Раздвоението на една душа

Плевен, 2014

Денис Олегов (Akinfa)

Автор: Денис Олегов (Akinfa)

Раздвоението на една душа

Първо издание, Плевен 2014Всички права запазениИздателство и печат:

С

izdavam.comR

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

R

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

ISBN 978-619-162-533-8

Предговор

Akinfa е името (или по-точно псевдонима) на един млад

автор, който преди броени месеци издаде своята дебютна

стихосбирка, озаглавена „Римодрасканици”. В нея бяха

събрани най-различни стихотворения на всякаква

тематика. Днес, драги читатели, пред вас е

„Раздвоението на една душа” – стихосбирка, в която

няма хаотично подбрани творби, а всичко е обединено

около нещо конкретно – човекът и човешката душа. Ако

очаквате красиви любовни излияния на безнадежден

романтик, те няма да са точно в тази книга. Ще се

отклоним замалко от мечтите на автора за вечната

истинска обич, за да опознаем една друга негова страна и

да се докоснем до случващото се вътре в душата му.

Пожелавам ви приятно четене!

Утро

Събуждаш се. Поредна утрин.

Отваряш очи флегматично.

Как бързо ще мине тази сутрин

и започва деня прозаично.

Чувстваш, че си мъртво уморен.

Не намираш сили да станеш.

Мечтаеш си, макар и отегчен,

в леглото да спиш да останеш!

Не искаш да започва този ден,

но пък времето тече си диво.

Решаваш се и ставаш примирен.

Така започва утрото сиво.

5

Раздвоение

Една душа, а личности две,

създадени с ярък контраст.

Ту съм плачещо малко дете,

Ту съм изгубен в нищото глас.

Разум един, а личности две.

Помежду им заражда се спор.

Ту съм корабокрушенец в море.

Ту съм рицар смел на мотор.

Тяло едно, а личности две

ще са заедно до сетния час.

Ту съм мъдрец, ту съм дете...

Но няма значение, пак съм си аз...

6

Сиво

По улиците на сивия град

самотна душа премина.

В мрачният до черно свят

търси своята половина.

Безцелно скитане в зората

бавно надеждата убива.

Нетрайни чувства във сърцата

за миг на части ги разбиват.

Светът, изпълнен със тъга,

целият е потънал в сивотата.

Душите, подчинени на скръбта,

умират в плен на самотата.

7

Тъжни очи

Тъжни очи на дете.

Поглед отчаян и празен.

Него да беше поне

пощадил светът ни омразен!

Малко невинно сърце

с чувство за вина безкрайно.

Обляно в сълзи лице,

без щастие, макар и нетрайно.

Хиляди случайни минувачи

отритваха него със съжаление.

Хиляди словесни палачи

търсеха със него стълкновение.

Тъжни очи на дете

със своите надежди напразни.

Него да беше поне

пощадил светът ни омразен!

8

Ненормални

Без граници морални.

Живот сред ненормални.

Лудите - те да са живи,

а глупаците - щастливи!

Така законът ни гласи

и животът скучен украси

със побъркани боклуци,

обичащи ориенталски звуци.

Лица - мили, характери мазни.

Тела - живи, главите им празни.

Души, неспособни да обичат,

други във проблемите въвличат.

От датата на нашто сътворение

всяко едно ново поколение

върви напред към деградация.

Ура за простата цивилизация!

Стига вече стихове банални,

всички ние сме ненормални!

9

***

.Години. Озлобление към света.

Миг. Умират в мен мечтите.

Прости ми. И спокойно ще умра.

Вик. Угасват бавно искрите.

Сърце. Химери несподелени.

Блед. Животът ме съсипва.

Ръце. Те са толкова студени.

Лед. Как душата ми обсипва!

Болка. Без надежда да отмине.

Плач. Молитва за спасение.

Колко? Кога ще си замина?

Здрач. Потъвам аз в забвение!

10

Отчужден

Живея сам в света си тривиален.

Откъснат съм от чуждите съдби.

Умът ражда пейзаж нереален.

Невъзможен като моите мечти.

Пленен съм във мозъчен затвор.

От всичко съм човешко отчужден

и със себе си пораждам спор.

Защо в живота съм така смутен?

Стига вече излишни химери!

Стига отчуждение от света!

Аз вярвам: някой ще намери

душата да събуди от съня...

11

Депресия

В тази мисъл среднощна

аз питам те:"Къде си

моя гостенко разкошна?"

Моя гостенко - депресия!

Усещам как си вътре в мен

и с времето не си отиваш.

Превърнах се във труп студен!

Колко бавно ме убиваш!

Дари ме с болка и със страх.

Да чувствам вече не умея.

Че спасение няма, осъзнах.

Всеки ден аз гасна и линея.

Напусна ли света "прекрасен",

може би и ти ще ме напуснеш.

Болката със смисълът неясен.

В душите хорски ще препуска.

И тази своя поема среднощна

смачквам и поливам с течност.

Потикнат от гостенка разкошна.

Моя гостенка...за вечност!

12

Зубрачът

Живял някъде, в някакъв град.

Потомък един от род небогат.

Във радост и мъка, в смях и във плач

той бе известен като просто зубрач.

Дни наред неизлизащ от вкъщи

нашият зубър само се мръщи.

Учейки купища физични закони,

формули, функции, магнити, протони.

За любов не може дори да мечтае.

Момичето любимо за него нехае.

Той стих й написа, отблъсна го тя.

Той с майката своя да споделя избра.

Майката с мъдър съвет го "зарадва":

"Учи и с глупости не се занимавай!!!"

И пак той заучи теория нереална,

вместо да стане тийнейджър нормален!

13

Отличник завърши, работи клошар,

макар на теорията да беше той цар!

Няма сродна душа и семейство си няма.

Беше забравил любовта си голяма.

Храни се с мърша и пие ракия,

проси, подрънквайки със тенекия!

Така нещастно свърши зубрачът,

за когото учението бе страстта...и палачът!

От мен…до мен

Искаш да бъда обичан,

но не ме даряваш с любов.

Искаш да не съм самотен,

но си отиде и ме изостави.

Искаш да изляза от черупката,

а ме натикваш в нея.

Искаш да успея в живота,

но не ми вдъхваш кураж.

Искаш да не страдам,

но ми причиняваш само болка.

Искаш да ми помогнеш,

но дали знаеш как?

14

Наранени души Автори: Akinfa и Hooly

Счупени... сломени...

с блянове несподелени!

От пропасти заобиколени

и с мисли неподредени.

Падаме, ставаме сами,

знаеки, че някой пак ще ни рани!

Две души сме сломени...

Две души наранени...

Но дори със сълзи обилни,

заедно сме и ставаме по-силни!

Макар дъжд от сълзи да вали.

Имаш ли приятел, не боли!

15

Подари миНа Х. - моята прекрасна сестра

Подари ми своята тъга,

нека аз цялата я взема!

Пречисти своята душа,

а моята мъката ще поеме.

Остави скръбта при мен,

където и без това е жива.

Аз във всеки тъжен ден

искам да си ти щастлива!

Нека да не спра да плача

с цената на небесната дъга.

Нека аз избягам в здрача

и с моята, и с твоята тъга.

Подари ми своята тъга,

ще я пазя аз в душата.

Дори да причини смъртта,

предай ми болката позната.

16

Една

Една усмивка фалшива

Една мъка красива

Мъртва детска душичка

Моя миличка сестричка

Едно докосване нежно

Сто проблема неизбежни

Моя пропиляна младост

ти - отнета детска радост!

Дъжд пороен от сълзите

стичащи се пак в очите.

Моя смърт предизвестена

ти - мечта неосъществена!

Изчезвам аз в сивотата

остава само нищетата!

17

Студ

Празна замръзва душата,

посърнала, линееща, уморена.

Вятър духа в тишината,

но всичко е така студено.

Ледовете чувствата сковават

в сърцето не тече кръвта.

Обичта тъгата не смекчава,

в мъчение превръща се сънят.

Обречена замръзва душата.

Надеждата загива в мрак!

А в студа остана празнотата,

покрита от белия сняг.

18

Пътят

Дългият път е натам.

Стръмен е той, но нагоре.

Вървя безкрайно и сам.

Сам сред всичките хора.

Крещя в нощта. Добре.

Изливам ярост и плач.

Има ли полза? Сигурно не.

Душата е моят пазач!

Надеждата ми ме задържа

във нещастния ми свят.

Аз вече не издържам,

но няма връщане назад!

19

История

Черен прозорец. Празна стая.

Долавям звука на китара.

В небето се сливат ада и рая.

Отваря се раната стара.

Жални акорди на песен позната

докосват сърцето от камък.

С горчивата мъка излята

разказвам историята странна.

Колко бе тъжна тази история

за детенце, самичко отрасло.

Разбита беше тази теория,

за детството така прекрасно.

От обич и грижа беше лишено

бедното, невинно сираче.

Явно от Господ беше решено

от люлка то до гроба да плаче.

Живееше детето с глупаци.

Караха се, крещяха:"Мълчи!"

В проклетия дом за сираци

гледаше всички с тъжни очи.

20

Обиди и смях. Детски сълзи

красяха душата му в сиво.

"За нищо не става само пълзи"

смятаха дечицата диви.

Но тези деца пораснаха скоро.

Порасна и нашто сираче.

Така продължава тази история.

Историята тъжна обаче.

Мразеха всички момчето добро,

и дори му желаеха смъртта.

А той пожела си само едно:

да почувства за миг любовта.

Виж ме сега, приятелко стара.

Прегърни ме! Не, не плачи!

Ти свиреше с онази китара

за детенцето с тъжни очи!

21

Умора

Душата е от болка уморена

и сили няма за борба.

От разочарованията сразена

гасне в тъмнината тя.

Бледнее аурата лилава

първичното остава в мен.

Аз съм празен оттогава,

откакто душата ми е в плен.

Със своята болка примирена,

живяла в тъжната лъжа.

От разочарованието сразена

умира моята душа!!!

22

Време

Времето тече,

все не ни достига.

Мисъл ме влече,

нищо не постигам.

Животът продължава,

какво ли ни вълнува?

Умът ни се снижава

без да се бунтува.

Хората сме прости

живота си хабим.

Всички ние сме гости,

а времето лети.

23

Вечер

Всяка вечер е една и съща.

Музика, спомени, нещастие.

Депресията в ума се връща.

Той работи с нейното участие.

Отново тези редове изписвам,

затворен в тъмната си стая.

Дневниците стари пак разлиствам.

Назад няма връщане, аз зная.

Навън цари вечен студ и мрак.

и под ботуша на тъгата лягам.

Кой ли излъга наивния глупак,

че времето срещу сълзи помага?

24

Среднощно

Черни нощи безкрайни.

Странна музика забравена.

Мечти, мисли потайни!

Една въздишка забавена.

Спомен в мене възкръснал

крещи в умът ми заблуден.

Светът, на парчета разпръснат,

нощем става претворен.

Потушена е моята агресия

под слово тъжно, поетично.

Нощта поражда импресия

на мечта красива, феерична.

25

Автор: Денис Олегов (Akinfa)

Раздвоението на една душа

Първо издание, Плевен 2014Всички права запазениИздателство и печат:

С

izdavam.comR

ISBN 978-619-162-533-8