€¦ · Web view- Директива на ЕС 76/464/ЕЕС за замърсяването...

ИДЕЕН ПРОЕКТ

Пречиствателна станция за отпадъчни води – Гр. Созопол

ЧАСТ:

ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ

Програмата е изготвена съгласно изискванията на чл.29, ал.1, т.1 от Закона за Управление на Отпадъците. Програмата обхваща отпадъците, които ще бъдат генерирани на територията на разширената и рехабилитирана пречиствателна станция – ПСОВ гр.Созопол.

Настоящата програма обхваща всички дейности, свързани с управлението на отпадъците,

формирани на територията на площадката на ПСОВ - Созопол.

Програмата разглежда процесите от образуването на отпадъци до тяхното крайно обезвреждане:

- Вид на отпадъците и тяхното образуване;

- Начин на събиране и третиране;

- Транспортиране

- Съхранение

Тя определя и задълженията на производителя на утайки и физическите и/или юридическите лица,оползотворители на утайките.

1. ОСНОВАНИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОГРАМАТА

След приемането на Република България в Европейския съюз , страната ни трябва синхронизира своето екологично законодателство с европейското и в частност изискванията заложени в Директивите за Питейната вода и Директивите за Пречистване на градските отпадни води.

- Директива на ЕС 91/271/ЕЕС за пречистване на градските отпадъчни води

- Директива на ЕС 76/464/ЕЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и нейните дъщерни директиви;

- Директива на ЕС 2000/ЕЕС за установяване на рамка за действие на Общността в областта на водната политика;

- Директива на ЕС 76/464/ЕЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и нейните дъщерни директиви;

- Конвенция за опазване и ползване на трансграничните водни течения и международни езера,

подписана на 13.03.1992 год. с решение на Министерски Съвет;

- Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване.

- Директива на ЕС/86/278 ЕЕС за използване на утайки от отпадъчни води в земеделието и нейните изменения и допълнения;

Настоящата програма е разработена и съобразена със :

- Закон за опазване на околната среда;

- Закон за управление на отпадъците ;

- Закон за водите ;

- Наредба № 6 / 09.11.2000 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води , зауствани във водни обекти;

- Националната стратегия за опазване и рационално използване на водните ресурси;

- Национален план за развитие 2005-2013 година;

- Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за над 10 000 екв. жители;

- Наредба за реда и начина за оползотваряване на утайки от пречистване на градски отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.

2. ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА

2.1. Цели

Политиката на общината е

- Постигане на траен положителен ефект от предотвратяване риска за здравето на жителите и туристите чрез изграждане на ПСОВ с

необходимия капацитет и степен на пречистване на отпадните води

- да не причинява замърсяване или негативно въздействие върху приемника Черно море – заустването на пречистените води от ПСОВ „Созопол“ попада на границата на пояса на санитарна охрана по протежение на бреговата линия, която отстои на една морска миля от разположените на сушата съществуващи или перспективни обекти

- да намалява количеството на отпадъците и тяхното вредно въздействие;

- да създава предпоставки за повторна употреба и рециклиране;

Основни цели на програмата са:

- Ограничаване количеството на генерираните отпадъци;

- Оптимизиране организацията за събиране и транспортиране на отпадъците с цел намаляване на вредните емисии и финансовите разходи;

- Увеличаване дела на оползотворяваните и рециклирани отпадъци;

2.2. Принципи

- Чиста и здравословна околна среда;

- Рационално използване на наличните суровини;

- Интегрирано управление на отпадъците;

- Пълна отговорност и спазване на принципа „замърсителят плаща”.

2.3. Срокове и план за действие

2.3.1 Осъществяване на контрол за събиране и транспортиране на смесените битови отпадъци, генерирани от служителите от ПСОВ

- срок: Постоянен

- отговорник: Управител на ПСОВ

- източник на финансиране: община Созопол

- добит ефект: Спазване нормативните изисквания

2.3.2 Осъществяване контрол за разделното събиране и транспортиране на отпадъци и опаковки от стъкло, хартия и пластмаса



- източник на финансиране: ВиК оператор


2.3.3 Осъществяване контрол по временното съхраняване на флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак и отпадъци от ЕЕО





2.3.4 Осъществяване контрол по временно съхранение, транспортиране и депониране на утайки





2.3.5 Провеждане на инструктаж с персонала за дейност с отпадъци

- срок: Ежегодно



- добит ефект: Недопускане замърсяване на околната среда

2.3.6 Годишен отчет за изпълнение на програмата

- срок: до 31.03 на всяка следваща година



- добит ефект: Контрол по изпълнение на Програмата

3. ВИДОВЕ, СВОЙСТВА И КОЛИЧЕСТВА НА ОТПАДЪЦИТЕ,

ОБРАЗУВАНИ И ПОДЛЕЖАЩИ НА ТРЕТИРАНЕ

3.1. Схема на пречистване

Изискванията към качествата на пречистените отпадъчни води налагат суровата вода да премине през механично, пълно биологично пречистване и обеззаразяване. Утайките са стабилизирани и обезводнени. Предвидена е пълна диспечеризация и оптимална автоматизация на процесите.

В конкретния случай е необходимо съобразяване и със следните особености, които са определящи за избора на технология.

- Силно изразеният сезонен характер на образуване на отпадните води.- Възможни отклонения от посочените изходни параметри и в двете

посоки (завишаване и занижаване, както и разнопосочна промяна - завишаване на водното количество и понижаване назамърсеностите).

- Високата лятна температура на отпадните води и околният въздух.- Преобладаващо разделния характер на канализацията - за битови води.- Особено високите изисквания към качествата на пречистените води за заустване във водоприемник Черно море по нашето законодателство.- Стартиралото строителство на ПСОВ Созопол. На площадката са изпълнени проекти от 2005-2007 год

– насип за строителна основа, ростверк - 80/45 м, административно-битова сграда, основи за КПП,ограда.

Предлаганият вариант е разработен с “класически” съоръжения: биобасейн с предварителна денитрификация и био-дефосфатизация и вторични хоризонтални утаители. Компановката на съоръженията е съобразена изцяло със съществуващата ростверкова плоча, където са разположени основните съоръжения. Необходимост от допълнително фундиране ще има само за Входната помпена станция, Аеробният стабилизатор с вграден силоз за утайки и Стопанската сграда.

Технологична схема:Механично стъпало

• Входна помпена станция с фини решетки и хидроциклон• Измерително устройство - вход• Пясъко-мазнинозадържател• Първичен хоризонтален утаител

Биологично стъпало• Смесителна и разпределителна шахта• Биобасейн с предварителна денитрификация• Био-дефосфатизация• Въздуходувна станция• Вторични хоризонтални утаители• Помпена станция за РАУ и ИАУ

Дезинфекция• UV дезинфекция• Изходна ПС• Измерително устройство - изход

Утайково стопанство

• Аеробен стабилизатор• Силоз за утайки• Обезводняване и постваруване

Помощни сгради и съоръжения• Битово – лабораторна сграда• Стопанска сграда• Портиерна• Комплектна трафостанция• Дизелагрегат• Обезмирисителни инсталации

3.2. Генериране на отпадъци от дейността на ПСОВ

3.2.1. Битови отпадъци

По време на експлоатацията на ПСОВ ще се получават редица битови отпадъци в следствие на жизнената дейност на служителите в Битово-лабораторната сграда (Код – 200301 от Наредба 3 за класификация на отпадъците от 01.04.2004г. ) Количеството им за година няма да надвишава 3 тона. Отпадъците временно ще се съхраняват на площадка до сградата в контейнер тип „Бобър” 1,1 м3 и ще се извозват на Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево.

Код

Вид на отпадъка Прогнозно максимално количество

20 03 01* Битови отпадъци Koнкретните количества ще бъдат определени след въвеждането в експлоатация

3.2.2. Строителни отпадъци

По време на строителните работи във връзка с изграждането на ПСОВ ще се генерират отпадъци – смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки фаянсови и кер. изделия, различни от упоменатите в 17 01 06 – код 17 01 07. Те ще съхраняват временно на площадката до извозването им на Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево или на терени за рекултивация.

Код


17 01 01*

17 01 01*

Бетон

Тухли

Koнкретните количества ще бъдат определени след въвеждането в експлоатация

3.2.3. Опасни и неопасни отпадъци , във връзка с дейността на ПСОВ

Опасни отпадъци са тези, които създават риск за човешкото здраве и околната среда и притежават едно или повече свойства които ги определят като опасни.

Съгласно Директивата 2002/96/ЕС за отпадъците от електронно и електрическо оборудване излезлите от употреба лампи, съдържащи живак, трябва да бъдат предавани за рециклиране.

Община Созопол има сключен договор за предаване и приемане за третиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак No LL-2008-1041-НМ с „БАЛБОК инженеринг АД”. Излезлите от употреба лампи на територията на площадката ще бъдат съхранявани в специално помещение, находящо се на територията на ПСОВ, съгласно Наредбата за изискванията за пускане на пазара на луминесцентни и други лампи, съдържащи живак, и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак.

Код Вид на отпадъка Прогнозно максимално

количество

20 01 21* Флуоресцентни тръби идруги

отпадъци, съдържащи живак


Отпадъци от маслата, които са необходими за експлоатацията на съоръженията – код 13 02 04*. Същите ще се съхраняват в специални съдове на обособена за целта площадка на територията на ПСОВ. ВиК - операторът ще сключи договор с правоимаща фирма, която да обезврежда опаснитеотпадъци.

Код


13 02 04*Хлорирани моторни, смазочни имасла за зъбнипредавки

на минерална


Тук спадат и отпадъците от маслоуловителите към пясъкозадържателя, предимно масла от маслено-

водната сепарация. Временното им съхраняване ще се извършва на обособена за целта площадка на територията на ПСОВ в специални контейнери.

Код Вид на отпадъка Прогнозно максимално количество

19 09 03 * Смесиот мазнини имасла от

маслено-водната


Към опасните отпадъци се причисляват и излезли от употреба релета и др. ел. елементи от командния пулт на ГПСОВ. Същите временно ще се съхраняват на обособена за целта площадка на територията на ПСОВ.

Код


20 01 35 * Излязло от употреба ЕЕО, различно от упоменатото в

200121 и200123,

съдържащо опасни компоненти


Отпадъци от опаковки – това са отпадъците от опаковки, в които се доставят реагенти и други консумативи. Временното им съхраняване ще се извършва в чували в помещението – обозначена иобособена площ. Ще предават на лицензирана фирма за рециклиране.

Код Вид на отпадъка Прогнозно максимално количество

15 01 01 хартиени и картонени опаковки

Koнкретните количества ще бъдат определени след въвеждането в

експлоатация15 01 02 пластмасови опаковки

15 01 03 опаковки от дървесни материали

15 01 04 метални опаковки

15 01 05 композитни/многослойни опаковки

15 01 06 смесени опаковки

15 01 07 стъклени опаковки

15 01 09 текстилни опаковки

3.2.4. Отпадъци от пречистване на отпадъчните води

След изграждането на ПСОВ Созопол на територията и ще се генерират следните отпадъци:

1. Отпадъци от грубата фракция по решетките (частици > 5 mm), които ще се съхраняват в помещението на Входна ПС в контейнери тип ”Бобър” 1,1 м3. Периодично през деня се посипват със суха хидратна вар. Помещението е вентилирано, а замърсеният въздух се отработва в обезмирисителна инсталация. Отпадъците ще се извозват на Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево ежедневно.

2. Отпадъци, генерирани в пясъкоуловителите (частици >0.2 mm) – Отпадъците ще се извозват на

Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево ежедневно

• Отпадък от хидроциклоните (които ще действат докато се изгради ПСОВ и при байпасиране на цялата ПСОВ )– съхранява се временно в контейнери тип „Бобър” – 1,1 м3, разположени до класификатора за пясък от хидроциклоните в помещението на Входна ПС. Помещението е вентилирано, а замърсеният въздух се отработва в обезмирисителна инсталация.

• Отпадък от пясъкозадържателите – съхранява се временно в контейнери тип „Бобър” – 1,1 м3, разположени в сутеренния етаж на Техническата сграда. Помещението е вентилирано, а замърсеният въздух се отработва в обезмирисителна инсталация.

3. Утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места - не се предвижда съхраняване на буферно депо за временно складиране на обезводнения кек преди извозването му на депо в съответствие със становището на Министерство на здравеопазването. Утайката е аеробно стабилизирана, обезводнена на центрофуга и обработена със суха хидратна вар (постваруване) с цел по-добро кондициониране с цел по-лесно транспортиране и депониране. Така обработената утайка е възможно да се оползотвори за рекултивация на нарушени територии или в селското стопанство след лабораторен анализ за наторяване на закислени почви.

- Остатъци от решетки и сита : Код 19 08 01 ; Вид – твърди

Количеството на материалите, задържани в решетките варира в зависимост от типа на решетките и разстоянието между прътите. В настоящия проект са монтирани фини решетки с разстояние между

прътите 5 мм. Задържаните отпадъци с прогнозно количество 1.15 м3/дн за сезон и 0.303 м3/дн извън сезон се транспортират до контейнери за отпадъци.

Остатъците от фините решетки са с разнороден характер (растителни, битови, текстилни, керамични, кости, опаковъчни и други отпадъци) с размери между 5 и 20 мм. Съставът им е еднороден с ТБО, смесени с органична материя. Събраните от решетките едри примеси се транспортират и съхраняват в контейнери за ТБО. При напълване до 60%, контейнерът се натоварва на самосвал и ще се извозва на Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево ежедневно.

Прогнозните количества са 212.23 м3/година с влажност 75% и обемно тегло 0.75 т/м3.

Вид отпадък Прогнозно максимално количество

19 08 01 Остатъци от решетки и сита

1.15 м3 / ден - сезон

0.303 м3 / ден – извън сезон

- Отпадъци от пясъкозадържателя : Код- 19 08 02 ;Вид – твърди

След прецеждането водата помпено постъпва в хоризонтален аеруем пясъкозадържател, където се използва тангенциалната сила

за отделяне на пясъка от водата. След улавянето пясъка се обезводнява с класификатор. Цялото съоръжение пясъкозадържател и класификатор са комбинирани в компактно метално съоръжение. Като резервен вариант на пясъкозадържателя пе бъдат монтирани на тласкателите на помпите хидроциклони, които ще работят докато се изгради ПСОВ и при байпасиране на цялата ПСОВ.

За събирането и транспортиране на обезводненият пясък ще се използва обикновен контейнер за битови отпадъци. Този отпадък, представляващ смес от лесноутаими минерални частици с полепнали по тях органични вещества спада към безвредните отпадъци. Контейнерите се запълват до 35% от обема предвид теглото на мокрия пясък и се извозват на Регионалното депо за неопасни отпадъци за Созопол, Приморско и Царево ежедневно.

Прогнозното количество е 0.884 м3 / ден за сезон и 0.233 м3/дн извън сезон, респ. 163.08 м3/

година.Този вид отпадък е с влажност 60% и обемно тегло 1.5 т/м3.


19 08 02 Отпадъци от пясъкозадържателя


0.233 м3 / ден –

- Утайки от третиране на отпадъчни води – обезводнена утайка : Код 19 08 05; Вид –

полутвърдиВ процеса на механично пречистване с първично утаяване се отделя

първична утайка. В процеса на биологично пречистване се отделя излишна активна утайка. Смесените първична и излишна активна утайка се стабилизитат в аеробен стабилизатор за окисление на органиката, уплътняват се в гравитачен утайкоуплътнител, обезводняват се на центрофуга и допълнително се кондиционират посредством постваруване.

Прогнозното количество за обезводнена стабилизирана утайка – 21.8 м3/ден за сезон и 6.67

м3/ден извън сезон което прави 4250 м3/година (3897т/год).


19 08 05 Утайки от третиране на битови отпадъчни води


6.67 м3 / ден – извън сезон

4. НАЧИНИ И МЕТОДИ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА УТАЙКИТЕ ОТ ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

4.1. Компостиране

Компостирането е способ за обезвреждане на биоразградими битови, селскостопански и някои промишлени отпадъци под действието на макро - и микроорганизми в присъствието на кислород и при контролирани условия.

Това е един от най-ефикасните методи за обезвреждане на отпадъците.Той може да бъде определен като процес за частична минерализация и хумификация на органичните субстанции на отпадъците.

Компостът представлява стабилно , хигиенизирано , без неприятна миризма , богато на органични съставки и подобно на хумус вещество , получено в резултат на процеса на компостиране.

От технологична гледна точка се прилагат два основни начина на компостиране на утайките от

ПСОВ :

- самостоятелно компостиране;

- съвместно компостиране на утайките и биоразградимата част от твърдите битови отпадъци

При самостоятелното компостиране могат да се обработват съвместно или отделно пресни, изгнили и аеробно стабилизирани утайки.Самостоятелното компостиране не винаги е достатъчно ефективно поради: повишена влажност, алкалността и неорганичните съединения, понижената порестост, съдържанието на токсични елементи и др.

Съвместното компостиране на утайките с твърдите битови отпадъци има за цел да избегне тези недостатъци. Най-целесъобразно е за приготвянето на такава смес да се използват предварително обезводнени и изсушени утайки.

Основната цел на процеса на компостиране е да бъде получен стабилизиран продукт, като с този термин се обозначава или достигането на биологично узряване или достигане на агрономична зрялост.

Поради високото съдържание на органична материя в утайките от ПСОВ, компостирането е подходящ метод за тяхното стабилизиране.

Основен фактор за ефективното протичане на биохимичните процеси при компостирането е влажността. Оптималните стойности за влажност на материала за компостиране варират между 65-40%.При стойности под 40 % се наблюдава чувствително забавяне на биологичната активност , която спира на границата 25-30%. При влажност над 65 % обратно , разпространението на кислорода в масата се оказва дотолкова затруднено , че това може да доведе до установяване на анаеробни условия.

Утайките от ПСОВ са с влажност около 80%. За да бъдат компостирани е необходимо да се направи подходящо смесване на тези утайки с материали , отличаващи се с високо съдържание на сухо вещество, като например: стърготини , натрошени парчета от дървесна кора или нишковидни материали като слама, сухи листа. Целта е средната влажност на масата за компостиране да не надвишава 65%.

Компостирането протича в две последователни фази :

• Ферментация (разграждане) ;

• Зреене;

Първата фаза е чисто термофилна, тя е известна и като фаза, протичаща с висока скорост и може да трае от няколко седмици до месец. Продължителността зависи от характеристиките на субстрата и от техниката на компостиране. Нарастването на температурата е доста

чувствително през първите 12 – 48 часа след оформянето на купа, тя се повишава бързо до 55 - 60 оС. Ако топлината не бъде разпределена равномерно или отделена по подходящ начин, температурите могат да се повишат толкова, че да доведат до понижаване на активността на по-голямата част от микроорганизмите. Термофилната фаза предизвиква унищожаване на семената на някои вредни растения, попаднали в началната маса. Първата фаза на процеса завършва с края на термофилната ферментация и има ограничена продължителност във времето.

Във втората фаза , която трае понякога до месеци, се получава стабилизиран, т.е. зрял компост. Необходим е период на узряване от най-малко 12 седмици, по време на които куповете трябва да бъдат преобръщани поне 5 пъти. Инсталацията за компостиране трябва да бъде разположена в покрита сграда. Трябва да се осигури дренираща, бетонна платформа за узряване и съхраняване на утайката. Площта за съхранение трябва да бъде достатъчна за максимум 6-месечен добив.

Тази инсталация трябва да бъде оразмерена така, че да отговаря на изискванията към обработените утайки, дефинирани в Директива на ЕС 86/278/ЕЕС за опазване на околната среда, и по- специално почвите, когато подобна утайка се използва в селското стопанство. Трябва да бъдат осигурени сензори за непрекъснато следене на температурата, за да се осигури поддържането на необходимите тепмператури по време на процеса на компостиране.Тази технология изисква доста сложно оборудване и големи ин в естиции за изграждане на покрита сграда с постоянна температура за правилното протичане на двете ф а зи на компостиране

4.2. Термично изсушаване на утайки

Съществуват различни методи за термично изсушаване на утайките и за получаване на краен сух продукт , удобен за транспортиране и използване.

Термичното изсушаване на утайките цели отделянето на остатъчната свободна вода, физико-

механично свързаната вода и основната част от физико-химично свързаната вода.

Термичното изсушаване на утайките се извършва на специални сушилни инсталации при температура 450 °- 800° С и е свързано със значителен разход на енергия.

Изсушените утайки могат да се прилагат в земеделието.

Тази технология не е подходяща за конкретният случай - изисква доста сложно оборудване и гориво. Отделят се емисии в атмосферния въздух.

4.3. Изгаряне на утайките

Това е окислителен процес, при който органичните вещества при висока температура преминават във въглероден диоксид, азот и водни пари. Методът се прилага, когато утайките съдържат трудноокиселяващи се органични вещества или когато нямат възможност за други начини за използване на утайките. Освен това към емисиите, отделяни във въздуха при този процес , се поставят по-високи изисквания . (Наредба №6 за условията и изсикванията за изграждането на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци ДВ бр.46/2004 г.).

С изгарянето на утайките се цели отстраняването на органичните вещества и химически свързаната вода. След изгарянето в остатъчната пепел се запазва съдържанието на фосфор и калий, което позволява тя да се използва като минерален тор. Остатъчната пепел е безвредна, лесно се пакетира, транспортира и оползотворява.

Изгарянето на утайките бива два вида

1. Мокро (течна оксидация) – термо-химично окисление на органиката

2. Сухо (конвенционално) – термично изгаряне в пещи при То = 900о С

Тази технология не е п о дходяща за конкретният случай, тъй като реализацията и експлоатацията на такава инсталация и з иск в а значителни средства.

4.4. Употреба в земеделието

Съгласно Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.) е допустимо използването на утайки от ПСОВ за земеделски нужди. В практиката утайките се използват главно за две цели: наторяване и рекултивиране на селскостопански площи.

За да се използват в земеделието утайките трябва да отговарят на следните изисквания :

• утайките да не представляват опасни отпадъци;

• концентрацията на тежките метали в почвата преди и след влагането на утайката да не надвишава ПДК , посочено в таблицата;

Пределно допустими концентрации на тежки метали в почвата (ПДК) мг/кг сухо вещество

pH кадмий

Мед

никел

олово

цинк живак

хром Арсен

6-7.4

2 100 60 80 250 1 200 25

>7.4

3 140 75 100 300 1 200 25

Коеф. на концентрация – КК2

1,3 1,2 1,2

1,3

1,3

1,2 1,2

1,2

- Активната реакция (pH) на почвата се определя в суспензия, при съотношение почва: вода 1:5

и време на взаимодействие с вода 5 часа.

- Коефициентът за корекция се прилага за почви със съдържание на физична глина ( частици <

0.01 mm ) > 60% в горния хоризонт (дълбочина 0-20 см) и/или хоризонт А (0-10 см) на необработваеми земи и постоянни тревни площи с КК. Данните за съдържание на физич глина се вземат от почвените карти и очерци или чрез изпитване на място.

• концентрациите на тежки метали и устойчиви органични замърсители в утайките да не надвишава ПДК посочено в таблицата представена по-долу:

Пределно допустими концентрации на тежки метали и устойчиви органични замърсители в утайките , предназначени за употреба в земеделието

№ Параметри

За използване в земеделието ПДК (мг/кг

сухо вещество)1. Кадмий 302. Мед 160

03. Никел 3504. Олово 8005. Цинк 300

06. Живак 167. Хром 5008. Арсен 259. ПАВ ( полициклични ароматни

въглеводороди)6,5

10. ПХБ ( полихлорирани бинефили) 1

• утайките да не са предварително третирани;

• почвата да е с pH под 6;

• да не съществува опасност от замърсяване на прилежащи повърхности и подземни водни обекти.

Микробиологични и паразитологични изисквания , които трябва да бъдат удовлетворени при третиране на утайки , предназначени за оползотворяване в земеделието.

№ Показател Единица мярка

1. Salmonella spp. Не се допуска в 0 гр.

2. Escherihia coli Над 1 гр.

3. Clostridium perfingens Над 1 гр.

4. Жизненоспособни яйца на хелминти

1 на 1 кг. (сухо в-во)

Генерираните в ПСОВ - Созопол утайки, предвид характера на заустваните в градската канализация води, не би трябвало да съдържат тежки метали и съставки, които биха ги категоризирали като опасни отпадъци.

Не се допуска оползотворяване на утайки върху :

- пасища или площи засети с фуражни култури, ако се използват за паша или фуражите се прибират в срок по-кратък от 45 дни, след употребата на утайките;

- почви, върху които се отглеждат овощни, зеленчукови и други култури и лозя с изключение на овощни дървета;

- почви предназначени за отглеждане на овощни, зеленчукови и други култури, които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние, за период 10 месеца преди и по време на събиране на реколтата;

- крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги;

- пояс І и пояс ІІ на санитарно–охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Задължения на Производителя и ползвателите на утайки

Операторът на ПСОВ е длъжен:

1. да осигури изпитване в лицензирани лаборатории на генерираните утайки, предназначени за употреба в земеделието по следните

показатели:

- сухо вещество , органично вещество;

- pH;

- общ , авониев и нитратен азот;

- фосфор, калий – общи и подвижни форми;

- калций,магнезия,сяра от сулфати;

- кадмий , мед , никел, олово, цинк, живак, хром , арсен;

- ПАВ ( холициклични ароматни въглеводороди) и ПХБ ( полихлорирани бифенили);

- Esherichia coli , Salmonella spp. , Clostridium perfingens и жизненоспособни яйца на хелминти.

Изпитванията се правят през определени периоди, които за тежки метали и арсен са не по-дълги от 6 месеца, а за останалите случаи, в зависимост от количеството генерирани утайки в тонове сухо вещество.

2. Да предостави на потребителите – земеделски производители информация за резултатите от изпитанията.

3. При възникнали проблеми в състава на отпадъчните води, които водят до промяна на утайките незабавно да уведоми потребителите на утайки и контролния орган РИОСВ.

4. Да пази протоколите от изпитванията 5 години и да ги предостави на компетентните органи при поискване.

Задължения на потребителите на утайки

Потребителите на утайки са земеделски производители, собственици на земеделски земи и комасирани земеделски масиви.

Те са длъжни:

1. Да получат разрешение за ползване на утайки по Закона за опазване на земеделските земи

2. Да осигурят изпитания на почвата от местата, където ще се внасят утайки за обогатяване. Тези изпитания трябва да включват следните показатели :

- pH;

- Количество Cd,Cu,N,Pb,Zn,Hg,Cr,As

- Количество N,P,K – общи и подвижни форми;

- Органично вещество.

Изпитването на почвата се извършва при първоначално приемане на утайки и на всеки 5 години.

Както бе отбелязано, безспорните преимущества на утайките и оборския тор като естествен органичен подобрител на почвите пред химическите торове, се дължи на техния органичен състав и структура, позволяващи трансформирането им в хумус. Това обаче е един дълъг, многогодишен процес в който е ангажирана местната почвена микро- и макрофауна.

Междувременно растенията успяват да усвоят само частично хранителните вещества, освободени в процеса на биохимичната трансформация на органичните отпадъци – оборски тор и утайки. Останалите неусвоени биоигенни елементи и вещества се отмиват с дъждовния отток в прилежащите естествени водни течения и басейни или попадат в подземните води с известните неблагоприятни последствия от това.

Както показва дългогодишната практика в Западна Европа и САЩ, убеждаването на фермерите да приемат утайките за наторяване дори безплатно е сериозен проблем, изискващ продължителни усилия и средства за съответни подготвителни (образователни) програми, при което успехът не е гарантиран. При тези условия не само, че не може да се разчита на сигурна печалба от реализирането на утайките като тор на пазара, но ще са необходими допълнителни разходи, главно за транспорт и реклама.Използването на утайките за наторяване ще изисква готовността и предварително договорираното съгласие на земеделск и те стопани да ги приемат. Продажбата на утайки като тор на земедел с ките стопани засега не е реална, но е възм о жна в дългосрочен пла н .

В Капиталната програма на Общ и на Созопол е залегнала програма за изготвяне на Лесоустройствен проект. При разработването му ще бъдат взети предвид количествата и качествата на утайките, получени от пречиствателния процес за наторяване на обработвания тере н .

4.5. Рекултивация на увредени терени

Възможно е използването на утайките от ПСОВ за рекултивация на кариери, които вече не се експлоатират. Съгласно Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) чл. 11, ал. 1 на рекултивация подлежат рудници, кариерни други земи с нарушен почвен профил.

За ограничаване въздействието на минно- добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, през 2009 г. са изпълнявани редица мероприятия, както от страна на дружествата в експлоатация, така и по силата на ПМС № 140/1992 г. за рудодобива, ПМС № 195/2000 г. за въгледобивната промишленост, ПМС № 74/1998 г. за уранодобивната промишленост, както и ПМС173/2004 г. за отстраняване на щети от стари замърсявания до

момента на приватизация.

Рекултивацията се извършва на два етапа:

1. техническа рекултивация, при която се извършват почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; добавяне на подобрители; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; изграждане

на временни и постоянни пътища; изгражданена противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения;

оформяне на водните площи;

2. биологична рекултивация, при която се извършват:

а) когато теренът се рекултивира за земеделско ползване - комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация;

б) когато теренът се рекултивира за горскостопанско ползване - лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването.Когато нарушеният терен е предназначен за залесяване пластът от материалите, върху които се разстила хумусният пласт е с дебелина не по-малка от 2 м. Утайките от ПСОВ обикновено се използват за пълнежен материал смесени със земни почви и строителни отпадъци или като пълнеж на предварително оформени клетки от друг сух стабилен материал. Начинът им на влагане зависи от проектното решение за конкретният случай.

В района съществуват нарушени терени от минн и разработки на “Бургаски медни мини” ЕАД.

По линия на ПМС № 140/23.07.1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности са изпълнени проекти за Техническа и биологична рекултивация на нарушени терени от дейността на рудник „Зидарово” и рудник “Пропаднала вода”.

При бъдещи разработки за „Техническа и биологична рекултив а ция на нарушени терени от дейността на рудниц и ”, с о бственост на “Бургаски ме д н и мини ” ЕАД, утайките от ПСОВ Созопол ще бъдат предложени да се използват като пълнежен материал при техническата рекултивация или като наторителен материал при биологи ч на рекултивация за горскостопанско пол з ван е .

4.6. Депониране

Депонирането на утайки е най-често използвания метод. По тази начин се обезвреждат утайките на ПСОВ при невъзможност за тяхното оползотворяване по друг начин. То може да бъде решение след предварително третиране и стабилизиране на утайките и засега е единствения реално приемлив начин, като част от технологичната верига за тяхното оползотворяване.

Депонирането не е от приоритетните начини и съгласно Директивите на ЕС, тъй като с отпадъците се заемат нови територии. Освен това не се оползотворяват ценните органични съставки на утайките.

Община Созопол като оператор на „ Регионал н о депо за неопасни отпадъци за общините Со з опол, Приморс к о и Царево в землището на с. Равадинов о ” има издадено Комплекс н о Разрешително №204 - Н0 - И0 - А0/2008г. от Министерство на околната среда и водите, с което се разреша в а на притежателя му да при е ма на територията на площадката отпадъци с кодове 19 08 01 ( от решетки и сита), 19 08 02 ( от пясъкозадържате л и ), 19 08 05 (утайки от п р ечистване на отпадъчни во ди от насе л ени места ).

Регионалното депо за неопасни отпадъци е изградено по съвременна технология и е пуснато в експлоатация през 2009 год. Капацитетът му е изчислен за минимум 25 години.

Съществуват няколко технологични решения за съвместно депониране на битови отпадъци и утайки отПСОВ.

І- ви метод – утайка + твърди битови отпадъци

При първия метод утайките се депонират на работния фронт на сметището и се разстилат върху твърдите битови отпадъци. Смесват се възможно най-добре и получената смес се разстила, уплътнява и покрива по обичайния за едно депо начин.Отношението ТБО/утайки може да варира в съответствие със съдържанието на сухо вещество в утайките :

Съдържание на сухо вещество в утайките

Отношение ТБО/утайки

3-10 %

7т/1т10-17

%6т/1т17-20

%5т/1т>

20%4т/1т

Депониране на утайка може да започне , само след като се депонират

поне 3 метра основен пласт от битови отпадъци. Утайките трябва да се разстилат на пластове с малка дебелина.

В зависимост от начина , по който утайката се смесва с БО , се използват различни методи за вграждане на утайките в депото :

- купово депониране – утайката се депонира на купове с височина 60-90 см , покрити с 1.10-1,30

м. БО. Количеството на утайката е 20-25 % от купа;

- смесено депониране – утайката се разстила на тънък слой (около 25 см) между битовите отпадъци , при което дебелината на пластовете отпадъци трябва да бъде не по-малка от 1м.;

- депониране с балирани отпадъци – ако утайката се депонира с балиран отпадък, балите трябва да бъдат 1м. на 1,5 м.(около 1,2 тона).Балите се използват са създаване на залив в депото , в които се депонира утайката. Всеки залив трябва да е с широчина 3 бали и височина 2 бали , което ще позволи депонирането на 20 тона обезводнена утайка.След запълване отворения край на на залива се затваря с 2 бали , които се прибутват с булдозер.Клетката се покрива , като се избутват бали на повърхността на утайката и се подреждат с булдозер.Това позволява депониране на 20 тона утайка и 80 тона ТБО.Тези клетки трябва да са разпръснати из депото , за да се избегне създаване на меки места.

Най-общо методите за съвместно депониране на утайки + ТБО поставят следните проблеми:

- миризмата на утайката ще зависи от степента на нейната стабилизация;

- количеството инфилтрат може да се увеличи

- функционирането на уплътнителните машини в случай на утайки/ТБО се затруднява

- отношението ТБО/утайка трябва да бъде проучено, за да улесни абсорбирането на влагата на утайките;

- трябва да се осигури капацитет за складиране на утайките, или на ТБО, така че утайките да могат да бъдат смесвани с ТБО при депонирането.

ІІ-ри метод - смес от утайка + почва , внасяни към ТБО

При втория начин утайките се смесват с пръст и след направа на сместа тя се използва, като заместител на материал за покриване, който нормално се използва в депа за ТБО. Този материал е нужен , както за покриване при ежедневна експлоатация, така и при окончателна рекултивация на депото.

Преимуществата на втория метод са :

- елиминира се складирането на утайки върху работния фронт ;

- сместа може да се използва за рекултивация на запълнени участъци от новото ДТБО

- спестява се наторяването;

- намаляване до минимум затлачването и ерозията;

Недостатъците на втория метод са :

- необходима площ за направа на сместа

Разумен подход от икономическа и от екологична гледна точка е намаляване обема на утайките и стабилизирането им преди депониране, както и търсене на алтернативни методи за тяхното оползотворяване.Съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 към него, делът на твърдите органични отпадъци, отстранявани на депо, се ограничава с тенденция да бъде сведен до

незначителен в близка перспектива. От друга страна, депонирането на утайките от ПСОВ е все още единствената алтернатива, практикувана у нас.

Единствения реално приемлив начин за близките 1-2 години, докато се осъ щ е с твят проек т и за рекултивация на нарушени терени е депонирането на отпадъците от ПС О В на регионалното депо, като част от технологичната верига за тяхн о то оползотворяван е .

5. СХЕМИ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

¾ Нормативна регламентация

ПМС 53/19.03.1999 ГОД. – Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци

¾ Договорни отношения

Община Созопол като оператор на „ Регионал н о депо за неопасни отпадъци за общините Со з опол, Приморс к о и Царево в землището на с. Равадинов о ” има издадено Комплекс н о Разрешително №204 - Н0 - И0 - А0/2008г. от Министерство на околната среда и водите, с което се разреша в а на притежателя му да приема на територията на п л оща дка та отпадъци от де й н остта на ПСО В :

- 20 0301 ( битови отпадъц и )

- 19 08 01 ( от решетки и сит а)

- 19 08 02 ( от пясъкозадържател и )

- 19 08 05 ( утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места ).

„Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево” се намира на отстояние 11 км от площадката на ПСОВ.

Нарушените терени от минни разработки от „Бургаски медни мини” са на средно отстояние 20 км от площадката на ПСОВ.

Транспортна схема № 1– Отпадъци от решетки и Пясъкозадържател

ВИД НА ОТПАДЪКА КРАЕН ПОЛУЧАТЕЛ

Неопасни отпадъци от ГПСОВ

9 Остатъци от решетки и сита

9 Отпадъци от пясъкоуловители

Регионално депо за неопасни отпадъци за общините

Созопол,Приморско и Царево –

Транспортна схема №2А – изнасяне и транспортиране на стабилизирана утайка до РД за ТБО


Неопасни утайки от ГПСОВ

9 Утайки от третиране на битови отп. води

Регионално депо за неопасни отпадъци за общините

Созопол,Приморско и Царево –

11 кмТранспортна схема №2Б – изнасяне и транспортиране на стабилизирана утайка до нарушен терен за рекултивация


Неопасни утайки от ГПСОВ

9 Утайки от третиране на битови

Нарушени терени от минна дейност за рекултивация – 20 км

Транспортна схема № 3 Третиране на опасни отпадъци и утайки


Маслени петролни смеси от маслозадържателя

Предават се на лицензирана фирма за преработка - Съгласно договор

Луминисцентни лампи Предават се на лицензирана фирма за преработка или рециклиране - Съгласно договор

Опаковъчни материали Събират се и сепредават на

лицензирана фирма за преработка и рециклиране - Съгласно договор

Съгласно разпоредбите на българското законодателство и практика оператори на ПОСВ са местните ВиК дружества. Същите разполагат със собствена база от МПС за транспортиране на получените в ПСОВ отпадъци.

6. ТЕХИКО-ИКОНОМИЧЕСКА ЧАСТ

Експлоатационните средства за обезвреждане на производствени неопасни отпадъци, сформирани от ПСОВ Созопол се формират от транспортирането им и от разходите за общински такси за обезвреждането им.

- Остатъци от решетки и сита : Код 19 08 01 ; Вид – твърди

Прогнозните количества са 159.17 т/година.

- Отпадъци от пясъкозадържателя : Код- 19 08 02 ;Вид – твърди

Прогнозното количество е 244.62 т/ година.

- Утайки от третиране на битови отпадъчни води Код 19 08 05; Вид – полутвърди

Прогнозното количество за обезводнена утайка е 3897 т/год.

Обезводнените утайки ще бъдат смесени със суха хидратна вар (постваруване) с цел по-добро кондициониране и постигане на подходяща консистенцията при транспортиране и депониране.

Общото годишно количество на неопасните отпадъци, генерирани в ПСОВ е 4300 т/год

6.1. Прогнозни финансови разходи при депониране на утайките

Транспортните разходи са изчислени с презумпцията, че ВиК – Созопол

използва собствени моторно превозни средства със средна товароносимост 5 тона и обем на легена 5.0 м3. Приемаме среден разхоод на гориво 20 л/100 км (2700лв/т), на базата на разстоянието от ПСОВ - Созопол до Регионалното депо за ТБО (11 км в едната посока).Разходите за общински такси за депониране на производствени неопасни отпадъци имащи характер на битови на Регионалното депо за ТБО възлизат на 40,08 лв/тон с ДДС.

ДЕЙН

Цена за1год

транспортирането на отпадъци от решетката (212м3/г) до депо – 43 курса * 11.90лв

512 лв.

транспортирането на отпадъци от пясъкозадържателя (163.08 м3/г) до депо – 33 курса *

393 лв.

транспортирането на утайки от третиране на битови отпадъчни води (4250 м3/г) до депо

25 288 лв.

такси за депониране на отпадъци, генерирани в ПСОВ - 4300 т/г * 40.08 лв/т

172 344 лв.

ОБЩО без ДДС 198 537 лв.

Горепосочените разходи са прогнозни, тъй като зависят от вида на МПС, което ще се използва, промяна в цените на горивата, местните такси и др.

6.2. Прогнозни финансови разходи при оползотворяване на утайките за рекултивация на увредени терени

„Бургаски медни мини” ЕАД – Бургас разработва кариери за получаване на цветни метали. В района има няколко увредени терени от минна дейност, който подлежат на рекултивация. При бъдещи разработки за„Техническа и биологична рекултивация на нарушени терени от дейността на рудници”, собственост на“Бургаски медни мини” ЕАД, утайките от ПСОВ Созопол ще бъдат предложени да се използват като пълнежен материал при техническата рекултивация или като наторителен материал при биологична рекултивация за горскостопанско ползване.Не се предвижда да се заплаща такса за влагането на утайките за рекултивация. Разходите се формират единствено от транспортирането на утайките до съответния терен. Транспортните разходи са изчислени с презумцията, че ВиК – Созопол използва собствени моторно превозни средства със средна товароносимост 5 тона и обем на легена 5.0 м3. Приемаме среден разхоод на гориво 20 л/100 км (2700лв/т), на базата на разстоянието от ПСОВ - Созопол до терените за

рекултивация (20 км в еднатапосока).

ДЕЙНОСТ

Цена за 1год

транспортирането на отпадъци от решетката (212м3/г) до депо – 43 курса * 11.90лв

512 лв.

транспортирането на отпадъци от пясъкозадържателя (163.08 м3/г) до депо – 33курса * 11.90 лв

393 лв.

такси за депониране на отпадъци от решетката и пясъкозадържателя (403.8 т/г* 40.08лв/т ) в ТБО

16 184 лв.

транспортирането на утайки от третиране на битови отпадъчни води (4250 м3/г) до терена за рекултивация – 2125 курса * 21.60лв

45 900 лв.

ОБЩО без ДДС 62 989 лв

6.3. Прогнозни финансови резултати при третиране на опасни утайки

Не се предвижда в ПСОВ да се генерират опасни утайки.

6.4. Бюджетни средства и други донори

Финансирането на дейностите по отпадъците се извършва изцяло със собствени средства на ВиКоператора, спазвайки основния принцип „замърсителят плаща”.

6.5 Заключение

От направеният анализ стигаме до извода, че технико-икономически по-изгоден и реално приложими е варианта с оползотворяване на утайките за рекултивация на увредени терени. При изготвяне на проект за рекултивация на увредените терени от дейността на „Бургаски медни мини”- ЕАД ще бъдат взети предвид количествата и качествата на утайките, получени от пречиствателния процес. Ако този проект не бъде

реалност до една година след изграждането на ПСОВ Созопол, утайките от третирането на битовите отпадъчни води ще се оползотворяват по транспортна схема 2А до Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево, докато не бъде изпълнен проекта за рекултивация.

В Капиталната програма на Община Созопол е залегнала програма за изготвяне на Лесоустройствен проект. При разработването му ще бъдат взети предвид количествата и качествата на утайките, получени от пречиствателния процес за наторяване на обработвания терен.

Програмата е отворена и за оползотворяване на стабилизираните утайки в кореспонденция с различни програми за селското стопанство, опустяване на земите в региона, биорекултивация и регенерация на почвите (особено при закислени терени).На територията на ПСОВ Созопол няма възможност за съхранение на обезводнената утайка по разпореждане на Министерство на здравеопазването.

7. КООРДИНАЦИЯ С ДРУГИ ПРОГРАМИ, ИМАЩИ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА

7.1. Връзка с други програми

Настоящата Програма е неразривно свързана с Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции и Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г. В изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците2009-2013 г., за утайките от ПСОВ се предвижда да се третират по метода „третиране с вар” след обезводняване, който гарантира съдържанието на СВ в утайките нараства до 23-25%.

7.2. Система за оценка на резултатите и актуализация на програмата

Ежегодно до 31 март ще се изготвя отчет за изпълнението на програмата. Ще се проследява изпълнението на заложените цели и очаквани резултати.

Цел Резултат

Контрол за събиране и транспортиране на смесените битови отпадъци, генерирани от служителите от ПСОВ

Спазване нормативните изисквания за събиране и третиране на ТБО

Контрол за разделното събиране и транспортиране на отпадъци и опаковки от стъкло, хартия и пластмаса

Спазване нормативнитеизисквания за

разделното събиране и транспортиране на отпадъци и опаковки от стъкло, хартия и пластмаса

Контрол по временното съхраняване на флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак и отпадъци от ЕЕО

Спазване на нормативните изисквания за третиране на отпадъци от флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак и отпадъци от ЕЕО

Контрол по временносъхранение,

транспортиране и депониране

Спазване нормативните изисквания за третиране на утайки

Провеждане на инструктаж с персонала за дейност с отпадъци

Недопускане замърсяване на околната среда

Годишен отчет заизпълнениена програмата

Изпълнение на Програмата в указаните срокове и съгласно заложените цели

Предвижда се при необходимост Програмата да бъде актуализирана.

7.3 Информация за връзка с упълномощените лица, отговорни за управлението на отпадъците

Бенефициент на ПСОВ Созопол е Община Созопол, а оператор ще бъде ВиК дружеството, където има специално назначени лица, които да отговарят за дейностите по отпадъците.

8. ПАРАМЕТРИ ЗА КОНТРОЛ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ

След пускане в експлоатация на ПСОВ Созопол, всички документи съгласно Наредба № 9 от 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичен регистър на издадените разрешения, регистрационни документи и на закритите обекти ще бъдат изготвени.

1. Контрол на индустриалните замърсители съгласно Наредба № 7 от 14/11/2000г. за условията и реда на заустване на производствени отпадъчни води в канализацията на населените места и Наредба № 9 от 04/05/94 за ползване на водоснабдителни и канализационни системи

2. Контрол на генерираните утайки в рамките на ПСОВ

2.1. Качествен състав на входната отпадъчна вода – БПК, ХПК, НВ,

N, Р

2.2. Концентрацията на кислорода в биобасейна -2 mg/l

2.3. Повърхностно натоварване на вторичните утаители Qмакс – 0.78 м3/м2.ч

2.4. Времепрестой в съоръженията за хидравлично уплътняване на утайките – 24 ч

2.5. Индекс на утайката – 110 мг/л

2.6. Органично съдържание в стабилизираната утайка < 50%

2.7. Сухо съдържание в обезводнената стабилизирана утайка – 22-25%

2.8. Доза на флокуланта при механично обезводняване > 5 кг/тСВ

2.9. Доза на вар за постваруване > 10%СВ

3. Контрол върху използването на утайките след третирането им в ПСОВ

Очакваното годишно количество утайки от пречиствателния процес е 4250 м3 и на отпадъци от механичното пречистване – 375 м3.

Ще се изготвят се годишни отчети за количеството генерирана утайка от ПСОВ по видове и количеството транспортирана утайка по предназначение – до „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево” или до нарушени терени за рекултивация.

Ежегодно отчетите ще се представят в РИОСВ – Бургас.

9. МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ И РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ УПРАВЛЕНИЕТИО НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Мерки , свързани с процеса на вземане на решения

- Създаване и приемане на работни инструкции на площадката на ГПСОВ

- Създаване на отговорна структура към ГПСОВ за осъществяване на дейността по управление на утайките

- Автоматизирано отчитане на количеството на утайките, излизащо от ГПСОВ

- Информационна система за обезпечаване управлението на утайките

- Обвързване на програмата с Национален план за управление на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни

води- Включване в управленческата структура чрез концесия на

различни предприятия и фирми, които да участват в извозването, последващата преработка и оползотворяването на утайките

Програмата за управление на утайките ще се актуализира и детайлизира при пускане в експлоатация наПСОВ Созопол.

До създаването на специализирано звено към ПСОВ Созопол по управление на дейността и експлоатацията на ГПСОВ - отчетът и контролът по изпълнение и актуализация на програмата се осъществява от Община Созопол.

€¦ · Web view- Директива на ЕС 76/464/ЕЕС за замърсяването...

Documents

Transcript of €¦ · Web view- Директива на ЕС 76/464/ЕЕС за замърсяването...