1

5

ПРЕДГОВОР

Целта на авторите на второто издание на пътеводителя за Пирин е да дадат на хилядите български и чуждестранни почитатели на тази прекрасна планина богат маршрутен материал както за през лятото, така и за зимата. Авторите дават указания за излетите предимно в Северен Пирин от всички изходни бази около планината. Описва се и един летен цялостен маршрут по главното било от Предела до Попови ливади. Дадени са характерни данни за алпийските изкачвания, на лавиноопасните места, на езерата и върховете. Прилагат се освен снимките много маршрутни скици и профили, които дават пълна представа за особеностите на планината и помагат на туристите лесно да я опознаят, да научат имената на върховете, реките, езерата, циркусите и пр.

За да намалим обема на пътеводителя, по искане на издателството съкратихме общата карта, няколко панорамни скици, профили и скици.

Пътеводителят е написан научно-популярно, а маршрутната част е с много справочен материал.

В това издание авторите са отстранили недостатъците, неточностите и грешките, допуснати в първото издание, и се надяват, че дават на почитателите на Пирин един добросъвестен и с много любов написан труд. Ако това се потвърди от читателите, то за авторите би било най-голямата им награда.

От авторите

7

ФИ3ИКО ГЕОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ

Пирино, Пирин планино,много си, Пирин хубава(Народна песен)

Красива е Пирин планина през лятото. Тогава трудно достъпните й мраморни и гранитни върхове се оглеждат в десетки високопланински езера. Игриви са бистрите й бързотечни реки, сочни са високопланинските й пасища, ненагледни са пъстрите й цветя.

Хубава е Пирин планина и през зимата. Но„люта и страшна" е тя, когато ветрове се впускат в луд бяг. Горко тогава на този почитател на планината, който е далеч от нейна хижа.

Не случайно траките й дали името Орбелос (белоснежна планина), а старите славяни, обявили непристъпните върхове на планината за седалище на бога гръмотворец Перун.

Външен облик на Пирин

Пирин се издига величествено между речните долини на Струма и Места. На север тя се отделя от Рила чрез живописната седловина Предела, по която минава шосето от Симитли за гр. Разлог, и от долините на реките Еловица — приток в р. Градевска, и Раблова— приток на Бяла река. На юг за граница на планината служи Парилската седловина, която я отделя от граничната Славянка.

Пирин планина е втора по височина в България. По високото й главно било и по страничните била се извисяват към небето белокаменни и сиви върхове,

8

между които около 60 са по-високи от 2600 м. Едни от върховете й наподобяват тристенни или многостенни пирамиди. Други са конусовидни, трети са купни, четвърти са назъбени като трион и пр.

Когато от Банско погледнем приоблачните грамади на Тодорин връх, Вихрен, Кутела, Бански Суходол и Баюва дупка, ние чувствуваме огромната притегателна сила на Пирин и планината ни става близка, родна.

Гледаме ли я от Рилския връх Капатник, тя разкрива пред нас величествения си ръст с ясно очертани поли със стръмни склонове и безлесни била, над които се издигат заострени върхове.

В орографско отношение Пирин се поделя на три неравномерни по площ и различни по облик дяла — северен, среден и южен.

Северният дял на Пирин се простира между седловината Предела (1140 м) на север и седловината Тодорина поляна (1830 м) на юг. По права линия той има дължина около 40 км. На него се пада 74% от площта на планината. Този дял е събрал в себе си най-привлекателното, което има Пирин — приоблачните трудно достъпни върхове, дълбоките циркуси, сините езера. Тук зиме с грохот падат лавини.

В Северен Пирин се очертават две части — северна — мраморна, и южна — гранитна и отчасти мраморна. Мраморната част се издига на север от седловината Кабата, на североизток и югозапад от която е оформена долината на р. Бъндерица, а на запад — долината на Влахинска река.

По мраморното било на Северен Пирин се очертават от юг на север пирамидални и островръхи трудно достъпни върхове, като Вихрен (2915 м), Кутела (2908 м), Бански Суходол (2884 м), Байнова дупка (2820 м), Разложки Суходол, Албутин (Бутин) и Каменишки връх. Върховете Кутела и Бански Суходол са свързани с трудно достъпната седловина Кончето, при която острото било не пада под 2810 м. По на север се открояват Даутов връх (Гърбец — 2598 м), Плешки връх и връх Пирин (2593 м), който спуща стръмни склонове към седловината Предела.

9

Вихренското било на Северен Пирин отделя на североизток тесни трудно достъпни странични ридове— Средонос, Котешки чал и др., между които са оформени дълбоки циркуси и коритовидни долини— например на Разложки Суходол, Каменитица и обявените през 1934 г. за природен резерват Баюви дупки, Бански Суходол, Кутело, Казаните и др.

По-забележителни ридове по северния и северозападния склон на Северен Пирин са следните: западно от Кулина река е обширният, покрит с иглолистна и широколистна гора рид Голяма Джинджирица. В южната си част той има височина над 2000 м. Между Кулина река и Сабина вода е тесният рид Малка Джинджирица, билото на който служи за вододел между Струма и Места. На юг той достига главното било при връх Гърбец, а на север се спуща до най-високата точка на седловината Предела, където се свързва с Капатнишки дял.

Дълбоката долина на Бяла река е оградена на северозапад от гористия рид Конарницата, а на югоизток — от Окаденския рид.

Величествени са мраморните ридове, които се отделят на североизток от главното било. По красота те не отстъпват на прочутото карстово било на Пирин. Циркусите и коритовидните долини на Разложки Суходол и Каменитица ограничават рида Стълбите (Стъпалата), а между Каменитица и Баюви дупки се издига настръхналият и гол рид, наричан от туристите Средонос (Средоноза). Близо до връх Бански Суходол се отделя трудно проходимото било Котешкия чал, който на 2,5 км северно от върха завършва с върха Дуниното куче (2470 м). Тясното карстово било на Котешкия чал е обект, който зиме се посещава от алпинисти. На изток връх Кутела спуща две била — северно и южно. Северното било е увенчано с трудно достъпен безименен връх (2688 м), който на изток се свързва с гористата Църна могила. Източното било е известно под името Палашица.

В мраморите между Кутела, Вихрен и източния ръб на Вихрен на височина 2200 и 2400 м са се образували дълбоките циркуси Малък и Голям Казан.

10

По югозападния пирински склон дълбоките долини на реките Ощавска и Влахинска ограничават големия рид Плавилото.

Гранитният дял на Северен Пирин е ограничен между седловините Кабата и Тодорова поляна. По главното било на този дял от север на юг се редят гранитни пирамидални върхове, между които по-забележителни са: Хвойнати (Овинати), Муратов връх (2669 м), Бъндеришки чукар (2737 м), Възела, Типиц (2646 м), Мозговишки чукар, Валявишки чукар, Момин двор, Демиркапийски чукар, Джано, Хлевен и Черновръх (2350 м).

В безлесния алпийски пояс на гранитния дял на Северен Пирин са изваяни многобройни циркуси, по раменете и дъната на които има десетки езера.

По югозападния склон се очертава значителният по размери мраморен Синанишки рид, който се свързва с главното било при Муратов връх. В него ясно се открояват мраморният връх Синаница (2516 м) и връх Шаралия.

Между дълбоките долини на реките Демяница и Бъндерица се издига величествен рид, с личните върхове Малък и Голям Тодорин връх (2746 м).

При връх Момин двор главното планинско било се пресича от най-мощните странични ридове в Пирин— Каменишкия — на юг, и Полежанския — най-високия, на север. Каменишкият рид е оформен между дълбоките долини на Санданска и Пиринска Бистрица. По него се редуват върховете Каменица(2822 м), Яловарника и Голена (2652 м). Най-високите върхове на Полежанския рид са: Дженгал (2730 м), Полежан (2851 м) и Каймакчал. От Полежан на изток се отделя къс рид с връх Безбог (2645 м).

Среден Пирин е ограничен между седловината Тодорина поляна и Попски преслап (Папазчаир). В него Пирин губи алпийския си характер. Най-високият му връх е Орелек (2099 м). Главното му било е 8 пъти по-късо от това на Северен Пирин. Високите части на Среден Пирин, като изключим южните му голи, карстови ивици, са покрити с хубави букови гори.

11

Седловината Попски преслап е един хубав кът от Пирин планина. Около Попови ливади се простира вечно зелен пояс от хубави иглолистни гори.

През лятото на поляните израстват разноцветните палатки на пионерския лагер и на почиващите от гр. Гоце Делчев. В празнични дни с камиони, мотори и други превозни средства тук пристигат много туристи от града. Тогава тази красива местност се оглася от песните и хората на стотици веселящи се хора.

Южен Пирин се простира на юг от Попски преслап, като достига Парилската седловина. Той е по-обширен от Среден Пирин, но сравнително по-нисък и със заоблени форми. В северната му част се издигат най-високите върхове на Южен Пирин — Свещник (1975 м) и Моторок.

Склоновете на Южен Пирин, особено в землищата на селата Делчево, Лялево, Лъки, Тешево и Гайтаново са почти обезлесени и затова са неприветливи за окото. Дълбоките ровини по тези склонове са истински рани по тялото на планината.

Среден и Южен Пирин се посещават от малко туристи, понеже са гранична зона и за посещението им трябва да се преодолеят известни формалности.

Геоложко и морфоложко развитие на Пирин планина

Пирин планина като част от Рило-Родопския масив продължително време се е развивала при сушава обстановка, затова разрушителните външни сили са разкрили на повърхността й нейните дълбоки геоложки формации — гранита и метаморфните й скали.

Най-старите скали на Пирин планина са метаморфните гранитогнайси, шисти и мрамори.

Най-високите части на Северен Пирин са изградени от мрамори. Това са трудно проходимите била и върховете Вихрен, Кутела, Баюва дупка и Разложки Суходол. Тези мрамори изграждат по-голямата част от Синанишкото било между върховете Синаница и Шаралия.

12

В Южен Пирин мраморизираните варовици образуват пръстен около гранита на с. Тешово. Голямото съдържание на калциев карбонат и напукаността на мраморите в Северен Пирин са улеснявали и улесняват развитието на карстовите процеси.

Почти 62% от площта на Пирин планина е заета от гранит, който има палеозойска и мезозойска възраст. Пиринският гранит оформя три ядки: южна — Тешовска, средна — Централнопиринска и северозападна — Даутовска. Около тези гранитни ядки шистите и мраморите потъват почти на всички посоки на хоризонта.По-късно в края на терциера и началото на кватернера по разломи както по източния, така и по западния склон на Пирин става издигането на планината. Тогава Пирин се оформя като величествен хорст.

С Местинския разлом са свързани минералните извори при с. Добринище, с. Баня и др., а по Струмския разлом — изворите при Ощава, Сандански, Левуново и Марикостиново.

Днешният си външен облик на сложен хорст Пирин дължи, от една страна, на сравнително младите вертикални движения по разломи, проявили се с различен интензитет в различните части на планината (най-силни в северната част, а по-слаби в средната и южната част на Пирин), и, от друга, — на мощната проява на денудационните процеси.

През време на продължителните спокойни периоди на континенталното развитие на планината денудацията е изработила 3 денудационни повърхнини, стъпално разположени една над друга.

Остатъци от най-висока денудационна повърхнина са запазени по билните части на Пирин на височина от 2400 (на юг) до 2600 м на север. Над тази повърхнина стърчат остатъците от по-стар релеф, като Вихрен, Кутела и др.,заравнените гребени на които представляват остатък от най-стария пирински релеф.

По-ниските денудационни нива имат средна височина 1600 м и 1200 м. Тези две нива са представени с малки склонови площадки, разположени по източния и по западния склон на планината. Те също са

13

денивелирани от север на юг. Разрушените от тези повърхнини материали са натрупани в котловините (това са плиоценските наслаги в Разложката, Гоцеделчевската и Санданската котловина.

Ледниковите форми в Пирин са образувани през време на плеистоцена (кватернера), когато планината е била заледена. Тогава в резултат на издигане на планината и промени в климата високите части на Пирин попадат над снежната линия, която е била на височина в северозападната част около 2200 м, а в югозападната — на 2300 м. Над тази граница, наричана снежна линия, непрекъснато се натрупвали снежни маси, които не можели да се стопят през лятото. Под влияние на собствената си тежест те се трансформирали във фирн — снежни зърна с диаметър 2 — 3 мм. Фирнът имал слоист строеж, понеже снегът се наслоявал с прекъсване. Обикновено между два снеговалежа по-старият сняг се е покривал с ледена прослойка, а понякога с тънка прашна покривка, която го отделяла от лежащата върху него по-млада снежна пелена.

По-късно под влияние на собственото си тегло фирновият сняг се превърнал в фирнов лед.

Фирнът в Пирин планина изпълвал заварените вдлъбнатини и още повече ги удълбавал и превръщал в кресловидни форми, наречени циркуси. Под влияние на собствената си тежест фирновият лед изтичал от циркусите, като под снежната линия образувал бавно движещи се ледени езици — реки.

През време на заледяването във високите части на Пирин съществували типични долинни ледници, които обхващали по-големи или по-малки части от водосборите на стари речни долини. Те наподобявали на сегашните ледници в Алпите.

През лятото в пиринските ледници ясно се откроявала една характерна линия, която разделяла всеки ледник на две части — горна — постоянно покрита с фирнов сняг, и долна, в която се виждала ледената река, лишена от снежна покривка. Тази линия не била постоянна, а се меняла в зависимост от конкретната метеорологична обстановка през всяка година и

14

главно от експозицията на отделните ледници. Тя е била най-висока при ледниците със северна и североизточна експозиция.

Ледниковите реки превърнали старите долини в коритовидни долини, наречени трогови.

За образуването на циркусите съществена роля е изиграло снежно-мразовото изветряне на скалите. Водата, проникнала в пукнатините на скалите, изграждащи основата на фирновото поле, през нощта, в резултат на замръзване на водата в пукнатината по периферията на фирновото поле ледът се разширявал и разрушавал и раздробявал скалата.Този процес се е проявявал най-интензивно в периферията на циркусите, където денонощните колебания на температурата около 0° са били най-чести. Разрушените скали се търкаляли по повърхността на фирновото поле и се натрупвали в най-ниската му част. Така постепенно стените на запълнените със сняг и фирн циркуси се подкопавали, ставали по-стръмни, а формата им — по-широка.

Когато мощността на фирна нараствала много, фирновият лед се превръщал в циркусен ледник, започвал да се движи и от своя страна удълбавал циркуса. Фирновият лед прехвърлял прага в отворената част на циркуса и подхранвал ледената река.

В резултат на разширяването на циркусите в Пирин, което било най-интензивно по циркусните склонове със северна и източна експозиция, билата на два съседни склона се превръщали в тесни остри гребени, известни днес като Стражите, чукарите, (Бъндеришки, Валявишки и др.), Караулите и др. А там, където се съединявали три съседни циркуса, билата се превръщали в пирамидални игловидни или конусовидни върхове, наричани карлинги. Такива карлинги са повечето от върховете в най-високата заледявана част на Северен Пирин — Вихрен, Муратов връх, Бъндеришки чукар, Типиц, Момин двор, Кралев двор, Каменица, Полежан и много други.

Мощна е била работата на ледниковите реки в Пирин планина. Всеки ледник обикновено е образувал една ледникова река, в която попадали скални късове, кои-

15

то се включвали в ледената им маса и заедно с нея образували своеобразна мощна пила, която се движела много бавно, като скоростта й не надвишавала 1 м в денонощие. Ледниковите реки подобно на мощни булдозери превръщали заварените речни долини в ледникови с широки дъна, стръмни и вдлъбнати склонове. Тези долини в напречен профил имали формата на френската буква II, затова се наричат още ювидни или трогови. Там, където ледниковата река се движела най-бавно, тя набраздявала по посока на движението си здравите пирински гранити, изграждащи основата на леглото. Така скалните издутини постепенно били огладени и превърнати в куполообразни хълмове, наподобяващи гърбовете на лежащо стадо овце. Затова днес ги наричат овчи гърбици или мутонирани скали.Овчи гърбици и бразди по гранита са се образували по много от ледниковите долини на Пирин. Днес те са най-добре запазени в долината на р. Демяница.

На височина 180—220 м над троговото дъно по-големите пирински ледници (те имали мощност от 180 до 220 м) образували тераси, наклонени към оста на ледника.Днес тези тераси са известни с името трогови рамена. На места, както е било например по ледниковите долини на Демяница и Бъндерица, притоците на главния ледник образували висящи ледникови долини, които днес се очертават на височина до 500 м над дъното на някогашния ледник.

Надлъжният профил на ледниковите долини е бил стъпалообразен. Между пиринските ледници най-мощен е бил ледникът на р. Демяница. Той достигал дължина 12 км, имал дебелина около 250 м и се спущал до 1200 м над морското равнище. Там той се топял и носените от него скални материали се наслоявали в напречен вал — челна морена.

В края на вюрма ледниците в Пирин се стопили, но формите, създадени в резултат на тяхната дейност, останали. Циркусите са най-типичните ледникови форми във високите части на Пирин. Фантазията на някои туристи ги оприличава на кресла на великани, в които великанът седи на дъното на циркуса, а кра-

16

ката му опират на дъното на главната долина. Циркусите в карстовия дял на Северен Пирин са разположени само по източния и североизточния склон на планината, където са запазени почти в този вид, в който са създадени през ледниковата епоха. Карстовият терен не дава възможност в тези циркуси да се образуват високопланински езера. В някои от тях са се развили постоянни снежници — изградени от фирнов сняг. Такива са снежниците в циркусите Големия Казан, Кутела, Бански Суходол и Баюви дупки. Под тези циркуси долините, създадени в мраморни маси, са сухи и имат характерните за ледниковите долини трогови форми.

Най-многобройни са циркусите в гранитния дял на Северен Пирин, във високопланинските водосбори на реките Бъндерица, Демяница, Безбожка, Ретиже, Каменица и Туфча. На югозапад от главното пиринско било циркусите са по-малко на брой и са отворени на юг, запад и северозапад. В сравнение с циркусите на изток от главното пиринско било те са по-слабо задълбани, но в замяна на това са значително по-широки. Водите на тези циркусни езера се отчитат към Влахинска река, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица. Към края на заледяването на Пирин вероятно поради затопляне на климата много от циркусните ледници не излизали извън пределите на циркусите. Пред техния край се натрупвали съдържащите се във фирна и фирновия лед скални материали и образували скални бариери, наречени циркусни морени. Тези морени са типични за голяма част от циркусите в Пирин планина (циркусът Големият Казан има две такива морени).

В ледниковия релеф на Пирин могат да се установят две заледявания, маркирани от двуетажно разположени циркуси и от вложени трогови долини.

На туриста, изкачил се на Пирин над 2300 м, правят силно впечатление скалните блокове и сипеите, образувани по стръмните склонове на циркусите и троговите долини. В този пояс на планината, където липсва растителна покривка, физическото изветряне на скалите е най-интензивно. Този процес обхваща

17

най-силно повърхността на скалите, която се руши и най-бързо. Още по-бързо е рушенето на скалите, когато в пукнатините им навлезе вода и там замръзва. Водата при замръзване разширява първоначалния обем с около 9—10 %. Ледените клинове в пукнатините са в състояние да рушат и най-здравата скала. Разрушените скали с трясък се сриват надолу по стръмните склонове на циркусите и се натрупват в техните подножия под формата на сипеи и каменни потоци. На места те се натрупват нашироко в такива количества, че образуват каменни морета.

Карстовите форми са типични за мраморите на Северен и Южен Пирин, особено по равнището на Добро поле.

Някои от циркусите на Пирин са прочути с алпийските си стени, които са катерачни обекти.

За алпийската зона на Пирин са характерни снежните лавини. Те се сриват в циркусите и в троговите долини на Бяла река, Разложки Суходол. Баюви дупки, Бански суходол, Казаните, Бъндерица, Демяница, по югозападния склон на Пирин — в долините на Влахинска река и др.

Климат. Той се формира под влияние на голямата надморска височина (около 75% от площта на планината има надморска височина над 1000 м), така и в резултат на влиянието на орографията върху общата атмосферна циркулация, в която преобладава западен и югозападен пренос на въздушни маси.През летния период облачността е предимно гръмотевично дъждовна. През зимата се наблюдава ниско положение на облаците, което благоприятствува за създаването на по-ясни дни в надоблачните части на високата планина.

Пирин оказва известно влияние на валежите. Докато в Санданската котловина годишната сума на валежите е 541 мм на кв. м (гр. Сандански), а в Разложката котловина (Банско) — 702 мм на кв. м, то във високопланинския пояс на Пирин, най-посещаван от туристите, при х. Вихрен валежите са 3 пъти по-големи (1571 мм на кв. м). Този пояс се отличава преди всичко с ниските си температури, с малката годишна

18

температурна амплитуда, с голяма облачност и валежи, с продължителна и снежна покривка през зимния и пролетен период, с висока относителна влажност, силни ветрове и по-интензивна слънчева радиация.

Докато средната годишна температура при гр. Сандански е 13,3° а във високата Разложка котловина (гр. Банско) — 9,0° , то при хижа Вихрен при надморска височина 2050 м средната годишна температура е 3,7°. В циркуса Големия Казан при надморска височина 2445 м средната годишна температура е само 0,3°. През зимата, когато в Пирин свирепствуват снежни бури, най-студеният месец януари има средна месечна температура (при хижа Вихрен) — 4,2°. През същия месец в топлата Санданска котловина средната температура е 3,4° над нулата. През лятото, когато палещите слънчеви лъчи изсушават тревата в Санданската котловина и средната августовска температура е 23,5°, то под беломраморния Вихрен в Големия Казан августовската температура е три пъти по-ниска — едва 8,7° над нулата. Високопланинският пояс на Пирин е типичен с по-продължителната си снежна покривка, която се задържа от 5 до 8 месеца. Тя е най-дебела през месеците февруари и март и се задържа около 180 дни. Снежната покривка във високите части е твърде неравномерна. В циркусите се наблюдават големи снегонатрупвания, свързани със сриването на снежни лавини. На места по заострените била на планината силните ветрове пренавяват снега и образуват снежни козирки.

Релефът на Пирин се отразява и на ветровата циркулация. При срещата си с главното било на планината въздушните течения променят скоростта си и на места по високите била и особено при някои седловини те достигат скорост 34—40 м в сек. Индикаторът за силата на тези ветрове са ветровите растителни форми, характерни с едностранно развитие на клоните (на клека, мурите) по посока на преобладаващите западни ветрове. Такива форми се срещат най-често по източния — подветрения склон на планина-

19

та. Преобладаващи ветрове са северозападните, а през зимата се увеличава честотата на югозападните ветрове.

Облачността е най-голяма през месец май — около 70%, и през м. декември.

Зимата във високите дялове на Пирин планина е студена и продължителна, а лятото прохладно и краткотрайно. През зимата най-благоприятни за екскурзии са месеците януари и март, когато има по-голям брой ясни и сравнително топли слънчеви дни. Най-неприятни са месеците декември и февруари поради гъстите мъгли и силните бури. През летния сезон най-благоприятни за екскурзии са месеците юли и август. Тогава по обедните часове се развива кълбеста облачност, съпътствувана понякога от валеж. Най-ясни слънчеви дни със студени нощи се случват от средата на септември до края на м. октомври.

Водно богатство.Реките на Пирин събират водите си от белоснежните й върхове и сини езера и ги отнасят със себе си към Струма и Места. В знойните летни месеци, когато почвата на топлите Санданска и Гоцеделчевска котловина и високата Разложка котловина изгаря от палещите лъчи на слънцето, животворните води на много от пиринските реки, лъкатушейки по канали, освежават плодородните ниви, зеленчуковите и овощните градини и зелените ливади.

Поради асиметричното разположение на главния пирински вододел спрямо леглото на реките Струма и Места (вододелът е по-близо до р. Места) струмските пирински притоци са по-дълги от притоците на р. Места.

Между пиринските реки по-значителни са:

Пиринска Бистрица. Тя е най-дългата река по югозападния склон на планината.Високопланинският й водосбор се очертава между върховете на Арабски гроб, Каменица, Кралев двор, Джано, Ченгелчал, Демирчал и Хлевен. Образува се от Голямата река, която приема водите на Аргировото, Митровото и Маленкото езеро, на Средната река и Крайната река. Тя е най-пълноводна през месеците май и юни.

20

Река Санданска Бистрица е втората по дължина пиринска река — около 30 км. Тя започва между върховете Каменица и главното Пиринско било. Събира води от 48 езера, разположени в циркусите Голямо и Малко Спанополски, Башлийски, Чаирски и Мозговишки. Като нейно начало се приема р. Башлийца. Истинският си лик тя получава, където се събират водите на реките Башлийца, Беговица и Сърчалийца. От изворите до р. Струма Санданска Бистрица се спуска 2300 м, като пресича прагове, образува много бързеи и водопади, от които забележителен е Дяволският водопад с височина около 45 м. В котловината Санданска Бистрица оросява чрез канали стотици декари тютюн, ягоди, зеленчукови, овощни насаждения и др.

Влахинска река води началото си от четирите езера на Влахинския циркус. Между левите и притоци по-многоводни са: Гергийца (образува се от трите Гергийски езера), Синаница (събира води от двете Синанишки езера).

Мелнишката река се образува от Сугаревска и Бяла река. Тя има сравнително малък водосбор. Изворите й са под върховете Арабски гроб, Стефанов връх, но е с пороен характер. В подножието на Пирин, регресивната ерозия на Мелнишката река и нейните притоци са изваяли красивите мелнишки пирамиди. През лятото водите на реката се губят в пясъчното й корито.

От пиринските притоци на р. Места най-значителна е р. Изток, която се образува от Бяла река, карстовата река Изток, а северно от с. Баня се съединява с р. Глазне.

Водите на северния карстов дял на Пирин се попиват дълбоко в пукнатините на мраморите, за да бликнат в полите на планината югозападно от гр. Разлог в големия карстов извор Изток, който веднага образува многоводната река Изток. Водите на този извор, подсилени от водите на Бяла река, движат турбините на ВЕЦ Разлог.

Река Глазне се образува от известните на туристите реки Бъндерица и Демяница. Река Бъндерица

21

приема водите на 14 езера, разположени в Бъндеришкия циркус. Големият Демянишки циркус с 49-те езера образува водосбор на многоводната река Демяница. Истинският си лик р. Демяница получава при хижа Демяница, където се събират водите на трите реки: Валявишката, Газейската и Василашката.

Многоводната река Ретиже събира водите на 21 езера, разположени в големите циркуси — Папазгьолски и Кременски. Като бързотечна река тя се насочва към Момина клисура и се влива в р. Места.

Река Каменица събира водите на 6 езера от Брезнишкия циркус.

Река Туфча се образува от 10 езера, разположени в циркусите на изток и североизток от върховете Ченгелчал, Демирчал и Хлевен. Река Туфча дава водите си на р. Места в северния край на Гоцеделчевската котловина.

Източният склон на Южен Пирин е водосборна област на Гоцеделчевската река, която започва от седловината Попски преслоп, на р. Мусомища, на Р. Мътница и на други по-малки притоци на р. Места.

В повечето пирински реки се въди вкусна пъстърва.Пиринските езера са разположени по дъната и терасираните

рамена на многобройните големи и малки циркуси. Те имат най-различни очертания, а дължината им варира от 45 до 500 м. Надморската им височина е от 1960 до 2720 м. Температурата на водата на повърхността на езерата е между 11 и 14°, а в някои по-плитки езера се повишава и до 18°. Тя е най-висока през м. юли и първата половина на м. август.

През лятото в Пирин може да се преброят около 176 езера, които се разпределят по високопланински речни водосбори така: Демяница — 49, Санданска Бистрица — 48, Бъндерица — 21, Ретиже — 21, Влахинска река — 10, Туфча — 10, Десилица — 7, Каменица — 6, Пиринска Бистрица — 3, Безбожка —1. Освен постоянните езера в Пирин има 30—35 временни, пресъхващи през лятото. По североизточния склон на планината са разположени 65% от езерата. Те се оттичат в р. Места. Река Струма приема во-

22

дите на 35% от пиринските езера, които са разположени по югозападния склон на планината. Най-посещаваните езера са Бъндеришките и Демянишките.

От демянишката група езера забележителни са: двете Къркъмски (източно от Тодорин връх), Тодорините очи, (южно от Тодорин връх), Василашките (рибното, горното и тевното езеро и др.), двете Типицки, четирите Превалски, десетте Валявишки (Голямото, Дженгалските и др.), четирите Газейски езера и др.

Във високопланинския водосбор на р. Бъндерица по-известни езера са: Окото (западно от Тодорин връх), голямото рибно, дългото Бъндеришко, Жабешкото, Муратовите езера, Овинатското и др.

По р. Десилица по-значителни са Десилишкото, Плешкото и др.

Най-големите и най-красивите пирински езера са разположени във водосбора на р. Ретиже. Това са Поповото езеро и разположените под него рибни езера, долно и горно Кременски езера и др.

Посещават се още и четирите Влахински езера, които образуват Влахинска река, Гергийските езера и Сина-нишките езера.

Най-високото пиринско езеро е Горното Полежанско (2715 м), разположено в малък циркус югозападно от връх Полежан.

По площ най-големите пирински езера се нареждат така: Поповото езеро (124 дка), долното Кременско (98 дка), Голямото Валявишко (85 дка). Най-дълбоки са Поповото (29,5 м), Тевното езеро във Василишкия циркус (29 м) и долното Кременско (27 м).

През по-голяма част от годината пиринските езера са покрити с дебела ледена покривка, която в по-високите от тях достига до 3 м. Дебелите снежни маси така ги маскират, че неопитният планинар трудно може да ги открие. Тогава те започват дълбок зимен сън. През юли езерата се освобождават на пълно от ледената си броня и огледалната им повърхност започва отново да отразява назъбените била и върхове.

Във всички езера, включително и най-високите и най-студените, има живот. Вгледаме ли се внимателно

23

в крайбрежните езерни води, не може да не забележим отсечените движения на водните бълхи или плавните елегантни движения на червените рачета, наречени бранхипуси. Сутрин и вечер мушици заедно с различни еднодневки, насекоми и др. се носят над водната повърхност и служат за храна на игриви пъстърви. Пъстървата се въди в някои от езерата — рибното Бъндеришко, долното Василашко, рибното Валявишко, Влахинското, рибните езера в Папазгьолския циркус. В повечето от пиринските езера обаче няма пъстърва, защото в тях не се намира достатъчно храна за тази риба.

24

МАРШРУТИ

1. По главното било: Предела—Пирин—Даутов връх — Албутин—Кончето—Кутела—Вихрен—Муратов връх—Възела—Мозговишки чукар—Валявишки чукар—Момин двор—Кралев двор—Джано — Хамбарташ—Ореляк—Попови ливади — пет дни.

Този маршрут по въздушна линия има дължина 63,5 км. През него ще се изкачат над 40 върха с над 2500 м надморска височина и това само за пет дни! А какво още ни предлага този излет между небето и земята: безкраен низ от панорами, лагерни огньове, красиви залези и утра, десетки циркуси, повече от 120 езера, десетки сребристи ленти на реки, които ще бъдат видени от високото планинско било, а да вървим понякога по края на пропастите значи да закаляваме волята си, да преодолеем страха си от тях.

Все пак е необходима предварителна самокритична оценка на планинарските ни възможности и на здравословното ни състояние, защото някъде може да се пожадува, другаде да се постудува, а могат и ръцете да потрябват, за да се премине по-нататък. Но затова пък изобилието от впечатления и преживявания, особено, ако групата е с изравнени сили и приблизителни вкусове и предпочитания, ще направи спомен от този излет незабравим.

На около един километър от Предела (1140 м н. в.) край новото шосе е построен първокласен хотел-ресторант, откъдето започва нашият излет. Тръгваме

25

Карстовото било на Северен Пирин

право на запад отвъд шосето през ливадите и след около 20 мин стигаме на брега на Алексова река. Вървим по десния й бряг срещу течението и след около 25 мин стигаме до Минковите чаркове. Тук е необходимо да се запасим с вода поне за един ден. Нагоре до в. Пирин изкачването е само напосоки и продължава около два часа по източния му склон. Връх Пирин (2593 м) е първият висок връх от главното било и заема неговия северозападен край. Той е особено внушителен, ако се гледа от долината на р. Струма, от Симитли или от с. Брежани. Представлява съвършен конус, от който на север и запад се спускат стръмно заоблени ребра и затварят помежду си дълбок циркус с тревисти склонове.

Нашият път, макар и без маркировъчни знаци, е очертан — билото. Генералната посока на главното било от в. Пирин до в. Орелек (високата част на Се-

26

верен Пирин) е северозапад — югоизток или азимут 130 градуса и 30 мин.1

Следващият връх, до който стигаме по твърде стесненото било (за около 30 мин), е Плешки (2546 м). Такива тесни, остри участъци („кончета") ще срещнем още на няколко места по нашия маршрут. На двадесет минути — ново изкачване — безименен връх I (2552 м)2, а след него на още двайсет минути — в. Даутов (2598 м), който предлага просторни гледки на всички посоки. В подножието на Даутов връх на юг, скътано между клековете, се синее малко кръгло езеро — първото, което виждаме по нашия маршрут. Това е Даутовото езеро. Към следващите върхове — Каменишки (2533 м) и Албутин (2688 м), вървим по краищата на големия Белоречки (Окаденски) циркус, който се обгражда от върховете Даутов, Каменишки, Албутин и Окаден. Билото между Каменишки връх и Албутин на някои места е обрасло с трудно проходим клек.

От в. Албутин посоката на билото се променя рязко на изток (вляво) до Суходолския превал (2550 М), а от него наново надясно. Изкачваме връх Разложки Суходол (2570 м) и Каменитица (2726 м). Нататък билото върви по голи скали до Баюва дупка (2820 м). След ново изостряне на билото на едно късо разстояние до малкия безименен връх II (2683 м) излизаме на едно уширение на южната му страна, където е построен алпийският заслон. Целият маршрут от Предела до заслона, където устройваме първия си бивак, изминаваме за 9 ч.

Заслонът не предлага нищо повече от подслон и красиви изгледи. При голяма нужда за вода може да се слезе в циркуса Баюви дупки на около 50—100 м

1 Азимутите на върховете по главното било са дадени в отделна таблица.

2 В северния дял 4 планината има няколко върха, които нямат имена, а някои от тях лежат на главното било и влизат в нашите маршрути или са обект за планинарите. Поради това се налага да се конкретизират. Тук ги означаваме с временни имена: безименен I, II, III и т. н., докато нуждата наложи те да бъдат наименувани.

27

Безименният връх между циркусите на Бански Суходол и Кутела

под ръба и да се вземе сняг от някоя преспа, а такива има винаги, или от ямата, която са намира на скалистия ръб при изкачването на в. Бански Суходол (на 20 мин от заслона). Залезите оттук са величествени, а и звездите са повече и по-ярки, по-близки, но и сънят не идва така бързо.

Утрото ни заварва готови за път. Закусваме като в закусвалня — на крак. Слънцето, порозовило върховете, е тръгнало по своя път. Тръгваме и ние. На двадесет минути от заслона изкачваме вече трети безименен връх (2836 м). От него се отделя на изток Котешки чал. Нови десет минути са ни необходими, за да преодолеем в. Бански Суходол (2884 м). Предстои ни преминаване на „ключовия участък" за днес: острия скален ръб Бански Суходол — Кончето — Кутела I.

28

Преминаването на този ръб допреди няколко години беше едва ли не проява на известна доза смелост и хладнокръвие на жадуващите за по-емоционални преживявания планинари. Но след поставянето на парапета от телено въже на Кончето тази възможност им беше отнета. И все пак преминаването на ръба трябва да става много внимателно.

Вторият по височина връх на Пирин — Кутела (2908 м), предлага изобилие на близки и далечни панорами. Слизането до Премката и изкачването на в. Вихрен (2915 м) по стръмния северозападен склон ни отнема близо час и половина. Край пътечката в пукнатините на скалите тук-там и до оскъдните затревени площи надничат на туфи миниатюрни карамфилчета, дребни еделвайсчета, каменоломки и други редки високопланински цветя, чиито цветове поради краткото време за растеж са почти на земята.

От първенеца Вихрен се разкрива на всички страни панорама, каквато един връх рядко може да предложи.

На север се вижда голяма част от веригата на Рила планина с първенеца на Балканите Мусала (2925 м). На изток е Слав, източно от който по р. Яденица, Аврамова седловина и Места е границата между Рила и Родопите. След него: Сютка, Баташки снежник и Персеник, които подават големите си темета над застиналите преди хилядолетия родопски масиви. Голяма част от хоризонта на изток и на юг е затворена с десетки върхове на Пирин — от в. Конарево, та чак до Бъндеришки чукар. На юг над Беласица наднича малка бяла пирамидка — в. Митика от Олимп (2917 м). Още по-надясно близкият хоризонт се задънва от планините на запад: Малашевска, Плачковица, Влахина и Осогово, а зад тях — първенците на Нидже, Кожух, Баба и Шар планина (вж. панорамната скица от в. Вихрен). Дълбоко под нас виждаме х. Вихрен с едва забележими фигури, които се движат пред нея.

Да се стои на върха при хубаво време и при добра видимост е наистина рядко удоволствие. Очите ненаситно се местят от връх на връх, търсят, откриват,

29

проучват ... Но пред нас е още половината път, определен през днешния маршрут, затова потегляме надолу по широкия гръб на върха към седловината Кабата, където се събираме след около 40 минути. Малкият Хвойнати връх (2600 м) — след Вихрен всички върхове до края на маршрута ни се виждат малки, преминаваме на един дъх, за да спрем на Влахинския превал, където повеждаме спор, кое езеро е по-близко до нас — Хвойнатовото или Влахинското, за да слезем до него за вода! Спора разреши справочникът. А той ни упътва да търсим вода не от тия две езера, а оттатък Муратовия връх, който ни предстои да преминем — в Спанополския циркус! Затова тръгваме пак на път по северния ръб на Муратов връх, изпъстрен с мъчно проходими клекови гнезда и скали, които все пак преодоляваме за половин час. На красивия Муратов връх (2669 м) жаждата се позабравя пред разкриващите се наоколо гледки. Повече от двадесет красиви по форма големи и малки езера се виждат, пръснати по четирите циркуса, които заграждат Муратов връх от всички страни: на изток — Бъндеришки циркус с осем, а вторичният Муратов — с четири, Влахинският — с четири, Гергийският — с четири, и Спанополския — с шест видими оттук езера. Слизаме по равния затревен западен склон на върха, по който пасе стадо овце, и скоро стъпваме на Бъндеришки превал. Тук именно се разрешава въпросът с водата. Оставяме раниците за малко на билото и отиваме всички вдясно (пътеката за Синаница) по тревистия терасовиден терен на Спанополския циркус до малко изворче, което дава водите си на по-високо лежащо езеро. Жаждата е преодоляна и запасите за вечерята са попълнени. Набелязаният предварително бивак на Башлийски превал е сравнително близко, денят е голям и затова без припряност крачим по почти равното било на Дончови караули (2650 м), надничаме към Малко Спано поле, за да видим езерото под Башлийски чукар, и бавно набираме височина за Бъндеришки чукар (2737 м). Тук правим почивка и броим туристите, които слизат по пътеката на насрещния То-

30

дорин превал и тези край голямото рибно Бъндеришко езеро под нас. Мястото за втория ни бивак от маршрута е вече близо — Башлийският превал. Наоколо расте клек в изобилие и изсъхналите му клони ни дават възможност за хубав лагерен огън.

Близкият връх Възела (2620 м) се достига не така бързо, както изглежда. Невъобразимата плетеница на клека, полазил по билото, и безредно нахвърляните грамадни отломъци скали предизвикват продължителна борба. Оттатък Възела преминаваме поредното „конче" и изкачваме безименен връх IVс кота 2636 м, който се издига на югозападния бряг на голямото тевно Василашко езеро, което заема голяма част от вторичния Василашки циркус. От следващия връх Типиц (2606 м) се отделя на север къс планински рид, завършващ с конусовидния връх Василашки чукар (2633 м). На юг по главното било са издига вторият Типиц (2606 м), а включен между двата едноименника, е Типицкият циркус, който приютява две средно големи езера. По-нататък следват незабележителните върхове безименен V (2644 м) и Превалски чал (2605 м). Последните три върха лежат върху част от главното било, което се нарича Голямата страна. Чаирската порта — превала (2430 м), е близо и там се застояваме. Ниско под нас са красивите Чаирски езера, където можем да се поосвежим ...

Отвъд Чаирския превал в сравнително малък циркус (Превалския)лежат четири Превалски езера. Равното, но късо било на Превала опира до Мозговишкия чукар (2604 м), който можем да преминем по два начина: през върха или по хоризонтал през широк пояс от натрошени камъни, от северната гранитна страна на чукара. И при двата случая излизаме при Мозговишката порта. Пътека към портата няма, защото тя върви по дъното на Превалския циркус. От портата следва малко слизане по оформена пътека, която минава високо по южния склон на надвисналия над портата поредния VI безименен връх с кота 2600 м. Ако държим на принципа да се движим по главното било, би следвало да изкачим този връх, а това става по-лесно, като изкачва-

31

нето започва по склона, които се спуска от върха към терасата, на която лежи Тевното езеро, защото, за да се изкачи върхът направо от Портата, необходимо е да се катерим по скалите. Изкачването продължава около половин час. Изненадваме се взаимно с няколко диви кози, които тук често пасат!... Близкият Валявишки чукар стигаме за двадесет минути по билото (2664 м). Любуваме се на откритите панорами: на запад под нас е циркусът на Превал-ските езера, далеч на северозапад са Вихрен и Кутела, на север — меридионално разположената дълга Валявишко-Демянишка долина, на изток ниско — няколко езера, между които голямото Валявишко езеро с двата острова. На югоизток виждаме просторния циркус Белемето с Тевното езеро и няколко планиниски красавици зад него — Каменица, Яловарника и др. А на изток е нашият път по билото, който ни извежда на възловия връх Момин двор (2730 м) по безбройните стъпала, каквито представляват натрупаните свободно лежащи един над друг натрошени от атмосферните условия камъни, много от които са подвижни при стъпването ни върху тях. От върха на североизток се отделя мощен рид, по който се редят няколко върха с височина над 2700— 2800 м — Дженгал, Полежан и други. На изток, заобиколен от върховете Дженгал, Момин двор, Кралев двор и Демиркапийски чукар, се вижда дълбоко под нас, притиснат в прегръдките им, Кралевдворския циркус с трите Самодивски езера.

Отново сме на път до близкия връх Кралев двор (2680 м) — възлов трираменен връх с един от най-острите профили. От него на юг продължава страничният висок рид с върховете Смирненски, Каменица и други. Новото, което ни разкрива този връх,е Демиркапийският циркус, в дъното на който виждаме сърцевидното Митрево езеро.

Билото пак продължава да капризничи. Посоката отново е променена на изток. И пак са подложени на изпитание волята, възможностите и чувството за равновесие. Пак „конче"!. . . Но този път малко по-диво! Стенният ръб е по-тесен, а липсва и парапет.

32

Стената е с абсолютен отвес. Но докато от юг тя има 10 до 30 м височина, от север е повече от 60—70 м. Отново съществува възможността да нарушим принципа да се движим само по билото. Ако слезем в основата на стената откъм южната страна на стената и продължим по хоризонтал, то той ще ни изведе почти на височината на Демиркапия, т. е. оттатък Демиркапийския чукар. При този случай бивакът може да се устрои до близкото Аргирово езеро. Ако вървим билната част на стена, на около 200— 300 м се изкачваме отново на билото и след това слизаме в циркуса при Краледворските езера, където устройваме третия ни бивак.

На другия ден тръгваме покрай потока от езерото до края на терасата, от която се вижда вляво Поповото езеро. След това се отклоняваме в дясно и скоро пресичаме разработения винарски път през Демиркапия и продължаваме да се изкачваме по северозападния склон на Джано (2707 м). Джано е също обгледен връх, от който се откриват гледки с голямо разнообразие. Той е вторият след Муратов връх в Пирин планина четирираменен връх. Пред нас на запад е Поповският циркус с пиринското море — Поповското езеро. На север са Кременските езера, между тези циркуси ридът на в. Сиврия: на изток е Каменишки циркус; на югозапад под нас—Малкото Аргирово езеро и долината на Демиркапийска Бистрица (Третата река).

Нашият път е на юг по дългия Дебели рид. По неговото било са накацали няколко малки пирамидални връхчета: Ченгелчал, Демирчал, Хамбарташ. До първия от тях минаваме последното по нашия път „конче". От Джано билото отново променя посоката си — този път на юг и, както изглежда, за по-продължително време. Ченгелчал (2709 м) е билен връх и спуска на изток късо скалисто и високо било — Кадиев рид (2532 м), като разделя Каменишкия от Брезнишкия циркус. Високо в пазвите на върха се образува вторичен циркус, идеален по строеж, в основата на който лежи неголямо сърцевидно езеро.

33

От следващия Демирчал също се отделя късо скалисто било — Янузов рид (2418 м), който е вододел между Брезнишкия и Корнишкия циркус. По-на-татък за трети път от главното било се отделя пак в източна посока било при Хамбарташ (2645 м) — Лишаув рид, който затваря последния циркус откъм южната му страна. Следват върховете Черновръх (2350 м) и Бойков връх (2045 м), след което билото рязко спада. Даже билото на последния Бойков връх е изцяло покрито с мъчно проходими клекови джунгли.

Необходимо е предварително оглеждане на предстоящия път от Бойков връх, защото след навлизането в клека ориентирането става много мъчно, а пътека няма! Слиза се с азимут 144 градуса.

Наближаваме седловината Тодоровото (1833 м) с вековни мури, пръснати из просторни поляни. Студената чешма и няколкото летни колиби попълват пейзажа. Тук няма място за избор на бивак — може да го построим където и да е. Все ще бъде на хубаво място. Тодорова поляна е вървище, където се срещат няколко пътеки: към хижа Пирин, по билото на север или на юг и към село Корница — град Гоце Делчев. Канче топло мляко от любезните овчари разнообразява нашата вечеря. Седим до късно край огъня на овчарите в разговор за мечки и вълци — винаги актуална тема в Пирин.

На следния ден пътят ни е пак по билото. Крачим през цветни полянки, провираме се под увисналите клони на белите мури, преминаваме малките височини на върховете Влашки мандри и Мурата и се отбиваме на новата каменна чешма Сувата. След почивката продължаваме към в. Сеното, който изцяло е покрит с гори. Следим пътечката, която се мести ту от едната, ту от другата страна на билото. Скоро изкачваме Добро поле, на което има три върха, последният от които е връх Ореляк (2099 м). Спираме за продължителна почивка. Ореляк е тривърх разтегнат купол. Всеки, който се изкачи на в. Ореляк, мъчно би приел, че той е пирински връх. А и нищо не подсказва в подкрепа на това твърдение освен географията и топографската карта. Той е така отчай-

34

ващо различен всред този малък дял на Пирина — Средния дял. Ниски, заоблени, покрити с гори или ливади планиниски била и ридове се стелят, докъдето виждат очите! И може би в това се състои неговата хубава страна — да подчертае контраста между високия и ниския Пирин. Но нека побързаме да успокоим любителите на тъмните просторни гори, на отрупаните с цветя слънчеви поляни, на сенчестите пътеки, на меките, успокояващи контури на планинските форми, на птичия хор из китните горички, на ромолещите поточета и т. н. ... красотата на които едва ли някой би отрекъл! Сравнение между двата дяла на планината не е необходимо да се прави. Всеки дял има своята красота. А сега говорим за панорамите от Ореляк.

Естествено е да погледнем най-напред натам, откъдето сме дошли. Широкият нисък дял Среден Пирин, включен между дълбоката долина на Пиринска Бистрица и р. Места, с малки извишения по билото, е щедро залесен, а колкото се отдалечава на север —толкова повече се стеснява, издига и обезлесява. Ведно с това богатствата от багри, пръснати в непосредствена близост, постепенно губят от своята яркост, докато в далечния хоризонт всичко се обвива с неизменния сивосинкав тон. Отправяме поглед на север и на изток по познатите далечни чалове на Рила и Родопите. По-близкият хоризонт на юг между реките Места и Струма се заема от Стъргач, от белокаменната пирамида на Славянска и Сенгелска планина. На запад в далечина зад Струма се издигат Беласица и Огражден, а по-близко, непосредствено зад Пиринска Бистрица — ридът Демирхан с върховете Читалчучур, Листа поляна и други. Много нещо може да се види от Орелек, но нашият път за днешния ден не спира дотук, затова продължаваме по падината, която се образува между следващите върхове — Чала от изток и Баба от запад. Край дерето падина се вие пътечка, по която слизаме. Околността е залесена със смесена широколистна и иглолистна гора. Пътечката ни извежда на малък мост на шосето за с. Пирин. От моста тръгваме вляво в

35

посока изток и след няколко минути пристигаме пред хубавата хижа Попови ливади.

Петдневният ни маршрут по главното било на Северен и Среден Пирин завърши. Ние сме още под впечатленията на всичко видяно и изживяно по пътя ни — по гърба на пиринските великани. Умората още не чувствуваме, защото красотата, с която ни дари планината, е много по-силна от нея. Тепърва спомените и снимките, които са направили нашите фотоапарати, ще разказват за нея! ...

2. Предела—м. Тишето—Кушевия чарк—Минковите чаркове—м. Голяма Джинджирица—Сегменско тепе— р. Малка Джинджирица—м. Конярника—Даутово езеро—Даутов връх—м. Падината—Бяла река — Окаденски рид—х. П. К. Яворов—7 ч.

Изходният пункт Предела е местност, която предлага на посетителите всичко за отмора и естетически изживявания. Първокласен хотел-ресторант и няколко почивни домове допълват чудесната обстановка в полите на двете най-високи планини — Рила и Пирин. Наоколо зелени морави се редуват с малки горички, а пръснатите тук-там самотни борове, разкривени, чепати от дългите борби с ветровете, придават особен колорит на местността. Оттук могат да се предприемат излети както към Рила, така и към Пирин.

От Предела през м. Тишето, където всяка година се провеждат фолклорни събори („Пирин пее"), вървим по горския път в югозападна посока и навлизаме в Джинджирица — резервата на бяла мура, като последователно преминаваме край горския пункт, Кушевия чарк на р. Малка Джинджирица, Минковите чаркове на Алексова река и достигаме местността Голяма Джинджирица, където в годините на съпротивата е имало голям партизански лагер на отряда „Никола Парапунов". Разстоянието дотук се изминава за около два часа и половина. Продължаваме в южна посока по немного стръмна пътека, която лъ-

36

катуши по склона на Сегменско тепе (2410 и), преминаваме по оголеното му теме и след като прекосяваме горното течение на р. Малка Джинджирица и северния склон на Даутов връх (в подножието на скалите в източната му страна), почти по хоризонтала достигаме м. Конярника до малкото Даутово езеро (2341 м, 6,2 дка площ и дълбочина 2 м1).

От м. Джинджирица до езерото пътят се изминава за два часа.

1 Метрическите данни за езерата са по проф. А. Вълканов.

37

До Даутов връх (2598 м) отиваме за около 30 мин. без раници, но и без определена посока. При ясно време върхът предлага хубави гледки към Разложката котловина и Окаденски циркус. На връщане минаваме по същия път до езерото, вземаме си раниците и продължаваме по определения ни маршрут. Пътеката е вече добре очертана, минава през м. Падината, пресича Бяла река, и след няколко серпентини прехвърля залесеното с мури и смърчове Окаденско било и влиза в Суходолската долина при м. Поляните, където е построена х. П. К. Яворов.

38

Хижа П. К. Яворов

Тя е построена през 1932 —1933 г. в м. Поляните на 1740 м н. в. в долината на Разложки Суходол и е наречена на името на поета революционер П. К. Яворов. Хижата е масивна двуетажна сграда, има четири спални помещения, столова и туристическа кухня в партера и две веранди на етажите. Тя може да даде подслон на 45 души — 19 легла и нари. Обзаведена е добре, електрифицирана е и през лятото има бюфет и се готви топла храна. През летния сезон на поляните около хижата се устройва палатъчен лагер, в който могат да пренощуват туристите. Има и лятна кухня и столова. Поради построеното неотдавна шосе от гр. Разлог до хижата продоволствието й с прясно месо, зеленчуци, хляб, плодове и други хранителни продукти е отлично.

Разстоянието от Разлог до хижата по стария път се взема пеша по Суходолието за около 3,30 ч, а по новия автомобилен път през м. Беталово — за около 40 мин с превозно средство.

Отклонение. При Бяла река от пътеката се отделя вляво друга пътека, която в м. Падината преминава на десния бряг на реката, а по-долу при Рустоловия чарк се прехвърля отново на левия бряг. От чарка започва коларски път, който при теснината Гърлото чарк се прехвърля пак на десния бряг, където излиза от дефилето и се слива с новото шосе за гр. Разлог. Разстоянието се изминава за 3 ч.

Забележка. Обектът Джинджириците — красиви местности, резерват на бяла мура, партизански лагер и др., не е от мащаб, който би задоволил един турист от по-далечните краища на България, за да бъде препоръчан като самостоятелен маршрут. Такива обекти има много в Пирин и затова го включваме в маршрута до в. Даутов.

39

Разлог

Градът е разположен в китната Разложка котловина (една от най-високите в България — 840 м н. в.), оградена от планините Рила, Пирин и Родопите. Разлог (Мехомия) е възникнал по време на османското иго. След Освобождението (1912 г.) става главен административен център на целия Разложки край, което спомага за неговото развитие и благоустрояване. В годините на народната власт градът почти изцяло промени облика си. В центъра на града бе построен модерен хотел-ресторант „Пирин", спортна закрита зала, банка, районна болница, голям завод за дрожди „Н. Парапунов", проектира се наскоро строеж на завод за плоскости от дървесина, много нови обществени (търговска на 9 етажа с магазини и ателиета) и частни сгради. Градът има 10 425 (1965 г.) жители.

През Разлог протичат водите на трите буйни реки: Бяла река, Язо и Черна река. На 6 км южно от него е гр. Банско, а на 5 км източно — село Баня, прочуто с лековитите си минерални извори, използувани още от римляните.

Градът е важна гара на теснолинейната жп линия Септември—Добринище. Оживени са автомобилните връзки на града през Предела със Симитли, Благоевград и София; през Якоруда по панорамния път Юндола—Велинград—Пазарджик; през Юндола — с. Белово, както и през Добринище—за Гоце Делчев.

Разлог е родно място на Никола Парапунов, първия командир на партизански отряд, в чийто дом сега е уреден музей. Интересен факт е, че ръководител на строежа на х. П. К. Яворов е бил Никола Парапунов през 1932—1933 г. като среден строителен техник.

Дейно участие в съпротивителното движение са взели разложани с около 20 партизани, 60 ятаци и няколко десетки политзатворници.

40Карстовото било

41

42

В града има туристическо дружество „Пирин" със стари традиции, което стопанисва образцова туристическа спалня с 60 легла, която е отворена през цялата година. В Разлог има и ядро на планинската контролно-спасителна служба.

Разлог е важен изходен пункт за излети из Северния дял на Пирин. Тук има опитни водачи, които могат да се наемат чрез туристическото дружество.

В източния край на града има бензиностанция, която работи денонощно.

В околностите на Разлог — м. Гърлото, на Бяла река се намира стара разрушена крепост, наричана Калята.

В полите на Пирин бликат водите на Изворите — големи карстови извори, които дават водите си на реките Изток и Язо и се използуват за задвижване на турбините на ВЕЦ Разлог.

3. Разлог—р. Изток—водопадите Синевиците—изворите—Тевнишка чешма—поляна Камкатин—Баюви дупки—м. Погледец—Хайдушката чешма—х. П. К. Яворов — 6 ч

В този маршрут са включени някои по-малки обекти, за да го допълнят и разнообразят — водопадите и пещерите.

За набелязания маршрут трябва да се тръгне от Разлог по брега на р. Изток, която на две места образува водопади. Изворите на реката се намират сред карстова местност с храсталаци — на около 6 км от моста на шосето за гр. Банско. Близо край изворите и на запад от тях на около 300—400 м се намират пещерите Меча дупка и Спропадналото. Последната е по-голяма. Тя е с пещерни образувания и подземна река, но и двете не са основно проучени. Нашият маршрут продължава по стария път, който свързва гр. Банско с Разлог и след 20 мин се отклоняваме вляво към м. Равно поле по коларския път за Темнишката чешма, където стигаме за около един час. (Препоръчваме оттук да се вземе вода, тъй като нагоре по

43

маршрута чак до Хайдушката чешма няма извор.) Пътят постепенно се изкачва по полите на планината до поляната Камкатин, залесена с оредяла борова гора. От поляната нагоре пътят се превръща в пътека, по която след около един час навлизаме в долната Баюва дупка (Парева поляна). Тя представлява малка закътана поляна сред черномурова гора, отвред обградена от високите склонове на скалистия хребет Средоноса, който разделя циркуса Каменитица от циркуса Баюви дупки. Пътеката, задълбочена по източния му склон, прехвърля билото и продължава към горната Баюва дупка с малко слизане по западния склон на Средоноса. Поляните са безводни и отрупани с цветя, смрики и треви, през които пътеката на места се губи. По непристъпните гънки на скалите на Средоноса надничат белите махнати цветове на еделвайса. Но късането му е забранено!... Цялата околност е резерват (циркусите Баюви дупки и Каменитица).

От горната Баюва дупка пътеката със серпентини се изкачва по източния склон на Каменитица и се влива в зиданата1 пътека, която лъкатуши из гората и ни извежда вдясно на поляната Погледец. От Погледец (не случайно на поляната е дадено това наименование) се откриват прекрасни гледки. Право пред нас през дънерите на вековни мури се вижда скалистият хребет Средоноса (2464 м), който разделя почти на две равни части големия циркус Баюви дупки, обграден от високите върхове Котешки чал (2715 м), Баюва дупка (2820 м) и Каменитица (2726 м). Пътеката продължава да слиза сред едрата гора от мури, смърч и буки, минава покрай Хайдушката чешма — отлично място за отдих. Хайдушката чешма е била сборище на македонските четници — революционери, както и на партизаните от отряда „Никола Парапунов". Тук са отсядали и Гоце Делчев, и Яне Сан-

1 Зиданата пътека, прокарана по искане на Фердинанд през 1916 г. от х. Яворов пред поляната Погледец и по безводната Каменитишка долина, се изкачва до главното било между върховете Каменитица и Баюва дупка.

44

дански, и П. К. Яворов. . . На 10 мин източно от Хайдушката чешма се намира Яворова поляна, до която води хубава пътека.

От Хайдушката чешма пътеката ни продължава на запад, навлиза в долината на Разложки Суходол или Суходолието, както го нарича местното население, и ни извежда на Суходолските поляни, на една от които е построена кокетната хижа П. К. Яворов. През лятото поляните са изпъстрени с диви ягоди, боровинки и ярки цветя.

4. Хижа П. К. Яворов—Окаденски рид—Бяла река — м. Падината—м. Конярника—Даутово езеро—Даутов връх—Каменишки връх—Окаденски циркус—Белоречките езера—м. Божурица—Окаденски рид— Суходолско езеро—партизанският лагер—Стълбите—х. П. К. Яворов — 6 ч

От хижата пътеката тръгва на запад и след като премине покрай каптажа на водопровода за хижата, изкачва Окаденското било, изцяло залесено с бяла мура, смърч и ела (около 20 мин). Пътеката ни отвежда надолу към циркуса на Бяла река. Все по-близко се чува шумът на реката. Идваме и до нея. Преминаваме на левия й бряг в м. Падината и се изкачваме на стръмнината до първото долче, по което продължава и пътеката покрай изсъхнали вековни мури. Оттук по каменистата стръмнина пътеката ни отвежда до м. Конярника до малкото Даутово езеро. Върха изкачваме за половин час. От него се виждат Рила, Разложката котловина и Окаденският циркус. От върха продължаваме по главното било до близкия Каменишки връх и от него без особена трудност (без пътека) слизаме в Окаденския циркус. Вървим в южна посока по неравното дъно на циркуса и скоро сме в м. Божурица — поляна, изпъстрена с червени божури през лятото. Минаваме покрай двете малки езерца — изворът на Бяла река — и постепенно се изкачваме по стръмнината на седловината между главното било и Окаденски рид. От седловината, но вече

45

в източна посока, слизаме на главната пътека, която води от Разложки Суходол за х. Яворов. На 15 мин по-надолу се намира сгушено между клековете на една от горните тераси Суходолското езеро (2311 м). То е единственото езеро в Суходола. То има площ 2 дка и дълбочина 50 см. На 15 мин надолу от езерото непосредствено до пътеката се извисява прочутата Партизанска мура, служила за наблюдателен пункт на партизаните от отряда „Никола Парапунов". На стотина метра под нея в коритото на реката, която оттук загубва водите си (тече подземно поради карстовия терен), се намира партизанският лагер, където са зимували партизаните. Землянката е запазена и досега. Оттук започва и новият водопровод до хижата. Отсреща на партизанската землянка е природният скален феномен Стълбите — алпийски обект. Стълбите са като чуден декор, който се открива от х. Яворов към горната част на Суходолието. Продължаваме надолу към хижата по старата конска пътека, която ни довежда до един скалист праг с вековни мури. Тук често през зимата пада лавина, от която остават големи разрушения. След дванайсетина минути, като минаваме сред гори от мури и смърчове, достигаме поляните при х. Явор.

5. Хижа П. К. Яворов—Суходолието—Партизанският лагер—Стълбите—Суходолското езеро—Превала — Разложки Суходол — Каменитица — Каменитишки превал—Баюва дупка—алпийският заслон — Баюва дупка—Каменитишки циркус—м. Погледец— Хайдушката чешма—Суходолието—х. П. К. Яворов — 7—8 ч

От х. Яворов пътеката тръгва на юг и пред нас като чудесен ориентир ни служат Стълбите. Пътеката лъкатуши и постепенно се изкачва по долината, преминава след около половин час горския пояс от иглолистни видове и скоро през клоните на мурите съзираме чудните скални образувания Стълбите (Стъпалата), които се извисяват високо над десния бряг

46

на долината. Това са седем исполински стъпала, които извеждат (само алпинистите!) на връх Каменитица II (2006 м). Ние следваме пътеката по подножието на Стълбите, минаваме покрай землянката на партизаните и Партизанската мура и продължаваме нагоре до малкото Суходолско езеро (един час от хижата). Напълваме манерките или термусите с вода, защото до алпийския заслон другаде вода няма по нашия път. От езерото до превала в подножието на връх Разложки Суходол пътеката преминава няколко тераси с разхвърляни огромни скали между малки полянки и с няколко серпентини ни извежда на главното било между върховете Албутин и Разложки Суходол. Оттук се открива хубава гледка към Окаденския циркус, към х. Яворов и Разложката котловина, към долината на Влахинската река, в дъното на която се възправя пирамидата на пиринския първенец Вихрен.

След почивката нашият път продължава по билото вляво, на юг и за тридесет минути, без определена пътека се изкачваме на връх Разложки Суходол (2570 м), а след него идва ред на Каменитица I — (2726 м). Продължаваме на юг по главното било и след двайсетина минути слизаме на Каменитишкия превал, където завършва зиданата пътека, идваща откъм Каменитишкия циркус. Следва ново изкачване до един от забележителните върхове в този дял на планината — Баюва дупка (2820 м). От върха на изток се спуска остър скалист, силно нарязан ръб, наречен Средоноса. Главното било запазва своята южна посока, но става доста тясно до малкото безименно връхче (2775 м). Под връхната точка на котата на малко разширение на билния ръб е построен алпийският заслон (2760 м). Макар и с оскъдни удобства, той е незаменим, особено при зимна обстановка, за алпинистите при техните траверси през високото било. Гледките от върховете и от терасата на заслона възнаграждават умората и напрежението у туристите. Мястото тук е безводно. След дългата обедна почивка, изпълнена с впечатления от близките и далечните панорами, тръгваме обратно към

47

връх Баюви дупка и Каменитишки превал, откъдето по зиданата пътека започваме да слизаме в дъното на Каменитишкия циркус. В горната си част Каменитишкият циркус е разлат, със заравнени склонове и тук-там изпъстрен с преспи. По-нататък циркусът се оформя в долина, пристисната от скалистия хребет Средоноса1 и дългото източно ребро на в. Каменитица. Два високи прага преграждат долината и оформят тераси, покрити с треви и планински цветя въпреки безводието, ако не се смята малкият чучур на горната тераса, водата на който извира в подножието на една скала вляво от пътеката (има знак). Пътеката скоро ни извежда на хубавата поляна Погледец, провира се между бурени, цветя и малинаж, под клоните на вековни мури и слиза в северна посока сред гъста гора (има две исторически мури) до Хайдушката чешма. Оттук пътеката променя рязко посоката си на запад и малко след това ни довежда до Разложки Суходол, на поляната отвъд сухото речно корито, пред хижа Яворов.

1 Ръбът на Средоноса за първи път при зимни условия е преминат през 1956 г. от з. м. с. Георги Атанасов, з. м. с. Сандю Бешев и други алпинисти от ВИФ „Георги Димитров” в София.

48

Алпийският заслон

Той е построен през 1954—1955 г. от алпинистите на Пловдив и Разлог. Заема площ от 9 кв. м на едно разширение на главното карстово било на Северен Пирин между върховете Баюва дупка и Бански Суходол на височина 2760 м. Заслонът е дървен, тип „Термофор", импрегниран, закрепен за скалите с железни обтегачи и е покрит с оловна ламарина. Снабден е с двойни врати и прозорче, през което може да се влезе, ако вратата е затрупана със сняг. Вътре е обзаведен с четири двойни и два единични нара, разположени на различни височини. В заслона могат да се подслонят 10—12 души. Отворен е постоянно и е без пазач. Хубаво е планинарите да оставят, а не да взимат за спомен някои прибори и продукти, които неведнъж са били крайно необходими на търсещи закрила в заслона. Разстоянието от х. Яворов и от Вихрен до заслона е еднакво — 4 ч.

Отклонение на маршрут 5. От алпийския заслон можем да продължим маршрута по главното било, като след около двайсет минути изкачим безименен връх III (2828 м), от който се отделя на изток острият скалист ръб Котешки чал. Ръбът започва от един прорез близо до главното било, но след това се изостря така, че става невъзможно траверсирането му освен да се мине през най-връхната му кота, защото от двете страни на ръба се спускат почти отвесни 250 — 300-метрови гладки стени. Ръбът продължава все така остър до следващия по-нисък връх — Дуниното куче (2469 м), след което вече склоновете му стават по-полегати и движението по тях е свободно. Върхът и ръбът Котешки чал трябва да се преминават много внимателно, защото се срещат подвижни камъни, а няма голям избор на места за минаване. Пътят е един само по ръба! За планинаря със здрави нерви и опитност преминаването по ръба на Котешкия чал е удоволствие, което не се среща често из нашите планини.

49

На път за алпийския заслон. В дъното връх Вихрен

От Дуниното куче слизаме по дърварски пътеки из м. Котечкото, които ни извеждат на Чучурите. Оттук коларският път ни превежда покрай Пончина могила на моста в горния край на гр. Банско.

50

Банско (7850 ж.)

Той е старинен град със своя самобитна архитектура. В дворовете и къщите надничат величествените зъбери на легендарната Ирин-Пирин планина. Банско е родно място на Отец Паисий, Неофит Рилски, поета герой Н. Й. Вапцаров и на плеяда борци срещу турската робия и фашисткия гнет.

С много неща Банско пленява посетителите — с чудния си пейзаж към Пирин, с дома музей на Вапцаров, с лабиринта си от тесни калдъръмени улички, по които тече бистра и студена вода, с високите каменни дувари, чиито масивни дървени порти въвеждат в стари красиви къщи с дълги стрехи. Банскалийските къщи! Толкова много майсторство са вложили в тяхното изграждане десетки знайни и незнайни дюлгери!

Високо над покривите на къщите стърчи прочутата кула камбанария със старинен часовник от началото на миналото столетие.

Облени от южното слънце, просторните чардаци на къщите с наредените по тях саксии с ярки цветя — мушкато, карамфил, ружи и рози, примамват посетителя да открехне тежката кована порта и да влезе в двора. А после той вижда живописни каменни зидарии на редове и мозайка, набраздени с дървени сантрачи, и прозорци от тухлена рамка, често с розетки в ъглите.

Много от таваните на жилищните помещения на банскалийските къщи са образци на майсторска дърворезба.

Интересни са къщите на предприемчивите банскалии. Те са строени предимно през миналото столетие и приличат на малки североиталиански ренесансови кастели. Местни майстори изработили по този чужд тип и по нашия планински тип (с чардаци) банскалийския тип къща, която запазвала българите от нападенията на турците и същевременно била удобна,

51

Град Банско — паметникът на Н. Й. Вапцаров

дори комфортна. Малки мраморни камъни с емблеми разхубавяват фасадите им. Някои от старите къщи притежават и стенни стенописи.

Ценен паметник отпреди Освобождението ни е църквата „Св. Троица", построена в 1835 г. от гранит, мрамор и тухли, и църквата „Св. Богородица", чиято вътрешност поразява с иконостаса — уникална дърворезба, част от който изгаря при един пожар преди десетина години.

Днес Банско се разкрасява от много нови сгради — универсалния магазин, новия ресторант, туристическия дом, горския техникум и други. На централния площад срещу къщата музей на Н. Й. Вапцаров се възправя голяма статуя на поета, възпял така възторжено Пирин планина.

Банско е главен изходен пункт за Пирин планина. През него минават най-много посетители на планината през всяко време на годината. Той се развива като прекрасен планински курорт, особено след прекарването на новото шосе до х. Вихрен.

52

Новият туристически дом в града е масивна модерна постройка, която разполага с 63 легла в стаи с по две, три и четири легла. Общият капацитет на туристическия дом е 143 легла, включително наровете в общите спални. Към дома има добре уреден ресторант. Туристическата спалня също се намира до центъра на града, до кулата с часовника. Тя разполага с 32 легла в пет стаи и шест легла на верандата за ползуване през лятото. Обзаведена е много добре и има малка столова. Отворена е през цялата година.

Град Банско е свързан чрез жп линия с гара Септември, а автобусни линии го свързват с Велинград, Гоце Делчев и Благоевград.

6. Банско—м. Хвойнача—м. Чучурите — м. Котечкото — Дуниното куче — Котешки чал — безименен връх — алпийският заслон — Бански Суходол — Кончето—Кутела—Премката—Вихрен — м. Кабата — х. Вихрен — 8 ч

От града излизаме по главната улица на югозапад, минаваме р. Глазне по горния мост и по азимут 240 градуса тръгваме по средния коларски път, който се провира между оградите на обработвани парцели овощни и зеленчукови градини и стигаме след около час и половина до широката поляна Хвойнача в подножието на Помочена могила. Оттук пътеката навлиза в долината на Суходола, където след около половин час стигаме до долния чучур. Взимаме вода, защото нагоре няма по целия маршрут. Продължаваме по пътеката, която прехвърля едно малко било и се раздвоява. Тръгваме по дясната пътека към стръмната долина и навлизаме в Суходолието. Разстоянието от Банско дотук сме изминали за 3 ч.

Пред нас се открива грандиозният циркус, притиснат от няколко исполински върха: безименен, Кутела, Бански Суходол, Котешки чал и Дуниното куче. Това е един от чудните кътове на българската природа, който смайва с величието си. По неговото неравно дъно лежат пръснати големи вечни преспи

53

фирнован сняг, а на няколко места се чуват приглушени шумове от течаща подземна вода.

Нашият път сега продължава по криволиците на дърварските пътеки, възлизащи по източния склон на върха Дуниното куче (м. Котечкото). В горния край на гората пътеките се губят из сечищата, а ние продължаваме по оголеното теме на върха, откъдето започва острото било на стената — връх Котешки чал. Нови три часа са ни необходими, за да стигнем дотук. Ръбът е доста опасен, особено в централната му част (отнася се за хора, които не са привикнали към височините, към движение по первазите на пропастите). Това е единственият връх в Пирин, който не може да се премине, без това да стане през най-високата му точка, защото и двете му страни — южната и северната — са почти отвесни стени с по 250— 300 м височина. Дължината на ръба на Дуниното куче — Котешки чал—безименният връх III (връзката с главното било) е 2,5 км.1

Само на десет минути вдясно на северозапад по главното било се намира алпийският заслон. При лошо време, което се случва по тези височини, той е незаменим.

За да продължим по набелязания маршрут, необходимо е да се върнем към безименния връх и да се изкачим по ръба на Бански Суходол. От него на юг стръмно се спуска острият скалист ръб, който в средната си част се нарича Кончето, а след това продължава стръмно нагоре до връх Кутела2. Тази величествена около 800-метрова дъга респектира със заострения си ръб, който се получава от пресичането на двете почти отвесни (източна и западна)стени на масива.

1 Първото зимно преминаване на ръба Котешки чал е извършено през 1950 г. от м. с. А. Тодоров и Б. Романов.2 Първото зимно траверсиране на ръба Разложки Суходол — Каменитица—Баюва дупка—Бански Суходол—Кончето—Кутела е извършено на 3 март 1934 г. от Н. Миронски и проф. Л. Телчаров.

54

Кончето зиме

Минаването на Кончето сега (след поставянето на теленото въже) е лесно и вече не е проблем за туристите, но затова изчезва онова спотаено чувство на гордост, което изпитваше планинарят при преминаване на острия скален ръб, преди да му беше поставена „юздата" на Кончето.

Подстъпът към връх Кутела е стъпаловиден и леко се преминава за около 20 мин. Кутелът е двоен връх. Има две коти, отстоящи една от друга на разстояние 400 м с разлика във височините един метър. Между двата върха има падина с денивелация около 12—15 м, което ни дава основание да разглеждаме връх Кутела като двоен — Кутела I (северен — 2807 м) и Кутела II (южен — 2908 м).

Панорамите, които се откриват от Кутела, съперничат на панорамите от първенеца Вихрен, чиято величествена пирамида е така близо пред нас, че затваря голяма част от хоризонта на юг. Казваме близо, а са ни потребни около два часа, за да слезем по стръмното било на Кутела до Премката (кота 2660 м)

55

и след това да изкачим още по-стръмния северен склон на Вихрен. Пътеката, вкопана в пукнатините на изветрелите мраморни плочи, прави изкачването леко, безопасно и сравнително бързо.1

Връх Вихрен (2915 м) е най-високият в Пирин, втори по височина след Мусала (2925 м) и трети на Балканския полуостров след връх Митика в Олимп (2918м).

1 В планината е прието да се смята за нормално изкачването на 300 м височина за един час, както в равнините изминаването на 5 км за един час

56

57

58

Той е бяломраморна пресечена пирамида, която е разположена в средата на Северен Пирин и доминира над цялата планина. Тази особеност дава възможност на туриста, имал щастие да бъде на върха при добра видимост, да обгърне с поглед голяма част от планината. От 88-те върха на Пирин с над 2500 м височина не могат да се видят само върховете Окаден, Стълбите, безименният VII, Равни чал — скрити зад карстовото било, Безбог и Сиврия — зад Каимакчалско-Полежанския масив, и Демиркапийският чукар — зад в, Дженгал. (За по-далечните хоризонти вж. приложената кръгова панорама.)

Така разнообразни и пленителни са гледките от върха, че всеки, който ги е видял, винаги би желал още много пъти да се изкачи на пиринския първенец. Те се помнят цял живот!

Слизането от Вихрен става обикновено на запад по неговия широк гръб. Виещата се добре оформена пътека отвежда за около 45 мин до седловината Кабата, откъдето с още няколко серпентини се слиза в недооформения циркус със същото наименование. Насоката на пътеката тук се променя рязко на юг. Минаваме край кръста, напомнящ за нещастието, сполетяло двама алпинисти, загинали през пролетта на 1949 г. от лавина, а по-долу пресичаме рекичката Хвойната бара и след 15 мин пристигаме пред най-голямата пиринска хижа — Вихрен.

7, Банско—м. Хвойнача—м. Чучурите—Църна могила—м. Мече чешало—Дългата поляна—Бъндеришката поляна—х. Бъндерица — 5 ч.

От Банско до подножието на планината вървим на запад след моста на р. Глазене. За ориентир ни служи и връх Кутела. Пътят извива край оградените с речни камъни ниви, които се простират близо до м. Хвойнача. Минаваме вляво по Пончина могила и навлизаме в късата долинка, в която след около половин час стигаме до долния чучур. Ориентирът Кутела вече престава да ни служи. По-близките възви-

59

На път към Пирин

шения го закриват, но пътят е ясен - по дерето, където след 15 мин стигаме до втория чучур, който понякога пресъхва. Оттук по виещата се пътека вляво излизаме на поляната, която представлява югоизточният склон на връх Църна могила.

Още в долния край на поляната пътеката се раздвоява, като лявата възлиза по сипея върху билцето Мече чешало. Тук е краят на гористия пояс, а билцето е вододел между коритния безводен циркус Кутело от север и склона на Дълга поляна от юг. През дълга поляна пътеката продължава и слиза в Бъндеришката долина. Оттук до хижата ни остават само около 30 мин. път.

Отклонение първо от основния маршрут. Десният клон на пътеката продължава по ниската част на коритната котловина, затворена на север от скло-

60

новете на безименния връх VIII (2688 м) и на юг от склоновете на Равни чал (2672 м). След едно стеснение в горната част на котловината се оформя циркус — Кутело, който е бил легло на висящ ледник. Циркусът Кутело опира с високите си части до скалите на масивния връх Кутела. Тук в подножието на скалите могат да се оставят раниците и да се направят някои изкачвания: надясно по стръмното скалисто било на безименния връх, откъдето се вижда величественият циркус Бански Суходол, или наляво към Равни чал — с поглед към долината на р. Бъндерица. За да се изкачи в. Кутела оттук, необходимо е да се излезе на билото, което свързва в. Равни чал с източното ребро на в. Кутела II. По него за около един час се стига на върха.

8. Банско—м. Лисичетата—Мъртва поляна—кариерата—Меча поляна—х. Бъндерица — 3 ч

Маршрутът по долината на р. Бъндерица го отбелязваме, макар че той загуби значението си след прокарването на шосето, което дава възможност бързо и леко да се стигне с моторно превозно средство до хижите Бъндерица и Вихрен. Старият път за пешеходци е по-кратък, изпъстрен с красиви кътчета, дървени мостчета, слънчеви поляни край буйните води през пролетта (лете на някои места водата се губи в подмолите на мраморното корито). Но романтиката и тук трябваше да отстъпи на практичното. По новия път, макар и по-дълъг, благодарение на превозните средства разстоянието от 16 км сега се изминава само за половин час. Пътят, който се отделя в м. Лисичетата, пресича река Демяница и през м. Мъртва поляна навлиза в долината на река Бъндерица, като лъкатуши между стърнищата и камъните, изсипа ни тук от пороищата.

Отмина романтиката на някогашните излети на Пирин, когато те се правеха най-малко едноседмични — с грамадни раници, върху които не липсваха тенджерата и фенерът, брадвичката и платнището.

61

Сега планината може да се преброди с еднодневка, с пакетче бонбони, дъждобран и бисквити, а през рамото висят неотменните фотоапарати и транзистори!

Все пак заслужава да се видят два интересни обекта — голямата, дълга около 1 км Меча поляна с остатъци от ледниково време, както и късият, но дълбок каньон с голям водопад близо до хижа Бъндерица.

9. Банско—м. Лисичетата—Ильов мост — почивната станция—Тодорова орница — Рошков рид—м. Усипа—р. Икришча—Шилигарника—х. Бъндерица — пеша — 3 ч (с превозно средство — 30 мин)

От града се излиза по главната улица на юг, минава се покрай дървообработващото предприятие „Н. Й. Вапцаров" и след 45 мин се навлиза в млада борова гора в м. Лисичетата, а след още няколко завоя пресичаме реката по Ильовия мост—третия дотук. Демяница тече буйно между едри балвани, натрупани хаотично от пороите и огладени от безспирната работа на водата. Едри смърчове, мури и буки, впили корени в оскъдната пръст между камъните по ронливите брегове, едва издържат борбата с водната стихия. Грохотът от буйните води заглушава всякакъв друг звук и шум. След няколко остри завоя по височините на левия бряг на реката пътят минава непосредствено край почивната станция (от 1967 г.) със стол на ЦКС и продължава да се провира между вековната гора. При м. Тодорова орница пътят напуска долината на р. Демяница.

С няколко серпентини пътят прехвърля Рошковия рид при м. Усипа, навлиза в глухата, плитка, но изцяло залесена с високи борове долина на р. Икришча, пресича красивата поляна Шилигарника и излиза в долината на р. Бъндерица високо по западните склонове на Тодорин връх. На няколко места между дънерите на елите се разкриват незабравими гледки към Вихрен и Кутело. Особено хубава е панора-

62

мата, която се открива в края на гората, преди шосето да е преминало по моста над р. Бъндерица. На високия ляв бряг на реката отвъд тесния каменен каньон се виждат белите стени на обновената хижа Бъндерица — краят на този маршрут.

63

Хижа Бъндерица

Тя е построена през 1915 г. на 1770 м н. в. на левия бряг на р. Бъндерица в местността Бъндеришка поляна, обградена отвред от вековни черни мури (между тях е и най-старото дърво в България — Байкушевата мура — на 1200 години). Хижата е масивна двуетажна сграда. Първоначално е служила за сушене на семена от иглолистни видове дървета. На два пъти — през 1926 и 1955 г., тя е ремонтирвана и приспособявана за туристическа хижа. Сега хижата има 20 двукатни легла и нарове за 104 души, столова и кухня в партера. Срещу хижата на същата поляна са построени дървени навеси със столова, кухня и три спални за 60 души. Хижата е електрифицирана, има телефон и е отворена през цялата година, а през летния сезон се готви топла храна и се открива магазин за продукти. С гр. Банско е свързана с редовен автомобилен транспорт през летния сезон. Хижата е изходен пункт за няколко интересни маршрута из близките околности.

10. Хижа Бъндерица—Мечо дере—Малкият Казан— м. Палашица—Равни чал—Кутела II—Премката— Казана—Мечо дере—х. Бъндерица — 7 ч

В началото пътеката минава между стволите на вековните мури, пръснати по поляната, на която е построена хижата, и скоро навлиза в стръмното и много тясно Мечо дере, което единствено прорязва 200-метровата скалиста стена, заграждаща откъм север долината на Бъндерица между Джамджиевите (Сините) скали и Меча поляна. В горния край на дерето вдясно от пътеката се намира пещерата Хана. В нея липсват характерните за пещерите образувания, защото е плитка и открита. Дерето завършва с почти равнинен проход, а пътеката продължава сред редки мури и

64

клек по дъното на някогашния ледник, който се е спуснал от Големия Казан.

Прекосяваме без пътека тревистия и почти с равно дъно Малък Казан и преди да започнем изкачването на Палашица (източния склон на в. Кутела), добре е да се запасим с вода от малкия карстов извор в западния му горен край. Палашица е обширна, наклонена към долината на р. Бъндерица поляна, която е един от големите снегосъбирателни басейни в Пирин. Поляната във високите си части завършва с неособено остро било, което се прелива в обратен наклон към отворената на изток висяща котловина — циркуса Кутело. Върху това било, което е продължение на източния ръб на Кутела II, се очертава с неголямо надвишение в. Равни чал (2672 м). Право пред нас на север оттатък циркуса Кутело се издига скалистият хребет на безименния връх VIII (2688 м), трудно достъпен и може би най-рядко посещаван обект в планината. Този връх лежи на северния ръб, който свързва в. Кутела II с Църна могила (1630 м).

Нашият маршрут продължава по източния ръб на Кутела II, по който вървим почти по края на ръба и бавно набираме височина, а дъното на циркуса Кутело и по-късно и на циркуса Бански Суходол (вдясно от нас) сякаш потъват все повече и повече под краката ни. Ниската каменна пирамида ни подсказва, че сме достигнали връхната кота на в. Кутела II1. За отбелязване е една особеност — едно кръгло ерозионно задълбочаване в скалата с диаметър около 10 м и дълбочина 2—3 м, което се намира на десетина метра под билото. В него винаги се задържа сняг въпреки почти южното изложене. От връх Вихрен тази преспа наподобява око на исполински циклоп.

Разстоянието между Кутела II и Кутела I от няколкостотин метра е с височина над 2900 м. Обърнем ли се на север към бездната на Бански Суходол, имаме

1 Първото зимно изкачване на в. Кутела II по този маршрут бе направено на 12.11.1949 г. от з. д. т. Н. Миронски и з. м. с. Ал. Белковски, м. с. А. Тодоров,.В. Настев, В. Лободин и А. Нейков.

65

чувството, че стоим на балкон без парапет на стотици метри над земята. Оттук най-добре изпъква с цялото си величие, суровост и страховитост грандиозното творение на пиринската природа циркусът Бански Суходол. Обърнем ли се на юг, пред нас изпъква исполинската мраморна пирамида на в. Вихрен.

Да се слезе от връх Кутела до Големия Казан е само въпрос на време (1 ч). Големият Казан е циркус с подчертан ледников произход. Няколкостотин метровият дълбок ледник е работил усърдно хилядолетия. Той е подготвил място за едно езеро или може би е оставил такова, но водите са решили друго —те си прокарали път под мрамора. Шумът от течащите води, които се чуват при ригела на Казана и в дъната на другите циркуси в същия дял на Пирин, както и няколкото карстови извора в полите на планината показват, че водите от падналите дъждове и топящите се снегове в тези циркуси проникват в мраморните пластове и изтичат в изворите Върбов кладенец, Хайдушката чешма, Стойчов извор, Тевничката чешма, Изворите, Чучурите и др.

Очертана пътека извежда от Големия Казан към Малкия Казан, в долния край на който започва стръмното Мечо дере.

11. Хижа Бъндерица—Мечо дере—Малкият Казан — Големият Казан—Премката—Кутела I—Кончето — Бански Суходол—алпийският заслон — 4 ч

Пътеката от Бъндерица до подножието на скалите минава през редките вековни мури и навлиза в стръмното и тясно Мечо дере. След като се изкачим на ригела (прага) на Малкия Казан, минаваме по криволичещата между скали и клек пътека и за да избегнем трудното изкачване на горния ригел на Големия Казан, минаваме вляво на хребета, който е дългото източно ребро на в. Вихрен. Продължаваме по него около 250 м до изравняване по височина със споменатия ригел. Тук проличава пътечка, която се отклонява вдясно и навлиза в Големия Казан.

66

Хубаво и пълно с незабравими впечатления е изкачването на връх Вихрен по неговото източно ребро, но да се има предвид, че по него могат да минат само планинари с добра катерачна техника и опит. От двете страни на източното ребро на в. Вихрен се редят пропасти — вляво Джамджиевите (Сините) скали, а вдясно Казана.

Навлизаме в Големия Казан в двуредния праг, където са струпа ни големи камъни, под които се чува шум от течаща вода. Тя тече подземно и извира в горния край на Малкия Казан като карстов извор. Забележително е коритното дъно на циркуса с множеството си въртопи и грамадната вечна пряспа фирнован сняг с измерена дълбочина осем метра. Тук е построен малък дървен заслон върху морената в средата на Казана, използуван за научни наблюдения на БАН. В него могат да се прислонят 7—8 души. Височината, на която се намира заслонът, е 2445 м. Той се използува от алпинистите при изкачвания по близката 450-метрова стена на в. Вихрен.

Стръмната пътека, която започва от северозападния край на Големия Казан, извежда към Премката на главното било, откъдето започваме изкачването на Кутела I. Върхът ни разкрива голямо разнообразие от близки и далечни гледки — на север мощната верига от върхове от далечния връх Пирин до близкия Бански Суходол; на юг — хаос от върхове за незапознатия с орографията на планината турист; далеч на север и изток хоризонтът се затваря от безкрайната верига на Рила, чиито върхове се сливат V закриват един от друг и изглеждат притъпени, което се дължи на голямото разстояние до тях (5.0 км между Мусала и Вихрен по въздушен път). Същата картина се повтаря и на запад — Беласица, Огражден, Васильовска, Осогово с техните неособено доминиращи върхове.

Пътят ни от Кутела до в. Баюва дупка е само по билния ръб — друга възможност няма. Слизането от Кутела, преминаването на ръба Кончето и изкачването на в. Бански Суходол изискват малко повече внимание, защото се срещат загладени, остри

67

или подвижни камъни. Движението се извършва по стеснения на някои места до 30—40 см ръб между двете дълбоки до 300—400 м пропасти, което изисква съсредоточен поглед и внимание.

Върхът Бански Суходол е тристенна пирамида. Той е четвърти по височина в Пирин планина (2884 м). При слизане от него се минава покрай една яма, дълбока десетина метра и широка 3—4 м, запълнена до известна височина с вечна пряспа фирнован сняг. По-надолу се преминава по ниския безименен връх III (2836 м), който е възлов. От него на север се отделя острото било на Котешки чал. Петнайсет минути по-късно достигаме до алпийския заслон. От алпийския заслон маршрутът ни може да продължи до х. П. К. Яворов (4 ч — вж. излет 5) или по обратния път през Казана може да се върнем в х. Бъндерица или през в. Вихрен да слезем на х. Вихрен.

68

Хижа Вихрен (Елтепе)

Най-голямата туристическа хижа в Пирин е построена в м. Изгорялата бачия на скален праг на левия бряг на р. Бъндерица. Намира се на 1950 м н. Е. Хижата е масивна (триетажна сграда, строена през 1939—1941 година, а през 1963 г. е разширена).

Хижа Вихрен може да даде подслон на 175 души (100 на легла и 75 на нари), разпределени в стаи с различни бройки легла. Освен спалните помещения хижата има столова, кухня, отделна туристическа кухня, баня, магазин за продукти и др. Непосредствено до нея през 1949 г. бе построена отделна сграда за нуждите на ВИФ „Георги Димитров" с три стаи с легла и една стая с нари, столова, кухня и склад. От няколко години това помещение се използува от туристите. Хижата е обзаведена добре, има водопровод, електрическо осветление, телефон, радиоуредба и съоръжения на планинската контролно-спасителна служба. Бюфетът работи през цялата година, а през лятото се готви и топла храна за туристите по заявки, защото половината от капацитета на хижата е запазен за екскурзионната почивка на трудещите се. При големи туристически прояви (алпиниади, сборове и др.) се прибягва и до палатъчен лагер на поляната до пукнатия камък.

По хубавото високопланинско шосе от Банско до хижата (16 км) през летния сезон има редовен автомобилен транспорт.

Хижа Вихрен е централна хижа в Пирин и нейното местоположение дава възможност на туристите и алпинистите да осъществяват най-различни еднодневни излети.

Излетите от хижа Вихрен до нейните околности — върхове, езерни групи, циркуси, казани, алпийски обекти и пр., ще задоволят интересите и предпочитанията на любителите на красиви панорами, научните интереси — на други, ще осмислят здравната

69

70

Хижа Вихрен и Тодорин връх

си активна почивка трети. Да не говорим за художници, фотографи, въдичари и други — за всички има поле за прояви!

12. Хижа Вихрен—криволиците—Хвойната бара—гробът—м. Кабата—седловината—Вихрен — 3 ч

От терасата пред хижата вървим по пътя към горната тераса, от която се отделяме след около 150 м вдясно по пътечката, провираща се между камъни и клекови гнезда, а и на места е вкопана в стръмния

71

южен склон на Хвойнати връх. Пресичаме малката, но бърза рекичка, която събира водите си от циркуса Кабата и склоновете на в. Хвойнати. По-нататък продължаваме по каменния сипей, по който пътечката прави остър завой вляво, и по къси серпентини из тревистия склон преминава покрай чешмичката и кръста, който сочи, че тук наблизо през зимата на 1949 г. бяха затрупани от лавина двама алпинисти. Малко по-нагоре пътеката навлиза в не-дооформения циркус Кабата и с няколко още широки серпентини се изкачва на седловината със същото име. Нагоре до връх Вихрен пътеката лази и лъкатуши, вкопана по широкия гръб на върха между изветрели мраморни плочи и оскъдни тревни площи. До пирамидата на върха1 достигаме за 3 ч.

Има много варианти за слизане от върха: или по обратния път до х. Вихрен, или по билото през седловината Кабата, в. Хвойнати, Влахински превал, Муратовите езера, Равнака, х. Вихрен, или чрез спускане по северозападния ръб до Премката и през Казаните към хижа Бъндерица, където може да се посети гробът на алпинистите и Байкушевата мура и оттам — х. Вихрен.

13. Хижа Вихрен—криволиците—Хвойната бара — Елтепенската вода—южният ръб — Вихрен — 3 ч

До Каменните сипеи зад Хвойната бара вървим по пътеката (вж. излет 12), а над сипеите се отклоняваме вдясно почти по хоризонтал. Пресичаме дълбокото дере, по което тече потокът Елтепенската вода, и изкачваме високия ляв бряг на дерето до скалистия южен ръб на върха. По него (той е доста стръмен, но не е опасен) се срещат както тревни, така и скални участъци. Този маршрут препоръчваме на опитни планинари, макар че не се прилага алпийска техника при преминаването на ръба.

1 Първото зимно изкачване на в. Вихрен (Елтепе) беше извършено през 1925 г. от Т. Атанасов, Н. Божинов, Д. Стайков и В. Байнов.

72

14. Хижа Вихрен—криволиците — Хвойната бара — Елтепенската вода—южният ръб—южната страна — източният ръб—Вихрен — 3 ч

До южния ръб вървим по пътеката (вж. излет 13) и продължаваме в същата посока по стъпаловидния строеж на южната страна. В този участък, където стъпалата са почти хоризонтални и отчасти затревени, движенето е сравнително бързо. Излизането на източния ръб е също така леко, но изкачването по него до върха е сравнително по-трудно от посочените по-горе два маршрута. За преодоляването на някои скални участъци е необходимо известен опит и похват, особено в горния чисто скален участък.

15. Хижа Вихрен—криволиците—източният ръб — Казана—северната стена на Вихрен — 2,30 ч

Маршрутът до Казана е известен от излет 11. Северната стена на в. Вихрен, която загражда Казана от юг, е обект 1 за алпинистите в Пирин планина. По характера на нейния микрорелеф тя се разглежда като съставена от две нееднакви части: дясната — фунията, и лявата — триъгълника. Всички турове по нея са класифицирани по таблицата на ЕРКС от III-а до IV-6 категория на трудност за летни изкачвания и от IV-а до VI-а — за зимни изкачвания.

Първото лятно изкачване по стената се извършва през юни 1934 г. от двама немски алпинисти — Ф. Ауер и Б. Мозел, а през юли 1935 г. — от българските алпинисти Л. Телчаров и Б. Стоичков. През зимата на 1935 г. последната двойка прави първия опит за изкачване, но се връща поради влошаване на времето. Едва през февруари 1949 г. стената бе изкачена от з. м. с. А. Белковски и В. Лободин по неконкретизиран тур в частта Фурията, а през април 1952 г. — от з. м. с. Ен. Петков, м. с. Хр. Борисов и Н. Шопов — по най-трудната част — Триъгълника.

73

Северната стена на връх Вихрен и Казана

16. Хижа Вихрен—криволиците—седловината—Кабата—Влахински езера—седловината Гредаро—Георгийски езера—Муратов връх—Влахински превал — Муратови езера—Равнака—х. Вихрен — 6 ч

Пътеката по този маршрут в частта до седловината Кабата е така добре очертана, вкопана в склона, че всякакви други маркировки стават излишни. При зимни условия, тъй като тя минава през особено опасни от лавини басейни, не се препоръчва. Разстоянието до седловината Кабата, която е и вододелно било, се изминава за 2 ч. Към Влахинските езера слизаме по тревист склон, слабо нагънат, без определена пътека. Езерата са пет. Най-горното е най-голямо и лежи на 2302 м н. в., има 63,4 дка площ и

74

13,4 м дълбочина. От езерата води началото си р. Влахинска река — ляв приток на р. Струма.

Над левия бряг на голямото езеро се издига невисок скалист хребет, лесно преодолим, през който се прехвърляме в съседния плоскодънен циркус — Георгийския, който има четири езера. Голямото почти кръгло езеро е на 2294 м н. в. То има 39,6 дка площ. Езерата дават водите си на р. Георгийца — ляв приток на р. Влахинска река. Интересно е отражението на Муратов връх във водата на голямото езеро.

75

Пак без определена пътека по ронлив и стръмен, но леснопреодолим склон, който затваря циркуса от юг, изкачваме билото, което съединява връх Георгийца с Муратов връх. Тръгваме по него на юг вляво и след около половин час изкачваме Муратов връх (2669 м). Той е четиристенна пирамида, възлов връх от главното било и предлага рядко хубава и разнообразна панорама. Отникъде другаде Вихрен не може да се види така величествен, както от Муратов връх. Пирамидата на пиринския първенец оттук изглежда сякаш изскочила от дълбоките долини на р. Бъндерица и Влахинска река. На която и страна да се обърнем, под краката ни се разстила някой от четирите циркуса — Бъндеришки, Спанополски, Георгийски и Влахински. Във всеки от тях блестят десетки езера, пръснати сред каменни грамади и зелени пасища или клек, а близките и далечни върхове над тях ни мамят с изшилените си била и ни обещават още по-красиви панорами.

Слизането от Муратов връх правим по северния скалист ръб, на който трудността се състои в това, че в долната му част трябва с мъка да се провираме между скали и клек до Влахинския превал. Оттук се прехвърляме на южния склон на връх Хвойнати. Надолу пътечката криволичи по затревения терасовиден терен до голямото Муратово езеро.1 Муратовото езеро е на 2230 м н. в., има 12,3 дка площ и 3,20 м дълбочина.

Красивото разположение на Муратовото езеро и още по-красивите отражения на огрените от следобедното слънце Бъндеришки чукари ни задържат

1 Някои автори на базата на данните от картата на Херберт Луис, където Муратов връх е отбелязан погрешно с името Хвойнати, са възприели имената на езерата, които се намират във вторичния циркус (Муратовия) да ги наричат Хвойнати езера. В малкия циркус, който се намира в южните склонове на в. Хвойнати, действително се намира едно езеро (2293 м, 3 дка площ и 2 м дълбочина) с форма на четириъгълник, притиснат в средата

Но всички други езера — на брой три, между които е и най-голямото в групата, се намират в циркуса под Муратов връх. Следва ли те да се наричат другояче освен Муратови?

76

задълго. Заобиколим ли го от запад, ще видим отраженията на другия планински великан — Тодорин връх. Близо до оттока на езерото се очертава пътечката, която се провира сред клека и слиза стръмно по един наносен конус, раздран от течащи по него води, които се вливат в р. Бъндерица. По-долу пътеката върви по зеления килим край реката. По някогашното дъно на езеро — Равнака, тече укротена Бъндерица, но само 15 мин по-надолу реката рязко променя наклона си, бреговете й се приближават и издигат на няколко метра над буйните води, които се мъчат да подкопаят терасата, на която е построена х. Вихрен.

17. Хижа Вихрен—Равнака—Муратовитг езера— Бъндеришки превал—Георгийца—Синанишка порта— Синанишко езеро—Сипаница—Момин връх—Спанополски циркус—Бъндеришки превал—Муратовите езера—Равнака—х. Вихрен — 6 ч

От хижата в югозападна посока край пукнатия камък пътеката продължава по левия висок бряг на р. Бъндерица до м. Равнака, където водите й текат бавно, лъкатушейки из ниските тревисти брегове. След острия завой, който реката прави вляво, пътеката се отклонява вдясно, бавно набира височина и излиза на терасата, на която лежи голямото Муратово езеро. След изкачването на стръмния праг над езерото пътеката се провира сред скали, подвижни камъни и клек, заобикаля отляво и двете малки езерца и се възкачва по стръмното тревисто ребро на Бъндеришки превал, който тук пресича главното било. Пред нас се разкриват просторното Спано поле, слабо хълмисто в неговите покрайнини, и няколкото езера, чиито води се сливат с тревистите поляни. Нашият маршрут обаче е по хоризонтала вдясно, за да достигнем малкото билце между Муратов връх и връх Георгийца и да изкачим темето на Георгийца (2585 м). От връх Георгийца на запад все по билото стигаме до един забележителен природен феномен—Сина-

77

Връх Дженгал с Валявишкото езеро

78

нишката скална порта, през която слизаме до красивото Синанишко езеро (2181 м, 10,10 дка площ), скрито зад едрите клонести клекове. Поляната край езерото е отлично място за палатъчен бивак. Отблизо водата има зеленикав цвят, защото почти 3/4 от бреговата му линия е обрасла с клек. Погледнато от върха, езерото има изумруденосин цвят. За да изкачим връх Синаница (2516 м)1, трябва да заобиколим от запад езерото и по стръмното ребро, което се спуска от върха на север, да се изкачим без пътека. Маршрутът продължава по гребена през близкия и по-нисък Момин връх (2470 м) и достига портата.

Пътеката ни отвежда надолу в обширното Спано поле. Тревистата му повърхност придава особена мекота на формите — заоблени и тук-там разкъсани от сините петна на езерата. Без пътека, която в този шир се явява излишна, като спазваме само посоката, изкачваме равното било при Бъндеришки превал, откъдето връщането ни до в. Вихрен става по известния ни вече път през Муратовите езера и Равнака.

18. Хижа Вихрен—езерото Окото—Терасите—Жабешкото езеро—дългото Бъндеришко езеро—Водопадът—голямото рибно Бъндеришко езеро—Муратовото езеро—Равнака—х. Вихрен — 4 ч

Този излет препоръчваме с оглед опознаването на всичките езера в Бъндеришкия циркус. Маршрутът ни започва от задния двор на хижата, като пътеката пресича наблизо р. Бъндерица по дървения мост и с две серпентини, изкачвайки високия десен бряг, продължава нагоре, като следва гънките на терена. След 15 мин пред нас се изпречва малкото кръгло езеро, затворено от високи 3—4-метрови-

1 Първото изкачване на стената на в. Синаница бе извършено на 12 юли 1949 г. от м. с. А. Тодоров и В. Настев. Премиерното зимно изкачване бе осъществено на 27 април 1955 г. от з. м. с. Ен. Петков и м. с. Й. Мачирский.

79

80

брегове, обраснали с клек. Малка част от брега на езерото е равна и тревиста и често през летните дни става плаж на любителите на слънчеви и водни бани. Температурата на водата на езерото достига през хубавите летни дни до 18 градуса Целзий. Окото е почти кръгло, с диаметър около 60 м и най-голяма дълбочина 5,40 м. Намира се на 2062 м. Няколко пъти водата от езерото е била изхвърляна от падащите снежни лавини, свличани по крайния улей на Тодорин връх. Езерото е зарибено с пъстърва.

Заобикаляме езерото вдясно по високия му бряг и през полянките, включени между стари моренни остатъци, излизаме на добре оформената и маркирана с дървени стълбове пътека, която набира височина през две-три тераси. На последната тераса лежи едно неголямо и плитко езеро — Жабешкото. То се намира на височина 2322 м и има площ 5,6 дка и 2 м дълбочина. То е забележително с хубавото отражение на Муратов връх в него. Пътеката го заобикаля от запад и юг и продължава към Тодорин превал, но нашият маршрут е вдясно от езерото без пътека към дългото Бъндеришко езеро. Към него трябва да се избягва отиването направо, защото е почти непроходимо от множеството клонести клекове, заели обширно пространство, след което следва голяма площ от едри гранитни блокове, хаотично разхвърляни. Затова е най-добре да се слезе до реката срещу течението й. Само на около 300—400 м се простира дългото Бъндеришко езеро. То се намира на 2310 м и заема 45 дка площ, има дълбочина 10 м и дължина 500 м. Край него и по течението на реката има още две езера. За да слезем до голямото рибно Бъндеришко езеро, пресичаме реката вляво, която се разлива тук по силно наклонения праг от наносни блокове. От това място се открива несравним изглед към в. Вихрен. На преден план се е ширнало като малко море рибното Бъндеришко езеро (2190 м, 65 дка площ, 12,5 м дълбочина), в което се отразява белият конус на в. Вихрен. Целият десен бряг на езерото е зает от големи гранитни блокове, натрупани неизвестно от каква природна сила, а

81

Плажът край езерото Окото. В дъното е връх Вихрен

на левия бряг е вдаден навътре в езерото малък полуостров, покрит отчасти с клек. Полуостровът е любимо място за устройване на палатъчен стан на въдичари, тъй като езерото е богато с пъстърва.

Пътеката заобикаля езерото откъм западната му страна и при оттока преминава надясно по нахвърлените минувки (плоски камъни). Когато изтичащата вода от езерото е по-висока, минаването може да стане на стотина метра по-надолу, където реката се разширява, като веднага от неговия отток се спуска в тясно корито. Бързите води заливат едрите загладени камъни и преминаването на реката е почти невъзможно. Затова препоръчваме движението да продължи все по левия бряг до идващия отляво малък поток. Преминаваме потока и изкачваме насреща една затревена хлътчина по едва забележима пътечка, която извежда на терасата на голямото Муратово езеро. То черпи водите си от лежащите над него две по-малки езера и от снежните преспи под в. Муратов. Другите езера са малки и не пред-

82

ставляват интерес, за да бъдат специално разглеждани. Оттук пътечката до хижата се спуска към Равнака, като следва левия бряг на р. Бъндерица. Хижата вече е близо.

19. Хижа Вихрен—м. Шилигарника—р. Икришча— рид Икришча—Къркъмски езера—Върлата скала— Овча поляна—х. Демяница — 3 ч

От х. Вихрен към м. Шилигарника водят два пътя — шосе за моторни превозни средства и пътека, която съкращава разстоянието, като пресича няколко малки дерета и минава през два залесени острова (малки горички от мури и клек) между оголените от ла. вините улеи по стръмните южни склонове на в. Вихрен и скоро спира на шосето пред х. Бъндерица-По-нататък шосето върви по северния склон на Тодорин връх и с остър завой в обратна посока излиза на голямата поляна Шилигарника. Заобиколена от всички страни със стройни ели, поляната предлага отлични условия за приятно горско лагеруване. Тук тече тихо ромолещата рекичка Икришча. Право срещу нас в южната част на поляната се вмъква под клонестите ели пътеката, която с неголям наклон изкачва рида Икришча, който е продължение на източния ръб на Тодорин връх, и веднага след това се спуска в малкия закътан циркус на Къркъмските езера. Те са на 2198 м. Голямото има 19 дка площ и дълбочина 4 м. Езерата са заобиколени от гъсти клекови горички. На юг циркусът се затваря от в. Върлата скала (2400 м), край който без пътека изкачваме сипея и през Овча поляна излизаме на пътечката, която ни води към хижа Демяница (вж. маршрут 20).

83

20. Хижа Вихрен—Равнака—Жабешкото езеро — Тодорин превал—Тодорини езера—Овча поляна—м. Василак—Василашки езера—х. Демяница — 4,30 ч

Този маршрут е по най-късото разстояние между двете най-посещавани хижи в Пирин планина. Тревистата и добре заравнена местност Равнака се пресича от добре очертана и маркирана в двата й края пътека. След малката разлата височинка (с втория показалец) тя пресича още едно малко мочурище и достига първата денудационна тераса, която се изкачва с две-три къси серпентини. Следват тревист, слабо наклонен терен, пак тераса, след нея друга тераса, на която е малкото Жабешко езеро. Вдясно ниско под нас остава Голямото рибно Бъндеришко езеро, а високо над него — Бъндеришки чукар с няколко кръпки снежни преспи, свряни в пазвите му. Заобикаляме Жабешкото езеро вдясно и продължаваме по пътеката, която в началото плавно, а сетне с все по-къси криволици изкачва седловината Тодорин превал (Тодорина порта). Височината неволно налага продължителен престой. Долу назад дъното на циркуса почти е запълнено от дългото половин километър езеро, а над него Бъндеришки чукар затваря хоризонта. Погледнем ли напред, пред нас се разкрива огромният Василашки циркус с две блестящи езера, а далеч зад тях, извисили остри зъбери, са Стражите, Газей и Полежан.

От показалеца на билото на Малкия Тодорин връх пътеката ни води с няколко серпентини, които прорязват южния му стръмен склон, продължава по скалистото ниско ребро на същия връх и ни отвежда до Тодорините езера (очи). По-голямото — горното езеро, е на 2636 м. То е с 13,2 дка площ и 7,70 м дълбочина.

От Тодорин превал може да се мине и през Малкия Тодорин връх (2709 м) до Големия Тодорин връх (2746 м) за около 30—50 мин. На северозапад от Тодорин връх отвъд дълбоката Бъндеришка долина са извисили мощна снага два върха близнаци — Вихрен и Кутела. Такова е впечатлението от тези си-

84

Залез край Жабешкото езеро. Муратов връх чезне в здрача

вобели конуса, които доминират над цялата панорама.Вдясно от Кутела се очертава гребенът на безименния

връх VIII между двата конуса, под Премката е Казана, а вляво от Вихрен — седловината Кабата. Следват Хвойнати връх, притъпената пирамида на Муратов връх, ниските Дончови караули и Бъндеришки чукар, дал името си на един от най-пълноводните циркуси на Пирин. Малкият Тодорин връх закрива част от панорамата. Вляво от него се очертава Възела, а зад него са Типиците. Още по-наляво е страничното късо било на Василашки чукар. Нататък разстоянията стават все по-големи, подробностите се сливат и остават само връхните контури. Мозговишкият чукар вдясно и Василашкият вляво запълват разстоянието до дългата верига от забе-

85

лежителни върхове, която затваря видимия хоризонт от изток на запад (вж. приложените панорамни скици от в. Конарево до Арапски гроб).

На изток под нас в малък циркус се гушат Къркъмските езера, а зеленият губер от мури, бор и ели, наметнат върху източните склонове на Тодорин връх — Икришча и Ечмиша, завършва тази чудна панорама. Тъй като по-близко до нас се редуват и други красиви обекти, които заслужават да бъдат видени и опознати, налага се да се види панорамата около нас още веднъж. Ето тук под краката ни на запад на дъното на Бъндеришката долина се червенеят покривите на х. Вихрен, а по-нататък от нея — на х. Бъндерица. Вляво от тях блестят няколко светли петна— едни от многото в тази долина езера. Погледнем ли от другата — южната страна на гостоприемния Тодорин връх, ще срещнем очите на Тодорка! Това са двете почти еднакви по големина кръгли езера, а по-нататък почти под връх Василашки чукар е известната на всички, обичащи Пирин, местност Василак. Само малък рид пред нас пречи на погледа ни да видим едни от най-красивите езера на планината — Василашките езера.

Спускаме се по южния полегат склон на Тодорин връх към Тодорините езера. Край оттока на долното езеро се очертава пътека, която слиза дотук направо от Тодориния превал. Тя продължава по десния бряг на широко разлатия дол, в който тече малка рекичка. По-надолу тя се задълбочава в основната скала. Пътеката преминава на левия равнинен бряг до пътепоказателя, прави остро отклонение вляво, следвайки все по-увеличаващия се наклон, минава близо до горното, кривото Василашко езеро (2154 м), което е с 23,2 дка площ и 3 м дълбочина, провира се през клекова горичка и слиза до голямото Василашко езеро (2126 м, 36 дка площи 3,10 м дълбочина). Хубаво е, че риболовците повече говорят за голям улов на пъстърва в това езеро, отколкото това е ставало в действителност, защото досега би се свършила рибата в езерото. Разположението на езерото, неговата форма и менящите се цветове на водата, зе-

86

лените поляни, клековите и беломуровите горички край него, както и хилядите малки цветове на бялото водно лютиче и далечните, заграждащи от изток, юг и запад хоризонта скалисти върхове, които се оглеждат в тихите му води, правят този кът от планината красив, известен и търсен.

Напускаме чудната поляна край езерото и вървим край оттока му вляво, чиито води 40—50 м по-на-долу се губят в калдъръма на дъното на потока. Немного висок моренен праг, заприщил естествения

87

Каймакчал с Василашкото езеро

отток на водите, ги е заставил да си пробият път подземно. Близо до долната поляна — Комарника (Жабарника), водата отново се показва и лъкатуши сред едрите мури. В долния край на полянката Василашката река се спуска по стръмнината сред грамадни балвани от камъни, прави няколко малки водопадчета и се влива в р. Валявица близко до х. Демяница. Успоредно на нея се провира и пътечката. но тя по-малко се използува от туристите поради стръмнината й. Василашката река, която има приблизително 1,5 км дължина, е може би най-късата река у нас, макар че приема водите на десет езера във Василашкия циркус! Тя е винаги буйна и пълноводна.

От долния край на поляната Комарника, след като пресече реката, продължава широка и добре

88

89

90

очертана пътека, която навлиза в бяломурова гора, слиза с няколко серпентини на конската пътека в долината на р. Валявица, тръгва в обратна посока надолу и след около 10 мин преминава по дървения мост на Василашката река. Непосредствено над нея се намира хижа Демяница.

Хижа Демяница

91

Хижа Демяница

Построена е през 1931—1932 г., а е разширявана през 1964—1967 г. Тя е на високия вал — тераса, под водослива на реките Валявица, Василашка и Газей-ска. Мястото преди години бе усойно, но след разширението на сградата бяха изсечени няколко смърча и ели, които откриха достъп на слънцето по цялата тераса. Постройката е с комбиниран строеж — първият етаж е от камък, а вторият — с дървена конструкция в алпийски стил с веранда и балкон. Сега хижата и пристройката дават подслон на около 220 души — за 180 на нари, а за останалите легла, разпределени в няколко стаи. Освен спалните тя има столова, кухня, електрифицирана е, има телефон и е много добре обзаведена. Хижата е отворена през цялата година, през което време работи и бюфетът.

За екскурзионна почивка ЦСПС използува 1/3 от местата на хижата. Със своето централно място хижа Демяница е незаменима като база за еднодневни излети до много обекти из този дял на Пирин. От Банско до м. Тодорова орница през лятото има обществен транспорт, а оттам до местността Главите— горски път за камиони (един час под хижата).

21. Град Банско—Ильов мост—Тодорова орница— Усипа—Караманица—Главите—Къркъмска река— Демянишки праг—овчите гърбици—меандрите—х. Демяница — 3,30 ч

Пътят, който е естествено продължение на главната улица, в посока юг ни отвежда през м. Лисичетата към подножието на планината, където след няколко завоя пресичаме р. Демяница по Ильов мост (третият). Цялата местност оттук е осеяна с по-големи и по-малки балвани, носени от пороищата и въргаляни в коритото на реката векове наред. Някои от тях са засед-

92

нали като че ли завинаги, затревени наоколо или закотвени с могъщите коренища на ели, мури и буки. Веднага след моста пътят — вече по левия бряг на реката, прави няколко завоя и минава покрай почивния дом на ЦКС. Късо отклонение ни отвежда в двора на дома. Той е масивна двуетажна сграда сред едра борова гора на 1150 м н. в. Има 14 стаи и може да даде подслон на около 100 души. В двора на дома има построена отделна сграда с ресторант (стол). Домът е електрифициран, радиофициран, с водопровод и телефон. От двора се разкрива хубав изглед към Банско и Разложката котловина.

Добре поддържаното шосе продължава с много серпентини нагоре, а от него при м. Тодорова орница се отделя клон, който завършва до няколко постройки, обслужващи близката кариера. Пред нас е долината на р. Демяница — на преден план е поляна с редки елови дървета, а далечината се затваря от два неголеми върха — Градището (1658 м) вляво и Усипа (1740 м) вдясно. Цялата долина е залесена с иглолистни видове. Пътят е прокаран почти до хижата все по левия бряг на реката. Той променя характера си с отдалечаването си от Тодорова орница — от първокласно шосе се превръща в коларски път, който увеличава наклона си едновременно с този на реката.

При м. Караманица се намира и първият моренен праг. Пътят минава тук през едростъблена, но рядка смърчова и беломурова гора, пресича оголени поляни, възлиза на м. Главите и продължава така до идващата отдясно малка Къркъмска рекичка. Половин час по-нагоре достигаме овчите гърбици — вторият демянишки моренен праг. Тук неспирният бяг на буйните води на реката са разсекли моренния вал и са образували около 10-метров водопад. В горния край на дългата поляна, където лежат овчите гърбици, пътят пресича реката по дървен мост, заобикаля един вал и преминава по-нагоре по друг мост пак на левия бряг, където реката тече по дъното на една заравненост и образува няколко меандри.

93

След около 15 мин се изкачваме на третия демянишки вал — немного висока и просторна поляна, където се намира кокетната хижа Демяница.

22. Град Банско—Тодорова орница—Градището — Юленска река—Юленска поляна—партизански лагер Атлантиквал—партизански лагер Кильотица — връх Конарево—Каймакчал—Газейска река—X. Демяница — 6,30 ч

Към долината на Юленската река (до м. Тодорова орница, вж. излет 21) може да се отиде или като се мине по моста при каменната кариера и се тръгне нагоре по десния бряг на реката до водослива й с Юленска река, или като се върви по пътя край р. Демяница до моста в м. Градището. Стръмната пътека ни извежда край руините на някогашното кале (Градището), навлиза в долината на Юленска река, лъкатуши покрай каменистото корито до Юленска поляна, а по-нагоре — между редки мури, клек и камъни. Вляво в долния край на Юленска поляна води пътека под билото на Селски връх, където се намира бившият партизански лагер Атлантиквал. От горния край на Юленска поляна води друга пътека към партизанския лагер Кильотица — един от главните битови центрове (фурна, пералня) на партизаните от Разложкия край. Оттук продължаваме нагоре без пътека с посока юг по северозападния склон на връх Каймакчал (2763 м), провирайки се между клек и камъни, за да достигнем високопланинското пасище. Върхът е забележителен с просторните панорами, които се разкриват от него. Особено красива е гледката към веригата на Стражите и Ушиците. От върха за 20 мин може да се отиде до рида Дисилица с връх Дисилица (2700 м) и да се надникне към езерата, които го заобикалят — от изток Плешките езера, а от юг Плешивото езеро. Слизането от в. Каймакчал става по тревистия склон на югозапад към Газейския циркус. Край десния бряг на Газей-ската река върви пътечка, която се губи сред гъс-

94

тите смрики, бурени и клек, преминава реката при нейното рязко отклонение към долината на р. Демяница и с много къси серпентини се провира между големите мури край скокливата Газейска река и ни довежда до река Демяница, която преминаваме по малкия дървен мост. Скоро сме до хижата.

23. Хижа Демяница—Газейска река—егрекът—Каймакчал—Стражите—Ушиците—Голям Полежан— горно Газейско езеро—Газей—Газейски циркус—долните Газейски езера—Газейска река—х. Демяница — 6 ч

Минаваме р. Демяница под хижата по малкото дървено мостче и по ясно очертана пътека, която се изкачва през едра и рядка борова гора по левия бряг на бързата Газейска река, и достигаме над водопада. Там преминаваме реката и продължаваме до поляната, отрупана с цветя, смрики, бурени и клек (през летните месеци тук има много диви ягоди, малини, боровинки). Спираме при чучура с хубава студена вода. Реката и пътеката пресичат поляната по дължината й. Оттук трябва да вземем вода за из пътя, който ни предстои. В горния край на поляната се намира овчарски егрек. Минаваме покрай него и се отбиваме вляво по стръмния тревист склон без пътека. Изкачваме върха Каймакчал. Пред нас на всички посоки се разкриват чудни гледки, които очите ненаситно поглъщат: на северозапад отвъд дълбоките долини на Демяница и Бъндерица стърчат без съперници Вихрен и Кутела, на запад ниско пред нас като на длан е белият Василашки циркус с неговото разнообразие на форми и обекти — езера, каменни реки (морени), пояси, иглолистни кичури, пръснати над тъмнозеления горист пояс, който опасва долината на Демяница, и огърлица от върхове, които го обграждат. . . На юг виждаме друга красота — сурова, първична. Наниз от остри зъбери — Стражите, четири-пет височинни коти между 2800 и 2822 м на скалистия гребен Ушиците и Газей. Жаждата към

95

необикновеното и търсенето на красота, скрита из този каменен лабиринт, подхранва спортния ни дух да пребродим и изкачим тази приоблачна верига от върхове.

Слизаме от Каймакчал, като вървим по билото към Стражите с посока юг. Дълбоко под нас на изток се вижда малкото Плешиво езеро в подножието на рида Дисилица. Колкото наближаваме веригата на Стражите—Ушиците, толкова билото се стеснява повече, нагъва, начупва. Тук счупени скали, по-на-татък отвесни стени и всичко това на едно късо (около 300 м) разстояние като че ли за да разнообрази, да осмисли по планинарски този великолепен маршрут. С малко катерене, слизане, качване, пълзене и ето ни в подножието на Голямата Стража (2800 м). За да се продължи маршрутът по Ушиците, не е необходимо да се изкачва Голямата Стража, което не е лесно и трябва да се приложи катерачна техника. Голямата Стража може да се траверсира по естествени скални хватки, полички и кулоарчета почти по хоризонтал до влизането ни в големия кулоар между двете Стражи, след което се изкачва кулоар покрай стената на Стражата до билото, което свързва двата върха. Там се преминава към стената на Малката Стража. Дългият около 1,5 км скалист гребен, по който се извисяват четири-пет коти — всички с височина над 2800 м и още толкова около тази височина, е един от най-характерните за Пирин скални феномени. Някои отделни скали се извисяват над циркуса, откъснати от главното било, но гледани отдалече, те се сливат с общата верига, загубват причудливата си, смайваща форма и големина на скален жандарм. Западната страна на Ушиците е нарязана с няколко тесни, но много стръмни улеи, по които се свличат каменопади, а зиме — лавини! Но и едните, и другите не представляват опасност за планинарите. Скалите не са обект за катерене, защото на някои от тях има опасни пукнатини, които предизвикват срутвания на големи или малки отломъци камъни. Преминаването на цялата верига става почти по самото било. Малките отклонения — слиза-

96

нето при дълбокия процеп между два жандарма (към средата на веригата) или заобикалянето на някои от тях, стават само с по няколко метра. Веригата Ушиците завършва с кота 2822 м, като след върха билото рязко се отклонява на изток (вляво) в късо около 400 м рамо, което завършва с най-високия връх в този масив — в. Полежан (2851 м).

Връх Полежан предлага обширни панорами, особено към Родопския масив и високата част на Пирин. На изток в подножието на планината, затворена от всички страни с нашите най-високи планини, е Разложката котловина, чиито граници се вплитат в предпланинските възвишения. На юг, запад и север се редят в чудна плетеница десетки върхове и езера, горски пояси и поляни. И всичко това е наситено по тон или подчертано по форма: върховете са кой от кой по-изшилени и високи, езерата — все по-сини, а горите и поляните — преливащи се едни в други и по форма, и по цвят! Пред нас е веригата на Стражите—Ушиците1, дълбоко под тях — синьото Дисилишко езеро, а вдясно от него се издига заобленият чал Безбог (2645 м). Южните склонове на Безбог се спускат към долината на р. Ретиже, а зад нея се вижда най-обширният Поповски (Папазгьол-ски) циркус, дъното на който е почти запълнено с най-голямото езеро в Пирин планина — Поповото. Край него блестят още няколко малки езера. Такова малко езеро блести и под краката ни само 136 м по-ниско от мястото, на което стоим. Това е най-високото пиринско езеро (и в България) — 2715 м н. в. То е почти кръгло и с радиус около 50 м. Езерото лежи в малък скалист циркус без никакъв живот и растителност във и около него. Далеч над езерото се извисяват внушителна група върхове — Дженгал, Момин двор, Каменица, Валявишки чукар. Отвъд дълбоката Демянишка долина издигат снага Типиците, Василашки чукар, още по-надалеч —

1 Първото зимно изкачване на Полежан, Газей и Стражите—Ушиците бе извършено през април 1935 г. от Н. Миронски, В. Загоров, Й. Йорданов и Н. Герош

97

скромният с формата си Тодорин връх, а подаващите се над него два колоса Вихрен и Кутела завършват тази чудна панорама.

Престоят на връх с толкова красиви гледки може да продължи дълго, но да не забравим, че сме по средата на днешния маршрут.

Отклонение I. От връх Полежан по снишаващото се било на югоизток може да се слезе към връх Безбог, а от него — към х. Безбог (за 2 ч).

Нашият маршрут продължава към Газейското езеро. Затова е нужно да се върнем около 200 м и да слезем без пътека към най-високия циркус в Пирин— Газейския. До езерото в същия циркус (2642 м и 12 дка площ — второто по височина в планината) стигаме за около половин час поради трудното придвижване между хаотично натрупаните камъни (морени). Край оттока на езерото има тревиста площадка, удобна за почивка. Изкачването на връх Газей (2761 м), който се издига непосредствено над езерото, е леко и краткотрайно. От малката площадка на върха разглеждаме близката насрещна стена Ушиците, която наподобява на древна крепостна стена с бойници, кули и пилони. Разкриващите се оттук панорами само допълват видяното от връх Полежан преди един час. Наново слизаме при езерото, взимаме оставените раници на площадката и от ригела, ограничаващ езерната тераса, се спускаме покрай потока, който се задълбава в стръмния склон. Пътеката често се губи сред скалите, провира се между тях, прескача от камък на камък, потъва из сипеите, лъкатуши заедно с рекичката в малкия зелен оазис, скрит в този каменен хаос. Пътеката продължава надолу по десния бряг на реката., минава край двете малки езера, притиснати от две големи морени, в които се скрива водата на реката, за да излезе по-надолу на зелената поляна с егрека. Следва нова игра на „криеница" по пътеката из бурените, клековете и цветята. По-надолу пътеката върви успоредно с устремилата се по надолнището река, за да навлезе в едрата борова гора и по познатите стръмни серпентини да ни заведе в коритото на р. Демяница. Лесно

98

намираме брод и се прибираме в хижа Демяница.Отклонение II. От връх Голям Полежан слизаме към седлото

между него и Малък Полежан без пътека и след около половин час вървим по тясното скалисто било на в. Малък Полежан (2820 м). Билото продължава с равномерен наклон и каменистите участъци се редуват с тревни или клекови. След нови 40 мин ние сме на Дженгалската порта и по добре очертаната пътека слизаме към Валявишкото езеро— едно от най-красивите езера в Пирин, разположено на 2280 м, с 85 дка площ, дълбочина 18,9 м и дължина 480 м. То е трето по площ и четвърто по обем и дълбочина в планината. Движим се високо по десния му бряг и при оттока му правим продължителна почивка. Мястото предлага всичко, за да допълни хубавите впечатления от излета.

Надолу от езерото пътеката е ясно очертана и маркирана. Тя продължава по терасовидния терен до водослива на реките Валявишки и Превалска при местността Тиаците. Това е една рядко красива местност, дъно на някогашно езеро, където реката криволичи из тревисти брегове с меки като килим ливади. Тук може да се види играта на пъстървата в кристално бистрата вода. От Тиаците слизаме надолу по конска пътека и за 45 мин стигаме пред хижа Демяница.

24. Хижа Демяница—Тиаците—Валявишки циркус— Валявишки езера—Дженгалска порта—Поповски циркус—Попово езеро—р. Ретиже—Чало (Горелото) — х. Безбог -6 ч

Централното място, което заема х. Демяница, много допринася за извършване на многобройни излети из по-близките и по-далечните обекти в този дял на Пирин. Днес сме решили да отидем до х. Безбог. Тръгваме по обработената конска пътека, която е прекарана високо по левия бряг на р. Валявица (така се нарича р. Демяница от Валявишките езера до водослива й с реките Газейска и Василашка).

99

В началото пътеката възлиза по един напречен вал, пресича потока, който се спуска от висящия Типишки циркус, и продължава до Дългата поляна, пресича каменната река (морената) и се изкачва на третия Валявишки ригел. Върху терасата над ригела се намират Тиаците — място, където всеки ще намери нещо, което ще го задържи по-дълго време. Нима може да се отмине, без да се погледне играта на красивите пъстърви из тихата лъкатушна Валявица, да се направи малка закуска край бреговете на бистрата река или да не се направи някоя снимка на Валявишки чукар!

100

В горния край на Тиаците се отделяме вляво от конската пътека и преминаваме по камъните на плитката тук Валявица на десния й бряг. Нагоре пътеката върви по тревист терен край източния бряг на голямото островно Валявишко езеро. Продължаваме с посока към северния край на Дженгал-ските зъбери и се изкачваме на седлото, наречено Дженгалска порта (2510 м). Пред нас се открива долината на р. Ретиже с част от Поповския (Папазгьолския) циркус. От портата се спускаме в улея, където е прокарана добре подравнена в някои участъци пътека, и след всяка крачка пред нас се разкрива все по-нашироко големият Поповски циркус. След 30 мин сме край трите малки рибни езера на циркуса (2212 м). Вдясно от тях пътеката продължава по тревист терен и се изкачва на голямата тераса, на която лежи най-голямото езеро в Пирин планина — Поповото (Папазгьол). То има надморска височина 2234 м, заема площ от 123,6 дка, дълбоко е 29,5 м и дълго 500 м. В североизточния му край има малко островче, почти кръгло, обрасло с клек.

От езерото се връщаме по същата пътека до р. Ретиже, която малко по-надолу преминава, за да се прехвърлим на левия й бряг и продължим по маркираната пътека. Скоро излизаме на седловината Чала (Горелото), откъдето се открива разлатият циркус, в който лежи Безбожкото езеро (2239 м с 19 дка площ и 7 м дълбочина). То е заобиколено от изток и север от гъст пояс едроклонест клек. На югозападния му бряг е построена х. Безбог.

101

Хижа Безбог

Тя е една от новите хижи в Пирин планина. Строена е през 1959—1960 г. Тя е масивна двуетажна сграда и може да даде подслон на 74 души на нари и двама на легла в отделна стая. Надморската й височина е 2250 м. През лятото наблизо се построява палатъчен лагер за 60 души. До хижата е построена друга сграда с две стаи за спане на 34 души на нари и туристическа кухня. Обзаведена е много добре, има електрическо осветление и е радиофицирана. ЦСПС използува за своите нужди половината от капацитета на хижата. Хижата е отворена през цялата година.

25. Хижа Демяница—Газейска река—долни Газей-ски езера—Малък Газей—Голям Газей—Газейско езеро—Ушиците—Стражите—Газейска река—х. Демяница — 6 ч

Маршрутът е за туристи, търсещи по-силни и емоционални изживявания, и е за физическите възможности и натоварванията, към които имат предпочитание алпинистите.

След преминаване на р. Валявица нашият път е по ясно очертаната пътека, позната ни от описанието на излет 23 до двете малки езера в Газейския циркус, който се намира на 2436 м. Оттук без пътека изкачваме в западна посока ниския рид, на който се открояват три последователни възвишения, и достигаме северния край на Газейската стена. Изкачването на върха не представлява трудност за алпинистите. До върха се преодоляват около 70—80 м височина и много леки пасажи, но има и такива, за изкачването на които е необходима алпийска техника. Краят на стената, която се извисява над водослива на р. Валявица и р. Газейска, с относително

102

голямата си височина (2459 м) стърчи внушително над Валявишката долина. Острото било започва непосредствено от този краен връх и продължава до другия край на тази стена — връх Голям Газей (2761 м). Дължината на ръба е около 1600 м с посока север—юг. Тя е изградена от пресичането на двете й стени — източната със среден наклон около 80 градуса и височина 80—150 м и западната със среден наклон 45—60 градуса и височина от 450 до 750 м. Първите 200 м позволяват малко по-свободно движение по него, но с приближаването на връхната точка заедно с увеличаване на височината расте и трудността. Ръбът става много остър, но скалите, които ще трябва да се катерят, са с малка височина, от 3 до 5 м, сравнително леко преодолим. Движим се по ръба, а дълбоко под нас зеят пропасти. Вляво е циркусът — единствен в цялата планина по своя отчайващо суров, мрачен, първичен вид, запълнен с невъобразимо количество хаотично струпани камъни — отломки и морени, а вдясно — друг свят: светла, макар и по-дълбока слънчева долина. Из долината виждаме мури, смърч, бор, хвойна. Пейзажът е мек, успокояващ.

От голям Газей слизаме по редуващите се каменни и тревни участъци без определена пътека до горното Газейско езеро, където се разполагаме за обяд. Снежната пряспа, която не се стопява и през най-горещите дни през късото лято, допълва декора на този красив кът, скътан между трите високи върха: Газей, Ушиците и Полежан. Оттатък потока, който изтича от езерото, нашият път води по стръмнината, която се издига от езерото и завършва с гребена Ушиците (2822 м). Определена пътека няма, а склонът, макар и много стръмен, се преодолява лесно, защото има стъпаловиден строеж благодарение на многото тревисти тераски и площадки. Вървим вдясно на малкото късо, но стръмно ребро, което се спуска от върха. Ушиците е върхът, от който билото Полежан— Каймакчал променя посоката си от юг—север на север—североизток към Стражите. Преминаването на скалистия гребен Ушиците не представлява труд-

103

ност за алпинистите. Той може да достави удоволствие не само с богатството си на форми, но и предлага няколко обекта за катерене, най-важен от които е северозападният ръб на Голямата Стража1, западната стена на Малката Стража и някои отделни скали. След Голямата Стража билото се стеснява и се превръща в тесен скалист ръб с няколко трудни пасажа за преминаване, но след тях то отново се разширява, а затревената повърхност позволява меко слизане без пътека до Газейската река. Оттам по познатата ни вече пътека покрай водопада и през високата бяломурова гора слизаме до р. Валявица. Оттатък реката е х. Демяница.

26. Хижа Демяница—партизански лагер Орлово гнездо—Василашки чукар—Василашки циркус—м. Василак—Василашки езера—м. Комарника—Балкончето—х. Демяница — 5 ч

Маршрутът е кратък по разстояние, но предстои да се преодолява голяма височина — около 750 м! Тръгваме от хижата нагоре по конския път към Тиаците до малкия поток, който слиза отдясно от Типицките езера. Оттук без пътека и маркировка през скали, паднали сухи мури, клек и хвойна се движим направо нагоре и стигаме на тераса, на която се намират задълбаните в основната скала две малки циркусни езера без видим отток. Горното от езерата има височина 2166 м, 9,7 дка площ и 4,3 м дълбочина. Двете езера се намират на източния склон на Василашкия чукар. На тази тераса е бил устроен партизанският лагер Орлово гнездо, местоположението на който напълно се покрива с наименованието му. Централното му място и обгледността са го правили невидимо и неуязвимо. По същата тераса в посока юг—югозапад на малка рекичка, която слиза от Ти-

1 Изкачването на Голямата Стража за първи път бе направено през 1934 г. от проф. Л. Телчаров, проф. Л. Пенев и И. Василев.

104

105

106

пицките езера. Теренът дотук е много неравен и трудно проходим от скалите и клека. Продължаваме покрай рекичката срещу течението и достигаме късата висяща ледникова долина, в която са разположени две езера — Типицките. По-голямото е на 2330 м с 15,9 дка площ и 8,6 м дълбочина. И двете големи езера са върху гранитна основа, като горното е без видим отток.

Излизаме от циркуса в югозападна посока. Пред нас са двата върха — Типиците, които затварят циркуса. На седловината между в. Типиц (2645 м), който лежи на главното било на Пирин, и Василашки чукар (2633 м) излизаме за около 1 ч. Оттам продължаваме вдясно на север по билото до последния връх. Василашкият чукар е може би един от най-рядко посещаваните върхове из високия гранитен дял на планината, макар че е толкова близо до най-оживените артерии—х. Вихрен—х. Демяница, х. Демяница—х. Безбог, х. Демяница—х. Беговица, х. Демяница —х. Сандански. Освен това той предлага панорами, които съперничат напълно на панорамите от Тодорин връх. На северозапад в далечина над дългото високо рамо на Тодорин връх се извисяват двата бели конуса на Вихрен и Кутела. По-близко до Тодорин връх блестят очите на Тодорка, а още по-близо в подножието на върха се виждат двете големи Василашки езера и вече почти под краката ни — вторичният Василашки циркус. В него блещукат пет малки и едно голямо тъмносиньо (Тевното) Василашко езеро. Най-високо разположено в циркуса (на височина 2380 м, с 3,30 дка площ и 5,7 м дълбочина) е едно от малките езера. Нашият път за днес е край малкото планинско море — Тевното Василашко езеро (2362 м, 63,9 дка площ и 29 м дълбочина). То е второ по обем и дълбочина след Поповото езеро в Пирин. В западния му край има едно малко островче.

Но нека продължим нашия обзор от върха. Обърнем ли се на изток, под нас блестят Типицките езера, зад тях се проточва дългата и дълбока долина на Валявица — Демяница. Отвъд нея високо стър-

107

чи веригата на в. Газей и мощното странично било, което съперничи на главното било със своите двайсетина високи върхове.

От гостоприемния връх слизаме по големия каменист западен склон без пътека във вторичния Василашки циркус. Движим се по десния бряг на Тевното езеро, но се учудваме защо е наречено така, когато водата му е изумително синя и когато съществува друго езеро със същото име в Белеметския циркус. Бреговете на Василашкото Тевно езеро от север, запад и юг се издигат стръмни и високи, върху които лежи вечна пряспа фирнован сняг. През един процеп на скалите водата на езерото изтича, но скоро се скрива подземно и се излива в кривото — горното Василашко езеро. От циркуса надолу тук-там се очертава пътечка, която се вие из камънаците и малките затревени площи на много стръмното безводно дере. Горното Василашко (Кривото) езеро е на 2154 м, има 23,2 дка площ и 3,80 м дълбочина с почти равно дъно. Водите му се изливат чрез буен поток в Голямото рибно езеро с 2126 м. н. в., 36 дка повърхност и 3,10 м дълбочина. То е едно от най-красивите езера в Пирин планина по форма, големина и местоположение. То е най-често посещаваният обект в планината, особено през летните месеци, когато край бреговете му е много оживено. Десетки палатки, пръснати край неговите ниски брегове, разнообразяват пейзажа. Малкият полуостров, големите мури и клековите гнезда, разхвърляни сякаш с артистичен замах, високите скали от юг, равнинните поляни от север и венецът от върхове на първи и втори план, великолепните отражения на заобикалящата го природа в неговите бистри синьозелени води — всичко това при голямото разнообразие на светлини през деня му придава неповторим чар. Вечерите, прекарани край лумналите лагерни огньове, остават завинаги най-хубавите спомени, прекарани из дивния Пирин.

Пътеката от Василак ни води надолу покрай левия тревист бряг на езерото и продължава по долната поляна (Комарника), из която лъкатуши Ва-

108

силашката река, преди да се устреми към долината на р. Демяница по стръмното, тясно и изпълнено с едри балвани корито. От левия долен край на Комарника се отбиваме по тревиста малка височина между големите мури и отиваме до края на терасата, където тя завършва с пропаст, наречена Балкончето. Оттук се открива рядко хубав изглед към долината на р. Демяница, към величествената верига на Стражите и Газей, а далеч на юг хоризонтът се задънва от Валявишки чукар. На север долината се слива с част от Разложката котловина.

От Балкончето се връщаме обратно до Комарника и по пътеката сред гората (пътеката покрай течението на реката е стръмна, хлъзгава и не я препоръчваме) след няколко серпентини слизаме при конската пътека в долината на р. Валявица, по която в обратна посока за около 15 мин пристигаме в х. Демяница.

27. Хижа Демяница — Тиаците — Превалски езера — Чаирска порта — м. Чаира — р. Башлийца — м. Попина лъка — х. Яне Сандански — 5 ч

Пътят от Демяница нагоре срещу течението на р. Валявица, край която върви оформеният от дълги години конски път, по който банскалии са пренасяли в мехове хубавото мелнишко вино или са контрабандирали ароматните тютюни, ни довежда до м. Тиаците за около 1 ч. Тук правим кратка почивка и се любуваме на бистрите меандри на р. Валявица из равната поляна. Пътеката прекосява в горния край Тиаците и се раздвоява, като лявата пътека преминава Валявица и се отправя към Валявишките езера, а дясната — с две дълги серпентини, дълбоко вдълбани по стръмния ригел, се изкачва на Превалския циркус. Ние се движим по дясната пътека. В долния равнинен край на Превалския циркус лежат две езера, между които пътеката криволичи, разделя са на две, като лявата върви отначалото по дъното на циркуса и след това се изкачва на седловината Моз-

109

110

говишка порта, а другата с още няколко завоя се изкачва на Превала, наречен Чаирска порта. Превалът се намира на 2434 м. н. в. и е най-ниският проход от всички, които пресичат главното било на Пирин. Оттатък билото пътеката се спуска в горната част на Чаирския циркус, в който са пръснати няколко езера. Най-високото от тях е на 2416 м и е второ по големина от групата. То е с 26,6 дка площ и 3,4 м дълбочина. Езерата са десет. Пътеката върви по десния бряг на езерата през тучните пасища на м. Чаира, където лежат почти скрити от големите криви клони на клека няколко езера. Продължаваме по десния бряг на Чаирска река до вливането й в Башлийска река отдясно. Прехвърляме се на десния бряг на Башлийска река и пътеката, след като изкачи малката височина, слиза надолу при водослива на Башлийска река с Атмегданска река. В тази местност на планината текат шест реки (от север на изток: Сърчалийца, Атмегданска, Башлийца, Чаирска, Мозговишка и Беговишка), които близо при м. Полина лъка се събират и образуват пълноводната р. Санданска Бистрица.

От водослива на Башлийска и Атмегданска река пътеката продължава добре оформена надолу, пресича левия приток — р. Мозговица.и десет минути по-надолу — левия приток — Беговица. След още 15 мин вече се движим по коларски път, който ни отвежда пред х. Сандански.

111

Хижа Яне Сандански

Тя се намира сред просторната и красива местност Попина лъка на 1230 м н. в. Построена е през 1930 г. на левия бряг на р. Санданска Бистрица под водослива на реките Беговица с Башлийца. Сградата е паянтова с пет спални за 65 души и една малка стая с две легла и веранда. В отделна сграда има столова, кухня и навес. Хижата е обзаведена добре и се стопанисва през цялата година. Има електрическо осветление, радио, водопровод. Близо до хижата има много частни вили, горски дом, ресторант и магазин за хранителни продукти. От гр. Сандански (18 км до хижата) има редовен автомобилен транспорт. В района на хижата сега се извършва голямо хидромелиоративно строителство — ВЕЦ Попина лъка от голямата каскада Санданска Бистрица.

28. Хижа Демяница — Тиаците — Превалски езера — Мозговишка порта — Тевното езеро — връх Смирненски — Каменица — горното Беговишко езеро — м. Белемето — Мозговишка порта — Тиаците — х. Демяница — 8 ч

Превалските езера (вж. описанието на излет 27) лежат в малък коритен циркус. Те са четири, от които второто е най-голямо. Намира се на 2312 м н. в. с 21,4 дка площ и 5,2 м дълбочина. Пътеката върви по дъното на циркуса, очертана добре, маркирана с дървени колове, боядисана жълто и черно и с каменни „човечета", натрупани на няколко различни по големина камъни. На седловината Мозговишка порта се изкачваме за 1 ч. Навлизането в големия циркус Белемето става по пътеката, която се придържа към южния стръмен склон на безименен връх вляво над портата. Пътеката излиза на голямата тревиста тераса, на която лежи голямото Тевно езеро. Нами-

112

ра се на 2512 м н. в. с 60 дка площ и 3,9 м максимална дълбочина. Това е историческото Тевно езеро, известно от песни и легенди, край бреговете на което се е състояло през 1902 г. конгресът на МВРО, който решил да бъде обявено Илинденското въстание Тук са се събирали и хайдути, и македонски революционери, и партизани. . .

Венец от островръхи каменни пирамиди ограждат циркуса — на запад Мозговишки чукар и безименен връх, на север - Валявишки чукар, на изток — Момин двор на юг - Кралев двор, Смирненски и Каменица. Хубавите полянки край езерото през цялото лято са любимо място за почивка на много групи туристи, които минават в най-различни посоки. Тук е кръстопът! Разстоянието се изминава за около 3 ч.

От оттока на Тевното езеро пътеката прави разтегнат завои по хоризонтала в подножието на в. Момин двор и край езерото под Кралев двор, след което леко се изкачва на седловината Кралевски превал. Оттам без пътека и маркировка се движим вдясно по скалистия гребен през връх Смирненски към връх Каменица. Ръбът е почти непрекъснат низ от стърчащи скали, които трябва да бъдат или изкачвани, или заобикаляни. Много често за успешно или безопасно придвижване вземат участие и ръцете!

Връх Смирненски (Малка Каменица) има връхна точка на 2596 м. Той почти разполовява разстоянието от Тевното езеро до в. Каменица. Панорамите, които разкрива красивата Каменица (2822 м) многократно изкупуват трудностите от нелекото й изкачване. Само малка част от хоризонта на север е затворена за вечно търсещите очи на планинаря.1

Далеч на северозапад се белеят конусите на Вихрен и Кутела, а по-ниско до нас — на Валявишки чукар, Момин двор и Кралев двор, които обграждат

1 Премиерното зимно изкачване на в. Каменица и траверсирането на върховете Каменица - Смирненски – Кралев двор - Момин Д°Ри Дженгал бе извършено през април 1935 от Н.Миронски, В. Загоров, инж. И. Йорданов и Н.Гершон.

113

Поглед от Каменишката порта към Белемето

голямата тераса на Белемето, където Тевното езеро изглежда като че ли поставено на поднос. Пак на север, но зад изброените върхове, се извисява дългата верига високи назъбени върхове: Газей, Полежан и Дженгал. На юг под нас е дългата и дълбока долина на р. Демиркапийска Бистрица с нейните посестрими — Крайна, Средна и Третата река. На изток с пределна за далечината яснота се открива веригата от върхове на главното било — Джано, Ченгелчал, Демирчал. . . чак до в. Ореляк. Обърнем ли се на запад — други планински исполини — Яловарника, Зъба, Куклите, а под тях — глухата долина на Беговица. Още по на запад тъне в омара долината на р. Струма, синеят се Огражден и Беласица.

114

За да продължим начертания маршрут, трябва да започнем слизането от Каменица на югозапад до седловината между Каменица и Яловарника, а оттам надолу по тревистия склон — до малкото Беговишко езеро, което лежи на горната тераса в подножието на в. Каменица. Близо край западния бряг на езерото се очертава добре обработена пътека. Тя е известният винарски път (най-краткият) между Мелник и Банско. Слизаме по нея в Белемето. Оттатък Мозговишката река пътеката започва да криволичи по стръмнината и изкачва Мозговишката порта. По обратния път минаваме покрай Превалските езера и там слизаме в х. Демяница.

Вариант I. Тевното езеро — Кралевдворски превал — Митрево езеро — Демиркапия — Попово езеро — Дженгалска порта — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница — 4 ч

Поради централното място, което заема Тевното езеро в този дял на Пирин планина, предлагаме няколко маршрута — отклонения.

От Тевното езеро изкачваме Кралевдворския превал и веднага слизаме по криволичещата из стръмния склон пътека до циркуса, в който лежи едно от хубавите езера на планината — Митревото (2291 м, 34,7 дка площ). Митревото езеро дава водите си на голямата река Демиркапийска Бистрица (трета река). Пътеката продължава по левия бряг на реката срещу течението (вдясно от пътя се намира малкото Аргирово езеро в подножието на в. Джано) и с няколко серпентини из каменисто-песъчливия склон изкачваме прохода Демиркапия, който се намира на 2480 м. През него минава един от най-старите конски пътища, свързващи Мелник със с. Добринище. Пътят ни продължава надолу край левия бряг на голямото Попово езеро. Преминаваме покрай двете рибни езера — Банските гьолове, и излизаме на седловината Дженгалска порта по хубаво обработена пътека,

115

която на няколко места пресича бързия поток, провиращ се из сипеите на Полежанския циркус.

От Дженгалската порта се разкрива големият Валявишки циркус, включен между върховете Малък Полежан, Дженгал, Момин двор и Валявишки чукар, а няколкото езера и особено красивото Валявишко езеро с двата острова го правят един от най-търсените туристически обекти. Слизаме по пътеката, която криволичи по терасовидния затревен терен край десния бряг на Валявишкото езеро до м. Тиаците, където навлиза в най-обработения път в Пирин планина — конския винарски път. Оттук надолу до х. Демяница пътят е известен от описанието на други маршрути.

Вариант II. Тевното езеро — Момин двор—Дженгал — Дженгалска порта — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница — 4 ч

Първият връх, който изкачваме, е Момин двор (2730 м). Вървим или по-скоро скачаме от камък на камък, защото на този връх целият му широк западен гръб е покрит с широки пояси от струпа ни безредно безформени камъни, по които се изкачваме без пътека. Той е възлов трираменен връх на главното било. Момин двор поради централното място, което заема в тази част на планината, е щедър с прекрасните си панорами във всички посоки. На север се открива дълбоката трогова долина на Валявица — Демяница, а вдясно от нея като стена с бойници и кули се издига мощната верига на Полежанския масив. На североизток като че ли на хвърлей място е назъбеният Дженгал. По-далече от югоизток е главното било на върховете Джано, Ченгелчал и други. На юг са близките островръхи пирамиди на Демиркапийския чал и особено на връх Кралев двор с нащърбения гребен, който продължава към Каменица. На запад — редица снишаващи се към долината на р. Струма ридове. Мозговишкият и Валявишкият чукар затварят нашия видим хоризонт.

116

Три големи и дълбоки циркуса, украсени с бисери— езера, ограждат този връх с голяма обгледност. Белемето с Тевното езеро, Валявишкият циркус с голямото островно езеро и Кралевдворският циркус с трите Самодивски езера е рядка даже и за Пирин панорама.

Продължаваме по билото към Дженгал. Промъкваме се покрай накацалите по снишаващото се било високи скали, прескачаме други по-дребни, пълзим по трети и така достигаме до седловината между двата върха. Тук пресичаме пътечка, която идва от разположените вляво четири малки Валявишки езера и слиза стръмно по ронливия склон на Дженгал до трите малки Самодивски езера в Кралевския циркус. Предстои изкачване на Дженгал (2730 м) по лек, макар и стръмен ръб.1 От върха на изток се вижда като на длан целият Поповски циркус с многото езера, пръснати около Поповото, а други—нанизани като бисерна огърлица по долината на р. Ретиже. Гледан от Валявишкия циркус, в. Дженгал респектира, плаши със своя нащърбен скалист гребен. От Дженгал слизаме сравнително леко и безопасно край отделните скали, като се движим само по източната страна на върха. Известна трудност представлява само крайното слизане по наклонена и с немного хватки и стъпки скала в съседство с последния ляв кулоар. Големият жандарм, който стои непосредствено от южната страна на Дженгалска порта, заобикаляме от запад и стъпваме на пътеката, по която слизаме във Валявишки циркус при голямото островно езеро (оттам до х. Демяница вж. описанието на маршрут 28).

1 Премиерното изкачване на западната стена на в. Дженгал бе извършено през август 1948 г. от Д. Димов, а тур 9-ти септември — от м.с. К. Дюлгеров на 4. IX. 1953 г. Първото зимно изкачване бе осъществено от з.м.с. Ан. Петров, Е. Георгиев и Еф. Сарафов.

117

Вариант III. Тевното езеро — Белемето — Мозговишка река — Беговишки превал — Беговишка река— х. Беговица — 2,30 ч

От терасата, на която лежи Тевното езеро, слизаме край реката, изтичаща от езерото, минаваме покрай няколко езера, пръснати из терасовидния терен на Белемето. Скоро след последното езеро срещаме широката разработена пътека, маркирана с боядисани в черно и жълто дървени колове, която идва отдясно— от Мозговишка порта. Пресичаме р. Мозговица и продължаваме вляво към Беговишката седловина. Тръгваме по пътеката и след около 30 мин изкачваме седловината. Точно на запад пред нас се открива долината на р. Беговица. Слизаме по стара обработена пътека и след около 1 ч в горния край на гористия пояс преминаваме на другия по-висок бряг, където е построена новата хижа Беговица.

118

Хижа Беговица

Тя е построена през 1961—1966 г. на високия ляв бряг на р. Беговица на 1850 м. Хижата е масивна триетажна сграда с електрическо осветление и водопровод. Има 14 стаи с около 120 легла и нари. За екскурзионна почивка се използува 1/4 от местата. Отворена е през цялата година. През летния сезон в хижата се продават хранителни продукти и се сервира топла храна.

От хижа Сандански до хижа Беговица (12 км) има горски автомобилен път.

Вариант IV. Тевното езеро — р. Мозговица — р. Башлийца — х. Сандански — 3 ч

Слизането от високата тераса на Тевното езеро е по описания път в предходния по-горе маршрут. Нашият път продължава по десния бряг на р. Мозговица, където пътеката е ясно очертана. Постепенно изкачваме все по-голяма височина, което ни отдалечава от реката, защото се избягват трудностите на терена — теснини, падове, гъста непроходима гора, през които се провира реката. Към края на дългия Мозговишки рид пътеката, почти изкачила билото, започва да слиза ведно със снишаването на рида към водослива на р. Башлийца и р. Мозговица. Тук нашата пътека се слива с пътеката, която идва отдясно по р. Башлийца. По нея след около половин час пристигаме в старата, но гостоприемна хижа Сандански.

119

Вариант V. Тевното езеро — Кралевдворски превал— Демиркапийски циркус — Митревото езеро — Демиркапийска Бистрица — х. Пирин — 3 ч

Отначало пътеката прави една отворена дъга на запад, като постепенно взема височина по полите на Момин двор и Кралев двор и изкачва ниския Кралевдворски превал. Прехвърляме тясното било и слизаме с няколко серпентини в циркуса с посока към голямото Митрево езеро. То лежи на тераса непосредствено под върховете Каменица и Смирненски на 2291 м има 34,7 дка площ. Дълбочината му не е измерена. Слизаме край оттока на езерото до конската пътека (стария винарски път), която върви по десния бряг на реката. След около един час минаваме покрай кошарите, а по-надолу през челната морена — и Комитския чарк. Вече навлизаме в горския пояс от смесена иглолистна и широколистна гора и след около 15 мин стигаме в х. Пирин.

120

121

122

Хижа Пирин

Построена е през 1932—1933 г. на малка поляна между реките Башмандренска и Демиркапийска в местността Трите реки на 1600 м н. в. Преди се наричаше Велебит. Тя е заобиколена от вековни мури и букаци. Хижата е масивна триетажна сграда с 52 легла и 40 места на нари. За екскурзионна почивка се използуват половината от местата. Хижата разполага със столова, туристическа кухня, канцелария и други помещения. Обзаведена е добре, но се осветлява с газени лампи. Край хижата има ресторант, който работи през лятото — готви топла храна и продава хранителни продукти.

От Мелник до с. Лопово (на 1 ч път от хижата) се движат товарни автомобили.

Вариант VI. Тевното езеро — Валявишка седловина — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница — 2,30 ч

От езерата на изток изкачваме ниското било, което свързва върховете Валявишки чукар с Момин двор. Това е част от главното било на Северен Пирин. Долу ниско под нас се открива големият Валявишки циркус, в дъното на който лежи голямото Валявишко езеро с двата острова, а зад него се извисяват върховете Газей и Полежан. Вдясно са острите зъбери на Дженгал, а непосредствено до нас — северната стена на Момин двор. Зад нас остава обширният отворен на запад циркус Белемето с Тевното езеро, а над него — красавицата Каменица. Да се слезе оттук направо в циркуса, изглежда невъзможно, но скалите и терасите, които туристът среща надолу, го улесняват. Половин час по-късно вървим по тревист равнинен терен край левия бряг на едно от големите пирински езера — Валявишкото (с двата острова). Минаваме покрай натрупани огромни камъни около

123

една част от брега на езерото и при оттока му се включваме в оформената пътека, която идва от Дженгал-ската порта и слиза към Тиаците на х. Демяница.

29. Хижа Демяница — Тиаците—Валявишки циркус — Валявишки езера — Дженгалска порта — Малък Полежан — Голям Полежан — Газейско езеро — Газей — Газейско езеро — Ушиците — Стражите — Газейски езера — Газейска река — х. Демяница — 7 ч

От Дженгалската порта (до Дженгалската порта вж. описанието на излет 23) тръгваме по билото вляво към в. Малък Полежан. Пътека няма, но не е и необходима. Изкачването е сравнително леко, наклонът не е голям, но е продължителен — около 1,5 ч. Тревистите пасажи се сменят често с каменисти или с големи клекови гнезда. Близо над Дженгалската порта вдясно се издига скалист жандарм, врязъл се в Полежанския циркус, в основата на който се гуши тъмносиньо езеро — второто Полежанско езеро. Наближаваме върха Малък Полежан (2820 м), ръбът на който се оформя като венец от скали, останали да стърчат между двата циркуса. Левият (западният) е дълбок и със стръмно ограждащи го стени, а десният (източният) е по-плитък и включва в себе си най-високото езеро (2715 м) в Пирин, България и Балканския полуостров. (Леденото езеро под Мусала, което досега се считаше за най-високо разположено, е на 2709 м н. в.)

Продължаваме по тясното било, което в северния си край променя посоката си на изток. Слизаме, а след това изкачваме седловината между двата върха— Малък и Голям Полежан. Следва малко отклонение на билото в южна посока и ние сме вече на връх Голям Полежан (Мангъртепе) на 2851 м — най високия връх в Пирин на юг от Вихрен. От върха се откриват рядко живописни гледки на всички посоки, той съперничи по обгледност на Вихрен и Тодорин връх (вж. маршрут 23).

124

От връх Голям Полежан тръгваме по билото на север, а след около десетина минути ход — без определена пътека към Газейското езеро по натрупаните хаотично плочести камъни, много от които са подвижни. Плочестите камъни издават звън, наподобяващ звъна на едрите бакърени турски монети — мангъри, откъдето произлиза и името на върха — Мангъртепе. Около 30 мин ни отнема слизането до красивото Газейско езеро. Оставяме край брега му всичко излишно от раниците и се изкачваме на близкия и с неголяма височина връх Газей (2761 м). Панорамата, която се разкрива пред нас на изток, по своята грандиозност може да се сравни с панорамата от Бански Суходол. Суровата планинска природа е събрала тук в невъобразим хаос морени, езера сипеи, скални жандарми, снежни преспи, клек и притиснати до задушаване малки зелени полянки. И всичко това е обградено от непристъпните стени на Стражите, Ушиците и Газей! Връщаме се по същия път до езерото и след кратка почивка наново с раниците на гърба изкачваме пак без пътека насрещния връх Ушиците. Склонът е много стръмен, но е лек за изкачване. От високия 2822 м връх Ушиците поздравяваме наежените Стражи. Стъпили вече върху тях, те ни изглеждат твърде гостоприемни — разкриват ни скритите за далечните погледи красоти — кули, стражи, бойници, пирамиди, обелиски и какви ли не скални феномени, които образуват този високопланински гребен. А каменните сипеи, улеи и стени допълват впечатленията ни от тази първична красота, за да останат незабравими. Към първата половина на веригата от върхове се намира така нареченият прозорец—дълбока цепнатина, врязана в скалното било. Изгледът оттам надолу към Газейския циркус, към в. Газей, над него и далеч на запад към светлите конуси на Вихрен и Кутела е наистина рядък. Завършекът на хребета Ушиците се увенчава с двете Стражи — остри, мъчнодостъпни каменни конуси, за изкачването на които е необходимо освен желанието още и алпийска похватност. За да продължи маршрутът по-нататък, трябва да преминем между

125

двете Стражи, като се придържаме към стените на Голямата Стража до излизането ни на острото скалисто било, което води към в. Каймакчал, защото това е единственият по-лек път. През върха е много трудно, а заобикалянето е невъзможно. Слизането в Газейския циркус и отиването оттам до хижа Демяница става както в маршрут 25.

в в. Стражите и Ушиците

126

Добринище

В Разложката котловина на 5 км югоизточно от гр. Банско се намира голямото село от градски тип Добринище, крайна гара на теснолинейната жп линия Септември — Добринище.

Селото е разположено непосредствено в полите на Пирин. То се слави със своите лековити минерални извори, познати и в древността.

Добринище служи като изходен пункт за планината, особено на групите от екскурзионната почивка на ЦСПС Хубаво шосе (12 км) свързва селото с х. Гоце Делчев. В селото има туристическа спалня с 35 легла. Добринище се свързва чрез асфалтирано шосе с гр. Гоце Делчев, Банско, Разлог, Благоевград.

30. Добринище — поляна Логовето—х. Гоце Делчев — м. Тузлата — белите мури — Безбожка поляна — х. Безбог — 6 ч

Ако използуваме превозно моторно средство, стигаме до х. Гоце Делчев за около половин час. Но ако тръгнем пеша в края на дефилето, преминаваме по моста и по мекия път през ливадите край разсадника стигаме на обширната поляна Договете, където е построена голямата хижа Гоце Делчев.

127

Хижа Гоце Делчев

Тя е построена на широката поляна Логовето на 1600 м н. в. през 1950—1951 г. През поляната преминава р. Десилица. Хижата е масивна триетажна сграда с осем стаи и общо помещение. В пет от тях са поставени 35 легла, а в останалите — 65 места на нари. През лятото в двора на хижата се устройва палатъчен лагер за 50 души. За нуждите на екскурзионната почивка се използува половината от местата. Хижата работи през цялата година, през което време работи и бюфетът. В отделна малка постройка са обзаведени кухня и столова, а в друга — баня. През лятото се готви храна по предварителна заявка. Хижата е обзаведена много добре, радиофицирана и електрифицирана. Има телевизор.

Край хижата е построен хотел с 35 легла, 50 места на нари, ресторант и магазин за хранителни продукти, стопанисвани от селкоопа в Добринище.

През лятото от Добринище до хижата (12 км) има автотранспорт.

От х. Гоце Делчев по широка маркирана пътека вървим отначало край поток, който по-нагоре пресичаме, и навлизаме в горския пояс на смесена иглолистна и широколистна гора. Наблизо е красивата ела — най-голямата и най-високата в Пирин планина. Пътеката, която тук е коларски път, пресича ски-просеката и с два завоя излиза из гората в м. Тузлата, където има стари мури — сборище на овчарите в тази част на планината. Следват нови два разтегнати завоя на пътеката през поляната и навлизаме в гора от бяла мура, а скоро след това преминаваме и маловоден приток на Безбожка река и внимаваме да не загубим пътеката, която се провира под и край дълго-клонестия гъст клек. Тук-там се показват и големи гранитни валуни. Краят на клековия пояс опира до самите води на Безбожкото езеро, на западния бряг на което е построена хижа Безбог.

128

31. Хижа Безбог — р. Дисилица — Дисилишко езеро — Плешивото езеро — Каймакчал — 4,30 ч

От хижата към езерото най-добре се отива, ако се тръгне в югозападна посока, по маркираната пътека за връх Безбог и след около 25 мин (след водохващането за хижата) се отбием вдясно, като продължаваме постепенно да се изкачваме, но вече по посока към Дисилишкото езеро (2349 м кв и 6,5 дка площ). Оттук тръгваме по течението на река Дисилица (без пътека) до водослива й с реката, която се влива в нея отляво. Край нея срещу течението й тръгваме и ние. След около един километър достигаме до малко езеро — Плешивото (2592 м н. в. и 3 дка площ), лежащо в мочурлива местност, което е известно още с името Локвата. Зад езерото започва стръмен склон, по който без пътека изкачваме в. Каймакчал. От в. Каймакчал може да се отиде по билото към в. Конарево, Юлена, партизанския лагер Кильотица и други обекти (на север) или пък по билото на юг към Стражите или да се слезе през Газейския циркус към х. Демяница.

32. Хижа Безбог — Безбог —Голям Полежан —2,30 ч

Тръгваме от хижата на югозапад по маркираната с колове пътека и след водохващането, като се приближаваме по-близо до оголения от едър клек склон на в. Безбог и с чести лъкатушения се изкачваме по голото теме на върха — за един час. От върха вървим по тревистото било на в. Полежан. За ориентир ни служи самият връх. Вдясно под нас е Полежанският циркус с едноименното езеро (Дисилишкото), а зад него се издига като стена веригата на Ушиците — Стражите, които от тази страна не са никак внушителни. Скалните образувания са закрити от високото било. Вляво от нас по-далече се разкрива един от най-големите циркуси на планината — Поповският (Папазгьолският), а в съседство с него друг — Кременският. Няколко високи върха — Сиврия, Джано,

129

Демиркапийски чукар, Дженгал, обграждат циркуса, а няколко езера в него разнообразяват пейзажа.

От в. Полежан можем да се върнем в хижата по обратния път или да продължим по някои от описаните по-горе маршрути.

33. Хижа Безбог — седловината Чало (Горелото) — р. Ретиже — говедарника — Кременски циркус — Кременски езера — връх Човеко — ридът Клопки — Каменишки езера — Брезнишки езера — Ченгелчал — Джано — Попово езеро — х. Безбог — 7 ч

Пътеката отначало върви към западния бряг на езерото през поляната и изкачва седловината Чало, откъдето вече по оформена и маркирана пътека слиза в долината на р. Ретиже. Това е една от най-живописните речни долини в Пирин. Реката прави интересни водопади между терасите на езерата. Тук се срещат много редки растителни видове. Пътеката в началото върви покрай реката по десния бряг и след около половин час се отделя и навлиза в циркуса, в който са разположени едни от най-красивите езера на Пирин — Кременските езера. Те са пет на брой, разположени в различни големи тераси. Горното голямо Кременско езеро има 66 дка площ и 13,6 м дълбочина. Разположено е на 2352 м н. в. Долното голямо езеро е на 2304 м н. в. с 98 дка площ и дълбочина 27 м. То е второ по големина езеро в Пирин по площ.

Вляво от езерата по каменисто-тревист терен без определена пътека изкачваме билото на рида, който се отделя от възловия в. Джано. Ридът продължава в североизточна посока и загражда дългия Кременски циркус от изток. На този рид почти над голямото Кременско езеро се издига Кременски връх (2410 м). От него на изток се отделя сравнително късо било, върху което се намира невисока скала, наподобяваща човек, откъдето и името на близката върхова кота Човеко (2234 м). Голяма площ от Кременски връх е високопланинско пасище. От върха тръгваме на

130

Кременските езера

юг по билото, което над горното Кременско езеро се стеснява, става скалисто и се нарича Клопки поради подвижността на камъните, които при ходене по тях издават звук, подобен на клопките, връзвани на овните или магаретата. Надвесени над Каменишкия циркус, вляво от нашия път по билото търсим удобен склон за слизане към горните езера, задълбани в каменистите гнезда на късото скалисто ребро, което разполовява продълговатия Каменишки циркус. В циркуса лежат шест езера, най-голямото от които е на 2133 м н. в. и има 24,4 дка площ. Продължаваме по начертания си маршрут, като прехвърляме реброто, наричано Кадиев рид, и слизаме в съседния Брезнишки циркус. В него лежат три езера. Вървим по левия бряг на реката, която се изтича от горното Брезнишко езеро, закътано в един от най-

131

добре оформените циркуси в Пирин (2759 м н. в. и 13,5 дка площ). В този циркус се намира и най-ниското езеро в Пирин — Сухото (1963 м н. в. и 4,6 дка площ). Над горното езеро се извисява пирамидата на Ченгелчал (2700 м н. в.). Брезнишкият циркус се загражда на север от Кадиев рид, на юг — от Янузов рид, а на запад — от главното планинско било. Само редиците скамейки липсват по тези идеално загладени стени на огромния циркус, за да бъде илюзията ни пълна, че сме в един прекрасен амфитеатър, където езерото е просторна сцена. Тази илюзия е най-силна, когато застанем при оттока на езерото и погледнем към Ченгелчал. От езерото води началото си р. Туфча.

Напускаме този интересен обект и за около половин час се изкачваме на в. Ченгелчал. Погледнато оттук, езерото има сърцевидна форма. Продължаваме по билото на север към в. Джано (2707 м н. в.), като преминаваме по едно от „кончетата" на Пирин. Тясното скалисто било е късо и сравнително лесно преодолимо. Джано е забележителен с това, че е вторият четирираменен връх в Пирин (другият връх е Муратов) и връх с голяма обгледност. На изток е Каменишкият циркус. Зад него тъмнее горист пояс, който опасва източните поли на Пирин, след него е долината на р. Места, а още по-далеч — лабиринтът на Родопския масив. На югозапад на преден план е Аргировото езеро. На юг от него погледът се спира на дългата долина на р. Демиркапийска Бистрица (Третата река). На запад се вижда венец от пирамидални и конусовидни върхове: Демиркапийски чукар, Каменица, Смирненски, Кралев двор, Момин двор, Дженгал, Полежан, а в подножието на последните — ширналото се пиринско море — Поповото езеро, запълнило целия циркус. На север блестят няколко големи езера, които сякаш се чувствуват притиснати в малкия за тях Кременски циркус.

Решаваме да вървим по тясното било, което прегражда Поповоезерския циркус и Кременския циркус, завършващо с личния връх Сиврия (2585 м). От връх Сиврия за препоръчване е да се слезе по скло-

132

на до Поповото езеро, защото вдясно е ръбът, който се спуска към долината на р. Ретиже с много трудни пасажи и краят му завършва ниско, което ще наложи обратно дълго изкачване край реката. От р. Ретиже връщането към в. Безбог става по очертана пътека.

34. Хижа Безбог — Чало (Горелото) — р. Ретиже — Попово езеро — Демиркапия — Третата река — Чемерика — х. Пирин — 5 ч

От хижата през поляната в западния край на езерото, а след това по височината изкачваме голия чал, където прехвърляме седловината и слизаме по оформена пътека в р. Ретиже. Под нас по реката се редят едно под друго огърлица от малки езера. Преминаваме на десния бряг на реката, вървим срещу течението към горните рибни езера (Банските гьолове). От показалеца се отделяме вляво, изкачваме терасата, на която лежи Поповото езеро. Към Поповоезерския циркус се включват и двата вторични циркуса — Кралевдворският и Полежанският, с по три езера всеки един от тях.

Кралевдворският циркус е обграден от върховете Демиркапийски чукар, Кралев двор и Дженгал, а Полежанският циркус — от Малък и Голям Полежа н.

Продължаваме маршрута, като заобикаляме от запад Поповото езеро и по тревистия в началото, а каменист в горната си част склон изкачваме по много добре обработения конски (винарски) път седловината Демиркапия. Твърде различна е панорамата от портата. На север се е ширнало Попово езеро, а на втори план са обкръжаващите го върхове. Обърнем ли се на юг, картината е съвсем друга —двата масива: вляво Дебелият рид и вдясно върховете на Каменишката група, притискат дълбоката долина на р. Демиркапийска (Третата река) Бистрица, която се гърчи и провира през теснини и камъни и се губи в далечината. Натам отиваме и ние, като слизаме по пътя, който следва неотклонно по десния бряг на реката към

133

водослива на трите реки, образуващи Пиринска Бистрица — най-дългата река в планината. Отбиваме се за кратко време на близкото Митрево езеро, лежащо на ниската тераса, и се любуваме на хубавите отражения на пирамидалните върхове Смирненски или Кралев двор, които се издигат на запад и северозапад от него.

Продължаваме по пътя край реката и след около един час навлизаме в горския пояс близо до Комитския чарк и през м. Чемерика достигаме за 15 мин до х. Пирин.

35. Хижа Безбог — Чало — р. Ретиже — Рибните езера — Дженгалска порта — Валявишки циркус — Валявишки езера — Тиаците —х. Демяница — 5 ч

Терасовидният строеж на коритото на р. Ретиже е способствувал за образуването на шест малки езера, най-горните две от които са известни като рибните (Банските гьолове) (до Рибните езера вж. описанието на маршрут 34). Край тях върви ясно очертана пътека, маркирана с дървени колове, боядисани с жълто-черни ивици и каменни „човечета". На 15 мин от езерата върху обширното дъно на големия циркус се простира най-голямото пиринско езеро — Поповското (Папазгьолското).

Височината на Дженгалската порта се преодолява сравнително леко, щом се върви по добре оформената пътека по южните склонове на Голям Полежан. Тя пресича буйния поток отдясно, чрез който се оттичат водите на Полежанските езера. С няколко серпентини по стръмния източен склон на Дженгал (по-близо до неговите отвесни стени) пътеката навлиза в тесния улей и с няколко криволици излиза на превала — Дженгалската порта (2480 м). Надолу към Валявишкия циркус вървим все по ясно очертана пътека по терасовиден тревист терен и минаваме покрай северния висок бряг на голямото Валявишко езеро с двата острова. При оттока на езе-

134

рото правим традиционната почивка и се радваме на едни от най-хубавите изгледи към езерото с островите и незабравимото отражение на величествения Дженгал в него. Надолу пътеката върви отначало по десния бряг на потока и малките езерца, а по-нататък продължава по тревистите две тераси до м. Тиаците. Преминаваме р. Валявица и на левия й бряг по мочурливата ливада се промъкваме между меандрите на реката и едрите морени. Ние не носим въдици и може би затова пъстървите така спокойно плуват в кристално бистрите води на спокойните Тиаци. Старият винарски път, разработван от векове от конските кервани, е така добре очертан, че са излишни всякакви маркировки. След 45-минутно слизане по него ние сме пред х. Демяница.

36. Хижа Пирин — м. Чемерика — чарковете — Саплийска река — Черната гора — м. Тодоровото — Бойков връх — в. Хлевен (Хамбарташ) — Дебелият рид — в. Джано — Демиркапия — 8 ч

Отначало вървим по десния бряг срещу течението на Третата река по стария винарски път през м. Чемерика из оредяла бяломурова гора с бели мури и след около 20 мин при останките от Комитския чарк преминаваме на левия бряг на реката. Оттук се отклоняваме вдясно по дърварски път през обширната гора от бели мури в м. Калугера. След около половин час пресичаме малка рекичка, която изтича от малко познатото Саплийско езеро (2160 м). Следваме нашия път, който се вие по гънките на планинските склонове на Черновръх и Бойков връх и без да правим стръмни изкачвания или слизания из просторната Черна гора (Караорман), излизаме на главното планинско било в м. Тодоровото (1883 м н. в.). Зелените поляни, вековните бели мури и хубавата студена вода дават идеята на всеки дошъл дотук да устрои бивак поне за една нощ, още повече ако наблизо при кошарите се навърта някое стадо. Пътят ни води по билото на север към Бойков връх. До

135

този връх билото е обрасло с наглед непроходим клек. Пътечката често се губи из него и движението трябва да става след предварително оглеждане напред, доколкото има възможност, преди да се тръгне. От Бойков връх (2045 м) нататък билото постепенно се издига и гористият пояс отстъпва надолу. Билото е голо и движението по него е лесно. Следват върховете Черновръх (2350 м), Хлевен или Хамбарташ (2645 м), Демирчал (2673 м), Ченгелчал (2700 м) и Джано (2707 м)

Забележка. Препоръчваме този разнообразен маршрут в тази именно посока, защото сме взели предвид осветлението, състоянието на бодрост у излетниците, което е най-добро в предобедните часове, както и други необходими условия за излети в планината. В късните следобедни часове е желателно да бъдем на високите части на планината вместо из тъмните усои на Черна гора (Караормана) да вървим около четири часа. Дългото почти без големи разлики във височините било от Черновръх до Джано ни предлага приятно ходене без умора и дава възможност да се наблюдават върховете и езерата.

От в. Джано слизаме на винарския път при Демиркапия. Оттук движението може да стане по избор (вж. маршрут 34, 36).

37. Хижа Пирин — Средната (Башмандренска) река — мандрата — седловината между Куклите и Зъба — Кукленското езеро — р. Беговица — х. Беговица — 4 ч

Пътят до мандрата, който върви по левия бряг на Средната (Башмандренската) река, минава през гора от бели мури. По-нататък по същия бряг, като взема все по-голяма височина, пътеката, маркирана с боядисани дървени колове, върви из обширното високопланинско пасище Башмандра и без особена трудност при изкачването излиза на седловината между върховете Куклите (2686 м) и Зъба (2650 м). Гледани от юг, Куклите, Зъба и Яловарника (2763 м)

136

137

138

не представляват нищо особено със своите гладко заравнени тревисти и немного стръмни склонове, макар и да завършват като пирамиди. Но погледнати от север, никога не може да се повярва, че това са същите върхове. Със своите отвесни стени, щръкнали скали, кукли, тесни, почти отвесни каменисти улеи, притиснати между скалите, трите върха са едни от най-красивите в тази част на планината. Има нещо общо, което свързва тези върхове (не само морфоложки — билото). Те са като три близнака и не случайно планинецът от този край ги нарича винаги с общото име — Трите върха.

От седловината пътеката, макар и често да се губи из камънака, ни отвежда край северния бряг на задълбаното в основата на скала езеро без видим отток. То има 2392 м н. в. и 7,5 дка площ. Пътят ни продължава надолу между скалите, бурените и клека до пътеката, която върви по десния бряг на Беговица. Тръгваме по нея надолу към хижа Беговица, като близо до нея преминаваме наново на левия бряг на реката.

38. Хижа Пирин — Крайната (Голенската) река — Пукнеш езер — м. Солището — м. Келявото — Крива река — х. Беговица — 3 ч

От хижата тръгваме по камионен път на юг към Демирхан, пресичаме Средната и Крайната река и след Крайната река се отбиваме вдясно по пътеката, която се изкачва по източните склонове на Четалчучур, Харамийско хорище и Белите камъни и сетне слиза към Крайната (Голенската) река. При Мандрата (на 2 ч път от хижата) пътеката преминава на левия бряг на реката, върви в полите на в. Голена и достига изворите на същата река при Пукнет езер (пресъхващо малко езеро). Близо до него е м. Солището — средищно място за кърмене на стадата, пръснати по пасищата на околните чалове — Башмандра, Голена, Харамийски бунар, Кельо, Котарите, Арабски гроб (Кельо) и други. Тук минава и т. нар. Влашка река.

139

Солището е същевременно и седловина между върховете Куклите и Арабски гроб, от която слизаме към долината на р. Беговица по склона на късото ребро Крива река. След около 40 мин пред нас между стройни ели ни посреща приветливата хижа Беговица.

140

Град Гоце Делчев

Той е разположен на долината на р. Места в подножието на източните склонове на Среден Пирин. Старият Неврокоп (древният Никополис ад Нестум) днес е напълно обновен град с хубава търговска мрежа. В него има хотел, добре уредени ресторанти, туристическо дружество, от което могат да се поискат водачи за Средния дял на Пирин.

Град Гоце Делчев е свързан с асфалтирано шосе (51 км) с Банско. От него през Доспат се отива и до Велинград—Пазарджик—Пловдив.

Шосе свързва града с хубавата местност Попови ливади (Папазчаир), където е построена голяма туристическа хижа.

Масива на в. Ореляк

141

Хижа Попови ливади (Папазчаир)

Тя се намира на 1400 м н. в. на южния склон на в. Баба всред красивата местност Попови ливади, заобиколена с иглолистна гора.

Сградата е масивна с общи спални със 78 места и таванско помещение с 25 легла, столове, кухня и баня. Обзавеждането е много добро, има канализация, водопровод, електрическо осветление и телефон. Хижата служи за изходен пункт за излети из този дял на Пирин. Шосето, което свързва гр. Гоце Делчев с Пирин (гр. Мелник), минава непосредствено до хижата (17 км).

В м. Попови ливади има и хотел-ресторант.

Земни пирамиди край гр. Мелник

142

Град Мелник

Сред романтичните мелнишки пясъчни възвишения долу в коритото на Мелнишка река е сгушен старият Мелник — едно от най-интересните български градчета със старини от римско време. Туристите идват тук да се любуват на прочутите земни (пясъчни) пирамиди и на старинния град музей (обявен за такъв през 1964 г.). Мелник е най-малкият град в България — 553 жители (1965 г.).

Разположен в дълбок дол, градът е обграден отвсякъде с високи отвесни сипеи. Къщите му са наредени една над друга. Някои от тях се рушат и сега. Улиците са тесни, калдъръмени. Пълните някога с вино прочути мелнишки изби — цели лабиринти, вкопани в пясъчните наслаги, са празни, изоставени и се рушат. В тях се е държало на хлад и при постоянна температура известното мелнишко вино, гъсто като кръв.

Днес Мелник благодарение на специалното постановление на Министерския съвет бързо се възстановява. Реставрирани са много от старинните къщи — Цинцаровата, Пашовата и др. В града има образцово обзаведена туристическа спалня. Тя е двуетажна сграда със 75 места за спане, разположени в стаи с по 6 — 7 и повече легла. В партера има столова. Спалнята разполага с телефон и радиоапарат.

Мелник е свързан с хубаво асфалтирано шосе с гр. Яне Сандански, по което се поддържа всекидневна автобусна връзка.

На 7 км от гр. Мелник по пътека, която криволичи из фантастично красивите пясъчни образувания, се намира историческият Роженски манастир, построен в XIV век.

143

39. Град Мелник—с. Карланово — манастир „Се. Илия" — връх Киселец — Петрова черква — Солунски преслап — Старо Лопово — Демирхан — Крайна река — Средна река — х. Пирин — 5 ч

От града тръгваме по пътя, който следва в североизточна посока дълбоката тясна долина на р. Сугарев-ска до с. Карланово (1 ч). Оттатък селото се изкачваме по левия бряг на песъчливия рид и след около 30 мин стигаме до манастирчето „Св. Илия". Промяната на терена е вече очебийна — до височините около 850 м полите на планината са нарязани с няколко успоредни дълбоки долове, а оттук вече се оформят планински рътове, по които се среща все по-често горска растителност. Пътят ни продължава последователно по редуващите се възвишения — Киселец, Петрова черква, Солунски преслап, и се изкачва на ръта Четалчучур — Демирхан, където е било разположено в миналото лятното влашко село Лопово. Гледката от Демирхан на север е забележителна с високите върхове и чалове от веригата Куклите — Каменица, Джано— Бойков връх и тъмният горист пояс, който опасва дългите южни и западни склонове, през които се провира Пиринска Бистрица. Коларският път продължава надолу, пресича Крайната река, след това—Средната река и спира пред х. Пирин.

144

Град Яне Сандански

Днес той е един от най-красивите градове в долината на р. Струма. От някогашното малко градче Св. Врач вече няма и помен. Обновеният град е прочут с топлите минерални извори, използувани още през римско време. Сега топлата минерална вода се използува в модерен балнеосанаториум, открита баня — Мирото, закрита баня, спортен басейн с олимпийски размери и от просторните оранжерии.

Градът има освен модерен хотел-ресторант и туристическа спалня с 40 легла, която се намира в бившия ловен дом.

В градски парк, покрай който тече р. Санданска Бистрица, е направен голям железобетонен релеф на Пирин от Н. Миронски през 1960 г. Той е ориентир за цялата планина и особено за екскурзиантите, които тръгват на излети от гр. Сандански.

От града води хубаво шосе (18 км) до хижа Сандански в м. Попина лъка, по която има автомобилен транспорт.

40. Хижа Сандански — р. Сърчалийца — Голямо Спано поле — Спанополски езера — Бъндеришки превал — Муратови езера — Равнака — х. Вихрен — 7 ч

Пътят по този маршрут е очертан изцяло. От хижата вървим покрай р. Санданска Бистрица и след около 15 мин пресичаме идващата отдясно р. Беговица, а десет минути по-нагоре от същата страна — р. Башлийца. След завой вляво навлизаме в долината на р. Сърчалийца, която води водите си от Спанополския циркус. Тръгваме срещу течението на реката по много стръмния и висок бряг Душевадника, пресичаме след около един и половина часа пак отдясно река, идваща от Малко Спано поле, и продължава-

145

ме по пътеката до езерата. Спанополските езера са осем на брой, от които най-голямото е на 2300 м н. в., с 12,6 дка площ и дълбочина 2 м. Преминаваме по западния бряг на езерото по терасовидния тревист терен. Спанополският циркус със средна надморска височина 2300 м е богато високопланинско пасище — най-голямото в Пирин, където винаги могат да се срещнат стада. Пътят към Бъндеришкия превал е лек. Пътеката от превала слиза към Бъндеришкия циркус отначало по стръмния склон, където каменни блокове и гнезда от клек на места я затулят, след което ни извежда при малките Муратови езера. От езерата по добре очертана пътека слизаме на м. Равнака, откъдето след 15 мин стигаме в х. Вихрен.

41. Хижа Сандански — р. Башлийца — р. Чаирска — Чаирска порта — Превалски езера — Тиаците — х. Демяница — 6 ч

За този маршрут тръгваме нагоре срещу течението на р. Башлийца по добре очертана конска пътека. Минаваме покрай горския пункт и близо до мандрата на Атмегданската река прехвърляме вдясно малкото билце и слизаме на водослива на р. Башлийца с р. Чаирска. Продължаваме по десния бряг на р. Чаирска, а по-нагоре — край заградените като в парк от всички страни с едър клек долни Чаирски езера. Пътеката продължава през горния обезлесен циркус, в който лежат още няколко езера. Малко над тях е седловината Чаирска порта (Превала). През летния сезон ЦСПС устройва край третото езеро в Превалския циркус палатъчен лагер за екскурзионно летуващи, където при лошо време може да се намери чай, суха храна и подслон. От Превала до х. Демяница през Тиаците пътеката се движи успоредно до стълбовете на телефонната линия.

146

42. Хижа Сандански — р. Башлийца — р. Беговица — Тинчева река — Чаркът — Мечкина поляна — х. Беговица — 2 ч

От хижата пътят до х. Беговица върви в началото по р. Башлийца — около 15 мин, след което преминава на левия бряг на р. Беговица всред висока иглолистна гора. След нови 15 мин пътят се прехвърля през моста на десния бряг на р. Беговица, по който продължава до пресичането й с десния приток Тинчева река. По-нататък пътят минава покрай Чарка и близо до Мечина поляна от него се отделя път, който отвежда на левия висок бряг на р. Беговица до новата кокетна хижа Беговица. Другият път, вече като пътечка, продължава все по десния бряг на реката към Беговишки циркус.

43. Хижа Беговица — Солището — Куклите — Зъбът — Яловарника — Каменица — Кулата — Беленето — Тевното езеро — 6 ч

Пътеката към седловината Солището минава по северозападния склон на седловината през опустошената от лавина гора, където сега се среща само клек и тук-там някой оцелял смърч. Пътеката криволичи в началото на юг, след това — на изток, като минава поляните Хорото, а по-нагоре — през м. Котарите. От Солището тръгваме в източна посока без пътека по заобленото било, което постепенно се издига и стеснява, за да стигне кота 2687 м — връх Куклите. Този е първият от верига високи върхове, включени между долините на реките Беговица и Третата река (Демиркапийска Бистрица). От връх Куклите билото се снишава до седловината, през която минава пътеката от Башмандра за х. Беговица, откъдето започваме да изкачваме върха Зъба и следва ново снижение на билото, преди да изкачим в. Яловарника. Слизането и преминаването от в. Яловарника към острото скалисто било е трудно, особено в горната му част, за преодоляването на която е необходимо

147

прилагането на алпийска техника. Затова се налага да се продължи по широкия затревен южен склон с посока към долината на река Демиркапийска Бистрица (Третата река) около 200—250 м и след това да се слезе по стръмния източен склон на върха към високата част на циркуса. Оттам вече да се предприеме изкачването на в. Каменица, като се мине край Маленкото езеро.

От най-ниската точка между върховете Яловарника и Каменица билото става по-широко и със сменяващи се тревни и каменни участъци, които във високата част са изключително от едри гранитни отломъци. От двете страни на билото ниско в подножието на в. Каменица блестят езерата — вляво горното Беговишко езеро, вдясно Маленкото (2332 м с 6,6 дка площ).

Върхът Каменица предлага просторни гледки към Белемето, към върховете на главното било от Мозговишки чукар, Джано до Ореляк. Набелязаният маршрут продължава по скалистото ребро, което слиза на запад и загражда вторичния Каменишки циркус, включен между споменатото ребро и източното скалисто ребро, продължаващо към в. Смирненски. Този циркус е малък по площ, но е най-високият в Пирин планина. Той има форма на подкова. Вървим поскалите и постепенно слизаме към края на западното ребро, където става едно прекъсване и по образувалия се удобен улей влизаме в циркуса. Теренът е отрупан с големи и малки гранитни отломки,паднали от скалите, които обграждат циркуса. Около 200—250 м по-надолу в самия край на реброто и малко по-ниско стърчи в един фуниеобразен улей, почти скрит от погледите на туристите, рядък скален феномен — Куклата. Високият монолитен гранитен обелиск е достъпен само за алпинистите. В съседство с него се намира скален кулоар, също алпийски обект. Това са обекти само за алпинисти, а ние слизаме вдясно по сипеите до малките езера, а от тях — без пътека край потока, който ни извежда на просторна тераса, където лежи голямото Тевно езеро.

148

Оттук по избор на някои от вариантите на маршрутите (вж. маршрут 28) продължаваме пътя си из планината.

44. Хижа Беговица — Солището — Арапски гроб — Коцов гроб — Стефанов връх — връх Белите камъни — връх Харамийско хорище — връх Чатал-чучур — реките Крайна и Средна — х. Пирин — 5 ч

Този маршрут препоръчваме на онези, които обичат да се движат по високите части на планината. Върховете, през които минава маршрутът, представляват заоблени, тревисти чалове (идеални ски-плацове през зимата.)

Стигнали Солището (от хижа Беговица до Солището вж. описанието на излет 43), продължаваме по разлатото било на в. Арапски гроб (2417 м) и вече почти без никакви усилия изкачваме и съседния връх Коцов гроб (2462 м) — най-високия в този дял на планината. От Коцов гроб се разкрива хубава гледка към долината на Голенска (Крайна) река и към Трите върха зад нея. На запад от нас постепенно едно след друго се редуват ниските планински ребра — последните възвишения на Пирин, които се преливат с пясъчния хълмист терен около Мелник.

Без пътека продължаваме по билото през върховете Стефанов връх, Белите камъни, Харамийско хорище до Чаталчучур (под 2000 м). Оттук слизаме на седловината Демирхан, където минава винарският път от Мелник за Банско. По него се спускаме в Голенската (Крайната) река и след около половин час стигаме в х. Пирин.

149

45. Хижа Сандански — Разкола — р. Разсланковица — връх Елен — Коцов гроб — Голенска (Крайна река) — х. Пирин — 3,30 ч

От местността Попина лъка тръгваме по пътя на изток, който ни отвежда до хубавата местност Разкола. Оттам шосето продължава по долината на р. Расланковица. По-нататък, вече по пътека, която на някои места се губи между клека, преминаваме покрай връх Елен излизаме на билото на малкото разклонение Коцов гроб — Пиляфа. По това било продължаваме до седловинката под в. Коцов гроб, откъдето продължаваме по другото било — през върховете Стефанов връх, Белите камъни, Харамийското хорище, Чаталчучур — и стигаме до седловината Демирхан, откъдето по винарския път слизаме при х. Пирин (вж. описание на излет 44).

46. Гара Пирин — с. Влахи — Влахинска река — Синанишка река — г. с. Синаница — Синанишко езеро — 7 ч

Гара Пирин е удобен изходен пункт за тази част на планината, тъй като е железопътна гара на линията София—Кулата и на международната автомагистрала София—Кулата—Солун—Атина.

От гарата по 9-километровото шосе, което в горната си част следва дълбокото корито на Влахинска река, се стига в с. Влахи — родното място на легендарния македонски революционер Яне Сандански. Селото е малко, живописно, разхвърляно по няколко съседни хълмове и долове. Интересен е площадът му със старите къщи и с вековния чинар на повече от 800 г.

Три часа са ни необходими, за да изминем разнообразния път от с. Влахи до долината на Влахинска река при дървените горски бараки и водослива й със Синанишката река. Оттук можем по шосето да отидем до горското стопанство Синаница, но за препоръчване е по-прекият път, който върви по десния бряг

150

на Синанишката река и ни отвежда най-напред до овчарския егрек под езерото, а след около половин час — и на поляната до хубавото Синанишко езеро.

От горското стопанство Синаница до Синанишкото езеро се отива за около два часа по хубаво очертана пътека и по склоновете на съседните върхове Шаралията и Конски кладенец до в. Синаница, откъдето слизаме на поляната при езерото.

До водослива на Влахинската със Синанишката река може да се отиде, като се използува някой камион, каквито често отиват до г. с. Синаница. Близо до стопанството има интересна пещера.

От Синанишкото езеро можем да предприемем маршрути в различни посоки — през Спано поле за х. Сандански, х. Беговица или пък за х. Вихрен (вж. описание на маршрут 17).

151

Зимни ски-маршрути

Главен изходен пункт и за зимните излети из Пирин планина е гр. Банско, от който най-бързо можем да достигнем двете централни хижи Вихрен и Демяница. В зависимост от състоянието на снежната покривка, можем да направим избора си по кой от двата пътя към хижа Вихрен да отидем — по новото шосе през Ильов мост — м. Шилигарника или по долината на р. Бъндерица. Първият е по-дълъг приблизително с един час, но и двата предлагат наклони, удобни за ходене със ски, и двата минават през запазени от ветрове места, и двата са изпъстрени с красиви кътове и панорами. Ако изберем по-краткия път, навлизаме в широката отворена долина на р. Бъндерица, в която снегът плътно е покрил каменистото дъно на разлива на реката, хълмистия терен и ниските храсти. Объркване на пътя е невъзможно, защото долината е права, без разклонения. Старите дървени мостове, снежните гугли върху облите камъни на речното корито, слънчевите поляни сред тъмните стволи на смърчовите гори и отрупаните със сняг увиснали клони на елите мамят погледа ни. Ските леко се хлъзгат по заснежения вече изоставен път и ние не чувствуваме никаква умора. След кариерата долината, притисната от могъщите рътове, се стеснява и извива, а ведно с нея и нашият път, който един час по-късно ни извежда на дългата Бъндеришка поляна. Оттук вляво и вдясно се виждат извисилите се върхове Тодорин връх и Вихрен. В горния край на поляната минаваме на високия ляв бряг на реката, от която сега няма и диря, и бързаме да пресечем тясното, но много опасно поради лавините дере, по което се спуска една от най-големите лавини в Пирин от югоизточния склон на Кутела — поляната Палашица. Високо по насрещния бряг на Бъндерица се вижда ефектът от въздушната вълна, която предшествува всяка лавина — стотици повалени, натрошени дър-

152

вета. Един час по-късно през дънерите на вековни мури се показват очертанията на хижа Бъндерица, където ни очакват топъл чай, хижата, домакинът. Но ние трябва да предпочетем маршрута от гр. Банско до х. Вихрен по другия път, който минава през Ильовия мост, край почивната станция на ЦКС и през м. Шилигарника. Голяма част от пътя минава през просечени иглолистни гори от ели и смърчове, които образуват стени от двете страни на пътя, което не позволява никакво объркване. Забележителна е гледката от откритата височина при острия завой на пътя над местността Шилигарника. Високо над заснежените корони на елите се издигат първенците на планината Вихрен и неговият събрат Кутела, наметнати с дебели снежни ямурлуци, а от дълбочините на Казана се извисяват към синьото небе бели облачета.

По-нататък в края на гората пред нас се разкрива Бъндеришкият циркус. Преди да навлезем в него, трябва да разгледаме близкия улей, който се спуска от Тодорин връх, пресича пътя и завършва в дълбокия каньон на р. Бъндерица — срещу хижата със същото име. По този улей се стича внушителна лавина, затова минаването в този участък трябва да става след преценяване условията на безопасност.

Хижа Бъндерица е срещу нас на отвъдния бряг, но за да се отиде до нея, трябва да се мине по моста, който е на около 200 м нагоре по реката.

Веднага след закуската (в планината разликата между закуската, обеда и вечерята е само по време, а не по съдържание) слагаме ските и тръгваме към крайната за днес цел — хижа Вихрен.

От двора на хижа Бъндерица, а още повече от първия завой на пътя, се открива рядък по своята красота изглед към просторния разлат циркус, обграден от планинските великани Тодорин връх, Муратов Хвойнати и Вихрен. Обилен сняг е покрил всичко видимо, като отделните тъмни петна тук-там напомнят за скрити под дебелата снежна пелена скали или клек. Нарядко стърчащите самотни мури и тъмнозелени острови (горички) по полите на Вихрен

153

показват местата на врязалите се сред тях лавинни улеи, които в този циркус са в изобилие!

След първия завой на шосето тръгваме надясно по хоризонтал край гората. Наблизо се намира най-старата мура в Пирин — Байкушевата, където пътят прави слаб завой вляво и продължава в права посока около 300 м до един от зелените гористи острови. Това е напречен на долината залесен пояс от едри мури. Тук пътят прави остър завой надясно, качва се близо до основите на отвесните Джамджиеви скали и наново завива вляво, като продължава със слаб наклон в подножието на скалите. По-нататък пътят пресича няколко лавинни улея и стръмните склонове на Вихрен и спира на площадката пред хижа Вихрен. Този път е особено опасен поради това, че пресича пет лавиноопасни улея.

Другият път продължава като пътека от първия десен завой след хижа Бъндерица, провира се през горската ивица, излиза на открито между клековете, пресича един от най-опасните лавинни улеи с широчина около 30 м и се изкачва на южния му по-висок бряг. Пътеката продължава по малки тераски и хлътчини да се изкачва, като след около 300 м наново пресича широк лавинен улей. След това по немного стръмен склон изкачваме терасата пред хижата.

Вторият вариант от пътя е по-малко опасен, защото има няколко спасителни гористи островчета. Все пак в заключение трябва да се каже, че зиме между двете хижи напълно безопасен път няма!

1. Хижа Вихрен — м. Равнака — Муратови езера — връх Хвойнати — седловината Кабата — Вихрен — х. Вихрен — 5 ч

Хижа Вихрен се намира на сравнително запазено от лавини място — на терасата на високия ляв бряг на р. Бъндерица. Широката тераса пред хижата не дава възможност на свличащите се по южните склонове и улеи на Хвойнати връх снежни лавини да я достиг-

154

По ръба на Кутела

нат. Затова пък пътеките, които минават по двата бряга на реката към м. Равнака и Бъндеришки циркус, са лавиноопасни. Минаването трябва да става много внимателно и местността да се оглежда — южните склонове на в. Хвойнати и западните на Тодорин връх, защото често пъти от тях падат лавини, които прехвърлят своите снежни маси отвъд реката. С други думи, напълно безопасен път към Бъндеришкия циркус няма! Няма опасност от падане на лавини само тогава, когато липсват условия за образуването им (вж. книгата „Снежни лавини" от Н. Миронски и Хр. Пеев, 1953). Тези общи бележки за лавините важат за всички маршрути и при всички условия за образуването им.

155

Утро в Бъндеришкия циркус

Минаването през циркуса Кабата трябва да се избягва заради лавините, които се свличат от южните склонове на в. Вихрен, от източните склонове на седловината Кабата и от североизточните на в. Хвойнати. Да се отиде до циркуса е възможно само при условие, че се познава отлично теренът при зимна обстановка. Безаварийното ни многократно минаване зимно време през циркуса не показва, че тук не падат лавини. Станалото нещастие през 1949 г., когато бяха затрупани четирима алпинисти, от които за щастие двама бяха спасени, показва, че понякога не се дооценяват предупрежденията и опитът. Като имаме предвид всички признаци за опасност от лавини при изкачване на пиринския първенец,

156

препоръчваме маршрутът, както го посочваме. Тръгването да става по възможност в по-ранните часове, докато не са огрени от слънцето южните склонове на връх Хвойнати. Скоро се изминават двете тераси по полите на Хвойнати връх, които лежат на левия бряг на р. Бъндерица. В началото на м. Равнака все още съществува опасност от лавини, особено от тази, която се свлича от последния улей на Тодорин връх. Тя се спуска с голяма скорост поради стръмния склон, скача по праговете, които среща, изсипва се в малкото езеро Окото, изтласква водата и ледовете от него и се спира чак при река Бъндерица в м. Равнака. Но на стотина метра след излизането на Равнака вече опасност от лавини не съществува по целия маршрут до в. Вихрен — разбира се, ако се движим по била, гърбици, ребра, камъни и клони от клек, подаващи се над снежната покривка.

В горния край на Равнака започва стръмнината, която се изкачва с няколко серпентини и завършва с голяма тераса, на която лежи голямото Муратово езеро. Пътят ни продължава северно от него по вододелното ребро, което ни отвежда близо до Влахинския превал. Между това ребро и Хвойнати връх се намира падина, която е голям снегосъбирателен басейн — следователно е опасна и трябва да се избягва. Изкачването на реброто може да става и със ски на къси серпентини. Същото това ребро се прелива в горния край на главното планинско било. По него вдясно продължаваме и скоро сме на връх Хвойнати, който представлява широка заравненост. Препоръчваме ските да бъдат оставени тук и да се вземат на връщане. Слизаме в посока север към седловината Кабата, а оттам — към широкия гръб на Вихрен. Този югозападен склон почти никога не задържа дебела снежна покривка и затова е безопасен, макар да е гладък, дълъг и силно наклонен. Склонът е широк, но да не се забравя, че отклоняването вляво и вдясно от него на повече от 150 и 200 м е свързано с известен риск, защото наклоните се увеличават и подхлъзванията стават опасни! От Кабата до върха се изкачваме за около час и половина.

157

Добрите скиори могат да се спуснат от върха със ски, но да не се забравят предупрежденията за отклоняването встрани! При добра видимост от върха се откриват с нищо незаменими панорами. Десетки изшилени върхове с тъмните петна на отвесните им стени, изникнали от безкрайната белота, единствено нарушават бялата симфония. Връщането става по същия път. От връх Хвойнати към хижа Вихрен теренът предлага красиво спускане, особено при хубав сняг. Мястото при Муратовото езеро е доста закътано, което позволява при слънчево време да се правят слънчеви бани.

2. Хижа Вихрен — м. Равнака — Муратовите езера — Бъндеришки превал — Спано поле — р. Сърчалийца — р. Башлийца — х. Сандански — 4,30 ч

Преди голямото езеро (на 1,30 ч от хижата) пътят ни се отклонява вляво по стръмния висок праг, на терасата на който лежат двете по-малки Муратови езера (за пътя до Муратовите езера вж. маршрут 1). Те едва се очертават под снежната покривка. По-горе изкачването става както навсякъде през зимата — без конкретизирана пътека, но както на повечето подветрени била и тук стават големи натрупвания от навят сняг — образуват се така наречените гърбици, които са много по-опасни от снежните стрехи поради голямата си обемистост и недобро сцепление на снежната маса. Затова изкачването тук трябва да става без ски по късото ребро, което започва над горното езерце и завършва на главното било.

От Бъндеришкия превал следва непрекъснато спускане по терасовидния терен на Голямо Спано поле, като се спазва условието да се движим по левия бряг на р. Сърчалийца, която започва от езерата. Движението ни малко се забавя, когато наближим идващите отляво реки — Малкоспанополска, Башлийска и Беговица. Скоро след тях излизаме на поляната, в долния край на която се намира малката, но гостоприемна хижа Сандански.

158

3. Хижа Вихрен — Равнака — Жабешкото езеро — Тодорин превал — Малък Тодорин връх — Тодорин връх — Овча поляна — м. Василак — м. Комарника — р. Валявица — х. Демяница — 5 ч

От Равнака (до м. Равнака вж. маршрут 1) минаваме на десния бряг на р. Бъндерица, като постепенно се отдалечаваме от нея и изкачваме по терасите до Жабешкото езеро. И при дебела снежна покривка бреговете на това езеро се очертават добре. Зад езерото продължаваме в същата посока на юг до подножието на скалите, които се издигат вдясно на Тодорин превал (Премката) и оттук вече без ски се изкачваме под прикритието на скалите, защото целият югозападен склон на Тодорин връх е лавиноопасен — до превала. Следва изкачване на Малкия Тодорин връх, за което вървим по билото — без ски и продължаваме по ръба до Тодорин връх. Между двата върха има ръб, удобен за ски въпреки наветите снежни дюни, защото е доста широк. Тодорин връх и при зимна обстановка, разбира се, при хубаво време, предлага незабравими гледки. От върха, особено при хубав сняг, предстои едно от най-хубавите спускания в планината. Отначало по южния склон на върха до подножието му (Овча поляна) то става според умението на скиора и състоянието на снега (няма опасност от лавини), а по-надолу следва продължително (без препятствия) спускане към горното Василашко езеро. Теренът е гладък. Оттам към долното рибно Василашко езеро се движим приблизително по лятната пътека. И така до поляната Комарника. През целия път дотук към нас се приближават прекрасните кътчета от този снежен рай, както и затварящите хоризонта величествени Стражи, Ушиците, Газей и Василашки чукар. Към долината на р. Валявица слизаме през рядката иглолистна гора отначало в посока срещу течението й до пътя, който върви по левия бряг на реката, и тръгваме по него в обратна посока към хижа Демяница.

159

Вариант. Хижа Вихрен — Равнака — Тодорин връх— х. Демяница — 4 ч

След първия знак, който е в началото на Равнака (от хижата до в. Равнака вж. маршрут 1), преминаваме на десния равнинен бряг на р. Бъндерица и продължаваме до втория показалец на около 300 м на една малка височинка. От него се отклоняваме вляво без очертана пътека през две невисоки тераси. Над тях започва дълъг скалист силно наклонен, но разлат ръб, който завършва в горния си край на билото, свързващо двата върха — Голям и Малък Тодорин връх. Ръбът има западно положение и почти през цялата зима е без снежна покривка. Падналите върху него снегове не се задържат поради големия наклон и действуващи западни ветрове. Снеговете от него най-често се натрупват непосредствено в улея, от който пада лавината в езерото Окото. Отдалеч ръбът изглежда труден и опасен, а всъщност по него изкачването е сравнително леко (разбира се, без ски). Редуващите се снежни със скалисти участъци облекчават изкачването. Трудността е в неговата стръмнина и височина. В замяна на това той е единственият безопасен път зиме от х. Вихрен до х. Демяница.

От ръба на Тодорин връх маршрутът ни се слива с описания в маршрут 3.

4. Хижа Демяница — р. Валявица — Тиаците — Превалски езера — Мозговишка порта — Белемето — Тевното езеро — Беговишки превал — р. Беговица. х. Беговица — х. Сандански — 6 ч

Пътят на този маршрут минава до м. Тиаците по високия бряг на р. Валявица. Обикновено дебела снежна покривка закрива лятната пътека, но опасност от дезориентиране няма — стълбовете на телефонната линия я маркират добре. При обилна снежна покривка от телефонната линия се виждат само върховете на стълбовете с порцелановите чашки.

160

Връх Яловарника

От хижата до рекичката, чрез която се изтичат водите на Типицките езера, пътят минава през горския пояс, който завършва с редки, обрулени от бурите мури, а до Тиаците теренът е равнинен, което прави движението безопасно от лавини. По източните склонове на Василашки чукар, Типиците и Голямата страна се свличат лавини, но тяхната сила завършва, преди да достигнат пътя, защото се убива скоростта им в равнинния терен. Вдясно на запад непосредствено над Тиаците се издига стръмнина, по която върви лятната пътека. Сега тя е дълбоко под снега, а и мястото е много лавиноопасно. Западните ветрове навяват снега от Превалския циркус и образуват гърбици по ригела. За да се изкачим безопасно, трябва да отидем до горния край на Тиаците под самия Валявишки чукар, докато теренът постепенно се из-

161

дигне и почти без праг се прелее в терасата, където лежат долните две Превалски езера. Минаването през Превалския циркус е опасно. Опасността идва от склоновете вляво на Валявишкия чукар. Вдясно склоновете на Превала са ниски, лавините са много малки и спират, преди да са стигнали дъното на циркуса, където е естественото минаване по посока на Мозговишката порта. Но до нея изкачването става по изцяло лавиноопасен склон (приблизително по лятната пътека), затова ние препоръчваме варианта: да се изкачи Превала покрай телефонните стълбове от терасата нагоре, след което вляво почти по хоризонтал да се стигне до подножието на Мозговишки чукар и оттам да се тръгне към Портата. Този (последният) участък е също опасен, но е сравнително по-къс и може да се премине за по-кратко време, отколкото другият — през дъното на циркуса.При обратен маршрут наклонът и загладеният терен правят спускането от Портата през циркуса едно от редките по красота, защото липсват скали, клек и падове.

Слизането от Портата към Белемето е опасно, затова е нужно предварително оглеждане за състоянието на снега по склона, който обикновено е много заснежен. Склонът на Мозговишкия чукар вдясно е неравен и при евентуална лавина излизането от него е почти невъзможно! А склонът под скалите на безименния връх, който се издига вляво над Портата, е също така опасен, но въпреки това ние препоръчваме да се пресече пряспата със ски и това да стане на височина почти на височината на Портата. Пряспата тук е сравнително най-тясна и още защото при евентуално раздвижване на снега може с едно обръщане да се излезе на безопасно място при Портата. След като се достигнат скалите, опасността от лавини е избягната, но трябва спускането да продължи край скалите със свличане — с успоредни ски перпендикулярно на наклона. След около 50 м скалите се свършват и може да се продължи към терасата на Тевното езеро. Околовръст на нея се редят върхове кой от кой по-изшилен и по-висок, но над всички стърчи красавицата сред пиринските върхове Каме-

162

ница, увенчана сякаш с диадема от тъмнеещи се скали, които опасват в полукръг нейното чело и са единствените видими сред тази безкрайна снежна белота.

Маршрутът ни продължава по терасовидния терен по долината на Мозговишката река до подножието на Беговишкия превал, който изкачваме за препоръчване без ски. От превала се спускаме в долината на р. Беговица и при хубав сняг за около 20 мин стигаме х. Беговица.

Трите величествени пирамидални върха — Яловарника, Зъба и Куклите, — които затварят от юг късата долина на Беговица със своите северни стени, нарязани на множество различни по големина и форма жлебове, плочи, скални кукли, тераски, ръбове, надвеси и други, красят тази отдалечена, скрита долина.

От х. Беговица за х. Сандански се движим по шосето, което има сравнително добър наклон, и за около 20 мин сме в последната хижа.

5. Хижа Демяница — Тевното езеро — Кралевдворски превал — Демиркапийски циркус — х. Пирин — 5 ч

От Тевното езеро (пътят до Тевното езеро е описан в предхождащия маршрут 5) почти по хоризонтал продължаваме на юг и от подножието на в. Кралев двор започваме постепенно изкачване на седловината (със ски или без ски — което е по-добре, право нагоре), където излизаме на Кралевдворския превал. Слизането към Демиркапийския циркус трябва отначалото да става без ски и по терасите на около 100 м вдясно по ръба. По-надолу в зависимост от снега могат да се сложат ски. От превала за по-малко от половин час се стига до Митревото езеро. Оттук към хижа Пирин пътят е по избор на скиорите, но би трябвало по правило да се придържат към десния бряг на р. Демиркапийска Бистрица. При хубав сняг разстоянието до х. Пирин се изминава за около 1 ч.

163

6. Хижа Демяница — Тиаците — Валявишки циркус — х. Демяница — 4 ч

До местността Тиаците пътят ни е познат от описанието на предишните маршрути. В горния край на Тиаците се прехвърляме на десния бряг на р. Валявица и последователно изкачваме слабо наклонените три тераси. На последната пред нас се показва равното като хиподром половинкилометрово снежно поле. Това е голямото Валявишко езеро. До края на м. март обикновено може да се мине върху него (не е задължително) или по източния му висок бряг до горния край. Оттам с посока към другия пирински красавец — връх Дженгал, се изкачваме по тераските, където лежат четирите Валявишки езера. Особено препоръчваме употребата на колани върху ските, защото те спестяват и време, и нерви, и умора. Близо до последното езеро е превалът към един от най-закътаните циркуси в планината — Кралевдворския. На превала оставяме ските, правим обяд и като активна почивка изкачваме за около половин час връх Дженгал по удобен билен ръб. Разкриващите се пред нас панорами оправдават изкачването на върха. Валявишкият, Кралевдворският и Поповоезерският циркус ни заобикалят от всички страни и само подаващите се тук-там скали разкъсват безкрайната бяла покривка на планината.

Връщането ни към х. Демяница става по същия път. За неговата продължителност и красота при спускането трябва да се говори само с възторг. То не е единствено, но е от най-добрите в Пирин.

7. Село Добринище — х. Гоце Делчев — м. Тузлата —х. Безбог — м. Горелото — р. Ретиже — Поповоезерски циркус — Дженгалска порта — Валявишки циркус—Тиаците — х. Демяница — Банско — 9,30 ч

Мотивите да препоръчаме този маршрут в такава посока, а не в обратна, са следните: ако изхождаме от най-високата кота —Дженгалската порта, от която

164

Ранна зима в Пирина

става спускането (защото една от главните цели е един ски-излет да има повече спускане, отколкото изкачване), то в посока към х. Гоце Делчев в частта от Портата до река Ретиже трябва да се измине без ски поради лавиноопасния терен. От река Ретиже до м.

Горелото предстои изкачване. Следва късо спускане към х. Безбог, хлъзгане до м. Тузлата и спускане до х. Гоце Делчев. Следователно само около една трета от разстоянието е спускане и при това в немного добър терен.

Съвсем различно е спускането от Дженгалската порта към х. Демяница. То е едно от най-продължителните и само малките равнинни части при Тиаците и под Голямата страна го прекъсват. Надлъжният профил явно потвърждава това.

165

До х. Гоце Делчев вървим отначало по шосето срещу течението на Добринишка река, докато преминем дефилето. След това по моста се прехвърляме на десния бряг на реката и по прекия път през ливадите и покрай горския дом стигаме хижата.

Пътят към х. Безбог е маркиран и минава през иглолистна гора, пресича просеката на ски-пистата и се изкачва към м. Тузлата. Следва обширен пояс с едър клек, сега покрит с дебела снежна покривка, из която само тук-там се показват върховете на клоните. Пристигаме в х. Безбог, която е крайният ни пункт за първия ден от излета. Построена в западния бряг на едноименното езеро, х. Безбог е в лавиноопасния басейн на в. Безбог.

Сутринта на другия ден изкачваме височината Горелото, от която се спускаме към долината на р. Ретиже. Навлизаме в просторния Поповоезерски циркус, където въпреки дебелата снежна покривка (понякога дори триметровите маркировъчни колци се затрупват почти догоре от сняг) се забелязват очертанията на някои от езерата. Най-трудната за минаване част от маршрута поради опасност от лавини е частта оттук до Дженгалската порта. Дългият стъпаловиден улей, включен между двата срещулежащи склона на Малък и Голям Полежан, преди да стигне дъното на циркуса, се слива с улей, който започва от Дженгалската порта и така двата улея създават един опасен от лавини участък. Затова той трябва да се преминава след оглеждане на снежната покривка за състоянието на снега, дебелината, улегнатостта и други (вж. гл. Общи бележки за лавиноопасните места) и тогава да предприемам изкачването. То трябва да започне отначало по наклонения рид, който се спуска от в. Голям Полежан и спира до двете рибни езера на р. Ретиже. След като вземем достатъчно височина, пресичаме по хоризонтал застрашения участък, като отиваме вляво до подножието на скалите на в. Дженгал и тогава тръгваме нагоре покрай тях до Портата. Последната част е много стръмна и препоръчваме да се измине без ски. Въобще трябва да се избягва кръстосването из целия склон.

166

Спускането, което е едно от най-дългите и хубавите в планината, започва още от самата Дженгал-ска порта, разбира се, като се вземе предвид снежната покривка и опитността на скиора. За всеки случай отначало трябва да тръгнем, като се придържаме вляво на широкия и плитък улей, който започва непосредствено под Портата и след около 300 м да се промени посоката от югозападна в северозападна, т. е. към голямото Валявишко езеро. Препоръчваме също да не се слиза до езерото, за да не се губи височина, а да се мине високо, вдясно от него по терасата. Разбира се, ако е необходимо, особено при добра видимост, една почивка край замръзналото езеро е повече от препоръчителна, защото надолу към х. Демяница всички се унасят в хубавото спускане. Принудителната спирка е равнинната поляна Тиаците. Пътят до хижата е с немного голям наклон, даже около 300 м от него е равнинен (малко преди потока от Типицките езера). Близо до хижата (в гората) завършва с участък, където се изисква и малко скиорско майсторство — пътят е стръмен и с остри завои!

От х. Демяница след късо, но стръмно спускане преминаваме по отрупаните със сняг меандри на р. Демяница и след около 400 м минаваме по моста на левия бряг на реката. Поляната Овчи гърбици е със слаб наклон, но в долния й край започва продължителен наклон, който се прекъсва още на две-три места (при Главите и Караманица), но това не пречи да запазим преминаването по р. Демяница като един хубав спомен.

В м. Тодорова орница обикновено става изкачване на другарите от групата. Малко по-надолу следва спускане по криволичещото из боровата гора шосе, макар и с неголям наклон, но достатъчен, за да ни изведе до Ильов мост. С помощта на щеките оттук стигаме със ските до гр. Банско.

167

8. Хижа Вихрен — х. Бъндерица — Бъндеришка поляна — кариерите — Разлива — м. Лисичетата — Банско — 2 ч

Безопасно място по пътя за хижа Бъндерица няма, затова спускането от х. Вихрен трябва да става много внимателно поради опасността от лавини, които се свличат от стръмните обширни снегосъбирателни басейни по южните склонове на връх Вихрен. Особено е опасно минаването по новото шосе от х. Вихрен до х. Бъндерица, защото минава непосредствено под скалите, където липсва видимост към опасните улеи и време за евентуално избягване от падаща лавина. Най-малко опасно е минаването почти по дъното на долината — по левия бряг на р. Бъндерица, защото има добра видимост и време за прикриване във или зад някое от спасителните островчета — билца, между два улея или мурова горичка.

От хижа Бъндерица може да се мине в две посоки: първата е по-кратка, с по-голям наклон и на две-три места изисква по-добро владеене на ските (между хижата и Бъндеришката поляна и в теснините между моста под Меча поляна и кариерите), но при хубав сняг спускането е истинско удоволствие и разстоянието до Банско може да се измине за 1 ч; втората посока е през местността Шилигарника — почивния дом на ЦКС — Ильов мост — гр. Банско.

След преминаването на десния бряг на р. Бъндерица по бетоновия мост пътят върви по високия бряг на реката, пресича една широка около 50 м пряспа, запълваща улея, който се спуска по северния склон на Тодорин връх. Улеят е лавиноопасен, затова трябва да се преминава бързо и с повишено внимание. Това е и единственото опасно място по пътя де Банско. Наклонът на шосето до Шилигарника е малък, затова движението става с хлъзгане. След Шилигарника наклонът се увеличава, завоите са почести и това разнообразява спускането до Ильов мост. Нататък пътят през м. Лисичетата, където се слива с пътя от долината на р. Бъндерица, се изминава сравнително добре с хлъзгане на ските. При ху-

168

бав сняг слизането от х. Бъндерица до гр. Банско през Шилигарника се изминава за около час, час и половина.

9. Хижа Демяница - м. Василак- Тодорин връх - Бъндеришки циркус - х. Вихрен - 4 ч

Този маршрут, който се практикува често и е обратен на описания излет 3, има само малка неприятна особеност - ските в случая служат като средство да не се потъва в снега защото от х. Демяница до слизането в Бъндеришки циркус, т. е. около три пети от разстоянието, е изкачване (до Тодорин връх), една пета слизане без ски (до Бъндеришки циркус) и само една пета спускане - до х. Вихрен.

Всичко останало, което предлага този маршрут -слънце и синьо небе, мъгла или вятър, чист въздух, прекрасни панорами и др., и в двете посоки е еднакво.

169

Общи бележки за лавиноопасните места

Да се нанесат на карта или да се дадат указания за всички лавиноопасни места на Пирин е невъзможно, а не е и необходимо, защото естествено нас ни интересуват само онези места, през които минават пътеките или са терени за нашите зимни планинарски прояви (катерене, ски-спускания, алпиниади, ралита и др.). Освен това, за да се проучат всички планински склонове и да се проследят в един по-дълъг период от време количествата на валежите, дебелината на снежните пластове в снегосъбирателните басейни, температурните промени във и над снежната покривка, уплътняването на снежните пластове, продължителността на слънцегреенето в застрашените участъци и други такива — е дълга и отговорна работа, която може да извърши само някой институт. От друга страна, да се покрият с тъмни петна и знаци всички лавиноопасни места в планината би значило да се изтълкува, че планината не трябва да се посещава през зимата. Такива знаци трябва да се поставят само на онези места, които засягат леснопреодолимите при зимна обстановка места по набелязаните маршрути.

До голяма степен това ние сме посочили в описанията на някои от маршрутите по данни, извлечени от практиката ни и частичните ни проучвания. Но при някои от маршрутите липсват възможности за варианти поради естеството на терена (Котешкия чал, Кончето, северозападния ръб на Вихрен, Мозговишката порта, Дженгалската порта и др.).

Предупрежденията за съществуващи опасности от лавини, които сме направили в някои от маршрутите, се отнасят за случаите, когато са налице факторите за образуване на лавини.1

1 Н. Миронски и Хр. Пеев. Снежни лавини. София, 1953 г.

170

Има редица дни през зимата, когато или снегът е малко, или лавините са вече паднали (в застрашените по нашите маршрути участъци), или начертаният ни маршрут се съгласува с предвижданията, с опита, с познанията на някои от участниците в излета и тогава излетът в тази дивна планина се превръща в прекрасна зимна приказка, в „рая в снеговете", спомените от който остават неизлечими завинаги.

Преди да се премине всеки труден или опасен участък от маршрута, трябва внимателно да се оглежда и да се преценят възможностите за падане на лавина. Всички предпазни мерки се засилват или намаляват в зависимост от конкретните условия: дебелина на снежната покривка, състояние на снега (мокър, сух, пресен, набит или заледен), наклон на склона (по-голям от 15° или по-малък), състояние навремето (ветровито или тихо, топло или студено, мъгливо или слънчево). При съвкупност на някои от тия фактори (те са подчертани по-горе) лавинната опасност се увеличава. Като правило може да се вземе следното: слизането или качването да става без ски, в права посока (съкратява се разстоянието), в едни дири (против умора от правене на стъпки), водачът да се сменя, да се използуват винаги изпъкналостите на терена — подаващите се над снежната покривка камъни, скални ребра и клекови групи. Пресичането при нужда на близки, но тесни улеи между скалисти ребра да става чрез слизане под наклон от едно ребро до друго. Да се има предвид, че опасността от лавина ще се сведе до минимум, ако се движим по ръб (хоризонтален или наклонен), ако при слизането или качването колкото е възможно по-дълго разстояние се движим под прикритието на високи, открити скали (безснежни стени) или обширни клекови гнезда (зелени острови). Добър (чист) път ще бъде и минаването по следите на паднала скоро лавина.

При превалите трябва да се преодоляват понякога големи стрехи (при снеговалежи, придружени със силен вятър) или пък не по-малко опасните снежни гърбици (натрупване на големи маси сняг по билото). При първия случай преминаването е повече трудно,

171

отколкото опасно, а при втория — повече опасно (от лавина), отколкото трудно.1 Широчината на долините, циркусите, хлътналите части или улеите, по които се налага да преминем, диктуват нашето решение: по склоновете или по дъното им да се премине. Малката широчина на ръбовете и големината на стрехите с тяхната твърдост понякога създават истинско удоволствие при придвижването по тях — красиво моделираните стрехи от набит сняг.

1 Големите навеи сняг (гърбици) по заоблените високи планински била са по-опасни като фактор за образуване на лавина, отколкото снежните стрехи поради голямата разлика от снежно натрупване.

172

Зимни алпийски траверси

1. Муратов връх — Бъндеришки чукар—Възела—Тодорин връх — III-62. Тодорин връх — Възела—Типиц—Мозговишки чукар —III-б3. Хвойнати—Муратов връх—Георгийца—Момин връх—Синаница — III-б4. Дженгал—Момин двор — III-б5. Кралев двор—Демиркапийски чукар— Джано—Хамбарташ — III-б6. Връх Пирин—Даутов връх—Албутин—Каменитица—Баюви дупки—алпийският склон — IV-а7. Кутела II — Вихрен—Муратов връх—Възела—Тодорин връх — IV-а8. Тодорин връх—Възела—Бъндеришки чукар—Муратов връх—Синаница — IV-а9. Муратов връх—Възела—Типиц—Мозговишки чукар — IV-а10. Тодорин връх—Възела—Мозговишки чукар—Момин двор—Дженгал — IV-а11. Вихрен— Кутела I — Бански Суходол—Баюва дупка — IV-612. М. Полежан—Ушиците—Стражите—Каймакчал — IV-613. Дженгал—Момин двор —Кралев двор—Каменица — IV-614. Кралев двор—Каменица—Яловарника — IV-615. Средоноса—Баюва дупка — IV-616. Кутела—Муратов връх—Възела—Мозговишки чукар— Момин двор—Дженгал — IV-617. Пирин—Даутов връх—Албутин—Каменитица—Кутела— —Вихрен — V-а18. Средоноса — Баюва дупка — Бански Суходол — Кутела — Вихрен — V-а

173

19. Котешки чал—Бански суходол—Кутела—Вихрен — V-а20. Безименен връх VIII — Кутела—Вихрен — V-а21. Кралев двор—Каменица—Яловарника—х. Пирин—Хамбарташ— Джано—Кралев двор — V-а22. Каймакчал—Стражите—Момин двор—Валявишки чукар— в. Възела—Муратов връх—Вихрен — V-а23. Каймакчал—Стражите—Момин двор—Кралев двор—Каменица — V-а24. Пирин—Вихрен—Муратов връх—Възела—Момин двор— Стражите—Каймакчал — V-б25. Средоноса—Вихрен—Муратов връх—Възела—Момин двор—Стражите—Каймакчал — V-б26. Котешки чал—Вихрен—Муратов връх—Възела—Момин двор—Стражите—Каймакчал —V-б27. Безименен връх—Кутела—Муратов връх—Възела—Момин двор—Стражите—Каймакчал — V-б28. Каймакчал—Стражите—Момин двор—Кралев двор—Джано—Хамбарташ — V-б29. Котешки чал—Кутела—Безименен връх — V-б

174

Върхове по главното било

Пирин — 2593 м Бъндеришки чукар—2642 мПлешки — 2546 м Възела — 2620 мБезименен — 2552 м Безименен IV — 2639 мДаутов връх — 2598 м Типиц I — 2642 мКаменишки връх — 2533 м Типиц II — 2645 мАлбутин — 2688 м Безименен V — 2644 мРазложки Суходол — 2570 м Превалски чал — 2605 мКаменитица — 2726 м Мозговишки чукар — 2603Баюва дупка — 2820 м Безименен VI — 2600 мБезименен VIII—2755 м Валявишки чукар — 2664 мБезименен III (към Котешки чал) — 2836 м

Момин двор — 2730 м

Бански Суходол — 2884 м Кралев двор — 2680 мКутела I — 2907 м Демиркапийски чукар — 2623 мКутела II —2908 м Джано — 2707 мВихрен — 2915 м Ченгелчал — 2700 мХвойнати — 2600 м Демирчал — 2673 мМуратов — 2669 м Хамбарташ — 2645 мДончови караули — 2640 м Черновръх — 2350 мДончови караули — 2650 м Бойков връх — 2045 мБъндеришки чукар — 2731 м Влашки мандри

Мурата — 1808 мОреляк — 2099 м

175

Рътови върхове източно от главното било

Сегменско тепе — 2410 м Кота — 2814 мОкаден — 2575 м — 2810 мСтълбите — 2606 м — 2805 м Безименен VII —2500 м Малка Стража — 2790 мСредоноса — 2464 м Голяма Стража — 2800 мКотешки чал—2715 м Безименен връх — 2660 мДунино куче — 2469 м Каймакчал — 2753 мБезименен VIII (Черномогилски чал) — 2688 м

Плешки — 2697 м

Равни чал (Източно реброна Кутела) — 2672 м

Картала — 2552 м

Василашка чука—2615 м Конарево — 2438 мМалък Тодорин връх —2706 м Селски връх 2000 мКота — 2712 м Газей — 2761 мГолям Тодорин — 2746 м Кота „ — 2620 мВърлата скала — 2452 м Юленски чал — 2670 мВасилашки чукар — 2633 м Дисилица — 2700 мДженгал — 2730 м Безбог — 2645 мДженгалска стража —2572 м Чала (Горелото) — 2326 мМалък Полежан — 2816 м Сиврия — 2585 мКота „ — 2822 м Човеко — 2334 мГолям Полежан — 2851 м Безименен — 2056 мУшиците — 2822 м Кременски — 2410 м

Кадиев рид — 2532 мЯнузов рид — 2418 м

176

Рътови върхове западно от главното било

Крива соспа — 2580 м Смирненски — 2596 мПлавилото — 2080 м Каменица — 2822 мГредаро — 2606 м Каменишка кукла — 2690 мКота „ — 2430 м Беговишки рид — 2552 мМомин връх — 2470 м Беговишки рид II —2510 мСинаница — 2516 м Яловарника — 2763 мКонски кладенец —2309 м Зъба — 2650 мШаралия —2172 м Куклите — 2686 мМурата —2012 м Голена — 2652 мСивритепе— 2006 м Арапски гроб — 2462 мЮрушки гробища — 2030 Коцов гроб — 2462 мСпанополски чукар — 2640 Стефанов връх — 2407 мБашлийски чукар — 2720 м Белите камъни — 2300 мАтмегдански чал — 2483 м Котарите — 2140 мМозговишки рид I — 2604 м Елен — 2033 мМозговишки рид II— 2622 м Пилаф — 2002 м

177

Съдържание

Предговор 6Физикогеографски бележки 7Маршрути 21

1. По главното било: Предела — Пирин — Даутов връх — Албутин — Кончето — Кутела — Вихрен —Муратов връх — Възела — Мозговишки чукар — Валявишки чукар — Момин двор — Кралев двор — Джано —Хамбарташ — Ореляк — Попови ливади 24

2. Предела — м. Тишето — Кушевия чарк — Минковите чаркове — м. Голяма Джинджирица — Сегменско тепе — р. Малка Джинджирица - м. Конярника —Даутово езеро — Даутов връх — м. Падината — Бяла река — Окаденски рид — х. П. К- Яворов 35

Хижа П. К. Яворов 38

Разлог 39

3. Разлог — р. Изток — водопадите Синевиците — изворите — Тевнишка чешма— поляна Камкатин — Баюви дупки — м. Погледец — Хайдушката чешма — х. П.К. Яворов 42

4. Хижа П. К. Яворов — Окаденски рид — Бяла река — м. Падината — м. Конярника — Даутово езеро — Даутов връх — Каменишки връх — Окаденски циркус — Бялоречките езера — м. Божурица — Окаденски рид — Суходолско езеро — партизанският лагер — Стълбите — х. П. К. Яворов 44

5. Хижа П. К. Яворов — Суходолието — партизанският лагер — Стълбите — Суходолското езеро — Превал;-. — Разложки Суходол — Каменитица — Каменитишки превал — Баюва дупка — алпийският заслон — Баюва дупка— Каменитишки циркус — м. Погледец — Хайдушката чешма — Суходолието —х. П. К. Яворов 45

Алпийският заслон 48

Банско 50

178

6. Банско — м. Хвойнача — м. Чучурите — м. Котечкото — Дуниното куче — Котешки чал — безименен връх — алпийският заслон — Бански Суходол — Кончето — Кутела — Премката — Вихрен — м. Кабата — х. Вихрен 52

7. Банско — м. Хвойнача — м. Чучурите — Църна могила — и. Мече чешало — Дългата поляна — Бъндеришката поляна — х. Бъндерица 58

8. Банско — м. Лисичетата — Мъртва поляна — кариерата — Меча поляна — х. Бъндерица 60

9. Банско, — м. Лисичетата — Ильов мост — почивната станция — Тодорова орлица — Рошков рид — м. Усипа— р. Икришка — Шилигарника — х. Бъндерица 61

Хижа Бъндерица 63

10. Хижа Бъндерица — Мечо дере — Малкият Казан — м. Палашица — Равни чал — Кутела II — Премката — Казана — Мечо дере — х. Бъндерица 63

10. Хижа Бъндерица — Мечо дере — Малкият Казан — м. Палашица — Равни чал — Кутела II — Премката — Казана — Мечо дере — х. Бъндерица 63

11. Хижа Бъндерица —Мечо дере —Малкият казан — Големият Казан — Премката — Кутела I — Кончето — Бански Суходол — алпийският заслон 65

Хижа Вихрен (Елтепе) 68

12. Хижа Вихрен — криволиците — Хвойната бара — гробът — м. Кабата — седловината — Вихрен 70

13. Хижа Вихрен — криволиците — Хвойната бара — Елтепенската вода — южният ръб — Вихрен 71

14. Хижа Вихрен — криволиците — Хвойната бара — Елтепенската вода — южният ръб — южната страна — източният ръб — Вихрен 72

15. Хижа Вихрен — криволиците — източният ръб — Казана —северната стена на Вихрен 72

16. Хижа Вихрен — криволиците — седловината—Кабата— Влахински езера — седловината Гредаро — Георгийски езера — Муратов връх — Влахински превал — Муратови езера — Равнака — Вихрен 73

179

17. Хижа Вихрен — Равнака — Муратовите езера — Бъндеришки превал — Георгийца — Синанишка порта — Синанишко езеро — Синаница — Момин връх — Спанополски циркус — Бъндеришки превал — Муратовите езера — Равнака — х. Вихрен 76

18. Хижа Вихрен — езерото Окото — терасите — Жабешкото езеро — дългото Бъндеришко езеро — водопадът — голямото рибно Бъндеришко езеро — Муратовото езеро — Равнака — х. Вихрен 78

19. Хижа Вихрен — м. Шилигарника — р. Икришча — рид Икришча — Къркъмски езера — Върлата скала — Овча поляна — х. Демяница 82

20. Хижа Вихрен — Равнака — Жабешкото езеро — Тодорин превал — Тодорини езера — Овча поляна — м. Василак — Василашки езера—х. Демяница 83

Хижа Демяница 91

21. Град Банско — Ильов мост — Тодорова орница — Усипа — Караманица — Главите — Къркъмска река — Демянишки праг — овчите гърбици — меандрите — х. Демяница . 91

22. Град Банско — Тодорова орница — Градището — Юленска река — Юленска поляна — партизански лагер Атлантиквал — партизански лагер Кильотица — връх Конарево — Каймакчал — Газейска река — х. Демяница 93

23. Хижа Демяница — Газейска река — егрекът — Каймакчал — Стражите— Ушиците — Голям Полежан — горно Газейско езеро —Газей — Газейски циркуси — долните Газейски езера —Газейска река — х. Демяница 94

24. Хижа Демяница —Тиаците — Валявишки циркус — Валявишки езера — Дженгалска порта — Поповски циркус — Попово езеро — р. Ретиже — Чало (Горелото) — х. Безбог .

Хижа Безбог 101

25. Хижа Демяница — Газейска река — долни Газейски езера — Малък Газей — Голям Газей — Газейско езеро — Ушиците — Стражите — Газейска река — х. Демяница 101

26. Хижа Демяница — партизански лагер Орлово гнездо — Василашки чукар — Василашки циркус — м. Василак —

180

Василашки езера — м. Комарника — Балкончето — х. Демяница 103

27. Хижа Демяница — Тиаците — Превалски езера — Чаирска порта — м. Чаира — р. Башлийца — и. Попина лъка — х. Яне Сандански 108

Хижа Яне Сандански 111

28. Хижа Демяница — Тиаците — Превалски езера — Мозговишка порта — Тевното езеро — връх Смирненски —Каменица — горното Беговишко езеро — м. Белемето — Мозговишка порта — Тиаците — х. Демяница 111

Вариант I. Тевното езеро — Кралевдворски превал — Митрево езеро — Демиркапия — Попово езеро — Дженгалска порта — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница

Вариант II. Тевното езеро — Момин двор — Дженгал — Дженгалска порта — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница 115

Вариант III. Тевното езеро — Белемето — Мозговишка река — Беговишкн превал — Беговишка река — х. Беговица 117

Хижа Беговица 118

Вариант IV. Тевното езеро — р. Мозговица — р. Башлийца — х. Сандански 118

Вариант V. Тевното езеро — Кралевдворски превал —Демиркапийски циркус — Митревото езеро — Демиркапийска Бистрица —х. Пирин 119

Хижа Пирин 122

Вариант VI. Тевното езеро — Валявишка седловина — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница 122

29. Хижа Демяница — Тиаците—Валявишки циркус — Валявишки езера—Дженгалска порта —Малък Полежан— Голям Полежан — Газейско езеро — Газей— Газейско езеро — Ушиците — Стражите — Газейски езера — Газейска река — х. Демяница 123

Добринище 126

30. Добринище — поляна Логовето — х. Гоце Делчев —м. Тузлата — белите мури — Безбожка поляна — х. Безбог 126

181

Хижа Гоце Делчев 127

31. Хижа Безбог — р. Дисилица — Дисилишко езеро — Плешивото езеро — Каймакчал 128

32. Хижа Безбог — Безбог — Голям Полежан 128

33. Хижа Безбог — седловината Чало (Горелото) — р. Ретиже — говедарника — Кременски циркус — Кременски езера — връх Човеко — ридът Клопки — Каменишки езера — Брезнишки езера — Ченгелчал — Джано — Попово езеро — х. Безбог 129

34. Хижа Безбог — Чало (Горелото) — р. Ретиже — Попово езеро — Демиркапия — Третата река — Чемерика — х. Пирин 132

35. Хижа Безбог — Чало — р. Ретиже — Рибните езера— Дженгалска порта — Валявишки циркус — Валявишки езера — Тиаците — х. Демяница 133

36. Хижа Пирин — м. Чемерика — чарковете — Саплийска река — Черната гора — м. Тодоровото — Бойков връх— в. Хлевен (Хамбарташ) — Дебелият рид — в. Джано — Демиркапия 134

37. Хижа Пирин — Средната (Башмандренска) река —мандрата — седловината между Куклите и Зъбът — Кукленското езеро — р. Беговица — х. Беговица 135

38. Хижа Пирин — Крайната (Голенската) река — Пукнет езер — м. Солището — м. Келявото — Крива река — х. Беговица 138

Град Гоце Делчев 140

Хижа Попови ливади (Папазчаир) 141

Град Мелник 142

39. Град Мелник — с. Карланово — манастир „Св. Илия"— връх Киселец — Петрова черква — Солунски преслап — Старо Лопово—Демирхан— Крайна река —Средна река — х. Пирин 143

Град Яне Сандански 144

40. Хижа Сандански — р. Сърчалийца — Голямо Спано поле — Спанополски езера — Бъндеришки превал — Муратови езера — Равнака — х. Вихрен 144

182

41. Хижа Сандански — р. Башлийца — р. Чаирска — Чаирска порта — Превалски езера — Тиаците — х. Демяница 145

42. Хижа Сандански — р. Башлийца — р. Беговица — Тинчева река — чаркът — Мечина поляна — х. Беговица 146

43. Хижа Беговица — Солището — Куклите — Зъбът — Яловарника — Каменица — Куклата — Белемето — Тевното езеро 146

44. Хижа Беговица — Солището — Арапски гроб — Коцов гроб — Стефанов връх — връх Белите камъни — връх Харамийско хорище — връх Чаталчучур — реките Крайна и Средна — х. Пирин 148

45. Хижа Сандански — Разкола — р. Расланковица — връх Елен — Коцов гроб — Голенска (Крайна река) — х. Пирин 149

46. Гара Пирин — с. Влахи — Влахинска река — Синанишка река — г. с. Синаница —Синанишко езеро 149

Зимни ски-маршрути 1511. Хижа Вихрен — м. Равнака — Муратови езера — връх Хвойнати —седловината Кабата — Вихрен —х. Вихрен 153

2. Хижа Вихрен — м. Равнака — Муратовите езера — Бъндеришки превал — Спано поле — р. Сърчалийца — р. Башлийца — х. Яне Сандански 157

3. Хижа Вихрен — Равнака — Жабешкото езеро — Тодорин превал — Малък Тодорин връх — Тодорин връх — Овча поляна — м. Василак — м. Комарника — р. Валявица — х. Демяница 158

Вариант. Хижа Вихрен — Равнака — Тодорин връх — х. Демяница 159

4. Хижа Демяница — р. Валявица — Тиаците — Превалски езера — Мозговишка порта — Белемето — Тевното езеро — Беговишки превал — р. Беговица — х. Беговица — х. Сандански 159

5. Хижа Демяница — Тевното езеро — Кралевдворски превал — Демиркапийски циркус —х. Пирин 162

6. Хижа Демяница — Тиаците — Валявишки циркус — х. Демяница 163

7. Село Добринище — х. Гоце Делчев — м. Тузлата — х. Безбог — м. Горелото — р. Ретиже — Поповоезерски циркус — Дженгалска порта — Валявишки циркус — Тиаците — х. Демяница — Банско 163

8. Хижа Вихрен — х. Бъндерица — Бъндеришка поляна— кариерите — Разлива — м. Лисичетата — Банско 167

9. Хижа Демяница — м. Василак — Тодорин връх — Бъндеришки циркус — х. Вихрен 168

Общи бележки за лавиноопасните места 169

Зимни алпийски траверси 172

Върхове по главното било 174

Рътови върхове източно от главното било 175

Рътови върхове западно от главното било 176

Съдържание 177

Н. Миронски, Ат. Вълчев, Вл. ПоповПИРИН•Рецензенти: з. м. с. Г. Атанасов, Д. ДушковРедактор: Виолета СевоваХудожник на корицата: Кирил ГоговХудожествен редактор: Димно ДимчевТехнически редактор: Иван ДимитровКоректор :Л. Гълъбова•Дадена за набор на 30. IX. 1969 г.Подписана за печат на 21. III. 1970 г.Печатни коли: 11,50 Издателски коли: 8,74Формат: 84x108/32 Тираж: 5090Издат. № 3754 Лит. група II-8Цена 1,01 лв.•Държавно издателство "Медицина и физкултура" пл. Славейков 11

Държавна печатница "Георги Димитров" София