Брошура 4

2 32 3

Преди много години, според Биб-лейския доклад, светът се развратил толкова много, че Творецът се прину-дил да унищожи земята и всичко, което било в нея, чрез всемирен потоп. Само Ной и неговото семейство се спасили. Тримата синове на Ной се казвали Хам, Сим и Яфет. От Сим произлезли Семит-ските народи в Средния Изток; от Хам дошли Хамитите в Африка и Ханаан, а другата част от човечеството произля-зла от Яфет.

Един от синовете на Сим бил Асур. Библейският запис съобщава, “излезе и отиде в Асирия, и съгради Ниневия... и Халах“ (Битие 10:11). Ниневия станала политическата столица на Асирийската империя. Тя се намирала на източния бряг на реката Тигър, противоположно на Мосул в Северен Ирак. Сред арабите била известна като Куюнджик. Халах се намирал на около 30 км южно от Нине-вия и той бил военен център на Асирия, известен също като Нимрод. Историята на тези велики градове на Асирийската империя е много интересна.

Изданието на енциклопедия Брита-ника от 1964 г. казва, “Един документ на Шумерски цар, датиращ от около второто хилядолетие пр. Хр. разграни-чава царете на «царе преди потопа» и «царе след потопа» (Том 2, стр. 960). За десетимата, царували преди потопа, се казва, че са управлявали всеки по хиля-да години, което е очевидно преувели-чаване, макар да се смята, че първите патриарси са живеели изключително дълго (Битие 5).

Първият военачалник на Аси-рия, според Асирийски ръкописи, бил Шарум-кин, по-известен като Саргон I. Неговото име означавало “царят е зако-нен“, което носи скрит смисъл, тъй като неговото раждане изглеждало всичко друго, но не и законно. Била открита глинена плочка с думите: “Саргон, мо-гъщ цар, цар на Акад съм аз. Майка ми е била подменено дете, баща ми не е зна-ел... Моята майка ме е заченала, тайно ме е родила, поставила ме е в кошница от тръстика, със смола е залепила уст-ните ми. Тя ме е хвърлила във водата, но водата не ме е потопила. Реката ме е издигнала и ме е отнесла до Аки, тече-нието на водата ме е понесло като свой син и ме е запазило” (Древният Близък Изток, том 1, стр. 85, 86.)

Саргон е имал динамичен характер, с огромни амбиции и изглежда щастието му се е усмихнало. Въпреки своя неясен произход, той успял да завземе трона и повел армиите към разширяване на им-перията. Той казвал, че “мие оръжията си” в Персийския залив и сече кедри, както може да се предполага, от Ливан. Той завладял Елам на изток и според не-гови собствени надписи достигнал Та-върските планини в Южна Турция. Сто-лицата на неговата държава бил Акад, затова всички го знаели като Саргон от Акад. Малко странно е, но досега не е ус-тановено със сигурност от къде точно е бил Акад, въпреки че последните дока-зателства сочат, че той се е намирал ня-къде около Багдат.

До съвсем скоро се е смятало, че Сар-гон е имал пълното господство над целия Среден Изток, но учените открили Ебла. Това място е споменато в някои глинени плочки, и винаги се е считало, че Ебла е било някакво незначително селце ня-къде из Месопотамия. Това било така докато един 23 годишен студент, Паоло Матиа, отишъл в Сирия да търси архео-логически открития в полза на Римския университет. Той се завърнал с препо-ръка, че работата трябва продължи на място, намиращо се на 60 км южно от

Саргон І от Акад

2 32 3

Алепв, Тел Мардик. През 1964 “Итали-анската археологическа мисия в Сирия” започнала работа там.

Началото не било обнадеждаващо. Близо до тихото арабско селце, със-тоящо се само от около 5000 жители, имало голям хълм (могила, насип над развалини - на арабски: tell) от около 56 хектара. Това бил огромен хълм за стан-дартите на Средния Изток и огромни-ят му размер правел разкопките много трудни. Обаче работниците упорито вършели работата си до 1968 г. и напра-вили едно вълнуващо археологическо откритие - една счупена статуя, остатък от която бил висок половин метър, на която имало надпис от 26 реда. Вълну-ваща особеност на надписа било името на един цар; Иббит-Лим от Ебла. Ебла? Възможно ли е този грамаден хълм от развалини да е местонахождението на древната Ебла?

На следващата година, ноември 1969 г., докато Матия чакал на влака си на централната гара на Рим, случайно срещнал своя стар познат Джовани Пе-тинато. Последният бил капацитет по нео-шумерски икономически текстове. След обичайната размяна на любезнос-ти, Петинато попитал: “Паоло, нами-рал ли си някакви клинообразни писма напоследък?”

Паоло отговорил със загадъчна ус-мивка: “Ела довечера вкъщи”.

Петинато не чакал втора покана. Съ-щата вечер отишъл при него на ул. “Виа Бреша” № 25 и не след дълго вече раз-глеждал някои от снимките на надписа на статуята на Иббит-Лим. По-късно Петинато написал, “Вълнението, което изпитах когато четях 26-те реда, вряза-ни на базалтовата статуя без глава, не може да се опише”. Той потвърдил, че думата Ебла се срещала поне 2 пъти в надписа. Малко по-късно, Матиа обявил Петинато за официален епиграфист на Ебла, решение, за което по-късно щял да съжалява.

Трябвало да изминат още 5 измори-телни години здраво копаене преди да достигнат до следващото забележител-но откритие. Тогава през август 1974 г. Петинато получил следната телеграма от Матиа в Дамаск, “Намерих още 40 плочки. Точка. Чакам те в Сирия”.

Матиа не трябвало да чака дълго. Рано през септември Петинато прис-

тигнал в Дамаск и бил посрещнат на летището от своя приятел. Те назабав-но отишли в Тел Мардик и Петинато получил плочките. Той ги разгледал на спокойствие една по една и когато погледнал в очакващите лица на хо-рата около него, казал, “Изглежда, че надписите са от същия източник като Месопотамския надпис, НО НЕ РАЗБИ-РАМ И ДУМА ОТ ТЯХ”.

За момент настъпило гробно мъл-чание. Пред тях стоял един от най-про-чутите специалисти по клинообразни писма и той не разбирал и дума от напи-саното на плочките! След това всички започнали да говорят едновременно. Но нямало никаква полза. Думите, въпреки че можели да бъдат прочетени, не може-ли да бъдат разбрани. Те били толкова мистериозни, колкото и надписът на стената на двореца на Валтасар, обаче нямали Даниил наоколо, за да „прочете написаното и да им яви значението му”.

Не можело нищо да се направи. Пе-тинато нямал друг избор освен да се върне в Рим с плочките и да започне да изучава сериозно този очевидно нов език. На 23 април 1975 г. Петинато вече можел да заяви в една публична лекция пред Римския папски институт, че тек-стовете от Ебла са написани на език от северозападната семитска езикова гру-па, по-точно на древен ханаански.

Това било сензационна откритие. Един от критиците даже се присмял, “Петинато измисли нов език“. Но вре-мето щяло да докаже, че Петинато не е измислил нов език. Напротив, той от-крил един древен език, по-древен откол-кото всеки предполагал, но безспорно неговите особености довели учените до мнението, че това вероятно е някой от езиците, използвани при написването на най-ранните ръкописи на Библията.

Обаче вълнението едва сега започва-ло. Няколко месеца по-късно Петинато получил нова телеграма от Матиа, с коя-то му казвал, че има ново откритие, този път от 1000 текста и фрагмента. Петина-то веднага заминал на мястото. Вечерта на 30 септември, същата година, докато Петинато разглеждал новите плочки в една малка стаичка, нахлул един от ра-ботниците и почти без дъх съобщил, че в дупката, в която копаел, току що бил изровил огромно количество плочки. Петинато грабнал една газова лампа и

4 54 5

се втурнал към дупката, пред която се взирал, докато не видял една камара от покрити с пръст клинообразни плочки.

Внимателно се спуснал на 8 метра дълбочина и започнал да оглежда по-критите с пръст плочки, които лежали там недокоснати от хиляди години. Със страхопочитание той вдигнал първата плочка. На нея прочел, “Град Арга е под властта на царя на Ебла; Град Ладайну е под властта на царя на Ебла“.

Когато Петинато превел думите от статуята на Иббит-Лим и определил, че Тел Мардик е Ебла, критиците го обси-пали с подигравки. “Един надпис нищо не доказва”, сумтели те, “тази статуя може да е била донесена от някоя стра-на на хиляди мили от Асирия”. Разби-ра се, това също било възможно, обаче сега било налице и едно неоспоримо доказателство. Археолозите наистина открили Ебла.

В Елба били открити общо около 20 000 плочки и фрагменти и Петинато работил усилено върху превеждането им. Започнали да изплуват потресава-щи факти.

Ебла, както изглежда, не бил прос-то един голям град от около 260,000 жители, а била една високо цивилизо-вана държава с отлично развита обра-зователна система. 1014 от плочките изглежда били речници или учебници по лексика, подредени по азбучен ред, обясняващи значението на думите и даже тяхното произношение. Имало даже и лексикони, които обяснявали Шумерските думи на езика на Ебла. Били намерени също и енциклопедии, които давали познания по ботаника,

зоология и минералогия. Една от плоч-ките била от вида “Познай коя е тази птица?”, всъщност тя била книга, иден-тифицираща 142 вида птици в тази гео-графска ширина.

Имало също и една книга с имена на хора, които имали родствена връзка помежду си: Адам, Аврам, Есей, Давид, Саул, Тамар, Йотор, Сисара, Далила и много други. Дори се срещали думите Бен-Израел, означаващи синовете или чадата на Израел. Разбира се, никой не смятал, че тези плочки визирали действителни Библейски личности, носещи това име, но било очевидно, че Библейските писания имали голяма историческа роля. Това били хора от Ебла, които носели същите имена като библейските личности.

Най-удивителното от всичко било името на най-могъщия цар на Ебла: Еверий, което било много сходно с име-то Евер, прародителят на Евреите (Би-тие 11:16). Тази идея не била възприета от учените, но нямало и причина, за да бъде. Но това е още едно доказателство за имената в Библейското родословие.

Имената на местата също имали значение. Един текст говори за Седом и Омор, което Петинато превел като Со-дом и Гомор. И до днес, критиците оп-ределят историята за унищожението на Содом и Гомор, записана в Битие 19 гл., като измислица. Никъде на друго мяс-то, освен в Библията, имената на Содом и Гомор не се споменават и повечето учени ги считат за легенда. В плочките от Ебла, обаче, не пишело само за Со-дом и Гомор, а в този контекст Пети-нато идентифицирал имената на Адна, Цивоим и Вала в същия ред. Точно как-то имената на тези царе са записани в историята за Авраам и петимата царе от Битие 14 глава. Тази интерпретация повдигнала буря от протести в инте-лектуалните кръгове и даже Петинато се усъмнил в достоверността на послед-ните три имена.

За съжаление, Петинато и Матиа били отстранени и първият не бил вече епиграфист на Ебла. В действителност, в археологическите списания се поя-вили доста саркастични изказвания по адрес на някои от участниците в проекта Ебла. Но нека да не забравяме ожесточената атака срещу нещастния Кнудцин, когато той идентифицирал

Плочки открити в Елба написанина древен ханаански език.

4 54 5

хетския език като индоевропейски и как вследствие на това бедният човек трябвало да се отрече от теорията си. Времето, обаче, доказало, че той бил прав. Може би все още не сме чули и последната дума за Содом и Гомор.

Какво общо има това със Саргон и Акад? Ето какво. Плочките от Ебла от-крили, че в определен период от време Саргон плащал данък на Ебла. За да се подсигури, внукът на Саргон, Нарам-син, впоследствие завладял и разрушил Ебла и археолозите открили доказател-ство за това. Но засега трябва да прие-мем, че Ебла била някогашната столица на империя, простираща се от Анадола до Синай и от Кипър до Персия. Исто-риците трябвало да се захванат за рабо-та и да пренапишат учебниците по ис-тория на Асирия за този период.

Саргон управлявал 56 г. и бил насле-ден от двамата си сина, чието съвмест-но управление продължило 24 години. След това на трона се възкачил внукът на Саргон, Нарамсин, който управля-вал 37 години. Най-известната исто-рическа забележителност от неговото управление била възпоменателната му плоча, напомняща за победата му над едно варварско племе, известно като лулуби и обитаващо планините Загрос.

Но тепърва наближавал най-мрач-ният период на Асирия. Гутеи (кутии), варварско племе от изток, наводнили цялата страна, донасяйки навсякъде смърт и разрушения. Те били почти ди-ваци и оставили много малко сведения за своето управление на терор.

Този тъмен век бил последван от военните действия между владетелите на Ур и Аморейците, за които ще нау-чим повече в следващите уроци. Но с настъпването на 13 век пр. Хр. нова по-редица от мощни Асирийски царе заела трона. Адад-Нирари I повел войските си към завоевания на запад, а неговият наследник, Салманасар I, продължил тази политика. Той отново построил град Калах, библейският Халах. Скоро последвал упадък във военната мощ на Асирия, но през 10 век Асирийско-то господство в Средния Изток се зат-върдило чрез един акт на отмъщение и империята се изкачила до върха на своята слава. Преди да говорим за този период на военна мощ и културен раз-цвет, трябва да кажем няколко думи за

източника, от който можем да черпим тази информация.

Един авантюристичен млад англи-чанин е отговорен за отключването на вратата на това познание и макар че звучи малко странно, той изобщо нямал намерение да става археолог, когато за-минал за Средния Изток.

Уестминстерското абатство в Лон-дон е място, където обикновено по-гребват английските видни личности, но някои от най-известните от тях не са погребани там. Съвсем наблизо е па-раклисът Света Маргарита и на стената на този параклис има един интересен надпис. Той гласи, “Моля Те, спомни си за Хенри Остин Лейърд, откривателят на Ниневия”.

Лейърд не искал да го свързват точ-но с това. Неговият баща бил депутат и като младеж Лейърд също се стремял към политическа кариера. Може би, ако съдбата би била по-милостива към него той щял да бъде един от министър-председателите на Англия. Всъщност той станал политик и бил избран за за-местник секретар на външните работи в Британското правителство. По-късно бил избран за Британски посланик в Мадрид и после в Константинопол.

Когато бил младеж, Лейърд искал да учи за адвокат, но баща му починал още докато бил много млад и детството му не било никак щастливо. Майка му била много нещастна и когато Лейърд получил покана от своя чичо в Цейлон да работи при него като адвокат, той приел. На това място обаче съдбата взе-ла странен обрат.

По същото време, един приятел на Лейърд, Едуард Митфорд, също щял да пътува за Цейлон и двамата мъже ре-шили да пътуват заедно. Единствени-ят проблем бил, че Митфорд изпитвал ужас от морето и не можел дори и да си помисли за пътуване по вода. По оно-ва време въздушният транспорт не съ-ществувал, така че и двамата младежи решили да пътуват по суша.

Те тръгнали с дилижанс и речен транспорт, докато стигнали Далма-ция, област намираща се днес на за-падното крайбрежие на бивша Юго-славия, и общественият транспорт бил дотук. Не им оставало нищо друго освен да купят по един кон и да про-дължат нататък като яздят. Това не

6 76 7

било лесно за Лейърд, понеже никога досега не бил яздил кон, но той бързо се научил и двамата заедно продъл-жили пътя си. Годината била 1839.

В действителност, двамата младежи не си допадали много. Митфорд бил на 32 години, а Лейърд на 22 и техните ин-тереси много се различавали. Митфорд се интересувал от природата - флора, животни и птици. Лейърд се интере-сувал от история - крепости, замъци и изкуство. Но те продължили напред и стигнали Константинопол, където Ле-йърд се разболял тежко от малария, изпаднал в треска и помислили, че ще умре. Докторът очертал една зона върху корема му, която трябвало да бъде “тре-тирана”. После поставил пиявици, за да “изсмучат заразената кръв”. Въпреки нетрадиционното лечение, Лейърд оз-дравял и те продължили пътуването си.

Когато стигнали Ерусалим, Лейърд настоял да отидат до Петра, изгубеният град, който бил открит през 1812 г. Мит-форд нямал какво да прави там, а и мяс-тото било доста опасно, така че отказал и Лейърд заминал сам. На два пъти той едва не изгубил живота си и докато бил в Петра, Митфорд се опитал да го чака, но накрая тръгнал. Лейърд успял да го настигне при Халеп и двамата заедно яздили до Мосул. Тук Лейърд за пръв път видял хълмовете на Куюнджик. Той бил погълнат от идеята да разбере как-во има под тези хълмове.

Те останали две седмици в Мосул и там Лейърд се срещнал с Тексие, който открил хетския град Хатушаш (Хатусас) в Tyрция. След това плували по река Ти-гър със салове и по пътя Лейърд видял развалините на Нимруд и бил амбици-ран да разбере какво лежи отдолу.

Те останали в Багдат достатъчно дълго, за да научат персийски и зами-нали за Хамадан в Персия, където пъ-тищата им се разделили. Митфорд ис-кал да поеме по по-сигурния северен път покрай Каспийско море, а Лейърд искал да мине по по-опасния маршрут на юг.

Лейърд никога не стигнал до Ин-дия. Той подкрепил племето бактри в съпротивата им срещу Персийското правителство и в продължение на 2 го-дини останал с тях. Но това било загу-бена кауза и Лейърд се завърнал в Ба-гдат, където Британското посолство го

помолило да занесе някакви докумен-ти в Константинопол.

По пътя в Мосул, той срещнал френ-ския консул Пол Емил Бота, който също се интересувал от хълмовете на Куюн-джик. По-късно Бота започнал разкоп-ки там, но без успех.

В Константинопол Лейърд получил предложение за работа в Британското посолство и приел. Междувременно, Бота преместил работата си в Хорса-бад, където имал забележителен успех. В действителност той писал на Лейърд и казал, “Ела да си направим едно ар-хеологическо забавление в Хорсабад”. Лейърд не приел поканата, но убедил Британския посланик, сър Стратфорд Кенинг, че не е в интерес на Британско-то правителство да позволи на францу-зите да открият всички крилати бикове. Кенинг дал на Лейърд част от личните си средства и през 1843 г. Лейърд се за-върнал в Мосул.

Той започнал да копае при Нимруд и имал бърз напредък, а когато пренесли огромните Асирийски релефи и памет-ници, които изровил, в Лондон, те пре-дизвикали невиждан интерес. Това било разбираемо, като се има предвид, че по това време цялата Асирийска колекция на британския музей била събрана в една стъклена витрина метър на метър.

Вероятно най-важното откритие на Лейърд, направено при Нимруд, била голяма черна колона, на коя-то били изписани имената нa чужди царе, които коленичили и плащали данък на Асирийския цар. По това време сър Хенри Ролинсън успял да дешифрира Асирийското клинооб-разно писмо (но тази вълнуваща ис-тория ще бъде разказана в урока за Персия) и когато двамата мъже про-чели надписа на колоната, те остана-ли като гръмнати щом разбрали, че Асирийски цар бил Салманасар III, а подчинен нему бил израелският цар Ииуй. Това бил първият път, когато име на Библейски цар се споменава-ло в археологически паметник и това все още е единственият паметник, върху който е записано името на из-раелски цар от Библията.

През 1847 г. Лейърд се върнал в Лон-дон, където написал известната си кни-га от два тома, озаглавена “Ниневия и нейните останки”.

6 76 7

През 1849 г., обаче, Лейърд се вър-нал обратно в Мосул и този път му било позволено да копае при Куюнджик. Той постигнал успех, какъвто дори и Бота нямал. Проникнал в двореца на цар Се-нахирим и открил някои огромни ре-лефи на Асирийската обсада на Лахис. Тази обсада е описана в Библията в 4 Царе 18 гл., а Лейърд открил асирийски картини, които я изобразявали. За Биб-лейски ориентираното общество това било сензационно откритие.

Лейърд също открил двореца на Ашурбанипал, последният могъщ цар на Асирия, и в този дворец имало около 10,000 глинени плочки и фрагменти.

През 1851 г. Лейърд се върнал в Ан-глия, за да навлезе в политическия жи-вот, но открил, че бил отворил вратата за разгадаването на историята на вели-ката Асирийска империя.

А сега да се върнем към историята на Асирия през 10 век. При управлени-ето на Ашур-дан II, 933г. пр. Хр. и Адад-Нирари II, 910-889 г. пр. Хр., отново чуваме за асирийските успехи. След това дошъл бичът на Средния Изток: Ашурназирпал II, чиято красива статуя се намира в Британския музей. Той бил известен с жестокостта, с която водел битките си. Враговете му били набива-ни на кол, обезглавявани и в много слу-чаи били одирани живи. Той построил великолепен дворец в Халах. Това била първата асирийска постройка, украсена с релефи по стените и тя открила ерата на Асирийското релефно изкуство, ко-ето щяло да процъфтява до самия край на империята. Това бил същият дворец, който Лейърд открил, когато започнал разкопките си.

Синът на Ашурназирпал, Салмана-сар III, управлявал добре империята, въпреки че изглежда е претърпял пора-жение в битката при Каркар, където во-ювал срещу сирийския цар Бен-Хадад и срещу израелския цар Ахаав, който ясно е описан в Библейската история за Илия в 3 Царе 18 гл. Това бил същият онзи Салманасар, чийто обелиск показ-вал, че Ииуй му плащал данък и който бил открит от Лейърд в Нимруд. Той бил наследен от втория си син, Шам-ши-Адад V, през 824 г. пр. Хр.

От значение е, че визирайки това ис-торическо време, Библейският доклад казва: “Господнето слово дойде към

Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене”. От голямо значение е също, че в Асирийските записи се говори за рели-гиозна реформа по време на управлени-ето на Адад-Нирари III, син на Семира-мис. Очевидно когато Йона се появил по улиците на Ниневия със страшното предупреждение, “Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана!”, те раз-брали добре предупреждението и про-менили пътищата си.

Но покаянието скоро преминало. През 745 г. пр. Хр. (Тиглат-Паласар ІІІ, Паласар, Тикулти-Апал-Ешарра) дошъл на власт и се развилнял с армиите си надлъж и нашир. Библията записала нахлуването му в Израел. “Затова Из-раилевият Бог подбуди духа на асирий-ския цар Фул и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, който плени Рувимо-вите синове и Гадовите синове, и поло-вината от Манасиевото племе“ (I Лето-писи 5:26).

Неговият син, Салманасар V, про-дължил завоевателната политика на баща си. Най-голямият му военен поход бил срещу столицата на Израел. “В чет-въртата година на цар Езекия, асирий-ският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше“ (4 Царе 18:9). Обсадата продължила три години. Пре-ди Самария да падне, обаче, имало въс-тания в империята, но Саргон II завзел трона и отново предприел действия за завладяването на Самария. Библейски-ят доклад просто казва, “След три годи-ни я превзе“ (4 Царе 18:10).

Син на Саргон бил Сенахирим. Той преместил столицата си първо в Ашур, а после в Ниневия, където построил нов дворец. Това е дворецът, който Лейърд открил и където имало много изкусни релефи. Управлението на Сенахирим било белязано от поредица въстания. Вавилон също въстанал и през 689 г. пр. Хр. Сенахирим го завладял, плячкосал и сринал, като накрая отклонил река Ефрат и наводнил града.

Юдейският цар Езекия отказал да плаща данък на Асирия и Синахириб обсадил Ерусалим. Върху една глинена плочка, която сега се намира в Британ-ския музей, Сенахирим се хвалел, “Кол-кото до евреина Езекия, той не се преда-де на моя ярем. Аз подложих на обсада

46 от неговите силни градове... А него направих затворник в Ерусалим, където живее като птица в кафез”. Важно е да се отбележи, че той не казва, че е завладял Ерусалим защото и Херодот и Библията твърдят, че той бил принуден да претър-пи унизително отстъпление. Библията казва, “Затова така казва Господ за аси-рийския цар. Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела. И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирий-ския стан” (4 Царе 19:32,35). Скоро след своето завръщане в Ниневия, Сенахи-рим бил убит от синовете си и Есарадон се възцарил на трона.

Асархадон разширил империята повече от всички свои предшествени-ци като превзел Египет. Мемфис бил покорен и земята била разделена на 22 области с Асирийски управители. Той построил нов дворец в Ниневия. Този дворец все още не е открит и вероятно няма и да бъде, защото била построена една огромна джамия върху мястото, където се намирал той. Мюсюлманите вярват, че пророк Йона бил погребан тук и нарекли мястото Наби Юнус.

Следващият и последен велик цар на Асирия бил Ашурбанипал. Той не само нахлул отново в Египет, но стигнал на юг до Луксор и го завладял. По обичая на асирийските царе, той си построил нов дворец в Ниневия. Той бил човек с афинитет към науката и създал огромна библиотека в двореца си. Не само събрал много клинообразни плочки, но когато не могъл да открие оригиналите, той си набавял копия специално за своята биб-лиотека. Лейърд открил тези плочки и ги изпратил в Британския музей.

Но времето на великата Асирийска империя изтичало. Пророците на Из-раел вече били пророкували съдбата й.

Цялата книга на Наум била посветена на съдбата на Ниневия. “Горко на кръ-внишкия град” гърмял пророкът, “цели-ят е пълен с лъжа и грабеж” (Наум 3:1) ... “Но за тебе, Ниневио, Господ даде заповед: да не се посее вече потомство с твоето име; ... ще го направя твой гроб, защото си осквернен” (Наум 1:14). Нине-вия щяла да бъде изгорена с огън.

Краят настъпил с драматична бър-зина. През 612 г. пр. Хр. Вавилонците и Мидяните връхлетяли върху Ниневия и оставили града в пламъци. Царят и не-говият харем изгорели в огъня. С помо-щта на египетския фараон Нехао, аси-рийците се опитали да дадат отпор при Кархемис, но въпреки това, вавилонци-те победили и съдбата на Асирия била запечатана. Ниневия никога вече не била построена наново и така потънала в прахта на времето, че в продължение на 200 години никой не знаел къде се на-мира. Когато Бота изровил Хорсабад той помислил, че е открил Ниневия. А кога-то Лейърд приключил разкопките при Нимруд, се завърнал в Лондон и написал книга, озаглавена “Ниневия и нейните останки“. И двамата мъже мислели, че са открили Ниневия, но и двамата гре-шали, толкова неоткриваема била тя.

Пророк Софония предсказал, “Ще обърне Ниневия в развалини, в място, безводно като пустинята. Стада ще ле-жат сред нея“ (Софония 2:13, 14). Днес овчари от Мосул пасат стадата си по поляните където била някогашната Ниневия, без да знаят за величието на могъщия град, който лежи заровен под краката им. “Да не се посее вече потом-ство с твоето име“, пророкувал Наум и за хората от Мосул, Ниневия била забра-вена. Само историците днес си спомнят за голямата слава, която принадлежала на този велик град.

корица: авторът разглежда копие от колона от времето на Сенахирим

След като прочетете урока, моля, попълнете теста към него и ни го изпра-тете обратно. Следващите четива ще ви бъдат изпратени при получаване на Вашите тестове.

Äèñ òàí öèîí íî Áèá ëåé ñêî ó÷è ëè ùåàä ðåñ: 9010 ãð. Âàð íà - 10, п.к. 56, òåë.: 052/ 33 33 99; 052/ 61 14 49å-mail: kbk@abv.bg, www.zov-media.org; www.bibleiskikurs.org