологичното рав-

новесие. Поради силно намаля-лата си численост е вписана в червената книга на застрашени-те видове. Ловът є е забранен. Бракониери често я отстрелват заради красивата кожа.

РазпространениеВ недалечното минало видът е

бил повсеместно разпространен в целия свят. Вълците са евро-бионтни видове и живеят при разнообразни природни условия – гори, тундра, тайга, равнини и планини. В Северното полу-кълбо свръхинтензивният лов и промяната на естествената им жизнена среда значително са ограничили техния ареал и днес те са отнесени към категорията на застрашените видове. Общи сведения В систематично отношение

вълкът принадлежи към семей-ство Кучета. Той има златисто-жълти очи, в сравнение с кучето има по-дълги крака, по-големи

Вълк (Canis lupus)

лапи, по-изявена и силно развита челюст, по-дълга муцуна и по-голям мозък. Лапите на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70км/ч. Козината им няма изразена шарка, с изключение на белег около очите, като оцветяването є е от сиво до сиво-кафяво, но може да бъде и бяло, червено, кафяво и черно. Вълците са високи около 66-80см при рамото, а теглото им е около 25-52кг, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Начин на живот и храненеВълците са социални животни, живеят и ловуват на глутници, организирани са в стриктна обществена

йерархия, с ясно изразени мъжки и женски лидери, наречени алфа мъжки и алфа женска. Първона-чално се е смятало, че целта на тази социална структура е ловуването, но според някои съвременни

35

автори функциите на глутницата са свързани не само с ловува-нето, но и с успешното размно-жаване. Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, като засяга всички дейности на глутницата, от това, кой вълк се храни първи до това, кои се допускат до раз-множаването. Нови глутници се образуват, когато мъжкият вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстоя-ния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите инди-види избягват териториите на други вълци, тъй като нашестве-ниците са прогонвани или най-често убивани.ВойВълците са известни със своя

характерен вой, който се из-ползва за извикване на членове на глутницата на дадено място и за комуникация помежду им. Наблюдения на глутници под-сказват, че виенето често ста-ва по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов.

Това се повтаря при завръщане-то им по изгрев. В края на лято-то малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Вълците често вият, когато защи-тават нещо.СмъртностВ природата вълците живеят

6-9 години, а в зооградините до 16 години. Рекордната продъл-жителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима. Основните фактори за смърт-ността при вълците са хората, автомобилните катастрофи и на-раняванията по време на лов. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците. Те се адаптират лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад за тях е необи-чаен. Видът запазва популацията си винаги, стига алфа-двойката да не бъде убита.РазмножаванеПо природен закон, обикнове-

но само алфа-двойката в глут-ницата се размножава. Чифтос-ването става веднъж годишно, между февруари и май. Инте-ресен факт от социалната ор-ганизация на вълците е, че те

обикновено са моногамни – ал-фа-двойката се чифтосва само помежду си. Нерядко един от алфа-мъжките се чифтосва с подчинена вълчица. Това става в големи глутници и при изобилна плячка. Бременността продължа-ва от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно за-висими от майка си, броят им е от 1-14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата до 8-10 седмица. Майката е сама с мал-ките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеж-дането им. Малките консумират храна, повърната от по-възраст-ните до 45-ия си ден. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата. Жен-ските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци на-пускат родната си глутница на възраст 1-3 години.Стопанско значениеВълкът е вреден хищник, по-

ради което количеството му трябва да се регулира. Вълчият лов е изключително интересен и труден. Ловува се на хайки, из-дебване и засада. Като трофей се оформят главата и кожата.

РазпространениеДивата коза се среща по ви-

соките планини в Европа (вклю-чително България) и някои огра-ничени части на Азия. Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500м надморска височина. Дивата коза е един от малкото истин-ски европейски диви бозайни-ци. Числеността є у нас е около 2000 бр.Общи сведенияКозината на дивата коза през

лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеника-во-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20см. Долната страна е светла. Обик-новено краката са по-тъмни.

Дива коза (Rupicapra rupicapra)

36

Има малка брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От око-то до муцуната преминава чер-на ивица.Дължина на тялото – 110-

135см; височина при холка-та – 75-90см; тегло – 35-50кг (мъжкия) и 30-42кг (женската); дължина на опашката – 3-4см; половия диморфизъм при дива-та коза е много слабо изразен. Рогата на дивата коза са къси и куковидно извити накрая. Вся-ка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид. Начин на живот и храненеДивата коза се катери отлично

по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави ог-ромни скокове над планински пропасти. Не съществува друго животно, което може да є съ-перничи в ловкост и скорост на придвижване по планинските те-рени. Естествените є неприятели не могат да я застигнат в пре-следване, само скалният орел може да залови съвсем млади диви кози. Нощем дивата коза се оттегля и почива в скрити и трудно достъпни места, откъде-то на зазоряване излиза да пасе до обед, когато отново се скри-ва на някое сенчесто място, за да почива. Обикновено, приве-

чер излиза да се храни отново. Зимно време търси храна цял ден. Дивите кози водят засед-нал начин на живот, като само понякога, при лошо време, сли-зат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се събират на малки групички или стада, а мъжките се дви-жат сами. Малките не се раж-дат никога в горски участъци, както и битките между мъжки-те не се провеждат в такива. По време на размножителния период, мъжките заемат опре-делена територия, която марки-рат със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на тери-торията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст, като ако това не помог-не, уринира по границата на територията си. Срещата меж-ду съперниците най-накрая за-вършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни наранявания по вре-ме на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя.

Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно вре-ме изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата. Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието.РазмножаванеПоловата зрялост при дива-

та коза настъпва при женските на 2,5-3-годишна възраст, а при мъжките на 3,5-4 години. Бре-менността трае около 25-27 сед-мици. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито мяс-то, обградено от дървета, едно, много рядко две малки. Те се раждат напълно развити и мо-гат да се придвижват самостоя-телно. Кърменето трае около 6 месеца, но козлетата много пре-ди това започват да се хранят с растителна храна.Стопанско значениеДо неотдавна в нашата страна

дивата коза бе чест ловен обект, но в наши дни, числеността є е крайно ниска и е защитена от закона. Отсрелът е на квотен принцип и то само подборно, при строг контрол. Трофейна стойност имат рогата є. Предла-гат се екземпляри от 80 до 105 т. по СIС.

РазпространениеТериторията на разпростране-

ние на дивата котка обхваща Европа, Средния изток, Цен-трална и Южна Азия. У нас се среща, както в равнините, така и в планините.Общи сведенияДивата котка е по-едра от до-

машната. Тялото є е покрито с мека и гъста козина, кафяво-си-ва на цвят. Женските са със сла-бо жълтеникав оттенък. Муцуна-та е червеникаво жълта, а носът – месесто червен, на челото има три надлъжни черни иви-ци. По дължината на гърба до

Дива котка (Felis silvestris)опашката има две тъмни иви-ци, от които излизат настрани напречни тъмни шарки. Опаш-ката є е пухкава с три-четири напречни ивици, а върхът є е черен и завършва равно.Начин на живот и храненеДивата котка е типично горско

животно, като обитава скалисти или гористи местности. Предпо-чита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на ди-ректното є наблюдение. Активна е през нощта, а деня прекарва в сън. Зимата прекарва в дуп-ки или хралупи, а през лятото

води скитнически начин на жи-вот. Храната є зависи от место-обитанието. В равнините напа-да фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, понякога сърнета и други, като по този начин нанася щети на ловното стопанство.РазмножаванеДивата котка живее поединич-

но и избягва компанията на се-беподобни извън размножител-ния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След като бъде оплодена, женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво, където след

37

около 2 месеца ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощ-ни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домаш-ните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.Стопанско значениеДивата котка се смята за вред-

но животно и убиването є е разрешено през цялата година. Много често в природата се срещат и подивели домашни котки. По окраска те приличат на дивата, но имат по-къси и не толкова рунтави опашки. Също така липсва и бялото петно по гърдите, което ясно личи при дивите.

РазпространениеДивата свиня се среща в Ев-

ропа, Северна Африка, Мала, Средна и Централна Азия, като стига до някои японски острови. У нас е повсеместно разпрос-транена. Числеността є достига годишно до 40 000 бр.Общи сведенияТялото на дивата свиня е спле-

снато отстрани, набито и яко с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, за-вършваща с рило. Предната част на тялото й е значително по-висока от задната. Едрината на тялото зависи от възрастта. Мъж-кият (глиганът) достига 200см на дължина, с около 20см опашка. При холката е висок 100-120см и тежи 200-300кг. Женските са по-дребни. Козината й е твърда. Цветът є варира от сив до ка-фяво-черен. Малките прасета са с тъмнокафяви и жълти надлъж-ни ивици. Очите са сравнително малки и са разположени дълбо-ко. На мъжките под кожата на гърдите се образува особено твърда маса – калкан, която ги предпазва от нараняване при борбите за овладяване на жен-

Дива свиня (Sus scrofa)ските. Кучешките им зъби, осо-бено долните, са много развити. Наричат се глиги или бойници. Те растат непрекъснато. Глигите се обработват като трофей за-едно с черепа или без него.Начин на живот и храненеОбитава разнообразни горски

екосистеми. Обича да се каля, особено през горещите летни дни. Дивата свиня не е при-вързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странства-ния. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост. През лятото май-ките водят само прасенцата, а по-възрастните живеят на малки групи. През есента към майките се присъединяват и годинаците. Често 2-3 майки се събират за-едно и по този начин се обра-зуват големи стада, които имат по-голям шанс да оцелеят в битката с неприятелите. Най-старите глигани се дви-

жат само като единаци, но по време на сватбуването се при-съединяват към стадата. Дивата свиня с всеядно животно. Хра-ната си търси, ровейки земята.

Храни се с корените на различ-ни растения, консумира и гор-ски плодове, особено буков и дъбов жълъд, яде гъби, охлюви, червеи, най-различни насекоми и техните личинки, мишки, яй-цата и малките на гнездящи по земята птици. Изяжда новоро-дените сърнета, зайчета, които намира из гората или полето. Напада царевичните и картофе-ните блокове, където причинява значителни щети. Тя е предим-но нощно животно. През деня почива или спи в гъсталаците, а през нощта излиза да си тър-си храна. Дивата свиня е мно-го предпазлива. Слухът и обо-нянието є са силно развити, а зрението є е по-слабо. РазмножаванеСватбеният период на дивата

свиня започва при нормални ус-ловия от средата на ноември и продължава до края на декем-ври. Тя става полово зряла след навършване на двегодишна въз-раст, а при наличие на много храна и по-рано. Бременността продължава 140-150 дни. Не-посредствено преди раждането женската се отделя от стадото и

38

в някое тихо място приготвя лег-ло, в което ражда малките. Бро-ят на прасенцата в едно прасило зависи от възрастта на майката и наличната храна. Обикновено младите женски раждат от 3-4 до 6 малки, а възрастните по 10 и повече. Малките остават в лег-лото около две седмици, а след това тръгват с майка си, която ги учи да ровят и да си търсят храна. Дивата свиня е грижлива майка. Тя ревниво пази малките от всички хищници, а ако бъде внезапно открита от човек, гото-ва е да го нападне.Стопанско значениеДивата свиня е обект на най-

масовия лов от видовете едър дивеч в нашата страна. Тя е и единственият вид, заедно с въл-ка от едрия дивеч, на който се допуска и групово ловуване (на всички останали видове едър дивеч се ловува индивидуално - подборно). Дивата свиня има

вкусно месо, което трябва да се трихиноскопира, преди да се яде. От глиганите се получават ценни трофеи. В България е отстрелян световният рекорд за дива свиня 158,2 т. по СIС. Български е и тре-тият трофей в световната класация. Предлагат се трофейни екземпляри с дължина на долните зъби от 20 до 25см.

РазпространениеЕленът-лопатар произхожда от

средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по из-куствен начин в много европей-ски страни. У нас е аклимати-зиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. По-настоящем се среща почти пов-семестно. Числеността му у нас е около 50 000 бр.Общи сведенияЕленът-лопатар е получил име-

то си от лопатовидната форма на рогата си. Значително по-дребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130-140см и височина – 85-90см, тежи около 80-90кг. Женската е по-малка и достига на тегло 35-50кг. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена

Eлен-лопатар (Dama dama)с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и стра-ните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна иви-ца. През зимата козината е ед-нообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шило-видни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна

възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или начало-то на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4кг.Начин на живот и храненеЕленът-лопатар обитава равнин-

ните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за не-говото развитие са крайбрежи-ята с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Из-качва се и в планините, където има изобилие на поляни и раз-нообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчести-те места и районите с дебела снежна покривка Силно е при-вързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода,

39

както и през сватбения пери-од предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленът-лопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с тре-ва, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от не-приятели. Най-големият непри-ятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скита-щите кучета. Лисицата и чакалът нападат теленцата.РазмножаванеСватбеният период започва от

средата на октомври и продъл-жава до края на ноември. Бре-менността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни.Стопанско значениеЕленът-лопатар у нас се е раз-

въждал в парковете като деко-ративен вид, но през последни-

те двадесет години се разселва масово и като обект на лов. Причинява щети на горското и селското стопанство. Особено вреди на декоративната рас-тителност в парковете. Месото

му е вкусно, а рогата са ценен трофей. Национален рекорд за страната е 208,59 т. по СIС. Предлагат се трофейни екзем-пляри с тегло на рогата от 3 до 5кг.

40

БРОЙ

10/

201

4ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ВЕТЕ

РИНА

РНИ

СЪ

ВЕТИ

Грижи за възрастните домашни любимци през зиматаМима Василева

Рано или късно вашия домашен любимец ще започне да остаря-ва. Това означава, че той ще за-почне да изпитва известен дис-комфорт, особено през зимните месеци.Болките и страданията, които

изпитва домашния ви любимец през зимата могат да бъдат све-дени до минимум посредством 3 лесни стъпки, които няма да ви костват много усилия и раз-ходи.Подходящата околна средаПодгответе топло и уютно мяс-

то за спане на Вашия любимец. Днес на пазара могат да се на-мерят много кучешки и котеш-ки креватчета, които биват най-различни форми и размери.КучетаЗа старите и големи кучета има

подходящи легла, изработени от терапевтична пяна, която съот-ветства на формата на тялото на домашния ви любимец и съще-временно предпазва ставите му.Някои легла дори могат да се

включат в контакта и да се за-топлят. На другите може да се добави някакъв нагревателен елемент.КоткиЗа котките е добре да осигу-

рите отопляемо закръглено лег-ълце с плюш отвътре. Единстве-ното по-добро място от това за котката Ви ще бъде да заспи сладко на корема или в скута Ви.Удобното и топло легло не е

единственият начин да накара-те Вашия възрастен домашен любимец да се чувства удобно. За кучетата може да купите и обувки, за да не се подхлъзват на леда и снега и якета, кои-то да ги топлят в най-студените

дни.Наднормено теглоВсе повече застаряващи до-

машни любимци страдат от над-нормено тегло. Това означава, че продължителността на живота им ще е по - малка и ще изпит-ват повече болезнени проблеми.Например, при котките с над-

нормено тегло има по-голяма вероятност да развият диабет. Освен това излишните килогра-ми водят до болезнени пробле-ми със ставите. Ситуацията е долу горе същата и при куче-тата.Ако кучето Ви е с наднормено

тегло, потърсете съвет от вете-ринар как да се справите с този проблем. Това ще поддържа до-брото здраве на домашния Ви любимец не само през зимата, но и през цялата година.Консултирайте се с ветеринарВ последните години ветери-

нарните лекари са в състояние да предписват лекарства, хра-нителни добавки и други мер-ки, които могат да намалят или дори да премахнат болката от най-често срещаният проблем при възрастните любимци – ос-теоартрита.При всички случаи трябва да

потърсите професионална по-мощ, защото някои от лекар-ствата, които успокояват болка-та при хората могат да причинят сериозен проблем или дори да умъртвят домашния любимец. Така например аспирина причи-нява язви при кучетата.Преди да започнете да дава-

те медикаменти на животното трябва да проверите неговите бъбреци и черен дроб. След продължителна употреба на ме-

дикамент трябва отново да ги проверите, за да се уверите, че лекарството не вреди на тези органи.Ако усетите, че домашния лю-

бимец има някакъв проблем в следствие на лекарството, което му давате, незабавно се свър-жете с ветеринаря си.Такъв проблем може да бъде

повръщане, летаргия или загуба на апетит. Лекарствата по прин-цип помагат на милиони до-машни любимци, но понякога имат странични ефекти.Допълващата и алтернативната

медицина също има какво да предложи на кучетата и котки-те, които страдат от хронични болки. Нагревките, физикалната терапия и добавки могат зна-чително да подобрят функцио-налното състояние на домашния любимец и неговата мобилност.Поддържането на комфорта на

вашия застарял домашен люби-мец през зимата е лесно, но за-виси от малките усилия, които трябва да положите.

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас!За контакти:тел. 02/956 54 07;моб. 0888 607 998www.oralo.bg

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ:* Устройството загрява до 700оC само за секунда* Може да се използва при всякаква температура (от

+40оС до –35оС)* Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните

съдове* Може да се обработват по 80 телета между

две зарежадния на уреда* Зареждане при 220V* Повече от 15 000 телета с един уред

(Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА:

* Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС

* Не е необходимо предварително загряване* Понижаване на температурата и времетраенето с

няколко секунди (по-малък риск от пожари изгаряне на фермера)

* Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата)

* Телетата трябва да бъдат в добро състояние* Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP

отстранява и обгаря кръвоносните съдове,операцията е толкова лесна

* Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ!*Произведено във Франция

Животновъдтсво BG 10/2014

Documents

Transcript of Животновъдтсво BG 10/2014