Savqnska filologia 2011 filologia_2011.pdf · Семантични особености на...

СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ Образователно-квалификационна степен: магистър Професионална квалификация: магистър по славянска филология Продължителност на обучението: 5 години Форма на обучение: редовна Квалификационна характеристика Обучаваните в тази специалност се подготвят за реализация във всички области на обществения живот, в които се изисква филологическо образование: средни и висши училища, научни институти, средства за масова информация, издателства, медии, библиотеки, наши и чуждестранни фирми и други. Завършилите специалността „Славянска филология получават образователен минимум: - за основните проблеми на общото езикознание и литературната теория; - за славянските езици и литератури; - за историята и съвременното състояние на основния славянски език; - за литературата на основния славянски език; - за историята и съвременното състояние на българския език; - за българската литература и фолклор; - за теорията и практиката на превода. В съответствие със съвременните изисквания са създадени условия и за придобиване на умения за работа с компютър и за компютърна текстообработка, както и на умения за ползване на и на друг чужд език освен славянския. При изпълнение на държавните изисквания завършващите специалността „Славянска филология” могат да придобият и допълнителна професионална квалификация "Учител по български език и литература". Водеща цел в подготовката на студентите от специалността „Славянска филология” е оптималното съчетаване на теоретичната с практическата подготовка.

УЧЕБЕН ПЛАН

Специалност: Славянска филология – код 02.11.8.20

Първа година Първи семестър Увод в общото езикознание Практически курс по славянски език – I ч. Избираеми дисциплини от І група: Увод в славянската филология Български фолклор Писмена и говорна култура

Избираема дисциплина от II група: Латински език Техника на филологическата работа

ECTS кредити

6.0 9.0

13.0

2.0

Втори семестър Практически курс по славянски език – II ч. Увод в литературната теория Избираеми дисциплини от І група: Антична литература Руски език

Избираема дисциплина от II група: Графични системи и правописни принципи в сръбския и хърватския език Основи на чешката артикулация и прозодия Чужд език – 1 част

ECTS кредити

10

6.0 10.0

4.0

Избиреми дисциплини Избиреми дисциплини

Общо 30 Общо 30

Втора година Първи семестър ECTS

кредити Втори семестър ECTS кредити

Практически курс по славянски език – IIIч. Етнология на славянството Старобългарски език Фонетика и фонология на българския език Избираеми дисциплини от І група: Западноевропейска литература

Избираема дисциплина от II група: Чужд език – 2 част

9.0

3.0 6 4

6.0

2.0

Практически курс по славянски език – IV ч. Фонетика и фонология на славянския език Руска литература ХIХ век Стара българска литература Морфология на българския език Избираема дисциплина от І група: Исторически и културни реалии (на съответната славянска страна)

6.0

4.0

5.0 5.0 5.0

5.0


Трета година

Първи семестър ECTS кредити

Втори семестър ECTS кредити

Практически курс по славянски език – V ч.

Морфология на славянския език

Възрожденска литература

Руска литература ХХ век

Синтаксис на българския език

Избираема дисциплина от І група:

Диалектология

Избираема дисциплина от II група:

Морфология на глагола в сръбския и хърватския език

6

4

5

5

4

4

2

Практически курс по славянски език –VI ч.

Нова българска литература

Славянски литератури

Синтаксис на славянския език

Избираема дисциплина от І група:

Лексикология и лексикография на българския език

Избираема дисциплина от II група

8

5

7

4

4

2


Четвърта година



Практически курс по славянски език-VII ч.

Лексикология на славянския език

Сравнителна граматика на славянските езици

Литература на съответния славянски език - I част

Съвременна българска литература

Избираема дисциплина от II група:

Щокавска диасистема и съвременни стандарти VII

6

4

7

6

5

2

Практически курс по славянски език-VIIIч.

Историческа граматика на славянския език

История на българския език

Литература на съответния славянски език – II част

Избираема дисциплина от I група:

Втори славянски език І част

Избираема дисциплина от II група

7

5

5

6

5

2


Пета година



Практически курс по славянски език – Iхч.

Съпоставително славянско езикознание

Теория на превода

Избираеми дисциплини от ІІІ група: Чешката литература след 89 – преобръщане на парадигмите; Редакции на старобългарския език; Интердиалектът obecná čeština в съвременната чешка езикова ситуация;; Специализиран превод (публицистичен текст); Проблеми на чешко-българския превод; Проблеми на сръбско – българския превод; Проблеми на хърватско-българския превод; Специализиран превод (научно-технически текст; Контрастивен поглед върху граматиката на съответния славянски език с оглед към българския език; Специализиран превод (юридически текст); Чехословакия 1918 – 1993: обществено-икономическо, социално и културно развитие; Административна кореспонденция на чешки/сръбски/хърватски език; Втори славянски език – ІІ част; Руски ъндърграунд; Сръбски и хърватски в контрастивен план; Критически дискурсен анализ на текстове от българската и чешката преса (за профил бохемистика) // Критически дискурсен анализ на текстове от българската, сръбската и хърватската преса (за профил сръбски и хърватски език); История на сръбския книжовен език

7

4

6

13

4

4

4

5

5

5

5

5

4

5

4

4

4

4

5

5

Практически курс по славянски език – Х ч. Х

Норма и кодификация на южнославянските езици (за студенти профил сръбски и хърватски) // Чешко-словашки езикови отношения и политика ХІХ-ХХ в. История и критични точки.(за студенти профил бохемистика)

Избираеми дисциплини от ІІІ група:

Екскурзоводски практикум; Славистика и индоевропеистика; Проблеми на славянската етнокултурна идентичност; Превод на художествени текстове; Редактиране и превод; Магистърски семинар; Езикова ситуация и езикови политики в славянските страни; Темата за идентичността в славянските литератури; Чешката култура между традицията и модерността; Съвременни технически средства за превод; Южнославянска епична традици; Дубровнишкодалматинска литература; История на хърватския книжовен език; Чехословакия и Югославия през ХХ век;

Държавен изпит или защита на дипломна работа

3

3

9

3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 5

15

Общо 30 Общо 30 ООББЩЩОО ЗЗАА 55 УУЧЧЕЕББННИИ ГГООДДИИННИИ:: 330000 ККРРЕЕДДИИТТАА

ИЗБИРАЕМИ СИЦСИПЛИНИ ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ ОТ ПЪРВА ГРУПА ECTS КРЕДИТИ

Увод в славянската филология 5.0 Български фолклор 4.0 Писмена и говорна култура 4.0 Антична литература 4.0 Руски език 6.0 Западноевропейска литература 6.0 Исторически и културни реалии (на съответната славянска страна) 5.0

Диалектология 4.0 Лексикология и лексикография на българския език 4.0

Втори славянски език - I част 5.0 ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ ОТ ВТОРА ГРУПА Латински език 2.0 Техника на филологическата работа 2.0 Графични системи и правописни принципи в сръбския и хърватския език

2.0

Основи на чешката артикулация и прозодия 2.0

Чужд език - 1 част 2.0 Чужд език - 2 част 2.0 Морфонология на сръбския и хърватския език 2.0

Чужд език - 3 част 2.0 Морфология на глагола в сръбския и хърватския език 2.0 Щокавска диасистема и съвременни стандарти 2.0 Обществена мисъл и обществени движения в съответната славянска страна

2.0

Чешко словообразуване 2.0 Основи на екскурзоводството 2.0 Чешка стилистика 2.0 Балкански литератури 2.0 Чешка фразеология 2.0 Пражкият лингвистичен кръжок – личности и идеи 2.0

История на чешкия книжовен език 2.0

Литературноисторически сюжети в периода след Първата световна война до края на Втората световна война.

3.0

Литературни полемики и диалози в периода от Освобождението до края на Първата световна война

3.0

Българска емигрантска литература 3.0

Езикова география на Европа 3.0

Структура на вестникарския текст 3.0

Съвременни синтактични теории 3.0

Интонация и значение 3.0

Похвати в радиожурналистиката 3.0

Лексикална морфология и словообразуване 3.0

Граматична стилистика 3.0

Стилистика и семиотика 3.0

Текстът като обект на изследване от лингвистиката 3.0

Езикова типология 3.0

Глаголическото наследство на Балканите 3.0

Старогръцка митология и религия 3.0

Литература на ранното християнство 3.0

Прагматика на речевия етикет 3.0

Славянските литератури на Балканите 4.0

История на руския роман 3.0

Поетика на пейзажа в руската литература 3.0

Технология на издателската дейност 3.0

Руска емигрантска поезия 3.0

Руски постмодернизъм 3.0

Академическо писане 3.0

Практически полски език 3.0

ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ ОТ ІІІ ГРУПА

Чешката литература след 89 – преобръщане на парадигмите 4.0 Редакции на старобългарския език 4.0 Интердиалектът obecná čeština в съвременната чешка езикова ситуация

4.0

Специализиран превод (публицистичен текст) 5.0

Проблеми на чешко-българския превод 5.0

Проблеми на сръбско - българския превод 5.0 Проблеми на хърватско-българския превод 5.0 Специализиран превод (научно-технически текст) 5.0

Контрастивен поглед върху граматиката на съответния славянски език с оглед към българския език

4.0

Специализиран превод (юридически текст) 5.0 Чехословакия 1918 - 1993: обществено-икономическо, социално и културно развитие

4.0

Административна кореспонденция на чешки/сръбски/хърватски език

4.0

Втори славянски език - ІІ част 4.0

Руски ъндърграунд 4.0

Сръбски и хърватски в контрастивен план 4.0

Критически дискурсен анализ на текстове от българската и чешката преса (за профил бохемистика) // Критически дискурсен анализ на текстове от българската, сръбската и хърватската преса (за профил сръбски и хърватски език)

5.0

История на сръбския книжовен език 5.0

Екскурзоводски практикум 3.0 Славистика и индоевропеистика 3.0 Проблеми на славянската етнокултурна идентичност 3.0

Превод на художествени текстове 3.0

Редактиране и превод 3.0

Магистърски семинар 3.0

Езикова ситуация и езикови политики в славянските страни 3.0

Темата за идентичността в славянските литератури 3.0

Чешката култура между традицията и модерността 3.0

Съвременни технически средства за превод 3.0

Южнославянска епична традиция 3.0

Дубровнишкодалматинска литература 3.0

История на хърватския книжовен език 3.0

Чехословакия и Югославия през ХХ век 5.0

Студентите от специалността „Славянска филология” имат право да избират и от блока избираеми дисциплини за специалността „Българска филология”

НАИМЕНОВАНИЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА EECCTTSS ккррееддииттии

Класически език Чужд език -I част Чужд език - II част Чужд език - IIІ част Чужд език - IV част Българското езиково мислене Теория на романа Естетика на античността Компютърна текстообработка Митология и език Проблемни въпроси в българската граматика Лексикална морфология и словообразуване Обща, сравнителна и формална стилистика Етнология на родството Историческа поетика Теренна фолклористика Структурна поетика Словообразуването в народните говори Християнска култура и старобългарски книжовни средища Морфология на глагола Български мъченици Табу-етнос-език Литература - визуални образи - комуникации Етнолингвистика Балканска ономастика Българската нарация Психолингвистика Увод във функционалната граматика Руският ъндърграунд Създаването на така наречения македонски книжовен език Славянски език (руски, сръбски, чешки, словашки, полски) Семантични особености на диалектната лексика Българската литературна критика на ХХ век Основи на редактирането Език и пол Българската литература в края на ХХ век Семиотика на словесните изкуства Въведение в масовите комуникации Словното богатство на народните говори Литература, медии, образование История на славянската библия Увод в когнитивистиката Интонация и значение Похвати в радиожурналистиката Съвременни синтактични теории Структура на вестникарския текст Електронни езикови технологии в обучението

3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0

Лингвистична демография на Балканите Езикова география на Европа Практическа филологическа дейност Езикова типология Южнославянска епична традиция Дубровнишко-далматинска литература Българска емигрантска литература Климент Охридски и приносът му в химнографията и старобългаристиката Сравнително изследване на балканските народи - народни традиции и нормативизация Литература, култура и Възраждане In cito Литературноисторически сюжети в периода след Първата световна война до края на Втората световна война Проблемни въпроси в българската граматика Славянският превод на Библията Основи на когнитивната психология Граматична стилистика Стилистика и семиотика Текстът като обект на изследване от лингвистиката Библията в тълкувания и образи. Академичното писане Езиковата ситуация и езиковота политика в славянските страни Западноевропейският роман през ХVIII-ХIХ век Литературни полемики и диалози в периода от Освобождението до края на Първата световна война Каноните в чест на Св. Иван Рилски в българската ръкописна традиция до ХVIII век Литература на ранното християнство Старогръцка митология и религия

3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0

3.0

3.0 3.0

3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0 3.0

3.0

3.0 3.0

АНОТАЦИИ НА УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ

УВОД В ЛИТЕРАТУРНАТА ТЕОРИЯ

ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-8 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература”, Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Стилиян Стоянов e-mail: [email protected] Анотация: Целта на дисциплината е да се дадат начални познания за проблемното поле на литературознанието. Очертани са границите и възможностите на литературознанието, различните негови дялове, коментира се терминологичния апарат, характеризират се основни литературни направления. Лекционният курс описва науката за литературата в диахронен аспект от една страна, а от друга се търси приложимостта на литературознанието спрямо съвременни процеси и явления. Предвид спецификата на специалността „Славянска филология” се отделя специално внимание на спецификата на литературното развитие в славянските страни (дълга липса на държавни институции, държавностроителни функции, които се вменяват на литературата и под. Коментира се състоянието на литературата във времето на масовите комуникации и Интернет, специален интерес представляват проявите на популярната и масовата култура. Съдържание на учебната дисциплина: Науката за литературата. Език на литературната творба. Комуникативният статут на литературата. Литературен процес. Психология на литературното творчество. Литературни родове и видове. Митология и литература. Популярна и масова литература. Ускорено-забавеното развитие на литературата, държавностроителни функции на литературните институции. Технология на обучението и оценяване: Обучението е основано както върху принципите на класическия лекционен курс, така и на използването на мултимедийни презентации. Доколкото дисциплината се изучава в първия семестър на първи курс, необходимо е изграждането на основен понятиен и терминологичен апарат, въз основата на който да се провеждат дискусиите. Семинарните занятия предвиждат запознаване и коментиране на основни литературнотеоретически текстове и изграждане на способност за начална ориентация в полето на литературната теория. Съгласно действащата нормативна база на ЮЗУ „Неофит Рилски” изпитът по дисциплината е писмен, като студентите имат възможност да бъдат освободени от него при покриване по времето на семестъра на определен кръг от дейности и компетентности.

УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ (лекции; семинари; извънаудиторна заетост) ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л–3; С – 1; ИАЗ – 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по български език Лектори: Проф. д-р Лилия Илиева, доц. д-р Борислав Попов

1. Тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Анотация: Лекционният курс коментира следните проблемни области: да представи на студентите основите на общото езикознание; да представи на студентите основните изследователски методи на науката лингвистика; да подготви студентите за самостоятелна работа с научни текстове, които подлежат на критика и оценка; да впише в по-широк контекст знанията по отделни балкански езици и да създаде такъв контекст. След успешното завършване на курса студентите следва да могат: да използват самостоятелно научни текстове по общо и балканско езикознание; да изгради интерес към лингвистичната проблематика. Съдържание на учебната дисциплина Лекционният курс е комбиниран - съчетава се традиционният начин за водене на лекции, от една страна, с предварително раздадени теми за лекционни занятия, от друга, които се дискутират от гледна точка на изясняването на най-важните постулати, залегнали в тях. Технология на обучението и оценяване: Оценяването на придобитите знания по учебната дисциплина се извършва чрез текущ контрол по време на лекциите и посредством полагане на семестриален изпит.

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (СРЪБСКИ И ХЪРВАТСКИ) ECTS кредити: 71 Общ хорариум: С-930; ИАЗ-1200 Форма за оценяване: Статут на дисциплината: задължителна текуща оценка/изпит Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. Милен Малаков , [email protected] ас. Ивана Стоичков [email protected], ас. Дончо Георгиев [email protected]

Анотация: Семестриалните курсовете по практически сръбски и хърватски езици, включващи

различен брой часове семинарни упражнения, се обединяват в четири нива, както следва: І ниво /ПЧЕ І семестър + ПЧЕ ІІ семестър/ – 255 часа аудиторна заетост ІІ ниво /ПЧЕ ІІІ сем. + ПЧЕ ІV сем. + ПЧЕ V сем./ – 300 часа аудиторна заетост ІІІ ниво / ПЧЕ VІ сем. + ПЧЕ VІІ сем. + ПЧЕ VІІІ сем./ – 285 часа аудиторна заетост ІV ниво / ПЧЕ ІХ сем.+ ПЧЕ Х сем./ – 90 часа аудиторна заетост

Съдържание на учебната дисциплина:

В рамките на първото ниво курсът по практически сръбски и хърватски езици предвижда усвояване на артикулационните характеристики на звуковете на съответния език и на основните типове интонации; усвояване на основните правописни правила; натрупване на основен речников запас, свързан с теми и ситуации от всекидневието; запознаване със склонитбената система на имената и усвояване на основните падежни форми, както и на основните падежни и предложно-падежни употреби; усвояване на глаголните спрежения, както и на формите и функциите на категориите време и наклонение; запознаване с категорията вид. Технология на обучението и оценяване:

Предвидените аудиторни часове упражнения са разпределени в три блока: Лексика и разговор, Граматика, Правопис и произношение. Извънаудиторната заетост включва: самостоятелна подготовка; подготовка на писмени домашни работи; подготовка за контролни работи (тестове); индивидуални консултации с преподавателя. В края на всеки семестър студентите получават оценка. В края на първия семестър оценяването се осъществява на базата на оценките от текущия контрол. В края на втория семестър оценката се формира на базата на изпит, включващ писмена и устна част.

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (ЧЕШКИ) І НИВО

ECTS кредити: Седмичен хорариум: І сем. 9 І сем. Л-0; С- 9; ИАЗ – 9 ІІ сем. 10 ІІ сем. Л-0; С- 8; ИАЗ – 12 Форма за оценяване: Статут на дисциплината: текуща оценка/изпит задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Михаела Кузмова [email protected] гл.ас. Миглена Михайлова-Паланска [email protected], д-р Христина Дейкова, хон. ас. Виолета Милева, хон. ас. Румяна Гълъбова Анотация:

Семестриалните курсовете по практически чешки език, включващи различен брой часове семинарни упражнения, се обединяват в четири нива, както следва: І ниво /ПЧЕ І семестър + ПЧЕ ІІ семестър/ – 255 часа аудиторна заетост ІІ ниво /ПЧЕ ІІІ сем. + ПЧЕ ІV сем. + ПЧЕ V сем./ – 300 часа аудиторна заетост ІІІ ниво / ПЧЕ VІ сем. + ПЧЕ VІІ сем. + ПЧЕ VІІІ сем./ – 285 часа аудиторна заетост ІV ниво / ПЧЕ ІХ сем.+ ПЧЕ Х сем./ – 90 часа аудиторна заетост

Съдържание на учебната дисциплина:

В рамките на първото ниво курсът по практически чешки език предвижда усвояване на артикулационните характеристики на чешките звукове и на основните типове интонации; усвояване на основните правописни правила; натрупване на основен речников запас, свързан с теми и ситуации от всекидневието; запознаване със склонитбената система на имената и усвояване на основните падежни форми, както и на основните падежни и предложно-падежни употреби; усвояване на глаголните спрежения, както и на формите и функциите на категориите време и наклонение; запознаване с категорията вид.

Технология на обучението и оценяване:

Предвидените аудиторни часове упражнения са разпределени в три блока: Лексика и разговор, Граматика, Правопис и произношение. Извънаудиторната заетост включва: самостоятелна подготовка; подготовка на писмени домашни работи; подготовка за контролни работи (тестове); индивидуални консултации с преподавателя. В края на всеки семестър студентите получават оценка. В края на първия семестър оценяването се осъществява на базата на оценките от текущия контрол. В края на втория семестър оценката се формира на базата на изпит, включващ писмена и устна част.

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (ЧЕШКИ) – ІІ НИВО

ECTS кредити: Седмичен хорариум: ІІІ сем. 9 ІІІ сем. Л-0; С- 9; ИАЗ – 9 ІV сем. 6 ІV сем. Л-0; С- 6; ИАЗ – 6 V сем. 6 V сем. Л-0; С- 5; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: Статут на дисциплината: текуща оценка/изпит задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Михаела Кузмова [email protected] гл.ас. Миглена Михайлова-Паланска [email protected], д-р Христина Дейкова, хон. ас. Виолета Милева, хон. ас. Румяна Гълъбова Анотация:

Семестриалните курсовете по практически чешки език, включващи различен брой часове семинарни упражнения, се обединяват в четири нива, както следва: І ниво /ПЧЕ І семестър + ПЧЕ ІІ семестър/ – 255 часа аудиторна заетост ІІ ниво /ПЧЕ ІІІ сем. + ПЧЕ ІV сем. + ПЧЕ V сем./ – 300 часа аудиторна заетост ІІІ ниво / ПЧЕ VІ сем. + ПЧЕ VІІ сем. + ПЧЕ VІІІ сем./ – 285 часа аудиторна заетост ІV ниво / ПЧЕ ІХ сем.+ ПЧЕ Х сем./ – 90 часа аудиторна заетост Съдържание на учебната дисциплина:

В рамките на второто ниво курсът по практически чешки език включва затвърдяване и обогатяване на речниковия запас, свързан с теми от всекидневието и обществения живот;

обогатяване и систематизация на знанията за падежните функции и предложно-падежните употреби; усвояване на “изключенията” в склонитбената система на имената; усвояване на степенуването на прилагателните имена и наречията; систематизация на знанията за глаголната категория наклонение; усвояване на категорията залог; запознаване с деепричастните форми; обогатяване и систематизация на знанията за основните съюзни употреби в простото и сложното изречение. Технология на обучението и оценяване:

Аудиторни часове са разпределени в два тематични блока: Лексика и разговор и Граматика, включващи слушане, четене и превод на учебни текстове, усвояване на нова лексика, разговорни упражнения, запознаване със съответните граматични явления, усвояването им чрез различен тип упражнения, тестове за проверка на знанията и преговор. Заниманията в рамките на двата блока предвиждат и упражнения, насочени към развитието на писмената реч – преразкази, съставяне на резюмета на учебни текстове, кратки съчинения. Извънаудиторната заетост включва: самостоятелна подготовка, подготовка на писмени домашни работи, подготовка за контролни работи (тестове), индивидуални консултации с преподавателя, работа с оригинални неадаптирани текстове. В края на всеки семестър студентите получават оценка. В края на третия и петия семестър оценяването се осъществява на базата на оценките от текущия контрол. В края на втория семестър оценката се формира на базата на изпит, включващ писмена и устна част.

МОРФОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-3; С- 0; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Български език” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Антони Стоилов [email protected] Гл. ас. д-р Гергана Падарева Тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Анотация:

Дисциплината представя морфологичната система на съвременния български език от гледна точка на аналитичния му граматически строй, като акцентът се поставя върху механизмите, довели до опростяването на именната система и до проявите на аналитизма в глаголната система в съпоставителен план от една страна със старобългарски, а от друга – с особености на морфологичната система на езиците, формиращи т.нар. балкански езиков съюз. Изяснява се спецификата на видовете морфеми, на основните словообразувателни начини и свързаните с тях знания за видовете словообразуващи основи. Изясняват се най-характерните особености на частите на речта от традиционна гледна точка. Курсът цели да формира у студентите умение да разпознават частите на речта и да анализират граматическите им категории, да познават основните особености на съвременния български език, гледани в съпоставителен план с изучаваните от тях балкански езици. Съдържание на учебната дисциплина:

Предмет и задачи на морфологията като основен граматически дял. Основни понятия в морфологията. Морфема – същност. Видове морфеми. Балкански езиков съюз – езици членове. Развой на българския език от синтетизъм към аналитизъм. Основа на думата. Процесът на словообразуване. Граматически категории. Семантико-граматична, морфологична и

синтактична класификация на думите в съвременния български книжовен език. Части на речта. Изменяеми и неизменяеми части на речта. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс е комбиниран – съчетава се традиционният начин за водене на лекции, от една страна, с предварително раздадени лекционни занятия, от друга, които се дискутират от гледна точка на изясняването на най-важните постулати, залегнали в тях. Извънаудиторната заетост на студента се състои от: самостоятелна работа в библиотека; консултации с преподавателя; подготовка за лекционно или семинарно занятие; подготовка за контролна работа; писмено разработване на задачи и теми (реферати), поставени от преподавателя; писмено разработване на курсова работа; теренна работа (събиране и обработване на материал). Крайната оценка се базира на текущ контрол и изпит, който съдържа теоретична и практическа част.

ЕТНОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСТВОТО

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Владимир Пенчев e-mail: [email protected] Анотация:

Курсът по етнология на славянството е структуриран в няколко проблемни кръга, фиксиращи едно поетапно навлизане в проблематиката и позволяващи запознаване с етничното битие на славянството като съобщност, разкриване на етничните явления и процеси, развивали се на славянската етнична територия, анализ на системните прояви на етничното в славянската етнична среда, показване на славянската етнична специфика в общественото развитие на Европа, извеждане на функциониращите в славянските общества традиционни системи и т. н. Подобен подход към славянската етничност е продиктуван от разбирането за етнологията като научно познание за човешките общности, сред които етносът заема основополагащо място.

Курсът по етнология на славянството има за цел да даде на студентите от посочената специалност нужната информация за славистичните проекции на етноложкото познание. Славистичният дискурс позволява да се анализират нещата в един средно-, източно- и южноевропейски контекст, което значително разширява обсега на обучението и задълбочава знанията на студентите. Съдържание на учебната дисциплина: Етноложкото познание за славянството (Въведение). Етногенезис на славяните. (Теории. Развитие на процесите.) Славянската прародина. (Теории. Географски граници. Развитие.) Сведения за славяните (Преглед). Разпространение на славяните. (Същност на процеса. Посоки на експанзия. Заселени територии.) Формиране и историческо развитие на славянските етноси. (Същност и история на процесите. Преглед на развитието.) Етнос и общество у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. През призмата на селищните системи.)

Етнос и държава у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Държавни граници и етнични граници.) Етнос и нация у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Типология на националните системи.) Етнос и език у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Проблемът за майчиния език.) Етнос и религия у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика.) Славянски етнорелигиозни общности (Формиране. Същност. Развитие). Общностно устройство на славяните. (Същност. Типове устройствени структури.) Обичайно-правна система у славяните. (Същност. Видове традиционни правни обичаи. Развитие.) Родствена система у славяните. (Същност. Типология на родството. Терминология на родствените отношения.) Обредна система у славяните. (Същност. Типология на обредната система. Семейна и календарна обредност.) Митология на славяните. (Същност. Типология на митологичните равнища. Митологични персонажи и функции.) Фолклорната култура на славяните. (Същност. Етнични специфики. Фолклорни форми.) Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 30 часа (3 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Лекционният курс е организиран в 18 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с тест и устен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л–2; С-0; ИАЗ – 5 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Български език” Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Гергана Падарева Тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Анотация:

Основната цел на дисциплината е да представи на студентите съвременното състояние на фонологичната система на книжовния български език (вокална система, консонантна система, ритмична система и интонационна система), като идеята е придобитите знания да служат за опорна точка при изучаване на фонетичната и фонологичната система на усвоявания от тях друг славянски език, както и при изучаването на развитието на българския език от старобългарския период до днес, включително и на съвременните диалекти. Представят се и съвременните тенденции и направления за изследвания в областта на фонетиката и фонологията. Освен това с курса се цели чрез придобитите знания за звуковата страна на българския език студентите да осмислят теоретичните принципи и практическите норми на съвременния правопис и правоговор, както и да могат да сравняват закономерностите на фонетичната и фонологичната система на българския и изучавания от тях друг славянски език. Съдържание на учебната дисциплина:

Основни зависимости и закономерности на фонетичната и фонологичната система на книжовния български език. Говорни звукове – артикулационен, акустичен и перцептивен аспект; връзки и съответствие между различните видове характеристики. Сегментна и суперсегментна система. Основните единици на сегментната система – фонемите, са описани в рамките на класическите фонологични теории. Отделя се особено внимание на връзката между функционалните и физическите свойства на речевите единици. Сегментна система – вокална и консонантна система на СБКЕ, суперсегментна система – ритмична и интонационна система. Основни принципи на фонетичната и фонематичната транскрипция. Основни принципи на правоговорните и правописните норми в българския език. Експериментални изследвания в областта на фонетиката и фонологията. Технология на обучението и оценяване:

Курсът се състои от 30 часа лекции. При обучението за онагледяване и упражнения се използват съвременни софтуерни програми за анализ на реч. Извънаудиторната заетост е под формата на самостоятелна работа, която се изразява предимно в проучване на проблеми от лекционния материал чрез конспектиране от основната и допълнителната литература, изготвяне на резюмета, анотации, реферати, доклади, обзори, курсови работи и провеждане на научни изследвания. Крайната оценка по учебната дисциплина се състои от два компонента – оценката от текущия контрол и оценката от семестриалния изпит.

СТАРА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-3; С-0; ИАЗ-5 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература”,Филологически факултет Лектор: Проф. д-р Даринка Караджова Тел: 073/588523; e-mail: [email protected]

Анотация: Учебната програма обхваща основните насоки и характеристики на

българското литературно развитие от епохата на Средновековието /VIII-IХ век/ до периода на Ранното Българско възраждане /ХVIII век/. Темите са обединени в раздели, съответстващи на възприетата в българистичната наука през последните години литературна периодизация. В хода на преподаването се отчитат както историческите измерения на литературното развитие, така и вместването на литературните процеси в по-широки културни и философско-естетически рамки. Цели се да се разкрие художествения модел на старата българска литература не само от съвременна литературоведска позиция, но и с оглед органическата му връзка с религиозно-митологическия светоглед на средновековния творец. Обръща се внимание и на последните извори и научни постижения, допринасящи за доизясняване картината на литературния живот както в известните, така и в по-слабо проучените през различни хронологически периоди книжовни средища.

Съдържание на учебната дисциплина: Характер и същност на старата българска литература. Периодизация. Историческа мисия. * Писмена култура в България преди Кирил и Методий. Извори. * Кирило-Методиевите ученици в България. Преславски и Охридски книжовни центрове. * Богомилство, богомилска и противобогомилска литература. Апокрифна литература. * Религиозно-мистично направление в българската литература. * Старобългарската белетристика през Х-ХI в.* Българската литература през епохата на византийското владичество. * Българската литература през ХIII в. * Културен подем и нови идейни направления през ХIV в. * Литературна и книжовна дейност в Атон * Търновската книжовна школа. * Разпространение на Евтимиевите традиции извън българските предели. Константин

Костенечки. Григорий Цамблак. Митрополит Киприан. * Българската литература през ХV в. Владислав Граматик. Димитър Кантакузин. * Софийската книжовна школа през ХVI в. * Българската литература и книжнина през ХVI-ХVIIІ в. * Котленският книжовен център през ХVIII в. * Преход между старата и новата българска литература.

Технология на обучението и оценяване: Учебната дисциплина формира основни познания за историята на средновековната българска литература от ІХ до началото на XVIII век; създава теоретическа подготвеност за същността и спецификите на средновековната естетика и православната философия; изгражда начална ориентация за работа с ръкописни и старопечатни текстове; подготвя студентите за занимания с по-новите литературно-исторически периоди от развитието на българската литература. В края на курса от студентите се очакват да познават основните литературно-исторически феномени на Българското средновековие; да имат добра ориентация за състоянието на хуманитарната наука, посветена на Slavia Ortodoxa; да притежават умения за професионален анализ и интерпретация на литературни творби от разглежданата епоха. Изпитът е писмен - тест и по тема от предварително зададен и обсъден конспект. За уточняване на оценката - разговор по темите от конспекта. Предвижда се и текущ контрол чрез тест. По желание студентите подготвят курсови работи. Научни екскурзии и наблюдения на ръкописни сбирки.

ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГИЯ НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л - 2; С-0; ИАЗ - 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: IV Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Елена Стоянова [email protected] тел: 0887293743 Анотация: Лекционният курс запознава студентите с терминологията, предмета и основните единици на дисциплините фонетика и фонология, като се спира по-подробно върху артикулационната фонетика. Разглеждат се артикулационният апарат (респираторен, фонационен, артикулационен) и класификацията на звуковете от артикулационна гледна точка. Фонологията се представя като функционална фонетика, в която звуковете провеждат семантични дистинкции чрез съответния набор от диференциални признаци. В контрастивен план се разглеждат сръбската и хърватската вокални и консонантни системи. Разликите засягат фонемния инвентар на вокализма и правилата за дистрибуция на фонемите на морфонологично равнище. Съдържание на учебната дисциплина: Фонетика - название, предмет, видове. Артикулационен апарат. Подвижни и неподвижни артикулационни органи. Резонатори. Физиологични процеси – респирация, фонация, артикулация. Класификация според участието на гласилките. Класификации на консонантите по място и начин на учленение. Асимилации по звучност и по място на учленение. Фонологията като лингвистична дисциплина. Основни единици и функции: минимална, сегментна, конститутивна, дистинктивна. Вокални системи – обща характеристика. Консонантни системи – обща характеристика. Морфемна граница - префиксална с аглутиниращ характер и суфиксална с фузионен характер. Силабация. Прозодична система – инвентар, дистрибуция и функция. Клитики – проклитики и енклитики.

Технология на обучението и оценяване: Курсът на обучение въвежда студентите в основната проблематика на дисциплините фонетика и фонология. Акцент се поставя върху артикулационната фонетика и асимилациите по звучност и по място на артикулация, тъй като те намират писмено отражение във фонологичния правописен принцип в сръбския и хърватския език. При изложението на темите се търси и посочва връзката с предишни и следващи лекционни курсове и се дава богат илюстративен материал. Студентите се провокират за дискусии, като на всеки един се предоставя възможност да пише и обяснява свои примери на дъската. Всеки студент е длъжен самостоятелно да попълни и представи на преподавателя три теста, които показват доколко основните теми са разбрани и усвоени от него. Изпитът е писмен и се провежда по предварително уточнен конспект.

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л-2; С-2; ИАЗ - 4 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по български език Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Ас. д-р Любка Ненова, тел. 0886340282 Анотация:

Основната цел на учебната дисциплина е да запознае студентите с основните факти, свързани с най-рано засвидетелствания славянски книжовен език – старобългарския. В курса студентите се запознават със събитията около създаването и разпространението на славянската писменост, имената на Кирило-Методиевия език в научната литература, азбуките и писмените паметници.

В областта на фонетиката обучаемите изучават вокалната и консонантната система на старобългарския език с основните им корелации. В раздела “Морфология” се отделя сериозно място на именната, местоименната и глаголната система, като се обръща специално внимание на граматичните категории, характерни за различните части на речта. Съдържание на учебната дисциплина:

Предмет и задачи на дисциплината. Основни изследвания върху старобългарския език. Значение, етнична основа и наименования на старобългарския език. Тенденции на фонетичен развой от късния праславянски към ранния старобългарски език и свързаните с тях езикови закони. Фонетична система – вокали и консонанти. Именна система – съществителни, прилагателни и числителни имена. Местоименна система. Глаголна система. Нелични глаголни форми – инфинитив, супин и причастия. Неизменяеми части на речта – предлози, съюзи, частици, междуметия. Видове изречения. Употреба на падежите. Технология на обучението и оценяване:

В лекционния курс студентите се запознават с основните теоретични постановки. По време на семинарните упражнения те прилагат тези знания на практика, като четат, превеждат и анализират езикови факти от нормализирани старобългарски текстове, фотокопия на автентични документи, материали и ръкописни книги. Извънаудиторната заетост на студента включва самостоятелна работа в библиотека, консултации с преподавателя, подготовка за лекционно занятие, писмено разработване на реферати и курсови работи и др.

Изпитът е писмен и включва тестови задачи от предварително зададен и обсъждан конспект. Окончателната оценка се формира на базата на оценката от текущия контрол и изпитната оценка.

РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХІХ ВЕК

ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината:задължителна Методическо ръководство: Катедра „Славистика” Филологически факултет Лектори: Проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова Тел: 073/588523; e-mail:[email protected] Анотация: Дисциплината цели да представи основните развойни линии и тенденции в руския литературен процес, върховните и най-емблематични явления на руската литература от ХІХ век. Централно място заема изучаването на типологичните модели и реформаторската поетика на класическия руски роман, най-ярките и стойностни явления от “златния век” на руската литература в областта на поезията, прозата и драматургията. Курсът представя най-значителните персонални творчески изяви, имащи както световно признание, така и решаващо влияние върху вътрешните руски културни процеси. Съдържание на учебната дисциплина: Руската литература от първата четвърт на ХІХ век. А.С. Грибоедов. “От ума си тегли” – творческа история и жанрово своеобразие. А. С. Пушкин – родоначалник на руската класическа литература. Лирика. Романът в стихове “Евгений Онегин”. Особености на композиционното изграждане; социално-философска и нравствено-етична проблематика; системата от образи в романа. Драматургията на Пушкин. “Борис Годунов”. Историческа концепция и художествено новаторство. “Малките трагедии” на поета. Проза. “Повестите на “Белкин” - начало на руската реалистична проза. “Капитанската дъщеря” М. Ю. Лермонтов. Лирика и драматургия (”Маскарад”).“Герой на нашето време”. Начало на руския философско-психологически роман. Жанрова поетика, композиция, творчески метод, концепция за личността, стил. Н. В. Гогол. Повести. Романът “Мъртви души”. Драматургията на Гогол. Комедията “Ревизор”- гротесков сюжет, драматичен конфликт, характер на комичното, сатиричен патос. И.А. Гончаров и традициите на "натуралната школа".Романите на И.С. Тургенев и историческата съдба на руската интелигенция. А.Н. Островски и развитието на руската драматургия. Ф.М. Достоевски и руският роман. Полифонизъм и психологизъм. Философската епопея “Братя Карамазови” – синтез на художествените търсения на Достоевски. Лев Толстой и развитието на руския реализъм.Чехов. Поетика на късия разказ. Драматургията на Чехов. Характер на конфликта, композиция, жанрово своеобразие, лирическо “подводно течение”, символика. Технология на обучението и оценяване: При всяко от тематичните нива курсът се стреми се създава необходимата на студентите за по-нататъшното им собствено тълкуване на явленията, адекватна представа за националния, общославянския и европейския контекст на руската литература от ХIХ век, да формира критическо мислене, аналитични способности, умения за интерпретиране, за интегриране на познания, изследователски умения и методи. Изисква се изготвяне на курсова работа. Изпитът е писмен по тема от предварително зададен и обсъждан конспект.

ФОНЕТИКА А ФОНОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК (ЧЕШКИ ЕЗИК) ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Михаела Кузмова e-mail [email protected] Анотация:

В рамките на лекционния курс се разглежда фонетичната характеристика на чешките гласни и съгласни и фонологичната система на чешкия език във връзка с основните постановки на Пражката лингвистична школа. Представя се прозодичната характеристика на чешкия език. Проследява се формирането на чешката графична система. Специално внимание се отделя на морфонологичната проблематика и на основните типове морфонологични алтернации.

Съдържание на учебната дисциплина: Чешкият език и останалите славянски езици. Книжовна и разговорна форма на чешкия

език. Езикови равнища и езикови единици. Фонетиката като наука. Звуковата форма на езика и нейното графично означаване. Типове писменост. Фонетична транскрипция. Произвеждане на речта. Дихателно устройство. Фонично устройство. Артикулационно устройство. Вокална артикулация. Консонантна артикулация. Типове съгласни. Фонологията като наука. Звук, фонема, морфонема. Фонемен инвентар. Фонологични опозиции и неутрализации. Промени на звуковите сегменти в речта. Описание на супрасегментно равнище. Сричка. Ударение. Изреченска интонация. Описание на чешките гласни звукове и фонеми. Описание на чешките съгласни звукове. Фонологично описание на чешките съгласни. Произношение на чешките думи. Произношение на заемките и чуждите думи. Графична система на чешкия език. Графика на заемките и чуждите думи. Фонологична комбинаторика. Фонологична стилистика. Морфонология и морфемика. Думата като основна морфематична единица. Словоформа. Членение на словоформата. Морфонологични алтернации. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс се осъществява в традиционната монологична форма. В определени случаи лекционното изложение се предхожда от беседа, включваща насочващи въпроси, чиито отговори следва да покажат предварителните познания на студентите за основните характеристики на съответните явления в българския и чешкия език. Под формата на беседа се осъществява и текущият контрол върху изпълнението на задачите за извънаудиторна работа. Оценяването на придобитите знания по учебната дисциплина се извършва чрез текущ контрол и полагане на писмен семестриален изпит, включващ теоретичен въпрос по предварително зададен конспект и практическа задача.

СИНТАКСИС НА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК (ЧЕШКИ ЕЗИК) ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Михаела Кузмова e-mail [email protected]

Анотация:

Курсът разглежда двата основни типа синтактични връзки – детерминация и координация и тяхната специфика в чешкия език, разглежда спецификата на видовете предикати и на съответните предикатно-аргументни сруктури, представя основните типове изреченски структури и излага основните постановки за актуалното членение на изречението. Съдържание на учебната дисциплина:

Принципи на синтактичния строеж на изречението. Елементарни синтактични единици. Синтагма. Синтактични отношения – доминация и координация. Синтетични и аналитични предикати. Предикатна валенция. Видове изречения според комуникативната им функция. Типове основни изреченски структури. Сказуемо. Глаголно сказуемо. Глаголно-именно сказуемо. Подлог. Субстанционален подлог. Ситуационен подлог. Съгласуване на подлога със сказуемото. Допълнение (обект). Субстанционално допълнение. Ситуационно допълнение (тип подчинено изречение). Падежна характеристика на допълнението. Обстоятелствено пояснение. Атрибут (определение). Съгласувано определение. Несъгласувано определение. Сказуемно допълнение. Съставни и многочленни части на изречението. Йерархизация на семантичната структура на изречението. Модални изречения. Отрицателни изречения. Видове отрицание. Видове сложни изречения. Сложни съчинени изречения. Сложни съставни изречения. Актуално членение на изречението. Словоред. Технология на обучението и оценяване:


СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ

ECTS кредити: 7 Седмичен хорариум: Л-2; С-2; ИАЗ – 10 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Славистика” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Анжелина Пенчева e-mail: [email protected] Тел: 02/8519906, 0888697558 Анотация:

Общото минало на славянските литератури е от изключително значение за тяхното формиране. Целта на курса е да даде на студентите знания за уникалното и значимо културно явление, каквото представлява комплексът “славянски литератури”, за забележителните направления, автори и творби, с които тези литератури са допринесли за световното културно наследство. Разглеждането на литературите на западните и южните славяни, съчетано с курсовете по българска и по руска литература, дава на студентите общ поглед върху славянските литератури като специфична културна формация със своя значима роля и тежест в световния литературен процес, но и в историко-политическата съдба на Европа. Курсът

проследява отделните обособени периоди, общи за всичките или за повечето национални литератури, главните типологични явления в тях, както и онези достижения на отделните литератури (направления, художествени открития), които са уникален принос в световната литература. Работи се с източници на изучаваните славянски езици, което допринася за по-добра езикова подготовка на студентите-слависти. Съдържание на учебната дисциплина:

Сравнителното изучаване на славянските литератури – предпоставки, необходимост, възможности. Стари славянски литератури. Ренесанс, реформация, хуманизъм в славянските литератури. Реализации и пропуснати реализации на Ренесанса. Дубровнишко-далматинска литература. Ренесансов хуманизъм в полската литература. Барокът в славянските литератури. Славянското Възраждане: типологически характеристики, специфики. Романтизмът в славянските литератури. От романтизъм към реализъм. Реализмът в славянските л-ри. Полски позитивизъм. Славянският модернизъм. Славянските литератури между двете световни войни. Славянски авангардизъм. Славянските литератури след Втората световна война – социалистически реализъм, дисидентски и емигрантски литератури. Процеси в славянските литератури след 1989 г. Технология на обучението и оценяване: Курсът се състои от лекции и семинарни упражнения. Упражненията включват подготвяне на самостоятелни реферати, четене и анализ на автентични текстове на оригиналните езици, дебати, гледане на екранизирани произведения от славянските литератури. Оценката се формира от изпитна оценка, оценки от тестове, оценка на курсова работа и участие в семинарните занятия.

СИНТАКТИС НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 8. Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по български език Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Биляна Тодорова Тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Анотация: Курсът има за цел да даде знания за законите, по които думите се свързват в словосъчетания и изречения, за синтактичната служба на думите в изречението, за структурните връзки в изречението, за типологията на словосъчетанията и изреченията, за условията, при които изреченията добиват строен и осмислен характер, за правилната им употреба, както и за интонацията, словореда и др.

Очаква се студентите да придобият умения да анализират граматическите категории и да разпознават частите на речта и частите на изречението, както и да познават езиковата йерархия и възможните съчетания на частите на речта в изречението. Съдържание на учебната дисциплина: Предмет на синтаксиса. Основни единици. Предикативност. Двусъставни и едносъставни изречения. Частите на речта като части на изречението.Видове синтактично свързване. Учение за словосъчетанието (конституентна граматика). Видове словосъчетания. Възможни субординативни съчетания в БЕ. Категориите Х◦, Х’, Х” (=ХР). Видове групи с главна част съществително име (NP). NP с предпоставени разширения. NP с предпоставени и задпоставени апозитивни разширения. NP със задпоставени

разширения. Категорията АP. Категорията АdvP. Категорията PP. Словосъчетания с главна част глагол (VP). Видове групи и части на простото изречение. Аргументна структура на предиката. Семантични роли и синтактични функции. Сказуемно VP. Глаголни сказуеми с модален глагол. Глаголни сказуеми с фазов глагол. Именни сказуеми. Еднородни части на изречението. Обособени части на изречението. Удвояване на синтактични категории. Удвояване на преките и непреки допълнения. Едносъставни изречения. Безподложни или нулевосубектни изречения. Определенолични, неопределенолични, обобщенолични изречения. Безлични изречения. Празен подлог при нелични глаголни форми. Запълване на подложната позиция. Сложно изречение. Сложно съчинено изречение. Видове. Сложно съставно изречение.Подложни изречения. Подчинени допълнителни изречения. Сказуемноопределителни изречения. Подчинени определителни изречения.Подчинени обстоятелствени изречения. Преместване на синтактични категории във въпросителни изречения. Сложни и повторени части. Вметнати конструкции. Словоред на простото изречение. Информационна структура на изречението.Интонация на изречението. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс е комбиниран - съчетава се традиционният начин за водене на лекции, от една страна, с предварително раздадени теми за лекционни занятия, от друга, които се дискутират от гледна точка на изясняването на най-важните постулати, залегнали в тях. Тъй като не са предвидени семинарни упражнения, лекционният курс трябва да даде и основните практически познания на студентите. Оценяването се извършва след писмен теоретико-практически тест върху материал от предварително раздаден въпросник.

МОРФОЛОГИЯ НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л - 2; ИАЗ - 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: V Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Елена Стоянова e-mail: [email protected] тел: 0887293743 Анотация: Лекционният курс се спира върху предмета на морфологията и видовете морфеми и лексикални основи. Класификацията на частите на речта се извършва по семантичен и морфологичен критерий. Според първия лексемите се разделят на автосемантични и синсемантични, а според втория на изменяеми с форми за деклинация, компарация и конюгация и неизменяеми. Автосемантичните статични лексеми имат форми за деклинация и компарация, а динамичните - форми за конюгация. Прегледът на номиналната деклинация се извършва по хърватския модел с три парадигматични типа: a-деклинация, e-деклинация и i-деклинация, въз основа на генитивната флексия в ед. ч. (-а, -е, -i). Във връзка с формоизменението се разглеждат характерните за статичните и динамичните лексеми граматични категории и съставящите ги грамеми. Съдържание на учебната дисциплина: Название и предмет на морфологията, основни единици. Видове морфеми и морфемен анализ. Автосемантични и синсемантични лексеми. Изменяеми и неизменяеми части на речта. Граматични категории при имената. Лексико-граматическа категория род. Морфологични категории число и падеж. Съществително име.

Класификация. Сръбски и хърватски модел на номиналната деклинация. Прилагателно име. Класификация. Атрибутивна и предикативна функция. Определени и неопределени прилагателни. Компарация. Конструкции за сравнение. Местоименна система. Функционална и семантична класификация. Числителни имена. Видове. Предложна система. Семантична и структурна класификация. Предложни рекции. Опростяване на предложни конструкции. Технология на обучението и оценяване: Курсът на обучение запознава студентите с хърватския теоретичен модел на описание, който отразява влиянието на латинската граматична традиция. Акцент се поставя върху разликите в хърватския и сръбския дескриптивен модел. При изложението на темите се посочват разликите в двата езикови стандарта, като се търси връзката с предишни и следващи лекционни курсове. Студентите се провокират за дискусии, като на всеки един се предоставя възможност да пише и обяснява свои примери на дъската. Всеки студент е длъжен самостоятелно да попълни и представи на преподавателя оригинални тестове, които показват доколко основните теми са разбрани и усвоени от него. Изпитът е писмен и се провежда по предварително уточнен конспект.

СИНТАКСИС НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л - 2; ИАЗ - 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: VI Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Елена Стоянова e-mail: [email protected] тел: 0887293743 Анотация: Лекционният курс се спира върху предмета, названието и единиците на синтаксиса като доизгражда теоретично и логически структурния езиков модел, въвеждайки в езиковата йерархия синтактичното равнище. Подчертава се връзката и производността на единиците с по-висок синтактичен ранг от единиците с по-нисък синтактичен ранг. Изучаването на синтаксиса на простото изречение се извършва в неразривна връзка с морфологията, като познанията за падежите от формално структурна гледна точка се разширяват и обогатяват в синтактичен план чрез въвеждането на синтаксиса на падежните форми. По този начин се подчертава връзката между езиковите равнища и се набляга на синтетичната синтактична характеристика на сръбския и хърватския език. Съдържание на учебната дисциплина: Предмет, название и основни единици на синтаксиса. Синтагма - структура и видове. Типове граматични отношения в синтагмата (силна и слаба рекция, конгруенция, асоцииране). Комуникативно и предикативно изречение (зависимо и независимо). Видове независими предикативни изречения. Синтаксис на падежите. Главни части на изречението. Предикат - глаголен и именен. Субект - неизречен, логически и граматически. Безподложно изречение. Конгруенция на глагола и предиката. Второстепенни части на изречението. Допълнение - пряко и непряко. Атрибут, атрибутив. Апозиция, апозитив. Обстоятелствено пояснение, видове. Отношения на субординация (паратаксис) и координация (хипотаксис). Изречения със смесена структура на отношенията. Основни принципи на пунктуацията - инверсия, вмятане, противопоставяне и изреждане.

Технология на обучението и оценяване: Курсът на обучение цели да формира у студентите знания за предмета, названието и единиците на синтаксиса. Акцент се поставя върху синтаксиса на простото изречение и връзката с морфологията, като познанията за падежите от

формално структурна гледна точка се разширяват в синтактичен план. При изложението на темите се търси връзката с предишни и следващи лекционни курсове. Студентите се провокират за дискусии, като на всеки един се поставя задача да извърши синтактичен анализ на езика на няколко типа изречения. Всеки студент е длъжен самостоятелно да попълни и представи на преподавателя оригинални тестове по синтаксис, които показват доколко основните теми са разбрани и усвоени от него. Изпитът е писмен и се провежда по предварително съгласуван конспект.

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-3; С-0; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Елена Тачева e-mail: [email protected] Тел: 073/588523 Анотация:

Дисциплината формира базисни познания за историята на българската литература и на литературната институция от епохата на Възраждането. Моделира умения за професионална интерпретация на емблематични възрожденски автори и текстове, изучавани в курсовете на средното училищ. Изгражда начална ориентация за самостоятелно научно изследване на старопечатни и архивни фондове. Подготвя студентите за занимания с по-новите литературно-исторически периоди от развитието на българската литература. Съдържание на учебната дисциплина: Ренесанс - Просвещение - Възраждане в плана на сравнението. Национален процес и национална литература. Литературния живот на ХVІІІ век. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански Проблеми и вариации в литературните преходи от Средновековието към Новото време. Литературен филологизъм) Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов и техните последователи). Европейските видове и жанрове в български прочит: -елегията ( Найден Геров, Райко Жинзифов, Христо Ботев); -поемата (Георги Раковски, Григор Пърличев, Петко Славейков, Христо Ботев); -повестта ( Васил Друмев, Илия Блъсков, Любен Каравелов, Василаки Попович); -драмата (Добри Войников, Васил Друмев, Тодор Пеев). Особености на възрожденската литературна институция. Генеалогия на възрожденския литературен творец. Автор, читател, критик, преводач, издател и техните възрожденски конкретизации. Възрожденската книга. Възрожденските литературни общности. Технология на обучението и оценяване:

Курсът на обучение въвежда в основната литературно-историческа проблематика и във водещите теоретически парадигми на българската литература от ХVІІІ-ХІХ век. Акцентът се поставя върху моделирането на актуална представа за литературната институция, за водещите авторски имена и текстове и за еволюцията на литературните жанрове. Лекциите са изградени върху коментар и дискусия на актуални тези, разгърнати върху уширен културологичен и социологически фон. Семинарните занятия въвеждат студентите в проблемни ситуации и изискват от тях да вземат самостоятелни интерпретативни решения, представени във формите на различни по вид писмени работи и устни обсъждания. Изпитът се състои от писмена и устна част по тема от предварително зададен конспект.

РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА XX ВЕК ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината:задължителна Методическо ръководство: Катедра „Славистика” Филологически факултет Лектори: Проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова Тел: 073/588523; e-mail:[email protected] Анотация: Целта на курса е представянето на основните процеси в руската литература и култура от края на ХIХ и през ХХ век, на динамиката на възникването и развитието на литературните групи, школи и направления с оглед на общоевропейските тенденции, както и запознаването с основни интерпретации на шедьоврите на столетието. Главните акценти в лекционния курс са поставени върху явления като модернизма, авангарда и постмодернизма в руската литература, феномена на “Сребърния век”, формирането на “съветския канон”, литературния живот в средите на руската емиграция и върху литературните тенденции през втората половина на века. Детайлно се проследяват и най-значителните персонални творчески изяви, имащи както световно признание (Нобеловите награди за литература), така и решаващо влияние върху вътрешните руски културни процеси. Съдържание на учебната дисциплина: Руската литература от края на XIX и началото на XX век. Краевековие. Проза на неореализма. Сребърният век на руската поезия. Руският символизъм. Естетическите търсения на руските символисти. Жанров диапазон. Руски акмеизъм. Естетическа програма.Руският футуризъм и имажинизъм. Особености на поетиката и естетически характеристики на отделните групи. Кубофутуризъм, егофутуризъм, “Центрофуга”. Авангардизмът в литературата на 20-те години. Създаване на съветския канон. Принципи на социалистическия реализъм. Епопейни повествования. Литература на първата емигрантска вълна. Културни средища. Издания. Новият романов период 20-те и 30-те години. Илф и Петров “Дванадесетте стола” и “ Златният телец”. Романът “Доктор Живаго” – особености на поетиката. Повести и разкази на М. Булгаков. Романът “Майстора и Маргарита”. Андрей Платонов – утопия и антиутопия. “Чевенгур”, “Изкопът”.Руското и европейското в романте на Вл. Набоков. Литература от втората половина на XX век. Характеристика на епохата. Развитие на “трите” разклонения на руската литература. Основни направления и групи.Прозата на А. Солженицин. Й. Бродски. Поезия и есеистика.Руски постмодернизъм. Особености. Естетическа и идейна характеристика. Глобалните тенденции в културата от края на ХХ век. Технология на обучението и оценяване: Дисциплината поставя акцент върху формиране на критическо мислене, аналитични способности, умения за интерпретиране, за интегриране на познания, изследователски умения и методи. Изисква се създаване на курсова работа по дискутиран проблем.Изпитът е писмен по тема от предварително зададен и обсъждан конспект.

МОРФОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК (ЧЕШКИ ЕЗИК)

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна

Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Михаела Кузмова e-mail [email protected] Анотация:

Курсът представя морфологичната система на чешкия език в два аспекта: а) формален, словоизменителен (първи раздел) и б) функционален, морфосинтактичен (втори раздел). Първият раздел систематизира, прецизира и допълва знанията на студентите за именните и граголните парадигми, като ги представя в общ план с оглед на цялостната морфологична система на езика. Вторият раздел разкрва функционалната характеристика и специфика на морфологичните категории в чешкия език, следвайки традиционния ред на частите на речта.

Съдържание на учебната дисциплина: Първи раздел: формална морфология.Обща система и подсистеми на словоформите.

Типове деклинационни парадигми. Аналитични форми в чешката морфология. Динамика на чешката морфологична система. Съществителни имена. Обща характеристика на деклинационната им система (таблици). Склонения на съществителните имена от мъжки род. Особени склонения. Склонение на съществителните от среден род. Склонение на съществителните от женски род. Адективни типове склонения (за трите рода). Основни формални и категориални принципи при склонението на заемките. Склонения на прилагателни имена. Степенуване на прилагателните. Типове склонения при местоименията. Склонение на числителните. Синтетични и аналитични глаголни форми. Видове спрежения. Формална характеристика на финитните и нефинитните глаголни форми. Втори раздел: функционална морфология. Части на речта. Граматични категории – общ преглед. Граматични категории на съществителните имена. Прилагателни имена. Класификация. Особености на граматичните категории на прилагателните. Местоимения и местоименни наречия. Същност на деиксиса. Семантична и функционална характеристика на числителните. Глагол. Граматични категории на глагола. Неизменяеми части на речта. Технология на обучението и оценяване:


ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (ЧЕШКИ) – ІІІ НИВО

ECTS кредити: Седмичен хорариум: VІ сем. 8 VІ сем. Л-0; С- 7; ИАЗ – 9 VІІ сем. 6 VІІ сем. Л-0; С- 6; ИАЗ – 6 VІІІ сем. 7 VІІІ сем.Л-0; С- 6; ИАЗ – 8 Форма за оценяване: Статут на дисциплината: задължителна текуща оценка/изпит

Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Михаела Кузмова [email protected]гл.ас. Миглена Михайлова-Паланска [email protected], д-р Христина Дейкова, хон. ас. Виолета Милева, хон. ас. Румяна Гълъбова Анотация:


В рамките на третото ниво курсът по практически чешки език предвижда развитие на уменията за устно и писмено изразяване по теми от всекидневието и обществения живот; усвояване на основната специализирана лексика от областта на политическото управление, правото и икономиката; задълбочаване и систематизация на знанията за глаголното и именното управление; практическо усвояване на именното и глаголното словообразуване; систематизация на знанията за глаголната категория вид; запознаване с особеностите на т. нар. общоразговорен чешки език (obecná čeština). Технология на обучението и оценяване:

Аудиторни занятия са разпределени в два тематични блока: Лексика и разговор и Граматика, включващи обсъждане на учебните текстове, усвояване на нова лексика, упражнения за тематична организация на лексикалния запас, разговорни упражнения (диалози, дискусии, презентации), запознаване със съответните граматични явления, усвояването им чрез различен тип упражнения, тестове за проверка на знанията и преговор. Предвидени са и упражнения, насочени към развитието на писмената реч – съставяне на резюмета на учебни текстове, съчинения, упражнения за прав и обратен превод. Извънаудиторната заетост включва самостоятелна подготовка, подготовка на писмени домашни работи, подготовка за контролни работи (тестове), индивидуални консултации с преподавателя, работа с оригинални неадаптирани текстове. В края на всеки семестър студентите получават оценка. В края на седмия семестър оценяването се осъществява на базата на оценките от текущия контрол. В края на шестия и осмия семестър оценката се формира на базата на изпит, включващ писмена и устна част.

НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: тест и изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Роман Хаджикосев e-mail: [email protected] Тел: 073/882948; e-mail:[email protected]

Анотация:

Първата част на Нова българска литература проследява зараждането и оформянето на българската литература след Освобождението. В първите години (80-те и 90-те години на ХІХ в.) основно място заемат темите, свързани с изобразяване на близкото героично минало и проблемите на съвременността. Едновременно с това се набляга на онези стилистични и тематични белези, които тласкат реалистическата традиция у нас към оформянето на нови художествени форми. Специално място ще се обърне на мемоаристката в българската литература през последното десетилетие на ХХ век. В първата част на дисциплината ще се наблегне на реалистичните тенденции в българската литература след Освобождението. Съдържание на учебната дисциплина:

Историята на България след Освобождението до края на Първата световна война. Литературният живот през 80-те години на ХІХ век в България. Биографични справки и творчески етапи на Иван Вазов. Специфика и особености на поезията на Иван Вазов. Специфика на пътеписа, разказа и романа на Иван Вазов. Характеристики на мемоаристичната литература - Захари Стоянов – особености на разказваческите нагласи и „Миналото” на Ст. Заимов като литература. Стоян Михайловски – многообразие на жанровите изяви, творчески път, критически образи на поета. Алеко Константинов – жанрови особености и специфичност на творчеството му. Пътеписи, фейлетони, “Бай Ганьо”. Особености на народничеството в българската литература (Т. Влайков, Христо Максимов, М. Георгиев и Ц. Церковски). Константин Величков и усилията за интелектуализиране на жанра на пътеписа. Специфика на мемоара „В темница”. Г.П. Стаматов – първи крачки към психологизация на българския разказ. Кирил Христов – мястото му в развоя на българската лирика. Творчеството на ранния А. Страшимиров. Елин Пелин. Особености на развитието на разказа, поетика, народностна и социална основа. Нов етап от развитие на пътеписния и анималистичния жанр - Страшимир Кринчев. Технология на обучението и оценяване:

Студентите ще се запознаят с представителните автори и творби от реалистичния профил на новата българска литература, възприемайки ги като част от общото литературно и културно развитие. Ще се разчита студентите да възприемат литературната критика от периода като своеобразно самосъзнание и самооценка на литературата. Изисква се всеки студент да издържи задължителния тест, да разработи курсова работа по проблем, както и да се яви и издържи устен изпит по предварително зададен конспект.

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ECTS кредити:5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ –7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Албена Вачева Тел: 02/986 49 39 e-mail: [email protected] Анотация:

В учебната програма на дисциплината са предвидени няколко тематични блока, които имат за цел да запознаят студентите с проблемите на българската литература, литературознание и критика на ХХ век, поставяйки ги в контекста на един модерен хуманитарен дебат. Основна цел на дисциплината е да се формират знания за традициите и актуалните литературни процеси в един отворен и динамичен период. На преден план са изведени въпроси, свързани с механизмите, чрез които литературата формира когнитивния аспект на социалната и културната реалност. Във връзка с това в лекционния курс се дискутират проблеми на литературната история и теория, обсъждат се особеностите на рецепцията, отделя се специално внимание на литературното поле в цялостния културен контекст с оглед на естетическите търсения в него. Съдържание на учебната дисциплина:

Литературният живот след Първата световна война. Българската поезия през 20-те и 30-те години на ХХ век. Българската поезия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Поколения и посоки в българската женска литература. Белетристиката и конвенциите на модерния реализъм. Особености на модерните повествователни стратегии. Модерната идея за историята. Поетика на историческата проза. Езици на властта. езици на литературата. Риторика на поетическите дискурси. Литературата чете историята. Модерните повествователни стратегии. Предизвикателства пред белетристиката. Практики на критическата рефлексия. Проблеми на модерната драма. Технология на обучението и оценяването:

Аудиторната заетост се осъществява под формата на лекции и семинарни занятия. Лекционният курс е организиран в петнадесет основни теми. На семинарите се обсъждат въпросите, застъпени в лекционния курс, като от студентите се изисква по-голяма активност в провежданите дискусии. Извънаудиторната заетост се разполага в сферата на индивидуална работа върху преподавания материал и е свързана с изготвяне на курсов проект по дисциплината. Семестриалният изпит е писмен и се осъществява на базата на конспект, изготвен от преподавателя. Крайната оценка по дисциплината се формира на базата на оценката, получена на изпита и оценката от етапните оценки от текущия контрол.

ЧЕШКА ЛИТЕРАТУРА I ЧАСТ (ЧЕШКИ ПРОФИЛ)


Курсът проследява историята на чешката литература от възникването й през IX век до началото на Чешкото възраждане. Разглеждат се литературата на старославянски, латински език и от XIV век – на чешки език с най-забележителните произведения от различните типични за ранното и късното Средновековие жанрове (жития, хроники, духовна лирика и др.). Разгледани и илюстрирани са важните процеси от предренесансовия период (XIV век) като поява на светска литература, симбиоза между светска и религиозна литература, замяна на светеца като централен герой на книжнината с фигурата на рицаря, поява на богата палитра от жанрове. Специално внимание е отделено на Чешката реформация като явление, повлияло силно върху развоя както на чешката, така и на други славянски литератури.

Съдържание на учебната дисциплина: Обща характеристика на чешката литература. Периодизация на старата чешка

литература. Старославянска писменост във Великоморавия. Симбиоза на латинска и славянска литература в Пршемисловска Чехия (Х–ХІ в.). Латинска литература в чешките земи (ХІІ–ХІІІ в.). Латинска легендистика. Най-стара чешка лирика и стихотворна епика. Нови носители на литературността, нови герои, нова поетика. Трансформации на старите жанрове. Лирическа поезия. Проза. Наченки на рицарски епос. Драми и сатири. Хуситска епоха. Предшественици на Ян Хус. Ян Хус като чешка и световна културогема.. Обществени и литературни процеси след смъртта на Ян Хус. Смяна на естетическата парадигма. Ренесанс, хуманизъм, реформация. Периодизация на чешкия хуманизъм. Блахославов период, Велеславинов период. Барок. Автори на католическия и евангелическия барок. Ян Амос Коменски – еманация на историческата, научната и литературната епоха. Просвещение, класицизъм, предвъзрожденски литературни явления. Технология на обучението и оценяване: Курсът се състои от лекции, семинарни упражнения и извънаудиторна заетост. Упражненията включват подготвяне на самостоятелни реферати, четене и анализ на автентични текстове. Оценката се формира от изпитна оценка, оценки от тестове и участие в семинарните занятия.

ЧЕШКА ЛИТЕРАТУРА II ЧАСТ (ЧЕШКИ ПРОФИЛ) ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л-3; С-1; ИАЗ – 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Славистика” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Анжелина Пенчева e-mail: [email protected] Тел: 02/8519906, 0888697558 Анотация:

Курсът проследява историята на чешката литература от Възраждането (края на XVIII – началото на XIX в.) до 1989 г. Чешката литература се разглежда в съпоставка с основните процеси в българската литература и на фона на световните литературни процеси. Специален акцент се поставя на специфично чешките явления като поетизма, артифиционализма и др. Търси се чешкият дискурс на европейските литературни парадигми (чешки символизъм, чешки сюрреализъм и т. н.). Специално внимание се отделя на неразглеждани до неотдавна въпроси като емигрантската и дисидентстката литература, на „забранени” направления и автори. Работи се с най-новите достижения на чешката литературна историография и на световната литературоведска бохемистика. След приключването на курса студентите би трябвало да са придобили представа за ценностите и историческата динамика на чешката литература. Съдържание на учебната дисциплина:

Периодизация и основни белези на чешкото Възраждане. „Научна” и литературна фаза. Чешки предромантизъм. Колар. Рожмантизъм – Маха, Ербен, Тил. Бидермайер. Чешки реализъм. Майовци, Руховци, Лумировци. Журнализъм. Хавличек-Боровски, Немцова, Неруда. Историческа проза от XIX в. Зейер, Винтер. Краевековната чешка литература - от 90-те години на ХІХ в. до първата световна война. Чешки модернизъм. Характеристика и представители на отделните направления. Анархизъм. Generаce buřičů. Проза на прелома на ХІХ и ХХ век. Натурализъм, импресионизъм, сецесион. Предвоенен авангард. Чешката литература 1918–1945 г. Междувоенен авангард. Чешкият поетизъм. Devětsil. Пролетарска поезия. Междувоенна

проза. Баладична проза, „společenský román“, психологическа проза. Утопия и фантастика. Имагинативна проза. Чешката литература 1948-1959. Социалистически реализъм. Литература на 60-те години – Šťastný věk literatury. Чешката литература през 70-те и 80-те години. Нормализация. „Трите чешки литератури”. Технология на обучението и оценяване: Курсът се състои от лекции, семинарни упражнения и извънаудиторна заетост. Упражненията включват подготвяне на самостоятелни реферати, четене и анализ на автентични текстове, гледане на екранизирани произведения от чешката литература. Оценката се формира от изпитна оценка, оценки от тестове, оценка на курсовата работа и участие в семинарните занятия.

ЛИТЕРАТУРА НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК - II ЧАСТ

ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л - 3; У- 1; ИАЗ - 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: VIII Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Дарина Дончева тел: 0894 375 784 Анотация: Лекционният курс запознава студентите с основните развойни периоди, проблеми и личности на хърватската литература от Средновековието до днес. С оглед на особеностите на тази литература като формирана в началото в културния кръг на католическото християнство се налага и поднасянето на допълнителна информация за обкръжението и взаимодействията й с него при оформянето на собствената специфика. При проследяване на по-нататъшното развитие на хърватската литература се откриват нови ракурси към нейните контакти с останалите славянски и особено с южнославянските литератури. Най-новата хърватска литература е представена главно според тематиката и жанра. Съдържание на учебната дисциплина: Хърватската средновековна литература. Хуманизъм и Ренесанс – М. Марулич, петраркисти. Второ поколение дубровнишки поети. М. Държич – поезия и драми. Хърватски барок. И. Гундулич. Литературен живот в Северна Хърватия. Озалски кръг. Кайкавска литература. Хърватската литература през века на Просвещението. А. К. Миошич, М. Релкович, Т. Брезовачки. Хърватско възраждане. Илиризъм. Поети романтици. Преход от романтизъм към реализъм. А. Шеноа. Типологични особености на хърватския реализъм. С. С. Кранчевич. А. Ковачич. Хърватска модерна. Развитие на модерната поезия – Матош, Назор, Камов. Драматургично творчество – И. Войнович. Хърватската литература през 20-30-те години. Т. Уйевич. М. Кърлежа. Следвоенната хърватска литература. Тематични и художествени ориентации – М. Божич, Р. Маринкович, В. Десница, С. Новак. Технология на обучението и оценяване: В началото на курса по-голямо значение има класическата лекция, очертаваща проблемния периметър на хърватската литература. При запознаването с феномени от края на ХІХ и от ХХ век студентите се ориентират към самостоятелното им извънаудиторно проучване с цел създаване на курсова работа или представяне и защита на собствено становище. В изучаването на най-новите литературни явления от последното десетилетие студентите се поощряват да работят преди всичко самостоятелно, с помощта на съвременните информационни източници. Изпитът е устен и се провежда по предварително уточнен конспект.

ЛИТЕРАТУРА НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК - I ЧАСТ

ECTS кредити: 6 Седмичен хорариум: Л - 2; У- 2; ИАЗ - 8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: VII Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Дарина Дончева тел: 0894 375 784 Анотация: Лекционният курс запознава студентите с периодизацията, най-изтъкнатите личности и постижения на сръбската литература от Средновековието до днес. На етапа, на който започва обучението, студентите са овладели в достатъчна степен езика на тази литература, което им дава възможност да се запознаят в оригинал с представителните творби на канона на сръбската литература и така да осмислят лекционния материал чрез непосредствения си опит от четенето на художествените текстове. Поради близостта на българската и сръбската литература през всички етапи от тяхното развитие, в лекционния курс се маркират многобройните успоредици и моменти на интерференция между двете съседни литератури. Така чрез осъзнаването на общия културен контекст на развитието на сръбската литература като южнославянска и балканска студентите се поощряват да развиват интересите си в областта на сравнителното литературознание. Съдържание на учебната дисциплина: Периодизация на старата сръбска литература. Жанрове, развитие на житийния жанр. Литературният живот след Косовската битка. Писатели емигранти. Рускославянски и славяносръбски период. Й. Раич. Рационализъм и Просвещение в сръбската литература. Д. Обрадович. Драматургията на Й. С. Попович. П. П. Негош. Романтизъм – Б. Радичевич. Втора романтична генерация – Змай, Якшич, Костич. Реализъм в сръбската литература, обща характеристика, тенденции. С. Маркович. Селски разказвачи. Б. Нушич и развитие на сръбската реалистична драма. Войслав Илич. Модернизация на сръбската селска проза в началото на ХХ в. Б. Станкович. Модернизъм в сръбската литература. Хегемония на критиката. Първа модерна. Й. Дучич. Втора вълна на сръбската модерна. В. Петкович – Дис. Авангардни направления. М. Църнянски. Сръбски сюрреализъм - между авангарда и социално ангажираната литература. Иво Андрич. Литературата през 60-70 години на ХХ в. Постмодернизъм – М. Павич. Проблематика и изразност в най-новата сръбска литература (Г. Петрович, Д. Албахари, С. Селенич, Р. Петкович, М. Пантич). Технология на обучението и оценяване: По време на курса мястото и значението на класическата лекция е по-голямо в началото, при разглеждане на по-старите етапи. Когато се разглеждат феномени от края на ХІХ и от ХХ век, студентите се ориентират към самостоятелното им извънаудиторно проучване с цел създаване на курсова работа или представяне и защита на собствено становище. В изучаването на най-новите литературни явления от последното десетилетие студентите се поощряват да работят преди всичко самостоятелно. Изпитът е устен и се провежда по предварително уточнен конспект.

ИСТОРИЧЕСКА ГРАМАТИКА НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л - 3; ИАЗ - 7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: VIII Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Елена Стоянова e-mail: [email protected] тел: 0887293743 Анотация: Лекционният курс се спира накратко върху генеалогията и периодизацията в историческото развитие на сръбския и хърватския езиков стандарт. Класификацията е с три основни периода на развитие: 1) предписмен период до XII век, когато в западната подгрупа се диференцират кайкавското, чакавското, западнощокавското (шчакавско) и източнощокавското (штакавско) наречие; 2) среден хърватско-сръбски период от XIII до XIV век, който се характеризира с ускорено развитие на фонологичната система и междудиалектна диференциация на вече оформените териториални идиоми. Развитието е подчинено на тенденциите за редукция на фонемния инвентар, уравновесяване и хармонизация на вътрешно системните структурни отношения. През този период се извършва и редукция на някои граматични категории в морфологичната система; 3) нов хърватско-сръбски период след XIV век, който се характеризира със забавени темпове на развитие във фонологичната система. Съдържание на учебната дисциплина: Генеалогия на сръбския и хърватския език. Щокавска диасистема – западнощокавски (шчакавски) и източнощокавски (щатакавски). Диалектно членение на сръбския език. Диалектно членение на хърватския език. Микроезици – градишчански хървати, молишки хървати, войводински русини. Промени и тенденции на развитие във фонологичните системи до края на XII век; от XIII до XIV век и след XIV век. Характеристика на именната система и основни тенденции в развитието. Оформяне на a-деклинация от о-основи с влияние на jо-основи; u-основи; i-основи и консонантните основи. Оформяне на e-деклинация от jа-основи с влияние на а-основи и о-основи. Оформяне на i-деклинация от i-основи. Технология на обучението и оценяване: Курсът на обучение цели да формира у студентите знания за историческото развитие и периодизацията на езиковите явления в щокавската диасистема, която става диалектна основа за стандартизацията на сръбския и хърватския език. Акцент се поставя върху развитието на фонологичната система и оформянето на трите съвременни деклинационни типа при имената. При изложението на темите се изтъкват различните тенденции в развитието на сръбската и хърватската фонологични системи. Студентите разработват и представят в писмен вид на езика реферати за микроезиците или основните диалекти на територията на Хърватия и Сърбия. Теоретичното поднасяне на материала се съчетава с практически задачи за анализ, които се раздават на студентите за самостоятелна работа. Изпитът е писмен и се провежда по предварително съгласуван конспект.

ЛЕКСИКОЛОГИЯ НА СРЪБСКИЯ И ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л - 2; ИАЗ - 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Семестър: VII

Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Елена Стоянова e-mail: [email protected] тел: 0887293743 Анотация: Лекционният курс е разделен на две части – лексикология на сръбския и хърватския език и лексикография на сръбския и хърватския език. Лекционният курс по лексикология разглежда плана на съдържание на лексемата като самостоятелна двупланова единица на лексикалното равнище на езика. Втората част от курса се занимава с предмета и терминологичния апарат на дисциплината лексикография, която е представена в теоретичен и в приложен аспект. Съвсем накратко се проследява развитието на хърватската и сръбската лексикография, общата структура на речниците и видовете речници според основните класификационни критерии. Съдържание на учебната дисциплина: Тясно и широко разбиране на лексикологията. Връзки с други лингвистични дисциплини. Лексикално мотивирани и немотивирани лексеми. Основно и производно значение. Пряко и преносно значение. Денотативно и конотативно значение. Моносемия и полисемия. Верижна и радиална полисемия. Механизми за пренос на значенията – метафора, метонимия и синекдоха. Семантични парадигматични отношения между лексемите - синоними, антоними, енантиосемия, хипоними, хипероними, холоними и мероними. Семантично-формални парадигматични отношения между лексемите - омоними и пароними. Междуезикова омонимия. Лексикография – название и предмет. Връзки с други дисциплини. Видове речници. Речникова статия в тълковен речник – елементи, структура, символен език. Възникване и развитие на хърватската лексикография. Възникване и развитие на сръбската лексикография. Технология на обучението и оценяване: Курсът на обучение цели да формира у студентите знания за механизмите на пренасяне на лексикални значения, както и за типовете семантични и семантично-формални парадигматични отношения между лексемите. В лексикографията акцентът се поставя върху структурата на речниковата статия в едноезичните тълковни речници. Студентите се провокират за дискусии, като на всеки един се поставя задача в писмен вид да представи по негов избор даден вид едноезичен или двуезичен речник. Всеки студент е длъжен самостоятелно да попълни и представи на преподавателя два теста по лексикология и лексикография. Изпитът е писмен и се провежда по предварително съгласуван конспект.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по български език Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Лъчезар Перчеклийски, тел: 073/588523; e-mail: [email protected] Ас. д-р Любка Ненова, тел. 0886340282 Анотация:

Основната цел на учебната дисциплина е да запознае студентите с най-важните промени, осъществени в езика ни през многовековното му съществуване. В курса се проследява историята на говоримия български език, като се започне от данните за предписмения период и

се завърши с различията в съвременните български диалекти. Отделя се специално място на въпроса за прехода от синтетизъм към аналитизъм, ачертава се мястото на българския език сред останалите славянски и балкански езици. Разглежда се спецификата на историята на книжовната норма и връзката й със състоянието на диалектите. Подчертава се историческата приемственост в развоя както на книжовния език, така и на диалектите на територията на цялото българско езиково землище. Съдържание на учебната дисциплина:

Предмет и задачи на дисциплината. Основни изследвания върху българската езикова история. Общ преглед на основните периоди в развоя на българския език. Балкански езикови черти в българския език. Чуждоезикови съставки в българския език. Промени във фонетичната система на българския език. Промени с еровите гласни. Промени с носовките. Промени с ятовата гласна. Развой на консонантната система. Развой на именната система. Възникване и развитие на определителния член. Промени в местоименната система. Промени в областта на българския глагол. История на причастията. Преходът на българския език от синтетизъм към аналитизъм. Технология на обучението и оценяване:

В лекционния курс студентите се запознават с основните теоретични постановки. По време на семинарните упражнения те прилагат тези знания на практика, като четат, превеждат и анализират езикови факти от нормализирани текстове от историята на българския език, фотокопия на автентични средновековни документи, материали и ръкописни книги. Извънаудиторната заетост на студента включва самостоятелна работа в библиотека, консултации с преподавателя, подготовка за лекционно занятие, писмено разработване на реферати и курсови работи, поставени от преподавателя, и др.

Изпитът е писмен и включва тестови задачи от предварително зададен и обсъждан конспект. Окончателната оценка се формира на базата на оценката от текущия контрол и изпитната оценка.

СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ ECTS кредити: 7 Седмичен хорариум: Л-3 С-3; ИАЗ –8 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Маринела Младенова e-mail: [email protected] Тел: 073/588523

Анотация:

Целта на курса е да запознае студентите с историята на праславянския език, разгледана в контекста на ндоевропейското му битие, да проследи най-важните тенденции и промени, протекли в него и рефлектирали върху българския език и останалите славянски езици. Курсът допринася да се разшири погледът им върху езиковите процеси и вътрешната логика на историческите промени в славянските езици, както и да се очертае мястото на българския език в по-широк славистичен и индоевропейски контекст, като се проследят отношенията му на сходство и различие с генетически близките му езици. Съдържание на учебната дисциплина:

Сравнително-историческата граматика като самостоятелна лингвистична дисциплина. Предмет, задачи и метод. Индоевропейското минало на славяните. Балто-славянски езикови

отношения. Славяно-германски и славяно-ирански взаимоотношения. Теории за славянската прародина. Периодизация на историята на праславянския език. Праславянски диалектни зони и тяхната история. Класификация на славянските езици. Особености на праиндоевропейската фонетична система. Фонемна система на ранния праславянски език. Промени в ранния праславянски консонантизъм. Развой на вокалната система на праславянския език в ранния период от развитието му. Основни тенденции, действали в праславянския език. Тенденция към възходяща звучност на сричката (Закон за отваряне на сричката). Промени, свързани с отваряне на сричката. Тенденция към синхармонизация на сричката. Палатализационни процеси в праславянския и съвременна дистрибуция на резултатите им. Праславянската именна система и връзката й с индоевропейската.Праславянската глаголна система и връзката й с индоевропейската.Праславянската лексика. Славяно-неславянски лексикални отношения. Технология на обучението и оценяване: В лекционния курс се представят основните проблеми и общата информация по конкретните теми от конспекта. На семинарните упражнения се дискутират предварително поставени въпроси, свързани с определен славянски език, като студентите работят с раздадени предварително текстове и материали. Семестриалният изпит се състои от две части:1. Писмена част - Финален тест. 2.Устна част. Събеседване върху отделни проблеми от конспекта, свързани с допуснатите грешки във финалния тест. Крайната оценка е съвкупност от 2 компонента: 1.От средноаритметичния резултат от 3 теста, направени по време на семестъра (40 %). 2. От изпитния резултат по време на сесията (60 %).

ИСТОРИЧЕСКА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК (ЧЕШКИ ЕЗИК)

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Михаела Кузмова e-mail: [email protected] Анотация: Лекционният курс се води на чешки език и има за цел има да даде основни знания за развоя на фонологичната и морфологичната система на чешкия език от края на Х до края на ХVІ век. Задачите, възлагани за самостоятелни (извънаудиторни) занимания, целят усвояване на чешкия терминологичен апарат от областта на историческата лингвистика, затвърдяване на учебния материал, поднесен в рамките на лекционния курс чрез анализ на конкретни езикови явления и разбор на откъси от старочешки писмени паметници. Съдържание на учебната дисциплина:

Подходи при изучаването на езиковия развой. Извори. Периодизация. Праславянска фонологична система. Развой на вокалната и консонантната система на чешкия език от края на Х до края на ХІV в. Развой на вокалната и консонантната система на чешкия език от края на ХІV до края на ХVІ в. Старочешките звукови промени и диалектното членение на чешкия език (XIII. – XVI. в.). Старочешки графични системи. Развой на чешкото склонение. Именно склонение. Местоименно склонение. Сложно склонение. Развой на чешкото спрежение. Класификация на чешките глаголи според сегашната и миналата основа. Развой на глаголните категории и форми. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс се води по традиционния начин, като на студентите предварително се раздава синопсис по всяка лекционна тема, включващ основните разглеждани проблеми, илюстративни примери и библиография. Под формата на дискусия се разглежда изпълнението на задачите за извънаудиторна работа. Оценяването на придобитите знания по учебната дисциплина се извършва чрез текущ контрол и полагане на писмен семестриален изпит, състоящ се от писмена и устна част. Писмената част включва тест, покриващ целия изучаван материал, и задачи за граматичен анализ. Устната част включва събеседване върху теста и задачите за граматичен анализ.

ЛЕКСИКОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК (ЧЕШКИ ЕЗИК)

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл.ас. д-р Михаела Кузмова e-mail: [email protected] Анотация:

Лекционният курс излага основните общотеоретични категории от семасиологията и ономасиологията, проследява начините за образуване на означаващи единици и описва организацията на лексикалната система на чешкия език Съдържание на учебната дисциплина:

Основни категории в лексикологията и лексикографията. Типове речници. Лексикология и граматика. Лексикална семантика, семасиология. Семантична структура. Семема и семи. Понятийна същност на значението. Прагматични елементи в значението. Описание на лексикалното значение. Тълкуване. Лексикална ономасиология. Общо понятие за означаване. Периферни случаи на означаването. Собствени имена и термини. Частите на речта от гледна точка на ономасиологията. Неологизми. Образуване на назоваващи единици. Словообразувателни начини и категории. Непряка номинация. Метафора. Метонимия. Антонимия. Синонимия. Полисемия. Заемане на лексикални единици. Системност на лексиката. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс се осъществява в традиционната монологична форма. В определени случаи лекционното изложение се предхожда от беседа, включваща насочващи въпроси, чиито отговори следва да покажат предварителните познания на студентите за основните характеристики на съответните явления в българския и чешкия език. Под формата на беседа се осъществява и текущият контрол върху изпълнението на задачите за извънаудиторна работа. Оценяването на придобитите знания по учебната дисциплина се извършва чрез текущ контрол и полагане на писмен семестриален изпит, включващ теоретични въпроси по предварително зададен конспект и практическа задача.

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (ЧЕШКИ) – ІV НИВО

ECTS кредити: Седмичен хорариум: ІХ сем. 8 VІ сем. Л-0; С- 3; ИАЗ – 11 Х сем. 6 VІІ сем. Л-0; С- 3; ИАЗ – 3 Форма за оценяване: Статут на дисциплината: задължителна текуща оценка/изпит Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектори: Гл. ас. д-р Михаела Кузмова, [email protected] гл.ас. Миглена Михайлова-Паланска [email protected] , д-р Христина Дейкова Анотация:


Обучението в рамките на последното четвърто ниво включва запознаване с особеностите на чешкия научен стил; формиране на умения за работа със специализирани текстове от областта на лингвистиката и литературознанието; формиране на умения за устно и писмено изразяване по филологически теми. Технология на обучението и оценяване:

Работата върху предвидените по програма специализирани текстове в рамките на аудиторната заетост включва: езиков разбор на по-трудни пасажи от текста, устен/писмен превод на български език, представяне на самостоятелно подготвени от студентите писмени/устни резюмета на разглеждания текст, дискусия, коментар върху самостоятелно подготвени от студентите преводи на чешки език на български текстове със сходна проблематика, представяне на самостоятелно подготвени от студентите кратки писмени разработки върху даден проблем, граматични упражнения за преговор и обобщение, контролни работи. Извънаудиторната заетост включва: самостоятелно запознаване със съответния текст, подготовка на писмени домашни работи (резюмета, преводи и т.н.), подготовка за контролни работи (тестове), индивидуални консултации с преподавателя. В края на всеки семестър студентите получават оценка. В края на деветия семестър оценяването се осъществява на базата на оценките от текущия контрол. В края на десетия семестър оценката се формира на базата на изпит, включващ писмена и устна част.

ТЕОРИЯ НА ПРЕВОДА


Преводът като интелектуална дейност е една твърде възможна бъдеща професия на абсолвентите от специалността “Славянска филология” на ЮЗУ “Неофит Рилски”, особено след влизането на България в ЕС. Преводаческите дисциплини са задължителни за студенти, изучаващи чуждоезикова филология. В този смисъл целта на курса по теория на превода е да въведе студентите в частните транслатологични дисциплини, практически ориентирани, които предстои да бъдат изучавани след нея, и да бъде тяхна основа. Студентите ще бъдат запознати с историята на транслатологията, с основните класове съвременни теории на превода, с терминологичния апарат и вътрешното деление на тази сравнително нова наука. В последната част на курса ще се акцентира върху някои по-частни теоретически проблеми като „Превод на различните видове и стилове текстове”, „Превод и време”, „Непреводимото в превода”, „Граматическа асиметрия и превод”, „Специфика на устните преводи”. С оглед на изучаваната специалност курсът е конципиран с акцент върху славянските транслатологични теории и изследвания, както и върху специфичните проблеми, възникващи при превод от изучаваните от студентите езици (чешки, сръбски, хърватски). Съдържание на учебната дисциплина:

Теорията на превода като научна дисциплина. Обща теория на превода и частни теории на превода. Приложна транслатология. Връзка на теорията на превода с другите науки. История на теоретичната транслатологична мисъл. История и културно-историческо значение на преводаческото дело. Превод и рецепция. Преводът като процес и като резултат (продукт). Етимология и съдържание на термините. Видове дефиниции на превода. Граници и възможности на превода. Критерии за превод. Парадокси на превода. Творчески характер на превода. Преводът като “точно изкуство”. Преводът като творчество. Превод и адаптация. Проблемът за еквивалентността – централен проблем на теорията/теориите на превода. Видове еквивалентност. Компенсиране на нееквивалентността. Езикова асиметрия и превод (с оглед на славянските езици). Видове преводи. Функционални стилове и превод. Реалии, термини и др. в превода.

Технология на обучението и оценяване: Курсът е изключително лекционен. Студентите участват в учебния процес, като разработват и изнасят самостоятелно пред колегите си резюмета на статии и студии от видни световни теоретици на превода. Крайната оценка се формира от това тяхно участие и от финален изпит върху теоретичен въпрос.

СЪПОСТАВИТЕЛНО СЛАВЯНСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ,

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л- 2 С-0; ИАЗ – 6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра :”Славистика” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Маринела Младенова e-mail: [email protected] Тел: 073/588523

Анотация: Основната цел на курса е да разшири познанията на бъдещите слависти за постиженията

на съвременното съпоставителното езикознание, да представи най-значимите публикации в тази област и да улесни по-нататъшната им самостоятелна ориентация в тази проблематика при разработване на курсови и дипломни работи или научни доклади, свързани със съпоставителни теми. Студентите се запознават с основните методи и подходи при различните типове съпоставителни изследвания, анализират се предимствата и недостатъците им с оглед най-вече на приложната лингвистика. Aкцентът е поставен върху проблемите на славянската съпоставителна лексикология и семантика. Теоретичната част е обвързана с конкретна разработка (курсова или дипломна работа) върху избрана от студента съпоставителна проблематика, където получените теоретични познания намират практическо приложение. Съдържание на учебната дисциплина: Сравнително и съпоставително езикознание. Контрастивна и конфронтативна лингвистика. Терминологични проблеми. Методологични проблеми. Видове съпоставителни изследвания.(Синхронни и диахронни, по лингвистични равнища, по брой на съпоставяни езици, според степента на родство на съпоставяните езици). Съпоставителните изследвания в България – (с общотеоретична проблематика, славянски езици, балкански езици, други европейски езици). Видове лексикални съпоставителни изследвания - (с теоретична и с практическа насоченост, двустранни и многостранни, еднопосочни и двупосочни). Проблеми на конфронтативната лексикология.Компонентният анализ и съпоставителните лингвистични изследвания. За параметрите на контрастивния анализ на лексиката при родствените езици. Видове лексикални отношения между еднокоренни думи в славянските езици. Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Конфронтация на частните лексикални системи при близкородствени езици. Актуални задачи на контрастивното изучаване на лексиката на славянските езици. Българо-чешки и българо-словашки съпоставителни изследвания. Технология на обучението и оценяване: Курсът се състои от 30 академични часа, които представят лекции върху теми от конспекта и дискусии по предварително определени проблеми. Част от материалите се раздават като ксерокопия. В началото на семестъра студентите си избират тема за курсова работа, съвързана със съпоставителна проблематика, върху която работят по време на семестъра. Формиране на оценката: крайната оценка е съвкупност от 3 компонента: . 1.Оценка от участие в дискусии и презентации по време на часовете. (20 %); 2. Оценка на курсовата работа (30 %). 3. Оценка от семестриалния изпит (50%).

ЧЕШКО-СЛОВАШКИ ЕЗИКОВИ ОТНОШЕНИЯ И ПОЛИТИКА В 19. -20. ВЕК. ИСТОРИЯ И КРИТИЧНИ ТОЧКИ

ECTS кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-2 С-0; ИАЗ – 4 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по славистика Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Маринела Младенова e-mail: [email protected] Тел: 073/588523;

Анотация Учебният курс се състои от 30 часа лекции и 60 часа извънаудиторна заетост. Предназначен е

за студентите от специалност Славянска филология, профил Чешки език и литература, но може да представлява интерес за всички, интересуващи се от проблемите на езиковата история и взаимоотношения на чехи и словаци, разглеждана в един по-широк културноисторически и политически контекст.

Основни цели: Да даде основни познания на бъдещите слависти за езиковите взаимоотношения между чехи и словаци, като акцентът е поставен върху периода от края на 19. и началото на 20. век.; да ги запознае с най-важните проблеми, свързани с културноисторическия и политическия контекст на кодификацията на двата езика, определящ до голяма степен появата на напрежения между носителите им в отделни периоди от общата им история; да им представи различни погледи към “критичните точки” в чешко-словашките езикови отношения и политика; да формира у студентите социолингвистична компетентност, помагаща им да разглеждат динамиката на езиковите отношения в широкия контекст на общественополитическите и историческите условия на протичането им. Съдържание на учебната програма: Културното наследство на Велика Моравия. Чешката и словашката гледна точка.Чешкото езиково Възраждане. Кодификация на чешкия книжовен език.Словашкото езиково Възраждане. Кодификация на словашкия книжовен език.Чешките възрожденци и словашкият книжовен език. Езикови отношения между чехи и словаци преди възникване на общата им държава.Първата Чешко-словашка република (1918-1939). Доктрината чехословашки народ & чехословашки език. Политически основания за конституиране на “чехословашки език”. Чешката vs словашката гледна точка. Езикова ситуация в Чехия и Словакия време на Първата словашка република (1939-1944). Езиковият проблем в печатните медии.Езикова политика в Чехословакия в периода 1945 – 1968 година .Чешко-словашки езикови отношения и политика в периода на “нормализация”.Чешко-словашки езикови отношения след 1993 година.

Технология на обучението и оценяване: В рамките на лекционния курс се представят основните тези, свързани с конкретната

тема. Класическият модел за изнасяне на лекция е съчетан с интерактивен подход, включващ дискусия, коментар, компаративен анализ. Окончателната оценка е комплексна и включва: 1. Оценката от текущия контрол по време на семестъра (от представените презентация, разработени реферати или курсови работи, участие в часовете). 2. Писмен изпит по тема от конспекта. Върху разработения в писмен вид теоретичен въпрос се провежда и устно събеседване за оформяне на окончателната оценка.

НОРМА И КОДИФИКАЦИЯ НА ЮЖНОСЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ - 4 Форма на проверка на знанията: тестове и курсови работи Вид на изпита: писмен по конспект Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра Български език, Филологически факултет Лектори:доц.д-р Петър Асенов Воденичаров, 0878601127e-mail: [email protected]

Курсът разглежда теорията на езиковата политика и планиране и процесите на нормиране и кодифициране на книжовните езици в Русия (като модел на нормиране на книжовните езици на Балканите) Сърбия, Хърватска, България, Югославия. Самостоятелна работа на студентите е върху публикувани в Интернет текстове и изследвания по темата.

След успешното завършване на курса студентите ще вникнат в особеностите и взаимовръзката между различните модели на кодификация на националните книжовни езици на южнославянските страни.

Студентите ще придобият по-широка историческа и социално политическа перспектива върху съвременните дивергентни езикови процеси на Балканите, водещи до прокламиране на политически новоезици: македонски, босненски и черногорски.

ЛИТЕРАТУРА, ВИЗУАЛНИ ОБРАЗИ, КОМУНИКАЦИИ

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Стилиян Стоянов e-mail: [email protected] Анотация: Целта на дисциплината е да постави литературата в контекста на екранните образи и комуникациите и по този начин да коментира специфични особености и на литературния текст, и на възприятието му. Лекционният курс изгражда кратка история на визуалните образи и на комуникациите, започвайки от изобретяването на фотоапарата и телеграфа в средата на ХІХ век и стигайки до Интернет. Коментира се историята на книгата като медия в зависимост от технологиите. Разглеждат се подтикващите (апелативните) възможности на книгата и на визуалните образи, както и опитите да се предопределя и управлява въздействието на литературата върху масите. Съдържание на учебната дисциплина: Диалог, проповед, книга. Просвещенски модели. Електричество и магнетизъм в номинален и в метафоричен план. Радиото – прагматика и развлечение. Телевизия, олимпиада, манифестация. Визуалните метафори на кинохрониката. Техника на новите политически митове (По Касирер).

Литература и класическа анимация – дидактичните модели. Уплътняването на жицата. Културата на пясъка. Технология на обучението и оценяване: Обучението е основано върху коментиране на мултимедийни презентации. Доколкото аудиторната заетост е само 30 часа, съдържанието на аудио-визуалния материал предварително е известно на студентите. Поощрява се коментирането на образи и сюжети, предложени от студентите. Съгласно действащата нормативна база на ЮЗУ „Неофит Рилски” изпитът по дисциплината е писмен, като студентите имат възможност да бъдат освободени от него при покриване по времето на семестъра на определен кръг от дейности и компетентности.

СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД НА ПУБЛИЦИСТИЧЕН ТЕКСТ

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; У-1, ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Владимир Пенчев e-mail: [email protected] Анотация:

Изискват се знания в областта на лингвистиката на текста и функционалната стилистика на чуждия и българския език. Изисква се също много добро владеене на чуждия език. Затова е задължително курсът да бъде в последната година от следването и студентите да са овладели добре граматиката и да имат достатъчно широк речников запас, включително терминологични познания.

Целите на курса са да се разкрият специфичните особености на публицистичния текст, запазването на информативната и експресивната му функция в преводния текст и адаптирането му към читателя на превода и особеностите на приемащата национална преса.

След успешното завършване на курса студентите би следвало да притежават добре оформени умения за изграждане на преводен публицистичен текст на чуждия и българския език. Съдържание на учебната дисциплина:

Специфика на публицистичния превод. Запознаване с основната справочна литература и със сайтовете в Интернет, необходими за извършването на подобен тип преводи. Езикови и текстови особености на публицистичния текст. Видове публицистични текстове. Клишета, стандартни форми, употребявани в публицистичния стил. Авторски особености в публицистичния стил. Рекламни текстове, слогани и др. Реалии в двата езика и тяхното компенсиране. Проблеми при публицистичния превод. Компютърът в публицистичния превод. Програми за правене на речник и подреждане на архив на преводача.

Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (3 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и упражнения (1 час седмично). Лекционният курс е организиран

в 10 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с тест и устен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

АДМИНИСТРАТИВНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ЧЕШКИ ЕЗИК


Тъй като воденето на бизнес и административна кореспонденция на чужд език или преводът на такава в двете посоки са свързани с много голяма отговорност (и наказателна), за тях се изисква перфектно владеене на изучавания език. Затова е задължително курсът да бъде в последната година от следването и студентите да са овладели добре граматиката и да имат достатъчно широк речников запас, включително терминологични познания.

Целите на курса са да се усвоят текстовите специфики на бизнес и административната кореспонденция на чешки език, както и отликите между различните стилове и „жанрове“ служебни писма. Студентите да се научат безпроблемно да изготвят такава кореспонденция във формите, приети и обичайни в Република Чехия. Тези познания ще им бъдат от изключителна полза, тъй като стотици фирми в България се нуждаят от такава услуга и дори ако това не е основно занимание на бъдещите специалисти, може да им донесе добри приходи и реализация. След успешното завършване на курса студентите би следвало: да познават добре основните принципи на оформяне на служебни писма и фирмени

документи; да са усвоили основната лексика, синтаксис и стилистика на бизнес и административната

кореспонденция; да владеят повечето клиширани изрази, характерни за този тип писмена кореспонденция;

да могат да изготвят, превеждат и отговарят на получени писма и документи с помощта на образци и съответните речници. Придобитият пакет знания дава една необходима база. Той дава възможност на студентите

след завършването си да усъвършенстват компетентността си и за кратко време да овладеят много добре изкуството на фирмената, банковата и ведомствената кореспонденция. Съдържание на учебната дисциплина:

Значение на писмената комуникация. Видове и типове писма. Степен на субективност и обективност, на конвенционалност и оригиналност. Стилистични и лингвистични особености на бизнескореспонденцията. Разположение на основните информационни масиви в служебното писмо. Принципи на стилизация на служебното писмо. Психология на служебното писмо. Търговска кореспонденция. Общи принципи. Изготвяне на искане и оферта. Писма за поръчка и за отказ от поръчка. Договори между фирми. Композиция, съставни части, речник. Транспорт и доставки. Разрешително за извършване на фирмена дейност. Пълномощно.

Рекламации, жалби, напомняния, Прекратяване на договор поради неизпълнението му. Платежни документи. Полица, удостоверение, Вътрешно-ведомствени писмени комуникации. Заповеди на ръководни лица. Длъжностна характеристика. Вътрешни договори. Молба за постъпване на работа. Автобиография (видове). Юридически документи, свързани с търговската дейност. Учредителен договор на фирма. Компютърно изготвяне на бизнескореспонденция. Предимства.

Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (3 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и упражнения (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с тест и устен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ТЕКСТ


Изисква се много добро владеене на чуждия език. Затова е задължително курсът да бъде в последната година от следването и студентите да са овладели добре граматиката и да имат достатъчно широк речников запас, включително терминологични познания, както и познания по обща лексикология, функционална стилистика на текста и теория на превода – специализирани преводи.

Целите на курса са да се усвоят главните стилови и терминологични особености на оформянето на научни и технически текстове в чешкия и в българския език; да се усвои задължителният минимум от техническата терминология и студентите да добият умения как да разширяват лексикалните си познания в тази област; да се научат да изготвят необходимите типове документи във формите, приети в Република Чехия. Всички тези познания ще им бъдат от изключителна полза и ще им осигурят добра професионална реализация, тъй като много чешки фирми в България се нуждаят от тази услуга.

След успешното завършване на курса студентите би следвало: да познават добре основните принципи на превеждане на технически документи; да са усвоили умения да търсят нужните термини и специализирани издания; да могат да превеждат в двете посоки по-общи и тясно специализирани технически преводи. Съдържание на учебната дисциплина:

Изисквания към превода на технически документи. Специфика на този тип преводи. Запознаване с основната справочна литература и със сайтовете в Интернет, необходими за извършването на технически преводи. Клишета, стандартни форми при технически документи. Видове технически текстове.

Основни типове техническа документация. Сертификати – видове. Декларация за сходство. Инструкции и упътвания. Специфика на научния текст. Типове научен текст и техният превод. Проблеми при превода на научен текст. Компютърът и Интернет в научния и техническия превод. Програми за правене на речник и подреждане на архив на преводача.

Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и упражнения (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 10 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с тест и устен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД НА ПУБЛИЦИСТИЧЕН ТЕКСТ


Изискват се знания в областта на лингвистиката на текста и функционалната стилистика на чуждия и българския език. Изисква се също много добро владеене на чуждия език. Затова е задължително курсът да бъде в последната година от следването и студентите да са овладели добре граматиката и да имат достатъчно широк речников запас, включително терминологични познания.

Целите на курса са да се разкрият специфичните особености на публицистичния текст, запазването на информативната и експресивната му функция в преводния текст и адаптирането му към читателя на превода и особеностите на приемащата национална преса.

След успешното завършване на курса студентите би следвало да притежават добре оформени умения за изграждане на преводен публицистичен текст на чуждия и българския език. Съдържание на учебната дисциплина:

Специфика на публицистичния превод. Запознаване с основната справочна литература и със сайтовете в Интернет, необходими за извършването на подобен тип преводи. Езикови и текстови особености на публицистичния текст. Видове публицистични текстове. Клишета, стандартни форми, употребявани в публицистичния стил. Авторски особености в публицистичния стил. Рекламни текстове, слогани и др. Реалии в двата езика и тяхното компенсиране. Проблеми при публицистичния превод. Компютърът в публицистичния превод. Програми за правене на речник и подреждане на архив на преводача.


СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД НА ЮРИДИЧЕСКИ ТЕКСТ


Тъй като изготвянето на юридически документи на чужд език или преводът на такива в двете посоки са свързани с много голяма отговорност (и наказателна), за тях се изисква перфектно владеене на изучавания език. Затова е задължително курсът да бъде в последната година от следването и студентите да са овладели добре граматиката и да имат достатъчно широк речников запас, включително терминологични познания.

Целите на курса са да се усвоят главните стилови и терминологични разлики между оформянето на юридически текстове в чешкия и в българския език; да се усвои задължителният минимум от юридическата терминология и студентите да добият умения как да разширяват лексикалните си познания в тази област; да се научат да изготвят необходимите типове документи във формите, приети в Република Чехия. Всички тези познания ще им бъдат от изключителна полза и ще им осигурят добра професионална реализация, тъй като много чешки фирми в България се нуждаят от тази услуга. След успешното завършване на курса студентите би следвало: да познават добре основните принципи на оформяне на юридически документи; да са усвоили основната лексика, синтаксис и стилистика на юридическата документация;

да владеят някои от клишираните изрази, характерни за този тип документи, да знаят как да превеждат или описват правните реалии от чуждия език;

да могат да изготвят, превеждат и отговарят на получени писма и документи с помощта на образци и съответните речници.

Съдържание на учебната дисциплина: Изисквания към превода на юридически документи. Специфика на този тип преводи. Запознаване с основната справочна литература и със сайтовете в Интернет, необходими за извършването на юридически преводи. Клишета, стандартни форми при документи. Изготвяне на лични документи. Акт за раждане, свидетелство за граждански брак, бракоразводно свидетелство. Изготвяне на лични документи. Диплома за завършено образование (различни видове). Пълномощно. Съдебно-следствени документи. Съдебно решение. Протокол от разпит. Превод на законодателни актове. Конституционни текстове Преводи на законодателни актове. Закони, постановления, разпоредби (4 часа).

Превод на договори. Задължителни блокове информация и вариативност при тях. (4 часа). Учредителен договор. Застрахователни документи. Трудности при юридическия превод. Реалии в двата езика и тяхното компенсиране. Компютърът в юридическия превод. Програми за правене на речник и подреждане на архив на преводача.


ЧЕШКИ РЕАЛИИ

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; У-1, ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Владимир Пенчев e-mail: [email protected] Анотация:

Курсът по чешки реалии се съсредоточава основно върху географските податки за Чешката република, върху историческото битие на чешкия народ, върху културното му развитие и постижения, върху чешкото изкуство и т. н. Предвидена е практическа аудиовизуална работа, целяща да доразвие познанията на студентите.

Курсът има за цел максимално да въведе студентите в реалиите на чешкото етнично пространство. По този начин се подпомага широтата в обучението и се постига нужната системност в подготовката на бъдещите бохемисти. Може да се очаква, че след курса студентите ще имат основна представа за чешките географски, исторически и културни реалии. Съдържание на учебната дисциплина: Чешката република – обща характеристика. (Създаване. Най-общи данни. Население – численост, гъстота и т.н. Столица, големи градове.) Повърхнина. (Орографски системи. Елементи на орографските системи.) Повърхнина. (Релеф.) Води и климат. Полезни изкопаеми. Флора и фауна. Политическа география. (Административно деление.) Политическа география. (Представяне на отделните области.) Икономическа география. (Промишлено производство, селско стопанство, туризъм и т.н.) Чешката предистория. (Заселване на чешките земи. Келтско присъствие. Германски нашествия.) Славяни по чешките земи. Великоморавия. Държавата на Пршемисловците. (Формиране на чешката държавност. Историческо развитие при династията на Пршемисловците.) Люксембурги на чешкия престол. (Люксембургската династия начело на държавата. Карл IV.)

Хуситство и хуситски войни. (Ян Хус. Формиране и развитие на хусизма. Хуситски войни. Поражение на хуситството.) Загубване на чешката независимост. (Хабсбурги на чешкия престол. Контрареформация. Битката при Била Хора, 1620 г.) Под властта на Хабсбургите. (Чешките земи в границите на Хабсбургската империя – политическо, икономическо и културно развитие.) Чешкото възраждане. (Предпоставки и разгръщане на чешкото възраждане.) По пътя към независимостта. (Борба за национална независимост. I световна война и чешките земи.) Създаването на Чехословакия. Първата република. (Събитията от 1918 г. Развитие на държавата в междувоенния период.) Чешките земи през ІІ световна война. (Мюнхенското съглашение. Протекторатът Бохемия и Моравия. Възстановяване на държавата.) Период на социализма. 1968 г. (Събитията от 1948 г. и 1968 г. Социалистически период. “Нежната революция” от 1989 г.) Чешката република. (Обявявяне на републиката, 1993 г. Развитие в последното десетилетие.) Култура на чешкото средновековие. (Културно развитие. Архитектура. Литература. Изкуство.) Култура на чешкото възраждане. (Тенденции, направления, представители. Развитие на културата.) Чешката традиционна култура. (Характеристики на фолклорната култура. Етнографски особености.) Културата на ХХ век. (Най-обща характеристика в отделните области на културата.) Чешка архитектура. (Особености, тенденции, представители.) Чешко изкуство. (Особености, тенденции, представители.) Чешки театър. (Особености, тенденции, представители.) Чешко кино. (Особености, тенденции, представители.) Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (3 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и упражнения (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 30 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с тест и устен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ТЕХНИКА НА ФИЛОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА

ECTS кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-0; С-2; ИАЗ-2 Форма на оценяване: изготвяне на Курсова работа Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Ас. Люба Атанасова Анотация:

Учебната дисциплина Техника на филологическата работа има чисто практическа насоченост. Нейното предназначение е да ориентира студентите в жанровата система на писмените текстове в академичното пространство, както и да ги насочва при конкретно научно

дирене. Извън познанието за жанровете на академичното писане като курсова работа, презентация, реферат, доклад, академично есе, дипломна работа, студентите практически изготвят и чисто административните документи като автобиография, мотивационно писмо, молба.

Курсът включва посещение на библиотеки (както на университетския, така и на градския книжен фонд), компютърна зала и информационни центрове.

Отделени са и часове за чисто технически занимания с електронно оформяне на въпросните текстове. Съдържание на учебната дисциплина:

Специфика на университетското пространство. Връзките между писмените текстове в средното образование и тези в университета. Жанровете на формалното институционалното общуване. Как се изготвя CV по европейски стандарт. Жанрът на мотивационното писмо. Молбата като част от академичната комуникация. Структурни, съдържателни и стилови особености. Техника на изработването й. Стилови маркери.

Практически семинар за изготвяне на молба, биография и мотивационно писмо. Реферат по определена тема с хуманитарна насоченост. Структурни и съдържателни

особености. Заглавна страница. Доклад. Структурни, съдържателни и формални изисквания за неговото изготвяне. Принципи на цитиране. Оформяне на библиография. Посещение на университетската библиотека. Видове каталози. Как се прави презентация? Видове презентации и техните характеристики. Посещение на университетската компютърна зала. Електронни библиотеки. Хуманитарни и филологически сайтове. Как да редактирам свой или чужд научен текст. Пунктуация, правопис и граматика. Принципи на редактиране. Как се формулира заглавие на курсова работа. Събиране на библиография. Структуриране на курсовата работа. Технология на обучението и оценяване:

Учебното съдържание запознава студентите с различните жанрове, необходими им в административното и чисто академичното битие на университетското простанство. Дисциплината залага на практическите упражнения и на самостоятелните занимания на студентите. Оценяването се извършва възоснова на изготвените от студентите курсови работи.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ КРАЯ НА ХХ ВЕК

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Стилиян Стоянов, доц. д-р Албена Вачева e-mail: [email protected]; [email protected] Анотация: Целта на дисциплината е да коментира автори, творби и процеси, характерни за българската литература от последните две десетилетия. Курсът логично надстроява и завършва тематиката на курса по съвременна българска литература – ч. ІІ, като акцентът е поставен върху промените, които настъпиха в социокултурната ситуация в България след 90-те години на ХХ век – премахването на държавния монопол върху издаването и разпространението на литературата, промените, на социалния статут на писателя, навлизането на новите информационни технологии. Обръща се внимание на литературни текстове, писани от българи в чужбина – на български или на друг език.

Съдържание на учебната дисциплина: Социокултурната ситуация на 90-те години. „Междинните” автори (В. Пасков, Ал. Томов, К. Павлов, Б. Иванов). Писането в постмодерен маниер. Масовата литература (Хр. Калчев и др.). Писано от жени (Теодора Димова, Ваня Щерева, Ем. Дворянова, Кр. Димитрова, Ем. Дворянова, Л. Филипова). Ироничните подходи (А. Попов, М. Вешим, Иво Сиромахов). Повествователният маниер на Емил Андреев. Неписана в България (не)българска литература (Илия Троянов, Димитър Динев, Захари Карабашлиев). Специфика на регионалната литература. Технология на обучението и оценяване Обучението е основано върху лекции, в които се коментират и уточняват теоретични установки, и коментиране на конкретни автори и текстове. Доколкото литературните текстове са от „незавършеното настояще”, се поощряват личният избор и активността на студентите да интерпретират малко известни или неизвестни автори. Оценява се именно способността им да се ориентират в проблематика, която още не е обект на историята на българската литература и е по-скоро в полетата на литературната критика. Съгласно действащата нормативна база на ЮЗУ „Неофит Рилски” изпитът по дисциплината е писмен, като студентите имат възможност да бъдат освободени от него при покриване по времето на семестъра на определен кръг от дейности и компетентности.

Savqnska filologia 2011 filologia_2011.pdf · Семантични особености на...

Documents

Transcript of Savqnska filologia 2011 filologia_2011.pdf · Семантични особености на...