1

PROJECT WITHOUT BORDERS

ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ

Проект № 2007CB16IPO008-2009-1-097

„Устойчиво развитие на селското стопанство чрез увеличаване на капацитета и

създаване на инструменти за подкрепа на бизнеса”

Доклад за състоянието на селското стопанство в

регионa на община Ипсала, област Одрин, Р Турция

2

Това изследване се осъществява с финансовата помощ на Европейския съюз чрез

Програма за ТГС България – Турция - CCI № 2007СВ16ІРО008.

За съдържанието на тази публикация отговорност носи единствено Областната

Комисия по Ориза в Ипсала и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейския съюз и Управляващия орган на Програмата.

3

Съдържание 1. ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И КЛИМАТ НА ОБЛАСТ ОДРИН .............................................................. 4

1.1. ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ ........................................................................................................... 4

1.2. КЛИМАТ .......................................................................................................................................... 5

2. КЛИМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩИНА ИПСАЛА ........................................................................... 8

3. АНАЛИЗ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЕКТОР В РЕГИОНA НА ИПСАЛА ............................................................. 9

3.1. НАЛИЧНИ ЗЕМИ ............................................................................................................................. 9

3.2. ЗЕМЕДЕЛСКО ПРОИЗВОДСТВО .......................................................................................................... 10

3.2.1. Отглеждане на полски растения ................................................................................................ 10

3.2.2. Овошки и лозарство..................................................................................................................... 11

3.2.3. Зеленчукопроизводство .............................................................................................................. 11

3.2.4. Оранжерийно производство ...................................................................................................... 11

3.2.5. Животновъдство .......................................................................................................................... 19

3.3. РАБОТА НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” ЗА 2010 г. .......................................................... 21

3.3.1. ДИРЕКЦИЯ „ПРОЕКТИ И СТАТИСТИКА” ...................................................................................... 21

4. АНКЕТА.................................................................................................................................................... 30

5. ИЗВОДИ .................................................................................................................................................. 41

4

1. ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И КЛИМАТ НА ОБЛАСТ ОДРИН

1.1. ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

Одрин е разположен в Тракийската част на Мраморноморския регион. На юг граничи с

Егейско море, на север с България, на запад е разположена Гърция, а на изток е заобиколен от

Текирдаг, Лозенград и Чанаккале.

Площта на Одрин е 6.098 km², като средната му надморска височина е 41 м. В

административно отношение област Одрин се състои от 8 общини (една от които централна) и 248

населени места.

В Тракийския полуостров област Одрин обхваща Странджа планина на север, планина Боатин

и залив Сароз в Егейско море на юг, река Марица и Маришката долина на запад и долината на Ергене

на изток. 80% от площта на областта е обработваема.

Областта, която обхваща значителна част от западните гранични площи на Турция, граничи с

България, като дължината на границата е 88 км. Границата на област Одрин с България започва от

границата на област Лозенград (Къркларели), пресича р. Тунджа, простирайки се на югозапад до р.

Марица, където се пресичат границите на Турция, България и Гърция. Река Марица всъщност

съставлява границата на областта с Гърция. Източният бряг на реката принадлежи на Одрин, а

западният бряг – на Гърция. Дължината на границата между Одрин и Гърция е 204 км. и завършва в

Енез.

Област Одрин, която се намира в Тракийската част, разположена югоизточно в Балканския

полуостров, показва разнообразие на земни форми. Това разнообразие се състои в планини и

върхове с различна височина и в по-ниско разположените плата и низини. На север и североизток и

на юг и югоизток областта е заета от планини и плата.

Реките с особена значимост в областта – Марица, Тунджа, Арда и Ергене – достигат

максимално пълноводие през месеците Март и Април поради интензивните валежи, характерни за

този период. През летните месеци запазват нормално пълноводие. Нивата на реките са най-ниски

през периода на посев и поливане на арпа – най-важният земеделски потенциал в региона.

Като изключим течащите води, повърхностните води на Одрин включват естествени езера,

язовири, водоеми и малки езера. По-значителните естествени езера се намират в местността Енез,

където Марица се влива в морето. Това са езерата Гала, Далян, Ташалтъ, Тузла, Бюджюрмене,

Съгърджък и Памуклу.

Одрин е преходна зона, която остава под влиянието едновременно на Средизомноморския

климат и типичния за Централна Европа континентален климат. Понякога и на места проявява

различни климатични условия под влиянието на Черно, Егейско и Мраморно море. През зимата,

когато преобладава средиземноморския климат в региона е умерено с валежи, а когато се прояви

континенталния климат е сухо със снеговалежи. Лятото е горещо и сухо, а пролетта протича с обилни

валежи. В басейна на Ергене, който играе важна роля за земеделието в региона, преобладава

неблагоприятен континентален климат. Местността е заобиколена от планини, които пречат на

мекия морски климат да навлезе и създават условия именно за такъв неблагоприятен климат.

5

Средногодишната температура е 13,4 °C, най-високата температура 41,5 °C е достигната през месец

Юли, най-ниската температура –22,2 °C е измерена през месец Януари. Средногодишните валежи

достигат 585,9 mm, като средногодишното съотношение е 70%.

1.2. КЛИМАТ

При настъпване на евентуална земеделска суша в резултат от глобалното затопляне, освен спад

в земеделското производство и икономическите загуби се очаква и нарушаване на екологичното

равновесие, като всичко това неизбежно ще повлияе на социалния живот.

Натрупването на парникови газове (водни пари, СО₂, метан, озон и азотен оксид) в атмосферата

води до повишаване на температурата на земната кора и атмосферните слоеве в близост до нея. В

резултат на това се стига до Глобално затопляне, което от своя страна води до изменения и в другите

климатични условия и до поява на Глобални климатични промени като цяло.

Страната ни фигурира в рисковата група със страните, застрашени от въздействието на

Глобалното затопляне. Под въздействието на Глобалното затопляне се наблюдават неблагоприятни

изменения като намаляване на водните ресурси, опожаряване на горски площи, суша, екологични

нарушения и опустиняване като резултат от всичко това.

При това положение площите, засети с житни култури, които сега се намират в преходни

климатични пояси постепенно ще се придвижат към полюсите. Същото важи и за останалите

култури.

В област Одрин, разположена в Тракийската част на Мраморноморския регион, преобладава

студен континентален климат, но има години, в които преобладава умерен климат с обилни валежи

или изцяло остава под влиянието на Черноморския климат. Средногодишната температура в

областта е 13,5°С, средногодишните валежи възлизат на приблизително 600 mm. Снежната покривка

се задържа средно 20 дни в годината и се наблюдава замръзване около 60 дни в годината.

Средната скорост на вятъра е 1,7 м/сек. В региона преобладава северният вятър, който духа

годишно общо 4 хиляди пъти, следван от северозападния и югоизточния вятър. Най-високоскоростен

е южния вятър, който духа със скорост 28,9 м/сек. Най-високото налягане в местността е измерено в

периода между 1931 – 1965 г. - 1038,1, а най-ниското установено налягане е 979,9. Установената

относителна влажност е 71%. Средното количество на изпаренията е 910 мм., броят на мъгливите

дни е 27, продължителност на слънцегреене 6,5 часа, а посоката на преобладаващия вятър е северна.

Одрин е преходна зона, която остава под влиянието едновременно на Средизомноморския

климат и типичния за Централна Европа континентален климат. Понякога и на места проявява

различни климатични условия под влиянието на Черно, Егейско и Мраморно море. Когато

преобладава средиземноморският климат в региона зимата протича умерена с валежи, а когато се

прояви континенталния климат зимата е мразовита със снеговалежи. Лятото е горещо и сухо, а

пролетта протича с обилни валежи. В басейна на Ергене, който играе важна роля за земеделието в

региона, преобладава неблагоприятен континентален климат. Местността е заобиколена от

планини, които пречат на мекия морски климат да навлезе тук и създават условия именно за такъв

неблагоприятен климат. .

Средногодишната температура в Одрин е 13,5°С. Тази стойност в съседните областни

центрове е съответно 14,6°С за Чанаккале, 13,0°С за Лозенград, 13,7°С за Текирдаг. Най-горещите

6

месеци в областта са юни, юли и август, а най-студените месеци са декември и януари. Средната

температура през летните месеци е 23,4°С . Валежите се разпределени пропорционално през цялата

година в Одрин : количеството на средногодишните валежи е 616,1 мм. Най-обилни са валежите

през месеците ноември, декември и януари. Средното количество на валежите през туристическия

сезон (месеците юни, юли и август) е 97,4 мм. Средната скорост на вятъра е 2,9 м/сек., като

преобладаващият вятър в Одрин е Северният вятър, който духа общо 4,018 пъти в годината., следван

от северозападния и югоизточния вятър. Най-високоскоростен е южният вятър, който духа със

скорост 28,9 м/сек.

Таблица 1 : Валежи в община Ипсала, област Одрин по години (mm)

МЕСЕЦ 2000 2001 2002 2003 2004 2005

ЯНУАРИ 32.3 46,0 25,0 126,1 61,2 84,3

ФЕВРУАРИ 27.2 23.7 18,8 41,2 9,4 144,7

МАРТ 36.4 26.6 98,6 13,6 34,1 29,7

АПРИЛ 60.9 57.7 30,3 55,1 14,6 17,6

МАЙ 52.6 25.8 15,9 79,8 59,6 55,4

ЮНИ 16.7 16.7 26,2 5,2 95,2 15,1

ЮЛИ 0.8 28.7 33,9 44,8 34,1 106,9

АВГУСТ 30.5 9.4 12,8 13,4 25,1 48,4

СЕПТЕМВРИ 42 62.2 118,9 24,5 0,5 10,5

ОКТОМВРИ 35.7 48,0 73,8 105,7 5,2 56,3

НОЕМВРИ 61.8 62.3 113,4 8,7 27,8 90,2

ДЕКЕМВРИ 22.1 103.3 51,8 49,4 107,1 107,1

ОБЩО 377 510.4 619,1 567,5 473,9 766,2

МЕСЕЦ 2006 2007 2008 2009 2010

ЯНУАРИ 56,4 92,4 32,4 82,2 95,6

ФЕВРУАРИ 55,4 36,6 28 82,2 186,1

7

Таблица 2 : Особени климатични събития за 2008 г.

МЕСЕЦ Брой заснежени

дни

Брой мъгливи

дни

Брой

мразовити дни

ЯНУАРИ 4 13 17

ФЕВРУАРИ 2 8 14

МАРТ 2 2 -

АПРИЛ - 2 -

ОКТОМВРИ 4 6 -

НОЕМВРИ 9 8 3

ДЕКЕМВРИ 7 3 9

Таблица 3: Особени климатични събития за 2009 г.

МЕСЕЦ Брой

заснежени дни

Брой мъгливи

дни

Брой

мразовити дни

ЯНУАРИ 14 8 17

МАРТ 122,8 41,6 31,3 49,7 73,7

АПРИЛ 24,0 17,0 44,1 16,0 35,9

МАЙ 36,5 122,0 33,4 38,1 11,0

ЮНИ 87,8 8,2 45,7 23,6 54,2

ЮЛИ 62,1 0,8 34 89,4 80,2

АВГУСТ 40,9 9,1 8,1 17,0 -

СЕПТЕМВРИ 86,0 45,7 71,6 74,1 37,7

ОКТОМВРИ 54,9 40,5 18 139,8 98,1

НОЕМВРИ 25,8 147,1 29,2 53,2 41,7

ДЕКЕМВРИ 32,9 85,0 35,6 125,8 53,3

ОБЩО 685,8 646 385,2 665,3 767,5

8

ФЕВРУАРИ 4 3 10

МАРТ - - 3

АПРИЛ - 1 -

МАЙ - 2 -

ОКТОМВРИ - 2 -

НОЕМВРИ - 13 3

ДЕКЕМВРИ - - -

Таблица 4: Особени климатични събития за 2010 г.

МЕСЕЦ

Брой

заснежени

дни

Брой мъгливи

дни

Брой мразовит

дни

ЯНУАРИ 6 1 -

ФЕВРУАРИ 2 1 1

МАРТ 2 2 -

АПРИЛ - - -

МАЙ - 1 -

НОЕМВРИ - 10 -

ДЕКЕМВРИ 2 4 -

2. КЛИМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩИНА ИПСАЛА

Община Ипсала е разположена в южната половина на област Одрин в близост до централната

част на областта. На изток граничи с община Кешан, на запад с Гърция, на север с общините

Узункьпрю и Мерич, на юг отново с община Кешан и община Енез. Площта и възлиза на 753 km².

Разстоянието между Ипсала и гр. Одрин е 108 км., като броят на населението според последното

преброяване е 33 564. Община Ипсала е на четвърто място в областта по демографски признак.

По-голямата част от населението живее в останалите градове и села. Икономиката в общината

се основава на земеделие, животновъдство и промишленост. Община Ипсала снабдява пазара в

Истанбул с растителните и животинските си продукти. Основните земеделски продукти са пшеница,

слънчоглед, захарна цвекло и ориз. Освен тези продукти значителен дял в икономиката заемат и

9

продукти като ечемик, фасул, грозде, пъпеши, дини, ябълки, круши и зеленчуци. На база на

земеделието е развита и хранителната индустрия. Животновъдството е особено развито, като в

региона се отглеждат предимно едър добитък, биволи и къдрави овце, които се славят с високата си

млекодайност и висок добив на вълна. В мандрите се произвежда бяло сирене, кашкавал и

Румелийски кашкавал.

Има фабрики за преработка на растително масло, оризова арпа и брашно, както и

производствени бази за тухли. Сладката вода в общината се бутилира и продава от общински бази.

В община Ипсала няма планински местности. По-голямата ѝ част остава на изток,

разположена върху ерозирало плато, наречено Източно-Тракийско Неравно Плато. Най-голямата

долина в общината е долината на река Марица. Дълбочината и наклона на коритото и в нашата

страна са малки. Равнината в широката основа на долината е наречена Низина Ипсала. Тази низина е

защитена от притока на р. Марица благодарение на изградени дълги бариери.

Низина Ипсала, разположена на югозапад от Одрин е осеяна с ниски възвишения, които я

правят неравна. Възвишенията са разположени в северната и източната част на низината и

височината им варира от 100 до 300 м.

Другите реки в общината са седем потока, разположени в равнинната част. В южната част на

низината се намират езерата Челтик, Съгърджъ и Памуклу. Бараж Султанкьой и язовир Кумдере са

изкуствени водоеми.

Естествената растителна покривка е представена от гори. На места, където горите са

унищожени, са образувани степи. Степите се оползотворяват като ниви и пасища.

Климата в общината се отличава от климата на област Одрин единствено по това, че

северната ѝ половина е под влияние на Средиземноморския Тракийски преходен климат, а друга

голяма част остава под влиянието на Мраморноморския климат. Преходния климат като цяло се

характеризира като неблагоприятен континентален, но в сравнение с този на областта като цяло тук

се проявява като по-мек. При Мраморноморския тип климат зимата протича с валежи, като

общината се характеризира със средновисока влажност, броят на заснежените дни е по-малък и

климата е сравнително умерен. Влажните площи са доста широки поради интензивните валежи.

3. АНАЛИЗ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЕКТОР В РЕГИОНA НА ИПСАЛА

3.1. НАЛИЧНИ ЗЕМИ

Общата площ на общината възлиза на 72.813 хектара, като 56.136 хектара от нея е заета от

земеделски площи, разпределени на 15.958 хектара поливни земеделски площи и 40.178 хектара

неполивни земеделски площи.

10

Таблица 5 : Предназначение на земите в Ипсала

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ПЛОЩ

(дк) ПРОПОРЦИЯ (%)

Земеделски площи 56.136 44

Поливни земеделски площи 15.958 12

Неполивни земеделски площи 40.178 31

Извън земеделски площи 16.677 13

Обща площ 72.813 100

44%

12%

31%

13%

Tarımsal Alan

Sulu Tarım Alanı

Kuru Tarım Alanı

Tarım Dışı Alan

Графика1 : Разпределение на земите по предназначение

3.2. ЗЕМЕДЕЛСКО ПРОИЗВОДСТВО 3.2.1. Отглеждане на полски растения

Добивът, заетите площи и произведените количества от полски растения за 2010 г са

представени в Таблица 8. Когато стане дума за растениевъдство най-често споменаваните растения

са пшеница, слънчоглед и оризова арпа. Посочените култури се отглеждат на площ от 56.136 хектара.

Голяма част от житото и слънчогледа се отглежда в неполивните площи чрез двустранно редуване.

Оризовата арпа се отглежда предимно в поливни площи.

Стойностите за посевни площи, производство и добив на жито, слънчоглед, оризова арпа и

фуражна царевица по години са представени подробно в Таблица 12, 13, 14 и 15.

Земеделски площи

Поливни зем. площи

Неполивни зем. площи

Извън земеделски площи

11

3.2.2. Овошки и лозарство С влизането в сила на програмата за Подкрепа на сертифицирано производство на разсад

през 2005 в Одрин, съвместно с усилията на Областната Дирекция и финансовата подкрепа,

осигурена от Областната Администрация се наблюдава значително увеличение на засетите с овошки

и лозя площи, както и скок в произведените количества.

Данни за заетите площи и производството на овошки са представени в Таблица 9.

В общината ни се отглеждат трапезно грозде и грозде за вино. Данни за засетите площи и

производство на трапезно грозде и грозде за вино са представени в Таблица 10.

3.2.3. Зеленчукопроизводство Зеленчукопроизводството в общината е доста ограничено, тъй като площите, засети с полски

култури за всяко стопанство се оказват достатъчни за препитанието на семейство. Освен

производството на пъпеши, дини и домати, отглеждани като полски култури, производството на

зеленчуци с пазарно предназначение е сравнително ниско. Производството на дини и пъпеши е

концентрирано предимно в общините Кешан, Ипсала, Мерич и Узункьопрю, а домати се отглеждат

най-вече в Кешан и Ипсала. Засетите площи и производството на зеленчуци през 2010 г. са показани

в Таблица 11.

Обобщени данни за заетите площи, производство и добив на дини и домати по години са

представени подробно в Таблица 13.

3.2.4. Оранжерийно производство Оранжерийното производство в общината ни започва след 1995 г. и не показва особено

развитие поради неблагоприятните климатични условия. Въпреки това оранжериите, изградени от

производители, които искат да увеличат производителността върху по-малки площи, реализират

успешна дейност. В класификацията, която се базира на структурата (начина на изграждане) на

оранжериите, фигурират предимно полиетиленови оранжерии и високи тунели.

През 2010 г. в община Ипсала е изградена една стъклена оранжерия върху площ от 6,000

декара.

Актуалното състояние на оранжериите в общината е представено по-долу в Таблица 7.

Таблица 7: Налични оранжерии в общ. Ипсала през 2010 г.

Име на

община

СТЪКЛЕНИ

ОРАНЖЕРИИ

ПОЛИЕТИЛЕНОВИ

ОРАНЖЕРИ

ОРАНЖЕРИИ ОТ

ТУНЕЛЕН ТИП ОБЩО

Брой

оранжерии

ПЛОЩ

(дк)

Брой

оранжерии

ПЛОЩ

(дк)

Брой

оранжерии

ПЛОЩ

(дк)

Брой

оранжерии

ПЛОЩ

(дк)

ИПСАЛА 1 6,000 11 2,526 12 8,526

12

Таблица 8 : Производство на полски култури за 2010 г. (2. Прогноза)

Вид на продукта Ипсала

(тон)

Ипсала

(дк)

Добив

на

декар

(кг/дк)

ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ

Пшеница (други) 54.502 155.721 350

Оризова арпа 175.500 195.000 900

Ечемик (други) 625 2.500 250

Ечемик (за пиво) 0 0 0

Ръж(зърно) 105 300 350

Овес (зърно) 60 150 400

Царевица (зърно) (първа

реколта) 540

600 900

Царевица (зърно) (втора

реколта) 0

0 0

Тритикале (зърно) 240 600 400

БОБОВИ РАСТЕНИЯ Ипсала

Бакла (за консумация) 0 0 0

Нахут 11 30 350

Боб 0 0 0

ФУРАЖНИ РАСТЕНИЯ Ипсала

(тон)

Ипсала

(дк)

Добив

на

декар

(кг/дк)

Фий (зелена трева) 1.680 1.200 1.400

Царевица (фуражна)

(първа реколта) 10.500

3.500 3.000

Царевица (фуражна)

(втора реколта) 13.000

5.200 2.500

13

Детелина (зелена трева) 5.000 1.000 5.000

Еспарзета (зелена трева) 0 0 0

Цвекло 0 0 0

Фуражна ряпа 0 0 0

Овес (зелена трева) 0 0 0

Тритикале (зелена трева) 3.000 2.000 1.500

Продължение на Таблица 8:

Вид на продукта Ипсала

(тон)

Ипсала

(дк)

Добив

на декар

(кг/дк)

ИНДУСТРИАЛНИ

РАСТЕНИЯ

Захарно цвекло 0 0 0

Тютюн 0 0 0

Метлика 0 0 0

КОРЕНОПЛОДНИ

РАСТЕНИЯ

Картофи (други) 0 0 0

Лук (зрял) 0 0 0

Чесън (зрял) 0 0 0

МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА

Слънчоглед (за олио) 52.575 175.250 300

Сусам (първа реколта) 0 0 0

Шафранка 0 0 0

Рапица 463 1.250 370

Таблица 9 : Засети площи с овошки и производство на плодове за 2010 г. (2. Прогноза)

14

Вид на продукта Ипсала

(дк)

Ипсала

(тон)

Круша 10 150

Дюля 0 58

Ябълка (Golden) 36 141

Ябълка (Starking) 0 0

Ябълка (Grannysmith) 0 0

Ябълка (други) 0 0

Мушмула* 0 0

Слива 3 68

Кайсия (без нектарини) 0 34

Червена боровинка* 0 0

Череша 4 9

Продължение на Таблица 9:

Вид на продукта Ипсала

(дк)

Ипсала

(тон)

Праскова (други) 0 66

Праскова (Нектарини) 0 0

Вишна 0 11

Нектарини* 0 0

Бадеми* 0 23

Орехи 1.150 24

Ягода 0 0

Черница* 0 38

Смокиня* 3 3

*Налични под формата на разпръснати дръвчета

15

Таблица 10: Лозарство в Ипсала и Кешан

Лозарство

Вид на

продукта Ипсала Кешан

Трапезно

грозде (със

семки)

Заети площи (дк) 841 1.855

Производство (тон) 207 1.350

Грозде за вино Заети площи (дк) 413 0

Производство (тон) 673 0

Таблица 11 : Засети площи (ЗП)/(дк) и производство (П)/ (тон) на зеленчуци за 2010 г. (2.

Прогноза)

Вид на продукта Ипсала

Зеле (бяло)

ЗП 7

П 29

Зеле (Червено)

ЗП 0

П 0

Маруля (къдрава)

ЗП 4

П 2

Маруля (главеста)

ЗП 0

П 0

Спанак

ЗП 32

П 18

Праз

ЗП 0

П 0

Магданоз

ЗП 0

П 0

16

Тиква (бяла)

ЗП 0

П 0

Тиква (сладка)

ЗП 7

П 35

Тиква (за сушене)

ЗП 28

П 3

Краставица

(трапезна)

ЗП 15

П 30

Краставица (за

туршия)

ЗП 5

П 10

Патладжан

ЗП 4

П 13

Чушки (за

пълнене)

ЗП 5

П 3

Пипер

(продълговат)

ЗП 18

П 7

Пипер (за

консервиране)

ЗП 47

П 38

Тученица

ЗП 0

П 0

Рока

ЗП 0

П 0

Диня

ЗП 2.200

П 9.900

Пъпеш

ЗП 2.350

П 9.400

17

Чесън (зелен)

ЗП 0

П 0

Лук (зелен)

ЗП 52

П 52

Морков

ЗП 0

П 0

Ряпа (червена)

ЗП 0

П 0

Карфиол

ЗП 20

П 30

Бамя

ЗП 18

П 14

Домати

(трапезни)

ЗП 110

П 534

Домати (за

консервиране )

ЗП 0

П 0

Бакла (прясна )

ЗП 18

П 14

Грах (пресен )

ЗП 0

П 0

Боб

ЗП 0

П 0

Фасул (зелен)

ЗП 5

П 4

Таблица 12: Заети площи, производство и добив на пшеница в Ипсала

18

ИМЕ НА

ОБЩИНА 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010*

ИПСАЛА

Заети площи

(ха)

21.925 22.000 22.000 18.178 15.650 15.760

15.572

Производство

(тон)

78.930 77.000 77.000 90.889 101.725 78.800

54.502

Добив (ха/кг) 3.600 3.500 3.500 5.000 6.500 5.000 3.500

* Представени съгласно 2. прогнозни резултати за 2010 г.

Таблица 13: Заети площи, производство и добив на слънчоглед в Ипсала

ИМЕ НА

ОБЩИНА

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010*

ИПСАЛА

Заети площи

(ха)

10.400 14.000 14.000 16.400 16.868 16.772 17.525

Производство

(тон)

18.720 35.000 35.000 36.080 42.170 41.930 52.575

Добив (ха/кг) 1.800 2.500 2.500 2.200 2.500 2.500 3.000

* Представени съгласно 2. прогнозни резултати за 2010 г.

Таблица 14: Заети площи, производство и добив на оризова арпа в Ипсала

ИМЕ НА

ОБЩИНА

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010*

ИПСАЛА

Заети площи

(ха)

17.600 18.000 18.000 19.500 19.800 20.000 19.500

Производство

(тон)

158.400 162.000 162.000 165.750 178.200 180.000 175.500

Добив (ха/кг) 9.000 9.000 9.000 8.500 9.000 9.000 9.000

*Представени съгласно 2. прогнозни резултати за 2010 г.

19

16 000

17 000

18 000

19 000

20 000

2004 2005 20062007

2008 2009

2010*

Площи, заети с оризова арпа (ха) по години

Графика 2. Площи, засети с оризова арпа

Таблица 15: Заети площи, производство и добив на царевица по общини

ИМЕ НА

ОБЩИН

А

2007 2008 2009 2010*

I.

РЕКОЛТА

II.

РЕКОЛТА

I.

РЕКОЛТА

II.

РЕКОЛТА

I.

РЕКОЛТА

II.

РЕКОЛТА

I.

РЕКОЛТА

II.

РЕКОЛТ

А

ИПСАЛА

Заети

площи

(ха)

290 520 300 550 300 570

350 520

Производ

ство (тон) 8.700 10.400 10.500 12.650 10.500 14.250

10.500 13.000

Добив

(ха/кг) 30.000 20.000 35.000 23.000 35.000 25.000

30.000 25.000

*Според 2. Прогнозни стойности за 2010 г.

3.2.5. Животновъдство

В усилията за постигане на животинска порода с висока производителност се прилагат два

основни метода. Те се състоят в директен внос на животни за разплод за осигуряване на

продължителността на породата и изкуствено осеменяване. През 1985 г. животновъдството в

общината ни се развиваше като второстепенна земеделска дейност главно под формата на

разпръснати семейни стопанства и затворени обори.

В периода 1990-1994 г. започна активна дейност на Фонда за подпомагане и оползотворяване на ресурсите, благодарение на който производителите изградиха големи животновъдни стопанства.

Изкуственото осеменяване, което беше започнало през 1985 г. в областта и се прилагаше

единствено в общ. Узункьопрю, днес се практикува във всички общини и стопанства благодарение на

Съюза на животновъдите и други лица и организации.

20

В резултат на посочените полезни практики животновъдството в общината се съживява и

придобива стойност, изграждат се доста стопанства и много стопанства начело със Съюза на

животновъдите продават крави за разплод в други области на страната.

В Протокола за маркиране на животни от 2006 г. дейността по маркиране и идентификация на

животните в областта е възложена на Съюза на животновъдите в Одрин. Данните от маркирането се

въвеждат както в родословните книги, така и в системата на Тюрк-вет (ветеринарната система в

Турция).

Дейността по изкуствено осеменяване в община Ипсала се осъществява изцяло от частни лица

и организации съгласно разпоредбите на „Наредба за основните принципи и дейности за изкуствено

осеменяване, естествено осеменяване, трансфер на яйцеклетки и ембриотрансфер”, публикувана в

Държавен вестник брой 25155 на 01.07.2003 г.

3.2.5.1. Животни и структура на стопанствата

Като цяло животновъдните стопанства в общината ни са малки като структура, с малък брой

животни.

Едър и дребен добитък

Таблица 16: Животни в община Ипсала (2010)

İpsala

Брой на едрия добитък 18478

Брой на дребния добитък 21093

ОБЩО 39571

Домашни птици

Таблица 17: Домашно птици в общината*

ИМЕ НА ОБЩИНА

БРОЙ КОКОШКИ

(Брой)

Други домашни птици

(Брой)

Бройлери Кокошки

носачки Пуйки Гъски Патици

ИПСАЛА 470 9.212 2.214 1.514 1.622

* Цифрите за 2010 г. са непотвърдени, поради което са представени данните за 2009 г.

Пчеларство

Таблица 18 : Пчеларство

21

Име на

община

Брой пчели-

кошери

(стар метод)

Количество

(Брой)

Брой пчели-

кошери

(нов метод)

Количество

(Брой)

Брой населени

места, в които се

отглеждат пчели

(Брой)

Натурална

мед

Производст

во (кг)

Восък

Производств

о (кг)

ИПСАЛА 30 2.775 18 31.125 621

NOT: Данните за птицевъдство и пчеларство не са окончателни.

3.2.5.2. Животински продукти Подсектора животновъдство е направление в земеделската дейност с особено значение за

общината. Данни за производството на животински продукти по години са показани в Таблица 19.

Таблица 19: Производство на животински продукти по години

ГОДИНА МЕСО

(ТОН) МЛЯКО (ТОН) РИБА (КГ)

МЕД (КГ) ЯЙЦА(БРОЙ)*

2004 3.718 270.300 4.532.674 751.434 12.515.095

2005 3.895 319.176 4.702.530 782.432 21.044.232

2006 5.067 347.636 4.091.752 997.968 21.750.254

2007 4.723,9 184.370 5.065.857 589.914 24.170.339

2008 5.932 181.604** 2.202.944 764.413 23.359.169

2009 6.533 188.157** 4.009.072 735.606 22.483.425

2010 4.998,756 186.482.211,48** 1.947.310 **** ****

*Даден е общия брой кокоши, патешки, гъши и пуешки яйца.

3.2.5.3. Водни продукти

В община Ипсала има 4 Кооперации за водни продукти, които осигуряват по-добро оползотворяване и пласиране на водата. Кооперациите получават странична помощ в техническа насока.

3.3. РАБОТА НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” ЗА 2010 г.

3.3.1. ДИРЕКЦИЯ „ПРОЕКТИ И СТАТИСТИКА”

3.3.1.1. Статистически разработки

Статистическите данни за земеделските цени се въвеждат в електронна среда в

Информационно-статистическата система между 20-25 число всеки месец и резултатите се подават в

Централата на Турския Статистически Институт.

22

Данните за организации, които произвеждат земеделско оборудване и машини и бази за

сушене на продукцията в общината се изпращат в Главна Дирекция за Развитие на Земеделското

Производство към Министерството през месец януари.

Финансовите изчисления относно продуктите ечемик, слънчоглед, пшеница, оризова арпа,

рапица, пъпеши, дини и фуражна царевица се извършват след събиране на реколтата и

информацията се подава в Дирекция по Икономика на земеделието и изследователска дейност към

Министерството.

В края на всяка година се извършва инвентаризация в областта и информацията се подава в

Областна Управа – дирекция Областно планиране и координиране.

3.3.1.2. Дейност на Регистъра на земеделските производители (РЗП) и свързаните/подкрепящи

институции

Съгласно Правилника на РЗП, това е система, отворена 12 месеца, която генерира обобщени

данни за самоличност на земеделските производители и информация за тяхното производство,

която се основава на декларираното от тях, а също и всички необходими данни, на които се основава

финансовото подпомагане, отпускано от Министерството за земеделския сектор.

В изградената през 2001 г. система има доста нововъведения. Досиетата на земеделските

производители, регистрирани в РЗП се подават в кметствата по населени места. Земеделските

производители актуализират данните за съответната година и подават досиетата си в Общинските

или Областни Дирекции по земеделие, за да бъдат обработени в системата. Информацията се

въвежда в системата според данните за производство и особеностите на подпомагането, което ще

получат производителите. Всички процедури се приключват съгласно обявените срокове по

програмата за подпомагане и влиза в сила допълнителният срок, през който се преглеждат

възраженията и се изготвят окончателните таблици и обобщения, след което готовите документи се

подават в Министерството като основание за плащане.

Таблица 20: Финансово подпомагане за гориво, торове и почвен анализ през 2010 г.

23

ИПСАЛА 1/2/2011

14:57

Област

Общин

а

Гориво

Брой

стопанств

а

Гориво

Площ

(дк)

Гориво

Стойност

(ТЛ)

Химиче

ски

торове

Брой

стопанс

тва

Химически

торове

Площ (дк)

Химическ

и торове

Стойност

(ТЛ)

Почве

н

анализ

Брой

стопан

ства

Почвен

анализ

Площ

(дк)

Почвен

анализ

Стойност

(ТЛ)

ОБЩА

СУМА

(ТЛ)

ОДРИН

ИПСАЛА

5835

409261,886

1585594,69

5817

382151,285

1760250,15

181

57058,978

142647,87

3488492,71

24

3.3.1.3. Ползване на земите с извън земеделско предназначение

Този Правилник обхваща въпросите, касаещи оползотворяването на земни площи за извън

земеделски цели като: опазване на земеделските площи, изграждане и доизграждане на жилищни

зони, изграждане на военни, промишлени, транспортни, образователни, здравни, туристически,

информационни, спортни, земеделски съоръжения, складове и други, и получаването на

необходимите разрешения за това.

Съгласно чл. 5 от Закона за опазване и предназначение на земята (№5403), влязъл в сила с

публикуването му в Държавен вестник брой 25880 на 19.07.2005, Областният съвет за защита на

земите продължи своята дейност и през 2009 г. под председателството на Областния Управител.

Функции на Съвета:

a) Проучва, оценява и наблюдава с оглед опазване, подобряване и оползотворяване на земята

във всички дейности, касаещи ползване на земеделска земя; определя неблагоприятното

въздействие; съставя становище за предприемане, подобряване и осигуряване на приложимост на

мерките за подобряване състоянието на земята и разрешава проблемите, свързани с това.

б) Следи местните планове и проекти с оглед контролиране и насочване на всички

инициативи, изискващи използване на земеделски земи.

в) Следи за прилагането на мерките за опазване на земята на местно ниво, дава оценки и

препоръки за разрешаване. Изготвя становище относно годишни работни програми на местно ниво,

базирайки се на подготвените планове за опазване на земята и използване на земеделските земи и

контролира спазването му.

г) Следи за съответствие между планове, изготвени на национално, регионално и местно ниво.

д) Приема заявления, регламентирани по закон и ги пренасочва в съответните институции.

е) Изпълнява всички други предвидени в закона функции.

Работа през 2010 г. по мярка „Оценка на земите”

1 - В резултат на работата по Проекта за установяване и подобряване на проблемни земеделски

земи (STATİP) - Етап 1, продължила в периода 2004 – 2008 г. , в цяла област Одрин бяха

класифицирани 627.131,10 ха земи и същите бяха нанесени в картата. С този проект всички граници

на населени места, райони, общини и области, всички жилищни зони, горски площи, пасища, ливади,

поливни земеделски площи, водни площи бяха остойностени в CAD- среда и класифицирани

съгласно класификация на земите по Закон № 5403, а именно:

- Абсолютни земеделски площи - Площи за специфични нужди/продукти - Засадени земеделски площи - Маргинални земеделски площи

25

2- Извършени са процедури по земеразделяне и парцелация съгласно „Правилник за установяване наличието на достатъчно земеделски активи в земеделските площи”.

3- За близо 40.000 дк проблемни площи в Областта – предимно в община Хавса и прилежащите села – бяха изготвени проекти за дейности като контрол на ерозията, съвременни земеделски техники, посев на многогодишни фуражни растения, подхранване на почвите с органични вещества, изграждане на овощни градини, озеленяване на площите между нивите, терасиране, отглеждане на алтернативни култури и пр. по Проект „Опазване на земеделските площи с екологична цел”. Същите проекти са изготвени и подадени в Министерството на земеделието и селското стопанство с молба за отпускане на финансиране. В момента се очаква писменият отговор на Министерството за исканото финансово подпомагане.

4- В рамките на 2010 г. са разгледани 54 заявления за оползотворяване на земи за извън земеделски цели съгл. чл. 13 на Закон № 5403, които постъпиха в Областната дирекция. Същите са обработени, изготвени са съответните земеделски анализни доклади и са приключени.

5- Посетени са различни алтернативни площи за избор на място за изграждане на Регламентирано депо за твърди отпадъци, планирано от община Одрин. За целта е избрана площта от 15 898 ха, находяща се в с. Хъдърага, Централна община, област Одрин; след изготвяне на положително становище от Областния Съвет за опазване на земите съгл. чл. 13 от Закон 5403. са получени необходимите разрешителни от Министерството.

6- Областна Администрация Одрин извърши проверка на място по 12 проекта за разширяване и

изоставяне на мини в експлоатация, подадени от фирми от Група I(a), притежаващи Разрешение за експлоатация на мини съгл. Закона за мините (№3213). Извършиха се съответните процедури съгл. Закон №5403 и се изготви становище.

7- В рамките на Дейностите за подобряване на почвите се даде разрешение и възможност на стопаните на 6,0 ха площи да започнат дейности за подобряване и повишаване качествата на почвата.

8- Установиха се 4 лица/фирми, които използват земя за извън земеделски цели без съответното разрешение. На същите беше наложена административна глоба в размер на общо 5.858,60 ТЛ.

3.3.1.4. Дейности за подпомагане на животновъдството

Дейностите за подпомагане съгласно Постановление на Министерски съвет за Подпомагане на

животновъдството № 2000/467, публикуван през 2001 г. , се допълниха и разшириха с Решение на МС

№ 2005/8503, публикувано през 2005 г. и Решение № 2008/13489, публикувано през 2008 г.

3.3.1.5. Дейности по подпомагане на разплодни крави

Таблица 21: Обобщени данни за общ. Ипсала, 2008 г. за Подпомагане на разплодни крави

Обобщени данни за Подпомагане на разплодни крави - на общинско ниво за 2008 г.

26

ИМЕ НА

ОБЩИНА

Подпомагане на разплодни

крави (225 ТЛ)

Разлика в родословие (+45

ТЛ)

Обща сума на фин.

подпомагане (ТЛ)

Брой на подпомогнатите

животни

Брой на подпомогнатите

животни

ИПСАЛА 2,249.00 1,413.00 569,610.00

Таблица 22: Подпомагане на разплодни крави - данни за 2009 г.

Обобщени данни за Подпомагане на разплодни крави - на общинско ниво за 2009 г.

ИМЕ НА

ОБЩИНА

Брой

стопани

Брой на

подпомогнатите

животни

Брой

разплодни

крави

Общ брой

крави/говеда

Брой

разплодни

крави, които

са получили

разлика в

родословие ОБЩО

ИПСАЛА 1.391 5.069 7.692 4.955,479 1.889 1.209.432,78

3.3.1.6. Дейности за подпомагане на производството на фуражни растения

Подробни данни за финансовото подпомагане на производството на фуражни растения в

общината ни са показани в Таблица 23.

27

Таблица 23: Финансово подпомагане на производството на фуражни растения за 2010 г.

ИПСАЛА-2010

Фуражни растения (дк)

Област Община

Брой стопанства,

подлежащи на

подпомагане

Площ,

подлежаща на

подпомагане (дк) Детелина Еспарзета

Други

едногодишни

фуражни р-я

Други

едногодишни

силажни

продукти

Силажна

царевица

Изкустве

ни

пасища и

ливади

Toplam

Destek

Miktarı

(YTL)

ОДРИН ИПСАЛА 174 2.605,569 59,724 116,090 25,166 2.404,589 116.770,06

28

3.3.1.7. Работа на Подкомисията относно Правилника за лозарството за 2009 г.

Правилника за лозарството, изготвен в съответствие с разпоредбите на ЕС влезе в сила с

публикуването му в Държавен вестник брой 26392 на 30.12.2006 г.

Целта на този Правилник е определяне на подходящите за лозарство географски местности,

установяване и планиране на количеството и разнообразието на продуктите, добити от лозя и асми,

предприемане на мерки за отглеждане и преработка на качествени и здравословни продукти,

стимулиране на сертифицирано производство на разсад, изграждане на модерни лозови

съоръжения и оформяне на информационна база, съдържаща данни за производителите,

преработвателите и търговците на този продукт.

Таблица 24: Производители, подали заявление съгласно Правилника за лозарство и Лозови масиви

за 2010 г.

ИМЕ НА ОБЩИНА

ЗА ВИНО

(дк)

ТРАПЕЗНО

(дк)

ОБЩО

(дк)

БРОЙ

ПРОИЗВОДИ

ТЕЛИ

ИПСАЛА 538,713 0,000 538,713 1

Едва 0,094% от общата земеделска площ е заета от лозя. Както е видно и от представените

цифри, площите, заети с лозя са сравнително малко.

3.3.1.8.Оперативен план за земеделска суша и свързаните с това дейности

Съгласно Правилника за целите, реда и основните принципи на Управление на

земеделската суша;

На всеки 15 дни в Главна дирекция на земеделското производство и развитие се подава

Доклад за състоянието на растенията, който се изготвя след обстойна работа на място и наблюдение

развитието на растенията. Всеки месец в Главна дирекция на земеделското производство и развитие

се подава Доклад за добива на продукти и Финансова таблица.

В началото на всяка седмица в Главна дирекция на земеделското производство и развитие се

подава Таблица, съдържаща обобщени данни за валежи, относителна влажност, влажност на

почвата, минимални и максимални температури, получени от Метереологичните Станции в Одрин и

Узункьопрю.

Работата по Оперативен план за земеделската суша към момента продължава.

3.3.1.9. Поощрителни премии за млекопроизводителите

Tablo 25: Стойности на поощрителните премии за мляко, произведено през 2010 г.

29

ОБЩИНА Количество мляко

Обща сума на финансовото подпомагане

(ТЛ)

Ипсала 28.090.709,37 1.140.455,79

3.3.1.10. Премии за производители на слънчоглед

Изготвените Разплащателни сертификати се подадоха в Земеделска Банка на Република

Турция, за да послужат за основание за плащане, като самите плащания се осъществиха през 2010 г.

Таблица 26: Подпомагащо финансиране за слънчоглед, произведен през 2009 г.

Община

Брой

стопанс

тва

Производст

вена площ

Несертифи

цирана

(дк)

Производ

ствена

площ

Сертифи

цирана

(дк)

Произведе

но

количество

Несертифи

цирано (кг)

Несертифи

цирано

количество

,

подлежащо

на

подпомага

не (кг)

Сертифи

цирано

производ

ство,

подлежа

що на

подпомаг

ане (кг)

Размер на

финансовото

подпомагане

(НТЛ)

ИПСАЛА 2668 99877,601 0 27507402,29 19283198,03 0 4.049.471,60

.

3.3.1.11. Премии за производители на царевица (зърно)

За две стопанства в Ипсала се изготвиха съответните Разплащателни сертификати за премии в

размер на 944,80 ТЛ срещу произведените от тях 23.620 кг царевица през 2009 г. Разплащателните

сертификати бяха подадени в Земеделска Банка на Република Турция и премиите им бяха изплатени

през 2010 г.

Таблица 27: Финансово подпомагане за царевица (зърно), произведена през 2009 г.

Община

Брой

стопанства

Производствена

площ (дк)

Произведено

количество

(кг)

Продадено

количество

(кг)

Количество,

подлежащо

на

финансово

подпомагане

(кг)

Размер на

финансовото

подпомагане

(НТЛ)

ИПСАЛА 2 38,77 40.756,00 23.620,00 23.620,00 944,80

3.3.1.12.Премии за производители на рапица

30

За 116 стопанства в Ипсала се изготвиха съответните Разплащателни сертификати за премии в

размер на 165.360,98 ТЛ срещу произведените от тях 718.960,8 кг рапица през 2009 г.

Разплащателните сертификати бяха подадени в Земеделска Банка на Република Турция и премиите

им бяха изплатени през 2010 г.

Таблица 28 : Финансово подпомагане за рапица, произведена през 2009 г.

Общин

а

Брой

стопанств

а

Производствена

площ

Несертифицира

на (дк)

Производстве

на площ

Сертифициран

а (дк)

Несертифицира

но количество,

подлежащо на

подпомагане

(кг)

Сертифицира

но

производство,

подлежащо

на

подпомагане

(кг)

Размер на

финансоват

а помощ

(НТЛ)

ИПСАЛА 116 3196,662 0 718960,8 0 165.360,98

Работа по вписване и регистрация:

Производителите и Купувачите на растителни продукти в региона не отдават значение на

регистрацията. В тази връзка се проведоха множество обучителни програми, излъчиха се

телевизионни програми по местни канали и се подадоха писмени предупреждения по този въпрос

до Общински управи и Местни дирекции.

Считаме, че би било полезно производителите, включили се в Регистъра да бъдат поощрени и

подпомогнати и да бъдат определени основните принципи на подпомагане на тези производители.

Таблица 29 : Обобщени данни от Дневника за регистриране на производители за 2010 г.

Име на област/ община Брой раздадени дневници Брой одобрени дневници

ИПСАЛА 2800

Все още не са получени

резултати

4. АНКЕТА

SPSS - АНКЕТНИ РЕЗУЛТАТИ

Анкетата за състоянието на община Ипсала/ обл. Одрин се проведе през Декември 2011 г. във

връзка с работата по Проект за алтернативно земеделие в Ипсала чрез директна среща с

производителите в Ипсала и прилежащите села. Анализните резултати се получиха с въвеждане и

обработка на пакета от данни в SPSS -системата, като въведената информация се базира на извадка

от 42-ма производители, отговорили на всички 52 въпроса от анкетата.

Анкетата детайлно оразмерява и описва населеното място, където е проведена; гамата от

продукти, които произвежда производителят; земеделската площ, върху която отглежда тези

продукти (собствена земя или земя под аренда); други сфери на дейност (ако има такива); брой на

заетия персонал (временен/ постоянен); начин на работа с доставчици/купувачи; начин на пласиране

31

на продукта; трудности, оборот, необходимост от финансиране, търсене на нови/алтернативни

продукти за отглеждане; нужди, които могат да бъдат подпомогнати; мнения за и очаквания от

чужди инвеститори)

Таблица 1: Място на провеждане на анкетата, разпределение в Ипсала и по села

Място на извършваната дейност

Населено място Брой

анкетиран Дял (%)

Хъдъркьой 4 9,5

Аличопехливан 3 7,1

Султанкьой 2 4,8

Ипсала 9 21,4

Пасакьой 2 4,8

Кумдере 1 2,4

Сарпдере 1 2,4

Саръджаали 3 7,1

Турпчулар 4 9,5

Балабанджък 2 4,8

Ибриктепе 1 2,4

Есетче 1 2,4

Хаджъкьой 3 7,1

Пазардере 1 2,4

Караагач 1 2,4

Ахъркьой 1 2,4

Карпузлу 2 4,8

Койунтепе 1 2,4

Общо 42 100,0

32

Както е видно от Таблица 1, събрани са данни от 18 населени места, включително Център Ипсала. Ипсала преобладава с 21,4 %, следван съответно от Хъдъркьой, Турпчулар, Аличопехливан, Саръджаали и Хаджъкьой, като се наблюдава тенденция за разширяване на обхвата.

Таблица 2: Състояние и количество на обработваемите площи

Както е видно в Таблица 2, само 14 от участниците в анкетата обработват собствена земя и само един участник обработва земя под аренда. Останалите 28 участници обработват както собствена, така и земя под аренда, като процентното им съотношение се равнява на 67%.

Средната площ на обработваема земя, която се пада на участник в анкетата е 207,14 дк (8700/42). Участниците в анкетата обработват собствена земя в количества и съотношения 31% / 25 дк и 16,7% / 100 дк, следвани от 50, 150, 200, 250 дк. При обработваните земи под аренда преобладават 21,4% /25 дк, следвани от 50,100,150,350 дк.

Земя (дк)

Собствена земя

Общо

собствена

земя

Собствена

земя

Съотношение

(%)

Земя под

аренда

Общо земя

под аренда

Земя под

аренда

Съотношение

(%)

ОБЩО

Площи (дк)

0 1 0 2,4 14 0 33,3 0

25 13 325 31,0 9 225 21,4 550

50 5 250 11,9 4 200 9,5 450

75 2 150 4,8 2 150 4,8 300

100 7 700 16,7 3 300 7,1 1.000

150 4 600 9,5 3 450 7,1 1.050

200 4 800 9,5 2 400 4,8 1.200

250 4 1000 9,5 1 250 2,4 1.250

350 1 350 2,4 3 1050 7,1 1.400

500 0 0 0 1 500 2,4 500

1000 1 1000 2,4 0 0 0 1.000

Total 42 5175 100,0 42 3525 100 8.700

33

Данните показват, че ползването на земя под аренда е доста разпространено и производители, които разполагат с разнообразна земеделска техника не се задоволяват с обработване на собствена земя и 67% от анкетираните искат да разширят обработваемите си площи с цел реализиране на по-висока печалба.

34

Таблица 3: Произвеждани продукти в региона и тяхното разпределение

Произвежда / Продукт Зърнени

култури

Слънчогл

ед Плодове

Зеленчуц

и

Оризова

арпа

Фуражни

растения

Захарно

цвекло

Крави за

разплод

Месодайни

говеда Овце Пчели

Произвежда

30 30 2 2 26 5 4 10 5 3 1

Не произвежда 12 12 40 40 16 37 38 32 37 39 41

Общо 42 42 42 42 42 42 42 42 42 42 42

Производство (%) 71% 71% 0,5% 0,5% 62% 12% 10% 24% 12% 0,7% 0,2%

Според данните в Таблица 3 производителите на зърнени култури и слънчоглед са на преден план, следвани от производителите на оризова

арпа с 62 % в извадката. Видно е, че 14 [ (30+26)-42] от участниците в анкетата наред със зърнени култури и слънчоглед отглеждат и оризова арпа.

Заетостта на участниците в животновъдството се състои главно в отглеждане на едър добитък за разплод и месо и на дребен добитък в по-малка

степен, като с това се занимават общо 18 участници в анкетата. Данните показват, че най-разпространено е отглеждането на разплодни крави.

35

Таблица 4: Разпределение и съотношение на отглежданите животни

Разпределение на едрия добитък Разпределение на дребния добитък

Данните в Таблица 4 сочат, че най-разпространени сред отглежданите животни са представителите на едрия добитък от породата Холстейн. Сред 42-ма участници в анкетата при 17 души се наблюдава висок % - 40 %, но погледнато от гледна точка на брой отглеждани животни виждаме, че производителите се ограничават с 5-10 до 11-20 животни и само при един участник броят на отглежданите животни надвишава 50.

Земеделците, които отглеждат дребен добитък са само 3, като при двама от тях броят на отглежданите животни надвишава 50. Може да се каже, че отглеждането на дребен добитък е доста слабо развито - 7,2%.

Таблица 5: Извън земеделски дейности и брой заети лица

Брой зает персонал

Извършвате ли извън земеделска дейност?

Брой животни Фермери Дял (%) Фермери Дял (%)

0 25 59,5 40 95,2

1-3 3 7,1 2 4,8

5-10 9 21,4 0 0

11-20 3 7,1 0 0

25-50 1 2,4 0 0

50-500 1 2,4 0 0

Общо 42 100,0 42 100

Брой животни Фермери Дял (%)

0 39 92,9

25-50 1 2,4

51-500 2 4,8

Общо 42 100,0

Брой

работни

места

Фермери Дял (%)

1 4 9,5

2 5 11,9

3 1 2,4

4 4 9,5

5 6 14,3

5-15 6 14,3

Общо 42 100

Отговор Фермери Дял (%)

не 29 69,0

да 13 31,0

Общо 42 100,0

36

Информацията в Таблица 5 показва, че 31% от участниците в анкетата са заети и с извън земеделска дейност.

38% от тях работят сами или с помощта на членове на семейството, а при 12 участници (28,6 %) броят на заетия персонал е над 5 души.

Таблица 6: Период на пласиране на произведения продукт и начин на работа с Купувача

Начин на пласиране на продукта

Изцяло преди сезона

В производствения сезон Когато продуктът е готов за

продажба

Отговор Фермери Дял (%) Фермери Дял (%) Фермери Дял (%)

не 39 92,9 42 100 2 4,8

да 3 7,1 0 0 40 95,2

Общо 42 100 42 100 42 100

Както е видно от Таблица 6, 95% от продукцията се пласират след като е готова за продажба. Производителите, които пласират продукцията преди сезона са само трима, като един от тях продава част от продукцията си преди сезона, а друга част след като продуктът е готов за продажба.

Таблица 7: Начин на работа с Купувача

Начин на работа с Купувача

Отговор Фермери Дял (%)

Различни купувачи 23 54,8

Един и същи купувач 15 35,7

Разпределя между двете 4 9,5

Общо 42 100,0

Данните в Таблица 7 показват, че значителна част от участниците в анкетата - 54,8% - работят с

различен купувач всяка година, а друга също немалка част – 35,7% са заявили, че работят с един и

същи купувач всяка година. Четирима участници продават определена част от продукцията си на

един и същи купувач и друга част на различни купувачи всяка година.

37

Таблица 8: Консултантски услуги

Ползвате ли консултантски услуги

Отговор Фермери Дял (%)

не 41 97,6

да 1 2,4

Общо 42 100,0

От всички участници в анкетата само един производител е заявил, че ползва консултантски услуги, като още един участник е заявил, че е Агро-инженер.

Таблица 9: Показатели за годишен оборот и финансови затруднения

Годишен оборот

Финансови затруднения

Отговор Фермери Дял (%)

Нямам

затруднения

13 31,0

Имам

затруднения

29 69,0

Общо 42 100,0

Оборот Фермери Дял (%)

0-50000 21 50,0

50001-100.000 14 33,3

100001-200.000 4 9,5

200001-1000000 2 4,8

1000001-100000000 1 2,4

Общо 42 100,0

38

Таблица 11: Размер на нужното

Таблица 10: Продукти, нуждаещи се от финансиране финансиране

Таблица 9 ясно показва, че участниците, заявили, че нямат финансови затруднения са 31%, докато

тези, изпитващи финансови затруднения са 69%. Размера на годишния оборот на тези 29

производители е показан в Таблица 12: данните показват, че годишния оборот на 17 души, т.е. 58,6%

от тези 29 души с финансови затруднения, е между 0-50.000 ТЛ. Според данните в Таблица 9 общия

брой на производителите с годишен оборот в тези граници е 21 и само 4 продукта измежду тях не се

нуждаят от финансиране. Следователно 81% от производителите с годишен оборот между 0-50.000

ТЛ изпитват нужда от финансиране. Това ясно показва, че има нужда от сдружаване и от нови

проекти за подпомагане.

Данните в Таблица 10 показват, че от общо 15 души, нуждаещи се от финансиране, 11 (73,3%) се

обединяват над продукта оризова арпа.

Друг интересен факт е, че според информацията в Таблица 9, от общо 29 души с финансови

затруднения само 15 заявяват искане за финансиране, докато останалите 14 нямата такива

претенции. Това ни насочва към мисълта, че 50% от производителите с годишен оборот от 0-50.000

ТЛ осъзнават, че не могат да погасяват задълженията си по евентуален банков кредит с печалбата,

оставаща от годишния оборот. Оттук правим извода, че има ясно изразена нужда от сдружаване с

финансово подпомагане или безвъзмездно кредитиране за развитие на производителите –

безвъзмездната помощ е задължителна, за да успеят производителите да реализират напредък.

Отговор Фермери Дял (%)

Не се нуждаят 27 64,3

Оризова арпа 11 26,2

Слънчоглед/

пшеница

3 7,1

Животновъдство 1 2,4

Общо 42 100,0

Фермери Дял (%)

0 27 64,3

20000 8 19,0

50000 4 9,5

100000 1 2,4

200000 2 4,8

Total 42 100,0

39

Таблица 12: Очаквания на производителите относно различни нововъведения

За или

против

новостите

Напоителни

системи (N)

Други нови

технологии(N)

Автоматизация

(N)

Сортове

семена/

животински

породи (N)

Химически

торове (N)

Искам 13 31% 15 35,7% 0 0% 22 52,4% 12 28,6%

Не искам 29 69% 27 64,3% 42 100% 20 47,6% 30 71,4%

Toplam 42 100% 42 100% 42 100% 42 100% 42 100%

Информацията в Таблица 13 показва, че най-големи са очакванията по отношение на

въвеждането на нови сортове семена и нови животински породи с 52,4%. Напоителните системи,

които са необходими при отглеждането на един от основните продукти – оризовата арпа и при

алтернативни земеделски култури, също заемат значително място сред желаните нововъведения с

31. Фактът, че при общо 42 анкетирани броят на очакваните нововъведения е 62 означава, че 20

участници са заявили нужда от повече от едно нововъведение – процентното им съотношение е 48%,

т.е. близо половината от анкетираните.

Като си припомним данните от Таблица 2, от общо 42 анкетирани 13 обработват 25 дк

собствена земя, а други 9 обработват 25 дк земя под аренда, като съставляват значителен дял - 52 % -

като производители с малко обработваеми площи. Това показва тясната връзка между желанието да

се реализира по-висока печалба от малко обработваема земя чрез въвеждане на напоителни

системи и нови сортове семена и търсенето на алтернативни земеделски култури и животновъдство

наред с отглеждането на оризова арпа. Имайки предвид ясно изразената нужда на участниците (29

анкетирани) от финансиране, отново стигаме до извода, че същите не разполагат с достатъчни

доходи от наличните обработваеми площи, за да инвестират в нова дейност и ако се решат на нови

инвестиции няма как да ги покрият с годишния оборот, който реализират. Всичко това създава ясно

впечатление за един порочен кръг.

Таблица 13: Отношение към отглеждане на нови продукти и нови видове животни

Други

продукти

Плодове Зеленчуци Фуражни

растения

Захарно

цвекло

Млекодайни

крави

Месодайн

и говеда

Овце Пчели

Интересувам

се

15 2 5 5 5 4 1 3

Не се

интересувам

27 40 37 37 37 38 41 39

Общо 42 42 42 42 42 42 42 42

40

Според данните в Таблица 14, най-голям е интереса към нови видове плодове с 36%, следвани

от фуражните растения с 12%, захарно цвекло и млекодайни крави. Видно е, че интереса към

отглеждане на нови видове животни и фуражни растения, като две тясно свързани сфери на дейност

се проявява от общо 23 души, които съставляват 55% от анкетираните.

Таблица 14: Очаквания и нужда от обучение

Данните в Таблица 15 сочат, че най-голям е интереса към обучения по Бизнес планиране и

Кредитиране със 71%, следвани от биологично земеделие, проекти по ЕС и Стопанско счетоводство.

Може да се каже, че за тази таблица важат същите изводи от таблици 13 и 14.

Таблица 15: Темата за работа с България и готовност за сътрудничество

Бихте ли искали съдружник от Българя и в коя сфера

Интересувате ли се от работа с България

Отговор

Обучение по

Бизнес

планиране и

Кредитиране

Обучение по

Стопанска

дейност и

счетоводство

Обучение по

Биологично

Земеделие

Обучение по

Евро-

финансиране

и

Подпомагане

Бих желал обучение по 30 7 14 10

Не желая 12 35 28 32

Общо 42 42 42 42

Отговор Фермери Дял (%)

Не искам 29 69,0

Купувач, търговец 2 4,8

Доставчик 1 2,4

Агро лекарства, Торове,

Семена

7 16,7

Други 3 7,1

Общо 42 100,0

Отговор Фермери Дял (%)

не 29 69,0

да 13 31,0

Общо 42 100,0

41

Според информацията в Таблица 16 относно темата за работа с България положително са отговорили 31%, т.е. 13 от анкетираните, което е сериозен процент имайки предвид, че мнозинството от участниците обработват малко площи и реализират нисък годишен оборот. Ако вземем под внимание желанието за обучение по Бизнес планиране и кредитиране, което е 71%, може да направим извода, че след приключване на обучението този процент може да се увеличи и да достигне 71%.

Данните в Таблица 16 сочат, че интересът за сътрудничество е най-голям в сферата на торове и нови семена. Това е израз на финансовите затруднения на производителите поради високите цени на торовете и тяхното желание да увеличат доходите и производителността на обработваемата площ, използвайки нови сортове семена. При такъв интерес за обучение е видно, че производителите ще спечелят много с обучение относно чуждите инвеститори, ако им се покаже, че това ще им създаде добри перспективи в тази сфера.

5. ИЗВОДИ

Като цяло в Ипсала преобладават производителите на пшеница, слънчоглед и оризова арпа.

Представителната извадка е в търсене предимно на напоителни системи, нови техники, нови семена

и нови торове в тази дейност.

Местните производители имат и заявяват сериозна нужда от финансиране, като

мнозинството от тях обработват малко земеделски площи и се притесняват, че няма да са в

състояние да погасяват евентуален кредит с част от нетната печалба, която ще им остане от

сравнително ниския реализиран годишен оборот.

Общността е в търсене на нови/ алтернативни животински породи и нови сортове плодове и

зеленчуци, като се затруднява да изрази необходимостта от информиране и обучение на фона на

финансовите си затруднения.

Въпреки това, търсенето на нови възможности показва осъзнаване на факта, че земите им са

подходящи за алтернативна земеделска дейност.

Имайки предвид продуктовото разнообразие и климатичните условия, при добро финансово

подпомагане може да се намерят доста допирни точки с много начини на производство и центрове

за пласмент.