Да знаем повече (11,2012)

СПИСАНИЕ

ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ Брой 2 Ноември 2012

54 стр.

24 КАФЕТО: “Горчивото изобретение на Сатаната”Изчезнали

Застрашени Уязвими!

СУДАН: Загадките на

пясъчните дюни

Шестте измерения на БОНД

32 стр.

21 стр.

Добро утро, студено време!

Най-доброто лекарство срещу теб, мое есенно-зимно настроение е тонизираща чашка кафе

рано сутрин. Няма друга подобна напитка, която да има способността да премахне като с вълшeбнa пръчка умората от лицето ми, а същевременно да ме впечатли с такава история, легенди и факти! Ето защо една сутрин се събудих с идеята това издание да е посветено на пътешествието на вкусно изпечените кафеени зърна от яркочервените плодове на дръвчето до каната кафе с кадифен каймак, заради която веднага бих се надигнал от леглото. А за да ти стане още по-топло на душата докато пиеш, драги читателю, сме ти резервирали и кратка екскурзия до нубийските пирамиди в Судан. Ако пък копнееш за нещо по-драстично и екзотично, предложението ни е да избягаш на въображаемо сафари от далеч по-животинската обстановка на работното ти място. Едва след като се сгорещиш и избистриш мислите си, ще посмеем да ти дадем една нерадостна равносметка за човешкия напредък и проблемите, съпътстващи ежедневието, от което така се опитваш да избягаш. Ще те занимаем с ползите и вредите от солта, ще разкрием една брутална истина за застаряващия ни мозък и войната в Сирия, ще ти припомним за безумната злоупотреба с детския труд в една тежка, изчезваща вече, професия, но и ще те поразим и замислим отново с карта на застрашените от изчезване животински видове в България. А за да балансираме негативното с позитивното, сме поръсили върху горчивото кафе и щипка забава с рубриките “360°: Светът в снимки” и “Този месец в историята”. Съвсем лежерно ще се отпуснеш след като разлистиш и последните страници на броя, където сме обърнали внимание на филмите за най-популярния таен агент в историята на киното - Джеймс Бонд. Радвай се на живота, изпивайки до дъно топлата чаша на удоволствието с новия ни брой, уважаеми читателю. Приятно кофеиново разсънване!

РЕДАКЦИЯ: e-mail: [email protected] http://daznaempoveche.com

Главен редактор и дизайн: Иво Русев

Автор: Добромир Василев

Автор и дизайн: Боян Новаков

Автор: Янита Джунова

ТЪРСИМ ТЕ! Ниесмемалъкисплотенколективсмалкоресурси,нодостатъчнооптимизъм,страстинадежда,чедазаситимцялкитайскинарод.Икатосъздателинаединмалъксвят,имамежеланиетодавидимкакнашетотворениерастеидостигановивисоти.

Затоваипротягамеръцекъмсветанеобятен,занови,мотивираниипълнисентусиазъмталанти,коитодаиматсходеннанашия,погледкъмсвета.Нямамепретенциикъмпол,възраст,религиозниилиидеологическиубеждения,стигадавидимтръпкатамеждуредоветеиекстазавъввсекивложенфакт.Търсимлюбопитковциивсезнайки,закоиточерно-бялатаснимкаипаданетонакапкаводанеепростофакт,авъзможностзановипознанияизакоитомиризматанановакнигадоставясетивнозадоволство,аразгръщанетонапоследнатастраница,уви,носимъничкотъга.

Акомислиш,чесидостатъчнодобър,талантлив,ентусиазиран,мотивиран,заинтересованотсветаоколосебесиисъвсеммалколудпонещо-недейсеплаши!Драснининяколкоредазасебесиизанещото,покоетосипадаш-въвформатанамалкастатияилихрумка,инекадавидимдалищенивпечатлиш.

Нямаметърпение!

[email protected]

РЕДАКЦИЯ: e-mail: [email protected] http://daznaempoveche.com

http://daznaempoveche.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/

Уважаеми читателю,

Това писмо е адресирано към теб, с призив да не забравяш един приятел. Той ми беше много близък, защото винаги, когато неприятност ме сполиташе и светът ставаше син и мрачен, той беше там на своя бял пиедистал в едно далечно кътче на полезрението ми. Няма нужда да ви запознавам, защото той е и при теб сега. Той е бил при всеки, който не е прекарал последните двадесет години в една от малкото тъмни пещери, които останаха без оптичен кабел или безжичен интернет. И предполагам, че дори и сега, ако четеш това малко писмо в нашето магическо списание, пред екран от какъвто и да е род и вид, този мой малък приятел те гледа, забравен, в ъгъла на клавиатурата ти. Е, достатъчно мистерия. Приятелят ми се казва “Ескейп” или така добре познатото ни копче ESC, намиращо се в най-горния ляв ъгъл на клавиатурата. Да, забравил си го драги читателю. Всички го забравихме. А той носи така интересна история....

на Вавилонската Кулата” (име на светлинни години от днешните умотворения от рода на “Антенагейт”, “Мапгейт” и подобни присмешки). Същността му се е състояла в преобразуване от един програмен език в друг, малко като при днешното комбо ALT+SHIFT, което сменя езика ни на писане. Самият Бимър обаче имал много по-грандиозно и радикално решение за този проблем и няколко години по-късно то се изпълнило, благодарение на него и много други програмисти. Решението: стандартизиране на компютърния код. В този момент, тъй като ESC останал безработен, решението било взето и

ПИСМОПо Стари

я

Лентов Ка

бел

Замислен и създаден е през далечната 1960 г., когато Apple и Microsoft са били едва планове в главите на техните

създатели, а I.B.M. - голямото име в индустрията. В този момент, традицията в компютърната техника е била,

че всяка машина си е говорила на собствен език и комуникацията между, например, два компютъра и периферни устройства е ставала посредством преводачи. Не, нямам предвид програми или драйвери. Имам предвид биологична единица, която е трябвало да прави този трансфер (или превод) на команди....на ръка. И тогава идва програмистът Боб Бимър. Неговата задача е била да реши този проблем, който е носил така изобретателното име “проблемът

4 сп. Да Знаем Повече

По Стария

Лентов Ка

белтози бутон станал “Шерифа на операционната система”. Когато нещо нежелано стане, там се криело спасението + добавеното удоволствие да излееш гнева си върху привидния аутсайдер на клавиатурата. Но колкото повече напредваме в начина на интеракция с машините ни,

толкова повече забравяме това

приятелче, което е виждало нашите най-страшни моменти на животинска ярост.

Ако погледнете телефона си, таблета

или дори отворите търсачката Google и

включите виртуалната клавиатура, там просто няма да го видите на екрана. Новите технологии не могат да си позволят да бъдат видяни да си играйкат с такива реликви. Но ти...ти, драги наш читателю, не го забравяй. ESC е реликва, част от историята, копчето, което все си обещавах, че ще

боядисам в златна боя, когато бях на 9 (заедно с копчето за рестартиране). Това, че вече не виждаме стария син екран с думите “Системна Грешка 32”, не означава, че трябва да изоставяме

нашия спасител, та дори и той да е за старчески

дом. Помилвай го от време на време, поглеждай го с малко носталгия по доброто старо време, когато ALT+F4 бече смъртната присъда, а ESC сякаш внасяше милост в компютърната наказателна система. Защото моят....нашият приятел може да изчезне от под пръстите ни, но нека поне да остане в сърцата ни. И нека да привършим с това: Когато всички тези наши приятели вече ги няма - CTRL, ALS, SHIFT, ESC, HOME, PgUp/Dn, END, Pause, Break, In-sert и 12те F-a и в ръцете ни е един таблет, който е забил с каквато и да е била футуристична форма на синия екран на смъртта, единствената комбинация, която ще можем да упражним е кухненски нож (с връх към екрана) + чук за пържоли (с глава към дръжката на ножа) + happy ending: прилагане на цялата се насъбрала животинска ярост!

Благодаря ти читателю, че обърна внимание поне за малко на този стар приятел и че поне веднъж ще се присетиш пак за него в близкото или далечно бъдеще. Благодаря ти!

С Уважение, Боян Новаков и неговият “Правец 16” от тавана П.П. Ако ти, читателю драг, си геймър - страстен или не - това не беше за теб. Гейм-общността много често използват този бутон и влагат същата онази злоба и страст, която аз влагах в дните на DOS. Продължавай в същия дух. Не го щади!

5 м. Ноември 2012


месец ноември в историята

1 ноември 1900 ВЕЦ “Панчарево” е

въведена в експлоа- тация. Централата осигурява електричество за осветление, трамваи и за индустриалните предприятия в София.

2 ноември 1885По стар стил започва

Българо-сръбската война. Българската победа е предпоставка за международното признаване на Съедине-нието.

3 ноември 1957СССР изстрелва

„Спутник-2“ с първото живо същество на борда – кучето Лайка. Лайка умира от стрес и прегряване няколко часа след изстрелването.

8 ноември 1935Роден е секс

символът на френското кино - Ален Делон. Снимал се е общо в 88 филма, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.

9 ноември 1985На 22 години Гари

Каспаров става най-младият световен шампион по шах за всички времена. Отказва се от шахмата на 10 март 2005 г.

10 ноември 1989Позната на всички

ни дата - оставката на Тодор Живков и отменянето на чл. 271 от НК, забраняващ всякаква критика против соцалистическия режим.

14 ноември 1943София е

бомбардирана от 91 англо-американски бомбардировача B-25 Мичъл. Това е първото въздушно нападение с жертви и разрушени сгради.

15 ноември 1533Испанският

конквистадор Франсиско Писаро превзема столицата на инките - град Куско, с което на практика слага край на инкската империя.

16 ноември 1945Учредено е

ЮНЕСКО. Организацията цели да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката и културата.

17 ноември 1950Тензин Гятсо,

14-ият Далай Лама е ръкоположен за държавен глава на Тибет. От 1959 г. е принуден да живее в резиденция в Северна Индия.

21 ноември 2004В Украйна

започва Оранжевата революция - политически протести, вследствие от фалшифицираните резултати на втория тур от президентските избори.

22 ноември 1990Маргарет Тачър

подава оставка. Още преди да дойде на власт, тя е наричана в съветската пропаганда “Желязната лейди” — прозвище, останало и до днес.

28 ноември 2007Умира Доньо

Донев, баща на “Тримата глупаци” - българска сатирична анимационна поредица от 11 късометражни филма, създадени в периода между 1970 и 1990 г.

27 ноември 1895Алфред Нобел,

шведски индустриалец и изобретател на динамита, подписва своето последно завещание, с което се учредяват Нобеловите награди.

26 ноември 1956Премиера на

първия български цветен филм - “Точка първа” - създаден по сценарий на Валери Петров от известния театрален режисьор Боян Дановски.

7 ноември 1959 БТ започва да

излъчва Канал 1. Първото показано предаване е манифе-стация от площад „9 септември” по случай 7 ноември.


4ноември 1879Джеймс Рити

патентова касовия апарат. Той измисля уреда, за да спре кражбите на персонала.

5 ноември 1967Открит е комби-

натът Кремиковци. Към 1989 г. се разраства до 24 кв. км площ, на която функционират 25 завода с 15 000 работещи.

6 ноември 1926Джейкъб Шик

патентова електрическа-та самобръсначка. Александър Хоровиц по-късно пък измисля самобръсначката с ротационни ножчета.

11 ноември 1918Сключено е

Компиенското примирие за прекратяване на бойните действия от Първата световна война между победената Германия и Антантата.

12 ноември 1998Ал Гор, носител

на Нобелова награда за мир, подписва Протокола от Киото, споразумение за контрол над емисиите от парникови газове.

13 ноември 1862Луис Карол

започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса.

18 ноември 1928Рожденият

ден на Мики Маус. Създаден като заместник на Освалд Щастливия заек, героят на Дисни, дебютира първо в анимацията “Steamboat Willie”.

19 ноември 1917Родена е Индира

Ганди, бивш министър-председател на Индия и втората жена на този пост в света. Убита е от собствените си телохранители.

20 ноември 1985Пусната е

операционната ситема Microsoft Windows 1.0. Това е първият опит за въвеждане на графичен потребителски интерфейс.

23 ноември 1991Фреди Меркюри,

член на британската рок група Queen, обявява, че е болен от СПИН. На следващия ден умира. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

24 ноември 1859Чарлз Дарвин

публикува “Произход на видовете” като излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор.

25 ноември 1940Дебют на Уди

Кълвача. Спонтанното хрумване за създаването на анимационния герой се заражда по време на екскурзия, когато създателят бил тормозен от неуморен кълвач.

30 ноември 1835Роден е Марк

Твен, известен със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин”.

29 ноември 1899Жоан Гампер

основава футболен клуб Барселона. Още тогава отборът избира за своите екипи синьото и червеното, които и до днес са основните цветове на клуба.

НАУКАТА НАКРАТКО

Преди 5 години в националния парк „Тай” в Западна Африка,

Лидия Лунц наблюдава как шимпанзета в южния край на парка поставят ядки coula върху корените на дърво и ловко ги строшават с помощта на каменен чук. По-късно Лунч посещава групи шимпанзета в северните и източни части на парка и забелязва, че вместо камъни, животните строшават орехите с дървена тояга. „Беше толкова поразително различно”, казва Лунц. Тя също установява, че северните и източни колонии от шимпанзета използват каменни чукове през ранния сезон на coula. По-късно, когато орехите стават по-сухи и по-лесни за счупване, шимпанзетата започват да използват дървени чукове. Въпреки това южните колонии предпочитат каменни чукове през целия сезон.

Трите групи живеят в една и съща гора, където наличността на камък и дърво е почти еднаква, така че разлики от екологичен характер не биха могли да обяснат поведението на шимпанзетата. Възрастните женски, които често напускат колонията, в която са родени, започват да използват сечивото на новата си група. Най-доброто обяснение е, че групите шимпанзета са развили свои собствени културни традиции.

„Ние смятахме, че животни, живеещи в една и съща среда, развиват една и съща стратегия”, казва Лунц, която работи в Института по еволюционарна антропология Макс Планк. Нейното изследване е първото по рода си, което изказва предлоложението, че разликите мужду групите, живеещи в съседство, не са вследствие на генетични фактори или околна среда, а на направен културен избор. Тази есен Лунц отново се запътва към Западна Африка, за да продължи с проучванията си.

Страхът от математиката причинява болка

И вие сте го изпитали! Феноменът, известен

като „страх от математика” , или „математическа фобия” е описан още през 1972 година. Използвайки ПЕТ скенер, учени от Чикагския университет установили, че частите от мозъка, активни при недостатъчно подготовени по предмета ученици, са същите, които са отговорни и за физическата болка. Изненадващо се оказало, че нямало активност в центровете на болка при самото решаване на задачи, а преди това –

по време на очакването на “страшното събитие”. При някои хора болезнени усещания се наблюдават дори при просто подаване на учебник или при споменаване името на дисциплината. В края на краищата, страхът от математиката може да бъде признат за пълноценно заболяване, тъй като при него са налице негативни физически и психологически реакции, а това е характерно и за други фобии, отбелязват учените.

Шимпанзетата са развили свои собствени културни традиции


Тежко на кралицата, която е понижена със статут на

обикновена работничка. Такава е съдбата на листо-режещите мравки кралици, които не успеят да напуснат гнездото и да създадат нова колония. И все пак дори и това е за предпочитане, тъй като при повечето видове мравки „провалилите се” кралици биват изядени от сестрите си.

Мравките от вида Acromyrmex ech-inatior събират големи количества листа и отглеждат специален вид гъба върху тях – тази гъба е единственото, с което мравките се хранят. Колониите от листо-режещи мравки са организирани в няколко работни касти – по-големите събират листата, а по-малките се грижат за гъбите. Мъжките и женските в репродуктивна възраст напускат гнездото, за да създадат нови колонии, но Волкер Неринг от университета във

Провалилите се мравки-кралици са задължени да се трудят наред с нисшите мравки-

работнички - >

Фрайбург, Германия, забелязва, че при Acromyrmex echinatior определените за кралици остават в гнездото.

Неринг успява да улови новоизлюпени мравки-кралици и да отстрани крилата им, като така им попречва да отлетят от гнездото в търсене на партньор. „Приземените” кралици започват да се държат като работнички, грижат се за ларвите и нападат мравки от други колонии. Кралиците от други видове еусоциални мравки са изгубили способността да се държат като работнички и не могат да се адаптират. За разлика от тях кралиците от вида Acromyrmex echinatior са запазили уменията си на работнички, тъй като вземат активна роля в изграждането на собствените си колонии. Неринг смята, че са в безопасност от останалите работнички, защото листо-режещите мравки се хранят само с гъби.

Слон проговори на корейски език

Азиатски слон с името Кошик взе, че проговори на

корейски и шашна де къде има зоолог по света. Животното, което живее в зоологическата градина „Евърланд” в Южна Корея се научило да имитира човешка реч, като манипулира звуците с помощта на хобота

си. Тежащото 5.5 тона животно може да произнася пет думи на корейски език - “здравей”, “седни”, “не”, “легни” и “добре”. Изследователите смятат, че той развил способността като бебе, за да може да общува с надзирателите си, тъй като бил единственият слон в зоологическата градина между 1995 и 2002 г.

Зоолози напомнят, че това не е първия говорещ слон. През 70-те години африкански слон на име Батир, държан в зоопарка на казахстанския град Караганда проговорил на руски. Шегаджии

предполагат, че точно този хоботник е родил и серията иронични вицове, които твърдяха, че съветските слонове са най-великите на света.

Светът в снимки

остров БОРНЕООтляво: Дървесна жаба от Борнео, вкопчила се за малък клон с възглавничките на пръстите си.

Отдясно: Последният стадий от живота на насекомото Цикада - излюпване на възрастния индивид. Снимката е правена по време на силна буря в джунглата Саварак.

А тази черно-бяло оцветена гъсеница се защитава с дългите си, остри влакънца, подредени по своеобразен начин и чрез които отравя своите врагове.

Индиански тотеми Ванкувър, Канада

Тотемите са очарователни, но и мистериозни символи на индианската култура в Северна Америка. Издълбани от червен кедър, те всъщност никога не са били обект на религиозни поклонения. В действителност чрез изобразените тотеми на тях (животни, емблеми на кланове, фигури) разказват истории, легенди, събития и отдават почит на отишлите си от този свят роднини.

Светът в снимки

След като миналото лято НАСА официално прекрати програма “Космическа совалка”, на много от астронавтите се наложи да бъдат предсрочно пенсионирани, оставяйки ги с ужасно много свободно време, което трябва да уплътнят по някакъв приятен за тях начин. За радост, американският фотограф Хънтър Фриймън дава няколко чудесни идеи как да не скучаят по време на своя престой на Земята. Удивителната му колекция от снимки поставя космическите герои в ежедневни ситуации, като по този начин ни припомня, че когато те не са в космоса, са съвсем обикновени хора, с нужди и навици като нашите.

Когато на астронавтите им стане скучно...

Сет Кастеел е може би най-публикуваният фотограф на домашни любимци в света и, както можете да видите тук - успява да ги заснеме под ъгъл, различен от обичайния. Според него, гмуркането за хвърлена топка във водата отключва дивите инстинкти у нашите кучета, а комбинацията от странни физиономии, зъби, широко отворени очи, движение и мехурчета, правят неговата фотография харесвана и масово споделяна в интернет пространството.

Дръж, куче, дръж!Цоп...във водата. Тези кучета няма да се спрат пред нищо в преследване на любимата си топка.

Цоп...във водата. Тези кучета няма да се спрат пред нищо в преследване на любимата си топка.

САФАРИ КАЛЕНДАР 2013

Къде и кога: Най-добрите места за сафари през 2013 г.

Декември -Януари

Февруари -Март Април - Май Юни - Юли

Август -Септември

Октомври-Ноември

УГАНДА Лесно можете да наблюдавате застрашените от изчезване планински горили в планината Рувензори през тези толкова сухи месеци. (shoortravel.com)

ГАЛАПАГОСКИ ОСТРОВИ През лятото морските игуани на остров Еспаньола сменят цвета на кожата си, а костенурките изплуват на плажовете, за да снесат яйцата си. (discovergalapagos.com)

МЕКСИКО Вижте мигриращите към топлите води на Долна Калифорния, сиви китове. (bajaecotours.com)

ТАСМАНИЯ Срещнете се на живо с двуутробни животни и тасманийски дяволи в Югозападния национален парк. (beaconholidays.com.au)

ТАНЗАНИЯ Бебе-лъвчета и жиравчета се появяват на бял свят по време на размножителния период в резерватите Серенгети и Нгоронгоро.

АРЖЕНТИНА Посетете полуостров Валдес, където по това време пристигат косатките. (amazonadventures.com)

ЗАМБИЯ Дестинация-мечта за любителите на птици! 750 различни вида, сред които е и китоглавата чапла. (www.birdinginzam-bia.com)

ШРИ ЛАНКА Горещото време там е подходящо за близка среща с леопардите в Национален парк Яла.

ФОЛКЛАНДСКИ ОСТРОВИ Побързайте да хванете пингвините и тюлените, преди летният сезон там да приключи.

ФИНЛАНДИЯ Кафявите мечки в резервата Mar-tinselkosen са се събудили тъкмо от зимен сън. (martinselkonen.fi)

БОРНЕО Наблюдавайте орангутани през най-малко дъждовните месеци на джунглата.

МАДАГАСКАР Периодът на ухажване на лемурите. А знаете ли, че в семейството женските доминират

над мъжките!

КИТАЙ Има около 2500 останали панди и то разпръснати

в 50 защитени местности. Идеалното време да посетите резервата Фопинг в Съчуан.

ЗИМБАБВЕ След сезона на силни ветрове, хипопотами и слонове могат да бъдат забелязани около водопадите Виктория. (afrizim.com)

ПЕРУ Вероятно ще видите тапири и ягуари през сухия сезон в резервата Мадиди-Тамбопата(inkanatura.com)

АРКТИКА Изучете поведението на полярните мечки и моржове, докато причакват дивеча си. (quarkexpedi-tions.com)

АВСТРАЛИЯ Кенгура и коали припкат, а южните китове тъкмо мигрират от Антарктида към Големия Австралийски залив(inkanatura.com)

КЕНИЯ Африканските антилопи Гнута мигрират в резервата Масай Мара през Юли.

КАНАДА Заливът Фунди предоставя възможността за наблюдение на китове през размножителния им период. Местността е невероятно красива.(fundyfun.com)

КОСТА РИКА Надникнете в света на костенурките в Националния парк Тортугуеро. Тогава е периодът им на гнездене. (southernex-plorations.com)

ЮАР Есенно време може да прескочите до Южна Африка. Забележителност в националните паркове Крюгер и Гаутенг са носорозите, антилопите и маймуните павиан.

САЩ Круиз из фиордите на Аляска. Внимавайте обективът ви да не изпусне някой кит, дива мечка или вълк.

АНТАРКТИДА Много видове пингвини мигрират към Антарктида през лятото, за да се хранят с изобилните от крил студени води.

БРАЗИЛИЯ Ставайки сухо в иначе влажния регион Пантанал, все по-често могат да бъдат видяни гривести вълци и мравояди. (brazil-naturetours.com)

ИНДОНЕЗИЯ Островите Мисуул са перфектното място за гмуркане с шнорхел. Те са и дом на водни кончета, акули и папагалската риба.

БОТСВАНА Наблюдавайте с бинокъл стада от слонове, биволи и хипопотами, събрани в делтата на река Окаванго.

http://www.shoortravel.com

http://www.discovergalapagos.com/

http://www.discovergalapagos.com/

http://www.bajaecotours.com/

http://www.beaconholidays.com.au/

http://www.beaconholidays.com.au/

http://www.amazonadventures.com/valdes.htm

http://www.amazonadventures.com/valdes.htm

http://www.birdinginzambia.com/

http://www.birdinginzambia.com/

http://www.martinselkonen.fi/index.php%3Fid%3D1%26la%3Den

http://www.afrizim.com/home.asp

http://www.inkanatura.com/

http://www.quarkexpeditions.com/

http://www.quarkexpeditions.com/

http://www.inkanatura.com/

http://www.fundyfun.com

http://www.southernexplorations.com/costa-rica-travel/

http://www.southernexplorations.com/costa-rica-travel/

http://www.brazilnaturetours.com/

http://www.brazilnaturetours.com/

България е най-красивата страна! И никой българин,

имащ поне малко патриотично чувство, няма да дръзне да спори с нас. Природата ни също е уникална...богатството и разнообразието на фауната нарежда малката ни държавица на челно място в Европа...и това не е поредната соц-пропаганда, с която ни промиваха мозъците години наред, а самата истина. Но надали в бъдеще ще може да възприемем околната среда по същия начин, без животните в нея. Убивани за храна или просто за кеф, бракониерствани

и гонени от естествения им хабитат, вследствие на човешките ни потребности, днес сме на път да урбанизираме и комерсиализираме всяка налична педя земя в ламтежа си за още и още. Застроихме места с изключително биоразнообразие като Черноморието, Пирин, Рила, Витоша и Родопите. Замърсихме въздуха, почвата, крайбрежните води, изсякохме де каквото можахме...Но това далеч не е изолирано явление, присъщо само за родната картина. Горите в световен мащаб намаляват с 160 000 квадратни километра на година. Крайно притеснително явление,

тъй като те са дом на над 50 % от всички животински видове на планетата. Същевременно продажбата на животни на черния пазар генерира печалби от над 20 милиарда $ на година, което нарежда тази неморална и нелегална дейност на второ място като най-печеливш бизнес след продажбата на наркотици. Подхранвано от човешката алчност за екзотични храни и висша мода, много от застрашените от изчезване животни са обект на лов всекидневно. Лемурите, например - небезизвестните герои

от анимацията “Мадагаскар”, се смятат за деликатес и въпреки, че са защитени видове, се убиват и продават за около 53 щатски цента на индивид. Съвсем добри пари за изключително бедното население на острова. Цената на планинските горили се движи между 4000 за мъртва или 40 000 долара за жив екземпляр, а има само 790 бройки по цял свят. Още по-лошо е, че в много случаи на бракониерите са им нужни само части от телата им – например рогата от носорог се купуват на цена от 65 000 долара/килото. Това е порочен кръг, в който с всяка следваща продажба, цената на черния

пазар се увеличава, а това прави стоката дори по-желана от колекционерите. Съвсем логично следствие от безотговорността ни ще е изчезването на стотици видове и екосистеми от лицето на нашата планета. А сега обратно в България. За 50 години вече в историята са 16 вида животни. А според “Червената книга” още 78 биологични видове са застрашени да последват съдбата им. Същевременно, изселването на населението от много от граничните райони и преместването му в големите градове, освободи

от антропогенно натоварване обширни територии, които се превръщат в своеобразни “необявени резервати” и сега те имат по-богат и по-разнообразен животински свят, отколкото през миналите десетилетия. Запустяването на голяма част от преди обработваемите земи в страната и спирането на индустриални производства, се отразява благоприятно и състоянието на биоценозите в тях, макар и бавно, се приближава към естественото. Тенденция, която макар и да влошава икономическата конюнктура, се надяваме ще продължи и занапред.

Изчезнали, Застрашени, уязвими

»»»

РИС

Статус: Критично застрашен

Местообитания: Просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места.Смятан за изчезнал, присъствието му е доказано отново през 2005 г. Популацията наброява около 30 индивида.

ЦАРСКИ ОРЕЛ

Статус: Критично застрашен

Местообитания: Предимно покрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода. През последните 20 години са регистрирани общо 19 сигурни гнездови находища, от които 6 се охраняват.

НОРКА

Статус: Изчезнал

Местообитания: Предполага се, че норката е обитавала дунавските острови в районите на Свищов, Русе и Силистра. Има запазена стабилна популация по Дунавската делта.

СТЕПЕН БЛАТАР


Местообитания: Открити местности, степи, ливади, заблатени понижения, често в близост до вода. Сега е преминаващ и отчасти зимуващ, в миналото е гнездил в Добруджа и в околностите на Ихтиман и Пазарджик.


ЧЕРВЕНОКЛЮНА ПОТАПНИЦА


Местообитания: Блата и езера с богата подводна растителност и тръстикови масиви. Сега е преминаващ и зимуващ, в миналото съобщаван като обикновен гнездещ вид.

ТЮЛЕН МОНАХ


Местообитания: До началото на XX в. е присъствал по Добруджанското крайбрежие и е навлизал по р. Дунав до Русенско. Последни наблюдения в района на Синеморец – пролетта на 1995 г.

АФАЛА

Статус: Уязвим

Местообитания: Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини, рядко се среща навътре в морето на дълбочини повече от 200 м. През 1997г по турското крайбрежие са преброени 485, а през 1998 – 468 афали.

БРАДАТ ЛЕШОЯД


Местообитания: Скални масиви в планините, край обширни открити пространства. Рядък в равнините, където се спуска да търси храна. Към края на XIX и началото на XX в. е бил често срещан в Стара планина. Изчезнал като гнездещ вероятно в края на 50-те години на XX в.


Твърде много въпросителни, от които знаем

безспорно само, че популярността на тропическата напитка продължава да нараства, а по своето значение е стратегически важен продукт, който осигурява препитание за милиони хора по света.

Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете и е все още обект на ожесточени дебати. Мнозина смятат че думата “кафе”

произхожда от арабското “qahhwat al-bun” - сила, енергия. Други свързват названието с етиопското “qahwa”. В турският език пък използват “kahve”, което е впоследствие преобразувано в холандското “koffie”. Оттук идва и познатата ни дума на английски - “coffee”.По-конкретно, широко разпространена е т.н “легенда за танцуващите кози”. Тя ни връща в 9 век сл. Хр на една зелена полянка в Етиопия, където пасяло не толкова кроткото стадо на пастира

Калди. Както знаете козите ядат абсолютно всичко, което видят, а особено любими им били листата и плодовете на храстите Coffea. Почти веднага те ставали доста игриви и започвали бурно да скачат. Като любопитен човек Калди се престрашил и опитал от плодовете на този храст и почувствал необичаен прилив на сили и добро настроение.

От Етиопия, кафените зърна бързо се разпространили към Египет, Йемен и останалия арабски свят, където

КафетоКъде се е родило първо кафеенето растение? Кой го е открил? Кой е измислил

начина за приготвяне на напитката? А кое е нещото, което го прави толкова пристрастяващо, че да не можем да си представим започването на деня без него?

за първи път били изпечени и приготвени в комбинация с различни подправки. Кафето било и идеалният заместител на забранения от Корана алкохол. От Близкия изток не след дълго славата на благоухайното растение достигнала и Турция, където веднага станало извънредно популярно. Били открити значителен брой кафенета, а поклонниците му се оказали толкова много, че властващите изпаднали в паника. Те смятали, че пиещите кафе са непокорни и настроени против политиката. Накрая с указ на правителството на Отоманската империя всички кафенета били затворени. Какво ли бунтовно са видели в кафето? По-скоро причината била в това, че вярващите започнали да предпочитат спокойните беседи с чаша кафе пред молитвите. Но любовта на турците към кафето е всеизвестна. Не случайно един от най-познатите в света видове кафе е „турското” – приготвено в медно джезве, с каймак, образуван бавно, на слаб огън, и изпито с кеф, което за турците означава - с шумно сърбане. Навикът естествено се оказал по-силен и от тук кафето поело към Европа....постепенно към Австрия, Франция, Германия,

Англия и Италия, където било открито първото модерно кафене през 1645 г. Възприемано първоначално като “горчивото изобретение на Сатаната”, впоследствие станало горещ катализатор на социални събирания, комуникация и бизнес начинания. Едва през 18 век, кафето достигнало и до САЩ, благодарение на френските моряци. Дотогава бирата е била предпочитаната сутрешна напитка...което всъщност е не по-малко готино...

Днес, дръвчето Coffea е намерила своята втора родина в Централна и Южна Америка, където се произвежда 2/3 от потребляваното кафе. (50% в Бразилия). Съществуват около 20 ботанически вида кафе. От тях като културно растение се отглеждат само 3 вида:

Арабика - най-често срещаното по магазините и с най-добро качество. Зърната са средно едри, има добър аромат, а съдържанието на кофеин е ниско 0,7-1%;

Робуста - на второ място по добиви. Характерни са по-дребните зърна, по-слабият аромат, но и по-високо съдържание на кофеин 2-2,5%;

Либерика - кафе с много ниско качество, с едри зърна, съдържа много киселини. Използва се при приготвяне на смеси от кафе.

Индонезийското Kopi Luwak. Над 1200 лв

килото,100 лв за чаша.

Направено от екскрементите на Азиатската палмова цивета, хищен бозайник с размерите на котка, Kopi Luwak е кафето с най-уникалния аромат на Земята. Според проучвания, ензимите в храносмилателния тракт променят протеините в кафените зърна. И тъй като точно аминокиселините контролират горчивостта, кафето няма кисел вкус. Вече извън стомаха на животинчето, фермерите измиват барабонките и след това ги изпичат до 204 C. А дали е вкусно? Абе, просто се опитайте да забравите къде са били...

С мирис на ванилия (от маймунска плюмка)

Liao Jingdong, имащ ферма в Тайван от 30

години, един ден решил да изпече кафените зърна, изплюти от местните маймуни. Незнайно как му е хрумнала идеята, но се оказало, че кафето има неповторим, сладък вкус, а и ванилов аромат. За радост е значително по-евтино...само 120 лв килото.

Monsooned MalabarКафе за тези,

които предпочитат напитка, която никога не е била дъвкана или консумирана от странни животни! Обратно в дните на великите експедиции, неизпечените зърна от региона Малабар, Индия били пренасяни до Европа, подложени на постоянни валежи и последващи изсушавания под жаркото слънце. Постоянната влажност, вследствие на дългите пътувания, придавала на тези зърна сензационен

аромат. За съжаление, с въвеждането на параходите, разстоянията се скъсили на два пъти, а кафето загубили специфичния си вкус. Добре, че се намерило кой да разбере каква била тайната...

Jacu Bird КафеАки си мислихте,

че Kopi Luwak звучи отвратително, МОМЕНТ, има още по-гнусни неща. Нека да ви представим кафенцето, което ще придаде малко птичи аромат на вашата ранна сутрин. За разлика от нашия индонезийски приятел, ядящ евтините и некачествени Робуста зърна, бразилската птица Jacu bird си похапва от първокласните Арабика. Доста хора твърдят, че не усещат разлика в сравнение с обикновеното бразилско кафе. Но защо да не пробваме като струва само 50 лв килото?


Най-шантавите кафета


Какви са етапите при производство на любимата на милиарди души напитка?

Засаждане Беритба Отстраняване на месестия слой

Сушене Изпичане

Както много други плодове, кафените също растат по дървета, но достигащи височина до 12 метра. Около пет години отнема на едно кафеено дърво, за да роди добри плодове, а всяко дърво произвежда еквивалента на 450 грама печени зърна. Цяла една година отнема на дървото да произведе това количество, което повечето хора консумират за една седмица! Около 10 % от земната повърхност е заета от кафеени плантации.

Извършва се в пълна физиологична зрялост. Добре е плодовете да са презрели и ярко червени, а беритбата се извършва ръчно. Доста държави като Доминиканската република, Колумбия, Етиопия и Кения имат два сезона за беритба, така че да можем да консумираме прясно кафе по всяко време на годината.

Кафето всъщност е костилката на плод! Люспата на кафеения плод е много дебела и с леко горчив вкус. Плодът под люспата обаче е много сладък с текстура подобна на грозде. Под плода се намира ципата на зърното, подобна на малките защитни торбички, които обгръщат ябълковите семки. Премахваме я и ще открием две зелени кафеени зърна, готови за обработка и изпичане.

Кафето се излага под слънце за няколко седмици. Така вече изсушеното кафе се изкупува на едро от големите компании, но все още не е готовата стока, която приготвяме сутрин.

Суровите зелени кафеени зърна са негодни за консумация и следователно се налага да бъдат подложени на термична обработка. Извършва се в специални пекарни при температура от 165 °C (при арабското кафе) и стигаща до 250 °C (при испанското черно кафе). Впоследствие кафето незабавно се охлажда и постъпва за опаковане.


Обявяван от жените за виновник номер 1 за хомосексуалността

и нежеланието на мъжете да правят секс през 16ти век, а впоследствие пък хвалено като лек за полова немощ наред с другите му ползи, мнението на обществото за стимулиращата напитка преминава през разнообразни трансформации в хода на историята. А дали има връзки между кафето и секса – има...и при това такива, каквито не сте си и представяли. Чуйте сега:

16 векТурция -

Кафето превръща мъжете в хомосексуалисти!

В писмата си венецианския посланик в Инстанбул доста конкретно обвинява кафето за какво ли не. Той забелязва, че турските мъже ходят на баня (където се сервира кафе), а и по кафенета, като и на двете места няма жени.

Освен това, войниците-фенове на кофеиновата напитка също били обект на подозрения за задни мисли. Дори била разпространена концепцията, че всеки може да смени сексуалността

и тялото си, ако яде определени “грешни” храни. За щастие на пиещите кафе, това никога не се случило.

17 век

Великобритания: Кафето погубва сексуалния апетит

Жените в Лондон стоварвали вината за загубата на сексуален интерес към тях именно върху кафето. Типично за тогава, публичните бордеи се намирали над кафенетата. Много

мъже отивали на раздумка, да пийнат кафенце и след това за десерт се качвали да посетят и проститутка. Нищо чудно, че връщайки се вкъщи, не поглеждали жените си. Разбира се, жените били твърдо против кафето, а мъжете ЗА. Не можем и да ги

Сексът и кафето: Има ли връзка?


обвиняваме за това...А вие виждали ли сте как са изглеждали жените във Великобритания през 17ти век?? И ние бихме прекарвали целия си ден по кафенетата.

18 век2 века по-късно, кафето

вече се препоръчва от лекари за повишаване на удоволствието по време на секс. Е, явно е било ефективно, защото ако мъжът не може да осигури кафе за домакинството, то жената веднага придобива правото да се разведе с него, та и да му вземе имотите. Има и такива реални съдебни прецеденти 300 години назад във времето.

ДНЕСИзбор № 1 за романтична среща.

Какво ли пият повечето хора на първата си среща? Кафе, разбира се! Вероятно си мислихте, че ще кажем алкохол? Емпиричните данни показват, че в 90 % от случаите влюбените консумират стимулиращата напитка. Опитайте се да правите секс пияни и дали ще помните нещо от романтиката..

Бихте ли се отказали от секса или кафето?

Производителят на кафе машини Capresso публикува резултатите от изследване през 2001, разглеждащо сериозността на хората към кафето, което пият. Всичките те били

сексуално активни, консумиращи кафе, с достъп до интернет и обожаващи шоколад. Въпросът бил следния: “Ако трябва да се откажете от 1 нещо за цял месец, кое би било то? Кафе, секс, интернет достъп или шоколад?” . Ние моментално бихме избрали третото, но все пак излязло, че кафето било поставено на второ място, веднага след секса. И от мъжете, и от жените! Може би двете неща са дори по-свързани, отколкото си мислим?

Научни доказателстваИзследване на Mичиганския

университет наскоро разкри, че онези, които пият кафе, се награбват доста по-често от останалите. Мъжете, в случая, са доказано по-активни сексуално и рядко имат проблеми с ерекцията. Това е така, понеже кофеинът, който се съдържа в кафето, увеличава сексуалното желание. Той стимулира централната нервна система и подобрява сърдечния ритъм и кръвообръщение.

Изглежда, че кофеинът може ефективно да се притече на помощ при нужда от енергия и да предизвика оргазмени емоции. А дали ще замести Виаграта? Вероятно не, но няма и да ви стане кой знае какво, ако го пиете. Само си измивайте зъбите след ободряващата доза кафе...всички сме наясно, че дъхът ви няма да е много секси.


Продажбите на декофеинизирано кафе

достигат връх през януари, до голяма степен заради пищните празненства покрай Нова година;

Американците консумират 450 милиона чаши кафе

дневно, което прави 150 милиарда чаши годишно! Направата на тези опаковки коства отсичането на 50 милиона дървета и 125 милиарда литра вода;

Разтворимото кафе е изобретено през 1906 г в

Гватемала от белгиец с името Джордж Вашингтон;

Хитлер е бил инжектиран с глюкоза и кофеин, за да

поддържа енергията си в последните дни на Втората световна война;

Олимпийският комитет е вписал кофеина към

забранените съставки. Атлети,

тествани позитивно за повече от 12 мг кофеин на мл урина, ще изпаднат в сериозна беда. Количеството е равно на около 5 чаши кафе;

Леталната доза кофеин се равнява на грубо 100 чаши

кафе. Френският филисоф Волтер е изпивал по 50 чаши на ден, казвайки че то действа като умствен стимулант на неговата креативност;

Рецептата на еспресото се регулира чрез закон

от италианските власти, тъй като се смята за част от културната история на страната;

Йохан Себастиан Бах е композирал опера,

разказваща за жена, пристрастена към кафето;

В Япония има спа център, където може да релаксирате

в басейн с кафе, чай или вино. Ние лично не бихме пробвали как е на вкус.

ФАКТИ

ЗА

КА

ФЕ

ТО

http://www.youtube.com/watch%3Fv%3Du6-PRCv7SfM%26feature%3Dplayer_embedded

http://www.youtube.com/watch%3Fv%3Du6-PRCv7SfM%26feature%3Dplayer_embedded

ИЗКУСТВО

Кратко „А“Египетският лешояд се свързва със славни битки, но също и с гробища.

„И“Тръстиката е била използвана за изработката на оръжия и папируси.

Дълго „И“ Дълго „А“Ръката в египетския език е символ на мощ и сила.

„Уъ“ или англ. WБебе-пъдпъдък. Често се забелязва в надписи относно време, срок, час.

„Б“Крак. Египтяните познавали доста добре човешката анатомия.

„П“Място, стол или трон. Йероглиф, рисуван до имената на фараоните.

„Ф“Пепелянка...една от многото видове змии-йероглифи в египетския.

„М“Совата е постоянно срещаш се символ.

„Н“Гребен на вълна - асоциира се с краткотрайност, преходност.

„Р“Уста

„Х“Има няколко звука “х” в азбуката. Този символ показва подслон, къща.

„Х“ с ударениеФино усукан лен. Широко разпространен материал в Древен Египет.

Меко „Х“Плацентата присъства в много думи за щастие и късмет.

„Х“ като в герм „Ich”Корем на животно. Използва се за означаване на физическа форма.

Меко „С“Входна врата или сгъната дреха.

„Ш“ Басейн. Знак за изобилие, охолство.

„К“, “Куи”Хълм

„К“Кошница с дръжка

„Г“Египтяните са обожавали виното. Знакът е на поставка за бутилка.

„Т“Хлябът е основна храна в Египет. Тук виждаме изпечена питка.

„Ч“Въже за връзване на животни. Има 38 знака за различните видове.

„Д“Ръка, използвана за означаване на някакво действие.

„Дж“Отново змия

Какво значат египетските йероглифи?Според древните египтяни

йероглифите и изкуството на писане на думите им е било дарено като знание от бог Тот. Те наричали езика си „medu neter“ или преведено „думите на боговете“. Макар прекалено подробен, скриптът е последователен и разбираем. Инвентарът от знаци е разделен на три категории:

- Пиктограми - представят понятието, което изобразяват (например човек, слънце, планина и др.). Обозначават се като след йероглифа се постави вертикална чертичка. Съществуват хиляди пиктограми;- Фонограми - представят звук/звуци. Те са 24;- Детерминанти - знаци, които помагат за доуточняване значението на групи знаци, които ги предхождат.

Йероглифите могат да се изписват от ляво на дясно, от дясно на ляво в хоризонтален ред или вертикална колона. Египтяните не използвали пунктуацията и не оставяли разстояние между думите. А едва когато започнете да разпознаване отделни думи, ще почувствате вълнението и адреналина, които историците преживяват, дешифрирайки древните текстове.

Иуъ кии(детерминанта) м пр(пиктограма) тнПРИМЕР: „Друг е в тази къща“


СЕВЕРЕН СУДАН

Загадките на пясъчните дюниСъс своите богато украсени нубийски пирамиди, древни йероглифи и история, Судан е хипнотично място, където мирът е най-желаният блян...

Аs-Salam Alaikum!

Древният град Мерое! Леко може да се слисате, въпреки внушителната гледка. Най-интересното място в Судан...а няма нито един турист, автобус или уличен търговец! Всъщност Судан дълги години беше една от най-нестабилните държави в света, разклатена от война между мюсюлманите на север и неарабите в южната част на страната. С този не толкова добър имидж пред останалия свят, изглежда логично защо тази опасна дестинация не е на почит. Напук, смеем да твърдим (и ще го докажем!), че Судан има изключителен потенциал за туризъм.

Но да се върнем обратно към Мерое. Тази част от Северен Судан е била дом на древното царство Куш, могъщи търговци и вечни съперници на познатите на всеки египетски фараони. Хиляди години властта приижда и се оттегля по поречието на река Нил, между Куш и Египет.

Безбройни пирамиди са останали като завещание от блестящи царувания. Само в Мерое те са над 100, като най-старата датира от 8 век пр. Хр, въпреки че разцветът на региона започва не по-рано от 3 век пр. Хр. Пирамидите на Куш са по-малки от египетските и имат леко по-стръмна конструкция на стените. Вътре в приземието няма нищо друго освен камък, а отдолу – погребални камери, достъпни чрез стълби. А малкото помещение до самата пирамида е служило за молитви и дарове. Не е много известен факт, че пирамидите в Судан

Ляво: Храм в древния град НакаДясно: Пирамидите в Мерое

Дясно: Гробница в Ел Куру Ляво: Храмът на Амон в Jebel Barkal

са доста повече на брой от тези в Египет. Френският минералог Frederic Cailliaud привлече вниманието на света към тях през 1821 г. и дори успява да гравира своето име върху много от постройките. Но виновник за окаяното състояние на Мерое, освен разбира се времето, е италианският приключенец Guiseppe Fer-lini, който посетил обекта през 1834 г. Макар че имал лиценз да прави разкопки, той е бил доста страстен търсач на реликви. Именно той опустошава повечето пирамиди и когато не намира нищо, се осмелява да наруши задгробния живот на обитателите на подземните

камери. В помещението на Кралица Amanishakheto, той намира съкровището, което е търсил – фино изработени златни скъпоценности.

Не по-малко интересен обект е мистичният комплекс от храмове и колони - Musaw-warat es-Sufra, датиращ от 224 пр Хр и ситуиран на юг от Мерое. Изобилства от теории за неговото предназначение, като най-разпространената гласи, че е там са се развъждали и тренирали слонове. Хоботните бозайници са били неизменна част от битките, а потвърждение за това са намерените там изображения на слонове.

Защитеното от Юнеско свещено място Jebel Barkal е смятано и от египтяни, и от нубийци за дом на бога с глава на овен – Амон. Хиляди години второто царство на Куш процъфтявало в северен Судан, а владетелите му – познати още като Черните фараони – владеели и цял Египет. Jebel Barkal е била тяхната столица, наречена тогава с името Напата. Смятано за мястото на Земята, където е започнал животът, тук е един от най-големите археологически комплекси в Судан. Руините включват 13 храма, 3 двореца и останки от пирамиди.

Любопитно за Судан Обширна страна с неразвита инфраструктура, Судан не е най-уютното място за туристи. Но за любителите на историята и екзотичната кухня страната навярно би била едно незабравимо приключение.

Оставете си кредитните карти вкъщи, защото тук просто няма банкомати. Идеалното време за пътуване е през зимните месеци. Така ще избегнете безмилостните жеги. Повечето “хотели” са всъщност кирпичени колибки. Не се глезете, термоизолационните му свойства ще ви спасят от високите температури. За суданската кухня са характерни зеленчуците и житните култури. Специфични за региона са Ful (сварен боб), сервиран с хляб и салата. Популярно блюдо е Taamiya - закуска, продавана по улиците на селищата. Други

вкусотии са хищната риба Нилски костур, Кисрата (хляб от сорго) и каркадето (освежаващ чай, направен от хибискус). Алкохолът е абсолютно забранен. Минималната работна заплата е 124 судански паунда или 50 лв. Бир Тауил е територия, към която и Египет и Судан нямат претенции, което прави тази територия terra nullius или в превод от латински “ничия земя”. Наименованието на региона Нубия идва от египетската дума “нуб”, значеща злато.

1. Столицата Хартум - Името на града означава Слонски хобот. Не пропускайте да посетите Националния музей на Судан, а може и да си наемете лодка по река Нил.

2. Musawwarat es-Sufra

3. Нака - Намира се в оазиса Аватиб, североизточно от Хартум. Тук се намира лъвският храм, посветен на бог Апедамак.

4. Мерое

5. Карима – Тук можете да разгледате голяма гробна могила и пирамида-некропол на първия цар на Напата.

6. Петроглифи – На няколко места ще намерите издълбани в скалите картини, обикновено на жирафи, антилопи и щрауси.

7. Храмът на Солеб – Величественият храм на Аменохетеп III, построен в чест на бог Амон Ра.

8. Сесиби – Само три колони са останали от споменавания в древни текстове град-храм.

9. Томбос – Сега гробище, а преди каменна кариера, тук все още оцелява монумент на черния фараон Taharqa.

10. Керма – Градът е бил голям древен златопреработвателен център край река Нил.

11. Старата част на Дангола

Карта на забележителностите

РЕКЛАМИРАЙТУК

КАЖИ ИМ КОЕ МИ ЕЛЮБИМОТОЧЕРВИЛО!

РОКЛЯТА МИ Е МАРКОВА...

ЛАКЪТ МИ БЛЕСТИ, НАЛИ?

http://daznaempoveche.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0/


РАЗБИВАЧ НА РЕКОРДИ

ЦАРЯТ НА КОМИНИТЕНай-високият комин в света се намира в ТЕЦ Екибастуз-2, Казахстан. Българският му съперник - комин 2 в ТЕЦ Марица изток 2 е висок едва 325 м.

Професия “Черен Петър”

Големите за 19 век градове като Париж и Лондон са били доста

неприветливи за живеене. Имайки предвид, че газта и електричеството са били достъпни едва в края на века, почти всички домове са се отоплявали на дърва или въглища. Десетки хиляди камини са бълвали гъст черен дим във въздуха, който е отравял с твърдите си частици. Димът покривал вътрешността на комина с дебел пласт сажди и лесно запалимото вещество креозот. След време се натрупват до такава степен, че блокират комина и се повишава рискът от пожар. Задача на коминочистача е да предотврати това. Старшият коминочистач винаги е взимал няколко чирака със себе си, тъй като често пространството

било доста тясно. Почти винаги те били малки деца – сирачета, които освен нещастната си съдба и мизерните условия, в които живеели, рискували всеки ден живота си. Поради дребния си ръст малчовците лесно се провирали през комините, но лесно можели да се задушат, заседнат или да паднат. Дори по-лоши били последствията за тяхното здраве. Астма, белодробни заболявания и характерен само за коминочистачите рак на скротума били широко-разпространени в професията. Бруталността на занаята принудила властите в повечето страни да забранят експлоатацията на деца през 1875 г. Днес този занаят все още съществува, а работещите използват освен четка, и камери и прахосмукачки.

4.3 м дълъг и 23 см широк, само дете може да се придвижва вътре

Почиствайки нагоре комините, малчуганите можели да заседнат с краката притиснати към брадичката. Задушаването било неизбежно.

И от тук е трябвало да минат!

Към края си, коминът се стеснява

и завършва с похлупак. Дори

невръстен хлапак не може да излезе.

Коминочистачът често се подхлъзвал

на тесните ъгли, падайки в дебел

слой сажди.

сребърни и медни. Познати са монети с ликовете на царете Михаил Асен, Константин Асен, Георги II Тервел, Светослав Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър, Иван Шишман и Иван Срацимир. Средновековните български монети по форма са кръгли, а най-малки сред тях са сребърните монети на Иван Шишман. Върху тях има разнообразни изображения. Най-често се среща владетелят в сцена, която съответства на неговите дейности. Изписани са надписи, гравирани са растителни орнаменти, монограми, религиозни и други знаци. Появява се лъвът, който по-късно ще остане завинаги в герба на нашата държава. Върху монетите на Георги I Тертер, Михаил Шишман и Иван Срацимир се среща и интересно митологично същество –двуглавият орел.

Златицата на цар Иван Асен II - засега известна в един-единствен екземпляр, била намерена в днешна Хърватия и купена от частен колекционер. Българските власти успяват да я заменят срещу много редки римски монети от съкровището, намерено в Марцианополис. Така днес монетата се пази в нумизматичната колекция на Археологическия институт с музей при БАН.


Как са били изработвани монетите?

Чук Модерните методи могат да приложат в действие натиск от хиляди тона на инч. Гъвкавите метали, от друга страна, не изискват такава сила.

Горна матрица Държана от асистент, чрез нея се отпечатва

задната част на монетата, наречена

реверс.

Долна матрицаПоставя се в

наковалнята за повече стабилност. Отпечатва

лицевата страна, наречена аверс.

“Празна“ монета

В зората на човешката история роля на разменно средство

изпълнявали различни важни за първичното съществуване на човек неща - добитък, храна, кожи и каменни сечива. След време хората обърнали внимание, че по-добра работа за размяна им вършели предмети, които били достатъчно редки (например кубчета сол, тютюн, пера на редки птици, мидени черупки, корали, канабис). А когато все още много народи използвали при сделки бартера, други въвели като разплащателно средство именно монетите. Изработването им се нарича „сечене”, а процесът е следният - Металът се стопява в пещта. Вече стопеният материал се излива в калъпи, за да се получат “празни” монети, които се поставят върху наковалнята. Изображението се отпечатва върху метала чрез притискането му между две метални повърхности, наречени матрици.

У нас почти всички царе след Иван Асен II секат монети, но само

Сребърна монета на Иван Александър и синът му Михаил Асен, втори тип


От динамита до Нобеловите награди за литература:

АВТОР: Янита Джунова

Вероятно много от вас са чували за ежегодното връчване

на Нобеловите награди, а навярно още повече го свързват с официални приеми, гала вечери и солидно количество пръснати пари. Но зад изискания свят на помпозното раздаване на Нобеловите награди, стои една идеалистична и висша идея, целяща да увековечи всички онези, които с постиженията и новаторството си, помагат на човечеството да надникне в дебрите на нови, непознати светове, да се докосне до величието на всяка от науките и да стане част от живота и работата на бележити учени и изследователи.

Всяка година от 1901 г. насам Нобеловите награди се присъждат за специални постижения и заслуги в сферата на физиката, химията, физиологията или медицината, литературата и за мир. Вече 111 години

Нобеловият комитет връчва престижните отличия на хора, които в сферата на литературата, са създали произведение с най-идеалистично послание. Имена като Джордж Бърнард Шоу, Херман Хесе, Уинстън Чърчил, Жан-Пол Сартр вече повече от цял век вдъхновяват със своите световно признати творби. А това, че са едни от носителите на Нобеловата награда по литература, прави имената им непреходна част от световната художествена история. Именно наградите за литература пък имат най-голямо влияние и се отразяват най-ярко в ежедневието на обикновения човек. Не откритията в областта на физиката и това как светлината си зваимодейства с материята, нито тези в сферата на химията, свързани с работата на рецепторите на живите клетки, а чистата и

самородна красота на думите, които учат на хуманизъм и пълно отдаване на прелестите на живота. Това ни дава право да твърдим, че литературата обобщава в себе си физичното, химичното, биологичното в един своеобразен синтез на хуманитарното и го комбинира изцяло с надеждата и желанието за мир. Литературата, с богатсвото си от емоции, чувства и преживявания, държи идеалистичното над материалното и се извисява над всички останали науки.

Литературата е и сферата, в която ние като българи можем да се гордеем с бележити представители на ежегодните Нобелови награди. Българският поет Пенчо Славейков е удостоен с личната и национална чест да бъде номиниран за носител на престижната награда. А Елиас Канети, роден в Русе, става лауреат

111 години до днес


ИЗКУСТВО

на Нобеловите награди за литература именно с книгата си, в която описва спомените си от детсвото в България. Всички тези имена, които историята на литературата помни, ни дават право да се чувстваме свързани със 111-годишния завет на Нобеловите награди и да помним тяхната значимост и непреходност.

Идеята за създаването на фонд, който да награждава творци и учени, допринесли със своите трудове, изследвания и методи за увеличаване на световното научно богатсво, се ражда от шведския химик, инженер и предприемач – Алфред Нобел, който с право бива наречен „Човекът зад Нобеловата награда”. Въпреки, че Нобел е един от най-заможните хора в Европа за времето си, той никога не е щастлив и удовлетворен от работата си. Прекарва голяма част от живота си пътувайки, четейки, а през 1866 г. изобрeтява динамита. Депозира в различни държави около 350 патента и полезни модели. Член е на Кралската шведска академия на науките, на Лондонското кралско дружество

и на Дружеството на инженерите в Париж, рицар е на Нордстейерне орден, почетен доктор по философия е на университета в Упсала, кавалер е на Почетния легион. Никога не се жени, затова решава да раздели богатсвото си между тези, които „предоставят най-големи ползи на човечеството”.

Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение -

динамита, и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. През целия си живот Нобел има нестихващ интерес към световната литература и притежава богата библиотека с книги на различни езици. През последните години от живота си Нобел започва да пише отново и е автор на немалко стихове, романи, пиеси. В завещанието си от 1895 г. , наред с области като физика, химия и медицина, Нобел отрежда и място за награда „на лице, което в областта на литературата е създало най-изявено произведение с идеалистична насоченост”.

И така вече 111 години Нобеловите награди за литература будят интереса на обществеността и предизвикват вълнения и коментари. Признанието е връчено общо 104 пъти на 109 творци. Най-млад от тях е британският поет и писал Ръдиард Киплинг, който на 42-годишна възраст получава международното отличие. Най-възрастният носител на награда е британската писателка Дорис Лесинг, която е обявена за лауреат на 88 години. От всички 109 наградени


автори само 12 са жени, като Селма Лагерльоф е първата жена, носителка на наградата.

Никой не е бил награждаван повече от веднъж, а Борис Пастернак и Жан-Пол Сартр са отказали това признание. Пастернак първоначално приема наградата, но под натиска на Съветското правителство е принуден да се откаже от нея. Сартр пък остава верен на своите идеи и принципи да отказва всякакви награди и почести.

Интересен факт около Нобеловите награди за литература е връчването на отличието на шведския поет символист Ерик Аксел Карлфелт през 1931 г., когато се присъжда единствената посмъртна

награда за литература.

През 1912г. българският поет Пенчо Славейков е номиран за лауреат на Нобеловите награди от шведският писател Алфред Йенсен, но поради преждевременната смърт на Славейков номинацията му не е разгледана от Нобеловия комитет. Важно е да се спомене, че един от лауреатите на Нобеловата награда за литература е роденият в Русе през 1905 г. Елиас Канети – австрийски белетрист, есеист и драматург. През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени в “Спасеният език”, където разказва за своето детство. От значение е и описанието,

което той прави на родния си град Русе, наричан от него Русчук, както и на българите като народност. Спомените на Канети от Русе не са много, но са впечатляващи - разказ за убийство от ревност, за Халеевата комета, за пожар, за една детска закачка, можеща да има фатални последици. Прочути са думите му: “Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”. В чест на 100-годишнината от рождението на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. Националната литературна награда “Елиас Канети”. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес

Нобелови наградиЛИТЕРАТУРА

Лауреати по континентиНяма връчена награда в тази година

Мо Ян (Китай)

Награден с признание, защото „с предизвикващ халюцинации реализъм смесва народни приказки, история и съвременност“.

Европа Америка Азия Африка Др.


търговската сграда на фамилията се използва от дружество “Канети” под името „Дом Канети“.

През 1953 г. Уинстън Чърчил е номиран едновременно за Нобеловата награда за мир и за тази за литература. Много хора смятат, че Чърчил получава наградата за мир, а всъщност той е отличен в сферата на литературата „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности“.

Тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература е китайският писател Мо Ян. Отличието е обявено на 11 октомври 2012г. от Шведската академия в Стокхолм. Произведението на китаеца е наградено с международното признание, защото „с предизвикващ халюцинации реализъм смесва народни приказки, история и съвременност“. Според „Гардиън“ Мо Ян е псевдоним, който на китайски език означава „не говори“. Авторът е първият представител на азиатската държава, който получава престижното отличие.

Наградите, с които Нобеловите лауреати сe удостояват, се състоят от златен медал, диплом и парична сума. Тазгодишната парична награда за литература на Мо Ян възлиза на 8 млн. шведски крони, равняващо се на 2 милиона лева.

По традиция лауреатите на Нобеловите награди се обявяват през месец октомври, а официалната церемония по връчване на призовете е насрочена за 10 декември, когато се чества и годишнина от смъртта на Алфред Нобел. Голяма част от наградените избират да дарят парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности. Ежегодното връчване

на Нобеловите награди оказва значително влияние върху развитието на научноизследователската дейност и е стимул за разработване на новаторски идеи и проекти. За жалост влиянието на Нобеловите награди за литература в днешни дни не е от такова значие, каквото имат някои други далеч не толкова морално извисени аспекти на живота. Уви, идните поколения следват все повече модела на деградацията, отколкото да се вслушват в житейските уроци, увековечени в събития като Нобеловите награди. Докато поколението на информационните технологии и пошлия външен вид не спре да робува на общопризнатия модел за подражание и не се вгледа в ценните и значими съвети, които не губят своята стойност и до днес, обществото ни ще продължи стремглавия си път надолу към пълната морална разруха. Затова ние, младите хора, трябва да отворим сетивата си за красивото, възвишеното и истински ценното в живота.

Достатъчно кофти е отборът ти да падне

на футбол....а още повече, ако противникът всъщност е робот! (най-малкото няма как да го сритате по ....) Уви, тази гледка стана все по-реална след представянето на nim-bRo-OP на Международната конференция за интелигентни роботи и системи в Португалия. Замислен да улесни проучванията с хуманоиди, той е разработен от компютърните специалисти от Университета в

Нека Петьо е едно средно-статистическо малко

дете. Играейки с него, бихме забелязали едно доста нелогично и психологически интересно поведение. По този повод учени разгледали поведението на група деца между 3 и 4 годишна възраст. Оказало се, че когато им поставили маска на очите, то почти винаги реакцията им била, че никой не може да ги види. Следваща група пък била екипирана с очила, които или блокирали зрението към и от стъклата или само към стъклата. В този случай децата реагирали по същия начин, чувствайки се скрити от света. Тук става наистина смахнато – на въпроса “Какво разбират под невидим?” всички деца отговорили, че техните тела и очи не са невидими, но тяхното „същество” е.

Пищенето на деца може да е главоболие, но явно и мистериите, които ги заобикалят са прекалено объркващи. Но поне има обяснение защо когато се караме на деца, те не ни гледат в очите. Така стават невидими! А сега, ако може учените да ни отговорят на въпроса защо дечурлигата си ядат сополите??

NimbRo-OP е висок 95 см и тежи 6.6 кг!

Хуманоидният робот-футболист nimbRo-OP може би играе футбол по-добре от вас


Бон, а неговия софтуер, хардуерни спецификации и дизайн сe разпространяват изцяло с отворен код. NimbRo-OP е висок 95 см и тежи 6.6 кг. Оборудван е с двуядрен AMD E-450 процесор, 2гр РАМ и 64 гб твърд диск, а операционната система е GNU/Linux, поддържаща ходене, следене и удряне на топката, а в случай на падане по гръб – роботът може да стане сам самичък. Олекотената концепция позволява на робота да бъде изключително “подвижен”, каквото и да значи това...

„Къде е Петьо, Къде е Петьо?... Абе Петьо верно изчезна!”

Малките деца смятат, че покривайки очите си, стават невидими за останалите хора. Учени от Университета в Кеймбридж се опитват да разберат защо това е така.

припомнете си „Семейство Джетсънс” и помислете отново!

Никой не можел да предвиЖДА ТОЧНО бъдещето..


Работният компютър на главния герой Джордж - RUDI, “Referential Universal Digital Indexer” – Днес имаме Goo-gle, Bing, Yandex, а също и може да задаваме въпроси и получаваме отговори от гласовия асистент Siri.

Видео чат – Плазмените 3DTV телевизори са навсякъде! Често в сериала може да попаднете и на видео разговори на членовете на семейство Джетсънс с техни роднини и познати. Днес използваме Skype, Google+ Hangouts и Cisco TelePresence. Любопитно е, че няма да забележите технологии като електронната поща и текстовите

съобщения. Може би до 2062 г. тези форми на комуникация ще са наистина изчезнали.

Електронен вестник The Daily Orbit – Вкъщи Джордж може бързо да прочете желаните от него новини директно на екрана на своя TeleViewer. През 60те години това изглеждала като прекалено авангардна концепция. Днес това е основният начин за осведомяване.

ДИДИ, дигиталният дневник на Джуди Джексън – Макар дневникът и да е личен, аналогията със социалната мрежа Facebook е неизбежна.

Говореща аларма – Сутрешните сцени представят доста повече от простата технология на будилниците. Събуждащият дразнител на Джордж Джексън се активира и деактивира гласово, а и приема команди.

Работен ден от 3 часа на ден, 3 дена в седмицата – Голяма част от съвременното общество има свой бизнес и работи за себе си фрийланс.

Длъжността на Джордж е “Натисквач на копчета” – Колко от нас правят същото по цял ден?

Робот-прахосмукачка – Постоянно ще чуете как героите

Какво по-добре резюмира въображаемата футуристична утопия на 20ти век от анимацията “Семейство Джетсънс”? Режисиран от студио Hanna-Barbera през

далечната 1962 г., сериалът представя един по-оптимистичен поглед върху живота на хората и развитието на технологиите 100 години напред във времето - през бъдещата 2062 година. Макар че има доста време дотогава, се оказва, че много от изобретенията показани на малкия екран миналия век съществуват, та дори са сред нас ежедневно. Създаден в ерата на черно-бялата телевизия като първата цветна програма на ABC, много от гледащите нямало как да се насладят на нюанса от шарки, тъй като имали приемници, възпроизвеждащи само черно и бяло. Времена без телефони, без компютри и, разбира се, без интернет. Но все пак нека да видим дали чрез джаджите, представени в “Семейство Джетсънс”, режисьорите са успели да предвидят настоящето ни...


ТЕХНОЛОГИИ

на сериала се оплакват от къщната работа, макар да представлява просто натискане на бутон. Автоматичният робот-прахосмукачка пък ни напомня за iRobot’s Roomba чистача, представен преди години.

Домашната помощничка Роузи – Е, имаме Asimo и ReadyBot - робот, който събира играчките от земята и изхвърля боклука, но пък домашната помошница Роузи е доста стар и амортизиран робот в света на Джетсънс. Няма каква да говорим, далече сме от този момент.

Движещи се пътеки – Днес са разпространени само по летищата и моловете. Но разбира се, ходенето пеша никак не е лошо. А може би Джетсънс имат и джаджа против затлъстяване?

Foodarackacycle, тоест микровълновата. Мда, ние също я използваме.

Нанотехнологии - Има и някои аспекти, които сега започваме да разнищваме. Когато Джордж отива на лекар, той го кара да глътне капсулка с камера, за да направи снимки на храносмилателния му тракт. А когато се запътва към работа, той държи малко куфарче с колата си вътре.

Робот за лична хигиена – Електронната ни четка за зъби и самобръсначката вършат прекрасна работа. Бихте ли се доверили робот да размахва ножчета около врата ви?

Орбитални сгради – За радост, все още можем да живеем на повърхността на планетата ни. Казано така, не искаме и да си представим колко апокалиптично опустошена е земята под утопията, в която живеят.

Солариума – В съответният епизод виждаме богат бизнесмен, хващащ тен в собственото си легло, а устройството има три опции: Миами, Хонолулу и Ривиера. Забележете, че солариумите са въведени в Америка от Frie-drich Wolff 17 години по-късно.

Мобилни медиа устройства – Няма да твърдим, че Джетсънс са изобретили iPhone-а или iPad-а, но в много сцени ще съзрете разхождащи се хора с малки, подобни на телевизор, устройства.

Семейство Джетсънс играят виртуален тенис и баскетбол. Ами и ние също. Да живее Wii!

Редовни пътувания до Луната – В епизода “Добрите малки скаути”, Джордж завежда сина си Елрой на скаутско пътешествие до Луната (епизод с комични последствия, разбира се). Космическите екскурзии със сигурност ще са факт до 2062, но е твърде оптимистично да считаме, че ще е лесно да стигнеш до Луната.

Клониране на хора – Джордж решава, че може с помощта на науката да създаде още един Джордж, който да ходи на работа вместо него. В 21 век вече сме клонирали кучета и овце, а в много страни има и законови забрани за научни експерименти в тази насока.

Автор: Боян Новаков

И белите могат да скачат!

Градът е Залцбург, Австрия. Годината е 1969. Ако някой е знаел до какво ще доведе този ден е щял да получи първокласен билет към собствена стая с меки стени в някой институт за душевно болни. Но колкото и това да звучи дори и сега абсурдно, на този ден се ражда едно дете, което приблизително 15 705 дни по-късно ще скочи. И то от високо. От много високо. От 39 километра... високо. И Феликс Баумгартнер е това дете. И какво от това, биха си помислили хората от квартала, за които ежедневието се свързва със сметката за телефон и лошото паркиране на съседа. Е, нека да го поставим в по-широка перспектива, макар, че единствените хора, които имат по-добра перспектива от него са астронавтите в Международната Космическа Станция (освен ако не вярвате, че Луната е била колонизирана от нацистите). Ако искате да се метнете от такава височина, сграда не би ви помогнала, тъй като Бурж Халифа (най-възвисената от всички) е едва 828 метра висока. Излишно е да ви подсещаме, че най-високата точка на нашето синьо кълбо е връх Еверест със своите внушителни 8848 метра. А ако трябва да съм честен, ако стигна до там горе бих възкликнал: „Хе... Още 30 километра... Ще ги скоча!”. Господин Баумгартнер

избира пустинята Мухаве в Ню Мексико, където да се приземи след като надскочи височината на Еверест... Почти ПЕТ пъти! Нека да запретнем ръкави и да разберем какво означава да се хвърлиш от 39 километра в бездната. В точно 9:30 часа сутринта на 14ти октомври Феликс Баумгартнер започва своето изкачване към небесата, което му отнема приблизително два часа и половина. Температурата в кота нула е едва 14 градуса, но там, накъдето отива това е повече от приятно. Космонавтът (не мисля, че някой би спорил за тази титла) достига максималната височина от 39 045 метра и прави съдбоносната крачка обратно към дома в точно 12:08 часа. Пада свободно достигайки 1342 километра в час. За просто сравнение най-бързият пасажерски самолет Cessna Citation X достига максималната скорост от 1 342 километра в час и то посредством суперзвукови въздушно-реактивни двигатели. 4 минути падане... 16 секунди по-късно Баумгартнер взема решението да дръпне кордата, която задейства парашутния механизъм (и това ако не е било напечен момент!), последвани от 5 минути забавено падане. 12 часа 17 минути по обяд: Баумгартнер и командният пункт поставят световен рекорд за най-голяма въздишка от облекчение,

сравнима единствено с тази от драматичната мисия Аполо 13. Достиженията на Феликс Баумгартнер са за най-голяма височина, достигната чрез балон, най-висок скок, най-висока скорост достигната от човек без помощни средства (ако не броим гравитацията и Хигс полето). Баумгартнер е първият и единствен човек на тази земя, който приема звуковата бариера за нещо старомодно и ненужно... И за това я разбива... с глава! Колкото и да се опитвам да представя тези факти по един хумористично-забавен начин, трябва да се кажат и няколко сериозни думи. Това не е просто ексцентричен скок на 43-годишен мъж в криза на средната възраст. Това е отдаденост в една от най-чистите си форми. Този човек е положил толкова много труд, време и енергия над проект, който би бил отметнат като просто нещо шеговито. Той заслужава...всъщност... Аз се надявам да заслужа поклон пред него, какъвто се надявам да заслужа пред Армстронг, Ловел, Гришъм, Олдрин, Шепърд, Матингли, Колинс, Сърнан, Мичъл и всички онези останали души, сред нас и някои вече не между живите, които са погледнали към необятната тъмнина на небесата и са изрекли:

Ако Еверест се намираше точно до Марианската падина, Феликс Баумгартнер щеше да постигне едва половината си рекорд.

„Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството.”

Космически боклук... Защо проблемът е толкова сериозен?

От извеждането на “Спътник 1” - първият сателит на орбита около

Земята през 1957 година - до днес, огромно количество отломки се е натрупало около нашата планета. Но космическият боклук не се състои само от нефункциониращи сателити, а и от части от ракети, совалки и предмети, избягали от кашкавалените пръсти на астронавтите – например ръкавицата на Едуард Уайт, която изпуска през 1965 г. Милиони предмети с диаметър под 1 см, стотици хиляди между 1 и 10 см и поне 19 000 обекта над 10 см. В ниската земна орбита тези боклуци, се движат със средна скорост от 7.5 км/ч, което е 10 пъти по-бързо от куршум на пистолет. Удар от 1 см обект с орбитална скорост се равнява на експлозия от ръчна граната! А отломка с размер на

тенис топка е опасна, колкото 25 пръчки динамит. Очевидно дори най-малките предмети могат да нанесат фатални щети на космическите кораби и да увредят сателити.

Но как се е стигнало дотук? Най-старият боклук все още в орбита е “Vanguard 1”, вторият сателит изстрелян от НАСА през 1958 г.. Макар неопериращ от 1964 г., той ще продължи да обикаля около Земята още 240 години. Добавете към него още 5999

изстреляни сателита, от които днес само 800 работят. Нека да споменем и проекта West Ford от 1963, целящ създаването на изкуствена йоносфера чрез извеждането на 480 милиона медни антени в орбита. 300 000 отломки пък бяха създадени от експлозията на ракетата “Пегасъс”, която извежда малки товари в ниска околоземна орбита. На фона на тези цифри,

200та чанти с битов боклук, изхвърлени

от руската станция “Мир”

през първите 10 години от работата

й, звучат направо смешно.Ала надеждата да бъде намален космическият боклук около Земята намаля през последните години заради два случая. 1400 частици боклук бяха раздробени при сблъсъка между два сателита на 11 февруари 2009. Битката беше между

Знаете ли, че..?

В чест на 30 - годишнината от поредицата Междузведни войни, лазерният меч на Люк Скайуокър излетя през октомври 2007 със совалката Дискавъри.

Китайски учени искали да пробват дали вкусът на сладкия картоф ще е по-добър, ако растението расте в небесата. Излязло, че няма кой знае каква разлика.

41 атомни реактора са били извеждани в околоземна орбита, от които 40 като част от Съветската космическа програма.

OMG! Над 178 000 кг хардуер е бил изхвърлен на Луната, включително лунния модул на Аполо.

нефункциониращия руски “Космос-2251”, който се сблъска с “Иридиум 33” със скорост от 42 100 км в час. Дори по-лошо, нови 150 000 отпадъка бяха създадени от унищожаването на остарелия сателит “Feng Yun 1C”, като показно за мощта на китайската социалистическа армия. Заедно, тези две злощастни събития увеличиха космическия боклук с над 60 %. По-голямата част от него - 73 процента е в ниската околоземна орбита, намираща се от 200 до 2000 км над Земята. Военни и комуникационни

сателити оперират на тези височини, обикалящи около 15 пъти на ден по различни маршрути. Немалък е рискът от сблъсък с отломки. Огромен облак от космически отломки, формирал се след експлозията в средата на месец октомври в ускорителния блок на руската товарна ракета “Протон-М”, застрашава целостта на Международната космическа станция.Именно затова Европейската космическа агенция в момента изгражда радарна система за каталогизиране и проследяване на

опасните предмети. Засега НАСА следи 19 000 отпадъка, наблюдение планирано да обхване в бъдеще още 100 000 обекта.Учените апокалиптично сравняват проблема с глобалното затопляне – днес не обръщаме кой знае какво внимание, но, ако продължим да не правим нищо, все по-често в бъдеще ще бъдем преки потърпевши от разстроените сателитни комуникации и нередовните ни космически автобуси на път към работа.

73 % от отпадъците се намират в ниската околоземна орбита, на височина от 200 до 2000 км над Земята.

19 000 предмета с диаметър над 10 см.

100 000 обекта с диаметър между 1 и 10 см.

Отломки от ракети

Модули от космически полети

Нефункциониращи сателити

Гориво, батерии, боклук от експлозии и аварии

Шестте измерения на Бонд

АВТОР: Добромир Василев

Киноманите по света са в очакване на премиерата на най-

новия филм за агент 007 в края на октомври, а верните фенове на поредицата припомнят, че тази година е специална за марката „Бонд” – познатият на няколко поколения зрители британски шпионин навършва 50 години – през 1962 год. на екраните излиза първият филм от поредицата, екранизация по едноименния роман на Йън Флеминг. Традицията продължава вече пет десетилетия, а Джеймс Бонд е все така стилен, интелигентен и чаровен британски продукт. Актьорът, който се превъплъщава в ролята на Бонд,

е натоварен с големи очаквания: да бъде с привлекателен външен вид, без да е сладникав, да е изтънчен и харизматичен – завършен британски джентълмен. По обясними причини, ролята на агента на Нейно Величество трябва да бъде изиграна от различни актьори през годините, и от тях се очаква да притежават изброените черти. И все пак, всеки актьор има своя ярка индивидуалност, която внася в образа на британския агент – затова и можем да говорим за шестте измерения на Бонд – колкото са на брой актьорите, влезли в ролята на агента, а именно – Шон Конъри, Джордж Лейбънзи, Роджър Мур, Тимъти Далтън, Пиърс Броснан, Даниел Крейг.

Чаровният шотландец си остава емблема, първият и най-истински Бонд.

Лейбънзи е част от поредицата, но само за един филм.

Мур слага началото на нова ера в Бонд поредицата.

Къде е бил Бонд?

Джеймс Бонд: Мунрейкър (1979)

В този филм от поредицата, Роджър Мур лети със свръхзвуковия самолет Конкорд, бори се с главния злодей във въздуха, язди кон, вози се с яхта по река Амазония, кръжи в небето с делтапланер, броди из амазонската джунгла, където

Далтън връща образа на Бонд към литературния оригинал на Флеминг.

Бонд е отново актуален, с непринудеността си и чувството за хумор.

Крейг е сериозен обрат в една филмова поредица с традиции, градени няколко десетилетия.

Най-много пъти е посетил Италия - цели 6. Приключенствал е в 30 страни, сред които Виетнам, Куба и Северна Корея.

Джеймс Бонд: Мунрейкър (1979)

В този филм от поредицата, Роджър Мур лети със свръхзвуковия самолет Конкорд, бори се с главния злодей във въздуха, язди кон, вози се с яхта по река Амазония, кръжи в небето с делтапланер, броди из амазонската джунгла, където

става жертва на анаконда, а накрая се озовава в Майска пирамида. Какво ли още би направил Бонд, за да спаси света?? Амииии...полита и в Космоса!

„Сухо мартини… Едно. Три части Гордън, една част водка, половинка „Кина Лилет”. Разклати много добре, за да стане ледено студено, след това добави голямо тънко парче лимонова кора. Разбра ли?”

Водка Мартини е може и най-консумираната напитка в цялата Бонд поредица (над 20 пъти).Ценителите твърдят, че разклащането намалява ароматните качества на джина и не влияе на водката, но прави напитката по-студена и по-остра.

Марката фигурира често и в романите на създателя на образа - Иън Флеминг. В „Казино Роял” (2006) шампанското се споменава и показва поне четири пъти, присъства и в 6 други филма.

Свикнал отдавна с изтънчените питиета, на Джеймс Бонд ще му се наложи да ги смени с бира в Skyfall...промяната е следствие от нов договор за продуктово позициониране на стойност 45 млн $

Веспър Мартини

„Shaken, not stirred“

Шампанско Bollinger

Хайнекен


За много от феновете на поредицата, чаровният шотландец Шон Конъри си остава емблема, първият и най-истински Бонд. За самия Конъри ролята може би също е най-специалната в живота му – по-младите поколения познават актьора от други филми, но истината е, че Джеймс Бонд е неговият трамплин към успеха. До този момент Конъри има почти 10 години кариера в киното и телевизията, но не и роля, която да го е направила наистина известен. Това се променя, когато през 1962 година на екран излиза филмът „Д-р Но”, заедно с всички характерни признаци на поредицата – момичето на Бонд (изиграна от шведската актриса Урсула Андрес), злодеят – д-р Но, музиката на Джон Бари, и разбира се прословутата начална сцена със силуета на Бонд. Шон Конъри изиграва ролята в още 5 филма – „От Русия с любов”, „Голдфингър”, „Операция Мълния”, „Човек живее само два пъти”, „Диамантите са вечни”. Една от причините, които го нареждат сред най-любимите изпълнители на агент 007, е, че Конъри успява да предаде на Бонд нужната решителност и понякога дори известна доза бруталност, които го правят по-завършен персонаж. След като заснема последния си Бонд-филм през 1971 год, Конъри трябва да се бори да излезе от сянката на тайния агент и успява – кариерата му продължава с разнообразни роли, включително във филмови класики като „Името на розата” и „Недосегаемите”, за който

АКТЬОРИ

1962 ДОКТОР НО

1963 ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ

1964 ГОЛДФИНГЪР

1965 ОПЕРАЦИЯ МЪЛНИЯ

1967 ЧОВЕК ЖИВЕЕ САМО ДВА ПЪТИ

1969 В СЛУЖБА НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО

1971 ДИАМАНТИТЕ СА ВЕЧНИ

1973 ЖИВЕЙ, А ДРУГИТЕ ДА УМИРАТ

1974 МЪЖЪТ СЪС ЗЛАТНИЯ ПИСТОЛЕТ

1977 ШПИОНИНЪТ, КОЙТО МЕ ОБИЧАШЕ

1979 МУУНРЕЙКЪР

1981 САМО ЗА ТВОИТЕ ОЧИ

1983 ОКТОПУСИ

1985 ИЗГЛЕД КЪМ ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА

1987 ЖИВИ СВЕТЛИНИ

1989 РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА УБИВАНЕ

1995 ЗЛАТНОТО ОКО

1997 ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ

1999 САМО ЕДИН СВЯТ НЕ СТИГА

2002 НЕ УМИРАЙ ДНЕС

2006 КАЗИНО РОЯЛ

2008 СПЕКТЪР НА УСПЕХА

2012 СКАЙФОЛ

ХРОНОЛОГИЯ НА ПОРЕДИЦАТА

получава „Оскар”. Любопитно е, че през 1983 година, вече на 53, Конъри изиграва още веднъж ролята на Бонд в „Никога не казвай никога” , но тъй като филмът не е произведен от същата компания като останалите Бонд ленти, официално не се счита за част от поредицата.

И докато за Шон Конъри ролята на Бонд е начало на дългогодишна успешна филмова кариера, не така стоят нещата с актьора Джордж Лейбънзи, който е част от поредицата съвсем за кратко, само в един филм – „В служба на Нейно Величество”. Лейбънзи е доста по-различен

получава „Оскар”. Любопитно е, че през 1983 година, вече на 53, Конъри изиграва още веднъж ролята на Бонд в „Никога не казвай никога” , но тъй като филмът не е произведен от същата компания като останалите Бонд ленти, официално не се счита за част от поредицата.

И докато за Шон Конъри ролята на Бонд е начало на дългогодишна успешна филмова кариера, не така стоят нещата с актьора Джордж Лейбънзи, който е част от поредицата съвсем за кратко, само в един филм – „В служба на Нейно Величество”. Лейбънзи е доста по-различен


случай от останалите актьори, изиграли агент 007 – когато е избран за ролята на Бонд, той няма предишен опит в киното, а се е снимал единствено в реклами. Освен това не е британец, а е роден и израснал в Австралия! Той поема щафетата от Шон Конъри, който след 5 Бонд филма решава да излезе от образа на тайния агент. Ако се вярва на легендата, Лейбънзи е избран за ролята абсолютно случайно – продуцентът на поредицата Албърт Р. Брокъли посещава същия бръснар като него и впоследствие го кани на прослушване. Трейлърът на филма „В служба на Нейно Величество” рекламира „различният Бонд” – британският шпионин вече не е същият хладнокръвен мъж, който винаги владее положението.Бонд се жени за екранната си партньорка, която обаче е убита от враговете му – на финала на филма той плаче над тялото на мъртвата си съпруга – сцена, която предизвиква ужас сред голяма част от феновете, които са свикнали да виждат Бонд в съвсем друга светлина; някои пък са доволни, че героят на Йън Флеминг в този филм излиза от досегашния си калъп и показва истински емоции ; Лейбънзи придава на Бонд човешка светлина, която агентът не е демонстрирал преди това. Въпреки че дори получава номинация за Златен Глобус за изгряваща звезда (филмите за Бонд се радват на голям зрителски интерес, но не и на престижни награди), Лейбънзи решава да се откаже още след първия филм. През годините се снима в различни филми и сериали, без обаче да направи запомняща се роля. И до днес сред феновете на

поредицата се водят разгорещени спорове доколко добре Лейбънзи се е справил с ролята си, но така или иначе той също е част от легендата Бонд.

След отказа на Лейбънзи да се снима в следващ Бонд филм, компанията производител успява срещу рекордна сума да убеди Шон Конъри да се завърне за „Диамантите са вечни” през 1971 год., след което отново трябва да се търси нов изпълнител. Той идва в лицето на английския актьор Роджър Мур, който слага началото на нова ера в Бонд-поредицата и дори надминава Шон Конъри по брой участия в поредицата – цели 7 – „Живей, а другите да умрат”, „Мъжът със златния пистолет”, „Шпионинът, който ме обичаше”, „Муунрейкър”, „Само за твоите очи”, „Октопуси”, „Изглед към долината на смъртта”. Когато снима първия си филм в началото на 70-те години, Роджър Мур има зад гърба си стабилна кариера в телевизията, включваща участие в успешния британски сериал „Светецът”. Джеймс Бонд, изигран от Роджър Мур, е отново невъзмутимият агент на Нейно Величество, който винаги държи всичко под контрол, но е също така по-ироничен и остроумен, което придава свежест на поредицата – все пак, една от основните идеи на Бонд-филмите е, че нищо не е прекалено сериозно. Роджър Мур определено спечелва одобрението на феновете и на публиката като цяло и благодарение на неговите изпълнения филмите за Бонд запазват популярността си и през 70-те години, въпреки новите тенденции в киното.

ИЗКУСТВО

КАКВО ИСКА ЗЛОДЕЯТ?

ДА ОТКРАДНЕ АМЕРИКАНСКИ РАКЕТИ

ДА ПРИСВОИ КРИПТОГРАФ

ЗЛАТНИТЕ РЕЗЕРВИ НА САЩ

ЯДРЕНА ВОЙНА

ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА

БИОЛОГИЧНА ВОЙНА

ДИАМАНТИ

ДА ЗАВЛАДЕЕ СВЕТА

ДА УБИЕ ДЖЕЙМС БОНД


ДА УНИЩОЖИ ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА

ЯДРЕНИ ПОДВОДНИЦИ

КОНТРАБАНДА НА БИЖУТА

ДА УНИЩОЖИ СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА

ТРАФИК НА ОПИУМ И ОРЪЖИЯ

ТРАФИК НА НАРКОТИЦИ

ОТМЪЩЕНИЕ

КОНТРОЛ НАД МЕДИИТЕ

ПЕТРОЛ


БАНКОВИ ИЗМАМИ

МОНОПОЛ НАД ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

НЕИЗВЕСТНО


През 80-те години обаче Бонд филмите започват сериозно да се задъхват, а стилният британски шпионин изглежда не особено актуален. За това допринася и фактът, че Роджър Мур е в доста напреднала възраст– когато заснема последния си Бонд филм, той е на 57 години –застаряващият Бонд изглежда неправдоподобен в екшън сцените, а в любовните прилича повече на баща на героините. В крайна сметка Мур се оттегля от поредицата и дори открито заявява, че не харесва последния Бонд филм със свое участие.

Следващият актьор, който ще изиграе ролята на агента на Нейно Величество,

определено не идва в най-добрия момент и трябва да се бори да задържи зрителския интерес към една залязваща марка. Новият Бонд е роденият в Уелс актьор Тимъти Далтън. До този момент кариерата на Далтън е в съвсем различно направление – театрални постановки по Шекспир и екранизации на класически романи като „Брулени хълмове” и „Джейн Еър”. Актьор от такъв тип сякаш трудно се вписва в представата за непоколебим и циничен шпионин, при това плейбой. Тимъти Далтън участва в два Бонд филма – „Живи светлини” и „Разрешително за убиване”, като определено се стреми да

изгради Бонд с по-различен стил от предшественика си Роджър Мур – съзнателно или не, затова му помагат изиграните драматични роли. В интервютата, които дава, Далтън обяснява, че иска да върне Бонд към литературния оригинал на Йън Флеминг – мрачен, самовглъбен и жадуващ за отмъщение, далеч от лъчезарното излъчване на Роджър Мур. Това естествено се приема по различен начин от феновете – на мнозина не им допада прекалено сериозният Бонд, други пък приветстват един по-суров 007. Двата проекта на Далтън като Бонд не са провал, но и не успяват да издържат на конкуренцията

БОНД В

КНИГИТЕ


на нови филми и идеи. Така краят на 80-те години изглежда и край за самата поредица, защото публиката в голяма степен е изгубила интерес към британския шпионин.

Следва най-голямата пауза – цели 6 години без Бонд да се появи на екран. И все пак той е на линия и през 90-те години, а новото му лице е ирландският актьор Пиърс Броснан, дотогава известен повече с участията си в телевизионни сериали. Всъщност още 10 години преди това името му е обсъждано за наследник на Роджър Мур, но актьорът отказва предложението заради друг ангажимент. Броснан се снима в 4 Бонд филма – първият е „Златното око”, излязъл на екран през 1995 год, следват „Винаги ще има утре”, „Само един свят не стига”, „Не умирай днес”. Всички те се радват на финансов успех благодарение на качествените екшън сцени и съспенс, но и заради изпълнението на Броснан , който връща на Джеймс Бонд непринудеността, чувството за хумор и, без съмнение, донжуанството. Така Бонд избягва опасността да се превърне в антика от Студената война и продължава да бъде актуален в една вече различна геополитическа обстановка.

Въпреки че се радва на одобрението на публиката, времето не работи в полза на Броснан – когато излиза „Не умирай днес”, ирландският актьор вече е почти на 50. Изборът на англичанина Даниел Крейг за наследник на Броснан изглежда леко озадачаващ. Чисто физически Крейг се отличава драстично от петимата предишни изпълнители, които са високи и с по-тъмен цвят на лицето и косата. Публиката е възприела тази представа за Бонд през годините и появата на светлия, синеок и не чак толкова висок Крейг е сериозен обрат в една филмова поредица (при това британска) с традиции, градени няколко десетилетия. Оказва се, че промяната в никакъв случай не вреди на касовия успех на Бонд филмите – „Казино Роял” и „Спектър на утехата” са касови хитове, а изпълнението на Крейг получава добри отзиви от критиците. Крейг придава по-сериозен и тъмен тон в поведението на Бонд, а това го прави противоречив и интересен за съвременната публика, която не се вълнува особено от идеализирани образи. И ако е вярно, че Бонд на Даниел Крейг напомня на Бонд на Тимъти Далтън, то също толкова

вярно е, че Крейг се опитва, и то успешно, да изгради свой собствен стил. В очакване сме на третия му Бонд филм, “Скайфол”.

Няма категоричен отговор на въпроса „Кой е най-добрият Бонд?”, а не и нужно – всеки зрител и фен на поредицата сам определя личния си фаворит в зависимост от очакванията си и представите си за любимия герой. Факт е обаче, че всеки един от шестимата актьори, изиграли британския таен агент, е допринесъл за неговото развитие, а марката „Бонд” е прикрепена към имената им до края на кариерата им. Да носи тази марка е чест, но и бреме за актьора, защото дълго трябва да се бори, за да не бъде свързван само и единствено с ролята си в Бонд филмите. Дълбоко в себе си обаче шестимата джентълмени, изиграли агент 007, навярно са горди, че са едни от малцината, имали честта да заявят:

ИЗКУСТВО

И докато Бонд е игран от 6 актьора, неговият шеф е сменян само три пъти. Начело на британските тайни служби са били Bernard Lee, Robert Brown, а от средата на 90те ръководи жена, безспорно най-внушителния М - Judi Dench.

„My name is Bond. James Bond”

СПАСЕТЕ СИРИЯ!Гражданската война в Сирия е все още продължаващ военен конфликт, чието започване беше повлияно от демонстрациите срещу режимите в страните от Арабската пролет. Протестиращите и опозиционните партии настояват за оставката на президента Башар ал-Асад и сваляне на тоталитарния режим на управляващата от вече 50 години - партия Баас. Политическа нестабилност, хаос, непрестанни битки по улиците на градовете, разрушени паметници на културата и масови убийства...това ли е пътят към демокрацията?

загинали в град Идлиб

на 21-1-2012

жертви в Хомс 4-2-2012

убити в Джиср Алшугхур

10-06-2011 Хомс 9-4-12

жени са загубили живота си

мъже са били убити

военни

военни

убити за 454 дни

цивилни, загинали от обявяване на примирието на 12-04-2012, от които:

деца жени

цивилни

убити в Идлибизтребени в Хомс

жертви в Хама

в Дараа

намират смъртта си в град Алрастан


Бруталната истина...за нашия застаряващ мозък

Тъжната и жестока истина е, че дори един нормален процес на остаряване има опустошителен

ефект върху нашите способности да заучаваме и запомняме, върху бързината, с която обработваме информация и върху нашата способност да размишляваме. Последни проучвания сочат, че общата загуба на мозъчни клетки между нашите тинейджърски и старчески години, е над 15 %. С други думи, с мисълта, че мозъчето Ви ще е с размер на 2 годишно бебенце, 70 годишният Ви юбилей съвсем няма да е повод за радост. А и за съжаление, по-големите щети са за сметка на сивото вещество – критично важна част от мозъка, съставена от неврони, пренасящи сигналите в нервната ни система.

Обратно на обстоятелствата, в които учените вярваха, всъщност само 10 процента от невроните ни умират в хода на живота ни. Истинската загуба е в мрежата от връзки – наричани “дендритни дървета” – те позволяват всеки единичен неврон да се свързва с хиляди други. Потресаващо, но 25 % от тях изчезват до преклонната ни възраст. Според William Jagust, учен в Калифорнийския университет, при зрелите хора активността на ключовия невротрансмитер допамин намалява с до 8 процента на десетилетие. “Към 80те си години вече сте загубили над 40 % от допаминните си неврони.”, споделя Jagust. “Даже е учудващо как повечето възрастни се справят толкова добре на тези години”.

CAT СНИМКИ: ИНТЕЛЕКТ В УПАДЪК

Субарахноидно пространство Вентрикули

27 години 27 години87 години

Пространството, разположено между черепа и мозъка е тясно.

Мрежата от неврони се смалява, пространството се разширява и обработката на информация се забавя.

Мозъчните вентрикули, кухини изпълнени с гръбначно-мозъчна течност, са малки по време на младостта.


НАУКА

Смаляването на мозъка, изтощаването на допаминните неврони и изгубените нервни връзки не са и единствените проблеми, съпътсващи нашите старини. Миелинът, слой разположен около аксоните (разклоненията на невроните) и служи за защита и увеличаване скоростта на предаване на нервния импулс, се разрушава с времето.

А несъмнено, един от най-дразнещите проблеми, чиято конкретна причина не се знае, е трудното досещане за нещо в дълготрайната памет на човек, т.н феномен “на върха на езика ми е”. Това се случва, когато някой има чувството, че знае думата и въпреки това не е способен да я назове, тогава е в състояние “на върха на езика”.

С очакваното очетворяване

на глобалното население над 80, до 400 милиона през 2050 г, мозъчните проблеми ще са голям бич за човечеството. Но не се отчайвайте, някои хора все още имат ум остър като бръснач на тези години. След аутопсия, 25 % от тях се оказва, че имат сериозни признаци на болестта на Алцхаймер, но приживе не са имали кой знае какви признаци за това.Според друга теория, при образованите хора деменцията се среща по-рядко, тъй като дейностите в свободното време и ученето водят до създаване на мозъчен буфер срещу заболяването. Обяснението се търси в „теорията за когнитивния резерв“. Според нея в мозъка на високообразованите има повече нервни съединения между клетките или те

работят по-ефективно. Затова при появата на първите увреждания, свързани с Алцхаймер, образованите по-добре се противопоставят на заболяването...

„Влажни очи, суха ръка, жълта буза, побеляла брада, отслабващи крака, все по-голям корем... пресипнал глас, задъхан дъх, двойна брадичка, слаб ум и всяка част от вас се разрушава със старостта.”

Шекспир го е казал, но може би чрез комбинация от късмет, добри гени и здравословен начин на живот, доста възрастни биха остарели не само умствено и физическо красиви, а и видимо щастливи и с усмивка. Само вижте как изглежда 81-годишният модел Кармен дел Орефис и си изяжте шапката!

Бяло вещество

27 години87 години 87 години

Вентрикулите се разширяват, а сивото вещество се свива. Влошават се изпълнителните функции на мозъка.

Аксоните и глиалните клетки, обслужващи невроните, предават ефективно нервните импулси.

Глиалните клетки умират с възрастта. Така се разстройва пренасянето на нервни импулси, водещо до когнитивни нарушения.

Семейните вечери вкъщи обикновено минават по този начин: Аз скривам предварително солницата, но майка

ми доста бързо я намира и след това стабилно си поръсва манджата с фините, бели кристалчета. Няма как да не измърморя тихичко, че не това е начинът да държи кръвното си налягане под контрол. Уви! Болшинството българи консумират 4-5 над нормалното количество сол, дали съзнателно или несъзнателно - ядейки други храни. Но дали това наистина води до повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания?Чували сме многократно съвети от експерти да намалим приема на сол. Данните от последните изследвания за последиците от консумацията на сол, обаче, са доста противоречиви. Кокрейн Колаборейшън - неправителствена организация, посветена на организиране на информацията от медицинските изследвания по систематичен начин за целите на доказателствената медицина, имаща над 28 000 члена в над 100 страни, заключи с доклад миналата година, че докато наистина ограничаването на солта намаля кръвното налягане, данните че тази мярка понижава риска от смърт, вследствие на сърдечно-съдови заболявания, е мит. Съвсем естествено, това възпламени яростна словесна война между поддръжниците и противниците на солта. Решихме да разгледаме аргументите и на двете страни. Заключенията правете вие.

Аргументи ПРОТИВ солтаЧовечеството се развива от десетки хиляди години на базата диета, естествено ниска откъм сол; ловците тогава вероятно са яли

по-малко от грам на ден. Амазонските индианци са имали систолно кръвно налягане между 90 и 100 mmHg, непроменящо се с възрастта. Тайната? Само четвърт грам сол на ден! Едва преди 6000 години, китайците започнали да използват солта за консервиране на храна за зимата. Постепенно солта се превърнала в ценност и предмет на усилена търговия по цял свят.Днес, високото съдържание на натриев хлорид в преработените храни повиши средния прием на човек от до 9 гр на ден – далеч от препоръчителните 4 гр. А дори и 4 грама са доста повече, отколкото нашите тела са създадени да потребят, смятат мнозина. Намажете една филия хляб, сложете масло, парче салам и кашкавал, посолете и вече сте превишили лимита! Производителите вече не се нуждаят от солта, за консервация на храната, но я слагат заради вкуса, към който сме привикнали. Дори неапетитните продукти така стават продаваеми.

Един от неоспоримите факти е, че големи количества повишават кръвното налягане. Защо става така...не е още ясно. Счита се, че кристалната подправка е причина тялото да произвежда повече телесни течности, така увеличавайки налягането в кръвоносните съдове. А това не е ли източник на редица заболявания?


Солта: Демонът на нашата трапеза? Или не?

Солта: Демонът на нашата трапеза? Или не?


ЗДРАВЕ

Аргументи ЗА солта

Нерафинираната сол, дали добита от подземни мини или от морето, съдържа голям брой остатъчни елементи,

като магнезии и и калий, нужни за регулиране на водния баланс и предотвратяващи повишаване на кръвното налягане. Обокновено не е с чисто белия цвят, към който сме привикнали, а варира в зависимост от натуралния

състав. По принцип, нерафинираната каменна сол може да съдържа над 90 различни остатъчни микроелемента. Разпространената трапезна сол е рафинирана и съдържа абсолютно същото количество натриев хлорид, но минералите са премахнати, а солта е йодирана. Точно нея трябва да избягваме!

Изследване от 1972 г твърди, че колкото по-малко сол приемаме, толкова по-високи са нивата на бъбречния ензим ренин, което задейства поредица от химични реакции в кръвта, с краен резултат повишен риск от сърдечни болести.

В българската митология се смята, че там където свърши солта, там влизат само болести и раздори. Къща без сол не бива! Солта пази от лоша среща, лоши очи и магии. Не минават и без сол баенията, тъй като тя стапя болестите и помага за оздравяването.

Разбира се факторите за развитие на сърдечно-съдовите заболявания не се свеждат само до приема на сол, а също зависят и от холестерола, теглото, активността на човек, дали пуши или дали има диабет. Не може да обвиняваме солта и да си затваряме очите за другите виновници. И докато се намери категорично доказателство за ефектите от кристалната подправка...намерете по-добро скривалище на солничката вкъщи.

Учени често си задават въпроса защо точно

ние сме най-умните на тази планета. Според тях, тайната за произхода на

нашите големи мозъци, създаващи ни способности като себеосъзнаване, артистичност и изобретателност, се крие в

храната ни. Овладявайки умението да обработват суровата храна, нашите предци прото-готвачи, имали възможност да отделят време и за други занимания, благодарение на които мозъкът започнал да се увеличава. Освен това топлината помага за освобождаването на повече лесно-разградими вещества от храната. Както е известно, за смилането на готовата храна е необходима много по-малко енергия, отколкото за суровата. Поддържането на голямо тяло и същевременно развит мозък е невъзможно на диета от сурова храна. Например при хората мозъкът е толкова гладен за енергия, че отнема 20% от метаболичния обмен, въпреки че представлява 2% от масата на тялото. Явно в еволюцията става и само с ядене, пък акълът....той идва сам по себе си.

A ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ И РУСНАЦИТЕ СА ПОСТРОИЛИ КОСМИЧЕСКА СОВАЛКА?


И още как...въпреки че нейният живот е бил доста кратък. На 15 ноември 1988 г. без

екипаж на борда, почти идентичната като дизайн и функционалност на нейните американски сестри – “Буран” (“Виелица”) обикаля Земята два пъти за

206 минути. За разлика от совалките на САЩ, космическият кораб няма двигатели и има повече полезен обем. В орбита го извеждат външни ракети-носители с течно гориво, които могат да се изключват. Това му дава четири пъти по-голяма товароподемна сила, а и така могат да се избегнат трагедии като тази с „Чалънджър“. Уви, първото й излитане е и последно. Програмата е прекратена през 1993 г. след падането на социалистическия строй, а корабът е унищожен след нещастен инцидент на космодрума Байконур през 2002 г.

14 500 000 000 съветски рубли или тогавашни24 000 000 000 долара общо е струвала програма “Буран”.

ГОТВЕНАТА ХРАНА НАПРАВИЛА ЧОВЕКА РАЗУМЕН



Харесайте ни във facebook

https://www.facebook.com/SpisanieDaZnaemPoveche

Да знаем повече (11,2012)

Documents

Transcript of Да знаем повече (11,2012)