СПОМЕНИ ЗА С. ГОРНО БРОДИ, СЕРСКО

Екатерина Иванова Жилева - Котова

/1894 -1987 г./

С . Горно Броди е едно от най-големите села в Беломорска Тракия IМакедония/ с 1100

къщи и около 6000 души население. Разположено е на около 1500 м. надморска височина , в

подножието на високите масиви, с които завършва Пирин планина : Църна гора, Али Ботуш,

Бродската планина (Шаралия) и Баз Даг.

Първата информация за съществуване на селище в района е датирана по времето на

римското владичество. Б селото са намерени монети с образите на Константин и Елена, а в

:-'1естноспа "Тиклите" са намерени останки от кирпич, вероятно от военен лагер. По всяка

вероятност селището е било пътен възел и стратегически пункт.

Името Горно Броди се споменава след идването на първите славяни в района.

Походите на царете Борис, Симеон, Самуил и Асеновци към Серес и Солун са

пре:-,шнавали през Горно Броди и са били подпомагани от чисто българското население на

e.loTo.

През 1и III век земите са били владение на римляните.

Походите на прабългарите през rv и УI век са извършвани до Серес, Солун , Лариса.

Раз епването на славяните по тези земи е станало през rv и УП век. Куберавите прабългари а .Jостигали на запад от Солун. През УШ век от Серес и почти до Солун тези земи са били

.lавяно - български. Земите са били владения на Персиян, Борис, Симеон, Калоян, Иван

.~ ен п. По време на турското робство тези земи са населени предимно с християнско

на е.'1ение с българско самосъзнание. Така по време на борбите за българско училище и

быгарска черква (преди и след 1890 г.) жителите на с. Горно Броди са били 6100 души,

в ички българи. В Долно Броди населението е 1570 души, от които 800 българи и 770 турци.

Б Каракьой - 1400, всички българи; в с. Баница (лобното място на Гоце Делчев) - 840,

всички българи; в с. Търлис - 1500 българи и 220 турци; в с. Кърчаво - 1150 българи .

Сан Стефанският мирен договор признава българската принадлежност на населението

}\ в границите на нова България се включват почти цяла Македония (без Солун) и Тракия .

По време на Балканската, а впоследствие и на Първата световна война, преобладава­

шота българско население е било принудено да се пресели окончателно в очертанията на

осакатената от Берлинския и Ньойски договор България и да живее в нея с определението

;"бежанци".

Горно Броди е било едно от най-сигурните убежища на "пиринския цар" Яне Сандан­

ки .

Особено показателно за духа на населението в този български край са многогодиш ­

ните драматично - епични борби на брождени за българско училище и богослужение , които

датират от 1860 Г. , когато в селото е било построено и първото училище, до 189617 год . Те са

документирани в многобройни дописки в български вестници: "Македония", "Право", "Нап­

редък", "Марица" и др . Особено интересен, ярко открояващ се образ в борбите за българско

училище и българско богослужение е баба Шопка (Кипра Шопкина, от Перуховия род),

която организира жените и децата в тази борба.

Заслужава да се отбележи и друг интересен факт от историята на Горно Броди - в

борбите срещу гъркоманите взема участие и четата на първия бродски войвода Георги

Зимбюлев (Зимбилев), 1860 Г., известен като Зимбил войвода.

Така естествено в организираната борба за българско училище и българска църква се

враства борбата за политическо освобождение. В 1894 г. по решение на първия ЦК на ВМРО

се учредява окръжен комитет в Сяр, чийто постоянен член става брожданина Атанас Ников ­

книжар в града и активен участник в просветните борби. Той препоръчва на окръжния коми­

тет и първите хора, които трябва да турят началото на околийски, районни и местни комите­

ти в Пиринския революционен окръг.

Първите заклети революционери в с. Горно Броди са Иван Жилев и Марин Карами­

. · а11.10 В.

Селото е с амфитеатрално разположение. Повечето от къщите са от градски тип. Къ­

те са всички на етаж, под който е имало прустове или обор. Дворовете са били оградени с

ка :. {енни зидове, с неголеми порти. Покривите са били покрити с керемиди. Едни от най­

Х ) ~авите къщи са: Дьортовата, цариградски тип, на три етажа, без двор , странсперанти;

Котовата - на пазара, боядисана оранжево (в долната част е била железарската работилница

аа Д.JО Марин Котов, бащата на Стоян Котов).

В селото не са били използвани коли. Транспортът се е извършвал с коне.

В центъра на селото, в най-низката част има покрита чешма, наречена "Кладнец" , с

:.; , 'б ава, студена вода. Най - хубава е водата в местността "Шушулката", в края на селото. Там

l ' l а и река, на която жените ходеха да белят платната си . Много хубави гори с извори в

1L1aнJ1 HaTa има в местностите Кориуята, Лясково, Лисичи камен. Северната част на селото ­

Църна гора е изгоряна от турците и е гола.

Около Мишковата воденица - Долно ливаде има река и хубави ливади, до които

б ождани излизаха на разходка. "Муфтика" е над реката.

В края на селото - Муре Бърдо, покрай пътя за Серес, се бореха пехливаните на се­

,-:010.

Снимки от селото има в семейния ни архив - правени от приятеля на мъжа ми Стоя н .

известния художник Ари Калъчев и от сина ми Любомир -през 1982 г. 1

Селото е канализирано от френски инженер. Чешми има и при училището и черквата

(Попек), на пазара и др.

Училището е в черковния двор, с обучение до трети клас и с 8 учители: гл . учител Ча­

ков (от Голешево), Екатерина Котова, Секулов, Йор. Смилков, А. Константинов, Божана

Хаджидейкова (омъжена за братовчед на Никола Ванчев - чичо Кольо, приятел на мъжа ми

Стоян Котов И кръстник на сина ми Любомир), Мария Хаджиделева (и двете от Кукуш) , Е.

Трендафилова - 1912-1913 учебна година.

В черквата "Св. Димитър" има много хубава дърворезба с артика от мраморни плочи

и вътре с мраморни стълбове. Майстор на дърворезбата е същият, който е правил резбата и

на черквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик. По-малка черква имаше към Църна гора.

8 По-видни бродски фамилии са:

-Димкови - производители на часовници и калъпи за подкови; Никола Димков

е бил собственик на фабрика в Цариград, завършил е инженерство в Париж отличник, пише

на френски език труд за създаване на "Общество на народите"- родоначалник е на та 'зи идея ;

другите братя са работили в раQотилницата в Броди, наречена "Пехцата", ~t irО't\!IЦIi\J~1 1"(l,/)'Jw,Mt, Jre,~})J;"p ~tv,,/A.I{.. ~, -ДI>ОРТОВИ - търговци С маг<j3ИНИ в Броди, Ксанти, Кавала, Сяр и Цариград,

Революционни семейства: Иван Жилеви, (Иван Жилев е обесен от турците на 12

октомври 1907 г.); Марин Карамихайлови, Бардаклиеви - шивачи с дюкяни на пазара; Димо

Хаджидимови - учител в Кюстендил.

Местна интелигенция:

-Георги Баждарев - историк, автор на книгата "Горно Броди", учител в

8 гимназията в Солун; -Никола Ванчев - завършил Роберт колеж в Цариград, дипломат в България ,

приятел на мъжа ми Стоян Котов И на фамилията ни, кръстник на сина ми Любомир (1927

г.);

Основен поминък на селяните е бил гурбетчилъка. В селото се е добивало и желязо.

Прочути са самоковите, в които се обработвала богатата на магнетит руда , Добиваното же­

лязо се обработвало в пирони, мотики, камбани , в мечове, саби и ножове, с които са се въо­

ръжавали многобройните пирински чети. Сеело се ръж , царевица, фасул и картофи (едни от

най-хубавите в окръга).

Носиите на брожданките са били много живописни - клашник от шаяк (гриш) , поли

под клашника с вата и тигели от коприна, вълнен плат или басма и същите ръкави. Булките

носят такава дреха, цялата от шам (вид плат), ленена риза, ленена или смес лен и памук ,

украсени с бродерия. Другите жени са носели червен препас с ткана шарка около 4-5 см. Под

престилката носят прескут - вълнена или копринена шарена кърпа (Солунска, Цариградска),

който се носи само в празник и се препасва с престилката. Престилката е по-дълга. Клашни­

кът е черен, шарен с много цветни гайтани на джобовете, пазвата, отстрани. Престилките са

ткани на рае или на фигури, които са използвани и при направата на килими (ние имахме

такъв килим). Покрая са фестонирани и долу и по краищата около 20 см. Отдолу са с ресни

многоцветни, от вълна тефтик, пришити върху самата престилка като със синджир .. Под

престилката има хубав пояс, шарен, на вертикално рае, многоцветни с по-убити цветове

(червено), двойно превит, широк около 15 см. Палите също са обшити с гайтан - вълнени на

цветя, пауни, много шарени шамии (Солунски), които минават под брадата, вързват се горе

над главата и отдолу висят краищата. Отстрани се закачват (от булките или годениците) с

игли (куки) - сребърни или позлатени, с парички, които висят на синджирчета. На ризите

горе се носят копчета, наречени сърмени, с големи синджири, които се закачват чрез кука от

дясната страна на клашника, под рамото. Зуницата е широка лента от коприна, на която на

двата края се закачват препашилата (пахти) - кръгли или като бадеми - от сребро. Препасва

се над пояса и прескутника. Чорапите са плетени, бели, от кокалчетата и петите шарени с

разноцветни прежди. Обути са с папуци (отворени) , кожени обувки с малко фортче отзад, а

по-рано булките са носели жълти ботушки.

Мъжко облекло - по-видните хора с потури от гриш (домашно тъкан черен), украсени

долу и около джобовете с гайтани, долами - горна къса дрешка (до пояса) от гриш, -бродира­

на с гайтани, с дълги ръкави. Каръчка носят по-знатните, като по-официална горна къса дре­

ха със спуснати широки ръкави, които висят отзад (не се обличат) и бродиран с много

гайтани По-бедните хора носеха шалвари от същия плат .

Мъжете носят червени широки пояси и червени фесове, повечето с пискюли

(обикновено по-богатите). Чорапите са домашно плетени.

Кюстек са много синджири, закачени на доламата, който се е използвал за закачване

на часовник.

Баща ми Иван Жилев носеше панталони, домашно плетени бели чорапи бели и като

обувките, плетени на една страна.

В семейния ни архив има съхранени снимки с бродски носии. Трябва да се види и

снимката на племеника на Стоян проф. Димитър Пасков, която се намира в стария червен

албум от семейния архив. Вж. и книгата ''Горно Броди" на Иван Б~даров.

Красиви жени: Кипра Никова, Кипра Дьортова, Райка Алексова, Кипра Попвангело­

ва, Кипра Блескова, Неранза Столипина (приятелка на Халваджията - Димитър Халваджиев),

Недялка Бухлева Жилева (майка ми), Кипра Боргова - стройна, с лице като на кукла,

мраморна, фарфорна кожа.

Най-използвани музикални инструменти са гайдата и дайрето. С тях се свиреше на

хората. Най-голямото хорище беше на Кладнец, около реката. Имаше и квартални хориша:

Паскалево бърце (при нашата къща), Горно бърце, Камара, Лескоте и др. Момите обикаляха

хорищата. Когато няма инструменти игрите се изпълняват при съпровод на песни - две

групи пеят и отпяват (две "бучат" и една "върти" - бучачки и въртячки)

Хорото се води от мъжете, а на другия край са жените. Първата жена се хваща с пос­

ледния мъж с кърпичка.

Една от най-добрите певици в селото беше Котова Вангелия, майката на Стоян Котов.

Когато е пеела всички са се спирали да я слушат.

Записи на бродски народни песни направихме със сестрите ми Кипра и Възкресия

(Сия) през 1958 г Изпълнението на песните е на прима виста, без никаква предварителна

подготовка, но то дава представа за бродските песни и начина на тяхното изпълнение. Касе­

тата с тези записи се съхранява в нашия семеен архив и всеки, който желае може да я прослу­

ша.

Сватбите траят по три дни. Булката качват на кон и пеят: " Леле, аз съм мома над мо­

мите и невяста над невести ... " Булката има на главата си превес (копринена кърпа, която

закрива лицето й. На главата й (отпред и отзад) има златна тел. Колкото по-богата е булката,

толкова повече е златото. Деверът води хорото с байрак от копринена кърпа. В понеделник

изведачка (млада жена) води булката за вода. Като отиват да вземат булката пеят: "Ой,

кумове, сватове, що търсите тука, в момини дворове"; " Още не съм готова - нишо нямам

готово, нито шито, ни кроено .."; "Мър какво си правила в коледските постове, големите но­

щове ... " ;"Една бях у майка, та ме рано не будеше ... "

Пазарят се. Младоженецът ритва вратата. Дават хляб и зетят трябва наведнаж да отре­

же филия . Дружките на булката пеят: "Иди си Марио със здраве, та и захваляй, прошавай,

дето сме на куп спали ... " Качват булката на кон и пеят :"Аз съм мома над момите .. " и отиват

в черквата.

Има много "свещи" (места, където стават сборове). Най-голям събор става на св.

Пандале (Панталей) - през лятото. Всички (и гурбетчиите) си идват. Годениците носят китки

и пращат момиче да закичва роднините на годеника, като се зададат, а те ги даряват с пари.

Този събор става на мястото, наречено Св. Пандиле" - извън селото. Имаше и други сборове:

Св. Георги - мъжете ходят до местността с коне, чиито самари са покрити с хубави

килимчета. Като се върнат по-старите жени правят "влачено" хоро, хванати с дълги КЪРПИ ­

да им стане дълъг ленът. Друг събор се прави на Св. Богородица - параклисче, на Духовден ­

варят прясно мляко . Събор се прави и на Шавратец - около Великден . Всички икони се

изваждат още вечерта и с тях обикалят местността.

На Коледа ходят коледари. Обикновено момите пълнят джобовете на момците с

лешници. За Заговезни ходят на вечерня в черквата. Жените носят портокали или лимони и

там се прощават с близки и роднини.

На Великден кумовете носят пита хляб, яйца, вино . Татко вместо хляб носеше от СЯР

скара (голяма симидена пита със сусам) и лимоново сладко , та черпехме кумците. Имен ден

се празнува сутрин след черква (хубави черги и възглавници) .

На седянките обикновено се бели царевица - моми и момци пеят и белят до късно .

ЕПИЛОГ

" ... В югоизточна Македония големите градове бяха почти погърчени; и тези

българи в Сяр, Драма, Мелник, Демир Хисар, които бяха запазили езика си в I\:ЪЩИ,

вън се мъчеха да говорят по гръцки и се наричаха гърци. Селското население запази

българската си народност, но пробуждането му стана бавно и с големи борби. В тези

борби на българщината с гръцката пропаганда Горно - Броди игра първенствующа

роля в Серския окръг. Това, що бе Кукуш пред вратите на Солун и устието на Варда­

ра, това бе Горно - Броди пред портите на Сяр за устието на Струма. Затова и Горно

- Броди бе постигнато от съдбата на Кукуш, През време на балканските войни , с

турците и после със "съюзниците", Горно - Броди даде значително число добровол­

ци ....На 13 юлий пълчищата на Константина Българоубиеца нападнаха Горно - Бро­

ди и го обстрелваха с топове и картечен огън ....Евзоните още с ~лизането си в селото

започнали да палят къщите и изгорили почти цялото село: от хиляда къщи останаха

здрави около двесте.... "

" ..... жителите на Горно - Броди са пръснати из цяла България. Най-много

семейства се заселиха в Неврокоп и Пловдив. Значителни групи има в Татар Пазард­

ЖИI\:, Пещера, Батак, София.

Със своята интелигентност и предприемчивост брождени никъде няма да гла­

дуват, но душата им копнее към хубавото Горно-Броди. Тази обич към родното мяс­

то старите ще предават на децата си и един ден то ще приеме ПЗl\: истинските си сто­

пани." /стр. 84 и 85 от книгата на Г. Бl)tждаров "Горно Броди", София, 1929 г./

" ... Горно - Броди даде значителна интелигенция и деятели с общонародно зна­

чение. Освен поменатите вече хаджи Димко, А. Г. Ников, Г. Радев, такива са и

следните. Атанас поп Василев е бил възстаник в четата на Христо Ботйов.....ДимКов

Никола, син на Халембаков Димко, с више техническо образование, основа своя

моторна фабрика за петали в Цариград и е един от българските първенци там; той бе

един от мирските съветници при Екзархията в 1910 - 13 год. Мнозина учители се

отличиха като народни деятели...... " /стр. 84, там /.

Към имената, споменати от Г. Бсьждаров, трябва да прибавим и имената на

тези брождани, които определено са надхвърлили границите на малка България.

-Никола Димков, който освен споменатото по-горе, е всепризнат

родоначалник на идеята за създаване на "Общество на народите", изложена в труд

на Димков, написан на френски език.

-Проф. д-р Димитър Пасков /от Котовия род/, ръководител на l\:aT.

"Фармакология" към Медицинска академия, откривател на високо ефективното

лекарство "н~валин", добило световно признание.

-Петър Димков - изключителен природолечител, издал своите "рецеп­

ти" в три внушителни тома, станал легендарен с успешното лечение по негови мето­

ди на различни трудно излечими болести.

Вероятно има и други, заслужаващи подобно признание, но оскъдната инфор­

мация, с която разполагаме, за сега ги обрича на забвение.

Известно е също така, че гръцкият министър председател от близкото минало

Константин Караманлис е също от Горно Броди /от рода Караманови/.

С. Горно Броди е известно с плеядата изтъкнати революционери, сподвижни­

ци на легендарните Гоце Делчев и Яне Сандански:

-Атанас Ников, член на Серския окръжен революционен комитет, убит

от гръцки терористи в 1906 г.

- Димо Хаджидимов (син на кмета хаджи Димко, участник във всички

просветни и църковни борби) е съратник на Гоце Делчев, член на ЦК на БКП,

депутат в народното събрание, убит през 1924 г.

-Иван Жилев, ръководител на революционната организация в селото.JИ

Димитър Трендафилов Котов, секретар на същата организация, обесени през 1907 г.

в гр. Серес. По време на българското "присъствие" в тези райони, на името на двама­

та изтъкнати революционери е било кръстено едно училище в гр Серес. (Виж биогра­

фичните бележки-, оставени ни от дъщерята на Иван Жилев - Екатерина Котова,

както и книгата на Георги ~apOB "Горно - Броди").

-Войводите Георги Радев и Зимбюл войвода, четникът Димитър Котов

и още много знайни и незнайни борци за свободата на поробените ни земи са родом

от с. Горно Броди.

Семействата Димкови, Котови, Халембакови и Алексови са изработвали

оръжие, часовници за кули, камбани, бронзови изделия и др. Горно Броди е имало и

своите прочути майстори резбари, украсили редица черковни олтари в поробена и

свободна България.

След принудителната емиграция в България /1912 -1913 и 1917 - 1918 год.! на

преобладаващата част от населението на Горно Броди, брожданите отдават своите

сили за нейния просперитет. Няма област от обществено-икономическия и културен

живот на България, в която пълноценно да не са взимали участие брождани и техни­

те потомци. Дейността им е оценявана с различни държавни отличия и звания.

-Художници /Ари Калъчев, Димитър Кандимиров и др.!l;

-Музиканти /певци, пианисти, челисти и др.!;

-Писатели и поети ~Th~~ Белев, автор и на книгата за Горно Броди

"Планино, Пирин планино", Михаил Сматракалев - Жаров, адвокат и поет,

близък приятел на Никола Вапцаров и др.!

- Общественици /Нарцис Смилков, Иван Панев, кмет на София, Иван Бухлев,

кмет на гр. Гоце Делчев и др.!;

- Дипломати /пълномощен министър Никола Ванчев и др.!

- Депутати /Велислава Дърева и др.!;

- Научни сътрудници и професори в различни институти на БАН и висши

. ~ " кQ ~ .tJ,(!{>AAiучебни заведения и различни области на познанието(U:-ЬО ,/\\ \-j~Q I (1,' ~ ~~lЦkЛ..1.LOJ.М. {, Х''tL~Gм.ЕI\.\А..О~€CГ\t~~саt>.. \-\0...'1 \<..0.... ц:, W~~ и:tц~~~1 ....J ~ - Педагози с националНо значение /Искра KOTo~a, водещ методист по i;lЬлгарс~

ки език и литература в МОН и научно-изследователския институт "Тодор

Самодумов", заслужил учител, и др L. филолози - френска, английска, японсн:а

филология и др.!;

- Журналисти, инженери от всички видове специалности /апаратурата на

първата Българска телевизия е доставена от инж. Огнян Калоянов, потомы:

на Перухови/; архитекти, математици, физици, компютърни специалисти,

икономисти, химици, адвокати, лекари, стоматолози, фармацевти, ветеринар­

ни лекари, търговци, агрономи, лесовъди, хранително - вкусова промишле­

ност, текстил, офицери, в това число и летци, книжари, часовникари и много

други.

Много брождани са се заселили в различни страни на света:

- Америка /Петър Котов - музикант, фабрикант; Марин Халембаков - фермер

и др.!;

- Швейцария /Петър Скендеров, крупен търговец на тютюн/;

- Франция, Канада, Румъния и др. страни.

Живеещите в Гърция брождани /вероятно вече напълно аСИМ'Vlирани/ участ­

ват пълноценно в живота на Гърция. Допускаме, че освен учители, инженери, служи­

тели и др. има и брождани, достигнали до високи постове /например споменатият

Караманлис, генерал Вангелис, роднина на Никола Ванчев и др.!.

За много от имената не разполагаме с конкретна информация, поради което направените пропуски

вярваме, че ще ни бъдат простени.

I

* * * Ще ни се да вярваме, че систематизираните материали, отnасящи се до

"РОДОСЛОВИЕТО" на четирите фамилии /БУХЛЕВИ, ЖИЛЕВИ, ПЕРУХОВИ и

КОТОВИI, освен кратката и не особено пълна информация, предоставена на nотом­

,(ите, ще провокира у тях интерес и желание за едно по-задълбочено проучване па

историческата съдба и значение па БРО;Jlсданите за развитието на обществения,

културния и стопански Jlсивот на България, а и не само на нея!

Убедени сме, че усилията за реализиране на това особено ценно проучване,

освободено от каквито и да е партийни пристрастия и остро противопоставяне на

различни идеологически виJlсдания, не ще са напразни.

Брожданите имат качествата и силите, и са задължени, да извър­

шаттова.

гр. София котови

юни 2000 год.

Още стотици книги на дейци родени

в географска област Македония

може да намерите на:

www.strumski.com ...........................................................................................................................................................

Библиотека „Струмски”

е създадена в памет на

загиналите за Родината.