Земеделие плюс 7-8/2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg

#255/2013

Разчитайте на Дюпон за чист старт през есента

Игъл® / Глийн® 75 ДФ Хербицид

www. dupont.bg

За 21-ви път Добрички панаир АД връчи традиционните си отличия за фирмите-изложителки в Международното изложение „Селското стопанство и всичко за него“. Наградата за фирма с най-голям пазарен дял на селскостопанска техника у нас грабна Тайтън Машинъри България. Статуетката бе връчена от кмета на Добрич Детелина Николова. Изпълнителният директор на българо-американското дружество Диляна Иванова благодари и подчерта, че ключът за успеха на земеделските производители е в тяхното партньорство с Тайтън Машинъри България, която предлага най-богатата продуктова листа с марките: Case IH, Case CE, Tecnoma, Väderstad, Kverneland, Salford, Merlo, Grimme, Gregoire, Annaburger, Alvan Blanch и Cherrington.

Тайтън Машинъри България с наградаот Международното изложение в Добрич

1

Посетителите на щанда на Тайтън машинъри се запознаха с новите модели трактори от сери-ята Farmall А от 65 до 113 к.с., предлагщи по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощ-ностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни трактори с мощни и гъвкави двигатели, компакт-на форма и отлична маневреност.

Трактори от серията Magnum EP, модели Magnum 340 EP и 290 EP. Осигуряващи още по-висока мощност и производителност и в същото време понижен разход на горивото.

Case IH модел Quadtrac 600 ще отговори на всички нужди на големите стопанства - ви-сока производителност, здравина и нисък разход на гориво. Единственият по рода си трактор с четири независими вериги за свеждане до ми-нимум на натиска върху почвата, намаляване на притъпкването и подобряване на сцеплението, с максимална мощност от 670 к.с..

Зърнокомбайни Case IH от новите серии Axial Flow 130 и 230 EP.

Новите комбайни на Case IH серии 130 и 230 са част от семейството Efficient Power и както всички машини c технологията Efficient Power те разполагат с двигатели от най-ново поколение със система за селективна каталитична редук-ция (SCR) и отговарят на стандартите за вредени емсисии Tier 4. Основните предимства на тези двигатели са увеличената мощост, по-нисък раз-ход на гориво и значително по-дълги сервизни интервали.

На щанда Тайтън Машинъри фермерите разгле-даха широка гама прикачен инвентар:

Машини на шведския лидер Vaderstad - се-ялки за окопни и слети култури и дискови брани и стърнищни култиватори. Машините Vaderstad са известни с изключителната си здравина и бър-зина при обработки, без скоростта да повлияе върху качеството на извършената обработка.

Богата гама земеделски инвентар Kverneland - сеялки за слята сеитба, дискови брани, плугове и широко популярните в цяла Европа двудискови навесни торачки Kverneland.

Стърнищни култиватори и продълбочители на канадския производител Salford.

Прикачни и самоходни пръскачки на френската компания Tecnoma, пръскачки, които отговарят на нуждите на земеделския про-изводител, оператора и околната среда, подходя-щи както за по-мащабните, така и към малките земеделски производители.

Телескопични товарачи Merlo - компактни и производителни, гарантиращи ненадминат ком-форт, висока производителност и безопасност.

ANNABURGER e един от лидерите в производ-ството на ремаркета – самосвални, комбинира-ни, саморазтоварни. Иновативни и ненадминати по качество транспортни решения с голям ка-пацитет, висока скорост, кратко време за разто-варване.

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

СъдържаниеЗемеделски културиТвърдата пшеница една алтернативна култура за България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5Нови растежни регулатори при ръжта . . . . . . . . . 8Биологично отглеждане на ръж и тритикале – оптимизиране на сеитбената норма . . . . . . . . . . . 10Продуктивен потенциал на сортове зимен фуражен грах . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13ТоренеЕфективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum)III. Параметри на посевите и компоненти на добива 18ЗеленчуциДоматите тип „Чери“ – недостатъчно известни . . . . . 22Качествени характеристики и класификация на пъпеши . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24ОвощарствоВегетативни и продуктивни проявина ябълковия сорт Флорина . . . . . . . . . . . . . . . . 27Биологична характеристика на сливовия сорт Храмова ренклода . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30Оценка на компоти от джанкови сортове . . . . . . . 31ЦветарствоРазмножителен коефициент при различни сортаве зюмбюл . . . . . . . . . . . . . . 33Библиотека СЪСТАВ И КАЧЕСТВО НА БЕЛИ ВИНА –влияние на студената ензимна мацерация . . . . . . . 37

Главен редактор:инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635Отговорен редактор:Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459Редактор:М. СпасоваPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48Редколегия:Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев,проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев,доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов,доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

НОВИНИ ОТ МЗХ

Списанието се издава с подкрепата на:

Министър Димитър Греков покани Китай за страна-партньор

във български агроизложения

Тази покана е отправил министър Греков на работна сре-ща със зам.-министърът на земеделието на Китай Ниу Дун, провела се по време на осмия агро-икономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа в град Хъфей, Китай.Сътрудничеството с Китай в областта на земеделието е от голямо значение за България заради неограничения за каче-ствени стоки китайски пазар, е посочил проф. Греков. Зам.-министър Нию Дун благодарил на министър Греков за подкрепата на форума и отправената покана и отбелязал, че идеите на българския министър са много добри. „Има много идеи, които ми харесаха. Те покриват изключително широк диапазон в двустранните ни отношения, не само в земеделския сектор. Трябва да се уча от вас“, е заявил зам.-министър Ниу Дун.„Китай има желание да внася много повече млечни продук-ти, етерични масла, вина, зърнени култури и други земедел-ски стоки от България. Страната ви е позната, като произво-дител на качествена продукция, а земеделската търговия има нужда от държавна подкрепа. Китай може да се ангажира с такава подкрепа“, категоричен е бил зам.-министър Ниу Дун. За да могат българските стоки да бъдат разпознаваеми на китайския пазар се нуждаят от добра реклама и регулярност на доставките. Той е отбелязал още, че е добре българските компании търгуващи със земеделска продукция да открият в Китай свои представителства и да участват в китайските земеделски изложения.

Земеделие плюс

ЗЕМЕДЕЛСКИ

КУЛТУРИ#255/2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

3

Доц. д-р Дечко Дечев;ас. Рангел ДраговИнститут по полски култури – Чирпан

Твърдата пшеница еднаалтернативна култураза България

Най-важната за изхранва-нето на населението на земя-та селскостопанска култура е пшеницата. Освен обикнове-ната (хлебна) пшеница, дру-гата със сериозно стопанско значение е твърдата пшеница. Тя заема около 10 % от обща-та площ на пшеницата и дава около 8 % от общото произ-водство. От нея се получават от 28 до 35 милиона тона зър-но в света годишно, което се използва изключително за хра-на на човека.

Твърдата пшеница ( Triticum durum Desf. ) се явява отде-лен ботанически вид – хромо-зомен набор 2n = 28 и се различава от обикновената – хромозомен набор 2n = 42. Наблюдават се значителни разлики от обикновената пше-ница по редица биологични и стопански качества. Твърдата е от зимно-пролетен тип на развитие и поради това има значително по-ограничен ареал на разпространение. Притежа-ва по-добра сухоустойчивост , по-висока устойчивост на бо-лести, по-едро зърно със стъ-кловиден лом, повече протеин и кехлибареножълт цвят. Най-големи са различията между химико-технологичните качест-ва на зърното респективно на брашното между обикновена-та и твърдата пшеница. Най-важните разлики са отбеля-зани в табл.1. Характерните

физични качества на глутена и наличието на каротиноидни пигменти правят твърдата пше-ница незаменима суровина за производство на макаронени изделия. Както често в литера-турата обикновената пшеница е наричана „хлебна пшеница”, така и твърдата пшеница е на-ричана „макаронна пшеница”. Еластичността на глутена на обикновената пшеница позво-лява получаването на бухнал хляб поради добрата газоза-държаща способност на тес-тото получавано от нея. Разте-гливостта на глутена на твър-дата пшеница и неговия ес-тествено жълт цвят позволяват шприцоване на тестото от нея и получаване на макаронени изделия, особено дълги, които не променят формата си.

Поради специфичните си изисквания, производството на твърда пшеница е съсредото-чено в ограничени райони в света. Повече от половината производство на тази култу-ра е в средиземноморския район. Обхваща страните от Южна Европа, Северна Афри-ка и Близкия Изток. Най-кру-пен производител в света се явява Европейския съюз (ЕС). Други големи производители на зърно от твърда пшеница са САЩ, Канада и Мексико от Америка; Турция, Сирия и Индия от Азия и Австралия. Голямото значение на произ-

водството на твърда пшеница, особено за някои страни от средиземноморието, се дължи и на факта, че в тях площта на тази пшеница е по-голяма от площта на обикновената. Това има връзка с традиции в хра-ненето на техните народи. Ос-новната употреба на твърдата пшеница е за производство на макаронени изделия които обобщено могат да се наричат „паста”. Тази дума напоследък силно навлезе в българския език и трябва да се възприема като общо название на про-дуктите получени след смесва-не на брашно с определено количество вода, объркване и екструдиране през преса със съответна матрица. Съществу-ват десетки видове паста като изделията могат да бъдат дълги (с отвор в средата и без), къси (с различна форма), с пълнеж и т.н.. За получаване на ка-чествена паста се използва специално грисово брашно от твърда пшеница наречено се-молина. Освен това, твърдата

Табл. 1. Сравнителна характеристика на твърда и обикновена пшеницаПоказател твърда обикновенахромозомен набор 2n=28 2n=42разпространение ограничено широкоупотреба макарони хлябглутен разтеглив еластиченкаротиноиди да не

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

4

ЗЕМ

ЕДЕЛ

СКИ

КУЛ

ТУРИ

5

пшеница широко се уптребява в арабския свят за приготвяне на безквасен хляб, булгур, ку-скус и др.

България е призната от ЕС за традиционен производител на твърда пшеница. В обшир-на статия на проф. Ив. Ива-нов, поместена в годишник на Софийския университет от 1927 г., се дават данни за разпространението на твърда-та пшеница у нас, като об-щите площи на тази култура достигат почти 1 милион де-кара. Отглеждана е много в Горнотракийската низина и

е заемала сериозни площи в Югоизточна и Североизточна България до р. Дунав и Черно море. При това в Централна Южна България нейните пло-щи са преобладавали над тези от обикновената пшеница. По това време с царски указ е създаден и научно-изследо-вателския институт в Чирпан където е започната изследова-телска работа с тази култура. По същото време започва сил-ното разширяване на площите на по-добивната обикновена пшеница у нас и намаление на тези на твърдата. По-късно, главните селекционни усилия са били насочени към осигуря-ване на хляба и особено след „Зелената революция”,когато са създадени много високо-добивни нискостъблени сор-тове хлебна пшеница, твърда-та пшеница съвсем се свива в България. Още повече, че у нас няма традиции да се консумират висококачестве-ни макаронени изделия и те се приготвят от обикновена пшеница. Единственото голямо перо е производството на ка-чествена грухана пшеница и износ на известни количества твърда пшеница.

Дългогодишните усилия на учените от Института по пол-ски култури (ИПК) – Чирпан са довели до създаване на редица нови сортове твърда пшеница и съвременни техно-логии за тяхното отглеждане. Поради специфичните клима-

тични условия на нашата стра-на и сравнително по-слабата студоустойчивост на сортовете твърда пшеница ,селекция на средиземноморските страни, те по-трудно намират място в нашето земеделие. Нашите мнгогодишни изследвания по-казват, че съществува сериозен риск за тяхното преживяване на зимните условия у нас. Според нас за предпочитани са българските сортове. ИПК – Чирпан води семепроизвод-ство и предлага семена на свои сортове твърда пшеница. Включени са традиционните сортове: Прогрес и Възход: новите сортове: Виктория, Де-яна, Звездица и Предел, как-то и най-новите ИПК Елбрус и ИПК Дени. Всички сортове са от нискостъблени до сред-но стъблени и притежават от добра до отлична устойчивост на полягане съобразно интен-зивните условия на отглежда-не. Особено за отбелязване е сорта Предел, който е ви-сокодобивен и притежава от-лични макаронени качества. От него могат да се получават висококачествени макаронени продукти задоволяващи всич-ки изисквания на пазара. Този сорт е национален стандарт в сортоизпитването на ИАСАС. Сортовете са представени в списание „Земеделие плюс” бр. 10, 2009г. Друго условие за разширяване на площите на твърдата пшеница у нас е и предлаганата от ИПК-Чирпан

Фиг. 1. Консумация на твърда пшеница в света Фиг. 2. Главни вносители на твърда пшеница в света

Табл. 2. Главни потребители на паста за глава от населението по държави от ЕС–27Страна кгИталия 26,0Гърция 10,4Швеция 9,0Франция 8,3Германия 7,4Португалия 6,7Унгария 6,5Чехия 6,0Австрия 5,6

Белгия 5,4Словакия 5,0Испания 5,0Холандия 4,4Финландия 3,2Полша 3,0Румъния 2,7Великобритания 2,5Дания 2,0

Ирландия 1,0

8

Таблица 3. Най-бързо растящите пазари за суха паста в ЕС – 27, US $ million

2008 2013 нарастване 2003-2008 нарастване 2008-2013България 27,4 51,6 5,7% 13,5%Полша 292,2 466,5 7,6% 9,8%Ирландия 24,1 37,5 7,1% 9,2%ЕС-27 5722,1 6871,1 1,8% 3,7%

съвременна технология за от-глеждане на тази култура при наши условия представена в списание „Земеделие плюс” бр.9, 2011г.

Както вече споменахме, ЕС се явява най-крупният произ-водител и консуматор на твър-да пшеница в света. Италия държи около половината от производството на тази култу-ра в ЕС следвана от Франция, Испания и Гърция. За остана-лите страни членки, произвеж-дащи твърда пшеница - Пор-тугалия, България и Австрия остават около 3 %. Според годишният бюлетин на Ди-рекция „Агростатистика” през 2012 г. у нас са били реколти-рани – 186 575 декара твърда пшеница, получено производ-ство – 50 157 тона и среден добив – 268.8 килограма на декар, а през 2010 г. съответно : 289 426 декара, 95302 тона и 329,3 килограма на декар. За 2011 г. няма данни. Тези дан-ни явно не са прецизни и не показват истинското състояние на производството на твър-да пшеница у нас. В края на краищата, развитието на една земеделска култура е в пряка зависимост с възможностите на пазарите и тенденциите в търговията и цените у нас и в света. Най- големите кон-суматори на твърда пшеница в света са : ЕС, страните от Магреб (Алжир, Тунис, Маро-ко), Турция, Сирия и др. (фиг. 1). Почти същите страни са и най-големите вносители на зърно от твърда пшеница (фиг. 2). Същите страни, както вече споменахме са и големи про-изводители но само 10-15 % от световното производство влиза в международната търговия на зърно от твърда пшеница

и винаги е най-малко с 10-20 % по-висока цена от зърно-то на обикновената пшеница. Това прави пазара твърде ди-намичен и метеорологичните условия през отделните годи-ни, особено в страните от Се-верна Африка и Южна Евро-па, играят изключителна роля в определянето на цените на зърното от тази култура.

Друго условие, което оказ-ва съществено влияние върху формирането на цената е ни-вото на производство и консу-мация на макаронени изделия от твърда пшеница в отделни-те страни. Почти половината от световното производство на паста идва от Европа (49.2 %), а само страните от ЕС-27 дават 36.7 %. Това отгова-ря на голямата консумация на макаронени изделия в Европа и силното присъствие на сре-диземноморската кухня, която се налага като изключително здравословна по оношение на болести на сърцето и кръво-носната система. Разбира се консумацията на паста в от-делните страни членки на ЕС-27 е най-различна. Страните по-големи консуматори на гла-ва от населението са помес-тени в таблица 2. Вижда се, че най-голям консуматор ес-тествено е Италия - 26.0 кг на човек следвана от Гърция (10.4 кг), Швеция (9.0 кг), Франция (8.3 кг), Германия (7.4 кг) и т.н. до Ирландия (1.0 кг). За отбе-лязване е, че България е извън тази класация, следователно у нас се консумират по-малко от един килограм макаронени изделия на глава от население-то. Същевременно се наблю-дава едно нарастване на кон-сумацията на паста у нас през последните години.

Публикуваните в Euromonitor (табл. 3) данни показват едно нарастване на средствата хар-чени от населението на ЕС-27 за закупуване на сушена паста през годините, както и отделно за страните с най-го-лям растеж: България, Полша и Ирландия. Вижда се едно общо нарастване на покуп-ките в ЕС-27 на паста както за периода 2003-2008 год. с 1.8 % при 5.7% за България, така и 3.7 % за ЕС-27 при 13.5% за България за периода 2008-2013година. За последния период България е на първо място в ЕС-27 по нарастване на покупките на сушени ма-каронени изделия. Наблюдава се и общо засилване на на-растването. Трябва да се има предвид, че пастата която се търгува у нас в по-голямата си част е вносна.

Всичко изнесено до тук ни дава въможност да гледаме оптимистично относно разви-тието на твърдата пшеница у нас. Има много предпоставки за това. В България има дока-зано благоприятни условия за отглеждане на тази култура и получаване на качествено зърно от нея. Има създадени много нови сортове твърда пшеница и походяща техноло-гия за тяхното отглеждане в ИПК-Чирпан. Има добри цени на продукцията и много големи възможности за развитие на макаронената промишленост у нас, която силно изостава от възможностите на пазара. Надяваме се добрите предпос-тавки да бъдат реализирани успешно.




С

9

Засетите площи с ръж в България през послед-ните двадесет години са намалели с 40 %, а про-изводството на зърно е с 36 % по-малко. Приложе-нието на растежни регулато-ри при зърнено-житните рас-тения и положителното им въздействие върху продук-тивността е категорично до-казано при редица прецизни опити изведени в чужбина и у нас. В научната литера-тура са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фак-тори, като високи и ниски температури.

При проведеното изслед-ване си поставихме за цел да установим влиянието на нови растежни регулатори върху продуктивността на ръж сорт Милениум.

В Учебно експериментал-ната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет - Плов-див беше изведен полски опит през периода 2006-2009 г., в който е проучено вли-янието на растежните регу-латори: Салвит в дози 500 и 1000 мл/хa, Цемил в дози 500 и 700 мл/хa, Напсил в дози 500 и 700 мл/хa върху продуктивността на ръж сорт Милениум. Имаше и нетре-тирана контрола. Третиране-

то се извършваше във фаза братене на ръжта. Опитът е залаган след предшественик слънчоглед. Сеитбата на ръ-жта беше извършвана в оп-тималния срок от 1.10 до 20.10 със сеитбена норма 550 кълн. с./м2 и минерално торене с 120 кг/хa азот и 80 кг/хa фосфор, като пре-ди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано на-пролет като подхранване - останалата част от азотния тор. Отчитани бяха показа-телите: дължина на класа (см), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова

маса (кг) и добив на зърно (т/хa).

Сумата на валежите по време на вегетационния пе-риод на ръжта от сеитба до прибиране (X-VI) беше как-то следва: 2006-2007 - 485,9 мм; 2007-2008 - 491,7 мм и 2008/2009 - 369,7 мм при 410,0 мм за тридесетгодишен период. Валежната обезпече-ност на годините, през които беше изведен опита можем да характеризираме най-кратко като: първата - суха, втората - нормална и третата - средно суха. Изследвани-ят период обхваща години, които отразяват до голяма степен валежното разноо-бразие на Централна Южна

Нови растежни регулатори при ръжта

Доц. д-р Танко Колев,доц. д-р Нуреттин Тахсин,

Аграрен университет, Пловдив;доц. д-р Добринка Ненкова

Институт по криобиология и хранителни технологии, София

Таблица 1. Биометрични измервания, средно за периода (2006 - 2009)Варианти дължина

на класа, cм

брой класчета в клас

брой зърна в клас

масана зърнатав клас, г

масана 1000 зърна, г

хектолитрова маса, кг

1. Салвит(500 мл/хa)

13,1 37,2 59,7 2,20 39,1 67,6

2. Салвит(1000 мл/хa)

12,9 36,7 55,1 2,11 37,2 67,0

3. Цемил(500 мл/хa)

13,8 38,1 61,6 2,36 39,5 69,4

4. Цемил(700 мл/хa)

13,5 37,7 60,0 2,32 39,2 68,2

5. Напсил(500 мл/хa)

12,7 33,2 52,4 1,85 32,2 65,1

6. Напсил(700 мл/хa)

12,6 33,0 51,9 1,81 30,9 64,9

7. Контроланетретирана

12,5 32,4 49,2 1,74 30,7 64,2

10

България. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най--благоприятно за развитието на ръжта през втората, а по-малко през тре-тата година от провеждането на експеримента. Настъпи-лото засушаване през пър-вата година в месец април и първите две десетдневки на май, когато паднаха само 31,2 мм валежи бяха крайно недостатъчни и в съчетание с по-високите температу-ри възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2007 г. оказа-ха негативно влияние върху продуктивността на ръжта и тогава се получиха най-ни-ски добиви за периода на изследването.

Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таб-лица 1 са представени по-лучените средни стойности на измерваните биометрич-ни показатели. Дължината на класа се увеличава под

въздействието на изпитваните растежни регулатори от 0,1 cм при третиране с Напсил (700 мл/хa) до 1,3 cм при Цемил (500 мл/хa) в срав-нение с нетретираните рас-тения. Най-голям брой кла-счета и брой зърна в клас имаха вариантите пръскани с Цемил (500 мл/хa) съответно с 5,7 бр. и 12,4 бр. пове-че от контролата. При тре-тираните с препарата Цемил (500 мл/хa) растения маса на зърната в класа беше с 0,62 г по-висока от нетретирана-та контрола. Масата на 1000 зърна се е повишила под въздействието на изпитвани-те растежни регулатори от 2,2 г при Напсил (700 мл/хa) до 8,8 г при пръскане с Це-мил (500 мл/хa). Матема-тически доказано увеличение под влияние на препаратите Цемил и Салвит в двете из-питвани дози има при хекто-литровата маса.

Данните за получения до-бив по години и средно за периода са представени на таблица 2. Най-значително е повишението на продуктив-

ността на ръжта сорт Миле-ниум при варианта третиран във фаза братена с растеж-ния регулатор Цемил (500 мл/хa). По години увеличе-нието на добива на зърно при този вариант е от 320 кг/хa през 2007 г. до 650 кг/хa през 2008 г. или средно за тригодишния период на изследване с 460 кг/хa (14,6 %) повече от нетретираната контрола. Следват варианти-те пръскани със Цемил (700 мл/хa) средно за периода на изследване с 410 кг/хa (13,0 %); Салвит (500 мл/хa) с 370 кг/хa (11,7 %); Салвит (100 мл/хa) с 300 кг/хa (9,5 %); Напсил (500 мл/хa) с 260 кг/хa (8,3 %) и Напсил (700 мл/хa с 170 кг/хa (3,4 %) в по-вече от контролата.

Заключение. Продуктив-ността на ръжта ее повишава в резултат на положителното въздействие на изпитваните растежни регулатори върху структурните елементи на добива. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опита най-високи добиви от всички варианти се получиха през реколтната 2008 г., която беше благо-приятна за растежа и разви-тието на ръжта.

Най-голямо увеличение на добива на зърно от сорт Милениум се получава при третиране на ръжта във фаза братене с растежния регула-тор Цемил (500 мл/хa), при който повишението на ре-колтираното зърно средно за периода на проучване е с 460 кг/хa (14,6 %) повече от нетретираната контрола.

Таблица 2. Добив на зърно, т/хaВарианти 2006–2007 2007–2008 2008–2009 средно

т/хa т/хa т/хa т/хa %1. Салвит

(500 мл/хa)2,16 4,57 3,84 3,52 111,7

2. Салвит (1000 мл/хa)

2,14 4,44 3,78 3,45 109,5

3. Цемил (500 мл/хa)

2,21 4,76 3,87 3,61 114,6

4. Цемил (700 мл/хa)

2,18 4,65 3,84 3,56 113,0

5. Напсил (500 мл/хa)

2,04 4,41 3,79 3,41 108,3

6. Напсил (700 мл/хa)

2,01 4,35 3,61 3,32 105,4

7. Контрола – нетретирана

1,89 4,11 3,45 3,15 100,0




С

11

Биологично отглежданена ръж и тритикале -

оптимизиране на сеитбената норма Величка Котева, Дина Атанасова

Институт по земеделие, Карнобат

През последните години ръж-та заема все по-значимо място в биологичните фермерски сто-панства, в които се отглеждат зърнени житни култури. Зърното на биологичната ръж се използ-ва, както за производство на хляб в смес с други брашна, така и за медицински цели. По-ради това, че на пазара биоло-гичната ръж е дефицитна стока, продукцията се реализира на добра цена. Надземната зелена маса, прибрана в “млечна зре-лост”, е ценен фураж за живот-ните в биологичните животно-въдни фурми.

Тритикалето е нов вид зърне-на култура, създадено от човека чрез кръстосване между пшени-ца и ръж. Тя е високо добивна, с добри пластични възможнос-ти за отглеждане в различните райони на страната. Зърното и сламата на тритикалето са с много добри фуражни качества. Поради това в биологичните жи-вотновъдни ферми то е предпо-читана култура за зърно и зелен фураж.

При биологично отглеждане на ръж и тритикале добивите са ниски и зависят от почвените и метеорологичните дадености, от агротехнологията с нейните ос-новни елементи – сеитбообра-щение, сорт, качество на семе-ната и сеитбена норма, орга-нично торене, борба с плевели-те и др.. Технологичните звена, разработени за конвенционално отглеждане на ръж и тритикале не могат автоматично да се при-

ложат за биологично отглеждане. Трябва да се адаптират така, че след тяхното приложение да се получават добри добиви без из-лишни разходи.

Направеният по темата лите-ратурен обзор достави инфор-мация, според която при орга-ничното отглеждане на пшени-ца увеличаването на сеитбената норма с 50 % редуцира плевел-ната растителност без съществе-но вариране в добива. Подобна е констатацията и от експери-менти с овес, при който уве-личаването на сетбената норма от 150 до 300 кълняеми семена на м2 редуцира плевелната рас-тителност без разлика в добива на зърно. При зимна ръж обаче връзката на сеитбената норма с братимостта, структурата на по-сева и класа, с добива на зър-но не е еднозначна, а зависи в по-голяма степен от условията на средата. За биологично от-глеждане на тритикале не бяха открити подобни изследвания.

В Института по земеделие – Карнобат на почвен тип излуже-на смолница се поддържа сер-тифицирано опитно биологично поле, на което се разработват технологии за биологично от-глеждане на зърнени житни кул-тури. Извеждат се опити с раз-лични култури и сеитбени норми Изследва се ефекта от сеитбе-ните норми върху заплевелява-нето, структурата на посева и добива на зърно. Настоящата публикация представя обобще-ните резултати от тригодишен

точен опит, проучващ ефекта от конвенционална и три завишени сеитбени норми върху структура-та на посева и добива на зърно от ръж и тритикале. Констатациите и изводите от проучването се надяваме да послужат за опти-мизиране на биологичните тех-нологии за отглеждане на двете култури. Опитът е изведен през периода 2009 – 2011 г. Обект на проучването е ръж, сорт Миле-ниум, и тритикале, сорт Вихрен. Изпитани са конвенционални сеитбени норми (500 кълняеми семена/м2) и завишени с 25 %, 50 % и 75 % норми. Варианти-те са изпитани след предшест-веник грахово-слънчогледова фу-ражна смеска, предназначена за зелено изхранване. Направена е характеристика на запасеността на почвата в хумусния хоризонт с минерален азот, усвоим калий и подвижен фосфор. Отчетена е метеорологичната обстановка чрез месечната сума на валежи-те и средномесечната темпера-тура на въздуха през вегетацион-ния период на културите.

Резултатите от експеримен-та показаха, че структурата на посева и добива на зърно при

12

ръжта и тритикалето, отглеждани с различни норми на сеитба, за-висят в различна степен от про-учвания фактор, естественото плодородие на излужената смол-ница и метеорологични условия през вегетационния период.

Агрохимичните анализи по-казват, че двете култури, отглеж-дани на излужена смолница по биологичен начин, се развиват и реализират продуктивния си потенциал при много силен де-фицит на минерален азот, ниска запасеност с подвижен фосфор и от средна до добра запасе-ност с усвоим калий (табл. 1). Недостигът на минерален азот и подвижен фосфор в хумусния хоризонт безусловно оказва не-гативно влияние върху растежа и развитието на културите – рес-пективно върху структурата на посева и добива на зърно.

В периода на изследване са отчетени съществени различия в обезпечеността на културите с влага и топлина през есенния (октомври-ноември), зимния (де-кември-февруари) и пролетния (март - юли) периоди. Есенният период на 2009 г. и 2011 г. е сух, с недостатъчно валежи за поникване, растеж и развитие, за оптимално зазимуване на рас-тенията, а на 2010 г е средно влажен (табл. 2). Зимният пери-од и през трите години е благо-приятен за влагозапасяване на почвата – сумата на валежите е близка или надвишава средна-та многогодишна сума за същия период. Пролетните валежи оп-ределят 2009 г. като суха, 2010 г. като средновлажна и 2011 г. като средна.

Средномесечната температу-ра на въздуха през есенния и зимния период на трите години е по-висока от средните мно-гогодишни стойности и може да бъде определена като бла-гоприятна за вегетацията на ръ-жта и тритикалето (табл. 3). Не са отбелязани повратни зимни понижения на температурата, следствие от които би настъпило измръзване на растенията. Про-летният период е най-топъл през

2009 г., а през 2010 и 2011 г., с малки изключения, е близък до средните многогодишни стойно-сти. Съчетанието между валежи-те и температурата на въздуха определят 2009 г. като суха и топла; 2010 като влажна и топла; 2011 г. като най-близка до кли-мата в района.

При посочените почвени и климатични дадености конвен-ционалната и завишените сеит-бени норми са оказали различно влияние върху основните струк-турни елементи на посева и до-бива на зърно.

През 2009 г. и 2011 г. висо-чината на растенията при двете култури е относително еднаква при всички варианти (табл. 4). Не се установява зависимост от сеитбената норма. През влажна-

та 2010 г. растенията са по-ви-соки в сравнение с тези през 2009 и 2011 г. Само при ръжта се отбелязва тенденция за по-вишаване на височината от А1 към А4. Статистическият анализ на данните показа средна ко-релационна зависимост между височината на растенията и су-мата на пролетните валежи през периода март - юли.

Положително е влиянието на посевната норма върху гъс-тотата на посева, изразена чрез броя на класоносните стебла/м2. Сгъстяването на посева от А1 към А3 обаче е различно при двете култури. При ръжта броят на класоносните стъбла в посева формиран след увеличени с 25 и 50 % сеитбени норми е съот-ветно с 20 и 19 % по-висок от

Таблица 3. Средномесечна температура на въздуха през вегетационния период на ръжта и тритикалето, оС.

Месец Година средни многогодишни2009 2010 2011

октомври 12.9 13.6 10.8 11.8ноември 8.2 8.7 12.4 6.0декември 5.1 4.2 3.2 2.6януари 1.1 0.1 1.5 0.6февруари 3.6 4.1 1.3 2.2март 6.2 6.1 6.1 5.3април 10.6 11.2 9.2 10.5май 16.8 16.7 15.6 15.6юни 21.4 20.3 20.0 19.6юли 23.7 22.4 23.6 21.9

Таблица 1. Характеристика на почвеното плодородие.

Дълбочинана хоризонта, см

подвижен фосфор,мг/100 г

усвоим калий,мг/100 г

минерален азот,мг/1000 г

0 – 20 2.75 – 4.64 28.20 – 32.40 24.72 – 35.0020 – 40 1.90 – 3.16 26.90 – 30.10 18.61 – 20.7640 – 60 1.25 – 2.15 25.63 – 28.10 16.32 – 19.20

Таблица 2. Валежи през вегетационния период на ръжта и тритикалето, мм/м2.

Година Период (месец)есенен (Х–ХI) зимен (ХII–II) пролетен

(III–VII)вегетационен

(IХ – VII)2009 66.5 142.7 123.1 311.62010 171.4 341.7 419.7 932.82011 85.8 117.6 189.3 331.0ср. многогодишни 100.2 125.6 251.4 488.2

13

този формиран след конвенцио-нална норма, а при тритикалето надбавката е само с 4 %. И при двете култури посевът формиран след най-висока сеитбена норма (75 % завишение) е по-рядък от този формиран след повишени с 25 и 50 % норма.

Статистико-математическата обработка на данните показа, че зависимостта “брой продук-тивни братя - сеитбена норма” и “брой продуктивни братя - сума на валежите за март-юли” е средна, а тази “брой продук-тивни братя - сума на валежи-те през септември-октомври” и “брой продуктивни братя - сума

на валежите през декември-фев-руари” е слаба.

Броят на зърната в клас на ръжта и тритикалето се влияе слабо от сеитбената норма и метеорологичната обстановка. Може да се подчертае, че този показател е относително стаби-лен сортов признак и варира слабо през отделните години.

Масата на 1000 зърна е с близки стойности при отглежда-не на ръж и тритикале с кон-венционална и със завишена с 25 %, 50 % и 75 % сеитбена норма, както през сухата 2009 г., така и през влажната 2010 г.. Средно за периода масата на

1000 зърна на двете култури при всички завишени норми е близ-ка до тази в конвенционалната норма.

Функция от почвено-клима-тичните дадености и нормите на сеитба е и добива на зърно (табл. 5). И при двете култури средно за периода първите две завишени сеитбени норми (25 и 50 %) въздействат еднакво вър-ху добива, а най-високата нор-ма (75 %) доближава добива до този получен след конвенцио-нална норма при двете култури.

Анализът на данните позво-лява да се направи следното заключение:

1. Ръжта и тритикалето, от-глеждани на излужена смолница, без прилагане на торове и по-добрители на почвата, растат и се развиват в условия на азотен и фосфорен дефицит и средна калиева запасеност на почвата.

2. И при двете култури за-вишаването на конвенционална-та сеитбена норма повишава доказано само броя на класо-носните стебла/м2; не оказва съ-ществено влияние на височената на растенията, броя на зърната в класа и масата на 1000 зърна.

3.Завишените с 25 и 50 % конвенционални сеитбени нор-ми повишават добива при ръжта с 21 % и при тритикалето с 4-7 %.

4. За биологично отглеждане на тритикале конвенцианалната сеитбена норма 500 к.с./ м2 е достатъчна за реализиране на ге-нетичните заложби на културата, а ръжта може да се засява с 25 % завишена конвенцианал-ната сеитбена норма, при която се получава най-висок добив на зърно, формиран за сметка на посев с по-висок брой продук-тивни братя.

Посочените тенденции, за-висимости и изводи могат да помогнат на земеделските про-изводители, отглеждащи по био-логичен начин ръж и тритикале, да оптимизират сеитбата с цел пестене на семена и формира-не на посев, реализиращ добър продуктивен потенциал.

Таблица 4. Структурни елементи на посева и добива. Сеитбена норма

ръж, сорт Милениум тритикале, сорт Вихрен

вариране средно % вариране средно %височина на растенията, см

А1 141-150 146 100 100-115 108 100А2 142-154 148 104 104-115 109 101А3 140-159 149 106 101-115 108 100А4 140-159 150 109 105-114 109 101

брой класоносни стъбла /м2

А1 491-668 553 100 482-642 535 100А2 560-725 662 120 489-676 554 104А3 602-719 658 119 501-653 558 104А4 487-669 600 109 499-631 547 102

брой зърна в класаА1 45-47 46 100 42-44 43 100А2 45-47 45 98 42-45 43.5 101А3 45 45 98 41-44 43 100А4 44-45 45 98 42-45 43.5 101

маса на 1000 зърна, гА1 26-27 26.5 100 35-43 38 100А2 26-27 26.5 100 34-42 38 100А3 26-27 26.5 100 34-43 38 99А4 26-27 26.5 100 34-41 37 98Забележка: А1 – конвенционална сеитбена норма (500 к.с./м

2); А2 – завишена с 25 %; А3 – завишена с 50 %; А4 – завишена с 75 %.

Таблица 5. Добив на зърно от ръжта и тритикалето.

Добив Сеитбена норма

А1 А2 А3 А4 ръж, сорт Милениумвариране 113-154 130-180 140-180 105-156средно 130 157 158 140% спрямо А1 100 121 121 108трикале, сорт Вихренвариране 112-203 128-210 132-207 126-198средно 156 163 167 160% спрямо А1 100 104 107 102

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

14

ЗЕМ

ЕДЕЛ

СКИ

КУЛ

ТУРИ

Даниела Кертикова, Тодор КертиковИнститут по фуражни култури, Плевен

Продуктивен потенциална сортове зимен фуражен грах

Проблемът за растителния белтък винаги е стоял на пър-во място при производството на фураж и е основен критерии за ефективността му. В редица проучвания (Кирилов и Трифо-нова, 2007; Jacobs & Ward, 2008) се изтъква ролята на граха, като ценен фуражен белтъчен източ-ник при хранене на преживните животни. Ефективен способ за увеличаване на белтъчното про-изводство е създаването и внед-ряването на високопродуктивни сортове (Кертикова и др. 2009). Добивите от граха се влияят в значителна степен от условията на средата и генотипа. Във връз-ка с непрекъснато променящите се климатични условия, част от проучванията при фуражния грах в Институт по фуражни култури (ИФК) са насочени към създава-не на зимен тип сортове, които използват по-добре влагата през есенно-зимния период, избягват пролетни и летни засушавания и натрупват повече биомаса.

В статията представяме ре-зултатите от проучване на сор-тове зимен фуражен грах по би-ологични и стопански качества с оглед на селекцията.

Проучването е извършено през периода 2009-2012 г. на три сорта зимен фуражен грах - „Мир”, „Плевен 10” и „Весела 23 E”. Агротехническите меро-приятия са съобразени с общо-приетата технология за отглеж-дане и прибиране на културата (Кертиков и кол. 2007). Отчетени са следните показатели: височи-

на на посева (cм) в естестве-но състояние преди прибиране (Н); дължина на стъблата (cм) в изправено състояние (L); степен на полягане в % (С); загуби (N) – стърнище (cм); брой стъбла и тегло на едно растение (г); до-биви зелена маса (кг/дкa) - чрез претегляне непосредствено след покосяването; добиви суха маса (кг/дкa) - по години и средно за опитния период; химичен и биохимичен анализ на сухата фуражна маса. Степента на по-лягане (С) е изчислена в % по формулата:

.

До края на второто и нача-лото на третото десетдневие на месеците октомври през 2009 г.

и 2010 г. агрометеорологичните условия са неустойчиви (фиг. 1). Честите превалявания огранича-ваха възможността за провежда-не на полски работи. Предвид падналите валежи от 27,4 мм/м2 през втората десетдневка на месец октомври 2009 г. и 34,4 мм/м2 през 2010 г., сеитбите са извършени в началото на третата десетдневка на месеца (23.10.09г. и 21.10.10г.), при до-бро влагозапасяване на почвата, но при сравнително ниски сред-ноденонощни температури на въздуха (11,8оC и 7,3оC).

Фиг. 1. Климатограма за периода на вегетация

15

През третата година сеитбата е извършена с три до пет дни по-рано в сравнение с предход-ните години, при сравнително ниска температура на въздуха (8,0оC - 9,0оC) и липса на валежи. Безвалежният период продъл-жи до края на месец ноември. През ноември температурите на въздуха рязко се понижиха като регистрираните средномесечни са около нулата, а минималните месечни са 2 – 3оC под нулата. Известно е, че семената на зим-ния фуражен грах покълват при температура 2 - 4оC, но дружно поникват при 12-14оC. През ес-ента на 2009 г., в началото на месец ноември, регистрираните средни температури на въздуха са 7,5оC и повлияха за по-бав-ният темп на поникване на рас-

тенията - от 8 до 24 дни. През втората опитна година при сред-ни температури на въздуха меж-ду 12-13оC, е отчетен по-бърз темп на поникване, докато през третата то е регистрирано едва на 30.11.2011 г., т.е. 43 дни след залагане на експеримента. През първата и втора година растени-ята влязоха в зимен покой във фаза 2-3 лист, докато през тре-тата във фаза пълно поникване ( табл. 1).

В зависимост от различието в агрометеорологичните усло-вия през периода на проучва-не, начало на стъблообразуване при граха настъпва в края на първата до средата на третата десетдневка на месец март. При сортовете Мир и Весела 23 E фенофазата настъпва с три до

шест дни по-рано в сравнение със сорт Плевен 10. Отчетеният растеж на граха е най-висок при сорт Мир, следван от този при сорт Весела 23 E. Резултатите показват, че и през трите експе-риментални години сорт Мир се характеризира с най-къс вегета-ционен период. Той навлиза във фенофаза млечна зрялост със 7 до 15 дни по рано в сравнение със сорт Плевен 10. Втора пози-ция заема сорт Весела 23 E и с най-дълъг вегетационен период се отличава сорт Плевен 10.

Имайки предвид различието в темпа на растеж и развитие при сортовете, прибирането им за зелена маса е извършено в мо-мента на отчитане на приетата за това фенофаза (млечна зрялост). През първата експериментална

Таблица 1. Фенологични наблюдения на сортове зимен фуражен грах

Сортове Показатели

сеитба поникване стъбло-образу-ване

растеж (отрастване,

cм)

бутонизация

началоцъфтеж

бобообра-зуване

млечназрялост

вег. период (дни)

Плевен 10 23.10.09 13.11.09 15.03.10 12.04.10 (31,5) 30.04.10 11.05.10 31.05.10 04.06.10 225

Мир 23.10.09 13.11.09 09.03.10 12.04.10 (39,7) 09.04.10 16.04.10 11.05.10 20.05.10 210

Весела23E 23.10.09 13.11.09 09.03.10 12.04.10 (35,1) 07.04.10 14.04.10 11.05.10 20.05.10 210

Плевен 10 21.10.10 12.11.10 18.03.11 20.04.11 (20,4) 12.05.11 18.05.11 09.06.11 13.06.11 236

Мир 21.10.10 12.11.10 18.03.11 20.04.11 (28,0) 26.04.11 02.05.11 24.06.11 05.06.11 228

Весела23E 21.10.10 12.11.10 18.03.11 20.04.11 (26,3) 26.04.11 02.05.11 25.05.11 09.06.11 232

Плевен 10 18.10.11 30.11.11 25.03.12 18.04.12 (27,4) 26.04.12 05.05.12 06.06.12 15.06.12 241

Мир 18.10.11 30.11.11 22.03.12 18.04.12 (35,5) 19.04.12 30.04.12 01.06.12 07.06.12 233

Весела23E 18.10.11 30.11.11 20.03.12 18.04.12 (31,2) 17.04.12 28.04.12 28.05.12 05.06.12 231

Таблица 2. Биометрични показатели при сортове зимен фуражен грах

Години Сортове Показатели

H, cм L, cм C, % N, cм брой стъбла на растение тегло на едно растение, г

2010 Плевен 10 62,1 141,2 56,0 32,7 2,9 143,5

Мир 61,8 107,9 42,7 11,9 3,8 151,0

Весела 23E 52,4 107,2 51,1 10,5 2,8 129,5

2011 Плевен 10 58,4 135,0 56,7 21,0 1,8 155,2

Мир 76,2 148,6 48,6 17,6 2,8 160,1

Весела 23E 77,3 126,4 38,8 18,1 2,0 136,0

2012 Плевен 10 57,3 108,5 47,2 22,6 2,0 118,6

Мир 74,2 106,2 30,1 18,7 2,2 120,4

Весела 23E 70,9 101,3 30,0 20,3 2,0 107,0

средноПлевен 10 59,3 128,2 53,7 25,4 2,2 139,1

Мир 70,7 120,9 41,5 16,1 2,9 143,8

Весела 23E 66,9 111,6 40,1 16,3 2,3 124,2

16

година средната височина на посева в естествено състояние (табл. 2) е най-голяма при сорт Плевен 10 (62,1 cм). Растенията на сорт Весела 23 E са почти с 10 cм по-ниски в сравнение с тези при сорт Плевен 10. През втората година сортовете Весела 23 E и Мир са с почти еднаква височина на посева в естествено състояние. При сорт Плевен 10, височината е почти с 20 cм по-малка в сравнение с посочените сортове. Към момента на при-биране за зелена маса средната височина на посева в естествено състояние през третата година е най-голяма при сорт Мир (74,2 cм). При сорт Плевен 10, поля-гането на посева е с 7,6 cм до 11,4 cм по-голямо в сравнение с останалите два сорта. Средно за изследвания период най-изпра-вен преди прибиране е посева при сорт Мир (70,7 cм), следван

от този при сорт Весела 23 E (66,9 cм) и най-полегнал посев е регистриран при сорт Плевен 10 (59,3 cм). При отчитане на дължината на стъблата в изпра-вено състояние в две от години-те сорт Плевен 10 е с по-дълги стъбла, докато през 2011 г., сорт Мир превишава останалите два сорта по този показател.

Резултатите за степента на полягане на посевите при раз-личните сортове показват, че тя е най-висока при сорт Плевен 10, достигайки средно за из-следвания период до 53,7%. Естествено това рефлектира и върху качеството на извършено-то механизирано прибиране при посевите от отделните сортове. Най-негативно, т.е. най-големи загуби на свежа маса се отчитат при посева от сорт Плевен 10. Средно за периода дължината на стърнищните остатъци след него-

вото прибиране достигат до 25,4 cм. При посевите от останалите два сорта загубите са сравнител-но по-ниски (16,1 до 16,3 cм) и се приближават до технологич-но приетите норми (13-14 cм). Върху продуктивността на фураж влияние оказва и броя стъбла от едно растение. От данните е ви-дно, че при сорт Мир този брой е най-висок и през годините се движи в порядъка от 2,2 до 3,8 броя стъбла от едно растение. По-нататъшният анализ на ре-зултатите за трите сорта показва, че средното тегло на едно рас-тение, както по години, така и средно за периода е най-голямо при сорт Мир (143,8 г).

В таблица 3 са представени резултатите за добивите: свежа, суха маса и суров протеин. Да-нните показват, че както по го-дини, така и средно за периода, сорт Весела 23 E е с най-нисък

аблица 3. Добиви фураж и суров протеин от сортове зимен грах, кг/дкa

Години Сортове свежа маса,кг/дкa

сухо вещество,%

суха маса,кг/дкa

суров протеин, кг/дкa

2010

Плевен 10 4300 17,76 763,6 b 104,07 b

Мир 4700 18,75 881,2 a 145,31 a

Весела 23 E 4320 16,92 730,9 c 108,68 b

SE 4,262 3,169LSD99,5% 22,243 16,538

2011

Плевен 10 3940 17,50 689,5 b 100,05 b

Мир 4480 17,12 767,0 a 127,55 a

Весела 23 E 3480 17,76 618,0 c 87,63 c

SE 2,728 0,923LSD99,5% 14,237 4,816

2012

Плевен 10 2216 18,36 406,9 b 59,72 b

Мир 2346 20,18 473,4 a 78,16 a

Весела 23 E 2080 19,06 396,4 c 59,91 b

SE 1,732 0,882LSD99,5% 9,038 4,602

средно

Плевен 10 3485 17,87 622,8 88,87

Мир 3842 18,68 717,7 118,70

Весела 23 E 3293 17,91 589,8 86,82

17

добив свежа маса и варира от 2080 кг/дкa (2012 г.) до 4320 кг/дкa (2010 г.) Средно за из-следвания период сорт Плевен 10 превишава по добив зелена маса сорт Весела 23 E с 5,83%, но е по-нископродуктивен с 10,24% в сравнение със сорт Мир. По отношение на прояве-ния среден процент абсолютно сухо вещество в зелената маса се установи, че сортовете Пле-вен 10 и Весела 23 E се израв-няват стойностно по този пока-зател, докато при сорт Мир той е с над един процент по-висок в сравнение с останалите два сорта. И през трите години на проучване от сорт Мир е ре-ализиран най-висок добив суха маса (средно за периода 717,7 кг/дкa), като разликите по годи-ни в получените добиви спрямо останалите два сорта са много добре доказани. С високо ниво на достоверност са и разликите в добива суха маса при сорт Плевен 10 (който заема вто-ро място по продуктивност), в сравнение със сорт Весела 23 E. В зависимост от природо-кли-матичните условия през годи-

ните на проучване, получените добиви суров протеин при сорт Мир са в границите от 78,16 кг/дкa до 145,31 кг/дкa. Средно за периода той проявява по-висока продуктивност с 33,57% спря-мо сорт Плевен 10 и с 36,82% спрямо сорт Весела 23 E. Сор-товете Плевен 10 и Весела 23 E, както по години, така и средно за периода, са с много близки добиви на суров протеин и ста-тистически няма доказаност на разликите между тях.

Биохимичният анализ на фуража от отделните сортове (табл. 4) показва ясно изразе-на тенденция в полза на сорт Мир при всички изследвани показатели. Той превишава по процентно съдържание на су-ровия протеин сортовете Пле-вен 10 и Весела 23 E с 2,27 и 1,86 единици. Съдържанието на сурови влакнини (21,75%) е по-ниско от това при останалите два сорта (24%). По съдържа-ние на калций и фосфор сор-товете Плевен 10 и Весела 23 E се приближават до това на сорт Мир. По съдържание на захари във фуража, сорт Мир рязко се

отличава от останалите два сор-та, като ги превишава с 0,35 до 1,04 единици.

ИЗВОДИОт изследваните сортове,

сорт Мир се отличава с най-ни-ска степен на полягане на посе-ва преди прибиране, най-малка височина на стърнищните оста-тъци, най-голям брой стъбла на едно растение и най-високо те-гло на едно растение. По добив на суха маса превишава сорто-вете Плевен 10 и Весела 23 E с 15,24% и с 21,69%, а на суров протеин респективно с 33,57% и 36,82%.

Сорт Мир се характеризира с най-къс вегетационен пери-од. Растенията му навлизат във фенофаза млечна зрялост със 7 до 15 дни по-рано в сравнение с тези на сорт Плевен 10. За целите на селекцията сорт Мир може да бъде използван успеш-но като родителски компонент, тъй като същият проявява по-ви-соки стойности на изследваните количествени и качествени пока-затели в сравнение със сортове-те Плевен 10 и Весела 23 E.

Таблица 4. Биохимичен анализи на фураж при сортове зимуващ грахГодини Сортове суров протеин

%сурови влакнини

%Калции

%Фосфор

%захари

%

2010 Плевен 10 13,63 21,85 0,865 0,428 0,63

Мир 16,49 20,41 0,997 0,446 1,67

Весела 23E 14,87 21,43 0,915 0,397 1,44

2011Плевен 10 14,51 26,01 0,800 0,284 0,66

Мир 16,63 22,35 0,998 0,296 1,63

Весела 23E 14,18 24,31 0,900 0,291 1,29

2012 Плевен 10 14,68 25,31 0,835 0,344 0,72

Мир 16,51 22,49 0,898 0,366 1,83

Весела 23E 15,11 24,94 0,882 0,351 1,36

средноПлевен 10 14,27 24,39 0,833 0,352 0,67

Мир 16,54 21,75 0,964 0,369 1,71

Весела 23E 14,72 23,56 0,899 0,346 1,36

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

18

ТОРЕ

НЕ

Елисавета Василева, ВУАРР – ПловдивЗлатина Ур, Гинка Рачовска, ИРГР „Константин Малков“ – Садово

Ефективност на торенетона пшеница (Tr. Aestivum)III. Параметри на посевите и компоненти на добива

В научната литература през последните някол-ко години тече задочна дискусия за значението на отделните компоненти на добива: Фишер (2008) енергично защитава концепцията, че зърненият добив при съвременните сортове е лимитиран от следцъфтежния sink (брой зърна на квадратен метър) и че този показател е основна причина, определяща добива. Според автора пшеничната реколта може да бъде променена с прогрес в селекцията, за да се помогне основно на баланса source (източник на азот в растението) : sink (брой зърна на единица площ) по време на наливане на зърното. От друга страна Синклер и Джейм-сън (2008) тълкуват броя зърна като следствие на способността на културите да акумулират ресурси. Основна точка на съгласие на авторите с Фишер е, че доцъфтежната акумулация е от решаващо значение за броя зърна, а основното несъгласие – че след цъфтежа добивът зависи от броя фор-мирани зърна на единица площ.

При проучване на еволюционните аспекти на компромиса между броя и големината на зърната при едногодишните култури Sadras V. (2007) уста-новява, че за разлика от царевицата и слънчогле-да, при пшеницата начинът на растението да ре-агира на наличността на ресурси е чрез броя на семената, а не чрез размера им. Еволюционните и генетични проучвания показват висока пластич-ност на броя на семената и тясна изменчивост на размера в резултат от стабилизиране на естестве-ния отбор. При пшеницата селекцията засилва ес-тествения отбор, като културните видове запазват висока пластичност на броя на семената.

Според Dogan R. и U. Bilgili (2010) редукцията на зърнения добив, независимо от предшестве-ника, се дължи на понижението на показателите: брой зърна на едно растение, маса на зърното на растение и брой растения на квадратен метър.

Бобовият предшественик в сравнение с небобо-вия позитивно повлиява добива, височината на растенията, броя семена на растение, масата на семената на едно растение, продуктивното брате-не и абсолютната маса на зърното. И след двата предшественика добивът се повлиява позитивно от торенето, като оптималната доза е N15. Резул-татите от изследванията на Kelley K. и D. Sweeney (2007) показват, че основните компоненти на до-бива, повлияли върху разликите в зърнения добив между различните предшественици и прилагане на азотно торене, са брой класове на единица площ и брой зърна в клас. Guang-cail Z. et al. (2009) установяват, че височината на растенията и броят зърна в клас са в положителна корелация със зърнения добив; има доказани разлики при височината на растенията и абсолютната маса на зърното при различните нива на торене; броят зърна в клас и добивът зърно се увеличават с уве-личението на торовия азот от 15 до 30 кг/дкa. Valério I. et al. (2009) търсят идеалната структура на посева в зависимост от продуктивната брати-мост на сортовете и отчитат, че гъстотата на по-сева е от основно значение при слабо братящите сортове, при които е определяща за абсолютната маса на зърното и за зърнения добив.

В статията представяме резултатите от из-следване степента на въздействие на комбинаци-ята предшественик - азотна торова норма върху отделните параметри на посевите и компоненти на добива.

В изследването са използвани петгодишни

19

данни от полски торови опити, изведени в опит-ното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху

фон 18 кг/дкa Р2О5. В изпитването са включените 11 сорта: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г. като предшественик е използван съвместен редови по-сев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г. – самостоятелен посев от на-хут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. Единствено през месец януари 2007г температурите са по-високи от нормалните (фиг.1). Сумата на валежите се изравнява с нор-малната през 2005, 2009 и 2010, и я надвишава през 2006 и 2007 реколтни години. През 2007 го-дина валежите бяха неравномерно разпределени по месеци и фази. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики

Табл.1. Вариационен анализ по сортове на структурните елементи на добива и жътвения индекс

ПоказателСадо-во 1

По-беда

Диа-мант

Садово 772

Боря-на Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес

Царе-вец

гъстота на посева, бр.раст. / м2

M 304 320 302 278 268 322 264 265 292 303 385S 56 36 65 58 41 80 16 63 28 16 43

R 18 11 21 21 15 25 6 24 10 5 11Sm% 9 6 11 10 8 12 3 12 5 3 6

общо братене, ср.бр.братя / растение

M 2,9 2,8 2,6 2,6 3,5 2,8 3,0 2,8 2,8 3,1 3,7S 0,6 0,9 0,9 0,6 0,6 0,8 0,5 1,0 0,7 0,8 0,4R 20 33 33 22 18 28 17 34 26 27 11Sm% 10 17 17 11 9 14 8 17 13 14 5

продуктивно братене, бр.класове / растение

M 1,3 1,2 1,6 1,4 1,1 1,4 1,3 1,3 1,5 1,4 1,7S 0,4 0,3 0,4 0,6 0,2 0,6 0,4 0,5 0,2 0,4 0,2R 31 27 26 42 17 44 32 42 16 31 12Sm% 16 13 13 21 9 22 16 21 8 16 6

гъстота на класовете, бр.класове / м2

M 494 * 399 478 403 584 357 382 329 - 441 461 628S 108 92 112 55 92 56 71 83 67 69 64R 22 23 23 14 16 16 19 25 15 15 10Sm% 11 12 12 7 8 8 9 13 8 7 5

височина на растенията, cм

M 81 83 78 79 * 70 79 69 73 86 122S 16 16 14 15 * 15 9 10 12 18 4

R 20 19 18 19 * 21 11 15 16 21 4Sm% 10 9 9 10 * 11 5 7 8 11 2

брой на зърната в класM 31 35 36 41 30 34 37 38 35 43 44S 6 7 9 10 2 9 10 6 8 9 3R 20 19 24 25 6 25 26 15 24 21 6Sm% 10 10 12 12 3 13 13 8 12 10 3

маса на зърното в клас, гM 1,402 1,372 1,425 1,606 1,539 1,430 1,556 1,685 1,428 1,408 1,862S 0,314 0,315 0,437 0,402 0,344 0,392 0,440 0,427 0,350 0,326 0,176R 22 23 31 25 22 27 28 25 25 23 9Sm% 11 11 15 13 11 14 14 13 12 12 5

маса на 1000 зърна, гM 41* 38 41 40 48++ 37 - 39 44 41 30 41S 3 2 4 3 1 2 1 2 2 2 1R 7 7 9 8 2 4 3 4 4 5 3Sm% 3 3 5 4 1 2 2 2 2 3 1

жътвен индекс, %M 31 28 26 26 37 33 28 27 28 28 20S 4 5 4 1 4 12 4 5 5 6 3R 12 18 14 4 11 36 15 19 20 20 14Sm% 6 9 7 2 6 18 8 10 10 10 7

20

са провеждани по възприетата за района техно-логия за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – от всяко повторение при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, хи-мични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вари-ационен и регресионен анализ.

Доказани разлики между сортовете има само за показателите брой класове на единица площ и абсолютна маса на зърното (табл.1). Гея 1 е с по-рядък класоносен стъблостой в сравнение с останалите сортове, Здравко е с по-ниска, а Боряна – с по-висока маса на 1000 зърна. По останалите показатели всички сортове са в групата на стандарта Садово 1. По сортове най-силно е варирането от торенето на общото и продуктивно братене; слабо до средно по сила е варирането на общата гъстота и гъстотата на класовете на квадратен метър, височината на растенията, броя и масата на зърната в клас. Вариационният анализ показва също, че масата на 1000 зърна и жътве-ният индекс зависят основно от сорта и слабо варират от азотното торене.

В стойностите на жътвения индекс и масата на зърното в клас не се наблюдават доказани разли-чия след различните предшественици (табл.2), а варирането от генотипа и азотното торене са съ-ответно средно и силно. За останалите показатели разликите след житен и бобов предшественик са доказани при ниво на значимост р=0,01%. Бо-бовият предшестевеник намалява варирането на общото братене, гъстотата на класовете, височи-ната на растенията и броят на зърната в клас. Ва-риационният коефициент показва слабо вариране на абсолютната маса на зърното от генотипа и азотното торене, независимо от предшественика.

Промяната в нормите на торене не са се от-разили значимо върху гъстотата на посева, об-щото братене, масата на 1000 зърна и жътвения индекс. Гъстотата на посева варира най-силно на фон N12 и N18, общото братене и жътвеният ин-декс – на нулев фон на торене, а масата на 1000 зърна варира слабо от генотипа и предшестве-ника на всички торови нива. При увеличение на торовата норма са отчетени доказани различия в стойностите на показателите продуктивно брате-не, гъстота на класовете, височина на растенията, брой и маса на зърното в клас. В същото време тези показатели варират значително от генотипа и предшественика, особено на по-ниските нива на торене (табл.3).

Средният брой на зърната в един клас (фиг.2) и масата на зърното в клас (фиг.3) са двата пока-зателя, за които от най-голямо значение е азотна-та торова норма, без разлика от предшествени-ка. Максималните им стойности са при торене с

Табл.2. Вариционен анализ на структурните елементи на добиваПоказател предшественик житен бобов

гъстота на посева, бр.раст. / м²M 294 377+++S 45 86

R 15 23Sm% 2 3

гъстота на класовете, бр.класове / м²M 416 625+++S 82 69R 20 11

Sm% 3 2

маса на зърното в клас, гM 1,485 1,530S 0,590 0,507R 40 33

Sm% 5 5

общо братене, ср.бр.братя / растениеM 2,9 3,8+++S 0,7 0,3R 24 8

Sm% 3 1височина на растенията, cм M 77 111+++

S 13 9

R 16 8Sm% 2 1

маса на 1000 зърна, гМ 39 43+++S 4 3R 11 8

Sm% 2 1

продуктивно братене, бр.класове / раст.М 1,4 1,8+++S 0,5 0,5R 39 26

Sm% 5 4

брой на зърната в класМ 37 37S 7 5R 20 14

Sm% 3 2

жътвен индекс, %М 29 22S 6 5R 20 21

Sm% 3 3

21

най-високата торова норма 24 кг/дкa торов азот. Относителният дял на вариацията от торенето е най-голям при сорт Гея 1 за броя зърна в клас (R2=0,982) и при Йоана за маса на зърното в клас (R2=0,823).

Корелационният анализ показва положителни зависимости между броя на зърната в клас и ма-сата на зърната в клас (r=0,965). Общото братене положително корелира с продуктивното братене (r=0,802), броя на зърната в клас (r=0,701) и масата на зърното в клас (r=0,718). Зависимостта на височината на растенията с гъстотата на посева (r=0,765), общата братимост (r=0,949) и продук-тивна братимост (r=0,786) е също положителна. Добивът на зърно е в положителна корелация с гъстотата на посева (r= 0,648), общото братене (r=0,956), продуктивно братене (r= 0,766), висо-чината на растенията (r= 0,944), броя на зърна-

та в клас (r=0,697) и масата на зърното в клас (r=0,716).

Заключение: При въвеждане на бобовия предшественик в сеитбообръщението най-силно положително се повлияват показателите обща и продуктивна гъстота на посева, общо и продук-тивно братене, и височина на растенията. Азотна-та торова норма е определяща за средния брой и масата на зърното в клас, чиито стойности не се различават след различните предшественици, но на различните торови равнища разликите им са статистически доказани. Масата на 1000 зърна и жътвеният индекс зависят основно от генотипа и не се променят съществено при увеличение на торенето. Добивът зърно е в положителна корела-ция с гъстотата на посева, общото и продуктивно братене, височината на растенията, броя и масата на зърното в клас.

Табл.3. Вариационен анализ на компонентите на добива при нарастващи нива на торене с азотПоказател торов азот, кг/дкa

0 6 12 18 24

гъстота на посева, бр. раст. / м2

M 341 331 309 338 333S 75 107 104 86 69

R 22 32 34 26 21Sm% 6 8 8 6 5

общо братене, ср. бр. братя / растение

M 2,5 3,2 3,5 3,5 3,6S 1,2 0,6 0,7 0,6 0,7R 48 19 19 18 19Sm% 12 5 5 4 5

продуктивно братене, бр. класове / растение

M 1,3 1,3 1,6+ 1,5 1,9++S 0,4 0,4 0,4 0,6 0,6R 29 31 26 37 30Sm% 7 8 7 9 8

гъстота на класовете, бр.класове / м2

M 444 480 513 524 576+S 145 134 134 118 112R 33 28 26 23 20Sm% 8 7 7 6 5

височина на растенията, cмM 74 88 93+ 97++ 95+S 26 17 17 14 14

R 35 19 18 15 15Sm% 9 5 5 4 4

брой на зърната в класM 29 35+ 39+++ 40+++ 41+++S 7 6 6 6 6R 24 16 15 15 14Sm% 6 4 4 4 4

маса на зърното в клас, гM 1,169 1,485++ 1,613+++ 1,602+++ 1,649+++S 0,402 0,537 0,473 0,476 0,435R 34 36 29 30 26Sm% 9 9 7 7 7

маса на 1000 зърна, гM 41 44 43 43 39S 6 4 4 4 4R 14 8 10 9 10Sm% 3 2 2 2 2

жътвен индекс, %M 28 26 27 27 24S 9 5 7 7 5R 32 21 25 27 20

Sm% 8 5 6 7 5

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

22

ЗЕЛЕ

НЧУЦ

И

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдивпроф. дсн Живко Данаилов

Доматите тип „Чери“ – недостатъчно известни

Потребителите на доматена продукция добре познават, ос-новно, червените домати, по-малко – розовите и още по-мал-ко жълтите и жълто-оранжевите. През последните години на на-шия пазар, макар и по-рядко, се появиха недостатъчно познатите домати тип “Чери” (черешовид-ни). Очаква се, през следващите години популярност да придо-бият и съвсем непознатите на дадения етап сортове домати, включително и тип “Чери”, с ви-олетово оцветени плодове.

В западноевропейските стра-ни безвкусните дълготрайни до-мати се предлагат на по-ниски цени от доста години и то ос-новно в супермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите, обаче се предлагат недълготрай-ни и значително по-вкусни дома-ти, но на по-високи цени. Още по-високи са цените на отлича-ващите се с ценни биологични, много добри вкусови качества и удобни за консумация домати тип “Чери”.

Доматите с дребни плодо-ве носят названието “Чери”, тъй като приличат на дребни череш-ки. В някои страни, като Русия например, те са известни като вишневидни (чери и коктейлни). Макар и неотдавна, те станаха популярни и са добре познати и разпространени на американски-те и западноевропейските паза-ри. През последните години се появиха и на нашия пазар като се търгуват обикновено на съ-цветия (китки).

Съществува предположе-ние, че доматите тип “Чери” са възникнали в доисторическите времена и че именно с тях е поставено началото на култиви-

рането на дивите домати. Ос-новното разнообразие от “Чери” доматите принадлежи към по-двида Solanum lycopersicum var. cerasiforme (Lycopersicon esculentum var. cerasiforme).

Като търговски продукт “Чери” домати във вид на съ-цветия за пръв път са предло-жени през 1982 година от две израелски фирми, отгледали тези домати в пустинните райо-ни на страната. Първата линия домати “Desert Sweet” от този тип е създадена в Селскостопан-ския факултет на Университета Hebrew (Faculty of Agriculture at the Hebrew University) от група селекционери под ръководството на Dr. Kopielovitch, Prof. Nachum Kedar и Prof. Haim Rabinowith. Линията, както и създадени-ят на нейна основа хибрид са се отличавали с уникален вкус и необикновена изравненост на плодовете по форма и размер в рамките на съцветието. Проду-ктът, разпространен във вид на съцветия е имал небивал успех в целия свят, и много скоро след това селекционери от различни страни насочват своята изследо-вателска дейност към създаване-

то на сортове и хибриди дома-ти тип “Чери”. В САЩ създават сорт “Sweet 100”, в Япония – “F1 Sun Cherry, в Гърция – “Santorini Chery tomato”, във Великобрита-ния – “Gardener’s Delight”. Впо-следствие в редица страна като Холандия, Италия, Русия и др., включително и в нашата страна, започва разработването и изпъл-нението на селекционни програ-ми по това направление.

Понастоящем в света същест-вува голямо разнообразие от сортове и хибриди тип “Чери”, основно хибриди, част от които се предлагат и на нашия пазар. Създадени са и три български сорта – сорт “Елица”, създаден в резултат на съвместна разработ-ка между Института по растител-ни генетични ресурси (ИРГР) в гр. Садово и Института по зелен-чукови култури “Марица” (ИЗК “Марица”) в гр. Пловдив; сорт “Мила” – в Институт по генетика при БАН (понастоящем ИФРГ-БАН) в гр. София и сорт “ ИЗК Аля” – в ИЗК “Марица”.

“ИЗК Аля” е индетерминантен директен сорт домати, тип “че-ри-гроздовиден”. Плодовете са овално-продълговати, интензивно

Сорт “ИЗК Аля”

23

червени, непукливи, твърди, с приятен балансиран сладко-ки-сел вкус, със средно тегло 12-18 грама, сухо вещество 8,5-9,5%. Продукцията е предназначена за прясна консумация, сушене и замразяване. Устойчив е на тю-тюнева мозайка (раса 0), верти-цилийно и фузарийно увяхване, и толерантен на нематода.

По-голямата част от сортовете тип “Чери” са индетерминантни (високорастящи) и по-малка част – детерминантни (нискорастящи, безколови), които се отглеждат като храст, без култучене и без привързване към опорна кон-струкция. Високорастящите са подходящи за отглеждане в сто-манено-стъклени оранжерии и на открито на опорна конструк-ция, а нискорастящите - на от-крити полски площи, без опорна конструкция. Нискорастящите

сортове са по-дружно узряващи от високорастящите и са под-ходящи за средноранно полско производство.

Характерно на “Чери” домати-те е рядкото съчетание на раноз-релост и продължителен период на плододаване. От съществено

значение за този тип домати, паралелно с добива и устойчи-востта на растенията към боле-сти, са качеството на плодове-те и декоративните свойства на съцветието – типа на съцветието, броят, едрината и изравнеността на плодове в рамките на съцве-

Различни типове съцветия, форма и цвят на плодовете на домати тип “Чери”

Предпочитан тип съцветие “Чери” Саксиени домати тип “Чери”

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

24

ЗЕЛЕ

НЧУЦ

И тието. Съцветието може да бъде просто (с една ос), междинно (с две оси) и сложно (с над две разклонения), късо или дълго, а в зависимост от гъстотата на раз-положение на плодчетата в него – рехаво и плътно. Едрината на плодовете, в зависимост от сорта варира от 7-8 до 20 и повече грама. Обикновено за “Чери” домати приемат сортовете с раз-лична форма на плодовете и те-гло до 30 грама. От практическа и потребителска гледна точка към категорията “Чери” отнасят сортовете с диаметър на плодо-вете под 3 см, а всички останали – към коктейлните домати. Ок-раската на плодовете може да бъде жълта, оранжева, розова, червена, а в последно време в колекциите на специалистите и любителите-градинари се появи-ха и форми с кафяво-червен, си-ньо-черен (антоцианов) до черен цвят на плодовете. Като правило антоцианово оцветените дома-

тени плодове притежават пови-шени антиоксидантни свойства, включително и в сравнение със сортовете с повишено съдържа-ние на ликопен в плодовете.

Сортовете домати тип “Чери” имат много добра способност за завръзване на плодове, като броят им в съцветие достига до 30 и повече при сортовете със сложни съцветия. Определен ин-терес има към по-големите съ-цветия – с плодове до 50 броя. Тъй като на пазара се предлагат на съцветия, плодовете трябва да притежават добра устойчи-вост към напукване, добро съх-ранение след откъсване на съц-ветието и да не се оронват.

В сравнение с обикновени-те домати, сортовете тип “Чери” имат по-нисък добив, брането е по-трудоемко, поради дребно-плодието, но плодовете са с по-високо сухо вещество, по-висо-ко съдържание на захари, слад-ки с десертен вкус. Използват

се за прясна консумация, целоп-лодно консервиране и приготвя-не на голямо разнообразие от консервирани продукти. Подхо-дящи са, също така, за десер-ти и украса на блюдата. Освен това, при наличие на домати тип “Чери” градината придобива по-приятен и атрактивен вид.

За задоволяване на тези по-требности в много страни на света понастоящем се провежда интензивна генетико-селекцион-на дейност за създаване на все по-голямо разнообразие от този тип сортове. Поради това, че предимствата на този тип до-мати все още не са достатъчно известни на българския потре-бител, както и поради високи-те цени и липса на традиции, понастоящем в страната ни не се ползват с голямо търсене. Постепенно, обаче, търсенето от ресторантите, авиокомпани-ите и любителите-градинари се разширява.

Качествени характеристикии класификация на пъпеши

В България отглеждането на пъпеши е съ-средоточено в няколко региона - Видин, Долни Дъбник, Каварна, с.Извор, с.Момково, Първо-май, Асеновград, Садово, Пловдив, Пазарджик.

През последните години площите заети с про-изводство на пъпеши са 17343 дка, като средни-ят добив е 1249,6 кг/дка. От основните площи, които са заети с производство на пъпеши, са добити 21 672 тона, а от оранжерийно про-изводство - 88 тона. Общото количество про-изведена продукция през 2008 год. е 21 760 тона. Площите заети с производство на пъпеши през 2009 год. са съсредоточени в Югозападна и Южна България, по-малко са заетите площи в Северна и Югоизточна България. Няма данни за производство на пъпеши от междинни и втори култури през 2009 год., но за сметка на това се е увеличило с около 30 тона оранжерийното

производство.Значително е увеличено производството на пъ-

пеши- 59,2% за 2009 год., в сравнение с рекол-тата произведена през 2008 год., което се дължи на увеличените засети площи и среден добив. Увеличението от средния добив на пъпешите за 2010 год. в сравнение с 2009 год. е 7,8%, като реализацията на произведената продукция през 2010 год. е 95,2% предназначена за търговската мрежа и 4,8 % за собствена консумация. От произведената продукция пъпеши през 2011 год. около 78 % са били предназначени за износ, 4% за собствена консумация, а останалата продук-ция е била предназначена за търговската мрежа.

Класификация на пъпешитеВидът Сucumis melo се отнася към род

Сucumis, семейство Cucurbitaceae (тиквови) и се разделя на десет разновидности (Иванов Д.,

П. ИвановаИнститут за изследване и развитие на храните, Пловдив

25

1999):1. Сucumis melo var. cantalupensis - канталупи2. Сucumis melo var. reticulates - мрежести

пъпеши3. Сucumis melo var. sacharinus - сладки пъ-

пеши4. Сucumis melo var. inodorus - неароматни

пъпеши5. Сucumis melo var. flexuosus - змиевидни

пъпеши6. Сucumis melo var. chito - лимоноподобни

пъпеши7. Сucumis melo var. dudaim – ароматни пъ-

пеши8. Сucumis melo var. erytralus - ароматни пъ-

пеши9. Сucumis melo var. acldulus – пъпеши с ки-

села месеста част10. Сucumis melo var. agrestis – плевелни пъ-

пешиРазпространените у нас сортове пъпеши и хи-

бриди се отнасят към първите четири разновид-ности (Иванов Д., 1999).

Плодовете в зависимост от сорта, формата, големината и цвета на кората варират в твърде големи граници.

Формата на плодовете е: плоско- кръгла, кръг-ла, продълговата, цилиндрична и яйцевидна.

По отношение на масата на плода се групират на: дребни - до 1,5 кг; средни 1,5-3 кг и едри над 3 кг.

Спрямо повърхността на кората се разделят с: гладка, грапава, набръчкана, сегментирана и брадавичеста.

Кората на някои сортове е леко напукана, на тънки и мрежести ивици.

Мрежовидността може да бъде: пълна, когато обхваща целия плод или частична.

Оцветеността на кората на зрелите плодове е :жълта с различни оттенъци- оранжево-жълт, ли-моненожълт, кафява , бяла или зелена с най-раз-лични оттенъци.

Върху основния фон при някои сортове се на-блюдават меридиални или мозаични разхвърляни петна.

Дебелината на кората на пъпеша е: дебела, средна или тънка и постепенно преминава към плодовото месо без рязка граница .

Тя е важен стопански признак, тъй като от строежа и дебелината на кората зависи възмож-ността за транспортиране и съхраняване на пло-довете.

Цветът на плодовото месо бива: бял, кремав, зелен, оранжев , бледожълт или съчетание между тези цветове.

Консистенцията на месестата част на пъпеша е доста постоянен сортов признак и може да бъде: картофено-сипкава, сочно топяща се, влакнеста, хрущяща и твърда.

Месестата част на пъпешите е богата на ви-тамини от групата В, витамин С, калий, магне-зий, желязо, калций, селен и др. вещества, които действат благоприятно на сърдечносъдовата сис-тема и жлезите с вътрешна секреция.

По захарност пъпешите са: много сладки и без сладост.

Съдържанието на захари в пъпешите - глюкоза, фруктоза и захароза, в сока на плодовата част варира в широки граници (6-15 %) и зависи от сорта, поливането, торенето и климатичните ус-ловия както по отношение на количеството така и на тяхното съотношение.

Степента на зрялост оказва влияние върху хи-мичния състав на пъпешите - ранозреещите пло-дове имат по-ниско съдържание на захари от колкото по-късно зреещите.

По ароматичност пъпешите са: силно аромат-ни, средно ароматни и без аромат.

Плодовете на повечето сортове притежават ха-рактерен специфичен приятен аромат. Без този приятен мирис са зимните сортове от сортотип “ Касаба” .

Според Emilio Senesi и др. (2002) различните ароматни компоненти и сензорни характеристики имат корелационна зависимост със стадия на уз-ряване. Химичните, физичните и сензорните ана-лизи извършени за два сорта пъпеши от рода на Muskmelon на неузрели, узрели и презрели плодове показват, че основните ароматни ком-поненти в зрелите плодове се увеличават 10-15 пъти спрямо неузрелите. Съдържанието на сухи вещества се променят от 10º Brix при неузрели-те плодове до 15º Brix при узрелите и презрели плодове .

Качествените параметри на пъпешите често са свързани със съдържанието на захари и аромат-ни компоненти. Dimitrios Kourkoutas и др. (2006) са направили сравнение на ароматните компози-ции и сензорни качества на пъпеши от сортовете Канталоп, Галия и Медена роса чрез газ хрома-тография и са установили, че при сорт Канталоп доминират с висока концентрация сяросъдър-жащи естери и сложни компотентни съдържащи

26

шест въглеродни атома. При сорт Медена роса с висока концентрация са сложните компоненти, съдържащи 9-въглеродни атома. Метил естерази-те са представени във висока концентрация при сорт Галия. От направения сравнителен сензорен анализ на трите сорта пъпеши е установено, че сорт Канталоп е свързан със сладост и запазване на плодовите ароматни вещества, в сорт Галия преобладава по–строг подобен краставичен аро-мат, докато сорт Медена роса е с по –висока сладост и по- силно изразен краставичен аромат.

Специфични изисквания за оптимално раз-витие на пъпешите по отношение на темпера-турата на околната среда:

Пъпешите имат високи изисквания към топли-ната във всички фази от своето развитие. Семена-та поникват при температура не по- ниска от 12–14ºС и най- добре при температура – 20–22ºС. Минималната температура за нормален цъфтеж е 18ºС, а оптималната е 24–26ºС Особено големи са изискванията на растенията към топлината в периода на плододаването и узряването на пло-довете. Понижаването на температурата по вре-ме на вегетацията под 15ºС спира растежните процеси, оплождането на цветовете и натрупва-нето на захари в плодовете.

Успешното отглеждане на пъпешите е възмож-но само в райони с продължите но горещо лято и с редовни валежи в началните фази от развитието им до изграждането на мощна коренова и лист-ностъблена система.

Специфични изисквания за оптимално разви-тие на пъпешите по отношение на светлината:

Изискванията на пъпешите към светлината са много големи. Те са най-светлолюбивите пред-ставители от своето семейство. За пълното раз-витие през вегетационния период растенията се нуждаят от 1200 часа слънчево греене. Развиват се добре само в райони с интензивно слънчево греене.

В Англия и Франция например при достатъчно топлина полското отглеждане на пъпешите е за-труднено поради по-малкото слънчево греене по време на вегетацията. Всяко засенчване довежда до удължаване на вегетацията, до намаляване на добива и до влошаване на качеството на плодо-вете.

Специфични изисквания за оптимално раз-витие на пъпешите по отношение на влагата:

Изискванията на пъпешите към влагата през различните фази от развитието им са различни. Пъпешите се развиват оптимално при ниска отно-сителна влажност - 60–70 %. При висока относи-телна влажност на въздуха - 80–90 %, се наблю-дава силно развитие на гъбни болести, най- често брашнеста мана. Растенията се развиват добре при умерена влажност на почвата и въздуха, коя-то се поддържа само чрез редовно напояване. Влажността на почвата оказва силно влияние вър-

ху качеството на плодовете. При висока почвена влажност 90–95 %, качеството на плода рязко се влошава.

Киселинността на почвата трябва да е близка до неутралната рН 6 – 6,5.

Беритба на пъпешите:Пъпешите в зависимост от сорта и предназна-

чението на продукцията се берат в експортна или техническа зрелост. По-ранните сортове пъпеши започват да зреят през втората половина на юли, беритбите продължават през целия август. Късни-те продължават да зреят до края на септември. Узрелите се познават по характерното оцветяване на кората, усеща се специфичен аромат и се появяват пукнатини около дръжката на летните сортове. Плодовете на късните пъпеши (Медена роса) не се откъсват от дръжката и не издават аромат. При тях зрелите се познават по оцветя-ването на кората. Пъпешите доузряват и след като се откъснат от растението. Това се дължи на натрупаните въглехидрати дотогава в плода. Има дори зимни сортове, известни като дюляци или коравци, които добиват своя специфичен вкус, аромат и захарност след известно лагеруване.

За местна консумация плодовете се берат в пълна зрелост. Пъпешите предназначени за екс-порт се берат не напълно узрели. За транспорти-ране на плодовете трябва да се има в предвид условията за тяхното съхраняване, като се използ-ват касетки или кашони, а на дълги разстояния се използват хладилни камиони или вагони, в които се поддържа температура от 0 до 1ºC.

Съхранение на пъпешите:Съхраняемостта на плодовете зависи от ана-

томичния строеж и по-специално от наличието и състоянието на външния кутикулярен слой, на восъчния налеп и на клетъчните структури. Зависи още от сорта на плодовете и от условията им за съхраняване – температура, светлина, влажност на въздуха и други. Те се съхраняват така, че да не се изгубят биологично-активни съставки, и да се избегнат повредите от гъбни вредители, като цяло да не настъпят физиологични промени ( Филипов,С.,К.Михов.2005).

Характерно за технологията на съхранение на пъпешите е, че са включени специални меропри-ятия за подтискане и предотвратяване на развала на плодовете (химични третирания, регулиране на температурата на съхранение, радиационна обработка и др.). Само по този начин може да се удължи срока на съхранението, като същевре-менно се гарантират минимални загуби и мак-симално запазване на хранителната стойност и качеството на плодовете в зависимост от тяхното предназначение.

Най-добрата температура за съхраняване на пъпеши е 0ºС, относителната влажност на въздуха е 85-90 %. При по- високи температури те пре-зряват, стават безвкусни и лесно загниват.

#255/2013ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

27

ОВОЩАРСТВО

Вегетативни и продуктивни проявина ябълковия сорт Флорина

Таблицa 1. Икономически показатели на ябълково насаждение отглеждано при раз-лични технологии, лв./дкa

Технологии икономическипоказатели лв/дкa

години средноза периода 2003 2004 2005 2006

Стандартна

брутна продукция 610.00 5262.77 835.01 5110.51 2954.57производствени разходи 336.61 398.20 334.31 595.79 416.23

нетен доход 273.39 4864.57 500.70 4514.72 2538.35

Интегрирана


нетен доход 972.10 1299.15 1485.19 4042.83 1949.82

Ресурсо-икономична


нетен доход 117.56 3283.12 470.44 4479.82 2087.74

Биологична брутна продукция 1782.05 1942.26 2618.19 3112.50 2363.75производствени разходи 536.63 468.52 474.75 589.57 517.37

нетен доход 1245.42 1473.74 2143.44 2522.93 1846.38

Д. Домозетов, И. Радомирска, В. Тасева, М. Боровинова,

А. Здравкова, ИЗ – Кюстендил

Интензификацията на овощар-ството през 60-90 г. на миналия век бе съпроводена с редица негативни последствия, свърза-ни със замърсяване на околната среда (Francis and Madden, 1993) Алтернатива на високоинтензив-ните технологии са интегрира-ното и биологичното плодопро-изводство, в резултат на които се получава висококачествена продукция и се опазва околната среда. През последното десети-летие се наблюдава увеличаване търсенето на екологично чиста плодова продукция. Два са ос-новните фактори определящи получаването на такава продук-ция – подходящи сортове и тех-нолигии на отглеждане.В статията са представени ре-

зултатите от изследване за влия-нието на четири технологии на отглеждане върху растежните и продуктивните прояви на сорт Флорина.Изследванията са проведени в

ябълково насаждение, създадено през пролетта на 1996 г. Почвата в опитния участък е излужена,

канелена горска. Опитният сорт Флорина е присаден върху под-ложка ММ 106. Дърветата са засадени на разстояния 4,5 на 2,5 м или 89 дървета на декар. Напояването се извършва чрез капкова инсталация. Изпитват се следните четири технологии:I. Стандартна (конвенционал-

на). Провежда се конвенцио-нална растителна защита с оглед оптимално опазване на дърве-тата и плодовете от вредители. Напояването се извършва с по-ливна норма равна на 100% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механични об-работки и третиране с херби-циди. През периода на пълно плододаване се тори с 18-20 кг/дкa азот. Дърветата са форми-рани в свободно вретено с 5-6 скелетни клони.

II. Интегрирана. Растителната защита се извършва на базата на възприетите прагове на вред-ност. Използуват се разрешени за това производство пестициди. Напояването е с поливна нор-ма равна на 80% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механизирани обработки и третиране с листнодейства-щи хербициди. През периода на пълно плододаване се тори според данните от анализа на листата. Дърветата са формира-ни в свободно вретено с 8-10 скелетни клона.III. Ресурсоикономична. Рас-

тителната защита е както при вариант II. Напояването се извъ-ршва с поливна норма равна на 60% ЕТ. Редовата ивица се поддържа с механични почво-обработки с фреза с отклоня-

28

ваща секция. През периода пълно плододаване се прила-гат поддържащи азотни норми с оглед съдържанието на азот в листата да не намалява под 2.20-2.30%. Дърветата се фор-мират в свободно вретено с не-ограничен брой скелетни клони.IV. Биологична. Изключва се

употребата на синтетични пести-циди. Борбата срещу вредители се води чрез употреба на био-препарати. Не се употребяват минерални торове, а се прилага зелено торене. Напояването и резитбата са както при техно-логия II.Отчетени са следните показа-

тели: надебеляване на ствола, см2; размер на короната, м3; тегло на отрязаната дървесина, в г/дърво; качество на плодовете. За икономическата оценка на технологиите са изчислени пока-зателите: брутна продукция (лв./дкa); производствени разходи (лв./дкa); нетен доход (лв./дкa).Технологиите на отглеждане

оказват влияние върху растежни-те прояви на дърветата от сорт Флорина (фиг. 1-3). Установи се, че най-малко е средногодишно-то нарастването на ствола в ус-ловията на биологичната техно-логия (фиг. 1). Общо за периода редуцирането достига до 22.7% в сравнение с технология I, за което вероятно влияние оказ-ва и торенето (Krishkov et al., 2004). Най-слабо е нарастването на ствола през 2003 г. - само 5.97 cм2 (едва 5.58 cм2). Най-интензивно е надебеляването на ствола през 2004 г., когато през предшестващата година е направено зелено торене и по-лученият добив е значително ре-дуциран (фиг. 4). По-добро вегетативно развитие

имат дърветата от технология II, където редуцирането на надебе-ляването на ствола достига 11% (фиг. 1). Годишният темп на на-растване е от 8.14 до 14.68 cм2, като най-слабо е развитието в годините със значителни добиви (фиг. 4).Подобна тенденция на вли-

яние на технологиите на от-

глеждане се установява и при обема на короните на дърве-тата. Средно за трите години дърветата от технология III имат най-голям обем на короните си – увеличението спрямо стандар-та е 8.2%, но статистически не е потвърдено. Почти същият е обемът на короната и на дърве-тата от технология II. Задържа-нето на нарастването на ствола при технология IV (фиг. 1) дава отражение и върху нарастването на короните (фиг. 2).По-силно е въздействието на

изучените технологии върху ко-личеството на отрязаната дърве-сина при зимната резитба (фиг. 3). Най-слаба е резитбата при технология IV – средногодиш-но се отстранява около 1967 г/дърво, което е с 32.5% по-малко от приетия стандарт (фиг. 3). Общо за периода на изслед-ването най-голямо количество дървесина е отстранена при най-интензивно развиващите се дървета от технология I – от 1681 г/дърво през 2003 г. до 4325 г/дърво през 2005 г. Общо за периода на изслед-

ването (2003-2006 г.) най-висок добив е получен при техноло-гии I и II (средногодишно по 37.4 и 37.8 кг/дърво). Установи се значително вариране в до-бивите през отделните години. Най-силно то е проявено при технология III – от 13.4 (2003 г.) до 66.5 кг/дърво (2006 г.), след-вани от технология I - от 15.2 до 63.4 кг/дърво. Средното тегло на плодовете

варира в широки граници – от 103 до 156 г, в зависимост от съответните технологии и клима-тичните фактори (фиг. 5). Кри-тичните стойности достигат през 2003 г. и при вариант III. Като обща тенденция се установя-ва, че по-голямо средно тегло имат плодовете на технология I (стандарта), където през посоче-ния период на плододаване то е около 131 г, като минимума е през 2004 г. (115 г) и максимума през 2005 г. (156 г).При калибрирането на плодо-

вете се установи, че при всич-

ки технологии на отглеждане преобладават плодовете от Ек-стра качество (фиг. 6). В това отношение най-голям е делът им при интегрираната техноло-гия – 77.0%, а най-малък при ресурсоикономичната техноло-гия – 65.0%, т.е намалението е около 12%. Противоположна е тенденцията при първо качество – от около 17.4% от плодовете при технология II до 28.7% при технология III. Сравнително мал-ка част от плодовете се отнасят към II качество – от 5 до 6% при технологии I-III и до 11.4% - при технология IV. Следовател-но най-качествени са плодовете от интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина.Величината на брутната про-

дукция за четиригодишния период на изследване е най-висока при стандартната техно-логия – 2954.6 лв./дкa, следвана от ресурсоикономичната, инте-грираната и биологичната. През отделните години при интегри-раната и биологичната техноло-гии има постепенно увеличение на брутната продукция, а при останалите две се наблюдава ва-риране, което се дължи на про-менливите добиви вследствие на алтернативно плододаване. Размерите на годишните про-

изводствени разходи при посо-чените технологии варират от 293.8 лв./дкa до 595.8 лв/дкa през отделните години. Сред-ногодишните производстве-ни разходи са най-високи при биологичната – 517.4 лв./дкa, а най-ниски при ресурсоиконо-мичната – 384.1 лв./дкa (табл.1). Структурата на производстве-ните разходи при изучаваните технологии показва, че стой-ността на трудовите разходи е по-голяма от тази на вложените материали. И при четирите технологии са

получени добри икономически резултати. Размерът на нетния доход средно за периода е в границите 1846.4 – 2538.4 лв./дкa (табл.1). За периода 2003-2006 г. от икономическа гледна точка, като по-високо ефективна

29

Фиг. 1. Надебеляване на ствола, cм2 Фиг. 2. Размер на короната, м3

Фиг. 3. Тегло на отрязаната дървесина, г/дърво Фиг. 4. Среден добив, кг/дърво

Фиг. 5. Тегло на плода, г/плод Фиг. 6. Качество на плода, %

се очертава стандартната техно-логия, следвана от ресурсои-кономичната, интегрираната и биологичната. Тази тенденция е различна от периода 2000–2003 г., когато при сравнение на първите три технологии с три сорта – Прима, Флорина и Ер-вин Баур с най-висока иконо-мическа ефективност е ресур-соикономичната, следвана от интегрираната и стандартната (Radomirska et al, 2004).

ИЗВОДИ

Установи се по-слабо нараства-нето на ствола и обема на ко-роната при дърветата, отглежда-ни в условията на технология IV, което е съпроводено с по-слаба зимна резитба.Най-висок среден добив (37.8

кг/дърво) имат дърветата при технология II, който е свързан с 2.3% намаляване на средното им тегло, в сравнение със стан-

дарта.Най-едри и привлекателни са

плодовете от дърветата на инте-грираната технология на отглеж-дане на сорта Флорина.От икономическа гледна точ-

ка, като по-високо ефективна се очертава стандартната техно-логия, с размер на нетния до-ход средно за периода - 2538.4 лв./дкa - следвана от ресурсо-икономичната, интегрираната и биологичната.

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

30

ОВОЩ

АРСТ

ВО

Д. Иванова, И. Витанова, Н. Маринова, С. Димкова, П. ТодороваОпитна станция по сливата – гр. Дряново

Биологична характеристика на сливовия сорт Храмова ренклода

Сливата е традиционен ово-щен вид за Централния старо-планински район, в който има благоприятни агроклиматични ус-ловия за развитието й. Има по-тенциално висока продуктивност, взискателна е към почвената и атмосферна влажност, сравни-телно устойчива е на по-ниски температури, успешно вирее и на сравнително по-бедни почви от типа на сивите горски, които са характерни за Средна Стара планина и за това намира по-голямо разпространение в пла-нинските райони в сравнение с други овощни видове като кай-сия, праскова, череша /Витано-ва, 1996/.

Важно условие за развитие-то на сливопроизводството е включването на повече високо-продуктивни сортове, толерант-ни на шарка и други болести с различен срок на зреене на плодовете.

В Опитна станция по слива-та в гр. Дряново се провежда сортоизпитване на голям брой селекционирани български и чуждестранни сливови сортове /Витанов, 1977; Иванова, 2006/. От проучените сортове интерес представлява молдовският сорт Храмова ренклода. Селекцио-ниран е от Е.С.Храмов от кръс-тоска на Анна Шпет х Алтанова ренклода в Молдовския институт по овощарство в гр.Кишинев /Илиев, Мондешка и кол.,1985/.

В статията представяме резул-татите от изследване на биоло-гичната характеристика на сли-вовия сорт Храмова ренклода, включваща фенологични наблю-дения, биометрични показатели и химичен състав на сливовите

плодове.Изследванията се проведоха в

периода 2007-2012 г. в района на Опитна станция по сливата в гр.Дряново при надморска висо-чина 300 м.

Дърветата от сливовия сорт Храмова ренклода и от Стен-лей (контрола) са присадени на семеначета от джанка Prunus cerasifera Ehrh., засадени са през пролетта на 1993 г. в участък с псевдоподзолиста сива горска почва, на разстояния 6 х 5 м. Изследваха се по десет дървета, отглеждани при еднаква агроте-хника.

Бяха определени следните по-казатели: начало и край на пъл-ния цъфтеж, среден диаметър, височина и обем на короната, напречно сечение на ствола, до-бив, средна маса на един плод в проба от 3 кг, взета от всяко дърво. Съдържанието на сухо ве-щество се определи тегловно, на глюкоза и захароза – по Бертран, на фруктоза по Колтхоф и на ор-ганични киселини като ябълчна - титриметрично с 0,1 n NaOH. Съдържанието на азот в плодо-вете се определи по метода на Келдал, на фосфор колориме-трично при редуктор хидразин сулфат, на калий в солнокисел извлек с пламъчен фотометър, на калций и магнезий комплексоме-трично с Трилон В.

Проучи се отношението на сорта Храмова ренклода към икономически важните болести шарка, червени листни петна и ранно кафяво гниене.

Дърветата на сливовия сорт Храмова ренклода са умерено растящи, с кълбовидна корона. Височината на короната е 4,26

м, средният диаметър е 4,60 м, обемът е 23,59 м3 и напречното сечение на ствола е 167,3 см2. Размерите на короната на сорта Стенлей са значително по-малки в сравнение с тези на Храмова ренклода и са както следва: ви-сочина – 4,02 м, диаметър – 3,80 м, обем – 15,19 м3 и напречно сечение на ствола 62,1 cм2.

Храмова ренклода плодода-ва предимно върху двегодишна дървесина, върху която са раз-положени 59,1% от количеството на плодовете. Сортът е самофер-тилен, цъфти едновременно със сорта Стенлей. Началото на цъф-тежа е около 7 април , началото на пълния цъфтеж е 9 април, а краят на цъфтежа 18 април.

Плодните пъпки на Храмова ренклода са средно устойчиви на измръзване. Продължително-то застудяване в периода от 28 януари до 23 февруари 2012 г. и високите абсолютни стойно-сти на минималните температу-ри, движещи се в диапазона от минус 12,6оС до минус 27,2оС в продължение на 27 дни повре-диха 34,8% от плодните пъпки на сорта Храмова ренклода, а на сорта Стенлей 36,5% (Иванова и кол., 2012).

Формата на плода на Храмо-ва ренклода е кълбовидна, ма-сата на 1 плод е 31 г. Костилката се отделя лесно от плодовото месо, средната є маса е 0,8 г

#255/2013ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

31

ОВОЩАРСТВО

и съставлява 2,58% от масата на целия плод. Размерите на плода са съответно: височина 35,4 мм, широчина 36,3 мм и дебели-на 34,6 мм. Плодовете узряват в края на август.

Сортът Храмова ренклода е високородовит. За периода на изследване 2007-2012 г. средният добив от едно дърво е 64 кг, а за сорта Стенлей е 58 кг.

Плодовете на сорта Храмова ренклода са с високо съдържа-ние на сухо вещество – 20,31%, докато за сорта Стенлей е по-ниско – 18,72%. Количество-то на глюкозата е 4,05%, на фруктоза – 2,78%, на захароза - 4,89%, общата сума на за-харите е 11,72%. Стойности-те за тези показатели за сорта Стенлей са: глюкоза – 3,52%, фруктоза – 2,70%, захароза – 4,55%, обща сума на захарите –

10,77%. Съдържанието на орга-нични киселини в плодовете на Храмова ренклода е по-високо – 0,82%, в сравнение със Стен-лей – 0,68%. Количеството на дъбилните вещества в плодове-те на сорта Храмова ренклода е 0,345%, докато за Стенлей е значително по-малко – 0,218%.

Плодовете на Храмова рен-клода са богати на азот и пепелни елементи. Количе-ството на азота(N) е 0,62%, на фосфор(P2O5) – 0,20%, на калий(K2O) – 0,95%, на калций(CaO) – 0,21% и на магнезий(MgO) – 0,12%.

Сортът Храмова ренклода е толерантен на шарка, слабо чувствителен на червени листни петна и на ранно кафяво гниене. Контролният сорт Стенлей е то-лерантен на шарка и на червени листни петна, но е силно чувст-

вителен на ранно кафяво гниене, което е недостатък на сорта.

ИЗВОДИИнтродуцираният молдовски

сорт Храмова ренклода се отли-чава с умерен растеж и с много добра родовитост. Толерантен е на икономически най-важната болест по сливата шарката (Plum pox virus) и е слабо чувствителен на червени листни петна и ран-но кафяво гниене. Плодовете му са средно едри, с привлекател-на външност, с благоприятно съ-държание на захари, органични киселини, азот, фосфор, калий, калций и магнезий.

Сливовият сорт Храмова рен-клода е подходящ за отглежда-не при условията на основния сливопроизводителен център в страната – Централния старопла-нински район.

Д. Иванова, Опитна станция по сливата – гр. Дряново

Оценка на компоти от джанкови сортове

Изпитваните руски интродуцирани джанкови сортове Отличница, Вилора, Жемчужина, Иди-лия, Амазонка, Награда и местният сорт Д-150 са с много добри стопански качества, родовити с едри и привлекателни плодове, с много добър вкус. Тези сортове са толерантни на икономи-чески важни болести и са много подходящи за биологично плодопроизводство ( Божкова, 1991, Иванова, Витанова и кол. 2011).

Джанковите плодове имат благоприятно съдър-жание на захари, органични киселини, витамини , азот, фосфор, калий, калций и магнезий и са много подходящи за консервната индустрия (Ере-мин, 1989, Витанова и Божкова 1997, Пашова, 2007).

Резултатите от изследване пригодността на пло-довете от интродуцираните джанкови сортове и местният сорт Д-150 за производство на компоти и определяне на технологичната оценка на при-готвените компоти са представени в статията.

През 2012 г. бяха приготвени компоти от пло-дове на интродуцираните руски джанкови сор-

тове: Отличница, Вилора, Жемчужина, Идилия, Амазонка, Награда и местният сорт Д-150. На-правени бяха по два компота от всеки сорт в периода 10-16 юли.

За приготвянето на компотите се използваха цели плодове в количество до 400 г; вода -300 г; и захароза-100 г. ( Михайлов и Топчийски, 1980) в стандартни буркани. Приготвянето на компотите е съобразено с Българския държавен стандарт (БДС). Процесът на стерилизацията е 10 минути. Технологичната оценка е извършена в Изпитва-телната лаборатория по сензорен анализ към Ин-ститута по овощарство в Пловдив. Използвана е

32

девет балната скала за оценяване. Качеството на компотите е определено от показатели включва-щи: външен вид, който се определя от бистро-тата на сиропа, запазване целостта на плода и цвета на плодовото месо и сензорни показатели като вкусови качества, консистенция и аромат. Въз основа на тези показатели е изчислена сред-ната аритметична оценка и е определено качест-вото на компотите.

Бистротата на сиропа е един от компоненти-те характеризиращи външния вид на компота /табл.1/. Най-добрата оценка за този показател е за сорт Вилора - 44, а най-ниската оценка е за сорт Жемчужина – 37, за останалите сортове тя не варира съществено.

Джанковите плодове са с нежна плодова ко-жица и някои от тях са по-чувствителни в про-цеса на стерилизация. С най-добро запазване на целостта на плода са сортовете Д-150, с оценка 105, Вилора - 96 и Идилия – 96. С най-малки стойности на този показател са сортовете Награда , Жемчужина и Амазонка.

Най- добре се запазва цвета на плодовото месо при компотите, приготвени от плодовете на сорт Идилия, с оценка 37, докато стойностите на този показател са много ниски за сортовете Вилора - 28 и Жемчужина - 29.

По отношение на сензорните качества най-важен е вкусът. Най-висока оценка за вкус имат

сортовете Вилора - 160 и Отличница -154, след-вани от сортовете Идилия и Амазонка с 136.

Най-добра оценка за консистенция на плодо-вото месо след стерилизация е определена при сортовете Отличница и Д-150 с 26. Сортът На-града има най-ниска оценка за този показател -17.

Компотите от плодовете на сортовете Отлич-ница и Вилора са най – ароматични, те имат оценки съответно 78 и 72. Компотите на сортове-те Идилия и Амазонка също имат висока оценка за аромат. Най-ниска оценка по този показател имат компотите от сорт Жемчужина – 48.

Крайният резултат от дегустацията на компоти-те е средната аритметична оценка, която е много висока за всички изследвани джанкови сортове /табл. 2/. Компотите приготвени с плодове на сорта Отличница имат отлична оценка - 86,5. Компотите на другите изследвани сортове имат много добра средна аритметична оценка, като за Вилора е 84,4 и за Идилия е 78,8.

Въз основа на тези оценки, дегустационната комисия определи екстра качество на компотите от сорт Отличница и първо качество за компоти-те от сортовете: Вилора, Идилия, Амазонка, елит Д-150, Награда и Жемчужина.

ИЗВОДИ

Плодовете на интродуцираните джанкови сор-тове Отличница, Вилора, Жемчужина, Идилия, Амазонка, Награда и сорт Д-150 са подходящи за преработка в компоти.

Дегустационната комисия по сензорен анализ към Института по овощарство в гр. Пловдив даде отлична оценка и екстра качество на компотите от сорт Отличница и много добра оценка и пър-во качество за компотите от сортовете : Вилора, Идилия, Амазонка, елит Д-150, Награда и Жем-чужина.

Компотите приготвени от плодовете на Отлич-ница, Вилора, Идилия и Амазонка се отличиха с най- висока оценка за вкус.

Табл. 1. Резултати за външния вид и за сензорните показатели от дегустационната оценка на компоти от джан-кови сортове

Сорт Външен вид Сензорни показатели

бистрота на сиропа

цялост на плода

цвят на плодово месо

вкусови качества

консистенция аромат

ОТЛИЧНИЦА 42 90 32 154 26 78

ВИЛОРА 44 96 28 160 22 72

ЖЕМЧУЖИНА 37 84 29 104 24 48

ИДИЛИЯ 42 96 37 136 23 60

АМАЗОНКА 40 84 30 136 20 58

НАГРАДА 42 81 33 108 17 54

Д-150 42 105 34 100 26 50

Таблица 2. Средна аритметична оценка и качество на компотите от джанкови сортове

Сорт Средна аритметична оценка

Качествона компотите

Отличница 86,5 стличен ЕкстраВилора 84,4 много добър ПървоЖемчужина 65,2 много добър ПървоИдилия 78,8 много добър ПървоАмазонка 73,6 много добър ПървоНаграда 67,0 много добър ПървоД-150 71,4 много добър Първо

ЦВЕТАРСТВО#255/2013


С

33

Андрей Канински, Бистра Атанасова, Надежда ЗапряноваИнститут по декоративни растения – София

Размножителен коефициент при различни сортаве зюмбюл

Зюмбюлът се отнася към групата на ранноцъф-тящите луковични видове. Той придобива все по-голямо значение в цветарството, поради икономи-ческата му изгодност, а не от заетата от него площ. С ароматичните си цветове, освен за засаждане в цветни групи на паркове и градини той се използва и за производство на отрязан цвят и луковици. Осо-бено значение има форсажното му отглеждане като саксийна култура.

Зюмбюлът се размножава главно по вегетативен начин, чрез малки луковички - детки и рядко чрез семена, обикновено за селекционни цели. При лу-ковичните видове – зюмбюл, лилиум и др. се из-вършват редица проучвания за повишаване на раз-множителния коефициент.

Eстественият размножителен коефициент при по-вечето сортове зюмбюл е нисък, което налага да се прилагат различни методи за неговото повишаване.

При конусовидното изрязване и кръстовидното нарязване на дънцето на майчината луковица се об-разуват до 50 бр. детки, които се доотглеждат поне 2-3 години (Динова и др. 1994; Канински, 1995).

Установено е, че при изрязване дънцето на лу-ковицата на 8 сорта зюмбюл, след едногодишно доотглеждане на детки, средният коефициент на размножаване е 15. При двугодишно доотглеждане,

30% от детките са с размери I и II величина, а при тригодишно - 88% от детките достигат от I до III величина.

В статията представяме резултатите от про-учване на размножителния коефициент на различни сортове зюмбюл, в зависимост от продължителнос-тта на отглеждане на луковиците.

Изследването е извършено в експерименталната база на Института по декоративни растения – Со-фия. При полски условия е проучено влиянието на продължителността на отглеждане върху размножи-телния коефициент на 8 сорта зюмбюл: 2 български – Карловски (розов) и Елена (светло син) и 6 холанд-ски - Линосанс (бял), Анна Мари (розов), Бисмарк (лилав), Остара (син), Жан Бос (червен) и Йеллоу хаммер (жълт).

За посадъчен материал са използвани луковици I величина (фракция) с обиколка от 18 - 20 см.

Изпитани са следните варианти на отглеждане: I вариант – ежегодно изваждане и засаждане на

луковиците - контрола (К) ;Табл. 1. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху броя, обиколката и теглото на получените луковички за доотглеждане (детки)

СортЗасадени лукови-ци, бр.

Получени луковици от 2 - 4 cм от 4 - 6 cм от 6 - 8 cм от 8 - 10 cм общобр. г бр. г бр. г бр. г бр. г

I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола)1.Карловски 10 521 1028 152 380 238 998 114 1072 1025 34782.Елена 10 362 717 106 265 166 697 79 782 713 24613.Линосанс 10 328 649 96 240 150 675 72 740 646 23044.АннаМари 10 464 919 126 315 197 869 94 985 881 30885.Бисмарк 10 170 336 33 83 78 476 37 420 318 13156.Остара 10 204 404 59 148 93 445 45 511 401 15087.Жан Бос 10 272 539 79 197 124 570 59 641 534 19478.Йеллоу Хаммер 10 238 471 70 175 108 475 52 574 468 1695

II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане1.Карловски 10 327 2302 279 2295 305 2485 62 1589 973 86712.Елена 10 228 1718 195 1716 213 1853 47 1197 683 64843.Линосанс 10 209 1198 179 1197 195 1314 44 731 627 44404.АннаМари 10 273 2701 234 2738 255 2899 55 2110 817 105235.Бисмарк 10 108 863 93 859 102 926 21 597 324 32456.Остара 10 130 1129 111 1122 121 1202 26 828 388 42817.Жан Бос 10 172 1423 147 1413 160 1522 33 1016 512 53748.Йеллоу Хаммер 10 150 1152 128 1142 140 1249 30 793 448 4336

34

II вариант - изваждане на луковиците на четвър-тата година.

Засаждането на луковиците е извършено в нача-лото на октомври на алувиално-ливадна почва при гъстота 25 бр./м2, като луковиците бяха предва-рително накиснати в 0,1% разтвор на фундазол в продължение на 15 минути.

За получаване на по-едри луковици, цветоносите се премахват 5 дни след масовия цъфтеж.

Изваждането на луковиците от почвата се из-вършва след пожълтяване на 2/3 от листата.

Изследвани са следните показатели: брой, оби-колка (cм) и тегло (г) на луковиците.

При вариант I за определяне на показателите всяка година луковиците от 10 майчини гнезда се изваждат и анализират, докато при вариант II ана-лиза на новополучените луковици се извършва на четвъртата година.

Съгласно изискванията на БДС 3739/1978, луко-виците се окачествяват по величини (фракции), в зависимост от обиколката им, на: малки луковички (детки) за доотглеждане (2-4; 4-6; 6-8; 8-10) и едри луковици за отрязан цвят (10-12; 12-14; 14-16; 16-18; 18-20).

И при двата варианта на опита е отчетен размно-жителния коефициент - съотношение на получените луковици към засадените.

Данни на посочените показатели са получени су-марно за 4-те години на проучване.

При всички сортове зюмбюл общият брой на детките – луковички за доотглеждане при вариант I – контрола, надвишава незначително този на вари-ант II от 6 до 64 броя (табл. 1).

Общото тегло на луковичките за доотглеждане при изваждане след четиригодишно отглеждане (ва-риант II) превишава това на контролата с 3.40 пъти при сорт Анна Мари и с 1.92 пъти при сорт Лино-

санс. За останалите сортове това съотношение е в границите от 2.47 до 2.84.

Продължителността на отглеждане при малките фракции на луковиците (детки) не оказва същест-вено влияние върху броя и теглото им, докато при големите фракции на луковиците, предназначени за получаване на отрязан цвят, продължителността на отглеждане на зюмбюла се явява основен фактор (табл. 2). Общият брой на луковиците при вариант I - ежегодното им изваждане превишава този на вариант II в границите от 3.36 пъти повече при сорта Анна Мари до 4.80 - при Жан Бос. При по-казателя - общо тегло на луковиците се наблюдава същата закономерност към повишаване в полза на ежегодното изваждане на луковиците - от 2.89 пъти повече (Карловски розов) до 5.23 (Жан Бос). При останалите сортове зюмбюл теглото варира от 4.68 до 5.16 пъти повече, в сравнение с вариант II.

По отношение на общия брой получени лукови-ци (детки и луковици за отрязан цвят) се наблюда-ва незначителна разлика при отделните сортове на двата варианта, която варира от 1.23 до 1.32 пъти повече при вариант I (контрола) в сравнение с об-щия брой луковици при вариант II (табл. 3). Същата тенденция се установява и при общото тегло на луковиците, при което разликата е в границите от 1.19 до 1.72 пъти повече.

Коефициентът на вариране е по-нисък при еже-годното изваждане на луковиците (контрола) по от-ношение на общия брой луковици и е в границите на 2.98% при сорт Карловски розов до 8.78% при сорт Йеллоу Хаммер, което показва слабо вариране на отклоненията от средната аритметична (табл. 3). По отношение на общото тегло на луковиците вари-ационният коефициент е отново най-нисък - 3.45% при сорт Карловски розов, а най-висок при сорт Йеллоу Хаммер - 9.23%. При четиригодишно от-

Табл. 2. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху броя, обиколката и теглото на полу-чените луковици за отрязан цвят

СортЗасадени луковици, бр.

Получени луковици10-12 cм 12-14 cм 14-16 cм 16-18 cм 18-20 cм общобр. г бр. г бр. г бр. г бр. г бр. г

I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола)1.Карловски 10 92 1850 70 2246 62 2800 49 2800 60 4200 333 138962.Елена 10 64 1344 49 1568 43 1935 34 1972 42 2982 232 98013.Линосанс 10 58 1218 44 990 39 1794 31 1798 38 2584 210 83844.АннаМари 10 76 1596 58 1856 51 2295 40 2240 50 3500 275 114875.Бисмарк 10 30 660 23 805 20 960 16 960 20 1480 109 48656.Остара 10 36 792 27 918 24 1128 19 1121 23 1633 129 55927.Жан Бос 10 48 1008 36 1188 32 1472 26 1482 31 2232 173 73828.Йеллоу Хаммер 10 42 882 32 1056 28 1316 22 1276 27 1944 151 6474

II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане1.Карловски 10 15 250 18 500 14 620 12 760 40 2680 99 48102.Елена 10 10 166 13 364 10 440 8 504 8 536 49 20103.Линосанс 10 9 151 11 196 9 405 8 504 8 536 45 17924.АннаМари 10 12 199 15 255 12 528 10 630 10 670 59 22825.Бисмарк 10 5 85 6 108 5 230 4 252 4 268 24 9436.Остара 10 6 102 7 125 5 220 5 320 5 335 28 11027.Жан Бос 10 8 136 9 162 7 322 6 390 6 402 36 14128.Йеллоу Хаммер 10 7 118 8 144 6 288 5 320 6 410 32 1280

35

глеждане (вариант II) се наблюдават по-високи стой-ности на коефициента на вариране по отношение на общия брой луковици, които варират от 4.31% при сорт Карловски розов до 10.24% при сорт Йеллоу Хаммер. По отношение на общото тегло на луковиците вариационният коефициент отново е най-нисък при сорт Карловски розов - 5.18%, а най-висок - 12.23% при сорт Йеллоу Хаммер.

На таблица 3 са дадени и резултатите за размно-жителния коефициент на сортовете. Той е сортов признак, който се влияе от много външни и въ-трешни фактори. Най-високи стойности са отчетени при сортовете с розова багра на цветовете - Кар-ловски розов и Анна Мари, съответно 13.58 и 11.56 при вариант I - ежегодно изваждане на луковиците (контрола). За останалите сортове този показател е в границите от 4.27 до 9.45. В сравнение с контро-лата при вариант II – четиригодишно отглеждане на луковиците, размножителният коефициент е с по-ниски стойности, които са най-високи отново при сортовете с розова багра на цветовете (Карловски розов и Анна Мари), съответно 10.72 и 8.76. Стой-ностите на размножителния коефициент при остана-лите сортове варира от 3.48 до 7.32. При вариант II – четиригодишно отглеждане относителният про-цент на общия брой получени луковици е по-нисък от този на контролата (100%) и е в границите от 75.78% при сорт Анна Мари до 81.50% при сорт Бисмарк (табл. 3). При останалите сортове стойно-стите варират от 77.46% до 78.94%.

По-високите стойности на показателите - общ брой и общо тегло на получените луковици, и раз-множителен коефициент на сортовете, при вариант I (контрола) може да се обясни с по-добрите условия на отглеждане, които се предоставят с ежегодното изваждане и засаждане на луковиците. Естественият

размножителен коефициент при зюмбюла, макар и нисък при ежегодно изваждане на луковиците, у нас в практиката остава класически метод на размножа-ване, тъй като при него новообразувалите се дъщер-ни луковички започват да цъфтят на втората година.

ИзводиПродължителността на отглеждане на зюмбюла

влияе върху броя, величината и теглото на получе-ните луковици за доотглеждане и за отрязан цвят.

При ежегодно изваждане и засаждане на луко-виците при всички сортове зюмбюл е установено, че общият брой детки надвишава незначително (от 6 - 64 бр.) този получен при четиригодишно от-глеждане, докато общото тегло на детките при че-тиригодишно отглеждане е по-голямо от това при ежегодно изваждане (от 1.92 - 3.40 пъти).

Продължителността на отглеждане на зюмбюла влияе съществено върху общия брой и общото тегло на луковиците от големите фракции, които се отглеждат за производство на отрязан цвят. При ежегодното им изваждане получения общ брой лу-ковици и общото им тегло превишават тези при че-тиригодишното отглеждане на сортовете, съответно с 3.36 - 4.80 и с 2.89 - 5.23 пъти повече.

При ежегодно изваждане и засаждане на лукови-ците общият брой на получените детки и луковици за отрязан цвят, както и общото им тегло са по-го-леми от тези при отглеждане на зюмбюла на посто-янно място в продължение на 4 години, съответно с 1.23 - 1.32 и с 1.19 - 1.72 пъти повече.

Размножителният коефициент при ежегодно из-важдане на луковиците при всички сортове е по-ви-сок от този при четиригодишно отглеждане на зюм-бюла. При сортовете с розова багра на цветовете - Карловски розов и Анна Мари, размножителният коефициент е най-висок, съответно 13.58 и 11.56.

Табл. 3. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху обиколката, броя и теглото на получените луковици (детки+луковици за отрязан цвят)Сорт oбщо получени луковици

М±мкоефициент на вариранеVс

размножителенкоефициент

размножителенкоефициент,спрямо К, %бр. г бр. г

I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола)1.Карловски 1358±40.44 17374±599.62 2.98 3.45 13.58 1002.Елена 945±37.05 12262±504.18 3.92 4.11 9.45 1003.Линосанс 856±48.65 10688±708.04 5.68 6.62 8.56 1004.АннаМари 1156±39.93 15263±658.12 3.45 4.31 11.56 1005.Бисмарк 427±14.07 6180±245.98 3.29 3.98 4.27 1006.Остара 530±25.48 7100±358.22 4.81 5.04 5.30 1007.Жан Бос 707±32.75 9329±634.90 5.48 6.80 7.07 1008.Йеллоу Хаммер 619±54.36 8169±754.26 8.78 9.23 6.19 100

II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане1.Карловски 1072±46.2 13481±698.34 4.31 5.18 10.72 78,942.Елена 32±43.18 8494±564.89 5.90 6.65 7.32 77,463.Линосанс 72±51.66 6232±548.12 7.69 8.79 6.72 78,504.АннаМари 76±48.72 12805±728.48 5.56 5.68 8.76 75,785.Бисмарк 48±22.44 4188±299.14 6.45 7.14 3.48 81,506.Остара 16±35.62 5383±544.23 8.56 10.11 4.16 78,497.Жан Бос 48±49.11 6786±723.15 8.96 10.65 5.48 77,518.Йеллоу Хаммер 80±49.16 5616±687.19 10.24 12.23 4.80 77,54

М-средна аритметична стойност; ±м- отклонения от средната аритметична стойност; Vс-вариационен коефициент

„АЖД-АГРО“ ЕООД Производство и търговия на зърнени земеделски култури:

ПШЕНИЦА – хлебна и фуражна

РАПИЦА – маслдайна и за биогориво

ЕЧЕМИК – пивоварен и фуражен

СЛЪНЧОГЛЕД – маслодаен

ЦАРЕВИЦА

ОВЕС

КОРИАНДЪР

„АЖД-АГРО“ ЕООД непрекъснато се стреми да усъвършенства собственото си производство, като улеснява процеса на работа, инвестирайки в нови земеделски техники. Всяка година мениджърският екип посещава най-големите

земеделски изложения в света като – АГРИТЕХНИКА – Хановер; СИМА – Париж; ЕИМА – Италия и други.

Димитър Мачуганов, собственик на

„АЖД Агро“ ЕООД

#255

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

38

НОВИ

ИЗД

АНИ

Я

Лили Найденова

НОВА КНИГААКТУАЛЕН СПЕЦИАЛИЗИРАНАНГЛИЙСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

Българският аграрен и горски бизнес има вече съвременен спе-

циализиран терминологичен Аглийско-български речник, който вече е на книжния пазар. Речникът е предназначен за агрономи, ветеринарни ле-кари, лесоинженери, ланд-шафтни архитекти, еколози, аграрни инженери, биоло-зи, геодезисти, икономисти, преподаватели, студенти и всички които работят в об-ластта на аграрните и лесо-техническите науки, както и в сферата на бизнеса.Речникът обхваща терми-нологията на всички аграр-

ни и лесотехнически от-расли и свързаната с тях търговска и финансова лексика. Причинителите на болестите и вредителите по растенията и животни-те са дадени и с научните им названия на латински език.

Подобен специализиран речник се издава за първи път в нашата страна.Автор на речника е Цве-тина Цакова, преподава-тел по английски език в Лесотехническия универ-ситет в София, а издател –Академичното издателство „Проф. Марин Дринов”.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИТЕ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ В СПИСАНИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС”Заглавие: Кратко, по възможност за един ред, написано с редовни (малки) буквиСтатия:

♦ обемът да не надвишава 8 страници (1800 знака на страница) в т. ч. таблици, фигури, снимки (за предпочитане от автора); ♦ цитирането на литературни източници да е само в текста (автор, година); ♦ популярно обяснение на специфични научни термини; ♦ схеми и графики да са в .eps или .jpg формат ♦ измерителните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са написани

само на кирилица; ♦ името и фамилията на авторите, научните степени и звания и институциите,

където работят, да бъдат на края на материала.Представяне:

♦ на e-mail: [email protected], [email protected], или ♦ на диск на адрес: Мариета Милошова, ж.к. „Лагера”, бл. 50, вх. Б, 1612 София

ДО АВТОРИТЕ

20

Вань

о Ха

йгър

ов, ИЛВ

– П

леве

нСт

ефчо

Кем

илев

, УХ

Т –

Пло

вдив

СЪСТ

АВ И

КАЧ

ЕСТВ

О НА

БЕЛ

И ВИ

НА –

влияни

е на с

туден

ата е

нзимн

а мац

ераци

я

#225

/201

3ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

В34

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

Tрай

ни

наса

жде

ния

(Оло

ми, 1

985).

От ка

зано

то в

пос

ледн

ия а

бзац

сле

два, ч

е ув

елич

аван

ето

на З

С

на грозде

то и

прод

ължител

ността на

студ

ената

ензимна

мац

ера-

ция

са п

редп

оставк

и за н

арас

тван

е на

тръ

пчив

остта, о

цветяв

ането

и пл

одов

остта

на пр

оизвед

ените

бели

ви

на. То

ва е

прич

ината

за

неед

нознач

ните п

ромен

и в ка

чество

то н

а по

след

ните (табл

. 12

). Ви

-на

та о

т дв

ата

сорта, п

роизве

дени

пре

з трите

реко

лти

от гро

зде

със

заха

ри 1

80 и

220

г/д

м3 им

ат с

ъответно

най

-нис

ките и

най

-вис

оките

ОДО. При

нис

кото З

С н

а гроз

дето в

ината

от к

онтрол

ните в

ариа

н-ти п

ревъ

зхож

дат по

кач

ество

тези о

т на

стой

вана

гро

здов

а ка

ша

от

сортов

ете

Шар

доне

и Р

изли

нг и

тали

анск

и съ

отве

тно

в 2/

3 и

1/3

от

реко

лтите. В

този

случ

ай н

едос

татъци

те о

т ув

елич

аван

е на

фен

олни

-те с

ъеди

нени

я до

мин

ират н

ад п

олож

ител

ния

ефек

т от н

арас

тван

ето

на тер

пено

вите в

ещес

тва. П

ри п

о-ви

соки

те с

тепе

ни н

а зр

елос

т на

гроз

дето о

т дв

ата

сорта, в

ината

от н

астойв

ана

гроздо

ва к

аша

пре-

възхож

дат

по к

ачес

тво

тези о

т ко

нтро

лите, по

чти

без

изкл

юче

ния.

Дан

ните о

т табл

. 5

пока

зват о

ще, ч

е по

стойн

остите н

а ОДО н

а ви

ната н

е е

възм

ожно

да

се д

аде

едно

знач

но п

редп

очитан

ие н

а малка

та и

ли гол

ямата

прод

ължител

ност н

а мац

ерац

ията, ка

кто

и на

ви

да н

а изпо

лзва

ния

при

нея

ензимен

пре

пара

т (П

Е и/

или

ГЕ). То

ва

налага п

рове

жда

нето н

а оп

тимизац

ионе

н ан

ализ.

Про

изве

дени

те

в ра

йона

на

гр. П

леве

н бе

ли в

ина

от с

орт

овет

е Ш

ардо

не и

Риз

линг

ит

алиа

нски

от

гова

рят

по

съст

ав (съ

държ

ание

на

вин

ена

кисе

лини

, фен

олни

съе

дине

ния

и т

ерпе

нови

вещ

ест

ва)

и св

ойст

ва (сп

ект

ралн

и ха

ракт

ерис

тик

и и

дегу

стац

ионн

и оц

енки

) на

изи

сква

ният

а за

кач

ест

вени

вин

а. С

помен

атит

е по

каза

тел

и за

вися

т с

илно

от

ст

епен

та

на з

рело

ст н

а гр

озде

то

и пр

одъл

жи-

тел

ност

та

на с

туд

енат

а ен

зимна

мац

ерац

ия н

а гр

оздо

ват

а ка

ша,

пр

и ко

ято

успе

шно

мог

ат д

а се

при

лага

т (с

амос

тоя

тел

но и

ли к

ом-

бини

рано

) пе

ктол

итич

ни и

гли

кози

дазн

и ен

зимни

пре

пара

ти.

За д

опъл

нит

елно

пов

ишав

ане

на к

ачес

тво

то

на в

инат

а се

пре

-по

ръчв

а оп

тим

изир

ане

на п

родъ

лжит

елно

стт

а на

мац

ерац

ия н

а ка

шат

а в

зави

симос

т о

т зах

арно

то

съдъ

ржан

ие н

а пр

ераб

отва

но-

то

гроз

де и

про

учва

не н

а въ

змож

ност

ите

за п

рило

жен

ие н

а мал

о-ла

ктич

на ф

ермен

тац

ия в

ъв в

инат

а.

219

I. ОБЩ

И Ф

ИЗИ

КОХИ

МИЧН

И П

ОКАЗАТЕЛИ

НА ВИ

НАТА

Решаващ

а роля и значение за качеството на продукцията на ви-нарската пром

ишленост им

ат съставът и качеството на суровината, т.е. на гроздето. Те от своя страна се предопределят от съчетание-то м

ежду генетичните особености на сорта грозде и екологичните

условия в района на неговото култивиране и преработване. Всичко това е гаранция за изявата на елем

енти на уникалност в аромата

и вкуса на регионалните и най-вече на качествените вина от оп-ределен район, което ги прави все по-предпочитани на м

еждуна-

родния пазар.Клим

атичните условия в района на гр. Плевен са изклю

чително благоприятни за развитието на лозарството и винарството (Катеров и др., 1990; Хайгъров и Кем

илев, 2012 и 2012А). Въз основа на тях

е определено технологичното направление на района – отглеждане

на червени сортове грозде и производство на червени вина (Кате-ров и др., 1990). В района са налице всички дадености, вклю

чител-но и достатъчно лозови м

асиви, за производството на бяло грозде и качествени бели вина (Кем

илев и Хайгъров, 2007).Настоящ

ата изследователска работа има за цел да проучи и

моделира влиянието на три ф

актора (захарно съдържание на пре-

работваното бяло грозде, продължителност на студената ензим

на мацерация и вид на използваните при нея ензим

ни препарати) върху състава и качеството на белите вина, произведени в ра-йона на гр. П

левен от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански.

Изследователската

работа е

проведена в

периода 2006-2008

година с грозде от белите сортове Шардоне и Ризлинг италиан-

ски. Лозовите насаждения са разполож

ени на северния скат на Експерим

енталната база на ИЛВ-П

левен върху почви от излужен

чернозем с песъкливо-глинеста структура. П

ри тяхното създаване е използван посадъчен м

атериал на лозова подложка SO

4 (Берланди-ери × Рипария). Лозите от сорта Ш

ардоне имат призем

на форм

и-ровка „единичен Гю

йо”. Те са засадени през 2001 г. на разстояние 1,30 м

в редовете и 2,20 м м

ежду редовете. П

ри сорта Ризлинг италиански е прилож

ена високостъблената форм

ировка „Омбрела”.

Лозите са засадени през 1986 г. на разстояние 1,20 м в редовете

и 3,50 м м

ежду редовете.

Гроздоберът е провеждан в касетки, съгласно граф

ика от табл. 1 и при захарно съдърж

ание на гроздето приблизително 18, 22 и 26 %

. Стойностите са подбрани така, че да обхващ

ат технологичните зрелости за производството на редица продукти – вином

атериали за

шум

ящи

вина, сухи

вина, вина

с остатъчна

захар (полусухи,

Таблица 12. Съдържание на общи терпени и качество на вината

Реколта

Приблизително захарно

съдържание на преработеното грозде, г/дм3

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни вариантиШардоне Ризлинг италиански

Контроланастойване 4 ч настойване 8 ч


ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕК1 В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8

Общи терпени – ОТ, мкг/дм3

2006 г.180 670 720 710 790 800 750 810 810 920 940220 960 1010 1020 1080 1090 930 980 960 1040 1040260 1310 1380 1380 1480 1470 — — — — —

2007 г.180 960 1030 1040 1100 1090 940 1010 990 1090 1100220 1190 1240 1240 1300 1300 1340 1400 1430 1490 1510260 1280 1320 1320 1400 1400 — — — — —

2008 г.180 510 550 570 610 630 540 590 610 650 670220 600 660 670 720 770 600 650 640 730 740260 490 510 530 580 670 — — — — —

Обща дегустационна оценка – ОДО, бал

2006 г.180 73,70 75,10 75,10 74,80 76,30 82,10 79,80 77,80 79,60 79,27220 82,50 78,10 86,20 77,00 76,60 84,20 85,30 87,10 86,20 82,00260 74,60 74,80 75,00 75,90 80,00 — — — — —

2007 г.180 76,73 75,45 76,64 73,18 71,73 78,82 76,82 77,18 78,91 79,23220 82,73 84,64 84,00 82,18 84,45 81,64 83,64 86,45 85,09 87,73260 78,91 78,64 78,82 80,18 80,09 — — — — —

2008 г.180 77,33 75,56 76,67 74,44 73,22 75,89 75,78 76,56 74,78 77,11220 83,22 80,89 81,78 81,64 84,44 80,00 81,12 81,33 82,67 82,89260 79,22 79,56 81,44 82,89 79,22 — — — — —

219

I. ОБЩ

И Ф

ИЗИ

КОХИ

МИЧН

И П

ОКАЗАТЕЛИ

НА ВИ

НАТА

Решаващ

а роля и значение за качеството на продукцията на ви-нарската пром

ишленост им

ат съставът и качеството на суровината, т.е. на гроздето. Те от своя страна се предопределят от съчетание-то м

ежду генетичните особености на сорта грозде и екологичните

условия в района на неговото култивиране и преработване. Всичко това е гаранция за изявата на елем

енти на уникалност в аромата

и вкуса на регионалните и най-вече на качествените вина от оп-ределен район, което ги прави все по-предпочитани на м

еждуна-

родния пазар.Клим

атичните условия в района на гр. Плевен са изклю

чително благоприятни за развитието на лозарството и винарството (Катеров и др., 1990; Хайгъров и Кем

илев, 2012 и 2012А). Въз основа на тях

е определено технологичното направление на района – отглеждане

на червени сортове грозде и производство на червени вина (Кате-ров и др., 1990). В района са налице всички дадености, вклю

чител-но и достатъчно лозови м

асиви, за производството на бяло грозде и качествени бели вина (Кем

илев и Хайгъров, 2007).Настоящ

ата изследователска работа има за цел да проучи и

моделира влиянието на три ф

актора (захарно съдържание на пре-

работваното бяло грозде, продължителност на студената ензим

на мацерация и вид на използваните при нея ензим

ни препарати) върху състава и качеството на белите вина, произведени в ра-йона на гр. П

левен от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански.

Изследователската

работа е

проведена в

периода 2006-2008

година с грозде от белите сортове Шардоне и Ризлинг италиан-

ски. Лозовите насаждения са разполож

ени на северния скат на Експерим

енталната база на ИЛВ-П

левен върху почви от излужен

чернозем с песъкливо-глинеста структура. П

ри тяхното създаване е използван посадъчен м

атериал на лозова подложка SO

4 (Берланди-ери × Рипария). Лозите от сорта Ш

ардоне имат призем

на форм

и-ровка „единичен Гю

йо”. Те са засадени през 2001 г. на разстояние 1,30 м

в редовете и 2,20 м м

ежду редовете. П

ри сорта Ризлинг италиански е прилож

ена високостъблената форм

ировка „Омбрела”.

Лозите са засадени през 1986 г. на разстояние 1,20 м в редовете

и 3,50 м м

ежду редовете.

Гроздоберът е провеждан в касетки, съгласно граф

ика от табл. 1 и при захарно съдърж

ание на гроздето приблизително 18, 22 и 26 %

. Стойностите са подбрани така, че да обхващ

ат технологичните зрелости за производството на редица продукти – вином

атериали за

шум

ящи

вина, сухи

вина, вина

с остатъчна

захар (полусухи,

Таблица 12. Съдържание на общи терпени и качество на вината

Реколта







Общи терпени – ОТ, мкг/дм3

2006 г.180 670 720 710 790 800 750 810 810 920 940220 960 1010 1020 1080 1090 930 980 960 1040 1040260 1310 1380 1380 1480 1470 — — — — —

2007 г.180 960 1030 1040 1100 1090 940 1010 990 1090 1100220 1190 1240 1240 1300 1300 1340 1400 1430 1490 1510260 1280 1320 1320 1400 1400 — — — — —

2008 г.180 510 550 570 610 630 540 590 610 650 670220 600 660 670 720 770 600 650 640 730 740260 490 510 530 580 670 — — — — —

Обща дегустационна оценка – ОДО, бал

2006 г.180 73,70 75,10 75,10 74,80 76,30 82,10 79,80 77,80 79,60 79,27220 82,50 78,10 86,20 77,00 76,60 84,20 85,30 87,10 86,20 82,00260 74,60 74,80 75,00 75,90 80,00 — — — — —

2007 г.180 76,73 75,45 76,64 73,18 71,73 78,82 76,82 77,18 78,91 79,23220 82,73 84,64 84,00 82,18 84,45 81,64 83,64 86,45 85,09 87,73260 78,91 78,64 78,82 80,18 80,09 — — — — —

2008 г.180 77,33 75,56 76,67 74,44 73,22 75,89 75,78 76,56 74,78 77,11220 83,22 80,89 81,78 81,64 84,44 80,00 81,12 81,33 82,67 82,89260 79,22 79,56 81,44 82,89 79,22 — — — — —

318

полуслад

ки и

сладк

и), ли

кьор

ни и

благоро

дно

слад

ки вин

а. П

арти-

дите с н

абра

но гро

зде им

ат м

аса по

око

ло 400

0 кг и

са тран

спор

-тира

ни за

прер

аботва

не в

Опи

тната

изба

на

ИЛВ

– П

леве

н.От вс

яка

партид

а е

взим

ана

сред

на п

роба

в к

олич

ество

по 7

– 10

кг.

Грозде

то от вс

яка

проб

а е

прер

аботва

но в

лабо

раторн

и ус

лови

я с

портатив

ни гро

здом

елач

ка и

вин

това

пре

са. Пол

учен

ата

мъс

т е

конс

ерви

рана

с N

aN3 в

конц

ентрац

ия 5

0 мг/дм

3 и

е по

д-ло

жен

а на

съх

ране

ние

и физик

охим

ичен

ана

лиз.

Спе

цифич

ните у

слов

ия за

реализир

ането

на о

питните

вари

анти

са о

тразен

и в

табл

. 2. В

сяка

пар

тида

наб

рано

гро

зде

е ра

здел

яна

на п

ет п

рибл

изител

но е

днак

ви ч

асти (по

око

ло 8

00 к

г) за

реали-

зира

нето н

а оп

итни

те вар

ианти. В

сичк

и ча

сти

са о

хлаж

дани

в хла-

дилн

а ка

мер

а до

пре

двид

ената темпе

ратура

за съ

отве

тния

вар

иант.

Те с

а съ

хран

яван

и в

камер

ата

до с

ледв

ащия

раб

отен

ден

, ко

гато

са п

одло

жен

и на

рон

кане

и с

мач

кван

е. Р

онка

ната гро

здов

а ка

ша

е по

дава

на в

ротоо

цедв

ач (с

вмес

тимос

т 1

м3 ), п

редв

арител

но за-

пълн

ен с

въгле

роде

н ди

окси

д. Там

тя

е су

лфитир

ана, тре

тира

на с

ас

корб

инов

а ки

сели

на (от M

artin

Vialatte

Œno

logie) и

пек

толи

тичн

и СПЕ) и

глик

озид

азни

(ГЕ) ен

зимни

пр

епар

ати

(Nov

ocler

spee

d и

Nov

ozym

es н

а Nov

onordisk),

настой

вана

и о

цежда

на п

ри зад

аден

и-те у

слов

ия п

о ва

риан

ти. За

реа

лизира

не н

а по

след

ните, пр

и след

-ва

щите

техн

ологич

ни о

пера

ции

е изпо

лзва

на сам

о мъс

тта са

моток

.Мъс

тта

от к

онтрол

ата

е третир

ана

с пр

едви

дени

те д

ози

SO2 и

аско

рбин

ова

кисе

лина

. Сам

оток

ът о

т вс

ички

вар

ианти

е ох

лажда

н до

темпе

ратура

10

°С,

при

която

е ос

ъщес

твен

о грав

итац

ионн

о би

стре

не с

про

дълж

ител

ност 1

2 –

18 ч

аса

и в

сред

а от С

О2.

По

врем

е на

бис

трен

ето

е оп

реде

ляна

мътно

тата н

а мъс

тта

с не

фе-

лометър

и п

ри с

тойн

ост 20

0 NTU

е и

звър

шва

но д

екан

тира

не н

а би

стра

та ф

ракц

ия.

Бистра

та м

ъст е

оставя

на д

а се

загре

е по

д де

йствие

на

окол

-на

та сре

да д

о темпе

ратура

16°

С, след

кое

то към

нея

са до

бавя

ни

сухи

дро

жди

в к

олич

ество

100

мг/дм

3 . Изпол

зван

и са

дро

жди

от

вида

Sa

cch. ce

revisiae

, щам

R2

(Vitilevu

re KD

на

Martin

Vialatte

Табл

ица

1. Гра

фик

на

гроз

добе

ра

№Ш

ардо

неРи

злин

г итал

ианс

ки20

06 г.

2007

г.

2008

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

дата

τ, d

дата

τ, d

дата

τ, d

дата

τ, d

дата

τ, d

дата

τ, d

104

.09

2420

.08

1218

.08

711

.09

3104

.09

2701

.09

212

11.09

3129

.08

2121

.08

1019

.09

3914

.09

3718

.09

383

03.10

5315

.09

3808

.09

28–

––

––

–За

беле

жка

: τ –

прод

ължител

ност н

а зр

еене

то и

пре

зряв

ането

на гро

здето,

отчи

тана

от мом

ента н

а не

гово

то о

мек

ване

(изби

стря

не),

d –

дни

Таблица 11. Съдържание на свободни и гликозидни терпени във вината

Реколта



Стойности на показателите по сортове грозде и опитни вариантиШардонеРизлинг италиански

Контроланастойване 4 чнастойване 8 ч


ПЕГЕПЕГЕПЕГЕПЕГЕК1В1В2В3В4К2В5В6В7В8

Свободни терпени – СТ, мкг/дм3

2006 г.180320340340380400350390380440460220470500510530550440470460510520260650690680730730—————

2007 г.180630660680710700450500490560560220690730720760750660700720750780260650670680720710—————

2008 г.180280310320360370260290300320340220340380400420450360400380450440260240260260300380—————

Гликозидни терпени – ГТ, мкг/дм3

2006 г.180350380370410400400420430480480220490510510550540490510500530520260660690700750740—————

2007 г.180330370360390390490510500530540220500510520540550680700710740730260630650640680690—————

2008 г.180230240250250260280300310330330220260280270300320240250260280300260250250270280290—————

417

Œnologie). П

редварителното им рехидратиране е осъщ

ествено по инструкциите на техния производител.

Алкохолната ф

ерментация е проведена при тем

пература 16±1°С.

Извърш

ено е трикратно подхранване на дрождите с по 100 м

г/дм3

растежни ф

актори (Actiferm

на Martin V

ialatte Œnologie) при отно-

сителна плътност на ферм

ентиращата м

ъст съответно 1,065±0,005, 1,035±0,005 и 1,005±0,005. Н

епосредствено преди последното по-дхранване, ф

ерментиращ

ата мъст е отделяна от грубите дрож

дени утайки и аерирана. Това е постигано чрез нейното открито прета-кане и прехвърляне в друг ф

ерментационен резервоар.

След приклю

чване на тихата алкохолна ферм

ентация виното е сулф

итирано до съдържание на свободен SO

2 в граници 25 – 30 мг/дм

3 и е съхранявано 3 месеца в среда от инертен газ (см

ес от въглероден диоксид и азот) върху дрож

дените утайки. По врем

е на съхранението е провеж

дано през седмица разбъркване (батонаж

) за повдигане на утайките и ускоряване на автолизните процеси. След това е извърш

вано претакане на виното и обработването му

с 0,6 г/дм3 бентонит. О

бработеното вино е подложено на ш

ихтово филтриране и бутилиране. Готовото вино е съхранявано до подла-

гането му на ф

изикохимичен и органолептичен анализ.

Анализите на м

ъстта от средните проби грозде и на вината от опитните варианти са проведени по следните показатели и м

етоди:

Таблица 10. Съдържание на флавоноидни фенолни съединения и спектрални характеристики на вината

Реколта

Приблизител-но

захарно съ-държание на преработеното грозде, г/дм3





Флавоноидни фенолни съединения – ФФС, мг/дм3

2006 г.180 91 98 105 129 103 105 114 135 122 139220 94 132 99 105 150 113 138 133 152 152260 142 155 169 206 184 — — — — —

2007 г.180 132 146 169 162 181 85 84 108 118 136220 122 118 133 130 138 175 189 187 186 189260 178 186 187 293 202 — — — — —

2008 г.180 84 136 124 162 153 110 165 158 174 182220 96 130 154 211 201 92 94 165 119 137260 73 105 136 183 172 — — — — —

Молекулярна абсорбция на светлината – А420, 1

2006 г.180 0,080 0,092 0,091 0,124 0,117 0,105 0,107 0,111 0,128 0,115220 0,094 0,105 0,098 0,120 0,116 0,119 0,133 0,138 0,139 0,147260 0,095 0,108 0,123 0,128 0,143 — — — — —

2007 г.180 0,086 0,102 0,103 0,126 0,130 0,106 0,114 0,117 0,125 0,129220 0,102 0,120 0,119 0,127 0,133 0,118 0,135 0,131 0,142 0,149260 0,095 0,136 0,138 0,141 0,138 — — — — —

2008 г.180 0,096 0,097 0,103 0,115 0,119 0,096 0,107 0,123 0,131 0,130220 0,102 0,117 0,109 0,119 0,123 0,115 0,136 0,138 0,141 0,148260 0,098 0,108 0,142 0,147 0,144 — — — — —

Таблица 2. Схем

а на опитните варианти

№Технологична операция

Стойности по варианти (Ш

/РИ)

конт ролави

нификац

ия

с насто

йван

е на

гроздовата каша

К1 /К

2В

1 /В5

В2 /В

6В

3 /В7

В4 /В

8

1Охлаж

дане на гроздетотем

пература, °С10

1010

1010

продължителност, ч

12 – 1812 – 18

12 – 1812 – 18

12 – 182

Дозиране на антиоксиданти в кашата

серен диоксид (SO2 ), м

г/кг0

5050

5050

аскорбинова к-на (АК), м

г/кг0

5050

5050

3Дозиране на ензим

и в кашата

пектолитични (ПЕ), м

г/кг0

100

100

гликозидазни (ГЕ), мг/кг

00

100

104

Настойване на каш

ататем

пература, °С10

1010

1010

продължителност (Ш

/РИ), ч

0/04/6

4/68/12

8/125

Дозиране на антиоксиданти в мъсттасерен диоксид (SO

2 ), мг/дм

350

00

00

аскорбинова к-на (АК), м

г/дм3

500

00

0Съкращ

ения: Ш – Ш

ардоне; РИ – Ризлинг италиански

516

• алко

холн

о съ

държ

ание

(АС) –

само

на в

ината, д

енси

тометри

-че

н метод

с апа

рат DEE

Den

simat i A

lkco

mat н

а „G

ibertin

i”, о

б. %

;• заха

рно

съдъ

ржан

ие (ЗС

): на

мъс

тта

– ре

фра

ктом

етри

чен

ме-

тод; н

а ви

ната –

метод

на

Шоо

рл, г/дм

3 ;• о

бщ и

беззаха

рен

екстра

кт (ОЕ

и БЕ

) –

денс

итом

етри

чен

ме-

тод

с ап

арат D

EE D

ensimat i A

lkco

mat н

а „G

ibertin

i”, г/д

м3 ;

• титру

ема

кисе

линн

ост (ТК) –

потен

циом

етри

чно

титрув

ане

, г/

дм3 ка

то в

инен

а ки

сели

на;

• глю

коац

идим

етри

чен

пока

зател (ГА

П) –

само

на м

ъстта, и

зчис

-ле

ния

по ф

ормулата

ГАП =

ЗС.ТК−

1 , 1;

• дей

стви

телн

а ки

сели

ннос

т (рН) –

потенц

иометри

чен

метод

;• л

етли

ва кис

елин

ност (ЛК

) – са

мо на

вин

ата, м

етод

на Caz

enav

e-Fe

re, г/дм

3 ка

то о

цетна

кисе

лина

;• с

вобо

ден

и об

щ с

ерен

дио

ксид

(ССД и

ОСД) –

само

на в

и-на

та, ви

доизмен

ен м

етод

на

Ripp

er, мг/дм

3 ;• ви

нена

и я

бълчен

а ки

сели

на (ВК

и Я

К) –

метод

на

Поч

инок

, г/дм

3 ;• об

щи, не

флаво

ноид

ни и

флаво

ноид

ни фен

олни

съ

един

ения

(О

ФС, НФ

С и

ФФ

С):

на м

ъстта

– метод

на

Sing

leton

and

Rossi,

мг/дм

3 ка

то галов

а ки

сели

на; на

вин

ата

– метод

на

Somers, м

г/дм

3 съ

отве

тно

като (+

)-ка

техи

н, к

афее

на к

исел

ина

и (+

)-ка

техи

н;• м

олек

уляр

на абс

орбц

ия н

а св

етли

ната (А

420)

– са

мо

на вин

ата,

със

спек

троф

отом

етър

Caryso

Variu

m (UV-Vis) пр

и след

ните у

сло-

вия: д

ължин

а на

вълна

та –

420

nm; пр

азна

про

ба –

дес

тили

рана

во

да; де

бели

на н

а кю

ветата –

1 c

м;

• сво

бодн

и, гли

козидн

и и

общи

терп

ени

(СТ, ГТ и

ОТ) –

метод

на

Dim

itriadis an

d W

illiams , мкг/д

м3 ;

• орган

олеп

тиче

н ан

ализ –

сам

о на

вин

ата, п

о 10

0-ба

лната

сис-

тема

от д

егус

таци

онна

ком

исия

при

ИЛВ

-Пле

вен, с

ъстоящ

а се

от

7-11

чле

на.

Дан

ните за

състав

а, с

пектра

лните

хара

ктер

истики

и о

рган

олеп

-тичн

ата оц

енка

на ви

ната са по

длож

ени

на статистич

еска

обр

абот-

ка, ко

ято

вклю

чва

коре

лаци

онен

, ре

грес

ионе

н и

оптимизац

ионе

н ан

ализ. За

цел

та са

изпо

лзва

ни е

лектро

нни

табл

ици

в Ex

cel и

про-

грам

а Statistic

a.Ре

зултатите

от н

астоящ

ото

изслед

ване

пре

дставя

ме

в табл

ичен

ви

д, п

орад

и знач

ител

ния

обем

на

опитни

те д

анни

.В

табл

. 3

е отра

зен

състав

ът н

а па

ртид

ите

набр

ано

гроз

де, от

които

са р

еали

зира

ни о

питните ва

риан

ти вин

а. С

тойн

остите н

а по

-ка

затели

те сви

детелстват за

висо

ко к

ачес

тво

на гро

здов

ата

реко

лта

и са

нор

мални

за

агро

клим

атич

ните у

слов

ия в

рай

она

на гр. П

ле-

вен. П

одро

бен

анализ н

а по

след

ните, ка

кто

и на

тях

ното в

лиян

ие

Таблица 9. Съдържание на общи и нефлавоноидни фенолни съединения във вината

Реколта

Приблизително захарно съдържание на преработеното

грозде, г/дм3



Контроланастойване

6 чнастойване

12 чПЕГЕПЕГЕПЕГЕПЕГЕ

К1В1В2В3В4К2В5В6В7В8

Общи фенолни съединения – ОФС, мг/дм3

2006 г.180382424405468480439474486495520220390449438486514482515506555542260425481508592531—————

2007 г.180342360383389395346358391422453220379384394404412415438440443472260457486483597502—————

2008 г.180324393373428427389504484543529220340391471509501319364435445450260309375389468493—————

Нефлавоноидни фенолни съединения – НФС, мг/дм3

2006 г.18068767079887884828789220697479898586888794912606576799081—————

2007 г.18049505053506164667174220606261646456585960662606570697170—————

2008 г.18056605862646579768681220576174767053636376732605563596075—————

516

• алко

холн

о съ

държ

ание

(АС) –

само

на в

ината, д

енси

тометри

-че

н метод

с апа

рат DEE

Den

simat i A

lkco

mat н

а „G

ibertin

i”, о

б. %

;• заха

рно

съдъ

ржан

ие (ЗС

): на

мъс

тта

– ре

фра

ктом

етри

чен

ме-

тод; н

а ви

ната –

метод

на

Шоо

рл, г/дм

3 ;• о

бщ и

беззаха

рен

екстра

кт (ОЕ

и БЕ

) –

денс

итом

етри

чен

ме-

тод

с ап

арат D

EE D

ensimat i A

lkco

mat н

а „G

ibertin

i”, г/д

м3 ;

• титру

ема

кисе

линн

ост (ТК) –

потен

циом

етри

чно

титрув

ане

, г/

дм3 ка

то в

инен

а ки

сели

на;

• глю

коац

идим

етри

чен

пока

зател (ГА

П) –

само

на м

ъстта, и

зчис

-ле

ния

по ф

ормулата

ГАП =

ЗС.ТК−

1 , 1;

• дей

стви

телн

а ки

сели

ннос

т (рН) –

потенц

иометри

чен

метод

;• л

етли

ва кис

елин

ност (ЛК

) – са

мо на

вин

ата, м

етод

на Caz

enav

e-Fe

re, г/дм

3 ка

то о

цетна

кисе

лина

;• с

вобо

ден

и об

щ с

ерен

дио

ксид

(ССД и

ОСД) –

само

на в

и-на

та, ви

доизмен

ен м

етод

на

Ripp

er, мг/дм

3 ;• ви

нена

и я

бълчен

а ки

сели

на (ВК

и Я

К) –

метод

на

Поч

инок

, г/дм

3 ;• об

щи, не

флаво

ноид

ни и

флаво

ноид

ни фен

олни

съ

един

ения

(О

ФС, НФ

С и

ФФ

С):

на м

ъстта

– метод

на

Sing

leton

and

Rossi,

мг/дм

3 ка

то галов

а ки

сели

на; на

вин

ата

– метод

на

Somers, м

г/дм

3 съ

отве

тно

като (+

)-ка

техи

н, к

афее

на к

исел

ина

и (+

)-ка

техи

н;• м

олек

уляр

на абс

орбц

ия н

а св

етли

ната (А

420)

– са

мо

на вин

ата,

със

спек

троф

отом

етър

Caryso

Variu

m (UV-Vis) пр

и след

ните у

сло-

вия: д

ължин

а на

вълна

та –

420

nm; пр

азна

про

ба –

дес

тили

рана

во

да; де

бели

на н

а кю

ветата –

1 c

м;

• сво

бодн

и, гли

козидн

и и

общи

терп

ени

(СТ, ГТ и

ОТ) –

метод

на

Dim

itriadis an

d W

illiams , мкг/д

м3 ;

• орган

олеп

тиче

н ан

ализ –

сам

о на

вин

ата, п

о 10

0-ба

лната

сис-

тема

от д

егус

таци

онна

ком

исия

при

ИЛВ

-Пле

вен, с

ъстоящ

а се

от

7-11

чле

на.

Дан

ните за

състав

а, с

пектра

лните

хара

ктер

истики

и о

рган

олеп

-тичн

ата оц

енка

на ви

ната са по

длож

ени

на статистич

еска

обр

абот-

ка, ко

ято

вклю

чва

коре

лаци

онен

, ре

грес

ионе

н и

оптимизац

ионе

н ан

ализ. За

цел

та са

изпо

лзва

ни е

лектро

нни

табл

ици

в Ex

cel и

про-

грам

а Statistic

a.Ре

зултатите

от н

астоящ

ото

изслед

ване

пре

дставя

ме

в табл

ичен

ви

д, п

орад

и знач

ител

ния

обем

на

опитни

те д

анни

.В

табл

. 3

е отра

зен

състав

ът н

а па

ртид

ите

набр

ано

гроз

де, от

които

са р

еали

зира

ни о

питните ва

риан

ти вин

а. С

тойн

остите н

а по

-ка

затели

те сви

детелстват за

висо

ко к

ачес

тво

на гро

здов

ата

реко

лта

и са

нор

мални

за

агро

клим

атич

ните у

слов

ия в

рай

она

на гр. П

ле-

вен. П

одро

бен

анализ н

а по

след

ните, ка

кто

и на

тях

ното в

лиян

ие

Таблица 9. Съдържание на общи и нефлавоноидни фенолни съединения във вината

Реколта

Приблизително захарно съдържание на преработеното

грозде, г/дм3



Контроланастойване

6 чнастойване

12 чПЕГЕПЕГЕПЕГЕПЕГЕ

К1В1В2В3В4К2В5В6В7В8

Общи фенолни съединения – ОФС, мг/дм3

2006 г.180382424405468480439474486495520220390449438486514482515506555542260425481508592531—————

2007 г.180342360383389395346358391422453220379384394404412415438440443472260457486483597502—————

2008 г.180324393373428427389504484543529220340391471509501319364435445450260309375389468493—————

Нефлавоноидни фенолни съединения – НФС, мг/дм3

2006 г.18068767079887884828789220697479898586888794912606576799081—————

2007 г.18049505053506164667174220606261646456585960662606570697170—————

2008 г.18056605862646579768681220576174767053636376732605563596075—————

615

върху промените в състава на гроздето през ф

азите на зреене и презряване, се дават в поредица от наш

и публикации (Кемилев

и Хайгъров, 2007; Хайгъров и Кемилев, 2012, 2012

А, 2012Б, 2012

В, 2012

Г и 2012Д) в специализираната литература. Тук щ

е отбележим

сам

о, че с увеличаване на ЗС на гроздето се наблю

дава намаля-

ване на стойностите на ТК, ВК и ЯК. Независим

о от това обаче, съдърж

анието на

ЯК остава

високо и

се явява

предпоставка за

проявата на груба киселинност в получените бели вина. Същ

евре-менно се проявява тенденция на нарастване на стойностите на

ГАП, рН

, ОФ

С, С

Т, ГТ и ОТ.

Спом

енатите по-горе тенденции се проявяват специфично при

двата сорта, а изключенията от тях са м

ного редки. При равни

условия сортът Шардоне зрее и презрява по-бързо, по-дълго и по-

успешно от сорта Ризлинг италиански. П

ределното ЗС на гроздето

от последния сорт е около 225 г/дм3. Гроздето от сорта Ш

ардоне е в състояние редовно да достига и надвиш

ава ЗС от 260 г/дм

3 и

да отговаря

на изискванията

за производство

на благородно

сладки вина от напълно узряло (ЗС ≥

190 г/кг ≈ 207 г/дм3) и пре-

зряло (ЗС ≥

210 г/кг ≈ 231 г/дм3) грозде, както и на снеж

ни вина

Таблица 8. Съдържание на винена и ябълчена киселина във вината

Реколта


съдържание на преработеното грозде, г/дм−3





Винена киселина – ВК, г/дм3

2006 г.180 4,13 3,92 3,72 3,64 3,66 4,35 4,11 4,05 3,74 3,83220 3,46 3,14 3,01 2,80 2,93 3,83 3,69 3,71 3,44 3,51260 2,98 2,55 2,68 2,15 2,09 — — — — —

2007 г.180 4,22 3,96 4,04 3,70 3,61 4,31 4,20 4,15 3,92 3,72220 3,77 3,26 3,34 2,66 2,96 3,94 3,60 3,54 3,27 3,24260 2,84 2,55 2,40 2,05 1,94 — — — — —

2008 г.180 4,74 4,22 4,14 3,67 3,76 4,21 4,09 4,03 3,80 3,76220 3,66 3,23 2,18 2,81 2,81 4,01 3,63 3,75 3,15 3,13260 2,99 2,40 2,51 2,25 2,34 — — — — —

Ябълчена киселина – ЯК, г/дм3

2006 г.180 2,76 2,86 2,39 2,66 2,79 4,36 4,19 4,66 4,12 4,56220 2,60 2,86 2,53 2,62 2,36 3,65 3,72 4,02 4,09 3,62260 2,18 2,06 2,03 2,10 2,10 — — — — —

2007 г.180 2,82 3,19 2,82 2,92 2,79 2,75 2,88 3,15 3,18 3,18220 2,45 2,82 2,65 2,52 2,58 2,58 2,51 2,58 2,68 2,62260 2,25 2,72 2,62 2,45 2,15 — — — — —

2008 г.180 2,85 2,68 2,68 2,95 3,15 4,32 4,29 4,19 4,22 4,36220 2,22 2,37 2,39 2,79 2,13 3,28 3,22 3,25 3,15 3,06260 1,82 1,70 1,83 1,76 1,56 — — — — —

Таблица 3. Състав на партидите набрано грозде

№Дата

Показатели, разм

ерности и стойности

ЗС, г/дм3

ТК, г/дм3

рН, 1

ГАП, 1

ВК, г/дм3

ЯК, г/дм3

ОФС, мг/дм3

СТ, мг/дм3

ГТ, мг/дм3

ОТ, мг/дм3

Шардоне

104.09.06

1808,48

2,9121,23

6,116,52

1 4011 010

1 2202 230

211.09.06

2127,50

3,0028,27

6,085,39

1 5661 140

1 5202 660

303.10.06

2606,30

3,2141,27

6,405,04

1 9281 590

1 8503 440

420.08.07

1896,98

3,1827,08

7,244,05

1 3371 560

1 4803 040

529.08.07

2216,69

3,2933,03

4,053,35

1 3391 780

1 5403 320

615.09.07

2615,20

3,6750,19

2,132,93

1 6831 680

1 9803 660

718.08.08

1878,63

3,0521,67

6,905,33

974770

2501 020

821.08.08

2167,13

3,2130,29

5,934,99

975940

2601 200

908.09.08

2676,90

3,3038,70

4,616,10

573360

250610

Ризлинг италиански1

11.09.06180

8,333,19

21,616,56

4,991 244

1 2301 160

2 3902

19.09.06221

7,883,19

28,056,40

4,661 487

1 4601 320

2 7803

04.09.07181

6,753,20

26,817,43

2,351 124

1 3701 500

2 8704

14.09.07221

6,203,21

35,655,63

2,291 585

1 7601 830

3 5905

01.09.08189

6,903,07

27,396,11

3,35450

600450

1 0506

18.09.08220

5,803,20

37,935,47

3,32747

900340

1 240

615

върху промените в състава на гроздето през ф

азите на зреене и презряване, се дават в поредица от наш

и публикации (Кемилев

и Хайгъров, 2007; Хайгъров и Кемилев, 2012, 2012

А, 2012Б, 2012

В, 2012

Г и 2012Д) в специализираната литература. Тук щ

е отбележим

сам

о, че с увеличаване на ЗС на гроздето се наблю

дава намаля-

ване на стойностите на ТК, ВК и ЯК. Независим

о от това обаче, съдърж

анието на

ЯК остава

високо и

се явява

предпоставка за

проявата на груба киселинност в получените бели вина. Същ

евре-менно се проявява тенденция на нарастване на стойностите на

ГАП, рН

, ОФ

С, С

Т, ГТ и ОТ.

Спом

енатите по-горе тенденции се проявяват специфично при

двата сорта, а изключенията от тях са м

ного редки. При равни

условия сортът Шардоне зрее и презрява по-бързо, по-дълго и по-

успешно от сорта Ризлинг италиански. П

ределното ЗС на гроздето

от последния сорт е около 225 г/дм3. Гроздето от сорта Ш

ардоне е в състояние редовно да достига и надвиш

ава ЗС от 260 г/дм

3 и

да отговаря

на изискванията

за производство

на благородно

сладки вина от напълно узряло (ЗС ≥

190 г/кг ≈ 207 г/дм3) и пре-

зряло (ЗС ≥

210 г/кг ≈ 231 г/дм3) грозде, както и на снеж

ни вина

Таблица 8. Съдържание на винена и ябълчена киселина във вината

Реколта


съдържание на преработеното грозде, г/дм−3





Винена киселина – ВК, г/дм3

2006 г.180 4,13 3,92 3,72 3,64 3,66 4,35 4,11 4,05 3,74 3,83220 3,46 3,14 3,01 2,80 2,93 3,83 3,69 3,71 3,44 3,51260 2,98 2,55 2,68 2,15 2,09 — — — — —

2007 г.180 4,22 3,96 4,04 3,70 3,61 4,31 4,20 4,15 3,92 3,72220 3,77 3,26 3,34 2,66 2,96 3,94 3,60 3,54 3,27 3,24260 2,84 2,55 2,40 2,05 1,94 — — — — —

2008 г.180 4,74 4,22 4,14 3,67 3,76 4,21 4,09 4,03 3,80 3,76220 3,66 3,23 2,18 2,81 2,81 4,01 3,63 3,75 3,15 3,13260 2,99 2,40 2,51 2,25 2,34 — — — — —

Ябълчена киселина – ЯК, г/дм3

2006 г.180 2,76 2,86 2,39 2,66 2,79 4,36 4,19 4,66 4,12 4,56220 2,60 2,86 2,53 2,62 2,36 3,65 3,72 4,02 4,09 3,62260 2,18 2,06 2,03 2,10 2,10 — — — — —

2007 г.180 2,82 3,19 2,82 2,92 2,79 2,75 2,88 3,15 3,18 3,18220 2,45 2,82 2,65 2,52 2,58 2,58 2,51 2,58 2,68 2,62260 2,25 2,72 2,62 2,45 2,15 — — — — —

2008 г.180 2,85 2,68 2,68 2,95 3,15 4,32 4,29 4,19 4,22 4,36220 2,22 2,37 2,39 2,79 2,13 3,28 3,22 3,25 3,15 3,06260 1,82 1,70 1,83 1,76 1,56 — — — — —

Таблица 3. Състав на партидите набрано грозде

№Дата

Показатели, разм

ерности и стойности

ЗС, г/дм3

ТК, г/дм3

рН, 1

ГАП, 1

ВК, г/дм3

ЯК, г/дм3

ОФС, мг/дм3

СТ, мг/дм3

ГТ, мг/дм3

ОТ, мг/дм3

Шардоне

104.09.06

1808,48

2,9121,23

6,116,52

1 4011 010

1 2202 230

211.09.06

2127,50

3,0028,27

6,085,39

1 5661 140

1 5202 660

303.10.06

2606,30

3,2141,27

6,405,04

1 9281 590

1 8503 440

420.08.07

1896,98

3,1827,08

7,244,05

1 3371 560

1 4803 040

529.08.07

2216,69

3,2933,03

4,053,35

1 3391 780

1 5403 320

615.09.07

2615,20

3,6750,19

2,132,93

1 6831 680

1 9803 660

718.08.08

1878,63

3,0521,67

6,905,33

974770

2501 020

821.08.08

2167,13

3,2130,29

5,934,99

975940

2601 200

908.09.08

2676,90

3,3038,70

4,616,10

573360

250610

Ризлинг италиански1

11.09.06180

8,333,19

21,616,56

4,991 244

1 2301 160

2 3902

19.09.06221

7,883,19

28,056,40

4,661 487

1 4601 320

2 7803

04.09.07181

6,753,20

26,817,43

2,351 124

1 3701 500

2 8704

14.09.07221

6,203,21

35,655,63

2,291 585

1 7601 830

3 5905

01.09.08189

6,903,07

27,396,11

3,35450

600450

1 0506

18.09.08220

5,803,20

37,935,47

3,32747

900340

1 240

714

(ЗС ≥

220

г/к

г ≈

242

г/дм

3 ). Тов

а за п

оред

ен п

ът д

оказва

: в

част-

ност –

уни

верс

ални

я ха

рактер

на

сорта

Шар

доне

; в

общ а

спек

т –

решав

ащото

знач

ение

на

биол

огич

ните о

собе

ности

на с

орта за

каче

ство

то н

а гроз

дова

та р

екол

та и

про

изве

жда

ните о

т не

я ви

дове

и

типо

ве в

ина.

Опи

тните

данн

и, х

арак

тери

зира

щи

влия

нието

на и

зсле

дван

ите

фак

тори

(ЗС

на

гроз

дето, пр

одължител

ност н

а студ

ената

ензимна

мац

ерац

ия и

вид

на

изпо

лзва

ните е

нзим

и) в

ърху

общ

ите

физик

о-хи

мич

ни п

оказател

и на

вин

ата

са п

редс

таве

ни в

таб

л. 4

-7.

От

табл

иците

се в

ижда

, че

общ

ите

физик

охим

ични

пок

азате-

ли н

а ви

ната о

т оп

итни

те в

ариа

нти

са в

нор

мите

за к

ачес

твен

и ви

на, не

зави

симо

от п

рило

жен

ия м

етод

на

вини

фик

ация

. То

ва е

ес

тестве

н ре

зултат о

т до

брото

каче

ство

на

гроз

дова

та р

екол

та, ко

-мен

тира

но п

о-горе

и в

идно

от да

нните

в табл

. 3. Е

днов

ремен

но

с това

се

забе

лязва, ч

е ви

дът на

изпол

зван

ия е

нзим

(ПЕ

и ГЕ

) пр

и на

стой

ване

на

гроз

дова

та к

аша

не в

оди

до п

рактич

ески

разли

ки

в стой

ностите

на о

бщите

физик

охим

ични

пок

азател

и на

про

изве

-де

ните в

ина.

При

пра

вилн

о пр

овед

ена

вини

фик

ация

, АС н

а ви

ното з

авис

и ос

новн

о от с

тепе

нта

на з

рело

ст н

а гроз

дето. Дан

ните о

т табл

. 4

пока

зват, че

ув

елич

аван

ето

на ЗС

на

гроз

дето от 18

0 на

22

0 и

260

г/дм

3 е

прич

ина

за н

арас

тван

е на

АС н

а ви

ната, ка

кто

и за

затруд

нени

я в

хода

на

алко

холн

ата

фер

мен

таци

я. В

няк

ои с

луча

и (Ш

ардо

не, ре

к. 2

006

г., З

С ≈

260

г/д

м3 )

тя н

е пр

отич

а до

край

. Същ

евре

мен

но, АС н

а ви

ното н

е се

про

мен

я по

д влия

ние

на о

с-тана

лите ф

актори

(пр

одължител

ност и

вид

на изпо

лзва

ните ензим

ни

преп

арати) н

а мац

ерац

ията н

а гроз

дова

та к

аша

при

темпе

ратура

10

°С.

Стойн

остите н

а ЛК

(табл

. 6), ССД и

ОСД (табл

. 7) вар

ират хао

-тичн

о и

в ср

авни

телн

о тесн

и гран

ици. Те съ

що

могат д

а се

при

ем-

ат за

незави

сещи

от в

ъзде

йствие

то н

а пр

оучв

аните

фак

тори

. То

ва

тяхн

о по

веде

ние

е ре

зултат н

а до

брата

изра

внен

ост на

услов

ията

за п

рове

жда

не н

а фер

мен

таци

ята

– ед

ин и

същ

и щам

дро

жди

, ед

накв

о пр

едфер

мен

тативн

о су

лфитир

ане

и др

. Ако

изклю

чим п

о-со

чени

те п

о-горе

случа

и на

неп

ълна

алк

охол

на ф

ермен

таци

я, п

о-до

бна

инди

фер

ентнос

т се

наб

люда

ва и

при

ЗС н

а ви

ната. За

нас

това

е и

знен

адва

що

от гле

дна

точк

а на

оча

кван

ията, че

вин

ата

би

след

вало

да

се о

богатява

т на

неф

ермен

тиру

еми

заха

ри в

резултат

на е

нзим

ната и

кис

елин

ната хид

роли

за н

а по

лизаха

риди

те н

а гроз

-де

то п

о вр

еме

на н

астойв

ането.

Остан

алите

пока

затели

(БЕ, Т

К и

рН)

пока

зват по

-сил

на ил

и по

-слаба

зав

исим

ост

от З

С н

а гроз

дето и

про

дълж

ител

ността н

а

не, Ю

ни б

лан, Д

имят и

Мис

кет че

рвен

от ра

йона

на гр. Пом

орие

(С

тоян

ова, 1

997). В

същото

врем

е съ

държ

ание

то н

а ЯК

не

зави

си

от п

родъ

лжител

ността н

а мац

ерац

ията. Под

обно

спе

цифич

но п

о-ве

дени

е на

ВК

и ЯК

е о

бясн

имо

от гле

дна

точк

а на

устан

овен

ите

пром

ени

в рН

на

вина

та (Ха

йгър

ов и

Кем

илев

, 20

12Е) и

разли

ките

в ра

зтво

римос

тта

на с

олите

на д

вете к

исел

ини.

Пра

ви в

печа

тлен

ие, че

в п

очти в

сичк

и ви

на (с

изкл

юче

ние

на

Шар

доне

, ре

к. 2

008

г., п

ри З

С н

а гроз

дето 2

60 г/д

м3 )

съдъ

ржа-

нието

на Я

К въ

в ви

ната е

в гра

ници

2,03

– 3,19

г/д

м3 пр

и со

рта

Шар

доне

и 2,51 – 4,66

г/д

м3 пр

и со

рта Ри

злин

г италиа

нски

. Тов

а е

резултат о

т ви

сока

та кон

центра

ция на

ЯК

в грозде

то о

т дв

ата со

рта

(Хай

гъро

в и

Кемил

ев, 20

12Е )

и ед

новр

емен

но с

тов

а е

пред

пос-

тавк

а за п

рояв

ата

на гру

ба к

исел

инно

ст в

ъв в

куса

на

вина

та. То

зи

недо

статък

би

могъл д

а се

пре

дотвра

ти ч

рез ев

ентуално

то в

ключ-

ване

на

малол

актичн

ата

фер

мен

таци

я в

опер

ацио

нната

схем

а за

прои

звод

ство

на

бели

вин

а от с

ортове

те Ш

ардо

не и

Ризли

нг и

та-

лиан

ски

в ра

йона

на

гр. Пле

вен. В

земан

ето

на п

одоб

но р

ешен

ие

е въ

змож

но сам

о след

про

вежда

нето н

а до

пълн

ител

ни и

зсле

дван

ия

за о

траж

ение

то н

а тази ф

ермен

таци

я въ

рху

органо

лептич

ните х

а-ра

ктер

истики

на

вина

та.

Съд

ържан

ието н

а НФ

С в

ъв в

ината

(таб

л. 9

) ва

рира

хао

тичн

о и

в ср

авни

телн

о тесн

и гран

ици, б

ез д

а пр

оявя

ва з

авис

имос

т от

степ

ента н

а зр

елос

т на

гро

здето

и от възде

йствие

то н

а пр

оучв

ани-

те ф

актори

на

студ

ената

ензимна

мац

ерац

ия. Та

кова

пов

еден

ие е

ес

тестве

н ре

зултат о

т тяхн

ото

отно

сителн

о ра

вном

ерно

разпр

еде-

лени

е в

стру

ктур

ните е

лемен

ти н

а гроз

дово

то зър

но.

Стойн

остите н

а по

казатели

те О

ФС (табл

. 9), Ф

ФС и

А42

0 (таб

л.

10),

СТ и

ГТ (табл

. 11

), ка

кто

и ОТ (таб

л. 12) във

вин

ата са

про

пор-

цион

ални

на

съдъ

ржан

ието и

м в

пре

рабо

тван

ото

грозде

(Ха

йгър

ов

и Ке

мил

ев, 20

12Е ). Те

растат с

уве

лича

ване

на

ЗС н

а грозде

то и

пр

одължител

ността н

а студ

ената ен

зимна

мац

ерац

ия н

а гроздо

вата

каша. В

това

отно

шен

ие знач

ител

но по

-гол

ямо

е влия

нието

на

врем

ето

за к

онтакт н

а мъс

тта

с ци

пите и

сем

ките н

а гроздо

вото

зърн

о. Е

кстрак

цион

ните п

роце

си п

ротича

т ра

вном

ерно

при

нис

ка-

та тем

пера

тура

от 10

°С, до

казателство

за к

оето е

при

близител

но

една

квата

степ

ен н

а на

раства

не н

а стой

ностите

на в

сичк

и по

каза-

тели

пре

з пъ

рвата

и втор

ата

поло

вина

на

мац

ерац

ията. Устано

ве-

ните о

т на

с зави

симос

ти с

а в

унис

он с

резултатите за

пром

ените

във

фен

олни

те с

ъеди

нени

я и

аром

атич

ните в

ещес

тва

на в

ината

от

подо

бни

проу

чван

ия,

пров

еден

и съ

с со

ртов

ете

Шар

доне

, Ю

ни

блан

, Дим

ят и

Мис

кет че

рвен

от ра

йона

на гр. Пом

орие

(Стоян

о-ва

, 19

97) и

Ркац

ител

и и

Мис

кет че

рвен

от ра

йона

на

гр. Ка

рлов

о

813

ради значителния обем на опитните данни. В текста по-долу са

използвани следните съкращения: П

Е и ГЕ – пектолитичен и глико-зидазен ензим

; ЗС – захарно съдърж

ание; ТК – титруема киселин-

ност; ВК и ЯК – винена и ябълчена киселина; ОФ

С, Н

ФС и Ф

ФС

– общи, неф

лавоноидни и флавоноидни ф

енолни съединения; СТ,

ГТ и ОТ – свободни, гликозидни и общ

и терпени; ОДО – общ

а дегустационна оценка.

Опитните данни, характеризиращ

и влиянието на изследваните фактори (ЗС

на преработваното грозде, продължителност на студе-

ната ензимна м

ацерация и вид на използваните при нея ензимни

препарати) върху състава и свойствата на вината са представени в табл. 8 – 12.

От таблиците се виж

да, че почти всички показатели (без ЯК) за състава и свойствата на вината от опитните варианти са в нор-мите

за качествени

вина, независим

о от

приложения

метод

на виниф

икация. В първата публикация (Хайгъров и Кемилев, 2012

Е) установихм

е същото и за общ

ите физикохим

ични показатели на вината. Всичко това е естествен резултат от качеството на гроз-довата

реколта, ком

ентирано отново

в предиш

ната публикация

(Хайгъров и Кемилев, 2012

Е). Пак там

констатирахме, че видът на

използвания ензим (П

Е и ГЕ) при настойване на гроздовата каша

не води до практически разлики в стойностите на общите ф

изико-хим

ични показатели на произведените вина. Сега им

аме основа-

ние да твърдим, че тази тенденция се отнася и за ВК, ф

енолните съединения (О

ФС, Н

ФС и Ф

ФС), терпеновите вещ

ества (СТ, ГТ и

ОТ) и спектралните характеристики (А

420 ) на вината.От гледна точка на състава на вината, казаното по-горе означа-

ва, че двата вида ензими (П

Е и ГЕ) могат да се използват с еднакъв

успех (самостоятелно или ком

бинирано) за провеждане на студе-


ацерация на гроздовата каша при производството

в района на гр. Плевен на бели вина от сортовете Ш

ардоне и Ризлинг италиански.

Специф

ично е поведението на ВК и ЯК (табл. 8), чиито кон-центрации във вината са пропорционални на съдърж

анието им в

гроздето и на ТК на вината (Хайгъров и Кемилев, 2012Е). С

ъдържа-

нието на двете основни киселини във вината намалява същ

ествено с повиш

аване на зрелостта на преработваното грозде. Стойностите

на ВК намаляват, м

акар и по-слабо, и при увеличаване на продъл-жителността на студената ензим

на мацерация на гроздовата каш

а. Степента на това нам

аление е приблизително еднаква през първата и втората половина на м

ацерацията. Подобни зависим

ости са уста-новени и при настойване на гроздовата каш

а от сортовете Шардо-

Таблица 4. Алкохолно и захарно съдържание на вината

Реколта

Приблизително захарно съдържа-ние на прерабо-

теното грозде, г/дм3





Алкохолно съдържание – АС, об. %

2006 г.

180 10,00 9,90 9,90 10,10 9,80 10,10 9,77 9,62 9,60 9,71

220 12,20 12,20 12,20 12,10 12,00 11,60 11,40 11,70 11,40 11,70

260 13,09 13,07 13,04 13,15 13,06 — — — — —

2007 г.180 10,04 10,04 10,53 10,37 10,64 10,40 10,50 10,40 10,40 10,50220 12,42 12,10 12,56 12,29 12,70 12,30 12,90 12,90 12,70 12,50260 13,80 13,75 13,60 13,60 13,80 — — — — —

2008 г.180 10,00 10,54 10,45 10,48 10,53 9,50 10,45 10,67 10,50 10,80220 12,50 12,80 12,90 13,10 13,15 12,50 12,40 12,65 12,60 12,20260 16,20 16,10 15,90 15,35 15,90 — — — — —

Захарно съдържание – ЗС, г/дм3

2006 г.180 1,07 1,05 1,90 1,69 1,98 0,84 1,17 1,30 0,97 1,17220 0,92 1,02 0,99 1,03 1,05 1,90 1,37 1,60 1,90 1,74260 18,00 20,00 16,00 19,00 15,00 — — — — —

2007 г.180 1,64 1,47 1,54 1,50 1,88 0,94 1,10 1,17 1,30 1,07220 1,98 2,32 2,25 2,49 2,29 1,10 1,64 1,62 1,50 1,88260 1,91 1,81 1,64 1,78 2,15 — — — — —

2008 г.180 0,98 1,13 1,17 1,38 1,17 0,77 0,84 0,84 1,04 0,97220 0,94 1,17 0,94 0,81 1,23 1,04 0,97 0,94 0,81 1,47260 1,40 0,97 0,77 0,94 1,40 — — — — —

813

ради значителния обем на опитните данни. В текста по-долу са

използвани следните съкращения: П

Е и ГЕ – пектолитичен и глико-зидазен ензим

; ЗС – захарно съдърж

ание; ТК – титруема киселин-

ност; ВК и ЯК – винена и ябълчена киселина; ОФ

С, Н

ФС и Ф

ФС

– общи, неф

лавоноидни и флавоноидни ф

енолни съединения; СТ,

ГТ и ОТ – свободни, гликозидни и общ

и терпени; ОДО – общ

а дегустационна оценка.

Опитните данни, характеризиращ

и влиянието на изследваните фактори (ЗС

на преработваното грозде, продължителност на студе-


ацерация и вид на използваните при нея ензимни

препарати) върху състава и свойствата на вината са представени в табл. 8 – 12.

От таблиците се виж

да, че почти всички показатели (без ЯК) за състава и свойствата на вината от опитните варианти са в нор-мите

за качествени

вина, независим

о от

приложения

метод

на виниф

икация. В първата публикация (Хайгъров и Кемилев, 2012

Е) установихм

е същото и за общ


ични показатели на вината. Всичко това е естествен резултат от качеството на гроз-довата

реколта, ком

ентирано отново

в предиш

ната публикация

(Хайгъров и Кемилев, 2012

Е). Пак там

констатирахме, че видът на

използвания ензим (П

Е и ГЕ) при настойване на гроздовата каша

не води до практически разлики в стойностите на общите ф

изико-хим

ични показатели на произведените вина. Сега им

аме основа-

ние да твърдим, че тази тенденция се отнася и за ВК, ф

енолните съединения (О

ФС, Н

ФС и Ф

ФС), терпеновите вещ

ества (СТ, ГТ и

ОТ) и спектралните характеристики (А

420 ) на вината.От гледна точка на състава на вината, казаното по-горе означа-

ва, че двата вида ензими (П

Е и ГЕ) могат да се използват с еднакъв

успех (самостоятелно или ком

бинирано) за провеждане на студе-


ацерация на гроздовата каша при производството

в района на гр. Плевен на бели вина от сортовете Ш

ардоне и Ризлинг италиански.

Специф

ично е поведението на ВК и ЯК (табл. 8), чиито кон-центрации във вината са пропорционални на съдърж

анието им в

гроздето и на ТК на вината (Хайгъров и Кемилев, 2012Е). С

ъдържа-

нието на двете основни киселини във вината намалява същ

ествено с повиш

аване на зрелостта на преработваното грозде. Стойностите

на ВК намаляват, м

акар и по-слабо, и при увеличаване на продъл-жителността на студената ензим

на мацерация на гроздовата каш

а. Степента на това нам

аление е приблизително еднаква през първата и втората половина на м

ацерацията. Подобни зависим

ости са уста-новени и при настойване на гроздовата каш

а от сортовете Шардо-

Таблица 4. Алкохолно и захарно съдържание на вината

Реколта

Приблизително захарно съдържа-ние на прерабо-

теното грозде, г/дм3





Алкохолно съдържание – АС, об. %

2006 г.

180 10,00 9,90 9,90 10,10 9,80 10,10 9,77 9,62 9,60 9,71

220 12,20 12,20 12,20 12,10 12,00 11,60 11,40 11,70 11,40 11,70

260 13,09 13,07 13,04 13,15 13,06 — — — — —

2007 г.180 10,04 10,04 10,53 10,37 10,64 10,40 10,50 10,40 10,40 10,50220 12,42 12,10 12,56 12,29 12,70 12,30 12,90 12,90 12,70 12,50260 13,80 13,75 13,60 13,60 13,80 — — — — —

2008 г.180 10,00 10,54 10,45 10,48 10,53 9,50 10,45 10,67 10,50 10,80220 12,50 12,80 12,90 13,10 13,15 12,50 12,40 12,65 12,60 12,20260 16,20 16,10 15,90 15,35 15,90 — — — — —

Захарно съдържание – ЗС, г/дм3

2006 г.180 1,07 1,05 1,90 1,69 1,98 0,84 1,17 1,30 0,97 1,17220 0,92 1,02 0,99 1,03 1,05 1,90 1,37 1,60 1,90 1,74260 18,00 20,00 16,00 19,00 15,00 — — — — —

2007 г.180 1,64 1,47 1,54 1,50 1,88 0,94 1,10 1,17 1,30 1,07220 1,98 2,32 2,25 2,49 2,29 1,10 1,64 1,62 1,50 1,88260 1,91 1,81 1,64 1,78 2,15 — — — — —

2008 г.180 0,98 1,13 1,17 1,38 1,17 0,77 0,84 0,84 1,04 0,97220 0,94 1,17 0,94 0,81 1,23 1,04 0,97 0,94 0,81 1,47260 1,40 0,97 0,77 0,94 1,40 — — — — —

912

Таблица 5. Беззахарен екстракт и титруема киселинност на вината

Реколта







Беззахарен екстракт – БЕ, г/дм3

2006 г.18022,0322,3522,8022,3122,9219,1619,9319,9020,7320,6322023,1824,2824,5124,8724,7521,9022,4321,9022,7022,5626022,5023,4023,1023,8023,90—————

2007 г.18022,4622,7322,9623,6023,3219,6619,9020,2320,4020,1322022,8223,1823,0524,1124,2121,6022,3622,2822,2022,1226025,5927,7927,3628,0227,75—————

2008 г.18019,4720,1320,2820,4020,5019,9320,1620,7620,8620,6322022,0624,0323,5623,8924,1721,1621,5322,0621,4922,4326024,6025,7325,3528,7627,90—————

Титруема киселинност – ТК, г/дм3

2006 г.1806,906,586,386,006,086,906,686,086,236,232206,035,405,505,084,955,575,155,155,085,002605,104,784,624,334,25—————

2007 г.1807,056,706,636,486,356,686,506,306,306,402206,436,136,506,035,805,905,605,205,285,102605,084,454,084,304,23—————

2008 г.1807,367,107,046,756,886,906,306,206,106,102206,406,306,506,206,105,755,005,205,155,982605,505,095,094,304,40—————

Таблица 7. Съдържание на серен диоксид във вината

Реколта







Свободен SO2 – ССД, мг/дм3

2006 г.18027191728221016161516220241622242214141919152602731323035—————

2007 г.18010171615161513281913220121614222328141614192601620161819—————

2008 г.18013152028131914191518220273651383112192617242601426263842—————

Общ SO2 – ОСД, мг/дм3

2006 г.180987262719644428554512209288859283827988897526010510612399113—————

2007 г.180628183828826956711562220117127114130102121119109118105260105160111105111—————

2008 г.180769511711295112971261141182201121151491181149911712911313926096116119139155—————

студената ензим

на мацерация

на гроздовата

каша.

Освен

това, стойностите на ТК (табл. 5) и рН

(табл. 6) във вината са пропорцио-нални на тези в гроздето (табл. 3). Увеличаването на степента на зрелост на гроздето и продълж

ителността на студената мацерация

са причина за нарастване на БЕ (табл. 5) и рН, както и за нам

а-ляване на ТК. В това отнош

ение по-съществено е влиянието на

първия фактор. Установените от нас зависим

ости за тези показатели са в унисон с резултатите от подобни проучвания, проведени със сортовете Ш

ардоне, Юни блан, Д

имят и М

искет червен от района на гр. П

оморие (С

тоянова, 1997) и Ркацители и Мискет червен от

района на гр. Карлово (Олом

и, 1985).Данните от табл. 3-7 показват убедително, че годината на ре-

колтата се явява фактор, който оказва най-голям

о влияние върху състава на гроздето и общ


ични показатели на ви-ната. И

зключение от това им

а само при ЗС

на гроздето и АС на

виното. Нивата на първия показател се определят от технологично-

то направление за преработка на гроздето и се постигат чрез про-мяна на датата на гроздобера, а той от своя страна предопределя

стойностите на втория показател.В резултат от проведената изследователска работа е установе-

но, че в района на гр. Плевен се получават качествени реколти

грозде от сортовете Шардоне и Ризлинг, което е подходящ

о за преработка в бели вина от всички категории, видове и типове. При

равни условия

сортът Ш

ардоне зрее

и презрява

по-бързо, по-дълго и по-успеш

но от сорта Ризлинг италиански. Това е още

едно доказателство за универсалния характер на сорта Шардоне и

за решаващ

ото значение на биологичните особености на сорта за качеството на гроздовата реколта и произвеж

даните от нея видове и типове вина.

Стойност

ите на общ

ите ф

изикохимични показат

ели на вината

от дват

а сорта са в норм

ите за качест

вени вина, независимо от

прилож

ения мет

од на винификация. Н

ито един от

тези показат

е-ли не се влияе от

вида на използвания ензимен препарат

, а повече-т

о от т

ях се определят от

степент

а на зрелост на гроздет

о и не зависят

от продълж

ителност

та на ст

удената ензим

на мацерация.

Годината на реколт

ата оказва най-голям

о въздействие върху със-

тава на гроздет

о и общит

е физикохим

ични показатели на винат

а.

II. ОСН

ОВН

И КИ

СЕЛИНИ, Ф

ЕНО

ЛНИ СЪЕД

ИНЕН

ИЯ, ТЕРП

ЕНО

ВИ

ВЕЩЕСТВА И

КАЧЕСТВО Н

А ВИНАТА

Резултатите от изследването представяме в табличен вид, по-

1011

Таблица 6. Действителна и летлива киселинност на вината

Реколта

Приблизител-но захарно






Действителна киселинност – рН, 1

2006 г.180 3,21 3,28 3,24 3,26 3,27 3,12 3,20 3,18 3,18 3,23220 3,25 3,24 3,29 3,26 3,24 3,20 3,24 3,24 3,26 3,20260 3,26 3,29 3,26 3,24 3,31 — — — — —

2007 г.180 3,14 3,22 3,19 3,19 3,23 3,10 3,17 3,13 3,18 3,13220 3,28 3,29 3,27 3,30 3,32 3,19 3,16 3,17 3,18 3,21260 3,40 3,39 3,45 3,49 3,43 — — — — —

2008 г.180 3,10 3,17 3,16 3,18 3,13 3,10 3,12 3,14 3,13 3,14220 3,18 3,30 3,24 3,26 3,26 3,19 3,18 3,22 3,25 3,27260 3,36 3,39 3,46 3,40 3,45 — — — — —

Летлива киселинност – ЛК, г/дм3

2006 г.180 0,48 0,42 0,48 0,57 0,50 0,64 0,63 0,60 0,63 0,70220 0,63 0,50 0,54 0,54 0,63 0,54 0,57 0,66 0,66 0,60260 0,75 0,81 0,84 0,73 0,75 — — — — —

2007 г.180 0,33 0,30 0,24 0,30 0,24 0,18 0,24 0,21 0,24 0,18220 0,42 0,27 0,27 0,27 0,30 0,48 0,42 0,60 0,40 0,40260 0,60 0,54 0,60 0,60 0,54 — — — — —

2008 г.180 0,24 0,18 0,25 0,21 0,18 0,36 0,36 0,40 0,36 0,41220 0,59 0,40 0,56 0,40 0,47 0,36 0,36 0,43 0,36 0,46260 0,40 0,40 0,57 0,48 0,86 — — — — —

2 000 животни1 250 изложители80 000 посетители

ИЗЛОЖЕНИЕ ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО

Клермон-Феран / ФРАНЦИЯ

2-3-4ОКТОМВРИ

2013 r.

ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЯ НА ФЕРМИ!Запознайте се с породите говеда и овце от нашия регион и с агро-промишлените предприятия (кланици, осеменителни станции, мандри, пунктове за износ на говеда…).Безплатни посещения с осигурено присъствие на технически експерти и преводачи. Програма и записване онлайн на www.sommet-elevage.fr

Разположено в сърцето на Централния френски масив, в най-големия регион на месодайното говедовъдство в Европа, Изложението по животновъдство SOMMET DE L’ELEVAGE в Клермон-Феран (Франция) се нарежда между най-значимите международни професионални специализирани животновъдни изложения (млечно и месно говедовъдство, овцевъдство, коневъдство…): - 2 000 животни, участници в конкурса (1 300 говеда – 400 овце – 300 коне)- 22 породи говеда (за мляко и за месо), 26 породи овце, 21 породи коне…- най-значимото европейско събитие в областта на месодайното говедовъдство

ТОП ПОСТИЖЕНИЯТА НА ФРЕНСКАТА ГЕНЕТИКА В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО!

Най-широко представени са следните сектори:Генетичен материал, храни за животни, хигиена и здравеопазване на животните, доилна техника и оборудване за млекопроизводство, услуги и оборудване за животновъдството, сгради, възобновяеми енергийни източници, селскостопанска техника…- 170 000 m² изложбена площ- 80 000 посетители (от които 3 000 международни от 71 страни)- 1 250 изложители (от които 370 чуждестранни от 30 държави)

ПЪЛНА ГАМА ПРОДУКТИ ЗА ВСИЧКИ СФЕРИ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

СЪБИТИЯ 2013- 3-ти срещи за животновъдство Франция / Средиземноморски страни, които предвиждат в програмата: o Вторник 01/10: посещения на животновъдни ферми и на център за износ на говеда o Сряда 02/10: конференция за ползите от кръстосването за производството на говеждо месо- Национален конкурс на породата Салерс (400 животни)- Национален конкурс на породата Монбелиард (250 животни)- МЕЖДУНАРОДНА ВЕЧЕР НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО: представяне на френските породи говеда и овце пред чуждестранните посетители (2 октомври, сряда, 18,30 ч. Палата 3)

Персонално посрещане, посещение на изложението с придружител, организиране на бизнес срещи…Международният клуб е на Ваше разположение, за да Ви съдейства да развиете успешно Вашите контакти по време на изложението.Не пропускайте да се отбиете! Посетителите или изложителите, които желаят да се срещнат с Вас могат да Ви оставят съобщение.

МЕЖДУНАРОДНИЯТ КЛУБ

www.sommet-elevage.fr

Земеделие плюс 7-8/2013

Documents

Transcript of Земеделие плюс 7-8/2013