SOTEU brochure BG.pdf

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА

2016 г.

#SOTEUec.europa.eu/soteu

от Жан-Клод Юнкер,председател на Европейската комисия

14 септември 2016 г.

Всяка година през септември председателят на Европейската комисия произнася своята реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент, в която прави преглед на постигнатото през изминалата година и представя приоритетите за предстоящата година. Председателят посочва и начина, по който Комисията ще се справи с най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен Европей-ският съюз. Речта е последвана от разискване в пленарната зала. Това поставя начало на диалога с Парламента и Съвета за подготовка на работната програма на Комисията за следващата година.

Залегналата в Договора от Лисабон реч за състоянието на Съюза е предвидена в Рамковото споразумение от 2010 г. за отношенията между Европейския парла-мент и Европейската комисия, което също предвижда, че председателят изпраща писмо за намеренията на председателя на Европейския парламент и на председа-телството на Съвета, в което представя в подробности действията, които Комиси-ята възнамерява да предприеме посредством законодателни и други инициативи до края на следващата година (в този случай 2017 г.).

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, произнася втората си реч за състоянието на Съюза на 14 септември 2016 г.

Автентична версия на речта му за състоянието на Съюза от 2016 г., писмото за намеренията, както и доклад за напредъка по 10-те приоритета на Комисията са включени в настоящата брошура. Пълният текст на произнесената реч и заключи-телните думи на председателя, други езикови версии и допълнителни материали са на разположение на адрес http://ec.europa.eu/soteu.

Това показва пълна картина за състоянието на Съюза през 2016 г., както го вижда председателят Юнкер. Това представлява приносът на Европейската комисия за неформалната среща на 27-те държавни и правителствени ръководители от ЕС в Братислава на 16 септември 2016 г.

http://ec.europa.eu/soteu

СЪДЪРЖАНИЕАвтентична версия на речта за състоянието на Съюза от 2016 г.: Към по-добра Европа — Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава 5

Писмо за намеренията до председателя Мартин Шулц и до министър-председателя Роберт Фицо 23

Напредък по 10-те приоритета на Европейската комисия 33

Посещения на членове на Комисията в националните парламенти от началото на мандата (1 ноември 2014 г. – 9 септември 2016 г.) 45

Граждански диалози в държавите членки (1 ноември 2014 г. – 10 септември 2016 г.) 49

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.КЪМ ПО-ДОБРА ЕВРОПА — ЕВРОПА, КОЯТО ЗАКРИЛЯ,

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТИ И ЗАЩИТАВА

АВТЕНТИЧНА ВЕРСИЯ

6



ВЪВЕДЕНИЕ

Г-н председател,

Почитаеми членове на Европейския парламент,

Изправих се тук преди година и Ви казах, че състоянието на нашия Съюз не е добро. Казах Ви, че в този Съюз има недостиг на Европа. И че в този Съюз съюзът е недостатъчен.

Не смятам да се изправям тук днес, за да ви кажа, че сега всичко е наред.

Не е така.

Нека всички бъдем напълно почтени в оценката си.

Нашият Европейски съюз се намира, поне отчасти, в екзистенциална криза.

Слушах внимателно през лятото членове на този парламент, представители на правителствата, много национални парламентаристи и обикновени европейци, които споделиха мислите си с мен.

Свидетел съм на няколко десетилетия интеграция в ЕС. Имаше редица силни моменти. Разбира се, имаше и редица трудни периоди, а също и времена на криза.

Но никога преди не съм виждал толкова малко допирни точки между нашите държави членки. Толкова малко области, в които те са съгласни да работят заедно.

Никога преди не съм чувал толкова много ръководители да говорят само за своите домашни проблеми, а ако Европа въобще се споменава, това е само мимоходом.

Никога преди не съм виждал представители на институциите на ЕС да определят толкова различни приоритети, понякога в пряко противоречие с националните правителства и нацио-налните парламенти. Сякаш вече почти не съществува пресечна точка между ЕС и неговите национални столици.

Никога преди не съм виждал националните правителства така отслабени от силите на попули-зма и парализирани поради риска от поражение в следващите избори.

Никога преди не съм виждал такава разпокъсаност и толкова малко общност в нашия Съюз.

Сега трябва да направим много важен избор.

Дали да се подадем на напълно естественото чувство на недоволство? Дали всички заедно да се оставим в ръцете на чувството за потиснатост? Искаме ли да позволим нашия Съюз да се разпадне пред очите ни?

Или да си кажем: не е ли сега моментът да се мобилизираме? Не е ли сега моментът да за-претнем ръкави и да удвоим, да утроим усилията си? Не е ли сега моментът, когато Европа се нуждае повече от всякога от решително ръководство, а не от политици, които напускат кораба?

Нашият размисъл относно състоянието на Съюза трябва да започне с чувство за реализъм и с максимална честност.

7



На първо място, трябва да признаем, че в Европа имаме много нерешени проблеми. В това не може да има съмнение.

От високата безработица и голямото социално неравенство до планините от публичен дълг, огромното предизвикателство, свързано с интегрирането на бежанците и напълно реалните заплахи за нашата сигурност у дома и в чужбина — всяка една от държавите членки на Европа беше засегната от неспирните кризи на нашето време.

Изправени сме дори пред тъжната перспектива, че една държава членка напуска нашите редици.

На второ място, трябва да сме наясно, че погледът на света е насочен към нас.

Току-що се върнах от срещата на Г-20 в Китай. Европа заема 7 места около масата на тази ва-жна световна среща. Въпреки нашата широка представеност, въпросите бяха повече, отколко-то нашите общи отговори.

Ще може ли Европа да продължи да сключва търговски договори и да задава икономическите, социални и екологични стандарти на света?

Ще се възстанови ли най-после икономиката на Европа или ще затъне в слаб растеж и ниска инфлация през следващите десет години?

Ще продължи ли Европа да бъде световен водач, когато става дума за борбата за правата на човека и основните ценности?

Ще надигне ли Европа единодушно глас, когато нечия териториална цялост е под заплаха в нарушение на международното право?

Или Европа ще изчезне от международната сцена и ще остави на другите да определят облика на света?

Знам, че тук, в този Парламент, Вие с готовност ще предложите ясни отговори на тези въпроси. Нуждаем се обаче от това нашите думи да бъдат последвани от съвместни действия. В проти-вен случай те ще си останат само думи. А само с думи изобщо не можем да въздействаме върху международните дела..

На трето място, трябва да признаем, че единствено с поредната реч няма да можем да решим проблемите си. Или с поредната среща на върха.

Това не са Съединените американски щати, където президентът произнася реч за състоянието на Съюза пред двете камари на Конгреса и милиони граждани следят всяка негова дума на живо по телевизията.

В сравнение с това днешната ми реч относно състоянието на Съюза тук, в Европа, показва мно-го ясно непълния характер на нашия Съюз. Днес говоря пред Европейския парламент. А в петък ще се срещна отделно с държавните ръководители в Братислава.

Тоест, не бива просто да говоря заради Вашите овации и да пренебрегвам онова, което дър-жавните ръководители ще кажат в петък. Не бива обаче и да замина за Братислава с различно послание от посланието ми към Вас. Трябва да взема предвид и двете нива на демокрацията на нашия Съюз, като и двете са еднакво важни.

8



Ние не сме Съединените европейски щати. Нашият Европейски съюз е много по-сложен. Да се пренебрегва тази сложност би било грешка, която ще ни подведе към погрешни решения.

Европа може да функционира единствено, ако в подкрепа на нашия общ проект речи се произ-насят не само в тази почитаема камара, но и в парламентите на всички наши държави членки.

Европа може да функционира само ако всички ние работим за единство и общност, и забравим съперничеството между правомощията и институциите. Само тогава Европа ще бъде повече от съвкупността от отделните си части. И само тогава Европа може да бъде по-силна и в по-добро състояние, отколкото е днес. Само тогава ръководителите на институциите на ЕС и на нацио-налните правителства ще могат да спечелят отново доверието на гражданите на Европа в нашия общ проект.

Защото на европейците им е омръзнало от безкрайни спорове, дрязги и препирни.

Европейците искат конкретни решения на действително важните проблеми, пред които е из-правен Съюзът. Те искат повече от обещания, резолюции и заключения след срещи на върха. Такива са чували достатъчно често.

Европейците искат общи решения, последвани от бързо и ефикасно изпълнение.

Да, нуждаем се от дългосрочна визия. И Комисията ще представи такава визия за бъдещето в Бяла книга през март 2017 г. по повод на 60-та годишнина на Римските договори. Ще разгледа-ме начините за укрепване и реформиране на нашия икономически и паричен съюз. Ще вземем също така предвид политическите и демократичните предизвикателства, пред които нашият Съюз от 27 държави ще бъде изправен в бъдеще. И разбира се, Европейският парламент, както и националните парламенти, ще бъдат привлечени за активно участие в този процес.

Но сама по себе си визията няма да е достатъчна. Някой, който управлява, някой, който отгова-ря на предизвикателствата на нашето време – ето, от това нашите граждани се нуждаят много повече.

Европа е едно цяло, съставено от много елементи — тя може да функционира единствено ако всички теглим в една и съща посока: институциите на ЕС, националните правителства и нацио-налните парламенти, всички в еднаква степен. Трябва да покажем отново, че това е възможно, в определен брой области, в които общите решения са най-неотложни.

Поради това предлагам положителна програма от конкретни действия на европейско равнище за следващите дванадесет месеца.

Защото вярвам, че следващите дванадесет месеца са от решаващо значение, ако искаме да обединим отново нашия Съюз. Ако искаме да преодолеем трагичния разлом между Изтока и Запада, който се отвори през последните месеци. Ако искаме да покажем, че можем да дейст-ваме бързо и решително по отношение на нещата, които наистина са от значение. Ако искаме да покажем на света, че Европа е все още сила, способна на съвместни действия.

Трябва да се захванем за работа.

Тази сутрин изпратих писмо с това послание на председателя Шулц и министър-председателя Фицо.

9



Следващите дванадесет месеца са от решително значение за създаването на по-до-бра Европа:

Европа, която осигурява закрила;

Европа, която съхранява европейския начин на живот;

Европа, която предоставя възможности на нашите граждани;

Европа, която защитава у дома и в чужбина; и

Европа, която поема отговорност.

ЕВРОПА, КОЯТО СЪХРАНЯВА НАЧИНА НИ НА ЖИВОТ

Убеден съм, че европейският начин на живот е нещо, което си струва да бъде съхранено.

Имам впечатлението, че мнозина сякаш са забравили какво означава да бъдеш европеец.

Какво означава да си част от този Съюз на европейци — кое е общото между земеделския стопанин в Литва и самотната майка в Загреб, медицинската сестра във Валета или студента в Маастрихт.

Нека не забравяме защо европейските народи избраха да работят заедно.

Нека да помним защо безчет хора празнуваха по улиците на Варшава на 1-ви май 2004 г.

Нека да помним защо европейският флаг се развяваше гордо в Пуерта дел Сол на 1-ви януари 1986 г.

Нека да помним, че Европа е движеща сила, която може да помогне за обединението на Кипър — стремеж, в който подкрепям двамата лидери на Кипър.

Европа, преди всичко останало, означава мир. Не случайно най-продължителният период на мир в писаната история на Европа започна със създаването на Европейските общности.

70 години на траен мир в Европа. При това в един свят с 40 активни въоръ-жени конфликта, отнемащи живота на 170 000 души всяка година.

Разбира се, между нас все още има раз-личия. Да, често водим спорове. Поняко-га дори водим борби. Но се борим с думи. И решаваме конфликтите си, събрани около масата, а не в окопите.

1500 г. 1700 г. 1800 г. 1900 г. 2000 г.

години на траен мир70

МирВойна

10



Неразделна част от нашия европейски начин на живот са нашите ценности.

Ценностите на свободата, демокрацията, върховенството на закона. Ценности, отстоявани на бойното поле и на трибуните в продължение на векове.

Ние, европейците, никога няма да приемем полски работници да бъдат тормозени, бити или даже убивани по улиците на Харлоу. Свободното движение на работници е обща европей-ска ценност също толкова, колкото и борбата ни срещу дискриминацията и расизма.

Ние, европейците, сме твърдо против смъртното наказание. Защото вярваме в стойността на човешкия живот и я зачитаме.

Ние, европейците, вярваме също и в независимите, ефективни съдебни системи. Незави-симите съдилища упражняват контрол върху правителствата, предприятията и гражданите. Ефективните съдебни системи подпомагат икономическия растеж и защитават основните пра-ва. Ето защо Европа насърчава и защитава върховенството на закона.

Да сме европейци означава също така да сме отворени и да търгуваме със съседите си, вместо да водим война с тях. Означава и да сме най-големият търговски блок в света, сключил търговски споразумения или водещ преговори по такива споразумения с над 140 партньори в целия свят.

А търговията означава работни места. Защото всеки 1 милиард евро от износ създава 14 000 допълнителни работни места в ЕС. И понастоящем над 30 мили-она работни места, тоест едно на всеки 7 работни места в ЕС, зависят от износа към останалата част на света.

Именно затова Европа работи за отваряне на пазарите с Канада — един от най-близ-ките ни партньори, който споделя нашите

интереси, нашите ценности, зачитането на върховенството на закона и разбирането ни за кул-турно многообразие. Търговското споразумение между ЕС и Канада е най-добрата и най-про-гресивната спогодба, договаряна някога от ЕС. И аз ще работя с вас и с всички държави членки, за да може това споразумение да бъде ратифицирано възможно най-бързо.

Да си европеец означава да разполагаш с правото личните ти данни да бъдат защитени от солидни европейски закони. Защото европейците не обичат дронове над главите си, които заснемат всяко тяхно движение. Те не желаят която и да е фирма да регистрира всяко тяхно щракване с мишката. Именно затова Парламентът, Съветът и Комисията постигнаха споразуме-ние през май тази година по общ европейски регламент за защита на данните. Това е солиден европейски закон, който се прилага за дружествата, независимо къде се намират, и винаги, когато обработват ваши данни. Защото в Европа правото на личен живот е важно. Това е въпрос на човешко достойнство.

Да сме европейци означава също и равни условия за всички.

Това означава, че работниците следва да получават еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място. Това е въпрос на социална справедливост. Именно затова

За всеки 1 милиард евро от износ се създават14 000 допълнителни работни местав ЕС.

11



Комисията подкрепя предложението ни относно Директивата за командироването на работни-ци. Вътрешният пазар не е място, където работниците от Източна Европа могат да бъдат екс-плоатирани или да им се налагат по-ниски социални стандарти. Европа не е Дивият запад, а социална пазарна икономика.

Равни условия за всички означава също, че в Европа потребителите са защитени от карте-ли и от злоупотреби на мощни дружества. Това значи още, че всяко дружество, незави-симо от мащаба си, трябва да плаща данъци там, където генерира печалбата си. Това се отнася и за гиганти като Apple, без значение дали пазарната им стойност е по-висока от БВП на 165 държави в света. В Европа не приемаме мощни предприятия да сключват незаконни задкулисни сделки за данъците си.

Нивото на данъчно облагане в страни като Ирландия не е наш проблем. Ирландия разполага със суверенното право да определи такова ниво на данъчно облагане, каквото пожелае. Но не е редно едно дружество да може да избегне плащането на данъци, които биха могли да отидат в полза на ирландските семейства и предприятия, болници и училища. Комисията следи за тази равнопоставеност. Това е социалната страна на конкурентното право. И именно това е европейската идея.

Да сме европейци означава и съзнанието, че трябва да защитаваме работниците и про-мишлеността ни в един все по-глобализиран свят. Например хилядите, които рискуват да загубят работата си в Госли, Белгия, където именно благодарение на законодателството на ЕС работодателят ще трябва понастоящем да проведе истински социален диалог. А работниците и органите на местната власт могат да разчитат на европейската солидарност и на помощта от фондовете на ЕС.

Да сме европейци означава и да защитаваме стоманодобивната си промишленост. Вече сме въвели 37 антидъмпингови и антисубсидийни мерки, за да защитим стоманодобивната си промишленост от нелоялна конкуренция. Но е необходимо да направим повече, тъй като свръхпроизводството в някои части на света принуждава европейските производители да пре-установят дейността си. Това е причината, поради която тази година посетих Китай два пъти, с цел намиране на решение по въпроса за свръхкапацитета. Това е и причината, поради която Комисията предложи да се промени правилото за „по-ниското мито”. Съединените американски щати облагат китайската стомана с 265 % вносно мито, но тук, в Европа, някои правителства настояваха в продължение на години за намаляване на митата върху нея. Призо-вавам всички държави членки и този Пар-ламент да подкрепят Комисията в укреп-ването на инструментите ни за защита на търговията. Нe бива да бъдем наивни свободни търговци, а обратно — тряб-ва да сме в състояние да реагираме на дъмпинга също толкова остро, кол-кото и Съединените щати.

Важна част от нашия европейски начин на живот, която бих искал да съхраним, е наши-ят селскостопански отрасъл. Комисията винаги ще поддържа земеделските ни стопани, особено когато преминават през трудни моменти, какъвто е сегашният. Миналата година

Европа винаги ще подпомага своите земеделски стопани

Тази година млекопреработвателната ни промишленост получи извънредна подкрепа от

ЕС от 1 милиарда евро

12



млекопреработвателната промишленост беше засегната от забрана, наложена от Русия. По този повод Комисията мо-билизира 1 милиард евро в подкрепа на млекопроизводителите, за да им помогне да стъпят отново на краката си. Защото за мен е неприемливо млякото да бъде по-евтино от водата.

Да сме европейци - за повечето от нас това включва и еврото. По време на световната

финансова криза еврото остана силно и ни защити от още по-голяма нестабилност. То е водеща световна валута и носи огромни, често невидими икономически ползи. Страните от еврозоната спестиха тази година 50 милиарда евро от лихвени плащания благодарение на паричната поли-тика на Европейската централна банка. Това са допълнителни 50 милиарда евро, които финан-совите ни министри могат и би следвало да инвестират в икономиката.

Марио Драги поддържа стабилността на нашата валута. И той допринася в по-голяма степен за заетостта и растежа, отколкото много от нашите държави членки.

Да, ние, европейците, претърпяхме историческа финансова и дългова криза. Но истината е, че през 2009 г. публичният дефицит в еврозоната възлизаше средно на 6,3 %, а днес е под 2 %.

През последните три години почти 8 милиона души намериха работа. Един милион само в Ис-пания — страна, която продължава да демонстрира забележително възстановяване от кризата.

Ще ми се това да се припомня по-често — навсякъде в Европа, където се изказват демокра-тично избрани политици.

Защото в нашия незавършен Съюз европейското лидерство не е в състояние да замени национал-ното лидерство.

Европейските държави трябва да защитават основите на нашето единство. Друг не може да го сто-ри вместо вместо тях.

Те обаче могат.

Ние можем да бъдем обединени, въпреки че сме различни.

Великите демократични народи на Европа не трябва бива да се огъват пред ветровете на популизма.

Европа не бива да трепери пред лицето на тероризма.

Не. Държавите членки трябва да изградят една Европа, която защитава. И ние, европейските инсти-туции, трябва да им помогнем да изпълнят това обещание.

Страните от еврозоната спестиха тази година 50 милиарда евро

благодарение на паричната политика на Европейската централна банка.

%

13



ЕВРОПА, КОЯТО ТИ ДАВА ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Европейският съюз следва не само да пази нашия европейски начин на живот, но и да предос-тави възможност на европейците да участват пълноценно в него.

Трябва да работим за Европа, която ще дава повече възможности на нашите граждани и на на-шата икономика. А днес и гражданите, и икономиката ни обитават дигиталното пространство.

Цифровите технологии и цифровите комуникации проникват във всички аспекти на живота.

За да бъдат достъпни е необходим само високоскоростен интернет. Трябва да бъдем омреже-ни. Това е необходимо на икономиката ни. Това е необходимо на хората.

Затова трябва още сега да инвестираме в тези връзки към интернет.

Ето защо днес Комисията предлага реформа на европейските пазари в областта на далеко-съобщенията. Искаме да създадем нова правна уредба, която да привлича и да дава възможност за инвестиции във връзките към интернет.

Предприятията следва да могат да пла-нират своите инвестиции в Европа през следващите 20 години. Защото, ако ин-вестираме в нови мрежи и услуги, това ще разкрие най-малко 1,3 милиона нови работни места през следващото десетилетие.

Всеки трябва да може да се възползва от връзката към интернет.

Ето защо днес Комисията предлага до 2025 г. в целия Европейски съюз изцяло да се въведе 5G — петото поколение мобилни ко-муникационни системи —Това може да доведе до създаването на допълнителни два милиона работни места в ЕС.

Когато всички имат връзка с интернет, тогава няма да има значение къде живееш или какви доходи имаш.

Затова днес предлагаме до 2020 г. всяко европейско селище и всеки град да се оборудват с безплатен безжичен достъп до интернет в основните центрове на обществения живот.

Понеже светът става цифров, ние трябва да насърчаваме нашите творци и хора на из-куството и да защитаваме техните произведения. Хората на изкуството и творците са бисерът в нашата корона. Творчеството не е хоби. То е професия. И е част от нашата европейска култура.

Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо възнаграждение за работата си, независимо дали я вършат в редакцията или у дома, независимо дали тя се раз-пространява офлайн или онлайн, независимо дали се публикува с печатарска машина или се добавя като хипервръзка в интернет.

Пълното разгръщане на 5G мрежа подкрепя създаването на повече от 2 милиона работни места до 2025 г.

5G

14



С предложеното днес преразглежда-не на уредбата за авторското право в Европа правим точно това.

Да предоставим възможности на иконо-миката си означава да инвестираме не само във връзката към интернет, но и в създаването на работни места.

Ето защо Европа трябва масирано да ин-вестира в младите си хора, в търсещите работа, и в стартиращите си предприятия.

Планът за инвестиции за Европа на стойност 315 милиарда евро, който приехме заедно тук, в този Парламент точно преди дванадесет месеца, събра 116 милиарда евро инвестиции — от Латвия до Люксембург — само през първата година от функционирането си.

Над 200 000 малки и стартиращи предприятия в Европа получиха заеми. И над 100 000 души намериха нови работни места. Това стана благодарение на новия Европейски фонд за стра-тегически инвестиции, който предложих, моята Комисия разработи, а вие тук, в Европейския парламент, подкрепихте и приехте за рекордно време.

А сега правим още една крачка напред. Днес предлагаме да се удължи двойно срокът на действие на фонда и да се удвои финансовият му капацитет.

С Вашата подкрепа ще гарантираме, че нашият фонд ще осигури до 2020 г. ин-вестиции от общо най-малко 500 ми-лиарда — половин трилион евро. И ще работим допълнително, за достигнем 630 милиарда евро до 2022 г. Разбира се, с приноса на държавите членки можем да го постигнем дори по-бързо.

Наред с тези усилия за привличане на частни инвестиции трябва да създадем и подходящи условия за инвестиране.

Европейските банки са в много по-добро състояние, отколкото преди две години, благодаре-ние на общите ни европейски усилия. Европа се нуждае от своите банки. Но икономика, която е почти изцяло зависима от банковото кредитиране, подкопава финансовата стабилност. От това страда и бизнесът, както стана видно по време на финансовата криза. Ето защо трябва да ускорим работата си по съюза на капиталовите пазари. Комисията представя днес пред вас конкретна пътна карта за това.

Съюзът на капиталовите пазари ще направи по-устойчива финансовата ни система. На пред-приятията ще се даде по-лесен и по-разнообразен достъп до финансиране. Представете си, че стартиращо предприятие във Финландия не може да получи банков заем. В момента възмож-ностите са много ограничени. Съюзът на капиталовите пазари ще предостави алтернативни

Европа ще инвестира в стартиращите си предприятия, в младите си хора, в безработните.

Първа година:116 милиарда евро

Общ размер на Плана за инвестиции:

315 милиарда евро

Съюзът на капиталовите пазари може да освободи допълнително финансиране в размер на поне 100 милиарда евро за предприятията от ЕС

15



източници на финансиране от жизненоважно значение, за да се помогне на стартиращите предприятия — бизнес ангели, рисково инвестиране, пазарно финансиране.

Само един пример — преди близо година ние представихме предложение, чрез което ще се улесни предоставянето на заеми от банките. Чрез него може да се освободи допълнително фи-нансиране в размер до 100 милиарда евро за предприятията от ЕС. Ето защо нека да ускорим приемането му.

Успехът на нашия План за инвестиции надмина всички очаквания в Европа, тъй че сега ще го приложим и в световен мащаб. Нещо, за което призоваха много от вас и много държави членки.

Днес стартираме амбициозен инвестиционен план за Африка и съседните на ЕС стра-ни, който има потенциал да привлече инвестиции в размер на 44 милиардa евро. Те могат да достигнат до 88 милиарда евро, ако държавите членки се включат активно в това начинание.

Този план функционира на същия принцип като вътрешният План за инвестиции: ще използва-ме публично финансиране като гаранция за привличането на публични и частни инвестиции за създаването на реални работни места.

Това ще допълни помощта ни за развитие и ще допринесе за преодоляване на една от първо-причините за миграцията. Като се има предвид, че икономическият растеж в развиващите се страни е на най-ниското си равнище от 2003 г. насам, това е от изключително значение. Новият план ще предложи жизненоважна помощ за хората, които в противен случай биха били прину-дени да предприемат опасни пътешествия в търсене на по-добър живот.

Успоредно с инвестициите за подобряване на условията в чужбина, ние също така трябва да инвестираме и у нас, за да отговорим на хуманитарните кризи. И преди всичко - трябва да ин-вестираме в нашите млади хора.

За мен е неприемливо Европа да бъде и да остане континент на младежката безработица.

Неприемливо е, че сегашните млади хора може да се окажат първото поколение от 70 години насам, което е по-бедно от ро-дителите си.

Разбира се, това е задача преди всичко на националните правителства. Но Европей-ският съюз може да подкрепи усилията им. Правим това с Гаранцията на ЕС за младежта, чието начало беше поставено преди три години. Ръководената от мен Комисия повиши ефективността и ус-кори изпълнението на Гаранцията за младежта. Над 9 милиона млади хора вече са се възползвали от тази програма. Това са 9 милиона млади хора, които са намерили работа, стаж или чиракуване благодарение на ЕС. И ние ще продължаваме да разгръщаме Гаранцията за младежта в цяла Европа, подобрявайки квалификациите на европейците и обхващайки най-нуждаещите се региони и младежи.

Правим същото и с програмите „Еразъм“ — от които са се възползвали вече 5 милиона студен-ти. Младите хора се движат, пътуват, работят, учат и стажуват в страните от ЕС благодарение

Над 9 милиона млади хора

получиха работа, стаж или чиракуване благодарение на Гаранцията

за младежта на Европа

16



на „Еразъм“. А на всеки 3-ти млад студент по „Еразъм+“ е била предложена работа в предприятието, в което е бил на стаж.

Можем да направим и повече. В Европа има много млади хора с обществено съз-нание, които желаят да да дадат свой принос за обществото и да проявят соли-дарност. Можем да им създадем възмож-ността да го сторят.

Солидарността е свързващият елемент, който поддържа целостта на нашия Съюз.

Думата солидарност се среща 16 пъти в Договорите, които всички държави членки са приели и ратифицирали.

Европейският бюджет е нагледно доказателство за финансова солидарност.

Налице е забележителна солидарност, когато става въпрос за съвместно прилагане на евро-пейски санкции заради нарушаването на международното право, извършено от Русия.

Еврото е израз на солидарност.

Нашата политика за развитие е силен сигнал за солидарност, отправен навън.

Дори когато говорим за управлението на кризата с бежанците, вече виждаме солидарност. Убеден съм, че е необходима много повече солидарност. Но също така знам, че солидарност-та трябва да бъде дадена доброволно. Тя трябва да бъде от сърце. Не може да се получи по принуда.

Ние проявяваме готовност за солидарност най-вече тогава, когато сме изправени пред извън-редни ситуации.

Когато горяха хълмовете в Португалия, италиански самолети гасяха пламъците.

Когато поради наводненията спря електричеството в Румъния, осветлението се включи отново благодарение на шведски генератори.

Когато хиляди бежанци пристигнаха на гръцките брегове, те бяха подслонени в словашки палатки.

В същия дух Комисията предлага днес да се създаде европейски корпус за солидарност. Младите хора в целия ЕС ще могат доброволно да окажат помощ там, където тя е най-необхо-дима, за да се реагира при кризисни ситуации, като например кризата с бежанците или неот-давнашните земетресения в Италия.

Искам този европейски корпус за солидарност да започне да действа до края на годината. И до 2020 г. в него да участват първите 100 000 млади европейци.

Като се присъединят доброволно към европейския корпус за солидарност, тези млади хора ще могат да развиват уменията си и да получат не само работа, но и безценен човешки опит.

Всеки 3-и студент по „Еразъм+“ получава предложение за работа от предприятието, в което е бил на стаж

17



ЕВРОПА, КОЯТО ЗАЩИТАВА

ЕЕвропа-закрилницата - това е и Европа-защитницата у дома и в чужбина.

Трябва да се защитаваме срещу тероризма.

От бомбените атентати в Мадрид през 2004 г. досега в Европа бяха извършени над 30 терорис-тични нападения, като само през миналата година те бяха 14 на брой. Над 600 невинни души загинаха в градове като Париж, Брюксел, Ница или Ансбах.

Както бяхме рамо до рамо в скръбта, така трябва да бъдем единни и в отговора си.

Варварските актове през изминалата година ни показаха още веднъж за какво се борим — за европейския начин на живот. Изправени пред най-мрачния облик на човешката природа, ние трябва да останем верни на ценностите и на самите себе си. А самите ние – това са нашите демократични и плуралистични общества, отворени и толерантни.

Но тази толерантност не може да бъде за сметка на нашата сигурност.

Ето защо Комисията, която оглавявам, определи сигурността като приоритет от самото нача-ло — ние квалифицирахме тероризма като престъпление, а чуждестранните бойци като прес-тъпници в целия ЕС, взехме мерки по отношение на огнестрелните оръжия и финансирането на тероризма, работихме с интернет компаниите за премахване на онлайн терористичната пропа-ганда и се борихме срещу радикализацията в европейските училища и затвори.

Но може да се направи повече.

Трябва да знаем кой пресича границите ни.

Ето защо ще защитаваме границите си с новата Европейска гранична и брегова охрана, която понастоящем е в процес на официално приемане от Парламента и Съвета, само девет месеца след датата, на която Комисията я предложи. Frontex вече има над 600 служители на място по границата с Турция в Гърция и над 100 в България. Сега институциите на ЕС и дър-жавите членки следва да работят в много тясно сътрудничество и бързо да спомогнат за съз-даването на новата агенция. Бих искал да видя най-малко 200 допълнителни гранични служители и 50 допълнителни превозни средства по външните граници на България още през октомври.

Ще защитаваме границите си и чрез строг контрол на всички пресичащи ги лица, който ще бъде приет до края на годината. Всеки път, когато някой влиза или излиза от ЕС, за него ще има запис: кога, къде и защо го прави.

До ноември ще предложим Европейска система за информация за пътуванията — ав-томатизирана система за издаване на разрешения да се пътува до Европа. По този начин ще знаем кой пътува до Европа дори преди да пристигне тук.

А ние всички се нуждаем от тази информация. Колко пъти през последните месеци научава-хме за случаи, в които информацията е съществувала в база данни в някоя държава, но така и не е достигнала до органите в друга държава, които биха могли да се възползват от нея по предназначение?

18



Сигурността на границите също предполага, че обменът на информация и на разузнавателни данни трябва да бъде приоритет. За тази цел ще укрепим Европол — европейската агенция, действаща в подкрепа на националните правоприлагащи органи — като ѝ осигурим по-добър достъп до бази данни и повече ресурси. Звеното за борба срещу тероризма, което понастоя-щем разполага с персонал от 60 души, не може да предоставя необходимата подкрепа 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата.

Европа, която осигурява закрила, за-щитава нашите интереси и извън на-шите граници.

Фактите са ясни: светът става все по-голям. А ние ставаме все по-малки.

Днес ние, европейците, съставляваме 8 % от населението на света, а през 2050 г. ще бъдем само 5 % от него. То-гава няма да има нито една държава от ЕС сред водещите световни иконо-мики. Но ЕС заедно? Ние все още ще продължаваме да оглавяваме класациите.

Враговете ни биха желали да се разцепим.

Нашите конкуренти биха имали полза от един разрив помежду ни.

Само заедно ние сме и ще продължим да бъдем сила, с която останалите трябва да се съобразяват.

Да, Европа се гордее с факта, че е „мека сила“ от глобално значение, но нека не бъдем наивни. „Меката сила“ не е достатъчна, когато в съседство положението става все по-опасно.

Например бруталната война за надмощие в Сирия. Последиците от нея за Европа са непосред-ствени. Нападенията в нашите градове се извършват от терористи, обучени в лагерите на Даеш. Но къде е Съюзът, къде са неговите държави членки при преговорите за уреждане на конфликта?

Федерика Могерини, нашият върховен представител и мой заместник-председа-тел, върши чудесна работа. Но тя трябва да се превърне в наш европейски минис-тър на външните работи, чрез който всички дипломатически служби, било то на голе-мите или на малките държави, обединяват своите усилия за увеличаване на влияние-то ни в международните преговори. Ето защо днес призовавам за създаването на Европейска стратегия за Сирия. Феде-рика следва да бъде на масата за прего-

вори, когато се обсъжда бъдещето на Сирия. Така Европа ще може да спомогне за възстановя-ването на една мирна сирийска нация и на плуралистично и толерантно гражданско общество в Сирия.

ЕС предложи сигурно убежище на повече сирийски бежанци от всяка страна, която не граничи със Сирия

Австралия + САЩ + Канада + Япония (~40 000 бежанци)

ЕС (повече от 1 милиона бежанци)

Днес европейците съставляват 8 %от населението на света

през 2050 г. ще бъдем само от него5 %

19



Европа трябва да стане по-силна. Това е валидно най-вече за нашата политика в областта на отбраната.

Европа не може повече да си позволява да използва наготово военната мощ на други или да оставя Франция сама да защитава честта ѝ в Мали.

Трябва да поемем отговорност за защитата на нашите интереси и на европейския начин на живот.

През последното десетилетие участвахме в над 30 граждански и военни мисии на ЕС от Аф-рика до Афганистан. Но без постоянна структура не можем да действаме ефективно. Забавят се спешни операции. Имаме отделни централни щабове за паралелни мисии, дори когато те се извършват в една държава или град. Време е да имаме единен централен щаб за тези операции.

Трябва да се стремим към общи военни ресурси, които в някои случаи да принадлежат на ЕС. Това, разбира се, трябва да се осъществява при цялостно взаимно допълване с НАТО.

Аргументите в полза на това са ясни. Липсата на сътрудничество по въпросите на отбраната струва на Европа между 25 и 100 милиарда евро годишно. Пари, които бихме могли да използ-ваме за толкова други неща.

Може да стане. В момента изграждаме многонационален флот от самолети за зареждане с гориво във въздуха. Нека да възпроизведем този пример и в други области.

За да имаме силна европейска отбрана, европейската отбранителна промишленост трябва да се стреми към иновации. Ето защо преди края на тази година ще предложим да се създаде Европейски фонд за отбрана, който да поощрява максимално научните изследвания и ино-вациите в тази област.

Договорът от Лисабон позволява на държавите членки, които желаят това, да обединят своя отбранителен капацитет под формата на постоянно структурирано сътрудничество. Ми-сля, че сега е моментът да се възползваме от тази възможност. И се надявам, че нашата среща във формат от 27 държави членки в Братислава след няколко дни ще представлява първата политическа стъпка в тази посока.

Защото единствено чрез съвместна работа Европа ще бъде в състояние да се защитава у дома и в чужбина.

ЕВРОПА, КОЯТО ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ

На последно място искам да говоря за отговорността. За поемането на отговорност за изграж-дането на такава Европа, която закриля гражданите си.

Призовавам всички институции на ЕС и всички държави членки на ЕС да поемат отговорност.

Трябва да престанем с вечното повтаряне, че когато има успех, той е национален, а неуспе-хът — европейски. Ако не го направим, нашият общ проект няма да оцелее.

20



Трябва да помним каква е целта на нашия Съюз. Затова призовавам всички 27 ръководители, които ще дойдат в Братислава, да помислят за три причини, поради които се нуждаем от Европейския съюз. Три неща, за чиято защита са готови да поемат отговорност. И за които после са готови да постигнат бързи резултати..

Бавното изпълнение на дадените обещания е явление, което все повече заплашва да под-копае доверието в Съюза. Да вземем за пример Парижкото споразумение. Ние, европейците, сме световните лидери в мерките за опазване на климата. Именно с посредничеството на Европа стана реалност първото по рода си правнообвързващо, световно споразумение по въ-просите на климата. Европа изгради амбициозната коалиция, която направи възможно спора-зумението в Париж. Но в момента Европа се колебае да даде пример и да бъде сред първите, които ще ратифицират нашето споразумение. До момента само Франция, Австрия и Унгария са го ратифицирали.

Призовавам всички държави членки и този парламент да изиграят своята роля през следва-щите не месеци, а седмици седмици. Трябва да бъдем по-бързи. Нека Парижкото споразумение бъде ратифицирано сега. Възможно е. Това е въпрос на политическа воля. И тук става дума за влиянието на Европа на световната сцена.

Европейските институции също трябва да поемат отговорност.

Поисках от всички комисари да бъдат в готовност през следващите две седмици да обсъж-дат състоянието на нашия Съюз в нацио-налните парламенти на държавите, които познават най-добре. От началото на моя мандат комисарите от моя екип осъщест-виха над 350 посещения в национал-ните парламенти. И искам сега да го правят дори още по-често. Защото Европа може да бъде изградена само съвместно с държавите членки, а не в противобор-ство с тях.

Трябва също така без колебание да при-знаемго казваме, когато не на нас се пада отговорността за вземането на някои решения. Не е редно, когато държавите от ЕС не могат да се споразумеят помежду си дали да забранят употребата на глифозат в хербицидите, Парламентът и Съветът да принуждават Комисията да вземе решение.

Затова ще променим тези правила, тъй като демокрацията не изглежда така.

Комисията трябва да поеме отговорност в качеството си на политическа, а не на технократска сила.

Една политическа Комисия се вслушва в мненията на Европейския парламент, на всички държави членки и на гражданите.

И тъкмо понеже се вслушва, моята Комисия оттегли 100 предложения през първите две годи-ни от мандата ни, представи 80 % по-малко инициативи в сравнение с последните 5 години и започна задълбочен преглед на цялото действащо законодателство. Защото само като съ-средоточим усилията си върху областите, в които Европа може да осигури истинска добавена

Миналата година членовете на Комисията направиха над 350 посещения в националните парламенти, като по този начин приближават Европа към нейните граждани и техните национални представители

21



стойност и да постигне резултати, ние можем да направим Европа по-добро и по-надеждно място.

Да си политически орган означава също незабавно да коригираш технократски грешки, ако са били допуснати. Комисия-та, Парламентът и Съветът съвместно ре-шиха да премахнат таксите за роуминг. Това е обещание, което ще изпълним. Не само за пътуващите по работа, които оти-ват в чужбина за два дни. Не само за почиващите, които прекарват две седмици на слънце. Но и за трансграничните работници. И за милионите студенти по програма „Еразъм“, които учат в чужбина в продължение на един или два семестъра. Ето защо аз оттеглих проекта, който един добронамерен служител беше изготвил през лятото. Проектът не беше технически не-правилен. Но в него не беше схваната същността на обещаното. И още следващата седмица ще ви бъде представен нов, по-добър проект. В чужбина или у дома – мобилните разговори ще струват еднакво.

Да бъдем политически орган ни позволява също да прилагаме Пакта за стабилност и рас-теж, следвайки здравия разум. Създаването на Пакта беше плод на теорията. Прилагането му за мнозина се превърна в доктрина. И днес Пактът е догма за някои. На теория, когато една държава допусне дълг над 60 процента, дори да е само с един знак след десетичната запетая, тя следва да бъде наказана. В реалния свят обаче трябва да се разберат причините за дълга. Трябва да се опитаме да подкрепяме, а не да наказваме полаганите усилия за реформи. За тази цел се нуждаем от отговорни политици. И ще продължим да прилагаме Пакта не по дог-матичен начин, а със здрав разум и с гъвкавостта, която предвидливо вложихме в правилата.

И накрая, поемането на отговорност означава също така да се отчитаме пред гласоподавате-лите. Ето защо ще предложим промяна на абсурдното правило, според което членовете на Ко-мисията трябва да се оттеглят от функциите си, ако желаят да се кандидатират в европейските избори. Германският канцлер, чешкият, датският или естонският премиер не спират да вършат работата си, когато се кандидатират за преизбиране. Комисарите също не следва да правят това. Ако искаме Комисия, която отговаря на нуждите на реалния свят, ние трябва да насър-чаваме комисарите да се стремят към тъй важната среща с демокрацията. А не да им пречим.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Уважаеми членове на Парламента,

Аз съм на възрастта на европейския проект, който догодина, през март 2017 г., навършва 60 години.

Цял живот съм живял и работил за него.

Комисията оттегли 100 предложения през първите две години от мандата си и представи 80 % по-малко инициативи, отколкото през последните 5 години

80 %

22



Баща ми вярваше в Европа, защото вярваше в стабилността, правата на работниците и соци-алния напредък.

Защото прекрасно разбираше, че мирът в Европа е ценен, но и крехък.

Вярвам в Европа, тъкмо защото моят баща ми предаде тези ценности.

А какво ние предаваме на децата си днес? Какво ще наследят те от нас? Съюз, който се разпада в разединението си? Съюз, който е забравил миналото си и няма визия за бъдещето?

Нашите деца заслужават нещо по-добро.

Те заслужават Европа, която съхранява начина им на живот.

Те заслужават Европа, която им предоставя възможности за действие и ги защитава.

Те заслужават Европа, която закриля.

Време е всички ние — институциите, правителствата и гражданите — да поемем отговорност за изграждането на тази Европа. Заедно.

Жан-Клод ЮНКЕР

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ПИСМО ЗА НАМЕРЕНИЯТА ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МАРТИН ШУЛЦИ ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ РОБЕРТ ФИЦО

24

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ПИСМО ЗА НАМЕРЕНИЯТА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МАРТИН ШУЛЦ

И ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ РОБЕРТ ФИЦО

Уважаеми г-н председател Шулц,

Уважаеми г-н министър-председател Фицо,

Настоящият период е решителен за гражданите на Европа, за нашите държави членки и за Европейския съюз като цяло.

От началото на мандата си настоящата Европейска комисия подчертава, че това са из-ключителни времена. Изправени сме пред многобройни предизвикателства: постигане на икономическо възстановяване, което благоприятства всички, особено по-слабите групи в нашите общества; намаляване на безработицата, най-вече сред младите хора; засил-ване на справедливостта и социалното измерение на нашия единен пазар; управление на миграционните потоци и на общите ни граници; повишаване на сигурността с цел борба с терористичните заплахи; действия в отговор на нестабилността в източните и юж-ните ни съседи; укрепване на общия европейски отбранителен капацитет; разгръщане на възможностите на Европа да действа като единен и силен участник на световната сцена; както и противопоставяне на надигането на всякакви форми на екстремизъм, несъвмес-тими с основните ни европейски ценности.

Въпреки че резултатът от референдума в Обединеното кралство засяга всички нас, той не трябва да бъде водеща тема в нашата програма за следващите години. Разполагаме с поло-жителен план за реформи, с които да укрепим нашия Съюз, да отговорим енергично на предиз-викателствата на нашето време и да създадем по-добра Европа, която при необходимост предоставя на гражданите възможности за действие и ги защитава. Трябва да вървим напред и да действаме ефективно с усещане за неотложност, решителност и преди всичко единство.

На 60-ата годишнина на Римските договори през март 2017 г. ще почетем основополож-ниците на Европейския съюз и техния общ ангажимент към общностния метод, и което е по-важно, ще отправим поглед напред и ще се стремим да отговорим на очакванията на днешното поколение и техните деца — бъдещето на нашия Съюз.

***

Десетте приоритета, очертани в Политическите насоки на Европейската комисия — предста-вени на 15 юли 2014 г. след обсъждания с Европейския парламент и вдъхновени от „Стратегиче-ска програма за Съюза в период на промени“ на Европейския съвет — продължават да служат като набор от правилно избрани цели за съвместната ни работа. През 2014 г. начертахме съвместно нова програма за работни места и растеж; искахме да бъдем дейни и амбициозни по големите теми и с по-малко действия и по-сдържани по въпросите, които могат да бъдат по-добре решени от държавите членки. Подчертахме също, че е време за промяна. Като се вслуш-ваме внимателно в гражданите от цяла Европа, става ясно, че този подход е необходим повече от всякога, за да се гарантира ефективното справяне с нашите общи предизвикателства.

Когато се съсредоточаваме върху големите теми, можем да постигнем осезаеми резулта-ти в ключови области. Малко повече от година след стартирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — основният елемент на Плана за инвестиции за Евро-па — фондът вече действа в 26 държави членки и доведе до 116 милиарда евро инвести-ции. Подкрепихме финансирането на новаторски проекти и сега повече от 200 000 малки и средни предприятия (МСП) имат достъп до ново финансиране благодарение на ЕФСИ.

25



Постигнахме значителен напредък по отношение възстановяването на контрола над не-законните миграционни потоци и прекратяването на трагедията с ежедневните смърт-ни случаи в Средиземно и Егейско море. В същото време Европа показа солидарност спрямо 1 милион сирийски бежанци, като им предостави подслон. Освен това преместихме и преза-селихме над 13 000 бежанци само през изминалата година. Ясно е, че това не е достатъчно и може да бъде само началото. Сега е нужно да поддържаме и укрепваме тези усилия, тъй като солидарността върви ръка за ръка с отговорността.

Ако искаме да запазим шенгенското пространство и свободата на движение в рамките на нашия Съюз, е необходима крепка защита на външните ни граници. Постигането на съгла-сие по Регламента за Европейска гранична и брегова охрана, който е в процес на официално приемане, е доказателство за способността ни за бързо съвместно вземане на решения. За всички ни сега приоритет следва да бъде скоростното му и ефикасно прилагане, така че Европейската гранична и брегова охрана да започне да функционира напълно и да разположи първите си мисии по българо-турската и гръцко-турската граница през следващите сед-мици. Освен това предложенията на Комисията от 6-ти април относно нова Система за влизане/излизане следва да бъдат приети от Европейския парламент и от Съвета и да бъ-дат приложени бързо до края на 2016 г. като решителен принос за нашата обща сигурност.

Нуждаем се от колективен ангажимент за навременни решения и изпълнение и в други об-ласти. След неотдавнашните терористични нападения на европейска територия Комиси-ята предложи редица ключови действия и инициативи, като например директива за борба с тероризма, мерки за справяне с финансирането на тероризма и засилване на контрола над огнестрелните оръжия с цел доближаване към оперативен и ефективен Съюз на си-гурност. Сега е необходимо тези предложения да бъдат приети, без да бъде отслабена заявената в тях амбиция.

***

Тази година трите институции официално се споразумяха, в ново междуинституционално споразумение, че принципите на по-добро регулиране установяват правилата за съвмест-но създаване на политики. Комисията гледа на това споразумение като на съвместен ангажимент и задължение на трите институции да се съсредоточат върху големите и спешни въпроси, като същевременно се стремят към опростени, основани на обективни данни, предвидими и пропорционални правила, които са целесъобразни и максимално благо-приятни за гражданите и бизнеса.

В принос към това Комисията представя днес доклад относно актуалното състояние на прилагането на нашата Програма за по-добро регулиране от началото на мандата ни до-сега. Докладът показва как конкретно прилагаме принципите на по-добро регулиране във всички области на нашата работа. По отношение на работната ни програма за 2017 г., в съ-ответствие с Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), ще бъдем в състояние да предложим области, в които законодателството на ЕС може да бъде подобрено и опростено въз основа на конкретни и цялостно анализирани данни.

И накрая, в съответствие с нашето ново междуинституционално споразумение, пред-седателите на трите институции за първи път ще приемат съвместна декларация. Тя ще бъде подписана до края на тази година, като в нея ще се определят широки цели

26



и приоритети за 2017 г. въз основа на работната програма на Комисията и ще се посочат въпросите от особено политическо значение, на които следва да се отреди приоритет в законодателния процес. Според нас това е много важен процес, който дава възможност на Съюза да действа и постига резултати там, където е най-необходим. В настоящия период на безпрецедентни предизвикателства за нашия континент междуинституцио-налното единство и решителност са по-важни от всякога. В този дух, и като споделя усещането за неотложност, изразено в речта на председателя за състоянието на Съюза, Комисията представя днес редица важни инициативи в областите на сигурността, инвес-тициите, цифровия единен пазар и съюза на капиталовите пазари, които засилват и ус-коряват изпълнението на нашите общи приоритети за справяне с най-големите и неот-ложни предизвикателства. Смятаме, че това са въпроси от особено политическо значение, към които ще е необходимо да се подходи приоритетно през следващите седмици и месеци.

***

Настоящото писмо за намеренията бележи началото на междуинституционалния ни ди-алог относно приоритетите за следващата година. То представлява и принос към обсъж-данията по време на неформалната среща на държавните и правителствените ръково-дители на 27-те държави членки в Братислава.

В допълнение към обръщението за състоянието на Съюза очертаваме примерен списък с основните инициативи, които Комисията възнамерява да предприеме до края на 2017 г., както и най-важните области, в които са необходими приоритетни действия от страна на Европейския парламент и Съвета, за да превърнем предложенията в резултати — тъй като имаме нужда от трите институции и от държавите членки ако желаем нашият Съюз да дава резултати.

***

Приоритет 1: Нови стимули за работни места, растеж и инвестиции

- *** Инвестиционен пакет: разширяване на обхвата и укрепване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ 2.0) и допълването му с външен инвес-тиционен план, с което ще се спомогне за преодоляване на първопричините за миграция, като бъдат привлечени нови инвестиции в съседните на Европа стра-ни, по-специално в Африка (днес Комисията представя конкретни предложения);

- *** Ориентиран към постигането на резултати бюджет, който отговаря на предизвикателствата, пред които са изправени гражданите: преглед на много-годишната финансова рамка (днес Комисията представя конкретни предложения) и в подходящия момент — всеобхватно предложение за бъдещата рамка за периода след 2020 г., включително относно собствените ресурси;

- Европейски семестър за 2017 г. за координация на икономическите политики: постигане на инвестиции, стабилни публични финанси и структурни реформи, като същевременно продължава да се прилага подходящо ниво на гъвкавост, заложена в Пакта за стабил-ност и растеж и установена от Комисията през януари 2015 г.;

27



- *** Инициатива за младежта: активизиране на борбата с младежката безрабо-тица, модернизиране на училищното и висшето образование, по-нататъшно въ-веждане на схемата на ЕС „Гаранция за младежта“ и разработване на европей-ски решения, включително Европейската доброволческа служба, мобилността на обучаващите се работници и създаването на европейски корпус за солидарност;

- Бързо приемане от съзаконодателите на пакета за кръговата икономика от 2015 г., включително законодателство за управлението на отпадъци, и последващи действия във връзка с плана за действие за кръговата икономика;

- Модернизиране и опростяване на общата селскостопанска политика, за да се увеличи максимално нейният принос към политическите приоритети на Комисията и към цели-те за устойчиво развитие.

Приоритет 2: Свързан цифров единен пазар

- *** Бързо приемане от страна на съзаконодателите на всички предложения, це-лящи завършването на цифровия единен пазар: трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар, предложения за цифровите договори, предложение за предотвратяване на неоправданото бло-киране на географски принцип, модернизирана аудио-визуална рамка, реформа на далекосъобщенията и на правилата в областта на авторските права и създа-ването на ваучерна схема WiFi4EU за местните органи (днес Комисията представя конкретни предложения);

- Пакет за данъка върху добавената стойност за цифровия единен пазар (ДДС върху елек-тронната търговия, електронните публикации, електронните книги), за да се намали административната тежест върху предприятията, произтичаща от различните ре-жими на ДДС, чрез модернизиране на действащите правила за ДДС, които се прилагат за дейности в областта на електронната търговия;

- Пакет за основана на данни икономика в контекста на цифровия единен пазар (пре-разглеждане на Директивата за неприкосновеност на личния живот, съобщение относ-но свободното движение на данни), за да се приведат достиженията на правото на ЕС в съответствие с наскоро приетите общи правила за защита на данните и да се очер-тае ясна рамка на ЕС, чрез която да се изяснят случаите на правна несигурност, породени от новите технологии в областта на данните, и да се премахнат необоснованите пречки пред движението на данни в Европа.

Приоритет 3: Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата

- *** Бързо ратифициране от страна на ЕС и на държавите-членки на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

- *** Бързо приемане от страна на съзаконодателите на предложенията във връзка с енергийния съюз и изменението на климата, като например пакета за

28



сигурност на доставките на газ, системата на ЕС за търговия с емисии и свърза-ните с нея правила относно разпределянето на усилията и земеползването и гор-ското стопанство;

- Изпълнение на стратегията за енергиен съюз: управление на модернизацията на иконо-миката с цел насърчаване на заетостта и растежа в Европа, като се отреди приори-тетно място на енергийната ефективност и с амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници;

- Изпълнение на стратегията за мобилност с ниски емисии: повишаване на ефективност-та на транспорта, като се задоволи нуждата от мобилност на хора и стоки, като се премине към превозни средства с нулеви емисии и същевременно се запази конкурентос-пособността на Европа;

- Бързо приемане от съзаконодателите на всички висящи законодателни актове в облас-тта на въздухоплаването, включително предложението за укрепване на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и предложението за рамка относно граждан-ските безпилотни летателни апарати, както и последващи действия във връзка със стратегията за въздухоплаването.

Приоритет 4: По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена про-мишлена база

- *** Изпълнение и ускоряване на Плана за действие за изграждане на съюз на капи-таловите пазари, за да се улеснят инвестициите, да се разширят и разнообразят източниците на финансиране за дружествата от ЕС и да се засили финансовата стабилност чрез споделяне на риска с частния сектор, включително предложе-ние относно несъстоятелността на дружествата, което улеснява преструкту-рирането и им дава втори шанс (днес Комисията представя съобщение със списък на действия и пътна карта). Бързо приемане от съзаконодателите на всички висящи мерки;

- *** Нов старт на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), който включва нов подход със законодателно предложение за задължи-телна обща данъчна основа като първа стъпка и консолидация като последна стъп-ка, за да се подобри стопанската среда за трансграничните дружества и се осигури справедливо и ефикасно данъчно облагане на големите дружества в цяла Европа;

- Изпълнение и ускоряване на стратегията за единния пазар, за да се премахнат пречките пред инвестициите и да се позволи на единния пазар да функционира ефективно и да об-лагодетелства потребителите и дружествата. Бързо приемане от съзаконодателите на всички висящи мерки;

- Последващи действия във връзка с плана за действие относно данъка върху добавената стойност (ДДС), за да се поставят основите на едно стабилно пространство на ЕС по отношение на ДДС, което ще гарантира по-ефективен и защитен срещу измами оконча-телен режим на ДДС в цяла Европа, с цел системата на ДДС да се приспособи към цифро-вата икономика и потребностите на МСП, включително чрез модернизиране на правила-та на ЕС, уреждащи ставките на ДДС;

29



- Последващи действия във връзка с космическата стратегия за Европа: осигуряване на на-деждни, сигурни и ефективни, от гледна точка на разходите, спътникови съобщителни услуги за дружествата от ЕС и националните публични органи и инфраструктури;

- Последващи действия на проверката REFIT, модернизиране на действащото законода-телство в областта на здравословните и безопасни условия на труд с цел по-добра за-щита на безопасността и здравето на работниците, чрез по-добро изпълнение, актуа-лизирана законодателна рамка и по-добра защита от рисковете, свързани с канцерогени или мутагени;

- Бързо приемане от съзаконодателите на директивата за прозрачност в корпоративно-то данъчно облагане.

Приоритет 5: По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз

- *** Бързо приемане от съзаконодателите на предложението относно европейска схема за застраховане на депозитите и продължаване на работата за намалява-не на риска в банковия съюз и отвъд него;

- *** Представяне на европейски стълб на социалните права и на свързани с него инициативи, включително относно равновесието между професионалния и лич-ния живот;

- *** Насърчаване, в следващата препоръка относно икономическата политика на еврозоната, на положителна фискална позиция за еврозоната, в подкрепа на па-ричната политика на Европейската централна банка;

- Завършване на европейския икономически и паричен съюз: бяла книга за бъдещето на ИПС, за да се подготви етап 2 от задълбочаването на ИПС в политическия и демократичен контекст на ЕС—27 (март 2017 г.), включително преразглеждане на Пакта за стабил-ност и растеж, ориентирано към постигане на стабилност, и последващи действия във връзка с член 16 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (включване на съдържанието на този договор в правната рамка на Евро-пейския съюз/общностния метод).

Приоритет 6: Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ

- Продължаване на работата за сключването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции със САЩ;

- *** Бързо ратифициране на всеобхватното икономическо и търговско споразуме-ние с Канада, основаващо се на общите канадски и европейски ценности, което включва реформирана система за уреждане на споровете между инвеститорите в съответствие с изискванията на ЕС;

- Продължаване и завършване на текущите двустранни преговори (например с Япония) и започване на преговори с Австралия, Чили и Нова Зеландия;

30



- Бързо ратифициране на споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур;

- *** Укрепване на нашите европейски инструменти за защита на търговията, предложено от Комисията през 2013 г., включително реформа на правилото за по-ниското мито;

- Справяне със свръхкапацитета в международната търговия със стомана;

- Балансирано решаване на въпроса с изтичането на срока на действие на някои разпоред-би от Протокола за присъединяването на Китай към Световната търговска организа-ция (СТО), по-специално чрез поддържането на силни антидъмпингови инструменти за защита на работните места в Европа от нелоялна конкуренция.

Приоритет 7: Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху вза-имно доверие

- *** Засилено изпълнение на Програмата за сигурност, по-специално полагане на основите на ефективен и истински Съюз на сигурност и по-добро оперативно из-ползване на всички съществуващи инструменти;

- *** Предложение за Европейска система за информация за пътуванията и разре-шаването им (ETIAS) (днес Комисията представя съобщение за това);

- *** Укрепване на Европол и подобряване на обмена на информация в борбата срещу тероризма (днес Комисията представя съобщение за това);

- *** Привеждане на правилата за защита на данните, когато обработката се извършва от институциите на ЕС, в съответствие с наскоро приетите общи правила за защита на данните;

- *** Разработване на нови решения относно адекватността, свързани с обмена на лични данни с трети държави;

- Бързо приемане на предложението относно Европейската прокуратура;

- Изпълнение на плана за действие за борба с финансирането на тероризма;

- *** Бързо приемане от съзаконодателите на директивите за огнестрелните оръ-жия, тероризма и Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) и на регламента за влизане/излизане (пакет „Интелигентни граници“) (днес Комисията представя съобщение за това);

- Оценка на възможностите за по-нататъшни действия за укрепване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в законодателството на ЕС;

- Продължаване на присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на пра-вата на човека, в съответствие с изискванията, посочени от Съда на Европейския съюз.

31



Приоритет 8: Към създаването на нова политика за миграцията

- *** Бързо привеждане в действие на европейската гранична и брегова охрана (днес Комисията представя съобщение за това);

- *** Прилагане на изявлението на ЕС и Турция, ускоряване на преместването на бежанци от Гърция и Италия, продължаване на презаселването от Турция в ЕС, включително защита на непридружените малолетни или непълнолетни лица;

- *** Бързо приемане от съзаконодателите на предложенията за реформа на обща-та европейска система за убежище, включително реформата на механизма от Дъблин;

- *** Прилагане на новата рамка за партньорство с трети държави в областта на миграцията;

- Бързо приемане от съзаконодателите и ефективно прилагане на всички действия и мер-ки, приети в отговор на бежанската криза и като продължение на европейската програ-ма за миграцията;

- Бързо приемане от съзаконодателите на нова рамка за презаселване.

Приоритет 9: По-силен участник на световната сцена

- *** Оперативно изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС, включително еле-ментите ѝ за сигурност и отбрана. Като част от европейския план за действие в областта на отбраната ще бъде представен Европейски фонд за отбрана;

- *** Стратегия на ЕС за Сирия;

- Подновено партньорство с Африка;

- Модернизиране на политиката на ЕС за развитие: преразглеждане на европейския кон-сенсус за развитие, за да се приведе в съответствие с целите за устойчиво развитие, и разработване на рамка на политиката за ново споразумение за партньорство с държа-вите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (след изтичането на Споразумението от Котону).

Приоритет 10: Съюз на демократична промяна

- *** Оценка на демократичната легитимност на съществуващите процедури за приемане на делегирани актове и актове за изпълнение, включително привеж-дане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол;

- Засилване на прилагането на правото на ЕС в съответствие с политическите приори-тети на Комисията;

32



- *** Изменения на Кодекса за поведение на Комисията и на Рамковото споразумение с Евро-пейския парламент, за да се гарантира, че членовете на Комисията могат да се кандида-тират на избори за Европейски парламент;

- Сключване на междуинституционално споразумение относно задължителен регистър за прозрачност.

***

Възнамеряваме да основем работната програма на Комисията за 2017 г. върху това писмо за намеренията, относно което ще се консултираме интензивно през следващите седми-ци с Европейския парламент и съответните му комисии, както и със Съвета и с Комитета на постоянните представители.

Европейските граждани заслужават Европа, която пази начина им на живот. Те заслужа-ват Европа, която им предоставя възможности за действие и ги защитава. Те заслужа-ват Европа, която закриля.

Време е всички ние да поемем отговорност за изграждането на тази Европа. Заедно.

Жан-Клод ЮНКЕР

Франс ТИМЕРМАНС

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА (2016 Г.)НАПРЕДЪК ПО 10-ТЕ ПРИОРИТЕТА

НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

34

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА (2016 Г.)НАПРЕДЪК ПО 10-ТЕ ПРИОРИТЕТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

1/ Нови стимули за работни места, растеж и инвестиции„Първият ми приоритет като председател на Комисията ще бъде засилването на конкурентоспособността на Европа и стимулирането на инвестиции с цел създаване на работни места.“

Жан-Клод Юнкер, Политически насоки, 15 юли 2014 г.

Възстановяването на Европейския съюз продължава. Тази година растежът в ЕС би трябвало да достигне 1,8 %, а в еврозоната — 1,7 %. Безработицата спадна до най-ни-ското си равнище за последните седем години, като има осем милиона работни места повече в сравнение с 2013 г. Но последиците от най-тежката икономическа и социална криза от десетилетия насам са сериозни и понастоящем е налице по-голяма несигурност в световен план. От началото на мандата следваме ясна стратегия: създаване на „образцов триъгълник“ от инвестиции, структурни реформи и отго-ворни публични финанси, който има за цел да осигури благоденствие и социална справедливост. Стратегията действа и ние ще следваме поетия курс.

През първата година на действие на нашия План за инвес-тиции за Европа от него бяха мобилизирани 116 мили-арда евро под формата на нови инвестиции в 26 държави членки. Три седмици след встъпването си в длъжност и в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка Коми-сията предложи да създаде Европейски фонд за страте-гически инвестиции (така наречения фонд „Юнкер”). След четири месеца и половина той беше одобрен от Парламента и от Съвета. Благодарение на Европейския фонд за стратеги-чески инвестиции нови проекти спомагат за намирането на лечение за болестта на Алцхаймер, превръщат бивши про-мишлени обекти в нови офиси, произвеждат енергия от въз-обновяеми източници чрез нови вятърни паркове, внедря-ват енергийна ефективност в нашите домове и съкращават нашите сметки за енергия и инвестират в много други стра-тегически части на икономиката. Бяха одобрени 192 спора-зумения за финансиране, с което беше даден по-добър дос-тъп до финансиране за 200 000 малки и новосъздадени предприятия. По наши изчисления досега планът е спомо-гнал за създаването на над 100 000 нови работни места.

Предложихме Европейският фонд за стратегически инвес-тиции да бъде удължен за периода след 2018 г. Искаме да направим по-лесно съчетаването му с други европейски

фондове, които са на разположение на държавите членки и регионите, като европейските структурни и инвести-ционни фондове, и публикувахме насоки по този въпрос. Първите проекти, при които има съчетаване на фондове, вече са в процес на изпълнение.

С цел да помогнем на хората да придобият правилната ком-бинация от умения за един постоянно променящ се свят на труда и да подпомогнем държавите членки да модерни-зират своите системи за образование и обучение, ланси-рахме Програма за придобиване на умения за Европа. Тя включва нова Гаранция за умения, която да помага на нискоквалифицирани лица, които вече не са на училищна възраст, да придобият основни умения в областта на езико-вата и математическата грамотност, а също и цифрови уме-ния, и така да напреднат към диплома за средно образова-ние. Следваме също и решителна Стратегия за равенство между половете, за да се увеличи участието на жените на пазара на труда и за постигане на равно заплащане.

За борба с младежката безработица продължаваме да разгръщаме схемата EC Гаранция за младежта, чиято цел е да гарантира, че всички млади хора получават предло-жение за работа, образование или обучение в рамките на четири месеца, след като напуснат училище или останат без работа. В държавите членки Инициативата за младежка заетост действа в подкрепа на реализирането на Гаранци-ята за младежта. През 2015 г. Комисията предостави допъл-нителни средства в размер на 1 милиард евро за ускорена реализация на схемата. Досега над 9 милиона млади хора са получили помощ по линия на схеми Гаранция за младежта.

#InvestEU

116 милиарда евро в нови инвестициипрез първатагодина в 26 отнашите държавичленки

Над 100 000 нови работни места досега

По-добър достъп до

финансиране за 200 000

малкии стартиращи предприятия

35


2/ Свързан цифров единен пазар„Трябва да използваме много по-оптимално огромните възможности, предоставени от цифровите технологии, за които няма граници. За тази цел ще трябва да имаме смелостта да сложим край на изолираното функциониране на национални системи в областта на регулирането на далекосъобщенията, законодателството за защита на авторското право и данните, управлението на радиовълните и в прилагането на правото в сферата на конкуренцията.“


Интернет и цифровите технологии имат отражение върху начина, по който живеем, и начина, по който предприятията и промишле-ните отрасли създават растеж. Цифровата революция оказва вли-яние върху начина ни на живот (например благодарение на инте-лигентните мрежи и домакински приложения за контролиране на потреблението на топлинна енергия), върху начина, по който усвояваме нови знания и умения (например посредством интер-нет обучения), и върху начина, по който се забавляваме (например благодарение на телевизионни програми, които можем да про-следим от автомобила си). Цифровата революция оказва влияние върху начина, по който промишлените отрасли и предприятия от всякакъв размер организират производството си, като се стремят да достигнат до нови клиенти и да разпространяват и продават своите стоки и услуги.

Завършването на нашия цифров единен пазар би могло да гене-рира нов растеж в размер на приблизително 415 милиарда евро годишно. През май 2015 г. приехме нашата стратегия и отто-гава насам работим по нейното изпълнение.

През 2016 г. постигнахме важен напредък: таксите за роуминг бяха намалени допълнително и – по инициатива на Комисията и с одобрението на Европейския парламент и на Съвета от май 2016 - ще бъдат изцяло премахнати през 2017 г. Бяха съгласу-вани нови правила на ЕС относно защитата на данните. Те ще позволят на хората да си възвърнат контрола върху своя „живот онлайн“ и да гарантират, че личните им данни са защитени.

Тази година представихме предложения за стимулиране на тран-сграничната електронна търговия. Модернизираме прави-лата за договорите, така че потребителите да се чувстват уве-рени да правят покупки онлайн, а дружествата да могат по-лесно да разширяват бизнеса си отвъд националните пазари. Предпри-емаме мерки за предотвратяване на блокирането на географски принцип, така че потребителите да имат достъп до онлайн услуги в други страни от ЕС. Спомагаме за намаляване на разходите за доставка на колетни пратки чрез въвеждането на по-голяма про-зрачност в ценовата политика. Също така в момента тече анти-монополна проверка за евентуални нарушения на честната кон-куренция, които се съсредоточават върху създадените от фирми препятствия пред трансграничната електронна търговия със стоки и услуги.

Предложихме модернизиране на правилата за авторското право, така че хората да имат достъп до ползваните от тях цифрови услуги — като например телевизия, филми и музика — винаги, когато пътуват в рамките на ЕС.

Работихме заедно с промишления сектор и националните органи за подкрепа и свързване на различните инициативи, които имат

за цел да се цифровизира промишлеността и да се даде импулс на инвестициите. Като цяло имаме за цел да мобили-зираме повече от 50 милиарда евро нови публични и частни инвестиции, включително 500 милиона евро за Европейска мрежа от центрове за цифрови иновации, където предприяти-ята могат да получат съвети и да изпробват цифрови иновации. Новата европейска инициатива за услуги „в облак“– истин-ски индустриален проект - ще предостави на 1,7-те милиона европейски изследователи и 70-те милиона специалисти в облас-тта на науката и технологиите виртуална среда, в която да съх-раняват, управляват, анализират и да използват отново огромни количества данни от научни изследвания.

Насърчаваме промишления сектор и органите по стандартиза-цията да работят по общи стандарти в съобщителните мрежи от пето поколение (5G) и в областта на киберсигурността. През юли 2016 г. дадохме начало на ново публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, което се очаква да привлече 1,8 милиарда евро инвестиции. Това засилва конкурентос-пособността на нашия сектор на киберсигурността и подкрепя нашите усилия да подобрим устойчивостта на Европа срещу кибератаки.

Накрая, предложихме модернизиране на европейската норма-тивна уредба за съдържанието — Директивата за аудиовизу-алните медийни услуги, така че всички участници на пазара да са задължени да спазват еднакви стандарти и да бъдат водени от еднакви ценности и принципи: насърчаване на културното многообразие, като се подкрепят европейски филми; защита на децата от вредно съдържание и борба срещу езика на омра-зата в социалните медии.

#DigitalSingleMarket

Европейски услуги „в облак“ за 1,7 милион изследователи и 70 милиона специалисти в областтана науката и технологиите

36


3/ Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата

„Необходимо е да слеем ресурсите си, да съчетаем инфраструктурата си и да обединим възможностите си за въздействие при договаряне с трети държави. Трябва да диверсифицираме енергийните си източници и да намалим силната енергийна зависимост на няколко от държавите членки.“


Предизвикателството пред нас е да модернизираме нашата икономика, като намаляваме емисиите на пар-никови газове и същевременно стимулираме иновациите и конкурентоспособността на ЕС.

По-интелигентното използване на енергията и амбициоз-ните действия в областта на климата водят до създаването на нови работни места и растеж — най-добрата инвестиция в бъдещето на Европа и модернизирането на нашата ико-номика. През последната година продължихме с изграж-дането на единен пазар, в който енергията може свободно да преминава и където нито една държава членка не е изо-лирана. Първият Доклад за състоянието на енергийния съюз подготви почвата за бъдещи действия.

Инфраструктурата е от решаващо значение. Приехме 195 европейски проекта от общ интерес, които се ползват от ускорено планиране и опростено регулиране и които отгова-рят на условията за финансова подкрепа.

Продължихме да насърчаваме взаимосвързаността на държавите членки. През октомври 2015 г. способствахме за постигането на споразумение между Естония, Латвия, Литва и Полша, с което да се сложи край на изолацията на региона на Балтийско море. Подкрепихме новите газопроводи между Естония и Финландия, както и междусистемните връзки, свързващи мрежите за природен газ на Гърция, България, Унгария, Румъния и Австрия. Това ще позволи на природен газ от Каспийския регион и втечнен природен газ от други източници да достигат Централна Европа.

През февруари 2016 г. представихме нови мерки относно енергийната сигурност, които ще сведат до минимум пре-късванията на доставките. Солидарност между държавите членки ще спомогне да се защитят домакинствата и основ-ните социални услуги по време на криза. Освен това ще засилим инструментите, с които се гарантира, че междуп-равителствените газови споразумения спазват правото на ЕС.

През април 2016 г. ЕС подписа Споразумението от Париж относно изменението на климата. През юни Комисията представи предложение на Европейския парламент и на Съвета за ратифициране на споразумението. Споразуме-нието от Париж предлага последна възможност да преда-дем на бъдещите поколения по-стабилен свят, по-чиста планета, по-справедливи общества и по-проспери-ращи икономики. Това ще изисква промени в начина на вършене на бизнес и на инвестиране, както и стимули във всички области на политиката.

През 2014 г. ЕС се споразумя да намали емисиите на пар-никови газове с най-малко 40 % до 2030 г. През юли 2016 г. предложихме цели за държавите членки, приложими към транспорта, сградите, селското стопанство, отпадъ-ците, земеползването и горското стопанство, и изработихме стратегия за мобилност с ниски въглеродни емисии. Заедно с предложението на Комисията за реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии, тези мерки ще ускорят прехода към нисковъглеродни емисии във всички части на нашата икономика.

#EnergyUnion

Лидерство по пътя към икономикас ниски въглеродни емисии чрез намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко40 % до 2030 г. и изпълнение на Парижкото споразумение на ООН

37


4/ По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база

„Нашият вътрешен пазар е най-ценният актив на Европа във време на нарастваща глобализация. Затова искам следващата Комисия да черпи от силата на нашия единен пазар и напълно да използва неговия потенциал във всички негови измерения.“


Нашият вътрешен пазар е най-големият в света. 30 милиона предприятия генерират БВП на ЕС в размер на 14 трилиона евро, обслужвайки над половин милиард души. Нашата икономическа мощ се основава на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в 28 държави членки — едно от най-големите постижения на Европей-ския съюз. Можем обаче да направим повече. В доклада си за цената на „отказа от Европа“ Европейският парла-мент посочва, че напълно завършеният единен пазар може да добави повече от 1 трилион евро към нашата икономика.

Нашият Съюз на капиталовите пазари помага на пред-приятията да разнообразят своите източници на финан-сиране. Европейските фондове за рисков капитал набират пет пъти по-малко капитал, отколкото подобните фондове в САЩ, поради което нашите най-нови предложения за уле-сняване на трансграничното набиране на капитал са напълно навременни. Нашите нови планове за рестартиране на стандартизирани и прозрачни пазари на секюритиза-ция — което би могло да доведе до допълнително финанси-ране в размер на 100 милиарда евро за европейските пред-приятия — получиха рекордно бързо съгласието на Съвета и сега очакваме действията на Парламента за приключване на преговорите. Предложихме да се опростят изисква-нията за проспектите, да се намали тежестта за друже-ствата, които емитират акции и облигации, и да се укрепят пазарите за рисков капитал.

Искаме да помогнем на малките и новосъздадените предприятия и дадохме начало на обществена консулта-ция относно пречките, пред които са изправени те. Предста-вихме План за действие за ДДС — първата стъпка към

създаването на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС. Това ще улесни дейността на всички предприятия, ще окаже подкрепа на цифровата икономика и ще допринесе за борбата срещу измамите. Изготвихме също така указания за балансирано развитие на икономиката на сътрудни-чество. Предприехме действия, за да възстановим довери-ето в нашата автомобилна промишленост и да открием ново бъдеще пред нея след скандалите с автомобилни еми-сии. Активизирахме усилията си за насърчаване на нашата стоманодобивна промишленост в контекста на междуна-родната конкуренция.

За насърчаването на по-задълбочен и по-справедлив вътре-шен пазар предложихме преразглеждане на Директивата относно командироването на работници и действаме за предотвратяването на рисковете от злоупотреби. Принципът е ясен: хората трябва да получават едно и също заплащане за една и съща работа на едно и също работно място. Наличи-ето на ясни, справедливи и приложими правила е от ключово значение, за да се улесни мобилността на работната сила.

Ние също така предложихме, що се отнася до данъчното облагане, че всички дружества следва да заплащат своя справедлив дял от данъци в държавите, в които реализират печалбите си. Ние сме начело на международните усилия в тази област.

През октомври 2015 г. страните от ОИСР се споразумяха относно мерки за ограничаване на свиването на данъч-ната основа и прехвърлянето на печалби, които бяха одобрени на тазгодишната среща на върха на Г-7. През яну-ари 2016 г. представихме пакет за борба с избягването на данъци, който бе подкрепен от Съвета през юни.

Излязохме също така с предложения за задължаване на мултинационалните дружества да публикуват доклади по държави относно своите печалби и данъци. Обществе-ността има право да знае къде мултинационалните друже-ства плащат своите данъци и в какъв размер. Това е в допъл-нение към историческото споразумение относно автома-тичния обмен на информация между данъчните органи във връзка с трансгранични данъчни решения, до което нашите държави членки стигнаха само седем месеца след представянето на предложението от Комисията.

#SingleMarket

Най-големият вътрешен пазар в света30 милиона предприятия генерират БВП на ЕС от14 трилиона евро

38


5/ По-задълбочен и по-справедлив Икономически и паричен съюз

„През следващите пет години искам да продължа реформата на нашия икономически и паричен съюз, за да може единната ни валута да се запази стабилна и за да се засили сближаването на икономическите и фискалните политики и политиките за пазара на труда между държавите членки, които използват единната валута.“


Еврото е втората по значимост валута в света. На него се пада една четвърт от световните резерви в чужда валута. За да се гарантира, че то спомага за постигането на стабилност и растеж, в Доклада на петимата предсе-датели, приет от лидерите на институциите на ЕС и коорди-ниран от председателя Юнкер, се очертава ясна пътна карта.

По-дълбоката икономическа интеграция трябва да бъде от полза за всички и да служи за по-голямото сближаване между държавите членки, а също така и в рамките на отделните държави. През март 2016 г. Коми-сията представи първи проект на европейския стълб на социалните права — както обяви председателят Юнкер в своята реч за състоянието на Съюза от 2015 г. — и започна широки обществени консултации. В стълба на социалните права са посочени редица основни принципи в подкрепа на добре функциониращите и справедливи пазари на труда и социални системи в еврозоната. И други държави членки могат да се присъединят.

Засилихме икономическото управление чрез подобряване на европейския семестър за координация на икономи-ческите политики. Сега представяме докладите по дър-жави много по-рано, отколкото в миналото, като се дава възможност за значително обсъждане с всяка държава членка. Специфичните за отделните държави препоръки се фокусират върху ограничен брой приоритети, които изис-кват незабавно внимание. Социалните приоритети, в това число въпросите, свързани с безработицата, образованието и социалното приобщаване, сега заемат по-голямо място в нашия анализ. Освен това сега предлагаме препоръка за икономическата политика на еврозоната едновременно

с нашия годишен обзор на растежа, което позволява на всички членове на еврозоната да изградят общо разбиране за предизвикателствата, пред които сме изправени. Чрез реформирането на семестъра го направихме и по-демо-кратичен. Председателят, заместник-председателят, отго-варящ за еврото и социалната политика, както и членовете на Комисията, които отговарят пряко за европейския семес-тър, се явяват редовно пред Европейския парламент, за да обсъждат приоритетите и да се отчитат за напредъка, като всички членове на Комисията редовно участват в дебати в националните парламенти.

От лятото на 2015 г. Гърция действа по план за рефор-мирането на своята икономика и за възстановяването си. Миналата година съумяхме да задържим Гърция в еврозо-ната и така ще продължим и занапред. Комисията изигра ключова роля в миналогодишното споразумение, като се застъпи за солидарност и отговорност сред всички членове на еврозоната.

Приехме предложения за единно представителство на еврозоната в рамките на международните форуми, за да говорим с един глас и да използваме пълноценно нараства-щата икономическа и финансова мощ на еврото.

Създадохме Европейски фискален съвет, който да съветва Комисията относно фискална политика за евро-зоната като цяло, а Съветът одобри учредяването на нови национални съвети на производителността — още един инструмент за укрепване на нашата конкурентоспособност.

По отношение на банковия съюз нна 1-ви януари 2016 г. стана напълно оперативен единният механизъм за прес-труктуриране. На 24-ти ноември 2015 г. предложихме европейската схема за застраховане на депозитите като допълнителна предпазна мрежа за вложителите в цяла Европа и приканваме настоятелно Парламента и Съвета да придвижат преговорите.

#deepeningEMU

Европейска схема за застраховане на депозитите: допълнителна предпазна мрежаза вложителите в цяла Европа

39


6/ Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ

„По време на моето председателство Комисията ще договори разумно и балансирано търговско споразумение със Съединените американски щати в дух на взаимна и реципрочна полза и прозрачност. [...] ще бъде също така много ясно, че няма да пожертвам стандартите за безопасност, здравните и социални стандарти и стандартите за защита на данните на Европа, нито културното ни многообразие в името на свободната търговия.“


Европейският съюз е една от най-отворените икономики в света и остава ангажиран със свободната и отговорна търговия. В своята стратегия „Търговия за всички“ от октом-ври 2015 г. Комисията се съсредоточи върху потребностите на гражданите, като целта беше да се гарантира, че ползите от търговията са максимално споделени. Тези принципи са в центъра на преговорите по Трансатлантическо парт-ньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със Съедине-ните американски щати.

Комисията има пълната подкрепа на ръководителите на държавите от ЕС за продължаване на преговорите за ТПТИ. Като се опират на този мандат, преговорите продължават с ускорен ритъм. До юли 2016 г. бяха приключени 14 кръга от преговори, като Комисията изпълни своята цел да бъдат внесени за разискване почти всички предложения. Незави-симо от това, както председателят Юнкер подчерта отново на срещата на върха на Г-7 през май, „съдържанието е много по-важно от крайните срокове и Европейският съюз няма да снижи стандартите, на които сме свикнали“.

Преговорите по ТПТИ са най-откритите и прозрачни пре-говори, които някога са били водени: бяха проведени широки консултации със заинтересованите страни и пуб-ликувани стотици страници от преговорните документи. Всички членове на Европейския парламент, както и нацио-налните парламенти и правителства, имат достъп до пре-говорните документи за ТПТИ. Сесилия Малмстрьом, коми-сар по въпросите на търговията, редовно информира дър-жавите членки за хода на преговорите и провежда срещи с широк кръг заинтересовани страни, включително групи на потребителите, групи за опазване на околната среда, проф-съюзите и бизнеса.

Ние се вслушахме в тревогите на хората. Предложихме да се замени съществуващата система за уреждане на спо-рове между инвеститори и държави с нова, реформирана съдебна система в областта на инвестициите, която гарантира правата на правителствата да регулират и която е прозрачна, независима и безпристрастна. Използвахме този подход в търговското си споразумение с Виетнам. След това Канада се съгласи да прилага този нов подход към търговското споразумение между ЕС и Канада (ВИТС): това го прави най-прогресивното търговско споразумение, което ЕС някога е сключвал. Прилагаме същия подход спрямо ТПТИ и всички бъдещи търговски споразумения.

Предвид общите ценности на ЕС и САЩ, както и стратегиче-ското, политическо и икономическо значение на трансатлан-тическите отношения, Комисията е готова да сключи амби-циозно, балансирано и характеризиращо се с високи стандарти споразумение за ТПТИ. Като се имат предвид предстоящите избори в Съединените американски щати и неминуемото забавяне на темпа на преговорите, и двете страни ще положат усилия за консолидиране на постигна-тия до момента напредък. Комисията е готова да работи с новата администрация на САЩ възможно най-скоро.

#TTIP

Насърчаване на стратегическите ни интереси на световно равнище без компромиси по отношение на европейските стандарти и принципи

40


7/ Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие

„Възнамерявам да използвам прерогативите на Комисията, за да поддържам, в рамките на правомощията ни, нашите споделени ценности, върховенството на закона и основните права, като едновременно с това зачитам многообразието от конституционни и културни традиции на 28-те държави членки.“


Нашата Европейска програма за сигурност предста-влява отговор на най-голямата терористична заплаха, пред която сме изправени от повече от десетилетие.

Работим с нашите държави членки за справяне с първо-причините и за подпомагане на общностните инициативи за борба с радикализацията. Инвестираме в проекти за интеграция и укрепваме диалога между различните общ-ности на всички равнища.

Новият Европейски център за борба с тероризма на Европол подкрепя националните усилия против чуждес-транните бойци терористи, трафика на незаконни огнес-трелни оръжия и финансирането на тероризма.

Центърът за високи постижения на мрежата за осве-доменост по въпросите на радикализацията подпомага държавите членки при предотвратяването и борбата с ради-кализацията. Интернет форумът на ЕС обединява мини-стри и интернет дружества, като им помага да ограничават разпространението на терористични материали онлайн и дава възможност на партньорите от гражданското обще-ство да противодействат на терористичната пропаганда.

Системата за резервационни данни на пътниците за авиокомпаниите бе одобрена от Европейския парламент и от Съвета, а нашите предложения за по-добър контрол върху огнестрелните оръжия са в процес на договаряне. Новата система за влизане/излизане — част от нашия пакет „Интелигентни граници“ — ще спомогне за подо-бряване на качеството и ефективността на проверките по нашата външна шенгенска граница.

За предотвратяване на използването на финансовата система за финансирането на тероризма предложихме да се упражнява по-голям контрол върху платформите за обмен на виртуални валути и да се сведат до минимум ано-нимните плащания чрез предплатени карти.

Целта на всички тези усилия е да се създадат предпос-тавки за Съюз на сигурност. Това ще изисква от държа-вите членки и техните правоприлагащи органи да работят в тясно сътрудничество с агенциите на ЕС, за да се премах-нат пропуските на оперативно ниво и да се компенсира лип-сата на информация.

По отношение на основните права, събитията в Полша, по-специално споровете относно Конституционния съд, предизвикаха загриженост относно принципите на право-вата държава. От януари 2016 г. ние сме в интензивен диа-лог с правителството на Полша, който продължава.

През май 2016 Съветът и Парламентът одобриха всеоб-хватна реформа на правилата за защита на данните в ЕС, предложена от 2012 г. насам. Новият Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ ще защитава основните права на гражданите на ЕС, чиито лични данни се прехвър-лят към САЩ, и ще даде на предприятията правна яснота относно задълженията им.

През май 2016 г. Комисията, съвместно с Фейсбук, Туитър, Ютюб и Майкрософт, представи нов кодекс за поведение с цел борба с незаконното използване на езика на омра-зата онлайн.

Гражданите на ЕС се ползват сега от по-добър достъп до правосъдие, тъй като Парламентът и Съветът приеха зако-нодателство относно презумпцията за невиновност и за защита на децата в наказателните производства. Продъл-жават преговорите относно правната помощ и Европей-ска прокуратура и бяха приети нови предложения относно защитата на децата при трансгранични семейни спорове.

#SecurityEU

Новият Европейски център за борба с тероризмана Европол подкрепя националните усилияв борбата с тероризма и тежките престъпления

41


8/ Към нова политика за миграцията„Неотдавнашните ужасни събития в Средиземно море ни показаха, че е необходимо Европа да управлява по-добре миграцията във всички нейни аспекти. Това е преди всичко хуманитарен императив. Убеден съм, че трябва да работим в тясно сътрудничество и в дух на солидарност.“


Комисията предприе ефективни и всеобхватни действия по отношение на непосредствените и дългосрочните предиз-викателства, свързани с управлението на миграционните потоци. През 2015 г. и 2016 г. предоставихме над 15 мили-арда евро от бюджета на ЕС. Нашата миграционна поли-тика гарантира солидарност и справедливо споделяне на отговорностите. Работата ни ръководеха първият замест-ник-председател Тимерманс и комисарят по миграцията Авра-мопулос – един пост, създаден от председателя Юнкер през 2014 година.

Спасихме живота на много хора. През 2015-2016 г. в рам-ките на съвместните операции на Frontex „Тритон“ и „Посейдон“ и при операция Sophia общо бяха спасени над 400 000 души в Средиземно и в Егейско море. Работим също и за разбиването на престъпните мрежи за контрабанда, като си съдействаме в Егейско море с турските органи и НАТО.

Помагаме на разселените сирийци в Сирия, както и на сирийските бежанци и техните приемни общности, включи-телно в Ливан, Йордания, и Турция. На състоялата се в Лон-дон конференция „Подкрепа за Сирия“ ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент да осигурят над 3 милиарда евро за 2016 г. в допълнение към 6,8 милиарда евро, мобилизи-рани за кризата в Сирия от 2011 г. насам.

Чрез нашия механизъм за бежанците в Турция подпомагаме също сирийските бежанци в Турция да живеят с достойн-ство и да изградят нов живот: за периода 2016—2017 г. са мобилизирани 3 милиарда евро от бюджета на ЕС и от дър-жавите членки.

С цел укрепване на външните ни граници предложихме Европейска гранична и брегова охрана, която бе създадена за рекордно кратък срок и ще започне първите си операции през есента на 2016 г. Засилваме Кодекса на шенгенските граници, така че всички лица (граждани на ЕС и граждани на

трети страни), които влизат или излизат от Шенгенското прос-транство, да преминават през проверка за сигурност.

Оказваме подкрепа на най-засегнатите държави членки. От началото на 2015 г. на Гърция бе предоставена спешна помощ в размер на над 353 милиона евро в допъл-нение към 509-те милиона евро, вече отпуснати в рамките на националните програми за периода 2014—2020 г. Това превръща Гърция в най-големият бенефициер на ЕС-фондове в областта на вътрешните работи. От 2014 г. насам на Италия бе предоставена спешна помощ на стойност над 23,5 мили-она евро в допълнение към сумата от 592,6 милиона евро за периода 2014—2020 г. Предоставихме също финансова подкрепа на българските органи — приблизително 12 мили-она евро спешна помощ, като в отговор на мигрантската криза бъдат осигурени подслон, храна и медицински консумативи за мигрантите, както и оборудване за българската гранична охрана. Това е в допълнение на вече заделените 91 милиона евро по линия на националните програми за периода 2014—2020 г.

Създадохме нов инструмент за спешна помощ, предоста-вяйки 700 милиона евро за периода 2016—2018 г. Първият ни приоритет е положението в Гърция: досега сме договорили 198 милиона евро за подобряването на условията на живот на бежанците.

Вече установихме официално сътрудничество между държавите по маршрута през Западните Балкани. Нашият механизъм за гражданска защита, който предоставя спешна материална подкрепа, вече бе задействан от Хърва-тия, Гърция, Унгария, Сърбия и Словения. Показваме соли-

дарност посредством преместването и презаселването на лица, търсещи убежище. Миналата година правител-ствата на държавите членки дадоха съгласието си по нашите предложения за преместването от Италия и Гърция на 160

Спасихме живота на много хора. Над 400 000 души бяха спасени по море

Мобилизирани над10 милиарда евро в отговор на кризатас бежанците през 2015—2016 г.

42

000 лица, нуждаещи се от международна закрила, и преза-селването на 22 000 разселени лица от страни извън ЕС. От септември 2015 досега са преместени или презаселени над 13 000 души.

Увеличаваме ефективността на нашата политика за връщане. Предложеният нов списък на ЕС на „сигурни дър-жави на произход“ ще даде възможност за по-бързо връ-щане, ако съответното лице няма право на убежище, като въвеждаме стимули за конкретни държави (започвайки с Пакистан, Алжир, Бангладеш и Мароко), за да се гарантира ефективното връщане и обратно приемане.

Работим с Турция за координирането на нашия отговор на общи предизвикателства. На основата на общия ни план за действие от октомври 2015 г. приехме на 18 март 2016 г. изя-вление на ЕС и Турция с цел да се сложи край на незаконната миграция от Турция към ЕС и за замяна на опасните преко-сявания на Егейско море с безопасни и законни пътища към ЕС за сирийските бежанци. Изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. дава резултати. След неговото прилагане вместо непосилната цифра от 10 000 души, пристигащи дневно през октомври 2015 г., сега на ден пристигат около 100 човека. Съгласно изискванията на изявлението за всеки сирийски гражданин, който Турция приема обратно от гръц-ките острови, друг сирийски гражданин е презаселен в ЕС от Турция. До месец август 2016 г. 1 061 сирийски бежанци в Турция са били презаселени в Европа, като същевременно 1 566 незаконни мигранти са върнати в Турция от различни страни-членки. Всяка молба за убежище се разглежда поот-делно. Всяко лице търсещо обежище може да обжалва реше-нието. Спазва се принципът бежанци да не бъдат връщани в държава, в която са преследвани („забрана за връщане“).

Реформираме европейската система за убежище чрез предложения, целящи да хармонизират условията за убежище в целия ЕС и въвеждащи всички елементи,

необходими за по-хуманна, справедлива, съгласувана и ефективна обща политика. Тя ще бъде великодушна спрямо най-уязвимите групи от населението, които наис-тина се нуждаят от международна закрила, и стриктна по отношение на възможните злоупотреби, като същевременно винаги зачита основните права.

Отправихме предложения за по-добро управление на законната миграция и за създаването на рамка на ЕС за презаселване. Реформирахме схемата за Синя карта на ЕС, така че да стане по-привлекателна за висококвалифици-рани граждани на страни извън ЕС.

Полагаме усилия за преодоляване на първопричи-ните за миграцията чрез работа с партньорите ни на регионално равнище. Създадохме Извънреден довери-телен фонд за Африка, който използва 1,9 милиарда евро от бюджета на ЕС и Европейския фонд за развитие, за да насърчава развитието и сигурността в стратегически реги-они. Предложихме нови партньорства в областта на миг-рацията с ключови държави, като се започне с Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал и Етиопия, както и външен инвестицио-нен план въз основа на нашия опит с успеха на Плана за инвестиции за Европа. Нашите приоритети са спасяването на живота на хората, даването на възможност на мигран-тите и бежанците да останат по-близо до дома си и, в дълго-срочен план, справянето с първопричините за незаконната миграция и насилственото разселване.

#MigrationEU

0

1,000

2,000

3,000

4,000

5,000

6,000

7,000

8,000

9,000

10,000

Средният брой на дневните прекосявания е намалял от близо 10 000 през октомври 2015 г. до около 100 през лятото на 2016 г.

Изявление на ЕСи Турция, 18.3.2016 г.

2015 г. 2016 г.

43


9/ По-силен участник на световната сцена„Ние се нуждаем от по-силна Европа в областта на външната политика. Кризата в Украйна и тревожната ситуация в Близкия изток показват колко важно е Европа да бъде единна по отношение на външната си политика.“


Европейският съюз остава основен стълб на световния ред, гарантиращ сигурност и стабилност в нашия регион и отвъд него. Като действаме посредством ООН, СТО, Г-7 и други много-странни форуми, ние защитаваме правата на човека, демокра-цията и принципите на правовата държава. Изправени пред един по-нестабилен свят, стартирахме нова глобална стра-тегия за по-надеждна и последователна външна политика и политика на сигурност. Стратегията е формулирана от Върхов-ния представител, заместник-председателката Могерини.

Подписахме първата по рода си съвместна декларация на ЕС и НАТО, като задълбочаваме нашите усилия за противо-поставяне на хибридните заплахи и кибератаките, изграж-дане на по-силна отбранителна промишленост и подпома-гане на нашите партньори за предотвратяването и ответните действия на кризи.

Предоставяме категорична подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна и оста-ваме ангажирани с пълното прилагане на договореностите от Минск. Продължаваме да подкрепяме реформите на страната и предложихме да се отмени изискването за визи за укра-ински граждани, пътуващи до Шенгенското пространство. Поддържаме нашия диалог с Русия и продължаваме да си сътрудничим по отношение на редица общи предизвикател-ства. Цялостното прилагане на договореностите от Минск е и ключово условие за всяка една бъдеща промяна в отношени-ята ни с Русия, включително и отменяне на санкциите. Дото-гава ние ще се ангажираме с Русия в избрани от нас области, където ЕС има отчетливо изразени интереси

В Западните Балкани способствахме за диалог между Белград и Прищина, осигурявайки възможност и на двете страни за постигане на напредък по пътя им към ЕС. Черна гора и Сърбия отвориха нови глави в преговорите си за при-съединяване. Споразумението за стабилизиране и асо-цииране с Косово влезе в сила през април 2016 г.

Като част от нашия отговор на бежанската криза вложихме нова енергия в отношенията си с Турция. Процесът на присъ-единяване на Турция към ЕС получи нов тласък с изявлението на ЕС и Турция от 16 март 2016 г. и бе ускорено либерализира-нето на визовия режим. Няма да допуснем обаче размиване на нашите стандарти.

Представихме нова стратегия за отношенията с Китай, която има за цел подобряване на достъпа до китайския пазар и насърчаване на сътрудничеството по предизвикателствата от световен мащаб. На срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин ние настойчиво приканихме Китай да спазва принци-пите на свободна и прозрачна търговия и създадохме двус-транна работна група относно свръхкапацитета в стомано-добивната промишленост.

Завършихме преговорите с Куба относно споразумение за политически диалог и сътрудничество, с което се отбеляза нов етап в двустранните ни отношения, служещ за изгражда-нето на взаимно доверие и насърчаване на сътрудничеството в международните форуми.

Подкрепяме оглавяваните от ООН усилия за възстановяване на мира в Сирия и за стабилизиране на Либия, където сме готови да предоставим на правителството на националното съгласие помощ на стойност 100 милиона евро

Изиграхме водеща роля при оформянето на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЕС отпуска повече от поло-вината официални помощи за развитие в световен мащаб и е най-големият световен донор на помощи. През 2015 г. ЕС и неговите държави членки предоставиха 68 милиарда евро под формата на официална помощ за развитие, изпревар-вайки с голяма дистанция САЩ, Япония и другите донори., А хуманитарната ни помощ достигна нов рекорден размер от 1,5 милиарда евро.

#EUGlobalPlayer

От 2000 г. насам ЕСе провел повече от 120 мисиис участието нанад 11 000 наблюдатели

ЕС и неговите държави членки са най-големият донор в света

68 милиарда евро 59 милиарда евро

2014 2015Официална помощ за развитие:

44


10/ Съюз на демократична промяна„Под моето ръководство Европейската комисия ще се ангажира с изпълнение на специалното партньорство с Европейския парламент. [...] Освен това аз се ангажирам за по-голяма прозрачност в контактите със заинтересовани страни и лобисти. [...].“


Когато встъпи в длъжност, настоящата Комисия реши да действа по различен начин. Ние поставяме акцента върху онова, което е наистина от значение за хората, като сведохме новото законодателство от 130 големи инициа-тиви през 2014 г. до 23 както през 2015 г., така и през 2016 г., което представлява намаление с повече от 80 %. Искаме да се преодолее разстоянието между Брюксел и нашите граждани, като прекарваме повече време в държавите членки.

Тази година първият заместник-председател Тимерманс приключи преговорите с Европейския парламент и Съвета относно ново междуинституционално споразумение за начините на законотворчество. Сега ще определяме прио-ритети съвместно, за да се гарантира бързото и ефективно изготвяне и приемане на закони, които отразяват въпросите, по които националните правителства и гражданите искат европейски решения.

От началото на мандата си Комисията „Юнкер“ поддържа своя ангажимент за граждански диалози, като проведе 88 общински дебата в 53 града в 27 държави членки, в които участваха 23 комисари и многобройни членове на Европейския парламент, национални и местни политици.

Показахме политическо лидерство и поехме отговорност за начина, по който Комисията прилага чувствителни реше-ния в областта на политиката на здравето и защитата на потребителите и политиката за околната среда — по-рано процесът имаше твърде технократски характер. Решенията относно глифозата и веществата, нарушаващи ендо-кринната система, бяха обсъдени по-скоро на политиче-ско, а не на техническо равнище. Поради това, че в отделните страни-членки гражданите имат много различно отношение към генетично модифицирани организми, през 2015 г. Коми-сията предложи да се върне на властите на национално равнище правомощието да ограничават или забраняват

използването на генетично модифицирани храни и фураж. Но Европейският парламенти и Съветът все още не са се спо-разумели за допускането на национални решения на този въпрос.

Скоро ще започнем преговори за разширяване на обхвата на нашия съвместен регистър за прозрачност, който да обхваща Европейския парламент, Съвета и Комисията. Про-ведохме широки консултации с обществеността преди започ-ването на тези преговори и е налице категорична подкрепа за по-голяма прозрачност относно външните и вътрешните източници на влияние върху политиките в институциите на ЕС. Комисията продължава да играе водеща роля по този въпрос и ние постигнахме коренна промяна в отношението към прозрачността. Понастоящем в нашия регистър за прозрачност са включени 9 482 организации и физиче-ски лица; 4 562 от тях са се присъединили след 1 ноем-ври 2014 г. Превръщането на системата в задължителна ще подобри допълнително тези бройки.

Комисията „Юнкер“ разглежда като приоритет специалното си партньорство с Европейския парламент и граж-даните, които той представлява. След встъпването ни в длъжност председателят и първият заместник-предсе-дател участваха в общо 80 дебата в Европейския парла-мент. Заместник-председателите и членовете на Комисията участваха в общо 780 дебата. Всички членове на Коми-сията направиха над 350 посещения в националните парламенти, като по този начин приближават Европа към нейните граждани и техните национални представители. Ще активизираме допълнително тези отношения, като чле-новете на Комисията ще представят настоящото издание на състоянието на Съюза пред националните парламенти и ще го обсъдят с тях.

#BetterRegulation

Нови законодателни инициативи на година

Ние поставяме акцента върху онова, коетое наистинаот значениеза хората

130

23

до 2014 г.

от 2015 г.

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

В НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА

(1 НОЕМВРИ 2014 Г. – 9 СЕПТЕМВРИ 2016 Г.)

46

Държава членка Камара Брой Членове на Комисията

Белгия Chambre des Répresentants

6 Ю. Катайнен, C. Малмстрьом,Ф. Тимерманс, M. Тейсен, A. Ансип, M. Шефчович

Senát 5 Ю. Катайнен, M. Шефчович, C. Малмстрьом,M. Тейсен, Ф. Тимерманс

България Народно събрание

4 Ф. Хоган, M. Шефчович, T. Наврачич, В. Андрюкайтис

Чешка република Poslanecká sněmovna

14 E. Бенкoвска, К. Крецу, Ю. Катайнен, C. Малмстрьом,M. Шефчович, B. Йоурова (2), B. Булц,A. Ансип, Ф. Тимерманс, Ф. Могерини, В. Андрюкайтис, M. Тейсен, Ф. Хоган

Senát 12 E. Бенковска, К. Крецу, B. Йоурова (2), Ю. Катайнен, M. Шефчович, B. Булц,A. Ансип, Ф. Тимерманс, В. Андрюкайтис, M. Тейсен, Ф. Хоган

Дания Folketing 11 M. Вестегер (3), Ю. Катайнен, Ф. Тимерманс, C. Малмстрьом,M. Ариас Канете, M. Шефчович, Д. Хилл, В. Андрюкайтис, B. Булц

Германия Bundestag 31 Йотингер (2), В. Андрюкайтис, Н. Мимица (2), B. Булц (2), Ю. Катайнен, A. Ансип, M. Ариас Канете, K. Георгиева, П. Московиси (3), Д. Хилл (2), Й. Хан, Ф. Хоган, Ф. Могерини, C. Малмстрьом,Ф. Тимерманс, M. Шефчович, M. Тейсен, Ж.-К. Юнкер (3), B. Йоурова, K. Вела, Стилианидис (3)

Bundesrat 3 Н. Мимица, Д. Аврамопулос, M. Тейсен

Естония Riigikogu 10 В. Домбровскис, Ю. Катайнен, A. Ансип (3), M. Шефчович, В. Андрюкайтис (2), Ф. Хоган, Ф. Тимерманс

Ирландия Houses of the Oireachtas

9 В. Андрюкайтис, Ю. Катайнен, C. Малмстрьом, П. Московиси, Д. Хилл, Ф. Хоган, Ф. Могерини, Ф. Тимерманс, M. Шефчович

Гърция Vouli ton Ellinon 5 Ю. Катайнен, В. Домбровскис, В. Андрюкайтис, К. Крецу, П. Московиси

Испания Congreso de los Diputados

9 M. Ариас Канете (2), Ф. Могерини, Ю. Катайнен, B. Булц,C. Малмстрьом, Н. Мимица, B. Йоурова, Ф. Хоган

Senado 6 M. Ариас Канете (2), Ю. Катайнен, C. Малмстрьом,Н. Мимица, B. Йоурова

Франция Assemblée nationale

11 Ж.-К. Юнкер, П. Московиси (5), K. Моедаш, M. Шефчович, Д. Аврамопулос, K. Вела, Стилианидис

Senát 16 Ж.-К. Юнкер, M. Вестегер, A. Ансип, B. Булц,Д. Хилл, П. Московиси (2), M. Шефчович (2), Н. Мимица, Д. Аврамопулос, Ф. Тимерманс (2), Ю. Катайнен, Стилианидис, Ф. Хоган

Хърватия Hrvatski Sabor 7 Н. Мимица (3), Ю. Катайнен, Стилианидис, T. Наврачич, В. Домбровскис

Италия Camera dei Deputati

10 Ж.-К. Юнкер, Ф. Тимерманс (2), Ю. Катайнен, C. Малмстрьом,Ф. Хоган, M. Ариас Канете, M. Вестегер, В. Домбровскис, В. Андрюкайтис

Senato della Repubblica

11 E. Бенковска, Ю. Катайнен, C. Малмстрьом,Ф. Хоган, M. Ариас Канете, M. Вестегер, T. Наврачич, M. Шефчович, K. Вела, В. Домбровскис, В. Андрюкайтис

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

В НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА(1 ноември 2014 г. – 9 септември 2016 г.)

47

Държава членка Камара Брой Членове на Комисията

Кипър Vouli ton Antiprosopon

8 Ю. Катайнен, Д. Аврамопулос, Стилианидис, Ж.-К. Юнкер (2), M. Шефчович, В. Андрюкайтис, В. Домбровскис

Латвия Saeima 8 Ж.-К. Юнкер, Д. Аврамопулос, A. Ансип, M. Тейсен, В. Домбровскис (2), В. Андрюкайтис, Ф. Хоган

Литва Seimas 12 В. Андрюкайтис (7), Ю. Катайнен, Ф. Могерини, B. Булц,Ф. Хоган, C. Малмстрьом

Люксембург Chambre des Députés

7 C. Малмстрьом,Ф. Хоган, Ю. Катайнен, Ф. Могерини, В. Домбровскис, Ж.-К. Юнкер, В. Андрюкайтис

Унгария Országgyűlés 6 B. Йоурова, Ю. Катайнен, E. Бенковска, M. Шефчович, T. Наврачич (2)

Малта Kamra tad-Deputati

6 K. Вела (3), Ю. Катайнен, M. Шефчович, В. Андрюкайтис

Нидерландия Tweede Kamer 11 Ф. Тимерманс (2), В. Андрюкайтис, Н. Мимица, Ю. Катайнен, B. Йоурова, B. Булц (2), C. Малмстрьом,П. Московиси,Ф. Хоган

Eerste Kamer 2 В. Андрюкайтис, Ф. Тимерманс

Австрия Bundesrat 9 B. Булц,Й. Хан (2), C. Малмстрьом,Ю. Катайнен, Ф. Тимерманс, M. Шефчович, В. Андрюкайтис, Ф. Хоган

Nationalrat 9 Й. Хан (2), B. Булц,C. Малмстрьом,Ю. Катайнен, Ф. Тимерманс, M. Шефчович, В. Андрюкайтис, В. Домбровскис

Полша Sejm 10 B. Булц,Ю. Катайнен, Й. Хан, M. Шефчович, К. Крецу, C. Малмстрьом, В. Домбровскис, В. Андрюкайтис, K. Георгиева, Ф. Хоган

Senat

Португалия Assembleia da Republica

13 П. Московиси,Ф. Могерини, Ф. Хоган, Ф. Тимерманс (2), Д. Аврамопулос, В. Домбровскис, K. Моедаш, M. Тейсен (2), M. Шефчович, Стилианидис, В. Андрюкайтис

Румъния Camera Deputaților 5 Ф. Хоган, В. Андрюкайтис, M. Шефчович, C. Малмстрьом,B. Йоурова

Senatul 7 Ф. Хоган, В. Андрюкайтис, M. Шефчович, C. Малмстрьом,B. Йоурова (2), B. Булц

Словения Državni zbor 12 Ж.-К. Юнкер, B. Булц (3), В. Домбровскис, B. Йоурова, Ю. Катайнен, M. Шефчович, E. Бенковска, Стилианидис, C. Малмстрьом,В. Андрюкайтис

Državni svet

Словакия Národná rada 4 В. Андрюкайтис, M. Шефчович, K. Моедаш, Ю. Катайнен

Финландия Eduskunta 9 A. Ансип, M. Шефчович, Ю. Катайнен, M. Ариас Канете, К. Крецу, C. Малмстрьом,В. Домбровскис, K. Георгиева, Ф. Хоган

Швеция Riksdag 12 C. Малмстрьом (3), Ю. Катайнен, E. Бенковска, B. Йоурова, M. Шефчович, Н. Мимица (2), M. Ариас Канете, Ф. Тимерманс (2)

Обединено кралство

House of Commons 11 M. Ариас Канете, K. Моедаш, M. Шефчович, B. Булц,K. Георгиева, Ф. Тимерманс (3), C. Малмстрьом (2), Д. Хилл

House of Lords 12 Ж.-К. Юнкер, K. Моедаш, Д. Хилл, M. Вестегер, Ф. Хоган, Ю. Катайнен (2), M. Шефчович, K. Георгиева, B. Булц,Н. Мимица, В. Домбровскис

Общо 353

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ГРАЖДАНСКИ ДИАЛОЗИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

(1 НОЕМВРИ 2014 Г. – 10 СЕПТЕМВРИ 2016 Г.)

50

Държава членка Общо граждански диалози Град Брой Членове на Комисията

Белгия 5 Ойпен 1 M. Тейсен

Брюксел 4 Ю. Катайнен + M. Тейсен, Ж.-К. Юнкер, K. Моедаш, M. Шефчович + Ю. Катайнен

България 3 София 2 A. Ансип, T. Наврачич

Русе 1 Ф. Тимерманс

Чешка република 4 Прага 4 Ф. Могерини, В. Андрюкайтис, B. Йоурова, C. Малмстрьом

Дания 5 Копенхаген 3 Ф. Тимерманс, В. Андрюкайтис, B. Булц

Орхус 1 Ф. Хоган

Роскилде 1 M. Вестегер

Германия 3 Берлин 2 A. Ансип, Д. Аврамопулос

Мюнхен 1 A. Ансип

Естония 2 Талин 2 Ф. Тимерманс, Ю. Катайнен

Ирландия 1 Дъблин 1 Ю. Катайнен

Гърция 1 Атина 1 Ю. Катайнен

Испания 2 Билбао 1 Ю. Катайнен

Мадрид 1 Н. Мимица

Франция 6 Дюнкерк 1 M. Шефчович

Марсилия 1 П. Московиси

Париж 4 M. Вестегер, Ф. Тимерманс, C. Малмстрьом

Хърватия 1 Дубровник 1 M. Шефчович

Италия 7 Рим 3 T. Наврачич, M. Шефчович, Ф. Могерини

Матера 1 К. Крецу

Сиракуза 1 Ф. Тимерманс

Милано 2 Ф. Могерини, В. Андрюкайтис

Кипър 2 Никозия 2 Ю. Катайнен, M. Шефчович

Латвия 5 Рига 5 Ю. Катайнен, M. Шефчович, B. Булц,В. Андрюкайтис

Литва 2 Вилнюс 1 C. Малмстрьом

Каунас 1 В. Андрюкайтис

50

СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА 2016 Г.ГРАЖДАНСКИ ДИАЛОЗИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

(1 ноември 2014 г. – 10 септември 2016 г.)

51

Държава членка Общо граждански диалози Град Брой Членове на Комисията

Люксембург 1 Люксембург 1 M. Шефчович

Унгария 3 Дебрецен 1 T. Наврачич

Сегед 1 T. Наврачич

Каполч 1 T. Наврачич

Малта 2 Ла Валета 1 K. Вела + К. Крецу

Наксар 1 В. Андрюкайтис

Нидерландия 4 Амстердам 2 C. Малмстрьом,K. Георгиева

Хага 1 Ф. Тимерманс

Айндховен 1 В. Андрюкайтис

Австрия 2 Виена 2 Ф. Тимерманс, K. Вела

Полша 2 Варшава 1 C. Малмстрьом

Вроцлав 1 E. Бенковска

Португалия 3 Лисабон 3 M. Шефчович, В. Андрюкайтис, Ф. Тимерманс

Румъния 2 Букурещ 2 В. Андрюкайтис, Ю. Катайнен

Словения 4 Любляна 3 B. Булц,C. Малмстрьом,K. Вела + B. Булц

Марибор 1 B. Булц

Словакия 6 Братислава 4 Ю. Катайнен, В. Домбровскис, M. Шефчович (3x)

Кошице 1 T. Наврачич

Жилина 1 B. Булц

Финландия 6 Хелзинки 3 K. Моедаш, В. Андрюкайтис, C. Малмстрьом

Вааса 1 M. Шефчович

Рованиеми 1 К. Крецу

Тампере 1 Ю. Катайнен

Швеция 4 Стокхолм 2 Ю. Катайнен/C. Малмстрьом,Ф. Тимерманс

Лунд 1 C. Малмстрьом

Гьотеборг 1 C. Малмстрьом

Обединено кралство

ОБЩО 88 53 23 (председател и 22 комисари) Комисари, които все още не са участвали в граждански диалози: M. Ариас Канете, Й. Хан, Кинг (Д. Хилл), Йотингер и Стилианидис

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC?

Безплатни публикации:

• един екземпляр: чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);

• повече от един екземпляр или постери/карти: от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm), от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm), като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm) или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои

оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2016 г.

Print ISBN 978-92-79-61729-4 doi:10.2775/686843 NA-01-16-205-BG-CPDF ISBN 978-92-79-61738-6 doi:10.2775/3129 NA-01-16-205-BG-C

© Европейски съюз, 2016 г.Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника.

Printed in Belgium

NA

-01-16-205-BG-N

от Жан-Клод Юнкер,председател на Европейската комисия

14 септември 2016 г.

doi:10.2775/3129

SOTEU brochure BG.pdf

Documents

Transcript of SOTEU brochure BG.pdf