ЕВРИСТИКИ СРЕЩУ

ФОРМУЛИ:

СЪЩЕСТВУВА ЛИ

ВРЪЗКА МЕЖДУ

МАТЕМАТИЧЕСКАТА

ПОДГОТОВКА И

ВЗЕМАНЕТО НА

ПРАВИЛНО

РЕШЕНИЕ?

Съдържание

1. Теоретична рамка на

изследването

2. Хипотези

3. Метод

4. Резултати

5. Дискусия

6. Използвана литература

Теоретична рамка

Вземането на решения:

основен аспект, обуславящ

нашето всекидневие;

мисловен похват на селектиране

на логичен избор от набор

възможности;

индивидуалните различия

правят резултатите от

изследването на този процес

разнородни;

Теоретична рамка

Математически умения:

спомагат не просто за

рационализиране и подобряване

качеството на информация от

средата, класифицирането ѝ,

създаването на модели и планове за

действие, но най-вече за вземането

на специфични решения за

достигането на по-мащабна цел.

“ Кроскултурни

различия и техният

ефект върху

вземането на решения

(Pachur & Galesic,

2012)

“Индивидуалните

различия в

математическите умения

предполагат и разминавания

в изявените при ИЛ уклони и

грешки в ситуация на

вземане на решение

(Jasper et al., 2013; Liberali

et al., 2012; Peters &

Bjalkebring, 2014; Peters et

al., 2006)

“Ниска математическа

култура и бягство от

отговорност при

наложително

споделяне на вземане

на решение (Galesic &

Garcia-Retamero, 2011)

“Математическата

подготовка -

ключова при вземането

на рисковани решения,

засягащи живота и

здравето на друг човек

(Reyna & Brainerd, 2007)

Целите на настоящото

изследване са:

да открие наличие на

връзка между

математическата

култура и вземането на

решения;

да провери в кой тип

задачи ще се справят

по-ефективно

“математици” и

“нематематици”.

ХипотезиИзготвени на базата на използваната литература, както и на

предположенията на автора.

Хората, занимаващи се с

математика, ще

демонстрират по-голям

брой правилни отговори;

ще се справят по-бързо от

хората, за които

математиката не е на

дневен ред.

Хипотези

Двете групи ще се

представят еднакво добре

на задачите, лишени от

евристично съдържание.

“Математиците”

ще се справят по-

бързо и ефективно

със задачите,

изискващи числова

обработка.

Метод„Кой“ и „как“ на настоящото изследване.

Изследвани лица

32 изследвани лица

17 мъже, 15 жени

Възраст – 18-25 г. (мода = 20)

Разделени на две групи: “математици” и

“нематематици”, на базата на

декларираните от тях самите почасови

занимания с математика или следване в

математически ориентирана специалност .

Материали

На изследваните лица са представени 4 задачи

– две с уловка и две без уловка.

Задачи със заблуда – измерват грешката на

конюнкцията (Tversky & Kahneman, 1983, pp.

297).

Останалите две задачи – оценяване на

вероятности, без намеса на интуитивен

отговор, базиран на евристиката

представителност.

Първа и втора задача

Задача 1. Мартин е на 34 години. Той е

интелигентен, но му липсва въображение и

като цяло е доста вял и скован. В училище е

бил силен по математика, но слаб по

социалните и хуманитарните предмети.

Подредете следните вероятности за Мартин, от

най-вероятностната (1) до най-малко

вероятната (7).

A) Мартин е лекар и хобито му е да играе

покер.

Б) Мартин е счетоводител – най-вероятна

опция.

В) Хобито на Мартин е да свири джаз.

Г) Хобито на Мартин е да кара сърф.

Д) Мартин е репортер.

E) Мартин е счетоводител и хобито му е да

свири джаз (Б и В).

Ж) Хобито на Мартин е планинарството.

Задача 2. Представете си

обикновено зарче с шест страни

– четири зелени и две червени.

Зарчето е хвърлено 20 пъти, а

последователностите от зелени

и червени страни се записват.

От Вас се очаква да изберете

една от посочените по-долу

последователности, като знаете,

че ако тя се падне при някое от

хвърлянията, ще спечелите 40

лева. Моля, изберете на коя

бихте заложили:

1. ЧЗЧЧЧ – най-вероятна

опция.

2. ЗЧЗЧЧЧ

3. ЗЧЧЧЧЧ

Трета и четвърта задача

Задача 3. Проведено е здравно проучване в

Британска Колумбия върху извадка от мъже,

включваща всички възрасти и сфери на

заетост. Господин Г. е включен в извадката.

Той е избран случайно от списък с

участници. Коя от следните опции е по-

вероятна?

1. Господин Г. е претърпял повече от един

инфаркт – по-вероятна опция.

2. Господин Г. е претърпял повече от един

инфаркт и е на повече от 55 години.

Задача 4. В Националната

лотария шансът за печалба от 17

хил. лева е 1%. Колко хора ще

спечелят награда от 17 хил. лв.,

ако 1000 души си закупят по

един билет?

Посочете отговора си (и) в

проценти.

10 души или 1%

Процедура

Събиране на данните: в пет групи по петима

души и една група, съставена от седем души.

Участниците решават задачите на хартиен

носител.

Задачите се дават една след друга, като се

засича време за изпълнение на всяка една от

тях за всяко изследвано лице без неговото

знание.

РезултатиКакво установи настоящото изследване?

Резултати

Във всички 4 задачи “математиците” (SUM = 29; m = 1,81;

SD = 1,22) имат повече правилни отговори от

“нематематиците” (SUM = 23; m = 1,43; SD = 1,03)

За да бъде проверен размерът на ефекта по Коен, се

сравнява общият брой правилни отговори и за двете

групи – d = -0,33. Това означава, че размерът на ефекта е

малък.

Като цяло – времевите различия между представянията на

двете групи са незначителни:

Математици – m = 215,87

d = 0,073 => липса на

различия

Нематематици – m = 221,25

Резултати

Задача

Група

Време

Зад.1 Зад.2 Зад.3 Зад.4

Математици ~80 сек ~50 сек ~33 сек ~53 сек

Нематематици ~72 сек ~59 сек ~40 сек ~50 сек

Таблица 1. Средни стойности на време за решаване на всяка от

задачите и за двете групи.

Резултати

Задача

Група

Зад.1 Зад.2 Зад.3 Зад.4

Неправилни/

Правилни

Неправилни/

Правилни

Неправилни/

Правилни

Неправилни/

Правилни

Математици 10/6 11/5 10/6 4/12

Нематемати

ци

13/3 14/2 5/11 9/7

Таблица 2. Брой правилни и грешни отговори на

всяка от задачите и за двете групи.

ДискусияКак да интерпретираме резултатите?

В повечето задачи “математиците” демонстрират

по-висока успеваемост.

Първоначалното допускане, че в задачите без

уловка и двете групи ще се представят еднакво

добре, не се потвърждава.

Началните прогнози, че “математиците” ще се

справят по-бързо и по-ефективно на общия брой

задачи се потвърждава.

“Математиците” се справят по-добре със задачите,

изискващи числова обработка.

Дискусия

Резултатите са повлияни от сложността на

задачите, т.е. ако те не са достатъчно

предизвикателни за ИЛ, е логично наличието

на голям брой правилни отговори.

Предполага се, че “математиците” са се

справили по-добре заради своята подготовка.

Дискусия

В бъдещи изследвания,

засягащи тематиката:

Дали изграждането на математически умения

(при липсата на такива) би повишило

успеваемостта при задачи за вземане на

решениe?

Контрол върху индивидуалните различия чрез

осигуряване на по-голям брой изследвани лицa.

Идентифициране на евристики, които влияят

върху различните групи.

Използвана литература

￭ 1. Galesic, M. & Garcia-Retamero, R. (2011). Do low-numeracy people

avoid shared decision making? Health Psychology. Vol. 30(3), 336–341.

Retrieved on October, 30, 2014, from APA PsycNet database.

￭ 2. Jasper, J. D., Bhattacharya, C., Levin, I. P., Jones, L., Bossard, E.

(2013). Numeracy as a predictor of adaptive risky decision making.

Journal of Behavioral Decision Making, 26, 164–173. DOI:

10.1002/bdm.1748

￭ 3. Liberali, J., Reyna, V., Furlan, S., Stein, L. & Pardo, S. (2012).

Individual differences in numeracy and cognitive reflection, with

implications for biases and fallacies in probability judgment. Journal of

Behavioral Decision Making, 25(4), 361-381. DOI: 10.1002/bdm.752

￭ 4. Pachur, T., Galesic, M. (2012). Strategy Selection in Risky Choice: The

impact of numeracy, affect, and cross-cultural differences. Journal of

Behavioral Decision Making, 26(3), 260-271. DOI: 10.1002/bdm.1757

￭ 5. Peters, E., & Bjalkebring, P. (2014). Multiple numeric competencies:

When a number is not just a number. Journal of Personality and Social

Psychology, 1-21. DOI: 10.1037/pspp0000019

￭ 6. Peters, E., Vastfjall, D., Slovic, P., Mertz, C., Mazzocco, K. & Dickert,

S. (2006). Numeracy and decision making. Psychological Science, 17(5),

407-413. DOI: 10.1111/j.1467-9280.2006.01720.x

￭ 7. Reyna, F. V. & Brainerd, J. C. (2007). The importance of mathematics

in health and human judgment: Numeracy, risk communication, and

medical decision making. Learning and Individual Differences, 17, 147-

159. DOI: 10.1016/j.lindif.2007.03.010

￭ 8. Tversky, A., Kahneman, D. (1983). Extensional versus intuitive

reasoning: The conjunction fallacy in probability judgment. Psychological

Review, 90(4).

Използвана литература

Благодаря Ви за

вниманието!

Изготвил:

Диляна Василева Беева, втори курс

психология, Софийски университет

„Св. Климент Охридски“

dbeeva@ff.uni-sofia.bg