Приложение

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ЗА ОТРАСЛОВА ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА

ПО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ

ИСТОРИЯ НА МУЗИКАТА

Утвърдена със заповед № РД 09-1069/04.12.2017 г.

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

код 212 “Музикални и сценични изкуства”

ПРОФЕСИИ:

код 212010 “Музикант-инструменталист”

код 212030 „Музикант – вокалист“

София, 2017 година

I. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма по учебен предмет история на музиката дава възможност за

запознаване с историческите процеси в еволюцията на музикалното мислене. Разкрива

закономерностите в творческия път, естетиката и стилистиката на композиторите от

различни епохи и национални школи, както и в по-общи явления в музикалната история

като: художествена методология, исторически стилове, направления и тенденции. В

обучението се акцентира върху творческата индивидуалност на композиторите и конкретни

техни творби, разглеждани в контекста на общите закономерности за съответната

музикално-историческа епоха и национална школа.

Методологическите основи на предмета се определят от принципите на научно-

социологическия подход към историческото развитие на обществото, културата и

общественото съзнание. В процеса на обучение се осъществяват междупредметни връзки с

предметите: музикални форми, хармония, полифония, български музикален фолклор,

история, български език и литература, изобразително изкуство, философия и психология.

Разделите и темите са представени в методична последователност, пълнота и логическа

връзка. В часовете се прави стилистичен и структурен анализ на изучаваните творби и се

прослушват характерни откъси от тях. В края на всяка учебна година и в края на целия курс

на обучение учениците трябва да могат да се ориентират в хода на историческия процес през

съответната епоха и в индивидуалните творчески различия на изучаваните композитори.

II. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ

В резултат на обучението ученикът трябва да:

познава развитието на музикалното изкуство в исторически план и да го осъзнава като

част от световния исторически процес;

познава епохите, направленията, тенденциите и стиловете в музикалното изкуство,

както и съдържанието, стиловите особености, изразните средства и начините за

използването им в музикалните произведения от различните епохи;

познава автори и техните творби;

анализира определена творба с характерната терминология и изразни средства.

III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ

Разпределението на часовете е в съответствие с утвърдените типови учебни планове

за професиите музикант – инструменталист и музикант – вокалист.

VIII клас IХ клас Xклас ХІ ХІІ

Брой

уч.

седм.

Общ

бр.

часове

Брой

уч.

седм.

Общ

бр.

часове

Брой

уч.

седм.

Общ

бр.

часове

Брой

уч.

седм.

Общ

бр.

часове

Брой

уч.

седм.

Общ

бр.

часове

36 72 36 72 36 36* 36 72 29 58

*Препоръчително е в Х клас учебното време да се увеличи с 1 факултативен учебен

час за допълнителна подготовка по предмета.

IV. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в

програмата са записани препоръчителен брой учебни часове, теми и музикална литература.

Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за

раздела. Препоръчително е да се отделят повече часове за авторите и творбите, включени в

Националната изпитна програма за придобиване степен на професионална квалификация.

Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма

в годишното си разпределение.

За постигане целите на обучението учителят разпределя учебните часове за нови

знания, упражнения и контрол.

№ по

ред Наименование на раздели и теми

Брой

часове

VІІІ клас

1. Въведение 2

1.1. Хипотези за произхода на музиката

1.2. Музикална култура на първобитното общество

2. Музикалната култура на древните цивилизации 3

2.1. Египет, Месопотамия, Палестина, Китай, Индия, Тракия, Гърция, Рим -

социална функция на музиката, ладови и метроритмични особености,

нотопис, музикална теория и естетика.

2.2. Музикално-поетичните жанрове в античната гръцка култура.

3. Средновековната музикална култура 6

3.1. Източна средновековна музикална култура

3.2. Средновековната музикална култура на Западна Европа

4. Музикалната култура в Западна Европа през епохата на Ренесанса 8

4.1. Общи проблеми на епохата. Арс нова.

4.2. Строг полифоничен стил. Нидерландска полифонична школа.

4.3. Римска и венецианска полифонични школи.

4.4. Светска музика.

4.5. Музикалната наука през Ренесанса

5. Музикалната култура през 17 и първата половина на 18 век 25

5.1. Общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - барок, класицизъм,

рококо и „чувствителен стил”.

5.2. Възникване на операта.

5.3. Вокално-инструментални жанрове.

5.4. Инструментална музика.

5.5. Г. Ф. Хендел (1685-1759)

5.6. Й. С. Бах (1685-1750)

6. Музиката в епохата на Просвещението 28

6.1. Възникване на комичната опера.

6.2. Оперната реформа на Кр. В. Глук.

6.3. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил

6.4. Йозеф Хайдн (1732-1809)

6.5. Волфганг А. Моцарт (1756-1791)

ІХ клас

6. Музиката в епохата на Просвещението 10

6.6 Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)

7. Музикален романтизъм 2

7.1. Предпоставки за възникване и естетика на романтизма.

7.2. Жанрова система, изразни средства и композиционни принципи.

8. Австрийски музикален романтизъм 5

8.1. Франц Шуберт (1797-1828)

9. Немски музикален романтизъм 13

9.1. Карл Мария фон Вебер (1786-1826)

9.2. Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847)

9.3. Роберт Шуман (1810-1856)

10. Италиански музикален романтизъм 6

10.1. Джоакино Росини (1792-1868)

10.2. Гаетано Доницети (1797-1848) и Винченцо Белини (1801-1835)

10.3. Николо Паганини (1782-1840)

11. Френски музикален романтизъм 6

11.1. Френската музикална култура и оперния театър

11.2. Хектор Берлиоз (1803-1869)

12. Полската музикална школа през епохата на роматизма 5

12.1. Фредерик Шопен (1810-1849)

13. Унгарската музикална школа през епохата на романтизма 6

13.1. Ференц Лист (1811-1886)

14. Европейската музикална култура през втората половина на ХІХ век 19

14.1. Еволюция на романтичните идеи и на музикалния език. Утвърждаване на

реалистичния творчески метод.

14.2. Рихард Вагнер (1813-1883)

14.3. Йоханес Брамс (1833-1887)

14.4. Антон Брукнер (1824-1896) и неговият симфонизъм.

Х клас

15. Италианската опера през втората половина на ХІХ век 5

15.1. Джузепе Верди (1813-1901)

16. Френската музикална култура през втората половина на ХІХ век 5

16.1. Възникване и характерни черти на Парижката оперета и лиричната опера.

16.2. Жорж Бизе (1838-1875)

16.3. Развитие на инструменталната музика - Цезар Франк и Камий Сен-Санс

17. Чешката музикална школа през ХІХ век. 4

17.1. Бедржих Сметана (1824-1884)

17.2. Антонин Дворжак (1841-1904)

18. Норвежката музикална школа през ХІХ век 1

18.1. Едвард Григ (1843-1907)

19. Руската музикална школа през ХІХ век 21

19.1. Обществено-политически и културни условия в страната.

19.2. М. И. Глинка (1804-1857)

19.3. Балакиревски кръжок

19.4. А. П. Бородин (1833-1887)

19.5. М. П. Мусоргски (1839-1881)

19.6. Н. А. Римски-Корсаков (1844-1908)

19.7. П. И. Чайковски (1840-1893)

19.8. Беляевски кръжок. А. К. Глазунов, А. Лядов и С. Танеев.

19.9. С. В. Рахманинов (1873-1943)

ХІ клас

20. Музикалната култура от края на 19 и началото на 20 век 28

20.1. Италиански веризъм – Пиетро Маскани и Руджиеро Леонкавало

20.2. Джакомо Пучини (1858-1924)

20.3. Музикален импресионизъм

20.4. Клод Дебюси (1862-1918)

20.5. Морис Равел (1875-1937)

20.6. А. Н. Скрябин (1872-1915)

20.7. Рихард Щраус (1864-1949)

20.8. Густав Малер (1860-1911)

21. Музикалната култура през 10–те и 20-те години на ХХ век 16

21.1. Музикален експресионизъм

21.2. Нововиенска музикална школа – А. Шьонберг, А. Берг и А. Веберн

21.3. Музикален неокласицизъм. Игор Стравински (1882-1971)

21.4. Бела Барток (1881-1945)

22. Музикалната култура на Франция след Първата световна война до

средата на ХХ век

5

22.1. Френската „Шесторка“

22.2. Артур Онегер (1892-1955)

23. Немската музикална култура след Първата световна война. 5

23.1. Паул Хиндемит (1895-1963)

23.2. Карл Орф (1895-1982)

24. Руската музикална култура след 1917 година 12

24.1. Общи проблеми, идейни течения, периодизация

24.2. Сергей Прокофиев (1891-1953)

24.3. Дмитрий Шостакович (1906-1975)

24.4. Арам Хачатурян (1903-1978)

25. Музикалната култура на Англия през ХХ век 2

25.1. Бенджамин Бритън (1913-1976)

26. Музикалната култура на САЩ 2

26.1. Джордж Гершуин (1898-1937)

27. Приложната музика в бита и културата на ХХ век 2

27.1. Стилове в съвременната популярна музика. World Мusic

27.2. Музика, медии и технологии.

ХІІ клас

28. Нови явления в музиката от втората половина на ХХ век 6

28.1. Нови музикално-естетически тенденции и стилистични решения

28.2. Музикалният авангард в Западна Европа

28.3. Музикалният авангард в Централна и Източна Европа

29. Българска музикална култура 52

29.1. Музикалната култура по българските земи в древността.

29.2. Духовната православна култура на Средновековна България.

29.3. Музикалната култура на България през епохата на Възраждането.

29.4. Българската музикална култура след Освобождението до края на Първата

световна война.

29.5. Песенните жанрове, водещи в творчеството на българските композитори

от Първото поколение.

29.6. Оркестровите жанрове в творчеството на българските композитори от

Първото поколение.

29.7. Оперното творчество на българските композитори от Първото поколение.

29.8. Добри Христов (1875-1941)

29.9. Българската музикална култура от края на 10-те до средата на 40-те години

на ХХ век – Второто поколение български композитори.

29.10. Българската музикална култура от средата на 40-те до средата на 50-те

години на ХХ век.

29.11. Петко Стайнов (1896-1977)

29.12. Панчо Владигеров (1899-1978)

29.13. Димитър Ненов (1902-1953)

29.14. Любомир Пипков (1904-1974)

29.15. Веселин Стоянов (1902-1969)

29.16. Филип Кутев (1903-1982)

29.17. Марин Големинов (1908- 2000)

29.18. Парашкев Хаджиев (1912-1992)

29.19. Нови Нови явления в българската музикална култура от средата на 50-те до края

на 80-те години на ХХ век.

29.20. Александър Райчев (1922-2003)

29.21. Лазар Николов (1922-2005)

29.22. Константин Илиев (1924-1988)

29.23. Най-новата българска музика. Българските имена от световния подиум.

Всичко часове: 274

Раздел 1. ВЪВЕДЕНИЕ.

Цел и задачи на предмета история на музиката.

1.1. Хипотези за произхода на музиката (Спенсър, Дарвин, Бюхер, Щумпф,

Комбарийо, Курт Закс, Рихард Валашек, Р. Грубер, С.Скребков). Съвременни теории за

същността и възникването на музиката – народна и професионална музика;

антиевропоцентризъм, интонационната теория на Борис Асафиев.

1.2. Музикалната култура в първобитното общество.

Раздел 2. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

2.1. Египет, Месопотамия, Палестина, Китай, Индия, Тракия, Гърция, Рим -

социална функция на музиката, ладови и метроритмични особености, нотопис, музикална

теория и естетика.

2.2. Музикално-поетичните жанрове в античната гръцка култура

Раздел 3. СРЕДНОВЕКОВНАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА 3.1. Източна средновековна музикална култура - музикалната култура на Византия,

типове църковни песнопения (псалмодия, тропар, канон и др.), музикални дейци.

3.2. Средновековната музикална култура на Западна Европа в периода V-XIII

век - общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - романски, готически. Григориански

хорал. Нови тенденции в IX-XI век (химни, тропи, секвенции, литургична драма), формиране

на месата. Зараждане на многогласието - ранни форми на многогласие (органум и дискант),

първи многогласни жанрове (кондукт, мотет), школата при катедралата Нотр Дам в Париж.

Светска професионална музика - трубадури, трувери, минезингери. Музикалната теория и

естетика – Боеций, Гвидо д`Арецо, Св.Августин

Муз. Литература: образци на григорианското пеене, секвенции, песен на Марион из

“Игра за Робен и Марион” от Адам де ла Ал, песен от Фогелвайде и др.

Раздел 4. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ ЕПОХАТА

НА РЕНЕСАНСА

4.1. Общи проблеми на епохата. Арс нова.

4.2. Строг полифоничен стил. Нидерландска полифонична школа (Дюфай,

Окегем, Обрехт, Ж. дьо Депре, Орландо ди Ласо)

4.3. Римска и венецианска полифонични школи – Дж. Палестрина, А. и Дж.

Габриели.

4.4. Светска музика - жанрове (френска многогласна песен, качиа, балата мадригал и

др.). Изкуството на майстерзингерите.

4.5. Музикалната наука през Ренесанса – Ф. дьо Витри, Глареан, Царлино и др.

Муз. литература: Ласо - хорова песен “Ехо”, Палестрина - из меса „Папа Марчело”,

някоя от месите “Въоръженият човек”, Хаслер - хорова песен “Да танцуваме и да скачаме”,

мадригали от Маренцио, Дж. Да Веноза, Кл. Монтеверди, хорова песен от Жанекен,

инструментални творби от А. и Дж. Габриели.

Раздел 5. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ХVІІ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА

ХVІІІ ВЕК 5.1. Общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - барок, класицизъм, рококо

и „чувствителен стил”.

5.2. Възникване на операта. Оперни школи във Флоренция, Рим, Мантуа, Венеция,

Неапол - Кл. Монтеверди, Ал. Скарлати. Операта във Франция (Люли, Рамо), Англия

(Пърсел), Германия ( Шютц, Хамбургската оперна школа).

Муз. литература: откъси из операта на Я. Пери и О. Ринучини “Евридика”,

Монтеверди - Ламенто на Ариадна в два варианта (ария и мадригал), Ал. Скарлати - откъси

из опери, из операта “Дидона и Еней” на Пърсел, хорова музика от Шютц.

5.3. Вокално-инструментални жанрове - оратория, кантата.

5.4. Инструментална музика. Музика за орган (токата, прелюд, ричеркар, канцона,

фантазия, фуга), за клавир (сюита, вариации, соната); представители (Фрескобалди, органни

школи в Германия, английските вирджиналисти - У. Бърд, школата на френските

клавесинисти - Фр. Купрен, Ж. Р. Рамо). Музика за струнни инструменти (църковна и

камерна соната, трио-соната, кончерто гросо, инструментален концерт), представители

(Корели, Тартини, Вивалди).

Муз. литература: Фрескобалди - органна фантазия, капричио за орган, Букстехуде

или Пахелбел - хорали за орган, клавесинни пиеси от Купрен и Рамо, Корели – „Ла Фолия”,

Кончерто гросо оп. 6 № 8 - “Коледен концерт”, Вивалди -“Годишните времена” , Тартини –

соната „Дяволски трилери”.

5.5. Г. Ф. Хендел (1685-1759) - кратки биографични сведения. Приносът му за

развитието на различните музикални култури (италианска, английска) и стилове (барок,

класицизъм, чуствителен стил). Творческа периодизация, връзка с обществените събития и

борби в Англия. Творчество - опера, оратория, инструментална музика. Значение на Хендел

за развитието на музикалното изкуство.

Муз. литература: из оратория “Месия” (увертюра, хорове N 42, 52),“Музика на

водата”, кончерто гросо по избор.

5.6. Й. С. Бах (1685-1750) – традиции и новаторство в музиката. Място в музикално-

историческия процес. Бах – изпълнител и педагог..Периодизация на творческия му път и

съотношение между музикалните жанрове през различните периоди (до 1708, 1708 -1717-

Ваймар, 1717-1723 - Кьотен, 1723-1750 - Лайпциг). Вокално-инструментални жанрове:

кантати, оратории, пасиони, меси, Магнификат, мотети. Инструментална музика - за орган,

клавир, цигулка, виолончело, камерни ансамбли, оркестър. Значението на Бах за развитието

на музиката (хармония, полифония, оркестър, традиция). Отношението към творчеството на

Бах в следващите епохи (обработки, изпълнителски трактовки).

Муз. литература: Пасакалия в до-минор, Токата и фуга в ре-минор, Прелюдии и фуги

из “Добре темпериран клавир”, Френски сюити N 2 и 3, Партита за клавир в до-минор,

Италиански концерт, Шакона в ре-минор за соло цигулка, оркестрова сюита № 2,

Бранденбургски концерти, из “Матеус пасион” (№№ 1, 78) и Меса в си минор.

Раздел 6. МУЗИКАТА В ЕПОХАТА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

6.1.Възникване на комичната опера - обща характеристика на обществените и

музикално-културните процеси от втората половина на ХVІІІ век. Състояние на оперния

жанр. Идейно-художествени предпоставки за възникването на комичната опера. Комичната

опера в Италия, Франция, Германия, Австрия - стилови особености, обществено значение.

Формиране на оперния реализъм.

Муз. литература: Дж. Перголези - из операта “Слугинята-господарка”, Чимароза - из

операта “Тайният брак”

6.2. Оперната реформа на Глук – основни принципи и значение.

Муз. литература: из операта “Орфей и Евридика”, увертюра към операта “Ифигения

в Авлида”.

6.3. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил - нови музикални

жанрове и форми. Приносът на различните национални школи. Манхаймска школа. Виенска

класическа школа. Симфоничното мислене – път към реализма в инструменталния стил.

Муз. литература: Фр.Мича – Симфония в ре мажор.

6.4. Й. Хайдн (1732-1809) - творчески път. “Лондонски симфонии” - връх в

развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния

концерт, струнния квартет и ораторията.

Муз. литература: Симфонии №№ 45, 82, 101, 104, един от “Руските квартети”,

струнен квартет оп. 79, клавирни сонати, инструментален концерт по избор, из ораторията

“Годишните времена” (увертюри, ария на Симон, Пролетен хор на селяните, сцена на

бурята).

6.5. В. А. Моцарт (1756-1791) - периодизация на творческия му път, творческа

еволюция. Основни принципи на оперната му реформа. Специфика и многостранност на

симфонизма му - симфонии, концерти и др. и мястото им в развитието на Виенския

класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика. Реквием.

Универсализмът на Моцарт. Отношението към Моцарт през ХІХ и ХХ век. Значението на

Моцарт за развитието на музикалното изкуство.

Муз. литература: Симфонии №№ 39, 40 и 41, из оперите “ Сватбата на Фигаро”,

“Отвличане от сарая”, “Дон Жуан” (увертюра, арии на Лепорело, Церлина, Дон Жуан,

финалите), из операта “Вълшебната флейта”, откъси от “ Реквием”, инструментален концерт

по избор, части от струнни квартети и цигулкови и клавирни сонати, „Малка нощна музика“.

6.6. Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) - връзка с идеите на Великата френска

революция. Творчески път. Бетовеновия симфонизъм - принципи и постижения.

Новаторството му в симфониите, увертюрите, концертите и др. Ролята на клавирните сонати

за развитието на Бетовеновия стил. Струнни квартети, цигулкови и виолончелови сонати,

трио, септет и др. Операта “Фиделио”. Образно богатство на музиката, специфични

особености на музикалния език. Мястото на Бетовен в музикалната история.

Муз. литература: Симфонии №№ 3, 5, 6, 7, 9, цигулков концерт, клавирен концерт по

избор, клавирни сонати №№ 8, 14, 21, 23, цигулкови сонати, струнни квартети из оп.18, 59,

131, 135, увертюри - “Егмонт”, “Кориолан” или “Леонора” № 3, из операта “Фиделио”.

Раздел 7. МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ

7.1. Предпоставки за възникване и естетика на романтизма - социална

обусловеност и основни характеристики като художествен метод. Исторически корени на

романтизма. Нови теми и образи.

7.2. Жанрова система, изразни средства и композиционни принципи - нови

съотношения и специфика на музикално-жанровата система на романтизма. Новаторство в

трактовката на музикалните жанрове, форми и изразни средства. Принципи на програмност,

лайттематизъм, монотематизъм, поемност, синтез на изкуствата, връзка с фолклора и др.

Раздел 8. АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ 8.1. Франц Шуберт (1797-1828) - жизнен и творчески път. Вокално творчество -

новаторска същност, влияние върху инструменталната му музика. Основоположник на

романтичния симфонизъм. Камерно-инструментални и клавирни творби.

Муз. литература: „Маргарита на чакръка“, „Горски цар“, „Розичка в полето“,

„Пъстървата“, из вокалните цикли “Хубавата мелничарка” и “Зимен път”, клавирни пиеси,

симфония № 8 „Недовършена”, струнен квинтет „Пъстървата”.

Раздел 9. НЕМСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ

9.1. Карл Мария фон Вебер (1786-1826) - създател на националната немска

романтична опера. Инструментална музика.

Муз. литература: из операта “Вълшебният стрелец”, концерт за кларинет по избор,

„Покана за танц”.

9.2. Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847) - романтични и класицистични черти

на стила му. Симфонично, клавирно, песенно и камерно-инструментално творчество.

Изпълнителска, музикално-обществена и музикално-педагогическа дейност.

Муз. литература: “Италианска симфония”, из “Шотландска симфония”, увертюра

“Сън в лятна нощ”, из “Песни без думи”, Цигулков концерт в ми минор, клавирен концерт по

избор.

9.3. Роберт Шуман (1810-1856) - борец за новаторско музикално изкуство. Творчески

път. Музикално-публицистична дейност. Романтични черти на стила му в клавирната и

симфоничната музика, и във вокалната лирика. Значение за развитието на музиката.

Муз. литература: “Карнавал” оп. 9, Симфония № 4, из вокалния цикъл “Любовта на

поета”, из клавирни цикли по избор.

Раздел 10. ИТАЛИАНСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ

Обществено развитие на страната през първата половина на ХІХ век. Борби за национално

освобождение. Особености на италианския музикален романтизъм. 10.1. Джоакино Росини (1792-1868) - развитие на традициите на италианската

комична опера. “Севилският бръснар” - класически образец на опера-буфа. “Вилхелм Тел” -

начало на италианската героико-романтична опера.

Муз. литература: из оперите “Севилският бръснар” и “Вилхелм Тел”

10.2. Гаетано Доницети (1797-1848) и Винченцо Белини (1801-1835) - характерни

черти и романтична същност на творчеството им.

Муз. литература: из оперите “Лучия ди Ламермур” и “Норма”

10.3. Николо Паганини (1782-1840) - композиторска и изпълнителска дейност,

създател на нов изпълнителски стил, виртуоз и реформатор на цигулковото изкуство.

Муз. литература: Капричио № 24 и цигулков концерт по избор.

Раздел 11. ФРЕНСКИ МУЗИКАЛЕН РОМАНТИЗЪМ

11.1. Френската музикална култура и оперния театър - обществено-политически и

културни условия през първата половина на ХІХ век. Дж. Майербер (1791-1864) и френската

романтична опера.

11.2. Хектор Берлиоз (1803-1869) - творческия път. Музикално-публицистична и

диригентска дейност. Романтични черти в творчеството му. Симфонизъм - проблеми,

новаторство и значение. Вокално-инструментални творби. Опери.

Муз. литература: “Фантастична симфония”, из „Харолд в Италия“ и Реквием.

Раздел 12. ПОЛСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА

РОМАНТИЗМА Обществено-политически и културни условия в страната през първата половина на 19

век. Развитие на националната музикална школа.

12.1. Фредерик Шопен (1810-1849) - жизнен и творчески път, връзка с

революционните борби в Полша, характеристика на Шопеновия романтизъм, връзка на

музиката му с полския фолклор. Клавирни жанрове, проблеми на изпълнителския стил,

място и значение.

Муз. литература: Шопен - мазурки, валсове, ноктюрни, прелюди, полонези, скерцо

№ 2, балада № 1, соната № 2, из клавирен концерт по избор.

Раздел 13. УНГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА

РОМАНТИЗМА Обществено-културни условия в страната през ХІХ век.

13.1. Ференц Лист (1811-1886) - творчески път, връзка на творчеството му с

фолклора, разностранна музикална дейност. Проблеми и еволюция на късния романтизъм.

Клавирна и симфонична музика - новаторство, жанрове. Програмност и монотематизъм.

Новаторство на изпълнителския стил.

Муз. литература: клавирни рапсодии № 6, 11, 14, етюди, из „Години на странстване“,

клавирна соната в си минор, симфонична поема “Прелюдии”, клавирен концерт № 1.

Раздел 14. ЕВРОПЕЙСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА

ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК

14.1. Еволюция на романтичните идеи и на музикалния език. Утвърждаване на

реалистичния творчески метод.

14.2. Рихард Вагнер (1813-1883) - Музикалната култура на Германия през втората

половина на ХІХ век. Творчески път, музикална и обществена дейност. Идейно-естетически

и философски възгледи. Оперно творчество - сюжети, теми, образи, принципи на

музикалната драматургия. Същност и значение на оперната му реформа. Място в историята

на музикалното изкуство.

Муз. литература: из оперите “Летящият холандец”, “Танхойзер”, “Нюрнбергските

майстерзингери”, музикалната драма “Тристан и Изолда” и други (по избор).

14.3. Йоханес Брамс (1833-1887) - творчески път. Значение за развитието на

симфонизма от втората половина на 19 век. Романтични и класични черти в творчеството му.

Симфонично творчество - симфонии, концерти и др. Вокални, вокално-инструментални,

клавирни и камерно-инструментални творби.

Муз. литература: Симфонии № 1 и 4, цигулков концерт, из “Немски реквием”,

клавирни творби (по избор).

14.4. А. Брукнер (1824-1896) и неговият симфонизъм.

Муз. литература: А. Брукнер – из симфониите му (по избор).

Раздел 15. ИТАЛИАНСКАТА ОПЕРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ В.

Обществено-политически и културни условия в страната през 19 век.

15.1. Джузепе Верди (1813-1901) - творческа еволюция. Ранни героико-романтични

опери, връзката им с освободителните борби. Зрелите опери на Верди – реалистични

принципи на оперната драматургия. “Реквием”.

Муз. литература: из “Набуко”, “Риголето”, “Трубадур”, “Травиата”, “Дон Карлос”,

“Аид а”, “Отело” и Реквием.

Раздел 16. ФРЕНСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА

ХІХ В.

Обществено-културни условия в страната. Демократизация на музикалната култура.

16.1. Възникване и характерни черти на Парижката оперета - Офенбах и

лиричната опера - Гуно, Масне, Делиб и др.

Муз. литература: из операта “Фауст” на Гуно.

16.2. Жорж Бизе (1838-1875) - творческа еволюция от лиричната опера към реализма

на операта “Кармен”.

Муз. литература: из операта “Кармен”

16.3. Развитие на инструменталната музика - Цезар Франк и Камий Сен-Санс. Характерни жанрове и творби, особености на стила.

Муз. литература: Ц. Франк - Симфония в ре-минор и Симфонични вариации за пиано

и оркестър, Сен-Санс - из инструментален концерт (по избор), из симфония № 3.

Раздел 17. ЧЕШКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК

Обществено-политическа и култура атмосфера в страната.

17.1. Бедржих Сметана (1824-1884) - творчески път, композиторска и музикално-

обществена дейност, развитие на националните традиции, връзка с фолклора. Значението му

за националния оперен театър и програмния симфонизъм.

Муз. литература: увертюра и хор на селяните из оп. “Продадена невеста” и

симфоничен цикъл “Моето отечество”

17.2. Антонии Дворжак (1841-1904) - творчески път. По-нататъшното развитие на

националните оперни и симфонични традиции. Камерно-инструментално и хорово

творчество.

Муз. литература: из “Славянски танци”, симфония “Из Новия свят”, концерт за

виолончело и оркестър.

Раздел 18. НОРВЕЖКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК

Обществени и културни условия в страна.

18.1. Едвард Григ (1843-1907) - творчески път. Романтични черти в музиката му,

връзка с фолклора и националните традиции. Клавирно, симфонично, камерно-

инструментално и вокално творчество.

Муз. литература: из “Лирични пиеси” за пиано, Концерт за пиано и оркестър, из

симфонична сюита “Пер Гинт” №1.

Раздел 19. РУСКАТА МУЗИКАЛНА ШКОЛА ПРЕЗ ХІХ ВЕК

19.1. Обществено-политически и културни условия в страната. Периодизация на

руската музикална култура през ХІХ век. Отношенията между руската и западно-

европейската музика.

19.2. М. И. Глинка (1804-1857) - основоположник на националната руска класическа

музикална школа. Естетически принципи. Особености на реалистичния му творчески метод.

Опери, вокална лирика, симфонични и камерни творби. Значение за развитието на руската

музика.

Муз. литература: “Камаринская”, “Валс фантазия”, из оперите „Иван Сусанин“ и

“Руслан и Людмила”, романси.

19.3. Балакиревски кръжок. Обществено-политически условия в Русия през 60-те и

70-те години на ХІХ век. Демократизиране на руската музикална култура. Формиране на

реалистичните и идейно-естетически принципи на Балакиревския кръжок.

19.4. А. П. Бородин (1833-1887) - музикална, научна и обществена дейност. Епични

принципи в оперното и симфоничното творчество.

Муз. литература: Симфония N 2 „Богатирска”, из операта “Княз Игор”.

19.5. М. П. Мусоргски (1839-1881) - творчески път. Идейно-естетически принципи,

новаторство. Принципи на оперната драматургия. “Борис Годунов” - народна музикална

драма. Вокално творчество - еволюция и значение. Инструментална музика, “Картини от

една изложба”. Значението му за развитието на музикалното изкуство. Мусоргски и ХХ век.

Муз. литература: из “Борис Годунов”, “Картини от една изложба”, вокални творби.

19.6. Н. А. Римски-Корсаков (1844-1908) - творческа еволюция. Естетически

принципи, новаторство, жанрово многообразие. Типове оперна драматургия. Симфонично

творчество. Обществена и педагогическа дейност.

Муз. литература: из оперите “Садко”, “Снежанка”, “Златното петле”, симфонична

сюита “Шехеразада”.

19.7. П. И. Чайковски (1840-1893) - творческа еволюция. Традиции и новаторство.

Естетически принципи - еволюция от романтизъм към реализъм. Сходства и различия с

възгледите на Могъщата петорка. Основен драматургичен конфликт - личност - общество.

Проблеми на музикално-сценичната драматургия - опера, балет. Особености и жанрово

многообразие на симфонизма му. Романси, клавирна, хорова и камерна музика. Значение за

по-нататъшното развитие на музиката.

Муз. литература: из оперите “Евгени Онегин” и “Дама Пика”, симфонии № 4, 5 и 6,

инструментален концерт (по избор), из камерното му творчество (по избор).

19.8. Беляевски кръжок. Обществено-политически и културни условия в Русия през

80-те и 90-те години. А. К. Глазунов (1856-1936), А. Лядов (1855-1914), С. Танеев (1856-

1915).

19.9. С. В. Рахманинов (1873-1943) - творчески път. Многообразие на творческата му

дейност - композиторска и изпълнителска, новаторство и значение. Естетически принципи,

продължител на традициите на руската класическа музикална школа от ХІХ век в условията

на ХХ век. Основни творчески сфери - клавирна, симфонична, оперна, вокално-симфонична,

романси - жанрово многообразие. Особености на стила и художествения метод.

Муз. литература: Рахманинов - концерт за пиано N 2, клавирни творби, из Симфония

№ 3.

Раздел 20. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ОТ КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА

ХХ ВЕК В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Обща характеристика на музикалната култура от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Направления, идейно-художествени тенденции, особености на музикалния език.

20.1. Италиански веризъм – Пиетро Маскани и Руджиеро Леонкавало.

Муз. литература: из оперите „Селска чест“ на Маскани и „Палячи“ на Леонкавало.

20.2. Джакомо Пучини (1858-1924) - творческа еволюция. Особености на оперната

драматургия и на музикалния език, тенденции (веристка и др), новаторство, значение.

Муз. литература: из оперите “Бохеми”, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и “Турандот”.

20.3. Музикален импресионизъм - обществени и културни предпоставки за

възникването му. Характерни черти, връзка с другите изкуства (импресионизмът в

живописта, символизмът в поезията и драматургията).

20.4. Клод Дебюси (1862-1918) - творческа еволюция, естетически принципи.

Формиране, развитие, разцвет на импресионизма и тенденция към неговото преодоляване.

Жанрово многообразие, новаторство, музикален език, значение.

Муз. литература: “Следобедът на един фавн”, “Морето”, из клавирни прелюдии.

20.5. Морис Равел (1875-1937) - творческа еволюция, стилови особености,

антиимпресионистични черти, музикални жанрове, значение.

Муз. литература:“Болеро”, концерт за пиано „в сол” и други (по избор).

20.6. А. Н. Скрябин (1872-1915) - ярък представител на символизма в руската музика.

Философски и естетически възгледи, творческа еволюция, жанрове, новаторство и значение.

Муз. литература: “Поема на екстаза”, клавирни творби.

20.7. Рихард Щраус (1864-1949) - творчески път. Връзка с традициите на ХІХ век и с

новите тенденции на ХХ век. Проблеми на стила. Еволюция на оперното творчество.

Симфонични жанрове.

Муз. литература: “Тил Ойленшпигел” и други симфонични поеми, из оперите.

20.8. Густав Малер (1860-1911) - творческа еволюция, проблеми на естетиката и

стила. Симфонично и вокално творчество - взаимодействие. Място в музикално-

историческия процес. Бетховеновите черти при Малеровия симфонизъм като проява на

музикалния реализъм от втората половина на ХІХ век.

Муз. литература: Симфония № 1, из вокално-симфоничните цикли.

Раздел 21. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ 10-те И 20-те ГОДИНИ НА ХХ

ВЕК

Обществено-исторически и културни условия през 10-те и 20-те години на ХХ в.

21.1. Музикален експресионизъм - исторически корени, идейно-естетическа

същност, разнородни прояви, музикален език, новаторство и значение.

21.2. Нововиенска музикална школа – обща характеристика. А. Шьонберг, А. Берг

и А. Веберн - проблеми на стила.

Муз. литература: Шьонберг - “Лунният Пиеро”, Берг - Концерт за цигулка, Веберн -

произведение по избор.

21.3. Музикален неокласицизъм - същност. Игор Стравински (1882-1971) -

творческа еволюция. Руски период - импресионистични и експресионистични черти. Руски и

универсални корени на музиката на Стравински. Проблеми на късното му творчество.

Музикално-естетически възгледи.

Муз. литература: из балетите “Петрушка”, “Пролетно тайнство”, из “Едип цар”,

Концерт за пиано, духови и ударни, „Симфония в три движения” и др.

21.4. Бела Барток (1881-1945) – творческа еволюция, проявление на музикално-

художествените тенденции на ХХ век. Барток и фолклорът. Жанрово многообразие, основни

творби. Разностранна творческа дейност. Значение за съвременната музика.

Муз. литература: Концерт за оркестър, из “Микрокосмос” и други (по избор).

Раздел 22. ФРЕНСКАТА МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА СЛЕД ПЪРВАТА

СВЕТОВНА ВОЙНА ДО СРЕДАТА НА ХХ ВЕК

22.1. Френската “Шесторка”.

Муз. литература: из творчеството на Пуленк, Сати, Мийо (по избор),

22.2. Артур Онегер (1892-1955) - творческа еволюция от експресионизъм към

реализъм. Ораториални и симфонични жанрове, проблеми на стила, новаторство.

Музикално-естетически възгледи.

Муз. литература: “Пасифик 231”, из симфонии №№ 2 и 3, из ораториите.

Раздел 23. НЕМСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА

ВОЙНА

23.1. Паул Хиндемит (1895-1963) - творческа еволюция. Жанрове, проблеми на

стила. Музикално-теоретична и изпълнителска дейност.

Муз. литература: симфония “Матис художникът”, камерни творби по избор;

23.2. Карл Орф (1895 - 1982) - проблеми на синтетичните жанрове, педагогическа

дейност.

Муз. литература:“Кармина Бурана”.

Раздел 24. РУСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА СЛЕД 1917 ГОДИНА

24.1.Общи проблеми, идейни течения, периодизация. Проблемът за тоталитарната

власт и културата, ролята на руската революция за културното развитие. Проблемът за

тоталитарната власт и културата, ролята на руската революция за културното развитие.

Проблемът за многонационалния характер на музикалната култура.

24.2. Сергей Прокофиев (1891-1953) - творчески път, идейно-естетически възгледи и

творческа еволюция. Симфонично творчество - особености, типове симфонизъм. Оперно

творчество - многообразие на жанровете, характерни черти. Камерно творчество. Кантатно-

ораториални творби. Проблеми на стила на Прокофиев. Новаторски характер на музиката му.

Значението на Прокофиев за развитието на музикалната култура на ХХ век.

Муз. литература: симфонии №№ 1, 7, концерт за пиано № 3, откъси от балета “Ромео

и Жулиета”, из операта “Война и мир”, из кантата “Александър Невски”, соната за пиано №

7.

24.3. Дмитрий Шостакович (1906-1975) - жизнен и творчески път. Широта и

разностранност на дейността му като композитор, педагог, изпълнител и музикален

общественик. Симфонично творчество - програмност, типове симфонизъм, особености на

драматургията. Оперно творчество - новаторски характер. Камерно творчество. Особености

на музикалния език на композитора. Значението на Шостакович за развитието на

музикалната култура на ХХ век.

Муз. литература: из симфонии №№ 5, 7, 9, 14, клавирна, камерна, оперна музика.

24.4. Арам Хачатурян (1903-1978) - жизнен и творчески път, музикално-обществена

дейност. Стилови особености и национални черти в творчеството му.

Муз. литература: из балетите “Гаяне” и “Спартак”, Концерт за цигулка.

Раздел 25. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА АНГЛИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК

25.1. Бенджамин Бритън (1913-1976) – творчество.

Муз. литература: по избор.

Раздел 26. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА САЩ

26.1. Джордж Гершуин (1898-1937) – връзка с фолклорните и професионални

традиции и джаза. Творчество.

Муз. литература: „Рапсодия в синьо”,”Един американец в Париж” и др.

Раздел 27. ПРИЛОЖНАТА МУЗИКА В БИТА И КУЛТУРАТА НА ХХ ВЕК

27.1. Стилове в съвременната популярна музика. World Мusic

Муз. литература: по избор.

27.2. Музика, медии и технологии. Музиката в епохата на интернет. Музикален

синтез и мултимедии.

Раздел 28. НОВИ ЯВЛЕНИЯ В МУЗИКАТА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ

ВЕК

28.1 Нови музикално-естетически тенденции (неоимпресионизъм,

неоекспресионизъм, неоромантизъм) и стилистични решения (сериализъм, алеаторика,

сонористика, електронна и конкретна музика, полистилистика и др.).

28.2. Музикалният авангард в Западна Европа - творчеството на О. Месиан, Дж.

Кейдж, Л. Ноно, П. Булез, К. Щокхаузен, Х. В. Хенце, М. Кагел, Д. Лигети и др.

Муз. литература: по избор

28.3. Музикалният авангард в Централна и Източна Европа - творчеството на В.

Лютославски; К. Пендерецки, Е. Денисов, А. Шнитке, Р. Шчедрин, Г. Канчели и др.

Муз. литература: по избор

Раздел 29. БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА

Българската музикална култура – общи проблеми на развитието й до днес,

периодизация.

29.1. Музикалната култура по българските земи в древността. Музикалната

култура на древните траки и славяни и прабългарите.

29.2. Духовната православна култура на Средновековна България. Връзка с

Византийската музикална култура, основни жанрове. Музиката в Православните храмове и

манастири /Атон., Рилски манастир/. Музикални паметници. Делото на светите братя Кирил

и Методий, св. Йоан Кукузел и др. Болгарский роспев. Ролята и значението на българските

духовници за духовното и духовно-музикалното развитие на други народи /руски, румънски

и т.н/.

29.3. Музикалната култура на България през епохата на Възраждането. Етапи в

развитието на Националното Възраждане. Българската православна църква, училищата и

читалищата - основни центрове на музикалната култура. Нови явления в църковната музика.

Църковно-певчески школи. Формиране и развитие на българския градски фолклор. Песенна

и инструментална музикална култура. Музикалните дейци на Възраждането.

Муз. литература: църковни песнопения и възрожденски песни по избор.

29.4. Българската музикална култура след Освобождението до края на Първата

световна война. Българското училище - център на масовото музикално образование и

възпитание и на любителско музициране. Музикални училища с професионална насоченост.

Дейността на музикалните дружества. Делото на военните духови оркестри и като центрове

за професионално музикално образование. Камерна музикална култура. Музикална критика

и публицистика. Музикално-издателска и разпространителска работа. Обща характеристика

и историческо значение на българските композитори от Първото поколение. Реализмът като

музикално-творчески метод и особеностите му.

29.5. Песенните жанрове, водещи в творчеството на българските композитори от

Първото поколение. Българският музикален фолклор - основа за развитието им. Хорова и

солова песен. Функции на песента в музикалния живот на България. Църковни Православни

музикални жанрове, училищни песни, военни маршове и др. Вокалното творчество на Ем.

Манолов, П. Пипков, Д. Христов.

Муз. литература: Ем. Манолов - “Каква мома видях мамо”, П. Пипков - “Химн на

Кирил и Методий”, “Сладкопойна чучулига”, Д. Христов - “Пусти моми

жеравненки”,”Лиляна мома хубава”, Ал. Морфов - “Дамян танец води”; из литургичната

музика на Д. Христов.

29.6. Оркестровите жанрове в творчеството на българските композитори от

Първото поколение. Развитие на оркестровото изпълнителство в България след

Освобождението. Делото на чешките капелмайстори в България. Първи оркестрови жанрове

в творчеството на българските композитори: оркестрова китка, програмна картина,

оркестрова сюита и др. Опити за симфонично изграждане - в програмната увертюра

“Ивайло” от Д. Христов. Първата българска симфония - Симфония в сол-минор от Никола

Атанасов, нейни предшественици /дело на Янко Биненбаум и Александър Миладинов/.

Муз. литература: Д. Христов - “Ивайло”, Н. Атанасов - I симфония.

29.7. Оперното творчество на българските композитори от Първото поколение.

Оперното дело в България до края на Първата световна война. Борба за създаване на

български оперен театър. “Сиромахкиня” от Ем. Манолов - първата българска опера.

Оперите на Маестро Г. Атанасов - историческо значение на операта му “Гергана”. Детските

оперети на П. Пипков.

Муз. литература: Маестро Г. Атанасов - из операта “Гергана” и др.

29.8. Добри Христов (1875-1941) - живот и творчество. Многообразие на дейността

му. Хоровата песен - централен жанр в творчеството му.

Муз. литература: “Вила се й гора”, „Девойче”, „Ръченица”, из литургичната музика.

29.9. Българската музикална култура от края на 10-те до средата на 40-те години

на ХХ век – Второто поколение български композитори. Обществените събития и

влиянието им върху формирането на идейно-естетическите възгледи на българските

музикални дейци. Формиране на развита система на музикална култура, съизмерима с

развитите европейски музикални култури. Развитие на хоровата самодейност, оперното дело,

симфоничното и камерното музициране, музикалното образование, музикалната

публицистика и наука. Дружество “Съвременна музика”. Обща характеристика на стила на

Второто поколение български композитори - мястото им в развитието на българската и

световната музикална култура. Проблемът за националния музикален стил, като част от

реалистичните тенденции в музиката на ХХ век. Водещо значение на симфоничните

жанрове.

29.10. Българската музикална култура от средата на 40-те до средата на 50-те

години на ХХ век. Разширяване и демократизиране на музикалната ни култура. нови типове

изпълнителски състави, нови форми на музициране. Създаване на героичен тип музикална

драматургия в симфоничното и оперното творчество. Значение на масовата песен и

кантатно-ораториалните жанрове.

29.11. Петко Стайнов (1896-1977) - творческа еволюция. Формиране на стила му.

Взаимодействие между двата основни жанра в творчеството му - симфоничните жанрове и

хоровата балада. Симфония № 2 - особености на драматургията, мястото й в развитието на

българската музика. П. Стайнов - обществен деец.

Муз. литература: “Тракийски танци”, “Тракия”, Симфония N 2 , хоровата балада

“Конници”.

29.12. Панчо Владигеров (1899-1978) - многообразие на историческите корени на

музиката му, периоди на творческата еволюция. Жанрово многообразие на творчеството му.

Значението на П. Владигеров за българската музика. Разностранна музикална дейност: П.

Владигеров - изпълнител и педагог.

Муз. литература: Концерт за пиано № 3 , “Вардар”, “Импровизация и токата”,

“Еврейска поема”, из операта “Цар Калоян”.

29.13. Димитър Ненов (1902-1953) - творчески път. Основни жанрове в

творчеството му - клавирна музика, вокално-инструментални произведения, симфонични

творби. Д. Ненов - пианист.

Муз. литература: “Рапсодична фантазия”, Концерт за пиано, клавирни творби по

избор

29.14. Любомир Пипков (1904-1974) - обща характеристика на творческия му облик.

Основни жанрови линии в неговото творчество. Периодизация на творческия път. Л. Пипков

- общественик, литератор, педагог. Значението на Л. Пипков за развитието на българската

музика.

Муз. литература: Струнен квартет № 1, “Конници”, из “Оратория за нашето време”,

Симфония № 3, из “Пролетни приумици”, из оперното му творчество по избор.

29.15. Веселин Стоянов (1902-1969) - жизнен и творчески път. Етапи на творческата

еволюция и формиране на стила му. Жанрово многообразие на творчеството му.

Муз. литература: “Бай Ганьо”, Концерт за пиано № 1 и други творби по избор.

29.16. Филип Кутев (1903-1982) - жизнен и творчески път. Значение на вокалните

жанрове за формиране на стила му. Ф. Кутев - общественик и музикален деец.

Муз. литература: “Герман”, песни по избор.

29.17. Марин Големинов (1908- 2000) - обща характеристика на творческия му

облик. Българската архаика и историческата тема като път към съвременността. Етапи на

творческата еволюция. Жанрово многообразие.

Муз. литература: из “Нестинарка”, из “Ивайло”, Концерт за струнен квартет и

струнен оркестър и други творби по избор.

29.18. Парашкев Хаджиев (1912-1992) - жизнен и творчески път. Музикалният

театър - централна жанрова област в музиката му. Основни теми и типове оперни жанрове.

Съвременната тема в оперите на П. Хаджиев. Симфонично творчество. Камерна музика.

П.Хаджиев - педагог.

Муз. литература: из “Луд гидия”, из “Юлска нощ”, оперна и инструментална музика

по избор.

29.19. Нови явления в българската музикална култура от средата на 50-те до

края на 80-те години на ХХ век. Краят на 60-те години като граница в развитието на

българската музика. Разширяване на стилистическия и естетическия обхват в творчеството

на българските композитори. Обзор на различните жанрове в музиката им - значение на

камерността. Ролята на лириката. Преосмисляне на фолклорните източници.

Муз. литература: С. Пиронков - из “Житие и страдание грешнаго Софрония”, Цв.

Цветанов - Симфония № 3 , В. Казанджиев - “Картини из България”, Кр. Кюркчийски -

“Калиманку”, Г. Минчев - “Концерт за пиано”.

29.20. Александър Райчев (1922-2003) - жизнен и творчески път. Жанрово

многообразие на творчеството му. Симфонизмът на Райчев. Типове симфонии, програмна

музика. Музикално-сценично творчество. Ал. Райчев - общественик и педагог.

Муз. литература: Симфония № 2 “Новият Прометей”, соната-поема за цигулка.

29.21. Лазар Николов (1922-2005) - жизнен и творчески път. Инструменталните

жанрове - централна жанрова сфера в музиката му. Симфонично и камерно творчество.

Оперни и вокални произведения.

Муз. литература: Концерт за струнен оркестър, симфония №1 и др.

29.22. Константин Илиев (1924-1988) - жизнен и творчески път. Жанрово

многообразие в творчеството му. Симфонична и камерна музика. Кантатно-ораториални

творби. Опери. К. Илиев - диригент.

Муз. литература: Симфония № 4, из операта „Боянският майстор” и др.

29.23. Най-новата българска музика. Българските имена от световния подиум - композитори, певци и инструменталисти; изследователи; хорове; диригенти.

Муз. литература: по избор

VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

В края на обучението ученикът трябва да придобие следните компетентности:

Ориентира се в стилистичните и жанровите промени в хода на историческото

развитие на музиката - описва етапите в историческото развитие на европейската

музикална култура; назовава най-съществени и възлови исторически промени в

българските, европейските и световните музикални практики;

Анализира музика - познава историческото развитие на музикалното изкуство (епохи,

направления, тенденции и стилове); описва изразните средства и начините за

използването им в музикалните произведения от различните епохи; различава

музикалните форми и структури; разпознава и прави анализ на творбите на автори,

представители на различни епохи, стилове и направления в музикалното изкуство.

VI. ЛИТЕРАТУРА

1. Розеншилд К. - “История на музиката” I част

2. Левик Б. - “История на музиката” II част

3. Конен В. - “История на музиката” III ч.

4. Друскин М. - “История на музиката” IV ч.

5. Атанасов, А – „Византийски музикални ръкописи в България”

6. Беливанова К. - “История на музиката на ХХ в.”, С.,1986

7. Георгиева Ст. - История на музиката на ХХ в.”Неокласицизъм”, С., 1989

8. Крачева Л. – „История на музиката “От древността до барока”,С., 1977

9. Крачева Л. – „Музиката през вековете „Творци и творби“,І и ІІ ч., С.,2006, 2010

10. Крачева, Л. – „Българска музикална култура. От древността до наши дни”, С. Марс,

2008 г.

11. Патие-Белтрандо М.К. - “История на музиката“, I и II ч., С., 1997,1999

12. Друскин М. - “Пасионы и мессы Й.С.Баха”, М., 1976

13. Друскин М. - “О западноевропейской музыке ХХ века”, М.,1973.

14. Друскин М. - “Й.С.Бах”, Музикални хоризонти, 1985, кн.15-16

15. Пэрриш и Оул - “От григорианского хорада до Баха”/нотни примери/.

16. Солертински И. - “Театър, музика, литература” , С.,1986

17. Швайцер А. - “Й. С. Бах”, С., 1981

18. Берлиоз. Х. - “Мемоари”, С.,1976

19. Арнаудова Б. – „Марин Големинов“, С., 1968

20. Баларева А. “Хоровото дело в България”, С.,1992

21. Баларева А. – „Г. Димитров“, С., 1976

22. Динев, П. – „Одриска школа”, Църковен вестник, № 7, 20 февруари, 1960, 7-8

23.Илиев К. - “Любомир Пипков”, С., 1958

24. Илиев К. - “Слово и дело”, С.,1997

25. Кръстев В. - “Очерци по история на българската музика”, С., 1977

26. Кръстев В. – „Добри Христов“, С., 1975

27. Кръстев В. – „Петко Стайнов“, С., 1964

28. Кръстев В. – „Светослав Обретенов“, С., 1966

29. Куюмджиева, С. – „Ранновъзрожденска българска музика – паметници и певчески

репертоар Йоасаф Рилски”, С., 2003; за книгата вж.: Хърков, Ст. и Светлана Куюмджиева:

„Ранновъзрожденска българска музика – паметници и певчески репертоар Йоасаф Рилски”,

сп. Българско музикознание, 2006, кн.1, с.133-137.

30. Куюмджиева, С – сб. „Към историята на професионалното музикално образование в

България”, Варна, 1994

31. Лазаров Ст. – „Панчо Владигеров и театъра“, С., 1976

32. Лазаров Ст. – „Марин Големинов“, С.,1971

33. Ненов Д. - “Спомени и материали”, съст. Л. Николов, С., 1969

34. Павлов Евг. – „Панчо Владигеров“, С., 2000

35. Петров Ст. - “Очерци по история на българската музикална култура“, С., 1959

36. Петров Ст., Кодов Хр.-“Старобългарски музикални паметници, С., 1973

37. Пипков Л.- „Избрани статии”, съст. Кр.Ангелов, С., 1977 г.

38. Стайнов П. - “За българсаката музикална култура”, С., 1967

39. Стоянов - Иванов Ст. - “Филип Кутев”, С., 1965

40. Стършенов Б. и Стоянов П. – „Българска музика“, С., 1966

41. Стършенов Б. - “Веселин Стоянов”, С., 1962

42. Тончева, Е – „Манастирът Голям Скит – школа на Болгарский „роспев”, Скитски

„болгарски” ирмолози от ХVІІ-ХVІІІ в.;С., 1981

43. Хлебаров Ив.- ”Симфонизмът на българскитеи композитори от второ поколение”, С.,

1977

44. Хлебаров Ив.- ”История на българската музикална култура. Увод”,С., 1985

45. Хлебаров Ив.- “Творческата еволюция на Л. Пипков”, т.I, С.1996

46. Хлебаров Ив. - “Най-новата българска музикална култура 1944-1989”, С., 1997

47. Хлебаров Ив.- “Творческият свят на Л.Пипков”, т.II,кн.първа и втора, С.2000, 2001

48. Хлебаров Ив., Костакиева М., Друмева К. - “Л.Пипков”, сб. студии, С., 1975

49. Хлебаров Ив., Костакиева М., Друмева К. - “Л.Пипков”, Монография, М.,1976

50. Хлебаров Ив. - “Новата музика като процес на идеи и жанрове”, С.,1995 г.

51. Хлебаров Ив. - “Избрано”, книга втора, С., 1999 г.

52. Христов Д. - Музикално-теоретическо и публицистично наследство”, т. I,II, С.,1967,

1970.

53. Сб. „Българските музикални дейци и проблемът за националния музикален стил“,

съст. и ред. Агапия Баларева, С., 1968

54. Енциклопедия на българската музикална култура, С., 1967

55. “Современна болгарская музыка”, М.,1974 г., ред.съст. Ангелов Кр.

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:

1. Мария Николова Дуканова - Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин

Стоянов”, гр. Русе

2. Деница Спирдонова Кръстанова - Национално училище по изкуствата „Проф.

Веселин Стоянов”, гр. Русе