Г. П. Малахов - Пречистване На Организма и Здраве

7/21/2019 Г. П. Малахов - Пречистване На Организма и Здраве

http://slidepdf.com/reader/full/-5695d2371a28ab9b0299896c 1/145

Г. П . М А Л А Х О В

П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А

О РГ А Н И ЗМ А

и

З Д Р А В Е

О б о б щ е н о п и т ,

с ъ в р е м е н е н п о д х о д

И К „З д р а в е и щ а с т и е



К н и г и т е н а и з д а т е л с т в о „З д р а в е и щ а с т и е м о ж е д а

к у п и т е с н а м а л е н и е о т щ а н д а н а и з д а т е л с т в о т о в

к н и ж н а б о р с а — С о ф и я , П о л и г р а ф и ч е с к и к о м б и н а т

„Д . Б л а г о е в , у л . „Н . Р а к и т и н № 2

к н и г о п о щ д

Н а т е л . (02) 58 196 4 0 и л и ф а к с ( 02) 95 8 10 52 м о ж е т е

д а д а д е т е з а я в к а з а и з п р а щ а н е н а к н и г и п о п о щ а т а .

© Г .П . М алахов

О чищ ение организм а и здоровье

Г . П . М а л а х о в

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А

И З Д Р А В Е

О б о б щ е н о п и т , с ъ в р е м е н е н п о д х о д

П р ев од Л и л я н а С т о я н о в а

Н аучен редактор д -р С а б и н а Н е д е л ч е в а

Редактор Д е с и с л а в а Д о н е в а

Запазени авторски права.

© И К „Здраве и щ астие"

1 3В И 9 5 4 - 8 0 9 9 - 3 3 - 0

За контакти: Бизнес център на книгата

П олиграф ически комбинат „Д . Б лагоев"

С офия, ул. „Н . Ракитин" № 2

тел. (02) 58 196 40, тел./ф акс (02) 958 10 52

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

С К А К В О Д А З А П О Ч Н Е М 6

Г л а в а п ъ р в а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А П О Л Е В А Т А

Ф О Р М А Н А Ж И В О Т 35

Г л а в а в т о р а . Щ О Е „ О М Е К О Т Я В А Н Е

Н А О Р Г А Н И З М А И К А К С Е П Р О В Е Ж Д А 60

Г л а в а т р е т а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Д Е Б Е Л О Т О

Ч Е Р В О 67

А натоми я на дебелото черво 68

Ф ункции на дебелото черво 70

Роля на м икроф лората в дебелото черво 75

О тделяне на топли на в дебелото черво 78

Е нергооб разуване в дебелото черво 79

С тим улиращ а система на дебелото черво 81

С истем а за про чистване на дебелото черво 83

П рочи стване и възстано вяване на дебелото черво . .87

П ровеж дане на клизм и 89

С пециални м икроклизм и 99

П рактически опит при провеж дане на клизмите . . .101

Д опълн ителни м ероприятия за норм ализиране

работата на дебелото черво 124

У праж нени я за здраве, сила, щ астие и дъл голетие . .128

Ч етирин адесет съвета за укрепване на здравето . . .134

За вредата от разхлабващ ите средства 136

В ъзстановяване на норм алната м икроф лора в

дебелото черво

П атология, регулиран е на ф ункции те и признаци

за нор м алната работа на дебелото черво 137

Г л а в а ч е т в ъ р т а . „ Ж Е С Т Н А Р А К О В И Н А Т А —

Ш А Н К - П Р А К Ш А Л А Н А 141

Г л а в а п е т а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Т Е Ч Н О С Т Н И Т Е

С Р Е Д И В О Р Г А Н И З М А 147

И зползване на сокове за про чистване 149

И зползване на парн ата про цедур а за проч истване . .150

3



К ом бини рано п рочистване на колоидите на клетките

и вътреш ни те среди на организма 155

Г л а в а ш е с т а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Ч Е Р Н И Я

Д Р О Б 158

О бщ и сведения за черния дроб и неговите

ф у н к ц и и 1 5 8

П атология на черния дроб 162

С им птом и на заболяванията на черния дроб 170

Е ф ект от прочи стването на черния дроб 174

Ф изиологични механизми , използвани

при прочи стването на черния дроб 177

Л есно и еф икасно прочистване на черния дроб . . . .181

П рактически опит при п рочистване на черния дроб и

ж л ъ ч н и я м е х ур 1 8 5

Разяснения относно прочистването

на черния дроб 191

К ом бини рано прочи стване на черния дроб 194

М ек вариант на прочи стване на черния дроб 198

П репоръки във връзка с прочистването

на черни я дроб 198

К олко пъти трябва да се проч иства черни ят дро б .

.

199

Х ранене след прочи стване на черния д роб

и проф илактика 201

Д руги средства за укрепван е на черни я дро б 206

П ослеслов към четирите главни п рочистващ и

процедури — п рочистване на полевата ф орм а

на ж ивот, дебелото черво, течностните среди

в организма и чернияп дроб 212

П рактически опит в използването на главните

п р о ч и с тв ащ и п р о ц е д у р и 2 1 7

Г л а в а с е д м а . П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А Б Ъ Б Р Е Ц И Т Е 2 38

К акво м ож е да се използва при бъбречн ите

заболявания 238

М етодики за прочи стване на бъбреци те 240

П рочистване на бъбрец ите с урин а 241

100 4

П рочистване на бъбреци те с диня 242

П рочи стване на бъб реци те с отвара от корени

н а ш и п к а 2 4 3

П рочистване на бъбреци те със зеленчукови

сокове 243

П рочистване на бъбреци те с м асло от бяла ела . . . .244

П роф илактика на бъбречни те заболявания 245

Г й а в а о с м а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А

О Т П А Т О Г Е Н Н И Т Е М И К Р О О Р Г А Н И З М И 2 51

П ърв и вариант за бор ба с най- про стите паразити . .254

В тори вариант за бор ба с най- про стите паразити . .255

Т рети вариант за бор ба с най- про стите паразити . .256

Г л а в а д е в е т а . П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А

О Т Ш Л А К И И С О Л И 2 61

М етодика за разтваряне и извеж дане на алкални те

соли от организм а на човека 263

Рецепти за разтваряне и и звеж дане на киселите

соли от организм а 264

П рочистване на солите с даф ино в лист 273

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Ч Е Л Н И Т Е И Х А Й М О Р О В И Т Е

(М А К С И Л А Р Н И Т Е ) С И Н У С И О Т С Л У З 27 4

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А Ч Р Е З С М У Ч Е Н Е

Н А Р А С Т И Т Е Л Н О О Л И О 2 75

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А О Т А Т Р О Ф И Р А Н И

И Б О Л Н И К Л Е Т К И .277

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А К А П И Л Я Р Н О Т О

К Р Ъ В О О Б Р А Щ Е Н И Е 27 8

Б О Л Е С Т И Т Е И Т Я Х Н О Т О Л Е Ч Е Н И Е

Ч Р Е З П Р О Ч И С Т В А Щ И М Е Т О Д И К И 2 80

К А К Н И Л Е К У В А Т 281

К А К В О П Р Е Д С Т А В Л Я В А П Р О Т И Е В А Т А В О Д А И

К А К С Е П Р И Г О Т В Я 2 87



С К А К В О Д А З А П О Ч Н Е М

В пър вия том на „О снови на здравето" заедно разгледах-

м е Закони те на оздравяването. Там са дадени и пъ рвите важ -

ни препоръки за сполучливо започване на естественото озд-

равяване на органи зма: да се неутрализира вредн ото въ з-

действи е на геопатогенни те зони (ако такива същ ествуват);

да се регулират социални те отнош ения (да се прем ахнат кав-

гите в сем ейството, н а работата и т. н.); да се запо чне да се

ж ивее нравствено; да п рестанете да разруш авате себе си с

неконтролируем и емоци и; да се определи лична, ин дивиду-

ална конституци я; ж ивотът и оздравителната програма да се

изграж дат с отчи тане на биори тм ите; да не се страхувате от

оздравителни, прочи стващ и и други кризи.

Това е първото стъпало на оздравителната ви работа за

себе си. О т това, как щ е я организирате, зависи ц ялото ви по-

нататъш но оздравяване. И м енно то полага трайни основи на

нов, здрав ж ивот. В ърх у този ф ундам ент трябва да се слагат

конкретни оздравителни м ероприятия, които щ е се извърш -

ват за собствени я ви органи зъм .

С ега нека да прем ин ем към второто стъпало на работа

върху собственото ви здраве, по-точно към работа по възс-

тановяване на собствената ви ж изнена сила. П реди да се

опиш ат средствата, с пом ощ та на които това мо ж е да се из-

върш и, нека да прочетем п исм а на читателите, които питат,

от какво и как да започнат.

1. „К у п и л с ъ м с и 5-т е т о м а н а „ Ц е л и т е л н и с и л и ", у ч е б -

н и к „П ъ л н о п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з м а ". С т а р а я с е д а г и

и з у ч а к а к т о т р я б в а . Н а 62 г о д и н и с ъ м . Б о л е с т и — ц я л б у -

к е т : с и н у з и т (п р а в е н и с а м и 20-25 о п е р а ц и и в ъ в в р ъ з к а с

о т с т р а н я в а н е н а п о л и п и т е , и з д ъ л б а л и с а м и и д в е т е к у х и -

н и и с а г и и з ч и с т и л и ), х и п е р т о н и я , х е м о р о и д и , с т е н о к а р -

д и я , р а з п р о с т р а н е н а , о б ш и р н а о с т е о х о н д р о з а — 6 м е с е ц а

б я х н а л е г л о , н е м о ж е х д а с е д в и ж а , г а с т р и т с п о н и ж е н а

с е к р е ц и я , п а н к р е а т и т , х о л е ц и с т и т — с е г а м о ж е б и ' щ е с е

н а л о ж и о п е р а ц и я з а п р е м а х в а н е н а ж л ъ ч н и я м е х у р . Т о й е

з а д р ъ с т е н с к а м ъ н и . П р е м а х н а т е а п е н д и к с ъ т , н е щ о с т а в а

с п р о с т а т н а т а ж л е з а , в е р о я т н о и м а м и а р т р и т —- н е с е

с г ъ в а т к о л е н е т е , с к л е р о з а н а с ъ д о в е т е н а г л а в н и я м о з ъ к .

В с и ч к о т о в а е у с т а н о в е н о о т л е к а р и . М о л я в и з а с ъ в е т . З а -

п о ч н а х п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а . Н е з н а м з а щ о , н о н е з а д ъ р -

ж а м к л и з м и , а с л е д т о в а и у р и н а т а . И н я м а р е з у л т а т и .

П и я у р и н а о т 3-4 ч а с а п о 50 г . Л е ч е н и е т о з а п о ч н а х о т 23

я н у а р и 1 9 9 7

г .

П о л е в а т а ф о р м а н е с ъ м п р о ч и с т в а л . М о л я з а

м о р а л н а п о д д р ъ ж к а и д а м и п о д с к а ж е т е , к а к в о д а п р а в я . "

2. „П р е п р о ч е т о х В а ш и т е 4 т о м а , н о м о л я з а с ъ в е т , т ъ й

к а т о н е м о ж а х д а н а м е р я з а с е б е с и н а ч и н з а л е ч е н и е . Н а

38 г о д и н и с ъ м . П р е з д е т с к и т е г о д и н и п р е к а р а х р е в м а т и -

з ъ м , с л е д т о в а — б о л е с т т а н а Б о т к и н , с л е д т о в а , н я к ъ д е

к ъ м 1 6-17-г о д и ш н а в ъ з р а с т , к о г а т о с е з а н и м а в а х с п л у в а -

н е , п р е к а л е н о и з с т у д и х т я л о т о с и . И е т о с е г а , с л е д г о д и -

н и , в с и ч к о т о в а з а п о ч в а д а с е о т р а з я в а в ъ р х у м е н . О т к р и -

х а м и п о р о к н а с ъ р ц е т о , н е д о с т а т ъ ч н о с т н а м и т р а л н а т а

к л а п а — 2-а с т е п е н . П о в е ч е о т 1 г о д и н а м е п р е с л е д в а н я -

к а к в о п р о з я в а н е , н е д о с т и г н а в ъ з д у х . П о н я к о г а ч у в с т в а м

с л а б о с т , в и е м и с е с в я т . Р а б о т о с п о с о б н о с т т а м и е м н о г о

с л а б а , п а м е т т а м и с ъ щ о е с т а н а л а л о ш а , а а з р а б о т я в

б а н к а т а к а т о г л а в е н с ч е т о в о д и т е л , п о с т о я н н о с е н а т о -

в а р в а л и у м с т в е н о . О с в е н в с и ч к о т о в а в е ч е в п р о д ъ л ж е н и е

н а 8 г о д и н и и м а м з а п е к . Н я м а м и з л и ш н и к и л о г р а м и , п р и

р ъ с т 168 с м — т е г л о т о м и е 60 к г , п о д в и ж н а с ъ м , в ъ р ш а

ф и з и ч е с к а р а б о т а . И з т ъ р п я л а с ъ м 2 о п е р а ц и и — а п е н д и к с

и и з в ъ н м а т о ч н а б р е м е н н о с т с р а з к ъ с в а н е н а я й ч н и к а и с

в ъ т р е ш е н к р ъ в о и з л и в . П р е з 1987 г . к а т а с т р о ф и р а х и е т о

в е ч е н я к о л к о г о д и н и п о с т о я н н о у с е щ а м н я к а к ъ в с т р а х . О с -

в е н в с и ч к о т о в а , д н е с с а м и о т к р и л и п р и У З И , п р и п р о в е р -

к а т а н а щ и т о в и д н а т а ж л е з а , в ъ з е л с р а з м е р и 14*9 м м .

Н а п р а в и х а м и п у н к ц и я , р е з у л т а т ъ т щ е б ъ д е г о т о в с л е д е д -

н а с е д м и ц а . К а к в о л и е т о в а ? М н о г о В и м о л я з а с ъ в е т , Г е -

н а д и й П е т р о в и ч , к а к д а с е л е к у в а п о р о к , н о н а й - н а п р е д —

в ъ з е л а . Б и х и с к а л а в т о з и с л у ч а й н я к о й д а м е р ъ к о в о д и . И в

т а з и с и т у а ц и я к о е е н а й - д о б р о з а м е н . И к а к в о е п о - д о б р е

д а с е и з п о л з в а ? К а к д а з а п о ч н а л е ч е н и е , о т к а к в о ? К а к

т р я б в а д а с е х р а н я , д а р е ч е м , в п р о д ъ л ж е н и е н а е д н а с е д -

м и ц а ? К а к д а с е г л а д у в а ? В е ч е с ъ м г л а д у в а л а , м а л к о — п о

36 ч а с а в с я к а с е д м и ц а , и и з о б щ о т о в а з а м е н н е е п р о б л е м ,

7



с а м о ч е к а к д а п о с т ъ п я п р и м о е т о б о л н о с ъ р ц е ? П и я у р и н а

с у т р и н н а г л а д н о в е ч е п о л о в и н г о д и н а , с м а

1к и

п р е к ъ с в а н и я .

П р а в и л а с ъ м к л и з м и с и з п а р е н а и с п р я с н а у р и н а . Н о н и щ о

н е и з л е з е . М о ж е б и н е с ъ м д е й с т в а л а к а к т о т р я б в а ?"

3. ,^К е н а м и о т д а в н а б о л е д у в а и в п о с л е д н о в р е м е т я в с е

п о - ч е с т о в л и з а в б о л н и ц а . Д и а г н о з а т а е : х р о н и ч е н х о л е ц и с -

т и т н а ч е р н и я д р о б , д и с к и н е з и я н а ж л ъ ч н и т е п ъ т и щ а , я з -

в е н а б о л е с т н а д в а н а д е с е т о п р ъ с т н и к а , б е з с ъ н и е , в и е н е н а

с в я т , п о с т о я н е н ш у м в г л а в а т а , р ъ ц е т е й т р е п е р я т . П р е з

п о с л е д н о в р е м е в п р о д ъ л ж е н и е н а 2 м е с е ц а и м а х г а д е н е и

ч у в с т в о т о , к а т о ч е л и и м а з а б и т к о л в г ъ р д и т е . Д ъ л г о н е

у с п я х а д а п о с т а в я т д и а г н о з а — к а з а л и с а й , ч е т о в а е о т

з а д с т о м а ш н а т а ж л е з а . С п о р е д х о р о с к о п а т я е Т е л е ц , р о -

д е н а е п р е з 1964 г . М а л к о е с л а б и ч к а . С к о р о е н а п р а в е н а

п р о в е р к а — н я м а я з в а ( т а к а с а й к а з а л и ). О б р ъ щ а м с е к ъ м

В а с п о р а д и т о в а , ч е В и м о л я з а п о м о щ , о т к а к в о д а з а п о ч -

н е м л е ч е н и е т о , з а щ о т о в я р в а м с а м о в ъ в В а с . Т я е т о л к о в а

с л а б а , ч е с а м о с т о я т е л н о н е с е р е ш а в а м д а п р е д п р и е м а

к а к в о т о и д а е . "

4. ,^1м а х в ъ з м о ж н о с т т а д а с е з а п о з н а я с В а ш а т а к н и -

г а „Ц е л и т е л н и с и л и , т о м 3 . Н я м а м п с и х о л о г и ч н а б а р и е р а

д а с е л е к у в а м с у р и н а . Н о и м а м в ъ п р о с и : 1. К а к д а п р о -

ч и с т я ч е р н и я д р о б ? 2. К а к д а п р о м и я б ъ б р е ц и т е ? 3. К а к д а

р а з б е р а , ч е ч е р н и я т д р о б с е е п р о ч и с т и л ? 4. К а к в о е т о в а

р а з д е л н а х р а н а и л и р а з д е л н о х р а н е н е ? С е г а п и я п р я с н а у р и -

н а , е д и н п ъ т н а д е н о н о щ и е — с у т р и н н а г л а д н о , ц я л а т а .

Р а з т р и в а м л и ц е т о , ш и я т а , к и т к и т е н а р ъ ц е т е д о л а к т и -

т е , с л е д т о в а , с п о р е д и з с ъ х в а н е т о , и з п л а к в а м с т о п л а и с

х л а д к а в о д а . П р а в я п р о м и в к и и н а г ъ р л о т о . С е г а е п о с т .

П о с т я . Ч е т и р и д н и г л а д у в а х с у р и н а . М о и т е б о л е ж к и с а :

о с т е о х о н д р о з а — з а м е н е п р о б л е м д а в д и г н а р ъ ц е , д а с и

с р е ш а к о с и т е . С р е д н и т е п р ъ с т и н а р ъ ц е т е в с е е д н о ч е

и м а т н е о в а л н а , а м н о г о ъ г ъ л н а с т а в а . П о к р а к а т а и м а м

и з р а с т ъ ц и , е д н и т е п р ъ с т и п ъ л з я т н а г о р е , а д р у г и т е — п о д

т я х , с ъ з д а в а т с е н е п р и я т н о с т и п р и х о д е н е . И м а м р а з ш и -

р е н и в е н и (с в ъ з л и ). К о ж а т а в ъ р х у с т ъ п а л а т а с е л ю щ и ,

с ъ р б е ж и , н а п у к а н и п е т и п р е з ц я л а т а г о д и н а . Н о н а й -

100

с т р а ш н о т о з а м е н е п а р е н е т о в с т о м а х а . К а к в о т о и д а

и з я м , в с и ч к о г о р и , е д в а л и н е с т и г а д о г л ъ т к а т а . Х о д и х н а

У З И , д и а г н о з а : к а м ъ н и н я м а . Х р о н и ч е н х о л е ц и с т и т , з а п о ч -

в а п а н к р е а т и т . Н а 59 г о д и н и с ъ м ; р ъ с т 156 с м , т е г л о 68

к г . И м а м о щ е и с и н у з и т , п о в с я к а в е р о я т н о с т , е д в а л и н е

п о р о ж д е н и е . М н о г о ч е с т о с а м и п р о м и в а л и к у х и н и т е .

П р о ц е д у р а т а е н е п р и я т н а и н е д а в а р е з у л т а т и . М о л я В и

д а м и п о д с к а ж е т е к а к д а д е й с т в а м . "

5. „С л у ч а й н о м и п о п а д н а В а ш а т а к н и г а „Б и о р и т м о л о -

г и я и у р и н о т е р а п и я . П р о ч е т о х я н а е д и н д ъ х . Ц я л а т а р а -

б о т а с е с ъ с т о и в т о в а , ч е п р е к а р а х и н ф а р к т и п р и с о н д и -

р а н е т о н а с ъ р ц е т о с е о т к р и , ч е к р ъ в о н о с н и т е с ъ д о в е , к о и -

т о х р а н я т с ъ р д е ч н и я м у с к у л , с а з а д р ъ с т е н и — е д и н и я т н а

о к о л о 100 У о , а д р у г и т е д в а д о 5 0 и 7 0 %, т а к а ч е н е щ а т а

с т о я т з л е . А т у к ч е т а , ч е м о ж е д а с е п р о ч и с т я т с ъ д о в е т е

с у р и н а . Н е з н а м к а к в и с а м о и т е о т к л о н е н и я : д а л и к р ъ в н и -

т е т р о м б и и л и х о л е с т е р и н о в и т е , н о и с к а м д а о п и т а м ; н е -

к а д а ж е и д а н е с е м а х н а т , н о п о н е п о -б а в н о щ е с е з а д р ъ с -

т в а т д р у г и т е , и т о в а щ е е д о б р е . И м а м м о л б а к ъ м В а с ,

В и е и м а т е п о в е ч е о п и т в т а з и р а б о т а , з а д а н е с е л у т а м в

т ъ р с е н е т о , п о д с к а ж е т е м и к о н к р е т н о , к а к в о д а п и я , т . е .

н е к а к в о , а д а л и и з п а р е н а и л и п р я с н а у р и н а ? В и е п и ш е т е д а

н е в з и м а м е х а п ч е т а , н о а з ч е с т о и м а м п р и с т ъ п и н а с т е н о -

к а р д и я и п о с т о я н н о т р я б в а д а п и я а с п и р и н . К а к в о д а п р а -

в я ? Щ о е „ п р о т и е в а " в о д а ? "

6 . , , / /«

19 г о д и н и с ъ м . И м а м т а к и в а з а б о л я в а н и я , з а к о -

и т о б и х и с к а л а д а с е к о н с у л т и р а м с В а с , м о ж е л и с н е щ о

д а м и с е п о м о г н е и л и н е . П о р о ж д е н и е м е м ъ ч а т б о л к и в л я -

в а т а с т р а н а . Л е к а р и т е т а к а и н е с а м о г л и д а у с т а н о в я т

о т к а к в о с а — и м а л о е н а й -р а з л и ч н и в е р с и и , д о к а т о н а 1 3

г о д и н и н е с е у с т а н о в и , ч е и м а м х и д р о н е ф р о з а н а л е в и я б ъ б -

р е к и т р я б в а с п е ш н о д а с е н а п р а в и о п е р а ц и я . Н а п р а в и х а м и

о п е р а ц и я т а . К а к т о к а з в а т л е к а р и т е , н а п р а в е н а е п л а с т и -

к а , б ъ б р е к ъ т е п р о ч и с т е н . А п р и ч и н а т а — с т е с н я в а н е н а

п и к о ч н и я к а н а л . Л е к а р я т к а з а , ч е в с и ч к о щ е е н а р е д , ч е с л е д

п у б е р т е т а в с и ч к о щ е м и н е . Т а к а м и с л е х и а з , д о к а т о с л у -

ч а й н о н е в и д я х п р и У З И и н е н а у ч и х , ч е д и а г н о з а т а м и е с ъ -

9



щ а т а . О т т о г а в а п о д в а п ъ т и н а г о д и н а м е н а с т а н я в а т в

б о л н и ц а . С е г а и м а м х и д р о н е ф р о з а о т т р е т а с т е п е н . И

в с и ч к и л е к а р и н а е д и н г л а с т в ъ р д я т , ч е т р я б в а д а с е п р е -

м а х н е б ъ б р е к ъ т . К а з в а т , ч е б ъ б р е к ъ т р а б о т и , н о м н о г о

с л а б о . М а к а р ч е с е г а н я м а м т а к и в а б о л к и к а к т о п о - р а н о . И

а н а л и з и т е к а т о ч е л и н е с а л о ш и — и м е н н о т о в а м е с п и р а

д а п р а в я о п е р а ц и я . Н о к а к а з , 19-г о д и ш н а т а , д а о с т а н а с

е д и н б ъ б р е к , н а л и щ е т р я б в а и д а р о д я , а а к о н я м а д а м о -

г а ? И м а м в е ч е и н а р у ш е н и е н а х о р м о н а л н и т е ф у н к ц и и . Л е -

к а р и т е к а з в а т , ч е в с и ч к о т о в а е з а р а д и б ъ б р е к а , о т в о р е н а

и н ф е к ц и я в о р г а н и з м а . У в е л и ч и с е щ и т о в и д н а т а ж л е з а ,

и м а м и б о л к и в г ъ р д и т е . В и е в к н и г а т а с и о п и с в а т е , к а к

т р я б в а д а с е л е к у в а т и д а с е п р о ч и с т в а т б ъ б р е ц и т е , в к о -

и т о и м а к а м ъ н и , н о п р и м е н н я м а . П о д с к а ж е т е м и , м о л я ,

к а к в о д а п р а в я ? М о ж е л и д а г л а д у в а м ? С л а б а с ъ м . П р и

р ъ с т 172 с м т е г л о т о м и е 53 к г и в с е н е м о г а д а н а п ъ л н е я . "

7.

„О п и т в а м с е с п о м о щ т а н а в а ш и т е п р е п о р ъ к и д а л е -

к у в а м с в о и т е н е д ъ з и : о т л а г а н е н а с о л и (о с о б е н о в с т ъ п а -

л а т а ), м н о г о с и л н а п а р а д о н т о з а о т п о с л е д н и я с т а д и й (н я -

м а м н и т о е д и н з ъ б ). Н а 59 г о д и н и с ъ м . Т и ч а м к а т о м л а д а ,

в м е т р о т о п р е с к а ч а м п о е д н о -д в е с т ъ п а л а , н о п о н я к о й

п ъ т к р а к а т а м и с т а в а т к а т о н а л е т и с о л о в о и н е о т д а в н а

д е с н и я т к р а к с е с х в а н а ц е л и я т , д о к о л я н о т о , з а к р а т к о

в р е м е (т о в а с е с л у ч и у д о м а ). П о н я к о г а н е щ о к а т о ч е л и с е

з а б и в а в к р а к а , п о я в я в а с е б о л к а п р и х о д е н е п о у л и ц а т а и с е

н а л а г а д а в ъ р в я п р е д п а з л и в о , т ъ й к а т о б о л к а т а н е п о з в о -

л я в а д а х о д я п о -б ъ р з о . Ж и в о т ъ т м и е п ъ л е н с ъ с с т р е с о в и

с и т у а ц и и , с в ъ р з а н и с п о в е д е н и е т о н а с и н а м и . П о -г о л е м и -

я т с и н и п о -м а л к а т а д ъ щ е р я н е м е б е з п о к о я т с п о в е д е н и е -

т о с и , н о с р е д н и я т „с е с т а р а е " и в м е с т о т я х . Г е н а д и й

П е т р о в и ч , и с к а м д а с е п о с ъ в е т в а м с В а с . К о г а т о з а п о ч н а х

д а п р о ч и с т в а м ч е р в а т а , н е з н а м з а щ о , н е у с е щ а х и з п а р е н а -

т а у р и н а и з о б щ о , а о т о б и к н о в е н а т а в с и ч к о в ъ т р е и о т в ъ н

щ и п е ш е . М о ж е б и н е щ о п р а в и х п о г р е ш н о , к о г а т о п р е м а х -

в а х п я н а т а п р и и з п а р я в а н е т о н а у р и н а т а , н о п я н а т а и з л и -

з а ш е о т т е н д ж е р а т а , и а з п р е з ц я л о т о в р е м е я п р е м а х в а х

с р е ш е т ъ ч н а л ъ ж и ц а ? В е ч е в т о р и п ъ т г л а д у в а м п о т р и

д н и . П и я ц я л а т а у р и н а , к о я т о с ъ б и р а м и п р е з д е н я , и п р е з

100

н о щ т а . Н е з н а м з а щ о , н о п р е з н о щ т а в и н а г и и м а м п о в е ч е

у р и н а , о т к о л к о т о п р е з д е н я . Д а л и т о в а е н о р м а л н о ? П р е з

в р е м е н а г л а д у в а н е м о ж е л и д а с е п и е у р и н а п о ч т и е д н о в -

р е м е н н о с в о д а ; а а к о ж а ж д а т а и у с е щ а н е т о з а у р и н и р а -

н е т о и д в а т п о ч т и е д н о в р е м е н н о ? Д а л и т о г а в а у р и н а т а щ е

м е л е к у в а ? К а к в о д а с е п р а в и , а к о , и з п и в а й к и г о л я м о к о л и -

ч е с т в о у р и н а (п р е з в р е м е н а г л а д у в а н е ) — 30, 40, 50 г л ъ т -

к и , а з с е о б ъ р к а м п р и б р о е н е т о и н а п р а в я ч е т е н б р о й г л ъ т -

к и ? Н а л и ч е т н о т о к о л и ч е с т в о н е л е к у в а ? М о ж е л и д а с е

н а т р и в а т в е н ц и т е с т о п л а п р я с н а у р и н а в м е с т о с и з п а р е -

н а д о 1/4? М н о г о з л е с ъ м с п а м е т т а , м а к а р ч е ч е т а м н о г о .

К а к в о д а п р а в я ? Н а т р и в а м с п р я с н а у р и н а у ш и т е и з а д

у ш и т е (п о 200 п ъ т и в с я к о е д н о ) . Д а л и т о в а щ е п о в л и я е в ъ р -

х у п а м е т т а ? Д а л и п р я с н а т а у р и н а щ е м и п о м о г н е с р е щ у

с и л н о т о о т л а г а н е н а с о л и , к о г а т о я в т р и в а м е д и н п ъ т н а

д е н ? В т о р и т е п р ъ с т и н а к р а к а т а и м а т в о б л а с т т а н а

с т а в и т е и з р а с т ъ ц и , к о и т о н е м и п о з в о л я в а т д а н о с я к о -

ж е н и о б у в к и . Х и р у р г ъ т , к ъ м к о г о т о с е о б ъ р н а х и н а к о г о -

т о п л а т и х , м и п р е д л о ж и „ в т о р и т е " п р ъ с т и н а к р а к а т а

д а с е п р е м а х н а т , н о р е ш и х д а с и г и з а п а з я . "

8. „

Б о л е д у в а м в е ч е 10 г о д и н и . И м а м д и а г н о з и : х о л е ц и с -

т о п а н к р е а т и т , х р о н и ч е н с п а с т и ч е н к о л и т , х р о н и ч е н г а с -

т р о д у о д е н и т . А с т е н о -н е в р о т и ч е н с и н д р о м , г е н н о - о б у с л о -

в е н а , р а з п р о с т р а н е н а о с т е о х о н д р о з а н а г р ъ б н а к а , к о л п и т .

Л е к а р и т е к а з в а т , ч е н я м а н и щ о с т р а ш н о , м а к а р ч е в е ч е с е

с м я т а м з а о б р е ч е н а . Р а б о т а т а е т а к а в а , ч е п о с т о я н н о с е

и з о с т р я б о л е с т т а н а ж л ъ ч н и я м е х у р . С т р а д а м о т т а к ъ в

з а п е к , ч е п р е з т е з и 10 г о д и н и с е л е к у в а х п р и п с и х о т е р а п е в -

т и . П о в р е м е н а и з о с т р я н е т о н а б о л е с т т а м и с л а г а х а и н -

ж е к ц и и р е м а н т а д и н и а м и т р и п т и л и н с п о с л е д в а щ о и з п о л -

з в а н е н а л е к а р с т в а -т р а н к в и л а н т и п о с х е м а . С а м о п о т а -

к ъ в н а ч и н з а п е к ъ т м и н а в а , ж л ъ ч н и я т м е х у р с е в ъ з с т а н о в я -

в а и я м в с и ч к о . Ч е с т о с е н а л а г а д а в л и з а м в б о л н и ц а , к ъ д е -

т о п р е м а х в а х а т о з и з а п е к с п о м о щ т а н а с и с т е м и , н о п р е з

п о с л е д н и т е ш е с т м е с е ц а н и щ о н е м и п о м а г а — д о к а т о

с л а г а т и н ж е к ц и и , х о д е н е т о п о г о л я м а н у ж д а с е н о р м а л и -

з и р а , с п и р а т л и д а с л а г а т , о т н о в о с е п о я в я в а з а п е к . П р е з

я н у а р и 1997 г . п а к в л я з о х в б о л н и ц а . С ъ с с и с т е м и и и н ж е к -

11



ц и и в ъ з с т а н о в и х а х о д е н е т о п о г о л я м а н у ж д а и п р е м а х н а х а

в ъ з п а л е н и е т о н а ж л ъ ч н и я м е х у р . В ъ р н а х с е в к ъ щ и , и о т н о -

в о с ъ щ о т о . М н о г о о т с л а б н а х , к о ж а т а м и ц я л а т а с е б е л и ,

н и щ о н е м о г а д а я м , ж л ъ ч н и я т м е х у р е в ъ з п а л е н п р е з ц я л о -

т о в р е м е , и м а м у п о р и т з а п е к . П р а в я к л и з м и с в о д а , н о к о л -

к о т о и д а г и д ъ р ж а , с е и з л и в а т ч и с т и . П о я в и с е о п а с н о с т

о т с а м о о т р а в я н е . И з п и в а м ц я л а т а у р и н а , с р е д н а т а , с и в а -

т а , и в с е к и д е н п р а в я е д и н п ъ т к л и з м а , 400 г п р я с н а у р и н а .

Ч е р в а т а п о л е к а л е к а с е п р о ч и с т в а т : и з л и з а т ф е к а л и и в ъ в

в и д н а о р е х и , с ъ в с е м б е л и н а ц в я т . В е р о я т н о н я м а о т т о к

н а ж л ъ ч к а . Б о л и м е ж л ъ ч н и я т м е х у р , и з х о ж д а н е т о п о

н у ж д а н е с е н о р м а л и з и р а . В е р о я т н о п р и ч и н а т а з а з а п е к а

е и з в ъ н д е й с т в и е т о н а у р и н а т а , а в о б л а с т т а н а д е б е л о т о

ч е р в о с ъ щ е с т в у в а п с и х и ч е с к и с п а з ъ м . М е ж д у д р у г о т о , д е -

б е л о т о м и ч е р в о е с и л н о в ъ з п а л е н о (о т к р и с е ч р е з к о л о н о с -

к о п и я ). П о р а д и т о в а в ъ з м о ж н о е п р и т и с к а н е т о д а с е п р е -

м а х н е , к а к т о п и ш е т е В и е , с а м о с п о м о щ т а н а п р о ч и с т в а -

н е н а п о л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т . П о т а з и п р и ч и н а , и с к р е -

н о В и м о л я д а м и и з п р а т и т е м е т о д и к а т а з а п р о ч и с т в а н е

н а п о л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т к а т о о т д е л н а р а з р а б о т к а . "

9. б о л е д у в а м в п р о д ъ л ж е н и е н а с е д е м г о д и н и . Б о л я т

м е к р а к а т а — л е к а р и т е о т к р и х а д е ф о р м и р а щ а р т р и т . Н а

50 г о д и н и с ъ м , н о в е ч е н е и з л и з а м . М о ж е л и В и е д а м и п о д -

с к а ж е т е н е щ о к о н к р е т н о ? И м а м г о л я м о т е г л о — 115 к г ,

н о н е м о ж а х д а о т с л а б н а , н е з а в и с и м о о т с т а р а н и я т а м и .

М а л к о с е д в и ж а , и м а м с и л н и б о л к и в к о л е н е т е , н е м о г а д а

к л е к н а , к о л е н е т е и з о б щ о н е с е с г ъ в а т . П р е з ц е л и я с и ж и -

в о т б я х м н о г о е н е р г и ч н а , п о д в и ж н а , н а м л а д и н и с п о р т у -

в а х , а е т о с е г а н е м о г а д а ж е д а х о д я . 20 г о д и н и р а б о т и х

к а т о г о т в а ч к а . В ъ з м о ж н о е т о в а д а с е е о т р а з и л о в ъ р х у

с е г а ш н о т о м и т е г л о и в ъ р х у б о л е с т т а м и . Н а п у с н а х р а б о -

т а , з а щ о т о с е р а з б о л я х . С л е д к а т о п р о ч е т о х В а ш а т а к н и -

г а , н а у ч и х з а л е ч е н и е с у р и н а и з а п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з -

м а . И с к а м д а о п и т а м д а п р о ч и с т я ч е р в а т а и ч е р н и я д р о б .

О т 7 д н и з а п о ч н а х с п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а — п р а в я

к л и з м и и п и я у р и н а е д и н п ъ т н а д е н о н о щ и е — м е ж д у 3 и 4

ч а с а п р е з н о щ т а . М о ж е б и в и е щ е м и п о д с к а ж е т е о т к а к -

в о е п о - д о б р е д а з а п о ч н а и в к а к в а п о с л е д о в а т е л н о с т ? "

100

10.

,Д а 41 г о д и н и с ъ м . П р е з д е т с к и т е г о д и н и б о л е д у в а х

о т : б о л к и в у ш и т е , п н е в м о н и я , б р о н х и т , в ъ з п а л е н и е и з а -

т ъ м н е н и е в б е л и т е д р о б о в е , ч е с т о г у б е х с ъ з н а н и е — в е г е -

т а т и в н о -с ъ д о в а д и с т о н и я . А с е г а с ъ м и н в а л и д т р е т а г р у -

п а . И м а м с и л н о г л а в о б о л и е , в е д и н и с ъ щ д е н к р ъ в н о т о м и

н а л я г а н е т у с е п о в и ш а в а , т у с е п о н и ж а в а , б р о н х и а л н а а с т -

м а , а л е р г и я к ъ м в с и ч к о — л е к а р с т в а , м и р и з м и , х р а н и т е л н и

п р о д у к т и . Л и ц е т о , р ъ ц е т е , т я л о т о с и л н о м е с ъ р б я т п р е з

н о щ т а т а к а , ч е с е и з м ъ ч в а м . П о к р и в а м с е с ч е р в е н и п е т н а ,

а с л е д т о в а с п ъ п к и . У ж м и м и н е , и п а к з а п о ч в а н а н о в о . Н е

м о г а д а с п я , т о л к о в а м е с ъ р б и т я л о т о . К о с а т а м и е п р о ш а -

р е н а и з а п о ч н а д а о к а п в а (к о г а т о б я х б р е м е н н а с п ъ р в о т о

с и д е т е ) — п о м и с л и х , ч е щ е о с т а н а п л е ш и в а . И о щ е — о с -

т е о х о н д р о з а н а ц е л и я г р ъ б н а к . А е т о п р е з ф е в р у а р и б я х н а

к о м и с и я В Т К и м и к а з а х а , ч е т р я б в а д а с е и з с л е д в а г л а в а т а

м и в Ц е н т ъ р а п о д и а г н о с т и к а (с т е с н я в а н е н а с ъ д о в е т е н а

г л а в н и я м о з ъ к — о т т у к с и л н о г л а в о б о л и е , к р ъ в н о н а л я г а н е

и з а г у б а н а с ъ з н а н и е ). И м а м ш у м в с ъ р ц е т о , т р я б в а д а с е

и з с л е д в а и ц е л и я т с т о м а ш н о -ч р е в е н т р а к т . Н о т о л к о в а с е

у м о р и х о т б о л н и ц и и о т б о л е с т и , ч е з а с е г а н и к ъ д е н е с ъ м

о т и ш л а . Б о л е ш е м е в с и ч к о . И е т о ч е с ъ с е д к а т а д о н е с е В а -

ш и т е к н и г и . И , з н а е т е л и , п о в я р в а х с а м о н а В а с , н а В а ш и -

т е м е т о д и н а л е ч е н и е . М о л я В и , п о м о г н е т е м и д а с е и з б а в я

о т т е з и з а б о л я в а н и я . Н а п и ш е т е , м о л я , к а к д а с е л е к у в а м ,

к о г а е н а й - д о б р е д а с е п р о ч и с т в а т ч е р в а т а , ч е р н и я т д р о б ,

б е л и т е д р о б о в е , б ъ б р е ц и т е и д р у г и т е о р г а н и ? К а к д а с е

х р а н я п р а в и л н о , к о г а д а г л а д у в а м ? Щ е с п а з в а м с т р о г о В а -

ш и т е п р е п о р ъ к и , щ е в о д я д н е в н и к и п о д н и щ е и з п ъ л н я в а м

в с и ч к о , к о е т о щ е м е п о с ъ в е т в а т е . Р о д и х с е в К а з а х с т а н , в

г р . Т е м и р - Т а у , н а 17 ю н и 1957 г . М а й к а м и и м а л а т р у д е н

ж и в о т , н е с п о л у ч л и в и б р а к о в е . З н а м , ч е

?п я

н е е и с к а л а д а м е

р а ж д а , т ъ й к а т о н е о б и ч а л а б а щ а м и . И с к а л а д а н а п р а в и

а б о р т , н о т о й н е й р а з р е ш и л . Б и л а е н а 17 г о д и н и и с к о р о г о

н а п у с н а л а . К о г а т о б я х м а л к а , в е д н ъ ж м е и з м и о т д о л у с ъ с

с т у д е н а в о д а и а з т е ж к о с е р а з б о л я х . Л е к а р и т е й к а з а л и ,

ч е щ е у м р а . Т о г а в а м а м а м е в з е о т б о л н и ц а т а и з а п о ч н а д а

п л а ч е . С р е щ н а л а п о п ъ т я е д н а с т а р и ц а , к о я т о я п о п и т а л а

з а м е н и п о с ъ в е т в а л а д а м е к р ъ с т и . М а м а т а к а и н а п р а в и -

л а . С л е д к р ъ щ а в а н е т о с ъ м п о в ъ р н а л а м н о г о с и л н о ( д а л и с а

13



м и н е щ о д а и з п и я ), м а м а с в а л и л а ш а л а с и и и з т р и л а л и ц е т о

м и с н е г о . З а н е с л а м е у д о м а и в е д н а г а , с л е д к а т о с ъ м п о -

в ъ р н а л а , с ъ м з а с п а л а . С п а л а с ъ м п о в е ч е о т д е н о н о щ и е . Е д в а

с л е д к а т о п р о ч е т о х В а ш и т е к н и г и , р а з б р а х , ч е и м а х н у ж д а

о т л а с к а и т о п л и н а , о т л ю б о в . П р е з ц я л о т о в р е м е у с е щ а х ,

ч е н е й т р я б в а м н а м а м а , п р е ч а й д а с и о п р а в и л и ч н и я ж и -

в о т . Т я ч е с т о м и с е к а р а ш е , б и е ш е м е м н о г о с и л н о (с к а и ш ,

м а р к у ч , с к а к в о т о й п а д н е ш е ; е д и н п ъ т м и к а з а : л я г а й и

у м и р а й , н о а з п о л е ж а х п о д о д е я л о т о и н и щ о н е с е п о л у ч и , н е

у м р я х ). С л е д в р е м е м а м а с е о м ъ ж и , р о д и с е м о м и ч е н ц е , к о -

е т о м н о г о о б и ч а х . И з р а с н а л а с ъ м с а м а . Н и к о й н е с е и н т е -

р е с у в а ш е о т м е н . К о г а т о н а в ъ р ш и х 20 г о д и н и , л е к а р и т е м е

п о с ъ в е т в а х а д а с м е н я к л и м а т а , т ъ й к а т о п р е з л я т о т о ч е с -

т о п а д а х , к ъ д е т о с в а р я , з а д у ш а в а х с е , г у б е х с ъ з н а н и е , с ъ р -

ц е т о м и с е с в и в а ш е и м н о г о с и л н о м е б о л е ш е г л а в а . Н а 22

г о д и н и с е о м ъ ж и х . М н о г о т е ж к о и з к а р а х б р е м е н н о с т т а :

г у б е х с ъ з н а н и е , и м а х с и л н о п а р е н е в с т о м а х а (д а ж е и с л е д

р а ж д а н е т о с е и з м ъ ч в а х т р и д е н о н о щ и я ). И м а х т е ж к о

р а ж д а н е , ш и й к а т а н а м а т к а т а с е р а з к р и с а м о н а о к о л о 2,5

п р ъ с т а , б я х н а с и с т е м и , н я м а х к о н т р а к ц и и . П о д г о т в и х а

о п е р а ц и о н н а т а , и з в и к а х а с п е ц и а л и с т и . И и з в е д н ъ ж с ъ р ц е -

т о и д и ш а н е т о м и с п р я х а . Д а л и м и к и с л о р о д и з а п о ч н а л и ,

с л е д к а т о р а з р я з а л и п е р и н е у м а , д а и з т е г л я т д е т е т о . С л е д

т о в а к а з а х а : н е к а д е т е т о д а у м и р а (а з ц я .ю д е н о н о щ и е с е

и з м ъ ч в а х н а с и с т е м и ) , с а м о д а м о г а т д а м е с п а с я т . Ч у х

в с и ч к о т о в а и н е з н а м о т к ъ д е н а м е р и х с и л и . В с и ч к о м и н а

д о б р е , р о д и х м о м ч е н ц е . Н о а з с а м а т а т о л к о в а о т с л а б н а х ,

ч е т р и п ъ т и м и п р е л и в а х а к р ъ в — п о п о л о в и н л и т ъ р , и м а х

м н о г о н и с ъ к х е м о г л о б и н , к а т о н а м ъ р т в е ц . С л е д т о в а з а -

п о ч н а х а о б р и в и и н а п у к в а н и я в ъ р х у р а м е н е т е и г ъ р д и т е , з а -

б о л я м е г р ъ б н а к ъ т . М и с л я , ч е с а м и п р е л е л и к р ъ в о т ч о в е к ,

к о й т о с т р а д а л о т т а к и в а з а б о л я в а н и я . А л е к а р и т е к а з а х а ,

ч е и м а м н а р у ш е н а о б м я н а н а в е щ е с т в а т а . К о г а т о б я х н а

17 г о д и н и м и о п е р и р а х а а п е н д и к с а , о б а ч е н е с п о л у ч л и в о ,

и м а х н я к а к в а и н ф е к ц и я . Н а п р а в и х а м и н а г р е в к и и н е с е н а -

л о ж и п о в т о р н о д а о п е р и р а т . В т о р а т а б р е м е н н о с т и р а ж -

д а н е т о м и н а х а д о б р е . Н о е т о в е ч е 7 г о д и н и о т к а к т о з а п о ч -

н а х д а с е и з м о р я в а м , и з м ъ ч в а м е г р ъ б н а к ъ т , с т а н а х р а з д -

р а з н и т е л н а , н е р в н а . В е ч е ш е с т г о д и н и н е р а б о т я — и з м ъ ч -

100 14

в а м е д и ш а н е т о , в ъ з п а л е н и е н а б е л и т е д р о б о в е , х р о н и ч е н

б р о н х и т , а с т м а . П р е д и 2 г о д и н и м е л е к у в а х а о т а с т м а с е у -

ф и л и н , х л о р е н ; в с е к и п ъ т с л е д в е н о з н а и н ж е к ц и я с е ч у в с т -

в а х м н о г о з л е . Т а к а м е и и з п и с а х а о т б о л н и ц а т а . П о я в и с е

а л е р г и я . С т а н а х н е с д ъ р ж а н а . Д о с е г а , м а к а р д а м и е з л е ,

о б а ч е п о д д ъ р ж а м р е д а в к ъ щ и — и а к о н е щ о н е е т а к а , к а к -

т о и с к а м а з , з а п о ч в а м д а с е к а р а м , д а с е н е р в и р а м . О б и ч а м

в с и ч к о д а б ъ д е ч и с т о и к р а с и в о , у ю т н о . С а м о в т а к а в а о б с -

т а н о в к а с е ч у в с т в а м с п о к о й н о . В с и ч к о в к ъ щ и п р а в я с а м а ,

к о л к о т о и д а с ъ м б о л н а . З н а я с в о и т е г р е х о в е — м н о г о и с -

к а м д а г и п р е м а х н а . О т 15 м а р т з а п о ч н а х л е ч е н и е . Т ъ й к а -

т о с у т р и н и м а м м а л к о у р и н а , в з и м а м о т д ъ щ е р я т а . А с л е д

п р о ч и с т в а н е т о и з г у б и х а п е т и т и у р и н и р а м 2 п ъ т и н а д е н о -

н о щ и е . И з м и в а м с е с и з п а р е н а у р и н а , к а п в а м в н о с а , в т р и -

в а м в г л а в а т а и в т я л о т о в с е к и д е н , в з и м а м в а н а и д у ш .

П р а в я в с е к и д е н „Д и ш а н е т о н а щ а с т и е т о ". С у т р и н п и я

п р я с н а у р и н а , а к о г а т о и м а — и п р е з д е н я . Д в а п ъ т и н а с е д -

м и ц а п р а в я Ш а н к -П р а к ш а л а н а , в п о н е д е л н и к и в с р я д а , о т 7

д о 9 и о т 13 д о 1 5 ч а с а . М н о г о м е б о л е ш е д я с н а т а р ъ к а .

И м а х б о л к и п р и д и ш а н е , б о л и м е т я л о т о и п о д р е б р а т а . Н о

с ъ м с п о к о й н а и щ е п р о д ъ л ж а д а п р а в я в с и ч к о т о в а . С т р а -

х у в а м с е д а н е н а п р а в я г р е ш к и , п о р а д и т о в а В и м о л я д а м и

н а п и ш е т е г р а ф и к з а в с е к и д е н , м е с е ц , г о д и н а . Б л а г о д а р я В и

з а в с и ч к о , к о е т о с т е н а п р а в и л и . "

11 . „О т д е т е с т р а д а м о т х и п е р т о н и я . Б а щ а м и к а з в а ,

ч е т я е н а с л е д с т в е н а — и н е г о в а т а м а й к а с т р а д а л а о т

т а з и б о л е с т . Н о п р е з 1991 г . п о п а д н а х н а к н и г а т а „ Ч у д о -

т о н а г л а д у в а н е т о " о т П о л Б р е г . Р е ш и х д а з а п о ч н а д а г л а -

д у в а м . Г л а д у в а м в е ч е ч е т и р и г о д и н и — в с я к а с е д м и ц а п о 36

ч а с а . К р ъ в н о т о н а л я г а н е з а п о ч н а д а с е с т а б и л и з и р а . А В а -

ш и т е к н и г и п о п а д н а х а в р ъ ц е т е м и п р е з 1 995 г . и с л е д т я х -

н о т о и з у ч а в а н е з а п о ч н а х д а с п а з в а м В а ш и т е п р е п о р ъ к и .

П о ч у в с т в а х с е о щ е п о -д о б р е . С е г а к у п и х 5-т е т о м а , м н о г о

с ъ м В и б л а г о д а р н а з а В а ш и я т р у д , н о в с е м е й с т в о т о м и

п р е ч к а т а с е с ъ с т о и в с л е д н о т о . М ъ ж ъ т м и с е у б е д и , ч е

з д р а в е т о м и с е е п о д о б р и л о , н о з а с е б е с и т о в а н е м о ж е д а

и з п о л з в а , т ъ й к а т о р а б о т и к а т о е л е к т р о з а в а р ч и к н а м а -

г и с т р а л н и т е н е ф т о п р о в о д и . П о с т о я н н о р а б о т и п о т р а с е -



т а , а о с в е н в с и ч к о т о в а м н о г о р а б о т и и в к ъ щ и (ж и в е е м в

с о б с т в е н а к ъ щ а ), и м а м н о г о р а б о т а . И т о й и с к а д а з а п о ч -

н е д а с е з а н и м а в а с г л а д у в а н е , н о т е ж к а т а ф и з и ч е с к а р а -

б о т а н е м у п о з в о л я в а т о в а . М о л я , п о с ъ в е т в а й т е и х о р а т а ,

к о и т о с е з а н и м а в а т с т е ж ъ к ф и з и ч е с к и т р у д . М н о г о В и

м о л я д а о т г о в о р и т е л и ч н о н а м о я м ъ ж — п р е к р а с е н к ъ -

щ о в н и к , з а б е л е ж и т е л е н с ъ п р у г ."

12 . ,Д и ш е В и 48-г о д и ш н а ж е н а — и н в а л и д в т о р а г р у п а .

С т р а д а м о т х и п е р т о н и я п о в е ч е о т 25 г о д и н и . П р е з 1994 г .

п о р а д и в и с о к о т о к р ъ в н о н а л я г а н е п р е т ъ р п я х к р ъ в о и з л и в в

м о з ъ к а и с е п а р а л и з и р а л я в а т а п о л о в и н а н а т я л о т о м и . Л е -

ч е н и е т о , к о е т о п р о в е д о х в б о л н и ц а т а , п о ч т и н е д а д е н и -

к а к в и р е з у л т а т и — к а к т о и п р е д и , н а л я г а н е т о в а р и р а , а в

д н и т е н а м а г н и т н и т е б у р и с т и г а д о 220/150. О п и т а х и г -

л о т е р а п и я , н о н е м и п о м о г н а . С л е д т о в а л е к а р я т к а з а , ч е

т я н е е п о д х о д я щ а з а м е н . А н а с к о р о н а м е р и х В а ш а т а к н и -

г а „ У к р е п в а н е н а з д р а в е т о в н а п р е д н а л а в ъ з р а с т . М н о г о

н е щ а о т т а з и к н и г а н е р а з б р а х . О б р ъ щ а м с е к ъ м В а с , Г е н а -

д и й П е т р о в и ч . М о л я , п о м о г н е т е м и с к о н к р е т е н с ъ в е т , с

к а к в о д а з а п о ч н а ?"

13 . „В с е м е й с т в о т о н и с е с л у ч и г о л я м о н е щ а с т и е . С и -

н ъ т н и б е ш е п о в и к а н в а р м и я т а . П о п а д н а в Ч е ч е н и я . Б е ш е

р а н е н , и о с т а н а и н в а л и д . Е д н а г о д и н а с т о я в ъ в в о е н н а б о л -

н и ц а , о с т а н а ж и в , н о е с л я п . К л и н и ч н а т а м у д и а г н о з а е

с л е д н а т а : п о с л е д и ц и о т в з р и в н о н а р а ш в а н е , о с л е п я в а н е н а

д я с н о т о о к о к а т о п о с л е д и ц а о т с у б а т р о ф и я , а ф а з и я , ф и б -

р о з а н а с т ъ к л о в и д н о т о т я л о , т о т а л н о о т с л о я в а н е н а р е -

т и н а т а с л е д о г н е с т р е л н а р а н а о т п а р ч е , п р о н и к н а л о в

с к л е р а т а , н а л и ч и е н а м е т а л н и в ъ т р е о ч н и ч у ж д и т е л а и х е -

м о ф т а л м н а с ъ щ о т о о к о . О т с ъ с т в и е н а л я в а т а о ч н а я б ъ л -

к а , с л е д о г н е с т р е л н о р а з р у ш а в а н е . О с т а т ъ ч н и я в л е н и я о т

о г н е с т р е л н и р а н и , р а н и о т п а р ч е т а , п р о н и к в а щ и с л е п и н а -

р а н я в а н и я н а л я в о т о п о л у к ъ л б о н а г л а в н и я м о з ъ к с н а л и ч и е

н а м н о ж е с т в о в ъ т р е ш н о ч е р е п н и м е т а л н и ч у ж д и т е л а и

у с т о й ч и в а с т е н о -н е в р о т и ч е н с и н д р о м . Б я х с н е г о п р е з ц я -

л о т о в р е м е , п р о ч е л и с м е м н о г о к н и г и и е т о е д н а о т т я х —

В а ш а т а к н и г а „ У р и н о т е р а п и я . П о -к ъ с н о к у п и х о щ е ч е т и -

16

р и т о м а о т В а ш и т е к н и г и и с и н ъ т м и т а к а с е з а п а л и с т о -

к и л е ч е н и е , ч е е н е в ъ з м о ж н о д а г о с п р е ш . Л е к а р и т е , е с т е с -

т в е н о , н е м у р а з р е ш а в а т д а с е з а н и м а в а с т о в а . Н е м о ж е

1к 1 х а п ч е т а , т ъ й к а т о з а п о ч в а т п р и с т ъ п и н а е п и л е п с и я .

Ц о к о л к о т о р а з б и р а м , т а з и м е т о д и к а е д о б р а з а т е з и , к о -

и т о с а б о л н и ; н о с л е д р а н я в а н е , к о г а т о о щ е и м а п а р ч е т а в

. ю в а т а , д а л и т о в а е п о д х о д я щ о ? Т о й е п а р а л и з и р а н о т

п р ъ с т а н а д о л у , л о ш о с е о п р а в я с н у ж д и т е с и . П о м а л к а

н у ж д а х о д и с м ъ к а , а п о г о л я м а — о т е д н а г о д и н а с х а п ч е -

т а и к л и з м и . М н о г о с е с т р а х у в а м — а а к о м у п р и ч и н и м о щ е

п о -г о л я м а в р е д а , а а к о п а р ч е т а т а з а п о ч н а т д а с е д в и ж а т ,

т а н а л и т е с а и в к р а к а т а , и в р ъ ц е т е . К а к в о щ е н и п о с ъ -

в е т в а т е ? З а п о ч н а д а г л а д у в а е д и н п ъ т н а с е д м и ц а , п р а в и м

п р о ч и с т в а щ и к л и з м и , н о н и т о а з , н и т о л е к а р я т м у р а з р е -

ш а в а д а с п р е х а п ч е т а . А д а с е з а н и м а в а с у р и н о т е р а п и я —

д а л и щ е и м а п о л з а ? "

14 . ,А з с ъ м с ъ в с е м м л а д ч о в е к — н а 29 г о д и н и с ъ м , м а й -

к а н а д в е д е ц а . Д е ц а т а с а о щ е с ъ в с е м м а л к и . Т о л к о в а м и

т р я б в а д а ж и в е я , н а л и т е и м а т н у ж д а о т м е н . П р е д и п о -

л о в и н г о д и н а с и у д а р и х г л а в а т а (у д а р и х с и т е м е т о в е д н а

г р е д а ). У д а р ъ т к а т о ч е л и н е б е ш е м н о г о с и л е н . О т н а ч а л о

г л а в а т а н е м е б е з п о к о е ш е . И м а х б о л к и , н а и с т и н а , н о н е з -

н а ч и т е л н и . Б о л е ш е м е г л а в а т а с а м о п р и н а в е ж д а н е . В х о -

р и з о н т а л н о , в е р т и к а л н о , в с ъ с т о я н и е н а п о к о й б о л к и н е

у с е щ а х . П р и н а в е ж д а н е ч у в с т в а м с и л е н п р и л и в н а т е ч н о с т

к ъ м т е м е т о , к о й т о с е с ъ п р о в о ж д а с ъ с с и л н а б о л к а в г л а в а -

т а . А к о в е д н а г а л е г н а — в с и ч к о б ъ р з о п р е м и н а в а . Т ъ р п я х

в с и ч к о . С л е д 2-3 м е с е ц а н а п р а в и х е н ц е ф а л о г р а ф и я н а г л а в -

н и я м о з ъ к . Л е к а р я т у с т а н о в и , ч е с г л а в а т а в с и ч к о е н а р е д .

П р о с т о н я к ъ д е с е е в ъ з п а л и л ш и е н м у с к у л и и м а п р и т и с к а -

н е н а к р ъ в о н о с е н с ъ д — к р ъ в т а н е п р а в и л н о п о с т ъ п в а к ъ м

г л а в а т а . П р е д л о ж и л е ч е н и е , н о а з н е о т и д о х . П о п а д н а х а

м и В а ш и т е к н и г и з а у р и н о т е р а п и я и з а п о ч н а х д а с е л е к у -

в а м . П и х п о 200 г у р и н а с у т р и н н а г л а д н о и п р а в и х к о м п р е -

с и с п р я с н а у р и н а в о б л а с т т а н а у х о т о (т а м н е у с е щ а м

б о л к а , а н я к а к в а т е ж е с т ) з а п р е з н о щ т а — у с е т и х о б л е к -

ч е н и е . С л е д т о в а р е ш и х д а с л а г а м и з п а р е н а д о 1/4 у р и н а с ъ -

щ о и з а п р е з н о щ т а — с л а г а х т о п л а ч е т и р и д н и п о д р е д .

2. П рочистване на организма и здраве

17



В е д н а г а с е п о ч у в с т в а х п о - з л е : о т н а ч а л о з а п о ч н а д а м и с е

г а д и и д а м е б о л и з а д у х о т о . О т н о в о п р е м и н а х к ъ м с в о я т а

п р я с н а у р и н а — п р о д ъ л ж а в а х д а п и я с у т р и н п о 200 г и д а

с л а г а м к о м п р е с и с т о п л а у р и н а з а п р е з н о щ т а . Т о в а п р о -

д ъ л ж и о к о л о м е с е ц и п о л о в и н а . З а п о ч н а г а д е н е , п о я в и с е

с л а б о с т , н о п р о д ъ л ж и х д а с е л е к у в а м о щ е 2-3 д н и . О б а ч е

п а к п р о д ъ л ж и п р и л и в ъ т н а к р ъ в к ъ м т е м е т о , з а п о ч н а м н о -

г о д а м и с е г а д и , и м а х с и л н о г л а в о б о л и е , з а п о ч н а х д а п о в р ъ -

щ а м . П о в р ъ щ а х ц я л а н о щ , з а п о ч н а х д а г о в о р я н е с в ъ р з а н о —

б ъ л н у в а х , в д и г н а х т е м п е р а т у р а д о 38 °С и с е с х в а н а д я с н а -

т а м и р ъ к а . И з в и к а х м е л е к а р , н а п р а в и х а м и и н ж е к ц и и с

м а г н е з и й и л а з и к с . С л е д т о в а м е п р и е х а в О б л а с т н а т а б о л -

н и ц а . Н а п р а в и х а и з с л е д в а н е — т о м о г р а ф и я н а г л а в н и я м о -

з ъ к . Е т о и з а к л ю ч е н и е т о : с у б т е н т о р и а л н о , в о б л а с т т а

34Я , в п р о е к ц и я н а п р а в и я м о с т — м а л к и я м о з ъ к , п о д ъ л -

ж и н а т а н а з а д н а т а и г о р н а т а п о в ъ р х н о с т н а п и р а м и д к а -

т а н а к о с т т а н а с л е п о о ч и е т о , с е н а б л ю д а в а т х и п е р т е н -

з и в н и о б р а з у в а н и я с н е п р а в и л н а ф о р м а , с о т н о с и т е л н о о т -

ч е т л и в и к о н т у р и , с ъ с с р е д н а п л ъ т н о с т 48,8 е д и н и ц и н ., с

п р о м е н л и в а п л ъ т н о с т о т 41 д о 62 е д и н и ц и н ., м а к с и м а л н и

р а з м е р и н а н а п р е ч н и с к а н и 5,1x2,8 с м . О б р а з у в а н и е т о

н а т р у п в а к о н т р а с т и с е с ъ п р о в о ж д а с п е р и ф е р н и о т о ц и

н а м о з ъ ч н а т а т ъ к а н . Ч е т в ъ р т о т о с т о м а х ч е е д е ф о р м и р а -

н о и и з м е с т е н о в л я в о , о с т а н а л и т е д я л о в е с а р а з ш и р е н и :

п р е д н и т е р о г а н а с т р а н и ч н о т о с т о м а х ч е — 1,1 с м , з а д н и -

т е р о г а — 1,5 с м , т р е т о т о с т о м а х ч е — 1,2 с м . И е т о с е -

г а м и п р е д л а г а т о п е р а ц и я . Н о а з с ъ м о щ е т о л к о в а м л а д а .

О п е р а ц и я — р а б о т а т а е я с н а А з и б е з т о в а н е в я р в а м в

м е д и ц и н а т а . М н о г о В и м о л я — и м а м н а д е ж д а с а м о в ъ в

В а с , в у р и н о т е р а п и я т а . П о с ъ в е т в а й т е м е , к а к п р а в и л н о д а

з а п о ч н а л е ч е н и е ? Р а з б и р а м , ч е В и е н е с т е д л ъ ж е н д а м и

о т г о в а р я т е — н о н а л и и с к а м м н о г о д а ж и в е я (з а р а д и м а л -

к и т е м и д е ч и ц а ) ".

15 . „К ъ м В а с с е о б р ъ щ а е д и н и н в а л и д о т О т е ч е с т в е -

н а т а в о й н а , II г р у п а , п о ж и з н е н о — И . А ., р о д е н п р е з 1922 г .,

п о н а с т о я щ е м ж и в е е щ в г . С т а в р о п о л . И м а м г о л я м а м о л б а

к ъ м В а с , а и м е н н о : п о с ъ в е т в а й т е м е , к а к д а о б л е к ч а с ъ с т о -

я н и е т о н а м о е т о з д р а в е ? Щ е В и о п и ш а с в о е т о з а б о л я в а н е .

102

Н а 2 м а й 1945 г . н а б о й н о т о п о л е б я х т е ж к о р а н е н в л я в о -

т о б е д р о (п е т д у м - д у м к у р ш у м а ) . О к о л о д в е г о д и н и и з к а р а х

в р а з л и ч н и в о е н н и б о л н и ц и з а д г р а н и ц а и в С С С Р . Н а 20 а п -

р и л 1947 г . б я х д е м о б и л и з и р а н . С л е д л е ч е н и е к р а к ъ т м и

с т а н а п о - к ъ с с ъ с 7 с м — а н к и л о з а н а л я в а т а к о л я н н а с т а -

в а . И з д ъ р ж а х в с и ч к о т о в а . П р е з а п р и л 1945 г . п а р ч е о т с н а -

р я д т а к а м е у д а р и в г р ъ б , ч е , р а з к ъ с в а й к и ц я л о т о м и о б л е к -

л о , с п р я , б е з д а у в р е д и г р ъ б н а к а . А п р е з л я т о т о н а 1 961 г .

с ъ с т о я н и е т о н а з д р а в е т о м и с е в л о ш и . О т к р и х а м и а р а х н о -

и д и т н а д о л н и я о т д е л н а г р ъ д н и т е п р е ш л е н и , в ъ в в р ъ з к а с

к о е т о е п а р а п а р е з а т а н а д о л н и т е к р а й н и ц и , к а к т о и н а р у -

ш е н и я т а в т а з о в и т е о р г а н и . 28 п ъ т и б я х н а к у р о р т н о л е ч е -

н и е , а с ъ щ е с т в е н о п о д о б р е н и е н я м а ; о б р а т н о — п р е з п о с -

л е д н и т е г о д и н и с ъ с т о я н и е т о н а к р а к а т а м и с е в л о ш и , а

и м е н н о : с т ъ п а л а т а н а к р а к а т а и н а п и щ я л и т е с и л н о п а -

р я т , д ъ р п а т с е , в ъ т р е в п и щ я л и т е в с е е д н о ч е л а з я т ч е р в е и ,

в ъ р т я т . И м а м з а п е к , л о ш о з а д ъ р ж а м у р и н а , п о н я к о г а с е

н а п и к а в а м . С е г а п р о в е ж д а м л е ч е б е н к у р с в ъ в В о е н н а т а

б о л н и ц а з а и н в а л и д и т е о т О т е ч е с т в е н а т а в о й н а в г . П я -

т и г о р с к . П р а в я в а н и с ъ с с я р а , у л т р а з в у к в ъ р х у к р ъ с т а , м а -

с а ж н а г р ъ б н а к а , л а з е р е н л ъ ч з а о б л а с т т а п о д к о л я н о т о и

в ъ р х у п е т и т е , С М Т , к и с л о р о д н и к о к т е й л и , х и д р о м а с а ж н а

у ш и т е . Н а п р а в е н и с а м и д е с е т и н а и н ж е к ц и и В 1 и В 12. Г ъ л -

т а х р а з л и ч н и х а п ч е т а , н о в е ч е е д н а г о д и н а о т к а к т о н е в з и -

м а м н и т о х а п ч е т а , н и т о м и к с т у р и . В к р а я н а м а р т 1996 г .

п р и с т и г н а х з а л е ч е н и е в ъ в В о е н н а т а б о л н и ц а и м е п о с ъ в е т -

в а х а д а к у п я к н и г а т а „ Л е ч е б н и т е с в о й с т в а н а у р и н о т е р а -

п и я т а , н а к о я т о с т е р е д а к т о р . О т м а й 1996 г . з а п о ч н а х

д а п и я с о б с т в е н а у р и н а , п р е з л я т о т о п р а в е х к л и з м и с р а з -

л и ч н и в и д о в е у р и н а , н я к о л к о п ъ т и р а з т р и в а х к р а к а т а с и з -

п а р е н а у р и н а , п е т п ъ т и п р а в и х к о м п р е с и в ъ р х у п и щ я л и т е с

б я л а г л и н а и у р и н а . И м а м п о л о ж и т е л н и р е з у л т а т и , н о б и х

и с к а л д а с а п о в е ч е , а т е , к а к т о п и ш е т е В и е , т р я б в а д а с е

з а с л у ж а т . С е г а с ъ м с и к у п и л т р и В а ш и к н и г и . В н и м а т е л н о

ч е т а и и с к а м д а г и и з п о л з в а м в ж и в о т а . К а к в и р е з у л т а т и

с ъ м п о с т и г н а л з а и з м и н а л о в р е м е ? И м а х х и п е р т о н и я в т о р а

с т е п е н . С е г а к р ъ в н о т о м и н а л я г а н е е н о р м а л н о . П о -р а н о

с и л н о м е с ъ р б я х а у ш и т е и п е р и о д и ч н о и м а х т е ч е н и е о т т я х .

С е г а у ш и т е м и с а ч и с т и и н е м е с ъ р б я т . П р е д и д а п о с т ъ п я

19



в ъ в в о е н н а т а б о л н и ц а н я м а х з а п е к , к о й т о д а п р о д ъ л ж а в а 3-

5 д н и . Х р а н е н е т о к ъ м д о л н и т е к р а й н и ц и с т а в а п о -д о б р о .

М н о г о В и м о л я , п о с ъ в е т в а й т е м е к а к в о д а и з п о л з в а м з а п о -

е ф и к а с н о л е ч е н и е ? Е т о в е ч е ш е с т м е с е ц а н е с ъ м с е и з л о -

ж и л , т . е . н е с ъ м с е н а п и к а л п р е з н о щ т а . З а б р а в и х д а В и н а -

п и ш а з а п о д о б р е н и е н а з р е н и е т о . Ч е т о х с о ч и л а +3,5, а с е -

г а в и п и ш а и ч е т а б е з о ч и л а . "

16. П р о ч е т о х т р е т и я т о м н а „Ц е л и т е л н и с и л и . Н е о б -

х о д и м м и е В а ш и я т с ъ в е т . О т 21 н о е м в р и 1996 г . з а п о ч н а х

д а п и я у р и н а , п о н я к о г а и з п а р е н а , и д а п р а в я к л и з м и . О щ е

о т п о - р а н о , п р е д и 3-4 г о д и н и , п о н я к о л к о м е с е ц а с ъ м с е з а -

н и м а в а л а с т о в а , н о в ъ в в р ъ з к а с ъ с н я к о и о б с т о я т е л с т в а

т р я б в а ш е д а п р е с т а н а . О т 12 м а р т 1997 г . з а п о ч н а х д а

г л а д у в а м ; г л а д а п о н а с я м г о р е -д о л у д о б р е , д н е с н а п р а в и х

п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б с ъ с з е х т и н и с и з п а р е н а у р и н а

(п о е д н а в о д н а ч а ш а ) и г р е й к а . М и с л и х , ч е щ е п о л у д е я , ц я л

д е н х о д и х с л е г е н , с т р а х у в а х с е , ч е щ е п р е л е е , и з л и з а ш е д я -

в о л з н а е к а к в о и с о т в р а т и т е л н а в о н я . К а к т о м и с е с т р у -

в а , л и ц е т о м и с т а н а м н о г о п о -ч и с т о , б я х с м ъ р т н о б л е д а , в

с е д н а л о п о л о ж е н и е с е ч у в с т в а х п о -д о б р е . А п р е д и г л а д у в а -

н е т о л е к у в а х о щ е и к о с и т е . Т е в е ч е н е ц ъ ф т я т к а к т о п р е д и

и н е о к а п в а т , а в ъ р х у к о ж а т а н а ц я л о т о т я л о и м а ш е ч е р -

в е н и м е х у р и , в е р о я т н о , с е е и з ч и с т и л ч е р н и я т д р о б . Е т о

к а к в о м е н а к а р а д а п р а в я т о в а : к о с а т а , л и ц е т о , т е г л о т о ,

б о л е ж к и , о к о с м я в а н е ( з а н е г о щ е н а п и ш а п о - к ъ с н о ). П р е д и

т о в а т р и п ъ т и б я х в б о л н и ц а с и н т е р в а л 3 -4 м е с е ц а , д и а г -

н о з и т е , к о и т о с а м и п о с т а в е н и в п о с л е д н о в р е м е с а : п у б е р -

т е т е н д и с п и т у и т а р и з ъ м , п о л и к и с т о з а н а я й ч н и ц и т е , х р о -

н и ч е н п и е л о н е ф р и т , п л о с к о с т ъ п и е , и з к р и в я в а н е н а г р ъ б н а -

к а , с ъ д о в а д и с т о н и я , п о с т т р а в м а е н ц е ф а л о н а р и я , х и п о т а -

м и ч е н с и н д р о м н а п у б е р т е т н и я п е р и о д , а к т и в н а ф а з а ,

с р е д н а т е ж е с т ; с и н д р о м н а х и п е р п р о л о к т е н е м и я , с р е д н а

т е ж е с т м и о п и я , н а р у ш е н и е н а в ъ г л е в о д о р о д н а т а о б м я н а ,

д и ф у з н о у г о л е .и я в а н е н а щ и т о в и д н а т а ж л е з а , д и с ф у н к ц и я

н а я й ч н и ц и т е (п р о б л е м и с м е н с т р у а ц и и т е , б о л к и в к о р е м а ,

в о б л а с т т а н а с ъ р ц е т о и с и л н о г л а в о б о л и е ), п р о л а к т и н ъ т е

н а д н о р м а т а , м а т к а т а е м а л к а , х р о н и ч е н т о н з и л и т , с у -

б а т р о ф и ч е н ф а р и н г и т , х р о н и ч е н х и п е р т р о ф и ч е н р и н и т ,

100 20

х и п о т а л а м и ч е н с и н д р о м , п р о т и ч а щ в ъ в ф о р м а н а у м е р е н о

и з р а з е н и н е в р о о б м е н н и -е н д о к р и н н и н а р у ш е н и я , б у л и м и я ,

п а р о к с и з м а л н и р а з с т р о й с т в а н а л и б и д о т о , б а в н о п р о г р е -

д и е н т е н т и п . А д е н о м а н а х и п о ф и з а т а , а у т о и м у н н е н т и р е -

о и д и т . Т р и п ъ т и с а м и п р а в е н и и н ж е к ц и и п р о г е с т е р о н , н о -

о т р о п и л , т р и й о д т и р о н и н , ф у р о н и н , в и т а м и н и . М о л я В и ,

п о м о г н е т е . К о г а е п о - д о б р е з а м е н д а и з п о л з в а м п ч е л н о

м л е ч и ц е , а й о д о -б р о м н и т е в а н и ? К а к е п о - д о б р е д а г л а д у -

в а м ? М о ж е л и у р и н о т е р а п и я т а д а и з л е к у в а а л е р г и я к ъ м л е -

к а р с т в а , г р ъ б н а ч н о - м о з ъ ч н а т р а в м а , и з м р ъ з н а л о у х о , с м ъ к -

в а н е н а б ъ б р е ц и т е ? Н а 1 7 г о д и н и с ъ м . "

17 . „М о л я В и з а С ъ в е т и п р е п о р ъ к и . Д ъ щ е р я н и н и п о д а -

р и п ъ р в и я т о м н а В а ш и т е „Ц е л и т е л н и с и л и ". С ж е н а м и

з а п о ч н а х м е д а с е з а н и м а в а м е с о з д р а в я в а н е . Т я к а т о ч е л и

о т н и щ о н е с е е о п л а к в а л а , н о ч е с т о и м а ш е з а п е к , т а с т и -

г а ш е ч а к д о с ъ л з и . А п р и м е н н е щ а т а с а п о -з л е . Щ е о п и ш а

в с и ч к о п о - п о д р о б н о . П р е з 1 960 г . р а б о т и х в м и н а и с е р а з -

б о л я х о т х е м о р о и д и . П о в е ч е о т д в а д е с е т г о д и н и и м а х ц е п -

н а т и н и в о б л а с т т а м е ж д у а н у с а и с к р о т у м а . Л е к у в а х с е с

к а к в о т о м и п а д н е . З а и з в е с т н о в р е м е б о л к а т а з а т и х в а ш е ,

а с л е д т о в а с е в ъ з о б н о в я в а ш е . А е т о п р е з п о с л е д н и т е г о д и -

н и б о л к а т а с е п р е в ъ р н а в с м ъ д е н е . О т н а ч а л о с ъ р б е ж и и м а -

ш е с а м о о к о л о а н у с а , а с л е д т о в а з а п о ч н а д а с ъ р б и и т о р -

б и ч к а т а н а т е с т и к у л и т е (с к р о т у м ) . Л е к а р и т е п р е д л а г а х а

и л и л о к а л н и в а н и ч к и , и л и а к и р о в и п р е в р ъ з к и , и л и м е х л е м и ,

н о н и щ о н е п о м а г а . В ч е р а с е п о м о л и х н а р е г и с т р а т у р а т а

д а м и д а д а т м е д и ц и н с к и я к а р т о н и е т о к а к в о п р о ч е т о х

т а м : о с н о в н о з а х е м о р о и д и . З а п о ч н а х д а р а з т р и в а м п е р и -

н е у м а , с к р о т у м а и с р а м н о т о в ъ з в и ш е н и е и д а ж е с е д а л и -

щ е т о с и з п а р е н а у р и н а . П о я в и с е о б р и в . Е д и н о б р и в м и н а -

в а , д р у г с е п о я в я в а . И в с и ч к и м н о г о с ъ р б я т . М о ж е б и т о в а

н е т р я б в а д а п р а в я ? К а к в о щ е м е п о с ъ в е т в а т е ? Т о в а е п ъ р -

в а т а м и б о л е ж к а . З а в т о р а т а щ е в и р а з к а ж а п о -п о д р о б -

н о . Т я м е н а с т и г н а к о г а т о б я х н а 54 г о д и н и , а с е г а с ъ м н а

70. Б о л е ш е м е г л а в а т а в о б л а с т т а н а т е м е т о ; н и к о г а н е

с ъ м о б р ъ щ а л в н и м а н и е н а т о в а , п р е м и н а х н а д р у г а р а б о т а .

В е д н ъ ж в р е й с а и з г у б и х д а р с л о в о . С п р я х п о с р е д а т а н а д у -

м а т а , а д р у г и т е н е м о г а д а и з г о в о р я . С л е д т о в а ч е с т о з а -



п о ч н а х д а г у б я п а м е т т а , р е ч т а , а и н е р в и т е с и . Д и а г н о з а :

ц е р е б р а л н а а т е р о с к л е р о з а , п о с л е д и ц и о т и с х е м и ч е н и н -

с у л т с ъ с с и н д р о м н а с е н з о р н а и а м н е с т и ч н а а ф а з и и . П р и

н а л и ч и е н а т а к о в а з а б о л я в а н е д а л и м о г а д а р а з т р и в а м г л а -

в а т а с и з п а р е н а у р и н а ? К а к в о д а с е н а п р а в и , з а д а м о ж е

т о в а з а б о л я в а н е п о н е д а н е п р о г р е с и р а ? У р и н а т а е с и л н о

с р е д с т в о . З а п о ч н а х м е д а п р а в и м п р о м и в к и н а у ш и т е и з н а -

е т е л и к а к в о с е с л у ч и ? В е д н ъ ж ж е н а м и к а з в а : „ О т у с т а -

т а м и и з л е з е у р и н а ", а а з д а ж е н е й п о в я р в а х . Н о в е д н ъ ж

и п р и м е н в у с т а т а з а е д н о с ъ с с л ю н к а т а с е п о я в и и у р и н а ,

а с л е д т о в а з а п о ч н а х а д а м е б о л я т з ъ б и т е , к о и т о

в с ъ щ н о с т л и п с в а т (с п р о т е з и с ъ м ). О т е д н о т о у х о з а п о ч -

н а д а и з т и ч а в о н я щ а т е ч н о с т . Т о в а п р о д ъ л ж и о к о л о е д н а

с е д м и ц а , а с л е д т о в а п р е с т а н а . С е г а ч у в а м п о -д о б р е .

Н а п р а в и х м е п р о м и в а н е н а д е б е л о т о ч е р в о , н о к а м ъ н и т а к а

и н е н а м е р и х м е , д а л и г и и м а м е ? Н о е т о к а к в о н и б е з п о к о и .

Ч а ш а т а н а Е с м а р х т р я б в а д а д ъ р ж и м о к о л о 2 ч а с а ; с ъ с

с п р и н ц о в к а е п о -б ъ р з о , н о н я м а т а к ъ в е ф е к т . М о ж е б и н е -

щ о п р а в и м н е т а к а , к а к т о т р я б в а ? П о д с к а ж е т е , м о л я .

Б л а г о д а р я В и з а г е н и а л н и я т р у д . "

18 . ,^Г е н а д и й П е т р о в и ч , м о л я , п о д с к а ж е т е м и к а к в о

т р я б в а д а п р а в я п р и м о я с л у ч а й , з а щ о т о г у б я к у р а ж . И с -

к а м н а 23 а п р и л д а п р о ч и с т я ч е р н и я д р о б . М о л я , б ъ д е т е

т а к а л ю б е з е н ."

19. „У м о л я в а м В и , а к о м о ж е т е , п о м о г н е т е н и ; м о л я ,

к о л к о т о м о ж е п о -б ъ р з о , т ъ й к а т о и м а м б о л н а д ъ щ е р я —

б о л е д у в а м н о г о т е ж к о и а з , ф а к т и ч е с к и , с н и щ о н е м о г а д а

й п о м о г н а . Т я б о л е д у в а в е ч е 5-а г о д и н а , н о с е г а б о л е с т т а

р я з к о з а п о ч н а д а п р о г р е с и р а . Л е к а р и т е н а п р а к т и к а с н и -

щ о н е м о г а т д а п о м о г н а т , а о с в е н т о в а н я м а п ъ л н а и т о ч -

н а д и а г н о з а . З а щ о и м а т а к и в а п р и с т ъ п и , с ъ щ о н е е и з в е с т -

н о . В с и ч к о п р и н е я з а п о ч н а о т 1991 г . Н а с т ъ п и х а т а к и в а

с ъ с т о я н и я , п р и к о и т о п о г л е д ъ т й р я з к о с е н а с о ч в а ш е в л я -

в о , з а ч а с т и о т с е к у н д а т я „ и з к л ю ч в а ш е " н а п ъ л н о , а с л е д

т о в а т е з и с ъ с т о я н и я з а п о ч н а х а д а с е п о в т а р я т в с е п о -ч е с -

т о и д а ж е п о н я к о л к о п ъ т и н а д е н , п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а

и м с ъ щ о н а р а с н а , и т о г а в а в т а к о в а с ъ с т о я н и е т я з а п о ч н а

102

и д а п а д а . В о д и х м е я п р и р а з л и ч н и л е к а р и , с а м о щ о м н а у -

ч е х м е з а н я к о г о , н о в с и ч к о б е б е з у с п е ш н о . Л е к а р и т е с н и щ о

н е п о м о г н а х а , м а к а р ч е т я п р е к а р в а ш е в б о л н и ц а т а п о

е д и н -д в а м е с е ц а . С е г а п р и с т ъ п и т е з а п о ч н а х а д а с т а в а т

в с е п о -о с т р и и п о -с т р а ш н и ; п р о т и ч а т г о р е -д о л у т а к а : з а -

п о ч в а т и з в е д н ъ ж , г л а в а т а р я з к о с е о б р ъ щ а н а с т р а н и , т я

ц я л а т а и з т р ъ п в а , п о я в я в а с е м н о г о с и л е н т о н у с н а м у с к у -

л и т е , з а п о ч в а с и л н о т р е п е р е н е н а р ъ ц е т е , к р а к а т а и г л а -

в а т а . О б л а с т т а п о д о ч и т е с т а в а ч е р н а , п о с и н я в а т у с т н и -

т е , в с и ч к о п р о д ъ л ж а в а о к о л о т р и м и н у т и , с л е д т о в а т я

з а п о ч в а д а д и ш а , т о н у с ъ т р я з к о с п а д а , н о п о д р ъ п в а н и я т а

о т л я в а т а с т р а н а п р о д ъ л ж а в а т м н о г о д ъ л г о . С л е д т а к ъ в

п р и с т ъ п т я е м н о г о с л а б а , о т п у с н а т а , у н е с е н а , м о ж е д а с е

п р и д в и ж в а с а м о с м о я п о м о щ . П о р а д и т е з и п р и с т ъ п и т я е

л и ш е н а о т в с я к а к в о о б щ у в а н е с в ъ н ш н и я с в я т , о б у ч а в а с е

с ъ щ о в к ъ щ и . Г е н а д и й П е т р о в и ч , п и ш а В и , з а щ о т о в к н и г а -

т а В и н и щ о н е е н а п и с а н о з а т а к а в а б о л е с т , к а к в а т о и м а

д ъ щ е р я м и , а и п о д о б н и с л у ч а и н е с а о п и с а н и . З а т о в а м н о -

г о В и м о л я , а к о м о ж е т е , д а й т е н и н я к а к в и п р е п о р ъ к и и

у к а з а н и я . И л и с т е а б с о л ю т н о у б е д е н , ч е к а т е г о р и ч н о с е

з а б р а н я в а д а с е л е к у в а м о з ъ к ъ т с у р и н а ? В т а к ъ в с л у ч а й ,

м о л я , к о л к о т о м о ж е п о -б ъ р з о , о т г о в о р е т е н и З а н а с с е г а

в с е к и е д и н д е н е в а ж е н . "

20 . ,Д в а п ъ т и п р о ч е т о х „ О т с в о я т а с ъ д и н а . О т в с и ч -

к и п р и м е р и , к о и т о с а д а д е н и в к н и г а т а , н е н а м е р и х з а б о л я -

в а н е , п о д о б н о м о е т о . И с к а м д а с е п о с ъ в е т в а м с В а с . Н а 28

г о д и н и с ъ м . П р е д и д в е г о д и н и , к о г а т о о т б и в а х д е т е т о ,

с и л н о и з с т у д и х г ъ р д а т а с и . П о я в и х а с е в т в ъ р д я в а н и я , ч е р -

в е н и н а . Д ъ л г о в р е м е н е с п и р а ш е м л я к о т о . С л е д т о в а ч е р в е -

н и н а т а м и н а , в т в ъ р д я в а н и я т а п о с т е п е н н о и з ч е з н а х а . Д ъ л -

г о в р е м е н е с п и р а ш е м л я к о т о . О т т о г а в а и з м и н а х а в е ч е д в е

г о д и н и , а о т л я в а т а м и г ъ р д а п р и н а т и с к а н е в ъ р х у з ъ р н о -

т о с е о т д е л я т е ч н о с т т у с ъ с с и в , т о с б я л ц в я т , к а т о ч е

л и в с е о щ е и м а м л я к о . А в ъ т р е с е н а п и п в а т м н о г о б р о й н и

м а л к и „к а м ъ ч е т а ", к о и т о б о л я т . В д я с н а т а г ъ р д а т е с а

п о -м а л к о . П о ч т и п о с т о я н н о у с е щ а м л е к а , т ъ п а б о л к а . Л е -

к а р я т п о с т а в и д и а г н о з а „ д и ф у з н а м а с т о п а т и я " и м е и з п -

р а т и п р и о н к о л о г . М н о г о с е р а з с т р о и х и н е о т и д о х . О т

2 3



п о з н а т и з н а м , ч е т а м н е л е к у в а т , а с а м о н а б л ю д а в а т д а -

л и щ е и м а п р о м е н и . Г и н е к о л о г ъ т п о с т а в и и д и а г н о з а „ е н -

д о м е т р и о з а н а т я л о т о н а м а т к а т а и н а я й ч н и ц и т е . С е -

г а с е з а н и м а в а м с п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а . П о с ъ в е т в а й т е

м е , м о л я , к а к в о л е ч е н и е д а и з п о л з в а м з а г ъ р д а т а ? "

21. „ С л е д к а т о п р о ч е т о х к н и г и т е В и , 100% п о в я р в а х в

у р и н а т а . И с е з а е х с и з п о л з в а н е т о й . И з о б щ о н е с е о п л а к -

в а м о т з д р а в е т о с и , н о с л е д р а ж д а н е в е н и т е н а л е в и я м и

к р а к с е п о д у х а . О т н а ч а л о п и е х у р и н а ц я л а г о д и н а , и з п о л з -

в а й к и н е ч е т н о т о к о л и ч е с т в о г л ъ т к и . П р и д у м а х и п р и я т е л -

к а т а м и д а з а п о ч н е у р и н о т е р а п и я , т ъ й к а т о й б я х а о т к р и -

л и п ъ л е н с к а м ъ н и ж л ъ ч е н м е х у р . П р е д л о ж и л и й с п е ш н а

о п е р а ц и я . Т я р е ш и , ч е в и н а г и м о ж е д а с е и з р е ж е о р г а н ъ т .

О т н а ч а л о р е ш и д а о п и т а с у р и н а п о п р е д л о ж е н и я о т м е н

н а ч и н . В с и ч к о п р и н е я с е п о л у ч и П р е з м а р т -а п р и л р е ш и х

д а п р о ч и с т я ч е р н и я д р о б . Н о т ъ й к а т о и м а х м а л к о у р и н а ,

и з п о л з в а х у р и н а т а н а м ъ ж а м и . В и н а г и и м а х з а п а с о т 2-3

л и т р а . С в а р я в а х п о 1 л у р и н а , и з с т у д я в а х я и п р а в е х к л и з -

м и . П р е ч к а т а е в с л е д н о т о : к о г а т о п р а в я к л и з м а , и з л и з а

и л и с а м о у р и н а , и л и и з о б г ц о н и щ о н е и з л и з а , о с т а в а в ъ т р е .

А к о г а т о п о л з в а м м о я т а у р и н а , з а д ъ л ж и т е л н о и з л и з а . И

е т о , п р е з а п р и л н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б т а -

к а , к а к т о е о п и с а н о о т В а с . П и х з е х т и н , п и й н а х м о ч е г о н ,

н а п р а в е н о т у р и н а т а н а м ъ ж а м и , и з п и х р а з х л а б в а щ о т о

с р е д с т в о , с л о ж и х м а г н и т в о б л а с т т а н а ч е р н и я д р о б , л е г -

н а х в ъ р х у г р е й к а , м и с л е й к и , ч е в с и ч к о щ е з а п о ч н е п р е з н о щ -

т а . Н о н и щ о н е с е п о л у ч и . Н а с у т р и н т а с е з а т о п л и х в ъ в в а -

н а т а , н а п р а в и х к л и з м а и о т и д о х в т о а л е т н а т а . И т а м

п р и п а д н а х ; щ о м с е с ъ в з е х , с е п о ч у в с т в а х м н о г о з л е . К ъ м в е -

ч е р т а с е п о ч у в с т в а х п о -д о б р е , н о т а к а и н е х о д и х п о н у ж -

д а . И з м и н а х а в е ч е 3 д н и и н я м а н и к а к в и п р и з н а ц и з а и з х о ж -

д а н е . И м а м в ъ п р о с : м о ж е л и т о в а д а с е д ъ л ж и н а к а в г и т е

м е ж д у н а с , з а щ о т о с ъ п р у г ъ т м и п и е . М о ж е л и н а ш и т е

р а з п р а в и и д а п о в л и я я т в ъ р х у у р и н а т а и т я д а б л о к и р а м о я

о р г а н и з ъ м ? К а к в о д а п р а в я ? "

22 .

И з у ч и х м е д в е т е В и к н и г и : „Ц е л и т е л н и с и л и " и

„ О т с в о я т а с ъ д и н а . П и ш е В и с е м е й с т в о А р х и п о в и о т Н и -

100

ж е г о р о д с к а о б л а с т . Н и е с ж е н а м и с м е н а п о 45 г о д и н и .

И с к а м е д а п р о в е д е м у р и н о в о г л а д у в а н е . Н о р а б о т а т а с е

с ъ с т о и в т о в а , ч е ж е н а м и и м а х и п е р т о н и ч н а б о л е с т , в ъ р -

х у к р а к а т а и з р а с т ъ ц и , а с ъ щ о л и м ф н и в ъ з л и п о д м и ш н и ц а -

т а , к а к т о и в ъ н ш н и х е м о р о и д и . И о щ е , т я м и е м н о г о с л а -

б и ч к а , с а м о 5 8 к г . А а з , о б р а т н о , о г р о м е н с ъ м , т е ж а 120 к г .

П у ш а . И с к а м д а о т с л а б н а . С л е д б о л е д у в а н е о т г р и п с и

н а п р а в и х и з с л е д в а н и я и с е о т к р и , ч е и м а м з а х а р , з а щ а с т и е

н е м н о г о в и с о к а . П с и х и ч е с к и с м е п о д г о т в е н и . Н а с т о й ч и в о

В и м о л и м : и з п р а т е т е н и г р а ф и к и л и н е щ о п о д о б н о . Д а ж е

с р е щ у з а п л а щ а н е . М н о г о В и м о л и м . "

23. „

У в а ж а е м и Г е н а д и й П е т р о в и ч , п р о ч е т о х к н и г а т а

„ У р и н о т е р а п и я " . И а з в я р в а м в т а к о в а л е ч е н и е . С е г а с е

р а з б о л я м ъ ж ъ т м и . Я з в а н а с т о м а х а . Н о а з н е в с и ч к о р а з -

б и р а м в л е ч е н и е т о . Б и х и с к а л а д а м у п о м о г н а . Ь ъ р х у у с т -

н а т а м у с е п о я в и к е л ч и ц а и в е ч е 3 м е с е ц а н е и з ч е з в а . Н е

б и х т е л и м о г л и д а о б я с н и т е , к а к т р я б в а д а с е х р а н и м и д а

с е л е к у в а м е п р а в и л н о ? В с и ч к о щ е п л а т я , и з п р а т е т е м и

в с и ч к и п р е п о р ъ к и . М н о г о д о б р е з н а е т е , ч е в б о л н и ц а н я м а

д а г о и з л е к у в а т ."

24 . ,Д и ш е В и ж е н а , к о я т о ч е т е В а ш и т е к н и г и п о ч т и

д о п р о т р и в а н е н а с т р а н и ц и т е . Н о с а м о с и н а н е с о х в р е д а и

н и щ о д р у г о . Р а з б о л я х с е п р е з 1 995 г . С е г а с ъ м н а 65 г о д и н и ,

н о н е и с к а м д а у м и р а м . Б о р я с е к а к т о м о г а , н о н и щ о н е и з -

л и з а . Е д н а г о д и н а л е ж а х в б о л н и ц а . Д а д о х в ъ з м о ж н о с т н а

л е к а р и т е д а п р а в я т с м е н в с и ч к о , к о е т о п о ж е л а я т . А н а м -

н е з а т а м и е : х и п е р т о н и ч н а б о л е с т , 2-3 с т а д и й ; д е к о м п е н -

с а ц и я н а И Б С ; с т е н о к а р д и я , н а п р е ж е н и е о т 2 -а с т е п е н .

И м а м в и с о к о к р ъ в н о н а л я г а н е . К р ъ в о н о с н и т е с ъ д о в е в о ч и -

т е с а с п у к а н и , о ч и т е м и с а ч е р в е н и . Л о ш о о т т и ч а к р ъ в т а .

И з м р ъ з в а т к р а й н и ц и т е . П о в р е м е н а б о л е с т т а о т с л а б н а х

с 30 к г . И м а м д о б ъ р а п е т и т . Т е ж а х 1 05 к г , с е г а с ъ м 75 к г .

Р а н и т е з а з д р а в я в а т б ъ р з о . В б о л н и ц а т а , в ъ в В л а д и в о с т о к ,

к ъ д е т о с е л е к у в а х , к у п и х В а ш и т е к н и г и . И р е ш и х д а о п и -

т а м д а с е л е к у в а м п о т я х . Л е к а р и т е к а з а х а д а с п а з в а м

с т р о г а д и е т а . Х л я б н е я м и з о б щ о . З а п о ч н а х д а п и я у р и н а

о т ф е в р у а р и 1996 г . — п о 5 г л ъ т к и 5 п ъ т и н а д е н . Р а з т р и -

2 5



в а м с е с у р и н а , п р а в я к л и з м и с о б и к н о в е н а и с и з п а р е н а у р и -

н а . Н е и з л и з а н и щ о о с в е н с л у з . Ч е с т о и м а м з а п е к и г о п р е -

м а х в а м с п о м о щ т а н а м а с л е н а к л и з м а . П р а в я у р и н о в и в а -

н и . А к о в а р я у р и н а т а , п о с т о я н н о в д и ш в а м м и р и з м а т а й .

В с е к и д е н п р а в я п р о м и в к и н а н о с а . Н а т р и в а м г л а в а т а п р е з

1-т а и 3-т а д е к а д а н а л у н н и я м е с е ц . Н и к о г а н я м а м м ъ т н а

у р и н а , с а м о к о г а т о п р е с т о и . К о г а т о в а р я у р и н а , н я к о и

ц в е т я у д о м а п о в я х в а т . 4 п ъ т и с е о п и т в а х д а п р о ч и с т я

ч е р н и я д р о б , н о б е з р е з у л т а т . М а к а р ч е п р а в я т а к а , к а к т о

е н а п и с а н о в к н и г и т е В и . Х р а н е н е т о м и с е с ъ с т о и о с н о в н о

о т в а р е н и н е о б е л е н и к а р т о ф и , к а ш и , с в а р е н и с в о д а , м е д .

Х о д я н а м а с а ж , п р а в я д и а г н о с т и к а н а т я л о т о . С д р у г и д у -

м и , з а н и м а в а м с е с а м о с ъ с с е б е с и . Р е ш и х д а г л а д у в а м п о

Б р е г . Р е з у л т а т ъ т е : г о л я м а з а г у б а н а т е г л о . У с к о р я в а с е

п у л с ъ т — 100 у д а р а в м и н у т а . З а н и м а в а м с е с д и ш а н е ч р е з

н о з д р и т е , м н о г о т е ж к о з а д ъ р ж а м п о з а т а . З а г р я в а м к р а -

к а т а , г л а в а т а , н о к р а к а т а б ъ р з о и з м р ъ з в а т . О т г л а в а т а

м и и з л и з а б я л а с л у з . С п я с е л е к т р и ч е с к а г р е й к а . Н я к о л к о

п ъ т и п р а в и х к о м п р е с -я к а . И з я д о х 1 к о ф а н а к и с н а т а и п р е -

р а с н а л а п ш е н и ц а . П и я ч е с н о в и к а п к и , к о п р и в а с ъ с с п и р т ,

с м у ч а с л ъ н ч о г л е д о в о о л и о 2 п ъ т и н а д е н — с у т р и н и в е ч е р .

П о и с к а х с ъ в е т о т м о я у ч а с т ъ к о в л е к а р . Т я м и к а з а , ч е н е

м и п р е п о р ъ ч в а д а п р а в я т о в а . А з н а е т е л и , а з , о б а ч е , в я р -

в а м в ъ в В а с . Н а 65 г о д и н и с ъ м , н о и з г л е ж д а м м н о г о п о -

м л а д а . И н е и с к а м д а у м и р а м . В и е п и ш е т е д а н е В и и с к а м е

с ъ в е т , з а в с и ч к о е п о с о ч е н о в к н и г и т е В и . Н о п р и м е н н е с е

п о л у ч а в а н и щ о и н е з н а м з а щ о . Г е н а д и й П е т р о в и ч , м о л я ,

д а й т е м и с ъ в е т . О т г о в о р е т е м и . П о в с я к а в е р о я т н о с т

к р ъ в т а м и е з а м ъ р с е н а , н о с к а к в о д а я и з ч и с т я ? К а к д а

р а з к а р а м т е з и б о л е с т и ? "

С лед бегъл анализ на посочени те писма личи, че тези хо-

ра са започнали собственото си оздравяване в друга после-

дователност, а не в тази, ко ято е описана в книгата „Ц ели-

телни сили", и не са прем ахнали (поради н езнание) п орочния

начин на ж ивот. Т. е. не са изпълни ли препоръките за пъ рво-

то стъп ало на оздравяване. Е стествено е да им ат такъв ре-

зултат.

А ко прегледаме ци тираните пи см а, се оказва, че:

102

1. Н а 62-годиш на възраст този човек е силно заш лакован.

()рганизм ът изисква прочи стване.

2. Запек в продълж ение на осем години Това говори за

ииничие на психоло гични п ритискания в пол евата ф орм а на

'кивот и за силн о заш лаковане на организм а.

3. Д искин езия, язва на дванадесетопр ъстника, безсън ие,

I адене, бодеж и в гърдите — говорят не сам о за наличи е на

ш и хологични п ритискания, но и за превъзбуж дане на ж из-

иения принцип „ В ятър".

4. П аренето сочи, че е превъзбуден ж изненият принцип

,Ж лъч", синузит — н еправилно, слузообразуващ о хранене.

5. И нф аркт, запуш ване на кръвоносните съдове на сърце-

то — за заш лаковане на органи зма (а то е поради неправил -

ното хранене). Ч овекът иска про сто да реш и своите про бле-

ми с помощ та на урина, без да пром еня начина си на ж ивот.

Гака ням а да стане.

6. И зсъхван ето на бъб река говори за това, че в тази об-

ласт им а психи чно пр итискане, което го откъсва от норм ал-

ното управление на органи зм а. Т рябва да се възстанови та-

зи връзка. Н аруш ението на хорм оналния ф он и уголем яване-

то на щ итовидната ж леза показват, че организм ът е заш лако-

ван. О ргани зм ът е прин уден да отделя повече хорм они за

норм алното регулиране на ф ункции те в зам ърсения органи-

зъм . Н а свой ред, изобилието на хорм оните провокира съот-

ветните пром ени в тялото.

7. Ч овекът е на 58 години. П оради неуредици в сем ейст-

вото е получил цял куп психични притискания, които са на-

руш или но рм алната циркулаци я на енергията в организм а и

са предизвикали отлагане на соли, парадонтоза (причина за

която е енергетичният застой в областта на лицето вследст-

вие на неизказаното, което наруш ава циркулаци ята на енер-

гия в кръвта и във венц ите и спом ага за възникван е на гное-

родната инф екция). Трябва да се прочисти п олевата ф орм а

на ж ивот и тялото от гноеродната инф екция. Д а се изпълнят

препоръките за първия стадий на оздравяване.

8. Запек, които е отровил целия организъм . П ричи ната е

в всеобхватното напреж ение в организма по ради п сихични-

те прити скания. Т е трябва н е сам о да се изгонят, но и да се

използват методи, които разслабват организм а. Е стествено

27



е, че трябва да се проч исти целият организъм , тъй като по-

ради запек той е силн о заш лакован.

9. Н еорганизирани ят ж ивот е довел човека до такова със-

тояние.

10. В това писм о се усещ ат карм ични п роблем и, н епозна-

ване на индиви дуалната конституци я (парене в стом аха), по-

рочно м едицинско лечение, което е довело до з а ш л а к о в а н е

н а о р г а н и з м а (а л е р г и я ) . Н еправилно е започнато оздравя-

ването (веднага с уринотерапия).

11. Н аследствената хипертони я говори за това, че от по-

коление на поколен ие се предава някакъв карм ичен п роблем .

Това е своего рода психично притискане, което предизвиква

напреж ение в полевата ф орм а на ж ивот, което и покачва на-

лягането на кръвта в организм а. Г ладуването частичн о го

унищ ож ава, което и довеж да до някаква норм ализация. О с-

вен това, описаните в писм ото явления на хип ертония гово-

рят за това, че им а пречка за норм алното ц иркули ране на

кръвта и най-вероятно това е порталната хипертони я (замъ р-

сен черен дроб).

12. Х ипертония в продълж ение на 24 години. П ричин ата

е в наличи ето на психичн о при тискане в полевата ф орм а на

ж ивот, а същ о и в порталната хипертония. Е стествено, че и

неправилното хранене е допринесло за развитие на тази бо-

лест. И зобщ о не забравяйте първото стъпало на оздравява-

не, тъй като причи ните м огат да се дъл ж ат и на това.

13. П ри войни ка нещ ата са доста прости (този ф еном ен е

разгледан от м ен в книгата „Здраве на ум а и съзнан ието").

Той не прави разликата меж ду Д обро и Зло. О бщ еството му

е налож ило своето реш ение и той го е приел. П о същ ия на-

чин заслепени, замаяни от някакви идеали, водени от пр ин у-

дителен дълг или пр осто търсещ и н якаква изгода войни ци са

тръгвали след Н аполеон, след Х итлер или към други горещ и

точки, за да намерят см ъртта си. О щ е Толстой във „В ойна и

м ир " пиш е: ако те бяха пом ислили и се бяха отказали, тога-

ва и да получат наказание от соци алната систем а, щ яха да

бъдат ж иви. И зобщ о м асовият отказ би направил социална-

та систем а по-хум анна. А сега той леж и и злъган, срутен о т

тази социална систем а и ником у н енуж ен.

Н о и в тази ситуация м ож е да си пом огне.

100 28

14. Т равм ата на главата е била сам о пусков м еханизъм —

неорганизирани ят ж ивот отдавна под готвял условия за бо-

лестта. М ного нещ а трябва да се ликвидират: да се прем ах-

нат ш лаките от организм а, да се прочисти по левата ф орм а на

ж ивот.

15. П рез годин ите на справедливата О течествена вой на

този човек е получил м ного психични притискания. Н ай-нап-

ред поради травми ращ и болки (огнестрелни рани). Заш лако-

ване с лекарства (28 санатори ум а), а и последващ ият неор га-

низиран ж ивот е заш лаковал органи зма, по явил се е и запек.

Т рябва да се прочисти и п олевата ф орм а на ж ивот, и тялото.

16. Т ози случай н а подход към собственото оздравяване е

неправилен. О ттук и ж естоката криза, и други н еприятности.

17. Запекът е причин ата за най-различна п атология. К ак-

во е поп речило да се премахн е запекът по-ран о чрез съотве-

тен начин н а ж ивот, без да се изпада в такова плачевно със-

тояние? В сичко трябва да се изчисти.

18. К ак се прочиства черният дроб е описано в м ного м ои

книги. Щ е бъде описано и в тази.

19. А троф ия н а кората на главния м озък. О т какво се по-

лучава тя? О т лош ото снабдяване с хранителни вещ ества. А

лош ото снабдяване с хранителни вещ ества — поради н едос-

татъчно кръвообращ ение. А недостатъчното кръвообращ е-

ние — от заш лаковане на кръвоносните съдове. А заш лако-

ването на кръвоносните съдове — от психичните притиска-

ния и от зам ърсяване на кръвоносн ите съдове. П оследните

две причини, на свой ред, зависят от непознаване на работа-

та на собствения разсъдък, от неправилното хранене и от по-

рочното лечение.

20. И зстудената гърда трябва да се лекува с противоп о-

лож ното, а същ о така да се норм ализират течностните среди

на органи зма.

21. С оциални те проблем и са зачеркнали оздравителното

м ероприятие.

22. За да се стопят израстъците върху краката, не е за-

дълж ително да се прави ури ново гладуване. Н ещ о повече, от

първия път едва ли щ е се получи н ещ о. Тук е необходим ком -

плексен подход.

23. За да се прем ахнат болеж ките върху у стните, язвите,



трябва да се потруди те върху н орм ализиране на пър вото

стъпало на оздравяване, а след това да прем ин ете към про-

чистването на организм а с цел да се нор м ализират и н егови-

те естествени свойства (течностните среди, ци ркулаци ята на

енергия и т. н.).

24. О тсъствието на ж елание сам остоятелно д а разгледа

здравословното си състояние, прехвърлянето на отговор-

ността за здравето си върху някой друг, е довело до това, че

на ж ената е нанесена вреда от прекаленото лекуване.

Тя веднага започн ала да се лекува с урин отерапия, без да

спазва останали те правила на оздравяване. О ттук идват и

поло винч атите, неустойчи ви резултати. Н е е проч истена по-

левата ф орм а на ж ивот, в която същ ествува психичното при-

тискане, даващ о н апреж ение, и, като последица, високото

кръвно н алягане. О щ е повече, че им а и запек, който отравя

целия организъм .

Т ози при м ер ни дава възм ож ност да разберем как настъп-

ват наруш енията в организма и къд е са „корени те" на въз-

никналите болести. П ознавайки това, ние щ е премахнем

първопри чини те, пречещ и на ж изнената дейност на организ-

м а, и той (организм ът) сам, по естествен н ачин, щ е се възс-

танови . А ко това не се прави, а се използват хапчета и ин -

ж екции, ако нищ о не се променя, тогава след краткотрайно-

то подобрение, щ е настъпи ощ е по-голямо влош аване, нищ о

ням а да се по стигне.

Н езависим о от голямото разноо бразие на патологии, опи -

сани в 24-те посочени п рим ера, за тях мож е да бъде използ-

ван един и същ подход. А им енно, да се изпълнят условията

на първото стъп ало н а оздравяване и след това да се преми-

не към второто стъпало — п рочи стването на организм а на

полево и ф изическо ниво. П аралелно с първото и второто

стъпало на оздравяване трябва да се използва и третото —

видовото хранене с оглед на индивидуалната конституция.

А ко се използва и четвъртото стъпало — различн ите оздра-

вителни средства (движ ение, диш ане, водни процедури и ка-

ляване, глад, урин отерапия и т. н.) съ обр азно с особеностите

на индивидуалната конституция — тогава успехът е сигурен.

Д а преминем към това, к а к в о т р я б в а д а с е п р а в и н а

100 30

н г о р о т о с т ъ п а л о н а о з д р а в я в а н е т о . П реди всичко да за-

почнем от обосноваване на наш ите действия.

1. Тъй като полевата ф орм а на ж ивот е основа на ж ивота

и здравето на всеки чо век, всякакви наруш ения в н ея (глав-

но, психичните притискания) рязко се отразяват върху ка-

чеството на човеш кото здраве.

Н а й - н а п р е д т р я б в а д а с е

п р о ч и с т и п о л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т .

2. Ч овек в 60-70 % се състои от вода (кръв, лим ф а, извън-

клетъчна и вътреш ноклетъчна течно ст), от която трябва д а

С >ъде изчистено токсично то съдъ рж им о. Б ез под обн о п р о -

ч и с т в а н е и н о р м а л и з и р а н е н а т е ч н о с т н и т е с р е д и н а о р -

г а н и з м а трудно м ож е да се очаква оздравителен еф ект.

3. А ко човек м ож еш е да не се храни, той нямаш е да се за-

м ърсява. О с н о в н и я т и з т о ч н и к н а з а м ъ р с я в а н е н а о р г а -

н и з м а е х р а н е н е т о . О т неправилното хранене най-м ного

страда дебелото черво. И м енно тук се осъщ ествява най-го-

лям ото всм укване на течности. А ко в неговата кухин а проти-

чат гнилостни и ф ерм ентни п роцеси, тогава токсичното съ -

държ им о постъпва в кръвта, а оттам замърсява и целия ор-

ганизъм .

П р о ч и с т в а н е т о н а д е б е л о т о ч е р в о е н а й - в а ж -

н а т а п р о ч и с т в а щ а п р о ц е д у р а , която позволява да се про-

чисти не сам о целият организъм , но и полевата ф орм а на ж и-

вот, тъй като ш лаките в течностните среди на органи зма се

разсейват и се отнем а ж изнената енергия.

4. Ц ялата кръв от стом аш но-чревния тракт (със ш лаките

или без тях) прем ин ава през черния дроб. П рез всичките го-

дини н а наш ия неорганизиран ж ивот той се задръства така,

че престава да работи и да проп уска кръвта. В ъзниква „по р-

тална хипертония", която води до застой на венозната кръв

и към угасване на ф ункци ите на всички органи, в които се

наблю дава такъв застой.

Ч е р н и я т д р о б т р я б в а д а с е п р о -

ч и с т в а з а д ъ л ж и т е л н о .

5. С ледващ ият орган, който страда поради токсичното

и

неестествено съдъ рж им о в кръвта, са бъбр еците. Б ъ б р е ц и -

т е т р я б в а д а с е п р о ч и с т я т и да се укрепят.

О писаните по-горе пет елемента смятам за най-важ ните

при пр очистването на организма.

Главните прочистващ и про цедури трябва да се правят,

спазвайки следната последователност:



1. Започ ва се с проч истване на полевата ф орм а на ж ивот.

2. Е дноврем енно с прочистването на полевата ф орм а на

ж ивот трябва да се провеж да „ом екотяване на органи зма".

Защ ото преди да прочи стим ф изическото тяло, трябва да се

„разм ърд ат" ш лаките, които са се натрупали въ в всяка клет-

ка, „да се отлепи" налепът от слузестите обвивки и да отиде

всичко това към отделителни те органи. Б ез това еф ектът от

всяко прочи стване е м ного малък. Т ози, най-първи ят и най-

ш авният м етод за проч истване на фи зическото тяло, се нари -

ча „ о м е к о т я в а н е н а о р г а н и з м а и трябва да се провеж да

преди всяка прочистващ а процедур а на фи зическото тяло.

3. В еднага след като се направи „о м екотяването на о рга-

ни зма", трябва да се при стъпи към

п р о ч и с т в а н е н а д е б е л о -

т о ч е р в о

и едно врем енно с това да се прочи стят течно стни-

те среди на организма. З а да бъд е прочи стването качествено,

препо ръчвам да се пром ени хран енето (и като качество, и ка-

то количество, и да се съблю дава активн остта на храносм и-

лателните органи в продълж ение на дни).

4.

С л е д п р о ч и с т в а н е т о н а д е б е л о т о ч е р в о 2-3 п ъ т и н а

с е д м и ц а п о с е щ а в а й т е п а р н а б а н я

и

у п о т р е б я в а й т е д о 2-

3 л п р я с н о п р и г о т в е н и с о к о в е в с е к и д е н . С п а з в а й т е т о в а

1-2 м е с е ц а . За този период вие щ е зам ените всички те ток-

сични течности в организм а с чисти. Г лавното условие е да

се прид ърж ате към правилното, естественото хранене. Н ай-

добре е подобно прочистване да се прави през есента, кога-

то им а мн ого зеленчуци и плод ове.

5. А к о ч е р н и я т в и д р о б н е е б о л е н , п р и с т ъ п е т е к ъ м н е -

г о в о т о п р о ч и с т в а н е (с р е д н о 4-7 п ъ т и ) с л е д п р о ч и с т в а н е -

т о н а д е б е л о т о ч е р в о . А ко черният дроб е болен, това се

прави сам о през пролетта. И зобщ о п репоръчвам ви да се от-

каж ете от прочи стването на черния дроб пр ез есента —

еф ектът щ е бъд е незначителен.

6. С л е д п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б , п р и с т ъ п е т е к ъ м

п р о ч и с т в а н е н а б ъ б р е ц и т е — н а й - д о б р е е п р е з з и м а т а .

С лед като направим прочистващ ия ци къл в тази последо-

вателност, ние отново възраж дам е организм а си. С лед този

цикъл и зобщ о ням а да ни трябват други, второстепенни, про-

чистващ и процедури.

А ко човек започн е прочистването на организма от черния

100

дроб, тогава ш лаките и токсините, постъпващ и както и пре-

ди от дебелото черво в кръвта, отново бър зо щ е я зам ърсят.

С ъщ ото се отнася и за бъбреци те. М исля, че сега вече ви е

ясен ц елия абсурд на всяка друга последователност при про-

веж дане на прочистващ и п роцедури.

О щ е веднъж щ е подчертая, че предлож ената схема в про-

дълж ение вече на 8 години прекрасно се потвър ж дава на

практика и позволява да се възстановят ф ункц ии те на фи зи-

ческото тяло, енергетиката, психи ката и да се пром ени цяло-

то човеш ко същ ество.

И само след като изпъл ни те този цикъл, щ е разберете кои

части на организм а трябва допълн ително да се оправят. То-

ва м ож е да се направи с пом ощ та на второстепенни прочис-

тващ и процедури. В ече м ож е да пристъпите към такива мн о-

го мощ ни прочи стващ и средства като гладуване, гладуване с

урин а и да постигнете великолепни р езултати. М ож е да се

пристъпи към гладуване без прочистващ и п роцедури, но в

този случай то се понася м ного по -теж ко.

В т о р о с т е п е н н и

прочистващ и процедури. М ож е да про-

дълж ите с про чистването на своя органи зъм .

1. За съврем енния човек е м ного важ на процедурата по

прочи стване на организм а от най-п ростите ми кроорганизм и

— гноеродните инф екции. В днеш но врем е изклю чително

м ного хора страдат от тях.

2. М ож е целенасочено да се проч иствате от отлаганите

соли.

3. В аж но е да се прочи стят от слуз синусите на челото и

на носа.

4. Д обре е да се прочи ства организмъ т чрез слю нчестите

ж лези — като се см уче растително м асло.

5. В аж но е наврем е да се прочиства организм ът от м ърт-

ви, стари и отслабнали клетки. С годините те обр азуват и з-

лиш ен за организма, обрем еняващ баласт (от 10 до 30 и п о-

вече проц ента от клетките на органи зма). И м енно този ба-

ласт с годините придава специф ичн ата старческа ми ризм а —

м ири зм а на разлагане на неизхвърлени те от организм а м ър-

тви клетки.

6. Ж елателно е да се прочиства и капилярни ят кръвоток,

което норм ализира кръвообращ ението в целия организъм .

3. П рочистване на организма и здраве.

33



С ъщ ествуват и други второстепенни прочистващ и п роце-

дури , но посочените по-горе са най-важ ните.

Е то че опи сахм е кръг от въпр оси, свързани с второто

стъпало, отговорихм е на читателските въпроси — от какво

да започнат и как да продъ лж ат работата върху своя ор гани -

зъм . С ега щ е преми нем към непосредствено оп исание на

разделите по прочистване.

102

Г л а в а 1

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А П О Л Е В А Т А Ф О Р М А

Н А Ж И В О Т

В сяко психичн о при тискане, най-вече страх, гняв, е ряз-

ко повиш аване на енергетиката вътре в полевата ф орм а на

ж ивот, в резултат на което енергетиката на „ракови ната" м о-

ж е неколкократно д а превъзхож да енергетиката на полевата

ф орм а на ж ивот. За да се унищ ож и тя, необходим о е енерге-

тиката на полевата форм а на ж ивот да се повиш и до ни во на

енергетиката на „рако вин ата" (това е един о т главните м ето-

ди). К огато енергетиката на тялото става равна на енергети-

ката на „раковината", тя се унищ ож ава. М ощ ните енергии,

които я съставят, се освобож дават и в тялото възникват

спазм и, възниква чувство на топлин а, на студ и т. н. Ем оци -

оналната съставка на „раковин ата" се изж ивява отново. Ч о-

век все едно че попада в такъв възрастов период, когато той

е получил това психи чно при тискане и го изж ивява отново.

С лед освобож даване от „раковин ата" човек се чувства съв-

сем р азличн о, става по-работоспо собен и т. н. Заболяването

на ф изическо ни во незабелязано изчезва след известно вр е-

м е. Н априм ер тумор н а белите дробове или на гръкляна из-

лиза чрез храчки въ в вид н а лепкава м аса, изчезва упор ит за-

пек, изчезват от само себе си хем ороид и и т. н.

С амата методика непосредствено се основава върху

следните взаим но засилващ и се един друг при нци пи, дейст-

ващ и както върху енергетиката на органи зма, така и вър ху

неговата ф изиология.

Ц ир кулаторн о ди ш ане. Д иш ането се използва, за да се

осигури д остъп към „раковината" и към „изкривяванията" в

полевата ф орм а на ж ивот на човека. П од диш ане се разбира

всякакъв вид диш ане, който отговаря на следни те критерии:

1. В диш ването и издиш ването са свързани п ом еж ду си

така, че при ди ш ане да ням а пауза.

35



Рис. 1.

— П сихични притискания при неактивно състояние; — П р и

цир кулаторно диш ане психични те притискания се активизират във

вид на болезнени разпъвания от типа на забит кол; тяхното излизане

с е с ъ п р о в о ж д а с е м о ц и о н а л н о и е н е р ге т и ч н о о т сл а б в а н е н а н а п р е ж е -

нието; 3 — С ъщ ият човек след прочи стване ням а никакви странични

енергетични структури, изкривяващ и пол евата ф орм а на ж ивот и пре-

ч е щ и н а н о р м а л н о т о ф у н к ц и о н и р а н е н а ед н и и л и д р у ги о р г а н и .

Горното психично при тискане е получ ено в резултат на изж ивявания

на такива емоц ион ални състояния като обида, лъж а; средното — в ре-

зултат на изж ивявани я на гняв, раздразнени е; долн ото — на тъга, съ-

ж алени е, депресии . Горното при тискане изкривява структурите в тъ-

каните на белите дробове, на сърцето, на кръвоносните съдове, което

с течени е на врем е води до някакви заболявани я в тези органи. С ред-

ното притискане — това, което се разполага в областта на черния

д р о б , н а за д с т о м а ш н а т а ж л е з а , н а д в ан а д е с ет о п р ъ с т н и к а — в о д и д о

заболявани я на тези органи. До лното притискане преди звиква запек,

колит, онкологични и други разстройства в тази област.

2. И здиш ването е еам опроизволно, без напреж ение, ес-

тествено следва вдиш ването.

3. В диш ването и издиш ването е необходим о да се правят

през носа. В оп ределени случаи се допу ска диш ане през ус-

тата.

В резултат на честото ци ркулаторно ди ш ане (60-80 пъ ти

в м ин ута) се осъщ ествява нагнетяване на енергия в п олевата

ф орм а на ж ивот и засилване на нейната циркулация. Ч овек,

който диш а по такъв начин, усещ а приток на енергия; усещ а,

къде тя е блокирана (болка, разпъване) от „раковината" или

от изкривяване. В белите дробове въздухът поп ада в ограни-

102

чено количество, тъй като той циркулира или вибрира в ра-

йона на носоглътката — важ на особено ст на това диш ане.

В ие не дър пате въздуха към белите дробо ве, а го разкарвате

от носоглътката за см етка на резки дви ж ения (като при м и-

рисане) и чрез пасивното и здиш ване.

К огато диш аме по такъв начин — активно вдиш ване, па-

сивно издиш ване — се активи зира сим патиковият дял на ве-

гетативната нервна систем а, който засилва обм енни те про-

цеси в организма, повиш ава съдърж анието на червени кръв-

ни телца, захар и хорм они в кръвта, спира развитието н а

възпалителните процеси и алергичните реакции (кортикои-

дите на надбъбречните ж лези притеж ават мощ но противо-

възпалително действие), пови ш ава кръвн ото налягане, раз-

ш ирява бронхи те. Т ъй като в белите дроб ове въздухъ т все

едно че стои, в организм а се натрупва и въглероден двуо кис.

В резултат на това се появява изпотяване, отварят се пори те

на кож ата. Тези при знаци (поток от енергия, разпъване в об-

ластта на при тискането, изпотяване) сочат, че вие диш ате

правилно. С други думи , подобен начин на диш ане активизи-

ра организма към сам оизцеляване и към укрепване.

П рез време на дихателните циклични упраж нения, а цир-

кулаторното диш ане се отнася към тях (като прем ахнете дви-

гателната комп онента при бягане, щ е ви остане сам о ци рку-

латорно то диш ане), за см етка на постоянн ото волево усилие

за под държ ане на необходи м а интензивност на горепосоч е-

ното диш ане, в организма н а човека започва изработване на

естествени опиати — ендорф ини . П остъпвайки във все по-

голямо и по-голям о количество, те сам остоятелно п редиз-

викват и поддъ рж ат състояние на екстаз и на еуф ория.

Е ндорф ини те, предизвиквайки стенични емоци и, допъл-

нително активи зират сим патиковия дял н а вегетативната

нервна систем а, като възбуж дат защ итни те сили на организ-

м а и го осигуряват с енергия.

С ъщ ествуват различни видове циркулаторно диш ане, кои-

то по различен начин пром енят интензивността и фо рм ата на

потока от енергия, циркули ращ а в полевата ф орм а на ж ивот.

Т ова на свой ред води до активизиране н а едни и ли други пси-

хични п ритискания. П оради това различн ите видове циркула-

торно диш ане им ат различен специф ичен ефект. Д иш ането

3 7



м ож е да се пром еня по следните парам етри: да се увеличи или

да се нам али обем ът на въздуха, да варира скоростта на вдиш -

ване, въздухът да се вдиш ва в долн ата, средната или горната

част на белите дроб ове, да се диш а през носа или пр ез устата

(диш ането през устата е м алко еф икасно поради по-м алкото

усвояване на енергия в каналите на носа — И да и П ингали).

М ож е да се променя запълването на белите дробове — на

горната или долн ата част. А ко усетите излизане на „ракови-

ната" от областта на главата или от горната част на тялото,

тогава диш ането с връхн ата част на белите дробове улесня-

ва този процес; ако излизането е в краката или в долната част

на тялото, диш айте с корем . В а ж н о е д а с е о т б е л е ж и с л е д -

н о т о : п р а в и л н о т о ц и р к у л а т о р н о д и ш а н е н е п р е д и з в и к в а

х и п е р в е н т и л а ц и я и н е и з х в ъ р л я в ъ г л е р о д е н д в у о к и с о т о р -

г а н и з м а . Т о само ви „напо м пва" с енергия. Ръц ете, краката,

цялото тяло започват да „кън тят". Това е важ ен при знак, че

диш ате правилно.

О т п у с к а н е . О сновн ата цел на под обн о отпускане на тя-

лото е да се припом ни , че диш ането спом ага за нарастване на

потока на енергията в организм а и вие м ож ете или да се от-

пусн ете и да м у по зволите да ви излекува, или да се ековете,

което щ е предизвика голям о напреж ение. О тпускане на тяло-

то при диш ане настъп ва от сам о себе си поради това, че вие

се изморявате от поддърж ане на ритъм а на диш ането (ум ора

на структурите на м озъка, които отговарят за поддъ рж ане на

диш ането, преди звиква разпро страняващ о се потискане в ко-

рата на главния м озък, което води д о отпускане и и зпадане в

своеобразно хипн отично състояние). О баче активното

вдиш ване, стим улирайки си м патиковия дял на вегетативната

нервна система, ви позволява по стоянно д а запазвате висока

концентрация на вним ание, което е особено важ но

з а п ъ л н о

о т п у с к а н е н а м у с к у л и т е и з а с ъ с р е д о т о ч а в а н е в ъ р х у в ъ з -

н и к в а щ и е м о ц и и , у с е щ а н и я .

К огато тялото е отпу снато, сков ани те области стават все

по-о сезателни . П ом нете: областта на тялото, която „не иска"

да се отпусне, е натъпкан а с енергия, образуващ а „ракови -

на". П ри п ълн ото отпускане мн ого по-лесно е да се усети как

тече енергия в полевата ф орм а на ж ивот. Н епосредствено в

този мом ент, когато излиза „ракови ната", отпускането пом а-

100

га е това, че енергията, която се образува от психически при-

тискания, се освобож дава и, без да бъде задърж ана от м ус-

кулното напреж ение, свобод но излиза от органи зма.

Т е т а н и я — това е свиване (подръ пване) на м ускулите

през врем ето, когато „раковин ата" излиза от организм а. К о-

гато се изпъ лн ява методи ката за полевото пр очи стване, то

най-често възниква в ръц ете и в м ускулите на лиц ето (особе-

но на устата), а същ о така и в другите части на тялото, къ де-

то е им ало енергетичен белтък. За да се нам али тетанията или

изобщ о за да я избегнете, необходим о е да не се съсредото-

чавате върху н ея, а обратно — да се отпуснете и да изж ивее-

те неприятното усещ ане така, като че ли то е м ного пр иятно.

„О с в о б о ж д а в а н е н а д и ш а н е т о . Н орм алното циркула-

торно диш ане активизира „раковин ите", които „и зплуват" от

дълбочини те на полевата ф орм а на човеш кия ж ивот във вид

на непри ятно чувство. А непр иятното чувство ние потиска-

м е — това е наш ата защ ита. Н о такава защ ита в случая не е

ум естна, тъй като нам алява потока на енергията, която изми -

ва „раковините", а това води до спиране на диш ането. В ре-

зултат на подоб но п отискане се създават различ ни ком бин а-

ции за задърж ане на диш ането: затискане на носни те кухини,

стискане, напреж ение, спазъм на бронхите и м ного други. З а

преодол яването м у човек трябва съзнателно да прод ълж ава

циркулаторното диш ане, а неприятното чувство да п ревърне,

в приятно. К огато успеете да направите това, диш ането вед-

нага става свободн о. Т ова се казва „освобож даване на диш а-

нето".

П о л о ж е н и е н а т я л о т о . За тези, кои то практикуват м ето-

дика за прочистване на полевата фо рм а на ж ивот, се препо -

ръчва да заем ат полож ение легнали по гръб , краката да не се

кръстосват, дланите — об ърн ати нагоре. Н о трябва да се

пом ни, че полевата ф орм а на ж ивот, която представлява

пространствено образувание, в което циркулира енергия, по-

добре щ е „изми ва" от отделни участъци „ем оцион ална мр ъ-

сотия" и други по тискания, когато ф орм ата й се про м еня, а

енергетичн ият поток за см етка на това нараства. Н апри м ер,

когато хората прем ахват силен страх или тъ га, по-доб ре е да

се свият на кълбо.

В аж но е да се знае следното: заемете удобн о по лож ение,

39



не м ърдай те повече и не се поч есвайте през време на сеанса

на прочистване. В м есто движ ение или почесване щ е им ате

възм ож ност да усетите ж е л а н и е да направите това. Това е

един от най-добрите начини бързо да активизирате енер-

гията на потискане и с лекота да я изкарате навън.

К о н ц е н т р а ц и я н а в н и м а н и е т о .

П рез врем е на сеанса на

прочистване необходим о е вним анието да се концентрира

върху усещ ания, които идват от тялото и към ваш ето вним а-

ние. П отискането („раковина") при излизане м ож е да пре-

дизвика различни усещ ания. То м ож е да бъде във вид на ло-

кализирана болка, гъдел, като виене на котка отвън, спо м е-

ни за нещ о и т. н. П оради това обръщ айте вним ание върху

всяко усещ ане, възникващ о в този м ом ент.

И така, когато у вас се появят някакви усещ ания, конц ен-

трирайте вни м анието си върху тях и изследвайте всеки де-

тайл, който усещ ате. С ъсредоточете вним анието си въ рху

него, докато той изчезне. Н еприятни я аспект на усещ анията

възприем айте като м ного приятен.

Х ипн отичното състояние, възникващ о поради ум ора на

центъра, поддърж ащ необходим ото ни во на циркулаторното

диш ане, ви позволява най-добре да „схващ ате" всички де-

тайли на активизирани те потискани я. А постоянн ата актива-

ци я на сим патиковия дял на вегетативн ата нервна систем а,

пак с пом ощ та на циркулаторно диш ане, позволява постоян-

но да се запазва висока концентрация н а вним анието за пъл-

но отпускане на мускули те и за съсредоточаване вър ху въз-

никващ и ем оции, усещ ания и тяхното извеж дане навън.

П отисканите ем оци и се разполагат във вид на „слоеве".

В секи слой на потискания се ф орм ира в определено врем е на

ваш ия ж ивот. П оради това, когато потисканият слой на енер-

гия излезе, той обик новен о активизира следващ ия п отискан

слой, който се нам ира отдолу. В резултат на това мож е да

прем инавате от едни усещ ания към други, защ ото слоевете

на потискане са образувани от различни потиснати ем оци и и

усещ ания.

Разберете главното — всеки п ът, когато по вр ем е на про-

чистващ ия сеанс нещ о започва да „отвлича вним анието" ви,

това означава, че щ е се появи потискана енергия, която

привлича ваш ето вним ание към себе си с

и с к а н е д а с е к о н -

100

ц е н т р и р а т е в ъ р х у н е я и с усещ ането й (с всички детайли)

им енно в този м ом ент.

Е кстаз. С ъщ ността на този принц ип се състои в следно-

то: всеки човек п остоянно се нам ира в състояние н а екстаз,

каквото и да усещ а. К атха-У панш ада казва: П ървопричи ната

(по А тман, П уруш а), която е създала човека, постоянно се

наслаж дава на своето творение, каквото и да усещ а човек

при това — лош о или хубаво. Н о тялото и разум ът разделят

всички усещ ания на полезни — приятни, и на вредни — неп-

риятни. В редните и непри ятните усещ ания преди звикват в

полевата ф орм а на ж ивот „раковините" на потискане.

П о л о ж и т е л н и т е е м о ц и и (е к с т а з ъ т е н а й -с и л н а т а о т

т я х ) в л и я я т в ъ р х у х и п о т а л а м у с а (з а щ о т о т о й е с в ъ р з а н с

ф о р м и р а н е н а е м о ц и и т е ), к ъ д е т о с а р а з п о л о ж е н и с т р у к -

т у р и т е , р е г у л и р а щ и ф у н к ц и и т е н а в с и ч к и н и в а н а в е г е т а -

т и в н а т а н е р в н а с и с т е м а . Щ е припом ня, че вегетативната

нервна система осигурява регулаци я: на ж лезите с вътреш -

ната секреция — щ итовидн ата, задстомаш ната, половите,

надбъбречните ж лези и т. н.; фун кции те на вътреш ните орга-

ни — сърцето, черния дроб, бъбреците и т. н.; на кръвоносни-

те съдове, лигавици те, му скулите и т.н. В това се състои озд-

равителното действие на екстаза върх у ф изическото тяло.

С ега ви предстои да преоб разувате чрез цирку латорно

диш ане всичко отрицателно, което мож е да се „изми ва" от

дълбочини те на полевата форм а на ж ивот (иначе казано —

подсъзнанието), в полож ително. С други думи , вие отново

щ е изж ивявате страх, гняв и т. н.; не се плаш ете и не се ядос-

вайте, а се възхищ авайте от тяхната сила, яркост. В ие тряб-

ва да ги изж ивеете позитивн о, радвайки се и прославяйки. За

осъщ ествяване на това на практика същ ествуват няколко ме-

тодики.

Б ъ д е т е б л а г о д а р н и . П ри всеки човек им а чувство на

дълбо ка благодарност за битието си тук, за възмож ността д а

усещ а всичко. Н о повечето хора са ограничени при у сещ ане-

то на благодарността и я признават сам о по отнош ение на

някои нещ а. О баче наистина всичко, което им ате — това е

сегаш ни ят мом ент. Така че, бъдете благодарни за всеки не-

гов детайл

А д е к в а т н о с р а в н е н и е . А ко сравнявате хартиена чаш а с

41



прекрасен кристален бо кал, чаш ата щ е ви се струва боклук.

Н о ако тя се сравни със самата себе си, тя щ е ви се стори

норм ално средство, за да налеете в нея вода. А ко ваш ите ръ-

це са схванати от спазъм и вие го сравнявате с обикн овено

усещ ане в ръц ете, тогава спазм ът щ е се усещ а като нещ о бо-

лезнено и непри ятно. Н о ако спазм ът се сравни със сам ия не-

го, той щ е ви се стори като сладостно усещ ане на енергия в

ръцете. С ъщ ото м ож е да се каж е и за болката. Н е я сравня-

вайте със сам ата себе си, а се наслаж давайте на усещ ането

за интензивна проява на енергия.

П р и з н а в а н е н а п о л з а . О съзнаването на това, което ста-

ва през врем е на сеанса на прочи стване, предизвиква усещ а-

не на благодарност.

У ч у д в а н е . У сещ ането, възникващ о във ваш ето тяло,

трябва да предизвиква у вас интерес и очаровани е от енерге-

тичните преливани я. В н якои случаи това е напъ лно д оста-

тъчно за прочистване.

Л ю б о в к ъ м в с и ч к о и в ъ з т о р г о т в с и ч к о . О б и ч а й т е

в с е к и м о м е н т о т с в о я ж и в о т . А к о о б и ч а т е в с и ч к о , к о е -

т о с ъ щ е с т в у в а , п р о с т о з а щ о т о т о с ъ щ е с т в у в а , т о г а в а

щ е п р и т е ж а в а т е к р и с т а л н о ч и с т а п о л е в а ф о р м а н а

ж и в о т . В ъзхищ авайте се от всяка дребно нещ о, и щ е се

проч иствате бързо. Д а изгонвате нещ о — това означава да

прочистите и да придоб иете ново психично притискане — да

образувате „раковина".

В резултат от използването на при нци па на екстаза вие

щ е се освободите от психичните притискания и щ е бъдете

чисти, без „раковини", а значи, по-здрави и енергични.

П рославянето на ж ивота във всички случаи предизвиква по-

дем на тону са на ф изическото тяло, а см ехът е признак за ус-

пеш ното прочистване.

Д о в е р и е . П ровеж дайки сеанс на прочистване, напълно се

доверете на проц еса на проч истване. Т ова, което м ож е да из-

лиза от вас, са страхове, уж ас и мн ого други — те така силно

въздействат, че ви се иска да спр ете всичко, д а не го изж ивя-

вате отново, а значи — да го оставите вътре в себе си. Това в

ни какъв случай не трябва да се доп уска. Ц ялата тази сган, ко-

ято ви пречи да ж ивеете и която разруш ава ваш ия организъм ,

трябва да се изхвърли въ н. О сновно щ е изж ивявате два про-

100

цеса на излизане на „раковини те". П ървият им а ф орм ата на

катарзис и реагиране, което се състои в подръпване, трепере-

не, покаш ляне, пресекнато диш ане, усещ ане за повръщ ане,

крясъци и т. н., което означава засилена дейност на сим пати-

ковия дял на вегетативн ата нервна система. В торият се състои

в това, че дълбоките напреж ения се проявяват във вид н а про -

дълж ителни свивания и спазм и, които се проточват по време.

За подд ърж ане на такова м ускулно напреж ение органи зм ът

изразходва огром но количество собствена енергия и , осво-

бож давайки се от него, по-лесно ф ункци онира.

У вас м ож е да възникнат съм нения. С ъм ненията — това

е същ о така психично притискане, което води до образуване

на „раковини те". А ко започн ете да се съм нявате в дадена м е-

тодика на прочистване, нищ о няма да се получи. Ц ялата пре-

диш на теоретичн а част е предн азначена да разсее ваш ите

съм нения, да всели вяра в успеха, в м ощ ното и б езусловно-

то оздравяване. Д ействайте с непреклон на вяра, напъ лно се

доверявайте на проц еса на сам оизцеление с пом ощ та на го-

реописаните естествени м еханизми — и при вас всичко щ е

се получи. П о м н е т е : т а з и м е т о д и к а е е ф е к т и в н а с а м о т о -

г а в а , к о г а т о в и е и з ц я л о й с е д о в е р и т е и д е й с т в а т е с м е л о .

Ц е л и т е л н и я т п о т е н ц и а л н а м у з и к а т а . Различните ф ор-

м и на звуково въздействие се използват от векове като м ощ -

но средство за пром яна на съзнанието. М онотонн ото ситно

биене на барабан и песнопенията са били основен инстру-

м ент на ш амани те в различн и части на света (тук се използва

ум ора на слуховия анализатор и последващ о ири тъпяване в

кората на гаавния м озък, което предизвиква хипн отично със-

тояние). Различните ритм и н а барабана оказват, според лаб о-

раторни данни , силн о влияние върху м озъчната дейност.

В м ногобройните духовни традиции с изтънченост са

разработени п рием и на духо вното въздействие, преди звик-

ващ и не сам о състояние на транс, но и притеж аващ и целена-

сочено влияние на протичането му. К ъм това най-напред

трябва да бъдат отнесени тибетското м ногогласно п еене,

свещ еното песнопение на различни суфи йски ордени, древ-

ното изкуство на Х ата-Й ога (метод за единение чрез звук).

О тдавна е известно за специф ичн ата връзка м еж ду опр еде-

лени звукови вибрации и чакрите. И зползвайки систематич-

4 3



но това познание, м ож е да се оказва влияние върху съзна-

ни ето в ж еланата и предсказуем а посока.

Е то и няколко прим ера на подобно използване на музика-

та. Д обрата м узика притеж ава особена ценност при необи-

чайни състояни е на съзнани ето. Тя пом ага да се открият ста-

ри, забравени психи чни при тискани я и те да се изразят, да се

засили и задълбо чи п роцесът, а същ о така да се даде сми съл

на това, което се изж ивява, да го направи п о-значим . П ро-

дълж ителният музикален „п оток" създава носещ а вълна, ко-

ято пом ага на човека да се движ и п рез трудностите на изж и-

вяното, да преодолее психологичн ата защ ита, да се прим ири

и освободи. М узиката, избрана по особен начин, спом ага за

активи ране на скри тата агресия, ф изич еската бол ест, сексу-

алните (доста от психични те при тискания се дълж ат им енно

на това) или чувствените усещ ания и т. н.

За да се използва м узиката в качеството на ускори тел на

акгиваци ята на психичн ите притискания, е необходим о да се

научите по но в начин да я слуш ате и да се отнасяте към нея.

П рез време на сеанса на прочистване е мн ого важ но н апъл-

но д а с е п о д ч и н и т е н а м у з и к а л н и я п о т о к , д а м у п о з в о л и т е

д а р е з о н и р а в ц я л о т о т я л о и д а м у о т г о в а р я т е в с а м о п р о -

и з в о л е н м а н и е р . Т ова означава да дадете воля на всичко, ко-

ето възни ква под въздействието на музиката: крясък, см ях,

всякакви звуци, които излизат на повърхността, различни

грим аси, въртене с различн и части на тялото, вибрац ии или

прегъвания на цялото тяло и т. н. П ри това не трябва да се

опи твате да отгатнете кой е ком позиторът, да прецен явате

изпълнението и т. н. С други дум и, слуш айки м узиката, изк-

лю чете аналитичн ия разум . Работата ви се състои в това, да

позволи те на му зиката сам опр оизволн о да въздейства върх у

психиката и тялото. В този случай м узиката става мощ ен ин -

струм ент за възпрои звеж дане и поддърж ане на необичайн о-

то състояние на съзнанието. К ом бин ирането на м узиката с

диш ането води до взаим но обо гатяване на м етодите и спо-

собства за постигане на въздействие с удивителна сила.

Щ о се отнася до избора на музиката, той е м ного ш ирок:

от класическа, рок и пр. до естествени звуци на природата

(ш ум а на вятъра, гласове на вълци те, пеене на птици те, зву-

ците, които издават насеком и и т. н.). Д авайте своите пред-

100 44

почитания на високохуд ож ествена, малко известна, но им а-

щ а конкретно съдърж ание мелодия. А ко тя се съпровож да с

дум и, те трябва да бъд ат на непо знат за вас език. П одб орът

па музиката се осъщ ествява в зависим ост от това, какво пси-

хично потискане трябва да активирате и да изхвърлите.

П ри пъ рвите сеанси н а прочистване използвайте м узи-

калните произведения „В рем е — вятър " и ф рагм ентите от

„А лбум X " на немския ком позитор К лаус Ш улц, „Ш акти" на

Д ж он М аклафлин, „О стровът на м ъртъвците" на Рахмани-

нов и суф ийските записи, носещ и название „И слямско м ис-

тично братство".

Д оста еф икасни за средни те сеанси н а прочистване се

оказват някои произведения на ам ериканския ком позитор

I лан О ваниес — „В сички хо ра са братя", „Т айнствената пла-

нина"; „П оема на екстаза" от С крябин, „С вещ ена пролет" от

С травински; балетът „Ром ео и Ж улиета" от П рокофиев

(„М онтеки и К апулети", „Гробницата на Ром ео и Ж улиета") .

С ред етническите образци доста еф икасни са „Бали йски ят

химн на м айм уните" и оригиналните записи на афри кански-

те тамтам и.

П рез последните прочи стващ и сеанси, когато вие се ус-

покоявате, изборът на м узикалните прои зведения се изм ест-

ва към плавните медигативни откъси: „Х аролд в И талия" на

Х сктор Берлиоз; „В ъзраж дане на келтската арф а" от Елан

С тивел; „В ътре в Тадж М ахал", „В ътре във Великата пирам и-

да" на П ол Х орн; „Гоблените на Биг С ура" на Чарлз Л ойд;

ам ериканската суф ий ска м узика „Х абиб ия"; м узиката за

ф лейта от планините на А ндите („У рубамб а"), японската

„Ш акухачи"; музика за дзен-медитации и за йогийски м еди-

тации на Тони С кот, тибетското м ногогласно пеене, различ-

ни индийски раги, бхаяни и киртани (особено песнопение

„Ом Н ама Ш ивая") и други записи на групата на Ганеш пури,

а същ о и музиката на С тивън Х алпърн, Дж ондж ин К ел и и

Брайън Ено.

Л ично аз използвам албум а „2оо1оок" на ф ренския ком -

позитор Ж ан-М иш ел Ж ар. Това е великолепна м узика за ак-

гивизация на психичните притискания. И зползвам и специ-

ално съставена от м ен м узика от посочени те пр оизведения,

която по неочакван начин спо м ага за активир ане на психи ч-



ните притискания и еф икасно прочиства полевата ф орм а на

ж ивот. А ко не намерите посочената музика, мога да ви я из-

пратя.

П репоръките във връзка с м узикалното звучене по време

на прочистващ и сеанси са следните: в само то начало м узика-

та трябва да провоки ра и да активизира при тиснатия ем оци -

онален бо клук, в средата да го доведе до кулм инаци ята — из-

ход, а след това да успокои човека. Е дин сеанс по п рочи ст-

ване м ож е да продълж и от 15 м инути до 2-3 часа. О бикнове-

но меж ду 15-45 ми нути се осъщ ествява „проби в" на притис-

натото, което означава, че сеансът е успеш ен и е завърш ен.

За по-стари и м ощ ни психичн и п ритискания се изискват 2-3

. часа работа, тъй като за тяхната активация е необходим а по-

голяма енергия, която доставя циркулаторното ди ш ане.

М е т о д и к а з а п р о в е ж д а н е н а п р о ч и с т в а н е т о н а п о л е -

в а т а ф о р м а н а ж и в о т н а ч о в е к а .

1. Н астрой вайте се да се възхищ авате от всичко, което

усещ ате.

2. В сички усещ ания възпри емайте като прекрасни, вът-

реш но ги прославяйте.

3. П уснете м узика и заемете отпуснато удобно полож е-

ние, най-добре легнали.

4. Започнете леко, просто и сам орегулируем о да и зпълн я-

вате циркулаторното диш ане. Н е трябва да усещ ате ефект на

„нап ом пван е" на белите дро бове — в резултат на няколко

бъ рзи вдиш вания белите дро бове се запъл ват до края, по-н а-

татък ням а накъде да вдиш вате и вие правите прин удително

продълж ително издиш ване. И здиш ването е самопроизволно

и отпуснато, то следва веднага след бързото, активно вдиш -

ване.

5. В сичко, което изплува във ваш ето съзнание (страхове,

изж ивявани я и т. н.), което вие усещ ате и чувствате във ф и-

зическото тяло (силната локализирана болка, като че ли е за-

бит кол), за вас е блаж енство. В ие се къпете в безкрайни я

океан от разнообразно блаж енство, като го усещ ате и и зж и-

вявате в най-дребни детайли.

6. В сичко, което правите (произволни движ ения, викове и

т. н.), води до прочи стване на ваш ето същ ество от зло.

100 46

7. Завърш вате сеанса на проч истване сам о след като дос-

татъчно количество психични притискания са били активи-

зирани, „и злезли" са на повърхн остта и са били прем ахнати.

К ато резултат щ е се почу вствате великолепн о, вътреш но о с-

вободени и щ е ви бъд е по-леко.

П р а к т и ч н и с ъ в е т и .

За да се усвои без излиш ни гриж и

м етодиката на прочи стване на полевата ф орм а на ж ивот, за-

почнете да я практикувате в продълж ение на 5 м инути. П о-

нататък постепенно стигнете до 30 м ину ти. И само след ка-

то усетите, че всичко се получава добре, п ровеж дайте я по-

дълго, като изпълнявате условията на т. 7.

Тъй като при всеки човек „раковината" и други психични

притискания и потискания се нами рат в невероятно голямо

количество („ш лакоемкостта" на полевата ф орм а на ж ивот е

огром на, със стотици , а по някой път и с хиляди п ъти е по-

голям а, отколкото при ф изическото тяло, но и тя им а пре-

дел), проц есът на прочистване на полевата ф орм а на ж ивот

се проточва няколко години (ако редовно се практикуват се-

ансите на прочистване пр ез 1 ден по 1-2 часа, тогава щ е е

достатъчна една годин а или даж е по-м алко). За разлика от

това, благотворното влияние на горепосочени те м еханизми

на оздравяване вър ху ф изическото тяло се отразяват значи-

телно по-бъ рзо. Щ е се убедите сам и, че в с е к и п р а в и л н о

п р о в е д е н с е а н с п о п р о ч и с т в а н е в и п р а в и п о -з д р а в и , а ж и -

в о т ъ т в и — п о - д о б ъ р .

П р и м е р и з а у с в о я в а н е н а м е т о д и к а т а . Д олупосочени-

те примери щ е допълнят картината на прочистване на пол е-

вата ф орм а на ж ивот и щ е ви разкаж ат за н ай-разнообразни-

те състояния, усещ ания, изж ивявания, които м ож е да усети

човек през врем е на сеанса по проч истване.

25 .

„Н а й -н а к р а я у с п я х , с а м о ч е н е з н а м д а с е р а д в а м и л и

н е . З а п о ч н а х д а д и ш а м н а 6 а п р и л . П р е д и т о в а д и ш а х е д и н

м е с е ц , а к о н е и п о в е ч е , з а п о 20 м и н у т и , п о н я к о й п ъ т з а с -

п и в а х . А с е г а с е с л у ч и н е щ о у ч у д в а г ц о . Л е г н а х , о т п у с н а х с е ,

и к ъ м 10-а т а м и н у т а г л а в а т а м и с е с т е г н а , в с е е д н о ч е е

с л о ж е н с т о м а н е н о б р ъ ч , н о а з п р о д ъ л ж и х . С л е д к а т о м и

м и н а г л а в а т а , с е с т е г н а х а г ъ р д и т е . (Едно психично притис-

кане преми нава в друго.) В ъ т р е в с е е д н о ч е б е ш е с л о ж е н



т р а н с ф о р м а т о р . Б у ч е ш е и т о в а б у ч е н е м и н а в а ш е п о г ъ р д и -

т е , д о к а т о п р е м и н а к ъ м к р а к а т а и з а п о ч н а х а б о д е ж и к а т о

и г л и ч к и в л я в а т а р ъ к а („ бучен ето" говори за насищ ане на

организма с енергия и за нейното разпро странени е из целия

организъм ) и с е п о я в и у ж а с е н с т р а х (това е проява на ем о-

ционалната част на психичното притискане), и с к а х д а п р е -

к ъ с н а в с и ч к о , т ъ й к а т о т о в а с ъ с т о я н и е м и н а п о м н я с ъ с т о -

я н и е т о н а п р и с т ъ п , а а з м н о г о с е с т р а х у в а м , о п и т а х с е д а

с т а н а , н о н е б я х г о с п о д а р н а с е б е с и и н е м о ж а х ... П р о д ъ л -

ж и х — о т н о в о т о в а б у ч е н е , п о с л е — б ъ р з о л е к о т р е п е р е н е

и м н о г о с и л н о м и с е п р и и с к а д а о т и д а в т о а л е т н а т а . (Така

се е осъщ ествило освобож даване от психи чното пр итискане,

свързано със страха.) С т а н а х , к о г а т о в с и ч к о т о в а о щ е н е

б е ш е п р е с т а н а л о , в и е ш е м и с е с в я т , о т и д о х в т о а л е т н а т а

и и з п р а з н и х ч е р в а т а с и . Н о и з п и т в а х т о л к о в а м н о г о р а -

д о с т , ч е у с п я х . (С ъстоянието на радост говори за прочи ства-

не.) И п о р а д и т о в а н а с л е д в а щ и я д е н р е ш и х д а п о в т о р я и д а

д о в ъ р ш а д о к р а й . И е т о в 5.30 в ч е р а с е р е ш и х : с в и х с е н а

к ъ л б о и з а п о ч н а х д а д и ш а м т а к а — а к т и в н о в д и ш в а н е , п а -

с и в н о и з д и ш в а н е . И м н о г о с к о р о , н я к ъ д е к ъ м 3 -4-а т а м и н у -

т а , з а п о ч н а . Л е г н а л а б я х в ъ р х у д я с н а т а с т р а н а , и в д я с н а -

т а р ъ к а з а п о ч н а х а б о д е ж и , с л е д т о в а в л я в а т а , а а з н е в е -

р о я т н о с е р а д в а х , с л е д т о в а с е с к о в а к о р е м ъ т м и . П о с л е з а -

п о ч н а х а д а б у ч а т к р а к а т а , п р а с е ц ъ т н а д е с н и я к р а к з а п о ч -

н а д а с е д ъ р п а , а с л е д т о в а с е с х в а н а х а р ъ ц е т е д о л а к т и т е ,

н е м о ж е х д а р а з т в о р я п р ъ с т и т е . (Така върви активация и

освобож даване от дребни те при тискания.) Д и г н а х . Л и ц е т о

з а п о ч н а д а п о т р е п е р в а . С т р у в а ш е м и с е , ч е т о в а п р о д ъ л -

ж а в а н е в е р о я т н о д ъ л г о . Н о а з с е с т а р а е х д а с е в ъ з х и щ а в а м

о т в с и ч к о . С л е д т о в а д я с н а т а м и с т р а н а з а п о ч н а н е в е р о -

я т н о д а т р е п е р и . Н о н е и з п и т в а х с т р а х . Р ъ ц е т е н е с е о т -

п у с к а х а . А с л е д т о в а у с е т и х , ч е з а п о ч в а п р и с т ъ п . М н о г о

с и л н о с е с х в а н а д е с н и я т к р а к и п р е м и н а в а ш е н а г о р е к ъ м л и -

ц е т о . П о в е ч е н и щ о н е п о м н я . Д о й д о х н а с е б е с и с л е д о к о л о 5

м и н у т и . И н е з н а м , д а л и с ъ м д о в ъ р ш и л а д о к р а й и л и н е . И н е

з н а м , т а к а л и т р я б в а д а б ъ д е и л и н е . М н о г о м е е с т р а х п а к

д а з а п о ч н а , п а к п о р а д и п р и с т ъ п а . П о с ъ в е т в а й т е м е , м о л я

Д и ш а х 30 м и н у т и ."

В сичко върви норм ално, просто се е активирало м ного

4 8

I илно психи чно при тискане. Н аправете няколко сеанса с

обикн овена прод ълж ителност, а след това — един п о-дълъ г.

Гова при тискане по най-силен н ачин пр ечи на ж изнената

дейност на организма и от него трябва да се и збавите.

26 . к а з в а м с е Т а т я н а , н а 40 г о д и н и с ъ м . И м а м д в е д е -

ц а , н а 17 и 12 г о д и н и . З а п о ч н а х д а с е з а н и м а в а м п о В а ш и -

т е к н и г и о т 16.12 1996 г . Н а к а р а м е , к а к т о с е к а з в а , б е д а -

т а . П р и и з п и с в а н е о т б о л н и ц а т а м и б е ш е п о с т а в е н а д и а г -

н о з а : с ъ м н е н и е з а р а к н а ш и й к а т а н а м а т к а т а . С ъ щ а т а

д и а г н о з а , к а к т о с е у с т а н о в и п о -к ъ с н о , б и л а п о с т а в е н а и в

р а й о н н а т а п о л и к л и н и к а е д и н м е с е ц п о -р а н о . (П сихичното

притискане е извратило нор м алната енергетика в о ргани зма,

което се отразило въ рху н аруш ение на цикли чността на дви-

ж ение на енергията в организм а — наруш ение на м енструал-

ния цикъл. О гнищ ето е разполож ено в областта на м атката,

което предизвика пром ени в н ея.)

З а п о ч н а х д а с е з а н и м а в а м в е д н а г а п о п ъ л н и я к у р с : п р о -

ч и с т в а н е н а ч е р в а т а , п р е м и н а в а н е к ъ м р а с т и т е л н а х р а н а

б е з с о л , п р и е м а н е н а у р и н а в ъ т р е ш н о д о т р и п ъ т и н а д е н

п о 100 г , р а з т р и в а н е в е ч е р с и з п а р е н а д о 1 /4 у р и н а , т а м п о -

н и о т и з п а р е н а у р и н а в ъ т р е ш н о . С л е д о к о л о 4-5 д н и в ъ р х у

к р а к а т а , р ъ ц е т е , к о р е м а с е п о я в и с т р а ш е н о б р и в , к о й т о с е

ш д ъ р ж а в п р о д ъ л ж е н и е н а д в е с е д м и ц и . (У рината започн а

да изкарва ш лаките през кож ата. И злизането им о бразува

„страш ния обрив".) М н о г о с и л н о м е с ъ р б я х а к р а к а т а , н о

п р о д ъ л ж а в а х с в е ч е р н и т е р а з т р и в а н и я и в с и ч к о т о в а м и

м и н а . И м а х н е з н а ч и т е л н и о б р и в и п о д г ъ р д а т а , в ъ р х у к л ю -

ч и ц и т е . Г л а д у в а х п р е з т о з и п е р и о д т р и п ъ т и п р е з д е н (п о

24 ч а с а ), н а 3 я н у а р и 1997 г . г л а д у в а х п р и б л и з и т е л н о 44 ч а -

с а , п о - н а т а т ъ к м и с т а н а м н о г о з л е : с и л н а с л а б о с т , в и е н е

н а с в я т , г а д е н е — и з л и з а х н а в ъ н , д и ш а х , в з и м а х д у ш — н е

м и с т а в а ш е п о -л е к о и п р е к р а т и х г л а д у в а н е т о . В е р о я т н о

т в ъ р д е р а н о с ъ м п р е м и н а л а к ъ м т р и д н е в н о т о г л а д у в а н е ,

п о р а д и т о в а м и б е ш е т о л к о в а т е ж к о . (Гладуването пом ага

при такова ин тензивно разш лаковане на органи зма. Т еж ест-

та на понасянето м у говори за силно заш лаковане на орга-

низма. Ж ената постъпва правилно и наврем е.)

З а п о ч н а х д а п и я ч е с н о в а н а с т о й к а , с л е д и з в е с т н о в р е м е

4 П рочистване на организма и здраве

4 9



в ъ р х у т я л о т о (о с н о в н о в ъ р х у к р а к а т а ) з а п о ч н а х а д а с е п о -

я в я в а т г н о й н и п ъ п ч и ц и о т р о д а н а ц и р е и , м н о г о б о л е з н е н и ,

н о т е м и н а в а х а з а о к о л о е д н о д е н о н о щ и е . (Ч есновата нас-

тойка добавя „горещ ин а" в организм а, която спом ага за

окисляване на ш лаките и за тяхното извеж дане навъ н.)

О т 6 ю н и 1 997 г . к ъ м т о в а д о б а в и х и ф и з и ч е с к и у п р а ж -

н е н и я п о с и с т е м а т а н а К . Н и ш и (о т к н и г а т а н а М . Г о г у -

л а н „ С б о г у в а н е с б о л е с т и т е ".) (Това е правил на п остъпка,

която подобрява ци ркулацията на кръвта в организм а, спо-

м ага за по-доброто и звеж дане на ш лаките.)

О т н а ч а л о т о н а о з д р а в я в а н е т о з а п о ч н а х д а в з и м а м

к о н т р а с т е н д у ш (К онтрастният душ добавя енергия в орга-

низма и по н ай-интензивен начин раздвиж ва кръвта от кож а-

та навътре в органи зма и об ратно. Т ова спом ага не сам о за

по-добро изми ване на ш лаките, но и регулира чрез кръвта

управлени ето на тъканите от страна на ор гани зма, което е

особено важ но в онкологията) и „д и ш а н е н а щ а с т и е т о ".

О т 17.01.1997 г . к а п в а м у р и н а в о ч и т е , у ш и т е , в н о с а , в е -

ч е р . Н о р м а л и з и р а с е и з х о ж д а н е т о п о г о л я м а н у ж д а , м а л -

к о с е п о д о б р и з р е н и е т о , и з ч е з н а г л а в о б о л и е т о , о т к о е т о

с т р а д а х .

Н а 19 я н у а р и в е ч е р т а д и г н а х т е м п е р а т у р а д о 40 °С , п о -

я в и с е с и л н а х р е м а , к а ш л и ц а , в т р и с а н е . Н и к а к в и л е к а р с т -

в а н е в з и м а х , п и е х у р и н а , м о р е о т к л ю к в а , о б л и в а х с е с л е -

д е н а в о д а . К ъ м с у т р и н т а т е м п е р а т у р а т а с п а д н а д о 37 °С

и п р е з д е н я с е н о р м а л и з и р а , в с и ч к и п р и з н а ц и , п о с о ч е н и п о -

г о р е , и з ч е з н а х а , к а т о ч е л и и з о б щ о н е г и е и м а л о п р е д и т о -

в а . (А това е оздравителна кри за. О рганизмъ т, след като нат-

рупа сили, прем инава към по-високо, здраво ни во на работа.

Т ова вече е постиж ение.)

О т 3 1 я н у а р и з а п о ч н а х а с и л н и с ъ р б е ж и н а п о л о в и т е о р -

г а н и (с т р а д а м о т т я х в е ч е 13 г о д и н и , н о т о л к о в а с и л н и ,

к а к т о т о г а в а , н е с ъ м и м а л а .) П р е д и г о д и н и л е к а р и т е м и

н а п р а в и х а н а й - р а з л и ч н и а н а л и з и , и з с л е д в а х а щ и т о в и д н а т а

ж л е з а , з а х а р е н д и а б е т , н о н и щ о н е о т к р и х а . А п р е з п ъ р в и я

м е с е ц , с л е д к а т о з а п о ч н а х с у р и н о т е р а п и я , н е с ъ м и м а л а

с ъ р б е ж и , з а т в о р и с е е р о з и я , к о я т о с ъ щ о т а к а и м а х о т

д ъ л г о в р е м е . П р и п о я в а н а с ъ р б е ж и п а к с е о т в о р и е р о з и я -

т а (и т ъ й к а т о и м а м т а к а в а д и а г н о з а , ч е с т о м и с е н а л а г а

102

д а п о с е щ а в а м г и н е к о л о г ). П о ч т и п р е з в с и ч к и т е т е з и 13 г о -

д и н и п о л з в а х м е х л е м „ Ф л у ц и н а р , к о й т о м и п о м а г а ш е . С е -

г а с е о п и т в а м д а н а м а з в а м с ъ с з е х т и н и л и с д е т с к и к р е м ,

н о п о ч т и н е п о м а г а . П о н я к о й п ъ т д а ж е н е п р о и з в о л н о п л а -

ч а . П р е з в р е м е н а м е н с т р у а л н и я ц и к ъ л п о ч т и н я м а м с ъ р б е -

ж и .

(С ърб еж ите говорят за изчистване на тези м еста от па-

тологията и от лекарствата, кои то са попили . Т ова е своеоб-

разна локална изчистващ а криза. За да м ине тя по-бъ рзо,

трябва да гладувате. И м айте предвид, че вие сте заш лакова-

на и сте боледували в продъ лж ение н а 40 години , а искате да

се освободи те в най-кратки срокове. Т акова нещ о не м ож е да

стане, организмъ т изисква време, за да регулир а н орм алната

работа. Тук трябва да продълж ите, в противен случай щ е

осуетите про цеса на норм ализиране.)

Н я к ъ д е к ъ м к р а я н а я н у а р и у с е т и х с у х о т а н а к о ж а т а .

(И м а м п р е в ъ з б у д е н п р и н ц и п „В я т ъ р " ; п р и р ъ с т 165 с м

т е г л о т о м и е о к о л о 4 6 к г . О т д а в н а н е с ъ м с е п р е т е г л я л а .

С л е д п ъ р в о т о р а ж д а н е о т с л а б н а х с 10 к г , с л е д в т о р о т о —

с 3 к г .) В т о з и с л у ч а й , в е р о я т н о , п р и п р а в е н е н а в с и ч к и т е -

з и п р о ц е д у р и , с т а н а с и л н о о б е з в о д н я в а н е н а о р г а н и з м а .

П р а в е х г о р е щ и в а н и п л ю с р а з т р и в а н е в п р о д ъ л ж е н и е н а

д в а м е с е ц а с ъ с з е х т и н п л ю с с о к о т м о р к о в и . (Така и трябва

да постъпвате, за да „укротите" ж изнения при нцип „В я-

тър".) П р а в и х м л е ч н и м и к р о к л и з м и — и з л и з а х а б е л и в ъ ж е -

т а , н я к а к в и п а р ц а л и . Н а 15 ф е в р у а р и п р о ч и с т и х з а п р ъ в

п ъ т ч е р н и я д р о б , а е д н а с е д м и ц а п р е д и т о в а п р а в е х г о р е щ и

в а н и , н а м а з в а х т я л о т о с ъ с з е х т и н , п р а в и х в с и ч к о т а к а ,

к а к т о о п и с в а т е В и е , н о п р о ч и с т в а н е н е с е п о л у ч и . И з о б щ о

н я м а х у с е щ а н е , ч е т р я б в а д а о т и д а в т о а л е т н а т а . С л е д

е д н а с е д м и ц а п о в т о р и х п р о ч и с т в а н е т о . П о т р е б н о с т д а

о т и д а в т о а л е т н а т а у с е т и х к ъ м п е т ч а с а с у т р и н т а —

н е г о л е м и , к а ш е с т и и з п р а ж н е н и я ; и м а х т а к и в а п о з и в и и н а

н я к о л к о п ъ т и п р е д и о б я д . Н и щ о о с о б е н о н е и з л е з е — к а к т о

п р и о б и к н о в е н о и з х о ж д а н е п о н у ж д а . (К огато енергетиката

е силно извратена или е превъзбуден ж изненият принц ип

„В ятър" , прочи стването на черния дроб се получава зле.)

В продълж ение на месец и половин а всеки ден се заним а-

вах с „диш ане на щ астието" по 30-40 м инути. За пръв път

пред очите м и излезе огром но червено къ лбо (тъкм о това

51



кълбо е провокирало главоболието), с л е д т о в а в о б л а с т т а

н а ч е р н и я д р о б у с е щ а х , ч е и м а м к о л о в е (им енно те са причи-

на за несполучливото прочистване на черния дроб), и в я й ч -

н и ц и т е (им енно те са парализирали м енструалния цикъл и

са създали условия за онкологични заболявания). Е д и н п ъ т

о т о б л а с т т а н а п ъ п а и з л е з е н е щ о к а т о с т ъ л б — с т р у в а ш е

м и с е , ч е к о р е м ъ т м и с е и з т е г л я с и л н о к ъ м н е б е т о , с л е д

т о в а т о й б а в н о с е о т п у с н а , к а т о ч е л и п а д н а н а д о л у к ъ м

г ъ р б а . И м а х у ч у д в а щ и у с е щ а н и я . (Е то така се осъщ ествява

освобож даването от силни психични притискания. С лед това

всичко се норм ализира от сам о себе си, възстановява се. С

лекарства това не става — друга сф ера на ж ивот.) О щ е п р е з

в р е м е н а д и ш а н е т о о т ч е т л и в о в и д я х п р е д с е б е с и „р о г ц а ".

И н а й -в п е ч а т л я в а щ о б е , ч е о т м е н и з л е з е „ ч о в е ч е . (Това

най-вероятно е излизане на полеви паразит, който се е хра-

нил за сметка на ж изнената енергия.) П р е з в р е м е н а д и ш а н е -

т о , с л е д о к о л о 30 м и н у т и , я с н о в и д я х п р е д с е б е с и л и ц е т о

н а м ъ ж с т ъ ж н и о ч и . О т н а ч а л о м и с т а н а з л е . П р о д ъ л ж и х

д а д и ш а м и в и д я х , ч е в ъ з д у ш е н п о т о к к а т о ч е л и и з т е г л я

т о з и м ъ ж о т м е н , т о й з а п о ч н а д а с е х в а щ а с р ъ ц е т е , в с е

е д н о ч е с е о п и р а в н е щ о . Т о й и з л и з а ш е о т г ъ р д и т е , п р е з

х р а н о п р о в о д а , г ъ р л о т о , у с т а т а . Л и ч е ш е , ч е т о й я в н о н е и с -

к а д а и з л и з а . И с е г а м о г а с ъ в с е м я с н о д а с и с п о м н я н е г о в о -

т о л и ц е и о с о б е н о м н о г о с т р а д а щ и т е о ч и . К а к в о б е ш е т о -

в а ? (К ак да не страда и да не се вкопчва. Л иш или сте го от

„пасищ е", в което той процъф тявал.) М о е т о в ъ о б р а ж е н и е

н е м о ж е д а б ъ д е т а к о в а , т о в а е с и г у р н о . М а к а р ч е

в е р о я т н о т р я б в а з а д ъ л ж и т е л н о д а п р о д ъ л ж а т о в а . Е т о

т а к и в а с а м о и т е п л ю с о в е и м и н у с и .

Н а 24 ф е в р у а р и н а п р а в и х п р о в е р к а в Ц е н т ъ р а п о о н к о -

л о г и я и г и н е к о л о г и я н а Р у с и я п р и п р о ф . В и ш н е в с к и . П р и з -

н а ц и з а р а к н е б я х а о т к р и т и .

(И звърш ена е прекрасна, ком-

плексна работа по оздравяване на органи зма. О т полевата

ф орм а на ж ивот са прем ахнати основните огнищ а на болест-

та, организм ът горе-долу е п рочи стен и това дава своите ре-

зултати — признаци на рак не са открити. Заедно с това се

възстанови здравето — ням а главоболи е, подобри се зрени-

ето, норм ализира се изхож дането по нуж да.) Н а п р а в и х а н а -

л и з и о щ е в д в е п о л и к л и н и к и — ч а к а м р е з у л т а т .

100

М н о г о м е б е з п о к о я т с ъ р б е ж и . И о щ е , з а б р а в и х д а н а п и -

ш а , ч е в н а ч а л о т о н а м а р т в ъ р х у г л а в а т а м и с е п о я в и п л е -

ш и в и н а , с р а з м е р и о к о л о 2 ,5*4 с м . С л а в а н а Б о г а , и м а м

м н о г о к о с а н а г л а в а т а и т а з и п л е ш и в и н а н е с е в и ж д а . М о -

ж е б и т о в а с а х о р м о н а л н и н а р у ш е н и я ? Н о т о в а с а с а м о

м о и п р е д п о л о ж е н и я . К а т о ч е л и т о в а е в с и ч к о . Б и х и с к а л а

д а з н а я к а к в о щ е м е п о с ъ в е т в а т е В и е , д а л и в с и ч к о п р а в я

п р а в и л н о . М о ж е л и о т н о в о д а с е о т в о р и е р о з и я п о р а д и с ъ р -

б е ж и ? К а к в о п о - е ф и к а с н о н е щ о т р я б в а д а н а п р а в я , з а д а

н а м а л я с у х о т а т а н а к о ж а т а и д а у в е л и ч а м а к а р и м а л к о

т е г л о т о с и ? (С ъветвам В и да използвате сокотерапия в го-

лям об ем — до 2 л на ден, да правите парна баня — 2 пъти на

седм ица и всеки д ен да правите топли вани , за да усетите за-

топляне на организм а. П рез топлото врем е на годината да

гладувате 7-1 0 дни . Д а спазвате естествено то хранен е, което

намалява ж изнения принцип „В ятър".)

И з о б щ о м н о г о с ъ м с и г у р н а в с е б е с и , с и г у р н а с ъ м в т о -

в а , ч е , з а н и м а в а й к и с е п о В а ш и т е к н и г и , щ е п о д о б р я з д р а -

в е т о с и , щ е п р е м а х н а б о л е с т и т е . М н о г о с ъ м В и п р и з н а -

т е л н а з а В а ш и т е т р у д о в е , в с и ч к о е о п и с а н о я с н о и р а з б и -

р а е м о . М н о г о В и б л а г о д а р я . Б и х и с к а л а д а д о ч а к а м о т г о -

в о р о т В а с ."

27 . С е г а п р а к т и к у в а м р е б е ф и н г (същ ото, както и про-

чистване на полевата форм а на ж ивот). С т р у в а м и с е , ч е с е

п о л у ч а в а . К о г а т о з а п о ч в а м д а д и ш а м б ъ р з о , р ъ ц е т е с и о б -

р ъ щ а м (н а й -н а п р е д ) с д л а н и н а д о л у , с л е д т о в а с т ъ п а л а т а

н а к р а к а т а з а п о ч в а т д а с е д в и ж а т , к а т о ч е л и х о д я , в ъ р -

т и с е г л а в а т а , п о н я к о й п ъ т з а п о ч в а м д а с е с м е я , п о н я к о й

п ъ т п л а ч а , н о б е з с ъ л з и , т я л о т о с е о б р ъ щ а н а л я в о . П р е д

о ч и т е м и с е п о я в я в а т н я к а к в и н е я с н и ч е р н и с ъ с и р е ц и , в с и ч -

к о с е в ъ р т и , с л е д т о в а з а п о ч в а т д а к ъ н т я т р ъ ц е т е и к р а -

к а т а и к а т о ч е л и с е с х в а щ а т , щ и п е л и ц е т о . (О същ ествява

се активация на психичните притискания и тяхното излизане

— разреж дане чрез движ ение.) В и ж д а м , ч е с е н а м и р а м в

н я к а к ъ в к р ъ г , г л а в а т а м и е р а з п о л о ж е н а н а с е в е р о -з а п а д ,

п о -б л и з о к ъ м с е в е р , и с е в ъ р т я . К о г а т о с е о б р ъ щ а м к ъ м з а -

п а д , у д р я м с е к а т о ч е л и в н я к а к в а с т е н а — и о т н о в о н а з а -

п а д . В с и ч к о т о в а с т а в а в т а к т с д и ш а н е т о . И д и ш а н е т о

53



с е п р о м е н я , т р я б в а р я з к о д а и з д и ш в а м , а в д и ш в а н е т о е

п р о и з в о л н о , н о п р и м е н п о н я к о й п ъ т с т а в а о б р а т н о т о .

С л е д к а т о с п р а , д и ш а н е т о м и к а т о ч е л и с ъ в с е м и з ч е з в а и

м а л к о м и с е в и е с в я т . Б и х и с к а л а д а з н а м д а л и н е щ о с е п о -

л у ч а в а , д а л и е п р а в и л н о и л и н е ? (Д а, полу чава се. Т рябва да

продълж ите.)

28 .

Н а т ъ к н а х с е н а В а ш и т е к н и г и с ъ в с е м с л у ч а й н о . Н а -

м е р и х „П ъ л н о п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з м а . П р о ч е т о х я , х а -

р е с а м и , и в е д н а г а п о м и с л и х , ч е т р я б в а д а о п и т а м д а д и -

ш а м 5 м и н у т и . Т о в а б е ш е в 11 ч а с а в е ч е р т а , л е г н а х , з а п о ч -

н а х д а д и ш а м , б е з д а с е н а д я в а м н а н и щ о . И з в е д н ъ ж ц я л а -

т а с е с к о в а х о т р а м е н е т е н а д о л у , с 'л е д т о в а з а п о ч н а х д а

у с е щ а м с т у д в ъ в в и д н а г ъ р ч о в е , с л е д т о в а л е в и я т м и к р а к

з а с т а н а в ъ р х у д е с н и я (активация на психичното притиска-

н е) и о т ч е л о т о — о т д я с н а т а с т р а н а , т ъ н ъ к л ъ ч — в и ж -

д а м в ъ р х у с т е н а т а н а п о к р и в а н а з а м ъ к а к е р е м и д а , д в а к а -

т а и п а р ч е н ц е с и н ь о н е б е („изплувала" е инф орм ационната

част на психичното притискане — показва се обстановката,

при която то е било получено),

н я к ъ д е п о -г о р е о т с ъ р ц е т о

— м о н о т о н н о п о ч у к в а н е . И и з в е д н ъ ж ц я л а т а б я х п р о н и з а -

н а о т „м ъ л н и я " — к а т о и з с т р е л , и в с и ч к о т о в а и з л е т я

п р е з в р а т а т а н а б а л к о н а (така протича енергетичното отс-

лабване на напреж ението при някои психични притискания),

д о г р а м а т а е о с т ъ к л е н а (в р а т а т а , е с т е с т в е н о , е б и л а з а т -

в о р е н а , м е с е ц ф е в р у а р и е ). Д о к а к в а с т е п е н т о в а м е у ч у д и

Ц я л а н о щ с е и з м ъ ч в а х , б о л е ш е м е ж л ъ ч н и я т м е х у р (и м а м

д е ф о р м а ц и я ), с ъ р ц е т о и и з о б щ о в с и ч к о . (С лед излизане на

психичното притискане, което е наруш ило ф орм ата на жлъч-

ни я мехур , работата на сърц ето и т. н., е започн ало тяхно то

естествено възстановяване, което се е изразило във вид на

болки.) С у т р и н т а н а й - н а п р е д п р о ч е т о х в с и ч к о о т н о в о и

з а п о ч н а х д а д и ш а м в с е к и д е н п о 5 м и н у т и , 15 м и н у т и . ..,

в р е м е т о с е у д ъ л ж а в а ш е о т с а м о с е б е с и .

И , н а й -в а ж н о т о — ц и р к у л а т о р н о т о д и ш а н е — о п и т а х

и с в а н и , и т а к а , л е г н а л а в ъ р х у п о д а , в ъ р х у д и в а н а . И м а х

в с и ч к о : и т р е п е р е н е , и с к о в а в а н е , п о д р ъ п в а н е , и т е ж ъ к

п л а с т п о -д о л у о т г р ъ д н и я к о ш . (В сичко, което е описано —

активация на психичните притискания.) Н о д и ш а х , д о к а т о

в с и ч к о м и м и н е , в р е м е т о с е у в е л и ч а в а ш е о т с а м о с е б е с и и

102

у с е щ а х н е о б х о д и м о с т д а д и ш а м о щ е п о в е ч е и ч е м о г а . (Така

и трябва да постъпвате — да активирате психичното притис-

каме и да го извеж дате. А ко то само се активира и вие п рекъс-

нете диш ането, то щ е остане във ваш ия организъм , както и

преди.) С л е д т о в а о п и т а х с м у з и к а л е н с ъ п р о в о д — о т н о в о

т е ж ъ к п л а с т п о д г р ъ д н и я к о ш , г ъ р ч о в е п о л и ц е т о и т . н .

Е д и н д е н р е ш и х д а п о д и ш а м с о т в о р е н и о ч и (м а к а р ч е

д и ш а м с ъ с з а т в о р е н и ). Н я к ъ д е к ъ м 20-25-а т а м и н у т а в и ж -

д а м п р е з с ъ л з и в ъ р х у с т е н а т а к о т к а т а м и , к о я т о в с ъ щ о -

т о т о в а в р е м е с т о и в д о л н а т а ч а с т н а к о р е м а (т я о т п о -

р а н о и м а ш е н а в и к д а д о й д е и д а с е д н е и м е н н о т а м ), и н е

н о г а д а я и з г о н я , з а д а н е с е н а р у ш и с е а н с ъ т .

Т а , г л е д а м а з к о т к а т а , а о т н е я (п р е з у с т а т а , п р е з м у -

ц у н а т а ) и з л и з а с в е т л и н е н л ъ ч . П р о д ъ л ж а в а м д а д и ш а м .

С л е д к а т о с в ъ р ш и х а д в е м е л о д и и , в м е с т о к о т к а в и ж д а м

д е т е (4-5-г о д и ш н о ) , т о л к о в а к р а с и в о — к а т о ч е л и е с в е -

т е ц , а с л е д т о в а — с т а р е ц с б р а д а , с д ъ л г и к а ф е в и к о с и .

В и ж д а м г о д о к р ъ с т а , е д н а т а р ъ к а е с г ъ н а т а и с л о ж е н а

в ъ р х у к о р е м а , а д р у г а т а , м а й л я в а т а , е и з д а д е н а н а п р е д .

П р о д ъ л ж а в а м д а д и ш а м . М и с л я с и , к о г о л и в и ж д а м ? Б о г ,

с в е т е ц ? К о й е ? С л е д к а т о м у з и к а т а с в ъ р ш и , п о я в и с е н я -

к а к в о б у л о п р е д о ч и т е м и и н я м а н и к о й . 45 м и н у т и . С т а -

н а х о т л е г л о т о п о р а з е н а , н о у с е щ а х л е к о т а в т я л о т о —

и з о б щ о с л е д с е а н с и т е у с е щ а м л е к о т а и с е ч у в с т в а м д о б р е .

(У сещ ането на лекота и добро настроение говорят за осво-

бож даване, проч истване от психи чни те при тискания и поле-

ви паразити. Д етето и старецът, видени от тази ж ена, мож е

би са хора, кои то тя е трябвало да роди , но заради абор та са

останали п ривъ рзани към н ея като полеви същ ества, които

се хранят от ж изнената й енергия.) Н а с л е д в а щ и я д е н с е з а -

н и м а в а х , к а к т о в и н а г и , о к о л о 20 м и н у т и . И з в е д н ъ ж ц я л а -

т а б я х п р о н и з а н а о т м у з и к а , к а т о ч е л и в с я к а к л е т к а ч у в а

м у з и к а т а , н е у ш и т е ч у в а т , а м о з ъ к ъ т . И з в е д н ъ ж р ъ ц е т е

м и с е д и г н а х а н а г о р е и о б р а з у в а х а „ к о р и д о р " м е ж д у г ъ р -

д и т е . У с е т и х н а п р е ж е н и е в п р ъ с т и т е , т о п л и н а , т о к . И о т

т о з и д е н р ъ ц е т е м и з а п о ч н а х а д а р а б о т я т в р и т ъ м с м у з и -

к а т а — с и н х р о н н о , б е з д а д о к о с в а т т я л о т о (о ч и т е с а з а т -

в о р е н и ), т е р а б о т я т г о р е , н а д ц я л о т о т я л о . П о д м о и т е

д л а н и н е щ о о т в ъ т р е м ъ р д а , д в и ж и с е . Д л а н и т е п р е м а х в а т

55



б о л к а т а т а м , к ъ д е т о т я с е п о я в я в а . Т е к а т о н е л и и з т е г -

л я т н е щ о и с л е д т о в а с н а п р е ж е н и е г о д и г а т н а г о р е . Т а к а

р а б о т я т и в ъ р х у с ъ р ц е т о , г л а в а т а , к р а к а т а и т . н . Р ъ ц е т е

з а п о ч в а т д а р а б о т я т с л е д 3-4 м е л о д и и , с л е д о к о л о 20 м и -

н у т и . Т е х н и к а т а и м н а р а с т в а с в с я к о е д н о з а н я т и е . Р ъ ц е -

т е (д л а н и т е ) п о в д и г а т г л а в а т а — р а б о т я т п о д н е я , в о д я т

к р а к а т а с л е д с е б е с и — т а к а в а п л а с т и к а , н и к о г а п р е з ж и -

в о т а с и н е с ъ м м и с л ш а , ч е м о г а д а п р а в я . И в с и ч к о с е п р а -

в и с и н х р о н н о . Р а б о т я т н а д г л а в а т а , н а д л и ц е т о , н а д г р ъ д -

н и я к о ш (ч е с т о с е п о я в я в а ч у в с т в о н а с т е г н а т о б р ъ ч ), в ъ р -

х у с л ъ н ч е в и я с п л и т , в р а й о н а н а п ъ п а и т . н . К р а к а т а п о ч -

т и с т и г а т д о г л а в а т а , п о н я к о г а с е п о в д и г а т е д н о в р е м е н -

н о с г л а в а т а . Е т о т а к и в а н е щ а с е с л у ч в а т с м е н . "

(К огато

човек се проч исти достатъчно, осъщ ествява се сам опр оиз-

волното вклю чване към В сеобщ ата М ъдрост и интуитивно

се прави това, коетб е необход им о в този м ом ент от ж ивота.)

З а н и м а в а м с е в с е к и д е н , с т р е м я с е д в а п ъ т и — п о 45 м и -

н у т и , п о 1 ч а с и 20 м и н у т и . О б щ о 1 ч а с и 50 м и н у т и , 2 ч а -

с а , п о н я к о г а 3 ч а с а — в с в о б о д н о т о о т д о м а к и н с к а р а б о т а

в р е м е . Т о е к а т о с т и м у л н а м о я ж и в о т — д а и з г о н в а м

е н е р г е т и ч н и т е „ п а р а з и т и ".

В е д н ъ ж н я к а к ъ в м ъ ж к и г л а с к а з а н а с ъ н , к а т о ч е л и г о

ч у х : „ Т р я б в а д а д и ш а т е п р е з н о щ т а . С т а р а я с е д а п р е м и -

н а к ъ м з а н я т и я п р е з н о щ т а , м и с л я , н а й -д о б р е в ч е т в ъ р т ъ к .

Н о н е в и н а г и с е п о л у ч а в а , и м а м м н о г о г р и ж и , с е м е й с т в о и т .

н ., п о н я к о г а д л а н и т е м и с л е д с е а н с а с а м н о г о с у х и .

Н а 4 6 г о д и н и с ъ м . П р е з д е т с т в о т о с и б я х с о м н а м б у л —

х о д и х , ч е и с е г а , м и с л я , п р е з л у н н и т е н о щ и м н о г о д о б р е . В и -

с о к а с ъ м 159 с м , т е ж а х 74, а с е г а с ъ м 67 к г . Ж л ъ ч н и я т м е -

х у р н е м е б е з п о к о и п о в е ч е (ен ергията, която го дефор м ира, е

изкарана навън, и той, естествено, се е възстановил, това е

чудото на изцелението ),

м о г а д а с п я в р а з л и ч н и п о з и . П о -

р а н о с п я х с а м о н а д я с н а т а с т р а н а , с г р е й к а и х а п ч е т а . С е -

г а н е в з и м а м н и т о е д н о х а п ч е и с ъ р ц е т о н е м е б е з п о к о и

(с т е н о к а р д и я ). (Главното е да се изведе псих ичн ото при тис-

кане от областта на гърдата, на сърц ето; то е п редизвиквало

стенокардията. Щ ом това е направено — сърцето п рестава

да боли.)

100

29 . 23 г о д и н и с ъ м . П р о ч е т о х к н и г а т а В и „П ъ л н о

п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з м а . И з а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м п о -

л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т .

22.04.1997 г . У с е щ а м , ч е п р е з ц я л о т о м и т я л о п р е м и н а в а

т о к . (П равилното диш ане осъщ ествява силно енергетично

подх ранване на организма, което се усещ а като „прем ин ава-

не на ток".)

З а е д и н с е а н с (Д и ш а х п о 5 м и н у т и . 5 м и н у т и д и -

ш а м , „в с л у ш в а м " с е в у с е щ а н и я т а с и , с л е д т о в а о щ е 5 м и -

н у т и ). О т н а ч а л о у с е т и х , к а т о ч е л и д о л у в к о р е м а с а з а б и -

л и к о л и о т н е г о и з л и з а т м н о г о д р е б н и в е р и ж к и , в к р а я н а

к о и т о и м а к у к и ч к и (р и б а р с к и ). (А ктивирало се е силно пси-

хично п ритискане, а възм ож но е да им а и вам пирско пригаж -

дане.) Е д н а т а к а в а к у к и ч к а и м а х в н о с а , д р у г а — в р а й о н а

н а с л ъ н ч е в и я с п л и т . С т р у в а ш е м и с е , ч е м а т к а т а с е и з д у в а

и о щ е м а л к о щ е с е с п у к а . (Т. е. засегнати са всички енерге-

тични центрове, от които м ож е да се взим а енергия.) П о с т е -

п е н н о в с и ч к о и з ч е з н а , п р е с т а н а х д а у с е щ а м , н о к о л ъ т в

м а т к а т а и з ч е з н а п о с л е д е н . В н о с а с л е д т о в а и м а х с у х о , г о -

р е щ о д и ш а н е . П о с л е с е п о я в и х а и к о л ч е т а г о р е н а д к о л е н а -

т а , в к и т к и т е н а р ъ ц е т е , о к о л о р а м е н н и т е с т а в и , в л я в а -

т а п р е д н а ч а с т н а р ъ к а т а (т а м и м а м м а л к и и з р а с т ъ ц и в ъ в

в и д н а б е н к и с т е л е с е н ц в я т ). О к о л о р а м е н н и т е с т а в и

и м а м н я к о л к о в и с у л к и .

(„В исулките" — това е м атериалното

въплъщ ение на паразити.)

С т р у в а ш е м и с е , ч е с п о м о щ т а н а

в е р и г и и с к а т д а м е с в и я т (б я х л е г н а л а п о г р ъ б ). Н е м о ж е х

д а с и п о м р ъ д н а р ъ ц е т е . Т я л о т о м и б е ш е м н о г о н а п р е г н а т о ,

м а к а р ч е б я х с е о т п у с н а л а н а п ъ л н о . Н а й -и н т е р е с н о т о е , ч е

к о г а т о з а п о ч н а х д а ч е т а „ О т ч е н а ш , у с е щ а н е т о о т с л а б -

н а , а щ о м п р е с т а н а х д а ч е т а — о т н о в о с е з а с и л и . (Т ова е

сигурен при знак на по разяване с полеви паразит.) С л е д к а т о

п р е с т а н а х д а у с е щ а м в с и ч к о , з а п о ч н а х д а в и ж д а м н я к а к в и

о т р а ж е н и я н а с в е т л и н а . С л е д т о в а в и д я х о к о . Т о с е п о я в я -

в а ш е т у о т л я в а т а , т у о т д я с н а т а с т р а н а . Б я х с и г у р н а , ч е

т о в а е о к о т о н а ж е н а (н е з н а м з а щ о ?). Т о и м а ш е н е с ъ в с е м

о б и ч а й н а ф о р м а . С а м о с д в е м и г л и , о б а ч е м н о г о д ъ л г и . С л е д

т о в а в и д я х п р о з р а ч н и т е с и л у е т и н а х о р а в ц я л р ъ с т . Т е б я -

х а с и в и . А ц я л о т о о к о , к о е т о о п и с а х п о - г о р е , б е ш е с н е ж н о -

г ъ л ъ б о в ц в я т . С л е д т о в а с е п о я в и х а с а м о л и ц а , к о и т о н е б я -

х а ч о в е ш к и . Т е б ъ р з о с е п р о м е н я х а . (А ето, че се появи и са-

5 7



м ият полеви паразит или паразити, за да се опита да запази

дон ора си, да не даде възм ож ност да се откачат вам пир ските

при гаж дания. О тсечете ги реш ително, те ви използват като

апетитно парче и нищ о повече. Щ е изсм учат ж изнените ви

сили и щ е тръгнат нататък.) Е д н о т о л и ц е с н е щ о м и н а п о м -

н я ш е г л а в а т а н а с ф и н к с . К о г а т о в с и ч к о м и н а , у с е т и х у м о -

р а и о б л е к ч е н и е . К о г а т о с т а н а х , к р а к а т а н е м е д ъ р ж а х а

(и м а х н я к а к в а с л а б о с т в т я х ). П ъ р в и т е 20 м и н у т и с л е д с е -

а н с а и м а х ч у в с т в о , ч е н е м и с т и г а в ъ з д у х и л е к о т р е п е р е н е

в ц я л о т о т я л о ( о с о б е н о в к р а к а т а ). (О същ естви се разкъс-

ване на вамп ирското при гаж дане, за което са изразходвани

м ного сили. То се изразява в ум ора, слабост, но и в особен о

облекчение.)

23.04.1997 г . Д и ш а х 10 м и н у т и . Г о р е , н а д п ъ п а , у с е щ а х

н е г о л е м и к о л о в е , в с л ъ н ч е в и я с п л и т и в н о с а , с ъ щ о . Н и щ о н е

в и д я х .

24.04.1997 г . П р е д и 12.00. Д и ш а х 5 м и н у т и . К о л о в е н а д

п ъ п а , в р а м е н н а т а Ъ т а в а о т л я в о (о т с т р а н а н а г ъ р б а ), в

н о с а . П о д р ъ п в а н и я н а л и ц е т о (о с о б е н о н а у с т а т а ). С л е д

12.00. д и ш а х 10 м и н у т и . О т н а ч а л о к о л о в е в п ъ п а и в р а м е н -

н и т е с т а в и . (Тук им а силни енергетични ц ентрове и те са

поразени.) С т р у в а м и с е , ч е к о л о в е т е с а с ъ е д и н е н и с в е р и -

г и . Л и ц е т о с е п о д р ъ п в а ш е , к а т о ч е л и м и н а в а ш е т о к п р е з

н е г о . К о г а т о с е о п и т а х д а о т в о р я о ч и , у с е щ а х п о щ и п в а н е

в о ч н и т е я б ъ л к и и и м а х ч у в с т в о , ч е к л е п а ч и т е с а п о д у т и

(к а т о п р и у х а п в а н е о т п ч е л а и л и о т у д а р ). С л е д т о в а в с и ч -

к о с л е з е о т п ъ п а н а д о л у к ъ м к р а к а т а — с ъ щ о т о у с е щ а н е

н а т р и ъ г ъ л н и к о т в е р и г и , н о и в м а т к а т а . С л е д т о в а п р е з

ц я л о т о т я л о п р е м и н а т о к . П р е з ц е л и я с е а н с ч е т о х „ О т ч е

н а ш . М н о г о ч е с т о с е о б ъ р к в а х , р а з м е с т в а х р е д о в е т е (м а -

к а р ч е з н а м т а з и м о л и т в а м н о г о д о б р е ). К а т о ч е л и н я к о й

н е и с к а ш е д а я ч е т а . (И зползвайте този начин при своето

про чистване. П олевите паразити се страхуват от м олитви и

всякак се опитват да ви объркат.) С л е д т о в а о т н о в о в и д я х

о т р а ж е н и я н а с в е т л и н а (п о -с к о р о п л а м в а н и я ). Т е к а т о ч е

л и с е о т к ъ с в а х а о т м е н и о т л и т а х а н а г о р е . (И звърш ва се

изгонване на полеви паразити — чудесно.) Т е б я х а с р е б р и с -

т и . К о л к о т о п о -н а г о р е и з л и т а х а , т о л к о в а п о - д р е б н и с т а -

в а х а и с ъ в с е м и з ч е з н а х а . С л е д т о в а в и д я х н е щ о , к о е т о п р и -

102

т ч а

н а р а д а р , с к о й т о с е з а с и ч а т с а м о л е т и . С т р е л к а т а

м у п о с т о я н н о с е в ъ р т е ш е п о п о с о к а н а ч а с о в н и к о в а т а

• т р е л к а . С л е д т о в а в и д я х м ъ ж , к о й т о в з е т е л е ф о н н а с л у -

ш а л к а . П о с л е в и д я х И с у с Х р и с т о с . Т о й к а з в а ш е н е щ о , н о н а

к о г о , н е з н а м . И м а х ч у в с т в о , ч е з в у к ъ т е и з к л ю ч е н . В с и ч к о ,

к о е т о в и д я х , б е ш е о т л я в а т а с т р а н а . К о г а т о в и д я х И с у с

Х р и с т о с , т о й б е ш е р а з д е л е н о т д я с н а т а с т р а н а с н е р а в н а

т н и я , а з а д н е я — т ъ м н и н а . В с и ч к и т е у с е щ а н и я о т м и н а -

х а ,

н о т я л о т о м и и з т р ъ п н а и б е ш е м н о г о т е ж к о . С л е д т о -

в а м и с е с т р у в а , ч е з а с п а х . К о г а т о з а п о ч н а х д а з а с п и в а м ,

п о

т я л о т о м и п р е м и н а т р ъ п к а . Р ъ ц е т е т р е п е р е х а , н о в с и ч -

к о , к о е т о в и д я х , н е б е ш е н а с ъ н .

23.04.1997 г . Д и ш а х 10 м и н у т и . К о л о в е в м а т к а т а , п о -г о -

р е о т п ъ п а , в р а м е н н и т е с т а в и . З а с п а х з а о к о л о 40 м и н у т и .

П о д у м и т е н а м а й к а м и , з а п р и л и ч а л а с ъ м н а м ъ р т в е ц

(б л е д а , о т с л а б н а л а ). Н и щ о н е з а б е л я з в а м . К о г а т о и м а х

т е з и в и д е н и я , н е и з п и т а х с т р а х , н а п р о т и в — б е ш е м и и н -

т е р е с н о . (Б орб ата с полеви паразити изисква м ного сили.

Ч овек изглеж да зле, но след това всичко ш е се възстанови с

излиш ък. Е дно врем енно с това трябва да се спазват и оста-

налите оздравителни м еропри ятия, тогава всичко щ е бъде

наред. В противен случ ай, когато се постъп ва едностранчи-

во, мож е да се нанесе вреда. И зглеж да, все ощ е не всички п о-

леви паразити са изгонени — трябва да продълж ите. Ед нов-

рем енно с това да прави те прочистване на организм а, тъй ка-

то м ръсотията привли ча полеви п аразити и те трудн о се пре-

м ахват; трябва правил но да се храни те и да спазвате други

оздравителни м еропри ятия, особено тези, свързани с потис-

кане на ж изнения п ринц ип „В ятър", за да не слабеете.)

59



Г л а в а 2

Щ О Е „ О М Е К О Т Я В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А

И К А К С Е П Р О В Е Ж Д А

Теоретичната обосновка на предварителната подготовка,

или н а „ом екотяването", се състои в следното. К летките на чо-

веш кия организъм се състоят от про топлазм а, която представ-

лява колоиден разтвор. С други дум и казано, колоиден р азтвор

(в зависим ост от консистенцията м у) се нарича гел или пихтия;

свойствата на гела са такива, че той м ож е да съдър ж а 99 % во -

да и при това да при теж ава свойствата на твърди (еластичн ост,

трайно ст) и на течни тела (електроп ровод им ост, добр а среда за

протичане на хим ични те реакции ). П о такъв начин в клетката

са съсредоточени всички п редим ства на твърди те и течни те те-

ла. О баче в гела непрекъснато п ротичат процеси на п остепен-

но самозаздравяване, по ради влияние на про гресиращ ото

сцеплени е меж ду частиците. В резултат на това гелът проявя-

ва тенденция към сам опрои зволно пр евръщ ане в роговидна

м аса — ксерогел. Е стествено, в такава сгъстена про топлазм а

не м огат пълн оценно д а протичат биологични те реакции и

клетката загива. За да не се случи това, същ ествува слож на

противосвиващ а (противокоагулацион на) защ ита както вътре

1 2 3 4

Рис. 2.

П р о ц е с н а п р е в р ъ щ а н е н а к о л о и д н и я р а з тв о р в ко р и ч к а к с е р о -

гел.

—

колоиден разтвор;

2—

извърш ва се „узряване" на колоидни я

разтвор при нам аляване н а водата; 3 — по-нататъш но „узряване" и

о б е з в о д н я в а н е ;

4

— колоиди , лиш ени от вода, превърнали се в суха

м а с а , п о д о б н а н а д ъ р в о д е л с к о л е п и л о .

100

в клетката, така и в самия колоиден разтвор. Щ е посоча основ-

ните звена на тази защ ита:

1. Ц икло за — цир кулиране на протопл азм ата вътре в

клетката. Такава циркулация се наблю дава даж е в клетките

на хрущ яли.

2. В зависим ост от ин тензивн остта на м етаболи зм а на

клетката, който зависи от работата, извърш вана в н ея, се

пром еня състоянието (на гела) по посока към разреж дане

(при увеличаване) и към сгъстяване (при пони ж аване).

3. П ротивокоагулационната защ ита в самия колоиден

разтвор зависи от състоянието на м и ц е л а , т. е. на този 1 %

белтъчно вещ ество, което задърж а около себе си 99 % вода.

За да се се разберат из основи и нтим ните м еханизм и, ко-

ито са пъвопричина за различни болестни процеси, трябва да

разберем м ицелното ниво на гела. С ами ят миц ел има ядро,

което основн о се състои от белтък. К ато правило, този бел-

тък им а заряд. П овърхността на белтъка служ и като адсорб-

ционен (утаяващ ) слой — доста активен, където им енно про -

тичат ферм ентативните реакции. О коло ядрото и адсорбци-

онни я слой (който се нарича „гранул а") се образува диф уз-

ният слой, им ащ заряд, противополож ен н а заряда на ядрото.

В този слой по определен начин се разпол агат ори ентирани

м олекули вода, образуващ и обви вка (хид ратна, солватна).

Т ази обвивка пречи н а сбли ж аването и залепването (ко агу-

лацията) на гранулите. П о такъв начин м ицелът задърж а око-

ло себе си м олекулите вода.

И така, сам ият м ицел про тиводейства на залепването със

себепод обни те благодарени е на следните ф актори:

а) особената пространствена ф орм а на белтъчната мо ле-

кула. А ко тази структура се наруш и — стареене, увреж дане

(денатурация), адсорбц ия (залепване) на чуж ди частици

(ш лаки) — това води до пони ж аване на електрическия заряд

на ядрото, до нам аляване на водн ата обви вка, а оттук — и до

сгъстяване на гела;

б) величината на заряда на ядрото на м ицела противодейс-

тва на слепването на частици те пом еж ду си, тъй като пр ави

водната обвивка по-яка. А ко зарядът на ядрото нам алява по -

ради частичната неутрализаци я от йони те с противополож ен

знак, пор ади общ ото изкривяване н а електрическия, заряд на

61



тялото в полож ителна или отрицателна посока, или поради

пасивния н ачин на ж ивот, това води до частична загуба на

водната обвивка около ядрото и спом ага за уплътняването й;

в) водната обвивка окол о ядрото на ми цела пречи на тях-

ното слепване. А ко по някаква причин а водата вътре в клет-

ката нам алява, това същ о спом ага за сгъстяване на колоид-

ния разтвор. За при м ер мо ж е да се посочи следното: яли сте

солена риб а. С олен ата кръв в резултат на осм озата изтегля

водата от клетките. О ттук идва и ж аж дата — необходим ост-

та клетките да се напоят с течности и да се изкара излиш ъ-

кът от сол.

С ега да разгледам е какво става в клетките на о рганизм а,

а същ о така в течните среди (те същ о са колоид ен разтвор),

когато горепосоч ената защ ита се наруш ава. В клетките и в

течни те среди на организм а започ ват два проц еса — коацер-

вация (събиране, натрупване) и коагулация (съсирване,

сгъстяване).

К О А Ц ЕР В А Ц И Я на колоидния разтвор (на течния гел) се

наблю дава тогава, когато м ицели те, след частичн ата загуба на

водната обвивка, се сближ ават пом еж ду си и образуват общ а

обвивка м еж ду колоидни я разтвор (гела). П о-нататък в такава

общ а обвивка м ож е да се осъщ ествява постепенното обезвод-

няване, сближ аване на частици те, тяхното слепване и утаява-

не. П ри това свойствата на коацерватната капка (м иц ела, обе-

динена с една общ а водна обвивка) са такива, че тя притеж ава

по-голям а гъстота от колоидни я разтвор (гела), от който тя се

появява. Гъстотата спом ага за поглъщ ането и задър ж ането в

тази капка на най-различн и вещ ества: оцветители, соли, про-

дукти на обм яната. Д ействието на ф ерм ентите вътре в такава

капка е забавено в сравнени е с околн ия колои ден разтвор. Н ак-

рая, такива капки-натрупвачи създават основа за образуване

на съсиреци-утайки на всичко излиш но, което им а в клетката,

в ж лъчта, в ури ната, в кръвта. Г ореописани ят процес е в осно-

вата на отлагането на солите, на пясъка и н а кам ъни те.

К О А Г У Л А Ц И Я Т А н а к ол о ид н и я р а зт во р п р о ти ч а в тр и

стадия:

1. „У зряването", ко ето се изразява в затвърдяван е на м е-

ханичн ите свойства на гела. В ънш но този проц ес се изразя-

ва в частичн а загуба на гъвкавостта, а по-н ататък — в м ъч-

62

на подвиж ност на частите на тялото сутрин. О тначало тако-

ва тяло е „дървен о", а след това човек се раздвиж ва и всич -

ко м инава.

2. „О старяването" се изразява в това, че гелът се уп лъ т-

нява до такава степен, че изтласква от себе си течност и на-

м алява по обем . Този стадий преди звиква в органи зма два

вида патология — уп лътняване и разреж дане. У плъ тняване-

то води до тром бози, задръ стване, образуване на инф илтра-

ти, сраствания, наруш аване на ф орм ата на органите (нап ри-

м ер, на сърдечн ите клапи, „и зсъхв ане" на бъбреци те). Раз-

реж дането, предизвикано от изтласкването на течно сти от

гела, образува кухин и, къ дето се отлагат ексудат, ш лаки, со-

ли, въглехидрати (кисели м укополи захариди) и т. н. в

резултат на деструктивни те проц еси, водещ и до ревм атизъм

и до образуване на кисти.

3. К серо еловият стадий се изразява в по-н ататъш но

обезводняване на гела и силн о нам аляване на неговия о бем .

П ри това той се превръщ а в роговидн а м аса, вътре в която

действат огром ни сили на свиване (стотици ки лограм и въ р-

ху 1 кв. см от напречния р азрез на ксерогела). В резултат на

това свиване всички вещ ества (соли, пигм енти и т. н.), нам и-

ращ и се вътре в него, се пресоват като кам ък — ето ощ е един

м еханизъм за образуване на кам ъни и други втвърдявания в

организм а.

С ега нека да сум ирам е противок оагулаци онн ата защ ита

на протоп лазм ата на клетките и на течностните среди в орга-

низма: 1. Ц иклоза — разбъркване; 2. М етаболизъм — засил-

ване на обм яната на вещ ествата вътре в клетката; 3. З апазва-

не на постоянн а пространствена структура (ф орм а) на бел-

тъка — ядрото на м ицела; 4. О птим ален заряд на ми цела; 5.

Н аличие на достатъчн о коли чество вода в организма.

О бщ ият извод на теоретичното обосноваване на предвари-

телната подготовка за всякакъв вид ф изическо п рочи стване се

състои в следното: м аксим ално да се „разредят" колои дните

разтвори (гела), в които са заседнали ш лаките и т. н., с цел из-

веж дане на всичко и злиш но от кръвта, а след това тяхното на-

сочване чрез кръвния п оток към отделителните органи.

Н а п р а к т и к а „о м е к о т я в а н е т о ", т . е . п о д г о т о в к а т а н а

о р г а н и з м а з а п р о ч и с т в а н е , в н а й - л е с н и я в а р и а н т и з г л е ж -

6 3



д а т а к а : п р а в е н е н а п а р н а б а н я и л и н а г о р е щ и в а н и , к о и т о

з а с и л в а т ц и к л о з а т а и м е т а б о л и з м а ; р е д о в н о п и е н е н а

п р о т и е в а (в а р и а н т ъ т — т о п е н а ) в о д а , п р о к а р а н а п р е з

м а г н и т о т р о н , което позволява да се изм ие органи змъ т и да

се даде допълн ителен заряд на ми цела. О сновното, което

трябва да усетите след изпълнение на процедурите — това е

разслабване, загряване и насищ ане на органи зма с вода. За

обезводнени, м ърш ави хора е подходящ а горещ а вана, за пъл-

ни — суха сауна, а за всички останали — влаж на пара. П ро-

дълж ителността на една такава процедура е от 5 до 25 м инути

със задълж ително завърш ване с кратко (5-10 секунди) хладко

или студено въздействие (душ или обли вания). Такива проце-

дури трябва да се правят от 3 до 5 пъ ти и п овече, в зависим ост

от степента на зам ърсяван е на организм а и от качеството на

изкарваните ш лаки. Те трябва да се правят един път на ден или

през ден, в зависим ост от индивиду алната поносим ост.

Д ревни те м ъдреци о тбелязват, че използването на м асло

добр е разслабва, т. е. „ом екотява" тялото. Топ ено м асло*

м ож е да се упо требява в коли чество до 20 г сутрин, а същ о

и през деня да се прави лек масаж с топено м асло или зехтин ,

след което да се взем а топъ л душ без сапун. Н о пом нете: за

пълн и хор а, с м азна кож а и с прекалено м ного слуз, това не

се преп оръчва. За тях по-подх одящ о е лекото тичане, загря-

ващ о целия органи зъм , което засилва цир кулацията и отде-

лянето на ш лаките чрез кож ата.

О Т К А К В О З А В И С И К А Ч Е С Т В О Т О

Н А П Р О Ч И С Т В А Щ И Я П Р О Ц Е С

В основата на прочистването на човеш кия организъм са

залож ени три основни п ринци па: отстраняване на п ричини те

за зам ърсяването, „ом екотяване" и използване на силно-

действащ и разреж дащ и и раздробяващ и кам ъните средства.

* Т о п е н о т о м а с л о с п о с о б с т в а з а у в е л и ч е н и е н а т о п л о т в о р н и т е ф у н к -

ц и и в о р г а н и з м а ; м а с л и н о в о т о е н а й п о д х о д я щ о з а ч о в е ш к и я о р г а н и з ъ м

п о с ъ с т а в н а м а с т н и т е к и с е л и н и . М о ж е д а с е и з п о л з в а и д р у г о р а с т и т е л н о

м а с л о : с л ъ н ч о г л е д о в о , ц а р е в и ч н о , л е н е н о , н о т е с а м а л к о п о - с л а б о

е ф е к т и в н и .

6 4

1. За да се прем ахнат при чин ите, които спом агат за сгъс-

тяване на колоидите в организм а, се по стъп ва така:

а) ограни чават се или и зобщ о се изклю чват от храненето

продуктите, които спом агат за образуване н а ксерогел: м есо,

риба, особено м лечни храни (в които им а мн ого ксерогел —

ж ивотинско лепило), ниш естени храни, особено високора-

ф инирани, ф ино смл ени и обезводнени продукти (хляб, козу-

начени изделия, ниш есте, бисквити), които в същ ността си

представляват ниш естени и гаутенови леп ила;

б) да се употребява повече прясна растителна храна, коя-

то със своя заряд подхран ва ми цела, и по-м алко — варена,

терм ичн о обработена храна, която, обр атно, отнем а този за-

ряд;

в) да се прем ахнат вредни те влияни я на атмосф ерни те

ф актори — студ, засуш аване, течение, суха ж ега, които спо-

м агат за обезводн яване на организма;

г) да се пром ени застоелият начин н а ж ивот, който н ам а-

лява м етаболи зма и ци клозата в клетките, към по-активен,

по-подвиж ен.

П равилното и навременн о изпълнение на горепосочено-

то, щ е ви позволи да отстраните при чин ата за различ ни ви-

дове застой, за сгъстяване и образуване на кам ъни .

2. За да се пом огне за разреж дане н а колоиди те и да се за-

сили циркулацията в тях, се постъпва по следния начин:

а) използва се вън ш ната топли на на тялото в н ай-различ-

ни варианти;

За общ ото загряване на организма се използват бани, ва-

ни и други средства, с които разполагате. За локалното заг-

ряване — вани за половин ата тяло, ком преси, п ластири , раз-

тривания. С ъщ ите про цедури сп ом агат за увелич аване на

циркулаци ята на течни те среди в ор гани зма.

б) приемане на различн и течности — вътреш но. Т ук вари-

антите са м ного.

З а р а з р е ж д а н е и п р о ч и с т в а н е н а к о л о и д н и т е р а з т в о р и

се и з п о л з в а д е с т и л и р а н а в о д а , д е с т и л и р а н а м а г н и т н а в о -

д а, т о п е н а в о д а , а същ о така и други ком бинации и варианти.

Тези видове вода, поради чистотата, заряда и структурата си,

прекрасно измиват организм а, премахват ш лаките и норм али-

зират състава и свойствата на колоидните разтвори.

5. П рочиствано на организма и здраве

65



И зползване на течности, наситени е биокол оиди : отвар-

ки, настойки , сокове и т. н. Т акива течности им ат и общ , и

специф ичен еф ект (ж лъчкогонен, пикочогонен). М ицелите

им абсорби рат ш лаки и ги извеж дат от организма (т. е. про-

чи ства се кръ вта), спо м агат за разнасяне на уп лътн ени ята,

дават допъ лни телен заряд на организма (сурови сокове).

3. В някои случаи, когато втвърдяванията им ат консис-

тенцията на тром би, ксерогел, камъ ни и т. н., се изпол зват

силни разреж дащ и и раздробяващ и ги вещ ества и процедури:

а) Към силноразреж дащ ите средства се отнасят течнос-

тите, при теж аващ и голям а повъ рхн остна активност: спирт,

водка, пречистена газ. Н априм ер, водата при теж ава повър х-

ностно напреж ение около 72,8 дин/см, а урината ни — 64-49.

За см етка на това свойство тя не сам о ом окря, но и п рониква

вътре във вещ еството чрез м икроп орите. Това преди звиква

отбъб ване на колоидите и последващ ото им р азтваряне.

У рин ата е най-силн ият и безопасен естествен разтвори -

тел.

В ътреш но м огат да се използват различни подправки, ко-

ито засилват топлообразуващ ите, ци ркулаторните и разреж -

дащ ите процеси в организма: черен пипер, лю тив червен пи-

пер, канела, каранф ил, дж индж иф ил;

б) К ъм раздробяващ ите камъ ни средства се отнасят рас-

тенията и вещ ествата с изразен горчив вкус и летливи свойс-

тва (което се изразява с изстудяващ еф ект). За тази цел н ай-

доб ре е да се използва пелин, м агданоз (цялото р астение),

м асло от бяла ела, борови иш ички;

в) За извеж дане на раздро бени те и разтворен ите

втвърдявания от организм а се използват пико чогонни про -

дукти — чай, предизвикващ изпотяване, а същ о така вещ ес-

тва, притеж аващ и тръпчи в вкус и покриващ о действие, от-

вари от борови иглички, овес.

С ам о след това, след м ощ ната теоретична подготовка и

„ом екотяването" на организма, м ож е да пристъпи те към

проч истване на ф изическото тяло.

102

Г л а в а 3

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

Е диници от м ногомили онната маса хора наистина разби-

рат ролята на дебелото черво в дейността по подд ърж ане на

добр о, стабилно здраве. Д ревните мъ дреци , йогите, тибетс-

ките и егип етските лечи тели м но го отдавна са знаели исти-

ната, че ако човек иска да бъда здрав, трябва да п оддърж а

дебелото си черво в идеално състояние.

Е то някои от посланията на В еличайш ия Л ечител на

всички врем ена И сус Х ристос, които са записани о т неговия

лю бим ученик Й оан, в м анускрипта „Евангелие на М ира на

И суса Х риста", който датира от I в. на н. е.

„.. . В ътреш ната м ръсотия е м ного по-страш на от външ на-

та. П оради това този, който се изчиства само о твън, остава

м ръсен отвътре — при лича на гробн ица, украсена с лъскава

ж ивопис, но вътре е пълна с м ръсотия."

И сус Х ристос посочва и най-простото средство за про-

чистване на дебелото черво — клизм ата.

„В з е м е т е г о л я м а т и к в а ; и з ч и с т е т е я и я н а п ъ л н е т е с

р е ч н а в о д а , з а т о п л е н а н а с л ъ н ц е . О к а ч е т е т и к в а т а в ъ р -

х у к л о н а н а д ъ р в о , к о л е н и ч е т е п р е д А н г е л а н а В о д а т а и

т ъ р п е т е ... з а д а п р о н и к н е в о д а т а в ъ в в с и ч к и т е в и ч е р в а . ..

М о л е т е А н г е л а н а В о д а т а д а о с в о б о д и т я л о т о в и о т

в с и ч к и н е ч и с т о т и и и б о л е с т и , к о и т о г о и з п ъ л в а т . С л е д

т о в а и з п у с н е т е в о д а т а о т т я л о т о с и , з а д а с е и з х в ъ р л и

о т т я л о т о в с и ч к о ... н е ч и с т о и з л о в о н н о . И в и е с ъ с с о б с -

т в е н и т е с и о ч и щ е в и д и т е и щ е у с е т и т е с н о с а с и в с и ч -

к и т е м р ъ с о т и и и н е ч и с т о т и и , к о и т о о с к в е р н я в а т Х р а -

м а н а в а ш е т о т я л о . И с ъ щ о т а к а щ е р а з б е р е т е к о л к о

г р е х о в е с а о б и т а в а л и в ъ в в а с и с а в и т е р з а л и с б е з б р о й -

н и т е б о л е с т и ."

Звучи м ного силно. Н ека въз основа на съвременн ите на-

учни п остиж ения да се ориентираме п о-подробн о за ролята

на дебелото черво.

67



А Н А Т О М И Я Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

Д ебелото черво е най-долната, завърш ващ ата част на хра-

носм илателни я тракт на човека. За начало на дебелото ч ерво

се см ята сляпото черво, на чиято границ а с възходящ ия отдел

на дебелото черво се слива тън кото черво. Д ебелото черво

завърш ва с външ ен отвор — анус. О бщ ата дълж ина на дебе-

лото черво при човека е около 2 м . Д ебелото черво се разде-

ля на две части: о бодн о и пр аво черво.

Д иам етърът на различн ите отдели на дебелото черво не е

еднакъв. В сляп ото черво и във възходящ ия отдел той дости-

га до 7-8 см, в сигм овидн ото — сам о 3- 4 см.

С тената на ободн ото черво се състои от 4 слоя. О твътре

червото е покри то с лигавична обви вка. Тя изработва и отде-

ля слуз, която вече сама п о себе си предп азва стената на чер-

вото и спом ага за придвиж ване на неговото съдърж им о.

П од лигавицата е разполо ж ен слой от м астна съедини тел-

на тъкан (под лигавичен слой), през който м ин ават кръвон ос-

ните и лим ф ните съдове.

4

апендикс;

1

— вход на тънкото черво.

68

С ледва мускулн ата обвивка. Тя се състои от два слоя:

вътреш ен циркулярен и външ ен надлъж ен. За сметка на тези

м ускулни слоеве се осъщ ествява разместване и при движ ва-

не на съдъ рж им ото в червата по посока към и зхода.

С ерозната обвивка покри ва дебелото черво отвън.

Д ебелината на стени те на ободно то черво в различни те

м у отдели не е еднаква, в дясната полови на тя е окол о 1 -2

м м , а в сигмоидн ото черво — 5 м м .

Разгледайте рисунка 4. Н а нея ясно се виж да, че дебелото

черво е разпол ож ено в коремн ата кухин а и се допи ра (или се

разполага в непосредствена бли зост) до всички кор ем ни ор-

гани.

П ри м ъж ете преди правото черво са разполож ени пи коч-

ният мехур , сем енни те мехурчета, простатната ж леза, а при

ж ените — м атката и задната стена на влагалищ ето. В ъзпали -

телните процеси на тези органи м огат да прон икнат в пр аво-

то черво и обратно.

^ - б ъ б р е ц и ; 6 - д е б е л о ч ер во ; 7 - п и ко чен м ех ур .

69



Ф У Н К Ц И И Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

Ф ункциите на дебелото черво са мн огобройни. Н ека да

посочи м основни те и да ги разгледам е подред.

В с м у к в а щ а ф у н к ц и я .

В дебелото черво преобладават

про цесите на обратно всму кване (реадсорбц ия). Тук се

всм укват: глю коза, витами ни и ам иноки селини , които се из-

работват от бактериите в коремн ата кухин а, до 95 % вода и

електроли ти. П о такъв начин о т тънко то в дебелото черво

всеки ден постъп ват около 200 г хранителна каш а (хим ус), а

след нейн ото всму кване остават 200-300 г фекалии.

Е в а к у а т о р н а ф у н к ц и я . В дебелото черво се натрупват и

задър ж ат ф екалните маси, преди да бъд ат изведени навън .

М акар че ф екалните маси се придвиж ват бавно в дебело-

то черво (чревното съдърж им о прем инава през тънкото чер-

во (5 м ) за 4-5 часа, по дебело то черво (2 м ) за 12-18 часа),

те ни най-м алко не трябва да се задърж ат никъде.

П реди да разгледам е другите ф ункц ии на дебелото черво,

нека да посочим случай, при който евакуаторната ф ункци я

се задърж а. О тсъствието на изхож дане в продълж ение на 24-

32 часа трябва да се определя като

З А П Е К .

Н алепи по езика, лош дъх, внезапно главоболие, виене на

свят, апатия, сън ли вост, теж ест в дол ната част на корем а, по-

дуване н а корем а, болки и куркан е в червата, раздразнител-

ност, м рачни м исли, насилствено, недостатъчно изхож дане

по голям а нуж да — това са признаци те на запека.

Е д н а о т н а й -ч е с т и т е п р и ч и н и з а з а п е к а е п р и е -

м а н е т о н а в и с о к о к а л о р и ч н а х р а н а с м а л ъ к о б е м . Л о ш и ят

навик да се задоволява гладът със сандвич и чай или кафе во-

ди до това, че в червата се образува м алко количество ф екал-

на м аса, тя не предизвиква реф лекс за изхож дане, в резултат

на което деф екацията м ож е да отсъства няколко дни. Това е

явен случай на запек. Н о даж е при редовно изхож дане пове-

чето хора страдат от скрита фо рм а на запек.

Н еправилното хранене се свързва основно с приемане на

ниш естена и варена храна, лиш ена от витам ини и м инерални

елемен ти (напр. картоф и, тестени пр оизведения от ф ин о

браш но, оби лно н апоени с масло, захар), която се редува с

белтъчна храна (м есо, салам , каш кавал, яйца, мляко). В сяка

102

Рис. 5.

П а то л о ги ч н о д е б е л о ч е р в о . З а щ р и х о в а н а т а п л о щ — то в а с а

купищ а фекални кам ъни. П оясненията на тази рисунка са взети от из-

дани ето „Руски народ ен лечебник" н а К уренов и от книгата „Изкуство-

т о д а и з л е к у в аш с е б е си с п р и р о д н и с р ед с т ва " н а М а н то в ан и Р о м о л о .

П о р а д и н е п р ав и л н о т о х р а н е н е и е м о ц и о н а л н и т е и з ж и в я в а н и я д е -

белото черво се деф орм ира и задръства.

Н а рис. 3 е показано деб елото ч ерво в такъв вид, какъвто то тряб-

ва да им а. Но в повечето случаи хората след 40-годиш на възраст им ат

деб ело черво, както показаното по-горе. О бърн ете вним ание върху

разре за на дебелото ч ерво. В центъра се виж да пролука в пресова-

ното ф екално вещ ество, което е там от 20 и повече години

Н емски хирург, който направил 280 аутопсии, при 240 от случаи те

е открил при близително това, което е пок азано н а рисунката. Л екар

от Лон дон, след като разрязал дебело то черво на починал човек, из-

вадил от него 10 кг стари, „вкам енели" ф екални м аси и ги запазил ка-

то експонат в буркан със спирт.

Х ирурзите твърдят, че около 70 % от изрязаните от тях ободн и

ч е р в а с ъ д ъ р ж а т ч у ж д и м а те р и и , г ли с ти , а съ щ о и ф е к ал н и м а си , з а -

при личали на кам ък. Д ебелото черво е като стените на печка, която

им а нуж да от почи стване.

Д -р Л а м у р за я в я в а: „С ъ с с и гу р н о ст м о ж е м д а к а ж е м , ч е о с н о в н а

прич ина за 90 % от теж ките болести, от които страда човечеството, са

запек и задър ж ане на фекалн ите маси, които наврем е трябва да се из-

хвърлят от организма."

Д -р И . М е ч н и к ов в к н и г ат а с и „И з у ч ав а н е н а ч о в е ш к а т а п р и р о д а "

посочва данни, според които от разгледаните от него 1148 случая на

рак на черв ата 1022, т . е . 89 %, са възникн али в дебелото черво.

такава храна прем ин ава през дебелото черво и оставя по сте-

ните ципа от ф екалии — „у тайка". С трупвайки се в гън ките

— д ж обовете (дивертикулите) — на дебелото черво, при

обезводняването н а тази „у тайка" (нали там се всм укват до

95 % вода), се образуват ф екални кам ъни .

71



К акто в пъ рвия, така и във втория случай в дебелото чер-

во протичат процеси на гниене и ф ерментация. Т оксичните

прод укти от тези п роцеси заедно с водата попадат в кръвта и

предизвикват т. нар. „чревна автоинтоксикация".

Е то какво пиш е проф. К . П етровский в статията си „О щ е

веднъж за храненето — теории и препор ъки" (сп. „Н аука и

ж изнь", 1980, № 5-8) .:

„О щ е И . М е ч н и к о в е т в ъ р д я л : ч р е в -

н а т а а в т о и н т о к с и к а ц и я е г л а в н а т а п р е ч к а з а п о с т и г а н е

н а д ъ л г о л е т и е . П р а в е й к и е к с п е р и м е н т и , т о й в к а р в а л н а

ж и в о т н и г н и л о с т н и п р о д у к т и о т ч е р в а т а н а ч о в е к а и п о -

л у ч а в а л и з р а з е н а с к л е р о з а н а а о р т а т а .

А в т о и н т о к с и к а ц и я м о ж е д а с е р а з в и е п р и н а л и ч и е т о

н а т р и у с л о в и я : з а с т о я л ж и в о т ; х р а н е н е с р а ф и н и р а н а ,

п р е д и м н о с ъ д ъ р ж а щ а м а з н и н и х р а н а и о с т ъ р н е д о с т и г

н а з е л е н ч у ц и и п л о д о в е в н е я ; н е р в н о -е м о ц и о н а л н и п р е -

т о в а р в а н и я , ч е с т и с т р е с о в е ."

С л е д в а щ и я т в а ж е н м о м е н т е , ч е д е б е л и н а т а н а с т е -

н и т е н а д е б е л о т о ч е р в о е о к о л о 1 -2 м м . П о р а д и т о в а п р е з

т а з и т ъ н и ч к а с т е н и ч к а в к о р е м н а т а к у х и н а л е с н о п р о -

н и к в а т т о к с и ч н и о б р а з у в а н и я , о т р а в я й к и с ъ с е д н и т е о р -

г а н и : ч е р е н д р о б , б ъ б р е ц и , п о л о в и о р г а н и и т . н .

И зпий те 1-2 супени лъж ици прясно изстискан сок от

цвекло. А ко след това ури ната ви при доби е цвят на цвекло,

това означава, че лигавиците ви са престанали качествено да

изпъл няват своите фун кции . А ко сокът от цвекло оц ветява

ури ната, то със същ ата лекота през тези стени м инават и

токсини , които цир кулират из целия органи зъм .

О б и к н о в е н о к ъ м 4 0-г о д и ш н а в ъ з р а с т д е б е л о т о ч е р в о

с и л н о с е з а д р ъ с т в а с ф е к а л н и к а м ъ н и . Т о се разтяга, де-

ф орм ира се, при тиска и изм ества другите органи в корем на-

та кухин а. Тези органи като че ли са потопени в чувал с ф е-

калии. Н е мож е да става и дум а за норм алната им работа.

Разгледайте рис. 5 и проч етете поясненията към нея.

П ритискането на стените на дебелото черво и прод ълж и-

телният контакт на ф екалните м аси с чревните стени (а ако

им а и фекални кам ъни , които десетки години са се „залепва-

ли " към едно и същ о място) водят до лош о хранене на този

участък, до слабото м у снабдяване с кръв, предизвикват зас-

той на кръвта и отравяне с токсини от ф екалните камън и. В

100

резултат на това се развиват различни заболявани я. П оради

засегнатата лигавица на стените се появяват различни видо-

ве колит; поради при тискане и застой н а кръвта в самата сте-

на на дебелото черво — хем ороиди и варикозно разш ирение

на вените, поради п родъ лж ителното въздействие на токси-

ните върху едно и същ о м ясто — полип и и рак.

За масовото явление на гореописаната картин а мож е да

се съди по данните на статистиката, които посочва докторът

на м едицинските науки, проф . В . П . П етров, в брош урата си

„Здравен факултет", 1986, № 9. П ри проф илактични прегле-

ди на практически здрави хора проктологични заболявания

се откриват при 106 от 1000

Е то цитат от лекци ята на народн ата лечителка Н . А . С е-

м енова:

„Е ж е с е к у н д н о т о о т р а в я н е н а т я л о т о с о т р о в и

п р е з ч р е в н а т а б а р и е р а с ъ з д а в а о п р е д е л е н а к о н ц е н т р а ц и я

н а ш л а к и т е в к р ъ в т а . Е д н а т а п о л о в и н а о т ч о в е ч е с т в о т о

е с п о с о б н а д а з а д ъ р ж и в т я л о т о с и р а з т в о р и т е л и т е н а

ш л а к и т е — м а з н и н а и в о д а . Х о р а т а п о д п у х в а т , с и л н о н а -

е д р я в а т . Д р у г а т а п о л о в и н а , в е р о я т н о п о р а д и с в о й с т в а т а

н а ч е р в а т а с и и п о р а д и о п р е д е л е н р е д в о б м я н а т а н а в е -

щ е с т в а т а , н е з а д ъ р ж а т р а з т в о р и т е л и т е н а ш л а к и т е —

т а к и в а х о р а и з с ъ х в а т . К о н ц е н т р а ц и я т а н а ш л а к и т е в

к р ъ в т а н а т е з и н е щ а с т н и х о р а т р я б в а д а б ъ д е п о -г о л я м а ,

о т к о л к о т о п р и д е б е л и т е . Н а р о д н а т а м ъ д р о с т н а й -д о б р е

г о в о р и з а т о в а п р и р о д н о я в л е н и е : „Д о к а т о д е б е л и я т и з -

с ъ х н е , с у х и я т щ е и з д ъ х н е . "

И д в а т а т и п а х о р а с т р а д а т

о т з а п е к , о т н а т р у п в а н и я , о т о т р а в я н е с ъ с с о б с т в е н и

ф е к а л н и к а м ъ н и . О т р а в я н е т о е б а в н о , с н е г о с е с в и к в а

о т д е т с т в о , с п я н а н а у с т а с е з а щ и т а в а т х р а н и т е л н и -

т е н а в и ц и , л ю б и м и т е п е л м е н и , п и т к и , п и р о ж к и с м е с о ,

м л е ч н и к а ш и , и з в а р а с ъ с з а х а р с у т р и н . К а к н е С и л а т а

н а н а в и к а и з а д о в о л я в а н е т о м у . Н о в с и ч к о в ъ р в и т а к а ,

д о к а т о б о л е с т т а п р и т и с н е д о с т е н а т а , д о к а т о л е к а -

р я т , п о д у м и т е н а д -р А м о с о в , в и д а д е п о л и ц а , к о я т о , з а

с ъ ж а л е н и е , н и к о й н е м о ж е д а и з п л а т и ."

П о такъв начин — бавно, ощ е от детството, се развива

а т о н и я н а д е б е л о т о ч е р в о . П оради отравянето, а същ о та-

ка поради разтягането от фекални те кам ън и, нерви те и м ус-

кулите на стената на дебелото черво се парализират до така-

73



ва степен, че престават да отговарят на норм алния реф лекс,

перисталтиката отсъства. Затова дълго врем е не се усещ а

нуж да от деф екация.

За появата на запек спом ага и игнори рането, пак ощ е от

детството, на нуж дата от деф екация. Ето типичен при м ер,

който съм взел от книгата на М антовани Ром оло „И зкуст-

вото да излекуваш себе си с природн и средства".

р о г а т о н я к о л к о м и н у т и п р е д и м е ж д у ч а с и е т о у ч е н и -

к ъ т у с е щ а н у ж д а о т д е ф е к а ц и я , н о с е с д ъ р ж а , н е с е р е ш а -

в а д а п о м о л и з а р а з р е ш е н и е , т ъ й к а т о с е о п а с я в а , ч е м о ж е

д а м у о т к а ж а т , ч е т о в а щ е п р е д и з в и к а в н и м а н и е и п р ., а н -

т и п е р и с т а л т и ч н о т о д в и ж е н и е о т д р ъ п в а м а т е р и а л а в

х ъ л б о ч н а т а о б л а с т , к ъ д е т о т о й с е н а т р у п в а . Н е о б х о д и -

м о с т т а о т и з х о ж д а н е з а т и х в а и л и с ъ в с е м и з ч е з в а . Н о ,

е т о ч е б и е з в ъ н е ц ъ т з а м е ж д у ч а с и е , д е т е т о с у в л е ч е н и е

з а п о ч в а д а и г р а е и н у ж д а т а о т д е ф е к а ц и я о т н о в о с е п о я -

в я в а , н о т о п а к я п о т и с к а , м и с л е й к и , ч е щ е и м а в р е м е с л е д

и г р а т а д а о т и д е в т о а л е т н а т а . Н о , е т о ч е о т н о в о н а с -

т ъ п в а в р е м е п а к д а с е в ъ р н е в к л а с н а т а с т а я , а п о з и в и т е

з а д е ф е к а ц и я п а к с е п о я в я в а т . Т о з и п ъ т , о п а с я в а й к и с е о т

з а б е л е ж к и , д е т е т о о т н о в о н е с е р е ш а в а д а п о и с к а д а и з -

л е з е и п р а в и в с и ч к и у с и л и я , з а д а и з т ъ р п и . А к о т а к о в а з а -

д ъ р ж а н е с е п о в т а р я н е е д н о к р а т н о , т о с ъ в с е м с к о р о с е

п р е д и з в и к в а п о н и ж а в а н е н а а к т и в н о с т т а и ч у в с т в и т е л -

н о с т т а н а н е р в и т е , к о и т о о т г о в а р я т з а т а з и ф у н к ц и я .

Р е ф л е к с и т е н е д а в а т н е о б х о д и м а т а в ъ з б у д а , а ч у в с т в о т о

з а д е ф е к а ц и я с е п р и т ъ п я в а — в с е е д н о , ч е м и н а в а н а з а д е н

п л а н , и д е т е т о д а ж е н е з а б е л я з в а , д а н е г о в о р и м з а л о ш о -

т о х р а н о с м и л а н е , т е ж е с т т а в г л а в а т а , н и с к и я у с п е х , н о и

ч е в п р о д ъ л ж е н и е н а 4-5 д н и н е е х о д и л о в т о а л е т н а т а . "

А в зряла възраст до запек водят: сутреш ното бър зане,

неую тната тоалетна, честите команд ировки и т. н.

Гор еописаното особено се отнася до ж ените. О т 100 ж ени,

които се лекуват, 95 боледуват от запек. Б рем енн остта, осо-

бено втората й полови на, същ о предразполага към запек.

Засега ням а да правя равносм етка на последици те от за-

пека и от зам ърсяването на дебелото черво с ф екални кам ъ-

ни. К артината щ е се изясни пр и опи сване и на другите ф ун-

кции на дебелото черво.

102

О т д е л и т е л н а ф у н к ц и я .

Д ебелото черво притеж ава спо-

собността да отделя в пролуката храносм илателни сокове с

неголямо коли чество ферм енти. О т кръвта в прол уката на

червото м огат да се отделят соли, алкохол и др уги вещ ества,

които по някой път предизвикват дразнене на лигавичната

обвивка и развитие на болести, свързани с нея. С ъщ ият е и

м еханизмът на въздействие на солената и на лю тивата храна

върху лигавичната обвивка. К ато правило , хем орои дите ви-

наги се изострят след ядене на солена херинга, пуш ени хра-

ни, ястия с оцет.

Р О Л Я Н А М И К Р О Ф Л О Р А Т А В Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

Н ека да се запознаем най-п одробн о с дейн остта на м ик-

роорганизм ите, обитаващ и дебелото черво.

Тук обитават повече от 400-500 различни видове бакте-

рии. С пор ед твърдения на учените, 1 г ф екалии съд ърж а око-

ло 30-40 м илиарда бактерии. П о данни н а К оанди за едно де-

нонощ ие човек отделя заедно с ф екалиите и около 17 трил и-

она м икроб и Л огичен е въпро сът, защ о те са толкова мн ого?

О казва се, че норм алната м икроф лора на дебелото черво

не само че участва в завърш ващ ото звено на храносм илател-

ните проц еси и притеж ава защ итна ф ункци я в червото, но

произвеж да от хранителните влакна редица важ ни витам ини ,

аминокиселини, ензими, хорм они и други хранителни вещ ест-

ва*. О ттук става ясно, че дейн остта на ми кроф лората ни дава

същ ествено допълнени е към н аш ето хранене, прави го устой-

чиво и по-м алко зависим о от околната среда. В условията на

норм ално ф ункци ониращ и черва те са способни да потискат,

да унищ ож ават най-различни патогенни и гнилостни м икроби .

Н апри м ер, колибактерии те участват в чревната ф лора и

синтезират 9 различн и витамин и: В , , В

2

, В

6

, биотин, пантео-

нова, никотинова и ф олиева киселина, витам ин В ,

2

и вита-

м ин К . Т ези, а и други м икроби, притеж ават същ о така ф ер-

м ентативни свойства — те разлагат хранителни те вещ ества

* Х р а н и т е л н и в л а к н а — н е у с в о и м о т о р г а н и з м а р а с т и т е л е н м а т е р и а л : ц е -

л у л о з а , п е к т и н , л и г н и н и т . н .

75



по същ ия начин, както и храносмилателните ф ерменти, син-

тезир ат ацетилхоли н, п ом агат на организм а в усвояването на

ж елязото; продуктите от ж изнената дейност на м икробите

оказват регули ращ о действие върх у вегетативната нервн а

систем а, а същ о така стим улират им унн ата систем а.

За норм алната ж изнена дейност на микроорганизм ите са

необход им и определени услови я — слабоки села среда и хра-

нителни влакна. В червата на повечето хора, които се хра-

нят, услови ята в дебелото черво са мн ого различн и от н еоб-

ходим ите. Гн иещ ите ф екални м аси създават алкална среда,

която спом ага за растеж на патогенната м икроф лора.

К акто вече знаем, колиб актерии те син тезират витами ни

от група В , които в частност изпъ лняват ролята на „техни -

чески контрол", п редупреж давайки за неконтролируеми я

растеж на тъканите, поддърж айки им унитета, т. е. осъщ ест-

вявайки п ротивор аковата защ ита. П рез 1982 г. във вестни к

„П равда" беш е публикувано кратко съобщ ение за това, че в

Л атвийската академ ия на науките е открита схемата на нару-

ш енията на противор аковата защ ита. О каза се, че при гни е-

нето на белтъци те в дебелото черво се образува метан, кой-

то разруш ава витамин ите от група В .

Д -р Г ерзон е им ал право да заяви, че ракът — това е отм ъ-

щ ението на П риродата за неправилно изядената храна. В кни-

гата си „Л ечени е на рака" той спод еля, че при 10 000 случая

на рак 999 9 са резултат от отравяне със собствените ф екални

м аси и само един случай — н аистина на вече необратим ите

пром ени в организм а, им ащ и дегенеративен характер.

О бразуващ ата се при гниенето на хранителните продукти

плесен спом ага за развитието н а сериозна п атология в ор га-

низма.

Е то какво казва по този п овод теоретикът и практикът по

въп росите на подм ладяването на организм а, канди датът на

биологичните науки С . А . А ракелян („С троительная газета",

1 януари 1985 г.):

„В М атенадаран — п рочуто из целия свят хранилищ е на

древноарм енски ръкопи си, им а едно съчинение на среднове-

ковните лечители, н априм ер на М хитара Гераци, в което ка-

то прич ин а за тум ори те се посочва плесента. К акто е извес-

тно, прич ин ата за рака при човека, ж ивотни те и птици те до-

100 76

сега не е установена. Н о е известно, че храненето н а птици -

те със сурови, засегнати от пл есен картоф и р язко увеличава

броя на заболелите птици.

... М еж ду другото, основната причина за повечето сър-

дечно -съдови заболявани я, според м ен, не е отлагането на

холестерин (съдърж анието му е м ного по-малко, отколкото

м ислят), а отлагането на п лесен."

С ега да се объ рнем непо средствено към изказванията на

арм енските лекари от С редновекови ето.

„К огато човек преяж да и не всички продукти се усвояват,

тогава една част от храната загни ва. А в развиващ ата се пле-

сен прор астват сем ена, които се всм укват в кръ вта, разнасят

се из цялото тяло и започват да прорастват в най-благопри-

ятните (отслабнали) м еста на тялото. Това м огат да бъд ат

участъци от кръвоносните съдове. П рораствайки, спорите

дават продукт от ж изнената си дейно ст във вид на бели, п ри-

личащ и н а восък вещ ества. Те са го наричали „бял рак"; спо-

ред наш ата терм инология —

с к л е р о з а .

М инава врем е, про-

цесът се проточва, и гниещ ите м аси в червата преди звикват

израж дане н а плесента, която вече засяга ставите, т. е. „си в

рак", според наш ата терми нология — артрит. П о-нататък се

появява депо, къд ето се отлагат преработени те проду кти, ко-

ито са изхабени от човека в ненуж но големи ко личества. Д е-

понираните части от хранителните продукти в преработен

вид се наричат „черен рак", спор ед наш ата терм ин ология

злокачествен тумор, срещ у който ням а защ ита."

П о т а к ъ в н а ч и н , т у к е п о с о ч е н а в е р и г а т а н а п а т о л о -

г и я т а — с к л е р о з а , а р т р и т и р а к , к о я т о в о д и с в о е т о н а -

ч а л о о т д е б е л о т о ч е р в о .

П ровеж дайки прочи стване на дебелото черво и на черния

дроб , сам и щ е се убедите в правотата на горепосоченото, щ е

видите излязлата от вас плесен във вид на черни парцали

В ъ н ш е н п р и з н а к н а о б р а з у в а л а т а с е в о р г а н и з м а п л е -

с е н и н а и з р а ж д а н е т о н а л и г а в и ч н и т е о б в и в к и н а д е б е л о -

т о ч е р в о , а с ъ щ о т а к а н а н е д о с т и г а н а в и т а м и н А , е о б -

р а з у в а н е т о н а ч е р е н н а л е п в ъ р х у з ъ б и т е . П ри норм ализи-

ране работата на дебелото черво и при достатъчно снабдява-

не на организм а с витамин А , или каротин, този н алеп щ е из-

чезне от сам о себе си.



Ч овек, който се храни по обикновен начин , почти вин аги

се нам ира в състояние на А -авитам ин оза. П ри това бавно, но

сигурно се осъщ ествява израж дане на сли зестата обвивка на

дебелото черво, наруш ават се пр оц еси те на възстановяване-

то му. Това е една от причините, поради които именно в де-

белото черво възникват различни видове колит, полипи и др.

О баче здравето м ож е да се възстанови , за което щ е бъд е ка-

зано по-нататък.

О Т Д Е Л Я Н Е Н А Т О П Л И Н А В Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

С ега щ е изясним ощ е една фун кция: на дебелото черво,

наскоро преоткрита от съврем енната нау ка, която е била

позната на древните м ъдреци .

Д ебелото черво представлява свое об разн а „печка", която

загрява не сам о всички органи в кор ем ната кухин а, но и

(чрез кръвта) целия организъм . Защ ото подли гавични ят слой

на червата представлява най-голямото вм естили щ е на кръво-

носни съдове, а следователно и на кръв.

„П ечката" действа по следния начин: при реализиран е на

генетичната програма за развитието на всеки един органи-

зъм в околната среда се отделя голям о коли чество ен ергия.

О казва се, че яйц ата на кокош ката сам и се загряват, а рол я-

та на квачката се свеж да до под др ъж ане на определена тем-

пература след това загряване.

П ри своето развитие м икро организм ите, ж ивеещ и в дебе-

лото черво, същ о отделят енергия във в и д на топли на, която

загрява венозната кръв и нам иращ ите се в съседство органи.

П оради това, съвсем н еслучайно за едно денонощ ие се обра-

зуват толкова много микроорганизм и — 17 трилион а

Д а се върнем към рис. 2 и 4. Н е напр азно при родата е

разполож ила дебелото черво по такъв начин. Точн о тази

негова конф игурация и разпол ож ението м у спом агат за най-

доброто затопляне на коремни те орган и, кръ вта и лим ф ата.

М астната тъкан, заобикалящ а червата, изпъ лн ява ролята на

своеобразна топлин на изолация, предо твратяващ а загубата

на топли на през предната стена на ко рем а и хълбоц ите; от-

зад гърбът с мощ ните м ускули, а отдолу ко стите на таза слу-

78

Ри с. 6 . Д ебелото ч ерво като нагревател на кръвта

ж ат като опора и скелет на тази „печка", насочвайки топли-

ната заедно с потока на кръвта и лим ф ата в посока нагоре.

В ероятно една от при чин ите, способстващ и за това, да е

ф актът, че вертикалното разпол ож ение на тялото е по-топло-

запазващ о и предизвиква по-м алки загуби на топлин а във

вид на топлинно излъчване (насочено нагоре), отколкото хо-

ризонталното, а същ о така по-д обре спом ага за цирку лация-

та на кръвта, лим ф ата и енергията по китайските канали (по

енергетичните канали, възприети в традиционната китайска

м едици на), които се движ ат отдолу нагоре и обратно. В сич-

ко това е м ного мъ дро, иконом ично и сръчно създадено.

Е Н Е Р Г О О Б Р А З У В А Н Е В Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

О коло всяко ж иво същ ество същ ествува лъчение — аура,

която говори за наличие в органи зма на плазмен о състояние

на вещ ествата — био плазма.

М икробите същ о така имат около себе си лъчение — би-

опл азм а. Б ио пл азмата зареж да водата и електролитите,

всму кващ и се в дебелото черво. А електролитите, както е из-

вестно, са едни от най-добри те акумулатори и преноси тели

на енергия. Тези наситени с енергия електролити заедно с

потока на кръвта и лим ф ата се разнасят из целия организъм

и отдават своя висок енергиен потенциал на всички клетки

79



на тялото, като постоянно ги зареж дат, а същ о така зареж дат

и собственото плазм ено тяло на органи зма чрез систем ата на

китайските канали — „ако каналът на проводи м остта се

при ем е за електролит".

Т ази ф раза съм взел от книгата „В ъп роси н а биоенерге-

тиката", А лм а-А та, 1969 г. В сички, които ж елаят по-подроб-

но да се запознаят с този въпрос, нека прочетат тази книга.

Т ова е отдавна известно в древна И ндия, К итай, Я пони я

и Т ибет. О бластта на корем а около пъпа те са наричали

„П ещ та на Х ара", „Н абхипадм а" (лотос на пъп а) и т. н . Тази

област съответства на елемента „о гън" и на силите на тран-

сф орм ация както във ф изически, така и в психич ески сми съл

(храносм илане, усвояване, превръщ ане на неорганични ве-

щ ества в органични, а същ о така трансфор м ация на органич-

ните вещ ества в психи чна енергия).

О тчитайки само ф изическия см исъл на тази област, от го-

репосоч еното става ясно, защ о древни те м ъдрец и наричали

корем ната област „пещ та", откъде тук се появява елем ентът

„огън ", как става трансф орм аци ята на органичн и вещ ества в

психи чна енергия (био плазм а).

За същ ествения прин ос на топлооб разуващ ата и енерго-

образуващ ата ф ункц ии н а дебелото черво в енергетиката на

организма м ож е да се убедим на практика.

Д а „изклю чим " дебелото черво чрез гладуване. М икроф -

лората престава да изпълнява своите ф ункции . „П ещ та" за-

гасва и ние усещ ам е, че ни е студено, отпуснати сме, губим

сили. А ко гладуването, спор ед твърдени ята на м нозина авто-

ритети, е пъл ноц енно хр анене за сметка на вътреш ни те ре-

зерви, защ о се пон иж ава темп ературата на тялото и пъ ргави-

ната? Н али главният енергетичен ци къл — трикарбон ови ки-

селини (ци кълът на К ребс) същ ествува както при гладуване,

така и при хран ене. С ледователно п ри гладуване (хранене с

вътреш ните резерви) би се осъщ ествявало само „сам оизяж -

дане", б ез загуба н а телесна темп ература и на тонус, докато

им а какво да се изяж да. Н о на практика това не е така. В еро-

ятно такава ф орм а на същ ествуване на хазяина и на м икро-

организм ите, като един ен организъм , е по-енергонезависи-

м а, иконом ична и устойчива, отколкото същ ествуването на

организм а без м икроф лора.

80

О ттук става ясно защ о при хранителен реж им от 1000 ка-

лории, който обаче съдърж а растителни храни (плод ове, зе-

ленчуци, п рораснало зърно, орехи, каш и) хората се чувстват

по-добре и са по-издръж ливи, отколкото когато изяж дат 3000

и по вече калории на ден във вид н а „

м ъ р т в а " в а р е н а х р а н а ,

к о я т о н е д а в а х р а н а н а м и к р о ф л о р а т а , а с а м о п р е т о в а р -

в а о т д е л и т е л н и т е с и с т е м и , к а т о д о п ъ л н и т е л н о в з и м а

е н е р ги я з а о б е з в р е ж д а н е и о т д е л я н е . Ето защ о днеш ните

хора м ръзнат, м акар че носят топли др ехи, а същ о така бъ рзо

се измор яват както от фи зическа, така и от ум ствена работа.

С Т И М У Л И Р А Щ А С И С Т Е М А Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

Н аш ият организъм и м а специф ични систем и, които се

стим улират от различн и въздействия на око лната среда.

Н априм ер, чрез м еханичн ото дразнене на долната част на

стъпалото се стим улират всички ж изнено важ ни органи;

чрез звукови колебания се стим улират особени зони, н ами -

ращ и се върху уш ната м ида, които същ о са свързани с целия

организъм ; светлинното дразнене чрез ири са на окото същ о

стим улира целия организъм , а по състоянието на ири са се

прави диагностика; върху кож ата се нам ират опр еделени

участъци, кои то са свързани с вътреш ните органи, т. нар. зо-

ни на Захарин — Гед, и т. н.

Д ебелото черво има специф ичн а систем а, чрез която се

стим улира целият организъм . В иж те рисун ка от книгата на

К уреннов „Руски народен лечебник". В секи участък на дебе-

лото черво стим улира опр еделен орган. Това стим улиране се

осъщ ествява по следни я начин: дивертикулът (гънката) се

запъ лва с обработена хран ителна каш а, в която бурно започ-

ват да се разм нож ават м икроо ргани зми , отделящ и енергия

във вид на биоплазма, която оказва стим улир ащ о въ здейст-

вие върху този участък, а чрез него — и върху органа, кой-

то е свързан с този участък.

А ко този участък е задръстен с „утайка", с ф екални кам ъ-

ни, тогава не се извърш ва стим улиран е, а започва бавн о

угасване на ф ункц иите на този орган и развитие на специ-

ф ична патология.


81



Б о л е с т и Б о л е с т и

н а ч е р н и я

н а

б е л и т е д р о б о в е

д р о б

Б о л е с т и

н а с т о м а х а


н а

б ъ б р е ц и т е


н а

п и к о ч н и я

м е х у р

н а п р о с т а т н а т а

ж л е з а , н а в л а га л и щ е т о

Рис. 7 . а С ти м у л и ращ а с и с тем а н а д еб ел ото ч ерв о : — този учас-

т ък с ти м у л и р а щ и т о в и д н а та ж л е з а ;

2

— ч е р н и я д р о б ; 3 — ж л ъ ч н и я

м е х у р ;

4

— сърцето; 5— белите дробове;

6

— стом аха; 7— д алака;

8

— за д ст о м а ш н а т а ж л е з а; 9 — н а д б ъ б р е ч н и т е ж л е зи ; 10—бъбреците;

11 — п о л о в и т е ж л е з и ; 12 — яй чника; 13 — п и к о ч н и я м е х у р; 14 —

простатната ж леза; 15— полови те органи . 6 Б ол ес ти н а ор г ан и те

въ з н и к ващ и п ор ад и з ам ъ рс я ван е н а с ъ ответн и я у ч ас тъ к н а д еб е -

л ото ч ерво . З а щ р и х о в а н и т е у ч ас тъ ц и и л ю с тр и р а т з ам ъ р с я в а н и я в ъ в

вид на фекални камън и , слуз , черна ци па и т. н .

К акто показва практиката, особено сил но се образува

„утайка" в м естата на гънк ите на дебелото ч ерво, където

придвиж ването на ф екалните кам ъни се забавя. Н а рис. 7. б

е показана „утайката" и най-разпространените болести.

М ястото на прехода на тънкото черво в дебелото стим улира

лигавицата на носоглътката; възходящ ата гънка — щ итовид-

ната ж леза, черния дроб, бъ бреците, ж лъчния м ехур; низхо-

дящ ата гънка — б рон хите, далака, задстом аш ната ж леза; из-

вивката на сигм овидното черво — яйчници те, пикочния м е-

хур, половите органи.

С тим улиращ ата систем а на дебелото черво показва нео-

бичайн ата изобретателно ст на П риро дата, нейн ото умени е

да използва всичко м аксим ално, при м иним ални разходи.

102

С И С Т Е М А ЗА П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

С ъ щ е с т в у в а т х и л я д и б о л е с т и , а з д р а в е т о е с а м о е д н о .

Л . Б е р н е с

Е то, стигнахм е до ощ е един важ ен въп рос, след и зяснява-

нето на който щ е разберем най-о бик новената истина: всички

болести идват при нас чрез устата.

О рганизм ът ни притеж ава м ощ на и м ногостепенна систе-

м а за само проч истване.

Н ай-напр ед, в дебелото черво се обезвреж дат и се изх-

върлят токсини и ненуж ни хранителни вещ ества.

П о-нататък щ е тръгнем п о посоката, в която кръвта се

движ и от дебелото черво. С ледващ ото прочистващ о стъпало

е черни ят дроб . Тук се осъщ ествява обезвреж дането на всич-

ки вредни вещ ества, които кръвта носи от червата. Ч ерни ят

дроб м ож е да ги изхвърли п рез ж лъчния канал в червата и

по-н ататък от червата по обичайни я път, но м ож е и да ги

„капсули ра" в своите ж лъчни канали и да ги остави за цял

ж ивот. Тук се образуват двойн и съединен ия, към токсините

се при съединява оп ределено вещ ество, заедно с което те

лесно се изхвърлят през последното стъпало — бъбреците.

Н а бъб реци те пом ага съедини телната тъкан на организ-

м а. Т ова са връзки, сухож или я, стените на кръвон осните съ-

дове и изобщ о тези клетки на организм а, които са като ске-

лет и вър ху кои то се крепят работещ ите клетки.

С ъединителната тъкан поглъщ а различни отпадъци, за да

бъде чист кръвни ят поток. К огато им а възм ож ност, тя отда-

ва това, което е погълнала, обратно в кръвта и тези отпадъ-

ци се извеж дат навън ч рез бъбрец ите.

К акво количество м ож е да погълне съединителната тъ-

кан, се илю стрира с прим ера, даден от Ю . А . А ндреев:

„И два при м ен майката на едно м ом иче и казва, че според

лекарите дъщ еря й след една седмиц а щ е умре. М айката пла-

че. Д ъщ ерята — п ъпчиц а, 17-годиш на, красавица. Д али не

м ож е да се направи нещ о? Е , няма какво да се прави; ние за-

почнахм е лечение по наш ия начин. О тначало прочистихм е

черния дроб, за което щ е стане дум а по-нататък. Започ нахм е

общ о прочи стване на организма — с гладуване. И тази гра-

83



Рис. 8 . С истема за прочи стване на организм а и дебелото черво

М ръсната кръв от дебело то черво — д е б е л о ч е р в о ; 2 — к р ъ в; 3 — ч е -

рен дроб;

4

— б е л и д р о б о в е ;

5

— устна кухина и език;

6

— х а й м о р о в и

кухини (синуси); 7— слухов канал;

8—

сълзен канал;

9 —

челна кухи-

на (синуси);

10

— съеди нителна тъкан; 11 — м астна тъкан;

12—

бъб-

р е ц и ;

3

— к о ж а ;

4

— ж енски полови о ргани

К ръвта от дебело то черво поп ада в черния дроб. А ко черният дроб не

успее да об езвреди п отока от токсини, идващ и от червата, кръвта ги

разнася п о-нататък по цели я организъм, където те се акумули рат и от-

делят (обозначено със стрелките) .

ци я, тази м лада хубави ца, тази пъп чиц а, теж ащ а 63 кг, изка-

ра 28 дни глад. Тя получаваш е само вода и клизми 2 пъти

дневно. В секи ден от нея излизаш е ф антастично колич ество

м ръсотия. Н акрая тя отслабна до 40 кг. А тези 23 кг всъщ -

ност са били м ръсотия, ко ято се нам ирала вътре в нея, в

клетките й "

И скам да подчертая: м ръсоти я вътре в клетките на съеди-

нителната тъкан, чрез които се хранят всичките останали —

работещ ите клетки.

100

М астната тъкан освен това е и своеобр азен „у таител" на

ш лаки, тъй като обм яната на вещ ествата там е мн ого слаба и

те безпрепятствено се натрупват там . П рочетете по този по-

вод отново изказванията на Н . А . С еменова.

П о-н ататък, ако всички тези стъпала са затлачени „до гу-

ш а", а същ о така, ако се прием а голямо коли чество н иш есте-

на и м азна храна, която не се извеж да навън чрез горепосо-

чените органи, тогава се задейства стъпалото за изхвърляне

на ш лаките чрез кухите органи, които им ат изход навън .

П ърво в работата се вклю чва носоглътката. О т нея ни-

ш естени, м азни и други видове ш лаки се изхвърлят навън

във вид на слуз. О ттук идват всичките ни постоянни изхрач-

вания и секнения.

А ко и този проч истващ канал се претовари, тогава се

вклю чват и допълн ителните: хайм оровите синуси, уш ните

канали, а при ж ените — влагалищ ето (бяло течение и др.),

често гурелясват очите.

И накрая, когато и това стане недо статъчно или когато

поради н якаква друга причин а гореспом енатите канали са

затворени, се вклю чват двете последни стъпала: белите дро-

бове и кож ата.

За това, че в дебелото черво става гниене и други ненор-

м ални явления, придру ж ени с обр азуване на вредни газове,

м ож е да се съди по теж ката, зловонната ми ризма, идващ а от

устата при диш ане. М нозина се опитват да прем ахнат този

дъх — м ият зъби , изплакват устата, използват дезодоран т,

обаче м ири зм ата си остава. З а п о м н е т е , т е ж к и я т д ъ х о т

у с т а т а е с а м о с л е д с т в и е , а п р и ч и н а т а с е н а м и р а н а с р е -

щ у п о л о ж н и я к р а й . П р о ч и с т е т е д е б е л о т о ч е р в о , и м и -

р и з м а т а щ е и з ч е з н е о т с а м о с е б е с и .

Н ай-накрая, слуз се образува и в сам ите бели дроб ове.

Н иш естените и другите секрети във вид на слуз са прекрас-

на храна за патогенн ите ми кроорганизм и. Т ези м икроо рга-

низм и, постъп вайки в белите дроб ове заедно с въздуха, на-

м ират идеални условия за разм нож аване — топли на, влага и

храна. И ето, п р о д у к т и т е , к о и т о с е п о л у ч а в а т п р и п р е р а -

б о т к а т а н а с л у з о т м и к р о о р г а н и з м и т е , и з л и з а т п р е з

б р о н х и т е , н о с о г л ъ т к а т а , в е ч е в ъ в в и д н а г н о й . П оради

токсините, съдърж ащ и се в гнойта, се дразнят и се възпаля-

85



ват лигавиците на белите дробове, на носоглътката с всички

произтичащ и оттук последици. С ъщ ият е и механизм ът на

възникване на ерозия на влагалищ ето, възпаление н а сред-

ното и вътреш ното ухо.

К ож ата сигнализира за претоварване на организма с ш ла-

ки чрез лош а м иризма, обриви, пъпки, черни точки и различ-

ни екземи . В ъв връ зка с това трябва да се отбележ и, че сим -

птом ите зависят от предпочитаната храна. Н априм ер от м ес-

ната храна м ири ш ат краката; от ниш естените храни със захар

и м азнин а се появяват пъпки , черни точки. Т яхната локализа-

ция върх у тялото е най-различна: лице, гръб, гърди, м есести-

те части на седалищ ето, крака, рам ене. И зобщ о, поради неп-

равилно то съчетаване на хранителните продукти, освен горе-

посочените явления, мож е да възникн ат и ф урунку ли.

Б ир ената м ая, която се използва за лекуване на ц иреи,

спом ага за по-доб ро см илане и усвояване на храната поради

голямото съдърж ание на витами ни от групата В . Т ова дава

въм ож ност ощ е в самото начало да се ликвидира проц есът на

неправилно и непълноценно усвояване на храната и тогава

ням а да им а такава гнилоч, която да се отделя във вид на

гной чрез циреите. М аята същ о норм ализира рН (характе-

ристика на киселинността) на средата в дебелото черво.

И м енно тези два механи зма, освен ударното въздействие на

витами ните от груп ата В , са в основата на лечебното дейст-

вие на бирената м ая.

С н и ж а в а н е т о н а т о п л о т в о р н а т а ф у н к ц и я н а д е б е -

л о т о ч е р в о и з а м ъ р с я в а н е т о н а о р г а н и з м а с ш л а к и в о д я т

д о т о в а , ч е н я к ъ д е в о р г а н и з м а с е н а т р у п в а с л у з . Н а п р и -

м е р в м л е ч н и т е ж л е з и п р и ж е н и т е . П ърво, там обм яната

на вещ ествата е по -слаб а в сравнен ие с останали те части на

организма. В торо, поем ането на студена храна и най-вече на

различн и разхлаж дащ и напитки, които рязко охлаж дат тази

обл аст на тялото, пр едизвик ват втвър дяван е на м астната и

ни ш естената слуз, образува се „киста".

П оради заседналия начин на ж ивот и седящ ата работа,

рязко се забавя кръвоо бращ ени ето в м алкия таз — появява

се застой на кръвта. Т ова е другата причи на, поради която

им енно тук се натруп ва слуз — при м ъж ете в простатната

ж леза, а при ж ените — в яйчници те.

100

Н а й -в р е д н и т е п р о д у к т и , к о и т о п р е д и з в и к в а т к и с т и

в г ъ р д и т е и я й ч н и ц и т е , т у м о р и н а п р о с т а т н а т а ж л е з а ,

с а с л а д о л е д , з а м р а з е н к а й м а к , с м е т а н а , с т у д е н о в и с о к о -

м а с л е н о м л я к о . А ко тези храни се упо требяват често, тога-

ва, както казва М икио К уш и (специалист по м акробиотика) ,

задълж ително щ е им ате киста.

П о -н а т а т ъ к в т а з и к и с т а з а п о ч в а т д а п р о р а с т в а т

с п о р и н а п л е с е н т а , к а к т о в ъ р х у н а т о р е н а з е м я , и з а п о ч -

в а д а с е р а з в и в а р а к , к о й т о д а в а м е т а с т а з и . Н и е с а м и т е

г о х р а н и м , гл е з и м г о , а с л е д т о в а с е у ч у д в а м е — о т к а к в о

е в с и ч к о т о в а ?

А ко пъ рвата верига на патологията: склероза — артрит

— рак идва от м ръсн ото дебело черво, то и втората: прето-

варване на отделителните систем и — залеж и от слуз —

нам аляване на защ итните сили на организм а — рак, същ о та-

ка идва от зам ърсеното д ебело черво.

Н акрая щ е цитирам откъс от книгата „И зкуството да се

излекуваш е пом ощ та на природни те средства".

Д - р П о ш е п иш е: „

У с т а н о в и х , ч е п р и ж е н и т е , к о и т о с е

р а з б о л я в а т о т р а к н а г ъ р д а т а , в 9 о т 10 с л у ч а я с е н а б л ю -

д а в а з а д р ъ ж к а в р а б о т а т а н а ч е р в а т а . А к о 1 0-15 г о д и н и

п р е д и т о в а е б и л а п р о в е д е н а п р о ф и л а к т и ч н а р а б о т а , т е

н я м а ш е д а и м а т т у м о р н а г ъ р д а т а , н и т о к а к ъ в т о и д а е

д р у г в и д р а к . " П о-нататъш ното изброяване на различни ви-

дове патология и тяхното развитие, които се дълж ат на за-

м ърсено дебело черво, няма см исъл и не е нуж но. Я сно е

най-главното: трябва да им ате здраво и чисто дебело черво

П Р О Ч И С Т В А Н Е И В Ъ З С Т А Н О В Я В А Н Е

Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

П реди да пристъпим към описание на възстановяването

на дебелото черво, нека за по-голям а яснота да сум ирам е

какво трябва да възстанови м и защ о настъпва несъгласува-

ност.

1. Д а се възстанови чи стотата на дебелото ч ерво и да се

норм ализира рН на средата в дебелото черво (трябва да бъ-

де слабо кисела).

87



Т ова щ е позволи да се ликвид ира главното огнищ е на за-

м ърсяван е на организм а — щ е разтовари систем ата за про-

чистване.

Ч е р в а т а с е з а м ъ р с я в а т п о р а д и п о г р е ш н о т о с ъ ч е т а -

в а н е н а х р а н и т е л н и т е п р о д у к т и , у п о т р е б а т а н а в а р е н а

и р а ф и н и р а н а х р а н а , н е п р а в и л н о т о п о е м а н е н а т е ч н о с -

т и и у п о т р е б а т а н а и з к у с т в е н о п р о и з в е д е н и н а п и т к и .

Х р а н и т е , п р е д и з в и к в а щ и з а п е к и и м а щ и з а т я г а щ о

д е й с т в и е , с а : в с и ч к и в и д о в е м е с о , ш о к о л а д , к а к а о , с л а д к и -

ш и , б я л а з а х а р , к р а в е м л я к о , я й ц а , б я л х л я б , п а с т и и т о р -

т и .

Н едопустимо е да се поем а 2-3 пъти по-голямо количест-

во храна и повече (според Г. С . Ш аталова — 10 пъти повече)

от необходи м ото за ж изнената дейн ост на организм а.

2. Д а се възстанови перисталтиката на червата и чревни -

те стени.

Т ова щ е позволи на дебелото черво пълноценно да изпъл-

нява своите ф ункции . П е р и с т а л т и к а т а с е н а р у ш а в а п о -

р а д и р а з т я г а н е н а с т е н и т е н а ч е р в а т а о т ф е к а л н и к а -

м ъ н и , о т о б р а з у в а н е н а „у т а й к а " , о т х р а н е н е с т о к с и ч -

н и п р о д у к т и , о т ц я л а т а т а з и м р ъ с о т и я , о т н е д о с т и г н а

н е о б х о д и м а т а е с т е с т в е н а х р а н а , о т н е д о с т и г н а в и т а -

м и н А , о т с ъ з н а т е л н о п о т и с к а н е н а п о т р е б н о с т т а з а

х о д е н е п о н у ж д а , о т с л а б и т е л н и т е с р е д с т в а .

3. Д а се възстанови м икро ф лората на дебелото черво, в

резултат на което:

а) щ е се регули ра пълн оцен ното хр анене за сметка на до-

пълн ителни хранителни вещ ества и витам ини, които се син-

тезират от ми кроби те;

б) щ е се регулира топлотворната и енергообразуващ ата

ф ункц ия на дебелото черво, в резултат на което щ е се нор-

м ализира загряването на целия организъм и щ е нарасне

м ощ ността на биоплазм еното тяло на организм а;

в) щ е се извърш и норм ализиране на стим улиращ ата сис-

тем а на дебелото черво, което щ е направи наш ия организъм

по-ж изнеспособен;

г) щ е се норм ализира и щ е нарасне силата на им унн ата

система на организма.

Д и з б а к т е р и о з а т а в ъ з н и к в а о т в а р е н а , с м е с е н а , р а ф и -

100

н и р а н а х р а н а , в к о я т о л и п с в а т х р а н и т е л н и в л а к н а . В з и -

м а н е т о н а л е к а р с т в а , о с о б е н о н а а н т и б и о т и ц и , п о т и с -

к а и у в р е ж д а н а ш а т а м и к р о ф л о р а .

П Р О В Е Ж Д А Н Е Н А К Л И З М И

С лед като сте „ом екотили " своя организъм (с 3-5 пр оце-

дури) , необходим о е да прем инете към п рочистване на дебе-

лото черво с пом ощ та на клизми.

К Л И З М И Т Е ощ е от древни врем ена се см ятат за най-

еф икасно и достъпн о средство за прочи стване не сам о на де-

белото черво, но и на целия организъм . С поред древни м еди-

цински източници — А ю рведа, Ч ж уд-ш и (тибетски вариант

на А ю рведа) — клизм ите пом агат да се премахнат до 80 %

от болестите на човеш кия ор ганизъм .

С ъщ ествуват м нож ество варианти на клизм и и препоръ-

ки за тяхно то изпо лзване. Н акратко да се запознаем с тях.

В съврем енната м едицина за пром иване на дебелото чер-

во се използват няколко начина.

П О Д В О Д Н И П Р О М И В К И Н А Ч Е Р В А Т А .

Тази проце-

дура се прави във вана с обем около 400-600 л или в специ-

ално пригоден басейн. За провеж дането й е необходим специ-

ален апарат А П К П . Л ечебната вода с тем пература около 36-

37 °С се вкарва в червата на порц ии по 1,5-2 л; п родълж ител-

ността на процедурата е 30-40 м инути. П рез това врем е през

дебелото черво се прокарва около 20-30 л вода За един лече-

бен курс обикн овено са необходи м и 6-8 проц едури.

П Р О М И В А Н Е - О Р О С Я В А Н Е Н А Ч Е Р В А Т А

( п о Л е н -

ски). С пециален резервоар, закачен на височина 120 см от

ни вото на куш етка, се пъ лни с оросяващ а течност, с тем пе-

ратура 38-40 °С .

К ъм кр анчето на гум ената тръби чка, излизащ а от резер-

воара, се свързва чревната сонда, срещ уполо ж ният край на

която трябва да бъд е вкаран в ректалната тръба. С лед това

паци ентът ляга, тръб ата се вкарва в ануса на дълбоч ин а 8-1 2

см и започва бавно вкарване на течността. В проц еса на оро-

сяване чревната сонда бавн о се придви ж ва през ректалната

тръба по-н авътре (с бър зина 3-4 см в м ину та) на дълб очи на

89



40- 60 см . Течността, която изпълва про света на дебелото

черво, през свободн ото пространство м еж ду чревната сонда

и ректалната тръб а постъп ва в отводна гумен а тръбич ка и

оттам — в подлога. С лед тази проц едура болни ят почи ва не

по-м алко от 30 м инути, а цялата процедура трае 20-25 м ину-

ти и се прави през ден. За една такава процедура се израз-

ходват от 8 до 20 л течно ст. Еди н лечебен курс се състои от

6-8 процедури.

П ри домаш ни условия се постъпва по друг начин. Ч А -

Ш А Т А Н А Е С М А Р Х (оби кновено това е 2-ли трова гум ена

грейка) с гумен м аркуч, дълъ г 1,5-2 м , се окача на височина

1-1,5 м от пода. Заем а се колянн о-лакътна опор а и се вкарва

водата в дебелото черво.

П о повод на това колко течност трябва да вкарате за един

път, за една процедура, колко общ о прочистващ и процедури

трябва да се направят и с какъв и нтервал, а същ о така какъв

вид течно ст трябва да се изпол зва, същ ествуват м нож ество

препоръки.

Н ай-ш ироко разпространение придоби

М Е Т О Д И К А Т А

З А П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О П О У О -

К Ъ Р . Т я е следната. В зем ете 2 л топла вода, при бавене 1-2

супени лъж ици лим онов сок или ябълков оцет (за да придо-

бие водата кисели свойства) и с пом ощ та на чаш ката на Е с-

м арх я вкарайте в дебелото черво. П рез пъ рвата седм иц а

правете процедури всеки ден, през втората — през ден, през

третата — през 2 дни, четвъртата — през 3, и по-нататък —

един път на седмиц а. С ам о след една седм ица щ е усетите ле-

кота, очите ви щ е блеснат.

П о-м алко известна е следната м етодика: една про цедур а

се състои от 2-4 вливани я на по 2 л течност. С лед като нап-

равите пъ рвото вливане, изкарайте водата. В еднага напр аве-

те второто вли ване — пак и зкарайте водата. С лед това —

третото вливание — изпускане и т. н. Така, първите две про-

чистващ и кли зм и се правят с топла вода, която леко се осо-

лява или о цветява с калиев перм анганат до бледо-ро зов цвят.

С лед това се правят една-две с топл а вода и лим онов сок и ли

ябъл ков оц ет (както по У окьр), като последната — с някакъв

лечебен състав на билкова основа и т. н. Един ден се прави

поч ивка, а на следващ ия ден всичко се повтаря отново. Ц е-

100

лият курс на прочи стване се състои от 5-8 проц едури. О зд-

равителният еф ект настъпва значително по -бъ рзо, отколко-

то при м етодиката по У окьр.

М ож ете да използвате гореописаните видо ве прочиства-

ния на дебелото черво и да получ ите норм ални резултати.

А з, обаче, искам да излож а своята гледна точка по повод

проч истването на дебелото черво и предлагам своята мето-

дика, която в продълж ение на няколко години получи приз-

нание.

А з изучих задъл бочен о проц едурата и ето какво открих.

За основа се взим а вода, която по механи чен начин п ром ива

съдърж им ото на дебелото черво, но за „залепените" по сте-

ните на дебелото черво ф екални кам ъни това не е достатъч-

но. О бикновено към водата се прибавя лим онов сок (или раз-

твор от лим онена ки селина), ябълков оц ет, слаб разтвор на

калиев перм анганат или други антисептици и билки (лайка,

зми йско мл яко и т. н.). Т ези вещ ества частично н орм ализи-

рат киселата среда в дебелото черво, обаче оказват о т р и ц а -

т е л н о в л и я н и е п о р а д и б е з р а з б о р н о т о д е й с т в и е к а к т о в ъ р -

х у н е о б х о д и м а т а , т а к а и в ъ р х у н е н у ж н а т а м и к р о ф л о р а .

И м а (о т ч а с т и ) н е б л а г о п р и я т н о в ъ з д е й с т в и е в ъ р х у л и г а в и -

ц а т а . Н априм ер зм ийското мляко доста изсуш ава лигавица-

та. С ъщ ествува възм ож ност за предозиране, наприм ер с ка-

лиев перм анганат, при което м ож е да се изгори ли гавичн ата

обвивка на дебелото черво. К ак да постъпим ? Н алага се

следният извод: п ърво — да се търси такова средство, което

би ни позволило да откъснем „утайката"; второ — и нгреди-

ентите трябва да норм ализират рН на вътреш ната среда, а

същ о така избирателно да потискат патогенн ата м икроф ло-

ра, без да засягат нуж ната; трето — те не трябв а да дразнят

лигавицата на червата, а обратно — да я въ зстановяват.

Т акова идеално средство същ ествува в при родата и, нещ о

повече, то се прои звеж да от сам ия организъм — това е соб-

ствената урин а на човека. Тя идеално подхож да по абсолю т-

но всички парам етри.

1. У рината не сам о пром ива дебелото черво, но за см етка

на по-голямата си концентрация, отколко то в кръвн ата плаз-

м а (разликата м ож е да достигне до 150 пъ ти), тя „всм уква" за

см етка на осм озата водата от стените на дебелото черво и да-

91



ж е от заоби калящ ото го пространство. Това предизвиква не

само „разкаш кване", но и откъсване на утайки, ф екални ка-

м ъни и „всм укване" на слуз от коремната кухина О свен то-

ва урината действа като солево слабително. Н ещ о повече, тя

е наситена с енергия, която я насочвала към изхвърлян е от

организм а — такова нещ о не съдърж а никоя друга течност.

2. У рината им а рН на кисела среда, при това в такава кон-

центраци я, която е най-б лагоприятна за сам ия организъм . Та

нали тя се е образувала в същ ия този организъм Затова ня-

м а опасност от предозиране, тъй като на един човек му тряб-

ва малко п овече, отколкото на друг. А тъй като урин ата е

про дукт на сами я органи зъм , тя избирателно по тиска всичко

патогенн о в организм а, без да засяга необход им ото П о та-

к ъ в н ач и н — п ъ л н о ц ен н о и Б Е З О П А С Н О , се в ъ зс та н о вя ва

необходим ата среда и ми кроф лора на дебелото черво. В сич-

ки постиж ения на м едицината за възстановяване н а норм ал-

ната м икроф лора на дебелото черво не представляват Н И -

Щ О в сравнение с урината

У някои хора мож е да възникне въпросът, м ож е ли да се

вкарва урин а в дебелото черво. Т рябва да знаете, че същ еству-

ва операция за присаж дане на пикочни я канал в правото черво;

при м ного ж ивотни — гущ ери, костенурки, птици — отделяне-

то на урин а и на ф екалии са съчетани. Н ека това не ви при тес-

нява, ощ е повече че ням а да правите това постоянно.

3. У рината, нещ о повече — собствената, не м ож е да раз-

дразни н ищ о в организм а. О братно — тя прем ахва и лекува

дразненето В одата в ури ната е структурирана от сами я ор-

ганизъм ; тя съдърж а собствени антисептици, а хорм оните,

витам ини те, м инералните и белтъчни те вещ ества са най-доб-

рите възстановители на слизестата обвивка на всеки орган в

организм а

За клизм и м ож е да се изпо лзва както собствената, така и

урин ата на здрави хора, особено на деца от същ ия пол. Н о тя

задълж ително трябва да бъде топла. Н еобходим о е нейната

тем пература да е по-ви сока с 3-5 °С от тем пературата на тя-

лото. У рин ата, която е престояла повече от денон ощ ие, се

см ята за стара и, преди д а се изпол зва за клизми , е н еобхо-

ди м о да заври и след изстудяване до 40 °С да се изпол зва.

Д ебелото ч ерво „се отпу ска" от топло то и се свива от студе-

100

ното. О ттук, при п ърви я случай течн остта щ е влиза добр е, а

при втория — м ного зле и не изцяло.

О щ е по-еф икасни са клизм ите от изпарена урина, но те

трябва да се използват предпазливо, тъй като по м ного силен

начин възбуж дат ж изнения принци п „В ятър". За хора с ин-

дивид уална конституция „С луз" това е доб ре, но за тези с

конституция „В ятър", или които им ат превъзбуден ж изнен

принцип „В ятър" такива клизм и са противопоказни — щ е се

случи беда („О снови на здравето", том 1).

С ъберете урин а от различн и хор а, давно стта й няма зна-

чение. Х ората трябва да бъдат здрави. С лед като сте събр а-

ли 2 л, налейте я в ем айлирана тендж ера без капак и варете

дотогава, докато остане 500 г. Т ова се нари ча изпарен а до 1/4

от първоначалния обем урина („м очегон"). О ставете я да по-

изстине и направете клизм а с ощ е топла урин а. Д аж е ако по-

рано сте направили няколко курса с клизм и по У окър и т. н.,

то след една такава мож ете да пом ислите, че нищ о не сте

правили д осега, тъй като мож е да се изхвър ли такова „богат-

ство" и толкова ж иви нещ а, за които вие изобщ о не сте по-

дозирали. Щ е усетите необи чайната сила на този състав. За-

щ о тази ури на им а такова действие?

Това м ощ но действие се обяснява с няколко причини :

1. С ам ата вода става съвърш ено друга, тя придоби ва су-

перструктура. О стават най-устойчи вите — „топлоустойчи -

вите", течни кристали, които според и зследванията на учени-

те правят наш ия организъм невероятно устойчив към всички

видове неблагоприятни въздействия.

2. К онцентрацията на солите в такава урина м ож е да на-

расне 600 пъти С ега мож ете да си представите каква всм ук-

ателна способно ст притеж ава тази „ водиц а". За см етка на не-

обикн овената концентрация на солите тя не сам о „всм уква"

вода от корем ната кухина, но и поради силния си горчив вкус

откъсва полипи и врастнала слуз от стените на дебелото чер-

во. П о най-силен н ачин се стиму лира стената на дебелото

черво, п еристалтиката се появява от сам о себе си. С тар запек

(в продълж ение на 50 години) с пом ощ та на такива клизм и

изчезва за един-два м есеца С ам о от 1-2 такива клизм и са-

м опрои зволно „и збягват" ш исти и друга патология, като при

това нуж ната м икроф лора не се засяга и се норм ализира.

93



3. П оради терми чната обработка в такава урин а се разру-

ш ават всички органичн и вещ ества, обаче се образуват нови

високоактивни вещ ества (биостим улатори с небелтъчен пр о-

изход), действащ и веднага и м ощ но върху ц елия организъм,

„пр есова се лъч евата енергия", залегнала в основата на ж и-

вота. Н акрая, всичко това действа м ного пъти по-си лно, от-

колкото хорм они, витами ни и т. н.

П од въздействието на такива клизм и ощ е по-бързо се нор-

м ализира рН и м икроф лората, въстановява се не сам о лигави-

цата, но и пери сталтиката, изчезват хем орои дите, по лип ите,

колитът, паропроктитът, хелм интозата и други п аразити. Н о и

това ощ е не е всичко П оради високата „всм укващ а" способ-

ност в дебелото черво постъп ва течност от цялата корем на ку-

хин а, увличайки със себе си слуз. И като резултат вие се осво-

бож давате от патологичната слуз (която мож ете да прем ахнете

само след продъ лж ително гладуване), „заседнала" в бъбреци -

те, в половите органи и т. н. и п отискащ а тяхната ж изнена ак-

тивно ст. О свобож давайки се от слузта, всички тези органи от-

но во се възраж дат. Заякват м ускулите на слабин ите, които се

отпускат и пукат от слуз. С м ятам п реком ерното съдърж ание

на слуз и психичн ите притискания в об ластта на корем а за

един от най-основни те ф актори за образуване на херния. Р аз-

товарват се всички отделителни системи , особен о н осоглътка-

та. М ного хора са правили такива проц едури и са се убедили в

тяхната висока еф ективност; и вие щ е се убедите в това.

П р е д п а з в а н е . П ри силн о засегната лигавица на дебелото

черво, напри м ер при язвен колит, изпарената урина отнача-

ло щ е предизвика болка като при и згаряне; изтърпете я или

преди това да направете клизма с оби кновен а урина. Б олка-

та показва, че всичко н енуж но се изскубва, а засегнатото

м ясто заздравява. С коро щ е се образува нова здрава тъкан и

повече няма да усещ ате нищ о.

За бременни ж ени е крайно н еж елателно да п рочистват

дебелото черво с м очегон. Н еж елателно е същ о и да прочис-

тват черния дроб. П оради м ного силна стим улация на енер-

гия в долната част на тялото е възмо ж ен спон танен абор т.

30 . „З а п о л о в и н г о д и н а с е и з б а в и х о т м н о г о з а б о л я в а -

н и я , к а т о д и з б а к т е р и о з а , к о л и т (о т д е т с т в о с т р а д а м о т

94

з а п е к , ч е р в а т а м и с ъ в с е м н е р а б о т я т ), х о л е ц и с т и т , г а с т -

р и т с н у л е в а к и с е л и н н о с т , ф и б р о м а н а м а т к а т а и д р . П р о -

ч и с т в а х ч е р в а т а с у р и н а и м о ч е г о н , п р о ч и с т в а х ч е р н и я

д р о б , п р а в и х п р о м и в к и и т а м п о н и , с т а р а я с е д а с е х р а н я

р а з д е л н о . П о я в и х а с е ж и з н е н и с и л и и е н е р г и я , о т ъ р в а х с е

о т т о к с и н и т е н а у м о р а т а .

П р е з я н у а р и д о й д е н а г о с т и д ъ щ е р я м и , т я б е ш е б р е м е н -

н а в 3-т и м е с е ц . И с к а х д а й п о м о г н а д а п р е м а х н е т о к с и к о -

з а т а . Т я п р о ч и с т и ч е р в а т а с м о ч е г о н , п о с х е м а . П о ч у в с т в а

с е д о б р е . С л е д т о в а п о и с к а д а п р о ч и с т и ч е р н и я д р о б ; п р о ч и с -

т в а н е т о п р е м и н а у с п е ш н о . Н о п о -н а т а т ъ к с е с л у ч и у ж а с н о

н е щ о : р е з у л т а т и т е о т У З И п о к а з а х а , ч е б р е м е н н о с т т а е

з а м р я л а , т . е . в п е р и о д а н а п р о ч и с т в а н е п л о д ъ т б е з а г и н а л , и

с к о р о с л е д т о в а д ъ щ е р я м и н а п р а в и с п о н т а н е н а б о р т . "

К о м е н т а р и :

О свен това че всички горепосочени п рочи с-

твани я активи зират енергия надолу към скъсване, януари е

м есец, през който се активизира „В ятър". „В ятърът" — то-

ва е енергия на раздробяване, н а разграж дане, н а скъсване,

на студ и сухота. В ънш ните фактори на „В ятъра", в допъ л-

нение на вътреш ни те, са предизвикали поради проч иства-

нията „енергетична бу ря", която е откъснала полевата ф ор-

м а на ж ивот на детето от тялото на м айката.

П р е з в р е м е н а б р е м е н н о с т т а н и к а к в и п р о ч и с т в а н и я ,

н а с о ч в а щ и е н е р г и я т а н а д о л у , н е т р я б в а д а с е п р о в е ж д а т .

П р о ч и с т в а й т е с е п р е д в а р и т е л н о , п р е д и д а з а б р е м е н е е т е .

За лиц ата с инд ивидуалн а конституци я „В ятър", с пре-

възбуден ж изнен прин цип „В ятър", те са противопоказни.

Н е е задълж ително веднага да започвате прочи стване с

изпарена урин а. О тначало е по-д обре да започн ете с оби кно-

вена. С лед това напарвайте урина до 1/2 и след това вече, ка-

то свикнете, до 1/4. П о-нататък ури ната не трябва да се на-

парва, тъй като структурата на урината е от най-енергетич-

ната, във вид на ш естостенн а при зма, се преоб разува в оби к-

новен сапун и еф ектът изчезва.

Т е х н и к а н а п р о в е ж д а н е .

С ега, познавайки вече тези особено сти, да при стъпим

към опи сание на сам ата техника. За тази цел ви е необходи -

м а чаш ата на Е смарх и гумена круш а с обем, не по-малък от

100 мг. О щ е веднъж искам да подчертая, за да ням а никакви

9 5



Рис. 9.

П одобрен вариан т на колянно-л акьтната опора при правене на

клизм а. Т азът е повдигнат по-н агоре от рам енете. Д иш ането се осъ-

щ ествява с корем . Ч аш ата на Е см арх (2-литрова гумена грейка) се

разполага на височина 1,2-1,5 м от нивото на пода.

услож нени я и непри ятности, започвайте прочи стването на

дебелото черво с обикновена урина.

Н иливате 1 -1,5 л урин а в чаш ата на Есм арх (грейка), закач-

вате я на височина н е повече от 1,5 м от ни вото на пода. С ва-

лете накрайника от тръбичката и го намаж ете е м асло или ва-

зелин . П рити снете тръб ич ката, за да не изтече течността (ако

им а кранче, затворете го). Застанете в колян но- лакьтна оп ора

(тазът трябва да е по -висок о от рам енете), вкарайте тръби чка-

та в ануса на дълб очин а 10-25 см . П осле пуснете притисната-

та част и постепенно изпускайте течността в ануса.

П р е д п а з в а н е . А ко дебелото черво им а патологични стес-

нения или е силно затлачено с ф екални камън и, при бързо

постъп ване течността мож е да се излее обратно или да раз-

пъ не онази малка кухин а, която се нам ира в червото преди

запуш ване, предизвиквайки болка. За да се избегне това,

трябва да контрол ирате вливанията — н аврем е при тискайте

тръбичката с пръсти. С поред п ридвиж ването на течността

през задръстения участък увеличавайте про луката. Д иш айте

бавно, плавно, н о дълб око — с корем , като го издувате при

вдиш ване и приб ирате при издиш ване. Това щ е ви позволи

да избегнете различни те услож нени я и неприятности при са-

м ата проц едура. К огато дебелото черво се прочисти, в него

с лекота се вливат 2 л течност за около 30-40 секунди.

С лед като течността излезе, легнете по гръб и повд игнете

таза. Значително п о-доб ре е, когато направите рам енна оп о-

9 6

Рис. 10.

У п р а ж н е н и я , сп о м а га щ и з а п о -д о б р о т о п р о м и в а н е н а д еб е л о -

то черво след вливане на течност вътре в него. а ) обикновена колян-

но-лакьтната опора; б) след нея легнете в хори зонтално поло ж ение;

в) повдигнете краката нагоре до рамен на оп ора с цел по-добро п ре-

м инаване на течността във възходящ ите отдели на дебело то черво;

г ) тази поза е олекотен вариант, предназначен за възрастни хора.

ра („С арвангасана") или повдигнете и слож ите краката зад

главата („Рало "). О станете в това полож ение 30-60 секунди.

М ож е допълни телно да приби рате корем а. За см етка на

това течността чрез низходящ ия отдел на дебелото черво по -

пада в труднодостъпния възходящ отдел и п о-нататък — в

сляпото черво. Т очно тази техни ка позволява по-равно м ерно

про м иване на цялото дебело черво. С пазвайте тези под роб-

ности — те са проверени на практика. В противен случай

частичн о щ е изм иете и щ е заздравите дебелото черво, а па-

тологията щ е остане — развъдни кът на бъдещ и болести е в

само то начало на дебелото черво — в сляпото черво.

К о г а е н а й -д о б р е д а с е п р а в и к л и з м а и к о л к о д ъ л г о т я

т р я б в а д а с е д ъ р ж и ?

П роцедурата е ж елателно да се прави

след изпразване на дебелото черво — сутрин или вечер.

Д ревните лечители п репоръч ват тя да се прави м еж ду залеза

на слънц ето и първо то см рачаване, т. е. вечер.

К олко дълго трябва да се държ и? С покойно полеж ете


9 7



върху десния хълбок 5-15 м инути, ако ням ате силна потреб-

ност за ходене по нуж да. П о-нататък м ож е да станете и да се

по разходи те. С лед като усетите по зив, идете в тоалетната.

П редим ството на урин овите клизми се състои в това, че те се

задърж ат в организм а толкова, колкото е необходи м о. О тна-

чало усещ анията за ходене по нуж да са м ного чести и силни,

а след това, колкото по-чисто става дебелото черво, толкова

по-нарядко се появяват те. Така че не се вълнувайте, защ ото

сам ият организъм знае, кога да изпу сне течността, нали

всичко се осъщ ествява под неговия контрол.

К а к в о к о л и ч е с т в о т е ч н о с т м о ж е д а с е в л и в а в д е б е л о т о

ч е р в о н а в е д н ъ ж и к о л к о ч е с т о т о в а м о ж е д а с е п о в т а р я ;

к о л к о д ъ л г о п р о д ъ л ж а в а к у р с ъ т н а п р о ч и с т в а н е т о и к о г а

т о й т р я б в а д а с е п о в т о р и ?

В ече бе спом енато, че най-добре

е да се вливат 2 л наведнъ ж , но след изливане по-д обре е това

да се повтори ощ е един -два пъти и след това да се направи вли -

ване на 1-1,5 л ури на. Защ о е необходим о такова дозиране?

А м и защ ото първи те 2-4 л леко осолена или подки селена с ли-

м онов сок (ябълков оц ет) вода щ е изми ят мръсотията само от

полови ната на дебело то черво, без да засягат възходящ ия м у

отдел. В ие сам и щ е се убедите в право тата на това твърдени е.

И сам о 3-4 клизм и с урина мож е пълноценно да запълнят ця-

лата кухина н а дебело то черво и там да се осъщ естви целител-

ната работа. Такава схема дава най-и зразения еф ект. С други

дум и, схем ата на едн а прочистващ а проц едура изглеж да така.

В ливате 2 л по дкиселена вод а, изпускате я и гледате: ако тя е

силно зам ърсен а, тогава повтаряте вли ването и п ак гледате.

А ко е м ного м ръсна — п овтаряте отново, ако не — правите

ури новата клизма. И сега вече трябва да пол еж ите, да повър -

вите. С лед изпускане на течността про цеду рата по прочи ства-

не с клизм и е завърш ена. П овтаряйте я през ден. Н аправете та-

ка 5-8 пъти. С това цикълът на прочи стване завърш ва. Т рябва

такъв прочи стващ ци къл да се повтаря два пъти за година —

през ранна про лет и в началото на есента (есента е врем ето на

био ритм ологичн ата активност на дебело то черво).

С лед гореоп исани я цикъл на проч истване, след около ед-

на седмиц а, м ож е за по-добър еф ект да направите цикъл на

прочиствания с изпарена урина, или да го използвате като

сам остоятелен п рочистващ цикъл.

102

С изпарената урин а про чистващ ият цикъл изглеж да така.

Започнете от 100 г (за вкарване на урината използвайте

оби кновена гум ена круш а от 100 г) и след един ден увели ча-

вайте дозата с ощ е 50-10 0 г. Т ака щ е стигнете до 300-5 00 г

наведнъж , направете 2-4 такива клизми , а след един ден за-

по чн ете да нам аляване дозата е по 5 0-10 0 г, док ато стигнете

до предиш ните 100 г. П о-нататък м ож е да правите 100-150-

грам ови микроклизми чки веднъж на 1-2 седм ици. П овтаряй-

те този ци къл по същ ия начин, както и предиш ния, със съ-

щ ата продълж ителност. А ко се появят услож нения, тогава не

трябва да увеличавате дозата. Н аправете цикъл със същ ата

доза, а след това започн ете да нам алявате. П ри провеж дане

на следващ ия цикъл всичко щ е бъде наред. И м айте предвид

предп азването при и зползване на тези клизмички : те са пр о-

тивопоказни за лица с превъзбуден ж изнен принц ип „В ятър"

и за брем енни ж ени.

С П Е Ц И А Л Н И М И К Р О К Л И З М И

С ега нека да поговорим за ин тересен и доста полезен вид

клизм и , които препоръчват „А ю рведа" , „Чж уд-ш и" . А вторът

ги е изпробвал върху себе си, правили са ги и други хора и

са останали мн ого доволн и. Т ези клизми особен о се преп о-

ръчват за хора, при които организм ът лош о задърж а водата

(склонен е към обезводняване) , лош о произвеж да топлин а

(постоянн о изм ръзват ръц ете и краката), има склонност към

насилствено изхож дане по голям а нуж да и към запек (т. е. за

хора, които им ат превъзбуден ж изнен принци п „В ятър" или

за тези, с изразена индиви дуална конституция „В ятър"). С ъ-

щ ото се наблю дава и при лица с крехко телослож ение, със

суха, белещ а се кож а, които постоянно м ръзнат. Н ай-еф и-

касни за тях са клизми п рез студено то, сухо врем е на годи -

ната, когато всички посочени по-горе сим птом и се изострят.

Щ е допълним посоченото по- горе с наблю дения на аю р-

ведисти. О безводняването и охлаж дането показват, че ж из-

нени ят прин цип „ В ятър" се е превъзбуди л и това се изразя-

ва в следното: силно газообр азуване, запек или ф екалии във

вид на „овчи " изпраж нени я, болки в кръста и в тазобедрен и-

9 9



те стави, наруш ения в м енструалния цикъл , изтощ ение на се-

м ето, суха и белещ а се кож а, зим орни чавост, изтощ аване на

силите, потъм няване на кож ата и отслабване. А ко им ате та-

кива сим птом и (о собено ярко те се проявяват през сухата,

студена, ветрови та зим а) — тогава изпо лзвайте такива ми к-

роклизмички и горещ и вани всеки ден или през ден. П осте-

пенно тези сим птоми щ е изчезнат.

М икрокл изм ички те се правят по следни я начин: вземате

100 г оби кновено м ляко, прибавяте 20 г топено краве м асло.

Загрейте всичко това, докато се стопи м аслото и затопл ена-

та течност вкарвате чрез гум ена круш а вътре в дебелото ч ер-

во. П репор ъчва се тази п роцеду ра да се прави при залез

слънце. С лед това полегнете. О бикновено организмъ т сам

задър ж а тази смес толкова, колкото м у е необходи м о. В ре-

зултат на такава процедур а ком бин ацията от сухота и студ,

преди звикващ а в организма посочен ите явления, се поглъщ а

и неутрализира. С ухотата и твърд остта се неутрализират от

влагата на м лякото и се ом екотяват с м аслото, а студъ т — от

топли ната на м лякото и се проявява по-къ сно при п ресичане-

то м у. П о правило след 2-3 такива ми кроклизм и изпраж нени-

ята стават м еки, леки и във ви д на салам . О свен това, по ес-

тествен начин се отглеж да норм алната м лечнокисела м ик-

роф лора, ням а да ви се налож и да използвате глупавите м е-

тодики — д а пиете разредените фекалии на кърм аче и др.

В сичко щ е се оправи естествено и сам опроизволно.

М ож ете да опитате няколко разновидности на п одобни

м икро клизм и и да изберете най-добр ата.

1-ва см ес: м ляко (100 г), топено м асло (20 г) — про тив

запек, „овчи " изпраж нени я, газообр азуване, изсъхване и

обезводняване на организм а.

2-ра см ес: основата е същ ата както и при 1-та (м ляко и

топено м асло) плю с щ ипка дж индж иф ил или пипер ( черен ,

червен). Тази см ес пом ага при същ ите заболявания, както и

пъ рвата, но доп ълн ително п отиска слузта в организма и за-

силва топлотвор ни те м у способн ости. П о тази причи на тя се

препоръчва за пълни, ф легм атични хора.

3-та см ес: основата е същ ата, както и при пъ рвата, плю с

чаена лъж ичка (5-10 г) готварска сол. Т ова засилва действи-

ето на първата см ес.

100

4-та смес: същ ата основа, както и при пър вата плю с поло-

вин или една супена лъж иц а силна отвара от пелин или 1/2 ча-

ена лъж ичка чесън. Т ова доста "помага при ж лъчн и страдания.

М лякото м ож е да бъде заменено или разредено в съотно-

ш ение 50:50 с отвара от м есо (най-добре овнеш ко) или с бу-

льон от кокали. В сички тези съставки по свой начи н в ъз-

действат върху организм а: ом екотяват и нам аляват слузта

или ж лъчта.

И зползвайте тези ми кроклизм и, когато възни кнат сим п-

томите на превъзбуда на жизнения принцип „В ятър" . С им п-

томи те на превъзбуж дане на ж изнения принц ип „В ятър" са

опи сани в „О снови на здравето", том 1.

П Р А К Т И Ч Е С К И О П И Т П Р И П Р О В Е Ж Д А Н Е

Н А К Л И З М И Т Е

П О Л И П И в дебелото черво . А вторът на тези редове съ-

щ о е страдал от това заболяване. И зпробвал съм м ного клиз-

м и (в т. ч. и със зм ий ско мл яко, което при някои хор а силно

изсуш ава слизестата обви вка на дебелото черво, което води

до изостряне), но еф ектът беш е нулев. С лед първи те 2-3

м икрокли зм и с изпарена до 1/4 урин а полип ите започн аха да

излизат от само себе си. П ри това не съм им ал никакви неп-

риятни усещ ания. За същ ото ми разказаха и други хора, ко-

ито са правили такива кли зми .

31. „

З а п о ч н а х с п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а , п р е д в а р и -

т е л н о б я х н а п р а в и л а 5 п ъ т и о м е к о т я в а н е с п о с л е д в а щ о н а -

м а з в а н е н а т я л о т о с ъ с з е х т и н .

И з л и з а ш е с л у з , п о л и п и , г о л я м о к о л и ч е с т в о ф е к а л н и к а -

м ъ н и , п а р ч е т а , п р и л и ч а щ и н а о б в и в к а о т с а л а м , п я с ъ к ,

п р о в л а ч е н и п а р ч е т а о т л и г а в и ч н а т а о б в и в к а . О б щ о с ъ м

н а п р а в и л а 5 п р о ч и с т в а н и я н а ч е р в а т а с у р и н а . П р и п о с л е д -

н о т о п р о ч и с т в а н е и з к а р а х н е о б и к н о в е н и к а м ъ н и с т е л е с е н

ц в я т , р а з л и ч н и п о ф о р м а , в г о л я м о к о л и ч е с т в о . К а м ъ н и т е

б я х а п л о с к и , д р е б н и и с г о л е м и н а д о 3*1,5 с м . И к а к в о б е -

ш е т о в а — н и т о х и р у р з и т е , н и т о т е р а п е в т и т е

у с т а н о в и х а — р е ш и х а , ч е т о в а с а п а р ч е т а н е с м л я н а х р а -

101



н а . " (Н ай-лесно е да каж еш нещ о произволно, отколкото да

разбереш и да обясниш .)

32 . ,/Т ъ р в о т о н е щ о , к о е т о с е о к а з а д о с т ъ п н о з а м е н , б е

п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а . М н о г о о т н е щ а т а , к о и т о б я х а

о п и с а н и и и з о б р а з е н и н а р и с у н к и т е , и м а х и а з — ф е к а л н и

к а м ъ н и , д ъ л г и б е л и л е н т и и м н о г о с л у з . О б а ч е з а п е к ъ т п р о -

д ъ л ж а в а (трябва да се прочи сти пол евата ф орм а на ж ивот),

з а п о ч н а х а д а и з л и з а т ш л а к и т е в ъ в в и д н а б о д и л и к а т о н а

р о з а и м н о г о т ъ н к и п р ъ ч и ц и к а т о р е з к и т е в ъ р х у с к а л а т а н а

л и н и й к а т а , р а з л и ч н и п о д е б е л и н а . Н о в с и ч к о т о в а В и е о п и с -

в а т е и в к н и г и т е с и . А т о в а , к о е т о и м а п р и м е н , м е у ж а с я -

в а . С т р а х у в а м с е , ч е м о г а д а и з п а д н а в и с т е р и я и л и , о щ е п о -

л о ш о , д а с е п о б ъ р к а м . Т о в а , к о е т о в и д я х с л е д п о с л е д н о т о

п р о ч и с т в а н е , п о ч т и м е д о к а р а д о и с т е р и я . З а п о ч н а х д а с е

с т р а х у в а м о т в с и ч к о — и д а я м , и д а с п я .

З а п о ч н а х а д а и з л и з а т м у с т а ц и . У в е р я в а м в и , б о р о в и и г -

л и ч к и н е с ъ м я л а . А м у с т а ц и т е т о л к о в а п р и л и ч а т н а б о р о -

в и и г л и ч к и , п о д в о й к и , с в ъ р з а н и п о м е ж д у с и к а к т о п р и б о -

р а , с н а й - р а з л и ч н а г о л е м и н а , а п о н я к о й п ъ т и е д и н и ч н и . Т е

с а с в е т л и и з д р а в и . И о щ е , и з п а д н а х а н я к а к в и , п о д о б н и н а

к о п р и н а , п а р ч е т а , г о л е м и к о л к о т о д л а н . К а т о ч е л и с а о т

ш и ф о н о в п л а т , н о с д в о й н и н и ш к и п о ц я л а т а д ъ л ж и н а и

р а з п о л о ж е н и в т р и р е д и ц и . В с и ч к о т о в а и з л е з е н а в е д н ъ ж .

И о щ е м н о г о п я с ъ к — б я л , ч и с т , д р е б е н , к а т о с о л . А и б о д -

л и ч к и .

О к о л о п ъ п а н е щ о с е р а з м ъ р д а м н о г о с и л н о , с ъ б р а с е н а

к ъ л б о и з а п о ч н а д а с е п р и д в и ж в а . С е г а г о у с е щ а м п о - с л а б о .

В п р о д ъ л ж е н и е н а 2 м е с е ц а с у т р и н п и я с р е д н а т а у р и н а

и п р е з 2 ч а с а ч е с н о в а н а с т о й к а (п и я в е ч е 4 м е с е ц а , п о 15

к а п к и ) .

П р е з 1995 г . п р и п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а и з л я з о х а д в а

п л ъ т н и п а р ц а л а , п р и л и ч а щ и н а к р ъ в о н о с е н с ъ д н а г о л я м о

ж и в о т н о . С п и р т о с а л а с ъ м г и . А з с ъ м н а 65 г о д и н и . "

С лучва се органи змът д а е засегнат от различ ни паразити.

Н е се учудвайте и не се плаш ете, сам ите ние сме си ги отгле-

дали вътре в себе си благодарение на наш ето невеж ество. С е-

га ги прем ахвайте см ело. П ом нете: лю бознателността е при-

същ а на човек, а гнусливостта е психич но п ритискане.

102

33 . П р е ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о с к л и з м и , с л е д т о в а н а п -

р а в и х м и к р о к л и з м и с и з п а р е н а д о 1 /4 у р и н а . И з л я з о х а 11 п о -

л и п и , п р и л и ч а щ и н а к о п ч е , с р ъ б е с т а п о в ъ р х н о с т и е д и н п о -

л и п с д ъ л ж и н а 7 с м и ш и р о к 1,5 с м к а т о г р е б е т е . М н о г о

с л у з н а п а р ц а л и , н и ш к о в и д н а , в г о л я м о к о л и ч е с т в о . У р и н а т а

— е д и н п ъ т п р е з д е н я — с у т р и н . С л е д т о в а п р а к т и ч е с к и о з -

д р а в я х , з а н и м а в а х с е с ф и з и ч е с к а р а б о т а , д и г а х т е ж е с т и . "

П рем ахването на паразитите рязко възстановява ваш ите

сили и ви е се чувствате мн ого по-здрав, отколкото п реди

прочистването на дебелото черво.

А Л Е Р Г И Я , Г Л А В О Б О Л И Е , С И Н У З И Т .

34 . „Н я к о л к о д у м и з а м е н — р о д е н а с ъ м . н а 20 .11.1959 г .

З а п о ч н а х д а г л а д у в а м п о н я к о г а о т 1994 г . В и с о к а с ъ м 164 с м ,

т е ж а х 68 к г . П р е з 1997 г . п р о ч е т о х в с и ч к и т е В и к н и г и ; и з у -

ч и х и к н и г и т е н а Л и т в и н о в а , Ш а т а л о в а , Б р е г , Ш е л т ъ н . П о -

р а н о я д я х м е с о и к о л б а с и 3 п ъ т и н а д е н в г о л е м и к о л и ч е с т в а .

П р е з м а р т 1997 г . п р е м и н а х к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е . О т -

с л а б н а х с 8 к г . П р о ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о , ч е р н и я д р о б . Н а

15.08.1997 г . п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б о щ е в е д н ъ ж . Н а

20.08.1997 г . п р о ч и с т и х б ъ б р е ц и т е . Н а 16.09.1997 г . п р о -

ч и с т и х ч е р н и я д р о б 3 п ъ т и . О т 14 д о 16 н о е м в р и 1997 г .

п р о ч и с т и х с т а в и т е с д а ф и н о в л и с т . О т с л а б н а х с о щ е 6 к г .

С е г а т е г л о т о м и е 54 к г . С у т р и н т и ч а м п о 1,5-2 к м . М р ъ з -

н а ч е с т о , и м а м т р ъ п к и п о г р ъ б н а к а , п о г ъ р б а . И с к а м д а н а -

п ъ л н е я , н о н е м о г а . (Т рябва незабавно да се изпълн ят меро-

приятия за потискане на ж изнения принц ип „В ятър". Т огава

всичко щ е се норм ализира: щ е напълнеете и щ е престанете

да мр ъзнете.) И з ч е з н а а л е р г и я т а (о б а ч е н е с ъ в с е м ) и т ъ м -

н и т е к р ъ г о в е п о д о ч и т е . М и н а г л а в о б о л и е т о . П о -р а н о ч е с -

т о в з и м а х х а п ч е т а п р о т и в г л а в о б о л и е .

С ъ п р у г ъ т м и е р о д е н н а 2 8.01.1962 г . В и с о к е 182 с м , т е -

ж е ш е 78 к г . С е г а т е г л о т о м у е 71 к г . П р е д и п р о ч и с т в а н е -

т о и м а ш е м н о г о с и л е н с и н у з и т , м н о г о п ъ т и с а м у п р а в е н и

п у н к ц и и . С е г а с ъ с т о я н и е т о м у е м н о г о п о -д о б р о . (П у н к ци -

ите ликви дират сам о последиц ата, а трябва да се прем ахне

при чин ата. С луз се образува в организм а поради неправил-

ното хранене. П рем инете към видовото, правилното хранене

с оглед на индивидуалната конституция.)

103



В с и ч к и б л и з к и и п о з н а т и к а з в а т : „П р е с т а н е т е , н а н и -

щ о н е п р и л и ч а т е , н о н и е с е ч у в с т в а м е д о б р е , с а м о ч е с м е

м н о г о с л а б и . О т д е к е м в р и п и е м с у х а б и р е н а м а я . "

Х Р О Н И Ч Е Н П А Р О П Р О К Т И Т . Е ди н м о й п озн ат стра-

даш е от тази болест. П реди години м у бе направена опера-

ция, но след известно врем е възникн а рециди в. В областта

на перинеума се образува абсцес с големи на на ю м рук и от-

ново се налож и оп ерация. П осъветвах го да прави 2 пъти на

ден м икроклизм ички (100-150 г) с изпарена до 1/4 урина и

постоянно да държ и ком прес от нея върху болното м ясто.

С лед 2 седм ици всичко се оправи. Ед новременн о с това из-

чезнаха и хроничн ите хемороиди . М оят познат си спом ня, че

по време на първи те ми кроклизм и е усещ ал силно парене в

цепката и във вътреш ността на абсцеса. Сл ед като излезе

гнойта, всичко бързо м у м ина. Н ямаш е нужда от операция и

друго лечение. Е то вече ми на една годин а и ням а никакви ре-

цидиви.

ЗА П Е К , Г Л И С Т И , З А Г У Б А Н А А П Е Т И Т И Г Л А В О Б О -

Л И Е . П р и м е н д о й д е 7 0-го д и ш ен м ъ ж (с в и сш е во ен н о о б р а-

зовани е) и м и разказа, че е страдал от спом енатите болести.

С лед като прочете книгите ми по урин отерапия, той направи

2-3 м икроклизми с изпарена до 1/4 урина. Т ова, което отна-

чало ставаш е с него, м ного го учуди. В еднага след процеду-

рите излязоха няколко едри глисти (подобни на тения), пар-

чета сгъстена м едузооб разна слуз. С лед това червата започ -

наха да работят сам остоятелно, появи се апетит, изчезна гла-

воболи ето, от което той страдаш е дъл ги годин и. За излекува-

не от запек и глисти са м и разказвали и м ного други хо ра.

С ъщ ото мога да твърдя и аз.

35 . „П р е ч и с т и х ч е р в а т а , н я м а м л е г е н и л и г ъ р н е , а т о а -

л е т н а т а ч и н и я е т а к а в а , ч е в н е я н и щ о н е с е з а д ъ р ж а , в е д -

н а г а и з т и ч а и , ч е с т н о к а з а н о , с т р а х у в а х с е д а р а з г л е ж -

д а м . Н о п р е м а х н а х з а п е к а , о т к о й т о с т р а д а х п р е з ц е л и я с и

ж и в о т , и с е г а л е с н о с е и з х о ж д а м п о н у ж д а н я к о л к о п ъ т и

н а д е н ."

П ричи ни те за запека са различн и. Е дна от тях — превръ -

104

щ ане на дебелото черво в „сметищ е". Щ ом това „сметищ е"

се ликви дира, всичко се нор м ализира от сам о себе си, но

трябва да се спазва норм алното х ранене.

36 . Н а п р а в и х к л и з м и с у р и н а . И з ч е з н а е д н о с р а с т в а н е ,

н о о щ е е д н о о с т а н а . И з л я з о х а ф е к а л н и т е к а м ъ н и , н я к а к в и

п а р а з и т и , м р ъ с о т и я . С е г а у р и н а т а м и е с в е т л о ж ъ л т а . "

У рин ата и изпарената урина спом агат за разнасяне н а

срастването. Н ай-до бре това става при ури ново гладуване.

37 . ,$е ч е в т о р а г о д и н а о т к а к т о с е к а н я д а в и н а п и ш а , н о

с е г а с е р е ш и х . Б л а г о д а р я В и з а к н и г и т е . П р о ч е т о х г и и 4-т е .

А з с ъ м В о д о л е й , р о д и х с е н а 7 ф е в р у а р и 1949 г . П о р а д и т о в а

л ю б о п и т с т в о т о м и е п р и с ъ щ о . М н о г о н е щ а и с к а м д а н а у ч а ,

н о ц я л „б у к е т " о т б о л е с т и н е м и д а в а ш е в ъ з м о ж н о с т д а с е

р а д в а м н а ж и в о т а . И с е г а ж и в о т ъ т м и е с ъ в с е м н е б е з г р и -

ж е н , н о п ъ к р а д о с т т а , к о я т о в ъ т р е ш н о у с е щ а м , в с е е д н о ч е

о г р я в а п ъ т я м и . Е т о к а к в о с е с л у ч и с л е д п р о ч и с т в а н е н а о р -

г а н и з м а (т о в а е р е з у л т а т о т е д н о п р о ч и с т в а н е ).

1. И з л я з о х а н я к а к в и „ж и в и т в а р и " и с а м о д а з н а е т е

к а к в и

2. Ч е р н а п л е с е н .

3. Е д ъ р п я с ъ к .

К о р е м ъ т м и с е с м а л и , д в и ж а с е п о -л е с н о . В с и ч к и т е в и

к н и г и п р о ч е т о х п о н я к о л к о п ъ т и и т о в а д а д е р е з у л т а т .

„Ж иви те твари" обичат да ж ивеят в гнилостна среда, то-

ва за тях е м ного хубаво. У рин ата силно п одкиселява и н ор-

м ализира вътреш ната среда на дебелото черво, а това за

„ж ивите твари" е м ного лош о, те се стремят да напуснат то-

ва място и излизат навън . Д ействието на изпарената ури на

върх у глистите м ож е да се сравни с действието на вряла во-

да върху кож ата на човека.

38. „

З а в ъ р ш в а м п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а с у р и н а —

д о 1,5 л п р я с н а , п р е м и н а в а м к ъ м п р о ч и с т в а н е с и з п а р е н а

у р и н а , з а с е г а д о 1/2 и 1/3. Е ф е к т ъ т е п о - д о б ъ р , о т к о л к о т о

с в о д а — о б и л н о и з х в ъ р л я н е , п о - д о б р е (п о - д ъ л г о ) з а д ъ р ж а м ,

и з л я з о х а д р е б н и к а м ъ ч е т а ( к о л к о т о с е м к а ) , и з л е з е г л и с т с

д ъ л ж и н а о к о л о 40 с м , м н о г о с в е т л а с л у з . "

100 104



39 . „Н а 39 г о д и н и с ъ м . О т 3 г о д и н и н е р а б о т я п о р а д и

л о ш о т о м и з д р а в о с л о в н о с ъ с т о я н и е . Щ е з а п о ч н а с т о в а , ч е

к о г а т о з а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м д е б е л о т о ч е р в о , в и д я х т а -

к и в а н е щ а , ч е д в а д н и п л а к а х о т у ж а с и с т р а х , к о и т о м е

о б х в а н а х а , ч е ц я л а т а т а з и г а д о с т б е ш е в ъ т р е в м е н . С л е д

к л и з м и с и з п а р е н а у р и н а и з л е з е с л у з — м н о г о , а м а м н о г о .

С л е д т о в а и з п а д н а х а 7-8 к ъ л б а г л и с т и с ъ с с в е т л о к а ф я в

п р о з р а ч е н ц в я т и д ъ л ж и н а 10-15 с м . С л е д т о в а и з л я з о х а

б е л и , г о л е м и г л и с т и с д ъ л ж и н а 10-15 с м . И з л е з е к ъ л б о , в

с р е д а т а н а к о е т о и м а ш е г о л я м о п л ъ т н о т я л о (с д и а м е т ъ р

2-3 с м ), а о т к р о я — к а т о ч е л и в ъ л н а (о б щ и я т д и а м е т ъ р н а

к ъ л б о т о б е ш е 5-6 с м , б е з в ъ л н а т а ). С л е д т о в а и з л е з е п л ъ т -

н о т я л о , ц я л о т о в с л у з . П о с л е и з х в ъ р л и х п о л о в и н т о а л е т н а

ч и н и я н е щ о с ц в я т н а к а й с и е в к о н ф и т ю р — п р о з р а ч н и

ж ъ л т и п а р ч е т а .

С л е д т о в а з а п о ч н а д а с е л ю щ и к о ж а т а м и — м н о г о с и л -

н и с ъ р б е ж и п о ц я л о т о т я л о . З а п о ч в а м д а с е ч е ш а , к и л и м ъ т

с т а в а б я л . О т о ч и т е м и и з л и з а н я к а к ъ в б я л с е к р е т , т а к ъ в ,

ч е н я к о й п ъ т н и щ о н е в и ж д а м .

Р а з х о ж д а м с е и з к ъ щ а т а , с л е д 3 ч а с а з а п о ч в а д а м е б о -

л и д е с н и я т к р а к , в с л а б и н и т е . Т о г а в а с я д а м в ъ р х у с т о л а , и

в и ж д а м , ч е т о й е п о - д ъ л ъ г о т л е в и я с 10-15 с м О т н а ч а л о

н а п о в я р в а х н а о ч и т е с и . С л е д т о в а к р а к ъ т с а м с е в р ъ щ а н а

п р е д и ш н о т о с и м я с т о , и в с и ч к о с е о п р а в я . К а к в о е т о в а ?

К огато организмът е силно засегнат от различни паразити,

зам ърсен, м огат да се случват най-различни н ещ а. В този

случай се е осъщ ествило енергетично хлътване, което е изк-

ривило ф орм ата на тялото. С лед това всичко се норм ализира.

П о л у ч и х п и с м о т о В и и п р о д ъ л ж а в а м д а п р о ч и с т в а м

ч е р в а т а . О т с у т р и н т а с ъ б и р а м у р и н а т а и п р а в я к о м п р е -

с и . О с т а в а м в л е г н а л о п о л о ж е н и е 40 м и н у т и , с л е д т о в а с е

п р е о б р ъ щ а м . К о г а т о и з п у с к а м с ъ д ъ р ж и м о т о н а к л и з м а т а

в и ж д а м , ч е т а з и ч а с т , к о я т о е б и л а д о л у в к о р е м а , и з л и з а

с в е т л а , а т а з и , к о я т о е м и н а л а п о - н а в ъ т р е в ч е р в а т а , и з -

л и з а в ъ в в и д н а р я д к а о б о р с к а т о р с ъ с з л о в о н н а м и р и з м а .

За същ ото съм повтарял не един път — първи те прочис-

тващ и клизми изм иват сам о низходящ ия отдел на дебелото

черво, а следващ ите, в съответни те пози, позволяват да се

изми е възходящ ият отдел.

102

Н а п р а в и х т р и п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я д р о б — и з л и з а

м н о г о с л у з с ж ъ л т и б я л ц в я т . И з л я з о х а д в а к а м ъ к а с т ъ м -

н о з е л е н ц в я т н а ч е р н и р а й е т а . И з л е з е ц я л о к ъ л б о о т к о н ц и .

Р а з г л е ж д а х г о д ъ л г о в р е м е — п о м и с л и х , ч е т о в а с а г л и с т и ,

а с л е д т о в а п р о ч е т о х в ъ в В а ш а т а к н и г а , ч е т о в а и д в а о т

ч е р н и я д р о б .

(М ож е да е и от дебелото черво. Това е своего

рода патология, своеобразни паразити.)

С лед първото прочи стване на дебелото черво от м ен из-

лезе такова коли чество газове, че бях уч уден а как не м е раз-

късаха на парчета; и с м ири змата на отдавна н епроветрена

к он ю ш н а.

40. „ П р е з ю л и 1996 г . н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а

— о т н а ч а л о с о б и к н о в е н а , а с л е д т о в а с и з п а р е н а д о 1 /4

у р и н а , о б а ч е н е м о ж а х д а д о в ъ р ш а ( н я м а х у с л о в и я ). Н и щ о

о с о б е н о н е и з л е з е , с и з к л ю ч е н и е н а д в у г л а в и я п л о с ъ к ч е р в е й ,

д ъ л ъ г о к о л о 15 с м и н я к о л к о е д н о г л а в и ч е р в е я . Р е з у л т а т и -

т е с а с л е д н и т е : м и н а х а б о л к и т е в с т а в и т е , п о ч т и р е д о в -

н о х о д я п о г о л я м а н у ж д а ( с у т р и н ), к о л и ч е с т в о т о и м с ъ щ о

т а к а г о р е -д о л у е п р и е м л и в о , н я м а м б е л и ч е р т и в ъ р х у к р а -

к а т а , т е с а п о - з д р а в и , н я м а м с п а з м и в к р а к а т а , п о я в и с е

б о д р о с т и с и л а . Т а к а с е з а д ъ р ж а х д о з и м а т а , к о г а т о

с ъ щ и т е т е з и с т а в и з а п о ч н а х а д а м е б о л я т с о щ е п о -г о л я -

м а с и л а . (В този случай им а внедряване на биоп атогенната

енергия на студа и сухота в организм а. Т рябва да се използ-

ват горещ и вани и да се втрива зехтин в ставите. К лизм ите

нямат нищ о общ о с тези болки.) З а п о ч н а х д а м и с л я п о - д о б -

р е . Р е ш и х п р е з ф е в р у а р и 1997 г . д а п о в т о р я п р о ч и с т в а н е -

т о н а ч е р в а т а и д а г о з а в ъ р ш а д о к р а й . (А ко правите про-

чистване по това врем е на годин ата, мож е да се превъзбуди

ж изненият принцип „ В ятър". И збягвайте да правите клизм и-

те през сухо студено вр ем е на годината, особено ако сте въз-

растен човек или сте в напреднала възраст.) В е д н а г а з а п о ч -

н а х о т и з п а р е н а у р и н а . Т р и д н и п о д р е д о т м е н и з л и з а ш е п о

е д н о н а б р ъ ч к а н о , с к а ф е н и к а в и ж и л к и и к а ф я в а о с н о в а ( с

д и а м е т ъ р о к о л о 1 с м ) т о п ч е . "

П Р Е М А Х В А Н Е Н А С Л У З В О Б Л А С Т Т А Н А К О Р Е М А

И Н А Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О . Л и ч но се у бед и х в то ва. И з чезн а

107



състояни ето на п редхерния (болки в слабин ите при рязко пов-

дигане на 10-20-килограмови теж ести); увеличи се чувстви-

телността ми п о врем е на полов акт и самата полова ф ункци я;

престана да се отделя слуз от носоглътката; изчезна хронич-

ният колит. С ъщ ото потвърж дават и м оите последователи.

41 .

„В и е о п и с в а т е п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а н а д в а е т а -

п а : 1 е т а п — 5-10 п р о ц е д у р и , п р е з д е н , с п о 2 -3 к л и з м и е д н а

с л е д д р у г а , а с л е д т о в а е д н а — с 1,5 л у р и н а . И з к а р а х м е 20

д н и . С л е д т о в а 2 е т а п — с и з п а р е н а у р и н а о т 100 д о 500 г

и о б р а т н о д о 100 г . О т с ъ в м е с т н о т о п о с т а в я н е н а о б и к н о -

в е н а к л и з м а с и з п а р е н а у р и н а н е с е п о л у ч и о п и с а н и я т о т

В а с е ф е к т . П о с т ъ п и х м е п о д р у г н а ч и н . П р а в и х м е с о б и к н о -

в е н а п о д с о л е н а в о д а , а с л е д и з п р а з в а н е н а ч е р в а т а с л а г а м е

о т д е л н о с и з п а р е н а у р и н а . И м а в е л и к о л е п е н е ф е к т . (К ак сте

чели книгата? Н али точно така препор ъчвам и аз — отначало

обикн овена прочи стващ а клизма, един или два пъти, а след

изпразване — третата, с изпарена урина.)

М о ч е г о н ъ т и з т е г л я с л у з в ъ в в и д н а м е д у з и и о м е к о т я в а

п а р ч е т а т а о т ф е к а л н и т е к а м ъ н и . Н о , с к ъ п и Г е н а д и й П е т -

р о в и ч , и 10 с е а н с а , п р е п о р ъ ч в а н и о т В а с , н е с т и г а т , з а д а

с е п р о ч и с т я т ч е р в а т а . С л у з п р о д ъ л ж а в а д а и з л и з а , о м е к -

в а т с т а р и т е н а п л а с т я в а н и я . Т а к а ч е в т о з и с л у ч а й к а т е -

г о р и ч н и т е В и п р е п о р ъ к и н е с а п о д х о д я щ и , в к о е т о и В и е

с а м с т е с е у б е д и л и с л е д 23-д н е в н о т о В и г л а д у в а н е , к о л к о

г а д о с т и з л и з а б л а г о д а р е н и е н а м о ч е г о н п р е з в с и ч к и т е д н и

н а г л а д у в а н е . "

В сичко казано до тук е вярно — за едни хора са

необходим и п овече прочиствания, а за други — по-м алко.

С поред обстоятелствата. А ко слуз и м ръсотия продълж ават

да излизат — продъ лж авайте да правите прочистване. Щ ом

престанат да излизат — спрете. В ъв всичко трябва да има

разум но регулиране. П осочил съм среден вариант.

42 . „П р а в я к л и з м и о с н о в н о с и з п а р е н а т а д о 1/2 у р и н а .

П о в е ч е н е и з п а р я в а м п о р а д и о п а с е н и я т а , ч е щ е с е п о л у ч и

п о - г о л я м о о б е з в о д н я в а н е н а о р г а н и з м а (м о ж е б и п о -д о б р е

е д а с е п р а в я т с п р я с н а у р и н а , н о т о г а в а и з л и з а п о - м а л к о

м р ъ с о т и я , о т к о л к о т о с и з п а р е н а т а ). М а к а р ч е с ъ м о п и т -

100

в а л д а и з п а р я в а м д о 1 /3 и д о 1/4, м о ж е х д а г и п р а в я с а м о в

н е г о л е м и к о л и ч е с т в а — 200-250 г . О с о б е н о с и з п а р е н а т а

д о 1/4 у р и н а , т ъ й к а т о т о г а в а ч е р в а т а н а п р а в о с е о б р ъ -

щ а т н а о п а к и . Н е ч е б о л к а т а е м н о г о с и л н а , н о и м а м т а к и -

в а п о з и в и , к а к т о п р и о т р а в я н е (и м а м п р е д в и д с а м о у с е щ а -

н и я ), н о п о -п р о д ъ л ж и т е л н и .

П р а в е й к и т р и т е ц и к ъ л а , с ъ м с т и г а л д о 350-400 г и о б -

р а т н о — с и з п а р е н а т а д о 1/2 у р и н а , п о н я к о г а с и з п а р е н а -

т а д о 1 /3. Б и х п о л з в а л и и з п а р е н а т а д о 1 /4, т ъ й к а т о т о -

г а в а д а ж е с е у с е щ а к о л к о п о -г о л я м о к о л и ч е с т в о м р ъ с о т и я

р а з м е к в а т я . Н о , в е р о я т н о , о щ е н е е в р е м е . (У сещ а се, че

това не е м ного подходящ о за вас. С пр ете и действайте с то-

ва, което им а най-голям еф ект за вас. С ам очувствието В и е

основен критерий при правене на всякакви оздравителни

проц едури. Н е трябва сляпо да копи рате схем ата.)

П р и п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а и з л и з а с л у з с ч е р в е н и к а -

ф я в ц в я т , с л у ч в а с е и б е з ц в е т н а , п о н я к о й п ъ т и с н е г о л е -

м и с в е т л и п а р ч е т а . В к р а я н а т р е т о т о п р о ч и с т в а н е и з л и -

з а с ъ щ о т о , н о в п о - м а л к о к о л и ч е с т в о . "

43 . „В п р о д ъ л ж е н и е н а 1,5 м е с е ц а с л е д к л и з м и с в о д а о т

м е н и з л и з а ш е г о л я м о к о л и ч е с т в о с л у з . М и с л и х , ч е к р а й н я -

м а д а и м а ( и з в и н я в а й т е з а п о д р о б н о с т и т е ). Т о в а б я х а м е -

д у з и и р о л к и . В о б л а с т т а н а д а л а к а 2 д н и и м а х ч у в с т в о , ч е

н е щ о м е т е г л и н а д о л у , а с л е д т о в а н е щ о с е о т к ъ с н а . Н а п -

р а в и х к л и з м а и и з л е з е г о л я м о п а р ч е с л у з с ъ с з а л е п е н и в ъ ж е -

т а , д ъ л г и 2 0-25 с м ."

(А ко нещ о ви дърпа или им ате други неприятни усещ а-

ни я, това означава, че там се е „настанил " паразит или пато-

логия. Здравото не боли. У пори тостта В и е възнаградена.

И зобщ о патологията не се обаж да и изсмуква ж изнените ви

сокове. Щ ом като създадете неблагопри ятни за нея условия,

тя напом ня за себе си чрез различ ни необи чайни , локализи-

рани усещ ания. П родълж авайте — тя щ е умре и щ е излезе

навън.)

44 . „С л е д и з п о л з в а н е т о н а м о ч е г о н и м а х м н о г о с и л н о п а -

р е н е в ч е р в а т а , н о н е з а д ъ л г о . („ П аренето" говори за засег-

ната лигавична обвивка на дебелото черво (колит или друга

109



болест). И зпарената урин а дезин ф екцира това място, на кое-

то чувствате парене. С коро то щ е изчезне. П ри теж ки случаи

трябва да се прилож и ури ново гладуване; клизми трябва да

упо требявате прясна, току-щ о отделена урина, като п осте-

пенн о прем инавате към и зпарената — м очегон.) И з л е з е м н о -

г о с л у з и ф е к а л и и . С л е д п р о ч и с т в а н е т о п р а в я в с е к и д е н ш и

п р е з д е н к л и з м и ч к и с м о ч е г о н — в и н а г и и м а с л у з в м а л к и к о -

л и ч е с т в а и в л а к н а (а к о п р а в и л н о г и н а р и ч а м т а к а ). "

45 . „П р е з с е п т е м в р и п о л у ч и х о т в а с п р е п о р ъ к и : п р о ч и с -

т и х ч е р в а т а ( и з л е з е м н о г о с л у з и а м е б о о б р а з н и о р а н ж е в о -

ж ъ л т е н и к а в и п а р ч е т а ). П р о ч и с т и х 3 п ъ т и ч е р н и я д р о б .

С л е д 3-т и я п ъ т и з л я з о х а к а м ъ ч е т а , п р и л и ч а щ и н а с л ъ н ч о г -

л е д о в о с е м е . П и я с у т р е ш н а у р и н а , с р е д н а т а п о р ц и я .

М о г а д а с е п о х в а л я с т о в а , ч е б о л к а т а , к о я т о п о л о в и н

г о д и н а у с е щ а х в л е в и я х ъ л б о к , в г о р н а т а ч а с т н а ч е р в а т а ,

п о ч т и н е м е б е з п о к о и . Н о н е у с п я х д а п р е м а х н а з а п е к а , м а -

к а р ч е и в т о в а о т н о ш е н и е и м а п о д о б р е н и я . С л е д к а т о н а п -

р а в и х к у р с о т к л и з м и , о т с л а б н а х с 2 к г , н о с е г а , д а ж е с л е д

п о с т , т е г л о т о м и с е в ъ з с т а н о в и и с е з а д ъ р ж а н а п р е д и ш -

н о т о н и в о . (П ричи ната за запек се корени в полевата ф орм а

на ж ивот. П рочистете я, и всичко щ е се оправи. С пазвайте

норм алното хранене.)

46. „ З а п о ч н а х д а п р а в я п р о ч и с т в а н е с и з п а р е н а д о 1/4

у р и н а , п р а в я т о в а в е ч е ч е т в ъ р т и д е н , н я м а м б о л к и , м о г а д а

с т о я с е д н а л а и д а п р а в я в с и ч к о . З а е д н о с т о в а п и я у р и н а

м е ж д у 3 и 4 ч а с а . Х р а н я с е р а з д е л н о . О с н о в н о и з л и з а с л у з ,

а в ч е р а и з л е з е н е щ о в ъ в в и д н а п р о з р а ч е н ч е р в е й с д в е о п а ш -

к и , д ъ л ъ г о к о л о 10 с м . "

47 .

,Д р е з в р е м е н а г л а д у в а н е п р а в и х к л и з м и с у р и н а , и з -

п а р е н а д о 3/4, и з л и з а ш е с л у з , у т а й к а , и м а ш е м и р и с к а к т о

п р и и з л и в а н е н а с т а р а т а в о д а о т р а д и а т о р и т е . "

Т акава ми ризм а — като от стари радиатори или от ко-

ню ш на, сочи, че вие сте отгледали вътре в себе си гнилоч и

сега спеш но трябва да възстанови те норм алната среда.

102

48 . к л и з м и т е п р а в и х в е ч е р . И з л и з а х а т у б е л и п а р ц а л и ,

т у б я л а у с у к а н а к о ж и ч к а с р а з м е р и 10*3 с м . П о н я к о г а с л е д

к л и з м а с ъ с с т а р а и з в а р е н а у р и н а и з л и з а ш е ч е р н а з е л е н и к а -

в а р я д к а к а ш и ч к а , с ъ д ъ р ж а щ а с л у з в ъ в в и д н а н и ш к и . "

К ож ичката — това е своего рода патологична слуз, която

покрива стените на дебелото черво.

49. „

З а п р ъ в п ъ т с е о п и т а х д а с и п р о ч и с т я ч е р в а т а п р е з

1994 г . (и з п о л з в а х ч а ш а т а н а Е с м а р х с 1 л у р и н а , н е с ъ м

г н у с л и в а ). Н и щ о н е с е п о л у ч и , з а щ о т о ч е р в а т а б я х а з а т л а -

ч е н и и у р и н а т а н е п р о н и к в а ш е н а в ъ т р е . О п и т а х н я к о л к о

п ъ т и , з а п о ч н а д а с е п о л у ч а в а п р е з с е п т е м в р и 1996 г . И з л и -

з а ш е н е щ о ч е р н о , н е щ о о т р о д а н а „о в н е ш к и " и з п р а ж н е -

н и я и с о т в р а т и т е л н а м и р и з м а . О п и т а х с и з п а р е н а у р и н а ,

о к а з а с е , ч е м и р и з м а т а ц я л а с е д м и ц а с е з а д ъ р ж а , д а ж е

п р и о т в о р е н и п р о з о р ц и ."

Т ъкм о този ф акт сочи, че когато не успявате да и зпразни -

те червата по естествен път, всичк о се всму ква в кръвта и се

натоварват бъб реците. Т е отделят такова изобили е от ш лаки,

че урин ата става отровна. Е стествено е, че по тази причи на

и м иризмата е уж асна. Л ичн о при мен, след дългогодиш ното

прочистване и правилното хранене, при изпаряване урината

им а такъв м ири с, като че ли се вари грахова суп а."

50 . „П р а в я к л и з м и о т и з п а р е н а у р и н а . И з л и з а т м н о г о

к р ъ в н и с ъ с и р е ц и , т ъ к а н т а и м к а т о ч е л и е д е б е л а , о к о л о 2,5

с м , и н е щ о к а т о г р у б а к о ж а с и з р а с т ъ ц и , с п р е г ъ н а т и к р а -

и щ а . " И м енно тази тъкан -паразит се е впила в лигавиц ата на

дебелото ви черво и е паразитирала върх у вас. И зпарената

урин а-м очегон я е ум ъртвил а и тя, отлепвайки се от

лигавицата, е образувала ранички, които са започнали да

кървят и са образували кръвн и съсирец и. С ега всичко бър зо

щ е ви мине.

51 . ,Д р е з я н у а р и о т н о в о п р о ч и с т и х ч е р в а т а с и з п а р е н а

д о 1/4 у р и н а . К а к т о с л е д п ъ р в о т о , т а к а и с л е д в т о р о т о

п р о ч и с т в а н е п р и в с я к а е д н а п р о ц е д у р а и з п а д а х а к а м ъ н и ,

с л у з — т в ъ р д и , в ъ в в и д н а б у к в а т а „Е " (к а т о н а х а р м о н и -

к а ), г о л е м и 5 с м ."

111



К О З М Е Т И Ч Е Н Е Ф Е К Т .

52 . ,Ц р е з п р о л е т т а п р о ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о п о У о к ь р ,

а п р е з е с е н т а — ч р е з к л и з м и с у р и н а (о б и к н о в е н а и и з п а р е -

н а ). У с е щ а н и я т а с а с ъ в с е м р а з л и ч н и . (У риновите клизм и не

само че са по-еф икасни, но и са по-п олезни , по -безопасни .)

И з п а р е н а т а у р и н а к а т о ч е л и т е з а р е ж д а и п о -е ф и к а с н о

п р о ч и с т в а ч е р в а т а . С л е д к л и з м и т е с у р и н а л и ц е т о м и с е

и з ч и с т и ."

(Ш лаките не излизат отдолу, а „отгоре". П оради

това силно се засяга кож ата на лиц ето. С лед отстраняване на

при чин ата, ние лесно и просто изчиствам е кож ата.)

П О Д М Л А Д Я В А Щ Е Ф Е К Т.

53 . ,/Т р е з м а й н а 1996 г . в и д я х к н и г а т а В и „ У р и н о т е р а -

п и я " и в е д н а г а с и я к у п и х . П р о ч е т о х и в е д н а г а з а п о ч н а х д а

п р а в я у р и н о в и к л и з м и , д а п и я п о 1-3 г л ъ т к и у р и н а с у т р и н

р а н о . С л е д е д н а с е д м и ц а в ъ р х у п р а с ц и т е н а к р а к а т а м и , а

с л е д т о в а и в ъ р х у п е т и т е , с е н а п у к а к о ж а т а . Ц е п н а т и н и -

т е б я х а д ъ л б о к и и м н о г о б о л е з н е н и . Н о с л е д т о в а в с и ч к о м и

м и н а . П о в е ч е н е с ъ м и м а л а н и к а к в и к р и з и . (Д а, случват се и

такива кризи.)

Х р а н и х с е п о Ш а т а л о в а : с а л а т и б е з м а с л о с о р е х и , к а -

ш а о т е л д а , с ъ щ о б е з м а с л о ; з а в е ч е р я — с о к о т м о р к о в и

в с е к и д е н . В р е з у л т а т н а т о в а х р а н е н е и к л и з м и т е у с е т и х

г о л я м о о б л е к ч е н и е . Н а п р а в о х в ъ р ч а х . З ъ б и т е м и и з б е л я х а ,

п о я в и с е г ъ в к а в о с т . М н о г о с е д в и ж е х . "

(Ето ви прим ер на

прем инаване на видовото хранене и на нормализиращ ия м у

еф ект вър ху здравето. То пом ага за прочи стване на организ-

м а, не създава ш лаки. С пестява се огром но коли чество енер-

гия, която се използва да оздравяване н а ор гани зма.)

5 4 . „ # а 54 г о д и н и с ъ м , б о л е д у в а м о к о л о 20 г о д и н и . И м а м

в а р и к о з н о р а з ш и р е н и е н а в е н и т е и л и т р о м б о ф л е б и т , н е

з н а м . Н а л е к а р н е с ъ м х о д и л а , н я м а и д а о т и д а , н е и м в я р в а м .

(Н ай-вероятно това са последици от портална хипертония).

К у п и л а с ъ м с и В а ш и т е к н и г и „ О т с в о я т а с ъ д и н а " и

„Ц е л и т е л н и с и л и ". П р о ч е т о х г и н я к о л к о п ъ т и . И з а п о ч н а х

л е ч е н и е . (П о-точно — възстановяване на изгубеното поради

невеж ество здраве.)

П р о ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о . В е ч е в п р о д ъ л ж е н и е н а г о -

112

д и н а и п о л о в и н а п и я у р и н а п о 2-3 п ъ т и н а д е н . С е г а е д и н

п ъ т н а с е д м и ц а п р а в я к л и з м а . С в и к н а х , л е с н о е .

П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 4 п ъ т и з а е д и н м е с е ц . П ъ р в о т о

п р о ч и с т в а н е п р е м и н а д о б р е — и з л я з о х а 30 з е л е н и к а м ъ ч е -

т а . П о в р е м е н а в т о р о т о п р о ч и с т в а н е — с а м о 10. А п р е з

т р е т о т о — с а м о н е г о л я м о к о л и ч е с т в о ж л ъ ч и н е щ о з е л е -

н о . П р е з ч е т в ъ р т о т о п р о ч и с т в а н е н и щ о н е и з л е з е .

( П р а-

вилно начало на само оздравяване. Б раво )

Г л а д у в а х 5 д н и п р е д и В е л и к д е н — в д н и т е н а п о с т а . И

ч е р н и я т д р о б с е п р о ч и с т и о т с а м о с е б е с и , и з х в ъ р л и х м н о -

г о с т а р а ж л ъ ч . (Г ладуването е хуб аво нещ о, тъй като, ако то

е достатъчн о продъ лж ително, черният дроб се проч иства от

старата — „черната", ж лъч. Т ова вече е прочистване на кле-

тъчно ни во. О бикновеното прочи стване не дава такъв резул-

тат.)

А с л е д 2 с е д м и ц и з а п о ч н а х о т н о в о с п р о ч и с т в а н е н а

ч е р н и я д р о б . Н и щ о н е и з л е з е . В е р о я т н о т о й в е ч е е ч и с т .

Х р а н я с е с п р о р а с н а л а п ш е н и ц а с м е и к а ш и с в о д а . Н и -

щ о м а з н о н е у п о т р е б я в а м . М о р к о в и , ц в е к л о — в с и ч к о в з а -

д у ш е н в и д . Б а н а н и . З а п р е з н о щ т а с л а г а м к о м п р е с и о т и з -

п а р е н а д о 1/4 у р и н а .

(П остъпвате правилн о — закрепвате

резултатите от про чистването чрез хранене.)

Н о з а г о д и н а и

п о л о в и н а н я м а н и к а к ъ в н а п р е д ъ к .

О т н а ч а л о т о н а л е ч е н и е т о м н о г о о т с л а б н а х , с л е д т о -

в а и м а х к р и з а , к р ъ в н о н а л я г а н е , в и е н е н а с в я т п р и с т а в а н е

о т с ъ н и п р и л я г а н е . Н о з н а е х , ч е т а к а т р я б в а д а б ъ д е . И

в с и ч к о м и м и н а . О т н о в о н а п ъ л н я х . Ф и г у р а т а м и е к а т о н а

м о м и ч е , в с и ч к и м и з а в и ж д а т .

(Е то, а казвате, че ням ате ни -

какъв напредък.)

К о с и т е м и о щ е о т д е т с т в о т о с а г ъ с т и ,

н е о к а п в а т . И т я х с ъ м г и м и л а с у р и н а , с п р о ф и л а к т и ч н а

ц е л с л а г а х к о м п р е с и . П р е з ц я л о т о л я т о п р о м и в а х н о с а . "

П репоръчвам ви да прочистите полевата форм а на ж ивот.

55. „

В и е с т е м и в ъ з в ъ р н а х т е з д р а в е т о и с а м о у в е р е -

н о с т т а . П р е ч и с т и х ч е р в а т а — и з л и з а ш е с а м о з е л е н и н а .

(А ко вътреш ната среда на дебелото черво е изм естена към

гнилостна, тогава там се „развъж да" и зеленин а, и раци, и м е-

дузи, и дру ги видове патология.) 9 п ъ т и в е ч е п р о ч и с т и х ч е р -

н и я д р о б — и з л я з о х а г о л я м б р о й к а м ъ н и , р а з л и ч н и п о р а з -

м е р . С е г а п р о ч и с т в а м п о л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т . (Д окато

8. П рочиствано на организма и здраве

113



при проч истването на черния дроб камъ ни те продъ лж ават да

излизат — той трябва да се чисти. Щ ом те нам алеят и при

следващ ата процедур а изчезнат, прочи стването мож е да се

спре.)

П о с т и г н а х с л е д н и т е р е з у л т а т и : и з ч е з н а б е з с ъ н и е т о ,

о т с л а б н а х , т е г л о т о м и б е ш е 60 к г , а с е г а е 49. О б л и ч а м

в с и ч к и т е з и р о к л и , к о и т о н о с е х , к о г а т о б я х н а 20 го д и н и .

Н а 30-г о д и ш н а в ъ з р а с т в е ч е с е с м я т а х з а с т а р и ц а , а с е г а

р а з б и р а м , ч е 30 г о д и н и — т о в а е с а м о н а ч а л о т о н а м л а -

д о с т т а . С а м о ч е т р я б в а д а с е г р и ж и ш з а с е б е с и , д а п о л а -

г а ш у с и л и я . З а п о ч н а х д а м и с л я п о с ъ в с е м р а з л и ч е н н а ч и н ,

п о я в и с е р а д о с т т а , о п т и м и з ъ м , в я р а т а в ж и в о т а — и

в с и ч к о т о в а б л а г о д а р е н и е н а В а с ." (В аж но е да не се пог-

ребвате преж деврем енно и да бъдете такава, каквато сте.

М етодиката за прочистване на организм а м у дава възм ож -

ност да се възстанови и да се доближ и до п арам етрите на

м ладостта. О правя се ф игурата, чувства се при лив на енер-

гия, ж аж да за ж ивот. Щ ом сте се запи сали в категорията на

старци те, слож или сте кръст върху ж ивота си — вие сте по-

тенци ален м ъртвец.)

56 . 21 г о д и н и с ъ м . М н о г о В и б л а г о д а р я з а к н и г и т е .

П о з н а в а м х о р а , н а к о и т о т е с а п о м о г н а л и . Е д н а ж е н а п о ч -

т и н е м о ж е ш е д а х о д и , а с л е д п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а

т и ч а к а т о 18-г о д и ш н а , а о с в е н т о в а с е п о д м л а д и с о к о -

л о 15 го д и н и . (И зглеж да че тя, в резултат на неорганизиран

ж ивот, е им ала организъм , силно затлачен с ш лаки. И зобщ о

прочистването на дебелото черво и регулирането на работа-

та м у им ат 25-35 % п ринос към здравето ви.)

Щ о с е о т н а с я л и ч н о д о м е н , с л е д п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р -

в а т а п р е с т а н а д а м е б о л и с ъ р ц е т о , б е л и т е д р о б о в е , г л а в а -

т а ; з а б р а в и х к а к в о с а т р о м б и т е в ъ р х у к р а к а т а .

(В сички

тези болести са последици от интоксикация на кръвта, идва-

щ а от дебелото черво.)

С л е д о б л и в а н и я т а с ъ с с т у д е н а в о д а з р е н и е т о м и м н о г о

с е п о д о б р и . " (Зрението се е подобрил о п оради п рочистване-

то; обикн овеното обли ване с вода зареж да органи зм а с енер-

гия и това се възприем а като по доб ряване на зрени ето.)

100

57 . ,^4з с ъ м и н в а л и д о т в о й н а т а , 2-а г р у п а . Н а 82 г о д и -

н и с ъ м . П р е з н о е м в р и 1996 г . с и к у п и х В а ш и т е к н и г и , 4-т е

т о м а , и з а п о ч н а х д а с е л е к у в а м . Р е з у л т а т и т е с а м н о г о

д о б р и . В с и ч к и н е д ъ з и , к о и т о и м а х — 10 н а б р о й , и з ч е з н а -

х а . С т р а д а х о т п о л и а р т р и т , г а с т р и т , б р о н х и т , о с т е о -

х о н д р о з а и д р . О с т а н а х а х е м о р о и д и т е и б о л н о т о с ъ р ц е . У с -

п о к о и с е и п р о с т а т н а т а ж л е з а .

(Това означава, че пробле-

м ът е в полевата ф орм а на ж ивот и тя трябва да се прочи с-

ти.) Н е у п о т р е б я в а м м е с н и я с т и я , и з к л ю ч е н и е п р а в и с а м о

м е с о т о о т к о к о ш к а ( в м а л к и к о л и ч е с т в а ). П о н я к о й п ъ т

я м р и б а . И м а м д о б ъ р а п е т и т . (Н икога не е късно да се ра-

боти върху собствената ж изнена сила — винаги щ е им а по-

лож ителен резултат.)

П р е ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а м и н а д о б р е , а ч е р н и я д р о б и

б ъ б р е ц и т е о щ е н е с ъ м п р о ч и с т в а л . (П репоръчвам ви да се

проч истите по „м еката" м етодика — със сокове и отвари.)

Ч у в с т в а м с е д о б р е и о с о б е н о с е п о в и ш и п о т е н т н о с т т а

м и (им ам лю бовниц а, която е на 52 години). С ъ н я т м и с т а -

н а п о - з д р а в , н о с е в л и я е о т в р е м е т о . "

„С траничен" еф ект от сам ооздравяването — повиш аване

на половата потентност.

В Ъ З С Т А Н О В Я В А Н Е С Л Е Д И Н С У Л Т .

58 . „П р е з 1990 г . и з к а р а х и н с у л т , п а р а л и з и р а с е д я с н а -

т а п о л о в и н а н а т я л о т о м и . С л е д и з л и з а н е о т б о л н и ц а з а -

п о ч н а х д а с е п р о ч и с т в а м п о м е т о д и к а т а н а М а л а х о в , з а н и -

м а в а м с е с л е ч е б н о д и ш а н е . Ч е т а и о п и т в а м в ъ р х у с е б е с и

в с и ч к и м е т о д и н а п р о ч и с т в а н е . С е г а с е ч у в с т в а м м н о г о

п о - д о б р е . "

И нсултът — това е цената, която се плащ а за неорганизи-

рания ж ивот, който запуш ва кръвоносните съдове. М етоди-

ките на прочи стване, посочени както в м оите, така и в други

издания, пом агат за проч истване на кръво носн ите съд ове,

норм ализират кръвообръщ ението; това води до подобрение.

В Ъ З С Т А Н О В Я В А Н Е Н А К О Ж А Т А .

59 . ,Д а 32 г о д и н и с ъ м ; в и с о к 181 с м , т е г л о 78 к г . Н а 16-

г о д и ш н а в ъ з р а с т б о л е д у в а х о т ж ъ л т е н и ц а и м н о г о н а с т и н -

к и . Н а п о с л е д ъ к и м а м б о д е ж и в с ъ р ц е т о . (В сичко това са пос-

115



ледици от неорганизиран ж ивот.)

Н а п р а в и х и з с л е д в а н и я — к а -

з а х а м и , ч е н я м а н и щ о с е р и о з н о .

(З а сериозно се см ята такова

полож ение на нещ ата, когато нещ о трябва да се промени . Н е-

пълн оценният и половинчат ж ивот ние смятам е за норм ален.)

И м а х с е б о р е й н а е к з е м а в ъ р х у о к о с м е н а т а ч а с т н а г л а в а т а и

д а ж е в ъ в в и д н а ч е р в е н и н а и п ъ р х у т .

(О тслабналият черен

дроб прехвърля една част от функц иите си върху кож ата, коя-

то по тази причина започва да страда. Регулирането на работа-

та на черния дроб се отразява вър ху здравето на кож ата.)

Е к -

з е м а т а с е р а з п р о с т р а н и и в ъ р х у в е ж д и т е , п о л у ч и х с ъ р б е ж и .

Н о с л е д п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а и с л е д 5 п р о ч и с т в а н и я н а

ч е р н и я д р о б т я и з ч е з н а и з ц я л о . С у т р и н я м п р о р а с н а л а п ш е -

н и ц а , п о н я к о й п ъ т и з п и в а м н я к о л к о г л ъ т к и у р и н а . "

60 . 31 г о д и н и с ъ м , а м а й к а м и е н а 54. В п р о д ъ л ж е -

н и е н а 2 г о д и н и в е ч е с е з а н и м а в а м е п о В а ш и т е к н и г и с у р и -

н о т е р а п и я и с п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з м а , с р а з д е л н о х р а -

н е н е и т . н . Р е з у л т а т и т е с а м н о г о в п е ч а т л я в а щ и , м а к а р ч е

и д в е т е с м е п р е д с т а в и т е л к и н а г р у п а т а , к о я т о с п о р е д

с р е д н о с т а т и с т и ч е с к а т а м е д и ц и н с к а п р е ц е н к а с е о п р е д е -

л я с „ к л и н и ч н о з д р а в ".

Г л а д у в а м е р е д о в н о , з а п о ч н а х м е о т н о е м в р и 1991 г . п о

с и с т е м а т а н а И в а н о в ; п о р а д и т о в а а з д ъ л г о и к а т е г о р и ч н о

с е п р о т и в и х н а в с я к а к в и п р о ч и с т в а н и я , в н у ш а в а й к и с и , ч е

т о в а н е с е о т н а с я з а м е н , ч е н и к о г а н е с ъ м с е о п л а к в а л а о т

х р а н о с м и л а т е л н а т а с и с и с т е м а . С ъ щ о т о м о г а д а к а ж а и

з а м а м а . Н о с е г а , с л е д 6 п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я д р о б и с л е д

б е з б р о й н и т е к л и з м и , о т м е н н е п р е к ъ с н а т о и з т и ч а с л у з и н а

т о в а н е м у с е в и ж д а к р а я т . (С истемата на П орфи рий И ва-

нов — „Д етенце" — не съдърж а такъв еф икасен раздел, като

проч истване на организм а и урин отерапия. А ко сте последо-

вател на тази систем а, тогава за увелич аване на еф икасн ост-

та й допълнително използвайте прочиствания и разтриване

на кож ата с урин а.) С ъ щ о т о м о ж е д а с е к а ж е и з а н о с а , и з а

о ч и т е . З а б р а в и х в е ч е к о г а з а п о с л е д е н п ъ т и м а х х р е м а , н о

щ о м н а п р а в е х п р о м и в к и с м о ч е г о н , т я в е д н а г а и з ч е з в а ш е .

(За доста хора е харакгерно „твърдоглавието", а човек

трябва да бъде разум ен, да м исли. Д а, същ ествуват мн ого, най-

различн и оздравителни си стем и и всеки автор се опи тва да до-

100 116

каж е, че неговата систем а е най-д обрата. За разлика от тях, аз

предлагам познани ята за това, как да оздравеете и да бъд ете

здрави. Т ова са общ очовеш ки познания, а не лично м ои. О т те-

зи п ознания сам и щ е изберете най-подходящ ата за вас строго

индивидуална система.)

А к а к в а х у б а в а к о ж а и м а м е с е г а и д в е т е С а м о ч е ц я л а -

т а н и к о з м е т и к а

(от връхч етата на коси те до петите) е

и з -

м е с т е н а о т „д и а м а н т е н а т а т е ч н о с т " — у р и н а т а .

( Д р у-

гояче не мож е и да бъде. Ч овек се ф орм ира в м айчината ут-

роба, от всички страни е заобиколен със собствена урина.

Т ова е най-д обрата течност за кож ата )

И и з о б щ о , н е з а в и с и м о о т ж и т е й с к и т е о б с т о я т е л с т в а ,

ж и в о т ъ т н и с т а н а п о -я р ъ к к а к т о в п с и х и ч е с к о , т а к а и в ъ в

ф и з и ч е с к о о т н о ш е н и е .

П оявата на допълн ителна енергия в организм а винаги се

възприем а като усещ ане, че ж ивотът е ярък.

Х Р О Н И Ч Е Н Х О Л Е Ц И С Т И Т , Т Р О Й Н И Ч Е Н Н Е РВ .

61 .

,Д а 60 г о д и н и с ъ м . П р е з 1 994 г . б я х в б о л н и ц а с д и -

а г н о з а х р о н и ч е н х о л е ц и с т и т (и з о с т р я н е ). П о -к ъ с н о , к у п и х

В а ш и т е к н и г и и з а п о ч н а х д а с е з а н и м а в а м , т ъ й к а т о

ж л ъ ч н и я т м и м е х у р б е п р е п ъ л н е н с к а м ъ н и .

О т н а ч а л о п р о ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о с и з п а р е н а д о 1/4

у р и н а , с л е д т о в а 4 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . П р о ч и с т -

в а н е т о м и н а т е ж к о . И м а ш е м н о г о к а м ъ н и . П р о ч и с т в а х с е

п р е з ц я л а т а 1995 г ., а с ъ щ о т а к а г л а д у в а х 5 д н и .

Н а 3-и я д е н и з п р а ж н е н и я т а м и б я х а ч е р н и и в с и ч к о с е

п о в т а р я ш е . П р о м е н и х х р а н е н е т о с и , п и я п р о т и е в а в о д а .

Г л а д у в а м е д и н п ъ т н а с е д м и ц а . О т с л а б н а х — б я х 80 к г , а

с е г а с ъ м 59-60 к г , в и с о к а с ъ м 155 с м .

П р е з в с и ч к и т е т е з и г о д и н и с е ч у в с т в а х щ а с т л и в а , з а -

щ о т о В и е м н о г о м и п о м о г н а х т е . И з л е к у в а х д в у с т р а н н о т о

з а б о л я в а н е н а т р о й н и ч н и я н е р в . С л а г а х к о м п р е с и в ъ р х у

г л а в а т а . П о ч у в с т в а х с е л е к о , н е ч у в с т в а м у м о р а . "

К олкото по-напреднала е възрастта, толкова повече ш ла-

ките се натрупват в организма, толкова по -упо рито трябва

да се трудите върху прочистването си. Резултатите от про-

чистването винаги се отразяват поло ж ително въ рху здраве-

то ви, както е и в този случай.



Г А С Т РИ Т , В Е Г Е Т А Т И В Н О -С Ъ Д О В А Д И С Т О Н И Я ,

Т А Х И К А Р Д И Я , Р А Д И К У Л И Т .

62 . „Н а 39 г о д и н и с ъ м . О т 1990 г . з а п о ч н а х д а с е з а н и -

м а в а м с ъ с с а м о о з д р а в я в а н е , т ъ й к а т о н а 30-г о д и ш н а в ъ з -

р а с т б я х м н о г о б о л н а : и м а х г а с т р и т с п о н и ж е н а с е к р е ц и я ,

в е г е т а т и в н о -с ъ д о в а д и с т о н и я , т а х и к а р д и я , р а д и к у л и т и

т . н . З а п о ч н а х п р о ч и с т в а н е п о С е м е н о в а .

(П рочистване на

дебелото черво с пом ощ та на лим онов сок и вода, прочист-

ване на черния дроб с помощ та на лим онов сок и зехтин,

прочи стване на бъбрец ите с пом ощ та на масло от бяла ела и

прочи стване на ставите с пом ощ та на даф ин ов лист.) Р е з у л -

т а т и т е б я х а з а ш е м е т я в а щ и : з д р а в с ъ н , с п о к о й н о м о ж е х

д а и з м и н а в а м п е ш а д ъ л г и р а з с т о я н и я , д а ж е и с о б у в к и н а

т о к ч е т а , п о д о б р и с е п а м е т т а , з а п о ч н а х д а г л е д а м н а

о к о л н и я с в я т п о с ъ в с е м р а з л и ч е н н а ч и н .

П р е з 1994 г . к у п и х В а ш и т е к н и г и , 1 и 2 т о м . С л е д н а й -

п о д р о б н о т о и м и з у ч а в а н е з а п о ч н а х д а и з п о л з в а м р а з д е л н о -

т о х р а н е н е и д а п р а в я н я к о и у п р а ж н е н и я . Р е з у л т а т и т е н е

з а к ъ с н я х а : р а з б р а х к а к в о е а п е т и т , к а к в о з н а ч и д а с е ж и -

в е е б е з з а п е к , т . е . в с е к и д е н с а м о с т о я т е л н о д а с и и з п р а з -

в а ш ч е р в а т а ."

Резултатите след про чистване е необходи м о да се закре-

пят чрез правилн о хранен е. А ко това не се направи, организ-

м ът постепенно отново щ е се замъ рси и оздравителният

ефект щ е нам алее до нула.

63 . ,Д р е з 1996 г . к у п и х 4-т е т о м а „Ц е л и т е л н и с и л и " и

у ч е б н и к а „ Г л а д у в а н е " .

Н а 58 г о д и н и с ъ м , п е н с и о н е р . З а п о ч н а х с о з д р а в я в а н е т о

о т 3 а в г у с т 1996 г ., п о В а ш и т е к н и г и .

П р е ч и с т и х ч е р в а т а , 3 п ъ т и ч е р н и я д р о б , п р е м и н а х к ъ м

р а з д е л н о х р а н е н е . 5 м е с е ц а в е ч е н е с е

„

о б а ж д а т " н и т о г а с -

т р и т ъ т и п о в и ш е н а т а к и с е л и н н о с т , н и т о О Р З и б р о н -

х и т ъ т , к о и т о м е и з м ъ ч в а х а м е с е ц и н а р е д п о н я к о л к о п ъ т и

в г о д и н а т а ; т е з н а ч и т е л н о н а м а л и х а с в о я т а а к т и в н о с т .

П р е з н о е м в р и с е о т ъ р в а х о т т я х з а 7 д н и , б е з л е к а р с т в а

(х а п ч е т а и и н ж е к ц и и ). Ч у в с т в а м с е н а п р а в о щ а с т л и в , ч е

п р и т е ж а в а м В а ш и т е к н и г и ." (К огато настъпва хладно,

влаж но врем е, тогава вътре в органи зм а се активизира слуз,

100 118

което провокира скрити заболявания — О РЗ, брон хит. И з-

ползването н а глад и топли на б ързо щ е изтласкат о статъци те

на подобни заболявания. Г ладът щ е ликвидира влагата, а су-

хата парна баня — студа.)

О Б Щ О О ЗД Р А В Я В А Н Е .

64 .

„А з с ъ м н а 54 г о д и н и , и м а м к о н с т и т у ц и я „В я т ъ р " .

П р о ч е т о х в с и ч к и т е 5 т о м а .

П р о ч и с т и х ч е р в а т а с у р и н а , е д и н п ъ т п р о ч и с т и х и ч е р -

н и я д р о б . П и е х с у т р е ш н а т а у р и н а , п р а в и х к о м п р е с и в ъ р х у

к о л я н о т о 2 п ъ т и н а д е н , г л а д у в а х 2 д е н о н о щ и я , з а п о ч н а х д а

у с в о я в а м „д и ш а н е т о н а щ а с т и е т о ".

К а т о р е з у л т а т с е п о л у ч и с л е д н о т о . П о -р а н о к о с а т а

о к а п в а ш е н а к и ч у р и , с е г а в е ч е н е к а п е , и з ч е з н а г а с т р и т ъ т

(н я м а м п а р е н е ), и м а х б о л к и в ъ в в е н ц и т е , а с е г а н я м а м . И з -

в ъ н р е д н о г о л я м о к о л и ч е с т в о х р а ч к и и з л и з а х а п р е з г о р н и т е

д и х а т е л н и п ъ т и щ а в п р о д ъ л ж е н и е н а 1,5 м е с е ц а (п р е з ц е -

л и я с и ж и в о т и м а х х р е м а — и п р е з л я т о т о , и п р е з з и м а т а )

— с е г а н я м а м . (Гр убо казано, п рез цялото това врем е сте

им али проч истващ а криза. Главата се е прочи стила от слуз,

която се пресувала там п рез дългите години на настинки.)

Х е м о р о и д и т е , с т р у в а м и с е , с а и з ч е з н а л и . (П рочистете ощ е

3-5 пъти черни я дроб и изразът „струва ми се" щ е изчезне.)

К о ж а т а м и с т а н а п о -е л а с т и ч н а . И з х о ж д а м с е п о н у ж д а

п о - ч е с т о , б е з д а и м а м з а т р у д н е н и я . "

А ко човек ням а проблем и с полевата фо рм а на ж ивот, оз-

дравяването настъпва м ного бързо.

65 . „С л е д к а т о с е з а п о з н а х с В а ш и т е т р у д о в е — „Ц е л и -

т е л н и с и л и " в 4 т о м а , н я м а м н и к а к в и с ъ м н е н и я , ч е в н а ш и я

в е к — в е к ъ т н а с т р е с а , з а н у ж д а е щ и т е с е д а с и в ъ з в ъ р н а т

з д р а в е т о п о к а к ъ в т о и д а е н а ч и н В а ш и я т т р у д е р а в н о с -

т о е н н а и з б у х в а н е т о н а в о д о р о д н а т а б о м б а .

К о г а т о з а п о ч н а х д а и з у ч а в а м , б е з д а п р а к т и к у в а м , п ъ р -

в и я т о м н а „Ц е л и т е л н и с и л и ", н е г о в ъ з п р и е х . П о в е ч е м и

х а р е с а х а В а ш и т е а р г у м е н т и о т н о с н о ч у д о д е й н и т е с и л и н а

у р и н а т а — н а к о я т о н я м а р а в н о с т о й н о с р е д с т в о , с ъ п р о в о -

д е н и с п р и м е р и и н а у ч н о о б о с н о в а н и н а й - н о в и и з с л е д в а н и я ;

д о к а т о о р г а н и з м ъ т м и , а а з с ъ м н а 30 г о д и н и , н е и з к а з а



с в о е т о в ъ з м у щ е н и е п о п о в о д х р а н е н е т о ч р е з п о я в а н а х е м о -

р о и д и . И с а м о б л а г о д а р е н и е н а п р а к т и к а т а и н а н е о ц е н и -

м и т е З н а н и я , и з л о ж е н и в ъ в В а ш и т е т р у д о в е , о с о б е н о щ о

с е о т н а с я д о м о ч е г о н а , п р е р а з г л е д а х с в о е т о „А з ", и п о г -

л е д н а х о т с т р а н и с в о я н а ч и н н а ж и в о т . Н а п р а в и х п р о ч и с -

т в а н е н а д е б е л о т о ч е р в о , 5 п ъ т и п р е з п ъ л н о л у н и е п р о ч и с -

т и х ч е р н и я д р о б . Т ъ й к а т о з а п р ъ в п ъ т с е о п р а в и п а т о л о г и -

я т а в с т о м а х а , с л е д к о е т о и з ч е з н а п а р е н е т о о т к а к в а т о и

д а е х р а н а . С е г а с ъ м з а б р а в и л з а с ъ щ е с т в у в а н е т о н а х е м о -

р о и д и , а в с я к а к в и р а н и (и м а м п р е д в и д ф у р у н к у л и т е ), в к о -

и т о с ъ с с е д м и ц и с е з а д ъ р ж а ш е г н о й , м и м и н а в а т „к а т о н а

к у ч е . (П речистването пом ага за рязкото пови ш аване на за-

щ итните сили на организм а, за потискане на гноеродната

ин ф екция. В ън ш но това се изразява в бъ рзо заздравяване на

раните. Н еобходим о е да се помни, че колкото по-м лад е ор-

гани змът, толкова по-силн о е изразен оздравяващ ият еф ект.)

М н о г о В и б л а г о д а р я з а З н а н и е т о , к о е т о В и е д а в а т е н а

х о р а т а

П р и л а г а й к и в ж и в о т а В а ш и т е п р е п о р ъ к и , у к р е п в а й к и

т я л о т о с и , п о л у ч а в а м к о л о с а л е н з а р я д о т е н е р г и я , в и н а г и

с ъ м б о д ъ р и ж и з н е р а д о с т е н б л а г о д а р е н и е н а н о в и т е у с п е -

х и в у р и н о т е р а п и я т а . " (Е то какво означава да се п ристрас-

тиш към един здравословен начин на ж ивот. К ачеството на

ж ивот става съвсем д руго.)

р о д е н а с ъ м п р е з 1939 г ., п е н с и о н е р к а с ъ м , р а б о т и х

к а т о у ч и т е л к а п о и с т о р и я в у ч и л и щ е .

О т 1995 г . з а п о ч н а х д а п р е м а х в а м ш л а к и т е — о т н а ч а -

л о с о б и к н о в е н а , а с л е д т о в а с и з п а р е н а у р и н а . С л е д 2 м е -

с е ц а ц я л о т о м и т я л о с е п о к р и с о б р и в и , з а п о ч н а х д а г л а д у -

в а м 1 п ъ т н а с е д м и ц а п о 24 ч а с а . Н о о б р и в и т е н е и з ч е з н а -

х а в п р о д ъ л ж е н и е н а 3 м е с е ц а . Н а м о м е н т и м и с л е х д а п р е -

к ъ с н а м а н и п у л а ц и и т е с у р и н а , н о р е ш и х д а п р о ч и с т я ч е р -

н и я д р о б . С л е д т о в а о б р и в и т е и з ч е з н а х а и с е п о д о б р и о б -

щ о т о м и с а м о ч у в с т в и е ."

(П ри сам ооздравяването е м ного важ но да се спазва пра-

вилната последователност на прочи стващ ите процедури и

всичко да се прави ком плексно. Ж ената е проч истила черва-

та си и се появили об риви върху кож ата. Това значи, че ор-

100

I ш и ш ът започнал да се прочиства през кож ата. К ръвта сти-

| .| до кож ата. С ледователно черният дроб , който трябва да се

прочисти, не изпълн ява своите функц ии. Н еобходим о е да се

прочисти и да се възстанови „к ръвн ият ф ил тър" — черни ят

ф об. Щ ом това се направи, кож ата се норм ализира, а общ о-

то самоч увствие се подо брява. Този нагледен при м ер по каз-

м. I колко е важ но да се спазва преп оръч ваната от мен по сле-

кш ателност на прочистващ ите проц едури.)

67 . ,Ц а 24 г о д и н и с ъ м , п о п р о ф е с и я с ъ м х у д о ж н и ч к а ,

о м ъ ж е н а с ъ м , н о з а с е г а н я м а л и д е ц а . 1 т о м н а В а ш а т а к н и -

г а „Ц е л и т е л н и с и л и " п о п а д н а п р и м е н , к о г а т о м н о г о б о л е -

д у в а х и н и щ о н е м и п о м а г а ш е . Б о л е ш е м е в с и ч к о . И м а м р и -

н и т , ф а р и н г и т , с т р а д а м о т ч е р н и я д р о б , а о с в е н в с и ч к о

т о в а , к а к т о с е и з я с н и , и м а м и м а с т о п а т и я . П р о ч е т о х к н и -

г а т а в и з а е д н а в е ч е р , т ъ й к а т о т я н е б е ш е м о я . С л е д т о -

в а в е д н а г а с и я к у п и х .

П р е м и н а х к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е . П р е ч и с т и х ч е р в а т а

(и з л е з е в с и ч к о , з а к о е т о В и е п и ш е т е , м н о г о с л у з ). З а е д и н

м е с е ц о т с л а б н а х с 12 к г

(им енно това отслабване хората

възприем ат като бол ест), б я х 7 0 к г п р и р ъ с т 168 с м . П о ч у в -

с т в а х с е л е к о , н я м а х б о л к и в ч е р в а т а .

К о г а т о п р е м и н а х к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е , о т н а ч а л о и м а х

н е п р и я т н и у с е щ а н и я в с т о м а х а (всякакъв вид гтренастрой-

иане предизвиква в организм а неприятни усещ ания — това е

напълно н орм ално и естествено) и о т д е л я х м н о г о с л ю н к а

(меж ду другото, през слю нката се извърш ва прочистване на

организм а). С л е д т о в а 4 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . П о

с ъ щ и я т н а ч и н и з л е з е г о л я м о „ б о г а т с т в о . С т а н а х м н о г о

г ъ в к а в а . (П речистването на черния дроб и на съедини телна-

та тъкан води д о поява на гъвкавост. Т ова е своего рода тест

за проверка на еф ективността на прочи стването.)

П р а в я а с а -

н и п о 1 -в и т о м .

С ъ п р у г ъ т м и с ъ щ о с е з а н и м а в а , з а е д н о с м е н . Н е к о н с у -

м и р а м е м е с о , а с а м о р и б а . П р а к т и к у в а м е в е ч е в п р о д ъ л ж е -

н и е н а г о д и н а и п о л о в и н а . Р е з у л т а т и т е с а с л е д н и т е .

Р е д о в н о и з х о ж д а н е п о г о л я м а н у ж д а , н я м а б о л к и в к о р е -

м а , в ч е р н и я д р о б , а п р е д и в и н а г и и м а ш е б о л к а (х р о н и ч е н х о -

л е ц и с т и т , и з ч е з н а г о р ч и в и я т в к у с в у с т а т а , е з и к ъ т е р о -

121



з о в , с т о м а х ъ т р а б о т и , а п о -р а н о и м а ш е о р и г в а н и я (к и с е -

л и ), б о л к и . Н е б о л е д у в а м о т н а с т и н к и , и з г л е ж д а м п о - д о б -

р е , и м а м п о -м а л к о п ъ п к и п о л и ц е т о , к о с и т е с а п о - г ъ с т и .

П р е с т а н а г л а в о б о л и е т о и н е у с е щ а м п р о м я н а т а н а в р е м е -

т о ,

(Ч удесни оздравителни резултати )

о б а ч е в с е о щ е и м а м

м а с т о п а т и я , о т д е л я с е с е к р е т о т г ъ р д а т а . Р а з б и р а м , ч е

в с и ч к о щ е с е о п р а в и , ч е н е с ъ м н а п р а в и л а н а й - в а ж н о т о , н е

с ъ м г л а д у в а л а , н е с ъ м п и л а у р и н а .

(За да се получи ж елано-

то, трябва да се прочи сти п олевата ф орм а на ж ивот, редовно

да се провеж да гладуване, да се повиш и дви гателната актив-

ност, да се правят парни бани )

68. „

З а н и м а в а м с е п о В а ш и т е к н и г и о т 25 ф е в р у а р и

1995 г . и с е г а в е ч е м о г а д а г о в о р я з а п о с т и ж е н и я — т е с а

п о т р е с а в а щ и . Н а 55 г о д и н и с ъ м . В с и ч к и б о л е с т и с а о т с т ъ -

п и л и , р а д в а м с е н а ж и в о т а и в с е к и д е н б л а г о д а р я н а Б о г а ,

ч е н и е и з п р а т и л В а с — с в о я п р а т е н и к ,

(В сички сме прате-

ници на Бо га, само че трябва да намериш своето послание и

м ясто в ж ивота.)

з а д а н и и з ц е л и т е и д а н и н а у ч и т е , к а к д а

п о д д ъ р ж а м е з д р а в е т о с и , н е с а м о ф и з и ч е с к о т о , н о и д у -

х о в н о т о . Н я м а д а и з б р о я в а м ц е л и я „б у к е т " о т м о и т е б о -

л е с т и ( н я м а д а м и с т и г н е ц я л а с т р а н и ц а ).

Н е п р е к ъ с н а т о б я х п о б о л н и ц и , б е з д а и з л и з а м о т т а м , и

е т о ( в с е е д н о ч е п о ч у д о ) в р ъ ц е т е м и п о п а д н а т р у д а н а С .

Н . Л а з а р е в „Д и а г н о с т и к а н а к а р м а т а " — м и р о г л е д ъ т м и

с е п р о м е н и и з а п о ч н а х д а т ъ р с я п ъ т и щ а з а с в о е т о о з д р а в я -

в а н е б е з м е д и ц и н а .

З а п о ч н а х д а с м у ч а о л и о , в з и м а х п о с х е м а ч е с н о в а н а с -

т о й к а , п и е х б и л к и — н а с т ъ п и и з в е с т н о п о д о б р е н и е . (Тези

м ероприятия съвсем м алко влияят върху организма, поради

това и ефектът им е скромен.)

И

е т о ,

н а т ъ к н а х с е н а В а ш и т е т р у д о в е . З а п о ч н а х о т 1-

в и т о м , п р о ч е т о х г о н а е д и н д ъ х , н е з н а е х н и щ о з а т о в а

И з а п о ч н а х д а п р а в я в с и ч к о , с л е д в а й к и в а ш и т е с ъ в е т и и

п р е д у п р е ж д е н и я . З а т о з и п е р и о д п р о ч и с т и х 4 п ъ т и ч е р в а -

т а , е д н о в р е м е н н о с т о в а с е о т к а з в а х о т в р е д н и х р а н и , п р е -

м и н а х к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е .

(Н ачалото на оздравяването е

разум но.)

Е д и н п ъ т н а 2 с е д м и ц и п р а в я 150-г р а м о в а к л и з -

м а о т и з п а р е н а у р и н а . 3 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б , в с и ч -

100 122

к о с п о р е д л у н н и я ц и к ъ л . (А ко искате да им ате м аксим ален

еф ект — изпълн явайте всичко в съответствие с лун ни я ци-

къл.) П о с т о я н н о с у т р и н п и я у р и н а (с р е д н а т а п о р ц и я ) . Н е

б о л е д у в а м о т н а с т и н к и , а п р е д и с е р а з б о л я в а х н а в с е к и 1-

2 м е с е ц а . И з п о л з в а м в а н и с б и л к о в и о т в а р и , с у р и н а , п о н я -

к о г а г л а д у в а м — 36 ч а с а . П р и л а г а м и м н о г о д р у г и н е щ а .

(В сички тези м ероприятия спом агат за прем ахване на слузта

— първопричината за настинките.)

И м а х п р о ч и с т в а щ и к р и з и с в и с о к а т е м п е р а т у р а —

39 °С , с ъ с с и л н а д и а р и я , и з л е з е м н о г о с л у з , н о в с и ч к о т о в а

н е б е ш е о с о б е н о т е ж к о . У с е щ а н е т о н е б е ш е с ъ щ о т о , к а к -

т о п р и б о л е д у в а н е . (С това се характеризират оздравителни-

те кризи: уж е болест, а всъщ ност това е друго нещ о. Р язкото

възстановяване на здравето започва от прочистване и от

възстановяване на загасналите фу нкци и н а организм а.)

И п р е з п ъ л н о л у н и е и м а х д в е о з д р а в и т е л н и к р и з и : п р е з

м а й и ю н и 1995 г . Т о в а с е с л у ч и 2 м е с е ц а с л е д к а т о з а п о ч -

н а х с о з д р а в я в а н е т о . С ъ б у д и х с е о т б о л к а в о б л а с т т а н а

с л ъ н ч е в и я с п л и т , б е ш е к ъ м 3 ч а с а п р е з н о щ т а , б о л к а т а

б ъ р з о н а р а с т в а ш е и с т а н а т о л к о в а с и л н а , ч е ц я л а т а с е

с в и х н а п о д а , н е м о ж е х д а с и н а м е р я м я с т о . П л у в н а х в п о т ,

г а д е ш е м и с е , н о н е п о в ъ р н а х , с а м о л е п к а в а с л ю н к а , б о л к а -

т а п р о д ъ л ж и д о 9 ч а с а с у т р и н т а , ц я л а в е ч н о с т ... С л е д т о -

в а б я х з д р а в о з а с п а л а и к о г а т о с л е д 3 ч а с а с е с ъ б у д и х , н я -

м а ш е и с л е д а о т т о з и к о ш м а р . М н о г о м и с е п р и я д е , а в д у -

ш а т а и в т я л о т о у с е щ а х н я к а к в а е у ф о р и я , р а д о с т и л е к о -

т а . (К огато органи зм ът се освобож дава от някакво болестно

състояние, появяват се опи саните по-горе усещ ания — ра-

дост и лекота. Д уш ата пее.) С ъ щ о т о с е п о в т о р и о щ е д в а п ъ -

т и . В т о р и я т п ъ т б о л к а т а б е ш е о щ е п о -с и л н а . П р е з ю л и ,

о т н о в о п о в р е м е н а п ъ л н о л у н и е , м и б е ш е н е п р и я т н о и у с е -

щ а х л е к и б о л к и , н о в е ч е 3 д н и п о д р е д . И п о в е ч е т о в а н е с е

п о в т о р и . К а к в а л и б о л е с т и з л е з е о т м е н ? Н е з н а м . Д а , о щ е

п о в р е м е н а к р и з и т е ц я л а т а с е с в и в а х , т р е п е р е х . С ъ п р у г ъ т

м и м е г л е д а ш е у п л а ш е н , о п и т в а й к и с е д а и з в и к а „Б ъ р з а п о -

м о щ , н о н е м у р а з р е ш и х . И в с е п а к , б о л к а т а н е б е ш е и с -

т и н с к а , о б щ о т о с а м о ч у в с т в и е б е ш е д о б р о ." (Болката в

слънчевия спли т м ож е да означава, че там се е закачил няка-

къв полеви паразит. С ъветвам ви да гладувате до 10-15 дено-



нощ ия и редовно да се молите на Бога, искайки защ ита про-

тив уручасване за през нощ та.)

М исля, че разясненията м и щ е ви пом огнат в оздравител-

ната практика и повече ням а да възни кват подобни въпр оси

и ням а да им а неясности.

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И М Е Р О П Р И Я Т И Я

З А Н О Р М А Л И З И Р А Н Е Р А Б О Т А Т А


Х р а н е н е , с п о м а г а щ о з а п р о ч и с т в а н е т о н а д е б е л о т о

ч е р в о . В еликият натуропат П ол Бр ег е измислил еф икасно

средство за възстановяване на чистотата на дебелото черво:

да се гладува. Гладуването 1 път на седм ица в п родъл ж ение

на 24-36 часа щ е позволи на организма ви да придоб ие до-

пъл ни телна енергия, която по-рано се е изразходвала за пре-

работване и усвояване на храната, а сега се използва за дру-

ги нуж ди на организма. П рез това време ф екалните камън и

до известна степен „ом екват" и се отделят от чревн ите сте-

ни. П ърво то хранене след такова въздър ж ане — прясна са-

лата от м оркови и зеле без подп равки и м асла — това е един

вид м етла, която отскубва „утайката" и я изхвърля н авън. Г о-

ре-долу същ ата салата препоръчва и В . С . М ихайлов.

В ъ з с т а н о в я в а н е н а к л е т к и т е и н е р в и т е н а д е б е л о т о

ч е р в о .

Н ека да премин ем към възстановяване на стените

и

нервите на дебелото черво.

Е то какво казва по този пово д д-р У окър: „В ъз основата

на опит ние установих м е, че дебелото черво по н икакъв на-

чин не мож е да се развива и да ф ункци онир а норм ално, ако

човек се храни п редимн о с варена или обработена храна. П о-

ради това почти не е възм ож но да се откри е човек с идеално

здраво дебело ч ерво. А ко се почувствате зле, преди всичко

трябва да напр авите серия от пром ивки на дебелото черво

или клизм и. С лед това

с у р о в и т е з е л е н ч у к о в и с о к о в е п о -

е ф и к а с н о щ е о с ъ щ е с т в я т п р о ц е с а н а р е г е н е р и р а н е .

У ста-

новено е, че в това отнош ение най -добр ата храна е смес от

100 124

сокове — м оркови и спанак. Такава см ес храни н ервите и

м ускулите на дебелото и на тънко то черва."

Рецептите за сокове са от книгата „С урови зеленчукови

сокове". К олич еството им е посоч ено в унци и. (1 унц ия =

28,3 г.)

И така, най-добрият сок за дебелото черво е: м оркови —

10, спанак 6 унции ; с по-слабо действие е см еста от: м орко-

ви — 10, цвекло — 3, краставиц а — 3 унции . А ко пък не раз-

полагате с нищ о друго, пий те сок от м оркови, но не по-м ал-

ко от 500 г всеки ден.

М оториката на дебелото черво се норм ализира и се по-

добр ява поради вклю чване в хранен ето на достатъчн о коли-

чество продукти, богати на хранителни влакна: зеленчуци и

плодове, пълнозърнести булгури. Такава храна действа ос-

вен това и разхлабващ о, тъй като създава в дебелото ч ерво

голям а по обем м аса, която засилва двигателната фун кци я на

дебелото черво. Ц елулозата силн о адсорби ра ж лъч, която

оказва дразнещ о влияни е върху стените на дебелото черво и

стим улира по този начин м оториката, което същ о спом ага за

норм алното изпразване на червата.

Н ай-силн о въздействие върху пери сталтиката им ат след-

ните плод ове: см окини , сливи, грозде, суш ени плод ове. Т е

силно набъб ват в~червата7увеличават обем а и м асата си.

О т зеленчуц ите силн о изразено разхлабващ о действие

им ат: м оркови, ц векло и салати от прясно зеле. Зелето съ-

дър ж а голямо ко личество целулоза, а тя е пол езна п ри запек.

Н о тъй като това е груба целулоза, зелето не се пр епоръ чва

при колит. >

"О свен горепосочените особено „силни " продукти, в това

отнош ение много добри са и други храни: дини, пъпеш и, м ед,

растително м асло, черен хляб, хляб от прораснала пш еница.

М ного полезно е пи енето на прясно приготвени зеленчу-

кови и|плод ови сокове — п о 300-500 г (плю с тези, посочен и

по-горе)

П рорасналата пш еница, както и приготвени те от нея хляб

и супа, значително спом агат за улесняване на и зхож дането и

оказват регулиращ о действие върху целия стомаш но-чр евен

тракт.

Н якои хора при поем ане на голям о количество плодове и



Той п репоръч ва упраж нени ята да се правят всеки ден по

У праж нението м ного добре укрепва мускулите на корем а



5-10 м инути и те, според твърденията м у, щ е ви дадат въз-

м ож ност само за няколко дни да постигнете съвърш ено здра-

ве.

У П Р А Ж Н Е Н И Я З А З Д Р А В Е ,

С И Л А , Щ А С Т И Е И Д Ъ Л Г О Л Е Т И Е

1 . У т х и т а ш и р ш а е к а п а д а ч а к р а с а н а (рис. 11, поза 1)

Л егнете по гръб с ръцете под седалищ ето или покрай тя-

лото. П овдигнете ш ава, сгъвайки ту единия, ту другия крак,

като правите движ ение „каране на колело". П ри движ ението

коленете се при ближ ават до гръдни я кош (ту едното, ту дру-

гото). В сяко стъпало оп исва кръгове. Д ръж те главата пов-

ди гната (изтощ ени те хора не трябв а да повди гат главата).

А ко усетите ум ора, почин ете, а след това повторете упраж -

нението един или два пъти.

У праж нени ето отстранява деф екти на седалищ ето, талия-

та, корем а, гър ба, гърди те, краката, коленете, стъп алата. То

прочиства сем ето, премахва нощ ните полю ции, п рочиства

кръвта, изгонва преш ленести глисти и даж е лекува п арализа.

А ко е парализирана ръката, изпълн явайте същ ите упраж не-

ни я, както с краката. Редовн ото практикуване на това упраж -

нени е щ е донесе здраве и сила на целия организъм .

2. У т х и т а д в и и а д а с а н а ( и з п ъ н а т и в ш п и ц с т ъ п а л а )

(рис. 11, поза 2)

Л егнете по гръб с изпън ати ръце, притиснати към п ода.

Б авн о повдигнете изпън атите крака до ъгъл 45 без да ги

сгъвате в коленете. С лед това отпу снете краката, без да до-

косвате пода. П овторете 4-5 п ъти.

У праж нението има по-голям еф ект, ако се изпълн ява с

повди гната ш ава.

3 . У т х и т а е к а п а д а с а н а (и з п ъ н а т о с т ъ п а л о )

(рис. 11,

поза 3)

Л егнете по гръб и вдигнете краката под ъгъл 45 С лед

това бавн о п овдигайте и сваляйте ту едини я, ту другия крак,

без да докосвате пода.

128

и червата, прочиства сем ето, предотвратява нощ ни те полю -

ции, а същ о така изгонва преш ленестите ш исти. То щ е даде

ощ е по-добр и резултати, ако се изпълн ява с повдигната ш а-

ва, но това е забранено за слаби хора.

4. У т х и т а х а с т а м е р у д а н д а с а н а ( л о д к а ) (рис. 11, поза 4)

Л егнете по гръб, повдигнете и слож ете върху п ода изпъ-

натите над главата ръце. Бавно докосвайте с двете ръце края

на пръстите на краката, без да повдигате краката и без да

сгъвате коленете, докато не усетите напреж ение в корем ни-

те м ускули. О станете така 10-15 секунди. С лед това с изпъ-

нати напред ръц е докоснете коленете с ш ава. Бавн о се вър-

нете в изходната позиция. П овторете няколко пъти.

У праж нението п ремахва дефектите на корем а, гърба,

гръбнака, гръдн ия кош , талията и врата.

5. У т х и т а х а с т а е к а п а д а с а н а

(рис.

11

, поза 5)

Л егнете на пода, изпън ете ръц е покрай тялото. П овдигай-

ки ръцете нагоре, и изпъвайки ги напред, откъснете тялото

от пода, заемай ки по лож ението, посочено на рисунката.

Щ ом усетите напреж ение на коремни те м ускули, бавно пов-

дигайте ту единия, ту другия крак, така, че да се образува

ъгъл 45 ° м еж ду пода и повдигнатия крак. П овторете упраж -

нение 3-4 пъти, а след това с бързо темп о — 5 пъти.

У праж нението укрепва червата и им а същ ия еф ект, както

и предиш ните упражнения .

6. П а д а п а р ш в а ч а л а н а с а н а

(рис.

11 ,

поза 6)

Л егнете по гръб , изпънете ръц ете встрани и слож ете дла-

ните върху пода. С лед това бавно повдигнете събрани те

един към друг крака, докато се образува ъгъл 45 ° меж ду тях

и пода. О станете известно врем е в това полож ение. П осле

бавно наведете краката вляво и вдясно, докато докоснат по-

да. Д ланите са непр екъснато върх у пода. С лед това върнете

краката във вертикално п олож ение и бавно ги отпуснете

върху под а. С лед кратка почи вка напр авете упраж нени ето

ощ е 1-2 пъти.

У праж нени ето доб ре укрепва талията и червата, отстра-


129



Рис. 1 1 . К о м п л е кс о т у п р а ж н е н и я н а С в ам и Ш и в ан а н ди .

нява деф екти н а ребрата, сърцето и белите дроб ове. То е заб-

ранено за хора със слабо сърце.

7.

Б х у д ж а н г а с а н а


Л егнете върх у по да и поставете длани те върх у пода на

височин ата на гърди те. О пир айки се върх у ръцете, повдиг-

нете горната част на тялото, като се извивате в талията и на-

сочвате тав ата назад. В ърн ете се в изходно полож ение.

П овторете 4-5 пъти.

У праж нението прем ахва затлъстяването и болестите на

корем ните органи, укрепва корем ни те м ускули, гръдн ия

кош , ш ията и ръцете.

8. Д х а н у р а с а н а


Л егнете по кор ем , сгънете краката в коленете, хванете се

за глезените и ги придърпайте нагоре така, че ръцете ви да се

изправят, гърбът да се огъне, а корем ът да се напрегне. Н е-

ка отначало коленете да бъдат отдалечени едно от друго.

130

С лед известна практика правете упраж нени ето със събр ани

колене. П ри това упраж нение правете 4-6 лю ш кания. С тече-

ние на врем ето корем ът ви щ е се приб ере.

У праж нението премахва всички заболявания на хранос-

м илателния тракт, а същ о и всички н едостатъци в развитие-

то на гръб нака. Т ази асана им а голям о значение. Тя трябва да

се прави от всеки — м ъж или ж ена.

9. А р д х а ш а л а б х а с а н а (рис. 11, поза 9)

Л егнете по корем , протегнете ръцете покрай тялото и

слож ете горната част на китките вър ху п ода. В ди гнете глава-

та, като гледате напр ед. П овди гнете един ия крак нагоре, б ез

да го сгъвате, а след това — д ругия крак. П ри изпълн ението

на това упраж нени е изпъвайте пръ стите на краката.

У праж нени ето прем ахва болките в гърба, лекува заболя-

вания на черния дроб и далака. Ж ените, страдащ и от силни

болки дол у в корем а, м огат да се излекуват, п рактикувайки

тази асана.

10. М у к т а х а с т а к а т и ч а к р а с а н а (рис. 11, поза 10)

Застанете изправен с разтворени крака. Н аведете тялото

встрани и отпуснете прибраните към тялото ръц е колкото м о-

ж е по-н иско. С лед това бавно въртете ръц ете и тялото във вер-

тикалната плоскост отляво нагоре и след това надясно. П овто-

рете го и в другата посока. Н аправете 3-4 такива въртеливи

движ ения ту в едната, ту в другата посока. Т ова упраж нени е се

прави бавно.

О тначало това упраж нение м ож е да предизвика виене на

свят и дори п адане. Т о укрепва м ускулите на корем а, на

гр ъ дн и я ко ш и р ъ ц ете , а с ъщ о та ка л ек у ва Х Р О Н И Ч Е Н З А -

П Е К . Тази асана същ о трябва да се изпълн ява от всеки.

11. П р у ш т х а в а л и т а х а н у м а с а н а

(рис. 11, поза 11)

Застанете изправен със събр ани крака. С лож ете левия

крак колкото мож е по-напред, сгъвайки го в коляното. Д ес-

ният крак остава изпънат. П овдигнете ръцете със събрани

длани н ад главата, като ги при дви ж вате назад. С лед това сва-

лете ръц ете надолу, докосвайки п ода, като обръ щ ате тялото

вляво. П овторете упраж нението в противополож на п осока.

У праж нението предизвиква м ного силно напреж ение на

131



м ускулите на тялото, добре укреп ва талията и лекува заболя-

вания на органи те, нам иращ ите се в коремн ата кухина и в

гръдния кош .

12. Д а н д х и м а н т х а н а с а н а

(рис. 11, поза 12)

Застанете изправен със събрани крака и протегнати нап-

ред ръце, събрани в ю м рук. С усилие изхвърляйте ту едната,

ту другата ръка напред, им итирайки движ енията на боксьо-

ра. П ри това тялото се обръ щ а и в двете посоки.

У праж нени ето прем ахва запек, укрепва мускулите на

гръдния кош и на корем ната преса.

13 . В а к ш а с п р у ш т а д ж а н у в р и к ш а с а н а (рис. 11, поза 13)

Застанете изправен със събрани крака, изпъвайки гръд-

ния кош . С лед това бързо повдигайте колкото мож е по-висо-

ко ту единия, ту другия крак, сгънати в коляното.

Т ази асана е м ного важ на. Тя нам алява обема на корема,

укрепва м ускулите на корем ната преса, прочи ства сем ето и

премахва нощ ните полю ции .

14. Е к а с т х а н а п а л а й а н а с а н а

(рис. 11, поза 14)

Н аведете се нап ред. Зап очн ете да изнасяте назад ту еди-

ния, ту другия крак, сгънати в коляното, като повдигате ту

едното, ту другото коляно, докосвайки с пети седалищ ето

(както при бягане на м ясто). У праж нени ето се прави без-

ш ум но, на пръсти, на място. О тначало бягайте бавно, а след

това бързо. С лед такова бягане (2-5 м ин ути) се усещ а ум ора.

Б ър зото ходене и бягането са естествени у праж нения и

затова се см ятат за едни от най-д обр ите. Б лагодарен ие на то-

ва упраж нени е човек става активен, бели те му дробове и

сърц ето укрепват. Х ора с болно сър це трябва да го правят

бавно.

У праж нени ето прочиства кръвта, прем ахва запека, зазд-

равява му скулите на краката, засилва апетита и напълн о пр е-

м ахва нощ ните полю ции . В сички болки изчезват, ако редов-

но правите това упраж нение. Д аж е сам о то прави човека

здрав и удълж ава ж ивота му. П ълн ите хора трябва да се въз-

ползват от това прекрасно уп раж нени е.

И лю страциите щ е ви пом огнат да разберете по-добре

предлож ените упраж нения.

126

Т ези, които нямат врем е или са слаби и болни, грябва да

правят поне асаните с ном ера 1, 3, 7, 8 и 14. А ко се нуж дае-

те от ощ е по-леко натоварване, трябва да се огранич ите с

асаните 1, 3 и 14.

За да завърш а този раздел, щ е ви опиш а особеното диш а-

не, препоръчвано от С вами Ш ивананди, а същ о и 14-те пре-

поръ ки от книгата „Й огасана", кои то са средство за лечение

на всички разстройства на корем ната кухи на.

Б Х А С Т Р И К А П Р А Н А Я М А

( д у х а л о )

Т ова диш ане представлява естествено диш ане, но п о-бав-

но и по-дълбоко; носът издава свирещ , свистящ звук. П ред-

ната корем на стена се движ и нап ред и назад. О баче бъ дете

вним ателни: при издиш ване корем ът се приби ра, а при вдиш -

ване се издува като фу тболна топка. О тначало м ож е да

диш ате пред огледалото. Н ай-добр е е да започнете с издиш -

ване.

Започнете с 3-4 вдиш вания и издиш вания с ум ерена ско-

рост. Н икога не избързвайте, избягвайте преум ора, тъй като

това отслабва м озъка, преди звиква виене на свят. П ри вди ш -

ване гърди те трябва да се изпъчат колкото е възм ож но пове-

че, а рам енете да останат неподви ж ни .

В сяка седм ица увелич авайте прод ълж ителността с 1-2

вдиш вания - издиш вания и за 6 м есеца стигнете до 108 на-

веднъж . П о такъв начин щ е направите 324 вдиш вания-из-

диш вания, като изпълн явате три серии Бх астрика пранаям а

на ден. С лед всяка серия от упраж нения е необходим а п ро-

дълж ителна почивка. Н е се препоръчват повече от 324 вдиш -

вания - издиш вания на ден, общ о за 3-те серии.

С м ята се, че Бхастрика пранаям а им а еф ект за постигане

на съвърш ено здраве и дълъг ж ивот. У праж нението оказва

благотворно влияние върху м озъка, белия дроб и стом аха,

прави ум а необикно вено силен и изостря паметта. То е без-

ценно средство, стим улиращ о работата на мозъка. Сам о то-

ва упраж нение м ож е да лекува полипи , тонзш ш т, заболява-

ния на уш ите и очите, астма, хрем а, каш лица, а същ о така за-

болявания н а сърц ето. О баче хората със слаби сърц а трябва

133

8. А ко се колебаете дали да ядете или не, не яж те А ко се



вним ателно да при стъпват към практикуването му и посте-

пенн о да увеличават натоварването.

У праж нението лекува лош ото храносм илане на стом аха и

запека, които дъл ги години тровят ж ивота на хората, както и

херния, и апандисит. О капването и побеляването на косата

напъ лно сп ират. И зчезват бръчките, кож ата става гладка и

опъ ната. П о такъв начин въздейства Б хастрика пр анаям а.

П рактикувайте я всяка сутрин и вечер или п оне 1 път на

ден, в добре пр оветрена и чиста стая, или на брега на м оре-

то или реката, с лиц е, объ рнато срещ у вятъра. С лед 4-6 м е-

сеца щ е се появят учудващ и резултати, даж е при хрон ично

болни те. С течени е на врем е този, който практикува такова

диш ане щ е стане най-здравият и най-щ астливият човек.

Ч Е Т И Р И Н А Д Е С Е Т С Ъ В Е Т А З А У К Р Е П В А Н Е

Н А З Д Р А В Е Т О

1. Н икога не м ързелувайте и отделяйте 15 м ину ти за пра-

вене на асани те и упраж нени ята за корем ните м ускули. Тези

всекидневни упраж нения щ е ви осигурят здраве и дълъг ж и-

вот. Благодарени е на това щ е престанете да взим ате лекарс-

тва или различни други средства, които използвате при не-

разполож ение и болести. С ам о здравето м ож е да ви даде ис-

тинско щ астие. Н яма ли здраве — ням а благополучие, спо-

койствие и щ астие.

2. К огато изпъл нявате упр аж нени ята, не правете греш ки

Бъ дете вътреш но спокойни и ж изнерадостни. П о време на

упраж ненията дръж те устните затворени. Т ова щ е ви осигу-

ри здраве, красота и дълъ г ж ивот.

3. А ко не правите упраж нения — н е яж те Това трябва да

стане ваш ият девиз

4. Х ранете се редовно. П ридоб ийте навик своеврем енно

да отговаряте на зова на П рир одата.

5. Н е яж те, ако не сте гладен. Д аж е и най-слабият позив

за ходене п о нуж да не трябва да се пренебрегва.

6. С тим улиращ ите средства като чай, кафе, тю тю н, разх-

лабващ и лекарства са опасни.

7. Н е яж те през нощ та и не лягайте да спите през деня.

Това предизвиква запек.

130

съм нявате дали да отидете в тоалетната или не — и дете Т о-

ва е златният клю ч към здравето, щ астието и дългия ж ивот

9. Х ранете се бавно и не поем айте вода по време н а хра-

ненето. Ж аж дата трябва да се задоволява сам о след като из-

м ине 1 час след хранене, а ощ е по-добр е — 2 часа.

10. Д ъвчете всяко парче храна 32 пъти, за да си оси гури-

те здрави зъби , редовно изхож дане по нуж да, за да не

страдате от запек и последиците му.

11. Н е се докосвайте до пърж ена, преварена, стара, м но-

го горещ а, студена и теж ка храна.

12. Яж те сам о тогава, когато сте в добро н астроени е, ко-

гато нямате м рачни м исли. Н икога не яж те и не пи йте, ако

сте раздразнен или н аоколо е м ръсн о.

13. С лед ядене бавно се разхож дайте напред и назад, ка-

то едноврем енно е това правите с ръка м асаж на корем а,

осигурявайки добро храносм илане и перисталтика.

14. П олагайте гриж и за духовн ото си здраве и покой, тъ й

като за оси гуряването н а здраве, сил а и енергия, щ астлив и

дъл ъг ж ивот това е м ного по-важ но, отколкото храната.

Т ози, който започн е правилн о да изпълн ява наш ите уп-

раж нения и препоръки, н икога няма да им а разстройства в

дейността на стом аха. С лед 4-6-месечно редовно изпълн е-

ние на тези упраж нения (асани) щ е настъпи пъ лно изцеление

от всички заболявани я на храносми лателни те органи.

З А В Р Е Д А Т А О Т Р А З Х Л А Б В А Щ И Т Е С Р Е Д С Т В А

Разхлабващ ите средства действат върх у стом аш ната сте-

на като удар с камш ик — отначало преди звикват свръх ак-

тивност, а след това настъпва депресия (това е закон н а ф и-

зиологията). О свен това разхлабващ ите средства не сам о че

не лекуват, а, потискайки последиците от заболяването, до-

пъл ни телно ощ е повече услож няват болестта и я правят не-

излечим а. П од въздействието на разхлабващ ите средства

най-накрая се изхабяват ф илтриращ ите мем брани и ли гави-

цата на стом аха, които се разруш ават б езвъзвратно.

135

В Ъ З С Т А Н О В Я В А Н Е Н А Н О Р М А Л Н А Т А М И К Р О Ф Л О Р А

тъчини и захари храна позволява да се „култивира" патоген-



В Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О

В е д н а г а т р я б в а д а н а п р а в я у г о в о р к а , ч е н у ж н а т а

м и к р о ф л о р а в д е б е л о т о ч е р в о н и к о г а н е м о ж е д а б ъ д е

о т г л е д а н а , а к о ч о в е к р е д о в н о у п о т р е б я в а х р а н и , с ъ д ъ р -

ж а щ и т е р м и ч н о о б р а б о т е н а м а я . Т а з и м а я д е й с т в а в ъ р -

х у м и к р о ф л о р а т а к а т о а гр е с о р , п о х а б я в а я . Т у к н е м о г а т

д а с е п р а в я т н и к а к в и к о м п р о м и с и , т р я б в а и з ц я л о д а с е

о т к а ж е т е о т х л я б а и п р о д у к т и т е , к о и т о я с ъ д ъ р ж а т .

Т акъв хляб трябва да се зам ени с каш и, или го правете по ре-

цептата на А ракелян или К араваев, без да употребявате м ая.

П речистването и н орм ализирането на рН в дебелото чер-

во щ е ни помогне да възстановим неговата норм ална м ик-

роф лора. П о такъв начин ние създаваме благоприятни усло-

вия за развитие на необход им ата ми кроф лора.

П р о м е н е т е н а ч и н а с и н а х р а н е н е , к а т о п о с т а в и т е

а к ц е н т н а п р я с н о п р и г о т в е н и т е с о к о в е , с а л а т и , п ъ л н о -

з ъ р н е с т и б у л г у р и , к ъ л н о в е н а з ъ р н а , о р е х и .

В клю чването

на храстови плодове и диворастящ и ядливи билки в п орцио-

на щ е послуж и като изходна суровин а за развитие на нор-

м алната микроф лора. Защ ото приемането на храна само де-

сетин а ми нути след приготвянето й води до активизиране и

размн ож аване на м икро организм ите, които се нам ират в сто-

м аш но-чревни я тракт и в лигавицата на червата.

У чените м ного отдавна са установили, че ми кроф лората

на дебелото черво зависи от храненето — един вид м икроб и

м ож е да изм ести друг. П о такъв начин, в зависим ост от хра-

ната, която поем ам е, ние м ож ем да отглеж даме вътре в себе

си най-различни м икроорганизм и. Н о чревната микроф лора

е еволю цион но закрепена ф орм а на същ ествуване при бол-

ш инството м ногоклетъчни организм и и трябва да бъде стро-

го специф ичн а. П ри човека тя се развива правилно само въ р-

ху сурова растителна храна плю с м алко количество правил-

но приготвена, пълноценна храна — булгури и т. н. Такава

м икро ф лора позволява да се см елят 50% от хранителни те

влакна и да се извлече от тях допълнително хранене, освен

това растителните влакна са антитоксин за дебелото черво.

В арена, раф ин иран а, непр авилно съчетана, богата на бел-

126 136

ната м икро ф лора, която оказва отриц ателно влиян ие вър ху

усвояването н а калция (това е една от при чин ите за поголов-

ното разруш аване на зъбите) и пречи за нормалното ф ункци-

онир ане и възстановяван е на дебелото ч ерво (това е другата

причи на за м асовото разпро страняване сред хората на разс-

тройства и болести на дебелото черво).

О с в е н т о в а п л о д о в е т е , х р а с т о в и т е п л о д о в е и з е л е н ч у -

ц и т е с а о с н о в е н и з т о ч н и к н а о р г а н и ч н и к и с е л и н и , к о и т о

п о д д ъ р ж а т н е о б х о д и м и я (с л а б о к и с е л ) р Н н а с р е д а т а п о ц е -

л и я х р а н о с м и л а т е л е н к а н а л . В а р е н и т е х р а н и , б е л т ъ ч и н и -

т е и з а х а р и т е , о б р а т н о , и з м е с т в а т р Н н а с р е д а т а к ъ м а л -

к а л н а , к о я т о е б л а г о п р и я т н а з а ф е р м е н т и р а н е и г н и е н е .

Гладуването и последващ ото правилно хранен е пом агат

за възстановяване на ми кроф лората. Това е един от най-бъ р-

зите начини за пром яна на м икроф лората от патологична

към нормална.

Ш анк-П ракш алана същ о спом ага за рязката промяна на

м икроф лората, ако след това се храни м правилн о.

С лед като успеш но се справите с този проблем , вие щ е

при добиете всички предим ства, които дава норм алната м ик-

роф лора.

А ко стриктно се придърж ате към необходим ия реж им на

хранене, пром ените в микроф лората щ е настъпят бързо —

за един-два м есеца. А ко не спазвате стриктно препо ръки те,

пром ени м огат да не настъпят въобщ е, особено ако не нап-

равите прочистване на организм а.

П А Т О Л О Г И Я , Р Е Г У Л И Р А Н Е Н А Ф У Н К Ц И И Т Е

И П Р И З Н А Ц И З А Н О Р М А Л Н А Т А Р А Б О Т А


В ече изяснихм е мн ого нещ а за ролята на дебелото черво,

за начини те за неговото възстановяване, но вътреш но си

м ислим — при м ен всичко е наред П огледнете сериозно

върху тези нещ а: по данни на м нозина п роктолози, в т. ч. и

на основателя на проктологичната ш кола в СС С Р, проф . А .

М . А м инев, различни те болести на стом аш но-чревния тракт

възникват до 3-годи ш на възраст.



Тази ш ава щ е ви пом огне безпогреш но да разберете дали

дебелото ви черво е наред, като щ е се посочат такива вън ш -

ни при знаци (при това ням ащ и м акар и отдалечена връзка с

него), които говорят за наличие на патология (и каква точ-

но). Това щ е ви пом огне да се ориен тирате и целенасочено да

изберете средствата за работа върху себе си.

С и м п т о м и н а п а т о л о г и я т а

З а п е к :

облож ен език, лош дъх от устата, внезапн о главо-

боли е, апатия, сънл ивост, теж ест в долната част на корем а,

поду ване, болки и куркане в корем а, пон иж ен апетит, насил-

ствено и недостатъчн о изхож дане по голяма нуж да, обриви

по кож ата, непри ятна ми ризм а на тялото, раздразнителност,

необщ ителност, м рачни мисли.

Н е с п е ц и ф и ч е н я з в е н к о л и т

(възпаление на лигавицата

на дебелото черво, образуване на язви); срещ а се във въз-

растта от 10 до 30 години. В ънш ните сим птоми се наблю да-

ват при 60-75 % от болните: патологични п ром ени на кож а-

та, възпаление на устната кухин а (стом атити), по раж ения н а

лигавицата на очите (коню нктивити), възпалени е на ставите

(артрити), заболявания на черния дроб.

П о л и п и т е „сигнализират" за себе си с появата на вися-

щ и бенки върху врата и под миш ниците.

Ч е р н и я т н а л е п в ъ р х у з ъ б и т е

сигнализира за наличие

на скрита дегенеративна п ром яна на лигавиц ата на дебелото

черво, за покриването й с черен слой от плесен и за недостиг

на витам ин А .

П оради различни дисф ункции на дебелото черво страда

кож ата и лигавици те: с и н у з и т , р и н и т , а н г и н а , а д е н о п а т и я ,

с т о м а т и т , г и н г и в и т , г л о с и т (възпаление на езика), о д о н -

т а л г и я , б р о н х и а л н а а с т м а , м е х у р е с т л и ш е й н а у с т н и т е

(т. нар. треска или обриви на устните)*.

А ко изброените сим птом и са започн али да се появяват

при вас доста често или вече същ ествуват (при но рм ално

състояние те изобщ о лип сват), тогава изпъл нете про грамата

за оздравяване на дебелото черво.

* И з б р о е н и т е в т о з и п а р а г р а ф с и м п т о м и с а о п и с а н и в к н и г а т а н а Г . Б а х -

м а н „Р ъ к о в о д с т в о п о а к у п у н к т у р а . А к у п у н к т у р а т а — д р е в н о к и т а й с к и м е т о д

н а л е ч е н и е , н е г о в и т е к л и н и к о -е к с п е р и м е н т а л н и т е п о т в ъ р ж д е н и я .

138

Р е г у л и р а н е н а ф у н к ц и и т е н а д е б е л о т о ч е р в о

С ега щ е ви обясня как по вида на фекалн ите м аси да се

ориентирате и да преценявате дали при ем аните храни са под-

ходящ и за вас или н е и колко често м ож е да ги у потребявате.

Запом нете следното: всички видове м еса, риба, яйца, м ля-

ко, извара, каш кавал, сирене, супи, бул ьони , кисели, какао,

каф е, силен чай, бял хляб, сладки, торти, би сквити , бяла за-

хар, каш и във вид на пю ре, ф иде, бели сухари предразпола-

гат към образуване на ф екални кам ъни , които понякога изли-

зат във вид на твърди оголени к ам ъчета. Те се съдърж ат

обикн овено в началото на ф екалните и обр азуват „ц аревичен

кочан". (Боровинки , песекиня, капини, круш и, дю ли — тези

плодове просто запичат.) Тъй като тези храни по своето съ-

държ ание представляват еднородн а, м оно м ерна м аса, то тя,

обезводнявайки се в дебелото черво, се пр еобразува в твър д

ф екален кам ък, който, ако не се задърж и в гънки те на дебе-

лото черво, м ож е при излизане да нарани ан уса. Н атрупвай-

ки се в т. нар. „ф екални тапи", тази м аса същ ествено затруд-

нява деф екацията, довеж да до излиш ни напъни, които пре-

дизвикват нацепване на ануса и т. н. Н акрая вие виж дате, че

отначало излизат „овчи " изпраж нени я (въ в вид на орехчета),

а след това по-течни. За да не се случва това, старайте се по-

м алко да употребявате горепосочените хр ани или ги съчета-

вайте с растителна грубовлакнеста храна. Х ранителни те

влакна задърж ат водата, което пр едотвр атява обезводняван е-

то на ф екални те, не пром еня осмо тичн ото налягане в корем-

ната кухина и форм ира ф екалии с нуж ната консистенция. И

така, щ ом са „овчи" изпраж нени ята, необход им о е веднага да

си спом ните какъв продукт от горепосоч ените сте яли (м ож е

да се направи ми кроклизм а с м ляко и м асло). За известно вре-

м е се откаж ете от него, яж те по вече салати (п рез топло то вре-

м е на годината) или задуш ени зеленчуц и, пъ лно зърнести бул-

гури, а след това само отврем е наврем е вклю чвайте този про-

дукт във ваш ия порци он. Така щ е се регулир а деф екацията и

щ е се норм ализират ф ункци ите на червата.

П р и з н а ц и з а н о р м а л н а р а б о т а н а д е б е л о т о ч е р в о

О бръщ айте вним ание как се изхож дате. И зхож дането

трябва да бъде редовно, а при идеално състояние на червата

130

това трябва да става 1- 2 часа след всяко при ем ане на хран а.



П о своята консистенция ф екалните трябва да представляват

еднородн а, пастооб разна м аса във вид на салам че, без м и-

ризм а и не трябва да замъ рсяват тоалетната чиния (като се

залепи — н е мо ж е да се откъсне) след пускане на вода. Д е-

ф екацията трябва да протича леко, едном ом ентно.

С лед всяко изхож дане анусът трябва да се подм ива (а не

да се бърш е с тоалетна хартия). Т ова м ож е да се прави в ба-

ня, под струя течащ а вода. Т рябва да се използва хладка во-

да, струята трябва да бъ де не м ного силн а, да не дразни.

С лед като се подм иете, избърш ете хубаво перинеум а със

специална м ека кърпа. П о прин цип това е основното, което

трябва да се знае за дебелото черво, за да м ож ете сам остоя-

телно д а го въ зстанови те и оздравите.

П репоръчвам ви да започнете с уринови клизми. О стана-

лото избирайте, ръководей ки се от сам очувствието и специ-

ф иката на заболяван ето. Х ранете се правилн о, във връзка с

което проч етете съответния раздел. А ко вие не проявите ж е-

лание да пром ените изцяло начина си на хранене, отново щ е

задръстите дебелото черво и напр авените усилия щ е са нап-

разни.

К огато дебелото черво се изчисти, необх оди м о е да за-

почнете прочистване на черния дроб. Н о преди всичко нека

поговорим за уни калния начин за про м иване на целия сто-

м аш но-чревен тракт — „Ж ест на раковин ата".

ю с я

126 140

Г л а в а 4

„ Ж Е С Т Н А Р А К О В И Н А Т А —

Ш А Н К - П Р А К Ш А Л А Н А

С ъщ ествува м ного стар, древен метод за пром иване и

про чистване на целия храно см илателен тракт — от̂ устната

кухина до ануса. Той се нарича „Ж ест на ракови ната^ тъй

катО "водата, прем ин авайки през храносм илателния кан ал ка-

то през раковина, и зм ива всички м ръсотии. Ж елателно е да

се при стъпи къ м такова пром иване, след като се направи

проч истване с клизм и. В одата се поглъщ а през устата, по-на-

татък ми нава през стомаха, а след това с пом ощ та на оби к-

новени движ ения (рис. 12) ми нава пр ез всичките черва, сти-

гайки до сами я изход. У праж нението се прави дотогава, до-

като не започ не да излиза същ о толкова би стра вода, каква-

то е била погълната.

П О Д ГО Т О В К А . В одата се загрява до тем пературата на

тялото, добавя се сол в количество — 5-6 г/л, което горе-до-

лу е толкова, колкото концентрацията на солта в кръвната

плазма (м алка изравнена супена лъж иц а на 1 л вода). В одата

трябва да бъде солена, защ ото без добавяне н а сол тя щ е се

поглъщ а вследствие на осмо зата през лигавицата на стом аш -

но-чревни я тракт и щ е излиза след това във вид на ури на, а не

през ануса. П о прин цип концентрацията на сол се регули ра

самостоятелно; важ но е организм ът да не всмуква водата.

Б Л А Г О П Р И Я Т Е Н М О М Е Н Т . Н ай -б лаго пр иятн ият м о -

м ент е сутрин , на гпадно; цялото "про м иване, както сочи

практиката, отнем а около 1-1,5 часа, а според степента на

усвояване ̂ ^4 5-вО м инути.

Е то схем а, по която се осъщ ествява пълн о п реми наване

на водата през стомаш но-чревни я тракт.

1. И зпийте чаш а солена вода.

2. Н езабавно направете предпи саните движ ения.

3. О тново изпий те чаш а солена вода и направете серията

С С с ц и / ъ г Ч -

от движ ения. К огато правите тези движ ения водата бавно щ е

Н е обръщ айте горната част на тялото, наведете се отна-



прем ин ава пр ез стом аха, без да пр едизвик ва гадене.

П родъ лж авайте да редувате изпиван ето на чаш а вода с

движ ения, докато и зпи етеч аш и вода.

В този м ом ент трябва да отидете в тоалетната.

О бикно вено първото изхож дане става почти незабавно.

С лед първата порци я норм ални изпраж нения следват други,

по-м еки, а след това и течни изпраж нени я.

А ко това не стане незабавно или след 5 м инути, трябва да

повтори те движ енията, без да пиете вода, а след това отново

да се върн ете в тоалетната. А ко не се получи очакваният ре-

зултат, тогава евакуаци ята тряб ва да се задей ства с пом ощ та

на клизм и. Щ ом сиф онът започне да действа, след като тръг-

нат пър вите изпраж нени я, останалото щ е стане автоматичн о.

Е д и н с ъ в е т :

одед всяко изхож дане и след и зползването

на обикн овена тоалетна хартия, и зплакнете ануса с топла во-

да, избърш ете го и нам аж ете с растително м асло, за да се

предотврати дразненето, предизвикано от солта. Н якои по-

чувствителни х ора са предразполож ени към такова слабо

дразнене, което лесно м ож е да се предотврати.

С лед първите изпраж нени я трябва: да изпиете чаш а вода,

да направите серия от движ ения и отно во да се върн ете в то-

алетната и всеки път щ е има отделяне на изпраж нения. П ро-

дълж авайте по същ ия начин последователно да пиете вода,

правете упраж нени я и ходете в тоалетната, докато започн е

да излиза толко ва бистра вода като тази, която сте изпи ли. В

зависим ост от зам ърсяването на червата щ е са необходи м и

от 10 до 14 чаш и вода, рядко — п овече.

К огато сте удовлетвор ени от резултата, т. е. когато изли-

защ ата от вас вода е достатъчн о чи ста, трябва да спрете про -

цедурата. И дете в тоалетната ощ е няколко пъти. С лед това

м ож ете да изпиете 3 чаш и несолена вода и да предизвикате

повръщ ане. Това вклю чва сиф она и изпразва стом аха. С по-

ред традиции те на йогите, след Ш анк-П ракш алана винаги се

прави В амана-Д хоути ( повръщ ане) .

П Ъ Р В О У П Р А Ж Н Е Н И Е . И зх од н о п ол ож ен и е: застан ете

прави, стъпалата са разкрачени н а около 30 см , пръстите на

ръц ете са преплетени, дланите сочат нагоре. И зправете гър-

ба, диш айте свободно.

142

чало наляво, без да се задърж ате в крайно п олож ение, и зпра-

вете се и незабавно се наведете надясно . П овтор ете 4 пъти

това двойн о движ ение, т. е. направете 8 навеж дания, ту н аля-

во7ту надясно. Т ова щ е отнем е около 10 секунди. Т ези дви-

ж ения отварят пило ра на стом аха и при всяко движ ение (на-

веж дане) част от водата от стом аха прон иква в д ванадесето-

пръстника.

В Т О Р О У П Р А Ж Н Е Н И Е . Т о к ар а в од ата д а се пр и дв иж в а

през тънките черва.

И зходното полож ение е същ ото. И зправете дясната ръка

хоризонтално и сгънете лявата така, че показалецът и пале-

цът да докосват дясната клю чиц а. С лед това завъртете тяло-

то, насочвайки п ротегната ръка колкото м ож е по -назад;

следвайте с поглед вър ха на пръ стите. Н е се спи райте в края

на завъртането, незабавно се върнете в изходното поло ж е-

ние и направете обръ щ ане в другата посока. Т ова упраж не-

ние трябва да се повтори същ о 4 пъти. О бщ ата продъ лж ител-

ност на 4 пъти по 2 движ ения е 10 секунди .

Т Р Е Т О У П Р А Ж Н Е Н И Е . Б л аго д ар ен и е н а н его во дата

прод ълж ава да се движ и през тънки те черва. С трем ите се да

направите вариант на зм ията.

С ам о голем ите пръсти на краката и дланите на ръц ете до-

косват под а, следователно, бедр ата остават над зем ята. С тъ-

палата са на около 30 см едно от друго (това е м ного важ но).

В това полож ение извийте главата и туловищ ето дотогава, до-

като успеете да видите срещ упо лож ната си пета (когато се

обр ъщ ате вдясно, трябва да гледате лявата пета), не спи райте

в крайното полож ение, върнете се в изходното и бър зо нап-

равете същ ото в другата посока, повторете 4 пъти по две дви-

ж ения. В реме — 10-15 секунди.

Ч Е Т В Ъ Р Т О У П Р А Ж Н Е Н И Е . В о д ата, к оято е сти гн ал а

до края на тънки те черва, трябва да бъд е прекарана пр ез де-

белите черва с пом ощ та на 4-ото, последното уп раж нение.

Т о е най-слож ното от цялата серия, м акар че е достъп но за

всеки, с изклю чение на хора, страдащ и от болести на колен-

ните стави или на м енискуса. Т е м ож е да използват посоче-

ния по-долу вариант.

И зходно полож ение: клек, стъпалата са на около 30 см

130

другата страна. Рам ото е изтеглено колкото м ож е по-н апред



Рис. 12.

У п р а ж н е н и я Ш а н к -П р а кш а л ан а з а п р ек а р ва н е н а в о д а п р е з

с то м а ш н о -ч р е в н и я т р а к т.

едно от друго, петите се изнасят от външ ната страна на б ед-

рата, а не под седалищ ето, китките са върху коленете, кои то

са раздалечени на около 30 см .

О бър нете тялото и поставете лявото коляно върху п ода

пред дясното стъпало. Д ланите побутват дясното бедро към

левия хъл бок и лявото бедро към десния хълбо к така, че да

при тиснете половин ата на корем а с цел да се натисне сам о

едната половина н а дебелото черво . Н асочете поглед н азад,

за да се засили у сукването на тялото и да се осъщ естви при -

тискане на корема.

За всички предиш ни уп раж нения не е важ но в коя посока

започ ват, но за това е необходи м о при тискането н ай-напр ед

да се започн е от дясната страна на корем а. К акто и всички

предиш ни упраж нения, така и това се изпълнява 4 пъти. О б-

щ ата продълж ителност е 15 секунди.

В А Р И А Н Т н а 4 -то у п р аж н е н и е. И зх о д н о п о л ож е н и е:

свита поза („А рдха М атсиендрасана, рис. 16, поза 2). С тъпа-

лото е от вътреш ната страна на бедрото, без да ми нава от

144

към свитото коляно, а тялото е леко наклонено н азад. Р ъц е-

те се опират върху свитото коляно, което служ и като лост за

свиване на гръбнака и за при тискане на бедрото към долн а-

та част на корем а.

С Л У Ч А И Н А Н Е У С П Е Х . А к о , сл ед к ато сте и зп и ли п ри -

м ерно 4 чаш и вода, усещ ате, че съдърж им ото в стомаха не

м инава по норм ален н ачин към червата и се появява усещ а-

не за препъ лване, стигащ о до гадене, това означава, че гор-

ната част на пило ра (клапата м еж ду стом аха и дванадесето-

пръстника) не се е отворила така, както трябва. О тново нап-

равете 2 - 3 пъти серията от движ ения, без повече да пиете

вода. И зчезването на гаденето пок азва, че клапата е отворе-

на. Щ ом сиф онът се задейства, няма да им ате никакви зат-

руднения и м ож е да продълж ите. Н о мож е да се случи и та-

ка, че тапата от газове от п родуктите от ф ерм ентацията пр и

някои хора да препятства норм алното действие на сиф она. В

този случай трябва доста силн о да притиснете корем а с ръ-

цете или да направите раменн а опора („С арвангасана") заед-

но с 4 други упраж нения.

В най-н еблагопри ятния случай, т. е. когато водата изоб-

щ о не напуска стом аха, им ате две възм ож ности: да повърне-

те, като гъделичкате основата на езика с двата пръста на дяс-

ната ръка, предизвиквайки реф лекс за повръ щ ане. С лед това

щ е настъпи незабавно и радикално облекчени е. С лед като

направите упраж нени ето, трябва да си поч ин ете и да не гла-

дувате.

П Ъ Р В О Х Р А Н Е Н Е . С л ед Ш ан к- П р ак ш ал ан а тр яб ва за-

дълж ително да изпълните следващ ите препоръки. Започнете

да се храните не по- рано от 30 м инути и не по -късн о от 1

час, след като сте приклю чили с упраж ненията. А бсолю тно

се забранява след завърш ване на упраж нени ята да оставяте

стомаш но-чревни я си тракт без храна за повече от

1

час. А в-

торът обаче използва Ш анк-П ракш алана, когато започва да

гладува, тъй като в този случай това е съвсем ум естно — из-

ползва се вместо разхлабващ о средство.

П ърво то хранене се състои от варен о ри з, който е леко

преварен, за да се топи в устата. К ъм ори за м ож е да се доба-

вят доб ре сварени м оркови . Заедно с това трябва да са изя-

10. П рочи стване на организм а и здраве

145

дат 40 г краве масло, по-д обре да е топено. О ризът м ож е да

оъд езам енен с пш еница, овес и т. н"

Б Л А Г О П Р И Я Т Н О В Ъ З Д Е Й С Т В И Е



В А Ж Н О О ризът не трябва да се вари с м ляко. В продъл-

ж ение на 24 часа след упраж нени ята се забранява у потреба

на прясно м ляко, кисело м ляко, хляб с м ая. Х ранете се сам о

с варени и задуш ени зеленчуци и с каш и. П о този начин вие

спом агате за възраж дане на норм ална ми кроф лора. Н е се

препоръчва употреба на сурови плодове и зеленчуци, пора-

ди тяхното оплодяване с ми кроорганизм и, а същ о така пора-

ди прекалената възбуда на ж изнения принц ип „В ятър", кой-

то предизвиква разхлабван е. Тъ км о оризът спом ага за потис-

кане на този ж изнен принци п и норм ализира дейността на

организм а. П о тази причина сурови зеленчуци и п лодове мо -

гат да се ядат през следващ ия д ен.

Т Е Ч Н О С Т И . П о гл ъ щ а н ето н а с ол ен а в од а щ е п р и вл еч е

поради ви соката си осмо тична активност известно колич ест-

во течност от кръвта към червата. П о такъв начин течната

част на кръвта щ е се движ и по посока, обратна на оби кнове-

ното всмукване, прочиствайки м икровлакьнцата в тънкото и

в дебелото черво. И м енно този м еханизъм прави Ш анк-

П ракш алана уникална. Н е познавам ни какво друго прочист-

ване (освен гладуване), което толкова добре да прочиства

тънките черва, от които зависи усвояването на храната.

К лизм ите въздействат само върху дебелото черво. П оради

това този отдел остава без необходим а обрабо тка, и сам о

Ш анк-П ракш алана способствува за прочи стването му.

В ъв връзка с горепосочено то вие щ е усетите естествено

чувство на ж аж да. Н е пийте никакви течности, даж е чиста

вода, преди да се нахраните за пър ви пъ т, тъй като щ е про-

дълж авате да „храните" сиф она, т. е. щ е ходите в тоалетна-

та. П о време на пъ рвото хранене и след него м ож е да пиете

вода или леки билкови отвари. П ървите изпраж нения щ е се

появят сам о след 24 часа и не учудват никого. Те щ е бъдат

златисти, ж ълти и без м ири с, като на кърм аче.

Х ората, които страдат от запек, м огат да правят Ш анк-

П ракш алана всяка седми ца, обаче сам о с 6 чаш и вода. В то-

зи длучай целият цикъл се прави за около 30 м ин ути. Т ова е

един от най-добрите начини за превъзпитаване на червата.

П ри това стените на дебелото черво н е се разтягат.

126

О свен че щ е прочистите целия стом аш но-чревен тракт,

щ е усетите и други благоприятни въ здействия: пр иятен дъх ,

здрав сън , щ е изчезнат обри вите по лицето и тялото. А ко се

храните правилно, щ е изчезнат и телесните м иризми . П ри

това се тони зира черният дроб (забелязва се по ц вета на п ър-

вите изпраж нения) и другите ж лези, свързани с храносм ила-

телния тракт, и най-вече задстом аш ната ж леза. С олени ят

вкус в устата стим улир а топл отворни те и храносм илателни-

те способн ости на организм а, а оттук — и такова влияни е

върху храносм илането.

С лучаите на начален диабет успеш но се лекуват от лека-

рите Л онавли чрез изпълнение на Ш анк-П ракш алана на все-

ки 2 дни в продълж ение на 2 месеца; това се съпровож да с

подходящ хранителен реж им — по-големи количества ес-

тествени храни , богати на витами ни от груп ата „В ", спазва-

не ритъ м а на действие на храносм илателните органи.

П Р О Т И В О П О К А З А Н И Я . Т ези хо ра, ко ито стр ад ат от

язва на стомаха, трябва да се въздърж ат да правят Ш анк-

П ракш алана, преди да излекуват заболяването си. С ъщ ото се

отнася и за лиц а, които страдат от остри увреж дания на хра-

носм илателни я тракт: щ зентерия,_Д иария^ остър колит, ос-

тър апандисит, туберкулоза на червата и рак.

Ш анк-П ракш алана е забележ ителна процедура; в това се

убеж дават всички, които я практикуват редовно. З ад асе ус-

вои по-бързо, правете я един път на две седм ици — и щ е ус-

пеете. Тя напълн о м ож е да зам ени кли зми те, в началото

трябва да се прави 2 п ъти на седми ца, а след това 1 път през

две седм ици.

ю с я

147

ца щ е успеем да прочистим течностните среди в наш ия ор га-

низъм и щ е се почувствам е обновени.



Г л а в а 5

П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А Т Е Ч Н О С Т Н И Т Е С Р Е Д И

В О Р Г А Н И З М А

С лед като сте прочи стили полевата ф орм а на ж ивот, де-

белото черво и се подготвяте за прочи стване на черни я дроб ,

трябва да направи те прочи стване на течностните среди в ор-

гани зм а. К акво означава това?

60-70 % от човеш кия организъм е вода. Тя постоянно се

зам ърсява поради дълбокото ни невеж ество щ о се отнася до

въпр осите на храненето, на начин а на ж ивот, задоволява-

нето на ем оци оналн и удово лствия и др. К ато резултат теч-

ностните среди в организма изгубват способно стта си да

осигуряват нормално протичане на ж изнените процеси —

човек отслабва, организмъ т остарява. О свен това норм ална-

та среда на органи зм а се изм ества къ м гнил остната, което

спом ага за развитие на всевъзм ож ни гноеродн и м икроо рга-

низми . И м унната защ ита на организм а не м ож е да работи

при подобни условия и човек става лесноподатлив на най-

различна патология: различни видове алергия, настинки, ин-

ф екции, общ о отслабване на организма.

О бикновено към 35-40-годиш на възраст всички хора, ко-

ито ж ивеят хаотично , им ат м ръсни течностни среди в орга-

низма. П оради това, пристъпвайки към самооздравяването,

те задъл ж ително трябва да се прочистят. За тази ц ел, пъ рво,

на организм а трябва да се даде био логично активна и чиста

течност и, второ, да се прем ахне от организм а старата, ток-

сичната течност. З а р е ш а в а н е н а п ъ р в а т а з а д а ч а — п о д а -

в а н е н а ч и с т а , а к т и в н а т е ч н о с т щ е н и п о м о г н е с о к о т е -

р а п и я т а . В т о р а т а з а д а ч а — п р е м а х в а н е н а т о к с и ч н а т а

т е ч н о с т — щ е с е р е ш и ч р е з и з п о л з в а н е н а п а р н а п р о ц е -

д у р а . И зползвайки тези оздравителни средства — парната

проц едура и прясн о изстисканите сокове, ние за 1-1,5 месе-

126

А сега — за действието на соковете, парн ата баня и за то-

ва, как да ги изпол зваме п равил но .

И З П О Л З В А Н Е Н А С О К О В Е З А П Р О Ч И С Т В А Н Е

Е дин от главните ф актори за успеха при проч истване на

организма е прочистващ ите процедур и да са достъпн и и да

предизвикват приятни усещ ания. А ко те са прекалено слож -

ни и неприятни — това отблъсква човека от изпълнението

им . П рясно изстисканите сокове от зеленчуци и пло дове

при теж ават невероятна прочи стващ а и възстановителна си-

ла; в състава им вли за естествена структури рана во да, баг-

рилн и вещ ества, вътреш ен заряд, етеричн и м асла, органич ни

киселини, алкалоиди, витам ини, м икроелем енти, ф итонциди

и т. н. А ко им ате електрическа сокоизстисквачка, лесно м о-

ж е да си ги приготвите и да усетите при ятно чувство п ри

употребата им. С окотерапията е м ощ ен ф актор при пр очис-

тването и оздравяването на наш ия организъм . Тя трябва да

се изпо лзва (през съответни те сезон и) с оглед на м аксим ал-

ната личн а полза. П оради това нека задълбоч ено да разгле-

дам е този важ ен раздел на пр очистването.

Главното, което трябва да знаете при използването на со-

котерапия, е:

1. П рясно при готвените сокове трябва да се пият веднага.

В проти вен случай те бър зо (за 1-2 м инути) се окисляват от

въздуха, от разсеяната светлина и губят своята активност.

Т акъв сок е по -слабо еф икасен за прочистване на организм а.

2. П лодови те сокове действат върху о рганизм а повече ка-

то прочистващ о средство. П лодовете трябва да бъдат узрели.

3. Зеленчукови те сокове освен прочи стващ а ф ункц ия,

при теж ават и прекрасни възстановяващ и организм а свойст-

ва (поради съдърж анието на амин окисилини, м инерални со-

ли, ензим и, витам ини) . Зеленчуците същ о трябва да бъдат

зрели.

4. П лодови те и зеленчуковите сокове, а същ о и смесените

сокове, трябва да се изпи ват няколко ми нути преди хранен е.

149

Т е бъ рзо прем ин ават пр ез стом аха и се усвояват в червата за

м о з а е д и н с е а н с ч о в е к м о ж е д а и з гу б и о т 500 д о 1500 г

в о д а . П о т а к ъ в н а ч и н , и з п о л з в а й к и п а р н а т а п р о ц е д у р а ,



15-20 минути.

5. След изпиването на сок при м нозина мож е да се наблю -

дава определена реакция на организм а, безпокой ство, разст-

рой ство на стом аха. В сичко това е съвсем естествено и гово-

ри за прочистващ процес.

6. К олко сок трябва да се пие на един път и колко пъти на

ден? Трябва да изпиете толкова сок, колкото ви е приятно,

без при нуда. За целия ден е необходи м о, за да се получат ви-

дим и резултати, да се изпи е не по-м алко от 600 г, но за пред-

почитане е от 1 до 4 л.

Н аправете см етка: за един ден мож е да се обнови 0,5-1 л

течностна среда в органи зм а. А ко посещ авате парна баня, то-

гава трябва да пиете 1-2 и повече литра. Ч овеш кият

организъм , при общ а телесна маса 60-70 кг, съдърж а около

40-50 л течност. А ко изпивате сам о по 0,5 л сок, щ е ви тряб-

ват 80-100 дни . П ри това ням а гаранция за добро прем ахване

на стара, токсична течност. О баче ако посещ авате парна ба-

ня и губите до 2-3 кг токсична течност и след това допълвате

нейн ото количество с пресен сок, мож е бързо и качествено да

се прочи стите. О сновно то се състои не само в оби кновено

пи ене на сок, а в задълж ителн ата загуба на течности, след ко-

ето количеството течност трябва да се допълни.

П арната баня трябва да се посещ ава м иним ум 2 пъти на

седми ца. Н ека сега разберем как да я използваме правилн о.

И З П О Л З В А Н Е Н А П А Р Н А Т А П Р О Ц Е Д У Р А

З А П Р О Ч И С Т В А Н Е

К ож ата е най-големият и най-важ ният орган в човеш кото

тяло. Н ейната площ е средно окол о 1 ,5-2,2 кв. м, а теглото й

е 20 % от общ ото тегло на човека. П рез кож ата човек мож е и

трябва да изхвърля 3,5 пъти по-голямо ко личество отпадъци,

отколкото през дебелото черво и пико чни я м ехур, взети за-

едно П реценете сам и: за един ден човек губи около 2,6 л во-

да — с ури ната — 1,5, с изпраж нени ята — 0,1, през белите

дробове — 0,4 и през кож ата — 0,6 л. Н о тези циф ри п оказ-

ват средно н иво н а активност на човека.

В п а р н а т а б а н я с а -

130

н и е м о ж е м в з н а ч и т е л н а с т е п е н д а а к т и в и з и р а м е

и з х в ъ р л я н е т о н а ш л а к и п р и и з л и з а н е т о н а в о д а т а . С ъ в -

сем н енапразно една от главните проч истващ и проц едури

носи наим енованието „лечебно изпотяване". О тначало да

разгледам е фун кции те на кож ата при п рочи стване на

ш лаките от организм а.

1. ЗА Щ И Т Н А Ф У Н К Ц И Я Н А К О Ж А Т А . К о ж ата п ри те-

ж ава бактериц идн и свойства. С пор ед някои изчисления на

американския бактериолог Теодор Розбъри върху повърх-

ността на човеш кото тяло интензивно действат 15 трил ион а

м икроби И сам о чиста, здрава, влажн а, еластична кож а мо-

ж е успеш но да се противопостави на такъв натиск. С поред

най-нови те изследвани я на учените кож ата взем а активно

участие при фо рм ирането на им унитета.

2. Д И Х А Т Е Л Н А Ф У Н К Ц И Я Н А К О Ж А Т А . К о ж ата взе-

м а участие в газообм ена на организма и колко то по-чиста е

тя, толкова по-добре е за белите дроб ове. И зобщ о, както се

виж да на практика, кож ното диш ане е важ ен ф актор за доб-

рото здраве на човека. Н априм ер при П . К . И ванов кож ното

диш ане беш е развито мн ого добре.

3. О Т Д Е Л И Т Е Л Н А Ф У Н К Ц И Я Н А К О Ж А Т А . П о ун и -

версалността на отделяне и по количеството на отделените

ш лаки кож ата няма равна меж ду другите отделителни орга-

ни. А ко човек съзнателно н акара кож ата да действа като от-

делителен орган, той значително би по виш ил качеството на

собствени я си ж ивот. С пом ням си за една ж ена, която на 70

години изглеждаш е свеж а и привлекателна като м ом иче. И

всичко се дълж еш е на факта, че тя до съвърш енство позна-

ваш е и използваш е разш лаковането на организма през кож а-

та, като използваш е парни процедури. А кад. М икулин редов-

но използваш е

и з п о т я в а н е т о в м и н и - с а у н и т е

и го смя-

таш е за важ на оздравителна про цедур а.

М астни те ж лези на кож ата отделят особена емул сия, коя-

то съдърж а мастни киселини, бл агодарение на които тя се

предп азва от изсуш аване и от инф екция, става еластичн а,

гъвкава, блестящ а. А ко не се полагат гриж и за кож ата, тя се

зам ърсява със собствените си секрети (600 г пот за денон о-

151

щ ие ) и п рестава пълн оценно да изпълнява спом енатите

ф ункц ии . Е стествено, от това страда целият организъм . Ч е с -

За по-добро потоотделяне мож е да изпиете нещ о, предиз-

викващ о изпотяване. С лед като организмъ т ви е изгуби л го-



т о т о к ъ п а н е с ъ с с а п у н , о б р а т н о , и з м и в а т а з и з а щ и т н а

е м у л с и я ; по тази при чин а трябва за всичко да им а разум ен

подход. П репоръ чвам ви след изм иване със сапун да изплак-

нете ръцете или лицето с прясна урина, а след това да изп-

лакн ете е топл а вода. Чи стата кож а е залог на здраве, а м ръ с-

ната — развъдник на зараза.

С напредване на възрастта количеството на м астни те ки-

селини вър ху по върх ността на кож ата намалява и трябва да

се обръщ а особено вним ание на гриж ите за кож ата. К ож ата

трябва да се нам азва с мочегон (и зпарена до 1/4 урин а), със

зехтин, по-често да правите парни бани, да я подхранвате

със соли, като правите урин ови вани. С пом нете си как са се

поздравявали древните рим ляни — „К ак се изпотяваш "

Н ека да поговорим сега за това как правилно да правим

разш лаковане на организм а през кож ата. Тук м ож е да се

действа в две посоки:

1. Д а се правят обикновени водни п роцедури и бани. П о-

виш ената темп ература позволява да се дооки слят ш лаките,

крайни ят стадий н а продуктите на обм яната, които лесно се

изхвърл ят от организма, да се разтворят трудно разтворим и-

те вещ ества в кръвта и в тъкани те, да се омекоти организ-

м ът, да се напои с влага. Засилен ото кръвооб ращ ение по

врем е на тези процедур и дава възм ож ност разтворените

ш лаки бър зо да се изхвърл ят през кож ата или през други от-

делителни органи.

2. Д а се използва законът на Д астър и М ор за антагони з-

м а при кръвообращ ението, според който студените проц еду-

ри, свивайки кръвоносни те съдо ве, разш иряват съдовете в

корем ната кухина. Топли те, обратно — разш иряват съдовете

на кож ата, но свиват кръвоносни те съдове в корем ната кухи-

на. И зползвайки тази особеност на кръвооб ращ ението, ние

чрез контрастните процедури „ж ега-студ" мож е целенасоче-

но да „разкарвам е" кръвта от кож ата към вътреш ните органи

и обратно, като едноврем енно с това изм ивам е ш лаките.

Н ай-доб ре е тези проц едури да се ком бин ират: изпотете

се добре, а след това се полейте с хладка или студена вода.

П остъпвай те така 2-4 пъти и повече. Започвайте п остепенн о.

126

лям о количество заш лакована течност, необходи м о е тя да се

попълни с чиста течност, структурирана, наситена с орга-

ничн и м ин ерални елем енти, витам ини и т. н. За тази цел из-

ползвайте изстискани сокове, в краен случай — проти ева во-

да (ако ням ате сок).

П р е д п а з в а н е :

парн ата проц едура отваря пори те на кож а-

та и спом ага за обилно потоотделяне и изхвърляне на ш ла-

ките през кож ата. О свен това се разтоварват бъб реците. Т оп-

лите и горещ ите вани силно затоплят организм а, пречат на

потоотделянето и изкарват водата и ш лаките през бъ бреци -

те. А к о и м а т е б о л н и б ъ б р е ц и , п р а в е т е п а р н а б а н я ; ако ко-

ж ата ви е болна, използвайте вани.

М ож е да се възползвате от всяко достъпн о, е с т е с т в е н о

с р е д с т в о з а и з п о т я в а н е . К а т о п р и м е р щ е п о с о ч а л е с н а

р е ц е п т а : с л а д ъ к к о р е н — 40, л и п о в ц в я т — 60 ч а с т и . С у-

пена лъж иц а от билковата см ес се запарва с чаш а вряла во-

да.

И з п и в а т е ч а ш а с п о т о г о н н о с р е д с т в о и о т и в а т е в

п а р н а т а б а н я .

П осочените долу правила щ е ви пом огнат да проведете

правилно п роцедурата „и з п о т я в а н е ".

1. Н е влизайте в парна баня след обил но хран ене. В този

случай тя е напр аво вредна. Н е трябва да отивате и на

гладно. И зпийте чаш а с потогонн ото средство, хапнете си

м алко — зеленчуци, п лодове, м алко каш а.

2. Н ай-добре е да се парите сутрин, след 9-10 часа. О рга-

низм ът е отпочинал п рез нощ та, силите ощ е не са изразходва-

ни и ви е с лекота щ е понесете тази проц едура, предизвикващ а

голям о натоварване на сърцето и на целия организъм .

3. П остепенно свиквайте с горещ ин ата, не сядайте на най-

високата скамейка ощ е с влизането си в парната баня. Р азпо-

лож ете се на такава височи на, къд ето се чувствате добре.

4. А ко по пъ тя за банята сте изм ръзнали, п реди да влезе-

те в парн ото отделен ие, слож ете краката си в леген с топла

вода, а след това при бавете постепенно горещ а вода. П ос-

тойте така 10-15 м ину ти. С лед като усетите топлин а в тяло-

то си, мо ж е да влезете в сауната.

153

5. С хигиенна цел е ж елателно, пр еди да влезнете в

сауната, да се изм иете леко, об аче без да м окри те главата,

Т ова е основн ото, което трябва да се знае при посещ ава-

не на парна баня.



иначе в парното отделение мо ж ете да се прегреете. И збър-

ш ете се добр е — влагата възпреп ятства потоотделянето, и

влезте в банята.

6. Ж елателно е да си слож ите някаква ш апка, за да пред-

пазите главата си от прегряване и да им ате вълн ена ръ кави ч-

ка или спец иалн а стър галка за сваляне на потта, защ ото то-

ва същ о пречи на изпотяването. С валяйки потта с вълнен а

ръкавичка, вие едноврем енно и зчиствате кож ата от атроф и-

ралия, вроговен слой.

7. С лед като влезете в парн ата баня, седнете за 3-4 м ин у-

ти на долн ата скам ейка, за да свикн ете с топли ната в бан ята,

а най-добре е да полеж ите. В легнало полож ение топлината

по-равно м ерно въ здейства върху тялото. К огато сте легнал,

м ускулите по-доб ре се отпускат, а това дава възм ож ност те

да се напарят изцяло. М ож е да седнете в поза на йогите — с

кръстосани крака.

8. И злизайки от парната баня, взем ете топъл , а след това

хладък душ . С лед топъл душ , когато потта е изм ита, мож ете

рязко да пуснете хладка или студена струя за 2-5 секунди

или да се потопите в басейн. С лед това си почин ете, изсуш е-

те се и се приби райте у дом а, ако не искате да повтори те пар-

ната процедура.

К ога да се парим с метла?

М е т л и т е з а б а н я о б и к н о в е -

н о с а о т б р е з о в и и л и о т д ъ б о в и к л о н к и .

П реди парната ба-

ня е ж елателно те да се изпарят, в резултат на което летли ви

вещ ества (основн о етеричн и м асла) прони кват в тялото и

благотворно влияят върх у разтварянето на ш лаките. С м исъ-

лъ т на парен ето е м етла се състои в нагнетяване на парата с

пом ощ та на метла към тялото, а не в пляскане. С м етла се ра-

боти плавно, като с ветрило, едва докосвайки тялото. М ин а-

вате с м етлата по краката, седали щ ето, гър ба, ръц ете — т. е.

от краката към главата и обр атно. Т ака се по втаря някол ко

пъти. П ри работа с м етла трябва да усещ ате при ятен горещ

ветрец. И само след това м ож е леко да се пон апляскате.

П осле се разтрий те с метлата като с изтривалка. С едната ръ-

ка дръж те метлата за дръ ж ката, а с дланта на другата при тис-

кайте ли стата към тял ото.

130

И накрая, идва третата, най-важ ната част на този вид про -

чистване. И зпотявайки се, сте изгуби ли м ного течност, и зх-

върлили сте мн ого ш лаки от себе си. Е стествено е да чувст-

вате ж аж да. И т о ч н о о т т о в а , к о е т о щ е п и е т е , п р я к о з а -

в и с и у с п е х ъ т н а п р о ч и с т в а н е т о в и . А ко пи ете чай, квас и

т. н. , ням а да постъпите по най-добри я начин. Т р я б в а д а с е ^-:х

1

п и я т п р я с н о и з с т и с к а н и с о к о в е о т з е л е н ч у ц и и п л о д о в е . ^

П остъпвайки така, вие бързо' щ е подн овите течностните сре-

ди в организм а си и щ е усетите прили в на бодрост и здраве.

Н ай-важ ното е, че всичко става по естествен и при ятен на-

чин.

Н ай-общ одостъпни и еф икасни са следните сокове и см е-

си: моркови, м оркови-цвекло, ябълки-цвекло, м оркови-цвек-

ло-краставици.

С лед парната проц едура изпий те наведнъж 500-70 0 г сок.

П рез деня изпийте същ ото количество сок ощ е дв~а пъти. Н я-

колко дни след парната баня спазвайте правилното хранене,

като изклю чите от храната си продукти, образуващ и ш лаки.

С лед следващ ата парна процедура отново използвайте м аси-

рана сокотерапия, правилно хран ене и т. н. П ом нете посла-

нията на великия древнорим ски лекар А склепиад — трябва

да се лекувам е бързо, правилно и при ятно.

А ко поради някакви обстоятелства не мож е да използва-

те гореопи сания н ачин, тогава използвайте този, кой то щ е

бъде опи сан по-долу. Той не е толкова ефи касен, но е добъ р

по свой начин.

К О М Б И Н И Р А Н О П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А К О Л О И Д И Т Е Н А К Л Е Т К И Т Е И Н А В Ъ Т Р Е Ш Н И Т Е

С Р Е Д И Н А О Р Г А Н И З М А

За подоб но прочи стване народн ата м едицин а препоръчва

да се използва о т в а р а о т м л а д и к л о н к и н а е л а (б о р , б я л а

е л а ).

К лонки те на елата са добъ р източни к на витами ни. П рез

зим ата те съдър ж ат от 150 до 200 м г витами н С , а през лято-

155

то — два пъти по-м алко. Н а л и ч и е т о н а т о з и в и т а м и н

с п о м а г а з а б ъ р з о д о о к и с л я в а н е н а ш л а к и т е д о к р а й н и т е

елхи, никъде не трябва да се ходи, за да се търсят клонки.

В торо, през този период на годин ата биори тъм ът на бъбр е-



п р о д у к т и и з а и з х в ъ р л я н е т о и м о т о р г а н и з м а . О с в е н т о -

в а е л о в и т е к л о н к и с ъ д ъ р ж а т м н о г о е т е р и ч н и м а с л а , к о -

и т о с а е с т е с т в е н и р а з т в о р и т е л и . П оради тези си свойс-

тва препаратите, при готвени от ела, представляват мо щ но

прочистващ о средство.

В м едици нската практика се използва преп аратът „П ин а-

бин ", който представлява 50 %-ен разтвор на етерич но м ас-

ло от елови или б орови клонки и м асло от праскова. Т ози

препарат действа спазм олити чно вър ху м ускулатурата на

пико чоотделителните пътищ а, забавя развитието на патоген-

ните бактерии, препоръчва се като пикочогонно средство

при бъбречно-кам енна болест.

О щ е едно от най-ц енни те свойства на отварата от клонки

на иглолистни дървета е тръпчивият им вкус. А ко витам ин С

спом ага за доок исляване на ш лаките, а етерич ни те м асла —

за тяхното разтваряне, за разш иряване на кръво носн ите съ-

дове и за мощ ен пикочогонен еф ект, то поради тръпчивия им

вкус се осъщ ествява обви ване на продуктите на разпада и

последващ ото им п рем ахване.

О т в а р а т а о т к л о н к и н а и г л о л и с т н и д ъ р в е т а с е и з -

п о л з в а п о д в а н а ч и н а : в ъ т р е ш н о — в ъ в в и д н а п и т и е , и

в ъ н ш н о — в ъ в в и д н а б а н и ; в ъ з м о ж н о е и к о м б и н и р а н о т о

и м и з п о л з в а н е .

За вътреш на уп отреба отварата се прави п о следни я на-

~

^ чин: 5 супени лъж ички иглички, изронени от млади, тазго-

диш ни елови клон ки, се заливат с 0,5 л вряла про тиева вода.

В ари се на бавен огън 10_ми нути, престоява на топло една

нощ , прецеж да се. О тварата се слага в терм ос и се пие топла

през целия ден (вм есто вода). П родълж ителността на упот-

реба е инди видуална. К ато ориентир за продъ лж ителността

на курса служ и собствената ви урина. П оявата на мъ тилка

показва, че отварата е започн ала да действа. В зависим ост от

разтварянето на ш лаките, солите, урината се оцветява в най-

различни цветове. Щ ом като урината придоби е естествения

си цвят и прозрачност, прочи стването свърш ва.

П репоръчително е подобен курс да се провеж да след Н о-

вогодиш ните празниц и. П ърво, изхвърлят се новогодиш ни

126

ците и на пикочния м ехур е най-силен, което щ е ви позволи

да не се претоварите поради повиш еното отделяне на ш лаки.

За да се направи вана с борови клонки, се взим ат елови

иглички, нарязани на дребно клонки и ш иш арки. О бщ о 1 кг

суха маса е необходи м а на 7-8 л вода; вари се 30 м ин ути.

С лед това отварата се похлуп ва добр е и престоява 12 часа.

Х убавата отвара им а каф яв цвят. С лед това тя се излива въ в

вана с топла вода (36-40 ° С ). С ам ата вана продълж ава от 10

до 20 и повече м инути и зависи от сам очувствието ви. Тем -

пературата на водата се увеличава постепенно с всяка след-

ващ а проц едура. За една седм ица се правят 2-3 вани. С лед

това се взим а хладък душ за 5-10 секунди . Ц икъл ът от таки-

ва вани п родълж ава около един м есец.

С . Кнайп, П . М . Куреной и А . С . Залм анов дават велико-

лепни отзиви за хвойнови те вани. К найп и К уреной ги п ре-

поръ чват за изчистване н а кож ата, на кръвни я поток и за сти-

м улиране на нервната система. Залм анов, освен това, говори

и за прочи стване на всяка една клетчица н а органи зма от

„токсини те на ум ората", т. е. от атроф ирали клетки, които се

образуват, естествено, в резултат на ж изнената дейност и

трябва своеврем енно да бъдат разруш ени и прем ахнати. А ко

те по някакви при чини се натрупват в организм а, се стига до

отравяне, чиито първи при знаци са „зловонното диш ане" и

см радта, които излъчва човек, както и бързата ум ора.

К ом бини рането на вани от иглолистни клонки с пиене на

отварата ощ е повече засилват прочи стващ ия ефект. С пор ед

наблю денията на В алерий Т ищ енко, само вътреш ното изпол-

зване на отварата от иглолистни клон ки и звеж да от о рганиз-

м а освен отрови и ш лаки, и радионуклеотиди. О писаното

най-о бикн овено средство за прочистване е м ного еф икасно

и позволява бър зо да се прем ахнат около 80 % различ ни за-

болявания, преди звикани от заш лаковането на организм а.

Н е забравяйте древната поговорка: Б е з п р о ч и с т в а н е н я м а

о з д р а в я в а н е

ю с я

157

га кухин а. Черн ият дроб п очти изцяло е обвит със серозна

ципа, която представлява част от коремн ицата. (С изклю че-

ние на задната му горна повър хно ст, която е сраснала с дол-



Г л а в а 6

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

С а м о т ъ р п е л и в и я т ч о в е к щ е з а в ъ р ш и з а п о ч н а т о т о ,

а н е т ъ р п е л и в и я т щ е п а д н е .

С а а д и

С лед прочистване на дебелото черво по метода на У окьр

необходим о е да прочистите и черния д роб.

Ц ялата венозна кръв, с изклю чение н а тази в долната част

на правото черво, м инава през черния дроб. П рез целия ж и-

вот черният ни дроб е обезвредил и „капсулирал" в себе си

такова количество ш лаки, че, виж дайки всичко, което излиза

от ваш ия органи зъм п о врем е на специ алното п рочистване,

ням а да повярвате на очите си.

В този раздел щ е бъдат разгледани- както древни те, така и

съврем енни те препоръки за оздравяване на черния дроб и

същ ността на тези м етоди от н аучна гледна точка.

О Б Щ И С В Е Д Е Н И Я З А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

И Н Е Г О В И Т Е Ф У Н К Ц И И

А н а т о м и я н а ч е р н и я д р о б

Ч ерни ят дро б на човека започва да се ф орм ира през тре-

тата седм иц а от ем бри оналн ото развитие. Зачатъкът на чер-

ния дроб се развива от началния отдел на първичното сред-

но черво. Ч ерният дроб е най-голям ата ж леза в човеш кия ор-

гани зъм ; теглото му варира от 1,5 до 2 кг. Т ой е с м ека кон-

систенция, им а ф орм а на неправилен п ресечен конус със

закръглени ръб ове. В ърх у него се различават две повъ рх-

нини : горна — изпъкнала, обърн ата към диаф рагм ата и до-

косващ а долната й повърхн ост; и долна — обърната надолу

и назад и докосващ а редица органи, нам иращ и се в коремна-

126 158

ната повърхн ост на диаф рагмата.)

Ч ерни ят дро б е неподвиж ен орган и тъй като е свързан с

диаф рагм ата, той следва движ енията на диаф рагмата при

вдиш ване и издиш ване. Д оказано е участието на ди аф раг-

м алните нерви в инервацията на черния дроб. Н алягането на

корем ната преса спом ага за задърж ането на черния дроб н а

едно м ясто.

К р ъ в о о б р а щ е н и е и о б р а з у в а н е н а л и м ф а в ч е р н и я

д р о б

Ч ерният дроб им а м ного добре развита венозна систем а

— както по цялата си повъ рхн ост, така и във вътреш ността.

Тя е изградена от портална вена и система от ч ернодр обн и

вени. С воеоб разността на порталн ата вена се състои в това,

че тя започва и завърш ва с капиляри. А ко чернодро бната ар-

терия доставя кръв, богата на кислород, за хранене на чер-

нодробната тъкан, то порталната вена събира кръв от целия

стомаш но-чревен тракт и далака и е основен кръ воно сен съд,

определящ ф ункцията на черния дроб. П орталната вена им а

една от основни те анастомо зи (обходни п ротоци, кои то в

норм ално състояние са затворени) с вените на правото чер-

во: горна, средна и долна. Благодарение на тези венозни съ-

единения черни ят дроб и грае важ на роля в дейн остта на бъб -

реците, далака, стомаха, сър цето и дру гите органи .

С поред някои данни през черния дроб за една м инута м и-

нават средно около 1500 мл кръ в, от тях 1200 м л (80 % )

м инават през порталната вена и 300 м л (20 %) м ин ават през

бъбр ечната артерия. К ръвта, постъпващ а в порталната вена

от различн и части на коремн ата кухин а, не се смесва нап ъл-

но, а сам о отчасти, и ми нава като отделен поток — под обн о

на река, която при вл иван ето си в друга река известно врем е

тече като отделен поток . В ъв вр ъзка с това в различ ни те час-

ти на чернодроб ната тъкан кръвта постъпва предим но от раз-

лични ч асти на корем ната кухин а. Н априм ер кръвта от дала-

ка постъпва повече в лявата част на черния дроб, а от дебе-

лото черво — в дясната.

Д руга характерна особеност на чернод робн ото кръвоо б-

ращ ение е по-б авното прем инаване на кръвта през кръво-

носните съдове на черния дроб в сравнение с другите орга-

к а и к р ъ в н и я п о т о к ; т о з и п р о ц е с з а в ъ р ш в а в ч е р н и я д р о б с

о б р а з у в а н е н а ж л ъ ч к а .

Т р я б в а д а с е с п о м е н е и о щ е е д н а ф у н к ц и я н а ч е р н и я



ни. О баче налягането в порталната вена е доста по-високо в

сравнение с налягането в другите вени — от 7 до 14 м м ж и-

вачен стълб. О свен това трябва да се им а предвид, че движ е-

ни ето на кръвта в сами я черен дроб се пром еня в зависим ост

от всмукващ ото движ ение на гръдния кош и от движ ението-

то на диаф рагмата.

О бразуването на лим ф а в черни я дроб е доста интензив-

но, тъй като от 1/3 до 1/2 от цялата лим ф а се образува от то-

зи орган.

Ф у н к ц и и н а ч е р н и я д р о б

Ч ерният дроб е едновременно орган на храносм илането,

кръвообращ ението и обм яната на вещ ествата. В ъглехидрат-

ната, м астната, белтъчн ата, водната, ми нералната, п игм ент-

ната, витами нната и хорм оналн ата обм яна в организм а са

тясно свързани с фун кции те на черни я дроб . Тук се осъщ ес-

твяват специф ични, защ итни и обезвреж дащ и ф ерментни и

отделителни ф ункции, които са насочени към п оддърж ане на

постоянна вътреш на среда на организм а. Н априм ер към от-

ровн ите вещ ества, които постъп ват от дебелото черво — и н-

дол, скатол, тирам ин , се при съедин яват сярна и глю корулова

киселини и се образуват по-слабоотровните етерно-серни

киселини . Тези двойни съедин ения се извеж дат чрез

отдели телната систем а.

В ъв връзка с горепосоченото н ека разгледам е един при -

м ер, описан от Е. П . Ш увалова („Бо лестите на черния дроб

и ж лъчните пътищ а", брош ура „Ф акултет на здраве" , № 4 ,

1986 г.).

„К о г а т о в к р ъ в т а п о п а д а т н я к а к в и ч у ж д и в е щ е с т в а ,

н а п р и м е р ч а с т и ц и о т в ъ г л и щ а , т е и з ц я л о с е у л а в я т о т

ч е р н и я д р о б . И с а м о а к о к о л и ч е с т в о т о н а ч у ж д и т е в е щ е с -

т в а е м н о г о г о л я м о , т е с е п о я в я в а т в д р у г и т е о р г а н и .

З а е д н о с т о в а ч е р н и я т д р о б у ч а с т в а в м е ж д и н н а т а о б -

м я н а н а в е щ е с т в а т а , н е з а в и с и м о о т х р а н о с м и л а н е т о . Т о й

у ч а с т в а и в п р о ц е с а н а х е м о л и з а (р а з п а д а н е н а е р и т р о ц и -

т и т е , и з п ъ л н и л и с в о я т а ф у н к ц и я ), к о й т о п р о т и ч а в д а л а -

160

д р о б , а и м е н н о о б р а з у в а н е т о н а у р е я ( п и к о ч и н а , р у с . м о ч е -

в и н а ). Т о с е и з в ъ р ш в а с а м о т у к , а у р е я т а к а т о к р а е н п р о -

д у к т н а б е л т ъ ч н а т а о б м я н а с е о т д е л я о т б ъ б р е ц и т е . Т о в а

п о к а з в а т я с н а т а в р ъ з к а м е ж д у ф у н к ц и и т е н а ч е р н и я д р о б

и б ъ б р е ц и т е ."

О б р а з у в а н е н а ж л ъ ч к а

О бразуването на жлъчка е специф ична ф ункция на чер-

ния дроб и се подготвя от редица други органи и тъкани. За

24 часа в човеш кия организъм се образуват от 800 до 1000

мл ж лъчка.

П рез ж лъчните пътищ а , им ащ и просвет 4 мм и дълж ина 2 -

6 см, ж лъчката достига до канала на ж лъчния м ехур.

П росветът на канала на ж лъчни я меху р средно е равен на 3

м м , а дълж ината му е от 3 до 7 см . О бщ ият ж лъчен канал, в

който се вливат двата голем и ж лъчни канала, им а просвет 6

мм и дълж ина 7-8 см. П ри запуш ване на устието просветът

на общ ия ж лъчен канал мож е да се увеличи диам етрално до

1,5-2 см, без да им а каквато и да е патоло гия

Ж лъчните пътищ а са богато снабдени с гладком ускулни

влакна, поради което м огат активно да задвиж ват ж лъчката

ту в едната, ту в другата посока.

Едн а част от ж лъчката м ож е да се натрупва в ж лъчния м е-

хур, който има дълж ина 12-18 см и побира до 60 м л ж лъчка.

О баче той лесно се разтяга и м ож е свободн о, без увреж дане,

да побира около 200 м л течност. М ускулната тъкан на ж лъч-

ния м ехур допри нася за неговото свиване заедно с ж лъчни те

пътищ а, изхвърляйки ж лъчка в дванадесетопръстника под

налягане 200-300 м м воден стълб

Ж лъчният мехур притеж ава способността да концентри-

ра ж лъчката 10-20 и повече пъти М оторният нерв на ж лъч-

ния мехур е блуж даещ и се регулира от десния диаф рагм ален

нерв.

Е нергията, която е необходи м а за ж лъчн ата секреция, се

образува за см етка на тъканн ото диш ане на черния дро б.

Ж лъчката се секретира от чернодро бни те клетки. Вку сът й е

11. Прочистване на организма и здраве

161

горчив с остатъчна сладникавост; м ири змата е със слециф и-

чен аром ат; реакцията на ж лъчката е слабоалкална.

Ж лъчката участва в чревното храносм илане: спом ага за

П ри окисляването билирубинът се превръщ а в биливердин.

Т ой се образува най-вече от хем оглобина на кръвта. П о хи -



неутрализиране н а киселата среда на храни телната каш а, ко-

ято постъпва от стомаха в дванадесетопръстни ка; емул гира

м азни ните и спом ага за тяхното всму кване; оказва възбуж -

дащ о действие върх у пери сталтиката на дебелото черво. За-

едно с нея от кръвта се извеж дат екзо- и ендогенни вещ ест-

ва, които, натрупвай ки се в кръвта, бих а мо ш и да окаж ат

вредно въздействие върху дейн остта на организм а, а същ о

така се извеж дат излиш ъци те от холестерин.

С ъстав на ж лъчката в ж лъчния м ехур: вода — около 84 %;

ж лъчна киселина — 7 %; м уцин и пигменти — 4,1 %; м ине-

рали — 0, 8 %; мазнини — 3,1 %; холестерин — 0,6 % и ре-

дица други вещ ества.

О бразуването на ж лъчка се извърш ва непрекъснато; то

нам алява при гладуване, прегряване, а се увеличава при по-

ниж аване на външ ната темп ература, при засилване на пор-

талното кръвообр ащ ени е и при наличие в поетата храна на

продукти от см илане на белтъците и особено на м азни ните.

П А Т О Л О Г И Я Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

О б р а з у в а н е н а ж л ъ ч н и к а м ъ н и и в ъ з п а л е н и е н а

ж л ъ ч н и т е п ъ т и щ а

Д а разгледам е състава на ж лъчката: след водата ж лъчни -

те киселини заем ат второ м ясто — 7 %. Т е се образуват

в

черния дроб от холестерина. Главното им свойство е силно

да нам аляват повъ рхн остното напр еж ение на течностите.

Н а м а л я в а н е т о н а с ъ д ъ р ж а н и е т о н а ж л ъ ч н и к и с е л и н и

(в с л е д с т в и е н а р у ш а в а н е н а с п о с о б н о с т т а н а к л е т к и т е

н а ч е р н и я д р о б п р и р а з л и ч н и н е г о в и у в р е ж д а н и я д а с и н -

т е з и р а т т е з и к и с е л и н и и л и п р и з а с т о й н а ж л ъ ч к а в

ж л ъ ч н и я м е х у р ) е е д н а о т о с н о в н и т е п р и ч и н и з а о т д е л я -

н е т о н а х о л е с т е р и н а и с о л и т е н а к а л ц и я о т р а з т в о р а и

з а о б р а з у в а н е н а ж л ъ ч н и т е к а м ъ н и .

Ж лъчните пигменти основно са представени от пигмента

били рубин (златисто-ж ьлт цвят) и биливерди н (зелен цвят).

126

м ичния си състав тези пи гменти са близки до п орф ин ите.

Х олестеринъ т е необходи м о за организма вещ ество, кое-

то влиза в състава на клетките. О баче излиш ъкът от хо лесте-

рин е вреден за органи зма.

С ега вече знаем , че застоят на ж лъчка или нам аляването

на съдърж анието на ж лъчни киселини поради н евъзм ож ност-

та на черния дроб да ги изработва (вследствие на наруш ено-

то му ф ункцион иране) води до нарастване на повърхн остно-

то напреж ение на ж лъчката. Това способства за обр азуване

на колоидн и разтвори на холестерин, м астни киселини , ф ос-

ф орно кисели и въглекисели соли на калция, а същ о така

трудноразтворим и във вода калциеви билируби ни. А ко съ-

държ анието на ж лъчните киселини спадне под н еобходим ата

но рм а, тогава от разтвора най-н апред се отделят хол естерин

и м азнин и. О бразува се ем улсия от холестерин , която посте-

пенн о се втвърдява — холестеринъ т в нея кристализира. А ко

в ж лъчни те канали им а възпалителен проц ес, тогава върх у

тази осно ва започват да растат други видове камъ ни. Т емп о-

вете на растеж а на камъ ните са следни те: според данн и на

А ш оф холестериновият камък расте месеци наред и даж е го-

дини . П ри наличие на възпаление растеж ът му се ускорява.

В ъзпаления на ж лъчния м ехур (холецистит) и на ж лъчни-

те канали (холангит) в повечето случаи се развиват при на-

личие на кам ъни в тях, а същ о така и на микроорганизм и, ко-

ито проникват в ж лъчния м ехур предим но от червата.

В ъз основа на резултати от аутопсии Б . Рид ел твърди , че

всеки десети човек им а ж лъчни камън и. О бразуването на

ж лъчни те кам ъни зависи най-вече от начина на хранене и за-

почва от 16-20-годиш на възраст, а при 70-годиш ните те се

откриват у всеки трети човек

П о данни на И . П . П авлов , Брю но , Н . Н . К ладински и др .

съдър ж анието на ж лъчката и нейната евакуация от червата

са пряко свързани с начина на хранене. П р и м а з н а и б о г а -

т а н а б е л т ъ ч и н и х р а н а с е о т д е л я п о -г ъ с т а , к о н ц е н т р и -

р а н а ж л ъ ч к а , с ъ д ъ р ж а щ а п л ъ т н и в е щ е с т в а (х о л е с т е р и н

и б и л и р у б и н ) .

Ж ените боледуват 6 пъти повече от м ъж ете Бр ем енността

163

благопри ятства образуването на ж лъчни кам ъни п оради зас-

тоя на ж лъчка в ж лъчния м ехур (матката измества вътреш ни-

те органи, п овиш ава вътрекорем ното налягане и пром еня по-

м м . П о своя състав ж лъчните кам ъни се разделят на: холес-

теринови, големи ком бини рани, слож ни холестериново-пи г-

м ентни — солеви и п игментни.



лож ението на ж лъчния мехур и на каналите). П оради п овиш е-

ното съдърж ание н а холестерин в кръвта през последните м е-

сеци на брем енността и през пър вите месеци след раж дането,

както и п рез врем е на брем енността, м ож е да се появят някои

наруш ения на ф ункциите на черния дроб. О собеностите на ди-

ш ането при м ъж ете и ж ените същ о обясняват честотата на то-

ва заболяване. П ри ж ените гръдното диш ане се осъщ ествява с

по-м алко отклонение на диаф рагм ата в сравнение с мъж кото

— коремно диш ане; движ енията пък на диафрагм ата благоп-

ри ятстват за оттичан ето на ж лъчката в ж лъчн ите канали .

Д искинезията на ж лъчните пътищ а — това е наруш ение

на м оториката, а оттук — и на наврем енното и зпразване на

ж лъчния м ехур. О с н о в н а п р и ч и н а з а д и с к и н е з и я т а н а

ж л ъ ч н и т е п ъ т и щ а е п р о м я н а т а в д е й н о с т т а н а ц е н т -

р а л н а т а н е р в н а с и с т е м а . П ри това се наруш ават съгласу-

ваното свиване на мускулатурата на ж лъчния м ехур, сфи нк-

тера на О ди и постъпването на ж лъчка в общ ия ж лъчен канал

и в дванадесетопръстника. О свен това мож е да същ ествува

известна слабост на жлъчн ите пътищ а. Тази слабост м ож е да

се дълж и н а особено сти в строеж а на тялото (астеничен тип),

заседнал начин н а ж ивот, а най-важ ното — на недостиг от

натурални храни, богати на мин ерални вещ ества, витам ини и

други необходим и вещ ества.

П ри проч истване на ж лъчните пътищ а от вас щ е излязат

най-р азлич ни кам ъчета. Разбира се, че щ е ви бъде интересно

да разберете какви са тези кам ъчета, откъд е са излезли, а съ-

щ о така от какво са образувани , както и причи ната за тяхна-

та поява.

Ж лъчните кам ъни в ж лъчния м ехур им ат овална форм а; а

ж лъчните камън и, които се намират вътре в чернодробните

канали, м ож е да бъдат клонести и да представляват точн о ко-

пие на ж лъчния канал. Въ тре в черния дроб, в ж лъчните ка-

нали и в ж лъчния м ехур се нам ират твърди, бодливи, клон ес-

ти черни пигм ентни камъ ни . Ч рез прочистването те се разт-

рош ават и щ е излязат във вид на слънчогледово семе и черен

пясък, като въглищ ен прах, с разм ери на праш инките до 6

126

П о големина холестериновите кам ъни м ож е да бъдат раз-

лични : от грахово зърно до разм ерите на слива, закръглени,

с гладка повъ рхн ост, бели или светло-ж ълти; откриват се в

ж лъчния мехур. Те са меки, леки, плуват във вода. П ричин а

за тяхното обр азуване е обогатяването на ж лъчката с холес-

терин, а същ о така намаляването на защ итните колоиди —

ж лъчните киселин и, и застоят на ж лъчката.

Х олестериново-п игм ентните (варовиковите) са най-често

срещ аният вид ж лъчни камън и. Те винаги са множ ествени и

им ат ф орм а на неправилен м ногостен. Г олем ината им е от

главичка на карф ица до голям о грахово зърно; на цвят са бе-

ли, сивкави (при преобладаване на холестерин и варовик в

кората на камъ ка) или сиво-каф еви и тъм нозелени (п ри п ре-

обладаване на пигм ента биливердин). За възникването на те-

зи камън и спом ага най-често инф екцията и възпалението на

ж лъчния мехур и ж лъчните канали. Те мож е да се появят и без

инф екция — в резултат на неправилн ото съчетаване на хра-

нителните продукти, прем инали п рез терми чна обр аботка.

П игментно-варовиковите камън и са с черно-зелен цвят;

те са мн огобройни , крехки, с различна ф орм а. П онякога са

сиво-каф еви, разпадащ и се бучки. Д оказано е, че те се отла-

гат във вътреш но-чернодробните ж лъчни канали. Тези кам ъ-

ни не съдърж ат холестерин, а при м ес от м ед и се развиват от

м икролити. Д иам етърът на м икролитите е от 7 до 60 м икро-

на, те се състоят от белтъчна основа, ж лъчни пигм енти и ва-

ровик. П ричи ната за тяхното образуване е про ни кването на

чуж ди частици от червата в кръвта (напр. въглени частици ),

където те се свързват с белтъчини и пигм енти на ж лъчката и

незабелязано се отделят през ж лъчн ите канали. А в червата

те попадат във вид на варена храна и вода. Та нали в проце-

са на варене органич ни те вещ ества се превръ щ ат в неорга-

ничн и — утаяват се (както в чайника, след като заври), утай-

ката не се усвоява от органи зма и като чуж д прод укт се из-

веж да заедно с ж лъчката. В някои случаи м икроли тите дават

начало на пи гментно -варовикови кам ъни , които нарастват в

ж лъчните канали и в ж лъчния м ехур. И н акрая, мож е да се

165

образуват и двата вида кам ъни : чисти пигм ентни кам ъни ,

свързани с процеса на хем оли за, и пръстени пи гментни ка-

м ън и, свързани със застоя на ж лъчка.

коотделящ ия канал м ож е да нараства до 750-8 00 м м вод. ст.

(почти 1 атмо сф ера ). К онц ентрацията на ж лъчката, както е

известно, м ож е да се увеличава 20 и повече пъти. В ещ ества-



Н ай-рядко (за щ астие) се срещ ат чистите варовикови ка-

м ъни . Те са бели и твърди и се развиват поради въ зпаления,

в резултат на напояване с варовик на клетъчни парчета и

белтъчни м аси. К алцият (варовикът) и в този случай се дос-

тавя с варената храна.

М еж дудяловите ж лъчопроводни канали мин ават редом с

м еж дудяловите кръвоносни съдове и, съединявайки се по-

м еж ду си, отначало образуват десния и левия ж лъчни кана-

ли, а след — това общ ия чернод робен канал.

С истем ата на вътреш ните чернодробни ж лъчни каналчета

на десния и на левия дял на черния дроб е строго разграни-

чена. Територи ята, която се обслуж ва от един клон на по р-

талната вена, заедно с при друж аващ ите го артериалн и,

ж лъчни и лим ф ни съдове, се нарича сегм ент на черния дроб.

В секи от спом енатите сегм енти събира ж лъчка от меж ду-

дялови те изходни канали н а територията на сегм ента. Грани-

ците меж ду сегментите, по правило, не се наруш ават ни то от

ж лъчн ите пътищ а, нито от артериите, нито от разклон енията

на порталната вена.

О т т у к с л е д в а , ч е с р е д н о е д н о .п р о ч и с т в а н е „п р о б и в а "

е д и н с е г м е н т , а т е с а ч е т и р и . П о т а з и п р и ч и н а , з а д а с е

п р о ч и с т и ч е р н и я т д р о б , ж е л а т е л н о е д а с е н а п р а в я т

н а й -м а л к о ч е т и р и п р о ч и с т в а н и я .

П о р т а л н а х и п е р т о н и я и н е й н и т е п о с л е д и ц и

С ъвременн ият начин на хранене прави кръвта ни по-ки-

села (норм ално рН на кръвта е слабоалкален), лиш ена от

достатъчно количество ж иви м инерални вещ ества*, витам и-

ни и редица други елементи . Заседнали ят начин на ж ивот и

това състояние на кръвта незабелязано довеж дат до ди ски-

незия на ж лъчкоотделителната систем а; налягането в ж лъч-

* „Ж и в и я т п р о д у к т с е р а з л и ч а в а о т „м ъ р т в и я п о н а л и ч и е т о н а б и о п л а з -

м е н о п о л е , к о е т о и з ч е з в а п р и т е р м и ч н а о б р а б о т к а . А т о м и т е в „ж и в и т е м и н е -

р а л и (о р г а н и ч н и ) с е н а м и р а т н а п о - в и с о к о е н е р г е т и ч н о н и в о и и м а т л я в о з а -

в ъ р т а н е . В „м ъ р т в и т е т о в а н е с е н а б л ю д а в а .

126

та, които се нами рат в такъв концентри ран ви д, м огат да се

утаяват. К акто вече бе спом енато, най-напр ед започва да

кристализира холестерин, след това билирубин с продуктите

на неговото окисление, соли, варовици . 1ези три елем ента са

главните съставки на ж лъчни те кам ъни . Н аред с твърд ите ка-

м ъни в чернодробни те протоци се отлага и амор ф на билиру-

биново-калциева м аса, подобна на съсиреци, в ж лъчни я м е-

хур и в каналите м ож е да им а и ж ълтеникаво-бял п ясък, а съ-

щ о така и зацапващ а, приличащ а на каш ам аса. Ч ерният дроб

като че ли се разпъ ва от тези ж лъчни тром би — както от

твърдите, така и от м азутообразните. П ри това силн о се при -

тискат околни те тъкани , тъй като налягането на ж лъчката в

ж лъчкоотделителния канал мож е да стигне до 1 атм осф ера

Т ова затруднява потока от артериална кръв, носещ а кисло-

род по чернодробните артерии, и особено препятства кръв-

ния поток в порталната вена, който носи хран ителни вещ ес-

тва от червата. Н акрая се р аз в и в а ш ш ш ш щ п е р т о н и я .

Д а потърсим разяснения в „Голяма м едицинска енцикло-

педия": П ортална хип ертония — това е повиш ено налягане

на кръвта в по рталната ве Ж Т о е посл"едШ 1а"(прТГчйната~огги-

сах~по"горе — Г. М .Т от затрудненото проти чане на кръвта

през черни я дроб и се свързва с едни или други м еханичн и

препятствп]Г-

::г

"на11р. образуване на ж лъчни тром би в ж лъч-

ните канали, О елтъчна инф илтрация н Гчерп ия дроб . Б елтъч-

ните маси*хет1атруттват в черт«ГЩ ю б7 раздвиж ват чернод-

робните гредички, притискат клетките на епитела, водят до

тяхната атроф ия; създават преструктуриране н а органа.

Ч аст от кръвта, която не е премин ала през черни я дроб п о

пор талната вена, ми нава по обиколен п ът (т. нар. колатерално

кръвообращ ение) — п о анастомозите на горните и долните

кухи вени, на правото черво и др. (Ри с. 13) В ъзник ва застой-

но уголем яване на далака (а ако им а застой на кр ъвта, то и ди-

ш ането, и храненето, а оттук и неговата фу нкци я се влош ава

* Е т о д о к а к в о м о ж е д а д о в е д а т б о г а т и т е н а б е л т ъ ч и н и х р а н и т е л н и р е ж и -

м и , о с о б е н о п р и о г р а н и ч е н а ф и з и ч е с к а а к т и в н о с т .

167



Ри с. 13. С хем а, обясн яващ а развитието на патология при пор тална

хипертония.

— портална вена; — разклон ени е на портн ата вена в

черния дроб; 3 — чернод робн и вени; 4 — куха вена; 5 — далак; 6 —

горна м езентериалн а вена; 7—-долн а м езентериалн а вена;

8—

анас-

том оза в областта на дебело то черво.

С трелките на схем ата означават затрудн ено оттичане на кръвта и ка-

то следствие от това, патологични те проц еси в тези органи.

— да го им ат предви д хор ата е болен далак), застоят във ве-

нозната система н а задстом аш ната ж леза води до дистроф ич-

ни пром ени в нея и до наруш аване на ф ункциите й (не е ли то-

ва главната прич ина за труднолечим ия захарен ди абет — на

вним анието на диабетиците). Застоят във вените на стом аха и

на червата наруш ава секреторни те и всм укващ ите свойства на

тези ор гани ( дали тук не се крие при чин ата за несми лане в

стом аха и за лош о усвояване на храната — д а им ат предвид

дистроф ици те). Това същ о така предизвиква силни кръвои з-

ливи, особено от кръвоносн ите съдове на стомаха, червата,

хранопровода^ правото черво: обилни м енструации п ри ж ени-

те; тром би по краката и хеморо иди. А ртериалното налягане

нам алявал а го им ат предвид хи пертоници те).

П оради при тискане и м естното недостатъчно хранене се

атроф ират клетките на черния дро б, страдат въглехидратна-

126

Ри с. 14. Т ипове колатерали върху пред ната корем на стена при инф ра-

ч е р в е н а с н и м к а :

— „глава на м едуза"; 2 — горен тип; 3 — долен тип;

4 — съчетани е с притискане на долн ата куха вена.

та, мастната, белтъчната, водната, м ин ералната обмян а и т. н.

Н ям а сми съл да се изброяват разстройствата и заболява-

нията, които възникват поради наруш ения на всички тези об -

м ени (които освен това трудно се диагностиц ират) — и така

са ясни чудовищ ните последици от зам ърсяването и задръ с-

тването на черния ни дроб.

Й огите казват същ ото. Ето откъс от книгата „Й оготера-

пия" на йога Свами Ш ивананда:

„С л а б и я т ч е р е н д р о б е о с н о в н о т о у с л о в и е , н а р у ш а в а щ о

о б щ о т о н и з д р а в е , и т о в а о к а з в а в л и я н и е в ъ р х у р а с т е ж а

н а о р г а н и з м ъ т к а т о ц я л о . З д р а в е т о н а ч е р н и я д р о б о с и г у -

р я в а з д р а в е т о и ж и з н е н о с т т а н а ц е л и я о р г а н и з ъ м . Н а й -

в а ж н и т е ж л е з и в о р г а н и з м а — х и п о ф и з а т а , щ и т о в и д н а -

т а и з а д с т о м а ш н а т а ..— т е з и , к о и т о с ъ д е й с т в а т з а р а з в и -

т и е т о н а о р г а н и з м а , з а н е г о в и я р а с т е ж и п о м а г а т н а ч е р -

н и я д р о б в п р о ц е с а н а х р а н о с м и л а н е т о , с е п а р а л и з и р а т ,

к о г а т о с е п р е н а п р я г а т , о п и т в а й к и с е д а п о м о г н а т н а ч е р -

169

н и я д р о б . О б щ о т о р а з с т р о й с т в о н е с а м о ч е в л и я е в ъ р х у

р а с т е ж а и р а з в и т и е т о н а о р г а н и з м а , н о ч е с т о и м а у ж а с -

н и п о с л е д и ц и . "

ри смятали, че им а сам о три болести — от вятъра, ог ж лъч-

ката и от слузта. Разстрой ството на една от по сочен ите ф ун -

кции води"дб~болест. п ри това под ф ункц ия на ж лъчката те



М ного ин тересно и своеобразно се излагат при чин ите на

заболяванията на черния дроб в „Ч ж уд-ш и":

„С к л о н н о с т т а к ъ м п а р е щ о , „л ю т и в о ", „г о р е щ о " ,

„м а з н о , г н я в н а д у х о в н а т а п р и р о д а , с п а н е п р е з г о р е щ и т е

о б е д у и __ч а с о в е и _ с л е д я д е н е т е ж к а р а б о т а , н е п о с и л е н

т р у д , к о п а н е н а т в ъ р д а п р ъ с т , о п ъ в а н е н а с т е г н а т л ъ к ,

б о й , б о р б а , б я г а н е с в с и ч к и с и л и с и з п р е в а р в а н е , п а д а н е о т

к о н я и о т с т р ъ м н о т о , п а д а н е н а п р е д м е т и в ъ р х у в а с , у д а р

с к а м ъ к , б о й с т о я г и , м е с о , т р ъ с т и к о в а з а х а р , ч а й и д р . в

г о л я м о к о л и ч е с т в о — т о в а с а п р е д п о с т а в к и т е з а в ъ з п а л е -

н и е .и а _ ж л ъ ч к а т а " .

М ож е да се храним с продукти, богати на витам ини, м и-

нерални вещ ества и други с най-ви соко качество, но п оради

„Задръстване на по-голямата цари ца" (така наричат черни я

др об тиб етските лекари)," по ради тов а, че част~О т храни тел-

ните вещ ества прескачГ черния дроб, м инавайки по ан асто-

м ози в другите вени, те не са в необходим ата за усвояване от

организм а ф орм а и ние м ож е да страдаме от недостиг на хра-

нителни елементи (което наистина се наблю дава). Х рани тел-

ните вещ ества, подм инавайки черни я дроб , се оказват чуж ди

за организм а и предизвикват различни алергични реакции .

П оради това, преди да отидете на лекар,"преди да се измъч -

вате в търсен е на алерген и т. н. , проч истете черни я си др об

и, току виж — алергията изчезнала

И зобщ оТ даж е при правилно хранене и при спазване на

всички други принципи на оздравяване, със затлачен черен

дроб н ие напредвам е мн ого по-б авно, отколкото ни се иска.

И м енно п о тази причин а мн озина се разочароват от естест-

вените пътищ а на оздравяване.

С И М П Т О М И Н А З А Б О Л Я В А Н И Я Т А Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

Н ека най-н апред разгледам е древната сим птом атика на

заболявани ята на черния дроб, а след това да я соавним и до-

пълни м със съврем енната.

О тново да се обърнем към „Ч ж уд-ш и" . Тибетските лека-

126 170

са им али предвид доста ш ироко по нятие и са разделяли

ж лъчта на 5 вида, а им енно: см илащ а, пром енящ а цвета, пре-

образуващ а, даващ а зрени е и чист тен? ~

" С поред тях см илащ ата ж лъчка се намирала в стом аха

м еж ду смлян ата и несм ляната храна. Тя см ила храната, отде-

ля сок от утайката, дава топлина и сила на останалите чети-

ри вида жлъч.

Ж лъчката, пром енящ а цвета, се нами рала в черния дроб .

Тя напъл но про м еня цвета на прозрачния сок в червен.

П реобразуващ ата ж лъчка се намирала в сърцето. Тя да-

вала на душ ата отзивчи вост, гордост, разум и страст.

Е то един ин тересен пасаж за „свойства на черния д роб "

от книгата на А . А . Д олин „П ътят на сам урая".

„... в с я к о н о в о у б и й с т в о н а б о й н о т о п о л е т р я б в а л о д а

с т и м у л и р а л и ч н а т а х р а б р о с т н а с а м у р а я — п о т а к ъ в н а -

ч и н в р а г ъ т с е п р е в р ъ щ а л в н я к а к ъ в п а с и в е н с т и м у л н а с м е -

л о с т т а . Е т о о т к ъ д е п р о и з л и з а и л ю д о е д с к и я т о б и ч а й к и -

м о т о р и ... С п о р е д н я к о и с и н т о и с т с к и л е г е н д и и з т о ч н и к ъ т

н а с м е л о с т т а в ч о в е ш к о т о т я л о е ч е р н и я т д р о б _(к и м о ).

С м я т а л о с е , ч е , а к о и з я д е ш с у р о в ч е р е н д р о б н а п о в а л е н

п р о т и в н и к , щ е п о л у ч и ш н о в з а р я д о т с м е л о с т . "

Ж лъчката, даващ а зрение, според тибетските лечители се

нам ирала в очите и спом агала за възпри ятие на ф орм ите.

Ж лъчката, даващ а чисг тен, се нам ирала в кож ата и я пра-

вела ярка.

С поред китайски медицински източници ф ункции те на

черния дроб и на ж лъчния м ехур се отнасят към елем ента

„Д ърво"

г

й"са[ тясно свъ рзани съ с следни те пон ятия:

т ъ к а н и н а т я л о т о — м у с к у л и ^ V г о д и ш н о в р е м е — п р о л е т ; ^

о р г а н и н а ч у в с т в а т а — з р е н и е ; {/ ц в я т — з е л е н , с и н ;

с е к р е т и — с ъ л з и ; п л а н е т а — Ю п и т е р ;

е м о ц и и — г н я в ; м е с о — п и л е ;

з в у ц и — в и к ; ж и т н и р а с т е н и я — п ш е н и ц а ;

в к у с — к и с е л ; ̂ п л о д о в е — с л и в а .

И зобщ о тибетците различавали ^-б ол ести на ж лъчката,

а китайските лечители м ож ели да поставят диагноза даж е по

сънищ а. Така, при п ълно та на черния дроб (т. е. когато енер-

гетичната фун кция на черния дроб е най-сил на) сънищ ата са

гневни; при празнота (т. е." когато йм а малко енергия) съну -

вате гора. А сега нека да прем ин ем къ м опи сание на~сймпто-



м ите за болестите на черния дро б и ж лъчни я м ехур от гледна

точка на съврем енната м едици на.

Д и а г н о з а н а ж л ъ ч н о к а м е н н а т а б о л е с т .

Н ай-типичните

симп томи при ж лъчнокаменната болест са острите пристъпи

на болки — ж лъчна и чернодробна колики. Болката започва

с пристъпи, п родълж ителността на които е от няколко м ину-

ти до няколко часа. Н ай-често тя се появява изведнъж , пон я-

кога е предш ествана от „продр ом ални" симп томи ^^ загуб а

на апетит, повдигане, теж ест под лъж ичк ата и усещ ане на те-

ж ест в дясното под реберие (вероятно поради п репълване на

ж лъчния мехур с ж лъчка).

П ричин ите, предизвикващ и ж лъчна колика, са нервна и

ф изичедка преум ора, ем оции, охлаж дане на тялото, препъл-

нен и раздразнен стом ах след поем ане'на храна, особено лю -

тива . Ж лъчната колика при ж ените честО съвпада с м енстру-

алния цикъл и ли се появява след раж дане. К оликата обикно -

вено настъпва през пър вата поло вина на нощ та, когато ф ун-

кциите на черния дроб и на ж лъчния м ехур са м акси м алн и ^ -

4 часа след вечеря, т. е. в м ом ент на най-голям о и зтичане н а

ж лъчка в дванадесетопръстника, на м аксим алното му напъл-

ване и дразнене.

Бо лката им а най-различен характер: пробож дащ а, реж е-

щ а, разкъсващ а дясната част на корем а. К ризата започва с

разпространена болка, която скоро се концентрира в

посочените точки (Рис. 15).

О бикн овено ж лъчната колика се съпровож да с гадене и

повр ъщ ане — отначало на храна, а след това на слуз и ж лъч-

ка. В някои случаи заедно с обилн о изтичане на ж лъчка се

изхвърлят и малки ж лъчни кам ъни.

Ч есто болни те се оплакват от изстиване на крайни ците.

П ри някои болни се схващ ат м ускулите на прасците и пръс-

титен а ръцете "

Д и а г н о з а н а х р о н и ч н и т е х е п а т и т и .

Н ай-типичните

сим птом и са: общ а слабост, намален апетит, понякога горчив

126 172

Р и с 15.

Б о л е з н е н и т о ч ки п р и ж л ъ ч н о к а м е н н а б о л е с т.

1

— точка на

ж л ъ ч н и я м е х ур ;

— зона на панк реаса; 3 — точка на плеш ката;

_ точки на VI, IX и XI преш лени; 5 — зона на рам енете; 6 — точка

на диаф рагмални я нерв; 7— еп игастрална зона на болезненост.

вкус в устата, парене в епигастралната об ласт. Ч есто им а га-

дене, запек или диария. П ри изостряне на болестта — сърбеж

по кож ата, повиш аване на телесната темп ературата до 37,1-

37,6 °С.

Ч есто се наблю дават наруш ения на нервната систем а: по-

тиснатост, изпотяване, повиш ена раздразни телност, наруш а-

ва се сънят. П ри п реглед у около 1/3 от болни те, особенсГв

перйод ш Ги зостряне, мож е да се открият т. нар. „чернодроб-

ни длан и" (зачервяване на кож ата в областта на вътреш ната

повъ рхн ост на палеца и на кутрето), а същ о „звездички", о б-

разувани от кръвоносните съдове.

Т ези „звездич ки" представляват пулси ращ м алък кръво-

носен съд с тънки , неж ни разклонения във вид на лъч, които

при личат на крачета на паяк. Голем ината им варира от гла-

вичка на карф ица до грахово зърно (в диам етър). Н ай-често

тези „звездички" се по явяват по лиц ето, рам енете и предна-

та част на ръката, върху гърба. П ри п одобряване ф ункцио-

налното състояние на черния дроб те изчезват.

П ри хрон ичен хепатит настъпват увреж дания на ставите

и на белите дробове.

Д и с к и н е з и я н а ж л ъ ч н и т е п ъ т и щ а .

О б щ и си м п то м и :

невротичн и разстройства, болки в дясното подреберие. Х и-

потонична ф орм а — постоянни болки в дясното подр ебрие,

гадене, оригване, атоничен запек. Х ипертони чна ф орм а —

периодични болки, повдигане, редуване на запек с диария.

да постигна за предиш ните пет години по м етодите на естес-

твеното оздравяване. У сетих необичайн а лекота и обн овява-

не на целия организъм , разбрах какво е истинското здраве.



В ъ з п а л е н и е н а ж л ъ ч н и я м е х у р и ж л ъ ч н и т е к а н а л и .

Д о появата на болки им ате чувство на теж ест под лъж ичка-

та обикновено 1-3 часа след хранен е, подуване на корем а,

леко втрисане и неразполож ение след поемане~на храна, ди-

арии, възникващ и особено след поем ане на пърж ена храна.

М ож е да се наблю дава и ксантом атоза на кож ата: по ли цето

(вър ху клепачите, по бузите, върху устните), от вътреш ната

страна на лактите, върху пръ стите във вид на ж ълти петна,

които изпъкват върху кож ата. М ож е да се наблю дава и къл-

бовид нол одуване на фалангите на пръстите.

П о тези сим птоми вие м ож ете сами да прецените състоя-

нието на черния си дроб и на ж лъчния м ехур. П ри поява на

тези симп томи м ож е да вземете превантивни м ерки. А ко

им ате съм нени я, обърн ете се към лекар за поставяне на точ-

на диагноза.

Е Ф Е К Т О Т П Р О Ч И С Т В А Н Е Т О Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

П овечето хора погреш но м ислят, че черният им дроб е

здрав. Л ично се убедих в това. Ж лъчните кам ъни не мож е да

се прем ахнат лесно. П реди да про чистя черния си дроб , гла-

дувах няколко пъти по 7 денонощ ия, един път — 10 и един

п ъ т— 18, няколко пъти гладувах по 3 дни (около"ТО пъти),

освен това всяка седми ца — п о 24-36 часа в продълж ение на

3 години. А при ятелят м и направи серия от гладувания — 3

пъти п о 19 дни, с двум есечно п рекъсване. И когато започ-

нахм е да про чистваме черни те си дроб ове, от тях излязоха

голям брой кам ъни. О свен това и мн ого стара ж лъч (като

катран), тъм на ци па и други гадости.

Т ова ощ е веднъж потвърж дава ползата от подобно про-

чистване.

Е ф ектът от проч истването е невероятен. С лед като за

пръ в път прочистих черния си дроб пет пъти (общ о съм нап-

равил 8 прочиствания), усетих голям еф ект, който не м ож ах

126 174

Т акова прочистване са правили (н еведнъж ) членове на клуб

„Бо дрост", чийто ръководител съм . И двали са и хора, от ко-

ито са вдигнали ръц е и лекарите. П оради н апредналата въз-

раст и общ ото им здравословн о състояние те се страхували

да правят операци я по повод камън и в ж лъчн ите канали и

ж лъчния м ехур. О баче след като направиха проц едурата по

прочистване на черния дроб, те направо възкръсваха и се

чувстваха прекрасно.

Н апример Н иколай Тим офеевич С авиних , роден през

1925 г. , който н аправо доп ълзя в клуба, с 96-те си кило грам а

и ръст 170 см — болен до такава степен, че не м ислел, че щ е

дож ивее до пролетта (беш е през декем ври) . О баче разделно-

то хранене, прочистването на дебелото черво и на черния

дроб, а същ о така уринотерапията го направих а съвсем д руг

човек — тегло 63 кг, вече тича по гащ ета и с невероятна ж аж -

да за ж ивот. За този п релом м у бяха необходим и м алко по-

вече от 6 м есеца и, м еж ду другото, всичко това той напр ави

сам остоятелно, макар че беш е учил сам о до 3-ти клас. М ога

да посоча и други при м ери: М агдесян, Х алангот и м ного дру-

ги са боледували от ж льчно-кам енна бо лест не едно десети-

летие, предлож ена им беш е операция, но след прочистване

на черни я дроб отпадн а необходим остта от нея.

В С анкт-П етербург, в пансионата „И ж орски заводи",

направих показно прочистване на черния дроб на 22 човека

наведнъж . Н ищ о не излезе само при двам а душ и, по тяхна

вина (им аха м ного комплекси) . О станалите бяха доволни.

М ногостранното въздействие на проч истването на чер-

ния дроб щ е илю стрирам с примера, разказан от Ю . А . А нд-

реев (автор на книгата „Трите кита на здравето").

69. „ С б л ъ с к а х с е е т о с к а к ъ в с л у ч а й : и т ъ ж е н , и п о у ч и -

т е л е н . М л а д о , 31-г о д и ш н о м о м ч е , е д в а -е д в а у с п я д а д о й д е

п р и н а с — б л е д о , с л а б о , с ъ с з а д у х . Т р я б в а ш е д а м у н а п р а -

в я т о п е р а ц и я н а с ъ р ц е т о — д а п р е м а х н а т ч а с т о т а о р т а -

т а и д а я з а м е н я т с к р ъ в о н о с е н с ъ д о т б е д р о т о . Н я м а н а -

к ъ д е д а х о д и . З а д у ш а в а с е , ч у в с т в а с е з л е . И е с т е с т в е н о ,

з а п о ч в а д а т ъ р с и л и т е р а т у р а и н а у ч а в а , ч е т а к и в а о п е р а -

ц и и с а с п о л у ч л и в и в н е п о в е ч е о т 30 % о т с л у ч а и т е , т . е . н а

31 г о д и н и и т о л к о в а м а л к о ш а н с о в е ... Д о й д е и п о п и т а д а л и

с ъ щ е с т в у в а т д р у г и в ъ з м о ж н о с т и . К а к ъ в е с м и с ъ л ъ т о т

т а с е в и ж д а ш е , ч е и м а о г р о м е н к а м ъ к , с ъ с т о я щ с е о т 60

г о л е м и ( к о л к о т о ф а с у л о в о з ъ р н о ) к а м ъ н и . М и н а с е б е з о п е -

р а ц и я — в с и ч к и к а м ъ н и и з л я з о х а . "



т а з и о п е р а ц и я , а к о п о к р ъ в о н о с н и т е т и с ъ д о в е т е ч е н е

к р ъ в , а с ъ д ъ р ж и м о т о н а к л о а к а т а . К р ъ в т а е м н о г о л о ш а .

Е , щ е н а п р а в я т с п о л у ч л и в а о п е р а ц и я , а с л е д т о в а п а к с ъ -

щ о т о п о л о ж е н и е . К а к в о д а с е п р а в и ? —Д а с е п р о ч и с т и . Д а

с е з а п о ч н е п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б . Т о й з а м и н а п р и Т а -

т я н а А л е к с а н д р о в н а Б у р е е в а , з а к о я т о н я к о и х о р а т у к г о -

в о р я т к а т о з а л е г е н д а р н а ж е н а . Т я е н а 85 г о д и н и . В е л и к о -

л е п н о е р а з р а б о т и л а м е т о д и к а т а з а п р о ч и с т в а н е н а ч е р -

н и я д р о б . П р о ч и с т и л а е ч е р н и я д р о б н а м н о г о и з т ъ к н а т и

к о с м о н а в т и и н а м н о г о о т в и с о к о п о с т а в е н и т е л и ц а , к о и -

т о д и с к р е т н о я п о с е щ а в а л и , д а ж е н а х о р а о т М и н и с т е р с -

т в о т о н а з д р а в е о п а з в а н е т о , м а к а р ч е о ф и ц и а л н а т а м е д и -

ц и н а н е я п р и з н а в а , т ъ й к а т о ж е н а т а н я м а д и п л о м а . И т а -

к а , м о м ч е т о о т и д е п р и Т а т я н а А л е к с а н д р о в н а . Т я р а з б р а л а

с л о ж н о с т т а н а н е г о в и я с л у ч а й и п р о ч и с т и л а ч е р н и я м у

д п о б д в а п ъ т и п о д р е д . С л е д т о в а т о й п р е м и н а л к ъ м н о р -

м а л н о х р а н е н е . С р е щ н а х г о с л е д е д и н м е с е ц : т и ч а п о с т ъ л -

б и т е д о 4-и я е т а ж , п р е с к а ч а й к и с т ъ п а л а т а , и в е ч е н е м у

т р я б в а н и к а к в а о п е р а ц и я , т ъ й к а т о к р ъ в т а м у е ч и с т а .

О с в е н т о в а Т а т я н а А л е к с а н д р о в н а п р о ч и с т в а и и з ч и с т -

в а ч е р н и я д р о б н а х о р а о т р а з л и ч н а в ъ з р а с т , з а п о ч в а й к и

о т 5-г о д и ш н и и с в ъ р ш в а й к и с ъ с ... 105-г о д и ш н и , и т о и м а

с в о е т о в ъ з д е и с т в й е Г К о г а т о б а щ а м й н а "80-г о 5и ш н а в ъ з -

р а с т б е ш е в м н о г о т е ж к о с ъ с т о я н и е с л е д в т о р и и н ф а р к т ,

р е ш и х м е д а м у п о м о г н е м и г о п р и д у м а х м е д а с е п о л е к у в а

п р и н е я . Т о й , р а з б и р а с е , с е с ъ м н я в а ш е — п р и т а к о в а т е ж -

к о с ъ с т о я н и е , п р и н е г о в и я к о н с е р в а т и з ъ м , с т р а х о в е и в с и ч -

к о о с т а н а л о . Н о т ъ й к а т о Т а т я н а А л е к с а н д р о в н а е п о -в ъ з -

р а с т н а о т н е г о ( н а 84 г о д и н и ) и с е п о д и г р а с ъ с с т р а х о в е -

т е м у , т о й с е п р е д а д е , с ъ г л а с и с е д а с е п р о ч и с т и . И з л я з о х а

60 г о л е м и и 200 м а л к и к а м ъ к а . К а к б и м о г ъ л д а ж и в е е к а -

т о з д р а в ч о в е к , с л е д к а т о е и м а л т о л к о в а з а д р ъ с т е н ч е р е н

д р о б Е д н а ж е н а п р е с л е д в а ш е Т а т я н а А л е к с а н д р о в н а в

п р о д ъ л ж е н и е н а 5 г о д и н и и з ц е л и я с в я т — п р е д л о ж е н а й е

б и л а о п е р а ц и я з а п р е м а х в а н е н а ж л ъ ч н и я м е х у р ; н а с н и м к а -

176

П рим ерите, посочени в този раздел, красноречиво гово-

рят за м но гостранн ата полза от това про чи стване и за него-

вата безвредност.

Н ека в следващ ия раздел задълб очено да разясним осно-

ванията за безвредно стта на това про чи стване и да разберем

върху какво се основава действието м у.

Ф И З И О Л О Г И Ч Н И М Е Х А Н И З М И , И З П О Л З В А Н И

П Р И П Р О Ч И С Т В А Н Е Т О Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

Знаете ли как преди (мен) е описана процедурата по про-

чистване на черния дроб? В продъ лж ение на_3-4 дни п иете

ябълков сок толкова, колкото мож ете. В средата на 3-4-тия

ден в областта на черни я дроб закачате грейка и затопляте то-

ва място до към 19 часа. В 19 часа започ вате да пи ете зехтин

и лим онов сок по следния начин. Н а няколко пъти, с интерва-

ли от 15-20 м ин ути, трябва да изпи ете 200 г зехтин и след н е-

го да пий вате лим онов сок. Горе-долу към 1-3 часа през нощ -

та черният дроб трябва да започне да се прочиства и да изли-

зат кам ъчета. Това е всичко. А сега нека да го сравним с м ое-

то описание.

В качеството на основен аргум ент противни ци те на това

прочи стване посочват следния довод — ж лъчни те канали

им ат ди ам етър около 3-4 м м , а кам ъни те, които излизат, и то

свободно, са с диам етър 200 и повече ми лим етра. Това е не-

възмо ж но К огато някои хора казват, че със собствените си

очи са видели изхвърлени те кам ъни , противниц ите твърдят,

че това са ф екални кам ъни , които са излезли о т дебелото

черво. Заплаш ват със запуш ване и с други услож нения. За

съж аление тези хора абсолю тно нищ о не разбират от тази

процедура.

Н ека отново да се обърнем към гореспом енатата брош у-

ра „Здравен ф акултет", № 4, 1986 г. В нея на с. 34, Е вгени я

П етровна Ш увалова ( чл. кор. на А М Н на С С С Р , проф . , зав.

катедра „И нф екциозни болести и епидем иология" на I Л е-

нинградски м едицински институт „И . П . П авлов") описва

12. Прочи стване на организма и здраве

177

бездънн ото „сляпо" пром иване на ж лъчните пътищ а, което

се нарича „дю баж " и ш ироко се използва от лекарите.

М етодиката на правене на „дю баж " е следната: С утрин,

на гладно на болния м у дават да изпие 200-250 м л м инерал-

варя твърдите издатини — „куки те", върху кои то ж лъчн ите

кам ъчета се задърж ат в канали те.

3. Л екуването с топлин а е най-доб рият начин да се нама-

ли възпалението и болезнените спазм и в черния дроб. З а



на вода от предварително отворена бутилка (негазирана или

леко газиран а) със стайн а темп ература. К ъм м инералната во-

да мож е да се при бави 5 г сернокисел м агнезий или сорб ит,

което спом ага за по-енергичното освобож даване н а ж лъчния

м ехур. След 15-20 м инути отново се изпива същ ото количес-

тво м инерална вода.

С лед изпи ването на м ин ералната вода болният трябва да

легне в хори зонтално полож ение, с^грейка върху д ясното

подреберие за около 1,5-2 часа. „Д ю баж ът" мож е да се пра-

ви, като в качеството н а дразни тел се изпо лзва сам о разтвор

на серноки сел м агнезий или сорбит, или н астойка от ж лъчко-

гонни билки.

С илно действащ ите средства, осигуряващ и засилено отде-

ляне на ж лъчка, вклю чват: яйчни ж ълтъци, растителни м асла,

сернокисел м агнезий, сол „ Б арбар а" и карловарската сол. 40-

50 м л от 33 %-ен разтвор на м агнезий, затоплен до 40 ° С , пре-

дизвиква свиване на ж лъчния м ехур (сф инктер на Л ю гкенс) и

общ ия ж лъчен канал (сф инктер на О ди). За тези, които труд-

но п онасят магнезий, се дават концентрирани разтвори н а за-

хар, глю коза, сорбит, ксилит или зехтин.

Н ай-ефи касните, щ о се отнася до разтварянето на сфин к-

тера на О ди и до изпразването на ж лъчн ия м ехур, се оказват

м азни ни те в храната и прод уктите от храносм илан ето в чер-

вата.

Ц ялата горепосочена инф орм ация е строго научна. О ттук

ние вече знаем , че ж лъчните канали М О ГА Т да се промиват.

А сега да се обърн ем към опита на народната м едицина.

| 1. И зхож дайки от гореизлож еното, трябва ни силно ж лъч-

когонно средство. Л ечителите са забелязали, че поеман ето на

голям о коли чество растително м асло (особено на зехтин)

предизвиква силен ж лъчкогонен еф ект: свиване на ж лъчни я

м ехур и м аксим ално разтваряне на всички ж лъчнйканагш .

2. "К иселинй тГспом агат за засилено отделяне"У ш ж лъчка

от_черния дроб. Л им онената киселина, която се съдърж а в

лим оновия сок, стим улира тази ф ункци я и освен това разт-

130

целта З^Г часа преди прочи стването трябва да затоплим об-

ластта на черния дроб, като поддърж аме топ лин ата

-

й "след

изпиване на м аслото и лим онови я сок. О свен това, известно

е, че 90-99 % от кам ъни те се състоят от холестерин. Те се

загряват от топл ин ата, не се чувстват болезнени спазм и и ка-

м ъчетата свободно пр ем инават през ж лъчни те канали.

4. К акто вече ни е известно, ж лъчни те канали им ат глад-

ка м ускулатура, способн и са да се разш иряват до 2 см в ди-

ам етър, а при свиване се получ ава такова усили е, че ж лъчка-

та мож е да се изхвърля с налагяне до 300 м м вод. ст., а при

екстремн и условия н алягането достига и до 800 м м вод. ст.

5. В ъзмож но е и обратно развитие — разтопяване на

ж лъчни те кам ъни . Това се осъщ ествява въз основа на свива-

нето~на колоидите и образуване на пукнатини, а същ о така

поради 'частичното разтваряне на^о рм аШ ата Ж лъчка. Тук

м о ж е да" се действа в две посоки: а) да се увеличи количест-

вото на ж лъчните киселини, които пониж ават повърхн остно-

то напреж ение на ж лъчката и по такъв начин сп ом агат за

свиване и частичното разтваряне на колоидите; и б) да се

увеличи колоидн ата защ ита.

Д а разгледаме вариант а). Ч овеш ката м азни на, която се

топи при тем пература 15 °С (при тем пературата на тялото тя

е течна), съдърж а около 70 % олеинова киселина. Тази кисе-

лин а се отнася към пореди цата ненаситени м астни ки селини.

Н ай-главните биологични свойства на ненаситените кисели-

ни са: 1 — спом агат за превръ щ ането на холестерин а в лес-

норазтворим и съединения и по такъв начин съдействат за

тяхното извеж дане от организм а; 2 — о казват норм ализира-

щ о влияние върху стените на кръвоносните съдове, повиш а-

ват тяхната еластичн ост и нам аляват прон иц аемо стта им .

О леиновата киселина се топи при тем пература 13 °С , при то-

ва тя е поч ти един ствената м астна киселин а, която влиза в

състава на ж ивотинските м азни ни и поради това нейн ото съ-

държ ание в тези м азнини е главният ф актор, определящ тем -

пературата на тяхното топене. Н ай-високо съдърж ание на

179

олеинова киселина има зехтинът (80-81 %), а в слънчогледо-

вото олио олеин овата киселин а е два пъти по-м алко (39 %).

О леино вата киселина почти нап ълн о се всму ква в червата и

лесно се използва от организма п ри обм яната на вещ ествата.

6. Л им оновият сок им а подчертано кисел вкус. С поред

твърденията на китайската народна м едици на киселият вкус

стим улира фун кции те на черния дроб. О свен това етерични -

те м асла в лим онови я сок действат едноврем енно и като



О т този раздел става ясно, че вървим по пътя на рязкото

увеличаване на ненаситените мастни киселини , които дейст-

ват като ж лъчни киселини, разтварят холестерина п ри тако-

ва_прочи стване и освен това" пови ш ават еластичн остта на

стени те както на кръвоносн ите съдове, така и на ж лъчн ите

канали. Те са при същ и на органи зма и заради това най-пред-

почи таните естествени храни са тези, кои то ги съдър ж ат.

Н ай-доб рата от тези храни, е зехтинът.

С ега да обсъдим вариант б) . С ъщ ността м у е следната: в

природата същ ествуват защ итни вещ ества, основно високо-

м олекулни съединени я (напр. белтъчни вещ ества, поли заха-

риди) и ниском олекулни повърхностноактивни вещ ества

(напр. олеати на натрия и калия, сапонини и др.). Такова за-

щ итно вещ ество се събира върх у повърхн остта на колоида,

покри вайки го със солватна обвивка. О бразувалите се по та-

къв начин защ итни обви вки пр едотвратяват слепването на

колоидн ите частици и тяхното утаяване. Ж лъчката, както ни

е известно, съд ърж а 84 % вода. Тази вода трябва да бъде на-

ситена с посочени те защ итни вещ ества, които, прони квайки

в ми кропорите на ж лъчните кам ъни, предизвикват свиване

на колоид ите и последващ ото им разтваряне.

И ззавдици те на защ итните колоиди са следните: 1. С уро-

ви прясно приготвени сокове" от зеленчуц и"и плодове; 2.

ГГрясна собствена у р й н а .

Б агрилн ите вещ ества на ури ната, суспензирани в нея,

представляват най-неж ните частици на органи чното вещ ест-

во. В урина, събрана за едно денонощ ие, те са около 1 г. П о-

ради това собствената урина е най-богатото и най-достъпно-

то защ итно колоидно вещ ество. Н ай-добре е да се употребят

ва ури на, оц ветена в естествения й ж ълтеникав цвят. В без-

цветната ури на "такива вещ ества са в м алко коли чество и по-

ради това тя се изхвърля.

Т ова са главните ф изиологичн и м еханизми , върх у които

се осно вава проч истването на черни я дроб . О баче същ еству-

ват и няколко допълнения.

126 180

ж лъчкогонно средство, и като антисептик.

7. И

пак според китайските

л е к а р и

-иглотерапевти ф унк-

ции те на черния дроб и на ж лъчни я м ехур са най-интензивни

от 23 до 3 часа през нощ та. Такъв е биол огични ят ритъм на

черния дроб и на ж лъчния м ехур.

8. Вн уш авайки си, че жлъ чните канали се разш иряват, че

обилно се отделя ж лъчка, а същ о и м ислено насочвайки

енф гията_с1^ш енноТ з тази посока, ни е засилвам е еф екта.

9Г С поред учени ето на йогите диш ането през дясната ноз-

дра предизвиква затопляне на организм а и увели чава н егова-

та „разлагащ а сила".

10. О бразуването и отделянето на ж лъчка се увеличава

при засилване на порталното кръвообращ ение и при нали-

чие на м азнин и в приетата храна. Т ова услови е мож е да бъ-

де изпъл нено, ако известно врем е след поем ането на храна и

на лимон ов сок се прави бавното, ритм ично ди ш ане на_йоги-

те, като се акцентира върх у по вдигане на диаф рагмата кол-

кото м ож е по-нагоре по време на издиш ването.

11. П ълн олун ието увеличава способ ността на организма

да се изчиства. П рез прол етта ф ун ю цш те на черн ия дроб~_са~

най^илни, а през есента — най-слаби.

Д а преми нем към описание на сам ите прочиствания. С е-

га вие вече добре знаете върху какви ф изиолог ични м еханиз-

ми се основават те.

Л Е С Н О И Е Ф И К А С Н О П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

П ри разглеж дане на фи зиологичните м еханизми , които се

използват при прочистване на черния дроб, са описани иде-

алните храни, но зехтинъ т и лим они те не са достъпн и за

всички. В ъзниква въпр осът за техните равностойн и зам ести-

тели, които са предостатъчно. В м есто зехтин м ож е да се из-

ползват най-различни видове олио (раф ини рано, нераф ини-

V - е X

рано, леко запърж ено), а вм есто лим онов сок се използва ли-

м онената киселина на кристали, а същ о така естествени хр а-

ни, им ащ и ярко изразен естествено кисел вкус — клю ква (се-

верно блатно растени е с възкисели плодове), ракитник (Ш р-

И О ( в - Х О л и ^ . е * ь с е с е .

з ^о г Ш ц 4 * ш и е ш Н ^

разтвора на лим онената киселина до 30-35 °С . Д озата се

подбира с оглед на собственото ви тегло и според това, как

ваш ият организъм понася олиото.

И така, всичко е готово, пред вас им а две чаени чаш и —



рор Ь ае гЬатпо1с1е$), цари градско грозде, и т. н. Н а практика

проч истването с тези зам естители става по същ ия начин ,

както и с идеалн ите за целта зехтин и лим они . А вторът лич-

но се е убедил в това, същ ото казват и други хора, кои то са

използвали зам естители. З атова вие смело м ож ете да изпол-

звате посоч ените зам естители — слънчогледово или царе-

вичн о олио; кри сталите на лим онената киселина (тя се раз-

реж да така, че разтворът й п о вкус да прилич а на натурален

лим онов сок) и естествени п родукти със силен кисел вкус,

които растат във ваш ия регион.

Ц ялата тайна и еф ективността на про чистването се със-

тоят в П Р Е Д В А Р И Т Е Л Н А Т А П О Д Г О Т О В К А — ом екотя-

ването на организм а. О м екотяването чрез топли водни п ро-

цедури (вж . съответни я раздел) трябва да се проведе м ини -

м ум 3 -4 пъти. В сяка топлинна процедура завърш вайте с

1фатк6~трЖ |Ю въздействие с хладка вода. И тогава от вас ощ е

от първия път задълж ително щ е се изсипят кам ъчета и друга

гадост. П оследната ом екотяващ а проц едура направете един

ден преди прочистването на черния дроб.

А ка 3-4 дни преди прочи стването се храните основно с

растителна храна и и зпивате голям о колич ество п рясноизс-

тискан"сок (I част цвекло й

4-5

ябълки , ж елателно е те да са

киселички) и правите прочи стващ и клизм и (с урин а) един път

на ден — предварителната ви подготовка щ е бъде идеална.

Н ай-накрая настъпва денят на самата прочи стващ а проце-

дура. Ж елателно е това да стане преди пъ лнолуни ето — на

10-13 ден, а вие трябва да сте свеж и и спокоин и. С утринта,

след тоалетната — нап равете клизм а. Закусете леко, като

предварително и зпиете гореспом енатия сок. П о същ ия начин

на обяд яж те лека хран а и след 1-2 часа започн ете да загрява-

те областта на черния дроб. За тази цел ползвайте греика~с

горещ а вода (или електрогрейка). Д ръж те я през Ц елия ден,_

докато започн ете прочистващ ата процедура.

"Към /-8 часа вечерта започн ете самата проц едура за про-

чистване на черни я дроб . П редварително стоплете оли ото и

18 2 Р 1 и 7

едната с оли о, другата — със сок. П оем ате една-две пгътки

олио и след това изпивате същ ото количество сок. С лед

20 м ин ути, ако не ви се гади, повтаряте. И зчаквате 1"5

Г

20 м и-

нути и така няколко пъти — докато изпиете всичкото олио и

сока. С по кой но седн ете — гледайте телевизия, четете кни га.

А ко зле понасяте олиото и започва да ви се гади след п ър-

вото по ем ане, трябва да изчакате, докато изчезнат н еприят-

ните усещ ания, и чак тогава да повторите п роцедурата.

У дължете процедурата, в това няма нищ о лош о, даж е е по-

лезно. Н о ако гаденето не м инава, ограничете се с йзпитото

количество и то" щ е "ви б ъде "достатъчно". М ож е да м ахнете

грейката, а мож е и да я държ ите ощ е.

С лед като олиото и сокъ тсаизди ти (количествотола_из-

питото олио и на сока е 100-300 г), м ож е да предпри ем ете ре-

дица м ерки, които щ е засилят еф екта. О коло 1-1,5 часа след

като сте изпили ингредиентите, седнете в удобна поза (по-

добре вър ху п етите), запуш ете лявата ноздра с пам ук и ди-

ш айте през дясната. В ърху езика слож ете м алко лю т пип ер,

а върх у рам енете — апликатора на К узнецов, но с м етални

игли. В сичко това спом ага за възбуж дане, отделяне на енер-

гия и топлина и насочването й към областта на черния дроб.

Д опълн ително си представяйте, че при и здиш ване вие на-

сочвате огнената струя към об ластта на черния дроб. Д й -

ш айте бавно, плавно (4-6 пъти за м инута), силно движ ете ди-

афрагмата. И здавайте корем а при вдиш ване и го пр ибирайте

прй издиш ване. П о такъв начин си правите прекрасен м асаж

на черни я дроб, засилвате неговото 1ф ъво"обращ ение и пр о-

м ивате ш лаките и съсиреците. П равете такова диш ане 15-30

м инути, П очинете си около 1 час и повторете. К огато п очи-

вате, слож ете върху областта на черни я дроб м агнитен апли -

катор или о бикновен м агнит.

М агнитотерапията е важен ф актор, засилващ капилярно-

то кръвообращ ение. У чените са установили, че червените

кръвни телца не са в състояни е да ми нат през капил ярите са-

м о за см етка на кръвното налягане. Главният механи зъм на

183

тяхното при движ ване се състои в това, че в разш ирени я край

на капи ляра налягането доближ ава червените кръвни телца

едно до друго. Т е са с едноим енни електричн и заряди и зато-

ва се отблъскват едно от друго в посока на по-ниската кон-

П Р А К Т И Ч Е С К И О П И Т П Р И П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б И Ж Л Ъ Ч Н И Я М Е Х У Р

В сички тези хора са прочистили черни я дроб п о м етоди-



центрация и за см етка на това се движ ат по капи лярите.

О собено важ но е това да се изпол зва за подо бряване на

кръвообращ ението в черния дроб, който има уникална ве-

нозна капилярна система. О свен това м агни тното поле акти-

визира ферм ентите, които играят нем аловаж на роля в про-

чистващ ата про цедура. В сичко това, взето заедно: топли на-

та, активността на ф ерм ентите, усилени ят кръвоток, увели-

чаването на зарядите на червените кръвни телца, мощ но п о-

даване на свободн и електрони (активатор на ф ерм ентите) с

пом ощ та на апликатор, щ е позволи да се раздроби, разтопи,

измие и и зхвърли цялата м ръсотия и всички камъни"

Т ези хитро сти дават възм ож но ст да се задействат най-

дълбо чин ните квантови ни ва на организма, които носят отго-

ворност за дейността, за прочистването и за възстановяване-

то. му. Н икоя друга прочистващ а проц едура ням а да повлияе

толкова м ощ но, както гореописаната. Към 11 часа през нощ -

та или по-къ сно (м ож е и на сутринта), когато биори тъм ът на

черния дроб и на ж лъчния м ехур са м аксим ални, започва из-

тръгването н а камъ ните и м ръсотиите. Т ова се изразява в

разхлабване. В ие щ е видите цялото „богатство", което сте

натрупали благодарение на неправилн ия начин на ж ивот, пог-

реш ното хранен е и щ е разберете веднага, че не мож е да се

ж ивее по такъв начин , че не м ож е и дум а да става за здраве,

ако това „богатство" остане във ваш ия органи зъм. О бикн ове-

но щ ри н та ощ е веднъж щ е ви прокара и мож е да излезе ощ е

по-голямо количество камъчета и м азутоподобна ж лъч. Н ап-

равете допълн ително прочистващ а клизм а. М алко починете и

м ож е да си похапнете. П ървотоп оем ане на храна е ж елател-

но да се състои от 0,5 л сок (от м орко ви или от цвекло и ябъ л-

ки в съотнош ение 1:5] . С окът допълн ително щ е пром ие чер-

ния ви дроб . С ам о след това мож е^а_ядете салати, каш и, сва-

ренитм ю да , и да продълж ите обичайния си ж ивоЕ •—

т й р ч

18 4 - Ц

С [ Ш

ш - й к - ,

ката, опи сана от м ен в „Ц елителни си ли", и са постигнали

следните резултати.

70. „

С л е д в а й к и В а ш и т е с ъ в е т в а л и , з а п о ч н а х д а п р о ч и с -

т в а м д е б е л о т о ч е р в о с и з п а р е н а д о 1/4 у р и н а . З а п о ч н а х с ъ с

100 г у р и н а . Н а п р а в и х п ъ л н и я к у р с , и з л и з а ш е н е щ о , н о в

м а л к и к о л и ч е с т в а (с л у з , п р и л и ч а щ а н а м а з у т , к а к т о и

с в е т л а м е д у з о п о д о б н а с л у з ). Н а п р а в и х м а л к а п о ч и в к а и о т -

н о в о с е п р о ч и с т и х с и з п а р е н а у р и н а ; б ъ р з а м д а с е п р о ч и с -

т я , т ъ й к а т о ч е р н и я т д р о б с е г а е н а й -а к т и в е н . З а п р о ч и с -

т в а н е н а ч е р н и я д р о б с е п о д г о т в я х е д н а с е д м и ц а , з а т о п л и х

б а н я т а ^ н а п а р и х с е , о б л и в а х с е ... Н а 24 м а р т б е ш е п ъ л н о л у -

н и е т о и о т с у т р и н т а з а п о ч н а х д а с е п о д г о т в я м . С л е д о б я д

з а т о п л и х с г р е й к а т а о б л а с т т а н а ч е р н и я д р о б . П о д г о т в и х

з е х т и н — 250 г , и р а з т в о р о т л и м о н е н а к и с е л и н а , п а к 250 г .

В 7 ч а с а в е ч е р т а з а п о ч н а х д а п и я п о 2 г л ъ т к и и о т е д н о т о

и о т д р у г о т о . И з п и х в с и ч к о ... З а т о п л я х с г р е й к а т а , з а п у ш -

в а х н о з д р а п ш , с л а г а х м а г н и т , д и ш а х ... В 11 ч а с а л е г н а х М

с п я Г В 2 ч а с а и з п р а з н и х ч е р в а т а и в и д я х н е г о л е м и к а м ъ ч е -

т а и т ъ м е н п я с ъ к . Н а с у т р и н т а п а к с е и з х о д и х и и з л е з е н е -

г о л я м о к о л и ч е с т в о з е л е н и к а м ъ ч е т а , п р и л и ч а щ и н а п л а с -

т и л и н о в и , и с л у з — с ъ щ о з е л е н а ; к а м ъ ч е т а т а п р и л и ч а х а н а

з ъ р н а т а н а л е щ а , и м а ш е и п о -г о л е м и , а е д н о о т т я х б е ш е

к о л к о т о н о к ъ т и м е к о , р а з ч у п и х г о н а 3 ч а с т и , с ъ щ о п р и л и -

ч а ш е н а п л а с т и л и н о в о . Т о в а е . С е г а с е п о д г о т в я м д а н а п р а -

в я п р о ч и с т в а н е о щ е в е д н ъ ж к ъ м 22-23 а п р и л , п р и п ъ л н о л у -

н и е . В ъ з н а м е р я в а м д а г о п о в т о р я о щ е 4 п ъ т и . "

71. „5

к р а я н а 3-а т а ф а з а н а Л у н а т а и в н а ч а л о т о н а 4-

а т а ф а з а н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б с л и м о н и и

з е х т и н . П р о ч и с т в а н е т о м и н а д о б р е , с а м о и м а х и з н у р и т е л -

н о г а д е н е . И з л я з о х а о к о л о 70-80 к а м ъ к а — с в е т л о з е л е н и ,

с л е д т я х и м а ш е и з е л е н и , и к а ф е в и , с г о л е м и н а о т г р а х о в о

з ъ р н о д о м а с л и н а . Ч у в с т в а х с е д о б р е . "

185

72. П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б , и з л я з о х а 3 г о л е м и к а м ъ к а ,

к о л к о т о я й ц е т о н а г ъ л ъ б , а в 3 ч а с а п р е з н о щ т а п р е д и т о -

в а и м а х г о л я м о к о л и ч е с т в о и з п р а ж н е н и я и и з л е з е м н о г о

ж л ъ ч к а ."

(Т р я б в а д а с е п р о м е н и н а ч и н ъ т н а х р а н е н е — з е л е н ч у ц и ,

к а ш и , с о к о в е и т . н . Д а с е и з п о л з в а т и д р у г и о з д р а в и т е л н и

с р е д с т в а с о г л е д н а и н д и в и д у а л н а т а в и к о н с т и т у ц и я .)

Н а 22 ф е в р у а р и н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е п о В а ш а т а м е -



73 .

„К ъ м 14-15 д е к е м в р и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б с л и м о -

н о в с о к и з е х т и н . И з л я з о х а з е л е н и к а т о в о с ъ к т о п к и , д в е

о т т я х , г о л е м и к о л к о т о ф а с у л е н о з ъ р н о и м н о г о д р е б н и . "

74.

,Д а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а с н е и з п а р е н а

у р и н а , с л е д т о в а — п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б п о С е м е -

н о в а (3 д е н о н о щ и я с я б ъ л к о в с о к и в с е к и д е н к л и з м и ). И з л я -

з о х а м н о г о н а б р о й з е л е н и к а м ъ ч е т а . Р е з у л т а т ъ т : к о ж а -

т а н а л и ц е т о м и с т а н а п о -ч и с т а , а и м а х ч е р н и т о ч к и о щ е

о т у ч е н и ч е с к и г о д и н и ."

Е т о н я к о и р а з я с н е н и я з а „ч и с т к а т а п о С е м е н о в а , п о М а л а -

х о в , п о А н д р е е в , п о Б у р е в , п о К у р е н о й . С т а в а д у м а з а е д н о

и с ъ щ о п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б , з а и з п о л з в а н е н а е д н и и

с ъ щ и п р о д у к т и — з е х т и н и л и м о н о в с о к . К о й п р ъ в е и з м и с -

л и л т о в а п р о ч и с т в а н е , н е с е з н а е . Т о с т и г н а д о н а с о т н а р о д -

н о т о л е ч и т е л с т в о . М о я т а з а с л у г а с е с ъ с т о и в т о в а , ч е с ъ м д а л

о п и с а н и е н а д е й с т в а щ и т е м е х а н и з м и и н а у с п е ш н а т а м е т о д и -

к а з а п р о в е ж д а н е н а п р о ч и с т в а н е т о . Н и к о й п р е д и м е н н е б е -

ш е н а п р а в и л т о в а , н и к о й н е б е ш е о б я с н и л и т о ч н а т а п р о ц е д у -

р а з а п р а в е н е н а к л и з м и .

75 .

,Д о 1 я н у а р и в п р о д ъ л ж е н и е н а д в е с е д м и ц и п р а в и х

к л и з м и с о б и к н о в е н а у р и н а ; н я м а ш е п о ч т и н и к а к ъ в р е з у л -

т а т . Р е ш и х д а и з п о л з в а м м о ч е г о н . З а п о ч н а х д а и з п а р я в а м

у р и н а т а д о 1/4 о т п ъ р в о н а ч а л н и я о б е м . О т 1 ф е в р у а р и

п р а в я м и к р о к л и з м и с и з п а р е н а у р и н а . С л е д в т о р а т а м и к -

р о к л и з м и ч к а б я х и з у м е н о т м р ъ с о т и я т а , к о я т о з а п о ч н а д а

с е и з л и в а о т м е н , п о ч т и д в е ч а ш и с л у з н а в е д н ъ ж . П р е з

т р е т и я д е н о с в е н с ъ щ а т а с л у з , и з л я з о х а 2 п о л и п а , н я к а к в а

ц и п а , п а р ц а л в ъ в в и д н а л е н т а , а н а к р а я — и н е щ о к а т о о к -

т о п о д . П о м о я п р е ц е н к а и з л я з о х а о б щ о 12 п о л и п а . В с е о щ е

с е о т д е л я ц и п а , п о л и п и и д р у г а м р ъ с о т и я . С е г а п р а в я к л и з -

м и ч к и п р е з д в а д н и и п р о д ъ л ж а в а м д а и з х в ъ р л я м с л у з и д р у -

г и г а д о с т и . Ф е к а л и и т е С й ч е р н и , с п я с ъ к , н е е д н о р о д н а .

К а к в о д а п р а в я п о -н а т а т ъ к , н е з н а м . "

130

т о д и к а и с а п л и к а т о р н а К у з н е ц о в . И з л е з е г о л я м о к о л и ч е с -

т в о з е л е н и н а ц в я т к а м ъ н и к о л к о т о г р а х о в о з ъ р н о , а д о р и

и п о - г о л е м и , к а к т о и г ъ с т а с л у з . В с и ч к о с е п о л у ч и о щ е о т

п ъ р в и я п ъ т ."

76.

, /1 р е з 1997 г . п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 2 п ъ т и . И з л я з о -

х а г о л я м б р о й р а з л и ч н и к а м ъ н и и н е ч и с т о т и и . П о с л е д н и т е

к а м ъ н и и з л я з о х а е д и н д е н с л е д п р о ч и с т в а н е т о — ч е р н и , г о -

л е м и , т в ъ р д и , з а е д н о с т е ч н и ф е к а л и и . Б я х и з у м е н а . "

77 .

„Н а 22 г о д и н и с ъ м . П р е з 1994 г . и м а х и з в ъ н м а т о ч н а

б р е м е н н о с т . П р е д и о п е р а ц и я т а г у б и х с ъ з н а н и е , с л е д т о в а

с е р а з к ъ с а л я в а т а т р ъ б а . О п е р а ц и я т а п р о д ъ л ж и 4 ч а с а ,

и з г у б и х м н о г о к р ъ в , п р е л я х а м и 1 ,5 л д о н о р с к а к р ъ в . П р е з

1995 г . п о м е т н а х .

С л е д т о в а с м ъ ж а м и к у п и х м е В а ш и т е к н и г и . П р о ч и с -

т и х ч е р н и я д р о б 2 п ъ т и . П р о ч и с т в а н е т о м и н а д о б р е , и з л я -

з о х а к а м ъ ч е т а , с л у з . З а п о ч н а х д а п и я у р и н а и д а с е х р а н я

с ъ с с а л а т и , п р а в и х к л и з м и . Ч у в с т в а х с е п р е к р а с н о , и з ч е з -

н а х а е р о з и я т а , в ъ з п а л е н и е т о н а т р ъ б и т е , п ъ п к и т е . Н а к -

р а я н а 1995 г . з а б р е м е н я х .

Б л а г о д а р я В и , и м а м е с и д ъ щ е р я ."

78 . „Т р и п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . П ъ р в и я п ъ т и з л е -

з е н е г о л я м о к о л и ч е с т в о ч е р н о -з е л е н и к а м ъ ч е т а с р а з л и ч н а

г о л е м и н а , к а т о г р а х о в и и л и к а т о ф а с у л е н и з ъ р н а . В т о р и я

п ъ т н и щ о н е с е п о л у ч и (в е р о я т н о п о р а д и н о в о л у н и е т о ), а н а

т р е т и я п ъ т и з л я з о х а 3 з е л е н и к а м ъ ч е т а к о л к о т о л е ш н и к ."

79 .

„Н а 7 ф е в р у а р и , с л е д к а т о п р е д в а р и т е л н о н а п р а в и х

п о д г о т о в к а , и н а 22, 23 ф е в р у а р и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б .

И з л и з а ш е с а м о с л у з — б я л а , з е л е н а и г о ф р и р а н а с л у з — г о -

л я м о „ б о г а т с т в о , н о п о ч т и н я м а ш е к а м ъ н и . "

80 .

П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 3 п ъ т и . П ъ р в и я п ъ т — б е з

187

к а к в а т о и д а е п р е д в а р и т е л н а п о д г о т о в к а ; п о ч т и 2 ч а с а

н е п р е к ъ с н а т о х о д и х п о н у ж д а , ц я л а т о а л е т н а ч и н и я с ъ с

з е л е н о - ч е р н а м а с а с т ъ м н и „г р а х ч е т а ", п р е з м и к р о с к о п а

в и д я х х о л е с т е р и н о в и к р и с т а л и . Д в а п ъ т и п р а в и х п о д г о т о в -

к а и ч е р н и я т д р о б н е р е а г и р а н а м а с л о т о . "

к н и г а , к а т о г о к о м б и н и р а х с р а з д е л н о х р а н е н е и с п и е н е н а

у р и н а с у т р и н . Т р и т е п р о ч и с т в а н и я д а д о х а д о б р й ~р е з у л т а -

т и . И з л и з а ш е г о л я м о к о л и ч е с т в о (д о 3 л ) ч е р н а т е ч н а м а -

с а с ъ с с в е т л и ж и л к и и м н о ж е с т в о я р к о з е л е н и п л а в а щ и



81 .

„Р е ш и х д а п р о ч и с т я ч е р н и я с и д р о б . П о в р е м е н а п ъ р -

в о т о п р о ч и с т в а н е п о в ъ р н а х . П р е з в т о р о т о и з л я з о х а н я к о л -

к о з е л е н и к а м ъ ч е т а , а п р е з т р е т о т о — ч е р н а ж л ъ ч к а с б е -

л и к а т о к о н ц и ж и л к и ."

82 .

П р о ч и с т и х ч е р в а т а и ч е р н и я д р о б 3 п ъ т и . И з л я з о -

х а б е л и , п о р е с т и , п о д о б н и н а м о з ъ к к а м ъ ч е т а . "

83 .

,Н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б с и н т е р в а л

о т 3 с е д м и ц и . П р и п ъ р в о т о п р о ч и с т в а н е и з л е з е ч е р н а м ъ -

т и л к а , б е л и к о н ц и , п л е с е н , с л у з , о к о л о 15 ж ъ л т и , с г о л е м и -

н а н а г р а х о в о з ъ р н о , м е к и к а м ъ ч е т а . С л е д т о в а в п р о д ъ л -

ж е н и е н а е д н а с е д м и ц а и з л я з о х а о щ е о к о л о 40 б р о я . П р и

в т о р о т о п р о ч и с т в а н е и з х в ъ р л и х о к о л о 15 ж ъ л т и к а м ъ ч е -

т а , с л у з , 10 з е л е н и , п р и л и ч а щ и н а в о с ъ к и 2 к а м ъ к а к о л к о -

т о я й ц е н а г ъ л ъ б . П р и т р е т о т о п р о ч и с т в а н е с е п о я в и х а

о к о л о 15 м а л к и з е л е н и и 3 г о л е м и к о л к о т о г ъ л ъ б о в о я й ц е

к а м ъ к а . О т ф е в р у а р и с е х р а н я р а з д е л н о . М о и т е у с п е х и с а :

м и н а г л а в о б о л и е т о , к р ъ в н о т о н а л я г а н е п а д н а д о 120/80,

п д д о б р и

с Г е

с Ш я п Г м и , о т 62 к г

т е гл о т <У м и ~с т и г н а

< 7 к г .

г

'

84 . р о г а т о з а п ъ р в и п ъ т п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б , и з л е з е

п л е с е н , с л у з , г а з о в е , н е п р и я т н а м и р и з м а . С л е д т о в а , с л е д

п р е к ъ с в а н е о т 3 с е д м и ц и , н а п р а в и х о щ е 3 п р о ч и с т в а н и я —

и з л я з о х а з е л е н и к а м ъ ч е т а . Ч е т в ъ р т о т о , п о с л е д н о т о , п р о -

ч и с т в а н е , с т р у в а м и с е , е б и л о с п о л у ч л и в о , т ъ й к а т о и з л е з е

е д и н к а м ъ к и м и с л я , ч е ч е р н и я т м и д р о б в е ч е е ч и с т .

О т с л а б н а х с 8 к г , п о ч у в с т в а х с е о т л и ч н о . М о и п о з н а т и

с е у ч у д в а т , з а щ о т о л и ц е т о м и с т а н а с ъ в с е м р а з л и ч н о , з а -

п о ч н а х д а п р а в я с у т р е ш н а г и м н а с т и к а п о 1 ч а с , и з п о т я в а х

с е , с л е д т о в а с е о б л и в а х с ъ с с т у д е н а в о д а . "

85 .

„П р е д и п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р н и я д р о б п р а в и х „Ж е с -

т ъ т н а р а к о в и н а т а

,

и з п ъ л н я в а х в с и ч к о т о ч н о п о В а ш а т а

126 188

„г р а х о в и з ъ р н а

.

К о г а т о з а ч е т в ъ р т и п ъ т п р о ч и с т в а х ч е р -

н и я д р о б п р е з я н у а р и , и з л е з е о к о л о л и т ъ р с в е т л а т е ч н о с т

б е з н и т о е д н а т о ч и ц а . М и с л я , ч е ч е р н и я т д р о б с е и з ч и с т и

н а п ъ л н о . "

8 „Н а п р а в и х о б щ о 5 п р о ч и с т в а н и я , и з л е з е о к о л о 2/3

о т ч а ш а т а к а м ъ н и — е д и н б я л , м а л ъ к и м н о г о е д р и (п о в е ч е

о т 2 с м в д и а м е т ъ р ) — с в е т л о - и т ъ м н о з е л е н и . В ч а ш а б е з

в о д а с л е д т р и д н и т е с е с т о п и х а и с е п р е в ъ р н а х а в т е ч -

н о с т . Б я х а м н о г о м е к и . О с в е н к а м ъ н и и м а л к о с л у з , н и щ о

д р у г о н я м а ш е — н и к а к в и ч е р н и ц и п и и т . н . "

8 7 . , П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 5 п ъ т и . И з л я з о х а к а м ъ н и с

т ъ м н о з е л е н ц в я т , м а л к и , ч е р н и

„

с е м ч и ц и " и м н о г о д р у г а

м р ъ с о т и я ."

88 .

„Ш е с т п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б с ъ с з е х т и н и л и -

м о н о в с о к . П ъ р в и я т и ч е т в ъ р т и я т п ъ т н е д а д о х а н и к а к ъ в

р е з у л т а т . А п р е з о с т а н а л и т е п р о ч и с т в а н и я и з л я з о х а м н о -

г о б р о й н и т ъ м н о з е л е н и к а м ъ н и .

Н а 15 с р е щ у 1 6 ф е в р у а р и и з л е з е д ъ л г о п а р ч е к а м ъ к (к а -

т о к о п и е ), к а п с у л и р а н а м е д у з о о б р а з н а с л у з с к р ъ в (с л е д 6-

о т о п р о ч и с т в а н е — к а т о ж е л е ). Д н е с , н а 17 ф е в р у а р и , с е

ч у в с т в а м д о б р е . "

89 .

„П р е з м а р т , п р и п ъ л н о л у н и е и с к а м д а п р о ч и с т я ч е р -

н и я д р о б з а 7-м и п ъ т . И з л и з а х а з е л е н и к а м ъ н и , и е д и н п ъ т ,

п о в р е м е н а 3-о т о п р о ч и с т в а н е , ч е р н а с л у з и б е л и к а м ъ н и ,

м е к и к а т о т е б е ш и р . И с л е д т р и т е п р о ч и с т в а н и я о б щ о и з -

л и з а ш е п о о к о л о п о л о в и н л и т ъ р . П р о ч и с т в а н и я т а м и н а х а

л е к о , м а к а р ч е п о н я к о г а м и с е г а д е ш е и у с е щ а х т е ж е с т в

о б л а с т т а н а ч е р н и я д р о б . "

90 . „З а н и м а в а х с е с п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а и в е ч е 7 п ъ -

т и п р о ч и с т в а х ч е р н и я д р о б . И з л я з о х а о к о л о 70 б и л и р у б и н о -

в и к а м ъ ч е т а , з е л е н и н а ц в я т , с г о л е м и н а о т 2 м м д о 2-2,5

с м . П р о ч и с т в а н е т о в ъ р в и л е к о , н и щ о н е у с е щ а м . "

91 .

П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 8 п ъ т и с и н т е р в а л 1,5-2-м е -

с е ц а , а п о н я к о г а п р е з м е с е ц . З а п о с л е д е н п ъ т п р а в и х п р о -

Р А З Я С Н Е Н И Я О Т Н О С Н О П Р О Ч И С Т В А Н Е Т О


У р и н а т а п р и т е ж а в а с в о й с т в о т о д а р а з д р о б я в а к а м ъ н и т е ,

к о е т о е о п и с а н о в м о я к а п и т а л е н т р у д „У р и н о т е р а п и я . Д р е в -



ч и с т в а н е н а 7, 8 и 9 м а р т .

Щ е в и о п и ш а к а к с т а н а в с и ч к о : п р е з п ъ р в и т е д в е п р о ч и с -

т в а н и я и з л и з а ш е н я к а к в а з е л е н а м ъ т и л к а к а т о т и н я . Н а

т р е т и я п ъ т з а п о ч н а х а д а и з л и з а т (д а с е и з с и п в а т ) з е л е н и

к а м ъ ч е т а , г о л е м и к о л к о т о б о б о в о и л и г р а х о в о з ъ р н о , а н я -

к о л к о о т т я х б я х а к о л к о т о с р е д н о г о л я м а ш и п к а . О б щ о

в с е к и п ъ т и з л и з а ш е о к о л о 1 с у п е н а л ъ ж и ц а к а м ъ ч е т а . Т ъ й

к а т о в е ч е б я х н а п р а в и л а 7 п р о ч и с т в а н и я , с и м и с л е х , ч е 8-

м и я п ъ т н и щ о н я м а д а и з л е з е , н о п а к и м а ш е к а м ъ ч е т а . С м я -

т а м , ч е т р я б в а д а п р о д ъ л ж а , к а к в о е м н е н и е т о В и ?

П р о ч и с т и х с е 6 п ъ т и с ъ с с л ъ н ч о г л е д о в о о л и о и л и м о н о в

с о к , а п о с л е д н и т е 2 п ъ т и — с ъ с з е х т и н и л и м о н о в с о к . У с е -

щ а с е , ч е з е х т и н ъ т с и л н о р а з т в а р я (р а з к а ш к в а ) к а м ъ н и т е

и т о й с е п и е л е к о и п о ч т и н е п р е д и з в и к в а г а д е н е .

Ш е с т п ъ т и п и х з е х т и н и с о к п о 250 г , а п о с л е д н и т е д в а

п ъ т и — п о 300 г . С л е д в с я к о п р о ч и с т в а н е в п р о д ъ л ж е н и е

н а 7-10 д н и и м а х т п р и я т н и у с е щ а н и я в ч е р н и я д р о 5 ; с л е д

т о в а в с и ч к о м и м и н а в а ш е , а с л е д С е д м о т о п р о ч и с т в а н е

ч е р н и я п Г д р о б м е б о л я 4 м е с е ц а . С л е д о с м о т о п р о ч и с т в а н е ,

с л а в а Б о г у , п о ч т и н я м а м н и к а к в и у с е щ а н и я в д я с н о т о п о д -

р е б е р и е . " ~ =

92 .

П р о ч и с т и х ч е р в а т а с у р и н а . В п р о д ъ л ж е н и е н а 2

г о д и н и п р о ч и с т в а м ч е р н и я д р о б : п р е з п ъ р в а т а г о д и н а — 3

п ъ т и , п р е з в т о р а т а — 5 п ъ т и . П о с л е д н и т е п р о ч и с т в а н и я

б я х а с п о л у ч л и в и , и з л е з е г о л я м о к о л и ч е с т в о з е л е н и к а м ъ н и —

г р а п а в и и г о л е м и к о л к о т о б о б о в о з ъ р н о , а 6 о т т я х б я х а

к о л к о т о м а л ъ к о р е х ."

130

н и м е т о д и , т ъ л к у в а н и я , п р а к т и к а . Н я к о и х о р а я и з п о л з в а т

з а п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б и б ъ б р е ц и т е . П р и е д н и с е п о -

л у ч а в а д о б р е , а д р у г и п р а в я т н а й -г р у б и г р е ш к и . Щ е к о м е н т и -

р а м н я к о и п р и м е р и .

93.

„О т и з п а р е н а т а у р и н а и с л ъ н ч о г л е д о в о о л и о к а м ъ -

н и т е и з л и з а т л е к о , д а ж е п р и м а л к и п о р ц и и о л и о и у р и н а

(о к о л о 150-200 г — о б щ а с м е с ) . "

Т о з и в а р и а н т н а п р о ч и с т в а н е ^ н а п ъ л н о о п р а в д а н . В т о з и

с л у ч а й о л и о т о д е й с т в а к а т о ж л ъ ч к о г о н н о , а и з п а р е н а т а у р и -

н а (м о ч е г о н ) — к а т о с о л е в о р а з х л а б в а щ о с р е д с т в о , н а с о ч в а -

щ о е н е р г и я т а н а д о л у . Т о в а о с и г у р я в а у с п е х н а п р о ч и с т в а н е -

т о . О с в е н т о в а к о н ц е н т р и р а н а т а е н е р г и я н а м о ч е г о н а о к а з в а

б л а г о п р и я т н о в л и я н и е в ъ р х у ч е р н и я д р о б . Н о п р е д и д а л г р а -

в и т е т а к а в а п р о ч и с т в а щ а п р о ц е д у р а , н а т р у п а й т е о п и т с

о б и к н о в е н а

урина

.Г Т ь р в и я п ъ т м о ж е д а п о л у ч и т е м о щ н а

прочистиящ я

к р и з а , к о я т о щ е п о м и с л и т е з а „о т р а в я н е и щ е

с е у п д а ш и т

94 .

„О т о к т о м в р и п и я у р и н а . З а п о ч н а х с у р и н о в и к л и з -

м и . И з л и з а х а к р ъ в н и с ъ с и р е ц и , а с л е д т о в а — о б и л н о к о л и -

ч е с т в о б е л и к а м ъ н и о т ч е р н и я д р о б (г о л е м и к о л к о т о с л ъ н -

ч о г л е д о в о с е м е )."

В т о з и с л у ч а й п и е н е т о н а о б и к н о в е н а у р и н а с п о м а г а з а

п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б . О б а ч е т о в а с е с л у ч в а п р и м н о -

г о м а л к о х о р а .

95 . „П р а в я п р о ч и с т в а щ и к л и з м и н а с е б е с и и н а с и н а с и .

4^ч а с а п р е д и д а н а п р а в и м п р о ц е д у р а т а , и з п и в а м е 50 г р а с -

т и т е л н о м а с л о . П р и с и н а м и и з л и з а х а ж ъ л т о -з е л е н и к а м ъ -

ч е т а ; л е к а р я т к а з а , ч е т о в а е ж л ъ ч к а , к о я т о в л и з а в р е а к -

ц и я в с т о м а х а и и з л и з а в ъ в в и д н а к а м ъ ч е т а . П р е д и д а п о с -

т ъ п и в б о л н и ц а т а , п р и с и н а м и ж л ъ ч к а т а б е ш е б е з д в и ж е -

н и е , и м а ш е з а с т о й н а ж л ъ ч к а , п о м а г а ш е м у с а м о л е ч е -

н и е т о в б о л н и ц а т а . С е г а ж л ъ ч к а т а з а п о ч н а д а у ч а с т в а в

191

п р е р а б о т в а н е т о н а х р а н а т а . П р и м е н и м а ш е о щ е и м н о г о

с л у з , и б е л и п а р ц а л и ; и з п а д н а и н я к а к в о к а м ъ ч е , п о д о б н о н а

г л а в и ч к а н а к а р ф и ц а ."

Т ова е ин тересен вариант на съвм естно проч истване на

дебелото черво и черния дроб. И зпитото 4 часа преди проц е-

комплекси и м ного силно психично притискане, което п речи

за норм алното прочи стване на организм а.)

Н е с ъ м и м а л а н и к а к в и п о т р е с а в а щ и р е з у л т а т и , н е с а и з -

л и з а л и ф е к а л н и к а м ъ н и , н и т о г л и с т и . И з л и з а с а м о с л у з .



дурата м асло е успяло да активизира черни я дроб към отде-

ляне на ж лъчка. П рочистващ ата клизма насочва енергията на

органите надолу. Е нергията, активизирана~от кли змата, ув-

лич а със себе си ж лъчка, което спом ага за прочи стване на

черния дроб и на ж лъчния м ехур. М ож е да се опита и такъв

вариант на прочистване.

Щ о се отнася до твърдението на някои „м едици", че нас-

тъп ва някаква „реакци я" на ж лъчката в стом аха, според м ен

това говори за пълн о невеж ество по отнош ение ф изиология-

та на храносм илан ето.

П ърво , ж лъчката не се влива в стом аха. Тя се отделя в два-

надесетопръ стника, който се нам ира по-дол у от стом аха и е

отделен от него със специална кл апа (сфи нктер). Т ази клапа

се отваря сам о тогава, когато хран ата в стом аха е обраб оте-

на от киселото съдър ж им о. В резултат на това настъпва раз-

рохкване (д енатурация), а сам ата киселина е н еутрализирана.

В торо, ж лъчката е алкална течно ст, а в стом аха средата е

кисела. И зхвърлян ето на ж лъчка в стомаха говори за патоло-

гия и се усещ а бъ в вид н а ггарепе. ~ '

Трето^ ж Лъчка^та е^Т пи раТ ^зграж да, превръщ а в тънка

ци па) м азни ни те в дванадесетопр ъстника, за да се всму кват

те по-до бре и да се разграж дат от лигавиц ата на тън ките чер-

ва, обаче не ги съби ра, не ги слепва, за да се получат кам ъни .

С ам о по един такъв отговор м ож е да се направи прецен-

ка за ком петентността на лекуващ ите ни хора. Зап итайте се,

на кого поверявате здравето си?

96. „ О п и т а х с е д а н а п р а в я к л и з м и с и з п а р е н а у р и н а , н о

д о с е г а н и щ о н е с е п о л у ч а в а . О б и д н о м и е , и з п а р я в а м у р и н а ,

б е з п о к о я с е , д а н е с е к а р а т с ъ с е д и т е з а р а д и м и р и з м а т а .

П р а в и ш п р о ц е д у р а т а , а т я (у р и н а т а ) в е д н а г а и з л и з а о т

т е б , и н е м о ж е д а с е з а д ъ р ж и с н и к а к в и у с и л и я . (Започне-

те да^гравите с 50 г ури на. И зползцвайте гум ена круш аГК ато

им ам предвид безпокой ството ви, м ога да каж е, че им ате

126

К о л к о с л у з м о ж е д а и м а ? В е ч е и з п о л з в а м с а м о у р и н а и п а к

и м а м н о г о с л у з . (С илн ото ослузяване на организм а блокира

норм алното прочи стване. П ром енете начина на хранене, про-

ведете глад, правете парни процедури и м икроклизм и с м оче-

гон. Тр ябва да се пр ем ахне слу зта, която сте си отгледали.)

С е г а п р о ч и с т в а м ч е р н и я д р о б . В е ч е н а п р а в и х 3 п р о ч и с -

т в а н и я и п а к н е в с и ч к о с ъ в п а д а . Н е п о л у ч и х н и к а к в о м о щ н о

р а з х л а б в а н е , д о к а т о н е п р е д и з в и к а х с а м а п о з и в и и н е н а п -

р а в и х к л и з м а . (К огато организмъ т е прекалено о слузнен,

слузта затруднява циркулацията на енергията, а оттук следва

и тази вялост. В сичко при вас върви н орм ално, при ваш ия

прекалено ослузен органи зъм .) Н о к а м ъ ч е т а в с е и з л и з а т и

и з л и з а т , т а к и в а з е л е н и , к р а с и в и , м е к и к а т о п а р а ф и н , и

п а к с л у з . В е ч е н е м о г а д а п и я м а с л о , н о и с к а м д а д о в ъ р ш а

п р о ч и с т в а н е т о д о к р а й . П о с л е д н и т е п р о ч и с т в а н и я м н о г о

м е и з т о щ а в а т . О б а ч е в с и ч к и к а з в а т , ч е с ъ м о т с л а б н а л а

(н а п о с л е д ъ к н е м о ж е х д а о т с л а б н а с н и к а к в и с р е д с т в а —

н и т о с г и м н а с т и к а , н и т о с д и е т и ) м а к а р и с ъ в с е м м а л к о ,

н о л и ц е т о м и е п о - с в е ж о , п о р о з о в я х . "

П равите груба греш ка, изтощ авате себе си. За ослузения

организъм трябва да се използва друга м етоди ка — да се из-

гони слузта, а след това да се прочи сти черни ят дроб. Т ова,

което правите сега, мо ж е да ви изтощ и и да ви разочарова,

което се усещ а в пи см ото ви.

97. „ О п и т а х с е д а п р о ч и с т я ч е р н и я д р о б , п р а в и х в с и ч к о

с п о р е д о п и с а н и я т а . 1-в и я п ъ т п и х 200 г о л и о , 200 г л и м о -

н е н а к и с е л и н а . В 5 ч а с а с у т р и н т а з а п о ч н а п о в р ъ щ а н е , н о

и з л е з е с ъ в с е м м а л к о с л у з , м а к а р ч е и м а х с и л н и п о з и в и з а

п о в р ъ щ а н е .

2-р и я п ъ т , 10 д н и с л е д п ъ р в о т о п р о ч и с т в а н е , и з п о л з в а х

с ъ щ о т о к о л и ч е с т в о о л и о и л и м о н о в с о к . П а к н а с у т р и н т а

з а п о ч н а п о в р ъ щ а н е , и з л е з е м а л к о п о в е ч е с л у з , о т к о л к о т о

п ъ р в и я п ъ т , н о с а м о ч у в с т в и е т о м и б е ш е л о ш о , и м а х д и а р и я .

(Такова несполучливо прочистване говори за енергетич-

13. Прочи стване на ор анизм а и здраве

193

но блоки ране в район а на стом аха, на черния дроб , което

пречи за норм алното преми наване на маслото и лим оновия

сок. Т рябва да се прочи сти по левата ф орм а на ж ивот, тогава

успехът щ е бъд е осигурен.)

З а т р е т и п ъ т р е ш и х д а п р о ч и с т я ч е р н и я д р о б . У с п я х д а

ка е подходящ а за абсолю тно всички хора, особено за тези,

които обичат бягането. Тя не изисква да се пие олио, което

ме всички п онасят. См исълът н а тази м етодика се състои в

I ю следователн о изпблзване~~на следните ф актори : б ягане,

гечности (с ниско повър хно стно напреж ение и разтварящ и



к у п я з е х т и н , н о н я м а х л и м о н и и р е ш и х д а и з п о л з в а м у р и н а .

И з п и х 200 г о л и о и 200 г у р и н а (100 г п р я с н а и 1 00 г р а м а

м н о г о с т а р а — п а з е н а п о в е ч е о т 7 д н и , н е и з п а р е н а .) П а к

т а к а , н а с у т р и н т а , з а п о ч н а х а п о з и в и з а п о в р ъ щ а н е , н о т о -

з и п ъ т п о в р ъ щ а х ж л ъ ч к а , о б и к н о в е н а ж л ъ ч к а — т е ч н а ,

ж ъ л т а , б е з п р и м е с и . И з х в ъ р л и х 200 г ж л ъ ч к а и ц я л д е н

и м а х г о р ч и в в к у с в у с т а т а . "

В изданието „Ц елителни сили" съм дал доста ярък при-

м ер как един м ъж използвал вместо лим онов сок стара ури-

на (7-дневна) и са опи сани м еханизм ите, съгласно кои то тя

така е по действала. Н о до каква степен , как и кога тя е „вта-

сала", в този пр им ер не е посочено. М еж ду другото, и аз съм

си приготвял „ури нов к вас" и съм го пил. Н о всичко това е

било на м ой риск и страх. Н е в и п р е п о р ъ ч в а м т а к о в а п р о -

ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б (с ъ с с т а р а у р и н а ) . Т я м о ж е д а

б ъ д е т о л к о в а а л к а л н а , ч е д а и з г о р и (к а к т о с т а в а с а л к а -

л и т е ) л и г а в и ц а т а н а с т о м а ш н о -ч р е в н и я т р а к т . М о ля

ви да четете м оите книги м ного вним ателно, за да не си при -

чините вреда. А този при м ер съм п осочил затова, защ ото той

е имал м ясто в при родата. Н о всеки човек им а свои особ е-

ности, своя урина, условия. Благоприятното съчетаване на

всичко това е дало такъв парадоксален резултат.

П репоръчвам ви да ползвате сам о проверени м етоди на

прочи стване на ч*ерния дроб. А ко не се пол учава — прочи с-

тете полевата фо рм а на ж ивот, прочи стете черни я дроб със

сокове и парна процедура.

К О М Б И Н И Р А Н О П Р О Ч И С Т В А Н Е


Разработил съм оригин ална методик а за проч истване на

черния дроб и на ж лъчни я м ехур с използване на няколко

ф актора, взаим но засилващ и въздействието си. Т ази м етоди-

126

свойства), бани и, в качество на допълни телен ф актор,"въз-

държ ане от храна и разтоварване със сокове за ^о часа.

Г Г П о врем е на продълж ителното й редовно" бягане в

ж лъчния м ехур и ж лъчните канали възникват силни ин ерци-

онни сили . А ко им а камъ чета, особено твърди, при бягане те

се удрят едно в друго (като дребни стотинки в дж оба), разд-

робяват се и м ож е лесно да излязат през ж лъчни я канал, по-

добн о на слънчогледово сем е или морски кам ъчета.

Т р я б в а д а б я г а т е п о 30-60 м и н у т и в с е к и д е н в п р о д ъ л -

ж е н и е н а 3-6 с е д м и ц и .

2. В качеството на промиващ а и разтварящ а течност мо -

ж е да се изпо лзват няколко вари анта: а) см ес от сока на

ябълки и цвекло в съотнош ение 1:4-5; б) сок от м оркови; в)

смес от сокове — м оркови-цвекло-краставици в съотнош е-

ние 10:3:3.

3. За използването на топлина с цел ом екотяване на ор га-

низм а вече см е говорили. Топ линн ите проц едури н ай-благот-

ворно влияят вър ху прочи стването на черния дроб и ж лъч-

ни ям ехур, като разш иряват каналите и правят ж лъчката по-

течна.

4. В ъздърж ането от храна за 36 часа в никакъв случай н е

потиска храни телната активност. О братно, дава и възм ож -

ност да отдъхне и я засилва. П о-продълж ителните периоди

на въздърж ане от храна~спом агат за преход на организм а

към ~вътреш нб хран ене и поради това не трябва да се изпол-

зват.

М еханизм ът на прочистващ ото действие на тази п роце-

дура е следният: при редовно, всекидневно бягане благода-

рени е на инерцио нн ите сили кам ъчетата в ж лъчни те канали

и в ж лъчни я м ехур (особено твърди те) лека-полека се разд-

робяват. Редовно то пиене на сокове (не по-м алко от 500 г на

ден) или на урин а през този период пром еня характеристи-

ките на ж лъчката в посока към п о-голям а разтворим ост. Д о-

пълни телното разтварящ о, раздробяващ ото вещ ество и т. н . ,

195

съдърж ащ о се в соковете, лека-полека разруш ава камън ите.

С ъ ч е т а н и е т о н а р а з д р у с в а н е т о п р и б я г а н е с в ъ з д е й с т -

в и е т о н а с о к о в е т е у с к о р я в а р а з д р о б я в а н е т о н а к а м ъ н и -

т е . Т а к а п р о д ъ л ж а в а т е ц я л а с е д м и ц а

-—

п и е т е с о к о в е , н е

п о -м а л к о о т 500 г н а д е н , и б я г а т е п о 3 0-60 м и н у т и . В

чиствани я с олио и злезе голям о количество полум еки кам ъ-

чета. О баче след като при лож их горепосочената м етодика,

от мен и злязоха и твърди кам ъчета. П олуч ава се така, че ед-

ното прочистване допълва другото и само ком бини раното

проч истване пом ага за пълно ценн ото избавяне от натруп а-



края на седми цата се въздърж ате от храна (който не м ож е,

използва сам о сокове), като в същ ото време пиете нам агни -

тена вода или цялата порция от дневната урина и бягате 30-

60 м инути. Н а следващ ата сутрин правите сутреш ното бяга-

не и отивате на парна баня. Д обр е се напарвате (според са-

м очувствието, важ но е да не прекалите, а да усетите силно

отпускане на цялото тяло, приятна отпадналост). К ато се

върн ете вкъщ и след парната баня, най-напред изпивате от

0,5 до 0,7 л прясно приготвен сок (100 г сок от цвекло, оста-

налото — ябъ лков сок;. К след това се храните както обик-

новено: салата или задуш ени зеленчуци, каш и и т. н.

С лед въздър ж ането от храна, бягането и след банята хра-

носм илан ето се активизира м ного и чернодроб ни те канали

се разш иряват. И зпи тият сок веднага се всмуква и п остъпва

заедно с кръвта в черния дроб, като оказва пром иващ о въ з-

действие върху него. Така всичко, което се е раздробило до

този м ом ент, щ е се разнесе, лесно щ е се изми е в дванадесе-

топръстника и щ е предизвика разхлабване. В течните изп-

раж нения щ е видите твърди, дребни , кръгли, огладени камъ -

чета или такива като слънчогледово семе.

П родълж авайте да действате по същ ия начин (да пиете

сокове, да бягате, да правите парна бан я) в продълж ение н а

3-6 седм ици . А ко сте им али болки от дясната страна под

плеш ката — те щ е изчезнат. И м енно оттам „сигнализират"

твърдите кам ъчета в ж лъчния м ехур. П рекратяването на бол-

ките говори за проч истване на ж лъчн ия м ехур. С лед една го-

дина, през април или м ай, мож е да повторите това прочист-

ване. И зобщ о, в резултат на инерцион ните сили, ж лъчният

м ехур и черният дроб щ е работят по-добре и напълно щ е

възстано вят ф ункц ии те си.

О писаната прочистващ а процедура м ож е да се използва

като първи етап преди прочистването на черния дроб с олио.

Щ е добавя: не съм се досещ ал, че имам твърди кам ъчета в

черния дроб и ж лъчния мехур. С лед няколко поредни про-

196

ното „богатство".

О т спом енатите м етодики за прочистване на черния дроб

и ж лъчния мехур препоръчвам да започнем от н ай-ефектив-

ната — с олио и кисел сок. П о-н ататък, в зависим ост от по-

лучени я резултат, изпол звайте по ваш е усмотрени е всички

останали п рочи ствания. С лед като се проч истите напълн о, за

проф илактика мож е да правите всяка от посочен ите проч ис-

тващ и проц едури на черния дроб един път в годината, а при

условие, че се храни те правилн о, м ож е да правите прочи ст-

ване един път на две годин и п о всяка една от тези м етодики.

К акво ощ е мож е да се каж е за тази м етодика? Тя е подхо-

дящ а за хора, които не понасят по една или друга при чин а

олио и лим онов сок. О свен това тя е „по-м ека", отколкото

пъ рвата. Н е е задълж ително да се бяга, достатъчн о е енер-

гично да ходите в продълж ение на 30-6к м инути — и това

стига за успеш ното проч истване. Ето защ о~я преп оръч вам за

хора, който се страхуват^от първото прочистване или по ня-

какви други причи ни не м огат да го правят, какъвто е слу-

чаят в следващ ия пр им ер.

98 . „Т а з и г о д и н а в е ч е с е о п и т а х д а п р о ч и с т я ч е р н и я

д р о б , н а 22 ф е в р у а р и . Н е У С П Я Х д а и з п и я п о в е ч е о т п о л о в и н

ч а ш а и о т е д н о т о , и о т д р у г о т о . Н е м о г а д а с е п р е б о р я с ъ с

с е б е с и , т о л к о в а н е м и х а р е с в а о л и о т о . А ж е н а м и д а ж е

п о в ъ р н а . Н о в с е п а к щ е о п и т а м о щ е в е д н ъ ж д а п р о ч и с т я

ч е р н и я д р о б п р е з м а р т — н а 23 и л и 24. С а м о ч е м н о г о м е

б е з п о к о и п а р е н е т о в с т о м а х а , с л е д к а т о и з п и я о л и о т о , п о -

р а н о н е с ъ м ч у в с т в а л т а к о в а н е щ о . "

П аренето в стом аха говори, че киселият вкус възбуж да

ж изнения принцип „Ж лъч". П оради това по-добре е да се из-

ползва последният вариант на прочистване па черния дроб и

ж лъчния м ехур.

130

М а а

М Е К В А Р И А Н Т Н А П Р О Ч И С Т В А Н Е


А ко поради някакви причини не мож е да прилож ите нито

една от двете описани прочи стващ и процедури н а черния

дроб, опитайте следния вариант.

тата м аса се открият н якакви слузести п арчета (със зелен,

черен и друг цвят) това значи , че маслото и сокът са си свър-

ш или работа в стомаха, прочистили са го от същ ествуващ ата

там патологична ципа. П ри някои това се случва ощ е през

пър вото прочистване. Второто прочи стване правете с по-м ал-



В зем ете три пресни глави цвекло, средно-големи . И зми й-

те ги доб ре, нареж ете ги на дребни кубч ета и ги слож ете в

трш гитров^буркан. Д обавете в буркана две супени лъж ици

бяло браш но и 500 г захарГЗатвор ете буркана с капроно ва

капачка и го оставете да престои 2 денонощ ия на тъм но м яс-

то, при стайна тем пература. Д ва пъти на ден р азбър квайте

съдърж анието на буркана.

П осле слож ете в тази см ес 700 г стаф иди без костилки и

дръж ки, четири чаш и захар, половин чаш а вода и оставете да

втаса в прод ълж ение на 7 дни , като разбър квате един п ът на

ден. П рецедете и щ е получи те един литъ р квас от цвекло. За

един проч истващ курс са необход им и 3 л такъв квас.

В зимаи те по 1 супена лъж иц а три пъти на ден," полови н

часп реди ядене. П родъ лж ете, докато изпиете и трите литра.

Н аправете почивка от три м есеца и повторете про цедурата.

П ознавачите казват, че след една годин а черният дроб на-

пълно се прочиства и оздравява.

Щ е добавя сам о, че ком пон ентите на кваса от цвекло спо-

м агат за нормализиране на превъзбудения ж изнен принци п

„Ж лъч", който предизвиква различни чернодробн и и храни-

телни разстройства.

П Р Е П О Р Ъ К И В Ъ В В Р Ъ З К А С П Р О Ч И С Т В А Н Е Т О


В ъз основа на практическия си опит, за м ъж е и ж ени с

тегло до 60-6 5 кг, а същ о и в зависим ост от това, как човек

понася олиото,

п р е п о р ъ ч в а м п ъ р в о т о п р о ч и с т в а н е н а ч е р -

н и я д р о б д а н а п р а в и т е с ъ с 150-200 г о л и о , з а д а н е п о в р ъ -

щ а т е .

П ри следващ ите прочиствания дозата мож е да бъде

увеличена до 300 г, а мож е да бъд е и същ ата и това количес-

тво е достатъчно".

А ко след известно врем е се появи повръщ ане и в повърн а-

198 ' ^ ' / р ^

2

^ * 3

ко сок и м асло, а при третото увеличете м алко коли чеството.

П о врем е на прочи стването опитайте се да сте отпуснати,

спокойни. О бикно вено при прочистване с м асло и лим онов

сок не се усещ ат никакви болки. В някои случаи, когато ста-

ва бързо изпразване на червата, прогонване, щ е усетите, че

черният ви дроб . .диш а" и това е всичко. Н е се страхувайте,

защ ото страхът предизвиква спазм и на съдовете и на ж лъч-

ните канали. Е то защ о м ож е нищ о да не се получи, а това е

другата причин а за повръщ ане. А ко усетите страх, безпо-

койство или нервност, свързани с очакването, и се почувст-

вате като „затиснат", скован — | изпийте 2 таблети но-ш па и

се успокой те. 11рочистването щ е м ин е норм ално.

Н е п р о ч и с т в а й т е ч е р н и я д р о б , с л е д к а т о с т е в ъ р ш и -

л и т е ж к а р а б о т а , к а к т о и с л е д п р о д ъ л ж и т е л н о г л а д у в а -

н е .

П очин ете 3-5 дни, съберете сили. В п ротивен случай са

възм ож ни два варианта: при първия про сто щ е изядете м ас-

лото и лимон овия сок, а при втория щ е се изтощ ите силно.

Запом нете, това все пак е нам еса в работата на черния дро б

ц^гой трябва да им а сили за такова извънр едно напреж ение.

Щ еусетите как черният ви дроб вибрира и „диш а", осооено

през врем е на пър вите про чиствани я.

К О Л К О П Ъ Т И Т Р Я Б В А Д А С Е П Р О Ч И С Т В А

Ч Е Р Н И Я Т Д Р О Б

П ървото пр очистване е най-трудно, органи змът и зразход-

ва м ного сили. П онякога при първото пр очистване излиза го-

лям о количество стара ж лъчка, плесен, белезникави н иш ки и

почти ням а камъ чета. Това не значи, че прочи стването е било

несполучливо. В сичко е наред, но черният дроб е мн ого зад-

ръстен и сам о през врем е на второто и последващ ите прочи с-

твания щ е започнат да се изсипват и камъ ните.

В торото и последващ ите прочиствания п равете, ръково-

дейки се от убеж дението си, че щ е бъдат м ного по-леки. Н ап-

199

възпаление. Това се отнася предим но за хората с твърди ка-

м ъни. П рез следващ ите прочиствания каш >ните щ е се смалят

и след това щ е излязат свободн о.

В д р е в н о к и т а й с к а т а к н и г а „С у в е н " з а ч е р н и я д р о б

п и ш е с л е д н о т о : „Б о л е с т и т е н а ч е р н и я д р о б : о з д р а в я в а н е



Р и с . 16. Ч е р е н

д р о б .

1 —

о б щ ж л ъ ч е н к ан а л ;

2

— портална вена-

3 — черно дроб на артери я; I , II , I II , IV — сегм енти н а черния дроб.

рим ер аз правих п ърви те три прочиствания през 3 седм ици ,

четвъртото — след един м есец, а петото — 2 м есеца п о-къс-

но. П рез следващ ата година направих ощ е две прочи ствани я,

а през по-следващ ата година — сам о едно. О бщ о съм н апра-

вил 9-12 прочиствания на черния дроб.

П репоръ чвам ви за един месец да направите 3-4 първи

прочиствания. П ом нете, колкото по-бъ рзо прем ахнете1лръ-

сотията бГ черния си дроб, толково по-бър зо щ е се норм али-

зира храносми лането, кръвообращ ението и обм яната на ве-

щ ествата И трябва да се проч иствате дотогава, докато от

вас престанат да излизат каквито и да било

с ъ с и р е ц и .

~С ъ в с е м о с н о в а т е л н о в ъ з н и к в а в ъ п р о с ъ т : з а щ о т р я б в а

д а с е п р а в я т т о л к о в а м н о г о п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я

д р о б ? А м и п о р а д и т о в а , ч е ч е р н и я т д р о б с е с ъ с т о и о т

ч е т и р и с е гм е н т а . П р е з в р е м е т о н а е д н о п р о ч и с т в а н е

п ъ л н о ц е н н о с е п р о ч и с т в а с а м о е д и н с е г м е н т . П р е з в т о -

р о т о — с л е д в а щ и я и т . н . А к о д о р и е д и н с е г м е н т е з а д -

р ъ с т е н , о б м я н а т а п р о д ъ л ж а в а д а с т р а д а .

Т рябва да знаете и тази особен ост, че камъ четата в черни я

дроб и в ж лъчни те канали са се натрупвали б авно, повтаряй-

ки ф орм ата на канала със загладени краищ а. В такъв вид те не

са засягали м ного стените на ж лъчни те пътищ а, не са ги драз-

нили. К огато про веж дате прочистване, вие^ги раздробявате,

изгонвате ги. Ф орм ата и полож ението им~се~променят и кам ъ-

ните

:

_които са останали , могат със своите грап авй нй да разд-

разнят стените на ж лъчни я канал и м ехур, п редизвиквайки

126

п р е з л я т о т о , а к о п р е з л я т о т о н я м а о з д р а в я в а н е — и з о с т -

р я н е п р е з е с е н т а , а к о н е с и у м р я л п р е з е с е н т а — ч а к а й з и -

м а т а , п р е з п р о л е т т а н е д е й д а с т о и ш н а п ъ т я , п о к о й т о

м и н а в а в я т ъ р ъ т ... Х о р а т а с б о л е н ч е р е н д р о б с а р а з у м н и

н а р а з с ъ м в а н е , с л е д п л а д н е п о л у ч а в а т и з о с т р я н е . в _п о л у -

н о щ с а с п о к о й н и ".

Н ека да коментир ам е този ци тат.

З а х о р а с б о л е н ч е р е н

д р о б н е с е п р е п о р ъ ч в а д а с е п р о ч и с т в а т п р е з е с е н т а .

С пор ед китаиската оиори тмо логия през това врем е на годи-

ната черният дроб е най-слаб и пр очистването му м ож е да

отнем е и последните му сили, което щ е влош и състоянието

на болния. Н а й ц е л е с ъ о б р а з н о е (с л е д к а т о с е п р о ч и с т и -

т е 4-5 п ъ т и п р е з п ъ р в а т а г о д и н а ) д а п р а в и т е т а к о в а

п р о ч и с т в а н е п р е з п р о л е т т а , о с о б е н о п р е з м а р т , к о г а т о

з а п о ч в а т д а с е д в и ж а т с о к о в е т е н а д ъ р в е т а т а . П р е з т о -

в а в р е м е н а г о д и н а т а ч е р н и я т д р о б е н а й - с и л е н .

Н о през

пр олетта избягвайте ветрови то врем е, за да не се засели въ в

ваш ия организъм патогенната биоенергия на вятъра и да

повлияе върху черния ви дроб.

Горе-долу за същ ото се спом енава и в „Ч ж уд-ш и": в я т ъ -

р ъ т п о к а з в а с ъ щ н о с т т а с и в п е р и о д а н а р а с т е ж а н а р а с т е -

н и я т а . Ж л ъ ч т а з а п о ч в а о т л я т о т о . П р е з л я т о т о „м а с л е -

н о " и „х л а д к о " н а т р у п в а т ж л ъ ч , н о т я н я м а д а с е з а д в и ж и .

О т ~,м а с л е н о т о " и „т о п л о т о " т я щ е с е в ъ з Ь у д и п р е з ~е с е н -

т а , а о т „ п р о х /ш д а т а " щ е з а т и х н е в н а ч а л о т о н а з и м а т а . "

Х Р А Н Е Н Е С Л Е Д П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Ч Е Р Н И Я Д Р О Б

И П Р О Ф И Л А К Т И К А

В ече стана дум а за храненето след проч истване на черния

дроб . Н е к а д а п о в т о р и м : я ж т е с а м о , к о г а т о с е п о я в и

а п е т и т . П ийте прясно при готвен сок от м оркови или от

ябълки плю с сок от цвекло Н ай-добре е ябълките да са ки-

201

селички, тогава заедно със сока от цвекло щ е се получи м но-

го приятна на вкус см ес.

И зобщ о сокът от цвекло е уникален продукт. М инерални-

те вещ ества, съдърж ащ и се в него, се нам ират предим но във

вид на алкални съединен ия. И зследването на въздействието

на соковете от цвекло, м оркови и зеле сочи, че н а й - е ф и к а с -

П репоръч ва се и салата от прясна зелени на, леко по д-

киселена или леко осолена, най-добре с нещ о натурално: ли -

м онов сок, клю ква, м орско зеле. П о-нататък: каш а, сварена

с вода, с м алко м асло, м орско зеле. П о такъв начин м ож е да

обядвате и да вечеряте. Н а следващ ия ден м ож е да разнооб -

разите храненето си.



н о ж л ъ ч к а т а с е о т д е л я с л е д п о е м а н е т о н а с о к о т ц в е к -

л о . Ж лъчкогонн ите свойства на цвеклото са били известни

ощ е на древните лечители. О щ е А вицена е писал: „.. . ц в е к -

л о т о о т п у ш в а з а д р ъ с т в а н и я т а в ч е р н и я д р о б и в д а л а -

к а " . Н аш ият съвременник д-р У окър е установил, от научна

гледна точка, великолепни те прочистващ и свой ства на сока

от цвекло, поради наличието в него на „ж иви" атоми на хло-

ра. А наш ите учени са открили в цвеклото бетаин, който до-

сега не е открит в друга зеленчуци. Бетаинът е уникално ве-

щ ество, което по своя хим ичен състав е близко до холина и

лецити на, известни регулатори на обм яната на вещ ествата.

Б етаинъ т спом ага за усвояване на белтъчи ни тте, по добрява

работата на черния дроб.

Ц веклото съдърж а сапонини, свързващ и холестерина от

червата в трудноусвоим комп лекс. П о принцип сапони ните

са основа за пригатвяне на лекарства против склероза.

Ц веклото съдърж а и витами н II. Т ози витам ин спом ага за

заздравяването на язви, п ритеж ава противосклеротичн о

действие, подоб рява обм яната на холестерина, под обн о на

м етиони на, притеж ава противоалергични свойства. М агне-

зият, който се съдър ж а в цвеклото, регулира тонуса на кръ-

воносн ите съдове и предотвратява образуването на тром би.

В ъз основа на мн огобройните експерим енти съветският

учен Б. П . Тонин доказа, че н я к о и п л о д о в е и з е л е н ч у ц и с ъ -

д ъ р ж а т ф и т о н ц и д и , к о и т о д е й с т в а т п а г у б н о в ъ р х у

м и к р о б и т е . М е ж д у з е л е н ч у ц и т е н а й -м н о г о ф и т о н ц и д и

с е с ъ д ъ р ж а т

~ в ~ л у к а ,

ч е с ъ н а и м о р к о в и т е . У потребата на

те31Г55ленчуци спом ага за прочистване на устш та кухш Ш ,

стом ахаи червата ОТ М икроби. А м орковите има 'Гощ е"едно

предим ство: те са лиш ени от специф ична м иризма.

Ц елителни те свойства на посочен ите сокове пом агат за

бъ рзо възстановяван е на черни я дро б, а това най-м ного се

отнася за възрастни те хора.

130

В ече м ож е да премин ем към правилно хранене, за да се

засили черният дроб. П о принцип черният дроб м ного добре

се възстановява. Н апри м ер при кучетата и друг и ж ивотни,

ако се прем ахне 75 % от тъканта на черния дроб , пъ лно то

възстановяване става след 8 седми ци . О баче трябва да се

знае какви храни са особено/вредн и/за черния др об и те да се

изклю чат от храненето. К ъм тях се отнасят: пърж ени м еса и

риба, концентрирани м есш ^и_рибни бульони, консерви, пу-

ш ени м еса и риба, м азни предястия (най-вече студени) и те-

зи, които се обр аботват при висока тем пература. Х раната,

съдърж ащ а мн ого ниш есте (бяло браш но, козуначени изде-

лия), задръства тъканта на черния дроб и я прави твърда.

П ри болен черен дроб трудно се понасят бобови растения й

гъбиГ Забраняват|се оцет, черен пи пер, горчица, м арината,

ряпа, репички, лук, чесън, киселец, спанак, силн о каф е и ка-

као, алкохол. П икантни те ястия и храни с парлив вкус влия-

ят отриц ателно вър ху оздравяването па черния дроб. Д рев-

ните лечители са забелязали, че вкусовите усещ ания стим у-

лир ат различни енергии в организм а, а с тяхното уч астие се

осъщ ествява стим улация на ф ункции те на органите.

Н априм ер киселият вкус стим улира ф ункции те на черния

дроб и на ж лъчния м ехур. С лабосоленият вкус косвено сти-

м улира черния дроб. П отискат го тръпчивият и парливият

вкус. спор ед съврем енната наука храните с парлив и тръп -

чив вкус оказват увреж дащ о влияние не сам о върху черния

дро б, а и върх у лигавицата на стом аха и на дванадесетопр ъс-

тника. С ледователно, ако искате да подобри те ф ункц ията на

черния дроо, трябва по-често да употреоявате храни с естес-

твено кисел и солен вкус и да избягвате тези, ко ито и м ат

тръпчив й^арлш узкус. А ко прекалено мн ого сте стим улира-

ли черния си дроб с храни от такъв вид, той започва да сиг-

нали зира за това с поява на кисел вкус в устата. В този сл у-

чай нам алете киселите и солени те храни и леко увели чете

203

м /С и л / н ъ м и ,ц ц и с

Ъ и ж и ъ А и ц

упо требата на храни с тръп чив и парли в вкус. Т рябва да пос-

тигнете харм они я в това отнош ение — и зчезването на вся-

какви вкусови усещ ания в пром еж дутъка м еж ду храненията.

В итам ините А , С , В , К са особено важн и за хора с болен

черен дроб и трябва д а го засилят. З а н о р м а л и з и р а н е н а р а -

б о т а т а н а ч е р н и я д р о б н а й -м н о г о с п о м а г а т в и т а м и н и -

О /с л с о г и с с / и д Ъ к м * * *

1/ ^р е щ а Р у

попаднат в черния дроб, влош авайки състоянието м у. В та-

къв случай излекуването щ е се забави.

О т горепосочен ото става ясно, че най-предпочи тани са

пресните зеленчуци и плодове. Н ай-м ного възбуж дат секре-

цията на ж лъчката цвеклото, мо рковите, тиквички те, дом а-



т е о т г р у п а В : В

6

— п о в и ш а в а а н т и т о к с и ч н а т а ф у н к -

ц и я н а ч е р н и я д р о б ( н а й - м н о г о с е с ъ д ъ р ж а в п р е р а с н а -

л а т а п ш е н и ц а , б и р е н а т а м а я );

В

3

(РР) — участва в енер-

гетичната обм яна на клетките на черни я дроб, предотвратя-

ва загиването им (прораснала пш еница, бирена м ая, домати^

яйчен ж ълтък); В

9

(ф олиева киселина) и В

12

— участват в

обм яната на белтъчините, ф ерментите и окислителните реак-

ци и, съдей стват за син теза на белтъчи ни те и се см ятат за

ф актори на растеж а. У становено е активизиращ о влияние на

витам ин В

12

върху регенерацията на черния дроб. В итам ин

К взема участие в процеса на съсирване на кръвта, пови ш а-

ва енергийни я потенц иал на чернод робн ата клетка. Н едости-

гът м у възниква при наруш ено ж лъчкоотделяне и всм укване

на мазнини в червата (тези витами ни се съдъ рж ат в голям о

колич ество в посоч ените вече храни ). А скорбин овата кисе-

лина (витам ин С ) в количество до 1 г на денонощ ие подобря-

ва дейн остта на черния дроб, по виш ава неговата антитоксич-

на ф ункц ия и засилва регенеративните п роцеси (салата от

зеле, ш ипкова отвара, ябъл ков сок и др.).

П ри заболявания на черния дроб и на ж лъчните пътищ а

се наруш ава всм укването на м инералните вещ ества и се за-

силва тяхното извеж дане от организма. Г олеми колич ества

натурални м инерални вещ ества се съдърж ат в посочените

сокове, при това в леко усвоим а ф орм а, а същ о така и в пло-

довете и зеленчуците.

Б езсолната диета пони ж ава образуването и и звеж дането

на ф ерментите от черния дроб и от ж лъчните пътш ца_в сто-

м аш но-чревния тракт и по такъв начин на болни те органи се

осигурява покой.

Т^ТногсГе важ но при съставяне на ди ета за хора с болен че-

рен дроб да се взим а предвид състоянието н а червата. Тряб -

ва да се прем ахне запекът. В противен случ ай запекът щ е за-

сили гниенето на вещ ествата, които през порталната вена щ е

с и ,

126 204

тите, карф иолъ т, гроздето, дин ите, ягодитеТябълки те, суш е-

ните сливи. Вклю чването на зърната от прораснала пш еница

ускорява излекуването. В ъз основа на прорасналите пш е-

нични зърн а се при готвя следната см ес: 100 г прор аснали Р ^ У

пш енични зърна се см илат с м аш инка за мелене на м есо й в

тази маса се прибавя см ляно цвекло — 100 г, м орко ви— 100

*

" " "" " опни ттимпн^

г, суш ени кайсии — 100 г, клю ква (или сок от един лим он) —

50 г, м алко м ед, за да се получи л еко кисел, при ятен вкус. Т а- \

зи см ес се употребява вм есто каш а или п рез ден. Еди н път —

каш а, един път — см ес. С ъотнош ението на ком понентите в

см еста мож е да бъде различ но, но 100 г от прор асналите

пш енични зърн а са задълж ителни.

К р а в е т о м а с л о и р а с т и т е л н и т е м а с л а с е д о б а в я т с а - /

м о в г о т о в и т е я с т и я , а н е п р е з в р е м е н а к у л и н а р н а т а о б -

/

р а б о т к а .

Н ай-рационално е храненето 4-5 пъти на ден на малки

порц ии . Такова хранене е полезно за черния дроб сам о в пе-

риод на изостряне; здравите хора трябва да се хранят 2 или

1 път на ден — сутрин и м еж ду 13 и 15 часа. К огато храната

се при ем а по-нарядко, тя спом ага за натрупване на м азни ни ,

за ж лъчен застои, за развитието на дискин езйя наж лтлн ите

пътШ ца~й за тяхното възпалениеТ П о "правило ди скинезията

възниква "поради псих ичн ото при тискане, което е разпол ож е-

но в областта на ж лъчни я м ехур — п оради това се опитайте

да поработите върху полевата ф орм а на ж ивот.

В аш ата храна трябва да бъде следната: прясно и зстиска-

ни сокове, салати, каш и и см ес. В сичко това се постарайте да

го разнообр азите: зеленчу ци те леко се задуш ават, каш ите да

се ядат с орехи , картоф и, извара.

~О щ е веднъж препоръчвам на болните от чернодробни за-

болявания да пи ят прясно изстискани сокове в количество до

2 л на ден. Те подобряват кръвообр ащ ението^ черния дроб

и ф ункцион алното състояние на клетките му; повиш ават гли-

\'огенообразуването, увелич ават транспортир ането на глю -

козата към тъканите, норм ализират обм яната на глю козата,

белтъчини те, м азни ни те, електролитите. П од тяхно влиян ие

се пром енят физико-хим ични те свойства на ж лъчката: нам а-

лява се лепкавостта й, увеличава се съдър ж анието на ж лъч-

ни киселини и се пон иж ава конц ентрацията на холестерин.



П ри пони ж ена секреция_на стомаха прясно изстисканият

сок се пие 15-20 м ину ти преди ядене.

повиш ена секреторна фун кция на стомаха — 1-1,5

часа преди ядене.

П ри норм ална киселинн ост на стомаха — 30-45 м инути

преди ядене. М огат да се използват ж л ъ н к о г о н н и с р е д с т в а :

ж ълт см ил, царевична коса, м ента, ж ълт кантарион , вратига,

корени на глухарче, ш ипка.

П редлагам и следната рецепта за отвара: ж ълт см ил, ца-

ревична коса, ж ълт кантарион — 1 супена лъж ица суш ени

билки на 1 чаш а вода. У потребява се по 100 г 3-4 пъти на

ден, преди ядене.

Д Р У Г И С Р Е Д С Т В А З А У К Р Е П В А Н Е


За стим улиране на фун кции те на черния дроб се препо-

ръчва да се използват обливания на цялото тяло със студена

вода (най-добре ледена) рано сутрин , на разсъм ване. Т ази

проц едура е противоп оказана за хора с болно сърц е. С лед та-

зи проц едура разтрий те областта на подм иш ниц ите, тъй като

при увреж дане на черни я дроб се задърж а енергия в тази о б-

ласт. Т акива разтривани я в областта на подм иш ниц ите м огат

да се правят ощ е 2-3 пъти на ден за по 2-5 м инути. И з б я г в а й -

т е с у х и я к л и м а т и п о -к о н к р е т н о с а у н а т а с ъ с с у х а п а р а

— т о в а е в р е д н о з а ч е р н и я д р о б . С поред м едицината на

А ю рведа, горещ ината и сухият въздух превъзбуж дат ж изне-

ният принцип „Ж лъч", който е отговорен за ф ункцията на

черния дроб.

О т упраж ненията, които поддърж ат и стим улират черния

дроб, н ай-полезни са Бх астрика п ранаям а (вж . описанието в

раздела „Д ебело черво") и ком плексът йогистки упраж нения

на С вам и Ш ивананда. Тези упраж нения и диш ането са прек-

206

расен вътреш ен м асаж за всички органи в корем ната кухина

и, разбира се, за черния дроб.

С пом нете си, черният дроб им а м ека консистенция и е

подвиж ен орган. Той е ф иксиран към ди афрагмата и следва

нейните движ ения при издиш ване и вдиш ване. Ритм ичното

свиване и отпускане позволява по-д обре да се снабди черн и-

ят дроб с кръ в (която доставя хранителни вещ ества и кисло-

род), спом ага за отделяне на ж лъчката.

П осочените долу асани щ е ви пом огнат по-добре да въз-

действате върху черния дроб, ако ги използвате като допъл-

нително натоварване. И зберете асани те инд ивиду ално, в съ-

ответствие с ваш ите възм ож ности.

1. Н а с и к а с п р у ш т а д ж а н у п а р ш в а с а н а

(рис. 17, поза 1).

Ш ироко разтворете ръц ете и краката, опрете се на тях

върху пода, като тялото е с лиц е надолу. С лед това повдиг-

нете тялото колкото м ож е по-н агоре. С гъвайки рък ата, пре-

м естете цен търа на теж естта на едн ата страна. С гънете кра-

ка в колян ото и докосн ете с него главата ил и носа, н авеж дай-

ки главата. П овторете същ ото в другата посока.

Р и с . 1 7 . А с ан и , у к р еп в а щ и ч е р н и я д р о б и ж л ъ ч н и я м е х ур .

У праж нени ето е добр о натоварване за м ускулите на коре-

м а, гърб а, гръдни я кош и врата; лекува заболяванията на

черния дроб, далака и т. н.

2. А р д х а м а т с и е н д р а с а н а

(рис. 17, поза 2).

С еднете, протегнете краката напред. С гънете десни я

крак, слож ете петата меж ду ануса и скротум а, прем естете

6. П р у ш т х а в а л и т а в р и к ш а с а н а

(рис. 17, поза 6).

Застанете изправен и, в разкрачен стоеж . Без да сгъвате

краката, наведете се назад и се опитайте да докоснете петата

с едната ръка. Д ругата ръка изпън ете назад. П овторете уп -

раж нен ие в обратна посока.

Т о има същ ите предим ства както и предиш ното упраж не-



левия крак през дясното бедро и го поставете на пода. С ло-

ж ете дясната ръка вър ху кол яното на десния крак, а лявата

ръка завъртете назад, докато хванете бедрото на десния

крак. П овторете в другата посока. У праж нени ето прем ахва

недостатъците в развитието на гръдния кош , корем а, гърб а,

врата, ръцете и краката, предотвратява заболявания на чер-

ния дроб и далака, прави сем ето по-гъсто, прем ахва нощ ни-

те полю ции и напълно лекува херния, апендисит.

3 .

Г а р б х а с а н а

(рис. 17, поза 3).

С еднете в поза падмасана. С уси лие пром ъкнете ръцете

м еж ду бедрата и глезените. С гънете ръцете в лактите и под-

прете бузите с ю м руц и. Е ф ектът от всички посочени досега

упраж нени я се постига след изпълн ение на тази асана. О свен

това тя е полезна при заболявания на черния дроб и далака.

4 . Д о л а с а н а (рис. 17, поза 4).

Л егнете по корем , изпънете ръцете и краката напред.

Д игнете горе ръц ете и краката и се лю лейте напред и назад.

У праж нени ето спом ага за нам аляване на тлъстините по

корем а, засилва апетита, лекува заболяванията на черн ия

дроб и далака, прем ахва недостатъци те в развитието на м ус-

кулите на гръдния кош и раменния пояс.

5. А р д х а ш а л а б х а с а н а

(рис. 17, поза 5).

Л егнете по корем с ръце покрай тялото и слож ете горна-

та част на китки те върху под а. П овди гнете главата, като на-

сочите погледа напред. П овдигнете единия крак нагоре, без

да го сгъвате, а след това — другия. И зпълнявайки тези у п-

раж нени я, изпъ вайте пръ стите на краката в ш пиц.

У праж нени ето прем ахва болките в гърба, лекува заболя-

ванията на черни я дроб и далака. Н якои ж ени страдат от бол-

ки в долн ата част на корем а, те м огат да се излекуват, прак-

тикувайки тази асана.

126

ние, но лекува и заболяванията на черния дроб и далака.

7.

Б х у с п р у ш т а д ж а н у п р у ш т х а в а л и т а с а н а

(рис. 17,

поза 7).

Застанете върху събраните заедно колене. Горната част

на стъп алата трябва да опира о пода. И зпънете пръ стите на

краката. П овдигнете двете ръце и ги изпънете. Н аклонете тя-

лото м аксим ално назад, като се опи твате да докосн ете пода.

У праж нението има всички предим ства на предиш ното уп-

раж нени е, а същ о така лекува заболявания н а черния д роб,

далака и херния.

8. Б х у с п р у ш т а е к а п а д а с а р в а н г а с а н а

(рис. 17, поза 8).

Л егнете по гръб с изпън ати и събр ани крака. П овдигнете

тялото отвесно (направете рам енна опора), поддъ рж айки

гърба с ръце и опр ете врата и тила в зем ята. С лед това сло-

ж ете длани вър ху под а, едини я крак оставете на мястото м у,

а дру гия наклон ете назад към главата, док ато не докосн ете

пода. С лед това пром енете поло ж ението на краката. П овто-

рете упраж нени ето 4-5 пъти.

У праж нението прем ахва заболяванията на черния дроб и

далака, лекува херния, апенди сит, засилва апетита, прем ахва

нощ ните полю ции и удълж ава ж ивота .

9. М а ю р а с а н а

(рис. 17, поза 9).

Застанете на колене с ръце върху пода, при което „пети-

те" на дланите, т. е. китките, са на една линия с разтворени-

те колене. П ръстите сочат назад. К утретата и странич ни те

части на китките (частта от кутретата към китките) трябва д а

се докосват, за да им ат китките контакт пом еж ду си. Н аведе-

те горната част на тялото, гледайки надалеч пред себе си.

П рибли ж ете лактите един към друг, доколкото е възм ож но;

за да бъде п озата съвър ш ена, те трябва да се докосват. О т-

начало това изобщ о не м ож е да се направи — да се слож и об-

14. Пр очистване на организма и здраве

209

ластта на пъпа срещ у лактите. Бавн о се навеж дайте напред,

за да откъснете стъпалата от пода и изправете тялото.

У праж нението действа върху храносм илателните органи:

стомах, черен дро б, далак.

П рити скането на корем ната аорта предизвиква при ток на

кръв към стомаха, черния дро б и далака. Й огите особено

под чертават въздействието на упраж нени ето върху далака.

П О С Л Е С Л О В К Ъ М Ч Е Т И Р И Т Е Г Л А В Н И

П Р О Ч И С Т В А Щ И П Р О Ц Е Д У Р И — П Р О Ч И С Т В А Н Е

Н А П О Л Е В А Т А Ф О Р М А Н А Ж И В О Т , Д Е Б Е Л О Т О Ч Е Р В О ,

Т Е Ч Н О С Т Н И Т Е С Р Е Д И В О Р Г А Н И З М

И Ч Е Р Н И Я Д Р О Б



А ко 4 или 5 часа след поем ане на голям о количество храна

храносми лането не е завърш ено, тогава М аю расана щ е регу-

лир а този проблем за няколко м ига. Щ о се отнася до застоя

на кръвта в далака и в черния дроб , това упраж нени е ги пре-

м ахва незабавно. А саната потиска отпуснатост и спом ага за

опразване на ж лъчния м ехур. Тя възпрепятства поглъщ ането

на въздух.

210

О т цялото съдърж ание на излож ения дотук м атериал вие

трябва да знаете най -важ ното.

1. В сяко забол яване е разстройство в систем ата на уп рав-

ление на органи зма. О рганизмъ т се управлява (изграж да се и

се възстановяв а) за см етка на енергия от полевата ф орм а на

ж ивот. А ко в полевата ф орм а на ж ивот възниква об ъркване

и се образува патологична енергетичн а вихру ш ка или застой

(психич но п ритискане), тогава част от ж изнената ви енергия

се свър зва с тях. А тези органи , които се нам ират вътре в не-

го, са откъснати от общ ото управлени е и работят (или са из-

клю чени) съвърш ено в друг реж им .

П сихичн ият застой (той прили ча на вихъ р, малко м агнит-

но поле вътре в голям ото) събир а и задърж а вътре в себе си

ш лаките. Н акрая тази област се заш лакова м ного по-силн о,

отколкото околните тъкани . Н а това м ясто възниква и нток-

сикаци я, която спом ага за развитието на патология на м ате-

риално ни во — възпалени е. М едици ната работи с лекарства

на ниво възпаление — опитва се да го потисне с антибиоти-

ци и т. н. А трябва да се действа върху пър вопри чин ата —

върху полевата ф орм а на жи вот.

С ледователно пъ рвата крачка по пътя на собственото о з-

дравяване и излекуване е норм ализирането на енергетичн и-

те структури в полевата ф орм а на ж ивот.

2. В ътреш ната м ръсотия, която се образува поради непра-

вилно хранене, най-н апред се натрупва в дебелото черво. В

резултат на това този орган, снабдяващ ни с доп ълни телни

хранителни вещ ества, които правят наш ето хранене пълн о-

ценно (в него под въздействие на м икроф лората, биоп лазм а-

та и поради специф ичн ото му устройство се образуват храни-

телни вещ ества и елементи, които с години не постъп ват за-

едно с храната ), се превръщ а в най-голямото см етищ е на ор-

ганизм а — източник на м ного болести и отравяния (прочете-

те ощ е веднъж раздел „С истем а за прочистване и дебелото

130

черво"). Благодарение на това, че в д е б е л о т о ч е р в о с е о с ъ -

щ е с т в я в а п р е д и м н о в с м у к в а н е н а в о д а в к р ъ в т а , в с и ч к и -

т е ш л а к и , о т р о в и и д р у г и о т п а д ъ ц и п о с т ъ п в а т в н а ш и я

о р г а н и з ъ м к а т о л а в и н а . Н е е важ но доколко по природа е

силен ваш ия организъм и обезвреж дащ ите м у систем и. И м ай-

те предвид, че в е н о з н а т а к р ъ в о т д о л н и я о т д е л н а п р а в о -

но изображ ение — холо грам а. Ф изическото тяло запъ лва та-

зи холограма и се управлява от нейните енергии . Л ъчът от

прож ектора трябва да достигне до екрана без и зкривявани я.

Тогава ние виж даме вър ху екрана отчетливо изображ ение.

А ко в този лъч попадне п рах, дим или друг боклук, тогава

изображ ението вър ху екрана става не толкова отчетливо. Н а-



т о ч е р в о н е м и н а в а п р е з ч е р н и я д р о б , а н е п р о ч и с т е н а

о т и в а н а п р а в о в С Ъ Р Ц Е Т О . А ко правото черво е замъ рсе-

но (запек, насилствено и недостатъчно изхож дане и т. н.), то

кръвта от нея, наситена с токсини и нечистотии, подкопава

основата на целия ни ж ивот и пр едизвиква толкова разпрост-

ранените сърдечни заболявания (сърдечна недостатъчност,

поро к и т. н.). С ъврем енно то лечение на тези болести е без-

перспективно, тъ й като сърцето (както и всеки друг орган) се

възстановява под въздействието на чиста, здрава кръв, а

кръвта обикн овено е постоянно замъ рсена. В резултат на то-

ва вие страдате от собствено то си невеж ество, от неграм от-

ността, и никакви вн осни лекарства и лечение зад границ а ня-

м а да ви пом огнат. Е то защ о авторът насочва ваш ето вним а-

ние върху прочистването и възстановяването на дебелото

черво — Х Р А Н И Т Е Л Н И Я К О Р Е Н Н А О Р Г А Н И З М А .

С лед основно прочи стване щ е трябва с пом ощ та на м ик-

рокли зми от изпарена урина да под дър ж ате чистотата на де-

белото си черво, провеж дайки от врем е на време (2-3 пъти)

на година проф илактични курсове.

3 . Т е ч н остн и те ср ед и в о р га н и зм а са Т А З И О К О Л Н А

С РЕ Д А (ендоекология), в която протича ж ивотът на клетки-

те на наш ия организъм . А ко тази ендоекология е замъ рсена,

тогава и дум а не м ож е да става за норм ална ж изнена дейност

на клетките в органи зм а (а организм ът п редставлява сбор о т

клетки). Течностните среди в организм а трябва да се нор м а-

лизират и то колкото м ож е по-бър зо. Б ез да се направи това,

трудн о м ож е да се очаква бързо и стабил но о здравяване.

Н ещ о повече, ш лаките, разпръснати в течностните среди,

разсейват енергията на полевата ф орм а на ж ивот, нам аляват

регулирането и въ зстановяването на ф изическото тяло. Това

най-добре се илю стрира от прим ера с лъч в кин опрож ектора.

С ам ият киноп рож ектор е генератор на ж изнената енергия.

Т ази енергия във вид н а лъчи се разпръсква и об разува обем -

126 212

дявам се, че с този п рост прим ер съм ви обяснил ц ялата важ -

ност на пр очистването на течностните среди в организм а.

4. П ри съврем енния, неестествен, раф ини ран начин н а хра-

нене черният ни дроб (по -голямата Ц ариц а) се задръ ства неве-

роятно бързо. П рибавете към това и постоянни я приток от м ръ-

сотия и токсини, идващ и о т дебелото черво. О баче черният

дроб им а колосални резерви. У становено е, че към 30-40-го-

диш на възраст по-голямата част от чернодро бни те клетки (50 -

60 %) вече са задръстени и н е участват в дейността му. В ънш -

но човек изпю ж да здрав, но скритата патология вече извърш ва

м ръсната си работа — той б ър зо се изм орява, лесно се разбо-

лява, боледува от хрони чни болести, бързо тлее ж изнената м у

дейност. Л ечението на различн ите заболявани я (бол еститете на

кръвообращ ението, на диш ането, на храносм илането, на нерв-

ната систем а, кож ата, хорм онални те разстройства, онкологич-

ните заболявания и т. н.), идващ и от един и същ корен — м ръс-

ната кръв и нейн ия застой във вено зната система (скрита или

явна портална хипертони я) и в този случай са м едикам ентозно

безперспективни . Л екарите са ви н атъпкали с лекарствата, а ек-

страсенсите -•— с енергия; и какво от това? Ч ерният дроб въп -

реки всичко не ф ункци онира правилно (органите на храносми -

лането, кръвооб ращ ението и обм яната на вещ ествата), кръвта

остава мръ сна и освен това има лош а циркулация. Застоят на

кръвта е сигурен сим птом , че застоят на енергия е станал м но-

го по-рано. В резултат на това клетките на организм а остават на

оскъдна даж ба (хранителните вещ ества не постъпват редовно);

в полузадуш ено сьстояни е (слабо постъпване на ки слород и от-

тичане на въглекиселин а), потънали „ до уш и" (клетките) в соб-

ствената си мръсотия (ш лаки и отрови, нефун кциониращ и кле-

тъчни органи се натрупват вътре в клетките поради бавното те-

чение на кръвта и поради нейн ото зам ърсяване) и н акрая, от-

съствието на хум орално (т. е. чрез кръвта) и друго (т.е. хорм о-

нално) регулиран е на ж изнената дейност на клетките в органи з-

м а създават условия за съвсем друг ж ивот — РА К О В . И тук ние

страдам е заради собственото си невеж ество. А трябва да се

действа бързо и радикално — да се прочисти черният дроб, да

се възстановят неговите фун кции , тогава мн ого от хронич ните

и страш ни б олести щ е изчезнат от само себе си.

П оради това следващ ата прочистващ а процедура след

П Р А К Т И Ч Е С К И О П И Т В И З П О Л З В А Н Е Т О

н Г о А В Н И Т Е П Р О Ч И С Т В А Щ И П Р О Ц Е Д У Р И

99 .

„Н а 58 г о д и н и с ъ м . В е ч е 1 г о д и н а и 7 м е с е ц а р а б о т я

п о В а ш а т а м е т о д и к а . И м а м ц я л „б у к е т " о т б о л е с т и , в

т . ч . х и п е р т о н и я , к р ъ в н о т о м и н а л я г а н е е 180/110, а п о в р е -

м е н а к р и з и т е 2 30/120. С и л н о с ъ р ц е б и е н е . З а д а с т и г н а д о



проч истването на полевата фо рм а на ж ивот, на дебелото

черво и на течностни те среди в организм а е про чистването

на черния дроб. П рочи ствайки и възстановявайки черния

д р об , в ие п о дн о вя вате Ц Е Л И Я О Р Г А Н И З Ъ М . Н а д яв ам се,

че сега ви е ясна причината за последователността на горе-

посочен ите процедур и и защ о едно без друго

проч истванията са слабо еф икасни.

С лед като обясни същ ността на тези най-важ ни прочи ства-

щ и процедури, авторът ви дава най-надеждния клю ч към соб-

ственото ви здраве. Тази методи ка е върх ът в лечебн ото и з-

куство — възстановяване на организм а чрез С О БС Т В Е Н И -

Т Е М У С И Л И . В основата на тази методика стои м ноговеков-

ни ят опи т, който сега е по твърден от съврем енни те знан ия и е

одухотворен о т творческия подход н а автора. О става ви сам о

да изпол звате тази м етодика, за да се възроди те отново .

Разберете, не е важ но къд е и какво ви боли (сърц е, черен

дроб , бъбр еци, стом ах, запек, диски незия, настинка, алергия,

наруш ение на поло вите ф ункц ии и т. н.). Б олестта говори за

наруш ения във ваш ия организъм. А 99 % от тези наруш ения

се свеж дат до разстройства в полевата ф орм а на ж ивот и до

ом ърсяване на ф изическото тяло. В аш ата задача е да изпол-

звате за себе си 4-те универсални действия — да прочисти-

те полевата фо рм а на ж ивот, течностните среди в организм а,

дебелото черво, черния дроб и да укрепите всичко това чрез

правил ното хран ене. В сяка болест (сам о ако не е станало

прекалено к ъсно, ако не е занем арена и не е прекалено „ле-

кувана") — туберкул оза, онколо гия, псориазис, екзем и, хи -

пертония, болести на кръвоносните съдове, ставите и всич-

ко друго, за което сте чували, започва незабавно да изчезва.

П оради това не питайте как се лекува про статит, а напр аве-

те инди видуалната схем а на оздравяване и т. н. П оем ете от-

говорността за своето здраве в свои ръце и изпълнявайте че-

тирте гореописани препоръки.

130

5-и я е т а ж , п о ч и в а х и н а 3-и я , и н а 4-и я е т а ж . Н е м о ж е х

д а н о с я т е ж к и ч а н т и , с ъ р ц е т о м и с п и р а ш е . С е г а в с и ч к о с е

п р о м е н и .

З а п е р и о д а н а л е ч е н и е 2 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р в а т а (п о

с и с т е м а т а ). Н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б 5 п ъ т и .

И з л е з е м н о г о м а з у т о о б р а з н а ж л ъ ч к а и 376 к а м ъ ч е т а с

р а з л и ч н а г о л е м и н а .

Г л а д у в а м е д и н п ъ т н а с е д м и ц а п о 36 ч а с а , е д и н п ъ т н а

м е с е ц п о 3 д н и и в е ч е п р е м и н а х п р е з д ъ л г и н а т р и м е с е ч и е

г л а д у в а н и я з а п о 7 , 1 0, 14 , 16 и 21 д н и .

(Гладът спом ага добре да се обрабо ти целият организъм и

засилва ефекта от пр очи стванията.)

С у т р и н п и я у р и н а , п р а в я п р о м и в к и н а н о с о г л ъ т к а т а и

с л а г а м к а п к и в о ч и т е . З а п р ъ в п ъ т н е с ъ м б о л е д у в а л а о т

г р и п п р е з т е з и д в е з и м и , н и т о о т О Р З , м а к а р ч е ч е с т о и з -

л и з а м н а в ъ н л е к о о б л е ч е н а . С е г а т е г л о т о м и е 70-72 к г п р и

р ъ с т 158 с м , п р е д и б я х 85-87 к г . С т а в и т е м и с а п о д в и ж н и ,

л е к о с е и з к а ч в а м н а к а к ъ в т о и д а е е т а ж , н я м а м с ъ р ц е б и -

е н е . М о г а д а н о с я в с я к а к в и т е ж е с т и . К р ъ в н о т о н а л я г а н е

с е н о р м а л и з и р а 140-130/90-95. И н а й - в а ж н о т о — ч у в с т -

в а м с е к а т о ч о в е к . М о г а д а с е о б л и ч а м м о д е р н о , а п о -р а н о

п р и л и ч а х н а с е п и я , н е м о ж е х д а с и н а м е р я п о д х о д я щ а д р е -

х а . "

О здравяването по посочената систем а възвръщ а не само

здравето, но и предизвиква естетическо задоволство от по-

лучени те резултати.

100.

„В е ч е т р е т а г о д и н а с е з а н и м а в а м п о В а ш и т е т р у -

д о в е П р е м а х н а х х е м о р о и д и , и з л е к у в а х г ъ б и ч к и н а к р а к а т а

(м е ж д у п р ъ с т и т е , и м а х г и в п р о д ъ л ж е н и е н а 25 г о д и н и , а

с е г а г и п р е м а х н а х б л а г о д а р е н и е н а В а ш и я у ч е б н и к ).

Р о д е н с ъ м п р е з 1952 г . Н а 40-г о д и ш н а в ъ з р а с т и м а х

215

т е г л о 98 к г , а п о н я к о г а и п о в е ч е . П р и р ъ с т 1,68 м и м а х о г -

р о м е н к о р е м и в с и ч к о о с т а н а л о . (В сичко това са последици

от неподредения ж ивот — така, както „ж ивеят всички ".) З а -

п о ч н а х д а с е з а н и м а в а м и с л е д о к о л о п о л о в и н г о д и н а т е г -

л о т о м и н а м а л я д о 68-70 к г .

И з о б щ о с т а н а х д р у г ч о в е к . П о з н а т и т е м и н е м о г а т д а

м е п о з н а я т .

В р е з у л т а т н а т о в а м и м и н а г а с т р и т ъ т , д у о д е н и т ъ т ,

х е м о р о и д и т е , д о с т а н а м а л я х о л е ц и с т и т ъ т , п р е с т а н а г л а -

в о б о л и е т о . Т е г л о т о н а м а л я о т 67 д о 5 7 к г п р и р ъ с т 166 с м . "

Н али виж дате колко различн и бо лести са напуснали орга-

низм а на този човек сам о след едно п рочи стване и хр анене.



Т р и п ъ т и н а д е н п и я п р я с н а у р и н а , к о л и ч е с т в о т о з а

е д и н п р и е м е р а з л и ч н о .

Е д и н п ъ т н а 4 д н и , с у т р и н н а г л а д н о , и з п и в а м 250 г и з -

п а р е н а у р и н а . З а п о ч н а х о т 3 г л ъ т к и , с л е д т о в а у в е л и ч и х

д о з а т а , а с е г а п и я 250 г . В е д н а г а и з л е з е п о л и п .

И з о б щ о п р и п р о ч и с т в а н е т о н а д е б е л о т о ч е р в о и з л и з а х а

м е д у з о п о д о б н и п о л и п и . (К огато човек им а излиш но тегло,

преяж да, той храни н е сам о себе си, но и „ж ивото" в себе си.)

П р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б 15 п ъ т и , и з л и з а х а к а м ъ ч е т а с

р а з л и ч н и р а з м е р и , т ъ м н о з е л е н и . Н о в е д н ъ ж и з л е з е е д и н к а -

м ъ к , д ъ л ъ г о к о л о 3,5 с м , с и н к а в , с о с т р и к р а и щ а . Р е д о в н о

х о д я п о н у ж д а . И з п р а ж н е н и я т а м и и м а т в и д н а с а л а м .

Г л а д у в а м е д и н п ъ т н а д в е с е д м и ц и , а п о н я к о г а и п о 3 д н и .

Е д н о д н е в н о т о г л а д у в а н е м и н а в а д о б р е , н е м и с е я д е .

Т р и д н е в н о т о о б а ч е е п о -с л о ж н о .

(П росто започва усилено

отделяне на ш лаки и това оказва потискащ о действие вър ху

само чувствието.) Н о с е н а т р и в а м с п р я с н а у р и н а , с и з п а р е -

н а , п л ю с г и м н а с т и к а , е д и н п ъ т н а 4 д н и б я г а м п о 30 м и н у -

т и . И з о б щ о з а с е г а в с и ч к о в ъ р в и д о б р е . Х р а н я с е р а з д е л н о .

З а п о ч н а х д а с е х р а н я д в а п ъ т и н а д е н . С е г а з а п о ч н а х п р о -

ч и с т в а н е н а п о л е в а т а ф о р м а н а ж и в о т . "

101.

„Н а 43 г о д и н и с ъ м . П р е д и ш е с т г о д и н и з а п о ч н а х

з д р а в о с л о в е н н а ч и н н а ж и в о т . Б л а г о д а р е н и е н а В а ш а т а п ъ р -

в а , т о г а в а о щ е т ъ н и ч к а к н и г а , з а п о ч н а х п р о ч и с т в а н е н а ч е р -

в а т а и б я х п о р а з е н о т к о л и ч е с т в о т о и к а ч е с т в о т о н а т о в а ,

к о е т о и з л е з е о т т я х . С л е д т о в а з а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м

ч е р н и я д р о б — п р е з п ъ р в а т а г о д и н а д в а п ъ т и , а с л е д т о в а п о

е д и н п ъ т н а г о д и н а . Н а й -г о л е м и я т к а м ъ к б е ш е с р а з м е р и

32x19л ш . О б щ о з а в с и ч к и т е з и г о д и н и т е н е б я х а п о - м а л к о

о т е д н а ч а ш а , б е з д а с м я т а м д р у г а т а м р ъ с о т и я . С т а р а я с е

д а с п а з в а м р а з д е л н о т о х р а н е н е и н е и з п о л з в а м с о л .

2 6

102.

„Н а 59 г о д и н и с ъ м . П р е з о к т о м в р и 1996 г . и з в е д -

н ъ ж ц я л о т о м и л и ц е с е п о к р и с ч е р н и п е т н а к а т о н а н е г ъ р :

п о к л е п а ч и т е , п о д о ч и т е (о с в е н п о ч е л о т о и б р а д и ч к а т а ) —

п о ц я л о т о л и ц е . И н я к а к с и н е з а б е л я з а н о , с л е д к а т о б е з к -

р а й н о д ъ л г о п о ч е с в а х в е ж д и т е , и з п а д н а х а в с и ч к и т е к о с -

ъ м ч е т а (т р я б в а д а о т б е л е ж а , ч е и м а х м н о г о г ъ с т и и ш и -

р о к и в е ж д и ). З а м е н т о в а б е ш е г о л я м с т р е с .

В с и ч к и с е ч у д е х а к а к в о с т а в а с м е н . Н е п р и л и ч а х н а с е -

б е с и . З а т о в а , к а к с ъ м х о д и л а п о л е к а р и , н я м а д а в и о п и с -

в а м . С л е д к а т о р а з б р а х , ч е е б е з п о л е з н о д а х о д я п о л е к а р и ,

р е ш и х д а з а п о ч н а с „Ц е л и т е л н и с и л и ", т ъ й к а т о о т д а в н а

б я х з а п о з н а т а с п ъ р в и т е В и к н и г и .

З а п о ч в а й к и о т ф е в р у а р и 1997 г . п р о ч и с т и х ч е р в а т а , н а п -

р а в и х 7 п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я д р о б (и з л я з о х а м н о ж е с т в о

р а з л и ч н и н а ц в я т к а м ъ н и ) . П и я с у т р и н п о 5-7 г л ъ т к и у р и н а ,

с т а р а я с е д а с п а з в а м д и е т а , р а з д е л н о х р а н е н е , с о к о т е р а -

п и я . Г л а д у в а м п о 36-40 ч а с а , а п о н я к о г а п о т р и д н и . В е ч е р я м

к ъ м 17-18 ч а с а , п о н я к о г а в 16 ч а с а . Ч е с т о с у т р и н п и я т о п -

л а о т в а р а о т ш и п к и с м е д и л и м о н . В т о р а г о д и н а п р а в я в а -

н и с у р и н а (р а з л и ч е н в и д ) , о с н о в н о с ъ с с т а р а — н е и з п а р е н а .

(Т рябва да правите с изпарена ури на, както четете в книгата,

или ви м ързи да я напарите?) П р е з л я т о т о п р а в и х п р о ч и с т -

в а н е н а б ъ б р е ц и т е , п о -т о ч н о п р е з е с е н т а . (Бъбреците са ак-

тивни п рез зим ата, защ о не ги прочи ствате тогава, както сте

прочели в книгите м и?) С л е д в с и ч к и т е з и п р о ч и с т в а н и я л и -

ц е т о м и н е с е п р о м е н и п о н и к а к ъ в н а ч и н , в с и ч к о с и о с т а н а

т а к а , к а к т о б е ш е .

П р е з а в г у с т з а п о ч н а х а д а м и р а с т а т в е ж д и ( н я м а х н и -

к а к в и с ъ м н е н и я , ч е т е щ е и з р а с н а т ). Н а 20-г о д и и ш а в ъ з -

р а с т , н а н е р в н а п о ч в а , н а п ъ л н о б я х а и з п а д а л и к о с м и т е н а

д я с н а т а м и в е ж д а , н о с к о р о п о р а с н а х а о т н о в о (е д и н с т в е -

н о т о , к о е т о п р а в и х , б е , ч е в т р и в а х р и ц и н о в о м а с л о ). З а

в т о р и п ъ т т о в а с е с л у ч и , к о г а т о б я х н а 45-г о д и ш н а в ъ з -

130

р а с т — п а к н а с ъ щ а т а в е ж д а и о т н о в о п о р а с н а х а . (Н ауче-

те се д а уп равлявате собствените си ем оци и, тогава всичко

щ е ви м ин е; и направете прочи стване на полевата ф орм а на

ж ивот.)

А п р е з 1995 г . с л е д с и л е н с т р е с (и з г у б и х с е с т р а ) о к а п а

(н а к р ъ г о в е ) к о с а т а н а г л а в а т а м и . Н а п ъ л н и х ц я ю п о л и е т и -

л е н о в о п а к е т ч е ( т я б е д ъ л г а и г ъ с т а ). Р е ш и х д а в т р и в а м

В иж дате ли какви различн и заболявания — диабет, арте-

риално то налягане, болки в ставите, студ в крайниц ите, бол-

ки в сърцето — и всичко изчезна, тъй като е възникн ало по-

ради м ръсотия. М едиците обаче щ е ви лекуват от всяко кон-

кретно заболяване, изпускайки от поглед ф акта, че органи з-

м ът е единен. П олзата от тяхното „лечение" щ е е нулева.



у р и н а в к о ж а т а н а г л а в а т а 1-2 ч а с а п р е д и и з м и в а н е . Н а п -

р а в и х т а к а 7 п ъ т и и к о с а т а с л е д е д и н м е с е ц с е в ъ з с т а н о в и .

А п р е з с л е д в а щ а т а 1996 г . — п а к с ъ щ а т а и с т о р и я . С

к а к в о л и н е с ъ м м а з а л а в е ж д и т е , в к л ю ч и т е л н о и с р а з л и ч -

н и в и д о в е у р и н а . И е т о п р е з а в г у с т 1997 г . н а л я в а т а м и

в е ж д а с е п о я в и х а 9 к о с ъ м ч е т а , а н а д я с н а т а 20. И с т о в а

ц е л и я т р а с т е ж с п р я . И д о с е г а п о в е ч е н е р а с т а т . Н е р а з -

б и р а м к ъ д е с ъ м н а п р а в и л а г р е ш к а . (Ф орм ирали сте толкова

м ощ но психичн о притискане поради изж ивявания от разли-

чен вид, че то изцяло е „откъ снало" тази част на организма

от управлението на п олевата ф орм а на ж ивот и е довело до

такъв резултат. В аш ата греш ка се състои в неум ението да

контролирате емоц ионалния си ж ивот — вие се сам оразру-

ш авате чрез преж ивяванията си.)

Д о с т а и з д е в а т е л с т в а х в ъ р х у л и ц е т о с и и д о с е г а п р о -

д ъ л ж а в а м д а в т р и в а м у р и н а . А з и з о б щ о н е п и я , н е п у ш а , и

т е г л о т о м и н е с е п р о м е н я , с р е д н а к о н с т и т у ц и я .

Р а з б и р а с е , р е з у л т а т и т е с а г о л е м и , н о в е ж д и т е в с е

о щ е н е с а м и п о р а с н а л и и п о л и ц е т о м и о с т а н а х а д р е б н и

п е т ъ н ц а ( с е г а т е с а к а ф е в и ). П р о д ъ л ж а в а м д а в т р и в а м

у р и н а в с е к и д е н и л и п р е з д е н п о 15-30 м и н у т и . (П ричината

съм п осочил — тя е в полевата ф орм а на ж ивот. О тстранете

я оттам и всичко щ е се норм ализира. С втриването на урина

и с други „и здевателства" ням а да пом огнете на кож ата. Н е-

обходим е чисто енергетичен по дход.)

Е д и н м е с е ц с л е д н а ч а л о т о н а л е ч е н и е т о с е и з л е к у в а х о т

д и а б е т , м н о г о р я д к о с е п о к а ч в а а р т е р и а л н о т о н а л я г а н е ,

п р е с т а н а х а д а м и м р ъ з н а т р ъ ц е т е и к р а к а т а . Н е м е б о л я т

с т а в и т е , и м а х д е ф о р м и р а щ а а р т р о з а н а р а м о т о — и т о

н е м е б о л и . И з ч е з н а р а д и к у л и т ъ т , и з ч е з н а х а б о л к и т е в с ъ р -

ц е т о . П о с т о я н н о п р а в я г и м н а с т и к а — п р е л и в а м о т е н е р -

г и я . Н о з а щ о п р е с т а н а х а д а р а с т а т в е ж д и т е м и ?"

126 218

103. „Б л а г о д а р е н и е н а В а ш и т е к н и г и о щ е с ъ м ж и в а .

Б о л е с т и т е м и с а : ж ъ л т е н и ц а , в р е з у л т а т н а т о в а х р о н и -

ч е н х о л е ц и с т и т , 40 г о д и н и и м а м к о л и т , с р а с т в а н и я в ч е р -

в а т а , г а с т р и т , н е в р о з а н а с т о м а х а , г н о е н х р о н и ч е н д в у с т -

р а н е н с и н у з и т , х р о н и ч е н з а п е к . К о г а т о п р е з 1996 г . д в а п ъ -

т и и з г у б и х с ъ з н а н и е , с е з а м и с л и х и р е ш и х д а с и к у п я В а ш и -

т е к н и г и , д а г и и з у ч а . " (Н еподреденият ж ивот води до таки-

ва естествени р езултати. Ч овекът се е пр евърн ал в развали -

на.)

З а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м ч е р в а т а . П р о ч и с т в а х с ъ с с о б -

с т в е н а у р и н а в с е к и д е н и с л е д т о в а е д и н м е с е ц п р е з д е н .

П о с л е 4 п ъ т и н а п р а в и х „ж е с т ъ т н а р а к о в и н а т а " и 6 п ъ т и

п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . И з л е з е г о л я м о к о л и ч е с т в о х о л е с -

т е р и н о в и к а м ъ н и : I п ъ т — 28 — п о д о б н и и н а б а к л а ;

II п ъ т — 4 — е д и н к а т о о т д е л н а к о с т н а п а л е ц а ; III п ъ т —

360 — к а т о б о б о в и з ъ р н а ; IV п ъ т — 70 — д р е б н и к а м ъ ч е -

т а ; V п ъ т — 1 2 0; V I п ъ т — 9 6.

И з л я з л о х а т о л к о в а м н о г о к о н ц и , ч е м о ж е д а с е н а п р а в и

в ъ ж е , р а з л и ч н и с ъ с и р е ц и , к а т о п ъ р ж е н и т и г а н и ц и . С л е д

т о в а п р е з я н у а р и т . г . п а к н а п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а -

т а и в е ч е 3 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б — и з л и з а г о л я м о

к о л и ч е с т в о к а м ъ н и . (А ко в областта на черния дроб им а

психично притискане, то постоянно щ е „лепи" камън и.

Т рябва да се прем ахне притискането и да се преми не към

правилно хранене.)

О т д е к е м в р и 1997 г . г л а д у в а м — о т н а ч а л о в с е к и п е т ъ к

д о с ъ б о т а н а о б я д . С л е д т о в а з а п о ч н а х д а п и я о т с о б с т в е -

н а т а с и у р и н а . П о н я к о г а е д и н , п о н я к о г а д в а п ъ т и н а д е н ,

м е ж д у 6 и 7 ч а с а с у т р и н т а — с р е д н а т а п о р ц и я . Г л а д у в а м

и н а 11-и я д е н с л е д н о в о л у н и е т о , и н а 11-и я д е н с л е д п ъ л н о -

л у н и е т о .

(Гладът е прекрасно по м ощ но средство за прочис-

тване и въ зстановяване на органи зма.)

Р е з у л т а т и т е н е з а к ъ с н я х а . В с я к а г о д и н а с а м и и з с м у к -

в а л и е к с у д а т (с и н у з и т — п о 1 4-16 п у н к ц и и ) . Т а з и г о д и н а м и -

н а б е з т о в а . П р а в и х п р о м и в к и н а н о с а , и з л е з е м н о г о г н о й .

Т е ч е ш е ц е л и 8 д н и , н е с м о г в а х с н о с н и к ъ р п и ч к и . З а п о ч н а х д а

х о д я п о - л е к о . Ч у в с т в а м с е м н о г о п о - д о б р е . О т 1996 г . н е

в з е м а м н и к а к в и х а п ч е т а . (О тгледали сте в органи зм а си м ръ-

сотия, която вървеш е нагоре. Н ай-вероятно сте преяж дали

рави това вм есто вас? И зобщ о на кого м у трябва ваш ето

здраве — на вас сами я. Н а медиц ите им трябват ваш ите па-

ри, защ ото и те са хора, и трябва с нещ о да ж ивеят.)

О т н а ч а л о н а м е р и х к о п и е н а „Д а ж и в е е ш , б е з д а б о л е д у -

в а ш " н а С е м е н о в а . З а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м ч е р в а т а . Г л а -

д у в а х с ъ с с о к о в е , п р а в и х п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б . И з л е -

з е ц я л а ч а ш а к а м ъ н и . (Д вете проч иствания са облекчили



със слузообразуващ и храни, яли сте повече, отколкото ви е

било н еобходимо. О свен това черният ви дроб е бил задръс-

тен и зам ърсената кръ в е разнасяла всичко това в организма.

П оради това са се задействали горните прочистващ и п ътищ а

— на това се дълж и този толкова силен синузит.)

П о В а ш а т а м е т о д и к а п р о ч и с т и х и в н у ч к а т а , т я е н а 16

г о д и н и . (А ко бабата не знае как да поддърж а своя органи -

зъм , всичко това се предава и на внучката — п орочн ото хра-

нене и т. н. Р езултатите не закъсняват. И обратно, когато по-

възрастните знаят как да под държ ат своя органи зъм , те при -

учават и децата или м огат разум но да им пом огнат. Т ози при-

м ер илю стрира и отрицателната, и полож ителната страна на

социалния ж ивот, на сем ейния м икроклим ат.)

Н е п р е к ъ с н а т о б е ш е п о б о л н и ц и . П о с т а в и х а д и а г н о з а :

с т е с н е н и е н а к р ъ в о н о с н и т е с ъ д о в е , д и с т о н и я . В з и м а ш е

х а п ч е т а в с е к и д е н . О т с е п т е м в р и 1997 г . з а п о ч н а с п р о ч и с -

т в а н е н а д е б е л о т о ч е р в о и о т ф е в р у а р и 1998 г . 3 п ъ т и п р о -

ч и с т и ч е р н и я д р о б . И з л я з о х а к а м ъ н и : I п ъ т — 125; II п ъ т —

90; III п ъ т — 150, д в а о т к о и т о б я х а к о л к о т о я й ц е н а г ъ -

л ъ б , н о с в е т л и и 20 к а т о ф ъ с т ъ к , т в ъ р д и с т ъ м н о з е л е н

ц в я т . (За съж аление човек мож е да бъде заш лакован в ре-

зултат на невеж еството си ощ е в ю нош еска възраст.)

С е г а с ъ с з д р а в е т о в с и ч к о е н а р е д . "

И пак — какви различни болеж ки, а се премахват с из-

ползване на един и същ и п одход към организма, тъй като той

е насочен и основан върху П риродн ите Закони на Ж ивота.

104.

„Н а 3 8 г о д и н и с ъ м . П р е з 1994 г . м и п о с т а в и х а д и -

а г н о з а : р а к н а з а д с т о м а ш н а т а ж л е з а — т у м о р 3 ,5 с м , и

р а к н а ч е р н и я д р о б , 4 с т е п е н ; с ъ с т о я н и е т о н а ж л ъ ч н и я м е -

х у р — к а м ъ н и . К а з в а м в к ъ щ и н а ж е н а м и , ч е з а п о ч в а м д а

т ъ р с я п ъ т к ъ м и з л е к у в а н е . (П рекрасна м исъл К ой щ е нап-

126 220

доста състоянието н а органи зма.) С ъ с е д к а т а д о н е с е В а ш а -

т а к н и г а „ У р и н о т е р а п и я ". З а п о ч н а х д а с е н а т р и в а м с ъ с

и з п а р е н а у р и н а , п р а в и х к л и з м и , к а п в а х в н о с а , в у ш и т е . О т

15 о к т о м в р и з а п о ч н а х д а п и я у р и н а , с п а з в а й к и п р е п о р ъ к и -

т е . Д а ж е з а п о ч н а х д а ч е т а м а н т р а — 7 п ъ т и , п р е д и д а я

и з п и я .

Н а 3 н о е м в р и с у т р и н т а б я х в к ъ щ и с а м . О т и д о х в т о а -

л е т н а т а , а о т м е н з а п о ч н а х а д а и з л и з а т м е т а с т а з и . В е д -

н а г а р а з б р а х т о в а . Р е ш и х д а п р о м и я ч е р в а т а , н о н е м о ж а х

д а с т и г н а д о в а н а т а — з а п о ч н а х д а г у б я с ъ з н а н и е , с т и с н а х

з ъ б и , и з т и ч а х д о д и в а н а . С л е д 20 м и н у т и с е о п и т а х п о в -

т о р н о , н е с е п о л у ч и — п а к з а п о ч н а х д а г у б я с ъ з н а н и е . И ч а к

с л е д о щ е 30 м и н у т и н а п р а в и х п р о м и в к а . С ъ с т о я н и е т о м и

с е п о д о б р и . С л е д д в а ч а с а м е т а с т а з и т е о т н о в о з а п о ч н а х а

д а и з л и з а т в ъ в в и д н а п о в р ъ щ а н е . И в с е к и п ъ т с ъ з н а н и е т о

м и м е н а п у с к а ш е , н о а з г о з а д ъ р ж а х н а с а м а т а м у г р а н и -

ц а . П о с л е д н о т о п о в р ъ щ а н е с т а н а в 11 ч а с а в е ч е р т а , к о г а -

т о д о й д е „ Б ъ р з а п о м о щ , с л о ж и х а м е н а с и с т е м и и м е з а -

к а р а х а в б о л н и ц а . (У рин ата е започн ала своето действие —

подкиселила е организм а, лиш авайки тум ори те от средата, в

която обитават, и е започнала оздравителна криза. За всяко

откъсване на патологичните образувания се е изразходвала

голяма енергия, което преди звиква загуба на съзнани е.) К о -

г а т о м е з а к а р а х а в п р и е м н а т а , с е п о ч у в с т в а х с ъ в с е м д о б -

р е , д а ж е б я х б о д ъ р . Ч у в а м к а к л е к а р я т к а з в а н а ж е н а м и в

к о р и д о р а , ч е щ е ж и в е я о щ е 2 д н и ; и з л и з а т м е т а с т а з и —

т о в а е к р а я т . К ъ м 5 ч а с а п р е з н о щ т а с е п о я в и с и л н а б о л к а

н а т р и п р ъ с т а п о -н а г о р е о т с л ъ н ч е в и я с п л и т , в г ъ р д и т е .

И з г у б и х с ъ з н а н и е и в и ж д а м : п р е л и т а м п о к о р и д о р а м е ж д у

с к а л и т е , а о т п р е д я р к а с в е т л и н а с е л и п с о в и д н а ф о р м а и

н е р а в н и о ч е р т а н и я . С к а л и т е с ъ щ о с а с н е о б и к н о в е н а ф о р -

м а и и м а т б р о н з о в о -к а ф я в ц в я т . И т а к а с и л н о м е п р и в л и -

ч а т а з и с в е т л и н а . Т а к о в а у с е щ а н е н а б л а г о д а т и н а д у ш е в -

н о с п о к о й с т в и е , ч е д а ж е м и е т р у д н о д а г о о п и ш а . Н о п о

в р е м е н а п о л е т а с е о б ъ р н а х н а з а д и м и м и н а е д н а м и с ъ л :

„И м а м в с е о щ е х у б а в о т я л о и т о о щ е м о ж е д а м и с л у ж и . "

(Т ова говори за състояни е на клини чна см ърт — п олет в ту-

нела. О бикн овено след такова изж ивяване енергетичната па-

тология в полевата ф орм а на ж ивот се изтрива.) Д о й д о х н а

105.

„С к о р о щ е н а в ъ р ш а 45 г о д и н и , п р и р ъ с т 156 с м

т е г л о т о м и е 50 к г , а м о ж е б и и п о -м а л к о . О с н о в н и т е

п р о б л е м и з а м е н д ъ л г и г о д и н и (о к о л о 20) б я х а : з а п е к , с и л н о

г л а в о б о л и е , м а с т о п а т и я .

(Т акъв запек до крайна степен

заш лакова организм а. У чудващ о е как сте се отървали сам о

с това. П рич ин ата за запека е психи чното п ритискане.) А к о

м а с т о п а т и я т а н е м е б е з п о к о и , т о з а р а д и п ъ р в и т е д в е б о -



с е б е с и , а в г ъ р д и т е у с е щ а х н е т ъ р п и м а б о л к а и н е м о ж е х

д а д и ш а м . П р я к о с и л и т е м а л к о п о е х д ъ х , ч у к н а х п о с т е н а -

т а . Д о т и ч а м е д и ц и н с к а т а с е с т р а , н а п р а в и м и и н ж е к ц и я и

з а п о ч н а х д а д и ш а м , б о л к а т а п р е м и н а . С л е д т о в а т р и д н и

п о д р е д с ъ н у в а х н е о б и к н о в е н и , ц в е т н и с ъ н и щ а . (Н ай-вероят-

но, това са били пророчески сънищ а, говорещ и за изцеление

и сочещ и как трябва да се ж ивее по- нататък.)

П р о д ъ л ж и х д а п и я у р и н а и в б о л н и ц а т а . Н а 10 н о е м в р и

м е и з п и с а х а . В к ъ щ и п о д н о в и х в с и ч к и п р о ц е д у р и , а Н о в а т а

г о д и н а п о с р е щ н а х с ъ с с е м е й с т в о т о с и . П р о д ъ л ж а в а м д а

п р а в я п р о ц е д у р и т е , н е п р е к ъ с в а м и п и е н е т о н а у р и н а с у т -

р и н . Н а п р а в и х 7 п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я д р о б . И з л я з о х а 5,5

ч а ш и к а м ъ н и . (В иж дате какво см етищ е им а в организм а. Н е

е за учудване, че там е възни кнал рак. К ой е вино вен за то-

ва, освен сам ият човек, неговият неорганизиран ж ивот.)

П о с л е д н и т е к а м ъ н и , к о и т о и з л я з о х а , в е ч е н е б я х а з е л е н и , а

с в е т л о к а ф е в и , п р и л и ч а щ и н а х о л е с т е р и н о в и т е .

П р а в я „Д и ш а н е н а щ а с т и е т о ", у с е т и х в ъ р х у с е б е с и

б л а г о т в о р н о т о м у в л и я н и е . (Т о позволява да се прем ахнат

първопри чини те, които са довели до толкова мощ но заш ла-

коване на средната част на тялото.) С е г а м о е т о с а м о ч у в с т -

в и е е з а д о в о л и т е л н о . П р е з д е к е м в р и 1997 г . н а п р а в и х и з с -

л е д в а н и я — ч е р н и я т д р о б н а п ъ л н о с е е п р о ч и с т и л , а и м а ш е

м е т а с т а з и о к о л о 17,5 с м . В з а д с т о м а ш н а т а ж л е з а т у м о -

р ъ т с е е с м а л и л с 1 с м . О б а ч е о щ е т р я б в а д а с е л е к у в а м .

(Ж елателно е да се прави глад с ури на, сокотерапия, водн и

процедури и всичко щ е се норм ализира.)

О с в е н у р и н о т е р а п и я , п и я е к с т р а к т о т б о л и г о л о в , и з я д о х

2 с р е д н о а з и а т с к и з м и и „ К у й в а р л о н " , и л и „с л я п а з м и я " .

А ко този м ъж не беш е използвал прочистване, нито боли-

голов, нито зм ии биха м у пом огнали при такава м ръсотия. А

сега всичко върви но рм ално.

126 222

л е с т и с е н а л а г а д а с т р а д а м . П о н у ж д а н е с ъ м х о д и л а 7-10

д н и , в з и м а л а с ъ м р а з х л а б в а щ и с р е д с т в а , о т с и л н о т о г л а -

в о б о л и е с е с п а с я в а х с п о м о щ т а н а х а п ч е т а (това води и до

лекарственото заш лаковане). К р ъ в н о т о м и н а л я г а н е б е ш е

н и с к о — 90/60, е д н а т а п о л о в и н а н а г л а в а т а м е б о л е ш е д о

п о в р ъ щ а н е (м и г р е н а ). О б и к н о в е н о к р и з и т е м е и з к л ю ч в а х а

з а д е н о н о щ и е . Н о п р а в и л о т е н а с т ъ п в а х а п р е з п ъ р в и я д е н

н а м е н с т р у а ц и я т а . Н о и б е з т о в а б я х а ч е с т и .

Т а к а

ж и в е е х д о 1995 г . П р е з с е п т е м в р и п о л у ч и х с т о м а ш -

н о -ч р е в е н к р ъ в о и з л и в ( н е в е д н ъ ж и м а х ч е р н и , т е ч н и и з п р а ж -

н е н и я ). С п е ш н о м е п р и е х а в б о л н и ц а . О т н а ч а л о б я х в х и р у р -

г и я т а , с л е д т о в а — в т е р а п е в т и ч н о о т д е л е н и е . М и н а х п р е з

м н о г о и з с л е д в а н и я , н о п р и ч и н а т а з а к р ъ в о и з л и в а н е б е о т к -

р и т а . Т р и п ъ т и м е п р е г л е ж д а х а п р о к т о л о з и , 2 п ъ т и м и п р а -

в и х а ф и б р о с к о п и я н а с т о м а х а , 1 п ъ т — к о л о н о с к о п и я н а

ч е р в а т а . К а з а х а , ч е н я м а п р и з н а ц и з а к р ъ в о т е ч е н и я .

Ц я л о т о т о в а х о д е н е п о б о л н и ц и м и о т н е 4 м е с е ц а , в т .

ч . и п ъ т у в а н и я т а д о о б л а с т н и я ц е н т ъ р , д о д и а г н о с т и ч н о -

т о о т д е л е н и е . В с и ч к о т о в а с т р у в а п а р и , в р е м е , с и л и . ( В ъ п -

росът се състои в това, кой е виновен за ваш ата беда? К ой ви

поп речи да се гри ж ите за себе си, да изучавате наук ата за

здравето? Щ ом не искате да мислите само стоятелно — пла-

щ айте пари, ние щ е ви „лекувам е" с хапчета и инж екции.

И зобщ о ин тересна работа — лекарите не отговарят за нищ о.

С пор ед инструкци ите те предписват едно или друго средст-

во. И с това приклю чват — смятат, че дългът им е изпълнен.)

Ч е р в а т а м и п р о д ъ л ж а в а х а д а р а б о т я т н е и з п р а в н о . Х р а н а -

т а п о ч т и н е п р е м и н а в а ш е , с л е д х р а н е н е и м а х п о д у в а н е ,

к ъ р к о р е н е и т . н . П о с т а в и х а м и д и а г н о з а : х р о н и ч е н к о л и т ,

г а с т р и т , х о л е ц и с т и т , п а н к р е а т и т . О с в е н т о в а ц я л ж и -

в о т и м а х г и н е к о л о г и ч н и б о л е с т и .

(Т ова са последиц ите от

запека, последици те от м ръсотията в органи зма.)

И з о б щ о , и з с л у ш а х л е к а р и т е , к о и т о о б я с н и х а к р ъ в о и з л и -

в а м и с н е р в е н с т р е с ( и м а х п р е д п о с т а в к и з а т о в а ), с б о -

л е с т т а н а ч е р н и я д р о б (н я к а к в а п о р т а л н а х и п е р т о н и я ) и ,

н а й - н а к р а я , п р о с т о с г р у б а х р а н а , о т к о я т о с е с п у к а л к р ъ -

в о н о с е н с ъ д ( п о м н я , ч е т о г а в а я д о х п у ш е н с а л а м с х л я б ).

(И зобщ о причи ната на наш ите болести е удовлетворяването

на вкусовите ни при щ евки. Щ ом се влияем от тях, трябва да

та и това се изразява в изопачени реакции п о врем е на пр очи с-

тването на черния дроб. И звод: с пом ощ та на м етодиката за

прочистване на полевата форм а на ж ивот м ож е да се прем ах-

не психичното притискане.)

Р е з у л т а т : х р а н о с м и л а н е т о г о р е -д о л у с е н о р м а л и з и р а .

З а п о ч н а х д а х о д я п о н у ж д а п р е з 1-2 д н и . И з ч е з н а п о д у в а н е -

т о , т е ж е с т т а , в к у с ъ т н а м е т а л в у с т а т а , к о й т о и м а х с



очакваме подо бни резултати. Т ова аз наричам „неорганизи-

ран ж ивот".)

В с и ч к о т о в а н е м е у с п о к о и и о т н о в о з а п о ч н а х д а т ъ р с я

н а ч и н д а в ъ з с т а н о в я з д р а в е т о с и . (О тначало ние разруш а-

ваме своето здраве, а след това търсим най-различни пътищ а

за неговото възстановяван е. К ъде е логиката?) О щ е п о в е ч е ,

ч е с а м а в ъ з п и т а в а м т р и д е ц а и н я м а н а к о г о д а с е н а д я в а м .

И т о г а в а е д и н о т л е к а р и т е м и п р е п о р ъ ч а 2-т а т о м а н а

В а ш и т е „Ц е л и т е л н и с и л и ". В з е х г и и о щ е о т п ъ р в а т а

с т р а н и ц а , к ъ д е т о е н а п и с а н о з а п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з -

м а , и п о -т о ч н о н а д е б е л о т о ч е р в о , р а з б р а х : в с и ч к о т о в а с е

о т н а с я з а м е н Ч е т о х в з а х л а с . К а т о ч е л и с т е о п и с а л и

м е н с а м а т а

П ъ р в о т о , к о е т о н а п р а в и х с л е д к а т о п р о ч е т о х к н и г и т е ,

б е , ч е з а п о ч н а х д а п р е м и н а в а м к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е с и з п и -

в а н е н а т е ч н о с т и п р е д и я д е н е . З а т о в а м и т р я б в а ш е о к о л о

п о л о в и н г о д и н а . П р о в а л я х с е , с л е д т о в а з а п о ч в а х о т н о в о .

Е д н о в р е м е н н о с т о в а з а п о ч н а х д а п р о ч и с т в а м о р г а н и з м а .

О т н а ч а л о п о В а ш а т а с х е м а п р о ч и с т и х д е б е л о т о ч е р в о , з а

к о е т о м и т р я б в а ш е ц я л а т а п р о л е т н а 1996 г . С л е д т о в а 5

п ъ т и п р о ч и с т в а х ч е р н и я д р о б . И н а й - н а к р а я , п р е з е с е н т а ,

к о г а т о с е п о я в и х а д и н и т е , ц я л а с е д м и ц а я д о х с а м о т я х : п р о -

ч и с т в а х б ъ б р е ц и т е . А к о п р о ч и с т в а н е т о н а ч е р в а т а и н а

б ъ б р е ц и т е с е п о л у ч и л е с н о , т о н а ч е р н и я д р о б н е . З е х т и н ъ т

в л и з а ш е т р у д н о , с л е д п ъ р в и я п ъ т и з л и з а ш е н я к а к в а г а д о с т ,

а с л е д в т о р и я п ъ т — м н о г о д р е б н и б е л и к а м ъ ч е т а (в е р о я т -

н о , х о л е с т е р и н о в и ), н а т р е т и я п ъ т п о в ъ р н а х , с о р а н ж е в а ,

л о ш о м и р и ш е щ а ж л ъ ч к а ( и м а м д и с к и н е з и я н а ж л ъ ч н и т е п ъ -

т и щ а ). 4-т и я п ъ т п а к и м а х п о в р ъ щ а н е , н о в е ч е с п о -п р я с н а

ж л ъ ч к а . 5-и я п ъ т — о т н о в о п о в ъ р н а х , н о в е ч е с п р я с н а

ж л ъ ч к а .

(П сихич ното при тискане в областта на стом аха и на

черния дроб препятства норм алното прем ин аване на енергия-

126

г о д и н и , л е п к а в а т а , с л а д к а т о п к а в г ъ р л о т о , к о я т о с ъ щ о

и м а х с г о д и н и , т я л о т о з а п о ч н а д а м и р и ш е п о - с в е ж о . И з -

ч е з н а с л а б о с т т а , м а к а р ч е с ъ м к а ф е м а н к а с 30-г о д и ш е н

с т а ж , о т к а з а х с е о т к а ф е т о и о т ч а я . И з ч е з н а х а п р е х а п -

в а н и я т а в у с т а т а , с т о м а т и т ъ т . Р а д в а х с е и н а в с и ч к и

р а з к а з в а х з а В а ш и т е к н и г и , п р о п а г а н д и р а х р а з д е л н о т о

х р а н е н е . И е т о в е ч е г о д и н а и п о л о в и н а с е х р а н я п р а в и л н о :

с а н д в и ч с к а ш к а в а л и л и с ъ с с и р е н е , м а к а р о н и с м е с о и л и

п е л м е н и н е в л и з а т в у с т а т а м и . З а п о ч н а х д а с е х р а н я с п о -

в е ч е з е л е н ч у ц и , о р е х и , с е м к и , с т а ф и д и .

Е д и н п ъ т н а 7-10 д н и п р а в е х к л и з м и с п р е в а р е н а в о д а и л и

с у р и н а (2 л ) в п р о д ъ л ж е н и е н а г о д и н а и п о л о в и н а и м и с л я ,

ч е б о л е с т и т е м и м е н а п у с н а х а . О с т а н а х а с а м о г л а в о б о -

л и е т о п р е з п ъ р в и я д е н н а м е н с т р у а л н и я ц и к ъ л и к р ъ в н о т о

н а л я г а н е — о т н и с к о т о с т а н а в и с о к о — 120-125 н а 70-80.

К о г а т о и м а м т а к о в а н а л я г а н е , у с е щ а м с и л н о г л а в о б о л и е .

Д а , з а б р а в и х д а в и н а п и ш а , п р е с т а н а х а д а м е б о л я т

т р ъ б и т е , м а к а р ч е е д н а т а о т т я х б е ш е б о л н а п о в е ч е о т 20

г о д и н и . "

В иж дате какво чудо е станало с тази ж ена след оби кнове-

ното прочи стване. А ако се добави и про чистване на полева-

та ф орм а на ж ивот, щ е изчезнат и последните болки.

106. „П и ш е В и м а й к а н а д в е д е ц а , к о я т о е о п и т а л а л е -

ч е н и е т о п о н е т р а д и ц и о н н и м е т о д и , п р е п о р ъ ч а н и в ъ в В а -

ш и т е к н и г и .

(В своите книги, особено в тези, описвам ис-

тинската и единствено правилната м едици на. В сичко остана-

ло, назовавано с различн и им ена — традици онн и, н етради-

цион ни и т. н., не отговаря на същ ността на въпроса.) К у п и х

с и В а ш а т а к н и г а „ П ъ л н о п р о ч и с т в а н е н а о р г а н и з м а " и и с -

к а м д а в и р а з к а ж а з а р е з у л т а т и т е .

П и я у р и н а п о 3 г л ъ т к и с у т р и н , с и з п а р е н а у р и н а п р а в я


225

м а с а ж н а ш и я т а и н а р ъ ц е т е . 2 п ъ т и п р о ч и с т и х ч е р н и я

д р о б , п р о ч и с т и х ч е р в а т а .

Р е з у л т а т и т е с а с л е д н и т е . И з ч е з н а х а б о л к и т е в с т о м а -

х а (я з в а н а с т о м а х а ), о с т е о х о н д р о з а т а н а ш и й н и я о т д е л

н а г р ъ б н а к а п р е с т а н а д а м е б е з п о к о и , и з ч е з н а х а б о л к и т е в

с т а в и т е , ж и в о т ъ т м и с т а н а п о -в е с е л . "

Т ова са резултатите на истинската медиц ина, на разум на-

108. „Н а 20 я н у а р и п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . К о л е н и ч и х ,

п о м о л и х с е , з а п о ч н а х д а п и я с л ъ н ч о г л е д о в о о л и о — 200 м л и

100 м л л и м о н о в с о к . С т р а х у в а х с е о т л и м о н о в и я с о к . И з п и х

в с и ч к о т о в а с л е к о т а , з а 40 м и н у т и . В 5 ч а с а с у т р и н т а п о -

л у ч и х с и л н о р а з с т р о й с т в о . С л е д м а л к о о т н о в о и м а х о б и л -

н о р а з с т р о й с т в о , о б а ч е н е с е д о с е т и х д а г о р а з г л е д а м .

Н а п р а в и х к л и з м а с и з п а р е н а у р и н а , и з л я з о х а х о л е с т е р и н о -



та рабо та със собствената ж изнена сила. Задачата на истин -

ската м едици на е да работи с ж изнената сила на човека и с

нищ о друго. Д а прави всичко необходим о, за да тече ж изне-

ната сила естествено п рез организма н а човека. В сяка преч-

ка на енергетично или на м атериално ни во пораж да и зкривя-

ване, намаляване, което наричам е болест.

107. „Н а 40 г о д и н и с ъ м . П о ч т и 10 г о д и н и с т р а д а х о т б о л -

к и в с т о м а х а . О т н а ч а л о и м а х г а с т р и т , а с л е д т о в а я з в а . И

н а й -н е з н а ч и т е л н и я т н е р в е н с т р е с п р е д и з в и к в а ш е а д с к и б о л -

к и в с т о м а х а . К о л к о б е з с ъ н н и н о щ и с ъ м п р е к а р а л а Н я м а д а

в и о п и с в а м з а х о д е н е т о п о б о л н и ц и , т ъ й к а т о п о м о щ т а б е -

ш е к р а т к о т р а й н а и в с и ч к о с е п о в т а р я ш е о т н о в о , н о в е ч е с

п о -с и л н и и п о -п р о д ъ л ж и т е л н и к р и з и . (П рим ер за това, че вие

и ваш ето здраве сте необходим и сам о на вас сам ата. Д окато не

поем ете отговорно стта за своето здраве, докато не п ридо биете

знания, вър ху какво се основава то, щ е страдате.)

О т м а р т 1997 г . з а п о ч н а х д а п и я с о б с т в е н а у р и н а 3 п ъ -

т и н а д е н п о 1 00 г , п о л о в и н ч а с п р е д и я д е н е . П и е х с у т р е ш -

н а у р и н а , п р а в е х п р о м и в к и н а н о с а и г а р г а р а н а г ъ р л о т о .

П р е м и н а х к ъ м р а з д е л н о х р а н е н е . Н я к о л к о п ъ т и п р а в и х д ъ л -

б о к о п р о ч и с т в а н е н а ч е р в а т а . С е г а и з п а р е н а т а у р и н а с в о -

б о д н о с е з а д ъ р ж а в ч е р в а т а 15 м и н у т и и л и п о в е ч е . Н а 12

ф е в р у а р и з а п ъ р в и п ъ т п р о ч и с т и х ч е р н и я д р о б . И з л я з о х а

х о л е с т е р и н о в и к а м ъ н и .

Р е з у л т а т ъ т : О т о к т о м в р и 1 997 г . и з о б щ о п р е с т а н а д а

м е б о л и с т о м а х ъ т ."

П отресаващ резултат — 10 години „традицион но лече-

ни е" не дава никакъв резултат, освен влош аване, а само 8

м есеца правилна медици на реш ава полож ително въпроса със

здравето. И при това използването й не е било съвсем пра-

вилно. Д али осъзнавате кой и как ни лекува?

126

в и к а м ъ н и — о к о л о 25 б р о я и м н о г о д р е б н и , з е л е н и , с л у з .

П о я в и с е с л а б о с т . Л е г н а х д а п о с п я . С ъ б у д и х с е в п о - д о б р о

н а с т р о е н и е . (Т очно така трябва да постъпвате: про чиства-

нето отнема сили от организм а. П очинете си. Н ай-добрата

почи вка е сънят. „С танах в по-д обро н астроени е" означава,

че организм ът се е освободи л от патологията и сили те му са

се възстановили.) З а п о ч н а х д а с е п о д г о т в я м з а в т о р о т о

п р о ч и с т в а н е . В с и ч к о п р а в е х п о к н и г а .

В е ч е р т а , н а Р о ж д е с т в о Х р и с т о в о , и м а х с и л н и б о л к и в

о б л а с т т а н а с л ъ н ч е в и я с п л и т , о к о л о п ъ п а , в г ъ р б а . Б о л к и т е

п р о д ъ л ж и х а о к о л о 2 д е н о н о щ и я . М и с л я , ч е с ъ м с г р е ш и л а ,

и з я д о х м а л к о в н о с е н б у т и м а л к о с у р о в о п у ш е н с а л а м , с и н ъ т

м и м е п о ч е р п и .

(Е то така, нам ирайки се под влияние на собс-

твения вкус, човек нанася вреда на своя организъм . З ащ ото

бутът не е видова храна, наш ият организъм не е приспособен

за такава храна. О ттук идва този еф ект.) С е д н а л а , п р и т и с к а й -

к и п ъ п а с и , с е м о л и х — п р е д а в а х а Б о г о с л у ж е н и е . Т о в а е и з -

п и т а н и е з а р а д и м о и т е г р е х о в е . (Заради неум ението да конт-

ролирате вкусовите си усещ ания. Точн о те превръщ ат 90 % о т

хората в полуболн и същ ества, а м едицин ата ги лекува. Е то ви

хапчета про тив запек; ето ви ф ерм ентчета — за да ядете по ве-

че; кеф ирче — за възстановяване на м икроф лората; хем осор-

бция — за прочистване на кръвта; органите изобщ о не ф унк-

ционират — щ е ги присадим , щ е ги вградим . А къде е гриж а-

та за здравето? Ц ялата м едицина се е комерсиализирала. Н е

м едицината е нуж на на нас, а ние см е необходими на м едици-

ната като потребители. Т я — съврем енната медици на, е заин-

тересована само от едно, да им а повече болни клиенти. Здр ав

народ — см ърт за м едицината. Ето защ о залъгват хората чрез

телевизион ни реклам и о т типа — борба с болките в ставите, с

грипа, настинката, със запека и т. н. в продълж ение на 6-12 ча-

са щ е трябва хапч е, таблетка. А когато всичко във вас изгни е

227

поради такава „бор ба", щ е ви предлож ат присаж дане на орга-

ни. Н авсякъде пари, пари. Н и е , ж и в о т ъ т н и , з д р а в е т о н и

с м е н е о б х о д и м и с а м о н а н а с с а м и т е .

Д р у г а т а с т р а н а о т ж и в о т а н а с ъ в р е м е н н о т о о б щ е с -

т в о з а р о б в а ч о в е к а с т о в а , ч е с и и г р а е с ч у в с т в а т а м у .

К у п у в а й т е , у п о т р е б я в а й т е — т о в а е т о л к о в а п р и я т н о

и х у б а в о . А з а т о в а у д о в о л с т в и е р а б о т е т е , р а б о т е т е —

ляване.) О т и д о х в т о а л е т н а т а , и з л е з е о г р о м н а п у р п у р н а

с л у з . П о -к ъ с н о , т ъ м н о п у р п у р н и л е н т и — 2 п а р ч е т а с д ъ л -

ж и н а 2 5-30 с м . П р е з ц я л о т о д е н о н о щ и е и м а х т ъ п и б о л к и в

с т о м а х а . О с в е н т о в а с е у с е щ а ш е и м и р и з м а н а г н о й . "

Е то тази слуз и по липи те са се откъснали. Б олки те са

възникнали п оради това, че те са били п рилепн али към лига-

вицата на дебелото черво и са изсм уквали ж изнени те сокове.



н а л и с т е д о с т о й н и з а т о в а С а м и я т ч о в е ш к и ж и в о т е

и з г у б и л и с т и н с к и я с и с м и с ъ л , р а з п и л я л с е е з а р а б о т а ,

п о т р е б л е н и е , л е ч е н и е . А к о г а ч о в е к ъ т д а с е у с ъ в ъ р ш е н с т -

в а , д а с е р а з в и в а д у х о в н о ? )

Н а 18 ф е в р у а р и н а п р а в и х в т о р о п р о ч и с т в а н е н а ч е р н и я

д р о б . З е х т и н ъ т с е п и е ш е т р у д н о , и з п и х 200 и 100 о л и о , 120

м л с о к , 90 м л н е в л и з а ш е , у д ъ л ж и х п и е н е т о з а ч а с и п о л о -

в и н а . Д е н я т б е ш е т е ж ъ к , н а м р ъ щ е н , ч у в с т в а х с е в к и с н а -

т а . П о л у ч и х п о з и в и к ъ м 11 п р е з д е н я , а с л е д т о в а о щ е в е д -

н ъ ж , к а т о п а к и з л е з е с ъ щ о т о к о л и ч е с т в о х о л е с т е р и н о в и

к а м ъ н и , а з е л е н и п о ч т и н я м а ш е .

С л е д к л и з м а с и з п а р е н а у р и н а — 100 м л , и м а х о с т р и б о л -

к и , и з л е з е н я к а к ъ в п а р ц а л , к а т о д е т с к а ш а п ч и ц а , м а л и н о в н а

ц в я т и м н о г о с л у з . (Тези остри болки говорят за изтръгване

на патологията, за своего рода м ин и-о здравителна кри за.)

П р а в я н а т р и в а н и я , п р е з л у н н и т е ф а з и п р а в я к о м п р е с и ,

м и я л и ц е т о с и , п и я п о 3 г л ъ т к и о т 3 д о 5 ч а с а . П р е з д е н

п р а в я м и к р о к л и з м и , 100 м л , с л е д и з п р а з в а н е н а ч е р в а т а .

А к о н я м а п о з и в и , п р а в я о б и к н о в е н а к л и з м а .

Н а 26 ф е в р у а р и н а п р а в и х м и к р о к л и з м и с и з п а р е н а у р и -

н а . С ъ в с е м с к о р о п о л у ч и х с и л н и б о л к и , п о з и в и . Р е ш и х д а г и

з а д ъ р ж а 2 п ъ т и . (К ак да разбирам това „да ги задърж а 2 пъ -

ти"? П рии скало ви се да отидете в тоалетната, но вие сте

преодолели позива и това, което е трябвало да излезе, се е

върн ало назад. С лед това всичко се е повторило отново — и

пак сте потиснали ж еланието.)

П о ч у в с т в а х , ч е н е щ о с е о т к ъ с в а о т о б л а с т т а н а с т о -

м а х а , т о л к о в а с и л н и б я х а б о л к и т е . (П одобно задърж ане е

пол езно да се прави с цел да м ож е изпарената урина по-дъ л-

го врем е да въздейства върху полип а, тум ора и т. н. В про-

тивен случ ай не стига врем е за откъсването — кратко въ з-

действие и веднага се излива. Т ова не е достатъчн о за изце-

126

Н а м ястото на откъсването са се образували рани чки; те

бъ рзо щ е заздравеят, но паразити п овече ням а да им а.

109. „Н а 21 г о д и н а с ъ м , к о ж а т а м и е с у х а , б л е д а , о ч и -

т е м и с а з е л е н и , и м а м к е с т е н я в а к о с а ; р ъ с т 162 с м , т е г л о

50 к г ; о б и ч а м б л а ж н а и г о р е щ а х р а н а , о б и ч а м б а н я и в с и ч -

к о , к о е т о е с в ъ р з а н о с в о д а . Н е о б и ч а м с т у д и ж е г а . (Този

човек има ярко изразена индиви дуална конституци я „В я-

тър" . А ко тя не се уравновеси, възникват серио зни п робле-

м и със здравето.)

З а м о и т е б о л е с т и . С ъ в с е м н е м и р а с т е к о с а т а (3 г о д и -

н и в с е с и е с ъ щ а т а ); т я е с у х а , к р е х к а , ц ъ ф т и . П р ъ с т и т е н а

к р а к а т а м и с е н а п у к в а т и д ъ л г о в р е м е н е о з д р а в я в а т . В с я -

к а г о д и н а б о л е д у в а м о т н а с т и н к и , б о л и м е с т о м а х ъ т . П о

к р а к а т а с е п о я в я в а т б е л и п е т н а (в н а ш е т о с е м е й с т в о т о -

в а с е п р е д а в а п о н а с л е д с т в о ). П о с т о я н н о и м а м и л и з а п е к ,

и л и д и а р и я . (О писани са симп томите на превъзбудения ж из-

нен принцип „В ятър". ) И м а м м н о г о к а ф е в и к о ж н и и з р а с т ъ -

ц и с к р а ч е и л и б е н к и п о ц я л о т о т я л о — п о д м и ш н и ц и т е , п о

р ъ ц е т е , к р а к а т а , к о р е м а , г ъ р б а , г ъ р д и т е , н а ш и я т а и т . н .

(Т ова говори за толкова силни пром ени във вътреш ната сре-

да на органи зма в посока гниен е, че органи змъ т е станал и з-

точник за хранене на мо лю ските — висулките по тялото.)

Ч у в с т в а м п о с т о я н н и б о л к и в т р ъ б и т е . С л е д р а ж д а н е п о л у -

ч и х о щ е и е р о з и я н а ш и й к а т а н а м а т к а т а . Н а п р а в и х 2

а б о р т а , с л е д к о и т о п а к з а п о ч н а х а д а м е б о л я т т р ъ б и т е .

О т 12-г о д и ш н а в ъ з р а с т н е м о г а д а п р е м а х н а п ъ п ч и в и т е

о б р и в и п о л и ц е т о . М е н с т р у а л н и я т м и ц и к ъ л в и н а г и е о б ъ р -

к а н . З ъ б и т е м и с е т р о ш а т о ч е б и й н о . Н и к а к н е с е и з п о т я -

в а м . П о п р ъ с т и т е н а к р а к а т а , п о д н о к т и т е с е о б р а з у в а

ч е р н о т а . К о г а т о я и з ч о п л я , и з п о д н о к т и т е и з л и з а м н о г о

л о ш о м и р и ш е щ а м р ъ с о т и я .

(К огато организмъ т е заш лако-

229

ван до краен предел, тогава в изчистването се вклю чва и ко-

ж ата. Н о и тя не м ож е да се справи и на свой ред се заш ла-

кова. П оради това тя губи ф ункц ии те си — не се отделя пот,

не расте коса, губи се еластичността, появяват се обриви.)

С е г а щ е в и о п и ш а р е з у л т а т и т е , к о и т о с ъ м п о с т и г н а л а ,

о т к а к т о с е з а н и м а в а м п о В а ш и т е к н и г и .

П ъ п ч и в и т е о б р и в и и з ч е з н а х а , н о о с т а н а х а ч е р в е н и т е

т а н а А р м с т р о н г „Ж и в а т а в о д а " и о т т о г а в а в с е к и д е н

с у т р и н у п о т р е б я в а м п о 100-120 г п р я с н а у р и н а с п р о ф и -

л а к т и ч н а ц е л . П р е з 1996 г . п а к т а к а с л у ч а й н о с е з а п о з н а х

с к н и г а т а В и „Ц е л и т е л н и с и л и , т о м 1. М н о г о м е з а и н -

т р и г у в а и з а т о в а с и к у п и х в с и ч к и т е 4 т о м а , а с л е д т о в а и

у ч е б н и к а „ Г л а д у в а н е " и „Ж и в а т а в о д а ". Н о м н о г о с ъ ж а -

л я в а м , ч е к ъ с н о н а у ч и х в с и ч к о т о в а .



п е т н а . Н о р м а л и з и р а с е и з х о ж д а н е т о п о н у ж д а , и з п р а ж -

н е н и я т а с а с т а н а л и м е к и , ж ъ л т о -к а ф е в и . П р и б ъ р з о х о д е -

н е с е и з п о т я в а м . П р е с т а н а х а б о л к и т е в т р ъ б и т е (и м а х

к р и з а в п р о д ъ л ж е н и е н а 1 с е д м и ц а ). И з п о д н о к т и т е и з ч е з -

н а м и р и з л и в а т а м р ъ с о т и я . М и н а х а м и б о л к и т е в г л а в а т а ,

в и е н е т о н а с в я т , п р и т ъ м н я в а н е т о п р е д о ч и т е . (П рочист-

ването и правилното хранене са норм ализирали ф ункции те

на кож ата и на целия организъм . Т ой е започнал да работи по

естествен начин.)

С у т р и н с т а в а м в 5.30 и и з п и в а м п о 650 м л у р и н а . П р а в я

г и м н а с т и к а з а к о р е м а и з а к р ъ с т а , п о н я к о г а с е з а н и м а в а м

с б я г а н е н а у л и ц а т а и , к о г а т о с е п о л у ч а в а , м е д и т и р а м .

С у т р и н с м у ч а р а с т и т е л н о о л и о . С т а б и л н о с е х р а н я и с и

в ъ р ш а р а б о т а т а . В е ч е р с и и з м и в а м л и ц е т о с у р и н а , с л а г а м

к а п к и в у ш и т е , т а м п о н и в ъ в в л а г а л и щ е т о . М о л я с е и л я г а м

д а с п я . О с в е н т о в а п р а в я в а н и с у р и н а . Н а м а з в а м с е с ъ с з е х -

т и н , с и з п а р е н а у р и н а . С л а г а м к о м п р е с и с в ъ л н е н а т ъ к а н .

П р а в я к л и з м и — и з л я з о х а ф е к а л н и к а м ъ н и , с л у з . И м а х а

о т в р а т и т е л н а м и р и з м а . П р о ч и с т в а н е т о н а ч е р н и я д р о б

п р е д и з в и к в а б о л к и , п ъ л н а з а г у б а н а с и л и , п о в р ъ щ а х . Т р и п ъ т и

п р о ч и с т в а х , и т р и п ъ т и п о в р ъ щ а н е . И з л и з а х а з е л е н и , т ъ м н и ,

я р к о з е л е н и , г о л е м и и м а л к и к а м ъ н и , с л у з , б е л и ц и п и . Р ъ ц е т е

м и п р е с т а н а х а д а с е н а п у к в а т и к о ж а т а н а т я х н е с е б е л и . "

Ж елателно е да се прочисти п олевата ф орм а на ж ивот, а

ин аче при вас всичко е норм ално.

110.

„Н а 6 6 г о д и н и с ъ м , р ъ с т 173 с м , и м а х т е г л о 74-75

к г , а с е г а с ъ м 64-65 к г . П р е з 1994 г . н а п р а в и х з а в ъ з с т а н о -

в я в а н е н а п р а в о с л а в н а т а н и ц ъ р к а д в е в р а т и и р а з л и ч н и

д р е б н и н е щ а . С в е щ е н и к ъ т м е п о п и т а к о л к о щ е с т р у в а т о -

в а . О т г о в о р и х м у : н е к а Б о г м и д а д е з д р а в е и н и щ о п о в е ч е

н е м и т р я б в а . П р е з 1995 г . с л у ч а й н о с е н а т ъ к н а х н а к н и г а -

126 230

П р е з з и м а т а н а 1996 г . з а е д н о с ж е н а м и п р о ч и с т и х м е

ч е р в а т а .

Т я

е н а 61 г о д и н и , р ъ с т 154 с м , и м а ш е т е г л о 60-62

к г , а с е г а е 46-47 к г . П р о ч и с т и х ч е р в а т а з а 22-25 д н и , о б а -

ч е ж е н а м и ч и с т е ш е ч е р в а т а 2 м е с е ц а . О т н а с и з л и з а ш е

в с и ч к о , к о е т о В и е о п и с в а т е , и м а ш е о т в р а т и т е л н а с м р а д .

А с е г а н и т о ф е к а л и и т е с а м и р и з л и в и , н и т о у р и н а т а , о с о б е -

н о и з п а р е н а т а , и м а п р и я т е н м и р и с . (Щ ом като организм ът

се прочи сти, тогава и секрецията при доби ва съвсем друга ми -

ризм а и консистенция.) Д о с е г а с п р о ф и л а к т и ч н а ц е л е д и н

п ъ т н а 1-2 с е д м и ц и п р а в я п р о м и в к и н а ч е р в а т а п о с ъ щ и я н а -

ч и н . (С ъветвам ви да правите Ш анк-П ракш алана, тя е м ного

по-полезна.) П р е з 1997 г . н а п р а в и х в т о р о п р о ч и с т в а н е , н о

з а к р а т к о в р е м е — и з л и з а ш е с а м о с л у з . П р е з 1 998 г . н а п р а -

в и х с ъ щ о т о , к о е т о и п р е з 1997 г . (Редовната проф илактика е

гаранц ия за стабилн остта на здравето ви. П оради това всяка

година поддърж айте организма си с прочистващ и процедури.

Н ай-добре е това да се прави пр ез ранната прол ет, добре е да

се повтори и в края на септем ври.)

П р е з 1996 г . 5 п ъ т и н а п р а в и х м е п р о ч и с т в а н и я н а ч е р н и я

д р о б . И з л и з а ш е и м а з у т , и м н о г о к а м ъ н и с р а з л и ч н а г о л е -

м и н а и р а з л и ч е н ц в я т . П р е з 1996 г . н а п р а в и х м е 4 п р о ч и с т -

в а н и я п о 4 п ъ т и — и з л и з а х а д р е б н и к а м ъ ч е т а — к а т о с л ъ н -

ч о г л е д о в о с е м е и п о -д р е б н и . П р е з 1998 г . з а п о ч н а х м е п р о -

ч и с т в а н е , и з л и з а т д р е б н и к а м ъ ч е т а с ж ъ л т и з е л е н ц в я т .

В с я к а с у т р и н п р а в и м 14-т е у п р а ж н е н и я , к о и т о с а п о -

с о ч е н и о т В а с в 1-и я т о м . (Това е добро укрепващ о средст-

во — проф илактични упраж нения, насочени към поддърж а-

не на целия организъм в здраво състоян ие.)

П р е з о к т о м в р и и н о е м в р и 1997 г . н и е г л а д у в а х м е в с я к а

с е д м и ц а — 1 п ъ т п о 24-36 ч а с а , а о т с р е д а т а н а к о л е д н и я

п о с т а з г л а д у в а х 7 д е н о н о щ и я , а с ъ п р у г а т а м и — 3,5 д е н о -

н о щ и я ; к ъ м к р а я н а п о с т а и з л я з о х о т г л а д у в а н е т о . З а 7 д е -

н о н о щ и я о т с л а б н а х с ъ с 7 к г . П о в р е м е н а и з л и з а н е т о о т

г л а д у в а н е т е г л о т о м и с е в ъ з с т а н о в и з а 7 -9 д е н о н о щ и я —

к ъ м 12-о т о д е н о н о щ и е б е ш е 66 к г , а к ъ м 16-т о т е г л о т о н а -

м а л я д о 64 к г и т а к а с и о с т а н а . Г л а д у в а н е т о п р а в и х с у р и -

н а и п р о т и е в а в о д а . П о в р е м е н а г л а д у в а н е т о с е ч у в с т в а х

с л а б , н о с е с п р а в я х с д о м а ш н и т е з а д ъ л ж е н и я . И з л и з а н е т о

о т г л а д у в а н е б е ш е т р у д н о . Р е ш и х с е д а н а п р а в я 7-д н е в н о

г л а д у в а н е п о р а д и т о в а , ч е б я х с и г у р е н , ч е с ъ м г о т о в з а т о -

д в а м е к ъ м 15-16 ч а с а . З а п о ч н а х м е д а п р и е м а м е п о - м а л к о

х р а н а , а а п е т и т ъ т с е п о д о б р и . (П о такъв начин се осъщ ест-

вява пренастройване на организма, на човеш кото съзнание

към по-здравословен тип. Л ичи си, че сте работили в ърх у се-

бе си, личат и резултатите от тази работа.)

П о -р а н о д ъ л г о в р е м е п р е к а р в а х в т о а л е т н а т а , и м а х

т е ч н и и з п р а ж н е н и я , х е м о р о и д и , и м а х с л а б а н у с . М н о г о с е



в а . Б я х с е п р о ч и с т и л д о б р е и п о с т и х 20 д н и .

(В този случай

у човека се задейства интуицията м у и той сам усещ а кога и

какво трябва да предпри еме. Т ова е мн ого добро качество.

П овечето от У чителите започн аха от книж ки, а след това се

извисиха до нивото на интуитивните знания.)

С х р а н а т а н е щ а т а с а п о -т р у д н и , п о н и к а к ъ в н а ч и н н е м о -

ж е м д а о т в и к н е м о т с т а р и я н а в и к . (Н аистина, борбата със

старите навици, стереотипите на поведение, със собственото

съзнани е е м ного трудно нещ о. Това, което се е ф орм ирало в

наш ето съзнани е, ни тласка да водим един или друг начин на

ж ивот, който по-често е порочен и разруш ава здравето. Н ави-

ците в храненето са част от порочн ия н ачин н а ж ивот и ако те

не се зам енят с нови те, цялото оздравяване щ е бъде безполез-

но. В 1-вия том на „О снови на здравето" вече съм обяснил, че

истинско оздравяване е възм ож но сам о тогава, когато се про -

м ени наш ата личност, м ирогледът ни. Работете върху себе си

— и всичко щ е се получи. С ами ят аз съм разбрал простата ис-

тина: за наш ите болести ни кой не е виновен, освен н ие сам и-

те. В ин ата ни се състои в това, че, без да анализирам е, см е

възприели този ж ивот такъв, какъвто е той, и см е тръгнали по

течението. А се оказва, че човек трябва да се зам исли — дали

правилно ж ивее, ми сли, храни се и т. н. И когато се зами сли-

те добре, щ е се окаж е, че м ного нещ а трябва да се пром енят.)

Н а л а г а с е д а я д е м х л я б с м а я и п и т к и о т т е с т о б е з м а я ,

к а к т о и п и т к и о т п р о р а с н а л о з ъ р н о , и з п ъ р ж е н и с ъ с с л ъ н ч о г -

л е д о в о о л и о . Х р а н и , н а п р а в е н и о т б я л о б р а ш н о , п о ч т и н е

я д е м . В и н а г и и м а м е с а л а т а к а т о п ъ р в о б л ю д о . О с н о в н о с е

х р а н и м с к а р т о ф и , б о р ш , к а ш и и с у п и о т б у л г у р и , с о к о т

м о р к о в и , о р е х и , м е д , к о з е м л я к о . П р е з .а я т о т о , е с т е с т в е н о ,

я д е м р а з л и ч н и п л о д о в е и з е л е н ч у ц и . П о -р а н о с е х р а н е х м е 3

п ъ т и н а д е н , а с е г а — 2 п ъ т и . З а к у с в а л а в 9-10 ч а с а , а о б я -

126 232

с т р а х у в а х , ч е о щ е м а л к о , и н е щ о л о ш о щ е с е о б р а з у в а т а м .

О щ е о т 40-г о д и ш н а в ъ з р а с т к о ж а т а о к о л о а н у с а с е с п а р -

в а ш е , а а к о н е с е и з м и е х , н а п р а в о с е р а з я ж д а ш е . С е г а , с л а -

в а н а Б о г а , в с и ч к о т о в а г о н я м а . (Господ Бо г няма нищ о об-

щ о с това. Гри ж ете се за себе си, за своето тяло-храм , което

Т ой ви е дал. С ам о това вече е богоугодна работа.) И з п р а ж -

н е н и я т а м и с а в ъ в в и д н а с а л а м ч е , и з х о ж д а м с е е д и н п ъ т з а

д е н о н о щ и е . В н о с а м и в с и ч к о е ч и с т о , с м а л и х а с е л и п о м и т е

п о т я л о т о . П о д о б р и с е г ъ в к а в о с т т а , п о д в и ж н о с т т а . Н а с -

т и н к и и г р и п н е н и з а к а ч а т . В с и ч к и к а з в а т , ч е с м е с л а б и , н о

н и е н е с е б е з п о к о и м о т т о в а , с а м о д а с м е з д р а в и . "

В 1-вия том на „О снови на здравето" съм написал за по-

рочн ото общ ествено съзнание, за това как то потиска всяко

друго м ислене и действие по отнош ение на начина на ж ивот.

Е то, че то е започн ало да действа и срещ у тези хо ра чрез не-

веж еството на другите хора. Бл агопо лучи е и здраве се асо-

ции рат от общ ественото съзнани е с охранен, доволен човек,

но това е заблуда. В ъ з р а с т н и я т ч о в е к т р я б в а д а и з г л е ж -

д а т а к а , к а к т о е и з г л е ж д а л н а 18-20-г о д и ш н а в ъ з р а с т , и

д а п р и т е ж а в а к а ч е с т в а т а н а м л а д и я о р г а н и з ъ м (г ъ в к а -

в о с т т а , с и л а т а , б ъ р з и н а т а н а р е а к ц и и т е ).

Т а з и

м а к с и м а

т р я б в а д а в и в о д и к ъ м п о с т и г а н е т о н а ц е л т а .

С ъврем енното общ ество е затънало в разделянето н а

труда, в тясната специализация, обър кало се е в лъж ливи

ценн ости, излъгано е от рекламата, от масовото невеж ество

по отнош ение на най-елем ентарни н ещ а. П од влияние на

всичко това е „отгледан" тип хор а, ф орм иран о е тяхното съ з-

нание и това, което не им е ясно, е чуж до и враж дебно за тях.

Затова на тези, които се заним ават със собственото си озд-

равяване, а ощ е повече, използват урина, се гледа като на

приш ълци от други планети.

Г л а в а 7

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Б Ъ Б Р Е Ц И Т Е

В ъв връзка с важ ността на този орган за ж изнената дей-

ност на организма, н ека да разгледам е този въ про с п о-задъл-

бочено . Бъ брец ите са двоен орган на отделителната систем а

1. О тделителна — отделяне на чуж ди вещ ества и нелетли-

ви продукти на обм яната, най-вече на азотни продукти.

2. Регулиране на постоянството в концентрацията на нат-

рий.

3. Регулиране на обем а на извънклетъчната вода на тялото.

4. Регулиране на постоянството в концентрацията на йо-



на човека, изграден п о типа на ж лезите. О сновно ф ункцията

на бъб реци те се състои в пр очи стване на организм а от азот-

ни продукти. П ри възрастните хора те по ф орма приличат на

зърно то на бакла. М асата на бъб река е от 120 до 200 г. Ц ве-

тът му е яркокафяв. Д ълж ината на бъбрека на възрастния

човек е около 10-12 см , ш ирочината му е 5-6 см, а дебелина-

та — 3-4 см. И зпъкналият край на бъбрека е обърнат навън

и леко назад. В длъбнатият край на бъбрека се нам ира срещ у

подобни я край на срещ уполож ния бъбрек. В секи бъбрек има

два полю са: горен и долен. Г орният е повече закръглен и ле-

ко се покр ива от надбъ бречната ж леза. Разстоянието м еж ду

горните полю си на левия и десния бъбрек е по-м алко, откол-

кото меж ду долните полю си, поради това дългите оси на

бъбреците образуват ъгъл, който се отваря надолу.

Д есният бъбрек обикновено се нам ира на 2-3 см по-надо-

лу от левия. П о тази причи на кам ъни те по-често се срещ ат в

десния бъбрек. П ри ж ените бъбреци те са разполож ени по-

ниско, отколкото при м ъж ете.

За 24 часа чрез бъб реци те се фи лтрира около 150 л кръ в

Ф илтрирането на кръвта и всмукването й обратно се осъ-

щ ествява чрез епителния слой. С ледователно качеството на

бъбречната ф ункция в голяма степен зависи от ф ункцион ал-

ния характер на епитела*. О т 100 л прем ин ала през глум еру-

лите течност в урина се превръщ ат сам о 1 л, а от 270 г ф ил-

триран н атрий обратно в кръвта се връщ а 263 г.

Б ъб рец ите са орган на хом еостазата. О бразуването на

урин а е сум арен резултат от м ного процеси, насочени към

осигуряването на баланс на вътреш ната среда. Н ека да изб-

роим ф ункции те на бъбреците.

* В еднага трябва да обърнем вним ание, че ф ункциони рането на епи-

тела до голяма степен зависи от налич ието на витам ин А в организм а.

126

ните в кръвта.

5. Регулиране киселинн о-алкалното равновесие в орга-

низма.

П икочният канал има дълж ина 22-25 см при м ъж ете и 2 ,4-

4 см — при ж ените. Н ай-ш ирокото м ясто в пикочния канал е

1,25 см. П икочопроводите им ат дълж ина 28-34 см . У рината

се движ и по пи кочопро вода благодарение на активни те пе-

ристалтически свивания, които я изтласкват. Д иам етърът на

пикоч опроводите м ож е да бъде значително увеличен благода-

рение на м ного голям ата му еластичност и при затруднено о т-

тичане на урина, той мож е да се разш ири до 8 см в диам етър

С лед тази уводна инф ормация м ож е да прем инем към разг-

леж дане на бъбречно-кам енната болест. Х ипократ, Гален, пер-

сийските и арабските лекари свър звали образуването на кам ъ-

ни в урината с географ ските особености на м естността, клим а-

тичните условия, питейната вода.

С ъврем енните данни във връзка с причини те за образу-

ването на камъни в бъбреци те са следните: наруш аване или

пром яна на съотнош ението меж ду пикочната киселина и

другите соли и колоиди на урината; оксалово-кисел калций,

кой го е способен да се утаява, обр азувайки кристали. Н ор-

м алната урина и урината на болни (с пикочни кам ъни ) съ-

държ а различни м укопротеиди, им ащ и отрицателен заряд.

П ри бъб речно-каменната болест се наблю дава здраво съеди-

нение на калция с анион м укопо лизахаридите, които се прев-

ръщ ат в неразтворим ком плекс. Н орм алната урина съдърж а

около 90 мг общ биоколоид, а при болни те — средно около

500 мг. П ри недостиг на витамин А м ож е да се образуват ка-

м ъ н и . Е к с п е р и м е н т а л н о е у с т а н о в е н о , ч е в и т а м и н А (Р ~

к а р о т и н ) п р е п я т с т в а о б р а з у в а н е т о н а к а м ъ н и и с ъ д е й с -

т в а з а р а з т в а р я н е т о н а в е ч е о б р а з у в а н и т е к а м ъ н и .

Х арактерът на храненето им а значение за възникване н а

бъб речно-кам енната болест, особено в детска възраст. Ран-

235

ното захранване на кърм ачетата основно с каш и и тестени

блю да води до голяма см ъртност и заболявания, в т. ч. и мн о-

го често до бъбр ечно-кам енни болести. О тстраняването на

деф ектите в хранен ето позволява те рязко да се нам алят. А з

обаче щ е ви припом ня, че каш ите и тестените блю да съдър-

ж ат голям о количество калций. Н о т о в а е к а л ц и я т , к о й т о

е б и л п о д л о ж е н н а т е р м и ч н а о б р а б о т к а , т о й н е с е у с в о -

я в а о т н а ш и я о р г а н и з ъ м и с л у ж и к а т о и з т о ч н и к з а о б -

органичн ите вещ ества, суспендирани в урин ата и се състоят

от багрилн и вещ ества на урин ата. В ури ната, която се отделя

за едно денонощ ие, тяхното съдърж ание е 1 г. Реш аващ о зна-

чение за защ итното действие им а специф ични я им вид. Едн а

част от тях се нам ира в кръ вта, другата се обр азува в бъ бр е-

ци те като резултат от ж изнената дейн ост на бъбречн ите клет-

ки. О ттук процесът на образуване на камън и в бъбреците м о-



р а з у в а н е н а б ъ б р е ч н и к а м ъ н и . Т о в а е г л а в н а т а п р и ч и н а ,

п о р а д и к о я т о с л е д п р е м а х в а н е т о н а к а м ъ н и т е т е о т н о -

в о с е о б р а з у в а т . Ч о в е к н е и с к а д а з н а е и д а п р е м а х н е п р и -

ч и н а т а , а и м е н н о — с в о е т о н е п р а в и л н о х р а н е н е .

И нф екцията, която по един или други начин попада в

бъбреци те, м ож е да предизвика бъбречно-каменна болест.

С тафи лококът непо средствено влияе върх у реакцията на

урин ата в сам ия бъб рек, пром еняйки киселата реакция в ал-

кална (вследствие на бактериално преоб разуване н а уреята в

пи кочно-ки сел ам они й), в резултат на което в ури ната се по-

явяват утайки.

О пределено значение за образуване на камъ ните им ат и

чревните бактерии. И така, в червата на човека им а бактерии ,

които изработват оксалов варовик. Размн ож аването на тези

бактерии (зависи от храненето) предизвиква поява на оксалу-

рия при здрав човек вследствие на прекаленото образуване на

оксалати в червата, всмукването и извеж дането им с урин ата.

Голямо значение за рецидивите при образуването на кам ъни

им а и черният дроб. Н али една от фун кциите на черния дроб е

образуването на уреята. Т о се извърш ва сам о тук, а уреята ка-

то краен продукт на белтъчната обм яна се отделя от бъбреци те.

У рин ата пред ставлява наситен воден разтвор на неор га-

нични и органичн и соли (кристалоиди), кои то се задърж ат в

разтворено, суспендир ано състояние благодарение на бл агоп-

риятните тем пературни условия, на киселинното съотнош е-

ние на солите и най-вече поради при съствието на защ итните

колоиди. Т е поддъ рж ат солите в разтворено състояние, пр е-

пятстват утаяването им . Д о каква степен са важ ни колоиди те

за разтварянето на солите, се виж да от при м ера с пи кочн ата

киселина, която се разтваря във вода в съотнош ение 1:39480.

Защ итните колоиди представляват най-неж ните частици на

126 236

ж е да се разглеж да отчасти като резултат на недо статъчн ото

обр азуване, както в количествено така и в качествено отн ош е-

ние, на защ итни колоиди от бъбречните елементи, като свое-

образно заболяване на бъбречната клетка. М ного важ ен ф ак-

тор за възникване на дисколоидоурия — пром яна във фу нкци -

оналната дейност на бъбреците — е наруш аването на нейната

регулация от страна на централната нервна систем а. В ъв

връзка с това веднага щ е опиш а наблю денията на китайските

целители: С Т Р А Х Ъ Т с п у с к а н а д о л у Ц и *

и

у в р е ж д а б ъ б р е ц и -

т е , т . е . с т р а х ъ т ч р е з ц е н т р а л н а т а н е р в н а с и с т е м а о к а з -

в а у в р е ж д а щ о в л и я н и е в ъ р х у б ъ б р е ц и т е и , а к о т а з и е м о -

ц и я с е з а д ъ р ж а и л и с е п о в т а р я д о с т а т ъ ч н о д ъ л г о , т о г а в а

с е н а р у ш а в а о б р а з у в а н е т о н а к о л о и д и и з а п о ч в а о б р а з у в а -

н е т о н а к а м ъ н и . С ъ щ и т е л е ч и т е л и с а з а б е л я з а л и и д р у г о

— х р а н а т а с ъ с с л а д ъ к в к у с (н и ш е с т е т о т р я б в а д а с е п р е -

в ъ р н е в з а х а р , п р е д и д а б ъ д е у с в о е н о о т о р г а н и з м а ) у в р е ж -

д а ф у н к ц и и т е н а б ъ б р е ц и т е .

А сп о р ед А ю р ве да и „Ч ж у д-

ш и", всички хранителни вещ ества след храносм илане при те-

ж ават свой специф ичен вкус. Така м есото, рибата, млечните

продукти, булгури, х ляб, а същ о така храната със солен вкус,

след като се см ели, се преобразува в хим ус със сладък вкус.

С пом нете си съврем енните изследвания на Ю отер и В ейл, ко-

ито сам о потвърж дават това древно китайско наблю дение.

Големи ната на камън ите средно е около 20-40 г. Н о се сре-

щ ат и кам ъни, теж ащ и килограм и. К амън ите най-често се сре-

щ ат в десния бъбр ек, защ ото дебелото черво от дясната стра-

на им а тън ка стена, чрез която токсичн ите изливи въздействат

върху десния бъ брек, като го увреж дат. О свен това той е

предразполож ен към изм естване и към застойни явления К а-

м ъни те и от двете страни се срещ ат в 10-17 % от случаите.

* „Ц и е е к в и в а л е н т н а й о г и й с к а „п р а н а — у н и в е р с а л е н в и д е н е р г и я .

К А К В О М О Ж Е Д А С Е И З П О Л З В А

П Р И Б Ъ Б Р Е Ч Н И Т Е З А Б О Л Я В А Н И Я

И з п у с н а х к а м ъ к в п и к о ч н и я к а н а л , к а м ъ к ъ т

м и з а п р и щ и п и к о ч н и я к а н а л .

И з ч е р п а н е ж и в и т е л н и я т и з т о ч н и к . У р и н а т а н е к а п в а

п о в е ч е в п и к о ч н и я к а н а л .

О . Х а й я м

Глю козата, ксилозата, ф руктозата увеличават екскрекци-

ята на водата, йоните на натрия и хлора.

П икочогонн ите средства, които влияят върху кръво обр а-

щ ението, са сърдечн ите гликозиди (градински напръ стник —

О ^йаН з ригригеа, горицвет — А сю тз уегпаН з и др.) . Те по-

добряват кръвооб ращ ението (в т. ч. и в бъб реците), а при

сърдеч на недостатъчн ост се създават услови я за пр ем ахване

на отоци те.



К акто древни те, така и съвремен ни те лекари за борба с

бъбречно-кам енната болест препоръчват обилно пиене на

течности и правене на топли вани.

О б и л н о т о п о е м а н е н а т е ч н о с т и е н е о б х о д и м о з а п р о -

м и в а н е н а б ъ б р е ч н и т е л е г е н ч е т а и ч а ш к и и е д н о в р е м е н -

н о с т о в а — з а н а м а л я в а н е н а п л ъ т н и т е в е щ е с т в а в у р и -

н а т а .

И зползват се най-разнооб разни п и к о ч о г о н н и с р е д с т в а .

Н ека да ги разгледам е и да нам ерим най-еф икасните и най-

безопасните.

О т соли те на калия най-активен е нитратът, но той е токси-

чен. П рясно и зстискани те зеленчукови сокове, които са бога-

ти на калий — суров а калиева „суп а". Тя представлява смес от

прясн о изстискани сокове: сок от м оркови — 7 части, сок от

целина — 5, от магданоз — 2 и сок от спанак — 3.

У реята е м алотоксичен и сравнително активен осм отичен

диуретик; и зползва се в количество 50-60 г за денонощ ие (на

три пъти), увеличава диурезата от 2 до 4 пъти.

С обствената ури на съдърж а урея в органичен вид, заради

това тя е прекрасно пикочогонно средство, което няма вред-

ни страничн и действия. В съвр ем енната медиц ина е устано-

вено, че електроли тите на урината им ат голямо значение п ри

разтваряне на оксалати и други камъ ни.

Е то какво пиш е д-р М иткал в книгата си „У ринова тера-

пи я": „В у рин ата се съдър ж ат бър зоразпадащ и се соли. Тези

соли разруш ават киселинността и в резултат на това м ного

болести се лекуват чрез въздействието вър ху п ричи ните им .

Т ези соли пр ем ахват болки в бъбрец ите, червата и м атката.

Ч р е з и з п о л з в а н е н а у р и н а т а с е п р о ч и с т в а т б ъ б р е ц и т е ,

п и к о ч н и т е к а н а л и и с е п р е м а х в а т к а м ъ н и о т б ъ б р е ц и -

т е ."

126 238

Т акива пикочо гонни средства, като чай с лим он, чай от

лозови листа, хвощ или лип ов чай, спом агат за засилване и

ускоряване на свиванията на бъбречните легенчета и пикоч-

ните канали, все едно, че побутват солите и камън ите към

пикочния мехур.

М ного отдавна вече народната м ъдро ст е нам ерила тако-

ва пико чогонно средство, което в м ного отнош ения задово-

лява всички спом енати условия — това е дин ята. Ето какво

е написано в книгата „Я дливи р астения от К авказ": „Д ин ята

(м еката й част и отварата от корите) оказва мо щ но пи кочо-

гонно действие, но не дразни бъбреците и пикочните канали.

А лкализирането на урин ата спом ага за разтваряне на солите

и предотвратява образуването на кам ъни и пясък (2-2,5 кг

диня за денонощ ие) .

Т о п л и т е в а н и н о р м а л и з и р а т к а п и л я р н о т о к р ъ в о о б -

р а щ е н и е , п р е м а х в а т с п а з м и т е , п о д о б р я в а т р а б о т а т а

н а б ъ б р е ц и т е , п р е п я т с т в а т с к л е р о т и з и р а н е т о н а н е ф -

р о н и т е . О тпускането и разш иряването на пикочн ите канали

спом ага за безболезнено п рем ин аване на пясъка и дребн ите

камъни.

Н епосредствено влияние върх у разтварянето на камъ ните

оказват вещ ествата, съдър ж ащ и големи количества етерични

м асла със специф ичен горчиво-хладен вкус. Такива вещ ества

в изобил ие се съдър ж ат в б и л к и т е п е л и н и в р а т и г а . За раз-

тварянето на камъ ни в бъбреци те и в пикочния канал древни-

те лечители препоръчвали да се пие сок от вратига.

И зклю чително силно разтваря бъбречните камъни м а с -

л о т о о т б я л а е л а , което съдър ж а мн ого етерични м асла с

горчиво-хладен вкус.

С о к ъ т о т ч е р н а р я п а с ъ щ о р а з т в а р я б ъ б р е ч н и т е к а -

м ъ н и .

Л и м о н е н а т а к и с е л и н а , к а к т о и д р у г и т е к и с е л и н и ,

с п о м а г а з а р а з т в а р я н е т о н а ф о с ф а т н и т е и к а р б о н а т -

н и т е к а м ъ н и .

К опърът съдърж а 4 % етерично м асло, успокоява бъб-

речни те кризи, разтваря камъ ните. Б лизките до копъра р ас-

тения — целина и резене — същ о при теж ават такива свойс-

тва. О собено н еобходим а е употребата на тези растения за

проф илактика на бъбр ечно-кам енната болест; освен това те

1. Д а се отстрани при чин ата, която води до обр азуване на

камъни .

За тази цел трябва да пром ените начина на хранене и н а-

чина на ж ивот, за да се норм ализира обм яната на вещ ества-

та, което щ е отстрани при чин ата, предизвикващ а обр азува-

нето на кам ъни.

2. Д а се изпо лзват средства (кой с каквото разпо лага и



подобряват храносмилането. Ж ълтият кантарион притеж ава

качества, подобн и н а горепосочен ите.

У становено е и ощ е нещ о: растителните пигменти (особе-

но м ного се съдър ж ат в прясно и зстисканите зеленчукови и

плодови сокове) под въздействието на окислително-възста-

новителните превръщ ания окисляват урин ата, което предиз-

виква бързо разтваряне на някои вид ове уратни камъ ни. Г о-

лям о количество растителни п игм енти съдърж ат корените на

брош и ш ипка, а същ о така и плодовете на ш ипката и прясно

при готвените сокове от моркови и цвекло .

М Е Т О Д И К И З А П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Б Ъ Б Р Е Ц И Т Е

Ц е л и т е , к ъ м к о и т о с е с т р е м я т л е к а р и т е , л е к у в а й к и

к а м ъ н и т е с а : п р е к р а т я в а н е о б р а з у в а н е т о н а т я х н а -

т а м а т е р и я , п р е д о т в р а т я в а н е з а р а ж д а н е т о н а к а -

м ъ н и ч р е з п р е м а х в а н е п р и ч и н а т а и н е й н о т о к о р и г и -

р а н е , а с л е д т о в а н а т р о ш а в а н е т о и р а з д р о б я в а н е т о

н а к а м ъ н и т е , о т к ъ с в а н е т о и п р е м а х в а н е т о и м о т

м я с т о т о , к ъ д е т о т е в и с я т , с п о м о щ т а н а л е к а р с т -

в а , к о и т о п р е д и з в и к а т т а к о в а д е й с т в и е , с л е д т о в а

м е к о и п о с т е п е н н о д а г и и з г о н в а т ... Н я к о и х о р а с е

о п и т в а т д а и з в а д я т к а м ъ н и т е ч р е з р а з р е з в ъ р х у х ъ л -

б о к а и л и г ъ р б а , н о т о в а е м н о г о о п а с н а р а б о т а , к о я -

т о с е и з в ъ р ш в а о т ч о в е к , л и ш е н о т р а з у м . *

И б н С и н а

За прочистването и оздравяването на бъбреците най-доб-

ре е да спазваме наставленията, посочени от И бн С ин а.

* Д о с т а д о б ъ р о т з и в з а х и р у р з и т е и х о р а т а , д о п у с н а л и т а к о в а н е щ о .

126 240

каквото м у подхож да) за раздроб яване (разнасяне) на камъ -

ните и превръщ ането им в пясък.

И збир а се което и да е от следните средства: сок от вра-

тига, от черна ряпа, лим оно в сок, м асло от бяла ела, отвара

от корени на брош или на ш ипка, прясно изстискани зелен-

чукови сокове, собствена урина.

3. Д а се направи откъсване на раздроб ените кам ъни (пя-

сък) и м екото и п остепенното им изхвърляне.

К огато изпъл нявате посоченото в пун кт 2, започн ете ед-

новрем енно с това да използвате пикочогонни средства: да

пиете собствена урин а, чай с лим он, чай от лозови листа или

хвощ , или яж те дини.

Щ ом усетите, че започва изхвърлянето на н атрош ените

кам ъни (пясък), направете топла вана за по-добр о и б езбо-

лезнено отделяне.

А сега на практика да се запознаем как става това и кол -

ко м еханизми са задействани при всяко п рочи стване.

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Б Ъ Б Р Е Ц И Т Е С У Р И Н А

Раодж ибхай М анибхай П ател, изтъкнат изследовател на

XX век, опи сва случай с 35-годиш ен артист, който в прод ъл-

ж ение на 7 години и м ал кам ъни в бъбр еците. Той се отказал

от оп ераци я и се излекувал, като слагал превр ъзка (ком пр ес

с урина) и пиел собствената си урин а. К ом пресът да се сла-

га въ рх у обл астта на засегнатия б ъб рек за цяла нощ , да се

изпива почти ц ялото количество урин а за деня. Л ечени ето се

провеж да, като се правят курсове за по 20-30 дни до пъ лно -

то излекуване, с прекъсване за 10-20 дни.

С ами ят Раодж ибхай веднъж през нощ та усетил силни

болки поради спиране на урината. Тогава той изпил своята

урина, която успял да събере за един час (в този случай, за


да се задействат по-бър зо бъбр еците, м ож е да се изпие и

чуж да урин а). С лед два часа отделянето на урин ата се възоб-

новило и болките изчезнали.

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Б Ъ Б Р Е Ц И Т Е С Д И Н Я

Т акова прочи стване се про веж да през сезона на ди ни те. За

това е необходи м о да се набавят дин и и черен хляб. Т ази х ра-

П о л у ч и х г л а в о б о л и е , к а ч и х к р ъ в н о т о . З а п о ч н а х д а с е з а -

н и м а в а м с б я г а н е , о л е к н а м и , п р е м и н а г л а в о б о л и е т о . Н о

п р е з м а р т 1987 г . о т н о в о з а п о ч н а х а п р и с т ъ п и — в е ч е в е д и н -

с т в е н и я м и л я в б ъ б р е к . Ч р е з р е н т г е н с е у с т а н о в и , ч е и м а м

к а м ъ к . П р е з ц е л и я м е с е ц ю н и с е л е к у в а х в с а н а т о р и у м , н о п о -

д о б р е н и е н е н а с т ъ п и . И з п а д н а х в о т ч а я н о п о л о ж е н и е . "

А е т о и и с т о р и я т а н а о з д р а в я в а н е т о . „ П р е з а в г у с т



на вие щ е употребявате в продълж ение на една седмица. А ко

искате да ядете — яж те диня, ако искате да пиете — яж те ди-

ня, ако м ного ви се яде — яж те диня с хляб. П рез врем е на

проч истването е ж елателно около вас да им а близки хор а, за-

щ ото мож е да има и такъв м ом ент, когато започва

Д а

се отде-

ля пясък, камъ чета и мож е да настъпи сърдечна слабост. П ри-

гответе корвалол, валидол, ам оняк. Т рябва да сте под готвени

за това. Т ова е м алка операция, но без нож . А ко в бъбр еците

и в пикочния м ехур има камъчета, то най-подходящ ото време

за тяхното изхвърлян е е от 17 до 21 часа местно време. И м ен-

но по това врем е се проявява биори тъм ът на пикочния м ехур

и на бъ бреци те. Трябва да направите топла вана и усилено да

ядете диня. Топлината разш ирява пикочните пътищ а, премах-

ва болки те и спазми те (най-вече когато започ ват да м ин ават

камъ чета), динята щ е предизвика засилено отделяне на ури -

на — пром иване, а биоритъм ът щ е даде необходим ата сила за

откъсване и изгонване на пясъка и кам ъни те.

Т акова прочистване м ож е да се прави в продълж ение на

2-3 седм иц и до получ аване на задоволи телен р езултат. Ето и

прим ер от практиката: Н адеж да К . , на 54 години. („Х апчета

вече не трябват", сп. „П рирода и човек", № 12, 1989 г. )

111.

И з и с т о р и я н а б о л е с т т а . „П р и п ъ р в а т а о п е р а ц и я

м и б е ш е п р е м а х н а т к а м ъ к о т д е с н и я б ъ б р е к . Т о й б е ш е м а -

л ъ к , н о п р е д и з в и к в а ш е м н о г о б р о й н и б о л е з н е н и п р и с т ъ п и .

О с т а в и х а б ъ б р е к а , т о й в с е о щ е р а б о т е ш е . А с л е д 9 г о д и н и

и с т о р и я т а с е п о в т о р и : п а к к а м ъ к , п а к б е з б р о й н и п р и с т ъ -

п и . Т о з и п ъ т б ъ б р е к ъ т н е и з д ъ р ж а — з а г и н а з а р а д и х и д р о -

н е ф р о з а и б е ш е п р е м а х н а т . П р е м и н а х н а ж е с т о к а д и е т а

*.

* Т о в а е н а й - к р а с н о р е ч и в п р и м е р , ч е „ж е с т о к и я т р е ж и м н а д и е т и ч н о

х р а н е н е е п ъ л е н а б с у р д .

242

1987 г . п о т ъ р с и х Н . С е м е н о в а и з а п о ч н а х а к т и в н о д а с е л е -

к у в а м п о н е й н а т а м е т о д и к а . С л е д п ъ р в а т а с е д м и ц а н а „д и -

н е н а а т а к а " к а м ъ к ъ т с и о с т а н а н а м я с т о т о , н о и з л и з а ш е

п я с ъ к . С л е д в т о р а т а с е д м и ц а т о й с е с м ъ к н а н а д о л у , н о з а -

с е д н а в д о л н а т а т р е т и н а н а п и к о ч н и я к а н а л . И н а й -н а к р а я ,

с л е д т р е т а т а с е д м и ц а н а „ д и н е н у д а р , к а м ъ к ъ т б л а г о п о -

л у ч н о и з л е з е . И р у к н а х а с ъ л з и з а и з г у б е н и я п о р а д и Н Е В Е -

Ж Е С Т В О б ъ б р е к . С е г а с п а з в а м р е ж и м н а р а з д е л н о х р а н е н е ,

к р ъ в н о т о н а л я г а н е с е н о р м а /г и з и р а . Щ а с т л и в а с ъ м и з н а м ,

ч е в т е ж ъ к м о м е н т м о г а д а п о м о г н а н а с в о я о р г а н и з ъ м "


С О Т В А Р А О Т К О Р Е Н И Н А Ш И П К А

За разтваряне или р аздроб яване до пясък на всякакъв вид

кам ъни в организм а се използва отвара от корени или плодо-

ве на ш ипка.

П риготвяне на отварата: Д ве супени лъж иц и нарязани ко-

рени се заливат с чаш а вода, врят 15 м ин ути и се оставят да

изстинат. П рецеж дат се. П ие се по 1/3 чаш а, 3 пъти на ден,

топла, в продълж ение на 1-2 седм ици . О тварата от ш ипков

плод същ о се използва при бъб речни заболявания и заболява-

ния на пикочния м ехур. П ри това, както в пър вия, така и във

втория случ ай, отварата трябва да бъд е тъм на на ц вят, което

говори за наличие н а голям о коли чество растителни пигм енти.


С Ъ С З Е Л Е Н Ч У К О В И С О К О В Е

Д -р У окьр — основополож никът на съвременн ата сокова

терапия, препоръч ва свой м етод, при ко йто са задействани

два механизм а: растителни п игм енти и етеричн и м асла.

130

Т ой твърди , че неорганичн ите вещ ества, и най-вече калци-

ят, които се нам ират в хляба и в другите концентрирани ни-

ш естени храни, водят до зърнести обр азувания в бъбрец ите.

За прочистване и оздравяване на бъбреците той препоръчва

следния сок: м оркови — 10 унци и (части), цвекло — 3, крас-

тавица — 3; друг вариант: м оркови — 9, целина — 5, м агда-

ноз — 2.

Н яколко думи за сока от м агданоз. Т ози сок е превъзходно

т в а т е в ъ р х у ц е л и я с п е к т ъ р н а б ъ б р е ч н и т е к а м ъ н и . З ащ о -

то едно средство е подходящ о при един вид камън и и н е п о-

м ага при друг. П ом нете това.

П о -н а т а т ъ к , с л е д е д н о с е д м и ч н а п р е д в а р и т е л н а п о д -

г о т о в к а , п р и б а в е т е в п и к о ч о г о н н а т а о т в а р а (с о к а ) 5

к а п к и м а с л о о т б я л а е л а и и з п и й т е в с и ч к о т о в а 30 м и н у -

т и п р е д и х р а н е н е . Н ай-добре е м аслото да се разбърк а ху-

баво и да се пие п рез сламка, за да се предотврати разруш а-



средство при заболявания на пикоч но-половата систем а и

м ного помага (благодарение на специф ични я горчиво-хладен

вкус) при камън и в бъбреци те и пикочния м ехур, нефр ит, на-

личи е на белтък в ури ната и други заболявания н а бъ бреците.

И зползва се сок както от зелената част, така и от кор ените н а

м ащ аноза. Т ова е един от най-силно действащ ите сокове, за-

това в чист вид не трябва да се употребява повече от 30-60

грама.


С М А С Л О О Т Б Я Л А Е Л А

Т ова, м ож е би, е най-лесният и най-еф икасният м етод за

прочистване на бъбреците. С ъщ ността му се състои в след-

ното. В зависим ост от годиш ното врем е, вие в продълж ение

на една седм ица взим ате пикочогонни средства.

П рез зим ата и през късната есен — см ес от пикоч огонни-

те билки: риган, градин ски чай, м аточина, пача трева, ж ълт

кантарион (м ож е да бъде заменен с ш ипки, плодове или ко-

рени). М ож е да се използва и друга смес — всичко зависи от

регион а, в който ж ивеете и т. н. С лед като бил ките се натро-

ш ат до размер н а чаено ли сто, се смесват в равни ч асти и ли

по тегло — по 30 г, запарват се, най-добре с вряла вода,

пр естояват, за да се пол учи тъ м на отвар а, и се взим ат в то-

пъл вид с една супена лъж иц а мед по 1 00-150 г преди ядене.

В к р а я н а л я т о т о и з п о л з в а й т е д и н и , п р е з п р о л е т т а

и л я т о т о — п р я с н о п р и г о т в е н и с о к о в е п о У о к ь р . А к о

и з о б щ о н я м а т е н и щ о о т г о р е п о с о ч е н о т о — и з п о л з в а й -

т е с о б с т в е н а у р и н а . Б л а г о д а р е н и е н а т а к а в а с м я н а н а

п и к о ч о г о н н и т е и р а з т в а р я щ и с р е д с т в а , в и е щ е в ь з д е й с -

126 244

ването на зъбите. И по такъв начин и зползвайте м аслото от

бяла ела в продъ лж ение на 5 дни 3 пъти на ден, преди ядене.

Резултатите от прочистването започват да се проявяват на 3-

4-ия ден във вид на незначително пом ътняване на урин ата.

П о-късн о м огат да излязат и камъ чета. С лед около две сед-

м ици това м ож е да се повтори и т. н. до получ аване на необ-

ходим ия резултат.

В допълн ение към всички горепосочени м етоди за про-

чистване на бъбрец ите мож е да правите упраж нени е за изх-

върлян е на пясък от бъбр еците. Това упраж нени е се отнася

към упраж нени ята от серия „Т игър" и се нарича „Гладен ти-

гър напада ж ертвата".

О пи сание. Л егнете по корем. В дигнете ръц ете и краката

едноврем енно с рязко движ ение нагоре 3-5 пъти. Т ова дви-

ж ение спомага за натрош аване на резорбирани те кам ъни и

изхвърляне на пясък.

П одоб ен еф ект оказва и йогиската асана „Л ък" , сам о че

трябва да се лю леете по-високо, да се прегъвате силн о.

П Р О Ф И Л А К Т И К А Н А Б Ъ Б Р Е Ч Н И Т Е З А Б О Л Я В А Н И Я

П ри пикочокиселинните кам ъни п роф илактиката е насо-

чена към о бразуване на малки колич ества пикочна киселина

и съдействие за нейно то разтваряне и извеж дане. З абраняват

се храни , богати на белтъчин и (дро б, бъбрец и, м озък, пър-

ж ено и пуш ено месо, солена риба, месни супи) , повиш аващ и

относителното тегло на остатъчния азот, който, при извеж да-

не от организм а, увеличава натоварването на бъб реците.

П репоръ чва се пи ене на сокове по У окьр, салати, плодове,

про раснала пш еница. С алатите леко „осолявайте" със сухо

м орско зеле, за да се стим улира ф ункц ията на бъбр еците. Д а

се избягва употребата на сладки хран и, кои то я потискат. И з-

ползвайте пикочогонните отвари.

А ко са се образували алкални камън и (което се срещ а

м ного рядко), използвайте собствена ури на, за да м ож е чрез

подки селяване на ур ин ата те да се разтворят, а същ о така

п и й т е л и м о н о в с о к с т о п л а в о д а . К ак се прави това —

прочете раздела за черния дроб.

Г л а в а 8


О Т П А Т О Г Е Н Н И Т Е М И К Р О О Р Г А Н И З М И



О свен това йогийските асани прекрасно допълват проф и-

лактиката на бъбречните заболявания.

Б худж ангасана („зм ия", рис. 11, по за 7) — предотвратя-

ва образуването на камън и в бъбр еците.

А рдха ш алабхасана („скакалец", рис. 11, поза 9), или по-

лекият й вариант — („полускакалец, рис. 17, поза 5) — под-

м ладява бъбр еците.

М аю расана („паун", рис. 17, поза 9) и А рдха м атсиендра-

сана („свита по за", рис. 17, поза 2) — осъщ ествяват пром и-

ване на бъбреците чрез кръвта. С пом нете си какви м ощ ни

артерии водят към б ъбр еците (диам етърът на едната е 12

м м ); при изпълнени е на тези п ози се осъщ ествява п ритиска-

не на тези артерии и к ръвта с голямо уси лие по стъпва в бъб -

реците. С лед завърш ване на асаните при тискането се прек-

ратява и кръвта в мощ ен поток се устрем ява по всички капи -

ляри към бъбреци те, отваря ги и измива ш лаките.

О свен това постоянно стим улирайте общ ото капилярно

кръвообращ ение. За това щ е ви пом огнат бягането, ф изичес-

ките упраж нения, й огийските асани. С ам о благодарение на

такъв ком плексен подход м ож ете да направите своите бъ бре-

ци здрави и дълголетни . П ом нете поговорката на древните

целители: „С д о б р и б ъ б р е ц и м о ж е д а с е ж и в е е д о 100-г о -

д и ш н а в ъ з р а с т , д а ж е а к о с ъ р ц е т о е б о л н о . "

246

Д оскоро медицин ата се отнасяш е несериозно към въпро-

са за борбата с най-простите ми кроорганизм и, ж ивеещ и в

човеш кия организъм . О баче последните изследвания на

учените в тази област показаха огром ното значение н а този

въпр ос. Грубо казано, 90 % от населението на зем ното къ л-

бо е засегнато, поразено от тези м икроо ргани зми , кои то бав-

но, но сигурно разруш ават организм а на човека, докарвайки

го до най-опасни заболявания.

П ъ р в о , к а к в о п р е д с т а в л я в а т м и к р о о р г а н и з м и т е ?

О сновно, това е токсоплазм оза, хлами дия, трихом онада,

гонокок, дрож деви гъбички, вируси, м икоплазм и, уреаплаз-

м и, гарднерели и т. н.

Д а разгледам е по-подр обн о един вид от тези м икро орга-

низми.

Т оксо пл азмо за — това е най-простият м икроорганизъм ,

който се отнася към сем ейство камш ични.

О т м естата на внедряване в организм а токсопл азм ата

прониква в кръвта, а след това в клетките на органите и тъ-

каните, където се разм нож ава. С лед като разруш и кл етките,

където се е внедрила и се разм нож ила, токсоплазмата про -

никва в нови клетки и п овтаря действията си. В резултат на

това се стига до възпалителни, н екротични и други н еблагоп-

риятни пром ени.

П рез периода на изостряне на болестта токсоплазм ата

м ож е да се нам ира в слю нката, в секрецията, отделяна от но-

са, в серозния ексудат, м лякото, урин ата, кръвта, околоп лод-

ната течност.

Т оксоплазмозите, покрити с обви вка, м ного по-трудно се

унищ ож ават и същ ествуват като „скрита инф екция", която е

247

готова при всеки благопри ятен случай да прем ине в активно

състояние и отн ово да започне да разруш ава клетките.

Ч етири са основните форм и н а протичане на токсоплаз-

м озата.

1. П ораж ение на лим ф ните възли — върху ш ията, тила,

над клю чиците, в подм иш ниците и в слабините. П ораж ение-

то мож е да се съпровож да с болки и с увеличаване на лим ф -

ни те възли, а м ож е да бъде сам о едва забележ им о, без бол-

ки. Това говори, че в район а на засегнатите лим ф ни възли

3



същ ествува патогенен процес, организм ът се разруш ава

(развалят се зъбите, загниват сливиците, основата на езика,

увеличават се лим ф ни те възли на ш ията и т. н.).

2. В исока темп ература, като върх у тялото, освен главата,

длани те и стъпалата, се появяват обриви. К ъм това се доба-

вя и пн евмо ни я, ми окардит, поразява се централната нервна

систем а. О бикн овено това се възпри ем а като настинка. Н е,

охлаж дането, изстудяването, са нам алили защ итните сили на

организм а и се е активизирала токсоплазм озата.

3. С илн и главоболия, виене на свят, депресия. М нозин а

хор а не подо зират, че главата им бавн о изгнива. За това го-

ворят секретите, които се появяват сутрин от носа, във вид

на неголям о количество гной.

4. Засягат се очите като при туберкулоза. Засягат се бе-

лите дроб ове като при пн евмон ия. Д ебелото черво — като

остър и ли хроничен колит. П роникване н а токсоплазм озата

в скелетните м ускули води до м иалгии и артралгии (бо лки в

м ускулите).

В т о р о , к а к т е з и м и к р о о р г а н и з м и р а з р у ш а в а т н а ш и я

о р г а н и з ъ м ?

С поред изследвания на учени от Й оханесбург,

х л а м и д и и -

т е

п редизвикват възпаление в полови те органи (гнойни секре-

ти, разруш ава се структурата на тъканите, губи се ф ункци ята

на органите), безплоди е, наруш ение на зрението (сутреш ното

нагнояване на очите показва, че те „рабо тят"), на храносм ила-

телната систем а (различн и разстрой ства на храносм илателна-

та систем а, възпален ие на задстом аш ната ж леза, ди абет, разс-

тройства в дейността на черния др об), разруш ават стените на

кръвон осните съдове, което води до ин ф аркт.

126 248

Рис. 18.

— хлами дия е попадн ала в кръвоносни я съд;

2

— х л а м и д и я

започва да въздейства върху стената на кръвоносния съд; 3 — в ре-

зултат на въздействието се свива пролуката на кръвоносния съд, по-

лучава се калциране.

П рез април 1996 г. , изучавайки болн ите от инф аркт в кли-

никата на Й оханесбург, учени те обър нали вни м ание на нео-

бичайн а законом ерност: от 80 душ и, на които са правени из-

следвания, при 75 е била открита бактерията С М аткК а Гга-

Ьош абк, предизвикващ а хлами диоза, опасна венерическа бо-

лест. В ъзникн ало е предп олож ението, че това съвпадение

съвсем не е случайно. П о-нататъш ни те старателни изследва-

ния показали, че хлами дии те наистина разруш ават стените

на артериите, водейки до и нф аркт.

Разяснени я към ри сунката. За да възникн е инф аркт при

човека, освен заразяване с хлам иди и, необходи м и са и други

неблагоприятни услови я, възникнали в организма: общ а сла-

бост на организма в резултат на заш лаковане, повиш аване на

баластни те клетки в органи зма, отслабен им уни тет, уп отре-

ба на прекалено м ного храна, вредни хранителни и ж изнени

навици — м азна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; ем о-

цио нален стрес, обр азуващ „раковин ата" — отслабване на

полевата форм а на ж ивот; лош о състояние на кръвоносните

съдове. О бикн овено такива неблагопри ятни условия се съз-

дават в организма на всеки един ж ивеещ неорганизиран ж и-

вот човек към 40-50 -годиш на въ зраст.

С други дум и, налице е общ ото заш лаковане на организм а,

което създава всеобщ и гнилостни п ром ени — благоприятна

среда за ж ивота на хлами дии и друга гноеродна и нф екция.

Щ ом като това стане, микроорганизмите заедно с кръвния по-

ток (нали си спом няте, говорейки за дебелото черво, съм каз-

вал, че кръвта от чревните вени м ож е веднага да отиде към

сърцето, особено при наличие на портална хипертония) се дви-

ж ат по посока към сърц ето, внедряват се в стени те на кръво-

носните съдове и разруш ават техните тъкани. Н а вътреш ната

стена на кръвоносния съд се появява белег. Той затруднява

движ ението на кръвта, пови ш ава се налягането, натоварва се

сърц ето. С годините тези б елези стават все повече и повече, на

сърцето не м у стига кислород, тъканите на сърдечния м ускул

започват да се разруш ават. И в някой мом ент стената не м ож е

м ускулно, всеки ден до 15 пъти и електроф ореза с 1 %- ен

разтвор на цин ков сулф ат до 15 пъти.

П реди да започне м енструацията, ф изиопроц едурите, ле-

чението с алое и локалното лечение на влагалищ ето се пре-

късват.

Н ам азките при ж ените се взим ат, започвайки от 4-и я ден

след началото на м енструацията, и задълж ително от три м ес-



да издърж и прекаленото напреж ение — н астъпва инф аркт.

Т рих ом онади те са причина за мн ого ж енски болести,

безплодие, и м потентност, диабет, стомаш но-чревни заболя-

вания, различни новообразувания, в т. ч. и някои злокачест-

вени. П рибавете към всичко това и мо ралните страдания, ко-

ито изпитва човек, заразен от трихом онади и ли под озиращ

за това.

П о данни на Госком стат на Русия в наш ата страна от ин-

ф аркт всяка година ум ират около 700 хил. душ и; от ракови

заболявания — 250 хил. О бщ о всяка година гноеродната ин-

ф екция, токсоплазмозата и т. н. съби ра „реколта" от около

м илион човеш ки ж ивота

Т р е т о , к о л к о ш и р о к о с а р а з п р о с т р а н е н и т е з и м и к р о о р -

г а н и з м и м е ж д у х о р а т а п о з е м н о т о к ъ л б о ?

П о данни на С ветовната организаци я по здравеопозване

всеки четвърти човек, ж ивеещ на наш ата планета, носи в се-

бе си хламидии. И повечето не знаят за това С амо в С А Щ

всяка година се регистрират около 5 м или она нови случ аи на

болестта.

В клиниките процентът на откриване на трихом онадите е

сам о 5-7 %.

Н якои гинеколози, напр. В . А . М елникова, препоръчват

от средата на м енструалния ци къл да се взим а нистатиц —

по 500 000 Ед, 4 пъти на ден (или леворин по 500 000 Ед, 3

пъти на ден), в продълж ение на 12-14 дни, като едноврем ен-

но с това се правят про м ивки на влагалищ ето с 2 %-ен разт-

вор н а хлебна сода и с последващ ото нам азване на стени те

на влагалищ ето с леворинов м ехлем .

Е дновременно с това задълж ително се предписва алое 2,9

250

та: от уретрата, от цервикалния канал и от влагалищ ето.

П репоръч ва се нам азките да се взим ат 4 дни п одред, тъй ка-

то трихом онади м ож е да се открият сам о в една от тях. Д а се

взим ат нам азки п рез другите дни н е е целесъоб разно, тъй ка-

то трихом онадите отново се скриват в дъл боки те огнищ а и в

нам иращ ите се по-горе органи.

Т акъв начин на откриване на трихом онади е позволил да

се установи, че н е са заразени 5-7 % от ж ените, а 55% от тях

са инф ектирани с трихом онади. П ри п о-прецизното

отнош ение към п роблема п о-късно този п роцент стигнал до

90

В к а к в о с е с ъ с т о и т р у д н о с т т а з а р а з к р и в а н е и б о р б а -

т а с п о с о ч е н и т е м и к р о о р г а н и з м и ?

Х лам идн ата инф екция е опасна поради това, че не винаги

води до възпаление на половите органи. М ож е и да няма ве-

нерическо заболяване, а хлам иди ите в кръвта да са м ного.

Ч есто хлам идиозата протича почти без сим птом и. За разли-

ка от сиф илиса или от гонор еята, тя м ож е да не предизвиква

болки, ни то гнойни въ зпалени я или видим а ерозия на органа.

А на 45 години — инф аркт.

Х ламиди ите са прекалено ж изнени, а и ум еят да се крият

в белите кръвни телца. И м енно п оради това самият органи-

зъм почти не се бори с тях и про сто не ги забелязва.

Ч есто трихом онозата, особено при м ъж ете, протича

скрито. П оради това те се см ятат за абсолю тно здрави, но в

същ ото врем е са носители на трихом онади. Разкриването на

паразита е възм ож но сам о при назначаване на серия от ком -

бинирани п ровокации с всекидневно взим ане на нам азки. Н о

даж е и в този случай от 15-20 стъкълц а само вър ху 1-2 щ е

бъдат разкрити трихо м они , тъй като възбуд ителят се нами ра

в затворени огнищ а. О т тези затворени огнищ а паразитите

130

м огат да се се пръ снат вътре в уретъра п о врем е на полов акт

или под влияние на други ф актори.

Л евкоцитите и гъбичките Кандида, които се нам ират във

влагалищ ето на ж ената, принуж дават трихом онадите да пре-

м инат в клетъчна ф орм а и да станат трудни за откриване.

П ри болните проявата на трихом оноза, особено при ж е-

ните, има клинична картина на остър колпит: бяло течение,

сърбеж във влагалищ ето и в областта на външ ните полови

органи.

ните разбирания трябва цял ж иво т да се яде тази „х им ия", за

да бъдем здрави. П о друг начи н п ри тях не се полу чава, тъй

като инф екцията се предава по въ здуш но-капков и по лов път.

К акво мож е да вземем от м едицината? Техният опит на

лечение сочи, че по врем е на 1 -ия курс често възни ква и зос-

тряне, което се изразява в поява на гнойни секрети от поло-

вите органи, болки в м атката при палпи ране, поява на дизу-

рични разстройства, болки в областта на бъбреците, болки в



Л окално то лечени е, което започва ж ената или е предпи-

сано от лекар, в прод ълж ение на 2-3 седм ици д онася значи-

телно облекчение и тя се смята за здрава, но е възмож но тя да

не м ож е да се излекува в продълж ение на м есеци и години.

В същ ност такова „лечение" сам о влош ава състоянието

на здравето, тъй като острото начало на бол естта пр ем инава

в хронично, пр отичащ о вяло, и отива „вътре" в организма.

К а к в о п р е п о р ъ ч в а м е д и ц и н а т а з а б о р б а с р е щ у н а й -п р о с -

т и т е м и к р о о р г а н и з м и ?

Х ламиди ите се препоръчва да се потискат с големи и сил-

ни дози антибиотици.

Гин екологът М елникова препоръчва начин на лечение на

трихом оно зата с използване на средства, подо бряващ и тъ -

канната обмяна и стимулиращ и защ итните сили на организ-

м а, което същ о п одобрява прон икването н а лекарствените

вещ ества в засегнатите огнищ а.

Н ейното лечение се състои в следно то.

П ървият курс на лечение започва с м ускулни инж екции

алое — 8-10 пъ ти, през ден, като се редува с м ускулни и н-

ж екции на гоно ваксината от 0,25 м л до 1,25 м лн в количест-

во 4-5 инж екции п рез ден, при това дозата на всяка следва-

щ а инж екция се увеличава с 0,25 мл. Е дноврем енно се наз-

начават противотрихомон адните препарати — трихом она-

цид по 1 табл. (0,25) 3 пъти на ден, след ядене, в продъ лж е-

ние на 10 дни (за 1 курс 7,5 г). С лед пър вия ку рс следва вто-

рият, а след това и третият курс и т. н.

М едиците са си м едици, по-далеч от ф армацевтиката поч-

ти никой не стига. Тук не се работи с ж изнената сила. О пит-

ват се всичко да напр авят с пом ощ та на хим ията. С поред тех-

126 252

на колит.

За да се разбере добр е тази п рочи стващ а проц едура и м е-

ханизм ите на действието й, е необхо дим друг подход, не та-

къв, какъвто им а м едицин ата, при това изграден върху науч-

ни данни.

К летките (независим о от тяхн ото количество и разнооб -

разие) м огат да им ат растителен и ж ивотински прои зход.

Растителната клетка по време н а ж изнената си дейно ст обра-

зува алкални вещ ества и м ож е да същ ествува сам о в алкална

среда. К летките от ж ивотински произход, обратно, продуци -

рат кисела среда и са способн и да ж ивеят сам о в нея.

О ттук правим извод: всички патогенни за ж ивотните клет-

ки се отнасят и за растенията; а всичк и патогенн и за растени я-

та клетки се отнасят и за ж ивотните. С други думи , човек или

ж ивотно м ож е да боледуват сам о от растителни клетки. Н о тъй

като растителни те клетки м огат да същ ествуват сам о в алкал-

на среда, то заболяването на човека или на някакъв орган е

възм ож но тогава, когато е станало алкализиране на целия ор -

гани зъм или само н а един орган (в резултат на застой).

А лкализирането — това е типичен гнилостен процес. А ко

организмъ т бъде надеж дно окислен , тогава никакви гнилос-

тни проц еси, а следователно и услови я за разм нож аване на

патогенни те растителни клетки не м ож е да им а.

И ощ е едно наблю дение, свързано с горепосоченото.

О каза се, че раните при човека заздр авяват най-д обр е тога-

ва, когато преобладава кисела среда — от 9 до 15 часа, а най-

лош о — от 21 до 3 часа. П о такъв начин алкализирането на

организма води до засилване на гни лостните процеси и н аис-

тина е основн о условие за благопри ятното разм нож аване на

гноеродните м икроорганизми .

К о я е о с н о в н а т а п р и ч и н а , в о д е щ а д о о б щ о з а г н и в а н е н а

о р г а н и з м а ?

Т ова е изобилното хранене. Ч овек мож е да изяде много

повече, отколкото м ож е да усвои неговият организъм . В р е-

зултат отначало се образува общ о ослузяване н а органи зма,

а върху тази основа се появяват гнилостните процеси. С луз-

та в органи зм а е прекр асна храни телна среда за посочен ите

м икроорганизм и.

м а, псориазис и т. н.), инф аркт, различн и н астинки с отделя-

не на слуз и гной.

К акто сочи пр актиката, организм ът на повечето хора се

заразява от тази гноеродна инф екция поради непр авилно

хранене и начин на ж ивот. П оради това р е д о в н о т о в з и м а н е

н а о т в а р а о т п е л и н и п р о м и в к и с т а к а в а о т в а р а е д о с т а

е ф и к а с н а п р о ц е д у р а , която е необход им о да се прави ре-

довно . П репоръ чва се цветчетата на пелина (те са голем и,

колкото главичка на кибритена клечка), като се увиват с хляб



К а к в о м о ж е д а п р е д п р и е м е м с а м о с т о я т е л н о з а б о р б а

с р е щ у г н о е р о д н а т а и н ф е к ц и я ?

Г о р ч и в и я т в к у с е а н т а г о н и с т н а с л у з т а и м о щ н о а н -

т и б а к т е р и а л н о с р е д с т в о .

Г л а д у в а н е т о п р е м а х в а с л у з т а , п о д к и с е л я в а в ъ т р е ш н а -

т а с р е д а н а о р г а н и з м а , а к т и в и з и р а и м у н и т е т а , с п о м а г а

з а п р е х о д о т х р о н и ч н о п р о т и ч а щ а в о с т р а и н ф е к ц и я ,

к ъ м и з л и з а н е н а и н ф е к ц и я т а о т „у ю т н о т о м я с т о " (о т -

д е л я н е н а г н о й ), о т в а р я н е н а „к а п с у л и т е " и п о с л е д в а щ о -

т о и м к а ч е с т в е н о у н и щ о ж а в а н е .

С о б с т в е н а т а у р и н а е т а з и , к о я т о в ъ з д е й с т в а к а т о

п о д к и с л и т е л н а о р г а н и з м а и к а т о х о м е о п а т и ч н о с р е д с -

т в о .

К о м б и н и р а н е т о н а т е з и т р и м е т о д а ( г л а д у в а н е , п и е -

н е н а у р и н а , н а о т в а р а о т п е л и н , в п р о д ъ л ж е н и е н а 1 -7 и

п о в е ч е д е н о н о щ и я ) щ е п р е д и з в и к а а к т и в и з и р а н е н а и н -

ф е к ц и я т а и п о с л е д в а щ о т о й к а ч е с т в е н о п р е м а х в а н е .

П Ъ Р В И В А Р И А Н Т З А Б О Р Б А

С Н А Й -П Р О С Т И Т Е П А Р А З И Т И

П е л и н ъ т е и з т о ч н и к н а г о р ч и в в к у с . П репоръчвам с по-

м ощ та на пелина да правите прочи стване на организм а от

най-просите м икроорганизм и: едноклетъчни кам ш ичести,

хемолитичен стаф илокок, протеус, котеш ки лямблии , трихо-

м они, хламиди и и т. н . , които наруш ават обмяната на вещ ес-

твата в органи зма, водят до възпалени е на тънките ч ерва,

различни болести на черния дроб и на ж лъчните пътищ а,

кож ни заболявани я (ди атеза, алергия, копри вна треска, екзе-

254

на топчета, да се гълтат преди ядене и след ядене.

Горчи вият вкус стим улира ж изнената дейно ст на организ-

м а, прекрасно тони зира. О тварата и настойката от пелин са

проверени от векове средства с чудотворно въ здействие. Н е-

напразно н а латински тя се казва „А ртем изия" — в чест на

проч утата богиня А ртеми да, открила мн ого лечебни свойст-

ва на билките.

Ч А Й О Т П Е Л И Н . Ч а ен а л ъ ж и ч к а и зс уш е н а б и л ка с е за -

парва с 1/4 л вряла вода и престоява 10 м ин ути. В секи ден се

пие 3 пъти по 1 чаш а от тази горчива напитка. О свен че уни -

щ ож ава гноеродните ми кроорганизми, чаят пом ага при вяло

храносм илане, чувство за препълн ен стомах, под уване и га-

зове, ж лъчн окам енна болест, недостатъчно отделяне на

ж лъчка, ж ълтениц а, камън и и пясък в бъбреците. Чаят от пе-

лин активизира кръвообращ ението и подобрява обмяната на

вещ ествата. П оради това се препоръчва при затлъстяване и

други наруш ения на обм яната на вещ ествата.

С ъс същ ия чай м ож е да правите пром ивки — сутрин и ве-

чер.

П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е : л и ца с п р ев ъзб уд ен ж и зн ен п р ин -

цип „ В ятър" трябва предпазливо да упо требяват този чай.

Т ой спом ага за възбуж дане на ж изнения принци п „ В ятър".

В Т О Р И В А Р И А Н Т З А Б О Р Б А

С Н А Й -П Р О С Т И Т Е П А Р А З И Т И

Т ова е гладуването — провеж дането на редовни гладува-

ни я щ е ви даде възм ож ност да се прочистите качествено о т

гноеродната инф екция. Колкото по-продълж ително е гладу-

ването, толкова повече и „по-дълбоки" огнищ а на инф ек-

255

цията щ е бъдат ликвид ирани . К олкото повече правите редов-

ни гладувания, толкова по-м алко щ е бъд ете подлож ени на та-

зи ин ф екция.

П репоръ чвам ви да гладувате в дните на поста — 3-4 п ъ-

ти в годин ата по 5-10 (а понякога и повече) денонощ ия. Гла-

дуването е ж елателно да бъде с урин а.

А ко гладувате с пели н и ури на, тогава се ограни чете с

1

-

2 седм ици . В сичко зависи от инд ивид уалната ви конститу-

ция. Н а й - д о б р е е д а с е п р а в я т 3-4-д н е в н и г л а д у в а н и я н а

н о т е р а п и я т а . Н а п ъ л н и х ч а ш а с у р и н а и н а е д и н д ъ х я и з п и х .

С л е д п е т м и н у т и о з д р а в я х . Т о в а с т а н а в 2 ч а с а п р

е з

н о щ т а

(1988 г .). П о в е ч е т о в а н е щ о н е с е п о в т о р и ."

К о м е н т а р :

О братният удар с нозодите веднага „изпъж -

да" патогенни те м икроор гани зми . О свен това П иенето на

урин а прем ахва темп ературата.

113.

И з книгата на

А . Н . М а с л е н и к о в „Т а й н а т а н а п и т -

к а н а Б о г о в е т е ": „ Т о в а с е с л у ч и п р е з в о й н а т а . Н н м а ш е н и -

к а к в и л е к а р с т в а п р о т и в м а л а р и я и б о л н и я т т р я б в а ш е , п о



т р и м е с е ч и е , о б а ч е р е д о в н о .

П о-по дроб но за гладуването е напи сано в м оята книга

„У чебник по гладуване".

Т Р Е Т И В А Р И А Н Т З А Б О Р Б А

С Н А Й - П Р О С Т И Т Е П А Р А З И Т И

С обствената урина е безопасен естествен подки слител на

наш ия организъм . Н о освен с подкиселяването на организм а,

антибактерални те свойства на урината се обясняват и на хо-

м еопатичен прин цип : подоб ното се лекува с под обн о. За да

бъд а по-точен, един от разделите на хом еопатията носи наи-

м енованието „Л ечение с нозоди". С ъщ ността на това лече-

ни е се състои в използване на патологичн и секрети срещ у

само то огнищ е на болестта, против гноеродните бактерии,

които са го породи ли. С обствената ни урина, наситена с пъ -

лен спектър от нозоди, която се при ем а вътреш но, велико -

лепно п рочиства организма от гноеродни и други инф екции.

К акто виж дате, в основата на оби кновено то вкарване на ури-

ната обратно в организма и н ейното въздействие върху па-

тогенн ите м икроо рганизм и стои строго научен процес. С и-

лата на въздействието на ури ната в това отнош ение н ям а

равна на себе си. П онякога е достатъчно сам о един п ът да се

изпие ури на — и н ай-теж ките заболявания и зчезват веднага

и повече не се връщ ат.

Е то няколко при м ера от практиката.

112.

М ихаил Г ригориевич, инвалид от войната, г. Х арков:

„К о г а т о с е р а з б о л я х о т т р е с к а (т р е п е р е х , и м а х т р ъ п к и ) в

о б с т а н о в к а н а п ъ л н а с а м о т а , б е з л е к а р с т в а , с е с е т и х з а у р и -

256

д у м и т е н а м е д и ц и т е , д а у м р е . С а м о е д н о к а н ч е о

т

д у р а л у -

м и н и й с у р и н а , и з п и т а н а е д и н д ъ х , д и г н а б о л н и я н а к р а к .

П р и с т ъ п и т е н а м а л а р и я п о в е ч е н е с е п о в т о р и х а ."

К о м е н т а р и п р е п о р ъ к и : К акто в пъ рвия, така и във вто-

рия случай се срещ а една ф раза: „на един дъх", в т о в а е

т а й н а т а н а у п о т р е б а т а н а у р и н а , т я т р я б в а д а с е и з п и -

в а н а в е д н ъ ж и л и д а с е н а п р а в я т н е ч е т н о к о л и ч е с т в о

г л ъ т к и , б е з д а с е о т к ъ с в а т е . А к о п р е к ъ с н е т е , т о г а в а п ъ р -

в а т а ч а с т о т у р и н а т а щ е б ъ д е н е у т р а л и з и р а н а с ъ с с л е д -

в а щ а т а и е ф е к т ъ т н а „и з п ъ ж д а н е " и з ч е з в а .

114.

О щ е един прим ер от книгата на А . Н . М аслеников:

„П р е д и д е с е т г о д и н и в ъ р х у к р а к а т а м и с е п о я в и х а н я к а к в и

г ъ б и ч к и . С р а з т в о р о т с и б и р с к о м а с л о и з л е к у в а х к р а к а т а ,

н о в е р о я т н о н е д о в ъ р ш и х д о к р а й л е ч е н и е т о . И н ф е к ц и я т а

о с т а н а п о д н о к ъ т а н а г о л е м и я п р ъ с т и п р е з в с и ч к и т е з и

г о д и н и м н о г о м е б е з п о к о е ш е . С в с я к а и з м и н а л а г о д и н а н о -

к ъ т ъ т с т а в а ш е в с е п о -т ъ м е н и с е о т с л о и т а к а

>

ч е н е с е

з н а ш е в ъ р х у к а к в о с е д ъ р ж е ш е .

Т а к а , с р а з к л а т е н н о к ъ т , п о с р е щ н а х м и н а л о т о л я т о .

П р е з л я т о т о п ъ т е ш е с т в а х и з С и б и р и в з е х с ъ с с е б е с и п л а -

н и н с к и о б у в к и . Д в а п ъ т и г и о б у х , и г ъ б и ч к и т е с н о в и с и л и

п л а м н а х а п о ц я л о т о с т ъ п а л о .

П о т о в а в р е м е в е ч е б я х з а п о з н а т с у р и н о т е р а п и я т а и с е

с е т и х з а д у м и т е н а л е ч и т е л я П а р ф е н и й Е н г а л и ч е в , ч е у р и -

н а т а „п р е м а х в а в с я к а к в и н е ч и с т о т и и ". П р е д и д а л е г н а д а

с п я , и з м и х к р а к а т а с и с у р и н а . Н а с л е д в а щ и я д е н — п а к ...

Д в е т а к и в а и з м и в а н и я с т и г н а х а , з а д а и з ч е з н а т г ъ б и ч к и т е .

Н а б л ю д а в а й к и т а к ъ в з а ш е м е т я в а щ р е з у л т а т , а з о б и л н о

н а п о и х р а з к л а т е н и я н о к ъ т с у р и н о в о м а с л о (п о л у и з п а р е н а н а

17. Прочи стване на организма и здраве

257

с л ъ н ц е у р и н а ) . Д в е т а к и в а н а п о я в а н и я с т и г н а х а , з а д а с е у н и -

щ о ж и и н ф е к ц и я т а п о д н о к ъ т а . И с е г а в с и ч к о е н а р е д . "

К ом ентар: П олуизпарената на слънце урина е подкис-

елена в ощ е по-голям а степен, отколкото обикновената. Б ак-

териите, които паразитират върху нас, предизвикват алкали-

зиране, гнилостна среда, в която те ж ивеят и се размн ож ават.

П одкиселявайки повър хността на кож ата, ние ги лиш авам е

от основата на същ ествуването и м , в резултат на което те

бързо загиват.

К о м е н т а р и п р е п о р ъ к и :

3 глътки собствена урина за

сметка на обратното въздействие с нозодите върх у огнищ е-

то на болестта са направили това, което за половин година

не са успели да направят ин ж екциите, хапчетата, хо рм они те,

системи те и прели вани ята на кръв. За какво ви говор и то ва?

За съвърш ено различн и подхо ди към лечението на болестта.

И стинският подход е в лечението с природни средства — той

носи изцеление, а изкуствени ят, обратно, води до услож не-

ния и до безизходица.



115. Н аташ а, на 17 години, г. В оронеж : „Б о л е д у в а х о т

г р и п , к о й т о д а д е у с л о ж н е н и я н а б ъ б р е ц и т е . П о л о в и н г о д и -

н а б я х в б о л н и ц а с д и а г н о з а „о с т ъ р г л о м е р у л о н е ф р и т с

н е ф р о т и ч е н с и н д р о м ". „Л е к у в а х а "м е и с а н т и б и о т и ц и , и

с х е п а р и н , и с п р о т и в о в ъ з п а л и т е л н и с р е д с т в а , п р а в и х а м и

и н ж е к ц и и п о 9-10 п ъ т и н а д е н , в с е к и д е н м и д а в а х а п о 3 0-

35 т а б л е т к и . О с в е н т о в а б я х и н а с и с т е м и . Н и щ о н е п о м а -

г а ш е . З а п о ч н а х а д а м и д а в а т х о р м о н и , п л ю с в с и ч к о о с т а -

н а л о . П о с л е з а п о ч н а х а д а м и п р а в я т к р ъ в о п р е л и в а н и я . Н е

з н а м к а к щ е ш е д а з а в ъ р ш и в с и ч к о т о в а , а к о н е м и б е ш е

п р о в ъ р в я л о . С ъ в с е м с л у ч а й н о н а у ч и х з а о з д р а в и т е л н а т а

с и с т е м а н а Г . П . М а л а х о в .

П ъ р в о т о , с к о е т о с е з а е х , б е ш е у р и н о т е р а п и я т а . С л е д

5-7 д н и и з с л е д в а н и я т а б я х а н о р м а л н и (п р е д и т о в а и м а х

б е л т ъ к — 2 е д .). О т к а з а х с е о т х о р м о н и т е и п р о д ъ л ж и х д а

п и я п о 3 г л ъ т к и у р и н а в с я к а с у т р и н .

З а р а д и х о р м о н и т е т е г л о т о м и с е у в е л и ч и о т 57 д о 68

к г , п о л у ч и х о б р и в и п о ц я л о т о т я л о и с п р я м е н с т р у а ц и я т а .

О с в е н т о в а з а п о ч н а д а м е б о л и с т о м а х ъ т и с е н а р у ш и р а -

б о т а н а ч е р в а т а .

С л е д к а т о 2 с е д м и ц и с е з а н и м а в а х с у р и н о т е р а п и я , с т а н а

с л е д н о т о : н о р м а л и з и р а с е м е н с т р у а л н и я т м и ц и к ъ л , о б р и в и -

т е п о ч т и и з ч е з н а х а , с т о м а х ъ т и ч е р в а т а р а б о т я т к а к т о

п р е д и , д а ж е т е г л о т о н а м а л я п о ч т и д о н о р м а л н о т о . З а п о ч -

н а х д а с е л е к у в а м п о „ Ц е л и т е л н и с и л и " и с е г а в с и ч к о е н а р е д .

Б я х в б о л н и ц а п о л о в и н г о д и н а и л е к а р и т е м и к а з а х а , ч е

т р я б в а д а в з и м а м л е к а р с т в а т а в п р о д ъ л ж е н и е н а н я к о л к о

г о д и н и . С е г а а з и з ц я л о п р о м е н и х н а ч и н а н а ж и в о т , н е в з и -

м а м н и к а к в и х а п ч е т а и з а н и щ о н е с ъ ж а л я в а м . "

126 258

116. Генадий Ф . : „Р а б о т я в г о л я м о т е к с т и л н о п р е д п р и -

я т и е в ъ в Ф р а н ц и я и п о р а д и с л у ж е б н и з а д ъ л ж е н и я р е д о в н о

и д в а м в Р у с и я . Т а з и р а б о т а с п о с т о я н н и п ъ т у в а н и я с е о т -

р а з и в ъ р х у з д р а в е т о м и — р а з б о л я х с е о т б ъ б р е ц и . Л е к а р я т

в ъ в Ф р а н ц и я м е „у с п о к о и , ч е г л о м е р у л о н е ф р и т ъ т е р а з п -

р о с т р а н е н о з а б о л я в а н е и м е д и ц и н а т а е д о б р е п о д г о т в е н а

з а н е г о . Т а з и „ п о д г о т о в к а " с е с ъ с т о е ш е в т о в а , ч е н а м е н

о т н а ч а л о в е д н ъ ж , а с л е д т о в а 2 п ъ т и н а с е д м и ц а с а п а р а т

„ и з к у с т в е н б ъ б р е к " щ е п р о ч и с т в а т в п р о д ъ л ж е н и е н а 3 -5

ч а с а к р ъ в т а о т а з о т н и ш л а к и , к о и т о б о л н и т е б ъ б р е ц и н е

м о г а т д а и з х в ъ р л я т .

К о н с у л т а ц и и т е с н а й -д о б р и т е л е к а р и в Р у с и я и м а х а с ъ -

щ и т е р е з у л т а т и .

П е р с п е к т и в а т а б е ш е с л е д н а т а : о т н а ч а л о х а п ч е т а и

„и з к у с т в е н б ъ б р е к ", а с л е д т о в а , к о г а т о б ъ б р е ц и т е н а п ъ л -

н о п р е с т а н а т д а р а б о т я т — о п е р а ц и я и п р и с а ж д а н е н а

н о в б ъ б р е к .

В М о с к в а , в о з д р а в и т е л н и я ц е н т ъ р , р ъ к о в о д е н о т д -р н а

м е д и ц и н с к и т е н а у к и И . Н е у м и в а к и н , п р о ч и с т и х д е б е л о т о

ч е р в о и ч е р н и я д р о б . Т а м м е п о с ъ в е т в а х а п о -н а т а т ъ к д а с е

з а н и м а в а м с о з д р а в я в а н е п о к н и г и т е н а М а л а х о в . Т а к а и

н а п р а в и х .

Д о с т а б ъ р з о з д р а в е т о м и с е п о д о б р и , и п р е с т а н а х д а п о -

с е щ а в а м б о л н и ц и , к о е т о п р е д и з в и к а г о л я м о т о в ъ з м у щ е н и е и

н е д о в о л с т в о н а ф р е н с к и я л е к а р . Т о й с м я т а ш е , ч е а з н е с е

г р и ж а з а з д р а в е т о с и и с к о р о щ е з а г и н а . Н о в е ч е с а и з м и н а -

л и о к о л о д в е г о д и н и и с е ч у в с т в а м п о -д о б р е , о т к о л к о т о п о -

р а н о , п р е д и д а с е р а з б о л е я . "

К о м е н т а р : С ъвременн ата медицин а е изклю чително ко-

м ерсиализирана — инструкции как да се лекува с пом ощ та

на хим ия и ап аратура б ез гаранци и за здравето и за ж ивота

на човека.

К ом ерсиалната страна на м едици ната се проявява от най-

м алкото — от консултацията, от купуването на лекарства и

завърш ва със слож ни операции, с купуване на донорски ор-

гани, с болничния престой. Това е „пътят" на всеки човек,

който е започн ал медиц инско лечение.

Л екуват ни според инструкциите — така са ги н аучили.

Г л а в а 9


О Т Ш Л А К И Т Е И С О Л И Т Е

И нтересна терапевтична обосновка на прочистващ ия



В сяко отклонение от инструкциите се наказва. П о тази прич и-

на те даж е не м ислят; вм есто тях вече са поми слили разра-

ботилите един или друг м етод н а лечение. Т ова е болест, това

са инструкции как се лекува тя, а това са лекарства.

О ттук прои зтича и отговорността — „л екували" според

ин струкци я. А ако човек ум ре, тогава се казва, че „не и здър-

ж ало сърцето" или бъбреци те „спрели" и т. н. О т кого да

търсиш отговорност, от тези, които са разработили ин струк-

циите, или от тези, които сляпо ги изпълняват?

За съж аление, така е устроено човеш кото общ ество —

никой н е е вино вен, освен сами ят човек, изгубил собствено-

то си здраве. Той е и пострадалата, и виновната страна ед-

новрем енно . В ин овен е за това, че не се е гриж ил за собст-

веното си здраве. П о тази п ричи на сега страда.

И зв од ът и два о т сам о себ е си : С А М О С Т О Я Т Е Л Н О

И З У Ч А В А Й Т Е Н А У К А Т А ЗА З Д РА В Е Т О .

117. В алентина Н иколаевна, г. С еверодонецк: „О ч и т е н а

д ъ щ е р я м и г у р е л я с в а х а т а к а , ч е с у т р и н н е м о ж е ш е д а г и

о т в о р и . М и г л и т е и з ц я л о з а л е п в а х а . З а п о ч н а х д а й г и п р о м и -

в а м с т о п л а у р и н а , и с а м о з а н я к о л к о д н и в с и ч к о с е о п р а в и .

Н а ш и я т к о т а р а к с е р а з б о л я о т л и ш е й . З а п о ч н а х д а г о

б ъ р ш а с м о я т а и з п а р е н а у р и н а , и в с и ч к о м у м и н а . "

К о м е н т а р : М икроорганизм ите, предизвикващ и подкис-

еляване, „гурелясали" очи и ли ш ей пр и котарака, са от расти-

телен прои зход. У рината ги лиш ава от среда на обитаване, ко-

ето води до бързото им загиване. О ттук идва и и злекуването.

260

процес прави Б. В . Бо лотов. С поред неговите наблю дения

от организм а на възрастен човек м ож е да излезе около 2 -3 кг

сол, която задръства най-вече съединителната тъкан и кос-

тите.

Т ой препоръчва цялата прочи стващ а процедура да се пра-

ви на два етапа. Н ие щ е разгледам е неговите препор ъки , а за-

едно с това щ е се опи там е да увеличим полезното им дейст-

вие, подкрепяйки това с прим ери.

П Ъ РВ О Т О , което препоръчва Болотов, е да се превърнат

ш лаките, които се струпват в организма, в соли. В Т О РО —

да се изберат такива вещ ества, които бих а спом огнали за из-

веж дане на солите от организм а.

За да се прем ахнат ш лаките, които са се натрупали в съе-

дини телната тъкан, Б олотов препоръчва да се въздейства въ р-

ху тях с киселини . Н еобходим о е заедно с храната да се взи-

м ат такива киселини (аскорбинова, палм итинова, ни котинова,

стеарин ова, лим онена, м лечна и т. н.), които, от една страна,

да бъ дат безопасни за органи зма, а от друга — да м огат да

разтворят ш лаките, превръщ айки ги в соли. Т акива киселини

се образуват в резултат на кислородното ф ерм ентиране на

клетките от ж ивотински прои зход. За тази цел Б олотов препо-

ръч ва да се ядат солени краставиц и, дом ати, зеле, цвекло, м ор-

кови, лук, чесън, ябълки във вид на турш ия, бира, различн и

видове вино, плодови ликьори, по ртвайн, кагор, каберне, блю -

да с мая, млечнокисели храни (извара, каш кавал, сирене, ке-

ф ир, ряж енка, ацидофилни продукти, куми с и т. н.), а същ о та-

ка плодови оцети. П о-нататък той подчертава, че В С Е К И чо-

веш ки орган е приспо собен към използване на своите кисели-

ни. Заради това е необходим о колкото м ож е повече да се раз-

нообр азява тяхната употреба. П репоръчва се да се употребя-

126 260

ват плодови о цети заедно е вкиснало м ляко. За тази цел е

удобн о те да се взим ат по 1 чаена (понякога супена) лъж иц а

на 1 чаш а вкиснало мляко плю с една чаена лъж ичка м ед.

У потребява се един път на ден, през време на ядене. О цетът

трябва да се приб авя и към чая, кафето, към супите и бульо-

ните.

К огато ш лаките се превръ щ ат в соли, ж елателно е да се

откаж ете от олио то, което при теж ава силни ж лъчкогонни

свойства и същ ествено забавя процеса на превръщ ане на

Б олото в подчертава, че този при нц ип м ож е с успех да се

изпо лзва и за разтваряне н а алкални те соли в органи зм а. За

тази цел е необхо дим о да се въвеж дат същ о така алкали, но

такива, кои то са безопасн и за ж изнен ата дей но ст на органи з-

ма — отвари от някои растения или сокове.

М Е Т О Д И К А З А Р А З Т В А Р Я Н Е И И З В Е Ж Д А Н Е

Н А А Л К А Л Н И Т Е С О Л И О Т О Р Г А Н И З М А Н А Ч О В Е К А



ш лаките в соли. Х раната през този перио д трябва да бъд е

преди м но м есна или ри бна, за да се подкисели по вече вът-

реш ната среда.

И така, същ ността на първия етап е да се създаде цялос-

тно под киселяване на организм а и да се прием ат проду кти,

които спом агат за про цеса на ф ерм ентация: солени к раста-

вици , кисело зеле и т. н. О свен това колкото м ож е повече да

се разнообр азяват продуктите, приготвени с мая (същ еству-

ват различн и вид ове дрож ди — субстрат за тях са бактерии-

те, които ж ивеят в червата на овц ата, ди вото пр асе и т. н.).

С лед употреба на сладки блю да: чай, ком пот и т. н. , се пре-

поръчва да се слагат върху езика няколко кристалчета сол.

Т ова щ е предизвика реакция на стом аха и щ е го накара да из-

хвърли кисели ф ерм енти — п епсини, които спомагат за по-

доброто превръщ ане на ш лаките в соли и унищ ож ават бол-

ни те клетки в организм а.

Н акрая Бо лотов подчертава, че ш лаките не м ож е веднага

да се превърнат в соли, даж е и при систем но окисляване. К и-

селини те и алкалите трудн о прон икват там , където трябва.

Затова е м ного важ но при пр овеж дане на тази про цедура да

върш ите фи зическа работа, да се м асаж ира тялото.

В резултат от превръщ ането на ш лаките в соли в организ-

м а се образуват: м ин ерални, алкални, кисели, разтворим и и

неразтворим и във вода соли. Н аблю денията показват, че

оби кновен о не се разтварят алкалните соли, м ин ерални те и

м астни те от типа на урати, а същ о така ф осф ати, оксалати.

С ъщ ествува следният принц ип: п одобното се разтваря в

подобн о. Н априм ер всички н ефтопродукти се разтварят в

газ. В спирт се разтварят всички спи ртове — глицерин , сор-

бит, ксилит и др.

262

Ч а й о т к о р е н и н а с л ъ н ч о г л е д .

О т есента се запасявате

с дебелите части на корените, отрязват се дребните коренче-

та, щ ателно се изм иват и се изсуш ават. С лед това ги н аряз-

вате на дребн и п арчета (колкото зърн ото на ф асул) и ги ос-

тавяте да кипнат в емайли ран чайни к (на 3 л вода 1 чаш а ко-

рени) за 1-2 м ин ути. Ч аят трябва да се изпи е за 2-3 дни. С лед

това корените отново трябва да заврят, но вече 5 м ину ти, в

същ ото количество вода и същ о така да се изпие за 2-3 дни .

С лед като сте приклю чили с пър вата порция, прем инавате

към следващ ата и т. н. Този чай се пие в голем и количества

половин час след ядене. П ри това солите започват да се изх-

върлят сам о след 2-3-седм ичн а упо треба; урин ата придоби ва

ръж див ц вят. Ч аят трябва да се пие дотогава, докато ури на-

та не стане бистра, като вода.

П о врем е на това прочи стване не трябва да се употребя-

ват лю тиви, кисели и солени храни . Х раната трябва да бъде

леко осолена и предим но от растителен пр оизход.

С о к о т ч е р н а р я п а .

Н ай-практичн о за нас е да се изпол-

зва сок от черната ряпа. Той п рекрасно разтваря м инералите

в ж лъчни те канали, в ж лъчни я мехур, в бъб речни те легенче-

та, в пикочния м ехур, а същ о и в кръвоносни те съдове.

За тази ц ел се взим ат 10 кг черна ряпа, и зми ва се и, без да

се бели, се изстисква сок, около 3 л. С окът се съхран ява в хла-

дилник, а кю спето се см есва с м ед в съотнош ение: 1 кг кю спе,

300 г м ед (500 г захар), като се добавя и м лечна суро ватка.

В сичко се запазва в буркан , на топл о, при тиснато, за да не м ух-

ляса. Со кът да се пие по 1 чаена лъж ичка, 1 ч ас след ядене. А ко

не се усещ ат болки в черния дроб, количеството м ож е посте-

пенно да се увеличи от 1 супена лъж ица до две и най-накрая —

до 100 г. С окът от черна ряпа е м ощ ен ж льчкогонен продукт.

126 262

А ко в ж лъчните канали им а мн ого соли, тогава изхвърлянето

на ж лъчката е затруднен о — о ттук идват болки те.

П оставете в областта на черния дро б грейка с вода, п ра-

вете горещ и вани. А ко болката се търп и, тогава проц едури-

те се продълж ават докато сокът свърш и. О бикновено болка-

та се усещ а само отначало, а след това всичко се норм ализи-

ра. С олите излизат незабелязано, н о еф ектът от прочиства-

нето е огром ен. П роц едури те трябва да се правят 1-2 пъти на

годин а, спазвайки п рез това врем е безсолн а ди ета, като из-

бягвате лю тиви и кисели храни. К огато сокът свърш и, започ-

5. Д а се избере такова вещ ество-носи тел, което лесно д а

прон иква във всички „кътчета" на органи зма и да доставя на-

там киселини за окисление на ш лаките до соли.

6. Д а се изберат подобн и б езопасни разтвори за разтва-

ряне на солите.

7. За предпочитане е да се спазва растителна диета.

П ърви те пет преп оръки се отнасят до първи я етап на про-

чистването — прем инаване на ш лаките в соли, а точки 6 и 7

се отнасят до втория етап — разтварян е и извеж дане на со-



нете да употребявате кю спето, което по това врем е вече щ е

е вкиснало. В зим айте го по врем е на ядене, по 1 -3 супени лъ -

ж ици, докато свърш и. Т ова най-мн ого укрепва белодробната

тъкан и сърд ечно-съ довата систем а.

Р Е Ц Е П Т И З А Р А З Т В А Р Я Н Е И И З В Е Ж Д А Н Е

Н А К И С Е Л И Т Е С О Л И О Т О Р Г А Н И З М А

За разтваряне и и звеж дане на киселите соли от организ-

м а е доб ре да се използват отвари о т билки, п рясно и зстис-

кани сокове и собствена урина.

С оли те до бр е се разтварят с чай от пача трева, полски

хвощ , динени кори, дръж ки от тикви.

И така, нека да направим равносм етка на препоръки те на

Бо лотов и да отбележ им най-основното.

1. Н еобход им о е да се засилят окислителните проц еси в

организм а.

2. Н еобходим о е редовно да насищ аме организм а е безо-

пасни киселини.

3. Тези киселин и тряб ва да обхванат всички органи на тя-

лото — за всеки орган съответните киселини.

4. П о време на превръщ ане на ш лаките в соли диетата

трябва да спом ага за окисляване на вътреш ната среда на ор-

гани зм а. С ам ият Бо лото в препоръ чва през това време да се

взим ат силно п одкиселяващ и продукти: м есо, риба, яйца,

млечни продукти, гъби*.

* Т о в а н е е н а й д о б р и я т в а р и а н т — в о д и д о с г ъ с т я н а н е н а к о л о и д и т е

в о р г а н и з м а .

264

лите от организм а.

М алко слож но е, но при ж елание м ож е да се изпълнят

всичките 7 пункта. Н о даж е и в този случай самият Б олотов

казва, че не трябва да се очакват б ър зи р езултати, трябва д а се

извърш и п рецизна работа. В сичко се улеснява, скъсява и зна-

чителн о се пови ш ава еф икасно стта, ако изпол звате за тази

цел уникалната течност на собствения си организъм — урин а-

та (т. е. собствената урин а), за цяло стно по дкиселяване — гла-

дуване. Т огава схем ата изглеж да съвсем п о друг начин .

1. У скорител на окислителните проц еси в организм а е

топлината: горещ и вани, парни бани .

2 и 3. В собствената урина се съдъ рж ат всички киселини

и конкретно за всеки орган — свои, при това в безопасна

концентрация.

4. У рината е силно п одкиселена течност, която идеално

удовлетворява тази точка. Н о еф икасността мож е да бъд е

м ногократно у величена, ако човек започн е да гладува (гладу-

ването, пъ рво, като собствено м есно хранене, второ — нас-

тъпва пром яна във вътреш ната среда на организм а в посока

към п одкиселяване). С ъчетаването на вътреш ната упо треба

на собствена урин а и гладуването е м ного силен естествен

подки селител на организма. Това наистина е Бо ж ествен п ро-

цес, който ни е даден, за да се излекувам е и от най-страш ни -

те болести.

5. У рин ата — това е структури рана течност на организ-

м а, която притеж ава най-добрите прони кващ и свойства.

6. У рин ата идеално задоволява и този основен хом еопа-

тичен принцип — подобното се разтваря в подобно.

7. Трябва да се храним със зеленчуци и натурални каш и

(сварени с вода), които спом агат за ум ереното алкализиране

126 264

на органи зм а. П оставянето на ком преси със стара (в която се

появила сил на м иризм а на ам оняк), изпарена до 1/4 от пър-

воначални я й обем , урина вър ху м естата с голяма конц ент-

рация на сол и щ е спом огне за тяхното разтваряне. В резул-

тат на всичк о това ние пак се вм ествам е в схем ата на прочи с-

тване, която ни е предлож ена от древните м ъдреци:

1. О м екотяване н а колоидите и окисляване на ш лаките с

пом ощ та н а предварително затопляне на целия организъм.

2. Разтваряне н а солите и тяхното извеж дане с пом ощ та на

течност, кояго ги про извеж да — т. е. урин а. О ттук н ай-бързо-

т о д в а п ъ т и б о л е д у в а х о т ж ъ л т е н и ц а . П р е з п ъ р в а т а с е д м и -

ц а и з п и х ц я л а т а у р и н а , н е п о л у ч и х д и а р и я , а о б р а т н о — з а -

п е к . З а п о ч н а х д а п и я т о п л а в о д а и з а п о ч н а х а д а о т и ч а т к л е -

п а ч и т е м и . З а п о ч н а х д а п и я п о м а л к о у р и н а 2-3 п ъ т и н а д е н ,

а с л е д т о в а с а м о с у т р и н . Р а з т р и в а х с е з а е д и н м е с е ц 3 п ъ -

т и в 23 ч а с а . В к р а я н а т о в а е д н о м е с е ч н о „л е ч е н и е " с е п о -

ч у в с т в а х з л е . З а п о ч н а х а б о л к и в ч е р н и я д р о б , к о л и к и , п о н я -

к о г а м е б о л и ц е л и я т х ъ л б о к . П р е с т а н а х д а с е л е к у в а м , с е г а

с е х р а н я с а м о с ъ с с о к о в е , н е т р я б в а д а я м . П и я о с н о в н о с о к



то и еф икасно то прочи стване на органи зм а от ш лаките и соли-

те е следн ото: гладуване в прод ълж ение на 3-7 дни; по врем е

на гладуването се правят еж едневни горещ и вани или парни

бани по 10- 20 м инути (самоч увствието е основен критерий);

ж елателно е да се пие всеки ден, от 3 до 5 пъти на ден, по

100 г урина и протиева вода според потребностите; всекид-

невни кли зми с 1 л урин а, която е събрана предварително; в

случай на силн о увреж дане на организма от солите, допъ лни -

телно н а м естата на тяхната концентрация се правят комп реси

от стара (силн о м ириш ещ а) изпарена урина.

За контроли ране на този прочи стващ процес се използват:

увели чени ето на гъвкавостта с всеки изми нат ден — това е по-

казател за прем ахван е на соли те; след гладуване нараства ви-

талността н а организм а във всичките й прояви (увелич ава се

рабо тоспо собн остта, издръж ливо стта, нараства половата сила

и т. н.). П оследващ ото правилно хранене за по-дълъг период

щ е задърж и резултатите от такова гладуване. А ко п остъпвате

по този н ачин 3-4 пъти в годината, изобщ о ням а да им ате нуж -

да от ни какви други процедури за прочи стване на организма —

това е най-добрата процедура от всички, които са ни известни.

А вторът, постъпвайки по същ ия начин, е придобил ю нош еска

гъвкавост и невъзпри ем чивост към болестите.

С ега да прем ин ем към кон кретните прим ери, при които са

били използвани сам о част от прочистващ ите механизм и с

урина.

118. Ето какво ни съобщ ава А на Ром ановна от П авлоград

(У крайна): „И м а х п о с т о я н н и б о л к и в г ъ р л о т о , н а й -в е ч е к ъ м

е с е н т а и п р е з з и м а т а , н а б о л в а ш е м е ч е р н и я т д р о б , т ъ й к а -

130

о т т и к в и . Ч е р н и я т д р о б м е б о л и н а й -м н о г о п р е з н о щ т а . Л е -

к а р к а т а м и к а з а , ч е н а й -в е р о я т н о н я к ъ д е с ъ м и м а л а р а н и ч -

к а , к о я т о у р и н а т а е р а з я л а и е с т а н а л а р а н а . З а т о в а в е ч е с и

м и с л я , ч е м о ж е б и и ч е р н и я т м и д р о б е р а з я д е н о т у р и н а т а .

У р и н а т а м и е м ъ т н а , г ъ с т а и м н о г о т ъ м н а . К а к в о д а п р а в я

с е г а ? Д о к а т о н е с е „л е к у в а х ", у р и н а т а м и б е ш е с в е т л а , х у -

б а в а . Б л и з к и т е м и с е к а р а т , ч е в я р в а м н а в с и ч к о . М н о г о о т -

с л а б н а х , а н е м о г а д а я м . К о й щ е м е И З Л Е К У В А с е г а ?

К ом ентар и пр епоръ ки: Тази ж ена е препълнена с ш лаки

(чести настинки и болен черен дроб). М асираното използване

на урина вътреш но в продълж ение на цяла седм ица води до

м ощ но изхвърляне на ш лаките в кръвта и претоварване на от-

делителната система (започ ва да отказва стомаш но-ч ревни ят

тракт и започват болки в черния дроб). М ътната урина говори

за това, че действат отделителни те механи зми за изхвърлян е

на ш лаките и солите — това е м ного добре. С ега този проц ес

трябва да бъде доведен д о край. За неговото ул есняване е ж е-

лателно да се прочисти дебелото черво и черният дроб. Н ека

да спом ена изказванията на Б . В . Бол отов: „Т рябва да се пом -

ни, че полож ителните резултати от лечението не мож е да бъ-

дат получени б ез стресови състояния в органи зм а." А на Ром а-

новна изж ивява точно такъв м ом ент, трябва да издърж и и да

пом огне на собствения си ор гани зъм : да пие повече пи тейна

вода, да ходи на парна баня. А ко човек не разбира това и е нег-

рам отен, нека да започне м ного предпазливо да се вслуш ва в

реакциите на организма, а не в дум ите на глупаците, които м о-

гат да каж ат „ури ната разяде черни я дро б".

119. А . Н . , 47-годиш на, П авлоград: „В т о р а г о д и н а в е ч е

п р о в е ж д а м л е ч е н и е п о В а ш и т е к н и г и „ У р и н о т е р а п и я " и

267

„Ц е л и т е л н и с и л и ".Д а с и п р и з н а я ч е с т н о , В Ъ З К Р Ъ С Н А Х з а

п ъ р в и т е 6 м е с е ц а . Б о л я х а м е с т а в и т е , к р а к а т а н е м е с л у -

ш а х а , ч е с т о с е с х в а щ а х а , с к о в а в а х а с е с т а в и т е и н а р ъ ц е -

т е , и н а к р а к а т а . Ч у в с т в а х с е с ъ с и п а н . Д и а б е т , р е в м а т и -

з ъ м , е к з е м а , д о н я к ъ д е и п с о р и а з и с , г ъ б и ч н и з а б о л я в а н и я —

в с и ч к о т о в а п р а к т и ч е с к и м е о с т а в и н а м и р а , р я з к о с е п о в и -

ш и ж и з н е н и я т м и т о н у с , с т а н а х н е у д ъ р ж и м в т а н ц и т е .

Д в а п ъ т и в е ч е п р о ч и с т в а х ч е р н и я д р о б . П ъ р в и я п ъ т с 200 г

з е х т и н и 200 г у р и н а (100 г с т а р а , п р е с т о я л а п о в е ч е о т 7

м лечната сурватка при съси рван е се е загряла повече от не-

обходи м ото (и м лечните бактерии са загин али), трябва да се

добави 1 чаена лъж иц а сметана, в която винаги се съдърж ат

здрави м лечни бактерии. Б уркан ът се покри ва с 2-3 слоя

м арля, за да не се развъдят винени м ухички . Т ой трябва да се

съхранява на топло сенчесто място. В пр одълж ение на 2-3

седм ици се форм ират мн ого силни м лечнокисели бактерии.

П родуктите на тяхната ж изнена дейно ст при теж ават способ-



д н и и 100 г п р я с н а у р и н а ) . П р о ч и с т в а н е т о м и н а м н о г о

Т Е Ж К О . В е ч е р т а и м а х р а з с т р о й с т в о , а с у т р и н т а — г о р е -

д о л у о т 4 д о 7 ч а с а и з п и т в а х п р и т и с к а н е , и з в ъ р т в а н е в п р о -

д ъ л ж е н и е н а 3 ч а с а п о ч т и н е п р е к ъ с н а т о , б я х и з у м е н о т т о -

в а . П о ч т и н е п р е к ъ с н а т о о т м е н и з т и ч а ш е к а ф я в о и ч е р н о ,

и п а р ц а л и , и н я к а к в и п а р ч е т а . О т с л а б н а х с 12 к г з а е д н а

с е д м и ц а В т о р о т о п р о ч и с т в а н е н а п р а в и х п р е з н о е м в р и .

Е ф е к т ъ т б е ш е п о -с к р о м е н , н е з а в и с и м о о т т о в а , ч е и з п и х

в е ч е 300 г з е х т и н и 300 г л и м о н о в с о к . "


Т ози човек, както и А . Р. от П ав-

лоград, е бил препъл нен е ш лаки — оттук толкова м ного бо-

лести. И съвсем случайно той използвал една от най-еф икас-

ните прочистващ и процедури, които изобщ о същ ествуват в

П рир одата. Заедн о със зехтина той изпил 100 г стара (престо-

яла повече от 7 дни ) урин а. За да се разбере м еханизмът на

нейното действие, нека да се обър нем към Б . В . Бо лотов.

Б оло тов целенасочено изучавал действието на ф ерм енти-

те — продукти от дейността на клетките от растителен и ж и-

вотински произход (дрож дени бактерии, бактерии н а м леч-

ните сурватки), кои то са естествени за човеш кия организъм .

В резултат на това той установил , че ферм ентите, които се

обр азуват от такива бактерии , при теж ават способ ността да

обновяват и да прочистват всички повърхности, върху кои-

то поп адат (кож ата, стомаш но-чр евния тракт, кухин ите, очи-

те, носоглътката, уш ите, белия дроб и влагалищ ето).

За да се получ ат тези ф ерм енти, Бо лотов п репоръ чва да

се взем е 3 л м лечна сурватка, 1 чаена чаш а захар и 1 чаш а от

изсуш ена или прясно и набрана и нарязана билка змий ско

м ляко. Би лката да се слож и в торбичка от м арля и с някаква

теж ест (кам ък) да се ф иксира на дъното на буркана. А ко

126

ността да обновяват и прочи стват всички повъ рхн ости на чо-

веш кия органи зъм . А ко полученият квас се упо требява две

седм ици п о половин ч аена чаш а, полови н час преди ядене, то

практически напъ лно щ е бъдат изчистени и възстановени

епителните повърх ности на стом аха и червата.

А ко пак се върн ем към урината, то при нейното остарява-

не в самата урин а протичат про цеси на ферм ентация с изра-

ботване на м ного полезни за организм а ф ерм енти (както и в

м лечната сурватка). И ако такава ури на се пие, както е напра-

вил А . Н . , тя започва да прочиства и обн овява епителните тъ-

кани на органи зма. С илата на това прочи стване е невероятна,

а полученият еф ект — ун икален. М еж ду другото, този човек

м ного правилн о е преценил това, което се е случило с него ка-

то прочистващ а криза (той е изхвърлил 12 кг патологично про-

м енена тъкан ) и не е викал: „О тровен съм , излекувайте м е "

120. Галина М арковна от Д непропетровск:

„П р е д и е д и н

м е с е ц с е н а т ъ к н а х н а к н и г а т а „ У р и н о т е р а п и я " и з а 1 м е -

с е ц п о с т и г н а х г о л е м и у с п е х и . С ъ в с е м л е к о п и ш а с д я с н а т а

р ъ к а . О т 1983 г . и м а м д и а г н о з а : „Р е в м а т о и д е н п о л и а р т -

р и т , а н е в р и з м а н а а о р т а т а ". И м а х у т а й к а 60-75, а с е г а

т я е 40-30. Н е в з и м а м н и к а к в и х а п ч е т а "


За да излекува напълно изкри-

вените от ревм атизъм стави, тази ж ена трябва всеки ден да

запарва болн ите м еста, като им слага ком пр еси от стара из-

парена урин а. Д а ограничи уп отребата на алкализиращ и р ас-

тителни хр ани, а същ о така да се движ и повече с цел по-бър -

зо подкиселяване н а ш лаките и изкарване на соли те. Естест-

вено, трябва да се прочисти — дебелото черво и черния

дроб.

269

121. М ихаил Г ригоревич, инвалид от войната от г. Х арков:

„П р е з 1990 г . з а п о ч н а х а д а м е б о л я т с т ъ п а л а т а . Е д в а с е

д в и ж е х . Р а б о т я в з а в о д . Л е к а р и т е п о л о ж и х а м н о г о у с и -

л и я , н о н а п р а з н о . О т и д о х н а к у р о р т в Я л т а , н о т о в а н е м и

п о м о г н а . Р е ш и х д а п р о б в а м у р и н о т е р а п и я . С ъ б р а х у р и н а т а

о т в с и ч к и ч л е н о в е н а с е м е й с т в о т о и с в о я т а , о б щ о 3 л . З а -

п о ч н а х д а я з а т о п л я м и д а п р а в я в а н а з а к р а к а т а в п р о д ъ л -

ж е н и е н а 15-20 м и н у т и . С л е д в т о р а т а п р о ц е д у р а б о л к и т е

о т ш у м я х а . О б щ о н а п р а в и х 10 т а к и в а п р о ц е д у р и . "

н и п р е я ж д а н и я . (М н о г о т р у д н о м и б е ш е д а с е с д ъ р ж а м , т ъ й

к а т о з а р а д и и н т е н з и в н о т о г л а д у в а н е и , в е р о я т н о , о т „в ъ з -

д и ш к и т е " н а б л и з к и т е п о п о в о д н а м о е т о о т с л а б в а н е и м а х

с т р а х о т е н а п е т и т ). Н а в с и ч к о о т г о р е с п р я и м е н с т р у а л -

н и я т м и ц и к ъ л . С е г а в е ч е з н а м , ч е г л а д у в а н е т о б е ш е п р е к а л е -

н о г о л я м с т р е с з а м о я о р г а н и з ъ м , н о и м а х и п р и ч и н а : о т д в е

г о д и н и и м а х в ъ з п а л е н и е н а т р ъ б и т е (з а к о е т о и н е п о д о з и -

р а х , м а к а р ч е п о о с к ъ д н и я ц и к ъ л з н а е х , ч е н е щ о н е е н а р е д ).

О п и т а х с е д а п и я р и г а н , н о н я м а ш е р е з у л т а т .

О т м а р т т . г ., п о д в л и я н и е н а р а з к а з и т е н а п о з н а т и з а




Б ани те за краката с използва-

не на урина б ързо и здърпват солите, за което пом ага и топ-

лината. В бъдещ е трябва да се пром ени н ачинът на хранене,

иначе солите п ак м огат да се натрупат.

122. Соф ия Я ковлевна от г. Н овочеркаск: „ Н а м ъ ж а м и

м н о г о м у п о м о г н а х а к о м п р е с и в ъ р х у с т ъ п а л а т а . С л е д 3 к о м -

п р е с а и з ч е з н а х а г о л е м и и з р а с т ъ ц и . М н о г о в и б л а г о д а р я "

К о м е н т а р и п р е п о р ъ к и : Д а се напр авят последователно

основните прочиствания и да се регулира храненето.

123. М арина В икторовна, 33 г., г. Ки ев:

„Н а 28-г о д и ш н а

в ъ з р а с т , е д н а г о д и н а с л е д Ч е р н о б и л , „х в а н а х " п о л и а р т -

р и т . Т о в а с ъ в п а д н а с б р е м е н н о с т т а м и . О щ е д в е г о д и н и с е

о п и т а х д а с е б о р я с н е г о с п о м о щ т а н а к о м п р е с и . С л е д о щ е

е д н а г о д и н а с ъ с с ъ л з и н а о ч и о б у в а х п р е з з и м а т а б о т у ш и —

с т а в и т е б я х а в ъ з п а л е н и , в ъ р х у т я х — с и н к а в и п о д у т и н и .

С ъ щ о т о с е п о я в и и в ъ р х у п р ъ с т и т е н а р ъ ц е т е . А и ч е р н и я т

м и д р о б н е б е ш е н а р е д .

П р е з 1990 г . з а п о ч н а х д а г л а д у в а м п о с и с т е м а т а н а

Б р е г — 24-ч а с о в о г л а д у в а н е е д и н п ъ т н а с е д м и ц а . О т н а ч а -

л о т о н а 1991 г . н а п р а в и х п р о ч и с т в а щ и я к у р с (б е з п р о ч и с т -

в а н е н а л и м ф а т а ) п о С е м е н о в а .

Т ъ й к а т о с т а в и т е м н о г о м е „ п р и т и с к а х а , с ъ ч е т а х п р о -

ч и с т в а н е т о н а ч е р н и я д р о б с и н т е н з и в н о г л а д у в а н е (в п р о -

д ъ л ж е н и е н а

1,5

м е с е ц а г л а д у в а х 2 с е д м и ц и ), н а п р а в и х 3 п р о -

ч и с т в а н и я с и н т е р в а л и о т 3-4 с е д м и ц и . С л е д П Ъ Р В О Т О п р о -

ч и с т в а н е н а ч е р н и я д р о б о щ е н а с у т р и н т а и з ч е з н а х а о т о ц и -

т е о т р ъ ц е т е , н о в с е о щ е м е б о л я х а . О т с л а б н а х с 10 к г . П о -

ч у в с т в а х с е м н о г о п о -д о б р е , о б а ч е ч е р н и я т д р о б м е н а б о л я -

в а ш е и с т а в и т е м н о г о с е в ъ з п а л я в а х а — д а ж е с л е д м и н и м а л -

130

у с п е ш н о л е ч е н и е с у р и н а , з а п о ч н а х д а п и я у р и н а 1 п ъ т н а д е н

п о 150-200 г , п л ю с г л а д у в а н е 1 п ъ т н а с е д м и ц а п о 36 ч а с а с

п и е н е н а у р и н а , к а к т о о б и к н о в е н о — 1 п ъ т с у т р и н 1-1,5 ч а -

с а п р е д и я д е н е . В д е н я н а г л а д у в а н е т о п и е х с а м о в о д а .

1 с е д м и ц а с л е д н а ч а л о т о н а у р и н о т е р а п и я т а з а п о ч н а

с и л н о т о р а з с т р о й с т в о , к о е т о п р о д ъ л ж и 2 с е д м и ц и (с о т д е -

л я н е н а н е в е р о я т н о к о л и ч е с т в о с л у з ). Д о п ъ л н и т е л н о с е п р о -

ч и с т и и ч е р н и я т д р о б — п р е з н о щ т а — с а м о п р о и з в о л н о . Д и -

а р и я т а с п р я н е о ч а к в а н о , з а е д н о с в ъ з с т а н о в я в а н е н а м е н с т -

р у а л н и я ц и к ъ л (н я м а х к р ъ в о т е ч е н и е , н о п о у с е щ а н и я т а с и

р а з б р а х , ч е в с и ч к о щ е с е о п р а в и ) . Т о в а с т а н а 3 с е д м и ц и с л е д

н а ч а л о т о н а у р и н о т е р а п и я т а (и с л е д 1-г о д и ш н о п р е к ъ с в а н е

н а м е н с т р у а ц и я т а ). З а т е з и 3 с е д м и ц и в ъ з с т а н о в и х п р е д и ш -

н о т о с и т е г л о . Н а п ъ л н я х в е р о я т н о с 6-7 к г . О щ е с л е д 2 с е д -

м и ц и н а п ъ л н о и з ч е з н а х а о т о ц и т е п о с т а в и т е н а р ъ ц е т е и

к р а к а т а , о с т а н а б о л к а в с т а в и т е с а м о н а д в а п р ъ с т а (п о -

р а н о б я х а з а с е г н а т и п о ч т и в с и ч к и п р ъ с т и ). С л е д е д и н м е с е ц

(и л и 7 с е д м и ц и с л е д н а ч а л о т о н а у р и н о т е р а п и я т а ) н а п ъ л н о

с е в ъ з с т а н о в и м е н с т р у а л н и я т ц и к ъ л . М е н с т р у а ц и я т а б е ш е

с ъ в с е м б е з б о л е з н е н а и о б и л н а , к а к т о п о - р а н о .

8 с е д м и ц и с л е д н а ч а л о т о н а у р и н о т е р а п и я т а н а п ъ л н о

п р е с т а н а х а б о л к и т е в с т а в и т е , у с п о к о и с е ч е р н и я т д р о б и

с т о м а х ъ т (и м а х г а с т р и т ). Д о т а к а в а с т е п е н с е у с п о к о и -

х а , ч е д а ж е т о в а , ч е и з я д о х н а В е л и к д е н о г р о м н о к о л и ч е с -

т в о к о з у н а ч е н и и з д е л и я (д о б р е , о б а ч е , ч е с а м о т о в а б е ш е ,

к а т о о т д е л н о х р а н е н е ) м и н а б е з н а к а з а н о . П о -р а н о з а д ъ л -

ж и т е л н о щ е ш е д а м е б о л и ч е р н и я т д р о б и д а с е в ъ з п а л я т

с т а в и т е .

(Т рябва да работите върху своите вкусови навици, н авре-

271

м е да регулирате ж изнените принц ипи , в този случай „В я-

тър", за да не м ож е той да „изклю чи" ваш ия разум. )

П о д в л и я н и е н а о п и т а н а м о я т а п о з н а т а с е о п и т а х д а

г л а д у в а м с и з п о л з в а н е н а ц я л о т о к о л и ч е с т в о у р и н а , к о е т о

с е о т д е л я з а е д и н д е н . О щ е с ъ щ а т а в е ч е р с е в ъ з п а л и х а д в е -

т е с т а в и н а р ъ ц е т е и н е м о ж а х д а з а с п я п р е з н о щ т а п о р а -

д и б о л к и т е в т а з о б е д р е н а т а с т а в а (з а б р а в и х д а н а п и ш а ,

ч е в н а ч а л о т о н а л е ч е н и е т о и м а х б о л к и н е с а м о в п р ъ с т и -

т е н а р ъ ц е т е и к р а к а т а , а и в т а з о б е д р е н н а т а с т а в а .)

С л е д е д н а с е д м и ц а б о л к и т е о т ш у м я х а . Р е ш и х д а с е о т к а -

125.

Н адеж да А лексеевна, г. Енергодар: „П р е з 1 97 9 г .

м а й к а м и и з л е к у в а ш и п о в е т е и н а д в е т е с и п е т и . Т я п р а в е ш е

к о м п р е с и с у р и н а з а п р е з н о щ т а , а п р е з д е н я с л а г а ш е в ъ т р е

в ч о р а п и т е с н о п ч е т а б и л к а к у к у в и ч а п р е ж д а и т а к а х о д е ш е

п р е з ц е л и я д е н . П р е з т р и т е л е т н и м е с е ц а т я н а п ъ л н о с е и з -

л е к у в а о т г и и п о в е . Н а п р а в и х а р е н т г е н о в и с н и м к и и л е к а р и т е

м н о г о с е у ч у д и х а о т р е з у л т а т и т е . "


Н яма нищ о учудващ о , а сам о

обикн овен природен проц ес. К ом пресите от изпарената ури-



ж а о т т о з и н а ч и н н а г л а д у в а н е и г л а д у в а м к а к т о п р е д и —

п о 36 ч а с а , к а т о п р и е м а м 1-2 с у т р е ш н и п о р ц и и у р и н а и в о -

д а п р е з ц е л и я д е н (в е р о я т н о з а с т а в и т е г л а д у в а н е т о с и з -

п о л з в а н е н а ц я л а т а у р и н а н е е д о б р е ). О с в е н т о в а е ж е д -

н е в н о р а з т р и в а м ц я л о т о т я л о с п р я с н а у р и н а . "

К ом ентар и преп оръ ки : За да нормализира мин ерална-

та обм яна в организма, трябваш е да се прочи сти ч ерният

дро б, което бе направено — оттук и полож ителният резул-

тат. О баче слузта е останала, тя пречи на рабо тата на целия

организъм . За да прем ахне слузта, е било необх одим о да се

„подки сели" организмъ т с пом ощ та на топли процедури, гла-

дуване и урина. И това същ о е направено (уринотерапия и

гладуване) . М ощ ната прочистващ а криза норм ализира рабо-

тата на целия организъм : нор м ализира се теглото, м енстру-

алният цикъл , обмян ата на соли.

С ега М арина В икторовна трябва да продълж и да възста-

новява норм алното колоидно състояние на тъканите — да се

храни правилн о (да не яде козуначени изделия), да прави топ -

ли хи дроп роцедури (вани, бани) и да не се увлича от гладува-

не през студените месеци. С утрин да яде прораснала пш ени-

ца и в продълж ение на целия ден да пие протиева вода.

124. Зинаида И вановна, на 56 години , К раснодарски край:

„ О щ е н а в т о р и я д е н , с л е д к а т о з а п о ч н а х д а и з п о л з в а м в ъ т -

р е ш н о и з п а р е н а и п р я с н а у р и н а , п о л у ч и х н е в е р о я т н и р е з у л -

т а т и . У с е т и х т о п л и н а , д о б р о н а с т р о е н и е , п р е с т а н а х а д а

с е с х в а щ а т к р а к а т а м и , н е м е б о л и к р ъ с т ъ т . Т р и д н и у с е -

щ а х с а м о л е к а б о л к а , н я к ъ д е д ъ л б о к о . С л е д 6 д н и б о л к и т е

с ъ в с е м и з ч е з н а х а , г у м е н и т е м и б о т у ш и н е м и п р е ч а т в е ч е . "

126 272

на спом агат за подки селяването на тези участъц и н а тялото

и като резултат интензивно протичат окислителните проце-

си, които разруш ават ш ипо вете. С окът от кукувича преж да е

пом огнал за алкализация на солите. П о този начин см енящ о-

то се въздействие на кисела и алкална среда е разтворило и

изкарало най-различни соли.

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А С О Л И Т Е С Д А Ф И Н О В Л И С Т

Н акрая на този раздел щ е посоча едно проч истване от со-

ли и ш лаки, което доста сполучливо се използва.

5 г даф ин ов ли ст се слагат в 300 г вода и се оставя да ври

5 м ин ути; след това се слага в терм ос. Разтворъ т се излив а и

се изпива с прекъсвани я на малки глътки в продълж ение на

12 часа (не мож е да се използва цялото колич ество н аведнъ ж

— м ож е да се предизвика кръвотечение). П роц едурата се

прави 3 дни. С лед една седм ица м ож е да се направи отн ово.

Н е се учудвайте, ако започ не да се отделя розова на цвят

урин а, възм ож но е да отделяте урина на всеки по ловин час.

Ц ялата работа е в това, че солите започ ват да се разтварят

толкова интензивно, че дразнят пикочни я м ехур.

С лед една-две седм ици м ож е да се убедите в това, че раз-

тварянето на солите вър ви доста енергичн о. А ко не са се

сгъвали ставите ви или сте им али бо лки в ставите, те стават

доста подвиж ни и болките отш ум яват.

126.

Н аталия Н иколаевна, на 47 години, г. М осква:

„П е т

п ъ т и п и х д а ф и н о в л и с т — о с т е о х о н д р о з а т а н а ш и й н и я о т -

д е л п р а к т и ч е с к и е л и к в и д и р а н а ."

18. Прочи стване на организма и здраве.

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А Ч Е Л Н И Т Е И Х А Й М О Р О В И Т Е

(М А К С И Л А Р Н И Т Е ) С И Н У С И О Т С Л У З

Л ичн о аз см ятам, че тези синуси са най-труд ното м ясто за

проч истване. В сяка настин ка образува поток от слуз, който

излиза чрез хайм оров ите и челните синуси . Е дна част от слуз-

та излиза, но към края на бол естта остава слузест слой, който

по прин ципа на ж елето постепенно се превръщ а в ксерогел —

твърда коричка. П рез целия ни ж ивот се образуват огром но

колич ество такива „кори чки" . И накрая тези кухини се запъл-

около 5 м ин ути, а след това главата се изплаква с хладка во -

да. Ж елателно е да се напр ави серия от такива загрявани я 3 -

5 пъти, редувайки ги с хладки изплаквания.

2. С лед като ж елето преми не от твърдо в течно (м акар и

частичн о) състояние, то трябва да се прем ахне пр ез реш е-

тъчн ата кост, която се нам ира в горн ия но сов ход и отделя

носн ата кухи на от главния м озък.

За тази цел е необходим о да се пром ие носоглътката с та-

кава течно ст, която за см етка на осм озата да изтегли гно й и



ват с плътна маса, върх у която прекрасно се разм но ж ават па-

тогенни м икроорганизми (растителни клетки). Т очно такъв

случай на прерабо тване на това уплътнен о ж еле от растител-

ни клетки е описан от Б олотов — проц есът на гниене с обра-

зуване на алкална среда и на различни токсични продукти.

Е стествено, това се отразява неблагопр иятн о — главо-

болие, загуба на зрение, на слух, на обоняние, отслабване на

пам етта. И зобщ о се наруш ава норм алната дейност на глав-

ния м озък, човек става психически неуравновесен. О свен то-

ва понякога всичко това протича скрито — човек и не подо-

зира, че вътре в главата му и м а 1 -2 чаш и гной. С воите оплак-

вания той обяснява с какво ли не, но не и с наличието на слуз.

Естествено, за никакви екстрасенсорни способности не мо-

ж е и дум а да става при така ослузена глава. Това се отнася пре-

дим но за наивниците, които, посещ авайки курсове, искат да

развият тези сп особн ости, б ез да се гриж ат за вътреш ната си

чистота. И в същ ото врем е, пречиствайки главата (и целия ор-

гани зъм ) човек пол учава всичко това по естествен път. П ом не-

те, че най-съвърш ения уред в цялата В селена — това е човеш -

кият организъм . И колкото по-чист е той, толкова по-тънки

вибрации и инф орм ации м ож е да прием е и да предаде от под-

съзнателно към съзнателно ниво. И наче наш ият организъм е

способен само да реагира спрям о ф изическо дразнене.

И така, за да се пр очи стят син усите от пр есованата в тях

слуз, трябва последователно да се прем ин ат всички те етапи

на проч истването, а им енно:

1. О м екотяване — да се затопли главата по какъвто и да

е начин и не един п ът. Н ай-доб ре е да се направят локални

парни и водни бани н а главата. П роц едурата прод ълж ава

274

слуз върху себе си, при това самата тя трябва леко да м ин ава

през реш етчестата кост и да разтваря ксерогела. Н ай-д обр ата

и най-до стъпната течност е собствената топла урин а. Т я м ож е

да бъде зам енена с морска вода или със солен р азтвор.

П роц едурата се прави така: затваряте едн ата но здра, а с дру-

гата всм уквате течността вътре в носната кухина и я изплю ва-

те през устата. С лед това същ ото пр авите с другата ноздра.

Гореспоменатите процедури се провеж дат до пълн ото

прочи стване на главата и до възвръщ ане на норм ални сен-

зорни усещ ания: зрение, слух и най-вече обон яние.

А ко прем ахнете от своята храна слузообр азуващ ите хра-

ни: млечни, тестени изделия с м асло — щ е бъде ощ е по-доб-

ре. Гладуването в ощ е по-голям а степен спом ага при този

прочистващ процес.

127. И . Б . , г. Д онецк: „Б о л я х а м е у ш и т е и п о ч т и о г л у -

ш а х , о т н о с а и з т и ч а ш е г н о й и п о ч т и н е м о ж е х д а д и ш а м .

С е г а , с л е д п р о м и в к и т е н а у ш и т е и н о с а и с л е д г а р г а р а н а

г ъ р л о т о в с я к а с у т р и н , с е н о р м а л и з и р а и с л у х ъ т , и н о с ъ т , и

г ъ р л о т о . П о -м а л к о м е б о л и г л а в а т а . Б л а г о д а р я в и . "

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А О Р Г А Н И З М А Ч Р Е З

С М У Ч Е Н Е Н А Р А С Т И Т Е Л Н О О Л И О

О ригинална м етодика на прочистване и лечение на орга-

низма (заим ствана от древни източниц и) предлож ил б актери-

ологът П . Т. К ачук. Съ щ ността на този м етод се състои в след-

ното: им аме три двойки слю нчени ж лези: околоуш ни, поде-

зични и подчелю стни. Е дна от ф ункциите на слю нчените ж ле-

зи се състои в отделяне на продуктите от обм яната на вещ ес-

275

твата от кръвта. С амата слю нка им а алкална реакция. О т раз-

дела за хранен ето вие мож е да научите какво се отделя от ор-

ганизм а чрез слю нката. К оличеството на кръвта, протичащ о

през слю нчените ж лези при см учене или дъвчене, се увелича-

ва 3-4 пъти. О същ ествява се своеобразно „прокарване" на ц я-

лата кръв през този „ф илтър " и нейното прочи стване.

Растителното олио в тази прочи стващ а проц едура се явя-

ва адсорбент, който свързва всичко ненуж но и вредно за ор-

гани зма.

Тези, които са гладували, знаят, че езикът пръв сигнализи-

ра за нали чието на м ръсо тия в органи зм а. У стата и езикът са

горните пътищ а на прочистване. Н аш ият организъм изобщ о

се стреми д а изхвърли колкото мож е повече мръсотия чрез

горната част — чрез белите дробове. П ри см учене на олио

цяло то това изчистване се осъщ ествява по естествен начин.


О Т А Т Р О Ф И Р А Н И И Б О Л Н И К Л Е Т К И



Н ачин на прочистване: растителното олио (най-добре слън -

чогледово или ф астъчено) в количество не повече от 1 супена

лъж иц а се съсредоточава в предната част на устата. О лио то се

см уче като бонбон . Н е трябва да го гълтате. П роцеду рата „см у-

чене" се прави м ного лесно, свободно, без напреж ение и пр о-

дълж ава 15-20 м инути. О лиото отначало става гъсто, след това

течно к ато вода, след което то трябв а да се изплю е, а течно стта

трябва да бъд е бяла като мляко. А ко течността е ж ълтеникава,

тогава процесът не е доведен до край. И зплю тата течност е ин-

ф ектирана и трябва да се изхвърли в тоалетната.

Тази процедура трябва да се прави един път на ден, най-

доб ре на гладно, а м ож е и вечер, преди л ягане.

П о време на смученето организмът се освобож дава от

вредни м икроб и, токсини, киселин ността, засилва се газооб-

м енът, активи зира се и се регулира обм яната на вещ ествата.

Т рябва да се им а предвид, че при и зползване на този м е-

тод м ож е да настъпят врем енни услож нения, особено при

лиц а с м но го заболяван ия; това е резултат от отпу скане на

огнищ ата на болестта.

К олко пъти м ож е да се прави тази п роцедура, всеки ре-

ш ава сам, изхож дайки от здравословното си състояние. О ст-

ри заболяван ия се лекуват леко и бъ рзо в прод ълж ение на

две седм иц и. За лечение на хрон ичн и заболявани я трябва по-

продълж ителен период от врем е.

Н а мен този м етод ми им понира ощ е и поради това, че на-

ш ият език е огледало на наш ето здраве. Н алепът върху ези-

ка мож е да разкаж е за м ного нещ а.

Й огите правят специално изчистване н а езика. Езикът се

нам азва с топено м асло и с пом ощ та на движ ения, които при -

личат на доене, с показалец, среден пръст и палец се прави

изчистването.

126

За тази ц ел най-подхож да гладуването. М огат да се из-

ползват и други оздравителни средства, но щ о се отнася до

еф икасността, то не мож е да бъде сравнено с нито едно дру-

го средство.

П родълж ителността на гладуването е м еж ду 2 и 3-4 сед-

м ици . Ц ялата работа се състои в това, че през първите две

седм ици организм ът бъ рзо губи от теглото си. С лед като пре-

м ине ацидозната криза, органи змът губи съвсем м алко от тег-

лото си — 100-300 г на ден. П оради това, гладувайки в про-

дълж ение на две седми ци, ни е най-мн ого губим от теглото си.

Щ о се отнася до унищ ож аване на атроф ирани и болни

клетки, то най-ин тензивни те проц еси в органи зма се разви-

ват след две седм ици гладуване и продълж ават в продълж е-

ние на следващ ите 2 седм ици (това важ и за хора с телесна

м аса преди гладуването от 70 до 9 0 кг).

С лед като се забави н ам аляването на телесната м аса,

трябва да се прави излизане от гладуването с прясна храна и

да се спазва такъв начин н а хранене в продълж ение на 2-4

седм ици . П одобн ите курсове на гладуване трябва да се пов-

тарят м ини м ум д ва пъти на година. Ж елателно е те да се пра-

вят в дните на пролетно и есенн о равноденствие.

П оради това, че при гладуване се активизира гноеродна-

та инф екция, съветвам ви всяка сутрин да и зчиствате устна-

та кухина по следния н ачин. К оричка корав хляб се натрива

с чесън и се дъвче, докато не се превърне в течност, която

изплю вате. Така постъпвате ощ е 2-3 пъти в продълж ение на

1-2 седм ици п ри възстановяване. С лед това изм ий те зъбите

си с паста и започнете да се храните.

И зобщ о препоръчва се да се употребява чесън п о време

277

на възстановителното хранен е, тъй като той спом ага за уни -

щ ож аване на активизиралата се ин ф екция, засилва хранос-

м илателните способности на организма. С ам о вним авайте да

не се превъзбуди ж изненият принц ип „Ж лъч" чрез парливия

вкус на чесъна.

П о-под робн а инф орм ация за това, как се гладува, щ е на-

м ерите в книгата м и „У чебник по гладуване".

П Р О Ч И С Т В А Н Е Н А К А П И Л Я Р Н О Т О

К Р Ъ В О О Б Р А Щ Е Н И Е

киселина в 250 г преварена вода. Д обавя се настърган на

дребно д етски сапун (20 г). В сичко това се разбърква със

стъклена пръчи ца и се загрява на слаб огън в ем айлирана

тендж ера. П риб авят се 250 г терпентин от най-добр о качес-

тво и отново се разбър ква хубаво, излива се в буркан с ш и-

роко гърло и плътно се затваря.

С хем а на сеансите. П ърви : 25 г ему лсия се излива във ва-

на с вода, която има темп ература 37 °С ; втори: съответно 30

г и 37,5 °С ; трети: 35 г и 38 °С ; четвърти: 35 г и 38,5 °С ; пе-

ти: 40 г и 39 °С ; ш ести: 45 г и 39 °С ; седми : 50 г и 39 °С ; ос-

м и: 55 г и 39 °С ; девети: 60 г и 39 °С ; десети: 65г и 39 °С ;



За тази цел се препо ръчват терпентин ови вани п о Залм а-

нов. О свен за нормализиране на капилярното кръвообращ е-

ние, те са добри и при хронични заболявания на опорно-дви-

гателни я апарат, протичащ и с изразен болков синдро м . Това

не е нищ о друго, а силни В ата-наруш ения.

Т ерпентинови вани се правят с два вида емулсии : бяла и

ж ълта. Н яколко думи за терпентина и за неговите свойства.

Т ерпентинъ т се получава от борова см ола. Той при теж ава раз-

тварящ и, стим улиращ и и обеззаразяващ и свойства. С лечебна

цел той се е използвал от ш ум ерите, древн ите египтяни, гър -

ци те, рим ляни те. Т ъканта, в която е завит егип етският ф араон,

стояла в гробницата около 4000 години, е била напоена със

см ола. К акто са се убедили съврем енни те изследователи, то-

зи им прегниращ състав не е изгубил и досега свойствата си да

унищ ож ава микробите. Ето защ о се използват горещ и проце-

дури с борови иглички, нали те съдърж ат терпентин

И така, терпентинът пр екрасно се разтваря, леко прон ик-

ва през кож ата и въздейства върху нервн ите окончания. И м а

два вида терпентинови вани — от ж ълта и от бяла емул сия.

О бщ ото въздействие на тези вани се състои в подоб ряване

на капилярното кръвообращ ение и лим ф ния поток, увелича-

ване на ж изнената енергия н а всяка отделна клетка и на це-

лия организъм . В аните с бяла терпентин ова ем улсия пр евъз-

ходно стимулират капилярите. В аните с ж ълта ем улсия по-

доб ряват обм яната на вещ ествата в организма, пом агат за

разтваряне на солите, натрупани п о ставите, сухож или ята и

по стените на кръвоносните съдове.

С ъ с т а в н а б я л а т а е м у л с и я . Разтварят се 3 г салицилова

278

единадесети: 70 г и 39 °С ; дванадесети: 75 г и 39 °С .

Е м улсията предварително се разклащ а и се излива във ва-

ната. П ърви ят сеанс продълж ава 12 м ину ти, а всеки следващ

— 15 м инути. В аните се правят два пъти на седм ица.

С ъ с т а в н а ж ъ л т а т а е м у л с и я .

300 г рицин ово м асло се из-

ли ва в ем айлир ана 2-3-ли трова тендж ера, която се слага в дру-

га тендж ера, напълн ена с вода, т. е. прави се водн а баня. К ога-

то водата във водн ата баня заври, в ем айли раната тендж ера се

изливат 40 г натриева луга, разтворени в половин литър вода.

С ъс стъклена пръчица се разбърква до получаване на течна

про зрачна м аса, ж ълта на цвят. О гънят се гаси и в тендж ерата

се наливат 750 г терпентин с най-високо качество. Е м улсията

се разлива в ш иш ета с плътно прилягащ и тапи.

За правене на проц едурите във ваната с горещ а вода се

излива част от ем улси ята. С хем ата на сеанси те изглеж да та-

ка: първи: 40 г ем улсия, темп ературата на водата във ваната

38 °С ; втори: съответно 45 г и 38 °С ; трети: 50 г и 38,5 °С ;

четвърти: 55 г и 38,5 °С ; пети: 60 г и 39 °С . С ледващ ите ва-

ни се пр авят така, както е по сочено за петия сеанс. П ър вият

и вторият сеанс продълж ават по 12 м ину ти, а 3-, 4-, 5-ият —

по 15. О бщ о се правят 12 вани. С еансите се правят през ден.

А ко им ате м ного чувствителна кож а, преди да направите

вана, намаж ете поло вите органи и областта на ануса с вазелин.

Н е трябва да потапяте във водата сърдечн ата област, тъй като

тези процедури действат възбуж дащ о върху сърцето. П ри

ум ора трябва да си по чин ете полови н час, преди да направите

проц едурата. Т рябва бавн о да се потапяте във вод ата.

К ритерий за еф ективността на тези п роцедур и е появата

279

на усещ ане за бодеж и и парене към края или след завърш ва-

не на про цедури те. Т акива реакции не трябва да продълж а-

ват повече от 30-45 м инути; ако реакцията е по-продълж и-

телна, тогава при правене на следващ ата процедура н е уве-

личавайте колич еството на ем улсията.

М ож е да се правят терпентинови бани за крака с 10 г

ем улсия, а същ о да се комби нират, като се съчетават ж ълти-

те и белите вани. Т ова дава възмо ж ност по-д обре да се въз-

действа върху кръ воносни те съдове и целия органи зъм.

И з х о ж д а н е п о н у ж д а , н о р м а л и з и р а -

н е — 26 , 64 , 67 , 100 , 109 , 110

И м у н и т е т — 99

И н с у л т (в ъ з с т а н о в я в а н е ) — 58

К а м ъ н и в ч е р н и я д р о б — 3 9, 76

К о ж а — 5 2 , 60 , 6 4 , 7 4 , 7 7 , 10 9

К о л и т — 30

К о с а — 5 4, 64

К р и з и — 80

К р ъ в о о б р а щ е н и е — 102, 103

Л и п о м и — 110

М а с т о п а т и я — 105

Р а к н а з а д с т о м а ш н а т а ж л е з а , н а ч е р -

н и я д р о б — 104

Р а к н а ш и й к а т а н а м а т к а т а — 2 6,

Р е в м а т и з ъ м — 1 19

Р с в м а т о и д е н п о л и а р т р и т — 1 20

С и н у з и т — 3 4, 103

С л у з — 3 7 , 3 9 , 4 1 , 4 3, 4 3 , 4 4 , 4 6 , 47 ,

49, 60, 70, 75, 76, 79

С л у х — 127

С р а с т в а н и я — 36

С т а в и — 1 0 2, 1 03 , 10 6 , 1 1 9, 1 21 ,

122, 125

С т о м а х — 67



Б О Л Е С Т И Т Е И Т Я Х Н О Т О Л Е Ч Е Н И Е

Ч Р Е З П Р О Ч И С Т В А Щ И М Е Т О Д И К И

За улеснение на оздравителната работа съм реш ил да

направя спи сък на бол естите, излож ени в тази кн ига, които

са изчезнали или изчезват в резултат на използване на про-

чистващ и процедури.

Т ърсите в списъка наи м енованието на една или друга бо-

лест, гледате какви н ом ера им ат при м ерите, в които се спо-

м енава тази болест и начин ите за прочи стване и използване

на други оздравителни средства, с пом ощ та на които се пос-

тига нейното изцеление или облекчение.

С писъкът щ е ви пом огне в практическата ви работа, щ е

заздрави уверено стта в собствените ви сили , в м етодите на

естествено лечени е и оздравяване на организм а.

А л е р г и я — 34

А о р т а — 6 9 , 120

А п е т и т — 62

А р т р о з а , д е ф о р м и р а щ а — 102

Б е л и д р о б о в е — 56 , 57 , 6 3

Б о л к и в л е в и я х ъ л б о к — 45

Б р е м е н н о с т — 77

Б ъ б р е ц и — 111

В е н ц и — 64

В л а г а л и щ е (е р о з и я ) — 77

Г а з о в е — 39

Г а с т р и т — 3 0 , 5 7 , 6 3 , 10 1 , 1 0 7, 1 23

Г л а в о б о л — 2 6 , 3 4, 56 , 83 , 1 01 , 10 5,

109

Г л и с т и — 3 7 , 3 8 , 3 9 , 4 0 , 4 6

Г л о м е р у л о н е ф р и т — 115, 116

Г н о е р о д н а и н ф е к ц и я — 48, 199, 114,

119

Г ъ в к а в о с т — 5 3 , 6 7, 9 9, 11 0

Д в и г а т е л н и ф у н к ц и и — 56

Д е б е л о ч е р в о ( п р о ч и с т в а н е ) — 51,

89, 96

Д и а б е т — 102 , 1 19

Д и з б а к т е р и о з а — 30

Д у о д е н и т — 101

Е м о ц и о н а л н о с ъ с т о я н и е — 55, 60,

84, 99, 119

Ж и з н е н и п р и н ц и п и — 98, 109, 124

Ж л ъ ч е н м е х у р (д е ф о р м а ц и я ) — 28

З а п е к — 3 5 , 6 2, 10 5

З р е н и е — 2 6 , 3 9 , 5 6, 11 7

З ъ б е н е м а й л ( и з ч и с т в а н е ) — 55, 60

280

М е н с т р у а л е н ц и к ъ л — 1 23

Н а с т и н к а — 6 3, 6 4, 1 10 , 1 27

О б л е к ч а в а н е (о б щ о ) — 37 , 5 3, 6 6,

71, 88

О з д р а в и т е л н а к р и з а — 68

О с т е о х о н д р о з а — 57 , 106 , 126

О т с л а б в а н е — 34

П а м е т — 62

П о д м л а д я в а н е — 56, 61

П о л и а р т р и т — 57 , 123

П о л и п и — 3 1 , 32 , 33 , 3 9 , 4 0 , 5 0, 7 5,

100, 108, 119

П о л о в а п о т е н т н о с т — 5 7

П о м я т а н е — 77

П р и г а ж д а н е — 26

П р о с т а т н а ж л е з а — 57

П с и х и ч н о п р и т и с к а н е — 25, 27 , 28 ,

29

П с о р и а з и с — 119

П я с ъ к — 37

Р а д и к у л и т — 102

С ъ н — 5 5 , 5 7 , 6 2 , 8 3

С ъ р ц е — 28 , 5 6

Т о к с и к о з а н а б р е м е н н и т е — 3 0

Т р е с к а — 1 12 , 1 13

Т р о и ч е н н е р в — 61

Т р о м б и — 56

Т р ъ б и (в ъ з п а л е н и е ) — 77 , 105, 109

Ф и б р о м а н а м а т к а т а — 3 0

Ф и г у р а (п о д о б р я в а н е ) — 5 4, 55 , 61 ,

83, 84, 99, 100, 110, 119, 123

Ф у р у н к у л и — 6 5

Х е м о р о и д и — 6 4, 6 5, 10 0, 101

Х и п е р т о н и я — 83, 99

Х о л е ц и с т и т — 3 0 , 6 1, 6 7, 101

Ч е р е н д р о б ( п р о ч и с т в а н е ) — 48, 54 ,

70 , 72 , 73 , 78 ,81 ,82 , 83 , 85 ,

86 , 87 , 90 ,91 ,92 , 93 , 94 , 95 ,

97

Я з в а н а с т о м а х а — 1 06, 107

К А К Н И Л Е К У В А Т

В книгите си аз постоянно пр авя контраст м еж ду м етоди-

те, по които лекува съврем енната м едици на и как трябва да

се работи със собствената ж изнена сила.

Реш ил съм да направя сбирка от м атериали по ваш и пи с-

м а с цел да посоча, че здравето е необход им о на човека, а не

на м едицин ата и на лекаря. С това искам да каж а, че не тряб-

ва да се сам озалъгвате и да се надявате на чуж да пом ощ , тъй

като това м ож е сериозно да се отрази въ рху ваш ето здраве.

130

„Ж е н а м и о т д а в н а б о л е д у в а и в п о с л е д н о в р е м е т я в с е

п о - ч е с т о в л и з а в б о л н и ц а . Д и а г н о з а т а е : х р о н и ч е н х о л е ц и с -

т и т н а ч е р е н и я д р о б , д и с к и н е з и я н а ж л ъ ч н и т е п ъ т и щ а , я з -

в е н а б о л е с т н а д в а н а д е с е т о п р ъ с т н и к а , б е з с ъ н и е , в и е н е н а

с в я т , п о с т о я н е н ш у м в г л а в а т а , р ъ ц е т е й т р е п е р я т . Н а -

п о с л е д ъ к в п р о д ъ л ж е н и е н а 2 м е с е ц а и м а г а д е н е и ч у в с т в о -

т о , к а т о ч е л и и м а з а б и т к о л в г ъ р д и т е . Д ъ л г о в р е м е н е с а

м о г л и д а п о с т а в я т д и а г н о з а — к а з а л и й , ч е т о в а е о т з а д -

с т о м а ш н а т а ж л е з а .

(В аш ите проблем и засягат само вас.

Д руги хора им ат свои проб лем и, кои то те се опи тват да ре-

ш ат за ваш а см етка.)

в и д я х п р и У З И и н е н а у ч и х , ч е и м а м с ъ щ а т а д и а г н о з а . О т -

т о г а в а п о д в а п ъ т и н а г о д и н а м е н а с т а н я в а т в б о л н и ц а .

С е г а и м а м х и д р о н е ф р о з а о т т р е т а с т е п е н . И в с и ч к и л е к а -

р и в е д и н г л а с т в ъ р д я т , ч е т р я б в а д а с е п р е м а х н е б ъ б р е -

к ъ т . (Т ова писм о показва как поетапно този човек го водят

за носа, при това здравето му се влош ава. О баче за пъ рвоп -

ричи ни те на влош еното здраве, за болестите — ни то дум а.

За съж аление съврем енната м едицина няма ни най-м алка

представа за първопричините на болестите.)

,,В т о р и т е п р ъ с т и н а к р а к а т а и м а т в ъ р х у с т а в и т е с и



,М о и т е б о л е ж к и с а : о с т е о х о н д р о з а , з а м е н е п р о б л е м

д а д и г н а р ъ ц е т е , д а с и с р е ш а к о с и т е . С р е д н и т е п р ъ с т и н а

р ъ ц е т е в с е е д н о , ч е и м а т н е о в а л н а , а м н о г о ъ г ъ л н а с т а в а .

П о к р а к а т а и м а м и з р а с т ъ ц и , е д н и т е п р ъ с т и п ъ л з я т н а г о -

р е , а д р у г и т е — п о д т я х , с ъ з д а в а т с е н е п р и я т н о с т и п р и

х о д е н е . И м а м р а з ш и р е н и в е н и ( с в ъ з л и ). К о ж а т а в ъ р х у

с т ъ п а л а т а с е л ю щ и , с ъ р б е ж и , н а п у к а н и п е т и п р е з ц я л а т а

г о д и н а . Н о н а й -с т р а ш н о т о з а м е н е п а р е н е т о в с т о м а х а .

К а к в о т о и д а и з я м , в с и ч к о г о р и , с т и г а п о ч т и д о г ъ р л о т о .

Х о д и х н а У З И , д и а г н о з а : к а м ъ н и н я м а . Х р . х о л е ц и с т и т , з а -

п о ч в а п а н к р е а т и т . Н а 59 г о д и н и с ъ м , р ъ с т 156 с м , т е г л о

68 к г . И м а м о щ е и с и н у з и т , п о в с я к а в е р о я т н о с т , е д в а л и

н е п о р о ж д е н и е . М н о г о ч е с т о с а м и п р о м и в а л и к у х и н и т е .

П р о ц е д у р а т а е н е п р и я т н а и н е д а в а р е з у л т а т и ." (Д оста

поуч ителен случай, който говори за това, че от сам ото раж -

дане не см е нуж ни н а никого. Т ова означава, че щ ом се нау-

чите да четете, изучавайте м оите книги. В противен случай

щ е страдате така, както страда тази ж ена.)

О т к а к т о с е п о м н я с е и з м ъ ч в а х о т б о л к и о т л я в а т а

с т р а н а . Л е к а р и т е т а к а и н е с а м о г л и д а у с т а н о в я т о т

к а к в о с а , и м а л о е н а й -р а з л и ч н и в е р с и и , д о к а т о н а 13 г о д и -

н и н е с е у с т а н о в и , ч е и м а м х и д р о н е ф р о з а н а л е в и я б ъ б р е к и

т р я б в а с п е ш н о д а с е н а п р а в и о п е р а ц и я . Н а п р а в и х а м и о п е -

р а ц и я т а . К а к т о к а з в а т л е к а р и т е , н а п р а в е н а е п л а с т и к а ,

б ъ б р е к ъ т е п р о ч и с т е н . А п р и ч и н а т а е с т е с н я в а н е н а п и к о ч -

н и я к а н а л . Л е к а р я т к а з а , ч е в с и ч к о щ е е н а р е д , с л е д п у б е р и -

т е т а в с и ч к о щ е м и н е . Т а к а м и с л е х и а з , д о к а т о с л у ч а й н о н е

126 282

и з р а с т ъ ц и , к о и т о н е м и п о з в о л я в а т д а н о с я к о ж е н и о б у в -

к и . Х и р у р г ъ т , к ъ м к о г о т о с е о б ъ р н а х и н а к о г о т о п л а т и х ,

м и п р е д л о ж и „в т о р и т е " п р ъ с т и н а к р а к а т а д а с е п р е м а х -

н а т , н о р е ш и х д а с и г и з а п а з я . " (Това не са неговите пръс-

ти, те са ваш и. О свен лечение, доста трябваш е да му плати-

те за операция. Т ой така си изкарва хляба. Н аучили са го по

такъв начин да си изкарва прехраната.)

б о л е д у в а м в е ч е 10 г о д и н и , и м а м д и а г н о з а : х о л е ц и с т о -

п а н к р е а т и т , х р о н и ч е н с п а с т и ч е н к о л и т , х р о н и ч е н г а с т р о -

д о у д е н и т ; а с т е н о -н е в р о т и ч е н с и н д р о м , г е н н о - о б у с л о в е н а ,

р а з п р о с т р а н е н а о с т е о х о н д р о з а н а г р ъ б н а к а , к о л п и т . Л е к а -

р и т е к а з в а т , ч е н я м а н и щ о с т р а ш н о , м а к а р ч е в е ч е с е с м я -

т а м з а о б р е ч е н а . Р а б о т а т а е т а к а в а , ч е п о с т о я н н о с е

и з о с т р я б о л е с т т а н а ж л ъ ч н и я м е х у р , с т р а д а м о т т а к ъ в

з а п е к , ч е п р е з т е з и 10 г о д и н и с е л е к у в а х п р и п с и х о т е р а п е в -

т и . П о в р е м е н а и з о с т р я н е т о н а б о л е с т т а м и с л а г а х а и н -

ж е к ц и и р е м а н т а д и н и а м и т р и п т и л и н с п о с л е д в а щ о и з п о л -

з в а н е н а л е к а р с т в а -т р а н к в и л а н т и , п о с х е м а . С а м о п о т а -

к ъ в н а ч и н з а п е к ъ т м и н а в а , ж л ъ ч н и я т м е х у р с е в ъ з с т а н о в я -

в а и я м в с и ч к о . Ч е с т о с е н а л а г а д а в л и з а м в б о л н и ц а , к ъ д е -

т о т о з и з а п е к п р е м а х в а х а с п о м о щ т а н а с и с т е м и , н о п р е з

п о с л е д н и т е ш е с т м е с е ц а н и щ о н е м и п о м а г а — д о к а т о

с л а г а т и н ж е к ц и и , х о д е н е т о п о г о л я м а н у ж д а с е н о р м а л и -

з и р а , с п р а т л и д а с л а г а т , о т н о в о с е п о я в я в а з а п е к . П р е з

я н у а р и 1997 г . п а к в л я з о х в б о л н и ц а . С п о м о щ т а н а с и с т е -

м и и и н ж е к ц и и в ъ з с т а н о в и х а х о д е н е т о п о г о л я м а н у ж д а и

п р е м а х н а х а в ъ з п а л е н и е т о н а ж л ъ ч н и я м е х у р . В ъ р н а х с е

в к ъ щ и , и о т н о в о с ъ щ о т о . М н о г о о т с л а б н а х , к о ж а т а м и

ц я л а т а с е б е л и , н и щ о н е м о г а д а я м , ж л ъ ч н и я т м е х у р е в ъ з -

п а л е н п р е з ц я л о т о в р е м е , м ъ ч и м е у п о р и т з а п е к . " (А к о чо -

век сам не ж елае да разбере причи ните за запека, то м едици-

те ощ е повече. О свен това м едикаментозното лечение сам о

е влош ило ситуаци ята, организм ът се е заш лаковал, което е

довело до тези плачевни резултати.)

б о л е д у в а м в п р о д ъ л ж е н и е н а с е д е м г о д и н и . Б о л я т м е

к р а к а т а , л е к а р и т е о т к р и х а д е ф о р м и р а щ а р т р и т . Н а 50 г о -

д и н и с ъ м , н о в е ч е н е и з л и з а м . (Е то така на човека м у дават 7,

10 и повече години за „разм исли ", за да започн е сам да се за-

в и с о к о т о к р ъ в н о н а л я г а н е п о л у ч и х к р ъ в о и з л и в в м о з ъ к а и с е п а -

р а л и з и р а л я в а т а п о л о в и н а н а т я л о т о м и . Л е ч е н и е т о , к о е т о

п р о в е д о х в б о л н и ц а т а , п о ч т и н е д а д е н и к а к в и р е з у л т а т и , к а к -

т о и п р е д и н а л я г а н е т о в а р и р а , а в д н и т е н а м а г н и т н и т е б у р и

с т и г а д о 220/150. О п и т а х и г л о т е р а п и я , н о н е м и п о м о г н а .

С л е д т о в а л е к а р я т к а з а , ч е т я н е е п о д х о д я щ а з а м е н . (Т ака ле-

карите безнаказано експерим ентират върху своите пациенти.

Н о не ги осъж дам. Това е плата за наш ето безгриж ие.)

„28 п ъ т и б я х н а к у р о р т н о л е ч е н и е , а с ъ щ е с т в е н о п о д о б -

р е н и е н я м а ; н а п р о т и в — п р е з п о с л е д н и т е г о д и н и с ъ с т о я н и -



ни м ава със здравето си. К аква е ползата от това, което са ус-

тановили лекарите? Н а вас ви трябва здраве, а не диагноза.)

„Н а 41 г о д и н и с ъ м . П р е з д е т с к и т е г о д и н и б о л е д у в а х о т :

б о л к и в у ш и т е , п н е в м о н и я , б р о н х и т , в ъ з п а л е н и е и з а т ъ м н е -

н и е в б е л и т е д р о б о в е , ч е с т о г у б е х с ъ з н а н и е , в е г е т а т и в н о -

с ъ д о в а д и с т о н и я . А с е г а с ъ м и н в а л и д т р е т а г р у п а . И м а м

с и л н о г л а в о б о л и е , в е д и н и с ъ щ и д е н к р ъ в н о т о м и н а л я г а н е

т у с е п о в и ш а в а , т у с е п о н и ж а в а , б р о н х и а л н а а с т м а , а л е р -

г и я к ъ м в с и ч к о — л е к а р с т в а , м и р и з м и , х р а н и т е л н и п р о д у к -

т и . Л и ц е т о , р ъ ц е т е , т я л о т о с и л н о м е с ъ р б я т п р е з н о щ т а —

т а к а , ч е с е и з м ъ ч в а м . П о к р и в а м с е с ч е р в е н и п е т н а , а с л е д

т о в а — с п ъ п к и .

У ж

м и м и н е , и п а к з а п о ч в а н а н о в о . Н е м о г а

д а с п я , т о л к о в а м е с ъ р б и т я л о т о . К о с а т а м и е п р о ш а р е н а и

з а п о ч н а д а о к а п в а (к о г а т о б я х б р е м е н н а с п ъ р в о т о д е т е ),

м и с л е х , ч е щ е о с т а н а п л е ш и в а . И м а м и о с т е о х о н д р о з а н а ц е -

л и я г р ъ б н а к . П р е з ф е в р у а р и б я х н а к о м и с и я Б Т К и м и к а з а -

х а , ч е т р я б в а д а с е и з с л е д в а г л а в а т а м и в ц е н т ъ р а п о д и а г -

н о с т и к а (с т е с н я в а н е н а с ъ д о в е т е н а г л а в н и я м о з ъ к — о т -

т у к с и л н о г л а в о б о л и е , к р ъ в н о н а л я г а н е и з а г у б а н а с ъ з н а н и е ) .

И м а м ш у м о в е в с ъ р ц е т о , т р я б в а д а с е и з с л е д в а ц е л и я т с т о -

м а ш н о -ч р е в е н т р а к т . Н о т о л к о в а с е у м о р и х о т б о л н и ц и и

о т б о л е с т и , ч е з а с е г а н и к ъ д е н е с ъ м о т и ш л а . Б о л е ш е м е

в с и ч к о . (Щ ом се научите да четете — изучавайте трудовете ми

и други книги, и щ е разберете как да се поддър ж ате в добро

здравословно състояние. И наче ж ивотът се превръщ а в кош -

м ар.)

,Д и ш е В и 48-г о д и ш н а ж е н а — и н в а л и д в т о р а г р у п а . С т р а -

д а м о т х и п е р т о н и я п о в е ч е о т 25 г о д и н и . П р е з 1994 г . п о р а д и

126 284

е т о н а к р а к а т а с е в л о ш и , а и м е н н о : с т ъ п а л а т а н а к р а к а т а

и п и щ я л и т е с и л н о п а р я т , д ъ р п а т с е , в ъ т р е в п и щ я л и т е в с е

е д н о ч е л а з я т ч е р в е и , в ъ р т я т . И м а м з а п е к , л о ш о з а д ъ р ж а м

у р и н а , п о н я к о г а с е н а п и к а в а м . С е г а п р о в е ж д а м л е ч е б е н к у р с

в ъ в В о е н н а т а б о л н и ц а з а и н в а л и д и т е о т О т е ч е с т в е н а т а

в о й н а в г р . П я т и г о р с к . П р а в я в а н и с ъ с с я р а , у л т р а з в у к в ъ р -

х у к р ъ с т а , м а с а ж н а г р ъ б н а к а , л а з е р е н л ъ ч в о б л а с т т а п о д

к о л я н о т о и в ъ р х у п е т и т е , С М Т , к и с л о р о д н и к о к т е й л и , х и д -

р о м а с а ж н а у ш и т е . Н а п р а в е н и с а м и д е с е т и н а и н ж е к ц и и

В 1 и В 12. П р е д п и с в а т м и р а з л и ч н и х а п ч е т а , н о в е ч е е д н а г о -

д и н а н е в з и м а м н и т о х а п ч е т а , н и т о м и к с т у р и . (Ф иналът е

съвсем законом ерен — първопри чината за влош аване на

здравето се нами ра извън сф ерата на действие на курортите.

Тя е в полевата ф орм а на ж ивот, в правилния начин н а ж ивот.)

„П р е з 1960 г . р а б о т е х в м и н а т а и с е р а з б о л я х о т х е м о -

р о и д и . П о в е ч е о т 20 г о д и н и и м а х ц е п н а т и н и в о б л а с т т а н а

п е р и н е у м а . Л е к у в а х с е с к а к в о т о м и п а д н е . З а и з в е с т н о

в р е м е б о л к а т а з а т и х в а ш е , а с л е д т о в а с е в ъ з о б н о в я в а ш е .

П р е з п о с л е д н и т е г о д и н и б о л к а т а с е п р е в ъ р н а в с м ъ д е н е .

О т н а ч а л о и м а ш е с ъ р б е ж и с а м о о к о л о а н у с а , а с л е д т о в а

з а п о ч н а д а с ъ р б и и т о р б и ч к а т а н а т е с т и к у л и т е (с к р о -

т у м ). Л е к а р и т е п р е д л а г а х а и л и л о к а л н и в а н и ч к и , и л и а к и -

р о в и п р е в р ъ з к и , и л и м е х л е м и , н о н и щ о н е п о м а г а . (Т рябва

сам на себе си да предложи те нещ о. Н ай-напред — да пром е-

ните съзнани ето си, отнош ението към света, към своето

здраве. Т огава щ е им а резултат.)

„Т я б о л е д у в а в е ч е п е т а г о д и н а , н о с е г а б о л е с т т а з а п о ч -

н а д а п р о г р е с и р а . Л е к а р и т е ф а к т и ч е с к и с н и щ о н е м о г а т

д а п о м о г н а т , а о с в е н т о в а н я м а и п ъ л н а д и а г н о з а ; н а к а к в о

с е д ъ л ж а т т е з и к р и з и , с ъ щ о н е е у с т а н о в е н о .

(Това ви

трябва на вас, а не на тях. Работете върху здравето си.)

„Л е к а р я т п о с т а в и д и а г н о з а „д и ф у з н а м а с т о п а т и я " и

м е и з п р а т и п р и о н к о л о г . М н о г о с е р а з с т р о и х и н е о т и д о х .

З н а м о т п о з н а т и , ч е т а м н е л е к у в а т , а с а м о н а б л ю д а в а т

д а л и щ е и м а п р о м е н и . Г и н е к о л о г ъ т п о с т а в и д и а г н о з а

„

е н -

д о м е т р и о з а н а т я л о т о н а м а т к а т а и н а я й ч н и ц и т е . "

( П о -

вечето хора познават безотговорно стта и безсилието н а м е-

диц ин ата. И това ги тласка по пътя на само оздравяването. А

за това трябват капи тални трудове, разясняващ и как да се

К А К В О П Р Е Д С Т А В Л Я В А П Р О Т И Е В А Т А В О Д А

И К А К С Е П Р И Г О Т В Я

Т ъй като във водата същ ествуват няколко вида изом ери

(т. е. видове вода) — леки, теж ки и т. н., ж елателно е да се

прем ахнат неблагоприятните и да се под берат тези, с които

наш ият организъм щ е „работи" по най-добрия начин.М ето-

диката на подбиране се основава върх у това, че изомери те

на теж ката вода зам ръзват най-напред, при темп ература

плю с 3,8 °С , а най-благоприятните за организм а — п ри м и-

нус 1 °С . П оради това първи ят лед, който се образува при

зам ръзване на водата, съдърж а основно теж ки и зом ери (де-



работи със собствената ж иьзнена сила. О свен мои те книги

ням а други такива трудове. Д ърж ите в ръцете си най-добро-

то ръко водство. Знайте, че изданието „Ц елителни сили " е

м орално остаряло и не отговаря на това изискване.)

р и д у м а х п р и я т е л к а т а м и д а з а п о ч н е д а с е з а н и м а в а

с у р и н о т е р а п и я , т ъ й к а т о с а у с т а н о в и л и , ч е ж л ъ ч н и я т й

м е х у р е п ъ л е н с к а м ъ н и . П р е д л о ж и л и с а й с п е ш н а о п е р а ц и я .

Т я

р е ш и , ч е о р г а н ъ т в и н а г и м о ж е д а с е и з р е ж е . Р е ш и д а

о п и т а п о п р е д л о ж е н и я о т м е н н а ч и н . В с и ч к о п р и н е я с е п о -

л у ч и в е л и к о л е п н о . "

(С ъврем енната медицина „лекува" на ня-

колко етапа. П оследният от тях е отстраняване, т. е. демо нс-

трация на безсилие.)

К Р А Й

126 286

утерий) и той трябва да се изхвърли. П ри по-нататъш ното

зам ръзване водата, превръщ айки се в лед, изтласква цялата

разтворена в нея м ръсоти я в незам ръзналата част. Н а същ о-

то м ясто се съби рат и леките изомери , който зам ръзват при

по-ни ски тем ператури. Е стествено н ито леките изом ери на

водата, нито изтласканата от нея мр ъсотия са нуж ни н а ор-

гани зма — те трябва да се изхвърлят. Д руго достойнство на

протиевата вода се състои в това, че в нея се съдърж ат 16 м г

калций на 1 л течност. К акто сочат изследвани ята на одеския

хим ик Н иколай Д рузяк, най-оптималното за ж изнената дей-

ност на човека съдъ рж ание н а калций трябва да е 8—20 м г/л.

И м енно такава вода пият дълголетници те.

П о такъв начин п р о ц е с ъ т на получаване на протиева вода

в дом аш ни у словия изглеж да така: налейте изворна вода (или

преварена и престояла вода от чеш м ата) в ем айлиран или

стъклен съд и я слож ете в кам ерата на хладилника. Щ ом вър-

ху стените на съда се обр азува пър вият лед — това е зам ръ з-

налата теж ка вода. С ъдъ т се изваж да и водата се прелива в

друг съд, който о тново се слага в кам ерата. Л едът, който е ос-

танал в предиш ния съд , се изхвърля. С ега се чака, докато во-

дата в тендж ерата замр ъзне до 1/2— 1/3 от обем а си. Щ ом то-

ва стане, съдът се изваж да и незам ръзнал ата вода се отлива

— това е леката вода с прим еси. О станалият лед е протиева

вода, пречистена до 80% , с подбр ани изом ери, най-б лагопри -

ятни за протичането на биологичн ите процеси в о рганизм а.

С ега ви остава сам о да разтопи те този лед и да използвате по-

лучената протиева вода за пиене и приготвяне на храна.

Г. П. Малахов - Пречистване На Организма и Здраве

Documents

Transcript of Г. П. Малахов - Пречистване На Организма и Здраве