Обсади на Белград от османците

Post on 09-Feb-2016

59 views 3 download

description

obsadi na osmancite

Transcript of Обсади на Белград от османците

- Защо Белград трябва да бъде превзет ?- Опис на Белград

- Обсада през 1440г.- Обсада през 1456г.- Обсада през 1521г.

Презентацията има за цел да открие причините за неуспеха на първите две обсади и да установи

обстоятелствата довели до успеха на третата.

 

Отваря път на осмаците към ЦентралнаЕвропа през Панонската низина

Белград е разположен при вливането на река Сава в Дунав

Крепостта е проектирана със сложна форма с три линии на защита: вътрешната крепост със замък, огромна главна кула, горният град с главните военни лагери с четири порти и двойна стена, и долният град с катедрала и градски център и пристанище на река Дунав.

Има ровове,опасващи стената като от изток и юг вратите са с кула и мост

Северната,западната и източната части на града били разположени на възвишения,а южната слизала към реката,което правило града уязвим от нападание от юг

- Има кули – на всяка от които има по 4 топа- Градът разполага с общо 3 пристанища като най-

голямо е северното,което може да помести около 15-20 кораба

Още през пролетта (април) 1440г. войските на Мурад II са пред града.

Османските войски наброяват 100 000 души На място се строят стенобойни машини Градът е обсаден от всички страни –

включително и откъм реката от 100 турски кораба и е напълно отрязан от Унгария

Защитниците на града са около 5 000 Отбраната на Белград е поета от градския

капитан Йован Таловац – рицар от ордена на св.Йован

Топовете и пушките са огромно преимущество за белоградчани

ВЛАДИСЛАВ ЯГЕЛОМУРАД II

Владислав Ягело изпратил делегация до щаба на Мурад II с молба на свали обсадата

На път за мястото за преговори султанът отредил последен опит да се завземе крепостта

От 4 юли до 22 юли 1456г. След падането на Константинопол през 1453г.

османският султан Мехмед II обединил своите сили за да подчини Унгарското кралство 

Негова непосредствена цел била граничната крепост намираща се в Белград

ЯНОШ ХУНИЯДИ МЕХМЕД II

,,

В края на 1445 г. Янош Хуниади започнал своята подготовка.Tой снабдил с провизии и въоръжил крепостта.

Джовани де Капистрано – съюзник на Хуниади, проповядвал за кръстоносен поход с цел да привлече селяните към каузата на Янош Хуниади.

Всичко на всичко Янош Хуниади събрал сили, които не превишавали 25 000 - 30 000 души.

Още преди силити на Хунияди да пристигнат в града Мехмед II нападнал крепостта.

Силно превъзхожданите по брой защитници на крепостта разчитали главно на силата на огромната труднопреодолима Белградска крепост.

След пробиването на османската морска блокада настъпил критичният момент на обсадата

Безразсъдният щурм на селяните войни Оттеглянето на Мехмед II

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Сега Османската империя е значително по-добре подготвена за атаката на крепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да я защитават, като вътрешнополитическото положение на кралството е нестабилно, а маджарската държава разкъсвана от противоречия.

Отново крепостта е подложена на жесток обстрел

 На 25 август стартират първите преговори между защитници и нападатели за условията за предаване на крепостта, но те завършват безрезултатно, и на 26 и 27 август започва новата втора и последна атака срещу цитаделата. Осъзнавайки, че не могат да получат бърза помощ от унгарския крал, защитниците договарят на 28 август 1521 година условията за предаване на Белградската крепост.

Първата обсада е неуспешна заради неподготвеността на нападателите

Втората обсада е неуспешна заради усилията на Янош Хунияди да опази града и заради бойния дух на бранителите

Третата обсада е успешна заради лошото състояние на крепостта,малкото защитници и вътрешните противоречия между тях и заради добрите организационни способности на Сюлейман I

[Рыжов К. В. Все монархи мира. Мусульманский Восток VII-XV вв. — М.: Вече, 2004. — С. 286.]

Dictionary of Battles and Sieges: A-E под редакцията на Tony Jaques Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и

етнография, 1917. Setton, Kenneth M. Papacy and the Levant (1204–1571), vol. II, Philadelphia:

American Philosophical Society,1976. Елезовић, Глиша – Гавро Шкриванић. Како су турци после више опсада

заузели Београд, Имбър, К. Османската империя 1300-1481. София 2000 Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300-1600.

София 2002 Извори КАЛИЦИН, М. Мехмед Нешри. Огледало на света. Превод от османо-

турски и съставителство Мария Калицин.София, 1984. Корона на историите на Ходжа Садеддин. В. Търново, 2000. КОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ. Съчинения. Сказание за буквите. Житие на

Стефан Лазаревич, подготвено от Анна-Мария Тотоманова. София, 1993.