Капански сборник

Василка Петрова

САДИНСКИ ДРОБЕНЧЕТАКАПАНСКИ СБОРНИК

7

С благодарност към съпруга ми – кореняк капанец от Садина,оказал ми неоценима помощ при работата върху книгата.

ПРЕДГОВОР

Аз не съм капанка, но след като станах садинска снаха, силно се впечатлих от говора в селото.

С годините усвоих капанските думи и това ме прово-кира да пристъпя към съставянето на речник. Целта ми беше една, да го оставя на по-младите продължи-тели на капанските родове. Защото това е един уни-кален и толкова богат говор, благозвучен и неповто-рим и все още говорим на садинска територия.

Всеизвестно е, че човек в нормалния си живот упо-требява, служи си с 300–400 думи. Значи, ако знаеш толкова думи от даден език, може да твърдиш, че го говориш. В този речник съм събрала около 900 думи, залегнали в капанския говор. Независимо от произхо-да си, те все още живо присъстват в ежедневното общуване на капанците. Навярно мнозина ще репли-кират, че много от думите в този садински капански речник са взаимствани от турския език. Наистина, много от думите са останали в говора още от преди Освобождението, когато в Садина са живеели турци. Те числено никога не са превъзхождали българите тук. От години населението на селото е чисто българско, но много турски думи са запазени в говора от тога-ва. Освен това и много местности в землището на Садина носят турски наименования. Събрала съм и подредила по азбучен ред повече от 40 имена на чеш-ми, кладенци и кайнаци, над 300 имена на местности, гори, ливади, поляни. Доколкото ми е известно, от

8 Садински дробенчета

намерени източници, общият им брой е 528, като имената на 178 от тях имат изцяло турски облик, а 42 са възникнали на турска езикова почва или от заемки от турски. Не мисля, че е необходимо да по-местя тук. Затова пък спрях вниманието си на спе-цифични имена на отделни лица, фамилии и родове. При изговаряне те получават окончания, характерни за турския език. А за да се разбере значението на име-то, пак се прибягва до превод от турски. От разговор с български турци от съседни села съм разбрала, че в говоримия турски език в България се използват по-вече български думи, отколкото турски в българския език. Дали някои думи в капанския говор са останали от прабългарите, дали са взаимствани от турски или друг език, това е тема, по която могат да се произне-сат езиковедите.

Нямам претенции, че съм успяла да събера и запи-ша всички употребявани тук думи или че съм обхва-нала цялото многообразие на садинския говор. Благо-даря на всички, които бяха отзивчиви и ми помагаха в тая работа.

В работата си по подреждане думите в речника се натъкнах на интересен факт: Няма дума, която да започва със звука „х“ – навсякъде тя отпада. Напри-мер: ляп–хляб, урка–хурка, уро–хоро, алва–халва и др. понякога този звук се използва и в средата на думата: туула–тухла, саанъ–сахан и др.

Има и доста емблематични изрази в капанския го-вор, които не искам да отмина: „Синьо като садинска порта!“. Или безсмислени въпроси и диалози:

– Де оди? Нийде ли?– Ко праи? Нищо ли?

– Как си? Ко праиш?– Нищо!– Ъм код дъ праиш!

9Предговор 9

– Де одиш мър, у-у-у?– Шейда да ѓдя!

А ето как звучи обръщението на мъж към жена и нейния отговор:

М: – Ивано!Ж: – Коуа! (Какво, бе!)И обратно – на жена към мъж:Ж: – Стуене!М: – Ко, мъре!

А как да изтълкуваме твърдението: „Кукумявка и капанец в цирк няма! Не подлежат на дресировка!“?

Капанците в Садина са и с много богато и неиз-черпаемо фолклорно наследство. Много автентични песни и хора, предавани от поколение на поколение, стигнали до наши дни, са влезли в репертоара на ан-самбъл „Капанци“ при читалище „Съединение“ в село-то. Но и много са забравени. Тук все още се спазват редица народни обичаи и ритуали: „Капанска сватба“, предшествана от годежа, „блага ракия“, „кичения кра-вай“; „Олелията“ с големите огньове и „амкането“ на халвата на Сирни Заговезни; коледуването, сурвака-нето, лазаруването и песните и танците свързани с тях.

През 60-те години на миналия век проф.Николай Кауфман и Михаил Букурещлиев обходили селата от Поповския регион. Дошли и в Садина. Записали много от старите песни и ги обработили за народен хор. По това време на магнетофонни ленти са записани и много автентични песни, изпълнени от наши съсе-лянки, отдавна вече напуснали този свят. С тях си отишли и песните, тъй като тази техника вече не се използва, а и записите не са съхранени. Преди няколко години учителят Пеньо Стоянов събира и издава в


сборник текстове на садински народни песни. Но как да се запеят? В няколко телевизии има записани ав-тентични песни и танци в изпълнение на ансамбъл „Капанци“. Но в Садина се знаят още толкова много песни. Как да се запазят? Опитах се да ги запиша и да ги нотирам, за да се съхрани част от оцелялото най-популярно садинско песенно богатство и то да пребъде.

Издирих, събрах и записах много детски игри и броилки още от времето на безгрижното детство на нашите баби и дядовци, на нашите родители, когато боси на воля са тичали и играли из пепелта на садин-ските улици. Учидих се от разказите на вече възраст-ни дядовци, как като малки момчета някога, обути в цървули, преметнали шарени торбички със сухоежби-на, докато пасат говедата, играели разни игри със са-моръчно издялани сопи или направени паткала. Или, седнали под сянката на някое дърво, докато малкото им стадо пладнува, фантазирали небивалици и споде-ляли мечтите си. Как освен игрите, момичетата от малки се научавали да се грижат и поддържан дома, отрано се усъвършенствали в предене, тъкане, готве-не, в изработването на сложната капанска шевица по ризите, в приготвянето на чеиз, за работата на ни-вата…

Много от детските игри на възрастните вече хора не се помнят днес – времето ги е заличило, а и са научени нови. Сега, когато компютърът е влязъл поч-ти във всеки дом, макар че все още има игри, които се играят от децата, си поставих задача да запиша ня-кои от тях – да се знаят, докато капанската памет е жива.

Надникнем ли в садинската кухня, ще забележим едно невероятно разнообразие на ястия, които се срещат единствено тук и са с превъзходни вкусови качества. Как е осъществявано храненето и как се е

11

отразило то на здравето на нашите деди? Спазване-то на пости няколко пъти през годината е разтовар-вало организма от натрупаните излишни мазнини, а доброто и нормално хранене, здравият сън и чисти-ят въздух са ободрявали и поддържали работоспособ-ността на капанците през най-усилените трудови дни. Ето защо не трябва да се забравя, че спазването на добри навици и режим на хранене са гаранция за здраве и дълголетие.

Съхранени са много от старите „бабини“ кули-нарни рецепти, за които, както се казва, „от нищо правиш нещо“. Наред с възприетите нови, „модерни“ ястия, неотменно на празничната садинска трапеза присъстват и изпитаните традиционни, от неза-бравимия вкус на които изпитваш задоволство.

Когато се опитах да дозирам продуктите на предлаганите от садинската кухня ястия, срещнах реакцията на възрастни жени: „Ке! Туряш колкуту тряба! То ино уреми кой ти мереши? Ъмъ манжътъ сегги стигъши и сички съ нъяждъуми!“. С други думи – добрата домакиня трябва да умее да прецени кога и колко да сложи от продуктите.

На вниманието ви, драги читатели, представям и интересни, разнообразни чути и преразказани случ-ки от живота на наши съселяни. Надявам се, като се запознаете с жизнената правда и мъдрост, с курио-зите, с находчивостта и упоритостта на героите с техните истински или променени имена, въздейст-вието им да освежи вашето настроение. Някъде се разкриват смешните, някъде – отрицателните чер-ти на капанците. Нека заедно да се посмеем на ори-гиналната садинска капанска духовитост или невеже-ство, да се замислим над сериозното и преживяното през годините и да извлечем ценна поука.

И така – ако не си играл като малък поне една от описаните детски игри, ако не си опитал дори и само

Предговор


една от садинските вкусни гозби, ако не си се заслу-швал в тази мелодична капанска реч, ако не си се за-хласвал по старите бавни и тъжни или по веселите хороводни садински песни, ако не си взел участие в някой местен обичай или ритуал, ако не си играл на мегдана „коджа оро“, значи си пропуснал много от жи-вота си. Тук, в „Садински дробенчета“ се опитах да събера и да предложа по малко от най-същественото от бита и културата на капанците от Садина. Надя-вам се да ви допадне.

От автора

13

БРОИЛКИ И ИГРИ – ОТ ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ ДЕДИ ДО ДНЕС

БРОИЛКИ

Китка, китка магданоз.Кой излезе първи?

Тоз!

0Срана мишка на каишка.

Енгеле беш!Пак ти гу изеш!

0Адам оди из гурицъ.

Майка му гу питъше:– Адаме, колко птици

налуи?– Инъ, две, три.Кой ще жуми?

Пак си ти!

0Енка – бенка клика бе,абер – фабер дурма кле.Еца, меца, дудумеца –

барон!Ала – бала ница,турска паница.Ай, чиди Ванчо,наш капитанчо!


Инъ муъ кацна на мастилу.Кацна и гу спи.

Фе, фе, фе!Замириса на кафе!

0Две петлета се скарахапред поповата врата.Поп излезе и им рече:– Еш, беш, ти жомеш!

0Мишка скача ут куп нъ куп,

ликђ дере, китки кичи.Китките ѝ съ кълинени –

мълинени.Чин! Чин! Чин! Чия пръст?

0Ут нибету ду зимятъ,

айн, цвай, драй,рики, рики, рай.Турчинъ съ скри -пуд криватъ спи.Иван гу нъмери.

Петку гу уби.Най-гулямуту магаре

с дългите ушибеше ти!

0Ут нибету ду зимятъ

айн, цвай, драй,рики, рики, рай,

оки, боки, шантароки,шара, мара, бик!

15

В началото на 20-ти век, а и по-рано, играчките на моми-четата все още били парцалените кукли, саморъчно изработени с помощта на майки и баби. Играели и с топки, направени от оваляни косми на воловете. Наред с това научавали от рано да предат, да плетат, да копаят. Момчетиите майсторели разни колички от подръчни материали, самоделни паткала, помагали на нивата, пасели кравите и играели на различни игри, позабра-вени вече днес.

През лятото улиците на селото тънели в пепел, дълбока до глезена. А деца имало много. Те тичали на воля боси из пепелта и вдигали пушилка до небесата и … играели.

КЮТ – ПАТ!От пепелта с вода децата си правели кал. От нея

си оформяли панички. Когато си приготвяли по някол-ко панички, всяко дете си вземало една и после едновре-менно със замах ги хвърляли в пепелта като изричали:

„Тенжера–менжера!Кют! Пат!“

На когото най-силно „патне“ паничката, той по-беждавал. И после пак всичко започвало отначало.

Броилки и игри


КУСАЛА – МУСАЛА! От пепелта на улицата децата си правели ка-

марки. Наричали ги „дини“. Когато всеки участник в играта си направи по една такава камарка, заставал пред нея, после всички едновременно изричали:

„Кусала-мусала!Който не кусала –майка му ще умре!“

Скачали върху „дините“ с босите си крака, ритали пепелта и ги разваляли. Всеки трябвало да участва, за да не се сбъдне заклинанието.

ГУРБИШСлед броилка, децата избират един играч. Започ-

ват да го завиват – затрупват го с дрехи – елечета, палта, престилки. Той трябва бързо да се освободи от дрехите, да стане и да ги подгони. А участниците в играта се разбягват на всички страни. Целта е да стигне и хване едно от децата. Заловеният ляга или сяда и сега пък него затрупват.

Тази игра се играела предимно от момчетата ко-гато пасат кравите.

КОТИРКА (КОЛИЧКА)От тикви и слънчогледови стебла момчетата

майсторят колички. Пробиват дупки на тиквата и в отворите промушват стръкове бъзе. За дръжки на количката прикрепят слънчогледовите стъбла. Над-преварата започва: децата бутат пред себе си колич-ките, тичат на воля из пепелта и гледат кой ще вди-гне по-голяма пушилка.

ТОШКЕНЦАУчастват двама играчи. Ако има други деца, те са

наблюдатели – следят за точността на играта. Иг-

17

рае се със стъклени топчета – „сополки“. Много „прес-тижно“ било, ако някое дете има и играе с метално, сачмено топче.

На земята се прави малка дупка. Играчите заста-ват на няколко метра от нея на една линия и всеки от там хвърля топчето си да се търкулне до където стигне, по посока на дупката. От там нататък вече всеки играч по реда си със силен удар на показалеца или средния пръст по собственото топче, гледа да улучи топчето на другия играч. Целта е колкото може по-бързо да го приближи и вкара в дупката. Играчите се редуват. Ако единият не успее, продължава другия иг-рач. Побеждава този, който успее пръв да вкара топ-чето на противника в целта.

АЛАЙОчертава се голям кръг, който се разделя на тол-

кова части, колкото са участниците в играта. Всеки играч стъпва с единия си крак в частта си. Опреде-лят кой да започне пръв. Първият играч хваща ножа отдолу, откъм острието и със завъртане трябва да го хвърли и забие в земята в полето на играча – съсед така, че ножът да стои изправен. Отмерва се отря-зък от това поле, който се определя от посоката, коя-то са показали острието и гърбът на ножа, и се от-нема от частта на съседа. Продължава следващият играч. Целта е да вземеш такава част от съседа, че той да не може вече да постави крака си в своята те-ритория и да отпадне от играта. Ако ножчето излезе навън или не се забие, също се изгаря. Тогава продъл-жава следващият играч, а първият чака отново реда си. Когато играч победи – отстрани съседа си, започва да се цели в полето на по-следващия съсед. Побеждава този, който успее да отстрани всичките участници.

Броилки и игри

Капански сборник

Documents

Transcript of Капански сборник