Животновъдтсво BG 1-2/2015

Българска асоциация

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИЕкспертна помощ за развитието на селското стопанство

www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОфевруари/ 2015

BG

[email protected]

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: [email protected]

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.



За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

1



За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.

Как работи непрекъснатото балиранеВеднага след като се достиг-не желания размер на бала-та, система за транспортиране премества балата в лентата към задната част на машината. Така веднага се създава място за нова бала да влезе в предната част. След като първата бала се опакова със системата за опако-ване с мрежа, капакът се отваря и балата пада в движение. Ма-шината се връща в компактна позиция, готова да довърши ба-лата, която се приготвя в пред-

Lely представя нова революционна

машина за балиране

Lely представи революционна система за непрекъснато балиране по време на събитието Yellow Revolution на 4-и септември т.г., наречена „Концепцията Welger CB”.Новаторската безстепенна машина за балиране на Lely не се нуждае от спиране или забавяне

при балиране на какъвто и да е тип култура. Новата концепция е революционна, тъй като може да балира и в същото време да започне следващата бала. Истинска концепция за непрекъснато балиране, истинска революция!

ната част. По време на този непрекъс-

нат процес, умело проектирана система за поемане на ударите и напрежение на лентата осигу-рява непрекъснато опъване на лентата, което води до бали с висока плътност.

Обединени силиНовата концепция за балиране беше разработена от специа-листите на Lely и американ-ския партньор на компанията Vermeer. Успешното сътрудни-чество между Lely и Vermeer да-

тира още от 80-те години. Кон-цепцията на Lely Welger CB бе представена по същото време в Pella, Айова (САЩ) и в Maassluis (Нидерландия).

Следващите стъпкиНастоящата машина е концеп-ция. Целта на Lely и Vermeer е да продължат с обширното тестване и фина настройка на машината в различни обстоятел-ства с потенциални клиенти през следващите години. Ако всичко се развие добре, търговската наличност ще последва скоро!



За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

2

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BG

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеLely представя нова революционна машина за балиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1Позиция Млечният сектор е в най-тежката криза . . . . . . . . . 3Породи Български породи домашни животни . . . . . . . . . . 6Породи говеда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Породи свине . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Породи птици . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Ливади и пасищаПасищата и тяхната многофункционална роля . . . . . 18Фуражи Технология за консервиране на сочни фуражи . . . . 23Люцерната – незаменим фураж . . . . . . . . . . . . . . 27ХраненеТехнологии на храненето в говедовъдството . . . . . . 29Хранене на бици . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Експерти Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Предимства и приложение на биотора . . . . . . . . . 36Характеристики на биохумуса . . . . . . . . . . . . . . . 36Дивечовъдтсво Ловен и алтернативен туризъм . . . . . . . . . . . . . . . 40Актуално Новини от МЗХ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48

3

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

Маргарита Димитрова

Млечният сектор е в най-тежката криза

МД: Г-жо Танева, веднага щом влязохте в ми-нистерството на земеделието, казахте, че първо се захващате с проблемите на животновъди-те. Сега пазарът е наводнен от евтини чужди продукти. В същото време нашите мандри и фермери фалират още преди 1 април, когато ще паднат млечните квоти в ЕС и ще ни залее вносна суровина. Какво правите?ДТ: Млечният сектор е в най-голямата си кри-

за след 2008г. Въвеждаме задължителни догово-ри между производители и преработватели, за да гарантираме изкупуването. Друг е въпросът, че това са свободни търговски отношения и когато има проблем с плащането, държавата не може да бъде арбитър. Напоследък получавам много оплаквания от фермери, особено от северна Бъл-гария, че имат проблеми с плащането на изкупе-ното мляко. Скоро ще проведа среща с тях. На заседанието на земеделските министри в Брюксел на 15-16 декември много остро поставих въпроса за кризата в млечния сектор и поисках директна помощ за производителите. Още няколко минист-ри ме подкрепиха с аргументите, че системата не е готова за т.нар. „меко кацане” при премахване-то на квотите. За съжаление в Брюксел останаха категорични, че не може да се обяви криза на пазара на мляко и затова няма да се допусне директна подкрепа за фермерите. А цените на млякото са прекалено ниски сега.МД: Но нали ЕС предприе компенсации заради

руското ембарго – ние защо не сме включени?ДТ: Заради руското ембарго в ЕС поемат разхо-

дите за складиране на млечни продукти, които в България почти не се произвеждат и тези мерки не са приложими у нас. Така че ние нямаме мно-го варианти. Ще предприемем всички законови мерки за контрол върху вносните продукти, ще проверяваме дали етикетите им са според новите изисквания, така че българският потребител да има подробна информация, преди да направи избора си.МД: Фермерите изнемогват от ниските цени и

вносната конкуренция, а в същото време хора без животни стопанисват огромни територии ливади и получават субсидии за тях. Няколко правителства вече не успяват да се справят с проблема. Каква е вашата идея?ДТ: Предложихме промени в Закона за соб-

ствеността и ползването на земеделските земи и в момента върви общественият дебат. Ще дадем предимство на животновъдите при наемането на пасища и мери от общинския и държавния по-землен фонд. Проблемът е, че трябва да се ра-боти в много кратки срокове, защото заявяването на площите за подпомагане започва на 1 март. В момента бързаме да подготвим цялата норматив-на база, защото много от сроковете са изпуснати. През тази година за пръв път ще се приложи изискването фермерите, които заявяват площи за субсидии, да доказват, че имат правно основание да ги обработват, а администрацията изобщо не е готова да приложи тази система. В същото време срокът за законодателни промени е много къс. За животновъдите ще има и специални субсидии,

Десислава Танева е родена в Сливен. Завършила е Аграрикономика в УНСС. Била е изпълнителен директор на една от най-мощните компании в земеделието „Мел

инвест“ АД. От основаването на ГЕРБ е областен лидер на партията в Сливен.В 41-ия парламент оглавяваше комисията по земеделие и гори. При втория кабинет на Борисов е земеделски министър и е първата жена,

която заема този пост в над 120-годишната история на аграрното ведомство в България.

4

защото 13% от целият пакет европейски помощи за страната ни ще бъдат разпределени между тях, зеленчукопроизводителите и овощарите. Това са 102 млн. евро за 2015г. Помощите ще се увели-чават с 10% всяка следваща година.МД: Точно за тези пари сега между тези бран-

шове се водят пунически войни. Недоволни собственици на оранжерии заплашиха с проте-сти, защото намалихте помощите им.ДТ: Концепцията за директните плащания е из-

пратена от предишното правителство на 31 юли и там е записана помощ от 750 евро на декар за оранжерийно производство. Но в Европей-ската комисия не са съгласни с толкова високо подпомагане. Миналата седмица имахме среща с оранжерийните производители, на която ги за-познахме с писмо на Европейската комисия от 23.10.2014г, в което комисията ни казва, че такава висока ставка няма в нито една държава-членка на ЕС и България поставя рекорд в тази насо-ка. След писмото на ЕК Министерството изпрати ново предложение за 250 евро на декар, с което пък нашите производители не са съгласни. Сега разработваме други мерки. Например фонд „Зе-меделие“ ще им предоставя нисколихвени креди-ти. Също така оранжерийните производители ще бъдат подпомогнати с допълнителни средства по схемата de minimis. Но трябва да са на светло, за да бъдат подкрепяни, трябва да имат документи за своята продукция.МД: От толкова години вече няма регистър

на аграрните производители, не се знае кои са и какви са точно. Това е и причина минимална част от тях да се осигуряват.ДТ: Няма как да опонирам на тези критики,

освен да кажа, че това трябва да се промени. Регистрацията на земеделските производители не е задължителна. Тя носи след себе си осигурител-на тежест и някои си я спестяват. Това го знаем всички. Предложихме промяна в Закона за под-помагане на земеделския производител и право на субсидии ще имат само „активни фермери“, които ясно отговарят на определени изисквания. Вече приключва процедурата по обществено об-съждане и по този закон и през февруари се на-дявам парламентът да приеме промените в двата закона – за земята и за подпомагане на земедел-ските производители. Но не бих казала и че и досега всичко е било хаос. Във фонд „Земеде-лие“ има информация за хората, които получават подпомагане и субсидии по отделните мерки и схеми. Може би не е добре систематизирана ин-формацията, но все пак я има, а промените ще сложат пълен ред. От 2016г ще имаме публичен регистър на всички лица, които се занимават със земеделска дейност.МД: Докъде стигна проектът за селска програ-

ма и има ли опасност и 2015г да е нулева?ДТ: Освен че бяхме предпоследната страна, по-

дала своята програма, ние получихме и най-мно-го забележки по първия вариант – общо 426. Вече сме готови с всички отговори и корекции. Програмата неофициално е изпратена в ЕК. До края на месеца ще бъде приета от Министерския съвет и официално ще замине за Брюксел. По време на първия съвет на земеделските министри имах и специална среща с комисаря по земеде-лие Фил Хоган, който е напълно запознат с на-шата ситуация. Както знаете, всеки учител следи лошите си ученици, но се надявам да излезем от този списък. Очаквам през февруари-март да пристигне писмо, с което неофициално ще полу-чим положително становище за направените про-мени. Но официалното одобрение на програмата не може да бъде преди края на първото шест-месечие. При условие че получим неофициално одобрение, ние сме се разбрали с Еврокомисията и на риск на националния бюджет ще отворим две мерки, които ще се прилагат по същия ред като досега. В края на март ще започнем да приемаме проекти за инвестиции в земеделски стопанства и на млади фермери.МД: А имате ли вече представа колко пари ще

загубим по старата програма?ДТ: Колегите във фонда работиха непрекъсна-

то до последния ден на декември, за да мини-мизират загубата по Програмата за развитие на селските райони на 51,3 млн. евро за миналата година. Това е двойно по-малко от предварител-ните прогнози. Още три години България е губила средства по програмата – за 2011, 2012 и 2013г са загубени общо 91,5 млн. евро. Но другият се-риозен проблем са нарушенията, които са откри-ти от Европейската комисия по време на одитни-те мисии. Те вече поискаха финансови корекции заради проблеми в системата за идентификация на земеделските площи и неправилно проведени обществени поръчки за общински проекти. Зато-ва през ноември миналата година ни уведомиха, че националният бюджет ще трябва да плати 60 млн. евро. Нарушили сме правилата на ЕС и дър-жавата е санкционирана.МД: Земеделската администрация е сред най-

многобройните и е трудно управляема. Вече на-правихте 10-процентно съкращение в централ-ното управление, но ще Ви стигне ли куражът за по-сериозна реформа?ДТ: Категорично. Не трябва да говорим за съ-

кращения сами по себе си. Ще се наложи мно-го по-голяма промяна. Областните дирекции по земеделие трябва да прилагат аграрната политика по регионите. Производителите имат нужда от пряк достъп и в този смисъл ще бъдат промени-те. Ще разширим функциите и отговорностите на областните служби за сметка на националните служби в системата на земеделието.МД: Въпреки януарския студ изглежда във ва-

шия кабинет започва да става горещо. През

5

миналата седмица зърнопроизводителите изпра-тиха гневно писмо до премиера Борисов, че зад гърба им са извършени промени в Закона за ДДС и сега започват санкции, ако нямат касови апарати и специални устройства във ведомстве-ните бензиностанции.ДТ: Ситуацията е неприятна за земеделските

производители. Всъщност проблемът е, че няма-ше обществен дебат и хората не бяха уведомени по-рано. Освен това те не разполагат с необхо-димото време, за да изпълнят изискванията. Ин-

тересът на всички нас, особено за земеделците, е бизнесът да е на светло, да се плащат осигу-ровки, данъци и да има нормална конкурентна среда. Въпросът е мерките да са логични според съответния стопански оборот и разбира се, да е възможно да се внедрят. В конкретния случай всичко се случи бързо и производителите нямаха време за реакция. Затова се получи и това напре-жение. Продължават разговорите с финансовия министър и се надявам, че ще бъде постигнато съгласие.

Френският министър се ангажира с иницииране на работна група

за млечния сектор

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева обсъди с френския минис-тър на земеделието, храни-телно-вкусовата промишле-ност и горите Стефан Льо Фол състоянието на млечния сектор. Министър Танева е на посещение в гр.Париж, Франция по повод на пред-стоящото Международно селскостопанско изложение „SIA (Salon International de l‘Agriculture) 2015”.Десислава Танева запозна

френския си колега със спе-цификата и състоянието на сектора у нас, и посочи, че за всички ферми в страната ни проблемът е идентичен, а именно „ниските изкупни цени“. В тази връзка френският министър се ангажира с иницииране на работна група чрез Постоянното представителство в Брюксел, на която да се обсъдят какви спешни мерки да се предприемат в подкрепа на млечния сектор. Срещата между двамата е в продължение на инициативата на България за въвеждане на мерки от страна на Европейската комисия за стабилизиране на сектора, по повод на ниските изкупни цени. Министър Танева припомни, че на последния съвет на министрите, който се проведе през

месец януари, е поставила въпроса за разглеждане, като заедно с Румъния са представили пакет от мерки за подкрепа на млечните ферми. „Ние имаме подкрепата не само на Румъния, но и на още няколко държави членки на Европейския съюз. За нас този дебат е много важен. От него зависи как ще продължи да се развива за в бъдеще секторът“, подчерта Танева. Тя посочи, че взетите към момента мерки от Комисията са неприложими за страната ни, тъй като България не произвежда сухо мляко и продукцията на масло е в малки количества.Двамата министри изразиха задоволство от намерението на френската компания „Малтери

Суфле България” да инвестира у нас. Компанията, чийто инвестиционни намерения възлизат на 30 млн. евро, възнамерява да развива своята дейност в Плевен. Министър Танева информира Стефан Льо Фол, че вчера е провела среща с представителите на френската компания, на която тя ги е уверила, че ще получат подкрепа за реализиране на бизнес плана им. От своя страна френският министър заяви, че тази инвестиция е много важна за развитието на дву-странните ни взаимоотношения. „Заедно можем да осъществим и други съвместни проекти в областта на селското стопанство и промишлеността“, допълни още той.

6

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

Български породи домашни животниСъздадените у нас породи животни са най-добре адаптирани към климата и фуражите в България.Високопродуктивните породи нямат шанс да оцелеят в България, ако не бъдат кръстосани с изчез-

ващите родни стада. Родните породи са ниско продуктивни, но са евтини за изхранване и са резис-тентни към заболявания.За съжаление, българските местни породи вървят заедно с определенията „редки” и „застрашени

от изчезване”. Според специалисти, от 60 български породи животни, 38 са заплашени от изчезване.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАПАЗВАНЕ НА МЕСТНИТЕ (АВТОХТОННИ) ПОРОДИ Глобализацията на животновъдството доведе до тотално изместване на местните породи. Основна причина за това изместване е липсата на икономически интерес от използването им, или по-скоро невъзможността или нежеланието да се мотивира подобен интерес.Със загубата на всяка порода се губят специфични признаци, които трудно могат да бъдат създадени

отново. Това води до необходимостта от запазване на местните породи.Съхраняването на генофонда се осъществява с характерните за региона дейности, навици и ресурси,

което спомага за съхраняване на селските райони, бит и култура.Програмите за съхраняване на домашните животни се управляват от национални и правителствени

организации, фермерски организации и отделни фермери.

7

Породи говедаРОДОПСКО КЪСОРОГОРазвъдната област обхваща всички селища в Родопите, ха-рактерни със силно пресечени планински терени. Растителност-та в този район е оскъдна, па-сищата са бедни, поради което храненето на родопското говедо е много ограничено. През па-сищния период говедата не по-лучават допълнително фураж, а през зимата се хранят със сено и листник. Ето защо Родопското говедо е най-дребната порода не само у нас, но и в Европа. Средната височина при холката на кравите е 90-110см, а маса-та се колебае от 180 до 250кг.При добри условия на хране-не кравите достигат 300-350кг, а биците – 400-500кг. Средната

БЪЛГАРСКИ СИМЕНТАЛБългарският симентал съставя 1,4% от говедата в обществените стопанства през 1987г.Породообразувателният процес при създаване-

то на Български симентал е протекъл в различни етапи. Кръстостване на местното сиво говедо със сименталски бици, внесени от Югославия и Швейцария. По този начин е създадена порода-та Кулско говедо, призната през 1951г. Кулско-то говедо е заплождано със сименталски бици, произхождащи от майки с висока продуктивност.Българският симентал е утвърден за порода

през 1981г. Отнася се към средно едрите поро-ди с комбинирано направление.Цветът на космената покривка е червено-ша-

млечност на кравите в развъдната област е 600-1000кг.Родопското късорого говедо се характеризира с дълга, тясна и суха глава. Рогата са къси, тънки, не

са здраво заловени за главата, поради което често се чупят. Тялото, общо взето, е хармонично, но слабо замускулено. Краката са тънки и добре поставени, с много здрави копита. Преобладава черве-но-кафявият цвят, но се срещат животни и със сиво-кафяв, сиво-жълт и черен цвят. Има светъл пръс-тен около носното огледало и светла линия по гърба. Наблюдават се недостатъци като стреховидна, свлечена и остра крупа.Подобряването на родопското говедо чрез кръстосване на родопски крави с джерсейските бици е

насърчително. Родопското подобрено е признато през 1990г. Развъдната цел е жива маса на кравите 380-400кг, на млечността – 2700-3000кг с 4,4% мастни вещества, с добра плодовитост (90-92%) и добра приспособимост за отглеждане в планински условия.

рен с бели петна по различни части на тялото. Червения цвят варира. Носното огледало и вулвата са розово оцветени. Главата е средно голяма, с широко чело. Шията е средно дълга, добре замускулена.Холката, гърбът са прави, дълги и широки. Крупата е дълга, широка, караката са здрави, с правилна постановка. Вимето е средно голямо с дебели, дълги и с неправилна форма цицки.Кравите тежат 550кг, а биците – 900-1100кг. Българскияt симентал има много добра месна продуктив-

ност. При интензивно угояване бичетата на 15-месечна възраст достигат 500кг, а кланичния рандеман е 58-60%. Месото е светлорозово, крехко, сочно и вкусно. Средната млечност е 2800-3000кг с 3,9% масленост.

8

БЪЛГАРСКО КАФЯВО ГОВЕДОТя е на второ място по разпространение след Черношареното.Българското кафяво говедо е създадено чрез възпроизводително кръстосване на местното сиво говедо

с кафяви алпийски и кафяви американски говеда. Породата е утвърдена през 1981г.По външен вид животните от тази порода са много близки до кафявите алпийски. Срещат се животни

с по-тъмен или с по-светъл цвят на косъма, с по-груба глава и с лировидни рога, с по-тесни и плитки гърди, със свлачена крупа, саблевидни задни и хиксовидни предни крайници, окосмено и провиснало виме и тъмно оцветяване на вулвата. Тези признаци са унаследени от местното сиво говедо и по тях

БЪЛГАРСКО ЧЕРВЕНО ГОВЕДОПри създаването на породата е бил използуван методът на сложното възпроизводително кръстос-ване. Някои говеда са с кръв от Симентала, а други говеда са имали кръв от Червеното са-довско говедо. Основна порода-подобрителка за създаването на Българското червено говедо е Червеното датско, у която се съчетават високата млечност, добри телесни форми и добри месни качества.Българското червено говедо се характеризира

с нежна и здрава конституция. Главата е нежна, суха и добре моделирана. Шията е тънка и дъл-га, с много и фини гънки на кожата.Холката е

средно висока и дълга. Гърдите са дълбоки и средно широки, гърбът и поясницата са дълги и средно широки. Крупата е дълга, широка и равна. Коремът е обемист, но не е увиснал. Хълбокът е голям и празен. Крайниците са добре поставени, но се срещат животни със саблевидни задни крайници. Копитата са здрави.Косъмът е червенокафяв. Кравите тежат 500-550кг, а биците – 800-900кг, с 3500-4000кг млечност, с 3,7-3,8% масленост. Контролираните крави са имали 4318л годишна млечност с 3,79% масленост.

БЪЛГАРСКО СИВО ГОВЕДОСтара и примитивна местна по-рода, послужила за основа за създаването на всички наши по-роди до 1981г. Цветът е сив с всички нюанси. Искърското го-ведо е дребно, като височината при холката на кравите е 120-125см. Живата маса на кравите е 420-460кг, а на биците – 600-700кг. Телетата се раждат 22-23кг. Средната млечност е ни-ска – 1800-2000кг, с масленост 4,2-4,5%. Има слаба угоителна способност. На 12, 18 и 24 ме-сеца достига съответно 280, 420 и 480кг. Кланичният рандеман е 52-55%. Месото е с много тлъстини и е подходящо за производство на колбаси. Отглежда се като генофонд.Сивото Искърско говедо е отродие на Местното сиво говедо. То се е оформило в района, обхващащ

долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Наличието на по-голяма влага и по-богати почви са осигурявали по-добра фуражна база, която съчетана със системен отбор и подбор са позволили създаването на един по-едър и по-млечен тип в сравнение с Местното сиво говедо. За съжаление се смята, че искърското отродие е изчезнало в чист вид. Поради тази причина цялото поголовие сиви говеда се наричат Българско Сиво говедо (БСГ).Типични представители на Българско Сиво говедо могат да се видят в районите на Централна Стара

планина, Средна гора и Сакар.

9

БЪЛГАРСКО ЧЕРНОШАРЕНО ГОВЕДОБългарското черношарено гове-до е признато за порода през 1990г и е създадено чрез поглъ-щателно кръстосване на крави от Българската кафява, червена и Сименталска порода с черно-шарени бици от европейски и американски произход. Сега от-носителният му дял е над 83% от общия брой на говедата у нас.Поради участието на много

породи при създаването му, съ-ществува неизравненост в типа и телосложението на новосъзда-дената порода. Цветът на кос-мената покривка е черно-бял, без постоянно място на черните и белите петна. Живото тегло е съответно 500-700кг и 800-1200кг. Млечността на кравите е 3800-3900кг с 3,7% мастни вещества. Поставени при условия на добро хранене и отглеждане развиват много висока млечност.Развъждат се във всички райони на страната, но качествата си на най-високомлечната порода проя-

вява в равнинните части.

българското кафяво говедо се различава от кафявото алпийско. Кравите тежат 500-550кг, а биците – 800-900кг. Годишната млечност е 3200-3800л с 3,6-3,8% масленост. Млечността може да достигне до 5000-5500кг с 4%масленост.Месодайните качества са много добри. Бичетата, при интензивно угояване, на 14-15-месечна възраст

достигат 450-500кг.

10

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ Породи свине

Свиневъдството е основен подотрасъл в животновъдството, даващ около 40% от общото производсво на месо в света. Ценните биологични качества на свинята – висока плодовитост, къса бременност, скорозрялост, млечност, месодайност, всеядност и добрите аклиматизационни способностти я правят предпочитан вид за отглеждане в целия свят. По религиозни причини свине не се отглеждат в Близкия изток, Африка и Азия, както и на тропика и Арктика.Археологическите свидетелства от Средния изток сочат, че опитомяването се е осъществило преди

около 9000 години. Има сведения за дори по-рано опитомяване в Китай. Смята се, че мнозинството от породите, които знаем сега са произлезли от евразийския див глиган (Sus scrofa).

СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯСпоред Димитров и Цонев до Освобождението свинете у нас са били примитивни, дребни, късноз-рели и нископродуктивни. След Освобождението на отделни места у нас са били правени опити да се повиши скорозрелостта на местните свине, като се кърстосват с внесени от други страни породи. От Унгария, Румъния и Сърбия са били внесени най-напред свине от породата Мангалица, а по-къс-но и от породите Йоркшир и Беркшир. След 1918-1928г са внесени племенни животни от породата Германска бяла благородна, която става основна подобрителка на свиневъдсвото у нас.За подобряване на свиневъдството и за породното разнообразие през годините са били внесени

също: Украинска степна бяла, Миргородска, Беркшир, Мангалица, Корнвал, а по-късно Голяма бяла, Ландрас и др.През 1952г са създадени първите държавни племенни разсадници (ДПР), които през 1959г прерастват

в държавни племенни инспекции по животновъдство.

БЪЛГАРСКА БЯЛА СВИНЯПризната е за порода през 1951г. Създаването и усъвършенствува-нето на породата са преминали през няколко етапа.От 1960г се провежда раз-

въдно-подобрителна работа за преобразуване стопанския тип на породата. От комбиниран, в тип за месо в две направления: кръстосване (облагородително, поглъщателно и възпроизводи-телно) на местната дългоуха сви-ня с германска благородна и отчасти с породите Голяма бяла и Ландрас; селекция в стадата за разплод за подобряване и усъвършенстване на месодай-ните качества и на племенната структура.В сравнение с голямата бяла

свинете с повече кръв от бъл-гарската бяла имат по-здрава костна система, по-дебели и къси крайници, по-тежка глава и по-пречупена профилна ли-ния. Кожата е по-дебела, бяла, с много по-гъста и дебела кос-мена покривка. Конституцията е здрава, темпераментът – жив. С преминаването към месен тип тялото се удължава. Кланичният рандеман е 78%.

11

БЪЛГАРСКИ ЛАНДРАС

Създаден е в България от породата Ландрас с шведски и холандски произход. Производсдтвеното направление на свинете от породата е за шунка. Заемаше 10% от породният състав на свинете в страната. Поголовието намаля поради замяната на чистопородните свине и българските хибриди с по-високопродуктивни PIC, TOPIGS, DAN BRED, Кембъроу, Синтетична популация „Силистра хибрид” и др. Нерезите тежат 300-360кг, а свинете-майки – 220-260кг. Плодовитостта е висока, средно 10,4 живородени прасета в прасило. Възрастта за достигане на 90кг жива маса е 170 дни, при разход на фураж за един килограм прираст 2,80кг. Дебелината на сланината (сума СКL2) – 38,5мм. Свинете от породата Български ландрас по екстериор наподобяват Ландраса, но са по-приспособени от него към условията в страната, с по-ниски месни качества от Англиския ландрас. Районът на разпространение е северна и югозападна България.

ДУНАВСКА БЯЛА Породата е създадена по метода на въз-производителното кръстосване с участи-ето на породите Българска бяла, Голяма бяла, Ландрас, Пиетрен, новосъздавана-та породна група и Хемпшир. Свинете от породата се отличават с хармонично тяло с бяла кожа, прав и широк гръб и добре развита задна част. Главата е средно голяма с леко клепнали напред уши. Краката са тънки и здрави.Свинете майки притежават добри въз-

производителни качества (плодовитост 9,5-10,0 прасета) и добро тегловно раз-витие на прасетата през бозайния пе-риод.

ИЗТОЧНОБАЛКАНСКАТова е наша примитивна порода, създадена чрез естествен отбор.По телосложение източнобалканската свиня прилича на дивата европейска свиня. Тялото е средно

дълго и косо. По-добре е развита предната част на тялото. Главата е средно голяма с удължена и изо-стрена лицева част. Ушите са малки, изправени и много подвижни. Шията е къса, слабо замускулена. Гърбът е слабо дъгообразен, крупата – леко свлечена. Краката са средно дълги и много здрави. Цветът на кожата и на косъма е черен, на гърба с гребен.Източнобалканската свиня е примитивна и къснозряла. Завършва растежа си на 3 години. Свинете

майки тежат 110-130кг. Месото на угоените свине е сухо, бедно на тлъстини и много подходящо

Дунавската бяла се характеризира със сравнително добра интензивност на растежа и тънка сланина.Достигат 95кг живо тегло за 195-210 дни при сравнително тънка сланина (сума в пунктовете C, K и L 42-43мм).Свине от тази порода с успех могат да се отглеждат във ферми от различно технологично равнище.

12

ПЪСТРА ДЕРМАНСКА СВИНЯРазпространена е в Луковитско, Тетевенско, Ловешко, Ботев-градско. Тя е от типа за слани-на с голяма скорозрелост, бързо се угоява, добре оползотворява фуража и е издръжлива и прис-пособена за пасищен режим на отглеждане, невзискателна към храненето и гледането и по-ряд-ко боледува. Тя е получена от кръстосването на местната бяла свиня с други породи – англий-ската беркшир, а след това и с германски свине и местната мангалица. Свинете от тази по-рода имат средно голяма гла-ва, широко разтворени ганаши, слабо пречупена профилна ли-ния, слабо до силно клепнали напред уши. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гър-бът и поясницата са средно дъл-ги, широки и прави. Гърдите са широки, дълбоки и бъчвообраз-ни. Крупата е права или слабо свлечена. Бутовете са пълни, а

за приготвяне на трайни колбаси (известната и реномирана смя-довска луканка се приготвя от месото на източнобалканската свиня). То има специфични вку-сови качества на дивечово месо. Плодовитостта е ниска – 4-6 пра-сета на прасило. Животните се отглеждат почти само на паша и на 1,5-годишна възраст дос-тигат 60-70 кг. Те оползотворяват по-лошо концентрирания фураж от свинете от културните поро-ди и затова трябва да се отглеж-дат предимно пасищно. Свинете имат силно развито стадно чув-ство и сами се защитават от диви зверове. Когато кърмят, свинете-майки са агресивни. Свинете са извънредно издръжливи и непо-датливи на болести.През 1974г е приета програ-

ма за развъждане на породата в чисто състояние. Създадени са племенни стада от наличните раз-плодни животни, като се избират по-едри, по-скорозрели, с дебе-ла черна четина и с непрекъснат гребен от челото до крупата, със запазен стаден инстинкт.

краката са здрави с правилна постановка. Кожата не е мно-го дебела, еластична, покрита с гъста, права или слабо къдра-ва четина. Космената покривка е пъстра. Плодовитостта варира в граници от 7 до 9 прасенца на прасило, но се срещат сви-не-майки, които раждат по 12 и повече прасенца. Живото тег-

ло е 110-230кг. На тригодишна възраст нерезите достигат 200кг, а свинете-майки – до 170кг майките и нерезите трябва да имат по 12 и повече цицки. На 8-9-месечна възраст трябва да достигат 90-130кг живо тегло. Изчезнала порода след навли-зането на високопродуктивните породи.

13

МАНГАЛИЦАТя е стара порода. Спада към къдравите свине от древен про-изход. Създадена е в далечното минало от местните свине на Балканския полуостров и Унга-рия, които са били кръстосва-ни с азиатските свине или със свине от романската група. Тази порода е била разпространена в Унгария, Югославия, Румъ-ния, Полша, Чехия, Словакия. В по-далечното минало тя е била много разпространена и у нас.Мангалицата е свиня от типа за

мас. Започва да отслоява тлъсти-ните още от 6-месечна възраст. Отличава се със средно голяма глава с почти права профилна

СИНТЕТИЧНА ЛИНИЯ „СИЛИСТРА“ Създадена е в „Силистра-хибрид“ гр.Силистра. Предназначена е за завършващия етап на хибриди-зацията в свинекомплекса. Притежава типа телосло-жение и количество месо като порода Пиетрен и е добре приспособена към климатичните и стопан-ските условия в страната. Свинете са със сравни-телно малка глава с права профилна линия, широки и дълбоки гърди, прав и широк гръб с вдлъбнатина на медиалната линия. Задният бут е закръглен, дъл-бок и се спуска до скакателните стави, а крайни-ците са тънки, но здрави. Четината е рядка, къса и преобладава пъстра окраска. Делът на месото в половинките е 71,8%, а площта на мускулното око е 52,7см2. Плодовитостта е най-висока за страната: 10,6 прасенца в прасило.

ХИБРИД „ПЛЕВЕН 1“ Това е трипороден хибрид създаден от колектив от научни сътрудници с ръководител ст.н.с.I ст. Бенко Бенков и утвърден през 1990г. Използвани са породите Голяма бяла от шведски произход, специали-зирана бащина линия СН и Хемпшир. Първите две породи се използват за производство на хибридни родители, които се заплождат от нерези Хемпшир (25% ШГБ; 25% Ch; 50% Х ). От прасило се по-лучават 10,5-10,6 живородени прасета, характеризиращи се с висока жизненост, отлични адаптациони способности, висока угоителна и месодайна способност. Годишно се угояват над 200 000 животни от този хибрид. Получените хибриди имат малка глава с права профилна линия и слабо развити ганаши. Ушите са малки и прави. Гърбът е прав, широк и добре замускулен. Задните бутове са големи, пълни и добре оформени. Крайниците са добре поставени, с тънки и здрави кости. Цветът на тялото при повечето животни е бял, но често се срещат и животни с черни петна, които при щавене изчезват. Прасетата за угояване имат следните параметри: възраст за достигане на 115кг жива маса – под 225 дни; среден дневен прираст 710гр, разход на фураж за един килограм прираст 3,331кг; месо в бута 75,4%; повърхност на мусколното око 40,2см2; месо с кости в трупа 70,2%.

линия и с големи клепнали уши. Шията е къса. Гърдите са дълбоки и широки. Гърбът е широк и слабо аркообразен. Крупата е свлечена. Бутовете са със средно развита мускулатура. Краката са сухи и здра-ви. Кожата е плътна, здрава, еластична и покрита с дълга гъста къдрава четина. Цветът на космената покривка е различен – от жълторъждив до черен. Малките прасета се раждат с гладка, пигментирана на ивици космена покривка (ливрея), както прасетата на дивата свиня. Живата маса на свинете е около 130кг. Плодовитостта е ниска – 6-7 прасета в прасило.

14

ДВУПОРОДЕН ХИБРИД „ШУМЕН“Хибридът „Шумен” е признат от Държавната комисия по породообразуването в началото на 1990г и е създаден от колектив с ръководител ст.н.с.I ст. Яким Димов. За създаването му са използвани породите Голяма бяла и Ландрас с английски произход. В резултат на целенасочената развъдно-подобрителна работа с двете породи, хибридните свине-майки притежават много доб-ри репродуктивни качества. Средно от прасило се получават по 8,5-9,0 отбити прасета с висока жизненост.Финалният продукт се характеризира с високи

угоителни и кланични качества и добри качества на месото. При добри условия на отглеждане и хранене се реализира 0,750-0,850кг среден дне-вен прираст при 3,2-3,5кг разход на фураж за 1кг прираст. Съдържанието на месо с кости в трупа е в границите 72-75%, площта на мускулното око – 36-37см2, а дебелината на сланината средно от 3-те измерения не надвишава 26мм. Разпрос-транен е в цялата страна и ежегодно от него се произвеждат средно по 2,0-2,2 милиона угоени двупородни хибриди.Двупородните хибриди „Шумен” се характери-

зират с лека глава, обикновено с права профилна линия. Шията е средно дълга и добре замуску-лена, гърбът е прав, широк и леко извит нагоре. Бутовете са добре развити и добре оформени. Краката са средно дълги, със здрави кости, а ко-жата е бяла и с розов оттенък.

ХИБРИД „ШУМЕН 2“Хибридът „Шумен 2” е създаден от колектив от научни сътрудници и специалисти през 1992г и се отличава с висока продуктивност и пригодност за отглеждане при традиционни условия.Схемата на създаване на хибридите „Шумен 2”

включва породите Голяма бяла и Ландрас с ан-глийски произход и Дюрок. Участието на Дюро-ка в майчиния компонент дава възможност да се получи хибридна родителска форма със здра-ва конституция и особено стабилни крайници. Включването на Голямата бяла като финална ба-щина порода позволява производството на стан-дартизирани хибриди за угояване с много добри угоителни и кланични качества. Основната цел на колектива е да предложи на фермерите тип хибридно прасе, пригодно за отглеждане не само в условията на интензивните технологии, но и във ферми с традиционни начини на отглеждане – полуоткрити помещения, твърди и неравни подо-ве, отглеждане в големи групи и др.Хибридните свине се характеризират с дълго,

масивно и крушообразно тяло с прав до леко изпъкнал гръб. Главата е средно голяма, с прав профил, а краката са добре поставени и прави. Бутовете са добре запълнени. Кожата е бяла, като се допускат петна. Хибридите Шумен 2 достигат 115кг средно на 200-дневна възраст при среден дневен прираст 0,730кг и 3,180кг разход на фу-раж за 1кг прираст, месото в основните части е 73%, същинският бут – 75%, а площта на мус-кулното око – 37,2см2.В едно прасило се получават средно 9,5 жи-

вородени, от които 9 отбити, отличаващи се с висока жизненост и нисък процент на отпадане при подрастващите и при угояването.

15

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИПороди птици

Характерна особеност на птиците е тяхната ранозрелост, която се изразява с бърз растеж и развитие на организма. Голямото стопанско значение на птицевъдството се обуславя от редица полезни

биологични качества на основните видове селскостопански птици – кокошки, пуйки, патици, гъски и др. Домашните птици са клас животни, тясно свързани с човека. Използват се за месо, яйца,

перушина, кожи (щраус).

ШУМЕНСКА ЧЕРНА КОКОШКАМестна българска порода, обо-собена в селата по поречието на р.Камчия, кръстосвана по късно с Черна минорка. Пре-димствата на Черната шумен-ска кокошка пред останалите яйценосни породи са високата є издръжливост на неблагопри-ятни условия, малкият разход на фураж, ниската жива маса.Птиците са с черно оперение

с матов цвят. Гребенът е голям, прост и листовиден. Главата е малка, а шията е къса, тялото е хармонично. Живата маса на петлите е 2-2,5кг, а на носач-ките – 1,4-1,8кг. Носливостта е 120-150 яйца, с бяла черупка и средна маса 54-55гр.Черната местна шуменска ко-

кошка се среща в някои лични стопанства, а от 1977г и в гене-тичния резерват на Хибридния център в Стара Загора.

СТАРОЗАГОРСКА ЧЕРВЕНА КОКОШКАТази породна група е създадена чрез възпроизводително кръстос-ване на местните старозагорски кокошки с петли от породата Червен родайланд. Птиците са по-дребни от Родайланда, с къси пера и с по-светло оперение.Показва много добри приспосо-бителни качества, издръжливост на местните условия. Оперение-то е плътно прилепнало и с ба-кърено червен до ръждиво чер-вен цвят. Гребенът е по-голям от този на Родайланд, прост и месесто червен, мингушите са средно големи, околоушките са с червен цвят. Краката и човка-та са жълти. Месото е с много добро качество. Живата маса на кокошките е 2,4-2,5кг, а на петлите – 3,5-3,7кг. Подходящи са за лично-то стопанство. Средна годишна носливост – 200-220 яйца. Че-рупката е светлокафява.Тъй като са създадени множе-ство високопродуктивни линии и хибриди, които породата не може да достигне със своите качества, тя не е разпростране-на и се съхранява като гено-фонд в Експерименталната база към Института по птицевъдство в Стара Загора.

БЯЛА СЕВЛИЕВСКА И ЖЪЛТА ЕЛЕНСКА КОКОШКАБялата севлиевска и жълтата еленска кокошка се считат за отродия на черната шуменска кокошка. Първата е била раз-пространена в Северен центра-лен район, а втората в Еленския Балкан откъдето идва и наиме-новаието им. След Първата све-товна война се правят първите стъпки за подобряване на род-ното птицевъдство. През 1927г се построява централна птице-въдна опитна станция. В Бълга-рия до този момент се отглеж-дат местни нископродуктивни кокошки, като се установява, че няма перспектива в породите бяла севлиевска и жълта елен-ска.Черната шуменска кокошка

се оказва единствената местна порода, която има относително добри показатели.В станцията започват изследва-

ния и върху чужди породи ко-кошки, като след 1928г започва внасянето на нови породи ко-кошки. С ценните си стопански качества се налага внасянето на породите Легхорн и Родайланд.Смятат се за изгубен вид.

КОКОШКА ХИБРИД СЗ-80Автосексингов яйценосен хибрид за получаване на яйца с кафяв цвят на черупката. Създаден в „Хибриден център“ гр.Стара Загора, чрез кръстосване на петли червен Родайланд с кокошки бял Ро-дайланд. Характеристика на родителите: Линия „Б“ – бащина форма: носливост на фуражна носачка – 260-265бр, тегло на яйцата – 60гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,2кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,1кг; възраст на пронасяне – 175 дни; разход на фураж за 1 яйце – 205-210гр. Линия „М“ – майчина форма: носливост на фуражна носачка – 260-265бр, тегло на яйцата – 60-61гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,5кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,3кг; възраст на пронасяне – 175 дни; разход на фураж за 1 яйце – 215-220гр. Продуктивна характеристика на СЗ-80: носливост на фуражна носачка – 270-285бр, тегло на яйцата – 61-62гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,4кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,2кг; възраст на пронасяне – 168 дни; разход на фураж за 1 яйце – 200-205гр. Кокошките са с жълтокафяво оперение с бяла опашка, а мъжките са бели с ръждиво-червени крила (женските пиленца са жълто-кафеви, а мъжките – бели).

16

КОКОШКА ХИБРИД „ПНО” „ПН – 0” Общоползвателен хи-брид, получен при кръстосване на петли Нюхемпшир с кокош-ки бял Плимутрок. Оперението е разнообразно: бяло, кафяво, ивичесто, кремаво, черно и др. Носливоста на получените хи-бриди е 210-230 яйца с маса 59гр. Живото тегло на кокош-ките е 2,8-3кг, а петлите 3,5кг. Произвежда се в Експеримен-талната база към Институтът по птицевъдство Стара Загора.

КОКОШКА „РАНКО 104/204”Бройлерен хибрид, произвеждан в „Хибриден център по птице-въдство“ гр.Костинброд. Основни продуктивни характеристики на птиците от хибрида „Ранко 204” са: Родители: носливост до 70-сед-мична възраст – 244 яйца; яйца за разплод от фуражна носачка – 192,2бр; получени еднодневни пилета от носачка – 122бр. Брой-лери: живо тегло на 35 дни – 1,4кг; живо тегло на 42 дни – 1,9кг; живо тегло на 49 дни – 2,3кг; живо тегло на 56 дни – 3кг; разход на фураж за 1кг живо тегло до 35 дни: 1650гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 42 дни: 1950гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 49 дни: 2200гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 56 дни: 2400гр; смъртност до 56 дни – до 6%.

ЧЕРНА НОВОЗАГОРСКА ПУЙКАТова е най-добре приспособе-ната и най-разпространената по-рода от местни пуйки. Птиците са много издръжливи и лесно се приспособяват към условия-та на отглеждане. Сравнително добре са изравнени по външни признаци и продуктивност. Жи-вата маса на мъжките е 7-8кг, но някои достигат 10-12кг, а на женските – 3-5кг. Носливостта е сезонна и през пролетта пуйки-те снасят около 45 яйца с маса 75-80гр.Въпреки подобряването, чер-

ната новозагорска пуйка е с по-ниски стопански качестава, тя е перспективна от гледна точка на запазване биологичното разно-образие, издръжливост на мест-ните условия и т.н.

СТАРОЗАГОРСКА БЯЛА ПУЙКАСтарозагорска бяла пуйка е създадена в Експериментал-ната база в Стара Загора. Из-ползва се като бащина форма в схемите на хибридизация за създаване на пуйчета-бройле-ри. Птиците са с бял цвят на оперението. Характеризират се с високо живо тегло и отлични месодайни качества. Живото те-гло на пуйките на 7-8-мес. въз-раст достига 10,5-11кг, а пуяците – 18-18,5кг. Носливостта е 60-65 яйца за 180-дневен продуктивен период.

БЪЛГАРСКИ МЕСТНИ ПУЙКИУ нас се отглеждат и други мест-ни пуйки, които имат различен цвят на оперение – черни, жъл-то-кафяви, сивопепеляви и бели. Всички те имат ниска продук-тивност и слабо изразени месо-дайни качества.Местните породи се срещат

във всички райони на страната, но имат ограничено значение. Те са със задоволителни мес-ни качества, с тегло на пуйките 3-4кг, а на пуяците – 7-9кг и носливост до 30 яйца годишно. Инстинктът за мътене е силно развит. Отродие на местните пуйки е черната новозагорска пуйка, която се отличава с доб-ра носливост и месодайни ка-чества.

БЪЛГАРСКИ ПУЙЧЕТА БРОЙЛЕРИПуйчетата бройлери се предла-гат от Експерименталната база към Института по птицевъдство в Стара Загора.Като бащина форма в схемите

на хибридизация за създаване на пуйчета-бройлери се използ-ва Старозагорска бяла пуйка. Птиците са с бял цвят на опере-нието. Това е трилинеен стоков хибрид, при който живото те-гло на женските на 16-седмична възраст достигат 6,5-7кг, а мъж-ките – 9-9,5кг, при разход на фураж за един килограм при-раст 3-3,2кг. Смъртност 3-5%. Кланичен рандеман 80-82%.

17

БЯЛА БЕНКОВСКА ГЪСКА Българска породна група гъски, създадена чрез кръстосване на местни гъски от района на село Бенковски, Пловдивско с тулузки, емден-ски, бели унгарски и др. гъски, като принадле-жи към средно тежките породи и наподобява Емденската гъска. Тялото е средно едро, дъл-боко и широко. Шията е къса и удебелена. Главата е средно голяма с оранжева човка. Краката са жълто-оранжеви, здрави и широ-ко поставени. Гърдите са широки и дълбо-ки. Тялото е добре замускулено. Оперението е предимно бяло. Характеризира се с добра скорозрелост, месодайните качества са високи, добра приспособимост и издържливост. При добро хранене угоените гъсета достигат жива маса 4,2-5кг за 70-дневна възраст. Живата маса на гъските е 5,2-6кг, а на гъсоците – 6,5-7кг,

МЕСТНИ ГЪСКИ

У нас се отглеждат най-често местни гъски – предимно бели и сиви, които са подобрени с внасяни-те в миналото емденски и тулузки гъски. Повечето от запазените местни гъски, особено в Северна България, спадат към Дунавската гъска, която се отличава с увисналите като ленти пера по крилата (ленточна), с преобладаващ сиво-бял цвят на оперението (див). Тялото е сравнително едро и дълбо-ко. Главата е средно голяма, с оранжева човка, с оранжеви кръгове около очите. Шията е средно дълга. Гърбът е широк. Гърдите са широки, дълбоки. Коремът е с една или две кожни гънки. Краката са средно дълги, добре замускулени, широко поставени, розови. Оперението на шията и гърбът е сиво, на шията – сиво-бяло, а на корема и опашката – бяло. Разбира се, голяма част се отличава от гореизложеното, тъй като тук водеща е народната селекция и предпочитанията на стопаните. Има и различни кръстоски, които се отличават по цвета на оперението, едрината и носливостта си. Почти всички имат ниска продуктивност. Носливостта е средно 20-25 яйца.

като при угояване достигат до 11кг. Средната носливост е 22-25 яйца годишно. Породата е подходяща за принудително угояване за получаване на вмастен черен дроб. Добивът средно е около 500гр, но достига до 1200гр, получава се висококачествен черен дроб, високо ценен на международния пазар.

18

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЛИ

ВАДИ

И П

АСИ

ЩА

ПАСИЩАТА И ТЯХНАТА МНОГОФУНКЦИОНАЛНА РОЛЯПроф.дсн Aтанас КириловИнститут по фуражните култури, Плевен

Отглежданите животни и практикуваните системи за хранене са в пряка зависимост от наличните фуражни ресурси на съответната страна, регион или ферма. У нас нерядко се срещат и случаи, когато броят на отглежданите животни – овце, кози или говеда не съответства на притежаваните площи за фураж. Прдпоставка за тази възможност е наличието на естествени мери и пасища, които са общинска или държавна собственост и които могат да се ползват от всички притежатели на тревопасни животни. През последните години те се отдават под наем от общините дори и на полз-ватели, които нямат животни. Вероятно по тази причина в доклади на чужди автори се разпрос-транява становището, че субсидиите за пасищата, които получават българските фермери са едни от най-високите в ЕС.В световен мащаб пасищата заемат около

117млн. кв.км и са източник на фураж за над

1800 милиона глави добитък. В страните от ЕС пасищата представляват около 33% от селско-стопанската площ (СП) и 13% от териториите на страните. По данни на FAO с по-големи площи естествени пасища са Ирландия със 76% от СП, Обединеното кралство с 66%, Холандия с 51%, Австрия с 57%, Франция с 34%, но Франция е с най-голяма селскостопанска площ от страните в ЕС (29631000 ха). По данни на Агростатистика към МЗХ в Бълга-

рия постоянно затревените площи или пасищата представляват около 30% от общата площ със селскостопанско предназначение, която е почти 50% от територията на страната. В годините след 2005г се наблюдава тенденция на намаление на пасищните площи за сметка на увеличение на обработваемата земя. Вероятната причина е не само намаления брой тревопасни животни у нас, но и по-високите субсидии и доходи, които се

19

получават от обработваемите земи. В сравнение с някои съседни страни като Гърция, Македония и Сърбия делът на пасищата от общата селскосто-панска площ у нас е по-нисък. С нарастване на населението на земята и про-

блемите с неговото изхранване, възможността на пасищата, като източник на фураж за изхранване на по-голям от сегашния брой животни е огра-ничена, но интересът към тях нараства във връзка с други техни функции. Все по-често вниманието на обществото и държавните органи е насочено към тяхната икономическа, екологична, социална и културна роля. Във връзка с Общата селскостопанска политика

на ЕС при стопанисване на пасищата бяха пред-ложени и се приеха конкретни определения, кои-то дефинират голямата разнотипност на пасищата и фуражните площи в Европа. Тези дефиниции помагат за диференциран подход при провежда-не на европейската и национална политика във всяка страна или регион. По-долу даваме някои от тях и съответното им английско наименование по Peeters et al. (2014).Фуражна площ (Fodder areas): Част от селскосто-

панската площ, която включва постоянно затреве-ните площи, фуражните култури на обработваеми площи и угарите, когато са използвани за паша.Фуражни култури на орна земя (Arable fodder

crops): Едногодишни, двугодишни и многогодиш-ни видове, засяти и отглеждани на орна земя с цел производство на фураж и прибрани на

зелено. Те включват сятите (изкуствени) пасища, житни култури за прибиране на зелено (С3 ви-дове, като овес, някои видове пшеници (Triticum spelta), тритикале, ръж и С4 видове (като ца-ревица и сорго), кореноплоди, някои видове от Brassicaceae и Compositeae (в т.ч. слънчоглед).Тревни площи (Grasslands): Площи предназначе-

ни за производство на фуражна продукция, при-брана чрез паша/брестене, косене или и двете, или използвана за други селскостопански цели, например като възобновяем енергийен източник за получаване на биоенергия. Понятието тревни площи е общо понятие за пасищата.Според начина на ползване на тревните площи

се различават две категории:1. Ливади (Meadows): Тревни площи, които са

прибирани или се реколтират предимно чрез ко-сене през последните 5 години или са на не по-малко от 5 години от създаването (сеитбата) на тревостоя.2. Пасища (Pastures): Тревни площи, които се

прибират и оползотворяват предимно чрез изпас-ване през последните 5 години или са на не по малко от 5 години от създаването на тревостоя.Пасищата биват временни (сяти) и постоянни.Постоянни пасища (Permanent grasslands): Пло-

щи, които са използвани за отглеждане на треви или други тревни фуражи (самозасяващи се, сяти и/или презасяти). Тези постоянни пасища в про-дължение на 10 или повече години не трябва да са подновявани след цялостно унищожаване чрез

20

разораване или чрез използване на хербициди.Временни пасища, наричани още сяти паси-

ща (у нас често са наричани изкуствени пасища) (Temporary grasslands): Площи засяти с едного-дишни, двугодишни или многогодишни тревни фуражни видове. Те се създават на обработваема земя и са включени в сеитбооборот. Сятите па-сища съществуват в кратък период от време, от няколоко месеца до няколко години. Те могат да се създават чрез самостоятелна сеитба на бо-бови, на житни или на смес от житни и бобови тревно-фуражни култури.Сятите пасища са с предназначение за паша, за

сено или силаж. Естествени и полу-естествени тревни площи/па-

сища (Natural and semi-natural grasslands): Ниско-продуктивни, ниско-добивни постоянни пасища, в които доминират местни естествени тревни съ-общества, други тревни видове, в някои случаи храсти и/или дървета. Тези косени или изпасвани екосистеми не могат да бъдат основно подобря-вани или подсявани чрез торене, варуване, дре-наж, обработка на почвата, използване на херби-циди, въвеждане на екзотични видове. Екстензивно използвани тревни площи за паша,

(Rangelands): Те включват естествена и полу-естест-вена тревна растителност, храсти, степи, тундри, алпииски тревни съобщества, заблатени площи и гористи пасища. В тези площи пасящите животни обикновено се придружават от пастир – овчар, козар или говедар.Общински пасища, наричани още мери или

крайселски пасища (Grazed common lands): По-стоянни пасища където две или повече лица имат право да пасат животните си. В отделни случаи тези права не са постоянни, неотменими на едни и същи лица, а могат да бъдат преразпределяни от време на време от общинските власти, които са оторизирани да правят това. Общинската/об-ществена земя е част от използваемата селскосто-панска площ. Тя може да е частна или общинска, държавна, църковна и др. Някои мери, които попадат в тази категория могат да бъдат „подо-брявани” чрез подсяване и торене.

Основна роля на пасищата – източник на фуражПасищата са основен източник на фураж за

овцете и козите, допълвани от храстовидната и дървесна растителност, някои многогодишни и едногодишни фуражни култури, стърнищата след жътва и отпадъчните груби фуражи. В процеса на използване на пасищата при свръх натоварване с пасящи животни често пасищните тревостои деградират, някои тревни видове изчезват и се появява необходимост от подсяване с културни житни и бобови тревни видове, селекционирани от човека. У нас независимо от ниските средни добиви от естествените пасища, които са от 150

до 300 килограма суха маса от декар, при нама-ления брой на овцете и козите през последните десетилетия, такъв проблем не се наблюдава. В страни, например като Гърция, поради големия брой овце и кози често се наблюдава свръх из-пасване на естествените тревостои. Проблемът у нас е, че с намаляване броя на овцете, козите и говедата, през последните две десетилетия липс-ват пасящи животни по пасищата, особено по планинските пасища. По тези пасища се наблю-дава самозалесяване с агресивна храстовидна растителност от рода на Paliurus spina-christi Mill., Juniperus oxycedrus L. и Continus coggygria Mill или папрат, а това е голям проблем за планин-ските пасища. В естествените тревостои се срещат около 300

вида растения с преобладаващ дял на житни-те треви. Съставът на естествените тревостой е различен и зависи от местоположението, над-морската височина и сезона. В планинските и предпланински пасища на България най-широко разпространени са тревостои на база Chrysopogon gryllus L, над 500-700м, Agrostis capillaris / Festuca rubra 1000-1200м и над 1200м доминира Nardus stricta. Делът на бобовите в естествените трево-стои е нисък, от 2 до 8-12%. Ниският дял на бо-бови треви в естествените тревостои предполага по-ниска протеинова хранителност, тъй като бобо-вите са с по-високо съдържание на протеин. Този недостатък на естествените тревостои се избягва чрез създаването на сяти пасища, където съотно-шението между житните и бобови компоненти се регулира и пасищният тревостой е с по-високо съдържание на протеин и по-висока хранител-на стойност. При такъв тревостой, благодарение на азотфиксиращата способност на бобовите се прилагат по-ниски норми азотни торове. От ся-тите пасищни тревостои се получава над 25% повече мляко от лактиращи овце в сравнение с количеството мляко от овце пасли на естествено пасище. Подходящи житни за условията на Бъл-гария при създаване на изкуствени тревостои са създадените в Института по фуражните култури, Плевен и подходящи за нашите климатични ус-ловия сортове ежова главица, овсига, власатка, житняк и райграс, както и бобови като еспарзе-та, звездан и др. По-ниската хранителна стойност при естествените пасища в сравнение с тази при сятите може да се компенсира с паша в ранен стадий на растеж на тревите, което е начин жи-вотните да получават фураж с високо съдържание на протеин и с висока хранителна стойност.Продуктивната стойност на пасищата или про-

изводството на мляко и месо зависи не само от добива на зелена или суха маса, но и от тяхната хранителна стойност, а тя зависи от:

• тревният състав и хранителната стойност на всеки отделен вид;

• общото съдържание на протеин и протеин

21

смилаем в червата (ПСЧ);• поемането или консумацията на тревата, ней-

ната апетитност и престоят є в търбуха, т.е. способността є да се смила по-бързо или по-бавно в търбуха на преживните и да ос-вобождава място за ново количество тревна маса;

• делът на бобовите, които съдържат повече протеин и се смилат по-бързо от житните треви;

• съотношението между дела на листа и стеб-ла, листата имат в пъти по-добра хранителна стойност от стеблата;

• съдържанието на клетъчни стени и тяхната смилаемост, вътреклетъчно съдържание – за-хари, фруктозани, липиди, азот и др.;

• наличието на някои вторични продукти, като танини, феноли и тяхната роля при хране-нето, използването на азота или намаляване образуването на метан при преживните жи-вотни;

Пасищата и пашата добре се вписват в подо-бряване качеството и здравословния характер на храните от животински произход и развитието на органичното фермерство. Пасищното отглеждане на говедата и овцете влияе благоприятно вър-ху качествените и здравословни показатели на млякото и млечните продукти. В млякото на кра-ви, хранени със зелени фуражи или на паша в сравнение с хранените на ясла с консервирани фуражи се съдържат по-големи количества коню-гирана линолова киселина, която се предполага, че има антиканцерогенно действие. Природо-климатичните условия у нас, континенталният кли-мат с ниски зимни и високи летни температури и недостатъчни валежи, не са така благоприятни за растежа и развитието на тревите, както в стра-ните от Западна Европа. Въпреки това пасищата са природно богатство, източник на фураж, част от пейзажа, а изпълването им с пасящи животни е желана гледка в селските райони. Пасящите животни с изхвърляните екскременти, фекалии и урина са и средство за подхранване и поддържа-не на тревостоите с азот и минерални вещества. Пасищата се нуждаят от постоянни грижи, като

покосяване на неядливи остатъци след паша, по-чистване от храсти, дървета, камъни, подравнява-не, особено при наличие на къртичини, борба с нежелана растителност и други мероприятия. При сятите пасища грижите, освен горе посочените, се изразяват в презасяване чрез директно подся-ване на деградирал тревостой или основно по-добряване след цялостно унищожаване на чима и сеитба на подходящи житни и бобови треви в подходящо съотношение. Причини за деградаци-ята на тревостоя са претоварването на пасищата с животни – свръх пашата, утъпкване при паша на много овлажнена почва, агресивност между тревните видове, изместване на едни от други

видове, сушата и др.Основната роля на пасищата, като източник на

фураж за тревопасните животни е безспорна, но тя се съпътства и с други, неселскостопански функции – икономически, екологични, социални и културни.

Екологична, социална и културна роля на пасищата Освен като източник на фураж за животните,

фибри, гориво, лечебни растения, пасищата съх-раняват биоразнообразието от растителни и жи-вотински видове с наличните естествени условия на храна, вода и енергия за функциониране на отделните екосистеми и местообитания. За да за-щити това биоразнообразие, ЕС създаде широка мрежа от 26 000 защитени територии с обща площ 768000кв.км по Натура 2000 (Директива 92/43/ЕЕС), които представляват 17,9% от сушата на ЕС. Тази мрежа от защитени територии не-прекъснато се разширява. У нас защитените те-ритории са 30% от площа на страната. Едни от критериите за определяне на тези места, като места с висока природна стойност и съхранение на естествените местообитания на дивата флора и фауна става на база Директива 92/43/ЕЕС. От общия брой защитени територии по Натура 2000 43% са планински места. Словения е с най голям дял защитени планински територии – 29%, след-вана от Словакия – 23% и България – 19%, което е предпоставка за развитие на екотуризма и орга-ничното фермерство. В тези територии фермери-те са задължени да спазват съответни изисквания за опазване на местата с дива флора и фауна, което може да се нарече фермерство с висока природна стойност. За тази многофункционална фермерска дейност фермерите от Европа полу-чават допълнителни субсидии. За съжаление през последния век на пасищата се гледаше само като на източник за фуражна продукция за животните, но не и като екосистема с други функции, които са в интерес на цялото общество. Сега полити-ката е насочена към постигне на равновесие, ба-ланс между основната функция на пасищата, като фуражен ресурс и останалите функции. Целта е да се избегне негативният ефект върху околната среда и да не се допусне намаляване доходите на фермерите. На пасищата се гледа и като на средство за

борба срещу климатични промени и поддържане качеството на въздуха. Тревната покривка оползо-творява СО2 и намалява неговата концентрация в атмосферата. Въглеродният диоксид е един от общо деветте вида газови емисии, които прово-кират парниковия ефект и глобалното затопляне, и чиято концентрация в атмосферата трябва да бъде намалена.Тревната покривка предпазва горния слой на

площите от прегряване и намалява изпарение-

22

то на водата, тя предпазва повърхностния слой на почвата от водна и ветрова ерозия. Тревната покривка задържа водата в почвата и я оползо-творява за собствения си растеж и развитие. Тя е и средство за борба със сушата. Чрез използване на подходящи устойчиви видове и сортове при създаване на сяти пасища може да се регулира и преодолява водния дефицит.Пашата намалява необходимата енергия в расте-

ниевъдството и животновъдството, тъй като живот-ните сами отиват до фуража. Не е необходимо всяка година да се изразходва едергия за ора-не, сеитба, отглеждане, прибиране, съхранение и раздаване на фуража в яслите на животните.Пасищата са естествената генбанка в природа-

та, която съхранява хиляди тревни и храстовидни видове. Те са местообитание освен на растител-ни съобщества и на много насекоми, животни и птици. Пасищата са естествена среда на дивите пчели и насекоми, необходими за опрашването на цъфтящите полски култури и поддържане на устойчиво селскостопанско производство.У нас тревното разнообразие в естествените па-

сища на централна Стара планина се оценява на около 300 вида треви и е по-голямо от това в страни с интензивно използване на пасищата, където използването на високи норми минерал-ни торове са допълнителен фактор за намаляване на видовото тревно разнообразие. Големите ко-личества азотни торове нарушават растителното биоразнообразие и са основен нитратен замърси-тел на подземните питейни води. Но нитратите, които замърсяват водите при пасищата са далеч по-малко в сравнение с тези при полските култу-ри, отглеждани на обработваеми площи и рядко надхвърлят 34кг N/ха на година – границата, оп-ределена от Нитратната директива за поддържане на нитратната концентрация в подземните води под 50мг/л. Този проблем при екстензивното из-ползване на пасищата не съществува. При тях за набавянето на азот се разчита на бобовите треви, които благодарение на симбиозата с грудковите бактерии свързват азота от въздуха и обогатяват почвата с азот. Тревната покривка предпазва под-земните води от замърсяване.

Пасищата и туризмътСелският туризъм стана много популярно наи-

меновение през последните години. Той включва дейности, които имат връзка с околната среда и културата на съответния район. Шестдесет про-цента от населението на ЕС живее в селските райони, които обхващат 90% от територията на страните. Обект на селския туризъм са всички дейности, които се провеждат в селските райо-ни. Туризмът се нарича селски, когато селската култура е компонент от предлаганите туристиче-ски услуги и продукти. Изразите „селски туризъм“, „агротуризъм“ и „екотуризъм“ често се използват

неправилно като синоними. Пасищните площи са по-привлекателно място за туристите от горите и в този смисъл са облагодетелствани „фуражни-те и животновъдни райони”, където има открити пасищни пространства с многогодишна тревна растителност, където могат да се видят пасящи животни или приготвяне на сено за хранене на животните през зимните месеци. Откритите трев-ни площи често са използвани за организиране на събори, надпявания, изложения. Агротуризмът е частен случай на селския тури-

зъм, при който на туристите се предлага на място във фермата да видят и да се запознаят с дей-ности, които са свързани с фермерството, като производство на храни, хранене на животни и птици, доене на животните, направа на сирене и кисело мляко, прибиране на реколтата и при-готвяне на фуражи и др. Туристите могат да си купят хранителни продукти, месо, колбаси, мляко, сирене, сметанов сладолед, мед, вино и др., про-изведени във фермата, да прекарат няколко часа във фермерска среда или да отседнат в типична селска къща. Агротуризмът в различните райони е различно атрактивен заради особеностите във всеки район, във всяка ферма, от настаняване в стаи с типични хотелски ВИП условия до спане на нарове или направо на пода, да пояздят осе-длани за целта коне или да си направят разходка сред природата.Екотуризмът е друга форма на туризма, свързана

с природата, където хората посещават селските райони с управление и дейности, щадящи окол-ната среда. Тук могат да се видят различни ес-тествени хабитати на биоразнообразието от рас-тения и животни. Основната цел на екотуризма е не да се видят селски дейности, а да се наблю-дават птици и диви животни, да се наблюдава и проучва местната флора и фауна и забавления на открито сред ливади и пасища. Това е източник и на допълнителни доходи за фермерите, които стопанисват пасищата, от една страна за услови-ята, които предлагат на туристите, от друга – за спазване на задължителните изисквания по опаз-ване на естественото биоразнообразие от флора и фауна в Защитените територии и планинските местности. Тези дейности дават още една алтер-натива за развитие на селските райони.

ЗаключениеПасищата са един от основните елементи за

устойчивото развитие на селските райони. Тяхната роля в системите на отглеждане на тревопасните животни ще се запази и в бъдеще. Но другите функции, свързани с тяхната екологична, социал-на и културна роля трябва да бъдат осъзнати от цялото общество. Те са достатъчен аргумент да се искат и заделят средства за подпомагане на фер-мерите и ползвателите, за правилно стопанисване и опазване на тези площи и екосистеми.

23

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИ

Ст.н.с. д-р Лазар КозеловИнститут по животновъдни науки, Костинброд

Технология за консервиране на сочни фуражи

Съвременното високопродук-тивно преживно животновъд-ство е немислимо без участие в храненето на висококачествен силаж и сенаж. Те заемат около 50% от дажбите на животните. От тяхното качество до голяма степен зависи продуктивността. През последните двадесет го-

дини традициите за приготвяне-то на висококачествени силажи бяха забравени, а някои ферме-ри поради липса на техника и силажни ями не са в състояние да приготвят доброкачествен силаж. Поради това средната продуктивност на млечните кра-ви в България е приблизително два пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни. Всичко това налага да се вър-

нем отново към технологиите на приготвяне на висококачествен силаж и сенаж. Наред с това през последните години настъ-пиха и някои съществени изме-нения в технологиите на при-готвяне на тези фуражи. В този материал ще се спрем основно на приготвянето на царевичен силаж и люцернов сенаж. Предимствата на царевичния

силаж са следните: силажната царевица дава най-висок добив на кръмни единици за мляко и растеж (КЕМ, КЕР) от еди-ница площ, фуражът е вкусен, с високо и постоянно качест-во и много висока енергийна хранителност (около 1 КЕМ, 1 КЕР) в килограм сухо веще-ство, процесите на отглеждане-то, прибирането, силажирането и раздаването могат изцяло да се механизират. Това прави се-бестойността на добита кръмна единица от силажа най-ниска в

сравнение с останалите груби фуражи. Налице са и някои недоста-

тъци, които трябва да се имат предвид: ниско съдържание на протеин, което може да се ком-пенсира с добавката на карба-мид по време на силажирането или с добавката на фуражи с високо съдържание на проте-ин (слънчогледов шрот, бирена каша, суха спиртоварска каша и други) към дажбите на жи-вотните; не е оправдано при-готвянето на силаж при голямо отстояние на животновъдните ферми от царевичните площи; царевичната култура има опре-делени изисквания към площите за засяване, от което зависи и добивът. За реализирането на посоче-

ните предимства на царевичния Силаж като фураж: за прежив-ните животни от изключителна важност е неговото качество, което се определя от технологи-ята на приготвяне.

Технология за приготвяне на висококачествен царевичен силаж Важна роля за приготвяне на

доброкачествен силаж е техно-логията на отглеждане на царе-вицата. Отглеждането є за си-лаж по нищо не се различава от отглеждането за зърно. Тук бихме искали да отбележим два момента – гъстота на посева и избор на сорт. Гъстотата на посева се определя от възмож-ностите за поливане. Броят на растенията на един декар ва-рира от 5500 до 8000 съответно за неполивни и поливни площи. Много често в практиката се

прави грешка, когато при пло-щите за силаж гъстотата се по-вишава много, при което посе-вът не се развива нормално и делът на зърното в царевична-та маса е силно намален, което води до понижаване на храни-телната стойност на получения силаж. Следващият важен фактор е

изборът на сорт. Този избор за-виси от агроекологичния район, в който се отглежда царевицата. В това отношение на българ-ския пазар има достатъчно го-лямо разнообразие от сортове както на български, така и на вносни. Изборът трябва да по-падне на сортове, които дават най-висок добив на зърно за съответния район. Тук бихме ис-кали да споменем някои от тези сортове – на Института по царе-вицата в Кнежа Кн-530, Кн-650, Кн-670, а от вносните – Н-708, Пионер-3183, РК37Р73 и други. Факторите, които определят

качеството на силажа, са след-ните: фаза на прибиране на ца-ревицата, едрина на нарязване, продължителност на запълва-не на силажната яма, степен на уп-лътняване на масата, начин на завиване на ямата, начин на из-важдане на силажа и схема на хранене. Ще се спрем поотдел-но на посочените фактори.

Фаза на силажиране на цареви-цата. Качеството на силажа се определя основно от дела на зърното в масата. Многоброй-ните опити в чужбина и у нас показаха, че най-висок добив на енергия от единица площ се получава при силажиране на царевицата във восъчна към

24

пълна зрялост. В тази фаза де-лът на зърното заема 40-50%, а съдържанието на скорбяла е 20-25%. Съдържанието на сухо ве-щество в този силаж е 35-45%. При приготвянето на силаж в тази фаза енергийната стойност може да достига 0,9-1,0 КЕМ и КЕР в килограм сухо вещество. При този силаж количеството на органичните киселини намалява и се създават възможности за по-висока консумация на сухо вещество. При силажите с по-висока

влажност делът на зърното е ма-лък, а част от соковете изтичат по време на силажиране. В си-лажа се образува голямо коли-чество млечна киселина, която в някои случаи потиска консу-мацията. Едрина на нарязване. Установе-

но е, че оптималната едрина на нарязване на царевичната маса е около 7-10мм. Тази едрина се постига, когато комбайнът се нагласи на теоретична едри-на на нарязване 6мм. В този случай частиците с едрина над 15мм трябва да са от 5 до 10%. Това осигурява добро хомоге-

низиране на силажната маса, благоприятно отделяне на соко-

ве и дава възможност за добро уплътняване на масата. И не на последно място – повишава се консумацията. При приготвяне на царевичен

силаж с високо съдържание на сухо вещество важно условие е зърното да бъде натрошено с оглед по-доброто му усвоя-ване в храносмилателния тракт на преживните животни. Съвре-менните силажокомбайни имат техническата възможност да гарантират оптималната едри-на на нарязване при спазване на изискванията за техническо поддържане на режещия апарат (правилна регулировка на реже-щия апарат и ежедневно наточ-ване на ножовете). Много от фермерите прите-

жават стари силажокомбайни (КСС-ЮОТ и Е-281), с които при добро регулиране на реже-щия апарат и ежедневно заточ-ване на ножовете би могло да се постигне оптимална едрина на нарязване. При комбайните КСС-ЮОТ, когато се прибира силаж с по-високо съдържание на сухо вещество (над 35%), би могло да се постави допълнител-но сито, разработено от Инсти-тута по мелиорация и механиза-

ция в София. Степен на уплътняване на си-

лажната маса. С особено вни-мание трябва да се отнасяме към уплътняването на силажната маса. Най-добре е газенето на силажната яма да се извършва с колесни трактори тежък клас. При липса могат да се използ-ват верижните трактори ДТ-75, С-100 и др. Продължителнос-тта на тъпчене на ямата трябва да бъде не по-малко от 10-12 часа. След приключване на пос-тъпването на силажната маса за деня тъпченето продължава не по-малко от два часа с оглед създаване на анаеробна среда. Силажната яма се пълни без

прекъсване. Това затруднява раз-витието на плесени и дрожди, предизвикващи образуването на маслена киселина. Преди зави-ването на ямата с полиетиленово фолио газенето на ямата трябва да се извършва в продължение на 10-12 часа, независимо че не постъпва силажна маса. Завиване с полиетиленово фо-

лио. Най-добре е херметизира-нето на ямите да се извършва с фолио. Разходите, които се правят за фолио, се компенси-рат от намалените загуби при

25

силажиране. За препоръчване е да се из-

ползва фолио с по-голяма де-белина. Най-добре е размерът на фолиото да съответства на размера на ямата. Когато това е невъзможно, би могло да се използват няколко платна, като между тях има застъпване от 20-50см. Най-добре е завиването с фолио да се извършва непо-средствено след спиране на га-зенето. За да се предпази фолиото от

скъсване от вятъра или от дейст-вието на преките слънче-ви лъчи, то се покрива с плътен слой от бали слама или стари автомо-билни гуми. По наше мнение използването на стари гуми е за препоръчване. Начин за изваждане на силажа

от ямата. Приготвеният царе-вичен силаж е готов за хране-не на преживните животни след престояване от около 25 дни. Тогава процесите на фермента-ция са завършили и може да за-почне неговото изваждане. По-нататъшното качество на силажа зависи от начина на изваждане на силажа от ямата. Стремежът трябва да бъде по-малка част от масата да има достъп до въз-духа. За тази цел най-добре е при изваждането да се използ-ват фрези, които вадят масата вертикално. Подобни фрези има към фуражосмесителните ре-маркета. За препоръчване е слоят си-

лаж да се освежава ежеднев-но. По този начин достъпът на въздух до силажа е ограничен до минимум, което намалява загубите от вторична фермента-ция на силажа. При неправилно изваждане тези загуби могат да достигнат до 15 процента. Добавки към силажа. За компен-

сиране на ниското съдържание на протеин към силажа може да се добави течен амоняк, кар-бамид или смес от карбамид и амониев сулфат. Известно е, че азотът от безводен амоняк е около 2,5 пъти по-нисък в сравнение с азота от карбамид. Наред с това при добавката на

течен амоняк в количество 3,2кг на тон маса при силажиране се подобрява характерът на фер-ментационните процеси, изразя-ващо се в потискане на разви-тието на плесени и дрожди в резултат на фунгицидното дейст-вие на амоняка. Наред с това в много от опитите бе установен положителен ефект от даването на амонизиран царевичен силаж на животните в сравнение с не-амонизиран. Подобни резултати бяха установени и в наши оп-ити. По тази причина в някои ев-

ропейски страни и Америка до-бавянето на амоняк по време на силажиране е масова практика. За целта към режещия апарат на комбайните се монтира ус-тройство за аплициране на те-чен амоняк, което се захранва от специална цистерна, закре-пена към комбайна. Устройство-то за аплициране е сравнител-но лесно за обслужване. Като слабост на метода са високите изисквания, които трябва да се спазват по отношение на техни-ката на безопасност при работа с течен амоняк. При нашите условия изпъл-ни-

телските кадри са с много ни-ска квалификация и това силно ограничава неговото приложе-ние. Наред с това трябва да се изградят и „амонячни стопан-ства“, което е свързано с извест-ни капиталовложения. Най-леснодостъпен и прило-

жим за практиката източник на азот е добавката на карбамид или най-добре би било в ком-бинацията с амониев сулфат. Обикновено към силажа се до-бавя 8-10кг карбамид на един тон маса. Посоченото количе-ство карбамид се разпръсква ръчно или със специален апли-катор, който се монтира към си-лажокомбайна. За по-добро оползотворяване

на азота от карбамида би могло да се добави и амониев сулфат, като източник на сяра. Съотно-шението е 4:1 съответно азота от карбамида към амониевия сулфат.

Технология за приготвяне на люцернов силаж Известно е, че люцерната с

най-добрата фуражна култура по следните причини: • Засята на подходящи и по-

ливни площи тя дава най-висок добив на протеин и енергия. Добивът на сухо вещество може да достигне до 1600кг, а на протеин до около 300кг на декар.

• Обогатява почвата с азот, което я прави много добър предшественик на други култури.

• Много добре се съчетават като фуражни култури с ца-ревицата. В повечето стра-ни с развито животновъд-ство тези култури са силно застъпени.

Като недостатък на люцерната трябва да се посочи взискател-ността є към почвата и влагата. Наред с това, поради специ-фич-ните им особености, листа-та при сушене и манипулиране много бързо окапват и загубите на хранителни вещества могат да възлизат до около 30-40%. По тази причина от особена важност е изборът на подхо-дяща технология за прибиране и съхранение. Възможностите в това отношение са две: приби-ране във вид на сено или на сенаж. При приготвянето на сено от

особена важност е времето, което невинаги е подходящо за сушене, особено на първия от-кос. На следващо място е орон-ването на листата по време на силажирането. Тези два пробле-ма се решават със силажиране на масата след завяхване до сухо вещество около 30-35%. Поради краткото време на пре-стой на полето рисковете от на-мокряне след завяхване на ма-сата на полето намаляват. Наред с това загубите на листна маса в този случай е минимална. И не на последно място трябва да се отбележи, че процесите на сенажиране и хранене на жи-вотните могат да се механизи-рат по-пълно в сравнение със

26

сеното. Хранителните качества на сенажа са близки или по-до-бри от тези от сеното. Важно условие за реализиране

на тези предимства е спазването на технологията на приготвяне. Качеството на сенажа се опре-деля от спазването на следните технологични изисквания: фаза на косене, продължител-ност на подсушаване на масата, ед-рина на нарязване, бързина на натъпкване на силажната яма, степен на уплътняване, начин на херметизиране и начин на из-важдане. Многобройните опити в чуж-

бина и у нас показаха, че най-висок добив на сухо вещество и протеин се получава при косене на люцерната във фаза на буто-низация до началото на цъфтеж. При косене в по-късна фаза, съ- държанието на сурови влакнини се увеличава, при което смилае-мостта намалява значително. Оптималната влажност за при-

готвяне на люцернов сенаж: е в границите 60-70%. При влаж-

ност под 60% се затруднява га-зенето на ямата, настъпва само-загряване на сенажа, понижава се смилаемостта и се увеличават загубите от повърхностното раз-валяне на масата. При влажност над 70% се понижава рязко качеството на сенажа от загу-бите на сок. Продължителността на подсушаване на масата за-виси от температурата. При то-пло време е достатъчно масата да престои 24 часа, след което може да започне нейното при-биране. При дъждовно вре-ме продължителността на стоене на масата на полето може да про-дължи по-дълго време. Едрината на нарязване на ма-

сата е важен фактор за получа-ване на доброкачествен сенаж. Оптимална едрина може да се постигне при нагласяване на ре-жещия апарат на комбайните на теоретична дължина 6мм. Това не е проблем при съвременните силажокомбайни при правилна регулировка на режещия апарат и редовно заточване на ножове-

те. Едрината на нарязване може да се контролира по дължина-та на частиците с размери над 35мм, които не трябва да бъдат над 15%. Не е за препоръчва-не да се намалява едрината под посочената поради възможност-та да се намали маслеността на млякото. Наред с това се уве-личава разходът на гориво при силажокомбайните. Запълването на силажовмести-

лището трябва да се извършва максимално бързо – в продъл-жение на 4-5 дни. Слоят на по-стъпващата маса трябва да бъде не по-малко от 60-70см дневно. За целта се препоръчва да се организира работа на удължен работен ден. Степента на уплътняване на

масата е от изключителна важ-ност. Най-добре е газенето на ямата да се извършва с тежки колесни или верижни трактори. Продължителността на газене трябва да бъде не по-малко от 12 часа, като след докарването на последното ремарке тряб-ва да са изминали 2 часа. За намаляване на загубите от се-нажирането е препоръчително върху най-горния слой сенаж да се сложи слой от зелена маса с по-висока влажност. Преди за-виване с фолио ямата се гази в продължение на 10-12 часа. Най-добре е да се покрие

ямата с полиетилен с по-голяма дебелина. Върху него се нареж-дат плътен ред бали слама или стари автомобилни гуми. Готовият сенаж може да се

дава на животните след престо-яване от около 25 дни. Изваж-дането на сенажа е най-подхо-дящо да се извършва с фреза, която гарантира минимален дос-тъп на въздух до масата, а това намалява загубите от вторична ферментация. При хранене на животните е

най-добре да се съчетава лю-цернов сенаж и царевичен си-лаж, като количеството в даж-бата може да стигне 8-12кг на крава в зависимост от продук-тивността.

27

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИ

Ст.н.с. д-р Димитрия ПетковаИЗС „Образцов чифлик“, Русе

Люцерната – незаменим фураж

За развитие на животновъдството в България е не-обходима устойчива фуражна база. Това означава възстановяване на площите на люцерната – осно-вен източник на протеин. Трябва да се добави, че нашата страна е между тези, които имат много добри условия за развитието на люцерната и това е причината тази култура да се определя като едно от най-предпочитаните растения за отглеж-дане и приготвяне на фураж за животните. В Европейския съюз и извън него особено се

търсят протеинови концентрати, получени от лю-цернов сок, фуражно брашно и гранули от лю-церна. Изключително големи са възможностите на лю-

церната като евтин растителен белтък за развитие на фуражното производство. Люцерната е расте-ние, което дава най-много протеин (250-300кг/дка) благодарение на симбиозата с азотфиксира-щите бактерии. По добива на протеин от еди-ница площ, както е известно, тя е ненадмината и превишава неколкократно останалите култури дори и при сегашните ниски добиви от нея. Про-теинът от ечемика е с 2,5 пъти, а от царевичното зърно – с 3,5 пъти, по-висока себестойност от този на люцерната. Ето защо компенсирането на недостига на лю-

церна и на други обемисти фуражи със зърне-ни фуражи носи огромни загуби. Нещо повече – след втората година на засяването в почвата остават по 20кг чист азот на декар. Културата е сравнително по-невзискателна към почвата, расте и се развива през горещите месеци и дава от 3 до 5 откоса през годината без напояване. Тя има много добре развита коренова система, което я прави устойчива на засушаване – може да се каже, че люцерната има редица предимства пред другите фуражни култури. Високото съдържание на хранителни вещества, соли, витамини и пиг-менти я прави отличен фураж за преживните жи-вотни, отчасти и за моногастричните. Като култура с отрицателна самопоносимост лю-

церната трябва да бъде включена в подходящи сеитбообращения. Това подобрява фитосанитар-ното състояние на посевите. Тя има твърде ви-соки изисквания към качеството на основната и предсеитбената подготовка на почвата. Почвата

трябва да бъде доведена до градинско състояние с оглед сеитбата да се извърши възможно най-доброкачествено. Запасяващото фосфорно торене повишава до-

бивите и качеството на тази култура, активизира нейната азотофиксираща способност, намалява степента от нападение на вредители, създава без-дефицитен фосфорен баланс в почвата. Калиевото торене намалява индекса на заболя-

ване от някои болести по кореновата система на люцерната. Азотното торене се смята задължително само

през първата година като предсеитбено внасяне за стартиращо развитие на младите посеви. Люцерната се сее предимно самостоятелно.

Сравнително най-висок добив на фуражна маса се получава при сеитбена норма от 2,2 до 2,4кг на декар. Борбата с плевелите е особено важна през пър-

вата година, когато младите растения са с бавен темп на нарастване и слаба конкурентноспособ-ност. Недопустимо е люцерната да се засява осо-бено за семена на площи, които са заплевелели с многогодишни коренищни плевели. Освен ос-новните грижи по време на вегетация – борба с плевелите и неприятелите, от особено значение е борбата с кускутата (карантинен плевел) и миш-ките. Напоследък се наблюдава силно разпрос-транение на люцерновия сечко (Plagionotus floralis Pall), за който е необходимо обследване на пло-щите. Дълготрайността на люцерновите посеви се определя все повече от неприятеля полска мишка (полевка), борбата с която винаги се подценя-ва. Разреждането на посевите и превръщането им в резервати води до силно намаляване на добива и преждевременно разораване. Един от основните фактори за повишаване на

добивите при селскостопанските култури е сортът. При люцерната е съществен въпросът както за биологичната продуктивност, така и за възмож-ностите на технологиите. Сортовата структура на люцерната напоследък у

нас се обнови и подобри значително. Определе-но може да се каже, че в резултат на дългого-дишната селекционна дейност в нашата страна са създадени и внедрени в производството високо-

28

добивни сортове. Това се потвърждава от факта, че всички сортове в Националната сортова листа през 2009г са български с изключение на един чужд. ПРИСТА 2, ПРИСТА 3, ПРИСТА 4 и МНО-ГОЛИСТНА 1 са собственост на ИЗС „Образцов чифлик“ в Русе, които заемат над 60% от площта на люцерната в България. Резултатите от проучването на нашите сортове

(Приста 2, Приста 3, Приста 4 и Многолистна 1) в Сърбия, Черна гора и Чехия показват, че те притежават много добра продуктивност, високо качество на зелената маса и широка екологична пластичност. Без напояване в нормални години тези сортове формират по 4-5 откоса с добив на сено от 1 до 1,5т/дка. Добивът на семена е дос-татъчно висок, за да осигури високо и ефективно семепроизводство. През първата година се полу-чават от 10 до 30кг/дка семена, през втората и третата година добивът достига 100кг/дка, а през четвъртата и петата година – 40-30кг от декар.

Сортът Многолистна 1 е върхово постижение на бъл-гарската селекция – един-ственият български много-листен сорт (с 5-7 листенца на една листна дръжка), който превишава значител-но по качество трилистните сортове: • суров протеин – 1,5%; • по-добра смилаемост; • по-ниско съдържание на киселинни и неутралноде-тергентни влакнини. В години с нормални или

наднормени валежи тя над-вишава по добив на сухо вещество трилистните сор-тове. При достатъчно вода

за напояване и особено при едногодишна люцер-на трябва да се поддържа предполивна влажност око-ло 80% от ППВ за по-теж-ките почвени типове и око-ло 70% за по-леките, без да се допуска значително спадане под тези граници. На практика това означава, че напояването трябва да започне, когато предполив-ната влажност е с 3-5% над указаната с оглед да завър-ши, когато тя слезе с 3-4% под оптималната граница. Първата поливка на млада люцерна се прави, когато растенията достигнат 10-

15см височина. Освен това трябва да се полива с по-малко вода, като се обхване слоя до 30см, максимум 50см дълбочина. Поливната норма в случая е 20-30куб.м вода на декар. Поливната схема зависи най-вече от климата и

почвата. Средно се осигуряват 4-6 поливки, както следва: за първи подраст (април, май) 0-1, за вто-ри (юни) – 0-1, за трети (юли) – 1-2, за четвърти (август) – 1-2, за пети (септември) – 1. Общо са необходими 400-600куб.м вода на декар. Правилното определяне на срока (фазата) на

прибиране и начинът на използване на люцер-ната имат голямо значение за количеството и ка-чеството на продукцията и за дълготрайността на посева. Биоекотехнологичният потенциал, с който разпо-

лага нашата страна при люцерната – сортове, тех-нологии, агроекологични условия (независимо от това, че те се характеризират с подчертан воден дефицит), дават основание за високи резултати.

29

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Б. Маринов, Р. Бинева, П. Велчевски Хранене и диететика

на селскостопанските животни

Технологии на храненето в говедовъдството

Потребности от хранителни вещества На кравите са необходими хра-нителни вещества, които да покриват нуждите им за под-държане на живота им и за образуване на мляко. Колкото по-голяма е масата на живот-ните и по-висока млечната им продуктивност, толкова по-голя-ма е нуждата им от хранителни вещества. Дажбите за крави се балансират по следните пока-затели: кръмни единици (енер-гия), смилаем протеин, калций, фосфор, готварска сол и каро-тин. Освен това като показател заобема на дажбата се отчита съдържанието на сухо вещество и на сурови влакнини. Дажбите на кравите трябва да съдържат 2-3% мазнини, независимо от това, че в техния организъм се синтезират мазнини от въглехи-драти и от белтъчини. Дажбите трябва да съдържат известно ко-личество (1-1,5кг на всеки ки-лограм смилаем протеин) лесно разтворими захари, които оказ-ват благоприятно влияние вър-ху ферментационните процеси в търбуха и оползотворяването на протеина. От минералните вещества се контролира съдър-жанието на калций, фосфор и готварска сол. Останалите мине-рални вещества обикновено се съдържат в достатъчно количе-ство в основните фуражи или се осигуряват с добавката на спе-циална микроелементна смеска.

Фуражи и фуражни добавкиПри хранене на кравите се из-ползуват сено, зелени, сочни,

концентрирани и други фура-жи. Зелените фуражи (люцерна-та, царевицата, тревата и др.) оказват благоприятно влияние върху млечната продуктивност, подобряват качеството на мля-кото и намаляват неговата се-бестойност, в зависимост от вида и качеството на зелените фуражи кравите могат да при-емат от 30-40 до 70-80кг. В ран-на пролет, в зелените фуражи се съдържа много вода, което оказва неблагоприятно влияние върху млеч-ността и маслеността на млякото. Затова се препоръч-ва през този период в дажбите да се включват слама или други груби фуражи. Бобовите зелени фуражи трябва да се дават на животните завехнали, за да не предизвикват подуване. Сеното е един от най-добрите обемисти фуражи за кравите през зимния период. Дневно се дава по 0,5-1,5кг сено на 100кг жива маса (от 2,5 до 7,5кг на една крава в маса 500кг). На бременни су-хостойни крави се дава повече сено – до 22,5кг на 100кг жива маса. Сламата и царевичакът се включват в дажбите при недос-тиг на сено и на други обемисти фуражи. Силажът и сенажът са едни от основните фуражи през зимния период, но може да се използуват и целогодишно, До-брокачественият силаж се дава до 6-8кг на 100кг жива маса. На бременни и сухостойни кра-ви се дават по-малки количества – до 3-4кг на 100кг. Сенажът се дава в два пъти по-малки коли-чества, в сравнение със силажа. Обемистите и груби фуражи

(зелени фуражи, сено, силаж, сенаж, слама, царевичак и др.) могат взаимно да се заместват в дажбите за крави. Допустимото общо количество сухо вещество от тези фуражи на 100кг жива маса зависи от тяхното качест-во – висококачествените по 2,5-2,6кг, а нискокачествените по 1,7-2,2кг. Кореноплодите, клубеноплоди-

те и сочноплодите – кръмно и полузахарно цвекло, моркови, картофи, тикви и др. са много добри фуражи за кравите. Коли-чеството им за ден най-често е 10-20кг, но може да достигне и до над 50кг. Меласата подобря-ва вкусовите качества на груби-те фуражи и се дава по 2-3кг дневно на крава. Цвекловите резанки, пресни или силажира-ни, обикновено се дават по 10-20кг, но може да достигнат и до 30-40кг при липса на други сочни фуражи. Добри резултати се получават при изхранване на спиртоварна каша в количество до 20-30кг и пивоварна каша – до 15-20кг дневно. Концентри-раните фуражи се включват в дажбите в зависимост от мле-чността на кравите и от качест-вото на обемистите фуражи. При ниска млечност (до 8-10кг) концентрирани фуражи или не се дават, или количеството им е минимално – до 200гр на 1кг мляко. При висока млечност (над 20кг) количеството на кон-центрираните фуражи може да достигне до 400-500гр и пове-че на 1кг мляко. Количеството на концентрираните фуражи е по-голямо, когато качеството на

30

обемистите фуражи е по-ниско. Синтетични азотни съединения, като карбамид, амониев сулфат и др., може да се включват в дажбите на кравите при недос-тиг на протеин. С тях може да се набави до 30% отнеобходи-мия протеин. От минералните вещества се включват дикал-циев фосфат, креда, готварска сол, а при интензивни условия на отглеждане и микроелемент-на смеска. През есенно-зимния период в дажбите особено на високопродуктивните стада при интензивни условия на отглеж-дане се включва витаминен пре-микс, който съдържа витамини-те А и Д, а в някои случаи и витамин Е.

Хранене на кравите през време на бременността Лактационният период при

кравите продължава обикновено около 300 дни. Нормално кра-вите се заплождат до 2-3 месеца след отелването и бременност-та им продължава 280-285 дни. Следователно по-голяма част от бременността протича едновре-менно с млекодайния период. През първите 4-5 месеца плодът нараства бавно. В края на пе-тия месец той тежи едва около 2,5кг. През този период количе-ството на дажбата не се увели-чава завади бременността. Едва след петия месец на бремен-ността се увеличава средно с 0,5-1 кръмна единица и съответ-ните количества протеин и дру-ги хранителни вещества. През последните два месеца от бре-менността кравите се пресуша-ват и се хранят като сухостойни крави. През този период плодът нараства много интензивно и в организма на кравите се на-трупват резервни хранителни ве-щества за следващата лактация. Колкото по-високопродуктивни са кравите, колкото по-висока млечност се очаква през следва-щата лактация, толкова по-обил-но е храненето през сухостой-ния период. Към момента на отелването кравите трябва да се намират малко над средна ох-

раненост. Сеното е най-добрият обемист фураж за сухостойните крави през зимата. През лятото се използуват зелени фуражи. Доброкачествен силаж и сочни фуражи се дават в по-ограни-чени количества – общо до 15-20кг. Концентрирани фуражи се дават взависимост от очакваната млечност от 1-2 до 5-6кг днев-но. През сухостойния период се

препоръчва ограничаване на солта в дажбите до 30гр днев-но, за да се предотврати едемът на вимето. Особено внимание се обръща на качеството на фуражите. Не се допуска пле-сенясали, загнили и замръзнали фуражи. Около 10 дни пре-ди отелването количеството на дажбата се намалява. Силажите и сочните фуражи се намаляват значително и дори се изключват напълно.

Хранене на кравите през време на лактацията Непосредствено след отелва-

нето кравите имат понижен апе-тит и приемат по-малко фуражи. През този период е целесъо-бразно в дажбите да се включ-ват повече висококачествено сено и сенаж и да се ограничат силажът и сочните фуражи. Под-ходящи концентрирани фуражи през този период са пшениче-ните трици, които имат слаби-телно действие. Постепенно, ко-личеството на концентрираните и сочните фуражи се увеличава и към десетия ден кравите се поставят на пълна дажба. При правилно хранене млечността бързо се повишава и към края на втория месец достига своя максимум. Храненето през този период трябва да бъде обилно. На кравите се дава „аванс за раздояване“. Това означава, че към нормите за хранене, които съответствуват на фактическата млечност се дават 1-2 кръмни единици допълнително и съ-ответните количества протеин, минерални вещества и витами-ни. Ако се повиши млечността

на кравите се предоставя нов аванс от хранителни вещества до достигане на максималната им млечност. След това хране-нето се привежда в съответствие с млечността. Обилното хранене в началото на лактацията пома-га за подобряване на заплодя-емостта на кравите в края на лактацията за по-лесно пресуша-ване, особено ако млечността е все още висока, от дажбите се изключват сочните и концен-трираните фуражи, За 2-3 дни може да се ограничи и водата за пиене.

Практика на храненето За осигуряване на правилно

хранене в стадата животните се разпределят в групи, в зависи-мост от продуктивността и вре-мето за отелване. Обемистите фуражи – сено, силаж, сенаж, зелени фуражи и др., се дават на всички крави приблизително по равно. Концентрираните фу-ражи се дават в зависимост от млечността. Допълнително ко-личество концентрирани фура-жи – 1-2кг, се дава в началото на лактацията за раздояване на кравите, на крави в лошо те-лесно състояние и на младите крави в първа лактация, които продължават да растат. Концен-трираните фуражи се дават под формата на смески, приготвени в стопанствата или промишле-но произведени комбинирани фуражи. Дажбите на кравите трябва да се регулират по със-тав в зависимост от продуктив-ността на всеки 15 дни. Кравите се хранят 2-3 пъти дневно, като фуражите се залагат най-често в следния ред: концентрирани – сочни – силаж, сенаж – сено – слама. Концентрираните фура-жи се дават преди или по време на доенето, а силажът и сена-жът – след издояването. Устано-веният ред на хранене трябва да се спазва строго. Преходът от зимно към лятно хранене и обратно, трябва да става посте-пенно. От голямо значение за продуктивността на кравите е редовното поене.

31

БРОЙ 1/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Б. Маринов, Р. Бинева, П. ВелчевскиХранене и диететика

на селскостопанските животни

Хранене на бици

Биците се използват в развъдната работа през цялата година, поради което изис-кванията към храненето им са постоянно високи. Сеното е основен фураж в дажбите за

бици през зимния период и се дава в количество около 1кг на 100кг жива маса. За предпочитане е комбинация от ливадно и от бобови треви сено. При използване само на сено от бобови треви (люцерново, детелиново) съдържанието на калций в дажбите се повишава над оптималните граници, което е неблагоприятно за спермопродукцията. През летния период е целесъобразно половината

от сеното да се заменя със зелени фуражи. Не се препоръчва да се използуват големи количества зелена люцерна и детелина, поради съдържанието в тях на вещества с екстрогенна активност, които влошават спермопродукцията. Доброкачествени сочни фуражи, като моркови, кръмно цвекло и др., може да се дават по 5-10кг дневно. Общото количество на концентрираните фуражи в даж-бата е 5-6кг. Най-добрият зърнен фураж за бици е овесът. Използват се също ечемик, пшеничени

трици, слънчогледов и соев шрот и др. Най-до-бре е да се използуват пълноценни комбинирани фуражи. Някои специалисти препоръчват при уси-лено използване на биците в дажбите им да се включват храни от животински произход – 5-6кг на ден обезмаслено мляко, 5-6 кокоши яйца, 200-300гр рибено брашно. Добър витаминен и бел-тъчен фураж са фуражните дрожди, които може да се дават по 300-400гр дневно. През зимния период се включват витаминни премикси, кои-то осигуряват по 60 хил. международни единици витамин А и 6 хил. международни единици вита-мин Д дневно на едно животно. От минералните храни се използват дикалциев фосфат, натриев фосфат, готварска сол и микроелементни смески (10-15гр дневно), с което се осигуряват допълни-телни количества цинк, манган, желязо, мед, ко-балт, йод и магнезий. За храна на биците трябва да се използват само доброкачествени фуражи. Не се допуска да се използват цвеклови резанки, спиртоварна каша, слама, царевичак, карбамид, памуков и фъстъчен шрот и други непълноценни фуражи.

32

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи аграрикономист Геновева Занева, инж.-агроном Илиана Ташева зооинж. Величка Радилова, зооинж. Маринела ГеоргиеваНационална служба за съвети в земеделието, офис Добрич

Лумбрикултурата или отглежда-нето на червен калифорнийски червей е позната още от древ-ността. Първите, които са забе-лязали работата на гореспоме-натите са египтяните, живеещи по поречието на р.Нил. След столетия самия Чарлс Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите, пише тру-дове, които и днес се използват. През 1906г тексасеца Джордж Оливер, който използва трудо-вете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане на същите, като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно – в Европа. Първата научна програма за

получаване на биотор от гра-дински отпадъци започва през 1970г в Канада. В тази програма се характеризират различните червеи, които имат голямо зна-чение за получаване на качест-вен биотор. Италия е първата Европейска

държава, в която започва да се развива това производство с ин-дустриален капацитет. След го-дини започва да изнася техноло-гия в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югослав-ска федерация. Полезно в развитието на тази

дейност е, че спомага за опаз-

ването на околната среда след химизация с индустриални за-мърсители. Червеният калифорнийски чер-

вей е селекция, получена по изкуствен път – многогодишни опити да се получи живот, кой-то ще се размножава по-бързо и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподо-бен. Характерно за червените кали-

форнийски червеи е: • 3,5-4 пъти по-голяма плодо-

витост; • притежава инстинкт за до-

машно отглеждане, докато има условия за живот;

• има твърдо месо с червена обагреност;

• може да живее в голяма гъстота на малка повърхност – до 50 000 бр. на кв.м (до-като в природата – около 50 бр. кв.м)

• живее на топъл климат – 19-20о С;

• дълъг е 6-8см. В България отглеждането на

лумбрикултурата в любителски ферми датира от 1996г. Тогава е внесено малко количество от червените калифорнийски чер-веи (Lumbricus rubellus) от Репу-блика Македония. Другият вид червен калифорнийски червей – Eisenia foetida, не е разпрос-транен в България. Постепенно отглеждането на

лумбрикултурата намира голяма популярност в България. През

последните две години в Бълга-рия се изградиха лумбрикофер-ми с промишлени капацитети. Те произвеждат големи количе-ства биотор, който е сериозна основа за развитието на биоло-гичното земеделие в България. Интересът към отглеждането на

лумбрикултурата расте и очак-ванията са за многократно уве-личаване на броя на лумбрико-фермите през близките години. Това се налага и от очакванията за бурното развитие на биоло-гичното земеделие в България. Технологията, по която се от-

глеждат червените калифорний-ски червеи е взаимствана от Ре-публика Македония, където те се отглеждат от 20 години. В последно време усилено се

разработват програми за полу-чаване на биотор-компост, по-лучен от дейността на различ-ни червеи и използването му за органично наторяване. Това е твърде перспективен органичен материал по комплекс причини – по-малко обемен е, което го прави и икономически изгоден, по-бързо се получава в сравне-ние от добре разложения обор-ски тор, по-чист е от патогенни микроорганизми и паразити, по-богат е на хранителни макро-и микроелементи, на витамини, ензими, хормони и др. В много страни е добре организирано производството и реализирането му в земеделието. При хранене на определени

33

червеи (червените калифорний-ски червеи и др.) с органични остатъци, те ги прекарват през храносмилателната си система като се преработват в хомоге-нен органичен материал. Той е богат на органични вещества, без миризма и се използва като органичен тор за наторяване. Колкото е по-богато разно-

образието и количеството на аеробните микроорганизми в състав на компоста, толкова е по-качествен хумусът (биотора). Въпреки ниското съдържание

на органично вещество в поч-вите на Гърция, същото се явява „ключ” и един от най-важни-те фактори за подобряване на плодородието и пригодността на почвите за земеделие. Във връз-ка с това той препоръчва полу-чаването на биотор и широкото му използване в земеделието за наторяване на почвите в Гърция. Почва, обогатена с компост

наподобява „гъба” – богата на въздушни пори, топлина и влага. При тези благоприятни условия успешно преживяват много ми-кроорганизми, които с отделя-ните секрети и масата си по-добряват хумусното състояние и плодородието на почвата. За да се образува при при-

родни условия хумусен слой от 5см, според някои автори са

необходими над 500 години, а според други – над 1000 годи-ни. Но ако се използва компост от червеи и други органични то-рове, този срок може значител-но да се съкрати. Биоторът предпазва „голата”

почва от действието на преките слънчеви лъчи и силното изсу-шаване на повърхностните по-чвени слоеве. Установено е че биоторът от

говежди тор улеснява раздробя-ването и разлагането на расти-телните остатъци в почвата, по-добрява въздушния и топлинен режим и увеличава противоеро-зионното действие на почвата. Органичното вещество в поч-

вата е сложно, феноменално природно образование, форми-рано от продължителното дейст-вие на микроорганизмите. Зато-ва се препоръчва получаването на компост от червеи, за да се намали времето за получаването на висококачествен органичен материал за наторяване на поч-вата. Прекомерната употреба на ми-

нералните торове в земеделието води до ускорение минерализа-цията и намаляване на органи-ката в почвата, което налага да се търсят начини за възстановя-ване на органичното вещество в почвата и в това отношение

биоторът се явява много подходящ субстрат. От експерименталните

изследвания в Гърция е установено, че при про-дължително (над 30 годи-ни) използване на биото-ра за органично торене на червени средиземно-морски почви (коккино-хома), количеството на хумуса се е увеличило с 21-36%, в зависимост от нормите на торене и сте-пента на излужване или лесивиране на почвата. Почвата е една слож-

на, открита, динамич-на система изпълнена с различни форми на жи-вот, които се намират в постоянна зависимост и

влияние, като клетките в живо-то тяло. От това се стига до извода, че почвата представлява един сложен жив организъм. Ето защо се препоръчва по-ускоре-но внедряване в земеделието на биотора като важен фактор за подобряване на биологичната дейност в почвата. От изследванията на много на-

учни институти в Германия е ус-тановено, че сега в земеделието много интензивно се използват пестициди и химични торове, в резултат на което много важни видове микроорганизми в поч-вата са унищожени. Посочвай-ки, че това е голяма опасност за планетата Земя – „екоката-строфа” те призовават към неза-бавно органично торене на поч-вата, като много по-интензивно и мащабно се използва компост от червеи.

Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи, прилагана в България Лумбрикофермите се изграж-

дат върху леко наклонени от-цедливи терени с цел създаване на аеробни условия в лехите с червеите. Червеите се отглеждат в легла. Няколко легла, разполо-жени едно до друго образуват леха. Широчината на леглото (съответно на лехата) е до 1м,

34

а дължината на леглото е 2м. Дължината на лехата зависи от броя на леглата и обикновено тя е 10м. При оформянето на леглата почвата на това мяс-то трябва да се натъпче. След това на разстояние от 500мм се поставят колчета с големина 600мм, от които 250мм се наби-ват в почвата, така че над поч-вата колчетата да са с дължина 350мм. По ръба на колчетата се поставя тел опасваща дължината на лехата. Телта служи за опора на найлона, който се поставя в оформената леха. Найлонът е с ширина 1800мм, така че в лехата остава 1000мм, да е по 350мм от двете страни. Оста-налата част се прехвърля през колчетата и тела. По този начин лехата добива вид на корито, на което се поставя леглото с червеи. Найлоновата материя трябва да бъде водопропускаща (плътни плетени нишки или друг перфориран вид). Преди поставяне на леглата в

самата леха се поставя органи-чен тор, който ще се прера-ботва в слой от 50мм дебели-на. Над този слои с органична материя (оборски тор и др.) се поставят червеите, а над него се полага нов слой от органична материя с дебелина до 150мм. С това е формирано леглото и след това на всеки 15 дни върху леглото се поставя 23-30кг орга-ничен тор, защо всеки нов слои от органичен тор се преработва от червеите за 15 дни.

Суровина Като суровина може да пос-

лужат различни органични ма-терии, отпадъчни продукти от кухни, утайки от колекторни системи и др. Основното изис-кване е органичната материя да е ферментирала, защо в проти-вен случаи това ще доведе до повишаване на температурата в леглото, с което ще се унищо-жат червеите, или те времен-но ще избягат вън от лехите.

Възможно е червеите да бъдат натровени чрез отделяне на го-лямо количество амоняк, ако се използва неферментирал обор-ски тор като храна. Поради тази причина торът трябва да е ферментирал, в период 2-4 ме-сеца. Ферментирането на тора се извършва на камарите за съх-ранение.

Екологични условия При отглеждане на калифор-

нийски червеи трябва да бъдат поддържани определени усло-вия за развитие, от които по важни са: температурата, свет-лината, храната, реакцията на средата и др. 1.Температура Еднозначен фактор. Най-до-

брата температура за развитие и активност на червеите е 20-25оC. Критична за червеите е високата температура над 33оC, при която червеите умират. През зимния период червеите в леглата се защитават от ни-

35

ските температури с полагане на дебел слой от оборски тор (400-500мм) или чрез покриване на леглата с найлон и при това след предходно положен слой от оборски тор с дебелина от 250мм или друг вид органична материя. 2. ВлажностМного е важно в органичния

тор, който служи като храна да се обезпечи влажност. Като-най оптималната влажност за актив-ност на червите е 65-70%. Ако органичната материя изсъхне то тогава те напускат леглото и преминават в почвата, при кое-то трайно се загубват от лехите. Тъкмо затова леглата се навлаж-няват на всеки 3 дни с количе-ство, необходимо за подържане на необходимата влажност. 3. СветлинаСветлината е вредна за черве-

ите, особено ултравиолетовите лъчи. Затова червеите не тряб-ват да се оставят на директна слънчева светлина. 4. Реакция на средатаОрганичната материя, коя-

то служи за храна на червеите трябва да има неутрална реак-ция. Когато реакцията е кисела, червеите напускат леглото, или пък, ако не могат да го напус-нат, умират. Подържането на рН се извършва с помоща на калциев карбонат, или по-рядко чрез промиване на органичната материя 2-3 дни преди да се използва като храна. Промива-нето може да лиши материята от някои важни елементи или съединения, с което ще се на-мали качеството на получения продукт биотор (лумбрикал). За

измерване на рН и температу-рата производителят трябва да разполага с инструменти по вся-ко време.

Разделяне на леглата След 3 месеца от поставяне на

леглото с калифорнийски чер-веи, титорът (броят) на червеите е двойно по-голям. За 3 месе-ца червеите създават едно ново поколение. Какво представлява 1 легло? Едно легло предста-влява площ от 2 кв.м, в коя-то има 100 000 единици трябва да има 60 000 единици големи червени черви + 20 000 бели червейчета, излезли от кокона-та + 20 000 кокони, в които има яйца, от тях се излюпват младите червейчета. Ако това се има в предвид, тогава за 3 ме-сеца. Трябва да се очаква още едно ново поколение, така че в едно легло за 3 месеца ще има 200 000 единици. Толкова голям брой единици на толкова малка площ от 2 кв.м не мо-гат да живеят. За това се налага разделяне на леглата така, че от 1 легло се правят 2. Разделянето се прави по следния начин: Първо леглото с червеи се на-

хранява с органичен тор, като се поставя слой от 50мм дебе-лина. За около 2 дни червеите от долния слой преминават в свежия нов слой. Тогава с вила се взема 1 кв.м от леглото (това от свежия тор с дебелина 50мм) и се пренася в новоформирано-то легло от 2 кв.м, в което вече има нова органична материя с дебелина 50мм, върху която се слагат червеите, които се раз-делят. В старото легло остана-

лият 1 кв.м се преразпределя на цялата повърхност от 2 кв.м и се оставя също 2 дни, за да преминат още червеи от долния слой. След други 2 дни слоя от 2 кв.м се разделя отново на 2 половини, като едната се прена-ся в леглото, което е формира-но при първото разделяне. По този начин от 1 легло се фор-мират 2 нови легла.

Разделяне на биотора и червеите След 9 месеца, а най-добре

след 12 месеца е необходимо да се извади биоторът от леглата с червеите, а ако са формирани достатъчно легла с калифорний-ски червеи, се разделят и чер-веите (фиг. 1).Освен прилаганата в България

и страните от бившата Югослав-ска федерация, Италия и други европейски страни технология за отглеждане на червеите се прилагат и други. При влажни и по-сурови ус-

ловия червеите се отглеждат в оранжерии. При сухи, топли и средизем-

номорски условия, каквито са условията в Южна Гърция се прилага технология получена от Калифорния (САЩ). Основните разлики на прила-

ганата в Гърция технология от познатата ни вече технология, използвана в България са: • вместо върху почва, в Гърция

лехите с червеите се разпо-лагат върху циментиран, на-клонен терен;

• прилага се по-голяма меха-низация при отглеждането на червеите.

Фиг. 1: Схематично представяне на легло

36

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ПРЕДИМСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИОТОРАХарактеристики на биохумуса

Биоторът е органичен материал, получен в ре-зултат на храненето на червените калифорний-ски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор. Той е суха органична, рохкава, дребно грану-

лирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храно-смилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е „Биотор”, най-добрият обога-тител на почвата, който осигурява всичко необхо-димо за растенията. Три са основните аспекти на положителното му

действие върху растенията: 1. Хранително въздействие на макро- и микро-

елементи. 2. Мелиоративно действие на микроорганизмите

върху почвата. 3. Биорегулативно действие на хумифицираната

органична материя. Биоторът съдържа всичките 16 елемента необ-

ходими на растенията в концентриран вид. За-пасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от рас-тенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за расте-нията в продължение на 3 до 5 години). Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като

съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически ак-тивни стимулатори за растенията, витамини, ами-нокиселини и антибиотици, хормони, добавени към него при храносмилателния процес на чер-вея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор. Особена ценност на биотора придават хуми-

новите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въз-душния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възмож-ност да растат бързо и здраво. Биоторът задържа влагата и позволява отличен

дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява по-икономично поливане. Биоторът притежава бактерицидни свойства и

създава в почвата условия, затрудняващи разви-тието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви се-мена на плевели, нито съставки, които възпрепят-стват растежа на културите. Биоторът се използва като средство за подобря-

ване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: дома-ти, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното му действие. При сравнението между растенията с биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на би-омасата е същото. Растенията имат точно същи-те характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се в биотора имат същото действие като това на гиберелините. Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество

със същото действие като това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуцирани от различни вируси. Поради молекулярният строеж на хуминовите

киселини в биотора, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на хи-мичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почва, като по този начин по-

аграрикономист Геновева Занева, инж.-агроном Илиана Ташева зооинж. Величка Радилова, зооинж. Маринела ГеоргиеваНационална служба за съвети в земеделието, офис Добрич

37

добряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията. Институтът по почвознание в Атина и катедрата

по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че: Биоторът се явява един от най-важните и главни

детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замър-сени от уранодобива почви и почви, замърсени с тежки метали. Образуването на калциево-магнезиеви хумати и

алуминиеви хелати с хуминовите киселини от би-отора води до подобряване структурата на почва-та – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктив-на Н2О и хранителни вещества, които не се из-миват от почвата.

ДЕЙСТВИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ ХРАНЕНЕТО И ХРАНОСМИЛАНЕТО Хранене Повечето червеи са всеядни и се хранят с ор-

ганично вещество от растителни тъкани в расти-телните остатъци и от различни животински ор-ганизми (акари, нематоди, протозои) и бактерии. Органичното вещество се използва като източник за храненето и го предпочитат в полуразложено нехомогенизирано състояние. Източници за храненето на червеите са различни

микроорганизми. Бактериите имат малко значе-ние, но гъбите (мицела) играят голяма роля за храненето им. Присъствието на някои от тях на-малява нематодите. Е. fetida не може да достигне полова зрелост при липса на протозои в храната. Червеите имат някаква специална ензимна систе-ма, която ограничава развитието на някои вируси, които се намират в оборския тор или в животин-ските остатъци.

Храносмилане В червото на различните видове червеи се на-

мират протеази, амилази, инвертази, хитини и др.

действието на повечето от които още не е извест-но, но секрецията им става от самите червеи, а не от микроорганизмите. Голямо количество Н2О и органични вещества с висока енергия се осво-бождават чрез секреция на слуз. По този начин имаме увеличаване на бактериите и актиноми-цетите от предната до задната част на червото. Голямо количество водоразтворими съединения отново се всмукват от задната част на червото и малък процент се изхвърля с изпражненията.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ОРГАНИЧНОТО ВЕЩЕСТВО ПРИ ПРЕРАБОТКАТА МУ В БИОТОР И ХАРАКТЕРИСТИКА Наблюдава се ясно изразена тенденция на уве-

личаване на органичния N във Биоторът, в срав-нение с изходния материал. Тази тенденция е най-силно изразена в полуразложения говежди тор – до 6 пъти и в пресния говежди тор – до 4 пъти (таб. 1).На обменен калций с най-високо съдържание е

Биоторът от говежди тор – с 69%, от картофени отпадъци – 51%, от свински тор – с 46%. На обменен магнезий еднакво обогатен е би-

оторът от говежди и свински тор – с по 60%, от картофени отпадъци – с 42%. Най-беден на обменен магнезий е Биоторът от говежди тор, а най-богат – от свински. Биоторът, получен от картофени отпадъци е

най-качествен (азотно-калиево-калциев органичен тор), защото се характеризира с много високо съдържание на N (1428 ppm), на обменен калий (3,09%), калций (1,37%), магнезий (0,34%) и раз-творим фосфор (0,22%). След това по качества се нарежда биоторът от

свински тор, който се явява като калциево-кали-ев-фосфорно-магнезиев органичен тор (отстъпва само по съдържанието си на азот на биоторът на говежди тор). Биоторът от свински тор има след-ния състав: N – 110ppm, Са – 2,30%, К – 1,76, Р – 1,64, Mg – 0,72%. По съдържание на N биоторът от говежди тор

Таб. 1: Сравнителен химичен състав между различен оборски тор, отпадъци от картофи и биотор, получен от тях в Гърция

се нарежда на второ място след картофените отпадъци, но по всички останали по-казатели отстъпва на биото-ра от картофи и свински тор. Биотор от говежди тор се явява азотно-калциево-калиево-фосфорен органи-чен тор. Най-високо съдържание

на N се установява в био-тора от свински, патешки и говежди тор; на P – от па-тешки, птичи със стърготи-ни и свински тор; на К – от битови отпадъци, птичи тор със стърготини, патешки и

38

свински тор; на Ca – от патешки, птичи, овчи, свински тор и от растителни и битови отпадъци, като най-ниско е съдържанието му в биотора от говежди тор; на Mg – от битови и растителни от-падъци и от овчи тор; а Mn – слабо увеличение в биотора от патешки и овчи тор.

ПО-ВАЖНИ НЕДОСТАТЪЦИ НА ОБОРСКИЯ ТОР, КОИТО ГО ПРАВЯТ ПО-НЕИЗГОДЕН ОТ БИОТОРА• Сравнително по-беден (ограничен тор) в срав-

нение с биоторът, което налага използване-то му в много големи количества. Например, 100кг говежди оборски тор има 0,5 единици N, 0,25 ед. Р и 0,75 ед. К, а в същото коли-чество биоторът има 2 единици N, 3 ед. Р и 3 ед. К.

• Заема много по-голям обем и маса (60-70%) и влажност (70%) от биотора, което оскъпява съхранението, превоза и внасянето му в поч-вата.

• Съдържа патогенни микроорганизми (бакте-рии, гъби и др.), които потискат развитието на растенията, докато биоторът не съдържа такива.

• Колкото оборският тор е по-пресен, толкова по-неравномерно развитие предизвиква меж-ду листата и стъблото на растението. Стъблото се развива много по-бързо от листата, което се обуславя и от наличието на голямо количе-ство урина в оборския тор.

• Във вътрешността на пресния оборски тор протича ферментация, която предизвиква заг-ряване на почвата и прегряване на растенията в някои случаи.

ПО-ВАЖНИ ПРЕДИМСТВА НА БИОТОРА • Осигуряване нормално развитие на растени-

ята; • Не съдържа фитопатогенни микроорганизми; • Увеличава устойчивостта на растенията на па-

тогенни микроорганизми; • Подобрява влагоемкостта и стабилизира pH

на почвата; • В биотора се съдържат лесноусвоими и в зна-

чителни количества макро- и микроелементи (Табл.2) като: N, P2O5, K2O, Ca, Mg, S, Fe, Cu, Zu, Mn, Ti и др.

• Биоторът е обогатен на микроорганизми, фи-тохормони, ензими, витамини и др., които в оборския тор са в по-малки количества и в по-труднодостъпна форма.

• Хуминовите киселини силно преобладават (2,28 пъти) над фулвокиселините. Те най-често са свързани с хуминовите киселини и по този начин обуславят високо качество на органика-та в биотора.

• Хуминовите киселини в биотора притежават отрицателни заряди, обуславящи задържане-то на редица хранителни катиони – Ca2+, Mg2+, K+, Fe2+, Cu2+, Zn2+, Mn2+ и др.

• Хуминовите киселини в биотора задържат ка-тионите в почвата, което създава условия за абсорбирането им от корените на растението и транспортирането им в надземните вегета-тивни части.

• Хуминовите киселини на биотора спомагат за намаляване на изпарението на водата в поч-вата – до 30%.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БИОТОРА В БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ • Увеличава се добивът. Резултатите от дългого-

дишното прилагане на биотор в САЩ показ-ват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30%; на цареви-цата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30%.

• Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата.

• Биоторът, внесен в почвата, ускорява разви-тието на растенията, като узряването на пло-довете става с 10 до 14 дни по-рано от пло-довете на растенията, торени с друг тор.

• Подобрява се качеството на продукцията. Уве-личава се с 15 до 45% съдържанието на вита-мини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в корено-плодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увели-

Табл. 2: Съдържание на някои хранителни елементи във Биоторът, получен от различни органични отпадъци (по данните на Edward and Bohlen)

39

чава срокът на съхранението им. • Получават се най-екологично чисти продукти,

където например нитратите са до 55 пъти по-малко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или обор-ски тор.

• Биоторът е одобрен за използване и при био-логичен начин на производство (Наредба №15 от 3 август 1999г на Министерството на зе-меделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба №22 от 4 юли 2001г на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.)

• Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене.

• Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срока на въз-становяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно за-мърсени почви, както и в региони с песъчли-ви и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.).

ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИОТОРА Като висококачествен органичен тор биоторът

намира широко приложение при всички земедел-ски култури в биологичното земеделие. Биоторът се използва като: а) Тор пролет и есен, б) За подхранване през вегетационния период, в) Като основа за хранене на растенията при

биологичното земеделие, г) Като основа на субстрати за отглеждане на

цветя и производство на семена и разсад, д) Като основа на субстрати за вкореняване на

резници и други растения, е) За подготовка на различни субстрати за оран-

жерии. Следват препоръчителни дозировки. На практика

се използват от 100 до 400л/дка. Биоторът не из-гаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировки-те зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променли-востта на теглото биоторът се измерва в литри. Той се използва, както за основно торене, така

и за подхранване на всички земеделски култури.

НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ: 150мл биотор се поставят в 1л вода, където

престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене. РАЗСАД В САКСИИ: Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части

почва (по обем, а не по тегло). РАЗСАДОПРОИЗВОДСТВО

НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ В ЛЕХИ: 1л биотор се разпръсква на 1м от лехата, след

което се размесва с горния слой почва на лехата. ЗА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ ПРИ БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ: Използват се от 100 до 500л/дка в зависимост от

конкретната почвена характеристика. При сеитба на гнездо биоторът се разпределя равномерно по всички гнезда или лехи. При директна сеитба биоторът се разпръсква равномерно по цялата повърхност. При необходимост се подхранва с по 50-100мл на растение. В РАЗСАДНИЦИТЕ: С участието на 10% биотор растителната маса се

увеличава до 95%, защото се поддържа нормална влажност, стабилна температура, добре развита коренова система и силно стъбло. При разсадни-ците не може да се използва чист оборски тор, защото съдържа амонячен N, който предизвиква неограничено „неконтролирано” развитие на стъб-лото. В ОРАНЖЕРИИ: Внасянето на Биотор в количества 200-250кг/дка

помага за формиране на водоустойчива зърнеста структура на почвата. Внасянето на биоторът е важно мероприятие, защото е силно намалено количеството на микроорганизмите в оранжерий-ната почва, в резултат на използването на дезин-фекциращи препарати. ЦВЕТЯ В САКСИИ: При засаждане в саксията се смесва 1 част би-

отор и 3 части почва. Подхранват се всеки 2-3 месеца, като 2-4 лъжици биотор се смесват с горния слой почва. ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, ХРАСТИ, РОЗИ: Садене: в ямата се прилагат 2-4л биотор на

дръвче; 1-2л на храст или роза; 0,3-0,4л на лозови пръчка. Подхранване: през пролетта и есента се поръсват над кореновата система 1-3л биотор на дръвче; 0,5-1,5л на лоза, храст, роза. След това се смесва с почва. ТРЕВНИ ПЛОЩИ: Сеене:150-200мл биотор на метър се посипват

върху площта за сеене, смесват се с горния слой почва и се посяват семената. Подхранване: по-сипват се 50-150мл на 1м (след косене) и се полива обилно. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ: Поставят се 3 литра биотор на метър и се смес-

ват с 10-сантиметровия повърхностен слой на почвата. ПРИЛАГАНЕ: За всички култури биоторът може да се използва

сух (заоран или разхвърлян на повърхността), като разтвор или във вид на суспензия.

СЪХРАНЕНИЕ На проветриво място, без обилна светлина и

при нормална относителна влажност на въздуха.

40

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGДИ

ВЕЧО

ВЪДС

ТВО

Ловен и алтернативен туризъмЯнчо Найденов

1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМКласическият туризъм се явя-

ва като естествен стремеж чо-век да излезе от урбанизирана-та жизнена среда и да отиде сред природата. Пеша или с превозно средство, човек сам, или в компания отива в плани-ната, равнината, край реките, езерата, моретата и океаните и търси здраве и вдъхновение от природните екосистеми. Ос-новен акцент в тези пътувания е общуването със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на белези от урбанизация и екологична раз-руха.Алтернативните форми на ту-

ризъм обединяват туристически пакети или отделни туристиче-ски услуги, които се определят като алтернатива на масовия

туристически продукт по на-чин на предлагане, протичане и ангажирания човешки ресурс. Най-често той се развива сред общности от личности, обеди-нени от общи ценностни нагла-си и интереси.Формите на алтернативен ту-

ризъм са твърде разнообразни. Такива са: селският, екологични-ят, планинският, приключенският (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, премина-ване на алпийски маршрути с водач) туризъм, а също така и тематичният туризъм – свързан с културно-историческото наслед-ство, с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня и музика, етнографията, традици-ите, обичаите и занаяти. (чл. 28 от Устава на БААТ).1.1. Особености на

алтернативния туризъм:• Алтернатива на стандартния,

масовия туризъм като начин на протичане и философия;

• Алтернатива, като потреби-телски кръг – той интересу-ва индивидуално пътуващите и организираните в малки и средно-големи групи хора (8-15 души), обединени от общи ценности, естетиче-ски или професионални ин-тереси, очакващи да научат нещо в своите пътувания или ваканция;

• Алтернативен избор на дос-тавчиците на туристически, увеселителни, познавателни или рекреационни услуги –това са преди всичко соб-ственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински вода-чи и жокеи (конни водачи), производители на оригинал-

41

ни занаятчийски продукти, държавни лесничейства, държавни дивечоразвъдни станции, ловни сдружения, ловни и риболовни стопан-ства на физически и юриди-чески лица и др.;

• Алтернатива като география, райони, в които се практи-кува – основно планинските и селски райони, без да се отричат и стойностните мал-ки хотели с човешки изме-рения и топло посрещане по българското Черноморие и Дунавското поречие;

• Алтернатива на пасивния консуматорски пакет от ус-луги – програмите включват разнообразни дейности и са насочени към изгражда-не на умения и познания, обучение и усъвършенства-не на участниците, дости-гане до общочовешките и специфичните материални и духовни ценности;

• Алтернатива на социалния и икономическия упадък – този туризъм е носител на нови послания и надежди в общественото пространство и на нови идеи за утвържда-ване на устойчиви модели за местно и регионално раз-витие и издига в приори-тет грижливото отношение към природата, традициите и интересите на местните общности.

1.2. Видове алтернативен туризъм:• Екстремен туризъм – при-

ключения и преходи със ски и снегоходки върху трудни планински или други тере-ни; спускане със сал, с кану и каяк по буйни планински реки и потоци; сърфиране в бурно море и пр.;

• Велосипеден туризъм в пла-нински райони и по шосей-ната мрежа на страната; ко-нен туризъм с по-кратки или по-дълги и трудни маршру-ти, екстремно и стандартно катерене; спелеология; дел-тапланеризъм;

• Научно-изследователски пъ-

тувания, свързани с опозна-вателни маршрути по геоло-гия, орнитология, ботаника, архитектура и археология, наблюдение на диви живот-ни;

• Ловен туризъм и фототури-зъм, свързан с лова и диви-те животни;

• Религиозен туризъм, свързан с посещение на манастири, оброчища и свещени мес-та, участие в литийни шест-вия, честване на религиозни празници и обреди;

• Наблюдение и обучение в традиционни занаяти: бро-дерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, ле-ене на чанове и направа на музикални инструменти, грижи за домашните живот-ни включително стригане, вчесване, хранене, поене, почистване, издояване и др.;

• Селски, винен и кулинарен туризъм;

• Пътувания, запознаващи с традиционния български ка-лендар и кухня.

2. РАЗВИТИЕ НА ЛОВНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯГеографското разположение,

релефът, климатът, почвеното плодородие, водните ресурси и другите природни условия са предпоставки, които обуславят наличието на изключително бо-гато и разнообразно флористич-но и фаунистично богатство, на запазена дива природа и впе-чатляващи с красотата и силата си дивечови популации. Според последните ловни таксации ди-вечовото богатство на България е представено от 18 975 благо-родни елена, 4 200 елена лопа-тари, 69 795 сърни, 1 799 диви кози, 46 400 диви свине над 930 мечки, 2386 глухара, зайци, яре-бици, фазани и 2 066 муфлона. Много добре се развиват и но-вите популации на благородни елени и муфлони, като едни от най-добрите екземпляри са от-стреляни в нашата страна.Държавната политика в об-

ластта на ловното стопанство и ловния туризъм в Републи-ка България се осъществява от Държавната агенция по горите (ДАГ), Районните дирекции по горите (РДГ), Държавните гор-ски стопанства (ДГС) и Държав-ните ловни стопанства (ДЛС). За целите на международния ловен туризъм е изградена ши-рока мрежа от ловни домове, заслони, хижи, включваща око-ло 110 ловни дома и хижи с над 1100 легла, обслужвани от ви-сококвалифициран персонал и ловни водачи. Тези оазиси сред природата дават възможности за бизнес срещи, семеен и ко-нен туризъм. Широко известни и извън пределите на страната са ДЛС „Витошко” – с.Кладница, „Витиня”, „Черни Лом” – Попо-во, „Кормисош” – Централни Родопи, „Арамлиец” – Огняно-во, Елин Пелин – „Сеслав”, „Ду-нав” – Русе и др. Приоритетна дейност на лов-

ното и рибното стопанство е развитието на международния ловен туризъм. Той осигурява не само приходи за развитие-то на ловното ни стопанство, но предоставя и неповторими преживявания на нашите гос-ти. Те стават истински приятели на уникалната ни природа. Този вид туризъм позволи България да се утвърди като първокласна ловна страна. У нас ежегодно ловуват над 2500 ловци, голяма част от тях, традиционни посе-тители на нашата страна, сре-щу ловен билет за срок от един месец, издаден от ДАГ, съгласно изискванията, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча. Специализираната съ-временна база, притежание на Държавните ловни и горски сто-панства, гарантира провеждане-то на успешен ловен туризъм, отстрелване на прекрасни ловни трофеи и незабравими споме-ни. Най-добра оценка и вярна атестация за това са изказани-те впечатления и добитите тро-феи от ловци и ловни партньо-ри, традиционни посетители на страната ни.

42

Природните дадености, Зако-нът за лова и опазване на дивеча и научната основа на ловносто-панската дейност са предпос-тавка за запазване позициите на България като водеща страна в ловния и риболовен туризъм.В България ловът и риболовът

стават организирано движение и са регулирани със закон още през ХIХв. Благодарение на гри-жата за дивеча, популацията му е под наблюдение, определени са ловни сезони, създадени са горски и ловни стопанства, лес-ничейства и резервати, където се отглежда едър и дребен ди-веч: мечки, як, благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, глухар, зайци, яребици, фазани, кеклик, пъдпъдъци и др. Международният ловен тури-

зъм в България започва разви-тието си сравнително късно. През 60-те години на XX век се набелязват по-прогресивни фор-ми за използване на дивечовите ресурси, включително и между-народния ловен туризъм. През 1965г ловните гости са 155, като всяка следваща година бро-ят им расте. През 1972-1974г международният ловен туризъм е преустановен. До този пери-од приходите са незначителни и са далеч под възможностите за ползване на дивечовия запас. Отстрелът достига само 50% от количеството, предоставено за международен ловен туризъм. През 1979г след едно прекъсва-не от 5-6 години, нов стимул за развитието на ловния стопански туризъм е Постановление №2 на МС от 11.01.1979г, когато в България ловуват към 500 лов-ци-чужденци, а приходите са около 830 хиляди валутни лева. Една от главните задачи, която е поставена пред Дирекция „Ди-вечовъдство и риборазвъждане” към тогавашното Министерство по горите и горската промишле-ност, е за създаване на специа-лизирана база за международен ловен и риболовен туризъм, в съответствие с новите изисква-ния към тази дейност, чието из-пълнение трябва да се осъщест-

ви до 1985 година.До 1980 година, средствата се

използват за извършване на не-отложни мероприятия с оглед създаване на предпоставки за утвърждаване на международ-ния ловен туризъм.От 1981 до 1985 година се

усъвършенства организацията и системата за прилагане на лов-ни и риболовни услуги, от кое-то икономическите постъпления бързо нарастват. Средствата оти-ват в държавния бюджет, след което се преразпределят за из-граждане на специализирани туристически центрове: ловна и риболовна база, леглова база, заслони, хижи и превозни сред-ства с добра проходимост.За периода 1967 до 1986 го-

дина са изградени 30-31 на брой държавни ловни стопан-ства (ДЛС). Като ДЛС „Шерба” и „Паламара”, са основани през 1932 година. Това показва, че у нас е поставено едно успешно начало за развитието на ловния туризъм. Общата площ на ДЛС до 1986 година възлиза на 677 323дка. От 22.11.1989 година шест представителни ловни сто-панства се предоставят на Ми-нистерството на земеделието и горите и СД „Мургаш”. Това са „Искър”, „Мазалат”, „Чекерица”, „Витошко (Студена)”, „Перла” и „Кормисош (Карамуш)”. С тях площта на ДЛС става 814 232ха.След влизане в сила на Раз-

пореждане №9 на МС от 27.02.1990 година се разформи-роват 20 ловни стопанства, като площите им се предават на съ-ответните горски стопанства за стопанисване, а за останалите се предлага държавните горски фирми да съдействат за възмож-но обединяване между ДЛС и съответните горски стопанства.След това разформироване

ловното стопанство се превръща в една от дейностите на горско-то стопанство и там, където ди-ректорите имат професионално отношение към нея, дейността се разширява и се издига на по-високо ниво, но в останалите се влошава.

Съществен момент от разви-тието на ловния туризъм у нас е създаването на 38-те ДДвС през 2001г, чиято основна цел е грижата за възстановяването и множенето на дивеча в нашите гори и създаване на условия за израстване на популации с от-лични трофейни качества.Извън горския фонд развитието

на дивеча, неговото опазване и ловния туризъм се осъществява от Сдруженията на българските ловци и риболовци и ловните дружинки.През последните години се

обособиха и ловни стопанства на физически и юридически лица под формата на аренда или други правни форми.

3. ЛОВНИ ТРОФЕИВлечението на човека към лов-

ните трофеи съществува от дъл-бока древност. Известно е, че още първобитният човек е за-пазвал части от убити животни, които използвал за украшения. Днес ловните трофеи за лове-ца са един приятен спомен от успешно завършен ловен излет. Освен това трофеите служат и като показател за генетичните заложби на дивеча в нивото на ловното стопанство. От добре поддържаните с традиции ловни колекции може да се съди за развитието на дивечовите попу-лации и естетическите и морал-ни ценности на техните прите-жатели.Всички ловни трофеи, добити

на територията на Република България, се оценяват от дър-жавни комисии назначени от горското ведомство по райо-ни за оценка на ловни трофеи по формулите на CIC. Всички трофеи задължително се регис-трират в Държавните горски стопанства, Държавните ловни стопанства и обектите по чл.11, ал.2 от Закона за лова и опазва-не на дивеча по място на доби-ването им:• За регистрираните трофеи

се води публичен регистър от съответното Държавно горско стопанство, Държав-

43

но ловно стопанство и лов-ните полета и сдружения.

• Добитите ловни трофеи от чуждестранни ловни турис-ти се регистрират и водят на отчет в оценителната ко-мисия, извършила оценката им.

• При условие, че ловецът се откаже от трофея, трофеят остава собственост на сто-панисващите дивеча орга-низации.

• Всички трофеи, добити по линия на организирания ло-вен туризъм, се оценяват от Национална и/или регио-нални комисии за оценка на ловни трофеи, чийто състав се определя със заповед на началника на ДАГ.

• В състава на Националната комисия за оценка на тро-феи се включват предста-вители на ДАГ и нейните органи, Министерството на околната среда и водите, Лесотехническият универ-ситет и Института за гората при Българската академия на науките, Националното ловно сдружение и дру-ги специалисти, определе-ни със заповедта по ал.1. Председател на комисията е представител на ДАГ.

• В състава на регионалните комисии за оценка на ловни трофеи се включват пред-ставители на Регионалните дирекции на горите, Дър-

жавните ловни стопанства, Държавните горски стопан-ства, Регионалните инспек-ции по околна среда и во-дите и други специалисти, определени със заповед-та по ал.1. Председател на ко-мисията е експертът по лов-но стопанство към Регио-налната дирекция на горите.

• За извършената оценка ко-мисиите издават оценителен протокол и дават медал на собственика в зависимост от оценката на ловния трофей и заверяват разплащателния протокол за проведения лов.

• Оценените трофеи се мар-кират с печата на комиси-ята, а когато са добити от чуждестранни ловци, след оценяването се пломбират.

• Комисиите водят регистър за оценените от тях ловни трофеи и съхраняват един екземпляр от оценителните и разплащателните протоко-ли.

• Добитите ловни трофеи се оценяват от комисии за оценка към Държавни-те ловни стопанства, Дър-жавните горски стопанство, назначени със заповед на директорите на Държавните ловни стопанства, Държав-ните горски стопанства, как-то и от комисиите по чл.94. от Закона за лова и опазва-не на дивеча по място на добиването им.

• Националната комисия за оценка на ловни трофеи методически направлява, координира и контролира работата на всички комисии за оценка на ловни трофеи, оценява добитите в страна-та национални и световни рекорди и решава всички спорни въпроси, възникнали в регионалните комисии за оценка на ловни трофеи.

• Печатът на оценителните ко-мисии се изработва по об-разец, утвърден от начални-ка на ДАГ.

• На регистрация подлежат и всички ловни трофеи, вне-сени в страната, с изключе-ние на трофеите при време-нен внос и реекспорт.

• При провеждане на ловни изложения на територията на страната началникът на ДАГ със заповед определя състава на временно дейст-ваща комисия за оценка на ловни трофеи. Ловните тро-феи се предоставят за учас-тие в национални и меж-дународни изложби след сключване на договор със собственика на трофея.

• При износ на ловни трофеи, добити по линия на орга-низирания ловен туризъм, трофеите се придружават от следните документи:

– оценителен протокол, изда-ден от комисия за оценка на ловни трофеи;

– разплащателен протокол по образец, заверен от нацио-налната или от регионална комисия за оценка на ловни трофеи.

• Трофеи от благороден елен с оценка над 250 точки, елен лопатар с оценка над 200 точки, сръндак с оцен-ка над 160 точки, муфлон с оценка над 230 точки и дива свиня с оценка над 140 точки, определени по СIС, не се изнасят от стра-ната до изтичането на 6 ме-сеца от отстрела.

3.1. Определение за „Ловни трофеи”

Фиг.1. Национални рекордни трофеи

44

Под ловни трофеи се разбира:• обработени и запазени рога

с черепи на плътнороги и кухороги ловни бозайници (елени, сърни, муфлони, ко-зирози, дива коза, тибетски як, зубър);

• обработени по съответен начин и трайно запазени черепи от някои хищни бо-зайници (мечка, вълк, чакал, дива котка, лисица, еното-видно куче, язовец);

• обработени кожи от хищни бозайници (мечка, вълк, ча-кал, дива котка);

• обработени по съответен начин силно развити кучеш-ки зъби (глиги на дивата свиня).

Трофейното състояние е този важен показател, чрез който се определят качеството и цената на трофеите от отстреляния ди-веч, на базата на които те участ-ват в международни изложби. По време на изложбата между-народно жури избира най-до-брите трофеи, които получават медали. Класирането става на базата на общоприети критерии за оценка на трофеите на отдел-ните видове дивеч. На базата на получените при оценката точки се определя и съответния медал на трофея. В продължение на много години начело на Евро-пейската комисия по оценка на ловните трофей са били таки-ва изтъкнати наши специалисти като проф. д-р Никола Ботев, проф. дсн Нино Нинов. Това несъмнено е голямо признание на успехите на България в об-ластта на ловното стопанство и международния ловен туризъм. Колкото повече медали има да-дена държава, развиваща меж-дународен ловен туризъм, тол-кова и е по-висок рейтингът є, и толкова повече тя привлича ловци.3.2. Условия, на които трябва да отговарят ловните трофеиЕжегодно Международният съ-

вет за опазване на дивеча (CIC), организира световни и регио-нални ловни изложения и излож-би. На тях се извършва оценка

и класиране на ловни трофеи. Във връзка с това генералната ансамблея на CIC разработва и приема обобщени изисквания за условията, на които трябва да отговаря всеки ловен трофей. Сега действащите изисквания, резюмирано са следните:3.2.1. Трофеят трябва да е част от тялото на дивеча, която доказва, че той е убит.Според това изискване от на-

шите местни видове дивеч като ловни трофеи се оценяват: че-репи и кожи на хищници, ку-чешките зъби на глигана, рогата заедно с черепа на копитните животни.3.2.2.Трофеят трябва да има изяснен произход.Според ловните традиции тро-

феят е притежание на ловеца, който е отстрелял дивеча и е добил трофея. Това изискване доказва точно това. По този на-чин се гарантира получаването на изчерпателна и достоверна информация за мястото и вре-мето на отстрела. Без тези данни ловните трофеи не се оценяват и регистрират. Съхраняването на информацията за мястото на отстрела, годината и условията, при които е отстрелян дивечът и добит трофея, както и името на ловеца, се съхранява във време-то и има както научно, така и голямо практическо значение за изучаване на дивеча и неговите местообитания. Във връзка с това изискване

към ловните трофеи, проф. Ни-нов посочва следния интересен пример. В замъка Моритцбург, намиращ се недалеч от Дрез-ден, са запазени до наши дни два изключителни трофея на благороден елен. По сега дейст-ващата формула на СIС, те са с оценки – 298,25 и 276,06 точ-ки и са значително по-големи от сегашния световен рекорд (273,60 точки). Тези трофеи не са представяни на изложби до-сега, тъй като не е съхранена информацията за тях – откъде са добити. Предположение-то, че са от Карпатите, където принц Моритц често е ловувал,

не е достатъчно основание. Този пример поставя изисквания за висок ловен морал на ловците и на притежателите на трофейни ловни колекции.3.2.3. Трофеят трябва да е добит от животно, живяло на свобода при естествени условия.Това условие има важно значе-

ние за ферплея в лова и всъщ-ност защитава основната благо-родна цел на стопанисването на дивеча, а именно запазването на естествената му среда. Според етичния кодекс на ловеца, човек не трябва да се намесва в го-леми мащаби при формирането на дивечовите местообитания, включително и по отношение на интензивното целогодишно по-дхранване. Трофеите от дивеч, стопанисван в оградени площи, също се оценяват, но се вписват в каталозите с отметка и не се сравняват с останалите трофеи. Изключение правят муфлонът и еленът лопатар, които са успеш-но аклиматизирани в Европа и като чуждоземни видове в по-вечето случаи се развъждат в оградени пространства. 3.2.4. На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му.Това условие трябва да се

спазва задължително и ако по една или друга причина не е възможно при оценката на тро-фея да се измери дори и един показател, тя няма да бъде реална и сравнима с другите оценки. Логично е това прави-ло да не важи за добавките за красота, които фактически имат естетическа стойност и където се допуска и присъждането на оценка нула.3.2.5. Не е желателно допълнително да се въздейства върху трофея.Според правилата на феър-

плея, в лова трофеят трябва да запази естествената си красота. Всяко моделиране и разкрася-ване на трофея, демонстрира ниската ловна култура на при-тежателя му.

45

РазпространениеКатерицата е повсеместно раз-

пространена в Европа и Азия в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундра-та. Видът обитава разнообразни горски и други екосистеми: иг-лолистни и широколистни гори, овощните градини, лесопарко-вете и пр.Общи сведенияДължината на тялото на кате-

рицата достига 19-23см, а на опашката – до 20см. Тежат 250-340гр. Дългата опашка помага на катерицата да пази равно-весие докато скача от клон на клон. Освен това тя топли жи-вотното по време на сън. Има остри и закривени нокти, които є помагат да се катери по дър-ветата. На ушите има снопчета от косми. Окраската се мени в зависимост от сезона и место-обитанието. Козината през лято-то е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна, като на корема винаги остава бяла.Условия за развъждане на дивеча на свободаКатерицата се храни със семе-

ната, жълъдите, младите филизи на горскодървесните и храстови видове, с гъби, орехи, ягоди; рядко с насекоми и птичи яйца. В началото на пролетта изгризва кората на дърветата, за да стиг-не до дървесния сок. Склади-ра си храна за зимата. Активна през деня, предимно сутрин и

Основни видове дивеч в България

привечер. Прави си гнездо по дърветата от клонки. То е 25-30см в диаметър и е с куполо-образна форма, или в дупки и хралупи. Катериците живеят по-единично, но не рядко в едно гнездо през зимата може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно.РазмножаванеПри недостиг на храна обикно-

вената катерица не се размно-жава и обратно, при изобилие на хранителни запаси попула-цията бързо нараства. Чифтосва се през февруари-март и юни-юли. Бременността трае 38-39

Катерица (Sciurus vulgraris)

дни. Отглежда 2 (понякога 3) поколения годишно (по 5-10 малки). Малките се раждат без-помощни, слепи и глухи. Отва-рят си очите на 3-4 седмици. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 7-10 седмици, и малкото напуска гнездото, за да си търси храна. То все още обаче бозае от майка си. Живее 2-3 години.Стопанско значениеКожата на катерицата се търси

на международния пазар. Плът-ността на нейната популация не е висока, поради което отстре-лът є е ограничен.

РазпространениеЗаекът е разпространен повсе-

местно в Европа и западна Азия. У нас се среща в цялата страна. Обитава обработваемите площи, пустеещите земи, горите в рав-нините, новосъздадените горски култури и др., като предпочи-та южните, припечни склонове. Най-голямо е количеството му в

Заек (Lepus europeus)земеделските площи. В горната граница на гората и алпийските пасища е малоброен.Общи сведенияЗаекът е основният представи-

тел на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов. Ко-зината му през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх,

а опашката отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните си крака заекът има по пет пръста, а на задните, по четири. Тяло-то му достига на дължина око-ло 70см, а опашката е 8-10см. Тежи средно 3-4кг.Начин на живот и храненеЗаекът се храни с тревна, по-

лухрастова, храстова и дървес-

46

на растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата, основната му хра-на са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство, в овощ-ните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва ко-рата на стъблата на младите фиданки. Заекът е привързан силно към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно жи-вотно, през деня лежи в легло-то си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поеди-нично. През сватбения период се образуват групи от по някол-ко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух.РазмножаванеЗаекът се чифтосва 3-4 пъти

през годината. При висока плътност и численост на попу-лацията той се размножава и близкородствено, което води до постепенно израждане и разпа-дане на популацията. Сватбу-ването започва най-често през

февруари, а при безснежна и мека зима – още през втората половина на януари. Заекът е полигамно животно. През брач-ния период след една женска може да се видят по някол-ко мъжки. Бременността про-дължава 42-45 дни. Зайчетата се раждат напълно оформени. Новородените имат много не-приятели и по-голямата част от тях загиват непосредствено след раждането им. Значителна част

от приплодите загиват също така при механизираното прибиране на реколтата, както и при трети-рането на земеделските култури с химични препарати. По тези причини от родените през го-дината 8-10 зайчета, до ловния сезон оцеляват 1-2.Стопанско значениеЗаекът е важен обект за лов.

Отстрелва се заради вкусното му месо и кожите.Разпространение

Чакал (Canis aureus)Чакалът е повсеместно раз-

пространен в Мала Азия, север-на Африка и югоизточна Европа. В недалечно минало у нас видът се считаше за рядък вид и от-стрелът му бе забранен. През последните няколко години се наблюдават значително увели-чаване на неговата численост и разширение на ареала му и в някои райони по отношение на него се налагат ограничителни мерки.Общи сведенияВ систематично отношение

принадлежи към семейство Ку-чета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него. Цветът на козината му е сиво-жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по крака-та и от двете страни на глава-

47

та е златистожълт. Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по-тъмни петна, краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100-120см, а опашката 20-30см.Начин на живот и храненеЧакалът ловува предимно но-

щем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дреб-ни животни. Изяжда яйцата на гнездящите по земята птици,

причинява значителни щети на ловното стопанство, като уни-щожава зайците, фазаните и яребиците, сърнета, малките на елена-лопатар и др., яде плодо-ве, дини и пъпеши. Чакалът жи-вее поединично. След мръкване вие по особен начин, наподо-бяващ плач, на което отговарят всички чакали в района.РазмножаванеЛюбовният период е през март.

Бременността продължава 60-63 дни. Женската ражда 4-5, рядко повече малки в просто устроени дупки в земята.Стопанско значениеЧакалът е отнесен към група-

та на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата.Разпространение

Естествен ареал на енотовидното куче са области на североизточен Индокитай, Китай, Япония и Корейски полуостров. Енотовидното куче е източноазиатския хищник. Напоследък се среща и у нас, главно в Северна България и Добруджа.Общи сведенияЦветът на козината на енотовидното куче е кафяво-сив, а отстрани на бузите, по краката и гърдите

е черен. Има къса, рунтава опашка.Начин на живот и храненеВ своя естествен ареал на разпространение енотовидното куче живее в тръстиките край блатата и

малките горички. През зимата изпада в зимен сън. То е предимно нощно животно. Когато търси хра-ната си, извършва големи преходи. Яде насекоми, гризачи, жаби, гущери и дребен полезен дивеч. Унищожава мътещи на земята птици, техните яйца и малки.РазмножаванеБрачният период на енотовидното куче е през зимата – при затопляне още през януари-февруари.

То образува двойки. Бременността продължава 59-65 дни. Малките (от 5 до 14 и рядко 19) се раждат слепи в някои дупки. Те проглеждат между 9-ия и 10-ия ден и след 2 седмици започват да излизат от дупката. Половата зрелост настъпва на 9-11 месеца.Стопанско значениеКожата на енотовидното куче не е ценна, но въпреки това се използва за трофей. Тъй като причи-

нява щети на ловното стопанство, плътността и числеността на популацията му трябва да се регулира периодически.

Eнотовидно куче (Nyctereutes procyonoides)

48

БРОЙ

1/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

Над 1,4 млрд. лева ще получат земеделските стопани по директните плащания през 2015г

Бюджетът, който ще получат земеделските стопани за кампанията по директните пла-

щания през 2015г, е в размер на над 1.4 млрд лева. Това заяви министърът на зе-меделието и храните Десислава Танева, която заедно със заместник-министър Васил Грудев представи кампанията. „За пръв път в България ще се прилагат схеми за об-вързано подпомагане. Те ще са насочени към секторите Животновъдство и Плодове и зеленчуци, които се нуждаят от допълнително финансиране“, обяви Танева. За схемите са предвидени 232 млн. лв., от който 31 млн. лв. ще бъдат за протеинови култури. Размерът на обвързаната подкрепа, пряко зависеща от производството се увеличава от 3,4% на 15%. „За животновъдството са предвидени 122 млн. лв., като животните под селекционен контрол ще получат по-висока подкрепа. За сектор Плодове и зеленчуци средствата са 79 млн. лв. Увеличението е с над 5 пъти в сравнение с бюджета за 2012 година“, посочи министърът на земеделието. Тя допълни, че производителите на плодове и полски оранжерийни зеленчуци ще могат да кандидатстват за подпомагане едновре-менно по Схемата за единно плащане на площ, Зелени директни плащания и Схемите за обвързано подпомагане в сектора.„Схемите, по които ще могат да кандидатстват земеделските производители са общо

шест“, заяви заместник-министърът Васил Грудев. Той обяви, че Схемата за единно пла-щане на площ (СЕПП) ще се прилага като основна схема в страната ни до 2020 г. За настоящата година бюджетът є се очаква да достигне близо 600 млн. лева. „Схемата за зелените плащания е 30% от директните плащания. За нея е определен бюджет от 464 млн. лв., като за получаването има три изисквания – диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени пло-щи. Тези изисквания се спазват и сега от много голяма част от производителите, което ще спомогне те да получат и по-високи субсидии“, коментира Грудев. По-високи субсидии за първите триста декара ще могат да получават земеделските

стопани по Схемата за преразпределителните плащания. По нея са предвидени 109 млн. лв. „За да не се стигне до изкуствено надробяване на стопанствата и злоупотреби с този вид плащане, ще бъде контролирана свързаността на отделните стопанства и дали те не са на един и същ собственик“, поясни Васил Грудев. Заместник-министърът коментира още, че по схемата за дребните стопанства минималната помощ, която ще може да се получи е 500 евро. По думите му, широко промотирана като 1250 евро на стопанство, няма как да бъде осъществена, тъй като бюджетът по мярката, съгласно европейското законодателство е недостатъчен. В схемата ще се влиза доброволно само през 2015г, като възползвайки се от нея стопаните няма да имат възможност да кандидатстват, по която и да е друга схема от директните плащания. За младите земеделски стопани е предвиден бюджет от 7 млн. лв., което ще позволи

те да получат допълнително 25% по плащанията към СЕПП за своите първи 300 дека-ра. Изискванията към тях са да са на възраст до 40 години и да са новостартиращи фермери. „Преходната национална помощ ще замести схемите за национални доплащания и

ще се прилага до 2020г при намаляващ бюджет“, заяви Десислава Танева. Тази помощ ще се прилага по схемите и условията за допустимост от 2013г и ще бъде за говеда, овце-майки, кози-майки и тютюн. „Ще направим така, че в тази кампания всеки земеделски стопанин да получи това,

за което има право“, посочи министър Танева. По думите є много важно условие за тази кампания е валидното правно основание за ползването на земите. Министърът на земеделието уточни, че по този начин ще се получи по-справедливо разпределение на средствата и те ще стигат до активните земеделски производители. Очаква се и зако-нодателството, което ще се отнася до прилагането на директните плащания да бъде прието от Народното събрание, а екипът на Министерството на земеделието и храните е готово и с подзаконовата нормативна уредба към тях, допълни още министър Танева.

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас!За контакти:тел. 02/956 54 07;моб. 0888 607 998www.oralo.bg

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ:* Устройството загрява до 700оC само за секунда* Може да се използва при всякаква температура

(от +40оС до –35оС)* Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните

съдове* Може да се обработват по 80 телета между

две зарежадния на уреда* Зареждане при 220V* Повече от 15 000 телета с един уред

(Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА:* Времетраене на манипулацията: Третиране от 7

секунди при 700оС* Не е необходимо предварително загряване* Понижаване на температурата и времетраенето

с няколко секунди (по-малък риск от пожари изгаряне на фермера)

* Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата)

* Телетата трябва да бъдат в добро състояние* Няма парене и зародиша се изгребва навън,

HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове,операцията е толкова лесна

* Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ!*Произведено във Франция

ЗП Иван ХлебаровСЕМЕПРОИЗВОДСТВО ОВЦЕВЪДСТВО ТЪРГОВИЯ

гр.Сливен, ул. "Карандила"20 GSM 0878 630345, e-mail [email protected]

АГНЕШКО МЕСО ОТ БЪЛГАРИЯ

Животновъдтсво BG 1-2/2015

Documents

Transcript of Животновъдтсво BG 1-2/2015