Download - Висше образование, пазар, филологияfiles.slovo.uni-plovdiv.bg/13/market-edu/HEM-FF.pdf · Висше образование, пазар, ... 3 СТРУКТУРА

Висше образование, пазар, филология

Филологическият факултет в контекста на пазарната реализация

Живко Иванов [email protected]

ВЪВЕДЕНИЕ .......................................................................................................................................... 2

ПАЗАР И УНИВЕРСИТЕТ ........................................................................................................................ 2

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ................................................................................................................ 3 СТРУКТУРА НА ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ ........................................................................................................... 3 АКАДЕМИЧНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ИНДИКАТОРИ ............................................................................................. 3

Акредитационни индикатори ......................................................................................................... 3 1. Образователна дейност .............................................................................................................................. 3 2. Научноизследователска дейност ............................................................................................................... 3 3. Управление на образователния процес .................................................................................................... 3 4. Конкурентноспособност на обучението .................................................................................................... 3

Рейтингови индикатори .................................................................................................................. 4 Индикатор 1.3 „Практическа подготовка"..................................................................................................... 4 Индикатор 1.4 „Участие в стажове" ............................................................................................................... 4 Индикатор 4.5 „Подкрепа за кариерното развитие" .................................................................................... 4 Група 6. „Реализация и връзка с пазара на труда" ....................................................................................... 4 Индикатор 6.1 „Осигурителен доход на завършилите" ............................................................................... 5 Индикатор 6.2 „Безработица сред завършилите" ........................................................................................ 5 Индикатор 6.3 „Приложение на придобитото висше образование" .......................................................... 5 Индикатор 6.4 „Добих увереност, че ще успея в живота" ........................................................................... 6 Индикатор 6.6 „Принос към осигурителната система" ................................................................................ 6 Индикатор 6.7 „Регионална значимост" ....................................................................................................... 6

ПОЛИТИКИ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАРНА СРЕДА .......................................................... 6

ТРИ БЪЛГАРСКИ ДОКТРИНИ ........................................................................................................................... 6 ПАЗАРНИ ИНДИКАТОРИ: СТАТИСТИКА ЗА ПАЗАРА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ........................................................ 7

социална ценност на висшето образование (Висшето образование е „висше“) ..................... 8 Висшист = ниска безработица ........................................................................................................................ 9

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО В СТРАТЕГИЯ 2020 ............................................................................ 9 ДАННИ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ .............................................................................. 12

Ръст на хуманитаристи.................................................................................................................................. 12 Загуба на учители .......................................................................................................................................... 12 Глад за инженери .......................................................................................................................................... 12 Сривове в точните науки .............................................................................................................................. 12 Дял на самонаети младежи ......................................................................................................................... 12 Необразованата безпомощност ................................................................................................................... 12 Висше образование – повече възможности за реализация ...................................................................... 13 Безработните висшисти ................................................................................................................................ 13 Филолог предприемач .................................................................................................................................. 14

ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАР: СТРАТЕГИИ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИИ....................................................... 14

ТРИЪГЪЛНИК НА ЗНАНИЕТО И ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО ............................................................................... 14 ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ (ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА МИТА) ...................................................................... 16 СБЛЪСЪКЪТ НА ФУНДАМЕНТАЛНО И ПРАКТИЧЕСКО ......................................................................................... 16 ПРЕДПРИЕМАЧ БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ ................................................................................................................ 16

ИНДИВИД, ИНСТИТУЦИИ И ПАЗАР .................................................................................................... 16

ОТГОВОРНОСТИ НА ЛИЧНОСТТА ................................................................................................................... 16 Планиране на личностното развитие ......................................................................................... 16 Кариерно планиране на индивида.................................................................................................. 17 Характеристики на индивидуалната пригодност .................................................................... 17

ОТГОВОРНОСТИ НА ПАЗАРА ......................................................................................................................... 17

mailto:[email protected]

С т р а н и ц а | 2

The “Skills Mismatch” and the Myth of the Irrelevant University ...................................................... 17 Нагласи за навлизане в пазара на труда...................................................................................... 18

Студентите: как виждат пазара ......................................................................................................................... 18 Работодателите: как виждат студентите ..................................................................................................... 18

От шапките летят към моето първо работно място ............................................................ 19 По време на обучението: перспективи за улесняване на прехода от висше образование към заетост 19

ОТГОВОРНОСТИ НА УНИВЕРСИТЕТА ............................................................................................................... 20 Как сме образовани ......................................................................................................................... 20

Политики на пазар и прием: Правото на 20% ............................................................................................. 21 Заветните 36% (дори 40%) ............................................................................................................................ 22 Академичен приемо-предавателен протокол ............................................................................................ 22 Държавно поръчана безработица ............................................................................................................... 22 Първа стъпка – кандидат-студент ................................................................................................................ 23 Лов вместо прием ......................................................................................................................................... 24

Регион, учене, работа ..................................................................................................................... 25 Връзка между гъстотата на населението и вероятността хората с висше образование да намерят

работа там .................................................................................................................................................................. 25 Къде завършилите висше образование намират реализация и съответно – остават да живеят ........... 26 Кое определя шансовете на завършилите на пазара на труда? ............................................................... 26

ОТГОВОРНОСТИ НА ДЪРЖАВАТА ................................................................................................................... 29 Демографски фактор ..................................................................................................................... 29 Пригодност за заетост ..................................................................................................................... 30 Employability skills ............................................................................................................................. 31 Образователни несъответствия ...................................................................................................... 31

СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ЗАРАЖДАНЕ НА НЕВРАЛГИЧНИТЕ ТЕМИ .................................................................... 32 Критика на процента ранно напуснали ....................................................................................... 32 Фантоми в училищата ................................................................................................................... 32 285 000 студенти: това е много! но всъщност е недостатъчно!!! ........................................ 33 Борба за студенти, борба за субсидия ......................................................................................... 33

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ: БЕЗРАБОТИЦА ПО РЕГИОНИ ...................................................................................... 33

БИБЛИОГРАФИЯ ................................................................................................................................. 34

ВЪВЕДЕНИЕ Обсегът на аналитичните разсъждения обхваща съвременното състояние на висшето хуманитарно

образование и динамичното развитие на българския и европейския пазар на труда. Университетът като идея и реализация преминава през различни етапи, очертани от три големи събития:

Предмодерен: основаването и възстановяването на Болонския университет, където доминира изучаването на правото.

Пионер по задълбоченото изучаване на закона е известният Ирнерий от края на XI век, който в резултат от многогодишни проучвания придобива славата на изкусен познавач-легист на Corpus Iuris Civilis. По сведения на Одфруа, болонски юрист от XIII век, Ирнерий основава специално училище по право по молба на графиня Матилда Тосканска, бивша владетелка на Тоскана и Ломбардия. Ирнерий започва да изнася публични лекции в училището по право през 1088 г., която се счита за година на основаването на първия съвременен европейски университет;

Модерен (просвещенски): идеята и проектът на Хумболт; Постмодерен: стратегически важната среща в Болоня, дала началото на т.нар. Болонски процес.

Република България е сред 29-те страни, които на 19 юни 1999 г. подписват в Болоня Съвместната декла-рация за европейско пространство на висшето образование (Бояджиева, Пепка, 1995).

Процесът Болоня хомогенизира европейскотообразование в глобален контекст и системно преориентира знанието към икономиката. За бакалавърската степен (основа на модела 3-5-8) категорично е изведен този приоритет: „бакалавърска степен, обучението в която осигурява базова широкопрофилна подготовка, която ще дава пряк достъп до пазара на труда.“

ПАЗАР И УНИВЕРСИТЕТ


ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

За да се опитаме да разберем какви са обективните дадености, предприехме преглед и анализ на следните групи данни:

Изследвания на бизнеса – БСК, работодатели

Европейски и национални документи

Научни анализи – дисертации, публикации

Собствени изследвания и опит – от кандидатстудентската среда до реализацията на завършили бакалаври и магистри

СТРУКТУРА НА ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ

Филологическият факултет анализира състоянието на пазара на интелектуалния труд в България и тенденциите на промени в него от следните източници:

данни на МОМН;

данни от бюрата по труда;

данни на НОИ

данни на HR компании;

данни на медиите: преса, радио, телевизия;

данни на издателства, училища, библиотеки, преводачески агенции, туроператорски фир-

ми

Вътрешносистемният анализ на висшето образование засяга пазара на труда главно по две нап-равление в институционален план: процесът на акредитация, извършван периодично от НАОА, и систе-мата на рейтингите, която ежегодно в част от индикаторите изследва връзката на студента с пазара.

АКАДЕМИЧНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ИНДИКАТОРИ

АКРЕДИТАЦИОННИ ИНДИКАТОРИ

1. ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

1.1.2.4. Мнения на студенти и потребители

Писмени следи в официалния документооборот за мнения на студенти и на потребители относно това, което се изучава

1.4.2.1. Мнението на студентите за нивото на получените знания, съдържанието на учебния план, ме-тодите на преподаване, за перспективите за работа по специалността и съответните препоръки.

Справки за успеваемостта на студентите

Анкетни проучвания сред студентите за качеството на учебния процес, за целесъобразността и ефективността на използваните методи на преподаване и оценяване

2. НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Няма свързани с пазара индикатори

3. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

3.2.1. Информация за реализацията и развитието на завършилите ОКС в професионалното направле-ние

3.2.1.1. Данни за завършилите студенти и докторанти

Относителен дял на реализиралите се (постъпили на работа) през последните 5 г. от общия брой на завършилите специалисти – 3

Анкети със завършилите студенти за реализацията им – 1

3.2.2. Събира се и се анализира информация за оценката на потребителите за подготовката на завър-шилите специалността

3.2.2.1. Информация за оценката на потребителите за подготовката на завършилите специалността

Анкети с работодатели за удовлетвореността им от подготовката на завършили студенти и реализирали се по специалността - 4

4. КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО

4.2.1. Изучаване на конкурентната среда


4.2.1.1. Анализ на средата и на тази основа планиране и реализация на мерки за повишаване на инте-реса към обучението

Наличие на оценки на конкурентната среда в периодично изготвяните документи за всеки семестър – 1

Поддържане на база от сравнителни данни за интереса към специалността на входа за всяка година в рамките на професионалното направление - 1

4.2.2. Изучаване на възможностите за реализация на студенти и докторанти

4.2.2.1. Познаване на състоянието на пазара на труда

Изучава се състоянието на пазара на труда и тенденциите на промените в него – 1 Установени контакти с водещи работодатели в професионалната област - 1

РЕЙТИНГОВИ ИНДИКАТОРИ

ИНДИКАТОР 1.3 „ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА"

Оценка по скала от 0 до 10 от социологическо проучване сред студенти (октомври 2011 г. - февру-ари 2012 г.) за практическата насоченост на лекциите, качеството на практическите занимания, възмож-ностите за полева практика и за използването на материали на чужд език, свързани с областта на обуче-ние в избраното професионално направление.

Този индикатор е аналогичен на предходния с единствената разлика, че студентите дават своята субективна оценка за практическата подготовка в своето висше училище. Може да се допусне също така, че субективната преценка на студентите за практическата подготовка е по- надежден индикатор от тяхната преценка за теоретичната подготовка.

ИНДИКАТОР 1.4 „УЧАСТИЕ В СТАЖОВЕ"

Оценка по скала от 0 до 10 от социологическо проучване сред студенти (октомври 2011 г. - февру-ари 2012 г.) за участие в стажове, удовлетвореност от тях и възможности за прилагане в практиката на наученото в професионалното направление във висшето училище

Участието в стажове е важна част от практическата подготовка на студентите, която максимално се доближава до реалната среда, в която работят хората, упражняващи съответните професии. Индикаторът показва субективната преценка на студентите за ползата от участието си в стажове и възможността на практика да приложат наученото във висшето училище.

ИНДИКАТОР 4.5 „ПОДКРЕПА ЗА КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ"

Оценка по скала от 0 до 10 от социологическо проучване сред студенти (октомври 2011 г. - февру-ари 2012 г.) за наличието и работата на кариерен център във висшето училище, възможностите за срещи с работодатели и завършили, предоставяне на информация за съществуващи кариерни възможности в професионалното направление.

Индикаторът представлява оценката на студентите за съществуващите ресурси и дейности във висшето училище за подкрепа на кариерното развитие и тяхната ефективност.

Студентите са дали оценка по 6-степенна скала от „Напълно НЕсъгласен" до „Напълно съгласен" на всяко от твърденията:

Кариерният център на висшето училище предлага добри консултации, обучения, стажове и възможности за намиране на работа;.

Клубът на завършилите моята специалност в моето ВУ организира срещи и разпространява полезна информация за кариерни възможности;

Висшето училище ми предоставя възможност за редовни срещи с работодатели.

ГРУПА 6. „РЕАЛИЗАЦИЯ И ВРЪЗКА С ПАЗАРА НА ТРУДА"

Реализацията може да има различни аспекти, но един от тях безспорно е способността на завър-шилите да се интегрират успешно на пазара на труда.

Едва ли може да се спори сериозно, че доходите на един човек са основен измерител както на пазарната и обществената (ако работи в публичния сектор) оценка на неговия труд, така и на потенциала му да бъде социално активен и да участва в живота на обществото. Други измерители на реализацията са свързани с дела на безработните сред завършилите, както и с дела на онези от тях, които работят на позиция, за която се изисква висше образование.

В настоящото издание на Рейтинговата система са включени и нови индикатори, които измерват връзката на висшите училища с националния трудов пазар и местната икономика,


както и приноса на завършилите към осигурителната система на страната.

ИНДИКАТОР 6.1 „ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД НА ЗАВЪРШИЛИТЕ"

Среден месечен осигурителен доход на завършилите професионално направление в български висши училища през предходните 5 учебни години по данни на НОИ към месец ноември 2011 г.

Осигурителният доход има таван, равен на десетократния размер на минималната работна запла-та. По този начин се губи известна информация за сегмента на хората с най-високи доходи. Тези хора не са толкова много като процент от населението. Можем спокойно да се приеме, че всеки достигнал тава-на на осигурителния доход в страната е намерил добра професионална и социална реализация.

Показателят е формиран на базата на информация от МОМН за завършилите професионално направление в съответното висше училище през предходните 5 учебни години и на данни от Регистъра на осигурените лица на НОИ за осигурителния доход на завършилите към месец ноември 2011 г.

ИНДИКАТОР 6.2 „БЕЗРАБОТИЦА СРЕД ЗАВЪРШИЛИТЕ"

Процент на официално регистрирани безработни сред завършилите професионално направление в български висши училища през предходните 5 учебни години по данни на НОИ към месец ноември 2011 г.

Безработицата е едно от най-нежеланите социални явления, както в личен, така и в обществен план. От всяка следваща година образование се очаква да увеличава конкурентоспособността на конк-ретния човек на пазара на труда.

В макроикономически план се очаква образованието да повишава производителността на труда в икономиката и по този начин да увеличава БВП или възможността за повече свободно време при същото равнище на БВП.

При този индикатор има пълно съвпадение на личните и обществени очаквания. По тази причина и поради факта, че информацията е получена от официален регистър, е логично този индикатор да участва с относително голяма тежест при формиране оценката на висшите училища.

Показателят е формиран на базата на информация на МОМН за завършилите професионално направление в съответното висше училище през предходните 5 учебни години и данните на НОИ за официално регистрирани безработни сред завършилите към месец ноември 2011 г. официално регистрирани безработни сред завършилите към месец ноември 2011 г.

ИНДИКАТОР 6.3 „ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРИДОБИТОТО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ"

Индикаторът е процент на осигурени лица, завършили професионално направление в български висши училища през предходните 5 години, които работят на позиция с, висше образование, по данни на НОИ към месец ноември 2011 г.

Този индикатор измерва до каква степен завършилите използват в работата си това, което са нау-чили по време на следването си. Значимото припокриване предполага по-голяма ефективност както на частната, така и на обществената инвестиция в образование. Разбира се, има все повече знания, умения и качества, които са универсално необходими и лесно се трансферират от една професия в друга. Сред тях са езиковите, числовите, компютърните, комуникативните, аналитичните знания и умения, като спи-съкът не е изчерпателен.

От друга страна, в отделните професии има и много специфични знания и умения, чието усвоява-не често изисква най-много ресурси. Ако някой, завършил висше образование, си намира работа, която изисква по-ниска квалификация, част от инвестицията, направена от него и обществото в (много скъпо) образование, не се използва ефективно.

При изчисление на индикатора, са изключени самоосигуряващи се лица и тези на граждански договор, за които не може да се прецени дали работят на позиция, която изисква висше образование или не.

Включени са лицата, които работят по трудови договори, както и държавни служители, включително тези по специални закони и в съдебната система, осигурените на изборни длъжности, осигурените по договори за управление и контрол на търговки дружества, лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, специализанти по договори за обучение и морски лица.

При работещите на трудови договори за реализирани се считат само тези, които заемат длъжност, изискваща висше образование, както и лица, изпълняващи длъжност по призвание и заемащи длъжност чрез избор.


ИНДИКАТОР 6.4 „ДОБИХ УВЕРЕНОСТ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЯ В ЖИВОТА"

Оценка по скала от 0 до 10 от социологическо проучване сред студенти (октомври 2011 г. - февру-ари 2012 г.) за влияние на процеса на обучение по професионално направление върху студентите по отношение на увереността им.

Този индикатор показва до каква степен студентите са придобили увереност, че ще успеят в живо-та в резултат на обучение във висшето училище.

Всеки интервюиран дава оценка по 6-степенна скала от „Напълно НЕсъгласен" до „Напълно съгласен" на въпроса:

„По-долу са изброени твърдения, които се отнасят до влиянието на процеса на обучение върху студентите. Моля оценете до каква степен те се отнасят ЛИЧНО до Вас "Придобих увереност, че ще успея в живота“.

ИНДИКАТОР 6.6 „ПРИНОС КЪМ ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА"

Процент на завършилите професионално направление в български висши училища през послед-ните 5 учебни години, социално осигурени в България по данни на НОИ към ноември 2011 г.

Този индикатор косвено измерва публичната полза от висшето образование като дава информа-ция за връзката на образованието в дадено висше училище с националния пазар на труда и приноса на завършилите към осигурителната система на страната. Колкото по-голям дял от завършилите са социал-но осигурени в България, толкова по-силна е връзката на висшето училище с националния пазар на труда и толкова е по-голям неговия принос за стабилността на осигурителната система.

ИНДИКАТОР 6.7 „РЕГИОНАЛНА ЗНАЧИМОСТ"

Процент на интервюираните в социологическо проучване (октомври 2011 г. - февруари 2012 г.) студенти по професионално направление, които планират своята професионална реализация в града или в областта на тяхното висше училище.

Индикаторът отчита връзката на висшето училище с местната икономика в града и областта, в коя-то се намира. Чрез него се установява дали предлаганото обучение във висшето училище съответства на нуждите на местната икономика и дали едновременно с това е достъпно и привлекателно за младежите в съответния регион.

ПОЛИТИКИ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАРНА СРЕДА

ТРИ БЪЛГАРСКИ ДОКТРИНИ

Доктрината за субсидиране – пазар на търсенето (Даниел Вълчев): основен показател е броят сту-денти, избрали дадена специалност в държавен университет; субсидирането се извършва съобразно броят на записаните студенти; спазва се капацитета, признат по време на акредитация или чрез проце-дура за разширяване в рамките на следакредитационния контрол; допуска нарастване на заявените за държавна субсидия места по специалности и професионални направления с 20% увеличения годишно от 2008 до 2012 година. (Както ще се види по-долу реалното възползване на ВУ възлиза на 7,8% за целите четири години, в които увеличението беше разрешено). За факултета това нарастване е изразено така:

ГОДИНА 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.

Ръст 18,21% 12,24% 11,51% 5,08% 8,59% 2,30%

Процентно нарастване на броя на студентите по години

Доктрината на рейтингите – пазар на реализацията чрез изхода (Сергей Игнатов); въведена като форма на допълнително финансиране на ВУ, върху основата на ежегодно класиране по специална сис-тема от индикатори; в рамките на това финансиране се разпределяха около 12-15 милиона лв. при общ размер на субсидията за ВУ 385 милиона лв. 2020


Рейтингови показатели за пазара на труда (МОН - 2011)

Доктрина на комбиниране – контролирана поръчка и повишена значимост на реализацията чрез изхода (Анелия Клисарова); тя е обявена като намерение, което трябва да се осъществи в рамките на 2013-2014 година; основните параметри са обявени в медийни публикации; мерките са част от стратегия на висшето образование, която трябва да бъде завършена и публикувана през ноември 2013.

Просветното министерство предлага обръщане на пирамидата - тоест даване на пари не според "входа", а според "изхода" от висшето училище, като основен критерий е това колко студенти са намерили работа по специалността си. Естествено, дали идеята ще заработи, зависи от много неща и най-вече от живота, който ще има това правителство. В този смисъл тя може и никога да не влезе в действие. Ако обаче това стане, наред с плюсовете й има и доста рискове, които могат да превърнат университетите в заложници на капризния, изменчив и хаотичен пазар на труда (Стоянова, 2013).

Прилагането на държавни политики изразява изискванията на обществото към висшето образова-ние, но влиза и в противопоставяне с автономията на университетите.

Една от невралгичните точки е именно осъзнаването на отношението „автономия и пазар“: докъ-де се реализира академичната свобода и до каква степен автономията е ограничена от икономическа прагматика.

В изброяванията на процесите по-долу групираме кризисните динамични показатели, които имат обществен характер, а също и засягат същината на висшето образование:

Привличане на студенти: нестабилност на средното образование и демографска криза Ранно и средно отпадане от училище (primary, secondary, tertiary) Ефекти на пазарността: масовизация, влошаване на качеството, нови неграмотности, общообразо-

вателни кризи, хоризонтални и вертикални несъвпадения (mismatches). Актуални действия (стратегии на сегашното управление)

Правителствените намерения са очертани така: „Планираме стратегията за висшето образование да бъде представена през септември, след което ще организираме заседание за нейното публично об-съждане. Бихме искали тя да бъде приета от Министерски съвет през ноември" (Клисарова, 2013). В плана има 4 основни насоки за развитие на висшето образование, които са синхронизирани с европейс-ките директиви.

На първо място е оптимизацията на университетската мрежа, която ще се случи на доброволен принцип, без да бъде нарушена автономността на висшите училища. Демографските показатели и изис-кванията на пазара на труда ще бъдат „регулатори” на този процес.

На второ място е стратегическото планиране на специалности, които ще бъдат необходими на държавата. От държавния бюджет ще се финансира по-голяма бройка за прием в държавна поръчка и ще се отпускат стипендии за специалности, които са необходими на страната, но са непривлекателни за младежите.

„Висшите училища трябва да работят по-тясно с бизнеса, защото най-добрият показател за качес-твото на висшето образование е това колко завършили студенти си намират работа в съответната специ-алност” (Клисарова, 2013). Развитието на науката в университетите и изграждането на системи за елект-ронно и дистанционно обучение са другите две основни направления, които ще залегнат в стратегията.

ПАЗАРНИ ИНДИКАТОРИ: СТАТИСТИКА ЗА ПАЗАРА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ


СОЦИАЛНА ЦЕННОСТ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ (ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Е „ВИСШЕ“)

В общите анализи висшето образование категорично доказва своята икономическа ефективност. Но възниква въпроса „кое висше“: важат ли тези анализи равностойно за банкера и филолога?

През 2011 г. се наблюдава по-голямо търсене на специалисти с висше образование за сметка на тези със средно професионално образование - преобладаващата част от заявените местата за специа-листи са за лица с висше образование (76.1% или 16952 места). Най-търсени са специалистите в сферата на образованието, услугите и транспорта, икономиката и правото, в здравеопазването.

Анализът на структурата на младежката безработица показва, че най-силно са засегнати младежи-те със средно образование, без високо равнище на професионална подготовка. Около 80% от всички безработни са с ниска квалификация, а 25% от регистрираните с висше образование са младежи. Следо-вателно, "излишни" се оказват не само нискоквалифицираните, но и млади хора с много висока квали-фикация.

Младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите държави от ЕС. (Национална стратегия за младежта, 2010) Други изследвания обаче показват, че българ-ските висшисти губят само 5 месеца за навлизане в пазара, което е под средната европейска норма.

Време за навлизане на пазара по степени на образование

Въпреки по-голямата гъвкавост не е малък броят на младежите с висше образование, които не могат да намерят работа. Причината - образованието им не е съобразено с изискванията на пазара.

В това изследване интенцията е еднопосочна: образованите не отговарят на изискванията на пазара; по-нататък ще се опитаме да покажем и другото измерение: доколко пазарът не отговаря на изискванията на образованите. Ако една държавна политика поддържа сектори, в които висшето образование не е необходимо, тогава е редно да се запитаме дали пазарът предпоставено няма да се сблъска с образователни несъответствия. Още по-крайно: в една обществена стратегия могат да залегнат бизнеси, които изобщо не потребяват висше образование: селско стопанство, туризъм, услуги, занаяти.

Масово явление е завършилите висше образование да работят в магазини и на сергии, момичета с дипломи на икономисти, филолози и педагози, да се трудят като продавачки, санитарки или серви-тьорки. Задълбочава се професионално-квалификационното несъответствие между търсене и предлага-не на пазара на труда. Работодателите търсят висококвалифицирани специалисти в областта на комуни-кациите, компютърната техника, маркетинга и одитори. Расте нормата на безработица при младите "академици", завършили други специалности, преподавани в българските университети. В перспектива тази тенденция най-вероятно ще се засилва (Цонева, 2011).

Анализът на младежката безработица показва, че най-силно са засегнати младежите със средно образование и главно лицата без високо равнище на професионална подготовка.

Сред безработните младежи по професионални групи през 2008 година с най-голям относителен дял е групата на регистрираните младежи без квалификация и специалност -73,1%, с работническа спе-циалност са 11,5%, а специалистите -15,4%. В образователна структура младежите до 29 години с основ-но и по-ниско образование също имат най-голям относителен дял - 62,2% (2008 г.). Тези младежи са неравностойни на пазара на труда, т.е. неконкурентно способни при търсенето на нова работа. (Цонева, 2011)

В професионално-квалификационен разрез очаквано най-висок е спадът в заетостта сред профе-


сиите, неизискващи специална квалификация (минус 35,6 %). Това е естествената реакция – в условията на криза бизнесът първо се освобождава от нискоквалифицираната работна сила. Значително по-слаб е спадът в броя на заетите квалифицирани производствени работници и оператори на машини (около 20 %), докато заетостта сред специалистите дори се е увеличила с над 11 %. (Томев, 2013, стр. 149)

Интервю на Адриана Попова, AII Data processing директор

ВИСШИСТ = НИСКА БЕЗРАБОТИЦА

Според Боян Захариев „сред висшистите дори в момента безработицата е под 5%, при правистите също не надвишава този процент, което означава почти нулева“. Въпреки че често сработва ефекта на тапията (когато един работодател не може да прецени истински служителя и разчита на дипломата му) е факт, че висшистите имат в някаква степен, дори работейки неквалифицирана работа, по-развити когни-тивни и комуникативни умения (Захариев, 2012).

Пазарът изисква комуникация, комуникацията е сърцевина на хуманитаристиката; пазарът изиск-ва повишена адаптивност и нови равнища на аналитична гъвкавост – хуманитаристика е основа на уме-нията да се учи и развива непрекъснато аналитичния апарат; динамиката на пазара не може да се задо-воли с готови специалисти, а с готови за непредвидени предизвикателства базисно изградени специа-листи. Тези фактори осигуряват надеждност в линията бизнес – печалба – растеж – развитие.

Готови или подготвени: при първото - директно влизане, пасване и дълготрайно неизменно пребиваване на пазара; при второто - динамика и развитие, промени и преходи, набавяне и допълване на знания, умения и компетентности.

Един от най-важните показатели на хуманитариста е придобиването на „самостоятелност и трай-ност на иновативно експертно и социално поведение“.

Според проф. Иван Илчев “…ако се вярва рейтингите, нашите студенти се реализират. [..] Понача-ло не съм привърженик на идеята, че университетът трябва да създава винтчета, които да пасват на оп-ределени гайки, защото обществото се развива и ако диаметърът на гайката се промени, това винтче свободно ще пада през нея и тя няма да може да бъде завита. Тъй че идеалът е по-скоро да създаваме хора, които да мислят, да са гъвкави, да могат много бързо да се приспособяват към промените в об-ществото, а и самите те да инициират такива промени [к.м. – Ж.Ив.]” (Дискусия, 2012).

Подобно мнение изразява и проф. Адриана Дамянова: „Хуманитаристиката в никакъв случай не може да създаде добавъчен продукт, който да конкурира продукти на химията, физиката, биологията. Тя създава широко мислещи хора [к.м. – Ж.Ив.], създава личности. Между другото във Великобритания преди няколко години имаше много сериозен натиск за свиване на хуманитаристиката, който днес се отчита като грешка.“ (Дискусия, 2012).

(Можехме ли да предвидим контактите в апартамента – един личен случай на непредвидимост).

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО В СТРАТЕГИЯ 2020

Безработните висшисти са малко, но броят им не е за пренебрегване. От друга страна обществе-ните нагласи говорят за бълване и пресищане с висшисти. Какви са перспективите като имаме предвид както произвеждането на безработни висшисти, така и масовизацията на висшето образование – дали не е време да се намали броя на висшистите и с това да се решат и двата проблема наведнъж?

Парадоксално, но се оказва, че ни очаква преследването на още по-висок процент висшисти, т.е. „бъл-ването“ не само ще продължи, но и ще се усили (Виж раздела „285 000 студенти: това е много! но

всъщност е недостатъчно!!!“, стр.33). Това сочат основните индикатори на европейската стратегия 2020 (Европа 2020, 2013).


Недофинансирането на висшето образование започва да става катастрофално. Според доклад на ЕК от 2010: The EU member states would need to invest on average over 10.000 euro more per student per year (or almost 200 billion euro a year) in higher education to reach the levels of the US (Европейски цели в образованието, 2011). Българското финансиране е в границите на 3000-3800 евро за целия период на следване (за направление Филологии то е 2300 евро, а за базисното Педагогика на обучението по… - 1400 евро).

В тази ситуация се получава един омагьосан кръг: поради ниското си качество българското обра-зование не е привлекателно за българските младежи; годишно между 7 и 11 хиляди отиват да учат в чужбина; така то не е привлекателно и за европейски и неевропейски граждани въпреки относително ниските си такси. Тези (д)ефекти го обричат да бъде евтино образование за домашна употреба, въпреки изключенията в някои сфери и професионални области. С това то се различава от американското и бри-танското образование, които са се превърнали в експортна индустрия, гарантираща висок принос в БВП на страните си:

Британският министър на финансите Джордж Озбърн, обявявайки пред парламента най-драстичното орязване на публични разходи, произнася репликата: “Нашите университети са перлите в нашата икономическа корона и е ясно, че ако искаме да запазим мястото си на върха на световните класации, трябва да реформираме системата на финансиране”

Въпреки масовизацията българското образование няма да намали броя, а ще трябва да повиши равнищата на финансиране. Защото и сегашните много студенти не са достатъчни (Виж „Студенти на 10000 жители – европейска статистика“, стр.25.)

Категорично трябва да се разсее мита за бълването на студенти (висшисти). Таблиците от 2008 сочат изоставане и позиции във втората половина на класацията. По брой сту-

денти България е твърде далеч от водещите в света Турция, САЩ, Великобритания, Полша, Германия, Франция и Италия – в пъти по-малко, между 5 и 10 пъти по-малък брой студенти на 1000 жители (виж „Студенти на 10000 жители – европейска статистика“, стр.25). В тълкуването на данни за броя на студен-тите често се смесва големият брой ВУ с броя на студентите.

Очертаващите се тенденции са две:

предстои увеличаване на броя на студентите

предстои рязка промяна в системата на интегрирането им в трудовия пазар

Те трябва да се случват едновременно, паралелно и взаимозависимо. Втората трябва да изпреварва първата по темпове на развитие.

ИНДИКАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Според стратегията 2020 пред нас са три цели (първата само привидно не засяга висшето образо-вание)

Как да постигнем 10% ранно напуснали?

Колко далеч сме от 40% висше образовано население?

Как да се справяме с младежката безработица? Рано (преждевременно) напускащите са показател, който характеризира в цялост образователна-

та система на дадена страна. Този индикатор посочва броя и процента на отпадащите само в обсега на задължителното образование, т.е. до етапа на държавните зрелостни изпити. Те не са показател за вис-шето образование, но силно рефлектират върху количествените и качествените характеристики на вис-шето образование.

По магистралата на знанието това са първите изгубени социални субекти - отпадането в 1-4 клас, 5-7 клас и 8-12 клас е изключително тежък фактор не само за образованието, а и за социалната и иконо-мическата система. Тази първа тристепенна фаза на отпадане е последвана от неявилите се на държавни зрелостни изпити, които на практика декларират отказ от висше образование. Следва групата на избра-лите чуждестранни университети (тази група почти изцяло е компенсирана от броя на чуждестранните студенти у нас – около 8,8-10,8 хиляди). Едва на този етап се формира количественият потенциал на бъ-дещите студенти. Колкото по-рано е отпадането, толкова е по-утежнена реинтеграцията в образовател-ната система (тук редно да споменем, че рано напускащите също така не влизат в периметъра на про-дължаващото образование, а подтикват към развитие неформалното и допълнителното образование, което, обаче, трябва да изпълни и функциите на формалното образование (образование по основния стълб).


СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Рано напусналите - отстояние до процентната цел за Европа 2020

Данните на Евростат за ранно напусналите показват, че положението на България като че ли е под контрол или поне има тенденции да бъде овладяно. Реалното положение обаче не изглежда така. В

българското училище бродят твърде много фантоми (виж „Фантоми в училищата“, стр. 32).

Отстояние от процентната цел на Европа 2020 за висшисти

Данните на Евростат показват, че положението на България няма решение. При обхванати 100% за-вършващи средното си образование с матура в университетите страната ни постига едва 21-26% висше

образовано население. Разликата от 14% няма изгледи да бъде покрита при съществуващите демог-рафски фактори и възрастова структура на населението.

РЕШЕНИЯ

Инвестиции във висшето образование (целеви – изследвания, модернизация, реализация)

Свързана бизнес образователна среда

Практическо обучение (практики и стажове)


Развитие на адекватни пазарни сектори

ДАННИ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЪСТ НА ХУМАНИТАРИСТИ

През 2009 г. завършилите социални науки, право и бизнес представляват най-голям дял от завър-шилите висше образование в Европа, с над 35% от всички завършили. За сравнение, 15,4% са завърши-лите висше образование в областта на здравеопазването и социалните дейности, а съответно 12,8% и 11,6% са завършилите инженерни и хуманитарни науки.

В няколко страни (България, Кипър, Латвия, Румъния и Лихтенщайн) делът на завършилите висше образование по социални науки, право и икономика е достигнал над 50%, докато делът е под 25% в мно-го малко страни (Германия, Швеция и Финландия).

Като цяло, областите с най- нисък брой на завършилите е селското стопанство и ветеринарната медицина (1,67%).

ЗАГУБА НА УЧИТЕЛИ

Най-значителното различие между отделните държави от 2006 г. насам в дела на завършилите по-специфични специалности се изразява в спад на дела на завършилите висше образование в сферата на образованието и обучението, със съответно повишаване на дела на завършилите здравни и социални специалности, и в по-малка степен на дела на завършилите специалности в сферата на услугите. Докато тази обща тенденция се отнася за почти всички страни, някои държави регистрират значителни загуби на кадри в сферата на образованието, включително Португалия -6,7%, Исландия -6%, Унгария -5,2%, и Бел-гия -4,5%. Такива понижения вероятно поставят допълнителни предизвикателства пред бъдещото пред-лагане на квалифицирани учители в тези страни.

ГЛАД ЗА ИНЖЕНЕРИ

Най-значителни увеличения на завършилите висше образование в областта на здравеопазването и социалните дисциплини са отчетени в Германия, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия и Полша. Заслужава да се отбележи преразпределението на завършилите в Лихтенщайн, където между 2006 г. и 2009 г., делът на завършилите инженерни специалности е намалял с над 20%, а завършилите висше об-разование по социални науки, право и икономика са се увеличили с повече от 23%.

СРИВОВЕ В ТОЧНИТЕ НАУКИ

В сравнение с разпределението на завършилите висше образование през 2000 г. [Фигура F15 (Евростат: образование, 2012)], настоящите данни показват най- значително изменение в дела на завър-шилите висше образование по естествени науки, математика и информатика. През последното десети-летие този процент е намалял от около 12% до 9% на европейско равнище, с най-силен спад, регистри-ран в Ирландия (-10%), Франция (-5%) и Исландия (-6%).

ДЯЛ НА САМОНАЕТИ МЛАДЕЖИ

Относителният дял на самонаетите сред заетите млади хора на възраст 15-24 г. е 3.4%, който е под средния за Европейския съюз и много по-нисък от този в съседна Гърция (7.8%) и Румъния (11,3%). Гру-пата на самонаетите в България сред 25-29 годишните нараства до 5,7%, но все още е под средната за ЕС-27 (8.7%) и далеч под тази в Румъния (11,4%) и Гърция (14.9%) (Европейска общност, 2009). Предпри-емаческата култура сред младите хора е все още неразвита.

НЕОБРАЗОВАНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ

Според изданието на БСК (БСК: Пазар, 2011) от 2009 г. насам най-голям е спадът на коефициента на заетост за лицата със средно образование. За 2011 г. той е с 2.0 процентни пункта, при 3.9 процентни пункта през 2010 г. Следват заетите лица с основно образование (с 1.6 процентни пункта по-малко, при 3.2 процентни пункта за 2010 г.) и с висше образование (с 1.3 процентни пункта по-малко, при 2.6 про-центни пункта през 2010 г.). Коефициентът на заетост на лицата с начално и по-ниско образование нама-лява с 0.4 процентни пункта, при 2.7 процентни пункта през 2010 г.

Единствената група от безработни в образователната структура, в която се увеличава и средного-дишният брой, и делът им през 2011 г. е на безработните с висше образование. Те отбелязват ръст с 2000 души (с 6.3%) и достигат 33 735 души. Средномесечният темп на увеличение за групата на безработните с висше образование е от 0.5% (при ръст от 0.3% през 2010 г.). Делът им също нараства с 1.1 процентни


пункта от 9.0% до10.1% през 2011 г.

Зад тези числа и сухи статистики можем да открием един вопъл: трайната обезкураженост идва от необразованата безпомощност.

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ – ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ

Данните за образователната структура на заетите показват намаление на заетостта при всички ка-тегории лица, като се запазва правопропорционалната зависимост между степента на образование и величината на коефициента на заетост. Амплитудата между двете крайни стойности (за лицата с висше образование и за лицата с начално и по-ниско образование) остава значителна - 60.7 процентни пункта, при 61.6 процентни пункта през 2010 г. През 2011 г. тя е по-малка, защото заетостта в групата на лицата с висше образование е намаляла с по-висок темп, отколкото при лицата с начално и по-ниско образова-ние. През 2011 г.:

• Продължава да е най-висок коефициентът на заетост на лицата с висше образование 68.8% (при 70.1 през 2010 г.);

• За лицата със средно образование той е 55.7% (при 57.7% през 2010 г.);

• За лицата с основно образование - 18.4% (при 20.0% през 2010 г.);

• Най-нисък е коефициентът на заетост при лицата с начално и по-ниско образование 8.1% (при 8.5% през 2010 г.).

Коефициент на заетост: съотношението между броя на заетите лица и населението на 15 и повече години. Този коефициент се изчислява с данни от Наблюдение на работната сила, провеждано в редица страни по методика на Международната организация на труда от националните статистики. ЕВРОСТАТ (Статистическия орган на Европейския съюз) изчислява този коефициент за възрастовата група 15-64 години.

Сравнението показва, че въпреки допълнителната инвестиция на финанси и време, придобиване-то на висше образование не предоставя значително преимущество на пазара на труда пред средното образование, но осигурява достъп до по-добре платени професии. В този смисъл инвестициите във вис-ше образование могат да се разглеждат като политика за повишаване на качеството на човешкия капи-тал и на доходите, но не и като мярка за разширяване на заетостта.

Двуликият Янус – двуостро положение: не предоставя значително преимущество на пазара на труда пред средното образование, но осигурява достъп до по-добре платени професии.

БЕЗРАБОТНИТЕ ВИСШИСТИ

Изключително тревожно е нарастването на броя и относителния дял на обезкуражените лица с висше образование от 8,3 хил. (6,96%) на 10,9 хил. (7,42%) през 2010 г. спрямо предходната година.

Делът на лицата с висше образование в България е 19.4% през 2010 г. (при 22.7% за ЕС-27), но все още е с около 3 процентни пункта по-малка от средния показател за ЕС. По данни на Евростат, в Бълга-рия 74.1% от работната сила е със средно и висше образование, при 69.1% за ЕС-27.

Образователната и квалификационна система не осигуряват необходимите за икономиката кадри. Връзката между специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Например, на пазара на труда се наблюдава хронична липса на специалисти лекари, медицински сестри и санитари, инженерни специа-листи, IT специалисти и др. Въпреки високата безработица, 42% от фирмите трудно намират хора за клю-чови позиции.

Процентът на заетите лица с висше образование в България (25.6% -2005 г., 26.4% - 2009 г.) е под средното равнище за ЕС, вкл. спрямо водещи страни, като Ирландия (37.8 %), Белгия (37.7 %), Люксем-бург (37.6 %), Кипър (37.1 %), Финландия (36.2 %), Естония (35.3 %).

С развитието на пазарната икономика в България все повече се увеличават възможностите за из-вършване на предприемаческа дейност, като с това се увеличава и необходимостта от специализирани знания, качества и умения в тази област. Започването на малък и среден бизнес предоставя много пре-дизвикателства и перспективи, особено за квалифицирани хора с висше образование и завършващи студенти. То е и една добра алтернатива за дългогодишно безработни с цел осигуряване на заетост, нормална работа и стабилни доходи. Предприемачеството е също от ключова важност за ускоряване развитието на българската икономика и успешното интегриране на страната ни в Европейския съюз (Сиско Сет, 2002).

Съществува и бизнес, който едва след наличието на образовани професионално хора, възниква като отговор на тези нови квалификации и умения. Предвидимостта на заетостта е свързана с предви-


димостта и планирането на бизнеса. Какво се е случило със стипендиантите на банката Leman Brothers, когато са разбрали че тя фалира и договорните им отношения остават само на хартия? Bankruptcy of Lehman Brothers.

ФИЛОЛОГ ПРЕДПРИЕМАЧ

Предприемачеството не засяга в цялост никоя професионална област. Винаги определен процент имат шанс и възможности да се превърнат в предприемачи.

Предприемачеството в хуманитарните области не може да обхваща по-висок от 15% завършващи. С други думи за предприемачество са пригодни елитите дадена специалност – с отлични професионални и личностни качества, с добра социална и пазарна ориентация и с култивирани лидерски умения (устой-чивост на риск, ефикасно вземане на решения).

Предприемачеството не може и не трябва да обхваща всички завършващи. Наръчникът "Бизнес за дългогодишни безработни с висше образование и завършващи обучението

си студенти" (Сиско Сет, 2002) е съставен с практическа насоченост и последователност, за да може да бъде от реална полза на всички онези, които се интересуват от предприемачество и собствен бизнес. Той съдържа четири основни части и приложения:

Обща информация относно същността на предприемачеството; Необходима информация за започване на собствен бизнес; Някои полезни въпроси на бизнес мениджмънта; Практически съвети за изграждане на умения за делова комуникация, бизнес преговори и до-

кументация.

Приложения, които съдържат: примерен бизнес план, примерни образци на договори и деклара-ции, необходими за регистрация на извършването на стопанска дейност; полезни съвети по кандидатст-ване и намиране на работа; примерен образец на автобиография.

За специалисти са заявени 23 760 работни места, с 2 746 места повече от предходната година. Те са на второ място с относителен дял 12.1% в структурата на общо обявените места в бюра-та по труда. В структурата по образование на заявените места за специалисти преобладават местата за лица с висше образование.

Най-търсените специалисти с висше образование в реалната икономика са в сферата на обра-зованието (4776 места), на административните и спомагателни дейности (4771 места), дър-жавното управление (1201 места) и здравеопазване и социална работа (1013 места). Приори-тетно местата за специалисти са обявени на първичния пазар (Сиско Сет, 2002).

ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАР: СТРАТЕГИИ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИИ

ТРИЪГЪЛНИК НА ЗНАНИЕТО И ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО

Противопоставянето на образованост и икономическа ефективност е по-скоро опит да се покаже приоритетността на едното спрямо другото. Въпреки задния план образоваността съдържа много клю-чови фактори за постигането на икономически успех и за социална реализация в по-широк план.

Образование и заетост не се схваща като процес на пряко генериране на добавена стойност, а ка-то сложна система за разностранно влияние върху иновативния и високотехнологичен икономически растеж. Практиката от 80-те и 90-те години на миналия век университетът да играе роля и на социалноо-сигурително убежище постепенно бе осъзната като прахосване на обществени ресурси, които могат да бъдат употребени за интелигентен растеж и за превръщането на знанието в мощен фактор на икономи-ката. На европейско равнище възникнаха различни форми на осъзнатост, че образоваността и специално хуманитарното образование са интегрална част от икономическия напредък.

В Пражката мрежа бе обоснована фундаменталната загриженост и стратегическото значение на хуманитаристиката за Европа през 21. век.

Философията на необходимостта от хуманитаристика лежи върху няколко тези:

Работата на полето на хуманитаристиката се разбира като "акт на творчество и умения, насочени към разбиране на света и човешката природа", затова образованието в областта на хуманитаристиката има стратегическо значение, то има "незаменимата, безценна и изключителна роля" за обществото, въпреки че през последните години сме свидетели на "постепенна и систематична политика към образование и научни изследвания, изцяло подчинена на икономическа основа".

Този процес произхожда от учредителната декларация на Европейския съюз за задължителен икономически растеж, който да съответства на икономиките на основните сили или на онези на новопоявилите се членове. Тази мотивация, обаче, произхожда от погрешно приетия приоритет да се инвестира главно в количествените и икономически


аспекти на образованието, като през това време се пренебрегва аспектът на качеството.

По този начин ние се отдалечаваме от европейската традиция образованието да се основава на научни изследвания, чрез задълбочени и изчерпателни познания и чрез истинско осъзнаване на основополагащите принципи. Изглежда, че ние се приближаваме все повече към състояние на увеличаване на чисто професионалното обучение, което позволява бърза икономическа реализация на човешките ресурси (Пражка мрежа, 2009).

Ето защо висшето образование в хуманитарните сфери не трябва да престава да бъде акт на твор-чество и умения, насочени към разбиране на света и човешката природа.

Идеята на Пражката декларация е да не се допуска повърхностно и късогледо обвързване на ху-манитаристиката с пазара; да не се заличава продуктивността на хуманитарното знание; да не се нама-лява значението му поради невъзможнотта неговия икономически принос да се измери и претегли; да не се схваща като украшение, а като положен в основата и скрит мотор на социалната дейност и растежа на икономиката.

Срещу икономическия фундаментализъм не противостои реципрочен хуманитарен фундамента-лизъм: пазарът ли отритна филологията или филологията високомерно заряза пазара. Духът на Пражката декларация е да открием и обозначим съществената връзка между хуманитарното знание и икономи-ческия растеж, който пък е основа за обществена хармония и напредък. В стремежа да изгради рацио-нално икономическо бъдеще Европа не трябва да отстъпи от историческата си мисия да отстоява пълно-тата на човешкото битие.

В борбата за високи доходи и материално благосъстояние Европа не бива да загуби големия кон-текст, а отказът от образователната и социална роля на обучението, свързана с дискусии за човека, ми-налото му, настояще и бъдеще, и мястото му в света, изглежда е една от най-големите заплахи за образователните системи в зората на 21 век (Пражка мрежа, 2009).

Един аспект на зависимостта на икономическия растеж от широка хуманитарна образованост про-личава в ролята на междукултурния диало г. Бяла книга за междукултурен диалог на Съвета на Европа набелязва поредица от дефицити и перспективи.

Междукултурният диалог е откритата и изпълнена с уважение размяна на мнения между инди-види или групи с различен етнически, културен, религиозен и езиков произход и наследство въз основа на взаимно разбиране и уважение. Той се развива на всички равнища – в обществата, между европейс-ките общества и между Европа и света (Съвет на Европа, 2009).

Пространства за междукултурен диалог изграждат интегрална среда за европейския пазар и стан-дарт на живот. Създаването на пространства за междукултурен диалог е колективна задача. Без подхо-дящи, достъпни и привлекателни пространства междукултурният диалог не само няма да го има, но и няма да може да процъфтява (Съвет на Европа, 2009).

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за учене през целия живот посочва ролята на междукултурния диалог като двигател на творчест-

вото и иновациите за устойчиво развитие (Съвет на Европейския съюз, 2010). ПРИЕМА, че:

междукултурният диалог е в сърцевината на проекта за обединена Европа, в тясна връзка с принципа на взаимното зачитане и човешкото достойнство, (от гледище на един тесен икономически рационализъм това е „жива загуба за фиска“);

междукултурните познания, включително многоезичието са предварителните усло-вия за установяване на междукултурен диалог (Европейска комисия, 2012).

Културно многообразие вероятно никога не е било толкова много на преден план, както при пър-вото и началото на второто десетилетие на 21-ви век. Благодарение на бързото развитие на мултикул-турни общества и държави, все по-силните международни миграционни потоци и ускореното развитие на цифровите технологии, културното многообразие се превръща в основното предизвикателство на нашето време. Културното многообразие се разбира не само като общо наследство на човечеството, която трябва да бъде защитена и да се насърчава, но и като ресурс, който трябва да бъде управлявана в интерес на изграждането на траен мир и устойчиви форми на развитие.

Интеграцията на културното многообразие в широка рамка на публичните политики междукул-турния диалог в дългосрочни международни инвестиционни проекти, с цел не само да осигуряване на печалба, но и за укрепване на доверието на икономическите субекти от различни страни. Едва котаго осъзнаем, че многоезичната среда на бизнеса е пряко заинтересована от разбиране и комуникация, тогава ще съзрем и икономическата лигитимност на типично филологически занния.

С други думи междукултурният диалог не е филологически и културологичен проблем, а бидейки такъв играе ключова икономическа роля. (Свръутилитарността на хуманитарното знание може да се


проследи и радикални решения като това „в училище да се изучават само компютри и езици, тъй като пряко способстват за постигането на икономически цели“.)

Друг икономически ефективен индикатор е напредъкът в езиковите технологии и лингвистичните основи на дигиталното общество, които разрешават съществени пречки в социалната и икономическа комуникация, придавайки високи обороти на растежа.

ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ (ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА МИТА) 35. Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. Битие 41:1-57

Кризата от 2008-2009 показа, че бизнесът в световен мащаб трябва да прочете тези изречения с фатално закъснение. Експанзията на кредитната политика, лудостта на инвестирането и пълното забра-вяне на капиталовото подсигуряване се основаваше на вярата, че седемте тлъсти крави са безкрайно число; появата на гладните крави доведе до фалит и рецесия, до невиждани социални сътресения и напрежения; защото в хамбарите нямаше нищо; всичко беше хвърлено в напред в изяждането на бъде-ще.

СБЛЪСЪКЪТ НА ФУНДАМЕНТАЛНО И ПРАКТИЧЕСКО

Идеята за „обучение чрез правене" идва от професионалното образование и в модифицирана форма прониква в системата на висшето образование. (Пльон, 2009)

Единен пазар на труда, който чака абсолвентите - бакалаври, не съществува. Нещо повече, освен очакванията варират и алтернативите, а заедно с това и ситуациите на конкуренция.

Дали завършващите бакалавърска степен ще намерят професионална реализация не е въпрос на извеждащата ги образователна система, а е въпрос на приемащия ги пазар на труда. Докато за развитите образователни системи има готови основни магистърски програми, които трябва да водят до квалифи-цирани отношения на заетост, в българската система на висше образование постигане на специализира-на квалификация се осигурява от нарастващо разнообразие от бакалавърски специалности.

Директните възможности за влияние на политиката по отношение на приема на абсолвентите от следването са ограничени до областта на публичните услуги.

Защо висшистът се справя най-добре в лошите обстоятелства: защото е най-близо до стратегията good skills for bad time. Той е специалист не по нещо и не по всичко, а специализиран в ориентацията и адаптивността – научен е как да се учи.

ПРЕДПРИЕМАЧ БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ

В редица предприемачески практики, изследвани и препоръчани като модели на икономическо поведение, се изтъква незадължителността на образованието за постигане на успех (измерван като фи-нансово и инвестиционно понятие). Знанието и образоваността невинаги са видими в архитектурата на преуспяването, а Стив Джобс и Бил Гейтс са водещи икони на „необразованата предприемаческа гени-алност“. Нещо повече, понякога образованостт и породената способност за системно и рационално пос-тъпване се изтъква като пречка в предприемаческата кариера: който знае, трудно действа; незнаещият по-бързо взема решение и по-бързо прегръща риск.

В предприемачеството знанието се концентрира в задните редици на факторите, докато на осве-тената сцена излизат способността да се рискува и прогнозата на печалбата. Тук природата на предпри-емача се ръководи от ирелевантни към знанието категории (по-скоро фундаментални емоционални нагласи) – алчност и страх; докато образоваността е насочена към рационализация на действията и пре-махването на случайността и непредвидимостта. Тази „задна“ позицията проличава в често срещаната конфигурация „екпертът каза, предприемачът реши“.

ИНДИВИД, ИНСТИТУЦИИ И ПАЗАР

ОТГОВОРНОСТИ НА ЛИЧНОСТТА

ПЛАНИРАНЕ НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ

Осъзнаването на една нова стратегия сочи ключовото значение на метаобразоваността: научаване как да се учи и планиране на личната кариера или специфична образованост как да строим живота си. От една страна тоталитарни и частично авторитарни практики са компрометирали модела на личното пла-


нира, иззели са го от отговорността на индивида. От друга страна неолибералните практики са обърнали гръб и са делегирали цялата тежест върху самия индивид:

Дело помощи утопающим – дело рук самих утопающих – от „12-те стола” на И.Илф. и Е.Петров. Както се вижда, не става дума за никакво спасяване. Не е ясно защо много често фразата се цитира като: „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. Същинският превод е: „Помощта за давещите се – дело на самите давещи се”. Фразата е пародия на един лозунг, принадлежащ на Карл Маркс „Дело-то за освобождение на пролетариата е дело на самия пролериат.

От бавачката до сеирджиите: истинската роля - ангажирани подпомагащи

КАРИЕРНО ПЛАНИРАНЕ НА ИНДИВИДА

По отношение на пригодността за заетост на младежите с висше образование е особено важен въпросът за кариерното планиране на индивида.

В някои университети в Европа е възприет интегриран метод за подготовка на студентите за за-почването на кариерата им след завършване на висшето си образование и за подобряване на пригод-ността им за заетост. Този метод е известен с термина планиране на личностното развитие. Планиране на личностното развитие, в контекста на пригодността за заетост на младежи с висше образование, се дефинира като „структуриран и подпомаган процес, предприет от даден индивид, отразяващ личните му образование, опит и/или постижения, с цел да се планира неговото личностно, образователно и кариер-но развитие" (Ward & A.G.Watts, 2009, p. 4). В дефиницията се набляга на факта, че индивидът е „собст-веник" на кариерата си, но се изтъква, че процесът е структуриран и подпомаган, което означава, че се съдържат и определени очаквания и дори отговорности към образователната институция, например, в осигуряване на структура и подкрепа за процеса, където е възможно и необходимо.

В България основните данни, свързани с младежите с висше образование, се събират, обработват и представят от Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по заетостта (АЗ). Данни, обоб-щения и анализи могат да бъдат намерени в официалната интернет страница на НСИ - www.nsi.bg/ и в официалната интернет страница на АЗ - www.az.government.bg/.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНДИВИДУАЛНАТА ПРИГОДНОСТ

Характеристики, които се съдържат в индивидуалната пригодност за заетост, която е от значение при прехода от висше образование към заетост:

актуални знания за бизнес сектора; специфични теоретични знания по специалността; специфични практически знания по специалността; умения за кариерно планиране; познания, свързани с предприе-мачество; компютърни умения; умения за работа с числа, диаграми и специфичен софтуер; знания по чужди езици, свързани със специалността; комуникационни умения, включително писмена комуника-ция; умения за самостоятелна работа; умения за работа под напрежение; умения за управление на вре-мето; гъвкавост и адаптивност; умения за работа в екип; лидерски умения; презентационни умения; аналитични умения и умения за вземане на решение; умения за разрешаване на конфликти.

Можем да разсъждаваме над един пример за изоставаща допълнителна грамотност (образованост): Все още е нисък делът на младите българи, използващи ежедневно компютър – за групата 16-24 г. е 57% (при средно за ЕС – 73%), особено за групата 25-34 г. – 42% (при средно за ЕС – 64%). (По данни на Евростат, Младежта в Европа. Статистически портрет 2009, с. 140.) Ежедневно потребяват интернет услуги по-малко от половината (49%) млади българи на възраст 16-24 г. - при средно за ЕС-66% и малко повече от една трета (36%) от младежите (25-34 г.) при средно за ЕС – 57% (Национална стратегия за младежта, 2010). Изводът от данните навежда към текста на Алеко Константинов – „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...

В Националната стратегия засилване на ефективността на връзките между образователните и обу-чителните институции и бизнеса за улесняване на прехода от образование към заетост; улесняване на достъпа до висше образование (Национална стратегия за младежта, 2010).

ОТГОВОРНОСТИ НА ПАЗАРА

THE “SKILLS MISMATCH” AND THE MYTH OF THE IRRELEVANT UNIVERSITY Good Skills in Bad Times

Universities are not, indeed, trade schools, nor mere instruments in someone’s economic tool kit. And when it comes to our students and their future, our concern is as much for the person they will become as it is with the work that they will do (Rock, Allan, 2013).

http://www.nsi.bg/

http://www.az.government.bg/


Държавната политика в изследваната област приема общия курс, очертан на равнище Европейски съюз. Младежите с висше образование и интегрирането им на трудовия пазар не са основен приоритет към момента и като обект на политически намерения се намират между общата държавна политика по отношение на заетостта и политиката в сферата на образованието и развитието на човешките ресурси.

Отговорността на университети става още по-голяма поради липса на по-висок приоритет от страна на държавата.

Прави впечатление, че в документите, отнасящите се общо към заетостта и пазара на труда, отговорността за повишаването на пригодността за заетост се приписва на образователната система, а в документите, свързани с развитието на системата за висшето образование се изтъква най-вече ролята на индивида в този процес. В документите се показва явно, че проблемът за пригодността за заетост е идентифициран, но мерките и дейностите в по-голямата си част не са насочени директно към разрешаване на проблема. Нещо повече, индикаторите за проследяване на напредъка по постигнатите цели са неясни - напр. за конкретната дейност „Изграждане на система за определяне пот-ребностите на работодателите от квалифицирана работна сила" за 2010 г. като индикатор се посочва разработване на концепция за система, и това е достатъчно целта да се смята за постигната.

НАГЛАСИ ЗА НАВЛИЗАНЕ В ПАЗАРА НА ТРУДА

СТУДЕНТИТЕ: КАК ВИЖДАТ ПАЗАРА

61% от анкетираните смятат, че получените по време на следване знания и умения не са достатъч-ни, за да намерят работа по специалността. Това показва, че те очакват когато търсят работа по специал-ността да се сблъскат с т.нар. „вертикално несъответствие" и за да получат възможност за започване на работа по специалността, която отговаря на квалификацията им, те трябва да придобият и професиона-лен опит. Въпреки това 44% от студентите са положително настроени за възможността да си намерят работа по специалността.

Студентите страдат от остри дефицити на социален аналитизъм, подготвеност за риск, гъвкавост, отво-реност и ориентиране, лидерски качества. Не познават реалността и затова техният Титаник по прави-

ло се сблъсква фатално с айсберга на пазара.

РАБОТОДАТЕЛИТЕ: КАК ВИЖДАТ СТУДЕНТИТЕ

От друга страна, наемането на младежи е свързано с редица недостатъци. Най-често посочваният недостатък е липсата на трудови навици (72%). Доста по-рядко, но сравнително често, се изтъкват недос-татъци като липсата на професионален опит (48%), нереалистични очаквания за размера на възнаграж-денията (44%) и непознаването на бизнес сектора (36%). Текучеството, липсата на увереност и комуника-тивни умения и нелоялността се споменават сравнително рядко. Въпреки скромният относителен дял, трябва да се отбележи, че все пак съществуват организации, според които наемането на младежи няма недостатъци (4%) (БСК: Пазар, 2011).

Само един от 25 анкетирани не вижда никакъв проблем при наемането на току-що завършили вис-шисти.

По отношение на приложимостта на притежаваните качества към работата, 64% от работодатели-те смятат, че младежите с висше образование са теоретично подготвени за работата по специалността. 76% от тях твърдят, че младите висшисти притежават допълнителни знания и умения (извън специфич-ното образование), които им помагат в работата, а 52% посочват, че висшистите имат качества за изклю-чително представяне в работата и за израстване в кариерата. Като цяло тези резултати могат да се отче-тат като положителни по отношение на оценката на работодателите за пригодността за заетост на мла-дежите с висше образование. (БСК: Анализ, 2010)

Теоретичното знание е бич за пазара

Когато търсят младежи с висше образование, работодателите прибягват най-често до търсене чрез обяви в интернет (80%). Посредническите фирми не са особено често използвани (20%), а бюрата по труда не са популярен начин за търсене на младежи с висше образование (8%). Интересно е, че органи-зациите посочват, че се възползват от метода на спонтанните кандидатури (28%), като същият процент получават университетските кариерни центрове. Една пета от работодателите посочват, че използват и неформални канали при търсене на нови служители. По отношение на комуникацията с висши училища 44% посочват, че няма практика за осъществяване на комуникация с университети. Когато търсят млади висшисти за работа, организациите се обръщат към университетите с цел да предложат участие в ста-


жантски програми или директно с обяви в кариерните центрове.

Бизнесът иска – университетът нехае

ОТ ШАПКИТЕ ЛЕТЯТ КЪМ МОЕТО ПЪРВО РАБОТНО МЯСТО

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

Могат да се разграничат три етапа на прехода от висше образование към заетост. Първият етап започва още с решението на индивида за обучение в системата на висше образование. От една страна, по този начин индивидът съзнателно отлага трайното си установяване на трудовия пазар, търсенето и започването на работа, а от друга, избира професионална област, в която в бъдеще да се реализира.

Ако избирам да уча – какво всъщност избирам: специалност, поприще, кариера?

Всички (повечето) правят така

Родителите ми настояваха

Така трябва да се прави

Уча по принуда – изобщо не ми се мисли за работа

Още на този етап се проявява умението на индивида за управление на кариерата, което е от ос-новно значение за пригодността за заетост. Вторият етап съвпада с времето, прекарано във формалното обучение във висше образование, където освен знания и умения, свързани с професионалната област, индивидът натрупва и по- общи качества, които могат да повишат неговата пригодност за заетост. В този процес активна роля има и университета като институция. Особено активни и от решаващо значение са последните години от следването. Третият етап е процесът на търсене на работа след дипломиране, който предопределя успеха на индивидите в началото на кариерното им развитие. Установяването на работа, съответстваща на придобитата квалификация, зависи от придобитите качества по време на след-ването и избраните адекватни стратегии за търсене на работа.

Второ, може да се твърди, че отговорността за развиването на пригодността за заетост е споделе-на от заинтересованите страни - държава, индивиди, работодатели и висши училища. Всяка една от тях може да предприеме конкретни мерки на всеки един етап от прехода от висше образование към зае-тост, с цел да максимизира изгодата си. Индивидът традиционно се смята за отговорен за повишаване на квалификацията си и за развиването на онези умения, които се търсят от работодателите. От своя страна работодателите трябва да търсят начини да сигнализират за качествата (особено за тези в допъл-нение към професионалната квалификация), които търсят в потенциалните служители.

Основното място на висшите училища като отделна заинтересована страна произтича от убежде-нието, че пригодността за заетост, в смисъл на съвкупност от знания, умения и специфични качества, може да се научи. За да отговорят на изискванията на трудовия пазар и да предлагат комплексен качест-вен продукт - квалификация, умения и способности, които ще повишат конкурентоспособността на за-вършилите висшисти, самите висши училища трябва да подпомагат развиването на пригодността за зае-тост на възпитаниците си.

Трето, успешният преход от висше образование към заетост не може да се осъществи без активна-та подкрепа на провежданата държавна политика в тази област. Пригодността за заетост зависи както от усилията на всички заинтересовани страни, така и от определени външни фактори, свързани със състоя-нието на икономиката и условията на пазара на труда - макроикономическа стабилност и условия на икономически растеж, застой или рецесия; демографска ситуация; обща икономическа активност, зае-тост и безработица; разпределение на заетостта по сектори и професии; съотношение между търсене и предлагане на работна сила; регионални различие и др. С институционалната подкрепа на държавата могат да се ограничат някои от неблагоприятните ефекти, както и да се насърчи сътрудничеството между отделните заинтересовани страни.

ПО ВРЕМЕ НА ОБУЧЕНИЕТО: ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ПРЕХОДА ОТ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ ЗАЕТОСТ

По време на обучението перспективите за улесняване на прехода от висше образование към зае-тост отново са директно обвързани със взаимодействието между работодателите и висшите училища. На този етап повишаването на ефективността на това взаимодействие може да се търси в следните посоки:

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И РАБОТОДАТЕЛИ

Широко разпространение на традиционните възможности за взаимодействие между висше обра-


зование и работодатели - провеждане на семинари, лекции, обучения в университетите с участието на външни лектори; договаряне на стажантски програми в реална работна среда за обучаващите се и за дипломираните студенти;

ПОЧАСОВА РАБОТА ЗА СТУДЕНТИТЕ

Търсене на възможности за предлагане на почасова работа за студентите. Това трябва чрез форми за взаимодействие с работодатели от сферата на работа, в която се обучават студентите. Почасовата работа е източник на финансова стабилност по време на обучение на студентите. Освен това е начин за развиване на техните общи умения за работа - работа в екип, управление на времето, аналитични уме-ния и умения за вземане на решение, гъвкавост и адаптивност и др., които са от значение за работодате-лите. Ако има възможност, висшето училище като организация също може да търси начини за предлага-не на почасова работа на студентите;

СИСТЕМА ОТ КОМПЕТЕНТНОСТИ: НАЦИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИОННА РАМКА

развиване и разработване на система от компетентности и/или компетентности модели за всяка специалност, на базата на Националната квалификационна рамка. Разработването и актуализирането на компетентностни профили за всяка специалност ще укрепи връзката между образование и бизнес, от една страна, и ще даде база за сравнение между различните образователни институции в системата на висшето образование, когато има обучение в еднакви специалности за различни университети.

Концепцията за индивидуалната пригодност за заетост поведението на завършващите висше образование на пазара на труда и особено техните умения за управление на кариерата гледните точки на различните заинтересовани страни - индивиди, работодатели и държава.

ОТГОВОРНОСТИ НА УНИВЕРСИТЕТА

КАК СМЕ ОБРАЗОВАНИ

Образователната структура (НСИ: Преброяване, 2012) на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 в сравнение с предходните години, следвайки ясно изразе-ната тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същев-ременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

По данни от проведеното преброяване на населението и жилищния фонд към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19.6%) е висшист, a лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хил. (43.4%). Делът на лицата с начално и по-ниско образование е 13.9% (или всяко седмо на 100 лица).

Според програмата на ЕС 2020 делът на лицата със завършено висше образование следва да бъде най-малко 40 % (Европа 2020, 2013). За измерване на напредъка в постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ са определени 5 водещи цели за целия ЕС. Този ограничен брой цели на равнище ЕС се превръща в национални цели във всяка страна от ЕС в съответствие с конкретното положение и обстоя-телства.

Брой на завършилите висше образование (30-34 години)


ПОЛИТИКИ НА ПАЗАР И ПРИЕМ: ПРАВОТО НА 20%

Ако е било използвано в пълнота, от 265 000 студенти през 2009 в 2013 е трябвало да се случи следното:

20% право за увеличаване на държавната поръчка - екстраполация и реалност

Ръст на броя на студентите във факултета (по 20% разрешено право)

Ръст в проценти спрямо предходна година (20% правило)

Ресурсите на ВУ в кандидатстудентските кампании при неизменно число на академично-административния капацитет силно преразпределя силите и означава влошаване на качество на обуче-ние. Големи усилия отиват в подбора (рекрутацията) и съответно по-малко усилия се полагат в самото обучение и изследвания. Кандидатстудентските кампании на практика нямат начало и край и прехождат една в друга съвпадайки с цикъла на академичната година. Поглъщането на време, хора и сили води до липса на съществени реформи, спад в динамиката на иновативните преподавателски практики, остаря-ване на учебно-методически средства.

През 2013-2014 факултетът предлага 930 места на 886 записали по първо желание специалностите му. В края на второто класиране (записването) за заети 690 места. В листата на чакащите са 180 кандида-ти, обективният недостиг е 60 места, но реалният ще вероятно 120. Вече е в далечното минало ситуация-та 6 души да се борят за едно място, както е избледнява и понятието вечен кандидат-студент, заместено

0 200 000 400 000 600 000

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

265 000

318 000

381 600

457 920

549 504

265 000

270 300

275 706

281 220

285 720

Постигнат

Разрешен

0

1000

2000

3000

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

1920 2155

2403 2525 2742

ОБЩ БРОЙ

0%

10%

20%

2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.

18% 12,24% 11,51%

5,08% 8,59%

2,30%

Ръст

Ръст


от вечен студент.

Боят за туристи - боят за студенти настана

ЗАВЕТНИТЕ 36% (ДОРИ 40%)

Както се вижда, за да постигне цел 2020 България трябва да повиши показателя на завършилите висше образование от 26,9 на 36% или 40% през 2020. В същото време делът на безработните висшисти трябва да се намали. (Делът на висшистите за всички възрастови групи обобщено е още по-малък – 19,2% (НСИ: Образование, 2012, стр. 2).

Две трудни задачи: повече студенти и по-подготвени завършващи. Висшите училища нямат влия-ние върху решаването на първата задача, могат да се концентрират над втората. Повече студенти е труд-на задача поради три фактора: демографски тенденции, образователна свитост (ранно отпадане, „early

school leavers“) и емиграция в трудоспособна възраст. Висшите училища са приели всичко, що е решило да е студент. При пълно натоварване системата осигурява едва 26% образовани висшисти. Как ще бъде постигнат индикаторът 40% остава неясно.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, през 2009 г. от 82, а през 2010 от 74 души. По данни от преброяването на населението през 2011 г., това съот-ношение е 70, което показва, че в страната вече е настъпила стагнация по отношение на подмладяването

и развитието на трудоспособното население (НСИ: Образование, 2012).

АКАДЕМИЧЕН ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

Във факултета се провежда мониторинг на входа и изхода: следи се подробно и аналитично вхо-да; подборно се събират и обобщават данни за изхода.

Сегашната система за финансиране на висшето образование решително насочва към работа на входа (борба за студенти). Според нея ВУ не отговарят за навлизането на завършилите на пазара на тру-да, освен да се стреми към изпълнение на индикатори от акредитационната и рейтингова оценка (виж раздела „Акредитационни индикатори“, стр.3 и раздела „Група 6. „Реализация и връзка с пазара на тру-да", стр.4).

Кои критерии тласкат ВУ да се съобразява с пазара и реализацията на неговите възпитаници: глав-но два – отделни критерии на НАОА и рейтинговата система на МОМН. Първият не е финансово обвър-зан, вторият има несъществен принос в общото финансиране на висшето образование (не надвишава 4,5% от директното финансиране). Проблемите на финансирането през рейтинговата система са много, но един ми се струва съществен, установен от Пепка Бояджиева: „По данни от финансовия отчет на Юго-западния университет през 2009 г. държавата е отпускала субсидия за 7 168 студенти. Според информа-цията, подавана за рейтинговата система обаче, в университета се обучават около 14 500 студенти“ (Бояджиева, 2012). Положението в останалите ВУ не е по-различно.

ДЪРЖАВНО ПОРЪЧАНА БЕЗРАБОТИЦА

В днешно време не е възможно да се предвиди какви специалисти ще са необходими в близко бъдеще, камо ли в по-далечни перспективи. Става дума за точни специалисти (завършени, готови). С всяко десетилетие се появяват нови видове вторични и функционални неграмотности, които по никакъв


начин не са били предвидими. Управлението на предвидимостта или т.нар държавна поръчка се натъква изключително сериозни трудности, които поставят пред осмисляне въпроса за състоятелността на дър-жавното планиране.

Специалности, които се субсидират от държавата, не се търсят от пазара на труда. Тук управление-то на личната кариера трябва да е насочено към критично отношение към предложения спектър от спе-циалности – не всяка специалност води до заетост; има специалности, които гарантират безработица, има специалности, които са с висок риск за генериране на безработица. В тези три групи „държавна по-ръчка“ се включват младежи, които трудно ще се реализират на пазара. С други думи държавата е поръ-чала нещо, което не е никак сигурно какъв резултат ще произведе или е много вероятно да произведе негативен резултат.

Производството на безработица означава утежняване и на системата за социална сигурност – обезщетения, програми за преквалификация, обезкураженост, емиграция и др. В крайна сметка това създава нежелана обществена деморализация – разочарование от образованието, разочарование от държавата, разочарование от бизнеса. Ако един човек е трайно обезкуражен, може да се каже, че до голяма степен сам си е виновен; но трайно обезкураженият висшист е виновен солидарно с обществото.

Ако специалността е избрана без да се отчита този фактор, завършващият трябва да „плува срещу течението“; да се справя със заложени предварително препятствия и затруднения.

ПЪРВА СТЪПКА – КАНДИДАТ-СТУДЕНТ

От 2008 година Филологическият факултет ежегодно анализира характера на кандидатстудентска-та кампания. Най- пълна картина беше изградена през 2011 година, при която освен традиционните параметри – интерес по първо желание, интерес по общо заявление, минимални и максимални балове и динамика на приема по етапи на класирането, започна да се прави и локална характеристика на канди-датите. Резултати от тези изследвания дават добра ориентация кой и защо избира филологическите спе-циалности, каква е мотивацията и какви са очакванията.

Откъде идват студентите във факултета (локална карта)

Връзката между качество, рейтинги и избор не е твърде ясен. Факт е, че позицията в рейтинга не е определяща за избора. Получава се явлението, което е публично известно с Девинската болница - закри-та поради липса на професионален капацитет, тя е наново открита на принципа: „може да не е болница като болница, но си е до нас. Ако не помага в сърдечно-съдови лечения, то поне има аспирин и добра дума. Аналогично е положението и с висшите училища – каквото и да тяхното качество, сериозното им


предимство са, че са близо до кандидати.

Пловдив, областни и малки градове; Южна и Северна България

ЛОВ ВМЕСТО ПРИЕМ

Кандидатстудентският прием като лов - медийни заглавия

Държава Студенти на 10 хил. жители Държава Студенти на 10 хил. жители

Lithuania 608 Spain 395

Finland 586 United Kingdom 385

Slovenia 571 Czech Republic 381

Poland 568 Belgium 380

Latvia 560 Bulgaria 370

Greece 539 Netherlands 368

Estonia 507 Sweden 366

Norway 502 Portugal 356

Romania 490 Turkey 344

Slovakia 426 Austria 343


Denmark 423 France 340

Ireland 415 Italy 339

Hungary 411 Germany 273

Студенти на 10000 жители – европейска статистика

През 2011 г. се наблюдава по-голямо търсене на специалисти с висше образование за сметка на тези със средно професионално образование - преобладаващата част от заявените местата за специа-листи са за лица с висше образование (76.1% или 16952 места). Най-търсени са специалистите в сферата на образованието, услугите и транспорта, икономиката и правото, в здравеопазването.

РЕГИОН, УЧЕНЕ, РАБОТА

Област Регистрирани безработни

общо

Безра-ботни жени

Безработни младежи до 29 години

Безработни лица над 50 години

Безработни с висше обра-

зование

Безработни без специалност и квалификация

Безработни с основно и по-ниско образо-

вание

Безработни с увреж-

дания

Общо за страната 332601 181904 63690 119949 33735 189775 165804 13729 Благоевград 18397 9598 3574 6774 1648 10033 8765 510 Бургас 13603 8124 2567 4453 1835 7327 5846 340 Варна 15353 9193 3184 5025 2628 7623 6118 745 Велико Търново 11289 6056 1824 4610 1392 5221 4417 531 Видин 7220 3623 1416 2653 421 3988 3581 225 Враца 12926 6470 2369 4699 851 6897 6258 662 Габрово 3835 1890 571 1601 632 1417 1178 247 Добрич 9333 5088 1628 3682 813 5678 4900 400 Кърджали 8449 5162 1183 3746 556 5979 5458 170 Кюстендил 7368 4021 1544 2435 668 3881 3456 296 Ловеч 8623 4371 1560 3283 647 4918 4239 399 Монтана 11637 5700 2324 4343 568 6765 6005 409 Пазарджик 17353 9808 3606 5870 992 11284 9990 644 Перник 5697 3084 1121 1938 596 2466 1800 374 Плевен 14936 7411 2701 5820 1172 7826 7045 605 Пловдив 26319 14590 6070 8093 3015 15915 14502 1198 Разград 9393 5443 1419 4074 410 6690 6057 422 Русе 9996 5272 1601 4305 1189 5185 4473 622 Силистра 8414 4616 1350 3375 547 5285 5019 518 Сливен 11987 6331 2997 3488 675 8846 8430 283 Смолян 11303 6629 1530 5275 883 6464 5286 545 София-град 21335 11607 3626 6950 6626 6794 4433 1121 Софийска 13545 7194 3261 3839 738 9039 7308 588 Стара Загора 12665 6961 2990 3814 1403 7083 6132 486 Търговище 9822 5652 1315 4565 427 6732 6409 350 Хасково 11166 6535 2260 3994 1207 5995 5142 314 Шумен 13064 7361 2299 4858 656 9609 8953 452 Ямбол 7572 4116 1801 2386 542 4836 4604 272

Средногодишен брой на регистрираните безработни лица по области (2011 г.)

Източник: Административната статистика на Агенцията по заетостта

ВРЪЗКА МЕЖДУ ГЪСТОТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И ВЕРОЯТНОСТТА ХОРАТА С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ДА НАМЕРЯТ РАБОТА ТАМ

В България съществува здрава връзка между гъстотата на населението и вероятността хората с висше образование да намерят работа там. Същевременно връзката между образованието и пазара на труда все още не е достатъчно силна и изисква допълнителни инвестиции, най-вече от страна на бизне-са.


КЪДЕ ЗАВЪРШИЛИТЕ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ НАМИРАТ РЕАЛИЗАЦИЯ И СЪОТВЕТНО – ОСТАВАТ ДА ЖИВЕЯТ

В този кратък анализ, използвайки данни от Рейтинговата система на висшите училища, ще се спра

на два аспекта от връзката между висшето образование и пазара на труда. Първият можем да наречем

пространствен или регионален. Става дума за това къде завършилите висше образование намират реа-

лизация и съответно – остават да живеят. Вторият въпрос, който разгледахме и при първото издание на

Рейтинговата система, се отнася до шансовете за реализация на висшистите. Под реализация имам

предвид основно три индикатора, свързани с пазара на труда – доходите, рискът от безработица и шан-

сът за намиране на висококвалифицирана работа, под което се разбира просто работа, която според

класификатора на професиите и длъжностите изисква висше образование.

Разпределение на намерилите работа висшисти по области

КОЕ ОПРЕДЕЛЯ ШАНСОВЕТЕ НА ЗАВЪРШИЛИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА?

Въпросът за връзките между висшите училища върху пазара на труда съвсем не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед.

ЗАПЛАТИ

Доходите на завършилите висшисти са съществен фактор в професионалната подготовка и реали-зация. Например в професионалното направление Химически науки или в Информатика и компютърни науки се забелязва, че в средните заплати на завършилите различни висши училища има значими разли-ки. Под “значими” се разбират разлики, които от една страна правят нивата на заплащане статистически различими, т.е. показват, че те са по-големи от това, което би се получило просто по случайност и от друга страна са сериозни от икономическа гледна точка, т.е. най-общо казано разликите са достатъчно големи, за да ръководят кандидат-студентите при избор на висше училище или Министерството на об-разованието при взимане на управленски решения и оценка на работата на висшите училища.

От друга страна, дори разликите в заплащането и безработицата сред завършилите да са статисти-чески и икономически значими, от това все още по никакъв начин не следва, че те могат да бъдат припи-


сани на някакви характеристики или усилия от страна на висшите училища. Висшето образование в България включва три образователно квалификационни степени - профе-

сионален бакалавър (най-ниската, изискваща само три години обучение), бакалавър (изискваща 4 годи-ни обучение) и магистър (изискваща 1-3 години обучение след получаване на бакалавърска степен). Ако всяка следваща година образование има добавена стойност, очакваме доходите да нарастват с продъл-жителността на обучението и с получаването на по-висока образователно квалификационна степен.

Хистограма на доходи - професионални бакалаври, бакалаври и магистри

БИЗНЕСЪТ КАТО ПОРЪЧИТЕЛ

Може ли бизнесът да помогне на държавата да реши обучението на какви специалисти да финан-сира във висшето образование, а на студентите да изберат какво да учат?

Това е от въпросите, на които най-добрият отговор е също въпрос: Кой точно бизнес? Очевидно това трябва да бъде бизнес, който отговоря на поне няколко условия: 1) да предлага голям брой или голям дял от работни места за хора с висше образование; 2) да има представа за дългосрочната си нуж-да от работна сила, т.е. има нужния капацитет да планира дългосрочно в своя сектор на икономиката; 3) да има достатъчна степен на стабилност, което означава, че е достатъчно голям и съществува от доста-тъчно дълго време.

Всъщност връзката между образованието и бизнеса там, където тя работи добре, не е въпрос на подаване на някакви едностранни заявки към висшите училища и тяхното изпълнение. Очевидно това е наивна представа, а и не е ясно кой може да накара кандидат-студентите да запишат нещо, което по принцип не искат да учат.

ЗАЯВКИ С ДЪЛЪГ ХОРИЗОНТ

Нека започнем с това, че заявки към системата на висшето образование, които имат хоризонт по-малък от 5 години и които се променят от днес за утре, нямат никаква стойност. Ако днес някъде се е появила нужда от 100 инженери, които ги няма, това е трябвало да стане ясно преди поне 5 години. Знам, че има икономисти, които ще кажат, че това било невъзможно, но то се случва. Големи високотех-нологични фирми нерядко инвестират в млади хора още преди да са седнали на студентската скамейка, плащат стипендии и знаят (или поне рискуват да предположат и след това инвестират на базата на тези предположения) какво ще им е необходимо през следващите 10 години.


ИНВЕСТИЦИИ В ОБРАЗОВАНИЕ С ПРОГНОЗА И РИСК

Добрата връзка между образованието и пазара на труда изисква сериозни допълнителни инвес-тиции в образование и обучение от страна на бизнеса, каквито в България все още не се правят. Това се дължи и на факта, че голяма част от бизнеса, който щеше да ни бъде много полезен за образованието така и не дойде (или ако предпочитате - не се появи) в България. Когато казваме това имам предвид, не че не може да се посочат примери за такъв бизнес, а че липсва критичната маса, която може да наклони везните в икономиката.

БИЗНЕСЪТ ПОГЛЪЩА ОБРАЗОВАНИТЕ: ОБРАЗОВАНИЕТО СЪЗДАВА БИЗНЕС

Съвсем очевидно е, че икономиката на ниско урбанизираните територии, каквито, при това в на-растваща степен, са немалка част от териториите в България, в типичния случай не може да изисква ви-соко квалифициран труд, ако обслужва само нуждите на местното население. Това може да стане само ако се произвежда продукт, използван от бизнеса или домакинствата някъде далеч, при това продукт, чието произвеждане е интензивно откъм компетентност. В България откриваме здрава връзка между гъстотата на населението и вероятността хората с висше образование да потърсят (и намерят) работа там. Това е естествен процес, но при нас голяма част от висшистите заемат работни места, които не изис-кват висше образование, най-вероятно в секторите на масовите услуги.

Има и много добри примери за това как публичният сектор е инвестирал рисково в образованието на високо квалифицирани и скъпоструващи кадри (защото образованието, като всяка инвестиция, не може да бъде без риск) и след това именно поради тази причина високотехнологичен инвеститор е избрал да дойде в страната или пък образованието е създало поколение от местни предприемачи.

СОФИЯ Е №1

Вижда се, че всеки втори, завършил висше образование, ще отиде (или остане) да работи в София. Схемата е като цяло много проста. София привлича непропорционално много хора с висше образование, дори спрямо много голямото си население.

ПЛОВДИВ И ВАРНА – СЛЕД ЛИДЕРА

Областите, чиито центрове са следващите по размер два града, привличат висшисти съразмерно на броя на населението си, а всички останали 25 области привличат непропорционално малко хора с висше образование. Но изглежда, че както се вижда на следващата графика, ефектът на неравномерното разпределение не се дължи само на все по-голямата концентрация на населението в столицата.

Работната сила от една страна се приспособява към технологичните промени, а от друга страна ги предизвиква. Това са двете страни на един и същ процес. В една икономика с малък брой хора, имащи ниско образование и склонност да изпълняват ниско-квалифициран труд срещу малко заплащане, се появяват предприемачи, които инвестират в нови технологии, защото има кого да наемат да работи с тях, а и защото тези, които търсят работа, искат да използват наученото и да работят в модерна среда с нови технологии.

ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ СВРЪХКВАЛИФИЦИРАН

Правило е, икономиката не е само за висококвалифицираните, добре е да има работни места за всички. Такава стратегия може да се окаже късогледа и подвеждаща. Хората с висше образование така или иначе изместват други хора от подходящите за тях работни места. Без да разполагам в момента с пълни данни за съответствието между образование, квалификация и компетентности в по-широк план и изискванията на работните места, бих рискувал да предположа, че изместването се пренася и надолу по стълбицата на работните места. Така най-неквалифицираните отново са в най-голям риск от безработи-ца. Просто цялата икономика е по-ниско технологична и почти всеки се оказва свръх-квалифициран за заеманото работно място.

Според Боян Захариев хората, работещи например в кол центрове, […] се водят като нереализира-ни, защото в класификацията на професиите това дори не изисква средно образование, а просто да зна-еш език. Тоест подобна работа не би трябвало да е амбицията на един човек, завършил висше образо-вание. Това е тежка, изнурителна и безпросветна работа и на мен не ми се иска да вярвам, че някой иска да учи филология, за да работи в кол център (Захариев, 2012). Тази работа е много добре платена, но това е характерно за България - под 40% от хората, които завършват висше образование, намират работа, която изисква такова. А иначе пазарът на труда, по някакъв парадоксален начин, им дава повече пари за по-малко квалифицирана работа. Това се случва при 70% от хората с висше образование – да заемат позиции, изискващи средно или по-ниско образование. За съжаление пазарът на труда у нас е изключи-


телно примитивен и това е трагедията на тези хора, но безработица почти не заплашва висшистите в България – те ще си намерят работа, но по-голямата част от тях – не в областта на образованието си. А заплатите на филолози и философи са близки до средните, докато правото и икономиката поддържат по-високи.

ОТГОВОРНОСТИ НА ДЪРЖАВАТА

ДЕМОГРАФСКИ ФАКТОР

Демографски възрастови съотношения ( под, в и над трудоспособна възраст)

Източник: НСИ, Преброяване 2011 г. (НСИ: Демография, 2012)

През последните години България е изправена пред неблагоприятна демографска ситуация - зас-таряване на населението, намаляване на относителния дял на трудоспособното население, намаляване на абсолютния брой на населението в по-малките възрастови групи. От друга страна се наблюдава уве-личаване на броя на студентите и броя на завършилите висше образование, което за съжаление е съпът-ствано и с увеличаване на броя на безработните младежи висшисти. Младите хора с висше образование са основният трудов потенциал, на който се разчита да осигури икономически растеж в най-близко бъ-деще (Димитрова, Ирина, 2012, стр. 8).

Натискът за икономическа реализация на завършилите младежи се подсилва в условията на неб-лагоприятна икономическа ситуация поради изискването за възвръщаемост на направените вече инвес-тиции в образование - частни и публични. Не трябва да се пренебрегва и опасността от емиграция на младите хора с висше образование.

Намирането на подходящо работно място след завършване на висше образование е важен мо-мент от интегрирането на младежите не само на трудовия пазар, но и в обществото като цяло. Тук обик-новено се извършва избора на индивида дали да се включи в сивия сектор на икономиката или да рабо-ти „на светло". Средствата в образование са вложени, човешкият капитал е формиран и естественото продължение за индивида е започване на работа, прилагане на придобитите знания и умения и създа-ване на стойност. Оказва се, че този преход е особено труден, не само в България, а и навсякъде по све-та.

Обект на изследване са младежите, завършили висше образование и без професионален опит, ка-то се приема горна възрастова граница до 29 години. Посоченото ограничение произтича най-вече от три съображения. Първо, повечето хора, които са ориентирани към придобиване на образователна сте-пен във висшето образование, правят своя избор веднага или скоро след приключване на средното си образование. До 29 годишна възраст те обикновено са завършили висшето си образование и дори са направили първите си опити в интегрирането на трудовия пазар. Второ, в голяма част от националните и международните стратегически документи, планове и програми, свързани по някакъв начин с младежи-те, е определена горна граница от 29 години за целевите групи. Трето, в официалната статистика в Бъл-

Младите хора с висше образование са основният трудов потенциал, на който се разчита да осигури икономически растеж в най-близко бъдеще.


гария се отчита младежката безработица за лица до 29 години, което по-нататък се диференцира по образователна степен. Възрастовото ограничение тук се налага за описание на състоянието и тенденции-те, свързани с обекта на изследване (Димитрова, Ирина , 2012, стр. 4).

Предмет на изследване е преходът от образование към заетост, т.е. процесът на интегриране на индивидите на пазара на труда, заедно с основните заинтересовани страни в процеса. Тук се включва държавната политика и институционалната подкрепа, инициативата на индивида по отношение на тър-сене и намиране на работа и отношението на работодателите в този процес. В дисертацията се приема, че преходният период започва още с избора на индивида за участие в системата на висше образование и завършва с трайното му установяване на работа на пълен работен ден по специалността, в която се е дипломирал. Акцент се поставя върху пригодността за заетост, т.е. ключовите знания, умения и личност-ни характеристики, които могат да осигурят заетост на индивидите и да допринесат за успеха в избрана-та от тях професионална област (Димитрова, Ирина , 2012, стр. 6).

Дипломата, образованието не е достатъчно само по себе си като формална гарантираща процедура, още повече като завършен и финално приключен процес. Наред с продължаващото образование все повече нараства и делът на неформалното образование, които в по-голяма степен постигат същински-

те цели на образоваността.

Първа фаза: Михалаки носеше прозвището "Алафранга" твърде заслужено: той пръв беше обул панталони преди трийсет години в града и продумал френски.

Втора фаза: Но той си беше замръзнал там. Палтото му и днес беше от епохата на Кримската вой-на, а няколкословният му френски речник не се умножи нито с една дума.

Трета фаза: Но славата му на учен човек остана и днес заедно с ласкателния прякор. Михалаки съзнаваше това и се надуваше; държеше се тежко, говореше важно и никому не позволяваше да му каже "бай Михал", защото имаше и Михал Пандуринът, с когото не щеше да се смеся. И наистина, в отноше-ние на титлата Михалаки беше твърде придирлив.

Модерен веднъж завинаги – На изпит всеки ден

У нас сме далеч академични системи, които оценяват развитието на самите академични препода-ватели и ги изпитват. Вместо непрекъснато обучение и усъвършенстване, вместо безсрочно учене и раз-виване на екпертността в България е по-популярен и заветен термина „безсрочен трудов договор“.

ПРИГОДНОСТ ЗА ЗАЕТОСТ Изследователската теза на изследването може да се формулира както следва: проблемите на ин-

тегрирането на младежите с висше образование на пазара на труда в България са свързани с несъ-ответствие между придобитите знания, умения и личностни качества и изискванията за заемане на определени длъжности, от една страна, както с липсата на взаимодействие между основните заин-тересовани лица - държава, индивиди, висши училища и работодатели, от друга.

Въпросът кога настъпва старостта, е мания за демографи или геронтолози. Той променя гледната точка на индивида и на обществото като цяло. През ХVІ век Монтен говори за старост на 30 години; през

XVII век вече се говори за 40 години; през 1950 г. – за над 60 години (което е съответствало на 16% от населението); през 2000 г. – за над 65 години (16%), а през 2060 г. – за над 75 години (16 %). Виждаме, че демографското застаряване, т.е. процентът на възрастните хора от населението, по нищо не прилича на цунами (Пелисие, Жером , 2013)! Това се потвърждава и от кривата на средната възраст, която от 40 години сега ще стане на 45 години през 2060 г.

Наименование на поколе-нието

Година на раждане Възраст

Старейшини Преди 1925 г. 86 г. +

Строители 1925 – 1946 г. 65 – 85 г.

Бейби бумъри 1946 – 1964 г. 47 – 65 г.

Поколение X 1965 – 1979 г. 32 – 46 г.


Поколение Y 1980 – 1994 г. 17 – 31 г.

Поколение Z 1995 – 2009 г. 2 – 15 г.

Поколение “Алфа” 2010 - 1 г.

Поколенията Z и Алфа

Класификация на поколенията от Марк Мак Криндъл по изследването му “Отвъд думите” Цит. по (Стоянова, Полина , 2011).

EMPLOYABILITY SKILLS

КАК И КАВО ДА УЧА, ЗА ДА УСПЕЯ

За успешното реализиране на прехода от висше образование до заетост от особена важност са определен набор от индивидуални умения и качества (employability skills), както и предприетите от страна на индивида стратегии за търсене на работа и определени действия от страна на държа-вата и работодателите.

Основната цел на изследването е на базата на основните теоретични концепции в областта, да се анализира състоянието на прехода от висше образование към заетост в България и въз основа на изво-дите и обобщенията от анализа да се разкрият възможностите, перспективите и предложенията за по-добряване на процеса в бъдеще.

За постигането на формулираната основна цел на изследването последователно се решават след-ните конкретни задачи:

• преглед на основните теоретични концепции в областта на прехода от образование към заетост - индивидуално предлагане на труд, човешки капитал и възвръщаемост на направените инвестиции, модел за търсене на работа, модел на съответствието и сигнализиране на пазара на труда;

• преглед на теоретичната концепция за пригодност за заетост, с фокус върху младежите с висше образование;

• анализ на състоянието на обекта на изследване - структура, динамика и тенденции за развитие;

• преглед на основните моменти от българската и европейската политика в областта на интегриране на младежи с висше образование на пазара на труда;

• провеждане на емпирично изследване сред завършващи висше образование и сред работодатели;

• систематизиране на обобщени изводи за състоянието и тенденциите по отношение на прехода от висше образование към заетост в България;

• формулиране на конкретни предложения за подобряване на прехода от висше образование към заетост, с цел максимизиране на ползата за всички заинтересовани страни Проведено е анкетно проучване за нагласите сред студенти по отношение на работата след завършване на висшето образование, както и нагласите на работодатели, свързани с наемането на младежи с висше образование и без професионален опит. То се базира на разработени структурирани въпросници (Димитрова, Ирина, 2012).

Трето, наред с разширяване обхвата на висшето образование, се наблюдава и популяризиране на практиките и стажовете, която засяга в голяма степен завършващите висше образование. Независимо дали източниците на финансиране са частни или публични, това е начин да се улесни прехода към зае-тост, да се намали недостига на специалисти със специфична квалификация.

ОБРАЗОВАТЕЛНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ Теорията на съвпадането има приложение и при прехода на индивидите от висше образование

към заетост. Засягат се предимно несъответствията, породени в образователната подготовка (квалифи-кацията), когато не могат да се посрещнат нуждите на пазара на труда. Така не се осъществява взаимо-отношение или „напасване" между индивидите, които търсят работа и работодателите или между обра-зованието и заетостта. Тези несъответствия накратко се наричат „образователни несъответствия".

Първо, може да се предизвика ефекта на прекалено образованите индивиди, който от своя страна може да доведе до безработица или непълна заетост на работната сила, която е с висше образование.

Второ, разликите между стремежа към образование от страна на домакинствата и търсенето на образована работна сила от работодателите (особено по отношение предпочитаните специалности) може да доведе и до ефекта на недостатъчно образованите индивиди, т.е. недостиг на квалифицирана


работна сила в определени области. Трето, образователните несъответствия често се асоциират с миграциите на индивидите, когато

образованите индивиди решават да напуснат родната си страна след завършване на висшето си образо-вание, в търсене на по-добри перспективи в работата (Allen, 2001, стр. 441).

СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ЗАРАЖДАНЕ НА НЕВРАЛГИЧНИТЕ ТЕМИ

Неразривната връзка между средно и висше образование проличава в политиката по справяне с ранно напусналите училище млади хора. Колкото по-рано и колкото в по-големи мащаби отпадат от системата млади хора, толкова повече се усложняват проблемите на висшето образование, социалната система и перспективата за интелигентен растеж. Постигането на показателя от 10% директно води и до постигане на показателя 40%, а оттам и по-високо образована среда за устойчив и интелигентен растеж. Икономиката на знанието е немислима ако над 20% отпадат, а броят на висшистите не надхвърля 25% от цялото и 30% от активното население.

Дял на преждевременно напусналите образователната система в България (2004-2012)

КРИТИКА НА ПРОЦЕНТА РАННО НАПУСНАЛИ

Данните в представените графики очертават динамиката на напускането в периода 2004-2012 го-дина. Ако наистина от 2004 при процент на напусналите 20,4 ние сме постигнали в 2012 процент от 12,5 – нямаме основания за никакви опасения. Очевидно е, че трябва да изпитваме силни съмнения в тези показатели. Защитените училища в България официално са 119, в тях се обучават около 6700 ученика. Но броят на застрашените и незащитени училища е неизвестен, известното е, че е никак не е за пренебрег-ване.

Училището в моето родно село трябва да запише 100 ученика, за да не е застрашено и да се моли да е защитено. Записването на 100 ромски деца става срещу издаването на документ, че детето посеща-ва училище, който пък е необходим за социалните плащания. Реално над 80% от тези деца не посещават училище, но училището е длъжно да ги отчита като посещаващи. Длъжно е дори да ги прехвърли в по-горен клас. Така всяка година ще бъдат произвеждани по-ниски числа на рано напусналите, но срещу тях ще имаме реално непосещаващи и реално необразовани дипломиран с 8 клас деца. Като прибавим и системата на делегираните бюджети, която подтиква към записване на посещаващи, трябва сериозно да коригираме истинското число на ранно напусналите.

ФАНТОМИ В УЧИЛИЩАТА

Увеличава се делът на т.нар. „шарещи” ученици – т.е. такива, които идват на училище 1-2 пъти седмично, но само за да получат „бележка за посещение” и които все повече и повече се демотивират. Те биват определяни като най-рисковия контингент за отпадане и тревожното е, че по мнението на пре-подавателите този контингент нараства.


Дълбочината на проблема „ранно напускане на училище“ е свързана с неговото отражение в дъл-госрочен план. За отделния индивид това означава неграмотност, липса на социални умения, ниско ниво на образование и квалификация – основните качества, търсени на пазара на труда. Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Много често те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без трудов договор като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване. Много по-често те стават пряко зависими от социал-ните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане (Становище, 2012).

Планът за намаляването на ранното отпадане от училище в ЕС има три основни подхода (стълба) – превенция, интервенция и компенсация (Съобщение на Комисията, 2011, стр. 8).

285 000 СТУДЕНТИ: ТОВА Е МНОГО! НО ВСЪЩНОСТ Е НЕДОСТАТЪЧНО!!!

Общият брой на студентите в България през учебната 2011/2012 година, включващ записаните в четирите образователно-квалификационни степени („професионален бакалавър”, „бакалавър”, „магистър” и „доктор”), възлиза на 285.0 хил., което е с 20.5 хил., или със 7.8% повече в сравнение с учебната 2007/2008 година. (НСИ: Образование, 2012)

В съобщение до медиите от 11 април 2013 европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу привежда обезпокоителните факти за ранно напуска-не: „…делът на преждевременно напусналите училище […] нарасна в България, Кипър, Чешката република, Унгария, Люксембург, Полша, Сло-вакия, Словения и Швеция.“ И също: „Притеснително е, че ниският дял на завършилите висше образование в България (26,9 %) намаля леко през 2012 г.“ (ЕК [Ранно напускане на училище], 2013).

БОРБА ЗА СТУДЕНТИ, БОРБА ЗА СУБСИДИЯ

Общество - Дипломи за никъде - Стандарт paper.standartnews.com/bg/article.php?article=304964 08.12.2009 - На фона на демографския срив те се нуждаят от всяка ходеща субсидия, пардон - сту-

дент, за да не им се налага да закриват щатове, ... НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Студентите въстанаха срещу ... novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/02/blog-post_7458.html 27.02.2013 - „Мафия“, „Долу Студентски съвет“, „Не сме ходещи такси“ под прозорците на Ректо-

рата. Проблемите идват след намалената държавна субсидия за ... Първоначалната идея е била студен-

тът в държавно висше ... Скъп факултетен номер ли съм или човек? - MegaNews www.meganews.bg/Лайфстайл/.../tabid/.../Default.aspx?... 26.02.2013 - „Смятаме за позорно да бъдем третирани като „ходещи такси“ от ... Защото студен-

тът е коректив на управляващите, а не техен съперник. ... означава за университета определен брой

държана субсидия и такса ... Виж също (Ненкова, 2012).i

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ: БЕЗРАБОТИЦА ПО РЕГИОНИ

В този кратък раздел ще покажем важността на мястото в постигането на образователно равнище: мястото на раждане, мястото на учене и мястото на работната среда.

И през 2011 г. се запазва трайната тенденцията от последните дванадесет години по обясними причини броят и делът на безработните с висше образование да е най-висок в София-град, несравним с останалите области на страната. След наблюдавания през предходната година спад от близо 2 процент-ни пункта до 28.5%, през 2011 г. отново се отчита ръст с 1.6 процентни пункта до 31.1%.

Безработните с висше образование запазват сравнително по-висок дял и във Варненска (17.1%), Габровска (16.5%), Бургаска (13.5%), Великотърновска (12.3%), Русенска (11.9%) и Пловдивска (11.5%) област, където са голямата част от висшите учебни заведения. Най-ниски стойностите (2 и повече пъти по-ниски от средния дял за страната) запазва делът на безработните с висше образование в областите: Търговищка (4.3%), Разградска (4.4%), Монтана (4.9%) и Шуменска (5.0%). Намаление на средната про-

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=304964

http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/02/blog-post_7458.html

http://www.meganews.bg/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BB/%D0%9D%D0%B0%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%9D%D0%B0%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0/tabid/379/articleid/3485/Default.aspx?dnnprintmode=true&mid=841&SkinSrc=%5BG%5DSkins%2F_default%2FNo+Skin&ContainerSrc=%5BG%5DContainers%2F_default%2FNo+Container


дължителност на престой в бюрата по труда се отбелязва при специалистите, безработните с висше об-разование младежите до 29 г. и лицата със средно общо образование. С най-малък престой в бюрата по труда (по-малко от половин година) продължават да са безработните с висше образование, младежите до 29 г., специалистите лицата със средно общо и средно специално и професионално образование.

Тези факти показват че генерирането на безработица е тясно свързано с мястото на: висшето учи-лище и пазара на труда, които са едно и също нещо; т.е. те са на едно и също място. Лесно можем да се подведем по една измамна логика: „няма висше училище – няма безработица“.

В същото време с най-дълъг престой в бюрата по труда (почти година) са: безработните с основно образование, с начално и по-ниско образование и лицата над 50 г. С престой, надвишаващ средния за всички безработни, отново са жените, лицата с по-ниски степени на образование и лицата над 50 годи-ни.

Това навежда на следния извод: количеството на завършили висше образование не е притесни-телно; напротив по стандартите на Европейския съюз България изостава от дела на висшистите в образо-вателната структура на населението (НСИ: Образование, 2012). През 2012 г. 35,8 % от хората в ЕС на въз-раст между 30 и 34 години са завършили висше образование в сравнение с 34,6 % през предходната година.

БИБЛИОГРАФИЯ

Allen, J. v. (2001). Educational mismatches versus skill mismatches: effects on wages, job satisfaction and on-the-job search. Oxford Economic Papers(53 (3)), 434-452.

Groot, W., & Brink, H. M. (2000). Overeducation in the labor market: a meta-analysis. Economics of Education Review (19), 149–158.

Rock, Allan. (2013). The “Skills Mismatch” and the Myth of the Irrelevant University. Изтеглено на 21 юли 2013 r. от University of Ottawa: http://www.president.uottawa.ca/speeches-details_186.html

Roth, F., & Thum, A.-E. (2010). The Key Role of Education in the Europe 2020 Strategy. Изтеглено на 2 декември 2012 r. от Centre for European Policy Studies (CEPS): http://www.ceps.eu/ceps/dld/3827/pdf

Ward, R., & A.G.Watts. (2009). Personal Development Planning and Employability. In Personal Development Planning and Employability (revised edition),. New York: York: Higher Education Academy, 2009.

Weert, E. d. (2011). Perspectives on Higher Education and the labour market. IHEM/ CHEPS Thematic report. Богданов, Георги; Боян Захариев. (2013). Оценка за прилагането на Препоръката на Европейската

комисия относно активното приобщаване. Преглед на националните политики. Изтеглено на 19 юли 2013 r. от http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9936&langId=bg

Бояджиева, П. (2012). Институт за изследване на обществата и знанието. Изтеглено на 12 юни 2013 r. от Висше образование и рейтингова система: http://bjsep.org/getfile.php?id=108

Бояджиева, Пепка. (1995). Измерения на университетската идея. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

БСК: Анализ. (2010). Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила. Изтеглено на 26 юли 2013 r. от http://www.competencemap.bg/language/bg/uploads/files/news__0/news__97be97368ec79edc410525b1cbeda2b5.pdf

БСК: Пазар. (2011). Пазар на труда. Изтеглено на 22 май 2013 r. от Българска стопанска камара: http://www.bia-bg.com/uploads/files/_oldsite_analysis/bulgarian_industrial_association_analysis_1317037822_labour_market-2011.pdf

Димитрова, И. (2009). Интегриране на младежите с висше образование и без професионален опит на пазара на труда в България след присъединяването към ЕС. Сборник статии от научно-практическа конференция на УНСС и партньори „Студентските стажове" - инвестиция за бъдещето на младите хора”, стр. 113-121.

Димитрова, И. (2011). Европейска политика в областта на пригодността за заетост на младежите с висше образование. сборник статии от юбилейна научна конференция, проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 31 март, 1 и 2 април 2011 г., „20 години Юридически Факултет на УНСС – Българското общество и законодателство”, стр. 259-268.

Димитрова, И. (2012). Пригодност за заетост на младежите с висше образование – проучване сред завършващи висше образование и сред работодатели. (П. М. Сотирова, Ред.) Икономически измерения и социални измерения на глобалната криза, стр. 188-198.


Димитрова, Ирина . (2012). Преход от висше образование към заетост - същност, основни проблеми и перспективи за България. София: УНСС. Свалено от http://konkursi.unwe.bg/documents/112Avtoreferat%20Irina%20Dimitrova.pdf.

Димитрова, Ирина. (2012). Преход от висше образование към заетост - същност, основни проблеми и перспективи за България. София: УНСС. Свалено от http://konkursi.unwe.bg/documents/112Avtoreferat%20Irina%20Dimitrova.pdf.

Дискусия. (2012). Образование в областта на хуманитаристиката и изкуствата. Литературен вестник (20), 17-21. Изтеглено на 12 юли 203 r. от http://litvestnik.wordpress.com/

Европа 2020. (29 май 2013 r.). Европейска комисия. Изтеглено на 7 юли 2013 r. от Европа 2020 в България: http://ec.europa.eu/europe2020/europe-2020-in-your-country/bulgaria/index_en.htm

Европейска комисия. (2012). Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Изтеглено на 22 юли 2013 r. от Официален сайт: http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/docbg20090309163948.doc.

Европейска комисия: глобално образование. (2013). European higher education in the world. Изтеглено на 22 юли 2013 r. от Европейска комисия: http://ec.europa.eu/education/programmes/mundus/projects/action4/04higher.pdf

Европейска общност. (2009). Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР). Изтеглено на 21 ноември 2010 r. от Служба за официални публикации на Европейските общности: http://ec.europa.eu/education/pub/pdf/general/eqf/broch_bg.pdf

Европейски цели в образованието. (2011). Progress towards the common European objectives in education and training (2010/2011) - Indicators and benchmarks. Изтеглено на 29 юни 2013 r. от European Comission: http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc/report10/messages_en.pdf

Евростат: образование. (2012). Ключови данни за образованието в Европа, 2012 - EACEA. Изтеглено на 18 юли 2013 r. от http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/

ЕК [Ранно напускане на училище]. (2013). Постигнат е напредък за справяне с преждевременното напускане на училище и повишаване на броя на завършилите висше образование. Изтеглено на 21 юли 2013 r. от Европейска пресслужба: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-324_bg.htm

Захариев, Б. (2012). Семейна среда, образование и пазар на труда (Наблюдения, базирани на данните от Рейтинговата система на висшите училища). Изтеглено на 22 юни 2013 r. от http://politiki.bg/?mod=osf&lang=1&c=cc_osf_heading&m=readDoc&p_id=965&p_inst=447401

Клисарова, А. (2013). Министър Клисарова участва в заседанието Съвета на ректорите. Изтеглено на 27 юли 2013 r. от Министерство на образованието и науката: http://www.minedu.government.bg/news-home/2013/13-07-25_plovdiv.html

Кръстева, Анна; Илдико Отова, Евгения Стайкова. (2011). Временна и циркулярна миграция в България: данни, политики, перспективи. 2004 - 2009. София.

Национална стратегия за младежта. (2010). Национална стратегия за младежта 2010-2020. Изтеглено на 13 юли 2013 r. от Министерство на образованието: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/strategy_youth_2010-2020.pdf

Ненкова, Р. (2012). Държавата без бъдеще или притчата за недоучилия. Изтеглено на 3 август 2013 r. от Авторски блог: http://avtorski.pogled.info/article/41164/Darzhavata-bez-badeshte-ili-pritchata-za-nedouchiliya

НСИ: Демография. (2012). Министерство на труда и социалната политика. Изтеглено на 11 юли 2013 r. от Демографски тенденции в развитието на населението в Република България: http://www.mlsp.government.bg/activelive/userfiles/file/4.doc

НСИ: Млади на пазара. (2010). Навлизане на младите хора на пазара на труда. Наблюдение на работната сила през 2009 година. Изтеглено на 2013 юли 26 r. от НСИ: http://www.nsi.bg/EPDOCS/LFS2009_AdHoc.pdf

НСИ: Образование. (2012). Образование в Република България през 2011/2012 учебна година. Изтеглено на 11 юли 2013 r. от Национален статистически институт: http://www.nsi.bg/EPDOCS/Education2011.pdf

НСИ: Образование. (2012). Статистика за образованието. Изтеглено на 11 7 2013 r. от Национален статистически институт: http://www.nsi.bg/EPDOCS/Education2011.pdf

НСИ: Преброяване. (2012). Резултати от преброяването през 2011. Изтеглено на 30 юни 2013 r. от Национален статистически институт: http://www.nsi.bg/otrasal-publikacia.php?n=360&otr=20

Пелисие, Жером . (2013). На каква възраст ставаме възрастни. Изтеглено на 1 август 2013 r. от Монд


дипломатик: http://bg.mondediplo.com/article1063.html Пльон, Ю. (2009). Иновации в образованието. Изтеглено на 28 юни 2013 r. от Институт за развитие и

иновации на образованието и науката - ИРИОН: http://www.pueron.org/pueron/news/Innovation_Ploehn_BG.pdf

Пражка мрежа. (2009). Пражка мрежа на деканите на хуманитарните факултети. Изтеглено на 12 март 2013 r. от compass.uni-plovdiv.bg/docs/acrediation/194/6879538361993890152.pdf

Сиско Сет. (2002). Бизнес за дългогодишни безработни с висше образование и завършващи обучението си студенти. Изтеглено на 17 юни 2013 r. от http://localcommunities.tripod.com/bezrabotni/Business_Book.pdf

Становище. (2012). Становище на тема „Политики за ограничаване ранното напускане на образователната система. Изтеглено на 3 август 2013 r. от Икономически и социален съвет: http://www.esc.bg/bg/documents/category/4?download=148

Стоянова, Полина . (2011). http://media-journal.info/?p=item&aid=135. Изтеглено на 11 април 2013 r. от Медиа журнал: http://media-journal.info/?p=item&aid=135

Стоянова, С. (2013). Университети заложници. Изтеглено на 5 август 2013 r. от Авторски блог: http://www.ida.bg/education.php?page=news_show&nid=25637

Съвет на Европа. (2009). Бяла книга за междукултурен диалог на Съвета на Европа. Изтеглено на 12 юни 2013 r. от МТСП: http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/docbg20090309163948.doc

Съвет на Европейския съюз. (2010). Приоритети за интеграция и обучение. Изтеглено на 28 юни 2013 r. от http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc/vocational/council10_bg.pdf

Съобщение на Комисията. (2011). Европейския парламент. Европейски икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Справяне с преждевременното напускане на училище: ключов принос към Стратегията „Европа 2020“. Брюксел.

Томев, Л. (2013). Отражението на кризата върху трудовия пазар в България. От Годишник на ФИСН (стр. 280). Пловдив: Университетско издателство "Пловдивски университет".

Цонева, Е. (2011). Младежката безработица в България - социални и икономически проблеми. Изтеглено на 11 7 2013 r. от Стопанска академия "Димитър Ценов", Свищов: www.uni-svishtov.bg/dialog/2010/1.10.EC.pdf

i Образованието - просперитет и солидарност (Ненкова, 2012) И така, след шумните абитуриентски карнавали и псевдо матури, тихо достигаме до интересното заключение, че почти всеки български зрелостник закономерно се превръща в български първокурсник. За някои той е още една потенциална диплома без съдържание. За предприемчивите още един клиент на печелившия бизнес "Реферати за 20 лв,( втората кур-сова безплатно), слушалки за преписване на изпит само за 50". За реалистите - още един кандидат за емигрант. За система-та - още една ходеща държавна субсидия и платени 8 такси за кандидатстване и записване във ВУ. Едно е сигурно, държа-вата и обществото ни не възлагат никакви надежди на тази противоречива личност. В страните с висок стандарт и произво-дителност на труда темата за образованието, за висшето образование изкарва стотици хиляди хора на улиците при всеки намек за нова рестриктивна мярка, бъркаща в кесията за образование. Образованието е тема Образованието вълнува, университетите по света са средища на културния и обществения живот. В България те са спора-дично заплашвани от - нулеви години, повишаване на таксите, закриване на малки, но нужни (навсякъде другаде) специ-алности. Една част от ръководствата им са в немилост по политически причини, напълно в духа на демокрацията. Матери-алната им база е морално остаряла още в годините на раждане на днешните студенти. Администрацията мудна, секретар-ките сърдити. А хората на науката унизително недобре платени. И какво от това? У нас солидарността между студентите и в академичните среди отдавна отсъства. Колко от студентите подкрепиха оправ-даното недоволство на преподаватели и научни работници? Студентските съвети, с малки изключения, се занимават с ор-ганизиране на купони и викторини и замълчават виновно всеки път, когато трябва да говорят.. В Образованието е проспе-ритет, образованието е солидарност България солидарността със студентите също е никаква, а вярата в просперитета им - нищожна. Не предизвика мнения, въпроси и чувства у безчувственото ни общество нито решението за намаляване на държавната субсидия за всеки студент до 50% от таксата за обучение преди няколко години. А само преди два месеца ни-кой не разбра за решението на Академичния съвет на Софийския университет за повишаване на таксите за втора специал-ност 8 пъти. Темата за безплатното образование е срамна в дневния ни ред. Фактът, че в страни като Норвегия, Швеция, Дания, Кипър, Малта, Финландия... дори в Унгария и Гърция висшето образование е напълно безплатно, а студентите се радват на стипендии и общежития е строго пазена медийна тайна. Защото нашите модели за подражание са другаде... (Ненкова, 2012)