ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ...

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО

СТОПАНСТВО

UNIVERSITY OF NATIONAL AND WORLD ECONOMY

ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА“

КАТЕДРА „ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА“

докторант Мария Ивелинова Стоянова

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „доктор“

по научна специалност „Икономика и управление (туризъм)“

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ

ХОТЕЛИ В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Научен ръководител:

проф. д-р Таня Парушева

София, 2019 г.

Възможности за развитие на градските хотели в условията на глобализация

2

Дисертационният труд е обсъден на Разширен катедрен съвет на катедра

„Икономика на туризма“ при Университетa за национално и световно стопанство

на 11.02.2019 г. Авторът на дисертационния труд е редовен докторант към същата

катедра, съгласно решение на ФС към факултет „Икономика на инфраструктурата“,

протокол № 4 / 22.03.2016 г. и заповед № 709 / 06.04.2016 г. на Ректора на УНСС.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 14.05.2019 г. от 10:00

часа, в зала 2032A на Университета за национално и световно стопанство, София

на заседание на Научно жури. Материалите по защитата са на разположение в

Дирекция „Наука“ и интернет страницата на Университета за национално и

световно стопанство, София - www.unwe.bg.

http://www.unwe.bg/


3

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО

СТОПАНСТВО

UNIVERSITY OF NATIONAL AND WORLD ECONOMY

ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА“

КАТЕДРА „ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА“

Мария Ивелинова Стоянова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ

В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „доктор“

по научна специалност „Икономика и управление (туризъм)“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ Проф. д-р Таня Парушева

НАУЧНО ЖУРИ 1. Проф. д-р Таня Парушева

2. Доц. д-р Еленита Великова

3. Проф. д-р Манол Рибов

4. Проф. д-р Таня Дъбева

5. Проф. д-р Стоян Маринов

РЕЦЕНЗЕНТИ 1. Проф. д-р Манол Рибов

2. Доц. д-р Еленита Великова

София, 2019 г.


4

СЪДЪРЖАНИЕ

на автореферата на дисертационния труд

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 5

1. Актуалност и значимост на изследваната проблематика 5

2. Обект и предмет на изследване 6

3. Основна цел и изследователски задачи 6

4. Изследователска теза и работни хипотези 7

5. Методология на изследването 8

6. Основни ограничения и проблеми 8

7. Източници на информационно осигуряване 9

8. Научна новост и полезност 10

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 11

1. Структура на дисертационния труд 11

2. Съдържание на дисертационния труд 11

III. СИНТЕЗИРАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 12

IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 46

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 47

VI. ДЕКЛАРАЦИЯ 49


5

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност и значимост на изследваната проблематика

Като основен елемент на туризма, градските хотели имат съществено

значение за развитието както на туристическия бизнес, така и на градските

населени места в света. Разглежданите места за настаняване допринасят за

развитието на туризма в няколко основни направления:

икономическо значение;

социално значение;

значение за подобряване имиджа на дестинациите;

значение за преодоляване на сезонността в туризма;

значение за подобряване инфраструктурата в градовете.

Хотелите в градовете са едно от първите точки на допир на туриста с

дестинацията. Пътуващите се „запознават“ със своя временен дом, дори още преди

да са предприели туристическото пътуване, а именно онлайн. Това открива огромен

потенциал пред хотелиерството за постигане на по-добра ангажираност на туриста

с дестинацията. Дисертационният труд разглежда градските хотели в съвременната

концепция за развитие в контекста на глобализация. Това означава, че се вземат

под внимание динамични социално-икономически условия, глобални

предизвикателства и тенденции, които оказват влияние върху обекта и неговото

развитие.

Темата добива особена актуалност понастоящем, тъй като е свързана с

разкриване на възможности и решения на възникналия проблем за „оцеляване“ в

съвременния глобален туристически пазар. Ключовото понятие „глобализация“, от

своя страна, налага разглеждане и съобразяване на изследването със съвременните

социално-икономически тенденции, перспективи и предизвикателства.

Изследването на възможностите за развитие чрез допълнителни услуги води до

подобряване позициите на градските хотели и постигане на икономически

просперитет. Дисертационният труд се фокусира върху разглеждането на


6

конкурентоспособността на хотелиерския продукт в контекста на глобалните

промени. Това ще допринесе за подобряването и обогатяването на

туристическата наука чрез извеждане на цялостен модел за постигане на

конкурентно предимство, съобразен с факторите и тенденциите на глобализацията

в туризма.

2. Обект и предмет на изследването

Обект на изследване в дисертационния труд е градският хотел като

стопански субект. Предмет на изследване са възможностите за развитие на

градските хотели в контекста на глобализация.

3. Основна цел и изследователски задачи

Основната цел на дисертационния труд е да се разкрият факторите на

глобализацията в туризма, които влияят върху градските хотели, и на тази база

да се разработи модел за постигане на конкурентно предимство и икономически

просперитет (вж. Фигура № 1).

За постигането на поставената цел се решават следните изследователски

задачи:

теоретичен анализ и дефиниране на същността, характеристиките и

особеностите на градските хотели, както и ролята на хотелите за развитието на

градския туризъм;

анализ на конкурентоспособността на градските хотели в условията на

глобализация;

оценка на състоянието и развитието на хотелиерството в България и по-

конкретно – в София;

разработване и приложение на модел за развитие на градски хотел на база

конкурентно предимство чрез допълнителни услуги;

формулиране на насоки и препоръки към хотелиерската индустрия в

София на база направените анализи, анкетно проучване и експертни интервюта.


7

Фигура № 1: Обект, предмет и цел на дисертационния труд

Източник: Систематизация на автора

4. Изследователска теза и работни хипотези

Основната теза, на която се основава изследването е, че глобализацията

налага съществени промени в туризма, на които градските хотели могат да

отговорят, като предложат набор от допълнителни услуги и дейности за

цялостно туристическо преживяване.

На тази основа се формулират следните работни хипотези, от доказването

или отхвърлянето на които ще бъде предложен моделът за развитие на градски

хотели:

Хипотеза 1 – Успешното конкурентно предимство се базира на

разработването на персонализиран хотелиерски продукт в градска среда, различен

от стандартизирания.

Хипотеза 2 – Предлагането на допълнителните услуги и дейности както в

хотела, така и извън него ще отговори на желанието на „новите“ туристи.

ОБЕКТ

•Градският хотел като стопански субект.

ПРЕДМЕТ

•Възможностите за развитие на градските хотели в контекста на глобализация.

ЦЕЛ

•Да се разкрият факторите на глобализацията в туризма, които влияят върху

градските хотели, и на тази база да се разработи модел за постигане на

конкурентно предимство и икономически просперитет.


8

Хипотеза 3 – Приложението на иновативна концепция за конкурентно

предимство чрез допълнителни услуги играе ключова роля за постигане на

икономически просперитет на градските хотели в условията на глобализация.

5. Методология на изследването

За реализирането на дефинираните в дисертационния труд цел и задачи се

използва съвкупност от изследователски методи и подходи: индукция и дедукция,

системен подход, метод на наблюдение, анализ и синтез, исторически метод,

сравнителен анализ, статистически и дескриптивни методи, SWOT-анализ,

анкетно проучване, метод на експертната оценка.

За целите на дисертационния труд е проведено емпирично изследване за

поведението и нагласите на туристите в процеса на резервиране на хотел и

използването на допълнителни услуги и дейности. Анкетното проучване е

проведено сред български и чуждестранни туристи. Периодът на провеждане е 1

юни 2018 г. – 30 септември 2018 г. Използвана е анонимна анкетна карта,

разпространена онлайн сред 303 респонденти. Целта е да се направят изводи по

отношение на очакванията на туристите при резервация на хотел онлайн, както и

по отношение на туристическите услуги, които закупуват по време на пътуване и

имат отношение към хотелското настаняване. Резултатите от изследването са

обобщени, анализирани и представени графично.

6. Основни ограничения и проблеми

За целите на научното изследване са въведени следните основни

ограничения:

Поради недостатъчния брой конкретни и задълбочени научни изследвания

на български език по въпросите на глобализацията в хотелиерството, изследването

се основава предимно на постиженията на чуждестранни автори.

За да се постигнат целенасочени и добре обосновани резултати в

дисертационния труд пред обекта се поставят чисто географски ограничения –

стеснява се обхватът на изследването до конкретна дестинация в рамките на

София.


9

Пред емпиричното изследване са поставени времеви ограничения –

периодът на провеждане е 1 юни 2018 г. – 30 септември 2018 г. и е съобразен с

индивидуалния научен план на докторанта.

Не може да се твърди, че използваният в анкетното проучване метод на

извадка на отзовалите се осигурява представителност на изследването относно

целевата съвкупност от туристи.

Акцентът в част от емпиричното изследване е поставен върху бъдещите

намерения на туристите за покупка на допълнителни услуги и осъществяване на

дейности, без да се отчита дали фактически се е стигнало до изпълнение на тези

намерения.

При разработването на дисертационния труд се срещат редица проблеми.

Основните трудности са липсата на достатъчно специализирани научни

изследвания и разработки за хотелиерството в София, недостатъчно налична

информация за конкретния обект на изследване – градски хотели, непълна и точна

статистическа информация за туристите в град София, отсядащи в хотели. Липсват

проучвания на нагласите и желанията на туристите по отношение на допълнителни

хотелски услуги.

7. Източници на информационно осигуряване

Литературните източници, използвани в изследването могат да бъдат

систематизирани в следните групи:

монографии и научни трудове на български и чужди автори, разглеждащи

проблематиката на глобализацията в туризма и хотелиерството в градовете;

специализирани издания на стопански и туристически организации;

статистически издания на международни туристически асоциации;

законови и нормативни актове в областта на туризма, правото и

счетоводството;

доклади от регионални, национални и международни конференции;

информация от интернет;


10

авторски изследвания по отношение на разглежданата проблематика.

За събиране на първичната информация за целите на разработката са

проведени емпирично изследване сред 303 респонденти, както и формални и

неформални разговори с представители на туристическия бизнес по време на

индивидуални интервюта, туристически изложения, конференции и други събития.

8. Научна новост и полезност

Дисертационният труд се характеризира с научен и научно-приложен

характер. Анализираните въпроси за развитието на градските хотели в условията

на глобализация са слабо застъпени в българската литература. Разработката

допринася за обогатяването на теоретичното познание чрез авторова дефиниция за

градски хотел.

Анализът на хотелиерството в град София позволява да се открият силните и

слабите страни на индустрията. Посочват се конкретните предпоставки за

бъдещото развитие на градските хотели, както и потенциалните фактори за

постигане на икономически просперитет. Предложеният модел за постигане на

конкурентно предимство чрез допълнителни услуги може да бъде приложен от

всеки хотел спрямо условията на съответния пазар. Отправените препоръки

очертават посоката за развитие на хотелиерския бизнес в София.

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Структура на дисертационния труд

Дисертационният труд „Възможности за развитие на градските хотели в

условията на глобализация” е в обем от 216 страници. Състои се от увод (7 стр.),

изложение в три глави (174 стр.), заключение (5 стр.). Включени са 7 приложения

(13 стр.) и списък на литературните източници (10 стр.).

Използваната литература включва 171 заглавия. От тях 75 – на български

език, 66 на английски език, 4 на френски език, 3 на испански език, 1 на немски език

и 21 интернет източници. В основния текст са илюстрирани 15 таблици, 12 фигури


11

и 18 графики.

2. Съдържание на дисертационния труд

УВОД

Глава първа

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА РАЗВИТИЕТО НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ


1. Същност и особености на градските хотели

2. Роля на градските хотели за развитието на туризма

3. Фактори, влияещи върху развитието на градските хотели в контекста

на глобализация

4. Обобщения и изводи по първа глава

Глава втора

АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ В ЕРАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

1. Анализ на конкурентоспособността на градските хотели в ерата

на глобализация

2. Оценка на развитието на градските хотели в България

3. Методика и инструментариум за провеждане на проучването

4. Обобщения и изводи по втора глава

Глава трета

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ В СОФИЯ

1. Резултати от емпиричното изследване и интервютата с експерти

2. Модел за развитие на градски хотели в София

3. Насоки и препоръки за подобряване на конкурентоспособността

на градските хотели в София

4. Обобщения и изводи по трета глава

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


12

III. СИНТЕЗИРАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Глава първа

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА РАЗВИТИЕТО НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ


Първа глава на дисертационния труд „Теоретични основи на развитието

на градските хотели в условията на глобализация“ разкрива теоретични

въпроси, свързани със същността и особеностите на градските хотели в ерата на

глобализация. Представени са характеристиките на хотелиерството в градска среда.

Обсъдена е ролята на градските хотели за развитието на туризма. Авторът взема

под внимание факторите на глобализация в туризма. Разглеждат се основни

тенденции в хотелиерството.

В изложението на първия параграф „Същност и особености на градските

хотели“ са разгледани съвременни изисквания и условия към този тип места за

настаняване. В подпараграф 1.1 са представени и анализирани дефиниции за

градски хотел. Отбелязано е, че хотелиерството включва всички услуги,

предоставяни от един хотелски комплекс или в друг вид настанителна база –

настаняване, хранене, спорт, развлечение, транспорт. Понякога включва само

дейностите по настаняването на гостите. Независимо от това, при хотелиерството,

поради нематериалността на предлагания продукт (произвеждат се и се предават

предимно услуги), се обръща особено внимание на управлението на служителите и

на дейностите, извършвани от тях1.

В дисертационния труд се предлага авторова дефиниция за градски хотел:

„сграда, разположена в градски център, в покрайнините на града или около

летище, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги,

насочени главно към бизнес туристи и за краткотраен престой, но и за

ваканционни и транзитни туристи“.

1 Воденска, М., Основи на туризма, Издателство МАТКОМ, Издание първо, София, 2010, с. 163.


13

Във втория подпараграф „Особености и класификация на градските

хотели“ са откроени типовете градски хотели според различни класификационни

признаци и техните характеристики. Трудност произтича от факта, че в света не

съществува единна система за категоризация, нито за класификация на хотелите.

Особеностите на градските хотели могат да се разгледат в няколко основни

направления:

местоположение – разположени са в центъра, покрайнините на града или

край летища;

продължителност на престоя – в градските хотели обикновено се

осъществява краткотраен престой;

цел на пребиваване – основна група туристи са бизнес туристите, но и

ваканционните туристи.

Специално внимание следва да се обърне на специализирана класификация

на градски хотели по признака териториалност. По този критерий, градските

хотели могат да се разделят на:

хотели в центъра на града;

хотели в покрайнините на града;

градски хотели в близост до летище.

Хотели в центъра на града (Downtown Hotels) са разположени в същинския

център на населеното място. Обикновено, тези хотели са по-скъпи, отколкото

градските хотели в покрайнините или в близост до летище. Те са предпочитани

предимно от туристи с високи доходи и от бизнес туристи. Разположението им е

централно и на удобно разстояние от търговски и бизнес центрове.

Хотели в покрайнините на града (Suburban Hotels) са създадени за нуждите

на по-нискобюджетни туристи. Тези хотели са разположени извън идеалния

център. Цените за нощувка са по-ниски и обикновено са със среден, голям или

малък размер. Хотелите в покрайнините на града са предпочитани от хора, които

искат да избягат от градския шум и ценят спокойствието.


14

Градски хотели в близост до летища (Airport Hotels) са разположени най-

вече покрай международни летища. Тези обекти са популярни, заради близостта им

до огромни транспортни центрове. Хотелите от този тип се различават по размер и

условия на обслужване. Типичният пазар за тези хотели са бизнес туристи;

транзитни пътуващи с дълъг престой между два полета; пътници с отменен или

отложен полет; служители на авиокомпании и др. Най-важната услуга при този тип

хотели е трансфер до летище. Престоят в градските хотели в близост до летища

обикновено е най-кратък, в сравнение с другите два типа градски хотели.

Според Дачева1, разновидност на градския хотел е маршрутният хотел. Той

се намира в търговски център на града, на улица с интензивно движение.

Посетителите са обиколни групи, които обикновено пътуват с автобус и

практикуват маршрутно-познавателен туризъм. Престоят им е кратък (1-2

нощувки). Част от ангажимента на хотела към гостите е осигуряването на храна.

Необходим е голям склад за напитки и хранителни продукти.

В подпараграф 1.3 подробно са разгледани характеристики на градските

хотели. Обърнато е внимание на нормативните изисквания към местата за

настаняване в България. Авторът прави сравнителен анализ на минималните

изисквания за различните категории хотели по признака териториално

разположение. Отчита се, че съществуват определени различия между градските,

от една страна, и морските и планинските, от друга.

Разглеждайки българската институционална класификация, могат да се

изведат следните нейни характеристики:

двустепенна, частично тристепенна (при видовете хотели);

централизирана, абсолютно задължителна за стопанските субекти;

отразява особеностите на националното хотелиерство;

включва комерсиалната (организирана) хотелиерска суперструктура (т.е.

в тесен смисъл);

1 Дачева, С. и колектив, Хотелиерство (Организиране, обслужване и функциониране на хотела), Издателство

Дионис, София, 2007, с. 21.


15

видовете структурни елементи са разнообразни, за първи път са

включени апартаментните комплекси, които са разположени в атрактивни

туристически територии и потребяват ценни туристически ресурси;

основа е на системата за категоризация и сертифициране1.

Може да се каже, че основният фактор за определяне на градските хотели, е

географският. Местоположението на хотелите варира в зависимост от целта, за

която са построени и клиентите, които се опитват да привлекат.

Вторият параграф „Роля на градските хотели за развитието на туризма“

дискутира теоретични аспекти на приноса на хотелиерството за развитието на

различните видове туризъм в градовете. Вниманието е насочено към характерните

черти на туризма в градовете. Анализирано е значението на градските хотели за

развитието на туризма. Разгледана е взаимовръзката между бизнес туризма и

градовете.

Първият подпараграф „Характерни черти в развитието на туризма в

градовете“ откроява дефиниции за градски туризъм и градски пътувания.

Разглеждат се особеностите на този тип туризъм в условията на глобализация.

Определят се факторите на градската среда, които влияят позитивно върху

развитието на хотелиерството и туризма. Според дефиницията на Европейския

съюз, градският туризъм представлява „всички туристически ресурси, продукти

и услуги, предлагани в градовете на техните гости“. Световната организация по

туризъм разглежда градския туризъм като „пътувания, предприети от туристи

до градове или места с висока концентрация на населението“2. Посочва се още, че

продължителността на тези пътувания обикновено е кратка (от 1 до 3 дни),

следователно може да се каже, че градският туризъм е тясно свързан с пазара на

краткотрайните пътувания. Фактът, че хората предприемат повече, но по-кратки

пътувания, значително допринася за развитието на градския туризъм, особено в

1 Дъбева, Т., Г. Луканова, Хотелиерство, Варна, 2016, с. 160.

2 Tourism 2020 Vision, World Tourism Organisation, 2002, p. 12.


16

Европа1.

Във втория подпараграф „Значение на градските хотели за развитието

на туризма“ вниманието се фокусира върху няколко основни направления, в които

градските хотели допринасят за развитието на туризма. Отчита се ролята на

бизнес туризма за развитието на градовете и ползите за хотелиерството. Авторът

е на мнение, че значението на градските хотели за развитието на туризма може да

се обобщи в следните основни направления:

икономическо значение;

социално значение;

значение за подобряване имиджа на дестинациите;

значение за преодоляване на сезонността в туризма;

значение за подобряване инфраструктурата в градовете.

По-високите изисквания към персонала в градските хотели предполагат и по-

високо заплащане. В този аспект, градските хотели допринасят за благосъстоянието

на жителите на населеното място. Освен това, градовете привличат много

бизнесмени, които обикновено са по-доходоносни туристи. Градските хотели,

особено тези, разположени в центъра на града, имат значение за привличането на

повече парични средства в градовете. Това обуславя икономическото значение на

градските хотели за развитието на туризма. Тези места за настаняване имат и

важно социално значение, оказвайки значително влияние върху заетостта на

населението. В градските хотели се наемат и обучават висококвалифицирани

кадри, които да поддържат високо ниво на удовлетвореност у клиентите2.

От друга страна, въздействията на сезонността в туризма се усещат в

значителна степен от хотелиерската индустрия. Като основна част от

туристическия сектор, хотелиерството притежава потенциала и възможностите да

спомогне за преодоляване на сезонната концентрация в туризма. Особено внимание

се обръща на градските хотели и тяхната роля за превръщането на България в

1 Towards quality urban tourism, Enterprise Directorate-General Tourism Unit, Brussels, 2000, p. 4.

2 Дъбева, Т., Характеристика и дизайн на технологията на обслужване в туризма, Трудове на ИУ, т. 72, 2000,

с. 45.


17

дестинация за четири сезона. Това става чрез разработване на целогодишни

туристически продукти и дългосрочна стратегия за развитие на дестинациите.

В третия подпараграф се разглежда взаимовръзката между градовете и

бизнес туризма, като основен тип туризъм за градските хотели. В условията на

глобализация, следва да се обърне внимание на новото поколение бизнес

пътуващи. Все по-често, те комбинират бизнес и свободно време за отдих. Работа

от разстояние, виртуални екипи, работа от дома вече се превръщат в нормална част

от ежедневието на много компании и работещи хора. Това се отнася в особено

голяма степен за хората с високи доходи и заемащи високи длъжности. Голяма

част от бизнес пътуванията са свързани с посещение на по-големи градове, на

корпоративни центрове, на клиенти, срещи с партньори или посещения на

изложения, фестивали, конференции, срещи и други събития. Тъй като, в много от

случаите, самолетните билети и настаняването са платени от компанията, за която

бизнес туристът работи, то тогава той е отворен да похарчи бюджета си за други

допълнителни елементи на пътуването, свързани с туристически преживявания в

дестинацията.

Проучване на Mastercard1 показва, че 67% или 2/3 от бизнес туристите

много често отделят време за туристически дейности по време на бизнес пътуване.

Едва 5% споделят, че обикновено нямат свободно време за допълнителни

преживявания. Няма значителна разлика между пазарите, като делът на руските

бизнес туристи, които отделят време за такива дейности е 74%, и едва 1% казват, че

нямат време за тях. Интересно е да се отбележи, че 58% от анкетираните бизнес

туристи доста често остават един допълнителен ден или уикенд в дестинацията,

след приключване на бизнес целта.

В градовете туризмът трябва да бъде разглеждан като катализатор за

градски просперитет. Той влияе върху градското общество и живота на местните

жители по много различни начини. В градовете местното население и туристите си

1 IE Premium and Prestige Business Observatory, High value city tourism, European city destinations – global

markets, 2015, p. 46.


18

взаимодействат. Ако тези взаимодействия не се управляват, това може да доведе до

напрежение, унищожаване на индустрията и градската система. Туристическите

влияния върху градовете са разнообразни – могат да бъдат в икономическата,

социалната, културната, политическата, материалната среда. Туризмът влияе както

върху местното население, така и върху туристите.

В третия параграф „Фактори, влияещи върху развитието на градските

хотели в контекста на глобализация“ е представено развитието на

хотелиерството в градска среда на фона на различни глобализационни фактори. С

бурното развитие на технологиите, хотелиерите имат все повече възможности за

прилагане на иновации за подобряване на цялостното туристическо преживяване.

От тези възможности следва да се възползват в най-голяма степен градските

хотели. Те са едно от местата, които са най-силно зависими от динамичните

пазарни промени1.

Първия подпараграф отчита засилващата се роля на технологиите,

иновациите и дигитализацията в хотелиерството. Обръща се внимание на

иновациите в мобилните технологии за създаване на уникалност на хотелиерския

продукт. Прави се преглед на технологиите, свързани с виртуална и добавена

реалност в туризма. Отчита се, че приложението на нови информационни и

комуникационни технологии е ключова предпоставка за успешно развитие на

градските хотели в условията на глобализация. За това свидетелстват редица

глобални тенденции. Глобализацията в туристическата индустрия налага

необходимостта от подобряването на конкурентоспособността на хотелиерските

организации. Това трябва да стане по начин, който да отговаря на бъдещите

изисквания. Новият глобален пазар създава нуждата топ мениджърите, генералните

директори и независимите собственици да стимулират процеса на създаване на

1 Парушева, T., Глобалният туризъм: фактор за равновесие в съвременната икономика, Юбилейна

научнопрактическа конференция с международно участие „Съвременни измерения на търговския бизнес –

комуникация между наука и практика”, 12-13 май 2011, Академично издателство „Ценов” – Свищов, 2011,

Том ІІ, с. 342.


19

допълнително качество на хотелиерския продукт1. Иновациите в

технологиите предоставят тази възможност. Те представляват превръщането на

технологични знания в нови продукти, нови услуги или нови процеси. Те се

отнасят и до значителни технологични промени във вече съществуващи продукти,

услуги или процеси. Технологичните иновации представляват също подобрение

на продукт или услуга по отношение на качество, цена, скорост или други

ключови характеристики. Развитието на информационните и комуникационните

технологии дава възможност на хотелите да осъществяват директни контакти с

клиентите. Мениджърите могат да добавят нови атрактивни иновации към

цялостното туристическо преживяване2. Целта е създаване на уникалност на

хотелиерския продукт и постигане на конкурентоспособност. В условията на

глобализация, технологичните иновации в хотелиерството следва да са свързани с

подобряване на преживяването за туристите. За да бъдат конкурентоспособни на

глобалния пазар, хотелите трябва да изпъкнат със специфични отличителни

характеристики. Вниманието, обаче, трябва да бъде фокусирано не само върху

самото внедряване на нови технологии. От голямо значение е създаването на

персонализирано преживяване за клиентите. В тази насока се движат и

основните глобални тенденции в развитието на градски хотели.

Във подпараграф 3.2 „Иновативни концепции на градски хотели в

условията на глобализация“ са представени примери от практиката в реални

градски хотели в света, които успешно прилагат иновативни концепции за

постигане на конкурентно предимство. Обръща се внимание на новата

концепция за „лайфстайл“ хотели. Извеждат се ключовите фактори за постигане на

успех в хотелиерството чрез иновации. В условията на глобализация, бурното

развитие на технологиите, по-високите изисквания на пътуващите, много градски

хотели в света залагат на иновация в цялостната представа за хотелско

1 Парушева, Т., Предизвикателствата пред глобалния туристически пазар, Издателство „Авангард Прима”,

София, 2010, с. 93. 2 Monteiro, Il., Understanding innovation in hospitality through the words of innovative managers, Book of

proceedings Vol. I – International conference on tourism & management studies, Algarve, 2011, p. 169.


20

преживяване. В началото на 2016 година, например, хотелската верига Radisson

представи иновативния бранд Radisson Red. Концепцията е насочена към т.нар.

„милениум“ туристи. Те обичат да се потапят в местната култура на града, който

посещават1. В същото време, хотелът предлага място за срещи, местна обстановка,

храна и атмосфера. Залага се на това, гостите да се чувстват повече като местни

жители, отколкото като туристи. Създаването на хотела е в отговор на тенденцията

в глобализирания свят, пътуващите да търсят повече контакт с местната култура.

Друга иновативна концепция се наблюдава в градските хотели от веригата

CitizenM. Обекти са създадени в шест града – Амстердам, Гласгоу, Лондон, Ню

Йорк, Париж и Ротердам. Веригата е описана като: „колекция от иновативни

концепции, CitizenM е хотел, воден от едно желание: да създаде достъпен лукс за

хората“2. Създаването на веригата е водено от изискванията на „новия глобален

гражданин“. Той е независим, уважава различните култури, пътува често и много

в цял свят по бизнес или за удоволствие. Иновативната хотелиерска концепция за

достъпен лукс се води от потребностите на новите туристи – тези, които търсят

добър хотел със стилен дизайн, на добра цена, с интересни развлечения, социална

атмосфера, добро местоположение3.

Друга тенденция в условията на глобализация, която се наблюдава в туризма,

е пътуващите все по-често да комбинират почивката с работа. Тази тенденция

довежда до създаването на градския хотел Zoku през 2016 година, разположен в

Амстердам. Zoku оперира като нов вид концепция за удължен хотелски престой,

улесняваща глобалния живот и работа. Zoku концепцията ще бъде разпространена

в най-големите и най-креативни градове по света, посрещайки нуждите на новия

глобален турист4. Много други хотели също прилагат иновативни концепции,

които формират бъдещето на хотелиерската индустрия. Наблюдава се тенденция за

създаване на отделни брандове към хотелиерски вериги. Пример в това отношение

1 About Radisson Red, https://www.radissonred.com/about/, достъпен на 15.09.2017.

2 CitizenM Company, https://www.citizenm.com/global/company, достъпен на 15.09.2017.

3 Дъбева, Т., Принципи на устойчивото хотелиерство, Сборник доклади „Туризмът и устойчивото развитие

на обществото“, Варна: Наука и икономика, 2009, с. 13. 4 Global Rollout – Zoku, http://livezoku.com/global-rollout/, достъпен на 15.09.2017.

https://www.radissonred.com/about/

https://www.citizenm.com/global/company

http://livezoku.com/global-rollout/


21

са „лайфстайл“ брандът Moxy Hotels на веригата Mariott, както и Canopy на

Hilton.

В третия подпараграф се разглеждат основните глобални тенденции в

развитието на градските хотели. Дефинира се терминът „глобализация в

туризма“. Изброяват се факторите за бързия растеж на хотелиерската индустрия в

условията на глобализация. Прави се характеристика на четири категории основни

предизвикателства пред градските хотели.

Разглеждайки бъдещото развитие на хотелиерската индустрия, хотелиерите

трябва да определят новите глобални тенденции в отрасъла. Мениджърите

трябва да съобразят дейността на компаниите си, така че да се възползват от

промените. Бързият растеж на хотелиерската индустрия в условията на

глобализация се дължи на няколко ключови фактора:

Увеличаване на интернационализацията на бизнеса.

Повишаване на икономическия просперитет.

Подобряване на транспортните услуги, особено самолетния транспорт.

Развитие на рекламата.

По-свободно движение на хора по света.

Развитие на технологиите и иновациите.

Политическа несигурност и тероризъм.

Освен това, хотелиерите трябва да могат да обновят и променят

конкурентоспособността на бизнеса си чрез формулиране на оптимални

стратегии. Това изисква мениджърите да могат да предвиждат промените и да

предначертават действието на своите компании в желаната посока по начин, който

да не се влияе от неблагоприятни външни фактори1.

Всички посочени тенденции и промени в развитието на туризма неизменно

водят до редица предизвикателства пред хотелиерството (вж. Фигура № 2). В

резултат, изискванията към хотелските мениджъри се увеличават, особено в

1 Парушева, Т., Глобализация в туризма, Издателство Авангард Прима, Първо издание, София, 2010, с. 120.


22

градовете, където се осъществяват все повече пътувания. За да постигнат

икономически просперитет в глобализирания туристически пазар, хотелите все

повече се фокусират върху внедряването на иновативни концепции за развитие1.

Фигура № 2: Предизвикателства пред хотелите в условията на глобализация


В четвърти параграф на първа глава се извеждат обобщения и изводи по

направеното изложение. Прегледът на характеристиките на градските хотели,

градския туризъм и глобалните тенденции в туризма ни дава основание за следните

изводи:

Хотелиерският продукт в градска среда е съобразен с изискванията

предимно на бизнес туристите. Услугите на градските хотели са съобразени по-

скоро с краткосрочните, а не с ваканционните пътувания.

Градските хотели имат важно социално и икономическо значение,

оказвайки значително влияние върху заетостта на населението, икономическото

развитие на градовете и имиджа на дестинацията. Те играят важна роля за

подобряване на инфраструктурата в градовете.

Глобалните тенденции и промени в развитието на туризма неизменно

водят до редица предизвикателства пред хотелиерството. В резултат,

1 Stoyanova, M., Challenges facing city hotels in a globalized world, World Scientific Extent, Scientific Journal

“Economics and Finance”, Agenda Publishing House, United Kingdom, October 2017, p. 273.

Нови форми на настаняване

Нови очаквания на потребителите

Социални мрежи

Технологии и иновации


23

изискванията към хотелските мениджъри се увеличават, особено в градовете,

където се осъществяват все повече пътувания.

Глава втора

АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ В ЕРАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Първият параграф на втора глава разглежда конкурентоспособността на

градските хотели в контекста на глобализиран туристически пазар. В изложението

на първия подпараграф са дискутирани различни дефиниции за

конкурентоспособност. Вниманието е фокусирано върху характеристиките на

конкурентоспособността в индустрията на хотелиерството. Разглеждат се

факторите на глобализация, които влияят върху конкурентоспособността на

хотелите.

Когато говорим за конкурентоспособността на туристическия продукт,

можем да се позовем на индекса на туристическата конкурентоспособност1,

оценяващ факторите и условията за развитие на туризма в 136 държави в цял свят.

Индексът е въведен от Световния икономически форум. Изследването, на което той

се базира, се осъществява от 2007 г. досега. Според този показател, България се

нарежда на 45 от 136 места през 2017 г. с индекс 4,1 при максимален 7 (вж.

Графика № 1). Наблюдава се подобрение на състоянието на България спрямо

предходното изследване. Тогава, мястото на страната в световната класация е 49 от

141 страни, а индексът е 4,0. Прави впечатление, че показателят туристически

услуги е високо оценен. Това се дължи в голяма степен на индивидуалния

показател брой хотелски стаи на 100 души. Според него, България е нарежда на 13-

та позиция през 2017 г. Към субиндексът на туристическите услуги спада и

качеството на туристическата инфраструктура. По този показател, страната ни

е на 96-а позиция от 136 изследвани държави. Това ясно показва нуждата от

1 World Economic Forum, The Travel & Tourism Competitiveness Report, 2017, p. 112.


24

усъвършенстване на хотелската суперструктура като част от туристическата

такава.

Графика № 1: Индекс на туристическата конкурентоспособност на

България за 2017 г.

Източник: World Economic Forum, The Travel & Tourism Competitiveness Report,

2017, p. 112.

По-конкретно, конкурентоспособността на хотелиерския продукт може да

се разглежда като положителната връзка между характеристиките на продукта и

предпочитанията на клиента, т.е. удовлетвореността на клиента от тези

характеристики. Потвърждаването на очакванията на туристите като процес

започва още преди самата покупка и потребление, с формирането на критерии за

продукта, на етапа на предварителната му оценка. След покупката и

потреблението, индивидът сравнява вложените очаквания с реалното

представяне на продукта. Потвърждение на очакванията или удовлетвореност

съществува тогава, когато очакванията съвпадат с реалността или са били по-малки

от нея. Неудовлетвореността е резултат от това, че вложените очаквания са по-

0 1 2 3 4 5 6 7

Културни ресурси и бизнес туризъм

Въздушен транспорт

Сухопътен и воден транспорт

Природни ресурси

Международни условия

Приоритетност на туризма

Бизнес среда

Човешки ресурси и пазар на труда

Технологична готовност

Устойчивост на околната среда

Сигурност и безопасност

Ценова конкурентоспособност

Туристически услуги

Здраве и хигиена


25

високи от реалното представяне на продукта1.

Вторият подпараграф разглежда същността и характеристиките на

конкурентното предимство в хотелиерството чрез предлагане на допълнителни

услуги. Допълнителните услуги, още познати като съпътстващи основния

туристически продукт елементи – като коли под наем, ъпгрейд на стая, румсървиз,

местни преживявания, играят важна роля по отношение на маркетинга и

продажбите в туризма2. Въпреки че тези допълнителни удобства винаги са били

ефективна стратегия за увеличаване на продажбите, на тях вече не се гледа просто

като на съпътстващ останалите продукти елемент. Днес, тяхното значение става все

по-голямо.

Туристическите фирми фундаментално преосмислят ролята на

допълнителните продукти в цялостната си бизнес стратегия. Това е водено от

усъвършенстването на технологията за персонализация, по-развитите подходи към

електронната търговия, формирането на туристическите пакети и маркетинга,

увеличаващия се набор от продукти и услуги, които влизат в категорията

„пътуване“, и други детерминанти на глобализацията, предизвикващи промени

на туристическия пазар през последните десетилетия. Най-отчетлив пример за тази

промяна идва от авиационната индустрия, която през 2017 г. е спечелила общо 82

милиарда долара от продажби на допълнителни услуги. Това представлява 264%

ръст на продажбите спрямо 2010 г., когато тази цифра е била едва 22,6 милиарда

долара3. Друг пример в това отношение е платформата за краткосрочно

отдаване на апартаменти на туристи – Airbnb, която през 2017 г. въведе опция

за резервиране на туристически преживявания и дейности. От тези допълнителни

услуги се очаква фирмата да генерира 1 милион резервации само през първата

година от въвеждането им.

Най-голямата възможност за извличане на ползи от допълнителни услуги,

1 Рибов, М., М. Станкова, С. Милева, и др., Конкурентни стратегии в туризма, Издателство Тракия-М,

София, 2005, с. 246-247. 2 Цонев, Н., Маркетинг в туризма, Издателски комплекс – УНСС, София, 2013, с. 87.

3 IdeaWorks, Airline ancillary revenue projected to be $82.2 billion worldwide in 2017, IdeaWorks, November,

2017, p. 1.


26

според много експерти, се крие в хотелиерската индустрия. Възприемането на

този по-широк поглед върху хотелиерството предлага на хотелските компании

разнообразни бизнес ползи. Към тях спадат възможност за увеличаване на

продажбите, по-детайлно разбиране на желанията и нуждите на клиентите,

възможност за създаване на лоялни клиенти, както и привличане на нови пазарни

сегменти, например местното население. Това, което се изисква, е нов начин на

мислене по отношение на стойността, която хотелите могат да предложат на своите

гости. Те следва да се превърнат от място за настаняване в доставчик на

туристически преживявания1.

Третият подпараграф обръща внимание на различни примери от

практиката, свързани с приложението на стратегии за конкурентоспособност

чрез допълнителни услуги. Първият пример разглежда хотела като ресурс за

планиране на пътуване. Хотелският сайт притежава огромен потенциал да бъде

използван като платформа за планиране на цялостно пътуване. Пример за

внедряването на тази концепция е платформата, създадена от хотелския гигант

Marriott – Marriott Moments2. През 2017 година, веригата прави първата си

инвестиция в сайт за екскурзии и дейности. Решението на Marriott ясно показва,

че ръководителите на компанията имат желанието да се насочат към предлагането

на допълнителни услуги от трети страни, които не са задължително свързани с

преживявания, предлагани от служители на хотела.

Вторият пример разглежда хотела като доставчик на допълнителни

услуги за местното население. Традиционно, хотелите фокусират маркетинговите

си усилия за рекламиране на допълнителни услуги за туристи, отсядащи в техните

обекти. Базирайки се на променящите се потребителски навици, има основание

да се смята, че хотелите могат да разширят обхвата на своето предлагане на такива

услуги като включат местното население. Този подход се изпробва от веригата

Accor, която през 2017 г. създава мобилното приложение AccorLocal App.

1 Reisinger, Y., International tourism: cultures and behavior, Elsevier, Burlington, МА, 2009, p. 67.

2 Marriott Moments, https://moments.marriott.com/, достъпен на 20.08.2018.

https://moments.marriott.com/


27

Третият пример разглежда допълнителните услуги в хотела като

средство за създаване на лоялност. Една от големите международни хотелски

вериги – InterContinental Hotels Group (IHG), също насочва част от усилията си

към стратегията за постигане на конкурентно предимство чрез допълнителни

услуги. Днешният турист търси по-широк набор от по-гъвкави възможности,

свързани с хотелските програми за лоялност. За постигане на тази цел, веригата

създава онлайн портала IHG Trip Extras, който включва предложения за

маршрути в популярни дестинации, както и възможности за резервация на

допълнителни услуги като еднодневни екскурзии или коли под наем.

Вторият параграф представя оценка за развитието на градските хотели в

България и в София. Прави се обща характеристика на хотелиерската среда в

страната. Анализира се развитието на хотелиерството в гр. София. Обръща се

внимание на конкретни характеристики на хотелиерската индустрия в града.

В изложението на първи подпараграф се разглежда развитието и

особеностите на хотелиерството в България за периода 2010-2017 година. В

страната, местата за настаняване се регистрират и в Национален туристически

регистър1, поддържан от Министерството на туризма. В регистъра може да се

направи справка за места за настаняване на територията на Република България по

вид, име, населено място, адрес и категория. Националният туристически регистър

не дава пълна и ясна статистически изчерпателна информация за дейността на

местата за настаняване.

От Таблица № 1 се вижда, че рекорден брой места за настаняване има през

2011 г., последван от двугодишен период на рязко намаляване в броя им. Въпреки

това, броят на леглата се увеличава на годишна база. По данните на Националния

статистически институт (НСИ) се забелязва, че реализираните нощувки на

чужденци в България се увеличават рязко през 2016 и 2017 година. Това може да

се дължи на изострената геополитическа обстановка в Европа и особено в съседна

1 Национален туристически регистър, Регистър на местата за настаняване, заведенията за хранене и

развлечения, туроператори и туристически агенти, туристически сдружения http://ntr.tourism.government.bg,

достъпен на 10.09.2018.

http://ntr.tourism.government.bg/


28

Турция. Терористичните атаки в южната ни съседка през последните две години

насочват туристопоток към Българското Черноморие, като алтернатива на турските

курорти. В приходите от нощувки се наблюдава равномерно увеличаване на

годишна база1.

Таблица № 1.

Дейност на местата за настаняване в Република България за периода

2010-2017 година

Период Общ

брой Брой

легла

Реализирани

нощувки -

българи

(в хил.)

Реализирани

нощувки -

чужденци

(в хил.)

Приходи от нощувки -

левове (в хил.)

Общо в т.ч. от

чужденци

2010 3 540 283 641 5 696 10 565 653 737 465 763

2011 3 776 283 251 6 394 12 461 733 053 521 527

2012 2 758 301 140 6 801 13 451 836 210 597 968

2013 2 953 302 433 7 247 14 370 906 306 655 222

2014 3 163 314 257 7 620 14 078 998 345 711 764

2015 3 202 322 465 8 046 13 352 1 033 528 728 047

2016 3 331 328 264 9 035 16 151 1 229 073 891 829

2017 3 346 348 724 8 948 17 106 1 340 897 993 989

Източник: Национален статистически институт

Общият брой на реализираните нощувки в местата за настаняване през

2017 г. в сравнение с 2016 г. се увеличават с 3,4%. Броят само на нощувките от

чужденци във всички места за настаняване през 2017 г. се увеличава с 5,9 на сто

спрямо предходната година. При разглеждане на реализираните нощувки от

чужденци в местата за настаняване през 2017 г. по страни, се забелязва, че най-

много туристи в страната идват от Германия. На следващите места се нареждат

Русия, Полша и Обединеното Кралство.

В подпараграф 2.2 вниманието е фокусирано върху развитието на

хотелиерската индустрия в град София. Направен е анализ на база данни от

Националния статистически институт и Общинско предприятие „Туризъм“ за

1 Луканова, Г., Социално-икономически измерения на хотелиерското обслужване, 2016, с. 217.


29

местата за настаняване в столицата. Според данни на НСИ за 2017 г., в София се

намират 3,7% от обектите за настаняване и 3,9% от легловата база в България.

Делът на реализираните нощувки в София е 7,6% от общо реализираните нощувки

в страната, а делът на пренощувалите лица е 15,1% (19,9% от българските и 20,5%

от чуждестранните граждани пренощували в България). Средната

продължителност на престоя в столицата е 1,8 дни, като за страната тя е 3,5 дни.

През 2017 г. функциониращите места за настаняване на територията на

София разполагат с 9 346 стаи и 17 314 легла (вж. Таблица № 2). Отчита се слабо

намаляване както на броя стаи (-4,8%), така и на броя легла (-5,5%), спрямо 2016 г.

Изменението в разпределението на легловата база по категория показва

увеличаване броя на леглата само в места за настаняване (МН) категория една

звезда (със 7,7%). Стаите и леглата във всички останали категории МН намаляват,

като най-осезаем е спадът при категория 4 звезди (-22%).


Видове места за настаняване на територията на Столична община

за 2017 г. по вид

Вид категоризирани

места за настаняване Брой обекти Брой стаи Брой легла

Апартаменти за гости 148 489 983

Бунгала 2 15 35

Къщи за гости 29 200 481

Мотели 4 88 176

Пансиони 13 340 661

Почивни станции 4 74 150

Семейни хотели 66 887 1662

Стаи за гости 167 445 937

Хостели 16 285 624

Хотели 88 6306 10982

Вили 2 24 45

Туристически спални 2 59 145


30

Туристически хижи 12 134 433

Общо 553 9 346 17 314

Източник: ОП „Туризъм“, Туризмът в цифри, 2017, с. 14.

В третия подпараграф авторът прави оценка на съвременната

хотелиерска среда в град София. Според експерти, хотелският продукт в София е

на високо ниво, в сравнение с европейското хотелиерство. По отношение на

ценообразуването, България все още е една от страните в Европа, които

поддържат ниски цени на туристическите услуги, въпреки доброто качество на

туристическия продукт. Според световния „backpacker” индекс, показващ обща

картина на минималните туристически разходи, България е една от най-

изгодните дестинации. През 2017 г. София е на четвърто място в Европа по този

показател след Киев, Белград и Букурещ (вж. Графика № 2).

Графика № 2: Бекпекър индекс в европейските столици с най-ниски

цени през 2017 г. (в евро)

Източник: ОП „Туризъм“, Туризмът в цифри, София, 2017, с. 33.

Според ключовия фактор за класификация на хотелите – териториалното

разположение, можем да дадем примери за хотели в София, както следва:

Хотели в центъра на София – Гранд Хотел София; Сенс; Арена ди

Сердика; Анел; Интерконтинентал София; Тракия; София Хотел Балкан; Арт„Отел;

05

101520253035


31

Централ Хотел София; Бест Уестърн Плюс Бристол Хотел; Хотел Даунтаун;

Кристал Палас; Хотел Света София и др.

Хотели в покрайнините – Хотел Суит; Хотел Дрийм; Хотел Грами

София; Феста Хотел София; Земята и Хората Хотел и Спа; Холидей Ин София;

Вега; Рамада; Парк Ин; Витоша и др.

Хотели край летище – Хотел Ибис; Бест Уестърн Премиер Летище

София; Метрополитън; Бест Уестърн Европа; БудаПеща; Хотел Консул; Новотел

София; Бест Уестърн Плюс Експо Хотел; Елейт Плаза Хотел и др.

Трети параграф на втора глава предлага методика и инструментариум за

провеждане на проучване, което да разкрие възможностите за развитие на

градските хотели. В подпараграф 3.1 е представена методика за провеждане на

анкетното проучване. За целите на аналитичното изследване, вниманието е

фокусирано върху проведено проучване сред туристи по отношение на техните

очаквания по време на туристическо пътуване. Основната цел на емпиричното

изследване, осъществено чрез анкетна карта, е да идентифицира възможностите за

постигането на конкурентно предимство на градските хотели в София в

условията на глобализация. Периодът на анкетното проучване е 1 юни 2018 г. –

30 септември 2018 г., като стремежът е да се обхване както активният летен

период, така и краткосрочните градски пътувания в началото на есенния сезон.

Обхванат е 4-месечен активен период на пътуване. София е градска дестинация и

като такава, за нея е характерно, че месечните колебания в броя на регистрираните

гости в местата за настаняване са слабо изразени. По отношение на националността

на гостите, може да се каже, че летните месеци се отличават с увеличение на броя

чужденци и в същото време намаляване на броя на българите, пренощували в

столичните места за настаняване1.

За целите на настоящия дисертационен труд са анкетирани 303

респонденти. 126 от тях са чужденци (42%), а 177 са българи (58%). Анкетираните

туристи не е задължително да са отсядали в хотел в гр. София, за да участват в 1 ОП "Туризъм", Туризмът в цифри, София, 2017, с. 20.


32

проучването. Съществуващите въпроси включват и проучване на нагласите на

туристите, по отношение на резервацията на място за настаняване.

Втори подпараграф представя инструментариума и използваните от

докторанта средства за провеждане на анкетното проучване. При изготвянето на

анкетната карта са взети под внимание конкретни въпроси, които имат отношение

към изследваната тема. За целта на проучването са изготвени 16 въпроса. Те

могат да се групират в няколко категории:

Въпроси, свързани с демографските характеристики на респондентите –

възраст, пол, степен на образование и националност. Целта е да се набере

информация за профила на анкетираните туристи и да се представят резултати по

различни характеристики.

Въпроси, свързани с изследване поведението на туристите при

резервация на хотел – целта е да се изведат поведенчески характеристики и

предпочитания на туристите в процеса на търсене и резервация на хотел.

Въпроси, свързани с намеренията и очакванията на хотелските гости по

отношение на допълнителните услуги и дейности, които те биха използвали по

време на престоя си в градски хотел. Тук се обръща внимание и на нагласите на

туристи, които не са гости на хотел, но биха имали интерес да използват

допълнителните услуги и дейности, предлагани от градските хотели. Авторът е на

мнение, че местното население в градска среда представлява огромен неизползван

потенциал, който хотелиерите подценяват.

Въпроси, свързани с реалното преживяване и опит на туристите,

посетили гр. София, като са взети под внимание както пренощувалите в градски

хотел, така и гостите, избрали друг тип място за настаняване. Целта е да се

определи нивото на ангажираност и активност на хотелския персонал във връзка с

възможностите за допълнителни приходи от продажби на такива допълнителни

елементи на пътуването, които формират цялостното туристическото преживяване.

В изложението на третия подпараграф, докторантът представя

методологията за провеждане на интервюта с професионалисти в областта на


33

хотелиерството в гр. София. Използваният качествен метод се фокусира върху

експертното мнение на интервюираните. Инструментариумът е предварително

подготвен списък с въпроси, чрез които се цели запознаване с

конкурентоспособността на градското хотелиерство в София през призмата на

мениджъри и експерти в областта. Периодът на провеждане на проучването на

мнението на експерти е юли 2018 г. – септември 2018 г. С въпросника са

интервюирани представители на хотелиерската индустрия в София.

Дискутираните теми с професионалистите позволяват на докторанта да направи

анализ на хотелиерската среда, който да послужи за сравнение с реалните

нагласи и очаквания на анкетираните туристи.

Изготвеният въпросник към експертите включва 12 отворени въпроса,

разделени условно в 3 категории:

1. Оценка на конкурентните предимства на хотелиерството в София.

2. Оценка на влиянието на външни и вътрешни фактори.

3. Оценка на очакванията и впечатленията на туристите в София.

Освен посочените методи за първично събиране на данни – емпирично

изследване чрез анкетно проучване и провеждане на интервюта с експерти,

авторът използва редица други методи, които служат за изготвянето на

настоящия дисертационен труд. Важно е да се отбележи присъственото участие

на докторанта в международни и местни дискусионни форуми, конференции,

обучения и други събития, свързани с хотелиерството и туризма като цяло.

В четвъртия параграф на втора глава са изведени обобщения от

изложеното в нея. На тази основа са формулирани следните изводи:

По отношение на ценообразуването, България все още е една от страните в

Европа, които поддържат ниски цени на туристическите услуги, въпреки

доброто качество на туристическия продукт.

Хотелите не използват пълния потенциал на допълнителните услуги и

дейности, които могат да продават на своите гости като задоволят нуждите им по

време на цялостното туристическо преживяване.


34

Местното население в градска среда представлява огромен неизползван

потенциал, който хотелиерите често подценяват.

Глава трета

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ ХОТЕЛИ В СОФИЯ

В глава трета се предлагат възможности за развитие на градските хотели в

София чрез ефективна стратегия за конкурентно предимство. Анализирани са

резултатите от проведеното емпирично проучване сред български и чуждестранни

туристи. Систематизирани са мненията и оценките на интервюираните експерти

относно развитието на градските хотели в София.

Първи параграф анализира резултатите от емпиричното изследване и

проведените интервюта с експерти. В изложението на първия подпараграф са

представени в систематизиран вид резултатите от проведеното емпирично

изследване по отношение на профила и поведението на туристите при

резервация на градски хотел (вж. Таблица № 3).


Профил на респондентите в анкетното проучване

Показател Брой респонденти

(N = 303) Процент

Възраст

18 - 34 г. 185 61%

35 - 55 г. 106 35%

Над 55 г. 12 4%

Пол Жена 182 60% Мъж 121 40%

Образование

Основно 0 0%

Средно 17 6%

Висше 285 94%


35

Националност

Българи 177 58%

Чужденци 126 42%

Източник: Систематизация на автора по данни от анкетното проучване

Разглеждат се източниците на информация, които туристите използват

при избор на хотел. Най-честите канали за търсене на информация са дигиталните

– търсене в интернет търсачки като Google (62% използват този канал много

често), сайтове за ревюта като TripAdvisor (40% от анкетираните посочват, че

използват този канал много често), сайтове за резервации – Booking.com, Agoda и

други (около 60% от респондентите се доверяват най-често на този канал). Интерес

за изследването представлява оценката на значимостта на различни фактори при

избора на хотел в градска дестинация (вж. Таблица № 4).

Емпиричното изследване показва също, че от допълнителните хотелски

услуги, най-често хотелските гости са склонни да използват спа и уелнес. Второто

звено от допълнителните услуги в хотел, което е най-предпочитано от туристите, са

транспортните услуги. На следващо място попада храненето в заведение,

прилежащо към хотела. Интересен е резултатът по отношение на готовността на

туристите да резервират туристическа обиколка или екскурзия директно от

хотела. Спортните събития, като например йога клас, фитнес урок или обучение

по бойни изкуства също представляват интерес за туристите. Интерес за хотелските

гости представляват и билети за културни събития в дестинацията, както и

билети за забележителности.


Оценка на анкетираните туристи относно значението на факторите

при избора на градски хотел

Фактори 1

%

2

%

3

%

4

%

5

%

Ср.

стойност

Мода

Местоположение 0.3 13.2 5.9 14.1 66.3 4.34 5


36

Цена 0.3 12.5 8.9 23.1 55.1 4.20 5

Лоялност към марката 30.6 26.4 26.0 11.5 5.2 2.34 1

Предишен опит 7.2 14.8 17.8 30.6 29.3 3.60 4

Онлайн репутация 3.6 13.5 14.8 37.2 30.6 3.77 4

Богатство на предлаганите услуги в

хотела 12.2 20.1 23.4 30.0 14.1 3.14 4

Препоръки от близки и приятели 6.2 20.4 21.4 24.7 27.0 3.46 5


Във втория подпараграф се разглеждат резултатите от анкетното

проучване, свързани с намеренията и нагласите на хотелските гости по

отношение на допълнителните услуги и дейности, които те биха използвали по

време на престоя си в градски хотел. Обърнато е внимание на очакванията на

туристите относно начините за получаване на хотелски оферти.

Графика № 2: Допълнителни хотелски услуги, които анкетираните биха

използвали, без да бъдат гости на хотела


0 20 40 60 80 100 120 140 160 180

Друго

Пазаруване в магазин, разположен на

територията на хотел

Посещение организиран урок / тренировка в

хотел (йога, бойни изкуства, и др.)

Използване на безплатен Wi-Fi в хотел

Посещение на бар, част от хотел

Хранене в ресторант към хотел

Посещение на СПА или фитнес център в

хотел

Посещение на събитие в хотел


37

Специално внимание следва да се обърне на оценката на начините за

получаване на предложения от хотела за допълнителни услуги или дейности.

Данните показват, че туристите са най-позитивно настроени към получаването на

предложения за допълнителни услуги и дейности от страна на хотела онлайн по

време на самата резервация. На второ място, като най-полезен канал, туристите

посочват рецепцията на хотела. На Графика № 2 са посочени най-популярните

дейности, които един турист или местен би осъществил в хотел, без да е негов гост.

В подпараграф 1.3 са представени мненията на експертите по отношение на

състоянието и развитието на градските хотели в София. Отговорите могат да бъдат

обобщени в следните изводи:

Според експерти, през последните 4-5 години София изключително много

подобрява обслужването си, но бизнесът се фокусира единствено върху

предлагане на основния хотелиерски продукт – нощувката.

По отношение на специфичните предизвикателства на хотелиерството

в София, най-често се посочва липсата на подходящ персонал. Липсата на кадри се

оказва един от проблемите за бъдещо развитие на дългосрочни конкурентни

стратегии на хотелите.

По отношение на информираността на туристите за дейностите и

забележителностите в София, хотелиерите са на мнение, че много от съвременните

туристи не знаят точно какво да очакват от София и са приятно изненадани от

качеството на живот и туристическата структура на града. Липсата на достатъчно

ясна и точна информация за града се оказва насока, в която може да се работи.

Според експертите, не се използва силата на дигиталния маркетинг за

отправяне на персонализирани предложения към настоящи, бивши и потенциални

хотелски гости. Трудност представлява и интеграцията на софтуер или

автоматизирана система, която да позволява предлагането на услуги от трети

компании на туристите, пристигащи в хотела.

Втори параграф на трета глава на дисертационния труд представя модел

за постигане на конкурентно предимство чрез допълнителни услуги.


38

Разглеждат се особеностите на управлението на допълнителни услуги и дейности.

Прави се примерно приложение на концепцията „Хотел на преживяванията“ в

София.

В подпараграф 2.1 е предложен графичен модел за постигане на

конкурентно предимство чрез допълнителни услуги и дейности от хотел (вж.

Фигура № 3). Предложеният модел обединява централната система за резервации в

хотела (CRS), системата за управление на отношенията с клиенти (CRM),

анализите и отчетите от дейността, софтуери за управление на маркетинга и

програмата за лоялност на клиенти. Интегрират се вътрешни и външни за хотела

услуги и дейности, които могат да се предложат в допълнение на основния

хотелски продукт – настаняване.

Фигура № 3: Модел за управление на допълнителни услуги и дейности в хотел

Източник: Авторов модел, разработен на база на проведените анализи на

получените резултати от емпиричното изследване

Специфичните цели на предложения модел са:

Да се отговори на глобалните тенденции, глобализацията и

дигитализацията в туристическия сектор.

Система за управление

на допълнителните услуги в хотел

Централна резервационна

система

Система за управление

на отношенията с клиенти

Анализи

Маркетинг

Програма за лоялност


39

Да се стимулира иновативността и нововъведенията в хотелиерския

бранш в София.

Да се стимулира сътрудничеството в туризма – както между бизнеса в

хотелиерството, така и между различните сектори в туризма.

Да се интегрират туристически преживявания в портфолиото на

хотелските услуги.

Да се оползотвори културно-историческия потенциал на гр. София.

Да се отговори на нуждите на „цифровия турист“, който използва

интернет за организация на пътуването си.

Да се проучи възможността за привличане не само на туристи в хотел, но

и на местни хора, които да използват услугите на хотела.

В изложението на подпараграф 2.2 се дискутира управлението на

допълнителни услуги в хотел, които биха представлявали интерес за хотелските

гости. Разглежда се потенциала за увеличаване на приходите на градските

хотели, чрез съпътстващи основния продукт предложения. Обръща се внимание на

основните глобални тенденции, които налагат необходимостта от внедряване на

авторовия модел. Самото управление на допълнителните услуги ще се извършва

от корпоративен софтуер, който осигурява дигиталната рамка за систематизиране,

интеграция и управление на допълнителни продукти, услуги и дейности,

предлагани от хотела и от външни доставчици. Софтуерът може да се интегрира с

вече съществуващи системи за управление в хотела, резервационни системи,

глобални дистрибуционни системи и други софтуери, които хотелската индустрия

ползва.

Третият подпараграф разглежда допълнителните услуги и дейности в хотел

в две основни категории: вътрешни и външни. Обръща се внимание на

предлаганите услуги от избрани градски хотели в София. Представено е

внедряването на модела за управление на допълнителни услуги и дейности в

градски хотели в София и създаването на „Хотел на преживяванията” в града.


40

Авторът прави анализ на предлаганите от избрани градски хотели в

София услуги и информация по отношение на достъпни за хотелския гост

дейности. Направено е проучване на четири 5-звездни хотела в гр. София. Целта

е да се установи в кои от тях е възможно интегрирането на модел за управление на

допълнителни услуги и дейности. Използвана е единствено информация от

сайтовете на съответните хотели, за да се оцени качеството на тяхното онлайн

присъствие.

Фигура № 4: Внедряване на предложения за местни преживявания

в сайт на хотел


Според автора, внедряването на модела може да се случи във всеки един

Начало Стаи Събития Преживявания Контакти Резервация

Резервирай


41

от изследваните хотели. Интересът е насочен към висококатегорийните места за

настаняване, тъй като по правило те имат достъп до повече средства – както

финансови, така и оперативни, за изпълнението на предложената концепция. В

допълнение, се предлага интеграция на преживявания за туристите в сайта на

самия хотел. Целта е да се създаде едно онлайн пространство, под формата на

пазар (peer-to-peer marketplace), където да се предлага голямо разнообразие от

автентични преживявания, които да позволят на чуждестранните посетители да

се потопят в нашата култура, традиции и обичаи, да опознаят нашето културно

наследство и природно богатство. Чрез посочените дейности и предложения, се

създава концепция за „Хотел на преживяванията“ в гр. София, която може да

послужи на градските хотели за постигане на конкурентно предимство чрез

допълнителни услуги (вж. Фигура № 4).

Трети параграф на втора глава начертава насоки и отправя препоръки за

подобряване на конкурентоспособността на градските хотели в София. По-

конкретно се разглеждат перспективите пред хотелиерската индустрия в столицата.

В подпараграф 3.1 се предлагат конкретни насоки за развитие на градските хотели

в София. Важна насока за развитие на градските хотели е стимулирането на

бизнес туризма. Градът притежава отлична база за провеждане на срещи, събития

и конференция от различен мащаб. София има нужда от повече активност по

отношение на работещо конгресно бюро (Convention and Visitors Bureau). Друга

насока за развитие, върху която хотелиерската индустрия следва да се фокусира, е

увеличаване на средното заплащане в сектора. Тревожни са данните на НСИ за

2016 година, които показват, че заплащането в сектор „Хотелиерство и

ресторантьорство“ е 41% по-ниско от средното за страната1.

Втори подпараграф отправя препоръки към градските хотели в София.

Посочват се възможности за развитие, които да помогнат за постигане на

конкурентно предимство в условията на глобализация. Обърнато е внимание на

1 Министерство на туризма, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България,

2014-2030 г., Актуализирана версия, 2017, с. 23.


42

някои предизвикателства пред хотелиерството в София, които е важно да бъдат

адресирани в съвременния туристически пазар.

С оглед увеличаването на икономическите ползи на туризма в София, някои

възможни посоки за развитие са:

увеличаване на броя туристи с нощувка в града;

увеличаване на реализираните нощувки от 1 лице, т.е. удължаване на

средния престой в града;

привличане на нови или увеличаване на вече активни икономически

перспективни пазари;

по-приоритетното развитие на бизнес туризма в столицата, който е сред

най-значимите за хотелиерския бранш1.

Третият подпараграф представя перспективи за развитие на хотелиерската

индустрия в София. Обърнато е внимание на факторите на градската среда,

които оказват положително влияние върху хотелиерството в столицата. Летище

София може да се разглежда като важен фактор за привличане на туристи. С

помощта на нискотарифните авиокомпании градът бързо се превръща в нова

дестинация за различни пазари със специфични нагласи, изисквания и различен вид

потребителско поведение. Като друга положителна перспектива пред развитието

на туристическия сектор в София може да се приеме местната предприемаческа

общност, която се развива все повече през последните години. Важно е да се

отбележи предвиденото въвеждане през месец май 2019 година на Единна система

за туристическа информация, която ще свърже в реално време регистрите на

местата за настаняване с Министерството на туризма, НАП, МВР, НСИ и

общините. По този начин, от една страна, ще се облекчи обменът и обработката на

данните, а от друга, се очаква да се „изсветли“ секторът и да се постигне по-висока

защита на данните. Друга възможност за развитие на хотелиерството в София е

подобряване на конкурентната среда и условията за сътрудничество в

1 Доклад на експертен екип Икономика от стъпка 2 на Визия за София, Туризъм, 2018, с. 122.


43

сектора. Както много от интервюираните експерти посочват, липсата на

сътрудничество в бранша е предизвикателство, което спъва развитието на

хотелиерството. В Националната стратегия за развитието на туризма също е

посочено, че една от най-важните предпоставки за намаляването на сезонността на

българския туризъм и заетостта в туризма, е подобряването на сътрудничеството

между фирмите в сектора и развитие на съвместни, допълващи се дейности.

В четвъртия параграф „Обобщения и изводи по трета глава” са изведени

обобщения върху главата и са синтезирани основни изводи:

Туристите по света все повече търсят уникални и автентични

преживявания – зареждане в природата, изучаване на културата на дестинацията,

търсене на приключения. Пътуванията вече не са само за разглеждане на

забележителности и посещения на известни дестинации.

Хотелиерската индустрия в София остава значително по-малко развита,

в сравнение с други европейски градове, но потенциалът за икономически

просперитет е огромен.

Конкурентните хотели в София предлагат един наистина много добър

продукт и амбицират останалите играчи в сектора да се развиват непрекъснато, но

има нужда от по-голямо сътрудничество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Научната разработката представя синтезирани теоретични постановки и

емпирични данни за възможностите за развитие на градските хотели в условията

на глобализация. Резултатите от анализа и изследванията ни дават основание да

твърдим, че основната цел на дисертационния труд е постигната. Разработен е

модел за постигане на конкурентно предимство чрез допълнителни услуги и

дейности. Разгледана е концепцията за „Хотел на преживяванията” в София.

Конкретните изследователски задачи са решени последователно в хода на

изложението.

За целите на научното изследване на възможностите за развитие на


44

градските хотели в условията на глобализация, вниманието е фокусирано върху

проведено проучване сред туристи по отношение на различни аспекти, свързани с

техните очаквания по време на туристическо пътуване. Дискутирана е методиката

и инструментариума на емпиричното изследване. Представен е етапът на изготвяне

на анкетната карта за целите на научното изследване и различните категории

въпроси, като е направена обосновка за техния избор. Докторантът проучва

конкурентоспособността на градското хотелиерство в София през призмата на

мениджъри и експерти в областта чрез провеждане на експертни интервюта.

Разработените анализи и изготвеният модел потвърждават основната

изследователска теза. Чрез теоретично, методологично и емпирично изследвания

са доказани Хипотеза 1 и Хипотеза 2. Хипотеза 3 изисква реалното приложение

на предложения модел в практиката, за да се докаже дали иновативната

концепция за конкурентно предимство чрез допълнителни услуги играе ключова

роля за постигане на икономически просперитет на градските хотели.

Докторантът си поставя за цел да запознае посочените градски хотели с

предложения модел за конкурентно предимство чрез управление на

допълнителните услуги в хотел.

В хода на изследването се откроява, че хотелските гости не са достатъчно

добре запознати с допълнителните услуги, предлагани от хотелите в София. В

много случаи, гостите получават предложения, които не са подходящи за тях.

Липсва персонализация на предлагането, която е сред основните тенденции в

хотелиерството. На тази база е предложен модел за постигане на конкурентно

предимство чрез допълнителни услуги и дейности. Посочени са особеностите на

управлението на допълнителните услуги и дейности в хотел. За успешното

приложение на модела са отправени препоръки към хотелиерската индустрия в

София (трета глава, параграф 3).

Изпълнените цели и задачи и постигнатите в дисертацията резултати могат

да послужат като основа за по-нататъшни задълбочени изследвания в областта

на конкурентоспособността на градските хотели в условията на глобализация.


45

Акцентът е поставен върху глобалните предизвикателства, които хотелиерската

индустрия следва да реши, за да постигне конкурентно предимство в новите

пазарни условия.

В заключение можем да обобщим, че необходимо условие за постигането

на икономически просперитет от страна на градските хотели е прилагането на

иновативни концепции, които да отговарят на новите потребности и желания на

туристите. Предизвикателствата са в идентифицирането на глобалните тенденции и

адаптирането на хотелския бизнес към динамичната пазарна среда. Важно е да се

отбележи, че постигането на конкурентно предимство е дълъг и постепенен процес,

за който непрекъснато трябва да се търсят ефективни решения.


46

IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Като резултат от извършената проучвателна, изследователска и емпирична

работа по дисертационния труд, открояваме следните научни и научно-приложни

приноси:

На базата на извършен теоретичен анализ на същността, характеристиките

и особеностите на градските хотели, е предложена авторова дефиниция за градски

хотел. Установена е ролята на хотелите за развитието на градския туризъм (глава 1,

параграфи 1 и 2).

Въз основа на анализиране конкурентоспособността на градските хотели в

условията на глобализация, са изведени характеристики на конкурентното

предимство чрез допълнителни услуги (глава 2, параграф 1).

Проучени и оценени са състоянието и развитието на хотелиерството в

България, по-конкретно – в София (глава 2, параграф 2).

Разработен е авторов модел за конкурентно предимство на градски хотел

чрез допълнителни услуги (глава 3, параграф 2).

Формулирани са насоки и препоръки за развитие на хотелиерската

индустрия в София в условията на глобализация (глава 3, параграф 3).


47

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

№

по

ред

№

в

група

Вид на публикацията

Заглавие

Къде и кога е публикувана, научен индекс

I. Статии, публикувани в научни издания, реферирани и

индексирани в международни бази данни с научна

информация.

1. 1. Stoyanova, M., Estado y desarrollo de hoteles urbanos en Sofia,

Scientific Journal „Economics and Finance”, Publishing House

Editoria di Modena, Rome, Italy, November 2018, pp. 161-166;

RSCI, Index Copernicus International (ICV 2016 – 74.6), Ulrich‟s

Periodicals Directory, Google Scholar.

2. 2. Stoyanova, M., Importance of city hotels for the development

of cities and tourism, Scientific Journal „Economics and Finance”,

Cartero Publishing House, Madrid, Spain, April 2018, pp. 137-141;



3. 3. Stoyanova, M., Challenges facing city hotels in a globalized world,

Scientific Journal „Economics and Finance”, Agenda Publishing

House, Coventry, United Kingdom, October 2017, pp. 270-275;



4. 4. Стоянова, М., Кулинарният туризъм като възможност

за развитие на градските хотели в условията

на глобализация, Научни трудове на Аграрен университет –

Пловдив, т. LX, кн. 1, Кръгла маса „Специализирани видове

туризъм – предизвикателства и перспективи“, Академично

издателство на Аграрен университет, Пловдив 2016, с. 321-

326; CAB Abstracts, EBSCO Publishing, AGRIS и частично в

още 30 други бази данни на CAB International.

Обем в печатни страници: 23 (двадесет и три)

II. Доклади, публикувани в колективни томове

5. 1. Стоянова, М. Влияние на технологичната трансформация

върху развитието на градските хотели в глобалния свят,

XXV Симпозиум „Качество, конкурентоспособност,

устойчиво развитие“ на тема „Предизвикателствата на новата

технологична трансформация“, организиран от катедра

„Икономика на туризма”, съвместно с Българска камара за

образование, наука и култура, София, 28 ноември 2017, с. 351-

358.

6. 2. Стоянова, М., Иновативни концепции на градски хотели


48

в условията на глобализация, Международна научна

конференция на тема „Омниканална търговия и иновации“,

организирана от катедра „Икономика на търговията“ при

УНСС, 28-30 октомври 2016, Равда, с. 205-211.

7. 3. Стоянова, М., Глобални тенденции в развитието на

градските хотели чрез технологични иновации, Кръгла маса с

международно участие на тема „Търговският и

туристическият бизнес в условията на интелигентен, устойчив

и приобщаващ растеж“, организирана от катедра „Търговски и

туристически бизнес“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“

– Свищов, 21 октомври 2016, Свищов, с. 363-368.

8. 4. Стоянова, М., Роля на градските хотели за преодоляване

на сезонността в българския туризъм, IX Черноморски

туристически форум на тема „България – туристическа

дестинация за четири сезона“, организиран съвместно с

община Варна и Министерството на туризма, 13-15 октомври

2016, Варна, Издателска къща „Стено“, с. 394-400.

Обем в печатни страници: 28 (двадесет и осем)

Общ обем в печатни страници: 51 (петдесет и една)


49

VI. ДЕКЛАРАЦИЯ

Декларирам, че дисертационният труд „Възможности за развитие на

градските хотели в условията на глобализация” е изцяло авторски продукт. При

неговото разработване не са ползвани чужди публикации и разработки в

нарушение на авторските им права.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ...

Documents

Transcript of ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ...