В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: 1 Март - стр. 1 Баба Марта /стихотворение/

- стр. 1

Конкурс - „Мис Кралица на зимата” - стр. 1; 8

Есе за Трети март - литературен конкурс на ВМРО-Севлиево - стр. 2; 3; 4

Светът, видян през прозореца на една класна стая - фотоколажи - стр. 4

Представяме Ви клуб „Бит и обичаи” - стр. 5

Интервю с Найден Цонков - треньор на група по футбол - момчета 1997 - стр. 6

Интервю с Росен Николов - треньор на тенис клуб „Севлиево”- стр. 6

Интервю с Веселка Петева - треньор на училищния отбор по волейбол - стр. 7

МАРТ - 2010

МИС КРАЛИЦА НА ЗИМАТА

В един от най-студените дни, на 23 януари, в ДК „М. Белчева” се проведе националният конкурс „МИС КРАЛИЦА НА ЗИМАТА”. Сред класираните на първите 4 места са възпитаничките на СОУ „В. Левски” Ирена Пламенова от ХІ-б и Тея Диянова от ХІ-а клас. Те заеха съответно второ и четвърто място. Екип на Училищен вестник се срещна с двете красиви момичета. Ето какво споделиха те пред екипа ни:

1. Какво е чувството да си мис? Ирена: Чувствам, че успешно съм изкачила още един връх. Тея: Чувствам се много горда от себе си.Това е първото ми участие на такъв конкурс и фактът, че бях оценена от журито, ме прави много щастлива.

2. Очаквала ли си някога да спечелиш? Ирена: Да. Всяко момиче малко или много се надява. Аз съм се доказала и вярвам в себе си. Тея: Честно казано, не. Но чувството да бъда сред наградените е наистина невероятно и се радвам, че успях да го изпитам.

Продължава на 8 стр.

3 МАРТ По случай Националния празник на България – 3 март, Об-щинската

организация на ВМРО орга-низира литературен конкурс на тема „Трети март”. В направление есе трите призови места бяха заети от ученици на СОУ „Васил Левс-ки”. Есето на Анна-Мария Маркова, ученичка в 10 „в”, бе класирано на първо мяс-то. Неговата авторка получи парична награда от 50 лв. Второ място и 30 лв. получи Яна Петкова от 9 „а”, а трето място и сумата от 20лв. взе Моника Христова от 11 „в”. Наградените есета на стр. 2;3

1 МАРТ

Старите хора казват, че пред всяка къща стопаните трябва да закачат пресукани червени кон-ци. Като ги видела, баба Марта се засмивала, изгрявало слънце-то и всичко се стопляло. Затова всяка година на 1 март си пода-ряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.

Интересни са обичаите, извърш-вани през март и непосредствено свързани с народната мартеница.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а чер-вената - здраве и сила.

Според народния обичай марте-ниците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щър-кел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля сво-ята мартеница. Едни я слагат под камък , други я връзват на плод-но дърво.

БАБА МАРТА Баба Марта,

Баба Марта! Слънце грее над градинки и поля. Чуйте славея как пее, песента на пролетта.

Разцъфтяла е земята в цялата си красота. Тичат пеят и децата- Баба Марта е дошла.

Мартенички пъстроцветни милата старица ще ни донесе. Мир, любов и много здраве да ни носят те!

Мариела - VІ-в клас

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕ

2 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

ТРЕТИ МАРТ Българийо мила, какво си ти за мен? Райско кътче на земята с дух вековен, несломен, прию-тило моя роден дом. Гордея се, че съм дъщеря на такава прекрасна страна, съче-тала величието на Балкана и синевата на Черно море! Оте-чество на славата и подвига. Ти помниш подвига на всички твои синове, дали живота си. За да бъдем свободни. И днес с всеки полъх на вятъра, с всяка песен на птиците ти разказваш за тях. 3 март! Една дата, отбелязана с червено на календара. За то-зи ден - ден светиня, дали жи-вота си много верни синове на нашата „българска майка юнашка”, за да можем след петвековното робство да се възродим. Тези твои знайни и незнайни, но винаги смели си-нове, готови да пожертват жи-вота си за теб, са безкрайно много. Сред тях са Левски, Ра-ковски, Ботев и още, и още... Горда съм, че съм наследница на всички тях, на всички онези смели българи, борили се за твоята свобода и напоили с червената си кръв твоята прек-расна земя, за да можем днес и ти, и аз да бъдем свободни и с радост да носим имената си: ти - България, аз - българка.

Колко мъка и колко скръб, колко радост са затворени в годините! И се възвишава един връх Шипка в нашите думи! И кънти победното „ура” на една велика дружба, скрепена чрез подвига на братството! С разтуптяно сърце вървя по извити пътеки във вековни гори и вдишвам свежия ти въздух, катеря се по величествени ска-ли и съзерцавам прекрасното ти небе, късам цвете сред узре-ли жита, гмуркам се в разпене-ни води-това си ти днес, прек-расна моя България, и аз-твоя дъщеря. Трети март - ден светиня! Ден тържествен, празник всенаро-ден! На този ден изгря първият свободен ден! Колко книги са написани, кол-ко сълзи са изплакани за всич-ки герои, извършили подвига? Но „тоз който падне в бой за свобода, той не умира”. А къде са душите им? Може би в наши-те сърца. Обичам те, моя Родино! Оби-чам всяка прашинка от твоята плодородна земя! Обичам всяка тревичка в полята ти! Обичам всяко дърво в горите ти! Оби-чам всичко в теб! Обичам те, моя мила и свята България!

Анна-Мария Маркова Х-в клас

ТРЕТИ МАРТ Яна Вескова Петкова

Трети март. Запалени факли. Венци от цветя, поднасяни пред паметниците на героите, загинали за свободата на Бъл-гария. Развълнувани лица. Развети български трибагрени-ци. Гордост! Какво за мен е трети март? Та аз съм само на 15! Какво може да значи трети март за едно петнадесетгодишно момиче? Знаейки какво се е случило на този съдбовен ден през далеч-ната 1878 година, се чувствам горда. Горда, че съм българка. Горда, че съм потомка на най-стария народ, населявал Бал-каните - а именно български-ят. Лично аз асоциирам трети март с рок групата „Епизод”.

Песните по стихотворения на Ботев и Вазов могат да разчув-стват и най-безчувствения. Да стоплят и най-студеното сър-це. Сега, пишейки това есе, си спомням как веех българското знаме на техен концерт, пеей-ки българския химн заедно с групата и всички около мен. Тогава сърцето ми се пълнеше с гордост, а очите – със сълзи. Спомням си как цялата публи-ка, увита с български знамена и станала на крака, скандира-ше „О, Шипка”. Спомням си минутата мълчание и падането на колене, когато „Епизод” засвириха „Последен марш” по Вазовото „Новото гробище над Сливница”.

Продължава на 3 стр.

3 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

Неделя е. Свободен ден. Нау-чила съм си по всички предме-ти - освен по история. Остави-ла съм любимия си предмет за най-накрая. Обичам да се ро-вя в историята и затова винаги й отделям най-много време. Разтварям учебника и спирам поглед на заглавието на урока „Руско-турска война - 1877-1878 година”. Започвам да че-та с интерес и пред мен ожи-вява картината на една война - Освободителната.

Декември 1877. Раните на българския народ от жестоко смазаното от поробителя Ап-рилско въстание още кървят. Пожари и дим продължават да се стелят над стотици изпепе-лени села и градове. Дипло-мати, изпратени от Великите сили, се събират в Цариград, за да търсят изход от кризата. Но докато Англия, Франция и Австро-Унгария се опитват да спасят целостта на Империя-та, то руският дипломат граф

Игнатиев е категоричен. Вре-мето на уговорките и компро-мисите е минало. Турция трябва да бъде принудена да даде свобода на българите, дори с цената на една война. Русия е готова с кръвта си да помогне за свободата на един изстрадал славянски народ - българския. Чета и мисля. Какъв трябва да бъдеш, за да оставиш дом, семейство, Родина, и да тръг-неш по несигурния път на ед-на война към една далечна и непозната страна? Мога ли днес от позициите на своите 17 години да разбера защо стотици, хиляди доброволци се стичат под знамената в името на една кауза? Знам, че времето променя представите за отминали факти и събития. Знам, че някои изследователи търсят причината за войната извън саможертвата, изтък-вайки на преден план руските царски интереси. Но история-та не признава половинчати истини.

Продължава на 4 стр.

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕ Продължение от стр.2 Спомням си как минутата изте-че, но останахме на колене до стиховете: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях. И те за теб достойни, майко, бяха и твойто име само кат мълвяха, умираха без страх”. Тогава се огледах. Всички нао-коло, цялата публика от малки и големи, метъли с дълги коси и рокери с кожени якета, знаеха стиховете на Ботев и Вазов и пееха заедно с групата. И в очите им се четеше гордост – от това, че са българи, от това, че са общност, че нещо ги свързва като кръв, съдба и история. Ка-то трети март!

ВОЙНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СЪДБАТА НА ЕДИН НАРОД

4 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

Продължение от стр.3

Затова аз приемам саможертва-та на русите като високо нравст-вен акт заради героизма, проявен от тях по време на войната, както и заради крайния резултат - Ос-вобождението. И никой няма пра-во да забравя, че то, освобожде-нието, дойде с цената на много свидни жертви. По бойните поле-та на Шипка и Плевен, край Шей-ново, Стара Загора и Никопол, българската земя попива кръвта на стотици млади руски мъже и жени. Генерали повеждат в студ и пек, в дъжд и вятър войсковите си подразделения към един връх, към една Голгота, за да паднат първи в боя. Свищов, Търново, Казанлък и Севлиево първи усещат вкуса на свобода-та. Свободата - толкова чакана и изстрадана, не е просто дар. Тя

трябва да се заслужи. Българите го съзнават и както и с каквото могат, помагат на „братушките”. Те са разузнавачи, опълченци, помагачи. Жени и мъже, деца и старци носят вода, храна, грижат се за ранените. Докосват шине-лите и сабите на руските войни с благоговение и дълбоко в сърца-та им се ражда преклонение, признателност и обич към осво-бодителите. Оттогава са изминали 132 годи-ни. Но дори и сега аз все още чувам грохота на оръдията и усе-щам горчивия вкус на барутен дим, който се стели над опожаре-ните Нова Загора и Стара Загора. Усещам вледеняващия вятър и виждам замръзналите в Балкана на поста си руски братя. Но нищо не може да спре смелите войни. Ни студ, ни пек, в устрем към крайната цел - Освобождението на България.

Навън вече се стъмва. Привърш-вам урока по история, но си мис-ля, че може би в такава нощ рус-ки майки са чакали със свити сърца своите синове и дъщери да се завърнат у дома. Изричали са мили думи, молили са Бог да ги запази живи. Но уви! За мнозина от тях обратен път няма. Гробо-вете им завинаги остават нейде в земята на признателна, свободна България. И независимо от прев-ратностите на времето и полити-ческите пристрастия, аз дълбоко вярвам, че саможертвата и геро-измът на братята руси в Руско- Турската освободителна война 1877-1878 година никога няма да бъдат забравени. И там някъде при Плевен, на Шипка, Шейново и Хаинбоаз, при Стара и Нова Загора, на паметниците на заги-налите руски войни винаги ще има свежи цветя, положени от признателна България.

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕ ВОЙНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СЪДБАТА НА ЕДИН НАРОД

Моника Пламенова Христова; ХІ-в клас

СВЕТЪТ, ВИДЯН ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДНА КЛАСНА СТАЯ

СКОК КЪМ БЪДЕЩЕТО

ТВОРЧЕСТВО И КРАСОТА

СЪН ПО ВРЕМЕ НА ЧАС

ТВОРЧЕСКИЯ СИ ПОГЛЕД С ВАС СПОДЕЛЯ ИВАН ДИМИТРОВ 6В КЛАС

5 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

Клуб „Бит и обичаи” е създа-ден през месец ноември 2008 година. В дейността на клуба се включват 18 ученици от начална училищна степен. През първата година към клу-ба се присъединяват нови 14 ученици. Разделени по екипи, учени-ците провеждат изследова-телска и събирателна дейност за начина на живот на бал-канските народи: І екип - Гърция и Турция; ІІ екип - Румъния; ІІІ екип - Сърбия и Македония. През първата година от свое-то съществуване участниците в клуба се запознават с бъл-гарските народни празници: Коледа, Баба Марта, Благове-щение, Великден, Еньовден. Сред дейностите на клуба са участие в общоучилищна ко-ледна изложба, посещение на АЕК „Етъра” - град Габрово, рисунки за конкурсите

„Рецептите на баба” и „Баба Марта бързала...”, като рисун-ките от последния са изложе-ни в изложбената зала на Дандоловите къщи в гр. Сев-лиево. За отлично представя-не в конкурса „Баба Марта бързала..” клуб „Бит и оби-чаи” получава грамота от Ис-торически музей – Севлиево. Интересна идея е организи-рането на лятно училище сред природата за бъдещите пър-вокласници, където с дей-ността на клуба се запознават и техните родители. Клубът работи съвместно и с останалите клубове за извън-класни дейности към СОУ „Васил Левски”. Подкрепяни от родителите, клубните чле-нове, съвместно с клуб „Музика и танци на балканс-ките народи”, подготвят тър-жество „На гости у съседите”, на което представят съседни-те балкански страни с техните

традиционни ястия и свърза-ните с приготовлението им песни и обреди. Празникът приключва с дегустация на приготвените баници, тикве-ници, баклава, мамалига и др.

ДЕЙНОСТИ НА КЛУБА ПРЕЗ 2009/2010 УЧЕБНА ГОДИНА:

СЕПТЕМВРИ - кът с битови предмети.

ОКТОМВРИ - приказки на балканските народи и рисунки с предмети от бита на бълга-рите.

НОЕМВРИ - табло, отразява-що красотата на българските носии от севлиевския край, рисунки и поздравителен ад-рес до родителите за деня на християнското семейство.

ДЕКЕМВРИ - презентация за празника Никулден и свърза-ните с него традиции, посре-щане на Коледа и Нова година в ДК „Мара Белчева”.

Информацията предостави Детелина Станева - ръководител на клуба

КЛУБ „БИТ И ОБИЧАИ”

СОУ „Васил Левски” работи по проект по програма РЧР на ЕСФ на стойност 45 120 лв. Във връзка с дейностите по проекта в училището бя-ха изградени 11 клуба за извънкласни дейности. Целта им е да развиват самостоятелната дейност на учениците, уменията им за работа в екип и поемането на отговорности.

В този брой ще Ви запознаем с дейността на клуб „Бит и обичаи”

6 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

1. Господин Цонков, какво ще кажете за сегашния със-тав – доволен ли сте и какво очаквате през новата 2010 година? Г-н Цонков: Доволен съм. Момчетата се стараят. Но за да се класираме по-напред в зо-налното първенство, трябва повече дисциплина и много тренировки. 2. Често се получава учени-ци да се оправдават за по-слабия си успех със заетост-та си следобед на трениров-ки. Вие все ни повтаряте, че успехите във футбола тряб-ва да вървят ръка за ръка с учението. Защо? Г-н Цонков: Абсолютно съм уверен в това. Защото който учи, развива мисленето си. А това е много важно за играта футбол. 3. Вашето мнение за поняти-ето интелигентен футбо-лист? Г-н Цонков: Интелигентен футболист според мене е този, който уважава играта, съотбор-ниците си, треньора, противни-ковия играч и – разбира се - публиката. Той е спортсмен.

СПОРТ

В клуба по тенис традиционно членуват много ученици от СОУ „Васил Левски”. Те тренират упорито и усилията им редовно се увенчават с успех.

Господин Николов, кога е създаден тенис клуб "Севлиево"? Г-н Николов: Тенис клуб "Севлиево" функционира от 26 януари 2000 г.

Има ли ентусиасти, които тренират този спорт? Г-н Николов: Около 50 деца от 5 до 18 - годишна възраст.

От какъв материал е настил-ката на кортовете? Г-н Николов: Настилката се изработва от млени тухли, за-щото е най-подходяща.

Коя година бе направен Корт номер 3 и с каква цел? Г-н Николов: Кортът е напра-вен през 2008г. с цел да се про-веждат турнири от по-висок ранг.

Кои са спонсорите на клуба? Г-н Николов: Генерален спон-сор е Ideal Standart Bulgaria.

Имате ли бъдещи планове за подобряване на съоръжени-ето? Г-н Николов: Четвърти корт, с който да се кандидатства за професионални турнири.

ТЕНИС С треньора на тенис клуб „Севлиево”, г-н Росен Николов, се срещна и разговаря Лазар Матеев от VІ-в клас.

4. На кой футболист от бъл-гарското и световното пър-венство бихте желали да приличат Вашите възпита-ници? Г-н Цонков: Хубаво е да при-личат на Димитър Бербатов. Ще се радвам момчетата в отбора да имат същите качества, и – защо не - същите успехи, като него. 5. Кой според Вас ще спече-ли тазгодишното първенство в нашата подготвителна гру-па? И - втори въпрос: кой ще е новият световен шампион в ЮАР? Г-н Цонков: Всеки отбор се стреми да спечели първото мяс-то в групата, защото това дава възможност за участие в Репуб-ликанското първенство. Но спо-ред мен три отбора ще претен-дират за спечелване на първен-ството - „Белите орли” на Пле-вен, „Етър” и „Литекс”. Смятам, че световен шампион в ЮАР ще бъде отборът на Холан-дия, тъй като играят интересен футбол. Да пожелаем на момчетата от подготвителна група 1997 успех през новия сезон!

ФУТБОЛ Футболът е вечна игра. Така мислят много момчета от нашето училище и отнемат от свободното си време , за да тренират в детско-юношеската школа „Видима-Раковски”. С Найден Цонев - треньор на възпитаниците от възрастова група 1997, разговаря Никола Димитров - 6В клас

СПОРТ

ВОЛЕЙБОЛЪТ е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставил мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участни-ците не бил ограничен, а също така началният удар бил из-пълняван с една ръка на един крак. Морган нарекъл играта „Минтонет”. След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Сприйнгфилд играта получава своето име „волейбол” по предложение на професор Алфред Т. Халстед. Много ученици, като навършат 11-12-годишна възраст, се ориентират към волейбола. Някои правят това от желание да спортуват, други - от скука, трети - за да израснат по-високи и да оформят фигурите си. Към последното се присъединяват и родителите. Но спортът изисква самодисциплина, екипност, самоконтрол, ловкост и съобразителност, сътрудничество. Те-зи качества са особено важни при колективните спортове, включително и при волейбола - в най-висока степен. Какво е състоянието на волейбола в училището ни, какви проблеми съществуват, какви са перспективите на развитие - по тези въпроси разговаряме с г-жа Веселка Петева - преподавател по физическо възпитание и спорт в СОУ „Васил Левски”.

Христо: Здравейте, г-жо Пете-ва. Надявам се, нямате нищо против да ни отделите малко от времето си, за да отговорите на няколко въпроса? Г-жа Петева: Разбира се, с удоволствие. Христо: Нека започнем с това, какво според Вас е състояние-то на волейбола - като цяло в

града и в частност - в училище-то? Г-жа Петева: Като цяло в гра-да волейболът върви напред и нагоре, тоест развива се в поло-жителна посока. За съжаление не бих могла да кажа същото и за волейбола в нашето учили-ще... (сега нивото е доста по-ниско от предходните години).

Христо: Според Вас какви са причините за това? Г-жа Петева: Според мен ос-новните причини са 2. Едната е, че имаме твърде малко часове за подготовка - 2 часа седмично по 45 минути. Принудени сме да сливаме тези 2 часа. Въпреки това времето пак не стига ... Христо: Ако трябва да го срав-ните с предходни години? Г-жа Петева: Тук две мнения няма. Както вече споменах, за най-голямо съжаление този спорт в СОУ „В. Левски” не вър-ви добре. В последно време не успяваме да преодолеем дори общинските кръгове. На фона на завоюваните от нашия отбор пето и седмо място на републи-канските първенства, съответно през 1999 в Асеновград и 2001 година във Варна, резултатите, меко казано, „бледнеят”. Христо: Какви са перспективи-те на училищния ни отбор за в бъдеще? Г-жа Петева: Това не е нещо, което аз мога да кажа. Само времето ще покаже. И все пак всички сме оптимисти. Най-важното е, че желанието и ста-ранието не липсват. Надяваме се тази година да се представим по-добре от предходните. Христо: А какво липсва на от-бора ни ? Г-жа Петева: Както вече спо-менах, най-много ни липсва времето за тренировки. Докато участниците в другите спортове - баскетбол и футбол, имат по 3-4 тренировки в седмицата, ние имаме само по една. Оттук спо-ред мен идват и по-слабите ни резултати... Христо: Да се надяваме, че те-зи, от които зависи увеличава-нето на тренировъчното време, ще прочетат това интервю и ще откликнат на Вашия апел за по-вече тренировки. Благодарим ви, че отговорихте на въпросите ни. Остава да ви пожелаем здраве, късмет и успехи - на Вас и на всички от училищния отбор!

НАШЕТО ИНТЕРВЮ С г-жа Веселка Петева, треньор на училищния отбор по волейбол, разговаря Христо Цанков, Х-а клас

7 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2010

Печатна база: „М-ПРЕС” ООД - СЕВЛИЕВО, тел. 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ТОЗИ ВЕСТНИК БЕ РЕАЛИЗИРАН СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:

Сдружение

„Училищно настоятелство”

при СОУ „Васил Левски”

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ” СОУ „Васил Левски”

СЕВЛИЕВО

Ръководител: Венета Дончева Предпечат: Димитър Димитров

МИС КРАЛИЦА НА ЗИМАТА

3. За в бъдеще мислиш ли да се изявяваш в модния бранш? Ирена: Само като разнообра-зие, но иначе не мисля да се занимавам специално с това. Тея: Ако ми се отдаде възмож-ност, бих се възползвала, но имам планове и за по-сериозни начинания извън този бранш.

4. Разкажете ни за конкур-са? Ирена: Всичко беше професио-нално издържано. Създадохме много нови приятелства и из-живяхме приятни моменти. Тея: Срещнах се с един от ор-ганизаторите и той ме покани да участвам. Участието ми в конкурса е един от най-вълнуващите моменти в живота ми и се радвам, че бях част от

него. Запознах се с много нови хора. Организацията, ре-петициите - всичко това за мен беше много интересно и се отдадох напълно на това изживяване.

5. Голяма ли беше конкуренцията? Ирена: Можеше и по-добре, но може-ше и по-зле. Тея: Конкуренцията не беше малка - имаше момичета, които заслужаваха да спечелят. Аз лич-но малко се притес-нявах, но в момен-та, в който излязох на сцената и усетих

подкрепата на приятелите си, забравих за притеснението.

6. За първи път ли участва-те? Ирена: Не. Участвала съм в много международни и нацио-нални конкурси. Тея: На модния подиум - да.

7. Каква беше наградата? Ирена: Класираните в челната четворка получават правото да представят страната ни на кон-курса Мис България Лондон 2010.

Благодарим Ви, момичета! Же-лаем ви нови, още по-големи успехи на националните и на световните модни подиуми.

Интервюто водиха: Ванеса и Надежда от Х-а клас