УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ гр. София

Архитектурен факултет

Катедра: „Градоустройство”

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Модул: „Туристическо планиране” Студент: Благой Георгиев Петков Специалност: Урбанизъм Факултетен №: 10047 Учебна година: Зимен семестър (7-ми) на учебната 2008/2009 год. Ръководител: Петко Еврев

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура TURPLbEBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Туристическо планиране

Започва в семестър 7 Завършва в семестър 7

ECTS 4.0

СтатутИзбираем

Code TURPLbEBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Tourism Planning

Starts in semester 7 Ends in semester 7

ECTS4.0

Type Elective

300

60

60

Анотация

Дисциплината запознава студентите със съвременните тенденции в развитието на туристическата индустрия и връзката и с планирането и околната среда. Придобиват се познания относно организацията и управлението на туризма. Създават се умения за определяне на различните туристически услуги и конкурентноспособността на туристическите ресурси и дестинации, както и отношение към качествата на различните реализации и подходи и връзката им с глобалните промени.

Annotation

Students are acquainted with the modern trends in the tourist industry development and its relation to planning and environment. Knowledge is obtained on the organization and management of tourism. Skills are acquired for offering various tourist services, and for the competitive power of the tourist services and destinations. A feeling is developed for the qualities of the various undertakings and approaches and their relation to the global changes.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerAssoc.Prof. Nikolina Popova

Водещ преподавателдоц. Николина Попова

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\TURPLbEBU7U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм*UACEG, 26.6.2006 , A- 2454 TURPLbEBUUrbanism

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

УВОД. ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ Съществува много силна връзка между туризма, като вид икономическа дейност, отрасъл на стопанството, който също така намира отражение в устройственото планиране и свободното време. В теорията на туристическото планиране се говори за „бюджет” на вренето – работно и свободно, което не е равносилно на „каквото остане”. В извънработното време се включва също домашен труд, битови потребности, сън, трудови пътувания и подготовка на трудовия процес. Свободното време се запълва с незадължителни дейности, собствен избор – спорт, развлечение, култура и т.н. През втората половина на миналия век, с нарасналата индустриализация и оформените производствени зони се заговори за строг режим на трудовата дейност и теория на свободното време. Според Карл Маркс мерило за богатството на бъдещите общества ще бъде не времето за труд, а свободното време. Постмодерното общество и ерата на информационните технологии довеждат до възможност свободното време да нараства, както и до съвсем нов начин на формиране на свободно и работно време, работа от дома и т.н. Свободното време може да се разглежда като: А) величина, количество – исторически променлива, зависи от производството, отражение върху планиране; Б) структура – разпределение през дена, през годината (годишни ваканции) и в седмицата – проблеми свързани с планирането на околоградската територия, градът изхвърля функции, които трябва да се организират; В) съдържание – дейности; Организацията на свободното време по тези три компонента би следвало да бъде в подходяща за целта среда. Масовият характер на туризма и това, че годишната отпуска се съсредоточава в месеците юли и август довежда до огромни проблеми, струпване на хора на едно място, задръстване на артерии, като тези във Франция и т.н. 60% от отпуските у нас се вземат през лятото. Стремежът годишната отпуска да се раздели поне на две има доказано добър ефект върху здравето, това разбира се би следвало да бъде съобразено и с туристическите възможности на страната. Това е от значение особено за държавите без излаз на море – Швейцария въвежда две почивки още от 50-те години на миналия век.

В България е имало предложения да се разделят почивните дни на населението на половина, като неделята е обща (с евентуално още един

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 2 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

почивен ден, при три дена почивка). В САЩ се налага термина безкраен уикенд. През 1972 год. Глухаров предлага да почиваме един ден в седмицата, една седмица в месеца и един месец в годината. Класификация на дейностите: Класификация по Захари Стайков:

o Образование и повишаване на квалификацията (обучение през целия живот)

o Спорт, почивка, туризъм o Обществени, o Културни и o Други дейности

Дейности по Дюмазедие: o Физически o Любителски (хобита) o Артистични o Обществени o Развлекателни дейности (включително посещения на спортни

събития) o Туризъм

По Глухаров: физически, интелектуални и емоционални дейности, като една дейност може да попада в няколко от изброените категории.

Отдихът представлява целия комплекс от всички незадължителни дейности на свободното време (recreatio, лат.). Туризмът представлява комплекс от дейности на свободното време, но извършвани на друго място – сменяме средата поне за един ден. Туризмът като отрасъл – комплекс от производствени, транспортни и обслужващи дейности на фирми, служби и организации, формиращи услугата туризъм. Туристически ресурси и среди (физически) за отдих и туризъм В една градация към условно по-богата среда можем да подредим тази в жилището, край жилището, в и край града и в курортно-туристическите райони. Най-характерни за дневния отдих са средите в и край жилището, за седмичния – в и край града, а за годишния – средата на курортно-туристическите райони, като почивката може да бъде и в други държави. Средите за отдих също така могат да се разделят на: А) природни – открити пространства, може и части от града; Б) антропогенизирани, селищни, архитектурни. Ритъмът на свободното време е и в пряко отношение с рекреационните потребности.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 3 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

В рамките на жилището дневната стая, стаята за игри, помещението за творческа дейност могат да бъдат разглеждани като такава среда, като новите технологии (електронна къща) повишават възможностите за отдих. Според футуристичните виждания жилището ще наподобява средновековна къща с дюкян. Когато мястото за работа е пред компютъра, за да бъде пълноценен, човек трябва да смени средата при отдиха си, било то и в друго помещение. Сънят е битова потребност и спалнята, ако е само такава, без допълнителни кътове – не е среда за отдих. Непосредствената жилищна среда разполага не само с индивидуални, но и с обществени пространства – клубове (център на общността), читалища, училища (когато няма ученици – възможности за възрастните), както и природна среда – градини, паркове, кафенета на открито. Градът включва също седмичен и годишен отдих – за хора от други населени места. Обикновено в градския център са разположени обектите от КИН, изложбени зали и т.н. Подобни туристически обекти могат да се открият и в системата от подчинени, второстепенни, районни и специализирани (пример: зоологическа градина) градски центрове. Като такива могат да се разглежда и системата от паркове, градини, зелени площи, районни и общоградски обекти за отдих и спорт, пешеходни пространства и маршрути за разходка. Шумът и замърсяването карат хората да напускат града. Крайградската среда включва лесопаркове, плажове, водни площи, съоръжения за спорт и отдих, зелен пояс, характерен за всички големи европейски градове. Те могат да бъдат разделени на: А) специално регламентирани среди и Б) гори, поляни, реки, места за събиране на гъби и т.н. Вилните зони (по §4, преди 1989 год.) представляват индивидуална среда за отдих и земеделско ползване и заемат големи площи (над тази на града; Сливен, Стара Загора, Казанлък, Ловеч). Земеделският труд също представлява вид отдих, когато го избираме сами. Тези земи създават проблеми в планирането (реституция, липса на кадастрални карти – застроени с вилички от по 35 m² (и повече в закононарушение), оставени като бели петна в плана. Преценено е, че сградата предсъавлява по-голяма физическа субстанция и застроен парцел до 600 m² остава за собственика, а това над тази квадратура се реституира. Така напрактика се създават жилищни зони (реално в тях с живее), но се нагнетява и социално напрежение – процес на субурдинация, който при нас протича по много специфичен начин. Крайградската територия е като заден двор – нужда от планиране, тъй като там се «изхвърлят» много функции. Морското крайбрежие, планината и равнината предоставят нови интерактивни форми на туризъм – среди, свързани с А) водата, включително снежните полета Б) сушата, включително плажната ивица.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 4 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Курортни селища, комплекси, лагер, къмпинги и т.н.; Балнеологични селища без и с постоянно население – климатични (като може да са съчетани); Различни категории селища; съотношение курортисти / постоянно население А. допълнителна функция – до 10% (второстепенна функция) Б. изявена функция – 10-40 % В. основна – 40-90% - основен поминък Г. над 90% - селища без постоянно население (селищни образувания – без постоянно население, землище, избори и т.н.). Природни среди за отдих и туризъм – основен, първичен ресурс; различие между ресурс и среда; природни и антропогенни ресурси; среда – по-човешко проявление; Характерни качества: притегателност, атрактивност, пространствена определеност, поемна способност (брой посетители, без да се нарушава качеството на средата и комфорта на посетителите);

- граници и допустимо натоварване; - физически, екологически (праг, след който настъпват необратими

последици в средата) и социално-психологически и икономически фактори, при определяне на рекреационния капацитет;

Анализ оценка оразмеряване; Анализ – проучване на климат, релеф (хоризонтална и вертикална разчлененост), растителност и води; естетическа стойност на природната среда; да се търси съчетание на компоненти; определят разнообразните възможни дейности; Оценка – функционална, естетическа и хигиенна стойност; три степени: А – много висока стойност; Б – благоприятни условия; В – ограничено-благоприятни условия; Експертна оценка с бал, точки, като най-високата и най-ниската стойност от експерт се изключва; … Различни части, територии … … Аспекти …

Обща оценка:

• технико-икономически и природо-охранни аспекти на оценката; Оразмеряване: поемна стойност, брой туристи или рекреанти за всяка част; C = S . N , където C е капацитет (бр.души), S – площ (ха) и N –

норматив (бр.души/ха)

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 5 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Винаги има част, която е най-притегателна (например плаж за морски курорт), Критична територия: C кр = S кр . N кр. , C общ = S кр . N кр. / к , к – коефициент за едновременно присъстващи в критичната територия, C общ – по-малка стойност от сумата на всички части; 70-80% от посетителите отиват на плаж; 50-60% за ски-писти; Нормативи: 6 кв.м./човек за плаж 8-10 кв.м./човек (от площта на ивицата) ~ 10 кв.м./човек за водни площи Парк – 20 д/ха или 500 кв.м./човек Ски – 5-10 д/ха; класификация на писти по трудност (показани в цвят) За плажна ивица До 20 метрова ивица - 8 кв.м./човек До 50 метрова ивица - 12 кв.м./човек След 50 метра – не се взема;

• ландшафтно-рекреационна оценка • проверка за критична територия

Селищни среди за отдих и туризъм:

• вътрешно търсене (местни жители) – обществени среди в центъра на селището, историческо ядро, културни институции + крайградски паркове, спортни съоръжения (преобладават в големи градове, където има повишено търсене) + индивидуални среди (преобладават в по-малките селища, къща с двор)

• външно търсене (туристи) – селищно образуваща, икономическа функция

Селищни среди, кв.м./ж Малки Големи градове Жилищни терени Обществени Паркови Спортни

100 – 250 15 – 10 4 – 10 6 – 8

20 – 33 5 – 13 в самите 12 – 17 градове 5 – 7

• крайградски паркове – оразмеряват се за 10-15% от населението, само

тези, които ги ползват, излизат извън града; Външно туристическо търсене в селищата:

- селище с постоянно население – курортна зона – интеграция на отдиха, съоръженията се ползват и постоянното население (оразмеряват се и за тях)

- селища без постоянно население – курортен комплекс o големи (>5000) – губи се пешеходна достъпност o средни (1-5000) – търси се пешеходна достъпност o малки (<1000) – малка икономическа ефективност

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 6 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Наредба №5 – Кинт.=1,0 преди, сега Наредба №7 – Кинт.=1,5 – безумици и презастрояване, все пак Кинт. е вързан с тези показатели (площ на двора), но те не са увеличени: Обща площ – бруто територия: а) зони – 150-200 кв.м./курортист; б) комплекси –

100-150 кв.м./курортист Нето – площ на отделните курортни сгради: 60-80 за хотели 3 звезди; 80-100 за мотели и къмпинги; 100-120 за хотели 4-5 звезди; 160-200 за балнеосанаториуми;

• Случаи, в които „засипват” сградата за приемателната комисия и после я отриват;

Структура на територията

- Резултат на продължителна човешка дейност върху природната среда; физическа структура, съчетаване на характеристика и функция; части, елементи на територията, които формират структурата; най-малка единица – имот; еднородни, с физически граници; УПИ (парцел);

- Първични елементи; преобладаващ природен характер; без изграждане; 95% от територията на страната;

- Вторични – антропогенен; 70-80% от територията на едно населено място; 2-3% извънселищна; 20-30% от крайселищна;

- Групиране структура; подхадящо локализиране на вторичните елементи; традиционно – концентрирано в населени места; селищна система от точковиден характер; компактни градове (в други страни – дисперсно, ферми); тенденции за промяна на предназначението на земеделските земи;

- Земеделски имоти – земеделски масив, масив от лозя, овощен и т.н.; - Горски имоти – горски отдел и подотдел; - Жилищни имоти – жилищен квартал; - Производствени имоти – производствен квартал и т.н.; съвкупност от

жилищни, обществени, производствени – смесени функции; - Природни елементи – и в селищна среда; - Землище на населено място – всички имоти; преди индустриалната

революция; землищни граници (ясно изразен териториален модул); - България – над 4800 землища;

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 7 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

- Производство, ж.п.линия и др. селищно-образуващи фактори – селища без землища; курортни комплекси;

- Масиви, отдели, квартали землища територия на община област или район територия на Р.България;

- Групиране в териториално делене; отделни съставни единици като градивни модули; 1:100-150 хил. – области, райони – общи устройсвени схеми; 1:10-25 хил. – локално равнище, община, град – общи устройствени планове… като достигнем до група имоти, ПУП; обект на планиране – отделен имот; урегулиране 1:500 – 1:2000;

Предназначение на териториите и поземлените имоти – типологичен поглед; според начина на ползване; предназначение; по Закона за кадастъра и имотния регистър – снимка, показва текущото предназначение; Класификация на трайно предназначение – основно + територии заети от води и територии на транспорта; Класификация по основно предназначение: А. урбанизирани територии – 5%; жилищни, обществени, производствени, смесени, озеленени, с широко / ограничено обществено или специално ползване; територии за транспорт; специални; КИН; Б. земеделски територии – 55% (обработваеми, необработваеми, пасища, ливади) В. горски – 30%; Гори със стопанско предназначение специално – не за добив; защитени, рекреационни гори; Г. защитени – 5% (еталон на биологично равновесие); Природни резервати; защитени местности, обекти; паметници, исторически места; лечебни територии; пясъчни зони (третирани от друг закон); Д. нарушени – 5%; сметища, депониране на отпадъци, хвостохранилища, замърсени от различни тежки производства (кариери, добив); Закони за защитени територии, гори, земеделски земи – специални закони; преди – закон за планово изграждане на населените места; сега – ЗУТ;

• сравнение между двата закона – ЗКИР и ЗУТ; Териториално-урбанистична структура – три основни типа – природни неурбанизирани територии без населени места (Рило-Родопски масив, Стара планина, Странджа; в Западна Европа – липсват), отговарят на защитени природни територии, Натура 2000 – тенденция; периферни слабоурбанизирани, с малки населени места, отдалечени от големите градски центрове – изостанали селски, планински, крайгранични, 70-80% от територията на Р.България; централни урбанизирани, около големите градове и техните агломерации, 15-20% от територията на Р.България; Режими на устройство използване, опазване; изисквания към различните територии; конкретизиране на по-ниско ниво, като се достигне до отделния имот;

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 8 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Устройство – вид и начин на благоустройство и застрояване; Промяна на предназначение – доказване на необходимостта и целесъобразността – комисии; Да не се стига до стихийно, необуздано застрояване; План – инструмент на устройствено планиране; урежда обществени взаимоотношения (във връзка с физическа среда – много значим документ); по другите закони – пряко; Структура на територията според нейното рекреационно-туристическо използване

- Рекреационен потенциал към отделните елементи; рекреация – във всички територии, включително в една нарушена територия, след рекултивация; кариера превърната в езеро, Долни Богров;

Градивни елементи с рекреационна функция:

- Подробно устройствено равнище – имот, оценка за рекреационна дейност; благоприятни и много благоприятни;

- Локално ниво – по уедрени елементи, групирани имоти и оценка на техните рекреационни качества;

- Регионално равнище – градивен модул община или землище; характеристика на съставните единици; общини в рамките на района;

- Национално ниво – отделни райони; курортно-туристическа функция; Най-изявена функция имат горските и защитените територии (опазване на природната среда, ограничена рекреационна функция); Рекреационно-туристическо райониране – основа за планиране; определяне на единици от различен ранг – части от територията на страната с най-благоприятни качества, където могат да се формират териториални рекреационни системи; географска задача; оценка на ресурси; потенциал и наличен фонд; Таксонометрични единици – туристически район, подрайон, микрорайон, локализация, зона, ядро, пункт; 1968 год. – първо райониране от националния институт.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 9 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 10 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Определение за туристически район: “Териториално единство от природни и социално-икономически обекти и дейности с подчертано туристически характер.” (Проект на “Национална стратегия за развитие на устойчив туризъм в Р.България”) Йерархия на районните единици: Туристически район; Подрайон; Микрорайон; Туристически център.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 11 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Туристическо планиране на регионално равнище Най-малка единица – сбор от общини или поне сбор от землища. Методически подход:

- обхват, функции, място и значение; - анализ и оценка на природните и антропогенните ресурси (благоприятно

съчетаване), демографски анализ; резултати от човешка дейност – бит, история, КИН;

o традиционни икономически фактори – промишленост, селско стопанство; изследване на съвместимост със туристическото развитие; транспорт, инфраструктура, обслужване, почистване, събиране на отпадъци, отпадъчни води;

o анализ на самите селища – обслужване, подслоняване; обявяване на селища-курорти; възможности за локализация;

- обща оценка на територията или района; - определяне на рекреационния капацитет – поемна способност на

отделните територии; капацитет на критичната територия – решаващ (плаж, водни площи, ски-писти);

- определяне на туристическите потоци към района; - оразмеряване на необходимите територии, обекти и съоръжения за

реализиране на туристическата функция; функционално-пространствено решение, съобразено със селищната мрежа, избор на тип усвояване, разумна степен на концентрация – природно и социално равновесие; три типа: 1) защитена природна среда; необходима сърцевина; 2) природни територии със смекчен режим, които ще се използват

активно за отдих и рекреация; регламентирани и нерегламентирани; локализация; можем да променяме и статута с план; стопанска дейност, съвместима с туризма;

3) туристически локализации, материална база; обект на по-детайлно проучване (локално ниво) – характер, брой легла и т.н.;

- да не е непрекъсната урбанизация, природни паузи; по Черноморието – в

дълбочина; планински – по речни долини (да запазим контакта); около съществуващи селища; да не се издигат прекалено (общо решаване на обслужващи и инфраструктурни обекти и мрежи;

- места на големи обекти, пристанища, спортни обекти, ски писти – те са извън легловата база; ефективна организация, достъпност, екологична оценка и т.н.

- организиране на техническа инфраструктура (незадоволително изградена у нас), авто-, ж.п., воден и въздушен транспорт; лесен достъп, но да не пресичат курортите;

- В и К, нужен дебит, пречистване, депониране на отпадъци – регионално мислене; регионални депа – по същество нарушени територии, да не са много на брой;

- начини и средства за запазване на природни ландшафти и рекултивация на нарушени терени;

- определяне на туристически микрорайони – планът да служи като задание за локално ниво.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 12 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

I. АНАЛИЗ НА ПРИРОДО-РЕКРЕАЦИОННИТЕ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

1. Географско разположение Пазарджишка област е разположена в централната част на южна

България върху територия от 4458,0 км2, представляваща 4% от общата площ на страната. По – голяма част от нея 56,07% представляват горски площи, а 36 % са земеделски земи.

Транспортната инфраструктура на областта е представена от част от евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия по трасето Лондон-Калкута. Международната автомагистрала “Тракия”, като участък от европейския път Е-80, я свързва със Западна Европа и Истанбул, а други удобни пътища– с останалите области в Южна България. През територията на областта по трасето на автомагистрала “Тракия” преминава транспортен коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море. Основна ж.п. линия в областта е международната ж.п. линия по направлението СЕ-70, свързваща Централна Европа с Азия.

Релефът на областта е разнообразен: планински (части от Ихтиманска и Същинска Средна гора, Западните Родопи и Рила) и равнинен ( Пазарджишко- Пловдивското поле, представляващо западната част на Горно-тракийската низина).

2. Природни ресурси Почви Почвите в Пазарджишко-пловдивското поле са плодородни- чернозем-

смолници, канелено – горски и делувиално-алувиални, върху които се отглеждат овощни култури, житни култури, зеленчуци, хмел, тютюн, маслодайни и етерично – маслени култури. Високопланинската част е заета предимно от кафяви горски почви, които поради планинския климат създават условия за отглеждане на картофи и пасищно животновъдство.

Гори В Пазарджишка област се включват части от големите български планини

- Родопи, Рила и Средна гора. Горите заемат 243 201.6 ха /55%/ от територията на областта и представляват 6.6% от горския фонд на Република България.

Климат Климатът е преходно-континентален в равнинните части, и планински –

в източните склонове на Рила и по високите части на Родопите. В равнинните части настъпва рано пролетта, а в планинските– есента. Зимното полугодие се характеризира с по-мек климат, отколкото в Северна България – ранна пролет и късна топла есен.

Средната температура за годината е 11.3оС. Околните планини образуват валежна сянка и общата годишна валежна сума пада под 550 мм/км2 при средно за страната 650 мм/км2, което е наложило рационалното използване на съществуващите водни запаси.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 13 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Водни ресурси

Главни водосборни реки са: р. Марица и нейните по-големи притоци леви– реките Тополница и Луда Яна, и десни - Крива река, Яденица и Чепинска река. В северното подножие на Западните Родопи за промишлени и битови цели се използват и големи карстови извори, като най- значителния от тях, Клептуза се намира край Велинград. На територията на областта са изградени и множество язовири: ”Батак”, “Голям Беглик”, “Малък Беглик” “Белмекен”, “Широка поляна”, “Доспат”, “Тополница” и др.Те се използват за добив по екологично чист начин на електрическа енергия и за напояване. Неоценимо богатство на областта са термоминералните води в Баня, Стрелча, Брацигово, Белово, Ракитово, Велинград и в долината на Чепинска река. Те дават възможност да се развие балнеолечението и туризмът в областта. Водоносният басейн на минералните извори на Велинград обхваща около 800 км2. Около 80 извора, формиращи три термални зони: Чепино, Лъжене и Каменица, се използват за лечение на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, чернодробни, кожни, нервни, бъбречно-урологични и др. заболявания. Водите в Чепино са радиоактивни, хипертермални, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни и силициеви, в Лъджене те са хидрокарбонатни, натриеви, сулфатни, флуорни и силициеви, а в Каменица и Драгиново- сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, силициеви, флуорни със съдържание на сероводород. Това е една от основните предпоставки градът да може да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт. 3. Геостратегическо положение

Географското разположение, природните дадености, както и традициите в културата и бита на населението на Пазарджишка област са предпоставки за развитие на някои дейности, като тези дадености могат да бъдат разгледани както от благоприятната им така и от към по –слабата им страна. Като благоприятни страни на геостратегическото положение на областта могат да се посочат:

- Разнообразен релеф – този релеф, заедно с водните ресурси дава възможност за развитие на производството на електроенергия чрез ВЕЦ и каскади, високопланинските части дават възможност за развитие на ски-туризъм, който е особено модерен в момента в развитите страни, а средно високите планински райони дават възможност за развитие на екологично земеделие и животновъдство, разнообразният и богат горски фонд позволява развитието на дърводобивната промишленост, а равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско стопанство. - Разнообразен климат в различните части на областта – по ниските температури и задържането на снега във високо-планинските части са предпоставка, която в съчетание с релефа позволяват да се разработи и реализира проект за високо - планински туризъм, съчетан със ски курорт. По-мекият климат в равнинните части на областта благоприятства развитието на индустрията и селското стопанство, създава по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 14 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

- Пазарджишка област се намира по трасето на Трансевропейските коридори № 8 и № 10, което от една страна дава възможност за бързо и ефикасно транспортиране на произведените в областта стоки, предвидени за износ по направление ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и създаването на малки предприятия; - Терените на областта са богато водоснабдени, което е солидна предпоставка за развито земеделие; - Геотермалните източници представляват благоприятна база за развитие на балнео – туризъм, който може да бъде съчетан с високопланинския туризъм и да се превърне в основен източник на средства за по-голямата част от общините; - Наличието на полезни изкопаеми дава препитание на някои от общините и представлява възможност за по-нататъшно развитие на региона; - Наличието на традиции в населението и богатата му история са солидна предпоставка за развитието на туризма, в т. ч. и международен.

Същевременно обаче природните дадености могат да имат и неблагоприятно влияние. Като неблагоприятни могат да бъдат оценени:

- Силно разчлененият релеф затруднява развитието на пътната инфраструктура, а през зимните месеци създава допълнителни затруднения в осигуряването на комуникации за населението в планинските части на областта; - Бедният почвен фонд в планинските части на областта е предпоставка за наличието на необработваеми земи. - Геостратегическото положение на региона може да бъде предпоставка и за по-неблагоприятно развитие на криминогенната обстановка, а прекарването на нефтопровод през територията на Пазарджишка област /Проекта Бургас – Вльора/ може да бъде опасност за околната среда, при неподходяща охрана; - Полезните рудни и нерудни изкопаеми същевременно при неподходящо използване са предпоставка за нарушаване на природното равновесие и се появява остра нужда от рехабилитиране на цели райони от областта.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 15 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

II. АНАЛИЗ НА АНТРОПОГЕННИТЕ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

1. ДЕМОГРАФИЯ – Населението на Пазарджишка област е нейното най-голямо богатство и грижата за подобряване на неговия начин на живот би следвало да е определяща при изготвянето на всички планове и стратегии.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 16 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

По брой на населението (към 1.03.2001г. – 310 723 души) Пазарджишка област се нарежда на 8-мо място сред останалите области (3,9 % от населението на страната). Гъстотата е 70д/км2 при средно за региона 73,8д/км2 и за страната 71 д/км2 Населението е неравномерно разпределено, като най-голяма част е съсредоточена в по-големите общински центрове – 75,7. Въпреки демографската криза в България през последните 5 години, намалението на населението в областта е 1,66 %, при средно за страната 6%. В административно – териториално отношение Пазарджишка област се състои от 11 самоуправляващи се общини, които включват 117 населени места, като от тях 99 са кметства. Население по общини в Област Пазарджик

Възрастова структура на населението

В етническо отношение населението на областта от последното преброяване към 1.03.2001г. е сравнително еднородно, с преобладаващо

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 17 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

българско население - 84%, турци – 6.5%, роми – 7.5, евреи, арменци и др. - 2%. В района няма етнически конфликти.

В религиозната структура на населението различията са по-големи. Преобладава населението с източно-православно вероизповедание /82%/. Мюсюлманите са 14,9%, останалите вероизповедания: католици, протестанти, армено - грегориани и др. са 3.1%. Демографски събития за 2002 – 2003 година за Пазарджишка област по общини

НАСЕЛЕНИЕ, ЗАСЕЛЕНИ И ИЗСЕЛЕНИ ПО ОБЩИНИ ОТ ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК ЗА 2001Г., 2002Г. И 2003Г.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 18 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ДОМАКИНСТВА КЪМ 1.03.2001 Г. ЛИЦАТА В ТЯХ И СРЕДЕН БРОЙ НА ЧЛЕНОВЕТЕ В ДОМАКИНСТВОТО

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 19 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

2. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРСТРУКТУРА Транспортна инфраструктура

Пътната мрежа в Пазарджишка Област е сравнително добре изградена. Средната гъстота е 3,934 км/кв.км., което е над средната гъстота за страната. Разпределението й на територията на областта е неравномерно. Недовършени са, или липсват, част от пътните връзки за селищата в Община Велинград. Пътната мрежа 2-ри, 3-ти и 4-ти клас на територията на Областта се нуждае от значителни средства за реконструкция, основен ремонт и поддържане, тъй като голяма част от нея е разположена в планински район. Състояние на пътищата в Областта спрямо пътната мрежа в региона.

Главните пътни коридори от Републиканската пътна мрежа, преминаващи през областта са:

· София-Пловдив по автомагистрала “Тракия” и по І-во класен път Е-80; · Европейски коридор № 8 /на територията на Пазарджишка област коридорът съвпада с трасето на автомагистрала “Тракия”/ · Пловдив-Пазарджик-Велинград-Разлог-Гоце Делчев по път ІІ-84; · Враца-Етрополе-Панагюрище-Пазарджик-Пещера-Доспат-Сатовча по път ІІ-37; · Пловдив-Пазарджик-Костенец-Ихтиман-Самоков-Кюстендил по І-во класен път Е-80 и по път ІІ-62.

Съгласно споразумение между България и Гърция за разкриване на 3(три) нови гранични пункта и по-специално този при Гоце Делчев, през 1999г. ще се проведе търг за избор на изпълнител на пътя в района на новия пункт. В резултат на това може да се очаква бъдещо увеличение на трафика по направление Гоце Делчев-Пазарджик, което ще се реализира по изградените вече трасета на пътищата от основната пътна мрежа в Областта. Железопътна мрежа

През Пазарджишка Област преминава железопътната линия по

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 20 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

направление СЕ-70, свързваща Европа с Азия, с дължина 60км, осигуряваща железопътна връзка на селищата в Областта с населени места от други Области в региона, страната и света. Електpоенергийна система

На територията на областта електроенергийната система е на добро

равнище. Основните мощности са ВЕЦ, поради наличието на планински реки и язовири: “Батак”, “Беглика”, “Широка поляна”, “Доспат”, “Белмекен”, “Чаира” и др. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдителната мрежа в Област Пазарджик възлиза на 1329км., от тях в градовете 475км. и в селата 854км. Водоснабдени са 94% от населените места, което е повече от делът на водоснабдяване в региона- 86,6%. Въпреки това в редица селища с изградена водопреносна система се налага въвеждането на режим на водата (община Ракитово, община Пещера и др.)

В градовете водопроводната мрежа е остаряла и се нуждае от подмяна и

реконструкция. Значителни, поради тази причина, са и загубите при аварии. Високото ниво на подпочвените води в равнината и изградените в много кметства поливни язовири позволяват избягването на ползване на питейна вода за напояване.

Качеството на питейната вода в равнинните райони на Областта е

незадоволително. Липсата на пречиствателни станции за отпадни води, е предпоставка за

силното замърсяване на околната среда. Съществуват проучвания и проекти за изграждане на допълнителни водоизточници. Газификация

През Областта преминава Републиканския магистрален газопровод с отклонение, чрез което се захранват градовете Пазарджик и Пещера и околните села. Построена е и окончателно изпитана газопроводна мрежа с дължина 69100м В гр. Пазарджик са газифицирани 18 промишлени предприятия, 127 обществено - административни сгради и 500 битов сектор. Предстои разширяване на мрежата и включване на битови потребители.

От АГРС "Пазарджик" е изграден газопровод до "Биовет" АД - Пещера с обща дължина 20.20 км., от който с диаметри: d 325мм - 17.5 км. и d 219мм - 2.7 км. До момента е изградена улична газопроводна мрежа с обща дължина 15 000 линейни метра, от които 2800 метра от стоманени тръби с налягане 12 бара и 12 200 линейни метра от полиетилен с работно налягане 4 бара. Захранени са 35 консуматора от обществено-административния и търговския сектор, 4 промишлени предприятия и 70 битови консуматора. Предстои доизграждане на цялостната газопроводна мрежа на гр. Пещера и захранване на нови консуматори.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 21 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Необходимо е да се разшири обхвата на газопреносната мрежа, чрез

включване на останалите общини от Областта. Далекосъобщения

В гр.Пазарджик е разположена комбинирана цифрова телефонна централа, реализираща връзките на селищата от Областта с населени места в страната и света. Централата е свързана с оптичен кабел от националния пръстен и се намира на международния път, свързващ Европа с Азия. Централите в гр.Септември и гр.Белово също са на оптичния пръстен и предстои да бъдат включени към него.

В Областта работят 80 АТЦ с монтиран капацитет над 100 000 номера.

Предвижда се преструктуриране на териториалните мрежи и главно внедряване на цифрова техника. Започнала е подмяната на АТЦ в Пазарджишка община с цифрови централи.

Проблем в момента е осигуряването на връзка с отдалечени високопланински селища, а съществуващите такива са с ниско качество, поради остарялата техника.

3. СЕЛИЩНА СИСТЕМА Списък на населените места в Област Пазарджик (Градовете са с удебелен шрифт)

Община Батак

Батак, Нова махала, Фотиново

Община Белово

Аканджиево, Белово, Габровица, Голямо Белово, Дъбравите, Мененкьово, Момина клисура, Сестримо

Община Брацигово

Брацигово, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско, Равногор, Розово

Община Велинград

Абланица, Биркова, Бозьова, Бутрева, Велинград, Всемирци, Враненци, Грашево, Горна Биркова, Горна Дъбева, Драгиново, Долна Дъбева, Кандови, Кръстава, Медени поляни, Пашови, Побит камък, Рохлева, Света Петка, Сърница, Цветино, Чолакова, Алендарова, Юндола

Община Лесичово

Боримечково, Динката, Калугерово, Лесичово, Памидово, Церово, Щърково

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 22 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Община Пазарджик

Априлци, Алеко Константиново, Братаница, Величково, Гелеменово, Главиница, Говедаре, Дебръщица, Добровница, Драгор, Звъничево, Ивайло, Крали Марко, Ляхово, Мало Конаре, Мирянци, Мокрище, Овчеполци, Огняново, Пазарджик, Паталеница, Пищигово, Росен, Сарая, Сбор, Синитово, Тополи дол, Хаджиево, Цар Асен, Црънча, Черногорово, Юнаците

Община Панагюрище

Баня, Бъта, Левски, Елшица, Оборище, Панагюрище, Поибрене, Попинци, Панагюрски колонии, Сребриново

Община Пещера

Капитан Димитриево, Пещера, Радилово

Община Ракитово

Дорково, Костандово, Ракитово

Община Септември

Бошуля, Варвара, Ветрен, Ветрен дол, Виноградец, Горно Вършило, Долно Вършило, Злокучене, Карабунар, Ковачево, Лозен, Семчиново, Септември, Симеоновец, Славовица

Община Стрелча

Блатница, Дюлево, Свобода, Смилец, Стрелча

ОБЩИНИ В ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК

Основан преди пет века, градът бързо се превръща във важно пътно и търговско средище. Разположен на 205 м. надморска височина върху двата бряга на р. Марица, градът от основаването му до 1934 год. се нарича Татар Пазарджик. Името му е свързано със

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 23 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

средищното положение на града на важен кръстопът и търговско средище, където жителите на околните селища са извършвали търговия със земеделски, занаятчийски и др. стоки. Пазарджик е освободен от турско робство от войските на генерал Гурко на 02/14.01.1878 год. Оттогава до наши дни градът е административен център на околия, окръг и община, а от началото на 1999 год. - на област, и е нейно най-значимо икономическо и културно средище. Населението на гр. Пазарджик по данни от 1999 год. е 100 136 жители, от които 86 019 са постоянно живеещи.Природна забележителност на гр. Пазарджик е остров "Свобода", намиращ се на р. Марица. Съществува като парк за отдих и спортни занимания и е привлекателен като обект за бъдещо инвестиране за превръщането му в оживен развлекателен парк.

ДКТ "К.Величков" и площада

Къщата-музей

"Станислав Доспевски"

Старата поща с часовникова кула

ОБЩИНА СТРЕЛЧА Разположена е в южното подножие на Същинска Средна гора, сред живописна

котловина в долината на р. Стрелчанска Луда Яна, на 475 м. надморска височина и на 56 км. северно от Пазарджик. Обявен е за град през 1969 год. Гара е на ж.п. линия Пловдив - Панагюрище. Благоприятното му местоположение и топлите му минерални води го превръщат в лечебно курортно селище и център на селскостопански район с производство на маслодайни култури.

розобер

балнеосанаториум "Роза"

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 24 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ Намира се на 42 км. северно от Пазарджик и е разположен на двата бряга на р.Луда Яна. Градът възниква в началото на османското владичество и отбелязва разцвет като търговско-занаятчийско селище през Възраждането. Възрожденската атмосфера е съхранена в множество къщи и църкви - архитектурни паметници с национално значение, строени от майстори - зидари от Банско и Брацигово и украсени от майстори-резбари от Дебър и Струга. На 5 км. южно от Панагюрище могат да се видят останките от крепостта "Красен" - военен, административен, стопански и духовен център през късната античност и средновековието. Понастоящем Панагюрище е значителен регионален икономически център. Там се намира единствената в България геомагнитна обсерватория към Геофизичния институт при БАН, която е член на ЧМеждународната асоцияация по геомагнетизъм и аерономия ( IAGA) и е включена в световната мрежа на магнитни данни.

ритон от Панагюрското

златно съкровище

Църквата "Свето Въведение Богородично"-Панагюрище

Къщата музей "Райна Княгиня"

ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО манастира "Св.Никола", с.Калугерово Община Лесичово е разположена в Северозападната част на Пазарджишка област. На север и на изток граничи с община Панагюрище, на юг с община Септември, на югоизток с община Пазарджик, а на запад с община Ихтиман. Общата площ, която заема община Лесичово, е 21, 9 кв.км. Общината се състои от 7 села - с. Лесичово, с.Калугерово, с. Церово, с. Динката, с. Боримечково, с.Памидово и с. Щърково. Административен център на общината е с. Лесичово. Територията на община Лесичово обхваща на север и запад части от Ихтиманска и Същинска Средна гора, а на юг и югоизток-северните разклонения на Горнотракийската низина.

Главната водна артерия, протичаща през територията на община Лесичово, е река Тополница. На 15км. северозападно от с. Лесичово е изграден едноименният язовир, а бента на реката при с. Лесичово се използва като водосбор на водите от язовир "Белмекен".

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 25 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Във всички етапи на развитие селското стопанство е заемало водещо място в общинската икономика, осигурявало е основната част от доходите на населението и най-голяма заетост на трудоспособното население. Селскостопанските площи на територията на община Лесичово са 125374 дк.От тях обработваеми са 78500 дк.

ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ

Намира се на 20 км.западно от Пазарджик. Градът се развива във връзка с построената през ХІХ в. ж.п. линия Любимец-Бельово и е важно транспортно средище. От него водят шосета за София, Пазарджик, Велинград, Ветрен, Семчиново, Карабунар, Бошуля и Симеоновец.

ж.п. гара Септември

ОБЩИНА БЕЛОВО

Намира се на 28 км. западно от Пазарджик. Обявен е за град през 1969 год.. Южно от града се извисява връх Спасовица, в чието подножие се намира забележителният паметник на църковната архитектура- засводената трикорабна базилика от VІ в., а на самия връх - късно-античното укрепление, останките от което са запазени на значителна височина.

Днес Белово се развива като промишлено средище в Пазарджишка област. Гара е на ж.п. линията Пловдив-София. По долината на р. Яденица е прокарано шосе, което свързва Тракийската низина с Юндола и долините на реките Места и Струма.

Раннохристиянска базилика "Св.Спас"

Минералната вода - Белово

Градски център – Белово

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 26 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД Заел западната част на Чепинската котловина, вторият по големина град на Пазарджишка област, на 49 км. югозападно от Пазарджик, привлича посетителите през всички сезони на годината, поради благоприятния си климат, изобилието на минерални води, балнеолечебната и туристическа база. Градът е образуван през 1948 год. и е важен транспортен център. Има прохладно лято, мека зима и топла и приятна есен. През зимата в околностите на курорта има прекрасни условия за ски. Снегът се задържа около 50 дни. Минералните извори на Велинград са неговото най-голямо богатство. Водоносният басейн обхваща около 800 км 2. Около 80 извора, формиращи три термални зони - Чепино, Лъджене и Каменица, се използват за лечение на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, чернодробни, кожни, нервни, бъбречно-урологични и др. заболявания. Водите в Чепино са радиоактивни, хипертермални, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни и силициеви, в Лъджене те са хидрокарбонатни, натриеви, сулфатни, флуорни и силициеви, а в Каменица и Драгиново - сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, силициеви, флуорни със съдържание на сероводород. Това е една от основните предпоставки градът да се развива като първостепенен национален и международен балнеоложки курорт. В града има клуб на Фондация "Отворено общество" - единствен в областта.

ОБЩИНА РАКИТОВО Часовниковата кула Намира се в южния край на Чепинската котловина на 811 м. надморска височина, на 44 км. югозападно от Пазарджик. Градът се развива във връзка с построената през ХІХ в. ж.п. линия и е важно транспортно средище. Красивата природа, чистият въздух и спокойствието го превръщат в планинско целогодишно курортно селище.

ОБЩИНА ПЕЩЕРА Община-Пещера е разположена в подножието на по-значителните по височина северозападни склонове на Западните Родопи, сред живописна котловина на площ-135.4 кв.км. Град Пещера е център на общината, в която влизат и селата Радилово и Капитан Димитриево. На 16 км от Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак"-за летен плаж и риболов. В Община-Пещера се намират следните защитени обекти: Резерват "Купена"-биосферен резерват със световно значение. Намира се под закрила на ЮНЕСКО, заема 1761 ха. Природна забележителност - пещера "Снежанка".

изглед от пещера "Снежанка"

църквата "Свети Димитър"

ОБЩИНА БАТАК Община Батак е разположена в Западни Родопи, като най ниската точка е 770 м., а най-високата - връх "Баташки снежник"-2082 м. Общината включва селата Нова

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 27 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

махала и Фотиново и гр. Батак, който е и общински център. Батак е известен със своето историческо минало. По време на Априлското въстание цялото население на Батак участва. Девет дни Батак е свободен и независим. Въпреки героизма при потушаване на въстанието загиват 5 000 души-едно от най големите кланета в Европейската история. В днешни дни община Батак предлага отлични условия за развитие на туризма. Изградени са няколко ски влека. Предстои изграждане на ски лифт с писта с дължина 2 км. и денивелация 800 м.

Паметник на загиналите батачани

през войните 1912-1945 г.

Църквата "Св.Богородица"

Костницата в историческата

църква "Св.Неделя"

ОБЩИНА БРАЦИГОВО Градът е скътан в полите на Западните Родопи, на 420 м. надморска височина и на 27 км южно от Пазарджик. Възниква през втората половина на 16 в. и е тясно свързан с

борбите за национално освобождение. Известен занаятчийски център още преди Освобождението /1878 год. /. Градът е център на община с 6 кметства, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско и Равногор. Общината е пряко свързана с градовете Пловдив, Пазарджик, Пещера, Батак. С минералния си извор, възрожденската архитектура и красивата околност Брацигово представлява привлекателен туристически център, особенно за селски и екотуризъм.

детайл от Равногорското

златно съкровище

Етнографски музей Градски център - Брацигово

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 28 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Физическа карта Анализ на земе-ползването за Община Ракитово

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 29 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

III. АНАЛИЗ НА СЕЛИЩАТА С ИЗЯВЕНИ РЕКРЕАЦИОННО-ТУРИСТИЧЕСКИ ФУНКЦИИ: КУРОРТИ, ПАМЕТНИЦИ И КУЛТУРНИ ОБЕКТИ

ИСТОРИЯ И КУЛТУРА. История

Благоприятният климат, изобилието на гори, пасища, минерални води, бистри реки и потоци, плодородни почви и важни пътни кръстовища са способствували земите в Пазарджишка област да бъдат населени още в най- дълбока древност. Населявана от траки, римляни, византийци, славяни и българи, тази древна земя носи безсмъртното наследство на техните минали цивилизации. Направените археологически разкопки показват, че тук е имало праисторически селищни могили, разположени предимно край големите карстови извори или в близост до реките (Могилите Банята край с.Капитан Димитриево, Тикера край с.Ветрен, Плоската могила край Юнаците, Разкопаната могила край Исперихово, Червената могила край Злокучене, Малтепе край Огняново). Едни от най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Свидетелство за това е праисторическата могила "Банята" край с. Капитан Димитриево, Община Пещера. При разкопките в тази могила, проведени през 1998-1999 година, организирани от Историческия музей в Пещера под ръководството на проф. Васил Николов - Зам. директор на Института по Археология към БАН доказаха, че територията на общината е обитавана от най- старите земеделци и скотовъди в Югоизточна Европа. Тези разкопки доказаха съществуването на една материална култура отпреди 8 000 години. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе "беси", изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, тракоримски, византийски и славянски крепости, над 10 църкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове и др. археологически обекти. На територията на община Стрелча се намира Жаба могила, издигната от траките през V век пр.Хр. като един значителен култов комплекс, включващ гробница-мавзолей и светилище-храм, край гр.Ветрен е открит голям търговски център – емпорион Пиститос от V-ІІІ век пр.Хр. В Средногорието са останали много паметници за духовната и материална култура на велико-колайлетите (тракийско племе), един от които, според някои предположения, е Панагюрското златно съкровище. В областта са запазени около 1000 надгробни могили, при разкопаването на които са открити много свидетелства за погребения на знатни тракийци. На много места в областта са намерени релефни изображения на тракийски конник.

В този край на България са останали много паметници от римската и

византийска епоха. Крепостите Цепина, Баткун, и Ватрахокастрон край Брацигово свидетелстват за някогашните български владетели – деспот Алекси Слав, Иванко, Смилец.

Против османското робство през пролетта на 1876 год. пламнало

Априлското въстание. Най-масово то е било в четвърти революционен окръг с център Панагюрище. Въстанали също Батак, Брацигово, Белово, Стрелча, Пещера и др. населени места в областта. В Батак въстанието е най-кърваво и с най-много жертви. 5000 са загиналите, от които 2000 са изклани в историческата църква “Св. Неделя”.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 30 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Култура

Пазарджишка област има богато културно-историческо наследство. Тя е родно място на известни поети, писатели, художници, композитори и културни дейци като Константин Величков, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Георги Герасимов, Димитър Пожаров и др. Много от известните български творци на културата като Никола Фурнаджиев, Димитър Казаков – Нерон, Иван Спасов и др. са намерили изява в Пазарджишка област.

С национално значение са много архитектурни паметници в областта,

като: Футековата къща, къщата на Иван Тутев, Дудековата къща в гр.Панагюрище; къщата на Николаки Христович, къщата-музей на възрожденския писател и художник Константин Величков, както и тази на видния възрожденски художник и революционер Станислав Доспевски в гр.Пазарджик; родната къща на Ал. Стамболийски в с. Славовица и др. Уникална е дърворезбата на иконостаса на катедралната църква “Св. Богородица“ в гр. Пазарджик, дело на майстори от Дебърско-Мияшката школа заедно с иконите на Станислав Доспевски. Ярък представител на богатата духовна култура на българите през средните векове е уникалната църква “Св.Димитър” в с.Паталеница от ХІІ-ХІІІ век. Тя е национален паметник на културата от ХІІ-ХІІІ в., чиито запазени частично и реставрирани днес стенописи са от редките от периода на ХІІ в. и единствени според стиловите и художествени характеристики.

Много са паметниците на културата в Област Пазарджик. Църквата “Св.

Димитър” в гр.Пещера е паметник на културата с национално значение. Такива са и Къща-музей “Райна Княгиня”, Дудековата къща, Къща-музей “Иван Тутев” в гр. Панагюрище, Църквата “Св.Неделя” костница-музей в гр.Батак, Дамовата къща в гр.Брацигово, Църквата на манастира “Св.Спас” край Белово и много други регионално значение.

Изработен е технически проект за реконструкция на катедралната

църква “Св. Богородица” в гр. Пазарджик за съхраняването й като уникален възрожденски паметник на културата, с финансиране от Министерство на културата, Църковно настоятелство, Община Пазарджик и ФАР. Укрепителните работи започнаха през 1998 год. Необходимо е осигуряването на допълнителни средства за довършването на ремонтно-възстановителните работи.

Областта разполага с Драматичен театър, Регионален куклен театър,

Оперетен театър, Симфоничен оркестър, Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев”, художествени галерии и много други културни институции.

Културният живот на областта се обогатява от Ансамбъл за народни

песни и танци “Пазарджик”, както и детско-юношески и младежки фолклорни и други формации, прочули се не само в България, но и в чужбина.

Ежегодно в гр. Пазарджик се организират и провеждат прояви с

национално значение и с международно участие като Зимни музикални вечери “Проф. Ив. Спасов”, Фурнаджиеви литературни дни, Ежегоден филмов фестивал “Европа е тук” и Ежегоден театрален фестивал “Есенни театрални срещи”, Фестивал на автентичния фолклор от Чепинското корито “В подножието на Цепина”, а в определени дни, във всяка община се провеждат традиционни Празници на общините, Празник на розата в гр. Стрелча и др.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 31 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Селището с най-силно изявени курортно-рекреационни функции на територията на областта е Велинград. Градът разполага със стратегия за развитие на устойчив туризъм. Общината която залага най-много на туризма, като начин за съживяване на местната икономика е Брацигово. Разработена е програма за развитие на туризма. ВЕЛИНГРАД Дестинацията Велинград, като туристически район - част от парк "Западни Родопи" и отговаря на следните принципи : Еднороден характер на природо-географската среда, общият ландшафтен облик, придаващ компактност и визуална обособеност на района. Наличието на изключително ценни природни и антропогенни условия и ресурси за балнеолечение, климатолечение, планински туризъм, ски спорт, водни спортове, лов и риболов, маршрутно-познавателен, планински и селски туризъм и възможности за съчетаното им използване. Наличието на изявен център - Велинград и неговото влияние върху съседните населени места (общини) в икономическо, социално, културно и административно отношение. Населените места, попадащи в региона са от селски тип, без силно развити индустриални зони и високо сградно строителство, или, ако има такива, те не са ясно видими (контрастиращи със селския и планински пейзаж) и не влияят отрицателно върху облика и чистотата на региона (шум, отпадъци, прахови и газови замърсявания, отпадни води). В района няма и не се допуска стимулирането на силно развити неустойчиви форми на туризма, свързани с промяна на естествения ландшафт, мащабни застроявания, увреждане на природата чрез изграждане на съоръжения или по друг начин. В района не се развиват и не се стимулират форми на туризъм, свързани с увреждането на социалната среда, елементите на културното или природно наследство. Местните предприемачи развиват или желаят да развиват устойчив туризъм в тези населени места и техните землища. Социо-културните граници на района са обособени и различими. Предлаганите туристически продукти и услуги в региона са свързани с уникалните особености и идентичността на региона. Традиционните обичаи, кухня, занаяти, фолклор са запазени, практикуват се и се предлагат като атракции от местните предприемачи. Наличие на транспортно-комуникационната обвързаност на територията и курортно-туристическите ресурси. Местната общност има нагласа да подкрепя и осъзнава необходимостта от опазване на природното и културно наследство и развитието на устойчив туризъм (виж Приложение 1). Строителството на нови сгради в региона се съобразява с традиционната за региона архитектура по отношение външния вид и размера на сградите.

Хидро-минералните ресурси имат най-голямо значение за развитието на района. Съсредоточени са в град Велинград и имат общ дебит 175 л/сек, с температура от 38 до 95°С. физико-химическият им състав ги нарежда сред най-лековитите води в България. Имат извлекаема топлинна енергия до 28 Гкал/час. Възможностите за форсиран добив

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 32 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

на минерални води са общо 296 л/сек с топлинен потенциал около 56 Гкал/час. За балнеолечебни цели сега се използват не повече от 1/3 от наличните води. Голямите резерви на топла минерална вода позволяват да се развиват и други стопански функции - предимно топлофицирането на курорта, оранжерийно производство, бутилиране на минерална вода.

Климатът на термалния център Велинград и на района му е здравословен, мек и подходящ за климатолечение и профилактика.

Релефът на района е разнообразен. Той благоприятства провеждането на планински пешеходен туризъм, вело-туризъм, ски-туризъм.

Хидроложката характеристика показва добри възможности за провеждане на водни спортове и риболов в река Чепинска, нейните притоци и язовирите Батак, Доспат, Белмекен, Беглика и др.

Горите имат съществено значение за развитието на туризма и отдиха в района. Горският фонд заема 88% от територията на района, като преобладават иглолистните видове. Растителността и животинския свят са изключително богати на видове. В горския фонд са обявени 66 защитени територии; значителен брой защитени редки растения и животни; биосферен резерват "Мантарица"; редица природни местности и забележителности.

Демографското развитие показва тенценция на стабилност на населението и трудовите ресурси. Постоянното население на района е 66 хил. човека, от което във Велинградска община 42 488 жители, в град Велинград - 24543 души (2002 г.)

Обемът на съществуващата леглова база е значителен и надхвърля 7,5 хиляди постоянни места за настаняване (все още няма достатъчно пълна достоверна база данни за техния брой и видове!); в последните 10 години съществена част е обновена и осъвременена. Основната част от базата (над 2/3 от нея) е разположена в град Велинград. Функционират и са в строеж множество обекти на туризма, което създава добра мрежа от здравни центрове към съществуващите туристически хотели, възстановително-оздравителни хотелски комплекси, балнеохотели, спа- и фитнес центрове. Настъпиха съществени изменения в структурата на легловата база и вече значителен е делът в места за настаняване, отговарящи на европейските стандарти.

Обслужващата туризма инженерна инфраструктура изостана силно, през последните 10-15 години, от общото развитие на туристическия сектор в района. Техническите съоръжения в района и особено в термалния център Велинград са износени, с ограничен обхват и са изчерпали своите възможности като схема, технология и качество; липсва специализираната туристическа инфраструктура - спортно-развлекателни и културно-занимателни услуги. Лошото състояние на пътищата, остарялата оразмереност и недостатъчна осигуреност на уличната мрежа, съоръжения за вододобиване, водоснабдяване и канализация, електроснабдяване и комуникацианни технологии са силен ограничител за оползотворяването на мощните балнео-климатични фактори в района. Територията на Велинградския туристически район съхранява много уникални за страната и за Европа растителни и животински видове и местообитания. Биологичното разнообразие на парка, уникалният ландшафт на региона, разнообразният климат са в основата на съществуващите туристически продукти. Биологичното разнообразие в региона е съхранено в система от защитени територии , природни забележителности и местности. Културно-историческото наследство е съхранило традициите и духа на региона в уникални занаяти и местни производства. В региона има запазени традиционни форми на земеползване - картофи, хмел, бобови култури, напоследък и култивирането на видове лечебни растения. Друг пример е традиционното животновъдство с прочутите

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 33 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

месни и млечни произведения - старец, луканка, сирене, кашкавал. В много селища могат да се наблюдават и да се вземе участие в традиционни празници и културни събития - празник на Велинград - фолклорни изяви на състави от района и гостуващи, Дорково-Фолклорен фестивал Цепина, фолклорни фестивали в Дорково, Костандово, събори на Юндола, Сърница, Побит камък и др. В региона и в непосредствена близост до него се намират паметници на културно – историческото наследство от всички исторически периоди. Археологически обекти: Средновековен замък и крепост Цепина - обектът е след реставрация и консервация на откритите крепостни стени и сгради, с информационни табели, в добро състояние за включване в туристическа дестинация; Антично светилище (тракийско) над “Клептуза”, до Велинград, обект “Св. Илия” - в процес на провеждане на археологически разкопки, разкритите материали подсказват добър потенциал за включване в туристическа дестинация; Средновековна крепост “Градот” на 1 час път N - WN от Велинград, кв. Каменица, запазени част от стените с височина над два метра, труден достъп, възможен обект за включване в туристически маршрут; Античен и средновековен обект на връх “Острец” - антично (тракийско) светилище и средновековна църква, на 2 часа S - SW от Велинград, труден достъп, обекта е силно пострадал от иманяри, но личат части от зидове, възможен за включване в туристически маршрут. В съчетание с природните ресурси, наследството също предоставя много възможности за задоволяване на интересите на туристите и е основа за създаване и развитие на много атракции. В района на Чепинската котловина (недалеч от защитена местност "Клептуза") е пресечната точка на 24 градуса източна дължина и 42 градуса северна ширина. Това дава основание да се говори за чепински мередиан, а обозначените географски дължина и ширина 24Е/42N да се приема като едно планетарно обозначение на Велинградския туристически район. БРАЦИГОВО Географско разположение на Общината

Община Брацигово заема територия от около 221 кв.км. Според физикогеографското райониране на България общината попада в Западнородопската област на Осоговско-Родопската зона. Граничи с общините Кричим, Пещера, Батак и Девин. С тях я свързват асфалтирани пътища от републиканската пътна мрежа, а с Пловдив и Пещера и ж. п. линия. Най-високите и части са източните склонове на рида Къркария с добре изразено северно-южно направление и северните склонове на Баташката планина със западно-източно направление. Между тях е врязана долината на р. Стара и нейните притоци, включително р. Равногорска и р. Умишка. Територията на общината е разположена между 300м. и 1400м. надморска височина, а гр. Брацигово на 420м. В сегашните си граници, общината съществува от 1978 год. Климат

Физикогеографските условия определят климата в района на общината, като преходно-континентален, което се доказва и от количествените показатели на основните климатични елементи. Средномесечната януарска температура е – 0,3°С; средната юлска е 21,9°С, а средногодишната е 11,5°С. Средногодишната температурна амплитуда е сравнително

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 34 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ниска- около 22 °С. В планинските части с надморска височина над 1000м. съответните средни температури са по-ниски с 3-4°С. Средногодишните валежни количества варират между 500мм. в ниските и 750мм. до 1000мм. във високите части при средни за страната 650мм. Относителната влажност на въздуха е между 55% през август най- сухия месец и 83% през месец януари и декември. Денонощните колебания на влажността са по-малки – между 90% в сутрешните и 75% в обедните часове. Климатичните данни за ветровата характеристика в Брацигово са непълни. Ако се приеме, че са близки до тези в Пещера, то преобладаващите са североизточните и северозападни ветрове, чиято честота е почти еднаква, а средната скорост на вятъра е 1,7 м/сек. Имайки предвид разликите в месторазположението, може да се предположи, че неустойчивостта на атмосферата в Брацигово е по-голяма, което създава по-добра възможност за разсейване на вредните вещества в атмосферата. Геоложкият строеж на територията на общината е представен от гнайси, амфибиолити, слюдести шисти, дебелослойни мрамори. Широкото релефоизграждащо участие на мраморите е предпоставка за образуването на форми с карстов характер. Корозионното въздействие на водата върху пукнатините на мраморите е довело до образуването на подземна карстова хидрография. Поземлени и горски ресурси Община Брацигово заема територия от 22 177 ха., от които 9 295 са в поземления фонд, 12 282 ха – в горския фонд и 600 ха- в регулационните граници. Повече от половината- 55% от общата площ попада в горския фонд. Водни ресурси

Основна водна артерия, минаваща през територията на общината е р.Стара с притоците й Равногорска и Умишка. Водите на р.Стара и нейните притоци се използват за напояване на обработваеми земеделски земи в общината. За същата цел се използват и водите на изградените пет броя микроязовири на територията на общината. Освен това в селскостопанската земя в землището на с.Исперихово, по данни на кметството има 200бр. сондажи за подпочвени води, а в дворовете на къщите – 300бр.; с.Бяга-150 сондажа в дворовете всичките се използват за напояване. Минералната вода в Общината се състои от един извор и пет сондажа, на около 500м. западно от града. Основните показатели на минералната вода са следните:

- Дебит- 5 л/сек. - Температура от 17,8 до 26° по С - Минерализация- 392г/л. - рН – 7,55

Поземлен фонд42%

Горски фонд55%

В регулация3%

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 35 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Резултатите от физичните, физикохимичните, химичните и микробиологичните анализи я характеризират, като вода с първична чистота със стабилен физикохимичен състав и свойства и с ограничено съдържание на минерали. По своя тип водата е хидрокарбонатна натриево-калциева и силициева и слабо радиоактивна. Брациговската минерална вода лекува заболявания на жлъчните пътища. Защитени територии

На територията на Община Брацигово има обявени шест броя защитени територии:

- Защитена местност “Атолука”. Намира се в землището на Брацигово и Равногор и заема площ от 318,2 ха.

- Защитена местност “Тъмра” – в землището на Брацигово и Розово. Площта й е 537,3 ха.

- Историческото място “Винище” – в землището на с. Равногор с площ 27,5 ха.

- Вековно дърво “Бук” Д.Р. № 515 – с. Розово - Архитектурен резерват – с. Жребичко

Всички защитени обекти попадат в горския фонд и се стопанисват и опазват от ГС – Пещера. Състоянието им е добро. История и култура

Благоприятният климат, изобилието на гори, пасища, бистри реки и потоци, плодородни почви и важни пътни артерии са способствали земите в Община Брацигово да бъдат населени още в най- дълбока древност. Много са веществените доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи. Могилите в с.Равногор са с тракийски произход. Тук е най-голямата куполна тракийска гробница в България. Тракийските гробници са от ранно християнската църква в с. Исперихово. Паметници от римската епоха са крепостта от 12 век ВАТРАХОКАСТРОН край гр. Брацигово и много мостове, римски пътища и светилища. Камбанарията в Брацигово, строена през 1885 год. от майстор Иван Драгов е най-високата на Балканския полуостров. Община Брацигово има богато културно-историческо наследство, привличащо много туристи. В историческия музей се съхраняват много снимки и документи, вещи и оръжие, проследяващи историята на селищата и борбите на неговите жители за свободата през 1876 год. Дамовата къща – паметник на културата в момента е и туристически комплекс. Читалище “Трендафил” основано през 1874 год. със средства на Васил Петлешков е културно средище до Освобождението и след него. Етнографска експозиция – забележителен архитектурен паметник, в който са представени занаяти като розопроизводство, кацарство, тъкачество и др. Експозиция “Брациговска архитектурна школа” през Възраждането, в която е представена дейността на брациговските майстори в Османската империя. Експозиция в родната къща на Васил Петлешков. Църквите “Св. Троица” в с Жребичко и Брациговската църква са строени през 1831 год. Културен дом строен през 1956 год.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 36 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Основни туристически услуги-средства за настаняване, места за подслон и заведения за хранене Към момента на територията на Община Брацигово има 46 броя категоризирани туристически обекта. В гр .Брацигово има : един хотел, два семейни хотела,тринадесет кафе-аперитиви,една кафетерия,четири ресторанта,една механа и един нощен бар. В с.Козарско има три броя кафе-аперитиви и един ресторант, в с. Исперихово- два броя кафе-аперитиви,в с. Бяга –три броя кафе-аперитиви,в с. Розово-четири броя кафе-аперитиви.В с. Равногор има един хотел, един семеен хотел, три ресторанта,два кафе-аперитива и един кафе-бар.На територията на Летовище “Васил Петлешков” има една почивна станция и два ресторанта. Туристическа инфраструктура На територията на Община Брацигово има разработена една екопътека от дороволците от “Корпуса на мира” със следния маршрут: гр.Брацигово-м.”св.Тодор”-м. “Бальовица”-паметник на “Лев Желязков”-м.”св.Петър” Информация и реклама Към настоящия момент туристическата информация на територията на община Брацигово се ограничава до едно информационно табло схема на съществуваща екопътека поставено на сградата на общината.Издаден е един план указател на града .През тази година се създаде туристически информационен център,който ще играе съществена роля в развитието на туризма в общината.

IV. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ (SWOT-АНАЛИЗ)

Туризъм - Актуално състояние Туризмът като отрасъл от икономиката трябва да се разглежда като

комплексна дейност, която включва допълнителни производства, услуги, транспорт и специализирано образование. В този смисъл развитието на туризма като приоритетен за областта трябва да се разглежда в цялата му комплексност и възможности, които той дава за разрешаване на проблеми като безработица, ниско ниво на доходи, тясна специализация на икономиката в планинските райони и обща изостаналост в сравнение с по-големите градски центрове.

Западните Родопи заедно със Средногорието заемат по голяма част от територията на Пазарджишка област. Ненарушената природна среда, разнообразният релеф, наличието на много минерални и гео-термални находища, не лошата инфраструктура води до извода, че в планинската част от областта съществуват несъмнено условия за развитие на модерен туризъм.

Богата история и исторически ценности, бит и култура на населението на Пазарджишка област, в съчетание с природните дадености дава възможност туризмът да се превърне във водещ сектор на икономиката на района. Утвърдени курорти са “Юндола”, “Св. Константин”, “Цигов чарк”, “Язовир Батак”, “Панагюрски колони”, гр. Велинград и гр.Стрелча, гр. Брацигово и курортните и вилни селища “Атолука” и “Розовски вриз”, с.Баня (Община

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 37 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Панагюрище), гр.Белово и “Ливада Бачия”, “Топлата вода”. За спелеоложки проучвания и туризъм е на разположение пещерата “Снежанка”, “Юбилейна” и много други. На територията на областта се намира и ВЕЦ Пещера, която е единствената подземна ВЕЦ и представлява туристическа атракция. Развитието на туризма не само ще осигури допълнително квалифицирани работни места за младото население на Пазарджишка област, но ще се превърне и в солиден източник на финансови ресурси както на населението, така и на общините, които ще могат да печелят от отдаване на терени под аренда, изграждане на смесени фирми или просто от събиране на данъци от работещи фирми.

Състоянието в момента се характеризира с развитие главно на вътрешния планински и балнео-туризъм.

След промените и трудностите на прехода в икономиката състоянието на хотелската база се характеризира като незадоволително. По данни на съвета по туризъм-Велинград, към 2001г. само 3-4 бази са били с по-висока категория и с постоянна заетост, което е било повече от 5% от легловата база във Велинград. През 2004г. във гр.Велинград беше построен нов петзвезден хотел, а бившия хотел “Бор”, сега “Абир” в центъра на града беше ремонтиран и модернизиран, като също повиши категорията си на четири звезди. Тенденцията в гр. Велинград е към повишаване категорията на почивната база, което дава основание за все по-добро развитие на сектора туризъм в община Велинград, а от там и на цялата област.

Проблем е съотношението между категоризирани и лицензирани хотели и бившите бази и почивни станции на различни ведомства. В зависимост от сезона и натоварването, те действат по свои вътрешни правила без да са надежден партньор на тур-операторските фирми. В тази насока е наложителна бърза приватизация, лицензиране и категоризация съгласно Закона за Туризма. Краткото изброяване на възможностите за подобряване на работата в сектора дава представа за големия потенциал на туризма в Пазарджишка област:

До момента не е създаден областен орган по туризма. Съществуват Съвети по туризъм във Велинград, Ракитово, Батак и Панагюрище.

Не са картотекирани всички субекти на туризма, не е създадена единна информационна система за резервации.

Възможностите, които дава областта като природни дадености, не са използвани в необходимата степен.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 38 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Анализът на туристическият продукт показва, че съществуват реални условия за ски туризъм в Родопите, по връх Голяма Сютка, където снегозадържането е над 6 месеца в годината, а местността отстои на около 25 километра от Велинград – център с доказани възможности в областта на туризма. Друг елемент от туристическия продукт е балнеолечебният туризъм. В Пазарджишка област се намират най- популярните извори на лечебна минерална вода, което е давало възможност за развитие на този вид туризъм предимно в района на Велинград, Брацигово, Белово, Панагюрище и Стрелча. Културният туризъм до сега се е развивал на базата на богатото културно и етнографско наследство, както и исторически и архитектурни забележителности. Този вид туризъм има важна роля за удължаване на туристическия сезон. Той се явява в основата на развитието на професии като консервационно – реставрационни, занаятчийство, сценично изкуство, както и разнообразни методи на реклама. Като продукт, конгресният туризъм е познат в страната, но региона на Пазарджик няма традиции за предоставяне на този продукт с малки изключения. Същевременно Пазарджишка област предлага отлични условия за развитие на екологичен, спортен, приключенчески и ловен туризъм, със своите планински забележителности и пресечен релеф. Регионът на Родопите предоставя отлична възможност за развитие на природо-научен туризъм, фотосафари, наблюдения на птици и растения, скални изкачвания, спелеоложки туризъм. В Пазарджишка област има реални условия за развитие на т.н. селски туризъм. Привлекателни села в екологично чисти райони, подходящ жилищен фонд, богата и оригинална кухня, винопроизводство и традиционни занаяти са основните предпоставки за това. Изследванията показват, че над 36 % от гражданите на страните-членки на ЕС отдават своите предпочитания за прекарване на част от отпуска в селски райони. Развитието на този вид туризъм ще има икономически, социален и екологичен ефект за развитието на селата в Пазарджишка област. Чрез него ще може да се гарантират допълнителни доходи, както и възраждане на традиционни български занаяти, ще се преустанови тенденцията за депопулация на селските, полупланински и планински райони. Основните проблеми за развитието на туризма в Пазарджишка област са слабите чуждестранни инвестиции, ниската конкурентноспособност, липсата на подходяща рекламна дейност, слаб маркетинг. SWOT-АНАЛИЗ 1. Силни страни: 1.1 Природни дадености /съхранена околна среда, резервати, природни забележителности, минерални лековити води, язовири, разнообразна флора и фауна/. 1.2 Богата историческа традиция, автентична родопска архитектура, етнография, занаяти, фолклор. 1.3 Местоположение. Бърз достъп от големите градове София и Пловдив. Трансфер от аерогара София 1.5-2 часа. 1.4Съществува благоприятна настройка на общественото мнение и убеденост на ръководството на областта за значението на туризма в област Пазарджик съобразена с променящата се икономическа среда. 1.5 Наличие на предварителни проучвания и проекти за създаването на

2. Слаби страни: 2.1 Остаряла и неефективна хотелска база /почивните станции като комфорт и степен на обслужване не отговарят на изискванията за модерен туризъм/. 2.2 Недостатъчно добре изградена пътна инфраструктура във високите планински части на областта. 2.3. Няма достатъчно кадри със специализирано образование. 2.4. Липса на съвети по туризъм в всички общински центрове 2.5 Няма създадена организация за взаимодействие между браншови организации, общини и областна администрация за координирани действия по цялостна програма за развитие на туризма в областта.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 39 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

спортно-туристически комплекси с национално и международно значение. 3. Възможности: 3.1 Възраждане на балнеоложкия и планински туризъм. 3.2 Развитие на елитен високопланински ски туризъм. 3.3 Развитие на селски, културно-исторически, спортен, религиозен, природо-научен, приключенски, ловен, екотуризъм и др. видове туризъм. 3.4 Доизграждане на транспортна и техническа инфраструктура. 3.5Възможности за привличане на инвестиции, чрез международни програми и частен капитал; 3.6Възможност за постигане на договореност за признаване на разходите за балнеология в България със здравно-осигурителните фондове от страните – членки на ЕС.

4. Заплахи: 4.1 Икономическата криза и забавено преструктуриране. 21 4.2Липса на кредити и инвестиции 4.3Липса на активност от страна на общините. 4.4Липса на достатъчно подготвени специалисти в отрасъла за работа при новите пазарни условия на конкуренция.

Експертна оценка от Стратегия за развитие на Област Пазарджик 2005 – 2015 Силни страни: 68 Слаби страни: 30 Възможности: Заплахи: 29

Извод: Най-голяма е площта, заключена между силните страни и възможностите за развитие на туризма в Пазарджишка област, което определя необходимостта от предприемане на агресивна стратегия. Целта е да се увеличат силните страни чрез максимално използване на възможностите. Общият анализ на

обстановката показва, че обективните условия за развитие на туризма като водещ отрасъл в икономиката на Пазарджишка област и положителните възможности от характеристиката преобладават над недостатъците и заплахите. Привличането на стратегически инвеститори в сектора за изграждане на нова и за модернизация на съществуващата туристическа инфраструктура ще бъде от решаващо значение за развитието му в следващите 10 години. Мерките следва да бъдат съсредоточени върху туристическия продукт, маркетинга и рекламата, обучението на кадрите и разработването на инвестиционни проекти с оглед

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 40 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

осигуряване на финансово съдействие от МФИ, програмите на ЕС, като и привличането на частен капитал. От съществено значение ще бъде подобряването на съществуващата инфраструктура и осигуряването на достъп до големите курорти по всяко време на годината, подобряване на съотношението цена - качество.

V. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА БЪДЕЩО РЕКРЕАЦИОННО-ТУРИСТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Матрица на очакваното туристическо развитие по общини в Пазарджишка област и видове туризъм, обобщени в групи Община / вид туризъм

Пазар- джик

Стрел- ча

Пана- гюрище

Леси- чово

Сеп- тември

Бе- лово

Велин- град

Раки- тово

Пе- щера

Ба- так

Бра- цигово

Градски, конгресен ++ + + + + Селски, аграрен, винен, гурме

+ + ++ + + ++ ++ + + Религиозен, исторически, културен, екопътеки и култ. маршр.

+ + ++ + + + ++ +

СПА, лечебен, балнеоложки

+ ++ ++ ++ Други + + + + ++ ++ Забележка: Други включва обобщена оценка за планински, воден, ловен, спелеоложки, приключенски, голф туризъм и ваканционни селища.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 41 / 50

ТУРИСТИЧЕСКИПОТЕНЦИАЛ НАОБЛАСТПАЗАРДЖИКОчаквано туристическо развитие по

общини в Пазарджишка област и

видове туризъм обобщени в групи

ЛЕГЕНДА:Градски, конгресен туризъм

Селски, аграрен, винен, гурметуризъм

Религиозен, исторически, културен

туризъм, екопътеки и култ. маршр.

СПА, лечебен, балнеоложки туризъм

Други, вкл. обобщена оценка за

планински, воден, ловен,

спелеоложки, приключенски, голф

туризъм и ваканционни селища

ТУРИСТИЧЕСКОПЛАНИРАНЕБлагой Георгиев Петков УРБ 10047

Зимен семестър (7-ми) на учебната 2008 / 2009 год.

Ръководител: Петко Еврев

ПЛОВДИВ

ПАЗАРДЖИК

Стрелча

Батак

РакитовоБрацигово

ПещераВелинград

Белово

Лесичово

Панагюрище

Септември

Очаквано развитие

Очаквано интензивно развитие

на съответната обобщена група

ТУРИСТИЧЕСКИПОТЕНЦИАЛ НАОБЛАСТПАЗАРДЖИКОчаквано туристическо развитие по

общини в Пазарджишка област и

видове туризъм обобщени в групи

ЛЕГЕНДА:Градски, конгресен туризъм

Селски, аграрен, винен, гурметуризъм

Религиозен, исторически, културен

туризъм, екопътеки и култ. маршр.

СПА, лечебен, балнеоложки туризъм

Други, вкл. обобщена оценка за

планински, воден, ловен,

спелеоложки, приключенски, голф

туризъм и ваканционни селища

Ба

Ракито

Велинград

Белово

Лесичово

П

С

Очаквано развити

Очаквано интензи

на съответната об

ТУРИСТИЧЕСКОПЛАНИРАНЕБлагой Георгиев Петков УРБ 10047

Зимен семестър (7-ми) на учебната 2008 / 2009 год.

Ръководител: Петко Еврев

ПЛОВДИВ

ПАЗАРДЖИК

Стрелча

атак

овоБрацигово

Пещера

Панагюрище

Септември

ие

ивно развитие

бобщена група

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

• Информация за Област Пазарджик от официалната страница на областната администрация - pz.government.bg

o Извадка с резюме за селищната система o Стратегия за развитие на Област Пазарджик 2005 – 2015 o Регионална програма за заетост на Област Пазарджик o Сателитна снимка направена с програмата Google Earth Pro

• Информация за Община Пазарджик – извадка от официалната страница pazardjik.bg, включваща и план за развитие с програма към него

o Архив от документи на общинската администрация o Брошура на центъра за международно сътрудничество o Карта на града o Регионална програма за заетост на Община Пазарджик o Наръчник за разработване, изпълнение и подкрепа на успешни

доброволчески инициативи в общността на Центъра за младежки инициативи и иновации

• Информация за Община Стрелча – извадка от официалната страница strelcha.bg

o Общински план за развитие и o Финансова рамка към него

• Информация за Община Панагюрище – извадка от официалната страница panagyurishte.org

o Галерия от снимки o Общински план за развитие o Информация за Туристическа асоциация „Средногорска

съкровищница”, tourass.hit.bg o Туристическа инфраструктура: Комплекс Каменград, complex-

kamengrad.hit.bg Семеен хотел М & С Буров, msburov.info Туристически комплекс ТАВЕРНАТА - Панагюрище

• Информация за Община Лесичово – извадка от официалната страница lesichovo.com

o Общински план за развитие o Бюджет за 2008 год. o Наредба за зелената система

• Информация за Община Септември – извадка от официалната страница septemvri.org

o Общински план за развитие, Програма и Индикативна финансова таблица към него Извадка от плана

o Стратегии: Образование Социални услуги Образователна интеграция на децата от малцинствата

o Галерия от снимки • Информация за Община Белово – извадка от официалната страница

belovo.eu o Общински план за развитие

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 42 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

o НАРЕДБА за управление , стопанисване и ползване на земите и горите от общинския горски фонд

o НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ o НАРЕДБА за публично-частното партньорство o Програма за спорта o Галерия от снимки на Белово

На Сестримо • Информация за Община Велинград – извадка от официалната страница

velingrad.bg o Стратегия за развитие на устойчив туризъм o Информация за Град Сърница – извадка от официалната страница

sarnitsa.bg o Туристически гайд - surnica.com

• Информация за Община Ракитово – извадка от официалната страница rakitovo.net

o Община Ракитово - Местно икономическо развитие Схеми

o Стратегии: Стратегия за местно икономическо развитие Комуникационна стратегия за местно икономическо развитие

• Информация за Община Пещера – извадка от официалната страница Peshtera.BG

o Сайтът на село Капитан Димитриево, k-dimitrievo.hit.bg, oxyhost.com

• Информация за Община Батак – Туристически сайт batak-bg.com • Информация за Община Брацигово – извадка от официалната страница

bratsigovo.net o Програма за развитие на туризма o Информация за село Равногор – извадка от официалната страница

ravnogor.info • Информация за всички населени места в Област Пазарджик от

bg.wikipedia.org o Галерия от снимки

• Проекти за Област Пазарджик, по които е работила фирма ‘gaia-expert’ (извадка от интернет страницата на фирмата)

o Документация по проектите • Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризма в

България, източник: tourism.government.bg o НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005 - 2015 Г., източник: tourism.government.bg

o Стратегия за развитие на българския туризъм за периода 2006-2009, източник: tourism.government.bg

o Закон за туризма, източник: tourism.government.bg o НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА

ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ 2008 – 2013, източник: tourism.government.bg

o Туристическо райониране на Република България, източник: tourism.government.bg Лого на България - графични стандарти (архив) , източник:

tourism.government.bg

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 43 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Регионални стратегии за развитие на туризма в България (архив) , източник: tourism.government.bg

• Основно устройствено законодателство на Република България - Закон за устройство на територията - Обн. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.111 от 28 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.43 от 26 Април 2002г., изм. ДВ. бр.20 от 4 Март 2003г., изм. ДВ. бр.65 от 22 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.65 от 27 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.61 от 27 Юли 2007г.., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.

o Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти

o Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията - Отменена с Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

o Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове Приложение 1

o Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове

o Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии

o Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите

o Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

• Софтуер ‘Business-in-a-Box_Setup’ • Доклад ‘Kwon_et_al_Economic_Strategic_Planning’ • Проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от

работна сила с определена квалификация, агенция "Витоша-рисърч" • Извадка за Област Пазарджик от страницата „МИЛА РОДИНО” • Извадка за Област Пазарджик от страницата jorney.bg • Извадка за Област Пазарджик от страницата tour4fun • Защитените зони по „Натура 2000“ в област Пазарджик са 13,

Обезщетението за собственици на гори достига до 500 евро, Автор: Ели КРУМОВА, 04 декември 2006, Вестник "Строителство Градът"

• Извадка за Област Пазарджик от страницата guide-bulgaria.com Забележка: Използваната литература е приложена в CD-ROM към доклада

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 44 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

• Към използваната литература би следвало да се считат и материалите от първата задача по модула – презентация и доклад на тема „Селски туризъм”:

o Определение за селски туризъм от www.bg.wikipedia.org o Извадка от портала за селски туризъм BgVakancia.com o Документи от официалния сайт на правителствената агенцията по

туризъм www.tourism.government.bg Сдружениe за екотуризъм “Централен Балкан” – Калофер ААМР, популяризиране на успешни практики Стажантска програма повишава практическите знания и

умения на учители от професионалните гимназии по туризъм и насърчава публично-частните партньорства в бранша

Oпазването на природата и развитието на устойчивия туризъм вървят заедно

Ролята на Местната ПАН Паркове Група Сертификационната схема на PAN Parks

o Брошури от портала www.bulgariatravel.org Галерия от снимки Представяне на:

• Спа и балнеоложки туризъм • Българските градове • Културен туризъм • България, като туристическа дестинация • България, като туристическа дестинация (извадка) • Винен и ‘гурме’ туризъм • Българското Черноморие • Традиционен, селски и ‘еко’ туризъм

o Представяне на Дядовата къща, Елена Галерия от снимки Информация от сайта www.diadovatakashta.hit.bg

o Представяне на Къща-механа “Двата щрауса”, Боженци Галерия от снимки

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 45 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Културни коридори в Югоизточна Европа, Извадка от Проект по „Културно наследство” - КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РИМСКИ ФОРУМ И ЦЕНТРАЛЕН ПЛОЩАД, ГРАД ПЛОВДИВ

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 46 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 47 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 48 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 49 / 50

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТУРИСТИЧСКИЯ Благой Петков УРБ 10047 ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Пилотен регион – Асеновград

Пълният проект можете да разгледате на адрес:

petkovstudio.com/plovdiv.html

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 50 / 50

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ гр. София

архитектурен факултет

катедра: Градоустройство

Селски туризъм Студент: Благой Петков УРБ 10047 Модул: Туристическо планиране Съдържание: Определение на селски туризъм Съпътстващи активности Инфраструктура Предизвикателства пред селския туризъм в България Правителствени инициативи Начини за финансиране на туристически обекти Примери

Октомври, 2008 год. Ръководител: гр. София (Петко Еврев)

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ Благой Петков УРБ 10047

Определение

o Селският туризъм е подотрасъл на туризма. Характерен е с това, че целта на туристическите посещения са малките населени места.

o Понякога туристите се настаняват в традиционни селски къщи и се запознават с местния начин на живот, а в други, модерни хотели се построяват в малки села с чиста природа.

o Селският туризъм не е задължително „отговорен туризъм“, който да е от полза за екологията и икономиката на региона. Източник: www.bg.wikipedia.org

Моето определение:

o Аз, предполагам и повечето хора, свързват селски туризъм с пасивна почивка, т.е. не са нужни никакви други активности освен легло, добра храна и чист въздух….

o Обикновено селският туризъм е обобщаващо название за еко, гурме, винен и традиционен туризъм (като хората не са сигурни дали могат да предложат предните активности, така че те да отговарят на нормите и за това ги пропускат)

Предпоставки

o Задължително – чиста природа o Запазен дух и традиции на населеното място (не човек да се

чувства като в градско предградие) o Други активности, тъй като на почиващите ще им омръзне още

на първия ден Несъмнено леглото и храната не са достатъчни за да се сглоби един привлекателен туристически пакет, така че е важно съчетаването с другите форми на отдих и активности в свободното време. Българските възрожденски селища

Не всяко селище в България е възрожденско, но не е проблем с малко средства да се постигне подобна атмосфера, или просто да се предвидят пътувания до исторически градчета като възможност. Култура и бит

Всяка държава с богата история и традиции има какво да предложи, като култура и бит, адаптирани към масовия туризъм, дори и България за самите българи. Наблюдението и участието в ритуали или традиционни занаяти са изключително добра идея за съпътстващи активности към селския туризъм.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 2 / 5

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ Благой Петков УРБ 10047

Съпътстващи активности

o Маршрути за разходка o Алтернативни спортове o Традиционна кухня и напитки o Занаяти o Културно-исторически и природни обекти o … а защо не и село на няколко километра от морския бряг

Културно-историческо наследство Територията на България е осяна с археологически и архитектурни паметници и артефакти, като разтоварването от популярните такива е съществено за повишаване на туристическия капацитет на страната, още повече, че една екскурзия до ново място, непозната частица от нашата история, би била интересна и за всеки българин. Български вина

Навсякъде в България се произвеждат и консумират вина и ракии, защо не селския туризъм да не се превърне в основа за популяризиране на местните търговски марки. Традиционна българска кухня

Оказва се, че за младите поколения традиционната кухня е нещо непознато и интересно. Бих препоръчал самите туристи при желание да могат да участват в приготвянето на храната.

Инфраструктура

o Адекватна леглова база и заведения за хранене o ВиК, комунална инфраструктура o Достъп до селището o Места за паркиране

Инфраструктурата, не само техническата, но и маркетинга на дестинациите и туристическите обекти е ключова за обвързването на целия продукт в туристически пакет. Държавата, общините и много неправителствени организации инвестираха големи средства за изграждането и рекламирането на туристически маршрути и центрове с цел да разбият стереотипа, че България е само плажове и ски писти, както и да покажат непознатата, дори и за българите, България. Следващата стъпка е малките инвеститори предлагащи база за селски туризъм да успеят да се впишат в тези инициативи. В България селският туризъм е представен предимно от сравнително неголеми къщи за гости, предлагащи уютна обстановка на разумни цени, но за съжаление тази база е заета изключително и само през уикендите.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 3 / 5

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ Благой Петков УРБ 10047

Предизвикателства пред селския туризъм в България

o Привличане на чуждестранни туристи o Да задържат почиващите повече от един уикенд o Повишаване на качеството на туристическата услуга o Интернет портал на селския туризъм

Правителствени инициативи

o Държавна агенция по туризъм www.tourism.government.bg o Портал: www.bulgariatravel.org

Начини за финансиране

o Европейски и национални фондове за: Устойчив и еко туризъм Малки населени места и миньорски селища Региони в упадък Общински фондове и структури

Никой няма просто ей така да Ви даде средства за да преустроите къщата на баба Ви в малък хотел, но нищо не Ви пречи да потърсите възможности за допълнително финансиране, като акцентът върху всеки проект, за да бъде силен, би следвало да се фокусира върху:

1) Устойчив туризъм, а не максимално експлоатиране на дестинацията, така че клиентите да я отбягват след няколко години;

2) Ползи за местните общности;

3) Природо съобразни и екологични технологии и активности.

Примери: Дядовата къща, Елена

o www.diadovatakashta.hit.bg Собствениците са разработили собствен сайт, в който представят не само семейния хотел, но и възможностите за развлечения и активности, които предлага комплекса, града и региона.

Къща-механа “Двата щрауса”, Боженци

И двата обекта са представени в портала за селски туризъм BgVakancia.com и показват активността на собствениците да рекламират техните обекти. Подбрах точно тези два примера, защото те са познати на колегите ми и мен от лятната практика, проведена след първи курс.

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 4 / 5

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ Благой Петков УРБ 10047

Модул: ТУРИСТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ стр. 5 / 5

Използвана литература:

o Определение за селски туризъм от www.bg.wikipedia.org o Извадка от портала за селски туризъм BgVakancia.com o Документи от официалния сайт на правителствената агенцията по

туризъм www.tourism.government.bg Сдружениe за екотуризъм “Централен Балкан” – Калофер ААМР, популяризиране на успешни практики Стажантска програма повишава практическите знания и

умения на учители от професионалните гимназии по туризъм и насърчава публично-частните партньорства в бранша

Oпазването на природата и развитието на устойчивия туризъм вървят заедно

Ролята на Местната ПАН Паркове Група Сертификационната схема на PAN Parks

o Брошури от портала www.bulgariatravel.org Галерия от снимки Представяне на:

Спа и балнеоложки туризъм Българските градове Културен туризъм България, като туристическа дестинация България, като туристическа дестинация (извадка) Винен и ‘гурме’ туризъм Българското Черноморие Традиционен, селски и ‘еко’ туризъм

o Представяне на Дядовата къща, Елена Галерия от снимки Информация от сайта www.diadovatakashta.hit.bg

o Представяне на Къща-механа “Двата щрауса”, Боженци Галерия от снимки

Забележка: Използваната литература е приложена в CD-ROM към доклада

Селски туризъмСелски туризъм

Благой

Петков

УРБ

10047Модул: Туристическо

планиране

СъдържаниеСъдържание

Определение

на

селски

туризъмСъпътстващи

активности

ИнфраструктураПредизвикателства

пред

селския

туризъм

в

БългарияПравителствени

инициативи

Начини

за

финансиране

на

туристически

обектиПримери

ОпределениеОпределение

Селският

туризъм

е

подотрасъл

на

туризма. Характерен

е

с

това, че

целта

на

туристическите

посещения

са

малките

населени

места.Понякога

туристите

се

настаняват

в

традиционни

селски

къщи

и

се

запознават

с

местния

начин

на живот, а в други, модерни

хотели

се

построяват

в

малки

села

с

чиста

природа.Селският

туризъм

не

е

задължително

„отговорен

туризъм“, който да е от полза за екологията и икономиката

на

региона.

Източник: www.bg.wikipedia.org

Моето определение:Моето определение:

Аз, предполагам

и

повечето

хора, свързват

селски туризъм

с

пасивна

почивка, т.е. не

са

нужни

никакви

други

активности

освен

легло, добра

храна и чист въздух….

Обикновено

селският

туризъм

е

обобщаващо название

за

еко, гурме, винен

и

традиционен

туризъм

(като хората не са сигурни дали могат да предложат

предните

активности, така

че

те

да

отговарят

на

нормите

и

за

това

ги

пропускат)

ПредпоставкиПредпоставки

Задължително

–

чиста

природаЗапазен

дух

и

традиции

на

населеното

място

(не

човек

да

се

чувства

като

в

градско предградие)

Други

активности, тъй като на почиващите ще им

омръзне

още

на

първия

ден

Българските

възрожденски селища

Българските

възрожденски селища

Култура и битКултура и бит

Съпътстващи активностиСъпътстващи активности

Маршрути

за

разходкаАлтернативни

спортове

Традиционна

кухня

и

напиткиЗанаятиКултурно-исторически

и

природни

обекти

… а

защо

не

и

село

на

няколко

километра

от морския

бряг

Културно-историческо наследство

Културно-историческо наследство

Български винаБългарски вина

Традиционна българска кухняТрадиционна българска кухня

ИнфраструктураИнфраструктура

Адекватна

леглова

база

и

заведения

за хранене

ВиК, комунална

инфраструктураДостъп

до

селището

Места за паркиране

Предизвикателства

пред селския

туризъм

в

България

Предизвикателства

пред селския

туризъм

в

България

Привличане

на

чуждестранни

туристиДа

задържат

почиващите

повече

от

един

уикендПовишаване

на

качеството

на

туристическата

услуга

Интернет

портал

на

селския туризъм

Интернет

портал

на

селския туризъм

Правителствени инициативиПравителствени инициативи

Държавна

агенция

по туризъм

www.tourism.governmen t.bg

Портал: www.bulgariatravel.org

Начини за финансиранеНачини за финансиране

Европейски

и

национални

фондове

за:Устойчив

и

еко

туризъм

Малки

населени

места

и

миньорски

селищаРегиони

в

упадък

Общински

фондове

и

структури

Примери: Дядовата

къща, ЕленаПримери: Дядовата

къща, Елена

www.diadovatakashta.hit.bgwww.diadovatakashta.hit.bg

Къща-механа

“Двата

щрауса”, Боженци

Къща-механа

“Двата

щрауса”, Боженци

Благодаря за вниманието!Благодаря за вниманието!