Конкурс за приказни истории

“Кукувицата”

По едноименната книга на Елин Рахнев

Вдъхновени от прекрасната книга на Елин Рахнев “Кукувицата”, пълна с индианци, мяукащи маргаритки и ванилени облаци, летящи във въображението на второкласника Христо, решихме да ви поканим да помечтаем заедно.

Всички мечтатели, решили да споделят с нас своите мечти и приказни извинения, трябваше да изпратят в срок от 23.02.2013 г. до 02.03.2013 г. кратки мечтателски текстове.

Пет от най-добрите произведения пък ще получат и награда – по един екземпляр от книгата на Елин Рахнев – «Кукувицата»!

Вижте сами какво се получи...

Ето какво ни написа майката на малката Елина:«Здравейте!Елина е още малко мушмороче (на 4,5 години), но расте сред много книги, приказни герои... знаете :) Понякога се забавляваме с измисляне на истории, които аз записвам под диктовка. Решихме да Ви пратим малко от тях!»

Препятствията на Лейси ПънI-ви разказ

Първо започваме с един принц, който убива лошите. И после една принцеса със син суичър и с жълти панталони . И преминала в една ябълка, в която се подавало тихо гласче. И това била гъсеничка. Принцесата видяла гъсеничката. Целунала я по коремчето.Това беше приказката, а края е, че тя… просто края е, че станало лято и никога не свършило лятото.

Елина Карастоянова, 4,5 г.

Елина Карастоянова, 4,5 г.

II-ри разказEдин ден една принцеса – само с рокля и с токчета и с голи крака и короната си – срещнала един прекрасен принц. Това беше Лейси Пън. Но срещнала и още един принц, който се казвал Пънси Пъркинз.Той, като видял принцесата, я гушнал и тя го избрала. А принцесата се казвала Елина.

III частМамо, трябва да напишеш на кой етаж сме.На втория етаж сме.

Хъпти-дъптиИмало едно време едно момиченце, което се казвало Рада. То срещнало още една коза и друго момиченце. Това момиченце се казвало Мина. И срещнало едно малко теленце и това теленце се казвало Харипаст. Това теленце срещнало едни хора, които се казвали войници и убили телето.

Елина Карастоянова, 4,5 г.

СиляуарЕдин принц срещнал един дракон, а драконът, като го видял набил принцът и затова той умрял. Но после се съживил. Това не бил принц – имал само костюм. Това било Хари (Потър).Едно време имало едно момче, което се казвало Манол. Това момче срещнало едно друго момче, което се казвало Будин. Двете момчета минаха през едно око на динозавър и видяха динозавъра и той ги изяде. Те умряха в устата му.

КралЪт и кралицата.Една принцеса стояла на един трон, която си пеела чудна приказка. Била чудна, ама чудна приказка. Било хубаво с майка й – кралицата и със татко й кралЪт и с братчето й – малкото дребосъче. Братчето й се казвало Литълчо.И един дракон. Те се спасили от този дракон, защото той паднал от ужас, че не ги убил.Е, това беше приказката. Нали видя, че нещо им се случи!

Мария Владимирова, 9 г.

Моята мечта е да попадна в Атлантида и да стана русалка. Всеки ден ще се будя рано. Ще си почиствам опашката с гел от перлени коралчета. После ще мия зъбите си със замръзнала вода. Да не забравя и косата! Нея ще реша с гребен от бебе риба-балон. Ще закусвам филийка от водораслен хляб, намазана с пясъчно масло или миден корнфлейкс. После ще приготвям раницата, и марш на училище.Щом сложа лентата си за коса, това значи, че надбягването до училище с рибата-меч, нашето градско такси, започва. И винаги ще побеждавам. Там ще се забавлявам с моите приятели. И ще уча, разбира се. След като свърши деня, ще се прибирам отново с рибата-меч. Но този път тя ще ме вози, нали е такси. Вкъщи най-много ще обичам да си играя с делфинчето, моя домашен любимец. И така ще бъде всеки ден. О, за малко да забравя, ще заспивам под песента на китовете.

Освен двете млади дами, в конкурса ни се включи цял 4б клас мечтатели със своите хитроумни извинения за сутрешните закъснения…

Тъй като задачата да разпределим 3 книжки на 18 прекрасни мечтатели ни затрудни, извикахме на помощ издателите на книжката „Кукувицата“.

И така… освен Елина и Мария, другите трима победители в нашия конкурс са Юлиан Диков, Александър Ставрев и Михаил Балтов!

Прочетете техните приказни извинения:

Роксан - Момичето Пеперуда

Един ден, през септември, духаше вятър идващ от север или пък беше североизток и осъзнах, че всеки ден закъснявам за училище. Но за това имаше причина и сега ще ви разкажа...През лятото в морето открих един медальон на пеперуда. Реших да го сложа и оттогава не мога да го сваля. Един ден успях и от него излезе едно момиче. Аз я попитах: - Как се казваш? - Аз съм Роксан - отговори ми тя, а после излетя с вълшебните си крила.Така винаги, когато ходя на училище, тя ми пречи и затова винаги закъснявам за час, но днес се случи нещо различно. Тя дойде в моята стая в два часа през нощта и ми каза: - Христо, ставай веднага от леглото!

Юлиан Диков, 10 г.

- Няма, докато не ми кажеш защо не ме пускаш да си ходя на училище при учителката Стела! - отговорих аз.

- Аз не те пускам, защото по пътя, по който минаваш, има крадци. - Да не ми казваш, че си го направила, за да ме защитиш?- Да! Ти ме освободи от медальона и аз съм твой защитник -

отговори ми Роксан и си тръгна с пълна пара.Тогава си спомних, че трябва да се извиня на учителката си.Така тръгнах по друг път, защото се сетих за предупреждението на пеперудата Роксан. Госпожица Стела ми прости, като и разказах цялата си история. Дано и на вас да ви хареса!

Юлиан Диков

Необикновената книжарница

Здравейте, аз съм Христо и с татко винаги закъсняваме за училище.Когато закъсняваме, татко ми казва да разкажа някоя невъзможна история на учителката. Днес и разказах...- Госпожо, закъснях, защото ходих до книжарницата, за да си купя химикал.- Какво се случи, че закъсня? - ме прекъсна госпожица Стела.- Когато бях на вратата на книжарницата, видях катинар, но когато го бутнах, вратата се отвори, катинарът падна, но не чух никакъв шум. Влязох вътре и се стреснах, когато се появи продавачът и ми заговори.- Продаваме всичко, евтино и здраво! Момче, какво ще желаеш?

Александър Ставрев, 10 г.

- Един химикал - отговорих аз.- Роботизирана или механизирана?- Все едно, дайте ми една.Когато докоснах химикалката, тя ми заговори. Аз й наредих да се преобрази на кола и да ме закара в училище, защото иначе щях да дойда чак за третия час.

Александър Ставрев

Интересното извинение

Един ден, когато влязох в класната стая ме посрещнаха както винаги, но се сетих, че съм закъснял и трябва да се извиня.- Христо, защо закъсня отново? - извика госпожица Стела.- Госпожо, когато идвах към училище ми се случи нещо много странно - с татко видяхме марсианци. Те ни казаха, че трябва да отидем с тях на Марс, за да ни затворят в килии и да ни накарат да се бием с други извънмарсци. Когато стигнахме на червената планета, ни затвориха в килия 859.- Как ще се измъкнем? - попитах аз татко.- Христо, сетих се! Когато бях осми клас в училище учихме, че на Марс няма гравитация. - Да, но дори и да е така пак ще закъснея за училище!

Михаил Балтов, 10 г.

- А в четвърти клас учихме за часовите разлики между Земята и голямата червена пустиня!- Леле, след две години ще учим за планетите! - развеселих се аз.Тогава едно марсианче извика:- Килия 859, елате за битка!Когато с тате излязохме, видяхме голямо зелено извънмарско. Това беше кралят на Марс.- Кралю на Марс, ако победим ще ни дадете ли совалка?- Земляни, а ако вие загубите, ще бъдете мои вечни роби.Когато битката започна, аз вдигнах големия звяр и го хвърлих в безкрайната черна бездна. Когато тръгнахме със совалката, спечелена от мен, влязохме в метеоритен дъжд. Ние успяхме да излезем от него и да се върнем на Земята, но с малко закъснение за училище, а и за госпожица Стела.

Михаил Балтов

А ето и останалите приказни извинения на учениците от 4б клас в конкурса „Кукувицата“,

които успяха да ни заредят със слънчево настроение:

Оправдание

Аз съм Христо и съм на осем години. Също така съм във втори клас. Ние с татко винаги се успиваме и тичаме към училище, а за да не ме накаже госпожица Стела измисляме вълнуващи истории. Ще ви разкажа една от тях.Един ден отново закъснях за час и госпожица Стела ме попита:- Христо, защо закъсня за пореден път?- Госпожице Стела, когато станах видях, че съм в облаците. Там беше и Пегас /летящият кон на боговете/. Аз седнах върху него, той излетя в стратосферата. Много се изплаших и паднах на Марс. Там видях учени и реших да ги попитам как да се върна на Земята, но за мое съжаление те не бяха учени, а извънземни. Те ме отведоха при техния цар Кикотко. Той беше много дебела котка с осем уши, три гърбици, десет крака, две глави и пет очи. Реших, че ще ме изяде, но той ме покани да хапнем, което беше по– лошо от това да ме изяде, защото храната беше ужасна.Точно в този момент дойде Пегас и ме отведе до училището.- Добре, Христо, седни и отвори на страница шейсет и първа в учебника по български език. Готов ли си?- Да - отговорих аз.- Добе, кажи ми какво е подлог.- Подлогът пояснява сказуемото.- Добре. Правилно! - отговори тя и ме пусна.Така за пореден път се отървах.

Константин Николов

Една необикновена история

Аз се казвам Христо. Всеки ден баща ми ме кара на училище, но все закъсняваме.Един ден разказах една много чудата история на госпожица Стела.Излязохме от вкъщи, но колата не можа да запали и тръгнахме пеша. По пътя срещнахме ято гълъби. Аз тръгнах към един от тях, но те ни нападнаха. Ние тръгнахме по другия път към училище. Той пък беше поникнала гора. Тя беше много гъста и не можахме да минем през нея, но ние се провряхме между клоните, които се бяха сплели. Всъщност, не беше мрачна гора, а там имаше странни хора, които постоянно бяха весели и щастливи. Те ни нагостиха със сладки и чай. Бяха много мили и дори ми помогнаха с домашните. Заведоха ни в домовете си, в които беше много уютно. Колкото и да ми се искаше да не си тръгваме, трябваше, защото вече закъснявахме. Излязохме отново през гъстата гора и тръгнахме насам. Така госпожица Стела ми повярва и ме пусна да вляза в час.

Марина Генчева

Странната история

Аз съм Христо и вече съм във втори клас. Абсолютно всеки ден закъснявам за училище. Госпожица Стела постоянно ми се кара.Тази сутрин отново закъснях.- Христо, защо закъсня? - попита госпожица Стела.- Сутринта, когато влязох в банята, пред мен изскочи оранжев сапун. Миришеше на моркови. Дойдоха още и още. Казаха ми, че ще превземат къщата. Какво трябваше да направя според вас? Взех един нож от кухнята и клъц, клъц, ги нарязах на парчета. Вече беше десет часа. Хукнах към училище - обясних на учителката.- Брей, брей! Добре, сядай! Този път ще забравя, че си закъснял, но повече

да не се повтаря - рече сърдито госпожица Стела.

Йосиф Дервентски

Закъснението

Здравейте, аз се казвам Христо и днес отново закъснях за час. С татко вече цяла седмица закъсняваме. Пак трябва да измислям оправдание, което да кажа на госпожица Стела. Като например: днес летяхме чак до Америка, извънземни ме нападнаха и ме отвлякоха на планетата Марс, която поред е четвърта и куп други оправдания.Еден ден госпожица Стела се ядоса и ме попита:- Какво става Христо, защо винаги закъсняваш? - попита тя.Реших този път да кажа истината.- С татко винаги се успиваме и днес е така - казах аз.- Днес вече ще имаме сериозен разговор с баща ти! - ядосано извика госпожица Стела.Аз седнах на чина си и се разплаках. След училище, както си вървях, се спънах в един камък и си счупих ръката. Гипсираха я и ми казаха, че ще ми махнат гипса на седми март. След като се прибрах, мама ми съобщи щастливата новина, че са ми купили ново колело. Неговата марка бе mongolse.

Кристиян Бонев

Едно необикновено закъснение

Днес пак се успах, дори не можах да закуся. Тате ми каза да измисля някакво оправдание за госпожица Стела.И тръгнахме към училище...Щом стигнахме и мина първият час, аз влязох в стаята. Госпожица Стела поиска да й кажа защо съм закъснял пак. И аз започнах да разказвам..Щом тръгнах от нас видях гущер, който можеше да ме глътне без да му мигне окото. След това трябваше да премина покрай змии, които щяха да ме убият и най-накрая трябваше да се боря с нечисти, които щяха да ме пребият от бой.След тази история госпожата каза да си седна на чина и да не и разказвам повече измислици.Щом свършихме училище, тате ме взе и ми каза да му разкажа какво съм измислил. Разказах му цялата история и започнах да си уча уроците, но му казах, че утре не трябва да закъсняваме, защото ще ме водят при директора.

Мартин Николов

Закъснението

Днес отново закъснях за училище. Трябваше да се извиня на госпожица Стела. Бягах, за да стигна навреме, но не можах. Влязох в класната стая и започнах да обяснявам защо съм закъсняла.- Госпожице Стела, закъснях за училище, защото видях една пеперуда да мяука и се загледах. Както я гледах, изведнъж паднах и си ударих коляното. Вървях бавно, бавно, защото много ме болеше и не можех да ходя.- Винаги с теб се случва нещо и закъсняваш за час! - отговори ядосано госпожица Стела. Но какво да прави, тя винаги ми прощаваше, защото ми имаше доверие. Никога не се усъмняваше в мен. Така всеки ден измислях някаква история за извинение и винаги ми се получаваше.След училище бързах да се прибера вкъщи, за да си легна, а сутринта да стана навреме и да отида в училище. Но за съжаление отново не успях, както всеки път.

Алекса Недкова

Приказни извинения

Аз се казвам Христо и винаги закъснявам за час с тате, но винаги измислям чудесни извинения за това. Госпожица Стела понякога ми се кара, но винаги ме пуска да вляза в час. Днес например й разказах тази историяВървях по улицата и изведнъж една огромна птица ме хвана. Опитах се да се измъкна от нея, но не можах. Скоро разбрах, че ме води към гнездото си. Когато ме заведе там, тя ме остави и отиде да си търси храна. Видях че птичетата й още не са се излюпили и мога да се измъкна. Мислех как да го направя и накрая реших да се опитам да сляза от дървото. Беше ми много трудно, все пак успях и тръгнах към училище.Всъщност аз хвърлих малко листа по дрехите си, за да изглежда, че се е случило така.След като разказах историята си на госпожица Стела, тя се засмя и ми каза да не закъснявам често за час и ме изпрати да си седна на мястото. Другите ученици започнаха да се смеят, защото разбраха, че това не е вярно. Учителката им се скара и започнахме да учим.След училище, докато се прибирах към вкъщи, се опитвах да измисля друго, по-хубаво извинение за утре.

Мария Бонева

Странна случка

Казвам се Христо и всеки ден закъснявам за училище, но разказвам на госпожица Стела различни случки. Ето какво разказах днес.Вървях си аз и видях лилава мечка с осем очи и две глави. Тя ме подгони и аз бягах колкото можех, но мечката беше по-бърза. Аз се престорих на умрял и тя започна да ме души. Аз се престорих на умрял, но кихнах. Мечката подскочи от изненада и се появи лъч, който я засмука. Станах и тръгнах за училище.И така се оправдах на госпожица Стела, но въпреки това ме наказаха.

Алекс Синджирлиев

Новата история

- Хайде, ставай, Христо! Пак се успахме! - каза бащата и го избута от леглото.- Ох, тате, защо не ме събуди по- рано! - ядосано рече момчето.- Обличай се и да тръгваме!- Няма ли да закусвам? - попита сънливо той.- Ще ти дам пари и ще си купиш нещо в училище.- каза бащата и взе ключовете за колата.По едно време Христо се сети, че госпожица Стела пак ще му се кара и продума отчаяно:- Тате, учителката пак ще ми се кара!- Ами ти измисли някаква история. - отвърна бащата и зави рязко, защото щеше да пропусне пряката.Христо влезе в класната стая и госпожица Стела веднага взе да му се кара.- Пак закъсняваш, като всеки път! Нека да видим каква ли история ще измислиш сега!- Госпожице, днес закъснях, защото трябваше да ставам в пет часа, за да ходим с татко на зъболекар, за да ми взимат мярка за шина. Там малко се забавихме, защото имаше друг клиент преди нас. Тръгнахме чак в шест часа. После трябваше да ходим до летището да вземем един човек и да го закараме до центъра на София, а самолетът закъсня и...- Да, да, знаем, затова закъсня, хайде сядай!

` Юлия Маноилова

Чудото на чудесата

- Татко, днес пак ще закъснеем!- възкликна Христо.- Нищо. Ще измислиш история и ще се извиниш на госпожица Стела.- каза баща му.- Например, видял съм конскилебед и понеже ми е било интересно съм го проследил! - каза Христо.- Добре! Чудесно! - каза баща му.Но както Христо и баща му бързаха за училище, изпуснаха трамвай № 204. После се наложи да викат такси, което също не дойде и те трябваше да изминат пет километра. Тъкмо когато Христо пристигна в училище, се сети, че е забравил да си вземе телефона и се наложи пак да се върнат обратно. Но този път в целия град беше станало наводнение. И те, докато чакаха и си отчакваха, пристигнаха в училище чак, когато часовете на Христо бяха свършили. Така завърши нашата история. До следващия път, когато...Песен за повдигане на настроение, което е в безразборно положение:

Когато ти закъснееш,И мислиш си, че всичко е свършило вече,

Ела при нас във този час,Само книжка не забравяй,

За да не стане като този случайИ всичко това, със една мечта

Да не закъснея...Карин Стоева

Животински панаир

Един ден отново закъснях за час. Този път и баща ми беше с мен в класната стая. Там госпожица Стела пишеше на дъската, а учениците седяха и слушаха урока.Аз се обърнах към госпожицата.- Госпожице, извинете, че закъснях за час, но... - спрях, защото баща ми взе думата.- Но докато карах колата си пред нас се зададоха животни. Започнаха да правят акробатични упражнения. Хората около нас казаха, че това е панаир за животни. Помислих, че ще стигнем навреме, но видяхте, че отново закъсняхме. - каза баща ми.- Така значи казвате, животински панаир - добави тя.В един глас двамата промърморихме.- Извинете!- Ех, Христо, постоянно с теб ли ще се разправям?- Ами, госпожице, не съм искал да ви ядосам, но...- Какво но... - продължаваше с нервен глас да говори госпожица Стела. - Добре, сядай, но да не се повтаря!- Благодаря ви!Следващите дни продължавах да закъснявам. Измислих много нови оправдания. Толкова странни, че чак невъзможни да се случат, според госпожица Стела, но не и за мен.

Мария Пунева

Трансформиращите се роботи

Аз съм Христо и съм във втори клас. Днес бях закъснял за училище и трябваше да обяснявам на госпожица Стела защо съм закъснял. Ей, сега ще ви разкажа моето обяснение.След като влязох в стаята и госпожицата ми се скара, защото съм закъснял, аз набързо си измислих едно оправдание, повтарям набързо. Казах й, че когато съм тръгвал на улицата съм видял един робот, висок цели пет метра. Той ме е поканил да се повозя на него, защото е можел да се трансформира в машини. И съм се улисал в игри с робота наречен Трънби и затова съм закъснял за училище.Тя, естествено, не ми повярва, но аз извадих робот от джоба си и тя припадна. Всъщност този робот беше в мен цяла година, защото бях забравил да го извадя.

Севар Георгиев

Лилия транспорт

Когато влязох в клас, госпожица Стела ме попита защо съм закъснял. И аз започнах да разказвам следната история...Вървя с татко по мостчето и какво да видя - огромна лилия! С баща ми скочихме на нея и тя започна да се движи. До нас стоеше една жаба и бърбореше. Казваше по нещо за футбол, по нещо за времето, не спираше да бърбори. По едно време лилията спря и на нея се качиха още жаби. И те като първата. След няколко минути лилията се напълни. Двамата с татко седяхме потънали в мълчание и изведнъж: идва щъркел от небето.Жабите се разбягаха, а аз и татко се хванахме за краката на щъркела. Той полетя към училище и се приземи в двора му. След това влязох тук.Видях как госпожица Стела клати глава. Тя ми каза да седна и да мълча. Ще мълча. Поне засега...

Ясен Гочев

Отново закъснение

Днес пак закъснях за училище, защото видях куче с петнадесет очи и шест крака. С моя татко продължихме. И аз трябваше да се извиниявам на госпожица Стела.На другия ден закъснях, защото един приятел беше паднал много лошо. И това трябваше да обясня на нея.Вечерта с татко навихме четирдесет часовника, но отново закъсняхме, защото обувката ми се запали на печката.Децата от моя клас започнаха да ме наричат заспалото момче.

Жорж Ел Хаддад

Супер Христо

1. Вчера бях закъснял за училище. Помолих госпожица Стела да ме извини за закъснението, но тя искаше определена причина за това, че съм закъснял.

2. Тогава аз казах всичко, което ми идваше на ум. Казах, че докато са ме водили на училище са ме отвлекли извънземни и по случайност са ме облъчили със светлинен лазер, който ме е превърнал в супер-герой.

3. Аз съм разбил кораба им и съм летял от град на град. Бях във Франция, за да хвана десетина крадци.

Госпожица Стела се усмихна и ми каза да си седна на мястото. И така се отървах с поредната ми измишльотина!

Валери Нестеров

Конкурс за приказни истории

“Кукувицата”

По едноименната книга на Елин Рахнев