Книгата е сканирана и обработена от екипа на MLADITE.COM

Тодор БИЛЧЕВ Анка КОЛЕВА

БАТИН

В. Търново, 2003

На светлата памет

на Кънчо Александров Бакалов

ПОСВЕЩАВАМЕ

ISBN 954-775-165-4

Съставители: Тодор Билчев, Анка Колева Рецензент: д-р Николай Ненов

Научен редактор: д-р Лъчезар Георгиев

предпечат и печат

ФАБЕР - В. Търново 062/35256

Предговор

С приведени глави, с разтуптени сърца и чувство за дълг, с любов писахме тази История. Поклонът ни беше не само пред Големите, тръгнали от Батин и станали символи на националната ни история, като хайдутина поп Мартин, като световния шампион по борба Иван Илиев, като виртуозния акордеонисг Иван Чо-коев, но и към най-обикновения батинчанин, дошъл в този свят само да каже: "Ето ме!" и да си иде. Вълнението се роди точно когато, като пишехме, виждахме как този малък човечец расте пред очите ни, стъпил здраво върху онова неголямо крайдунавско парче земя, наречено Батин, а искриците в погледа му изричаха: "Аз съм Батинчанин!". И сигурно именно тези искри запалиха и у нас незагасимия огън на родолюбието, топлината на който ни сгряваше неизменно през всичките мигове, когато със слово се издължавахме на дедите си, а любовта към тях и дела­та им ни караше неспирно да пишем. И така сътворихме всичко онова, което Ти, Многоуважаеми Читателю, оттук нататък ще можеш да оценяваш и съдиш. А след като свършихме, у нас остана само чувството за непреходност и вечност. Имен­но в този момент разбрахме още, че историята, освен грамадата от време и хора, натрупана преди нас, е и самите ние. Всеки от нас всеки ден, всеки миг прави исто­рия и остава в нея, както са правили всички преди нас и ще правят други подире ни. Именно тук ние си спомнихме за Левски и неговото "Времето е в нас и ние сме във времето", а още и за спомена на покойния вече батинчанин дядо Йордан Стефа­нов, че Дякона е идвал в Батин и дотук нека да свършим.

Без съмнение, доста се трудихме, но дали успяхме да родим златния плод на мечтите ни, с който да заситим духовния глад за родова памет, традиция и родолю-бие - това Ти отново ще трябва да отсечеш. И, все пак, прочитайки тази книга, вероятно всеки ще запази у себе си малката дяволита искрица от загасващия незе­мен поглед на невярната Койка - съпругата на поп Мартин, съсечена от него и накарала го след това да стане легендарен български хайдутин. Сигурно няма да бъде забравено и едно от малко известните имена на това селище - Кючук Стам-бол (Малък Истанбул), дигащо славата и равняващо сербезлъка му с тия на града на Падишаха. И тъй като "Батин кавгасъ" е запомнено име в българската исто­рия, без, обаче, да се знаят подробности за тази поразителна битка между руси и турци през 1810 г. в Батин, ако не друго, то със сигурност не би се забравил фак­та, че генерал граф Каменски воювал и разгромил турците тук заедно с брат си, който за разпознаване е записан като генерал граф Каменски - 1. А многоброй­ните имена на батинчани, изпълващи настоящото писание и делата, които са вър-

3

шили, за да остане до днес и пребъде Батин ще научите, като прочетете цялата книга.

Всичко, което в нея писахме, ние се опитахме да докажем с документи и въпреки че те често липсваха, доизграждахме своите текстове с помощта на спо­мени и съпоставителни анализи. Фактът, че доста пъти през годините Батин не е бил самостоятелна община, а се е числял към съседното с. Горно Абланово съ­що доста затрудни нашите проучвания. Независимо от всичко, ние не се преда­дохме и успяхме да пресътворим образа на Батин от създаването му до наши дни такъв, какъвто го видяхме. Тази книга е и, без съмнение, ще остане първият опит документално да се засвидетелства на фона на общото историческо разви­тие присъствието на Батин в българската история от времето на траките до наши дни. Както се вижда и от обема на главите, най-обстойно е изследван периода 1878 - 1944 г. Времето от тази дата до днес е схематично фиксирано от авторите поради единствената причина и надежда, че в нужната му пълнота и задълбоче-ност то ще стане обект на бъдещи краеведски изследвания. Със сигурност, по вина на изтъкнатите по-горе причини, доста неща са отбягнали от вниманието ни, а не е изключено и някъде да сме сгрешили, за което те молим, Многоуважа-еми Читателю, да бъдеш милостив към нас и да ни простиш.

И понеже писахме двама, редно е именно тук да споделим как го направихме. Не беше като Илф и Петров, които, когато трябвало да определят как да бъде облечена някоя дама от техен роман предлагали съответно Илф - в бяло, Петров - в черно, а като седнели да пишат, те я обличали в сиво. Ние постъпихме различ­но, като си поделихме подобаващо отговорностите. По тази причина глава първа "Физикогеографска характеристика" беше написана от Тодор Билчев. Втората глава "Древни селища и археологически доказателства за съществуването им" написа Анка Колева. Глава трета "Батин през периода 1388 - 1878 г." и глава четвърта "Батин от Освобождението до 1944 г." изцяло са дело на Т. Билчев, като само проблемите на читалището и здравеопазването в гл.ГУ се разгледаха от Анка Колева. Тези въпроси тя разви и в глава V и VI, като глава пета "Батин през периода 1944-1989 г." беше писана съвместно от двамата автори, а последната глава шеста "Батин след 1989 г." сътвори Анка Колева. Ето, така писахме, за да се знае. И да остане Батин във вековете. ' " м

Но не бяхме сами. Точно тук идва моментът да "предадем" и другите. Естес­твено, че става реч за благодарности. На първо място няма как да не посочим главния библиотекар на СБИКД към РБ "Л. Каравелов" - Русе Лили Ганчева, която, освен че ни беше моралният стожер, но и всячески ни съдействаше при осъществяването на благородното деяние. Благодарим и на Станимира Цанева от отдел "Изкуство" за опита, който благосклонно споделяше с нас. Ценна мето­дическа помощ ни оказаха и колегите от Историческия музей Димитър Станчев, Стоян Йорданов, Теодора Бакърджиева, Марияна Бърчева, Надя Стоянова, Или-на Сиракова, Елена Табакова, бившият директор Румян Ганчев и настоящият -Николай Ненов. Ние не бяхме сами и поради това, че в неплодородната камениста

4

нива на родното краезнание бяха вече забивали острите си рала и неуморните местни краеведи Никола Манев от с. Горно Абланово, Илия Калинов от с. Ек­зарх Йосиф, покойните, за съжаление, Кънчо Александров Бакалов от с. Обре-теник и Ради Нейков Колев от гр. Борово, Евгения Антонова и покойният й съпруг Александър Антонов от гр. Две могили, както и Георги Цанев от с. Тръс­теник, които в своите ценни трудове осветляваха от различни страни историята на този дивен Русенски край, част от който винаги е бил и ще бъде Батин. В труден момент откъм наличието на информатори бяхме поставени при писането на тази история, понеже хората, които помнеха нещо или бяха част от тази исто­рия вече почти си бяха отишли. Или, казано иначе, късно дойдохме. Но, въпреки всичко, и тези, с които сполучихме да си поговорим за миналото на Батин ни дадоха доста ценна информация, която, надяваме се, сполучливо употребихме в нашето изследване. Затова именно тук му е мястото да изкажем искрените си благодарности за стореното от Върбан Миланов, Цони Христаков, Цветан Ме­тодиев, Йордан Хаджията, Георги Гецов, Георги Тодоров, Георги Балкански, Красимир Колев, Руско Илиев, Неджет Ефраимов и др.

Но всички тези писания биха били само изписани листи, ако не беше щедрата материална подкрепа на:

ПК "Дунав" - с. Батин с председател Георги Балкански Кмет на Селищна система - Борово Бисерка Христова СЕМЕЙСТВОТО НА ИВАН ИЛИЕВ ЕТ "АЛЕКССТРОЙ" - Алекси Гецов ЕТ "БАСРИ ИБИШ" ЕТ "ДОВЕРИЕ" - Бахри Ибраимов ЕТ "КРАСИМИР КОЛЕВ" ЕТ "КРЪСТЬО АТАНАСОВ" ДИМИТЪР БОЖИНОВ - фелдшер ffc Г. Абланово

Благодарим и на ВСИЧКИ БАТИНЧАНИ, дали скромната си, но много значителна лепта от по някое левче, която се оказа най-решаваща това издание да стане факт. Благодарим най-благонамерено за безкористната щедрост, за ши­роките сърца на дарители и желанието да влагат себе си не в бездуховието на материята, а в материализирания в слово творящ дух на историята. Сполай ВИ. И нека стократно да ВИ се връща.

От авторите

3.

Глава първа

Физикогеографска характеристика

Местоположение. В Североизточната част на Дунавската хълмиста равни­на, на 27 км северозападно от най-близката ж.п. гара Две могили,1 на 28 км северо­западно от общинския център гр. Борово,2 на 33,5 км северно от бившия околийс­ки град Бяла,3 на 54 км югозападно от сегашния областен център Русе,4 на 12 км източно от устието на р. Янтра,5 на 1 км6 или на "20 минути пеша" южно от р. Дунав, "между два тревисти и един скалист хълм", както посочва през 1904 г. местната учителка Тодорица Василева,7 е разположено с. Батин, община Боро­во, област Русенска. 25° 40' източна дължина и 43° 40' северна дължина фикси­рат точното му географско нахождение,8 а средната му надморска височина е 99 м.9 Общата площ на землището в момента е 33 548 дка, от които 831 дка се заемат от застроеното селище, чийто тип се определя като събран купов.10

През различните периоди на историческото си развитие селото съществува с променливо число жители и домакинства. Проследените документални свидетел­ства представят приблизително следната картина: "1450 г. - 53 домакинства, 2 вдовици; 1466-1468 г. - 45 домакинства, 2 вдовици, 8 неженени; 1656-1657 г. -29 ханета (домакинства); 1663 г. - 29 ханета (домакинства);11 1893 г. - 161 жили­ща, 1003 жители;12 1897 г. - 176 домакинства, 843 жители; 1902 г. - 1189 жите­ли;13 1904 г. - 200 къщи - 120 български, 60 турски, 20 цигански;14 1907 г. -1292 жители;151910 г. - 232 жилища,1305 жители;161934 г. - 1647 жители; 1946 г. - 1736 жители;1956г. - 1644 жители; 1965 г. - 1538 жители;17 1969 г. - 1423 жители - 787 българи, 616 турци, 20 цигани;18 1975 г. - 1305 жители;19 1989 г. -1063 жители.20" При предпоследното (15-то по ред) преброяване на населението в страната, извършено на 4.12.1992 г., за с. Батин, Русенско са получени следните данни: "Население - общо 948 жители. От тях мъже 469 и жени 479. Заетите в

| материалното производство са 376 човека, безработните - 14, а хората в неак­тивна трудоспособна възраст - 558. Домакинствата са 306, като средно се пада най-малко по трима човека да живеят в един дом. Семействата са 330, което пък показва, че в някои жилища съжителстват съвместно по две или повече семейни двойки. В същото време записаната цифра 341 срещу броя на съществуващите жилища ни води до извода, че някои собственици притежават повече от една къ­ща. В тези 341 къщи са преброени 1697 жилищни помещения, от които само стаите са 1376. От общо 948 жители в момента на преброяването 109 мъже и 97 жени са несемейни, а 320 мъже и 315 жени са създали вече семейства. 8 мъже и 5 жени са разведени, а 32 мъже и 62 жени са овдовели. Само 4 са специалистите с висше образование, 6 - с полувисше, 102 - със средно, 433 - с основно, 328 - с

г

начално, 6 са неграмотни, а 69 са деца, на които предстои да получат някакво образование. По възраст разпределението е: 0-4 г. - 55 души, 5-19 г. - 122, 20-54 - 402, над 55 г. - 369."21 Към 1.01.2000 г. жителите са 912, а домакинствата -310. Така подредени, статистическите данни за социално-демографското състоя­ние в с. Батин, Русенски го представят в началото на XXI в. като едно типично за района и страната, средно по големина селище, в което ярко личат конкретните регионални тенденции към намаляване на раждаемостта, увеличаване броя на застаряващото население, наближаващата повсеместна опасност от тотален де­мографски срив и т.н.

С Указ №2294 на Държавния съвет на Народна република България за ад-министративно-териториалните промени в страната от 26.12.1978 г. Батин е оп­ределен като Кметство в състава на Селищна система - гр. Борово, Русенско.22

Като такова селището съществува и днес. Своя поминък местните жители осигу­ряват най-вече чрез земеделие и животновъдство, като обработват групово земи­те си, обединени в Земеделска кооперация "Дунав". Сеят най-вече жито, ечемик, царевица, слънчоглед и др. Занимават се и с лозарство. Поливат с води от р. Дунав. Животни отглеждат най-вече в личното стопанство, като с тях задоволя­ват хранителните си потребности. В селото има основно училище с име "Любен Каравелов", читалище "Селски будител", църква "Света Богородица", пощенска станция, здравен пункт, развита търговска мрежа от частни стопани и т.н.

На малко повече от 1 км северно срещу селото, всред водите на р. Дунав, към десния бряг (км 529,700 - 523,700), е разположен остров Батин. С дължина 6,2 км и ширина 1,8 км той обхваща площ при средни води от 4200 дка. От основите до най-високата му точка са измерени точно 20 м, а отбелязаната висо­чина от нивото на Дунав е 5 м. Така че 15 м от общата височина на острова са потопени във водите на Дунава и само 5 м са над водната повърхност. Върху този терен от алувиално-ливадни и алувиални почви изобилстват растителните видове върба и канадска топола, а останалото пространство е покрито с буйни треви. Местните жители ползват тези благодатни природни дадености преди всичко за подобряване на своето съществуване, като от дървесните видове (най-вече топо­лата) произвеждат огромни количества дървен материал, който скъпо продават, а от остатъчните продукти събират дърва за огрев.

Още един остров, наречен Безимен, изплува от водите на р. Дунав край севе­розападния край на остров Батин. Големината му е незначителна, - 1 км дължи­на и 240 м ширина - поради което е по-малко известен, но и той понякога се използва от местните жители за същите, като горните, цели.23

Пътища. "Пътища за съобщение с околните села: пеша, с кон и кола."24 -така е записала в историческата справка за с. Батин през 1904 г. местната учител­ка Тодорица Василева. Малко по-късно, през 1930 г., редакционната колегия на юбилейния сборник "Българското село", в края на статията си за "община Ба­тин", споделя нуждата селото "чрез път да се свърже с Пирдос (дн. с. Пиргово, Русенско - б.а.), с град Русе и друго съ[с] Свищов."25 Очевидно е при такава доку-

8

ментация да се заключи, че и в 1930 г. връзките на с. Батин с околните селища и въобще със света са ставали по черни или в най-добрия случай по каменни пъти­ща. Днес вече нещата са коренно променени и пожеланията в юбилейния сбор­ник са станали жива реалност. Макар че някои отсечки са направени, не е прока­ран път само до Пиргово, но с Русе и Свищов Батин отдавна е свързан, а оттам -и с целия свят. Това става през 1974 г., когато е завършен 18-километровия ас-фалтов път югоизточно от Батин до Обретеник, или по-точно отсечката Батин -Горно Абланово. Той свързва селото с Горно Абланозо (6 км), Екзарх Йосиф, чрез разклон (12 км), а при Обретеник излиза на първокласен път Е 85 Русе -Свиленград, свързващ Батин чрез националната пътна мрежа с всички селища в страната и света. Седемкилометров асфалтов път в североизточна посока свърз­ва с. Обретеник, Русенско, а оттам и с.Батин, с най-близката ж.п. гара Две моги­ли, откъдето се осъществява връзката на батинчани с цялата национална ж.п. мрежа, а оттам и с железниците от целия свят. В юбилейния сборник през 1930 г. е посочено: "Строи се ново шосе за гара Две могили - най-близката гара",26 но явно този процес доста се удължава и се реализира далеч напред в годините. Чрез Обретеник се осъществява и последното пожелание на юбилейния сборник -Батин да се свърже със Свищов. Това става след завършването през 1983 г. на 15-километровия асфалтов път, свързващ в западна посока Обретеник, а оттам и Батин, със с. Ценово, където чрез излизането на пътя Бяла - Свищов се осъ­ществява връзката и на Батин с крайдунавския град. В недалечното минало Ба­тин бил свързан със света и по вода, защото множество кораби, превозващи сто­ки и пътници по Дунава спирали и на малкото Батинско пристанище, но това вече не става.

Води. Непосредствената близост до р. Дунав и изобилството на подпочвени води създават днес славата на Батин като един непресъхващ водоизточник за поч­ти целия, иначе беден откъм води, район на сегашната Селищна система - гр. Борово, Русенско и стигаща до гр. Бяла и другаде. И, въпреки че първото поста­вяне на водоснабдителните тръби, с които сега се захранва селото става на 1.05.1966 г., Батин се е снабдявал с питейна вода и много преди тази фиксирана дата. Известната ни вече учителка Тодорица Василева през 1904 г. е записала: "За пиене и промиване употребяват чиста изворна и чешмянска вода. Извори има 8, а чешми 16, едно блато край Дунава. Изворите и чешмите са за общо употребление. Водата на чешмите е прокарана през конти, които са направени от глина и изпечени. Дълги 60 снм. Повреждат се от силни дъждове. Добитъка поят от чешмите. Водите не се замърсяват."27 Разглеждайки въпроса за организирано­то водоснабдяване по нашите земи откриваме, че то води началото си от римско време, макар че мнозинството от българските селища дълго време след това се снабдяват с вода за пиене и домашни нужди от естествените водоизточници -реки и извори. Особено впечатление в горния цитат прави ползването от батин­чани през 1904 г. на глинени "кюнти" за организирано масово водоснабдяване, което води началото си от древните гърци, но е наблюдавано като масово явле-

• 1Г

ние в българските селища през Възраждането. Когато изворът бил далеч от на­селеното място, водата по тия "кюнтове", които следвали естествения наклон на терена, се довеждала от значително дълги разстояния именно в селището, където се използвала.28 Цели 65 години след 1904 г., с малки изключение картината по отношение на водоизточниците е почти същата. В доклада за честване 100-го-дишнината на местното училище, изнесен от тогавашната директорка Румяна Котенкова през 1969 г. четем: "Подпочвената вода на многото хълмове намира изход в долината, в която е разстлано и самото село във вид на извори, превърна­ти в 12 чешми, чиято пък вода се прибира в един малък поток - двигателна сила на по-рано съществуващи три ярмомелки."29

При всичките използвани източници прави впечатление чистотата и водното изобилие, които са определящи и в цялостния живот на местните жители. Съвре­менните научно-изследователски институти дават следните параметри на днешна­та батинска вода, която с удоволствие се ползва от почти всички околни селища: "Обща твърдост - 25, 2 Н, сух остатък - 461 мг/л, нитрати - 2,0 мг/л, сулфати -10,7 мг/л, калций - 73,1 мг/л, магнезий - 58,3 мг/л, калий - 2,4 мг/л, натрий - 41,8 мг/л, флуор - 0,06 мг/л, желязо - 30 мкг/л, манган - 2 мкг/л, мед - 3 мкг/л, цинк - 250 мкг/л, барий - 55 мкг/л, арсен - 1 мкг/л, алуминий - 18 мкг/л, титан - 58 мкг/л. Олово, кадмий, сребро, молибден, ванадий, калай и никел от химическия състав на батинската вода отсъстват."30 Съпоставена с изискванията за средните нормални стойности на съдържание на нужните елементи за окръга и страната, батинската питейна вода се очертава като една от най-добрите в Русенския реги­он. Проследявайки развоя на водоснабдяването в Русе и окръга, ние откриваме, че още в далечната 1896 г., когато пред русенската местна управа е стоял ребром въпросът за водоснабдяването на града, тя обявила конкурс за това, като изиск­вала: "Водата да бъде постоянно текуща, здрава, лишена от болезнени бактерии, да бъде прозрачна, безцветна, несолена, несладка, без миризма и приятна на вкус. Да не съдържа никакви организми, амоняк и нитрати (азотени) и други отрови... Твърдостта й да не надминава 25° (немски)."31 Конкурсът, както виждаме по-нататък от документите, тогава не бил спечелен, защото не била намерена под­ходящата вода, която единственият участник в него, русенецът Франк Брокс, по­търсил близо до с. Басарбово. А батинската вода и тогава е имала изискващите се от стандарта качества. Жалко, че Брокс не се е сетил за това. Въпреки всичко, той успял впоследствие да снабди Русе с нужната вода, но за Батин, както посо­чихме по-горе, това благо щяло да дойде след цели 70 години - на 1.05.1966 г. Естествено е, че и дотогава, както вече видяхме, хората от селото са се снабдява­ли някак си с вода, но истинското, основно и цялостно водоснабдяване на Батин води началото си от тази дата. Дотогава са били изградени през 1937 г. 590 м водопроводни тръби. През 1944 г. те нарастват на 893 м, а когато към тях се включил каптажът "Чучурка" с 0,9 л/сек дебит, когато тръгнало масовото во­доснабдяване след 1966 г., а през 1983 г. към него се вписали новият мощно деби­тен кладенец "Раней" и 13-те тръбни кладенеца,32 тогава батинската вода, задо-

щ

волила вече нуждите на селото, потекла извън неговите предели през селищните системи Борово, Бяла, Две могили и Ценово, за да облекчи със студенината, изо­билието и качествата си през непосилните тукашни летни жегимножеството за­жаднели български граждани. По данни на сегашния директор на ВИК - Русе, г-н Димо Костов, в Батин водите са скатни. Първите землени работи за масово водоснабдяване в района започнали през 1936 г., а първите сериозни хидроложки проучвания - през 1956 г. При разшифроване на космически снимки за създава­не аеротектонска карта на страната е отбелязано, че землището на Батин е пре­сечено от два мощни водни разлома. Първият върви успоредно на р. Дунав към с. Горно Абланово, а вторият следва коритото на р. Янтра. Всички подземни води се стичат по тези разломи и образуват една неделима водна общност, създаваща единния батински питеен водоем, достигащ повърхността на земята на няколко места и изтичащ в множество извори. С най-добра вода за пиене е "Солаковата чешма" в местността "Балар дере", а основният водоизточник за селото е капта­жът "Чучурка". Сегашното водоснабдяване се извършва от два кладенеца "Ра­нен", от които водата се подава в помпената станция, където се дезинфекцира и привежда по БДС. Транспортира се до хидравителния водоем, откъдето грави­тачно по магистралните водопроводи се довежда и до най-отдалечените места на селищните системи, които по-горе посочихме. Така батинската вода удовлетво­рява и днес основните питейни потребности на населението в един доста обширен район от Русенския край.

Климат. В североизточната част на Дунавската хълмиста равнина и нейния Северен климатичен район, в Европейско-континенталната климатична област и нейната Умерено-континентална климатична подобласт, на височина само 99 м над южния дунавски бряг се намира село Батин. Самото му местоположение в най-ниската част на Дунавската равнина го поставя в това условно обозначено климатично разпределение, като определя характерната континенталност на не­говия климат, проявявана най-често със студена зима и минимална сума на вале­жите, съответно срещу горещо лято и максимално количество валежи, както и с най-голяма за страната годишна температурна амплитуда - 25,60.33 В тези глобал­ни климатични рамки Батин се вписва с близки до типичните за района показания. Минимално измерените тук зимни януарски температури достигат -28,6° С, срещу - 29° С за Северния климатичен район. Почвата замръзва средно до 38 см дълбо­чина, но при много студени зими стига и до 66,5 см. Най-честите зимни валежи тук са от сняг, но при по-меко време преминават в дъжд, който при застудяване мина­ва през поледици, а после - отново в сняг. Първата снежна покривка тук се обра­зува към средата на декември, която, обаче, въпреки силния студ, рядко се задър­жа дълго време. Дълбочината й варира от 20-120 см, но в последните години тен­денцията е към намаляване. Още през средата на март тук температурата на поч­вата се вдига с около 5-6° и снежната покривка започва да се топи, докато изчезне. Пролетта е характерна с облаци и валежи, предимно от дъжд, но много често до средата на април са възможни резки застудявания и дори валежи от сняг, които много пъти, при ранна топла пролет, често унищожават разцъфналите овощни

11

видове и влияят пагубно върху някои ранни земеделски култури. След пролетта идва лятото - винаги горещо, почти без валежи, понякога и с градушки. Средната юлска температура на въздуха тук се движи между 21-23° С, но при резки летни жеги стига до 35, а понякога 39-40° С. Влагата почти винаги е недостатъчна за отглеждането на растителните видове и само близостта до дунавския воден оазис спасява донякъде посевите. Есента настъпва след летните жеги - прохладна и пъс­тра. Средните температури на въздуха спадат с около 10° С през октомври и с още 5° С през ноември. Идват дъждовете. През втората половина на ноември падат слани, започва да мръзне. Отново е зима.34

Скътано в подножието на няколко хълма, през зимата селото остава открито само за северните ветрове, които обаче както видяхме вече дотук, не го щадят и с основание определят климата му за подчертано континентален. Но въпреки всич­ко, сравнително ниската надморска височина, близостта до значително голям по обем воден басейн и самото местно географско разположение в подножието на хълмове създават малко по-добри предпоставки за съхраняване .на минимална зим­на топлина, в сравнение с изложените на всички ветрове и разположени на много по-голяма надморска височина съседни на Батин селища.

Почви. Всички тези предпоставки оказват влияние и върху формирането на почвения състав в землището на селото. В зависимост от географското си разпо­ложение, почвено-географското райониране на Батин го поставя в Крайдунавска­та подзона на обширната Северно-българска лесостепна зона, в Северния крайду­навски или Ломско-Свищовски район на Средната крайдунавска провинция, като го локализира в масива на ливадно-блатните почви от Кривина - Батин - Мечка, влизащ в Тръстенишкия подрайон на Северния крайдунавски район.35 В глобален мащаб различните автори характеризират разнообразно почвения състав на ра­йона, в който се намира с. Батин. През 1931 г. видният български почволог Н. Пушкаров го определя като област с разпространение на кестенява степна поч­ва.36 Учените от българо-съветската експедиция през 1947 г. сочат разпростра­нението в района на излужени и оподзолени черноземни почви.37 Евгени Танов38

и колективът, създал почвената карта през 1965 г.39 определят почвите в Батин като карбонатни черноземи. Почти същите изводи правят българските почволо-зи и в някои по-нови изследвания.40 Стъпвайки на тези солидни фундаментални основи и подкрепени от последните местни реалности от налична земя и почвено разнообразие, ние можем, и в унисон с посочените научни трудове, така да обоб­щим почвената картина на Батинското землище към средата на 2002 г.: "Нами­ращ се в Ломско-Свищовския район на Средната крайдунавска почвена провин­ция, Батин явно географски наследява типичните за района реалности. Те произ­тичат от явната почвообразуваща тука скала - льоса, и носят всичките характер­ни последствия на неговия състав. Разновидността му, наречена "песъчлив льос", която ражда алувиални и дилувиални ливадни почви, тук наблюдаваме по поре­чието на Дунав и на о. Батин. А останалият, "типичен льос", който създава кар­бонатни и типично черноземни почви обхваща останалата по-голяма част от зем-

Щ

лището и се изразява най-вече като карбонатен чернозем. При този вид почви мощността на почвения профил се движи от 40-60 см до 70-90 см, при хумусно съдържание в повърхностния хоризонт на орните площи от 1,80 до 3%. Зърнес-то-троховидната структура на хумусния хоризонт при тези почви, обуславяща ме­кия им механичен състав, обаче, води до слаба водозадържаща способност и ви­сока филтрация, които закономерно предизвикват непродуктивно използване на почвената влага през летните жеги, а оттам и до занижени земеделски добиви. При наличие на 17 989 дка с такива почви от общо 20 004 дка обработваема земя в Батинското землище, предоставената обективна възможност за развитие на поливно земеделие днес е единственият спасителен изход за добри производстве­ни резултати, независимо от бедната почвена плодородност. След карбонатните черноземи, 1150 дка от обработваемата батинска земя е с алувиално.ливаден поч­вен състав, разположена е главно покрай водоизточниците и поради голямото си плодородие се използва като орна земя или за естествени ливади. Въпреки нети­пичните за района, тук срещаме и 865 дка слабо излужени обработваеми черно­земи, с обща мощност на почвения профил 76-85 см и подобна на карбонатните черноземи зърнесто-троховидна структура. По механичен състав те са песъчли-во-глинести, което създава възможност за по-продължително влагозадържане, а оттам и за по-голяма издръжливост на горещини от земеделската продукция."41

Проследявайки така бегло почвеното разнообразие в Батинското землище, логично е да направим извода, че преобладаващата част от почвите е карбонатен чернозем, който поради слабата си влагоиздържаемост е създавал и ще създава проблеми пред местното население в усилията му за получаване на високи добиви от характерните за района земеделски посеви. Благоприятното географско раз­положение, обаче, край обемисти естествени водоизточници и наличието на изо­билни почвени води, както посочихме вече в раздела за водите, винаги са решава­ли и ще решават благоприятно за батинчани този изключително важен за поми­нъка им проблем.

Растителност. "Растителност добра" 42 - само това е посочила през 1904 г. известната ни учителка Т. Василева, но и то е достатъчно да разберем, че и тогава Батинското землище не е било покрито с непроходими вековни гори. Записаното слово на българския научен елит, райониращ растителността в България по подо­бие на почвеното й разнообразие констатира, че растителната покривка в Батин-ския район в периода на нейното първо появяване е била лесостепна. В последст­вие се явил дъбът, след него брястът и т.н.4 3 Организираното държавно наблюде­ние на наличния растителен горски фонд в България започнало през 1933 г. и с прекъсвания се пренася в годините. Още преди 1911 г., когато е създадено Ми­нистерството на земеделието и държавните имоти, със специализирано направ­ление за горите,44 се събирали подобни сведения, но те се основавали в повечето случаи на приблизителни оценки. От 1912 г. до 1925 г. Министерството на гори­те не изисквало такива сведения. От 1925 г. до 1933 г. също се водили статисти­чески наблюдения, но и техният произход е съмнителен. Едва направеното про-

Ж

учване за стопанската 1933 - 1934 г. успяло да задоволи прецизните научни изис­квания, защото "обгръща всички горски площи, в широк смисъл на думата, кои­то са предмет на горското стопанство, според специалния "Закон за горите" и... се простира върху всички земни площи, обрасли с горски дървета, които виреят съвместно и образуват групи насаждения под названието гори, а също тъй и вър­ху редините и закелавелите гори, както и незалесените горски площи (годни и негодни за залесяване)".45 Същата подобна статистика е направена и за стопанс­ката 1936 - 1937 г.,46 а през 1936 г. проф. Т. Иванчев публикувал в сборника "Поглед върху социално-икономическата структура на българското земеделско стопанство" своята статия "Използването на горите", в която аргументирано и статистически точно оповестил използването на българските гори по видове и разпределение.47 Жалко, че тези фундаментални изследвания разглеждат въпро­са глобално за цялата страна и за конкретно интересуващия ни Б атински район трудно можем да отберем сведения. По подобен начин процедират и местните Горски стопанства, създадени почти по същото време, в чиито анализи и отчети преобладават обобщените за стопанството резултати, а отделните селища и там липсват. Остров Батин и Б атинското блатощричислени към Горска стопанска единица "Янтра" на Беленското горско стопанство са на първите две места в от­четите му за устроени горски площи, изготвени съответно на 24.01. и 23.02.1955 г.48 607,40 хектара земя заемат тези гори и са един от основните из­точници на стопанството за осигуряване с ценна дървесина. Преобладаващите видове, от които тя се добива, са предимно нискостеблени, както е записано в отчета за 1949 - 1955 г. И, независимо че Беленското горско стопанство е създа­дено през 1938 г.,49 още в далечната 1897 г. откриваме сведения за батинските гори, разположени на отсрещния остров. С решение №135 от третото си заседа­ние на 3.09.1897 г. Русенската окръжна постоянна комисия постановява: "Да се ходатайствува пред надлежното Министерство, да разреши на жителите на села­та: Ряхово, Бабово, Кулата, Средний-Чифлик, Долапите, Пиргос, Мечка, Батин и Кривина да се ползват с дърва за горене от островите по коритото на Дуна­ва."50, но местните горски власти не разрешили, независимо че и на XI-то заседа­ние от 15.09.1897 г. на Комисията съветникът Добри х[аджи] Маринов изтъкнал солидните аргументи, че "Край Дунавските села още от Турско време всякога са се ползували с дърва от държавните острови, според таксата определена от само­то правителство" и че "без дърва не може да се живее"51 и сега въпросът останал нерешен. Явно тежка е била за батинчанина тази 1897 г., защото освен липсата на дърва за отопление, те изпитали и необходимостта "пред вид, че от т[ази] годишното наводнение останаха мнозина селени без къщи и помещения за доби­тъка", да се "позволи на жителите" да се ползват и с "материал за строене на здания".52

Почти сигурно можем тук да заключим, че горската растителност в земли­щето на с. Батин, като изключим острова, почти никога не е изобилствала. Още повече това проличало през 1889 г., когато Окръжният съвет го включил в спи-

14

съка на селата от Беленска околия, които нямали никакви гори и ги задължил да засеят от 5-20 дюнюма (1 дюнюм = 1 дка - б.а.) млади насаждения.53 Като се наблюдават сегашните гори край селото, това тогава изглежда е било направено. Но се е случило и нещо друго. През 1928 г. на о. Батин, обезлесен вероятно вече от усилната сеч били засети 84 000 броя млади тополови фиданки, доставени от Севлиевския горски разсадник и само те от многото други, засети в околията, се хванали и не изсъхнали през големите летни жеги.54 Така вървели нещата през годините, за да стигнат до нас, минали през различни етапи от своето развитие, на увеличаване или намаляване на Батинския държавен горски фонд и фиксирането му на сегашното състояние върху цифрата 7 361 дка и преобладаващите дървес­ни видове дъб, бряст, цер, акация, липа, габър, върба и др.55

Бележки 1 Енциклопедия "България", т.1, С, 1978, с. 224 2 Виж: Пътна карта "България". Четвърто издание. С, 1996 г. 3- Юбилеен сборник "Българското село". С, 1930, с.289 4 Пътна карта "България", цит. изд. 5 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л.1 6 Юбилеен сборник "Българското села", пое. съч. 7 ДА - Русе, ф.463 К, оп.1, а.е.1, л. 21 8 Пътна карта "България", цит. изд. 9 Енциклопедия "България", пое. съч. 10 Батаклиев, И. История на заселването и форми на селищата. В: Поглед върху со-

циално-икономическата структура на българското земеделско стопанство. С, 1936,31-37 1: Посочените дотук данни виж в: Йорданов, С, Т. Бакърджиева. Подбрани извори за

историята на Русе и Русенския край (П - XIX в.) - В: Известия на Исторически музей -Русе, т.1, Русе, 1999, с. 97, 99 - 100, 122,123

12 Списък на населените места в Княжество България според преброяването на първий януарий 1893 г., С, 1894, с.35

13 Изложение за състоянието на Русенския окръг. Русе, 1897, с.14; 1902, с. 9 14 ДА - Русе, ф.463 К, оп.1, а.е.1, л. 21 15 Изложение за състоянието на Русенския окръг, Русе, 1907, с.З 16 Списък на населените места в Царство България според преброяването на31.12.1910г.

С, 1912, с. 26 17 Посочените данни за 1934 - 1965 г. виж в: Брой на населението по населени места.

Окръг Русе. С, 1966, с.141 18 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 1 19 Енциклопедия "България", пое. съч. 20Ничев, М., П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България, 1878

- 1987. С, 1989, с. 32 21 Посочените данни са от: Социално-демографски характеристики на населението и

жилищен фонд. Регион Русе. С, 1996, с. 186,198,202,206,230,244,280 22 Държавен вестник, бр. 101/26.12.1978 г., с.Ш73 23 Данните за двата острова са взети от: Лоция на р. Дунав. Български участък. С, 1961,

с. 52,; Още: ДА - Русе, ф.1, оп.1, а.е. 825, л. 5

15

24 ДА-Русе, ф.463 К, оп.1, а.е. 1, л. 21 25Юбилеен сборник "Българското село", пое. съч. 2 6 Пак там 27 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 1, л. 21 28 Драганов, Б. 80 години водоснабдяване в Русе и 25 години СП "Водоснабдяване и

канализация" - Русе. Русе, 1985, с. 5 29 РБ "Л. Каравелов", - Русе, К 37/98, л. 1 30 Състав на питейните води в страната. С, 1979, 152-155 31 Драганов, Б. Пое. съч., 12-13 32 Пак там, 37-39, 88 33 Киров, К. Кратка климатична характеристика. - В: Поглед върху социално-

икономическите структури на българското земеделско стопанство. С, 1936, 12-19. Още: Събев, Л. С. Станев. Климатичните райони в България и техният климат. С, 1963, 84-96

34 Пактам. Виж още: Климатичен справочникзаНароднарепубликаБългария. С, 1959,161 с; Почвено-климатично райониране на главните полски култури. Приложения. С, б.д., 45 с.

35 Койнов, В. х. Трашлиев, М. Йолевски, Т. Андонов, Н. Нинов, А. Хаджиянакиев, Е. Ангелов, Т. Бояджиев, Е. Фотакиева, С. Кръстанов, Й. Стайков. Почвена карта на България. М 1:400 000. С, 1965

36 Пушкаров, Н. Почвена карта на България. С, 1931. Още: Пушкаров, Н. Избрани трудове. С, 1975, 276-281

37 Географско разпространение на почвените типове в България. М 1:1 000 000. Съветско-българска почвено енциклопедия. С, 1947

38 Танов, Е. с участието на д-р В. Койнов в Тракийската низина. Почвена карта на България в М 1:200 000, С, 1956

3 9Вижбел. 35, тук .•••,••.-.-•... 40 Ангелов, Е., Д. Илков, Г. Димитров, И. Ватралов, К. Еников. Проучвания на почвите в

България. Кн.2, С, 1975,65-140. Още: Почвено-географско райониране на България. БАН. С, 1974,1-23 и др.

4 1 Пак там 42 ДА - Русе, ф. 463 К, оп.1, а.е. 1, л. 21 43 Почвено-географско райониране..., пое. съч. 44 Българските държавни институции 1879 - 1966. Енциклопедичен справочник. С,

1987, 176-203 45 Статистика на горите 1934-1935. С, 1937, 110 с. 46 Статистика на горите 1936 - 1937. С, 1942,143 с. 47 Иванчев, Т. Използването на горите - В: Поглед върху социално-икономическата

структура на българското земеделско стопанство. С, 1936,100-102 4 8 д А _ Р у с е ; ф 8 4 6 > OILi( а е 42, л. 59-60, 63-64 49 ДА - Русе, ф.846, оп. 1, а.е. 8, л. 1-9 Виж и историческата справка към описа на този

фонд. 50 Протоколи на Русенския окръжен съвет (1897 - 1898). Русе, 1899, с. 11 5 1 Пак там, с. 81 5 2 Пак там г

53 По данни от г-н Г. Златков, понастоящем горски в с. Батин 54 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1928 г., Русе, 1929,41-42

16

Глава втора

Древни селищни и археологически доказателства за съществуването им

"Кога са се заселили и кои са първите му жители, това не може да се каже. Знае се само, че първото селище е било на изток от сегашното в един дол... В селото и около него не се намират някои старини с особено значение, по които може да се съди за неговото далечно минало."1 - така фиксирала най-ранния пе­риод от появата и развитието на с. Батин известната ни вече училищна директор­ка Р. Котенкова в юбилейния си доклад през 1969 г. В кратката историческа справка за с. Батин, пък, публикувана през 1978 г. в българската енциклопедия четем: "На 3 км северно от селото са запазени останки от антична крепост. Село­то е основано на това място вероятно през XVII в. от жители на разрушеното от земетресение по-старо близко селище Кючук Стамбол."2 Участвал в множество теренни експедиции в района на с. Батин още от 1974 г. и направил публикация за това през 1980 г.,3 археологът от Русенския исторически музей Димитър Стан­чев и в 1985 г. с право твърди: "В историческите извори данните за поселищния живот от миналите епохи в землището на с. Батин, Русенски окръг, са твърде оскъдни."4 Проследявайки закономерно посочения от него "Пътеводител на им­ператор Антонин", където Батин е отбелязан като кастел Скаидава, взел името на тракийското племе скаи, живяло по тези места преди посочения период на създаване на историческите извори - времето на император Каракал а (212-218 г.)5, ние съвсем естествено потърсихме и други подобни източници. От края на IV и началото на V в. в един от най-важните извори за административната и военната организация на късната Римска империя - списъка на служебните рангове - отк­риваме Батин с името Сукидава, записан като кастел към дукса на Втора Мизия.6

Движейки се така във времето, ние попадаме и на посочения от Д. Станчев Про-копий Кесарийски, който в съчинението си "За строежите", писано по времето на византийския император Юстиниан I (527-565), посочва, наред с други, "в Ми­зия покрай реката Истър" и името Зикидева,7 което, прочетено като Сикидева, пак вярно ни ориентира към Батин.

С това, за съжаление, историческите извори за древния живот на селото се изчерпват, може би не само да оправдаят думите на археолога Д. Станчев, а и да подкрепят новото му твърдение, че нещата стоят малко по-добре при теренните проучвания. Първенстващо място там, безспорно, се полага на Карел Шкорпил, но датировката на разритите археологически обекти изисква друг подход. Остан­ките от енеолитното селище в местността "Кюнтя" на 2,5 км западно от селото естествено трябва да насочат най-напред към тях нашето внимание, защото отна-

ш

сят появата на едно от най-старите селища в този район далече към каменно-медната епоха (5500-3500 години преди Христа)8. След това се преместваме на рида "Кале баир" на брега на Дунава, 1,5 км северно от селото. Там явно е кипял бурен живот, защото не случайно археолозите откриват и проучват съществува­лите последователно тракийски поселения от бронзовата (3500-1200 г. пр. Хрис­та) и желязната (V-I в. пр. Христа) епохи,9 антична10 и ранновизантийска крепост, ранносредновековно селище и крепост от Второто българско царство.11 Изслед­вайки подробно произхода и причините за появата на средновековните българс­ки крепости в Русенския край през XII-XTV в.12, археологът от Русенския истори­чески музей Стоян Йорданов отдава смисъла на стратегическия им характер, че са били създавани да бъдат стабилни, непреодолими прегради, гранични укреп­ления в защитата на дунавския бряг. Същите функции се възлагали и на средно­вековната крепост на "Кале баир", която, според археолога, е била отъждествя-вана със съществувалата вече тук антична крепост, преустроена за новите отбра­нителни нужди на Втората българска държава през XII-XTV в. Независимо от предимстващия характер на военностратегическото им значение, средновеков­ните български крепости, в това число и батинската, имали и подчертано градо-формиращи функции, доказателство за което намираме и в откритите разкопки на "Кале баир" от ранносредновековно селище, което закономерно се вписвало в новоформиращата се държавна селищна структура, включваща укрепени градо­ве, крепости с различна големина и предназначение и неукрепени селища. Може вероятно да се предполага, че ако тази тенденция не е била прекъсната от осман­ското нашествие, Батинската средновековна крепост би прераснала в голям сред­новековен град, подобен на древния Червен. А и дали това не е станало, въпреки турците - ще се опитаме в следващата глава да разгадаем.

Проследявайки така в развитие нещата, забелязваме, че древното селище, за което се споменава в посочения по-горе доклад на училищната директорка, нами­ращо се "на изток от сегашното в един дол", почти сьс сигурност би трябвало да е късноантичното селище в местността "Инджерлика", отстоящо само на киломе­тър от сегашното село.13 Античната крепост, пък, описана в Енциклопедията, е точно тая, за която малко по-горе писахме, че се намира на "Кале баир".14 На 3,5 км западно от селото, в местността "Гредата", през първата половина на месец април 1979 г. СУ "Хидрострой" - гр. Шумен, район Русе извършило пътностро-ителна дейност, след която са открити, проучени и популяризирани некропол от бронзовата епоха 15, ранносредновековен некропол от ГХ - X в.16 и др. При из­вършване на дълбока оран през 1974 г. на 3 км западно от Батин, в местността "Чуката", е намерено съкровище от римски републикански монети, което под­робно е изследвано от археолога Д. Станчев п. Повече от тези археологически забележителности, разкрити до 1978 г., поради високата им историко-археологи-ческа стойност, са забелязани и на държавно ниво, поради което през 1968 и 1978 г. Комитетът за изкуство и култура обнародвал в "Държавен вестник" спи­сък на архитектурно-строителните паметници от Античността и Средновековие­то в Русенски окръг, където 6 от известните вече археологически находки са

18

обявени за паметници на културата, с всичките, произхождащи от подобен род официални названия, съхраняващи, опазващи и защитни задължения от държа­вата 1 8.

Събирайки така заедно наличните д о ^ г а старинни източници за Батин, ние можем сега да заключим, че животът тук, възникнал още в далечния енеолит (5500-3500 г. пр. Христа), не е спирал нито за миг, независимо от превратностите на времената и страстите на човеците, а се е развивал възходящо, без да прекъсва, до наши дни. Физикогеографското разположение и добрите природни условия са­мо подсилвали жаждата за изяви и труд нД неговото население, а реализираните желания приобщавали още по-силно местните жители към родното място, къде­то оставали до края на дните си. Така те преходили от енеолита до Първата и Втората български държави и просъществували достойно, като неразделна част, и през идните векове.

Бележки

1 ДА-Русе, ф.381, оп.2, а.е. 3, л. 9 2 Енциклопедия "България". Т.1, С, 1978, с. 224 3 Станчев, Д. Спасителни археологически разкопки в местността "Гредата" при с. Батин,

Русенски окръг. - В: Археологически открития и разкопки през 1979 г. С, 1980, с. 62 4 Станчев, Д. Ранносредновековен некропол до с. Батин, Русенски окръг. - В: Годишник

на музеите от Северна България (ГМСБ). Кн. XI, Варна, 1985,45-54 5 Йорданов, С, Т. Бакърджиева. Подбрани извори..., пос.съч., с. 18 6 Латински извори за българската история. т.1, С, 1958,243-244 7 Гръцки извори за българската история, т.2, С, 1958, с. 178 8 Тодорова, X. Енеолит Болгарии. С, 1979, с. 95 9 Дремсизова-Нелчинова, Ц. Към въпроса за селищата на гетите. - В: Първи конгрес

на БДИ. т.1, С, 1972, с. 335 10 Дремсизова, Ц., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. С, 1983, с.

27 11 Пак там 12 Йорданов, С. Средновековните български крепости в Русенско ХП-XTV в. - Във:

ВИС, С, 1993, 5-16 13 Дремсизова, Ц., Д. Иванов, пое. съч. 14 Шкорпил, К. Некоторм из дорог Восточной Болгарии. - В: Известия Русского

археологического института в Константинополе. т.Х, С, 1905,451-455. Виж още: Банков, М. Останки от укрепителната линия на римляните по десния бряг на Дунава от Силистра до Свищов. - В: Задружен труд. IV, С, 1905, Xs4,347-354

15 Станчев, Д. Некропол от бронзовата епоха до село Батин, Русенско. - В: ГМСВ, кн. XV, Варна, 1989,7-14

16 Станчев, Д. Ранносредновековен некропол до с. Батин, Русенски окръг. - В: ГМСВ, кн. XI, Варна, 1985,45-54; Още: Ранносредновековен некропол №2 до с. Батин, Русенско. -В: Известия на Историческия музей - Русе. Русе, 1998,9-30

17 Станчев, Д. Римски републикански монети от с. Батин, Русенски окръг. - В: ГМСВ, кн. XTV, Варна, 1988,43-47

18 Държавен вестник, бр. 57/23.07.1968 г., с. 4; бр. 75/22.09.1978 г., с. 855

19

Глава трета

Батин през периода 1388-1878 г.

1. Поява и икономико-демографско развитие на селището.

"Допуща се, - ще отбележи през 1969 г. известната ни училищна директорка Р. Котенкова - че открилата се тогава на сегашното място изобилна и добра вода за пиене, е първата причина за преместване на селото на сегашното му място.1" Съпоставяйки наличните източници, ние отнасяме това "тогава" към 70-те годи­ни на XV в., а не през XVH в., както посочихме, че е записано в Енциклопедията, защото най-ранното споменаване на с. Батин с това име откриваме в тимара (лен-но владение с годишен доход до 20 000 акчета - б.а.) от 1479 г. на "Искендер, Хъзър, Моралъ Касъм от охраната на Русенската крепост.2" Логично е именно тук да развием нашето предположение, направено в предната глава при разглеж­дане средновековната крепост на "Кале баир", изследвана от археолога Стоян Йорданов, че твърде е било възможно формиращата се нова държавна селищна структура да е повлияла на бързото израстване на Батинската средновековна кре­пост и да е спомогнала за изграждането край нея на голям средновековен град. Този именно град турците със свирепост превзели и с охота се настанили в него, оприличавайки го, с новото име, което му дават, на умалено подобие от града на падишаха - Кючук Стамбол или Малък Истанбул. Не случайно в много източ­ници срещаме изявленията, че тук е имало голям град, който отначало е бил с чисто турско население, което впоследствие се изселило и дошли българи 3. Явно преданието е било създадено след Освобождението и информацията за среднове­ковния живот по тези земи просто липсва. В Енциклопедията се посочва, че днеш­ното селище е съградено от жители на разрушено от земетресение по-старо близ­ко селище 4. Свързвайки и етимологическия произход на името Батин от турския глагол "батмак" или "батмъш", преведен съответно като "потъвам" или "потъ­нал"5, закономерно бихме могли да предположим, че потъналият в Дунава или в земята, "батисал" при страшното земетресение голям средновековен град-кре-пост, именуван от турците Кючук Стамбол, от ужасния природен катаклизъм оставил поколенията, вероятно и с надежда за защитно-предпазващо въздейст­вие, новото си име - БАТИН (ПОТЪНАЛ). Един път като предупреждение, друг - като молитва за милост, избавление и неповтаряне на тази голяма човешка трагедия. Потвърждение на направените предположения намираме и в история­та на съседното село Горно Абланово, където нещата по удивително съвпадение се повтарят. И тук през Средновековието съществувало в близост до р. Дунав селището с име Ново село, което по-късно било разрушено от "силно земетресе-

20

ние и последвалото катастрофално свличане на земните пластове 6". Прави впе­чатление и твърдението в Горноаблановската история, че "през XV и XVI в. с. Батин е било укрепено военно селище, резиденция на паша 7". Известно е, че сегашното с. Горно Абланово отстои на 6 км от р. Дунав, а старото селище, както е посочено, се намирало на самата река. Съвсем нормално е да се предположи, че това "катастрофално свличане на земните пластове" и потъването на Кючук Стам-бол са били причинени от едно и също земетресение, станало вероятно непосред­ствено след падането на България под турска власт, за да има време потъналото село да се въздигне и да бъде през XV-XVI в. вече "укрепено военно селище". Като такова го откриваме и в най-ранния документ, описващ село Батин с "53 домакинства, 2 вдовици и приход без испенча (поземлена рента - б.а.) 5400 акче-та 8". А това означава, че през 1479 г. в Батин са живеели повече от 260 души данъкоплатци, като се има предвид, че през периода на робството основната да­нъчно облагаема единица за християнското население хането, или домакинство­то, се изчислявало средно на по 5 човека. Този извод води след себе си и следва­щия, че през 70-те години на XV в. Батин вече е бил едно солидно селище в Османската империя, с регулирани данъчни и етнически задължения към турс­ката държава и ако не "укрепено военно селище", то със сигурност е било една значителна военна крепост, с "малък гарнизон", както посочва и Н. Манев в книгата си за Г. Абланово 9. Тази окончателна демографска завършеност явно не се е оформила изведнъж и, въпреки природния катаклизъм, Батин е успял да се възроди толкова бързо само благодарение на натрупаното бурно обществено-икономическо развитие на оня знатен Кючук Стамбол, чието християнско насе­ление е останало там и след турското нашествие, и след катастрофалното земет­ресение, за да може и през 70-те години на XV в. да излъчи от своите редици значителните 53 домакинства с над 260 човека данъкоплатци.

И така, името Батин вече било факт. Едно потънало село тръгвало към бъднините от далечната 1479 г., за да устои на ветровете на времето и да достигне до своите светли дни. Едно изчезнало селище възкръсвало от развалините и от недрата на земята поемало дългия път към звездите. Но сега било все още нача­лото на едно, продължаващо и до днес, тягостно бавно пробуждане, далеч от блясъка и славата на Кючук Стамбол, но с отзвука на неговия дух и величие, останали в душите на днешните батинчани и вкопани в свещената земя на дедите им, независимо че многовековното османско владичество задълго прекъснало техните пориви. Всичко започнало, а може би свършило, с фаталната 1388 г., когато 30-хилядните османски орди на Али паша сложили под огън и нож почти цяла Североизточна България. Останали само Търново, Никопол и Видин, но до 1396 г. и с тях било приключено. Някои източници споменават, че след посоче­ния поход на Али паша, освен горните градове, непревзети останали и няколко дунавски крепости, но Батинската със сигурност не е била между тях. Тук турци­те дошли още през 1388 г. и както се случило впоследствие със столицата Търно­во и с почти всички български селища, следвайки колонизаторската си политика,

Ш?

османците довели и в Кючук Стамбол турско население, което независимо че не успяло напълно да ги претопи, оказало доста силно асимилиращо въздействие върху по-многобройните местни християни. Необорими доказателства за тия не­обратими процеси откриваме и в документалните свидетелства на епохата. Така например в регистъра за поголовния данък (джизие) за каза Русе през периода 20.10.1656 г. - 8.10.1657 г., съхраняван в НБ "Св. Св. Кирил и Методий" - Со­фия, облагаемите християнски домакинства за с. Батин са 29 броя 10. Абсолютно еднакъв е облагаемият брой на ханетата и в дефтера за джизието в Русенско, съставен на 21.03.1663 г.11 И след като видяхме вече отбелязаните 53 домакинс­тва през 1479 г.12, съвсем реално е сами да си отговорим на въпроса какво е станало с близо половината от ханетата през изтеклото малко повече от 200 години време по тези земи. А това явление, споходило в различни размери почти всички български краища, е започнало още в началото на турското завоевание. И съвсем обяснимо е довело до природния катаклизъм на материалното, физи­ческото потъване, като следствие на идеалното, духовното предидущо пропада­не. А след това - от Кючук Стамбол до Батин крачката била най-късата.

Но, независимо от всичко, селището продължавало новия си живот в непри­вичните нови условия и се стремяло, доколкото било възможно, да опази залязла­та слава и гордия дух на дедите си. Трагичната участ, сполетяла цялото българско племе, сега се споделяла и от батинчани. Запазвайки дълго време феодалния на­чин на производство, поробителят спъвал цялостното развитие на българите и докарал населението до ръба на нищетата. Земята, като основно производствено средство в поробените български земи, се наричала мирийска. Тя била под вър­ховното разпореждане на султана и се предоставяла на господстващите владетели в различни по големина и качество части. Едновременно с тази съществувала и друга земеделска собственост, в която влизали дворните места и полските имоти в границите на населеното място, означена с названието мюлк. Следвайки традици­онната структура на управлението в османската държава, и по българските земи то се осъществило впоследствие чрез военно-ленната и кадийската организации, като първата, изявяваща се субективно от бейлербея или валията до тимар-сахи-бията или тимара, спахията, обхващала полицейската дейност, събирането на да­нъците и др., а втората - съдебните дела, като твърде често строго разграниче­ние между тези две управленски организации не съществувало, поради взаимно­то им допълване и преплитане. Това било така до обявяването на Гюлханския Хатихумаюн през 1838 г., когато общият характер на традиционната османска система на управление станал членоразделен, което на практика означавало, че в местното управление на османската държава се появили функциите на смесване, или участието на немюсюлмани в управленческия акт на всички нива. Това, на съответното стъпало, безспорно ставало по същия начин и в Батин. Тези проце­си, обаче, преминавали през различни фази на развитие и твърде незабележимо се усещали от поробеното батинско население, което, притиснато сега от държа­вата и феодалите, било принудено да обработва собствената си земя, за да може

:т

да изплаща непосилните данъци на двойните си експлоататори, а ако успее нещо да съхрани - с него да се препитае. Така било през всичките години на робството, а данъците, дошли до нас с турските си имена: испенче - поземлена рента;джизие - поголовен данък, плащан от пълнолетното мъжко немюсюлманско населе­ние; джелеп-кешани - вземан от собствениците на стада с над 100 овце; бедел и нузул - плащан за издръжка на преминаващите кервани и др. непосредствено преди Освобождението станали толкова многобройни, щото европейските ези­кови фондове изпитали затруднение и дори невъзможност за тълкуване и превод от турски названията на някои от тях 13.

Както се знае, с ферман от 1670 г. Русе и принадлежащите тогава към него 87 села били отдадени във владение на спахията Михри-Мах-Султан. Наред със съседните Горно Абланово., Обретеник, Мечка, Пиргово, Белцов и др., Батин също присъствал в този списък под названието Батин-Мюслюн 14. С определени­ето "мюслюн" или "мюслюм" към основното име на селището тук срещаме наз­вания на много села, което означава, че в момента на съставянето на този фер­ман, поради преобладаващия в тях мюсюлмански елемент, официалната власт, умишлено или случайно, определяла селата за чисто мюсюлмански. Но така ли е и с Батин? Нека се върнем отново на съвсем близката до тази дата - 21.03.1663 г., когато в дефтера за джизието, събирано от с. Батин бяха записани съществуващи данъкоплатци от 29 домакинства, сиреч 145 души.15 Е ли възможно само за 7 години от 145 християни в това село да не е останал нито един? Още повече, че през следващите години те отново се появяват. В близката 1694 г. е отбелязано събирането на данъка бедел и нузул, който се е вземал от мюсюлмани и христи­яни вкупом, като целял издръжката на преминаващите кервани през отделните селища в района, чието население се задължавало да осигури храна и квартира за пътници и добитък, да ремонтира колите, да подкове добитъка и т.н. Изисквани­ят данък бедел и нузул през тази година за с. Батин бил 128 акчета, което се равнява точно на 2 дяла, според изискванията на русенския кадия, където един дял се изпълвал от 64 акчета. В този документ за с. Сваленик били определени 2,5 дяла, за с. Кацелово 1 дял и т.н.16 Два дяла допълнителен данък за войската се изплатили от Батин и в началото на XVIII в., когато Ислям паша потеглил на военен поход от седалището си в Добруджа за крепостта Янина в Северна Гър­ция. Същите, като в горния документ, били дяловете и за другите две села: Каце­лово - 1 и Сваленик - 2,5 дяла 17.

Наред с посочените дотук данъци, християнското население от Батин и всич­ки селища от поробените български земи било заставено да подпомага ремонта и участва с безплатен труд (ангария) в строежа на крепостите в Царството. Матери­алното осигуряване на 80 строители било изискано от Русенската каза с официа­лен турски документ, съставен на 25.04.1735 г. Това станало чрез допълнително вземане на 10 гроша от всеки трудоспособен немюсюлманин и 40 гроша за неп­редвидени разходи от представителите на централната власт. В този документ,

и

съхраняван сега в НБ "Св. Св. Кирил и Методий" - София, за Батин са определе­ни 3 дяла задължимост от дохода, за Кацелово - 1,25, за Сваленик - 2 дяла и т.н.18

Името на Батин нямало да бъде пропуснато и от списъка на лозарите, плати­ли данъка за лозята си през 1857 г., който е поместен в данъчната книга на Русен­ската община. Датата е 28.10.1857 г. 30 християнски семейства имали общо 38 дюнюма, или приблизително 35 дка лозя, като на всеки лозар средно се пада по 1,2 дка лозе. По два дюнюма имали само "Симеон Дани, Деду Ангел, Деду Димитър и Деду Драндю", по 1 - "Кара Нейку и Тодор Табак", като освен размера на прите­жаваните лозя, записаните имена разкривали допълнителни личностни и профе­сионални качества, а така също и географско-поселищна принадлежност. За при­мер след Кара Нейко и Тодор Табак може да посочим: Къню Кривнели, Вълчо Дели, Тодор Маджар, Ангел Катранджи, Кучкан, Пане Папазов, Вълчо Гаванозу и др. Прави впечатление и вписаният в списъка Велико Чорбаджи, който, незави­симо от знатното си потекло, притежавал по-малко от два дюнюма лозе. По-ната-тък личат имената на "Сему, Миню Семуу брат, Добри, Яни Къни, Иван Къни, Миху, Киру, Симеон, Илие Гатю, Начу, Танас Венку, Митю Венку, Деду Цани, Деду Тодор, Колю Иванчу, Петар Тоту" и др.Списъкът е съставен от "аазите (чле­нове на местния съвет - б.а.) х[аджи] Михаил и Маринович", които на практика събирали и данъка.19

През 1877 г. полевият щаб на Руската армия направил пълно статистическо описание на българските селища, като отбелязал и броя на притежаваните от сто­паните домашни животни. Интересното е, че и тук с. Батин фигурира като чисто мюсюлманско селище с 65 домакинства "мюсюлммани", 120 жители, които при­тежават общо 40 биволици, 140 вола, 62 крави, 3 коня, 21 кобили, 150 овце и 5 кози. Прави впечатление, че през 1877 г. в Батин няма нито едно прасе (факт, доказващ мюсюлманската принадлежност на населението) и нито едно магаре20. В статистиката за венчилата са посочени 45 къщи и 60 венчила, а наличието на църква и свещеник с име Стефан21, пък, напълно опровергават горния извод за чисто мюсюлманския характер на селото. Тази демографска неуточненост на Ба­тин се поддържа дълго време след Освобождението и е причина дори един Л. Ми-летич да запише през 1902 г. в ценното си изследване за старото българско насе­ление на Североизточна България, че с. Батин е съставено само от "65 к[ъщи]"22. В същото време за съседното с. Г. Абланово са посочени "164 к[ъщи] б[ългари] и 100 к[ъщи] т[урци]", за Кривина съответно 92 и 14, Белцов - 44 и 30, Обрете-ник - 104 и 79 и др.23 Тук селото е показано като съставено само от стари, "ер-лии" българи, "каквито са в Бяла", както посочва Л. Милетич24, т.е.непреходно местно коренно население, до каквито изводи стигнахме и ние от разглежданите дотук документи.

А щом дойдохме и до гр. Бяла, нека видим как са изглеждали тези североиз­точни български краища през погледа на пътешествениците. Както се знае, през периода 1816 - 1820 г. френският дипломат Мари-Луи-Жан-Андре-Шарл Виконт дьо Марселюс направил обширни пътешествия из Югоизточна Европа и оставил ценни пътни бележки с точни описания на своите пътувания. На път от Цариг-

24

рад към Влашко през това време той нямало как да не мине от Търново през Бяла за Русе и да не отбележи: "Пътувам дълго из планините, покрити с тези вековни дървета, които плашат водача. Стигаме накрая на една дълга равнина колибарското селище Белай (дн. гр. Бяла, Русенско - б.а.), където в колибата на един дървар намирам гостоприемство с не много удобства, но много благосклон­но. Там прекарвайки нощта със семейството край обширно огнище, което гори цяла нощ, не мога да не съжалявам, че ще заменя тези простички и патриархални порядки с подозрителността и алчността на европейските ханове... На сутринта денят е студен и мрачен - в Европа сме вече. Спирам се в село Убретане (дн. с. Обретеник, Русенско - б.а.)25." Както вече посочихме, пътят по суша от с. Обре-теник през Г. Абланово до Батин е 18 км 26 - разстояние, доста незначително, за да ни забрани да приемем, че и в Батин Виконт дьо Марселюс би написал, както и при Обретеник: "В Европа сме вече". Още повече като се опрем и на плана, съставен от австрийските и унгарските мостови военни команди през периода 1779 - 1782 г., в който Батин, както виждаме доста преди Виконт дьо Марселюс, е бил известен на Европа ето така: "Приблизително половин миля зад поменати­те острови се влива в Дунава от дясно средната по големина Янтра, срещу течени­ето на която се издига дълъг, тесен остров. Малко зад Янтра, до отдалеченото село Червена (дн. с. Кривина, Русенско - б.а.) наново се доближава до Дунава средно по височина, но скалисто възвишение. На това възвишение е разположе­но, покрай една рекичка, селото Батин."27 Явно и през XVIII в. Батин географски бил същият, както през XIX-ти. Такъв щял да бъде през XX и XXI в., а хората, като истински, стари, "ерлии" българи, винаги щели да приличат на онзи "бла­госклонен" беленски дървар, приютяващ сред "простичките си и патриархални порядки" уморените и жадни за капчица задушевност пътници.

2.Борба срещу османското владичество.

Както е известно, в Батин и съседните нему селища историческата наука не е отбелязала избухването на въоръжени въстания срещу поробителя по простата причина, че те никога не са ставали. Въпреки това, обаче, батинчани не са били чужди на съпротивата, независимо от нейните форми и превъплащения, и по вся­чески начин са отстоявали на робията, защищавайки преди всичко своята лич­ност, достойнство и чест. Не случайно тук възникнал един от най-ранните опити в тази част от поробена България на хайдушко движение срещу османската власт, след който имената "село Батин" и "поп Мартин", не само заради звучната рима, а най-вече за гордия дух и непримиримостта, които носят със себе си, ще останат символ на българската мъжественост, неустрашимост и въздаване на справедли­во възмездие над насилието, безчовечността и предателството. А ето и преданието.

а) Поп Мартин

То всъщност е в множествено число и се среща в различни варианти в мно­жество български селища, което дава основание да разглеждаме личността на поп Мартин, въпреки историческата му достоверност и осезаема реалност, още и

25

като събирателен образ на народния закрилник, можещ всичко и побеждаващ навсякъде неверника поробител, отмъщаващ за поругана чест или нанесено зло и носещ заслужено възмездие над насилника. А, въпреки вариантите, условно бихме могли да отделим три основни типа предания за поп Мартин.

В ПЪРВИЯ ТИП попът не е от Батин, а от изчезналото днес съседно селище Брестова паланка (дн. с. Ценово, Русенско - б.а.). Някъде се споменава, че в Батин е свещеник, на други места това липсва. Почти навсякъде събитието се отнася към времето на кърджалиите и даалиите, а конкретният исторически повод - от­вличането и потурчването от "русенския валия" на попадията и хубавата й дъщеря - винаги се фиксира върху християнския празник Петковден (14 октомври). Об­щото при всички разкази е, че след тази случка попът се разпопва и тръгва да мъсти за поруганата му семейна чест. Така се стига и до нападението от четата му, между селата Брестова паланка и Батин, над турската хазна, носеща събраните тогава данъци от Русенския край, до заповедта на "валията" съселяните му да го хванат и предадат, до техния категоричен отказ, опожаряването на с. Брестова паланка и масовото унищожаване на неговото население. Поп Мартин, естестве­но, не бил сред жертвите и след като четите на Вълчан войвода от с. Обретеник и на Петко войвода от с. Две могили, Русенско (оттам са четите, а не родните места на войводите - б.а.) се присъединили към неговата, мощта му нараснала и дълги години селяните от този край не плащали данъци на турците, а името на поп Мар­тин се изричало от тях с надежда и гордост. В края на това предание се посочва скривалището на поп Мартин край с. Брестова паланка, което било естествена скална пещера на два етажа, с дължина и височина от по 3 м, събираща 10-15 човека. Въпреки това, разказвачите посочват, че след време тази многолюдна че­та се преместила за "по-безопасно" в "необятните гори на Делиормана".28 •/••••

Оттам вероятно станало и нейното движение към Балкана, където вече отк­риваме и ВТОРИЯ ТИП предания за поп Мартин, можещи да достигнат там само чрез физическото присъствие на последния. И така, действието сега се развивало на типично място - в дебрите на българския хайдушки Балкан. В планинското селце Разпоповци край Елена - родното място на писателя Емилиян Станев, ар­тиста Георги Георгиев - Гец, художника проф. Иван Петров и множество още известни именити българи - върху една каменна плоча в къщата на Марин Спа­сов били изсечени словата "Поп Мартин от Батин". Това явно е бил подписът на попа. А преданието било разказано на проф. Иван Петров от съселянина му Сте­фан Иванов. Независимо от предимно общия характер на нещата, с промяната на мястото се изменили както действащите лица, така и случката. Видяхме вече от посочения надпис, че родното място тук, за разлика от първия тип предания, е строго фиксирано и то е именно с. Батин. Другото различие е в персонажите. Прави впечатление, че тук отсъства дъщерята на попа. "Красивата жена", заради която текат събитията е попадията. Похитител сега е "търновският валия", неза­висимо че и в конкретния случай тази дума е изпразнена от реалното си истори­ческо съдържание, понеже през посоченото "кърджалийско" време е нямало

26

валии. Вероятно и тук, както и при първия тип предания "валия" е местният големец - спахия, паша и т.н., дошъл до нас с това название чрез преданията, създадени след 1864 г., когато Мидхат паша за първи път експериментирал зако­на за вилаетите на българска земя с образуването на Дунавския вилает, обхва­щащ земите между Дунав и Стара планина чак до гр. Ниш, със седалище Русчук и първи валия Мидхат паша. По-нататък действието в този тип предания също било различно. Така нареченият "търновски валия" съгледал хубавата попадия, когато събирали данъците от християнското население в Елена. Той поканил попа и жена му на вечеря, след която валията казал на поп Мартин, че жена му не желаела да си тръгне и оставала в харема му. Попът си отишъл сам и окачил на един кол в своята градина калимавката си с думите: "Нито съм те слагал, нито съм те махал!", с което скъсал със свещеничеството и поел по славния, но труден път на народен закрилник. След като свързал четата си с тази на Вълчан войво­да, именуван в тези предания Велко войвода, двамата заедно изготвили до "тър­новския валия" фалшива заповед, според която той трябвало веднага да се яви с прислугите, имуществото и харема си в Одрин за заемане на по-висок сан. "Вали­ята" се хванал в капана и потеглил с целия си антураж през Твърдишкия проход за Одрин. На най-високото място на прохода - Превала - четниците нападнали турците и ги избили. Оставили само попадията, която поп Мартин окачил на един бук и къс по къс я нарязал, докато издъхнала, като не спирал да изрича словата: "Ако ми беше вярна, трябваше или да го убиеш, или да избягаш!". От този ден поп Мартин се изгубил. Никой повече не го видял, а селото, в което живял, на­рекли Разпоповци - да носи вечно спомена за неустрашимия поп Мартин от ру­сенското село Батин и неговата хубава, но невярна и продажна съпруга.29 ' * '

ТРЕТИЯТ ТИП предания са смесица между първия и втория. Тук родното село също не е конкретно назовано, а присъства само като част от Русенския край. Плах белетристичен опит да го изрече е направил писателят Н. Хайтов в книгата си "Хвъркатото корито", но жестоко е сбъркал, записвайки никога не-съществувалото с. Батия, Русенско за родно място на поп Мартин. Твърде веро­ятно е с. Батия да е точно с. Батин, но, така записано, ние просто няма как да го употребим. Както и при втория тип предания, и тук попадията е хубавица невиж­дана. Съзрял я русенският, а не търновският паша или кадия, а не валия, когато гостувал в поповата къща в Батин и още тогава решил да я отнеме. Поканил ги на гости в Русе и когато отишли, отвели попадията в харема при жените, а пашата и попът останали да се гощават. Три дни яли и пили, а в това време упоили попа­дията, отрязали й косите и я потурчили. Когато попът решил да си тръгва и си подирил жената, казали му, че сама се е потурчила. Той се развикал, но го набили и изхвърлили. От този ден поп Мартин отишъл в дружината на Вълчан войвода и започнал да мисли за отмъщение. Следващият момент фиксира именно този акт, като мотивът с фалшивия ферман за служебното издигане на местния голе­мец и привикването му по този повод в Цариград, а не в Одрин, също присъства.

27

Различно е, обаче, самото отмъщение. След като причакали кочията с пашата и жените му в горите под Разград и избили сеймените, поп Мартин жестоко се разправил, този път не с попадията, а със самия паша, като не жена си, а него рязал парче по парче, докато издъхне. Оттук нататък попът станал пряк помощ­ник на Вълчан войвода, негов пръв довереник и съветник и заедно с Рада Бараш-ка или Бойка войвода, каквато станала впоследствие, обирали турските хазни и мъстели на освирепелите османлии.30

И точно тук, сякаш, преданията завършват. И иде ред на легендата. А тя, както знаем, е способна на всичко. От написаното дотук разбрахме как поругана­та семейна чест на батинския поп Мартин го направила хайдутин и народен зак-рилник. Той тръгнал да мъсти за себе си, а както почти винаги става, отмъщавал и за безбройните свои озлочестени братя и сестри българи. Поп Мартин тръгнал от с. Батин, минал през русенските села Ценово, Обретеник, Две могили. След това го срещаме в Делиормана, в Еленския, Габровския, Тетевенския балкан. Дос­та време се подвизавал и в Странджа планина. Н. Хайтов го запраща в родопските села Забърдо, Избегли, Нареченски бани, Устово, покачва го на една скала над Дряновския манастир, където ни кара да прочетем: "Тука си обръсна попа брада­та и многу плака", за да може накрая да заключи, че ако се съберат всички преда­ния и легенди за поп Мартин и Вълчан войвода, ще се окаже, че няма край в Бъл­гария, където те да не са се подвизавали и отмъщавали.31

И наистина е така. В началото на нашето писание за легендарния поп допус­нахме възможността той да бъде разглеждан като събирателен образ на сиро-машки закрилник, а в края сме длъжни да заявим, че това е така. А истината? Ето я и нея. След като знаем, че Вълчан войвода е роден през 70-те години на XVHI в. в с. Паспалево, Лозенградско32 и че поп Мартин е бил негов пръв помощник и съветник, като действат в конкретен исторически момент, логично можем да пред­положим, че попът е роден някъде към 70 - 80-те години на XVIII в. или по-точно през 1778 г., за да може в началото на ХГХ в. да бъде вече хайдутин. От всичките изброени дотук източници може да се заключи, че поп Мартин наистина е от с. Батин, още повече като се има предвид, че само тук и в с. Разпоповци, Великотър­новско има останали фамилии Папазови. А че красотата на неговата съпруга или съпруги (както ще видим по-нататък в нашето предположение, че попът повтор­но се е задомил в с. Разпоповци) е наследена днес от батинските и разпоповските жени и девойки - това няма как да не се забележи и не буди никакви съмнения. Случката с потурчването, пък, със сигурност не е ставала само с попадията, която, най-вероятно, също е събирателен образ на насилваната през робството българ­ка. По-нататък събитията, без съмнение, са ставали така, както са описани за всеки регион, а дали валията, пашата, кадията или попадията са били рязани от попа на парчета е навярно важно за местните жители, но за оформянето на исто­рическото съзнание е валиден единствено актът на отмъщението и въздаването на заслуженото възмездие над потисника. След този безспорно най-впечатляващ момент от биографията на поп Мартин, присъстващ по един или друг начин във

28

всички предания, той, както вече знаем, направил чета, с която действали из Ба-тинския район и Делиормана, а впоследствие се присъединил към дружината на Вълчан войвода. Там поп Мартин станал пръв довереник, съветник и записван на нишаните на укритите тайни Вълчанови съкровища. Това, според Иван Бог­данов, се случило през 1810 г., когато след провалянето на Странджанския дого­вор, Вълчан войвода се оттеглил в Еленския балкан33. Всичко навярно тъй е било, но може би именно тук трябва малко да се задълбочим. Преглеждайки отново типовете предания, описани по-горе от нас, ние не може да не забележим основните разлики именно в този момент - след похищението над попското се­мейство. Прави впечатление, че само при първия тип предания поп Мартин тръгва сам със своята чета и отмъщава за поруганата семейна чест, след което съединя­ва четата си с тази на Вълчан войвода. В следващите два типа актът на публично­то отмъщение се осъществява след съединяването на четите на поп Мартин и Вълчан войвода. Какви изводи следват от това? Първо, след като уточнихме ве­че, че поп Мартин е от с. Батин, ние приемаме за най-достоверен именно първия тип предания, което, обаче, не изключва правилността и на другите два. Просто е станало следното. Случката с попадията вероятно води началото си от Русенския край и е вървяла с попа навсякъде, където е бил. Затова я срещаме в толкова варианта. Най-логично е попът сам да е тръгнал да отмъщава за това похище­ние, както са правили почти всички насилени българи, станали впоследствие ле­гендарни народни закрилници. Към този процес са се присъединили и други по­ругани български синове, каквито тогава е имало в изобилие. Така се стигнало до въпросното публично отмъщение, след което четите на поп Мартин и Вълчан войвода със сигурност са се съединили. Доказателство за това намираме в думите на Ив. Богданов, който в споменатия му вече труд посочва, че преди да се оттегли в Еленския балкан "начело на малка дружина Вълчан бродил по цялото проте­жение на важния път Силистра - Одрин - Чорлу, но се подвизавал и в Странджа, Родопите и Беломорието.34 От това следва, че поп Мартин, заедно с Вълчан вой­вода и, може би, Петко войвода наистина са действали в Русенския край, Делиор­мана, Странджа, Родопите и Беломорието до 1810 г. След тази дата, пренесена вече в Еленския балкан и станала многобройна, към която с хора се включила и Рада Барашка, дружината на Вълчан войвода продължила своята смела борба срещу насилника, когото нападала, побеждавала и унищожавала. Точно в този момент изгряла звездата и на смелия батински поп Мартин, който заради качест­вата и способностите си станал пръв довереник и съветник на Вълчан войвода. А през времето с него вървяла и случката, станала заради попадията му, която нав­сякъде, където се е появявал се е разказвала и така получила своите различни варианти. Вероятно най-трайно тя се задържала в еленското селище Разпоповци, приело името на разпопения поп и оставило там неговите наследници, носещи фамилията Мартин Папазовци.35 В Еленския балкан поп Мартин трайно се впи­сал във Вълчановата дружина, но свързването му с Вълчан войвода, както вече посочихме, станало малко по-рано. Тук авторите имат удоволствието да посочат

2»

и точната дата. Това е 1808 г., а доказателството намираме изписано от самия поп в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода,за да обозначи скритите от него съкровища, които като потрябват да може да ги намери. А началото на това дело, както поп Мартин го е записал, започнало в "лето господ­не 1828"36. След като предположихме по-горе, че поп Мартин е роден през 1778 г., тук вече убедително може да твърдим, че в посочената от него 1828 г. той би трябвало да е изпълнил достойните 50 земни човешки лета и се е намирал в началото на края на разцвета на жизнената си мъжка сила. Бидейки единствен книжен от дружината, той с право получил доверието на Вълчан войвода да спис­ва нишаните за укритите му съкровища, а смелостта и юнашкият дух на попа заслужено го направили негов пръв довереник и съветник. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказа­телството е следното: "Преди двадесет години - пише той сред нишаните през посочената вече 1828 г. - на път от Цариград за Солун се другаруват в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли балкана към Троянския проход. Въл­чан му дума, че на пръсти." След това поп Мартин описва как намират посочено­то от гръка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а "Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското". И това злато, обаче, не стигнало за високата цел, която си поставил воеводата, поради което той "заповя­да да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора." "И тъй с времето можа и мене..." - това е записал поп Мартин през въпросната 1828 г., а, връщай­ки назад посочените от него "преди двадесет години", ние със сигурност можем вече да посочим, че връзката му с Вълчан войвода датира именно от тази косвено посочена тук година - 1808-ма. Но двадесетте години с Вълчан войвода, през които "Взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци." са вече отминали. Те са били достатъчни за батинския поп да мине през всички несгоди на хайдушкия живот, но да се съхрани и да стане дясната ръка на воевода-' та. Не му е било лесно, защото "Страшен човек е Вълчан... Той кат се ядоса сече букачка като врат с ятагана наведнъж с един удар... Колкото е висок толкоз е силен... мъж дето рядко се ражда... Пъргав е като котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха, а като размахне ръка и метне ножа дръви като ръката отсича." Но въпреки тези качества на своя господар и съзнанието, че всеки миг може да е последен за него, а може би именно за това, защото Вълчан войвода вече "наме­ри колая на всички от четата. Лека им пръст. Остави саде мене и Фатмето (втора- ' та съпруга на воеводата, туркиня, тогава 16-годишна - б.а.), поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него, което единствено днес ни дава възможност да правим настоящите изследвания. Дали съзнанието му за историч-ност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание факти, събития и лич­ности, ще изчезнат в забвението заедно с тях са били водещи при осъществяване­то на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните

зос

негови слова: "Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие." След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина и, завършвайки с думите "До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа", продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване. Най-накрая е изписал: "Аз поп Мартин.Русчук". Но това "Русчук" е употребено тук като регионално понятие, в смисъл на Русенски край, което потвърждава, а не изключва извода ни, че родното място на поп Мартин е с. Батин, Русенско. Погрешно е да се смята, че тези писания са правени в Русе, защото попът изрично е записал: "Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстър­ва, а мене ме тегли да пиша. Работа друга нямам...". Тези слова сами потвържда­ват, че всичките поп Мартинови слова са били писани именно в Балкана, при Вълчан войвода и Фатмето. Но какво е станало с попа, след като е изписал ниша­ните? Какво е станало с Вълчан и Фатмето? "Останахме саде тримата." - не случайно попът е записал това няколко пъти. Но тук е продължил ето как: "Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата." Тук могат да се напра­вят множество предположения, особено ако се прибавят и следващите поп Мар­тинови слова: "Тя е най-млада и ще е късметлия."37 Дали пък попът не е бил наистина пророк? Ако е бил - ето как е станало. След като е свършил с нишани­те, Вълчан го е убил, защото всичко знаел, както е направил преди това с цялата чета, а младата и хубава туркиня Фатме една нощ е отровила страшния Вълчан войвода и с нишаните и спомените, които е съхранила за скритите му съкровища, сполучливо се е добрала до тях и живяла волно, охолно и щастливо до дълбоки старини. Това свидетелстват и преданията. Така например, според Боню Добрев от габровското село Стоевци, Вълчан войвода е убит неизвестно как и заровен в покрайнините на селото, където местен иманяр, след като разкопал гроба му, намерил манерка със злато и ножче с инициалите "В. В.", което потвърждавало предположението, че това е гробът на Вълчан войвода. А според Иван Добрев от с. Енчевци, Габровско, смъртта е застигнала поп Мартин край тревненските колиби Бърдарите, където е и предполагаемият му гроб.38 А фактът, че и в това предание липсват сведения за времето и начина на свършека на земния му път, отново доказва нашите предположения, направени по-горе за смъртта на поп Мартин и Вълчан войвода.

И така, поп Мартин се родил през 1778 г. в с. Батин, Русенско. Там се оже­нил за невижданата хубавица Койка, от която имал прекрасен син, но русенският паша - аянът Исмаил Тръстениклио глу39 - я взел в харема си. При удобен случай разпопеният след случката поп ги нападнал със своята чета. Убил пашата, а съп­ругата си рязал на парчета, докато издъхне, защото смятал, че му е изневерила. Това станало на 16.08.1806 г. в обретенските гори "Чолак дере", през които Тръс-тениклиоглу минал на път за Цариград, където отивал да го повишават. След

31

това събитие поп Мартин събрал през 1808 г. четата си с тези на Вълчан и Петко войвода и от Русенския край, постепенно през Делиормана, Странджа, Родопите и Беломорието стигнал през 1810 г. до Еленския балкан и станал пръв Вълчанов довереник. Задомил се отново в еленското село Разпоповци, приело това име след неговата смърт. Оставил и тук поколение и в продължение на 20 години всявал страх у поробителите навсякъде, където се появял, а името му станало легендарно и известно по всичките български земи. Въпреки доверието, което му имал, от страх да не издаде скритите съкровища, бил убит някъде към 1830 г. от Вълчан войвода, а тялото му вероятно е погребано край тревненските колиби Бърдарите.

Това е накратко историята на легендарния поп. Такъв го видяха авторите, но те в никакъв случай не претендират, че тази е единствената, последната и непок­латимата истина за живота на неповторимия поп Мартин от с. Батин. Ние просто разказахме още една приказка. А в народното творчество тия неща са допустими и желателни. Но, независимо че се старахме много и подкрепихме всички свои предположения с цитати и факти, не бива да се мисли, че всичко за поп Мартин вече е известно. Нещо повече. Авторите смятат, че именно това тяхно изследване трябва да бъде началото на едно по-мащабно и задълбочено научно интерпрети­ране на темата "поп Мартин" в българските научни среди с надеждата в скоро време да бъде намерено най-точното и полагащо му се място в свещения олтар на българските национални герои. Това е.

б) Батин кавгасъ

През времето, когато поп Мартин бил в Еленския балкан в батинското зем­лище се случило едно грандиозно по мощ, по блясък и с надежда за добри последствия за българското племе събитие. Естествено става реч за историческа­та битка там на 26.08.1810 г. стар стил или 7.09.1810 г. нов стил между руските войски под предводителството на генерал граф Николай Михайлович Каменски и турските три отряда, водени от Гушанцли Али паша, Мухтар паша и Ахмед паша. Това била петата по ред война между тези две велики за онова време сили, която, макар и много успешна, отново не донесла така чаканата победа на руско­то оръжие над османлиите. Двете воювали дотогава през 1677-1678 г., 1683-1699 г., 1768-1774 г. (в тази война бойните действия обхванали и Русенския край, а батинчани за първи път заживели с надеждата, че Русия ще ги освободи). Следващата война била през 1787-1W2 г., а войната, за която по-обстойно ще говорим нататък - 1806-1812 г. - щяла да остане паметна в историята с мощния разгром на турската армия от руснаците. И понеже това се случило точно в Батин, името на селото станало нарицателно за турския погром с названието "Батин кавгасъ". След нея щяла да дойде Кримската (1853-1856 г.) война, а тази от 1877-1878 г. всички знаят, че станала освободителна за българския народ.

И така, нека преди да разкажем за "Батин кавгасъ" се опитаме да видим как се е стигнало до тази война. Знайно е, че в края на ХУШ - началото на XIX в. цялата Османска империя била обхваната от поредна криза, а по българските

32

земи се ширели кърджалийските разбойнически шайки. Подложено под двойно подчинение на централната власт и отцепилите се аяни и тормозено от кърджа­лийските погроми, българското население сега преживявало едни от най-трудни­те си години. Върху му тегнели и последствията от лютите битки за надмощие между видинския Осман Пазвантоглу и русенския Исмаил Тръстениклиоглу. А смъртта им съответно през 1806 и 1807 г., макар и не причина за това, сложила всъщност началото на поредната война между Русия и Турция. Вече била отшу­мяла Руско-австро-турската война от 1787-1791 г., подписан бил Яшкият мирен договор между Турция и Русия през 1792 г.40, Пазвантоглу и Тръстениклиоглу41

ги нямало и населението от Русенския край постепенно се звръщало по домовете си, успокоявало душите си и се отдавало на мирен, благодатен труд. Започнала била, обаче, петата война между Русия и Турция, която за Батин щяла да премине доста драматично. Нейното начало било през октомври 1806 г., завършила с под­писването на Букурещкия мирен договор на 11.06.1812 г., а предпоставките за съществуването й били забелязани много по-рано от тези дати. Те се появили още през 1792 г. с Яшкия мирен договор и убеждението на Високата порта в невъзможността й да се сражава успешно нататък с руското оръжие, поради ко­ето предпочела да стане съюзник, вместо враг на Русия. Това се увенчало с под­писания на 23.12.1798 г. осемгодишен съюзен отбранителен договор между Тур­ция и Русия, целящ взаимната защита на двете велики държави от чуждо нападе­ние, в резултат на който през следващата 1799 г. Руският черноморски флот под­помогнал с десантни войски Турция, а турците, от своя страна, се сражавали през същата година заедно с русите против французите по суша и море. Възхождайки на императорския престол, Александър I открито обявил пред Високата порта своето желание и намеренията си да запази съществуващото статукво. "Вашето разположение към мен - откликнал своевременно на това султан Селим Ш -намирам за единствено надежден залог за моята безопасност." Подкрепяйки с дела своите думи, султанът отказал да признае императорския сан на Наполеон, с което закрепил още повече станалите сгабилни вече отношения между Турция и Русия. Въпреки това, в края на 1804 г. Турция изявила желание да възобнови сключения през 1798 г. от император Павел осемгодишен мирен договор, неза­висимо че срокът му още не бил изтекъл. Това било изгодно само на нея, поради което, гледайки далече в бъдещето и готвейки се за война с Наполеон, импера­тор Александър I сметнал условията на договора от 1789 г. за недостатъчни и натоварил своя посланик в Цариград Италински да включи в новия договор доба­въчни клаузи, касаещи по-трайното сближаване на Турция с Русия, отстранява­нето на връзките й с Франция и заставянето й да участва на страната на Русия и Англия при евентуална тяхна война с Франция. Изготвен по този начин, поднове­ният съюзен договор бил одобрен от двете страни и подписан на 11.09.1805 г. Той възвърнал руските надежди за траен, ползотворен мир между двете велики страни, но всичко било опорочено само четири месеца след този безспорно зна­чим държавнически акт. Причина станала спечелената от Наполеон Аустерлиц-

33

ка битка, както и нарасналото му могъщество, довели до коренен поврат в отно­шенията между Турция и Русия. Отчитайки правилно мощта на френския импе­ратор, от една страна, и невъзможността на Турция да се противопостави на съе­динените руски и австрийски войски, от друга, султан Селим Ш направил рязък завой, като официално признал Наполеон за император, сменил всички турски министри и повел яростна противоруска политика. Новите министри забранили на гърците да развяват руското знаме на своите кораби, а впоследствие не разре­шили на руските военни кораби да минават през Дарданелите. Това било явно нарушение на съюзните договори от 1798-ма и 1805 г. и давало право на Русия открито да се противопостави на Турция. Император Александър I само поръ­чал на посланика си да се постарае да възпре турците от несправедливите им намерения, но и това не помогнало и, не без помощта на новия френски посланик в Цариград Себастиан, който, изпълняващ стриктно указанията на Наполеон, активно работел против руснаците, през октомври 1806 г. Русия обявила война на Турция. В началото на 1807 г., след като превзел Яш, Акерман, Галац и Буку­рещ, отрядът на ген. Исаев стигнал до северния бряг на Дунава и като го преми­нал, пренесъл военните действия на българска земя. Така, подпомагани и от мес­тното население, те продължили и около Видин да громят турските войски. В това време, обаче, между Русия и Франция бил подписан Тилзитският мирен до­говор, по силата на който Турция и Русия се задължавали да изтеглят войските си от басейна на Дунава, но султанът не склонил да признае автономията на Сър­бия, руските протекции над Влахия и Молдова и да предаде Бесарабия на Русия. Това забавило военните действия, тъй като и двете страни сега се въздържали от тях. Русия изпаднала в тежка финансова криза, което затруднявало пълноценно­то обслужване на войската й. От друга страна, войната с Турция я изтощавала и тя ставала лесна плячка за порасналия Наполеонов апетит. Точно затова, вник­вайки в конкретната обстановка, граф Аракчеев препоръчал на главнокоманд­ващия княз Прозоровски да ускори военните действия и по-скоро да свърши вой­ната с Турция. Застарелият фелдмаршал, обаче, забавял пренасянето на активни­те действия зад Дунава, поради което император Александър I изпратил за негов помощник княз Багратион, комуто поръчал да проведе мащабна военна опера­ция на десния бряг на Дунава, а Прозоровски да остане във Влахия. На 9.08.1809 г., обаче, княз Прозоровски починал и княз Багратион поел командването на него­вата армия. Но не потръгнало на новия главнокомандващ, който след неуспешна битка с татарските орди бил принуден да снеме руската блокада, наложена над Силистра и да се върне обратно на левия бряг на Дунава. Това се приело като тежко поражение в Петербург. Неочаквайки подобен развой на нещата, обиде­ният самолюбив княз Багратион си подал оставката веднага, искайки на мястото му да бъде назначен някой много по-способен от него кандидат и с учудване уста­новил, че тя била приета. За главнокомандващ на Дунавската армия император Александър I сега изпратил младия герой от току-що приключилата война с Шве­ция - генерал граф Николай Михайлович Каменски. Това станало на 4.02.1810 г.

т

По съвпадение командващият Седми корпус на Молдовската армия, намиращ се сега в Хърсово, също носел фамилията Каменски с определенията генерал и граф пред нея, освен това бил брат на главнокомандващия и се казвал Сергей. За раз­познаване между двамата било нужно да се приеме номерация, която дала №1 на корпусника Сергей, понеже бил по-рано на служба там, а главнокомандващият Николай станал генерал граф Каменски 2. И, въпреки че в историята за описва­ните от нас събития почти навсякъде присъства името само на генерал граф Ка­менски, без номерация, визиращо личността единствено на главнокомандващия, счетохме за нужно да направим тук и това малко уточнение, за да се знае и тази подробност и да не се грешат двамата братя Каменски при бъдещи проучвания на тези въпроси. По нататък и ние ще си служим само с името Каменски, без да поставяме номерацията, като под това име ще имаме предвид единствено главно­командващия. А когато говорим за брат му, и ние ще го записваме като Каменски 1.

И така, генерал граф Каменски поел командването на Дунавската армия и след предварително направения от него план, в началото на март 1810 г. предп­риел мащабно настъпление през Молдавия и Влашко към българските земи. На 19.05.1810 г. руските войски превзели Тутракан, на 22.05. - Хаджиоглу Пазар­джик (дн. гр. Добрич - б.а.), а на 23.05. обсадили Силистра, която на 29.05. падна­ла. Русите продължили устремно пътя си към силните, турски тогава, крепости Шумен и Русе. Техните най-значителни атаки срещу двата града, съответно на 22 и 23.07.1810 г., не донесли желания успех и това логично довело до генералната им схватка с турците на 26.08.1810 г. край с. Батин.

Стратегическото значение на Русе за успешното водене на военните действия от руснаците било забелязано от генерал граф Каменски и той основателно със­редоточил основните сили на своята армия тук, преследвайки нейната победа. Веднага след несполучливата атака на 23.07.1810 г. той заповядал незабавно да тръгнат към Русе резервните 29-ти Егерски полк от Яш и Архангелогородският мускетарски полк от Хатин, а от Букурещ - Нижгородският и Камчатският мус-кетарски полкове. За усилване на ударната мощ на руснаците, пък, от Разград бил изпратен в Русе 14-ти Егерски полк, а от Тутракан - и неговият резервен батальон. Укрепил така позициите си, генерал граф Каменски заповядал да се бомбардира града, като се надявал, че постоянните загуби и намаляването на про­доволствията ще принудят турците да се предадат, но това не станало. Вечерта на 26.07.1810 г. се получило сведение, че близо до гр. Бяла край р. Янтра са забеля­зани въоръжени тълпи турци и българи. Заповядано било на генерал-майор Кул-нев да ги атакува. След като получил подкрепление и отрядът му нараснал на 2800 човека, на 1.08.1810 г. сутринта те се доближили на един пушечен изстрел до силно укрепените неприятелски позиции край Бяла, защищавани от 5-6 хиля­ди добре въоръжени турци, начело на които стоял енергичният Гушанцли Али паша. Руснаците ги нападнали, но многобройните турци надмогнали и отрядът на ген. Кулнев отстъпил 8 км назад, надявайки се така да ги измъкне от укрепле­нията и на открито да влезе в бой. Но те не излезли, а на ген. Кулнев било заповя-

35

дано да се оттегли в с. Тръстеник и оттам да прикрива Русе. Междувременно руските войски съсредоточавали вече своите основни сили към този град. След като разбили турците на 25.07.1810 г. край Ески Джумая (дн. гр. Търговище -б.а.), водени от генерал-лейтенант Ланжерон части разрушили всички укрепле­ния в Разград и на 4.08.1810 г. пристигнали в Русе. Тук дошли резервните ба­тальони от Влахия, както и тези от Силистренския гарнизон. Руските войски сега били разделени на три корпуса, като всеки имал конкретна задача. На първия, воден от генерал-лейтенант Ланжерон, била възложена блокадата на Русе. Гене­рал-лейтенант Зае, предавайки своя корпус на генерал-майор Ермолов, приел от него войските под Гюргево и поел неговата блокада. Генерал-лейтенант Уваров, пък, оглавяващ третия корпус, трябвало да наблюдава пътищата от Русе за Сви­щов и Търново. Типична тактическа особеност на главнокомандващия генерал граф Каменски била тази доста често да размества войсковите единици и техните началници, което обърквало не само противника, но понякога и своите. Така станало и сега. За наблюдението на пътищата, водещи към крепостта вече били назначени специалните отряди на генерал-майор Сандерс. Кулнев оставал в Тръс­теник. На разградския път бил поставен генерал-майор Иловайски 2 с два казаш­ки полка в с. Червена вода за изпращане на разузнавачи към Разград. Намирайки безполезно оставането на брат си край с. Алфатар, Силистренско и на генерал-лейтенант Войнов край с. Кузгун (дн. с. Антимово, Силистренско - б.а.), понеже там от турци вече нямало и следа, генерал Каменски им заповядал да дойдат в Русе, а там оставил генерал-лейтенант Марков, от когото искал да наблюдава пътищата към Шумен, Разград и Тутракан. По този начин към средата на август край Русе се събрала една доста многобройна войска, готова да срещне и разгро­ми турските орди. В същото време, обаче, разузнавачите били вече съобщили, че Гушанцли Али паша с 30-хилядна войска преминал на десния бряг на Янтра и се окопал около с. Батин. Към него от везирската армия се бил присъединил Мух-тар паша и числеността им нараснала на 50 хиляди души. Великият везир Юсуф ага останал в Шумен. На 16.08.1810 г. генерал Каменски 1 произвел рекогносци-ровка на вражеските укрепления край Батин, за което назначил специален отряд под командването на генерал-лейтенант Уваров, разделен на три колони - с гене­ралите Иловайски, Хампер и Кулнев. В два часа в полунощ Уваров тръгнал към Б атинските позиции, като хвърлил напред фланговите колони, а средната, на Хампер, оставил в резерв. Дясната колона, на генерал - майор Иловайски 2, бър­зо преминала оврага към Дунава и заела противоположната височина. Турската конница и пехота излезли от укрепленията и атакували, но били отбити и отстъ­пили. Скоро, обаче, те изпратили нова пехота от 2000 души към Дунава да заоби­коли десния фланг на Иловайски 2, а неприятелската конница тръгнала да об­хожда левия. Веднага генерал-майорът изпратил към дунавския бряг при гене­рал-майор Воронцев един казашки пехотен полк. Воронцев отблъснал турската пехота обратно в лодките, с които избягали. Отбита била и конницата. В същото време лявата колона на ген. Кулнев, водена сега от ген. Уваров, настъпила към

ш

височините зад оврага, където на два пъти атакувала конницата, отблъснала я и открила огън по укрепленията. При тези сражения руснаците успели да огледат добре вражеските позиции, като определили числеността на войската към 40-50 хиляди души пешаци, конници и артилерия. Турците били разположени върху ня­колко хълмисти възвишения в пет укрепени лагера, допирайки с левия си фланг до Дунава, където се намирала и тяхната флотилия. Фронтално, откъм страната на с. Тръстеник, укрепленията им били добре защитени. В тила, от страната на Свищов, те се прикривали от високи, стръмни скали. Преценявайки точно разпо­ложението на неприятелските позиции и вражеските военно-тактически възмож­ности, генерал граф Каменски 1, оставяйки отряда на ген. Уваров да изкара нощ­та, където го е застигнала, му заповядал на следващия 17.08.1810 г. да отстъпи към главните руски сили. Главнокомандващият, пък, отчитайки благоприятните за армията му рекогносцировачни сведения, решил да предприеме атака срещу турците. Вечерта на 7.08., обаче, пристигнали разузнавачи от с. Червена вода, които донесли, че по разградския път към Русе се придвижвала значителна неп­риятелска войска, вероятно предната част от армията на Великия везир Юсуф ага. Обстановката явно се променяла, поради което генерал граф Каменски прис­тъпил незабавно към действие. Веднага той изпратил за подкрепление на Черве-новодския отряд стоящия в прикритие до понтонния мост край с. Мартен гене-рал-майор граф Мантейфел с Петербургския драгунски полк. От корпуса на ге-нарал граф Каменски 1 своевременно към Червена вода се отправил и отрядът на генерал-лейтенант Уваров, който пристигнал там на 19.08.1810 г. На Уваров сега били подчинени всички войски, намиращи се в Червена вода. Сам той при първа необходимост трябвало веднага да тръгне обратно към корпуса на гене­рал Каменски в Тръстеник, оставяйки тук само разузнавачите. Но изпратените сега от Уваров разузнавачи стигнали чак до Разград, а никъде не забелязали и следа от неприятелска войска. Това пък наложило към генерал граф Каменски 1 в Тръстеник да тръгнат и стоящите около Русе руски отряди, както и тези от селата Красен, Червена вода и др. По този начин главнокомандващият увеличил числеността на своята армия, предназначена да участва в предстоящата генерална битка край Батин, за сметка на стоящите край Русенската крепост войски. Тях той разделил на 6 отряда, като общото число на стоящите под Русе руски войски под командването на генерал-лейтенант Ланжерон сега наброявали 6800 пехо­тинци и 1700 кавалеристи. Обсадилият Гюргево генерал-лейтенант Зае, пък, раз­полагал с 4080 пехотинци и 980 кавалеристи. В същото време корпусът на гене­рал-лейтенант Войнов с ускорен марш на скок пристигнал от с. Антимово, Си­листренско в Мартен на 22.08.1810 г. и на 24.08. се присъединил към корпуса на генерал граф Каменски 1. За атаката на батинските укрепления всичката събра­на при Тръстеник войска била разделена на две части. Дясната, под командването на ген. Каменски 1, се състояла от 6300 пехотинци и 2240 кавалеристи. Лявата била подчинена пряко на главнокомандващия и, разпределена в три отряда, бро­яла в редиците си 7450 пехотинци и 4760 кавалеристи. По този начин общо глав-.

37

нокомандващият генерал граф Каменски в навечерието на "Батин кавгасъ" раз­полагал с 13 750 пехотинци и 7000 кавалеристи. В този състав на 25.08.1810 г. в 7 ч. сутринта събраната пред Тръстеник руска войска напуснала позициите си и потеглила към Батин. Корпусът на ген. Каменски 1, заемащ десния й фланг, се придвижвал по русенския път и като изминал 12 км, установил позициите си по близките височини, а подразделенията му по десния фланг се разположили край Дунава. Другата главна руска сила се движела от ляво в три колони, обхождайки десния фланг на турците чрез отрядите на генералите Кулнев, Сабанеев и Сен-При. Леката кавалерия служела за връзка между тези две основни сили, а руската дунавска флотилия се придвижила от Русе към Батин и се установила до десния фланг на частите на ген. Каменски 1. През целия ден неприятелят не се показал от укрепленията. Руските разузнавачи все пак успели да заловят няколко пленни­ка, които потвърдили, че край Батин е събрана многочислена турска войска. Тук били още свищовските, сливенските, ловешките, никополските, търновските и др. аяни. С 15 000 албанци в помощ на Гушанцли Али паша се притекъл Мухтар паша. От Шумен с 6-7 хиляди отбрана войска дошъл и Ахмед паша. Очаквал се от Разград и Шумен и силният отряд на Осман паша. Така турците наброявали около 50 000 души, а русите, както по-горе посочихме, били 20 000. При тази ситуация ставало ясно, че трябва да се атакува преди да са дошли ордите на Осман паша, защото и така турците по количество превъзхождали повече от два пъти руснаците. Ето, в такава обстановка дошъл и следващият, винаги славен за руско­то оръжие, 26.08.1810 г. Още в 8 ч. сутринта левият фланг на руската армия минал в настъпление. Отрядът на ген. Кулнев нападал в две линии, а тези на Сабанеев и Сен-При - в колони, които в движение се преобразували на каре и продължили напред. В този момент неприятелят произвел от укрепленията сил­на стрелба. Главнокомандващият генерал граф Каменски веднага заповядал на генерал-майор Кулнев да премине вляво и да атакува в гръб противника, а отря­дите на Сабанеев и Сен-При трябвало да напреднат и привлекат цялото внимание на турците върху себе си. Станало 10 ч. сутринта, а левият фланг на руската армия бил вече в истински ръкопашен упорен бой с турците в техните укрепле­ния. На десния фланг ген. Каменски атакувал с осемте пехотни батальона на ге­нерал-майор Иловайски 2, подкрепяни от четирите такива на генерал-майор Хам-пер, а откъм Дунава - с кавалерийския отряд на генерал-майор Мантейфел. Пе­хотните батальони се водели от генерал-майор Уваров. Те открили силен огън срещу турските укрепления и, престроявайки се от каре в колони, отрядите на генералите Иловайски 2 и Хампер на щикова атака овладели вражеските пози­ции. Така левият неприятелски фланг бил разбит. На десния само две укрепления отчаяно се съпротивлявали. Генерал-майор Кулнев ги атакувал в тил, разбивай­ки преди това многочислената турска конница, изпратена срещу него. Сега той заел позиция край Дунава, изпращайки полковник граф Де-Балмен с Малору-сийския и Егерския полкове да атакува бреговите редути на противника, което сторил успешно. Изтласквайки неприятеля от с. Батин, намиращо се близо до

38

бреговия лагер, Де-Балмен тръгнал отново в атака, но този път бил отблъснат и отстъпил в селото. Тогава, оглеждайки полето на битката, главнокомандващият сам се отправил към Кулнев, решен лично да поведе главният щурм срещу турс­ките войски. За това той заповядал на генерал-майор Сабанеев от левия фланг да се присъедини към колоните на генерал-майор Кулнев и цялото това обединение да премине под командването на генерал-майор Булатов. Своевременно отрядът на ген. Сен-При заел мястото на Сабанеев. Де-Балмен продължавал да стои в Батин, а артилерията на Кулнев, прикривана от кавалерията, се разположила на близките височини. Станало 17.30 ч. следобеда. Руските войски отново тръгнали. в атака. 12-те пехотни батальона, водени от генерал-майор Сабанеев сега били разделени на две колони - дясна, с граф Де Балмен и лява, с полковник Лаптев. С невиждана храброст Де-Балмен щурмувал "на нож" и превзел всичките вражески укрепления. Разбягалите се от тях на различни посоки били преследвани от кон­ницата на генерал-майор Лански на повече от 15 км от полесражението. Стана­ло, обаче, тъмно. Генерал граф Каменски заповядал прекратяване на сражения­та. Всички останали на позициите си. Равносметката сега била - 4 превзети неп­риятелски укрепления. Оставало само едно, в което се намирали около 500 тур­ци, обкръжени отвсякъде. Затова в полунощ Ахмед паша изпратил парламен-тьор с предложение да им се разреши свободно излизане от обсадата. Главноко­мандващият генерал граф Каменски веднага изпратил на пашата известния стат-ски съветник Родофиникин с твърдия отговор, че ако в 5 ч. сутринта на 27.08.1810 г. Ахмед паша с цялата си войска не се предаде, никой няма да бъде пощаден. След дълги преговори, турците предали оръжието си. Така от близо 50-хилядната турска армия с бягство на Мухтар паша успели да се спасят 5-6000 души. 14 оръдия, 178 знамена и няколко лодки станали сега притежание на рус­наците. Турците загубили около 15 000 човека, а повече от 20 000 били пленени или избягали по домовете си. Сам Гушанцли Али паша останал на бойното поле. Загубите на руснаците били само 15 офицера и 380 редови. Ранени били 4 гене­рал, 63 офицера и 1080 войника. По този начин сражението при с. Батин, Русен­ско завършило със забележителна победа на руското оръжие над турците. Спе­челена била битката, която останала завинаги в историята с названието "Батин кавгасъ". Но войната продължавала. След Батин Сен-При превзел Свищов, а генерал-майор Сабанеев - Бяла. На 15.08.1810 г. капитулирали Русе и Гюргево. След тях Търново, Никопол, Ловеч и Севлиево Така дошла зимата на 1810 — 1811 г., така минала цялата 1811 г. и настъпил 11.06.1812 г. До тогава Русия во­дила много битки с турците - и в Сърбия, и отново на българска земя, но "Батин кавгасъ" останала в историята като най-успешна и ползотворна. Характерно за нея било и масовото участие на местното българско население в редица сражения на страната на руската армия, в редовете на така наречената "земска войска". Много трудно е точно да се посочи участието на батинчани в тази битка, но таки­ва със сигурност е имало. Може би по-малко тук, отколкото в съседните селища се усетил и гневът на победените турци, които бягали след поражението, а защо-

>т

то това станало точно в Батин, те просто вече не са били там и нямало как да ; разорят селото, както масово са постъпили с другите села, през които минавали. Но, така или иначе, дошла 1812 г. Войната на Русия с Наполеон вече ставала неизбежна. Това налагало, от своя страна, полагането на всички усилия за поми­ряването й с Турция, а воденето на каквито и да било военни действия около Дунава ставало невъзможно. Така дошъл месец май 1812 г. и Букурещкият мир на Русия с Турция бил сключен. Датата 11.06.1812 г. останала в историята пък с неговото ратифициране от император Александър П. Руските войски, които би­ли по Дунав и в Сърбия успешно се прибрали у дома. Предстоели техни нови, неповторими повече от "Батин кавгасъ" победи.42

в) Освобождението

И така, след като слънцето на освобождението от турско иго огряло, макар и ' за малко, изстрадалия батински край, сега отново мракът на робството се завър­нал. Щели да минат цели 43 години от "Батин кавгасъ" и през 1853 г. Русия и Турция ще запишели шестата по ред война помежду си. Историята я нарекла "Крим­ска", но местното население останало далеч от нея, като усетило съществуването й само с увеличените данъци и допълнително събираните хранителни продукти за подпомагане на турската войска. И тази, както е знайно, не излъчила победител, а злочестите българи продължили да живеят в робство. Така минали още повече от 20 години и на 24.04.1877 г. Русия обявила последната, седма по ред, своя война на Османска Турция. Тя започнала на 10.06.1877 г. с успешното прехвърляне на Долнодунавския отряд на десния бряг на р. Дунав и главните руски сили край Свищов на 14 и 15 юни. Сега Батин нямало да бъде в центъра на военните дейс­твия, както през 1810 г., но и нямало да стои в тяхната периферия, както по вре­ме на Кримската война (1853-1856 г.).

Известно е, че след преминаването й при Свищов, Руската армия разделила главните си сили на 3 отряда - Преден, Русчушки (Източен) и Западен. Най-мно­гоброен (75 000 души) бил Русчушкият, който трябвало да противостои на силния крепостен четириъгълник - Русе - Силистра - Варна - Шумен и всъщност, наред с многото други български селища от този край, донесъл освобождението и на с. Батин. Това станало на 9 срещу 10.07.1877 г. (27 срещу 28.06.1877 г. стар стил) вечерта, когато предните руски части на 12-та кавалерийска дивизия изпълнили линията Батин - Горно Абланово - Две могили - Батишница и всъщност дарили свободата на изброените русенски селища. Междувременно по пътя си от Бяла руснаците не срещнали почти никаква съпротива, освен тази от местни въоръ­жени мюсюлмани и удобно заели посочените вече позиции, готови да отразят всякакви набези на Източно Дунавската турска армия, опитваща се сега да нап­редне към Плевен или пък да прекъсне руските комуникации през Свищов, Ба­тин и Бяла. Точно такава, комуникативна, функция била отредена в тази война на Батин. Интересно е именно тук да се отбележи, че след "Батин кавгасъ" цен­търът на военните действия между турци и руси, случайно или умишлено, сякаш нарочно отбягвал селото. Още на следващата година след "Батин кавгасъ", 1811-

У #

та, ген. М. И. Кутузов, наследил Молдавската руска армия след смъртта на ней­ния главнокомандващ генерал граф Н. М. Каменски, ще запише в обширната си кореспонденция само веднъж селото Батин и то наистина само.с комуникативна ориентация. Изпращайки писмо до П. П. Турчанинов 1 да приготви и представи в изходния пункт съдовете, предназначени за прехвърлянето на руските войски на десния бряг на Дунав, главнокомандващият ще му заповяда на 27.09.1811 г. след­ното: "Съдовете, предназначени за десант, отпратете, Ваше Превъзходителство така, че те, минаващи през Батин от Малки, през четвъртия стражеви пост неп­ременно трябва да са преминали на около 29 около 8 ч."4 3 Същото щяло да се случи и сега, през 1877 г., защото с. Батин, по естественото си географско поло­жение, просто нямало как да не се използва за друго, освен за преминаването през него на всякакви прехвърлящи Дунав субекти. В същото време в обширните си дневници от тази война руският военен министър тогава Д. А. Милютин описва съседните на Батин селища, поради наистина случилите се в тях събития, съвсем по различен начин. Това било така, защото в съседното Горно Абланово наисти­на отседнал великият княз Владимир Александрович, в Обретеник идвал сам Прес­толонаследникът Александър Александрович, а в Брестовица се помещавала Глав­ната квартира на Руската армия, където се решавали най-важните въпроси от нейното ежедневие. Така станало и на 11.09.1877 г., когато "след закуската дой­де великият княз Владимир Александрович от Абланово; той имаше продължи­телен разговор с баща си. Досетих се, че отново са говорили по лични въпроси (касаещи командването на армията). В крайна сметка... той ни каза полугласно, че престолонаследникът поема началството на гвардейския корпус, а великият княз Владимир Александрович - 1-ва гвардейска пехотна дивизия и че вместо ген. Гана се назначава за командир на 1 корпус ген.-адютант княз Дондуков-Кор-саков, който по старшинство поема и цялото ръководство на Русчушкия отряд.".44

Тази руска рокада станала в с. Горна Студена, Великотърновско, а в по-близкото до Батин село - Брестовица, Русенско - руският император Александър П прис­тигнал със свитата си откъм Плевен на 3.12.1877 г., събота, откъдето по Батин-ската переправа на следващия ден през Румъния отпътувал за Санкт Петербург. Числейки се към царския антураж, военният министър Д. А. Милютин описва цялото събитие така: 'Тръгвайки в 7 ч. Сутринта от Пордим (Плевенско - б.а.) Господарят и малката му свита бяхме в 4 ч. В Брестовица - главната квартира на Престолонаследника. Господарят благодари на Негово Височество, както и на Великия княз Владимир Александрович за неотдавнашните им победи, като ги поздрави с новите Георгиевски кавалерства: наследникът - 2-ра степен, а Влади­мир Александрович - 3-та. Също с орден "Свети Георги" 3-та степен се награж­давал и началник-щабът на Русчушкия отряд ген.-лейт. Вановски."45. Улисан в дългото, уморително пътуване, Д. А. Милютин се сетил за дневника си чак като пристигнал в Санкт Петербург на 12.12.1877 г., понеделник, ала и там спомените за българските земи, през които минал щели да го преследват. "Повече от седми­ца нямах възможност да погледна към дневника си, за да запиша подробности от

**

пътуването ми от Брестовица до Петербург" - отбелязал на горната дата Д. А. Милютин и продължил да си спомня. На 4.12.1877 г. действията протекли по следния ред: "При Престолонаследника - сутринта четене на релациите от Кав­каз; закуска; тръгване от Брестовица. - Прекрасен път и спускане по переправа-та към Батин и Петрошан."46 Оттук нататък всичко било ясно. След Батин на север винаги се стигало Русия. На юг би трябвало да е България, но там сега се играел зловещият театър на военните действия. Забелязвайки важното комуни­кативно стратегическо значение в тях на Батин, още на 8.11.1877 г. военният министър записал: "Вечерта беше доста горещо за Русчушкия отряд: точно кога­то тържествено откривахме новопостроения мост през Дунава между Петрошан и Батин, турците от страната на Русе атакуваха левия ни фланг в Пиргово и запа­лиха това село, но после ги отблъснахме обратно към Лом"47. Както се знае, на 12.12. 1877 г. точно в този район - Мечка - Пиргово - било осъществено най-блестящото стратегическо сражение на Руската армия в тази война. От главната квартира в Брестовица кореспондентът на в. "Руский мир" И. Вацлик съобщил на руските граждани на 16.12.1877 г. така: "Турците искаха на всяка цена да стиг­нат до нашето силно укрепление край Мечка към Дунав, а оттук да проникнат до новия мост при Батница, за да го разрушат... за да могат при успешна атака срещу Мечка да тръгнат след основните сили, да заемат моста при Батинци, да превзе­мат Брестовец, Бяла и цялата местност до р. Янтра."48 Погледнато така от раз­лични посоки, оказва се явно, че понтонният мост Батин - Петрошан е бил стра­тегически възел за снабдяването на Руската армия със свежа сила, с боеприпаси и провизии, както и за своевременното изнасяне на ранените и убити руски войни­ци на по-безопасни места. И независимо че главният руски лазарет е бил разполо­жен в с. Обретеник, най-тежките и безнадеждни случаи, както и убитите руски бойци са били прекарвани именно оттук по моста на Батин, за да бъдат предаде­ни на техните близки да ги съпроводят до вечния им дом. Такъв бил случаят и с тялото на херцог Сергей Максимилианович, което на 10.11.1877 г. сам престоло­наследникът Александър Александрович придружил през Обретеник до Батин, откъдето потеглил на път за Русия.49 От Батин по време на историческото сра­жение край Мечка и Пиргово на 12.12.1877 г. тръгнала и броненосната лодка "Никопол". Тя се придвижила до остров Мечка, където водила престрелки с три турски съда, стреляла по настъпващите, а след това и отстъпващи турски пехот­ни части, като допринесла значително за положителния за руснаците изход от сражението.50 Макар да липсват персонални документални сведения за това, но батинчани със сигурност са участвали и в сформираната на 26.10.1877 г.от Тома Кърджиев разузнавателна група от метни жители, която успешно изпълнявала поставените й задачи.51 Селяни от Батин са участвали в историческата битка край Мечка и Пиргово на 12.12. 1877 г., продоволствали са руснаците по време на престоя им по тези земи, подпомагали със свои коне руската конница. Не случай­но в спомените на Маринка Маринова Минева и Руса Тодорова Игнатова от с. Батин са останали разказите на техните родители за онова време, когато те дава-

42

ли конете и житото на руснаците, а също така, понеже зимата на 1877 - 1878 г. била много люта и студена, те многократно приютявали руските коне в дамовете си, като ги хранели с приготвения за техните животни фураж.52 Ням свидетел на всичките гореописани събития от тая война остава и така нареченият "Руски път". Разположен североизточно от селото в местността Хумището, той служел, спо­ред преданието, за превеждането на руските войски и оръжие по предварително приготвени от населението "скрити подстъпи", водещи към центъра на военните действия, а най-вероятно, според нас, покривайки предварително оформената ве­че противостояща линия Батин - Горно Абланово - Две могили - Батишница. Вероятно този е и пътят, за който военният министър Д. А. Милютин писа на 12.12.1877 г. в Петербург: "Прекрасен път и спускане по переправата Батин и Петрошан."53 Сигурно си е спомнил и на 23.05.1878 г. военният министър и този хубав път, и многото, което и батинчани са сторили в тази война за руснаците, но вероятно вече е нямало възможност и време за корекции и е разписал веднага предложението на генерал-адютант Хеден за награждаване със сребърен медал с надпис "За усърдие", поради активното им участие в снабдяването с "фураж и провизии", на българите Теодор Лучев и Иван Бодилков от с. Горно Абланово, Русенско, Иван Шопа от с. Каракоджали (дн.с. Екзарх Йосиф - б.а.), Русенско и Петко Петков от с. Обретеник, Русенско.54 И независимо че тук батинчанин не присъства, то участието на селото и в тази война, както по-горе посочихме, е повече от доказано. А, както се знае, освен местното население, в борбата за нашето освобождение се включва и българското опълчение. Над 200 опълчен­ци от Русенския край са били рамо до рамо с руските си братя за извоюването на драгоценната ни свобода. От Батин и този път нямало представители. Случило се, обаче, друго събитие, което върнало Батин в историята на българското опъл­чение. На родения в кюстендилското село Горновци Иван Стойков, зачислен на 19.04.1877 г. във Втора опълченска дружина, сега, след Освобождението, на 30.06.1898 г., съгласно Закона за поборниците му била дадена в землището на с. Батин 30 дка земя, което в същото време го кара завинаги да остане в това село. Иван през 1898 г. бил на 50 години, работник, съпругата му била починала, имал една дъщеря и не бил здрав.Здравето му било повредено още през 1876 г., когато участвал в Сръбско-турската война в Четвърти български доброволски батальон, командван от руския генерал Черняев. Иван Стойков участвал в битките при Шлиповац, Гюнински Вие, Зайчар, Кревет и Каменица, където тежко бил ранен в десния крак и получил светлобронзов медал. За това не бил здрав, но заживял в Батин, а днес правят това и неговите потомци.55 Почти същото се случило и с Пенчо Попов от Габрово, опълченец от Трета дружина, Трета рота, записан за такъв на 28.04.1877 г. и уволнен на 28.06.1878 г. Той също получил 30 дка земя в Батин, но живял в Габрово до 1885 г. Твърде вероятно е да се е преселил в Батин след като е получил земята, но за това нямаме потвърдени сведения.56

Така дошло и дълго жадуваното Освобождение, а Батин тръгнал по нов, свобо­ден път на развитие.

т>

Бележки 1 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98

' 2 Турски извори за българската история, серия XV - XVI, II, С, 1966, с. 327. За датировката на документа виж: Димитров, С. За датировката на някои регистри от XV в. -В: Известия на Българското историческо дружество (ИБИД). т. XXVI, С, 1968,231 - 250. При новите регистри, разчетени, датирани и публикувани от Румен Ковачев от НБКМ -София тимарът вече е собственост на "Вейсел, съгласно височайша заповед преминал у него от Искендер Хасър, син на Хюсеини Касъм от Мора (Пелопонес, Гърция) - бойци от крепостта на Йергьоги на отсамния бряг (или Русе- б.а.). Годината е 1485-та. Домакинствата сега са 45, неженени - 8, вдовици - 2, приход - 6730 (акчета - б.а.)". Разпределението е: "От приход: в ръцете на бойците от крепостта - 2730, остатъкът от 4000 - в ръцете на споменатия Вейсел". - Виж: Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век. С, 1997, с. 148

3 Юбилеен сборник "Българското село". С, 1930, с. 289; Още: Енциклопедия "България". т.1, С, 1978, с. 224

4 Енциклопедия "България", пое. съч. 5 Турско-български речник, С, 1962, с. 56. Виж още: Заимов, И. Български географски

имена c-jb. С, 1973,72-73; Юбилеен сборник "Българското..., пое. съч.; РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98 и др.

6 Манев, Н. Горно Абланово. Русе, 1970, с. 5 7 Манев, Н., пое. съч., с. 6 8 Турски извори за българската история, пос.съч. 9 Манев, Н., пое. съч., с. 6 10 НБКМ - Ориенталски отдел. R/1, л. 28-6, док.П. За това виж още: Турски извори за

българската история. С, 2001, с. 237, 259 1' НБКМ - Ориенталски отдел, Ф. 112, а.е. 6277 1 2 Виж бел. 2 и 8, тук 13 Матер1аль1 для изучешй Болгарш. Ч.П. Вьш. IV. Букурешт, 1877,45-47 14 ДА - Русе, ф. 59, оп. 1, а.е. 134, л. 20 - 23 1 5 Виж бул. №11, тук 16 НБКМ - Ориенталски отдел. Р 4, л. 81 б 17 НБКМ - Ориенталски отдел. Р 4, л. 114 6 18 НБКМ - Ориенталски отдел. К 52, л. 28 а 19 ДА - Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 8, л. 97-98 20 MaTepiaflbi для изучешй Болгарш. Ч.Ш. Вьш. V. Букурешт, 1877,104-105 2 1 Пак там, с. 16 22 Милетич, Л. Старото българско население на Североизточна България. С, 1902, с.

180 23 Пак там, с. 180-181 2 4 Пак там, с. 180 25 Френски пътеписи за Балканите. XIX век. С, 1981, с. 91 26 Виж глава I, раздел "Пътища", тук 27 Коледаров, П. План на река Дунав от Земун до устието й, съставен от 1779 до 1782 г. -

В: Известия на Държавните архиви (ИДА)., т.37, С, 1979, с. 147. Виж още: Известия на Исторически музей - Русе., т. 1, Русе, 1999, с. 54

28 За тези предания виж: ДА - Русе, ЧП №1019; в. "Зора", бр.6413/1940 г.; Киров, И.Т. Из миналото на с. Ценово. С, 1972, с.20,113-114; Иванов, И. Преданията. Русе, 1998, 133-

44

134; Димитров, Т. Възроден край. С, 1959,61-62; Стефанов, С. Старините по долния басейн нар. Янтра. С, 1956, с. 49 и др.

29 За всичко това виж писмото на проф. Иван Петров от София на 21.01.1981 г. до директорката на училището в с. Батин, Русенско Румяна Котенкова, което се съхранява в: - РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 2/98. Ползвани са още и разказите на Христо Търсанков от с. Разпоповци, Великотърновско пред Т. Билчев при срещата му с него и Христо Медникаров в селото през месец май 1990 г., както и Медникаров, С.Х. Материали за историята на с. Разпоповци, Ръкопис, с. 135, тук с. 12-20. Последните ни бяха предоставени изключително любезно от сина на автора им - Христо Стоянов Медникаров, за което му изказваме сърдечните си благодарности. Благодарим още и на Енчо Енчев от с. Белцов, Русенско, който ни предостави спомените "Как стана поп Мартин хайдутин", писани от белцовски свещеник. Към този тип предания може да отнесем и разказаното от Цвятко Райков от с. Батишница, Русенско под названието "Койка" и публикувано в: Досева, Д., Н. Бенин. Фолклорни послания от с. Батишница. Русе, 2001,4-6. А понеже то е твърде оригинално и за пръв път в него се назовава името на съпругата на поп Мартин - Койка и на техния син

- Асен, както и че похитената попадия добила син и от пашата, авторите сметнаха за нужно и публикуват в приложенията целия обнародван вече текст, като се надяват той да спомогне за бъдещото по-обстойно изследване на личността и делата на батинския поп Мартин.

30 Описаните събития виж в: Хайтов, Н. На всяко дърво - поп Мартин, - В: Хвъркатото копито. С, 1979,156-158; Богданов, И. Хайдути. С.,1967,129-130; Богданов, И. Хайдутски войводи през Възраждането. - В: Бележити българи, т.П, С, 1968,28-29; Колев, P. H. Борово. Русе. 1991, с. 27; За множеството предоставени им случки, предания и легенди, свързани с името на поп Мартин в Тревненския и Габровския край, описани от Тодор Н. Тодоров в изследването му "Маршрути. През Бърдарите до връх Мъхченица.", авторите искрено благодарят.

31 Хайтов, Н., пое. съч., с. 157 32 Бележити българи, сб.т.П, С, 1968, с. 28 33 Богданов, И. Хайдутски войводи през Възраждането... пое. съч., с. 28 3 4 Пак там 35 Виж РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 2/98 или втория тип предания тук, които по-горе

разгледахме - бел. 29 и текста към нея. Най-сигурното предположение за наличие на род Мартин Папазовци в Разпоповци е това попът да се е оженил повторно за отново хубава разпоповка и оттам да има наследници. А родът Папазови, който е съществувал в с. Батин, според мнението, изказано пред нас от неговия пряк наследник Алекси Минков Гецов и други информатори, би трябвало да е бащиният, коренов род на поп Мартин, което е и нашето доказателство, че попът е роден в Батин. Съществено основание за защита на нашата теза намираме и във факта, че в Разпоповци родът е станал Мартин Папазов, а в Батин е само Папазов - доказателство на стародавната българска традиция за присъствието на духовното свещеническо звание в наследствените български фамилни имена - напр. Поп Иван поп Петров поп Минчев и т.н. Потвърждение, че поп Мартин е от с. Батин намерихме и от нашите информатори София Колева - 74-годишна, Цветан Методиев - 77-годишен и Кръстьо Иванов - 81-годишен, записани от Анка Колева на 27.05.2000 г.

36 Божиков, В., Н. Янков. Тайните съкровища в България. Ловеч, 1994, с. 36 37 Всичките посочени в кавички дотук цитати след бел. 36 са от същата книга - пак там,

с. 36-46

4S

38 За тези предания искрено благодарим на господин Тодор Нейков Тодоров, който имаше добрината и благоразположението да ни ги предостави за ползване при работата ни по тази книга.

39 За разлика от поп Мартин, който е останал в народната памет със случката за похитената си съпруга и съкровищата на Вълчан войвода, роденият в русенското село Тръстеник анадолски турчин Исмаил, наречен по-късно точно по тази причина Тръстениклиоглу, е малко по-неизвестен за обикновените читатели. В научните среди за него се знае, че бил русенски аян (областен управител - б.а.) през периода 1795 -1806 г., че като такъв опазил Русе през 1797 г. и по-късно от набезите на видинския владетел Осман Пазвантоглу, че през 1800 г. станал войвода на Търново и властта му се разширила от Русе през Свищов към Търново. Знае се също, че на 16.08.1806 г. (Вж. Мутафчиева, В. Кърджалийско време. С, 1993,135-136 - б.а.) по загадъчен начин, не станал известен и до днес, намерил смъртта си в своето имение в Тръстеник или някъде близо до това място. Народната памет разказва, че бил похотлив, че често устройвал в Тръстеник и района шумни пиршества и което българско или турско момиче харесал, не му прощавал. Така направил и на 14.10.1805 г., Петковден, в Батин, когато съгледал невиждано хубавата съпруга на местния поп Мартин, която впоследствие с измама успял да вземе в харема си. В преданията се разказва, че след отвличането на попадията поп Мартин отишъл във Вълчановата дружина, където съставили фалшива телеграма до пашата насилник да тръгне за Цариград с цялата си свита и харема си, за да бъде там повишен в сан и той тръгнал, след което били посрещнати от хората на поп Мартин и избити.

В изследванията за Исмаил Тръстениклиоглу е фиксирано, че на 10.08.1806 г. той пристигнал в родното си село, а на следващия 11.08. разговарял в беседката си с русенския началник на митницата Абду ефенди. В този миг при тях пристигнал чиновникът на Исмаил, който му предал писмо, дадено нему от неизвестен куриер, разболял се впоследствие. След това се чули гърмежи и двете ефендита паднали мъртви (Вж. Миллер, А. Ф. Мустафа паша Байрактар. Отоманская империя в начале XIX века. Москва, 1947,124-125 - б.а.) В същото време друг източник съобщава, че на 23.08.1808 г. било донесено на султан Селим Ш, че Тръстениклиоглу бил убит от засада в чифлика край родното си село на 16.08.1806 г. (Вж. Цанев, Г., С. Цанева. Тръстеник. Русе, 1999, с. 13 - б.а.) Вижда се явното разминаване тук в информациите за точната дата на убийството на Тръстениклиоглу с цели 5 дена. Съпос­тавяйки изнесените факти, може да заключим, че похищението над попадията със сигурност станало на 14.10.1805 г. Попът веднага се разпопил и тръгнал из близките батински гори, където събрал съмишленици, готвейки отмъщение. Така измислили фалшивата телеграма за повишението на Тръстениклиоглу и на 11.08.1806 г., когато си бил в чифлика, му я пратили, а куриерът, човек на поп Мартин, я предал на чиновника, преструвайки се на болен. Исмаил повярвал на текста и като се приготвил, на 15.08.1806 г. поел от Русе за Цариград. Пътят, както е известно, минава през непроходимите обретенски гори "Чолак дере", най-близки до Батин, където поп Мартин причакал кочията на пашата с харема му и убил на 16.08.1806 г. Тръстениклиоглу, а жена си рязал на парчета, докато издъхне. Така безславно завършил живота си славният аян, страшилището на Османската империя Исмаил Тръстениклиоглу. Дали е станало именно тъй, не се знае. Не е сигурно и дали изобщо някога цялата истина би могла да се открие. С това свое мнение авторите само се надяват да помогнат българското научно познание да може да стигне още по-близко до разкриване истинската същност както на Исмаил Тръстениклиоглу, така и на поп Мартин.

40 За тази война виж в: Петров, А. Вторая турецкая война в царствовании императрици Екатеринь1 П (1787-1791). 2. СПб., 1880.

41 За двамата виж литературата, дадена в скоби към бел. 39, тук.

46

42 За пресъздаването на описаните дотук събития авторите са използвали следните източници: Багратион, Г. Сборник документов и материалов. М., 1945; Конобеев, В. Д. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С, 1972; Конобеев, В. Д. Русско-болгарские отношения 1806-1812 г.г. - В: Из истории русско-болгарских отношении. М., 1958; Конобеев, В. Д. и Е. М. Шатохина. Из истории полити­ческата связей России с руководителям национально-освободительного движения Болгарии 1806-1812 гг. - В: ИИИ, 20,1968; Внешняя политика России XIX и начала XX века. Сер.1. 1801-1815. т.5. Апрель 1809 - январь 1811. М., 1967; Война России с Турцией 1806-1812 г. т.Ш. С. Петербург, 1887; Михайловски-Данилевски. Описание Турецкой войни 1806-1812. С. Петербург, 1843; Симеонов, С. Русе в миналото и днес. Русе, 1929, 14-15 (Единствено тук сражението край Батин през 1810 г. е назовано "Батинкавгасъ"-б.а.); Дойнов, С. Българското националноосвободително движение 1800-1812 г. С, 1979; Дойнов, С. Българското пратеничество в Русея по време на Руско-турската война 1806-1812 г. - Във: Военноисто-рически сборник. С, 1973, №1; Кутузов, М.И. Сборник документов и материалов. т.З (1808-1812), М., 1932; Каниц,Ф. Дунавска България и Балканът. С, 1995; Бакалов, К. Обретеник. С, 1985; Димитров, Т. Възроден край... пос.съч. и др.

След като прегледаха тези и някои още публикации, авторите с учудване установиха, че с изключение на една-две, в тях битката при с. Батин през 1810 г. бе слабо застъпена. По-подробни бяха руските източници, докато за българските историци сякаш тя не съществуваше. Този факт ни накара да се задълбочим в "Батин кавгасъ", за да не остане тя в историята само със звучното си название, а да се види от бъдещите изследователи цялостния й развой - от причините, през същността, до изводите от нейното реализиране. Доколко авторите са сполучили в това - единствено и само читателите могат и със сигурност най-правилно ще отсекат А в заключение, понеже срещнахме големи затруднения при идентифициране имената и събирането на кратки биографични данни за участниците в "Батин кавгасъ" и от двете страни, счетохме, че ще бъде полезно и за читателите, и за бъдещите изследователи на Руско-турската война 1806-1812 г., или по-конкретно именно на "Батин кавгасъ" от 1810 г., да публикуваме тук събраните от нас сведения. Ето как изглеждат те, подредени от нас по азбучен ред:

1.Аракчеев, Алексей Андреевич (1769-1834) - граф, генерал от артилерията. От ян. 1808 до ян. 1810 г. е военен министър и едновременно инспектор на цялата пехота и артилерията. През 1810 г.става председател на Департамента на военните работи към Държавния съвет на Русия.

2.Ахмед паша - турски генерал, взет в плен от руснаците през 1810 г. 3.Багратион, Петър Иванович (1765-1812) - княз, генерал-лейтенант. Главнокоманд­

ващ Молдавската армия 1809-1810 г., а 1811-1812 - Втора западна армия. Умира от раните си, получени в сражението срещу Наполеон при Бородино.

4.Булатов, Михаил Леонтиевич (1760-1825) -генерал-майор. Участник в Руско-шведс-ката война 1808-1809 г.През 1909 г. е изпратен в Молдавия в армията на Прозоровски, където взема участие във всичките й по-нататъшни големи сражения. От юли 1812 г. до 1815 г. участва в битките срещу Наполеон.

5.Войнов - 1 , Александър Лвович (1770-1832) - генерал-лейтенант Командир на 12-та пехотна дивизия в армията на генерал граф Каменски през 1810 г. През 1812 г. е начело на 6-та кавалерийска дивизия. През април 1811 г. командва левия, а през май - десния фланг на Молдавската армия. През юни води авангарда срещу Русе, а в сраженията за града е начело на

47

цялата кавалерия. През юли отново командва левия фланг, но заболява тежко и не взема участие в следващите сражения от тази война. През 1812 г. воюва срещу Наполеон.

б.Воронцев, Михаил Семенович (1782-1856) - княз, генерал-фелдмаршал. През войната 1806-1812 г. е командир на Нарвския пехотен полк. През март 1812 г. е преместен във Втора западна армия, където впоследствие командва нейната 12-та пехотна дивизия.

7.Гушанцли Али паша - турски генерал. Главнокомандващ Турската армия през 1810 г. в "Батин кавгасъ", където по непотвърдени сведения намира смъртта си. - Виж: Димитров, Т. Възроден... пос.съч., с. 69

8. Де-Б алмен - граф, полковник. 9.Ермолов, Сергей Алексеевич (1763-1818)- генерал-майор. Командир на 9-та пехотна

дивизия през войната 1806-1812 г. През 1812 е уволнен. Ю.Зас, Андрей Павлович (1753-1815) - барон, генерал-лейтенант. Участник в Руско-

турската война 1806-1812 г. През 1808-1809 г. е командир на Галацкия отряд. През 1811 г. ръководи войските, заемащи десния фланг на Молдавската армия и разположени в Малка Влахия и Сърбия.

11 .Иловайски-2, Павел Дмитриевич (1764-1810) - генерал-майор. Командир на Донската казашка войска. През 1809-1810 г. командва главния авангард на Молдавската армия. Като такъв и загива. (Интересно е тук да се отбележи, че руските офицери с това име, участвали в тази война са 12 на брой. - ВижКутузов, М. И. Сборник..., пос.съч., с. 941 - б.а.)

12.Италински, Андрей Яковлевич (1743-1827) - действителен таен съветник Като такъв през 1811-1812 г. бил командирован от Министерството на външните работи на Русия в Молдавската армия, където участва в мирните преговори с Турция. През 1812 г. е първият руски пълномощник в Букурещкия мирен конгрес. През 1802-1806 г. и 1812-1816 г. е руски посланик в Турция.

13.Каменски - 2, Николай Михайлович (1766-1811) - граф, генерал от инфантерията. През 1799 г. участва в похода на Суворов в Италия. През 1805 г. взема участие в сраженията при Аустерлиц. През 1807 г. се сражава при Прейсиш-Елау. В началото на Руско-шведската война от 1808-1809 г. е командир на 17-та дивизия, а впоследствие води руските войски, разположени в центъра на Финландия. От 4.02.1810 г. до началото на 1811 г., когато се разболява и умира е главнокомандващ на Молдавската руска армия.

14.Каменски - 1, Сергей Михайлович (1777-.1835) - граф, генерал-лейтенант Брат на граф Каменски-2. Участник в Руско-турската война 1787-1791 г. и войната с Полша 1792-1794 г. През 1801 г. става командир на Фанагорийския гренадирски полк. В 1805 г. участва в битките срещу Франция. През Руско-турската война 1806-1812 г. ръководи 7-ми корпус на Молдавската армия. Във войната срещу Наполеон през 1812 г. командва корпус в Западната руска армия.

15.Кулнев, Яков Петрович (1763-1812) - генерал-майор. Участва в Руско-турската война 1787-1791 г. При щурма на Прага през 1794 г. е един от първите, влезли във вражеските укрепления. Участва във войната с Франция през 1807 г. и с Швеция през 180 8-1809 г., както и в Руско-турската война 1806-1812 г. В битките срещу Наполеон през 1812 г. е командир на Гродненския хусарски полк, като в същото време ръководи и ариергардния корпус на ген. Витгенщайн.

16.Ланжерон, Александър Федорович (1763-1831) - граф, генерал-лейтенант. Французин на руска служба. От 1789 г. е в Сибирския гренадирски полк. Отличава се при щурма на Измаил през 1790 г. Участва в сражението при Аустерлиц. През Руско-турската война 1806-1812 г. командва корпуси в Молдавската армия.

48

17.Лански, Василий Сергеевич (1754-1831)- таен съветник, генерал-интендант на Втора западна руска армия, гродненски губернатор. Във войната 1806-1812 г. предвожда конен отряд в Молдавската армия. ,';••»

18. Л аптев -Ипрез1811г.е полковник, командир на 7-ми егерски пехотен полк в състава на Молдавската армия.

19.Мантейфел, ИванВасилевич (1772-1813) -граф, генерал-майор. Командир на Санкт-Петербургския драгунски полк. В Руско-турската война 1806-1812 г. участва от 1808 г. Бригаден командир в 8-ма дивизия на Молдавската армия.

20.Марков, Евгений Иванович (1769-1828) - генерал-лейтенант. Командир на Псковския пехотен полк. От 1808 г. участва в Руско-турската война 1806-1812 г. Командващ 15-та пехотна дивизия. През 1811 г. командва войските, отправили се към десния бряг на р. Дунав и превзели турския лагер. През ян. 1812 г. командва левия, през февруари - десния фланг на Молдавската армия, а през апр. 1812 г. с цялата си 15-та дивизия е прехвърлен във Втора западна руска армия.

21.Мухтар паша - турски военачалник, участник в Руско-турската война 1806-1812 г. Син на Али паша Янински.

22.0сман паша - турски военачалник, участвал в Руско-турската война 1806-1812 г. генерал.

23. Прозоровски, Александър Александрович (1732-1809) - княз, генерал-фелдмаршал. През 1808 г. е назначен за главнокомандващ Молдавската армия, какъвто е и до смъртта си на 9.08.1809 г.

24.Родофиникин, Константин Константинови (1760-1838) - действителен таен съветник, член на Държавния съвет, сенатор, директор на Азиатския департамент на Колегията на външните работи. От 1807 до 1810 г. е командирован в Молдавската армия. През 1808-1810г.е руски консул в Букурещ. Действителен статски съветник. При превземането на Гюргево и Русе на 15.09.1810 г. той изпълнява ред дипломатически поръчения, като е сред пълномощните комисари, подписали документите за предаването на тези крепости на руските войски.

25 .Сабанеев, Иван Василиевич (1722-1829) - генерал от инфантерията. Участва в Руско-турската война от 1806-1812 г. от 1810 г. Дежурен генерал в Молдавската армия. Вторият упълномощен за Русия на Букурещкия мирен конгрес през 1812 г.

26.Сандерс, Фьодор Иванович (1755-след 1835) - генерал-лейтенант.Участва в тази война от 1810 до 1811 г. като генерал-майор. Командва 29-ги егерски полк.

27.Сен-При (Сант-Приест) - Емануил Францевич (1776-1814) - граф, французин на руска служба, генерал-адютант, генерал-лейтенант. Участник във войната с Наполеон 1805-1807 г. През 1810 г. командва 6-ти егерски полк, а през 1811 г. - 22-ра пехотна дивизия на Московската армия. Във войната с Наполеон е началник-щаб на Втора западна руска армия.

28.Уваров, Фьодор Петрович (1773-1824) - генерал от кавалерията, генерал-адютант, генерал-лейтенант. Участва в Руско-турската война 1806-1812 г. и в Отечествената срещу Наполеон през 1812 г.

29.Хампер, Ермолай Ермолаевич(1750-1814) - генерал-майор Командир на Смоленския драгунски полк. Командва резервния корпус на Молдавската армия през 1808 г. и войските при Слободзе през 1811 г. От септ. 1811 г. е командир на целия ляв фланг на Молдавската армия.

ЗО.Юсуф паша (Зия паша, Юсуф) - (1747-1818) - Велик везир на Турция от 1799 до 1811 г.

49

И накрая, независимо че в текстовата част посочихме как турците нямали възможност да разрушат селото, защото оттам са бягали, трябва да кажем и това, че кървавите белези от тая ужасна война са останали в душите на батинчани и доста от тях след нея напуснали селото. Едни се преселили в близка Румъния, а повечето намерили убежище във вилаетския град. Така точно тогава в Русе се създала известната' 'Б атин махала", заемаща отсечката по сегашната улица "Цар Освободител", западно към "Борисова", между автобусните спирки "Оборище" и "Кооперативен пазар". (За това виж: Бакърджиева, Т., С. Йорданов. Русе, пространство и история (края на XTV в. - 70-те години на XIX в.). Градоустройство. Инфраструктура. Обекти. Русе, 2001,62-63, прил.2 - Махали. Териториално разположение. - б.а.). Тази махала най-вероятно е съществувала до Освобождението, защото най-късните сведения за нея намираме в книгата за издаван поръчителства (елмухабери) на пътници за годините1871-1873 г., съхранявани в ДА - Русе, където Батин махала и Батин се приемат за еднозначни, което също ни дава основание да смятаме, че жителите на тази махала са от с. Батин (Виж ДА - Русе, ф.44 К,оп.1,а.е.47,л.85-б.а.)

43 Кутузов, М.И. Сборник... пос.съч, с. 627 44 Милютин, Д. А. Дневник, т. 2, М., 1949, с.220 45 Пак там, с. 254. За това виж още в: Трифонов, Т. Русчушкият (Източен) отряд 1877-

1878 г. Хроника. Русе, 1992, с. 88 46 Милютин, Д. А. Пос.съч., с. 255 4 7 Пак там, с. 242 48 Както се знае, наводката на понтонния мост става на 28.10.1877 г., а откриването му,

както се вижда и от посочения документ - на 8.11.1877 г. Предния ден, 7.11.1877 г., действително се водят тежки сражения край с. Пиргово, Русенско. Всичко за тези събития виж в: Трифонов, Т. Русчушкият..., пос.съч., с. 64, 66-70; Репортажи от Освободителната война 1877-1878 г., С, 1978, 323-236; Русе в зората на Освобождението. Русе, 1928, 24-25; Сиромахова, Ж. Русенският край по време на Освободителната война. - В: Известия на Народния музей - Русе. Кн.З, Варна, 1968, с. 97 и др.

49 Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г. на Балканском полуострове. Bbin.XVI. СПб, 1900, с. 230

50 Трифонов, Т. Русчушкият..., пос.съч., с. 84 51 За разузнавателните действия в този район виж в: Тодоров, Г. Ролята на българите в

руското разузнаване през Освободителната Руско-турска война. - В: Известия на Института по история (ИИИ), кн.9, С, 1960, с. 5; Дойнов, С. Българската общественост и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., С, 1978,69-73; Дойнов, С. Руско-турската освободителна война. С, 1993,46-47; Косев, К., С. Дойнов. Освободителната война 1877-1878 г. и българската национална революция. С, 1988,233-236; Бакалов, К. Обретеник..., пос.съч., 45-47 и др.

52 По спомени на Маринка Маринова Минева - 70-годишна и Руса Тодорова Игнатова -77-годишна от с. Батин, записани от Анка Колева на 26.09.2002 г. ^

53 Виж бел.46 тук и цитата в нашия текст 54 Россия и национально-освободительная борьба на Балканах 1875-1878 г., М., 1978, с.

382 55 За Иван Стойков виж в книгата на Русенското поборническо-опълченско дружество,

съхранявана в: ДА-Русе, ф. 59, оп.1,а.е. 185, л. 13 56 Сведенията за Пенчо Попов сме получили от господин Енчо Енчев от с. Белцов,

Русенско. Те са устни и се базират на спомени, поради което не можем да ги приемем за неоспорими. Записали сме ги само като факт, който може и трябва да бъде изследван.

50

Глава четвърта

Батин от Освобождението до 1944 г.

1.Административно устройство и дейност на общината.

а) А дминистрагпивно устройство

Както се знае, Освобождението заварило Русе като център на обширния Ду­навски вилает, простиращ се на запад до Ниш и създаден като такъв още през 1864 г. от известния Мидхат паша. Бидейки на територията на тази огромна струк­турна османска административна единица, Батин неминуемо представлявал и част от Дунавския вилает. Тук се налага за малко да се отклоним от наложените ни от заглавието на тази глава граници, за да проследим естественото зараждане на бъл­гарската, а в това число и на батинската, община и нейното историческо развитие във времето, щото да може многоуважаемият читател сам да открои ролята й в живота на всеки батинчанин през различните периоди. И така, още при падането на България под турска власт завоевателите заварили по българските земи добре изградената селска българска община, достигнала, поради прилагането на харак­терното обичайно право в нейното управление, по-висок стадий на развитие в срав­нение с изостаналата османска феодална административно-управленска система. Появила се на сцената на историческото ни развитие още в докласовото общество по естествен, еволюционен път, българската феодална селска община в частност, а и балканската такава въобще,1 обхващала, малко или много, цялата съвкупност от жителите на дадено село, обвързани помежду си именно от тази общност в границите на определена територия, обозначена като "селско землище", в рам­ките на която протичала "основната им производствена дейност". Тук те носели колективна отговорност пред органите на чуждата власт, а пасища, сечища, гори и др. ползвали съвместно2. Съжителството в такава общност, пък, изисквало от своя страна заедно да решават множество свои вътрешни въпроси, да действат като сплотено ядро във взаимоотношенията с определени лица, институции, дру­ги сродни общини и т.н. Безспорно най-голяма отговорност тук поемали селските първенци и старейшини, наследили средновековните названия кмет, бан, жупан или съответните им османски подобия - мухтар, кехая, чорбаджия и др.

Предвид отдалечеността на времето и липсата на запазени автентични доку­менти от тази епоха, авторите дълго, но напразно търсиха да открият името на някой батински първенец (мухтар, старейшина, чорбаджия и т.н.) в прегледаните от тях източници. След посочените вече тук в предната глава аази хаджи Михаил и Маринович,3 освен името на местния свещеник, не открихме друг батински

.11

големец. Това обстоятелство си обясняваме единствено с факта, че и преди Осво­бождението Батин вероятно се е числял към с. Горно Абланово, каза Русчук, санджак Русчушки и по нищо не се е отличавал от съседните нему селища в адми­нистративно и социално-икономическо отношение. Почти със сигурност може да кажем, че и тук, както в недалечното с. Обретеник, често на кон е пристигал от вилаетския град околийския управител Мемиш ага, за да раздава с тоягите си нужното правосъдие на провинилите се батинчани, при което всички близки на потърпевшия трябвало да присъстват, "за да се поучат и не правят бели като него."4 Навярно местните първенци не са могли или не са искали да се опълчат срещу това беззаконие и мълчаливо давали своето съгласие то да се осъществи. А най-вероятно е никой да не е искал тяхното мнение, независимо че в много случаи българските общински представители често защищавали свои съселяни от посегателствата на турските своеволия. Съществуването на селската община, обаче, независимо от всичко, оказвало огромно влияние за опазването на бъл­гарската народност и укрепването на народностното самосъзнание през вековете на робството. Тя поддържала чувството за сплотеност на българите и доказала практически нуждата и успеха на организирания отпор и борба срещу насилията. Впоследствие през Възраждането (след 50-те години на ХГХ в.) в Русе се сформи­рала и Русенската българска църковна народна община, чиято координираща функции в дейността на селските общини от Русчушкия санджак ясно се усетила и оказала благотворно влияние върху тях. Тази община съществувала до Осво­бождението и неминуемо оставила трайно забележими следи в Русе и неговите околности 5.

С идването във вилаетския град на руснаците на 8.02.1878 г., Русе станал седалище на губернатор, а новата Търновска конституция разпределила страната на окръзи, околии и общини. Княз Александър Батенберг не закъснял и още на 26.06.1880 г. публикувал в Държавен вестник Указ №317 за разпределяне стра­ната на окръжия, според който Русенското окръжие се състояло от 4 околии -Русенска, Тутраканска, Балбунарска (Кубратска - б.а.) и Беленска 6. Вмествайки се в това ново административно устройство, Батин сега станал българско селище, числящо се в Русенски окръг, Беленска околия, община Горно Абланово и зажи­вял в свободна България всъщност не много свободно, като част от нещо, което, въпреки новите демократични принципи, не можел самостоятелно да управлява. Такава щяла да бъде съдбата на Батин оттогава до днес и надали някога ще се измени, особено като се имат предвид настоящите демографски процеси, които се развиват в страната ни.

И така, както вече посочихме, през 1878 г., по инициатива на временно уп­равляващите руски власти, като продължение на Съвета на старейшините, в Бъл­гария се създали селските общини, организиращи дейността си по Привременни­те правила и решаващи на място неотложните въпроси на здравеопазването, во­доснабдяването и благоустрояването, организирането и подпомагането на прос­ветното дело, подобряване бита на населението в селищата и т.н. Едновременно

52

с това, за координиране на общата работа в околиите се създали околийски цен­трове, а в окръзите - окръжни съвети, подпомагащи дейността на окръжния управител. "Още на 21.09.1878 г. - според известния русенски учител и краевед Димо Смядовски - руският комисар в България княз Дондуков-Корсаков с един подробен циркуляр, издаден в Пловдив, нарежда да се приготвят списъци и да се произведат избори за градски и окръжни съветници най-късно до 1.01.1879 г. Съгласно този циркуляр избиратели са всички имотни граждани, учители, граж­дани със средно и висше образование, търговци и занаятчии със самостоятелна работа, не по-млади от 20 г., български поданици и неосъждани. Избираеми са жители на окръга или на града, отговарящи на горните условия, грамотни и на­пълнили 30 годишна възраст. Внесените в избирателните списъци лица избират по участъци гласни и то така, че на всеки 50 къщи да се пада един гласен, в градове с по-малко от 500 къщи - на всеки 25 къщи. Избраните гласни избират от своята среда съветниците и то 4 постоянни и от 4 до 12 почетни членове и 1 секретар за градските съвети и също 5 постоянни и 4 почетни членове за окръж­ните съвети, като в числото на постоянните членове на последните влизат пред­седател и секретар. В циркуляра изрично е казано, че никой от избраните не може да се откаже от избора, освен само ако има друга обществена длъжност. Въпреки строгите постановления на циркуляра избирателните списъци на Русен­ската община могли да бъдат готови едва на 16.09.1882 г."7

Дали така е станало, е трудно днес да се гадае, но фактите сочат, че най-ранните протоколи, които започнал да публикува Русенският окръжен съвет са от 1894 г., а най-старите му документи, съхранявани в Държавния архив - Русе -от 1899 г.8 През 1936 г., пък, небезизвестният за русенци Симеон Пармаков, не-познаващ навярно цитираното от нас съчинение на "стария учител по история г[осподин] Димо Смядовски, както той го нарича в книгата си "Русе вчера и днес", посочва в своя труд неговите думи така: "До месец ноември 1878 г. администра­цията се е намирала в руски ръце. Същата година бил създаден и Русенски окръ­жен управителен съвет, който се грижел за благосъстоянието и реда в окръга.9

Други автори фиксират участието на русенския "председател на окръжния съвет Павел Братоев" в Учредителното събрание на 22(10).02.1879г.10. Различни из­точници, пък, сочат назначаването от Временното руско управление в Русе на значителен брой местни първенци в избрания вече Окръжен съвет,11 което из­мества събитията още напред. Съпоставяйки всичко това, можем да обобщим, че Русенският окръжен съвет действително започнал да функционира още по времето на Временното руско управление от 1878 г., създаден с Временните раз­поредби, но неговата дейност в периода до 1882 г. се заключавала само като по­мощен апарат към Окръжния управител, който, както вече посочихме, през 1879 г. се е казвал Павел Братоев. Не е сгрешил и старият историк Димо Смядов­ски, защото, давайки датата 16.09.1882 г. за начало на фиксиране на Съвета, той вероятно имал предвид Закона за окръжните и околийските началници от 19.09.1882 г., публикуван в Държавен вестник,12 който всъщност и след излиза-

53

нето на Закона за окръжните съвети на 25.11.188713 г. давал пълна самостоятел­ност на тези административни органи и ги подтиквал към пълноценна реализа­ция, която те действително осъществили. Окръжните съвети се свиквали на ре­довни сесии от Окръжния управител в първите години два пъти в годината, а по-късно - един път. При нужда се свиквали и извънредни сесии. От състава на Окръжния съвет се избирали Председател, Секретар и Постоянна комисия. Те се утвърждавали с указ от Министерството на вътрешните работи. А защо има за­пазени документи чак от 1894 и 1899 г., това е въпрос на бъдещи проучвания.

Със Закона за административното деление територията на държавата, оба­че, на 4.05.1901 г. се въвело ново административно делене в България, което разпределило сега страната на 12 окръга и 71 околии. По силата на този закон Русенски окръг обхващал "досегашните окръзи Разградски без Поповска око­лия, Русенски и Силистренски, без Куртбунарската (Тервелската - б.а.) околия, и се разделял на 6 околии: Беленска, Разградска, Русенска градска, Русенска селска, Силистренска и Тутраканска"14. Сочим този факт поради обстоятелството, че най-ранните съхранени за Батин документи след Освобождението са именно от 1901 г. Естествено няма да пропуснем да покажем и разпределението, което Вре­менното руско управление прави на окръга по околии и общини, вероятно през 1879 г. Но понеже то не е датирано, а и ние условно приемаме годината 1879-та за година на неговото създаване, то съвсем нормално е да вземем 1901 г. за сле­досвобожденско начало на батинския административен апарат, ако въобще мо­жем да говорим за такъв тогава, особено предвид съставното му присъствие към Горноаблановската община. Както по-горе посочихме, това му състояние се оп­ределя непосредствено след Освобождението, а единственият документ, който открихме за него го поставя през 1879 г. в рамките на голямата Горноаблановска община, включваща освен централното село Г. Абланово, още "Кривина, Кара-коджалии (дн. Екзарх Йосиф - б.а.), Обретеник и Батин".15 Това разпределение на общините в Русенски окръг тогава дава пореден № 6 на Горноаблановската община в състава на Беленска околия и последен, №5, за Батин в общината. Със сигурност този модел не е проработил, защото известно е как Обретеник "от 1878-ма до 1898 г. е център на самостоятелна община, след което към него се присъединило съставното село Каракоджалии",16 поради което не е могло да бъде към Горноаблановската община. Със сигурност, независимо от цитирания по-горе документ, и Батин от 1878 г. е фигурирал, вече само той, към Горноаб­лановската община. Още повече, че през посочената по-горе 1901 г. наистина го намираме в архивите на Г. Абланово. И нещо изненадващо! Авторите имаха щас­тието да открият един изключително важен за историята на с. Батин документ, доказващ както принадлежността им към Горноаблановската община още през 1895 г., така и непримиримостта на батинчани с това унизително за тях положе­ние. А фактите действително са неопровержими. Както по-горе вече посочихме, Окръжният съвет заседавал в първите години след създаването си два пъти, а по-късно един път годишно. В Протокол №1 на втората си обикновена редовна

54

сесия от 1.09.1895 г. той взел отношение по "прошението на жителя от с. Батин за отцепвание". Това прошение било "зарегистровано в[ъв] входящий журнал под №3619 от 2.08. т[ази] г[одина], подадено от Саид Саров из с. Батин, Беленска околия, упълномощен от жителите на селото Батин да моли Окръжний Съвет да отцепи селото им от Горно-Аблановската община и състави самостоятелна". В Русенски окръг тогава е имало много съставни села, както ще видим по-ната-тък в нашето изложение, но до 1895 г. само Батин е дръзнал да изисква самосто­ятелност - факт, сам доказващ гордия дух на батинчанина. Аргументите, обаче, които Окръжният съвет представил против това естествено и необходимо чо­вешко желание за самоопределеност били неоспоримо "железни". И, изказани по такъв безкомпромисно категоричен начин от окръжния съветник Христо Ка­сабов, просто предрешили всичко. В словото си съветникът заявил, "че жителите на това село са бедни и нямат приходи с които да издържат общинско управле­ние, нито пък това отцепвание е желание на всички селени, както това се забе­лязва и от самото прошение, което е подписано само от едно лице". След такива думи закономерно било да последва и категоричното решение: "Остава проше­нието на Саид Саров от с. Батин без последствие".17 И с това всичко приключило. Останало обаче желанието на батинчани да променят нещата и след повече от Юг. това се случило. Ала сега било друго. И през следващата 1896г. Батин се числял със своите 176 къщи и 843 жители към Горноаблановската община.18

Същото било и през 1897 г.19 А от 1901 г., както по-горе посочихме, в архивите на Горноаблановската селска община с. Батин имало вече обособено присъст­вие. То се изразявало разнопосочно и обхващало разнообразни страни от дей­ността на общината. Първият кмет на следосвобожденската Горноаблановска община, регистриран документално от авторите, се казвал Къню Ватев.20 Но той кметувал само от 18.03. до 10.04.1902 г., когато общото управление се поело от участника в Тръстенишкия бунт през 1900 г. Митю Теодосиев.21 Първото нещо, което общинският първенец трябвало сега да направи било да проведе изборите за общински съветници на 22.04.1901 г. Преди това, обаче, по силата на избира­телния закон трябвало да се тегли жребий между грамотните избиратели за изби­ране на председател и членове на избирателните бюра в двете села. Това станало на 15.04.1901 г., а в протокола си с пореден №4 от тази дата общинарите записа­ли, че са били избрани "за председател на бюрото в с. Батин: Лазар Цветков, за членове: Добри Добрев, Атанас Анев, Петър Начов и Георги Григоров". По вре­ме на тегленето на жребия не "последваха никакви оплаквания и не станаха ни­какви закононарушения" - заключили общинарите. Това бюро, без съмнение, провело подобаващо изборите и, независимо че сведения за излъчения брой съ­ветници от с. Батин намерихме документирани чак през 1903 г., авторите смятат, че е възможно да се допусне същата бройка да е избрана и през 1901 г. А за 1903 г. те са били съответно общо 12 за общината, като се разпределяли по 8 броя съветници за с. Г. Абланово и 4 - за с. Батин.23 И така, упражнявайки права­та и изпълнявайки задълженията си, произтичащи от законите, общинската уп-

55

рава на Горноаблановската община трайно вписвала в делата си и съставното село Батин. В същността си дейността на общината била всеобхватна, като въп­росите, с които се занимавала засягали не само общността като цяло, а и реални­те човешки проблеми на отделната личност. Може би точно затова в нейните протоколи се натъкнахме на толкова голямо разнообразие, произтичащо от кон­кретните въпроси, които в момента решавала. Така например, бидейки аграрна община, тя се грижела не само за залесяването, отглеждането, но и за прибиране­то на всякаква земеделска реколта. Именно поради тази причина, в протокола си с №11 от 9.09.1901 г. записали: "Разрешава се тази година гроздобер[ът] да поч­не от 14 того в района на Горньо Абланов[ската]Сел[ска] Община".24 От текста става ясно, че той е валиден и за двете села, а че гроздето било обрано в посоче­ния срок, е повече от сигурно. Следващото общинско постановление ни насочва в друга посока. "Да се застави от всяка къща както в с. Горньо-Абланово тъй също и в с. Батин - пише в протокол №2 от 3.03.1902 г. - да излези по едно лице и работи окоп (шанц) три дни за поправка на селските гробища, гдето ще му се определи от общинското управление."25 Този протокол със сигурност е бил пред­ставен и забелязан в Русенския окръжен съвет и никак няма да е чудно, ако имен­но той е бил причината за появата впоследствие напред във времето и на оня феномен на българското общинско управление, наречен "трудова повинност", с помощта на която са били построени много неща в тогавашна България. Все в същия план, селската българска община в началото на XX в. се е грижела и за имотите и земята на българския селянин, признавала дворни места, давала разре­шителни за строителство и т.н. Точно затова на 14.10.1902 г. в протокол №12 на Горноаблановската община пишело: "Признава горния двор (5 ара) в който е построена една двуетажна къща с два дюкяна в махалата "Средня" в с. Батин заедно с построените в него здания за собствено притежание на Радуш Ниделчов от с. Батин."26 Четейки този интересен общински документ, не може да не се сетим отново за оня прекрасен писмовен паметник за с. Батин, оставен ни на 30.11.1904 г. от батинската учителка Тодорица Василева, за да можем днес да добием най-вярна представа за батинчанина от началото на XX в. "Къщи има около 200 - пише Василева - (повечето български - 120, останалите 60 турски и 20 цигански). Улиците: тесни, криви и кални. Жилищата едноетажни и 5-6 двое-тажни. Материалът, от който са оградени къщите е керпичени и дървени (плет) стени, покрив повечето пръстен, а няколко с керемиди, под (дюшеме) - земя, врати дъсчени, прозорци малки и повечето облепени с книга, само няколко с джамове. Осветление - с газ и свещи, отопление - с дърва, слама, тръст и тор. Има един обор далеч от селото 1/2 час, заграден е с пръст (хендек). Дворовете големи. Нужници - обикновени и оградени с тръст. Смет[т]а от дворовете хвър­лят на улиците, където се и разлага."27 През същата тази 1904 г., когато Тодори­ца Василева направила това толкова впечатляващо описание на тогавашен Ба­тин, в общинските протоколи записали: "25.02.1904 г. - нива от 14 декара 4 ара в местността "Пунар Янаа Кулака" на собственика х[аджи] Осман Хасанов... приз-

56

ната за негова собственост."28, "14.03.1904 г. - нива от 14 дка 2 ара в местността "Саръдере", собственик Тодор Цанев... призната за негова собственост."29, "13.09.1904 г. Признава един двор от 2 дка на Ахмед Хашимов от с. Батин в Турската махала".30 Съпоставени, всички тези документи ни водят до извода, че в началото на XX век Батин е бил едно типично българско село от този период, с характерните тогава бедни, схлупени къщурки, криви и кални улици, със същес­твени битови неудобства, с неуки, но будни и свободолюбиви селяни, които се стремят да направят живота си по-добър. Още по-ясна ни става картината, когато се опитаме да разберем как се издържала тогава общината, откъде набирала своите приходи за погасяване на текущите си нужди, къде реализирала своите разходи и как се отразявало всичко това върху обикновения селянин. Разглеж­дайки приходната част на Горноаблановския общински бюджет за 1905 г., ние виждаме, че в него са предвидени 500 лв. приходи от движимо и недвижимо иму­щество. По параграф 11 съветът "като предвижда по прихода сумата 30 лв. опре­дели да се вземе следующата такса: а) от позволителни за строение на частни здания за нова къща на зимник или маза или някакво заведение за търговия по 2 лв. б) за къща едноетажна или зимник с[ъс] стая или каменна плевня по 1 лв. 50 ст. в) за зимник без стая, каменна сая, дъсчен хамбар или пъртен плевник 1 лев, а за по-малки постройки по 50 ст. От представления, свирачи, певци и др. по 20% от придобитата им печалба." "Понеже в общината никъде не се употребяват кар­ти или домина за игра, - е записано в параграф 5 - то и съвета не предвижда никакъв приход от такива." А разходната част била: "За направата на Съборний общински Хамбар в с. Батин ще са нужни не по-малко от 200 лв.... за подправа на общинските здания...390 лв. и т.н."31 Явно трудно щели така да вържат бюджета общинарите, а това от своя страна довело до нов, този път успешен опит на ба-тинчани за отделянето им от Горно Абланово. Предложението вероятно е било отправено в началото на тази посочена вече 1905 г., а актът на отделянето се осъществил в нейния край. Доказателствата са няколко. Най-солидно е това, че при преброяването на населението в България на 31.12.1905 г. с. Батин вече е било записано като самостоятелна община с 1292 жители.32 В отчета на Русенс­ката окръжна постоянна комисия за 1905-1906 г., представен пред Втората ре­довна сесия на Русенския окръжен съвет през 1906 г. е записано, че по изпълне­ние решенията на Окръжния съвет, взети в миналогодишната му (т. е. 1905 г. -б.а.) редовна сесия, с решение №258, утвърдено от Министерството на вътреш­ните работи с. Батин става самостоятелна община.33 През 1907 г., обаче, когато Батин вече бил сам, между Горноаблановската и Батинската общини възникнал яростен спор за заграбено, според горноаблановчани, място от батинчани, извес­тно с името "Барите", където пастирите и от двете села си поели добитъка. Но батинчани го изорали и засяли и сега нямало къде да пият вода животните. Зато­ва горноаблановчани излезли с решение да се заведе съдебен иск срещу батинча­ни за "Барите". Какво е станало със спора, не се знае, но в протокола по това спречкване от 25.02.1907 г. на едно място е казано: "Жителите на Батинската

57

община още с отцепването на селото си от общината ни в началото на миналата пролет".34 А "началото на миналата пролет", съпоставено с датата от протокола, според нас, е било точно през месец март 1906 г. Разглеждайки по-подробно, обаче, цитираното по-горе решение №258 на Русенския окръжен съвет виждаме, че с него за самостоятелни общини тогава са били признати и русенските села Осиково, Бъзовец и Каракоджалий (дн. Екзарх Йосиф - б.а.), отделени съответ­но от Лом, Черковна, Баниска и Обретеник, а подкрепа на нашето мнение за датиране отцепването на Батин намираме и в извода на Кънчо Бакалов при посо­чената от него 1905 г. за разделянето на Екзарх Йосиф и Обретеник.35 Още по-убедителна изглежда констатацията, направена в "Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1905-1906 г.", където в главата "Административно деле­ние" е посочено, че "През отчетната година, с Указ № 486, станаха следните из­менения в състава на общините: Беленска околия: селото Батин се отцепи от Горноаблановската община и образува самостоятелна община под название "Ба-тинска".36 А посоченият тук Указ №486 сложи край на всички недоразумения. Текстът му е почти като горния: "Русенски окръг. Беленска околия. Селото Ба­тин се отцепва от Горноаблановската община и образува самостоятелна община под название "Батинска"37, но отбелязаната в него дата 24.12.1905 г. ни дава пъл­ното право да твърдим, че това е бил денят първи на самостоятелната Батинска община. Щели да минат, обаче, още около 30 години и от 28.11.1934 г. Батин отново щял да се числи към Горноаблановската община.38 Този факт ни принуж­дава, понеже изследваме периода 1878-1944 г., да продължим по-нататък да раз­глеждаме Батин едновременно като самостоятелна и съставна община, независи­мо от очевидното неудобство, явяващо се почти винаги при прилагането на подо­бен подход. Това, естествено, ще го преодолеем, но как са живели батинчани като самостоятелна община от 24.12.1905 г. до 28.11.1934 г. трудно ще можем да разкажем, защото документите от този период почти липсват. Ала, независи­мо от трудностите, авторите издириха каквото можаха и понеже този пръв са­мостоятелен период на Батин като отделна община не можеше да остане така неописан, ние се опитахме да го възстановим и оставим за поколенията такъв, какъвто успяхме да го видим. Липсата на документи, естествено, ни затрудни, но с помощта и на самоотвержените батински информатори, които по-долу ще по­сочим, картината на следосвобожденския, самостоятелен вече, Батин, поне спо­ред нас, сигурно е наподобявала онова, което по-нататък ще опишем. с И така, Батинската община явно вече съществувала и отразяването й като такава в документите на висшестоящите административни органи нямало как да бъде избегнато. Първото й отбелязване след акта на официалното й обособяване на 24.12.1905 г. откриваме в цитираното вече "Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1906-1907 г.". Там тя заема полагащото й се по логиката на азбуката трето място от Беленската околия и със записаните 1292 жители се офор­мяла като една средна по големина община, с произтичащите от този факт права и задължения на новоизбраната й администрация. Подобни на нея в околията би-

5*

ли Бъзовец, Горско Абланово, Две могили, Дряновец, Острица, Цар Асен и др., но самостоятелни от тях били само Две могили и Горско Абланово, като за отбе­лязване е, че през посочената там 1905 г. днешният град, а тогавашното село Две могили наброявало само скромните 1186 жители.39 Както дотук стана ясно, Ба-тинската община явно вече функционирала. За пръв неин кмет сегашните общи-нари ни посочиха името на Гичо Иванов, но в общинските архиви той присъства чак от 1910 г. Това разминаване накара авторите да положат усилия за открива­нето на първия кмет на самостоятелната Батинска община и не след дълго те бяха възнаградени. А както често се случва, най-ценните открития стават най-неочаквано. Така се получи и сега. Името на Иван Дръндев, подписан за кмет, открихме върху един акт за встъпването в длъжност на учителката Милана Ен­чева с дата 1.10.1906 г. (Виж ДА - Русе, ф.463 К, оп.1, а.е. 2, л. 4 - б.а.) и това беше неоспоримо доказателство, че той е поел Батинската община на 24.12.1905 г. Още повече като се има предвид, че непосредствено преди това бил помощник-кмет на Горноаблановска община. След него на 8.01.1908 г. кмет станал Добриш Добрев. Той кметувал до 2.10.1908 г., когато управлението на самостоятелната Батинска община до 1912 г. се поело от Гичо Иванов. (Виж ДА - Русе, Регистри за раждане, женитби и погребения в Батин за 1908 г.). Последвали го Димитър Попов, Димо Димитров, Ангел Копев, Георги Григоров, Колю Денков, Митю Вълчев, Крум Радушев, Трифон Стефанов, Ангел Петров Начев и Николай С. Ботев, а след 1934 г. - кметските наместници Александър Янков, Пенчо Тодо­ров Шейтанов и бившият директор на Батинската прогимназия Иван В. Панов (Виж приложението). И, въпреки че заповед №62 е била издадена от кмета на Горноаблановската община на 1.06.1942 г., то със сигурност можем да твърдим, че първата заповед и на Иван Дръндев е била подобна на нея. "За да може, да се задоволят напълно и бъдат в образцов ред отделните служби и самата канцела­рия на общината - обосновавал се кметът - с което ще се задоволят и извършат бързо и неотложно, както служебните искания на местното население, така и тия от чужди общини, учреждения и други, които имат допир с общината, следва да се разпредели канцеларската служба между персонала при общината, то затова за­повядвам: Разпределям канцеларската служба при общината и натоварвам с нея следните длъжностни лица,... а именно:

1) Секретар бирника - да ръководи и управлява под прекия ми надзор об­щинската канцелария.

2) Деловодителя, който е в помощ на общинския секретар бирник в деловод­но отношение, контролира и изпълнява всичката постъпила текуща кореспон­денция.

3) Финансовия пристав - изпълнява всички счетоводни преписки. 4) Архиваря - води входящия и изходящия регистри, подрежда и подшива

делата, подрежда архивата и се грижи за добрия й вид. 5) Книговодителя - води акцизната служба, тая по беглика, преписката по

разните наряди във връзка със земледелческото производство.

(&

6) Първи писар - води службата по реквизицията, регистъра за мливарите и издава позволителни за мливо на храни на нуждающите се и съгласно наредбите за тая цел.

7) Втори писар - води службата по комисарството (прехраната и продоволс­твието).

8) Трети писар - води регистъра за гражданското състояние, регистриране на населението в общината, службата по избирателните списъци и карти и адресната служба."40

Разпределил по този образцов начин общинската администрация, Иван Дрън-дев подхванал здраво делата на Батин в ръцете си и заработил по решаване на текущите проблеми. Сградата на първата Батинска селска самостоятелна общи­на тогава се намирала до днешната къща на Георги Тодоров Копев. Представля­вала малко постройка с две стаи и доскоро беше запазена, но сега от нея е остана­ла само паметната плоча. Впоследствие към нея се построили още две стаи, в кой­то вид тя се помещавала до 1961 г. През 1961 г. била построена в центъра на селото сегашната сграда на Кметство - Батин, която днес се обитава от кмета Хамди Басри Ибиш и местната администрация.41 А, въпреки че утвърдените от Русенската окръжна постоянна комисия за финансовата 1907 г. съответно 1141 лв. за общински и 1190 лв. училищен бюджет на Батинската община42 били крайно недостатъчни за реализацията на общинската политика, местните общинари пра­вели всичко възможно да я осъществят. Явно трудни са били годините въобще за българина тогава, а отделянето на Батин от Горно Абланово повлияло зле и на бившето централно съседно село, защото още на следващата 1906 г. го връхле­тяло опустошително природно бедствие, което унищожило почти цялата му ре­колта. В "Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1905 - 1906 г." е записано: "Градушка и наводнение е имало в селата Гьолбунар (дн. с. Бистренци, Русенско - б.а.), Полско Косово, Беляново, Балабанлий (дн. гр. Борово, Русенско - б.а.), Лом Черковна и Горно Абланово със загуби 70%."43 За Батин не пише нищо, което означава, че това зло го е отминало. Подтикнати от незнайно какви подбуди, горноаблановчани решили на следната 1907 г. да сменят името на село­то си. Официално изтъкнатата от местните общинари причина била: "Поради разменяването на кореспонденцията на Горно и Горско Абланово, защото пишат само Г. или Гор.", а решението гласяло: "Да се промени името на селото ни Гор-ньо Абланово да се именува за напред "Владимирово" в чест на Негово Импера­торско Височество Великия Княз Владимир Александрович, който на 4 септемв-рий н[астоящата] г[одина] посети селото ни, а през Освободителната война е жи­вял 8 месеца в селото ни и на 4 септемврий н[астоящата] г[одина] е посетил село­то и втори път."44 Протоколът е от 30.09.1907 г., всичко написано е вярно, но името на селото, както е известно, не се е променило и до днес. Същото останало до 1908 г. името и на първия следосвобожденски батински кмет Иван Дръндев. Недоимъкът и тежкият живот притискали бедните батинчани, а кметът им се мъчел с каквото може да им помогне. Не случайно в отчета на Русенската ок-

60

ръжна постоянна комисия за 1907 г. е регистрирана в Батин епидемия от болест­та "Вариола", 9 човека са заболели от "коремен тиф", а един от тях е починал. Изводът на комисията бил, че трябвало "да се предвиди за бюджетната 1909 г. в бюджетите на общините Беляново, Батин, Горно Абланово и Каракоджалий по една сума за подържане на един общински фелдшер с център Горно Абланово, защото освен, че тези села са били много отдалечени от Две могили, но по всичко изглеждало, че населението на тези общини било много назад."45 Това "много назад" явно фиксира икономическото състояние на жителите от тези села, но в същия отчет на посочената комисия е публикуван и отчетът на инспектора на Беленския земеделски район за проведените от него курсове на територията на околията през отчетната 1907 г. Тези курсове били общо 25 за годината, от кои­то той е посочил "един курс шестдневен по лозарството, овощарството и пчелар­ството от 20-26 март, посетен от 12 души и един курс по млекарството в с. Батин, посетен от 24 души." Извода, който е направил околийският земеделски инспек­тор бил, че "изобщо курсовете били през отчетната година повече посетени и били приложени на практика доста от съветите, които им се давали." А за Батин е посочил, че "На курса по млекарството в Батин, посещението на повече люби­тели се дължало на кооперативната сиренарница".46 Ето го изходът, който Иван Дръндев намерил за своите съселяни - кооперативната сиренарница. Както зна­ем от посочените данни от известната ни вече учителка Т. Василева, в Батин през 1904 г. е имало 4 мандри.47 Явно в тази 1907 г. под ръководството на кмета Иван Дръндев те се кооперирали и така увеличили продукцията си и привлекли нови батински работници, с което подобрили и материалното състояние на техните семейства. С това се променил към по-добро и техният бит, а болестите и епиде­миите престанали да ги посещават. Не престанал акуратно да изпълнява задъл­женията си, обаче, новият Батински общински съвет, начело с кмета си Иван Дръндев, върху които по-нататък подробно и детайлно ще следва да се задъл­бочим.

б) Дейност на общината.

И така, независимо от съществуването на кооперативна сиренарница, основ­ният поминък на батинчанина винаги е бил и си остава з е м е д е л и е т о . Така е било преди Освобождението, след него, та и до днес. И не случайно известната ни вече учителка Т. Василева е отбелязала в своите записки за Батин и през 1904 г., че "Главно занятие на населението е земеделие и скотовъдство".48 Вглеждайки се в живота на батинчанина след Освобождението, ще видим характерната за всич­ки български села картина от онова време Ощастливено от връхлетялата го сво­бода, местното население започнало сега да заема изоставените земи на избягали­те турци. В така създаденото безвремие на първоначално натрупване на капита­ла някои успели да заграбят, други да изкупят на безценица освободените турски земи, но в болшинството си селяните били бедни и дори да закупели малки парце­ли земя, поради големите лихви, наложени им върху теглените от тях заеми за покупката, те се принуждавали скоро да се лишат от имота си. Така и в Батин се

Шд

породила една незначителна, малка група бързо замогнали се едри земевладелци и голяма част от населението с малки парцели земя или в повечето случаи бези­мотни селяни. Като заможни селски стопани в Батин непосредствено след Осво­бождението и по-нататък, които притежавали от 300 до 500 дка ниви били Геор­ги Григоров, Анчо Йосифов, Златан Ангелов Анев, завърналият се от Америка през 1919 г. и закупил много земи Милан Тодоров Венков и др.49.Обработваема-та земя в землището на Батин на 13.02.1904 г. възлизала на 15 570 дка 5 0, а на 19.06.1937 г. - 19 200 дка.51 Дървеното рало и сърпът не само за Батин по него време са били характерни инструменти при добива на земеделската продукция и това съвсем основателно стреснало Русенската окръжна постоянна комисия, ко­ято в отчета си за 1909 г. записала, че в цялата Беленска околия селските стопани обработвали земите си с 6337 дървени рала, срещу съответно 74 плуга, 2662 веялки, 30 триора, 6 царевични трошачки, 10 грапи, 6 жътварки и 3 вършачки, което ги довело и до извода, че "първобитното рало, сърпа и харманя, имащи още широко употребление, налагат на нашите агрономи належащия дълг с пове­че ентусиазъм да коренят тая първобитност", което вероятно е тръгнало да се осъществява, защото след едно десетилетие, през 1920 г., виждаме вече как 234 батински земеделски семейства при направеното преброяване разполагат със "105 дървени рала, 78 железни плуга и 81 земеделски машини".52 След направените сравнения се вижда, че едно рало се пада на малко по-малко от две семейства и половина, а един железен плуг - точно на три семейства. И, въпреки относител­ния развой на нещата в сравнение с предното десетилетие, българското земеде­лие като цяло не бележи развитие през този период. Това станало, както е извес­тно, чак някъде след 1950 г., когато след кооперирането на земята се създали реални условия и се осъществила практически масовата й машинна обработка. Батинчани сеели главно пшеница и царевица, по-малко ечемик, овес и просо, а от индустриалните растения - слънчоглед, коноп, памук и др. За посочените вече 19 200 дка през 1937 г. разпределението било следното: "5600 дка зимнина (пшени­ца, смес, ръж и ечемик), 7600 дка пролетнина (царевица, слънчоглед, боб, коноп и лудо просо), както и 1200 дка угари. Оставащите 4800 дка били перекендета".53

Но въпреки усилията, които батинчани полагали при засяването, отглеждането и прибирането на земеделската продукция, добивите били ниски и гладът често ги навестявал. И затова учителката Т. Василева е записала: "Децата отхранват ес­тествено, в някои случаи изкуствено. Възрастните се хранят с хляб ръжен и пше­ничен, повечето постна храна, пазят всички пости".54 Първи опит за промяна на това бедстващо положение, което не било само в Батин направил Русенският окръжен съвет през 1889 г., като взел решение "да се расхвърля и събира еже­годно по два двойни декалитъра (1 декалитър = 10 л - б.а.) храна върху всеки впрегатен добитък, с цел да се предвардят общите бедствия от глад". Това стана­ло, житото се раздавало всяка пролет на нуждаещите се, а заетото зърно се връ­щало с 10% връхнина след всяка жътва. Към 1.02.1898 г. събраната храна за с. Батин възлизала на 1578 двойни декалитра, от които за 1897 г. били раздадени

'«£)..

на гладуващите селяни 1000 двойни декалитра.55 Малко по-различно се действа­ло през 1939 г., когато вече съществувал Закон за подпомагане на бедното насе­ление, но целта била същата - предпазване бедстващите селяни от гладна смърт. Точно затова в общинския протокол №10 от 12.06.1939 г. било записано, че "по закона за подпомагане на бедното население с храна срещу труд на общината е отпуснато 10,000 кгр жито, което е раздадено на бедното население, нуждающо се от храна, срещу което ще даде труда си, а не пари." По-нататък нещата наисти­на се обвързвали със Закона за трудовата повинност, но ето как местните общи-нари намерили най-оригиналното решение: "В настоящето заседание - записали те - управата трябва да се занимае с начина на използването на тоя труд и опреде­ли обектите които ще изпълняват с покриване дадения такъв от получената хра­на - като се има предвид, че от получената храна 6000 кгр е раздадена в с. Г. Абланово и 4000 кгр. в с. Батин." За държавно благодеяние трудът на бедните батинчани е следвало "да се употреби в довършване работата по улицата водяща от шосето за пограничния пост - край новото училище до края на селото."56 Всич­ко това, безспорно, е станало. Храната, както видяхме, била раздадена, улицата към граничния пост - направена, но гладът не преставал. Сега на ред били глад­ните полски и нощни стражари, за които вече критериите за изхранване били различни. Техният труд сега се мерел с други аршини. Така например на 31.03.1940 г. "пазарната цена" на полските стражари се равнявала месечно на "едно дунавско кило (12 шиника) храна за всеки декар земя, засята с каквато и да е култура или праздна", а решението на Общинския съвет било за Батин да се отпуснат "Двама души постоянни за година от 1 април т[ази] г[одина] до 31 март 1941 г. и трима души временни за 8 месеца от 1 април до 30 ноемврий т[ази] г[одина] като определя облога на пазарщината за всеки декар праздна, засята или посадена с каквато и да е култура земя в землището на с. Батин по 400 четиристо­тин грама храна (на ден - б.а.), от която 350 грама черна храна и 50 грама ечмик."57

Много по-различен бил статусът на нощните пазачи. По силата на член 37 от Закона за полицията в тази дейност били ангажирани водещите се на отчетност лица от 18 до 55 г. включително и те давали задължителни дежурства през вре­мето преди Гергьовден (6.05 - б.а.) и след Димитровден (8.11. - б.а.). За интерва­ла между тези два големи християнски празника, бележещи началото и края на усилната полска работа се назначавали нощни стражари, а подлежащото на де­журство население им заплащало месечно за труда "50 (петдесет) дв[ойни] де­калитра] жито на човек", като това правело "по начин какъвто намери за добре усилената управа по предварително приготвения облагателен списък". Така през 1940 г. за Батин били определени трима нощни стражари, а за начина на събира­не на определения налог управата имала и допълнителни изисквания. "За да мо­же да се усигури предварително прехраната на бедните стражари - записала тя в протокол №7 от 24.04.1940 г. - ще се събира от по-заможните стопани храна и ще им се дава след като прослужат най-малко един месец, за всеки прослужен последующе такъв. Тия от обложените жители с налог нощна стража, които не

6$

внесат доброволно, или откажат да внесат следуемия се облог, то последния ще се преобърне в пари според пазарната цена на храната, и състави списък от засиле­ната управа, който ще се предаде на финансовите органи на общината за събира­не сумите по реда предвиден в Закона за събиране на преките данъци." Стражата се давала "ежедневно по един дежурен стражар за използване на работа в канце­ларията на общинското управление и за засилване на полицейската стража."58 По този начин храната на "бедните" стражари била осигурена, но много преди това да стане самостоятелната Батинска община извършила и още нещо, за да нахра­ни гладните си съселяни.

Естествено вече става реч за така нареченото о з е м л я в а н е на безимот­ните и малоимотните жители в българските села през 20-те и 30-те години на XX в. Най-ранни сведения за такива общински дела в Батин намерихме през 1923 г., но те имат епизодичен характер и не обхващат основната селска маса. Безимот­ните и малоимотни селяни тука записали като "безземлени" и "малоземлени", а средният тип земеделско стопанство за Батин през тази година било определено да възлиза на 40 дка обработваема земя. Показателно при дадения случай е и това, че при така посочен тип стопанство, с протокол №29 от 18.03.1923 г. "ма-лоземленият" батински жител Рашид Юсменов бил оземлен само с 5 дка земя, за която трябвало да заплати по 100 лв. на декар, плюс "40% увеличение от 200 лева" или общо 700 лева. Под протокола на общинската ТПС комисия стоят подписите на председателя Колю Денков и членовете Киро Петков и Ангел Ко-пев.59 През следващите години този процес се разраснал и придобил масов харак­тер, а и количеството раздадена земя се увеличила. Така например с протокол №197 от 31.12.1925 г. Батинската общинска поземлена комисия с председател Къни Данков и членове Колю Денков и Нури Салимов одобрила за оземляване от подалите 86 заявления само 53, като Радуш Неделчев оземлила със 120 дка, Абди Бозаджиев - със 115 дка, Обрешко Георгиев - 110, а Пенчо Тодоров Шей-танов - с 50 дка. Шест души били оземлени с по 40 дка, а за останалите 43-ма разпределението се движи от 10 до 35 дка.60 Следващото масово оземляване в Батин станало през 1927 г. Сега броят на оземлените селяни нараснал на 73, а количеството раздадена земя възлизала на 1524,5 дка.61 През тази година, обаче, се случило и друго събитие. Така оземлените вече батинчани явно са били най-бедните и неплатежоспособни безимотни селяни, защото се осмелили да се възп­ротивят да заплатят определените от Общинския съвет по 600 лв. на декар за разработени и съответно по 500 лв. за неразработени земи. По тази причина те подали чрез кмета си Митю Вълчев на 17.12.1927 г. жалба до Главна дирекция на трудовите земеделски стопанства - София, с която молели "При утвърждава­не оценителния протокол на Общ[инския] съвет "Почитаемата дирекция да взе­ме под внимание:

1) Почвата на нашето землище е най-нешюдородната в цялата околия. 2) Новоотделената фондова земя е такава местност че почти наполовина е

годна за разработване. Така напр[имер] има парцели от по 40 дек в които се включва

64

едва 10-15 дка годна за обработване и за тези 10-15 дек трябва да се заплатят 20,000 лв., някои пък парцели от 10-20 дка са много лоши, едва се включва в тях годно място 2-3 дка.

3) Селото ни има половината от населението си турци, които напоследък поч­наха масово да се изселват в Турция и продават имотите си на много по низка цена.

4) Ако раздадените ни ниви останат на тази цена, която общ. съвет умишле­но е сложил, то ний всички отказваме от нивите си с които сме оземлени."

Желанието на молителите сега било да бъдат оценени "разработените" ниви по 300 лв., а "неразработените" по 150. Следвали 18 подписа на батинчани, между които името на Ангел Антонов, Дани Колев, Д. Кулишев и др. Резолюцията на кмета Митю Вълчев била: "Настоящето при подпис изпращам на Господина Пред­седателя на Беленската Окол[ийска] Комисия за Т. 3. Стопанство на разпорежда­не", а отговорът оттам уточнявал, че комисията "видоизмени протокола от 3.XII.1927 г., като определи следните оценки: за местността "Саръ-Иолу" (не­разработените ниви - б.а.) по 200 лв. единия декар и за местността "Пунаряла-Сърта" (разработените ниви - б.а.) по 300 лв. единия декар." Подписал се е на 4.01.1928 г. председателят на Околийската ТЗС комисия Мирослав Соколов62 и с това случаят приключил.

В същото това време, обаче, 1925-1927 г., когато самостоятелната Батинска община полагала нужните усилия за оземляването на бедните си съселяни, между двете съседни села Батин и Горно Абланово възникнал остър спор за неправо­мерно отнети 781 561 дка земя от Батинското землище и предоставени несправед­ливо наГ. Абланово с Указ №574 от 23.10.1925 г. Веднага след обнародването на Царския указ, на 17.11.1925 г., батинският кмет Ангел Копев, чрез известния русенски адвокат, штоследствие музиковед и родоизследовател Димитър Енчев Сакакушев, подал касационна жалба до Върховния административен съд с молба да се спре беззаконието, като се отмени позорния Царски указ. В жалбата обс­тойно се описвали явните закононарушения, като се изтъквало за главна причина на случилото се отнемането и на "две чешми, принадлежащи на Батинското насе­ление". 'Това съображение е много важно. - продължавали жалващите се. То е от естество да възбудя духовете на населението и да служи за източник на всег-дашна вражда." "Няма по-висше благо за едно селско население - заключили потърпевшите - да бъде добитъкът му добре; и за това вредата ще бъде толкова голяма, когато му се отнеме едно подобно благо, което то е имало и с което е свикнало през течение на вековете." Както е обичайно за подобни случаи, делата се затлачвали и времето обикновено не работело в полза на справедливостта. При нашия случай, обаче, се случило друго. Независимо че Горноаблановската община подала в отговор на посочената по-горе молба възражение на 7.09.1926 г., то не било взето под внимание и на 14.03.1927 г. Върховният административен съд "В името на Негово Величество Борис Ш Цар на Българите" чрез своя пръв председател Ф. Филчев решил: "Отменява указа на Министерството на Вътреш­ните работи и народното здраве под №574 от 23.10.1925 г. с който е постановено

65

да се отцепи част от землището на с. Батин, Беленска околия, и да се присъедини към онова на с. Горно Абланово в размер на 781,561 декари в местностите "Дря­новица", "Прекопан" и "Язлъ Кавак" в граници подробно означени в самия указ."63

?;, С това и тази разпра, за щастие, приключила отново в полза на Батин. Об­щинската администрация продължила акуратно да изпълнява своите задължения, а, когато през 1934 г. управлението отново се прехвърлило в с. Горно Абланово, вниманието на общинарите по хода на земеделските дела се съсредоточило най-вече в отдаването под наем на общински, скотовъдни и училищни ниви на частни наематели за определен срок срещу спечелена наддадена сума. Търговете по тия наддавания се утвърждавали от Общинския съвет, а глобалните въпроси на мест­ното земеделие решавала Общинската комисия по ТЗС. Съгласно Наредбата-за-кон от 26.11.1934 г. за изменение и допълнение на Закона за ТЗС, тя се оглавя­вала от председател, който задължително трябвало да бъде местният участъков агроном и трима члена, от които едното място по правило се заемало от общин­ския кмет, а другото - от "посочен и избран" от Общинския съвет земеделски стопанин, съответно за всяко село по един при съставна община. За такъв от с. Батин в протокол №26 на Общински съвет - с. Г. Абланово от 23.12.1934 г. записали Серги Тодоров, а от с. Г. Абланово - Тодор Димитров.64 Впоследствие, обаче, явно нещата се променили и тези земеделски стопани през 1941 г. вече не се избирали, а се "посочват за назначение от Господин Областния Земеделски Стопански Директор". За Г. Абланово името на Тодор Димитров и сега оставало същото, а за Батин записали Гецо Т. Венков. Протокол №12 от 23.10.1941 г. завършил и с уточнението: "които са били такива досега и добре познават земи­те".65 Както вече по-горе посочихме, общината отдавала на търг принадлежащи­те й фондови земи, а с получените от това средства покривала финансираните предварително бюджетни фондове. Така например, още на 6.02.1935 г., твърде скоро след преминаването на Батин къмГ. Абланово на 28.11.1934 г., Горноаб-лановската община разгледала на своето заседание от същата дата "представения отчет за приходите и разходите на бившата Батинска селска община за времето от 1 април до 27 септември 1934 г. и констатира излишък от приходи и разходи в размер на 26 618 лв."66 В същия протокол №27 записали още как "кмета доклад­ва, че по бюджета на общината за от 28.IX. до 31.ХП.1934г. има предвидени да постъпят приходи... само от жителите на с. Г. Абланово, тъй като същите по отношение на с. Батин са окладирани."67 Малко по-късно, на 15.03.1935 г., кме­тът на съставната вече Горноаблановска община Георги Серафимов бил изпра­вен пред решаването на сложна задача. На заседанието на Общинския съвет той докладвал, че общинският бюджет за 1934 г. бил приключен с 59 112 лв. изли­шък и споделил, че "съгласно Наредбата-закон за селските общини, следва съве­та да констатира размера на приходите и разходите за отделните села Батин и Г. Абланово, съставляющи общината и от там излишъците по села: на самото село, неговото училище и скотовъден фонд". Точно тук, при това сложно делене кме­тът се запънал най-много. Явно трудно му било да направи справедливата братс-

66

ка дялба, поради което подходил соломоновски към проблема. "За да има една относителна правда в приложението на горния член от Наредбата-закон за селс­ките общини - продължил убедително той своите размишления - и като имам предвид броя на жителите на общината - 5031, от които с. Батин 1646 - и с. Г. Абланово 3385 -, към 1 януари 1935 г., намерих, че първото съставлява 1/3 част и второто 2/3 части от жителите на общината, следователно трябва да се приеме, че бюджетните (неделимите) разходни части трябва да се отнесат по специалните за селата разходни книги в размери за с. Батин 1/3 и за с. Г. Абланово 2/3 части." По тази схема бюджетният приход на с. Батин за 1934 г. възлизал на 97 597 лв., разходът - 50 966 лв. и оставал излишък от 46 631, от който след като се спаднел дефицитът на училищния (4 918 лв.) и скотовъдния (1 800 лв.) фондове, оставали чисти 40 913 лв.68 бюджетен излишък за 1934 г., с който Кметско наместничест­во - с. Батин вече трябвало да посреща новите си нужди. Това не попречило на новия кмет Георги Серафимов и на 22.05.1935 г. да направи през общинските съветници своя подробен отчет за дейността си през изтеклата 1934 г. и да набе­лежи основните задачи, които щял да решава през следващата 1935 г. "Понеже през 1934 г. суша унищожи посевите в района на общината, - записал решително кметът - болшинството жители бяха изложени на глад и лишения. Моя първа грижа беше да снабдя нуждающето се население с храна и фуражни семена, от каквито се чувстваше нужда. Раздадоха се отпуснатите от дирекцията храноизнос взаимообразно 30 000 кг жито и 3 000 кг безвъзмездно. Отпуснато бе и раздаде­но също взаимообразно 7 700 кг фиево семе за посев." Такъв бил отчетът, а перспективите се заключавали в това, че се "предвидили по текущия бюджет на общината сумата от 25 000 за Г. Абланово и 19 000 за с. Батин за постройка и поддържане пътища и мостове 15 000 заГ. Абланово и 5000 лв. за с. Батин за постройка и поправка на водни източници и др., които суми ще отидат по пред­назначението си, ако се реализира бюджета."69 А, за да стане това, в същия про­токол № 36 от 22.05.1935 г. общинарите утвърдили и протоколите на Тържната комисия за отдаване общинските ясаци в с. Батин, съответно в местността "Ган-чово дере" в размер на 2,5 дка върху конкурента Велико Тонев и в местността "Харманите" от 1,5 дка върху Бечо Върбанов, и двамата от Батин.70 Малко по-късно, на 4.12.1935 г., Общинският съвет "Приема за редовен сключения спаза-рителен протокол от 30.XI.1935 г. на Тържната комисия при Кметско наместни­чество с. Батин за отдаването на наемателя Цони Данев Михалев от с. Батин, скотовъдната нива на с. Батин, местността "Кръстев баир" от 6718 дка по 26 лв. на декар, за година 1763 лв., а за целият наемателен период от 1.Х.1935 до 1.Х.1937 г. - 3526 лв.71 " На много пъти през тази и следващите години били отдавани общински, училищни и скотовъдни ниви на платежоспособни батинча-ниипо този начин общинският бюджет успявал да поддържа едно приемливо количество на излишък, с който захранвал фондовите дефицити.

Като специфичен раздел на земеделието, л о з а р с т в о т о също заемало основно място в поминъка на местното батинско население. Лозари в Батин, как-

* f

то вече посочихме, е имало още през 1857 г. Това е най-рано документираното от нас лозарско присъствие тук. Но със сигурност, поне до времето на цар Крум, който, всезнайно е, изкоренил всички лозя в Българско, и в Батин лозарството е присъствало. Следващият отново посочен от нас документ за наличие на лозя в Батин е от 1901 г. Спомняме си как кметът на съставната Горноаблановска об­щина Митю Теодосиев разрешил на 9.09.1901 г. гроздоберът в селата Г. Абла-ново и Батин да започне на 14.09.1901 г.73 и с това ни оставил неоспоримо дока­зателство за съществуването на лозови масиви в двете села тогава. По-нататък, обаче, освен че липсват конкретни документи по този въпрос за Батин, косвено се натъкваме и на друг феномен. Явно тази 1901 г. е била една от последните за лозарството не само в Батин, но и в цяла България, защото се знае, че в началото на XX в. българските лози, поразени от филоксерата, масово изчезнали. "Лозата - е записано в Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1905-1906 г. -отгледвана с по малко труд и грижи отколкото други културни растения, най богато възнаграждава человека. Вследствие на това лозарството заема първо мяс­то, след земеделието, от поминъкът на селското население в окръга." По-ната­тък се споменават сортовете грозде, отглеждани тогава в региона, като от вине­ните са записани "винта, гъмза и сифта", а от десертните - "зейнел, афузали, чауш, разни видове резакии, елмаз таш, фоча, фурма" и др., а впоследствие се прави нерадостната констатация, че"за жалост, обаче, този толкова важен клон от поминъка на населениео се застрашава, в последно време, за бъде отнет от ръцете му, ако сериозни мерки не се вземат... да предпазят и ограничат... маната и филоксерата." Едничкото средство - заключава Изложението - за запазване на лозята от мана е пръскането със син камък и вар, обаче масата не е още свикнала с него", а "относително запазване от филоксерата... като най-добро средство за борба против това насекомо се указва присаждането на нашенска (европейска) лоза върху американската, която не се заразява от болестта." Тази борба, както се вижда, се подела тогава, но явно вече е било късно, защото "В Беленска око­лия е имало в 1895 г. около 14 000 дка лозя, които сега са останали само около 4000 дка. От 40 села в околията 12 нямат никакви лозя. В 18 - повече от полови­ната са изсъхнали, а останалите няколко села имат още по-малко лозя. Филоксе-ра в поменатата околия има навсякъде, освен в селата Беляново и Кривина."74

Батин, както виждаме, не бил сред щастливите тези, поради което със сигурност може да предположим, че някъде в тези 1906-1907 години лозята там са изчезна­ли, унищожени от филоксерата. Кога са били възобновени отново, защото и то­ва е сигурно, че е станало, особено като виждаме сегашните лозови масиви, е трудно да се каже. Но със сигурност може да предположим, че това се случило след 1910 г., особено като имаме предвид отчета на Русенската окръжна посто­янна комисия за дейността й през 1909-1910 г., където се казва: "Спор за изчезва­нето на нашенските лозя няма. Поради това пък, подемът за възобновяването им с американски лози е твърде голям. В близко бъдеще всички стари лозя ще изчезнат от филоксерата и на тяхно място ще израстат американските лози. За-

68

едно с това обаче ще се измени и старата физиономия на лозарството, защото новото лозарство изисква специални познания и по-едри капитали."75 Последна­та необходимост, "по-едри капитали", особено ни кара да се въздържаме от твърда прогноза за осъществяване подновяването на бозарството в Батин в близките до 1910 години. Но, така или иначе, това е станало, може би и с помощта на държа­вата, някъде в този период, защото и в приложената таблица към обсъждания досега отчет виждаме, че през 1909 г. в Беленска околия са били засадени само 19 дка с американски лози, докато през следващата 1910 г. те вече са станали 48,5 дка. До поменатите по-горе минимални 4000 дка за околията естествено още много се искало, но темповете явно са били бързи и докъм 1915-1920 г. в Батин вероятно лозята са били отново възобновени.

Едно друго занимание, б у б а р с т в о т о , също намерило място в поминъка на трудолюбивия батинчанин. Решението за неговото стартиране намираме в про­токол №145 от 20.11.1929 г. на Русенската окръжна постоянна комисия, където наред с Бяла и още пет села в околията, Батин също бил определен за център, в който Комисията щяла да концентрира дейността си по бубарството. И тя, според вносителите на идеята, "би се развила и поощрила по-ефикасно, ако въ[в] всяко от набелязаните села се определи и организира по една обществена черничева градина от по 100 дка, насаждането на което пространство да стане на етапи в продължение на няколко години."76 Но дали това е станало, не успяхме със си­гурност да установим поради посочената по-горе причина, наречена липса на до­кументи за периода 1905-1934 г. Няколко информатори,обаче, потвърдиха пред авторите, че в селото "едно време" са се отглеждали буби, което ни дава основа­ние да твърдим, че това решение на Русенската окръжна постоянна комисия е било осъществено, още повече като се има предвид отчета на Кредитното коопе­ративно дружество "Надежда" - с. Батин за 1908 г., в което е посочено, че в селото са засети 800 черничеви дръвчета и са отчетени от стопаните "4-5 унции бубено семе" за годината, както и статистическото сведение на Батинската общи­на за 1951 г., в което е фиксирано наличието на "4 2/5 унции жълти пашкули" тогава в Батин.77

А, ако е вярна мисълта на гениалния руски писател Лев Николаевич Толс-той, че п ч е л а р с т в о т о е поезията на земеделието, то със сигурност бихме заявили, че през 1943 г. в Батин е имало поне един поет, а неговото име било Илия Добришев Добрев. Основание за тази наша констатация ни даде заповед №124 от 19.07.1943 г. на общинския кмет Никола Петров Киряков, в която че­тем: "Пред вид заявлението на Илия Добришев Добрев от с. Батин, с което моли да му се назначи комисия за оценка на една тръвна пчела, то на основание на Закона за ограничение кражбите, грабежите, убийствата, тежките телесни пов­реди и палежите - чл.5 заповядвам: Назначавам комисия в състав: Председател -км[етски] наместник (Иван В. Панов - б.а.), членове: общинските съветници: Златю Митев и Тотю Тонев и жителите на с. Батин Александър Янков и Игнат Димитров и за секретар: Спас Кънев, която да отиде на самото място, констатира

69

нарушението и за целта състави акт и протокол, които ми се представят в три дневен срок."78 Дали е открита тръвната, колко пчелари има в селото, какво количество мед произвеждат и как отглеждат пчелите е трудно да се гадае само по този документ. При преброяването на пчелните кошери в България през 1920 г., обаче, статистиците записали в Батин наличието на "71 кошери с пчели", от които "стара система - 69 и нова система - 2".79 Съпоставяйки наличната пчеларска литература по въпроса, ние виждаме, че пчелите изобщо се отглежда­ли в два типа кошери - неразбории и разбории. За неразбории кошери у нас винаги са се приемали тръвните, характерни с неподвижността на пчелното гнез­до, а за разбории - различните видове кошери с подвижни рамки и магазин с восъчни пити, създадени в края на XIX, началото на XX век в различни европейс­ки страни и получили имената на съответните си създатели - Лангстрот, Лаянс, Дзирзон, Шарл, Дадан, Емил Блат и т.н. В съответствие с наличната паша за пчелите се използвали и определени видове кошери, като за България най-упот­ребяваните и до днес са така наречените Дадан-Блатови.80 Те, от своя страна, се разделяли на два модела, като при първия, наречен "стар", рамковият магазин за медосъбирателните пити бил вътрешен, а при другия, "нов" или "стандартен" -външен.81 Тези литературни дадености ни накараха да се задълбочим в нашето изследване, за да можем максимално да се доближим до истината. Както видяхме по-горе, статистиците фиксирали през 1920 г. наличието в Батин на кошери "ста­ра" и "нова" система. През 1943 г., обаче, виждаме как никъде в документа не присъства думата "кошери, а само "тръвна". Възможно ли е тогава, според доку­ментите, през 1920 г. в Батин да е имало съвременни, модерни Дадан-Блатови кошери, съответно стар и нов модел, а през 1943 г. да са останали само прими­тивните тръвни? Естествено, че не. Тук явно под "стара" система статистиците са имали предвид именно неразбориите тръвни, отбелязвани навсякъде като "тръв­ни кошери", или "стара" система кошери, а "новата" система са били именно старият модел Дадан-Блатови кошери с вътрешен магазин, които през 1920 г. съвсем нормално е било да бъдат само два броя. А останалите 69, както вече посочихме, са били тръвни. Оттук следват и други изводи. Вероятни такова е било положението и през 1943 г., за да се говори и тогава само за тръвни. Въз­можно е бройката на новите кошери да се е увеличила с 1-2, но болшинството от селяните отглеждали пчелите си в тръвни, което, както знаем, е доста нерентабилно и нископроизводително. Следователно полученият мед е служел само за задоволяване нуждите на семействата на пчеларите и не се е продавал. Знаейки, че при добиването на мед от тръвни пчелите почти изцяло се избива­ли,82 може нормално да предположим, че съществувалите през 1920 г. 69 броя тръвни не биха могли драстично да нараснат през 1943 г., а напротив, дори би трябвало да намалеят. Но щом, все пак, са съществували 69 тръвни, със сигур­ност е имало и други пчелари в селото, които са били способни да откраднат тръвната на Илия Добришев. От сериозното отношение на кмета по въпроса, пък, може да се направи заключение, че, може би, на пчеларството, вече и от

т

държавническо ниво, започнало да се гледа като на нещо изключително полез­но, най-вече за увеличаване добивите в земеделието. Доказателство на казаното дотук намираме както в отчета на Кредитно кооперативно дружество "Надежда" - с. Батин за 1908 г., където е посочено, че в селото има "150 кошера пчели (стара система) и 1 пчела в разборен кошер", така и в статистическото сведение на Батинската община от 1951 г., в което кошери с пчели нова система за члено­вете на ТКЗС са отбелязани 37 броя, срещу само 7 броя стара система. Малкото останали частни стопани тогава, пък, имали само 2 кошера нова система. Така общият брой на кошерите нова система в Батин през 1951 г. бил 39 броя, а стара - 7.83 Или, сравнени със съществуващите през 1920 г., те намалели като бройка. Ала вече се утвърждава новата Дадан-Блатова система кошери, които впоследс­твие прогресивно щели да нараснат. Неизвестен остава само въпросът колко са били пчеларите в Батин по онова време, защото, знайно е, че за пчелар се смятал човек както с 5, така и с 60 или 500 кошера. Единствено сигурни засега са имена­та само на крупните тогава пчелари Тодор Енчев Шейтанов и Георги Игнатов Алексиев, както и това, че масовото отглеждане на пчелни семейства в тръвни продължило някъде докъм края на 50-те години на XX в., когато постепенно и в Батин те били заместени от новите Дадан-Блатови кошери, а модерното пчелар­ство тръгнало масово да се налага, като брои днес в редовете си и изявените ба-тински пчелари Абдулхалик Кючуков, Васил Анчев, Велико Сандев, Мехмед Мех-медов, Цветан Динчев и др.

Но в Батин през периода, който изследваме местното население се занимава­ло и с ж и в о т н о в ъ д с т в о . Като основен поминък след земеделието, еднов­ременно с него, заради него или то заради животновъдството, отглеждането на животни в Батин било познато от далечни времена. Обраслите с различни тре­висти видове околности на селото, както и близкият остров Батин винаги са съз­давали тук условия за съществуването на различни видове животни. Най-среща­ните, както обикновено за селските земеделски стопанства, били крави, биволи­ци, коне, магарета, кози, овце, различни видове домашни птици и др. На 31.12.1920 г. тяхното разпределение за Батин било следното: 147 коня, 26 мага­рета, 528 говеда, 93 биволици, 2804 овце, 76 свине и общо 2169 различни домаш­ни птици. Любопитното е, че тогавашните батинчани не отглеждали, както днеш­ните, кози, а 234-те домакинства или къщи разполагали общо с 37 конски и 119 волски или биволски коли или каруци. Тук пък прави впечатление отсъствието на магарешки каручки, което от своя страна обезсмисля наличието на 26 броя магарета, а нашето обяснение за това е, че най-вероятно Статистиката да не бро­яла тогава магарешката каручка за "превозно средство", понеже горните са пос­тавени в такава графа.84 Но, независимо от всичко, животните съществували, стопаните се грижели за тях и заедно осигурявали своя поминък и прехраната им през зимата, защото, както е известно, от Гергьовден до Димитровден стадата ходели на паша край село, като, в зависимост от уговорката с пастирите, някои се завръщали всяка вечер в село, а други - чак есента. Известен е и фактът, че

71

много овчари прекарвали овце и други животни с каици на острова, където цяло лято пасели добитъка и се завръщали със стоката, чак когато паднел първия сняг.85 Батинчани отглеждали, както видяхме, и различни домашни птици - ко­кошки, патки, пуйки, юрдечки и др., с яйцата и месото на които, плюс млякото на изброените по-горе чифтокопитни, задоволявали насъщните си нужди. Но освен отделните стопани, за съществуването на селските домашни животни се грижела и Общината. Загрижеността й за тяхното изхранване, размножаване, стопанисва­не и т.н. произхождала от данъците, които тя събирала от частните животновъди за притежаване, продаване и т.н. на техните собствени животни. Още едно ста­билно перо на общинския бюджет - отдаването на земите от общинския ското-въден фонд под наем за отглеждане на култури, нужни за изхранване на животни­те - също било свързано с наличния добитък на територията на общината. Тя, очевидно, си давала сметка за ползата както за нея, така и за земеделските стопа­ни от развитието на животновъдството в селото и затова участвала активно в неговото поощряване. Бидейки орган на местно управление, тя изпълнявала дър­жавнически функции в района и по тази причина въвеждала в действие правител­ствените разпоредби. Точно затова, а и поради по-горе посочените причини, тя водела на строг отчет всички притежавани от земеделските стопани домашни животни, като периодично се включвала в обявените от Главно управление на статистиката преброявания. Така например в заповед №30 от 22.03.1943 г. на горноаблановския кмет Никола П. Киряков четем: "На основание наредбата за преброяването на домашните животни, Д.В. бр.53, от 10.Ш. т.г. което ще се из­върши на 31 март 1943 г. Заповядвам: Назначавам: За с. Батин: за статистик км[етския] наместник Иван Панов, а за преброители: 1) Анка Ив. Панова, 2) Анка Събева 3) Янка Минчева 4) Спас Кънев 5)Руско Георгиев 6) Добриш Тодо­ров 7) Александър Янков 8) Тодорка Котенкова 9) Пенчо Шейтанов 10) Тодор Шейтанов 11) Златю Митев 12) Борис Радушев и 13) Атанас Калинов, които да съберат от стопаните декларациите и след като ги заверят, да ги предадат на об­щината, най- късно до 31 март". Държавата, обяснимо, изисквала верни данни, а селянинът, още по-обяснимо, не желаел да плаща всички данъци, поради което и кметът, знаейки това, прибавил към заповедта и следните сакрални слова: "Ония стопани, които не дадат точни сведения за броя на домашните животни, ще им се сътави акт, по закона за гражданската мобилизация и даване под съд!"8 6 Това изречение, със сигурност, е имало желаното въздействие и преброяването е ста­нало точно. Но като помощен орган към общината, както в почти всички бъл­гарски села в онова време, и в Батин се създала Общинска скотовъдна комисия, която, незамисимо че впоследствие с преминаването на селото към Г. Абланово се преместила там, решавала проблемите на животновъдството в района на нуж­ното ниво и с подобаваща компетентност. Както ще видим от нейните протоко­ли, всичките въпроси на местното животновъдство били поставяни там, а отгово­рите винаги били в интерес на неговото положително развитие. Независимо че била в Г. Абланово, още в третия си протокол от 2.08.1935 г. Общинската ското-

72

въдна комисия решила да се отпусне от фондовите й постъпления сумата 700 лв. за закупуване печки с кюнци за общинските дамове в Батин и Г. Абланово, както и 3689 лв. "да се измаже и изкърпи дама в село Батин отвън и отвътре" а също така и "да се ремонтира този в Г. Абланово".87 Много важен въпрос за животно­въдството винаги е бил този с разплодниците. Към тях всякога се е обръщало особено внимание и са се полагали изключителни грижи, защото целият цикъл на възпроизводството и отглеждането на добитъка зависел от това какво е разм­ножителното животно, а оттам и какво ще е неговото потомство. И частни сто­пани, и общинари не жалели средства и време в стремежа си да осигурят най-качественото животно за своите стада. Именно затова, още преди да реши въпро­са с помещенията, Общинската скотовъдна комисия в свое заседание от 16.07.1935 г. "разрешава щото да се застраховат общинските разплодници на ско-товъдните фондове в Г. Абланово и Батин".88 Тази мярка навярно е имала добри последствия, защото, както ще видим по-нататък в протокол №4/24.07.1936 г. "двата общински говежди разплодници на с. Г. Абланово и едина на с. Батин са станали негодни за предназначението си поради старост, импотентност и злон-равност".89 Сигурно не са стояли без бикове толкова време двете села, но доку­мент за закупуване на нови такива откриваме чак след три години, когато Об­щинската скотовъдна комисия в заседанието си от 10.08.1939 г. взела решение да командирова "общинския съветник Тотю Тонев от с. Батин и Петруш Георгиев от с. Г. Абланово, като членове на Скотовъдната комисия в Плевен за покупка на бици за двете села". За целта им определили "дневни по 100 лв. на ден".90

Малко по-късно, на 24.04.1940 г., Комисията "моли Министерството на земеде­лието и държавните имоти да отпусне 60,000 лв. за постройка на модерен обор за разплодници в с. Батин".91 Далече в миналото вече били останали онези 13 лв., които Общинската скотовъдна комисия трябвало да изплати на 14.06.1935 г. на местния търговец Бечо Върбанов за "доставените от него 500 грама гвоздеи за сумата 7 лв. за поправка на яслите на дама в с. Батин" и за "нуждите на разплод­ниците един сапун за сумата 4 лв. и един гребен за сумата 2 лв. - общо 13 лв."9 2

Една нищожна сума в сравнение с продадения на търг на 19.06.1941 г."1 Браку­ван биволски бик от а Батин на русенеца Борис Атанасов Топалов за 8175 лв." 93

Но освен говежди, Комисията осигурявала и други разплодници. Това се вижда и от решението й от 22.05.1935 г., което дало възможност "да се доставят за нуж­дите на общината два нереза от които по един за с. Г. Абланово и Батин".94 Ала и разплодниците, и другите животни имали нужда от храна, без която трудно щели да изпълнят предназначението, за което се отглеждали. Това Комисията осъществявала чрез отдаването на търг на скотовъдните ниви, както вече посо­чихме, а начините били различни. Отдавало се сено- покосено и непокосено, сво­бодни ниви, които да се сеят с различин фуражни култури, за да се ползват от животните и т.н. Така например в протокол №39/27.06.1936 г. на Общинската скотовъдна комисия записали: "Да се продаде покосяването на шамака (кара ко­фа) и сеното в пространство около 100 декари, в държавното блато при с. Батин

73

на търг с явна конкуренция."95 На 10.09.1938 г., пък, Комисията отделила "част от общинската мера в с. Батин в местностите "Обора", "Дългия ялак" и "Пука­ла" от 430 дка за раздаване на местното население за засяване с фуражни расте­ния за срок от Юг. - до 31.12.1948г., наем - 40 лв./дка",96 като преди това, на 9.06.1938 г., тя била вече гласувала развалянето на "438,2 дка люцерна в земли­щето на с. Батин" и превръщането му в "общинска мера".97 Наред с това Общин­ската скотовъдна комисия се грижела и разработвала със свои средства ниви и от Общинския скотовъден фонд, като от тях допълнително осигурявала прехраната на общинските разплодници. Така например в протокол №38/14.06.1935 г. тя записала, че е направила разходи за 860 лв. за "преораване, грапене и засяване с лудо просо, което след покосяването му да послужи за храна на общинските раз­плодници". Нивите се намирали в местностите "Саръ йолу", "Бояджиева чешма" и "Харманлъка", а общото количество възлизало на 15,5 дка.98 На 16.07.1935 г. Комисията решила събраният тор от общинските разплодници да се разхвърли на "най-слабата нива на Скотовъдният фонд и се използва за наторяването й. "За превозването й от дама до нивата трябвало да се погрижат "по-едрите скотовъд­ци в селото".99 Неуспешен, обаче, се оказал опитът на кметския наместник Алек­сандър Янков на 17.04.1935 г., когато поискал да бъдат "унищожени 120 дек. отдадени за люцернови ливади места, понеже пречели на изходния път на селска­та черда към пасището и понеже друг път нямало." Решението било: "Остава искането на Кметския наместник с. Батин, без последствие, като люцерновите ливади в местността "Хумището" за които става дума, останат в ползване на нае­мателите им и през текущата година - до изтичане наемния период."100 Пък за общински нужди било и решението на Скотовъдната комисия от 7.10.1037 г., когато "разрешава да се засее с люцерна и експлоатира от общината, парцел втори от 10 дка на нивата в местността "Бояджиева чешма", землището на с. Батин, като за напред се не отдава на наематели чрез търг за експлоатация".101 А решението й от 29.04.1941 г., че "одобрява търговете за продажба на купа блат-ско и бозалъшко сено на Юрдан Христов Тодоров от Батин за 220 лв., и Петър Мицов Папазов от с. Батин за 1000 лв."1 0 2 вече касаело само посочените стопани. Обща щяла да бъде, обаче, ползата при осъществяване на решението й от

24.04.1940 г., когато "моли най-настоятелно Господина Министра на Земедели­ето и Държавните имоти, да даде съгласието си и ходатайства за отстъпване на селото Батин, Горноаблановска община, даром за вечни времена ползването на тревните произведения на Батинското блато". Причината да се стигне до това решение била, както се сочело в обяснителната записка, изтичащият на 28.05.1941 г. 10-годишен срок за ползване, но тъй като "нуждите на селото Ба­тин от пасището в същото блато са се увеличили повече, защото голяма част от общинската му мера е раздадена за оземляване на малоимотните, следователно населението мъчно би могло да отглежда и поддържа добитък без това пасище, още повече че земята му е съвършено слабодоходна, следва да бъде поискано на ново същото блато, което да му служи и в бъдеще за същата цел".103 Както ви-

74

дяхме, те го изисквали, а по-нататък в преписката проследяваме, че бил изпратен в София и кметът Никола Петров Киряков с цел да ускори удовлетворяването на тяхната молба. Нещо подобно се било случило и на 30.04.1936 г. И тогава се искало мнението на Министерството на земеделието и държавните имоти, а в обяснителната записка се казвало, че "срокът на отделената част от общинската мера, земя от 573,7 дка в землището на с. Батин... дадена за засяване с фуражни растения на населението за 7 години, е изтекъл на 31.XII. 193 5 г., но понеже нуж­дата на населението за тия земи, където се засяват фуражни растения днес, пора­ди намаление на мерите и числеността на добитъка, е много по-голяма, отколко­то по-рано, необходимо е срокът да се продължи още с (10) десет години, т.е. до 31 дек. 1945 г. и то само за 438,2 дка от казаните земи. Разликата от 135,5 дка да се остави свободна за общинска мера, нуждна за изход на селския добитък, поне­же друг такъв няма и движението на добитъкът, излизащ на паша е затрудне­но".104 И, разглеждайки така бегло и схематично дейността на Общинската ско-товъдна комисия, изкушаваме се да завършим нашето описание с решението й от 16.07.1935 г., което изисквало "да се освободи от длъжност досегашния отглед-вач на общинските разплодници в с. Батин Петър Д. Михалев и на негово място се назначи Юрдан Христаков досегашен общински полицейски стражар".105 По-нататък виждаме, че Петър заел стражарското място на Юрдан, който пък със заповед №242/3.11.1943 г. бил уволнен "поради недобросъвестно изпълнение на службата".106 но това няма съществено значение за нашето по-нататъшно изло­жение. И тъй като Общинската скотовъдна комисия била действителният об­щински орган в областта на животновъдството, а нейните членове били и общин­ски съветници, нужно е именно тук да направим и дребната уговорка, че в доста неща делата на двете са се преплитали и е трудно да ги разграничаваме. Но, неза­висимо от това, ролята на Общинската скотовъдна комисия в развитието на жи­вотновъдството и в Батин се е оказала положителна. Ала понеже дотук говорих­ме въобще за животновъдство, редно е да уточним, че то не се сътояло само в осигуряването на добри разплодници и качествена храна, защото като "кървава стока", както местните хора наричали винаги изобщо животните, те често се нуж­даели и от лекарска намеса за своето оцеляване.

В е т е р и н а р н о т о о б с л у ж в а н е в този район, независимо от засиле­ното държавно внимание по въпроса, обаче, през разглеждания период тврде слабо се проявявало. То се осъществявало от един ветеринарен лекар, със седа­лище в Две могили, като в същото време имало фелдшерски участък, обслужван от един фелдшер в Г. Абланово.107 През 1934-1935 г. фелдшерът в с. Г. Аблано-во се казвал Любен Петков, а ветеринарният лекар в с. Две могили - д-р Д. Пан-гелов. Тяхната дейност тогава се заключавала най-вече в изнасяне просветни бе­седи сред населението с оглед на профилактичното предпазване на домашните животни от заразни болести, значението на тяхното застраховане и т.н. Фелдшер Любен Петков водил беседите си от края на месец ноември 1934 г. до края на месец март 1935 г. в салона на новото училище в с. Г. Абланово, които се посети-

;#5

ли средно от 300-350 човека. Първата му беседа на 23.11.1934 г. била посветена на историята на заразните болести.108 Доктор Д. Пангелов, пък, бил в Батин само на 4.12.1934 г., където изнесъл беседа за застраховането на добитъка. Посетили го 50 човека.109 В същата тази година Батин бил заселен общо от 1647 души.110

Добре отгледаните и запазени от болести животни, тяхното мляко, и впос­ледствие месо, кожи и др., след като задоволели семейните нужди, често пъти служели за допълнителни доходи на стопаните, като били продавани. Това в ран­ните години ставало по натурален начин, следващ шеговития принцип "кон за кокошка", но впоследствие се появил п а з а р ъ т . "Сър пазар" или пазар за едър добитък съществувал винаги в съседното с. Г. Абланово. В Батин не е имало, но горноаблановския се е смятал и за техен, защото често в годините, както вече посочихме, двете села са били заедно в една община. Най-ранните документира­ни данни отвеждат наличието на пазар в с. Г. Абланово някъде преди 1900 г. Документът този път е от архивите на Двемогилската община, а констатацията в него, че "Сър пазар" има в Каран Върбовка, Горно Абланово и Русе", направена в общинския протокол от 30.11.1900 г. съвсем естествено ни води до горното заключение.111 Показателно е, че в Две могили, както виждаме от разгледаната документация, такъв пазар се появил чак през 1903 г.112 Горноаблановският "сър пазар" ставал седмично, всяка сряда, като в този ден подобни имало и в Копри-вец, Сливо поле, Тръстеник, Сваленик и др.113 Твърде скоро, обаче, както почти навсякъде се случило, този пазар променил първоначалните си функции на ори­гинален "сър пазар" и към него се прибавили всичките други пазари, определящи наименованието си от стоките, които продавали - бит пазар, за хранителни и промишлени продукти, за зърнени храни и т.н. Единичните цени на стоките за всичките видове пазари се определяли от общината и често се влияели от конк­ретния годишен сезон. Така например на 3.07.1942 г. горноаблановският кмет Никола П. Киряков издал заповед №89, която гласяла: "Определям цените на зеленчука, който се продава в района на общината ми, както следва: "25.06. -1.07. - Домати - 17 лв., Пипер зелен - 36 лв. Капии - 36 лв., Червени пиперки -6 лв., Камби - 8 лв., Боб - 8 лв., Картофи пресни - 5 лв., Тиквички - 4 лв., Син патладжан - 11 лв., Зеле - 4 лв., Кромид - 5 лв., Чесън - 22 лв., Моркови - 4 лв., Праз - 1 лв." На същия ден кметът подписал и следващата заповед №90, с която определил "цената на изварата - лв/кг" по следния начин: "Франко млекопрера-ботвателя - 15 лв; едро - 17 лв.; дребно - 20 лв.". На 24.07.1942 г. заповед №102, пък, фиксирала "цени на животни за клане, месо кожи" по следния начин: " жи­вотни (угоени) - крави - 19 лв.; биволи - 17 лв., телета - 22 лв., малачки - 21 лв., шилета - 22 лв., марни овце - 18 лв." Цените били за килограм тегло, а по-нататък заповедта продължавала така: "Месо (на дребно) говеждо - 48 лв., би­волско - 40 лв., телешко - 52 лв., малачешко - 52 лв., шилешко - 50 лв., овче -48-50 лв." Кожите на закланите животни трябвало да се търгуват по следния начин: "Телешки - 43 лв., говежди - 36 лв., шилешки и овчи - 110 лв."1 1 4 Съпос­тавени с платежоспособността на населението и стандарта на тогавашния живот,

76

тези цени имали следните съответствия. Така например на 1.06.1942 г. със запо­вед №59 посоченият вече кмет назначил в общината "на вакантната длъжност "деловодител"... жителя от с. Обретеник, Беленско околия, Минчо Мицов Ко­лев" с основна месечна заплата, плюс полагаемите увеличения, равняваща се на сумата 3514 лв.1 1 5 През следващата година, пак същият кмет, назначил със запо­вед №45/16.04.1943 г. "за полски стражари при общината ми за с. Батин Добри Тодоров Добрев и Колю Ламбев Колев", съответно с 1200 и 1080 лв., а на 21.05.1943 г. - и Тодор Ангелов Тодоров, също с 1080 лв. месечна заплата.116

При тези данни може условно да приемем, че болшинството от батинското насе­ление тогава е било със заплати от около 1000 лв. Вземайки за пример цената на изварата на дребно - 20 лв., можем да заключим, че с една такава заплата обик­новеният батинчанин през 40-те години на XX в. щял да си закупи месечно 50 кг. извара, полският Добри Тодоров Добрев - 60 кг., а деловодителят Минчо Мицов Колев - 175,7 кг. Кметът със сигурност щял да надхвърли 200 кг., но защо да си купувал само извара, когато на пазара имало толкова други интересни неща. Важ­ното било, че за обикновения батински селянин били осигурени 50 кг месечно извара и той нямало да умре от глад. Но, така или иначе, пазарът функционирал, а горноаблановският се очертавал като един от най-известните в района. В годи­ните на войните неговата активност повсеместно, по обясними причини, намаля­ла, но и тогава Г. Абланово се сочело, и на окръжно ниво, като оживено средище на търговска дейност. "През отчетния период пазар за добитъка е имало само през настоящата 1914 г. - е записано в Изложение за състоянието на Русенски окръг - и то пак под влиянието на редица неблагоприятни условия създадени от положението през 1913 г., затова и цените не са постоянни и не са и урегулирани. Пазарите също не ставаха с тази живост както през предните години". Въпреки всичко, обаче, окръжните съветници заключили: "Като главни центрове със сед­мични пазари за добитък са: гр. Бяла, с. Горно Абланово, с. Две могили и с. Копривец, Беленска околия".117 Интересен начин за обогатяване на общинската хазна, още от възникването на "сър пазара" се оказал и данъкът върху продаде­ния добитък, наречен "интизап". Независимо дали е била отделна или съставна община, този данък в Батин се събирал, а за начините как да стане това в общи­ните често се умувало. Така например на 6.02.1935 г. Горноаблановският об­щински съвет "отлага решението си по определяне начина на използване доходи­те "Интизап" и "Кръвнина" за второ заседание, до проучване на въпроса: кой начин е по-добър и доходен - отдаване под търг на наематели или пък събиране доходите направо от общинското управление".118 Начините, както видяхме от цитирания документ, били два, но явно първият бил най-употребяваният, което се вижда от повсеместното му прилагане, докато за втория не открихме никакви документи. Търгът за "интизапа" бил явен, като срещу определена наддадена сума наемателят получавал дадено количество билети, с които впоследствие съ­бирал данъка от продадени животни. Общината оперирала с наддадената от нае­мателя сума, а стойността на продадените билети трябвало да я надвишава, пора-

77

ди което наемателят реализирал печалба. При всички положения общината пе­челела, но наемателят можело и да загуби, ако не продаде билетите. За нереали­зирани билети общината се ангажирала и ги изплащала при връщането им от наемателя, вероятно на стойности, осигуряващи възвръщането на наддадената сума. Така станало и на 2.08.1935 г., когато Горноаблановската община "разре­шава да се изплати на наемателите на интизапа в село Батин Радуш Неделчев за 89 продадени неупотребени билети сумата 445 лв."1 1 9 А, за да добием точна пред­става за този начин на общинско данъчно облагане, нека видим обявата на Ба-тинското селско общинско управление от 21.02.1932 г., публикувана в Русенски окръжен вестник на 1.03.1932 г. Тя гласи: "На 23 март т.г. от 10 до 12 часа в канцеларията на общинското управление ще се произведе публичен търг за отда­ване наемател с явна конкуренция експлоатацията на общинските приходи: Ин-тизап и Кръвнина и скотовъдната нива. "Интизапа и Кръвнината" за времето от 1 април 1932 до 31 март 1933 г. с първоначална цена "Интизапа" 5000 лв., "Кръв­нината" 100 лв."1 2 0 При заплата от 1000 лв., която по-горе посочихме, явно кой е могъл да поеме участието в такива търгове. Но освен с данъка за продажба "ин-тизап", занимаващите се с животновъдство български селяни до 1944 г.били об­лагани и с останалия от турско време данък върху дребния добитък, известен с името "беглик". Започнал като натурален, от втората половина на XIX в. той преминал в паричен, събиран редовно в полза на държавата от българските пас­тири. Много често се възлагал на определени откупчици или "бегликчии", които ходели по селата за него, а реализираните доходи отчитали пред държавните влас­ти, които щедро ги възнаграждавали за труда. През 1942 г., обаче, този данък бил чисто общинска работа, а заповед №20 от 20.02.1942 г. на кмета на Горноаб­лановската селска община Никола П. Киряков фиксирала точно начина, по кой­то ставало това. "Натоварвам да напишат и приемат декларациите на овцете и козите за облагане с данък "беглик" през 1942 г. - гласяла заповедта - за с. Г. Абланово книговодителя при общината Петър Билчев Енев и за с. Батин кметс­кия наместник Пенчо Тодоров Шейтанов за срок 10-31 март."121 Явно по този начин се процедирало и преди посочената дата, а от заповед №4/27.01.1943 г. научаваме как това се правело и до 1944 г. Текстът тук е почти идентичен с гор­ния, но освен името на новия кметски наместник на Батин, сега получаваме и допълнителна информация за данъчната стойност на облагаемите животни. "На­товарвам за с. Г. Абланово общинския чиновник Петър Билчев, а за с. Батин кметския наместник Иван В. Панов - започвала заповедта - с описване на овцете и козите подлежащи на данък беглик за 1943 г. като всеки стопанин се яви в общинското управление от 10 до 31 март 1843 г. и подаде декларация, за прите­жаваните от него овце и кози, стойността на която е един лев на бройка и се заплаща от самия стопанин."122 Обобщението, което можем да направим тук е, че явно данъкът "беглик" се събирал в общините всяка година от 10 до 31 март, преди паша, предварително за предстоящата година, стопаните сами декларира­ли количеството на притежаваните от тях кози и овце, за което, естествено, отго-

78

юрността била тяхна, заплащали по 1 лев на животно и то лично, в брой, в общи-юта, след като сами вече били попълнили и подписали декларацията за "бегли-:а". След като вече видяхме, че през 1920 г. в Батин се отглеждали 2804 броя >вце, 1 2 3 а през 1943 г. забелязахме, че са се появили и кози, щом са записани за )благане с данък, пък и овцете вероятно за 23 години доста са се поувеличили, югично е тук да направим извода, че данъкът "беглик" със сигурност вече е бил :дно доста стабилно перо за общината през този период, особено ако се предпо-южи, че събираните средства се използвали за развитието на животновъдството ! двете села.

Друг аспект в дейността на общината през периода, свързан едновременно :ъс земеделието и животновъдството бил о п а з в а н е т о на произведената зе­меделска продукция от кражби и умишлено унищожаване от хора и животни. Гочно 31 били жалбите, подадени в Горноаблановската община по тези пробле­ли за периода 1942-1944 г., а за разглеждането на всяка една от тях общината газначавала комисия, която обстойно разследвала случая и вземала решение за гейното удовлетворяване. Така станало и на 12.05.1942 г., когато със заповед N»44 кметът наредил: "Понеже жителя на с. Батин Цони Великов се тъжи, че съселянинът му Гатю Георгиев на 10 т[ози] м[есец] си е пустнал овцете в нивата viy в местността "Саръ дере" - Батинско землище на паша и му е унищожил дялата посева от пет декара грах... Назначавам комисия... която веднага да се ;ъбере на местонарушението за констатирване на същото, да състави акт на на­рушителя и оцени нанесените щети." По-нататък жалбите били в същия дух: 'Овцете на Гецо Мицов Попов нанасят вреди на лозето на Илия Петров Йорда­нов", "Гъските на Калин Бояджиев, Колю К. Денков и Златю Митев унищожа­ват ечемика на Ганчо Георгиев в местността "Край село", "Блажо Монев убил прасето на Петър Митев", "Мюймюн Махмудов Топчиев и др. унищожават про­сото на Етем Ибрямов Кючуков в местността "Хаджиеви кайнаци", "Кокошките на Ахмед Бейтулов нанесли вреди в лозето на Нури Салимов в местността "Край село", "Алеко Калишев Добрев се жалва, че са му обрали 52 реда от царевицата в местността "Поповица", "Цветана Анчева се жалва, че добитъкът на Илия Атанасов е унищожил част от царевицата й в местността "Евтимова кория", "Ка-дир Мехмедов Тахиров съсякъл кобилата на Гатю Георгиев Божев", "Цвеклото в нивата на Емануил Димов Петков в местността "Вехтите лозя" е унищожено от конете на Даню Т. Цонев", "Овцете на Ангел Димитров унищожили просото и слънчогледа на Захарин Димитров Захаринов", "Добитъците на Митю Вълчев Генов, Атанас Атанасов Енев и Цветан Емануилов Андреев влезли в зеленчуко­вата градина на Ангел Петров Иванов и унищожили пипер, зеле, кръмно цвек­ло", "Козата на Гецо Мицов Папазов унищожила три ябълкови дървета на Ан­гел Андонов хаджи Стефанов" и т.н. Навсякъде тези жалби завършвали с "назна­чавам комисия", но две заповеди били директно адресирани към нарушителите така: "6.10.1942 г. - глобявам Митю Вълчев със 100 лв., Неделчо Митев и Иван Копев, с по 50 лв. гдето на 5 срещу 6 т[ози] м[есец] през нощта са пустнали,

79

първия 4 добитъка, а втория 2, в царевиците на Марко Христов и Ахмед Юсев, а третия конете си, в лозето на Георги Цветков" и "9.12.1942 г. - Глобявам Дани Тодоров от с. Батин със 100 лв., за в полза на общинската каса за гдето е пустнал добитъка на паша из засятите ниви и при откарването им от полския пазач в общинския обор се е противопоставил".124 Така логично дойдохме и до полските пазачи или въобще пазачите, които общината редовно поставяла за реализира­нето на своята попечителска функция над хората и землището на селото, каквато й се гласувало едновременно с изборния акт на народния вот. Малко трудно ни е да определим кой точно е бил полският пазач, откарал добитъка на посочения по-горе Дани Тодоров в общинския обор на 9.12.1942 г. Но, проследявайки доку­ментите, ние виждаме, че най-близко назначеният до тази дата полски пазач в с. Батин се казвал Александър Илиев Тацев. Заповедта му е №166 от 22.09.1942 г.125

Преди него са постъпили на 1.04.1942 г. Велико Илиев Копев и Тодор Ангелов Тодоров,126 а Добриш Тодоров бил уволнен на 27.08.1942 г. за "недобросъвестно изпълнение на службата си, понеже са станали нарушения в района му определен за пазене, без да може да ги открие".127 Вероятно на неговото място е дошъл и Тацев. Както знаем от общинските протоколи, още през 1936 г. числото на пол­ската стража "според размерът на землищата и разположението им трябва да бъде, за с. Г. Абланово 8 души, а за с. Батин 5 души, като по един за всяко село, постоянен, а останалите временни".128 През 1940 г., както по-горе видяхме, об­щата бройка се запазила, като се променило само числото на постоянните пазачи от един на двама.129 Вероятно същото е било положението и през 1942 г. Следо­вателно и тогава към Кметско наместничество - с. Батин, Беленско се водели двама постоянни (от 1.04.1942 г. до 31.03.1943 г. - б.а.) и трима временни (от 1.04. до 30.11.1942 г. - б.а.) полски пазачи. Според описаните дотук документи ни станаха известни имената само на трима от тях. Но, имайки предвид народнос­тните общинарски традиции на определени служби да се поставят общо взето еднакви лица, ние проследихме имената на полските пазачи през следващите го­дини. Така през април и май 1943 г. в Батин били назначени полските пазачи Добри Тодоров Добрев, Колю Ламбев Колев и Тодор Ангелов Тодоров.130 От 1942 г. се повтаря името само на Тодор Ангелов Тодоров, за когото приемаме, че е назначен за постоянно. Другият постоянен вероятно е бил Александър Или­ев Тацев, защото неговото име, пък, откриваме в заповед №112 от 9.07.1943 г., която гласи: "Глобявам полските пазачи: Александър Илиев Тацев и Колю Лам­бев Колев от с. Батин, с по четвърт от заплатата им, за месец юлий т[ази] г[оди-на] за гдето на 3 того са напустнали наблюдателните пунктове и са влезли в кръч­мата на Стоян Петров да пиянствуват."131 На 28.09.1943 г., по негово желание, бил уволнен Добри Тодоров Добрев, а на 31.12.1944 г. за постоянен полски пазач назначили Богомил Илиев Колев.132 Съпоставяйки така имената, логично мо­жем да заключим, че през 1942 г. полските пазачи на Батин били: постоянни -Тодор Ангелов Тодоров и Александър Илиев Тацев; временни - Велико Илиев Колев, Добри Тодоров Добрев и Колю Ламбев Колев. А за това кой е заловил

80

по-горе посочения Дани Тодоров в засятите ниви, можем със сигурност само да кажем - един от петимата. Проследявайки така задълбочено ролята на селските пазачи за гарантиране нормалния ритъм на селския живот, закономерно трябва да посочим по-нататък и дейността на нощните стражи и полицейските стража­ри. Както по-горе видяхме,133 нощните стражи изпълвали времето от Гергьовден (6.05.) до Димитровден (8.П.), през което подлежащите на такава мобилизация селяни от 18 до 55 години работели усилено полските си имоти. Назначаването на тази стража ставало лично от кмета, като на 24.04.1940 г. то се осъществило със следната заповед: "Възлага на кмета при общината да назначи нощна стража, която да подбере между подалите заявления кандидати... като определя за с. Ба­тин трима души, а за с. Г. Абланово шест души."134 Кои са били те през 1940 г. не успяхме да узнаем, но на1.04.1942 г. със заповед №30 кметът назначил за нощна стража в с. Батин "1 . Линко Иванов Грозданов и 2. Богомил Илиев Колев".135

Неизвестно е дали преди или след тях е бил назначен Илия Петров, но със сигур­ност уговорката за трима нощни стражи в Батин била спазена, за да може името му да попадне в заповед №190 от 6.10.1942 г., която гласяла: "Глобявам нощните стражари Илия Петров и Богомил Илиев от с. Батин, с по (100) сто лв., за гдето на 3 т.м. вечерта вместо да обхождат селото, са престояли нощта в кафенето."136

Дали се е отразила положително или отрицателно тази глоба върху двамата, е трудно да се гадае, но че и тогава е имало клеветници - със сигурност документът ни го показва. И така, стигнахме до последния по ред, но пръв по значимост пазител на реда в селската община - полицейския стражар. Той също се назнача­вал от кмета, длъжността му била постоянна и за труда си получавал сравнително добра заплата. Имайки предвид съставния характер на общината, логично би било да се предположи, че този пост се заемал предимно от жители на с. Г. Абла­ново, където всъщност е бил и общинският център, когото с предимство стража­рят обслужвал. На 12.02.1943 г., обаче, и батинчанин имал шанса да бъде ощас-тливен от височайшето кметско благоволение. В заповед №14 от посочената по-горе дата кметът записал: "Назначавам на вакантната длъжност "Общински по­лицейски стражар" при поверената ми община жителя на с. Батин - Захарин Димитров Захаринов.,. с основна месечна заплата 1600 лв."1 3 7 Сигурно доста са се радвали в семейството на Захарин, когато са научили текста на тази заповед и особено последната й част, ала с нея и нашите документи, свързани с батинските пазачи се изчерпиха, поради което, завършвайки по такъв начин разглеждането на този въпрос, продължаваме напред със следващите.

И така, едновременно със земеделието и животновъдството, през описвания период в Батин плахо и тихо си проправяло път и з а н а я т ч и й с т в о т о . То възникнало главно поради ремонтно-поддържащи нужди, като впоследствие та­лантът и уменията на станалите вече занаятчии ги поставили пред предизвика­телството сами да изработват предметите, които така добре са могли да поддър­жат. Така в Батин като занаятчии до 1944г. станали известни коларо-железарите Ангел Чокоя, Юсеин Аков, Ангел Анчев Маджаров и Цони Михалев, кожухари-

88'

те Серафим Стефанов и Цони Данев, дърводелците (дограмаджии) Любен Нико­лов и Ангел Фучеджията. Те ремонтирали и изработвали каруци, кожуси, врати и прозорци за жилищата на съселяните си, но не зарязвали земеделската работа и домашните си животни, чрез които осигурявали основната прехрана за семейст­вото си. Занаятчийството им служело само за допълнителни доходи, които често били незначителни. ш А, ако и мелничарството може да се нарече занаят, то със сигурност трябва да поставим и Васил Кънчев Георгиев в списъка на занаятчии­те. Неговата воденица била в местността "Ганчово дере", но явно водата, която я движела не достигала, поради което той искал разрешение от общината да изко­пае на общинската мера там водоем, в който да събира водата и при нужда, вече в голямо количество, да я пуска към воденицата. Отговорът бил: "Не разреша­ват на Васил Кънчев от с. Батин да изкопае резервоар на общинската мера в местността "Ганчово дере" за нуждите на воденицата му, защото не е от компе­тенцията на съвета, а се решава от районния съвет по водите."139 Датата била 29.04.1941 г. Но някой, изглежда, разрешил на В. Кънчев да копае, защото виж­даме как на 26.01.1942 г. току-що освободеният кметски наместник Александър Янков със заповед №8 бил назначен за "контрольор на мелницата на Васил Кън­чев". Тук той фигурирал като "лицето Александър Янков от с. Батин".1 4 0 За функционирането на тази воденица ни уверява и информаторът Цветан Методи­ев, който споделя, че имало още една воденица, на "дядо Яшар", която, пък, просъществувала до 60-те години на XX век.141 - > •

Проследьвайки така детайлно дейността на общината през периода, не може да отминем и въпроса с нейната б л а г о у с т р о й с т в е н а и с о ц и а л н а п о ­л и т и к а . Съпоставяйки сведенията на информаторите и документите, които открихме, трябва още в началото да констатираме, че, независимо от усилията, които полага, дейността на общината (и като самостоятелна, и като съставна) в областта на благоустройството и общественото строителство през времето, кое­то разглеждаме, била незначителна. Описанието на Батин, което ни беше остави­ла учителката Т. Василева през 1904 г.142 сякаш останало непроменено едва ли не и следващите 40 години до 1944 г. Тесните, криви и кални улички, с прихлупени­те кирпичени къшурки съпътствали батинчанина цели поколения. И макар че още през 1902 г. Окръжният съвет предложил на общините да заделят в бюдже­тите си средства за регулиране "поне на една-две улици",143 това в Батин не стана­ло дълги години напред, като основната причина, с пълна сигурност може да кажем, че била липсата на пари. Подобни са били проблемите на почти всички села в окръга и не случайно в проучените от нас документи безпаричието нався­къде се изтъква като основна причина за бавния ход на планирането на селата. "Благоустройството в селата върви бавно в свръзка с бюджетните средства на кооперативния фонд за планирането им." - са записали окръжните съветници в изложението си за отчетната 1911-1912 г. Но, въпреки това, те констатирали, че "през отчетния период са почнати, а някъде привършени снимките на селата: Борисово, Сливо поле... трангулирани са:... Горно Абланово".144 Почти същото

82

било положението и през периода 1912-1914 г., за който четем: "За планиране на селата в окръга има отделно снимачно бюро, което се издържа от процентни удръжки от бюджетните приходи на селските общини. Бюрото има за цел да приготви снимките на селата и да прилага в натура утвърдените планове, но по­неже са много, а по бюджетни причини персонала малък, снимките на селата вървят бавно." Това не попречило, обаче, на съветниците да отбележат: "При­готвени са и обявени на първо изучаване плановете на селата Обретеник и Бори-сово".145 В последвалите военни години тази дейност напълно замряла, а съветни­ците записали: "Годините 1915, 16, 17 и 18 бяха прекарани във война и по плани­рането на селата нищо не се работеше". Точно тогава, обаче, минали на второ проучване регулационните планове на съседните Г. Абланово и Обретеник,146 а през 1924 г. четем: "Трасирани и открити са някои нови улици съгласно утвърде­ния план в селата: Две могили - всички улици, Обретеник - 6, Г. Абланово - 4, Батишница - 2".147 Но и тук, както видяхме, Батин липсвал. Съседните села вече имали утвърдени регулационни планове, а в Батин никой още не бил стъпвал. Така и не открихме кога този план е бил съставен и за Батин, но твърде вероятно е това да е станало през 1936 г., когато в протокол №14 от 17,06.1936 г. на Гор-ноаблановската община записали: "Приема програмата по прилагането на регу­лационният план на с. Батин... според изработеният проект на Господина Шумен­ски Областен Инженер".148 Това, според нас, би трябвало да е именно актът за утвърждаването на регулационния план на Батин, ала така записан, трудно може да се приеме за такъв. Но понеже друг документ не открихме, приемаме именно датата 17.06.1936 г. за момент на приемане и вкарване в действие регулационния план на с. Батин. Впоследствие други такива документи не намерихме и това, според нас, е още едно потвърждение, че именно на този 17.06.1936 г. въпросни­ят план бил приет. Още повече, че следващите селищни регулации станали на негова база и той съществувал вече като една реална тяхна даденост и основа. Така било и на 24.12.1938 г., когато в статия шеста на протокол №21 от горната дата горноаблановските общинари записали: "че при прокарване на уличната ре­гулация в с. Батин между кварталите №№4, 6, 7, 8 и 63 и 67 между които преди планиране на селото съществува площад който служи като единствен сборен пункт пред църквата и за хорище пред същата, е оставен наново като такъв, обаче при регулацията е трябвало да бъде разширен за да служи по-добре на предназначе­нието си. Това обаче е било пропуснато и така недостатъчен той не може да се използува като такъв с оглед на бъдещите нужди." Именно по тези причини, а още и "понеже същия площад е в центъра на селото където сега е пустната да тече вода от новия водопровод" съветът "на основание чл.16 от Закона за благо­устройството на населените места, моли Висшата съдебна административна ко­мисия при Министерството на благоустройството, да допусне разширението на същия площад съгласно синьо защрихованите части по приложената към това решение скица."149 Не открихме движение по решаването на това общинско пред­ложение, но, имайки предвид днешното състояние на посочения площад, то със

83

сигурност може да заключим, че това разширение е било осъществено. Този до­кумент ни дава и доказателство за съществуването и прилагането на утвърдения вече през 1936 г. регулационен план, по който, със сигурност, се е работило и през следващите години. Вероятно на негова база впоследствие се приемали и едногодишни благоустройствени планове, целящи именно реализацията на гене­ралния план от 1936 г. Такъв пример намерихме и в протокол №12 от 28.10.1940 г. на Горноаблановската община, с който били приети благоустройствените плано­ве на селата Г. Абланово и Батин през предстоящата 1941 г.150 Но освен в благо­устройството, общинската политика намирала израз и в реалното социално под­помагане на многобройното бедно население в общината. Докато благоустройс­твото се решавало с временната трудова повинност, то подпомагането на бедните ставало само от общинската каса, която почти винаги била полупразна. Бидейки бедни, селяните гладували, а гладът най-лесно носел болестите. Точно затова най-често удовлетворяваните молби на бедни батинчани били за безплатно лече­ние. Така например за периода 1934-1940 г. били утвърдени 22 лични и колек­тивни молби за отпускане помощи за безплатно лечение на 93-ма батинчани, между които били Сюлюман Абдураманов, Илия Ат. Хаджи Пенев, Мони Въл­чев, Цани Митев, Иван Караиванов, Мирю Станчев, Мита Пентелеева, Петю Комшев Добришев, Здравка Борисова, Крум Маноилов Андреев, Димо Георгиев Обрешков, Стефана Атанасова Билчева, Салим Абдраманов Перандеклиев и др. През 1937 г. от 50 подадени молби, на 46 била отпусната помощ за безплатно лечение, а на търговеца Бечо Върбанов, мелничаря Васил Кънчев, на Златю Митев и Ахмед Саидов това не било разрешено, вероятно защото са били малко по-заможни. През 1938 г., пък, бил представен списък на 214 жители на община­та от двете села, на които се давали суми за безплатно лечение, като само на 7 от тях това не било разрешено. За съжаление, срещу имената на хората тук не изпи­сали от кое село са, но при едно по-внимателно проучване това може да се разк­рие.151 Успоредно със сумите за лечение се отпускали средства и за очевидно уста­новена бедност. Отделно от горните, през периода 1934-1941 г. са били дадени помощи по бедност общо на 528 батинчани, между които на Ахмед Рашидов Юсменов, Георги Тодоров Маджаров, Сюлюман Мъстънов Садулов, Младен Пет­ков, Димо Андреев Пеев, Райна Донева Колева, Игнат Георгиев Божев, Мюзеин Раим Юсменова, Тасим Алиев Кямилев, Ангел Петров Иванов, Феим Ахмедов Мусачаушев, Янко Сергев Тодоров, Абди Исмаилов Бозаджиев, Яшар Мъстъ­нов Ахмедов и др. В някои протоколи имало молби, оставени без последствие, като отбелязали, че доходите им надминавали определените норми и не бивало да им се отпускат помощи. Такива били случаите с Ани Анчев Пъшев, Денко Петков Гаванозов, Ангел Стоянов Иванов, Димо Димитров, Илия А. Йосифов, Петър Георгиев Григоров и др. Прави впечатление, че вместо да намалявали, с годините бедните се увеличавали. Така например през 1934 г. помощи били от­пуснати само на 39 семейства, през 1938 г. - на 113 души, през 1939 г. - на 174, а през 1940 г. - на 199 души от с. Батин.152 Имало и конкретно посочени суми и

84

обяснения за дадената помощ: на 22.07.1936 г. - 500 лв. на "молителя Мустафа Арифов Шабов (70-годишен старец, неспособен за никаква работа, крайно бе­ден) от с. Батин1 5 3 на 31.10.1937 г. - "безвъзвратна" помощ на жителите на с. Батин. "Ангел Минчев, Русана Ангелова Илиева и Колю Караиванов по 65 лв. и Иван Гичев 160 лв. " 1 5 4 и на 23.12.1938 г. - "еднократна безвъзвратна помощ" от 400 лв. на "Алекси Тодоров Добрев от с. Батин, понеже е крайно нуждающ".155

Правят впечатление и отпуснатите 500 лв. на дъщерята на кметския наместник Александър Янков - Анка, като "крайно бедна жителка на с. Батин,... понастя-щем ученичка от VII клас в Русенската Девическа Гимназия".156 Представлява интерес и протокол №25/15.12.1936 г., с който се утвърждавали имената на ро­дителите, чиито деца щели да се хранят в безплатните училищни трапезарии. От представените 25 родители от Батин съветът "изключва само родителите Нико­лай Неделчев и Илия Колев, като имотни".157 В заключение искаме да предста­вим и напразните усилия на Елисей Романович Котенков да бъде обявен за беден, с цел да го освободят от полагащите се държавни такси при смяната на руския му паспорт с български. И в двата неуспешни опита, които направил през 1935 и 1936 г. общинарите били категорични, поради което и оставили "молбата на Ели­сей Романович Котенков без последствие, понеже същият не е български пода­ник и не е беден".158

Така стоели нещата в бедния батински район през изследвания период, а по­неже и близко замогване не се очертавало, държавата и нейните граждани били принудени сами себе си да спасяват. По този начин се появила и т р у д о в а т а п о в и н н о с т , с помощта на която много неща от временни станали постоянни и дори имали щастието да пребъдат и напред в годините. Раждането на този бъл­гарски феномен било продиктувано от нуждата за подпомагане на стопанското възстановяване на българските селища след Първата световна война 1914-1918 г. Реализацията била дело на правителството на Ал. Стамболийски и представлява­ла част от неговите демократични преобразования в цялостния ни национален живот. Навсякъде за нейно начало се сочи 1920 г., а появата на Закона за трудо­вата повинност на 14.06.1920 г. в "Държавен вестник" дава отговор на всички въпроси за създаването, целта и действието на трудовата повинност. По силата на член 1 от този закон "всички български поданици от двата пола, когато навър­шат: мъжете 20 години, а девиците 16, подлежат на трудова повинност, т.е. на задължителен обществен труд."159 Публикуваният на 9.11.1921 г. "Закон за из­менение и допълнение некой членове от закона за трудовата повинност" дораз­вил изискванията на чл. 1 така: "на който се повикват: първите до навършване на 40 години, а вторите - до 30 години включително. От всяка възраст не могат обаче да бъдат повикани през същата година повече от 30%".160 Срокът бил 8 месеца за мъжете и 4 за жените. Отработвал се лично или се откупувал, а при невъзможност да се направи това се налагали глоби и дори се стигало, според закона, до тъмничен затвор. Забележката към чл.4 давала право на общинските съвети "при голяма нужда за благоустройството на селищата си да повикат и

85

лица до 50-годишна възраст".161 Така успоредно с "временната" възникнала и "извънредната" трудова повинност, но практическата им реализация имала доста разминавания със законовите уредби. Ала преди да пристъпим към разглеждане­то на тези несъответствия, любопитно е, мислим, да отбележим и факта, че в Съветска Русия едва на 3.03.1936 г., с Постановление на Централния изпълните­лен комисариат (ЦИК) и Съвета на народните комисари (СНК) се въвело "за­дължително 6-дневно трудово участие на селското население в строителството и ремонта на черни пътища и шосета". На трудова повинност там подлежели мъ­же от 19 до 45 години и жени - от 19 до 40 години.162 А у нас по това време трудовата повинност била вече с традиции. Първото и основно нейно разминава­не при практическата й реализация било участието само на мъжкото население, при условие, че в закона изрично били записани и жените. Нашето обяснение намираме в изменението на чл.5 от Закона за трудовата повинност, който станал чл.6, а неговата подточка "б", касаеща освобождаването от участие, определяла като такива "омъжените жени и постъпилите в армията и жандармерията мъ­же".1 6 3 Като знаем за ранното задомяване на селянката тогава, трудно бихме си представили, че биха останали много моми над 16 години незадомени. А вече омъжени, както видяхме от закона, те се освобождавали от трудова повинност. Ако не главната, вероятно и това е било причина за неучастие на жени там, въп­реки законовите разпоредби, а може би и благодарение на тях. Но с жени или без, трудовата повинност и в Батин още след излизането на закона имала своите про­явления. Липсата на документи за периода до 1934 г. значително намали нашата проучвателна осведоменост за онези начални години, но все пак и за тогава нещо открихме. В първите си практически изяви, със сигурност можем да твърдим, че трудовата повинност е спазвала законовите предписания. Основания за това намерихме в Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1922-1924 г. Там е записано, че "за благоустройството на населените места... е използвана и трудо­вата повинност - редовна и временна, като с първата се е работило предимно за благоустройството на населените места, а с втората за направа или поправка на шосета и съоръженията им. Извършените благоустройствени работи с времен­ната трудова повинност през отчетния период са: "Беленска околия, Батинска община, построена е до училищното здание една училищна класна стая".164 От посочения документ виждаме, че през периода 1922-1924 г. са съществували два вида трудова повинност - редовна и временна. Редовната, според нас и законовите разпоредби, би трябвало да обхваща всички мъже (жените вече разбрахме, че от самото начало не са били включени тук) от 20 до 40 години, които трябвало задължително да отработят 8 месеца по благоустрояването на своето селище. Точно така било записано и в горния документ и ние от това правим заключени­ето, че този род облагане в началото е съществувал. Никъде в законите,обаче, не присъства определението "временна" трудова повинност. Навсякъде в докумен­тите на общините, пък, е записано: "временна трудова повинност". Точно такава била тя и в Батин от посочения документ, а нейното реализиране, както ще ви-

86

дим по-нататък, се осъществявало наистина от подлежащите на облагане мъже от 20 до 40 години на две смени (най-често през април и октомври), а когато имало и извънредни трудовоповиничари до 50-годишна възраст - отпускала се и трета смяна, която се вмествала в удобно откъм трудова заетост със земеделска работа време. Работело се по 10 дни за пешаците и по 5 - за коларите. Смесване­то на тези два вида трудова повинност или по-точно отпадането на трудовата повинност като законно определена и заместването й с временна трудова повин­ност ние отдаваме на няколко причини. Първо, законовите разпоредби давали неограничена власт на местните управи да употребяват трудовата повинност по начин, какъвто намерят за правилен, стига да имало ефект от дейността им, кое­то вероятно е довело до формирането на място на този нов вид повинност, а тя най-точно се вмествала в "мъртвите" периоди на земеделските стопани, като им давала възможност да свършат както обществената, така и личната си работа. Второ, не е без значение и появата, много скоро след Закона за трудовата повин­ност, и на Закона за пътищата. Именно в неговата глава 4 - Пътна тягоба - ние открихме сходни с временната трудова повинност моменти, които вероятно, спо­ред нас, са повлияли на нейното пораждане и практическо приложение. Основа­ние за тия предположения ни дават много неща. В член 33 от посочената глава 4 е записано: "Всеки способен за работа жител на царството... от мъжки пол, на възраст от 21 - 55 години включително подлежи на лична пътна тегоба. Всеки притежател на кола отбива личната пътна тегоба с кола". По-нататък член 34 констатира: "Всеки отбива пътната си тегоба в частта на пътя, определена да се направи от общината му", а в член 35 е категоричен: "Размерът на тази работа трябва да отговаря на 5-дневно работене на лице или 2-дневно работене с кола при 10-часов работен ден." Член 37 изисква отработването на тази тегоба да ста­ва "през време, когато населението е най-свободно от други полски работи", а член 39 уточнява, че това трябва да стане "до 30 юни" на всяка година. Прави впечатление употребата на думите "тегобари" и "повиничари" с едно значение, а член 35 особено забележителен е текстът след отбелязаните дни за отработване на пътната тегоба, който гласи: "Позволява се, обаче, за групите населени места, които желаят по-скоро да свършат пътищата си, този размер на работата да се увеличава, според нуждите, по решение на общинските съвети".165 Точно този пасаж, според нас, е родил временната трудова повинност, която е била съчинена по места от общинските съвети и като е взела основни положения от Закона за трудовата повинност и Закона за пътищата, е станала практическата тяхна изява. Именно по този начин от Закона за трудовата повинност останали само годините "от 20 до 40" и родното населено място, където тя да се прилага. От другия закон влезли в употреба изискването този труд да се полага само от мъже през свобод­но от полска работа време и разделянето им на "колари" и "пешаци". А отработ­ването на 10 дни от хората без коли и 5 - с такива, по всяка вероятност е било определено от местните общинари.

87

И така, трудовата повинност в Батин, както вече посочихме, станала факт непосредствено след излизането на закона за нея. Освен примера от 1922 - 1924 г., обаче, друг не открихме, поради което за периода до 1934 г., когато е била самос­тоятелна община, ще се задоволим само с него. От тази година нататък, до явно­то прекратяване на използването на трудовата повинност като начин за благоус­трояване на населените места, документите изобилстват. Още в първия прото­кол на съставната вече Горноаблановска община от 28.11.1934 г. било записано: "1) През идната 1935 г. да се викат за отбиване на временната трудова повинност всички жители от с. Батин, от мъжки пол от 20 до 40 годишна възраст включи­телно, които според общия именен списък възлизат на 119 пешаци и 138 колари. При това пешаците да работят по 10 дни, а коларите с колата си по 5 дни. 2) Всички временни трудоваци образуват една смяна, която ще извърши предвиде­ните работи в[ъв] време от 25 март до 5 април 1935 г.... 3). Образуваната група се разделя на 3 ядра, от 40 и 49 души - вр[еменни] трудоваци. 4) За началници на групата и ядрата се назначават Колю Колев Денков, Златан Добришев, Добриш Тодоров и Юрдан Стефанов Кара Иванов. 5) За технически ръководител на гру­пата се назначава Русенския Участ[ъков] Инженер - г[осподин] Тенев или пък назначено от него техническо лице. 6) С[ъс] смяната (групата) състояща [се] от 3 ядра с 60 пешаци и 69 колари, под началството на груповия началник Колю Ко­лев Денков, да се изработят следните работи: Продължение направата на шосей­ното платно с. Батин - военния пост № 7, предвиденото в точка 4 на петгодишния план и превозване камъни от коларите, от разстояние около 3 клм на същото шосейно платно".166 Почти по същия начин се развивали нещата и в следващите близо 10 години, като в различните периоди хората, смените, времето, през кое­то се работело били различни, но целта винаги една и съща - благоустрояването на селото. Така на 14.06.1935 г. се явила нуждата на извънредна трудова повин­ност от Батин да бъдат призовани "пешаци на брой 71 човека от 40 до 50 год[иш-на] възраст", които щели да работят " по корегиране дерето през селото".167 На 23.10.1935 г. " 30% от трудово повиничарите залесяват 1800 дка край Дунава".168

На 25.12.1936 г. се взело решение идната 1937 г. 94 колари и 158 пешака да работели на три смени - 10-20.02; 25.03 - 05.04 и 1 - 10.10.1937 г., като за начал­ник определили Добриш Добрев Каранейков, а работата, която трябвало да из­вършат била: "а) продължение направата на шосето от с. Батин до пост №7 и б) направа и ремонт на чешмите: "Голямата", "Дръндова", "Срещу джамията" и др."169 Вече бил изработен петгодишен благоустройствен план и може би затова на 17.08.1938 г. общината излязла с решение: "Да се извършат следните благоус­тройствени работи през времето от 1 ян[уари]й 1939 г. до 30 ноем[ври]й 1941 г.". Такъв дългосрочен план за пръв път се приемал, а по години разпределението изисквало през 1939 г. направата на "моста по шосето за пограничния пост" и "оградата на новото училище", довършването на "трасировката на улицата от шосето за пограничния пост, край новото училище, до края на селото с обща дължина 1100 м" и "трасировката на шосето и превозване на камъните по също-

88 ^

то с обща дължина 160 м", както и "отваряне улиците в селото по утвърдения през т[ази] г[одина] регулационен план и по изработената програма". През 1940 г. се изисквало "повдигане моста над дерето с около 2 м" и "трасиране улицата минаваща по моста", както и "застилане улицата край новото училище с дълж[ина] 200 м", "изваждане 120 куб. м. камъни за шосето" и "каптиране извора в Турска­та махала и отвеждане водата в старата чешма". През 1941 г. трябвало само да се застеле "улицата край новото училище с дълж[ина] 370 м" и "шосето за моста с дълж[ина] 540 м".1 7 0 Всички тези планове били реализирани от батинчани, както се вижда от документите, независимо от неритмичното участие на хората в тру­довите процеси по различни причини. Някои се откупували, други навършвали възраст, трети били инвалиди, четвърти емигрирали, пети отивали в казармата, шести служили в полицията и т.н. Имало и такива, които просто не отивали, понеже не желаели. На тях се налагала глоба от 600 лв., която понякога се отме­няла, ако е била наложена неправомерно. Така се случило на 10.09.1936 г. с Ди­митър Захаринов Генчев, който бил глобен, а после отменен, защото бил на военна служба и със Сюлюман Мъстънов Садулов на същата дата, който пък бил инвалид от войната.171 Много по-различно се оказало положението на 1.12.1943 г., когато горноаблановският кмет Т. Христов със заповед №259 гло­бил неявилите се трудовоповиничари от Г. Абланово и Батин с "по 600 лв. заедно с увеличение 20%", които заГ. Абланово били само 15, а за Батин - 116 души. Първият от списъка бил Ангел Петров Начев, а последният - Илияз Асанов Алиев.172 Това явно било първият знак, че трудовата повинност си отивала.

Със сигурност в скоро време щели да си отидат и още много неща, но общи­ната не спирала да функционира, а общинарите - да изпълняват своите задълже­ния. Така наред с рутинната си работа се явявала нуждата и от решаването на всякакви д р у г и текущи задачи, касаещи нуждите на населението. Провежда­нето на и з б о р и със сигурност не съвпада към извънредните общински дейнос­ти, но специфичността на материята, нейната цикличност и участието там на политически партии, избираеми и избиратели, отреждащи координираща функ­ция на общините, ни доведоха до решението да представим изборите в тази сбор­на подглава, а да не им оказваме специално внимание, каквото вероятно заслужа­ват. Но така или иначе, избори в България са провеждани много и ние не можем и не сме длъжни да ги описваме всичките. За такива анализи има достатъчно хора. Поради тази причина ще се спрем само на изборите за общински съветници и народни представители, проведени през 1937 и 1938 г., като с това, надяваме се, ще обобщим този въпрос за Батин и ще добием реална представа как това тогава е ставало. И така, общинските избори и сега предшествали парламентарните, поради което подготовката за тях започнала още на 9.07.1936 г., когато било докладвано, че "избирателните списъци на добилите избирателно право, мъже за 1936 г. на селата Г. Абланово и Батин са привършени и приключени с прото­кол на кмета от 2.VI. т[ази] г[одина] с 867 избиратели от с. Г. Абланово и 419 от с. Батин... В определения срок са заявили, че не са записани, а следва да бъдат

89

записани в избирателния списък на с. Батин Юрдан Христаков Григоров - 35-годишен, общин[ски] служащ с IV отд[еление] образов[ание] и Пенчо Т. Шейта-нов, 36-годишен лозар средно образов[ание] ".1 7 3 Последвало разпределението на общината на избирателни райони "съобразно броя на населението", според кой­то Г. Абланово взело първите шест района, а Батин, "което брои 1649 души" -следващите три до девет, които се полагали общо за общината и се разпределяли така:

"VII Избир[ателен] район, обхващащ квартала при граници: Ахмед Раши-дов, Сюлюман Садулов, Билю Иванов, Мехм[ед] х[аджи] Мехмедов, Ангел Ан­тонов, Добриш Добрев и Колю Денков.

VHI Избир[ателен] район, обхващащ квартала западно от VH-ти при грани­ци: Стилиян Атанасов, Тодор Данков, Миню Ангелов, Димо Г. Божев, Цоню Д. Михалев и Добриш Добрев.

IX Избир[ателен] район, обхващащ квартала с граници: Абди Исмаилов Бозаджиев, Игнат П. Иванов, Златю Митев, Радуш Неделчев, Феик М. Солаков, Д. Попов и Зл. Добришев".174

След това разпределение били определени на 21.02.1937 г. и местата, където щяло да се гласува. Това за VII район трябвало да стане в "кметското наместни­чество", за VIII-ми - "в новото училище" и за ГХ-ти - в "турското училище".175 От представените 12 кандидатури за общински съветници трябвало, съобразно обо­собените райони, да се изберат само трима и това батинчани направили подобава­що. Кандидати били: "Серги Тодоров, Маноил Данков, Гатю Георгиев Маринов, Билю Иванов, Янко Тодоров, Захарин Балкански, Тотю Тонев, Илия Добришев, Злати Митев, Радуш Неделчев и Васил Кънчев".176 От тях за VII район бил изб­ран Гатю Георгиев Маринов, а за VIII - Тотю Тонев,177 и двамата национал-либерали. За ГХ район не открихме избран съветник и вероятно тогава не е бил излъчен. Така общинските избори приключили и дошъл 11.02.1938 г. Пред об­щинската управа вече стоял за разглеждане въпросът по "определяне избирател­ните секции за избора на народни представители за 6.Ш.1938 г.".178 Секциите за избора на депутати за XXIV Обикновено народно събрание (ОНС) имали същия обхват, както и при общинските избори, което райониране почти се е запазило и до днес. Така и тези избори приключили, а животът продължавал. Първата зада­ча, която получили новоизбраните батински общински съветници Гатю Георги­ев и Тотю Тонев била участието им в комисията "която да обходи всички водое­ми в землището на Батин". Това те извършили още на 12.04.1937 г. "под предсе­дателството на км[етския] наместник Александър Янков".179 По-нататък общи­ната продължила да се занимава с всичко, което било свързано с живота на хора­та в нея. Едно от многобройните й задължения било и това да се грижи за опазва­не на посевите от пожари. Точно затова на 24.06.1943 г. кметът Никола Петров Киряков издал заповед №107, която гласяла: "Въз основа инструкцията за опаз­ване посевите от пожар, публикувана в Държ[авен] в[естни]к бр. 127/943 г. от­носно организирване наблюдателни и противогасителни ядра заповядвам: Разп-

90

ределям землището на с. Батин на 4 района. Първи район, който обхваща мест­ността "Дрянова кория и Могилата" ще се охраняват от две ядрови групи, които ще се ръководят, за първа група от Захарин Генчев Балкански и за втора група Митю Друмев Иванов, се състоят от по 13 души. Втори район, който обхваща местностите "Пирамидата и Русенската чешма", ще се охраняват от две ядрови групи, които ще се ръководят, за първа група от Митю Колев Денев и за втора група от Илия Денков Петков, се състоят от по 13 души. Трети район, който обхваща местностите "Каванлъка" до нивата на Иван Митев Дръндев", ще се охраняват от две ядрови групи, които ще се ръководят, за първа група от Къни Цветков Иванов, и за втора група от Колю Ив. Кара Иванов, се състоят от по 13 души. Четвърти район, който обхваща местностите "Средния ред" до нивата на Анчо Йосифов, ще се охраняват от две ядрови групи, които ще се ръководят, за първа група от Радул Тодоров Радулов, и за втора група от Пеню Великов Пенев. Задължавам всички ръководители, да бъдат редовно с групите си, нощем на пост в определените им райони. Настоящата заповед в препис да се представи по при­надлежност, за сведение, а между населението и ръководителите на групите, за знание и изпълнение."180 Не убягнал от общинското внимание и алкохолът. Не­говото производство и количеството му се декларирали от стопаните, а специал­но назначена комисия проверявала истинността на посочените от тях данни, като при разминаване санкционирала нарушителите. Със заповед №195/12.10.1942 г. кметът наредил: "Всички лица: лозари, овощари, градинари, земеделци, питиеп-родавници и наематели на лозя, които са набрали от собствените си лозя и гради­ни или са закупили грозде, сливи, ябълки и други плодове, от реколта 1942 г. и са приготвили от тях вина и материали (каша) за варене на ракия, са длъжни да ги декларират в 10 дневен срок, считано от 15 до 25 того, като за с. Г. Абланово пред общин[ския] чиновник Петър Билчев Енев, а за с. Батин пред Кметския Наместник: Пенчо Т. Шейтанов. Производителите декларират вината и материа­лите си писменно с декларация обр[азец] 1, стойността на която е 1 лв. и се запла­ща при обявяването им." 1 8 1 Веднага след изтичане срока за деклариране, 25.10.1942 г., последвала заповед №213/27.10.1942 г., която гласяла: "Назнача­вам комисия за вземане на участие в измерването вината и материалите от които се вари ракия - реколта [1]942 год. следните лица: а) за Батин: Общин[ския] съ­ветник Димо Димитров, лозаря Злати Митев и учителя Иван В. Панов".182 По този начин "алкохолният" въпрос за 1942 г. бил решен, а успоредно с него общи­ната издала и заповед №208/26.10.1942 г., която изисквала: "Задължавам всички цвеклопроизводители от селата на общината ми да започнат изваждането на про­изведеното от тях захарно цвекло, което веднага да се почиства и приготвя за извозване. Приемането ще стане на приемателния пункт Стълпище в дните: 31 окт[омври]й, 1 и 2 н[оември]й т[ази] г[одина] за селата Г. Абланово и Батин. Натоварвам чиновника при общината ми, Костадин Тодоров, който да ръководи изваждането и предаването на цвеклото на агентите на Захарната фабрика."183

Вече се било случило обаче едно странно произшествие, при което общината

91

също заела активна позиция. В статия Ш на протокол №16/16.10.1939 г. записа­ли "че на 15 т[ози] м[есец] е убито детето на жителя на с. Батин Илия Гецов -Гецо от камион и понеже бащата се намира в доста бедно положение, то моли се съвета да му отпусне помощ за погребение на детето му". А решението било: "Да се отпусне безвъзвратна помощ от 300 - триста лв. на жителя от с.Батин Илия Гецов, с която да погребе убитото от камиона дете".184 Но въпросителните около това нелепо убийство останали. Информаторите си спомнят само, че това стана­ло, когато камионът дошъл да вземе събраните орехи.185 От направената от нас справка в общинските архиви се вижда, че орехи в Батин са се продавали на търг на 2.08. и 23.12.1935 г., 10.09.1940 г. и 23.10.1941 г.186 В последните две години те били изкупени от батинския търговец Стоян Петров Начев, а за предните не е посочен купувач, което ни води до извода, че до 1940 г. орехите в Батин са били изкупувани от външни търговци. Вероятно така е станало и през 1939 г., когато е дошъл злощастният камион, а малкият Гецо му е изкочил ненадейно, той не е могъл да спре и най-лошото се случило. Жалко за така рано погубения човешки живот. Ала и след това злощастие времето не спряло, а общинарите продължили да си вършат работата. Така правили и на 30.07.1920 г., когато публично чрез "Държавен вестник" обявили за издирване донаборниците "Димо Неделчев Кръс­тев, Алит Асанов Даллиев, Ибраим Асанов Молла Ибрямов, Алла Исмаилов Люледжиев, Ахмед Османов Чатмалиев, Адил Ахмедов Топчиев Мехмедалиев и Милю Атанасов Радулов" за явяването им на донаборна комисия1 8 7, и на 4.03.1936 г., когато приели списъците за военния данък за 1936 г. на родените през 1916 г.188, и на 17.08.1937 г., когато одобрили хората от Батин за сечене на дърва за горене и за дървен материал, означени от тях като "материялни дър­ва"189. В протокол №12/10.09.1938 г. те записали: "Одобрява проведения търг за продажбата на една безстопанствена кобила на 8 год[ини], чер косъм, ръст 125 см, дясното око сляпо, на халката дълги бели косми и на гърба бели петна, върху конкурента Дони Лазаров от Батин за наддадената от него сума 720 седемстотин и двадесет лева"190. На 2.11.1939 г. се появила в Батин и една "мъртва" душа, понеже в общинския протокол №17 било записано: "Освобождава се от военен данък Алил Юсеинов Реджебов от с. Батин, роден 1918 г., понеже е починал и е бил погрешно вписан в книгата като жив"1 9 1. А на 29.04.1941 г. в Батин се появи­ло и "луксозно куче", за което в протокол №5 пишело: "Освобождава Елисей Романович Котенков от наложена такса за луксозно куче за 1939 г., понеже не е имал такова куче, нито някой от жителите на общината е имал"192. Това изглеж­да бил върхът на обремененост за общинската администрация, поради което на 28.11.1942 г. кметът издал и заповед №229, която касаела "черната", така наре­чена общинска работа в Батин, като за нея се заделил помощник на кметския наместник. "Пред вид претрупаната работа в Кметското Наместничество в с. Ба­тин, - гласяла заповедта - вследствие на което Кметския Наместник е доста обре­менен с[ъс] служебна работа то затова и на основание чл. 47, от наредба закон за

92

Селските общини, заповядвам: 1) В помощ за уреждане канцеларската работа в Кметското Наместничество в с. Батин, натоварвам учителя при прогимназията Иван В. Панов. 2) Натоварвам същия учител да събира всички приходи, които не търпят отиването на финансовите органи на общината в Кметското Наместни­чество, като общински обор, интизап, такса от барабана за разгласа обяви, такса за издадени свидетелства за стопанисване едър рогат добитък и лични карти и пр. като за събираните приходи се отчита на общинския бирник, ежеседмично, съг­ласно чл.48 от Наредба закон за Селските общини" 1 9 3. А заповед №231/ 16.10.1943 г. изисквала: "В изпълнение 10-то постановление на Министерския съвет заповядвам: Назначавам комисия в състав... II За с. Батин Общин[ския] съветник: Златю Митев Главн[ия] учител Анка Ив. Панова Жителя на селото: Александър Янков, които да проучат где и колко души биха могли да се настанят на квартира изселени от застрашени от бомбардировка градове"194.

И с това общинските дела не спрели, а само преминали в друг период, за който ще се опитаме да разкажем в следващата глава. Но преди това нека да видим как са се развивали общественият и политическият живот в с. Батин през разглежданото вече от нас историческо време. Този именно факт, обаче, роди пред авторите и необходимостта от обособяването на втората подглава към нас­тоящата глава IV, носеща заглавие със същото звучене, която поради натрупания вече значителен бележков обем и на първа подглава тук, ще развием самостоя­телно една от друга, но само в аспекта на бележковото посочване, докато в струк­турно отношение двете отделни глави представляват единно цяло, монолитно изграждащо неразделимата Четвърта глава. Нека заедно се уверим в това.

2. Обществено-политически живот.

Българската следосвобожденска действителност много често била определя­на от историците на оная епоха като "карнавал на свободата". И К. Иречек, и Б. Пенев, и много от творящите след тях автори са предпочитали именно по такъв начин да характеризират този преходен период в българската история, надявайки се вероятно, че точно така най-цялостно и непреходно ще съумеят да фиксират моментното състояние на духа на епохата и личностите, които го изграждат. С възходящото си развитие през първите две следосвобожденски десетилетия, с мно­жеството си търговски фирми, индустриални предприятия, кредитни учреждения и др., най-големият тогава град на Княжество България - Русе - безспорно зае­мал основополагащо място в трудовете на всички изследователи на ония време­на. Нямало да бъде така, по обясними причини, с отстоящото само на 30 км западно по вода на р. Дунав от Русе село Батин,1 за обществения и политическия живот на което през това време почти липсва документация. Ала, бидейки неде­лима градивна административна единица от големия Русенски окръг, малко или много и в Батин маскарадната действителност на русенската "карнавална свобо­да" безспорно намирала израз и на своите местни проявления. Така станало и на 17, 18 и 19.04.1900г., които дни историята щяла да назове ' Т р ъ с т е н и ш к и я т

93

б у н т", а присъствието на батинчани там нямало да остане епизодично и незабе­лязано, а щяло да бъде съпътствано от величието и трагедията на 5000-те участ­ници в него. Всичко, както знаем от историята започнало далеч преди тези па­метни дни, плод било на недалновидната тогавашна българска политика 2 и обх­ванало различни селища с страната.3 Конкретният повод за събуждането на на­родното недоволство бил внесеният на 29.10.1899 г. в Народното събрание от финансовия министър М. Тенев "Законопроект за данък на земните произведе­ния за 1904-1905 г." или така известният ни натурален десятък, който всъщност станал причината за Тръстенишкия и другите бунтове, описани подробно от раз­лични автори,4 поради което няма специално да се спираме на тях. От съществе­но значение за Русенския край и в частност за Батин се оказал именно Тръсте-нишкият бунт, в който взели участие и множество батинчани. Точния брой и имената на всички тях авторите не успяха да открият поради липса на документи. Със сигурност са ясни, обаче, няколко неща. Без съмнение, името на водача към Тръстеник на батинските селяни е Иван Митев Дръндев.5 Те не тръгнали самос­тоятелно от Батин за Тръстеник, а се присъединили към селяните от Горно Аб-ланово, водени от Митю Теодосиев и така в една солидна група от около —60-70 човека потеглили по прекия чер път от Г. Абланово към Тръстеник. Въоръже­ни били с вили, брадви и тояги, а най-модерното им оръжие се казвало смелост, която, подкрепяна от социалната и политическата ненавист към управляващите можела да върши чудеса. С този тежък багаж те пристигнали до мелницата край с. Тръстеник, готови да жертват живота си за исконното право да бъдат свободни човеци. Там, обаче, ги чакала добре въоръжена редовна войска, срещу която с вили и брадви трудно можело да се излезе, поради което групата, заедно със селя­ни от с. Ценово се завърнала по домовете си. Съпоставяйки събитийните момен­ти и участието на батинчани в тях, авторите определят като най-вероятна дата на това тяхно приключение 19.04.1900 г., а участниците, според сведения на инфор­матори, били около 20 души, между които със сигурност се споменават имената на Иван Митев Дръндев, Тодор и Митю Цоневи, Иван Караиванов, Миладин Петков и Найден Табаков.6 Сигурна е и секретната телеграма №2964, която Бе-ленският околийски управител Шишманов изпратил на 21.04.1900 г. до минис­търа на вътрешните работи в София, с копие до Русенския окръжен управител, а съдържанието й било следното: "Между тълпата при селото Тръстеник е имало и селяни от селата Белцов, Батин, Беляново, Горнеабланово, Обретеник, Кара-коджалии, Брестовца и Две могили околията ми. Имената на главните подстре-катели донесох днес с рапорт №2963 Господину Управителю. За сега е навсякъде тихо. Само слух се пръска че на 24 щяло да има тук митинг по причина на трид­невния сбор начиная от 23 того."7 Още същия ден, както станало и в повече от посочените в телеграмата села от Беленска околия,8 вероятно и батинските бун­товници са били арестувани и откарани в Русе, където споделили съдбата на по­вече от 500 свои събратя, преминали през Русенския полицейски участък в тези тежки дни на заглъхващото ехо от народния възторг. А името Батин, редом с

94

Тръстеник, още дълго време тяло да тревожи гузните съвести на русенските управници. Така станало и на 9.05.1900 г., когато Русенският окръжен управи­тел Костов изпратил секретна телеграма №3825 до началника на Пета Дунавска дивизионна област със следното съдържание: "Имам положителни сведения, че ежедневно селяни и селянки роднини на избягалите от България по метежа в Красен и Тръстеник лица, минавали край Дикили Таш (дн. несъществуващото вече с. Стълпище - б.а.) през Дунава в с. Парапаш (Романия) (дн. с. Петрушан, Румъния - б.а.) срещу с. Батин (България) гдето се срещали с избягалите от Бъл­гария лица. Това като Ви съобщаваме, имам чест да помоля расположението Ви, Господин полковник, да благоволите и смените войниците от пограничната стра­жа по тези постове, които са родом от близките там села, ако разбира се има такива, както и да се усили стражата."9 Полковникът сигурно удовлетворил мол­бата на управителя Костов, но още по-сигурно е, че не е могъл да прекъсне сре­щите на емигриралите принудително българи с техните родственици отсам Дуна­ва. Особено това, без съмнение, най-трудно му се е удавало да направи с батинча-ни, за които връзката с отсрещния румънски бряг от векове била безпроблемна, а и новите войничета вероятно са били селски момчета, които са им помагали, а не са препятствали да се срещнат с родствениците си.

Ето, така изглежда е приключило това голямо опълчване и на батинчанина срещу едно социално и политическо зло, унижаващо човешкото му достойнство и чест. То било пропито с идеализма и наивитета на епохата, но, независимо от всичко, крайната цел - премахването на десятъка - била успешно достигната и дълго време след това и в Батин си спомняли с гордост и носталгия за ония слав­ни, безметежни дни. А водачите - Митю Теодосиев и Иван Дръндев - не след дълго, на 10.04.1901 г., станали съответно първият кмет, а вторият - помощник-кмет на обединената Горноаблановска община, като водили акуратно общински­те дела до 13.02.1904 г.,10 когато кмет станал ИлияГ. Кочев, но Иван Дръндев продължил да е помощник-кмет до 24.12.1905 г., когато двете съставни села об­разували отделни общини, а Иван Дръндев станал първият кмет на самостоятел­ната следосвобожденска Батинска община.

Ала времето, което описваме не било изпълнено само с героика и романти­зъм. Тежкият и непосилен живот, който батинчани водели тогава не ги тласкал само към бунтове и метежи, но насочвал мечтите им и към напразни надежди за гурбетчийско замогване. Ето, така се родила и обсебила духовете на батинския селянин започналата в началото и продължила докъм 40-те години на XX век българска, в конкретния случай батинска, икономическа е м и г р а ц и я , която променила съдбите на много хора и от това крайдунавско село. Психозата била масова, а причината, както се посочва и в Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1907 - 1908 г., се явила от "слабия недород през последните години, поради който селените почнали да дирят прехрана другаде и такава се надявали да намерят в Америка и Нова Зеландия. Високите надници, които първоначално са плащани в гореказаните страни на работниците и постоянното кръстосване из

94

селата на заинтересовани лица - агенти на разни параходни агентства, повлияха твърде много на нашите селени за да отидат да дирят работа в толкова далечни от родината ни страни. Тях не може нито власт, нито нарочно създаден за това за­кон, нито нищо да ги спре и разубеди да не отиват в Америка; нещо повече, мнозина, по нямане пари за път, продадоха ниви, добитък и други имоти за да се снабдят с[ъс] средства и отидат в Америка. Благодарение, обаче, кризата, която се е появила в Америка, било в Нова Зеландия, веднага се пресече и сега освен че няма желаещи да отиват в Америка, но и тия, които са там, почнали да се завръ­щат. За забелязване, е че всички ония, които заминаха за Америка след м. Август мин[алата] година, не са могли да се заловят на работа и се завърнаха съвършено отчаяни, защото повечето от тях са останали без пари и без имоти."11 Вероятно същото се е случило и с батинската група, която заминала за Америка в тези години и както обретенчанина Атанас Николов Краев, сигурно много от нейните членове твърде скоро са загубили в американските каменовъглени мини илюзи­ите си за лесно и бързо замогване. "Проходи като гробници. - изповядва Краев -Копачи бяхме само славяни, негри и италианци. Заприличах на старец. Едва се дотътрях до работническите бараки."12 Милан Тодоров Венков, Къни Денков, Гроздан Иванов, Цвятко Георгиев, Ани Тодоров, Паскина Кирил и Стоян Ива­нов били имената на батинските "американци", като от всичките само Ани Тодо­ров останал там, а другите се завърнали почти толкова бедни, колкото са замина­ли. Единствено дошлият през 1919 г. Милан Тодоров Венков бил с пари и, както по-горе посочихме, закупил земи в Батин и се замогнал.13 С това батинската "аме­риканска мечта" като че ли се изпарила, но се явила друга, която този път ги повлякла малко по-близко - в Европа. По такъв начин през 1939-1940 г. за Че­хия и Унгария тръгнали да работят като градинари Милко Ангелов Минков, Ди­митър Илиев Кръстев, Йордан Владимиров Панайотов, Фердинанд Кънев, Руско Петров, Цветан Петров, Димитър Димитров и Антон Борисов, които се завър­нали все така бедни през 1944 г., за да вземат участие във Втората световна вой­на. С тях бил и Велико Тодоров Копев, който останал в Чехия, а Илия Гецов Папазов взел със себе си цялото си семейство, но в последствие се завърнали, като само дъщеря му се омъжила и останала там.14

Малко по-различна, граничеща с духовната и икономическата, била емигра­цията в Турция. Масови изселнически вълни на турци от страната ни през разг­леждания период са наблюдавани през 20-те и 30-те години на XX век. Не остана­ли встрани от тях и батинските турци. И, независимо че информаторите сочат 30-те години за първа вълна на масово изселване на батинчани в Турция, авторите дръзват да не се съгласят с тях, базирайки се на наличните документи. И ако само за малко се върнем към предходната глава на нашето съчинение, ние ще си при­помним оземлителния протокол на батинските жители от 1927 г. и най-вече про­тестното писмо на 18-те батинчани до Главната дирекция на трудовите земедел­ски стопанства в София, в чиято трета точка беше записано: "Селото ни има половината от населението си турци, които напоследък почнаха масово да се

95

изселват в Турция и продават имотите си на много низка цена." 15 Този документ, безспорно, ни дава основание да твърдим, че от Батин изселванията в Турция са започнали още от 20-те години, независимо че с преки свидетелства за този отми­нал период не разполагаме. Малко по-различен бил случаят със следващата из-селническа вълна от 30-те години на XX век. Информаторите, както вече писах­ме, я сочат за първо масово изселване от Батин в Турция, но техните свидетелст­ва не са единственият документ, потвърждаващ това. Авторите попаднаха на ед­но строго поверително окръжно на Беленския околийски управител Г. Касабов от 9.05.1937 г. до Горноаблановското общинско управление, в което се посочва, че "болшинството от турците снабдени с временни паспорти за отиване в Турция на разходка, преди да напуснат страната продавали всичките си движими и недви­жими имоти, пребирали парите, без да са изплатили задълженията си към дър­жава, община и частни лица". А, за да не ставало това, Г. Касабов разпоредил на кмета: " Всички турски семейства и отделни лица преди да подадат заявление до общината за снабдяване по канален ред с временен паспорт да Ви предоставят нотариално заверена декларация, че не са ликвидирали имотите си. Само при предоставянето на тази декларация ще се дава ход на молбата им."16 Но, оказва се, обаче, че подобна преписка между двамата по изселническия въпрос на турци­те не била единствена. Още на 23.01.1937 г. Беленският околийски управител изпратил до кмета на Горноаблановската селска община Георги Цанев Окръж­но №681, което гласяло: "Съгласно окръжно №4714/3 от 15 того на Погасител­ната каса при Министерството на финансиите, в числото на длъжниците, получи­ли облекчение по чл.14 буква "А" от З.О.Д.З.К., минали като такива към пога­сителната каса, влизат и живущи в България турци. От голямо значение за гаран­тиране вземанията на касата е да се знае дали длъжникът турчин ще се изселва от страната или не, за това когато давате сведения за такива турци, най-щателно да се проучва дали последните въобще възнамеряват да се изселват, които сведения и проверки да правите бързо и добросъвестно иначе ще бъдите отговорни, ако поради проявена немарливост от Ваша страна бъдат засегнати интересите на дър­жавата в лицето на поверителната каса." 17 В деня, в който получил това окръж­но, 26.01.1937 г., кметът Г. Цанев отговорил на друго писмо на Околийския уп­равител, което имало връзка и с това окръжно и се оказва изключително ценно за изследователите, защото посочва точно имената на батински жители, желае­щи да се изселват в Турция тогава. "На №572. В изпълнение предписанието Ви под насрещния №-р - така започвало писмото - представям Ви, Господине Упра-вителю, следните сведения: по п[араграф] 2. Турски семейства не ликвидирали с имотите си, но се готвят и правят постъпки за изселване са следните:... 5. Тахир Мехмедов Тахиров - 4 членно семейство от с. Батин... по п[араграф] 3. Семейст­вата които да нямат никакви имоти, а са регистрирани като бедни и желаят да се изселят са:... 4. Адил Мехмедов Тахиров с тричленно семейство от с. Батин... по п[араграф] 5. През 1937 г. не може още положително да се узнае, колко турски семейства ще пожелаят да се изселят, защото тепърва сега се обявява поверител-

97

ното Ви окръжно №603 от 20.1. 1937 г., но предполагам след узнаването му да пожелаят изселване около 30-40 семейства от с. Горно Абланово и около 20-30 семейства от с. Батин."18 Вероятно точно така е станало, защото и 13-годишният в тази 1937 г. Върбан Миланов, днес наш 77-годишен информатор, дава прибли­зително същите сведения за изселените батински турци тогава и определя, както вече на няколко места посочихме, това за първа изселническа вълна от Батин към Турция. Малко по-късно от времето на горепосоченото писмо, на 8.06.1937 г., Беленският околийски управител Г. Касабов препратил на кметове­те в общините личното строго поверително писмо на Шуменския областен ди­ректор Казанлиев, който изисквал: "Вземете особени мерки срещу лицата, които чрез заплащане или по друг начин принуждават турското население към изселва­не. Ако турското население желае, въпреки всичко, подпомагано от свои прияте­ли и близки, или пък турски агенти да се изсели, то не сме ние, които ще успеем да го задържим - те са свободни граждани, но не бива да се допуска да се мисли, че властта е която ги принуждава да се изселват." 19 Така разсъждавал Областният управител, а кметовете със сигурност са изпълнили неговите предписания. Въп­реки всичко, обаче, изселването станало факт, а в Батин се случило и едно чрез-вичайно произшествие. Под партидния №5 в наборния списък на общината за набор 1919 г., на 24.04.1940 г. било записано лицето Исуф Мустафов Салиев от с. Батин, подлежащ на задължителна военна служба, който, обаче, липсвал от селото поради това, че "лицето е забягнало нелегално в Турция". Решението на общината било: "Моли Беленския околийски съдия, да издаде съдебно решение за заличаване от всички списъци на общината поменатото лице Исуф Мустафов Салиев бивш жител на с. Батин - общината ми", а датата - 24.04.1940 г.20

С този документ нашите сведения за емигрантски изселвания от Батин през разглеждания период се изчерпват, но не и вниманието ни към батинския селянин, който след Тръстенишкия бунт и емиграцията, бил призован сега да насочи оста­тъка от своя духовен потенциал не някъде другаде, а във вонящото блато на низкия, роден политически живот и да украси с партизанските си страсти своето и без това нерадостно битие. Така се стигнало и до участието на батинчани в раз­личните п о л и т и ч е с к и п а р т и и на следосвобожденска България. Най-ран­но свидетелство за такова присъствие намерихме в един списък на членовете на Управителния и Контролния съвети на местната кооперация, срещу имената на които била отбелязана и партията, в която членуват. Национал-либералите Гецо Тодоров Венков и Димо Господинов Димов, по обясними причини, оглавявали двата ръководни органа, а подгласници им били съответно земеделецът Киро Петков Гаванозов и сговористът Цони Данев Михалев, по-късно еволюирал в активен земеделец и ставал на два пъти батински кмет след 1944 г. Съвестният деловодител прибавил в скоби и същественото пояснение, че в тогавашния мо­мент в Батин имало "около 100 членове земледелци".21 Този списък не бил отго­вор на заповедта на Беленския околийски управител Г. Касабов до общинския кмет, изискваща "сведения за политическия колорит на чиновниците в коопера-

98

цията Ви, в смисъл в коя партия са се числили и как се проявяват и чувствуват и в момента",22 на която, обаче, незабавно било отговорено с "Лично поверително №567/23.02.1937 г." така: "На №1022. Донасям, че партийната принадлежност на въпросния персонал е както следва: за с. Батин Кръстю Коцев кас[иер] де­ловодител] - безпартиен, Васил Кънчев магазинер - земл[еделец] - не се проя­вява."23 Той нямал пряка връзка и с оповестената от кмета до Беленския око­лийски управител политическа принадлежност на батинските кандидати за об­щински съветници, която на 4.02.1937 г. сам представил по следния начин: "Сер-ги Тодоров - земл[еделец], Маноил Данков - -"-, Гатю Г. Маринов - национал-либерал, Билю Иванов - земл[еделец] съмишл[еник], Янко Тодоров - -"-, Заха­рин Балкански - земл[еделец], Тотю Тонев - нац[ионал]-либ[ерал] съмишл[еник], Пенчо Т. Шейтанов - безпарт[иен], Илия Добришев - сговор[ист] съмишл[еник], Злати Митев - земл[еделец] съмишл[еник], Радуш Неделчев - сговор[ист], Васил Кънчев - земл[еделец] съмишл[еник]".24 От така представените 12 кандидатури за общински съветници, както видяхме по-горе в първата подглава тук, изборите спечелили национал-либералите Гатю Георгиев Маринов и Тотю Тонев. Общо­то в тези документи било само това, че ни давали точна представа за политичес­ката мозайка в Батин през 1937 г., от която, обаче, за съжаление, не можем да установим кога и как са се развивали дотогава посочените тук политически пар­тии, които явно са съществували вече в селото и дори са обсебили духовете на доста батинчани. Прави впечатление значителната членска маса на земеделците и техните съмишленици, за които, обаче, не можем да твърдим, че тепърва се учредили, след като са успели в тази 1937 г. да съберат повече от 100 свои идейни члена и да се подкрепят от още доста такива, както и да представят 6 от 12-те кандидатури за общински съветници, независимо че не спечелили нито една. Ло­шото е, че и информаторите нямат точен отговор за възникването на БЗНС в селото. Но в едно авторите вече са сигурни - това е станало преди 1937 г., а фак­тът, че точно тогава, на 21.12.1937 г., вече се изисквала сума и за знаме на орга­низацията,25 било още едно доказателство в тяхна подкрепа. И, все пак, дали е възможно да се определи примерната дата на възникването на БЗНС в Батин. Вероятно няма да е грешно, ако се предположи, че батинчани е имало и в близко­то село Обретеник през зимата на 1911 г., когато там се основала местната орга­низация на БЗНС, чиято първа мащабна изява била организирането в края на тази 1911 г. в двора на тамошното училище на голяма събрание, на което при­съствали представители, по всяка вероятност бъдещи земеделци, от близо 40 близ­ки и по-далечни села, за да чуят словото на областния земеделски лидер Алексан­дър Недев от с. Дивдядово, Шуменско, който говорил за тежкото положение на българския селянин и нуждата в този момент да сплотят силите си в единна поли­тическа партия, която да защитава интересите им.26 След приключването на съб­ранието агитаторът веднага бил арестуван, но селяните го подкрепили и той бил освободен. Не са останали, със сигурност, напразни думите на областния земедел­ски организатор, защото в много селища в това време, чиито представители

99

вероятно са били на събранието, се учредили местни земеделски дружби. Така било и в недалечното Борово, в историята на което е записано, че това станало именно през 1911 г. и то под "ръководството на земеделски организатор от Шу­менско".27 Не е невъзможно точно тук да се предположи, че ако не друг, то поне водачът на батинчани към Тръстеник през 1900 г. Иван Митев Дръндев и него­вите сподвижници, братята Тодор и Митю Цоневи, са били в Обретеник през 1911 г. и, връщайки се оттам, са се опитали да създадат местна земеделска орга­низация от близки и съмишленици. Още повече като се има предвид, че името на 40-годишния тогава Тони Данев Дръндев фигурира като член в списъка на мест­ната кооперация за 1937 г., а срещу него е записана и политическата му принад­лежност - "земеделец". Същата политическа партия била записана и срещу име­то на четвъртия член на Управителния съвет на кооперацията през 1937 г. Дани Тодоров Цанев. И неговата възраст била 40 години.28 Тези хипотетични съпос­тавки дават право на авторите условно да посочат годината 1911-та за учредител­на на местната земеделска дружба, но така въпросът не може да се счита за ре­шен, поради което го оставяме за бъдещи проучвания. Твърде вероятно е, както почти навсякъде в България тогава се случва, по време на войните 1912-1918 г. дейността на Земеделската партия да е била притъпена, а дори и заличена, ако въобще е имало време да се развие от зимата на 1911 г. до скоропостижната Балканска война от 1912 г. Вероятно не е могла да укрепне значително партий­ната група и по време на земеделското правителство, защото през неговото уп­равление от 1919-та до 1923 г. на кметското място в Батин се изредили 6 кмета. Димитър Попов, Гичо Иванов, Димо Димитров, Ангел Копев, Георги Григоров и Колю Денков се сменяли всяка година, а последните двама - само през 1923 г., което води най-малко до извода за нестабилност в управлението, а по всяка веро­ятност и до други подобаващи заключения. Така или иначе, това е факт, от нали­чието на който, обаче, истината за земеделското присъствие в Батин през перио­да не става много по-ясна. След 9.06.1923 г. земеделците, ако въобще ги е имало, безспорно са станали по-малко, защото навсякъде организациите са се разтури-ли,но не се изгубили и, както виждаме, през 1937 г. отново са възкръснали от пепелта. И, независимо че от 1934 г., легалното съществуване на политическите партии в България е било забранено, най-вероятно е, както и в другите села е станало, да е възстановена дейността на БЗНС през 1927 г., за да имало време десет години след това той да броял в Батин посочените вече 100 редови члена земеделци.

Не открихме никъде документи за съществуването на младежка организа­ция в селото, което не означава, обаче, че не е имало такава. Информаторите потвърдиха присъствието й в Батин и посочиха Златко Златев за неин основател. И само това. Дали е била възстановена след 1923 г. - също не се знае. След 1944 г. нейното наличие, обаче, вече е факт, а ние ще го отбележим, когато стигнем дотам.

100

Почти същото било положението и с комунистите. Документи за съществу­ването на организация на Българската комунистическа партия в Батин преди 1944 г. авторите не откриха, а спомените на информаторите започваха винаги от тази преломна година насам, поради което и нашият разказ ще тръгне оттам. Но, за да не останат читателите разочаровани, авторите ще си позволят именно тук да публикуват две "поверителни окръжни" писма, съответно от Дирекцията на полицията от София до областните полицейски инспектори в страната с разни копия и на Шуменския областен управител до околийските управители в област­та, пак с полагащите се копия. В първото, от 24.04.1937 г., началникът на отдел "Политическа полиция" Иванов уведомявал областните полицейски инспектори, а чрез тях - областните и околийските управители в страната, че комунистите готвели масови протестни акции за 1 май, като щели да издигнат политически и икономически искания. В предпразничните агитации те трябвало да обяснят на селяните, че "всички земеделски продукти се закупуват от спекулантите на безце­ница, а на тях им дават на твърде високи цени продуктите гас, сол и пр." В своята дейност те щели "да се стремят да привлекат и земеделците, социалдемократите и др.", а резолюцията на Беленския околийски управител била: "Срещу 30 Ап­рил и 1 Май да се усили нощната стража като се подбере качествено. Да се усили и дневното наблюдение". "За всяка проява да се донася по телефона." 29 - била последната заповед на Касабов, но какво е станало след получаването на това писмо и как е бил посрещнат 1.05.1937 г. в Батин, както видяхме, трудно би мог­ло да се гадае. Ала за 1.05.1945 г. авторите се сдобиха с оригинално описание, което ще ви предоставят, когато се стигне до този момент. А колкото до батинс-ките комунисти и земеделци, в каквато и форма да са били представени те, почти със сигурност може да се твърди, независимо от прякото им непосочване в исто­рията на Русенската партийна организация, че са взели активно участие в похода срещу Деветоюнския преврат и подготовката на въоръжено въстание през сеп­тември 1923 г. почти толкава, колкото и посочените там други русенски села.30

Но това малко отклонение няма да ни попречи да се спрем и на второто обещано "поверително" писмо, което Шуменският областен управител изпратил на 11.06.1937 г., съответно до околийските управители, полицията и кметовете по места, може би не за друго, а само да остави на поколенията най-пълния, точен и самокритичен анализ на тогавашното управление. "Сведенията ми от сериозни източници и фактите донесени ми официално - така започнал гневното си писмо Областният - говорят категорично, че едно голямо число от кметовете и общин­ските служители в областта са забравили чувството на дълг и приличие. Разгулен живот, пиянство, дори разврат и корист станаха като че ли обикновени обвине­ния." Обсъждайки обстойно мисията на кметовете - народни избраници, Облас­тният управител заключил за тях: 'Те са бащи на населението и примера им, и интереса им, и грижите им към него всякога и навсякъде трябва да бъдат такива на истински достойни, благородни бащи." "При природно бедствие - продължил Управителят - кметът - бащата, е този, който ще се озове в пострадалото село,

101

за да сподели веднага лично с изплашеното население, да го утеши, да прицени възможностите за бързото му подпомагане." В този ред на мисли той стигнал и до друго заключение: "Нека не се забравя, че интелигенцията на Родината е мо­билизирана и призована да се справи положително с психиката на обезверения и онещастливен от партизанската сатрапия и опустошенията български народ. Че тя е повикана, като лекар на народа, да излекува раните му и изгради материал­ното и духовно величие". "И как ще стане това? - питал възбудено Областният управител и отговарял: 'Това ще се постигне не по пътя на сатрапията, разхище­нието на обществените средства и лошите низки морални прояви, а чрез съвър­шен във всяко отношение личен и обществен пример, чрез труд, сърдце и способ­ности." А тежките му думи били: "Ще искам немедленото отстраняване от служ­ба и даване в съд на всеки служител, който бъде обвивен и в най-дребно користно престъпление и превишаване на власт; ще искам отстранението от служба на всякой служител, който през време и вън от службата си е дал да се разбере, че се интересува само от личните си материални интереси и благополучие и се е проя­вил като чужд, като сатрап на населението, на чиито болки и нужди е гледал без повелените от правителството бащински грижи и интерес."31 Всички тези памет­ни слова на Шуменския областен управител са били четени от току-що избрания на 8.02.1937 г. кмет на Горноаблановската съставна община Спиридон Пенев, наложил се впоследствие като най-успешния й кмет за всички времена.32 Горните мрачни констатации със сигурност не са били адресирани до него, но вероятно са му дали импулс в новата работа и са създали възможност, съобразявайки се с многото верни думи в писмото, успешно да води общинските дела до 24.04.1940 г., когато кметството се поело от Никола Петров Киряков. Така в общи линии се развивала батинската политика през разглеждания от авторите период. Но неза­висимо от географската отдалеченост и дори изолираност от централните поли­тически центрове на страната, и в Батин националните политически тежнения на епохата са намерили своето отражение и са дали плодовете си, които дотук бегло се опитахме да ви покажем.

Отново плод на политика, но този път държавна, и то недалновидна, било въвличането на България в Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна (1914-1918 г.) в о й н и . И както другите българи, не отминало това световно зло и батинските селяни. Призовани от дълга към родината, те участвали масово в тези жестоки войни, а някои дори оставили кос­тите си по техните смъртоносни бойни полета. Такъв, със сигурност, бил участ­никът в Първата световна война като редник в Пети пехотен дунавски полк и роден в с. Батин Тони Трифонов Кънев, убит при щурма на връх Лешница на 29.03.1917 г.33 Христак Тодоров Григоров, Иван Караиванов, Стефан Караива­нов и Стефан Стефанов Тодоров, пък, били батинските участници в Балканската война, които се завърнали живи, според сведенията на информаторите.34 Но за 28-те жертви от Батин общо трите войни, посочени от някои източници,35 авто­рите не намериха никакви документални или други свидетелства, поради което

102

дълго време се въздържаха от мнение и коментар. Ала един документ, открит от нас в архивите на Горноаблановското селско общинско управление даде друга посока на разсъжденията ни. Това беше едно решение в протокол №38/ 14.06.1935 г., което изискваше: "На праздното място в селото в сегашните гроби­ща... да се посадят дървета за увековечаване паметта на загиналите в[ъв] войните бивши жители на общината на брой 57 души." 36 Най-ценното от този документ за нас беше бройката - общо 57 души от Г. Абланово и Батин, загинали в трите, водени дотогава войни. Правейки съпоставка с броя на жертвите от Г. Абланово, посочени поименно от Н. Манев в неговата история,37 ние установихме, че тази цифра за с. Г. Абланово е 29. А, извършвайки елементарното математическо действие "изваждане", ние вече бяхме сигурни, че загиналите от с. Батин в тези три войни наистина били 28. Потвърждение, че тогава е имало доста батински жертви открихме и в още два сродни общински документа от малко по-късни времена, изискващи строителството в Батин на паметник на загиналите във вой­ните негови жители. В статия III на протокол №21/24.12.1938 г. записали: "Че отделението на военни музеи, паметници и гробове при Министерството на Вой­ната с писмо №5464 от 22 октомврий 1938 г. нарежда да му се изпрати незабавно протокол на общинския съвет за отпуснатото от общината място за постройка на паметник." Решението било: "Отпуща се за постройка на паметници в общината следните обществени места, а именно:... 2.3а село Батин: в църковния двор на изток до самата главна улица, водяща за кметското наместничество." 38 Предло­жението, обаче, не било одобрено и затова в статия IV на протокол №5/30.04.1939 г. общинарите записали: "Писмото под № Ш 2804 от 18 Март т[ази] г[одина] на Главната дирекция на Обществените сгради, пътищата и Благоустройството, от­деление "Благоустройствено", изпратено в препис от Министерството на война­та, Щаб на Войската, Отделение на Воен[ните] Музеи, Паметници и Гробове с което се съобщава, че не се одобрява избраното място за постройка в с. Батин общината с протоколно решение под №21 Ст[атия] Ш от 24 Декемврий минала­та] г[одина] на съвета и иска да се избере за целта друго подходящо място на открито - площад или кръстопът, където да се съгради паметника. За тая цел най-подходящ е площада пред кооперацията в с. Батин където ще се построи и чешмата, за това би било уместно да се построи тук паметника до самия двор на Тодор Иванов Тонев и на Илия Добришев." Решението не се отличавало същес­твено от предложението: "Избира място за постройка паметник - на площада в с. Батин пред кооперацията".39 Различията се явили, изглежда, в действията, защо­то и до днес те не са получили материална проява, поради което и имената на свидните батински жертви все още тънат в забрава. Не ги забравят единствено близките им и църквата, в която всеки пали свещичка за упокой на скъпите си родственици. А имената им, които впоследствие трудно издирихме, промениха съществено нашите изчисления, като се оказа, че общата цифра на убитите в трите войни батинчани достигна до 36 души, поименен списък на които даваме

103

тук в приложенията - нашата малка заупокойна свещичка за свидните батински жертви.

Тези свещи горят отдавна в сърцата на батинските християни, защото колко­то е стара вярата им, толкова меродавни са и навиците им да я почитат, а това те винаги правели в своите молитвени домове - ц ъ р к в и т е , които създавали, делейки от хляба си и там вграждали душите си, за да останат през вековете. Първото документално свидетелство за наличието на свещеник в Батин и оттам следователно за извършване на богослужения авторите отнасят към далечната 1861 г. Документа, за съжаление, не е датиран, но това не ни попречи да задъл­бочим своите проучвания и с помощта на съпоставителен анализ да разкрием годината на неговото написване. "Наредба за священниците" е това, за което ста­ва дума, а тя се явявала в архивата на Русенската българска църковна народна община по нейно изискване, което гласяло: "Понеже ся за благословно наложи на Тукашната наша община, за да ся нареждат свещенническите Енории, по граж­данската година, сиреч от месеца иануария, всеки священник да си знай на коя махала или село, ся е наредил, за да священнодействува. Затова ви с настоящето си заповадвами да гледате един час напред да дойдете тука, като си донесете пари­те, колкото сте длъжни за ембатика, (такса за посвещаване в духовен сан или длъжност - б.а.) както от миналите години, тъй и за настоящата година, за да можете ся определи за напред в коя Енория ще да священнодействувате, защото в противен случай знайте ще ви ся забранява от да священнодействувате." ^ Батин-ският свещеник видимо си е платил ембатиката, но е донесъл в общината и 20-те гроша на "Господин Петров из Батин за приносение",41 за да може впоследствие общинарите да наредят "поп Параскев" да държи селата "Батин, Белцов, Бресто-вица", които съответно броели по "37, 46 и 31 венчила" 42 или семейства. Както посочихме по-горе, тези документи не са датирани, но ние забелязахме, че до името на поп Параскев в цитираната вече "наредба" са записани още поп Петко Маринов, на когото са дадени селата "Обретеник, Манастирица (дн. гр. Борово -б.а.), Бозовца (Бъзовец —б.а.), Баницка (Баниска б.а.) и Чилнов" и поп Марин Георгиев, който, пък, щял да служи в Абланов (Горно Абланово - б.а.) и Кара-коджалия (Екзарх Йосиф - б.а.)" 43 Същите села били записани на поп Петко Маринов и поп Марин Георгиев и в едни други документи, които, обаче, били датирани, а годината била 1861-ва,44 което дава пълно право на авторите да я обявят за годината на поп Параскев, когато започнал да свещенодейства и в Ба­тин. Това той правил до 1867 г., когато дошъл свещеник Марин Георгиев, на когото общинарите, пък, предоставили поле за действие в селата "Горно Абла­ново, Батин, Белцов".45 На първата страница в "Апостола", съхраняван днес в батинската църква "Успение Богородично", обаче, е записано: "Поп Димитар село Лекувиц. Родом 1851 [година]. 1867 [година] м[есец] май ден 24. Кату фана даш по нима веки о[т] м[есе]ц септемврие до 16 снег голем".46 Не открихме све­щеник с това име да е пребивавал през 1867 г. в Батин, но преписката е интересна и от метеорологична гледна точка, поради което си позволяваме да я публикува­ме. По-надолу в този "Апостол" има още една приписка, касаеща образователна-

104

та система в селото и фиксираща точен исторически момент, но нея ще разгледа­ме по-късно. В реда на разсъжденията ни за свещениците идва времето да кажем, че поп Марин Георгиев престоял само тази 1867 г. в Батин, след което енорията се поела от свещениците Стефан Иванов и Григор Бенев. Те държали през посо­чената година селата "Каракоджалии, Убретеник, Трестеник, Белцов, Батин и Манастирица".47 Тези отци вероятно свещенодействали в посочените села през 1868 и 1869 г., защото, освен че Кънчо Бакалов и Илия Калинов изрично посоч­ват тази дата за престоя на Стефан Иванов съответно в Обретеник и Екзарх Йо­сиф, който през 1876 г. бил зверски убит заради защитата му на българите,48 ние открихме и документа, сочещ името на българския свещеник през 1870 г. То отново било на поп Марин Георгиев, а причината да остане за поколенията сега била доста интересна. Като местен свещеник, нему се полагало и задължението за издаване на нарочни разрешителни свидетелства за извършване на венчалния обред. Това му се наложило и на 12.12.1870 г., когато трябвало да "умолява цър­ковно духовното Настоятелство" да му позволи да венчае "Г[осподи]н Пени Пет­ров из селу Батин, окружие Рухчушко, на възраст около 22 години" с "Г[оспо]жа Цана Пенюва из селу Батин, окружие Рухчушко, на възраст около 21 години", които нямали "помежду си никакво противозаконово средство, което да им пре­пятствува в това бракосъчетание". И, въпреки че в горния десен ъгъл на това свидетелство председателят на Русенската българска църковна народна община, тогава протосингел Нил Изворов, си е сложил подписа, след като е написал "доз-волено", ние не ще пропуснем да представим на любознателните читатели и ин­тересното оригинално "примечание", което било прибавено към това забележи­телно свидетелство. Ето го и него: "На момата баща й дава воля да си правят свадбата. Чи дума пак немам каришик (от карашик - общо, в смисъл, че няма нищо общо с тях - б.а.). Селенете му се молиха. Ни са придобрява. Рекохми му като ни са придобряваш хади иди на опществото (вер. в общината - б.а.). Той казва на ими Пени ас немам работа на опществото. Да иди Петър да си оправи работата. Да си прави свадбата. И се остави.

Свидетел Свидетел Свидетел Дяду Вилику Дони Иванов Георги Николов".49

Така завършило това интересно батинско бракосъчетание, оставило ни, ос­вен приятните емоции, и подписа на свещеника Марин Георгиев, удостоверяващ неговото вече повторно пребиваване в селото.

Както видяхме дотук, религиозна институция в Батин функционирала доста преди официалното учредяване на Българската екзархия. Знайно е още, че, въп­реки почти цялостното й унищожаване след турското нашествие в България, цър­квата отново се появила като обществена институция и фактор на националното самосъзнание в българския духовен живот (конкретно за Батин тук може да си припомним даже времето на поп Мартин). Последвалата трудна църковно-нацио-нална борба, известно е, завършила с фермана на султан Абдул Азис от

105

28.02.1870 г., който утвърждавал възстановяването на самостоятелна българска църква под името Екзархия, начело на която стоял Екзарх.50 Точно в това време, малко след излизането на фермана и съставянето на гореописаното разрешител­но венчално свидетелство, на отец Мартин Георгиев му се наложило да се натова­ри и с други обязаности. Както е известно, още в края на октомври 1870 г. Смесенят привременен български съвет от Цариград разпратил до главните български об­щини своя правилник или "Повод", както те го нарекли, за избиране представи­тели на Църковно-народния събор през 1871 г. С него те изисквали от общините представянето на статистически сведения за броя на венчила, църкви, училища, свещеници и учители. Според този правилник всички общини или църковни нас­тоятелства на казалийските центрове трябвало да съставят общ каталог с имена­та на кандидатите и всяко селище с вишегласие следвало да избере трима от тях за избиратели. Снабдени с пълномощни писма, заверени с мухтарски печати, изби­рателите, излъчени от отделните селища, се свиквали на епархиален събор в цен­тралния епархийски град, в случая Русе. Там чрез тайно гласуване се избирал определеният брой представители от епархията за Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. Цялата тази процедура била повсеместна и затова нямало как да отмине и поп Марин Георгиев в Батин. По тази причина той закономерно получил "напътстващото" писмо, което задължавало "светиня ви, заедно с[ъс] селския Мухтарин, да преброите всички венчила... като направите един распис, да напишите точно в[ъв] всяка една къща именно по колко венчила има. Расписът ще подпишите вий и ще го подпечатате с[ъс] селските Мухтарски печяти". Поп Марин се справил подобаващо със ситуацията, а в Русе записали: "Батин - с къщи 45, венчила 65, келия, училище и учител"51. Малко по-късно, на 28.12.1870 г., той изпратил и одобрения каталог с кандидатите за Църковно-народния събор, подпечатан с мухтарски печат. От представените 26 кандидати "ний селене от село Батин - било записано в резолюцията към каталога - едногласно избрахми и одобрявами от горенаписаните лица Г. Цосподата] [х]аджи Атанас, [х]аджи Ен­чо (хаджи Драгнев - б.а.) и Георги Малчоолу и за туй удареми селските печати"52. Така дочакал поп Маринчо и идването на първия екзархийски владика в Русе, -Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий Доростолски и Червенски - което станало на 25.08.1872 г.53 Новите реалности изисквали отново точно да се знае с какви и най-вече с колко хора щяло да се работи занапред, за да може по-правилно и точно да се предвидят приходите, а оттам и да се планират разходите на възобновената Българска екзархия. Поп Марин сигурно вече е знаел и митро­политското писмо от 21.12.1872 г., което изисквало всеки свещеник да направи "точни расписи, в които да се назначени подробно в[ъв] всяко село или махала именно колкото къщи ся намират и всяка къща по колко венчила има а също да ся забележат вдовиците и девиците54", защото още на 1.01.1873 г. изпратил спи­съка на с. Батин "заради венчилата". Той изглеждал така:

106

Събрани венчила 67, къщи 50. Венчилата в село са 67 и ся подписвам. Венч. 67 х II 469 свещеник Марин Георгиев."55

С това документалното присъствие на отец Марин Георгиев в архивите прик­лючило, но не и физическото му такова в Батин, защото чак през 1875 г. откри­ваме нов свещеник за това село, който се казвал Никола Иванов. Той бил учител в съседното с. Горно Абланово от 1870 до 1875 г., но след това се запопил и станал от тая година свещеник в с. Батин.56 Твърде вероятно е това да е бил най-застоялият се свещеник в селото, защото след 1875 г. откриваме подписите му през 1898, 1899 и 1900 г. От документите, които проучиха, с голяма доза сигур­ност авторите могат да предположат, че Никола Иванов, може би, е бил единст­веният провинциален свещеник, изпратил писмо на митрополит Григорий До-ростолски и Червенски малко преди да си иде от мире на 16.12.1898 г. и първият такъв, уважил най-бързо новоизбрания владика Василий Доростолски и Червен­ски на 11.04.1899 г.57 Забележителен остава и фактът, че точно в този ден на неговия избор отец Никола изпратил писмото си не до Василий, а до временно управляващия дотогава Митрополията "Щегово] Високопреосвещенство митро­полит Климент Търновски", известен ни повече с мирското име като писателя Васил Друмев. Както е известно, на 16.12.1898 г. починал първият митрополит на Доростолската и Червенската митрополия Григорий. Но малко преди да сто­ри това, на 14.08.1898 г., той успял да препрати със своето окръжно до Горноаб-лановския енорийски свещеник Н. Иванов писмото на Министерството на външ­ните работи и изповеданията №9976, което изисквало, понеже "редакционни ко­митет на "Българско отечество" е възложил на Поручика от Техническата дру­жина Уста-Генчев изучаванието на архитектурата, църковната живопис и скулп­турата на всички църкви в Княжеството, в които се извършва богослужение, то по надлежния път "подведомствените" на Дяда Григория свещеници трябвало да изпратели до него своите сведения, а той да ги препрател до Министерството.58

Следвайки предписанията, поп Никола направил нужните проучвания и на 22.09.1898 г. ги отпратил със следното придружително писмо: "В испълнение на Окръжното Ви предписание, от 25 Август т[ази] г[одина], под №2639, при насто­ящия си рапорт, чест имам да представя на распореждането на Ваше Високо Пре­освещенство, приложените три сведения за Църквите Горньо Аблановска и Кри-винска и - Параклиса на с. Батин."59 Жалко, че тези сведения не са се запазили, но и този текст ни дава някои данни, особено ценни от които са тези, че в Батин и през 1898 г. все още не се говори за църква, а за параклис." Следващите писма били предимно отчети на свещеник Н. Иванов за ражданията, венчавките и пог­ребенията в енорията му, а датите им, освен вече посочената 11.04.1899 г., кога­то Василий бил избран за митрополит, съответно били още от 5.07.1899 г. -

107

Димитар Ангелов

1*

Кани Алексив

3

Тодур Драндув

1

Деню Катранлжи

1

Ратку

1

Радул Влаха

1

Мини Сему

1

Митю Ани

1

Добри Тодур

1

Начо Копи

1 1

Георги Никола

1

Тодур Кофолу

2

Петар Тотю

Иван Кофолу

2

Кону

Кинку Къни

1

Игина[т] Неику

1

Кучкан

1

Петку

,. 1

Деню Виличкув

2

Глигор

1

Тодор Табак

2

Игинат Гатю

1

Иван Гатю

1

Дяду Тодор

2

Дяду Валчо

2

Иван Тотю

1

Танас Венку

1

Пени Семув

3

Митю Венку

1

Цони Неику

2

Тони Иван

1

Вилику Чапкън

2

Илия Гатю

1

Пени Ангел

1

Васил Винчю

1

Паси

1

Нилелчо

1

Михал

1

Кара Симион

4

Петку Валчу

1

Гену Иван

1

Кара Иван

1

Гюргица

1

Цвятку Станчю

1

Гену Дани

1

Юрнан

1

Добри Нойку

1

отново до Климент и от 6.10.1899 г. вече до новия владика Василий. Системати­зирайки данните за 1899 г., Доростолската и Червенската митрополия направила следната рекапитулация на Батин за тази година: "раждания - 22, венчавки - 1, починали - 10".60 Следващото фиксиране на Н. Иванов като "батински" свеще­ник станало на 14.10.1900 г., когато подписал един списък на батинчани, дължа­щи пари на "параклиса "Св. Богородица" в с- Батин, Беленска околия". Но, неза-

* Тази цифра фиксира броя на венчилата в един дом - б.а.

108

висимо че и тук той се разписал като "Горноаблановски енорийски свещеник , то Батин и в тая ситуация, както видяхме и от горните документи, не излизал от правомощията му като такъв. Въпросният списък се състоял от 13 имена с впи­сани срещу тях сумите, които дължели. Най-много имал да дава Петко Вълчев -100 лв., а най-малко - Михаил Петров - 23 лв.. Даскал Васил Лазаров, пък, дъл­жал 99 лв. 0,60 ст., Мони Вълчев - 24 лв. и т.н.61 С това участието на свещеник Н. Иванов в батинския духовен живот сякаш се изчерпвало. Но дали наистина така е било? Отговор на това ни дава една обширна преписка с Митрополията на недо­волни от свещеника си батинчани. Той сега се казвал Васил М. Узунов от с. Горно Абланово и е поел енорията от Н. Иванов през 1903 г., включваща сега само Г. Абланово и Батин, а Иванов, както ще узнаем по-късно, е обслужвал Белцов, Беляново и Кривина. Васил М. Узунов вероятно се е подвизавал в Батин до въп­росната 1908 г., когато със сигурност бил изгонен от недоволните селяни, въпре­ки че това не личи ясно от преписката. И така, на 19.04.1908 г. 101 недоволни батинчани написали до владиката си в Русе Василий "Зявление от источноправос-лавните жители на село Батин, Беленска околия, Русенски окръг", броящо "680 жители или 108 къщи", с което желаели да се обособят като самостоятелна ено­рия, понеже "досегашний ни Енорийски свещеник Васил М. Узунов от с. Горньо-Абланово отказва да ни служи, също и ний отказваме от него". Така се започнала въпросната протестна батинска преписка, а главният виновник за нея, поп В. М. Узунов, бил извършил вече куп нередни дела. С богобоязливост и смирение явно са били изпълнени дотогава мирните батински селяни, но явно богохулните поп­ски действия родили гнева и отвращението им от този сатанински свещеник, неп-ризнаващ и необгръщащ с нужното внимание най-тайнствените и съкровени бо-го-човешки актове като раждане, причастие и смърт. "Ако искате и на Бога се оплачете, от никого не ме е страх" - такова било житейското кредо на безстраш­ния поп, а делата само подкрепяли словата му. Така се стигнало и до протокол №3151 от заседанието на Доростолския и Червенски епархиален духовен съвет от 14.05.1908 г., на което присъствали и призованите батински църковни насто­ятели Генчо Досев, Колю Илиев, Антон хаджи Стефанов, църковният певец дас­кал Васил В. Лазаров и временно изпълняващият тогава длъжността кмет Ис. Сюлманов, които конкретизирали обвиненията си от своето "Заявление". Имен­но тук те разказали как попът искал винаги да му се предоставя задължително каруца за откарването му от Г. Абланово до Батин при нужда, а ако не - миряни­те се задължавали да му платят "обезателно 3 лева", за да дойде да "погребе умряло, да кръщава роденото, венчава и проч[ие]". Освен това алчният поп пред­варително се осигурявал с "шиник ечемик, 1 хляб, 1 жива кокошка". На всичко това той отговорил, че "пет години откак гледал това село" (тук ние съдим за годината на постъпванто му - 1903-та - б.а.) "който му даде земал", но "никоги не съм отказал да извърша требата ако не дадат". Епархиалният съвет явно се видял в невъзможност да разреши противоречията, за това постановил: "1) Обви­нението приписвано на свещеника Василия М. Узунов да остане без уважение

109

като недоказуемо; 2) по обвинението му обаче, в непричащавание християните да му се наложи наказание състоящо се в строго мъмрение с предупреждение, че ще бъде наказан при повторно подобно опущение; 3) Молбата на християните за съставяние отделна енория с особен свещеник да остане без последствие, тъй като селото няма изискваното число къщи и 4) Разрешава се на християните да се числят към друга енория, към която пожелаят." На 19.06.1908 г. 85 батински християни поискали присъединяването им към енорията на бившия техен свеще­ник Никола Иванов, който сега държал Белцов, Беляново и Кривина и Митро­полията разрешила това на 14.08.1908 г., но на 16.08.1908 г. отецът отказал по­ради "старост" и че "разстоянието от село Белцов, до село Батин е 15 км", което естествено го затруднявало в обслужването.62 И с това преписката приключила, а името на новия батински свещеник останало неизвестно. От архивите на Батинс-кото църковно настоятелство не успяхме да открием нищо за този период, защо­то най-ранният протокол там беше от 1923 г. Знаейки за периодичното присъс­твие на Батин в Горноаблановската църковна енория, логично насочихме внима­нието си сега към документите на Горноаблановското църковно настоятелство. И сполучихме. Защото, освен за времето след 1908 г., там открихме множество доказателства за съвместното съществуване на двете енории. И, независимо че архивите на двете църковни настоятелства бяха самостоятелни, то обслужването им доста дълго във времето се осъществявало от един свещеник, който почти винаги живеел в Г. Абланово. Така било и със споменатия вече Никола Иванов, който на 28.02.1890 г., бидейки в Г. Абланово, получил от Доростолския и Чер-венски митрополит Григорий следното известие: "Съобщаваме Ви, че произве­дения на 21 януарий т[ази] г[одина] избор за настоятели на църквата в селото Ви Батин се намери, че е станал редовно и съгласно закона, за което и избраните лица, а именно: Дени Великов, Цани Иванов и Димитър Ангелов се утвърдиха на длъжността".63 Почти същото се случило и на 5.07.1894 г., когато Н. Иванов свещенодействал в Г. Абланово, Кривина и Батин, а писмото му от Митрополия­та утвърждавало: "Петко Вълчев, Михал Петров и Атанас Тодоров за настояте­ли, а Копи Начев, Добри Тодоров и Андрей Пенев за комисия на църквата в с. Батин".64 Малко по различен бил списъкът, който Н. Иванов изпратил до Дядо Григорий на12.03.1891 г. Той имал заглавие "Списък на селата, съставляющи Горно Аблановската енория, числото на венчилата и къщите", а данните в него били: "Г. Абланово - 166 къщи, 259 венчила, църква; Батин - 64 къщи, 98 вен­чила, параклис; Кривина - 92 къщи, 135 венчила, църква; Беляново - 50 къщи, 83 венчила, няма църква". Сред тези ценни сведения, представящи ни и състава на енорията, обслужвана от отец Н. Иванов открихме и наличието на една съ­ществена забележка, която гласеше: "Параклиса в Батин и църквата в Кривина не са осветени".65 Тази бележка наистина е много ценна за нашето описание, но ще я използваме малко по-нататък, когато разглеждаме въпроса за сградата на църквата. А всичките цитирани дотук документи от Горноаблановското църков­но настоятелство можем вече твърдо да заключим, че потвърждават направено-

110

то от нас по-горе предположение, че отец Н. Иванов е обслужвал с. Батин през периода 1875-1903 г. Още повече, че в протоколите на Горноаблановското цър­ковно настоятелство той се подписвал като председател до 23.09.1903 г.66 след която дата виждаме името на известния ни вече отец Васил М. Узунов. Интересен се оказва и фактът, че, въпреки отказа му, който по-горе цитирахме, след 1908 г. енорията отново се поела от свещеник Н. Иванов, а потвържденията открихме в подписа му като председател на Горноаблановското църковно настоятелство на 29.05.1914 г. и 14.11.1920 г.67 Това повторно негово църковно обслужване и на Батин е обхванало периода 1908-1921 г., защото на 15.01.1921 г. с пълно бол­шинство от 231 гласа Горноаблановското църковно настоятелство избрало за свой енорийски свещеник "Иван Пройнов от с. Копчений, Габровска околия".68

Неговото име присъства най-рано в архивите на Б атинското църковно настоя­телство от 4.02.1923 г.,69 а за последен път там то се явява на 22.05.1932 г., кога­то отецът оставя Батин и поема само Г. Абланово.70 След него, от 8.01.1933 г.71

до 11.04.1948 г.72 в Батин се подвизавал кривинският, дотогава, свещеник Конс­тантин Попов, а през последвалия атеистичен период от историческото ни разви­тие ролята на църквата и свещениците в реалния не само духовен, но и биологи­чен живот на българина, а оттам и на батинчанина, не само че намалява, а почти била на изчезване. Свещеници тогава били Никола Стоянов Кулишев от с. Бист-ренци, Русенско - от 14.08.1948 г. до 1.05.1997 г., а от 1.05.1997 г. до днес енори­ята се обслужва от отец Ангел Тодоров Манолов от с. Недан, Великотърновско, който върши това и в селата Обретеник, Екзарх Йосиф и Горно Абланово.

Сигурно не е бил без значение и фактът къде са се извършвали богослуже­нията през всичките тези години, които описахме. Проследявайки задълбочено документите, авторите трудно биха се съгласили с твърдението на известния ни вече юбилеен комитет за отпразнуване 100-годишнината на местното училище, че "през 1868 г. жителите на селото "построяват църква".73 Твърде вероятно, а и почти задължително е, щом от 1861 г. е имало свещеник, както вече посочихме, да е имало и помещение, където той да служи. Най-ранният документ за наличи­ето на нещо такова, който вече посочихме, отнася нещата към месец октомври 1870 г.74 В него, обаче, не пише църква, а "келия", с каквото название ще се сблъскваме почти винаги, когато става дума за батинската църква. Другият, по­срещаният, вариант е "параклис". Така го видяхме в посочените вече документи от 12.03.1891 г., където той все още не бе "осветен", от 22.09.1898 г.76 и от 14.10.1900 г.77 Такъв вероятно е бил той до неговото събаряне през 1931 г., а ето как го е видял тогавашният свещеник Иван Пройнов: "Понеже съществуващият параклис - пишел отецът в рапорта си до митрополит Михаил от 5.10.1931 г. относно искането от Батинското църковно настоятелство на основния му ремонт - бе само едно зимниче, без форма за параклис, без достатъчно прозорци, без олтар, без под, а върху пръстта... не оправдаваше името си и назначението си".78

Този "параклис" или "келия", както често са го наричали, най-вероятно е бил набързо скалъпен от батинчани още през 1861 г., за да има къде да извършва

111

службите си поп Параскев и така е просъществувал, неосветен, до неговото съба­ряне през 1931 г. Не е изключено да го е имало и от по-рано, защото логично бихме попитали тук, а къде ли е служил, пък, поп Мартин. Но това вече са въп­роси, на които трудно бихме могли да отговорим от днешната дистанция на вре­мето и липсата на каквито и да било документи от оня период. Така че условно може да приемем годината 1861-ва както за идването на поп Параскев в Батин, така и за построяването на някакво помещение, "килия", в която той да свещено-действа. Още едно доказателство в подкрепа на нашата теза е и посоченото вече от нас "метеорологично" описание на с. Батин, оставено върху страниците на църковния "Апостол" през 1867 г. от поп Димитър от с. Лекувиц.79 То ни води до заключението, че щом през 1867 г. в църквата е имало "Апостол" и върху него­вите листи е писано, то тази църква вече е съществувала и както казахме, най-вероятно да е било издигнато това нейно "килийно" подобие още през 1861 г. 'Тази пролет през месец Април в мое отсъствие общината събори параклиса" -пишел отец Ив. Пройнов в посочения вече рапорт и продължил: "Понеже аз живея в с. Горно Абланово, то не съм видял и дал съгласие при събарянето на параклиса от общината. Настоятелството за сега пазари майстор Стоян Петров от с. Батин, който от 8.Х. т[ази] г[одина] започна за сега следният ремонт: 1) Всички стени на параклиса ще се подигнат още 2 метра, понеже сегашните са 2 метра и става височина 4 метра; 2) Целият покрив на параклиса ще се направи с нов материал и по средата съ[с] свод, подкован с гладки дъски; 3) На западната част на покрива да се изгради кампанария на 2 метра височина над покрива; 4) Цялата източна стена ще се събори и ще се образува олтар и изгради; 5) Остават се отвори на стените за 5 прозореца; 6) Пода ще се битонира с цимент; 7) Всички стени вътре ще се мажат с вар и цимент. За сега това е отдадено на работене и е започнато. Работят се стените." 80 Но да се стигне до това строителство, трябвало да се мине по дългия път от килията до църквата, от съмнението до вярата, от греха до спасението. "Замолваме най-настоятелно Господа съветниците - напи­сали точно затуй на 20.05.1929 г. батинските църковни настоятели Стефан К. Иванов, Георги Григоров и Тодор Цонев, а свещеникът Иван Пройнов се подпи­сал под заявлението им до Батинското селско общинско управление - да бъдат по-съчувствени към Церквата, която е опазила и пази всичко българско - нация, език, вяра, което ни различава от другите народи. Благодарение на майката Цер-ква България не се притопи през 500-годишното рабство. Церквата и сега изпъл­нява най-важната роля на възпитание, което е толкова нуждно днес при разкла­теното морално чувство на нашия народ. Вие виждате господа съветници едно селище, една къща, една държава останала без вяра, без религиозно възпитание, какви неморални безчовешки дела вършат и такъв народ е обречен на погива­не." "За спасението лично на нашето село, - продължили разпалено настоятели­те - за повдигане духа на вярата, духа на моралното чувство, духа на човещината ни предстои да си построим храм, където да черпим поука, да испросваме божи­ята милост, благодат и с нови сили да изпълним дълга си на тази грешна земя,

112

която е пътя на всички ни към небето и вечния живот." 81 Тези горещи слова били съпроводени и от реални искания: "1) Да се даде 100 декара от мерата ниви за фонд "Постройка на Церква". 2) Да се отпусне 20 декара място към старите гробища и се загради и 3) Да се дадат и заградят гробищата в селото ни с граници Димо Димитров, Лашо Цветков и път, които да се използват за фонд на Церква-та." 82 От всичките искания само третото донякъде се изпълнило, но това не попречило, както вече видяхме, на батинчани да изградят новата си църква. Но кога е била завършена тя, трудно е точно да се каже, защото документите ни дават противоречиви сведения. Така например в потокол №7/20.07.1933 г. на Ба-тинското църковно настоятелство било записано: "Приема изработените от Ко-лю Дюлгеров от с. Две могили за нуждите на църквата в с. Батин, иконостас, владиков трон и троновете за миряните",83 което логично би трябвало да означа­ва, че църквата вече е построена, за да трябва да бъде обзаведена с посочените атрибути. В писмото на бившия батински кмет Ангел Петров Иванов (Начев) до митрополит Михаил в Русе от 29.01.1935 г., обаче той му пише, че "вий сте из­вестни и знаете за поетата инициатива за издигане на старата килия в селото ни, обаче никаква ревизия не е извършвана на църковното ни настятелство от нико­го... от 1919 г. до сега",84 която информация, пък, ни кара да се съмняваме, че и през 1935 г. църквата е била завършена. Направената от авторите справка, оба­че, в архивите на Б атинското църковно настоятелство установи, че за посочения период 1919-1935 г. са му правени не една, а няколко ревизии, което ни кара да обявим това писмо за невярно и тенденциозно, поради което приехме годината 1933-та за окончателното завършване на батинската църква "Света Богороди­ца" във вида, в който и днес я виждаме да съществува.

"На книгите в черковата да се пише кой каквото на ум, но да бъде в негова какъвто е намислил" - това е записал на 12.11.1891 г. известният ни вече селски даскал и църковен певец Васил В. Лазаров в "Цветослова", оставен вероятно от него, запазен и до днес в тази църква, за която ви разказахме. Въпреки че не пи­сахме в книгите, а за тях и историята на тази църквица, старахме се точно чрез нашия разум да стигнем до ума и сърцата на всички батинчани, за да съумеят да видят и те своята църква такава, каквато и ний я видяхме. Дали сме успели, това ще отсечете само Вий, Многоуважаеми батински читатели.

А като стана реч за ум и за разум, веднага се сетихме, че мястото, където младият човек прекарвал най-много от времето си, готвейки се да предизвика­телствата на зрелия живот, черпейки от опита и знанията на миналите преди него човеци, винаги е било и до днес си остава у ч и л и щ е т о . За най-ранно наличие на такова в Батин споменатият вече юбилеен комитет за 100-годишнината му и директорката Румяна Котенкова или "юбилярите", както запо-кратко нататък ще ги наричаме, сочат годината 1869-та, а това, според тях, станало така: "През 1868 г. с общ труд и средства жителите на селото построяват църква и към нея една стая - килия, която след известно време е била пригодена за училищна стая. И така в началото на 1869 г. започва да съществува училището в селото. Към

113

училищната стая по-късно била направена още една за живеене на учителя. От училищната покъщнина били набавени само 2-3 пейки, пригодени за чинове, на които сядали учениците. Учениците били доста възрастни, посещавал училище, който искал и то само момчетата. За първи път се условил за учител в селото Стефан хаджи поп Антонов от гр. Казанлък, който впоследствие станал местен жител на селото. Той обучавал около 10-20 момчета и то по-възрастни от 14 години. Антонов е учителствал около 10-15 години."85 Всичко описано до тук било точно така, но ние го цитирахме толкова дълго не за друго, а само да внесем няколко съвсем малки уточнения, които според нас се налагат. След като вече решихме въпроса с църквата, смятаме, че точно тук е мястото да направим това и с училището. Църковната килия, както вече посочихме, била построена през 1861 г. Вероятно е вярна посочената по-горе 1868 г. за направа на някаква прис­тройка от една стая към нея и това със сигурност точно тогава е станало, защото, както и в горния документ се посочва, за пръв учител в Батин през 1869 г. се главил казанлъчанинът хаджи Стефан хаджи Икономов или, както те са записа­ли - Стефан хаджи поп Антонов. Удивителното тук е, че още щом пристигнал, на 11.09.1869 г., той записал в църковния "Апостол": "В 1869 год[ина] септемвр[и] 11 Ази учител х[аджи] Стефан х[аджи] Икономув от град Казанлък почновам да учителсвовам в село Батин Русчушко окружие".86 Тази приписка дава отговор на много неща. Първо, щом вече е дошъл за учител, явно е имало училище и то е било построено, както по-горе казахме, през 1868 г., за да пристигне чак от Ка­занлък даскал Стефан да учителства. Второ, той със сигурност е започнал учбни-те занятия точно на 15.09., след като е дошъл в Батин на 11 същия месец, а не "в началото на 1869 г.", както беше записано в по-горния документ. И трето - ха­джи Стефан хаджи поп Икономов е пълното име на първия батински учител. Той наистина е от Казанлък, а "юбилярите" са го записали "хаджи поп Антонов", вероятно защото с това бащино име той е стигнал до тях. Авторите искрено съ­жаляват, че, въпреки огромните им усилия, не можаха да открият повече данни за този заслужил българин. Но, независимо от всичко, вече се знае, че първата учебна година 1869/1870 г. започнала в Батин на 15.09.1869 г. и се водила от казанлъшкия учител хаджи Стефан хаджи поп Антонов хаджи Икономов, който се оженил в Батин за Дона хаджи Стефанова и имали син Антон, оженен за ба-тинчанката Николина Андонова. Антон хаджи Стефанов бил убит на 21.06.1912 г. в Балканската война. След това необходимо уточнение, можем спокойно да про­дължим напред. А бъдещето било следното. След като беше посочено вече, че даскал Стефан учителствал 15 години, можем лесно да сметнем, че учителят, който дошъл след него направил това на 15.09.1884 г. Името му било Дянко Михайлов от Русе и обучавал 30 деца в 4 отделения цели 4 години. През 1888 г. съответно бил заменен от Жеко Шапков от Шумен, който бил последният, паза­рил се с населението за заплатата си. След него вече от централно ниво учителите се назначавали и станали чиновници на държавна заплата. Даскал Жеко учител­ствал само три години и напуснал, както записали "юбилярите", но следващия

114

учител, когото те посочили, известния ни вече Васил В. Лазаров от с. Хибили (дн. Страхилово - б.а.), Свищовска околия, бил постъпил, според тях, като пръв учи­тел на държавна заплата от 15.09.1890 г. Едно просто аритметическо действие "събиране" ни кара да мислим, че В. Лазаров е дошъл в Батин през 1891 г., а не през 1890 г., още повече, че той сам е записал срещу паметните си слова за книги­те в черквата кой как да пише в посочения вече от нас "Цветослов" не друга, а датата 12.11.1891 г. Друго доказателство на нашите разсъждения намираме и във факта, че В. Лазаров наистина бил първият учител в Батин на държавна заплата, но всеизвестно е, че това не става от 1890-та, а от 1891 г., докогато "учи­телите нямат установена със закон заплата", както е записал и К. Бакалов в цити­раната вече от нас негова книга.87 Без съмнение, В. Лазаров е бил първият батин-ски учител, записан в списъците на Русенската областна училищна инспекция през 1901 г., но лошото е, че те започват да се съставят именно от тази година, а за въпросните за нас години липсва документация. Независимо от всичко, облас­тните училищни инспектори са ни дали даста данни за нашия човек. И така, В. Лазаров бил роден през месец януари 1865 г. в, както вече посочихме, с. Хибилий (дн. с. Страхилово - б.а), Свищовско. Завършил трети прогимназиален клас в гр. Лом през 1882 г. Със заповед №161/3.02.1900 г. получил втора учителска степен, за което се назначавал през учебната 1901/1902 г. за учител в с. Батин с годишна заплата 1428 лв. Не била никак скромна тази сума, определена за Лазаров, като се има предвид, че учителите след него получавали само по 900 лв., а по това време един бирник вземал 2400 лв., а един финансов ревизор - 1320 лв. и т.н. Тази висока заплата се давала на батинския даскал не за друга, а защото "учител­ствал 12 г. в това село и 7 г. другаде".88 Това последното уточнение особено про­мени нашите разсъждения за годината на идването на В. Лазаров в Батин. Като извадихме тези 12 г. от 1901 г., ние сега получихме, че това било 1889 г. и обър­кването стана още по-голямо. Ала, давайки си сметка, че до тази 1901 г. Област­ната училищна инспекция не е водила редовен списък на учителите от селата, а след тази година редовно го прави, ние приехме, че тези 12 г. може да не са точно толкова, след като няма документ и стигнахме до становището, че вероятно "юби-лярите" са прави, посочвайки 1890 г. за идването на В. Лазаров в Батин. Още повеве,че това била учебната 1890/1891 г. и горните ни разсъждения за датата 12.11.1891 г. в "Цветослова" оставаха непроменени. Явно В. Лазаров е бил вече учител в Батин и е дарил, като църковен певец, този "Цветослов" на църквата, като е писал датата, когато го е направил. Още повече, че той е сторил това и с един "Часослов", датата на издаването на който не е отбелязана, а е записано 25.04.1875 г. под предговора му. С ръката на даскал Васил, пък, на първа стра­ница, е изписано: "Принадлежи В. Лазарову 1879/80 уч[ебна] г[одина]. Познат Р. Неделчев. Велико Куцаров шурей на Антон Ченгелиев от гр. Шумен".89 "Вто­ростепенните" герои от тази приписка - Величко Куцаров и Антон Я. Ченгелиев - авторите успяха да разкрият и дават техните сведения в посочената бележка.90

За Р. Неделчев, обаче, не открихме нищо. Но, независимо от това малко откло-

115

нение, сега отново се връщаме на даскал Васил. И така, от 15.09.1890 г. той, изявяващ се по-късно и като църковен певец, започнал своето учителстване в Батин, което, според нас, продължило до 1903 г., а не до 1906 г., както твърдят "юбилярите". Основание за това ни дава отново Русенската училищна областна инспекция. След като записала за учебната 1901/1902 г. даскал Васил в списъци­те,91 тя не направила това през следващата 1902/1903 г., най-вероятно защото учителят бил същият. Но през 1903 г. запалени дърва, поставени върху печката подпалили училището и то изгоряло. Вероятно тази била причината В. Лазаров да напусне даскалуването, независимо че останал в селото и станал основател, както по-нататък ще видим, на местната кооперация, защото, въпреки че "юби­лярите" пишат, че той заминал чак през 1906 г., ние открихме записан в област­ните списъци за следващата учебна 1903/1904 г. временно назначения със скром­ната годишна заплата от 900 лв. учител Константин /Коста/ Каменов.92 Жалко, че липсват биографични данни и освен гореизложеното, нищо друго за него лич­но не успяхме да узнаем. От училищните архиви, обаче, са достигнали до нас няколко негови рапорта и писма до Настоятелството и Инспектората, които, ос­вен че са запазили почерка му за поколенията, успели са да ни оставят и много ценни сведения за самото училище и тогавашния не лесен начин за водене на учебните занятия. Самата наличност на тези документи се явява и като безспорно доказателство, че даскал Васил Лазаров вече не учителствал. Още повече, че на 16.02.1904 г. сам К. Каменов рапортувал на русенския училищен инспектор, че заплатата си получих напълно и много навреме за изтеклото тримесечие ^ ко­

ето недвусмислено говори, че именно той бил селският даскал в Батин през учеб­ната 1903/1904 г. Бидейки първият учител след опостушителния училищен по­жар, той имал конкретен поглед върху нещата и затова в рапорта си до Русенския училищен инспектор от 11.01.1904 г. свидетелствал: "Пожарът изгорил Батинс-кото училище, е унищожил съвършено училищната библиотека".94 А когато пред­ставял годишния си рапорт пред Инспекцията в края на учебната година, той обстоятелствено ни запознал със ситуацията така: "След като съм вече завършил с годишния изпит учебната година, - по този начин започнал последното си пис­мено творение от Батин през 1904 г. Коста Каменов и продължил - чест имам да Ви дам, Господине Инспекторе, следните сведения: I. Училищното здание е пост­роено през 1903 година по непредставян на одобрение план от керепич. То е едноетажно. Състои се от 2 стаи: едната - учителска (дължина и ширина по 4 метра), другата - класна (дължина 13 м и ширина 5 м); височината на стаите е 2.48 м. Зданието не е още доизкарано, за това трябва да се доизкара и да се изма­же, защото мазилката му е опадала. Но и доизкарано и поправено, то е далеч от да отговаря на изискванията на правилника за строението на училищните здания - ниско, малки прозорци, които се намират по четиритях стени на стаята и др."95. Почти същите сведения дал на 31.12.1910 г. и главният, тогава, учител в Батин Тодор Енчев Шейтанов, попълвайки "Статистически сведения за училищните по­мещения", в които, отговаряйки на зададените му в тях въпроси, той посочил, че

116

сградата била построена "в центъра на селото", "до самия път", "специално за училище", като "горните части" били заети от него, а под тях "има маза", която била "от камък", а "горният етаж от керпич", измазан "с пръст". Външните сте­ни били дебели 70 см, а вътрешните - 40. Цялото това помещение било покрито с "керемиди" и се намирало в един общ двор "с църквата", обграден с "каменна ограда" с височина 1.50 м (тази ограда вероятно е била направена именно през тази 1910 г., защото във всички документи от предшестващи години пише, че дворът е разграден - б.а.). Дотогава училището било "мито два пъти" и "измазва-но 2 пъти".96 Още по-ясни стават нещата с подновената сграда на Батинското училище след изгарянето му, най-вероятно през април 1903 г., когато разгледаме постановление №8/15.03.1904 г. на Горноаблановското селско бащинско управ­ление, където записали, че "предстои да се разгледа сметката по построяването на Батинското училищно здание върху основите на изгорялото миналата година училище", вследствие на което общинарите постановили: "1) Приема направата на Батинското училище, отдадена по доброволно съглашение за 1200 лв. и приз­нава сключения за това контракт на 25 септ[ември]й м[есец] 1903 г. между Учи­лищното настоятелство и предприемача майстора Ангел Митев от с. Горно Аб-ланово за редовно. 2) Признава разходената сума от 1138 лв... на предприемача -майстора Ангел Митев. 3) Упълномощава общ[инския] кмет Илия Г. Кочев, да изтегли сумата 1000 лв. помощ от Русенската окр[ъжна] постоянна комисия за направата на Батинското училище, от която да се плати направения заем от Бе-ленската земл[еделска] банка посредством частни лица, а разхода да се оправдае с изброените в п[араграф] 2 оправдателни документи за направата на училище­то."97 С това ние смятаме въпроса за новата постройка на Батинското училище след опожаряването му през 1903 г. за приключен. Изводите ни са, че то се под­палило и изгоряло през месец април 1903 г. в присъствието на даскал Васил Лаза­ров, който след този инцидент престанал да учителства. Последвала светкавична реакция на ръководството на Горноаблановската община и през лятото на 1903 г. чрез предприемача от с. Горно Абланово Ангел Митев училището отново било изградено върху старите основи на бившата църковна килия, но сега била напра­вена още една стая, най-вероятно класната, дълга 13 м и широка 5 м. В такъв незавършен вид го заварил и оставил новият учител Константин Каменов, който, както вече посочихме, водил училищните дела в Батин през учебната 1903/1904 г. Показателно е, че и дотогава ръководството на Горноаблановската община се грижело за Батинското училище, макар и приемайки само неговите годишни бю­джети. Така например в общинските архиви за 1901 г. записали, че "през минала­та 1900 г. бивший общ[ински] съвет и училищното настоятелство не открили п[араграф] за изплащание стари училищни дългове по училищний бюджет за 1901 г. на с. Батин, а оставили да се открие на 31 март 1901 г. за да се види какъв недобор ще остане за изплащание".98 На 12.10.1901 г., пък, "Горньо Абланов[ски-ят] Сел[ски] Общ[ински] съвет и Училищното настоятелство на с. Батин на ре­довна сесия" решили, че "Представений от Батинското училищно настоятелство

117

училищний бюджет за 1902 г. се приема". Приходната и разходната му част били по 735 лв.99, а се изразходили само 712 лв. 0.80 ст.100 За 1903 г.те били малко повече - 760 лв.101 Така отново стигнахме до 1904 г. и годишния рапорт на учите­ля К. Каменов, който продължавал така: "П. Печките са четире (от ламарина) и съвсем нови и солидни. Дървата се доставят безплатно от селските гори и то съвсем навреме (ще видим по-нататък, че не е било точно така - б.а.). Ш. Хиги­ената [е] спазвана до последни възможност - никакви болести не са се появявали между децата. IV. Училищното здание не е застраховано. V. Училищния двор е голям около 2 декара и е съвсем разграден. В него няма нито едно дръвче. Няма училищна градина. VI. Нуждниците са далеч от училищното здание, преградени са и са достатъчни за всички деца; чистят се редовно. VII. За вода няма нито качета, нито канчета; водата е една от най-хубавите. VIII. Училищния слуга е условен за през цялата учебна година за 47 лева. Той изпълнява длъжността си най-акуратно, до сега не му е още нищо заплатено. Училището посещават 50 от общо 76 деца на възраст от 6 до 12 г. Повече са момчетата, а българските къщи в Батин през 1904 г. са 86."102 Почти същото било положението и през 1910 г., когато "нуждниците" на училището били 2, изградени от "плет", а подът им бил от "дървен материал". Вода вече се пиела от "2 качета", която се доставяла "от чешмите", имало "2 стъргала за обущата" и т.н.103

Ала сега следвала учебната 1904/1905 г. Константин Каменов вече го няма­ло и тогава Батин бил споходен от едно младо, току-що завършило с матура Шуменската девическа гимназия девойче на име Тодорица Василева, което също останало в селото само една година, но предало на поколенията най-вярното и точно описание на тогавашен Батин, на което нееднократно от началото на на­шите писания дотук се позовавахме. И така, с временна заповед за една година, на 1.09.1904 г. тя била назначена за учителка в Батин с годишна заплата 900 лв. Родена била през 1882 г. в Русе. Предишната учебна 1903/1904 г. била ученичка. Неомъжена.104 Само тези кратки биографични данни са ни оставили от Инспек­тората, но освен подробното описание на селото Батин през 1904 г., за което вече стана въпрос, авторите откриха в училищната архива и доста интересни ма­териали от самото едногодишно учителстване на младата русенка Тодорица Ва­силева тогава в Батин. Твърде скоро след назначаването й, на 20.09.1904 г., тя отправила своя първи рапорт до председателя на местното Училищно настоятел­ство, от когото изисквала "понеже училищния дневник и книга за записвание преподадения учебен материал е изпълнен и няма друг; то моля Ви да доставите такъв. Също доставете и необходимите училищни пособия: мастило, тебешир, моливи, известия да успеха и поведението". Особено интересна се оказа следва­щата част от искането на младата учителка, която заявила: "Направете необхо­димите разпореждания за почерняне /боядисване/ на училищните дъски за писа­не, още сега, за да изсъхнат докато свършат училището, та подир да не се губи време. Също и за назначението на училищен слуга."105 Голямо недоразумение предизвика у авторите изразът "до като свършат училището". Употребен на 20

118

септември, независимо през коя година ще бъде, той наистина би трябвало да е, най-малкото, неуместен, след като се знае, че всички учебни занятия винаги за­почват на 15 септември. Връщайки се към предишния рапорт на предшестващия учител К. Каменов, ние открихме отговора на загадката в неговите думи, че "зда­нието не е още доизкарано, затова трябва да се доизкара". Ето, точно това е имала предвид Тодорица Василева, употребявайки на 20.09.1904 г. израза "до като свършат училището". Явно доизграждането, доизкарването или "свършва­нето" на новата училищна сграда, измазването и вътрешното й обзавеждане още не били приключили и тя искала от Настоятелството да включат към тях и боя­дисването на черните дъски, което до предстоящото започване на учебните заня­тия със сигурност трябвало да се направи, за да "изсъхнат", както пишела учител­ката до завършването на ремонта на училището и да са готови за новата учебна година, независимо че сега тя щяла да стартира с малко закъснение. Не можем точно да посочим кога е станало това, но със сигурност бихме могли да твърдим, че в интервала 20-27.09.1904 г. то се е случило, защото на 27.09.1904 г. амбици­озната млада госпожица Т. Василева рапортувала на Русенския училищен инс­пектор, че "аз долуподписаната съм наклон[н]а и подготвена да водя училищното стопанство, но ако е възможно да не отварям TV-то отделение, защото съм сама учителка и освен това имам записани само 6 ученика в поменатото отделение."106

Този рапорт, освен че ни дава доказателства за започнатата учебна година, със сигурност е бил и отговор на протокол №12/7.05.1904 г. на Горноаблановския селски общински съвет, в който било изписано и решението: "За Батинското училище, да се отдели от селската мера на с. Батин до самото село от югоизточ­ната му страна, 40 четиридесет декара земя граничаща с ясака на Хаджи Осман Хасанов, пътища и селска мера и се приспособи за Училищно стопанство."107

Точно за това стопанство със сигурност става реч и в рапорта на Тодорица Васи­лева, а готовността й да поеме едно такова почти непосилно за жена задължение, а при това и толкова млада, безспорно й прави чест и ни кара да се възхищаваме от нея. А, проследявайки следващите й рапорти, ние успяваме да изградим цялос­тната си представа за младата Тодорица Василева, учителствала само една учебна година в с. Батин, а оставила толкова забележителни доказателства за своето кратко пребиваване там. Разглеждайки рапорта й до председателя на Батинското училищно настоятелство от 10.10.1904 г., ние четем: "Понеже времето се вече развали, а пък почупените джамове не са още поправени, то моля Ви разпоредете се да ги поправят и доставете дърва за през зимата."108 Явно този проблем трудно се решавал, защото и в последния документ, оставен от Т. Василева за Батин на 30.11.1904 г. тя пишела: "Чест имам да ви съобща, Г[осподи]не председателю, че дървата са на превършване, затова Ви моля да доставите най-късно до една сед­мица."109 Редом с дървата стоял за решаване и въпросът за посещаемостта на училището от учениците. Отчитайки ги като най-важни, младата учителка спо­лучливо ги подредила и в рапорта си до председателя на Батинското училищно настоятелство, изпратен от нея още на 18.10.1904 г. "Господине председателю, -

119

записала тя - понеже времето се вече развали, то моля да доставите дърва най-късно до една седмица, защото няма такива. Съобщавам Ви, че има ученици, подлежащи на задължително учение, които родителите им не желаят да ги пра­тят. Такива са: Атанас Ст. Гатев, Атанас Ив Грозданов, Ана Захаринова, Бона Атанасова Т. Радулова, Бона Ив. Тонева, Гиргина Цанева Митева, Дани Тодоров Цонев, Еленка Тодорова Цвяткова, Еленка Игинатова Чапкънова, Илия Ден-ков, Киро Колев Илиев, Ламби Добришев, Люляна Обрешкова, Минко Ив. Гроз­данов, Митю Цанев Митев, Малунка Цанева Денева, Митю Игн. Гатев, Марко Цанев Денев, Николина Копева Начова, Николина Ив. Грозданова, Николина Ив. Василева, Пенчо Великов Пенев, Петкана Трифонова Кънева, Петра Герге-ва Игнатова, Петър Мицов, Петко Денков, Русана Копева Начева, Слава Ив. Василева, Стоянка Маринова Тонева, Симеона Андр. Ешекчиева, Тодорка Пен. Петрова, Тодор Гавраилов, Тинка Монева Вълчева, Тодор Данков Цонев, Фил-ка Данкова Цонева."110 Явно и сега се повтаряло положението от предната учеб­на година, когато, както вече посочихме, от общо 76 деца само 50 са ходили на училище. Тази година, както се вижда от документа, отсъстващите са били 35, с 9 повече от изминалата като бройка. А колко били обучаваните от Т. Василева през тази година, не можем да посочим, защото общият брой на подлежащите за обучение деца не ни е известен. Но ако приемем цифрата 80, защото предната 1903/4 г. те били 76, а следващата 1905/6 г. - 86, то за тази 1904/5 г., изваждайки 35-те от общата бройка 80, останали за обучаване от младата учителка 45 батин-ски деца. И така, в такава трудна обстановка русенката Тодорица Василева за­вършила обучението на 45 деца през учебната 1904/1905 г., като редом с учител­ската си дейност оставила и записаното от нея на 30.11.1904 г. оригинално описа­ние на тогавашното село, озаглавено "с. Батин",111 след което си тръгнала и пове­че никога не се завърнала.

А после дошла и следващата учебна 1905/1906 г., а с нея и новият батински учител. Сега той се казвал Никола Ат. Николов. Роден бил на 4.12.1882 г. в сви-щовското село Джулюница и бил назначен от Инспектората за учител в Батин на 1.09.1905 г. с 900 лв. годишна заплата.112 Но ако се върнем при "юбилярите" и периода след изгарянето на училището през 1903 г., ще прочетем: 'Това наложи­ло в 1904 г. училището да бъде поправено и да се построи още една класна стая. Обаче отделенията били слети поради нямане на друг учител, а учениците вече били 45 на брой. Следващите учебни години - 1904/1905 и 1905/1906 г. останало същото положение, но броят на учениците нараства последователно на 57, 63-ма. Същата 1906 г. Васил Лазаров напуска, а на негово място бива назначен То­дор Енчев Шейтанов от с. Кривина, Беленска околия и друг, на който името е неизвестно. Предполага се, че това е Никола Ат. Николов от с. Ботров, Беленска околия. Двамата разделят отделенията - по две слети -1 и П - 25 ученика и П и Ш - 27 ученика.113 Вече проследихме как са стоели нещата през въпросните години и виждаме явните несъответствия с горния документ, поради което се налага още веднъж да уточним фактите. И така, старото училище изгоряло през месец ап-

120

рил 1903 г. при учителстването На даскал Васил Лазаров. През месец септември било изградено новото, вече с две стаи и маза под тях и в него започнала новата учебна година. Първият учител в това подновено училище бил Константин Ка­менов. Той обучавал 50 деца в 4 слети отделения през учебната 1903/1904 г. След­ващата 1904/1905 г. занятията се водили от Тодорица Василева, която занимава­ла 45 деца в 4 слети отделения. Срещу учебната 1905/1906 г., пък, трябва да запишем името на Никола Ат. Николов с 60 ученика, също в 4 слети отделения. В своя обемист годишен рапорт до русенския училищен инспектор след прик­лючването на учебната година той записал: "Учителският персонал се състои от един учител и през уч[ебната] година никакво движение в него не е имало. Учите­лят Никола Николов е отсъствувал 3 полудни с разрешение на Учил[ищното] настоятелство и никакво наказание не му е било налагано от него. Отношенията между учителя, учил[ищните] настоятели и родит[елите] на учениците са били добри. Обществената дейност на учителя се състои в даването на едно представ­ление през м[есец] декември м[иналата] г[одина] и едно утро в края на м[есец] март с[ъс сказка от учителя за пречките на добрия ход на обучението в тукашно­то училище частно. Училището е отворено на 1 септември, от когато е започнало и записването, което е траело до 30 октомври. Редовните занятия са започнати на 31 октомври и свършени на 30 април." Описвайки обстойно цялостната училищ­на дейност през годината, учителят заключил: "За идната учебна година, за да върви учението по-добре в българското училище, (защото имало и турско, дей­ността на което ще разгледаме по-нататък - б.а.) трябва да се увеличи учителс­кия персонал, защото един учител е недостатъчен за да води 4 отделения от 60 ученикя, както е било отчетната година, или пък трябва да се осъдят на вечен мрак всяка година повече от 40-50 деца."114 След този доклад Н.Николов напус-, нал, за да влезе в казармата.

Нуждата от втори учител в Батин вече наистина осезателно се усещала, но, въпреки основателните и загрижени препоръки на Николов, това явно трудно се получавало, защото и през следващата учебна 1906/1907 г. нещата съществено не били променени(С акт №32 на Батинското училищно настоятелство от 1.10.1906 г. за учителка сега била назначена Милана Енчева. Актът гласял: "Под­писаната Милана Енчева, родом от Разград в присъствието на Г[осподи]н Пред­седателя на Училищното настоятелство състави настоящият акт за встъпването си в длъжност учителка в Батинското основно народно училище, съгласно пред­писанието на Окръжната Инспекция по №9207 от 29/1Х.[1]906 год. Подписали на оригинал Учителка м. Енчева и Председател на Училищното настоятелство кмет Ив. Дръндев".115 Още същия ден М. Енчева изпратила и рапорта си до Ру­сенския училищен инспектор, в който се казвало: "Съобщавам Ви Господин Ин-спекторе, че днес на 1.Х.1906 г. встъпвам в изпълнение на длъжността си".116 А 8 дни по-късно, на 9.10.1906 г., рапортът й звучал вече много по-различно: "Съ­общавам Ви, Г[осподи]н Инспекторе, - загрижено пишела новоназначената учи­телка - че до сега са записани 80 деца, а от тези подлежащи на задължително

121

обучение има да се записват още 40 деца. Освен тези има и други подлежащи на задължително обучение, които не са били записани в списъка. Събират се повече от 120 деца. Какво бих направила аз сама с толкова много деца. Даже самите родители на децата идват при мене и казват, че няма да си пращат децата на училище, щом е само един учител. Много ясно е, че и самите родители разбират, че не могат децата им да бъдат тъй добре научени само при един учител, който има 4 отделения и при такова едно голямо число ученици." "Като вземете всичко гореизложено предвид, - заключила учителката - аз Ви моля Господин Инспек-торе, да ходатайствате да бъде увеличен учителския персонал в повереното ми училище и то ако е възможно по-скоро, понеже всичко е приготвено и учениците ще бъдат скоро всички събрани".117 Не узнахме какво е станало след този мно­гозначителен рапорт, понеже с него документите по въпроса се изчерпиха. Това ни накара отново да се вгледаме в "юбилярите", които, както вече посочихме, бяха записали, че през 1906 г. в Батин бил назначен за учител Тодор Енчев Шей-танов от с. Кривина. При направените справки в архивите на Русенската областна училищна инспекция установихме, че първото вписване на Т. Е. Шейтанов там стои срещу учебната 1908/1909 г. В данните за него, обаче, пишеше, че бил роден на 6.02.1879 г. в с. Кривина, Свищовско Завършил Самоковската духовна семи­нария през 1900 г. Назначавал се с 1680 лв. годишна заплата, защото имал учи­телски стаж "6 г[одини] 6 м[есеца] и 8 дни другаде (което авторите откриха, че било с. Кацелово, Беленско - б.а.) и 2 г[одини] в Батин".118 Извадени от въпрос­ната 1908 г., когато са били писани, тези 2 години наистина ни показват годината 1906-та за първото появяване на Т. Е. Шейтанов в Батин и потвърждават писани­ята на "юбилярите". Задълбочавайки се в архивите на Инспекцията, ние открих­ме името на Шейтанов там и през учебните 1911/1912,119 1915/1916,120 1916/1917 години121, а последното му записване беше за учебната 1919/1920 г. Там той фи­гурираше заедно с Петър Димитров от Разград, на когото Инспекцията опреде­лила 1800 лв. годишна заплата, а Т. Е. Шейтанов, който се назначавал от Насто­ятелството получавал 4560 лв., защото "13 години е в това село".122 Извадени от 1919 г., тези 13 години отново ни сочеха годината 1906-та, поради което нямаше как да не я приемем за годината, когато Тодор Енчев Шейтанов дошъл за първи път в с. Батин. Милана Енчева не беше записана в архивите на Инспекцията, но документите, които цитирахме дотук, недвусмислено доказват присъствието й в Батин през 1906 г. Оттук авторите стигнаха до извода, че вероятно нейният мно­гозначителен рапорт до Русенския училищен инспектор от 9.10.1906 г. е имал желания ефект, поради което в селото бил изпратен и втори учител, а името, вече всички се убедихме, че било на Тодор Енчев Шейтанов, който го изписал и в подарения на църквата от него "Стихирар", но само че не посочил там годината на този акт. Повече от 80 били децата, които двамата сега щели да обучават и твърде вероятно е именно Милана Енчева и Тодор Шейтанов да са направили точно онова, което "юбилярите" бяха написали - разделили отделенията по две слети - I-TV и П-Ш - и така да са изкарали тази учебна 1906/1907 г. Твърде веро-

122

ятно е това да е станало и през следващата учебна 1907/1908 г., когато за втори учител в Батин с Тодор Е. Шейтанов отново бил назначен завърналият се от казармата известен ни вече Никола Ат. Николов. Двамата водили учебните заня­тия от 15.09.1907 г. до 4.05.1908 г., като обучавали 90 ученика в 4 отделения, слети по две, както по-горе посочихме.123 Следващата учебна 1908/1909 г. Н. Ни­колов вероятно е напуснал, а неговото място заел търговецът Обрешко Димов, с когото Т. Е. Шейтанов имал големи разправии за нередовните му присъствия в училище, поради което бил уволнен със забрана за учителстване във всички учи­лища в България и заменен през учебната 1909-1910 г. от Иванка Андреева.124

По-нататък в годините Шейтанов със сигурност останал главен учител, както видяхме по-горе и от преназначенията му от Инспекцията. Като временни или волнонаемни периодично са му били изпращани различни учители, които, спо­ред "юбилярите" били Иванка Андреева и Мария Тончева от Шумен, Еленка Янакиева, Христина Алексиева и Петрана Хлебарова Марашлиева от Русе и др.125

Нашите изследвания, пък, разкриха учителстването заедно с Т. Е. Шейтанов през различните учебни години на учителите: Янка Христова Алексиева от Разград през 1915/1916 г.,126 Мария Т. Шейтанова, родена на 21.04.1883 г. в гр. Дряново, през 1917/1918 и 1918/1919 г.,127 Петър Димитров от Разград - през 1919/1920 и 1922/1923 г.128 и Елена Савова, родена на 5.03.1900 г. в Свищов - през 1921/1922 и 1923/1924 г.129 През следващата 1924/1925 учебна година нещата видимо се променили, защото дългогодишният главен учител Т. Е. Шейтанов в ролята си на касиер-деловодител на местната кредитна кооперация "Надежда" злоупотре­бил с доверието на хората, като обсебил през този период незаконно значителни суми от кооперативната каса, поради което през 1925 г. бил осъден, уволнен ка­то учител и изпратен в затвора за две години.130 За негова заместничка "юбиляри­те" сочат Пена Д. Герганова от с. Драганово, Г. Оряховско,131 но авторите разк­риха, че със заповед №30 на 15.09.1924 г. за учителка в Батин била назначена със заплата 880 лв. родената на 2.09.1904 г. в гр. Лясковец Руса Атанасова Ръженко-ва. Неомъжена. Завършила Горнооряховското педагогическо училище.132 Най-вероятно е и двете да са водили занятията, защото вече видяхме, че сам учител трудно се справял с големия брой деца. Тук със сигурност е била и завършилата заедно с Ружа Ръженкова дъщеря на Т. Е. Шейтанов Цветана Т. Шейтанова, впоследствие по мъж Георгиева Калинова, родена на 23.10.1904 г. в с. Кацелово, Беленско, когато баща й учителствал там, преди да дойде в Батин през 1906 г. И, независимо че я откриваме записана в архивите на Инспекцията чак през 1927/ 1928 г.,133 тук ние сме склонни да приемем мнението на "юбилярите", че тя поела Ш отделение през учебната 1924/1925 г., а когато се случили бедите с баща й, вероятно останала и заедно с Ружа Ръженкова и Пена Д. Герганова завършили учебната 1924/1925 г. а през следващите 1925/1926 и 1926/1927 учебни години в Инспектората също фигурира името само на Руса Ръженкова.134 Но твърде ве­роятно е Цветана Г. Калинова и Бейко Нешев Йончев от с. Балван, Великотър­новско, които откриваме записани там през учебната 1927/1928 г., да са учителс-

123

твали заедно с нея и през това време. Още повече, че ги намираме и тримата в годишния рапорт до Русенския училищен инспектор на Бейко Н. Йончев за учеб­ната 1926/1927 г.135 Със заповед №1925/23.07.1927 г. на Министерството на на­родната просвета, обаче, Батинското училище било обявено за гранично, което обстоятелство изисквало директно назначаване на учителите от Министерството и увеличаване заплатите им с 10%. Така със заповед №43/1.10.1927 г. в Батин били назначени за учители Ружа Атанасова Ръженкова, Цветана Георгиева Ка­линова и Бейко Нешев Йончев. Заплатите и на тримата били 1950 лв.1 3 6 Тази троица останала в архивите на Инспектората и местното училище чак до учебна­та 1935/1936 г.,137 когато вече било построено новото училище, което благопри­ятно обстоятелство, заедно с нарасналия брой на учениците давало реални шан­сове за откриването на пълна прогимназия в Батин. Дотогава, обаче, в училище­то станали и други неща. Както вече посочихме в бележките, с идването на Дима-на Йорданова Драганова в Батин през учебната 1931/1932 г. слетият начин на обучение приключил и всяко от 4-те отделения се водело вече от отделен учител, което способствало значително за подобряването на учебния процес. Нещата до­били различни измерения и през следващата 1932/1933 учебна година, когато по желание на 32-ма батински ученика се породила нуждата от откриването и на I-ви прогимназиален клас в селото. За целта Русенската областна училищно инс­пекция назначила със заплата 2250 лв. за учителка на този клас родената на 18.03.1910 г. в с. Емен, Ловешко Куна Ст. Терзиева. Неомъжена. Със средно педагогическо образование.138 Следващата учебна 1933/1934 г., пък, този клас се обучавал от родената на 1.02.1909 г. в Лясковец Екатерина Ал. Найденова. Зап­латата й била 2200 лв.1 3 9

Тези ускорени училищни процеси съвсем закономерно изисквали появата и на необходимостта от нова училищна сграда. Тази нужда от само себе си родила и съвместното заседание на Общинския съвет и Училищното настоятелство на 6.12.1932 г., когато се взело общо решение за построяване на ново училище. Ба­тинското училищно настоятелство през учебната 1926/1927 г. било в състав: "Пред­седател - Петър М. Попов, членове - Димо Димитров, Велико Андреев, Добриш Колишев и Тодор Данков, касиер - Радуш Неделчев и счетоводител - Бейко Н. Йончев".140 През 1931 г. то съществено се изменило, но главният учител Бейко Н. Йончев неизменно присъствал в него. Сега то било в състав: "Председател -Колю Денков, членове - Киро Петков, Петруш Ангелов, Гатю Георгиев и каси­ер - гл[авният] учител Бейко Н. Йончев", който, без съмнение, е участвал в дей­ността му и през 1932 г., понеже настоящият негов протокол №5 носи дата 15.12.1931 г., а Б. Н. Йончев намираме записан като училищен настоятел и в протокол №30/14.06.1935 г. за заседанието на Горноаблановския селски общин­ски съвет тогава.141 Воглаве с кмета Ангел Петров Начев и членовете на Общин­ския съвет, както и по-горе посочихме, историческото решение било взето съв­местно и се пристъпило към действие. Началото се поставило на 14.02.1934 г. със съставянето на договора за сумата 432 549 лв. между Училищното настоятел-

124

ство и предприемача Васил Христов от Трявна, след спечеления от него търг и така се започнало. Основният камък бил поставен на 23.04.1934 Г., ОКТО твър­дят "юбилярите", а потвърждение на тяхната констатация ние открихме в "Ста­тистически сведения за основните и практически училища през учебната 1933/ 1934 г.", попълнени от главния, тогава, учител Б. Н. Йончев през юни 1934 г., където на въпрос №14: "Почната ли е постройката на ново училищно здание?" той отговорил: "Да. През месец април 1934 г." 1 4 2 Твърде сръчен трябва да е бил майстор Васил, защото на 19.09.1034 г. той предал първоначално на приемател­ната комисия плодовете на своя усилен труд, а на 24.09.1934 г. учебните занятия започнали в новото, макар и не докрай завършено училище. Окончателното му приемане от комисията станало на 24.10.1935 г., но учебната 1934/1935 г. била първа за батинските учители и ученици в новото училище, а в статистиката, изп­ратена до Инспектората през юни 1935 г. Бейко Н. Йончев отговарял вече на повече от един въпроси по следния начин: "В колко и какви здания се помещава училището?" - "В едно"; "За какво нарочно са градени зданията?" - "За учили­ще"; "От какъв материал?" - "Камък и тухли"; "През коя година са построени зданията?" - "1934"; "Колко стаи има зданието?" - "Класни стаи - 5, други - 1, всичко - 6"; "Застроена площ в кв.м." - "350".143 Подобаващо място заемало това събитие и в общинските архиви. Както вече посочихме, от 28.11.1934 г. Батин отново преминал към Г. Абланово. Появило се по време на самостоятел­ната Батинска община, новото училище не останало извън вниманието и на със­тавната вече Горноаблановска община. Нещо повече. Точно там архивите са за­пазени и до днес и от тях можем да разберем какво се е случило, докато от самос­тоятелния период, както вече посочихме, липсват всякакви документи. И така, явно вече поуспокоен от грубото завършване на сградата и започването на учеб­ната година, строителят на новото батинско училище Васил Христов понамалил малко темпото и тръгнал да събира вересиите, за които всъщност положил тол­кова огромен труд. В процеса на работата той изпълнил всички условия, които му били вписани в договора, но отделно от тях се налагало да дава и извънреден труд, който сега той искал от общината да му бъде допълнително изплатен. На 6.02.1935 г., след като разгледали молбата на Училищното настоятелство за то­ва, общинарите заключили: "Протокола да се остави без разглеждане, за да го допълни с нужните още данни, относно тържните оценки на извънредно извър­шените работи. Така съставен протокола да бъде представен на идното заседание на Общинския съвет, за когато да бъде поканен и главния учител на с. Батин, да даде обяснения".144 Предписанията скоро били изпълнени и на 27.02.1935 г. об­щинарите записали в статия IV на протокол № 28, че "Кмета докладва Протокол №15 от 20.11.1935 година на Горно Аблановското училищно настоятелство, изп­рател за одобрение от Общинския съвет, отнасящи се до направените увеличения от предприемача на новата училищна сграда в село Батин за извършените работи непредвидени от архитекта в поемните условия и тържните книжа, което се виж­да от удостоверение №11056 от 26.Х.1934г. на Русенското Участъково Инже-

125

нерство". Съветът разгледал "мотивите на протокола и представените лични дан­ни" и решил: "Удобрява протокол №15 от 20.П. на Училищното настоятелство, с който е решено заплащането на увеличените количества работа на предприема­ча Васил Христов от гр. Трявна."145 В същото заседание, в статия VI, кметът докладвал нова молба на В. Христов, с която искал от съвета "да му освободи паричната гаранция срещу представеното гаранционно свидетелство, издадено му от Тревненската популярна банка на сума 11,800 лева". Той искал още "да му се изплати остатъка от V привременна ситуация от лв. 19,000", за които молби съветът решил: "Отлага разрешението на въпроса до приемане цен[н]остите на училището от нов бирник, какъвто се очаква".146 Доста интерес у нас предизвика решението към статия IV на протокол №41/22.07.1935 г., което гласи: "Да се изтегли внесената от бившето Б атинско училищно настоятелство в кредитната кооперация - с. Батин срещу свидетелство №52 от 19.V.[1]923 г. сума от 10,000 десет хиляди лева, заедно с приспадащите се лихви до окончателното изтегляне на сумата".147 Тези средства, естествено, щели да се употребят за издължаване сумите по строителството на новото училище, но интересният факт тук е в годи­ната, когато е била направена вноската за строителство на ново училище и то не къде да е, а в основаната още през 1907 г. в Батин Кредитна кооперация "Надеж­да". Както по-горе посочихме, решението за ново училище било взето на 6.12.1932 г., но идеята за него била много по-стара, а и както вече видяхме - тя имала и известно материално изражение, което намерило своето реално прило­жение в най-нужния и очакван момент. Упоритото желание на предприемача Васил Христов да получи полагащото му се възнаграждение в определените сро­кове, след като той изпълнил своите задължения, явно попритеснило общинари-те, защото освен за горната сума, те трябвало да се погрижат за набавянето на още много средства и изплащане пълния размер на договорените с предприемача пари за построяването на новото училище. Точно за това в статия V към посоче­ния вече протокол от 22.07.1935 г. те записали: "Докладва се, че има да се изпла­ща от V-a превременна ситуация сумата 18960 лв. и по окончателна ситуация сумата 36748 лв. или всичко за изплащане сумата 55708 лв. - петдесет хиляди седем стотин и осем лева за направа на училищното здание в село Батин - общи­ната." А, за да станело това, трябвало "да се изтеглят всички суми от общия учи­лищен фонд в с. Батин", които възлизали на "8807 лв." Решението било: "За­молва Г[осподин] Шуменски Областен Училищен Инспектор да ходатайства пред почитаемото Министерство на Народното Просвещение да разреши и се изтегли от общия училищен фонд на с. Батин сумата 8807 лв."1 4 8 Както всяко чиновни­ческо деяние, и това се осъществило бавно и тромаво, но, така или иначе, след малко по-малко от година, решението на Горноаблановския селски общински съвет към статия Ш на протокола му №13 от 30.04.1936 г. било: "Да се изплати на предприемача по направа училището на с. Батин сумата 55 708 лв. по 5-а привременна и окончателна ситуация."149 С този акт въпросът по цялостното изплащане заработеното възнаграждение на предприемача Васил Христов от

126

Трявна за построеното от него ново училище в Батин приключил, но не и грижи­те на Общината за неговото стопанисване, подобряване и доизграждане. Това подробно било отразено и в статия IV на протокол №21/16.11.1937 г., където общинарите записали: "Че кредита на разходния §61 - Подържане и поправка на училищните помещения от бюджета за фин[ансовата] 1937 г. се е оказал недос­татъчен, а има да се измазва с х[оросан] една стая в основ[ното] училище и да се направи подпорна стена на прогимназията в с. Батин затова трябва да се усили кредита му с 2000 - две хиляди лева, като се вземе за целта съответното реше­ние." А то било: "Да се усили кредита на разходния §61...съ[с] сумата 2000 лв.... който да се вземе от свободния кредит на §59 - "Запазен фонд" от разходната част на бюджета за фин[ансовата] 1937 г."150 Последвало и сходното решение към протокол №16/16.10.1939 г., който изискал "Да се вземе от свободния кре­дит на §38 - "запазен фонд" сумата 322 лева, по който има такава сума и се усили кредита на §78 "Инсталиране чешма в училището на с. Батин" съ[с] сумата 322 лв.".151 А нарасналите нужди от повече помещения за увеличения брой ученици родили и протокол №8/31.05.1940 г., чието решение изисквало: "Да се намери и спазари архитект комуто да се възложи изработването на план и тържни книжа за надстройката на етаж върху новото училище в с. Батин."152 Този текст от своя страна предизвикал, пък, появата на протокол №16/15.12.1940 г. и неговото ка­тегорично решение: "Одобрява се плана на арх. Деветаков от Русе за надстройка­та на новото Батинско училище."153 А след него училището добило вида, с който стои и днес пред нашите погледи.

И сега, когато научихме всичко за сградата, нека отново се върнем в година­та на нейното построяване и проследим как е протичал учебният процес в нея, кои са го водили и какво са постигнали. Писахме вече, че през учебната 1934/ 1935 г. учителите в Батин са били Бойко Нешев Йончев, Цветана Георгиева Ка­линова, Руска Атанасова Ръженкова, Димана Йорданова Драганова и Ангелина Илиева Бърдарова. В сведението за учителите от тази година, обаче, откриваме още три имена, които са взели инцидентно участие в учебния процес през година­та и по различни причини са се оттеглили. Така направили уволнената на 15.09.1934 г. Екатерина Александрова Найденова от Лясковец, преместената на 8.10.1934 г. Минка Н. Рачева от Севлиево и подалият оставка на 15.01.1935 г. Димитър Петков Георгиев от с. Малък Вършец, Севлиевско.154 Този последният престоял тук от 12.10.1934 г. до посочената вече дата 15.01.1935 г. и, неизвестно защо, си подал оставката, но през следващата 1935/1936 г. той станал главен учи­тел, а много от изброяваните дотук учители ги нямало. Останала само известната ни Цветана Георгиева Калинова, а за Бейко Нешев Йончев учебната 1934/1935 г. със сигурност е била последна. Новите учители сега, освен Димитър П. Георгиев, били 42-годишният Кирил Нешев Бенчев от с. Одаите (дн. с. Хотница - б.а.), В. Търновско, с полувисше образование; 25-годишната Пенка Младенова Богдано­ва от гр. Лом, също с полувисше образование; 32-годишната Руска Димитрова Георгиева от гр. Лясковец, със средно образование и 37-годишната Стефана Ан-

127

гелова Панайотова от гр. В. Търново, също със средно образование.155 Те обуча­вали вече 170 ученика в началните 4 отделения, още 31 - в I-ви клас и 23 - във П клас. Тази учебна година в училището се открила и ученическа трапезария, която функционирала от 18.01. до 3.04.1936 г., като обслужвала 25 деца, а средствата за храна набирала от фонд "Подпомагане на бедни деца" и "Клон за закрила на децата".156 През следващата учебна 1936/1937 г., едновременно с окончателното устройване на новото училище, се открила и пълната прогимназия в Батин. От миналогодишния учителски състав напуснала Пенка Младенова Богданова, а но­ви две учителки започнали работа тук. Това били беленчанките Йордана Йорда­нова Милева, на 34 години, и Надежда Савова Събева, на 23 години. След като със заповед №209/7.10.1936 г. Кирил Нешев Бенчев бил назначен за директор на прогимназията и поел своята длъжност от 14.10.1936 г., като това се счита и за дата на отделянето на прогимназията от началното училище, той със сигурност осъществявал по-нататък батинското прогимназиално обучение заедно с посо­чените по-горе две беленски учителки, защото те са записани с него и в годишния му рапорт до Горноаблановския средищен директор за учебната 1936/1937 г. Обу­чението се водило в три класа. В началото те обитавали старото училище, но впоследствие се преместили. Общият брой на учениците бил 66.157 Отделно фун­кционирал и началният курс с 4-те отделения, главен учител Димитър Петков Георгиев и учителките Руска Димитрова Георгиева, Цветана Георгиева Калино­ва и Стефана Ангелова Панайотова, а броят на децата се движел около 170. Ди­митър Петков Георгиев останал главен учител най-вероятно до учебната 1942/ 1943 г., през която, както много българи тогава, бил мобилизиран в защита на отечеството. Последното му вписване в архивите на Инспектората било за учеб­ната 1941/1942 г., когато заедно с него били записани и Руска Димитрова Георги­ева от Лясковец, Благовеста Радославова Стефанова от с. Златар, Преславско и Анка Александрова Янкова, родена на 18.02.1920 г. в с. Батин и завършила Ру­сенската реална гимназия.158 За нея кметският наместник, баща й Александър Янков, бе молил през 1936 г. Общинския съвет да бъде освободена от ученичес­ка такса, понеже е "завършила V клас с много добър успех", а неговото имотно състояние, съставено от "76 дек. ниви записани на името му, не го ползвали с никакви доходи, тъй като върху него лежи едно задължение от 220,000 по обли­гационно дело №1615/34 г. към погасителната каса, което носи лихви, за погася­ването на които, му отивали всички приходи даже и скромната заплата, която получава като кметски наместник в с. Батин по 1000 лв. брутно месечно".159 Ре­шението било: "1 . Признава за беден жител на общината молителя Ал. Янков от с. Батин, който да бъде записан в списъците на общината за бедните жители. 2. Да се издаде свидетелство за освобождаване от ученическа такса дъщеря му Анка Александрова, ученичка, при горната мотивировка относно материалното със­тояние и доходите на молителя."160 Същите учители за учебната 1941/1942 г. за началния курс били записани и в училищните архиви, но името на Анка Алексан­дрова Янкова вече станало по мъж Анка Иванова Панова.161 Така щяла да бъде

128

записана тя и на 19.05.1944 г. в протокола, отчитащ дейността на учителите през учебната 1943/1944 г.,162 а отсъствието от него на учителя Димитър Петков Ге­оргиев било още едно доказателство, че той вече приключил с даскалуването. А, независимо, че новият директор на прогимназията Иван Василев Панов от с. Стра-хилово, Свищовско, назначен за такъв още през следващата учебна 1937/1938 г. и станал съпруг на Анка Иванова Панова, щял да присъства редовно в училищ­ните и областните архиви преди и след 1944 г.,163 в рапорта си останала вече сама. прогимназиална учителка Янка Минчева Иванова щяла да напише за учебната 1942/1943 г.: "През течение на учебната година Иван В. Панов напусна длъжност­та] понеже го военно мобилизираха"164 И с това една огромна страница от прос­ветния живот на училището в Батин щяла да бъде затворена. Ще я отворел отно­во Иван Василев Панов, но това ще стане в следващата глава.

А дотогава нека да споменем и за основния източник на доходите на Б атинс­кото училищно настоятелство, с които, както вече успяхме да се уверим, били посрещани всякакви училищни нужди, а през 1934 г. се построило и красивото, модерно Б атинско училище, в което и днес успешно се учат будните батински деца. Явно стана вече ясно, че сега ще трябва да поговорим за предоставените на училището общински имоти, приели названието училищни ниви и давани на търг от Общината за стопанисване от различни наематели, като получените след тър­говете средства обособявали самостоятелен училищен фонд към Общинския съ­вет, от който се издържало училището. Може би защото още на 12.03.1887 г. с протокол №11 Окръжният съвет предписал на общините "всяко село да намери за училището си постоянни доходи: било от мерата си, било от гората и про­чие",165 то с протокол №12/23.09.1889 г. на Горноаблановския селски общински съвет за училището в с. Батин били отпуснати "297 1/2 дюлюма" (1 дюнюм = 0,920 м 2 - б.а.) общински имоти за училищни ниви.166 През годините нещата ви­димо получили развитие и така се стигнало до 5.04.1935 г., когато Общината разигравала на търг вече цели 1088 дка 5 ара училищни ниви, разположени в 5 местности, като за целия наемен период от тях към училищния фонд на общинс­ката каса трябвало да бъде прибавена сумата 175 382 лв. А наемателите на тези ниви били разделени по следния начин: "I. Нива в местността "Русенска чешма" от 500 декара - Мехмедов - 90 дка; Дани Тодоров - 40 дка; Гецо Т. Венков - 40 дка; Осман Мехмедов - 40 дка; Мехмед Кадиров - 60 дка; Дани Колев - 40 дка; Сали Мехмедов - 40 дка; Мехмед Юзеиров - 50 дка; Азиф Асанов - 40 дка; Шюк-ри Абдиев - 20 дка; Златан Добришев - 20 дка; Гено Пенев - 20 дка - всички от с. Батин - общо 500 дка. П. Нива в местността "Пунар Яла" от 500 дка - Дани Тодоров Цонев - 50 дка; Салим Абдраманов - 50 дка; Пеню Великов - 50 дка; Шукри Абдиев - 50 дка; Ариф Асанов - 50 дка; Мехмед Кадиров - 150 дка; Дани Колев - 50 дка; Мехмед Кадиров - 50 дка - всички са от с. Батин - общо 500 дка. Ш. Нива в местността "Недков Камък" от 60 дка. Иван Илиев Копев X 51 лв. дка годишно. IV. Нива в местността "Средни локви" от 22 дка 5 ара - Сали Маремов X 32 лв. дка годишно. V. Нива в местността "Вехтите лозя" от 6 дка - Гецо Т.

129

Великов X 101 лв. дка годишно."167 По сходен начин се развивали нещата и нап­ред във времето, а посочените училищни ниви били единственият солиден източ­ник на приходи, с които се издържало училището чак до 1944 г. Така станало и на 6.09.1935 г., когато били отдадени под наем още 491 дка училищни ниви в 9 местности за срок от 1.09.1935 г. до 1.09.1938 г.168 и това до края на 1935 г. се случило още 3 пъти.169 На 21.12.1936 г. била дадена под наем училищната нива в местността "Недков камък" "от 140 дка по 21 и 30 лв. на дка",170 а на 10.09.1936 г. и тази "в местността "Вехтите лозя" от 6 дка за срок от 2 години".171 През следва­щата година това станало на 15.01., 30.07., 7.10. и 30.10.1937 г.,172 а през 1938 г. - на 17.08., 9.11. и 24.12.173 На 31.07.1939 г. училищни ниви се дали под наем в местностите "Средните локви", "Харманите", "Ялията", "Срещната чешма", "Ру­сенска чешма", "Недков камък" и "Пунар яла", а на 12.09.1939 г. наемателите били: "Мехмед С. Камбуров, Ангел Д. Колев, Серафим Ст. Иванов, Дани Т. Цо­нев, Захарин Г. Балкански, Гецо Т. Венков, Васил К. Георгиев, Марям И. Зеке-риев, Ахмед И. Ходжов, Цони Д. Михалев, Ани А. Пъшев, Саид С. Саров, Борис Р. Неделчев, Юрдан Ст. Иванов, Реджеб О. Кючуков, Иван И. Копев, Мехмед 3. Еминов, Шукрю А. Бозаджиев и Ахмед М. Тахиров."174 Членове на тръжната комисия на 2.06.1943 г., пък, били "главния учител Анка Събева и общинския съветник Илия Добришев".175 Този документ, освен че ни дава името на замест­ника на главния учител Димитър Петков Георгиев след мобилизирането му през 1943 г. - Анка Събева - ще остане в архивите като едно от последните свидетел­ства за трудното съществуване на батинското или въобще на българското учили­ще през периода 1878 - 1944 г. След това дошло кооперирането и училищните ниви останали част от общия селски поземлен фонд, а училището - неразделно цяло от единната национална образователна система, за която вече подобаващо се грижела държавата.

Ала преди да преминем към този етап от развитието на местното училище, нека припомним на уважаемите читатели, че всичко, което изписахме дотук за просветното дело в Батин през периода 1878 - 1944 г. се отнасяше само за бъл­гарското училище. Но, както ще видим по-нататък, успоредно с него, а може би и преди това, възникнало, съществувало и се развивало и частно турско начално училище, което обхващало не малкия брой деца от турски произход в селото. "През учебната 1939/40 г. има и частно турско училище, - записали "юбилярите - което става държавно след 9.ГХ.1944г. и съществува като самостоятелно до 1960 г., когато със специална заповед на МНП то се сля с българското учили­ще".176 "Поради големия брой деца от турски произход - писали пак същите, но на друго място - през учебната 1938/39 г. в селото се открива частно турско на­чално училище, което води занятията си в малка сграда в самата махала".177 Но дали така и как точно е станало, ще се опитаме в следващите редове да успеем да узнаем поне дотолкова, доколкото ни разрешат това документите. И така, най-ранното документално свидетелство за съществуването на турско начално учи­лище в Батин авторите отнасят към 14.10.1904 г., когато в постановление №36

130

на Горноаблановския общински съвет, при разглеждането на представения му проекто-бюджет за 1905 г., в §14 по разходната част било записано: "За поддър-жание на училищата Съвета, разреши сумата 1800 лева на Горню Аблановското Турско 100 лева, на Батинското Българско 610 и на Батинското Турско 100 ле­ва".178 Именно по този начин било документирано за първи път присъствието на турското училище в Батин, но това не значи, че тази е датата на неговото начало. Твърде логично е да се предположи, че щом в условията на турското владичество в Батин е могло да възникне през 1869 г. българско училище, то най-вероятно е турското, макар и частно, да е съществувало много преди него, но кога точно е станало това, трудно е да се гадае. А че през 1904 г. българската, вече, държава му е отделила специално място в своята административно-управленческа дейност говори най-малко за официалното му признаване от нея и включването му в един­ната образователна система на страната. Оттам нататък то редовно щяло да зае­ма своето полагащо му се място в общинските и училищните архиви на селото, а нещата приблизително изглеждали по начина, по който по-нататък ще ви ги пред­ставим. Още същата 1904 г., на 29.10., в извънредна сесия на Горноаблановския селски общински съвет бил разгледан "представений от Батинското Турско учи­лищно настоятелство бюджет за приходите и разходите на това училище през финансовата 1905 г." Приетият бюджет възлизал на 250 лв., като приходите се образували от известните ни вече 100 лв. "помощ от общинский бюджет", а дру­гите 150 лв. щели да постъпят като "налог върху турското население за подър­жане на училището". Разходите били: " За съдържание на учителский персонал - 200 лв.", "За утопление - 10 лв.", "За поправка, опазвание и чистение на учи­лищното здание - 20 лв." и "За купувание училищна покъщнина - 20 лв.".1 7 9

Това постановление №39 било утвърдено и подписано от помощник-кмета, из­вестния ни вече батинчанин Иван Дръндев и 7 общински съветника, като по този начин добило своята задължителна законна форма, подлежаща на изпълнение. Първото статистическо сведение за частното начално турско училище, пък, би­ло попълнено за учебната 1907/1908 г. от току-що дошлия в Батин български учител Тодор Енчев Шейтанов, за да бъде изпратено на Русенския окръжен учи­лищен инспектор тогава. Първият записан в това сведение учител в турското училище бил ходжата Мустафа Юсеинов Солаков. Той обучавал през учебната 1907/1908 г. 49 момчета и 51 момичета турчета в отделно от джамията здание. Заплатата му била осигурена от родителите на децата,които заплащали по 1.20 лв. на дете за година и така той получил заплата 120 лв. Други разходи през годи­ната не са имали, защото "осветление е давано от джамията, а отопление от общ[ин-ските] гори". През тази година държавна и общинска помощ не била получавана, а децата учили от "Димитров-ден догде почнат да женат храните 10-15 юни".1 8 0

По нататък посоченият вече батински главен учител Т. Е. Шейтанов в рапорта си от 12.05.1909 г. до Русенския окръжен инспектор написал, че: "в селото има едно турско училище, което се посещава от 95 ученика, които се обучават от 1 учител, който е свършил "Зедерлик медресе" в Ески Джумая (дн. гр. Търговище - б.а.)

131

тур[ско] училище."181 На въпроса къде се е помещавало училището през учебна­та 1910/1911 г. главният учител отговорил в сведението си за 1919/1920 г., че това е ставало "в същото помещение",182 а това за нас е доказателство, че и в тази 1910/1911 учебна година то е съществувало. За учебните 1912/1913 и 1913/1914 г. данните са дадени в едно общо сведение, но това не пречи да отбележим, че учи­телят вече се казвал Кадир Мехмедов, не е бил духовно лице и обучавал 70 деца през първата и 90 през втората учебна година, Плащали му вече по 3,20 лв. на дете, а допълнителните разходи били: "За учебни пособия - 14 лв., за отопление и осветление - 7 лв., за 1 соба (печка - б.а.) - 8 лв., за слуга - 6 лв., за мазане - 15 лв." Учебната 1913/1914 г. започнала на 8.09.1913 г. и завършила с годишен из­пит на 25.05.1914 г., на който е изпитвано "всяко дете по отделно", а "родителите слушали". Учениците се обучавали по "коран, тезвит, хесап (писане), илмахал".183

През учебната 1919/1920 г. нещата не били много по-различни. Сега учител бил Юсеин Ахмед Ходжа. Обучавал 80 турчета за 1000 лв. годишно, като отделял 600 лв. от 20-те лв., които плащали за едно дете, за да плати отоплението и освет­лението. Вече се преподавало "четене и писане", а децата били разделени и "на 2 табура".184 Съществено различие в начина на обучение се наблюдавало през учеб­ната 1921/1922 г. Занятията вече се водели от двама учители, които учели общо 115 деца, от които 104 турчета и, забележете, 11 циганчета. Учителят Етем Хрис-темов не бил духовно лице, но получавал 5500 лв. годишна заплата. За него отбе­лязали още, че бил земеделец. Издръжката сега се осигурявала " от родителите на учениците - плащат по 60 лв. на дете и от Настоятелството". Освен за заплати, в разходите на училището влизали и "2000 лв. за покъщнина, 200 лв. за учебни пособия и 700 лв. за отопление и осветление", което съставяло солидната сума от 10 400 лв. общи разходи и ни кара да правим изводи за едно стабилно финансово състояние на училището през този период. Нещата ставали малко по-ясни, кога­то прочетем отговора на въпроса: "Получило ли е това училище помощ през годината?" А той бил: "1700 лв. от административната община и от приходите на 20 декара разработени ниви". Прави впечатление начинът на обучение, за който записали7 "Ени усюл - модерно обучение". А предметите, които сега учели би­ли: "смятане, естество, отечество, зак[он] Божи, вероучение, пение, писане, и че­тене на български букви". В училището за първи път сега се явили и "дневници за записване на децата и отсъствията им".185 Явно от тази година турските учили­ща тясно се обвързали с българските, за да се стигнело до сливането им напред в годините, както вече посочихме. Авторите успяха да изнамерят статистическите сведения за частното турско начално училище в Батин от учебните 1926/1927 г. до 1943/1944 г. почти последователно, без прекъсване, което съществено обога­тява настоящото изследване и още веднъж потвърждава мнението, че това учи­лище е съществувало успоредно с българското чак от основаването му и впослед­ствие. Афуз Мустафа Ахмедов и Мустафа Мехмедов били учителите през учеб­ната 1926/1927 г. и обучавали 74 турчета за по 11 000 лв. годишно, а приходите на училището идвали "от наем на свои ниви, помощ от общината и държавата".

132

Предметите, по които сега се учели били: "Смятане, отечество, естество, българ­ски език, от[ечествена] история, пеене и рисуване".186 Почти същото било поло­жението през следващата 1927/1928 г., само където за учител останал единстве­но Афуз Мустафа Ахмедов, който обучавал "53 турчета за 12000 лв. годиш­но".1 8 7 А през 1928/1929 г. Осман Ахмедов Сайдалиев учил 40 деца за 16000 лв.1 8 8

През следващите години се случило нещо ново и необичайно дотогава, което трябва да отбележим. За пръв път през учебната 1930/1931 г. преподавател в турското училище станал българин и то жена. Това била известната ни вече Ди-мана Йорданова Драгозова, която вероятно е водила българските предмети на 59 ученика в 4 отделения за 24000 лв. заплата, а с турските се справял Кадир Давудов за 8 000 лв.189 Голям интерес за нас предизвиква и появата през учебната 1931/1932 г. в турското училище на известния ни вече Тодор Енчев Шейтанов. След неговото безславно изчезване през 1925 г., сега той изместил Димана и заед­но с Кадир Давудов, "завършил "Руждието", обучавали 67 деца съответно за 18000 и 12000 лв.1 9 0 Същото Шейтанов правил до учебната 1936/1937 г. последовател­но, когато се оттеглил, като имал за втори учител вече Халил Мустафов, с когото през 1932/1933 г. обучавали 92 ученика за по съответно 12000 и 6000 лв.191, а през 1933/1934 г. - 100 деца, със заплати 18 000 и 12 000 лв. От 1934 до 1937 г. втори учител на Т. Е. Шейтанов бил Мехмед Юнузов Османов, а след това до 1944 г. децата се обучавали само от Акиф Хасанов Солаков.192 На 6.02.1935 г. Горноаблановският селски общински съвет приел "Бюджето-проект на Батинс-кото Турско Учил[ищно] Настоятелство за Ф[инансовата] 1935 г. параграф по параграф", възлизащ на 25 814 лв. приходи и 25 500 лв. разходи, плюс извънред­ни приходи от 4 142 лв. и такива разходи от 4 456 лв. с общ дефицит от 314 лв.193

а на 1.10.1935 г., пак той, "изказва мнение и моли да бъдат удобрени изготвените от Турското училищно настоятелство с. Батин условия за отдаване на наемател нивата от 30 дек в местността "Дългия ялак" Батинско землище за две стопански години, начиная от 1.Х.1935 г. до 1.Х.1937 г. при първоначална цена на дек. го­дишно 30 лв." 1 9 4 По този начин бил решен не маловажният финансов въпрос за училището, която практика продължила, както и при българското училище, чак до 1944 г.

Нашите изследвания дотук документално доказаха, че Батинското частно на­чално турско училище от 1904 до 1944 г. наистина е съществувало. Преди първа­та дата вече изказахме мнение и сме почти сигурни, че няма как дотогава в Батин да е имало турско училище. А за времето до 1944 г. искаме да влезем в тон с "юбилярите" и така да завършим нашето изследване за турското училище в Ба­тин през годините. И "през учебната 1939/1940 г. има частно турско училище, което става държавно след 1944 г. (тогава учители в него били Осман Сейдалиев и Исмаил Ахмедов Идиризов - б.а.) и просъществува като самостоятелно до 1960 г., когато със специална заповед на МНП се сля с българското училище". Само едно "и" прибавихме, както виждат читателите, към употребения вече от нас по-горе цитат, но сигурно не случайно неговото название в българската гра-

133

матика е "съюз". Това "и" свързва в едно както годините, така и местното турско и българско население, чийто корен е сраснал здраво с времето, а "съюзът", който неотлъчно ги сбира винаги се е наричал Батин. А, вглеждайки се в словата на бившия вече батински кмет Георги Тодоров Копев, изречени от него през недалечния 18.09.1990 г., можем да прочетем: "Ние тук се обръщаме един към друг с думата "комшу". Комшулукът, останал от далечното минало, е драгоцен-ност, от която няма да се откажем. Това е готовността да се помогне на съседа, приятеля или другаря, да се поеме отговорност заедно за едно или друго негатив­но явление".195 И, придвижвайки все още по-близо да настоящето, нека завър­шим с думите на колежката от Историческия музей Теодора Бакърджиева, коя­то, обхождайки през 2001 г. 43 села от нашия регион, за да събере материал за своето изследване за мюсюлманските общности в русенските селища и, след като добре разгледала и опознала отблизо уникалните надгробни паметници с форми на чалми, съхранявани и днес в джамията на Батин, откровено споделя: "Мюсюл­маните са част от живота ни - някои са ни комшии, други "усещаме" по акцента, стараем се да ги приемаме толерантно". А "толерантността - според нея - не значи само търпимост, а пълно зачитане на вяра, традиции и история". "Но ние не ги познаваме" 1 9 6 заключава историчката. Да се надяваме, че след тези наши писания турци и българи в Батин ще са научили по още нещо повече за себе си и за другите, ще са се опознали и още повече ще се сближат. Дано.

Освен училището, другото важно културно средище, където се изявявал бъл­гарският селянин през периода, който разглеждаме, било ч и т а л и щ е т о . Кос­вен приемник на онова неповторимо българско възрожденско читалище, и сега то съхранявало и препредавало неговите исконни народолюбиви и културни тра­диции. Откликвайки на порасналите нужди за знание и просвета, през периода 1927 - 1928 г. в цялата Беленска околия тогава били основани 13 читалища.197

Едно от тях било това в с. Батин, а идеята дал известният ни вече учител Тодор Енчев Шейтанов. Датата била 8.02.1928 г., а понеже учители били инициатори на това добро дело, съвсем закономерно доказателствата за случилото се открих­ме именно в училищните архиви. За първи път това ни съобщава главният учи­тел Бейко Нешев Йончев в статистическото си сведение за учебната 1927/1928 г., изпратено през юни 1928 г. до Русенския окръжен инспектор, където на въпроса дали има читалище в Батин, той отговорил утвърдително, като записал: "Народ­но читалище "Селски будител", основано на 8.П.1928 г., издържа се от свои сред­ства, помещава се в училището".198 Същото писал и през следващите учебни 1928/ 1929 и 1933/1934 години,199 с което потвърдил датата на основаването на читали­ще "Селски будител" - с. Батин, начина му на издържане и сградата, където се помещавало. Учредителната сбирка се провела в класната стая на старото, до църквата, училище. Там подреждали първите книги, подарени от учителите, а по-късно и новозакупените със събрани от основателите средства. За кратко време членовете достигнали 45, като всеки според възможностите си подпомагал чита­лището. Негови учредители станали: Манаил Димов, Бейко Йончев, Георги Узу-

134

£ : ,

нов, Добриш Тодоров, Пенчо Шейтанов, Линко Колев, Велико Марков - Графа, Тони Кулишев, Атанас Тонев, Петър Папазов, Иван Анчев, Ангел Антонов, Вени Тодоров, Илия Кръстев и др. За пръв председател избрали Георги К. Узу­нов. Членове на Читалищното настоятелство били Ангел Добришев, Добриш Тодоров, Бейко Йончев, Трифон Анчев, Пенчо Шейтанов и Колю Денков, а на Поверителната (ревизионна) комисия - Радуш Неделчев, Калоян Василев и Ма-наил Данков. През декември 1928 г. библиотеката се преместила в къщата на Трифон Стефанов, където под наем от 100 лв. месечно останала до 30.07.1932 г. В читалището се получавали вестниците "Нива", "Нови дни", "Зора" и списани­ята "Лозарство", "Овощарство", "Модерно земеделие", "Природа и наука" и др. Книжният фонд възлизал на 91 тома книги, а читалищните членове били 42-ма. За председател на читалището през 1932 г. бил избран Емануил Димов, подпред­седател - Петър Димитров и членове - Добри Тодоров и Руска Ръженкова. Тях­на била идеята за построяване на читалищен дом, за което внесли суми в Българ­ска земеделска банка №2 - гр. Бяла, във фонд "Постройка на читалищно зда­ние". До 1949 г. вложените средства възлизали на 84 825 лв. Същите по-късно били блокирани, фонда ликвидиран, а прекрасната идея на основателите и до днес остава неосъществена. Издръжката си Читалищното настоятелство осъщес­твявало от набрания членски внос, а нивата от 50 дка, добита посредством фонда 'Трудова поземлена собственост" отдавали чрез търг на наематели, като от при­ходите закупили много книги и поръчали при местния майстор Ангел Начев 2 маси, дълги 1,50 м, 2 пейки и 4 стола, които той изработил качествено и в срок. През 1935 г. за първи път се избрал библиотекар на обществени начала - Руска Атанасова Ръженкова. Председател тогава бил Георги Узунов, подпредседател -Велико Марков и член - Тони Кулишев. По-късно читалището се помещавало в сградата на Кредитна кооперация "Надежда". През 1937 г. библиотеката разпо­лагала с 319 тома книжен фонд и били раздадени 205 книги. Същата тази година възникнала и инициативата за подобряване на читалищната и библиотечната дей­ност, която била дело на главния учител и председател на читалището Димитър Петков Георгиев, учителката и библиотекарка в него Руска Димитрова Георгие­ва, директора на прогимназията Иван Василев Панов и учителя Крум Илиев Пет­ков. Именно в тази връзка, на 4.01.1938 г. те излезли с позив към батинските селяни, който гласял: "Дългите зимни нощи настъпиха. Великите празници, на които се радваме всички, дойдоха. Вместо да прекарвате свободното си време в кръчмите, където ще си тровите гърдите с нечист въздух, напоен с парите на алкохола; вместо да убивате свободното си време в игра на карти и табла по кафенетата; вместо да се карате, псувате, оскърбявате и клюкарствувате - елате масово в отворената вече читалня, която е сърдцето на читалището ни. Тука при мила, задушевна атмосфера, чист въздух и приятна обстановка се отдайте на прос­ветна работа".200 В същата тази юбилейна 1938 г., 10 години след основаването на читалището, със събрани от него средства бил назначен читалищен библиоте­кар с възнаграждение 80 лв. Сега той бил Георги К. Узунов, а през следващата

135

година - Ангел Ангелов. Години наред библиотеката се местиха от едно място на друго. По-добра възможност за изява получила с преместването си в къщата на Бечо Върбанов през 1938 г. Председател тогава бил Димитър Петков Георгиев, подпредседател Александър Янков и член Йордан Стефанов. В читалнята тогава било получено радио, което се пускало само вечер на площадчето. От него хора­та научавали последните новини. Все тогава дарение от 43 книги, много вестници и списания направил Тодор Енчев Шейтанов. До 1944 г. читалищни председатели били Васил Кънчев, Велико Марков и Иван Панов, а библиотекари - Иван Па­нов, Анка Панова и Петър Димитров. Може би защото повечето от читалищни­те дейци са били учители, но и преди тези ръководители, дейността на читалище­то била отчитана подобаващо и в училищните архиви. Така станало през учебна­та 1932/1933 г., когато от четирима учители били "уреждани в читалнята" на читалището "четения с ученици и възрастни".201 Същото се случило и през учеб­ната 1934/1935 г., когато в местното читалище вече членували "5-ма учители (1 мъж и 4 жени)", в периода 1.01. - 1.04.1935 г. от тях в читалището били уредени "18 народни четения", а новосформираната театрална група дала "1 представле­ние" с участието на "4 учители".202 През учебната 1935/1936 г. дейността на чита­лището се заключавала в "устройването" от "6 учители" на "вечерни четения в една от класните стаи на прогимназията, където се помещаваше самото то" (т.е. читалището - б.а.). Сега учителите организирали от януари до март 1936 г. "21 народни четения", а театралната трупа дала "1 представление" с участието на "6 учители".203 И с това, сякаш, дейността на Народно читалище "Селски будител" -с. Батин, Русенски за периода 1928-1944 г. се изчерпила. Идвало ново време, в което на читалището тепърва предстояло да се изявява. Ала за него - в следваща­та глава.

Но преди да стигнем до нея, нека напуснем за малко сферата на чисто духов­ното поприще и се опитаме да навлезем в ония форми на материалното човешко общуване, без които животът, особено на мнозинството обикновени селяни, със сигурност би бил по-трудно осъществим. Естествено, че нататък ни предстои да говорим за к о о п е р а ц и я т а , за нейната поява, за нейните изяви и развитие. Но преди това нека проследим причините за раждането на самата кооперативна идея. Без съмнение, тя възникнала като реакция срещу укрепващия финансово-търговски капитал и неговата жестока човешка експлоатация. Зараждането и развитието й били свързани с имената на видните световни хуманисти Робърт Оуен, Сен Симон, д-р Вилиям Кинг, Буше, Рочдалските пионери, Шулце Делич, Фридрих Вилхелм Райфайзен, Пол Ласал, Щаундигер, Карл Маркс, Фридрих Ен­гелс, Вл. Ил. Ленин и др.,204 а реализираната идея на кооперацията въобще пред­ставлявало своеобразна стопанска колективна организация с доброволно обеди­нени членове за съвместна дейност, с еднакви права и задължения, която се нае­мала с осигуряване парични кредити на своите членове при изгодни за тях усло­вия и лихвен процент, снабдяването им с различни хранителни и промишлени стоки, занаятчийски и земеделски инвентар, животни и семена за селското сто-

136

панство, организиране на собствено производство и развитие на културно-прос-ветната дейност сред членската маса.

Почти сходни били и изискванията, залегнали в глава П на втория устав на Кредитната кооперация "Надежда" - с. Батин, Русенско, записана в началото като "Земеделско Спестовно-Заемно Дружество", и утвърден от 43-ма нейни члена на 24.02.1908 г., които посочили за предмет на дейност на дружеството: "а) да намери и достави на членовете си потребния тям капитал за нуждите на земе­делието и отраслите му според кредитната им способност; б) да развие и разшири спестяването между членовете на дружеството и другите жители на селото; в) да посредствова: за набавяне на членовете си земеделски оръдия, машини, семена, добитък и др. средства за частно или общо употребление, а така също и за общо продавание своите земеделски произведения; г) да действува за образуване на от­делни кооперативни сдружавания за потребление и производство и д) да помага за материалното, умственото и нравственото подигане на членовете си".205 Този устав бил утвърден от 13 грамотни члена (Васил В. Лазаров, Т. Шейтанов, Доб-риш Добрев, Ат. Д. Анев, Пъшо Тодоров, Петър Господинов, Младен Петков, Лазар Цветков, Цани Денев, Марин Тонев, Антон х[аджи] Стефанов, Гичо Ива­нов и известния ни вече даскал Никола Николов, който, разписвайки себе си, се разписал и за тогавашните 30 неграмотни дружествени члена, с което уставът добил законно съдържание и бил обнародван в Държавен вестник, бр.77/ 5.04.1908 г.) Свидетели станали Тодор Иванов и Билчо Денев, за кмет се подпи­сал Добриш Добрев, секретар Ат. Михайлов, а деловодител - Т. Е. Шейтанов. Освен изнесената вече информация, документът ни давал и сведение за учреди­телното събрание. И, независимо че всички източници сочат датата 30.01.1907 г., то станало на 29.01.1907 г., а доказателство на нашето твърдение ние откриваме в член 199 на цитирания вече втори устав, където пишело: "Настоящия устав на основание на чл.103 от З.К.С. (Закон за кооперативните сдружения - б.а.) отме­нява устава на дружеството от 29 Януари в същото село, от 1907 год. от деня когато добие сила и приема всичкото заверено състояние на дружеството в ця­лост с всичкия актив и пасив".206 И така, на 29.01.1907 г. батинската кооператив­на идея, упорито разпространявана в селото още през 1905-1906 г. от бившия вече даскал Васил В. Лазаров, добила реални измерения и станала действител­ност. Основана била Кредитна кооперация "Надежда". Нейната регистрация ста­нала на 22 март, а обнародването й - в бр.78/9.04.1907 г. на Държавен вестник. На учредителното събрание за председател избрали Атанас Д. Анев, касиер-до-макин - Васил Лазаров и членове - Лазар Цветков, Гавраил Иванов и Цани Де­нев, но основната дейност извършвал Васил В. Лазаров, понеже бил най-еруди­ран от всички.208 Така създадена, тя не успяла да изпълни всичките си амбициоз­ни цели от по-горе посочения неин устав, поради което дейността й до 1920 г. била предимно влогонабирателна, като в някои случаи е кредитирала закупува­нето на едър земеделски инвентар, семена за посев и др. при определена лихва за това.

137

Независимо от ерудицията и съпричастността си към кооперативната идея, даскал Васил В. Лазаров не успял дълго да обитава елита на кооперацията, защо­то още няколко месеца след нейното основаване, през октомври 1907 г., той тряб­вало да напусне длъжността касиер-деловодител, която дотогава заемал, а при­чината била посочена в акта на Кооперативния съвет от 9.10.1907 г. така: "Под-писаний Добриш Добрев, Председател на Контролний съвет на Батинското Зем-леделческо Взаимноспомагателно дружество, в присътствието на деловодителя на Контролний съвет: Ст. А. Бояджиев и Членовете: Антон х. Стефанов и Пъшо Т. Венков; а в отсътствието на члена Панайот Данков (такъв е бил съставът на първия Контролен съвет на Кооперацията, избран на учредителното събрание от 29.01.1907 г., който сега в този му вид за първи път публикуваме - б.а.), прис­тъпихме към проверявание на сметките на дружеството за време от 1/VI/1907 год до 9/.Х. с[ъщата] г[одина] и от направените справки на дружественните книги се указа следующия резолтат а именно:

Дружеството е имало приход 9136 л. 68 ст. = " = " = " = " = разход 8401 л. 70 ст. а трябва да има на лице - 734 л. 98 ст.

Обаче касиер деловодителя Васил В. Лазаров заяви, че в него няма никакви суми и не може да обясни къде ги е изразходвал. Вследствие на което и на основание чл.83 от устава на дружеството отстранява от длъжност Касиер-Деловодителя на сдружението...".209 По-нататък бил повикан да ревизира дружеството начални­кът на беленския клон на Българска земеделска банка, където се съхранявали кооперативните спестявания, а той, след като записал като бележка, че "тази е първа ревизия", направил обстойно описание на случилото се така: "След утвър-дяванието на Устава и зарегиструването на фирма на дружеството, по искането на Управителния съвет, Клона командирова Книговодител за да организира сче­товодството и да упъти деловодителя в работата, който се бави 4 дни. След разре­шението на кредита, на 4 Август пръв път е изтеглена сумата 2420 л. от Банката, от която част се употреби за доставка на домашни потреби, без, за това да поис­кат от Клона нуждните упътвания; купено е било сол, гас, ориз, сапун и др. които по костуемата цена са почнали да раздават на членовете, но едновременно с това отпущали са и на нуждающите се заеми, като се слели и двете работи в една. По този начин докато деловодителя да види крайния резолтат на раздаванието на доставените продукти, принуден е бил да води сметките по раздаванието на суми­те и продуктите само на бележки, като взима за броената сума и дадените продук­ти запаси. Най-сетне, понеже много се е продължила работата, Управителния и Контролния съвети са предложили на деловодителя да приведе в известност смет­ките и делата на дружеството, и понеже това деловодителя не е можил да стори, Учителя на основното училище г[осподин] Тодор Шейтанов с помощта на члено­вете на Управителния и Контролния съвети е вписал всички операции, след кое-

138

то са извлекли баланс и са констатирали, че в Касиер-Деловодителя, трябва да има наличност 818 лева 78 ст. Срещу което той е имал само 173 лева 22 ст., т.е. 644 л. по малко от колкото в действителност е трябвало да има, без да може да даде сметка за остатъка." За това деяние на общо събрание те отстранили от длъжност Васил Лазаров на 8.10.1907 г., а на негово място още тогава сложили Тодор Енчев Шейтанов. Но грешката на Лазаров, както видяхме, била не от зло­употреба, а поради объркване, поради което ревизорът записал: "Още не прик­лючил ревизията постъпи заявление от Лазарова, с което моли Управит[елния] и Контрол[ен] съвети да приемат оставения запис при указванието на дефицита за заем редовно отпуснат нему, който да гарантира,с шест поръчители и с условие, че срещу този заем ще вниса всички спестени от него суми, без да чака срока му и че ще се грижи най-късно в една година да го изплати. Тази молба Управителни­ят] и Контрол[ен] съвети разгледа и като взе предвид услугата, която Лазаров е принел за основаванието на сдружаванието и вярата, че тези суми не допущат да са злоупотребени от него, Реши: за удовлетворение, по молбата му с горните задължения: заема, преди да приключи настоящото окончателно се оформя, а делата и цялостите преминаха в ръцете на новия касиер и деловодител".210 Както по-горе посочихме, това бил Тодор Шейтанов, който водил кооперативните сметки до 1925 г., по-точно до края на 1924 г., но не успял достойно като В. Лазаров да приключи кариерата си, а завършил безславно в затвора. Но дотогава имало цели 18 години, които били предоставени на Шейтанов да се реализира напълно и той го направил. Сега, обаче, все още било началото и освен посочените вече Управителен и Контролен съвет, нужно е да уточним и броя на учредителите. Както посочихме по-горе, кооперативните членове през 1908 г. били 43-ма. Ко­гато В. Лазаров напускал касиерството през октомври 1907 г. те били 48, а учре­дяването на Кооперацията станало на 29.01.1907 г. в присъствието на "45 бълга­ри и двама турци, или общо 47".2 1 1 В списъка от 1908 г. били записани също двама турци, - "Кючук Осман Мустафов и Мехмед х. Мехмедов" - което ни дава основание да приемем, че в общи линии присъстващите тук батинчани са и учре­дители на Кооперацията през 1907 г., като освен тях там са били още и Гавраил Иванов, Ст. А. Бояджиев и Панайот Данков, които фигурират в документите като членове съответно на Управителния и Контролния съвети през 1907 г., а липсват от списъка за 1908 г. Остана само още един член, когото не успяхме да издирим, но и така смятаме списъка за пълен. Имаме предположение, че това е бил един от подписаните като свидетели в Учредителния протокол - Тодор Ива­нов или Билчо Денев - но нямаме доказателства.212

Както и по-горе казахме, дейността на Кооперацията от учредяването й до­към 1920 г. била главно влогонабирателна, а ролята й се ограничавала във фун­кцията на взаимоспомагателна каса. Известно е, че някъде докъм 1914 г. в 45 селища, разположени на територията на днешната Русенска област били създаде­ни селски кооперации, една от които, както вече видяхме, била и тази в с. Батин. Знайно е още, че на 4.05.1919 г. в Русе бил основан Районният земеделски коопе-

139

ративен синдикат (РЗКС), като делегат на учредителното събрание на който при­съствал Ангел Петров от Батин и с това станал негов съучредител. Огромното желание на батинските кооперативни членове през 1920 г., пък, породило поява­та на техния първи търговски магазин, разположен в приспособено за тази цел наето помещение, където магазинер сега станал Тодор Дръндев, а снабдяването се извършвало предимно със стоки от РЗКС- Същата тази 1920 г. Кооперацията подновила и дружествения си устав, като записала в Държавен вестник: "Обявле­ние №7501 - Русенският окръжен съд обявява, че съгласно определението си под №4164 от 30.12.1919 г. в дружествения търговски регистър на същия съд е заре­гистриран новия устав на Кооперативното сдружение "Надежда" в с. Батин, при­ет от членовете кооператори в общо събрание на 3.12.1919 г.".213 Този устав бил леко променен вариант на Учредителния устав от 1908 г. и регламентирал коо­перативната дейност през настъпилите години. А те не били твърде благоприят­ни за реализирането на кооперативната идеи в Батин. Както вече писахме, пър­вият магазинер на кооперацията тук се казвал Тодор Дръндев. Неговият магазин просъществувал най-вероятно до 1.02.1924 г., защото в протокол №6 от 29.02.1924 г. на Контролния съвет било записано: "Понеже магазина на коопе­рацията от 1 т[ази] г[одина] е закрит, наетия дюкян от Кана Василева става безп­редметен, за това: от 1.Ш. т.г. дюкяна и стаята на кооперацията да бъдат освобо­дени и да не се плаща наем. Дружествената каса и канцеларските предмети да се пренесат в канцеларията на секр[етар]-бирнйка - където ще работи канцелария­та, която в нищо не ще пречи в общ[инската] работа".214 В последвалото общо събрание на 12.03.1924 г., пък, се взело решението: "Тая пролет да се построи друж[ествено] здание на трудови начала от членовете на кооперацията. - Храна на майсторите ще се дава безплатно от всякой член на кооперацията".215 И така, имущественият въпрос на Кредитна кооперация "Надежда" - с. Батин, Русенско бил решен. Останал само моралният, защото на 8.10.1924 г. тя трябвало да запи­ше в протокол №14 на Управителния и Контролния съвет решението: "Уволня­ва досегашния касиер-деловодител Тодор Шейтанов и на горнята вакантна длъж­ност назначава кандидата Калоян Василев от с. Батин".2 1 6 Ала новият касиер със сигурност не е проработил, защото освен че протокол №19 от 7.12.1924 г. и точ­ка 6 от него са били последни документално, те се оказали такива и в действител­ност за кооперацията в с. Батин, която трябвало да обяви тогава в подточка "б" на тази точка 6: "Даването под съд на Тодор Шейтанов за злоупотребените дру­жествени] пари на сума 220 700 лв."2 1 7 Съдът го осъдил на две години затвор, но те били незначителни в сравнение с тежкия удар, който получила кооперацията с оглед на осъществяването на бъдещата си дейност. След тода престъпно деяние доверието в кооперативната идея почти се стопило, разстроили се търговската и кредитната дейности на кооперацията и тя преустановила своето функциониране за няколко години. Възстановяването й станало в началото на 30-те години на XX век, а най-ранния документ за това открихме в "Сведение за поисканите и разрешените заеми от Кооперативния фонд през 1931 г.", където срещу налич-

140

ния дялов капитал от 259 431 лв. кооперацията поискала заем от 1 милион лева, но не получила нищо, защото искането й било "несъобразено с податните й си­ли".218 От същата 1931 г. е и училищното статистическо сведение, в което на въпроса "Има ли в селото кооперативно сдружение?" отговорили: "Да. Кредито-потребителна кооперация "Надежда".219 По същия начин дали отговор в тези сведения през 1932 и 1934 г.220 В поверителната преписка №4444 от 6.12.1937 г. на Беленския околийски управител, пък, записали: "На №10509. Представлявам Ви, Господин Управител едно сведение за кооперациите в района на общината ми и донасям следното... Кооперацията в Батин има само потребителен мага­зин".221 Именно в този магазин през 1930 г. магазинер станал Добри Тодоров Добрев, през 1935 г. - Петко Пъшев, а впоследствие неопитността и злоупотре-бяването със средства превърнали текучеството на и без това оскъдните търгов­ски кадри в непрекъсваем процес, който продължил през целия разглеждан пе­риод - до 1944 г. След възстановяването на кооперацията през 1930 г. касиер-деловодител станал известният ни вече учител Бейко Нешев Йончев, който во­дил съвестно кооперативните дела до 1935 г., когато напуснал и на негово място дошъл Колю Денков. Магазинер станал Бечо Върбанов, но твърде некомпетен­тната дейност и на двамата скоро довела до изчерпване на кооперативните фон­дове, а оттам и до повторно замиране на дейността на кооперация "Надежда". Ала сигурно не било случайно избрано нейното име, защото през 1941 г. тя отно­во възкръснала от пепелта и продължила своята дейност. Касиер-деловодител сега станал Иван Пенев, а магазинер - Александър Янков, които се опитали да дадат свежи сили на кооперацията, но сякаш това вече било невъзможно. Настъ­пилите военни години и липсата на стоки, от една страна, както и стародавната конкуренция на местните търговци Златю Митев, Радуш Неделчев, Стоян Пет­ров, Елисей Котенков и др., които, освен стоки от първа необходимост, предла­гали на клиентите си още кафе, алкохол и т.н.,222 от друга, поставили коопераци­ята отново в извънредно трудно положение. И сякаш като предсмъртни звучали словата, записани в заповед №266 от 30.12.1943 г. на Горноаблановския общин­ски кмет: "Със закупуване памука на селата Батин и Горно Абланово натовар­вам Кредитните кооперации в двете села".223 А след това дошла 1944 г.

До тази историческа година, както видяхме, благополучно достигнала коопе­рацията, но не и з д р а в е о п а з в а н е т о и медицинското обслужване, без по­мощта на които човек трудно би осъществявал преките си трудови и човешки задължения. Здравият човек, без съмнение, винаги е имал предимство пред бол­ния и както досега задълбочено говорихме за финансови успехи и нарушения, редно е именно тук да направим връзката с предната тема, като определим тра­диционно здравето за най-ценния човешки капитал, а оттам да тръгнем да разг­леждаме и въпросите с неговото опазване и лечението на болестите, когато не сме съумели да съхраним достатъчно добре своето здраве. И така, известно е, че условията на живот, в които трябвало да живеят не само батинчани, но и целият български народ, и по-точно селяните, през разглеждания период не са били от

141

най-прекрасните. Недоброто медицинско обслужване, липсата на елементарни хигиенни навиди и слабата храна, която селяните от края на XIX - началото на XX век консумирали, са били основните причини за появата на масови заразни епидемиологични заболявания, предизвикващи често и смъртни случаи. Но да видим така ли е било и в Батин. Известно е, че до 1.04.1904 г. цялата Беленска санитарна околия, към която се числял и Батин, се обслужвала само от един околийски лекар, един околийски и един участъков фелдшер, който факт крас­норечиво свидетелствал за ниското ниво на медицинското обслужване в района. През този период Батин, поради блатистия характер на околностите му, бил свър­зан най-вече с маларията, за която специалистите писали: "По селата има най-много случаи от блатна треска (малария). Тя продължава от половината на месец юли до месец септември. Причините господа лекарите вярват са от една страна големите изпарения на водата за тези месеци и впоследствие на това разлагание на органични вещества, а от друга - усилената работа на селското население по жътва и харман, лошата храна и спането на суровата земя по къра... Окръжни­ят] лекар в 1900 г. обръща внимание на блатата в селата Кривина, Батин, Пир-гус, Мартен, Ряхово".224 По-нататък за заразна болест в Батин се говорило през 1902-1903 г., когато "В епидемически характер е върлувала и болестта магареш­ка кашлица "Tussis Convulsiva", от която са констатирани... в с. Батин 2 случая -оздравели".225 А, както по-горе посочихме, от 1.04.1904 г. Батин вече не бил към Беленската, а се числял към Двемогилската санитарна околия. Дали затова или по други причини, но през периода 1907-1908 г. в селата на тази околия се появи­ли различни масови епидемии. Като начало в отчета на Русенската окръжна пос­тоянна комисия за тази година се споменавала "Необикновената епидемия в тая околия от Variola vera, която започнала през месец май 1906 г. "Тя обхванала почти всички села в района, между които "Две могили, Обретеник, Горньо Аб-ланово, Батин", регистрирани били "295 заболявания... с 23 смъртни случая", като основна причина за това масово бедствие се сочело обстоятелството, че тя се пренесла "чрез самите селяни, които тъкмо през този период отивали и правели посещения в далечни села" и от "скитниците цигани, които винаги са били най-добрите агенти за пренасяне на каквато и да е епидемическа болест". По-нататък в отчета записали, че имало "през тази година коремен тиф и то в село Две-Могили 3 случая, в с. Батин 9 случая, от които 1 смъртен и в с. Обретеник 5 случая". А за предпазване от тези бедствия и "подобрение санитарното състояние на околията" се препоръчвало "за през 1909 г. да се предвиди в бюджетите на общините : Беляновска, Батинска, Горньо-Аблановска и Кара-Коджалийска по една сума за подържане на един общински фелдшер с център с. Горньо Аблано-

в о» 226 Това със сигурност се е случило, но през 1913-1914 г. здравеопазването в този район претърпяло друга реформа. Окръга вече бил разделен на "7 санитар­ни околии, с 25 фелдшерски участъци, а именно: Двемогилска санитарна околия с 4 фелдшерски участъци, а) Първи Беляновки обема 7 общини (Батинска, Беля­новска, Белцовска, Брестовишка, Горноаблановска, Долностуденска и Карако-

142

гжалийска. б) Двемогилски... в) Каранвърбовски... и г) Хюджекийски...".227 Нова трансформация в тази сфера станала през 1927 г., когато "Г. Абланово, Кара-Коджалий и Батин" оформили "Горноаблановския фелдшерски участък" със се­далище с. Г. Абланово.228 а на 12.01.1943 г. Горноаблановският общински кмет издал заповед №2, която гласяла: "Назначавам за членове на местния здравен комитет, следните лица, а именно:... П. За с. Батин - Директора на прогимназия­та Иван Панов, общин[ските] съветници: Златю Митев и Илия Добришев, глав­ния учител: Анка Събева и Александър Янков, които в случай на нужда да сът­рудничат на местната здравна служба, в издирването на болни от заразни болес­ти, в проучването на тяхното проявяване и разпространяване".229 Скоро, обаче, цошла 1944 г. и нещата добили други измерения. Ала преди да стигнем дотам, нека отново да се върнем на 30.10.1904 г. и записките на нашата добре позната вече учителка Тодорица Василева. "Възрастните се хранят с хляб ръжен и пше­ничен, повечето постна храна, пазят всички пости. От спиртните питиета употре­бяват: вино, ракия и кафе... Облекло: горни дрехи зиме вълнени, а лете памучни, които служат и за долни, обувки зиме цървули и кундури, а лете боси, лете шапки сламени и сукнени, а зиме калпаци, завивки вълнени. На телесната чистота не всички обръщат внимание. Гробища турски на 2 (две) места и български на две, оградени са с пръст (хендек). До тях има (две) 2 чешми. Обичаи на турците при погребение на мъртвите. Премиват тялото на мъртвеца, обвиват го цялото в бяло платно и го погребват без да го поставят в сандък. Обичаи на българите при погребение: Измиват мъртвеца, обличат и поставят в дъсчен сандък. При умре­лите турят цвете, пари, гребен и сапун. Умрелите проверява общината. При поя­вяването на някои болести вярват в някои провидения, така при заболявание гла­ва или пък гърло вярват в уруките, също и при треска. Болните лекуват чрез баяние или пък поливат с билки. При настинка в редки случаи разтриват болния с оцет. При раждания вярват, че идат орисници да предскажат бъдещето на дете­то, затова кадят. Пазят родилките да не закъсняват сами. Новороденото окъпват и попушват с босилек, същото правят и с родилката".230 Ето, така се раждали, обличали, хранели, умивали, живели, боледували, лекували и умирали батинча-ни през този немалък исторически период. Вероятно и тук, както и в близкото село Обретеник някога веднъж в седмицата или по-рядко на кон от Две могили е идвал и доктор Попов,231 за да помогне на болните, но в повечето случаи това, както вече разбрахме, батинчани вършели сами или с помощта на някои местни народни лечители. И така достигали до последните си мигове, които имали да изживеят тук.

Ала освен за себе си, хората били длъжни да се грижат и за здравето на жи­вотните, които отглеждали. А те, като живи същества, въпреки че не говорели, също се раждали, страдали, боледували, умирали. Именно по тази причина през времето, което изследваме, се появили и местните ветеринарни служби. Незави­симо от оскъдните сведения, с които успяха да се сдобият, авторите почти със сигурност установиха, че през разглеждания период Батин се обслужвал от Две-

143

могилския участъков ветеринарен лекар. Едновременно с това в Горно Аблано-во е съществувал и фелдшерски ветеринарен участък, чийто представител също се грижел за животните в Батин. В общи линии така протичали събитията в този раздел на здравеопазването, а най-ранният документ, с който разполагаме е от 1927 г. и той фиксира тогава присъствието в Г. Абланово на един ветеринарен фелдшер, а в Две могили - на един такъв лекар.232 Този факт почти потвърждава нашите по-горни разсъждения, а следващите документи ни посочват и имената на лекаря и фелдшера. Годините сега били 1934-1935-та, а причините, малко изне­надващо - културно-просветни. Любен Петков бил участъковият ветеринарен фелдшер в Г. Абланово тогава, а в отчетния си доклад за извършеното той запи­сал: "Ветеринарно-просветната дейност започва от към краят на м[есе]ц Ноемв-рий 1934 година и трае до краят на м[есе]ц Март 1935 година. Беседи се изнасят в салона на новото училище, траят най-малко два часа и се посещават средно от около 300 до 350 човека, предимно младежи над 19 годишна възраст и то от двата пола... Беседите се изнасят по 4 в седмицата, а именно: в събота вечер, въ[в] вторник, в четвъртък. Първата беседа на 23.XI. е посветена на историята на за­разните болести... Втората част от беседата е описанието на болестта "АНТРАК-СЪ"... Намекнах, че антракса е много заразителна съ[с] смъртен край болест еднакво опастна и за животното и за човекът... Настоях труповете на умрелите животни да не се подхвърлят на улиците, а непременно да се погребат... П беседа на 7 декемврий 1934 год. БЕСЪТЪ... Ш беседа на 19 декемврий 1934 г. ДЕЗИН­ФЕКЦИЯТА... IV беседа на 15 януарей 1935 г. ТУБЕРКУЛОЗАТА".2 3 3 Така обучавал батинчани фелдшерът, а Двемогилският участъков ветеринален лекар д-р Д. Пангелов посетил Батин на 4.12.1934 г. и пред 50 слушатели изнесъл бесе­дите "Значението на застраховането на добитъка у нас и нуждата от образуване на застрахователни дружества" и "Мероприятията в областта на скотовъдството след 19 май 1934 г.". Общото впечатление от слушателите било "задоволител­но".2 3 4 Ето, така приблизително протичала дейността на ветеринарната служба в Батин през разглеждания период и въпреки опълчването на д-р Петков срещу "похватите на самозваните лечители, кудусчии и пр.",235 то със сигурност батин­чани често са се обръщали и към тях, когато спешно е трябвало да спасят заболя­ло животно, а в много случаи и сами са го лекували по стари, предавани от поко­ление на поколение методи на лечение, каквито в Батин винаги са съществували.

А след като животни и хора били вече здрави и не боледували, закономерно било последните да потърсят връзка със себеподобните, да общуват, да комуни­кират, дори и с хора, намиращи се далече от тях. Така се появила т е л е г р а ф о -п о щ е н с к а т а с т а н ц и я . Това в Батин да първи път се случило през 1924г., но дотогава процесите в тази насока са се били вече родили, назрявали и се разви­вали. Началото било поставено още през 1912 г. в Две могили, където телегра­фът й на ж.п. гарата до този момент се ползвал както от служители, така и от жители на селото за граждански нужди, но това затруднявало много и двете стра­ни. Оттук се явила нуждата от появата на общинското постановление №5 от

144

29.02.1912 г., с което се изисквало от Дирекцията на пощите, телеграфите и те­лефоните откриване на пощенска станция в Две могили. Министерството разре­шило, а общината записала в своя протокол №10 от 3.05.1912 г. и 25-те села, които новата Двемогилска телеграфо-пощенска станция щяла да обслужва, а сред тях била и "Батиновска община".236 Станцията била открита през май 1914 г.237 и още тогава в Изложение за състоянието на Русенски окръг записали: "Новоотк­рити телеграфо-пощенски станции има две: една в с. Две могили, Беленско и една в с. Завет, Разградско".238 Пак там, но вече през 1926 г., четем следното: "До 1.П.1926 г. в целия Русенски административен окръг е имало всичко 54 телегра­фо-пощенски и телефонни станции, разпределени по райони както следва: Две-могилски район - Две могили, Каранвърбовка, Хюджекий, (дн. Могилино - б.а.), Кацелово и Горно Абланово. Само телефонни постове в Обретеник, Батишни-ца, Батин, Баниска, Бъзовец, Табачка, Широково и Острица".239 А ето какво било положението през 1928 г.: 'Телефонни постове, открити до края на 1928 г., обслужвани от секретар-бирниците има в следните села: Беленско: Балабанлии (дн. към гр. Борово, Русенско - б.а.), Беш бунар (дн. с. Пет кладенци, Русенско -б.а.), Баниска, Батин, Батишница... или всичко 26. В устройството на телефонни­те съобщения в окръга е легнал принципа: окръжния град свързан посредством директни вериги с околийските центрове, а тия от своя страна пък с общините в околията".240 Без съмнение, по същия принцип бил обслужван и Батин, а година­та на откриване на местната телеграфо-пощенска станция намираме в една спе­циална таблица за това, където под №5 за 1924 г. бил записан и Батин с "10 км построена линия", за която изразходвали "130 изолатора", "130 куки" и "10 км жици".241 И така телефонизиран, Батин достигнал до 1944 г., за времето след която оттук нататък ще се опитаме да ви разкажем.

Бележки

1. Административно устройство и дейност на общината. 1 За балканските селски общини виж в: Паскалева, В. Общинското самоуправление в

българските земи и другите балкански провинции на Османската империя от XV в. до Берлинския конгрес (функции и паралели). - В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т.2. С, 1982,499-506

2 Грозданова, Е. Българската селска община през XV-XVIH в. СД 979, с. 168 и сл. 3 За посочените аази виж в глава трета, подглава първа, тук и посочената бел. 19 към

текста. За липсата на посочен мухтар виж в: ДА - Русе, ф.43 К, оп. 1, а.е. 29, л. 179 4 За това виж в: Бакалов, К. Обретеник, пое. съч., 38-39 5 За Русенската българска църковна народна община виж в: 125 години Русенска община.

1865-1990. Документален сборник. Русе, 1990,3-25; Сахара, Т. Русенската българска община през времето на Танзимата. - В: Алманах за историята на Русе, т.1, Русе, 1996, 77-81; Бакърджиева, Т. Взаимоотношенията между Русенската градска община и османската администрация. - В: Алманах за историята на Русе, пос.съч., 71-76; Българска църковно-народна община - Русе, фонд 44 К, Инвентарни описи (№1 и №2). Русе, 1990,249-261 и др.

6 Държавен вестник, №55/5.07.1880 г.

145

7 Смядовски, Д. Русе след Освобождението. - В: Русе в зората на Освобождението. Русе, 1928, 30-34

8 Протоколи от редовните и извънредните сесии на Русенский окръжен съвет 1894-1896 г., Русе, 1897 г., и ДА - Русе, ф. 5 К, 232 а.е. (1899-1933 г.)

9 Пармаков, С. Русе вчера и днес. Русе, 1936,24-26 10 Стателова, Е., 3. Маркова. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г., С, 1979, с.

79 11 Сборник материалов по гражданскому управления и окупации Болгарии в 1877-78-

79 г., т.1, С, 1901,179-193;Тодоров, Г. Временното руска управление в България през 1877-1879 г.,С, 1951,с.84идр.

12 Държавен вестник, № 116/9.10.1882 г. 13 Държавен вестник, №145/22.12.1887 г. 14 Държавен вестник, №104/17.05.1901 г. 15 дА _ р у с е ; ф. 44 К, оп. 1, а.е. 45, л. 50-53 1 6 Бакалов, К. Обретеник, пос.съч., с. 63 17 Протоколи от редовните и извънредни сесии на Русенский окръжен съвет 1894-1896 г.

Русе, 1896, 29-30 18 Изложение за състоянието на Русенски окръг 1896-1897 г. Русе, 1897, с. 14 1 9 Протоколи на Русенски окръжен съвет 1897-1898 г. Русе, 1899,118-119 20 ДА-Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 1, л. 1 2 1Пактам,л.2 Wi^.i.4,priJX&f*i. 2 2 Пак там, л. 4 2 3 Виж списъка на съветниците за всяко село от общините в Русенски окръг, изнесен в

протокол №7/17.09.1903 г., и публикуван в: Протоколи от редовните и извънредни сесии на Русенский окръжен съвет 1902-1903 г. Русе, 1903, с. 253

24 ДА - Русе, ф.349 К, оп.1, а.е. 1, л. 15 2 5 Пак там, л. 36 2 6 Пак там, л. 49 27 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 1, л. 21 28 ДА _ р у с е ? ф. 349 К, оп.1, а.е. 2, л. 7-8 2 9 Пак там, л. 8-9 3 0 Пак там, л. 36-37 3 1 Пак там, л. 44-47 32 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1906-1907 г. Русе, 1907, с. 3 3 3 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия от 10 септември

1905 г. до 10 септември 1906 г. Русе, 1906, с. 60 34 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19-20 3 5 Бакалов, К. Пое. съч., с. 64 3 6 Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1905-1906. Русе, с.З 3 7 Държавен вестник, бр.279/24.12.1905 г. 38 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 38-43. Тук за първи път след 24.02.1905 г. Батин е

споменат към Горноаблановската община, което дава пълно основание на авторите да приемат 28.11.1934 г. за дата на преминаването на Батин към Горноаблановската община.

3 9 Изложение за състоянието на Русенския окръг 1906-1907 г. Русе, 1907,3-4 40 ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 27-29 41 По спомени на Йордан Хаджията (говоримо Аджията - б.а.) от с. Батин, 80-годишен,

записани от Анка Колева на 16.06.2001 г. Подробности за новата сграда ще дадем в Пета глава. " ' ' '

146

42 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия от 10.09.1906 г. до 20.09.1907 г. Русе, 1907 г., с.76

43 Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1906-1906 г. Русе, 1906, с. 15 44 Д А - Русе, ф.349 К, оп.1, а.е. 3, л. 50-51 45 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия от 20.09.1907 г. до

20.09.1908 г., Русе, 1908, 36-38 4 6 Пак там, с. 48 47 ДА -Русе, ф.463 К, оп.1, а.е. 1, л. 21 4 8 Пак там 49 По спомени на Върбан Миланов от с. Батин, 77-годишен, записани от Анка Колева на

24.03.2001 г. 50 ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1, а.е.2, л. 3-4 51 ДА - Русе, ф.349 К, оп.1, а.е. 11, л. 20; Още: ДА - Русе, ф.349 К, оп. 2, а.е.1, л. 83 52 За 1909 г. виж в: Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия

през 1909-1910 г., Русе, 1910, с.24, а за 1920 г. в: Преброяване на добитъка и на домашните птици, кошерите и пчелите, превозните средства и земеделските оръдия и машини в Царство Българияна 31.ХП.1920 г., кн. 2. С, 1924, с. 222

53 ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1, а.е. 11, л.20; ДА - Русе, ф.349 К, оп.2, а.е. 1, л. 83 [ 54 ДА - Русе, ф.463 К, оп.1, а.е.1, л. 21 55 Протоколи от редовните и извънредни сесии на Русенский окръжен съвет 1897-1898 г.,

Русе, 1899, 118-119 56 ДА - Русе, ф.349 К, оп., а.е.43, л. 30-31 5 7 Пак там, л. 84 5 8 Пак там, л. 97 59 Виж: Протоколи за оземляване на безземлени и малоземлени жители на с. Батин през

1923 г. Фонд необработен, неномериран. Съхранява се в Кметство - с. Батин, Русенско. 60 Виж: Протоколи за оземляване на жители от с. Батин през 1925 г. Фонд необработен,

неномериран. Съхранява се в Кметство - с. Батин, Русенско. "" " * 1

61 ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1, а.е. 71, л. 46 62 Виж: Протоколи за оземляване на жители от с. Батин през 1927 г. Фонд необработен,

неномериран. Съхранява се в Кметство - с. Батин, Русенско. 63 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 71, л. 8-16 64 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 38, л. 43 65 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 43, л. 174 66 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 38, л. 49 6 7 Пак там, л. 46 68 Пак там, л. 55-57 6 9 Пак там, л. 81-82 70 Пак там, л. 78-79 7 1 Пак там, л. 140 72 Виж глава трета, подглава първа, тук и бел. 19 към нея или ДА - Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е.

8, л. 97-98 73 Виж подглава първа в настоящата глава и бел. 24 към нея или ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1,

а.е. 1,л. 15 74 Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1905-1906 г.,Русе, 1906,18-20 75 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1909-1910 г.,

Русе, 1910, 30-31

147

76 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1929 г., Русе, 1930, с. 57

77 Информаторите са Върбан Миланов, Цони Христаков и др., а отчета и статистическото сведение вижв: ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 13, л. 47 и ДА - Русе, ф. 601К, оп.1, а.е. 6, л. 6.

78 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 69, л. 125 79 Преброяване на добитъка и на... пос.съч., с. 222 80 Недялков, С. Б. Бижев, Б. Митев, Т. Симидчиев, Г. Венов. Практическо пчеларство. П

издание. С, 1990,76-80 81 Бижев, Б. Съвети за любителя пчелар. П издание. С, 1988,26-30 82 Бакалов, К. Обретеник. Етнографски очерк. Русе, 1992,58-60 83 ДА - Русе, ф. 601 К, оп.1, а.е. 6, л. 6 и Д А - Русе, ф. 370, оп.1, а.е.13, л.47-48 84 Преброяване на добитъка..., пос.съч., с. 222 85 По данни на Красимир Димитров Колев от с. Батин, 49-годишен, записани от Тодор

Билчев на 13.07.2001 г. 86 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 94-95 87Пактам,а.е.39,л.З-4 8 8 Пак там, л. 2 8 9 Пак там, л. 12 90 Пак там, а.е.43, л. 2. Тотю Тонев е избран за член на Общинската скотовъдна комисия

на 20.06.1937 г. - Виж: ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 41, л.З 9 1 Пак там, л. 96 9 2 Пак там, а.е. 38, л.85 9 3 Пак там, а.е. 43, л. 169 94 Пак там, а.е.38, л. 75 95 Пак там, л. 92-93 96Пактам,а.е.42,л.58 97 Пак там, л. 34-35 98Пактам,а.е.38,л.84 9 9 Пак там, л. 97 1 0 0 Пак там, л. 70 1 0 1 Пактам,а.е.41,л.27 1 0 2 Пак там, а.е.43, л. 143 1 0 3 Пак там, л. 99 1 0 4 Пак там, а.е.40, л. 15-16 1 0 5Пактам,а.е.39,л. 1 1 0 6Пактам,а.е.69,л. 159 Ю7 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1927 г., Русе,

1928, с. 131; Още: ДА - Русе, ф. 298, оп. 1, Историческа справка на Ветеринарна служба - с. Горно Абланово, Русенско.

1 0 8 ДА - Русе, ЧП 311, л. 158 1 0 9 Пак там, л. 151 1 1 0 ДА - Русе, ЧП 808, л. 69 или: Статистически годишник на Русенски окръг 1950-

1956 г. Русе, 1957, с.69 1 1 1 ДА-Русе, ф. 82 К, оп.1, а.е. 7, л. 55 1 1 2 Пак там, а.е. 8, л. 24 а 1 1 3 Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1927 г. Русе, 1928, с. 81 1 1 4 Посочените заповеди виж в: ДА - Русе, ф. 349 К, опЛь а.е. 69 л. 38-39,43-44 ш П а к т а м , л . 2 6

148

1 1 6Пактам,л.99,109 1 1 7 Изложение за състоянието на Русенския окръг през 1912-1914 г. Русе, 1914, с. 40 1 1 8 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е 38, л. 47-48 1 1 9 Пак там, л. 106 п о д А _ Р у с е ; ч п 802, л . 2-3 121 дА _ р у с С ; ф. 349 К, оп.1, а.е. 69, л. 9 1 2 2 Пак там, л. 86 1 2 3 Виж бел. 84, тук, към тази глава. 1 2 4 Всички цитирани дотук заповеди и други, свързани с жалби на батинчани виж в: ДА

-Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 69, л.л. 19,23,36а, 37а, 42,49,51,52,56,59,60,62,65,67,69,70,74, 74-75, 76, 83, 121, 125, 129, 131, 136, 140, 142, 148, 155, 169, 171.

1 2 5 ДА - Русе, ф.349 К, оп.1, а.е. 69, л. 63 1 2 6 Пак там, л. 12 1 2 7 Пак там, л. 54 128 дА _ Р у с е > ф 349 К, оп.1, а.е. 40, л. 16-17 1 2 9 Виж бел. 57, тук и цитата в текста, към който е поставен. 1 3 0 Виж ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 69, л. 99, 109 и бел.116 с текста, към който е

поставена, тук. 1 3 1 ДА - Русе, ф.349К, оп.1, а.е. 69, л. 121 1 3 2 Пак там, л. 151,173 1 3 3 Виж бел. 58, тук и цитата в текста, към който е поставена. 1 3 4 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 43, л. 97 1 3 5 ДА-Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е.69, л. 13 1 3 6 Пак там, л. 70 1 3 7 Пак там, л. 90 1 3 8 Данните за посочените занаятчии са записани от Анка Колева на 15.08.2001 г. в с.

Батин. Сведенията са дадени от Върбан Миланов - 77-годишен и Цони Христаков - 77-годишен. И двамата са от с. Батин.

1 3 9 ДА-Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 43, л. 144-145 1 4 0 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 69, л. 4 1 4 1 По спомени на Цветан Методиев от с. Батин, 77-годишен, записани от Анка Колева на

18.08.2001 г. 1 4 2 Виж бел. 27, тук и цитата в текста, към който е поставена. 1 4 3 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1902 г. Русе, 1903, с. 16 1 4 4 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1911-1912 г. Русе, 1912, с. 13 ; 1 4 5 Изложение... през 1912-1914 г. Русе, 1914, с. 12 1 4 6 Изложение... през 1915-1921 г. Русе, 1921, с. 6 1 4 7 Изложение... през 1922-1924 г. Русе, 1924, с. 22 1 4 8 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 40, л. 25-26 149 дА _ Р у с е 5 ф 349 К, оп. 1, а.е. 42, л. 89 150 дА _ Р у с С ) ф 349 К, оп. 1, а.е. 43, л. 120 1 5 1 Всички тези сведения се съхраняват в ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 38, л.л. 100,108-

109,116,120,143,; а.е. 40, л.л. 11-14,17,30,32,34,45,51,59,64,85-86; а.е. 41, л. 38; а.е.42, л. 5-8

1 5 2 Тези сведения са в: ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 38, л. 41-42; а.е. 41, л. 14; а.е. 42, л.л. 13-15,31-32, 74-75, 88; а.е.43, л. 76-79,161-165.'

1 5 3 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 40, л. 32 1 5 4 Пак там, а.е. 41, л. 37

149

1 5 5 Пак там, а.е. 42, л. 86 ' 1 5 6 Пак там, а.е. 41, л. 21-22 1 5 7 Пак там, а.е. 40, л. 51 1 5 8 Пак там, а.е. 38, л. 83 и а.е. 40, л. 39 1 5 9 Държавен вестник, бр.56/14.06.1920 г., с.1 1 6 0 Държавен вестник, бр. 178/9.11.1921 г., с.1 1 6 1 Пак там 1 6 2 Большая советская знциклопедия, т. 43. Москва, 1956, с. 327 1 6 3 Държавен вестник, бр. 178/9.11.1921 г., с.1 1 6 4 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1922-1924 г. Русе, 1924, с. 35 1 6 5 Посочените цитати виж в: Държавен вестник, бр.75/6.07.1920 г., с. 3-4 1 6 6 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 38-43 1 6 7 Пак там, л. 90 1 6 8 Пак там, л. 132 1 6 9 Пак там, а.е. 40, л. 55-56 1 7 0 Пак там, а.е. 42, л. 47-57 1 7 1 Пак там, а.е. 40, л. 35-36,37 1 7 2 Пак там, а.е. 69, л. 164 1 7 3 Пак там, а.е. 40, л. 29-30 1 7 4 Пак там, л. 61-62 1 7 5 Пак там, л. 72 1 7 6 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.2, а.е. 1, л. 66 1 7 7 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 40, л. 92 1 7 8 Пак там, а.е. 42, л. 3, Тук става въпрос за XXTV Обикновено народно събрание, провело

своята Първа сесия на 22.05.1938 г.- Виж в: Българските държавни институции 1879-1986. Енциклопедичен справочник. С, 1987, с. 305

1 7 9 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 40, л. 88 1 8 0 Пак там, а.е. 69, л. 119 1 8 1 Пак там, л. 71 1 8 2 Пак там, л. 77 1 8 3 Пак там, л. 75 1 8 4 Пак там, а.е. 43, л. 53-54 1 8 5 По информация на Върбан Миланов от с. Батин, 77-годишен, записана от Анка Колева

на 5.04.2001 г. 186 дА _ Р у с е > ф 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 104-107,146-147; а.е. 43, л. 114,176-177 1 8 7 Държавен вестник, бр. 95/30.07.1920 г., с. 8 1 8 8 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 40, л. 11 1 8 9 Пак там, а.е. 41, л. 16 1 9 0 Пак там, а.е. 42, л. 62 1 9 1 Пак там, а.е. 43, л. 57-58 1 9 2 Пак там, л. 146 1 9 3 Пак там, а.е. 69, л. 82 1 9 4 Пак там, л. 155

2. Обществено-политически живот.

150

1 Лоция на p. Дунав. Български участък. С, 1961, с. 52,54. Там за гр. Русе е отбелязано, че отстои на километър 496-ти по р. Дунав /с. 54А а с. Батин - на 526-ти /с. 52/, което логично фиксира разстоянието 30 км помежду им.

2 Златев, Л. Политическият живот в Русе 1879 - 1900 г. Русе, 1998,198-221 3 Иванов, И. Страдание и бунт. Русе, 2000,191 с. 4 Христов, X. Селските вълнения и бунтове 1899/1900. С, 1962; Шарова, К. Селските

вълнения против десятъка в Русенско. - В: сп. "Исторически преглед", г. ХШ, кн. 4, С, 1957, 1-42; Иванов, И. Селските бунтове в Русенския край през 1900 г. Предпоставки, прояви, политически и социално-психологически особености. Русе, 1990,76 с; Иванов, И. Страдание и бунт. пое. съч.; Бакалов, К. Обретеник. С, 1935,76-78; Манев, Н. Горно Абланово. Русе, 1970,14-15; Антонова, Е., Ал. Антонов. Истини, сплетени от вековете. Две могили. С, 1992, 59-60 и др.

5 Манев, Н. Горно Абланово. пое. съч., с. 15 6 По спомени на Цони Христаков от с. Батин, 77-годишен, записани от Анка Колева на

18.09.2001 г. 7 ДА - Русе, ф. 1К, оп. 1, а.е. 265, л. 293 8 ТЬъхьжж.К.тгсл. •сън.,11 -"!% 9 ДА - Русе, ф. 1К, оп. 1, а.е. 265, л. 361 10 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 2, л. 3-4, където в протокол № 3/3.02.1904 г. Иван

Дръндев е записан като помощник-кмет. 11 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1906-1907 г. Русе, 1908,4-5. Виж

още: Трайков, В. д-р История на българската емиграция в Северна Америка. С, 1993, с. 30, където е записано: "Много емигранти дава Беленска околия. Освен от самия град Бяла, изселници излизат от селата Балабанлий, Баниока, Батин...".

12 Стефанова, Л. Една есен в Америка. С, 1986, с. 118 13 По спомени на Върбан Миланов от с. Батин, 77-годишен, записани от Анка Колева на

23.08.2001 г. 14 Също 15 Виж в: Протоколи за оземляване на жители от с. Батин през 1927 г. Фонд необработен,

неномериран. Съхранява се в Кметство - с. Бат№ Русенско. Още: Глава rv. 1, тук, подглава "Оземляване".

16 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 1, л. 107 1 7Пактам,л.77 1 8 Пак там, л. 24 19 Пак там, л. 80. Виж и ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 42, л. 72, където записали, че

Мехмед Кадиров прехвърля наема си върху училищните ниви в местността "Русенска чешма" върху Саали Мухаремов, понеже първият се изселва в Турция. Датата е 7.11.1938 г. Същото се случило и със Сюлеман Салиев Помаков, но на 10.09.1940 г. - Виж: ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 43, л. 109

20 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 43, л. 88 21 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 1, л. 186 2 2 Пак там, л. 10 2 3Пактам,л.9 2 4 Пак там, л. 66 2 5 Пак там, л. 191 26 Бакалов, К. Обретеник. пое. съч., 78-79 27 Колев, Р. Н. Борово, пое. съч., с. 38 28 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 1, л. 186

151

2 9 Пак там, л. 98 30 История на Русенската партийна организация. С, 1971,120-128 31 За всичките цитати дотук виж в: ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 2, л. 85а-86а 32 Манев, Н. Г. Абланово, пое. съч., с. 20. За доброто водене на общинските дела

свидетелстваха и много информатори от с. Батин и Г. Абланово. 33 История на 5-и пехотен Дунавски полк (1885-1941). С, 1942, с. 437 34 По сведение на Цони Христаков от с. Батин, 77-годишен, записано от Анка Колева на

15.09.2001 г. 35 Цонев, А. Село край Дунава. - Във: в. "Нова светлина", С, бр. 110/18.09.1990 г., с. 1,3 36 ДА - Русе, ф.349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 86 37 Манев, Н. Горно..., пое. съч., с. 17 38 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 42, л. 90-91 3 9 Пак там, а.е. 43, л. 9 40 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 29, л. 30 4 1 Пак там 42 Пак там, л. 55-56 4 3 Пак там 44 ДА - Русе, ф. 44 К, оп.1, а.е. 38, л. 240-241 45 ДА - Русе, ф. 43 К, оп., а.е. 29, л. 32 46 Виж "Апостола" в Батинската църква "Света Богородица". 47 ДА - Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 38, л. 165-266. Виж още: Калинов, И. Село Екзарх Йосиф.

Исторически очерк. 1988, с. 13. Съхранява се в: РБ "Л. Каравелов" - Русе, инв. №526411 48 Бакалов, К., пое. съч., с. 36 49 ДА - Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 38, л. 160 50 Всичко за Българската екзархия от учредяването й до Освобождението и малко след

товавижв: Маркова, 3. Българската екзархия 1870-1879. С, 1989,398 с. 51 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 29, л. 60,65 52 ДА - Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 73, л. 77 53 Всичко за живота и делата на митрополит Григорий Доростолски и Червенски виж в:

Билчев, Т. Митрополит Григорий Доростолски и Червенски 1872-1898. Документален сборник. Русе, 1998,315 с.

54 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 29, л. 68 5 5 Пак там, л. 179 56 Сто години основно училище "Христо Ботев". Юбилеен вестник, с. Горно Абланово,

Русенско, 1969 г.; Летоструй, VIII, 1876, с. 203 и др. 57 За смъртта на митрополит Григорий и избора на митрополит Василий виж в: ДА -

Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 261, л.л. 1,4,48,97,98,244-265,249-250,260,271,309 и др. 58 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 267, л. 266 5 9Пактам,л.291 60 Тези писма и извлечението виж в: ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 267, л.л. 19,67,115,187 61 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 289, л. 180 62 Цялата тази преписка виж в: ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 397, л. 143-160 63 ДА - Русе, ф. 265 К, оп. 1, а.е. 9, л. 42 6 4 Пак там, л. 69 6 5 Пак там, л. 27 66 ДА - Русе, ф. 265 К, оп. 1, а.е. 1, л. 3. От всички посочени дотук документи авторите

предполагат, че свещеник Н. Иванов е починал през 1921 г. и, като имат предвид, че в 1908 г., по неговите думи, той е бил на 60 години, то явно е починал на 73-годишна възраст.

152

Следователно е бил роден през 1848 г. И понеже в литературата за него тези дати са неизвестни, ние считаме за свой принос тяхното откриване и обнародване. И така, бъдещите изследователи на българския църковен живот нека записват вече срещу името на отец Н. Иванов не "неизв.", а годините 1848-1921.

6 7 Пак там, л. 6-7 6 8 Пак там, л. 8-11 69 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1, а.е. 5, л. 1 70 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1, а.е. 1, л. 12 7 1 Пак там, л. 13 7 2 Пак там, л. 21 73 ДА - Русе, ф. 381, оп. 2, а.е. 3, л. 10 и РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 2 74 ДА-Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 29, л. 60,65, бел. 51, тук. 75 ДА - Русе, ф. 265 К, оп. 1, а.е. 9, л. 42, бел. 65, тук. 76 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 267,291, бел. 59, тук. 77 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 289, л. 180, бел. 61, тук. 78 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1, а.е. 11, л. 9 7 9 Виж бел. 46, тук 80 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1, а.е. 11, л. 9 81 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1,а.е.9,л.З • 8 2 Пак там, л. 4 83 ДА - Русе, ф. 245 К, оп. 1, а.е. 1, л. 18 84 ДА - Русе, ф. 43 К, оп. 1, а.е. 1099, л. 170 85 ДА - Русе, ф. 351, оп. 2, а.е. 3, л. 9 86 Виж приписката на първа страница в "Апостола", съхраняван и днес в местната църква. 87 Бакалов, К., пое. съч., с. 92 88 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 67, л. 34-35 89 Виж "Часослова", съхраняван в местната църква. 90 За двамата виж в: Българска възрожденска енциклопедия, С, 1988, с. 369,702, където

е записано: "Куцаров, Величко (неизв.). Учител в Шумен през 70-те години на XIX в. Член на местния РК" и "Ченгелиев, АндонЯ. (1845-неизв.). Роден в Шумен в семейството на търговец. Завършва класното училище в Шумен (1853). От 1866 г. е словослагател в печатницата на "Цариградски вестник". Участва активно в църковно-националните борби. След 1869 г. се връща в Шумен и става председател на читалището, а от 1871 (или 1873 г.) е библиотекар в Шумен".

91 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 67, л. 34-35 9 2 Пак там, а.е. 40, л. 31-32 93 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 1, л. 4 9 4 Пак там, л. 1 9 5 Пак там, л. 9 96 Пак там, а.е. 4, л. 23-24 97 ДА - Русе, ф. 349 К, оп.1, а.е. 2, л. 9-11 9 8 Пак там, а.е. 1,л. 10-11 9 9Пактам,л.26 1 0 0 Пак там, а.е. 2, л. 19 1 0 1 Пак там, а.е. 1, л. 49 1 0 2 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е.1, л. 9 1 0 3 Пак там, а.е. 4, л. 23-24 1 0 4 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 41, л. 37-38

153

105 д А _ р у с 6 ) ф 4 6 3 к о п i ? а е 1 ; л . 10 1 0 6 Пак там, л. 12 Ю7 дА _ Р у с е > ф 349 К, оп. 1, а.е. 2, л. 14-15 1 0 8 ДА-Русе, ф. 463 К, оп. 1,а.е. 1,л. 18 1 0 9 Пак там, л. 20 1 1 0 Пак там, л. 16 1 1 1 Пак там, л. 21 1 1 2 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 42, л. 42-43 1 1 3 ДА - Русе, ф. 381, оп. 2, а.е. 3, л. 10 и РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 2 1 1 4 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 2, л. 25-29 1 1 5Пактам,л. 35 1 1 6 Пак там, л. 4 1 1 7 Пак там, л. 1 1 1 8 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 43, л. 1-2 1 1 9 Пак там, а.е. 44, л. 2-3 1 2 0 Пак там, а.е. 45, л. 50-51 1 2 1 Пак там, а.е. 46, л. 50-51 1 2 2 Пак там, а.е. 48, л. 1 1 2 3 ДА - Русе, ф. 464 К, оп. 1, а.е. 1, л. 3-4. На 24.01.1909 г. "в 4 ч. след обяд Никола

Атанасов Николов - 25 годишен и Димитра Иванова Дръндева - 20 годишна, дъщеря на Иван Дръндев и Игината Иванова Дръндева" сключили църковен брак, който бил отразен в общинския акт за женитба №17. Венчал ги отец Васил В. Узунов - ДА - Русе, Регистър за ражданията, женитбите и умиранията в с. Батин, Русенско през 1909 г., с. 10

1 2 4 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 3, л. 1-50 - за Обр. Димов и а.е. 12, л. 49 - за Ив. Андреева. 125 дА _ Р у с е ф 381, оп. 2, а.е. 3, л. 11 и РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 2-3 >26ДА-Русе,ф.70К,оп.1,а.е.45,л.50-51 1 2 7 Пак там, а.е. 47, л. 2, Още: ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 5, л. 6 1 2 8 Пак там, а.е. 48, л. 1. Още: Пак там, а.е. 51, л. 1-2, Т. Е. Шейтанов и П. Димитров са

записани и в списъка на учители за членове на Окръжния училищен съвет през 1919 г. - Виж ДА-Русе,ЧП306,л.29

1 2 9 Пак там, а.е. 50, л. 2-3; а.е. 52, л. 1-2 1 3 0 ДА-Русе, ф. 891, оп. 1, а.е. 2, л. 2 и ф . 952, оп. 1, а.е. 3, л. 671 1 3 1 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 3 1 3 2 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 53, л. 2-3 1 3 3 Пак там, а.е. 55, л. 16-17 1 3 4 Пак там, а.е. 53, л. 2-3; а.е. 54, л. 2-3 1 3 5 ДА - Русе, ф. 464 К, оп. 1, а.е. 2, л. 2-11. В сведението за учителите за учебната 1934/

1935 г. Б. Н. Йончев е записан, че учителствал в Батин от 15.09.1925 г. - Виж: ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. Ю.л.44

1 3 6 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 55, л. 16-17 1 3 7 Имената на Бейко, Руса и Цветана фигурират в архивите на Русенската областна

училищна инспекция от 1927-ма до 1935 г., както следва: Виж ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 55, л. 16-17(1927-1928 г.); а.е. 56, л. 17-18 (1928-1919 г.); а.е. 57, л. 18-19 (1929-1930 г.); а.е. 58, л. 17-18 (1930-1931 г.);а.е. 59, л. 18-19 (1931-1932 г.). (През тази учебна година с годишна заплата 2260 лв. била назначена за учителка и Димана Йорданова Драганова, родена на21.03.1911г. в гр. Ловеч и завършила Горнооряховското педагогическо училище, с идването на която се сложил край на слятото водене на отделенията и всеки учител поел самостоятелно по едно от четирите отделения. Учениците били 151. Димана Драганова учителствала в Батин до 1935 г.,

154

когато била преместена в с. Стърмен, Беленско.); а.е. 60, л. 18-19 (1932-1933 г.); а.е. 61, л. 18-19 (1933-1934 г.). В училищните архиви, пък, положението е следното: ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 6, л. 4-12 (1927-1928 г. Записани 100 ученика); а.е. 12, л. 34-37 (1928-1929 г. 94 ученика); а.е. 20, л. 15-18(1930-1931 г. 120 ученика); а.е. 7, л. 9-12 (1931-1932 г. 151 ученика. И тук е отбелязано идването на Димана Й. Драганова); а.е. 8, л. 9-13 (1932-1933 г. 148 ученика); а.е. 9, л. 7-10 (1933-1934 г. 171 ученика); а.е. 10, л. 21-25 (1934-1935 г. 173 ученика. Тук е записано и името на Ангелина Илиева Бърдарова от Плевен.)

138 дА _ руС е ; ф 70 к, оп. 1, а.е. 77, л. 10-11 1 3 9 Пак-там,а.е.78,л. 12-13 1 4 0 ДА - Русе, ф. 363 К, оп. 3, а.е. 1, л. 9 1 4 1За1931г.вижДА-Русе,ф.463К,оп.1,а.е.21,л.8,аза1935г.-ДА-Русе,ф.349К,

оп. 1,а.е. 38,л.84 1 4 2 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 9, л. 12 1 4 3 Пак там, а.е. 10, л. 46. Цялата преписка по строителството на новото училище виж в:

ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 22,58 л. 1 4 4 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 45-46 1 4 5 Пак там, л. 51 , ; vv_-1 4 6 Пак там 1 4 7 Пак там, л. 103 1 4 8 Пак там 1 4 9 Пак там, а.е. 40, л. 22 1 5 0 Пак там, а.е. 41, л. 44 1 5 1 Пак там, а.е. 43, л. 50 1 5 2 Пак там, л. 103 1 5 3 Пак там, л. 133 1 5 4 ДА - Русе, ф. 463 К, оп.1, а.е. 10, л. 44 1 5 5 Пак там, а.е. 11, л. 26 1 5 6 Пак там, л. 27 1 5 7 Пак там, а.е. 12, л. 1-2. Както е известно, откриването на прогимназии в българските

училища над началните 4 отделения било регламентирано още през 1909 г. със Закона за народната просвета, но причините това в Батин да стане чак през учебната 1936/1937 г. ние виждаме в малкия брой ученици за обучаване и липсата на сграда за обучение. - Всичко за прогимназиите виж в: История на образованието и педагогическата мисъл в България., т.2. С, 1982,76-83.

1 5 8 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 62, л. 57-58. Д. П. Георгиев бил записан като главен учител и в протокол №9/2.06.1940 г. на Селския общински съвет в Г. Абланово - Виж: ДА -Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 43, л. 104 и като подпоручик от запаса, вписан в поверителната преписка на кмета от 2.02.1937 г. - Виж: ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 1, л. 20. А учителката Р. Д. Георгиева била заменена на 1.06.1943 г. от Спас Димитров Кънев, понеже била болна от "остър ставен ревматизъм". - Виж: ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 114

1 5 9 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 40, л. 38 1 6 0 Пак там 1 6 1 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 18, л.46 1 6 2 Пак там, а.е. 20, л. 34 1 6 3 Пак там, а.е. 12, л. 12; а.е. 13, л. 12; а.е. 14, л. 13; а.е.15, л. 89; а.е. 17, л. 55; а.е. 18, л.53.

Още: ДА -Русе, ф. 78, оп. 1, а.е. 21, л. 5-6и др. 1 6 4 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 19, л.14 1 6 5 Изложение за състоянието на Русенското окръжие през 1889/90 г. Русе, 1890, с. 59

155

166Пакт;1м,с.63 1 6 7 ДА - Русе, ф. 349 К, on. 1, а.е. 38, л. 61-63 1 6 8 Пак там, л. 111-112 1 6 9 Пак там, л. 124-128,141,143 1 7 0 Пак там, а.е. 40, л.5 1 7 1 Пак там, л. 34-35 1 7 2 Пак там, а.е. 40, л. 59; а.е. 41, л. 10-11,27-30,41 1 7 3 Пак там, а.е. 42, л. 47,76-78,97 1 7 4 Пак там, а.е. 43, л. 38; л. 38; 44-45 1 7 5 Пак там, а.е.69,л. 115 1 7 6 ДА - Русе, ф. 381, оп. 2, а.е. 3, л. 12 1 7 7 РБ "Л. Каравелов" - Русе К 37/98, л. 5 П8 ДА _ р у С е ; ф. 349 К, оп. 1, а.е. 2, л. 46 1 7 9 Пак там, л. 53-54 1 8 0 ДА - Русе, ф. 464 К, оп. 1, а.е. 1, л. 2 181 ДА _ j>yce, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 3, л. 26 : 1 8 2 ДД-Русе,ф.464 К,оп. 1,а.е. I, д. 1 183 дд _ русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 1, л. 22 1 8 4 ДА - Русе, ф. 464 К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 185 дА _ русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 12, л. 1 186 дА _ русе, ф. 464 К, оп. 1, а.е. 2, л. 1 1 8 7 Д А - Русе, ф. 463 К, оп.1, а.е. 6, л. 12 1 8 8 Пак там, а.е. 12, л. 45 1 8 9 Пак там, а.е. 20, л. 23 1 9 0 Пак там, а.е. 7, л. 22 1 9 1Пактам,а.е.8,л. 18 1 9 2 Пак там, а.е.9,л. 17. Още: ДА-Русе,ф. 464 К,оп. 1,а.е. 4,л. 33,101,108-109,118,150;

а.е. 5, л. 56; а.е. 6, л. 1,24 1 9 3 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 40 1 9 4 Пак там, л. 121 1 9 5 Цонев, А. Село край Дунава. - Във-, в. "Нова светзжна", №110/1% .09.1990, z. 13 1 9 6 Копчева, Т. Изследване разказва за непознатите мюсюлмани. - Във: в. "Утро", бр.

273(3305), г. XW23.11.2001 г., с. 4 1 9 7 Русенски областен алманах. Русе, 1942, с. 57 1 9 8 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 6, л. 9 1 9 9 Пак там, а.е. 12, л. 42; а.е. 6, л. 9 2 0 0 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 2 0 1 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 8, л. 13 2 0 2 Пак там, а.е. 10, л. 43 2 0 3 Пак там, а.е. 11, л. 30 2 0 4 За всички тях вижв: ДА - Русе, ф. 952, оп. 1, а.е. 2, л. 1-31а. 2 0 5 ДА - Русе, ф. 601 К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 2 0 6 Пак там, л. 8 2 0 7 ДА - Русе, ф. 952, оп. 1, а.е. 2, л. 73 2 0 а Пактам, а.е.З, л. 611. Още: ф. 891, оп. 1, 209 дд _ Русе, ф. 601 К, оп. 1, а.е. 7, л. 13 2 1 0 Пак там, л. 45 2 1 ' П а к там, л. 40

156

2 1 2 Имената на учредителите виж в: ДА - Русе, ф. 601К, оп. 1, а.е. 1, л. 8 2 1 3 Държавен вестник, бр. 77/8.07.1920 г., с. 10

. 214 д А _ ру С е > ф 6 0 1 к о п 1 ; а е 3 ) л . 39 2 1 5 П а к там, л. 41 2 1 6 П а к там, л. 44 2 1 7 П а к там, л. 48 218 Отчет да деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през1931г. Русе,

1932, 58-59 219 дА _ Р у с е ф 463 К, оп. 1, а.е. 7, л. 19 2 2 0 П а к там, а.е. 8, л. 15; а.е. 9, л. 12 2 2 1 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 2, а.е. 1, л. 185 2 2 2 За посочените търговци виж в: ДА - Русе, ф. 891, оп. 1, а.е. 2, л. 2; ф. 349 К, оп. 1, а.е.

42, л. 87-88 223 дА _ Р у с е > ф 349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 167 2 2 4 ДА - Русе, ЧП 782, л. 8 (Михов, М. Д. д-р, д-р Ст. Начев, История на заразните болести

в Русенски окръг. Русе. 1969, с. 3). 2 2 5 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1902-1903 г. Русе, 1903,69-70 226 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия за 1907-1908 г.

Русе, 1908, 35-37 2 2 7 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1912-1914 г. Русе, 1914, с. 50 228 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1927 г. Русе,

1928, 118-119 2 2 9 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 85-86 230 д А _ р у с е > ф 4 6 3 к > о п . 1 ; а е 1 ; л < 21 2 3 1 Бакалов, К. пое. съч., с. 27 232 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1927 г. Русе,

1928, с. 131 2 3 3 ДА - Русе, ЧП 311, л. 158 2 3 4 П а к там, л. 151 2 3 5 П а к там, л. 158 2 3 6 Д А - Р у с е , ф. 82 К, оп. 1, а.е. 10, л. 13 237 Антонова, Е., А. Антонов. Истини, сплетени от вековете. Две могили. С, 1992, с.108 2 3 8 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1912-1914 г. Русе, 1914, с. 10 2 3 9 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1925-1926 г. Русе, 1926, с. 15 2 4 0 Изложение за състоянието на Русенски окръг през 1929 г. Русе, 1930,26-27 241 Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1927 г. Русе,

1928, 94-95.

157

Глава пета

Батин през периода 1944-1989 г.

1. Административно устройство и дейност на общината.

а) административно устройство

Както знаем от историята и както проследяваме от документите, държава и партия през разглеждания период не само тясно доближили функциите си, а поч­ти се слели в едно и така просъществували неразделно в годините. Не отминал и Батин този феномен, поради което и там нещата след 1944 г. се случвали така неразделно, както и във всичките български селища. Точно затова и тук най-ран­ните документи били партийните, а общинските следвали подир тях, като в пове­чето случаи партията решавала и общинските въпроси. Така станало и в Батин и в началото на разглеждания период, когато то административно все още продъл­жавало да се числи към с. Г. Абланово, независимо от промените, които настъп­вали в страната. И, въпреки че сегашните общинари единодушно посочиха Ма-наил Димов Данков за пръв кмет на Батин след 1944 г., ние открихме как той се е подписал като кметски наместник и на 1.04.1945 г., 1 само два дни преди да сдаде поста на Добриш Тодоров Каранейков, който, обаче, на 3.12.1945 г. вече смело слагал пред името си думата "кмет". 2 Но докато се стигнело до тази "сме­лост", отново трябвало да се измине дълъг път. Както вече посочихме, и след 9.09.1944 г. Батин останал съставно село къмГ. Абланово, поради което него­вите жители продължили да адресират своите молби и заявления до "Господина Кмета с. Гор. Абланово". Така направил на 25.11.1944 г. и батинчанинът Йор­дан Владимиров, който записал: "Понеже съм оженен преди един месец то моля да ми се даде плат по наряд за мене и за жена ми като младоженци", а резолюци­ята била: "Запазва си правото в продължение на 6 месеца, щом дойде нарядът за платове да му се отпусне". 3 Без резолюция, обаче, останала молбата на Ники-фор Манаилов Данков, Любен Николов, Марко Христов, Ангел Петрушев Ан­гелов, Милан Т. Венков, Велико Илиев Колев и Ибрям Реджебов Сюлишев от с. Батин, които желаели да им се разреши "да си заколим спазареното малаче от Сюлеман Кара Коджали жител на селото ни, чиято кожа да използуваме пропор­ционално на членовете на семействата си за цървули, и месото да продадем по нормирана цена на населението. Членовете на семействата ни са: 11+6+6+12+4+4+4 = 47 членове." 4 Датата била 6.02.1945 г. и освен това, че тогава в Батин същест­вували многолюдни семейства, които, както се вижда, трудно изкарвали прехра­ната си, от този документ узнаваме и името на Сюлеман Каракоджали, носещо в

158

себе си принадлежността на селото, от което е дошъл в Батин. Това било съсед­ното село Екзарх Йосиф, с чието старо име се окичила фамилията на Сюлеман. Личното му име е масово употребявано за граждани от турски произход, но като се знае, че от Освобождението до днес село Екзарх Йосиф (или Каракоджалий до 1934 г., в превод "черен, голям Али" - б.а.) е било винаги изцяло населявано само от българи, трудно бихме си обяснили произхода на Сюлемановата фамилия. Най-вероятно е, според нас, неговите деди да са се преселили от Екзарх Йосиф (Каракоджалий) в Батин още преди Освобождението, когато в Каракоджалий е имало и турци и така да е станал батинчанина Сюлейман от с. Каракоджалий или Сюлеман Каракоджали, както го срещнахме и в цитирания документ.

С тези две заявления, обаче, се изчерпва батинската общинска архива, която като истинска такава се появила през следващата 1946 г. и така утвърдила създа­лите се вече у нас мнения за инерционното присъствие, все още, на Батин към Г. Абланово и тясната обвързаност на общинското с партийното управление. Но благодарение на този български феномен, ние успяхме да проследим и развитието на общината през посочения период. Проследявайки архивите на местната БКП (тогава БРП /к/ - б.а.), ние с интерес открихме как още след учредяването на батинската партийна група на 4.10.1944 г., в протоколите ясно и недвусмислено, като най-важен, се поставил въпросът за отделянето на Батин от Г. Абланово. Това станало още на третото заседание на групата от 2.01.1945 г., където като точка 3 се заложило: "Заемане и отцепване на общината ни." За "отцепване на общината" се говорило и на съвместното заседание на комунисти и земеделци от 15.01.1945 г., а на 19.01.1945 г. първи взел думата "Захарин Димитров по отцеп-ванйе на общината като публиката жадно заяви, че желае и се натовариха секре­тарите на РП и Земледелската дружба: 1. Йордан Стефанов 2. Захарин Димит­ров". На 6. 03.1945 г., пак съвместно заседание, решило да се изпрати "делегат в София за проверка на отцепване от Общината".5 Това решение със сигурност е било изпълнено, защото близо месец след това, на 3.04.1945 г. в Държавен вест­ник излязла заповед №593 на Министерството на вътрешните работи, която изис­квала: "Открива се нова Батинска селска община с център с. Батин, в състава на което се включва с. Батин, което се отцепва от Горно Аблановската селска об­щина".6

б) дейност на общината

И така, от 3.04.1945 г. Батин отново заживял като самостоятелно селище, което тръгнало по пътя на народната демокрация, за да осъществява идеалите на новото време. А това, както ще видим нататък, също не било толкова лесно достижимо. Още същия този "разделителен" ден кметският наместник Манаил Димов Данков бил заменен от "народния" кмет Добриш Тодоров Каранейков и така продължили напред. Най-важното, което трябвало сега да направят било да посрещнат "първия свободен трудов боен празник 1-ви май" подобаващо и с нуж­ната тържественост. Това отново било партийно организирано, като председа­тел на Първомайския комитет бил комунистът Златан Добришев Кулишев, а

самото празненство станало така: "В 9 ч. се събра населението пред общ[инско-то] управление, половин час се подреди колоната на първомайския план. В 9.30 ч. Народния кмет Добри Тодоров поздрави тържествующите трудящи селяни учеща младеж масови организации: кооперацията, читалището, ОЗПС с негови­те стари членове (пенсионери), като даде насоката на манифестацията начело с народна музика, развяващите се знамена, Народното - с надпис О.Ф. даде се мяс­то на Партийното ни знаме от лево, на Дружбата в десно, в дире е Ремсовото знаме. Издигнаха се и 20 лозунга. Потегли колоната с Марша на "Септемврий­ци". Изпяха се'през време на манифестацията маршовете "Септемврийци" и "Чав-дарци" от младежта. В 11 ч. събра се манифестиращите и свободното население пред училището. Образува се митинг до 1 ч. Три часа говориха другарите: 1-ви откри митинга кмета Добри Тодоров - 10 мин. 2. Колю Колев от името на коо­перацията - 15 мин. 3-и говори др. Еманоил Димов от името на Р.П. кратко но пламенно - 5 мин. 4-ти говори Захарин Димитров от името на земеделците и местния ОФ комитет - 10 мин. Последваха стихотворения от Р.М.С. и учениците - цел час. След това чете реферат Митко Петров - 1/2 час. Завършва учителя Панов - 10 мин. Явява се Червения кръст, който раздаде на 11 души бойци от 1-ва армия по 500 лв. като се извикаха по имена на бойците техните бащи, майки, роднини, жени и деца. С разпален говор ги поздрави чл[енът] от Червения кръст Русан Тодоров. Със сълзи на очи приемат помощта. Закрива се митинга от кме­та и се почна народно хоро до 3 часа".7

Така протекъл денят 1.05.1945 г. в с. Батин, Русенско, а в това време негови­те младежи, както видяхме и от горния документ, громели фашистките пълчища по бойните полета на Втората световна война. Помощите, които получили роди­телите на сражаващите се батински момчета през 1945 г. видяхме, че били 11 на брой, но общото число на участвалите в двете фази на Втората световна война батинчани възлязъл на 18 човека. Повечето от тях се сражавали в първата фаза, двама - и в двете, а трима - само във втората фаза на тази война. Всички премина­ли през нейните пожари като обикновени бойци, с най-ниския военен чин редник, но, макар и някои ранявани, доживели до края й, като само един от тях не успял да стори това и паднал в жестоката битка. Това бил танкистът редник Димо Венев Монев, роден през 1923 г. в Батин, който на 7.03.1045 г. безследно изчезнал в боевете при Драва и така направил името си безсмъртно. След края на войната останалите живи фронтоваци се завърнали в Батин и на 4.05.1951 г. имали щас­тието да бъдат наградени с медала "Отечествена война 1944-1945 г.". Той им бил връчен от тогавашния кмет Захарин Петров Димитров, бивш боец от тила на Унгарския фронт през 1944 г., а имената на удостоените тези били: "Андрей Би-лев Иванов, Атанас Стилиянов Атанасов, Анчо Лашев Цветков, Велико Игнатов Великов, Горчо Григоров Донев, Георги Генчев Колев, Георги Петров Георгиев, Захарин Петров Димитров, Иван Илиев Митев, Марин Георгиев Пенев, Пени Ангелов Тодоров, Трифон Йорданов Стефанов, Цветан Петрушев Ангелов, Яков Георгиев Пенев, Митю Игнатов Манаилов и Панайот Манаилов Димов".9 Име-

и Петър Игнатов

то на още един участник, обаче, липсвало от този списък. Това бил редник Ата­нас Лазаров Цветков, роден на 10.01.1907 г. в с. Батин и починал на 26.02.1988 г. в гр. Русе. Той участвал във втората фаза на войната и на "16 март, 1945 год. в бой с германците при с. Драва Чехи, ок[ръг] Печки, Унгария, е ранен". Атанас Л. Цветков не получил на 4.05.1951 г. от кмета Захарин П. Димитров медала "Оте­чествена война" по най-вероятната причина, че вече не живеел в Батин. Но юби­лейните медали "30 години от победата над фашистка Германия" и "40 години от победата над хитлерофашизма" му били връчени през 1975-та и 1985 г., като по този начин неговото фронтово участие намерило заслужено подобаващото му се признание.10

Войната вече приключвала и батинските младежи скоро щели да се завър­нат в родното си село, за да се включат в неговия живот, който никога не бил спирал своя ход. Чак на 10.01.1946 г. било протоколирано първото заседание на самостоятелната още от 3.04.1945 г. Батинска община,11 но през този близо ед­ногодишен период на преход тя функционирала нормално и изпълнявала акурат­но своите задължения. "Народния" кмет Добриш Тодоров Каранейков кметувал от 3.04. до 3.12.1945 г., когато бил заменен от Тодор Данков Цонев, който се задържал до 16.03.1946 г. и се подписвал вече като "председател-кмет". Преди да сдаде поста на своя приемник, въпреки краткия му престой на кметското мяс­то, Добриш Тодоров успял да организира и проведе в Батин изборите за ХХУ1-то Обикновено народно събрание, което заседавало в София от 15.12.1945 г. до 6.11.1946 г.12 Този избори първоначално били насрочени за 26.08.1945 г.,13 но впоследствие били отложени и проведени на 18.11.1945 г. По повод на това отла-* гане в Батинската община се получила следната секретна телеграма от Беленс-кия околийски управител Тюркеджиев: "Във връзка с отлагане изборите некои особено активни врагове започват да се осмеляват да нападат ОФ като говорят против ОФ всевъзможни небивани работи. Също така се разпространяват злов-редни слухове и измислици. Ето защо за такива зловредни прояви нареждам да се вземат най-строги мерки като се прибягва според случая. Предстои изобщо да се вземат мерки да се осигури спокойствието и се предотвратят всякакви враждебни агитации, но без да се превишава и върши своеволие".14 Добриш Тодоров взел под внимание особената телеграма на Околийския управител и със съдействието и контрола на местната организация на БРП /к/15 провел подобаващо отложените за 18.11.1945 г. избори. Както и в бъдеще щяло да става, батинчани и сега гласу­вали в Основно училище "Л. Каравелов" и в Турското училище "Назъм Хик-мет". В Първа избирателна секция на Първо бюро в българското училище пред­седател бил Григор Парашкевов Минчев, членове Атанас Калинов Бояджиев и Атанас Атанасов Енев, а от гласувалите общо 362-ма избиратели, бюлетините на 157 били недействителни, 9 плика били празни,а за ОФ гласували 196.16 В Първа подсекция в турското училище председателят се казвал Иван Великов Коп-чев, членовете - Алекси Илиев Митев и Андрей Билев Иванов, а от 407-те гласа 185 били недействителни, имало 9 празни плика и 213 души гласували за ОФ.

161

Така от общо 1037 избиратели, с 409 гласа за ОФ приключили изборите за XXVI ОНС в Батин, чиито резултати били неразделна част от поредната българска надежда за нов, по-добър живот. Но, за да се стигне до него, трябвало да се изми­не дълъг и нелесен път. На новия кмет Тодор Данков Цонев не му се наложило да прави избори, но заслугите му били в това, че точно през неговото кметуване общинската архива започнала да се води редовно и че в нейния протокол №7/ 28.02.1946 г. общинарите записали: "досегашния прислужник при скотовъдния фонд Цветан Петрушев Ангелов е проявил опозиционна дейност през време на изборите поради което следва да бъде уволнен". Комисията не умувала дълго и веднага след доклада, имайки предвид,, че "на трапезата на ОФ правителство ня­ма място за такива" решила: "Представя за уволнение... Цветан Петрушев Анге­лов, а на негово място за назначение... Димитър Киров Петков".17 И с това, като че ли, дейността на Тодор Данков Цонев се изчерпила. Дошъл 16.03.1946 г. и кметското или председателското, вече, място се поело от земеделеца Димитър Захаринов Балкански. Нему се наложило да развие по-широка и мащабна дей­ност, с оглед и на по-дългия период от време, през което се задържал на това място. Първото нещо, обаче, което трябвало да извърши скоро след поемането на управлението било провеждането на референдум за Народна република. Това станало на 8.09.1946 г., но било предшествано от значителна предварителна ор­ганизационна работа. В тази връзка още на 31.08.1946 г. Димитър 3. Балкански издал обявление №1386, където записал: "На основание наредбата закон за пре­махване монархията и провъзгласяване на НАРОДНА РЕПУБЛИКА и прото­кол №20 от 20 август 1946 г. на засилената общинска управа, обявявам на всички избиратели от района на общината ми, че гласоподаването на 8 септемврий 1946 г., ще стане в българското училище "Л. Каравелов" и частното турско училище".18

Преди това, обаче, той докладвал на 13.08.1946 г. в Околията, че "В избирател­ните списъци са включени всички жители на общината, които имат право на гласуване. Заличени са... всички лица, които губят избирателно право, също и тия които са починали и изселени от общината ни. Вписани са всички лица, които са се преселили от 18 юлий 1945 г. до днес. Избирателните списъци не са подно­вени Изготвихме допълнителни... в които са вписани всички изпуснати лица, а също така и тия, които са придобили избирателно право към 8 септемврий 1946 г." 19 Не бил пропуснат и Отечественият фронт, който на 21.08.1946 г. сформирал комитет по допитване за Народна република, чиято задача била да разясни на гласоподавателите "колко голямо е значението на настоящото допитване до на­рода за премахване на досега съществуващата монархия, която е носила само злини на Българския народ и каква полза ще има същия народ от едно народно републиканско правителство." Селото било разделено на 17 района с по един агитчик за всеки район и с 4 техни отговорника, които били "Димитър Захари­нов, Роберт Христов Лазаров, Илия Митев Цонев и Йордан Стефанов".20 На 2.09.1946 г. Димитър 3. Балкански изпратил до Околията "Доклад от комитета за допитването за Народна република в с. Батин, Беленска околия за извършена-

162

та работа до 2 септемврий 1946 г." В неговото начало той обяснявал: "Селото има 340 къщи, които са разпределени на десятки от по 20 къщи една или 17 десятки с по един агитчик и 4 отговорника за всичките." Анализирайки по-ната-тък дейността на агитчиците, председателят споделял: "От докладите на същите се установи, че доста гласоподаватели са носели слух, че след обявяването на Ре­публиката Работническата партия (комунисти) щяла да вземе властта в свои ръ­це. Също се докладва, че се носи слух какво, че след обявяването на Републиката парите ще се сменят и гласоподавателите, които имат по-малко спестени пари щели да умрат. Също така се е носело между тях слух пък че земледелците щели на 8 септемврий да вземат властта и да изгонели комунистите от властта." Завър­швайки със слуховете и преминавайки в действителността, Д. 3. Балкански пред­видил: "Предполагаме в настоящия момент че, за сега поне 60 на сто или 630 гласа [ще имаме] за Народната република". "Имайки предвид, че селото ми в миналите избори бе опозиционно настроено ще полагаме максимум усилия да убедим този заблудил се народ в доброто, което ОФ му мисли и твори и какво пакостно и гибелно за него му готви черната реакция и остатъците от фашизма в България и вън от нея. Впрочем да живее Народна Република България".21 -завършил докладчикът, а 8.09.1946 г. бил само след седмица. Този път очаква­нията били надминати, защото резултатите били много по-оптимистични не само от изборите за XXVI ОНС, но и от предвижданията на общинарите за 630 гласа, които по-горе цитирахме. Този път в Първа избирателна секция в българското училище председател бил Григор Парашкевов Минчев, с членове: Васил Кънчев Георгиев и Александър Илиев Тацев, а получените гласове - "467 за Народна република и 2 за монархия". Първа подсекция в турското училище се председа­телствала от съпругата на общинския секретар-бирник Роберт Христов Лазаров - учителката Евдокия Робертова Христова и членове: Стоянка Борисова Раду-шева и Емине Акифова Солакова, а резултатите били:"484 за Народна републи­ка и 4 за монархия".22 И така с рекордните 951 гласа за Народна република и 6 за монархия референдумът в "опозиционен" Батин приключил. Предстоели избо­рите за Велико народно събрание. Те се провели на 27.10.1946 г., а в Батин гла­суването отново станало в Първа секция в българското и в Първа подсекция в турското училище. Председател в българското училище бил Иван Пенчев Сла­вов, с членове Борис Радушев Неделчев и Цони Данев Миха^ев, а резултатите били: от общо 407 гласували, 211 избрали бюлетината на ОФ (140 гласа за БРП /к/ и 71 - за БЗНС). 195 батинчани избрали общата опозиционна листа на БЗНС "Н. Петков" и БРСДП /о/, а една бюлетина се оказала недействителна. На Първа избирателна подсекция в турското училище председателка станала Евдокия Ро­бертова Христова, с членове Тодорка Елисей Котенкова и Акиф Асанов Сола-ков. За застъпник от БЗНС се явил Велико Марков Костадинов, от БРП /к/ -Али Мустафов Хюсеинов, от БРДСП - Маарем Ибишев Зекериев, а от опозици­ята БЗНС "Н. Петков" - БРСДП /о/ - Цветан Петрушев Ангелов. Броят на гла­соподавателите бил 603. За ОФ гласували общо 348 батинчани, като разпределе-

163

нието било: 218 гласа за БРП /к/, 122 - за БЗНС и 8 за БРСДП. Опозицията тук получила 253 бюлетина, а 2 се оказали недействителни.23 При такава ситуация на изборите за Велико народно събрание в Батин на 27.10.1946 г. от общо 1045 24

избиратели се явили 1010 (511 мъже и 499 жени). От тях 559 гласували за ОФ (358 за БРП /к/, 193 за БЗНС и 8 за БРСДП), а 448 дали гласа си за обединената опозиция БЗНС "Н. Петков"- БРСДП /о/. Така в обши линии изборите в Батин били умален огледален образ на изборите в цяла България, където от 465-те избрани народни представители за Великото народно събрание, заседавало от 7.11.1946 г. до 21.10.1949 г., 366 места получил Отечественият фронт (257 мес­та за БРП /к/, 69 - за БЗНС, 9 - за БРСДП, 8 - за Звено, 4 - за Радикалната партия и 1 независим). За опозицията останали 99 места (89 за БЗНС "Н. Пет­ков", 9 за БРДСП /обединена/ и 1 независим).

Приключвайки тези избори подобаващо, батинските общинари съсредото­чили вече своите сили в преките си общински задължения. Малко преди това, на 21.10.1946 г., Батинското общинско управление се обслужвало от 11 души, три­ма от които били мъже на възраст от 20 до 30 години, другите петима били също мъже, но от 30 до 40 години, а в третата категория, от 40 до 50 години, влизали една жена и двама мъже2 5 и всички те, на същата дата, изисквали от Русенското областно управление да им достави регистри за гражданското състояние, необхо­дими за нуждите на общината.26 Почти същия общински състав посочил и кме­тът Д. 3. Балкански в заповед №23/1.03.1947 г., където, освен че разпределил длъжностите в общината с техните права и задължения, назовал и имената на хората, които ги заемали. Така например секретар-бирникът Роберт Христов Лазаров бил "началник на канцеларията", той приемал "входяща поща" и док­ладвал "всички преписки", архиварката Тодорка Елисей Котенкова завеждала "всичка изходяща и входяща поща в регистрите", книговодителят Георги Трифо­нов извършвал 8 по ред изброени дейности, писарят Пенчо Тодоров Шейтанов -9 такива, общинският куриер Велико Илиев Колев се грижел за "донасянето на частната, простата, препоръчана и правителствена кореспонденция", общинският бикогледач Юрдан Христакев Тодоров носел вина за "всички станали нещастия с разплодниците", общинският милиционер Тодор Христов Денев отговарял "за реда и тишината в селото", а общинският каруцар Марчо Илиев Атанасов се грижел "изключително за конете и общинските превозни средства".27 Като при­бавим името на кмета и двамата прислужника, които не били назовани в заповед­та, логично стигаме до посочената по-горе цифра 11 за броя на общинските слу­жители през този период. Месечното разпределение на средствата за положения от тях труд, залегнато в общинския бюджет за 1947 г. било: "кмет - 4800 лв., секретар-бирник - 3600 лв., архивар - 2400 лв., книговодител - 2160 лв., писар -2100 лв., куриер - 1900 лв., милиционер - 1600 лв., прислужник - 1600 лв. и т.н."28 В този състав и с тези възнаграждения батинските общинари продължили да си вършат работата, а ние за миг ги оставяме и се връщаме при първия рабо­тен ден на кмета Д. 3. Балкански - 16.03.1946 г. Точно тогава той написал и

164

своето първо писмо като кмет до главния учител и директора на прогимназията в Батин, с което ги призовавал, с оглед определянето на 17 март за ден за борба с неприятелите по овощните и др. дървета, да наредят на училищните прислужни­ци "да окопаят около всички дръвчета в повереното Ви училище едно простран­ство от 2 м диаметър", а след почистването и окопаването "стеблата и дебелите клони на всичките да се намажат със смес от вар и говежди извержения".29

Много скоро след като се преборил с дървесните неприятели, на кмета Д. 3. Балкански и неговия екип предстояло да подхване една грандиозна дейност, която щяла да промени цялостния облик на съвременен, вече, Батин. Естествено става­ло реч за жилищното строителство, чието начало се поставяло именно сега. Точ­но по тази причина на 22.03.1946 г. в общината се получило писмото на "Петия околийски трасировач техник Виктор Николов Константинов от Бяла", с което оповестявал, че изпраща "маршрута за даване строителни линии за строежи и сгра­ди през пролетния сезон в околията". Датите, през които щял да бъде в Батин да определя строителни линии за новите батински домове били 26-28.03.1946 г. От 5.08. до 10.11.1946 г. в общината се подали 22 заявления за отпускане на строи­телни линии и строеж на жилищни сгради, а от 10.09. до 13.12.1946 г. техникът издал 46 протокола за "дадена и проверена строителна линия".30 Явно 22-те заяв­ления щели да бъдат удовлетворени през есенната кампания. Оставал открит въпросът при наличието на толкова много строителни обекти, кой щял да се нагърби с тяхното реализиране. Отговора намерихме в един "Списък на лицата строителни работници, зидари, каменоделци, дюлгери и др. в Беленска околия" от 2.10.1947 г., съхранен в архивите на Русенската областна дирекция, в който за Батин в него момент беше посочено, че разполагал със 17 майстори зидари, а имената им бяха: "Алекси Кръстев, Борис Данков Цонев, Петър Данев, Иван Илиев Колев, Марин Цонев Данев, Анчо Дан. Михалев, Йордан Тонев, Марко Христов, Сюлейман Османов, Борис Георгиев Иванов, Ламби Данков, Ангел Ми­нев, Ахмед Абдиев, Ангел Христов, Атанас Енев, Атанас Монев и Атанас Игна­тов".31 При това сравнително здраво строително ядро и при силно проявената местна взаимопомощ чрез работа от почти всички съселяни на дадена новостро­яща се къща, след което това се повтаряло със следващата, Батин бавно, но си­гурно започнал и променил облика си през следващите десетилетия, като от неуг­ледно крайдунавско селище, с прихлупени къщурки и разкаляни улици, посте­пенно се превърнал в едно модерно, красиво селце, разположено на живописно място, близо до водите на Дунава. Прави ни впечатление, от горните документи, сравнително ранното даване на строителни линии в Батин, което в съседните селища се сочи, че станало 50-60-те години на XX в., но такива са фактите и ние ги приемаме, още повече, че тяхното реализиране, със сигурност, е било в полза на всички батинчани. Батинските къщи, без съмнение, отсега нататък щели да се множат и от хубави по-хубави щели да бъдат. Нямал да остане същият и Батин, който вече започнал постепенно да се променя. Част от неговия нов пейзаж щяла да бъде и сградата на Общинския съвет. Сега тя все още се помещавала до къща-

165

та на Г. Тодоров. В общинския бюджет за 1947 г., обаче, били гласувани и одоб­рени 2 милиона лева за "строеж на общински дом".32 Този акт на загриженост за своя сграда от батинските общинари бил, безспорно, похвален, но неговият реа­лизиран вид ще се осъществял чак през 1961 г., когато Батин отново щял да премине към Г. Абланово, а пълномощник в селото ще бъдел Георги Гецов Венков.

Ала сега все още кметът се казвал Димитър Захаринов Балкански и еднов­ременно с грижите за ново общинско помещение и строителството на жилища в Батин, той трябвало да изпраща батински младежи и по новооткриващите се крупни национални строителни обекти. Както е известно, през месец август 1946 г. се създава първата младежка строителна бригада "Георги Димитров", в която 2075 младежи чрез доброволния си труд изграждали Хаинбоазкия проход на ре­публиката. Техният ентусиазъм преминал и в следващата 1947 г., когато се обра­зувала и Националната младежка строителна бригада "Г. Димитров", от чиито сетнешни трудови подвизи израснали много значими за страната ни строежи. В състава на тази бригада 9 чети били изградени само от младежи, идващи от Ру­сенски окръг, а в една от тях, наименувана "Белите орли" се събрали бригадири само от бившата сега Беленска околия. Там били и батинчаните Здравко Игна­тов и Русан Монев, които заедно с много други младежи от близки и далечни села на околията дали своя принос в изграждането на Прохода на републиката. Още по-масово било участието на представители от Батин в строителството на ж.п. линията Самуил - Силистра. Националната младежка строителна бригада "Христо Ботев" започнала своето функциониране там още от 1946 г., но истинското ма­сово участие на младежи от страната на този национален строителен обект стана­ло през 1949 г., а през следващата 1950 г. обекта бил замразен поради спиране на строителството. Идеята за железопътна връзка на Добруджа с вътрешността на страната датирала още от края на ХГХ - началото на XX век, но нейното осъщес­твяване станало възможно с приемането през 1945 г. на Закона за строителство­то на местни ж.п. линии на кооперативни начала с участието на държавата и заинтересуваните общини. През същата година се провело и допитване сред мес­тното население за нуждата от построяването на тази ж.п. линия. Жителите, насе­ляващи района край бъдещото трасе на ж.п. линията приели ентусиазирано иде­ята за нейното изграждане и веднага започнали работа по прокарване на трасето. Към тях се включили поделенията на трудовите войски, първите участници в Националната бригада "Хр. Ботев", съботни и неделни бригади от работници, служители, интелигенти, учащи се и др. Липсвала техника, поради което подгот­вителните работи се извършвали предимно с кирки и лопати, а извозването на изкопаната земна маса ставало с ръчни колички, вагонетки, конски, магарешки, волски каруци и др. По същия начин работили и през 1949 г., а сред многоброй­ните участници от цяла България в Националната младежка строителна бригада "Хр. Ботев", дошли да положат доброволния си труд за изграждането на ж.п. линията Самуил - Силистра сега били и батинските младежи Яков Пенев Милев,

166

Андрей Ангелов Минев, Йордан Ламбев и Вельо Добришев. Участието на пър­вия от тях е документирано в неговата автобиография, писана на 23.05.1953 г. във връзка с избирането му за "депутат на трудещите се в Четвърти батински избирателен район. "Описвайки подробно живота си до този момент, Яков Пе­нев Милев посочил: "10.УШ. 1949 г. като заминах бригадир в Националната бри­гада "Христо Ботев", обект "Самуил - Силистра" трета смяна. След бригадата непосредствено заминах войник... охрана на др. Вълко Червенков."33 Както ви­дяхме от документа, Яков Пенев Милев участвал в трета смяна на Националната младежка строителна бригада "Хр. Ботев" от 10.08. до 10.09.1949 г. От допъл­нителни сведения узнаваме, че с него е бил и Андрей Ангелов Минев. Вельо Доб­ришев бил изкарал вече първа смяна, а Йордан Ламбев дошъл за четвърта и така с доброволния си труд те допринесли значително днешната ж.п. линия Самуил -Силистра да стане реалност, независимо че нейното окончателно завършване и пускането й в действие станало чак на 2.09.1974 г.

Димитър Захаринов Балкански изпратил бригадирите за Хаинбоаз, но тези за Самуил - Силистра били приветствани от новия кмет Цони Данев Михалев, кметувал от 8.06.1949 г. до 6.10.1950 г., а съставът на новосформираната об­щинска управа бил отразен в архивите на Околийския народен съвет - Бяла така: Председател - Цони Данев Михалев - (БЗНС), зем[еделски] стопанин; секретар -Златан Добришев Колишев - (БКП), занаятчия; член - Марям Ибишев Зеке-риев - (БКП), зем[еделски] стопанин, турчин." 34 С този екип той щял да проведе­на 22.07. 1950 г. и публичното отчетно събрание на Общинския съвет за първо­то полугодие, а отговорник за Батин от Околията щял да бъде Стефан Петков.35

По времето на Цони Данев Михалев започнал и процесът на явното противопос­тавяне на управляващите сили срещу откритата обединена опозиция. Точно зато­ва той подписал на 27.02.1950 г. заповед 42, която гласяла: "Предвид на това, че лицето Прокопи Илиев Копев в пияно състояние е присъствувал на годишното отчетно събрание на читалището в с. Батин, същият е бивш член на ръководст­вото на Никола Петкови[сткия] съюз. Същия омишлено се е напил с цел да про­вокира Отечествения фронт и разтури събранието, същият е най-върлият опози-ционер в селото ни, работи тайно без да се показва за такъв и на събранието е смятал, че като пиян закона не го засяга." А наказанието било: "За това именно негово деяние го глобявам с1ъс1 сумата 2000 лв. за в полза на общинската каса."36

Още на другия 28.02.1950 г. Цони Данев Михалев издал и заповед №43, с която разпределил, по подобие на Д. 3. Балкански, административните длъжности на общинската управа, които за разлика от 1947 г., сега били следните: "Бирник -Димитър Г. Кермедчиев, архивар - Тодорка Елисей Котенкова, книговодител -Пенчо Тодоров Шейтанов, машинописец - Трифон Йорданов Стефанов, общин­ски милиционер - Тодор Христов Денев, общински бикогледач - Йордан Хрис-такиев Тодоров, общински каруцар - Велико Илиев Колев и прислужник - Ми-тю Петров Митев". 37 А заплатите на посочените общинари били разпределени в общинския бюджет на 6.07.1950 г. по следния начин: " Председател - 12 000 лв.,

167

бирник - 10 000 лв., архивар —7800 лв., книговодител - 7500 лв., машинописец - 7000 лв., писар - 7000 лв., милиционер - 6000 лв., коняр - 5800 лв., бикогледач 5800 лв., прислужник - 5500 лв."3 8 Съпоставяйки най-ниската заплата на прис­лужника Митю Петров Митев с глобата на Прокопи Илиев Копев от 2000 лв. виждаме, че наказанието му не е било толкова сурово, независимо че и в действи­ята му не откриваме нищо чак толкова лошо, да не говорим за престъпно. Ала във времената на тотално противопоставяне ръководна власт - опозиция, неща­та сигурно са били по-различни. Това противостоене продължило далеч напред в годините и както навсякъде, дори не само в България, довело до извращения в политиката и даже до груби изстъпления спрямо човешката личност. Този пери­од на тотално налагане на партията-държава, без съмнение, бил нестабилен и във всякакъв план, което, безспорно, се отразило и на общинското управление. Не случайно председателите в Батин сега всяка година се сменяли. Така след Цо-ни Данев Михалев на 6.10.1950 г. дошъл Йордан Стефанов Иванов. След това Захари Петров Димитров (3.04. - 9.07.1951 г.), Цони Данев Михалев (9.07.1951 г. - 4.04.1952 г.) и Ангел Минев Ангелов (4.04.1952 г. - 2.01.1953 г.). А Георги Трифонов Стефанов щял да бъде последният председател на самостоятелната Батинска община и сравнително най-дълго щял да остане на този пост - 2.01.1953 г. - 13.11.1959 г. После щяло да дойде времето на пълномощниците и т.н. Но още на другия ден, след като поел председателството, на 3.01.1953 г., Георги Трифо­нов Стефанов трябвало да подпише и приетия вече план на Изпълнителния ко­мите на Местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ), чиято т.З гласяла: "Съгласно писмото на Военното окръжие, през м. януарий трябва да се направи отделна стая за чиновника, зав1еждащ1 преписката на Военната отчет­ност. Но не само една, а на нас са необходими най-малко две стаи още, като пред­лагам от северната страна на съвета да се направи продължение и извивка в из­точна посока, с оглед да могат да се направят две стаи и една малка за архивата." 39 Ала и сега сградата нямало да бъде построена. Най-вероятно е горният доку­мент да визира двете новопостроени стаи за общински нужди до къщата на Г. Тодоров, но и това нямало да бъде истинската сграда, в която днес се помещава общината, а само едно временно нейно убежище. Ала независимо къде са се уста­новили, общинарите продължавали съвестно да изпълняват своите задължения. Едновременно с председателя Георги Трифонов Стефанов, секретарката Гинка Илиева Митева и изпълнителя по бюджета Яков Пенев Илиев, действията им били подкрепяни и от стабилен актив в лицето на председателите на ОФ Йордан Георгиев Тодоров, на ТКЗС - Димитър Илиев Кръстев, на БЗНС - Захарин Димитров Захариев, партийните секретари - на ТКЗС Тодор Христов Денев, на териториалната партийна организация Исмаил Ахмедов Идиризов, секретарите на ДСНМ - при ТКЗС Цветан Тодоров Иванов, при малцинствата Басри Маря-мов, директора на училището Нейко Радков Нейков, представителя на частните стопани Захарин Димитров Балкански, на граничарите Васил Йорданов и "доб­рата кооператорка" Керана Атанасова.40 Основната задача, която трябвало сега

168

да реализират била провеждането на изборите за Второ народно събрание на 20.12.1953 г. и те със сигурност са действали подобаващо, защото в протокол №45/7.12.1953 г. записали: "Указанията и нарежданията, които сме получили до­сега от околийския център сме изпълнили точно. Различните списъци и др. кни­жа, които трябва да се изработят са направени своевременно. Също така е прове­дена и добра масово-разяснителна работа чрез събрания по различните масови и политически организации и по общоселски. Разяснен е добре закона за избиране на Народно събрание пред агитаторите и целият актив в селото." 41 Без съмне­ние, тези техни действия са имали желания резултат и когато народните избрани­ци на Беленска околия заели местата си в Първата извънредна сесия на Второто народно събрание на 14.01.1954 г., те със сигурност си давали ясната сметка, че са тук благодарение на гласовете и на батинските избиратели, които безрезервно са ги подкрепили. По-нататък общинарите разгърнали широка дейност в раз­лични области и за кратко време успели коренно да променят облика на Батин. Вече било създадено и функционирало усилно и местното ТКЗС "Нов живот", поради което не случайно в отчетния доклад за тригодишната дейност на Народ­ния съвет, изнесен на 20.12.1955 г. се сочело: "За три години нашия народен съ­вет завоюва не малко успехи. Измени се външния облик на селото. Построени бяха много обществени постройки... в ТКЗС бяха построени два краварника, един свинарник, конюшня, два хамбара, два курника, монтиран беше десет тонен хам­бар, направена е ограда на 60 дка стопански двор, построени са пет кошари, по­добрено беше животновъдството, получиха се по-високи добиви от полевъдство-то, в резултат на което беше подобрен живота на кооператорите. Само за три години кооператорите от стопанството ни си построиха 39 тухлени къщи и две кирпичени... в сравнение с миналото, когато в същия период се строяха 1-3 жили­ща. През тия три години в ТКЗС бяха закупени два хубави камиона, един зетор и много други съоръжения, които улесняват труда на кооператорите. Засадени бя­ха 1200 бр. улични дръвчета, направена е ограда на училището, ремонтирани са мостовете, укрепени бяха деретата през селото и там, където преди се хвърляха боклуци, сега през лятото се радваме на зеленина. Мочурливите места в селото са засадени с подходящи дръвчета. Подобрена беше канализацията на селото, обра­зуван беше рибарник в блатото, направена беше една чешма." 42 И всичките тия успехи били постигнати през периода 1953-1955 г. Преди и след това също усиле­но се работело, а известната ни вече "трудова повинност" сега била заменена с "доброволен (паричен или чрез работа) труд" от цялото работоспособно населе­ние, благодарение на който се изграждал и съвременен Батин. Това откриваме и в една информация за благоустрояването на селото, изнесена пред сесия на На­родния съвет на 8.07.1956 г., където се съобщава, че "тази година през пролетта на общо селско събрание беше гласуван 10 дневен доброволен труд от всички работоспособни жители на селото ни за благоустройствени цели".43 По такъв начин, чрез доброволен труд, било решено да се направи и селският парк през 1954 г., а за тази цел трябвало "Да се отнемат: опитното поле и дворното място

169

на Митю Цанев Митев, като вместо отнетото място на Митю Ц. Митев му се даде общинското място при Милан Тодоров Венков".44 А в една справка за водос­набдяването в Батин откриваме и цялостния портрет на селото, оповестен ни от общината на 25.10.1955 г., но с данни, валидни към 31.12.1954 г., където записа­ли, че в този момент селото брояло "1736 жители", които отглеждали "107 вола, 190 крави, 13 биволи и биволици, 113 коне и кобили, 61 магарета, 3029 овце, 235 кози, 164 свине майки, 3 нереза, 149 прасета за угояване и 684 птици". В Батин тогава нямало "промишлени заведения", а обществените били "Народен съвет с 9 души служители, клон от селкооп с магазин за търговия на дребно с 1 служител, магазин за обществено хранене с 1 служител, мандра с 3 работника и ТКЗС със 7 души служители и 432 постоянни работници". Нямало "болници и здравни домо­ве", а училищата били две: "Народно основно училище "Л. Каравелов" с 215 ученика и начално турско училище "Назъм Хикмет" с 58 ученика". В края на 1954 г. в Батин съществували "19 броя чешми, от които 3 развалени, обаче не пресъхнали". "Кладенци нема. Селото не е водоснабдено." 45 - били заключител­ните данни от справката, а нейното цялостно наличие ни дава шанса да си изгра­дим най-точната представа за с. Батин през този период.

Ала щом започнахме да говорим за представа, не би трябвало да отминем, според нас, и онова историческо национално природно явление, наречено "голя­мата зима през 1954 г.". Още от детските си години авторите носят спомена за това събитие като нещо невиждано оттогава до днес, предавано им по различен начин от различни източници. Твърде често информаторите (от нашите родите­ли до съвсем случайно срещнати хора) са ни посочвали, че това е станало "някъде през пролетта на 1954 г.". Други дори казваха "през март или април", но никой не можеше точно да посочи датата на това събитие. Единственото общо нещо, което всички казваха беше, че снегът е бил толкова голям, та трябвало да се дълбаят в него тунели, за да се премине от едно място на друго. След многото нови и неоповестени неща, които дотук успяхме да съобщим, днес ние имаме щастието да посочим и датата на "голямата зима през 1954 г.", защото в прото­кол №20/27.02.1954 г., като най-важна, първа и единствена точка, батинските общинари загрижено записали: "Другари, Получихме телефонограма от ОНС, с която се обявява бедствено положение в околията вследствие на големите снего­валежи и виелици. За да се избегне това Председателя на ОНС нарежда мобили­зация на всичкото работоспособно население в околията по разриването на снега и разчистването на селските и междуселските пътища и ж.п. линии." "Аз предла­гам - продължил батинският председател Георги Трифонов - да обявим утре мобилизация на всичкото работоспособно население за разриването на пътя до Горно Абланово, тоя до заставата, а селските пътища да се разбият с транспорт­ните шейни на ТКЗС". След направените подкрепящи изказвания, решенията били: " 1 . Да се проведе мобилизация на всички работоспособни мъже на 28.02.1954 г. за разриването и разчистването на всички селски и междуселски пътища като работата се организира по избирателни райони с отговорници -

170

депутатите. 2. Пътят до заставата да се поправи от четвърти, пети и шести райо­ни, а останалите райони да поправят пътя за Г. Абланово. 3. Селските пътища да се разбият от транспортните шейни." Отговорници за справянето с това бедстве­но положение били председателят Георги Трифонов, председателят на ТКЗС Ди­митър Илиев и общинският съветник Георги Гецов,46 а борбата с природната стихия, както видяхме и от документа, се поела от "цялото работоспособно ба-тинско население", сиреч от цял Батин и не случайно споменът за нея стигнал толкова далеч във времето и сигурно още напред дълго ще се говори за него, особено като се имат предвид меките съвременни зими и факта, че точно тук и сега ние запечатахме това национално събитие завинаги в историята, която, със сигурност, няма да го забрави.

Както е запомнила и това, че на 20.12.1957 г. изтекъл мандата на Второто народно събрание и то трябвало да се поднови с поредното Трето, а и в България това винаги ставало с избори. Преди това, обаче, трябвало да минат изборите за общински съветници, съдии и съдебни заседатели. Те се повели на 12.02.1956 г. и тогава батинчани избрали своите 17 съветника за разпределените си 17 района, като на 5 от тях (12,13,14,15 и 17-ти) избраници съответно станали турците "Ай-ше Арифова Юсеинова, Али Ашимов Ахмедов, Атиже Риянова Мъстънова, Мъс-тън Риянов Мъстънов и Исмаил Ахмедов Идиризов".47 След това дошъл месец декември 1957 г. и батинчани започнали подготовка за избора на депутати за Третото народно събрание. Той станал на 22.12.1957 г., но дотогава в селото се извършила трескава предизборна работа. За тези избори Батин се числял към 135-ти Ивановски избирателен район, защото неговият кандидат за депутат бил регистриран в с. Иваново, Русенско. Батински партийни делегати присъствали на това регистриране и така изразили своето положително отношение към народ­ния избраник. След това предизборната подготовка продължила, а председате­лят на местния общоселски комитет на ОФ, училищният директор Панайот Пет­ров Бакалов, я видял така: "Общоселският комитет и низовите организации на ОФ - записал той в информацията си за подготовката на изборите, изнесена на общинската сесия от 10.12.1957 г. - оказват помощ на Изпълнителния комитет на СНС за съставяне на точни и пълни избирателни списъци, като следят всеки в района си да не пропуснат нито едно лице, което има избирателно право, напъл­но да го упражни... Местният общоселски комитет на ОФ подсигури определяне­то на изборните комисии. На публични събрания се избраха секционните избира­телни комисии." След това се провело голямо общоселско събрание, посетено масово от батинчани, отчетени били 4868 лв. от членски внос на ОФ, организи­ран бил семинар с агитаторите за изборите, от лекторите в националната софийс­ка група доклад на турски език изнесъл "другарят Хасан Абдулов Мехмедов" 48 и т.н. А когато избраникът от 135-ти Ивановски избирателен район заел мястото си на Първата извънредна сесия в Третото народно събрание на 13.01.1958 г., той знаел, че оттам нататък защитата и на батинските интереси трябвало да ста­не негово основно задължение, след като и тамошните избиратели подобаващо му се били издължили на преминалите вече избори.

171

Ала извън строгата организационна дейност, в Батин по него време се случ­вали и други, съвсем обикновени ежедневни неща, които носели колорита на епохата и били свидетелство за страстите и нуждите на тогавашните батинчани. Известно е на многоуважаемите читатели, че именно в този период в страната ни възникнала и се утвърдила строгата партийна практика да се даде възможност на обикновените трудови хора да изказват болките си и изискват чрез своите жалби до върховните правителствени инстанции тяхното съдействие за разрешаване на личните си проблеми. Това, като идея, било добро, но знаем как впоследствие се появил феноменът "анонимка" и как животът на много честни и достойни бъл­гари бил буквално съсипан от злобни, подли и коварни техни "родолюбиви" съ­народници. В тази връзка следва да изтъкнем, че и батинчани не останали назад от тази модна тенденция на времето. Така например само за периода 22.03. -6.12.1951 г. те подали 9 броя жалби до Околийския народен съвет в гр. Бяла по различни въпроси, в болшинството си свързани със земята,49 като само тези на Любен Николов и Борис Данков Цонев за замяна на ниви били удовлетворени.50

А през времето от 1.04. до 26.12.1958 г. жалбите били само 5, но тяхното съдър­жание било вече просмукано от аромата на новото време. Най-безобидна била тази на Неделчо Митев Цанев, който искал земя за частно ползване, но му било отказано.51 Магазинерката Маринка Атанасова Миланова, пък, се жалвала за неправилното й отстраняване от манифактурния магазин на 28.03.1958 г., но от отговора се разбира, че това е станало поради нейното нееднократно надчита-не.52 Не можела да се размине и на Батин появата на анонимки, които били пода­дени в Околията на 1.08.1958 г. от "българското и турското население на Батин" против председателя Георги Трифонов за строежа на кооперативния магазин в двора на Илия Добришев53 и на 12.10.1958 г. от "група кооператори" против счетоводителя на ТКЗС Илия Кръстев, че ползва за лични нужди кооперативна каруца.54 Най-интересна, обаче, се оказа жалбата на Гиргина Методиева Маджа­рова от 11.08.1958 г., която, искайки работа от председателя на ОНСГ. Трифо­нов и неможейки да я получи, го упрекнала в "нечисто минало и участие в мла­дежката организация "Бранник", след което на 14.08.1958 г. сама изпратила пис­мо, където твърдяла, че не е писала никаква жалба, а резолюцията от Околията била, че "изложеното в жалбата е с клеветнически характер и не отговаря на истината".55 Изследвайки архивите на НОУ "Л. Каравелов" - с. Батин, Русенско, авторите попаднаха на заповед №880 на Организацията на българската младеж "Бранник" от 16.11.1942 г., в което записали: "Голямата задача, която Законът за организиране на българската младеж и нуждите на времето сложиха на орга­низацията "Бранник", е да обедини българската младеж, като я възпита народ­ностно, граждански и здравно-телесно, като същевременно я подготви всестран­но и за изпълнението на нейния народностен, граждански и войнишки дълг. Една от първите и в същото време най-голяма организация, която е работила в тази насока е Българския червен кръст... По тази причина, и за да се осъществи час по-скоро обединението на българската младеж се постигна спогодба между Ор-

172

ганизацията "Бранник" и Българския червен кръст, съгласно която отрядите на Българския червен кръст ще влязат в редовете на "Бранник", с което и ще до­пълнят своята подготовка с онези многостранни задачи, които "Бранник" си е поставил". Малко по-късно, на 19.12.1942 г., се появило и "Решение, взето в съвместното заседание на Върховния комитет на Българския червен кръст и Глав­ното ръководство на Организацията на българската младеж "Бранник", чиято точка 1 била: "Организацията на българската младеж "Бранник" образува бран-нически червеноскръстни поделения, в състава на които влизат досегашните от­ряди на Българския червен кръст". За "председател на БЧК" се подписал д-р Димитър Ораховац, а за "зам.-главен ръководител на "Бранник" - Захари Сто-илков.56 Проследявайки така обзорно идеологическата платформа на организа­цията "Бранник" и регистрирайки факта на обединението й с БЧК, ние оставяме на читателите сами да си правят изводите за нейния характер. А, продължавайки да дирим името на Георги Трифонов Стефанов като евентуален член на тази организация, както беше обвинен в жалбата, ние попаднахме на един "поверите­лен доклад на Русенския училищен инспектор Тодор Христов Дашков до минис­търа на Народното просвещение в София" от 8.03.1944 г., в чиято т. 11 се казва­ше: "Поделенията на Бранник продължават да развиват народополезна дейност. В по-големите селища на областта има орльови дружини. Някъде е прибрана и извънучилищната младеж... Деен живот проявява бранническото поделение в с. Обретеник, Беленско. Беленският околийски училищен инспектор е наредил ръ­ководителя му да обиколи по-близките села и да основе в тях бранническо подде-ления."57 А в един "Списък на директорите на гимназията и гимназиалните учи­тели, околийските училищни инспектори, прогимназиални и първоначални учи­тели и читалищни дейци, притежаващи качества на добри дейци за службата на националната пропаганда" от 25.02.1944 г. като "командир на бранническо по­деление" тогава в Обретеник бил записан училищният директор Дянко Нунев. Свързвайки името му с горния документ, съвсем логично е да приемем, че имен­но него Беленският околийски училищен инспектор изпратил на 8.03.1944 г. да обходи съседните села и основе нови браннически поделения. Дянко Нунев със сигурност е изпълнил поръчението, но в Батин не е имало нужда да ходи, защото под №2 в посочения вече списък бил посочен "Иван В. Панов - ред[овен] пр[о]гимн[азиален] у[чите]л в с. Батин", а качеството, което притежавал като "деец на националната пропаганда" било: "Може да изнася реферат". Този факт ни стига да приемем, че на 25.02.1944 г. в Батин вече е имало изградена бранни-ческа младежка група, чийто ръководител и вероятно основател бил именно из­вестният ни вече учител Иван Василев Панов, но имената на членовете на група­та не успяхме да открием, поради което и участието на Георги Трифонов в нея няма как да докажем. Ала името на Иван В. Панов намерихме и в т.4 на прото­кол №1 от публичното събрание на местната организация на БРП/к/, състояло се на 19.01.1945 г., където другарите записали: "Постъпили са критики против учи­теля Панов че е бил напоследък кметски наместник в селото ни и е бил фашис:

173

обаче публиката го освобождава като добър Учител и касиер деловодител и дея­тел на кооперацията."58 С това смятаме въпроса за организацията "Бранник" и участието на батинчани в нея за изчерпан, поради което продължаваме нататък нашето изследване. А понеже краят на мандата на председателя Георги Трифо­нов Стефанов вече наближавал, точно тук искаме да освежим негово присъствие в управлението на селото и с тази любопитна случка, станала през зимата на 1955 г. в Плевенския затвор, където пребивавал и батинчанинът Иван Георгиев Игнатов. Точно тогава го освободили от затвора и той поискал манерката от един литър на Юсеин Хасанов Ибрахимов, с когото лежали заедно в затвора, за да си носел в нея "вода за пиене", понеже бил малко "недобре със здравето" и обещал като си иде в Батин да му я върне "пълна с мед, понеже станахме добри другари тук в затвора". Но Иван се забавил с връщането на манерката и Юсеин написал писмо до председателя Г. Трифонов, за да си подири манерката. Писмо­то имало желания ефект и на 10.03.1956 г. председателят написал до директора на Плевенския затвор: "Настоящето при надпис изпращам на др. Началник зат­вора гр. Плевен с[ъс] съобщение, че въпросната манерка е изпратена с колетна пратка - разписка №5 от 28.П.1956 год. ПТТ Две могили".59

Така приключил случаят със злополучната манерка, а пред Батин предстоя­ли нови изпитания. Дошла 1959 г. и селото пак се изправило пред ново админис­тративно устройство. В началото се тръгнало към създаване на голяма съставна община от селата Обретеник, Екзарх Йосиф, Горно Абланово и Батин с център с. Обретеник. Проведени били даже две нейни заседания в Обретеник с предста­вители на тогавашните управи от четиритях села. В архивите на Горноаблановс-ката община бил запазен протокол №2 на "Временния Изпълнителен комитет на Обретенската община" от 15.01.1959 г., в който Георги Трифонов записали като "председател на районния комитет на ОФ".6 0 Ала нещата, изглежда, се про­менили и на 3.03.1959 г. вече заседавал "Временният изпълнителен комитет на обединената община с. Горно Абланово, окр. Русенски", а Г. Трифонов участвал в него като "заместник председател на обединената община в с. Батин".61 Като такъв той присъствал в общинските протоколи до 19.11.1960 г., когато неговото място се заело от Георги Гецов Ванков, когото записали като "заместник предсе­дател на ИК" 6 2 , а иначе казано, от него започнало времето на пълномощниците за с. Батин. Обобщавайки изнесените дотук факти, можем да заключим, че от 3.03.1959 г. Батин отново загубил своята самостоятелност и преминал към Гор-ноаблановската община, а неговият председател дотогава Георги Трифонов Сте­фанов станал заместник-председател на съставната община и като такъв рабо­тил там до 19.11.1960 г., когато бил заменен от Георги Гецов Венков. Но и през времето, когато бил в Г. Абланово успял да направи някои важни за Батин неща. Така било и през "ранните пролетни дни на 1959 г.", когато "с личния си пример комунистите от селата Г. Абланово и Батин" сполучили да "мобилизират пялото население за изкопаване на дига край река Дунав - с. Батин - с. Кривина".63 Ак­тивно било участието на Георги Трифонов и в строителството на новата общин-

174

ска сграда в Батин. И, независимо че общинската управа заседавала вече в с. Г. Абланово, Г. Трифонов успял да започне строителството й, въпреки че не могъл да го завърши, приносът му в това добро дело бил значителен. На 15.05.1959 г. при разпределението на щатните длъжности между членовете на Изпълнител­ния комитет в Г. Абланово, на Г. Трифонов били дадени "търговия, финанси, народно здраве и народна просвета".64 Но това не попречило в протокол №5/ 28.06.1959 г. на ОНС - с. Г. Абланово, във второто му решение, "относно: висо­кото строителство" за Батин да бъде записано: "а) Довършване съвет през 1960 г. б) Престройка на училището през 1960 г. в) Електрификация през 1959/60 г. г) Културен дом през 1961 г. д) Водоснабдяване през 1962 г."65 и т.н. А на 16.12.1959 г. общинарите записали: "Удобрява да се изплати сумата от 500 лв. за изготвяне конструктивния план на дома на съвета в с. Батин на др. инженер То­дор Тодоров".66 Когато приемали плана по благоустройството на 14.01.1960 г., пък, решението им било: "Удобрява така изготвения проекто план на ИК по строителството по пътя на самооблагането в труд и пари на обектите останали от 1959 г. и 1960 г. за реален план по села както следва: б) Батин: дозавършване сградата съвет; дом на културата; водоснабдяване...".67 Но и тази 19б0г. обектът не бил завършен, а това станало през следващата 1961 г., защото, когато приема­ли общинската строителна програма за тази година, общинарите отново заложи­ли за Батин: "1) Постройка училище 2) Ремонт на настилка на улици - 250 л.м. 3) Озеленяване на улици 4) Разширяване на електрическата мрежа от 200 м 5) За­вършване сградата на съвета".68 Ала най-солидното доказателство, че сградата на Общинския народен съвет,в която той се помещава и днес е била завършена през 1961 г. намерихме в информацията на пълномощника Георги Гецов Венков "за изпълнението на строителната програма в с. Батин през 1962 г.", внесена от него в Изпълнителния комитет на 20.06.1962 г., чиято първа точка гласяла: "До­вършване Общинският Народен Съвет външна мазилка запланувани 800 лева и 800 трудочаса, изразходени около 250 лева за 10 тона вар и в скоро време ще отпочне измазването".69 Не били направени само клозетите, но и това станало, а сведение за него намерихме в една "Информация за подготовката и провеждане­то на капиталното строителство по пътя на самооблагането в пари и доброволен труд" от 24.02.1964 г., според която на Батин предстояло "довършване радио-редбата, обзавеждане на киносалона, довършване оградата на училището, до­вършване клозетите на съвета и т.н."70

Както видяхме и от горните документи, Батин вече сравнително добре се благоустройвал и модернизирал. В селото сега имало радиоуредба, киносалон, открита била през 1961 г. сладкарница с магазинер Илия Иванов Димитров71, започнало асфалтирането на улиците, през 1963 г. бил построен обществен кло­зет, физкултурен салон, нов мост в Турската махала72 и т.н. От 26.02.1966 г. пъл­номощникът на Батин вече се казвал Георги Тодоров Копев, който, независимо и от последвалите административни промени, щял да оглавява Б атинската общи­на чак до далечната дата 8.10.1990 г. В момента, когато поемал поста,от Георги

175

Гецов Венков в селото имало 319 радиоапарата, 203 радиоточки, 9 телевизора. На Петър Димитров Петков било разрешено да упражнява частно мъжко шива-чество, на Пена Пенева Минева - дамско, а на Любен Николов Георгиев - бъч-варство. В двете села общо притежателите на мотоциклети били 315, на велоси­педи - 245, а на леки коли - 5.73 През 1967 г. в Батин били разкрити детска ясла74

и бръснарски салон към ТПК "Сила" - Две могили.75 В тази година батинчани-нът Джафер Мехмедов Лазов бил издигнат за член на ИК на ОНС - с. Г. Аблано-во и заедно с пълномощника Г. Т. Копев доста напред във времето допринасяли съществено за оформянето на съвременния облик на с. Батин. В доклада за из­пълнение на строителната програма през първото шестмесечие на 1967 г. в об­щината в Г. Абланово, пък, записали: "В Батин в момента се придвижва препис­ката по отреждане парцелите 210 и 211 в кв.48 по плана на селото за "Детски дом". Тук трябва да изкажем известна похвала на др. Г. Тодоров под чието ръко­водство се оформи градинката пред съвета и се полагат грижи за опазването и поддържането на розите и борчетата в центъра на селото."67 През 1968 г. в Ба­тин бил изграден Обществен съвет от 14 члена (общински съветници и местни специалисти), а неговата дейност била обстойно обсъждана в заседанието на ИК на ОНС - с. Г. Абланово, Русенско от 21.06.1968 г.77 По линията на самооблага­нето 28 батински строителни работника с бригадир Георги Кръстев Атанасов изградил тогава баража до джамията.78 На 16.07.1968 г. и на Ангел Анчев Йоси­фов било разрешено да се занимава частно с бъчварство.79 Ала най-интересна за нас се оказа информацията за работата на Общинския съвет за изкуство и култу­ра, изнесена от нейния председател Борис Пантов, директор на училището в Г. Абланово и средищен директор на общината, на 19.06.1969 г., в която прочетох­ме: "По написването историята на село Г. Абланово също е една от важните задачи и досега са написани около 20 стр., които материали ще следва да се подра-ботят още (историята на Н. Манев за Г. Абланово излиза от печат през 1970 г. -б.а.) но по въпроса за написване на история за с. Батин до сега още нищо не е направено и там другарите нищо не подготвят".80 Този цитат беше заслужена награда за нас, авторите на настоящата история, защото разбрахме, че идеята за написване история на Батин не е отскоро и че единствено ние дръзнахме и успях­ме да я осъществим. Това безспорно, може само да ни радва и изпълва със закон­на гордост. Ала понеже не сме стигнали още до финала на нашето творение, макар щастливи и горди, ние продължаваме историята на с. Батин с намерението скоро да свършим.

Така неусетно стигнахме и до 26.12.1978 г., когато в Указ №2295 на Дър­жавния съвет на Народна република България за определяне селищата и състава на общините в България, под №2 за Русенски окръг записали: "Боровска община със седалище с. Борово. В състава на Боровската община се включват: с. Борово, с. Брестовица, с. Волово, с. Обретеник, с. Екзарх Йосиф, с. Горно Абланово, с. Батин".81 Така с намерението за осъществяване на по-близка координация меж­ду държавни, стопански и обществени органи и организации на 1.01.1979 г. за-

176

почнала да функционира новата административна единица - Селищна система -Борово, към която като кметство, както вече видяхме, продължило да същест­вува и съставното село Батин. Пълномощникът Г. Т. Копев сега станал кмет, но вместо в Г. Абланово, вече се отчитал в Борово. Първото заседание на новос­формираното кметство станало в 19 ч. на 4.04.1979 г. в партийния клуб, където кметът Г. Т. Копев, секретарката Тодорка Минкова Игнатова и кметските съ­ветници Игнат Митев Игнатов, Любка Цветанова Линкова, Божана Бечева Ден-кова, Колю Кръстев Колев, Николинка Петкова Златева и Айри Мехмедов Ша-киров положиили своята първа клетва за почтено служене като народни избани-ци.82 Те изпълнили достойно дадената клетва, а на 9.09.1979 г. имали щастието заедно да открият за батинчани новопостроените здравна служба и детска ясла.83

Така продължила дейността им през годините, а на 6.06.1986 г. кметът Г. Т. Ко­пев, секретарят в кметството, а едновременно и партиен секретар Стефан Сера­фимов Стефанов, служителката там Захаринка Атанасова Илиева, комсомолс­ката секретарка Анка Илиева Ангелова, председателят на местната земеделска организация Атанас Атанасов Тонев и кметските съветници Марийка Георгиева Копева, Цветан Динчев Митев, Александър Елисеев Котенков и Илия Маринов Стефанов провели поредните избори за Деветото народно събрание,84 чиято първа сесия се открила на 17.06.1986 г. А най-синтезирано обобщил портрета на съвре­менен Батин неговият дългогодишен кметГ. Т. Копев на 18.09.1990 г., малко повече от месец, след като вече не бил кмет. Отговаряйки на журналистически въпрос, той споделил: "Преди години батинчани казваха, че до победата на анти­фашисткото въстание през 1944 г. в тяхното село моторно превозно средство не е влизало. А сега тук само личните автомобили са повече от 150. Днес селото има редовни автобусни линии, които по няколко пъти на ден го свързват с Русе, Бо­рово, Две могили, Бяла и др. С няколко служебни авто- и микробуси сутрин стро­ителите и промишлените работници отиват до обектите в Русе, Борово и съсед­ното Г. Абланово, а вечер се връщат по домовете си. Селото е образцово, елект­рифицирано, водоснабдено и радиофицирано, с асфалтирани улици, разполага с обединено детско заведение, здравна служба, търговски магазини и различни ате­лиета за услуги".85 Такъв бил Батин през 1990 г. Но вече бил дошъл 10.11.1989 г. и заедно с всички други селища на съвременна България и той сложил край на още един условен период от своето историческо развитие и започнал да изгражда ново, демократично общество, за което ще разкажем в следващата глава. Преди това, обаче, нека се опитаме, самостоятелно и задълбочено, да видим как са съ­ществували отделните организации, дружества и институции в Батин през изслед­вания дотук от нас период.

2.0бществено-политически живот

Създаден непосредствено след 9.09.1944г., О т е ч е с т в е н и я т ф р о н т масово успял да включи в редовете си батинското население и да регистрира забе­лежимо участие в цялостния обществен, икономически, културен и политически

177

живот на селото. Дублирайки често функциите си с тези на управляващите поли­тически партии БРП /к/ и БЗНС, неговата значимост била в това, че съумявал да доведе до материализиране на техните идеи и сред най-обикновените, непросве­тени селски труженици. Най-ранно доказателство на нашите разсъждения отк­рихме в едно "Сведение за проведената изборна работа от 19.10. до 18.11.1945 г. в Беленска околия", съхранено в архивите на Беленския околийски комитет на ОФ, от което узнахме, че за изборите за XXVI Обикновено народно събрание на 18.11.1945 г. в Батин били изградени 16 селски изборни комитета. През периода били проведени 2 общоселски събрания, на които присъствали 380 човека, а като оратори на тях се изявили двама представители на БРП /к/ и двама на БЗНС. 8 6

Единадесет години след това, на 16.03.1956 г., членската отечественофронтовска маса в Батин вече наброявала 748 човека, 427 от които мъже и 321 жени. Изгра­ден бил един кръжок по здравна просвета с 28 участника и друг по овощарство и лозарство с 35 участника. Сред турското население имало една читателска група от 25 човека. 18 батинчани се били абонирали за в. "Отечествен фронт", 15 - за в. "Дунавска правда" и т.н.87 Новоизбраният на 14.12.1956 г. Общоселски оте­чественофронтовски комитет бил в следния състав: "1 . Председател - Панайот Петров Бакалов, учител, чл. БКП. 2. Секретар - Йордан Стефанов Иванов -ТКЗС, чл. БКП. 3. Касиер - Саид Саидов Саидов - ТКЗС, чл. БЗНС. 4. Просвет-чик: Исмаил Ахмедов Идиризов - учител, чл. БКП. 5. Завед[ущ] жен. отдела -Тодорка Ел. Котенкова - служ[ител] СНС, чл. ОФ. 6. Член - Русан Тодоров Ива­нов - ТКЗС, чл. ОФ. 7. Член - Атанас Атанасов Тонев - ТКЗС, чл. БЗНС". 8 8

Този Общоселски комитет изградил и просветните си звена, като посочил ръко­водителите: "Димо Илиев, агротехника, агроном; Захаринка Петрова Захарино-ва, педагогически, учителка; Костадин Атанасов Митев, лозароовощарски, бри­гадир; Тодорка Кръстева Михайлова, народно здраве, сестра при ТКЗС; Радос­лава Георгиева Трифонова, наша родина, учителка; Денка Горчева Григорова, чит[ателска] група, звеноводка; Кина Кръстева Дафинова, чит[ателска] група, учителка; Миланка Борисова, чит[ателска] група, учителка и Атидже Османова Чакърова, турска чит[ателска група], в полето".89 След това оповестили и акти­вистите на петте си низови организации, общо 65 на брой, със съответните ръко­водители: "Димитър Захаринов Генчев (Балкански), Ангел Христов Денев, Не­делчо Божинов Цанев, Стоян Ангелов Илиев и Александър Янков Колев".90 За председател се подписал новоизбраният Панайот Петров Бакалов. Той заменил основателя Илия Митев Цонев, а последният дългогодишен председател на Оте­чествения фронт в Батин се казвал Александър Елисеев Котенков.

На 4.04.1944 г. 12 ентусиазирани батинчани създали местната организация на Б ъ л г а р с к а т а к о м у н и с т и ч е с к а п а р т и я . "Събрали сме се дру­гарски и учредихме групата на Работническата] Щартия] в селото ни." - записа­ли учредителите, а имената им били: "Ангел Петров Иванов - земеделец, Ангел Минев Ангелов - земеделец, Манаил Петков Димов - земеделец, Златан Добри-шев Кулишев - земеделец, Русан Тодоров Караиванов - земеделец, Петър Ди­митров Петров - шивач, Васил Кънчев Георгиев - земеделец, Тодор Христов

178

Денев - полицай, Атанас Митев Цонев - земеделец, Али Мустафов Юсеинов -бръснар, Тони Тодоров Добрев и Юрдан Стефанов Иванов". В този протокол присъствали имената и на "Илия Панайотов Юрданов, Илия Петров Юрданов, Добри Тодоров Нейков, Пенчо Тодоров Шейтанов, Илияз Зейнулов Махмудов, Найден Николов Георгиев, Ахмед Абдилев Мимишев и Минко Гецов Минков", но те били задраскани, а срещу името на Илия Панайотов изписали "изключен", поради което смятаме, че те не са приети за партийни членове на това събрание и не ги обявяваме за учредители. За пръв секретар на новосформираната партийна група бил избран Юрдан Стефанов Иванов.91 Последвали го в годините Ангел Минев Ангелов, Ангел Петров Начев, Георги Гецов Венков, Исмаил Ахмедов Идиризов, Георги Тодоров Копев, Коста Атанасов, Георги Балкански и Стефан Серафимов, който е водач на партийната група и днес, но за това ще разкажем в следващата глава. Под ръководството на Българската комунистическа партия и главно поради присъствието й в цялостния държавен, политически, обществен, икономически и културен живот, през разглеждания период се решили множест­во стопански, икономически, политически и културни въпроси в селото. Видяхме бума на жилищното строителство в началото на периода, разказахме как била построена и сградата на Батинския общински народен съвет. Но това било само част от непрекъснато разширяващото се лично и обществено строителство. От ден на ден израствали нови двукатни къщи и селото непрестанно изменяло обли­ка си. Както вече посочихме, то било електрифицирано, водоснабдено, радиофи­цирано, телефонизирано, асфалтирано. Открити били текстилен магазин на Сел-коопа (1959 г.), обединено детско заведение - ясла и градина (1979 г.), поща и здравна служба (1979 г.). Укрепени били със 7 баража батинските свлачища, за което изразходвали 150 тона цимент, асфалтиран бил пътя до р. Дунав - 1502 м, построена била рибарска хижа, открили се над 200 телефонни поста, във всяко жилище вече имало телевизор и радиоточка, в селото сега функционирал ши­вашки цех, започнал строежът на нова сграда в центъра на Батин, която по пред­варителен план трябвало да служи за киносалон, библиотека, ритуална зала, мла­дежки дом и т.н. Всичко това допринесло значително за оформянето на съвре­менния, модерен вид на днешен Батин, като дало съществено отражение върху подобряването и на домашния бит на батинчанина.

Едновременно с комунистическата организация, като неин подготвителен кад­рови ешелон възникнал и Работническият младежки съюз (РМС). Като пръв негов секретар в партийните протоколи бил записан Захари Петров.92 По-ната-тък в различните негови превъплъщение от СНМ, през ДСНМ, до ДКМС го последвали Димитър Илиев, Георги Хаджипачев, Митю Ангелов, Георги Ди­митров Балкански, Анка Андреева Колева и Анка Илиева Ангелова.93 През всич­ките тези години животът на батинските младежи бил задружен и сплотен и, изявявайки себе си в преките си служебни задължения, те съвестно се подготвяли за бъдещи добри стопани на преобразеното си китно селце.

179

През 1944г. възстановила дейността си и местната организация на Б ъ л ­г а р с к и я з е м е д е л с к и н а р о д е н с ъ ю з ( Б З Н С ) , която заедно с ко­мунистите взела дейно участие във властта, а дори и дълго време след тази година кметовете в Батин се издигали от редовете именно на тази политическа партия, независимо че дейността й като организация на околийско ниво често се отчита­ла като слаба. Вероятно са имали основание околийските лидери да дават такава оценка на батинския БЗНС, защото, като проследяваме документите, ние вижда­ме, че неин архив почти не бил създаван. Много трудно ни беше, по тази причи­на, да възстановим образа на тогавашната организация, още повече, че и инфор­маторите почти нищо не си спомняха. Във всеки случай сигурни сме, че няма да сгрешим, ако приемем, че възобновяването на батинския БЗНС е станало, както и в близкото с. Обретеник, някъде през месец ноември 1944 г., защото в архиви­те на комунистите на 16.12.1944 г. било записано: "Първо легално събрание на Р.П. съвместно съ[с] 3[емеделската] Дружба в читалището на с. Батин".94 Малко по-нататък за председател на Дружбата бил посочен Захарин Димитров Генчев95

и ние без колебание го приемаме за първия подобен след възстановяването й. Още повече, че и в единствените съхранени документи за батинския БЗНС от 1953 г. той отново бил записан за негов председател. Тук, естествено, става дума за запазения списък на членовете на Батинската земеделска дружба през 1953 г. От общо записаните 31 земеделци тогава, всички били членове на Единната об-щественополитическа организация Отечествен фронт (ЕНОПО ОФ). Един бил риболовец (Велико Марков). Другите се занимавали със земеделие. Само Маа-рем Ибишев Зекеришев, Димитър Захаринов Генчев и Саид Саидов Саров били частни стопани. Останалите били кооператори. Не били награждавани и вземали дейно участие на събранията. Най-интересна се оказа информацията, че от всич­ките записани тогава 31 земеделеца, само 16 били членове на БЗНС от 1944 г. Другите станали такива по-късно. Това потвърждава направения по-горе от нас извод, че Батинската земеделска дружба е била възстановена през месец ноември 1944 г. А имената на учредителите били: "Захарин Димитров Генчев, Велико Марков, Илия Митев Цонев, Кирил Великов Андреев, Цони Данев Михалев, Атанас Атанасов Енев, Георги Кънев Юрданов, Маарем Ибишев Зекеришев, Ангел Стоянов Иванов, Георги Манолов Игнатов, Горчо Григоров Донев, Гено Христаков Тодоров, Димитър Захаринов Генчев, Юрдан Христаков Тодоров, Яков Великов Андреев и Велико Тонев Трифонов".96 Председател тогава станал, как­то вече уточнихме, Захарин Димитров Генчев, а след него през годините като такива се изявили Илия Кръстев и Димитър Захаринов Генчев.97 Интерес, със сигурност, би предизвикал и списъкът от изборите за Велико народно събрание от 27.10.1946 г., съхранен в архивите на окръжното ръководство на БЗНС -Русе, където за Батин записали, че от 1010 гласували избиратели тогава, 358 дали гласовете си за БРП /к/, 193 - за БЗНС, 8 - за БРСДП, 448 - за БЗНС "Н. Петков", а 3 бюлетини били недействителни. Несъмнено тук впечатление прави огромният брой гласове за земеделската опозиция, което, както и дотук вече ус-

180

пяхме да посочим, се случвало в тогавашен Батин. Вероятно тази била причината и за слабата дейност на Б атинската земеделска дружба тогава, което проличава и от периодичните доклади на околийското ръководство на БЗНС - Бяла. Не слу­чайно в доклада си за месец май 1952 г. записали: "Не добре са проведени събра­нията и със слабо посещение в селата: Ботров, Батин, Пепелина и др.".98 В докла­да за юли главният виновник бил назован така: "По-друго е положението на друж­бата в с. Батин, където организационното състояние е слабо. Причината изхожда от председателя на дружбата, който в най-скоро време ще бъде сменен и на него­во място ще издигнем другар, който ще подобри организацията." " Ала това, със сигурност, не е станало, защото видяхме, че и през 1953 г. председателят се нари­чал Захарин Димитров Генчев. Потвърждение, че името му било същото отк­рихме и в следващия околийски доклад за август 1952 г., където се казвало: "Но слабо работят дружбите в селата: Батин...".100 който цитат ни сочи, че щом дей­ността на местната земеделска организация не била подобрена, то явно и предсе­дателят й не бил променен.

Ала това обстоятелство не попречило на местните земеделци да създадат свой Младежси съюз (ЗМС) и то вероятно е станало непосредствено след възоб­новяването на организацията. Най.вероятно е, според нас, и тук това да се е слу­чило, както и в повечето съседни селища, в началото на 1945 г. За съжаление и тук липсват документи и единственото нещо, което успяхме да открием беше протокола от годишното отчетно събрание на "Земеделската младежка група в с. Батин от 10.10.1947 г.", където беше записан броят на 12-те члена млади ба-тински земеделци, 7 от които бяха в ръководното тяло. А то се състояло от: "Кирил Илиев Милушев - председател, Манол Тодоров Манолов - зав[еждащ] организационен] и финансов отдели, Велико Митев Цанев - зав[еждащ] култур-но-просветния отдел и Благословии Цонев Великов - зав[еждащ] отдела за об­ществено сътрудничество". На Контролната комисия председателят се казвал Иван Игнатов Петров, с членове Божана Бечева Върбанова и Стоян А. Стоянов".101

Такъв бил съставът на Българския земеделски младежки съюз в Батин през 1947 г., а за негови председатели през годините информаторите ни посочиха съ­ответно Коста Атанасов, Златко Златев и Вельо Добришев.102

А след като вече описахме пъстрата палитра на политическия живот в Батин през разглеждания период, редно е именно тук да посочим събитието, в което всички тогавашни управляващи партии взели най-дейно участие и направили ре­ална появата на най-големия феномен на онова време - к о о п е р и р а н е т о на земята. Официално за негово начало е фиксирана 1950 г., но и преди това са правени опити, а след тази година още дълго време трябвало да измине, за да стане цялата батинска обработваема земя кооперативна собственост. На 1.04.1945 г., точно два дена преди да сдаде поста на кмета Добриш Тодоров Кара-нейков, кметският наместник Манаил Димов Данков трябвало да изпрати до об­щината в Г. Абланово, към която Батин все още се числял, едно "Сведение за броя на стопанствата и заетите от тях декари с пшеница, ръж и смес (общо) спо-

181

ред големината на засятата площ за с. Батин, Горно Аблановска община, Белен-ска околия". Освен факта, че точно в този момент Батин закономерно си про­дължавал да бъде към Горноаблановската община, в посочения документ отк­рихме и това, че дотогава от общо 276 домакинства, с 1537 човека, в Батин били засети 4254 дка земя с посочените по-горе култури. Тук прави впечатление по-големият брой на малоимотните селяни със земя до 30 дка. До 40 дка били 11, до 50 - трима, до 75 - двама и т.н.103 Малко по-късно, на 3.12.1945 г., новият вече кмет Тодор Данков Цонев също писал подобно сведение, но вече не до Г. Абла-ново, а до "Господина Държавния Агроном гр. Бяла". Данните в него ни сочат, че общото пространство на община Батин тогава се разполагало върху 47112,2 дка. Обработваемата площ била 18 138 дка, от която ниви - 13500 дка, зеленчукови градини - 50,2 дка, овощни градини - 8 дка, лозя - 426 дка, изкуствени ливади -15 дка, естествени - 59 дка, пасища и мери 3500 дка, държавни гори - 9324 дка, общински - 750 дка, необработваема площ (пътища, дворове, застроени и др. пространства) - 1342 дка. Частните стопани, притежатели на ниви до 200 дка били общо 259 с 13 505 дка земя, като тенденцията на малоимотните от предния документ се повтаряла, а над 200 дка нямало притежатели на земя.104 Картината се допълва и от оповестените от кмета Т. Д. Цонев на 14.09.1945 г. средни доби­ви от декар за посочените култури, съответно пшеници - 45 кг/дка, ечемик - 50 кг/дка и овес - 25 кг/дка.105 Още по-лошо било положението на 4.07.1946 г.: "жи­то - 22 кг/дка, ръж - 30 кг/дка, ечемик - 15 кг/дка и овес - 40 кг/дка.106 Общият портрет на батинското земеделие до 1950 г. се доизяснявал и от наличието на 208-те лозари в Батин на 20.11.1944 г. и 207-те на 6.07.1945 г., като от първите №1 Ангел П. Иванов имал 2 дка лозе, а последният №208, Копи Илиев - 3,5 дка. В списъка от 1945 г. най-много лозя имал Ангел Копев Начев - 16 дка, а най-малко Илия Иванов Тонев - 0,3 дка.107 По-нататък попаднахме на протоколното решение на самостоятелната Батинска община с кмет Димитър Захаринов Бал­кански от 16.06.1946 г., в която загрижено се препоръчвало: "Да се обходят зе­меделските стопанства на известни стопани и се провери действително имат ли нужда от работна ръка и там, където се констатира, че действително има и им се даде такава, като същите стопани си заплатят определената надница".108 А реше­нието на 20.08.1946 г. било: "За семечистачната станция се определя навеса на Илия Добришев, като там се извършва почистването и обеззаразяването на всич­ки семена за посев." 1 0 9 Такова било положението с батинското земеделие до кооперирането, а, независимо че за негово начало се сочи годината 1950-та, ние установихме, че в Батин това е станало още през 1949 г., а нищо чудно дори и през 1948 г., защото т.2 от протокола на "Батинската първична партийна орга­низация на Б.К.П." от 2.02.1949 г. гласяла: "Продължаване записване членове на Т.К.З.С. Подета инициатива от Партийния комитет", а по време на самото об­съждане партийният секретар Юрдан Стефанов докладвал, че "в чест на 5-ия конгрес имахме цел да образуваме Т.К.З.С. в село. Както се знае от вази че ние имахме две събрания по-специално по този въпрос. Сега е трето събрание и при-

182

съствието е в по-малко, но ние бяхме поканили и не партийци, за да можем да заемем законното число. Но все пак досега са записани 11 члена с 240 дка земя с 12 добитъка и 40 овце." ш От всичките тези данни логично можем да направим заключението, че процесът на коопериране в Батин най-вероятно е започнал още от 1948 г., след като на 2.02.1949 г. вече са били проведени две партийни събрания по този въпрос и то "в чест на 5-ия конгрес", който, както знаем, се провел на 18-25.12.1948 г.,111 а събранията, щом са били в чест на Конгреса, ес­тествено било да го предшестват, от което следва, че трябвало да бъдат преди 18.12.1948 г., а това ни дава пълно основание да твърдим, че кооперирането в Батин е започнало именно през месеците ноември-декември 1948 г. Почти учуд­ващо звучи твърдението в партийния протокол, че до 2.02.1949 г. вече са били записани за кооператори "11 члена с 240 дка земя". Явно процесът бил много труден и бавен, защото броят на официалните учредители на ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Беленско, които открихме в кооперативните архиви беше само 29, а земята - 950,5 дка.112 За съжаление липсва текстът на учредителния протокол, но датата, на която трябвало да се напише е останала и тя е 26.04.1950 г., ш пора­ди което ние я приемаме за учредителна. И така, на 26.04.1950 г. 29 бедни и средноимотни батински труженици, притежаващи 950,5 дка ниви учредили ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Беленско и започнали по нов начин да градят своето настояще. Учредяването станало в сградата на българското училище "Л. Караве-лов", инициативата била на местните комунисти, земеделци и отечественофрон-товци, а самото събрание било дело на Батинската организация на Отечествения фронт. В неговото начало било разяснено значението на кооперирането за разви­тието на едрото земеделие, след което поименно се гласувало приемането на но­вите 18 кооператори, след като вече, както по-горе посочихме, били приети 11 члена. Гласували всички, а по-късно 29 души подписали своите декларации за членство в стопанството, с което практически основавали местното ТКЗС и му сложили името "Нов живот". След това приемали член по член кооперативния правилник, а накрая избрали Управителен и Контролен съвет, като за свой пръв председател посочили Русан Тодоров Иванов.114 На първото официално прото­колирано събрание от 11.07.1950 г. избрали за домакин Златан Добришев Кули-шев, за бригадир Димитър Илиев Кръстев и счетоводител Илия Илиев Кръс­тев.115 В периода до 16.12.1950 г., през който на няколко последователни събра­ния се приемали кооператори, се разпределило и трудовото възнаграждение по следния начин: "Председател: 36 трудодни, полит[ически] отговорник - 36, сче­товодител - 32, домакин - 32, бригадири - всички по 28, касиер - 30, регистрато­ри - 24, магазинер - 30, каруцар - 24, пазачи на двора на Иван Станчев - 18, Цветан Грозданов - 24, Петър Георгиев - 30, ръководител майстор - 1,6; по­мощник р[ъководите]л - 1,5, а на останалите майстори - 1-1,4 трудодни според квалификацията им".1 1 6 След като направили това разпределение, батинските ко­оператори пристъпили към оформяне на кооперативните блокове, събрали, оце­нили и регистрирали внесения в ТКЗС инвентар и добитък и започнали обработ-

183

ката на земята, което ставало много трудно, поради голямата суша през тази го­дина. Тя от своя страна породила недостига на фураж, а липсата на обори за жи­вотните още повече застрашила оцеляването на добитъка. Ръководството на ко­оператива било поставено пред голяма изпитание, което довело и до смяната на председателя. Така на 6.02.1951 г., след дълго и изпълнено с дебати годишно събрание, за нов председател на младото батинско ТКЗС бил избран Ангел Ми­нев Ангелов.117 Той успял да построи кооперативните обори и да закупи крави и свине, като ползвал за целта заем от Българска инвестиционна банка на стойност 1 950 000 лв.118 Това оправило донякъде нещата, но и този председател не изка­рал повече от година. Така се стигнало и до "първото редовно годишно отчетно събрание в обора на стопанството" на 15.02.1952 г., когато за нов председател бил избран Димитър Илиев Кръстев.119 След една-две трудни години, той успял да вземе нещата в ръцете си, след което цялостната дейност на стопанството пот­ръгнала. Постепенно броят на кооператорите се увеличил и от 29 през 1950 г., както по-горе посочихме, в началото на 1956 г. той достигнал 270 члена, а на следващата 1957 г. - 361. Обработваемата земя от 950,5 дка през 1950 г. сега вече достигнала 17 334 дка. През цялото това време се взели разумни решения за създаването на лозов масив от 600 дка по наклонен терен, на овощни градини по близките хълмове и на зеленчукови край р.Дунав. На 27.12.1953 г. Управител­ният съвет на ТКЗС "Нов живот" - с. Батин взел решение и впоследствие открил в селото мандра, от която очаквал да се "реализират доста доходи и ще може всецяло цвика да се ползва в свиневъдството". В същия протокол се планувало "да се направи изкуствен рибарник в зеленчуковата градина в блатото покрай Дунава... от 4 дка" и още " да се открие пчеларство като така ще е доходно".120

Цялата дейност на стопанството била строго контролирана и на заседания на Об­щинския народен съвет редовно се изслушвали задължително изисквани инфор­мации за работата в ТКЗС, а Съветът отделно в своите отчетни доклади на пър­во място разисквал именно дейността на стопанството. Така например в протоко­ла си от 9.01.1953 г. той записал: "В ТКЗС плана ще се развие и отпусне по бри­гади и звена и ще се води съревнование".121 Обстойно била разгледана дейността на ТКЗС "Нов живот" и в отчетния доклад на ОНС - Батин за тригодишната негова дейност, изнесен на общинска сесия на 20.12.1955 г. "Определящо в ико­номиката на нашето село е полевъдството и животновъдството в селското сто­панство" - се казвало в доклада. А добивите от декар, съответно за 1953, 1954 и 1955 г. били: "Пшеница - 123, 123, 160; царевица - 42, 131, 156; слънчоглед -87, 97, 130; фасул - 42, 72, 72; памук - 33, 40.5, 70; захарно цвекло - 1330, 1700 и 1750".122 В друг доклад на общината от 14.12.1954 г., пък, записали: "Разгоре-но беше социалистическо съревнование, връчваха се преходните червени знаме­на, изнасяха се беседи по блоковете, като добре работиха звената на Георги Ден-ков от трета бригада и на Томаица Пенева от четвърта бригада."123 Пялото об­щинско заседание от 7.05.1954 г. било посветено на земеделието. За важността на отрасъла за развитието на селското стопанство свидетелствало и засиленото

184

внимание, което общинарите му обръщали. Сам председателят Г. Трифонов вна­сял информацията за приключване сеитбата на късните пролетни култури, а ко­оперативният бригадир Илия Митев докладвал за състоянието на овощарството и лозарството в ТКЗС. Решенията били: "Председателя на ТКЗС да организира оплевяването на всички есенни посеви, като се разгори благородно социалисти­ческо съревнование." И "Да се отпочне поставянето на колците за лозята, което да се извърши най-много за два дни."124 Информация за подготовката на пролет­ната сеитба и грижите за есенните посеви била внесена и на 8.03.1956 г.125 А на 9.06.1956 г. отново цялото заседание на ОНС - Батин било ангажирано с аграр­ния въпрос. На него се обсъдили въпросите за окопаването на пролетните култу­ри и бил приет оперативен план за лятната кампания. Особен интерес за нас пре­дизвика информацията за разносната търговия по време на жътвата. Явно точно тогава е стартирала тази интересна инициатива за разнасяне на разхладителни питиета из блоковете по време на лятната кампания, защото в информацията е отбелязано: "Пред Селкоопа стои една от най-важните задачи... да доставя необ­ходимите напитки по блоковете през време на жетвата и по вършачките". А по-нататък те продължили: "През миналата година селкоопа не можа... нито вед­нъж да излезе по блоковете на ТКЗС и вършачките", 1 2 6 с което ни дават още едно основание да твърдим, че феноменът "разносна търговия" се е появил в Батин именно през посочената вече 1956 г. Информация за нея се е обсъждала и на 12.06.1957 г., но тогава по въпроса за окопаването на пролетните култури, което масово се е извършвало на ръка се взело и следното решение: "Предлага на УС на ТКЗС да изпраща по един майстор да чука всички мотики сутрин рано в полевъдните бригади".127 На 20.06.1958 г. ОНС - Батин със сигурност изслуш­вал последната "Информация за хода на лятната кампания и прибирането на ня­кои пролетни култури, отчитането на съревнованието", на която се изказали и общинските съветници Златан Добришев Кулишев, Петър Игнатов Петров, Мъс-тън Риянов Мъстънов и Георги Гецов Венков, защото много скоро след това ТКЗС "Нов живот" - с. Батин вече нямало да съществува. Но в хода на дискуси­ите по тази информация общинарите изслушали и записания като "гражданин" Илия Митев Цонев, който казал: "Нашето село до преди 9 септември беше едно от изостаналите села в околията, като нашите жители са налагаше да ходят за царевица по другите села. Но сега само за няколко години ние можахме да подоб­рим полевъдството и да изкарваме доста добри добиви, с което задоволяваме нуждите на кооператорите. Затова и сега през тази кампания ще трябва да се включат всички на работа." 1 2 8 Ала този призив не повлиял, изглежда, нито на Управителния съвет, нито на кооператорите, които на общо извънредно събра­ние в българското училище "Л. Каравелов" на 25.12.1958 г. с активността си сами съдействали да се вземат следните решения: "1.Удобрява предложението за обединяване на стопанството ни с ТКЗС - с. Г. Абланово с болшинство. 2. Изби­рат се по предложения списък 72 делегати за конференцията в с. Г. Абланово." 1 2 9 Така било създадено новото обединено ТКЗС "Нов живот" - с. Г. Абланово,

185

Русенско, към което с труда си се включили и батинските кооператори. Впослед­ствие, както знаем, и административно селището преминало към с. Г. Абланово и така нещата се променили. Не спряло да се променя и ТКЗС-то. Именно затова на 25.12.1970 г. то се вляло към ТКЗС "Г. Димитров" - с. Обретеник, Русенско, а през 1977 г., при създаването на Аграрно-промишлените комплекси, законо­мерно било прехвърлено към АПК "Г. Димитров" - гр. Две могили, Русенско. След създаването на селищните системи то вече било част от АПК "Ленин" - с. Борово, Русенско от 1980 г. С решение №26 на ИК на ОНС - Русе от 24.02.1987 г. била образувана на вътрешна стопанска сметка и пряко подчинение на АПК "Ле­нин" - с. Борово, Русенско Комплексна бригада "Хр. Ботев" - с. Горно Аблано­во, Русенско, чийто предмет на дейност били растениевъдството, животновъдст­вото и спомагателните услуги на територията на селата Г. Абланово и Батин. Така без статут на юридическо лице и с отчет на дейността си пред АПК"Ленин" - Борово приключила дейността на Комплексна бригада "Хр. Ботев" - с. Г. Аб­ланово, Русенско, към която неразделна част било и несъществуващото вече ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Русенско. Това станало през месец ноември 1989 г. с Указ №922 за закриването на Аграрно-промишлените комплекси, след което дошло времето на земеделските кооперации, но за тях ще разкажем в следващата глава.

Така безславно си отишъл още един, безспорно доказал предимствата и недостатъците си, експеримент за колективна обработка на земята, който, със сигурност, още дълго време ще се помни. Не била си отишла, обаче, старата, родена в Батин още през 1907г. к о о п е р а т и в н а и д е я , която след 1944г. намерила нова, по-благоприятна почва за своето развитие. Практически дейност­та на Кредитна кооперация "Надежда" - с. Батин, Русенско не била и за миг прекъсвана в този преходен за страната ни период и, въпреки че я оставихме почти на смъртен одър през 1943 г., тя съумявала вече да стъпи здраво на крака и уверено да продължи пътя си. На 7.07.1943 г. Управителният съвет на Коопе­рацията се водел от председателя Игнат Димитров и членове Алеко Кулишев, Милан Тодоров и Андрей Денков, а т.З от съставения на тази дата протокол №13 гласяла: "Разгледа се молбата на Митю Цонев. Съвета реши да го приеме за член на кооперацията като добър и честен човек",130 което ни дава основание да смя­таме, че щом приема нови членове и извършва различни други операции, Коопе­рацията функционира нормално. На 25.04.1944 г. Управителният съвет вече бил в състав: "Председател - Илия Добришев Добрев, подпредседател - Милан Тодо­ров Венков, секретар - Митю Цанев Митев и членове - Къню Данков Цонев и Митю Друмев Йорданов".131 Тези кооперативни представители преминали през преломната дата 9.09.1944 г., а на 22.03.1945 г. нов председател бил известният ни вече учител Иван Василев Панов, с членове Цони Данев Михалев, Атанас Митев Цонев, Русан Тодоров Караиванов, Юрдан Стефанов Караиванов и подг­ласници - Тодор Копев Начев и Златю Митев Симеонов.132 На 17.08.1945 г. пред­седател станал Цони Данев Михалев,133 а от 25.04.1946 г. това бил Златан Доб-

186

ришев Кулишев, с членове: Илия Добришев, Васил Кънчев и Цони Данев. В този състав Управителният съвет съществувал най-дълго време (до 1951 г.) и бил пос­ледния такъв за Кредитна кооперация "Надежда" - с. Батин, Беленско. Защото на 28.12.1947 г. 106-те члена на тази кооперация гласували и приели решението "Заменя досегашното име на кооперацията от Кредитна кооперация "Надежда", с ново такова, а именно: Всестранна кооперация "Дунав",134 така и "Типовия ус­тав за Всестранна кооперация, издаден от Централния Кооперативен съюз и одоб­рен от Б.З.К. банка с протокол №80 от 24 юний 1947 г.".135 През времето, когато съществувала като Всестранна кооперация "Дунав" (28.12.1947 г. - 2.06.1952 г.), нейни председатели ставали, след Златан Добришев, Цони Данев Михалев, Ан­гел Петров Иванов и Велико Марков. На 2.06.1952 г. Всестранната кооперация станала Селкооп "Дунав", а за нов неин председател, който временно щял да изпълнява "двете длъжности председател и касиер" бил избран Йордан Георгиев Тодоров.136 Така водил той Селкоопа до 14.03.1954 г., когато на неговото пос­ледно събрание като самостоятелна кооперация постъпило предложение от РКС - с. Горна Манастирица (дн. гр. Борово, Русенско - б.а.) за сливането на коопера­циите от Батин и Г. Абланово, като центърът да бъдел в Г. Абланово, а името на Селкоопа да останело "Дунав", но не с. Батин, а с. Г. Абланово. Представите­лят на ОК на БКП Коста Станчев обяснил пред присъстващите 90 от общо 125 члена на Кооперацията положителните моменти за Батин от това обединяване. Изказващите се подкрепили този акт, а бившият кмет и председател на ТКЗС "Нов живот" Ангел Минев Ангелов, имайки опита и годините зад гърба си, кон­кретно посочил: "Другари, Вие много добре си спомняте, че през 1945 г. започна образуването на Т.К.З.С. Тогава ни беше поставен въпроса и ний да образуваме Т.К.З.С. в нашето село. Тогава ние чакахме да видим как работят другите коопе­ративни стопанства и тогава да образуваме нашето. Ние не се обявихме в право­тата на Партията през 1950 г. и тогава чак образувахме ТКЗС. Така тия ТКЗС-та, които се образуваха през 1945 г. сега вече се заздравиха финансово. А такива като нашето ТКЗС, които се образуваха в 1950 г. понеже искаха да видят какво ще направят другите ТКЗС-та, закъсняха, като е все още финансово зле." Споде­ляйки по този оригинален начин своя кооперативен опит, Ангел Минев заклю­чил: "Не трябва да чакаме да се уедрят другите кооперации и тогава да се уедрим и ние, защото колкото това се проведе по-навреме, толкова ще е по-добре. Като преведем сега тая задача и се уедрим ще направим добре, защото ако има коопе­рации да закъснеят в това отношение, то когато почнат те да се уедряват, ние ще бъдем вече финансово укрепнали."137 А след това аргументирано, задълбочено и обосновано изказване,с 66 души "за", трима "против" и 21 "въздържали се" Сел­кооп "Дунав" - с. Батин останал в историята. По-нататък Селкоопът станал Пот­ребителна кооперация "Дунав" - с. Г. Абланово през 1958 г. и до 1989 г. същес­твувал в тази си форма.

Но след като така подробно проследихме кооперативните трансформации, редно е, смятаме, сега да посочим и как те са влияли върху благосъстоянието и

187

бита на местното батинско население, за добруването на което всъщност са били и създадени. И така, независимо от съществуването на кооперацията и настъпи­лите промени след 1944 г., старите търговски отношения в селото не били извед­нъж прекъснати, а инерцията на дотогавашното обслужване продължила и доста напред в годините. И, независимо че още като се създала Всестранна кооперация "Дунав" на 28.12.1947 г., тя поела под свое ръководство цялата търговска мрежа в селото, общественото хранене, ракиеизваряването, хлебопроизводството, мле-копреработването, изкупуването на селскостопанската продукция и т.н., до окон­чателното завършване на собствената кооперативна сграда, съвместно с общин­ската през 1962 г., чийто първи етаж се заел от пивница и текстилен магазин, в Батин до този момент продължавали съществуването си и частните магазини на Милан Тонев, Ангел Милев и Божин Андреев.138 Заявление за откриване на ма­газин подал до Горноаблановския кмет Л. М. Теодосиев на 31.12.1944 г. и Бечо Върбанов Сарафов, а кметската заповед №268 била: "Назначавам комисия под мое председателство и членове: Горно Аблановски участъков лекар и техничес­ко лице при Беленското Окол[ийско] Инженерство, която да се събере в деня при идването на техническото лице и прегледат дюкяна в който ще търгува Бечо Върбанов Сарафов, от с. Батин, съ[с] спиртни питиета и колониални стоки, като дадат мнение относно хигиеническите и здравни изисквания." "Пътните и днев­ните пари", както пишело във заповедта, щели да бъдат "за сметка на заинтере­сованото лице".139 Дали била изпълнена тази заповед или не, не успяхме докумен­тално да установим, но че кооперативна и частна търговия дълго време съвмес­тно съжителствали в годините, можем със сигурност да твърдим. А информато­рите ни дадоха примери за това с бозаджийниците на Трифон и баба Кана, с магазините на Крум Радушев, на Маринка Ат. Миланова и т.н.140 През 1955 г. в Батин, както вече посочихме, имало "клон от селкооп с магазин за търговия на дребно с 1 служител, магазин за обществено хранене с един служител и мандра с 3 работника".141 Давайки информация пред ОНС за състоянието на търговията в Батин на 7.04.1956 г., от уедрения Селкооп посочили, че "след 9.09.1944 г. тър­говията всецяло премина на социалистически основи", че закупчикът на селскос­топански произведения другарят Емин Салимов Абдурманов "не обхождал ре­довно домакинствата", че магазинерът Андрей Билев Иванов "не изпълнил с 10% плана за обществено хранене", а в Батин в него момент било нужно "откри­ването на още един магазин".142 Тази нужда от нов магазин била изтъкната още на 8.02.1956 г., когато в подобна информация записали: "Ние тук в нашето село обслужваме населението в един магазин и един хоремаг, където се продават на­питки на нашето население. Магазина е крайно недостатъчен за обслужването на населението, защото всеки ден растат нуждите на нашите трудови хора, като се увеличава изкупвателната мощ на нашите кооператори."143 А през следващата 1957 г. нещата изглеждали така: "Но какво да кажем за частната търговия преди 9.09.1944 г., - питали от уедрения Селкооп на 10.07.1957 г. - когато тя беше в ръцете на капиталистите и те мислеха как да експлоатират бедната класа. Но

188

това сега не става при нас...търговията премина в ръцете на държавата и тя от своя страна я възложи на селкоогште, които съществуваха още преди 9 септем­ври], но едвам кретаха със своите капитали, вложени от техните членове." Опис­вайки така положението, кооперативните лидери споделили: "Нашата Народна Власт полага всестранни грижи за подобрението битовите условия на нашите тру-дящи се от селата, като цените станаха едни и държавни навсякъде в цялата стра­на. Една стока колкото струва в с. Батин, толкова струва в гр. Русе и в цялата наша страна цените станаха едни и държавни, достъпни за всички ни без разлика, за да може да се снабди всеки един гражданин на Републиката със стоки от първа необходимост."144 Явно не само на Селкоопа била заслугата за това състояние на търговията през този период, както видяхме и от документите, но и неговият принос бил съществен в утвърждаването на новата търговска политика на стра­ната и издигането на кооперативната идея като решаващ фактор за народното приобщаване към жизнено важни материални ценности. Точно тук, със сигур­ност, трябва да посочим, че в текстилния магазин на Селкоопа в общинската сграда последователно през годините като магазинери работили Тодора Енчева Тодорова, Йонка Великова Игнатова, Стефка Велчева Тодорова и Атанаска Бо­рисова. В магазина за плод и зеленчук на Селкоопа след 1960 г. магазинери пос­ледователно ставали Златан Добришев, Атанас Гецов и Андрей Минев, след ко­гото магазинът станал железарски с продавачи Цанка и Велико Маджарови. Слад­карницата в тези години се обслужвала от Илия Иванов - Сладкия, Димитрина Анкова, Захаринка Илиева и Стефка Тодорова, а магазинът за хранителни стоки - от Тодорка Минкова, Манол Тодоров, Илия Кръстев, Марин Генов, Миланка Генова, Еленка Димитрова и Гицка Георгиева.145 Но всичко това продължило до повратната 1989 г., когато българското общество подхванало пътя на развитие­то на пазарната икономика, а в Батин, както и във всички български селища впоследствие отново се появили частните магазинчета, но за тях ще разкажем в следващата глава. г. ̂ -;к:*:'-• •• •«•№.•- -' •;•

Изграждайки по този убедителен начин чрез ТКЗС-то и кооперацията твър­дите материални устои на новото общество, и в Батин не забравили топлото, уют­но и приятно бащино духовно огнище на доброто старо ч и т а л и щ е . А сякаш само за да потвърди изявленията ни за партията-държава, направени вече в тази глава, и читалището като част от държавата, не останало неприютено и от ръко­водната партия. Показателен за това наше твърдение станал и фактът, че "Пър­вото Легално Събрание на Р.П. съвместно с[ъс] 3[емеделската] Дружба" на 16.12.1944 г. се провело "в Читалището на с. Батин, Беленско".146 Оттам ната­тък множество отечественофронтовски и партийни събрания ще се свиквали имен­но в читалището, а отчет за своята дейност то непрекъснато щяло да дава пред заседания и сесии на ОНС, а това, че библиотеката на БРП/к/ и на 1.12.1945 г. с "Империализмът като висша фаза на капитализма" на Ленин, "Диалектически и исторически материализъм" на Сталин и други общо 36 на брой заглавия147 щяла да се съхранява заедно с книгите на читалището, достатъчно ясно говорело за

189

отношението отвсякъде към него. Добре се развивало то и през 1946 г., когато за председател бил избран Русен Тодоров Иванов и библиотекар Георги Трифонов Стефанов. Точно тогава бил създаден Народен университет, организирали се ве­черинки и седенки. А когато през 1950 г. заработил като библиотекар Асен Ка-ракановски, читалището разполагало вече с 1200 тома литература В отчетния доклад на ОНС - с. Батин, Беленско за дейността му през 1953 - 1955 г., изнесен на отчетната му сесия на 20.12.1955 г., обаче, работата на читалището била видя­на така: "През трите години в селото ни, в сравнение с другите години, читалище­то разви по-добра дейност. Изграден беше самодеен колектив за песни, който през настоящата година ни представи на околийския фестивал. За организацията по културата добре работиха Йордан Георгиев и Исмаил Идиризов, но библиоте­ката при читалището ни не е в добър ред. За библиотекари при читалището ни през трите години бяха натоварвани различни другари, които занемариха биб­лиотеката. Вина за това има депутата Яков Пенев, който беше отговорник за книгите, а също така и Председателя на читалището Йордан Георгиев, който малко внимание обръщаше на библиотеката. Сега за библиотекар е назначен учителя др[угаря] Владо Цанков и се надяваме, че работата ще се подобри."148

Почти същите негативни оценки за работата на читалището се давали и в теку­щите информации през този период. Така например в изказванията по доклада за дейността на училището и читалището, изнесен от училищния директор Райко Райков Нейков пред заседание на ИК на ОНС на 27.05.1954 г. се казвало: "Рабо­тата на читалището както от неговите ръководители, така и от всички останали ръководни другари в селото се е изоставила на самотек".149 А в доклада пред годишната отчетна сесия на ОНС от 19.12.1954 г. записали: "Почти нищо не се направи от страна на изпълнителния комитет за подобрение посещението на чи­талището... Вина за това има Председателя на Народния Съвет Георги Трифо­нов, Председателя на Читалището депутата Яков Георгиев, а и просветната ко­мисия от депутата Исмаил Ахмедов и Асен Каракановски не взеха никакви мер­ки за подобрението на работата."150 През 1955 г. председател на читалището ста­нал Андрей Билев Иванов и още при първото му внасяне на информация за дей­ността на читалището, той докладвал на 8.01.1955 г. така: "Другари, в сравнение с миналата година нашето читалище развива по-добра дейност...Решението на сесията на съвета в[ъв] връзка с подобрение работата в читалището беше изпъл­нено и сега всеки гражданин на селото ни се радва, че може да посети читалището и да намери необходимата литература, която му трябва." По-нататък председа­телят продължил: "Наред с това има и сериозни недъзи, които още се търпят в читалището. Така библиотекаря... Яков Пенев не дава редовно книги на читате­лите. Държи много от литературата не вписана в каталога" и т.н. А решението било: "За разгръщане широко разяснителна агитационна и просветна дейност И.К. предлага на ръководството на читалището да намерят подходящ библиоте­кар из учителските кадри в селото, като от месечната субсидия му определят скром­но месечно възнаграждение."151 Както по-горе видяхме, за такъв бил назначен

190

учителят Владо Цанков и работата лека-полека тръгнала, независимо че угово­рената по-горе субсидия не му била отпусната. Малко по-късно, на 22.02.1955 г., батинският депутат на трудящите се Али Ашимов Ахмедов се оплакал: "В наше­то читалище не се намират книги на турски език",152 а към края на годината, на 29.11.1955 г., ръководителката на самодейните театрални, музикални и танцови колективи към читалището Иванка Цачева докладвала, че "сега през зимния сезон ще се проведе преглед на най-добрите читалища в околията" и Батин щял да вземе участие в тях с театрална постановка, музикални и танцови изяви на читалищните самодейци.153 През следващата 1956 г. председателят отново бил сменен, но положението не се променило значително, а в доклада за едногодиш­ната дейност на ОНС, изнесен на 29.12.1956 г. констатирали: "Читалището в се­лото ни през настоящата година не развиваше добра дейност. Председателя на читалището др. Илия Кръстев не се чувстваше отговорен за дейността на читали­щето. В ръководството влизаше учителката Захаринка Гецова, съветника Йор­дан Георгиев, члена на общоселския комитет Русан Тодоров, но те не проявиха никаква дейност и не оправдаха доверието, което им възложи общото събрание на читалището." 1 5 4 Сменен бил през тази година и библиотекарят, за когото на 28.02.1956 г. цитираната вече учителката Захаринка Гецова, в изнесената от нея пред сесията на ОНС информация записала: "библиотекар е сега другаря Марин Генов, който редовно отваря читалището и раздава книги".155 В информацията от 8.08.1956 г., обаче, нещата изглеждали по друг начин: "За библиотекар на читалището - пишело там - беше определен другаря Марин Генов Христаков. Същия като такъв не даде добра работа, като не раздавагйфедовно книги и се налагаше често пъти читателите да се връщат без да получават книги за про­чит."156 Почти същото било положението и на 29.1.1956 г., когато записали: "За библиотекар на читалището беше др. Марин Генов Христаков, но той не разда­ваше редовно книги на читателите... Др. Марин не обхождаше редовно селото за раздаване на книги, а чакаше да ходят да го търсят читателите, но той замина войник и ще трябва на негово място да издигнем друг библиотекар... Също към читалището беше организиран самодеен колектив за хор, но той не можа да ра­боти, защото беше подценен от самите нази." 1 5 7 Не били по-различни нещата и в информацията за работата на читалището през зимния сезон, изнесена пред засе­данието на ИК на ОНС на 26.02.1957 г. В нея се изтъквало, че "при провеждане­то на годишното събрание през миналата година като се отчетоха допуснатите слабости на читалището беше избрано ново ръководство с председател Илия Илиев Кръстев и секретар Захаринка Гецова Захаринова. За касиер беше изб­ран др. Русан Тодоров. Същите другари вместо да подобрят работата, не са про­вели нито едно събрание или заседание с ръководството, въпреки че им бе оказа­на помощ от Народния Съвет." 1 5 8 А когато Марин Генов отишъл войник, както вече разбрахме, селото дълго време било без библиотекар. В своето изказване при обсъждането на дейността на читалището на 10.11.1957 г. училищният ди­ректор Панайот Петров Бакалов споделил: "След напускането на библиотекаря

191

няколко месеца читалището ни стои без такъв. През това време не се раздаваха книги за прочит. Най-сетне се зае да поеме библиотеката за прочит и приемане др. Кина Кръстева, която като учителка познава добре самата работа." 1 5 9 През 1958 г., освен с нова библиотекарка, читалището се сдобило и с нов председател. Такъв сега станал Исмаил Ахмедов Идиризов, който на 26.02.1958 г. така отчел отминалата читалищна дейност и планувал предстоящата: "През зимния сезон не можахме да изиграем своята роля като читалище. Малко книги се раздаваха за прочит, като доста време читалището нямаше библиотекар... През пролетната кампания смятам ще можем да подобрим нашата работа като изготвим конкре­тен план за самата кампания с различни програми, стършели и написване на ло­зунги, агит табла и др." 16° Но, независимо че за първи път на библиотекарката вече се плащало и Кина Кръстева получавала по 50 лв. месечно, то оценката за нейната дейност била отрицателна и когато на 10.10.1958 г. разглеждали работа­та на читалището, неговият секретар Илия Илиев Кръстев докладвал: "Досега имаме събран 34 лв. членски внос и 80 лв. от вечеринки. В момента разполагаме с 830 лв. Досегашната библиотекарка др. Кина Кръстева не вършеше добра ра­бота, като не раздаваше редовно книги, не отваряше редовно читалището. Зато­ва предлагам да се назначи нов библиотекар." А общинското решение било: "Предлага на читалищното ръководство да подмени досегашния библиотекар др. Кина Кръстева и на нейно място да бъде назначен др. Кою Стоянов Коев, като му се плаща по 80 лв. на месец." ш Както вече посочихме, от 3.03.1959 г. Батинската община отново преминала към Г. Абланово, но това не попречило дейността на читалищата да се разглежда от ръководството и на новата съставна община. Така станало още на 28.08.1959 г., когато като втора точка от заседа­нието на новия ИК записали: "Информация за работата на читалищата", а бив­шият батински кмет и настоящ заместник-председател на новата съставна общи­на Георги Трифонов Стефанов споделил: "Читалищната работа е изоставена. В миналото имахме 2800 тома книга, обаче същите се погубиха, останаха в четците поради липса на отговорен другар."162 През 1961 г., както вече посочихме, в Ба-тин, независимо че бил към Г. Абланово, била построена новата сграда на Об­щинския народен съвет. Точно тогава една стая там била дадена за библиотекар­ката на читалището, а когато на 17.10.1961 г. новият заместник-председател на съставната община Георги Гецов Венков внасял устна информация за дейността на батинското читалище, той посочил, че: "Читалището в настоящия момент е преместено в новата сграда на съвета в доста подходящо помещение за целта. Разполага с повече от 3000 това книги, но поради това, че няма платен читали­щен библиотекар, не се чувства неговия редовен живот. Читатели са повече пио­нерите и малко възрастни. Художествената самодейност не е добре, тъй като в момента не функционира никаква художествена група, но смятам, че с наша по­мощ ще може да се организира поне драмсъстава и хоровия колектив." 1 6 3 На 26.04.1962 г. устната информация за подготовката на батинското читалище за участието му в местните прегледи на художествената самодейност била поднесе-

192

на от Петър Димитров Балкански, който заявил, че "подготовката за представя­нето на колективите за местните прегледи също така е слаба, поради което и общинските решения били: "1 . ИК обръща внимание на председателите на чита­лищните ръководства за незадоволителната им работа и препоръчва да органи­зират по-добре работата си и активизират ръководствата в бъдещата им дейност. 2. Да се подобри работата с художествената самодейност, като се обърне внима­ние на отговорниците и се осигурят подходящи места за провеждане на репетици­ите."164 Тези решения имали очаквания ефект върху дейността на местните чита­лища, които постепенно подобрявали своята работа. Това в Батин се почувствало през 1964 г., когато за библиотекар бил назначен Абдулхалик Кючуков. Точно тогава с оскъдните читалищни средства били закупени от Промкомбинат "Друж­ба" - гр. Две могили, Русенско 7 стелажа и 3 маси. Това дало възможност за свободен достъп на читателите до книгите, които тогава били 2800 тома, а на 271 читатели били раздадени 1292 книги. В управителния съвет на читалището тога­ва били Румяна Котенкова, Колю Кръстев и Златко Златев. На 21.11.1968 г., обаче, отново се получил спад в читалищната дейност, а пълномощникът Георги Тодоров Копев го обяснил така: "Читалището не работи редовно, защото няма платен библиотекар, членовете на съвета не се интересуват и за останалите зада­чи, както и за художествената самодейност. Смята се, че пълномощникът трябва да изпълнява всички задачи на обществени начала." 1 6 5 Болният въпрос за платен библиотекар, поставян многократно още от създаването на читалището и час­тично удовлетворяван през различните етапи от неговото развитие намерил гене­рално разрешение чак през 1971 г., когато за щатен платен библиотекар към читалището била назначена Анка Андреева Колева. Председател бил Абдулха­лик Кючуков. В този период книжният фонд нараснал на 3756 тома, от които 1520 били раздадени на 251 читателя. Добре се развивала и художествената само­дейност. През 1974 г. за библиотекарка била назначена Анка Илиева Ангелова, а през 1978 г. тържествено се чествала 50-годишнината от основаването на чита­лището, където добре се представили драмсъставът и вокалната група. Така до­шъл и 23.09.1987 г., когато Батин бил вече Кметство към Селищна система - гр. Борово, Русенско, а в поредното заседание на Боровския общински народен съ­вет била внесена за разглеждане информация от читалищната директорка Румя­на Иванова Котенкова за състоянието и проблемите на читалището през 1987 г. След информацията изказване направила библиотекарката Рени Исаева Анто­нова, която заявила, че"основните библиотечни показатели се движат ритмично и планът за 1987 г. ще бъде изпълнен 100%", а финансовата изпълнителка към Кметството Захаринка Атанасова Илиева отбелязала, че "все още работата по художествената самодейност не ни задоволява, вокалната група се проявява от­части, докато драмсъставът от една-две години не подготвят и изнасят пиеси." А решението било: "Задължава др. Румяна Иванова Котенкова, председател на чи­талището да подобри художествената самодейност." 1 6 6 И после дошла 1989 г. Но това не попречило и днес читалището да продължи да съществува, устоявай-

193

ки дори на бурното ни компютъризирано съвремие, за което ще разкажем в другата глава.

Преди това,обаче, искаме да отдадем дължимото и на двама известни батин-чани, разнесли музикалната слава на родното си село по целия свят, създавайки неповторими шедьоври на песенното, музикално, народно, творческо изкуство. Естествено вече се досетихте, че оттук нататък ще говорим за двамата елитни батински народни музиканти Иван Чокоев и Йордан Янков. Макар и две различ­ни поколения, малко или много, те са вкусили от ведрата батинска фолклорна атмосфера, закърмени са от плискащите звуци на 'Тихия, бял Дунав", генетично продължили и многократно умножили музикалните дарби на своите предци. Та­ка се случило и с двамата.

Иван Стоянов Чокоев се родил на 20.01.1930 г. и веднага станало ясно, че в семейството се е появил нов музикант. Защото още дядо му Петър разигравал батинските моми и ергени със сочните звуци на медения си кавал. Веднага щом взел да улавя различието на звуците край себе си, той изпълнил своята първа му­зикална ария, проплаквайки "по ноти". Оттам нататък, гледайки и другите селски музиканти, освен дядо си, в ръцете и устата, Иван бързо схващал сложната плете­ница на звуците и скоро се научил майсторски да ги реди и нанизва. Началото сложил баща му Стоян Петров Начев, който от един пореден Двемогилски пана­ир закупил на сина си малък акордеон, надявайки се тайно малкият да просвири. А той наистина го сторил и не след дълго самичък навлязъл в сложния и прекрасен свят на българската народна музика. Последвало едно дълго пътуване до окръж­ния град, а оттам и до световните музикални върхове, но преди това бъдещият музикант трябвало да изтръгне от сърцето си родния Батин, за да може, така освободен, да полети в просторите на музикалното вдъхновение. Но коренът му бил жилав и здрав, поради което и до днес той не забравя Батин и навсякъде изтъква, че именно на него дължи всичко, което е постигнал. Не се срамува, а се гордее известният вече Иван Чокоев да си спомня, че когато се преселил в Русе, той се движел навсякъде из града без обувки, а само по обикновени селски терли­ци. Така се явил той и при първия си учител по акордеон Пенчо Щърбанов. По-нататък, вече с обувки, Иван участвал в самодейния колектив към тогавашния завод "Георги Димитров". След това през 1955 г., като войник, се явил на прос­лушване в Българското национално радио в София и бил одобрен за записване на народни хора. След уволнението се върнал в Русе, където заедно с Васил Първа­нов, Емил Табаков, Драгни Димитров и Атанас Димитров създали самодеен му­зикален състав за изпълнение на народна музика. Най-плодотворният му период бил 1962-1972 г., когато свирил в професионалния оркестър към Фолклорен ансамбъл "Найден Киров" с ръководител Иван Донев. В същата тази 1962 г. били излъчени първите му записи с известната българска певица Мита Стойчева по Българското национално радио и телевизията. Все по това време той се изявя­вал и като преподавател по акордеон в Русенския пионерски дом, в школата на МВР и в читалище "Виктор Юго". Заедно с Фолклорен ансамбъл "Н. Киров"

194

концертирали в много страни от четирите континента - Европа, Азия, Африка: Америка, а за приноса му в масовото популяризиране на българското песен» фолклорно богатство бил награден с орден "Кирил и Методий". Получил и мнс го други отличия. През 1978 г. създал оркестър "Чанове", с когото направил много записи и изнесли концерти в много чужди страни. Като основател и ръкс водител на танцовия състав "Зорница" получил лауреатско звание в тези годите Сформирал е русенската формация за изпълнение на стари градски песни "Н бяло сладко", в която участвали и известните български певици сестри АДЖОВЕ

В момента е ръководител на фолклорна формация към читалище "Зора", с ко ято също, без съмнение, ще постигне подобаващи висоти. Това е големият батин ски акордеонист Иван Стоянов Чокоев.

А другият негов музикален събрат се казвал Йордан Янков Русанов. Той о родил на 19.01.1953 г. в Батин и също като своя именит учител приел наследст вено музиката от дядо си Русан кавалджията. И, независимо че първият музика лен инструмент, малкото детско барабанче, до което в началото се докоснал Иор дан, впоследствие станало неразделната негова "свирка", младежът доста се лу тал из пъстроцветния музикален свят, докато най-подир открил истинското а призвание. Първи учител по музика му станал Иван Чокоев. Йордан бил на 1 години, когато отишъл при "бачо си Иван" да го учи на акордеон. Ала сърцето му било другаде и той не станал акордеонист. От тези уроци, обаче, му останал "ритъма", който по-късно го довел до "неговия" инструмент. На 16 години Йор дан вече бил запален рокаджия. По-късно станал танцьор в работническия тан цов състав към Дома на търговските работници, но нещо го привличало другад< и след няколко репетиции той спрял да подскача и грабнал тъпана. Така се роди музикантът Йордан Янков Русанов. През 1978 г. той "ударил тъпана" на бачо cи Иван, с когото основали известната ни вече група "Чанове", в която бил до 1990 г. като едновременно свирели и на танцовия състав на Стопанския комбинат по тежко машиностроене. С "Чанове" били на турнета във Франция, Италия, Хо ландия, Португалия и др. След 1990 г. Йордан Янков свирил във Фолклорен ан-самбъл "Н. Киров", а днес бие тъпана на детската танцова студия "Русчуклийче" Това бяха двамата известни батински музиканти, прославили селото надлъж и нашир, за които с удоволствие дотук ви разказахме.

А сега предстои да разгледаме още едно огнище на батинската духовност дошло до нас от далечината на времето и запазило в душите ни вечния човешки стремеж към познание и наука. Сигурно отново вече се досетихте, че тука пак ще отворим дума за родното, добро у ч и л и щ е . И навярно точно сега всички ще а спомнят как оставихме Батинското първоначално училище "Л. Каравелов" пре: учебната 1942/1943 г. с главен учител Димитър Петков Георгиев и учителите Руска Димитрова Георгиева, Благовеста Радославова Стефанова и Анка Иванова Панова, а прогимназията - с директора й Иван Василев Панов и Янка Минчева Иванова. Впоследствие, както посочихме, Димитър Петков Георгиев бил моби­лизиран, а учебната 1943/1944 г. за началното батинско училище преминала (

19f

променлив учителски персонал. Основание за тези изводи ни даде един списък на волнонаемни учители, желаещи да следват курса за подготовка на кандидати за първоначални учители в Разград от 11.05.1944 г., в който вписали имената на Анка Иванова Панова и Димитринка Маркова Кънева. Преди тях за подобен едномесечен курс от 2.05.1944 г. бил записан и Марин Цанев Цанчев, а в списъка на главните учители в Русенска учебна област, изнесен от Инспектората на 5.06.1944 г. присъствало и името на Анка Иванова Панова.167 Такова било поло­жението през учебната 1943/1944 г., а следващата 1944/1945 г., по обясними при­чини, не започнала, както обикновено на 15.09., като това станало чак на 9.10.1944 г., и завършила с годишно утро на 17.06.1945 г. Главен учител сега бил Григор Парашкевов Минчев от с. Г. Абланово, с учителки Евдокия Койчева Ден-чева от гр. Бяла, Димитринка Маркова Кънева от с. Водица, Поповско и извест­ната ни вече Анка Иванова Панова от с. Батин. Те обучавали 212 ученика в 4 отделения и все още ползвали доходите от 1600 дка училищни ниви, които тази година останали само 600 дка, защото другите 1000 дка били раздадени за озем­ляване на безимотни батинчани.168 В Батинската смесена прогимназия "Свети Свети Кирил и Методий" през учебната 1942/1943 г., както писахме в предната глава, учителка била Янка Минчева Иванова, понеже директорът Иван Василев Панов бил мобилизиран от 29.04. до 25.12.1943 г. Следващата учебна 1943/1944 г. се водила от волнонаемния за 1 година учител от Русе Цаню Димитров Войнов, а това, че в списъка на учителите, представяни за театрални надзорници в Русенс­ката учебна област от 22.04.1944 г. попаднахме на името на известния ни вече Иван Василев Панов 1 6 9 за нас беше достатъчно основание да приемем, че когато той бил демобилизиран на 25.12.1944 г., е поел обучението в прогимназията до края на учебната година, а на 12.06.1944 г. се състояло и поредното годишно утро. Учебната 1944/1945 г., без съмнение, била започната на 15.09.1944 г. от Иван Василев Панов, защото точно неговото име било записано и в списъка на Областния училищен инспектор като единствен учител в Батинската прогимна­зия,170 но на 21.09.1944 г. той отново бил мобилизиран и повече не учителствал в Батин, а до края на учебната година занятията там се водили от колегите му от началното училище, понеже нямало други учители. На 21.09.1945 г., със заповед №148, за директор на Батинската прогимназия бил назначен Иван Великов Коп-чев от гр. Бяла, с двамата волнонаемни учители Стоян Георгиев Стефанов от с. Брестовица, Беленско и Екатерина Алексиева Андреева от гр. Казанлък.171 Съ­щите трима учители били записани и в годишния отчет на прогимназията за учеб­ната 1946/1947 г., която започнали на 12.09.1946 г. и завършили на 15.06.1947 г. с годишно утро. Сега те водили занятия с пълните три прогимназиални класа, като обучавали 31 ученика в I клас, 22 - във втори и 18 - в трети. Общата бройка била 71, а на изпита за завършен прогимназиален клас били допуснати и се дип­ломирали 17 ученика. Резултатът от обучението бил "задоволителен", а причи­ната за това тогавашните батински учители обяснили със "слабата култура на родителите, които още не ценят достойно просветата и пречат на посещенията на

196

учениците си!".1 7 2 След преминалата поредна реформа в българското образова ние, през учебната 1951/1952 г. батинските ученици, освен че изцяло започнали занятия в новото училище, но и сменили наименованието на "отделение" с "клас' в първоначалните 4 паралелки и така вече нататък до днес се обучават в пълните 7 класа на Основно училище "Л. Каравелов" - с. Батин, Русенско. Директор сег; бил Борис Стефанов Калчев от с. Върбовка, Павликенско, а учители - Aceн Борисов Каракановски от гр. В. Търново, Вяра Борисова Калчева от с. Върбов ка, Павликенско, Радослава Георгиева Трифонова от Батин, Нестор Георгиев Иванов от с. Кацелово, Беленско, Велю Колев Велев от с. Ново село, В. Търнов­ско, Павлина П. Кадирова от Свищов и Пенка Драгозова от с. Каращи, В. Тър­новско.173 През учебната 1953/1954 г. училищен директор бил Нейко Радков Ней­ков,174 а от учебната 1954/1955 г. до 1961/1962 г. той се казвал Панайот ПетрОЕ Бакалов.175 Първият учебен ден като директор за Румяна Иванова Котенкова бил записан в протокол №1 на 19.09.1962 г.,176 а нейното последно присъствие като такава било до месец август 1989 г., когато почти завършил и разглеждания от нас период, а за другия след него ще разкажем по-нататък.

Но дотогава в батинското училище имало да се случват още много неща. Така например, отчитайки тригодишния учебен период от 1953-та до 1955 г., местните общинари записали на 20.12.1955 г.: "Като направим равносметка на народното образование в селото ни от 1933 г. до 1944 г. ще видим че са излезли да учат в средните училища само двама души. От 1944 г. до 1950 г., до основаване на ТКЗС в селото ни, за 6 години са излезли да учат в средните училища 4 души. От 1950 г. до 1953 г. са излезли да учат в средните училища 7 души, а от 1953 г. до сега и в настоящия момент в средните и заводските училища имаме да следват 26 души." 1 7 7 Впоследствие батинското училище щяло да създаде и много кадри с висше образование, които щели да станат не само негова, но и национална гор­дост, ала за тях ще разкажем по-нататък. Сега смятаме за нужно само да отбеле­жим, че на 20.05.1955 г. това училище се сдобило и с нова ограда, направена с масовото участие на цялото батинско население в нейното строителство, за което директорът Панайот Петров Бакалов докладвал в общината така: "100% се вклю­чиха всички трудещи се и оградата стана. Върху магарешкото свърталище и па­тешкия сбор, каквото представляваше двора преди ограждането му, днес там се очертава романтичният вид на парк, който с оглед на бъдещето ще задоволи и най-изтънчения естетически вкус на най-претенциозния паркоокрасител." 1 7 8 Все в това време започнало да се обръща внимание и на прекарването на летните ваканции от децата. Освен с различни занимания в селото, батинските ученици, като всички учащи се младежи тогава, получили възможността да посещават летни лагери в различни курортни селища на страната. Така например на 26.05.1956 г. в доклада си за "правилното възпитание на децата през лятната ваканция" дирек­торът П. П. Бакалов записал: "При нас това лято в летен извънградски лагер ще отидат 17 ученика, определени по смени в лагерите: Каран Върбовка, Беленско; Константин, Еленско и гр. Сталин (дн. гр. Варна - б.а.). Останалите около 120

197

души ще останат да прекарат лятото тук... в местен лагер." 1 7 9 А резултатите от изнесения на 28.11.1957 пред ИК на СНС "Доклад за политехническото обуче­ние при НОУ "Л. Каравелов - с. Батин, Беленско" били: "1 . Предлага УС на ТКЗС да отпусне 10 дка земя за обработване от училището. 2. Предлага ТКЗС да отпуска веднъж седмично по един майстор, който да ръководи работилницата при училището. 3. СНС да закупи необходимия инвентар за обзавеждане на рабо­тилницата при училището." 18° Така ден след ден годините се изнизвали. Много учители минали през батинското училище, много и разнообразни дела извърши­ли, хиляди ученици обучили,181 за което, поради ограничения обем за писане, с който разполагаме в тази история, ще оставим другите след нас да разкажат. Не можем, обаче, да пропуснем да споменем как от началото на далечната 1869 г. то преминало дългия си 100-годишен път и на 21.09.1969 г. тържествено отбеляза­ло своята 100-годишнина. Това станало по предварителен план, одобрен на 21.08.1969 г. от ИК на ОНС - с. Г. Абланово,182 в присъствието на много гости и стари, заслужили учители и ученици, както и на цялото батинско население. "Тър­жеството беше прекрасно. - записала след време тогавашната директорка Румя­на Иванова Котенкова - Особено много бяха развълнувани учителите пенсионе­ри, работили преди много години в училището.... На всички гости учениците под­несоха изработените от тях подаръци. По време на доклада... в очите на почти всички бивши колеги учители, чули имената си, имаше сълзи." 1 8 3 А равносмет­ката била: "Ден след ден, година след година, в продължение на 100 години ба­тинското поколение расте, крепне и се развива под непрекъснатите грижи на учителите, които не са малко на брой - 120. Някои от тях са прекарали по-дълги години в това малко селце. Такива са например Димитър Георгиев Петков, Руска Георгиева, Иван Панов, Цветанка Шейтанова, Анка Иванова Панова, Панайот Петров Бакалов, Иванка Енчева Цачева, Владо Цанков Стефанов, Кина Василе­ва, които са дошли тук може би за година-две, но любовта им към учебната работа ги свързва здраво с рошавите и босоноги деца с любопитни очички и мес­тните хора... Освен това трябва да споменем и имената на учителите, които в момента са в училището - сем. Василеви, Стоянови, Кючукови, Петров, Пенко-ва. Назоваването на техните имена винаги ни напомня как ден след ден в борба с трудностите се създадоха кабинетите и работилниците, как се оформи физкул­турната площадка." Не били забравени и хората, които се грижели за уюта, топ­лината и поддържането на училищното здание - прислужниците. За тях написа­ли: "Колективът на училището юбиляр е свързано и със стопаните на училищна­та сграда - прислужниците Андрей Денков Линков, Горчо Григоров, Кера Тодо­рова Христова, Садък Мехмедов Юзеиров и Андриана Георгиева, които всекид­невно в продължение на дълги години се грижат за стопанисването на учебното сграда." С 235 ученика, разпределени в 8 паралелки от I до УШ клас завършила тази юбилейна учебна година, а имената на учениците останали в златните стра­ници на батинското училище през 100-годишната му история били: "Иван Илиев - борец, носител на златен медал, световен шампион; Николинка Колева Колева

198

- прогимназиална учителка; Василка Захаринова Казакова - начална учителка; Захаринка Владова Цанкова - начална учителка; Александър Котенков - нача­лен учител; Тодорка Цветанова Радева - акушерка; Йорданка Йорданова Стефа­нова - агроном; Димо Илиев Митев - агроном; Гинка Илиева Митева - правист; Андриана Митева - зоотехник и др. и сегашните ни любими ученици: Димитрин-ка Андреева, Маринка Неделчева, Игнат Генчев, Ангелинка Димитрова и др."184

Провела така подобаващо юбилейните училищни чествания, директорката Ру­мяна Иванова Котенкова продължила със сплотения учителски колектив напред във времето и така достигнала до 23.09.1987 г., когато внесла в Общински наро­ден съвет - гр. Борово, Русенско и "Информация за хода на учебната година в НОУ "Л. Каравелов" - с. Батин, Русенски и готовност за зимата на 1988 г.",185 а после дошла есента на 1989 г., за времето след която ще разкажем в следващата глава

А, оставяйки батинското население така изявено, образовано и сплотено, ние не можем да не си дадем сметка, че всичко това би могло да се постигне само от здрави и работоспособни личности, поради което логично стигнахме отново и до въпроса за неговото з д р а в е о п а з в а н е . Независимо че не станало изведнъж, едновременно с подобряването на бита и създаването на удобни и хигиенични жилища за населението, постепенно здравното обслужване в Батин започнало да придобива по-цялостен, конкретен и организиран вид. Началото било отбеляза­но от общинарите в цитирания вече доклад за 1953-1955 г. така: "За здравеопаз­ването на населението редовно се провеждат имунизации, които го предпазват от масови заболявания, но медицинската помощ в селото е слаба. Нашето населе­ние се обслужва от един лекар от участъка Г. Абланово, но поради това, че в Г. Абланово всяка година се менят лекарите и често остава участъка без лекар, то не може да се оказва всестранна помощ на нашето население, а акушерска по­мощ през тия три години почти не сме имали. Все още родилките раждат в селото ни по стария начин, като се търсят разни бабички. Също е положението и със зъболекарската помощ. В срок от три години в селото ни е идвал само три пъти зъболекар и е обслужвал населението по един час на идване. Намиращия се в Г. Абланово зъболекар предлага да си поправят зъбите частно при него, понеже било по-ефикасно, макар и да било по-скъпо."186 Такова било положението в Батин през 1955 г. А на следващата година, в доклада за състоянието на здравео­пазването към 19.05.1956 г. записали: "След масовизацията на ТКЗС се откри здравен пункт с медицинска сестра, което улеснява нашите жители, но това не е задоволително При нас имаме условия за откриване на един медицински пункт, който да бъде обслужван от медицински фелдшер, понеже селото ни е голямо и отдалечено от центъра"187 Това желание на батинчани се осъществило следва­щата 1957 г., когато в сградата на пощата и канцеларията на ТКЗС до къщата на Георги Тодоров Копев се открил новият медицински пункт, а първият фелдшер в него се казвал Ангел Радев. Дотогава противоепидемиологичните услуги в се­лото били извършвани от дядо Санди. Ангел Радев дошъл в Батин през ноември

199

1957 г. и не след дълго се оженил за Тодорка Цветанова Русева, станала по тази причина Радева, която впоследствие завършила акушерство и от януари 1962 г. до септември 1973 г., когато напуснали селото, била акушерка в Батин. От сеп­тември 1973 г. до 10.02.1974 г. батинският фелдшер се казвал Тодор Ников, кой­то сега обслужва с. Е. Йосиф, а от 1974 г. до днес фелдшер в Батин е Димитър Божинов, който остава такъв и след идването на д-р Венцислав Василев след 1989 г. като главен лекар за Г. Абланово и Батин. Първоначалният медицински пункт станал самостоятелен през 1959 г., а на 9.09.1979 г. била открита и днеш­ната здравна служба. Ангел Радев бил записан в общинските документи още на следващата година, след като пристигнал и това станало в решение 2 от точка 1 на протокол №21/8.11.1958 г. на ОНС - Батин, където записали: "Предлага на фелдшера в селото др. Ангел Радев да обходи всички домакинства и ги паспорти-зира, в каквото състояние им се намират домовете."188 Той със сигурност е извър­шил това, а негови сподвижници, без съмнение, са били и санитарите Михаил Тонев и Йордан Христаков. Като санитари след това в годините работили Тодор­ка Русанова, (бивша медицинска сестра към ТКЗС от 1952 г.) Манолка Копева, Иванка Пенева, Пенка Илиева, Янка Стефанова, Данка Колева и Тодорка Мари­нова. От 3.10.1988 г. до 1.06.2000 г. Батин се обслужвал от щатната медицинска сестра Бехидже Мехмедова Нуриева, а оттогава до днес на половин бройка като санитарка работи Павлина Койнова. Ала, независимо от подобреното медицинс­ко обслужване, в Батин и до днес населението търси услугите на местните народ­ни лечители, които не са малко и често помагат на своите съселяни, като някои от тях са разнесли славата си далеч от пределите на селото. Като такива в Батин са известни: баба Пена Цанева - баячка, баба Галина - бае и помага при раждане, баба Пенка Василева - помага при раждане, баба Танаса - бае и хвърля брашно, баба Маргьола - бае и оправя навехнато, дядо Марин Господинов - оправя заха-пано в кръста (чакръкчия), баба Ангелина Фердинандова - бае и хвърля браш­но. И днес срещана практика е "леенето на куршум". Разтопеното олово се из­сипва в съд със студена вода. При охлаждането то приема форма, която гледачка-та идентифицира на човек или животно, според което извършва и своите по­нататъшни действия. Като такива днес в Батин са известни Невриш Садулова, Реджебие Реджи и Белкъс Ахмедова.189

Както и в предната глава посочихме, успоредно с хуманното се движело и в е т е р и н а р н о т о здравеопазване. И, независимо от някои твърдения, че не­посредствено след 1944 г. Батин вече се числял към нов ветеринарен участък с център с. Г. Абланово, ние открихме едно "Сведение за хода на заразните болес­ти в Двемогилския ветеринарен участък през 1948 г.", в което записали: "Конс­татиран е въглен в с. Батин по говедата - умряло е едно животно." 1 9 0 Този доку­мент ни дава основание да твърдим, че поне до 1948 г. Батин все още се числял към Двемогилския ветеринарен участък. Твърде вероятно е точно него време да се е обособил и Г орноаблановския ветеринарен участък, обслужващ с един вете­ринарен лекар селата Обретеник, Е. Йосиф, Г. Абланово и Батин. След 1959 г.

200

както е известно, се създала нова ветеринарна служба От селата Обретеник и Е. Йосиф, с център Обретеник, които се отделили от Г. Абланово, към което оста­нал само Батин. Този модел за Батин работи до днес и батинските животни често се обслужват от горноаблановския ветеринарен лекар Симеон Данов, в помощ на когото винаги се изявявал като техник и батинският животновъден бригадир Хрис­то Иванов Киров.

И понеже дотук писахме за здраве и неговото опазване, навярно всички биха се съгласили, че най-добре би било то да не се губи. А, за да запазят здравето и жизнения си тонус на нужното ниво, хората много отдавна започнали да с п о р ­т у в а т . Чрез спорта те възпитавали волята, укрепвали духа и повишавали физи­ческата издръжливост на тялото си, правейки го способно да удържи големи на­товарвания. Именно по тези причини и в Батин през разглеждания период на физкултурата и спорта и от общинско, и от партийно ниво се погледнало доста задълбочено и съсредоточено, което дало възможност и на най-обикновения ба-тинчанин да спортува. А понеже човешкото тяло започва за да се изгражда от най-крехка младежка възраст, не ще и съмнение, че вниманието на всички било обърнато към младото поколение, което трябвало да израсте силно и здраво и да покори със своите постижения дори световните върхове, както батинчани и нап­равили. Началото на организираното физкултурно движение в Батин води нача­лото си от 50-те, а плодовете на неговите семена узрели за жътва в края на 60-те, през 70-те и 80-те години на XX век. Обхванати били предимно младежите, как­то вече споменахме, а първият организиран Ден на физкултурата в Батин офици­ално бил проведен на 17.05.1953 г. Подготовката за него започнала от 5.05.1953 г., когато като т.1 на своя протокол №24 от тази дата общинарите записали: "Набе­лязване мерки за подобрение състоянието на физкултурата". По тази точка "др. Яков Пенев - секретар на ДСНМ" прочел "плана за подобрение работата на физкултурния колектив, в който главно залегнали задачите, които трябва да се извършват във връзка с провеждане подготовката и отпразнуването на празника на физкултурата - 17 май". Изказал се председателят на ОНС Георги Трифонов, който подкрепил плана на комсомолския секретар, но предложил да се проведат още "конни състезания, народни борби и футболни и волейболни игри", а реше­нията били: "1 . ТКЗС да подсигури закупуването на спортна униформа - екип за младежите - 11 бр. гащета и 22 бр. фанелки. 2. Приема така изработения план за работа на физкултурния колектив, като натоварва др. Яков Пенев да включи и направените предложения от председателя на ОНС." 1 9 1 Малко по-късно, на 15.05.1953 г., последвало друго заседание на ИК на ОНС, което в своята т.З фик­сирало общинското внимание върху конкретното събитие така: "Отпразнуване праздник на физкултурата". Доклад сега изнесъл председателят на организацион­ния комитет по провеждането на този празник Димитър Илиев, в който изтък­вал, че "ТКЗС е определило 22 коня за манифестацията, купени са 22 фанелки и са направени 22 гащета, с които младежите ще манифестират и участват в праз­ника", а в изказването си младежкият лидер Яков Пенев споделил: "Необходимо

201

е всички младежи, до един, без изключение да участват в подготовката и отпраз-нуването на праздника. Да излезем с различни номера, да демонстрираме пред нашите майки и бащи, че имаме желание да спортуваме и че наистина трябва да ни подпомагат в това отношение." "Аз съм убеден, - заключил той - че ще мо­жем да проведем много добри състезания напр[имер]: по конна езда, по народни борби, стрелба и др."1 9 2 Така било отразено първото официално внимание на общинската и партийната власт към физическата култура и спортуването на ба-тинското население, а избраната впоследствие на сесията от 24.12.1963 г. общин­ска комисия "по просветата, здравеопазването, чистотата и физкултурната дей­ност" с "председател Исмаил Ахмедов Идиризов" и "членове: Асен Каракановс-ки, Борис Калчев, Върбан Миланов, Тодорка Русанова и Саид Саидов"193 само подсилил доброто отношение на властта към батинския спорт. Но това сякаш не било достатъчно, защото в доклада за отчитане тригодишната дейност на ОНС -с. Батин, Беленско, изнесен на сесията му от 20.12.1955 г. се казвало: "Физкулту­рата в селото ни през целия отчетен период е била слаба. Не е създаден физкул­турен колектив. Ръководството на ДСО "Урожай" проявява много слаба дей­ност. През 1953 г. беше подета по-сериозно работата по физическата култура на младежта, но впоследствие работата не се подобри, а остана на същото ниво... Тук имаше прекрасна възможност да се развият спортовете гребане, плаване, обаче, това не се осъществи. Най-голяма вина за това има Изпълнителния коми­тет на Съвета и УС на ТКЗС, които не осигуриха правилното физическо възпи­тание на младежта в селото ни." Ето защо - заключили общинарите - ще трябва в най-къс срок да се вземат всички мерки и се организира зимното спортуване на младежите."194 След тази сериозна общинска загриженост за развитието на род­ния спорт, съвсем закономерно било като т.2 в протокол №18/25.09.1956 г. да бъде разгледан и "Доклад за изпълнението на физкултурата в селото ни", който бил изнесен от "председателя на физкултурата Петър Георгиев Цветков". От неговата информация се виждало, че в Батин вече като организирани спортисти били обхванати 32 младежи, които плащали за това по 0.80 ст. месечен членски внос. Според доклада в селото се развивали спортовете "борба, волейбол, гим­настика, гребане, конен спорт, лека атлетика, плуване, стрелба спортна и ски". "Имаме волейболно игрище, - продължавал председателя - но не разполагаме с футболно игрище, въпреки да беше правено предложение къде да бъде игрище­то, но до днес не можа да стане това при нас, като ние ръководството слабо пог­леднахме на това важно футболно игрище и сега през този сезон вече като са освободени площите трябва да помислим по-сериозно по тази работа и се напра­ви футболно игрище."195 Ала и този път това не станало, защото и в информа­цията на масовата спортна батинска организация ДСО "Урожай", която била из­несена на заседание на ИК на ОНС от 9.03.1957 г. председателят й Трифон Бонев Трифонов докладвал: "За сега няма направено футболно игрище, където да се тренира футбол... за останалите секции като борба, шах и уредна гимнастика е необходимо да се открие клуб и физкултурен салон със съответния инвентар и

202

пособия."196 Почти същото било положението и на 16.01.1958 г., когато в докла­да за едногодишната общинска дейност записали: "Физкултурата в селото ни не е развита. Никакви дисциплини не са застъпени и никакъв вид спорт. Това налага съвета да обърне по-голяма внимание на физическата култура в селото ни, да определи мястото за игрище и да направи всичко възможно да привикват да спор­туват."197 Футболното игрище или батинският стадион бил направен в края на 60-те - началото на 70-те години на XX век. Съблекалнята към него съградили през 1976 г., а отборът бил създаден през 1974 г. Негов ръководител станал Неджет Ефраимов, а членове - Кънчо Денев, Гецо Илиев, Андрей Генчев и Гецо Мин­ков. Капитани на отбора през годините били Игнат Илиев Игнатов и Тодор Ге­оргиев Тодоров, вратар - Гецо Минков Гецов, а, независимо от променящия му се състав през времето, като най-известни негови състезатели, освен вече написа­ните, можем да посочим и Васил Стоянов Ангелов, Георги Тодоров Петров, Кън­чо Денев Кънчев, Гецо Илиев Балкански, Андрей Генчев Андреев, Руско Илиев )Иинков, Цонко Великов Иванов, Петър Кръстев Алексиев, Светослав Великов Георгиев, Игнат Генчев Андреев, Цветан Димитров Митев, Атанас Кръстев Ата­насов, Златко Йорданов Атанасов, Велико Иванов Вълев, Петър Димитров Пет­ров, Милко Йорданов Илиев, Салим Кадиров Неждов, Бахри Ешерефов Етямов и Исмаил Ешерефов Етямов. В този състав батинският футболен отбор през целия разглеждан от нас период се състезавал в " Б " окръжна футболна група, като един сезон са били на второ място и са печелили две първи места по спорс-менство. Този отбор просъществувал до 1989 г., когато се обединил с този на с. Г. Абланово, а от 1994 г. и двете села приключили с футбола.198

Но както видяхме и от документите, макар и не така масово и успешно, поле-ка-лека в Батин пробивали и другите спортове. Ала особена, най-голяма слава на това китно крайдунавско селце щял да донесе не някой друг, колективен или ма­сов спорт, а борбата. Спазвайки традициите на индивидуализма още от времето на поп Мартин и издигайки личността като единствен и неповторим градител на своето бъдеще, без да подозира дори за съществуването на тези човешки ценнос­ти, на 29.12.1946 г. в Батин се появил първородният син на Руска и Илия Ивано­ви. По-късно те щели да добият дъщеря Йорданка и син Кръстьо, ала сега още не знаели за това и по стара българска традиция кръстили момченцето на дядо му ИВАН. Не минало много и малкият взел да расте. По тялото му постепенно се оформяли здрави и жилави мускули, а ръкавчетата на ризките, с които майка му го изпращала на училище вечно били съдирани от бурните схватки, които той непрестанно водел с другарчетата си от местното училище. Така възмъжавал Иван, а когато гледал по местните сборове или други всеобщи празници как на устроените алаи (народни борби) прочутите батински борци Георги Митев, Еба-зер Амзов, Джали Еминов, Наим Амзов и особено вуйчо му Прокопи Илиев и чичо му Венко Иванов тръшкали върху зелената батинска трева своите против­ници, мъжкото му сърце не издържало, а тялото му само повтаряло невероятни­те движения на победителите. Не останал скрит този мерак от набитите вуйчови

203

и чичови очи и скоро те започнали да му предават първите уроци на неговото призвание. Виждайки Божествената искра в очите му и съзнавайки, че няма как­во повече да го учат, изпращайки го, заедно с майка му и баща му, в Техникума по дървообработване в Русе през 1961 г., те само му казали, че ако се труди здраво, няма начин да не пожъне успехи и го оставили в Божиите ръце. "През есента на 1961 г. в отделението по борба при 0[кръжната] С[портна] Ш[кола] в града дой­доха трима ученици от Техникума по дървообработване. - щял да си спомни по-късно неговият пръв треньор по борба Радослав Радославов - Излязоха на тепи­ха - нищо особено. С едно изключение - единият от тях, момче със среден ръст и неоформена физика, се оказа твърде гъвкав и с усет правилно да реагира на дейс­твията на съперника си."199 Ето, така се родила легендата на българската борба, "първият голям хороводец на русенския спорт", най-великият батинчанин за всич­ки времена, световният и европейски шампион по борба Иван Илиев Иванов. Пътят му към високите върхове не бил никак лесен и сякаш само мъдрите при­зиви на вуйчо му Прокопи и чичо му Венко за трудолюбие и всеотдайност му помогнали да се справи с всички препятствия. 'Той се трудеше толкова вдъхнове­но - продължил треньорът му Радославов - и с такава упоритост, че не се налага­ше да го държа под око. Докато някои момчета се пестяха, Иван буквално се раздаваше."200 Така правил той и в ЦСКА при Руси Русев, когато бил в казарма­та, и в "Левски" при Еньо Вълчев, поради което заслужено, независимо от съ­дийските пристрастия, станал първият русенец, донесъл световна шампионска титла за града ни. Това, както е известно, се случило през 1969 г. в аржентинския град Map Дел Плата, но години след него до прекратяването на спортната си кариера през 1977 г. Иван Илиев не преставал да бъде по върховете на световния елит на борбата. Всичките тези усилия, за съжаление, съсипали желязното му здраве и на 16.06.2000 г. тежка, коварна болест отнесла още един шампион на планетата на поредното междузвездно състезание. Ала и там ние сме сигурни, че ще побеждава, защото при него са останали магическите слова на милите батин-ски вуйчо и чичо за трудолюбие и кураж, а на нас той е заръчал: "Без богата борцова култура и непрекъснато усъвършенстване не може да се разчита на го­леми и трайни успехи!", "Най-ценни за бореца са, може би, трудолюбието и упо­ритостта! Няма непобедими, няма непобеждавани "асове". Победите на големия тепих са за волевите, непреклонните и дръзновените борци!".201 Сигурно са ги знаели тия заръки и дошлите след него батински борци - брат му Кръстьо Или­ев, Цветан Русанов, Алекси Минков, Владимир Копев, Красимир Колев, Минко Николов и Минко Гецов, които доста успели в борбата, но не могли да достигнат до неговите върхове навярно не поради това, че не са ги изпълнявали, а вероятно защото, както е казал и великият руски писател Лев Николаевич Толстой, че най-малко 100 години след като роди гений, Природата не се повтаряла не за друго, а защото "си почивала". И нека четящите след 100 години тази история се спрат на този момент и проверят как тя вече си е "починала" и по зелените батин­ски хълмове пъргаво скача и се боричка с момчетиите новият ЕВРОПЕЙСКИ,

204

СВЕТОВЕН, МЕЖДУПЛАНЕТЕН ШАМПИОН ИВАН ИЛИЕВ ИВАНОВ ОТ С. БАТИН, РУСЕНСКО.

А дотогава нека още малко се разходим из селото, за да можем цялостно да завършим този сравнително съвременен негов портрет. Но, за да направим това, няма как да не обърнем погледа си и към най-съвременното му комуникативно заведение - п о щ а т а . Без съмнение и нейната работа била наблюдавана, пора­ди което на 9.08.1958 г. началничката й Станка Казакова внесла в ИК на ОНС писмена информация за работата на ръководения от нея обект. Оценката на об-щинарите не била добра, а секретарят на ОНС уточнил: "Хората с нетърпение чакаха да видят новата поща в селото ни. Пощата беше открита, но началника, който ни беше изпратен да обслужва населението, не се отнасяше добре със сами­те жители." "Затова др. Станка ще трябва да си вземе добра бележка и да подоб­ри работата си"2 0 2 - било заключението на общинския секретар, а неговото из­казване ни дало и друга информация - че в този период (1957-1958 г.) Батин вече разполагал и с помещение за поща. Ала къде се е намирало и кое е било то -трудно е да се гадае. Единствено сигурната ни информация е тая, че старата поща се е помещавала на втория етаж в новата сграда на Общинския съвет, но тя, както видяхме, била завършена чак през 1961 г. Явно в този преходен период пощата се е била установила в някое временно помещение и след като построили общинската сграда, тя трайно се настанила в новия си дом. Така обзаведена и строго контролирана вече на общинско ниво, тя подобрила работата си и обс­лужвала значително добре батинските жители през годините. Станка Казакова била началничка на пощата до 1968 г., а като пощальони при нея работили Лий-ко Пенев Димов и Руска Димитрова Димова. От 1968-ма до 1979 г. началничес­кият пост се заемал от Златко Златев, с пощальони Тонка Атанасова и Тодорка Златева. Още по-качествена станала пощенската дейност след 9.09.1979 г., кога­то в селото, както вече писахме, била построена и открита нова сграда, в която се помещавали здравната служба и пощата. През периода 1980-1983 г. началник била Еленка Георгиева. През 1983 г. към телефонната централа били открити нови 200 поста, а молбите на батинчани за прокарване на телефони през 1990 г., според думите на началничката на пощата тогава Атанаска Цветанова, били много повече от броя на притежателите.203 Точно по тази причина през 2001 г. центра­лата се разширила и днес състоянието с телефонизацията на селото е още по-добро. Началник на пощата след Атанаска Цветанова до днес е Любка Цветано­ва Линкова.

И, въпреки че масово битовото и материалното състояние на батинския се­лянин вече видимо се подобрявало, а общинарите дори записали още на 20.08.1958 г., че "след 9.09. бита на населението се промени коренно, като хора­та започнаха да обзавеждат самите къщи, като целта на нашата народна власт е хората да не спят по земята, а всички да спят вече на кревати и то културно, като с това се избягва заболеваемостта на самите жители",204 т о и з с е л в а н и я т а на батинци от селото не спрели и през този период. Много от тях, по различни при-

205

чини, отивали в съседните селища, други се заселвали в околийския център Бяла, трети в окръжния Русе и т.н. Така например в недалечното Две могили през 1957 г. се установили 12 батинчанина.205 Преселници имало в близките Обрете-ник, Кривина, Белцов и др. Но сега няма да говорим за тях, защото те били еди­нични случаи, а не масово явление, каквото наблюдавахме в предната глава към чужбина, поради което отново искаме да съсредоточим вниманието си към из-селванията в Турция. Това през посочения период също станало на два пъти. Първият в Батин бил през 1951 г., а вторият - през 1989 г. Информаторът ни Върбан Миланов посочи, че 10-20 семейства са се изселили и през 1972 г., но документи за това не открихме и го оставяме без коментар. Няма как, обаче, да не споменем за другите две изселвания, защото още на 20.01.1951 г. от отдел "Административен" на Дирекция на народната милиция - София в Батин прис­тигнали две писма със следното съдържание: "Съобщаваме, че са се изселили от страната за Турция следните български граждани - турци по народност, жители на съвета Ви". На 19.12. 1950 г., според писмата това направили: "Ахмед Абдиев Исмаилов с Айше, Реджеб, Енисе, Юсеин, Сафие", а на 20.12.1950 г. - "Зюм-бюш Ибрямова Османова със Сабри и Осман".206 На 19.09.1951 г. председателят на ОНС Цони Данев Михалев изпратил в Околията сведението, че "турско насе­ление имаме мъже 300, жени 155 или всичко 455",207 от които се оказало, че до този момент били изселени "17 домакинства със 74 члена".208 Ала емиграцията, изглежда, продължила, защото от София отново изпратили две писма, в които пишело, че и на 23.10.1951 г. от Батин за Турция заминали: "Ибрахим Салиев Майремов с Атидже, Раим; Сали Маремов Реджебов с Фидрес и Басри; Ахмед Бейтулов Рюстемов със Селвет; Зейнула Мехмедов с Алисе; Кадир Мехмедов Солаков с Байсре Зехра и Мокадие; Мустафа Салиев Моаремов с Неврие и Хав-гия и Джефер Ахмедов Бейтулов с Фикрия".209 После се получило писмото на Цони Д. Михалев в Околийския съвет на Бяла, с което уведомявал, че "изселва­нето е спряло, по какви причини не ни е известно". "Няма изгледи да продължи." 2 1 0 - били прогнозите на председателя, които, за щастие, сега били точни и с това се приключило. Така заживели батинчани и след това малко сътресение, а в го­дините напред нещата сякаш почнали да се пооправят. И когато всичко изглежда­ло по-добре от всякога, дошла зимата на 1984-1985 г., а с нея и прословутият "Възродителен процес". За него се знае и беше изписано доста, но сякаш най-доброто е вече да се забрави. Защото и в Батин, както навсякъде тогава в Бълга­рия, били заменени не само с български имената на турското население, но се засегнали традиционни техни ценности, като сюнетът (обрязването), носенето от жените на шалвари, говоренето на майчин език и т.н. Това безспорно довело до появата на ответна реакция от потърпевшите, които през 1989 г., както и пове­чето български турци, напуснали селото и се запътили в безнадеждна "екскур­зия" към Турция. Обидено и изоставено от държавата, пялото турско население от Батин през 1989 г. емигрирало. Но, пътувайки из Турция, те разбрали веднъж за винаги, че тяхното истинско място било в родния Батин. И след 2-3 месеца се

206

завърнали, защото знаели, че си отиват вкъщи, при корена и при приятелите си, с които от малки са другарували. "Преди няколко месеца се завърна голямото семейство на Борис Маринов. - разказал през 1990 г. тогавашния кмет Георги Т. Копев - Убедили се на място, че в Турция няма добри условия за тях, близките на Борис решават да се завърнат в родината си. Борис изпраща писмо до приятелите си, в което ги известява за намеренията им и ги моли да засеят бостана му, тъй като времето за сеитба ще мине. Желанието му бе изпълнено."211 Така се случи­ло с всички завърнали се батинчани, които в селото били посрещнати радушно и топло, след което мирно и спокойно продължили житейския си път. Имало и 12 семейства, които останали и до днес още са в Турция, а техните имена били: "Ах­мед Неджатиев Османов - останал в гр. Измир с 4-членно семейство; Рушид Кя-милов - гр. Бурса с 4-членно семейство; Мустафа Хасанов Ахмедов - гр. Анталия с 4-членно семейство; Оиян Раимов Ибрямов - гр. Анталия с 4-членно семейство; Мухарем Алиев Ашимов - гр. Анталия с 6-членно семейство; Али Саидов Саи-дов - гр. Анкара с 6-членно семейство; Али Яшаров Мурадов - гр. Бурса с 4-членно семейство; Яя Алиев Алиев - гр. Бурса с 6-членно семейство; Барие Али-ева Ахмедова - гр. Анкара с 3-членно семейство; Рахми Саидов Саидов - гр. Анкара с 5-членно семейство; Зилдже Яшарова Реджебова - гр. Бурса с 5-членно семейство и Фикрет Ахмедов Азисов - гр. Бурса с 4-членно семейство".212 Такъв бил техният избор, но и без тях в Батин животът продължавал.

Именно затова точно тук вече би трябвало да посочим, че през разглеждания период, в Батин като селище, разположено в непосредствена близост до р. Дунав съществувало и Р и б н о с т о п а н с т в о " Д у н а в " . То се образувало върху площ от 1100 дка през 1981 г., като произвеждало риба за консумация и зариби-телен материал. Готовата продукция била доставяна главно в Русе, Видин, Мон-тана, Варна и Добрич. Две години Батин е изнасял риба и в Гърция. Водоснабдя­ването му ставало с дунавски води чрез помпена станция. Годишно се произвеж­дала до 200 тона риба. Като производствена единица към Предприятие "Рибо­въдство" - Русе, Рибно стопанство "Дунав" - с. Батин, Русенско съществувало до 1994 г., когато било ликвидирано.213

Създаден още през 1959 г., в този период съществувал и Д р а г а ж е н ф л о т . Неговото начало било поставено с малката гемия на капитан Куфудаки, което станало така: "През 1959 г. баща ми Герасим Куфудакиев се пенсионира - запи­сал през 2001 г. синът му Герасим Герасимов - Един ден го поканиха от ТКЗС с. Горно Абланово и с. Батин да стане капитан на една много стара дървена гемия, с която се пренасяха зеленчуци от с. Батин до Русе... И все пак в продължение на 2 години тя свърши доста голяма работа. Ръководството на ТКЗС-то се убеди, че двете села, разположени на Дунава, могат да имат голяма полза от близостта им с реката." По-нататък нещата се разраснали, появили се дълбачки, които извли­чали пясък и чакъл от дъното на Дунава, а многотонни шлепове го пренасяли, където трябва. Впоследствие се обособили шлепове само за скални и кариерни материали, с което дейността на Батинския драгажен флот се разширила. Той

207

съществува и до днес, а ръководител сега му е Иван Великов от с. Г. Абланово, Русенско.214

А както писахме и в глава първа на това изследване, някъде откъм 1950 г. в транспортно отношение Батин се е обслужвал и от движещите се по р. Дунав пътнически кораби, които акостирали и на Б а т и н с к о т о п р и с т а н и щ е , или специално пригоден за целта понтон, откъдето пътниците слизали или се качвали на кораба и така се придвижвали до желаното от тях място, като най-често това ставало до окръжния център Русе, където много батинчани вече жи­веели, а тези; които били останали в селото, изпращали децата си там да се учат в средните училища на града. Съществуването на Батинското пристанище е доку­ментирано в Държавен архив - Русе чрез писмото на председателя на ОНС -Батин от 6.01.1956 г. до директора на БРП - Русе, в което се казвало: "Предвид на това, че имаме доста пътници да се качват на пристанище Батин, а нямаме понтон, молим понтона от пристанище Горно Абланово да се изпрати на приста­нище Батин, тъй като от Горно Аблановското пристанище не се качват пътници, понеже селото им се обслужва от автомобилен рейс."215 Наличието на Батинско­то пристанище е отбелязано и в лоцията на р. Дунав от 1961 г., където записали: "Пристан Батин. Км 527. Разположен на десния бряг в ръкава на о-в Батин. При високи води корабите спират в ръкава между км 528 - км 527, като застават на брега, а при ниски води използват пристан Абланово."216 Явно някъде в края на 70-те години на XX век дунавските води многократно са намалявали, а пристан Г. Абланово вече не съществувал, защото селото се обслужвало от автобуси, пора­ди която причина и пристан Батин бил закрит.

Накрая остана да споменем, че в Батин, недалеч от Дунава, някога е имало и граничен пост, з а с т а в а , от която български войници охранявали северната ни граница от вражески нашествия. По данни на информатори тя възникнала около 1930 г. и съществувала докъм 1958 г., когато била разпусната. Нашите докумен­тални сведения, обаче, фиксираха наличие на граничен пост в Батин на 9.05.1900 г. и 28.11.1934 г. Нека си припомним секретната телеграма от 9.05.1900 г. на Ру­сенския окръжен управител Костов, изпратена до началника на Пета Дунавска дивизионна област след Тръстенишкия бунт, в която пишеше: "да благоволите да смените войниците от пограничната стража по тези постове, които са родом от близките села"217 и първия протокол на съставната Горноаблановска община от 28.11.1934 г., където беше заложено като задача за изпълнение "продължение направата на шосейното платно с. Батин - военния пост №7".2 1 8 Вторият доку­мент, както виждаме, съвпада с показанията на информаторите. Но първият, въпреки че не е конкретизиран, независимо че в документа са фиксирани именно Батин и несъществуващото днес село Стълпище, ни отпраща далече напред в ранната 1900-на година, като ни кара да правим корекции в нашите констатации, поради което сме склонни да приемем, че вероятно северната ни граница се е охранявала в Батин още непосредствено след Освобождението. Сигурно веднага тогава не е било построено войнишкото помещение и най-вероятно е това да е

208

станало именно в посочената от информаторите 1930 г., след като през 1934 г., както видяхме, се е прокарало шосето до нея. Ала, така или иначе, не може да подлежи на съмнение и посочения от информаторите факт, че отношенията между войниците и местното население, доколкото ги имало поради спецификата на дейността на първите, били дружески и топли.219 А останалата неразрушена сгра­да на граничния пост, извисяваща се и днес по северните склонове на Кале баир стои сякаш само да ни напомня, че с. Батин, Русенско, освен всичко друго, е и гранично селище. Но граничната бразда на тази пета глава от нашия труд свърш­ва дотук, за да започне следващата - шеста и последна.

Бележки 1 ДА - Русе, ф.370, оп. 1, а.е. 12, л. 257 2 Пак там, л. 253-256, 288 3 ДА - Русе, ф.370, оп. 1, а.е. 19, л. 6 4 Пак там, л. 7 5 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф.407 Б, оп. 1, а.е. 26, л.

1-6). 6 Държавен вестник, бр. 76/3.04.1945 г. 7 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 26,

л. 8). 8 За редник Димо В. Монев виж в: Буюклиев, Т. Русенци, загинали в Отечествената война

1944-1945 г. - В: Известия на народния музей - Русе, кн. 3, Варна, 1968, с. 229 9 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 3,

л.1). 10 Всичко за живота на Атанас Лазаров Цретков виж в: ДА - Русе, ф. 1381, необработен. 11 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 1, л. 1-2 12 Българските държавни институции 1879-1986. Енциклопедичен справочник. С, 1987,

с. 306 13 ДА-Русе, ф. 370, оп. 1,а.е. 16,л.29 14 Пак там, л. 98 15 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 2,

16 За изборите виж в: ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 16, л. 118-121, а за броя на избирателите -пак там, а.е. 15, л. 14

17 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 1, л. 10-11 18 Пак там, а.е. 15, л. 9 19 Пак там, л. 21 2 0 Пак там, л. 31 2 1 Пак там, л. 17 22 Пак там, л. 120-122 23 Тези данни виж в: ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 17, л. 147 - 148,155-156 24 ДА - Русе, ф. 256, оп. 1, а.е. 2, л. 139 25 ДА-Русе, ф. 1,оп. 1, а.е. 619, л. 199 2 6 Пак там,, л. 74 27 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 8, л. 6-11

209

28 Пак там, а.е. 21, л. 233-234 2 9 Пактам,а.е. 12, л. 501 30 пак там, л. 103-180 31 Д А - Русе, ф. 1, оп. 1, а.е. 811, л. 9 32 ДА - Русе, ф.370, оп. 1, а.е. 21, л. 235 3 3 Пак там, а.е. 18, л. 116 34 ДА - Русе, ф. 562, оп. 1, а.е. 1, л. 125 35 Пак там, л. 47-48 36 ДА - Русе, ф.370, оп. 1, а.е. 8, л. 209 37 Пак там, л. 109-114 3 8 Пак там, а.е. 14, л. 76 3 9 Пак там, а.е. 3, л. 4-5 40 Пак там, а.е. 2, л. 68, 84, 89 и др.; а.е. 3, л. 69,128 и др. 4 1 Пак там, а.е. 2, л. 84 4 2 Пак там, а.е. 5, л. 67 4 3 Пак там, а.е. 4, л. 214 44 Пак там, а.е. 2, л. 137-138 4 5Пактам,а.е. 11,л.249 4 6 Пак там, а.е. 3, л. 133 4 7 Пак там, а.е. 4, л. 139 48 Пак там, а.е. 6, л. 134-136 49 ДА - Русе, ф. 562, оп. 1, а.е. 226, л. 30-105 50 Пак там, л. 101-105 51 Пак там, а.е. 229, л. 404-495 52 Пак там, л. 391-392 53 Пак там, л. 393-396 54 Пак там, л. 400-403 55 Пак там, л. 397-399 56 ДА - Русе, ф. 463 К, оп. 1, а.е. 24, л. 15-17 57 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 5, л. 34 58 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е.

26, л.4). 59 ДА - Русе, 370, оп. 1, а.е. 11, л. 243-244 60 ДА - Русе, ф. 313, оп. 3, а.е. 15, л. 195-196 61 Пак там, л. 193-194 62 Пак там, л. 28-30 63 История на Русенската партийна организация. С, 1971, с. 312 64 ДА - Русе, ф. 313, оп. 3, а.е. 15, л. 190 6 5 Пак там, а.е. 13, л. 398 6 6 Пак там, а.е. 15, л. 166 6 7 Пак там, л. 164 6 8 Пак там, а.е. 16, л. 3 69 Пак там, а.е. 17, л. 56-57 7 0 Пак там, а.е. 19, л. 4 7 1 Пак там, а.е. 47, л. 35 7 2 Пак там, а.е. 46, л. 43 73 Пак там, а.е. 20, л. 35-38,137

210

7 4 Пак там, л. 119 7 5 Пак там, а.е. 21, л. 149 > 7 6 Пак там, а.е. 20, л. 147 77 Пак там, а.е. 22, л. 46-55 78 Пак там, л. 39-40 7 9 Пак там, л. 61 8 0 Пак там, л. 142 81 Държавен вестник, бр. 101/26.12.1978 г., с. 1075 82 ДА - Русе, ф. 120, оп. 10, а.е. 63, л. 1 8 3 Пак там, л. 15 84 ДА - Русе, ф. 120, оп. 11, а.е. 22, л. 15 85 в. "Нова светлина", бр. 110/18.09.1990 г. 86 дА _ ру с е ) ф 1 6 4 > о п l t a e 20, л. 281 87 ДА - Русе, ф. 164, оп. 2, а.е. 13, л. 319 8 8 Пак там, л. 294 8 9 Пак там, л. 297 9 0 Пак там, л. 300 91 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 26„

л.1). 9 2 Пак там, л. 27 93 По спомени на Георги Д. Балкански, записани от Анка Колева на 16.03.2002 г. 94 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 26,

л.2). 9 5 Пак там, л. 4 96 ДА - Русе, ф. 256, оп. 1, а.е. 40, л. 339-340 97 По сведение на Г. Д. Балкански, записано от Анка Колева на 16.03.2002 г. 98 ДА - Русе, ф. 258, оп. 1, а.е. 4, л. 24 9 9 Пак там, л. 36 1 0 0 Пак там, л. 38 Ю1 дА _ Р у с е > ф 259, оп. 1, а.е. 9, л. 132 1 0 2 По сведение на Г. Д. Балкански, записано от Анка Колева на 16.03.2002 г. юз дА _ р у с е > ф 370, оп. 1, а.е. 12, л. 257 1 0 4 Пак там, л. 288 1 0 5 Пак там, л. 253 1 0 6 Пак там, л. 479 1 0 7 Пак там, л. 308-313,240-244 1 0 8 Пак там, л. 481 1 0 9 Пак там, л. 499 1 1 0 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е. 27,

л. 12-13). 1 1 1 История на Русенската партийна организация. С., 1971, с. 268 1 1 2 ДА - Русе, ф. 473, оп. 1, а.е. 54, л. 1-29 1 1 3 Пак там, а.е. 1,л. 1 1 1 4 Пак там, л. 3; Виж още: ДА - Русе, ф. 952, оп. 1, а.е. 4, л. 994 из ДА - Русе, ф. 473, оп. 1, а.е. 1, л. 3 1 1 6 Пак там, л. 8 1 1 7 Пак там, л. 10-13

211

1 1 8 Пак там, л. 21 1 1 9 Пак там, л. 28-31 1 2 0 ДА - Русе, ф. 473, оп. 1, а.е. 2, л. 159 1 2 1 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 2, л. 3 1 2 2 Пак там, а.е. 5, л. 67-81 1 2 3 Пак там, а.е. 3, л. 104-115 1 2 4 Пак там, а.е. 2, л. 133-134 1 2 5 Пак там, а.е. 4, л. 160 1 2 6 Пак там, л. 201.205 1 2 7 Пак там, а.е. 6, л. 75-76 1 2 8 Пак там, а.е. 7, л. 153-154 1 2 9 ДА - Русе, ф. 473, оп. 1, а.е. 1, л. 131-132 130 дА _ р у с е > ф 1 0 5 4 > о п . 1, а.е. 2, л. 1 1 3 1 Пак там, л. 9 1 3 2 Пак там, л. 19 1 3 3 Пак там., л. 30 1 3 4 Пак там, а.е. 3, л. 27-28 1 3 5 Пак там, Самия устав виж в: ДА - Русе, ф- Ю54, оп. 1, а.е. 1, л. 31 136 дА _ Р у с е > ф 1 0 5 4 , оп. 1, а.е. 5, л. 90 1 3 7 Пак там, а.е. 3, л. 68 1 3 8 По спомени на Георги Тодоров Копев, З з й и с а н и от Анка Колева на 12.02.2002 г. 1 3 9 ДА - Русе, ф. 349 К, оп. 1, а.е. 69, л. 173 1 4 0 По спомени на Г. Т. Копев, записани от Дяка Колева на 12.02.2002 г. 1 4 1 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 11, л. 249 1 4 2 Пак там, а.е. 4, л. 173 1 4 3 Пак там, л. 143 1 4 4 Пак там, а.е. 6, л. 92 1 4 5 По спомени на Г. Т. Копев, записани от Д Н к а Колева на 12.02.2002 г. 1 4 6 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необраб° т е н- (временни данни: ф. 407 Б, оп. 1, а.е.

26, л. II. 1 4 7 ДА - Русе, ф. "Партиен архив", необработен, (временни данни: ф.407 Б, оп. 1, а.е. 3,

л.6). 148 дА _ Р у с е > ф. 370, оп. 1, а.е. 5, л. 77-78 1 4 9 Пак там, а.е. 2, л. 141 1 5 0 Пак там, а.е. 3, л. 113 1 5 1 Пак там, а.е. 4, л. 1-2 1 5 2 Пак там, а.е. 5, л. 3 1 5 3 Пак там, а.е. 4, л. 117-120 1 5 4 Пак там, а.е. 5, л. 181 1 5 5 Пак там, а.е. 4, л. 148 1 5 6Пактам,л.228 1 5 7 Пак там, л. 269 1 5 8 Пак там, а.е. 6, л. 34 1 5 9 Пак там, л. 132 1 6 0 Пак там, л. 178 1 6 1 Пак там, л. 255-256 162 дд _ Р у с е > ф 313, оп. 3, а.е. 15, л. 183-184

212

1 6 3 Пак там, а.е. 16, л. 102-103 1 6 4 Пак там, а.е. 17, л. 40-42 1 6 5 Пак там, а.е. 22, л. 88 166 дА _ Р у с е ф 1 2 0 > о п . 11, а.е. 22, л. 65 1 6 7 ДА - Русе, ф. 70 К, оп. 1, а.е. 118, л. 132,145,316 168 дА _ ру с е > ф. 381, оп. 1, а.е. 1, л. 20-24 169 д А _ Р у с е > ф 7 0 к о п 1 ? a e т л 135,136 по д А _ Р у с е ф 7 8 ) о п 1 ( а е 21, л . 5-6 1 7 1 ДА - Русе, ф. 78, оп. 1, а.е. 24, л. 5-6. Виж още: РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98,

л.7 1 7 2 ДА - Русе, ф. 381, оп. 1, а.е. 2, л. 27-31 1 7 3 РБ "Л. Каравелов" - Русе, К 37/98, л. 7 1 7 4 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 2, л. 113 1 7 5 ДА - Русе, ф. 381, оп. 2, а.е. 4, л. 1, където Панайот Петров Бакалов за първи път

е записан като директор на 30.10.1954 г. и а.е. 5, л. 67, където на 1.09.1962 г. това му се случило за последен път.

пб дд _ Р у с е > ф 381, оп. 2, а.е. 5, л. 68 1 7 7 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 5, л. 79 1 7 8 Пак там, а.е. 4, л. 41 1 7 9 Пак там, л. 191, А през 1961 г. решението било: "Касовци-1 смяна от 19 юни до 12

юли 1961 г. 1. Захаринка Атанасова Атанасова - IV клас. 2. Гинка Пенева Ламбева - VI клас. Стоевци - II смяна от 15 юли до 7 август 1961 г. 1. Атанаска Йорданова Атанасова - IV клас. 2.2 Марийка Илиева Илиева - Г/ клас. 3. Божанка Фердинандова". Имало лагерници още за "Ябълка - Ш смяна от 6 август до 29 септември 1961 г. - 9 деца", "Бойка - Ш смяна - от 8 август до31 август 1961 г.- 4 деца", "Варна- II смяна от 15 юли до 7 август-8 деца". Освен това били предвидени 10 "резерви", които щели да отидат на лагер, ако някое дете било възпрепятствано. - Виж ДА - Русе, ф. 381, оп. 1, а.е. 5, л. 43

180 дА _ Р у с е > ф 370, оп. 1, а.е. 6, л. 137-144 1 8 1 За всички тях виж в: ДА - Русе, ф. 381, оп. 1, а.е. 1, л. 2;оп. 2, а.е. 3,4, 5, 6; РБ "Л.

Каравелов" - Русе, К 37/98,14 л. и др. 182 дА _ Р у с е ) ф 313, оп. 3, а.е. 22, л. 162-167 1 8 3 РБ "Л. Каравелов", К 37/98, л. 14 1 8 4 Всички тези цитати виж в: ДА - Русе, ф. 381, оп. 2, а.е. 3, л. 7-20 185 дд _ Р у с е ; ф 120, оп. 11, а.е. 22, л. 65 186 дА _ Р у с е > ф 370, оп. 1, а.е. 5, л. 77 1 8 7 Пак там, л. 118-120 1 8 8 Пак там, а.е. 6, л. 261-262 1 8 9 Цялата информация по здравеопазването в Батин е дадена от Димитър Божинов - 56-

годишен и Тодорка Радева - 60-годишна на Анка Колева на 25.04.2002 г. 190 д д _ р у С 6 ) ч п 3 1 9 , л . 41-42 1 9 1 ДА - Русе, ф. 370, оп. 1, а.е. 2, л. 32 1 9 2 Пак там, а.е. 3,л. 27-29 1 9 3 Пак там, л. 1-3 1 9 4 Пак там, а.е. 5, л. 81 1 9 5 Пак там, а.е. 4, л. 249 1 9 6 Пак там, а.е. 6, л. 41-42 1 9 7 Пак там, а.е. 7, л. 113

213

1 9 8 Данните за батинския ф у т б о л даде на А н к а К о л е в а на 3.05.2002 г . Н е ж д е т Е ф р а и м о в - 52-годишен.

1 9 9 Христов, Г. Л е г е н д и т е на р у с е н с к а т а борба. Русе, 1998, с. 4 2 0 0 Пак там 2 0 1 Гинев, Л. Русе. С п о р т . Дунав. Русе, 1980, с. 61 202 д А _ р у С е ; ф 370, оп. 1, а.е. 6, л. 238-239 2 0 3 Цонев, А. Село край Дунава. - Във: В. "Нова светлина", №110, С, 18.09.1990 г. 204 дА _ Р у с е ) ф. 370, оп. 1, а.е. 7, л. 169 2 0 5 Антонова, Е., Ал. А н т о н о в . Истини, сплетени от вековете . Д в е могили. С, 1992, с . 239 206 дА _ Р у с е > ф 370, оп. 1, а.е. 20, л. 31,33 2 0 7 Пак там, л. 4 2 0 8 Пак там, л. 6 2 0 9 Пак там, л. 16-17 2 1 0 Пак там, л. 8 2 1 1 Цонев, А. Село край..., пос.съч. 2 1 2 Информацията е дадена на А н к а Колева от Неждет Ефраимов, 52-годишен, на 3.05.2002 г. 213 Данните за Рибно стопанство "Дунав"- с. Батин, Русенско са дадени на Анка Колева

на 25.02.2002 г. от Руско Илиев Линков - 49-годишен. Той свидетелства още, че през 1961 г. в Батин била създадена и Риболовна бригада - център Русе с ръководител Марин Генов, просъществувала до 1994 г.

2 1 4 Данните за Батинския драгажен флот са дадени на Анка Колева на 28.03.2002 г. от Неждет Ефраимов - 52-годишен, а цитатите са от: Герасимов, Г. Политиката в моя живот. Русе, 2001,72-73

215 дд _ русе^ ф. 370, оп. 1, а.е. 11, л. 250 2 1 6 Лоция на р. Дунав. Български участък. Q, 1961, с. 52 2 1 7 ДА - Русе, ф. 1 К, оп. 1, а.е. 265, л. 361 218 дд _ р у ^ ф 349 К, оп. 1, а.е. 38, л. 38-43 2 1 9 Д а н н и т е за г р а н и ч н а т а застава дадоха на 15.03.2002 г . на А н к а К о л е в а А т а н а с Т о н е в

- 72-годишен и Г е о р г и Г е ц о в - 72-годишен.

214

Глава шеста

Батин след 1989 г.

1. Административно устройство и дейност на общината

Както вече посочихме, от 1.01.1979 г. Батин станал Кметство към Селищна система - гр. Борово, Русенско и така продължил пътя си през годините. В' това административно положение го заварил и 10.11. 1989 г., когато се извършила новата, радикална промяна на управляващата партийно-държавна система, като се преминало към коренно преустройство и обновяване на обществото, поемай­ки по пътя на демокрацията и пазарната икономика. Дадена била свобода на партиите и сдруженията, на словото и печата, на митингите и стачките и т. н. Създали се нови сдружения, партии, клубове, съюзи, движения и др., които в болшинството си се обединили в многочислената опозиционна маса на Съюза на демократичните сили (СДС), като само отделни новосформирани групи запазили относителна самостоятелност, ала и те преминали в опозиция на управляващата дотогава Българска комунистическа партия (БКП). Тя пък, от своя страна, също се реформирала и се преименувала на Българска социалистическа партия (БСП), избрала си ново ръководство, а от 3.06. 1990 г. печатният й орган в. "Работничес­ко дело" станал в. "Дума". Промените на централно ниво, съвсем закономерно, имали резонанс и по места. Така се случило и в общинския център гр. Борово, Русенско, където сега председател на БСП станал Йордан Йорданов Максимов, на БЗНС - Велико Ангелов Великов, на БЗНС "Н. Петков" - Атанас Маринов Атанасов и на БСДП - Георги Иванов Попов. Освен съществуващите БСП и БЗНС, в Батин били създадени подразделения на Движението за права и свободи (ДПС) с лидер Миясе Сендова, на СДС - със Златко Златев Митев и на Зелената партия - Любка Цветанова Цинкова. Същите участвали в последвалите местни избори през 1991 г. и станали общински съветници на представените от тях нови партийни сдружения. Но преди това, на 10 и 17. 06. 1990 г., били проведени избо­рите за Велико народно събрание (ВНС), в които батинчани участвали масово и техните гласове били част от получените резултати за селищната система, съот­ветно 56% за БСП, 17,6% - за СДС, 15% - за БЗНС, 10% - за ДПС и т.н. А когато на 28.08.1990 г. изтекли правомощията на местните общински съвети и се създа­ли временни управи за подготовка на местните избори, насрочени за 13.10.1991 г., в Батин от 8.10.1991 г. за председател бил назначен Тодор Върбанов Миланов, а за секретар - Стефан Серафимов Стефанов. Те подготвили подобаващо избори­те, а Румяна Иванова Котенкова била единственият представител от Батин за Общинската избирателна комисия в Борово. И ако за първия тур на 13.10.1991 г.

215

от тримата кандидати за кметове на Батин - Стефан Серафимов Стефанов (БСП), Тодор Върбанов Миланов (СДС) и Левен Борисов Игнатов (ДПС) - никой не получил нужното болшинство, то за втория останали да се състезават Стефан Серафимов и Левен Борисов. Той се провел на 26.10.1991 г., когато Стефан Се­рафимов получил 392 гласа, а Левен Борисов - 331 и с 54,28% срещу 45,72% на Левен, Стефан Серафимов Стефанов станал новият батински кмет. За общински съветници още на първия тур били избрани Тодор Георгиев Тодоров (БСП), Злат­ко Златев Митев (СДС), Любка Цветанова Линкова (СДС - либерали), Миясе Сендова Адемова, Сюлейман Османов Шавков и Галил Асафов Ахмедов - ДПС и Цветан Динчев Митев - БЗНС /е/.1 Стефан Серафимов кметувал до 12.11.1995 г. и дотогава успял, наред с другите неща, които извършил, да проведе на 19.01.1992 г. и изборите за президент и вицепрезидент на страната, на които за пръв подобен държавен глава бил избран Желю Митев Желев, а вицепрезидентка станала Бла­га Николова Димитрова.2 След това Серафимов водил изборите и за XXXVH-мо Народно събрание, където най-много проценти за общината набрала Коалиция - БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК "Екогласност" - 50,06%, а втори били СДС - 14,10% 3 И така неусетно дошъл 29.10.1995 г., когато изтекъл мандатът на Общинските съвети и трябвало да се произведат нови избори. На тях за кмет на Батин се кандидатирали Стефан Серафимов Стефанов, Галя Йорданова Геор­гиева, Кръстина Маринова Тонева, Хамди Басри Ибиш и Ангел Русев Кючуков. За втория тур на 12.11.1995 г. останали Стефан Серафимов, Галя Йорданова и Хамди Басри Ибиш, който с 258 гласа и 41% срещу 217 и 34,5% на Стефан Сера­фимов станал новият батински кмет.4 Този избор, обаче, бил оспорван, поради "допусната груба грешка при поръчката на бюлетините, като в една от бюлети­ните е дописана несъществуваща в регистъра на Общинската избирателна коми­сия политическа партия".5 Това нарушение основателно довело до появата на решение №650 от 13.12.1995 г. на Русенския окръжен съд, до отмяната на мест­ните избори за Батин от 29.10.1995 г. и насрочването на нови такива за 2.03.1996 г.6 По-нататък датата била променена на 21.07.1996 г., а окончател­ното провеждане на изборите било фиксирано за 4.08.1996 г.7 Този път за батин­ски кмет се кандидатирали Хамди Басри Ибиш от Обединена демократична опо­зиция, Стефан Серафимов Стефанов от Коалиция - БСП, БЗНС "Ал. Стамбо­лийски", ПК "Екогласност" и Марин Генов Христов - като независим кандидат. От общо гласувалите 607 батински избиратели 309 (или 56,8%) дали гласа си за Хамди Ибиш, 137 (25,2% - за Стефан Серафимов и 98 (18%) - за Марин Хрис­тов.8 Така от 4.08.1996 г. Хамди Басри Ибиш отново бил избран за кмет и офи­циално поел управата в селото, която води и до днешната 2002 г. Много скоро след избора, на 27.10.1996 г., нему се наложило, поради изтичането на президен­тския мандат, да проведе новите избори за български президент. За целта била сформирана Дванадесета батинска секционна избирателна комисия с председа­тел Атанас Атанасов Тонев от Коалиция - БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК "Екогласност", заместник-председател - Костадинка Димитрова Тодорова

216

от Коалиция - БСП..., секретар - Сабиха Илияз Ибиш от ОДС и членове: Ата­наска Христова Борисова от Коалиция - БСП... , Тонка Атанасова Тодорова от ОДС, Фатмегюл Ашимова Мъстънова от ОДС и Атанаска Цветанова Илиева от ОДС. Те провели първия тур на президентските избори на 27.10.1996 г., къдетс от кандидатиралите се общо 13 кандидат-президентски двойки, само две остана­ли за втория тур. Резултатите за Батин били "за Иван Маразов, Ирина Бокова -223 гласа и 42,1%, за Петър Стоянов, Тодор Кавалджиев - 209 гласа и 39,4%. Вторият тур станал на 4.11.1996 г. и в Батин за Иван Маразов гласували 283 гласоподаватели, а за Петър Стоянов - 263, но техните резултати не били същи­те на национално ниво, поради което новият президент от 4.11.1996 г. вече се наричал Петър Стоянов.9 По силата на Българската конституция на 18.02.1997 г. той разпуснал XXXVII-то Народно събрание и насрочил за 19.04.1997 г. нови парламентарни избори, в които батинският кмет Хамди Басри Ибиш отново щял да вземе дейно участие. Сега той отново сформирал Дванадесета батинска изби­рателна секция, като за председател назначил Костадинка Димитрова Тодорова, заместник-председател Атанас Атанасов Тонев, секретар Сабиха Илияз Али -ДПС и членове: Йордан Ламбев Данков - ОДС, Салим Кадиров Назиров - ОДС, Фатмегюл Аширова Мъстънова - ДПС и Атанаска Христова Борисова - БСП и коалиция.10 Изборите протекли нормално, а резултатите за Батин били: 214 гла­са (40,53%) за Обединение за национално спасение (ОНС), 164 (31,06%) за Де­мократичната левица, 72 (13,64%) за Обединените демократични сили (ОДС), 23 (4,36%) за Българския бизнес блок (БББ), 8 (1,52%) за Евролевицата и т.н.11 Та­ка и този път батинчани се разминали с резултатите на национално ниво, вследс­твие на което в ХХХУШ-то Народно събрание сега влезли 137 представители на ОДС, 58 на Демократичната левица, 19 на ОНС, 14 на Евролевицата и 12 на БББ. За Русенския многомандатен избирателен район разпределението на ман­датите било: ОДС - 3, Демократична левица - 2, Евролевица - 1, ОНС - 1, БББ - 1. ХХХУШ-то Народно събрание провело първото си заседание на 7.05.1997 г., а с Указ №208 от 14.05.1997 г. на Президента на Република България, на Иван Костов било възложено съставянето на ново правителство. Той бил министър-председател до 17.06.2001 г., когато изборите се спечелили от новата формация Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) и премиер станал Симеон Сакс-кобургготски, който е такъв и до момента, когато пишем тези слова - 8.05.2002 г. На 11.11.2001 г., поради изтичане на мандата, се провели и нови президентски избори, като за втория тур се класирали двойките Петър Стоянов, Нели Куцкова и Георги Първанов, Ангел Марин. От 18.11.2001 г. новият български президент се казвал Георги Седефчов Първанов. А в Батин през 1999 г., поради изтичане на мандата, се провели нови местни избори, на които отново бил избран Хамди Басри Ибиш. При последното преброяване на българското население от 1.01.2000 г., по данни на сегашната секретарка на Кметството - с. Батин, Русен­ско Анка Илиева, в селото тогава са били фиксирани 310 домакинства и 912 жители, които и днес, 8.05.2002 г., се управляват от кмета Хамди Басри Ибиш.

217

2. Обществено-политически живот.

Настъпилите нови промени в държавата дали своето отражение и по места. И както в предния период най-важният проблем за решаване от управляващата партия беше кооперирането, така аграрният въпрос и най-вече в р ъ щ а н е т о на з е м я т а и реституцията на насилствено отнетите недвижими имоти на бъл­гарските граждани се оказала и сега основната правителствена задача, която тряб­вало да разреши новото демократично българско управление. През периода 1990-1993 г., по документите на ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Русенско, съхранявани в Държавен архив Русе, всички батинчани документално си възвърнали собстве­ността върху незаконно отнетите през предния исторически период бащини зе­ми. Така вече те сами били свободни да се грижат, да разполагат и да предлагат на пазара най-ценната българска стока - педята родна батинска земя. Тази им сво­бода сега била преобразена във Фирмено дело 3256/93, вследствие на което на 11.10.1993 г. била създадена Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) "Дунав" - с. Батин Русенско, а съдебното решение №4030 за това изляз­ло на 15.11.1993 г. За разлика от други села, в Батин всички се групирали само в една кооперация, а за неин председател на първото общо събрание избрали Ге­орги Димитров Балкански. Членове на кооперацията станали 348 души, чиято обработваема земя възлизала на 13 000 дка. Само двама собственика, - Иван Вълев и Иван Драгозов - притежаващи общо 70 дка земя, решили сами да я обработват и не постъпили в кооперацията. В този момент, а и днес, общата площ на Батинското землище възлизала на 33 548 дка, държавните земи били 1482 дка, държавният горски фонд - 7361 дка, а мерите и пасищата общо обхва­щали 10 814 дка. Самото селище заемало 831 дка, а върху 60 дка площ бил разположен стопанският двор. Царевица, жито, ечемик и слънчоглед били ос­новните зърнени продукти, които отглеждала новосъздадената кооперация. Гри­жели се още за няколко лозови масива. Развивали и зеленчукопроизводство. Не­зависимо че животновъдството в частния сектор преобладавало, ЗКПУ "Дунав" - с. Батин, Русенско не заличила от своето внимание и неговото развитие. Така например сега в кооперацията се отглеждат 300 броя овце и 100 броя едър рогат добитък, като за частния сектор тези цифри са съответно 1400 и 250.п

Подобно било и развитието на нещата ив т ъ р г о в и я т а , която също сега се раздържавило. Обществените и кооперативните магазини били закрити и на тяхно място масово възникнали частни търговски заведения, които търговците откривали най-често в домовете си, а понякога и в наети от тях или приспособени помещения. По Търговския закон те се регистрирали като "еднолични търговци", вследствие на което за Батин в търговските регистри били записани: "ЕТ "Кръс­тьо Атанасов" - 1991 г.; ЕТ "Доверие" на Бахри Ибраимов - 1991 г.; ЕТ "Видео КА-55" - Кадир Кадир - 1991 г.; ЕТ "Красимир Колев" - 1992 г.; ЕТ "Басри Ибиш" - 1992 г.; ЕТ "Стени" - Илийчо Стефанов - 1995 г.; ЕТ "Джаферски" -Ресмие Мехмед - 1995 г. и ЕТ "Айки" - Мехмед Мехмедов - 1996 г. Тези фирми задоволявали най-вече консуматорските потребности на населението, а едновре-

218

менно, даже малко преди тях, възникнали и производствените дърводелски фир­ми на внуците на известния ни от близкото минало батински общински съветник и ненадминат търговец на рогозки Джафер Мехмедов Лазов - братята Джефер и Айдън. Те основали съответно ЕТ "Бук" - Джафер Исмет Кямил през 1990 г. и ЕТ "Бор" - Айдън Исмет Кямил - също 1990 г. През тази година баща им Ис­мет, пък, направил фирмата ЕТ "Курт оглу" - Исмет Кямил, която се занимава­ла със селскостопанска дейност. Тук е мястото да отбележим и създаденото през 1998 г. сдружение "Роден край" с председател Ангел Русев Кючуков и членове -д-р Емил Ангелов Кючуков и Свилен Ангелов Кючуков, чийто предмет на дей­ност било подпомагането на стари и самотни хора. Впоследствие то се разраснало и през 2000 г. било регистрирано като "Регионален център за социална интегра­ция и подпомагане на етногрупите". Председател му станал д-р Емил Ангелов Кючуков. Така оформени, тези фирми и сдружения и днес задоволяват разнооб­разните нужди на батинския селянин, като едновременно осигуряват и препита­нието на своите семейства.

Независимо от радикалните промени и демографския срив, не спряло дей­ността си и батинското у ч и л и щ е "Л. Каравелов". То съществува и днес, а през разглеждания период негови директори последователно станали: Гинка Кръс­тева Билева - 1.09.1989 г. - 16.03.1992 г.; Милка Даменска - 16.03. - 1.12.1992 г.; Павлина Банкова Димитрова - 1.12.1992 г. - 31.02.1994 г. и Галя Йорданова Георгиева - от 1.01.1994 г. до днес. Учениците през тези години се обучавали от много и различни учители, ала и днес имената на дългогодишните педагози, ра­ботили много години и намиращи се сега в класните стаи на батинското училище "Л. Каравелов" се споменават с уважение и любов. А те са: Ангел Русев Кючуков - учителствал цели 37 години, Ханка Асенова Кючукова - 20 г., Гинка Кръстева Билева - 21 г., Галя Йорданова Георгиева - 15 г., Недка Георгиева Илиева -13 г. и Христо Константинов Лалковски - 9 г. С тези кадри батинското училище днес посреща трудностите на новото време и, стремейки се да оцелее, не приема очертаващата се тъжна перспектива в близко бъдеще, поради демографски при­чини, споходили и други съседни селища, въпреки наличието на съвременно учи­лище и квалифицирани дългогодишни кадри, батинските дечица да се извозват всеки ден на училище до общинския център Борово, отстоящ на близо 30-кило-метрово разстояние от селото или до съседното с. Г. Абланово, а вечер да се връщат обратно. Дано това не се случва, ала, приемаме или не, щом условията ги изискват, много неща както и в дългата история ,която дотука описвахме, неми­нуемо са ставали и все пак - дано на Батин се размине.

А както посочихме в предната глава, въпреки компютъризираното ни дина­мично съвремие, нуждата от обединително духовно средище в селото изисквала съхраняването, а дори и възродяването и на батинското читалище "Селски буди­тел". Основна и в този период си останала библиотечната дейност. На 29.11.1989 г. като щатна библиотекарка тук била назначена Янка Георгиева Илиева. С реше­ние на Общинския съвет - гр. Борово, Русенско, от 1999 г. щатната бройка, а

219

оттам и заплатата, станали половинести, но това не променило нещата и, въпре­ки че работи само 4 часа, Янка Г. Илиева и днес обслужва с книги батинските читатели. Председател на читалището от 1997 г. до днес е Атанаска Христова Борисова, книжният фонд през 2000 г. наброявал 7972 тома, обслужени били 54 деца и 36 възрастни. С тези данни оставяме батинското читалище "Селски буди­тел" на 8.05.2002 г. на бъдещето, което, ако не друго, дано поне го запази, за да може и след 100 години да се четат и чуват в с. Батин и по света имена като Иван Чокоев и Йордан Янков, а сигурно и множество още такива.

В тези трудни години голямата безработица принудила батинските селяни отново, като дедите си, да се обърнат за помощ към реката и се захванат с р и -б о л о в а, за да изхранват семействата Заплащайки риболовния си билет, купу­вайки лодки и рибарски принадлежности, Кръстьо Атанасов, Кадир Кадир, Сами Айриев, Цветан Динчев, Петю Йорданов, Ангел Кънчев и Енчо Божанов потег­лили на лов по Дунава. За по-голяма сигурност през 1992 г. всички се обединили и създали неофициално Б атинско сдружение по рибарство, а те самите били чле­нове на Русенския рибарски съюз. Така преживяват и днес батинските рибари, които задоволяват с риба близките села и района, а семействата им наистина усе­щат благата на техния нелесен труд.

И понеже, както много пъти дотук, все за труд писахме и видяхме, че батин-чанинът се ражда с него и цял живот с него се поминува, то няма как за финал да не обобщим, че той е трудолюбив. А това, че заедно с вас дотук го видяхме още и като сърцат народен закрилник в лицето на поп Мартин, като юначен българин, покоряващ световни върхове в лицето на Иван Илиев, като неповторим народен гений, разнесъл батинските магически звуци из много страни по света в лицето на Иван Чокоев и т.н. ни води до втория извод, че освен трудолюбив, той е и талан­тлив. А щом един човек носи Божията искрица в душата си и щом се труди да я опази, той безспорно би трябвало да бъде един успял човек. С тази надежда оста­вяме в това малко безнадеждно начало на XXI век батинския селянин и вярваме, че той ще пребъде, както това, откакто свят светува, са правили и дедите му. А още повече и след всичко онова, което дотука за него написахме, искаме с гор­дост огромна накрая, подобно на оня "монах бледен" да изкрещим: "Радвайте се! От днес вече Батин ИСТОРИЯ има и се реди сред будните селища в нашата роди­на!"

Бележки 1 Всичко за описаните тук избори виж в: ДА - Русе, ф. 1368, оп. 3, а.е. 6,19 л. и а.е. 18,3 л. 2 За тези избори виж в: ДА-Русе, ф. 1368, оп. 4, а.е. 1,л. 1 3 Тези резултати се намират в: ДА-Русе, ф, 1368,оп.5,а.е.9,л. 1-3 4 Всичко за тези избори виж в: ДА - Русе, ф. 1368, оп. 6, а.е.29, л. 3 и а.е. 35, л. 1-13 5 ДА-Русе, 1368, оп. 6, а.е. 41, л. 1 6 ДА - Русе, ф. 1368, оп. 6, а.е. 37, л. 1 7 ДА - Русе, ф. 1368, оп. 6, а.е. 42, л. 1-24

220

8 ДА - Русе, ф. 1368, оп. 6, а.е. 43, л. 1-7; а.е. 45, л. 1 9 Всички материали за тези избори виж в: ДА - Русе, ф. 1368, оп. 8, необработен. 10 ДА - Русе, ф. 1368, оп. 7, а.е. 8, л. 8 11 ДА - Русе, ф.1368, оп. 7, а.е. 16, л.1 12 Всички данни за ЗКПУ "Дунав" - с. Батин, Русенско са дадени на Анка Колева г

18.04.2002 г. от Георги Димитров Балкански.

22:

ПРИЛОЖЕНИЯ

Римски републикански денари, открити в землището на с. Батин

Ранносредновековен некропол в батинската местност "Кале баир "

224

Надгробни паметници-чалми в двора на джамията

Църквата "Света Богородица"

Паметна плоча от първия батински кмет Иван Дръндев

Стара къща, използвана за страноприем­ница. В нея веднъж гостувал цар Борис III

225

Руския път

Граничният пост (заставата)

Крайната чешма Дръндевата чешма

226

Сградата на Земеделската кооперация

Сградата на Кметство — Батин

Секретарят на Кметството Анка Илиева

Фурната

227

Началничката на пощата

Любка Линкова

Библиотекарката Янка Илиева

Детската градина

228

Училището

Ученици по време на час през 1983 г. с класен

ръководител А. Кючуков

Учителският колектив в ОУ

"Л. Каравелов " през учебната 2000-2001 г.

229

Лятна детска градина -1971 г.

Ученици от I клас - 1959 г.

Ученици от

VI клас - 1969 г.

230

Иван Чокоев (с акордеона вдясно) и

Йордан Янков (с тъпана) повреме на концерт

Батинската вокална група

Честване на Зарезан -

14.02.1972 2 . P i

231

Красимир Колев - победител в народни борби

Цветан Русанов - борец

Иван Илиев (в средата) с борците Васил Тодоров (вляво) и Боян Радев (вдясно)

232

Иван Илиев

Остров Батин

Работници от Рибното стопанство

Съвременна батинска къща Заведението на ЕТ "Кр. Колев"

233

Заведението на

ЕТ "Бахри Ибрахимов'

Съвременна бащинска къща

Стопанският

на ППК "Дунав

234

Изглед от Батин

Тържествено събрание пред новопостроеното кметство

235

Първият председател на ТКЗС Русан Тодоров (в средата) с Йордан Стефанов (вляво) и Златан Добришев (вдясно)

Отглеждане на буби към ТКЗС

Ангел Минев (вторият вляво) на сватба на сина си - 1959 г.

На работа в зеленчуковата градина

236

Звено от зеленчуковата бригада със звеновод Илия

Иванов -1962 г.

Градинарско звено със звеновод Минко

Гецов -1965 г.

Захарин Генчев Балкански -кмет 1934 г. (вторият

отляво надясно, прави)

237

9 10 11

1 - Димитър Захаринов Балкански - кмет 1946-1949 г., 2 - Георги Димитров Балкански—председател на ППК "Дунав ", 3 — Геор ги Гецов Венков — пълномощник 1960-1966 г., 4 - Георги Тодоров Копев - пълномощник и кмет 1966-1990 г., 5 - Стефан Серафимов Стефанов - кмет 1991-1995 г., 6 - Александър Елисей Котенков - дългогодишен учител и ОФ лидер, 7 - Румянка Иванова Иотенкова -дългогодишен училищен директор, 8 - Тодорка Радева - акушерка 1961-1973 г., 9 - Димитър Илиев - дългогодишен председател на ТКЗС, 10 - Върбан Миланов — информатор, 11 — Ангел Радев — медицински фелдшер 1957-1973 г.

238

Най-ранният документ, сочещ съществуването на Батин през 1479 г., като "тимар на Искендер, Хъзър, Моралъ Касъм " с "53 домакинства, 2 вдовици и приход

без испенча 5 400 акчета "

План на сраженията при Батин на 26.08.1810 г. - "Батин кавгасъ'

240

Списък на лозари от с. Батин -1857 г.

241

Списък с името на първия батински свещеник Параскев -1861;

242

Писмо на Русенския окръжен управител Костов до началника на Дунавската дивизионна област за събитията след Тръстенишкия бунт през 1900 г.

243

244

245

Акт за встъпване в длъжност на учителката Милана Енчева с подписа на първия

батински кмет ИванДръндев - 01.10.1906 г.

246

Решение по съдебната преписка за гранична земя между Горно Абланово и Батин-14.03.1927 г.

247

248

Учредителен протокол на батинската организация на БРП (к)

ш

250

Списък на участниците във Втората световна война 1944-1945 г.

КОЙКА - легенда

На запад от село Батишница вековна гора нашепва легенда за народните зак-рилннци през османско иго. Преди години пътници са спирали за кратък отдих и са утолявали жаждата си с бистрите и студени води от покрития крайпътен кладе­нец. В основите му се четели едва забележими надписи. Според народното преда­ние във водоема е намерила смъртта си красивата българка Копка.

Преди шест-ссдсм поколения се родила чудна девойка на име Койка. По-голя­мата й сестра разправяла, че при появата на Койка на бял свят ято врани цял ден се вили над селото. В полунощ тя видяла и три орисници, конто шепнели съдбата на новороденото. Първата рекла: "Да порасне гиздава мома, в друго село да се задо-ми н мъжка рожба да добие". Втората допълнила; "Мълвата за хубостта й да стиг­не до Цариград". Третата едва прошепнала: "Мъжът й да я удави". След всяка орисия те хвърляли в огнището по шепа прах, който горял буйно и осветявал ця­лата стая като ден.

Мълвата за стройното тяло, русите коси и бялото лице на Койка се понесла от поречието на Ломовете до Дунава. Някои сравнявали походката й с тази на кошу­та, гласа й - с песните на чучулигите, а сините й и игриви очи - с водите на планин ски поток. Ергените християни търсели погледа й по тлаки и седейки, по сенокос и гроздобер. Мюсюлманите се заканвали, че такава хубост не може да краен хрис­тиянската къща, а само турски харем. Старите хора клатели глави и предричали, че Койка няма да дочака дълбоки старини.

Запълзял слух по поречието на Ломовете, че поп Мартин Иванов от Батин проводил сватови ици да искат Койка да му стане жена. Мълвата се оказала исти­на. Не след дълго време се вдигнала богата сватба. Отвел поп Мартин хубавицата Койка в Батин. След година тя родила син, на когото дали името Асен. Копка се разхубавила още повече, а турците от селото и аскерът от гра ничния пост става­ли все по-нсвъздържани в отношенията си с българката. За да спре еничарите поп Мартин и семейството му напуснали новата къща и потърсили спокойствие при роднини в Сливо поле. След година се наложило да се местят в Пиргово.

По това време Русчушкият първенец Манук бей с мълчаливото съгласие на властта устроил невиждана жестокост на поп Мартин. Той поканил семейството му на гости и изслушал просбите на християнина за по-спокоен живот. Обещани­ята на Манук бей следвали едно след други. Дошло време да си ходят. Поп Мартин поискал да доведат жена му и сина, който от първия час на посещението били въведени в харема. Гавази-те на първенеца го наругали. 'Тази жена вече не е твоя, а на бея". Тя не иска да се върне при теб". Сепнал се поп Мартин, но било много късно. Премазан от бой, бил изхвърлен на улицата. Седмица чакал поп Мартин пред портите и се надявал да зърне сина си и съпругата. Усилията му били напраз­ни. Цяла година Мартин обикалял първенци, кадии и паши - търсел помощ и защита. С болката си стигнал чак до Цариград.

251

Отчаен от нечовешкото отношение на турците, поп Мартин се принудил да напусне родното си място и потърсил спасение при свои близки в Еленския бал­кан. В душата му се надигала жаждата за отмъщение.

След потушаването на селското въстание в Странджанския край дружината на Вълчан войвода преминала в Стара планина. Хайдутите започнали отново да мъстят за народните неволи, а войводата събирал злато, с което да откупи войска за Освобождението на България. Поп Мартин излял мъката си пред народните закрилници. Заедно с дружината поел по хайдушките пътеки. Скоро успял да спе­чели всички с храбростта и съобразителността си. Вълчан войвода се съгласил да отдели няколко четника, които да отмъстят за поруганата чест на поп Мартин. Те дълго бродили из горите на Североизточна България и търсели сгоден случай за отмъщение. Накрая се принудили да прибягнат до хитрост - един от хайдутите успява да се глави за коняр при бея.

Койка непрестанно молила Манук бей да я пусне, за да види родителите си на село. Най-сетне той склонил. Хайдутите били известени за деня на пътуването от предрешения коняр. Богато украсената каляска напуснала укрепения Русчук прид­ружена от слуги на бея. Заедно с Койка пътували първородния й син Асен и вто­рото й дете от бея.

Хайдутите отрано завардили пътя, който преминавал през гористата месност "Перестица". Кървавата схватка била съвсем кратка. След като придружителите били избити, поп Мартин се обърнал към Койка само с един въпрос; "Защо не избяга от харема?" Нейните оправдания не отменили предварителната й смъртна присъда. Хайдутите с треперещи ръце сменили нанизите от жълтици от бялата шия и на тяхно място поставили тежък камък. Към най-дълбокото място на водо­ема се понесло и тялото на второто и дете. След няколко дни поп Мартин прех­върлил сина си отвъд Дунава, във Влашко, при верни приятели. От тогава леген­дата за хубавата българка Койка се мълви от уста на уста, придава се от поколе­ние на поколение. Така ми я разказа моят дядо, а в народната памет местността и до ден днешен остава да живее с името - "Койката".

Легенда за поп Мартин, разказана от Цвятко Райков от с. Батишница, Русенско през 2000 г.

Ш

Административното устройство наБатинската селска община

презгодините . ' * " ' г ж л

09.07.1877-24.12.1905 г. - Съставно село към Г.Аблановската община 24.12.1905-28.11.1934 г. - Самостоятелна Батинска селска община 28.11.1934-03.04.1945 г. - Съставно село към Г.Аблановската община 03.04.1945-03.03.1959 г. - Самостоятелна Батинска селска община 03.03.1959-01.01.1979 г. - Съставно село към Г.Аблановската община 01.01.1979-2002 г. и нататък - Кметство към Селищна система гр. Борово,

СЕЛИЩНА СИСТЕМА - ГР. БОРОВО, РУСЕНСКО

253

КМЕТОВЕ И КМЕТСКИ НАМЕСТНИЦИ В БАТИН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1905-1944 Г.

Кметове:

1. Иван Дръндев - 24.12.1905 г. - 8.01.1908 г. 2. Добриш Добрев - 8.01.-2.10.1908 г. 3. Гичо Иванов - 2.10.1908 г. - 1912 г. 4. Димитър Попов - 1912-1919 г. 5. Гичо Иванов - 1919-1920 г. 6. Димо Димитров - 1920-1921 г. 7. Ангел Копев - 1921-1922 г. 8. Георги Григоров - 1922-1923 г. 9. Колю Денков - 1923 г. 10. Ангел Копев - 1924-1925 г. 11. Дждагьр Иожж - 1925-1926 т. 12. Митю Вълчев - 11.01.1927 г. - 19.05.1928 г. 13. Димо Димитров 19.05.1928 г. - 20.12.1929 г. 14. Крум Радушев - 20.12.1929 г. - 1.01. 1931 г. 15. Трифон Стефанов - 1.01. - 1.02.1931 г. 16. Ангел Петров Начев - 1.02.1931 г. - 1.01.1934 г. 17. Николай С. Ботев - 1.01. - 10.09-1934 г. 18. Захарин Г. Балкански - 10.09. - 28.11.1934 г.

Кметски наместници:

1. Александър Янков - 28.11.1934 г. - 14.01.1942 г. 2. Пенчо Тодоров Шейтанов - 14.01-1942 г. - 21.01.1943 г. 3. Иван Василев Панов - 21.01.1943 г. - 3.04.1945 г.

Кметове на Горноаблановската община, когато Батин е към нея:

1. Кьню Ватев - 18.03. - 10.04.1901 г. 2. Митю Теодосиев - 10.04.1901 г. - 13.12.1904 г. 3. ИлияГ. Кочев - 13.12.1904 г. - 24.12.1905 г. 4. Георги Серафимов - 28.11.1934 г- - 17.06.1936 г. 5. Георги Цанев Ганев - 17.06.1936 г. - 8.02.1937 г. 6. Спиридон Пенев - 8.02.1937 г. - 24.04.1940 г. 7. Никола Петров Киряков - 24.04.1940 г. - 4.12.1944 г. 8. Любен М. Теодосиев - 4.12.1944 Г-

Кметове в Батин от 1944 г. до днес

1. Манаил Димов Данков - 9.09.1944 г. - 3.04.1945 г. 2. Добриш Тодоров Каранейков - 3-04. - 3.12.1945 г.

254

3. Тодор Данков Цонев - 3.12.1945 г. - 16.03.1946 г. 4. Димитър Захаринов Генчев (Балкански) - 16.03.1946 г. - 8.06.1945г. 5. Цони Данев Михалев - 8.06.1949 г. - 6.10.1950 г. 6. Юрдан Стефанов Иванов - 6.10.1950 г. - 30.04.1951 г. 7. Захари Петров Димитров - 30.04. - 9.07.1951 г. 8. ЦониДанев Михалев - 9.07.1951 г. - 4.04.1952 г. 9. Ангел Минев Ангелов - 4.04.1952 г. - 2.01.1953 г. 10. Георги Трифонов Стефанов - 2.01.1953 г. - 3.03.1959 г. (след това до

19.11.1960 г. той е заместник-председател на съставната Горноаблановска община).

11. Георги Гецов Венков - 19.11.1960 г. - 26.02.1966 г. - пълномощник. 12. Георги Тодоров Колев - 26.02.1966 г. - 8.10.1990 г. - пълномощник и

кмет от 1.01.1979 г. 13. Тодор Върбанов Миланов - 8.10.1990 г. - 26.10.1991 г. 14. Стефан Серафимов Стефанов - 26.10.1991 г. - 12.11.1995 г. 15. Хамди Басри Ибиш - 12.11.1995 г. - 2002 г. и нататък

Свещениците в с. Батин 1861 - 2002 г.

1. Поп Параскев - 1861-1867 г. Обслужва селата Батин, Белцов, Брестовица. 2. Марин Георгиев от с. Горно Абланово - 1867-1868 г. Обслужва селата

Батин, Г. Абланово, Белцов. 3. Стефан Иванов и Григор Бенев - 1868-1870 г. Обслужват селата Батин, Е.

Йосиф, Обретеник, Тръстеник и Манастирица (Борово). : •, ; 4. Марин Георгиев от с. Г. Абланово - 1870-1875 г. Обслужва Батин иГ.

Абланово. 5. Никола Иванов от с. Г. Абланово - 1875-23.09.1903 г. Обслужва Батин, Г.

Абланово и Кривина. 6. Васил Узунов от с. Г. Абланово - 23.09.1903 - септ. 1908 г. Обслужва

Батин и Г. Абланово. (През това време Н. Иванов обслужва Белцов, Беляново и Кривина)

7. Никола Иванов - септ.1908-25.01.1921 г. Обслужва Батин, Белцов, Беляново и Кривина.

8. Иван Пройнов от с. Копчений, Габровско - 25.01.1921-8.01.1933 г. Обслужва Батин и Г. Абланово. 9. Константин Попов от с. Кривина - 8.01.1933-14.08.1948 г. Обслужва Батин

иГ. Абланово. 10. Николай Стоянов Кушев от с. Бистренци - 14.08.1948-1.05.1997 г.

Обслужва Батин иГ. Абланово. Роден на 5.11.1920г. 11. Ангел Тодоров Манолов от с. Недан, Великотърновско - 1.05.1997- до

днес. Обслужва Батин, Г. Абланово, Е. Йосиф, Обретеник. Роден на 22.10.1954 г.

ш

Заб. В края на 18-ти - началото на 19 в. (1795-1805 г.) тук свещеник е бил известният впоследствие български хайдутин поп Мартин, но за това преки документални свидетелства нямаме.

Църква:

1861 г. Построена е първата църковна килия или параклис, който просъществува до

1933 г. - построена е днешната църква.

Учители в българското начално училище и прогимназията 1869-1944

1869-1884 г. - хаджи Стефан хаджи Икономов хаджи поп Антонов от Казанлък

1884-1888 г. - Дянко Михайлов от Русе 1888-1890 г. - Жеко Шапков от Шумен 1890-1903 г. - Васил Лазаров от с. Хибилий (Страхилово), Свищовско 1903-1904 г. - Константин (Коста) Каменов 1904-1905 г. - Тодорица Василева от Русе 1905-1906 г. - Никола Ат. Николов от с. Джулюница, Свищовско 1906-1925 г. - Тодор Енчев Шейтанов от с. Кривина, Свищовско 1906-1907 г. - Тодор Енчев Шейтанов, Милана Енчева 1907-1908 г. - Т. Е. Шейтанов, Н. Николов 1908-1909 г. - Т. Е. Шейтанов, Обрешко Димов 1915-1916 г. - Т. Е. Шейтанов, Янка Христова Алексиева 1917-1919 г. - Т. Е. Шейтанов, Мария Т. Шейтанова 1919-1920 г. - Т. Е. Шейтанов, Петър Димитров 1921-1922 г. - Т. Е. Шейтанов, Елена Савова 1922-1923 г. - Т. Е. Шейтанов, Петър Димитров 1923-1924 г. - Т. Е. Шейтанов, Елена Савова 1924-1925 г. - Т. Е. Шейтанов, Руса Ат. Ръженкова, Цветана Т. Шейтанова,

Пена Д. Герганова 1925-1935 г. - Бейко Нешев Йончев от с. Балван, Великотърновско 1925-1931 г. - Бейко Нешев Йончев, Руса Ат. Ръженкова, Цветана Г.

Калинова 1931-1934 г. - Б. Н. Йончев, Руса Ръженкова, Цветана Калинова, Димана

Йорданова Драганова 1934-1935 г. - Б. Н. Йончев, Руса Ръженкова, Цветана Калинова, Димана

Драганова, Ангелина Илиева Бърдарова 1935-1944 г. - Димитър Петков Георгиев от с. Малък Вършец, Севлиевско 1935-1936 г. - Димитър Петков Георгиев, Кирил Нешев Бенчев, Руска

Димитрова Георгиева, Пенка Младенова Богданова, Стефана Ангелова Панайотова, Цветана Георгиева Калинова

1936-1937 г. - Д. П. Георгиев, Руска Д. Георгиева, Цветана Г. Калинова, Стефана А. Панайотова

256г

1937-1944 г. - Д. П. Георгиев, Руска Д. Георгиева, Благовеста Радославова Стефанова, Анка Александрова Янкова

Прогимназия

1932-1933 г. - Куна Ст. Терзиева - I клас 1933-1934 г. - Екатерина Александрова Найденова - I клас 1936-1937 г. - Кирил Нешев Бенчев - директор, Йордана Йорданова Милева,

Надежда Савова Събева - I-IV клас за I път 1937-1944 г. - Иван Василев Панов - директор, Минка Тодорова Неделчева,

Йорданка Йорданова Милева - I-IV клас Иван Василев Панов е от с. Страхилово, Свищовско

Списък на учителите в ОУ "Л. КАРАВЕЛОВ" за периода 1967-2002 г.

1967-1972 г. - Елена Иванова Василева 1967-1972г. - Васил Ненов Василев 1967-1974 г. - Цветанка И. Стоянова 1967-1974 г. - Стоян Йорданов Стоянов 1966-1971 г. - Елена Николова Пенкова 1970 г. - Надка Георгиева Илиева 1970-1977 г. - Анка Атанасова Иванова 1970-1977 г. - Димитър Димитров Иванов 1966-1971 г. - Петър Горанов Петров 1966-2000 г. - Ангел Русев Кючуков 1967-1994 г. - Ханка Кючукова 1974-1976 г. - Мария Михайлова Иванова 1974-1985 г. - Николинка Петкова Богданова 1975-1980 г. - Радостина Сидерова Захариева 1976-1978 г. - Янка Иванова Илиева 1975-1978 г. - Николинка Колева Маврова 1978-1981 г. - Рени Василева Станчева 1979-1982 г. - Севдалина Енева Стефанова 1978-1980 г. - Николай Колев Тончев 1980-1983 г. - Димитър Русев Драганов 1982-1983 г. - Живка Маринова Драганова 1983-1986 г. - Пена Атанасова Тодорова 1984-1986 г. - Димитър Божидаров Райнов 1983-1986 г. - Светла Николова Райнова 1987-1989 г. - Марийка Тодорова Острева 1986-1989 г. - Екатерина Атанасова Хаджиева 1986-1991 г. - Вълчо Колев Михалев

1986-1989 г. - Димитър Василев Вълканов 1986-1989 г. - Иванка Вълканова 1987-1989 г. - Симеон М. Симеонов 1989-1990 г. - Марина Витавлиевна Булгакова 1992-1995 г. - Павлина Димитрова Банкова 1981 г.- продължава - Гинка Кръстева Билева 1987 г. - продължава - Галя Йорданова Георгиева - понастоящем Директор

на ОУ "Л. Каравелов" 1994 г. - продължава - Христо Константинов Лаковски 1996 г. - продължава - Емил Любенов Иванов 1999 г. - продължава - Драгомир Стефанов Белчев 2000 г. - продължава - Лилия Георгиева Узунтонева Детски учителки за периода 1967-2002 г. Лиляна Йорданова Генова Наджеда Стефанова Георгиева Събка Стефанова Йорданова Илиянка Михайлова Дончева Ангелинка Димитрова Димитрова

Учители в частното начално турско училище в Батин 1907-1944 г.

1907-1908 г. - Мустафа Юсеинов Солаков* 1912-1913; 1913-1914 г. - Кадир Мехмедов* 1919-1920 г. - Юсеин Ахмед Ходжа* 1921-1922г. - Етем Христемов

- Юсеин Ахмед Ходжа* 1926-1927 г. - Афуз Мустафа Ахмедов*

- Мустафа Мехмедов 1927-1928 г. - Афуз Мустафа Ахмедов* 1928-1929 г. - Осман Ахмедов Сеидалиев* 1930-1931 г. - Димана Йорданова Драганова

- Кадир Даудов* 1931-1932 г. - Тодор Енчев Шейтанов

- Кадир Даудов* 1932-1933 г. - Тодор Енчев Шейтанов

- Халид Мустафов* 1933-'934 г. - Тодор Енчев Шейтанов

- Халид Мустафов* 1934-1937 г. - Т. Е. Шейтанов, Мехмед Юнузов Османов* 1937-1938 г. - Златю Ив. Пенев, Бейтула Хюсеинов Хюсеинов* 1938-1939 г. - Петранка Петрова Жечева, Бейтула X. Хюсеинов* 1939-1944 г. - Акиф Хасанов Солаков*

258

* Отбелязаните с този знак учители, почти със сигурност, са били и ходжи, срещу имената на някои от които това е записано в документите, но и останалите са изпълнявали тази длъжност, понеже такава била практиката. Но ходжа означава учител, а имамът е свещеник, но в чист вид това в България не се случвало и най-често явление, каквото е и това в Батин, било имамът и ходжата да са едно и също лице, което води учебните занятия и службите в джамията - б.а.

Учредители на кооперация "НАДЕЖДА" - с. Батин - 29.01.1907 г.

1. Ангел Минев 2. Ангел Петров 3. Ангел Тодоров 4. Антон хаджи Стефанов 5. Атанас Д. Анев 6. Васил В. Лазаров 7. Гавраил Иванов 8. Генчо Досев 9. Георги Божев 10. Гичо Иванов 11. Данко Цонев 12. Добри К. Нейков 13. Добриш Добрев 14. Иван К. Иванов 15. Иван Линков 16. Йоси Маджаров 17. Колю Анев 18. Колю Илиев 19. Костадин Минев 20. Кулиш Добрев 21. Кючук Осман Мустафов 22. Лазар Цветков 23. Манаил Андреев 24. Марин Тонев ..;..., 25. Мехмед хаджи Мехмедов 26. Михаил Петров 27. Мицо Папазов 28. Младен Петков 29. Неделчо Анев 30. Никола Николов 31. Панайот Данков 32. Пени Андреев 33. Пени Петров 34. Петко Вълчев 35. Петко Цветков

259

36. Петър Господинов 37. Пъшо Тодоров Венков 38. Ст. А. Бояджиев 39. Стоян Вълчев 40. Тодор Ангелов 41. Тодор Енчев Шейтанов 42. Тодор Цветков 43. Тодор Цонев 44. Христо Анев 45. Христо Денев 46. Цани Денев 47. Тодор Иванов или Билчо Денев?

Управителен съвет

Председател: Атанас Д. Анев Касиер-деловодител: Васил В. Лазаров Членове: Лазар Цветков, Гавраил Иванов, Цани Денев

Контролен съвет

Председател: Добриш Добрев Деловодител: Ст. А. Бояджиев Членове: Антон хаджи Стефанов, Пъшо Тодоров Венков, Панайот Данков

Председатели и касиер-деловодители на кредитна кооперация "Надежда" -с. Батин, Русенско през годините

1. Атанас Д. Анев - председател - 29.01.1907 г. 2. Васил В. Лазаров - касиер-деловодител - 29.07-8.10.1907 г. 3. Тодор Енчев Шейтанов - касиер-деловодител - 8.10.1907 г. - 8.10.1924 г. 4. Калоян Василев - касиер-деловодител - 8.10.1924 - замира дейността на

кооперацията. 5. Бейко Нешев Йончев - касиер-деловодител - От възстановяването

дейността на кооперацията през 1930 г. до 1935 г. 6. Колю Денков - 1935 г. - отново замира дейността. 7. Иван Пенев - От възстановяване на дейността през 1941 г. до 1943г.

От тук нататък следват само председатели:

8. Игнат Димитров - 7.07.1943 г. - 25.04.1944 г. 9. Илия Добришев Добрев - 25.04.1944 г. - 22.03.1945 г. 10. Иван Василев Панов - 22.03. - 17.08.1945 г. 11. Цони Данев Михалев - 17.08.1945 г. - 25.04.1946 г.

Всестранна кооперация "Дунав" - 28.12.1947 г. - 2.06.1952 г.

12. Златан Добришев Кулишев - 25.04.1946 г. - 25.02.1951 г. 13. Цони Данев Михалев - 23.03. - 4.03.1951 г. 14. Ангел Петров Иванов - 4.03. - 16.09.1051 г. 15. Велико Марков - 16.09.1951 г. - 2.06.1952 г.

Селкооп - с. Батин ~ 2.06.1952 г. - 14.03.1954 г.

16. Йордан Георгиев Тодоров - 2.06.1952 г. - 14.03.1954 г. Уедрен Селкооп - със с. Горно Абланово - 14.03.1954 г. - 1989 г.

Списък на убитите в Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.), жители на с. Батин, Русенско

№ И м е , презиме, фамилия Ч И Н ,

ГОД.

дата на

смъртта

място А К Т №

1. Атанас Енев Обрешков ред.19г. 11.07.1913 г гр.Мисковиц, Сърбия 92 2. Димитър Иванов Пенев ред. 20 г. 18.10.1912 г Бунар Хисар, Турция 93 3. Илия Лазаров Цветков ред. 28 г. 11.03.1913г сАклан, Турция 94 4. Пъшко Енчев ред. 20 г. 27.03.1913 г гр.Стралжда, Бълг. 95 5. Петруш Друмев ефр. 22 г. 13.11.19123 с.Чифлик, Хе, Бълг. 96 6. Марин Тонев ефр. 48 г. 7.11.1912г. с.Чифлик, Хе, Бълг. 97 7. Велико Пенев ред. 44 г. 2.11.1913г. гр.Гим-град 100 8. Георги Иванов Гатев ред. 42 г. 27.06.1913 3 неизв., Сърбия 101 9. Никола Николов кан.оф. 21.10.1913г неизвестно 102

10. Антон х.Стефаноб ред. 22 г. 21.06.1912 3 м/у Дупн. и Г.Джум 110 11. Митю Петков ред. 25 г. 23.11.1916г сЮметкенца, Макед. 1 12. Гецо Манаилов ред. 26 г. 23.11.1916г с.Бистренци, Макед 2 13. Марин Пенев ред. 28 г. 23.11.19163 с.Бистренци, Макед 3 14. Марко Цонев ред. 23 г. 23.11.19163 с.Бистренци, Макед 4 15. Господин Найденов Господинов ред. 23.02.1916 3 гр.Ниш, Сърбия 15 16. Димитър Захаринов Вълчев ред. 28 г. 21.08.1916 3 сЛюшница, Бълг. 49 17. Тодор Иванов Караиванов ред. 29 г. 7.08.1916 8. с.Л1ошница, Бълг. 50 18. Реджеб Рашидов ред. 23 г. 24.11.1916 3 с.Троенци 58 19. Мехмед Шеиров Пиринджи ред. 49 г. 16.10.19163 с.Бешинце 44 20. Мехмед Ахмедов Ибраимов редн. 21.11.19163 с.Бешинце 21. Ахмед Али Калайджи ред. 26 г. 27.11.19163 с.Бешинце 46 22. Ибраим Салимов ред. 25 г. 27.11.1916 г с.Бешинце 47 23. Джефер Османов Мустафов ред. 23 г. 14.12.1917 3 Дряново 48 24. Ангел Петров Христов ред. 29 г. 15.12.19163 с.Бешинце 49 25. Димитър Атанасов Петров ред. 9.12.1916г. с.Влаклар, Битоля.Макед. 50 26. Тони Трифонов Кънев ред. 31 г. 29.03.1917 3 гр.Лешница, Макед. 51 27. Кръстю Игнатов ред. 18.04.1917 3 с.Дол.Чичово, б.изч. 54

261

28. Игнат Георгиев АлексоВ

29. Ламби Колев Линков

30. Димитър Недялков Анев

31. Йосиф Анчев Маджаров

32. Христо Тодоров Цветков

33. Илия Данев Ангелов -

34. Хасах М.Ибрахимов

35. Манол Игнатов Алексов

36. Юсмен Юсуфов

ред.моряк, 20 г. 19.10.1916 г. с.Первели 56 ред. 39 г. 8.05.1917 г. Прилепско 59 ред. 26 г. 17.05.1917г. Прилепско 60 ред. 21 г. 30.05.1917 г. Прилепско 66 ред. 28 г. 10.07.1917 г. с.Градишница, Пр. 67 ред. 30 г. 22.02.1917г. Лесковац 72 ред. 45 г. 3.09.1917 2. с.Момчилово Гевг. 73 ред. 35 г. 24.10.1917 2. с.Градишница, Пр. 87 ред. 42 г. 6.04.1918 2. Скопие 43

СПИСЪКЪТ е съставен на 23.11.1988 г. от тогавашния батински кмет Георги Тодоров Копев и ни е любезно предоставен от него, за което искпе.но MV благодарим.

Списък на учредителите на ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Русенско - 26.04.1950 г.

1.Алекси Кръстев Иванов - 47,2 дка 2.Ангел Минев Ангелов - 28,5 дка З.Атанас Митев Цонев - 40 дка 4. Атанас Атанасов Енев - 34 дка 5.Велико Илиев Колев - 12 дка б.Веньо Монев Михалев - 48,3 дка 7.Велико Трифонов Стефанов - 24 дка 8.Васил Кънчев Георгиев - 20 дка 9.Гроздан Иванов Грозданов - 54,3 дка Ю.Георги Манолов Игнатов - 45,4 дка 11 .Гено Христакев Тодоров - 19,3 дка 12.Димитър Илиев Кръстев - 10 дка 13.Димо Димитров Великов - 66,5 дка 14.Динко Тодоров Данков - 14,3 15.3латан Добришев Кулишев - 52Д дка 16.Илия Илиев Кръстев - 17 дка П.Илия Грозданов Иванов - 31,6 дка 18.Игнат Борисов Данков - 10,7 дка 19.Йордан Цонев Данев - 28,1 дка 20.Петър Димитров Петров - 30 дка 21.Петър Георгиев Игнатов - 30,7 дка 22.Паун Атанасов Тодоров - 46,8 дка 23.Русан Тодоров Иванов - 77,5 дка 24.Симеона Великова Маркова - 2 дка 25 .Тодор Енчев Кънев -17 дка

262

26.Тодор Монев Михалев - 40,3 дка 27 .Тони Тодоров Добрев - 37,9 дка 28.Цони Данев Михалев - 19,8 дка 29.Юрдан Стефанов Иванов - 45,2 дка или общо 950,5 дка.

Председатели на ТКЗС до отиването му към Г. Абланово 1.Русан Тодоров Иванов - 26.04.1950 г. - 6.02.1951 г. 2.Ангел Минев Ангелов - 6.02.1951 г. - 15.02.1952 г. З.Димитър Илиев Кръстев - 15.02.1952 г. - 04.02.1958 г.* * От 04.02.1958 г. до 1996 г. функциите на касиер-деловодител към клоновия кооператив

се изпълнявал от Костадинка Тодорова Димитрова - б.а.

Местности

1.Аламурлука 2.Аллака З.Ахмед орман 4.Ашламалъка .-. 5.Балар дере б.Балиг баир 7.Барата (Барите) 8.Батинската бара 9.Батински орман Ю.Бахчелъка 11.Блатото 12.Бояджиева чешма 13.Бунар яла (Пунар яла, сърта) 14.Вехтите лозя 15.Ганчово дере 16.Гредата 17.Дейни яла 18.Драки ели 19.Дряновата курия 20.Дряновща 21.Дюзлюка 22.Дългия ялак (Ялакът) 23.Евтимовата курия 24.Инджерлъка 25.Кайнаклъка 26 .Кале баир 27.Калинката 28.Кованлъка 29 .Кокалчи орман

263

ЗО.Копанка 31.Край село 32.Край люцерновите ливади ЗЗ.Крачка орман 34.Кръшляка 35.Кънша орман Зб.Кьошка 37.Кюнта 38.Кюшето 39.Махмуд орман 40.Могилата 41.Над батинската пещера 42.Над лозята 43 .Над средния ред 44.Над табите 45.Недков камък 46,Обора 47.Пирамидата 48.Попинца 49.Попова курия 50.Потока 51.Прекопан 52.Пунар Янаа Кулака 53.Русенска чешма 54.Руския път 55.Солакова чешма 56. Спукания камък 57.Средните локви 58.Средния ред 59.Срещната чешма бО.Стамовата курия 61.Съртдере 62.Съръйолу 63 .Табите 64.Хаджиевия баир 65.Хаджиевия орман 66. [X] Умището 67 .Чуката 68 .Широкото ливаде 69.Юленджика 70.Язала камък

71.Язлъ кавак 72.Ялията 73.Яллъ орман

Чешми

1.Балар чешма 2.Бояджиева чешма 3.Голямата чешма 4.Дръндевата чешма 5.Дядо Георгиевата чешма б.Дядо Тодоровата (потока) чешма 7.Етимов кайнак (новопостроена 1999 г.) 8.Калинка чешма 9.Крайната чешма Ю.Русенската чешма Н.Солаковата чешма 12.Срещната чешма 13.Срещу Джамията чешмата 14.Старата чешма - в турската махала 15.Съръдере чешма 16.Чешмата в Хумището (новопостроена 1999 г.)

Махали

1.Българска 2.Средна З.Турска

265

БИБЛИОГРАФИЯ

Алманах за историята на Русе. Т.1, Русе, 1996. Ангелов, Е. и др. Проучване почвите на България. Почвите Е Русенски окръг.

София, 1975. Антонова, Е. и др. Истини сплетени от вековете. Две могили. София, 1992. Археологически открития и разкопки през 1979 г., София, 1980. Бакалов, К. Обретеник. София, 1985. Бакалов, К. Обретеник. Етнографски очерк. Русе, 1992. Бакърджиева, Т. и др. Русе пространство и история (края на XIV в. - 70-те

години на ХГХ в.). Градоустройство. Инфраструктура. Обекти. Русе, 2001. Бележити българи. Сборник. Т.2, София, 1968. Бижев, Т. Съвети за любителя пчелар. София, 1988. Билчев, Т. Митрополит Григорий Доростолски и Червенски. 1872-1898.

Документален сборник. Русе, 1998. Богданов, И. Хайдути. София, 1967. България 1300. Институции и държавна традиция. Т.2. София, 1982. Българските държавни институции 1879-1986. Енциклопедичен справочник.

София, 1987. Война Росени с Турцией 1806-1812. т. 3, Санкт Петербург 1887. Герасимов, Г. Политиката в моя живот. Русе, 2001. Гинев, М. Русе. Спорт. Дунав. Русе, 1980. Гръцки извори за българската история. Т. 2. София, 1958. Грозданова, Е. Българската селска община през XV-XVIII в. София, 1979. Димитров, Т. Възроден край. София, 1969. Дойнов, С. Българската общественост и Руско-турската освободителна война

1877-1878. София, 1978. Дойнов, С. Българското националноосвободително движение 1800-1812.

София, 1979. Досева, Д. и др. Фолклорни послания от с. Батишница. Русе, 2001. Драганов, Б. 80 години водоснабдяване в Русе и 25 години СП "Водоснабдяване

и канализация" - Русе. Русе, 1985. Дремсизова-Нелчинова, Ц. и др. Археологически паметници в Русенски окръг.

София, 1963. Енциклопедия "България", т. 1-7. София, 1978-1996. Златев, Л. Политическият живот в Русе 1879-1900 г. Русе, 1998. Иванов, И. Преданията. Русе, 1998. Иванов, И. Страдание и бунт. Русе, 2000. Известия на държавните архиви, т. 37. София, 1979. Известия на Исторически музей - Русе. т.1. Русе, 1999. Известия на Народния музей - Русе. т.З. Варна, 1968. Известия Русского архзологического института в Константинополе. т.Х.

София, 1905.

266

Изложение за състоянието на Русенски окръг. 1 896-1897 г. Русе, 1897. 1902 г. Русе, 1903. 1902-1903 г. Русе, 1903.

1906-1907 г. Русе, 1907. 1905-1906 г. Русе, 1906. 1911-1912 г. Русе, 1912. 1912-1914 г. Русе, 1914. 1915-1921 г. Русе, 1921. 1922-1924 г. Русе, 1924. 1925-1926 г. Русе, 1926. 1927 г. Русе, 1928. 1928 г. Русе, 1929. 1929 г. Русе, 1930. История на образованието и педагогическата мисъл в България, т.2. София,

1982. История на Пети пехотен Дунавски полк (1885-1941). София, 1942. История на Русенската партийна организация. София, 1971. калинов, И. Село Екзарх Йосиф. Исторически очерк. 1988. Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. София, 1995. Клров, И. Т. Из миналото на село Ценово. София, 1972. Климатичен справочник на НРБ. София, 1959. Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век. София,

1997. Колев, Р. Борово. Русе, 1991. К.онобеев, В. Д. Българското националноосвободително движение.

Идеология, програма, развитие. София, 1972. К.осев, К. и др. Освободителната война 1877-1878 и българската национална

революция. София, 1988. Кутузов, М. М. Сборник документов и материалов. т.З (1808-1812). Москва,

1932. Патински извори за българската история, т.1. София, 1958. Попия на река Дунав. Български участък. София, 1961. Манев, Н. Горно Абланово. Русе, 1970. Маркова, 3. Българската екзархия 1870-1879. София, 1989. Материаль1 для изучении Болгарии, ч. П, Вьш. IV. Букурешт, 1877. Материаль1 для изучении Болгарии, ч.Ш, Вьш. V. Букурешт, 1877. Милетич, Л. Старото българско население на Североизточна България.

София, 1902. Миллер, А. Ф. Мустафа паша Байрактар. Отоманская империя в начале XIX

века. Москва, 1947. Милютин, Д. А. Дневник, т.2. Москва, 1949. Ji

Шие-

Михайловски-Данилевски. Описание Турецкой войни 1806-1812. Санкт Петербург, 1843.

Мутафчиева, В. Кърджалийско време. София, 1993. Недялков, С. и др. Практическо пчеларство. София, 1990. Ничев, М. и др. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-

1990. София,1989. Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия от 10

Септември 1905 до 10 Септември 1906 г. Русе, 1906. Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1909-

1910г. Русе, 1910. Отчет за деятелността на Русенската окръжна постоянна комисия през 1929 г.

Русе, 1930. Пармаков, С. Русе вчера и днес. Русе, 1936. Петров, А. Вторая турецкая война в царствовании императрици Екатерины

II 1789-1791г. т.2. Санкт Петербург, 1880. Поглед върху социално-икономическата структура на българското земеделско

стопанство. София, 1936. Почвено-географско райониране на България. София, 1974. Протоколи от редовните и извънредни сесии на Русенский окръжен съвет

1894-1896 г. Русе, 1896. Протоколи от редовните и извънредни сесии на Русенский окръжен съвет

1897-1898 г. Русе, 1899. Протоколи на Русенски окръжен съвет (1897-1898). Русе, 1899. Пушкаров, Н. Избрани трудове. София, 1975. Пушкаров, Н. Почвена карта на България. София, 1931. Репортажи от Освободителната война 1877-1878г. София, 1978. Россия и напионально-освободительная борьба на Балканах 1875-1878. Москва,

1978. Русе в зората на освобождението. Русе, 1928. Русенски областен алманах. Русе, 1942. Сборник материалов по гражданскому управлению и окупации Болгарии в

1877-78-79 г. т.1. София, 1901. Сборник материалов по Русско-турецкой войнь.1 1877-1878 на Болканском

полуострове. Москва, 1900. Симеонов, С. Русе в миналото и днес. Русе, 1929. Сиромахова, Ж. и др. Русенският край през Освободителната Руско-турска

война 1877-1878 г. София, 1977. Социално-демографски характеристики на населението и жилищен фонд.

Регион Русе.София, 1996. Списък на населените места в княжество България според преброяването на

първий януарий 1893 г. София, 1894.

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31.12.1910 година. София, 1912.

Стателова, Е. и др. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. София, 1979.

Статистики на горите 1934-1935. София, 1937. Статистика на горите 1936-1937. София, 1942. Статистически годишник на Русенски окръг 1950-1956 г. Русе, 1957. Стефанов, С. Старините по долния басейн на р. Янтра. София, 1956. Стефанова, Л. Една есен в Америка. София, 1986. 125 години Русенска община 1856-1990. Документален сборник. Русе, 1990. Събев, Л. и др. Климатичните райони в България и техния климат. София,

1963. Състав на питейните води в страната. София, 1979. л--.ьс..-.-:з: Тайните съкровища на България. Предания, док., автент. Ръкоп., уникални

фотоси. 4.1. София, 1994. Тодоров, Г. Временното руско управление в България през 1877-1879 г.

София, 1951. Тодорова, X. Енеолит Болгарии. София, 1979. Трайков, В. и др. История на българската емиграция в Северна Америка.

София, 1993. Трифонов, Т. Русчушкия (източен) руски отряд 1877-1878 г. Русе, 1992. Турски извори за българската история. Серия XV-XVI в. т.П. София, 1996. Френски пътеписи за Балканите. XIX век. София, 1981. Хайтов, Н. Хвъркатото корито. София, 1979. Христов, Г. Легендата на русенската борба. Русе, 1998. Христов, X. Селските вълнения и бунтове 1899-1900 г. София, 1962. Цанев, Г. и др. Тръстеник. Русе, 1999. Юбилеен сборник "Българското село". София, 1930.

ПОЛЗВАНИ ФОНДОВЕ ОТ ДЪРЖАВЕН АРХИВ - РУСЕ

1.Капитализъм 1 К - Областна дирекция - Русе 5 К - Окръжен съвет - Русе 43 К - Доростолска и Червенска митрополия 44 К - Русенска църковна народна община 70 К - Областна училищна инспекция - Русе 82 К - Селско общинско управление - с. Две могили, Беленско 245 К - Църковно настоятелство - с. Батин, Беленско 265 К - Църковно настоятелство - с. Горно Абланово, Беленско 349 К - Селско общинско управление - с. Горно Абланово, Беленско 363 К - Училищни настоятелства 463 К - Народно основно училище "Л. Каравелов" - с. Батин, Беленско

ш

464 К - Частно турско първоначално училище - с. Батин, Беленско 601 К - Кредитна кооперация "Надежда" - с. Батин, Беленско

2.Социализъм

1 - Областна дирекция - Русе. 59 - Комитет за написване история на гр. Русе 78 - Областна училищна инспекция - гр. Русе 120 - Селско общинско управление - с. Горна Манастирица, Беленско 164 - Околийска организация на ОФ - Бяла 256 - Окръжна земеделска дружба - гр. Русе 258 - Околийско ръководство на БЗНС - гр. Бяла 259 - Областно настоятелство на БЗМС - гр. Русе 313 - Селски общински народен съвет - с. Горно Абланово, Русенско 370 - Селски народен съвет - с. Батин, Русенско 381 - Народно основно училище "Л. Каравелов" - с. Батин, Беленско 473 - ТКЗС "Нов живот" - с. Батин, Беленско 562 - Околийски народен съвет - гр. Бяла, Русенско 846 - Горско стопанство - гр. Бяла, Русенско 891 - Материали за историята на кооперативното движение в Русенски окръг 952 - Попов, Димитър Стефанов, юрист 1054 - Селска потребителна кооперация "Дунав" - с. Батин, Беленско 1368 - Изборни документи от Русенски регион 1381 - Цветков, Атанас Лазаров, необработен 407 Б - Първична партийна организация на БКП при с. Батин, Русенско

З.Частични постъпления (ЧП) 306 - Списък на учителите в Русенския учебен окръг през 1919 г. 311 - Преписка за заразните болести в Б еленска околия през 1935-1942 г. 319 - Годишни отчети, сведения, ведомости и др. за санитарния надзор,

заразните болести и др. в Беленска околия през 1948 г. 782 - История на заразните заболявания в Русенски окръг 802 - Русенски окръжен вестник 1928 и 1932 г. 808 - Статистически годишник на Русенски окръг 1950-1956 г. 1019 - Бележки за историческото минало на с. Ценово, Русенско

Тодор Билчев Билчев е роден през 1956 г. в Русе. Завършва "Българска филология" във ВТУ "СВ. Св. Кирил и Методий" през 1981 г. От 1986 г. до днес работи в Държавен архив - Русе. Издал е 13 документални книги, публикувал е над 30 научни съобщения и над 500 научнопопулярни с т а т и и в специализирани научни издания, местни и централни вестници и списания. Носител на втора награда

за очерк в конкурса на в. "Дунавски фар" - Русе от 13.07.1990 г. Лауреат на националната литературна награда "Светлоструй" за документалистика, връчена му на 18.05.1995 г. в с. Щръклево, Русенско от поетите Йосиф Петров и Иван Цанев. Настоящ председател на русенския клон на Съюза на краеведите в България.

Анка Андреева Колева е родена през 1952 г. в с. Батин, Русенско. Завършва Библиотекарския и н с т и т у т в София през 1974 г. От 1974 г. до днес е библиотекар в Регионална библиотека "Л. Каравелов" - Русе. Има публикации в различни краеведски списания и издания. Дългогодишен член на русенския клон на Съюза на краеведите в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 3

Глава първа. ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 7

Глава втора. ДРЕВНИ СЕЛИЩНИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИМ 17

Глава трета. БАТИН П Р Е З ПЕРИОДА 1388-1878 г 20

1. Поява и икономико-демографско развитие на селището 20 2. Борба срещу османското владичество 25

а) Поп Мартин 25 б) Батин кавгасъ 32 в) Освобождението 40

Глава четвърта. БАТИН ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1944 г 51

1.Административно устройство и дейност на общината 51 а) Административно устройство 51 б) Дейност на общината 61

2. Обществено-политически живот 93

Глава пета. БАТИН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944-1989 г 158

1. Административно устройство и дейност на общината 158 а) административно устройство 158 б) дейност на общината 159

2,Обществено-политически живот 177

Главашеста. БАТИН СЛЕД 1989 г 215

1. Административно устройство и дейност на общината 215 2. Обществено-политически живот 218

Приложения 223 Библиография 266

Дарители

Дарили по 10лв Здравко Борисов Миглена и Тодорка Радеви Тодорка Игнатова

Дарили по 5лв Анка Илиева Любка Линкова

Дарили по 2лв Атанас Русков Велико Илиев Генчо Андреев Георги Цветанов Неждет Ефраимов Пешо Славов Тодорка Петкова Цветан Динчев

Дарили по 1лв Али Рашидов Анка Асенова Анчо Кръстев Асие Рухиева Атанас Марков Атанас Тонев Атанаска Анкова Ахмед Адемов Ахмед Кадиров Ашим Ашимов Ашим Мюмюнов Бейнур Ахмедов Бейтула Ибраимова Бейхан Ахмедов Бехидже Мехмедова Велико Ангелов Велико Митев Венко Иванов Всейхан Мустафов Галип Асанов Георги Гецов Георги Копев Георги Русанов Гюлбие Сабриева Гюлтен Асанова Джали Еминов Джалил Ахмедов Димитър П. Данев Димитър Захаринов

Елена Р. Каранейкова Еленка Иванова Емил Яков Енчо Божанов Захаринка Илиева Здравко Игнатов Ибраим Мюмюнов Иван Вълев Иван Драгозов Иванка Донева Игнат Батев Игната Иванова Илия Гецов Илия Иванов Илияна Балканска Исмаил Арунов Исмаил Риянов Исмет Исмаилов Йордан Георгиев Йордан Ламбев Кадир Назифов Камен Великов Кольо Д. Колев Кръстина Тонева Кръстьо Атанасов Маджиде Тефук Малунка Иванова Марин Генов Марин Горанов Маринка Гатева Маринка Минева Мастън Садулов Мериям Садъкова Мехмед Исмаилов Мехмед Мехмедов (Даскала) Мехмед Мехмедов Мехмед Мустафов Мехмед Сюлейманов Милана Димова Милко Божинов Минко Гецов Назми Асанов Назми Мастънов Назми Османов Назмие Мастънова Неделчо Божинов Неджиб Кадиров

Незир Ахмедов Никола Стилянов Нихат Азисов Нутфи Асафов Осман Рухиев Петко Иванов Петър Георгиев Рами Ешерефов Рамие Мехмед Расим Хюсеин Ружди Османов Ружди Рушидов Руско Златанов Сабри Ибиш Салим Хюсеин Стефан Серафимов Стефко Стефанов Стойчо Атанасов Сюлейман Асанов Сюлейман Яшаров Тинка Кръстева Тодор Атанасов Тодор Върбанов Тодор Манолов Тодор Монев Тодор Тонев Христо Иванов Цветан Методиев Цветана Найденова Цветанка Кънчева Цони Христанов Юсеин Рашидов