Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

Безопасността и здравето при работа са всеобща грижа. Те са от полза за вас. От полза са и за бизнеса.

СЕМИНАР ОТНОСНО ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ

10 октомври 2014 г., Брюксел, Белгия

Семинарът, който се състоя на 10 октомври 2014 г. в Брюксел, беше организиран от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа („EU-OSHA“) и имаше за цел да способства за градивен диалог между заинтересованите страни и да насърчи обсъжданията относно свързаната с труда заболеваемост. Изучаването на заболеваемостта е част от мащабна дейност на Агенцията за борба със свързаните с труда заболявания. Стремежът на EU-OSHA е дейностите на Агенцията да допълват дейностите на Европейската комисия и на другите заинтересовани организации. Семинарът си постави целта да определи обхвата на дейността на EU-OSHA в областта на професионалните заболявания в контекста на многогодишната стратегическа програма на Агенцията и свързания с нея мащабен преглед на безопасността и здравето при работа (БЗР), планиран за 2015, 2016 и 2017 г. Предвидено е в прегледа да се обърне специално внимание на превенцията. В семинара се включиха 30 участници от 17 държави членки, Исландия и Турция (вж. присъствения списък и биографиите на лекторите, представени като отделни приложения).

Присъстваха широк кръг от експерти, определени от фокусните точки на EU-OSHA (главно лекари по трудова медицина и специалисти по хигиена на труда) и експерти от Международната организация на труда (МОТ), Научния комитет за граничните стойности на професионална експозиция на химични агенти (SCOEL) към Европейската комисия, Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) и Европейската комисия. Изложенията на експертите бяха допълнени от становища, изразени от представителите на организациите на европейските социални партньори — Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope). По-широк поглед върху проучванията и дейностите беше представен в изложенията на международните организации, занимаващи се с превенция на свързаните с условията на труд заболявания, и на представител на канадска организация за проучвания на БЗР.

Наложи се представителят на Световната здравна организация (СЗО) да отмени участието си поради сериозната криза с вируса ебола. Изложението му беше предоставено на участниците в писмен вид, заедно с допълващата го документация.

1 Встъпителна част на семинара Семинарът беше открит с изложение относно дейностите на EU-OSHA. Работата на Агенцията по свързаните с условията на труд заболявания има за цел да помогне за осигуряването на база от обективни данни за превенцията и по-пълна обща информация относно мащабите на професионалната заболеваемост. Описани бяха задачите и мрежовата структура на EU-OSHA въз основа на многогодишната стратегия на Агенцията1 и шестте основни области на дейността й, както и връзките с текущите промени в политиката на ЕС. В Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г.2 са определени три основни задачи във връзка с БЗР — едната е да се подобри превенцията на свързаните с

(1) EU-OSHA, Многогодишна стратегическа програма 2014—2020 г. Достъпно на:

https://osha.europa.eu/en/publications/corporate/eu-osha-multi-annual-strategic-programme-2014-2020/view. (2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и

Комитета на регионите относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година, COM(2014) 332 final. Достъпно на: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52014DC0332

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

2

условията на труд заболявания, като се преодолеят новите и нововъзникващите рискове, без да се пренебрегват съществуващите рискове.

2 Свързани с условията на труд заболявания — дейности на EU-OSHA

Елке Шнайдер от EU-OSHA представи резултатите от възложен през 2010 г. преглед на нивото на заболеваемост, Те включваха оценка на липсващата информация, анализ на връзката с оценката на разходите, оценка дали проучванията на заболеваемостта са били насочени към превенцията и определяне на приоритети за действие.

Голяма част от представените проучвания разглеждат заболявания с висока степен на разпространение в Европа и в световен план, напр. раковите и белодробните заболявания (астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)). Най-често изследваните последици за здравето са ракови заболявания и наранявания при злополука. Причината вероятно е, че тези последици се определят главно от механични фактори и от експозицията на химични вещества на работното място.

Не са оценени в достатъчна степен други заболявания с висока степен на разпространение в професионалната среда, напр. сърдечносъдовите заболявания и мускулно-скелетните смущения (МСС). Въпреки че се нарежда на четвърто място сред най-честите професионални заболявания (Евростат, 2004 г.), причинената от шум загуба на слуха е предмет на оценка в много малко проучвания. Същото се отнася и за кожните болести.

Оскъдни са оценките на психичните и неврологичните заболявания в световните и националните проучвания. Те обаче са много важни — психичните разстройства съставляват 4% от свързаната с условията на труд смъртност според финландско проучване3 и представляват все по-сериозен проблем в индустриалните държави, като за причини се изтъкват стресът и работата на смени4. Посттравматичните разстройства са нововъзникващи рискове в някои професии (напр. полиция, транспорт и предоставяне на грижи в дома) и предвид това се обсъжда дали следва да бъдат включени в списъците на професионалните заболявания.

Ако вече е направена добра оценка на заболеваемостта през последните години, бъдещата може да се обоснове на тенденциите за експозиция, информацията относно латентния период на заболяването и връзката между експозиция и последици. Такава информация обаче обикновено не е достъпна. Епидемиологични данни за връзката експозиция — реакция има например за силициев прах (силикоза), радоново облъчване (рак на белите дробове) и азбест (мезотелиом, рак на белите дробове), но липсват за много нововъзникващи рискове. Вероятно по тази причина половината от анализираните проспективни проучвания разглеждат мезотелиома.

Експозициите, които не са разгледани в проучванията, включват: o фактори, свързани с трудовата организация, напр. монотонна работа, липса на

контрол, нарушаване на работния процес, работа на смени, работа през нощта; o нововъзникващи ергономични рискови фактори, напр. продължително стоене в

седнало или изправено положение, работа в статично положение; и o комбинация от различни експозиции.

Здравословните проблеми, които представляват нововъзникващи рискове и не са пълноценно обхванати, са: o заболявания на долните крайници; o неврологични нарушения, свързани с експозиция на химични агенти; o шум в ушите (тинитус), гласови нарушения; o репродуктивни нарушения, свързани с организацията на труда или с експозиция на

химични агенти;

(3) Nurminen, M., & Karjalainen, A., „Епидемиологична приблизителна оценка на съотношението на смъртните случаи,

свързани с трудови фактори, във Финландия“, Scandinavian Journal of Work Environment and Health, 2001 г., том 27, бр. 3, стр. 161–213.

(4) Hämäläinen, P.V., Saarela, K.L. & Takala, J., „Приблизителни оценки в световен план на свързаните с условията на труд заболявания с фатален изход по региони и по групи болести“, 2002, International Journal of Occupational and Environmental Health, 2011 г., том 17, бр. 1, стр. 49–56.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

3

o кардиотоксичност; и o здравословни проблем, свързани с комбинация от различни експозиции.

Проучванията са оценени също от гледна точка на приноса им за превенцията и определянето на приоритети, например от инспекциите по труда. Изведени са следните заключения:

Има склонност препоръките да са доста общи по характер и следователно не осигуряват преки насоки за практически действия. Сред разгледаните проучвания трудно могат да се открият примери, в които резултатите е можело да се използват за описание на актуалното състояние, стратегическо планиране, разработване на работна програма, провеждане на кампании или целенасочени проверки.

В много проучвания се съобщават само общите стойности на съответните дялове и случаи. От гледна точка на превенцията, това не е достатъчно полезно, защото нивата на експозиция и свързаните с тях рискове варират в голяма степен между различните работни места.

Оценките на нивото на заболеваемост са използвани за оценки на разходите. В неотдавнашен доклад на EU-OSHA5 се обобщават различните подходи, като се извежда общото заключение, че повечето разходи заради професионални заболявания и свързани с труда наранявания са за сметка на работниците. За да се получи представа за мащаба на проблема с лошите или несъществуващи БЗР, Службата по здраве и безопасност на Обединеното кралство (HSE) и Агенция „Безопасни условя на труд – Австралия“ (Safe Work Australia), отчетоха, че разходите за икономиката на Обединеното кралство (без разходите, произтичащи от професионалните ракови заболявания) за периода 2010–2011 г. възлизат на 13,4 милиарда британски лири (приблизително 1% от БВП), а тези за икономиката на Австралия – на 60,6 милиарда австралийски долара за периода 2008–2009 г. (4,8% от БВП). В Холандия разходите заради лоши или несъществуващи БЗР са оценени в друго проучване6 – 12,7 милиарда евро за 2001 г. или 3% от БВП. Разликите в тези оценки сочат, че трябва да се подхожда предпазливо и да не се придава твърде голямо значение на основните статистически данни сами по себе си, като същевременно не се пренебрегва обстоятелството, че те ни дават добра представа за размера на разходите заради непълноценни или липсващи БЗР.

Освен това в изложението на EU-OSHA се обърна внимание на бъдещите дейности и беше представен общ преглед на текущите и миналите дейности.

Още през 2002 г. (на семинара относно мониторинга върху БЗР, представен обобщено във Форум 117), EU-OSHA беше приканена да се включи в обсъждането на политиката за професионалните заболявания. EU-OSHA създаде уеб функция8 във връзка със системите за мониторинг в държавите членки, като информация относно мониторинга върху БЗР се подава от националните експертни групи.

Публикувани са редица доклади относно основните заболявания, например резюме на политиката и практиката по отношение на кожните заболявания и кожната експозиция9, тематични раздели в докладите на Европейската обсерватория на риска относно „нововъзникващите химически рискове“10 и „нововъзникващите биологични рискове“11, както и доклад „БЗР в цифри“ относно мускулно-скелетните смущения12, в който се разглеждат заболяванията на долните крайници (към момента не представляват предмет на оценка и подобаващо внимание) и относно нуждата от данни за разпространението (т.е. общият брой на засегнатите лица), а не толкова от данни за честотата (а именно регистрираните нови случаи).

(5) „Оценяване на разходите при злополуки и влошено здраве на работното място – общ преглед на методологиите“.

Достъпно на: https://osha.europa.eu/en/publications/reports/estimating-the-costs-of-accidents-and-ill-health-at-work/view (6) Koningsveld, E. A. P., Zwinkels, W., Mossink, J. C. M., Thie, X. и Abspoel, M., „Национални разходи за условията на

труд на работниците в Нидерландия – 2001 г. [на нидерландски: Maatschappelijke kosten van arbeidsomstandigheden van werknemers in 2001]’, Werkdocument 203, Министерство по социалните въпроси и работната заетост, Хага, Нидерландия, 2003 г. Достъпно на: http://www.eurofound.europa.eu/ewco/2004/12/NL0412NU01.htm

(7) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/11/view (8) https://osha.europa.eu/en/topics/osm (9) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/TE7007049ENC_skin_diseases/view (10) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/TE3008390ENC_chemical_risks/view (11) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/7606488/view (12) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/TERO09009ENC/view

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

4

В доклада „БЗР в цифри“ относно шума и загубата на слуха13 гласовите нарушения и шума в ушите (тинитус) се посочват като области на загриженост.

Освен това EU-OSHA е провела няколко мащабни кампании във връзка с шума, стреса и мускулно-скелетните смущения (две кампании по всяка от последните две теми) и е включила професионалните заболявания в работата си по уязвими групи, икономически дейности и рискови фактори.

EU-OSHA участва в работните групи на Евростат по трудовите злополуки и професионалните заболявания, като пространно използва тези статистически данни.

Дейностите на EU-OSHA за събиране на повече данни за раковите заболявания, свързани с работата, и причините за тях, включват проучване сред държавите членки и доклад относно граничните стойности при експозицията на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества на работното място (публикувани през 2009 г.14) и семинар с участието на основните заинтересовани страни относно раковите заболявания, свързани с работата, който постави акцента върху уязвимите групи, методите за наблюдение и превенцията на работното място (резюмето е публикувано през 2012 г.15). Като следваща стъпка в тази връзка през 2014 г. ще бъде публикуван доклад относно методите за оценка на експозицията, а през 2015 г. – доклад относно рехабилитацията при раковите заболявания. Чрез посочените дейности бяха установени пропуски в проучванията, наблюдението и решенията, прилагани на работното място, както и на равнище политика.

Рискове за репродуктивността, бяха предмет на проучване, изготвено в периода 2012–2013 г. и актуализирано след проведен през 2014 г. семинар, като в резултат от това бяха отправени препоръки във връзка с методите на тестване, повишаването на осведомеността и наблюдението на рисковете за репродуктивността за работниците мъже и в следващите поколения.

Агенцията ще продължи своите дейности за оценка на последствията от лошото здраве, като се съсредоточи върху много свързани с условията на труд заболявания, които понастоящем не са обхванати или са обхванати в недостатъчна степен от националните системи за признаване и обезщетяване. В тези група попадат неврологичните заболявания и нарушенията на сетивните органи. Целта е да се определят възможните полезни взаимодействия с други области на политиката, които могат да помогнат за подобряването на здравето на работниците, като се постави акцент върху разнообразието сред работната сила, уязвимите групи и ориентираната към услугите икономика и като се отчете актуалната динамика на професионалните биографии, работата на няколко позиции и работата на няколко работни места (напр. в резултат от ръста на работата, възложена на подизпълнители, краткосрочните договори, променящата се организация на труда и персоналните услуги). В проекта ще бъдат разгледани следните теми: инструменти за идентифициране на нововъзникващи заболявания, свързани с условията на труд; рехабилитация и стратегии за връщане на работа при определени заболявания; преглед на конкретни заболявания и проучвания на отделни случаи по въпроси на практиката и политиките. Прегледът на политиките и практиките ще бъде придружен от количествени проучвания и мерки за повишаване на осведомеността сред заетите в дейностите по БЗР на национално равнище, социалните партньори и посредниците на ниво предприятие, както и сред участници от различни области на политиката, включително от областта на общественото здраве, и от медицинската общност.

Също така проектът ще стъпи върху опита от мащабната дейност, свързана със застаряващите работници, и предишните кампании на EU-OSHA (напр. МСС и връщане на работа, политики за рехабилитация).

(13) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/6905723 (14) https://osha.europa.eu/en/publications/reports/548OELs/view (15) https://osha.europa.eu/en/seminars/workshop-on-carcinogens-and-work-related-cancer

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

5

3 Бъдещи дейности на Европейската комисия в областта на професионалните заболявания по новата стратегическа рамка на ЕС

Хорхе Коста-Дейвид от работната група по здраве и безопасност при работа към Европейската комисия (B3), Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (DG EMPL), изложи бъдещите планове по новата стратегическа рамка, подлежащи на договаряне от новата Комисия (комисар). Той уведоми слушателите, че са възложени проучвания на психичното здраве16 и наноматериалите17, като проектите за насоки по двете теми са в процес на приключване. В процес на приключване е и доклад от проучване на психичното здраве, който има за цел да установи ситуацията в държавите от ЕС и от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) за психичното здраве на работното място, да оцени обхвата и възможните изменения на приложимото европейско законодателство относно безопасността и здравето при работа и да разработи насоки за реагиране спрямо съответните рискове/опасения, за да се гарантира адекватна защита на психичното здраве на работниците срещу рисковете на работното място. Приемането от тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве при работа (ACSH) на проектостановище относно практическите насоки за работа с наноматериали е обсъдено в подгрупата по наноматериалите към Работната група по химикалите към Комисията на среща в началото на октомври, в хода на която е предвидено приемането на становище по тях от ACSH (междувременно издадено на пленарното заседание на ACSH, проведено на 27 ноември).

Възложен е също доклад относно системите за регистриране и обезщетяване на професионални заболявания в държавите членки18; той беше представен и обсъден на голяма конференция, проведена през декември 2013 г.19 Вследствие на обсъжданията в рамките на конференцията B3 към DG EMPL ще съсредоточи усилията си в две направления: от една страна, върху статистиката относно професионалните заболявания, като идеята е да се постигне съгласуваност със Европейската система за статистика на професионалните заболявания (EODS); от друга страна, върху актуализацията на Препоръката от 2003 г. относно Европейската програма за професионални болести.

По отношение на EODS на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) е предложен следният график :

2014–2016 г. – Експертната група по критериите за диагностициране към DG EMPL (DCEG) и Работната група по EODS да разработят и предложат: o списък на заболяванията, признати във всички държави членки при сходни условия

и в съответствие с десетата редакция на Международната класификация на болестите (МКБ-10) (като се започне от списъка в Приложение I към Препоръката

(16) Покана за участие в търг VT/2012/028. Поръчка за услуги по проучване за установяване на ситуацията в

държавите от ЕС и ЕИП/ЕАСТ по отношение на психичното здраве на работното място, оценка на обхвата и изискванията на възможните изменения на съответното законодателство на ЕС относно безопасността и здравето при работа и разработване на документ с насоки за съгласуване на съответните рискове/опасения, с цел в крайна сметка да се гарантира подходяща защита на психичното здраве на работниците от рискове, свързани с работното място. Достъпно на: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=625&langId=en&callId=356&furtherCalls=yes.

(17) Покана за участие в търг VT/2011/039. Поръчка за услуги за проучване относно установяване на потенциалното въздействие на наноматериалите и нанотехнологиите на работното място, оценяване на обхвата и изискванията за възможни изменения на съответното законодателство за безопасност и здраве на работното място и разработване на документ с ръководство за съгласуване на съответните рискове/опасения, с цел в крайна сметка да се гарантира подходяща защита на здравето и безопасността на работниците от рискове, присъщи за излагането на наноматериали и/или използването на нанотехнологии. Достъпно на:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=624&langId=en&callId=311&furtherCalls=yes. (18) Report on the current situation in relation to occupational diseases’ systems in EU Member States and EFTA/EEA

countries, in particular relative to Commission Recommendation 2003/670/EC concerning the European Schedule of Occupational Diseases and gathering of data on relevant related aspects („Доклад относно настоящата ситуация със системите на професионалните заболявания в държавите членки на ЕС и страните от ЕАСТ/ЕИП, и по-конкретно с оглед на Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията от 19 септември 2003 г. относно Европейската програма за професионални болести, както и с оглед на събирането на данни за съответните свързани аспекти“). Достъпно на:

http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9982&langId=en. (19) Професионалните заболявания в ЕС – системата(ите) и тяхната роля, „Пътят напред, изложения и заключения“.

Достъпно на: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=88&eventsId=940&furtherEvents=yes.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

6

относно Европейската програма за професионални болести (ESOD) (Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията); и

o списък на причинители. 2016 г. – съгласуване на окончателните списъци от DCEG и EODS (включително

тяхната приложимост). 2016 г. – съгласуване на реда и условията на опростеното събиране на данни от EODS. 2017–2018 г. – пилотно събиране на данни (микроданните или таблични данни следва

да се определят на по-късен етап) с цел тестване на приложимостта и качеството на събираните нови данни.

2019 г. – оценка на пилотното събиране на данни. 2019 г. – въз основа на доклада от оценката Комисията ще внесе предложение относно

бъдещето на EODS.

Три експертни групи ще извършват или проследяват изпълнението на тази работа:

1. Групата по EODS, чийто състав е определен от държавите членки, включва представители на национално-осигурителните и статистическите институти, от една страна, и ведомствени органи и институти (в областта на общественото или професионалното здраве), от друга.

2. DCEG (отговорна за информационните бюлетини) има връзки и с експертните групи на МОТ чрез членовете, участващи както в групите на ЕС, така и в групите на МОТ; и

3. Работната група по професионалните заболявания към ACSH предоставя консултации по различните възможности, свързани с политиката. Очаква се тази група да възобнови работата си до второто полугодие на 2015 г., когато Комисията ще започне работа по преразглеждането на Препоръка 670/2003/ЕО.

Правното основание за събирането на данни в рамките на EODS е новият регламент относно статистиката в областта на здравето и безопасността20, в който се определя видът на данните, подлежащи на събиране във връзка с трудовите злополуки. В подточка а) от Приложение V към регламента („Област: Професионални заболявания и други свързани с условията на труд здравни проблеми и болести“) се определят целите и обхватът за предоставянето на статистики за признатите случаи на професионални заболявания и други свързани с условията на труд здравни проблеми и болести. Предоставянето на данни, което преди беше доброволно, става задължително, съгласно новия регламент относно статистиката. Държавите членки трябва да договорят метода за събиране, който желаят да използват, и да предоставят данните.

Програмата за професионалните заболявания от 2003 г.21, информационните бюлетини22 и доклада на Комисията относно системата на професионалните заболявания в държавите членки на ЕС и на ЕАСТ/ЕИП бяха предоставени на участниците под формата на флаш-памет.

4 Становища на социалните партньори 4.1 Овладяване на професионалните и свързаните с условията

на труд заболявания чрез превенция Ребека Смит от Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), която е утвърден социален партньор на европейско равнище, представляващ гледната точка на работодателите, изтъкна, че има разлика между професионалните заболявания (случаи на признати или подлежащи на обезщетение заболявания) и свързаните с условията на труд заболявания. Работодателите на европейско равнище застъпват позицията, че основното предизвикателство за тях е да се подобри превенцията на свързаните с условията на труд заболявания и че

(20) Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Eвропейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд.

(21) Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията от 19 септември 2003 години относно Европейската програма за професионалните заболявания. Достъпно на: https://osha.europa.eu/data/links/commission-recommendation-concerning-the-european-schedule-of-occupational-diseases

(22) Информационни бюлетини относно професионалните заболявания – справочник за диагнози. Достъпно на: https://osha.europa.eu/data/links/information-notices-on-occupational-diseases-a-guide-to-diagnosis

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

7

именно към това следва да е насочена работата на EU-OSHA в тази важна област. Ролята на Агенцията е да предостави достоверни факти с високо качество – трудна задача в условия, при които не е лесно да се открият сравними данни. Г-жа Смит изрази съмнения доколко хармонизирането на критериите е лесно осъществимо. Събирането на хармонизирани данни относно професионалните заболявания може да е трудно, но би било невъзможно по отношение на обезщетенията, които са в обхвата на системите за социално осигуряване от национална компетентност .

От друга страна, разработването на инструменти е от основополагащо значение за установяването на нововъзникващи проблеми, както и за превенцията на равнище предприятие. Превантивният подход трябва да се разглежда като еднакво полезен за бизнеса и за работниците, тъй като предотвратява отпадането на квалифицирани работници от работната сила. Г-жа Смит призна, че не е лесно да се разработят практически съвети и да се очертаят основните проблеми за малките и средните предприятия (МСП), но подчерта, че многобройните МСП в Европа се нуждаят от подкрепа в областта на превенцията на лошото здраве и че кампаниите на Агенцията са насочени към повишаване на осведомеността и към осигуряване на такава подкрепа. Когато се обмислят нови технологии, трябва да се оценяват не само възможните рискове, но и ползите от гледна точка на превенцията в областта на БЗР.

Освен това е необходимо по-задълбочено сътрудничество с други области на политиката.

4.2 Превръщане на изследванията в реалност — как можем да подобрим превенцията

Хю Робъртсън от Конгреса на профсъюзите (TUC), представител на работниците и председател на Работната група по професионалните заболявания към ACSH прикани Европейската комисия да работи повече за превенцията на заболяванията, като твърди, че е важно да се направи връзка между изследванията на причините за лошото здраве и многото примери за успешна превенция, включително на ниво предприятие. Той посочи експозицията на отработените газове на дизелови двигатели и работата на смени като нововъзникващи проблеми, както и прахът от дървесина, експозицията на който също се увеличава поради новите начини на обработване на композитните материали. Рисковете нарастват в резултат от по-голямата несигурност на работните места и по-малобройните проверки. Г-н Робъртсън направи препратка към REFIT (Програма на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка) и посочи, че Комисията вече се опитва да определи нискорисковите работни места и провежда обсъждания със служби, магазини и училища. На тези работни места обаче се падат 58% от свързаните с условията на труд отсъствия по болест поради стрес и МСС. Данните на Агенцията сочат, че стресът е най-широко разпространен в сферата на образованието, здравеопазването и публичната администрация и че най-високият брой на свързаните с условията на труд оплаквания за МСС, са в сектора на услугите и сред работещите в търговски обекти и търговците. Освен това в светлината на REFIT са отменени новите директиви относно канцерогените и МСС; и няма да има директива относно стреса. Комисията обмисля също да се намали защитата за работещите в МСП, като се занижат изискванията за оценката на риска и се наблегне върху „намаляване на тежестта върху нискорисковите [предприятия]“ чрез премахване на изискванията за оценка на риска по отношение на тях. В същото време МСП осигуряват заетост за 66% от работната сила, а са отговорни за 82% от злополуките и 90% от смъртните случаи. В заключение г-н Робъртсън заяви, че не бива да има защита на две равнища — работещите в МСП и в т.нар. „нискорискови“ предприятия се нуждаят от равна защита.

5 Дейности на МОТ в областта на професионалните и свързаните с условията на труд заболявания

В началото на изложението си Франциско Сантос О‘Конър от МОТ изтъкна, че превенцията и контролът върху професионалните заболявания са приоритет съгласно Плана за действие на МОТ (2010–2016 г.). Основната тема на Световния ден на безопасните и здравословни условия на труд, организиран от МОТ на 28 април 2013 г., е превенция на професионалните

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

8

заболявания23. На заседанието си през март 2013 г. управителният орган на МОТ призова към полагането на по-интензивни усилия за превенция на професионалните заболявания в световен план. Механизмите за действие на МОТ включват разработване, популяризиране и наблюдение на международни трудови стандарти, включително във връзка с раковите заболявания, свързани с работата; азбеста; химикалите; радиацията, както и ролята на службите по трудова медицина; разработването на системи за инспекция на труда, помагащи на държавите членки да укрепят своя капацитет за превенция, признаването и обезщетяването на професионални заболявания; разработването и популяризирането на практически кодекси и други инструменти; и обединяване на усилията с други институции (напр. СЗО, Международната асоциация по обществено осигуряване (ISSA), Международен комитет за здраве на работното място (ICOH)) за целите на превенцията на професионалните заболявания. За периода 1919–2012 г. МТО е приела 189 конвенции, 5 протокола и 2002 препоръки. Много от тях се отнасят до БЗР.

Предизвикателствата: Много от развиващите се страни не разполагат с ресурси за диагностициране,

признаване и съобщаване за професионални заболявания; ситуацията се усложнява допълнително поради нарастващите миграционни потоци, застаряващата работна сила и ръста на временната заетост. Освен това работниците, заети в МСП и сивата икономика, често остават извън националните системи за БЗР.

Свързаните с условията на труд заболявания са основната свързана с условията на труд причина за смъртните случаи във всички региони на света.

Независимо че заболяванията, причинени от традиционните професионални рискове (напр. пневмокониоза), са все още разпространени в редица държави, в световен план се увеличават новите професионални заболявания, напр. психичните разстройства (стрес, тревожност и депресия) и мускулно-скелетните смущения (МСС), дължащи се на нововъзникващите рискове. Повечето официални статистики обхващат само част от професионалните заболявания. През последните години нараства броят на регистрираните заболявания в редица държави, напр. свързаните със стреса разстройства в Япония и МСЗ в Корея.

Незаразните заболявания, свързани с условията на труд, съставляват около 90% от свързаните с условията на труд заболявания с фатален изход в световен план – раковите заболявания и болестите на кръвоносната система, свързани с работата, са основните причини за смъртните случаи във всички региони.

С цел насочване на политиката и вземане на решения МОТ публикува приблизителни оценки на трудовите наранявания и свързаните с условията на труд заболявания въз основа на съществуващите данни относно трудовите наранявания в избрани държави членки на МОТ и на данни на СЗО относно световното ниво на заболеваемост. o Статистиката от 2010 г. сочи, че трудовите злополуки и свързаните с условията на

труд заболявания водят до над 2,3 милиона смъртни случаи всяка година. Всеки ден умират по 6300 души – трудовите злополуки завършват фатално за близо 1000 души, а свързаните с условията на труд заболявания причиняват смъртта на още около 5400 души. Отчетени са над 313 милиона трудови злополуки с нефатален изход (изискващи най-малко четири дни отсъствие от работа), които водят до нараняване или лошо здраве при близо 860 000 души всеки ден.

o Сред основните икономически загуби за предприятията са загуба на производителност и намалена работоспособност. По приблизителни данни на МОТ загубите възлизат на близо 4% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) или около 2,8 трилиона щатски долара.

Дейности на МОТ: Всеобщият достъп до здравеопазване на достъпни цени с добро качество и

финансова защита в случай на болест, включително финансова защита и сигурност на

(23) Страница на кампанията, съдържаща рекламни материали: http://www.ilo.org/safework/events/meetings/WCMS_204594/lang--en/index.htm.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

9

основните доходи за всички нуждаещи се, е цел, определена в Препоръка № 202 на МОТ относно националните минимални равнища на социална закрила, 2012 г.

Подчертава се значението на службите по трудова медицина. По отношение на здравето на работниците трябва да се гарантират медицинско

наблюдение и мониторинг на експозицията чрез общонационална мрежа за обслужване, като същевременно се въведе национална схема за обезщетяване и се гарантира прилагането ѝ от инспекцията по труда.

Конвенцията и Препоръка № 187 относно рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа са нов вид средство и имат по-скоро насърчителен, отколкото задължителен характер. Те не обхващат дейности на ниво предприятие (добре разгледани в действащите правни актове за БЗР), а се фокусират върху разработването на национална система за БЗР, която включва: законодателство относно БЗР; гарантиране на спазването, включително инспекции; национален тристранен консултативен орган по БЗР; механизми за събиране на данни за БЗР; мрежа за услуги, свързани с БЗР; мрежа за обучение и осведомяване в областта на БЗР; и механизми за насърчаване на сътрудничеството между ръководството и работниците на ниво предприятие.

Изготвеният от МОТ нов списък на професионалните заболявания е преработен през 2010 г.24. За първи път са включени психичните и поведенческите разстройства.

Съвместно със СЗО и други международни организации понастоящем МОТ разработва практически ръководства за идентифициране и признаване на професионални заболявания, включително насоки относно критериите за диагностициране и експозиция на професионални заболявания, както и практически инструменти за превенция, защита и насърчаване на инициативите за по-добро здраве на работното място.

Изготвено е практическо ръководство за регистриране и съобщаване на професионални заболявания с цел да помогне на държавите членки да изградят и подобрят националните си системи. То включва подробни насоки за събирането и анализирането на данни чрез националните системи за наблюдение на заболяванията. В него се разясняват основни принципи (напр. участието на социалните партньори и необходимостта от единна интегрирана система за трудови злополуки и професионални заболявания) и се разглежда икономическото измерение на целенасочените стратегии за превенция, както и нуждата от надеждни данни. Включени са практически примери от добре утвърдени системи, за да се разработят стандартизирани инструменти като отчетни формуляри и системи за кодиране. В ръководството се препоръчва отчетната система да обхваща работници, които често биват изключвани (напр. работниците в малки предприятия, микропредприятия и сивата икономика).

Сред най-новите публикации на МОТ, свързани с превенцията на МСС и стреса на работното място, са „Ергономични контролни пунктове в селското стопанство“ и „Контролни пунктове за превенция на стреса на работно място“.

Предвидени национални дейности:

Изграждане на капацитет за признаване на професионалните заболявания; Подобряване на механизмите за събиране и анализ на данни относно

професионалните заболявания; Сътрудничество със схемите за обезщетяване при трудови наранявания; Включване на превенцията на професионалните заболявания в програмите за

инспекция на БЗР; Подобряване на капацитета за наблюдение на здравето и мониторинг на

експозициите; Актуализиране на националните списъци на професионалните заболявания; и Изграждане на съответната законодателна уредба.

(24) http://www.ilo.org/safework/info/publications/WCMS_125137/lang--en/index.htm.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

10

Неотдавна МОТ актуализира обучителния пакет SOLVE25. В него акцентът се поставя върху включването на инициативи за насърчаване на по-добро здраве на работното място в политиките за БЗР чрез превенция на злоупотребата с наркотици и алкохол, вируса на ХИВ/СПИН, стреса на работното място, насилието на работното място и насърчаването на работна среда без тютюнопушене. В обучителния пакет са предвидени инструменти за действие на ниво предприятие и програма „обучение за обучители“.

Торинският университет (Италия) в сътрудничество с Международния център за обучение към МОТ предлага магистратура по трудова безопасност и здраве, включително дистанционно обучение. Предлага се и учебен курс по национално управление на трудова безопасност и здраве. Друг учебен курс обхваща програмите за трудови наранявания и превенцията на трудови злополуки и професионални заболявания.

Бъдеща работа: През 2014 г. ще се публикува междурегионално проучване на стреса на работното

място в сътрудничество с ICOH. Ще бъдат изготвени насоки за инспекторите по труда относно психосоциалните

рискове на работното място. Те ще включват четири кратки брошури на следните теми: понятието „психосоциални рискове“; приложимо законодателство; активни действия срещу свързания с условията на труд стрес; насилие и тормоз.

6 Дейности на СЗО срещу заболеваемостта На Иван Иванов от СЗО се наложи да отмени участието си. Участниците получиха изложението му във формат „PowerPoint“ и друга документация.

Документацията включваше шест доклада от проучвания на СЗО в областта на професионалната заболеваемост (относно професионалните въздушно преносими частици на работното място26, относно наранявания с остри инструменти27, относно свързани с условията на труд слухови увреждания28, относно сравнителното остойностяване на здравните рискове29, относно канцерогените на работното място30 и относно превенцията на заболяванията чрез здравословна среда31).

7 Инициатива за дейности на SLIC срещу заболявания с дълъг латентен период

Карен Клейтън, председател на работната група „Chemex“ към Комитета на старшите инспектори по труда, представи информация относно инициативата срещу заболяванията с дълъг латентен период. На пленарно заседание, проведено във Вилнюс през ноември 2013 г., SLIC приема предложения за прилагането на съвместен подход към заболяванията с дълъг латентен период. През май 2014 г. в Атина SLIC решава да насочи усилията си към респирабилния силициев диоксид (РСД). Възможно е на по-късен етап да се добави още една тематична област (най-вероятно пари при заваряване). Работната група „Chemex“ към SLIC ще ръководи тази дейност в сътрудничество с работна група „Изпълнение“. SLIC се надява да подобри превенцията на професионалните заболявания в държавите членки на ЕС чрез:

по-голям достъп до механизми за запознаване с успешните подходи, прилагани от националните инспекции по труда и техните партньорски организации;

(25) http://www.ilo.org/safework/info/instr/WCMS_178438/lang--en/index.htm. (26) http://www.who.int/quantifying_ehimpacts/publications/9241591862/en/. (27) http://www.who.int/quantifying_ehimpacts/publications/ebd11/en/. (28) http://www.who.int/quantifying_ehimpacts/publications/9241591927/en/. (29) http://www.who.int/occupational_health/publications/quantification/en/. (30) http://www.who.int/quantifying_ehimpacts/publications/9241591471/en/. (31) http://www.who.int/quantifying_ehimpacts/publications/preventingdisease/en/.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

11

лесно използваеми механизми за обмен на знания, които предоставят достъп до обменената информация и позволяват търсене в нея;

потенциал за оказване на влияние върху осигуряването на стандарти за машините и/или върху дизайна на съоръженията; и

потенциал за съвместен проект за разработване на определен подход или продукт.

Много е важно инспекторите да бъдат подпомогнати за подобряване на спазването на изискванията в законодателството и контрола на риска, като по този начин се намали излагането на рискове чрез насърчаването на устойчива промяна в поведенческите навици на работодатели и работници.

Това включва осигуряване на подходящи насоки и обучения за инспекторите с оглед подобряване на защитата срещу рисковете, произтичащи от експозицията на силициев диоксид на работното място, както и за подобряване на спазването на изискванията в законодателството и дизайна на работните процеси и съоръжения. Основната нужда се свежда до това, общопрофилираните инспектори да придобият увереност, че могат да се занимават с въпроси, отнасящи се до праха от РСД. Акцентът трябва да се постави върху контрола на експозициите, като се следва подход „хигиена без цифри“. Оценката на риска трябва да се извършва само с цел определяне на контролните механизми, които да бъдат проследявани, а не като „краен резултат“; и следователно да се избягват ненужните измервания. На много работни места адекватният контрол зависи основно от съоръженията за респираторна защита и локалната вентилация на изгорели газове. Фокусът вероятно ще бъде поставен върху строителството, като се използва работата на Европейската мрежа за силициев диоксид (NEPSI)32 в подкрепа на дейностите в други отрасли.

Работната група ще изготви кратки брошури с насоки за инспекторите (а не учебници, които ще останат непрочетени!) и вероятно основополагащ документ с комплексна обща информация, включително убедителни факти под надслов „Защо РСД?“. Броят на брошурите тепърва ще бъде уточнен, като целта е да се обхванат общите проблеми от гледна точка на инспектора. Най-вероятно ще се използват много изображения, за да се привлече вниманието на читателя и да се онагледи „доброто“ и „лошото“. Брошурите с насоки трябва да включват също описание на случаи, с разходно остойностяване, и да са придружени от обучителни материали за инспекторите.

В ход е обсъждане на евентуално задължителна гранична стойност на професионална експозиция на равнище ЕС (0,1 mg/m3). Сред засегнатите икономически дейности и отрасли са строителство, каменоломни, каменоделство, тухларни и леярни. Нововъзникващите рискове, свързани с новите материали и работни процеси, включват експозиция на силициев диоксид при рязането на изкуствен камък и почистването на покриви и излагането на дърводелците на композитни материали.

Значителната експозиция на РСД може да доведе до силикоза или ХОББ, а тежката и продължителна експозиция — до рак на белите дробове.

Нашата визия е да „направим мерките за противодействие на РСД толкова често явление, колкото предпазните каски на строителните обекти“.

В дългосрочен план може да се обхванат други теми; предвижда се също кампания, която още не е съгласувана на пленарно заседание на SLIC.

(32) NEPSI e сформирана от отраслови сдружения в ЕС, които са подписали споразумението за социален диалог

(Споразумение за здравословни условия на труд чрез спазване на добрите практики при обработка и използване на кристален силициев диоксид и продукти, съдържащи кристален силициев диоксид) на 25 април 2006 г., представляващо 15 промишлени отрасъла и над 2 милиона работници. Първоначално подписалите споразумението 17 организации представляват следните отрасли — агрегати, цимент, керамика, леярство, фибростъкло, специално стъкло, амбалажно стъкло, плоско стъкло, промишлени минерали, минерална вата, естествени камъни, минно дело, хоросан и предварително излят бетон. Прилагането на споразумението и добрите практики се проследяват; на всеки две години се изготвя обобщен доклад, чиято цел е да информира Европейската комисия, държавите членки и органите, отговорни за здравето и безопасността относно изпълнението на споразумението. Вж. http://www.nepsi.eu/.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

12

Работата в посока обмен на знания включва създаването на CIRCA-BC — пространство за общност по интереси към SLIC в областта на дългия период на латентност (SLIC LLIC) — на вътрешната страница на Комисията. Първоначално създадените папки (пространства) съдържат документи на работната група, насоки за инспекторите и друга полезна информация. Към момента достъпът е ограничен до „Chemex“ и нейната подгрупа.

Следващата стъпка е подгрупата да осъществи контакт с NEPSI, за да добие по-комплексна представа за общия профил и видовете чувствителност, и да започне да обменя информация, свързана с инспекциите по труда, чрез CIRCA-BC LLIC.

Понастоящем се изготвя кратък доклад за пленарното заседание на SLIC, проведено в Рим през ноември 2014 г.

Групата обмисля също да покани представител на EU-OSHA, който да допринесе за разпространяването на информация и комуникациите с опит и експертни познания.

8 Гледните точки на SCOEL Професор Лен Леви от Кранфийлдския университет, заместник-председател на Научния комитет за граничните стойности на професионална експозиция към Европейската комисия (SCOEL)33, разясни ролята на SCOEL за превенцията на лошото здраве поради експозиция на химикали. Комитетът предоставя на Комисията становища по всички въпроси, свързани с токсикологичната оценка на химикалите с оглед на тяхното въздействие върху здравето на работниците и препоръчва гранични стойности на професионална експозиция въз основа на научни данни за вещества, които са определени като приоритетни от Комисията (ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“). За целта Комитетът изготвя научни препоръки за нуждите на Комисията, които се използват в подкрепа на регулаторните предложения относно граничните стойности на професионална експозиция за химикалите на работното място. Проектите за препоръки на SCOEL се подлагат на обсъждане от заинтересованите страни, което способства за представянето на съобразени със здравето научни коментари и други данни. Понастоящем в състава на SCOEL влизат 21 независими експерти, които са избрани от DG EMPL и които имат научни познания и опит в различни области. Освен това има наблюдатели от държавите от ЕАСТ.

Директива 98/24/EO на Съвета за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (Директивата относно химичните агенти) предвижда индикативни и задължителни гранични стойности на професионална експозиция и биологични гранични стойности при по-обща рамка на управление на риска. Съгласно тази директива са разработени редица списъци на индикативните гранични стойности на професионална експозиция (IOELV)34 (Директиви 2000/39/ЕО, 2006/15/ЕО и 2009/161/ЕО). В ход е работата по определяне на веществата кандидати за четвъртия списък на IOELV.

В допълнение към това, Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (Директивата относно канцерогенните и мутагенните вещества) урежда процедурата за определяне на граничните стойности за онези канцерогени и мутагени, за които това е възможно.

SCOEL е разработил също процедури за оценка на различните въздействия (напр. процедура за оценка на невроповеденческите въздействия).

Препоръките, които се основават на определеното от SCOEL критично въздействие, може да включват концентрациите във въздуха (части на милион, mg/m3), усреднени за осемчасов период, при хронични въздействия и краткосрочни гранични стойности на експозицията (15 минути) и при остри въздействия; биологични гранични стойности (по целесъобразност); оценка

(33) Вж. http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=148&langId=en&intPageId=684. (34) IOELV се определят въз основа на връзката между въздействието на опасните химични агенти върху здравето и

нивото на професионалната експозиция чрез независима научна оценка на наличните най-актуални данни.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

13

на канцерогенността (по целесъобразност); както и допълнителни бележки относно кожната абсорбция, респираторните сенсибилизатори и въздействието на смесите в комбинация с шум.

Всяко вещество се оценява по обща процедура35, като се прилагат основните принципи, определени в методологията (последно актуализирана на 7 юни 2013 г.).

Когато според преценката на SCOEL надеждно може да се установи най-високото ниво на експозиция, при което човек може да е уверен, че няма да има неблагоприятни ефекти върху здравето, препоръките на SCOEL са предложени на държавите членки от Комисията като потенциални IOELV.

Определяне на граничните стойности на професионална експозиция:

SCOEL оценява всяко вещество, като използва най-добрите налични научни данни (всички остри и хронични въздействия). След това Комитетът изготвя проект на препоръка (SCOEL/SUM) и я представя на DG EMPL.

DG EMPL започва шестмесечен период на външна обществена консултация с националните центрове за контакт (около 40), за да получи коментари единствено по отношение на научните аспекти (а не по отношение на спазването или социално-икономическите въпроси).

SCOEL взема предвид всички коментари и нови данни, при необходимост изменя проекта и приема препоръката.

DG EMPL приема окончателната препоръка на SCOEL и я публикува. DG EMPL се консултира с Работната група по химикалите към ACSH и с други

компетентни генерални дирекции.

Всички документи, включително дневният ред и протоколите от срещите, както и документацията относно окончателните критерии, могат да се намерят на уебсайта на Комисията36.

Когато не може надеждно да се установи ниво на експозицията, което е „без въздействие“, SCOEL е помолен да се опита да прецени риска от неблагоприятно въздействие върху здравето при определени нива на експозиция. Комисията взема предвид тези възгледи при разработването на предложения за задължителни гранични стойности на професионална експозиция (BOELV).

При определени обстоятелства биологичният мониторинг има предимства пред мониторинга на въздуха при оценката на риска за здравето, например за вещества със значителна степен на кожна абсорбция. При такива съединения биологичният мониторинг може да е за предпочитане, ако съществуват подходящи методи. SCOEL преценява дали има нужда да се препоръча биологичен мониторинг за определени вещества на индивидуален принцип за всеки отделен случай, като препоръчва биологични стойности въз основа на наличните към момента актуални научни данни.

Въпроси за обсъждане:

Важно е да се има предвид, че препоръките за гранични стойности на професионална експозиция на SCOEL по принцип са по-ниски от установените в държавите членки стойности (намаляване на експозицията на работниците в ЕС).

Очертават се трудности при обсъждането на IOELV/BOELV спрямо получените недействащи дози/концентрации (DNEL)/определените минимални нива на въздействие (DMEL) (от процеса по REACH); провеждат се съвместни срещи. Все повече се подобряват отношенията с Европейската агенция по химикали (ECHA), Работната група по химикалите към ACSH и други заинтересовани страни. Въпреки това достъпът до

(35) Научен комитет за граничните стойности на професионална експозиция към Европейската комисия (SCOEL),

„Методология за извеждане на граничните стойности на професионална експозиция“, Основна документация (версия 7), юни 2013 г. Достъпно на:

http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=4526&langId=en. (36) http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=148&langId=en&intPageId=684.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

14

информация за REACH още е ограничен, особено когато такава информация е собственост на дружествата и не фигурира в изследванията.

SCOEL трябва да се ангажира с по-целенасочено определяне на веществата, пораждащи най-голямо безпокойство, и да гарантира, че DG EMPL разглежда с приоритет химичните вещества, пораждащи най-голямо действително безпокойство (брой на изложените лица, токсичност и т.н.). Очаква се новите проучвания на DG EMPL във връзка със създаването на база данни за експозицията37 да допринесат за изграждането на по-добра база от знания.

Знаем ли дали граничните стойности на професионална експозиция се спазват в държавите членки? Това попада в компетентността на SLIC.

Във втората част от срещата бяха представени четири изложения по конкретни научни теми. Лекторите бяха научни изследователи и представители на инспекторатите по труда.

9 Нови техники за проследяване на нововъзникващи заболявания, свързани с условията на труд – системи за известяване на опасни събития и системи за предупреждение

В началото на изложението си Винсент Бонетер от мрежата „Modernet“ посочи редица примери за идентифициране на свързани с условията на труд заболявания чрез клинични наблюдения през последните 30 години (напр. синдром на Ардистил, облитериращ бронхиолит при работниците в заводи за пуканки и други работници от хранително-вкусовата промишленост, както и прогресивна възпалителна невропатия сред работниците в кланици за свине. Основната цел на „Modernet“ е да се създаде „информационна мрежа“, като се изградят съоръжения за обмен на знания за нови техники за подобряване на информацията относно тенденциите при професионалните заболявания (т.е. обвързване на документи, проучвания), относно по-бързото установяване и потвърждаване на новите рискове за БЗР (извличане на данни, докладване от страна на работниците) и относно използването на модерни техники за обсъждане и разпространение на информация до всички заинтересовани страни (платформи, социални медии).

Акцентът в изложението на г-н Бонетер беше поставен върху изработването на национален подход към опасните събития, френската база данни „RNV3P“ и инициативата на „Modernet“38 на равнище ЕС.

Френската национална мрежа за мониторинг и превенция на професионалните заболявания (RNV3P) е мрежа за професионално здраве, състояща се от 32 консултативни центъра по професионални заболявания (Centres de consultation de pathologie professionnelle) и образцови служби по трудова медицина. Тези центрове обединяват събраните справочни данни (съхранявани анонимно) в обща национална база данни относно свързаните с условията на труд заболявания. Случаите се вписват в уеб базирана информационна система с кодирани променливи (демографски данни за пациентите, заболяване (МКБ-10), сектор на стопанска дейност и професия (т.е. професия (код по ISCO)), сектор на дейност (код по NAF39), експозиция (съгласно определен френски информационен източник), определяне на причинител, дружество, какъв лекар е дал направление на пациента). Експертите към мрежата, установени в различни университетски болници, изследват заболяванията и при нужда ги отнасят към причинител, свързан с трудовата дейност (тази „експертна“ оценка (на причинно-следствената връзка) също се вписва в базата данни). Сътрудниците включват епидемиолози, лекари, служители в здравни агенции и онколози. Регистрирани са над 200 000 консултации, като всяка година се добавят по още 15 000.

(37) Покана за участие в търг VT/2013/079. Поръчка за услуги за създаване на база данни и разработване на модел за

оценка на професионалната експозиция за списък с опасни химикали в държавите-членки на Европейския съюз и в държавите от ЕАСТ/ЕИП; техническо описание. Достъпно на:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=624&langId=en&callId=396&furtherCalls=yes. (38) http://www.costmodernet.org/; http://www.cost.eu/domains_actions/isch/Actions/IS1002. (39) „NAF“ означава „Nomenclature des Activités Françaises“ (Официален регистър на търговските клонове във

Франция).

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

15

Създават се хипотези относно нововъзникващите заболявания чрез статистически методи, използвани в проследяването на лекарствената безопасност, и чрез моделиране на експозом40 с цел анализ на множествени експозиции. Използваната в проследяването на лекарствената безопасност метрика за непропорционалност помага за установяване и извеждане на преден план на сходни случаи, съобщавани само няколко пъти, при това от различни лекари (ранна идентификация).

Клиничният подход към опасните събития (съобщаване на случаи) се допълва от подход за извличане на данни въз основа на комбинирането по двойки (заболяване x експозиция) или нови тройки (заболяване x причинител x условия на експозицията) и на сравняването с външни информационни източници (външно съотнасяне към причинител), напр. публикувани статии и т.н. Тези двойки или тройки се анализират чрез алгоритъм в условията на триизмерност, като се дава „оценка на неотложността“. За всеки отделен случай най-напред се изчисляват променливите „сериозност на случая“ и „отговорност/определяне на причинител“ (връзка с условията на труд/вътрешно определяне на причинител = вероятна отговорност за случаите на експозиция), като за целта се използват предварително определени скали. Тези две променливи се използват, за да се даде оценка на всеки случай. Отговорността има по-висока относителна тежест от сериозността. Третото измерение, което се взема предвид, е колко пъти е възникнала дадена двойка или тройка (броят на докладваните сходни случаи).

Определени са пет категории случаи: изключени, съмнителни, възможни, вероятни и много вероятни. В зависимост от дадената оценка се определят различни нива на действие (от обмен на данни в рамките на мрежата до отправянето на предупреждение и оповестяване).

Френската агенция по храните, околната среда и професионалното здраве и безопасност (ANSES) управлява мрежата от юли 2010 г. Нейната мисия е да координира дейностите със здравно-осигурителните фондове за работниците на трудов договор и селскостопанските работници, Френския институт за наблюдение на общественото здраве (InVS) и Френската асоциация по трудова медицина (SFMT).

Основните цели на RNV3P са:

усъвършенстване и хармонизиране на практиките за диагностициране на свързаните с условията на труд заболявания;

определяне на нововъзникващите и повторно възникващите рискове за професионалното здраве;

определяне и описване на излагащите на риск трудови ситуации във Франция; насочване на избора по отношение на оценката на риска и превенцията – на работното

място и на регионално и национално равнище – и стимулиране на изследванията; и осигуряване на платформа за диалог между клиницистите и другите здравни

специалисти.

Между подхода на „Modernet“ и „RNV3P“ има сходства.

Тяхната система за клинично наблюдение на опасни събития – проектът „OccWatch“ предвижда следните стъпки:

ОБХВАЩАНЕ на доклади за случаи на потенциално нови заболявания, свързани с условията на труд;

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И АНАЛИЗ на значението на клинични сигнали, оспорване на диагнози, експозиция, наличие на връзка с условията на труд, хипотези относно причинителите, физиопатология и въпроси, свързани с превенцията; търсене на подобни случаи;

ОБОБЩАВАНЕ: изготвяне на експертно становище, по възможност в срок от два месеца след оповестяването на съответния случай; изготвяне на заключение относно медицинските данни – като преди това се включи информация относно оценката на риска (евентуално засегната от експозицията популация, степен на сериозност) – и внасяне на предложения за действия, които да бъдат предприети, ако е необходимо;

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ (към момента не се прилага): евентуално разпространение на експертните познания до компетентните институции като национални агенции и EU-OSHA

(40) Понятието „експозом“ се определи като единицата, измерваща всички експозиции на даден индивид през целия

му живот и връзката на тези експозиции със здравето.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

16

(институциите могат да решат да отправят предупреждения, да се предприемат конкретни действия и т.н.)

Допълнителните стъпки включват извличане на данни в свързани бази данни, обвързването на тези данни със знанията за качествените зависимости структура — активност (QSAR)41 (по-конкретно във връзка с астмата) и прилагането на техники за извличане на данни от текстове.

Подходът на „Modernet“ способства за подобряването на валидността чрез обмена на знания между държавите и институциите и увеличаването на броя на случаите, от които може да се почерпи информация относно все още неидентифицираните взаимовръзки между експозиция и въздействие. Освен това така се осигурява възможност за коригиране на данните, както стана ясно от случаите на дактилоскописти, развили рядко заболяване, свързано с експозиция на цианоакрилат, но погрешно отдадено на алуминиев прах в два от случаите.

Националните системи за опасни събития със сходни подходи, включени в мрежата „Modernet“, са: френската мрежа RNV3P; Програмата за наблюдение „THOR“ на Обединеното кралство, която се основава на докладите на лекари специалисти (бившата програма „SWORD“) и на общопрактикуващи лекари („THOR-GP“) плюс една програма за всякакви свързани с условията на труд заболявания, към които има интерес, включително нововъзникващите („THOR-EXTRA“); италианската мрежа „MALPROF“ (база данни на INAIL); и други бази данни, в които може да се търси информация с цел сигнализиране или потвърждаване на сигнали (напр. базата данни IDEWE на Белгия). Белгия и Холандия понастоящем разработват система за клинични наблюдения (SIGNAAL) въз основа на устройството на OccWatch (докладчици са лекарите по трудова медицина), чрез която най-напред да се категоризират и разследват случаите на национално равнище.

Заключения Проследяването на нововъзникващите заболявания, свързани с условията на труд, е обществено предизвикателство; случаите се установяват трудно, а двата представени тук примера са свързани с доброволчески програми, т.е. напредъкът е бавен.

Системите за опасни събития имат за цел да улеснят навременното предприемане на подходящи действия посредством „подход, изхождащ от заболяванията преди всичко останало“, който допълва „подхода, изхождащ от рисковете преди всичко останало“, следван например от Европейската обсерватория на риска към EU-OSHA (рискове, определени a priori въз основа на експертна насоченост).

Ефективността на подхода към опасните събития зависи от много фактори, някои от които са:

Определянето на групи (важен елемент, който трябва да се изследва, е наличието на връзка с условията на труд);

Връзката между заболяването и работата, която се доказва по-лесно в случаите на остра токсичност (дерматит, изгаряния и т.н.) и имуноалергични заболявания;

Познаването на дела на риска, свързван с предполагаемата професионална експозиция, и честотата на експозиция на други рискови фактори за заболяването; и най-вече

Събирането на случаи от експерти, които са способни да оценят достоверността на връзката с условията на труд. Следователно е много важно да се повиши осведомеността сред общопрактикуващите лекари и специалистите и те да бъдат насърчени да дават вторични направления към специалистите по професионално здраве.

(41) Моделите „QSAR“ представляват модели за регресия или класификация, използвани в химията, биологичните

науки и техниката. В моделите „QSAR“ независимите променливи се състоят от физико-химични свойства или теоретични молекулярни описателни характеристики на химикалите; зависимата променлива в „QSAR“ може да бъде дадена биологична активност на химикалите. Чрез моделите „QSAR“ най-напред се обобщава предполагаемата връзка между химическата структура и биологическата активност в масив от данни за химикалите. На следващо място чрез моделите „QSAR“ се предсказва активността на нови химикали.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

17

Има нужда от повсеместно сътрудничество на равнище ЕС за изграждането (по възможност) на общоевропейска система за разкриване на потенциално нови заболявания, свързани с условията на труд, за обмен на експертни познания и за противодействие срещу тях. Основополагащият регламент на Европейския орган за безопасност на храните включва член 34 относно определянето на нововъзникващите рискове. Тази разпоредба може да послужи като пример за създаването на специално звено с човешки ресурси (звено по нововъзникващи рискове — „Emrisk“), което да разчита на експертни групи и на интегрирани процеси за разкриване, експертна оценка и обобщаване на доказателства — по този начин може да се надгради върху френския национален опит и OccWatch.

10 Половото измерение при оценките на нивото на заболеваемост – психично здраве и сърдечно-съдови заболявания

Тула Оксанен от Финландския институт по професионално здраве (FIOH) обобщава резултатите от няколко проучвания, разглеждащи социално-икономическия статус и факторите, свързани с организацията на труда, и тяхното въздействие в посока развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет, хипертония и психични разстройства, както и взаимовръзките с отсъствието по болест и ранното пенсиониране. Разгледаните параметри включват също възраст и пол, професия, контекст въздействие на несвързани с условията на труд фактори.

Въз основа на Проучването на глобалното ниво на заболеваемост — 2010 г. (GBD 2010)42 и концепцията „ГЖСЗ“ (години живот след заболяване)43 може да се посочи, че основните разлики между мъжете и жените се свеждат до по-голямото разпространение на психични разстройства, диабет и МСС и по-ниското разпространение на транспортни наранявания и сърдечно-съдови заболявания сред жените в трудоспособна възраст. Като цяло глобалното ниво на заболеваемост продължава да се измества от заразните към незаразните болести и от преждевременна смърт към живот след заболяване.

Някои психични заболявания възникват на много по-ранна възраст от средната трудоспособна възраст според резултатите от представително проучване сред американските граждани, включващо лично анкетиране на домакинствата44. Средната възраст при възникване на заболяването е много по-ранна за страховите неврози (11 години) и за разстройствата на контрола върху импулсите (11 години), отколкото за злоупотребата с наркотични вещества (20 години) и за афективни разстройства (30 години). Половината от всички случаи на психични заболявания, протичащи през целия живот, се развиват преди навършването на 14 години, а три четвърти от тях — преди 24-годишна възраст. От друга страна, половината от всички случаи могат да бъдат свързани или да се влошат поради трудови обстоятелства и засягат хора в трудоспособна възраст. Проучването на финландския публичен сектор сравнява факторите, свързани с организацията на труда, и тяхното въздействие върху различни групи работници в публичния сектор: лекари, преподаватели, специално подготвени учители, социални работници, медицински сестри, нелицензирани медицински сестри и хигиенисти. То обхваща 10 общини и 21 болници във Финландия. Чрез няколко анкети са събрани данни, които след това са обвързани с данните в регистрите на работодателите относно трудовите договори, отсъствието по болест и характеристиките на работното място. Свързаните данни от националните здравни регистри

(42) C.J.L. Murray и колектив, „Години живот след заболяване (ГЖСЗ) за 291 заболявания и наранявания в 21 региона,

1990–2010 г. — систематичен анализ за Проучването на глобалното ниво на заболеваемост – 2010 г.“, The Lancet, 2012 г., том 380, бр. 9859, стр. 2197–2223. „GBD 2010“ има за цел да се синтезират наличните данни относно епидемиологията на всички сериозни заболявания и наранявания, за да се представи комплексна и съпоставима оценка на мащаба на 291 заболявания и наранявания и свързаните с тях медицински усложнения през 1990 г., 2005 г. и 2010 г.

(43) Понятието „ГЖСЗ“ е абсолютна величина, измерваща загубата на здраве; тя измерва колко години живот в добро здраве са загубени поради смърт или заболяване или увреждане с нефатален изход. ГЖСЗ отразяват броя на лицата, които са заболели или починали във всяка група възраст–пол и по местоположение. Големината и състава на популацията влияят върху броя ГЖСЗ в дадена популация.

(44) R.C. Kessler и колектив, „Разпределение някога през живота и разпределение по възраст на поява на състоянието при психични заболявания по DSM-IV, в Националното проучване на коморбидността“, Архиви по обща психиатрия, 2005, том 62, бр. 6, стр. 593–602.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

18

включват: обезщетения, изплащани за тежки и хронични заболявания; годишен брой на рецептите за лекарства; отсъствие по болест и съответните диагнози; предвидена рехабилитация; ранно пенсиониране и съответните диагнози; обща смътност и смъртност по конкретни причинители; и дати на хоспитализации и съответните диагнози от болничните регистри за изписване. Повторните измервания, обхващащи продължителен период от време, позволяват установяването на дългосрочното въздействие върху здравето при отделните лица.

Изтъкнати са някои от разликите между професиите:

Експозиция:

Съобщават се ниска степен на автономност и високи изисквания, особено от хигиенистите и нелицензираните медицински сестри, попадащи в по-ниския диапазон на социално-икономическата скала.

Медицинските сестри и социалните работници съобщават за организационна несправедливост.

Една трета от участниците в проучването (най-вече социалните работници) съобщават за прекомерна работна натовареност.

Съобщава се за наличието на дисбаланс между усилията и удовлетвореността от работата, особено сред социалните работници, като съотношението намалява във времето.

Отчетенa e високa удовлетвореност от работата, особено сред медицинските сестри, учителите и лекарите, попадащи във високия диапазон на социално-икономическата скала.

Наблюдаваните въздействия върху здравето са обвързани с различните характеристики на организацията на труда и физиологичните причинители на стрес:

С изключение на социалните работници всички, при които са отчетени високи нива на много от стресовите фактори, споделят, че ще продължат да работят до пенсиониране. Психичните заболявания като причина за отсъствието по болест също са силно разпространени сред социалните работници.

Дисбалансът между усилия и удовлетвореност е определен като рисков фактор що се отнася до пенсиите за инвалидност и следователно е проблем, особено за социалните работници.

МСС са по-съществен фактор при хигиенистите и нелицензираните медицински сестри – професии, характеризиращи се с по-висока степен на физическо натоварване.

Отсъствията по болест са най-много в ниския диапазон на социално-икономическата скала – сред хигиенистите (около 30 дни годишно) и медицинските сестри – и най-малко сред лекарите (около 9 дни годишно) и преподавателите.

Проучването доказва, че когато се оценява въздействието върху здравето на факторите, свързани с организацията на труда, трябва да се отчитат не само специфичните условия на организация на труда, но и социално-икономическите фактори. Различните модели на причинители на стрес, комбинирани с определена социално-икономическа ситуация, може да породят различни последици (от продължителен болничен до ранно пенсиониране). Групата по проучването използва също Проучването на финландския публичен сектор, за да изследва риска от хипертония като функция на социалния капитал на работното място (мрежите, ведно със споделените норми, ценности и разбирания, които улесняват сътрудничеството в рамките на дадена група или между отделни групи). Предвид обстоятелството, че работното място е все по-важен източник на социални връзки и мрежи, проучванията относно социалния капитал на работното място са изключително актуални. Проучването установява, че при мъжете, които работят в звена, характеризиращи се с нисък социален капитал на работното място, има 40–60% по-голяма вероятност да развият хронична хипертония, отчасти дължаща се на нездравословния начин на живот. Седемнадесет европейски кохортни проучвания от Финландия, Швеция, Дания, Германия, Белгия, Франция и Обединеното кралство (n = 160000) са включени в проект „IPD-Work“ (мета анализ на данни за отделни участници от популации в трудоспособна възраст), който има за цел да се събере надеждна информация относно въздействието на психосоциалните фактори, свързани с условията на труд, върху хроничните заболявания, инвалидизацията и смъртността при определени групи работници (напр. при работници, извършващи нископлатен труд, или

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

19

работници с вече съществуващи заболявания). В проучването е установено, че връзката между напрежението на работното място и исхемичната болест на сърцето е значима и много сходна при мъжете и жените – на възраст както под, така и над 50 години и на всички равнища на социално-икономически статус45.

В друго проучване от типа „IPD“ се установява връзка между съобщаваната от засегнатото лице несигурност на работното място и леко завишения риск от исхемична болест на сърцето. Рискът отчасти се дължи на по-нисък социално-икономически статус. Няма обективни данни за наличието на съществени разлики в тази взаимовръзка между мъжете и жените46.

Преглед47 на въздействието от дългото работно време върху диабет тип 2 сочи, че при работниците, упражняващи професии с нисък социално-икономически статус (напр. физически труд) с работно време от 55 или повече часа седмично, има 30% по-голяма вероятност да развият диабет тип 2 в сравнение с работниците, полагащи труд 35–40 часа седмично. Данните обхващат 222 120 мъже и жени от САЩ, Европа, Япония и Австралия, следени в продължение на около 7,6 години. Взаимовръзката в групата с нисък социално-икономически статус не се изменя особено при отчитане на факторите възраст, пол, наднормено тегло и физическа активност и се запазва дори след изключване на работниците, трудещи се на смени.

„Здраве 2000“ – проведено във Финландия здравно събеседване/анкета – изучава влиянието на несвързаните и свързаните с условията на труд рискови фактори върху връзката между доходите и депресиите и страховите неврози сред работещото население48. Неблагоприятни житейски събития, финансовите затруднения и психосоциалният житейски стрес се нареждат сред факторите, които имат доказана роля при разясняването на социалния градиент в психичното здраве. От свързаните с условията на труд фактори, психосоциалният стрес на работното място се посочва като фактор, вещаещ психични проблеми. Проучването установява, че ниските доходи са свързани с чести психични разстройства сред работещото население. Комбинациите от свързани с условията на труд фактори и ниски доходи сред мъжете и несвързаните с условията на труд фактори и ниски доходи сред жените допринасят за социално-икономическите разлики в психичното здраве. Следователно, свързаните и несвързаните с условията на труд фактори трябва да се вземат предвид при разработването на политики за намаляване на социално-икономическите разлики в психичното здраве.

Друго проучване сред преподаватели49 от различна работна и житейска среда сочи, че работата и животът в неблагоприятен от социално-икономическа гледна точка квартал са свързани с увеличена вероятност от болнични сред жените преподаватели.

Финландско проучване разглежда факторите, които карат работниците да удължават своята работна заетост с повече от 6 месеца от датата, на която имат право да се пенсионират, и установява, че доброто психично здраве в комбинация с възможността за контрол върху работното време са основни фактори за удължаване на заетостта до по-напреднала възраст. Освен това засиленият контрол върху работното време може да насърчи участието в професионалния живот, независимо от хроничните соматични заболявания на служителите. Тези констатации са нови, но ако се докаже наличието на причинно-следствена връзка, в политиките за насърчаване на участието в професионалния живот сред по-възрастните служители трябва де се включат мерки за подобряване на психичното здраве, както и на потенциала на по-възрастните служители да оказват влияние върху работното си време.

(45) M. Kivimäki и колектив, „Напрежението на работното място като рисков фактор за появата на исхемична болест на

сърцето – колективен метаанализ на данни за отделни участници“, The Lancet. Октомври 2012 г.; том 380, бр. 9852, стр. 1491–1497.

(46) M. Virtanen и колектив, „Усещането за несигурност на работното място като рисков фактор за появата на исхемична болест – систематичен прегледи метаанализ, BMJ. 2013 г., том 8; бр. 347:f4746.

(47) M. Kivimäki и колектив, „Дългото работно време, социално-икономическият статус и рискът от диабет тип 2 – метаанализ на публикувани и непубликувани данни от 222 120 души, Lancet Diabetes Endocrinol, 2014 г., Предварителна публикация онлайн, 25 септември 2014 г.

(48) M. Virtanen и колектив, „Влиянието на несвързаните и свързаните с условията на труд рискови фактори върху приходите и психичните заболявания при работещото население – Проучване „Здраве 2000“. Occupational and Environmental Medicine, 2008 г.; 65(3), стр.171-178.

(49) M. Virtanen и колектив, „Неблагоприятното местонахождение на училището като прогнозен фактор за дългосрочни отпуски по болест сред преподавателите — проспективно кохортно проучване“. American Journal of Epidemiology, 2010 г.:7(171):785-92.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

20

11 Как да се преборим с професионалните заболявания – сътрудничество за реални резултати

Карън Клейтън, директор на отдел „Здравни рискове, свързани с дългия период на латентност“ на Службата по здраве и безопасност на Обединеното кралство (HSE), представи актуалните приоритети на службата в областта на професионалните заболявания – превенцията на раковите и респираторните заболявания.

През 2005 г. HSE възлага извършването на проучване на заболеваемостта от рак50 с цел изготвяне на актуална оценка на настоящото ниво на свързаните с работата ракови заболявания, дължащи се на експозиция на причиняващи рак агенти, настъпила в миналото, и изследване на бъдещото ниво на заболеваемост от рак, обусловена от работата. Извършената работа улеснява HSE в определянето на приоритети за бъдещето и същевременно хвърля светлина върху промишлените отрасли, силата на доказателствата за причинно-следствените връзки, оценките на бъдещото ниво на заболеваемост от рак, броят на потенциално изложените на риск работници и вероятността от успешна намеса. Актуалните приоритети на HSE са:

азбест работа на смени респирабилен силициев диоксид заваряване боядисване отработени газове на дизелови двигатели слънчева радиация полициклични ароматни въглеводороди (въглищни катрани и борови смоли) тетрахлоретилен радон.

Свързаните с условията на труд респираторни заболявания обхващат различни болести, причинени от прах, изпарения и газове. С най-високо разпространение са ХОББ, астма и силикоза.

Много са промишлените отрасли и дейностите на работното място, характеризиращи се с висок брой на случаите на респираторни заболявания – строителство, леярство, заваряване, каменоломни, селско стопанство, прахово боядисване на автомобили и пекарство.

Проведено през март 2013 г. мероприятие (под надслов „Да се преборим с професионалните заболявания – разработване на нови подходи“) има за цел да насърчи останалите да работят съвместно със и чрез посредничеството на HSE, по линия на отраслови стратегии и програми за инспекция/задължително изпълнение. Акцентът се поставя върху спазването на законодателството чрез подпомагане прилагането на основани на обективни данни мерки за целенасочена намеса във високорискови области.

Прибягва се до комбинация от различни мерки за намеса и ресурси, за да се противодейства на всеки от приоритетните агенти/професии, като понастоящем се обсъждат възможностите за бъдещи икономически обосновани дейности. Стопанските отрасли ще получат пакет инструменти и информация, които ще ги напътстват и ръководят при разработването и прилагането на собствени мерки срещу професионалните заболявания.

Основен елемент от новата кампания на HSE, наречена „Внимание, азбест!“, е безплатното уеб приложение за телефони, таблети и преносими компютри, което помага на майсторите да определят къде могат да влязат в контакт с азбест на работното им място. Освен това приложението им оказва индивидуална помощ за преодоляване на рисковете. Също така чрез търговеца на строителни консумативи TradePoint51 се

(50) Rushton, L., Hutchings, S., Fortunato, L., Young, C., Evans, G., Brown, T., Bevan, R., Slack, R., Holmes, P., Bagga, S.,

Cherrie, J.W. & van Tongeren, M., „Ниво на свързаната с условията на труд ракова заболеваемост във Великобритания“, Br J Cancer 107, 2012 г., стр.3–7. Достъпно на:

http://www.nature.com/bjc/journal/v107/n1s/full/bjc2012112a.html; http://www.hse.gov.uk/cancer/research.htm. (51) За повече информация вж. https://sm.britsafe.org/hse-launches-new-asbestos-behaviour-change-

campaign#sthash.GeEncw6e.dpuf.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

21

разпространяват безплатни пакети за безопасна работа с азбест. Свързаните с азбест заболявания са причина за около 4500 смъртни случая годишно и продължават да заемат водещо място като най-големия причинител на свързани с условията на труд смъртни случаи (20 майстора умират от свързано с азбест заболяване всяка седмица).

Азбестовите минерали амозит и крокидолит, познати още като съответно кафяв и син азбест, са забранени през 1985 г., а хризотилът или т.нар. бял азбест — през 2000 г. Независимо от това ново проучване сочи, че е възможно строителните работници, дърводелците, бояджиите и декораторите да влязат в контакт с азбест до 100 пъти годишно.

Изложени на най-голям риск са работниците, които редовно работят по корпуса на сгради (което поражда риск от експозиция на азбест) — с други думи това са майсторите, работещи по малки обекти и проекти в сферата на строителството и ремонтните дейности, наброяващи 1,8 милиона души в Обединеното кралство. Целевата група, към която е насочена кампанията, обхваща всички, които не се нуждаят от лиценз, за да извършват дейност с азбест, които не са подготвени да боравят с азбест и които често са изложени на него в хода на ежедневната си работа, без това да им е известно. Проведено през септември 2014 г. проучване сред 500 майстори52 сочи, че 53% от тях знаят, че в сградите, построени преди 1970 г., може да има азбест, но едва на 15% им е известно, че минералът може да бъде открит и в сгради, строени до 2000 г. Само 30% от анкетираните могат да посочат всички правилни мерки за безопасна работа с азбест, като малко над половината от анкетираните допускат поне една потенциално фатална грешка, докато се опитват да обяснят какво трябва да направят за безопасността си.

„Внимание, азбест!“ допълва кампанията „Скрит убиец“, проведена от HSE в периода 2008–2010 г. Оценката на резултатите от кампанията показва огромно въздействие — постигната е осведоменост сред целевата група от 85%, като 90% посочват, че са били подтикнати да мислят за собствената си експозиция на азбест, а 87% — че вече разбират рисковете по-добре.

HSE засилва също сътрудничеството с други организации в областта на превенцията на професионалните заболявания. Като пример за нов подход може да се посочи проектът „LOcHER“ (Професионалното здраве — учене чрез „вкусване“ на рисковете), който има за цел да ангажира участието на младите хора чрез привличащи вниманието им новаторски начини.

12 Приоритети в изследванията на заболявания, свързани с условията на труд, ценови съображения и превенция на професионалните заболявания — Канада

Пол-Емил Боало, научен директор на Institut de Recherche Robert-Sauvé en Santé et en Sécurité du Travail (IRSST), представи избрани статистически данни относно професионалните заболявания в провинция Квебек и Канада, направи обзор на изследване на професионалните заболявания и обсъди дейностите за трансфер на знания. IRSST, изследователският институт за професионално здраве и безопасност на Квебек, е създаден през 1980 г. и се ръководи от съвет на директорите, в чийто състав влизат равен брой представители на профсъюзните организации и на организациите на работодателите.

Институтът допринася за превенцията на промишлените аварии и професионалните заболявания, както и за рехабилитацията на засегнатите работници; разпространява знания и функционира като център за научни справки; предоставя лабораторни услуги и експертни становища на обществената мрежа за професионално здраве, безопасност и превенция. Институтът работи в четири изследователски области: превенция на химически и биологически заплахи; устойчива превенция и работна среда; превенцията на механични и физически рискове; и професионална рехабилитация.

В Квебек професионалното заболяване е „заболяване, развило се поради или във връзка с дейност, характерна за съответната работа, или е пряко свързано с рискове, специфични за

(52) Аналитично изследване за обосноваване на кампанията „Азбест 2013–2014 г.“. Достъпно на: http://www.hse.gov.uk/Asbestos/assets/docs/insight-research-2013-14.pdf.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

22

тази работа“. По отношение на това определение между канадските провинции има различия, което затруднява съпоставянето на цифровите данни. Например в Британска Колумбия дадено заболяване може да се окачестви като нетрудоспособност, дължаща се на експозиция на замърсяване. Професионалните заболявания (16 230), за разлика от травматичните злополуки (280 813), съставляват около 5% от всички приети наранявания в периода 2008–2011 г. Като цяло е отчетен спад в общия брой злополуки и тази тенденция се наблюдава във всички провинции. Броят на професионалните заболявания обаче се увеличава. Заболяванията на нервната система или сетивните органи са най-широко разпространените. Глухотата и загубата на слуха и синдромът на карпалния канал съставляват три четвърти от всички приети случаи на година в Квебек. На второ място са МСС — предимно тендинит, епикондилит и бурсит. Респираторните заболявания са представени от азбестоза, астма и силикоза. Мезоталиомът е най-разпространената болест в категорията на раковите заболявания, сръзани с работата. Има и случаи на контактен дерматит, които са обявени за професионални заболявания. Като цяло МСС са най-често съобщаваните заболявания.

За да се определи колко изследвания се провеждат в Канада в областта на професионалните заболявания, сред канадските институти е проведено тематично проучване. IRSST установява, че 15 изследователски института работят по проекти относно професионалните заболявания, повечето от които се изпълняват в сътрудничество между институтите. На пет изследователски института се падат 85% от изследванията на професионалните заболявания в Канада — Worksafe BC, Institut National de Santé Publique Québec (INSPQ), IRSST, Консултативният съвет по изследвания към Комитета за безопасност и застраховане на работното място (WSIB RAC) и Центърът за изследвания на професионалните ракови заболявания (OCRC).

Заболяванията, разглеждани от повечето проекти, са рак и астма, но са обхванати и много други – различни заболявания на дихателните пътища, мускулно-скелетни смущения и азбестозата. Въпреки че глухотата се нарежда на първо място сред признатите случаи, проучванията на тази тема са само две. (Провеждани са проучвания относно шума, но много малко са за самата глухота.) От проведените изследвания 37% са за белодробните проблеми (напр. рак на белите дробове, астма, респираторни проблеми, азбестоза и берилиоза). Проучванията на респираторните заболявания (общо 12 на брой) са разнообразни и включват проекти относно алвеолит, архебактериални инфекции, тежък остър респираторен синдром (ТОРС) и други респираторни вируси.

Що се отнася до раковите заболявания, повечето проучвания разглеждат рака по принцип, но на преден план е изведен ракът на белите дробове.

По отношение на МСС най-изследван е тендинитът.

Що се отнася до видовете проучвания на професионалните заболявания, наблюдава се голямо разнообразие от концепции за техния дизайн — от фундаментално изследване до преглед на литературата. Трите основни вида проучвания са за епидемиологичен дизайн, оценка на експозицията и разработване на инструменти, които съставляват 71% от всички проучвания.

Голяма част от изследванията на раковите заболявания са епидемиологични проучвания, проучвания на оценките на експозицията и прегледи на литературата. Например наскоро е публикуван преглед на IRSST (съвместно с изследователи от Холандия) на литературата за раковите заболявания сред работниците в корабостроителници.

Оценени са също разликите в разходите за обезщетяване на работници в случаите на наранявания и в случаите на заболявания въз основа на данните от 2005–2007 г. Оценено е, че общите разходи възлизат на 850 331 968 канадски долара, при средно разходи за случай —7058 канадски долара (6730 за наранявания и 14 374 за заболявания), а разходите при смъртен случай – на 108 382 канадски долара (90 595 за смъртен случай поради нараняване и 131 945 за смъртен случай поради заболяване).

Разходите за компенсации (обезщетения и медицински разходи) представляват само част от общите разходи. Ситуацията може да добие съвсем различен изглед, като се разгледат само разходите за компенсации. По тази причина IRSST разработва метод за оценка на общите разходи за професионалните наранявания и заболявания.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

23

Разходите включват:

медицински разходи — всички разходи за лечението и рехабилитацията на пострадал работник;

разходи за погребение; разходи за работни заплати (неотработени, но заплатени часове (заплата и

допълнителни социални придобивки) на пострадал работник); загуби на производителност (загуби от надници и незаплащана домакинска работа (метод

на човешкия капитал)); административни разходи (административни разноски, произтичащи от заместването на

пострадалия работник); загуби от гледна точка на качеството на човешкия живот — стойността на промяната в

качеството на живот на работника и неговите близки, докато трае тази промяна, а в случаите на настъпила смърт — потенциалният брой загубени години живот (например болка, страдания и загуба на радостите от живота), изразени като ГЖСЗ или стойността на средностатистическия живот.

Въз основа на признатите случаи е изчислено, че общият годишен размер на разходите възлиза на 4,6 милиарда канадски долара (2006 г.), 1,5 % от БВП на Квебек, а разходите средно за случай възлизат на 38 355 канадски долара (32 848 за нараняване и 161 017 за заболяване; 3 142 872 за смъртен случай поради нараняване и 1 666 414 за смъртен случай поради заболяване).

Най-големи са загубите от гледна точка на качеството на човешкия живот (61 %) и загубите на производителност (33 %).

По стойност на осреднените разходи (в низходящ ред) те са свързани с експозицията на шум, транспортни злополуки, експозиция на вредни вещества, падания и скокове от височина, заклещване или премазване, излагане на екстремни температурни, актове на насилие, монотонни движения, падания на същото ниво, подхлъзване или препъване.

По естество на нараняването и осреднените разходи редът е: слухови увреждания, множествени травми, фрактури, психични разстройства, други наранявания, други заболявания, изгаряния, дорзопатии, МСС (с изключение на заболяванията на гръбначния стълб), отворени рани, изкълчвания/навяхвания.

По отрасли (в низходящ ред на разходите на случай): минно дело, подпомагащи минодобива дейности, добив на нефт и газ, управление на отпадъците и дейности за ремедиация, строителни и занаятчийски специалисти, телекомуникации, производство на изделия от неметални минерални суровини, подпомагащи земеделието и лесовъдството дейности, лесовъдство и дърводобив, търговци на едро/дистрибутори на петролни продукти, местна, общинска и регионална публична администрация.

Задълбочено за изследвани и проектите за трансфер на знания, изпълнявани в Канада. Важно е не само да се извършват изследвания, но и да се предава получената информация. Трансферът може да се извършва за целите на превенцията, за кампании за повишаване на осведомеността или чрез представянето на препоръки. Четири от всички изследователски центрове и институти са извършвали такива дейности, като водещ сред тях е INSPQ със седем проекта за предоставяне на препоръки.

Някои примери на проекти за трансфер на знания:

IRSST е изготвил брошура относно астмата на работното място в рамките на проект за превенция.

INSPQ е представил препоръки относно извеждането на бременни работнички от училища във връзка с грипния вирус H1N1.

OCRC е изготвил публикация с факти в рамките на кампания за повишаване на осведомеността с цел разпространяване на информация относно рисковите фактори за развитие на рак сред работниците, полагащи труд на смени.

Изводи:

Канада е доста активна в изследванията в областта на професионалните заболявания. На петте най-активни изследователски института се падат 85% от проектите в периода

2007–2012 г.

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

24

Ценовите съображения хвърлят по-различна светлина спрямо данните относно разпространението на трудовите злополуки и професионалните заболявания в относително категоризиран план.

Най-проучваните професионални заболявания са рак (29%) и астма (14%). Проучванията с епидемиологичен дизайн и проучванията за оценка на експозицията

съставляват над 56% от проектите.

13 Заключения Елке Шнайдер от EU-OSHA закри семинара, като обобщи основните констатации и изтъкна важните въпроси. Лайтмотивът на семинара беше „превенция“ — разгледани бяха възможните мерки за по-добра превенция, приоритетната тема „свързаните с условията на труд заболявания“ и нуждата от база от обективни данни за влиянието на работата върху лошото здраве. В хода на семинара бяха представени средства за подобряване на базата от обективни данни и за по-добра превенция на ниво работно място. От значение е също включването на позициите на основните заинтересовани страни и на организациите с дейност в тази област.

Сред изведените на преден план въпроси бяха:

Необходима е нова парадигма на превенцията, която да постави акцента върху свързаните с условията на труд заболявания, а не само върху трудовите злополуки.

Превенцията на професионалните заболявания и свързаното с условията на труд лошо здраве е сериозно предизвикателство във всички държави. Официалните данни/сведения са доста ограничени, особено в развиващите се държави.

Признаването, превенцията и лечението на професионалните заболявания и трудовите злополуки, както и подобряването на системите за регистриране и известяване, са приоритети за подобряване на здравето както на отделните граждани, така и на обществото, в което те живеят. Това може да бъде постигнато единствено чрез изграждането на национален капацитет.

Макар разнообразието на свързаните с условията на труд заболявания в Европа и останалите части на света да не се е променило, а загубата на слуха, кожните болести и респираторните заболявания да си остават важни фактори, има редица нововъзникващи проблеми в цял свят, сред които психичните разстройства заради стрес на работното място, свързаните с насилие инциденти и мускулно-скелетните смущения.

Когато се разглеждат тенденциите относно свързаното с условията на труд лошо здраве, трябва да се имат предвид не само класическите и ясно определени списъци от професионални заболявания, а много по-всеобхватна категория от свързани с условията на труд болести, включително неврологични, мускулно-скелетни и психични заболявания. Към момента тази категория е непълно определена. Необходим е утвърден консенсус за методология, с която да се измерват тези тенденции.

Злополуките и заболяванията не са ясно разграничени едни от други. Самоубийствата и внезапните сърдечно-съдови събития (инсулт) се признават за трудови злополуки в някои държави членки. По тази причина са необходими интегрирани системи за регистриране както на злополуките, така и на заболяванията.

Според проучванията на глобалното ниво на заболеваемост ръстът на психичните и поведенческите разстройства, МСС и диабет ще създаде нови предизвикателства за здравните системи и капацитета за превенция. Увеличават се доказателствата за наличие на връзка между стреса и МСС.

В отговор на тези предизвикателства някои държави членки (напр. Австрия, Белгия, Дания, Германия, Унгария, Италия и Румъния) са въвели нормативна уредба относно БЗР или предприемат мащабни дейности, насочени към свързаното с условията на труд психично здраве.

Изследванията относно нивото на свързаната с условията на труд заболеваемост в Европа и Канада се спират основно на някои видове ракови и респираторни заболявания и на ограничен брой фактори, главно защото има стабилна основа от знания за експозициите, които водят до тези заболявания. Трябва да се пробват други инструменти за идентифициране на здравни проблеми на работното място, тъй като има нужда от допълване на модела „експозиция — заболяване“ с модел, който разглежда връзката

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

25

между професия/работа и последици за здравето. Профилите на експозиция при определени професии могат да бъдат обвързани с данни от регистрите за заболяванията и проучванията, за да се оцени вероятното ниво на заболеваемост. Това би улеснило установяването на причинно-следствените връзки между обстоятелства, експозициите и началото на дадено заболяване.

За установяването на дългосрочното въздействие върху здравето и връзките с работата трябва да се изследват и анализират едновременно по-разнообразни източници на данни, включително проучвания, национални здравни регистри, данни за общественото осигуряване и данни за изплащаните обезщетения за тежки и хронични заболявания, рецепти за лекарства, отпусната рехабилитация, регистри за отсъствията по болест и съответните диагнози, ранно пенсиониране и съответните диагнози, обща смътност и смъртност по причинители; данни от регистрите за ракови заболявания относно датите на ракова заболеваемост и съответните диагнози, данни от болничните регистри за изписване относно хоспитализации и съответните диагнози, данни за професионалното минало въз основа на данни на работодателя за трудови договори и данни за характеристиките на работното място. Матриците „професия-експозиция“, включително приблизителни оценки на нивото на заболеваемост и степента на експозиция по определени професии, също могат да бъдат от полза за насочването на превантивните дейности и определянето на приоритетите.

Системи за известяване на опасни събития могат да помогнат за установяването на досега неизвестни връзки между причина и въздействие и да се повиши осведомеността относно нововъзникващи проблеми. Прилагането на подход, изхождащ от заболяванията преди всичко останало, който допълва подхода, изхождащ от рисковете преди всичко останало, следван например от Европейската обсерватория на риска към EU-OSHA (рискове, определени a priori въз основа на експертна насоченост), способства за установяването на нововъзникващи проблеми или на такива, които по-рано не са били обхванати. Трябва да се правят опити и да се увеличават усилията за насърчаване на трансграничния обмен на информация относно възникването на опасни случаи, за да се подсили базата от обективни данни и да се подпомогне валидирането. Това ще помогне също за съкращаване на периода между установяването на проблем и ефективната превенция.

За насочването и подпомагането на превенцията могат да бъдат от полза проспективните проучвания, основани на съществуващи експозиции, и проучванията за разработване на сценарии, които изследват възможностите за превенция и тяхното въздействие върху нивото на заболеваемост. Като пример може да се посочи проучването на Rushton и колектив относно въздействието на мерките за превенция (напр. ограничаване на експозицията на работата на смени) за намаляване на броя на случаите на рак на гърдата. Към момента HSE също работи (съвместно с Оксфордския университет) върху практически насоки за намаляване на работата на смени. В Канада е издадена кратка публикация на OCRC с факти относно работата на смени.

За извършването на проспективни проучвания обаче е необходима информация относно експозициите, като такава информация трябва да се събира и за експозициите, свързани с нововъзникващи проблеми, напр. психологически проблеми, множество експозиции на химикали и биологични агенти, фактори, свързани с трудовата организация и ергономичните рискове, както и връзките между тези фактори.

От проучванията относно системите за признаване на професионални заболявания и относно регистрираните наранявания в Европа и Канада е видно, че те рядко имат за цел да насочват превенцията. Изследванията често се фокусират върху оценката на експозицията и епидемиологията, но рядко разглеждат основаната на обективни данни превенция.

Макар да допринасят за намаляването на заболяванията, извършваните дейности за превенция на работното място рядко имат за изрична цел намаляването или превенцията на заболяванията. Това се потвърждава от изследване на Европейската комисия, в рамките на което се анализират съществуващите системи за регистриране и обезщетяване на професионалните заболявания и се установява, че списъците рядко се използват с цел насочване на превенцията, както и от сравнително изследване на ACSH

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа РЕЗЮМЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

26

(„Информационно табло – 2009“53), което се основава на проучване сред държавите членки.

Проучванията показват също, че когато се предприемат кампании за превенция или други дейности, те рядко се оценяват от гледна точка на потенциалното им въздействие върху понижаването на нивото на заболеваемост. Кампаниите за оценка на азбеста в Обединеното кралство могат да послужат като пример за добра практика, която да се използва като ориентир при други подобни подходи.

По подобен начин, в приоритетите си за изследвания, комуникация и популяризиране изследователските институти, доставчиците на информация относно БЗР и събиращите такава информация организации също рядко се фокусират върху трансфера на знания за превенцията на заболявания.

В изследванията на нивото на заболеваемост и усилията за превенция на лошото здраве на работното място трябва да се обръщат повече внимание на нуждите и особеностите на разнородната работна сила, половите и възрастови измерения и значението на агрегирания риск от свързани и несвързани с условията на труд експозиции. Понятието „рискове на работното място“ трябва да бъде преразгледано с оглед да включи факторите, свързани с организацията на труда, все по-разнообразната история на експозициите при работниците подизпълнители и работниците, засегнати от чести професионални промени, както и социално-икономическият статус на работниците. В противен случай първопричините за някои от здравословните проблеми, свързани с условията на труд, няма да бъдат преодолени ефективно.

Необходимо е да се повиши осведомеността по всички тези въпроси сред авторите на политики и други участници, заети в дейности по БЗР.

Какво е необходимо:

Подобрено събиране на статистически данни и епидемиологични проучвания, както и по-добри методи за оценяване, за да се осигурят по-качествени обективни данни и възможност за разработване на нови инструменти за мониторинг. Необходими са също данни за признатите болести.

Информация относно ползите от дейностите за БЗР и дългосрочна оценка на дейностите.

Трансфер на знания — от оценката на експозициите и въздействията върху здравето — превенцията на ниво работно място.

Целенасочена превенция, подпомагана от: o системи за идентифициране на проучвания на случаи, свързани със

здравословни проблеми и целенасочена превенция; o оценка на програмите и кампаниите за превенция; o дългосрочна оценка на политиките, напр. за намаляване на шума; o конкретни дейности за намаляване на здравословните проблеми, напр. на

гласовите нарушения; и o ранна оценка на здравословните проблеми, свързани с нови видове професии

(напр. зелени работни места, телефонни центрове услуги за, помощ и грижа по домовете и т.н.).

По-пълноценно използване на съществуващите инструменти — матрици „професии — експозиция“ и анализ на хоспитализацията, заболяванията и регистрите на смъртните случаи.

Обвързване на професиите с конкретни здравословни проблеми с цел установяване на „скрити“ причини и взаимодействието между рискови фактори.

Повишена осведоменост на ниво предприятие. Овластяване на работниците. Обхващане от превантивните услуги. Сътрудничество между заинтересованите страни в различните области на политика.

(53) Информационно табло на Консултативния комитет за здраве и безопасност при работа – Резюме (2010 г.).

Достъпно на: http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=4671&langId=en.