Sofia Photo Fest

1

Фотографските изложби са важна част от градската културна среда на столицата. В София всяка година се организират десетки такива събития в галерии, зали, музеи и откритите пространства на града. Почитателите на това изкуство имат възможност да се запознават с творчество на много наши и чужди автори. Да сверяват естетическите си критерии, да добиват нова информация, да се образоват и да черпят вдъхновение.

Но как да помогнем за кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019-та година? Как да направим така, че по света да научат за София, да я възприемат като културно средище, което да привлича големите творци? Да накараме съседите ни да идват специално до нашия град на фотографско събитие, както това се случва с концертите на големи музикални звезди? Да се пише по страниците на нашите и на световните медии за нещо, реализирано в най-големия град на България? Да помогнем да се развива мисленето, естетическите нагласи, професионализма на фотографите, да разтоварва, но и да повдига въпроси, да образова зрителите? И още и още въпроси...

София Фото Фест си поставя нелеката задача да се превърне в традиционна международна дестинация за гостуващи творци и изложби. Да даде шанс на нашата публика и на гостите на града ни да срещнат изкуство, което може да се види в големите музеи и галерии по света. Да участват безплатно в уъркшопи и семинари на най-добрите сред международните фотографски, редакторски, кураторски и научни кръгове. Да получават информация и да комуникират очи в очи с авторите на изложбите, признати творци, с качества, с награди и международна популярност. София Фото Фест дава възможност за изява на различни жанрове и течения във фотографията. На млади, талантливи и обещаващи автори, които да застават с гордост до признатите във времето величия във фотографията.

УВОД17 – 24 септември 2013

2

От името на организаторите на първото издание на седмицата на фотографията – “София Фото Фест”, изказваме благодарност за съдействието при реализирането на проекта на Дирекция “Култура” на Столична община и на екипа на Кмета на София за подкрепата, разбирането и професионализма в нашата съвместна работа.Изказваме най-сърдечна благодарност на колегата Джейсън Ешкенази, основен куратор на Бурса Фото Фест, без чието съдействие и помощ нямаше да имаме шанс да получим безценните гостуващи изложби на световни майстори.Изразяваме нашата благодарност на г-н Ричард Дамстра, аташе по културни и образователни въпроси в посолството на САЩ в София, на г-н Владимир Стаменович, първи съветник в посолството на Република Сърбия. Специални благодарности за съдействието и помощта на г-ж Катерина Хуртаева, директор на Чешки център в София. Изказваме нашата признателност за гостоприемството и прекрасните условия за работа и експониране на изложбите на нашия основен партньор Виваком Артхол. Благодарим на “Фотосинтезис” за професионализма, на Уникредит студио, на Арт галерия НДК, галерия Клуб на фоторепортера, на г-н Стефан Стефанов, директор на Дом на културата “Красно село”.На Меди Лукс ООД за приятелството в решителен момент .

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ

НАШИ ПАРТНЬОРИ

ОТ ЕКИПА НА СФФ

3

“София Фото Фест” е поредното ново интересно събитие в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019 година. Сред многообразието от прояви на художници, музиканти, театрали, кинематографисти, на всички творци, които работят за тази кауза, съм радостна да отбележа, че Вие сте привлекли изключителни майстори на фотографското изкуство. Не съм специалист в областта на фотографията, но съм убедена в оценката си. Сигурен в качествата на фестивала е всеки, прочел биографиите на участниците в гостуващите изложби, сред които са Антонин Кратохвил, Кен Лайт, Ед Кийтинг, Кен Шлез, Стивън Дюпон. Разглеждайки груповата изложба от млади български творци – Георги Кожухаров, Янина Манолова, Боряна Кацарова, Димитри Стефанов, Никола Михов, изложбата на сръбската фотожурналистика, на биенале “Фодар” и останалите Ви гости, се убеждавам, че през втората половина на септември София със сигурност ще бъде Европейска столица на фотографията. На добър час на “София Фото Фест” и “На фокус!” за всички участници, гости и приятели на фотографията в тази наситена със събития седмица.”

Йорданка ФандъковаКмет на София

4

Проектът в първото си експериментално издание ще акцентира върху репортажната и документалната фотография. Основни събития на София Фото Фест са колективната изложба на фотографите Кен Шлез, Ед Кийтинг, Стивън Дюпон, Кен Лайт, Ариен Зварц, Майкъл Aкерман, Джефри Уолин, Джеръми Сютън Хиберт, Хай Занг, както и изложбата на чеха Антонин Кратохвил, курирани от Джейсън Ешкенази.

Други изложби, заслужаващи специално внимание, са: Българска документална фотография – 15 съвременни автори и тазгодишното издание на биенале “Фодар”.

“Разпиляната България” – събирани от битаците и антикварните магазини снимки от края на 19-ти и началото на 20-ти век, Концептуална фотография на тандема Велин Петков-Ивайло Стоянов, изложба “Софийски мотиви” на Гео Калев. От Белград ще гостува за пръв път в България изложба със сръбска фотожурналистика “Прес Фото Сърбия”.

Дом на културата Красно село ще приюти избрани творби от Асоциацията на професионалните сватбени фотографи (НАПСФВ). В рамките на фестивала ще се проведат, тематични лекции и представяния на автори.

Уъркшопи, лекции и семинари ще водят Звездан Манчич, Иво Хаджимишев, Георги Лозанов, Никола Лаутлиев, Антоан Божинов, Ивайло Стоянов, Петър Делийски, Цветан Томчев и др.

Събитията от фестивала ще се състоят на няколко популярни места в централната част на столицата: галерия Vivacom Art Hall, Студио Уникредит Булбанк, галерия ул. “Париж” ¹1, арт център Фотосинтезис, American Corner, Дом на културата “Красно село”, Клуб на фоторепортера.

“СОФИЯ ФОТО ФЕСТ 2013”

5

Седмицата на фотографията София Фото Фест ще се проведе от 17 до 24 септември, изложбите от програмата на СФФ ще бъдат отворени за посещение от 17 до 30 септември (“Българска документална фотография” ще е отворена до 6-ти отктомври). Основен център за срещи, лекции и представяния ще бъде галерия “Виваком Артхол”.

ИЗЛОЖБИ:- Колективна изложба на деветима чуждестранни фотографи- Изложба портрети от Антонин Кратохвил- Годишна изложба на “Прес Фото Сърбия”- Разпиляната България – снимки от от края на XIX и началото на XX век- Българска документална фотография – 15 млади автори с 15 фотоистории- Биенале на фотографията “Фодар” – издание 2013- Софийски сюжети – изложба на Гео Калев- Концептуални мотиви – изложба на Ивайло Стоянов и Велин Петков.- Представяне на видеопроекти и истории на Янина Манолова- Избрано от НАПСФВ – Националната асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори.

ЛЕКТОРИ И СЕМИНАРИ:Звездан Манчич, председател на Център за развитие на фотографията, Белград - за тенденциите и развитието на сръбската преса и документална фотография. Иво Хаджимишев с лекция за тенденциите в развитието на конкурса Канон БългарияНикола Лаутлиев с лекция и представяне на Седмицата на фотографията в ПловдивАнтоан Божинов за биенале ФодарЦветан Томчев представя тенденциите и развитие на българската фотожурналистика през призмата на конкурса БгПресФото и изложбата “Разпиляната България”, снимки събирани от антикварни магазини и битаци.Ивайло Стоянов за българската концептуална фотография.

ПРОГРАМА НА СОФИЯ ФОТО ФЕСТ

17-24 септември 2013

Забележка: Организаторите на София Фото Фест си запазват правото на промени в програмата, които ще бъдат обявя-вани своевременно на страницата “Sofia Photo Fest” във фейсбук.

6

ДЕН ЧАС МЯСТО СЪБИТИЕ

Понеделник,16.09.2013

18:00 Арт галерияНационален дворец на Културата (НДК)

Официално откриване на фотоизложбата “Биенале Фодар”

Вторник, 17.09.2013

18:00 Виваком Артхол Приветствие от Кмета на гр. София, от организаторите и официални гости на фестивала.

Откриване на обща изложба със снимки от девет све-товноизвестни фотографи: Кен Шлез, Ед Кийтинг, Хай Занк, Стивън Дюпон, Кен Лайт, Ариен Зварц, Майкъл Акерман, Джефри Уолин, Джеръми Сютън Хиберт.

19:30 – 20:00 Слайдшоу-прожекции на снимки и видеоистории от съ-временни автори.

Сряда, 18.09.2013

10:00 – 11:00 Виваком Артхол лекция на тема “Биенале на фотографията Фодар”, лектор – Антоан Божинов, преподавател по фотогра-фия, Софийски университет, Нов български универси-тет.

11:30 – 12:30 Разглеждане и обсъждане и коментар от лектора на портфолия. Записване с предварителна заявки на страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.

14:00 – 17:00 Иво Хаджимишев представя изложбите на Канон България и дава оценка и консултация на портфолиа. С предварително записване на страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.

17:00 – 19:30 Клубна фоторепортера (подлезът наМинистерски съвет)

Откриване на изложбата “Прес Фото Сърбия”. Гост-лектор Звездан Манчич, председател на Център за развитие на фотографията, Белград.

Четвъртък, 19.09.2013

10:30 – 12:30 Виваком Артхол доц. Никола Лаутлиев. Фотографска работилница. Се-минар на тема “20 години международни фотографски срещи в Пловдив”. Разглеждане на портфолиа и кон-султации. С предварително записване на страницата Sofia Foto Fest във Фейсбук .

14:00 Дом на културата Красно село

откриване и представяне на изложба на Национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори от Петър Делийски, председател на Асоциацията.

7

Четвъртък, 19.09.2013

19:00 Арт центърФотосинтезис

Откриване на колективна изложба на 15 млади автори "Българска документална фотография“

Петък, 20.09.2013

10:00 – 12:30 Виваком Артхол Ивайло Стоянов: представяне на съвременна българ-ска концептуална фотография. Разглеждане на портфо-лиа, консултации и оценка на фотографски проекти. С предварително записване в страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.

14:00 – 15:30 Цветан Томчев: лекции и представяне на изложбата “Разпиляната България” , консултации и оценка на фотографски проекти. С предварително записване в страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.

18:00 “УникредитБулбанк” студио

Откриване на изложбата “Инкогнито” на Антонин Кра-тохвил

19:00 – 20:00 “Клубна фоторепортера”

Георги Лозанов за гостуващите изложби на “София Фото Фест” в контекста на съвременната българска фотография.

Събота, 21.09.2013

11:00 – 12:30 галерия на ул.”Париж” ¹1

Откриване на авторската фотоизложба на Гео Калев, “Споделено от София”

14:00 Концептуална фотография от Велин Петков и Ивайло Стоянов.

Неделя, 22.09.2013

10:00 – 19:00 Виваком Артхол срещи с лекторите и гостите на “София Фото Фест”

19:00 кафе-галерияФотосинтезис

Прожектиране на най-новите документални видеоисто-ри и творчеството на Янина Манолова

Понеделник, 23.09.2013

10:00 – 12:30 кафе-галерия“Фотосинтезис”

Лекция: Цветан Томчев представя Бг Прес Фото иидеята за създаването на Музей на фотографията в България.

Вторник, 24.09.2013

10:00 – 12:30 Виваком Артхол Ден за обсъждане и впечатления от изложбите,семинарите и лекциите от София Фото Фест/201314:00 – 15:30

17:00 Официално закриване на Първия фестивал нафотографията “София Фото Фест 2013” - Бета Вариант

9 КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНАФОТОГРАФИЯ

КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ

“Може би това са едни от най-успешните портретни фотографии на нощния градски живот на 20-тия век. Определено може да се каже, че творбата е достоен конкурент за класиката на Брасай- “Paris de Nuit”- споделя фотокритикът Ерик Майлс.

В продължение на близо 10 години, Кен Шлез наблюдавал нюйоркския East Side. Той успешно улавя с камерата проблясъците на вдъхновение в следствие на твор-ческото си съзерцание и тези запечатани фотографски моменти се превръщат в основа на “Невидимият град”.

Двадесет и пет години след създаването си, “Невидимият град” все още успява да омагьоса и заинтригува зрителя.

“Невидимият град” завладява с проницателни и интимни погледи към един друг, паралелен свят, който неколцина познават. Творбата на Шлез стои редом до нощни-те шедьоври от 1924г. на Брасай и до “Любов на отсрещния бряг” на холандеца Ван Дер Елскен от 80-те. Винс Алети от “New Yorker” нарича “Невидимият град”- “дявол-ски брилянтна”.

“Невидимият град” е вдъхновил поколения фотографи и известният Робърт Франк го посочва като негова любима книга на всички времена. Книгата се възприема като едно от най-добрите произведения на ноктюрно-бохемския стил.

Kен Шлез е член на NYFA (Нюйоркската филмова академия). Публикувал е 4 мо-нографии. Въпреки, че е кореняк ню-йоркчанин, Щлез е кореспондент за блога на музея FOAM в Амстердам. Неговите книги се считат за интелектуални шедьоври във фотографията.

Последната му книга – Окюлус ( Oculus ) е най-продаваната и добра фотокнига за 2011 година. Мелани Лайт от “Le Journal de la Photographie”, пише, че Окюлус е “уникална творба, която е способна да достигне всеки човек, без значение на какво ниво е той”.

Тя нарича работата на Шлез “майсторска творба” и “истински въздействаща”. Четвъртата му книга утвърждава Кен Шлез като професионалист от висок калибър в

КЕН ШЛЕЗ

“Невидимият град”

Изключителни благодар-ности на фотографа и куратор Джейсън Ешке-нази, който спаси тези изложби от унищожение след представянето им на "Бурса фото фест 2012“, представи ги повторно в галерия BU в Истанбул и любезно ги предостави на София фото фест. Благодарим също на авторите, кои-то се съгласиха техните фотографии да бъдат експонирани в рамките на фестивала, както и специално на г-жа Се-вил Сезем, специалист по културни дейности в Консулството на САЩ в Истанбул.

10

сферата на фотографията. Писателят и преподавател по фотография Адам Бел, който е избрал “Окюлус” за най-добрата фотограф-

ска книга на 2011 година, коментира работата на Кен като “Уникална, нестандартна и оригинална, фило-софска и артистична. Тя ни кара да се замислим за екзистенцията на живота, който живеем, за визуалната страна на събитията и тяхното въздействие.”

Предпоследната книга на Шлез – Новата история на фотографията – светът навън и виденията в главата ни” е финалист за 2009 година на наградите на “Rencontres d’Arles Photographie”.

Творбите на Кен Щлез са излагани в редица лични и публични изложби, включително и в Метрополитън , Бруклинския музей, Художествения институт в Чикаго, MoMA, LACMA, над 100 библиотеки и музеи по целия свят.

Шлез е учил фотография в Cooper Union for the Advancement of Science, заедно с Уилям Гедни, Лен Дженшел, Лари Финк, Рубен Кадиш, Ханс Хаак и Марта Розлер. Дипломира се през 1982 година. Стажува при легендарната фотографка Lisette Model. След завършването си, започва да работи за Жил Перез (Gilles Peress) от агенция Магнум.


Дълго застрашавана, съдбата на Калифорнийската централна долина бива положена на кръстопът. Въпрос-ната долина играе ролята на икономическо ядро за поколения калифорнийци. Тя е най-бедната, но и най-богатата част на щата – там се намират масивни промишлени предприятия, източник на дискриминирана нелегална работна ръка. Долината е известна с опасно замърсения въздух и вода, отровена е с пестициди.

Като последица от финасовата криза, долината се намира в кризисно положение. Досегашното кали-форнийското сърце на американското земеделие се превръща в Апалачите на Запада. В следствие на лошата експлоатация на земята и трудът, качеството на живот в долината намалява с нарастваща скорост.

Милиони земеделци, допринесли с труда си за калифорнийското благо, сега се намират в безизходица. Кен Лайт се нагърбва със задачата да ни разкаже техните истории, които никой не иска да чуе.

Кен е работил близо 40 години като фотограф на свободна практика, посвещавайки работата си на социалните проблеми в Америка. Неговото творчество е публикувано в 8 книги, сред които са “Сред глухите

КЕН ЛАЙТ

“Долината на сенките и привиденията”

12

Стивън Дюпон прониква в обществата “Раскол”, с цел да документира индивидуали-зма на представителите им, които на пръв поглед носят безизразното лице на ганг-стерската система.

Неговата творба се състои предимно от формални портрети на лица от най-ста-рите общества Раскол в Нова Гвинея – обществата “Червени дяволи” и “Кипс Кабо-ни”. Дюпон се внедрява в обществата и установява доверие с представителите им. Той успява да си създаде импровизирано студио, в което да документира самолич-ността на расколите – предимно безработни възрастни мъже и тинейджъри, които си изкарват прехраната чрез организирани обири и джебчийство. Стивън Дюпон се фокусира върху младежта, чиито живот е в криза и без перспектива, което е причи-ната те да тръгнат по лошият път към кражбите и насилието.

Стивън Дюпон е австралийски фотограф – документалист, който е познат със забележителните си творби в областта на фотографското изкуство. Той е известен с майсторските си фотографии на тайнствени култури и маргинализирани народи.

Стивън успява да улови човешкото достойнство и индивидуалността на своите обекти и с чиста интимност и натрапчива красота ни поднася великолепни шев-дьоври, разкриващи тайните на най-опасните места в света. Ценен поглед върху хора,култури и общности, които са съществували в продължение на стотици години, но все още остават неизвестни за нас и изчезват бързо от лицето на света.

СТИВЪН ДЮПОН

“Обществата Раскол”

въглища”, “Време – делта”, “Път към обетованата земя”, “С две ръце”, “На тексаския електрически стол”, и разбира се “Долината на сянките и привиденията”.

Лайт също е автор на Свидетели в съвремието: документирания живот на работещия фотограф”, пред-ставена в две издания. Творчеството му е обект на внимание в много професионални фотографски списа-ния и медии. Негови изложби са представяни по целия свят, включително в Международния фотографски център в Ню Йорк, Югоизточния фотографски музей и Културния музей в Сан Хосе.

Кен Лайт е професор в журналистическия факултет на Калифорнийският университет, Бъркли и директор на тамошния център по фотография. Също така е съосновател на организацията “Фотовижън” и на Между-народният фонд за докуметална фотография. Неговата интернет страница е: www.kenlight.com.


Дюпон е печелил едни от най-престижните фотограф-ски награди в света, сред които “Златният медал” на Ро-бърт Капа, наградата Байокс за военен кореспондент, едно от първите мества в кла-сациите на Уърлд Прес Фото, Снимка на годината, Лайка и др. През 2007 г., той става носител на орден Юджийн Смит за хуманна фотография, за проектът му в Афганистан.

14

След първата си излож-ба през 1999 г., Майкъл

Акерман си създава име и запазена марка, като

представя нови, радикал-ни фотографски подходи

на работа. Неговата творба посветена на гр.

Веранаси, наречена “Градът на последния дъх”,

се откъсва от всякава екзотика или анекдотични

опити за описание, като прямо поставя въпросът за

живота и смъртта в бяло и черно. Акерман не се

страхува да експеримен-тира и точна тази негова

смелост го довежда до ориганалност и нестан-

дартност, като в резултат на което той ни предста-

вя загадъчни зърнисти образи, които буквално

създават видения. Майкъл Акерман спечели награ-

да Надар за книгата си “Градът на последния дъх”

през 1999 г. и наградата Инфинити за млад фотогаф

на Международния цен-тър по фотография през

1998 г.

МАЙКЪЛ АКЕРМАН


Специално направена за Международния център по фотография в Ню Йорк, тя е създадена, за да почете паметта на жертвите на Холокоста и куража на онези, намерили силата, за да оцелеят. Представят ни се проницателни портрети, върху които всякаш са щамповани реалните емоции от епохата, гравирани с болка и сила, за да оставят завинаги отпечатъка си в памет на онези, които са ги изпитали на свой гръб.

Джефри А. Уолин е професор по фотография в университета в Индиана. Творбата му посвететна на Хо-локоста е публикувана от “Хроникъл Букс” и е последвана от авторски изложби сред които Художествения Институт в Чикаго, Международния Фотографски център в Ню йорк, Художествения музей в Индианополис, Музеят Крислер в Норфолк и др.

Негови портретни изложби посветени на ветераните от войната във Виетнам са представени в Музея на съвременната фотография в Чикаго през 2005 г. и обикалят американските музеи и целият свят от 2007 г.

ДЖЕФРИ УОЛИН

“В памет: Портрети на холокоста”

насам и са издадени в книга на NYC озаглавена “Неудоб-ната история – ветераните от Виетнам”.

Фотографиите на Уолин са част от колекциите на известни музеи като Метро-политън в Ню Йорк, Музеят на Изкуствата в Лос Андже-лис, Mузеят на Модерното изкуство в Сан Франсиско, Хюстънски музей на изящни-те изкуства, Музеят на изку-ствата в Чикаго, Музеят Уитни на американското изкуство в Ню Йорк, Публичната библи-отека в Ню Йорк, Френската националната библиотека в Париж и др. Уолин е печелил две стипендии - на Нацио-налния фонд за изкуствата и стипендията “Гугенхайм”.

16

Истанбул е град с органична структура и специфичен чар.Разхождайки се из пред-градията на този очарователен град, забелязваме наистина голям брой сгради с черни фасади. Някои от тези сгради маркират завинаги излъчването на квартала, и ако имаме възможността да се сблъскаме лице в лице с тях , ще изживеем едно наистина объркващо и необяснимо преживяване.

Застанем ли там, дали внушителните размери на сградата или пък може би не..., ни хвърлят в една истинска душевна сензация и ни принуждават да извадим фотоа-парата и да запечатаме момента завинаги. – коментира Зварт.

Aриен Зварт е холандски фотограф, чиято широкообхватна работа включва фо-тографии на градски и крайбрежни пейзажи, портрети и социално - документални филми. Творбите му се радват на широк успех, както в самостоятелни, така и в гру-пови изложби. Сред холандски майстори във фотографията, с които Зварт е работил са Кос Брюкел, Санна Санс и Ата Кандо.

АРИЕН ЗВАРТ

“ДЗИФТ” – черната фасада на Истанбул


В последните години, Китай се превръща във втората водеща икономика в света. Безпрецедентните промени през които страната е преминала от 1980 г. насам са се отразили двустранно на обшествения живот. Едната страна е тази на невероятния град на бъдещето, изумяващ окото със застрояването си, представено с модерна архтектура, сред която и небостъргачи, достигайки чак до небесата. Другата стра-на обаче ни разкрива една жестока истина за потъпкването на човека и интересите му, за бруталното унищожение на културните ценности и нравственост.

“През 2008 г., аз започнах едно социално изследване , което фокусирах върху последиците от развиващиата се с бързи темпове градска трансформация. Сцените на полу-разрушени стари сгради ме съкрушиха, но най-тъжни бяха историите на техните собственици. Много традиционни квартали в Шанхай, съхранили културното ни наследство са разрушени до основи, за да се превърнат в изгъзици на модер-ното съзнание. Техните жители са принудени от правителството да разрушат собст-вените си домове, без право на избор, а пошлата компенсация, която получават е едно мизерно апартаментче, в размерите на миша дупка, в която се предполага да се подвизава цяло семейство. Аз го възприемам като потъпкване на човешкото достойнство.

Нищо в този живот не е конкретно и точно определимо. Всеки един конфликт има множество гленди точки и съответно множество страни, които сами за себе си са прави и именно поради това документацията, дори чрез фотография в един момент се оказва неадекватна. Но може би за разлика от написаната документация, фо-тографията като визуално изкуство не дава конкретни отговори, а повдига въпроси, които зрителят да интерпретира сам за себе си, според своята гледна точка. Напри-мер защо самотният бодигард обръща главата си към порутената стена на сгра-дата щом види, че насочвам обектива към него – колко ли възможни интерпретации може да има това. Защо пък малкото дете, което вижда, че го снимам ококорва очи към камерата и се показва в цялата си същност? Кой от двамата е по-уязвим, кой се страхува повече. Защо пейзажи на луксозни 5 звездни хотели изглеждат не по-малко болезнени от тези на порутени, изоставени сгради някъде в преверията.

А можем ли докрай да разкрием същността на едно общество – в случая ки-тайското общество с цялата му проблематичност чрез една умело композирана и създадена фотография? Вероятно не, а и може би аз се спускам в една обречена кауза, която не би ме довела до никъде. Колкото и да се старая аз все още съм омагьосън от порива си, колкото и да влагам илюзията ще остане илюзия, защото

ХАЙ ЖАНГ

“Не ме следи, изгубен съм”

18

тя е създадена, за да бъде такава, и аз искам или не – оставам изгубен.” – сподя авторът.

ХАЙ ТЦАНГ е роден в Китай през 1976 г. През 2000г. се мести да живее в САЩ. Ар-хитект по образование, той се отдава на своята страст – фотографското изкуство. Занимава се с документирането на нашумели социално въпроси както в Щатите, така и в родния Китай. Работил е и по проекти в Коста Рика и Алабама. Занг е близък приятел на архитектът Рафаел Виноли, който се занимава с изследвание в архитек-турата. Изложби на Хай Занг са представяни в галерии и културни мероприятия по целия свят- Коста Рика, Бангладеш, Турция, Франция, САЩ, Китай и др. Преподава в университети в Турция, Китай и САЩ.


“Всяка година от 1990 до 1997, аз пътувах до Румъния, за да документирам животът на циганите в румънското село Синтещи. Това село се намира на около един час път с кола от Букурещ и е дом на над хиляда роми от племето “Калдераши”. Те още от древността изкарват хляба си, занимавайки се с металообработване. Калдераш-ките роми, някога били номадски племена, сега са се устроили и установили във въпросното село и именно това тяхно установяване е източник на презрение спря-мо румънците и на дългогодишни конфликти и сблъсъци между двете страни.

В продължение на близо десетилетие редовно пътувах за да се срещна с кал-дерашите и да документирам тяхната култура, ежедневие и манталитет. Разбира се това бяха времената на промяната, падането на Комунизма и отварянето на Източ-на Европа към Запада и света. Именно поради тези промени, аз сметнах за нужно да изследвам протичането на този процес и новите тенденции и влияния достигнали до тази досега дълго изолирана и ограничавана общност, на която тепърва й пред-стои да се адаптира към света и порядките на новата ера

След прекъсване за период от 7 г, реших да подновя изследването си и така през 2004 г. отново потеглих към мистериите на Източна Европа. Отново фокусът ми бе върху индивидуалността и културата на циганинът -“Калдараш”. Поисках да видя промените настъпили в селото от последната ми визита и да подновя приятелските си контакти, установени от предишното ми идване.

Със завръщането си, аз станах свидетел на фрапантна, невиждана промяна. Това, което заварих далеч не бе примитивността, която познавах. Нямаше ги голите полета встрани от самодейното шосе, нито пасящия добитък и дечурлигата подска-чащи около него. Вместо това видях прекрасни, огромни къщи със забележителна архитекура. През времето, в което ме е нямало циганите са работили усърдно, развивайки бизнесът си с метали в един наистина неочаквано внушителен мащаб, който гарантира минимална месечна заплата от близо 300 американски долара. Конете, магаретата и каруците, бяха сменени с най-нови модели на Порше и Мер-цедес.

Но материалните удобства и привилегии съвсем не са направили местните по-щастливи. Жените са си останали, в положението, в което ги оставих – отхвърлени, третирани като втора ръка в обществото и като даденост на мъжа. Младежта се

ДЖЕРЪМИ СЮТЪН ХИБЪРТ

“Циганите от Синтещи, Румъния”

20

радва на много повече привилегии – модерни облекла в западен стил, електроника и пр., но старите тради-ции продължават и женят децата на 12-13 г., в бракове, по сметка.

Все още на момичетата е забранено да посещават училище, да не доминират над момчетата като инте-лектуални възможности, защото е прието жената да стои на заден план.

Циганите “Калдераши” и до ден днешен се възприемат като номадски племена, чиято участ е да пътуват на керван по света. Но това, което виждаме в реалнотстта ярко се противопоставя на тяхната култура - огромни къщи, с градини и басейни, с над 20 стаи, а номадския начин на живот съществува само в съзна-нието им.” – разказва Джеръми

Джеръми Сютън Хиберт е роден в Шотландия. На 13-тия си рожден ден той получава фотоапарат за по-дарък и така се заражда страстта му към фотографията. Само няколко години по-късно Джеръми е търсен фотограф на свободна практика във Великобритания. Работите му са публикувани в сп. “Тайм”, “Нешънъл Джографик”, “Италиан Гео”, “Ле Фигаро”, “Гардиън”, “Съндай Таймс” и др.

За последните 10 години той е сред водещите фотографи на “Грийн Пийс Интернешънъл”. Работил е ня-колко години в Япония, но носталгията към родната Шотландия го връща у дома. Творбите му са представяни в над 40 държави, летяли са до Антарктика и Външна Монголия. Носител на редица награди.

Едуард Кийтинг живее и работи като фото-граф в Ню Йорк от 1981 г. насам.

Като представител на старото поколение фотографи, той се вдъхновява като наблю-дава всекидневния живот на нюйоркчани и го документира. Постепенно набира успех като приема частни поръчки и в последствие бива назначен на постоянна работа за фотограф на “Ню Йорк Таймс”. Майсторски документирайки национални и международни новини, Кийтинг си създава име и печели редица награди сред които наградата “Пулицър” през 2002 г., за кадри-те му документирали терористичния атентат “Двете кули” на 11 септември.

Той е още известен като създател на поредицата сватбени фотографии “Брачна клетва”. В днешно време, Кийтинг работи

ЕДУАРД КИЙТИНГ

“Магистрала 66”


на свободна практика към световно известни списания като “Ролинг Стоунс”, списание Ню Йорк (New York Magazine) и списание “W” ( W Magazine).

Творби на Ед Кийтинг са включени в колекциите на Музеят на Изкуствата в Ню Йорк и Нортънският музей на Изкуствата в Уест Палм Бийч, Флорида. Зад гърба си има редица самостоятелни изложби в Камерния Клуб в Ню Йорк (New York Camera Club), Галерия “Лайка” – Ню Йорк и галерията “Visa pour l’image” в Пер-пинян, Франция.

През 2008 г., пътува до Китай заедно с известния фотограф Робърт Франк, където двамата учавстват в интернационалния фотофестивал в Пинъяо, където представят творбите си – Кийтинг – “Ню Йорк” , а Франк – “Американците”.

През 2011 г., представя на фотофестивала в Бурса, Турция творбата си “Магистарла 66”.Ед Кийтинг е женен за прочутата фотожурналистка и редакторка на сп. “Голф” (Golf Magazine) – Кери

Борец (Carrie Boretz) и двамата имат две дъщери – Кейтлийн и Емили.

2323 БЪЛГАРСКАДОКУМЕНТАЛНАФОТОГРАФИЯ

“Българска документална фотография е изложба с индивидуални представяния на 15 автори. 12 от тях са българи, трима са чужденци, които живеят и работят в България.

Изложбата, осъществена в рамките на София фото фест и с подкрепата на Фотосинтезис, цели да допринесе за по-доброто разбиране на същността на документалната фотография от българската публика и да представи работите на младите автори, някои от които вече са известни имена на световната фотографска сцена.

В изложбата ще може да се видят части от проектите на Божидар Асенов, Боряна Кацарова, Владимир Василев, Георги Кожухаров, Денислав Стойчев, Димитри Стефанов, Евгения Максимова, Елена Героска, Иво Данчев, Михаил Георгиев, Никола Михов, Олоф Ярлбро, Пиер Марсо, Яна Лозева и Яне Голев

Изложбата се състои от 30 фотографии – по две от фотоистория на 15-те автори, заедно с резюме на историята или аргументация. Пълните серии ще бъдат прожектирани през целия период на изложбата.

След откриването на “Българска документална фотография” в галерия-сутерен се прехвърляме в кафе-галерията, където някои от авторите ще представят по-обстойно своите проекти и фотокниги. Очакваме и подкрепяме инициатива за градивни диалози и дискусии за това какво точно е документалната фотография, какво е мястото й в съвременната фотография и какви са тенденциите и подходите при този жанр. И доколко изложбата е представителна и успешна.

Откриването на изложбата е от 19:00 часа на 19-ти септември (четвъртък) във ФотоСинтезис Арт Център, галерия-сутерен (София, бул. “Васил Левски” 57) и ще бъде отворена до 6-ти октомври.

БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ

2424

Божидар Асенов е роден в Шумен през 1989 година. Там завършва средното си об-разование, след което продължава живота и обучението си в Англия. Интересът му към фотографията започва от ранна детска възраст, когато попада в тъмна стаичка с големи количества филми и химикали с изтекъл срок на годност още преди неговото раждане. Завършва специалност “Комерсиална фотография”, като по-голяма част работата му е по локации, с основна документална насоченост. В момента живее в Португалия, където работи по фотографски проект, спонсориран от Европейския съюз.

Елън. Жителка на Фрамптън, малко англий-

ско село с население 460 души.

Фотографията е част от фотоесе за живота в този селски район. Противно

на общественото мнение за обезлюдяването на селата, населението в

селските части на Англия фактически нараства,

като между 1981-ва и 2002-ра година най-големият

прираст на населението е в югозападния район на страната, където се нами-

ра Фрамптън. В подобни села е налице урбаниза-ция, която се усеща като

изключително не на място сред горите и безкрай-

ните зелени площи. Сгра-дите просто си стоят там

и чакат камуфлажа на времето да ги прикрие и

приобщи към себе си...

БОЖИДАР АСЕНОВ


Боряна Кацарова, родена в София през 1981г., е фо-тограф на свободна прак-тика, специализира в об-ластта на документалната, фотожурналистическата и портретната фотография. Нейните работи се пре-зентират от базираната в Париж френска агeнция Cosmos Photos.

Боряна работи като фо-тожурналист към Агенция Франс-Прес за региона на България в периода 2007-2010. Завършва висше образование по специалността “Фотогра-фия” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.

“Миниатюри за Вода-та -Докосване”, е част от дългосрочен проект, реализирана в периода 2010-2011.

Художественото реше-ние на проекта е алтер-нативен, авторски избор за акцентиране на внима-нието към един от най-наболелите съвременни екологични проблеми - глобалната водна криза.

БОРЯНА КАЦАРОВА

2626

ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

Владимир Василев, 33, е роден в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ “Ромен Ролан” в родния си град. Основните си знания по фотография получава в курсовете, които посещава до 19-годишна възраст. През 1996-та започ-ва обучение в УАСГ, но след три години прекъсва следването си, за да се посвети изцяло на фотографията. Започва работа като асистент-фотограф и осветител в рекламно студио “Къркеланов” в София. Участва в снимането на документалния филм “Посветени на огъня”, с директор Васил Къркеланов. Участва и като асистент-кинооператор в предаванията “Небивалици”, “Сръчно” и “На ръба” на бТВ.

През 2001-ва година заминава за Франция и продължава да следва своя път -фотографията. От 2008-ма работи като независим фотограф.


Георги Кожухаров е роден през 1986 година в София. Учи фотография в НБУ. 17-годи-шен постъпва като стажант-фоторепортер във в. “Дневник”, като работи и до днес в изданията на “Икономедия”. Печели голямата награда на “БГ Прес фото 2013” и “Ка-нон България “Снимка на годината 2013”, както и и Специалната награда на Асоци-ацията на европейските журналисти, 2013. Също “БГ Прес фото 2006” за социална фотография, “Шаварш Артин 2007” за международна социална фотография, номи-нации за голямата награда на “Канон България 2010” и “БГ Прес фото 2012”, Златен медал за фотожурналистика на “Фотоакадемика 2011” и много други.

Автор е на самостоятелни изложби с фотоистории от войната в Сирия (София и Плевен, 2013) и протестите в Атина (София, 2011). Участва в изложбите на “Фотоака-демика” и Биенале “Фодар” през 2011, “Шаварш Артин” 2007-2009, “Канон България “Снимка на годината” 2007-2013 и “БГ Прес фото 2005-2013.

Участник в мастъркласа за професионални фотожурналисти и документални фо-тографи на проф. Кенет Кобре, 2011.

ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Серията съдържа шест портрета на протестира-щи срещу правителството на Пламен Орешарски.

Още в началото на протестите, етикети като “лумпени”, “безработни” и “платени” бяха приписани на събиращите се всяка вечер пред Министерския съвет. Всеки ден съобще-нията на МВР за числе-ността на шествията бяха подвеждащи и неточни.

Реших да подбера осем от кадрите, които бях направил по време на протестите, и да проуча кои са хората, уловени от камерата. Исках да ги представя не само в ро-лята им на протестиращи, а да ги покажа в техния всекидневен живот.

Успях да се свържа със седмина от хората, които бях снимал, основно чрез "Фейсбук“ и помощ от многото приятели там. Всички с изключение на един се съгласиха да се срещнат с мен.

2828

Денислав Стойчев е роден в Ямбол през 1992. В ранна възраст използва фотографията като инструмент за запазване на моменти и впечатления. В гимназиалните си години открива фотографията и като способ за комуникация и дори начин на живот.

Носител е на награди от национални конкурси, включително Първо място в категорията за млади фотожур-налисти на “БГ Прес Фото” – 2011 и 2013, Първо място в категорията за репортажна фотография на “Фото-академика” – 2012. Участник в Международни фотографски срещи – Пловдив 2010, 2011, 2012; изложбата “Млада европейска фотография” в Чебоксари, Русия – 2012; фотографски прожекции “Periskop”, Белград, Сърбия, 2012. Един от обучаващите се в мастъркласа на проф. Кенет Кобре по визуална журналистика, Со-фия, 2011. Участва след конкурс в първото издание на The New York Times Portfolio Review, Ню Йорк, 2013.

Учи журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

ДЕНИСЛАВ СТОЙЧЕВ

Село Генерал Тошево, разстлано по западния склон на Манастирските възвише-ния, с намаляло четири пъти население през последните десетилетия, може да се разгледа като обобщен образ на западащото българско село. Но в този проект не целя генерализации, обективност, изчерпателност. Бягам от конкретиката, от стан-дартния начин за разказване на истории и не си давам краен срок за завършване. Искам да дам задоволителен образ на чувствата и емоциите си, а едва покрай това се отразява и социалната действителност на хората от Генерал Тошево, но отново субективни и пречупени през личната еуфория. Заедно с това уникално за мен мяс-то, с неговите бавни и почти незабележими промени през времето, пазим спомените за безкрайните лета на село, топлите отношения с баба и дядо, обраслите с трева пукнатини на стария асфалт, уютната ни 80-годишна къща, следобедната почивка в хладната варосана стая, заобикалящите селото възвишение, гори, ниви и чешми, из-оставените къщи и интересните хора. Тъй като връзката ми с това място не само, че не е прекъсната, но и става все по-силна (макар, че “летата” останаха в миналото), трудността от възпроизвеждането на впечатленията от отминалото време се компен-сира от свежата енергия и вдъхновение, които получавам и днес. И се опитвам да изкопча всичко нематериално посредством документалния подход.

Генерал Тошево е от онези села, които хем не са безумно далеч от цивилизация-та, хем достатъчно далеч, за да си отдъхнеш от нея.


Димитри Стефанов е роден през 1987 година в Плевен. 19-годишен започва обучение по фотография в EFTI, Мадрид. Година по-късно, през 2009-та година, е отличен като “Най-обещаващ студент на годината”. През 2010-та е поканен да покаже историите си на Международните фотографски срещи в Пловдив. Печели второ място на “БГ Прес Фото 2011” в категорията за млади фотографи и трето място в стандартната категория на “БГ Прес Фото 2013”. През 2011-та година е избран да участва в Joop Swart Masterclass, организиран от World Press Photo. Получава признание от POYi Emerging Vision Incentive. Връща се в България след 13 години

ДИМИТРИ СТЕФАНОВ

3030

живот в Испания, с една цел: Фотографията.

Orcasitas FC е аматьорски футболен отбор от покрайнините на Мадрид. Неговите играчи са водопроводчици, пощальони, месари и др. Някога са имали мечта да участват в професионалните групи, но поради една или друга причина, все още не успяват... И продължават да тренират два пъти седмично след изморителен трудов ден, а всяка неделя разиграват мач в кварталния стадион пред малка публика, предимно приятели и роднини. И дори

да не изкарват милиони годишно и да не изграят в Първа дивизия, те се борят за успеха страстно и с цялото си сърце. Затова в тази фотоистория не става дума за футбол, а за живот, битки, кал, за усилията, любовта към спорта. В историята става дума за тях, истинските гладиатори на футбола.


Евгения Максимова е родена в Русе. Завършва журналистика и комуникационна наука във Виенския универси-тет. Открива интереса си към фотографията през 2005-та година след внезапната смърт на майка си, призната българска художничка.

Журналистическата подготовка на Евгения Максимова оказва влияние върху много от нейните проекти. И макар те често да се различават от традиционната идея за фотожурналистиката, целта на снимките й е да из-кара на светлина животите на другите и да комуникира със социополитически модели и тенденции и да изслед-

ЕВГЕНИЯ МАКСИМОВА

ва техните последствия върху обществото и културата.

Участва в майсторски кла-сове, включително See New Perspectives, NOOR – Nikon masterclass in documentary photography, мастърклас на Alec Soth в Censura Lab, Ита-лия, Gerhard Steidl Masterclass и Christian Caujolle’s masterclass. Между 2006 и 2012 Евгения печели многобройни награ-ди от престижни конкурси, като Px3 Award 2009, B&W Magazine Portfolio Contest 2010, International Photography Awards 2010, Le Journal de la Photographie – Portfolio of the Year 2012 (номинация). Имала е самостоятелни изложби по цял свят: Ню Йорк, Париж, Берлин, Виена, София, Загреб, Сара-ево, Лийдс (Великобритания), Сет (Франция), Каунас (Литва) и Ловеч (България).

3232

Елена Героска е родена през 1990 в Скопие, Македония. Самостоятелни изложби: “Невидима София” - общ проект със Стефан Маринов, показвана през 2011-та година в София, галерия +Склада, 2012 – в Културен и информационен център, Скопие и Музей на град Охрид, Охрид. “09-17” – галерия Suspacious, София, 2013; “Следи” – музикален център “Борис Христов”, София, 2013. Един от 100-те топ финалисти на фотоконкурса на Google, признание на фотоконкурса на PDN, един от 10-те победители във фотомаратона South-East 24-7. Фотографския проект “Следи” е един необичаен и загадъчен документ за одисеята на фотографката

ЕЛЕНА ГЕРОСКА

“Отделих си това помещение да работя. Сега това е моето място. Свещено място. Тук мога да чета. Жена ми ревнуваше. Тя има нужда да говори.· Александър


Елена Героска, която чука по вратите на софийските блокове, пита непознатите хора по улиците, усмихва се на продавачките по пазарите, всичко с цел да намери непознати хора готови да я допуснат вкъщи, до себе си, до живота си, до личното си пространство. Само едно случайно докосване с непознат човек в градския транспорт предизвиква дискомфорт и заплаха... Какво се случва, ако допуснеш непознат човек в собствената си къща? Елена смело минава през лабиринт от разноцветни къщи, запознава се с различни хора, чува вълнуващи житейски истории, документира многозначни следи от чужди животи... Обаче колко е наистина близко до личното пространство на тези непознати хора? Какво се крие зад внимателно подредените вазички, възглавници и старателно почистени витринки? Какво е натъпкано във вътрешността? Далеч от очите на непознатите?

“Aрдженто би могъл да мине за сребролюбец, ако всъщност не го владееше страст към ан-тикварното сребро. С натежали от малки сребърни предмети джобове, той подрънкваше като православна икона в обков.” Любомир

3434

РИСКОВЕНА ПРОФЕСИЯТА.

Максимално дългото задържане върху гърба на

разбеснял се бик е една от най-опасните дисци-

плини в родеото. Понякога може да завърши фатално

за ездача. Въпреки това доста мъже и младежи

от враните желаят да се включат в това рисковано

състезание.

ИВО ДАНЧЕВИво Данчев прекара лятото на 2011 г. в резервата на индианското племе Crow

(врани) в Монтана, САЩ, документирайки начина на живот и традициите на тези жи-тели на северноамериканските прерии. Това става възможно благодарение на сти-пендия, която фотографът получава от Българо-американската комисия за образо-вателен обмен “Фулбрайт“ и Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Снимките от проекта и прилежащите им описания разказват за съвременния живот на племето, съхраняването и трансформациите на коренната американска култура при взаимодействието и смесването й с тази на САЩ.

От 2009 г. Иво е фотограф-сътрудник на списание National Geographic България, а от април 2012 – арт-директор на изданието. По-време на 6 годишната му кариера на професионален фотограф е отличаван в различни фотоконкурси, а през 2011 г., като част от утвърден вече екип на NG България, Данчев получава заедно с другия член на екипа Любомир Кюмюрджиев престижната награда за журналистика “Чер-норизец Храбър”.


ИНДИАНЕЦ ИЛИ КАУБОЙ?

Този млад мъж е още едно пре-дизвикателство към почитателите на уестърн-филмите и романите: той е от индиански произход, но работи като каубой в едно сто-

панство край резервата. А може би просто е минал под дъгата и

от индианец се е превърнал в каубой

Конните надбягвания са истинска страст за малки и големи в резервата на враните. Самите състезатели най-често са съвсем млади момчета и дори момичета. По-възрастните индианци пък не пропускат възможност да заложат няколко долара за победата на своя син, внук или племенник.

3636

Михаил Георгиев е млад фотограф с интереси в класическите фотографски процеси и текущите тенденции във фотографията. Към момента той е студент по фотография (4-ти курс) в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, къде-то е стипендиант. Навлиза в сферата на фотографското изкуство през 2008 г. и от тогава експериментира във и извън рамките на повечето жанрове с различни визии.

Фотографии на Михаил Георгиев са били награждавани в международни интернет конкурси и в послед-ните две години присъстват в официалната селекция на “Канон· снимка на годината - България”, в Нацио-налната художествена галерия. С негово участие и негова помощ през 2011 и 2012 г. се съставя ежегодната изложба на сдружение “Платформа АГОРА”, която се излага на различни места в страната и показва роля-та на читалищната дейност в обществен план.

В последно време Михаил е привлечен силно към документалната образност и фото-журналистиката – сфери, в които работи успоредно със задачите в НАТФИЗ.

МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ


В продължение на три години Михаил Георгиев снима живота на последователите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) в лятната духовна школа на Седемте рилски езера, където всяка година през август се съби-рат хора от цял свят, за да посрещнат “духовната нова година” с молитви, песни и свещени танци.Чрез изкуството на черно-бялата фотография са визуализирани хармонията между хора и природа, мисти-ката на духовното, уединението на последователите, свещения танц Паневритмия и още много уникални и мистични моменти в тази необикновена среда. През тези три години автора успява да спечели доверието на последователите на Учителя като участва активно в ритуалите, което му позволява да заснеме интимни мигове от живота в Бялото Братство. Изборът на черно-бял филм като медия не е случаен, защото поставя фотографиите в рамките на класическата фото-журналистика.

“Любовъ и съгласие”

*На откриването на изложбата зрите-лите ще могат да присъстват и на представянето на албума “Любовъ и съгласие”, който съ-държа близо 60 фо-тографии от серията и текст с историче-ска и географска информация за Се-демте рилски езера, подробна биогра-фия на Учителя, цитати и разяснения за някои аспекти на Учението.

3838

Никола Михов е роден в София през 1982 г. През 2002 г. заминава за Париж, където започва да се занимава с фотография. Участва в редица международни изложби и фестивали. Носител е на наградата за Фотожурналистика на Съюза на българските журналисти (СБЖ) през 2012 г. Номиниран е за наградата “Еssl Art Award” на музея за съвременно изкуство “Есл” във Виена през 2011 г., както и за наградата на “Salon de la Photo” в Париж през 2012 г. През юни същата година излиза неговата първа фото книга “Forget Your Past” монументалните паметници от времето на комунизма”, издадена от “Жанет 45”, която попада в селекцията "The best photobooks of the year“ на британското списание British Journal of Photography.

НИКОЛА МИХОВ

Дом-паметник на БКП на връх БузлуджаОт серията “Forget Your Past” монументалните паметници от времето на комунизма”, 2009-2012

Проектът “Forget your past” проследява съдбата

на 14 от най-значимите паметници от времето на комунизма, от построява-нето им до наши дни. Той

включва 34фотографии, както и

подробна информация за историята на паметниците,

събирана от автора в продължение на повече от

три години.Заглавието е заимствано

от надписа “Forget your past” над входа на Дом-

паметника на БКП на връх Бузлуджа, който е свое-образна илюстрация на

съдбата на монументални-те паметници от времето

на комунизма. Замислени като знак на гордост и

преклонение, днес пове-чето от тях са запуснати и разграбени. Независимо

от това дали са посветени на Априлското въстание, на Съветската армия или на Сръбско-българската война, днес повечето от

тях споделят една и съща съдба – да бъдат безмъл-

вен символ на забравено-то минало.


Олоф Ярлбро е роден през 1978 година в Хелсингборд, южна Швеция. 19-годишен, Олоф е на задължителна военна служба като рейнджър в най-северната част на Швеция, Лапландия. След приключването на службата, той веднага отпътува за Не-пал, за да обикаля Хималаите. По време на екскурзията си той прави снимки и след като се прибира обратно в Швеция, обмисля сериозно дали да не започне да се занимава с фотография. На 22 години отива в Ню Йорк и започва следване в Меж-дународния център по фотография (ICP), а след няколко години се мести в Прага, където продължава обучението си в известната академия FAMU. Прекарва години в Непал, документирайки гражданската война и политическите промени, както и всекидневието на живеещите там. Историите на хората го мотивират да не се ограничава със снимки единствено на самия конфликт. Публикува книгите The Falling Kingdom, Stonefactory и Nepal & Mao. В момента живее със съпругата си и двете си дъщери в София и прекарва колкото време из планините в България, толкова и сред отворените пространства на Сконе, Швеция, работейки по дългосрочни фотограф-ски проекти.

ОЛОФ ЯРЛБРО

Сирия – войната отвътре: Напрежението в Сирия бе инициирано през март миналата година с масо-ви мирни протести, които бързо се превърнаха в гражданска война между режима на президента Асад и бунтовниците. Според оценките на ООН, в момента повече от 3 ми-лиона сирийци, засегнати от конфликта, спешно се нуждаят от помощ. Очаква се броят им да нарасне до 4 милиона след година. Кадрите са от сирийския град Алепо, където фото-графът снима сред бой-ците от бунтовническата ССА – свободната сирий-ска армия(март 2013)

4040

Пиер Марсо е френски фотограф на свободна практика, живеещ и работещ в Източна Европа от 2009-та година. След дипломирането си от френско фотографско училище през 2006-та, той започва професионалната си кариерата към френска но-винарска агенция, базирана в Марсилия, отразявайки ежедневно актуални новини, политика и спорт от региона и страната. През годините фотографиите му са публику-вани в някои от най-големите световни издания, като International Herald Tribune, The Guardian, The Washington Post, The Wall Street Journal, Stern Magazine, Der Spiegel, Die Zeit, Le Monde, Le Figaro, l’Express and Courrier International и други.

ПИЕР МАРСОС дългосрочния

визуален проект Holy Light /“Свята

светлина”/ бих желал да поставя

въпроса за мяс-тото на вярата в съвременното

общество.


Яна Лозева, 4-ти курс фотография в НАТФИЗ. Снимам от 15-годишна. Интересувам се от портрети и лична документалистика.Проектът “Дълго лято” е посветен на Любимец - мястото, където съм израснала. Изследва териториите на детството - познати и причудливи места и гледки. Опит за спомняне и нов поглед след дълго отсъствие.Лета в нажежения прахоляк, дини, домати, едновремешни мотори, фантазии.След 20 години само фотографът се е променил.

ЯНА ЛОЗЕВА


Яне Голев е роден в София през 1981г. Завършва фотография в НАТФИЗ през 2006г. и в момента се занимава основно с документалистика и портрет. Работи по различни проекти на свободна практика, заради възможността да снима за различни медии. Страст са му екстремните спортове, които и практикува.

“Независимо от трудностите и голямата отговорност ние обичаме това, с което се занимаваме. Далеч по-добре е да имаш такава работа отколкото да си гладен и без пукната стотинка.“ Това са думите на леярите в завода за чугунени детайли в Ловеч. Процеса е дълъг и много прецизен. Всеки етап от топенето, леенето, грубото и фино шлайфане на готовите детайли до напълно завършения продукт изисква много внимателно и прецизно отношение преди качествения контрол да да каже “ДА”.

ЯНЕ ГОЛЕВ

ЛЕЯРИ В ЗАВОД ЗА ЧУГУНЕНИ ИЗДЕЛИЯОСЪМ, ЛОВЕЧ

4444

Световноизвестният чешки репортажист и документален фотограф се представя с изложбата си “Incognito”.

“Инкогнито” е втората книга на Антонин Кратохвил. За разлика от първата му книга, посветена на ката-строфите, бедствията и разрушения в Източна Европа, в тази си книга Кратохвил насочва обектива към една коренно различна страна на модерното общество- развлекателната индустрия.

В своя подход той не се стреми да покаже захаросания облик на шоубизнеса и на пръв поглед лъскав живот на знаменитостите, както сме свикнали да го виждаме, описан по модните списания и клюкарските хроники.

Кратохвил пренебрегва фалшивата маска на лицата, посмели да застанат пред камерата му, и за сметка на това се насочва към истинската психологическа същност на образа - зад видимата обвивка, като ни разкрива невидими на повърхността аспекти.

Сред звездите, които са вдъхновили Антонин Кратохвил да създаде най-успешните си творби са Лив Тей-лър, Дейвид Боуи, Уелем Дафо, Жан Рено, Били Боб Торнтон, Бернардо Бертолучи, Пеги Коен, Роб Мороу,

АНТОНИН КРАТОХВИЛ

“ИНКОГНИТО”

4545 АНТОНИНКРАТОХВИЛ

Боб Дилан, Джесика Ланг и др.

“Инкогнито” е придруже-на от въведение на актьора, режисьора, сценариста и писател Били Боб Торнтон и интервю с Марк Джейкоб-сън.

Антонин е основател на една от най-успешните съвременни фотографски агенции - Севън (VII photo agency).

4747 БИАНАЛЕФОДАР

БИЕНАЛЕ ФОДАР

Биеналето се провежда в гр.Плевен от 1999г. За изтеклите 14 години то се утвърди като престижно събитие в артистичния живот на Балканите. Биенале “ФОДАР” се разграничава от налаганите десетилетия стереотипи на “делене” на изложбената фотография по жанров признак – на “художествена” и “репортажна”, или чисто формално – на “черно-бяла” и “цветна”. Мнението на организаторите е, че водеща в изкуството е идеята, тя определя жанра, сюжета, изразните средства, формата, с цел – постигане на максимално пълноценно внушение. Това е още по-вярно сега, когато граници между жанрове и стилове почти няма.

Хорхе Сантос ГарсияПалмите

8

ED

ITIO

N mottoGLOCALISATIONth

PHODAR BIENNIAL

4848

Венета ЗахариеваБулгарлиенс

До момента във форума са участвали над 13 000 фотографии от повече от 1200 фотографа от 47 страни: Англия, Австралия, Австрия, Бангладеж, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Венецуела, Виетнам, Германия, Гърция, Дания, Израел, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея, Латвия, Литва, Македония, Малта, Мексико, Молдова, ОАЕ, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Танзания, Тайланд, Турция, Украйна, Унгария, Филипините, Франция, Хърватска, Черна Гора, Швеция, Шотландия и Япония. От основаването си, освен в Плевен то е показвано като пътуваща изложба в НДК, София 1999 г., през 2003 г. в Пловдив, 2004 г. – експериментално, на Централна гара София, през март 2006 г. в Националната художествена галерия и през юни 2006 г. за пореден път гостува на изложението “ Импресия” на Пловдивския панаир, в Дома на хумора и сатирата в Габрово през 2010 и 2011 г. На 26-ти април 2013 г. в ХГ “Илия Бешков”, Плевен се открива 8-тото издание на Биенале “Фодар”, темата на фестивала е “Глокализация”.

4949 БИАНАЛЕФОДАР

Паскал Регалди“Куба, бокс”

50

СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА

Фотографията е мощно документално средство, с огромна информационна роля за медиите, но същевременно е и визуално изкуство.

Колко е важна документалната фотография в журналистиката проличава от кон-курса “Уърлд Прес Фото”, където изборът на най-добрите снимки става централна новина за медиите по света.

Целта на документалната фотография е да предаде точно онова, което се случва около нас, онова, което често дори не забелязваме. Днешните ни вестници продъл-жават да са фокусирани върху текста, но интернет провокира развитието на илюс-трацията - така се появиха нови тенденции във визулните истории като –Ню доку-ментъри фотографи”, която бяга от конкретната форма и има едно по-субективното представяне на света.

Фотографията заема и сериозно място в изкуствата, оценява се наравно с живо-пистта, киното, скулптурата. Фотографското изкуство се утвърждава все повече на художествения пазар, някои произведения се продават за огромни суми.

И докато по света това визуално изкуство е получило трайно признание, то в днеш-на Сърбия още съществува колебание дали фотографията е изкуство или не, дали служи само за хоби и забавление, или пък има само информационна роля.

Друг сериозен проблем при нас е трудното финансиране на самостоятелните изложби на авторите - фотографи. Липсва културата на възприятие, която да направи публиката съпричастна на силата на фотографското послание.

“Прес Фото Сърбия” насърчава авторските търсения и надпреварата между фотографите от националните медии на Република Сърбия. Конкурсът награждава най-успешните участници, организира работни срещи и изложби, и подпомага об-разоването във визуалната култура.

“Прес Фото Сърбия” – 2012 г.

51 СРЪБСКАФОТОЖУРНАЛИСТИКА

“Прес Фото Сърбия” – 2012 г. прие повече от 1500 творби, а журито избра най-добрите снимки в девет категории – Голямата награда, Горещи новини - репортаж, Хората в новините, Портрет, Репортажен портрет, Спорт, Околна среда и Артисти-чен репортаж.

Журито беше в състав: Майкъл Боуринг, Питър Ван Актмаел (“Магнум”), Звездан Манчич, Александър Келич и Бранимир Каранович.

Голямата награда е на стойност 1000 евро и през миналата година отиде при Марко Рисович за репортажа “На изток от рая”.

Годишната награда традиционно се присъжда за работа, която най-майсторски показва най-важните събития за годината. Журито не можа да определи единодуш-но кое е най-сензационното събитие на годината и този път се спря на автор, който успява да улови с камерата си интимност и психологизъм в творбите си.

В историята на фотографията има много примери, че най-емблематичните и спо-лучливи фотографии са онези, изобразяващи обикновения живот на хората. Марко Рисович е успял да предаде поетичността и психологизма на ежедневието на мла-дежи от крайните квартали, което му донасе и Гямата награда. Фотоисторията “На изток от рая” създава спокойствие и поетичност, където художникът си позволява да флиртува с публиката.

Останалите наши награди по категории са за:Оксана Крутенюк – Гореща новина, Милош Бичански – Гореща новина-репортаж,

Саша Чолич – Репортаж в раздел Околна среда, Марко Дурица – категория Порт-рет, Неманя Йованович – Портрет-репортаж, Марко Рисович – Спортен репортаж, Небойша Маркович – Арт репортаж.

52

Главна наградаМарко РисовичИзточно от рая

Награда за извънредна новина, Милош Бицански


Награда за Портрет,Марко Джурица

Награда за категория Спорт,

Марко Рисович

Награда за категория Изкуства, Небойша Маркович

54

Награда за репортаж,Неманя Йованович

Награда Екологичен репортаж,Саша Чолич


Извънредни новини, Ок-сана Крутенюк

Награда в категорияПортрет-репортаж,Неманя Йованович

5656

РЕТРОФОТОГРАФИЯ

Светът не започва от днес и от вас - това ни внушават спасените от безвъзвратно погубване стари светлопи-си. Ако не беше фотографията, щяхме да знаем много по-малко за този свят - 90% от информацията възприе-маме с очите си.

Погледнете тези снимки и си дайте сметка какво нямаше да научите или за какво нямаше да се сетите, ако не ги бяхте срещнали.

А сега си представете, че десетки килограми плаки, снимки и негативи са изхвърлени и унищожени за век и половина съществуване на фотографията у нас.

И особено през последните десетилетия. Погубени са архивите на закрити редакции и лични архиви на повече или по-малко известни фотографи, но всички с принос за визуалното документиране на българската история.

Ето защо е нужен Музей на фотографията в България. Където око да види какво е било преди нас. А разу-мът да прецени какво правим ние днес и накъде отиваме утре.

Български фотографски шедьоври, откритина битаци, в частни архиви и антиквариати

Войници от Трудова повинност на строеж на

ЖП линия, около1940 г.автор: Димитър Кацев

формат: 11.5 х 17см.Снимката е открита

на битак “Малашевци” и е копие от негатив с

Лайка - формат.

5757 РЕТРОФОТОГРАФИЯ

Снимка за спомен на мъж в ловджийски дрехи и танцьор-ки по време на празник в гр. Берковица, 8.05.1929 г.Автор: НеизвестенФормат: 9 х 14 см “Моми от гр. Прилеп”, ок.1900 г.

Снимка: Димитър Ан. Карастоянов Формат: 12 х 19см. Снимката е открита на пазара за антик-

варни вещи на пл.Св Ал Невски в София.

Димитър Карастоянов е по-малкият син на Анастас Карастоянов и внук на Никола Карастоя-нов, просветител и създател на Първата българска печатница в гр. Самоков.

Димитър Карастоянов е официалният фотограф на българската армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война.

5858

Портрет с подписа на Пенчо Балкански, фотоателие : “Фото Луна”, 1933 г.Автор: Пенчо БалканскиФормат: 17 х 23см., ретуш с молив.

Портрет, 1876 г. Снимка с подпис на гърба от автора: Ицо Светлописец ( Христо Ников, б.а.) и текст: “В знак на приятелство, на г-жа Стефка Колова, 1876 г. Лясковец”Формат на снимката: 6 х 9см.Снимката е открита на битака в Малашевци.

Пенчо Балкански е един от най-бележитите български ателиерни фотографи и изявени

художници от първата половина на ХХ в. Родом от ловчанското село Ломец, той учи в Рисувал-

ното училище в София. През 1937 г. организира знаменита фото-

графска изложба във Виена и тогава австрий-ската преса го нарича “гений на фотографи-

ята”. Майстор на психологията на портретиране-

то, владеещ графични живописни и фотограф-ски техники. Редица негови творби са повлияни

от немския експресионизъм. Снимката е открита в столичен антиквариат.

5959 РЕТРОФОТОГРАФИЯ

Портрет на български офицер, Варна, 1915 г.Атор: Захари П. ЖейновФормат: 16 х 22см.Снимката е октрита в столичен антикварен магазин на ул. Гладстон

Портрет на Г. Греев – Тулча, 1878 г.Автор: Никола Хитров

Формат: 5,5 х 9см.Открита в антиквариат в София

Никола Хитров е български револю-ционер и фотограф. По-малкия брат на фотографа Тома Хитров от общо

четири момчета в семейството. Другите им братя, Денчо и Станьо

загиват в национално - освободител-ните борби.

Никола Хитров отраства в Ловеч и е сподвижник на Васил Левски. Заедно основават Ловчанския Революционен комитет. Работил е във фотоателиета в

Букурещ, Тулча, Свищов, София.Никола Хитров е автор на три от най-

популярните, достигнали до днес портрети на Васил Левски.

6161 ИЗЛОЖБАГЕО КАЛЕВ

ИЗЛОЖБА ГЕО КАЛЕВ

Изложба "Софийски мотиви“ . Гео Калев е фотограф на сайта Виж София. vijsofia.eu

Обичам да снимам, пътувам и танцувам. Това са трите думи с които се представям на непознати. Когато се запознаем разбирате, че това за мен са важните неща. Фото-графията е език, в много кратко време се казват нещата. Вълнуваме красивото, миг-новенното. Фотографията е разказ, който задейства въображението и фантазията. Правенето на фотография е влизането в тази лаборатория където се получават усмив-ки, научава се много за развитието на човека, за мисленето му. Фотографията е процес, като живота, стремеж към съвършенство и хармония.

ГЕО КАЛЕВ

6262

ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ

Фотограф:Йонко Русев

В изложбата на НАПСФВ (Национално сдружение на професионалните сватбени фотографи и видеооператори) са представени отличните творби на седмина от членовете на сдружението.

Майсторската постановка, оригиналните хрумвания и високият естетизъм във фотографиите на Димитър Яков, Йонко Русев, Екатерина и Стефан Стефанови от “Ка студио”, Влади Балевски, Петър Делийски и Ивайло Христов не само громят традиционната представа за “сватбена снимка” като нещо плоско и лесно за изпълнение. Те издигат този жанр до неподозирани висини и, вярваме, покрай изложбата броят на заинтригуваните от сватбената фотография ще нарасне значително. Техните почитатели и потенциални клиенти – във всеки случай!

6363 ИЗЛОЖБАСВАТБЕНАФОТОГРАФИЯ

Фотограф:Ивайло Христов

Фотограф: Димитър Яков

6464

Фотограф: Влади Балевски

Посланието, което ни отправят със снимките си авторите от НАПСФВ, е ясно. Добрата сватбена фотография е сериозен жанр, артистична документалистика. Тя заема важно място в историята на младото семейство, а в контекста на днешните технологии и ценности, майсторските снимки стават значим елемент от културата на съвременното българско семейство, както и самостоятелни художествени

Ка студио

6565 ИЗЛОЖБАСВАТБЕНАФОТОГРАФИЯ

Фотограф: Димитър Яков

Фотограф: Петър Делийски

произведения. Снимките от сватбения ден прерастват постепенно във времето от конкретен личен спомен за празника до висотата на артефакт за идните поколения. Документ за развоя на националните обредни традиции, културен обмен, дизайн и фотографска естетика.

66

ИЗЛОЖБА КОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯ

Ивайло Стоянов завършва Академията за визуални изкуства към Йоханес Гутенберг университет, град Майнц – Германия, в специалност концептуална фотография през 2007 г.

От 2010 г. той е преподавател в Нов български университет в магистърската про-грама Фотографско изкуство, лектор в фотографска школа Паралакс, град София. От 2013 година е лектор в школата за концептуално и визуално изкуство АртЕкстрем-но, град Варна и Софийска фотографска школа.

Ивайло Стоянов е един от най-успешните млади фотографи в България, както и познат автор на европейската фотографска сцена. Основател на набиращата все повече популярност у нас специалност Концептуална фотография. Автор и куратор на много успешни фотографски изложби с висок колекционерски интерес.

ИВАЙЛО СТОЯНОВ

Велин Петков завършва през 2005 г. спeциалност фотография в Нов български уни-верситет. През 2013 г. завършва магистърска степен в Националната художествена академия.

През 2007 г. открива собствено студио и работи в областта на фотографията. Показва своите фотографски проекти в самостоятелни и общи изложби, като фес-

тивала на изкуствата “Трансформ” в Солун, българския културен център в Париж, Съвета на Европа в Страсбург и на международните фотографските срещи през 2012 г. в Пловдив и др.

От началото на 2013 г. двамата автори създават тандемът Петков - Стоянов, малко след това правят първата им съвместна изложба “Друг въпрос” в галерия Аросита, град София.

ВЕЛИН ПЕТКОВ

6767 ИЗЛОЖБАКОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯ

Раждане – поглед отвътре. Индустриалното, непознало все още никакви емоции дете на XXI век е готово да поеме първа глътка въздух. И бе-тонните стени се разтварят, за да му отворят път; последната врата се завърта на безпогрешния си механизъм и хвърля симетричната си сянка върху пътеката към непознатото. Но тъмнината навън не е абсолютно непрогледна. Меки отбля-съци светлина се прокрадват в далечината, но обагрят само половината от тъмнината, сякаш Ра се двоуми дали да поеме на бляскавата си колесница по небето или да остави Озирис да властва, поне още малко. Все пак светлината надделява. И издължен силует изниква в тъмното, извисява се изпълнен с живот, стърчащо доми-ниращ над пейзажа. Сякаш е готов егоистично да прекъсне раждането, по неговите си лъстиви причини. Дали ще успее? Не зная. Моля, задайте ми “Друг въпрос”.

Вход-изходбивше ведомствено общежитие, ул.Житница 21,София от серията ъглови пространства, 2012

блок 70 Младост 1,София от серията ъглови пространства, 2012

68

В представителното си видео тя казва: Това, което аз търся и изучавам в проектите си са ПРИЧИНИТЕ. Причините,

които ни правят хората, в които сме се превърнали в настоящето. Това, което ме вдъхновява са аспекти от миналото ми, от моят личен житейски път, за които все още аз търся, но не мога да намеря отговори... Работя по различни проекти в Африка, Латинска Америка и САЩ.

В есента на 2007 г. пътувах до Етиопия, за да се занимая с проблема на жените и жестоките последствия от ниските медицински условия при раждане.

Есента на 2008 г. пренесох в Охайо, Атис, за да уча журналистическия университет.

През лятото на 2009 г. – започнах да работя в бюрото на “Асошиейтед Прес” в Ню Йорк. Работата ми бе да документирам събитията, сензациите и новините в района.

Докато учех в Охайо, паралелно работих по проекта си за насилието върху жените, наркозависимостта и общността “Appalachian”* .

ЯНИНА МАНОЛОВА

Завършва бакалавър “речева патология” в Софийски университет. През 2000г. имигрира в САЩ. В момента Живее във Вашингтон. Завършва магистърска степен

“журналистика” в Охайо.Нейни работи са били представяни “Ню Йорк Таймс”, USA today”, “The Woshington Post”, “The Boston

Globe”; World Health Organization (WHO) /Световна здравна организация/; United Nations Population Fund (UNFPA). – Фонд за население на Обединетите нации.

Носителка на редица известни ФОТОГРАФСКИ награди сред, които: • NPPA: Best of Photojournalism – Най-доброто от фотожурналистиката.• Alexia Foundation for World Peace – Фондация “Алекша” за световен мир• Northern Short Course in Photojournalism• Southern Short Course in News Photography• NPPA: Women In Photojournalism – жена-фотожурналистка.

*“Appalachia” – това е нещо като културна общност в САЩ, която се самоизолира от останалата част на американското население. За тази общност се носят легенди, които се предполага, че са възникнали някъде през 20 век, благодарение на жълтата преса.Според легендите това е сектанска общност, където насилието над жените е част от релиогиозните изповядвания.

6969 ЯНИНАМАНОЛОВА

Янина Манолова по време на снимки

70

СЪДЪРЖАНИЕУвод 1 Думи на благодарност 2Приветствие на Кмета на Софияг-жа Йорданка Фандъкова 3 София Фото Фест 2013 4Програма на София Фото Фест 5

КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНАФОТОГРАФИЯКен Шлез, “Невидимият град” 9Кен Лайт, “Долината на сенките и привиденията” 11Стивън Дюпон, “Обществата Раскол” 12Майкъл Акерман 14Джефри Уолин, “В памет: Портрети на холокоста” 15Ариен Зварт, “ДЗИФТ” – черната фасадана Истанбул 16Хай Жанг, “Не ме следи, изгубен съм” 17Джеръми Сютън Хибърт,“Циганите от Синтещи, Румъния” 19Едуард Кийтинг, “Магистрала 66” 20

БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯБожидар Асенов 24Боряна Кацарова 25Владимир Василев 26Георги Кожухаров 27Денислав Стойчев 28Димитри Стефанов 29Евгения Максимова 31

Елена Героска 32Иво Данчев 34Михаил Георгиев 36Никола Михов 38Олоф Ярлбро 39Пиер Марсо 40Яна Лозева 41Яне Голев 43

АНТОНИН КРАТОХВИЛ 44

БИЕНАЛЕ ФОДАР 47

СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА“Прес Фото Сърбия” – 2012 г. 50

РЕТРОФОТОГРАФИЯБългарски фотографски шедьоври, откритина битаци, в частни архиви и антиквариати 56

ИЗЛОЖБА ГЕО КАЛЕВ 61

ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ 62

ИЗЛОЖБА КОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯИвайло Стоянов 66Велин Петков 66

ЯНИНА МАНОЛОВА 68

СОФИЯ ФОТО ФЕСТ 2013

автори:Екип на София Фото Фест 2013графичен дизайн и предпечатна подготовка:Андриана Коцевапечатница:PRINT.BG, гр. София 1784, бул. Андрей Ляпчев 51

Sofia Photo Fest

Documents

Transcript of Sofia Photo Fest