ЗЕМЕДЕЛИЕISSN 1310-7992www.oralo.bg

1–2 (270) / 2016

ПЛЮС

iiwww.titanmachinery.bg национален кратък номер

ОПТИМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ НА ПОЛЕТО

ЗАПОВЯДАЙТЕ В СТАРА ЗАГОРА НА ПРОЛЕТНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ

БАТА АГРО 08-12 МАРТ!ОТКРИЙТЕ НОВОСТИТЕ ПРИ CASE IH НА ПОЛЕ № 11.

CASE IH OPTUM CVX

www.titanmachinery.bg национален кратък номер

ОПТИМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ НА ПОЛЕТО

ЗАПОВЯДАЙТЕ В СТАРА ЗАГОРА НА ПРОЛЕТНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ

БАТА АГРО 08-12 МАРТ!ОТКРИЙТЕ НОВОСТИТЕ ПРИ CASE IH НА ПОЛЕ № 11.

CASE IH OPTUM CVX

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

2

ПЛЮ

С

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 6,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: zemedelieplius@mail.bgwww.oralo.bg

СъдържаниеЮбилейвЕковна траДИцИя И новИ ЗнанИя 110 години Институт по земеделиеи семезнание „образцов чифлик” . . . . . . . . . . . . . 3

ЗемеделСки културигИЗДа – нов сорт обикновена зимна пшеница . . . . 8Двузърнест лимец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Пролетен фуражен грах рУСЕ 1 . . . . . . . . . . . . . 12качество на семената при сортове грах . . . . . . . . . 13Жизненост на семената при соя . . . . . . . . . . . . . 18

раСтителна ЗащитаМениджмънт на вирусните болести по картоф . . . . . 22

торенеМинералното торене и качеството при картофите . . 25течният тор Хумустим за качеството на фуража и зърното на пролетен фуражен грах . . . . . . . . . . 28Микроелементи при тютюн недостиг и излишък . . . . 31

Зеленчуци Производствена технология за непикиран разсад от пипер и домати . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

екологияПроучвания върху биологичната борба с плевелите . 36как да преборим глобалното затопляне . . . . . . . . . 38

нова книгатерминологичен речник по земеделска техника . . . 40

библиотекаБиологично земеделие – проблеми и преспективи . . 41

СЪдЪрЖание 2015 година . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0882 966 460отговорен редактор:доц . д-р т . колев, GSM 0882 966 459редактор:П . ПековPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕооД, тел . +359 2 852 02 48редколегия:aкад . ат . атанасов, проф . д-р Ив . трънков, проф . д-р т . тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев, проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р т . Митова, проф . д-р Д . вълчев, проф . д-р С . Машева, проф . д-р инж . М . Михов, доц . д-р Е . Станева

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в българия – сп. „орало”, издавано от 1894 г.

С решение на Управителния съвет на ДФ „Земе-делие“ годишният лихвен процент за новоотпусканите кредити е намален от 5 на 4 процента . облекчените лихвени условия ще се прилагат по три инвестиционни схеми за кредитиране . от тях ще се възползват кан-дидатите по кредитна схема за инвестиции в селско-то стопанство, която обхваща дейности по създаване, възстановяване и отглеждане на трайни насаждения и инвестиции в оранжерийното производство; създаване и оборудване на животновъдни ферми и закупуване на чистопородни, хибридни и стокови животни, закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в сел-ското стопанство .

възможност за лихвени облекчения предоставя и Схемата за кредитиране на лица с одобрени проекти по националната програма по пчеларство за тригодиш-ния период 2014-2016 (нПП) .

новите, по-добри условия засягат и Схемата за кре-дитиране със средства на ДФ „Земеделие” на про-екти по Схема за държавна помощ „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход” .

Пълната информация за кандидатстване по схемите се намира на сайта на ДФ „Земеделие” .

НовиНи от ДФЗ

Списанието се издава с подкрепата на:

Фонд „Земеделие“ намали лихвите за новите кредити

1–2 (270) / 2016ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3

Юби

лейвековна традиция и нови Знания 110 години институт по земеделие

и семезнание „образцов чифлик”доц . д-р галина Дякова, директор на ИЗС „образцов чифлик”

образцов чифлик, край град русе, е най-ста-рото огнище на земеделската култура и просвета в България . Създаването му е изключително съби-тие, не само за земеделието в България, но и за развитието на опитното дело в Европа .

в далечната 1865 г ., известният турски рефор-матор и управител на туна (Дунавски) вилает, със седалище русе, Митхад паша, воден от идеята да се изпитват нови земеделски култури, сортове и машини, както и да се произвеждат семена за посев, а от друга страна – чрез опит да се уста-нови какъв е доходът от земята в този край, за да се налагат и съответните данъци на населението, създава държавното стопанство „нумуне чифлик” (опитен чифлик) .

След освобождението на България, с Указ № 374 от 13 .12 .1879 г . е отворено първото практи-ческо земеделско училище с двегодишен курс на обучение . „нумуне чифлик” е преименуван в „образцов чифлик” . През 1883 г . то е преобразу-вано в средно, с тригодишен курс на обучение . Директорът на училището Иван Саранов през 1887 г . урежда опитно поле, първото в осво-бодена България . в него е включена първата у нас ботаническа градина, наречена „Сортимент”, в която се изпитват редица нови култури . от 1896 г . ръководството на опитното поле се възлага на константин Малков, един от най-видните пред-ставители на агрономическата мисъл в България, смятан за баща на опитното дело у нас .

на 09 .03 .1905 г . е основана Земеделската оп-итна Станция „образцов чифлик” . Д-р козаров, нейният първи управител, е учен с богата еруди-ция и разностранни интереси, изключително об-разован и интелигентен .

Д-р Петър козаров е един от първите фито-патолози, поставили началото на статистиката за болестите по културните растения у нас, събрал и изпитал голям брой местни и чужди сортове от различни култури . Пръв проучва вредното влияние на суховеите в Добруджа през 1905-1908 г . Д-р козаров е създал богата за времето си библиоте-ка, която за 5 години достига 700 тома .

След откриването на опитната станция през 1905 г ., наред с основните научни трудове, голяма популярност добиват така наречените „хвъркати листове” по различни въпроси . те се разпростра-няват в района безплатно и имат значение за внедряването на агротехническите знания в усло-вията на дребното частно стопанство .

Площта на опитното поле, получена от учили-щето е 37,5 дка, през втората година е разширена на 55 дка . Скоро достига 100 дка и асортимент от 376 сорта различни земеделски растения .

Значителни са успехите на станцията в областта на селекцията през периода 1912-1920 г ., когато неин директор е проф . Иван Иванов .

Проф . Иван Иванов има значителни пости-жения в областта на селекцията на пшеницата . основоположник е и на селекцията по ечемик, фасул и овес . Създава сортовете пшеница № 14, 16, 7, 84 и 159 . особено успешен е сорт № 14 – един от най-зимоустойчивите и с високо качество на зърното . Поради безспорните си качества този сорт в продължение на много години е основен за България и едва в края на 50-те и началото на 60-те години е изместен от сорт № 301 .

Проф . Иван Иванов, за пръв път в страната, прилага метода на междусортовата хибридизация и повторенията при извеждане на конкурсните сортови опити .

През 1912 г . е заложен най-продължителният траен торов опит, връстник на този в Московска-та тимирязевска академия, който продължава да дава ценна информация и днес .

наред с прецизната научно-изследователска и учебна работа, тук се извършва и огромна пуб-лицистична дейност . образцов чифлик има свое

проф. Иван Иванов проф. Гаврил пройчов

4

списание „ново земеделие”, което по-късно се преименува в „Селскостопански преглед”, собст-вена печатна база, в която се издават учебници, брошури, учебни помагала и други материали .

След напускането на проф . Иван Иванов, от 06 .06 .1923 г . директорският пост заема проф . га-врил Пройчов, който е завършил в Жамблу – Бел-гия и пръв в страната разработва агротехниката на царевица, пшеница и други култури . г . Пройчов и химикът на станцията върбан Илков дообзавеждат химическата лаборатория, организират работата на вегетационната къща, доставят нов инвентар, издигат станцията на съвременно ниво, по подо-бието на вече създадените европейски институти .

През есента на 1925 г . е основано опитното поле в с . кослуджа (сега Суворово), варненска област, клон на Земеделската опитна станция в образцов чифлик в продължение на 3 години .

През периода 1927-1930 г . е разширено опит-ното поле, което достига 274 дка, по подобие на това на Университета в Хале, германия .

Построен е нов модерен силоз за семена, кой-то и сега е символ на института . Предназначен е за семепроизводство, с капацитет 500 т, снабден с най-съвременните семечистачни машини . По същото време е разширена сградата на станци-ята, като е построен втори етаж, обзаведени са две лаборатории и е отделена специална стая за библиотека . Стабилизирана е метеорологичната станция . Семеконтролната лаборатория е разши-рена и дообзаведена, разширява се и работата на химическата лаборатория

в периода 1939-1941 г . директор на станцията е Панайот Маждраков, който е специалист по маслодайните култури . Проведени са опити със слънчоглед, соя, лен, рицин, репица и др .

от 1941 до 1953 г . директор е гавраил Ми-хайлов, който се стреми да запази традициите, създадени от гаврил Пройчов . През периода 1941-1944 г . станцията работи в условията на военните години . опитното поле в края на 1950 г . се раз-ширява до 700 дка .

в своето развитие станцията няколко пъти про-

меня своя профил . С 236-то постановление на Министерския съвет от 1951 г . тя е преименувана на Станция по генетика, селекция и семепроиз-водство и е включена в системата на Института в генерал тошево . открита е лаборатория по физи-ология на пшеницата .

от 1947 до 1952 г . на територията на образ-цов чифлик се организира ДЗС . След закриването му, цялата материална база и земите се предоста-вят на ЗоС /Земеделската опитна станция/ .

До 1959 г . станцията е към института в генерал тошево, а от 1960 г . тя става комплексна опитна станция . от 1953 г . директор е никола Дяков, а от 1958 до началото на 1963 г . – тодор Пенев, който започва интензивна работа за проучване на предшествениците на основните полски култури в района на неторен и торен с минерални торове фон и на цели сеитбообращения . Засилва се и семепроизводството в Експерименталната база .

Със 149-то постановление на МС от 06 .09 .1962 г . на базата на комплексната опитна станция е създаден Селскостопански научно-изследовател-ски институт, като поделение на академията на селскостопанските науки . към него преминава и бившата Хидромелиоративна опитна станция в с . Сливо поле .

Постиженията в селекцията на люцерната и лозата са изцяло принос на поколението, което изгражда Института през 1962 г . През този пери-од на съвременни научно-методични основи се поставят сортоподържането и семепроизводство-то . развитието на научно-изследователската работа в областта на напояването започва през 1963 г . През 1964 г . се поставя началото на много добре развита експериментална работа по химическата борба с плевелите .

от март на 1963 г . до 1972 г . за директор на института е назначен Панайот Станев . научната си кариера започва през 1949 г ., като агроном и учен в образцов чифлик .

През 1976 г . институтът е профилиран по се-мезнание, семепроизводство и бобови култури и е включен в системата на научно-производствено обединение „Сортови семена и посадъчен мате-риал” .

въпреки, че проблемите на качеството на се-мената и семеконтрола са занимавали още осно-воположниците на опитната станция, началото на системна научно-изследователска работа по се-мезнание е поставено едва през 1976 г . оттогава са системните проучвания върху проблемите на икономиката и организацията на семепроизвод-ството .

Бобовите култури отпадат от тематиката през 1978 г .

Институтът преминава отново към Селскосто-панска академия през 1991 г ., с тематика земеде-лие и семезнание .

През различни периоди, като агрономи и ста-

Опитно поле

5

жанти са преминали през станцията акад . д-р Дончо костов, акад . Хр . Даскалов, чл .-кор . Йор-дан Милковски, проф . Илер възвъзов, проф . Ди-митър Байлов, проф . васил Попов, проф . Петко радомиров, проф . ал . Христов и други известни в областта на земеделието специалисти .

ИЗС „образцов чифлик” русе осъществява своята дейност в две основни подразделения: „наука” и „Производствено-експериментална база” .

в дирекция „Наука” eксперименталната работа се извежда в опитно поле с размер 1000 дкa, вегетационна къща и 6 лаборатории .

работи се по следните направления:Селекция на полски култури (мека пшеница,

овес, царевица, люцерна и полски фасул ) и лоза: основната научно-изследователска дейност по

това направление включва:• Създаване на нови линии и сортове обик-

новена пшеница с висока сухоустойчивост и качество на зърното.

началото на селекционната работа по пше-ницата, както бе посочено, е поставено от проф . Иван Иванов, който създава сортовете № 16, 14, 7, 84 и 159 – първите четири по метода на инди-видуалния отбор, а № 159 – по метода на меж-дусортовата хибридизация – метод, използван за пръв път в страната . Забележителното за времето си постижение – сорт № 14, поради безспорните си качества, в продължение на много години е основен сорт за страната . По-късно са създадени сортовете № 165, 2315 и Приста 1 .

Селекция на пшеницата е развивана до 1963 г ., след което дейността е прекратена и селе-кционните материали са предадени на ИПС в г . тошево . работата е възстановена през 1986 г . и се осъществява под методическото ръководство на ДЗИ в г . тошево, като е насочена към създаване на линии и сортове обикновена пшеница с висо-ка сухоустойчивост и качество на зърното .

През 2009 г . е признат нов сорт Венка 1. Сор-тът е съвместна селекция на ДЗИ в г . тошево и ИЗС „образцов чифлик” – русе, а през 2013 г . е признат сорт Дунавия.

• Създаване на нови сортове обикновен и голозърнест тип пролетен и зимуващ овес (avena sativa L.)

Селекционната работа с овеса започва с ос-новаването на ЗоС . С въвеждането на метода на индивидуалния отбор сред местните форми, през 1926 г . проф . Иван Иванов създава сорт № 5, характерен със стабилни добиви и екологична пластичност . През 1954 г . е признат и райониран за страната сорт № 914, а през 1956 г . е въведен методът на между-сортовата хибридизация .

Създадените от ст .н .с . дсн Бисерка Станева сортове образцов чифлик 4 – пролетен и Дунав 1 – зимуващ овес, са основни за страната и се използват за стандарти в системата на ИаСаС . През последните години са признати сортовете

Приста 2 – пролетен овес, русе 8 и Юбилей 4 – зимуващи . Последното постижение на селекцията е сортът алекси – пролетен овес, признат през 2007 г .

• Създаване на нови сортове полски фасул, ранозрели, толерантни към стресови фактори и с повишено качество на зърното.

научно-изследователската работа с фасула за-почва още с основаването на опитната станция .

През 1921 г ., от изпитваните местни материали, е създаден първият български сорт № 338, който се задържа 27 години в производството .

Селекционирани са 12 сорта, като широко разпространение в страната са намерили № 1028 и Бистренски . През периода 1963 – 1976 г ., е въведен експерименталният мутагенез, а полова-та хибридизация става основен селекционен ме-тод . Създадени са сортовете Бисер, коларовец 27, русе 13 и русе 17 . ръководител на колектива по зърнено-бобовите култури е проф . д-р георги койнов .

През 1985 г . от селекционните материали на ИЗС в колектив с ИПС в генерал тошево е при-знат сорт Добруджански 7, който е основен за страната и стандарт на ИаСаС .

През 1993 г . селекционната работа с фасула е възстановена .

Последните селекционни постижения са при-знатите нови сортове Пловдив 10, образцов чи-флик 12 и образцов чифлик 24 .

• Използване на нови хетерозисни модели в селекцията на царевични хибриди, толерантни към екологичен стрес.

Системно проучване в подобрителната работа с царевицата започва след 1888 г . в изпитателното поле на земеделското училище от никола Бъчва-ров и константин Малков .

Началото на модерна селекционна работа по царевицата е поставено от Гаврил Пройчов в „Образцов чифлик”. Той създава първия български сорт Жълта гладка. Въведени са за пръв път в България новите селекционни методи – инцухтът и хибридизацията. Той извежда и първите ком-плексни опити по агротехника на културата.

До началото на 90-те години научните сътруд-

Сградата от 1906 г.

6

ници васил Попов, Иван Маринов, проф . Пана-йот Станев, проф . трифон георгиев създават над 12 сортове и хибриди царевица .

До 2007 г . колектив с водещ селекционер ст .н .с . д-р Симеон Митев създава хибридите Пристис (рС 464), рк 588, рС 555, рС 424 . Признати със сертификат са осем самоопрашени линии . резул-тат от селекционната дейност при царевицата са отбрани перспективни линии и хибриди, като на най-добрите от тях предстои изпитване в ИаСаС .

• Създаване на сортове люцерна (M. SATIVA L.) с висока продуктивност, повишено качество и устойчиви на екологичен стрес

Люцерната е била включена в работата на Зе-меделската опитна станция още през първата го-дина след откриването й . През 1905 г . е била за-сята за изпитване Унгарската люцерна . Проучвани са почти всички въпроси, касаещи люцерната за фураж и за семепроизводство . работено е върху биологията и плътността, както на неприятелите, така и на опрашителите по люцерната .

като водещ селекционер на колектива ст .н .с I ст . д-р Мито Мирчев, създава сортовете люцерна – надежда 1, надежда 2, Приста 2, Приста 3 и Приста 4, от които три – надежда 2, Приста 2 и Приста 3 са стандарти в ИаСаС . голямо постиже-ние на института е първият български сорт Много-листна 1, който е представител на многолистните люцерни в света и превишава трилистните сортове с 1,5% суров протеин . високата продуктивност, зимоустойчивостта и дълготрайността на горепо-сочените сортове ги правят предпочитани пред чуждата селекция . През последните пет години са създадени сортовете роли и Приста 5, като роли е отличен с медал на третото национално изложение „Изобретения, технологии и иновации 2011”, организирано от Съюза на изобретателите в България .

• Създаване на висококачествени семенни и безсеменни сортове лоза, пластични към усло-вията на околната среда и подходящи за разви-тие на устойчиво и екологично лозарство

основите на опитното дело в областта на ло-зарството се полагат в образцов чифлик в края на 20-ти век . Създава се лозов сортимент и започват

изследвания с американските видове лози, с цел да се намери средство за борба с филоксерата .

Поставя се началото на присаждането на евро-пейската лоза върху американски подложки . Има доказателство, че в образцов чифлик са произ-ведени първите облагородени вкоренени лози от сорт Болгар .

на сегашния етап, приоритетни направления при селекцията на лозата в Института са едроп-лодието, безсеменността, устойчивостта на студ и болести и екологично чисти .

По класическите методи са създадени и вне-дрени в практиката десертните сортове Мискет русенски, русенско едро, Приста, русенско без семе, ранно без семе и ряхово, и клоновете Бол-гар 14, Памид русе 1 и последният признат без-семенен десертен сорт Зорница, отличен с медал на Четвъртото национално изложение „Изобрете-ния, технологии и иновации 2012”, организирано от Съюза на изобретателите в България .

в резултат от внедряването на разработения от ст .н .с .Iст .дсн Иван тодоров в Института ори-гинален метод на селекция чрез инбридинг (са-моопрашване), са получени хомозиготни по най-важните стопански признаци форми, които са ви-соко стъпало в световната селекция . резултат на този метод са супередроплодните сортове велика и Сияна, които са едни от най-търсените научни продукти на Института и последният признат без-семенен десертен сорт тангра .

• Сортоподдържанев института, ежегодно, на площ около 50 дка,

се извършва сортоподдържане на 10 сорта от 6 полски култури за запазване на тяхната автентич-ност и за получаване на изходни семена за пред-базови посеви. Сортовете люцерна на Института се поддържат чрез ежегодно засяване на авторски семена на площ около 6 дка . Базовите лозови маточни насаждения за калеми, предбазовите и сертифицираните подложкови маточници са на площ от около 18 дка .

Второто направление в дейността на дирек-ция „Наука” е „Агротехника и семезнание”:

научно-изследователската дейност в това на-правление включва:

• разработване на технологии за отглеждане на основните за региона полски култури полски фасул, фуражен грах, люцерна, пшеница, овес и лоза, съобразно принципите на съвременното земеделие .

• Проучване на етапи от агротехниката на зърнено – житни и зърнено – бобови култури, отглеждани в условията на конвенционално и би-ологично земеделие .

• Създаване на база данни от най-дългогодиш-ния в страната стационарен торов опит и един от най-старите в Европа, заложен през 1912 г ., включ-ващ поредица от параметри: добиви от културите пшеница, фасул, ечемик и царевица, отглежда-ни в сеитбообращение, качествени показатели на

7

продукцията, агрохимична характеристика на поч-вата, метеорологични условия, видовия състав на плевелите и настъпващите промени в параметрите на почвеното плодородие, с предназначение за ползване от земеделските производители .

• Проучване видовия състав, биологията и средствата за борба с неприятелите по пшеница, овес, грах, фасул и люцерна . определени са по-вредите от складовите неприятели и влиянието им върху посевните качества на царевичните семена .

• Проучване на гъбни патогени – причинители на болести по полските култури и лозата и из-питване на сортове и линии, с цел намиране на източници на устойчивост .

• Установяване ефективността и селектив-носта на някои хербициди за борба с плевелите при различни сортове пролетна рапица и после-действието им върху продуктивността и качество-то на зърното при следващата в сеитбооборота култура – пшеница .

• Изследване и направляване процесите на растеж и развитие на основни за страната зърне-но-житни, зърнено-бобови и фуражни култури и лоза, при действието на неблагоприятни екологич-ни фактори на околната среда .

• Установяване на добивните и биологичните качества на семената на някои зърнено-житни и зърнено-бобови култури, като посевен материал и суровина на хранително-вкусовата промишленост .

В Института функционират следните 6 лабо-ратории: Биохимия и агрохимия; технологични и хлебопекарни качества на зърнените култури; Фи-зиология на семената и растенията; Фитопатоло-гия; Ентомология и Посевни качества на семената .

трансферът на новосъздадените научни про-дукти на Института за целите на земеделските производители се осъществява от Бюро за научно обслужване – създадено през 1994 г . Бюрото из-вършва консултантска и информационна дейност по научните направления; сключва лицензионни договори и предоставя на земеделските произво-дители базови и сертифицирани семена от полски култури и лозов посадъчен материал; организира кръгли маси, семенари и открити дни в института и страната; координира дейността си научното обслужване в системата на ССа .

Информационното осигуряване се осъщест-вява от научната библиотека, която е създадена през 1905 г .

Институтът е успял да запази и до днес музей-ната сбирка, създадена с откриването на опитна-та станция .

Международно сътрудничествоПрез последните години, сътрудничеството на

Института с чуждестранни институти и фирми се основава на международни договорености по се-лекция на културите пшеница, овес (до 2011 г .), царевица (до 2005 г), лоза, люцерна; по сорто-изпитване, семепроизводство и други, с институти

и фирми от австрия, Франция, Хърватска, турция, Босна и Херцеговина, Мароко, румъния .

Сортовете на Института преминават произ-водствена проверка в Дирекция „Производствено-експерименталната база” (ПЕБ). Експерименталната база на Института е създадена през 1952 г . и е разполагала с 28 000 дка . Сега земята е намале-на на 6990 дка, където се произвеждат високи категории семена . в ПЕБ се извършва семепро-изводство и на сортове, които са собственост на други институти от системата на ССа – пшеница сортове Енола, Милена, кристи и др ., ечемик – обзор и Емон .

подържан растителен генофонд – 12 869 броя образци, от които: пшеница – 600 бр ., овес – 2 809 бр ., царевица – 5 600 бр ., фасул – 380 бр ., люцерна – 700 бр . и лоза – 2 700 бр .

110 години стремеж към развитие на българ-ската земеделска наука и култура и резултати от създаване на нови сортове и хибриди, практическа реализация на съвременни идеи и технологии.

това е накратко развитието на Института от 1905 г ., когато е създаден, до наши дни . Ин-ститутът по земеделие и семезнание е претърпял много промени в структурата и направленията на научните изследвания . независимо от това, колек-тивът през тези години успя да изгради едно ком-плексно научно-изследователско звено със значи-ми постижения . Дълбоко вярваме и се надяваме при преструктуриране на земеделската наука да се даде възможност тук да продължат вековните традиции – с труд и усилия да се предлагат на земеделската практика нови научни постижения .

настоящият период е най-тежкият за ИЗС „образцов чифлик” от създаването му до наши дни . всички промени, настъпили в държавата през последните години, неминуемо се отразиха и тук, за съжаление в негативен план . нашата цел е да запазим съществуващата база и да работим за превръщането на ИЗС в европейски институт . освен голямо желание, за това ще е нужно и по-вишаване качеството на научния потенциал, чрез добиване на нови знания и квалификация, да се работи мотивирано и инициативно .

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

8

зем

едел

ски

кул

тури

гиЗда – нов сорт обикновена зимна пшеница

глобалните промени в климата, които през 90-те години на миналия век ни се струваха далечна химе-ра, за съжаление станаха наше ежедневие . Селско-то стопанство е един от най-важните отрасли на българската икономика . най-уязвими земеделски култури от настъпващи-те климатични промени в България са тези, които се отглеждат при непо-ливни условия . Сортът е един от основните ком-поненти в технологичните решения на всяка култу-ра . Изграждането на пра-вилна сортова структура, в зависимост от конкретните агроекологични условия на района, може да повиши значително добивите и ка-чеството на продукцията и да противодейства на измененията в климата . При разработването на селекционната програма в Иргр – Садово системно се използват методите на междусортовата хибридизация, отдалечената хибридизация и експерименталния мутагeнез .

Сортът гизда е създаден по пътя на експерименталния мута-гeнез чрез въздействие с химич-ния мутаген натриев азид при третиране на сухи семена от сорта Победа . Изходната линия МХ 178/1 е отбрана във втора мутантна генерация като изме-нено растение . Сорт гизда е

белокласа, безосилеста пшени-ца, признат от ИаСаС през 2013 година . авторът на високодобив-ния нов сорт зимна пшеница гизда е доц . гинка рачовска .

Морфологични особенностиСтъбло. височината на стъб-

лото му е около 95 см, като е измервана и дължината на класа . Стъблото на сорт гизда е по-ни-ско с 15 см от това на изходния сорт Победа . Притежава по-де-бела сламка и затова устойчи-

востта му към полягане е повишена .

Листа – пониква с без-цветен колеоптил, с полу-изправена розетка .

Цветчетата – форми-ра 3-4 цветчета и се фор-мират средно по 3 .

Класът е с пирамидал-на форма, сравнително дъ-лъг (8-12 см) и със сред-на плътност . цветът му е от бял до сламено жълт (снимка 1) .

Зърно – средно по ед-рина . абсолютната маса е около 38,4 г . Броят на зър-ната в главен клас са око-ло 60 . теглото на зърната от главен клас – 2,45 г . те-гло на зърна от 1 растение – 7,1 г . Брой зърна от 1 растение – 175 .

Устойчивост на поляга-не . Сорт гизда е със стъбло по-ниско от родителския си сорт . Сърцевината на стъблото е средна . отчита се в най-горното между-възлие .

Устойчивост на уронва-не – притежава от много добра до отлична устойчивост .

Вегетационен период. от да-нните от многогодишни феноло-гични наблюдения се установи, че гизда изкласява и узрява 2 дни преди Садово 1 .

резултатите от 6-годишно из-питване в конкурсните сортови опити показват, че средният до-бив зърно от новия сорт е 7,47 т/хa (табл . 1) . За същия период

Снимкa 1

Златина пейчева Ур, Гинка РачовскаИнститут по растителни генетични ресурси – Садово

9

добивът, получен от стандарта за група в Садово 1 е 6,76 т/хa . По признака добив сорт гизда превъзхожда както родителския сорт Победа, така и сорт Са-

дово 1 . Повишението спрямо стандарта е 111% .

в таблица 2 са представени данните за комплекса от био-логичните и стопански качества

на сорт гизда . резултатите от би-ометричните измервания показ-ват, че едно растение образува средно 4 братя, които са почти винаги продуктивни . Притежава висока братимост (около 800 кл .стъбла/м2) . Формира гъсти и изравнени посеви . на това се дължат високите и стабилни до-биви . Стойностите за техноло-гични качества се приближават до тези на стандартния сорт за група в и по някои са по-ви-соки .

като недостатък на нови-ят сорт може да се отбележи сравнително ниската абсолютна маса . Зърното е добре изпълне-но и изравнено . Хектолитровата му маса е сравнително висока .

Устойчивостта му към кафя-ва, стъблена ръжда и брашнеста мана е подобна на сорт Садово 1, т .е . проявява толерантност .

Сортът обикновена зимна пшеница гизда е комплексно селекционно постижение . Ха-рактеризира се с висока и ста-билна продуктивност . Прите-жава екологическа пластичност благодарение на студоустой-чивостта и сухоустойчивостта си . Понася монокултура без снижаване на добивите . Ефек-тивно-икономичен сорт . По качество на зърното принадле-жи към грwпа в – пшеници със средна сила . като се има предвид, че стандарт за ка-чество в група в е сорт Садо-во 1, то спокойно може да се твърди, че сорт гизда е приго-ден за самостоятелно изпичане на хляб .

Табл. 1 продуктивност нa сорт Гизда, т/хa

сорт Добив2010 2011 2012 2013 2014 2015

т/хa % къмSt .

т/хa % къмSt .

т/хa % къмSt .

т/хa % къмSt .

т/хa % къмSt .

т/хa % къмSt .

Гизда 7,35 126,3 8,20 113,7 7,20 109,4 7,41 109,3 7,54 98,6 7,12 109,5победа 5,58 96,0 6,04 83,8 6,13 93,2 5,86 86,4 6,3 82,4 6,1 93,8

Садово 1 5,82 7,21 6,58 6,78 7,65 6,5

Табл. 2. Агрономическа характеристика на новия сорт Гизда

N показатели СортовеГизда Садово 1 Янтър

1 вегетационен период, дни 227 229 2292 Брой класоносни стъбла 792 786 6963 Презимували растения, % 99,5 99,6 99,94 Устойчивост към полягане, бал 9 9 95 Устойчивост към уронване 0 0 06 абсолютна маса, г 37,2 43,1 40,17 Хектолитрова маса, кг/хл 79,4 77,0 74,88 обща стъкловидност, % 69,7 68 639 Съдържание на суров протеин, % 11,25 11,4 11,83

10 Добив мокър глутен, % 33 34 32,411 ЧХС 59 55 5412 Седиментационна стойност, cм3 46 57 4513 Фаринографски показатели

13.1 време за образуване на тестото, мин . 2,52 2,55 2,5813.2 Стабилност, мин . 5,21 4,83 5,5013.3 отпускане на тестото, 10 мин ., ф .е 70 56 5613.4 консистенция на тестото, ф .е 100 96 10014 Показатели на хляба

14.1 Специфичен обем, см3/г 2,90 2,84 2,8214.2 Формоустойчивост 0,42 0,44 0,4614.3 Сензорна оценка – по профилна скала, усл .ед . 6,64 6,92 7,04

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

10

ПЛЮ

С

10

гл. ас. д-р Гергана Дешева, докторант Божидар Кьосев

двуЗЪрнеСт лимец морфологични различия на националната колекция

културният двузърнест лимец (Triticum dicoccon Schrank, синоним Trititcum dicoccum Schuebl .) принадле-жи към сем . Житни (Poacea), род пшеница (Triticum L .) (Жуковски, 1957) . отнася се към групата на тетраплоид-ните пшеници (2n=14) и е носител на геномната кон-ституция аaBB . Известен е под названието Еmmer, в Италия като Farro, а у нас като Капладжа или Полуполба .

Морфологична характеристикаСтъблото е високо (над 100 см) . Листата са плоски,

голи или с късо кадифено окосмени петури и голи влагалища . класовете са осилести (рядко безосилести), сбити и сплескани, с по-широка странична страна от лицевата, разпадащи се на класчета, при което член-четата на вретеното остават закрепени за класчетата като тяхно продължение . класчетата са продълговати, трицветни, но само двата цвята са плодни и плоско изпъкнали . Плевите са с гръбен ръб и различно големи зъбчета на върха . Долната плевица е сплескана лод-ковидно и почти винаги с дълъг осил . в класовете на вида и формите му често се наблюдава разклоняване . Зърното е сплескано, стъкловидно и здраво включено между плевиците и по обикновен начин не се отделя от него .

Характерни особености при най-разпространените подвидове двузърнест лимец:

var. farrum Flaksb. – класовете са бели, плеви-ците са неокосмени, осилите са дълги и със същи-ят цвят както плевите, класовете са прости (сн . 1);

var. rufum Schuebl. – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости (сн . 2);

var. pseudorufum Flaksb. – класовете са черве-ни, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости;

var. fictesemicanum Flaksb. – класовете са бели, плевиците са окосмени, осилите са дълги и бели, класовете са прости (сн . 3);

var. semicanum Koern. – класовете са бели, пле-виците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн . 4);

var. macratherum Koern. – класовете са червени, плевиците са окосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости;

var. pseudomacratherum Flaksb. – класовете са червени, плевиците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости;

var. atratum (Host) Koern. – класовете са черни (сиво черни или черно пигментирани върху бял фон), плевиците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн . 5);

var. tricoccum (Schuebl.) Koern. – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осилите къси и бели, класовете прости (сн . 6)

var. italicum – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осили липсват, класовете прости;

var. novicium Koern. – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осили липсват, класове-те са прости (сн . 7);

var. muticum Koern. – класовете са бели, пле-виците са окосмени, осили липсват, класовете са прости;

var. nigrocyar – класовете са черни (или черно пигментирани върху бял фон), плевиците са нео-космени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн . 8);

var. compactomiegei Flaksb. – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости със скверхедна форма (сн . 9);

var. pycnurum – класовете са червени, плеви-ците са неокосмени, осилите са дълги и със съ-щият цвят както плевите, класовете са прости със скверхедна форма, при узряване върхът на класа се увива клюневидно (сн . 10);

var. vitic. – листата са окосмени, класовете са бели, плевиците са окосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прос-ти с пирамидална форма (сн . 11);

var. melanurum (Alef.) Koern. – класовете са черни, плевиците са окосмени, осилите дълги и черни, класовете разклонени .

разнообразието от този ценен вид e предста-вено в националната колекция на България с 23 вариетета (табл . 1) . от тях по-голям брой образци има от var . farrum (11 бр .) . от този вариетет са селекционирани сортове в някои страни, а в Ин-дия се отглежда като khapli wheat . в колекцията преобладават образците получени от русия, гер-мания и България .

Сн. 1. Triticum dicoccon var. farrum Flaksb.

11

Таблица 1. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum dicoccon Schrank поддържана в Националната ген-банка на ИРГР гр. Садово

№ род вид Подвид Брой образци1 Triticum dicoccon N/A 172 Triticum dicoccon var. farrum 113 Triticum dicoccon var. pycnurum 54 Triticum dicoccon var. rufum 35 Triticum dicoccon var. compactomiegei 26 Triticum dicoccon var. pseudorufum 27 Triticum dicoccon var. alboliquliforme 18 Triticum dicoccon var. arras 19 Triticum dicoccon var. atratum 110 Triticum dicoccon var. fictesemicanum 111 Triticum dicoccon var. haussknechtianum 112 Triticum dicoccon var. immaturum 113 Triticum dicoccon var. liguliforme 114 Triticum dicoccon var. macratherum 115 Triticum dicoccon var. melanurum 116 Triticum dicoccon var. muticum 117 Triticum dicoccon var. nigrocyar 118 Triticum dicoccon var. novicium 119 Triticum dicoccon var. pseudomacrather 120 Triticum dicoccon var. pseudopraecox 121 Triticum dicoccon var. semicanum 122 Triticum dicoccon var. subfarrum 123 Triticum dicoccon var. tricoccum 124 Triticum dicoccon var. vitic. 1

58

Сн. 2. Triticum dicoccon var. rufum Schuebl.

Сн. 3. Triticum dicoccon var. fictesemicanum Flaksb.

Сн. 4. Triticum dicoccon var. semicanum Koern.

Сн. 5. Triticum dicoccon var. atratum (Host) Koern.

Сн. 9. Triticum dicoccon var. compactomiegei Flaksb

Сн. 8. Triticum dicoccon var. nigrocyar

Сн. 6. Triticum dicoccon var. tricoccum (Schuebl.) Koern.

Сн. 7. Triticum dicoccon var. novicium Koern.

Сн. 10. Triticum dicoccon var. var. pycnurum Сн. 11. Triticum dicoccon var.vitic

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

12

ПЛЮ

С

12

ас . Илиана Иванова

Пролетен фуражен грах руСе 1

Сортът е създаден от авторски колектив на Ин-ститута по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе: доц. д-р Генка патенова, доц. д-р Добри Добрев и асистент Ив. Венкова и е при-знат от ИАСАС – София през 2009 г.Създаден е чрез двукратен индивидуален отбор в

открита мутантна форма на сорт Богатир, силно от-клоняваща се от него . вегетационният период на сорта е средно 81 дни (72-91 дни) . Спада към гру-пата на средно ранозрелите сортове .растенията са средно високи, добре разклонени и

облистени, с восъчен налеп . Средната им височина е 61см (47-74см), а височината на залагане на най-долния боб е средно 35,1см (31-47,4см) . Полягат слабо и са пригодени за механизирано прибиране . Листата са средно едри, сложни, чифтоперести, със

зелена окраска . Прилистниците са добре развити, средно едри, обхващат стъблото и листната дръжка . цветовете са едри, бели, със средна дължина на

цветната дръжка, излизаща от пазвата на листата . Бобовете са многосеменни – съдържат от 4 до 7

семена и имат гладка повърхност, със средна дължи-на и ширина . Степента на извивката му е слаба, а типа на извивката-вдлъбната . във фаза ”наливане на зърното” цветът на бобовете е зелен, а при „узрява-не” е сламеножълт . Формата им в края е тъпа . на едно растение се формират около 14 слабо раз-пукливи боба . Семената са едри, със сферична форма . Семенната

им обвивка е светло кремава – жълта, а цветът на котилидоните е жълт . Семената в едно растение са средно 40-41 броя .

Масата на 1000 семена средно е 283,9 грама (217-311грама) .Съдържанието на суров протеин в зърното е 23,15% .

Притежава много добри продуктивни възможности . При условията на ИЗС „образцов чифлик” – русе са получени 342 кг/дка зърно .Сортът проявява много добра сухоустойчивост и

добра устойчивост към брашнеста мана, аскохитоза, бактериоза и фузариум . Добрата сухоустойчивост и адаптивност на сорта

позволяват да се отглежда в районите на цялата страна .

1–2 (270) / 2016ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1313

доц. д-р Ивелина Николова, доц. д-р Наталия Георгиева

Институт по фуражни култури, плевен

качество на семената при сортове грах

Покълването и поникването са важни етапи в процеса на отглеждане на земеделските кул-тури . те имат съществено значе-ние върху следващите етапи на растежа и развитието на расте-нията и реализирането на висока продуктивност с добро качество . от друга страна важно условие за осъществяването на този про-цес е използването на качестве-ни семена: с генетична чистота, висока кълняемост, еднакъв раз-мер, здрави и неинфектирани от различни вредители или ми-кроорганизми . Според Thomson (1979) качеството на семената се базира на комплексна оцен-ка, съдържаща няколко компо-нента . Жизнеността на семената е важен компонент, който може да повлияе върху плътността на посева и добива . тази жизне-ност е свързана с кълняемост-та и способността на семената за бързо и дружно поникване . това предполага, че скоростта и едновременната поява са важни параметри на качеството на се-мената . въпреки че се предла-гат много тестове за жизненост, само няколко от тях са приети от Международната организация за анализ и тестване на семена organization . Едни от прилагани-те са тестовете за кълняемост и жизненост, които се използват за определяне на жизнеспособ-ността на семената .

Добивът семена и тяхната жизнеспособност могат да бъ-дат намалени под действието на различни типове екологичен стрес, един от които е вредата от зърнояди . крайният ефект на повредените от зърнояди семена върху кълняемостта при бобови-

те растения-гостоприемници мо-гат да бъдат непредсказуеми . в някои случаи ларвата, хранейки се ефективно, убива ембриона или унищожава толкова голяма част от ендосперма и семената не могат да покълнат . в резултат на храненето на ларвата се съз-дава възможност за вторично на-падение от патогенни бактерии и гъбички . в случаите, когато се-мената покълват преди нападе-ние от неприятели, то след напа-дение може да се възпрепятства развитието на котиледоните или да се предотврати формирането на истински листа . намаляване-то /изчерпването/ на резервите на котиледона може да забави растежа на растението и по този начин да се намали вероятност-та от неговото възстановяване . въпреки тези пагубни последи-ци в резултат на щетите от зър-ноядите по семената, известен процент на повредените семена могат успешно да покълнат .

Един от най-разрушителните и сериозни вредители при зър-ненобобовите култури е грахо-вият зърнояд и използването на

толеранти сортове срещу на-падението на този неприятел е една от най-важните стратегии за намаляване действието на би-отичните фактори .

в статията представяме резул-татите от изследване за опре-деляне ефекта от повредата на граховия зърнояд върху кълня-емостта, растежа и жизнеността на семената при сортове проле-тен фуражен грах .

През 2012г . в опитното поле на Института по фуражни култу-ри – Плевен е изведен опит с 5 сорта пролетен фуражен грах глянс; Модус; камертон и Свiт (украински сортове) и Плевен 4 (български сорт, стандарт) . През вегетационния период не е из-веждана химична борба срещу неприятелите . Лабораторната кълняемост на семената, както и дължината и теглото на първич-ния корен и кълн на узрелите семена е определена два месе-ца след прибиране на реколтата за съответната година .

Семената от всеки сорт са класифицирани / разделени на три типа: здрави, повредени с прозорче от имагинирал зърнояд и повредени с прозорче от има-гинирал паразитоид . кълняемата енергия е отчетена на 4тия ден, а кълняемостта е изчислена на 8мия ден . отчетени са и следните по-казатели: дължина на първичен корен и кълн и тяхното тегло (свежо тегло); индекс за жизне-ност (VI) на първичния корен и кълн .

Стопанските качества на се-мената – сортова характеристи-ка, са свързани и се намират в зависимост от посевните качест-ва и кълняемостта . Поникването

14

на семената се влияе от много абиотични и биотични фактори, включително и повреди от раз-лични вредители . времето, за което покълват и поникват семе-ната оказва сериозни последици върху целия процес на растеж и развитие на отделните растения . Според Southgate (1979) ефекти-те на повредените от зърно-яди семена върху кълняемостта могат да бъдат непредсказуеми . При сравняване на кълняемата енергия и кълняемост на здра-вите семена между проучваните сортове грах се наблюдава висок процент на нормално покълна-ли семена без доказана разлика между тях (табл .1) . кълняемостта е в границите 77,08 – 84,76%, което ги прави стопански годни и висококачествени и осигурява развитието на нормални расте-ния с възможности за максима-лен добив съгласно изисквания-та за минимална кълняемост при сеитба на грах .

в резултат на повредата от граховия зърнояд и свързаното с това влошаване на качеството на семената се променя и къл-няемостта на семената . При по-вредените семена с прозорче от имагинирал паразитоид (семена тип 2) тя се движи в границата от 50,28 до 70,78% и доказано намалява от 9,45 до 26,80% тни единици спрямо кълняемостта на съответните здрави семена (семена тип 1) . Между сортове-те със статистически значима по-ниска кълняемост се откроява Плевен 4 (50,28%) с намаление

от 26,80% тни единици . Сортът се отличава и с доказано най-висок инхибиращ ефект (IE 1)– 37,32% . Повредени с прозорче от има-гинирал зърнояд семена (семе-на тип 3) се характеризират с най-ниска кълняема енергия и кълняемост . Спрямо здравите семена кълняемостта доказано намалява от 54,34 до 64,16% тни единици като между сортовете най-ниска значима кълняемост и висок инхибиращ ефект (IE 2) се установява при Плевен 4 (съ-ответно 12,92 и 94,56 %) . При този тип 3 семена, сорт глянс е с доказано по-висока кълняем-ост спрямо камертон и с най-нисък инхибиращ ефект (IE 2)– 78,13 % .

ранната смъртност на ларви-те на граховия зърнояд, поради паразитизъм, не оказва в такава голяма степен отрицателно вли-яние върху кълняемостта и по-никването на семената, защото ларвите загиват, преди да консу-мират твърде големи количества хранителни вещества от семе-ната . За разлика от тях ларвата при повредените семена с има-гинирали възрастни индивиди, хранейки се ефективно, убива ембриона или унищожава тол-кова голяма част от ендосперма, в резултат на което голяма част от семената не могат да покъл-нат . резултат от повредата е и високия инхибиращ ефект (IE2) .

Факторът сорт оказва влия-ние върху покълването единстве-но при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена

(семена тип 3),като при глянс установената най-висока кълня-емост и нисък инхибиращ ефект вероятно се дължи на по-високо съдържание на хранителни ве-щества .

като израз на посевните ка-чества на семената е силата на растеж на първичния корен и кълн в рамките на определен сорт . Данните от биометричните измервания върху дължината на нарастване на първичния корен и кълн (см) и тяхното теглото (г) дават възможност обективно да се оцени реакцията на изпитва-ните сортове в първоначалните етапи от тяхното развитие в ре-зултат на повредата от B. pisorum (табл . 2) .

наблюдава се известно раз-личие в дължината, нарастване на първичния корен и кълн на здравите семена, като доказано най-високи стойности са устано-вени при Плевен 4 (съответно 9,015 и 3,773cм) . Изключение за значима разлика се наблюдава единствено спрямо глянс по от-ношение на дължината на коре-на . При другите сортове стой-ностите са в близки граници и варират от 7,169 до 7,945cм и от 1,034 до 2,030cм съответно за първичен корен и кълн . По отношение на теглото на пър-вичния корен с доказано най-високо такова се отличава глянс (0,117г), а при другите варира от 0,078 до 0,098г със значими раз-лики между Свiт и Модус (0,098 и 0,078г съответно) . При Плевен 4 се наблюдава статистически

Таблица 1. Влияние на повредите, причинени от Bruchus pisorum върху покълването на семената при различни сортове пролетен фуражен грах

варианти1 1 2 2 3 3 LSD

0 .05%

IE 1, % IE 2, %LSD 0 .05%EG GP EG GP EG GP

глянс 54,23 84,76 c1/a2 50,77 70,78 b / b 19,97 27,74 a / c 8,797 10,11a/а 78,13 b/а 10,937Свiт 48,35 80,90 c / a 45,30 65,91 b / b 23,23 26,57 a/ bc 6,826 14,46 a/а 79,59 b/а 13,665камертон 52,24 79,48 c / a 47,87 70,03 b / b 20,70 21,42 a / b 7,747 11,78 a/а 86,4 b/аb 7,720Модус 53,23 80,90 c / a 40,69 64,04 b / b 19,22 22,79 a/ bc 9,149 17,08 a/а 84,64 b/а 11,525

Плевен 4 47,39 77,08 c / a 40,69 50,28 b / a 10,51 12,92 a / a8,096

37,32 a/б 94,56 b/b12,879

Средно 51,09 80,63 45,06 64,21 18,73 22,29 18,15 84,67

LSD 5% 5,980 9,103 7,674 10,383 9,692

Легенда: тип 1 – Здрави семена; тип 2 – Повредени с прозорче от имагинирал паразитоид семена; тип 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; EG – кълняема енергия, %; GP – кълняемост, %; IE 1, % – Инхибиращият ефект на здрави спрямо паразитирани семена; IE 2, % – Инхибиращият ефект на здрави спрямо повредени с прозорче семена; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; 2 – доказаност между сортовете

15

доказано най-голямо тегло на кълна (0,083г), следван от Свiт (0,055г) . Между дължината на нарастване на първичния корен и кълн и тяхното тегло са устано-вени положителни корелационни зависимости като силно изразе-ни такива са между дължината и теглото на кълна – r = + 0,981 и дължината на първичния ко-рен и кълн – r = + 0,928 .

в резултат на храненето на ларвата се потиска в известна степен нарастването на първич-ния корен на семената тип 2 като неговата дължина варира от 4,571 до 7,736 cм . Единствено при Плевен 4 се установява до-казано намаление от 49,3% в на-растването на коренчето спрямо това на здравите семена, докато при другите сортове то е незна-

чително (от 2,6 до 11,1% нама-ление) . По отношение на теглото значимо намаление от 21,3 до 39,3% се наблюдава при глянс, Свiт и Плевен 4 . Повредени с прозорче от имагинирал парази-тоид семена се характеризират с намалени спрямо здравите, но статистически незначими, стой-ности на показателите дължина и тегло на кълна – от 4,2 до 23,3% и от 3,3 до 25,8% съответно . Между сортовете с доказани по-ниски стойности в дължината на коренчето се отличава Плевен 4 (4,571cм), но при него е устано-вено и най-голяма дължина на кълна (3,152cм) .

най-съществени промени по отношение на проучваните по-казатели се установяват при по-вредените с прозорче от имаги-нирал зърнояд семена (тип 3) . При всички сортове се наблю-дава доказано потискане в на-растването на първичния корен и неговото тегло (изключение има единствено при камертон в теглото) спрямо съответните при здравите семена от 13,1 до 58,1% и от 27,0 до 56,7% . най-силно изявено е това потиска-не при Плевен 4, а в най-слаба степен – при глянс . Доказано намаление в дължината на къл-на се установява при Плевен 4 (39,3%), глянс (38,5%) и камер-тон (36,7%), а в негово тегло – при Плевен 4 (40,8%) и ка-мертон (39,8%) . При сравняване на сортовете значими разлики по отношение на дължината и теглото на първичния корен и дължината на кълна се наблюда-ват между Плевен 4 и глянс . До-казани разлики между семената тип 2 и тип 3 се наблюдават при глянс по отношение на дължина-та на първичния корен и кълн, докато при другите сортове та-кива не са установени .

Изчерпването на резервите на котиледона при семена тип 3 вероятно забавя растежа на растението и по този начин на-малява вероятността от възста-новяване . Сорт глянс се отли-чава като най-толерантен към повредите от B. pisorum, което е

Тaблица 2. Влияние на степента на повреда от Bruchus pisorum по семената върху дължината и теглото на първичния корен и кълна

варианти 1 2 3 LSD 5%

RL

глянс 7,945 B1/ab2 7,736 b / b 6,900 a / b 0,823

Свiт 7,653 b / a 7,032 ab / b 4,923 a / ab 2,153

камертон 7,169 b / a 6,656 ab / b 4,473 a / ab 2,435

Модус 7,571 b / a 6,733 ab / b 5,850 a / ab 1,576

Плевен 4 9,015 b / b 4,571 a / a 3,775 a / a 1,969

Средно 7,871 6,546 5,184

LSD 5% 1,157 1,198 2,570

RW

глянс 0,117 b / c 0,092 a / b 0,082 a / b 0,018

Свiт 0,098 b / b 0,067 a / a 0,061 a / ab 0,014

камертон 0,083 a / ab 0,069 a / a 0,061 a / ab 0,03

Модус 0,078 b / a 0,069 ab / a 0,055 a / a 0,016

Плевен 4 0,092 b / ab 0,056 a / a 0,040 a / a 0,03

Средно 0,094 0,071 0,060

LSD 5% 0,018 0,017 0,028

PL

глянс 1,660 b / ab 1,514 b / ab 1,021 a / a 0,442

Свiт 2,030 a / b 1,945 a / b 1,755 a / b 0,826

камертон 1,231 b / ab 0,944 ab / a 0,780 a / a 0,332

Модус 1,034 a / a 0,974 a / a 0,785 a / a 0,324

Плевен 4 3,773 b / c 3,152 ab / c 2,292 a / c 1,294

Средно 1,946 1,706 1,326

LSD 5% 0,879 0,667 0,507

рW

глянс 0,040 a / ab 0,038 a / a 0,029 a / ab 0,011

Свiт 0,055 a / b 0,051 a / a 0,040 a / ab 0,061

камертон 0,025 b / a 0,019 ab / a 0,015 a / a 0,009

Модус 0,027 a / a 0,026 a / a 0,019 a / a 0,009

Плевен 4 0,083 a / c 0,063 a / a 0,049 b / b 0,032

Средно 0,046 0,039 0,030

LSD 5% 0,024 0,048 0,030

Легенда: 1 – Здрави семена; 2 – Повредени с прозорче от имагинирал парази-тоид семена; 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; RL – дължината на коренчето, cм; RW – тегло на първичния корен, г; PL – дължина на кълна, cм; рW – тегло на кълна, г; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; 2 – доказаност между сортовете

16

свързано вероятно с различното количество резервни хранителни вещества, натрупани в семената и техните потенциални възмож-ности . като най-чувствителен се проявява Плевен 4, който неза-висимо от установената най-го-ляма дължина и тегло на кълна спрямо другите сортове, което е сортова особеност, е в най-сил-на степен засегнат и с намалени посевните качества на семената .

Получените резултати при оп-ределяне на индекса на жизне-ност на първичния корен и кълн (VIr, VIр) в таблица 3 показват недвусмислено доказана разлика между трите типа семена при проучваните сортове .

С най-ниски значими стойно-сти са повредените с прозорче

от имагинирал зърнояд семена (тип 3), следвани от повредените с прозорче от имагинирал па-разитоид семена (тип 2) . VIr и VIр варират съответно от 48,78 до 191,43 и от 16,70 до 46,61 за семена тип 3 и от 229,83 до 547,59 (VIr) и от 62,39 до 158,46 (VIр) за семена тип 2 съответно . При сравняване между сортове-те с най-висок индекс на жиз-неност на здрави семена (тип 1) се отличава Плевен 4 (694,87 и 290,80 съответно за корен и кълн), следван от глянс и Свiт . тази тенденция при семена тип 2 и 3 се запазва единствено при глянс по отношение VIr, при който стойностите на показате-ля са доказано по-високи спря-мо другите проучвани сортове

(547,59 и 191,43 съответно) . При този сорт намалението спрямо здравите семена е едновремен-но и най-слабо изявено – 18,7 и 71,6% съответно за семена тип 2 и 3 . При Свiт резултатите не са толкова категорични, незави-симо от по-високия индекс на жизненост на първичния корен . Плевен 4 се откроява с най-ни-сък доказан индекс на жизне-ност на първичния корен между сортовете (229,83 и 48,78 съот-ветно за семена тип 2 и 3) и най-голямо намаление спрямо здравите семена (66,9 и 93,0%) . Установената по-голяма дължи-на на кълна на здравите семена при сорт Плевен 4 не гаранти-ра слабо изразено намаление в стойностите на VIp при повре-дените семена . важно е да се отбележи, че при този сорт на-малението в VIp спрямо здрави-те семена е най-значимо (45,5 и 89,8% съответно за семена тип 2 и 3) .

резултатите по отношение на индекса на кълняемост са ана-логични и показателни . С висо-ки стойности едновременно при двата типа повредени семена 2 и 3 (15,277 и 3,129%), както и в най-слаба степен намаление спрямо съответните семена тип 1 се отличава глянс . Последният е с най-нисък индекс на къл-няемост за трите типа семена и с най-силно изразено нама-ление в стойностите на семена тип 2 и 3 – 33,7 и 90,4% съот-ветно спрямо здравите семена . независимо от сорта, доказано най-нисък индекс се наблюда-ва при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена, който варира в границата 1,388 – 3,438% . Индексът на кълняем-ост при повредените с прозорче от имагинирал паразитоид семе-на е доказано по-висок спрямо семена тип 3 и доказано по-ни-сък спрямо семена тип 1 един-ствено при сортовете Плевен 4 и Модус . не се наблюдава зна-чима разлика в стойностите на показателя между сортовете при семена тип 1, като те варират от 14,479 до 15,793% .

Таблица 3. Влияние на степента на повреда от Bruchus pisorum по семената върху индекса на жизненост (SVI) и индекса на кълняемост (GI)

варианти 1 2 3 LSD 5%

VIr

глянс 673,44 c 1/ ab2 547,59 b / c 191,43 a / c 71,36

Свiт 619,14 c / ab 463,45 b / b 130,78 a / b 71,766

камертон 569,81 c / a 466,08 b / b 95,80 a / ab 70,984

Модус 612,50 c / ab 431,19 b / b 133,30 a / b 92,101

Плевен 4 694,87 c / b 229,83 b / a 48,78 a / a 172,334

Средно 633,95 427,63 120,02

LSD 5% 133,56 83,485 60,594

VIp

глянс 140,69 c / ab 107,19 b / b 28,33 a / ab 22,793

Свiт 164,25 b / b 128,22 b / bc 46,61 a / b 56,132

камертон 97,87 c / ab 66,14 b / a 16,70 a / a 27,932

Модус 83,62 c / a 62,39 b / a 17,89 a / a 17,802

Плевен 4 290,80 c / c 158,46 b / c 29,61 a / a 121,724

Средно 155,44 104,48 27,83

LSD 5% 88,63 49,189 12,541

GI

глянс 15,42 b /a 15,28 b / c 3,13 a / b 3,523

Свiт 14,84 b /a 12,20 b / ab 3,44 a / b 3,719

камертон 15,68 b /a 14,01 b / bc 2,55 a / ab 2,201

Модус 15,97 c /a 12,18 b / ab 2,45 a / ab 2,953

Плевен 4 14,48 c /a 9,59 b / a 1,39 a / a 4,68

Средно 15,28 12,65 2,59

LSD 5% 4,711 2,955 1,392

Легенда: 1 – Здрави семена; 2 – Повредени с прозорче от имагинирал па-разитоид семена; 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; VIr – индекса на жизненост на коренчето; VIp- индекса на жизненост на кълна; GI – индекс на кълняемост; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; 2 – дока-заност между сортовете

17

в обобщение Плевен 4 има висок индекс на жизненост на здрави семена, но при повре-да от грахов зърнояд не може да преодолее или компенсира негативните последици от този неприятел . той се отличава и с най-нисък индекс на кълняемост при трите типа семена . За разли-ка от него глянс, независимо от по-ниския индекс на жизненост, преодолява вредните последици от вредата на зърнояда и има по-стабилни позиции и по-висок индекс на жизненост и кълня-емост при повредените типове семена спрямо другите сортове .

Чрез направения анализ на варианса по отношение на къл-няемата способност на здрави и повредени от B. pisorum семена при сортове грах се установя-ва, че доминиращ фактор при всички анализирани показатели е типът на семена (фактор в) – таблица 4 . той оказва най-силно влияние върху посевните качест-ва и има доказан ефект – от 5,6 до 94,8% от общото вари-ране . Изключение се наблюдава единствено при тегло и дължина

на кълна, където не е установе-но доказано влияние . Сортовете са също фактор при повечето показатели с доказана сила на влияние, но тяхното въздействие е по-слабо изразено – от 2,4 до 70,3% . взаимодействието между двата фактора (ахв) – силата на влияние – варира в много тесни граници – от 0,9 до 17,4%, до-казано при RL, RW и VIp .

независимо от сортовете по-вредите от граховия зърнояд са свързани с намаляване на къл-няемостта и жизнеността на се-мената и възможността за бързо и едновременно поникване и развитие . Повредените с про-зорче от имагинирал паразитоид семена (тип 2) осигуряват по-добра възможност за растеж и развитие, докато повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена са с доказана ниска къл-няемост, жизненост и посевни качества . тези семена не могат да осигурят създаването на до-бре гарниран посев и стабил-ни добиви . като най-толерантен към повредите от B. pisorum се отличава сорт глянс, който може

да се използва като източник на зародишна плазма за толерант-ност към този неприятел при се-лекцията .

В заключение може да се направят следните по-важни из-води: резултат от вредата на

Bruchus pisorum при семена с паразитирана ларва е доказна-но намаляване на кълняемостта средно с 16,4%тни единици, дъл-жината и теглото на първичния корен с 16,8 и 24,5%, дължи-ната и теглото на кълна с 12,3 и 14,1%, индексът на жизненост на първичния корен и кълн с 32,5 и 32,8%, както и инде-ксът на кълняемост със 17,4% . Инхибиращият ефект е средно 17,8% .Съществени доказани про-

мени по отношение на проучва-ните показатели се установяват при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена, при които кълняемостта намалява с 58,3% тни единици, дължината и теглото на първичния корен с 34,1 и 36,2%, дължината и те-глото на кълна с 31,8 и 34,3%, индексът на жизненост на пър-вичния корен и кълн с 81,1 и 82,1%, както и индексът на къл-няемост със 83,1% . Инхибира-щият ефект е средно 58,3% .Повредените с прозорче от

имагинирал паразитоид семена (тип 2) осигуряват по-добра въз-можност за растеж и развитие на растенията и могат да осигу-рят създаването на добре гарни-ран посев и стабилни добивкато толерантен към повре-

дите от B. pisorum се очертава сорт глянс, при който стойно-стите на показателите, свързани с кълняемостта и жизнеността на семената се повлияват в най-ни-ска степен от вредата за разлика от чуствителния сорт Плевен 4 .Установено е, че домини-

ращ фактор, влияещ върху къл-няемата способност на семе-ната, при всички анализирани показатели е типът на семената в сравнение със сортовата при-надлежност .

Таблица 4. Анализ на варианса на изследваните фактори при сортове фуражен грах

Източник на вариране df

GP GP RL RL RW RW PL PL

MS IF,% MS IF, % MS IF, % MS IF,%

общо 59 1368,8 - 3,2 - 0,00053 - 0,9 -Факторr а-Сорт 4 491,2 2,4 5,3 11,3* 0,00212 27,3* 9,3 70,3*Фактор в–тип семена 2 38281,3 94,8* 36,1 38,4* 0,00598 38,4* 1,9 7,3

а х в 8 90,3 0,9 4,1 17,4* 0,00019 5,0* 0,3 4,0грешка 42 26,0 1,5 1,4 32,9* 0,00020 29,3* 0,2 18,3*

Източник на вариране df

рW рW GI GI VIr VIr VIp VIp

MS IF, % MS IF, % MS IF, % MS IF, %

общо 59 0,00076 - 35,6 - 93897,1 - 9775,4 -Факторr а-Сорт 4 0,00417 37,2* 13,2 2,5 38019,5 2,7 29230,5 20,3*Фактор в–тип семена 2 0,00125 5,6 897,0 85,4* 2434145,0 87,9* 151248,5 52,4*

а х в 8 0,00012 2,2 4,7 1,8 41439,1 6,0 11055,4 15,3*грешка 42 0,00055 55,0* 4,8 10,3 4178,9 3,4 1530,8 11,9*

Легенда: LSD 0 .05%; DF – Степен на свобода; MS – Среден квадрат; IF – влияние на фактора, %; GP – кълняемост, % ;RL – дължината на коренчето, cм; RW – тегло на първичния корен, г; PL – дължина на кълна, cм; рW – тегло на кълна, г; GI – индекс на кълняемост; VIr – индекса на жизненост на коренчето; VIp- индекса на жизненост на кълна

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

18

ПЛЮ

С

18

доц. д-р Ив. Николова, доц. д-р Н. ГеоргиеваИнститут по фуражни култури – плевен

Жизненост на семената при соя влияние на воден дефицит, акари и третиране с имидаклоприд

Бързото и едновременно поникване на семе-ната на едногодишните култури са от решаващо значение за постигане на оптимална плътност и гарнираност на посевите, както и висока про-дуктивност с добро качество . Използването на семена с влошени посевни качества може потен-циално да намали скоростта и степента на покъл-ване и поникване, което води до създаването на разредени и нестабилни посеви, свързани с ниска продуктивност .

недостигът на вода може да намали или заба-ви покълването или напълно да предотврати про-цеса на поникване . Според Dornbos и колектив (1991) и Ghassemi-Golezani и колектив (2012) во-дният стрес по време на репродуктивния период на соята редуцира не само добива семена, но и влошава техните качества, намалявайки степента на кълняемост, растеж и жизненост . някои авто-ри установяват, че третирането с имидаклоприд (съединение, спадащо към категорията на хлоро-никотиниловите инсектициди, активно при голям брой смучещи и жилещи неприятели) води до намаляване степента на воден стрес, а други пре-поръчват неговото използване като средство за защита на растенията срещу нападение от тетра-нихови акари .

тетраниховите акари също са фактор, който оказва неблагоприятно въздействие върху качест-вото на семената, понижавайки тяхната кълняем-ост и жизненост .

Проучването цели да се определи комплекс-ното влияние на водния дефицит, тетраниховите акари и имидаклоприда, наложени през репро-дуктивния етап на соята, върху кълняемостта, рас-тежа и жизнеността на семената .

През периода 2011-2012г . е изведен съдов опит в стоманено-стъклена оранжерия в ИФк-Плевен със соя, сорт ричи . Използвани са съдове тип вагнер като във всеки един се отглеждат по 4 растения под действието на следните фактори: фактор а – режим на напояване (воден дефи-цит и напояване), фактор в – акари (със и без тетранихови акари) и фактор С – имидаклоприд (със и без третиране с имидаклоприд) . всички

растения получават еднакво количество вода (за подържане на почвена влажност 75-80% от ППв) до края на фаза R5 /началото на фаза R6 (Febr & Cavinesi, 1977), след което се налага 10-дне-вен воден дефицит чрез внасяне на 1/2 поливна норма . След 10-дневното засушаване влажността на почвата се възстановява до 75-80% ППв, като при част от вариантите се извършва и третиране с хлорникотиниловия инсектицид конфидор 70 вг – 15 г/дкa (700 г/кг имидаклоприд) като възмож-ност за преодоляване действието на факторите а и в . Проучването е проведено при естествена популационна плътност на тетраниховите акари, които се появяват в началото на фаза R6 като средната им численост при вариантите с наложен воден дефицит и нападение от акари е 149,4 бр ./листче (+вД+а±И) и 91,8 бр ./лист при вариан-тите с напояване и наличие на акари (-вД+а±И) . основният вид от акарите, преобладащ в про-учването е Tetranychus atlanticus Mc Gregor (Acari: Tetranychidae) . При вариантите без нападение от акари се използва третиране с акарицида талстар 10 Ек (100г/л бифентрин) – 500 мл/хa . въз осно-ва на индекса за устойчивост на суша (Fischer и Maurer, 1978) е изчислен индекс на интензивност на стреса (S) . неговата стойност в условията на настоящото проучване (при наложен воден дефи-цит и акари) е 0,5, което го определя като умерен стрес .

определяни са следните показатели: кълняема енергия; процент покълнали семена (%); дължи-ната и теглото на първичния корен; дължината на

19

кълна; жизненост на семената . тестът за кълня-емост е извършен в съответствие с правилата на международната асоциация за тестване на семена (ISTa, 1993; ISTa, 2011) . Индексът за жизненост на семената (VI) е изчислен по Orchard (1977) . За контрола се приема вариантът с напояване, отсъствие на акри и нетретиране с имидаклоприд (-вД-а-И) .

Варианти:1 . +вД+а+И: воден дефицит, с акари,

третиране с имидаклоприд2 . +вД-а+И: воден дефицит, без акари,

третиране с имидаклоприд3 . +вД+а -И: воден дефицит, с акари, без

третиране с имидаклоприд4 . +вД-а -И: воден дефицит, без акари, без

третиране с имидаклоприд5 . -вД+а+И: поливни условия, с акари,

третиране с имидаклоприд

6 . -вД-а+И: поливни условия, без акари, третиране с имидаклоприд

7 . -вД+а -И: поливни условия, с акари, без третиране с имидаклоприд

8 . -вД-а -И: поливни условия, без акари без третиране с имидаклоприд-контрола

Стопанските качества на семената са свърза-ни и се намират в зависимост от техните по-севни свойства и жизненост . При сравняване на кълняемата енергия в зависимост от проучваните фактори а, в и С и комбинациите между тях се наблюдават определени значими разлики в стой-ностите (табл . 1) .

водният стрес (фактор а), независимо от въз-действието на другите два фактора (в и С), до-казано намалява кълняемата енергия както през отделните години, така и за периода 2011-2012г . средно с 10,81% тни единици спрямо нестреси-раните растения . най-силно изразено потискащо

Тaблица 1. Влияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху kълняемата енергия и кълняемостта на соеви семена

вариантикълняема енергия, % кълняемост, %

2011 2012 средно 2011 2012 средно1 68,69 a 69,13 a 68,912 a 85,00 a 84,44 ab 84,722 a2 78,66 b 71,36 a 75,007 b 91,67 abc 86,67 abc 89,167 abc3 70,88 a 67,02 a 68,950 a 86,67 ab 83,33 a 85,000 a4 78,21 b 70,75 a 74,476 b 91,67 abc 85,56 abc 88,611 ab5 82,01 c 79,80 bc 80,907 c 93,33 abc 91,11 cd 92,222 bcd6 85,68 d 85,52 c 85,602 d 95,00 bc 93,33 d 94,167 cd7 83,68 cd 77,69 b 80,685 c 95,00 bc 90,00 bcd 92,500 bcd8 (к) 84,35 d 82,47 bc 83,407 cd 96,67 c 92,78 d 94,722 dсредно 79,019 75,468 77,243 91,875 88,403 90,139LSD

0,5% 2,341 6,075 4,067 8,472 5,976 5,075

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

Тaблица 2. Влияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху дължината и теглото на първичния корен и дължината на кълна на соеви семена

вариантидължина на първичния корен, cм тегло на първичния корен, г дължина на кълн, cм2011 2012 средно 2011 2012 средно 2011 2012 средно

1 11,411 ab 10,523 a 10,967 a 0,125 a 0,165 a 0,145 a 0,260 a 0,264 a 0,262 a

2 11,321 a 10,668 a 10,994 a 0,172 ab 0,168 a 0,170 ab 0,370 bc 0,280 a 0,325 ab

3 11,888 ab 10,602 a 11,245 a 0,161 ab 0,155 a 0,158 ab 0,303 ab 0,288 a 0,296 ab

4 11,317 a 10,641 a 10,979 a 0,170 ab 0,167 a 0,169 ab 0,387 bc 0,270 a 0,328 ab

5 12,373 abc 11,581 ab 11,977 ab 0,177 abc 0,204 ab 0,190 bc 0,410 cd 0,313 ab 0,362 bcd

6 13,046 bc 12,330 b 12,688 b 0,233 c 0,219 b 0,226 c 0,423 cd 0,380 b 0,402 cd

7 12,997 abc 11,651 ab 12,324 аb 0,194 bc 0,191 ab 0,193 bc 0,407 c 0,310 ab 0,358 bc

8 (к) 13,571 c 12,278 b 12,925 b 0,227 c 0,216 b 0,221 c 0,493 d 0,377 b 0,435 d

средно 12,241 11,284 11,762 0,182 0,186 0,184 0,382 0,310 0,346

LSD 0,5% 1,684 1,608 1,359 0,054 0,047 0,036 0,086 0,087 0,073

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

20

действие се наблюдава при вариантите с наложен воден дефицит и нападение от акари (+вД+а+И и +вД+а-И, съответно 68,91 и 68,95%), чиято кълняема енергия спрямо контролата (-вД-а-И) намалява съответно с 14,50 и 14,45% тни едини-ци . При тези варианти се наблюдава и доказано по-ниска енергия и спрямо вариантите с такъв режим на напояване, но без наличие на акари (+вД-а+И и +вД-а-И) . С най-високи стойно-сти на анализирания показател се открояват ва-риантите без наложен воден стрес и без акари (-вД-а+И и -вД-а-И, съответно 85,60 и 83,71%) . резултатът от дейността на акарите като цяло е по-слабо изразен и е свързан с намаляване на кълняемата енергия средно с 4,76% тни едини-ци спрямо вариантите, без акари . третирането на растенията с имидаклоприд оказва най-слабо вли-яние като увеличава кълняемата енергия едва с 0,79% тни единици спрямо нетретираните растения и разликите са недоказани .

Сходна тенденция се наблюдава и по отноше-ние на средната кълняемост на семената като не-достигът на вода намалява стойностите на показа-теля средно с 6,53%тни единици и се установяват доказани разлики спрямо контролата: –вД-а-И (8 вар .) . отново с най-нисък процент на кълняемост се отличават растенията, отглеждани при воден дефицит и с нападение от акари (+вД+а+И и +вД+а-И, съответно 84,72 и 85,0%) . При по-следните кълняемостта варира в много тесни гра-ници с незначимо по-висок процент при вариан-тите без акари . Присъствието на акари намалява кълняемостта с 3,06% тни единици, а третирането с имидаклоприд я повишава едва с 0,14% тни еди-ници .

Последният етап на кълняемостта и началото на растеж е свързан с клетъчното деление и удъл-жение, което води до появата на първичния ко-рен . Затруднената абсорбция на вода намалява деленето на клетките и като краен резултат на-

малява растежа на първичния корен . резултатите показват, че режимът на напояване влияе върху началния растеж . водният стрес редуцира дъл-жината и теглото на първичния корен средно с 11,48 и 22,65% съответно спрямо нестресираните растения (табл . 2) .

необходимо е да се отбележи, че доказа-ни разлики в стойностите на тези показатели се установяват между вариантите с наложен воден дефицит (1: +вД+a+И; 2: +вД-a+И; 3: +вД+a-И; 4: +вД-a-И) и тези, с напояване без наличие на акари (6: -вД-a+И и 8: -вД-a-И – контрола) . Дължината и теглото на първичния корен на семената от растения, отглеждани при напояване и нападение от акари също надвиша-ват съответните при всички варианти на воден стрес, което показва че тетраниховите акари са също фактор, влияещ върху разглежданите пока-затели . в резултат на вредната им дейност дъл-жината и теглото на първичния корен намаляват средно за периода с 2,25 и 12,72% . При двата режима на напояване не се наблюдават значими разлики между двете степени на фактора акари . третирането с имидаклоприд не води до значи-ма промяна в стойностите на тези показатели . Спрямо контролата (-вД-a-И) с най-съществено редуциране в дължината и теглото на коренче-то, съответно от 13,00 до 15,15% и от 28,51 до 34,39%, се отличават вариантите с наложен дво-ен стрес: недостиг на вода и наличие на акари (1: +вД+a+И и 3: +вД+a-И) .

растежът на кълна също е силно чувствите-лен към воден стрес, защото разширяването на клетките е резултат от действието на тургорното налягане върху клетъчните стени . наложеният во-ден дефицит намалява дължината на кълна средно с 22,22% като доказани разлики се наблюдават спрямо вариантите с напояване без нападение от акари (6: -вД-a+И и 8: -вД-a-И – контрола) . Статистически най-голямо редуциране на расте-

Тaблица 3. Влияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху индекса на жизненост (VI)

вариантипървичния корен кълн

2011 2012 средно 2011 2012 средно

1 969,01 a 888,21 a 928,61 a 21,95 a 22,20 a 22,06 a

2 1037,73 a 923,75 a 980,74 ab 34,10 bc 24,28 a 29,19 ab

3 1013,24 a 886,27 a 949,76 a 26,33 ab 24,04 a 25,19 a

4 1036,15 a 910,48 a 973,31 ab 35,60 c 23,08 a 29,34 ab

5 1156,18 ab 1057,52 ab 1106,85 bc 38,00 c 28,64 ab 33,32 bc

6 1239,40 b 1151,37 b 1195,39 c 40,22 cd 35,48 b 37,85 cd

7 1235,46 b 1050,64 ab 1143,05 c 38,60 c 27,87 ab 33,23 bc

8 (к) 1313,72 b 1139,01 b 1226,37 c 47,73 d 35,02 b 41,37 d

средно 1125,11 1000,91 1063,01 35,32 27,58 31,44

LSD 0,5% 194,848 180,312 140,12 7,982 7,931 7,481

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

21

жа спрямо контролата се наблюдава в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари, независимо от влиянието на инсектицида: от 31,95 до 39,77% . въздействието на акарите е свързано с намаляване на дължината на кълна средно с 14,23%, като не се установяват значи-ми разлики между двете степени на този фактор . Прилагането на имидаклоприд не оказва влияние върху този показател .

Жизнеността на семената е важен признак за годността и посевните им свойства и за получа-ване на добре гарниран посев и висока продук-тивност от земеделските култури . Ето защо това е един от най-важните показатели, характеризи-ращи качеството на семената . С най-висок ин-декс на жизненост на първичния корен и кълн се отличават семената от растенията, отглеждани в условията на напояване и отсъствие на акари, независимо от действието на фактора имидаклоп-рид (контролата: –вД-а-И и 6 вар .–вД-а+И) – таблица 3 .

в сравнение с вариантите с наложен воден стрес разликите са статистически доказани . на-лагането на воден дефицит намалява средните стойности на двата показателя съответно с 209,81 и 10,00%тни единици спрямо нестресираните рас-тения, като най-силно изразено потискащо дейст-вие върху жизнеността се установява в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари (+вД+а+И и +вД+а-И) . влиянието на факторът акари е по-слабо изразено като сред-ният индекс на жизненост на първичния корен и кълн при наличие на акари намалява съответно с 61,89 и 5,99 %тни единици . третирането с ими-даклоприд оказва незначително въздействие върху жизнеността .

Представените резултати потвърждават негатив-ното влияние на стреса от засушаване върху жиз-неността на семената на соя, настъпил по време на наливане на семената, установено и от други автори (Dornbos et al., 1989; Simiciklas et al., 1989; Yaklich, 1984), като същевременно и обогатяват информацията чрез допълнителното въздействие от тетранихови акари .

Чрез направения анализ на варианса по отно-

шение на кълняемостта на семената (табл . 4) се установява, че режимът на напояване (а) оказва доминиращо влияние и доказан ефект върху този показател – 55,02% от общото вариране .

Доказан ефект върху варирането на кълняем-остта оказва и фактор в – наличие или липса на акари, въпреки че неговото въздействие е сравни-телно по-слабо изразено – 12,04% . влиянието на инсектицида е несъществено (0,02%) и неговото прилагане практически не променя кълняемостта . Силата на влияние на взаимодействието между разглежданите фактори вхС; ахС и ахвхС е незна-чителна . При вазимодействието между факторите режим на напояване и акари (ахв) влиянието е доказано и сравнително сино изразено – 8,12% .

Установеното намаляване на кълняемостта, рас-тежа и жизнеспособността на семената може да се дължи на намаляване на скоростта на растежа на растителните клетки и ефективността на техни-те физиологични процеси, предизвикани от нало-жения воден стрес, както и взаимодействието му с нападение от тетранихови акари .

Изводиводният стрес (+вД±а±И), наложен през ре-

продуктивния етап на соята оказва най-силно от-рицателно влияние върху кълняемата енергия и кълняемостта на семената, намалявайки стойно-стите им с 10,81 и 6,53%тни единици съответветно . резултат от неговото въздействие е редуциране дължината и теглото на първичния корен и дължи-ната на кълна с 11,48, 22,65 и 22,22% съответно, както и намаляване на индекса на жизненост на първичния корен и кълн с 209,81 и 10,00%тни единици .

влиянието на тетраниховите акари е по-слабо изразено и е свързано с намаляване на индексът на жизненост на първичния корен и кълн съот-ветно с 61,89 и 5,99 % тни единици . най-силно изразено потискащо действие върху кълняемостта, растежа и жизнеността на семената се установя-ва в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари . най-благоприятни условия за растеж и жизненост на семената се наблюдава във вариантите с напояване и липса на акари .

Таблица 4. Влияние на факторите на варианса върху кълняемостта на семената на соя, средно

Източник на вариране степен на свобода

сума от квадрати

влияние на фактора

средни квадрати

общо 23 464,871 100,0 20,2

Ф a-режим на напояване 1 255,78 55,02* 255,8

Ф B-акари 1 55,9676 12,04* 56,0

Ф С-имидаклоприд 1 0,116204 0,02 0,1

ахB 1 37,7309 8,12* 37,7

вхС 1 0,467604 0,10 0,5

ахС 1 0,116204 0,02 0,1

ахвхС 1 0,462037 0,10 0,5

грешка 16 146,287 24,60* 9,1

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

22

раСт

ите

лна

Защ

ита

вирусните болести по картофа са един от най-сериозните растителнозащитни проблеми при тази култура . картофът се размножава ве-гетативно и клубените взети от вирусно-бо-лни растения, и използвани за засаждане през следващата година, водят до увеличение на болните растения в сравнение с предходната година, в резултат на което се стига до така нареченото израждане . вирусните патогени които заразяват картофа са повече от триде-сет, но седем от тях са най-често срещаните .

тъй като вирусите са вътрешноклетъчни па-разити пръскането на болните растения с пес-тициди, прилагано за борба с гъбните и бак-терийните болести, не може да се използва . Борбата срещу вирусните болести се свежда основно до прилагането на мероприятия, с цел предпазването им от заразяване чрез от-страняване на източниците на инфекция вътре и извън насажденията, чрез борба с техните преносители и най-вече чрез използването на устойчиви растения .

Основна предпоставка за успешното при-лагане на някои мероприятия за борба и

контрол на вирусните болести при всяка култура, а в частност и при картофа е, как-то точното идентифициране на патогена, така също и познаването на неговите характерис-тики, като симптомите които причинява по засегнатите растения и начините на неговото пренасяне и разпространение при полски ус-ловия (табл . 1) .

Как се пренасят вирусните болести по кар-тоф?

С най-голямо значение за пренасянето на

Таблица 1. Основни вирусни болести по картоф и някои техни характеристики

Признак/вирус Механично пренасяне

Пренасяне с листни въшки

Загуби в добив

Мозайка

картофена ипсилон вироза (Pototo virus Y- PVY) да да 10-80%

картофена а вироза (Potato virus a- PVa) да да 30-50%

картофена хикс вироза (Potato virus X- PVX) да не 10-20%

картофена аукуба мозайка (Potato aucuba mosaic virus –PaMV) да да 10%

Листно завиване

картофено листно завиване (Potato leaf roll virus – PLRV) не да над 80%

Мозайка + листно завиване

картофена М вироза (Potato virus M- PVM) да да 10 – 40%

Отсъствие на симптоми (латeнтна инфекция)

картофена S вироза (Potato virus S- PVS) да да 10 – 40%

доц. дн Иванка КаменоваАгроБиоИнститут, гр. София

мениджмънт на вирусните болести по картоф

23

вирусните болести по картофа е използването на заразени клубени, от които израстват болни растения . тези растения още в самото начало на вегетацията стават източник на инфекция за по-нататъшното разпространение на виру-сите чрез векторите – листни въшки . С из-ключение на картофената Х-вироза преносите-ли на останалите вирусни болести са листните въшки (табл . 1), поради което те имат същест-вена роля в разпространението им, както по картофените здрави растения, така също и по околните плевелни растения, които от своя страна също стават източници на инфекция . Сред вирусите заразяващи картофа има, как-то перзистентно-преносими, така също и не-перзистентно-преносими вируси (на основата на механизма на пренасяне) . към групата на перзистентно-преносимите вируси по картофа е този на картофеното листно завиване, който се запазва в листните въшки до края на живо-та им, в резултат на което те са в състояние да заразят голям брой растения . Ето защо, както ранното отстраняване на вирусно-бо-лните растения от насажденията, така също и пръскането с инсектициди срещу листните въшки е от съществено значение за ограни-чаване на инфекцията от картофеното листно завиване .

Използването на инсектициди срещу лист-ните въшки – преносители на картофената У, а, М и S-вирози не е така успешно, тъй като по механизма на пренасянето си те принад-лежат към така наречените неперзистентни вируси . Листните въшки, преносители на тези вирози, остават инфекциозни за много кратък период от време, в рамките на няколко ми-нути до 1-2 часа след приемането им, поради което те са в състояние да заразят растени-

ята преди да им въздействуват и най-бързо действащите инсектициди . Използването на инсектициди срещу неперзистентно-преноси-мите вируси по картофа, както и при другите култури с подобен вид векторни преносители, е на практика безрезултатно и неефективно . Правейки многобройни пробни пробождания на растенията листните въшки масово раз-пространяват гореспоменатите болести в на-сажденията . Доказано е също, че листните въшки преносители, както на перзистентните, така и на неперзистентните вируси могат да заразяват и картофените клубени в периода на съхранението им в хранилищата .

Друг начин за пренасяне и разпростране-ние на вирусните патогени по картофа е ме-ханичния, чрез допиране на листата на болни-те с тези на здравите растения, чрез допиране на кълновете по време на съхранение на клу-бените, чрез ножовете с които се разрязват клубените преди засаждането им или пък чрез някои машини и инструменти за обработка на почвата . от посочените в таблица 1 вирусни патогени най-лесно преносим по механичен начин е картофеният Х-вирус, за който е из-вестно, че може да запазва инфекциозността си в корени, листа и остатъци от заразените растения до няколко месеца, а често и до следващия вегетационен сезон .

Какви симптоми причиняват вирусните бо-лести по картофа?

Симптомите, които причиняват споменатите вирусни патогени по картофа (табл .1) могат да бъдат разграничени основно като мозай-ка, листно завиване, мозайка в съчетание с листно завиване или отсъствие на симптоми (латентни инфекции) .

Мозаечните симптоми се причиняват, как

Фиг. 1. Симптоми на мозайка по картоф причинени от А/ инфекция с картофена У-вироза и Б/ причине-на от картофени Х- и S-вирози; С/ Симптоми на листно завиване (първична инфекция ) причине-на от вирус на картофеното листно завиване (PLRV)

24

то от самостоятелни вирусни инфекции, на-пример картофена ипсилон вироза (фиг . 1а), картофена Х- и картофена а вирози, така също и от смесени инфекции с тези вируси, като картофена У- и Х-вирози или смес от картофените У-, Х- и S-вирози (фиг . 1Б) . При инфекция с картофената У-вироза при някои сортове картофи успоредно с появата на мо-заечни симптоми се наблюдава и накъдряне на листата .

Симптомите на листно завиване, които се причиняват от вируса на картофеното листно завиване могат да бъдат в резултат на пър-вична (фиг . 1С) или вторична инфекция . Пър-вичната инфекция се проявява тогава когато са засадени здрави клубени, но през вегет-ационния сезон растенията се заразяват от вируса чрез листни въшки, в резултат на което връхните листа избледняват и се завиват сил-но навътре . вторичната инфекция се проявява при засаждане на заразени клубени . За нея е характерно завиването на по-долните листа, при което те стават кожести и при стискане хрущят .

Симптоми на мозайка в съчетание с листно завиване са най-често в резултат на инфекция с картофената М-вироза . При този вид ин-фекция не се наблюдава завиване на горни-те листа и липсва характерното за вируса на листното завиване хрущене на листата .

Латентната инфекция (липсата на види-ми симптоми) е характерна за картофената S-вироза . Много рядко при инфекция с този вирус може да бъде наблюдавано по-светло оцветяване на листата, съпроводено с лека деформация .

Как да се контролира разпространението на вирусните болести по картофа?

Използването на устойчиви сортове карто-фи е най-доброто средство за борба с вирус-ните болести . някои от отглежданите сортове картофи имат известна устойчивост към отдел-ни вирусните патогени, но за съжаление все още няма сорт, който да е устойчив еднове-ременнно на няколко от тях . По тази причи-на с най-голямо значение за ограничаване на вирусните болести по картофа е използването на здрав посадъчен материал (здрави клубе-ни). За целта: картофите за семепроизводство трябва

да бъдат отглеждани задължително изолира-но от площите за картофи предназначени за прясна консумация . За препоръчване е също семепроизводствените площи по възможност да бъдат разположени в планински райони, където условията за развитието на листните

въшки са неблагоприятни; Периодичните прегледи на семепроиз-

водствените насаждения с цел откриване на болни растения, и своевременното им отстра-няване още в самото начало на вегетацията предотвратява по-нататъшното им разпростра-нение от листните въшки; редовното пръскане с инсектициди сре-

щу листните въшки в семепроизводствените посеви предотвратява разпространението на картофеното листно завиване; отбор на здрави клубени през есенно-

зимния сезон чрез серологично тестиране . За диагностициране на всеки един от посочените вирусни патогени, както в растения отглежда-ни на полето, така и в кълнове от клубени, много подходящ е методът ЕЛИЗа, както и молекулярния PCR метод . тези тестове се из-вършват в лабораторията по вирусология към агроБиоИнститут (аБИ), гр . София . в ежегод-но провежданите в аБИ тестове на клубени от картофи, неперзистентно преносимите с листи въшки вируси (картофен У, М, a и S, в еди-нични и/или смесени инфекции) са идентифи-цирани до 40% . За оздравяване на ценни сортове в слу-

чаите, когато не са установени здрави клу-бени, вирусите могат да бъдат елиминирани чрез използването на върхови меристемни култури . Добри резултати за елиминиране на вирусната зараза се получават при комбини-ране с топлинно третиране, като обезвирусе-ната меристема се отделя от връхните части на растения преминали през такова топлинно третиране (съхранение на покълнали клубени при температура 35 -38ο С за 1-2 седмици) .

всяко едно от горепосочените мероприя-тия, като отстраняване на единичните инфек-тирани растения от насажденията, пръскането с хербициди с цел унищожаване на плевелите (резервоари на вирусите), пръскането с ин-сектициди срещу листните въшки-преносители на картофеното листно завиване допринасят за ограничаване на вирусните инфекции в на-сажденията от картофи .

За ограничаване на разпространението на неперзистентно-преносимите вируси по кар-тофа (картофена У, а, М и S вирози) може да се приложи пръскане на насажденията с ми-нерално-маслени емулсии . За едновременно въздействие срещу неперзистентните и пер-зистентните вируси добри резултати могат да се получат при комбинираното пръскане на растенията с минерални масла и системни ин-сектициди .

1–2 (270) / 2016ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

25

торене

Редовен докторант Нешо Нешев, доц. д-р Иван Манолов

Аграрен Университет – пловдив, катедра „Агрохимия и почвознание”

минералното торенеи качеството при картофите

картофите имат високи из-исквания към хранителните ве-щества в почвата . За своето раз-витие и за постигане на високи добиви те се нуждаят от азот, фосфор, калий, калций, маг-незий и редица микроелемен-ти . азотът е много динамичен хранителен елемент и неговото безконтролно използване може да оскъпи производството, как-то и да доведе до замърсява-не на околната среда . азотни-те торови норми трябва да са съобразени с изискванията на сортовете и с предназначение-то на картофите . Установен е най-висок добив от 30 т/хa при норма от 150 кг N/хa . картофе-ните клубени, които съдържат малко количество азот, често имат ниско съдържание на сухо вещество, а също така имат и по-високо съдържание на реду-циращи захари . от друга стра-на високото азотно съдържание в почвата увеличава периода на клубенообразуване и води до

буен растеж, а също така и до понижаване на съдържанието на сухо вещество в клубените . При торенето с азот се увели-чава съдържанието на хлорофил в листата, но със застаряването на растенията съдържанието на пластидни пигменти намалява .

Изследвано е влиянието на фосфорното торене върху съ-

държанието на витамин С, ли-пидите, съдържанието на общ азот и протеин в клубените на картофения сорт „Katahdin” . в изследването е използван моно-амониев фосфат в норми от 0, 56, 112 и 168 кг/хa . Установено е значително увеличаване на съ-държанието на витамин С, общ азот и протеин с нарастване

Табл. 1. Съдържание на хлорофил А+В в листата (мг/г)

година /вариант 2013 г . 2014 г .

средно за периода

контрола 2,31 1,36 1,83

N 2,07 1,74 1,90

P 2,68 1,24 1,96

K 2,19 1,42 1,80

NP 2,33 2,28 2,30

NK 2,26 1,97 2,11

PK 2,31 1,88 2,09

NPK 2,47 1,86 2,16

NPKMg 2,28 2,13 2,20

Табл. 2. Съдържание на каротиноиди в листата (мг/г)

година/ вариант 2013 г . 2014 г .

средно за периода

контрола 0,73 0,60 0,67

N 0,72 0,66 0,69

P 0,87 0,54 0,70

K 0,71 0,61 0,66

NP 0,72 0,74 0,73

NK 0,67 0,73 0,70

PK 0,75 0,70 0,72

NPK 0,79 0,63 0,71

NPKMg 0,67 0,66 0,67

26

на фосфорните торови норми . Фосфорът участва в различни метаболитни процеси в расте-нията, като спомага за по-до-брото развитие на кореновата система и на културата . торене-то с фосфор оказва значително влияние върху съдържанието на сухо вещество в клубените при опити в стъклени оранжеврии . калият не само оказва влияние върху добивите, но също така и върху качествените показате-ли на клубените . Полски опити са проведени за да се установи ефекта на формата на калиевия тор и различните калиеви торови норми върху добива и качест-вото на картофите, отглеждани на песъкливо-глинести почви . Проучвани норми – 0, 150 и 225 кг к /хa, в три повторения . Форми на калия – сулфатна и хлоридна . Значително повиша-ване на добива е отчетено при варианта с норма от 150 кг K/хa спрямо контролата и при двете форми на калия . качествените показатели на картофите, като съдържание на сухо вещество, скорбяла и витамин С били повлияни от калиевото торене, като сулфатната форма оказала по-голямо влияние . калиевият сулфат е за предпочитане пред калиевият хлорид, който пони-жава качеството на калубените . калиевото торене оказва не-значително влияние върху об-щото хлорофилно съдържание,

но при съвместното му внасяне с азотен тор количеството на пластидни пигменти нараства .

резултатите показват, че пластидните пигменти са най-важните съставки на фотосин-тетичния апарат . те се делят на три групи: хлорофили, кароти-ноиди и фикобилини . в изслед-ването са анализирани пигмети-те от първите две групи . върху биосинтезата на хлорофил оказ-ват влияние фактори като свет-лина, температура, вода, почве-на аерация, обезпеченост с ми-нерални елементи и генетични фактори . във висшите растения се съдържа два вида хлорофил – А (със синьо-зелен цвят) и В(с жълто-зелен цвят) .

най-високо съдържание на хлорофил а+в средно за пери-ода на изследване е отчетено в листата на вариант NP – 2,30 мг/г пластидни пигменти (табл . 1) . При торене с троен супер-фосфат Bayrami е установено повишаване на хлорофилното съдържание в листата . това е в съответствие само с резултатите през 2013 г ., когато са отчетени 2,68 мг/г хлорофил а+в при варианта със самостоятелно фосфорно торене . През след-ващата 2014 г . резултатите за съответния вариант са абсолют-но противоположни и най-ни-ски – 1,24 мг/г . вероятно това е вследствие на сухите условия през първата експериментална

година . Фосфорното торене спомага за запазването на хло-рофила в листата на пшеница-та при неблагоприяни условия на околната среда . Магнезият представлява 2,7 % от хлоро-филната малекула . комбинира-ното NPK + Mg торене води до повишаване на съдържание-то на тези пигменти в листата, като съдържанието на хлорофил а+в при вариант NPK+Mg е 2,20 мг/г средно за условията на опита, като това е прибли-зително с 24 % по-високо от хлорофилното съдържание в листата на контролата .

каротиноидите са пластид-ни пигменти изпълняващи две основни функции – поглъщат светлина в качеството си на допълнителни пигменти и защи-тават хлорофила от необратимо фотоокисление . Съотношение-то хлорофили: каротиноиди в листата е 2 (3): 1 . в листата на картофите от опитa съдър-жанието на каротиноидите не се повлиява от торенето и ре-зултатите от анализите са много близки (табл . 2) . При използва-нето на азотни торове се увели-чава съдържанието на кароти-ноиди . Средно за опитния пе-риод с най-високо съдържание на каротиноиди е вариант NP – 0,73мг/г .

торенето с азотни и кали-еви торове оказва значително влияние върху съдържанието

Табл. 3. Съдържание на сухо вещесво в клубените (%)

година/вариант 2013 г . 2014 г .

средноза периода

контрола 25,53 20,67 23,10

N 20,61 14,45 17,51

P 20,13 17,49 18,81

K 22,23 20,50 21,36

NP 25,35 16,63 20,29

NK 24,06 18,36 21,21

PK 23,33 20,57 21,95

NPK 25,59 19,57 22,58

NPKMg 23,37 17,79 20,58

Табл. 4. Съдържание на скорбяла в клубените (%)

година/вариант 2013 г . 2014 г .

средноза перода

контрола 17,92 11,76 14,48

N 17,14 9,94 13,54

P 18,23 10,60 14,41

K 16,37 11,83 14,10

NP 16,99 10,86 13,94

NK 15,40 10,74 13,07

PK 14,74 11,29 13,01

NPK 18,35 11,45 14,90

NPKMg 18,77 12,06 15,42

27

Табл. 5. Съдържание на витамин С в клубените (мг/ 100 г)

година/вариант 2013 г . 2014 г .

средно за перода

контрола 6,15 6,01 6,08

N 9,70 9,15 9,42

P 9,70 9,11 9,40

K 10,55 9,90 10,22

NP 7,90 7,25 7,57

NK 9,20 8,50 8,85

PK 10,15 9,78 9,96

NPK 10,15 9,93 10,04

NPKMg 11,85 10,65 11,25

Табл. 6 Съдържание на суров протеин в клубените (%)

година/вариант 2013 г . 2014 г .

средно за перода

контрола 13,63 18,44 16,03

N 17,63 28,06 22,84

P 12,31 21,44 16,87

K 13,75 20,50 17,12

NP 16,72 26,94 21,83

NK 16,41 23,94 20,17

PK 14,31 18,63 16,47

NPK 18,66 26,31 22,48

NPKMg 18,59 25,06 21,82

на сухо вещество и скорбяла в клубените . С най-високо съдър-жание на сухо вещество сред-но за периода са контролата и вариант Nрк – 22,40 и 22,20% съответно (табл . 3) . При вари-антa със самостоятелно азотно торене количеството на сухо вещество в клубените е най-ниско през 2014 г . Средно за периода сухото вещество в клу-бените на конкретния вариант е с приблизително 9% по-мал-ко от това на контролата и с 14 % по-малко от това на вариант NPK+Mg .

Съдържанието на скорбяла се влияе от торенето с органич-ни и минерални торове, както и от метеорологичните условия . комбинираното NPK+Mg торе-не оказва положително влияние върху съдържанието на скорбя-ла в клубените, като то е най-високо при вариант NPK+Mg – 15,42 % средно за двете години на опита (табл . 4) . отчетено е отрицателно влияние на самос-тоятелното азотно торене, както и при варианти NK и рK върху съдържанието на скорбяла . Ус-реднено за периода съдържа-нието на скорбяла в клубените на съответните варианти е най-ниско . Съдържанието от 13,54 % при вариант N е с близо 12 % по-ниско от това на вариант NPK+Mg и по-ниско с около 7 % от контролата .

редуциращите захари (глю-коза и фруктоза) не се влияят

от торенето и съдържанието им в клубените на всички варианти e около 0,30 % . това съвпада с резултатите от опитите на други изследователи, които не отчитат значителни различия при този качествен показател след торе-нето .

витамин С е най-важният витамин в клубените . Съдържа-нието му в картофите вариара от 10 до 20 мг/100 г . опти-малното фосфорно и калиево торене водят до повишаване на неговото количество . резул-татите от експеримента показ-ват положително влияние на то-ренето върху съдържанието на витамин С в клубените . Съдър-жанието на този витамин е по-високо във всички торени вари-анти в сравнение с неторената контрола . най-високо съдържа-ние е отчетено след торенето с NPK + Mg и през двете опитни години . Средно за перода на изпитване съдържанието му от 11,25 мг/100 г в клубените е с около 44 % по-високо от това на контролата (табл . 5) .

картофеният протеин има по-високо биологично ка-чество от този на зърненожит-ните, заради богатството си от незаменими аминокиселини . анализите показват положител-но влияние на самостоятелното азотно торене върху съдържа-нието на суров протеин в клу-бените на вариант N средно за периода . И през двете опитни

години по-високо съдържание на суров протеин е отчетено при вариантите, които са торе-ни с азот, а най-ниско съдържа-ние – при контролата и вариан-ти P и PK . През 2014 г ., която се отличава с обилни валежи, съдържанието на суров протеин при торените с азот варианти е над 25 %, като най-високо е отчетено при вариант N – 28,06 % табл . 6) .

ЗАКЛЮЧЕНИЕкомбинираното NP торе-

не допринася за най-високо съдържание нахлорофил а+в в листата . Съдърнанието на каротиноиди в листата не се влияе от торенето . най-високо съдържание на сухо вещество е отчетено в клубените на не-торената контрола и вариант NPK – 23,10 и 22,58 % съот-ветно . Самостоятелното торене с азот понижава съдържанието на сухо вещество . комбинира-ното торене с NPK плюс Mg допринася за най-високо съ-държание на скорбяла и ви-тамин С в картофените клубе-ни – 15,42 % и 11,25мг/100г, съответно . Съдържанието на редуциращи захари не се вли-яе от торенето, тъй като съ-държанието им в клубените на всички варианти е около 0,30 % . Самостоятелното азотно то-рене води до най-високо съ-държание на суров протеин в клубените на картофите .

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

28

ПЛЮ

С

28

Анна Илиева, Вилиана ВасилеваИнститут по фуражните култури, плевен

течният тор Хумустим за качеството на фуража и зърното на пролетен фуражен грах

През последните години все повече вни-мание се отделя на развитието на еколо-гичното земеделие, което изключва употре-бата на синтетични съединения – торове и пестициди, а се използват органични торо-ве (каров и др ., 1999; Стойнев, 2004) . Ето защо интересът към биопродуктите като заместители на синтетичните агрохимикали непрекъснато нараства .

Хумустим е течен органичен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висо-кокачествен органичен субстрат със 100% еко-логична чистота . Прилагането му чрез третиране на семената и/или листна апликация стимулира растежа и развитието на растенията, и осигурява високи и качествени добиви от полските култури и трайни насаждения (Сенгалевич, 2007) . Успо-редно с увеличаване на добивите важно значе-ние има и качеството на произведената продук-ция, което се определя от химичния състав на растенията .

Пролетният фуражен грах е зърнено-бобова култура с многостранно предназначение в жи-вотновъдството – за зърно и концентрирани фу-ражи, зелено изхранване, приготвяне на сено, сенаж и силаж . в изследвания е установено, че третирането с Хумустим увеличава грудкообразу-ващата способност, посевните качества и добива на зърно при пролетен фуражен грах . най-висок добив зърно и с най-високо абсолютно тегло са семената при третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т и едно третиране по време на вегетацията, като превишенията спрямо нетретираната кон-трола са съответно 17,8% и 16,1% .

Експерименталната работа по настоящето проучване е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури, гр . Плевен, при неполивни условия и почвен подтип излужен чернозем . Действието на Хумустим е изпитано върху пролетен фуражен грах сорт Плевен 4, засят при междуредово разстояние 15 cм, с по-севна норма, разчетена за 110 к .с ./м2 . Изпитани са следните варианти: 1 . контрола – нетретирани

семена; 2 . Едно вегетационно третира-не; 3 . Две вегетационни третирания; 4 . третирани семена 0,6 л/т семена; 5 . тре-тирани семена 0,6 л/т семена + едно вегетационно третиране; 6 . третирани се-мена 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания; 7 . третирани семена 1,2 л/т семена; 8 . третирани семена 1,2 л/т се-мена + едно вегетационно третиране; 9 . третирани семена 1,2 л/т семена + две

вегетационни третирания . Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба . третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж с доза от препарата 40 мл/дкa .

третирането на семената и това по време на вегетацията с течния органичен хуматен тор Хумустим променят по различен начин химичния състав на надземната биомаса и зърното на про-летния фуражен грах .

Надземна биомасаЕксперименталните данни показват, че трети-

рането с Хумустим оказва положително влияние върху химичния състав на надземната биомаса на пролетния фуражен грах (табл . 1) . Съдържание-то на суров протеин, макроелементите калций, фосфор и магнезий, както и на водоразтворими-те захари се увеличава в сравнение с контролата при всички варианти на опита . Увеличението в съдържанието на суров протеин е от 4,7% до 14,6%, на калций – от 22,6% до 126,4%, на фосфор – от 3,6% до 17,5% и на магнезий – от 2,7% до 21,6% . най-силно увеличение се наблюдава при водоразтворимите захари – до 200% в сравнение с контролата .

При извършване само на вегетационни трети-рания не се отчита разлика в съдържанието на суров протеин в зависимост от техния брой . Съ-държанието на калций и водоразтворими захари е по-високо при две вегетационни третирания, а това на фосфор и магнезий – при едно .

Дозата на Хумустим при предсеитбено трети-ране на семената не оказва значителното влияние

29

върху съдържанието на суров протеин, фосфор и магнезий . При двете изпитвани дози (0,6 л/т и 1,2 л/т семена) стойностите на тези показате-ли са близки . Съдържанието на водоразтворими захари се увеличава от 6,5% при доза 0,6 л/т

семена, до 7,9% при 1,2 л/т семена, а това на калций – от 0,82% до 0,91%, съответно .

най-високо съдържание на суров протеин (13,69%) и на водоразтворими захари (8,40%) е установено при предсеитбено третиране с Ху-мустим в доза 1,2 л/т семена + едно третиране през вегетацията . При този вариант се наблю-дава и сравнително високо в сравнение с кон-тролата съдържание на макроелементите калций (0,98%), фосфор (0,285%) и магнезий (0,273%) .

Положителното влияние на третирането с Ху-мустим върху проучените показатели е свързано със състава на хуматния тор . включените в ху-минови киселини, фулфокиселини, макро- и ми-кроелементи, аминокиселини, витамини, растеж-ни регулатори, активно подобряват и стимулират физиологичната дейност (дишане и фотосинтеза), азотния и въглехидратен метаболизъм на расте-нията (овчаренко, 2001; Senn et al ., 2003; Сен-галевич, 2007) .

Подобряването на качеството на надземна-та биомаса на пролетния фуражен грах след третиране с Хумустим е свързано с растежа на растенията и развитието на кореновата система . нашите данни показват, че третирането с Ху-мустим при всички варианти на опита увеличава височината на растенията (15,0%), както и дъл-жината на корените (до 19,8%) (фиг . 1) .

Таблица 1. Съдържание на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в надземната биомаса на пролетен фуражен грах след третиране с Хумустим

варианти Суров протеин калций Фосфор Магнезий водоразтворими захари

% с .в .

%, к % с .в . %, к % с .в . %, к % с .в .

%, к % с .в .

%, к

н е т р е т и р а н и семена (K)

11,94 - 0,53 - 0,251 - 0,254 - 2,80 -

н е т р е т и р а н и с е м е н а+ е д н о твв*

13,19 +10,5 0,65 +22,6 0,295 +17,5 0,309 +21,6 5,55 +98,2

н е т р е т и р а н и семена+две твв

13,12 +9,9 0,80 +50,9 0,278 +10,7 0,274 +7,9 7,10 +153,6

третирани семена 0,6 л/т

13,37 +12,0 0,82 +54,7 0,269 +7,2 0,252 -0,8 6,50 +132,1

третирани семена 0,6 л/т+еднотвв

13,12 +9,9 1,11 +109,4 0,272 +8,4 0,277 +9,0 7,10 +153,6

третирани семена 0,6 л/т+дветвв

12,50 +4,7 0,81 +52,8 0,260 +3,6 0,261 +2,7 7,00 +150,0

третирани семена 1,2 л/т

13,06 +9,4 0,91 +71,7 0,273 +8,8 0,264 +3,9 7,90 +182,1

т р е т и р а н и семена 1,2 л/т+еднотвв

13,69 +14,6 0,98 +84,9 0,285 +13,5 0,273 +7,5 8,40 +200,0

т р е т и р а н и семена 1,2 л/т+дветвв

12,75 +6,8 1,20 +126,4 0,266 +6,0 0,266 +4,7 7,60 +171,4

*ТВВ – третиране по време на вегетация

височина растения, см дължина корени, см

тС- третирани семена; нС- нетретирани семена; твв – трети-ране по време на вегетация

Фиг. 1. Височина на растенията и дължина на корените на пролетен фуражен грах след третиране с Хумустим

30

ЗърноПредсеитбеното третиране на семената и

листното третиране с Хумустим през вегетацията не оказва влияние върху съдържанието на суров протеин в зърното на пролетния фуражен грах (табл . 2) . Стойностите на този показател при кон-тролата (24,35%) и опитните варианти (23,91% – 24,78%) са близки .

третирането с Хумустим увеличава съдържа-нието на водоразтворими захари (от 3,3% до 10,0%), както и на калций, но оказва слабо вли-яние върху съдържанието на фосфор и магнезий в зърното . Само при варианта с третиране в доза 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания, съдържанието на магнезий се увеличава с 10,2% . За слабо влияние на третирането с Хумустим върху съдържанието на суров протеин в зърното на зърнено-бобови и зърнено-житни култури, съ-общават и други автори (Михов, 2007; корсаков, 2009; ненова и др ., 2011) .

ЗаключениеПолучените резултати от изследването показ-

ват, че третирането с Хумустим увеличава съ-държанието на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в надземната биомаса на пролетен фуражен грах . най-високо съдър-жание на суров протеин и на водоразтворими захари е установено при предсеитбено третира-не с Хумустим в доза 1,2 л/т семена + едно вегетационно третиране . третирането с Хумус-тим увеличава съдържанието на водоразтворими захари и на калций, и не оказва влияние върху съдържанието на суров протеин в зърното .

При третиране с Хумустим се наблюдава по-добър растеж и развитие – увеличава се висо-чината на растенията и дължината на корените .

резултатите ни дават основание да препоръч-ваме мероприятието като допълнение към тех-нологията за отглеждане на пролетен фуражен грах .

Таблица 2. Съдържание на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в зърното на пролетен фу-ражен грах след третиране с Хумустим

варианти Суров протеин калций Фосфор Магнезий водоразтворими захари

% с .в . %, к % с .в %, к % с .в . %, к % с .в . %, к % с .в . %, к

нетретирани семена (K)

24,35 - 0,18 - 0,547 - 0,137 - 3,00 -

нетретирани семена+едно твв*

23,91 -1,8 0,28 +55,5 0,526 -3,8 0,136 -0,7 3,10 +3,3

нетретирани семена+две твв

24,27 -0,3 0,30 +66,7 0,525 -4,0 0,131 -4,4 3,20 +6,7

третирани се-мена 0,6 л/т

24,58 +0,9 0,32 +77,8 0,564 +3,1 0,136 -0,7 3,20 +6,7

третирани семена 0,6 л/т+еднотвв

24,52 +0,7 0,20 +11,1 0,527 -3,7 0,143 +4,4 3,20 +6,7

третирани семена 0,6 л/т+дветвв

24,78 +1,8 0,20 +11,1 0,546 -0,2 0,151 +10,2 3,30 +10,0

третирани се-мена 1,2 л/т

24,43 +0,3 0,23 +27,8 0,532 -2,8 0,135 -1,5 3,00 -

третирани семена 1,2 л/т+еднотвв

24,59 +1,0 0,29 +61,1 0,559 +2,2 0,138 +0,7 3,20 +6,7

третирани семена 1,2 л/т+дветвв

24,29 -0,3 0,32 +77,8 0,567 +3,6 0,140 +2,2 3,10 +3,3

*ТВВ – третиране по време на вегетация

1–2 (270) / 2016ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3131

Радка БожиноваИнститут по тютюна и тютюневите изделия,

Марково

микроелементи при тютюн недостиг и излишък

Микроелементите влияят върху хода на биохи-мичните процеси в тютюневото растение по вре-ме на вегетацията . недостигът или излишъкът на всеки един от хранителните за растенията елемен-ти предизвиква специфични смущения в растител-ния организъм, които се отразяват на добивите и качеството на продукцията .

основен източник на микроелементи за тю-тюна е почвата . важна роля за подвижността и усвоимостта им оказват почвените характеристики – рн, съдържание на хумус, механичен състав и др . С понижаване на рн на почвата намалява разтворимостта на молибдена и достъпността му за растенията . киселата реакция повишава усвоя-ването на алуминия, желязото, мангана и цинка .

Признаците на недостиг на даден елемент за-висят от неговите функции и възможността му да се пренася от по-старите към по-младите части на растението . от микроелементите хлорът се при-движва лесно в растенията . Други елементи, като B и Fe, са трудноподвижни в растенията . цинкът, манганът, медта и молибденът заемат междинно положение .

Желязо. неговата функция е свързана главно с участието му в редица ензимни системи . Усвоява се както в двувалентна (Fe2+), така и в трива-лентна (Fe3+) и хелатна форма . в растенията то е свързано в органични структури, затова неговата подвижност е слаба .

При недостиг на желязо се наблюдава хло-роза по листата, но нерватурата остава зелена . Промените в пигментацията са по младите листа . Достъпността на желязото за растенията зависи силно от рн и аерацията на почвата . растенията страдат най-често от недостиг на желязо, когато се отглеждат на силно варувани и на алкални почви с високо съдържание на калциев карбонат . недостигът на желязо може да бъде предизвикан и от обилно торене със суперфосфат .

токсични количества на желязо в почвата се срещат много рядко – при силно кисела реакция на почвата и анаеробни условия .

от желязосъдържащите торове най-широко приложение има железният сулфат (зелен камък) . като микроторове, съдържащи желязо могат да се използват и железен фосфат, железен оксалат, железен тартарат и др . напоследък, по-широко

приложение намират и органо-металните компле-кси на Fe с EDTa, DTPa и EDDHa . освен чисти желязосъдържащи торове в селското стопанство се използват и комбинирани торове, съдържащи желязо .

Манган. растенията използват главно водораз-творимия и обменния манган във вид на двува-лентни йони (Mn2+) . взема активно участие при регулиране на окислително-редукционните реак-ции при процесите на фотосинтеза, дишане, азот-ната обмяна и др .

Симптомите на недостиг от манган на карбо-натни почви или на силно варувани почви с ниско съдържание на подвижен Mn се изразяват главно

Недостиг на желязо

Недостиг от манган

32

в петниста хлороза по долните листа . При манга-нов дефицит растенията са недоразвити, а засег-натите листа могат да добият дрипав вид след-ствие на некроза и опадване на мъртвите тъкани .

на силно кисели почви може да се наблюда-ват признаци на излишък на манган – манганова токсичност. Бледо жълто оцветяване на петурата и зелена нерватура са типични симптоми при из-лишък на този елемент . У нас, при отглеждане на ориенталски тютюн на излужени канелени горски почви и при поливни условия излишъкът на ман-ган причинява физиологично заболяване, нарече-но бараковска чернилка .

комплексните съединения на Mn с EDTa и DTPa се използват често за борбата с мангановия дефицит . те са много ефективни при торене на карбонатни почви . като манганови микроторове може да се прилагат манганов сулфат, манганов нитрат и манганов хлорид . към водоразтворимите съдържащи манган торове се отнася и калиевият перманганат .

Бор. регулира дейността на много от жизнено-важните ензими в растенията . Усвоява се главно под форма на HBO3

2- и H3BO3- .

При недостиг на бор най-напред се засягат растежните точки, загива вегетационният връх на стъблото, спира развитието на старите и формира-нето на нови органи . Борният дефицит се среща рядко при тютюна . По-вероятно е да се случи при рн на почвата над 6,2, особено при отглеж-дане на песъчливи почви и периоди на обилни валежи . Първоначално най-младите листа стават светлозелено и изкривени . Листата са необичайно удебелени и се извиват надолу, а долните стават чупливи . вегетационният връх загива и растенията закържавяват . ако недостигът на в се прояви през фаза цъфтеж, цветните пъпки загиват и не се об-разуват семена .

недостигът на бор се отстранява чрез почвено торене с боракс или листно пръскане с разтвор на борна киселина или боракс .

Хлор. Усвоява се от корените под форма на Cl- . той е активатор на ензими и има колоидно-химично действие . ако този елемент е в оптимал-но количество, получават се гладки, зелени листа, които в изсушено състояние имат подобрени цве-тови и хигроскопични свойства .

При количества, надхвърлящи оптимума, тю-тюневите листа са дебели, тъмно зелени и гру-би . След изсушаване се наблюдава неравномерно оцветяване на петурата като цветът е мътен, без блясък . Завишеното хлорно съдържание в сухия тютюн (над 1%) е причина за увеличаване хигро-скопичността на листата и намаляване скоростта на горене . Хлорът влияе пряко и върху пушател-ните свойства на тютюна като предизвиква блуд-кавост на вкуса .

в изследвания, изведени върху алувиално-ли-вадна почва в ИттИ, Марково е потвърдена по-ложителната корелация между съдържанието на хлор в почвата и листата на тютюн виржиния и Бърлей . Установено е, че при ниво на хлор в поч-вата от 20 до 40 мг/кг не се наблюдават външни признаци на хлорна токсичност, но се констатира натрупване на елемента в суровината, превишава-що значително допустимото ниво от 1% .

в наши проучвания е доказано, че решаващо значение за получаване на тютюн с ниско съдър-жание на хлор има правилният подбор на пло-щите и горната граница за съдържание на хлор в почвата е 10 мг/кг почва .

Рационалното торене е едно от най-важните зве-на в системата от мероприятия за повишаване на добива и качеството на тютюна. Ефективността от торенето зависи от много фактори – от количе-ството, вида и формата на торовете, от тяхното съотношение, от почвения тип, метеорологичните условия, режима на напояване и др. Ефикасността от прилагането на микроторовете е голяма, само когато растенията са осигурени с необходимите ко-личества азотни, фосфорни и калиеви торове.Недостиг на бор

Излишък на хлор

1–2 (270) / 2016ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

33

зеленчуци

доц. д-р Христина ГеоргиеваОСпЗ - пазарджик

Производствена технология за непикиран разсад от пипер и домати

Производството на разсад е не само първата практика, която се извършва при отглеждането на някои от зеленчуковите видо-ве, но и играе основна роля за получаването на високи добиви от тях .

За целта може да се използ-ват отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения – оранжерии, полиетиленови туне-ли, парници, сандъчета и други . Ще разгледаме производството на непикиран разсад в неото-пляеми политиленови тунели, т .е . отглеждане на разсад от домати и пипер за полско производство на студени лехи .

в зависимост от насоката на производство (ранно, средно-ранно или късно); от съоръже-нието, което ще се използва и от метеорологичните условия на района и годината, срокът за засяване на семената от пипер и домати е различен . За ранно и средноранно полско произ-водство на пипер и домати в условията на горнотракийската низина върху студени лехи в по-лиетиленови тунели, семената се засяват след 8-ми – 10-ти март . необходими са 20 – 25 и 100 – 140 г семена за производство-то на разсад за декар - съответ-но домати и пипер .най-добре е те да се изсеят върху 14 – 15 кв .м площ, когато разсадът не се пикира . Полученият разсад е с много добре развита коре-нова система .

С тази технология се на-малява необходимият ръчен труд и се скъсява времето за производство на разсада, които фактори са основни проблеми и

стоят за решаване пред произ-водителите . ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРИТЕ

Доматите и пиперът са топло-любиви зеленчукови култури, които изискват за поникването си 18-20 0С . резките темпера-турни колебания довеждат до дълбоки физиологични смуще-ния, а много високите темпе-ратури (над 35 0С) водят и до абортиране на цветовете – как-вито са условията на района .

като светлолюбиви, култу-рите не понасят засенчване . Интензивността на светлината и продължителността на осветлени-ето указват положително влияние върху дължината на вегетацион-ния им период . Фотосинтетич-ната активна радиация трябва да бъде около 30 000 лукса, които за района на Пловдив и Пазар-джик не са проблем .

Доматите и пиперът са взи-скателни към плодородието на почвата . За разсадопроизвод-ството са необходими бързо затоплящи се почви каквито са наносните или глинесто-песъчли-вите с южно или югоизточно изложение . Използването на до-бре угнил оборски тор е гаран-ция за производството на ка-чествен разсад . ограниченото му количество от една страна и наличието в него на плевелни семена от друга са причина за търсене на други компоненти на торо- почвената смес при производството на разсад .

Доматите и пиперът се отли-чават с лоша самопоносимост, което налага спазването на се-итбообращение . Използването на чисти от плевели и патогени почви, добре обогатени с орга-нична маса, са гаранция и до-бра предпоставка за производ-ство на качествен разсад .

34

ИЗБОР И пОДГОТОВКА НА пОЧВАТА ЗА пРОИЗВОДСТВО НА РАЗСАД

Избира се слънчево, запазе-но от силните ветрове място с южно или югоизточно изложе-ние . Почвата да е топла, да не задържа силно влагата, а площ-та – изчистена от растителни остатъци, плевели и плевелни семена .

Подготовката започва през есента на предната година с по-чистване на площта, наторяване с 5 до 10 тона на дка добре угнил оборски тор или друга ор-ганична маса . Площта се изо-рава възможно по-дълбоко още през есента . Излезлите на повърхността плевелни семена и вредни патогени през зимата загиват . набраздяването на 160 см се извършва през есента или най-късно до началото на фев-руари . По същото време се на-бавя добре угнил оборски тор и пясък – натлак, които ще се из-ползват за покриване на лехите . те се съхраняват на сухо място с цел да са годни за употреба и при продължителни валежи през пролетта .

необходимостта от наличието на вода в близост до мястото за производство на разсад огра-ничава наличието на площи за целта . При по-продължително използване на едни и същи пло-щи за разсадопроизводство, в почвата се натрупват и запазват големи количества зараза от различни патогенни микроорга-низми, причинители на болести по растенията и някои почвени неприятели . обикновенно това са гъби, причинители на вер-тицилийно и фузарийно увяхва-не, сечене на разсада, мана и бактерии – причинители на бак-териийо изсъхване по доматите . Ефективно средство за борба с почвените патогени е обезза-разяването на почвата .

обеззаразяването на почва-та и торопочвената смес, необ-ходими за производството на зеленчуков разсад, се извършва

най-често по два начина – тер-мичен и химичен .

в по-малки количества торо-почвената смес се обеззаразява чрез пропарване при домашни условия . За целта може да се използва обикновен варел, след като се приспособи . на около 25 – 30 см от дъното му към стените се прикрепва ситно на-дупчена желязна плоча . Под пло-чата се поставя вода, а върху нея - зебло . върху зеблото се изсипва почвената смес за обез-заразяване . отгоре се завива с брезент а варелът се затваря с добре уплътнен дървен капак . в средата на капака се прави от-вор, в който се поставя термо-метър . При загряване на водата, температурата се покачва до 90 0 С . тази температура трябва да се поддържа в продължение на 90 минути .

в по-големи количества по-чвата се обеззаразява чрез про-парване или нагряване с ел . ток в специални за целта ремар-кета .

Друг начин за обеззаразяване е използването на различни хи-мически средства с фунгицидно действие . Към момента не са ни известни химически пре-парати с фунгицидно действие за обеззаразяване на торо-по-чвената смес да са включени

в Списъка на разрешените за употреба продукти за РЗ 2016 г. все пак ще споменем някои, от доскоро употребявани фун-гициди -например базамд гра-нулат . той се прилага в доза 40 до 80 грама на квадратен метър в зависимост от патогените . За получаването на добър ефект почвата трябва да е добре на-ситнена и разрохкана на дълбо-чина 25 см . раздробяването се извършва с фреза .

три до четири дни преди внасянето на фумиганта почвата се полива с цел овлажняване . в момента на фумигирането вла-гата трябва да бъде 75 – 80 % от ППв . разхвърлянето на препара-та се извършва ръчно с гумени ръкавици равномерно по цялата площт . възможно най-бързо след разхвърлянето на препарата се извършва второ фрезоване с цел инкорпориране, следвано от бързо покриване с предварител-но подготвен полиетилен, който се уплътнява добре (без никакви отвори) . краищата на платната се затискат с цел задържане на образувалия се газ . целта е да се използва на 100 % действи-ето на газа . той прониква във всички посоки – надолу до 10 см, нагоре до 25 см, встрани до 12 – 15 см . Покривалото се премахва след 7 дни , ако тем-

35

пературата е 10 – 15 0 С и след 4 дни , ако температурата е 20 градуса С . След изтичане на не-обходимия срок, за по-бързо проветряване от останалия в по-чвата газ, се препоръчва ново преораване . Сеитбата е възмож-на след 3 до 6 седмици .

Друг химически препарат е вапам . той има силна миризма, поради което не е удобен за ра-бота . Формалинът пък има по-ограничен спектър на действие спрямо вредителите . Метилбро-мидът замърсява подпочвените води с бром . в Холандия той е забранен за употреба .

най-подходящият срок за обеззаразяване на почвата в оранжерии и лехи е от сре-дата на септември до края на октомври, когато температура-та на въздуха и почвата е най-подходяща, но могат да се на-мерят такива дни и през зимата с приблизително благоприятни условия . обеззаразяването се провежда в срок, който създа-ва условия за проветряване на почвата преди засяване на се-мената .

в случаите, когато се използ-ват нови (незамърсен) площи, не е необходимо обеззаразява-не на почвата .пОДГОТОВКА НА СТУДЕНИТЕ ЛЕХИ И СЕИТБА НА СЕМЕНАТА

През първите дни на март се оформят високи лехи с ширина от 100 до 120 см – съобразно ширината на полиетилена . оста-налите 40 – 60 см се използват за пътеки . Добре подравнени и притъпкани, лехите се покриват с 1,5 см пясък-натлак (подгот-вен от есента) и се напрашават с 10 г на квадратен метър меден карбонат . Преди засяването на семената се внася 2/3 от пред-видения хербицид (например девринол, дуал и т .н .) и не-обходимото количество вода за поникване на семената .

Предсеитбената обработка на семената е както следва: киснене в: 0,02 % разтвор на син камък в продължение на 24 часа срещу гъбни и бактерийни

инфекции; в 30 % перхидрол разреден 1: 9 с вода за 25 ми-нути за домати и 30 минути за пипер; в 5 % калиев хипохло-рид за 15 минути (отново не са включени ) . в списъка е само Пенкоцеб 80 вг . важно условие е продължителното промиване на семената в течаща вода вед-нага след кисненето и сушенето им на сянка . Срещу вторична зараза семената се обработват със смес от 0,1 % апрон + 0,1 % фундазол за 30 минути или се напрашават с ортоцид 75 по 2 грама на кг семена .

Сеитбата може да се извъ-рши редово – с определеното количество (в грама) семена за ред – или разпръснато – с ко-личество семена за квадратен метър . разхвърлят се и при-мамки . Примамките могат да бъдат саморъчно направени и фабрични .

Пристъпва се към покриване на лехите с 1 см пясък –натлак, но много вниманелно, без да се допусне разместване на семена-та . върху натлака се разхвърля равномерно още 1,5 см добре угнил оборски тор . Прави се за-печатка с останалото количество от 1/3 част хербицид, внесен с малко вода . Добре е използва-ната вода да бъде хладка с цел затопляне на лехата, но не вря-ла, за да не убие кълняемостта на семената . Препоръката на някои автори за обеззаразяване на семената по термичен път трябва да бъде извършена мно-го внимателно и често пъти е рискова . Малко по-късно лехата се покрива с два пласта полие-тилен - първият директно върху лехата, а с вторият се прави ту-нел . При необходимост върху тунела може да се поставят и други завивки до поникване на семената, както и през нощта . в този първи етап от произ-водството на разсад най-важен фактор е температурата и ней-ната амплитуда . При поникване на първите семена лежащият полиетилен се премахва .

Силното затопляне под по-лиетилена в края на март често

води до пригаряне на кълнове-те или младите растения . необ-ходими са постоянни наблюде-ния в такива дни и регулиране на температурата с даване на въздух .

При поникване на разса-да до 3 - 5 % в случаите на силно заплевеляване е възмож-но използването на хербициди с тотално действие (например реглон) или изгарянето на неж-ните плевели с бензинова лампа или горелка . така се унищожава всичко поникнало до момента, но ефектът е безспорен .

грижите по отглеждане на разсада не се отличават от тези, които се полагат за отглеждане-то му по стандартния начин .

Производството на разсад по този начин се нуждае от 80 % по-малко оборски тор, а ефектът не се отличава от стандартния метод (снимка) . не са редки случаите, когато разсадът е с по-мощна коренова система .

това води до улесняване на производителите от районите с недостиг на оборски тор . Спе-стяват се от 7 до 10 дни от вегетацията на разсада – това е периода на прихващане на рас-тенията по класическия начин с пикирането . Полученият разсад е с мощна коренова система, формирана в средата на до-бра аерация в пясъка – натлак с наличието на хранителен раз-твор от намиращия се на повъ-рхността оборски тор, което го прави устойчив към различни стресови фактори .

необходимо е използването на подходящото количество обеззаразени семена и чисти от плевели и патогени пясък и тор .

Една седмица преди разсаж-дането се извършва подготовка на разсада . внасят се фунгици-ди и инсектициди – най-често със системно действие . За бор-ба срещу маната и черните листни петна при доматите се препоръчват редица фунгициди, а срещу почвените неприяте-ли може да се полее разсада с видейт 10 г .

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

36

екол

оги

я

доц. д-р Ганка БаеваИпАЗР „Н. пушкаров”

За опазване на при-родната среда от замър-сяване, биологичният метод за борба срещу плевелите има особено важно значение .

целта на биологичния метод за борба срещу плевелите е да се намали тяхното вредно влияние чрез действието на други живи организми . в срав-нение с другите области на земеделието, в които биологичният метод широко се прилага за борба с вреди-телите, проучванията и прило-жението при плевелите са все още ограничени . най-ранните съобщения в литературата се появяват през 1897 г . в русия, където за борба със синята китка се използва мухата фи-томиза ( Fitomiza orobanche ), която унищожава семената на паразитния плевел .

Успешни резултати от при-лагането на биологичния метод за борба с плевелите до насто-ящия момент са получени при използването на синапената нематода срещу многогодиш-ния плевел Acroptilon repens, а листогризещите гъсеници на пеперудата Stenodis nomodana унищожават карантинния пле-

вел Acroptilon picris.Установено е, че амбро-

зиевата нощенка унищожава карантинните плевели от род Ambrosia. Млечковата щитонос-ка унищожава паламидата, а поветицовидната щитоноска се храни само с листата на поветицата . Срещу спореж е ефективен молеца Tyria jacobaea и зърнената муха Pegohlemya jacobaea. нематодата Nathungina phyllolia унищожава черното куче грозде . някои видове от Coleoptera (Carabidae) унищожа-ват чисти популации от плевел-ни видове Chenopodium album, Stellaria media, Viola arvensis, Poa trivialis и в смес с видо-вете Matricaria, а също така чисти площи от Avena fatua, Alopecurus myosoroides, Bromus

sterilis, Poligonum persicaria и Galium aparine .

Биологичния метод не се прилага по ред причини, а именно:

1 . Проучванията за използването на различ-ни биоагенти за борба срещу различни видове плевели изискват продъл-жителен период от вре-ме и струват скъпо .

2 . Бързото развитие и масово приложение на

хербицидите за борба срещу плевелите до известна степен забавя прилагането на биоло-гичния метод . Хербицидите се прилагат на големи площи и резултатите от тях се виждат много бързо .

напоследък много учени от цял свят (ентомолози, фитопа-толози, херболози и еколози) започват задълбочени про-учвания и търсения на нови биоагенти, които могат да се използват като биологично средство за борба срещу раз-личните видове плевели .

Биологичният метод за бор-ба срещу плевелите и него-вото приложение в практика-та се налага по две причини: от една страна, неудобствата, възникващи при използването

Проучвания върху биологичната борба с плевелите

37

на химичния метод и от друга страна, от задълбочените науч-ноизследователски проучвания, които установяват, че биоло-гичният метод за борба сре-щу плевелите крие в себе си големи възможности за прило-жение при много култури . По-важните фактори, определящи тези причини, са следните:

1 . намаляване прилагане-то на нови химични съедине-ния, чиито цени непрекъснато се увеличават .

2 . Продължителната упо-треба на едни и същи херби-циди води до намножаването на устойчиви плевели, които затрудняват отглеждането на културите и борбата срещу плевелите .

3 . все повече и пове-че се налага становището за ограничаване употребата на хербициди за борба срещу плевелите с оглед намаляване-то на остатъчните количества в почвата и на опасността от последействие при следващите в сеитбообращението култури .

4 . възможностите на би-ологичния метод ще позволят все повече да се разширява групата на животните и расте-нията, които могат да се из-ползват за селективна борба срещу плевелите .

Методи за прилагане на биологичната борба срещу плевелите

Преди прилагане на биоло-гичния метод за борба е не-обходимо предварително да се определи дали даденият или дадените биоагенти срещу един вид плевели ще се при-лагат комплексно, еднократно или многократно .

1. Еднократно приложе-ние

При този метод обикновено еднократно се използва даден биоагент срещу определен вид плевел . голямото предим-ство на този метод се състои в това, че биоагентът, веднъж приложен в райони, където трябва да се унищожи даден

плевел, малко или много той осигурява постоянно регули-ране количеството на плевела за продължителен период от време . от друга страна, този метод създава и известни неу-добства . През първите години след прилагането му методът дава много добри резултати, но впоследствие започва да се наблюдава приспособяване на биоагентите към съответните плевели, което до голяма сте-пен намалява техния ефект .

2. Многократно приложе-ние

този метод включва в себе си изкуствено развъждане на биоагенти и внасянето им в определени площи за унищо-жаването на един или друг плевелен вид, което може да стане неколкократно . Биоаген-тите обикновено се използват в ранните фази от развитието на плевелите, за да се преус-танови вредното им влияние, но понякога се използват био-агенти и в стадиите бутониза-ция или цъфтеж, за да унищо-жат репродуктивните органи на плевелите . Предимството на този метод се равнява на селективното следпоникващо прилагане на хербицидите, а именно:

а) получаване на бърз и до-бър ефект;

б) плевелите се унищожават в точно определена за целта площ;

в) при нужда може да се приложи многократно .

Използване на биологич-ния метод за борба срещу плевелите

в сравнение с прилагането на други методи за борба сре-щу плевелите, при биологич-ния метод в по-голяма степен е необходимо точно да се оп-ределят някои фактори, оказ-ващи влияние върху ефектив-ността на метода, а именно:

а) точно определяне броя на видовете плевели, подлежа-щи на унищожаване;

б) желаното ниво и продъл-

жителността на борбата;в) биология на плевелните

видове, подлежащи на унищо-жаване .

Биологична борба при пле-вели с постоянна вегетация. Плевели с постоянна вегетация обикновено се срещат в нео-бработваемите площи (канали, пътища, покрай ж .п . линии, ес-тествени резервати), в използ-вани земеделски площи (паси-ща и други ниско продуктивни земи) и в трайни насаждения, където културите продължител-но време заемат една и съща площ (овощни градини, лива-ди) . в тези случаи прилагането на биологичния метод за бор-ба е подходящо от екологична и икономическа гледна точка и дава добри резултати .

Биологична борба при пле-вели с непостоянна вегетация – това са плевели, които растат и се развиват в сеитбообра-щения от едногодишни култу-ри и при които трябва да се използват биоагенти, способ-ни да унищожават съответни-те плевели и да не повреждат културните растения . За цел-та специфичните изисквания в този случай до известна степен налагат използването на биоло-гичния метод в комбинация с други методи .

в много случаи някои пле-вели не се унищожават и по химичен начин . например при монокултурното отглеждане на някои култури, където в про-дължение на няколко години се използват едни и същи хер-бициди и едни и същи обра-ботки на почвата, устойчивите плевели доминират . в такъв случай биологичният метод за борба може да се използва и да даде добър резултат .

Биоагентите могат да се раз-множават по изкуствен начин и да се внасят в необходимия момент и в подходящата доза .

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

38

ПЛЮ

С

38

Анна Аладжаджиян, Николай Каканаков, Александър Захариев

как да преборим глобалното затопляне

Увеличаването на дела на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (вЕИ) в световен и национален мащаб е продик-тувано от съвременните икономически и еколо-гични проблеми . Екологичните проблеми се свеж-дат с тенденцията към глобално затопляне заради емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива . Икономически те са свързани с растящите цени на изкопаемите горива (нефт, газ, въглища) . разумното използване на енергия от вЕИ допринася за овладяване на промените в климата и насърчаване на икономическия растеж и заетостта, за сигурна и достъпна енергия за потребителите . Директивите на ЕС (2009/28/Ео) насърчават използването на енергия от възобновя-еми източници и определят дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на вЕИ в брутното крайно потребление на енергия .

1. Биоенергия за българския бизнес Понастоящем Европейският бизнес зависи от

въглищата, нефта и газа, които често се внасят от политически нестабилни региони . Превключването от изкопаеми горива към дървесна биомаса може да допринесе за подобряване на икономическите показатели на бизнеса .

Международният проект Bioenergy4Business (B4B) подържа и насърчава частичната замяна на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ), използвани за отопление, чрез достъпни източници на биое-нергия (странични продукти от дървопреработва-телна промишленост, горска биомаса, пелети, сла-ма и друга селскостопанска биомаса) в страните от ЕС и извън тях . Bioenergy4Business е проект, финансиран от програма Horizon2020 на Европей-

ския съюз (http://www .bioenergy4business .eu) .Bioenergy4Business има за цел да покаже на

инвеститори и оператори как да използват би-омасата по енергийно-ефективен и икономичен начин . Проектът поддържа следните три основни елемента: Използване на стабилни бизнес – и финан-

сови модели; Създаване на благоприятна среда; грижлива оценка и приложение на биое-

нергия както за централно отопление, така и в частните домове .

насочен към създателите на политики, Bioenergy4Business подкрепя развиване на поли-тически рамки за устойчиво, печелившо и висо-кокачествено отопление с биоенергия . Проектът допринася за достигане на целите на програмата 2020 вЕИ в страните на Европейския съюз и пави-ра пътя за използване на биоенергийно отопление отвъд 2020 .

Дейности и събития, планирани по проект B4B Два национални информационни дена по

проекта три двудневни обучителни семинара Международни двудневни учебни пътувания

(FI & DK) гореща телефонна линия за инициативи по

проекта Два семинара за национална политикаПовече информация за проекта (например до-

клади, брошури, примери за добри практики и т .н .) може да се намери на

www .bioenergy4business .eu2. Как да помогнем за местното снабдяване с

биогорива Използването на дървесна биомаса като алтер-

натива на изкопаемите горива изисква създаване на условия за лесно снабдяване на потребителите с дървесни биогорива . решаването на проблемите със съхранението и снабдяването с дървесни био-горива на местно ниво е предмет на друг проект:

39

BioRES – Устойчиви вериги за регионалнa доставка за дървесна биоенергия .

BioRES цели въвеждането на центрове за ло-гистика и търговия с биомаса (цЛтБ) в Сърбия, Хърватска и България на базата на сътрудничество с технологични лидери от австрия, Словения, гер-мания и Финландия . Създаването на такива цен-трове ще помогне за увеличаване на вътрешното търсене за дървесни биоенергийни продукти като преработени дърва за огрев, дървени стърготини (чипс), дървесни пелети, дървесни брикети или въглища в тези страни .цЛтБ е местен или регионален център с

оптимизирани логистика и търговия на организа-цията, която предлага на вътрешния пазар различ-ни дървесни биоенергийни продукти (или топли-на) със стандартизирано качество .на етапа първоначална инвестиция, цЛтБ

може да бъде платформа за маркетинг и продаж-би, като впоследствие може да се развие в цЛтБ със собственото си производство и средства за съхранение и логистика, когато местният пазар достигне критични обеми, даващи възможност за амортизация на инвестициите .цЛтБ развива адаптивни бизнес модели за

конкурентна работа като посредник за органи-зиране на регионални биоенергийни вериги за доставка .

националната асоциация по биомаса (BGBIOM, www .bgbiom .org) извърши предварителен анализ на потенциала на дървесна биомаса в България . Българските гори са разположени предимно в планинските и предпланински райони, с малки площи в близост до реки и язовири . Повечето от старите гори са в националните паркове и са защитени в рамките на натура 2000 . най-голя-мата горска площ се намира в района на Стара планина и Предбалкана (34% от горите и 38% от запаса на дървесина) и родопите (съответно 23% и27%) . общият дървесен ресурс на българ-ските гори е около 650 млн .м³ . През последните години, са произведени годишно 6-7,5 млн m³ стоящи мъртви дървета и 5-6 млн .м³ мъртво дърво с възможностите на увеличение до 14 милиона м³ годишно .

Като резултат от предварителните проучва-ния и контакти с водещи организации в областа бяха предварително идентифицирани няколко по-тенциални региона за създаване на ЦЛТБ:

• регионите в централната и западната част на родопите, с най-високите запаси от борова дървесина и относително високо производство на дървесни продукти от биомаса;

• Марица – която е в близост до големия град Пловдив, с висока консумация на дървес-ни биоенергийни продукти, включително пелети и дърва за битово отопление, дървени стърготини за промишлена топлинна енергия и много общин-

ски сгради, които имат намерение да преминат от изкопаеми горива на биоенергия . Мястото е близо до родопите и има съществуващи вериги за доставки на дървесни продукти от там .

• Югоизточен регион – включва Хасково с фа-брика за пелети и пелетни котли и е важен цен-тър за износ на продукти от дървесина за турция и гърция .

• Североизточен регион – на това място няма установени производители на дървесни брикети, пелети или дървесен чипс . търсенето е значително, но основната верига на доставка на суровини е от селскостопански отпадъци . Бяха интервюирани няколко потенциални заинтересовани страни от региона . основният актьор за енергия от биома-са в региона, Черноморски регионален енергиен център, информира за някои текущи проекти за биомаса, но липсата на дървесна биомаса затруд-нява създаването на цЛтБ .

В резултат на проведеното проучване и анализ в тези региони, бяха избрани следните приори-тетни места за изграждане на ЦЛТБ:

1 . район Борино – съсредоточена в района на село Борино . намира се в южната част на родо-пите, между градовете Доспат и Девин . районът е силно залесен . община Борино има 3500 жители, работещи основно в областта на горското сто-панство, дървообработката и туризма . Съседните общини Девин и Доспат имат 13500 и 9000 жи-тели съответно . основно средство за отопление е дървесната биомаса .

2 . район Марица – съсредоточена в община Марица . на територията на общината с 23300 жители има 19 села с общо 33000 жители . Мяс-тото е в близост до град Стамболийски, между река Марица и родопите . община Марица е раз-положена от двете страни на основната българска магистрала „тракия”, част от която се слива с международния път Е80 . в областта има много дървопреработвателни фабрики, включително и голяма фабрика за хартия . в Пловдив има фа-брики за пелети и значителен брой жилища с отопление на пелети .

3 . район Чепеларе . това приоритетно място е в района на град Чепеларе . в град Чепеларе има 7700 жители и съседният областен център Смолян има още 41000 . разстоянието между тях е 27 км . Между Чепеларе и Смолян се намира големият ски и възстановителен курорт Пампорово . Мно-жеството хотели използват електроенергия, газ, нафта и дърва за отопление .

в избраните райони се провеждат срещи със заинтересованите участници по веригите за дос-тавка и снабдяване, както и с настоящите и по-тенциални консуматори на дървесна биомаса . Следващите стъпки са пазарни проучвания във всеки от регионите и определяне на потенциал-ните участници в цЛтБ във всеки от регионите .

1–2

(270

) / 2

016

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

40

нова

кни

га

в ИПаЗр „н .Пушкаров“, направление“ Механизация и хидромелиорации“, от отговорния редактор проф . Чавдар Петков, е представен завършен „Терминологичен четириезиков (български, немски, английски и руски) реч-ник по земеделска техника и свързаните с нея области”. той е резултат от многогодишен труд на голям ко-

лектив научни работници от бившия научноизследова-телски институт по механизация и електрификация на селското стопанство [нИМЕСС] – София, сега обеди-нен в състава на ИПаЗр„н . Пушкаров” – София, към Селскостопанска академия, и университетски препода-ватели от русенския Университет „ангел кънчев” .терминологичният речник съдържа над 10 000 точни,

научно обяснени в съответни статии, систематизирани термини от областта на земеделската техника (маши-ни, оръдия, трактори, автомобили и др .), както и от свързаните с нея области на техниката и научни дисци-плини като математика, физика, химия, механика, ма-шинни елементи, хидравлика и хидравлични машини, хидравлични задвижвания, топлотехника, електротехни-ка, електроника, информатика, компютри и компютъ-рни продукти, технология на производствените проце-си, автоматика, измервателна и изпитвателна техника, теория на експеримента, основи на земеделието, ико-номика и организация на земеделското производство, маркетинг и др . в речника водещ (заглавна дума) е българският тер-

мин и след него са изписани преводните му съответ-ствия (еквиваленти) на трите езика основно използвани в техниката – немски, английски и руски . Изборът на тези езици бе мотивиран от факта, че от тези три ези-кови направления са основните количества земеделска техника, с която се обслужва българското земеделие . речникът се състои от две части – първата част (996

стр .) съдържа термините и тяхната дефиниция, а вто-рата – азбучния указател (870 стр .) . възприетата четириезикова форма, която предлага от

една страна точното понятийно обяснение на българ-

ския термин, така и неговото преводно съответствие на немски, английски и руски език е най-подходящият за тази цел справочник . той е сполучливо средство и за чужденеца, ползващ един от трите езика, чиито преводни еквиваленти на водещия български термин са представени във втората част на речника в азбучни указатели (индекси) – респективно на немски, англий-ски и руски език .така представените термини превръщат терминоло-

гичния четириезиков речник в ценно многофункцио-нално езиково средство за широк кръг български и чуждестранни ползватели: специалисти, занимаващи се в различни сфери на дейност, свързани със земедели-ето и земеделската техника, като проектиране, произ-водство, експлоатация, ремонт, организация, търговия, изпитване, международна дейност и др .; в образовани-ето – учащи се в средните училища и колежите, сту-денти, докторанти и преподаватели в университетите; любознателни лица и специалисти, интересуващи се от терминологията по физика, химия, механика, хи-дравлика, хидравлични машини, хидравлични задвиж-вания, топлотехника, автоматика, научни изследвания, машиностроене, информатика, компютри, технология, икономика, маркетинг и много други .

речникът е първи опит, и при това успешен, да се представи земеделската техника и свързаните с нея други клонове на техниката и научни дисциплини като стройна терминологична система в речников вид .

терминологичен речник по земеделска техникапроф. Д-р Георги Костадинов ИпАЗР „Н.пушкаров”, направление „Механизация и хидромелиорации”

12

то на

ви

соко

каче

стве

на пъ

рвич

на пр

одук

ция

и

безо

пасн

и, с

висо

ка здра

вослов

на стой

ност, хр

анител

ни пр

одук

ти. За

да

се

об

езпе

чи тази

цел

се о

чакв

а вн

осът н

а чу

жди

хра

нителн

и пр

о-ду

кти

да с

е ре

дуци

ра с

бли

зо е

дна

трета, за

сметка

на

изно

са

на б

ългарс

ки так

ива.

Зърн

ените

култур

и ще

прод

ължат д

а игра

ят н

ай-същ

ествен

а ро

ля в

тоз

и пр

оцес

. 2. З

аетостта и

дох

одите

на а

нгаж

иран

ите

в земед

елск

о пр

о-из

водс

тво

да с

е по

виши

с 30

до

50%

.

С ос

обен

а ва

жно

ст това

се

отна

ся за др

ебни

те фер

мер

и,

мал

ките и

сре

дни

пред

прие

мач

и и

на в

ремен

но з

аетите в

от-

расъ

ла. Оча

ква

се това

на

й-ве

че да

се

ос

ъщес

тви

в ре

зултат

на стим

улир

ане

прои

звод

ство

то на

сп

ециф

ични

и

уник

ални

(бутик

ови) за Българи

я п

роду

кти, о

тлич

аващ

и се

с вис

ока до

ба-

вена

стойн

ост и

каче

ство

, сп

особ

ни д

а об

езпе

чат тяхн

ата

кон-

куре

нтна

спо

собн

ост на

вътре

шни

я и

на м

ежду

наро

дния

пазар

. Пре

движ

да с

е тази ц

ел д

а се

реа

лизира

при

обе

диня

ване

на

усил

ията с дру

ги вид

ове де

йнос

ти в сел

ските ре

гион

и и на

й-ве

че

различ

ните в

идов

е тури

зъм.

3. П

рави

лното

изпо

лзва

не и

съх

раня

ване

на

прир

одни

те р

е-су

рси

с огле

д запа

зван

е на

еко

логичн

ата

стаб

илно

ст, с

която

се

отли

чава

Българи

я, и

изб

ягва

не о

т влош

аващ

ия с

е сц

енар

ии за

клим

атич

ните п

ромен

и.

4. Ре

дица

си

мво

ли и

трад

ицио

нни

хран

и на

Българи

я ка

то

мас

лода

йната

роза, мле

чните

и мес

ни п

роду

кти, м

естните

вина

(като

Мав

руд, Мел

ник

и др

уги),

ман

овия

т мед

от Стр

андж

а,

десе

ртни

те гро

зда, л

ечеб

ната к

ал и

ред

ица

други

да б

ъдат за-

щитен

и ка

то геогра

фск

и оз

наче

ния

в ЕС

. То

ва ще

допр

инес

е зн

ачител

но за из

дигане

на на

цион

ални

я им

идж н

а Българи

я пр

ед

света

в не

йния

истор

ичес

ки, ку

лтур

ен и

ико

номич

ески

пла

н.

Атан

ас А

тана

сов1, Мар

ия Ш

ишин

ьова

1 , Го

рица

Рак

леов

а2,

Иве

лин

Пан

чев2, Мар

иана

Вла

хова

1 , Lu

cien

Carlie

r6,

Райч

о Дим

ков1, Т

отка

Мит

ова3, Мар

ин Тод

оров

4 , Цве

тан

Мих

овск

и4, Ро

сица

Бъч

варо

ва5 ,С

тойк

о Ап

осто

лов7

1 –

Съв

мес

тен

гено

мен

цен

тър

към С

У „С

в. К

лимен

т Охр

идск

и“

2 –

Биол

огич

ески

фак

ултет къ

м С

У „С

в. К

лимен

т Охр

идск

и“

3 –

Инс

титут по

поч

возн

ание

„Н. Пуш

каро

в“ к

ъм С

СA

4 –

Инс

титут по

пла

нинс

ко ж

ивотно

въдс

тво

и земед

елие

къ

м С

СА

гр.Тро

ян

5 – Аг

роби

оинс

титут къ

м С

СА

6 –

ILVO

, Merelbe

ke, Be

lgium

7 – Ас

оциа

ция

по б

иоло

гичн

о земед

елие

, Пло

вдив

Биол

огич

но з

емед

елие

–

проб

лем

и и

прес

пект

иви

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

брой

1–2

(270

) 201

6ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

осно

ви

на з

емед

елие

то

12

то на

ви

соко

каче

стве

на пъ

рвич

на пр

одук

ция

и

безо

пасн

и, с

висо

ка здра

вослов

на стой

ност, хр

анител

ни пр

одук

ти. За

да

се

об

езпе

чи тази

цел

се о

чакв

а вн

осът н

а чу

жди

хра

нителн

и пр

о-ду

кти

да с

е ре

дуци

ра с

бли

зо е

дна

трета, за

сметка

на

изно

са

на б

ългарс

ки так

ива.

Зърн

ените

култур

и ще

прод

ължат д

а игра

ят н

ай-същ

ествен

а ро

ля в

тоз

и пр

оцес

. 2. З

аетостта и

дох

одите

на а

нгаж

иран

ите

в земед

елск

о пр

о-из

водс

тво

да с

е по

виши

с 30

до

50%

.

С ос

обен

а ва

жно

ст това

се

отна

ся за др

ебни

те фер

мер

и,

мал

ките и

сре

дни

пред

прие

мач

и и

на в

ремен

но з

аетите в

от-

расъ

ла. Оча

ква

се това

на

й-ве

че да

се

ос

ъщес

тви

в ре

зултат

на стим

улир

ане

прои

звод

ство

то на

сп

ециф

ични

и

уник

ални

(бутик

ови) за Българи

я п

роду

кти, о

тлич

аващ

и се

с вис

ока до

ба-

вена

стойн

ост и

каче

ство

, сп

особ

ни д

а об

езпе

чат тяхн

ата

кон-

куре

нтна

спо

собн

ост на

вътре

шни

я и

на м

ежду

наро

дния

пазар

. Пре

движ

да с

е тази ц

ел д

а се

реа

лизира

при

обе

диня

ване

на

усил

ията с дру

ги вид

ове де

йнос

ти в сел

ските ре

гион

и и на

й-ве

че

различ

ните в

идов

е тури

зъм.

3. П

рави

лното

изпо

лзва

не и

съх

раня

ване

на

прир

одни

те р

е-су

рси

с огле

д запа

зван

е на

еко

логичн

ата

стаб

илно

ст, с

която

се

отли

чава

Българи

я, и

изб

ягва

не о

т влош

аващ

ия с

е сц

енар

ии за

клим

атич

ните п

ромен

и.

4. Ре

дица

си

мво

ли и

трад

ицио

нни

хран

и на

Българи

я ка

то

мас

лода

йната

роза, мле

чните

и мес

ни п

роду

кти, м

естните

вина

(като

Мав

руд, Мел

ник

и др

уги),

ман

овия

т мед

от Стр

андж

а,

десе

ртни

те гро

зда, л

ечеб

ната к

ал и

ред

ица

други

да б

ъдат за-

щитен

и ка

то геогра

фск

и оз

наче

ния

в ЕС

. То

ва ще

допр

инес

е зн

ачител

но за из

дигане

на на

цион

ални

я им

идж н

а Българи

я пр

ед

света

в не

йния

истор

ичес

ки, ку

лтур

ен и

ико

номич

ески

пла

н.

Атан

ас А

тана

сов1, Мар

ия Ш

ишин

ьова

1 , Го

рица

Рак

леов

а2,

Иве

лин

Пан

чев2, Мар

иана

Вла

хова

1 , Lu

cien

Carlie

r6,

Райч

о Дим

ков1, Т

отка

Мит

ова3, Мар

ин Тод

оров

4 , Цве

тан

Мих

овск

и4, Ро

сица

Бъч

варо

ва5 ,С

тойк

о Ап

осто

лов7

1 –

Съв

мес

тен

гено

мен

цен

тър

към С

У „С

в. К

лимен

т Охр

идск

и“

2 –

Биол

огич

ески

фак

ултет къ

м С

У „С

в. К

лимен

т Охр

идск

и“

3 –

Инс

титут по

поч

возн

ание

„Н. Пуш

каро

в“ к

ъм С

СA

4 –

Инс

титут по

пла

нинс

ко ж

ивотно

въдс

тво

и земед

елие

къ

м С

СА

гр.Тро

ян

5 – Аг

роби

оинс

титут къ

м С

СА

6 –

ILVO

, Merelbe

ke, Be

lgium

7 – Ас

оциа

ция

по б

иоло

гичн

о земед

елие

, Пло

вдив

Биол

огич

но з

емед

елие

–

проб

лем

и и

прес

пект

иви

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

брой

1–2

(270

) 201

6ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

осно

ви

на з

емед

елие

то

211

1.Увод Биологичното зем

еделие е важен приоритет в политиката за

развитие на земеделието в Република Б

ългария и един от акцен-тите на О

бщата селскостопанска политика за периода 2014-2020

година. Интересът към

биологично произвeдените храни и напитки се засилва в световен м

ащаб. Б

иологично земеделие се практикува

приблизително в 100 страни в света на повече от 24 млн.ха /

Австралия-10

млн.ха, А

ржентина-3

млн.ха,

Латинска Америка

– 100 000 ха.

През

2009 г.

биологичното зем

еделие в

селскостопанската площ

на ЕС заем

а 8,6 милиона хектара. Това представлява 4,7

% от използваната за производство площ

и представлява 2 %

от общите разходи за храна в ЕС

-15. В периода 2006-2009 г.,

средният годишен тем

п на растеж в ЕС

-15 е бил 7,7 % и 13 %

в ЕС

-12 (през 2009 г. ЕС-15 са представлявали 81 %

от цялата площ

за биологично производство в ЕС). П

рез 2008 г. е имало

около 197 000 стопанства, заети с биологично земеделие, т.е. 1,4

% от всички стопанства в ЕС

-27 В Б

ългария биологичното земеделие същ

о се радва на посто-янно растящ

интерес от страна на производители и потребители. За разлика от останалите зем

еделски сектори биологичното про-изводство расте не в проценти, а в пъти. За периода от 2006 г. (годината преди присъединяване на Б

ългария към ЕС

) до края на 2012 г. броят на биологичните оператори е увеличен повече от 9 пъти, а площ

та на сертифицираната зем

еделска земя е уве-

личена почти 7 пъти. Ком

петентното звено

в Министерството

на зем

еделието и

храните, което

подпомага

Министъра

при провеж

дане на

Политиката на качество в областта на биологичното зем

еделие е отдел „Б

иологично земеделие”. О

тделът осъществява държ

авната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологич-ното производство и гарантира спазването на изискванията на Реглам

ент (ЕО) №

834/2007. На

национално ниво

законодателството в

областта на

би-ологичното

земеделие

се уреж

да със

Закона за

прилагане на

Общ

ите организации

на пазарите

на зем

еделски продукти

на Европейския съю

з (в сила от 01.01.2007 г.) и Наредба №

1 от 7

февруари

2013 г.

за прилагане

на правилата

на биологично

производство на растения, животни и аквакултури, растителни,

чужди такива, подходящ

и за биологично земеделие;

– подобрени режим

и на технологии на поливане; –

подобрени технологии

за третиране

на сем

ената с

оглед защ

итата от болести и насекоми;

– подобрени агроекологични подходи за управление взаимо-

действието меж

ду растения, животни, м

икоорганизми;

– подобряване на земеделските практики, систем

и и техно-логии.

Разработване и реализация на външнотърговска стратегия

за хранителните стоки.

7. Очаквани

резултати от

изпълнението на

предвидените дейности

През 2030 год. агроиндустрията щ

е определя нуждата на чо-

вечеството не само от храни и ф

ураж, но и задоволяването м

у с енергия (биогориво ~ 25%

); фитоф

армация – за проф

илактика и лечение – 60%

; за облекло (текстилна промиш

леност); нови материали (биопластм

аси) и т.н. В този см

исъл България е обла-

годетелствана, защото нейните природни дадености, като почва,

климат, водни източници и биоразнообразие, в съчетание с гори

и море, са едни от най-благоприятните с цел развитието на м

о-дерно

селско стопанство

и хранително-вкусова

промиш

леност, фитоф

армацевтична, козм

етична, текстилна промиш

леност и др. Съчетаването им

с морски, планински, селски, културно-истори-

чески и лечителен туризъм м

огат да превърнат страната в един от

най-желаните

партньори в

европейското и

меж

дународно коопериране.

Биологичното зем

еделие се очаква постепенно да придобие първостепенна важ

ност във всички подотрасли на земеделската

дейност. Изпълнениет

о на настоящ

ата ст

ратегия предполага, че към

2020 година на т

ази база България би трябвало да е в съст

ояние да подобри значит

елно следните важ

ни парамет

ри: 1. П

родоволствената сигурност и здравния статут на българ-ската нация.

Мерките, вклю

чени в стратегията целят нарастване на брут-ната

добавена стойност

в сектора

с 25%

по

текущи

цени за

периода 2011-2020 г., както и нарастване на производителността на труда в сектора с 30%

за същия период.

Очаква се това да се осъщ

естви на базата на производство-

310

жив

отин

ски

прод

укти, пр

одук

ти о

т ак

ваку

лтур

и и

хран

и, тях

ното

етик

етир

ане

и ко

нтро

ла в

ърху

про

изво

дството

и етик

етир

ането

(ДВ, бр

. 16

от 20

13 г.).

Контро

лира

щите

са

мес

тни

и чу

жде

стра

нни

лица

–

търго-

вци

по см

исъла

на Т

ърговс

кия

зако

н ил

и на

зако

нода

телство-

то на

дъ

ржав

а –

член

ка на

ЕС

, ил

и на

дъ

ржав

а –

стра

на по

Спо

разумен

ието за Ев

ропе

йско

то и

коно

мич

еско

про

стра

нство, и

по

лучи

ли р

азре

шен

ие о

т мин

истъра

на

земед

елие

то и

хра

ните.

2. С

ъсто

яние

на

биол

огич

ното

зем

едел

ие в

Бъл

гари

я Къ

м кр

ая на

20

12 г.

общия

т бр

ой на

ре

гистри

рани

те в

Мин

истерс

тво

на земед

елие

то и

хран

ите

биол

огич

ни пр

оизво-

дители

, пр

ераб

отва

тели

и

търгов

ци е

2 01

6 (в тази

ци

фра

не

е

вклю

чен

броя

т на

по

дизпълни

тели

те),

което

е по

чти

двой

но

увел

ичен

ие с

прям

о пр

едхо

дната

2011

г. (таб

л. 1

)

Табл

. 1

Брой

оп

ерат

ори

(про

изво

дите

ли, пр

ераб

отва

тели

, тъ

ргов

ци)

и пл

ощи

в би

олог

ично

то п

роиз

водс

тво

*Див

орас

тящите ку

лтур

и – гъби

, би

лки

и горс

ки пло

дове

се съ

бира

т от с

ертифиц

иран

и ек

ологич

но ч

исти р

айон

и, н

о пл

ощите

не с

а ку

лти-

вира

ни и не се

вкл

ючв

ат в гра

фа „В

сичк

о пл

ощи в си

стем

а на

кон

трол

” Източ

ник: МЗХ

, въ

з ос

нова

на

да

нни

от годи

шни

те до

клад

и на

ко

нтро

лира

щите

лица

на

биол

огич

ното п

роизво

дство

обяс

нени

е, н

о въ

в вс

ички

случа

и е по

казателн

о за зад

ълбо

чава

щ

се п

роце

с на

загуб

а на

кон

куре

нтос

посо

бнос

т.

В услов

ията на до

мин

иращ

а по

зици

я на

ТНК (Тра

нс-нац

иона

лни

компа

нии) в

обл

астта

на х

рани

телн

ите

достав

ки, ко

гато 1

5 тър-

говс

ки вер

иги

контро

лира

т 77

% о

т па

зара

на хр

анител

ни п

роду

-кти

в ЕС

(Ре

фор

мата на

ОСП п

рез 20

13 г.,

Стано

вище

на ЕИСК,

2011

), мал

ките и

неу

креп

нали

българс

ки п

рера

ботвател

ни ф

ирми

срещ

ат сил

ни тру

днос

ти д

а стаб

илизир

ат и

разшир

ят д

остъпа

си

не с

амо

на в

ъншни

те, но

веч

е и

на в

ътре

шни

я па

зар.

Конк

урен

тосп

особ

ността н

а хр

анител

ния се

ктор

, на

ред

с др

у-ги ф

актори

, ще

зави

си о

т пр

одук

тово

то р

азви

тие

и на

раства

нето

на де

ла на

пр

одук

тите с

по-вис

ока

доба

вена

стой

ност, ко

ето

мож

е да

се

постигне

чре

з:

П

о-пъ

лно

интегрир

ане меж

ду п

рера

ботвател

ите и

достав

чи-

ците н

а су

рови

ни к

ато

усло

вие

за п

роизво

дство

на к

ачес

твен

и и

със

спец

ифич

ни х

арак

тери

стик

и хр

анител

ни п

роду

кти, в

кл. и

чрез р

еали

заци

я на

интегри

рани

инв

естици

онни

про

екти, об

хва-

щащ

и пр

оцес

ите

от пр

оизвод

ство

то на

су

рови

ни до

кр

айна

та

реал

изац

ия;

И

нтегри

ране

на

българ

ски

прои

звод

ител

и с

голе

мите

ком-

пани

и за п

роиз

водс

тво, тър

гови

я и

достав

ка н

а хр

анител

ни п

ро-

дукти;

Зап

азва

не н

а пр

оизвод

ство

то н

а пр

одук

ти, отгова

рящи

на

вкус

овите

пред

почи

тани

я и

хра

нителн

и на

вици

на

потр

ебите-

лите н

а въ

треш

ния

пазар, к

акто и

на

т.нар

. етни

ческ

и па

зари

в

чужби

на;

Утвър

жда

ване

на

каче

стве

ни х

рани

телн

и пр

одук

ти с

ъс с

пе-

цифич

ни на

цион

ални

и

регион

ални

ха

рактер

истики

, вк

л. и

на

таки

ва с

ъс з

ащитен

о геогра

фск

о об

озна

чени

е на

про

изхо

да, с

трад

ицио

нен

спец

ифич

ен хар

актер

и др

., би

ха д

овел

и до

утвър

-жда

ване

то н

а па

зара

на

спец

ифич

ни м

арки

от бу

тико

ви х

рани

-телн

и пр

одук

ти с

вис

ока

търгов

ска

стой

ност;

П

одкр

епа

за р

азви

тието

на б

иоло

гичн

ото

земед

елие

. То

ва

вклю

чва

както

разш

иряв

ане

на и

зпол

зван

ето

на и

звес

тни, т

ака

и въ

вежда

нето на

но

ви техн

ологии

; по

дкре

па на

се

ртиф

ици-

ране

то н

а пр

одук

цията; и

дентиф

ицир

ането

и ра

зраб

отва

нето н

а па

зари

те и

при

лагане

то н

а ко

мпл

ексн

и пр

актики

, об

един

яващ

и пр

оизвод

ство

то с

тур

истиче

ски

и др

. ус

луги;

В н

аучн

о-техн

ологич

ен а

спек

т:

– съ

здав

ане

на н

ови

сорт

ове

растен

ия и

интро

дуци

ране

на

310

жив

отин

ски

прод

укти, пр

одук

ти о

т ак

ваку

лтур

и и

хран

и, тях

ното

етик

етир

ане

и ко

нтро

ла в

ърху

про

изво

дството

и етик

етир

ането

(ДВ, бр

. 16

от 20

13 г.).

Контро

лира

щите

са

мес

тни

и чу

жде

стра

нни

лица

–

търго-

вци

по см

исъла

на Т

ърговс

кия

зако

н ил

и на

зако

нода

телство-

то на

дъ

ржав

а –

член

ка на

ЕС

, ил

и на

дъ

ржав

а –

стра

на по

Спо

разумен

ието за Ев

ропе

йско

то и

коно

мич

еско

про

стра

нство, и

по

лучи

ли р

азре

шен

ие о

т мин

истъра

на

земед

елие

то и

хра

ните.

2. С

ъсто

яние

на

биол

огич

ното

зем

едел

ие в

Бъл

гари

я Къ

м кр

ая на

20

12 г.

общия

т бр

ой на

ре

гистри

рани

те в

Мин

истерс

тво

на земед

елие

то и

хран

ите

биол

огич

ни пр

оизво-

дители

, пр

ераб

отва

тели

и

търгов

ци е

2 01

6 (в тази

ци

фра

не

е

вклю

чен

броя

т на

по

дизпълни

тели

те),

което

е по

чти

двой

но

увел

ичен

ие с

прям

о пр

едхо

дната

2011

г. (таб

л. 1

)

Табл

. 1

Брой

оп

ерат

ори

(про

изво

дите

ли, пр

ераб

отва

тели

, тъ

ргов

ци)

и пл

ощи

в би

олог

ично

то п

роиз

водс

тво

*Див

орас

тящите ку

лтур

и – гъби

, би

лки

и горс

ки пло

дове

се съ

бира

т от с

ертифиц

иран

и ек

ологич

но ч

исти р

айон

и, н

о пл

ощите

не с

а ку

лти-

вира

ни и не се

вкл

ючв

ат в гра

фа „В

сичк

о пл

ощи в си

стем

а на

кон

трол

” Източ

ник: МЗХ

, въ

з ос

нова

на

да

нни

от годи

шни

те до

клад

и на

ко

нтро

лира

щите

лица

на

биол

огич

ното п

роизво

дство

обяс

нени

е, н

о въ

в вс

ички

случа

и е по

казателн

о за зад

ълбо

чава

щ

се п

роце

с на

загуб

а на

кон

куре

нтос

посо

бнос

т.

В услов

ията на до

мин

иращ

а по

зици

я на

ТНК (Тра

нс-нац

иона

лни

компа

нии) в

обл

астта

на х

рани

телн

ите

достав

ки, ко

гато 1

5 тър-

говс

ки вер

иги

контро

лира

т 77

% о

т па

зара

на хр

анител

ни п

роду

-кти

в ЕС

(Ре

фор

мата на

ОСП п

рез 20

13 г.,

Стано

вище

на ЕИСК,

2011

), мал

ките и

неу

креп

нали

българс

ки п

рера

ботвател

ни ф

ирми

срещ

ат сил

ни тру

днос

ти д

а стаб

илизир

ат и

разшир

ят д

остъпа

си

не с

амо

на в

ъншни

те, но

веч

е и

на в

ътре

шни

я па

зар.

Конк

урен

тосп

особ

ността н

а хр

анител

ния се

ктор

, на

ред

с др

у-ги ф

актори

, ще

зави

си о

т пр

одук

тово

то р

азви

тие

и на

раства

нето

на де

ла на

пр

одук

тите с

по-вис

ока

доба

вена

стой

ност, ко

ето

мож

е да

се

постигне

чре

з:

П

о-пъ

лно

интегрир

ане меж

ду п

рера

ботвател

ите и

достав

чи-

ците н

а су

рови

ни к

ато

усло

вие

за п

роизво

дство

на к

ачес

твен

и и

със

спец

ифич

ни х

арак

тери

стик

и хр

анител

ни п

роду

кти, в

кл. и

чрез р

еали

заци

я на

интегри

рани

инв

естици

онни

про

екти, об

хва-

щащ

и пр

оцес

ите

от пр

оизвод

ство

то на

су

рови

ни до

кр

айна

та

реал

изац

ия;

И

нтегри

ране

на

българ

ски

прои

звод

ител

и с

голе

мите

ком-

пани

и за п

роиз

водс

тво, тър

гови

я и

достав

ка н

а хр

анител

ни п

ро-

дукти;

Зап

азва

не н

а пр

оизвод

ство

то н

а пр

одук

ти, отгова

рящи

на

вкус

овите

пред

почи

тани

я и

хра

нителн

и на

вици

на

потр

ебите-

лите н

а въ

треш

ния

пазар, к

акто и

на

т.нар

. етни

ческ

и па

зари

в

чужби

на;

Утвър

жда

ване

на

каче

стве

ни х

рани

телн

и пр

одук

ти с

ъс с

пе-

цифич

ни на

цион

ални

и

регион

ални

ха

рактер

истики

, вк

л. и

на

таки

ва с

ъс з

ащитен

о геогра

фск

о об

озна

чени

е на

про

изхо

да, с

трад

ицио

нен

спец

ифич

ен хар

актер

и др

., би

ха д

овел

и до

утвър

-жда

ване

то н

а па

зара

на

спец

ифич

ни м

арки

от бу

тико

ви х

рани

-телн

и пр

одук

ти с

вис

ока

търгов

ска

стой

ност;

П

одкр

епа

за р

азви

тието

на б

иоло

гичн

ото

земед

елие

. То

ва

вклю

чва

както

разш

иряв

ане

на и

зпол

зван

ето

на и

звес

тни, т

ака

и въ

вежда

нето на

но

ви техн

ологии

; по

дкре

па на

се

ртиф

ици-

ране

то н

а пр

одук

цията; и

дентиф

ицир

ането

и ра

зраб

отва

нето н

а па

зари

те и

при

лагане

то н

а ко

мпл

ексн

и пр

актики

, об

един

яващ

и пр

оизвод

ство

то с

тур

истиче

ски

и др

. ус

луги;

В н

аучн

о-техн

ологич

ен а

спек

т:

– съ

здав

ане

на н

ови

сорт

ове

растен

ия и

интро

дуци

ране

на

49

През 2012 г. общ

о култивираните площи, отглеж

дани по ме-

тодите на

биологично производство

достигат до

40 378,77

ха (табл.1)., като бележ

ат ръст с 9 488 ха спрямо предходната 2011

година. В сравнение

с 2009

г. увеличението

е повече

от три

пъти, а спрямо 2006 г. е почти седем

пъти . От биологичното растениевъдство през 2012 г. най-предпо-

читани от земеделските производители са трайните насаж

дения, техническите култури и зърнено-ж

итните култури. През 2012 г. в биологичното ж

ивотновъдство продължава да

се наблюдава полож

ителна тенденция. През 2012 г. броят на говедата, отглеж

дани по биологичен начин, нараства спрям

о предходната година и достига 1 173 жи-

вотни към 976 за 2011 г. Регистрираните в систем

а на контрол през 2011 г. 200 бизона се увеличават и към

края на 2012 г. те са вече 260 ж

ивотни. Нарастване през 2012 г. се наблю

дава в броя на животните в

системата на контрол и при овцете. Б

роят на овцете през 2012 г. се увеличава с около 2 500 ж

ивотни и достига 9 175 животни;

за сравнение през 2011 г. са регистрирани 6 658 животни.

Броят на пчелните сем

ейства се увеличава от близо 59 000 бр. през 2011 г. на около 85 000 бр. през 2012 г., което е с около 45%

повече в сравнение с 2011 г. Предпоставка за това

увеличение е добрият прием на биологично произведения пче-

лен мед на европейския и световен пазар

3. Подпом

агане на биологичното производство Ф

инансовото подпомагане на биологичното производство в

страната се осъществява главно със средства по някои от м

ер-ките от П

рограмата за развитие на селските райони 2007-2013

г., което е стимул за развитие на сектора.

По

мярка

214 „А

гроекологични плащ

ания”, подм

ярка „Б

иологично земеделие”, направления „Б

иологично растениевъд-ство” и „Б

иологично пчеларство”, кандидатстват голяма част от

българските биологични

производители в

период на

преход и

преминали периода на преход. С

официално одобреното ш

есто изм

енение на ПРС

Р са приети нови по-високи нива на компен-

саторните плащания за биологичните производители, което щ

е бъде допълнителен стим

ул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти.

По М

ярка 121 „Модернизиране на зем

еделските стопанства” е

определен гарантиран

бюдж

ет за

инвестиции в

специални

- Биологичното

производство да

се обвърж

е с

решаването

на проблемите на дребните ф

ермери и предприем

ачи, особено в полупланинските и планински региони и на тези свързани с екологията (натура, биоразнообразие и др.);

- Пълноценното

използване на

средствата за

подкрепа по

линия на ОСП. Д

а се подобри изплащането на средствата по

Агроекологичната

мярка

от ПРС

Р; да

се облекчат

и опростят

самите процедури за кандидатстване за субсидии; -

Да

се търсят

нови възм

ожности

за финансиране

на био-

логичните зем

еделски производители

по някои

от мерките

от ПРС

Р; - Д

анъчни и кредитни облекчения; - П

одготовка на кадри и строго научно обслужване ;

- Да се повиш

и степента на информ

ираност и заинтересова-ност на общ

еството, както и за ускореното развитие на заражда-

щия се пазар на биопродукти в Б

ългария чрез реални стъпки за подкрепа на биологичното зем

еделие от всички заинтересовани по веригата;

- Аграрната

политика да

бъде допълнена

с целеви

мерки

за отчитане

на специф

ичните местни

агроекологични условия,

както и на екологичните и социалните ефекти от биологичното

земеделие; -

Да

се нам

ери подходящ

и

действащ механизъм

за

пре-доставянето на достъпна инф

ормация и консултантски услуги за

производителите като фактор за достигане на критична м

аса от производители в Б

З; да се разработят и предложат нови еф

ек-тивни технологии за биологично производство; да се повиш

ава качеството на биопродуктите.

6. Продуктово развитие и нарастване на дела на проду-

ктите с висока добавена стойност на базата на биологичното зем

еделие в хранително-вкусовата промиш

леност. Постигането

на прогрес

в конкурентоспособността

и нара-

стването на

дела на

продуктите с

висока добавена

стойност е

от клю

чово значение

за жизнеността

на българското

селско стопанство и хранително-преработвателен сектор. П

рез същите

тези години България загуби традиционни пазари за тези стоко-

ви групи, като това не е компенсирано от навлизане на нови.

Едновременно с това рязко е увеличен вносът на храни, напит-

ки, преди всичко от страните от ЕС. Това развитие им

а своето

58

Два

пъти

пове

че с

два

пъти

по-м

алко

, ко

ето

пред

пола

га:

- ум

елото

прил

аган

е на

нау

чно-об

осно

вани

я по

дход

и и

но-

ваци

ите,

- пр

омян

а в

земед

елск

ите

прак

тики

, - пр

омян

а в

потр

ебител

ските

нави

ци (по

-мал

ко к

онсу

мир

ане

на ж

ивотин

ски

и по

вече

на

растител

ни п

роду

кти),

- пр

омян

а в

земед

елск

ите

поли

тики

. Къ

м тов

а мож

е да

се

приб

ави

и ви

зията, к

оято Е

вроп

ейск

ата

техн

ологич

на пла

тфор

ма (ЕТП

) „Р

астени

я на

бъд

ещето” пре

длагат

на Е

С д

о 20

25 год

ина:

- Обе

зпеч

аван

е на

ефек

тивн

о сн

абдя

ване

със

здр

авос

ловн

а и

с ви

сока

хра

нителн

а стой

ност х

рана

.

- Ра

звитие

на

устойч

иво

земед

елск

о пр

оизвод

ство

при

зап

аз-

ване

на

окол

ната с

реда

. - Създа

ване

на

нови

про

дукти

за б

иоин

дустри

ята

– но

ви б

и-хи

мик

али, б

иогори

во, би

офар

мац

евтика

и д

р.

- Оси

гуря

ване

кон

куре

нтос

посо

бнос

тта

на Е

вроп

а и

избо

ра

на п

отре

бителя

.

4.2.

2.Ст

рат

егия

та

за ра

звит

ие на

би

олог

ично

то

земе

дели

е в

Бълг

ария

в п

ерио

да 2

013

-202

0 г.

има

сле

днит

е ст

рат

егич

ески

цел

и:

Стр

атегич

еска

цел

1 „

Увел

ичав

ане

на б

роя

на б

иоло

гичн

ите

прои

звод

ител

и и

прер

аботва

тели

, по

-ефек

тивн

о и

конк

урен

то-

спос

обно

био

логичн

о пр

оизвод

ство

”

Стр

атегич

еска

цел

2 „

Българс

ките б

иоло

гичн

и хр

ани

и на

-пи

тки

са по

знати

и търс

ени

от бъ

лгар

ските

потр

ебител

и и

се

прод

ават д

обре

на

меж

дуна

родн

ите

пазари

” Стр

атегич

еска

це

л 3

„Ори

ентира

ни къ

м пр

актика

та на

учни

изслед

вани

я, о

бразов

ание

, об

учен

ие и

кон

султан

тска

дей

ност в

об

ластта н

а би

ологич

ното зем

едел

ие”

Стр

атегич

еска

цел

4 „

Вси

чки

заин

терс

ован

и стра

ни у

частва

т ак

тивн

о в

разр

аботва

нето и

при

лагане

то н

а на

цион

ални

те п

оли-

тики

в с

фер

ата

на б

иоло

гичн

ото

земед

елие

”. 5

. Под

креп

а за

раз

вити

ето

на б

иоло

гичн

ото

прои

звод

ство

. Про

изво

дството

на кач

ествен

и хр

анител

ни п

роду

кти

став

а вс

е по

-важ

но за

потр

ебител

ите. О

т тази глe

дна

точк

а зн

ачен

ието н

а би

ологич

ното п

роизво

дство

се о

чакв

а да

нар

аства не

прек

ъсна

то.

Това

от св

оя стра

на ще

изис

ква

опре

деле

ни ан

гажим

енти от

стра

на н

а дъ

ржав

ата:

съор

ъжен

ия и

мех

аниз

ация

, сгра

ди, др

уга

недв

ижим

а со

бстве-

ност, вк

лючи

телн

о тр

айни

нас

ажде

ния

и съ

отве

тно

обор

удва

не,

необ

ходи

ми

за пр

емин

аван

е на

стоп

анство

то къ

м би

ологич

но

прои

звод

ство

. С М

ярка

142

„Създа

ване

на

органи

заци

и на

про

изво

дители

” се

под

помага

създав

ането

на о

рган

изац

ии н

а пр

оизвод

ител

и на

би

ологич

но п

роиз

веде

ни п

роду

кти.

По

Мяр

ка 11

1 „П

рофес

иона

лно

обуч

ение

, ин

фор

мац

ионн

и де

йнос

ти и

разпр

остр

анен

ие н

а на

учни

зна

ния” с

е фин

анси

ра

пров

ежда

нето на

ин

фор

мац

ионн

и де

йнос

ти и

обуч

ител

ни ме-

ропр

иятия

за би

ологич

ните пр

оизвод

ител

и, тясн

о св

ързани

с

тяхн

ата

дейн

ост.

4. П

ринц

ипна

стр

атегия

за

разв

итие

на

българ

скот

о зе

ме-

дели

е в

Репу

блик

а Бъ

лгар

ия в

пер

иода

201

4 –

2020

Глав

на ц

ел н

а тази

стр

атегия

е д

а служ

и ка

то п

олитич

ески

до-

кумен

т, ко

йто

да п

оказва

при

нцип

ите

и ср

едства

та за

устойч

иво

развитие

на

българ

ското

земед

елие

пре

з след

ващия

про

грам

ен

пери

од 2

014

– 20

20 (Aтана

сов

и др

. (201

3))

В тоз

и см

исъл б

ългарс

кото зем

едел

ие к

ато

стру

ктур

но-опр

е-де

лящ о

трас

ъл в

българс

ката и

коно

мик

а къ

м 2

020

би м

огло

да

изглеж

да п

о по

казани

я на

схе

ма

1 на

чин.

Схе

ма

1.

58

Два

пъти

пове

че с

два

пъти

по-м

алко

, ко

ето

пред

пола

га:

- ум

елото

прил

аган

е на

нау

чно-об

осно

вани

я по

дход

и и

но-

ваци

ите,

- пр

омян

а в

земед

елск

ите

прак

тики

, - пр

омян

а в

потр

ебител

ските

нави

ци (по

-мал

ко к

онсу

мир

ане

на ж

ивотин

ски

и по

вече

на

растител

ни п

роду

кти),

- пр

омян

а в

земед

елск

ите

поли

тики

. Къ

м тов

а мож

е да

се

приб

ави

и ви

зията, к

оято Е

вроп

ейск

ата

техн

ологич

на пла

тфор

ма (ЕТП

) „Р

астени

я на

бъд

ещето” пре

длагат

на Е

С д

о 20

25 год

ина:

- Обе

зпеч

аван

е на

ефек

тивн

о сн

абдя

ване

със

здр

авос

ловн

а и

с ви

сока

хра

нителн

а стой

ност х

рана

.

- Ра

звитие

на

устойч

иво

земед

елск

о пр

оизвод

ство

при

зап

аз-

ване

на

окол

ната с

реда

. - Създа

ване

на

нови

про

дукти

за б

иоин

дустри

ята

– но

ви б

и-хи

мик

али, б

иогори

во, би

офар

мац

евтика

и д

р.

- Оси

гуря

ване

кон

куре

нтос

посо

бнос

тта

на Е

вроп

а и

избо

ра

на п

отре

бителя

.

4.2.

2.Ст

рат

егия

та

за ра

звит

ие на

би

олог

ично

то

земе

дели

е в

Бълг

ария

в п

ерио

да 2

013

-202

0 г.

има

сле

днит

е ст

рат

егич

ески

цел

и:

Стр

атегич

еска

цел

1 „

Увел

ичав

ане

на б

роя

на б

иоло

гичн

ите

прои

звод

ител

и и

прер

аботва

тели

, по

-ефек

тивн

о и

конк

урен

то-

спос

обно

био

логичн

о пр

оизвод

ство

”

Стр

атегич

еска

цел

2 „

Българс

ките б

иоло

гичн

и хр

ани

и на

-пи

тки

са по

знати

и търс

ени

от бъ

лгар

ските

потр

ебител

и и

се

прод

ават д

обре

на

меж

дуна

родн

ите

пазари

” Стр

атегич

еска

це

л 3

„Ори

ентира

ни къ

м пр

актика

та на

учни

изслед

вани

я, о

бразов

ание

, об

учен

ие и

кон

султан

тска

дей

ност в

об

ластта н

а би

ологич

ното зем

едел

ие”

Стр

атегич

еска

цел

4 „

Вси

чки

заин

терс

ован

и стра

ни у

частва

т ак

тивн

о в

разр

аботва

нето и

при

лагане

то н

а на

цион

ални

те п

оли-

тики

в с

фер

ата

на б

иоло

гичн

ото

земед

елие

”. 5

. Под

креп

а за

раз

вити

ето

на б

иоло

гичн

ото

прои

звод

ство

. Про

изво

дството

на кач

ествен

и хр

анител

ни п

роду

кти

став

а вс

е по

-важ

но за

потр

ебител

ите. О

т тази глe

дна

точк

а зн

ачен

ието н

а би

ологич

ното п

роизво

дство

се о

чакв

а да

нар

аства не

прек

ъсна

то.

Това

от св

оя стра

на ще

изис

ква

опре

деле

ни ан

гажим

енти от

стра

на н

а дъ

ржав

ата:

съор

ъжен

ия и

мех

аниз

ация

, сгра

ди, др

уга

недв

ижим

а со

бстве-

ност, вк

лючи

телн

о тр

айни

нас

ажде

ния

и съ

отве

тно

обор

удва

не,

необ

ходи

ми

за пр

емин

аван

е на

стоп

анство

то къ

м би

ологич

но

прои

звод

ство

. С М

ярка

142

„Създа

ване

на

органи

заци

и на

про

изво

дители

” се

под

помага

създав

ането

на о

рган

изац

ии н

а пр

оизвод

ител

и на

би

ологич

но п

роиз

веде

ни п

роду

кти.

По

Мяр

ка 11

1 „П

рофес

иона

лно

обуч

ение

, ин

фор

мац

ионн

и де

йнос

ти и

разпр

остр

анен

ие н

а на

учни

зна

ния” с

е фин

анси

ра

пров

ежда

нето на

ин

фор

мац

ионн

и де

йнос

ти и

обуч

ител

ни ме-

ропр

иятия

за би

ологич

ните пр

оизвод

ител

и, тясн

о св

ързани

с

тяхн

ата

дейн

ост.

4. П

ринц

ипна

стр

атегия

за

разв

итие

на

българ

скот

о зе

ме-

дели

е в

Репу

блик

а Бъ

лгар

ия в

пер

иода

201

4 –

2020

Глав

на ц

ел н

а тази

стр

атегия

е д

а служ

и ка

то п

олитич

ески

до-

кумен

т, ко

йто

да п

оказва

при

нцип

ите

и ср

едства

та за

устойч

иво

развитие

на

българ

ското

земед

елие

пре

з след

ващия

про

грам

ен

пери

од 2

014

– 20

20 (Aтана

сов

и др

. (201

3))

В тоз

и см

исъл б

ългарс

кото зем

едел

ие к

ато

стру

ктур

но-опр

е-де

лящ о

трас

ъл в

българс

ката и

коно

мик

а къ

м 2

020

би м

огло

да

изглеж

да п

о по

казани

я на

схе

ма

1 на

чин.

Схе

ма

1.

67

В този контекст и това на очакваното развитие на световното

и европейско

селско стопанство

и най-вече

на специф

ичното значение на зем

еделието и селските региони за социално-ико-ном

ическото развитие на България, неговото настоящ

о състоя-ние и потенциал, основните стратегически цели на политиката по

отношение

на биологичното

земеделие

до 2020

могат

да бъдат показаните на схем

а 2.

4.1. Водещи принципи при изпълнение на стратегията за

развитие на биологичното земеделие

Следвайки

примера

на най-развитите

в света

земеделски

страни, се налагат следните принципи на които трябва да се из-граж

дат стратегическите цели на сектор земеделие в Б

ългария.

Земеделие основано на прогреса в познанието, технологии-

те и иновациите. Ролята на биотехнологиите и информ

ационните технологии,

геномиката,

нанотехнологиите и

информ

ационните технологии е от първостепенна важ

ност.

Ролята на квалифицирания човеш

ки потенциал.

Изграж

дане на политика за достъп до големи и особено

нишови пазари.

Създаване на рентабилна първична продукция и продукти

с висока

добавена стойност

и голям

а конкурентоспособност,

годни за нишови пазари.

П

ринципите на ОСП.

Либерализация на пазарите и свързаните с това конф

ликти (напр. ГМ

О продуктите – С

АЩ

/Европа).

Ролята на иновациите и рисковия капитал.

Ролята на интелектуалната собственост, географските озна-

чения и лицензиите.

Качество и безопасност на храните и фураж

ите и техния контрол.

Консолидация на всички равнища –

o земя,

o производители, преработватели и предприемачи,

o наука, образование и внедряване /extension service/, o партньорство с м

еждународния корпоративен бизнес,

o браншови съю

зи – създаване на единна земеделска кам

ара.

Приватизация на селекционния, сем

епроизводен и развъ-ден процес.

Климатичните пром

ени.

Конфликта храна и биоенергия.

Д

емограф

ските промени.

Н

амаляване на водните източници и почвеното плодородие.

4.2. Визия и стратегически цели 4.2.1.Визия: Прим

ер за правилна визия би могъл да бъде призива на хо-

ландското правителство: Схем

а 2.

47

пОЗИЦИЯ1 . ана Стоева . Устройство на земеделските територии 9-10

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ1 . Минка анастасова . Иновационни нагласи в земеделските стопанства 3-42 . Пламена Йовчевска . Биологичното производтво и семейното земеделие 3-43 . Диляна Митова . Биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство 5-6, 7-84 . Светлинка Христова . трудови договори със срок за изпитване в земеделието 15 . Светлинка Христова . определяне и получаване на наследствена пенсия 5-6

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ1 . Ив . янчев и кол . отглеждане на захарно сорго за зелен фураж 12 . т . георгиева и кол . За качествените показатели на зърното и добива при овес 13 . т .Митова и кол . Промяна на водно-физичните свойства на почвата при биологично сеитбо-

обращение1

4 . к . Учкунов а и кол . Изменчивост на качествени признаци при различни произходи стевия 15 . Даниела кертикова . оценка на сортове люцерна 1 6 . в . Божанова и кол . Избор на зърнено-житни култури за биологично земеделие 2, 3-47 . в . Манева и кол . Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури 28 . т . колев и кол . Български и чуждестранни сортове твърда пшеница 29 . грози Делчев . Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хепбициди при твърда пше-

ница3-4

10 . к . Учкунова и кол . Стевия – технология 3-411 . Д .атанасова и кол . отглеждане на зърнено-житни култури в сертифицирано поле за биологич-

но земеделие5-6

12 . грози Делчев . Хербициди и хербицидни смеси при рапица 5-613 . грози Делчев . вегетационно приложение на хербициди и смесите им с Лактофол в при

Слънчоглед5-6

14 . Ив . Петрова и кол . технологично качество на зимна твърда пшеница Мирабел 5-615 . р . Чипилски и кол . толерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна

пшеница7-8

16 . т . колев и кол . Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница 7-817 . в . Делибалтова и кол . Продуктивност на многореден ечемик сорт герлах 7-818 . Л . кузманова и кол . Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа 7-819 . М . Димитрова и кол . Заплевеляване при тритикале в района на Странджа 7-820 . ганка Баева . Изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди 7-821 . Христо Бозуков . Екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн 7-822 . ц . радукова и кол . растеж и развитие при сортове Бърлей 7-823 . т .колев и кол . твърда пшеница сорт Прогрес – продуктивност и третиране с натурални орга-

нични продукти9-10

24 . грози Делчев . Студо- и зимоустойчивост на хибриди маслодайна рапица 9-1025 . Хр . Бозуков и кол . технология за отглеждане на тютюнев разсад във водни лехи 9-1026 . радка Божинова . Макроелементи при тютюна – недостиг и излишък 9-1027 . ак . алексиева и кол . Листни и стъблени болести при соята 9-1028 . н . Минев и кол . Ефекти от третиране с нови регулатори на растежа върху зърното при фура-

жен грах 9-10

ЕКОЛОГИЯ1 . н . гаджалска и кол . За потенциалното замърсяване на почвата и растителната продукция при

използвана на органоминерален тор1

2 . анна Пенева . алелопатичен ефект на плевели . Част 1 . Ефект върху свиница 3-43 . Здравка Петкова . компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие 3-44 . анна Пенева . алелопатичен ефект на плевели . Част 2 . Ефект върху татул 5-6

ТОРЕНЕ, РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА1 . Илияна Петрова . Хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница 22 . н . нешев и кол . азотното торене за продуктивност и качество на картофите 23 . М .радевска и кол . Използване на листни торове и растежния регулатор амалгерол при цареви-

цата2

СЪдЪрЖание 2015 година

48

4 . Иван Пачев . Използване на микробиологичния препарат BIO –ONE при пролетен фуражен грах

2

5 . Ен . Мянушев и кол . азотните торове и нитратите в растенията 5-66 . Ен . Мянушев и кол . начини за подобряване на оборския тор 5-67 . Ил . Иванова и кол . Икономически важни болести по люцерната 28 . Бистра Дикова . вирусът на доматената бронзовост – причинител на заболявания по нови ме-

дицински растения2

ОВОЩАРСТВО1 . Магдалена николова . Проучване на форми дървовидна леска 12 . П .Иванова и кол . Студеното пресоване за цвета и антиоксидантната активнос на напитки от

къпини1

3 . Заря ранкова . контрол на заплевеляването в прасковени насаждения 14 . в . Джувинов и кол . Биологично производство на плодове в Европа 25 . недялка Стоянова . нови сортове касис 3-46 . П . Минков и кол . Препарати за биологична борба с антракнозата и американската брашнеста

мана по касиса3-4

7 . т . Стоянова и кол . Чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести 3-48 . веселка антонова . Съвременни сортове ягоди 5-69 . Ив . Минев и кол . Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки 5-610 . М . Боровинова и кол . контрол на вредителите по ябълката при биологично производство 5-6 11 . валентина Божкова . Селекция на кайсия за устойчивост към вируса на шарката 9-10

ЛОЗЕ И ВИНО1 . Ил . Симеонов и кол . Фенологични наблюдения при клонове на сорт Мискет врачански 12 . Здр . наков и кол . родовитост на отбрани клонове от сорт каберне Совиньон 23 . в . Пейков и кол . Биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в

лозаро-винарския сектор3-4, 5-6

4 . г . Дякова и кол . влияние на бактериален тор BIO-ONE на десертен сорт Приста 3-45 . Д . Димитрова и кол . Десертни сортаве лози с повишена устойчивост на стресови фактори –

икономическа оценка7-8

ХРАНИ1 . Маринова и кол . Пиво с лимец – древност и иновация 7-82 . Д . герджиков и кол . водораслите – ценен природен ресурс 7-83 . н . Михалкова и кол . Хляб и бисквити от еднозърнест лимец 9-10

ЦВЕТАРСТВО1 . Б . атанасова и кол . Мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване 3-42 . ан . канински и кол . Добив от карамфил Шабо при монокултура и в сеитбообращение 5-63 . Емилия атанасова . Самардала – декоративно растение или подправка 5-64 . ан . канински и кол . Добив на семена от едногодишни астри 7-8

ЮБИЛЕЙ1 . Д . Домозетов, Ил . кришкова . 85 години Институт по земеделие – кюстендил 1

ДРУГИ1 . новини от ССа 5-62 . новини от МЗХ 1, 2,7-8,

9-103 . новини от ДФЗ 3-4, 5-6,

7-84 . Фирмени новини 1, 2, 9-10

БИБЛИОТЕКАСерия а полски култури

59 . М . нанков и кол . технология за производство на царевица 160 . т . тонев и кол . Борба срещу плевелите при основните полски култури . 1 . 261 . т . тонев и кол . Борба срещу плевелите при основните полски култури . 2 . 3-462 . Ст . вълчинков и кол . царевица – селекционни постижения на Иц –кнежа 5-663 . г . георгиев и кол . технология за производство на соя . I-ва част . 7-864 . г . георгиев и кол . технология за производство на соя . II-ра част . 9-10

ул. „Майор Юрий Гагарин“ 22-А1113 СофияBulgaria

www.agratec.bgoffice@agratec.net

тел. +359 2 461616

АгрАтек е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma.

екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника са готови да ви предложат най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство.

Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти. те са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви при необходимост, за да не губите време когато работата ви чака.

AGRIFAC CONDOR CLEARANCE PLUSС крачка напред в растителната защита. клиентите ни откриха заради това което техните полета желаят...Работен просвет - до 200 см, управляем от кабината3400-8000 л - Резервоар за химикали24-54 м стрела, 50-250 cм разположение на стрелата от обработваемата култураРаботна скорост - до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO - 151/205 или 210/285 кв/кс FPT Пътен режим - до 50 км/ч с нисък разход на гориво Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работаMountainMasterPlus - независимо управление на носещите хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20%HighTechAirPlus - Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно

налягане до 15 бара - без смяна на дюзиDropLetControl - Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и културиExternalFillSystem - Подсигурява бързо пълнене на резервоара - за 8000 л са необходими 7 мин.Открийте ни и Вие на БАтА АгрО 2016 на щанд W17 - За да се уверите сами...