ЛИЛИЯ ИЛИЕВАПЕТКО ПЕТКОВЛЪЧЕЗАР ПЕРЧЕКЛИЙСКИ

С Р Е Д Н О В Е К О В Н И Б Ъ Л Г А Р С К И Н О В Е Л И

Т И К В Е Ш К И С Б О Р Н И К

ТЕКСТ И ИЗСЛЕДВАНИЯ

БЛАГОЕВГРАД, 2010

1

„ТИКВЕШКИ СБОРНИК” И НЕГОВОТО МЯСТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Старата българска литература не предлага на съвременния българин любими четива. Нейните творби не са познати като произведения на изкуството, в оригинал са познати само на специалистите, а съществуващите преводи са почти винаги филологически – придържат се точно към първообраза, без да предават неговите естетически качества. Поради това съществува впечатлението, че старата българска литература няма високи достоинства на изкуство, а изпълнява само религиозни и идеологически задачи.

Целта на това издание е да представи (доколкото това ни се е удало) стария текст като литературна творба, която да достигне и до съвременния читател. Голяма част от произведенията не са създадени от старобългарския писател, но са част от литературното богатство, акумулирано през вековете от българската култура. В някои случаи българският текст, макар и възникнал като преводен, е единственият текст, представящ дадена творба. По подобен начин редица будистки текстове са запазени само в китайски преводи, а индийските оригинали са изгубени. На китайска почва те са претърпели известна обработка и адаптация и днес са неотделима част от огромното китайско литературно наследство.

Понятието „апокриф” отразява отношението на църковните власти към достоверността на даден текст. За съвременния читател, който се интересува от героите, фабулата, композицията - то няма много смисъл. Ето защо представянето на текстовете по библейски сюжети, които обаче ги развиват свободно, като „апокрифи” не е информативно с оглед на естетическите и литературоведски категории, чрез които следва да се представя една творба. За информативност на изданието обаче сметнахме за необходимо то да бъде снабдено със съпоставителен анализ на библейския прототип (в текстовете с „апокрифен” характер) и текстовете в изданието. От жанрова гледна точка по-голямата част от текстовете следва да се определят като „новели”, както е при литературата, превеждана днес от различни европейски езици.

Изданието представя среднобългарски сборник, известен в науката като „Тиквешки сборник” и назован така от неговия откривател - академик Начо А. Начев.

1. АКАДЕМИК НАЧО А. НАЧЕВ, ОТКРИВАТЕЛ НА „ТИКВЕШКИ СБОРНИК”

Въвеждането в научно обръщение на „Тиквешки сборник” далеч не е единствената научна заслуга на Н. А. Начев и дори не е единственото негово едиторско дело на ценен стар паметник. В същото време, отдалечеността на Н. А. Начев от нас в историята на навота българска наука е довела до там, че той, дори в специализирани издания, се смесва със своя съвременник Никола Начов (и в нови издания двамата дори биват смесвани, както е в труда на иначе перфектния Х. Кодов „ Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969, с. 256; като издател на един друг паметник – летопис от началото на ХІХ век - за който пише Хр. Кодов, е посочен Н. Начев, а името в показалеца в края на изданието е разгърнато като „Никола Начов”). Едва напоследък се появи една обзорна статия от Т. Николова върху живота и научното дело на Начо А. Начев, което е крайно недостатъчно, за да се разграничат един от друг двамата съвременници, книжовници, академици и общественици Начо А. Начов и Никола Начов (Татяна Томова. Начо Начев. liternet.bg/publish3/.../nnachov2.htm).

2

Академик Начо А. Начев е роден на 13 август 1853 година в Стара Загора. Неговото семейство е забележително: по сведения на неговия близък приятел и съгражданин Ат. Илиев, дядото на Н. А. Начов (чието име той носи) е бил признат от турските власти за „мемлекет чорбаджиси” – представител на града и на каазата пред властите. Тъй като обаче твърде енергично ги защитавал, той бил убит от турците през 1845 година (Ат. Илиев. Начо А. Начов. с. 127-128).

По сведения на съученика си Атанас Илиев (също – голяма фигура в българската филологическа наука и академик), още през ученическите си години Н. А. Начов научава добре руски, френски и турски език. Впоследствие се занимава и с чешки език. Едва осемнайсетгодишен издава първото си съчинение: Кратка българска граматика. Издава учителското дружество „Милосердие” в град Чирпан. Цариград., Печатница „Македония, 1871.

На тази граматика е отделил внимание Боян Вълчев в труда си „Възрожденските граматики на българския език” (София, 2008), който обаче пише за автора „Няма данни за това да е написал и публикувал и други свои съчинения освен споменатата вече граматика” (с. 364), което е резултат от забравата, несправедливо тегнеща над името на Начо А. Начов. Б. Вълчев сочи като достойнство на тази граматика нейните педагогически достойнства, но смята, че „по отношение на описанието трябва да се каже, че разбиранията на граматика не са надхвърлили равнището на Й. Груев и на повечето от съвременните му автори” (с. 367). Като се има предвид обаче крехката възраст на „граматика” (по-млад от съвременен абитуриент), това първо съчинение на бъдещия академик в областта на филологията несъмнено е едно много добро начало.

Н. А. Начов е следвал в Историко-филологическия факултет на университета в град Санкт Петербург. От 1888/1889 година е назначен за директор на Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (впоследствие – пренесена в град Горна Джумая, днес – Благоевград, където днес съществува под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”) и работи там до 1891 година, като се труди за културното развитие на българите, останали в пределите на Османската империя и след Освобождението на България. В Солун той е инициатор за издаването на изключително ценното списание „Книжици за прочит”, което излиза през годините 1889, 1891, 1893-1895 под редакцията на Димитър Матов и Васил Кънчов (по това време – също учители в Солунската гимназия), съдържащо безценни фолклорни и етнографски материали, както и филологически изследвания. В него академик Начо А. Начев през 1889 г. печати и едно от особено важните за филологията съчинения, известно като „Солунска легенда”, свързано с историята на славянската писменост, по текста от „Тиквешки сборник”.

Гражданите на многонационалния Солун, родно място на светите братя Кирил и Методий, са били впечатлени от личността на образования млад човек. Дъщерята на Димитър Миладинов – Царевна Миладинова–Алексиева пише за него в спомените си, фрагмент от които още през 1970 год. издаде покойният д-р Йордан Ванчев, доцент по история в ЮЗУ „Неофит Рилски” :

„Преди да дойде в Солун, Начо Начов бе заемал високи длъжности в Източна Румелия и при Екзархията в Цариград. Той дойде с готов и голям авторитет. Бе почитан от турската власт и уважаван от солунското българско гражданство. Едър, представителен на вид, Начов имаше маниери на турски паша. Умен и ловък в това, което предприема, той издигна името на българските гимназии в Солун до недостигната дотогава висота и блясък. През негово време закрепнаха и педагогическите курсове в мъжката гимназия, като за няколко години дадоха добър учителски кадър за цялата страна, за всички западнобългарски земи.” (Й. Ванчев (съст. и ред.). Пламъкът на Солунския светилник. София, 1970, с. 120).

3

Голяма част от научните публикации на Н.А. Начов са в „Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец”. Особено значение имат изследванията му върху обичая за побратимяване при българите, проучен върху богат етнографски материал. За тях, заедно с едицията и научния коментар на Тиквешкия сборник, на 10 ноември 1898 Той е избран за Действителен член на Българското книжовно дружество и става академик. На 7 април 1908 г. е приет за член на Руския археологически музей в Цариград.

Н. А. Начов е отговорен общественик, изпълнявал трудни мисии. На два пъти е назначаван в Българската екзархия в Цариград, втория път – на длъжността „капукехая”. Задължанията на „капукехая” са били да посредничи между Българската екзархия и Високата порта – длъжност, която е изисквала авторитет, дипломатически умения и владеене на чужди езици, която освен това е криела и опасности за българския патриот. В Цариград Н. А. Начов взема участие и в комисията по превода на Светото писание, който се извършва на новобългарски език, но не е сред преводачите. Работата му в Цариград му дава възможност да издаде през 1902 г. в Лайпциг и Пловдив студия върху дейността на Българската екзархия в Цариград (Н. А. Начов. Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1877 – 1902). Leipzig – Пловдив, 1902.). Забележителна е и неговата обществена дейност, свързана и с работата му като депутат в ХІV Народно събрание от 1908 година.

На 15 март 1916 г. Начо А. Начов си отива от света, като не успява да осъществи още едно издателско дело от голям мащаб: публикацията и научното изследване на втори голям сборник, за приготвянето на който съобщава в труда си, отпечатен в Берлин през 1908 г. в Jagić – Festschrift и който от своя страна представлява малък фрагмент от приготвеното широкомащабно изследване. За този труд, за който Ат. Илиев съобщава, че е бил приготвен във Варна и „се пази между книжата му” (има предвид архива на Н. А. Начов) (Ат. Илиев. Начо А. Начов. – Летопис, с. 139), по-нататък не е известно нищо. Самия Н. А. Начов в малкото извлечение от приготвеното си за печат изследване върху него (цялостно неотпечатано) дава следните разяснения за ръкописа:

„В среднобългарския литературен паметник – „Пчела” (ръкопис от ХVІ в.), що

отдавна съм приготвил да издам, представя интерес замяната на юсовете и както един с друг взаимно, така и с други вокали [...] „Пчелата”, намерена в гр. Шумен и чувана днес в Синодалната библиотека в София, добива особена важност с туй, че ни иде тъкмо от най-тъмния период (15 – 16 в.) от историяна на българския народ и писменост, от който засега имаме най-малко паметници. Езикът й представя оригинални и твърде интересни черти в областта на фонетиката и

донейде на морфологията. Взаимната замяна на и , оправдана от изравняването на звуко-физиологичната стойност на двете носовки, се пъстри тъй, че не се поддава напълно на известното среднобълг[арско] правило за нея, установено още от Лескина. Голямата правописна непоследователност, която посочва, как писецът, отстъпвящ от традиццията, се лута при изобразяването на тоя или оня звек, разклащането на флексията, смесването на падежните формми, отклоненията в синтактичните конструкции, всичко туй са черти, в които се изказва силна струя от народен елемент. Паметникът употребява и ударения над думите, макар не навсякъде и не винаги сигурно. Той брои 153 листа (голям формат). Имал е връзка с Тисменския манастир” (Н. А. Начов. 486).

Задача на нашата национална филология е да издири и това изследване на Н. А. Начов и да го издаде най-сетне, с което ще се прибави още един бисер към книжовното наследство на Н. А. Начов. Той е имал усета да открие и издаде (освен Тиквешкия сборник) и други много ценни паметници на старата ни книжнина.

4

Една от находките на Н. А. Начев е кратка историческа хроника (един лист от тетрадка) от началото на ХІХ век, в която се съдържа изложение на потурчването на Чепино, който ученият публикува в „Български преглед”, год. V, 1898, кн. 2, с. 149-151, без редакцията да има необходимите полиграфически възможности за добро предаване на текста, но издаден насетне и от Хр. Кодов (Х. Кодов. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969, с. 256-258). Тези летописни бележки са от съществено значение за решаване на въпроса с автентичността на известния разказ на поп Методий Драгинов, която напоследък се оспорва от редица автори, на първо място – от Илия Тодоров, който пръв се постара да оспори автентичността на хрониката (срв. Тодоров, Илия. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – Старобългарска литература, 16, 1984).

ОСНОВНИ ПУБЛИКАЦИИ НА НАЧО А. НАЧОВ (СПИСЪКЪТ Е НЕПЪЛЕН)Н. А. Начов. Кратка българска граматика. Издава учителското дружество

„Милосърдие” в град Чирпан. Цариград, печатница „Македония”, 1871.Н. А. Начов. Нашият селянин. Поглед върху неговия бит в хигиеническо, културно-

образователно и икономическо отношение. – Наука, Г. І, 1881, кн. VІІІ. Н. А. Начов. Кратък отчет на Солунската мъжка гимназия от началото на отварянето й

до 1888/9 уч[ебна] г[одина]. - Осми год[ишен] отчет за год. 1888/9. Солун, 1889.

Н. А. Начов. Една нашенска ръкопис. – Книжици за прочит, 1889, кн.І.Н. А. Начов. Нещо за Физиолога. – Книжици за прочит. 1890, кн. ІV – VІІ.Н. А. Начов. Солунски вилает. Според официални извори. – Книжици за прочит, 1980,

кн. ІV – VІІ.Н. А. Начов. „Слово какъ подобаетъ стояти въ церковь со страхъ” – Книжици за

прочит, 1891, кн. VІІІ – Х.Н. А. Начов. Български народни песни из сбирката на Н. А. Н. – Книжици за

прочит, 1891, кн. VІІІ – Х. Н. А. Начов. Няколко бележки за един ръкопис от книгата „Описание на

Светогорските манастири”. – Периодическо списание, г. VІІІ, 1891, кн. ХХХVІІ-ХХХVІІІ.

Н. А. Начов. Две Хаджи Йакимови книги с приложение на един малък ръкопис. – Периодическо списание, г. VІІІ, 1892, кн. ХХХІХ.

Н. А. Начов. Нещо за нашите рабоши и цифри. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1892.

Н. А. Начов. Тиквешки ръкопис. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. VІІІ, 1892. Т. ІХ, 1893. Т. Х, 1894. София,

Н. А. Начов. Забележка за Паисиевата история и прибавка към статията за Паисиевата история. – Периодическо списание, г. VІІІ, 1894, кн. ХLVІ.

Н. А. Начов. Рецензия за „Българска църковна история” от Ст. К. Стефанов. – Периодическо списание, г. ІХ, 1895, кн. ХLV.

Н. А. Начов. За побратимството. – Периодическо списание, г. ІХ, 1895, 1896, кн. 49050, 51, 53.

Н. А. Начов. Критична бележка върху книжовния ни език. – Периодическо списание, 1897, кн. 55-56.

Н. А. Начов. Време и живот на Св. Борис-Михаил, просветител български. Варна, 1901.

5

Н. А. Начов. Поглед върху деятелността на Българската екзархия. Лайпциг, Пловдив, 1902.

Н. А. Начов. Протестът на Цариградската патриаршия до Великата порта и посланиците на великите сили в Цариград. По повод последните събития в Македония и Одринско. София, 1903.

Н. А. Начов. Turcs et Grecs contre Bulgares en Macédoine. Preface de M. Louis Leger, membre de l`Institute. Paris, 1904.

Н. А. Начов. Бележки за българските замени на в у. – Jagić - Festschrift. Sbornik u slavu Vatroslava Jagića. Berlin, 1908.

2. ТИКВЕШКИ СБОРНИК И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ

Академик Начо А. Начев е получил ръкописа, който той е направил известен в науката като „Тиквешки сборник” от своя ученик Христо Антов от село Мързен, Тиквешко, който твърдял, че го има от прадядо си. В Солунската гимназия учителите са възпитавали у своите ученици интерес към фолклора, обичаите, културното наследство на родните им места и, връщайки се от ваканциите, много от възпитаниците са носели материали. Голям шанс за тази ценна книга е нейното попадане в ръцете на образован и надарен филолог като Н. А. Начов, който в три последователни тома на Сборник на народни умотворения (VІІІ, ІХ, Х) издава текста на ръкописа и цялостно научно изследване върху неговия език (отделно Н. А. Начов е обнародвал текстовете на „Физиолог” и „Солунска легенда”).

Ръкописът, както свидетелства Н. А. Начов (СбНУ ІХ, с. 115, бел. под линия) първоначално е бил подарен от Христо Антов на Солунската гимназия, откъдето Н. А. Начов го е взел, както той сам пише, „със знанието на библиотекаря”, за да го препише. . Впоследствие Христо Антов се е установил да живее в София; Н. А. Начов предлага на Народната библиотека за „измоли” ръкописа от Христо Антов, което е и сторено.

Днес ръкописът се пази в София, в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”, под сигнатура 677, реставриран и добре съхранен, но с редица страници, които са увредени и трудни за четене. В изданието прилагаме факсимилно листовете, които не присъстват и в изданието на Н.А.Начов.

Голяма часто от текстовете са любими четива на стария българин и се срещат и в други подобни сборници. В резултат на преписването се срещат различни езикови форми, което преви трудно датирането на сборника. Н. Начов смята, че той е бил преписан не по-рано от ХVІІ век, но „е преписван от друг по-стар текст” (Н. А. Начов. Тиквешки сборник. СбНУ Х, с. 89).

В съвременна езикова форма паметникът е издаван от Блаже Конески в Скопие през 1987 г. с коментар на Вера Антич, като е използван текстът, обнародван от академик Начо А. Начев. На съвременен български книжовен език тук се предава за първи път, чрез вътрешноезиков превод.

3. ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИГоляма част от творбите в изходните текстове (представени в това издание в

осъвременен език) са означени жанрово като СЛОВО. В стария български език това е многозначна дума, която в голяма степен е акумулирала и многозначността на гръцката дума λόγος, срещу която стои в преводите. В случая тя има най-общото значение

6

„текст”, но от съвременна гледна точка тези „слова” са новели – занимателно фабулирани четива, в някои от които библейският персонаж, познат както в миналото, така и сега, се представя по познат, но и по различен начин. В България, както и в цяла Европа, са били четени и текстове с подчертано информативен характер, които са залягали в основата на средновековното познание за света. В „Тиквешки сборник” има и такива текстове. Те са безсюжетни и имат друга архитектоника. Макар че целят главно да дадат на информация за видимия и невидимия свят, те отразяват синкретизъм на естетическото, моралното и физически съществуващото, който е присъщ на средновековната картина на света (Weltbild). От жанрова гледна точка днес можем да ги определим като есета или философски есета.

Един вид от „философските есета” – компендиуми на знанието за сдввета, са били използвани за педагогически цели.. В средновековна Европа с изключителлна популярност са се ползвали философските диалози, в които дидактичният диалог е в „обърната” форма – ученикът посавя въпроси, учителят му отговаря. Латиноезичната традиция започва с диалозите „Калугерски шеги” (Joca Monachorum), които се появяват най-късно през VІІ век и които имат преки паралели с византийски и славянски текстове. В Западна Европа в систематизиран вид през ХІІ век се появяват две съчинения от този тип, които закрепвят текста на диалога в някаква кодификация и които имат невероятен успех. Едното е „Elucidarium” на Хонорий Отюнски (Хонорий от град Аугустодунум, градът на Август, днес – град Отюн в Бургундия, Франция. Град със съшото име е имало и България, по течението на река Огоста, а името на реката и до днес е по името на Август).

Вторият текст е на немския „Луцидар” (Светло-дарител), създаден по нареждане на херцог Хайнрих (за който преди се смяташе, че е саксонският херцог Хайнрих Лъва (Heinrich der Löwe), но днес вече се знае, че това не е така. Той започва със стихотворен пролог, чието наччало гласи:

Dis buch heizet elucidariusVnde ist durch recht geheisen sus,Wan ez is ein erluchtere…

(Тази книга се нарича елуцидарий, / и правилно се нарича така, / тъй като тя е светилник...”

В българската традиция съчинението се нарича „Разумник”, което е съотносимо с латинското название, тъй като просвещението и разумът са свързани. На Разумника (или Просветителя) дължим средновековната космогония, устройството на света. В южносламянските земи са се разпространявали както креативни пресъздавания на гръцки източници, така и свободни преводи от други европейски езици. Хърватският учен Иван Миличевич още през ХІХ век обнародва глаголически текст, който е превод на немския Луцидар и съдържа белези на чешко езиково влияние (I. Miličević. Prilozi za literaturu hrvatskih glagolskih spomenika. Starine XXX).

Друг вид четиво е „Физиолог” (в латноезичната традиция то е популярно като „Бестиарий” („Зверилник”), чиито корпус е създаден в Гърция през ІІ век. В средновековна Европа Божиите творения са кодирани Божии идеи, които могат да се разчетат. През ХІІ век Аланус аб Инсулис (Ален дьо Лил) създава прекрасно стихотворение, в което казва, че всяко творение е „книга” и „картина” . нещо, пълно със значение:

Omnis mundi creaturaQuasi liber et picturaNobis est, et speculum.Nostrae vitae, nostrae mortis,Nostri status, nostrae sortes,

7

Fidele signaculum!

(Всяко създание в света е като книга, картина за нас и огледало. На живота ни, на смъртта ни, на положението ни и на съдбата ни, верен символ!).

В този свят на символите ни въвежда и текстът на „Физиолог”, включен в Тиквешкия сборник.

Характерна черта на българската средновековна новелистика е, че тя използва затворена персонажна система. Героите на историите са предварително познати на читателя – те са библейски лица или известни исторически личности. Тази черта на новелистиката я сближава с фолклорното творчество, където персонажът също образува затворена система.

Герои, които изцяло са произведени от фантазията на автора, в средновековната ни новелистика не се срещат. Тази особеност на естетическата система не е само българска и тя е основна причина средновековните творби да правят впечатление на трафаретни и неоригинални. Те обаче имат като главно достойнство своята находчивост, проявена най-често в детайл, който често показва героя по съвършено нов начин, а също и непоколебимостта в суровия и безкомпромисен морал на средновековието. Грубият натурализъм, който не е рядък, е резултат от убеждението, че материалното само по себе си няма никакво значение, каквото и да е то. Целта е да се разкрие идеалната същност на нещата, техният дълбок смисъл на Божии творения, които са възникнали в резултат на промисъл.

4. БЪЛГАРСКИ ХАРАКТЕР НА СБОРНИКАСтаробългарският преводач обикновено проявява своеобразна креативност, чрез

която адаптира творбата, върху която работи. За маркиране на целия Тиквешки сборник като произведение на българската литература в него е включена една рядка творба, известна в науката като „Солунска легенда”.

В този кратък текст на няколко пъти с любов се споменава българското име. Глас от олтара казва на героя: „Кириле, Кириле, тръгни по широката земя и иди при славянския народ, наричан българи”. В края на историята е формулирано убеждението на автора в месианската роля на българския народ, който ще предаде на другите народи християнската вяра, тъй като сам Господ ги е предопределил за това:

„. Те, рече Господ, ще предадат /на другите/ православната Христова вяра”.В същото време, героят, роден в Кападокия, не знае къде е българската земя, за

която му говори гласът от олтара и на остров Кипър също не я знаят: „Аз се натъжих много, понеже не знаех къде се намира българската земя. Отидох в Кипър, но и там не знаеха къде е българската земя”. В Солун някакъв отец Йоан направо се изсмял на намеренията на героя да отиде при българите: „О, безумни човече, българите са човекоядци и ще те изядат!” Тогава той чул на пазара как си говорят българите – това е първата географска индикация на търсения народ. Очевидно, на многонационалния солунски пазар българите са били добре представени, щом лесно се идентифицират там.

Следва психологическа криза на героя, представена с няколко израза: „сърцето ми изтръпна”, „сякаш попаднах в ада и тъмнината”, „мислех и тъгувах”. Завръзката на историята е представена чрез една монументална сцена: тъжният герой седи на мрамора пред църквата и бива осенен от дара на Светия дух, символизиран от говорещ гълъб. В устата си гълъбът носи снопче пръчки – символ на буквите, отразен и в етимологичната връзка между германската дума за „дърво бук” и „книга” (прагерманско *bokiz, английско book, немско Buch), заето от славяните като „буква” и

8

„(дърво) бук”.Образът на гълъба, носещ писменото слово, е символичен на две равнища. На равнището на християнската конвенция гълъбът е Светият дух. Така той се е явил със съсъд, съдържащ божествен елей, през VІ век, според една легенда, записана от Хинкмар, архиепископа на Реймс. С този елей Свети Ремигий кръстил франкския крал Хлодвиг и съсъдът се съхранява в Реймската катедрала, а с елеят от него се помазвали френските крале като част от ритуала на коронацията (Жак Ле Гофф. Средневековый мир воображаемого. Москва., 2001, с. 34). 

На равнището на светската реалност той е носител на писменото съобщение, използвано и за целите на някогашната поща. Тази втора роля на гълъба като образ е шилоко представена в българския песенен фолклор, където героят обикновено получава съобщение чрез гълъб, например:

Ф сръде море пили пяи,Ф сръде море нъ сух пясъкТъ чи фръкнъ и путфръкнъ,Тъ съ къчи нъ бял камян,Тъ путръси десну крилци,Тъ истръси бялу книжи,Бялу книжи църну писмуТъ гу зели попувити,Хем гу пеят, сълзи ронят (песен, Свиленград, СбНУ 25, с.51)

В текста на новелата следва война, която българските князе повеждат, за да получат от солуняните „човека, когото Бог им е изпратил”. Тази война трае три години! Авторът на новелата смята, че българите са проливали кръв, за да получат Божия пратеник, а чрез него – кръщението и писменото слово. Двама от князете са споменати с красиви славянски имена:”Великият княз Десимир Моравски и Радивой князът Преславски”, срещу които няма данни да стоят исторически фигури. След като получават своя Божи пратеник, те го завеждат в своите земи - в град „Равен” на река Брегалница (приток на Вардар). Интересно е, че двата старинни славянски антропонима Десимир и Радивой (с които са означени българските князе) са типични и за съвременната антропонимична система на Поморавието.

5. КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА СБОРНИКА

За приблизителното датиране на сборника е важно да се определи неговият културният контекст.

В южнославянска среда интересът към новелите (обикновено – с библейски персонаж), но със светски сюжети, нараства в периода, когато книгата се масовизира като резултат от голямото откритие на Гутенберг – книгопечатането. Това е важна стъпка в създаването на модерното общество, която южните славяни правят сравнително рано – през ХV век, а през ХVІ век във Венеция Божидар Вукович, синът му Викентий и Яков Крайков печатят редица издания, като и Божидар Вукович, и Яков

9

Крайков са оставили за себе си по един запис, в който твърдят, че са от „Македония”. Родът на Божидар Вукович е от днешните черногорски предели, района на Шкодренското езеро, а Яков Крайков е от село Каменна Река в големия район на София,Но и двамата, според модата на епохата, са се легитимирали чрез авторитетното антично название „Македония”, както по това време френският език се легитимира като Lingua Gallica („галски език”), албанският – като Lingua Epirotica, а южнославянските езици дълго време носят общото означение Lingua Illyrica („илирийски език”), който има варианти Lingua Illyrica antiquа („староилирийски”, т.е. старобългарски) и Lingua Illyrica Nova („новоилирийски”). Макар че през ХVІІІ век православните южни славяни се ориентират към четенето на книги, изпратени от Русия (евтини или получени като дарения), разпространението на южнославянската печатна книга в по-ранните векове е е допринесло много за поддържането на определено високо равнище на масовата култура.

Като се водя от убеждението, че средновековните български новели и есета съдържат неподвластна на времето омая на произведения на изкуството, с цел да очертая хоризонта на някогашния читател на тези творби, тук ще приведа два много любопитни текста от други източници, непредставени в сборника, но които се вписват в същата парадигма.

1. Първият текст е остроумна и лукава пародия на дворцов съд. Тя има за основа анонимното византийско съчинение Πωρικολόγος („Слово за плодовете”), което се датира от срая на ХІІІ или началото на ХІV век (M. Bartusis. The Fruit Book: A Translation from Byzantine Greek with an Introduction. Modrn Greek Studies Yearbook 4 (1988), p. 206). Редица автори смятат, че византийският текст е политическа сатира, актуална за своето време, с прототипи, които някога са се идентифицирали. Сравняването на византийския източник и южнославянската му преработка е отделна задача, която тук не ни занимава.Текстът има медитеранска (южноевроппейска) културна база – в него сред героите са Жълт Портокал ( ) и Лимон (), което е свързано с разпространението на цитрусовите култури.В южнославянския текст са се появили вече турцизми, с които са означават вероятно новопридобити култури, например - „кайсия”. Любопитно е, че има реминисценции в един любим детски роман от ХХ век – „Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Южноевропейска културна база личи и в някои текстовете от Тиквешкия сборник (по мотива „Пепеляшка”, което ще бъде посочено по-нататък.

Южнославянският текст е открит от големия сръбски изследовател Джура Даничич в сборник (който той датира от ХVІІ век) и обнародван от него в Starine II, 1870, но с подвеждащо заглавие, дадено от издателя). Превода тук извършвам по текста, приведен от Даничич.

Новела за плодовете и зеленчуците Имаше един цар Дюлий, негов военачалник беше Ябълко. Портокал Жълтий и

Лимоний бяха дворцови управители, а Крушкой беше главен секретар.Яви се развеселен Блаженият Гроздий, като викаше и крещеше:-Уви, уви, помилуй ме, велики Дюлий! Брат Кайсия мисли да ме убие и ще ми

отсече главата с меч! Великият Дюлий зададе въпрос:-Можеш ли да представиш за това свидетелии?-Имам свидетели! Всичките са безупречни и достоверни: онова клепетало кир

Орехчо, и Бадем Жълтия Вкусозасилител и Лешник Лошохранителя и Кестен

10

Сладкохлебец, Фасул Мекохранител и Черноок, и Сланутък Твърдожилокрепител, и Бобец Нищехранител; първата и последна от всички дама Леща Добростроителница и Маслина, добрата игумения.

Блаженият Гроздий изрече това. Докато го слушаше, великият Дюлий, както лежеше в градината, се разпука отвътре.

След това при него се яви Кромидий с багрена одежда. Той се държеше много високомерно, поради почитта, която му се оказваше. Като викаше без нужда, той заговори наглосилно, лютоплачно. Докато говореше, заклеваше се с велики клетви:

-Кълна се в своя дядо Зелко, стария смукач! Кълна се в своя брат Чесновлук Бели и Чест Смрадоустец! В дългобрадия Празий Зелени! Кълна се в Хрений Сурови, от рода на Суровите, и в Паприкий главносекретарстващ, любим на всички! И в почитаемия Черен Пиперий! Блаженият Гроздий върши неправди и така ни оклеветява.

Дюлий се провикна силно и отсъди:-Ако ни оклеветява неправилно, както вие всички казвате: да бъде обесен на

криво дърво! И да го режат, държейки нож! С кош да го носят в тъпчилище и силно да го тъпчат с крака! Кръвта му да се съхранява добре в места хладни! Да идват при него и да се веселят, вино да стане! И да бъде пито така стръвно и немилостиво, както той срещу всички е неправедник и клеветник. И който доволно го е пил, той ум да няма, да дърдори нелепици. Да се блъска от стена от стена. Да не улучва оградата, а да иде на бунището. Да не улучва пътя, защото не може път да намери, а да седи лошо и смешно в калта.

Да му се отсъдят само от лошите неща, а за добро – нищо не му присъждам. Да му се присъдят до живот смях, радост и веселие, да се крепят старите, а младите да се изпълват с радост. Като върши такива неща, все повече да люби и душата си да погуби!

Ох, ох, гледай, драги мой, избягвай това винопитие! Чрез виното премъдрият Соломон се покори на жена чужденка, поклони се на идолите и остави Бога! Чрез виното силният Самсон изгуби мъдрост и сила и се предаде на чужденците, като погуби и душата си.

Вторият текст е от една от първите печатни южнославянски книги, изадена през ХVІ век във Венеция от Божидар Вукович, известна от една стара публикация на Ст. Новакович като „Сборник за пътници”, запазена в различни библиотеки в непълни екземпляри. Текстът, който се пази в Университетската библиотека „Светозар Маркович” в Белград, е своеобразно „библиофилско” издание: съдържа оцветени ръчно гравюри, една от които впрочем представя Света Петка, а след нея е публикуван обширен извод от нейното житие, съчинено от българския патриарх Евтимий и кратка похвала на светицата. Текстът, който ще бъде приведен, вероятно е от типа, за който споменава Цв. Чолева – откъси от коментар върху „Сътворението” на Св. Епифаний Кипърски (починал през 403 г.), които не са проучени (Цв. Чолева. Йоан Екзарх като книжовник и учен – http :// www . pravoslavieto . com / history /09/ Joan _ Ekzarh / index . htm #2 ). Някои моменти в него са озадачаващи, а най-вече – упоменаването на имената на две дъщери на Адам и Ева, което непосредствено следва изложението на Хексамерона:

От светия наш отец Епифаний. За това, колко части сътвори Бог за шест дена

В Първия ден. Сътвори горните небеса и земята и водите. От тях са стихиите: лед и сняг и мраз и роса.

11

- Сътвори духовете, които служат пред него, които са следните: Ангели пред Неговото лице и ангели на Славата.Ангели, които дъхат ветровете.И ангели на бурята и снега и града и леда. Ангели на звуковете и гръмотевиците и мълниите.Ангели на студа и на зимата и на есента и на пролетта и на лятото (жетвата).

- И всички духове и твари които пребивават на небето и на земята. - Сътвори бездните, които са под земята и под преизподнята. - Сътвори тъмата, която над бездната на водите, които в древността бяха

върху земата. От нея произлязоха мракът и вечетра и нощта.- Сътвори светлината на деня и на утринта. Тези седем велики дела сътвори Господ в първия ден. Във втория ден. Сътвори твърдта, която се намира посред водата. В този ден

прочее се разделиха водитеи половината от тях отиде горе над твърдта, а половината остана под твърдта по средата на лицето на земята. Това именно дело сътвори Бог във втория ден.

Във третия ден. Сътвори морето и реките и изворите и езерата. Пося семена и насаждения. И дървета плодни и неплодни. И треви и прочее. Тези четири дела сътвори Бог н третия ден.

В четвъртия ден. Сътвори слънцето и луната и звездите. Тия дела сътвори Бог в четвъртия ден. В този ден, онзи, който някога бе наричан Денница, а сега е тъмен и омрачен, видя това и реши да затъмни украсеното небе. Той се замисли и рече на себе си: „Ще поставя моя престол на облаците небесни и ще бъда подобен на Вишния”..

Беше извергнат с Божието повеление от ангелския чин. И вместо светлина, беше омрачен и лишен от ангелска красота. На тия, които говорят, че не се поклонил на създадения от Бога човек и затова е бил низвергнат, на бълнуващите такова - анатема! Човекът е създаден на шестия ден. Противникът пропадна в четвъртия ден.

В петия ден. Сътвори големите китове и рибите и другите морски животни. Също и пернатите птици. Тези три дела сътвори Бог в петия ден.

В шестия ден. Сътвори зверовете и добитъка и земните животни.В този ден сътвори и човека. Тези пет дела сътвори Бог в шестия ден.

Всичките дела на брой са 22. Всичките са в шестте дена.Ден, в който Адам беше изгонен от рая, както говори същият Златоуст в

тълкуването на Матеевата глава.Когато излязоха от рая, Адам и Ева бяха двоица. На тридесетата година от

излизането от рая родиха първорождения Каин и сестра му Калмана. След още 30 години се роди Авел и Девора, неговата сестра.

Подобни текстове са „осъвременявали” библейските идеи в християнския свят. Най-грандиозният опит за обобщение и „осъвременяване” на Хексамерона пък е философската система на Георг Фридрих Хегел, но до нея се стига чрез вековни натрупвания в европейската християнска култура, в които се съдържат и български текстове. Загуба е за българина днес, ако не ги познава! Стува си да се опитаме да покажем една от най-очарователните средновековни антологии, известна като „Тиквешки сборник”.

Лилия ИЛИЕВА

12

СЪДЪРЖАНИЕ НА СБОРНИКА

КАК ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ ИЗБАВИ ЕДИН ЧОВЕК ОТ ДЯВОЛАНОВЕЛА ОТ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ ЗА ТОВА КАК ПЕТ ЖЕНИ ПОГУБИХА ЦЕЛИЯ СВЯТНОВЕЛА ЗА САМСОННОВЕЛА ЗА СВЕТИ ИЛИЯ И НЕГОВОТО БЯГСТВО ОТ ЕДНА ЖЕНАНОВЕЛА ЗА ЦАР ФОКА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ:КАК ЕДНА ЖЕНА КРЪЧМАРКА ГИ ПОГУБИ В ЕДИН ДЕН НОВЕЛА ЗА ПРОРОК ДАВИД: КАК Е ЗАЧЕНАТ И КАК СЕ РОДИ НОВЕЛА ЗА ДАВИД: КАК НАПИСА ПСАЛТИРАНОВЕЛА – КАК СЕ ИЗПИСА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕНОВЕЛА: КАК СЕ ВЪЗНЕСЕ СВЕТА БОГОРОДИЦАКАК МАРТА СЕ ЯВИ ПРЕД АВГУСТ – ЦАРЯ И КЕСАРЯРАЗУМНИК ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОСИЗА НОВИЯ ЗАВЕТ ОТ СВ. ЙОАН. ВЪПРОСИНОВЕЛА ЗА АВРАМ И САРАКАК САРА ПОУЧИ МЪЖА СИНОВЕЛА ЗА СВЕТАТА ТРОИЦА1 СТАРОЗАВЕТНАНОВЕЛА ЗА ИЗМАИЛНОВЕЛА ЗА ИСААК НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА АВРААМ НОВЕЛА ЗА ПРЕКРАСНИЯ ЙОСИФФ И З И О Л О ГНОВЕЛА ЗА ОТШЕЛНИКА МЕЛЕТИЙ. БЛАГОСЛОВИ ОТЧЕНОВЕЛА ЗА КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕКАК ЕДНА ЖЕНА СЕ СПРАВИ С ЕФРЕМ НОВЕЛА ЗА МЕРКУРИЙНОВЕЛА ЗА ЖИВОТА НА ПРЕМЪДРИЯ Е З О ПЙОАН ЗЛАТОУСТ ЗА ДУШЕВНИТЕ РАБОТИНОВЕЛА ЗА ОВОШКАТАНОВЕЛА КАК БЕШЕ СПАСЕН СВЕТИ ЕВСТРАТИЙВИДЕНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КАК БЕШЕ ВЪЗНЕСЕН ОТ АНГЕЛ НА НЕБЕТОЕСЕ ВЪРХУ СЪДА СЛЕД ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОДА ДРУГО (ЕСЕ ВЪРХУ ДУШАТА)В ПЪРВИЯ ДЕН НА МЕСЕЦ АПРИЛ:НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА НА МАРИЯ ЕГИПЕТСКАВИДЕНИЕ

ТИКВЕШКИ СБОРНИК. ТЕКСТПревод: Лилия Илиева, Петко Петков

1

13

КАК ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ ИЗБАВИ ЕДИН ЧОВЕК ОТ ДЯВОЛА

Имаше един човек в Кесария, които се казваше Сиклитиан. Той беше много богат и притежаваше безчет ниви и хора, коне и камили. Единствената му дъщеря се казваше Косария и той я беше обрекъл на Бога; да се покалугери на младини и да служи на Бога до старини. Тя по цели нощи не спеше, молеше се на Бога за спасението на майка си и баща си.

Един от слугите на Сиклитиан се казваше Еладий и беше много умен и учен. Като видя своята господарка Косария, той я пожела.

“О”, каза той, “как ли бих могъл да взема Косария за жена? Само дяволът може да ми помогне, та да се събера с нея. Ще взема аз, Еладий, да се предам на дявола, дяволът ще ми помогне да я взема за жена!”

Вечерта той отиде на кръстопътя и еднократно призова дявола. Дяволът се появи и попита:

– Защо ме викаш, Еладий?Еладий му обясни за какво става дума.– Не ми стигат силите – призна си дяволът. – Не мога да се приближа до тази

девойка, но ще те изпратя при нашия велик господар Фармакий.И той взе да го учи на дяволски слова. Когато Еладий прошепна словата,

великият дявол Фармакий го чу и изпрати при него четирима слуги. Те дотичаха, хванаха с радост Еладий и го заведоха при Фармакий.

Фармакий седеше на висок престол, а множество слуги му прислужваха.– Какво искаш от мене? – попита той. – Защо ме търсиш?– Ако направиш така – каза Еладий, – че да се оженя за Косария и да стана

господар в нейната къща, ще бъда твой навеки.Фармакий каза:– Вие, християните, много лъжете. Когато сте на зор, търсите мене, а като ви се

размине, пак се мъкнете след Христа, защото Христос е милостив и ви приема такива. Дай ми разписка, че си мой, и ще ти изпълня желанието.

Еладий написа разписка и я предаде в ръката на Фармакий.– Идете и прихванете девойката – нареди Фармакий на дяволите си. –

Прихванете я и я научете на любовта между Адам и Ева.Те отидоха при Косария. Един ден тя видя Еладий да танцува и пламна от обич.

Започна да страда по цели нощи и да се мята. Баща ù и майка ù я чуха от своите покои.– Чедо – думаха те – защо така стенеш и викаш? Ти имаш всичко, което

поискаш, защо толкова скърбиш и стенеш?– Тате, тате и мамо – каза тя. – Искам мъж! Сърцето ми иска мъж.Сиклитиан, като чу това, от мъка взе да се бие по главата.– О, кой угаси светлата свещ на моя дом? – нареждаха той и жена му. – О, кой

събори църковната лампада?! Кой разруши честната черква на земята?!– Тате, тате! – издума Косария. – Сърцето ми иска мъж! Смили се над мене,

защото ще умра от мъка. Дай ми Еладий за мъж!Сиклитиан каза:– О, чедо, и аз се надявах да намеря спасение заради тебе! Опомни се и се върни

към Бога.

14

– Ако не ми дадеш Еладий за мъж – изхлипа Косария, – ще умра от горчива смърт!

– Но дете мое – каза Сиклитиан, – щом толкова ти се харесват мъжете, поне си намери някой приличен човек. Та Еладий е наш роб!

Когато Косария чу тези думи за Еладий, тя стисна с ръце гушата си и запищя:– Прости ми, татко! Искам Еладий да ми е мъж!Сиклитиан събра всички боляри и ожени дъщеря си за Еладий. Даде му цялото

си имущество, взе жена си и отиде в манастир.Еладий зажива с жена си, но никога не ходеше на черква. Когато тя му

споменаваше за това, той я отклоняваше с някоя лъжа. Един ден болярките я укориха.– По каква причина – попитаха те, – Еладий не идва в черквата?Косария се прибра и каза на Еладий:– Ако утре не дойдеш на черква и не приемеш честните дарове, аз ще се

самоубия!Еладий нямаше какво да прави и ù призна цялата истина. Като го чу, Косария

силно изпищя.– О, клетата аз! – ридаеше тя. – Аз ли се намерих да върша нечестивите дела,

дето никъде ги няма! О, клетата аз, Боже мой! Аз не послушах родителите си и сама се предадох на нечестивия!

С плач и викове тя стана и отиде в Кападокия при Василий Велики.– Прости ми, владико – каза тя, – не послушах родителите си и тръгнах по

кривия път. Сама се предадох на нечестивия и три години дяволът владее моето тяло. Всичко си признавам.

Василий прати да повикат Еладий и го попита:– Истината ли казва жена ти?– Жена ми казва истината – отвърна Еладий с наведена глава.Василий се просълзи и му каза:– Защо така си се подлъгал, човече? Ще те запитам още и дали би искал да се

върнеш към Христа, Бога наш?– Владико, бих искал, но съм дал разписка на Фармакий, написана с ръката ми.– Слушай какво ти казвам, човече – каза Василий, – искаш ли да се върнеш при

Христа Бога?– Много искам, Владико – каза Еладий. – Дано да можеш някак да ме отървеш!Василий хвана Еладий за дясната ръка, въведе го в килията си и го затвори.Три дена Василий стоя непрестанно до престола в черквата и се моли за Еладий.

Косария каза:– Жив ми Бог, няма да изляза от черквата, докато не видя какво ще стане – и не

вкуси три дена нито хляб, нито вода.След три дена Василий отвори вратата и попита:– Как си, Еладий?– Зле съм – отвърна му той. – Идват, владико, дяволите, бият ме и ме стрелят.Василий му даде малко храна и пак го затвори. След пет дена дойде и пак го

запита:– Какво става, Еладий?– Владико – отговори му той, – стоят надалече от мене. Псуват ме, но не се

приближават.Василий пак му даде малко храна и го затвори отново. Още три дена той прекара

до престола в молитви заедно с Косария, жената на Еладий. После пак отправи въпроса си.

15

– Владико – каза Еладий, –.чувам им гласовете, но тях самите не ги виждам.Василий се зарадва и събра всички села, градове и черковни попове. Събраха се

шест хиляди души. Свети Василий се обърна към хората:– О, приятели и братя, една овца от стадото Христово се е заблудила. Помогнете

ми, братя, да я отърва някак от вълка!Той им разказа истината и им раздаде свещи. Хвана Еладий за ръката и така го

въведоха в черквата. Всички хора се молеха:– Господи, помилуй! Господи помилуй!Еладий погледна и видя, че дяволът, във вид на летящ орел, се опитва да го

хване. Той извика:– Дръж ме, владико! Ще ме отнесе дяволът!Василий го обгърна в пазвата си.– О, проклети дяволе! – викна той. – Как смееш ти да дърпаш от ръцете ми

Божията икона и Божия кръст?– Не ме измъчвай, Василий, не ме измъчвай! – виеше пронизително дяволът. –

Той ме потърси мене, а не аз него!Страх обхвана хората, когато чуха гръмкия глас на дявола. Едни от тях се

кръстеха и си чукаха лицата о камъните, други си биеха главите в земята.– Помилуй, Господи! – молеха се те. – Прости творението на своята ръка! Не

съсипвай мене, своя раб, и тези мъже.Тогава дяволът се разпердушини, изпусна разписката на Еладий и тя падна в

ръцете на Василий. Василий я хвана, подаде я на Еладий и го попита:– Това познато ли ти е?– Това е моята разписка – рече Еладий. – Аз я написах и я дадох на дявола.Василий въведе Еладий в черквата, освети го и го предаде на жена му.

Благослови ги, взе църковните дарове и отиде в дома им. Там отслужи литургия и те бяха благословени навеки. Слава нашему Богу вовеки! Амин!

НОВЕЛА ОТ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТЗА ТОВА, КАК ПЕТ ЖЕНИ ПОГУБИХА ЦЕЛИЯ СВЯТ

Ева прогони Адам от рая. И Далида извади разсъдъка на Сампсон чрез сълзите си и го погуби. И Везавела прогони пророк Илия по света. Иродиада пък отне главата на Йоан. Кръчмарката Теофана пък погуби Фока с осмината му братя в една нощ.

НОВЕЛА ЗА САМСОН

В земята Антиохийска живееше един мъж на име Маной. Той нямаше деца. Веднъж при жена му дойде един човек и каза:

– Иди и кажи на мъжа си, че ще му родиш дете и то ще бъде богоизбрано!– Господине – рече жената. – Кой сте вие?– Аз – отговори той, – съм ангел, изпратен от Бога, за да ви кажа това.– Не вярвам – каза жената. – Да не изпадна в някоя съблазън, както стана с

нашата прабаба Ева. Ако казваш истината, ела тогава, когато мъжът ми си е тук!– Право казваш – рече ангелът.Вечерта Маной се върна и жената му разказа всичко.– Ако пак дойде – рече той, – извикай ме.След пет дена непознатият пак дойде и жената му каза:– Господине, ако думите Ви са верни, седнете, докато извикам мъжа си Маной!

16

– Извикай го! – каза той.Тя извика Маной и той попита ангела:– Ти ли си идвал в моята къща?– Да, казвам ти – рече ангелът, – че съм изпратен да ти възвестя: ще заченеш и

ще родиш син, който ще владее целия свят. Желязото няма да може да го нарани, но да се пази от вино и от медовина – тогава ще живее вовеки!

– Заповядай, господине, седни – каза Маной, – ще донеса едно козле да те нагостя и като се нахраниш, ще тръгнеш.

Маной донесе едно козле и го остави сред двора на камък, гдето му показа ангелът. Тогава ангелът вдигна жезъла си и докосна с него козлето. Козлето бързо изгоря. Маной изпадна в ужас, а ангелът изчезна.

Маной позна жена си и тя зачена. След определеното време тя роди син, когото двамата нарекоха Самсон. Когато детето стана на шест години, баща му го прати да пази ливадите. Дойдоха сарацини и нахлуха в ливадата. Самсон взе да се разправя с тях, а те, като го видяха, че е дете, хванаха го за ухото. Самсон се огледа да търси някое дърво, но успя да сграбчи някаква магарешка или конска кост и с нея наложи тристамина от тях до смърт. От това усилие той ожадня, но никъде не намери вода. Тогава той натисна костта в земята и смъркна оттам вода, та напои всички хора.

Много пъти сарацините го нападаха и той ги разбиваше. Тогава те му дадоха сестра си. Тя се казваше Далила и беше много красива.

Сарацините все търсеха как да го погубят. Но нищо не можеха да му направят – докато се вардеше от вино и мед, цялата земя беше негова и всички царе за него работеха. Тогава триста от сарацините, велики боляри, се преселиха при него, та да го измамят и някак да го погубят.

Един ден той се обърна към тях и им каза:– Ако отгатнете една гатанка, на всички ви ще раздам по един кон и по една

златна дреха. Ето гатанката: “От най-лютото изядоха най-сладкото, що е то?” Ако не познаете, тогава аз ще взема от вас по един кон и по една златна дреха.

Те отидоха при жена му Далила и се оплакаха.– Загубени сме! – казаха те. – Питай го да разберем какво е това, да не вземе да

ни изтрепе. Все пак ние сме от твоя род!Далила със сълзи на очи подпитваше Самсон.– А бе ще ти кажа – рече Самсон. – Навремето бях убил един лъв и после пак

минах оттам. В главата на лъва се бяха завъдили пчели, та намерих мед и го изядох.И сарацините отгатнаха гатанката. Взеха от Самсон триста коня и облекла.

Самсон много се учуди как са познали.– Жена ти им подсказа, синко! – каза му майка му.– О, майко – укори я той, – как ще ме предаде собствената ми жена. Къде ще

намери тя по-добър от мене!Тогава сарацините го подучиха да пийне вино и мед. Като го упоиха, те го

приковаха за градската кула.Той се събуди и както си беше с кулата на гърба, отиде в планината. Там

изправи кулата и я остави да стои.Тогава те подучиха жена му да го разпита къде му е силата.Тя започна всяка вечер дълго да плаче.– Бре, жено – питаше я Самсон, – за какво плачеш, какво ти липсва? На всички

царе си царица, какво искаш от мене?– Кажи ми, господарю – прохлипа тя, – къде ти е силата? Искам и аз да знам

къде е?– На оня пън в градината – рече той, – там ми е силата.

17

Тя отиде и покри пъна в градината със злато, бисер и скъпоценни камъни.Самсон видя това.– Бре, луда жено – смая се той, – много лесно се лъжеш!Тя пак се разплака. Тогава той ù разказа истината:– В косата си имам – каза той, – шест златни косъма. Това е моята сила.Та го издаде на враговете му. Те го упоиха и го остригаха.Самсон загуби силата си и стана като дете на три години; те го хванаха и го

ослепиха.Един водач го заведе в планината и там го пази шест години, докато му порасна

косата. Преждната му сила се върна и той каза на водача си:– Заведи ме на Самсоновия стълб, гдето Далила се весели с неверниците!Там Самсон изтръгна стълба и промълви:– Иди и ти, душо моя, с неверниците!После прибави:– О, скръб на моя дом, отнеси и мене!Той разтърси стълба и уби и себе си… Слава на Бога!

НОВЕЛА ЗА СВЕТИ ИЛИЯ И НЕГОВОТО БЯГСТВО ОТ ЕДНА ЖЕНА

Имаше един много велик цар, цар Игор. Той издаде заповед и привика всичките си хора да строят пещ. За три години направиха една огромна пещ с три врати. Когато решиха да я запалят, започна страшна буря и цялата пещ се напълни с вода. Царят събра всичките си двестамина жреци, но нищо не можеше да се направи.

Тогава дойде свети Илия.– Ако тия ваши богове – каза той на жреците, – успеят да изсушат пещта и да я

запалят – вземете ми главата. Но ако не успеят, а моят Бог я изсуши и я запали, ще ви изколя!

Тогава царят и жреците рекоха същото и дадоха дума, но се чудеха как една пещ може да изсъхне за един ден и да се запали свише.

Илия се помоли на Бога и Господ пусна огън от небесата, та пещта се запали свише. Тогава Илия направо уби всичките двестамина жреци.

Проклетата царица Велзавела видя, че Илия може да обърне хората във вярата. Тя си намаза лицето с разни смрадливи белила и червила и се появи пред него. Когато Илия видя Велзевела, Светият Дух излезе от него и той стана като един обикновен човек. Нямаше как да се запази, Велзевела направо щеше да го унищожи и той избяга в пущинака и стоя там четиридесет дена.

Като седна да си почине, погледна и видя как по обратния път едно дърво се люлее. Помисли си, че Велзавела е тръгнала след него, скочи и хукна да бяга. От дъното на сърцето му се изтръгна вик:

– Господи, прибери душата ми, нека Велзавела да не ми се привижда повече!В пущинаците той прекара пет месеца. Там Светият Дух отново се върна при

него.

18

НОВЕЛА ЗА ЦАР ФОКА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ:КАК ЕДНА ЖЕНА КРЪЧМАРКА ГИ ПОГУБИ В ЕДИН ДЕН

Живееше някога цар Фока, който имаше осем братя. Всичките бяха храбри. Щом чуеха за война, не събираха войска, ами всеки от тях тръгваше сам и така разбираха царе и войски по цялата земя, ако някой с хитрост или със злоба тръгнеше срещу тях. Имаха желание да се наситят на войни, но не можеха вече да ги намерят. Цялата земя се смири при цар Фока. В неговото царуване нямаше нито севасти, нито бирници, нито войска – никаква царска армия! Цялата земя живееше мирно.

Всички боляри, князе, велможи, епископи и патриарси се събраха на съвет и си рекоха:

– Тяхно царско височество е светец! Не се женят, та да имаме винаги тяхно царско височество от тази кръв и винаги да има мир по света. Тяхно царско височество ще си отиде от този свят и пак ще дойде царско височество като предишното, тежко ще бъде на света. Съберете се, братя, та да идем при царя и да го помолим да се ожени. Нека роди плод и ще имаме благочестиво царуване довеки.

Всички се събраха и отидоха при царя.– Простете ни, Ваше Величество – казаха те, – имаме една молба. Молим Ви да я

изпълните.Царят, като ги видя, много се зарадва.– Кълна се – каза той, – в този, който е сътворил царете и цялата вселена, че ще

изпълня вашата молба.– Вземи си жена! – казаха те, – и създай деца, синове и дъщери, та навеки да

царува твоето поколение.Когато царят ги чу, побоя се от клетвата си. И той направи един чифт малки

пантофки.– Вземете тези пантофки – каза той. – Ако се хванат на нозете на някоя, доведете

ми я. Тя ще е царица.Те взеха пантофките и обиколиха всички села и градове. Никъде не можаха да

намерят някоя, на която пантофките да са по мярка. Когато стигнаха в град Никодимия, там намериха – дъщерята на една кръчмарка. Тя се казваше Теофана. Всички князе и патриарси и целият народ се събраха с голяма радост и заведоха Теофана при царя.

Заради хората царят се венча с нея, но е я докосваше.Царят имаше навик в двореца да чете псалтира. Когато искаше да си почине,

използваше в палата едни камънища, остри като ножове, а царската постеля стоеше колкото за пред хората.

Теофана порасна и стана много красива.– Господарю – каза един ден тя на царя, – твоите ябълки се наляха и твоята

череша узря; време е да ги обереш.– Мълчи, Теофана, мълчи! – извика царят. – Почакай да отида в Йерусалим, та

да се помоля за себе си и за тебе. Когато се върна, ще стана игумен, а тебе ще те направя игуменка, това трябва да направим ние.

От този момент проклетата Теофана затаи лоши мисли и започна да си търси мъж.

При царя имаше един човек, който се ползваше с голяма милост. Той се казваше Чимисхий. Теофана отиде при него.

– Спи с мене – предложи му тя.– Няма да направя такова нещо на моя господар – отказа той.Тя започна да се разкрасява, тръшкаше се по ложето и го съблазняваше. И той

легна с нея.

19

Когато това стана, Чимисхий като че ли се сепна на сън.– О, горко ми! – занарежда той. – Къде да дяна себе си, че и Теофана!– Мълчи, Чимисхиe, мълчи! – каза Теофана. – Аз ще те заведа, та да погубиш

царя, и ти ще станеш цар.Тя го заведе в двореца, където царят четеше псалтира. Като се промъкна зад

царя, тя взе меча царев, който се разтичаше като вода, и го подаде на Чимисхий.– Удряй, не бой се – рече тя, – в гръб го удари!Той разсече царя на две. Разсечен, царят затвори псалтира и с него удари

Чимисхий по главата. И двамата умряха.В палата имаше една огромна покрита дупка. Тя, с помощта на двама други,

откри дупката и скри вътре царя и Чимисхий. После позакри дупката. Започна да вика един по един царевите братя.

– Ела – казваше тя, – царят те вика!Те си мислеха, че наистина ги призовават, и идваха. Тя посрещаше всеки от тях

със свещи, целуваше го и го водеше към пропастта. Те пристъпваха, защото мислеха, че е затворена, и падаха вътре. До изгрева тя погуби всички и си хвана нов мъж.

На сутринта тя събра големите и малки велможи и епископи от целия град.– Слушайте, малки и големи боляри! – обяви тя. – Вашият господар и мой мъж,

царят, с братята си отиде в Йерусалим. На престола остави този човек, да е ваш господар и мой мъж.

Всички боляри с голям плач и силни ридания се втурнаха по море и по суша да го върнат. Като отидоха в Йерусалим и не го намериха, върнаха се.

– Казвай, царице, къде си дянала нашия цар и братята му!От телата по целия град се носеха благоухания. Хората се чудеха, откъде идват.

Една девойка им каза. Като отидоха и отвориха пропастта и видяха светите тела, искаха да ги извадят, но те не излизаха. Тогава разточиха по целия град червата на проклетата Теофана. Богу нашему – слава вовеки. Амин!

НОВЕЛА ЗА ПРОРОК ДАВИД: КАК Е ЗАЧЕНАТ И КАК СЕ РОДИ

Есей беше силен и як мъж. В сърцето имаше здрава вяра и много служеше на Бога. Той и жена му Езавела имаха деветмина синове. Те си казаха един на друг:

– Отказваме се и повече няма да се докоснем! Никакви плътски желания повече един към друг!

Езавела, жена му, извика един прислужник, който се ползваше с голямата ù милост.

– Ако опазиш добре своя господар – каза му Езавела, – ще ти дам много пари. Ако той потърси жена, кажи ми, недей да криеш! А аз ти се кълна, че ще изпълня, каквото обещах.

– Ще бъде, както ти казваш – увери я слугата Андрей.Те опазиха обета си дванайсет години. Един ден Есей каза на Андрей,

прислужника си:– Приискала ми се е жена!– Познавам една жена – каза Андрей, – която е далече от дома ти.– Иди да ми я доведеш – нареди господарят и му даде злато.Слугата отиде при господарката си Езавела и ù разказа всичко. Тя дойде през

нощта при Есей и спа с него, без той да я познае коя е. Тогава тя зачена и роди син, когото нарече Давид (което по еврейски значи “откраднат”). Без да се разбере, тя го

20

отгледа. Когато детето стана на седем години, тя го заведе при стадата и го даде на един овчар. Никой не знаеше за него.

Той израсна кротък и смирен. Сам се научи на всякакви свирни, на всички мелодии и на всякакви инструменти. Когато започнеше да свири, овцете и воловете, и всички други животни започваха да танцуват.

Господ изпрати свой пророк да възлее на главата му елей, та да се възцари семето Авраамово. Пророк Натан отиде в дома Есеев.

– Доведи синовете си – каза той на Есей – на един от тях ще дам сврагида2, защото така иска Господ.

Есей доведе деветмината си синове.– Няма го този, когото иска Господ. – рече пророк Натан.– Нямам повече синове! – отговори Есей.– Имаш – каза Натан, – доведи го!Есей изпадна в скръб. Езавела дойде и призна всичко на мъжа си.– Това е наш син – каза тя, – не смеех да ти кажа, да не би да изречеш лукави

думи.Есей изпрати хора да доведат Давид. Когато пророкът видя Давид, много се

възрадва и възля върху главата му елей и му даде сврагидата.– Господ те благослови! – каза му той. – И благословено да бъде името ти,

вовеки не ще погинеш! От твоя плод ще се създаде херувимски престол и твоята дъщеря ще бъде пречистен херувим. Езикът ти ще е по-сладък от мед.

Есей остана изумен.– Как ще стане това? – чудеше се той. – Момчето се е учило да пасе овцете!Така пророкът си отиде.Тогава над цялата земя царуваше цар Саул, който бе господар на всичката твар.

Един нечист дух се вмъкна в царя и започна да го безпокои: не му даваше да спи и той нямаше минута покой. Някакъв човек каза на Саул:

– В Мадиамската земя – рече той, – живее човек на име Есей. При овцете си има един овчар, който свири прекрасни мелодии и песни, кара животните и всичко живо да танцува. Дано може и на тебе да даде успокоение!

Саул изпрати хора да доведат Давид. Когато той удари по струните, нечистият дух утихна за три дни. Щом Давид си тръгна, дяволът пак започна да безчинства. Саул направи съвет и ожени дъщеря си за Давид, та да му свири той винаги и да му даде спокойствие от нечистия дух.

Тогава Голиат се отметна от баща си Саул, взе халдейците и завладя цялата Саулова земя, понеже майката на Голиат беше халдейка. Той нападна баща си в Йерусалим. Саул каза на Давид:

– Защо сърцето ти не протестира? Виждаш, че синът ми заради тебе се отрече от мене и превзе цялата ми земя, а сега ще завладее и Йерусалим. Няма ли да направиш нещо?

На сутринта Голиат се изправи пред Йерусалим. Давид запаса три оръжия и като се подпря на две копия, скочи напред на 30 лакти. Всички се изумиха, като го видяха. Той тръгна срещу Голиат. Сауловите хора обичаха Голиат и затова изоставиха Давид, та Голиат да го погуби. Давид, като видя това, препусна бясно напред с коня си. През това време се молеше: “Боже праведни, светли и всехвални!”

Конят на Голиат падна и оръжието прониза сърцето му. Тогава Давид извади меч от ризницата и отряза главата на Голиат. После се върна при Саул.

2 Сфрагида – печат

21

Саул се отърва от нечистия дух и започна да мисли и да търси съвети как да погуби Давид. Доведе един велможа от халдейските земи на име Вастрала, за да погуби Давид и да вземе жена му. Той дойде нагизден.

На сутринта, когато щяха да убият Давид и да дадат жена му на Вастрала, тя плачеше в леглото.

– Защо плачеш така, както никога не си плакала? – попита я Давид.– О, ако знаеше какъв лош заговор има срещу тебе! – отговори тя.– Защо не ми кажеш? – попита той.Тя му разказа всичко.– Мога ли да ти имам доверие? – попита той.– Кълна се в тоя, който е сътворил небето и земята – отговори тя. – Няма да

позная друг мъж!Давид взе едно дете прислужниче и крадешком се промъкна до пещерата,

наричана Емухлия. Там прекара 60 месеца. “Помени, Господи, Давида, и неговата кроткост!” – все си повтаряше той.

Цар Саул се стремеше да го убие. Той изпрати по цялата земя хора, които да го търсят. Те обиколиха планини, гори и проломи, но никъде не можаха да го открият. Стигнаха и до пещерата, в която беше Давид, но като я видяха, че е замрежена с паяжина, върнаха се.

Жена му, облечена в груби дрехи, лежеше на земята и плачеше.А на Давид му се яви ангел Господен.– Излез и застани на мястото, наречено Сухи! – каза той. – Там Господ ще е с

тебе.Давид излезе със страх и застана на мястото, гдето му каза ангелът. Започна да

се моли: “Боже свети, владико небесни, царю, погрижи се от висините за своето нищожество, за мене”. Всички видяха Давид и извикаха в един глас. Саул ги чу, метна се свирепо на коня и погна Давид.

Давид сложи един камък в прашка и погледна към небето. Прицели се и удари Саул в окото. Царят падна. Давид извади меч и го съсече. Така засия в слава и се възцари на Сауловия престол. Жена му роди дете – Авесалома Красноглавия – и почина.

Давид стана кръвожаден, немилостив и блудник душегубец. Имаше един праведен и знатен човек на име Урия. Жена му беше красавица и Давид й хвърли око. Тя обаче не скланяше, беше вярна на Бога и на мъжа си. Давид изпрати мъжа ù на война, с намерение да го погуби. И наистина го убиха и Господ се разгневи. Той изпрати при Давид пророк Натан да го изобличи, а ако не се покае – да го убие ангел немилостиво.

И пророкът дойде при Давид.– Отсъди, Господарю, отсъди – започна той.– Кажи какво има – рече царят.– Един човек имаше 206 овце – каза пророкът. – Аз имах само една. Той ме уби,

предаде ме на смърт! Взе ми овцата и тя роди от него дете Соломон.– Наистина – каза Давид, – на тоя човек му се полага жестока смърт.– Това си ти! – изрече пророкът.Давид падна на земята, погледна и видя ангел във вид на воин, който държеше в

ръка мълния.– Помилуй ме, Боже – извика Давид, – в своята велика милост!Давид посочи сина си Соломон и каза:– Грехът ми е пред мене! Виновен съм!Това го спаси от ангела с мълнията в ръка.

22

Първородният му син порасна и се отметна от него заедно с всички боляри, като му отне всички села и градове. Давид се скри, затвори се и прекара затворен три години. Много зло изтърпя от своя син Авесалом, сухи кости държеше и сухи кости гризеше!

Авесалом искаше да вземе Соломон.– Дай ми копелето – извика той на баща си, – а ти седни на престола и си бъди

цар на света!Давид нищо не можеше да каже.Соломон попита баща си:– Кажи ми, татко, с какви оръжия си се учил да се биеш като млад?– О, синко – въздъхна Давид, – с никакви оръжия, само с ръчна прашка.– Тате – каза Соломон, – че точно с това оръжие си победил Голиат и също

Саул, страшни цар! С това оръжие ти стана цар. Помоли Бога, както си го молил и преди, дано и сега ни избави.

Давид взе три камъка и ги сложи в прашката.– В името на Отца, Сина и Светаго Духа! – изрече той. После се хвърли към

войската.И тресна Господ войската и порази я невидимо. Войската се разби. Тогава

загинаха 31 000 от хората на Авесалом. Вятърът развя косите на Авесалом и ги закачи за една череша, на която той увисна. Тогава дойде Соломон, отсече му главата и я занесе на Давид. Давид като я видя, изплака.

– Татко – рече Соломон, – защо плачеш? Не знаеш ли колко зло извърши той?– О, синко – рече той. – Плача, че съм се родил.Богу – слава!

НОВЕЛА ЗА ДАВИД: КАК НАПИСА ПСАЛТИРА

Когато Давид се врече в Господ, даде клетва в Бога на Яков. И като се възцари, поиска да намери за Бога място.

Той седна да пише псалтира, но не знаеше какво пише и откъде му идва.Един велможа на име Виор искаше да приказва с царя нещо тайно.– Ела довечера – поръча му царят, – да си поговорим.Вечерта Виор дойде и видя при царя един юноша, който му шепнеше на ухото.

Без да се обади, той си отиде.Сутринта царят го видя и го попита:– Защо не дойде скришом да ми кажеш, каквото имаш? Ела тогава тази вечер да

поговорим.Виор пак дойде и видя юношата да шепне на царевото ухо. Той пак се върна.На сутринта царят му се скара.– Защо не дойде, както ти наредих?– Господарю – рече Виор. – Трижди идвах, но нито веднъж не те заварих сам.Царят помисли и се досети. Вечерта, когато Виор дойде, Давид го попита.– Има ли отново друг човек при мене?– Има, господарю – увери го Виор.Сега Давид разбра, че ангел му диктува какво да пише.А при царския двор имаше едно блато, та докато царят пишеше, жабите квакаха.

Царят нареди на слугите да хвърлят по жабите сажди и слама, та да не квакат.Една нощ върху ръкописа си Давид видя разгневена жаба. Давид я блъсна, но тя

пак се настани отгоре и му нацапа листовете. Давид много се озадачи и трети път пак я намери върху ръкописа.

23

– О, – рече Давид, – иди си там, откъдето си, дяволе, защо ми пакостиш?– Няма да ти дам – проговори жабата. – Няма да ти дам да славиш Бога, както

ти не ми даваш на мене.Тогава Давид нареди на слугите да се отстранят от блатото. И жабите пак

занареждаха.– Нека всяка жива душа – обяви Давид, – да хвали Бога.Давид написа псалтира с 356 псалма. Заля листовете с олово и ги хвърли в

морето.– Ако това слово е истинно – каза той, – нека изплува от водата.Псалтирът престоя в морето 70 години. След смъртта на Давид, Соломон хвърли

в морето мрежа, измъкна олово и намери псалтира със 153 псалма. Тях разпространи по света. И светът се изпълни с псалтирните писания.

Така и Богът наш Исус Христос по-късно на същото място хвърли мрежа и улови 153 риби.

Както Соломон изпълни целия свят с псалтира, така апостолите изпълниха целия свят с божествеността на правата вяра. Рибите бяха Новият завет и Кръщението Христово.

Богу нашему – слава вовеки! Амин!

НОВЕЛА – КАК СЕ ИЗПИСА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ

След възнесението на Господа и Бог наш Исус Христос Йоан приюти Богородица и се грижи за нея години наред.

Лука отиде в Македония, Марко в Александрия, Матей – в Иверската страна.Веднъж те решиха: “Да идем в Йерусалим да се поклоним на пречистата

Богородица и да видим какво прави”.Всички се събраха в дома на Йоан Богослов. Паднаха на колене и взеха да се

съвещават.– Как да прославим нашата господарка? – обсъждаха те.И направиха голям престол. Пречистата седна на престола, а те занареждаха:– Радвай се, майко на светотворителя!– Радвай се, просветление на света!– Радвай се, убежище на грешните!Тогава и четиримата оглушаха и онемяха. Само от небето чуваха глас:– Вземете листовете!Дадоха им листовете. Те слушаха небесния глас и пишеха. Когато отново

започнаха да чуват, гласът от небето замлъкна.Всеки донесе своя ръкопис и от всички съставиха светото евангелие.Богу – слава!

НОВЕЛА: КАК СЕ ВЪЗНЕСЕ СВЕТА БОГОРОДИЦА

Когато Света Богородица предаваше дух, ангелите и апостолите се събраха в облаците. Точно тогава Тома (наричан още Близнак) покръстваше в Индия 3 хиляди души и реши да не идва, докато не покръсти целия народ.

Един светъл облак го вдигна и го понесе. Така срещна Света Богородица, понесена на друг облак към рая.

24

Светите апостоли, като изпратиха Богородица, се разбраха помежду си да отлъчат Тома и да го обявят за еретик.

Тома, като срещна Света Богородица, завика силно:– Помилуй ме, пречиста! Другарите ми искат да ме отлъчат!Дай ми знак, та да ме приемат!И тя му даде своя пояс.Той дойде при апостолите, а те не му говореха, докато…Седнаха да ядат, без да го поканят на обичайното му място.Той се сви в ъгъла.– Как да почетем пречистата Богородица? – попита Петър.Всеки взе да предлага по нещо, но не можеха да се споразумеят.– Тома, кажи ти! – обърнаха се те към него.– Как така аз да кажа – обади се той. – Вие ме отлъчихте от себе си!– Кажи! – настоя Петър. – Стига да предложиш нещо подобаващо. Не ние, а

делата ти те отлъчиха!Тома стана и разломи хляба на три части. Поклони се на всички и каза:– Простете ми и ме благословете, да възнесем Пресветата!– Бог да ти прости и да те благослови! – казаха апостолите.– Велико е името на Пресветата троица! – възкликна той.После Тома взе в ръце хляба, прекръсти се и рече:– Пресвета Богородице, помагай нам! – и той извади пояса и им го подаде.Те веднага познаха пояса и ги обхвана страх. Поклониха се на пояса и приеха

отново Тома при себе си.Благословен си вовеки! – каза Петър.Богу же нашему – слава!

КАК МАРТА СЕ ЯВИ ПРЕД АВГУСТ – ЦАРЯ И КЕСАРЯ

След възнесението на Господа, Бога наш, Исус Христос Марта се вдигна, та отиде в Рим при царя Август, кесаря. Тя коленичи с плач.

– Помилуй ме, владико – помоли тя. – Нека видя лика ти. Нека ти кажа думите си!

Съобщиха за нея на кесаря и той заповяда да я пуснат. Когато я въведоха при него, той попита:

– Откъде си дошла?– От Мадиамската земя – отговори Марта, – дойдох да ти кажа истината.– Говори, щом искаш – нареди царят.– Яви се човек, силен и крепък – започна тя. – Той мъртвите възкресява, от него

слепите проглеждат, глухите започват да чуват, прокажените се очистят. И нечистите духове отпъжда. Пилат го предаде на юдеите. Те го разпънаха и Логин, един стотник, го прободе в ребрата. Кръвта и лимфата му изтекоха. Логин видя това и може да бъде свидетел.

– Наистина ли имаше такъв човек? – благо запита Август. – Може ли и друг да потвърди, че е бил такъв?

– Господарю – рече Марта, – брат ми бе мъртъв и три дена лежа в гроба. Той възкреси и него, тридневния мъртвец! И всички прокажени, слепи и куци, които изцели, ходят по белия свят!

– Обещавам – рече царят, – да изпратя в Йерусалим човек, за да доведе някого от сакатите, които е изцелил.

25

Той изпрати слугата си Капсаф, а на Марта рече:– Иди да ми доведеш верни свидетели. Аз ти се доверявам.Когато йерусалимци познаха посланието на кесаря, всички единодушно

подписаха свидетелството, като си говореха: “Марта е казала истината”. В Рим изпратиха с Марта Логин и Лазар.

Когато те влязоха в двореца, сградата се разтърси изоснови.Август много се изплаши. “Това е поличба”, помисли си той, “едно голямо чудо

се извършва”.– Господарю. Това става заради тия хора, дето дойдоха от Йерусалим – казаха

болярите на царя си, – да разкажат за Христа разпънатия.– Всички да излязат извън двореца! – нареди царят.После им нареди да влизат в двореца един по един.Когато Логин понечи да влезе, дворецът се разтресе и страх обхвана всички, та

никой не можеше да погледне към Логин.– Човече, кой си ти – попита царят, – та така ни заплашва гибел?– Това не е заради мене – отговори Логин, – а заради Христа, моя Бог разпънат,

когото аз прободох в ребрата на кръста. Потече вода и лимфа. Слънцето потъмня и камъни заваляха. Тука е и Лазар, той го възкреси от гроба, мъртвец.

– Вярвам ти – каза царят, – че е било така, но защо дворецът ми така се тресе? Всички ние сме обзети от страх.

– Неговата риза – обясни Логин – е облечена от мене.– Излез навън – нареди царят, – и съблечи я.Той излезе и съблече тъканата риза. Когато пак влезе в двореца, нямаше ни

страх, ни трепет.Царят имаше в носа си една жива болест – живеница. Тя много го безпокоеше,

но и лекарите не можеха да се справят с нея.– Ех – замечта се царят, – ако сега той беше тук, щях да се излекувам от тая

болест.– Но той е тук, макар и в небесата! – извика Марта. – Назови името му! Той ще

те изцели с името си.– Как да го назова? – попита царят.– Прекръсти своята болест – рече Марта, – и кажи: “В името на Отца, Сина и

Светаго Духа”.Царят така и направи. Тогава на масата пред него изпадна живеницата. Когато

Август видя това, сърцето му замря от ужас и той се хвърли на колене пред Лазар и Логин. Те го покръстиха.

След това той събра всичките си воини и потегли към Йерусалим. Там събра всички юдеи – архиереи и книжовници, другите князе и големци. Нареди да ги обезглавят. Започна сеч. И по домовете избиваха мъже, жени и деца, докато не ги обви мрак.

– Прекратете сечта! – нареди царят.Тогава тъмата се вдигна. Царят преброи убитите – те бяха 3 хиляди. Нямаше

къде да ги дянат и ги разпиляха по градовете.Каяфа избяга в пущинака и се скри в една пещера.– Господарю – помоли се Пилат, – не ме посичай бързо. Предай ме на мъчение,

та дано и мене ме преброят в стадото избрано.Август го измъчва дълго. Пилат, взрян в небето, се молеше:– Помилуй ме, Боже на вселената! Приеми ме при себе си, та и аз да стана раб

Божи. Не ме оставяй!Тогава се чу глас от небето.

26

– Радвай се, избранико мой! – казваше гласът. – Ще се изправиш пред престола на моя Отец.

Когато отсякоха главата на Пилат, ангелите я отнесоха на небето.След 8 дена царят отиде на лов. С хрътки подгони един елен и еленът спря пред

пещерата, в която се беше скрил Каяфа. Царят стреля по елена, а стрелата се заби в сърцето на Каяфа.

Слугата на царя изтича за стрелата и намери Каяфа легнал. Той съобщи на царя.Царят видя и изрече:– Слава тебе, Христе Божи! Велики и чудни са твоите дела. Приеми моята

молитва. Аз, без да съм Те видял, вярвам в Тебе, во единого сина Божия!Слава вовеки. Амин!

РАЗУМНИК ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

Отче, благослови!В неделя Бог създаде небето и земята. В понеделник – слънцето и месеца и

всичко по небето. Във вторник насади рая. В сряда постави водата в морето. В четвъртък по негова заповед бяха създадени животните и влечугите. В петък създаде Адам. В събота му вдъхна душа.

Въпрос: От какво сътвори Бог слънцето и месеца?Отговор: Когато Бог сътвори небето и земята и когато се замисли как ще

направи човека и как ще се роди от него и как ще бъде разпънат и ще бъде предаден на смърт, та когато Господ се размисли за смъртта, тогава от Господнето око падна сълза. Тази сълза Господ нарече слънце. А месецът е от епатрахила на Господа.

В.: От какво сътвори Бог Адам?О.: От седем части: 1. тялото му от земя; 2. костите му от камък; 3. кръвта му от

росата и от слънцето; 4. диханието му от вятъра, душата му от Духа Божий; 5. разума му от облак; 6. очите му от морето; 7. мисълта му от бързината на ангелите си.

В.: Как създаде Бог дявола? О.: Когато Бог създаде небето и земята, видя сянката си във водата и рече:

“Излез, братко, и бъди с мене!” Излезе човек и му даде името Сатанаил.В.: Как падна?О.: Когато Господ засаждаше рая и заповяда да садят, Сатанаил крадеше от

всичко и тайно от Господа го трупаше по средата. Господ рече: “Ти крадеш от мене и затова бъди прогонен!” Сатанаил излезе и му каза: “Господи, благослови това, което насадихме!” Господ рече: “Благословено да бъде! Аз ще съм сред него.” Сатанаил отиде да види дървото, което открадна и посади. И когато видя дървото си, Сатанаил почерня. Дървото му го прогони от рая. Тогава Господ му даде името дявол.

В.: Кой седна на престола по-високо от Господа?О.: Адам, когато Господ го вдигна на рамото си и му даде душа.В.: Коя дума изрече Адам най-напред?О.: Алилуя, това на сирийски означава “хвалете Господа”.В.: Къде застана Адам, когато излезе от рая?О.: В Едем пред райските врата.В.: Кой беше първият мъртвец на земята?О.: Авел беше първият мъртвец.В.: От кого започна злото?О.: От Каин тръгна злото, лъжата и клеветата, разбойничеството и

душегубството.

27

В.: Кой извърши седемте големи злини?О.: Каин извърши седемте големи злини, когато погуби седем части на света: 1.

погуби душата си, 2. наследи ада, 3. омърси земята, 4. опечали бащата, 5. отне детето на майката, 6. отрече се от Бога, 7. раздели се с брата си.

В.: На колко части раздели Бог Аврамовата доброта?О.: 1. /На Авраам даде/ гостолюбие, 2. на Самсон сила, 3. на Йов богатство, 4. на

Йосиф красота, 5. на Соломон мъдрост, 6. на Давид кротост…В.: Как Ламех, който беше сляп, простеля Кайн?О.: Тъй като Божият гняв беше паднал върху Каин и той се бе прегърбил, та като

ходеше, главата му беше при нозете и клатеше тръстиката. Водачът на Ламех помисли, че това е звяр, и насочи ръката на Ламех и той стреля.

В.: От какво създаде Бог звездите?О.: От потта Господня, така създаде и ангелите.В.: Голямо ли е слънцето? А месецът? А звездите?О.: Слънцето е по-голямо от цялата Земя с 60 стадия /т.е. с 88,65 км. б.м. П.П/.

Месецът е наполовина на Земята. Звездата е голяма 15 дни път.В.: Далече ли е слънцето от месеца?О.: Колкото е /разстоянието/ от Земята до месеца, толкова и от месеца до

слънцето и до звездите. Звездите са закрепени на небето, Месецът и двете денници се движат по въздуха.

В.: Как се движат звездите?………В.: Как изгрява и как залязва слънцето?О.: Когато слънцето залезе, ангелите го поемат и го носят на Господния престол.

Поставят го на крилото Господне и пеят неспирна песен. На седмата песен отварят престола, вземат слънцето и го носят на изток. Поставят го на престола и така се издига за голям ден.

В.: Как не се разсмърдя, нито пък загни?О.: Не беше заповядано нито на мухите, нито на червеите да го ядат.В.: Как се надигат силните ветрове?О.: Когато Каин плаче, тогава се надигат силните ветрове.В.: Как пеят петлите в нощта?О.: Когато ангелите вземат слънцето от Господния престол и го понесат на

изток, херувимите плясват с криле. Тогава всяка птица на земята потреперва и тогава петлите известяват на света.

В.: Какво представлява горещата вода, която излиза от земята?О.: Земята се намира върху вода, а водата върху огън. Оттук водата тръгва по

земните жили, но ако не преминаваше през голямата дебелина на земята, от горещината човек нямаше да може дори да я погледне.

В.: Голяма ли е Земята?О.: Колкото от Земята до небето, толкова е дебела Земята.В.: Как така Земята е пълна с вода?О.: Както тялото е пълно с кръв, така и Земята е с вода.В.: Къде дява морето водите, които се вливат в него?О.: Както мършата е храна на звяра, така и водите на морето.В.: Какво е солта за морето?О.: Каквото е тлъстината за тялото, това е и солта за морето.В.: Откъде взимат облаците водата, която носят толкова много?О.: Всяко дихание я носи, където е тази вода, понеже е в бездната.В.: Как се увеличава дъждовната вода?

28

О.: Облаците взимат малко, а когато видят светлина, тя се увеличава. Защото пророкът казва: “Ще разчеша руното косъм по косъм”.

В.: Как идват сушата и дъждовете?О.: Има един цар на водата и на сушата. Когато слезе в дълбините, всички води

тръгват след него и настъпва суша. А когато водният цар излезе от дълбините, всички води излизат пред него. Тогава водата извира от дърветата и камъните и облаците я взимат наготово.

В.: Откъде води началото си огънят?О.: От Господнята зеница. Запали го ангел Господен и го донесе на Адам.В.: Защо Господ не създаде жената от земя като човека, а я направи от ребро?О.: Ангелите попитаха за това, а Господ им рече: “Така направих, за да болеят

един за друг”.В.: Кой влезе жив в гроба?О.: Яфар, когато изяде три пещи хляб. Тогава изпадна в ужас и се помоли на

Бога. Земята се отвори и змия погълна Яфар.В.: Защо Бог създаде планините?О.: Чрез планините Бог укрепи Земята, за да стои и да не се клати върху водите.В.: Какъв е Лот на Авраам, та толкова се загрижи за него?О.: Лот е от брата на Авраам.В.: Кой пръв принесе жертва Богу?О.: Ной, когато излезе от ковчега.В.: Къде се намира Адам?О.: На четвъртото небе. Придружава праведните до рая, а грешните до мъките.В.: Чий глас бе чут от изток до запад?О.: Божият глас, когато осъди звяра Горгона. Тогава плачеше силно. В.: Кой нарече Бога с името Бог?О.: Дяволът, когато попита Ева: “Какво каза Бог да ядете и да не ядете?”В.: Колко години прекара Адам в рая преди да съгреши?О.: 30 години.В.: Кои бяха синовете човешки, които си взеха жени, но не ги оплождаха с плът,

а чрез помисли?О.: Симовите синове, които взеха своите сестри и не се докоснаха до тях.В.: Защо Господ направи кръщението в Йордан?О.: Където Адам се покая, там се кръсти Господ.В.: Кой продаде чест за безчестие?О.: Исав продаде на Яков, своя брат, честта си за безчестие.

ЗА НОВИЯ ЗАВЕТ ОТ СВ. ЙОАН. ВЪПРОСИ

Въпрос: Кого най-много пожали Господ?Отговор: Както Юда, така и Арий.В.: Кой не се разсърди за злото на света?О.: Исус Навин.В.: Кой бе девственик на този свят?О.: Исус Навин.В.: Кой излъга, а се спаси?О.: Петър.В.: Кой изрече истина и погина?О.: Юда.

29

В.: Кой вида доброто и се отрече от него?О.: Юда и безумният Арий.В.: Защо Господ рече на самарянката: “Имала си петима мъже”?О.: Самарянката имаше голяма мъдрост. Пазеше своето девство и държеше в

сърцето си пророчеството на петима пророци: пророк Давид, Исаия, Езекия, Авакум и Наум. Техните пророчества пазеше в сърцето си, а мъжа, когото имаше, поучаваше в божеството и не се събираше с него. Бог видя нейната чистота, дойде при нея и й показа своите чудеса.

В.: Откъде се взеха сребърниците, които дадоха на Юда?О.: Людете, които почитаха дървото, което Лот бе посадил от пет главни, бяха

приковали към него много сребърници и от тях дадоха на Юда.В.: Защо влъхвите поднесоха на Христос злато, ливан и смирна?О.: Злато като на цар, ливан като на Бог и смирна като на мъртвец.В.: Защо Господ каза: “Вземете и яжте!”, а после каза: “Пийте от нея – това е

моята кръв”.О.: Когато преломи хляба и даде на учениците си, тогава Юда не яде и затова им

даде да пият и каза: “Пийте от нея всички!”В.: Бяга ли ангелът от телесния смрад?О.: Не бяга от телесния, а от душевния смрад.В.: От кой грях бяга ангелът най-много?О.: От неестнественото блудство ангелът бяга на 3 стадия, като плаче.В.: Защо Бог създаде дивите дървета?О.: За да бъде питомното мило на човека.В.: Каква е ползата за този, който спазва поста?О.: Този, който спазва поста, ще се намери на съдилището под покрова на Св.

Богородица.В.: Кой се възкачи жив на небето?О.: Илия на огнената колесница.В.: Каква добрина получава човек, който почита светиите?О.: Ако човек почита светиите, те заличават една десета от греховете му и се

молят Богу за него.В.: Защо Яков се нарича брат Господен?О.: Отрекоха се от Христа Йосифовите синове и казаха: “Той не е наш брат и

няма да му дадем дял от бащиното наследство”. Господ рече: “Той е мой брат и аз ще разделя с него своя дял”.

В.: Как се появява ангелът при смъртта на праведника и на грешника?О.: Ангелът се явява пред грешника в образа на лъв и с черен зрак, а при

праведника идва с благ образ и с голяма красота.В.: Как може човек да се избави от дявола?О.: С пост и молитва човек ще се избави от дявола.

НОВЕЛА ЗА АВРАМ И САРА

ЧАСТ ПЪРВА. АВРАМАврам се роди в три хиляди триста и седмата година след Адам, в семейство,

което вярваше в разни идоли.Бащата на Аврам се наричаше Ерлим, а майка му – Хавели. Когато Хавели роди

Аврама, тя каза на мъжа си:– Това дете ще помогне на целия свят!

30

Баща му извайваше богове и ги наричаше с различни имена, а Аврам ги продаваше. Когато навърши дванайсет години, една вечер Аврам легна по гръб и загледа небето и звездите. “Какво невероятно чудо! – помисли си той. – Това чудо не е направено от боговете, които баща ми дялка, те не са направили нито небето, нито земята, нито слънцето, нито звездите, нито пък цялата вселена! Знае Бог, обаче хората не разбират – редно е да се вярва в Бог, който е сътворил небето, земята и цялата вселена”.

Тогава Аврам каза на баща си:– Тате, тате, всички хора са луди, щом могат да вярват в такива богове, които не

са направили нито небето, нито земята, нито цялата вселена!– Не говори такива неща, сине! – стресна се баща му. – Къде се е чуло и видяло

някой да хули боговете! От такъв човек всички хора ще вземат да бягат.Майката на Аврам беше умряла и баща му каза да приготви нещо за ядене.

Аврам сложи на огъня едно гърне с мляко, а до огъня постави един от издялканите богове и му нареди:

– Ако си истински бог – пази това мляко да не изкипи!Когато се върна, Аврам видя, че млякото е извряло от гърнето и се е разсипало, а

на бога главата е изгоряла. Аврам много се смя.– Калпави са тези богове – каза той на баща си. – Не ги бива да опазят себе си,

камо ли пък нас да ни пазят!Баща му направо искаше да го убие. Но пък му даде едно магаре и го прати да

продава по села и градове издялканите богове.На едно място Аврам видя много дълбока локва, пълна с кал. Той смушка

магарето да върви към нея и предупреди боговете: – Ако сте истински богове – пазете да не се окаля магарето, а и сами себе си

пазете!Обаче магарето затъна в калта. Тогава Аврам извади боговете и им тегли един

бой, а после се върна при баща си.– Тате, тате! – каза той. – Прав бях като ти казвах, че тези богове са лоши, но и

лошо си го получиха…Тогава баща му хвърли по него един нож и едва не го уби. Аврам се вдигна и

отиде в Ханаанската земя. Яви му се архангел Уриил, облечен в черни одежди като някакъв пътник.

– Откъде идеш и къде си тръгнал? – попита го Аврам.– Отивам в Ханаан.– Тогава и аз ще дойда с тебе – рече Аврам.Както вървяха, видяха един огромен и страшен орел, който стоеше като черна

планина, гледаше към Аврам и клатеше главата си. Аврам се позатулваше зад спътника си. Когато отминаха, заговориха се за орела.

– Авраме! – рече архангелът. – Аз съм архангел Уриил. Бог, когото ти разпозна, ме прати да те преведа покрай този отвратителен дявол, който се беше превърнал на орел. Върви сега в селото, наречено Левос. Там сутринта ще срещнеш на пътя една красива мома, която носи стомна с вода. Името ù е Сара. Кажи ù името, тя ще се обърне към тебе с твоето име. Това ще е жена ти.

– Боже, красива мома! – възкликна Аврам. – Как ще ме вземе, като аз съм толкова грозен!

– Божа работа – каза архангелът.

ЧАСТ ВТОРА. САРА

31

Сара беше много хубава, умна и сръчна девойка. Тя каза: “Господи, Боже мой вселенски, макар че си ми дал всички качества, аз няма да позная мъж, докато ти не ми разрешиш”. И тя пазеше своята девственост.

Ангел Господен се яви на Сара на сън и ù каза:– Излез сутринта със стомна за вода и стой на пътя, докато не видиш един много

грозен и хърбав човек. Не се плаши от него, а се обърни към него с името му – Аврам, и бъди мила с него. Бог е рекъл с него да влезеш в царството небесно.

Сутринта Сара отиде, където ù беше казал ангелът, и видя един грозник да иде по пътя.

– Сара – помоли я той, – дай ми да пия вода!Тя го прибра и заживяха заедно. След осем месеца тръгнаха за Месопотамия. По

пътя Аврам каза:– Недей да казваш, че съм ти мъж. Казвай, че съм ти брат, защото ще ме убият

заради тебе!Така те влязоха в Месопотамия и седнаха под една стряха в покрайнините на

града. Един петдесетник на царя ги видя и веднага отърча да каже на царя:– Дошъл е някакъв евреин със сестра си. Сестра му е много хубава!Царят отиде до прозореца и я погледна.– Измийте я в банята – каза той. – И ми я доведете довечера.Когато доведоха Сара при царя, яви му се архангел Михаил. В ръцете си той

държеше страшен меч като войник.– Не докосвай жената на праведника! – проехтя страшния му глас.– Ще загинеш, а с тебе – и целият ти град!Целият дворец се разтресе.– Махайте тази жена – развика се царят. – Ще погина!Когато Сара се върна, дворецът престана да се тресе. На сутринта царят каза:– Извикайте Аврам и Сара!Когато дойдоха, той попита:– Кой е твоят бог?– Моля се на Бога единого, който сътвори небето и земята – отговори Аврам.– Твоят Бог е велик! – каза царят. – Страх ме е обхванал от него.– Къде си виждал моя Бог? – учуди се Аврам.– Той ми се яви във вид на войник. Цялата земя се разлюля от ужас!– Моят Господ е невидим – каза Аврам. Този, когото си видял, е слуга на моя

Бог.– Наистина е много велик твоят Бог! – възкликна царят. – Приведи и мене при

него.И царят даде на Аврам дома си – той стана господар в него.

КАК САРА ПОУЧИ МЪЖА СИ

Аврам получи от Бога дар и заживяха със Сара, но бяха бездетни. Много страдаха, че си нямат чедо. Сара рече на Аврам, мъжа си:

– Вземи си някоя от слугините, та дано ти се роди дете, да имаш наследник на дома си.

Аврам отказа, но тя все за това му говореше. Тогава на Аврам се яви ангел Господен.

– Иди в Таворската планина – рече той, – и застани на мястото, наречено Йерихон. Призови човек Божи. Когато той излезе, недей се плаши от него, но му дай

32

сух хляб и вино. Обрежи ноктите и косите му и поискай от него благословия; благослови го и ти него. Наречи му да стане йерей, цар в Тавория; и той ще ти нарече да станеш патриарх.

Аврам се вдигна и направи така, както Господ му нареди. Когато пред него се появи Мелхиседек, Аврам се изплаши от него, виждайки, че косите му са до земята, а ноктите му са като на орел.

– Защо викаш, човече? – попита Мелхиседек.– Изпратен съм – каза Аврам, – от Бога да говоря с тебе.– Кой Бог те изпраща? – рече Мелхиседек.– Бог, който сътвори небето и земята. Той ме изпрати и каза да те извикам –

отговори Аврам.– Как е моето име? – попита Мелхиседек.– Ти си Мелхиседек, първият пророк на царя небесен.– Наистина – рече човекът, – правдиво говориш.Тогава Аврам му даде хляб и вино.– О, какво чедо! – рече Мелхиседек. – Години изкарах в Тавория и нито веднъж

не видях човек, нито пък вкусих вино. Сега и това стана.– Какво да направя сега? – попита Аврам.– Прави, каквото Бог ти е казал.Той му подряза косите и му изряза ноктите.– Благословен ще бъдеш вовеки – каза той на Аврам. – И благословено ще е

семето ти.– Аз нямам деца – рече Аврам.– Виждам – каза той, – че ще имаш двама синове. Направи това, което ти казва

жена ти.– Кажи ми, брате, откъде си дошъл? – попита Аврам. – Как поминаваш тук?– Баща ми беше цар в Йерусалим – започна пророкът. – Каза ми да ида във

Витиния и да му докарам три юнеца. “Нека принеса жертва на своите богове”, думаше той, “ще ида на война, та да помагат”.

Царят имаше двама синове – единият Седек, а другият бях аз, Мелхи. Сутринта рано, когато тръгвах преди зората, чух глас от небето да ми казва: “Мелхи, Мелхи! Ти ще се наречеш избраник мой. Ще застанеш до вишния престол като първи пророк”.

Аз се върнах при баща си. “Господарю”, казах му аз, “нищо не са твоите богове. Аз вярвам в Бога вишнего”. Тогава царят ми каза: “Ако не ми доведеш това, за което те пратих, тебе ще принеса в жертва”.

Сутринта аз пак тръгнах рано и отидох във Витания. Взех добитъка да го закарам при царя. Царят бил направил пещ, та като се върна, мене да ме изгори. Майка ми усетила и си казала: “О, любимият ми син ли искаш да принесеш в жертва!” Тайно изпратила брат ми да ми каже.

Като чух думите му, хвърлих си дрехите и напъдих коня по града. Застанах извън града, в местността, наречена Маслина, докато Седек доведе кон и донесе дрехи.

В града се разнесоха плач и вопли. Чух гласа на майка си и сътворих молитва. Земята се раззина и погълна царя и жреца. Като видях, че Бог послуша молитвата ми, отидох в Тавория; останах тук много години.

Аврам се върна вкъщи и послуша жена си Сара. Заживя с робинята Агара и му се роди син. Нарече го с името Измаил.

33

НОВЕЛА ЗА СВЕТАТА ТРОИЦА3 СТАРОЗАВЕТНА

Аврам имаше навик никога да не сяда на масата без гости. Дяволът заварди всички пътища, та никой да не стигне до него. Аврам пет дена не яде. Бог, като видя търпението му, сам му отиде на гости, заедно с архангелите Михаил и Гавраил.

Преправени на странници, те се зададоха по пътя. Аврам ги видя отдалече и много се зарадва.

– Слава тебе, Боже наш! – възкликна той. – Изпращаш ми гости, та и аз да хапна хляб в дома си!

Той ги посрещна и им се поклони.– Заповядайте, братя – покани ги той. – Няма да дойдем.Аврам ги молеше със сълзи на очи, но те отказаха.– Заклевам ви във вашия бог – рече Аврам. Елате у нас, защото стомахът ми се е

свил от глад.Тогава те дойдоха. Сара, като ги видя, сложи на огъня вода да из измие

нозете.им. Като свърши с измиването, рече:– О, преголямо чудо, на всички пътници умивах нозете – такова чудо не съм

видяла. Виждах ги, а ръката ми не можеше да ги докосне!– Докарайте тлъстото теле! – нареди Аврам. Докараха го, заклаха го и приготвиха храна.– Къде са децата ви? – попитаха гостите, докато се хранеха.– Нямаме деца – отговори Аврам.– Нека ти се роди син! – пожелаха му те.Сара се засмя.– Господа – каза тя, – ние сме вече стари, как може да стане това!Когато ставаха от трапезата, дойде кравата. Тя жално мучеше за теленцето си.

Господ благослови костите, телето оживя и започна да суче от кравата.Аврам видя и се умили.– Право ти казвах – рече Сара, – аз видях и разбрах.– Господи, кажете ми кои сте и къде отивате – рече Аврам и се поклони.– Няма да скрия от своя любимец – рече Господ. – Отиваме в Содом и Гомор.

Там хората са грешници и ще ги погубя. Аз съм творецът.– Господи – възкликна Аврам, – ако там има 50 праведници, ще погубиш ли

града?– Няма да го погубя – отговори Господ. – Не ще погубя града и ако има в него 40

или 30, или 20, или 10 праведници.Аврам се върна у дома си.Светата Троица влезе в Содом и Гомор и свърна в дома на Лот. Содомяните ги

видяха и им хвърлиха око. Събраха се и решиха да ги омърсят с блудство.Лот им предлагаше дъщеря си.– Вземете дъщеря ми – казваше той. – Оставете тези трима мъже!Те не се съгласяваха, но искаха да разрушат къщата.– Остави ги – каза Господ на Лот. – Нека дойдат.Когато приближиха, Господ напрати пламък и ги изгори. И каза на Лот:– Вземи децата си и иди в планината, която се нарича Игор.

3 В случая става дума за т.нар. Старозаветна Света Троица – гостите на Аврам, три крилати човешки фигури около маса, както се изобразяват в православното изкуство.

34

Лот се вдигна и пое, накъдето му рече Господ. Жена му се извърна и се превърна в мрамор.

Тогава земята пламна в огън и смола. От небето се изсипа град от огнени искри. Огън погълна двата града, а Лот остана в планината, като си мислеше, че целият свят е погинал.

И той подхвана щерките си, и сам на себе си стана и зет, и тъст. Като разбра и видя, рипна разплакан. Биеше се по лицето и така отиде при Аврам да му се изповяда.

– Горко ти, дете мое! – рече Аврам. – Че има ли прошка за такъв грях. Той го насочи към огъня в реката, наречена Нил. Там гори огън неугасим и свирепи зверове го вардят. На това място го изпрати, та да погине от свиреп звяр.

Лот отиде и завари звяра да спи. Той взе три главни и ги отнесе на Аврам. Аврам ги видя, разпозна ги и се изненада.

– Иди – поръча той, – да ги посадиш. Когато прорастат, тогава си спасен.Той ги посади далече от вода. По три пъти на ден ги поливаше и след три месеца

те прорастоха.Лот отиде при Аврам.– Отче – каза той, – главните прорастоха.– Когато завържат плод – рече Аврам, – тогава ще си опростен.И Лот пак помъкна вода да полива, като ридаеше и си разкървавяваше лицето. И

Бог видя молитвите от сърце, и главните цъфнаха и вързаха. Лот откъсна от плодовете и ги занесе на Аврам.

В тоя ден се беше родил Исаак. И тогава Аврам прослави Бога, че имаше две радости.

Слава тебе, творецо на вселената! – рече той. – Два дара ми дарува ти днес!

НОВЕЛА ЗА ИЗМАИЛ

Когато се роди Исаак, Измаил побягна. Тъй растяха двамата. И когато веднъж си играеха, Измаил удари Исаак. Сара видя това и се разкъса от мъка заради сина си. Тогава каза на Авраам:

- Кълна се в Бога, това няма да стане – роб да удря своя господар. Изгони робинята с детето й.

Авраам не искаше, но Сара постоянно плачеше и не искаше да живее. Така беше, докато ангел Господен не дойде при Авраам и не му каза:

- Изгони робинята, както ти казва Сара. Авраам натовари трийсет камили с храна и вода, взе Агара с детето й и ги закара

в Синайската пустиня. Бяха отдалечени от света на петнайсет дни път. Там ги остави. И тук остана Агара с детето си. Като се измина една година, водата се свърши и

вече нямаха какво да пият. Агара търсеше вода, за да даде на детето си, и обходи всичките планини и долове, но не намери вода. А когато се върна, видя, че детето й умираше от жажда. Тогава тя се скри, за да не гледа, и изведнъж, под едно дърво, усети влажна пръст. През сълзи и плач тя започна да копае земята и видя как се събират няколко лъжички вода. Тогава тя разкопа повече и занесе на детето си малко вода. Намери го полуживо, даде му вода и то се съживи. После го отнесе при водата и водата беше много. Така те заживяха тук за постоянно. Зверове и птици идваха да пият от водата. Агара показа на Измаил как да убива птиците и той започна да й носи птици и животни.

Когато стана на петнайсет години, Измаил каза на майка си: - Кажи ми, майко моя, защо живеем по този начин тук?

35

Тогава майката му разказа всичко. Той я позна. Родиха 56 деца. Той им заповяда да си взимат по много жени, та като се увеличат, да победят семето на Авраам. От тях тръгнаха всички поганци – турци, татари, араби, сарацини. Всички те се наричат измаилтяни.

НОВЕЛА ЗА ИСААК

Исаак растеше в дома на своя баща. Когато стана на девет години, при Авраам дойде ангел и му рече:

-Тъй казва Господ: „Ако Ме обичаш, Аврааме, заколи своя син и Ми направи жертвоприношение.

И му показа мястото. Авраам на никого нищо не каза, а взе един слуга и своя син Исаак и отиде на

мястото, което му показа Бог. Исаак попита: - Татко, къде отиваме? Авраам рече: - Ще идем да принесем жертва на Бога. И като стигнаха до мястото, накладоха дървата, които бяха натоварили на

магарето. Исаак запали огън и сложи ръжените. Тогава каза на баща си: - Татко, огънят е готов, ръжените също. Къде е агнето? Авраам каза: - Бог вижда агнето. И каза на слугата си: - Вземи магарето и иди някъде! Слугата си тръгна. Тогава Аврам хвана Исаак и го поведе на заколение. Когато

Исаак разбра, каза на баща си: -Татко, татко, вържи ръцете и краката ми, да не би, още незаклан, да те ударя и

да сторя грях. Авраам го върза и допря ножа до гърлото му. Тогава ангел Господен каза: -Аврааме, Аврааме, да не направиш някое зло на сина си. Погледни надясно и

виж овен в гъсталака от лобода. Погледна Авраам и пусна сина си. След това се върна вкъщи. Когато Исаак се прибра, баща му го взе и го предаде на своя възлюбен слуга

Андрей и му каза: - Вземи господаря си и го ожени в Ханаан, откъдето е майка му. Андрей взе Исаак. Авраам и Сара, майка му, го благословиха. Благослови и

Андрей. Андрей взе много роби и добитък и камили и отиде в Ханаан да търси жена за

своя господар. Отидоха и обходиха много от Халдейска земя, но не му беше драго на сърцето. Стигна и до Савра и завари голяма група девойки на кладенеца. Една от девойките се отличаваше с голяма красота. Тя носеше водата си срещу тях и попита: „Искате ли вода?” Андрей взе и се напи заедно с другарите си и прослави Бога. Тя напои и добитъка им. Андрей рече:

-Кажете ми, девойки, къде да намерим място да пренощуваме ние и добитъкът ни.

Същата девойка каза: - При моя баща има място за пренощуване и храна за камилите. Ревека пое всички и ги поведе към баща си. Когато влязоха в дома на баща й,

предадоха целия катун на Ревека. На сутринта украсиха Ревека със злато и скъпоценни

36

камъни и, като я взеха със себе си, я поведоха при Авраам в Месопотамия. И излязоха да я посрещнат. Ревека рече:

- Покажете ми моя годеник. И когато й го показаха, Ревека се поклони на Исаак и го разцелува. А щом падна

нощта, Авраам отиде с Исаак при Мелхиседек и той ги благослови.

НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА АВРААМ

Авраам живееше в своя дом и искаше да види какво става по света. Той застана на молитва и Господ изпрати архангел Михаил да му вземе душата.

По това време Авраам не беше ял три дни, защото дяволът беше попречил на всички гости, та никой да не дойде. Архангелът се престори на пътник. Като го видя отдалече Авраам, се зарадва и каза:

- Добър ти път! Оня му отвърна. Тогава Авраам рече: - Братко, да влезем в моя дом да похапнем. Другият каза: - Имам бърза работа. Но Авраам го молеше, като казваше: - Ела, господарю, с радост! И Авраам изпрати да подготвят трапезата и каза: - Докарайте коне, за да дойдем! Ангелът каза: - И пеш можем да стигнем. Както вървяха двамата, стигнаха до амбрийския дъб. Листата на дъба говореха: - Свят, свят, свят за праведниците. А клоните на дъба се поклониха до земята. Авраам си мислеше, че дъбът прави

така заради него, защото не знаеше кой върви до него. Отидоха в Авраамовия дом и Сара взе вода да му измие краката, какъвто беше обичаят. Когато докосна краката, рече:

- Голямо чудо! Краката са същите като на тези, които погубиха Содом и Гомор. Авраам се скара на Сара гневно, като й каза: - Защо причисляваш светите към грешника? Когато щяха да ядат, архангелът се измъкна невидимо и като отиде на небето,

застана пред престола и рече: - Господи, разрешаваш ли ми да говоря пред Твоята слава? Господ рече: - Говори, Михаиле! - Господи – рече, - Авраам ми предлага месо. Господ каза: - Каквото го виждаш да яде, яж и ти. В същия момент слезе и като седнаха, ядоха. Когато стана време за сън, Авраам

се приготви за лягане в едната стая заедно с госта, какъвто беше обичаят, Сара в друга, а Исаак с Ревека. В полунощ Исаак стана и плачеше и ридаеше на глас. Като застана пред стаята на баща си, говореше:

- Татко, татко, отвори ми да ти се нагледам, защото повече няма да те видя. Дойдоха Сара и Ревека, събраха се и много хора. Тогава Авраам отвори. Исаак

се хвърли на шията му и като плачеше и ридаеше, целуваше лицето му. Попитаха го: „Защо ридаеш толкова?”, а той отвърна:

37

-Видях сън. На главата ми имаше венец като слънце. Този гостенин ми го взе и го отнесе на небесата. Та по това познах, че той е архангел и ще вземе душата на баща ми.

Авраам започна да плаче заедно с него и всички се разплакаха. Тогава и архангелът се разплака. Паднаха сълзите на Михаил и се превърнаха в скъпоценни камъни. Авраам коленичи и се примоли:

- Кажи ми, господарю, кой си ти и за какво си дошъл? Той му отвърна: - Аз съм архангел Михаил. Изпратен съм от Бога, за да взема духа ти. Авраам много се уплаши и се помоли на Бога: - Господи, не вземай душата ми сега, а ми дай още малко време, владико! Дай ми

да видя какво се случва по света. Тогава Господ се съгласи и рече на архангела да се вдигне във въздуха с Авраам

и да му покаже, за да види Авраам всичко, което става по света, и да му даде власт, за да прави всичко, което поиска. Взе го архангелът и се издигна във въздуха.

Господ отвори сърдечните очи на Авраам и той видя всичко и го разбра. На едно място на четвъртото небе видя един много красив човек, който малко се радваше, а после много плачеше. Авраам попита архангела:

- Кой е този човек и защо прави така? -Това е първият човек Адам. Той придружава праведните до рая, а грешните към

мъката. И когато грешните отиват в ада, тогава плаче, а когато праведните отиват в рая, тогава се радва.

После видя там един човек стар и с него един юноша, който описваше всички грехове на човека. След това видя вде врати – тази отдясно беше много тясна, а тази отляво беше много широка. Дойде една жена и се спря между двете врати, без да влиза. Авраам попита архангела и каза:

- Господарю, какви са старецът и младежът до него? Какви пък са двете врати и каква е тази жена, която не влиза през нито една от тях?

Ангелът каза: -Това е Енох,а юношата е Авел, синът на Адам. Той придружава всяка душа към

нейната участ. Затова Господ каза: „Да не се оглася Енохова църква и кръст на земята”. А жената, която застана пред двете врати, беше направила много добро през своите дни, само един грях не беше изповядала на духовния си отец – че беше накарала зет си и беше съгрешила с него. Затова не влиза в нито една врата.

Авраам запита: - Господарю, коя врата води към ада? Архангелът отвърна: - Тази, която е отляво и е широка, тя води към ада. А тази, която е много тясна,

тя води към рая. Авраам каза: - Господарю, аз съм едър, няма да мога да мина, защото е тясна. Ангелът отвърна: - Ех, Аврааме, за теб вратата ще бъде по-широка, отколкото за всички останали. И след като проводиха жената през широката врата, Авраам отново се понесе из

въздуха с архангела. Пак видя от едно място, че се бяха събрали много хора и когато идваха други хора, те ги удряха и им взимаха това, което имаха. Авраам попита:

- Какви са тези и защо правят така? Архангелът каза: - Това са хусари – кръв проливат. Авраам рече:

38

- Син пламък да ги изгори! Така и стана. И после на друго място видя мъже и жени да мърсуват. - Да зине земята и да ги погълне – каза. Така и стана. На следващото място видя някакъв да предава слаб в ръцете на силен и

безмилостно да се отнася с него и каза: - Да дойдат бесни вълци и да ги разкъсат! Така и стана. Бог видя, че Авраам не прощава, и рече на архангела да го върне вкъщи. - Защото който не се труди, той не прощава, а който се потруди, той ще се

смили. Така Авраам се върна в своя дом и изкара още трийсет години. Когато дойде

краят му, Господ слезе по чудесен начин при него като гост и му подаде една ябълка и красив гълъб. Хареса ги Авраам и посегна да ги вземе и така предаде Богу своя дух на 25. ден на месец март.

Вечна слава на нашия Бог!

НОВЕЛА ЗА ПРЕКРАСНИЯ ЙОСИФ

Яков беше от халдейците. Той имаше дванадесет сина, най-големият се казваше Юда, а най-малките – Йосиф и Венеамин. Синовете му пасяха добитък в планините и само най-малките, Йосиф и Венеамин, живееха при баща си вкъщи. Йосиф прислужваше на баща си, затова братята му не го обичаха.

Един ден Йосиф каза на баща си:– Тате, ще отида при братята си да им занеса нещо за ядене. Мъчно ми е за тях,

че отдавна не съм ги виждал.– О, синко – каза Яков, – не ми се иска да се разделям с тебе.– Мъчно ми е – настоя Йосиф, – за братята ми. Ще ида и бързо ще се върна.– Добре, синко – склони бащата, – иди, но внимавай, пази се по пътя.Йосиф взе подаръци за братята си и отиде, та ги намери.– Мир вам, братя мои! – поздрави ги той. – Баща ви е добре.– Като е добре, радвай му се ти – отрязаха те. – Ти се наслаждаваш на имането

му.– Така е решил тате – промълви Йосиф.Те се събраха и в един глас изреваха:– Добре си ни дошъл, падна ли ни?Да го хванем и да го убием, та да се сети баща ни, че има и други синове.Те го хванаха и жестоко го биха.– Братя мои – молеше ги той. – Защо ме биете, като че ли съм разбойник; защо

отвръщате на доброто със зло. О, братя, ако не ви е мъчно за мене, не ви ли е мъчно за сълзите на татко? Помислете си как ще плаче татко! Спомнете си за Каин братоубиеца!

– Да не го бием до смърт – предложи Юда. – Нека го хвърлим в някоя дупка.Хвърлиха го и той лежа там седем дена. После видяха по пътя един египетски

търговец.– Да го продадем! – хрумна им тогава. Изведоха го и го продадоха за 30

жълтици!– Не говорете с него! – предупредиха те. – Той е магьосник и ще ви направи

магия да умрете, а той да избяга.И египтяните свирепо го подкараха. Минаха покрай гроба на майка му Рахил.

39

– Майко, майко! – изплака той и падна върху гроба. – Защо не видиш какво направиха с мене братята ми. О, мамо, ако можеш, вземи ме при себе си, че не мога да понеса такова нещо от братята си!

Египтяните видяха това и си помислиха: “Охо, той прави магия, както ни предупредиха овчарите”. И го биха жестоко. Отведоха го отвъд морето, в Египет, където го продадоха на един велможа на име Харей.

Той заживя в Хареевия дом. Господарят, като го видя, че е умен и красив, че от всичко разбира, назначи го за управител на имението си.

Но жената на Харей видя, че Йосиф е и прекрасен, и добър, и го хареса.– Спи с мене – предложи му тя.– Не мога да направя такова нещо на господаря си – убеждаваше я Йосиф. – Той

ме е купил, но не ме смята за роб, а за стопанин на имението.– Ако не направиш, каквото ти заповядвам – закани се госпожата – от лоша

смърт ще умреш!– Аз отдавна съм мъртъв – отговори Йосиф, – братята ми ме унищожиха.Тя го извика в покоите си и се вкопчи в рамото му.– Няма да те пусна – каза тя, – докато не изпълниш заповедта ми.Йосиф отметна плаща си и избяга навън. Тя държеше плаща и плачеше с глас.Дотичаха много хора. Когато дойде Харей, тя му се заоплаква.– Виждаш ли – каза тя, – какво щеше да направи твоят любимец! Харей нареди

да хванат Йосиф и да го бият жестоко. Изпочупиха му костите и го хвърлиха в тъмницата.

А братята му, като продадоха Йосиф, занесоха на баща си Яков ризата му в овча кръв.

– Някакъв звяр трябва да го изял – уверяваха го те. – Намерихме ризата на нашия брат Йосиф.

Яков пое ризата.– О, Йосифе – разплака се той високо, – за зверовете ли те отхраних! Тебе и

красотата ти! О, Йосифе, земя ли, звяр ли изпи твоята честна кръв! О, Йосифе, кой погълна твоята красота! О, Йосифе, земя ли, или звяр помрачи твоите хубави очи! О, Йосифе, нека чуя поне птица, която има твоя глас! О, кой потопи старостта ми в сълзи! О, в колко мъка и печал потъна моето сърце, както никое друго!

– О, беззаконници, кажете ми – нареди той, – къде е гробът на любимия ми син Йосиф? Ще отида на гроба му и там ще умра.

Ангел небесен се яви в съня на Яков.– Ще умреш – обяви той, – в ръцете на своя син Йосиф.– О, ако Йосиф беше жив – не повярва Яков, – къде щеше да се скрие неговата

хубост? Къде щеше да се потаи неговата сладка реч?Харей вкара Йосиф в тъмницата и той лежа там цели три години. Вътре бяха

царевият прислужник и царевият столник: и на двамата се присъни един и същи сън: единият от тях носи пъстри одежди, а другият – бели.

–Йосиф се досети какво означава сънят.На единия – разтълкува той, – ще отсекат главата, а на другия ще окажат голяма

почест.Така и стана. И след още много време, царят видя един сън, ужасно страшен.

Той потърси кой да му го разтълкува и слугата му разказа за случай в тъмницата.– Евреинът – рече той, – дето Харей го хвърли в тъмницата, може да тълкува

сънища.Царят нареди да извадят Йосиф от тъмницата. Изкъпаха го и след това го

доведоха при царя. Той, като го видя такъв белолик, каза:

40

– Ако ми предскаже по съня, ще ти дам много имот, защото съм изплашен.– Разкажи ми съня – каза Йосиф, – ще ти предскажа.– Видях – каза фараонът, – 73 черни вола, които изядоха всичко по света.– Насън си видял малко зло – обясни Йосиф, – но наяве ще видиш зло голямо. 73

черни волове означават 73 гладни години; по целия свят ще има силен глад.Цар Фараон го ожени за дъщеря си и го направи свой зет.Предаде цялото си царство и го качи на престола.– Щом предричаш такива неща – каза му той, – ти се грижи за хората, а мене ме

пази, като да съм ти баща.Когато Харей чу, че Йосиф се е възцарил, рече на жена си:– Какво да правим, жено? Наш Йосиф стана цар. Сега ще ни отмъсти!Жена му си призна цялата истина. Харей отиде при цар Йосиф.– Прости ми, господарю! – помоли той. – Послушах жена си и съгреших пред

тебе. Тя сега ми каза истината.– Не се измъчвай, Харей – отговори Йосиф. – Роб съм ти бил – правил си това,

което искаш.И той му прости.Цар Йосиф раздаде злато по цялата си земя, та всички, които искат, да му

продадат жито. Така събра жито за години. Когато започна гладът, една-две години запази житото, а на третата година започна да продава. От всички краища започнаха да се стичат. И синовете на Яков чуха за това. “Да идем”, казаха си те,”при царя Фараон, да си донесем храна”.

– Идете всички – нареди Яков, – а при мене оставете Вениамин, да ми бъде водач в моята старост.

– А, ние ще донесем за себе си – казаха те, – а за тебе, тате, ще донесе Вениамин.Така те заминаха всички. Яков беше и ослепял, та все жалеше и скърбеше за

Вениамин.Синовете на Яков пристигнаха. Йосиф, като ги видя, си каза на ум: “Здравейте,

мои убийци!” Когато зърна Вениамин, влезе в двореца и се просълзи. “Блазе ти, Вениамине”, каза си той, “можеш да виждаш нашия баща”.

Той седна на трапезата и ги попита:– Откъде сте?– От земята Халдейска – казаха те, – синове сме на Яков.– Той единадесет сина ли има? – попита Йосиф.– Имаше още един – отговориха те, – но зверове го изядоха.– Как се е казвал той – попита Йосиф.– Йосиф – казаха те.Вениамин, като чу за Йосиф, изплака.– Защо плаче? – попита Йосиф.– Малък е още, затова плаче – казаха те.– Имам една паница със семена – рече Йосиф, която познава всичко, което е на

света.И той удари по паницата.– Наистина! – каза той. – Това са синовете на Яков!И като удряше по паницата, изричаше имената им на всички тях. Те се чудеха

как ги познаваше и как паницата ги отгатва.Те ядоха и пиха и той им даде жито, но тайно скри паницата в товара на

Вениамин. Когато си тръгнаха, царските слуги дойдоха.– Спрете! – извикаха те, – понеже е открадната царската паница.

41

Те претърсиха всички товари и откриха паницата във Вениаминовия. Върнаха се при царя и той им рече:

– Аз за баща ви съм чувал добри неща и добро ви сторих, а вие ме крадете.– Виновни сме – казаха те. – Така и другият беше виновен и на виновния Бог

възмезди.– Ще го задържим – нареди царят за Вениамин – понеже е крал от мене, нека ми

стане роб.– Господарю – помоли Юда, – баща ни е съсипан и скърби за другия си син. А

тоя беше в старостта му водач и дружинка, и една утеха. Ако го вземеш, все едно че го вкарваш в гроба.

– Идете – нареди царят, – и кажете на баща си да дойде при мене. Аз ще му простя. И вие елате, ще ви дам жито без пари.

Когато се върнаха при баща си, той ги попита за Вениамин. Те го оклеветиха.– О, беззаконници! – изхлипа Яков. – Не ви ли бе доста Йосиф, та ми погубихте

и Вениамин.Юда му обясни какво е казал царят, че ще пусне сина му, ако самият Яков отиде

при него.Когато пусна братята си, Йосиф въведе Вениамин в скришно място.– Не познаваш ли брата си, Йосиф? – попита той.Двамата си закриха лицата с ръце и заплакаха. Йосиф му разказа цялата истина.

Облече го добре и го проводи да посрещне баща им.Когато той срещна Яков, братята му не го познаха.– Син ти Йосиф сега е цар – разказа Вениамин на баща си.– О, беззаконници такива! – обърна се Яков към синовете си. – Това ли трябваше

да направите в старините ми!– Ако не бяхме направили това – оправдаваха се те, – сега той нямаше да е цар!После Йосиф излезе да посрещне баща си. Яков, като видя Йосиф, сина си, и чу

гласа му, припадна и три часа беше като мъртъв.Седемнайсет години Яков живя при Йосиф в Египет. Йосиф смири братята си,

прости им и на всеки даде земя и градове, а на Вениамин даде и повече.Двама синове се родиха на Йосиф – Ефрем и Манасий. Когато Яков падна на

смъртно легло, Йосиф донесе и двете си деца при него за благослов. Яков бе сляп, та докосна Манасий.

– Тате, тате! – рече Йосиф. Това е по-малкият ми син. Благослови и Ефрем, по-големия!

– Нищо, че е по-малкият – каза Яков. – Върху него е Божият благослов и благословът на нашия баща Аврам, и на Исак. И от мене, Яков, да е благословен! Нека и братята на баща му да му се подчиняват. Повелявам всички да му се подчиняват, но който не чуе думите ми, нека вовеки да бъде проклет.

Когато Вениамин чу, че Манасий, по-малкия син е взел благослов, той побесня. Нападна Йосиф и Манасий, воюваше и пленяваше земята на Йосиф.

Цар Манасий провождаше села и му казваше:– О, Венеамине, Нашите прадеди Аврам, Исак и Яков не проливаха кръв, не ще

пролея кръв и аз. Но ти се опомни, сдобри се с братята си!Той пак го нападаше и събираше войска. Много беди извърши.Братята се събраха и хванаха Вениамин. Доведоха го при цар Манасий и го

обиколиха.– Братя – попита Юда. – Какво да сторя с нашия брат, който нарушава повелите

на баща ни? Аврам беше Божи угодник и с обет роди Исака; Исак роди Якова, нашия

42

баща. Той пък благослови Манасий и ни подчинява на него. Нашите бащи никога не са проливали кръв!

– Да изречем молитва към Бога на бащите ни – казаха всички братя. – Дано Бог ни избави от него! Опомни се, Вениамине, върни се в правия път!

Вениамин и тримата си синове беше възпитал зле. Братята му заизричаха молитва:

– Боже на нашите деди, на Аврама, Исака и Якова. Чуй ни, молим те за този наш брат!

Вениамин обаче се възгордя.– Опомни се, опомни се!Така викаха всички(Следващият лист е скъсан).

Ф И З И О Л О Г

ЗУБЪРЗубърът живее в пустинята и не пие вода, освен веднъж в месеца. Когато поиска

да пие, идва при водата, гледа я и плаче много. А когато се напие, се упива, сякаш от вино. Тогава се приближава до някое дърво и започва да го удря и да се бори с него, а ако попадне на някой павит борейки се, оплита главата си в него, заспива и лежи като мъртъв. Така ловецът го открива, хваща го и го връзва.

Така и ти, безумни човече, когато пиеш или ядеш, нека умът ти винаги да е при Бога… За да не те открие дяволът без молитва и да ти досажда, умът ти винаги да бъде при Бога.

ИДРОПИдропът живее в морето и е предводител на всичките риби. На вид е като кон и

ходи по дъното, има конска грива и опашка, а гърбът му е като на риба. На едно място в морето живее златозарна риба, която е царят на всички риби. Тя лежи на едно място. Идропът идва два пъти годишно да се поклони на своя цар. Когато идропът тръгне, след него тръгват всички риби, малки и големи. Не смеят да си пречат една на друга, докато не се поклонят и не се приберат. Подмладяват се и стават по-големи.

Така и ти, безумни човече, Бог те е създал по-добър и по-голям от всички твари. Каквото и да правиш, мисли винаги за Бога. И влизай (често) в църквата, не забравяй бедните и не оскърбявай брата си.

СЛОВО ЗА ОРЕЛА

Орелът е цар на птиците и живее сам без грижа на света. Остарява за 100 години и когато застарее, се извисява в небето, отправя се на изток и стига до Езерото на прераждането. къпе се в него и седи на камък 300 дни. Като се грее на слънцето, старостта му го напуска и той се подмладява.

Така и ти, човече, когато извършиш тежък грях, изтичай в църквата при духовния си отец и Бог ще ти прости. Защото старостта на орела – това са човешките грехове.

СЛОВО ЗА ЕЛЕНА

Еленът е чудно и дивно нещо. Остарява за 50 години и когато усети старостта си, търси по горите и души за змийска дупка.

43

Щом открие къде се е скрила змията, запомня я и започва да рие земята, а ако е сред камъни, донася в устата си вода и я излива. Когато излезе, а поглъща и бързо изтичва към водата и се потапя целият във водата. А като излезе, лежи три дни на слънце, подмладява се става като младенец.

Така и ти, човече, подмладявай се с милостиня и сълзи за хората, защото не знаеш кога ще дойдат разбойниците и ще уловят душата ти.

СЛОВО ЗА ВЪЛКА

Вълкът е ловък звяр. Винаги се храни с живи животни и когато не си намери храна, излиза на просторно място и призовава Бога, като казва: “Господи, ти си ме създал и ти ме нарече да не ям трева, нито да гриза дърветата, а да се храня с животни. Сега съм гладен, Господи”. Чуват това и другите по-малки вълци и завикват в един глас: “Прати ни, Господи, прати ни”! И Господ чува молбата им и не ги оставя и тъй остават живи.

Така и ти, безумни човече, послушай църковния глас и тичай на молитва с цялото си сърце и Бог ще ти изпрати това, което искаш.

СЛОВО ЗА ЛИСИЦАТА

Лисицата е още по-хитра.Когато не намери с какво да се нахрани, тя отива на припек, престорва се на умряла и се надува. Птиците, които идват, я мислят за мъртва и се доближават до нея. Тогава тя ги улавя и ги изяжда.

Така и дяволът, когато иска да съблазни човека, го примамва по лош път и скрива от него злото, докато то малко по малко му се услади и той се научи на зло. Така завинаги носи злото.

СЛОВО ЗА АСПИДАТА

Аспидата е едно от лютите животни на света. Женската си прави гнездо на запад, а мъжкият – на изток. Когато дойде време да се размножават, женската тръгва на изток да си търси мъж, а мъжкият на запад да си търси жена. Женската стига до леговището му и започва да се тресе. Подушват си леглата един на друг и всеки изпуща пяна в леглото на другия, а после се връщат по местата си и отново се тресат над пяната. В тази пяна се раждат малките и получават живот. Родителите от обич позволяват на малките да ги кълват по главите и така те се хранят. Когато малките пораснат, мъжкото отива на изток, а женското на запад и където легнат, земята отдолу изгаря.

Човекът улавя този звяр, като се обвие със зелена трева, скрие главата си и извика силно. Тогава аспидата изпуща огън – веднъж и втори път, и трети път, но не може да достигне човека. След това закрива ушите с опашката си, за да не чуе гласа, защото пророкът казва: “Чух твоя глас и се уплаших”. Човекът с помощника си отпушва ушите й и вика силно, а тя умира от гласа. Тогава човекът я хваща и си взема това, което му трябва.

Така и ти, безумни човече, разбери, че аспидата умира от своите чеда. А ти пази и почитай родителите си, не ги наранявай с лоша дума, а само сладки думи да изричат устата ти към твоите родители, та и от тях да получиш блага дума. А не като аспидата – да пущаш огън и да умреш от глас човешки.

44

СЛОВО ЗА ЖЕРАВА

Жеравът е многогласна птица. На свечеряване се събират и си поставят стража. Пазачът взима с крака си един камък и го вдига и стои така на един крак, та ако заспи, камъкът да падне от крака му. Тогава повиква следващия и стражата се сменя.

Така и ти, безумни човече, събирай се със своите другари, но поставяй стража да те пази от дявола. А ако той надвие твоето сърце, бързо иди при духовния си отец. А стражата поставяй, за да не те открие врагът без покаяние, защото тежко ти тогава, човече!

СЛОВО ЗА КЪЛВАЧА

Кълвачът е пъстра птица. Прелита от дърво на дърво, с клюна си кълве, а диша през ушите. Ако попадне на твърдо дърво, побягва от него…, а търси меко дърво, което изкълвава и си свива там гнездото. И никой не може да го прогони оттам, докато дървото не падне.

Така и дяволът ходи от човек на човек и опитва. Ако човекът има страх от Бога, той ще влезе в църквата за молитва, а дяволът ще побегне от него. Ако намери човек, слаб във вярата, ще се засели в него и няма да излезе от там навеки.

Кълвачът е хубава птица. Женската излюпва своите пиленца, но с ласките си ги уморява и умъртвява. Когато се върне кълвачът и разбере, че са умрели, изпада в голяма скръб, пробожда с клюн ребрата си, слага от кръвта си в устата на своите малки и те оживяват.

Така и нашият Бог Исус Христос прободе ребрата си за нас и ние оживяхме.

СЛОВО ЗА ПАПУНЯКА

Папунякът е пъстра птица. Тя ражда своите малки и ги храни, а когато пораснат, родителите влизат в гнездото, изкълвават перата си и се подмладяват. Тогава малките се грижат за своите родители, докато им пораснат перата, а после всички заедно литват.

Така и ти, безумни човече, разбери за своите родители, че ако на тях не угодиш, и Богу не угаждаш. Бог се нарича родител. А ако не знаеш как да угодиш на родителите си, виж от птицата папуняк – така прави и не бой се.

СЛОВО ЗА ЗМИЯТА И ЗА НЕЙНИТЕ ДЕЦА

Змията е люто животно, по-страшно от всяко друго. Моли се на Бога да види човека, за да се нагледа на човешки образ, понеже Бог носи човешки образ. Но тя иска и се моли на Бога човекът да не я види. А ако човекът я види, тя бяга и се опитва да се скрие. Ако човек я стигне, тя свива цялото си тяло и покрива главата си, за да я предпази, защото дори и цялото й тяло да е в рани, ако главата й е невредима, с нея ще може да излекува тялото си.

Така и ти, човече, пази душата си, защото дори и тялото ти да бъде поразено, ако предпазиш главата си, с душата ще изцелиш своето тяло. Но ако погубиш душата си, дори и тялото ти да е здраво, то не може да излекува душата, а и двете ще бъдат погубени.

Пак змията казва: “Аз съгреших пред Бога с дяволската съблазън и Бог каза на човека да ме убива. Обаче аз не правя зло на човека, понеже Господ носи човешки образ. Ако исках да направя зло на човека, той няма къде да се скрие от мене. Щях да отида и да хвърля отровата си в изворите на хората и всички хора и животни щяха да

45

измрат. Но аз, когато поискам да пия вода, изплювам отровата си на камък, за да не изтече във водата и да не сторя зло на човеците, а след като изляза от водата, изблизвам отровата, понеже не желая зло на хората”.

СЛОВО ЗА ЩЪРКЕЛА

Щъркелът е добродушна птица. Когато прави гнездото си, оглежда добре мястото и бди над всичко, което е около него. И ако види нещо, започва да грачи, за да може всеки наоколо да види и да се предпази. Прави това, понеже обича Бога, съседите и близките си.

Така че, приятели и съседи, чуйте каква любов изпитват тези птици. Така и вие обичайте своя ближен. ”Обичай ближния си като самия себе си”. Както обичаш Бога, така обичай и своя съсед.

СЛОВО ЗА ГЪЛЪБА

Гълъбът е добра птица. Събират се и се пазят от ястреба.Насаме или заедно – мислят винаги за ястреба.Така и ти, човече, каквото и да правиш, мисли винаги как да се предпазиш от

дявола.

СЛОВО ЗА ГУГУТКАТА

Гугутката е силно привързана към своя другар, а когато го загуби, тъгува много и нито гука, нито пие чиста вода, нито каца на зелено дърво.

Така и ти, човече, когато загубиш своя любим другар, си спомняй за гугутката и Бог ще приеме молбата ти за това, което искаш.

СЛОВО ЗА ПТИЦАТА СЛАВЕЙ

Славеят е птица, която се събира и живее със свой другар.Единият спи до полунощ, а другият го пази и прославя дванадесет пъти Бога. В

полунощ заспива и тогава идва ред на другия да пази. И така двамата бдят до разсъмване и прославят Бога.

Така и ти, човече, когато спиш или лежиш или каквото и да правиш, винаги прославяй Бога и не ще ти липсва това, което искаш.

СЛОВО ЗА ПАУНА

Паунът е красиво нещо. Докато гледа перата и крилата си, си загубва ума и му се струва, че е ангел, но щом си види нозете и кокошите нокти, въздъхва дълбоко, оклюмва и се примирява с всичко останало.

Така и ти, човече, ако Бог те сподоби с имот, не се възгордявай пред по-низшите от тебе, защото от един творец сте създадени, а се обърни към бедните, защото една ръка ви е сътворила.

СЛОВО ЗА ЖАБАТА

46

Земната жаба лежи на едно място и търпи всичко, което я споходи – мраз, буря или зной – всичко изтърпява и затова е тлъста и дебела. Такъв е и добрият калугер – той не ходи насам–натам да търси къде има повече, а седи на едно място и каквото и да се случи, търпи и понася. Така прави добро и на душата, и на тялото си.

Аз съм калугер, аз съм като водната жаба. Тя подбира, ако види нещо по-добро – зиме бяга от студа на топло, а след това излиза на слънце, а когато слънцето стане силно, се потапя във водата. Такива са лошите калугери, които като водната жаба подбират. Но ако искаш да бъдеш калугер, вземи пример от земната жаба.

СЛОВО ЗА ЛЯСТОВИЦАТА

Лястовицата е добра птица. Идва в Йерусалим заради храната, а после се връща при хората заради чудото. Когато си свива гнездото, прави го или над хората, или над водата. Със змията е във вражда и я е проклела, а пък змията се е заканила на лястовицата. Това е от времето, когато всички бяха в Ноевия ковчег. Тогава змията изпрати стършела и му каза: “Иди и виж чия кръв е най-сладка”. Лястовицата чу това и започна да дебне кога ще се върне стършелът, за да разкаже на змията. Лястовицата го посрещна и го попита, но щом чу, че ще каже “човешката кръв”, тя му клъвна главата, за да не каже.

Оттогава змията се закани на лястовицата, че ще й разруши гнездото, а лястовицата отвърна: “Аз ще си свия гнездото над хората, за де не можеш да го достигнеш”. Затова хората обичат ластовицата.

ЯРЕБИЦА

Яребицата е умна птица, свива си гнездо и снася яйца, но нейните яйца не са й достатъчни и тя краде яйцата на другите яребици, пренася ги в своето гнездо и повече се радва на чуждите яйца, отколкото на своите. А когато пораснат, всяко /птиче/ познава майка си и отива при нея, а яребицата остава в голяма мъка.

Така и ти, човече, взимаш чуждото и му се радваш. Но когато Бог те прибере, не знаеш ли каква жалост ще намериш и колко повече ще загубиш.

СЛОВО ЗА ХИНЕЯ В МОРЕТО

Хинеят живее в морето – не плува и не ходи, а се търкаля като кълбо. С муцуната взима и се храни. Когато усети, че в морето ще започне буря, събира камъни с муцуната си. Събира камъни и се огражда, за да не го изхвърли морето и да не може да се върне.

Така и ти, човече, укрепвай се с пост и с духовния си отец и с молитва, за да не те съблазни врагът!

НОВЕЛА ЗА ОТШЕЛНИКА МЕЛЕТИЙ. БЛАГОСЛОВИ, ОТЧЕ

Аз, Мелетий, излязох от този свят и влязох в една пещера, за да служа на Бога. Пред пещерата имаше красива градина, а сред градината – извор. Всеки пътник спираше да си почине там, а аз, без да ме виждат, го наблюдавах от пещерата. Така минаха двайсет години. Един ден на извора дойде човек, който носеше много злато – триста перпери. Той седна да похапне хляб, а като стана, забрави да си вземе златото. Мина втори, който намери златото и взе го и избяга. Тогава се появи трети човек, който

47

седна на същото място, за да похапне малко. Тоя, дето беше забравил златото, се върна и като видя невинния човек да седи на мястото, нахвърли се да го бие жестоко и немилостиво, като си искаше златото.

– Не знам за какво става дума бе, брате! – оправдаваше се човекът. Оня обаче продължаваше да го бие и го уби. Аз, старецът, видях чудо голямо!

Че един невинен човек беше убит! И си рекох: “Господи, няма да дам сън на очите си, докато не разбера значението на това чудо. Един човек взе златото, а друг, съвсем невинен, беше погубен”.

Тогава дойде при мене ангел Господен.– Мелетие – рече той, – онзи, що забрави своите перпери, своето богатство в

неправди той намери; другият пък, що намери тука злато, той на Бога послужи пребогато! Тоя, дето бе заклан – той пък е заклал друг невинен човек!

Тогава разбрах и попитах ангела:– Тогава кажи ми аз какъв съм, на какво равнище съм?– Мелетие – рече ангелът, – ти не си равен на епископа от град Никля, а от

ковача Атанасий си далече.Като чух това от ангела, сърцето ми се сви. “Колко чудно” – казах си.

“Епископът си стои в тоя свят, съди народа, яде и пие, а аз двайсет години нито сол близнах, нито хляб ядох. Как такива да са по-добри от мене! Знае Бог, ще отида да видя епископа или ковача”.

Когато стигнах до град Никля, видях, че пред града има извор и пред него седи епископът. Той оглеждаше жените, които идваха за вода, въздишаше по тях и охкаше, скърцаше със зъби, като ги гледаше. Аз стоях зад тълпата и епископът не ме виждаше.

– Добре дошъл, Мелетие! – каза изведнъж той, без да ме вижда.“Но странно нещо” – казах си аз. “Тоя човек върши безобразия, но как ме нарече

по име, без да ме вижда?” Видях безобразията му и му поисках някакво обяснение, но той нищо не каза. Но аз със слуха си се убедих във вината му.

В два часа през нощта епископът пак дойде на извора, съпроводен от двама слуги. Той си съблече дрехите, а те омотаха цялото му тяло от брадата до петите с въжета от конски косми. Така те го потопиха до шията във водата, където той стоя, докато дойде време за църква. Тогава му облякоха епископските одежди, за да отиде в църквата. Това се правеше всяка нощ, и зиме, и лете. Аз видях това и страх ме хвана. Прекарах там пет дена и тръгнах към град Моновасия да видя ковача Атанасий.

Намерих ковача. Поздравихме се, покани ме на вечеря, поразпитахме се един друг за здравето и си поговорихме за душеполезни неща. Легнахме си на едно легло и аз веднага заспах, защото бях изморен от пътя.

През това време Атанасий станал и казал на жена си:– Или да легнеш при калугера, та да си мисли, че и аз спя. Той е много уморен.Атанасий отишъл в ковачницата с чираците си. Чух, че в ковачницата тропат

Атанасий и учениците му, коват и се смеят, протегнах се и като докоснах някого, в просъница се зачудих кой лежи до мене. О, ужас, ръката ми напипа женски цици! От страх скочих от кревата и се ударих.

–О! – ревна жената. – Какво ме чака сега от Атанасий!– Мълчи бе, мълчи, жено! – успокоявах я аз. – Откъде ще знае Атанасий какво

съм сторил неволно?– Отче, Отче – рече жената, – Лоши очи има Атанасий, всичко вижда и всичко

знае!Аз излязох, отидох при Атанасий и седнах срещу него. Той извади едно желязо

от огъня. То беше разжежено на огъня; Атанасий го изпусна из ръце и ми рече:– Подай ми желязото.

48

– Как да ти го подам – попитах аз, – като нямам клещи?Атанасий скочи и взе пламтящия метал в ръцете си, като го издържаше в

дланите си.– Отче, Отче! – рече той. – Не това желязо гори, а онова, което си стиснал в

моето легло.Това ме ужаси. Признах си тайната и го попитах:– Кажи ми, брате, как намери спасение? Аз двайсет години бях отшелник в

пещерата, и не съм постигнал една десета от това, което си ти.– Отче – рече Атанасий, – и добичето се крие от мухите. Трудното е там, където

мухите хапят. Аз от младите си години уча чираци, без да им вземам пари. Което изкарам, половината го раздавам на сиромасите, без никой да знае това.

Богу нашему – слава!

НОВЕЛА ЗА КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ

Живеех в Кападокия, а се учих в Дамаск. И един ден, докато стоях в църквата на Великата Александрийска патриаршия, дочух глас от олтара, отправен към мен, да казва: “Кириле, Кириле, тръгни по широката земя и иди при славянския народ, наричан българи. Господ определи тебе да ги покръстиш и да им дадеш закон”.

Аз се натъжих много, понеже не знаех къде се намира българската земя. Отидох в Кипър, но и там не знаеха къде е българската земя. Исках вече да се връщам, но се уплаших да не стана като пророк Йона и се отправих към Крит. Тук ми казаха: “Иди в град Солун”. Отидох и се представих на митрополит Йоан, а когато му разказах, той ми се изсмя и каза: “О, безумни човече, българите са човекоядци и ще те изядат”.

Излязох на пазара и чух как си говорят българите. Сърцето ми изтръпна в мен и сякаш попаднах в ада и тъмнината.

И един ден, в света неделя, излязох от църквата и седнах на мрамора, като си мислех и тъгувах. Тогава видях гълъб, който говореше, а в устата си носеше снопче пръчки, вързани по средата и ги пусна на скута ми. Аз ги преброих и видях, че са 32. После ги сложих в пазвата си, за да ги отнеса на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцкия език. А когато митрополитът ме покани на трапезата си, аз не разбирах какво ми говори на гръцки. Събраха се всички солуняни и ми се чудеха.

Така ме търсеха. И чух, че българите говорят за мене.Великият княз Десимир Моравски и Радивой князът Преславски и всички

български князе се събраха около Солун и воюваха 3 години срещу Солун, като проливаха кръв, и казваха: “Дайте ни човека, когото Бог ни е изпратил”. И ме дадоха.

Българите ме приеха с голяма радост и ме доведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им написах 32 букви. Аз малко ги учех, а те сами бързо напредваха. Те, рече Господ, ще предадат /на другите/ православната Христова вяра.

Слава на Бога!

КАК ЕДНА ЖЕНА СЕ СПРАВИ С ЕФРЕМ

Ефрем живееше в един пущинак. Беше станал много възвишен, защото си говореше с ангелите. Веднъж той си каза: “О, какви ми ти чудеса, живеят по света разни царе и патриарси и се правят на много велики! Ще отида да им се скарам”.

И той напусна планината и влезе в град Йерихон, и тръгна много сърдито да се накара на епископите и на царете. Една жена го срещна на вратата. Като го видя такъв изпосталял, тя спря и с ужас се вторачи в него. Ефрем я забеляза и взе да я ругае:

49

– Бре, жено – рече той. – Върви си по пътя, какво си ме зяпнала, защо не си гледаш работата! Какво искаш от мене, та така ме гледаш?

Той много ù се караше, а жената рече да му отвърне:– Отче, отче – каза тя. – Редно е аз да те гледам тебе и да си ми на грижа, защото

от тебе съм произлязла. А ти си гледай земята и се грижи за нея, защото от нея си произлязъл.

Ефрем спря и много се озадачи. Каза си: “Ама че работа, тръгнал съм да се карам на патриарси, епископи и царе, а някаква си женица с две думи ме постави натясно. Какво ли ще ми наприказват царете и патриарсите!”

И той тръгна отново към пущинака, но чу как един мъж псува жена си на майка. Ефрем му рече:

– Абе брате, ти спиш със своята жена и пак я псуваш на майка! – и го прокле.Човекът взе да се оправдава:– Отче, отче – каза той. – аз съм мъж на жена си, защото тя е направена от моето

ребро!Когато Ефрем отправяше молитви към Бога, рече: “Господи, правилно ли

постъпих, като го проклех?” Тогава един ангел му каза:– Ефреме, не чу ли какво ти каза онази жена? Мъжът е майка на жената, защото

мъжът е от пръст, а жената е произлязла от мъжа. При това положение, мъжът се пада майка на жената и като говори за майка ù, той всъщност има предвид себе си.

Тогава Ефрем се помоли да се снеме проклятието от оня мъж. Слава на Бога!

НОВЕЛА ЗА МЕРКУРИЙ

Меркурий беше един син на майка, а от малък остана без баща. Майка му беше сестра на царя велик Йески, който много го обичаше. Но беше безмилостен и кръвожаден, всички царе се бояха от него.

Един ден до царя в Шпадония дойде вест, че в Пефлагонската земя в големия град Пандаранлия са се умножили хората, които вярват в Христа. Царят извика Меркурий.

– Анание – рече той, – иди в град Ареклия, защото се е увеличил броят на хората, които вярват в разпнатия Христос. Ти иди, понеже ти ще хвърлиш пръст на очите ми.

И му даде 300 избрани войни. Когато християните чуха за Меркурий и войниците му как земята разриват, отчаяно плачеха: знаеха, че Меркурий е от кръвожаден и безмилостен човешки род. Свирепо напредваха Меркурий и воините му.

Когато пристигнаха, в шест часа през деня ги обгърна мрак и земята се разтресе. Всички въоръжени воини силно се стряскаха. От небето проехтя глас.

– Меркурие, ти ще се наречеш мой любимец. И слуга ще станеш!– Помилуй ни, Исусе Христе! – извикаха всички в един глас. – Разпнат бе ти на

кръста! От сега и до века ние ще сме твои слуги!Тогава мълниите престанаха. Мракът се вдигна и като се взряха в простора,

видяха, че от един облак се подава Господната ръка.Всички се наведоха и се поклониха.– Слава тебе, Христе, Боже наш! – възгласиха те. От дева се роди, разпна се,

погреба се и възкръсна. И възлезе на небето. Меркурий пое обратно към цар Йекита. Като изминаха няколко поприща, чу се

глас от небето:– О, Меркурие! Не с оръжие ще прогледнеш, а с кръв приеми венец!

50

Влязоха в град Пендареклия и поставиха стражи да заварят по целия дворец, да не би някой да дойде при цар Ексит да му каже какво се случи.

На сън Меркурий видя кръст господен. Извика един ковач да му изкове кръстче. После повика един от християните на име Диомид.

– Кажи ми, брате – рече той, – как да стана християнин?Диомид реши, че той го подвежда. Та той пак го питаше и му показа кръстчето

си. Тогава Диомид го научи и го покръсти. Щом се покръсти, Меркурий покръсти и цяла Фелагония, и големия град Пандареклия. На християните, намерили Господа, даваше много имот, а неверниците мъчеше и ги погубваше.

Така той обърка във вярата цялата тази земя, и потегли обратно към Кападония при царя.

Царят изпрати да го посрещнат, защото си мислеше, че е изпълнил волята му. Той влезе в дома си и майка му се втурна към него, но той не й проговори.

– Ананий – попита майка му, – защо не говориш на майка си?– О – отвърна Ананий, – да знаеш само какво е безкрайна светлината или

незалязващо слънце… Казвам ти, ако искаш да имаш син, повярвай в Христа разпнатия!

Майка му, като му такива думи, се хвана за главата. Отърча при царя.– Да знаеш, какъв влъхва е станал моят Ананий! В ония земи е изучил

чародейството. Само за Христос разпнатия приказва!Царят, като чу това от сестра си, се ужаси. Извика Меркурий и другарите му.– Ананий – попита той, – защо майка ти разправя такива неща?– Луда е – рече Меркурий, – И вие всички сте луди и слепи, понеже гледате не

виждате.– О, Меркурий – рече царят. – Ти си моята здравина и сила. Заради тебе имат

страх от мене. Защото говориш такива неща?– О – възкликна Меркурий, – ако знаеше какво представляват твоите богове, сам

щеше да се хвърлиш в огъня. Но Исус Христос е истинският Бог. Той е непомръкваща светлина и просветлява тъмните. Който вярва в Христос, нивга не ще се заблуди.

– Много те обичам, Ананий – рече царят, – защото си силен в боевете. Дано не повредя тялото ти,та като се върнеш, да станеш военачалник.

– Гарване грозен – отвърна Меркурий, – не знаеш срещу какво грачиш! Аз ли да се върна при тебе? Към пъкъла и катрана, към неугасимия огън на геената! Не, ще последвам Христа, защото с венци на славата ще се увенчаем с моите другари. А ти? О, глупаво животно такова – продължи Меркурий, – твоето царство е като праха. Като се вдигне вятъра – вижда се, като го развее – вижда се, а като падне, никакъв го няма. Христос, той е в планина непоклатима, който вярва в Христа, ще бъде по-светъл от слънцето!

– Анание – питаше го царят, – ако за себе си не жалиш, не жалиш ли за красотата на косите си?

– Ако ми изскубете косите и ми изпочупите костите – отговори Меркурий – тогава ще придобия слава по целия свят.

Царят нареди и с прътове му начупиха костите, и го жигосаха с жигове.На сутринта пак го заведоха при царя.– Върни се, в правия път, Ананий! – каза царят. – Моите лекари ще те излекуват.– О, главо безумна! – рече Меркурий на царя – в кой път да се върна? В тоя ли,

дето води към омрадта и към бунището? Ти по-добре вярвай в бръмбара, че ще ти бръмчи. Не знаеш ли, че Христовите лечители ме изцелиха от веднъж, та си седнал да ме викаш. Ако мой служител не би ме послушал, щях да му нажежа бронята и да му я облека!

51

Та с него така направиха.Сутринта царят пак се обърна към него.– Така ли си решил? – попита той.– Така! – отговори Меркурий.Сега го биха с камъни. И рече на царя:– И какво сториха с Христа, Бога наш велик? Хайде направи същото със сина си!

Могат ли твоите богове да изцелят твоя син? Опомни се що вършиш! Не знаеш ли, че дяволите те обладават, като вярваш в богове медени! Не знаеш ли, че ако поискахме, щяхме да те погубим! Но на мене Господ Бог ми каза: “С кръв ще приемеш венеца”.

Тогава царят нареди да обезглавят Меркурий. Меркурий се обърна към войните си:

– Елате, братя, да приемем венеца, както искахме!Пръв дойде Йеврасий. Той положи глава в скута на Меркурий и го обезглавиха.

След това дойде втори. И така всички, един по един, скланяха глава в скута на Меркурий и ги обезглавяваха. Меркурий вдигаше отсечените глави и ги целуваше. Последен и Меркурий преклони глава. И му отсякоха главата – бе ноември, 25 . Главата му се възнесе към висините в простора, а устата му възвестиха:

– Чуйте, хора, разберете, народи, с нас е Бог:Тогава за един ден хиляди души повярваха в Христа. Царят видя и си рече

“Цялата земя повярва в Христа”. И с целия си дом отиде в планината. Хората изпратиха да го повикат:

– Върни се – казаха му, – приеми кръщение и пак ни стани цар завинаги!Царят, като чу това, хвана жена си и сестра си и така се хвърлиха от една урва и

се самоубиха.Богу нашему – слава!

НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА НА ПРЕМЪДРИЯ Е З О П

Езоп беше ням и глух, роден беше в Кападокия. Имаше обаче голяма мъдрост в своето сърце.

Веднъж господарят му го изпрати да донесе плодове и му каза:– Вземи ги и веднага се връщай!И Езоп тръгна бързо, но по пътя си срещна един войник, който излизаше от

гората (заедно с него в гората имаше и други войници).Нито войникът, нито конят бяха пили вода от пет дни, понеже местността беше

безводна. Ето защо войникът силно желаеше да срещне човек и да го помоли за вода, тъй като беше вече напълно изтощен. Щом съзря отдалече човек, той много се зарадва и се запъти към него, но когато стигна, разбра, че е ням и глух, разрида се горко и рече:

– О, тежко ми, Боже мой! С какво съгреших пред моя Господ, та тъй жестоко ме наказа? Исках да видя човек! А когато го срещнах, той се оказа ням и глух!

И Езоп заплака горко, но понеже имаше голяма мъдрост, отклони се от пътя си и го отведе при вода. Водата беше на разстояние седем стадия от мястото. Когато войникът се напи, прослави Бога за това, че му беше изпратил Езоп. Бог чу молитвата на воина и развърза слуха и езика му и той проговори.

Вечерта Езоп се върна при своя господар и той заповяда да го набият. Тогава Езоп отиде при морето. Там го хванаха пирати сарацини. Заедно с него заловиха и още един човек, който беше граматик. Отведоха ги в Цариград, за да ги продадат. Граматика се предлагаше за 100 перпери, а Езоп - за 10. Дойде един велможа да си купува роби, името му беше Ксантие, и запита граматика:

– Какво умееш да вършиш, човече, за да те купя и да не те откарат сарацините?

52

Афросим Граматик рече:– Аз, господарю, мога всичко, което може да се върши на този свят. Купи ме и

не ме оставяй, аз ще ти върша всякаква работа.И той го купи за 100 перпери. След това запита Езоп:–Човече, а ти какво можеш да вършиш, за да те купя?– Нищо не остави за мене моят другар – отвърна Езоп. – Той каза, че може

всичко на света, а за мене не остави нищо. Така че за какво съм ти аз или който и да е друг, щом той умее всичко?

Ксантий се зачуди на думите му и си каза: “Този човек наистина е мъдър” и го купи за 10 перпери, понеже бе грозен, и го заведе у дома си.

Ксантий имаше навика да се храни винаги отделно от жена си и й изпращаше от своята храна. Веднъж подаде ястието на Езоп и му рече “Дай го на тази, която ме обича най-много”, като си мислеше, че ще го занесе на жена му. Езоп повика кучката и я нахрани с това ястие. Когато Ксантий се видя с жена си, тя бе сърдита и му каза:

– Господарю, защо не ми даде да ям, както правиш винаги?– Пратих ти по Езоп – отвърна Ксантий.На заранта повика Езоп и го запита:– На кого занесе храната, която ти дадох?– Господарю, – рече Езоп – дадох я, на когото ми каза Ксантий му каза:– Не ти ли заповядах да я занесеш на жена ми?– Не си ми казвал да я нося на жена ти – му рече Езоп, – а на тази, която те обича

най-много.– Че кой ме обича повече от жена ми? – запита Ксантий.– Кучката ти те обича повече – отвърна Езоп.Ксантий се заинтересува:– Кажи ми как да разбера това?– Набий жена си – посъветва го Езоп, – а след това я извикай.Той направи така, а жена му бягаше от него и се сърдеше.След това му каза:– Повикай сега кучката!/Ксантий наби и нея/ и тя побягна, но като видя непознат човек, се спусна срещу

него да го хапе. След това я извика и тя се върна с радост при него. Като видя това, Ксантий повярва на Езоп и се удиви /на неговата мъдрост/.

Веднъж го изпрати до банята да провери дали има хора, та да отиде и той. Езоп тръгна, но видя, че едно дърво е паднало напреки и е препречило пътя. Всички, които вървяха по този път, заобикаляха дървото. Езоп си каза: “Кълна се, че няма да си тръгна, докато не видя един човек да вдигне дървото”. Но никой не го вдигаше, а той седеше и наблюдаваше. Настъпи вечерта и чак тогава дойде един човек, който видя дървото и го премести. Езоп не стигна до банята, а се върна при своя господар и му каза:

– В банята има само един човек.Когато Ксантий отиде и видя, че банята е пълна, му рече:– В банята има голяма навалица, а ти ми каза, че имало само един човек.Тогава Езоп му разказа случката с дървото и Ксантий се зачуди.Друга случка. Жената на Ксантий се беше научила винаги, когато се скараше с

мъжа си, да бяга при майка си. Изкарваше там известно време и отново се връщаше при мъжа си. През това време Ксантий търгуваше. Езоп му каза:

– Ти си мълчи, господарю, а аз ще направя така, че твоята жена да не бяга повече.

53

А когато тя избяга, както й беше навик, Езоп тръгна да кани гости на своя господар и им казваше: “Заповядайте на сватбата на моя господар”. Когато го запитаха: “Къде отиде жената на господаря ти?”, Езоп отвръщаше: “Тя отдавна избяга при майка си, така че заповядайте този ден на сватба”.

И така канеше всички на веселбата. Когато жената дочу за това, тайно се примъкна до задната врата. Езоп не я пускаше вътре, а тя му се примоли:

– Пусни ме в моя дом, Езопе, и аз ще се закълна на моя господар, че никога вече няма да изляза.

Така му обеща, а после влезе и повече на побягна.Веднъж цар Гиген събра своите боляри и им рече:– Искам да оцените колко струвам аз и моята царица. На Цветница ще си

приготвя стремето и така трябва да ме оцените с тялото и душата, с жребеца, скъпоценните камъни и бисерите, които са по мене. Ако не ме оцените, ще взема половината от имота ви и по две хиляди злато. Великите боляри без малките наброяваха 3 хиляди. Всички те изпаднаха в дълбока печал и казваха: “Горко ни, братя, сега дойде нашата гибел. Кой може да оцени царя с всичките му слуги? Това не могат дори ангелите, камо ли ние”.

Болярите се събраха при Ксантий и бяха много опечалени.– Защо си толкоз скръбен, господарю? – попита Езоп.Ксантий беше силно разтревожен и рече:– Проклети робе, защо не си гледаш работата! Какво си седнал да ме разпитваш?– Господарю – отвърна Езоп, – който скрива болестта си, умира от нея. Разкажи

ми, за да се опитам да излекувам болестта ти.Тогава Ксантий му каза:– Царят иска от нас да му кажем това, което и ангелите не знаят, и затова над

всички ни е надвиснала гибел.След това му разказа случилото се. Като разбра каква е работата, Езоп се разсмя

силно и каза:– Наистина, това го знаят и пастирите.– Кажи ми тогава и ще ти дам много пари! – му рече Ксантий.Но Езоп отвърна:– Няма да кажа!Тогава Ксантий извика останалите боляри и им разказа за всичките чудни неща,

които беше извършил Езоп. Те наобиколиха Езоп и го молеха, но той не отговаряше. Предложиха му 100 перпери и го представиха за племенник на Ксантий. Разказаха на царя, че племенникът на Ксантий бил далече и сега се върнал, та нека царят извика и него. Царят се съгласи. Тогава го нагласиха и го представиха на царя.

На Цветница царят се облече във всичко ценно, което притежаваше, възседна жребеца на скъпоценно седло и застана посред болярите.

Рече им:– А сега ми кажете колко струвам?Всички боляри поглеждаха към Езоп, а той обиколи царя и му каза:– Ти наистина не струваш и 30 жълтици.Царят гневно каза:– Кажете ми това, което ви заповядах!Болярите в един глас отвърнаха:– Не ни насилвай, господарю, не ни насилвай!– Тогава ме оценете и кажете! – рече царят.– Настина, ти не струваш дори 30 златици – настоя Езоп.

54

– Ти пък какви ги говориш – му каза царят. И като издърпа едно влакно от седлото си, рече: - Само това влакно струва повече. Ами царската глава, а царските слуги, а душата царска – те колко струват? А това, което е под мене и върху мене, то какво е, та ми говориш така.

Тогава Езоп му каза да направи небе, да направи земя, да прати дъжд или сняг. Царят отвърна:

– Не съм Бог, за да направя това!А Езоп му каза:– Бог, който сътвори небето и земята и цялата вселена, бе продаден за 30

сребърника, а ти смяташ, че струваш повече от Бога.На това царят не отговори нищо, а каза:– Преценете тогава колко струва моята царица!Езоп отново взе думата:– Не струва дори колкото една овца, защото овцата, ако е охранена, дава мляко,

сирене и вълна и месото й е добро, ако пък е мършава, може да се вземе кожата й, от която правят хартия, на която пък се пише Божественото писание. А където се спре, наторява и от това израства храна, полезна за царството ти. А царицата, ако свалиш дрехите й, няма да остане нищо ценно по нея, а където наторява, мирише и е гадно.

И на това царят нямаше какво да отговори. Тогава той взе Езоп при себе си и го направи иконом и учител и той започна да управлява всичките царски имоти. Имаше двама племенници от брат си и ги представи на царя, а той им даде да управляват области и градове. Езоп се опитваше да ги учи на добро и да ги наставлява, а те му се подиграваха, гавреха се с него и дори го биеха жестоко. Веднъж замислиха да го погубят, а Езоп им казваше:

– Синове мои, защо искате да ме убиете, защо ме водите като агне на заколение? Не помните ли от каква нищета ви избавих и с каква слава ви сподобих?... Но да бъде проклет от сега и навеки този, който помага на такива роднини!...

А на нашия Бог слава! Амин!

ЙОАН ЗЛАТОУСТ ЗА ДУШЕВНИТЕ РАБОТИОтче, благослови!

Кой не се удивлява и не се чуди на нашето време – как е устроено всичко, как се множат нашите грехове! Като гледаш колко много имаш, не си казваш, че Бог ти го е изпратил, а мислиш, че сам си го постигнал със своето умение и ум. Не знаете ли, братя богаташи и книжници, какво е писано от ангела Божий за бедните. Защото, както стражата пази града, така и богатите трябва да се грижат за бедните и да ги разбират. Знаеш ли, човече, че ако някой беден потропа на вратата ти, навел глава, и те гледа в ръцете, за да му дадеш нещо, ако го изгониш, то гониш Бога, понеже думите на бедния идват от Божията уста. Как не се разтреперваш целият, когато дочуеш Бог да проси, защото бог е с бедните. Спомнете си, че Авраам имаше богатство …, Лазар желаеше…, но когато той намираше, не ядеше сам, а даваше на бедните, и затова отиде в рая.

Не знаете ли, братя, откъде идва бедността на бедния или богатството на богатия. Ратаят оре и се готви за жетва с радост. Така и вие сейте на земята, за да ви се върне двойна на небето. Ако съгрешиш, покай се в сърцето си и ще получиш прошка. Спомнете си за Петър: той се покая и получи място в рая. Матей, Евтие/?/, Лот съгреши с дъщерите си, но плака от цялото си сърце и главните прораснаха. Не знаете ли, братя, колко много се радват ангелите на небето за един каещ се грешник, нежели за праведниците. Не знаете ли, братя, че в Кесария живееше един цар Антон, който имаше син Агас и дъщеря Егаза. Когато цар Антон и жена му умряха, синът и дъщерята ги

55

наследиха, като управляваха цялата земя на баща си. Един цар поиска дъщерята и половината от царството, а друг цар поиска Агас за зет и другата половина. Тогава братът и сестрата решиха да се посъветват и си казаха: “Какво да правим, ако единият вземе сестрата и половината земя, а другият брата и другата половина – нали ще се унищожи царството на нашия баща!”

Тогава се разбраха и братът взе сестра си за жена и така запазиха царството на своя баща. Роди им се син и си казаха: “Какво да правим с това дете, то не бива да ходи по земята, понеже е от брат и от сестра.” Тогава взеха един сандък и положиха вътре детето, като добавиха и една бележка, на която пишеше, че това дете е от брат и сестра, та да знае този, който го намери.

По-късно бащата умря, а майката пое управлението на цялото царство.Вятърът понесе сандъчето и го изпрати в Родоската земя. Там го откри един

калугер на име Ермолай. Той извади детето, прочете бележката и я скри. Детето порасна, изучи се и стана голям и силен воин. Пое властта над Родоската земя и над други три области. Тогава майка му изпрати свои хора, за да го поканят да й стане мъж. Разбраха се да се ожени за царицата и да стане цар на цяла Кесария. Името му беше Павел. Когато дойде при Ермолай, за да вземе благословията му за себе си и за Кесарийското царство, Ермолай му каза: “Синко Павле, не ти трябва да ходиш по света, стига ти да царуваш и тук”.

– Защо да не ходя по света, отче? – рече Павел. – Аз съм мъдър и храбър, грамотен съм и мога да различавам доброто от злото.

Тогава Ермолай му даде бележката, която беше намерил в сандъка заедно с него, и му каза:

– Прочети тази бележка и каквото ти каже, това си ти!Павел взе бележката и я даде на слугата си. След това възседна коня си и замина

за Кесария. Там се венча за майка си и стана господар на всички области и градове. Един ден си спомни за бележката, която му даде Ермолай, и когато видя какво пише в нея, заплака горчиво и като се удряше в гърдите, казваше:

– О, защо не се продъни земята и не ме погълне? Докога ще ме търпи да седя тук и да царувам?

И повече не се доближи до майка си.Царицата се изненада, че мъжът й вече не я посещава в леглото.А Павел всяка вечер се криеше и плачеше. Царицата запита един от слугите и

той й разказа /Къде ходи мъжът й/. Тя се промъкна скришом, видя там бележката, позна я и каза: “О, горко ми, сине мой, горко ми! Не стигаше, че се събрах с брат си, а сега и със сина си”.

И царицата му разказа как се е случило всичко. След това се облече в дрипи и ядеше по пет залъка на ден от хляб, размесен с пепел.

Павел дойде при мене и ми разказа всичко. Аз, Йоан, когато чух това, духът ми изтръпна и косите ми настръхнаха, а сърцето ми се смути. Казах само: “О, братко, как и къде е описан такъв грях и каква прошка има за него!”.

Павел късаше дрехите си и скубеше косите си, като викаше силно.– О, владико златоусти, да можеше смъртта да ме прибере, за да не ходя по тази

земя и да не я скверня!Аз, Йоан, знаех една кула от мрамор в морето и откарах с лодка Павел дотам.

Приковах ръцете и нозете му в средата на кулата, а кулата заключих с железен ключ.Павел ме повика:– Отче владико, кога ще дойдеш отново при мене?А аз, Йоан, хвърлих ключа в морето и рекох: “Когато този ключ излезе от

морето, тогава и аз ще дойда, за да ти отворя.” След това се върнах в своята килия.

56

Така изминаха много години и един ден на Благовещение на пресвета Богородица ми донесоха риба и в една от рибите намериха ключ. Аз се зачудих, понеже бяха минали много години и бях забравил. Но една нощ си спомних и когато на сутринта разказах на братята за това, те ми се присмяха и ми казаха: “О, владико, та до днес не е останала и кост от него, ти как смяташ, владико?”

– Кълна се в Бога и в душата си – им казах, – ще ида и ще проверя.Качих се на един кораб, после сложих ключа, отворих кулата и видях Павел да

свети като слънце, а от тялото му се разнасяше ухание на миро. Тогава той се обърна весело към мене и ми рече: “Радвай се, добри учителю!” Приех благословията му, причестих го и той предаде Богу дух.

След това отидох в Кесария, за да видя майка му. Тя също беше намерила спасение.

Така че, виждате ли, братя, какъв грях прощава Господ на този, който се кае от цялото си сърце. защото ангелите посрещат каещата се душа и се радват за нея повече, отколкото за праведната. Затова ви моля, братя, послушайте думите ми и се покайте, за да намерите райските врати. Тук ще намерите негаснещата светлина, тук ще откриете за себе си ангелски блага, тук ще намерите кроткия и милостив съдия, тук ще ви сложат отдясно на Бога, тук ще намерите вечния живот, тук ще намерите нетленен венец. Спомнете си, братя, за пророците, мъчениците и светците, които получиха вечния живот – един заради милостиня, други заради пост, трети заради мъките в името на Христа – и така влязоха в царството небесно.

Така и вие, братя, смирете се и разберете – за да имаш добър път към Христа, подай на бедния дреха или му дай хляб, а ако нямаш нито риза, нито хляб, то поне дари бедните с въздишка и съчувствие.

Не се гнуси от бедния, а се бой от вечните мъки. Братя, помислете и се погрижете за душите си!

Когато дойде времето да ви поемат страшните ангели, спомнете си за Страшния съд, спомнете си за негаснещия огън, спомнете си за непрогледната тъма, спомнете си за скърцането на зъбите, спомнете си за врящата смола, спомнете си за немилостивия съдия, спомнете си за огнената река и за горещината на огъня, спомнете си за немилостивите ангели, които ще ви хванат и ще ви хвърлят в огъня, спомнете си с кого сте се разплатили, та да ви утеши тогава! Там няма да има вече нито царе, нито князе, нито велможи, нито известни – всички ще застанем равни и голи, както сме се родили.

Затова спомнете си, братя, че Бог иска да ви избави от това на онзи свят. Спомнете си какво казват трите книги, които ни даде Господ и по които ще ни съди – Евангелието, Апостола и Пророците си спомнете. Спомнете си и какво рече пророк Давид: че трябва с гусли и с тимпани и с всички танци да славим Бога. И още каза: “Хвалете го с доброгласни тимпани!”

Ето защо, дори да се напиеш или на хоро, или на някакъв друг танц, нека умът ти винаги да е при Бога. Не знаеш ли, братко, че когато пиеш или ядеш от Божиите дарове или безгрижно спиш, Господ Бог никога не спи, защото мисли за цялата вселена. Спомнете си, братя, че звярът си лежи, а щом стане, си намира храна в изобилие, защото Господ Бог се грижи за храната на всяка твар – и на морските риби, и на птиците, и на влечугите, и на дървесните и на земните червеи. Така те винаги си намират храна, а всички тях ги храни Господ. Спомнете си и колко пъти през деня се променя времето – променя го Господ – сутрин е едно, през деня – друго, вечерта – още по-различно. Защото Господ не спи, той мисли за цялата вселена.

А вие, калугери, се наричате калугери, а взимате злато и сребро и се грижите за себе си. Та нима Господ, който се грижи за всички твари, не може да се погрижи и за вас? Нима не знаете, братя, че хубавите дрехи се пазят за празниците, за да излезете с

57

тях пред хората. Така и вие, калугери, пазете се в молитвите и страстите си, за да излезете весели на Страшния съд.

Спомнете си, братя, когато съдията седне и книгите се разтворят и чуете гласа на моя Отец. Тогава ангелите ще разделят грешните от праведните като овце от кози. И ще дойдат немилостиви ангели и немилостиво ще хвърлят грешниците в огъня. Тогава ще се разтреперят дори и ангелите, които никога не съгрешиха.

Така че, моля ви, братя и църковни предстоятели, не забравяйте бедните и тогава Бог ще ви спаси.

Слава на нашия Бог!

НОВЕЛА ЗА ОВОШКАТА

Имаше един човек и той имаше лозе, а в лозето – овошка. И когато той идваше, никога не намираше на нея плод, за да хапне и да му стане приятно. Тогава повика ратаите, /които обработваха/лозето и им рече: “Отсечете тази овошка, за да не хвърля сянка върху лозите ми и да не ми заема място. На нейно място ще посадим нещо друго, което ще бъде полезно, а това дърво отсечете и го хвърлете в огъня.”

Работниците се помолиха на своя господар и казаха: “Господарю, не го отсичай и не го гори, а ни остави да го очистим от плевелите и да го окопаем наново, та дано ти даде плод!”

Отговор: Лозето е светът, а господарят е Господ Бог. Ратаите са ангелите, които владеят света. Овошката е човек грешник…

Предайте го на дявола и на неговите слуги. Божиите ангели се помолиха на Господа, като му казаха: “Господи, дай ни този човек и ние ще му пратим болест или други големи беди, за да се върне и покае.” И Господ Бог го предаде на своите ангели, а те му пратиха вериги и тъмница, болест и пожар и много други злини. И тогава той се показа човек.

Слава на нашия Бог!

НОВЕЛА КАК БЕШЕ СПАСЕН СВЕТИ ЕВСТРАТИЙОтче, благослови!

Живееше в Кесарийската страна един мъж на име Енданий и той имаше един син. Само той му се беше родил. Енданий беше много богат. Синът му Евстратий израсна красив и много умен. Един ден каза на родителите си:

– Молете се за мене, защото аз ще тръгна по света, за да се уча на ум и разум от многото царе и велможи.

И като взе много богатство, коне и слуги, отиде в Антиохия.Оттам отиде в Кипър и тук си намери жена от добър род, взе я и се ожени за нея,

като получи като зестра много имот и градове. След това се прочу по цялата страна и царят изпрати да го повикат. И остана при него три месеца.

Веднъж Енданий рече на жена си: – Ех, жено, имахме си един единствен син, Евстратий, и той ни напусна и замина

надалече, а ние останахме сами. Я да идем и с божията помощ да потърсим сина си, за да разберем дали е жив или умрял!

И те си облякоха старите дрехи и тръгнаха да го търсят, като разпитваха по всички страни и градове. Намериха дома му и жена му и й разкриха кои са. Ксения, жената на Евстратий, много се зарадва. През това време Евстратий беше при царя. Ксения заповяда да им приготвят банята и ги изкъпа, преоблече ги в пурпурни дрехи с голяма радост и ги сложи да спят в своята постеля.

58

През същата нощ Евстратий се завърна от царя и като остави слугите и конете далече от дома си, самият той се вмъкна скришом в него. Когато влезе през нощта в палата, откри, че на постелята му лежат двама души. Помисли си, че някакъв мъж лежи там с неговата жена, извади меча си и отсече главите на майка си и на баща си. След това повика слугите си.

Щом жената му гласа на мъжа си, с радост отиде при него, а когато Евстратий чу и видя жена си, изпадна в голям ужас. Жена му каза радостно:

– Радвай се, господарю мой, за своите баща и майка, защото те дойдоха в нашия дом и сега си почиват в палата на твоето легло.

Евстратий разбра какво е направил и започна да ридае и да плаче заедно с жена си. След това раздаде парите си на бедните, а имота и дома си подари на църквата. И като оголяха с жена си както в началото, отидоха в Кипър. там двамата станаха бродари на реката, наречена Ирофея. Направиха си малка колибка и пренасяха всички хора безплатно. Така се каеха 12 години и Бог видя тяхното покаяние…Една нощ Господ Бог слезе, престори се на пътник и ги повика така:

– Бре, бродарю, пренеси ме!Евстратий рече на жена си:– Иди и пренеси човека, който вика, защото аз съм уморен от много работа.– Ще ида да го пренеса – отвърна Ксения. И като хвана Господа, тръгна да го

носи. Той беше толкова тежък, че тя се потопи до кръста във водата и си каза: “Я, какво голямо чудо! Всякакви пътници пренасям, но такова чудо не съм виждала. Тялото му е малко, а е по-тежък от всичко друго на света.” След това стана по-лек от перо.

Като влязоха в колибата, Ксения каза на Евстратий:– Да го подслоним и да се благословим от него, защото той ми показа голямо

чудо.И му разказа цялата истина. Тогава паднаха пред Христа и му се поклониха, а

той ги благослови. И когато се поклони, Евстратий предаде Богу своя дух. Слава на нашия Бог!

ВИДЕНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛКАК БЕШЕ ВЪЗНЕСЕН ОТ АНГЕЛ НА НЕБЕТО

Отче, благослови!

Дочух глас Господен към мен да казва: “Кажи на хората: Докога ще съгрешавате и ще трупате грехове върху греховете и ще гневите Бога, който ви сътвори? Наричате се чеда божии, а вършите дяволски дела. Мислите си, че ходите по пътя Христов, а вършите дела, угодни на плътта. Не се кълнете, а разберете, че всяка твар се подчинява Богу, но единствено човечеството съгрешава”.

Много пъти голямото и ярко слънце се молеше на Бога с думите: “Господи Боже вседържителю, докога ще гледаш беззаконията и неправдите на хората. Позволи ми да направя с тях това, което е по силите ми, за да разберат, че само Ти си Бог!”

И глас към него рече: “Ти знаеш, че Моето око вижда и Моето ухо чува и Моето човеколюбие ги очаква да се обърнат и покаят. А ако не се покаят, Аз ще отсъдя.”

Много пъти луната и звездите питат Господа с думите: “Господи Боже вседържителю, на нас си ни дал власт да светим през нощта и да гледаме блудството и кръвопролитието, които вършат синовете човешки. Позволи ни според нашата сила и ние ще направим така, че те да разберат, че само Ти си Бог.”

И чу се глас към тях да казва: “Аз всичко виждам и знам, ухото Ми чува, а дълготърпението Ми ги очаква, докато се покаят. Ако не се покаят, Аз ще отсъдя.”

59

Много пъти и морето се провиква: “Господи Боже вседържителю, въстанаха синовете човешки и похулиха Твоето свято име. Разреши ми по силата ми да се надигна и да покрия цялата земя и дърветата и целия свят. И да изтребя синовете човешки от твоето лице, за да проумеят, че само Ти си Бог.”

И глас към него рече: “Видя всичко Моето око и ухото Ми всичко чува, но дълготърпението Ми ги очаква да се покаят. Ако не се покаят, Аз ще отсъдя.”

Много пъти и водите се провикваха, като казваха и питаха Господа: “Господи Боже, въстанаха синовете човешки и оскверниха святото Ти име. Позволи ни според силата ни …”

И се чу глас, който каза: “Аз познавам всичките дела човешки … но ще ги чакам, докато се обърнат и покаят. Ако не се покаят, Аз ще им отсъдя”.

Много пъти и земята се провикна, за да пита Бога: “Господи Боже, аз съм осъдена повече от всички твари. Не мога да търпя вече блудството и разбойничествата и кражбите, клетвите, магиите и баянията на хората и всички злини, които вършат синовете човешки – как баща се изправя срещу сина си и син срещу баща си, и брат срещу брата, и чужд срещу чуждия. И оскверняването на ближния – баща да влезе в ложето на своя син и син – в ложето на баща си. И как с всичките си дела оскверниха Твоето свято име, как не принасят жертви на Твоето свято име. Затова и аз съм осъдена повече от всички останали твари и не искам да им давам повече от своите плодове”.

И глас Господен към нея рече: “Аз всичко виждам и грях от Мене не може да бъде скрит. Аз знам за всички беззакония, но Моята добрина ги чака, дорде се покаят. А ако не се обърнат и не се покаят, Аз ще им отсъдя”.

Виждате ли, братя и синове човешки, как всяка твар се подчинява на Бога, а само родът човешки съгрешава…Заради всичко това, синове човешки, благославяйте Бога непрестанно всеки час и всеки ден, а най-вече по залез слънце. Защото тогава всички ангели се покланят на Бога и Му донасят за човешките дела, извършени от сутринта до вечерта – и за добрите, и за злите. Има един ангел, който с радост отива при човека и живее в него, а има и друг ангел, който отива при човека и плаче. И когато слънцето залезе през първия час на нощта и на сутринта, в първия час на деня, ангелите на мъжете и на жените, които се грижат и бдят над тях, както Бог, отиват да се поклонят на Бога и Му донасят за делата, които всеки е извършил – добри или лоши. Затова ви казвам, синове човешки, благославяйте Бога всеки ден непрестанно.

И в определеното от Него време ангелите с радост отидоха заедно при Бога. И отново всички плачеха и ридаеха, а в уреченото време отидоха да се поклонят на Бога.

И когато настъпи часът за поклонение, всички ангели застанаха радостно пред Бога. И излезе да го посрещне Духът. И чу се глас Божий да казва: “Откъде дойдохте, ангели Мои, та ми носите благи вести?”

Ангелите отвърнаха: “Ние идваме от онези, които са се отрекли от света заради Твоето свято име, които се скитат по пустините и пещерите и оплакват всеки час своите грехове. Които биват обиждани повече от всеки друг по земята, които изпитват глад и жажда и заради Твоето свято име препасаха чреслата си. Тези, които в ръцете си държат кандило, а със сърцето и устата си Те благославят по всяко време. Тези, които от скръб израниха телата си в плач и ридание, при които стоят ангели и плачат заедно с тях. Та Ти, ако обичаш, позволи ни да служим на тях и на подобните им. Защото те по своя воля обедняха повече от всеки друг човек на земята.”

Гласът им рече: “Знайте, че дори когато вие сте тук, Моята благодат и помощ е винаги с тях. Моят възлюбен син стои при тях и им служи и никога не се отделя от тях. И те ще намерят радост.”

60

Тогава ангелите си отидоха. И други ангели застанаха пред Божия престол и във времето за поклонение се поклониха и ридаеха, а Духът Божий излезе да ги посрещне. Гласът Божий им рече: “От къде дойдохте, ангели, понесли тежък товар?”

Отвърнаха Му: “Идем от онези, които изричат името Ти, но се отчуждиха от Тебе с плътта си и всеки час трупат грях върху грях. Те не изрекоха и една молитва от все сърце през целия си живот. Защо трябва да служим на такива грешни хора?”

И рече им: “Не преставайте да им служите, докато не се обърнат и не се покаят. Ако не се покаят, Аз ще им отсъдя.”

Виждате ли, синове човешки, че всичко, що вършим, ангелите го донасят на Бога – и доброто и лошото. А ако виждате, почнете да благославяте Бога от този час непрестанно!

Аз застанах при Светия Дух и един ангел се обърна към мен и рече: “Последвай ме, Павле, за да ти покажа мястото на светците и да се запознаеш с мястото, където отнасят праведните след смъртта им. След това ще идем долу в бездната, където се намира тъмнината и адът, за да ти покажа къде занасят грешните души след смъртта им.”

Аз тръгнах с ангела и той ме възнесе на небето. Погледнах небесната твърд и видях тук страшните власти и мястото, откъдето примамваха човешките сърца, за да се отвърнат от Бога. Тук обитаваше дух клеветен и надменен, жесток и избухлив. Тук бяха слугите на лукавството. И всичко това видях под небесната твърд.

След това погледнах нагоре и видях немилостиви ангели, в които нямаше изобщо милосърдие, а лицата им бяха страшни и изпълнени с ярост. Зъбите им се подаваха от устата, очите им блестяха като звезди, косите на главите им бяха дълги и разпуснати, а от устите им излизаха огнени пламъци. Обърнах се към ангела и го попитах: “Кои са тези, господарю?” А той ми отвърна: “Тези биват пращани за душите на неверните, защото в тежко време не повярваха, че Бог е техният помощник и не се уповаваха на Него.”

Погледнах на небето и видях други ангели, чиито лица бяха светли като слънце, а чреслата им бяха препасани със златни пояси. Те държеха в ръцете си свещи, а на дрехата си носеха Божия печат и там бе написано името Божие. Бяха изпълнени с кротост и милост.

Попитах ангела и рекох му: “А тези кои са, господарю, и защо така са украсени?”

Ангелът отвърна: “ Това са праведните ангели, които биват изпращани да носят душите на праведните. Те се довериха на Бога и Той им е помощник и упование.”

И казах: “Праведните и грешните, когато умират, знаят ли това?”Ангелът отвърна: “Един е пътят, по който всички идват при Бога. Светият

Господ обаче е с праведните и затова те не се плашат, когато застанат пред Него.”И рекох на ангела: “Бих искал да видя душите на праведните и на грешните,

когато напускат този свят.”Ангелът ми отговори: “Погледни отново надолу към земята!”Погледнах от небето към земята и видях целия свят. Беше толкова нищожен. И

видях синовете човешки и те едвам се забелязваха. Казах на ангела: “Така ли изглеждат хората?” А ангелът отвърна: “Такива са от сутрин до вечер, едни и същи.” Погледнах и видях огнен облак, разпрострян над целия свят, и казах: “Какво е това, господарю?” Рече ми: “Това е беззаконието, примесено с молитвите на грешните.”

Аз въздъхнах и заплаках и казах на ангела: “Бих искал да видя по какъв начин душите на праведните и на грешните напускат света.”

“Погледни надолу към земята!”– рече. И видях синовете човешки как изчезват в нищото, а един човек как умира. Ангелът ми каза: “Този е праведник.” Взрях се и видях

61

всичките дела, които бе извършил в името Божие, и целия живот, който беше изживял. И всичко това се откри пред него в този решителен час. Наблюдавах кончината му и видях как намери покой и дръзновение, преди да напусне света. Пред него застанаха добрите ангели заедно с лошите и човекът ги видя. Но за лошите не остана място там, а добрите трябваше да вземат душата на праведния и изчакваха, докато тя напусне тялото. А щом излезе от тялото, й рекоха три пъти: “Душо, запомни тялото, от което излезе, защото пак ще се върнеш в това тяло в деня на Възкресението, за да получиш с всички праведници обещаното от Бога.” После взеха душата от тялото и я поздравиха като стара позната. Още преди третия ден й казаха: “Бъди силна, душо, защото извърши Божията воля на земята!” И ангелът, който отговаряше през всичките дни за нея, дойде да я посрещне и й рече: “Радвай се, душо, и аз се радвам за тебе, защото извърши моята воля, докато беше на земята. Аз донасях за твоите благи дела на Бога”. Духът също излезе да я посрещне, като й казваше: “Не се смущавай, душо, и не се съмнявай, че си дошла на място, което не си виждала преди. Аз ще ти бъда помощник. Аз открих в теб място покойно за времето, изкарано при теб, докато беше на земята. И духът укрепваше, като те направляваше.”

Ангелът ме понесе по-нагоре из небето и тук дойдоха ангели и власти и бездушните митарства. И я поведоха на среща с нейния забравен грях. Рекоха й: “Къде отиваш, душо, и защо си толкова нетърпелива да отидеш на небето?...Виждаме и помощта, която е с тебе. Твоите ангели и твоят дух се радват за тебе, защото си вършила Божията воля, докато беше на земята.”

Излязоха да я посрещнат и духовете на страданието, но като я видяха, заплакаха и рекоха: “О, душо, ти се отърва от нас, защото извърши Божията воля, докато беше на земята. Ето сега твоите ангели, и те се радват за тебе!”

И всички власти излязоха да я посрещнат и не намериха нищо свое в нея. Тогава ангелът се обърна към тях и им рече: “Върнете се засрамени, защото не можахте да прелъстите тази душа, докато беше в тялото си!”

След това чух гласът от небето да казва: “Възнесете душата, която извърши Божията воля, за да познае Бога на истината”. А когато се издигна на небесата, чух гласовете на безброй ангели да възпяват и да хвалят Бога. Те се радваха и като видяха, че тя носи Божия знак, извикаха в един глас: “Дръж се, душо, и крепи се, защото всички се радваме заедно с теб!” И й даваха съвети как да се поклони пред Бога.

И тогава Михаил заедно с всички ангели воини паднаха в поклон пред нозете Му и сочеха към душата, като казваха: “Това е Богът на всичко, който те създаде по Свой образ и подобие.”

Пред нея вървеше нейният ангел и той извика: “Боже, спомни си за своята твар. Това са делата й, които Ти донасях всеки ден. Направи, каквото е по силата Ти!”

Духът също рече: “Аз към духът, който я оживява, диша и живее в нея. Имахме покой с нея през времето, прекарано в нея. Отсъди според Твоя съд!”

Гласът Божий рече: “Както ти не Ме оскърби, така и Аз няма да те наскърбя. Както ти помилва, така ще бъдеш помилвана. Нека бъде предадена на Михаил Моята присъда: да бъде занесена в рая и да остане там до Възкресението, та и тя да получи дял от наследството заедно с всички светии”.

И чух гласовете на безброй ангели и архангели, господства и страстотръпци да възпяват Бога с думите: “Праведен си, Господи, справедлив е Твоят съд! Няма в Тебе лицемерие и съдиш всекиго според делата му!”

Обърна се към мене ангелът и рече: “Видя ли и разбра ли, Павле, че каквото направи човек, това и ще намери в този страшен час.” Аз казах: “Да, господарю”. И рече ми отново ангелът: “Погледни надолу към земята и виж как една грешна душа напуска тялото си. Тя разгневи Бога, защото казваше: „Да ядем и пием на този свят!”.

62

Тъкмо влизаше в ада. И ни се възвести, че е тук. Аз погледнах и видях надменността и всичките й грехове и блудствата, които бе извършила.И всички заедно застанаха пред нея в смъртния час и й бе отсъдена зла участ – по-добре щеше да бъде, ако въобще не бе се раждал този човек. След това дойдоха добрите и лошите ангели. За добрите нямаше място край него, а лошите взеха душата и я отнесоха със себе си. Когато тя излезе от тялото, я разтърсиха три пъти и казаха: “Окаяна душо, погледни своята плът и запомни жилището, от което излезе! Ще влезеш отново в това тяло в деня на Възкресението, за да получиш заслуженото за своите дела.” А когато излезе, пред нея тръгна ангелът, който бе живял в нея, и й казваше: “Окаяна душо, аз съм ангелът, който живя в тебе и всеки ден донасяше на Бога за твоите дела. Ако зависеше от мене, не бих ти служил нито ден, но бях длъжен, защото Бог е милостив и справедлив съдия и Той ми заповяда да ти служа непрестанно, докато се покаеш. А сега ще идем пред справедливия съдия и аз ще се отрека от тебе и от днес ще ти бъда чужд.” Духът също я посрами.

Когато пристигна на небето, дойдоха и властите и прибавиха мъка след мъка. Забравените грехове излязоха наяве, а духът прелюбодеен и другите власти й говореха: “Къде си тръгнала, окаяна душо, как посмя да дойдеш на небето? Почакай малко да видим дали няма у тебе нещо от нас, защото виждаме при тебе и свят помощник.”

След това чух глас от небесните висини: “Възнесете окаяната душа, за да познае Бога и да разбере, макар и презряла заповедите, че друг Бог освен Мене няма.”

И когато се възнесе на небето, ангелите я видяха и извикаха в един глас: “О, горко ти, окаяна душо! Защо извърши това зло на Земята? Какъв отговор ще дадеш на Бога, когато идеш да му се поклониш?”

Един разплакан ангел се обърна и рече: “Плачете с мене, ангели и приятели мои, защото в нея не намерих покаяние.” Другите ангели се обърнаха и казаха: “Да се махне от нас! Откакто дойде тук, от нея тръгна силен смрад.”

След това я заведоха да се поклони на Христа. Показаха й Бога, който я създаде по свой образ и подобие. Нейният ангел, който вървеше отпред, каза: “Господи Боже вседържителю, аз съм ангелът на тази душа, който Ти долагаше за нейните дела ден и нощ. Реши, каква ще бъде Твоята присъда.” А духът рече: “Аз съм духът, който пребиваваше в нея, откакто се появи на света. Тя дори не искаше да чуе моята воля. Съди я по Своя закон!”

Тогава гласът Божий каза: “Къде е твоят плод? За благата, които ти давах, се сключи договор между тебе и истината. О, душо, нима не пращах и над тебе слънчевите лъчи, както и над праведните.”

Тя замълча и не отвърна нищо.И отново един глас рече: “Праведен си, Боже мой, и справедлив е Твоят съд и няма в него лицемерие. Който е правел милостиня, той ще бъде помилван. А този, който е заслужил мъките, да бъде пратен в безкрайната тъмнина и да бъде хвърлен в непрогледния мрак, където се чува плач и скърцане на зъби. И нека стои там до деня на Страшния съд.”

След това отново дочух гласовете на ангелите и архангелите, които казваха: “Праведен си, Господи и праведен е Твоят съд!”

Видях и друга една душа, която влачеха двама ангели. Тя плачеше и казваше: “Помилвай ме, справедливи съдийо, защото изминаха седем дни, откакто умрях и бях предадена на двамата ангели и те ме водят към място, което никога не съм виждала!”

А Бог, справедливият съдия, й каза: “Какво си извършила? Може би си била немилостива и затова си предадена на тези ангели. А те нямат милост, понеже не си вършила правда – затова и те не са милостиви към тебе, когато настъпва твоят край. Изповядай греховете, които си извършила, докато си била на земята!”

63

Тя му отвърна: “Не съм съгрешавала, Господи, нито съм разгневила Бога, справедливия съдия.” И щом рече, че не била съгрешавала, понеже излъга, Господ й каза: “Нима смяташ, че се намираш още на земята и си сред всички онези грешници и можеш да скриеш от ближния си. Тук не е така. Когато идват пред Божия престол, всички се покланят и делата им – добри или лоши – излизат наяве.” Като чу това, замълча, защото нямаше какво да отговори. И чух справедливия съдия да казва: “Да дойде ангелът, отговарящ за тази душа, и да застане по средата!” И застана, като държеше списък в ръката си, и рече: “Ето греховете на тази душа от младостта до старостта, от дванадесетата й година насетне.” И рече Господ: “ На тебе говоря, ангеле, не те питам за греховете й от дванадесетата й година, а ми кажи за греховете, които извърши пет години преди да умре, та да дойде тук. Заклевам се в Себе Си и в силата Си и в Своите думи, че ако се беше покаяла една година преди смъртта си, щях да забравя цялото зло, което извърши пред Мене и щях да й дам опрощение!”

Ангелът отвърна : … Каза на ангела да застане пред онази душа. И тоз час излезе отпред и позна

душата. Господ рече на душата: „Кажи своите дела и изповядай, каквото си направила с тези души, които виждаш наоколо!” Отвърна и каза: “Измина вече година, откакто убих единия и пролях кръвта му по земята, а с другата извърших блудство, насилих и се погаврих с нея. Отнех й и имота.” А Господ рече: “Нима не знаеш, че ако измъчваш някого и той умре преди мъчителя си, идва тук и ние го държим, докато умре неговият мъчител?” И чух глас да казва: “Тази душа да бъде предадена на началника на ада, да бъде заключена в адската тъмница и да бъде мъчена там до Великия ден на Страшния съд.”

И отново чух гласовете на безброй ангели да възпяват и хвалят Бога, като казваха: “Справедлив Си, Господи, и справедлив е Твоят съд!”

Ангелът се обърна и ми рече: “Видя ли всичко това, Павле?”Отвърнах: “Да, господарю.”, а той ми каза: “Последвай ме, за да ти покажа

мястото, където отвеждат праведните!” Последвах ангела и той ме заведе на небето. Пред мен стоеше една врата, погледнах и видях две златни кули, а пред тях бяха поставени два златни скрижала, които бяха изпълнени с писание. Ангелът се обърна към мене и ми рече: “Блажен е, който премине през тази врата, защото не всеки може да премине оттук, а само този, чието беззлобие и чисто сърце му отворят вратите.” Попитах ангела: “Какво е изписано на тези скрижали?”, а той отвърна: “Тук са записани имената на светците, които работят Богу от цялото си сърце и се намират още на земята.” Аз се зачудих: “Господарю, как на небето са изписани имената на хора, които са още живи?” А ангелът ми рече: “Тук са не само имената им, но и техните образи. Докато служат долу, те вече са тук и ангелите ги знаят.”

Като влязохме навътре в това място, видях Исаия, който дойде да ме поздрави и каза: “Радвай се, Павле!” След това проплака и ми рече: “Дойде ли вече тук, за да приемеш наградата за своя труд. Ето, виждате, че големи са благата, които е приготвил Бог, защото са големи обетите. Мнозина от хората няма да ги споделят. Само праведните ще могат да влязат в това място.”

Ангелът се обърна към мене и ми рече: “Когато слезе Духът, ти му се поклони. Когато Той се възцари, по Божия повеля земята ще бъде разрушена и тази земя ще се спусне върху нея и Бог ще я даде на Своите светци, които заради Него стоят там, и ще царува сред тях навеки. Ще се хранят от плодовете, които ще ти покажа.”

Аз огледах тази земя и видях да тече река от мляко и от мед.До тази река бяха насадени дървета, изпълнени с плодове. Плодовете и ядките

на тези дървета бяха най-разнообразни и сладки пред цялото време. Видях палма, чиято височина беше 30 лакти, а друга, висока 20, а трета – 10 лакти. Тази земя бе седем пъти

64

по-светла от среброто. Аз възкликнах: “О, кое е това място?” И рече ми: “Това е обетованата земя! Не си ли чул какво е писано: Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Защото праведните души, когато излязат о тялото, биват пренасяни тук.”

След това ангелът ми каза: “Последвай ме, за да те въведа в Христовия град!”Аз стоях при Херосинското езеро. Оттук ме взе една златна лодка, а ангели

пееха пред мен, докато влизах в Христовия град. Жителите на града ме поздравиха седем пъти, докато се приближавах към тях. Щом влязох, започнах да разглеждам града Христов. Той бе много по-светъл от цялата светлина на нашия свят. Излъчваше светлина и беше целият от злато. Беше ограден отвсякъде с по две стени и зад всяка стена имаше по 12 000 кули.Четири реки го обграждаха. От западната страна течеше река от мед, от южната – река от мляко, от източната – река от вино, а от северната – река от масло. Попитах ангела: “Господарю, какви са тези реки, които ограждат града?” Ангелът ми рече: “Тези четири реки изтичат от земята. Името на реката, в която тече мед, е Фисон. Името на реката, в която тече вино, е Тигър. Името на реката, в която тече масло, е Гион. Името на реката, в която тече мляко, е Ефрат. Понеже светците, докато бяха на света, не пожелаха да ядат и да пият, а постеха и се мъчеха в името на Бога, затова ги въвеждаме в този град и Бог им въздава хилядократно.”

Аз тръгнах с ангела и той ме преведе през реката от мед. Тук видях Исаия и Йеремия, Езекия и Амос, Михей и Захария и другите пророци. Те ме поздравиха. Попитах ангела: “Каква е тази пътека?” И рече ми: “Тази пътека е пътеката на пророците и всеки, който потисне своите желания и не се подаде на своята похот заради Бога, когато напусне света, отива при Бога, покланя Му се, след това се покланя и на Михаил и тогава го довеждат в града на мястото, определено за пророците. Те го приветствуват като приятел или като човек от своето коляно, защото е извършил волята Божия.”

След това ме поведе към северната страна на града, където беше реката от вино. Видях Исаак и Яков и други. Те ме поздравиха. Попитах: “А каква е тази река?” Ангелът отвърна: “Всеки, който обича хората или скитниците, когато излезе от този свят, първо се покланя на Бога, след това го предават на Михаил и през този вход го въвеждаме в града. И всички праведници го поздравяват като син или като брат. И Бог им казва: „Понеже запазихте любовта си към хората и към скитниците, елате и наследете града на Христа, нашия Бог. И както приемахте странните, така ще бъдете приети със светците в Божия град.”

След това ме заведе при реката, в която течеше масло, от западната страна на града. Тук видях мъж и жена, които седяха и пиеха. И казах: “Кои са тези, господарю?” И рече ми: “Тези се отдаваха с цялото си сърце и нямаха никаква надменност. Всички, които се радват на Бога и Го възпяват от цялото си сърце, влизат в Божия град.”

В този град се намираше голям и много висок олтар. Един стоеше близо до олтара и лицето му беше ясно като слънце. Той държеше в ръката си псалтир и гусла и пееше: „Алилуя!” С гласа си огласяше целия град. Всички се събираха и го слушаха. И всички, които седяха на кулите при вратите, изричаха “алилуя” така, че основите на града се разтърсваха.

Попитах: “Този кой е, господарю, и защо е толкова силен?” Ангелът ми отговори: “Това е Давид, а това са вратите на небесния Йерусалим. Когато дойде Христос, Царят на вечността, с дръзновение и в слава на царството Му самият Давид започва да пее, а с него запяват и всички праведници, щом чуят: „Алилуя”. И рекох: “Господарю, как Давид сам започва да пее преди всички светии?” Ангелът ми отвърна: “Както Христос е Син Божий и седи отдясно на Отца, така и Давид ни пее тук на седмото небе. А каквото стане на небето, това става и на земята. Така че няма полза без

65

Давид да се извършва светото приношение, както и причестяването с тялото и кръвта Христови, така, както става на небето. И казах: “А какво означава алилуя?” Ангелът отвърна: “За всичко питаш. Казва се алилуя, а то на еврейски означава „За Бога и ангелите”. Където е образният Алилуй, медният амаридим, това е слава на Бога, Който основа всичко, нека заедно да го благословим.”

И казах: “Ако някой пее ”Алилуя”, а стоящите наоколо не пеят, това грях ли е? Ако някой е болен или много стар и не пее, това грях ли е?” Ангелът отвърна: “Ако този, който може, не пее и презира словата, знай, че той е надменен и недостоен, а такъв не може да слави Бога, Който го създаде.”

След това ангелът ми рече: “Последвай ме, Павле, за да ти покажа душите на неверните и грешните, да видиш как изглежда това място.”

Тръгнах след ангела и той ме поведе на запад. И тук видях небесните основи при една голяма река от вода. Попитах: “Коя е тази водна река?” Рече ми: “Това е Кион, която обикаля цялата вселена.”

Когато преминах от другата страна на Кион, видях, че на това място нямаше светлина, а мрак, тъга и скръб. Съзрях река, в която бушуваше огън, и вътре бяха безброй мъже и жени – едни, потопени до коляно, други - до пъпа, трети - до устата, а четвърти - до косите. Попитах ангела: “Кои са тези, господарю?” Той ми рече: “Тези са нито топли, нито студени. Те не намериха място при праведните, а при грешните. Прекараха своите дни на земята, като ту живееха по волята Божия, ту вършеха грехове и прелюбодейства и не престанаха, докато не измряха.” Попитах: “Защо тези са потопени до коляно в огнената река?” Ангелът Господен отвърна: “Това са тези, които, когато излезеха от църква, се отдаваха на празни приказки. А потопените до пъпа са, които се причестяваха с тялото и кръвта на Христа, а след това вършеха блуд и не спряха, докато не измряха. Потопените пък до устата са тези, които се клеветяха един друг, а потопените до веждите са тези, които намигаха един на друг, лицемереха и ненавиждаха ближния.”

Видях и друго място на западния бряг на реката с различни мъки, което беше пълно с мъже и жени. Върху тях течеше огнена река. Когато погледнах, видях тук много дълбока пропаст и в нея бяха събрани една върху друга много души. Дълбочината на тази река беше 300 лакти. Видях ги да въздишат, да плачат и да викат: “Помилвай ни, Господи!” Но отникъде нямаше милост за тях. Попитах: “Кои са тези, господарю?” Ангелът ми рече: “Това са тези, които не повярваха, че Бог е техният помощник.” Попитах го: “Ако тук са хвърлени една върху друга душите на 30 или 20 поколения, каква ли ще е дълбочината на тази пропаст?” Рече ми: “Тази пропаст няма дъно. Отдолу също се мъчат. Ако вземеш един камък и го хвърлиш в кладенец и след доста време той стигне до дъното, то кладенецът е дълбок. А тук хвърлят душите и те не достигат до края на бездната.” Това чух и видях, въздъхнах и заплаках за синовете човешки. Ангелът се обърна към мен: “Защо плачеш, Павле? Нима ти си по-милостив от Бога! Той вижда колко големи са мъките, но търпи синовете човешки и позволява всекиму да живее по своята воля на земята за времето, което му е отредил.”

Видях огнена река. Там видях да влачат един старец и ангелите го потопиха до коляно в огнената река. И дойде ангелът Мехух, който държеше в ръцете си голямо желязо с четири остриета и с него вадеше през устата вътрешностите на стареца. Попитах: “Кой е този старец, когото мъчат така?” Ангелът ми рече: “Този, когото виждаш, беше поп и не вършеше добре своята служба, а непрестанно ядеше, пиеше и блудствуваше и не принасяше жертви Богу.”

Видях и друг старец, когото ангелите носеха с голямо старание и като отидоха, го потопиха до коляно в огнената река, а огнена мълния го удряше в лицето и не му даваше да каже: “Господи, помилуй!” Попитах: “Кой е този, господарю?” Ангелът ми

66

каза: “Този бе епископ и не вършеше добре епископските си задължения. Не беше благ, както изискваше светия му сан, и през живота си не извърши нито една правда – презираше скитниците и бедняците. Сега му се въздава според делата му.”

Видях и още един човек в тази страна, който беше потопен до коляно в огнената река, ръцете му бяха целите в кръв, а от устата и ноздрите му излизаха червеи. Той стенеше и се провикваше: “Господи, помилуй ме, защото съм осъден по-тежко от всички в преизподнята!” Попитах ангела и той ми рече: “Този тук беше дякон и ядеше, недостойният, от светите дарове. Съгреши пред Бога непристойно. Затова и непрестанно получава тези мъки.”

Видях и друг човек, когото ангелите влачеха със старание и го хвърлиха в огнената река. Дойде един ангел, за да мъчи душата му, извади наточен бръснач и започна да реже устните и езика на човека. Аз, като изстенах, проплаках и рекох: “Кой е този, господарю!” Ангелът отвърна: “Този бе четец и учеше хората, а сам не спазваше заповедите Божии.”

Разгледах и друга една пропаст. По средата й бяха събрани много мъже и жени и ги ядяха червеи. Попитах: “Кои са тези, господарю?” И рече ми: “Това са тези, които трупаха лихви и мечтаеха за богатство, а не мечтаеха да имат Бога за свой помощник.”

Отвърнах погледа си от тях и го насочих към друго място, което беше укрепено и сякаш оградено със стена. В него бяха събрани мъже и жени, които хапеха със зъби своите езици. Попитах: “Тези пък кои са?” И рече ми: “Тези се препираха в църквата със своите познати, а не се вслушваха в Божието слово. Те похулиха Божественото писание и затова се мъчат непрестанно.”

Огледах се и видях един старец, който беше до коляно в пропастта и беше облян в кръв. Запитах: “Кое е това място, господарю?” И ми рече: “В тази пропаст, която виждаш, се извършват всякакви мъчения.” Тук видях мъже и жени, потопени до уста, и се поинтересувах от тях, а ангелът ми каза: “Това са магьосниците, които предлагаха своите магии.”

Видях и други мъже и жени, загърнати с дрехи, издаващи зловоние и смрад. Бяха ги оградили огнени змии и пълзяха по раменете и нозете им. Влачеха ги ангели с огнени рога и с тези рога ги бодяха, като им казваха: “Защо не разбрахте навреме, че трябва да се покаете и да служите на Бога?” Попитах: “Кои са тези, господарю?” И рече ми: “Тези са монаси, които се бяха отрекли от света и носеха монашеския образ, но вършеха мирски похоти, окаяните. Неведнъж прелюбодействаха, не се грижеха за вдовиците и сираците, не приемаха скитниците, нито веднъж не оказаха помощ на ближния, нито една молитва не отправиха към Бога от много грехове и мързел. Житейските грижи им пречеха да вършат правда пред Бога.” Тях ангелите ги мъчеха с всичките възможни мъки. И като гледаха останалите техните мъки, им казваха: “Ние си знаем защо търпим тези страдания, но защо вас ви доведоха на такива мъчения? Ние живяхме на света и си знаехме, че сме грешни. Но гледахме вас в светия образ и си казвахме – това са праведните раби Божии. Сега виждаме, че напразно сте се наричали раби Божии, защото ще получите вечните мъки.”

Аз простенах, заплаках и казах: “О, горко на рода човешки!” Горко на грешниците, че са се родили! Ангелът отвърна: “Нима ти си по-милостив от Бога? Бог е благ и справедлив съдия. Той позволява всекиму да живее по своята воля на земята.” Аз пак заплаках, а ангелът ме попита: “Защо плачеш, Павле? Още не си видял големите мъки. Върви след мене и ще видиш седем пъти по-тежки от тези.”

Заведе ме до един кладенец, който беше запечатан със седем печата, и там моят придружител каза на ангела пазител на този кладенец: “Отвори вратите на кладенеца, за да може Божият избраник Павел да види всички мъки според властта, която му е дадена.”

67

Ангелът ми каза: “Павле, стой далече, защото не можеш да изтърпиш смрада, която се разнася от кладенеца.” И когато отвори кладенеца, се разнесе такъв смрад, че беше по-силен от всички мъки. Погледнах надолу и видях камъни, нагрети от огъня, а вътре беше толкова тясно, колкото да се побере един човек. И ангелът ми каза: “Ако хвърлят някого в бездната на този кладенец, паметта му ще се изтрие вовеки пред Отца и Сина и Духа Свети и пред светите Му ангели.” Попитах: “Кои са тези, господарю?” Ангелът ми отговори: “В кладенеца са тези, които не изповядаха, че Христос е слязъл в плът и се е родил от Дева Мария, и които не признават, че хлябът на благословението и чашата на спасението са тялото и кръвта на Христа.”

Погледнах на запад и видях навсякъде ненаситни червеи и скърцане на зъби. Там имаше две глави. Разпознах в тях мъж и жена, които стояха сред страшното скърцане на зъбите, и попитах: “Кои са, господарю?” Рече ми: ”Това са тези, които казват, че Христос не бил възкръснал от мъртвите.” И казах: “Тук няма огън и не е топло, а само сняг и бури.” И пак попитах: “Ако изгрее слънцето, няма ли да се затопли?” Отвърна: “Дори и слънцето да изгрее, пак няма да се затопли, защото тук владее студът.”

Видях това, заплаках и като въздъхнах, казах: “О, тежко им! По-добре да не бяха се раждали тези и всичките грешници и всички в тази преизподня!” Като ме видяха да плача, и те заедно с ангела се провикнаха и заплакаха. След това небето се отвори и Михаил, ангелът на Завета, слезе от небето. С него беше неговата свита и цялото ангелско воинство. И като слязох сред хвърлените в мъките и огледах наоколо, всички завикаха в един глас: “Помилвай ни, архангеле Михаиле, с милостта на Завета. Ти се застъпваш за рода човешки и заради твоите молитви все още стои земята. Видяхме съда и познахме Сина Божий. И ако би било възможно, не бихме попаднали отново на това място. Разбрахме какъв е съдията и как издава присъдата още преди да сме напуснали света. Но похотта и житейските грижи не ни позволиха да се покаем.”

Архангелът се обърна към тях и им рече: “Чуйте всички в ада какво ще ви каже Михаил! Аз заставам пред Бога по всяко време и ден и нощ непрестанно се моля за човешкия род. Самите вие нито за един ден не се отказахте от греховете и беззаконията. Прекарахте вашето време, определено за покаяние, в суета. Аз сега се молих да се обърнете и да се покаете, докато Бог праща дъжд на земята, а земята дава своите плодове. Казвам ви, ако някой е извършил и едно малко добро, аз се потрудих за него и се застъпвам да излезе оттук. Къде са вашите молитви, къде е покаянието, къде е милостинята? А сега плачете и аз плача с вас заедно с моите добри ангели и с моя избраник Павел, за да се умилостиви благият Бог и да ви даде покой.”

Като чуха тези думи, всички завикаха и заплакаха силно и в един глас казаха: “Помилвай ни, Сине Божий!”

Павел заплака и рече: “Господи, смили се над своите създания!”Архангел Михаил се поклони до земята и заедно с него пред лицето Божие се

поклониха безбройните ангели и всички в един глас казваха: “Господи, помилвай своите създания! Смили се над синовете човешки! Смили се над Своя образ!”

Аз надигнах взор и видях, че небето се огъва, както дървото се огъва от вятъра. Тогава всички паднаха по лице пред престола и видях 14 старци и 24 животни да се покланят. Тогава съзряхме Божия олтар и завесата на престола и всичко около престола. Оттам се надигна благовонен дим и дочух глас да казва: “За какво се молите, ангели и слуги Мои?” Те се провикнаха и казаха: “Молим се, защото виждаме Твоята благост, която пращаш на човеците.”

Отново видях небето да се отваря и Сина Божий да слиза от небесата. На главата му имаше венец. Видяха го тези отдолу и завикаха в един глас: “Помилвай ни, Сине на

68

вашия Бог! Ти си Този, Който дава на всички – и на земята, и на небесата.”А други казаха: “Помилвай ни! Откакто те видяхме, имаме покой.”

Тогава гласът на Сина Божий се разнесе над цялата преизподня. “Какво направихте, за да търсите от Мене покой? Кръвта Ми бе пролята, но вие не се покаяхте. Заради вас бях бит и удрян, и пак не се покаяхте. Заради вас носих венец от тръни на главата Си, и пак не се покаяхте. Помолих за вода, когато висях на кръста, а дадохте Ми жлъч, размесена с оцет. Прободоха с копие ребрата Ми в името на човеците. Избихте Моите раби, праведниците и пророците. За всичко това ли да ви дам покой! Но заради Михаил, архангелите и ангелите и заради Павел, Моя избраник, и най-вече заради Моята доброта и заради Моето Възкресение, ще дам покой на всички в тази преизподня за един ден и една нощ в Светата Неделя.”

Всички извикаха и казаха: “Благословен бъди, Господи Боже мой, защото ни даваш покой! Добър е за нас покоят този ден. Вече видяхме и разбрахме, че ние, грешниците, сме заслужили тези мъки. Не получава милост този, който сам не е извършил милост.”

След това ангелът ми каза: “Видя ли всичко, Павле?” Отвърнах: “Да, господарю.” И пак ми рече: “Върви след мене да ти покажа рая, за да те видят праведниците. Те чуха за теб и се готвят да те посрещнат с радост и веселие.”

Тръгнах след ангела. Той ме понесе с устрема на Светия Дух, остави ме в рая и ми каза: “Това място е раят Едемски, откъдето изпаднаха Адам и жена му.” Когато влязох в рая, видях откъде извират водите. Ангелът ми рече: “Погледни тази вода. Това е Фисон, която обикаля цялата Евладска земя. А другата е Гион, която обикаля цялата Египетска земя и крайбрежието. Другата е Тигър, която е пред Сирия, след това е Ефрат, която напоява Месопотамия.”

Отидох до друго място, където видях насадено дърво, от корените на което извираше вода. Духът Божий почиваше на това място. Когато Духът дишаше, водите изтичаха. Попитах ангела: “От това дърво ли извират водите?”…

/Краят на словото липсва/

ЕСЕ ВЪРХУ СЪДА СЛЕД ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОДАБлагослови, отче!

Когато помисля, окаяна и скверна душо, за страшното слизане на земята на Господа от небесата, ме обхваща ужас и трепет, умът ме напуска, а ме обзема недоумение и срам. И не мога дори и да помисля кой може да застане пред лицето на Неговата слава, когато от страха при идването Му земята ще се разтресе и ще се промени. Кой може да попречи или да смили Неговата неистова ярост срещу мене в онзи страшен и зловещ ден. Горко ми, когато небесните сили се надигнат страшно и слънцето помръкне и луната загуби своята светлина. О, какъв страх и трепет ще те обхванат, душо моя, когато всички видят Господ да ходи по облаците в голяма слава. Тогава ще се срутят земните основи и на земята ще лумнат пожари. Ще стане, както каза върховният апостол Петър: “Земята и всичко върху нея ще изгори.” И така ще стане. А ние какви трябва да бъдем тогава, когато всичко се разпадне от страх пред лицето Господне. “Тогава ще има небе ново и земя нова.” Тръбите ще възгласят със силен глас и огнена река ще премине и ще погълне сушата, както Аз – грешните. Както казва пророк Давид: “Огънят ще върви пред Него и ще изгаря наоколо враговете Му.” “Тогава небето ще се свие като свитък и всички звезди ще изпадат”, както казва Исаия. Ето, Господ идва с голяма сила, с мишци и със слава голяма. Ето наградата за делата ни пред него…Тогава горко ни! Ще бъде тогава страх и трепет,(…), ще се разгърнат

69

книгите. И всяка твар ще се тресе от страх. Планините ще се разтопят като восък. Земята ще затрепери и като трева от нея ще изникнат мъртвите от всички времена. Тогава светите ангели ще обикалят и ще събират със старание всички, като отделят праведните отдясно, а грешните отляво. Както се събира пшеницата в хамбара, а плевелите се горят с огън, така едните ще получат вечен живот, а другите мъка и безутешен плач.

Горко ми, душо моя, горко ми! Къде ще се денеш тогава, къде ли ще се укриеш от скръбта и мъката, от която грешните много ще скърбят. Тогава ще стане и това, което никога не е било, както рече ангелът Господен на пророк Даниил. Тогава ще дойде Михаил, великият предводител на ангелите, който отговаря за всички синове човешки. И ще настане време на печал и скръб, каквото никога не е било, откакто са се родили хора на земята. Тогава ще се спасят тези, които са записани в книгата на живота. Горко ти, душо, от колко блага ще бъдеш лишена тогава, когато праведните се веселят! Както говори Исаия: “Те ще получат хвала и веселие и няма да има за тях печал, болест и въздишки.”

Тогава ти, окаяна душо, ще чуеш онази страшна присъда на праведния съдия: “Вържете ръцете и нозете на този непотребен роб и го хвърлете във вечния огън, където червеят никога не заспива, а огънят не гасне.”

Тогава, окаяна и умислена душо, ще срещнеш всички в слава, а само ти единствена ще бъдеш осъдена. Ще плачеш горко с болка и със сълзи и с голямо стенание ще кажеш: “Уви, аз, окаяната! За всичко предстоящо свидетелстваше и предсказваше Божественото писание, а аз, бедният и глупавият, не пожелах да чуя и повярвам, а ги сметнах за измислици, помислих, че са празни думи и ги оставих без внимание. И чрез Давид, божествения пророк, който огласяше наяве и говореше за този страшен час, каза: “Бог ще дойде наяве, пред Него огън ще се разгори и навсякъде ще бъде буря. Призовете небето отгоре и земята, за да съдя своите люде.”

И дочула такива слава, не се побоях, нито потреперих от този, от когото треперят основите на земята. И цялата твар се раздвижи, както е писано, и земята потрепери и се разклатиха основите на планините. Той преклони небесата и слезе, и прочее. Така и пророк Даниил каза: “Огнена река извираше пред неговото лице.” И Соломон рече: “Видях под небето мястото съдно. Тук ще бъдат праведните и нечестивите.” И много други страшни думи слушах всеки ден, но не се побоях, нито им обърнах внимание, а ги помислих за лъжа. Така че, тежко на мене, грешния и безразсъдния, който сам се осъди. Кой ще се смили над мене, щом сам не се смилих над себе си! Кой ще даде прошка на този, който е чул тези велики и страшни неща, а не се е предпазил от бездната! Чух, че се е приближил великият и страшен ден Господен, но не се готвех за него, а безчинствах, преяждах и пиянствах, а не чаках да дойде смъртния ден и час. Чух пророк Софония да говори за страшния ден на второто пришествие, че в този ден гласът Господен ще бъде жесток и твърд. Този ден ще бъде изпълнен с насилие и болка, ден на скръб и мъка, ден на гняв и погибел, ден на мрак и буря, ден на тръба и вопъл. “Ще опечаля човеците, рече, и ще тръгнат слепи, защото съгрешиха пред Господа. И с огън и сила Господня ще бъде унищожена цялата земя и тогава ще дойде краят и изпитанието за всички, обитаващи земята.” Като слушаш такива думи и други подобни, душо моя, ужаси се и потрепери, защото си забравила за всичко това. Започни да плачеш и ридаеш със сълзи, извикай, окаяна, с въздишка: “Горко на мене, окаяната, кой ли ще ми даде език сладкодумен и подходящи думи, за да оплача достойно и да ридая за своето окаянство? Кой ще прати на главата ми вода и ще направи от очите ми извор на сълзи, за да ридая и да оплаквам бездната на моите безкрайни беди? Кого другиго сред хората да намеря за другар в бедата, за да заплаче заедно с мене от цялото си сърце през сълзи? Отблъснах скитника и странника. Но вие,

70

поля, планини и хълмове, чуйте моя глас и плач и ридание и плачете за мене, грешния и окаяния, и с милостиви сълзи и стонове ридайте за мене, който съгреших повече от всички човеци! Горски дървета и кедри ливански, просълзете се за мене, безумния и безразсъдния! Красиви и уханни цветя, с които създателят Бог накичи и украси Земята, с плач и ридание оплачете моята окаяна ненаситност! ”

Горко ми, защото се уподобих на първия човек Адам и трябваше да проумея риданието му и да си кажа: „Как някога имах слава и почит, а днес останах без слава и без почит, някога бях цар, а сега съм най-обикновен, как някога бях страшен за всеки, а днес ме подминават, без да ме забелязват, как някога бях любим и прочут, а днес съм ненавиждан и грешен и моите приятели не искат да ме видят и чуят! И не само ме гонят, но станах и за посмешище и подигравка на своите врагове и на всички хора – когато ме видят, те клатят глава и ме одумват. По цял ден моята срамота е пред очите ми, а позорът е покрил лицето ми. Наистина, станах за смях пред съседите си и за ужас на познатите си. Който ме види такъв, бяга от мене, а който ме ненавижда, надига глава. Така се развеселиха и се зарадваха от моята горест и сложиха на мен ръцете си, и тъй, смирен, ме нараниха. Аз още съм жив, а вече адът се приближава и се смесих със слизащите в пропастта. Страхът, от който се боях, ме срещна и ме споходиха мъчителни нощи. Въздишката за моя път житейски отлетя. Повиках Господа, но Той не ме чу, примолих се за милост на Всевишния, но Той не ми обърна внимание. Моите беззакония застанаха като медна стена между мене и Господа, безпомощно ме отделиха от Божията благодат. Смрадът от моите беззакония отвръща и отдалечава Господнето милосърдие, което не ме посети, нито благодатта на Светия Дух споходи моето окаянство. Очите ми изтекоха да се надявам на Бога ден и нощ и викам като син, престъпил бащината заповед, без да има кой да го чуе.”

Докога, Господи, ще ме държиш в безкрайно забвение? Докога няма да посещаваш моето окаянство? Докога ще отвръщаш Своето благо и непомнещо злото лице от мене, стария и сиротен скитник? Погледни ме, Господи, непотребния и недостоен Твой раб, чуй ме, смирения и странен, който е загубил всякаква надежда за своето спасение, освен в Твоето благоутробие. Ти знаеш, Господи, сърцеведче, Който изпитваш сърцата и утробите, че няма друг, който да ме утеши в сполетялата ме беда, освен Тебе единствен, Господи многомилостиви! Нямам нито баща, нито майка, нито брат, нито роднина, нито приятел – всички ме оставиха сам, неутешим в болка и скръб. затова се прекланям пред Твоето човеколюбие, Господи, помилвай мене, окаяния, спомни си за мене в щедростта си, Господи, и успокой гнева Си, Владико, отклони яростта Си от мене, смирения и грешния, забрави за някогашните ми беззакония. И нека скоро ме споходи щедростта Ти, Господи, за да не се подиграват враговете ми и да казват: “Къде е твоят Бог?”, а да бъдат посрамени от мене с Твоята помощ.

Ето така, окаяна душо, се моли милостиво от цяло сърце, с плач и ридания и с горчиви стенания към владетеля на всичко, нашия Бог. И отново се върни назад и кажи: „Уви мене, окаяния и ленивия и невнимателния, къде да се дяна, когато всички светии ще застанат отдясно на Владиката с венци и радост и ще споделят славата Господня. Само аз ще бъда осъден на пълен мрак и на негаснещия огън, приготвени от дявола и неговото воинство. Тежко ни, душо, тежко ни! И какво друго можеш да направиш, когато се обърнеш и видиш всичките светии и праведници в царството небесно, сподобени с голямата слава, а ти, окаяната, бъдеш отведена безмилостно във вечните мъки? Тогава през горчиви сълзи и като удряш своето лице, ще кажеш:

“Спаси се, владичице, приснодево Богородице, застъпнице и топла помощнице на християните! Спаси се, честни и животворящи кръсте, чрез който дойде животът на целия свят! Спасете се, небесни сили, ангели и архангели! Спаси се и ти, честни пророче, кръстителю Господен! Спасете се, апостоли, пророци и мъченици и всички

71

богоносни отци! Спаси се, рай красиви, в който единствено аз, окаяният, няма да бъда допуснат и по право съм осъден на геената. Праведен е Божият съд и наистина получих това, което си заслужих.”

Това и много друго ще кажеш и други безполезни думи, когато вече нищо не ще можеш да постигнеш.

Но преди онзи страшен час, душо, обърни се към Господа през сълзи с думите: “Господи мой, Господи, обърни ме към покаяние, добри пастирю, мене, загиналия преди онзи час и не ме оставяй да погина докрай, а ми дай време за покаяние и ме помилвай със своята милост, защото само ти си щедър и многомилостив. Слава на тебе!”

ДРУГО (ЕСЕ ВЪРХУ ДУШАТА)

Покай се, грешна моя душо! Докога ще се мърсиш по всякакъв начин – вътрешни и външни зли блага, с думите на този свят и със срамните дела. Изпълнена си с цялото зло, а си изпразнена от доброто.

Защо не помислиш, душо, о, осъдена душо, откъде си дошла, кой те е довел тук и накъде ще заминеш скоро? Какво ти е заповядано да вършиш и кой ти го е заповядал? Или каква награда ще получиш за своите дела, ако съхраниш повелята? А какво ще получиш, ако не извършиш волята на Този, Който ти е заповядал да свършиш това? Колко време – години, дни и нощи - са ти определени? В какво е твоето дело? Или в кой век ще отидеш, за да видиш своите дела и целия си живот от рождението, та до последното ти издихание? Защо не проумяваш това и всичко останало, което ти е отредено от самото начало и наистина ще се сбъдне! Докога ще спиш в дълбок сън и с тежкото бреме на греховете, които са вързали ръцете и нозете ти! Не искаш да се освободиш от веригите, а извръщаш очи от зарите на светото сияние.

Покриваш се със своите безбройни беззакония и мръсотии и се наслаждаваш в постелята на нечистите си дела. Защо се подчиняваш на измамата? Защо оставяш доброто, а вършиш зло? Защо погуби чистотата, а намери нечистота? Защо обръщаш гръб на своя творец, а тръгваш след дявола? Защо престъпваш Божиите заповеди, а следваш вражите съвети? Защо забравяш благодатта на жизнодавеца, а се стремиш към гибелта, подготвена от твоя враг? Защо погубваш висотата Божия и Неговия дар и по своя воля се насочваш към огнената бездна?

О, душо, душо! И пак ще кажа - о, душо! Опомни се за Бога и се покай за своите грехове – безбройни и нечисти, смрадни и срамни, и многообразни, злохитростни, тежки, телесни, мислени, нехристиянски, гнусни, омразни, осъдителни, прокълнати, бесовски, сатанински, смрадни, тленни, измамни, водещи към небитието и безполезни, огнеплодни и горчиви, врагосъветни и душегубни, телоскверни, умопомрачителни и верогубни, неприятелски и страстородни и противни на създанието, всички те безплодни!

Ненавиждай, душо, своето тяло! О, душо, душо, покай се, опомни се и се обърни, покай се, погрижи се, помоли се, потруди се, поскърби за себе си, плачи, пости и се откажи от лошите постъпки, навици и обичаи! Не стаявай своето беззаконие, което ще те отведе в ада!

Помисли, бедна душо, за цялото зло, с което си изпълнена! Колко много те търпи Всезнаещият и колко много те милува Всемогъщият, как не се наскърбява от твоите неправди Безгрешният! Как не виждаш човеколюбието на Този, в Чиито ръце са всички души! Как не трепваш, когато си в такава беда, когато приемаш благостта на своя незлобив и благ Бог? Как не се срамуваш и не изтръпваш, когато съгрешаваш, получила безбройни добрини?

72

О, душо помрачена и тъмна и загубена, чуй какво говорят и добре го запомни и приеми в сърцето си тези думи! Разбери, виж и запази завинаги в ума си това, което те очаква за неспазената Божия повеля за свят, честен и добър нрав и дела, за смисъла и думите, които ти не пожела да чуеш по своя воля, а се подчини на цялото голямо зло.

О, душо, докато търсиш, не се отчайвай и за да не издъхнеш без покаяние, поплачи и призови името на твоя Бог – милостив и премилостив, душелюбив и кротък, пресвят и триличен, всевиждащ и всеочистващ, спасяващ и избавящ, и обръщащ към добро, смиляващ се и оживяващ, невидим и немислим, необхватен и всеобхващащ, безначален - Отца вседържителя, родилия Сина си еднороден, безначален, единосъщен, в Когото е самият пресвети Дух, изхождащ от Бога и Отца и почиващ в Неговата мъдрост, единния и пребожествен Отец и Син и Свети Дух, творец и владика, Бог и цар, даващ всекиму всички добрини.

О, душо, Него моли и призовавай, Нему се кланяй и изповядвай, от Него се бой и страхувай, за Него се труди и Него възпявай вечно! Него прославяй и проповядвай винаги, Нему служи, Него споменавай! Него ти забрави и Неговата милост и безконечния живот. Той те създаде от небитието и ти заповяда да Му служиш без грях през целия си живот непрестанно. Той те зове в небесното царство при Своята светлина, невиждана и непрестанна и непреходна и ти дари велика слава и голям дар и вечен живот без грях. А ти, бедна и грешно душо, не си спомняш за великия, добрия и неизречимия, Който ти сочи твоите грехове. И какво ще стане с тебе, ако презреш това – нима няма да се отчае от тебе?

Но падни с плач пред своя Творец, за да ти даде опрощение на греховете! Нека бъде вечна славата Му!

В ПЪРВИЯ ДЕН НА МЕСЕЦ АПРИЛ ЖИВОТЪТ НА МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

Добре е да пазиш царската тайна, а славно е да разказваш за Божиите дела. Тъй рече ангелът на Тит след славното проглеждане на ослепените му очи. Пагубно и водещо към съблазън е да не запазиш царската тайна, но да премълчиш преславните дела на Бога – това ще донесе на душата ти беда. Затуй и аз се боя да премълча делата Божии. И нека си спомним за онзи роб, който бе получил един талант от своя господар, но вместо да добие някаква печалба, той го бе заровил в земята.

Тази свята повест, която научих, не искам да запазя по никакъв начин само за себе си. Нека никой не изпитва съмнение в нея, защото чух това, което пиша. Дори да гледам с недоверие или с удивление на това велико чудо, аз няма да излъжа за нещо свято. Ако пък някои, които четат тези редове, се изненадат на моя разказ и не искат да повярват, то нека Господнята милост бъде с тях. Те, размишлявайки за човешката немощ, ни карат и ние да се съмняваме в това, което се говори за хората. Но нека премина вече към същината на моята повест.

Най-дивно чудо се случи в нашето време. В един от палестинските манастири живееше един човек, украсен с житие и слово от най-ранна възраст, издигнал се високо в монашеските обичаи и дела. Името на този старец бе Зосима. И да не си мисли някой, че това е Зосима еретикът. Този Зосима беше правоверен, постеше и се подвизаваше по всички обичаи и спазваше всяко предание. Едно-единствено дело имаше – да възпява непрестанно с глас. От най-ранното си детство той бе даден в манастира и там изкара до петдесетата си година. И както си живееше в манастира, веднъж се замисли така: “Дали има някой монах на тази земя, който да ми покаже подвизание, което аз не съм вършил? Може ли да се намери друг в пустинята, по-добър от мене в делото?” В този момент се появи един човек и му рече: “Ех, Зосима, добри подвизи извърши, но никой

73

човек не е съвършен. И за да разбереш колко много начини за спасение има, напусни тази страна, както Авраам напусна дома на своя баща, и върви в манастира, който е при Йордан.”

И тъй, старецът напусна своя манастир и се запъти към посочената цел. Когато пристигна в манастира при Йордан, воден от Божията воля, почука на вратата и бе поканен от игумена. Като влезе, той по обичая се поклони на игумена, а игуменът го запита: “Откъде си, братко, и по каква причина идваш при нас, бедните?”

“Откъде дойдох – отвърна Зосима, – не ме питай, но заради ползата дойдох. Дочух, че вашето дело е голямо и достойно за похвала и може да отведе душата ми при Христа, нашия Бог.”

Игуменът отвърна: “Единствено Бог, братко, изцелява човешкия род. Нека Той те научи на Своята воля и те насочи да вършиш всичко полезно.”

Щом рече това на Зосима, игуменът се поклони и като каза молитва, завърши с “Амин”.

Зосима остана в този манастир. Тук видя старци, които сияеха с дела и слово, горящи духом и работещи на Господа с непрестанна песен. Стояха те по цяла нощ с ръце, вечно заети с нещо, и с псалми на уста. Не чуваше се тук ни празна дума, ни грижа някаква за земните неща. Един бе техният копнеж – да бъдат мъртви тялом. Храна им беше Божието слово, телата си поддържаха само с хляб и вода.

Видя това Зосима с изненада и започна да се подготвя за бъдещи подвизи. Така минаха много дни и наближи времето на светия пост.

Манастирските двери бяха затворени и никога не се отваряха, дори за някой, който бе дошъл от нужда. Пустинно бе туй място и непроходимо, а и незнайно бе за хората отвън. Такова беше манастирското правило, заради което и Бог доведе тук Зосима.

В първата неделя от поста презвитерът извършваше светата литургия и всички се причестяваха с пресвятото тяло и кръв на Христа, нашия Бог. След това хапваха малко и се събираха в църквата за молитва и поклони. Целуваха се един друг, после и игумена, взимаха си прошка, след което отваряха манастира и пееха в един глас:

“Господ е моето просвещение и моят спасител, от Когото се боя. Господ е моят защитник, от Когото се страхувам.” и т.н от този псалм, всички излизаха. Оставяха един или двама – не за да пазят манастира, защото в него нямаше нищо, което можеше да бъде задигнато от крадци, а за да не остава църквата без служба. Всеки си взимаше храна, каквато искаше или каквато можеше – един малко хляб, друг смокини, трети фурми, някой взимаше малко леща, наквасена с вода, друг пък нищо друго, освен тялото си и дрипите, що носеше на гърба си, а хранеше тялото, когато се налагаше, с растения и с трева от пустинята. И като преминаваха Йордан, се разделяха един от друг и никой не се интересуваше нито как пости другарят му, нито как се подвизава, а ако се видеха, всеки свиваше в различна посока. Така живееха в уединение, като възпяваха Бога безспир.

Щом изтечеше времето на поста, се завръщаха в манастира в неделята преди Възкресението на Христа, нашия Бог, която църквата празнува като Цветница. Завръщаха се, всеки оплоден от своето дело, отчитайки се само пред своята съвест и никой никого не питаше как се е трудил. Такъв беше редът в този манастир.

Тогава впрочем и Зосима премина Йордан според манастирския обичай. Беше си взел само малко храна за всеки случай и една дреха и тъй, вървейки през пустинята, той вършеше наложената му служба. Ядеше малко, само когато тялото му искаше, и спеше малко, направо на земята. След това ставаше рано и тръгваше по своя път. Поиска му се да навлезе по-навътре в пустинята, защото си помисли, че би могъл да открие някой

74

отец, който живее там и се моли, та да прибави и той с молитвите си нещо към неговия труд.

Като вървеше така 50 дни, той се спря за малко в шестия час и като се обърна на изток, си каза обичайната молитва. (Така се спираше на всеки час, за да почива, като пееше и се покланяше.) И докато пееше трисветото, забеляза от дясната си страна някаква сянка, сякаш от човешко тяло. Отначало се стресна, защото помисли, че е бясовско привидение, дори се разтрепери, но като се прекръсти с кръстния знак, страхът го напусна. Молитвата му беше към края си, така че той обърна очи на юг и видя наистина някакъв човек да ходи там. Изглеждаше гол, тялото му беше почерняло от слънчевия пек, а косите на главата му бяха бели като вълна и достигаха до врата му. Като го разгледа, Зосима се зарадва на това тъй славно видение и се затича към него.Радваше се силно, защото през всичките дни не беше срещал нито човек, нито птица, нито звяр, нито дори влечуго, а и искаше да разбере кой е и какво е това видение.

Когато то отдалече видя, че Зосима върви към него, хукна да бяга към вътрешността на пустинята. Зосима пък сякаш забрави възрастта си и умората от пътя и се затича бързо, като се опита да го стигне. Той гонеше, а то бягаше. Бързо тичаше Зосима, по-бързо от този, когото гонеше, и когато се приближи дотолкова, че можеше да се чуе гласът му, започна да вика през сълзи с такива думи: “Защо бягаш от мене, рабе на истинния Бог, заради Когото живееш в тази пустиня? Спри се и дай на мене, стареца, своята благословия и молитва! Заклевам те в Бога, Който никога никого не отблъсна! ”

Докато Зосима говореше това, стигнаха до едно дере, по което изглеждаше, че някога е текла река. Като достигна това място, бягащият бързо се спусна и после се изкачи на другия бряг. Зосима, който вече беше уморен и не можеше да продължи нататък, остана отсам потока и заплака. Тогава бягащият се провикна към него и му каза: “Отче Зосима, не мога да се обърна и да се покажа пред лицето ти. Жена съм аз и както виждаш, гола и моята телесна срамотия не е покрита. Но все пак, ако искаш на грешната жена молитвата си да даруваш, хвърли ми дрехата, която носиш, за да покрия женската си немощ и да се обърна към тебе, за да приема твоята молитва.”

Тогава Зосима се уплаши с тялото си, а умът му бе обзет от ужас. И щом дочу, че го зоват по име, разбра: “Тя не би ме звала по име, ако не беше прозорлива.” Втурна се бързо и като съблече старата и раздрана дреха, която носеше, й я хвърли и извърна лице от нея.

Онази се загърна, доколкото можеше, като закри двете места от тялото, които трябваше най-напред да се покрият, а и други части от тялото си. След това се обърна към Зосима и му каза:

– Защо ти е да видиш мене, грешната жена, отче Зосима? Какво толкова искаш да видиш или да научиш от мене, та не те домързя да ме гониш?

Той коленичи на земята и я помоли за обичайната благословия. Жената също коленичи и така стояха двамата на земята, молейки се един на друг за благословия. И нищо друго не можеше да се чуе от тях, освен: “Благослови!”

И като мина тъй дълго време, жената рече на Зосима:– Отче Зосима, ти трябва да кажеш молитвата, защото ти си почетен със

свещенически сан, от много години служиш пред олтара и много пъти си поднасял Богу светите дарове.

От тези думи Зосима настръхна и се изплаши. Той се разтрепери, изпоти се и застена, а гласът му се загуби, та й рече тихо и със свито гърло:

– О, духовна майко, ти си по-близо до Бога и с по-голяма чест си умъртвила мирското у себе си. Това показва и дарът, с който си сподобена – ти ме извика по име и

75

ме нарече презвитер, мене, когото никога преди не си виждала. Така че, благослови ти заради Господа и ти кажи молитвата за този, който търси твоето съвършенство.

Като се усмихна на прилежанието на стареца, тя каза:– Благословен да бъде Бог, който иска спасението на всички хора!Зосима пък рече: “Амин!”Когато двамата станаха от земята, жената попита стареца:– Защо си дошъл при мене, грешницата, човече? Защо поиска да видиш жена

гола, в която няма нито една добродетел? Но сигурно благодатта на Светия Дух те е довела, за да свършиш нещо за моето непотребно тяло. Кажи ми, как живеят сега християните, как са царете, как е светата ни църква?

– Заради вашите свети молитви – отвърна й Зосима, – Бог ни дари траен мир. Но приеми молбата на стареца и се помоли на Господа за целия свят и за мене, грешника, та да не бъде безплоден пътят, който извървях.

Тя му каза:– На тебе повече приляга, отче Зосима, да се помолиш за мен и за всички,

защото ти имаш свещенически сан и това е твоя работа.– Заръчано ни е да спазваме послушанието – й рече той.– Тогава ще изпълня заповедта – отвърна тя и като се обърна на изток, погледна

нагоре, вдигна ръцете си и започна да шепне. Думите й бяха неразбираеми и Зосима не схвана нищо от тази молитва. Той стоеше така в трепет, с поглед надолу, без да продума и се кълнеше в Бога: “Когато я разбрах, че е увлечена в молитвата, вдигнах погледа си от земята и я видях да стои във въздуха на един лакът от земята.”

Като видя това, Зосима бе обзет от страх и се хвърли на земята. Не посмя да каже нищо, а само повтаряше наум: “Господи, помилуй!”

Докато лежеше на земята, го измъчваше мисълта, че това е привидение, което го изкушава с молитвата, но жената се обърна и повдигна стареца с думите:

– Защо те смущават помислите ти, отче Зосима? Не съм привидение. Моля те, разбери, блажени човече, че съм грешна жена, оградена с кръщението, а не съм привидение. Земя и прах съм, само плът, която никога не е помислила нещо духовно.

И като каза това, тя се прекръсти с кръстния знак – челото, очите, устните и гърдите – и каза:

– Отче Зосима, нека Бог ни избави от лукавия и от неговите дела, защото той е силен в борбата срещу нас!

Като чу и видя това, старецът се хвърли на земята и я хвана за нозете, като говореше през сълзи:

– Заклевам те в Христа, нашия Бог, роден от Дева, заради Когото носиш тази голота, не крий от мене своето житие, а разкажи всичко, за да покажа на другите Божието величие. Кажи ми всичко заради Господа, но не за похвала, а за да видя аз, грешният и недостоен. Вярвам на Бога, за Когото живееш, че ме е довел в тази пустиня, за да ми покаже твоето дело. Защото не може нашата немощ да се пребори със съдбата, дадена от Бога. Ако нашият Бог Христос не искаше да се разбере за тебе и за твоя подвиг, не би те показал, а мене не би ме подкрепил в този дълъг път и щях да си остана в своята килия.

След като Зосима каза това и още много други неща, жената надигна глас и му рече:

– Срамувам се да ти разкажа, отче, заради срамните дела, но щом видя голо моето тяло, ще ти оголя и своите дела, за да разбереш с колко срам е изпълнена душата ми. И не за похвалата, както каза, не пожелах да ти разкажа живота си, а защото дяволът ме бе избрал за свой съсъд. Знай, че ако започна да ти разказвам живота си, ти ще избягаш от мене, както някой би побягнал от змия, и не ще стърпиш да чуеш с

76

ушите си за недостойните дела, които съм извършила. Но ще ти разкажа, без да скривам нищо. Първо, обаче ми обещай, че няма да престанеш да се молиш за мен, за да намеря милост в съдния ден.

И тъй като старецът заплака неудържимо, жената започна да разказва: – Аз, брате, съм родена в Египет и още бяха живи моите родители, а аз бях само

на 12 години, когато се отказах от тяхната любов и се отдадох на блудство без задръжка и без насита. Срамувам се и да помисля, камо ли пък да изрека това, но ще ти разкажа, за да разбереш невъздържаността на плътта ми. Седемнадесет и повече години изкарах, като отдавах без задръжка тялото си на всички хора, като дори не вземах пари за това. Кълна се в Божията истина, не взимах дори и често да ми предлагаха. По-сетне намислих как да накарам още повече да идват безплатно при мене и така да върша своето дело. И не мисли, че не взимах, защото бях богата. Напротив, живеех в нищета, често дори плетях коноп, но имах ненаситно и невъздържано желание. Постоянно се въргалях в нечистотията, но такъв ми беше животът – вечно да живея в телесно невъздържание.

Докато живеех така, видях веднъж през лятото много хора, ливанци и египтяни, които се бяха запътили към морето и попитах един от тях: “Къде отиват тези мъже?” Той ми отговори: “В Йерусалим за Въздвижението на честния кръст.” Попитах го дали ще вземат и мене, ако тръгна с тях. Той ми отвърна, че ако имам пари и храна за из път, то никой няма да ми попречи.

Казах му: “Наистина, братче, пари и храна нямам, но ще вляза в кораба с тях, а ако ми искат пари и не ме вземат, то имам тяло и ще им го предложа вместо такса.” Реших да отида, отче, най-вече за да намеря още желаещи моето тяло. Казах ти, отче Зосима, не ме карай да разказвам за моя срам. Бог знае колко се страхувам да не те оскверня.

Зосима, който мокреше със сълзите си земята, й каза:– Говори, за Бога, майко моя, говори! И не прекратявай полезния си разказ.Тя се замисли, но продължи нататък: – Той бе млад човек и като чу срамните ми думи, си отиде развеселен. Аз

хвърлих вретеното, което рядко носех, и се запътих към морето, накъдето вървяха и другите младежи. Там видях десетина и повече мъже, млади, напети и нахакани и моята похотливост бе доволна. Младежите и останалите бяха влезли в кораба и аз, както бях свикнала, скочих безсрамно сред тях и им казах: “Вземете и мене нататък и ще направя така, че да ви се харесам.” И още много неща казах и ги разсмях. Те, като видяха моето откровено безсрамие, ме взеха на кораба и така потеглихме, както ти разказвам, отче. Кой език може да изкаже и кое ухо да възприеме това, което се случи по пътя в кораба. Дори и те да не искаха, аз ги карах да прелюбодействат по най-безсрамен начин, който дори не може да се опише и на който аз ги учех с моето окаяно тяло. Повярвай, чудя се как морето изтърпя моето блудство, как земята не разтвори своята паст и не ме хвърли в ада, заради прелъстяването на толкова души. Но си мисля, че Бог искаше моето покаяние, защото той не иска смъртта на грешниците, а търпи дълго, за да дочака тяхното покаяние.

И така, докато вършехме такива неща, ние пристигнахме в Йерусалим. Аз и по време на празника се занимавах със същото дело, като добавях и по-лошо. Не ми стигаха младежите по пътя през морето, а и още много други оскверних, примамвах и тукашните пришълците. Когато настъпи светия празник на Въздвижението на честния кръст, аз, както по-рано, обикалях и ловях душите. И още беше много рано, когато видях, че всички са се запътили към църквата. Аз също тръгнах с тълпата, вървях с тях и влязох в църковния притвор, когато дойде време за светото Въздвижение, си казах: “Ако ме изхвърлят, ще се опитам да вляза с тълпата.” Исках да стигна до църковните

77

двери, където лежеше животворното дърво. И, окаяната аз, се приближих със срам и скръб, но когато престъпих прага на дверите, всички други влязоха безпрепятствено, а на мене някаква сила Божия ми попречи и не ми позволи да вляза. Отново опитах да се вмъкна, отдалечех се от дверите, и застанах сама на двора. Мислех, че това е поради женската ми слабост и се смесих с друга група, та тласкана от тях, да мога да вляза, но и това беше напразно. Отново, щом бедният ми крак докосна прага, църквата прие всички и не попречи никому, а само мене не ме приемаше. Сякаш бяха строени много войници, за да ми запречат входа, така някаква Божия сила ми пречеше. И пак се намерих в притвора. Опитах така три или четири пъти, но колкото и да опитвах, не можех да се вмъкна и, отблъсквана така, тялото ми се умори от напрежение. Отидох и застанах в ъгъла на църковния притвор и едва тогава разбрах, че ми е забранено да видя животворящото дърво. Нещо се докосна до очите на сърцето ми и ми показа, че заради моите скверни дела ми е забранено да вляза.

Аз започнах да плача и ридая и да се бия в гърдите, като въздишах от дълбините на сърцето си. И както плачех на мястото, където седях, погледнах и видях да виси пред мен икона на Светата Богородица. Не можех да сваля очи от нея и й казах: “Владичице Дево, родила в плът нашия Бог. Зная, че не е нито добре, нито угодно да гледам аз, скверната блудница, честната икона на пречистата Приснодева, която има чиста душа и неосквернено тяло. Справедливо е да ненавиждаш мене, блудницата, заради своята чистота и да съм ти противна. Но понеже чух, че заради това Богът, Когото роди, получи човешки образ и призовава грешниците към покаяние, помогни и на мене, сиротата, на която няма кой да помогне. Нека бъда допусната в църквата, за да видя кръста, на който в плът бе разпнат Богът, Когото роди и Който даде кръвта Си за моето избавление. Повели да се разтворят и за мен вратите, владичице, за да се поклоня на светия кръст. А ти ми стани поръчителка пред родения от тебе, че повече няма да осквернявам плътта си – не само с плътска мръсотия, но щом съзра дървото на светия кръст, веднага ще се отрека от света и от мирските неща и ще отида там, където ми посочиш като моя поръчителка.”

Като казах това, ми се стори, че бях чута, и вярата ми се разпали. И уповавайки се на Богородица Дева Мария, се надигнах от мястото, където се молех, и тръгнах да се смеся с влизащите. Вече никой и нищо не ме спираше, никой не ми пречеше да вляза в църквата. Тогава ме обхвана трепет и ужас, поглеждах нагоре и се тресях. След това стигнах долу до затворената врата и влязох без срам в святото място. Можах да видя животворния кръст и Божиите тайни и разбрах, че Той е готов да приеме покаялите се. Хвърлих се тогава на земята и целунах светата врата. След това изтичах бързо навън, защото исках да отида при моята поръчителка. Стигнах до мястото, където бях дала обета и като паднах на колене пред светата Богородица Дева, започнах да говоря с такива думи: “О, владичице, обичаща да прави добро, покажи ми своето човеколюбие! Ти не ме презря и се помоли за мене, недостойната, и аз, блудницата, видях наистина неизречимата слава на Бога, който приема чрез тебе покаянието на грешните. Какво още мога да помисля или да кажа аз, грешната. Какво още мога да помисля или да кажа аз, грешната. Време е вече, владичице, да извърша обета, който дадох. Посочи ми сега накъде да тръгна! Бъди ми вече учител в спасението и ме поведи по пътя на покаянието! ”

Щом изрекох това и още много думи, дочух далечен глас да вика: “Като преминеш Йордан, ще намериш сигурен покой.” Тогава разбрах, че този глас е за мене и в плача си извиках и се обърнах към Богородица: “Господарко Владичице, не ме изоставяй!” След това излязох от църковния притвор и тръгнах бързо.

Един човек ме видя да излизам и каза:– Богородица ми даде тези медни пари. Вземи ги ти, майко!

78

Аз ги взех и си купих с тях три хляба. Попитах продавача за пътя към Йордан и като научих коя врата води натам, излязох през нея.

Вървях така и плачейки, разпитвах за пътя. Денят беше вече към края си и някъде по залез слънце стигнах до църквата на Йоан Кръстител, която се намира близо до Йордан. Тук измих лицето и ръцете си със светата вода и се причестих с пречистите и животворящи тайни в църквата на Предтечата. Изядох и половината от единия хляб и като се напих с вода от Йордан, заспах на земята. На заранта видях наблизо една малка лодка и с нея преминах от другата страна. И отново се помолих на моята наставница да ме насочи, накъдето й е угодно. Така стигнах до тази пустиня. Оттогава се заселих тук и се усамотих, като бягах от всички и очаквах моят Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите житейски.

– Колко години станаха, откакто се засели в тази пустиня, госпожо? – попита Зосима, като се обърна към нея.

– Мисля, че станаха 27 години, откакто избягах от Светия град. – И откъде намираш храна, госпожо моя? – я запита Зосима.Жената рече: – Двата хляба и половината от третия пренесох, когато преминах Йордан. Те

малко по малко изсъхнаха и се втвърдиха. Хапвах по малко от тях и тъй изкарах много години.

– А как изкара без болест толкова години – рече Зосима – и не те ли измъчваха блудните помисли след внезапната ти промяна?

Жената отвърна:– Ех, защо ме питаш, отче Зосима! Още треперя от това, което искаш да ти

разкажа. Ако само ти изредя всичките терзания, които изтърпях, и лютите помисли, които ме измъчваха, то боя се, че отново ще се оскверня.

– Моля те, госпожо моя, не скривай нищо, а ми разкажи всичко! – каза й Зосима. – Щом веднъж си започнала, изкарай докрай.

Тогава тя каза:– Повярвай ми, отче, изкарах 16 години в тази пустош, като се борех с люти

зверове – моите помисли. Когато ядях храната, която имах, ми се искаше месото и рибата, които ядях в Египет. Искаше ми се и виното, което обичах – когато бях в света, аз пиех много вино – а тук не можех да вкуся дори вода. И изнемогвах много и желанието ми се усилваше, но търпях, като страдах. Спохождаха ме и похотливи желания, трудно надвивах и желанието си да пея, защото в бедата ми идваха наум бесовските песни, които някога бях научила. Тогава плачех и като биех гърдите си с вяра, си спомнях за обета, който бях дала, когато влязох в пустинята. Мислено заставах пред иконата на Богородица, владичицата, пред която бях дала обета си, и плачех пред нея , като я молех да прогони помислите ми.

И както се терзаеше окаяната ми душа, плачех и се биех в гърдите, видях светлина, която ме озаряваше отвсякъде и пълна тишина замени /душевната ми/ буря. Как да ти разкажа помислите, които ме тласкаха към похот. Огънят в окаяното ми сърце се разгаряше, разпалваше ме цялата и изостряше желанието ми. Когато настъпеше такъв момент, аз се хвърлях на земята и проливах много сълзи. Мислех си, че самата ми поръчителка стои и ме изпитва, защото съм престъпила обета и ме наказва за простъпката ми. И не се надигнах от земята, ни нощем ни денем, докато сладката светлина не ме осияваше и не прогонваше пакостните помисли. Непрестанно гледах с очите на моята съвест към моята поръчителка, като я молех за помощ, а приемах бедата. И тъй, тя ми стана помощница и спътница в покаянието. Така прекарах 16 години, през които ме сполетяха хиляди беди. От тогава, та до ден днешен, тази помощница е винаги с мене.

79

– А нямаше ли нужда от храна или от дреха? – попита я Зосима.Тя отвърна:– Онези хлябове, за които ти говорих, свършиха за 16 години и оттогава

започнах да се храня с растения или каквото намеря в пустинята. Дрехата, която носех, когато преминах Йордан, се разкъса и разпадна. И големи беди изстрадах от студа и жегата – изгарях от слънцето, а се вкочанявах от студ и както се тресях, често падах в безсъзнание неподвижна на земята. Често се борех с най-различни изкушения, беди и мисли. Но оттогава до днес Божията сила запази по всякакъв начин грешната ми душа и унилото ми тяло. Като си помисля самата от какво зло ме избави Господ и сякаш се насищам с надеждата за своето спасение. Аз се хранех и обличах с Божиите думи, които съдържат всичко: “Не за единия хляб живее човек” и “Защото не си смениха покрива, се облякоха с камъни”, или “Кой ще съблече от тях греховните дрехи.”

Като чу това Зосима и като си спомни, че тези думи са от Писанието – от Мойсей, от Яков и от псалмите, й каза:

– Нима си учила, госпожо моя, псалмите или другите книги?– Повярвай ми, човече, рече тя, като чу това и се наскърби. Откакто преминах

Йордан, освен тебе друг човек или друго живо същество не съм срещала до днес, нито пък някога съм се учила на книга, дори не съм слушала някой да пее или да чете. Словото Божие живее и то учи човека на разум. Тук е краят на моя разказ. Но както ти рекох в началото, а сега те заклевам във въплъщението на Божието слово – моли се за мене, блудницата, заради Господа!

Като каза това и като приключи разказа, старецът поиска да й се поклони и през сълзи извика:

– Благословен да бъде Бог, Който извършва велики и чудни, славни и изключителни дела, които нямат край! Благословен да бъде Бог, Който показа как дарява боящите се от Него! Наистина, не изоставяш боящите се от Тебе, Господи!

Тя хвана стареца и не го остави да й се поклони, а му рече:– Заклевам те в нашия спасител Христос, човече, не разказвай никому за това,

което чу, докато Бог не ме вземе от Земята. Сега си върви с мир и ще ме видиш пак идната година. Направи сега, каквото ти заповядвам. По време на поста през следващата година не преминавай Йордан, както имате обичай в манастира.

Зосима се удиви, като чу, че знае и манастирския ред и нищо друго не можеше да каже, освен: ”Слава на Бога, който дава толкова много на обичащите го!”

Тя му каза: – Почакай, както ти рекох, отче, в манастира и не излизай оттам. В светата вечер

на тайната вечеря сложи в един съд от животворното тяло на Христа, нашия Бог, и ми го донеси. Изчакай ме на едно място до Йордан, което е близо до селището, а аз, като дойда, ще се причестя със светите дарове. Откакто се причестих в църквата на Предтечата, оттогава не съм приемала светите дарове. Сега обаче искам да се причестя и затова те моля, не забравяй молбата ми и ми донеси Божиите и животворящи тайни в часа, в който Господ направи своите ученици съпричастници на Божията вечеря. Кажи на игумена на Йоановия манастир, в който живееш, да внимава за себе си и за своето стадо, защото само делата, които вършим тук, трябва да бъдат изправни. Но не му казвай това сега, а когато ти заповяда Господ.

И като каза на стареца: “Моли се за мене”, пое към вътрешността на пустинята.Зосима падна на колене и целуна мястото, където стояха нозете й, и като

прослави Бога, тръгна обратно, като по пътя хвалеше и благославяше Христа, нашия Бог.

След като премина пустинята, Зосима се прибра в манастира. В същия ден се завърнаха и другите монаси.

80

Засима мълча през цялата година и не пожела да разкаже на никого за това, което видя. Когато оставаше сам, се молеше на Бога да му покаже отново желаното лице. Той скърбеше и му ставаше тежко, когато се замислеше колко дълга е годината и му се искаше тя да измине като един ден.

Когато настъпи първата неделя от светия пост, след обичайната молитва другите напуснаха, като пееха, а Зосима бе обзет от треска и остана в манастира.

Тогава Зосима се сети, че преподобната му беше предсказала, че няма да може да излезе навън. Като оздравя след няколко дни, той осната в манастира.

Когато настъпи вечерта на тайната вечеря, Зосима направи това, което го беше помолила жената: постави в малка чаша от пречестното тяло и от кръвта на Христа, нашия Бог, в една чиния й сложи малко сушени смокини и фурми и малко квасена леща. След това се вдигна късно през нощта и седна на брега на Йордан да чака преподобната. Тя се бавеше, но Зосима не задряма, а внимателно се взираше в пустинята, за да види тази, която желаеше. Докато седеше, старецът си говореше: “Дали заради моето недостойнство ще й бъде запретено да дойде? Дали пък е идвала и като не ме е намерила, се е върнала?”

И като си каза това, той въздъхна, просълзи се и отправи поглед към небето и се помоли на Бога така: “Господи, не ме лишавай от възможността отново да я видя, за да не се върна обратно празен, носещ бремето на своите грехове.”

Като се помоли тъй, му хрумна друга мисъл: “Какво ли ще стане, ако дойде? Та тук няма лодка и тя няма как да премине реката и да дойде при мене, недостойния. О, горко на мене, недостойния! О, горко ми, кой ме лиши от това благо?”

И докато го занимаваха такива мисли, преподобната жена пристигна и се спря от другата страна на реката. Зосима се изправи радостен и весел и прослави Бога, но тогава се сети, че тя не може да прекоси Йордан. Тогава видя, че тя прекръсти с кръстния знак Йордан и в тази осветена от луната нощ тя тръгна и премина по водата. Той понечи да й се поклони, но тя го спря, като извика, докато ходеше още по водата:

– Какво правиш, отче! Ти си свещеник и носиш Божиите тайни!Той я послуша. Когато тя слезе от водата, каза на стареца:– Благослови, отче, благослови!Зосима се обърна към нея с трепет, обхванат от ужас пред славното видение:– Наистина, без лъжа е Богът, Който заповяда да му се уподобяваме, доколкото

можем, като се очистваме сами. Слава на Тебе, Господи Боже наш, за това, че ми показа тази Твоя рабиня. Колко далече съм от съвършенството във вярата!

Това си казваше на ум, а жената го помоли да каже Символа на вярата и да започне с “Отче наш, който си на небето”. Когато молитвата свърши, тя прие причастието по обичая, поблагодари на духовния старец и след като се причести, издигна ръце към небето, простена, просълзи се и извика така:

– Сега, владико, прощаваш на своята рабиня, както каза – с мир, защото моите очи видяха твоето спасение.

След това се обърна към стареца:– Отче, прости ми, но ще те помоля да изпълниш още едно мое желание. Сега

иди в манастира и нека Божият мир бъде с тебе. А следващата година ела отново до онзи поток, където се запознахме. Ела, заради Господа Бога, и пак ще ме видиш, защото така иска Господ.

– Не може ли да тръгна след теб и да гледам постоянно твоето честно лице? – рече Зосима. – Поне веднъж послушай стареца, за Бога, и хапни малко от храната, която ти нося.

Като каза това, той й показа чинията с храна , която беше донесъл. Тя докосна храната с краището на пръстите си, взе три зърна и ги поднесе към устата си.

81

– Достатъчно ми е – каза – благодатта на Светия Дух, за да запази душата ми без порицание.

След това отново се обърна към стареца и рече:– Моли се за мен пред Бога, моли се и си спомняй непрекъснато за моето

окаянство и как коленича пред нозете на преподобната, за да се моля за църквата и за царя и да прося благословия за света.

Зосима я остави да си тръгне, като стенеше и плачеше, но не посмя да я задържи по-дълго и да не й се подчини. Тя отново прекръсти Йордан, качи се върху водата и премина както по-рано.

Старецът, обхванат от радост и от силен страх, си тръгна обратно, като се укоряваше, че дори не е попитал за името на преподобната. Надяваше се обаче да го научи следващата година.

Годината измина и старецът отново тръгна към пустинята. Направи всичко по реда си и се запъти към онова преславно видение. Докато вървеше през пустинята, намери някой знаци, които показваха,че ще открие това, което търси. Той се озърташе надясно и наляво и с погледа си бързо и ловко обхващаше всичко – като опитен ловец, който се надяваше на сладка плячка. Но като не видя никъде тази, която търсеше, започна да се облива със сълзи и като обърна очи нагоре, се помоли така: “Покажи ми, Господи, твоето богатство, което не може да бъде откраднато, което ми показа в тази пустиня, а после го скри! Покажи ми, моля те, ангела в тяло, за когото светът не е достоен.”

Молейки се така, старецът достигна мястото, което изглеждаше като поток, и когато застана на края му, видя на източната страна да лежи преподобната – мъртва. Ръцете си беше положила, както трябва, и беше легнала с лице на изток.

Старецът отиде веднага при нея и започна да облива нозете й със сълзи, като не смееше да се докосне до нито една част от тялото й. Като поплака дълго и изрече псалм, подходящ за това време и за такова дело, той каза надгробната молитва и си рече: “Няма ли да бъде богоугодно да погреба тялото на преподобната в земята. Не е добре тялото й да остане така.” И като каза това, видя при главата й следните думи, изписани на земята: “Отче Зосима, погреби на това място тялото на бедната Мария. Отдай пръстта на пръстта. Моли се за мен пред Бога, умрялата през месец “фоарсут” по египетски, по римски април, в нощта на мъките на Спасителя след причестяването с Божията тайна вечеря.”

Като прочете този надпис, старецът отначало се замисли кой би могъл да го напише, защото тя му беше казала, че е неграмотна. Обаче се зарадва, защото узна името на преподобната. Разбра, че след като се бе причестила със светите тайни при Йордан, за един час е изминала толкова дълъг път и след това е предала Богу дух.

Като славеше Бога и обливаше със сълзи тялото, той каза: “Време е вече, Зосима, да свършиш заповяданото. Но как можеш, окаяни, да копаеш, когато нямаш нищо в ръцете си.” Каза това и видя, че наблизо лежеше някакъв захвърлен прът и като го взе, започна да копае. Земята беше суха и не се поддаваше лесно на труда на стареца. Като разбра, че нищо няма да излезе, той въздъхна дълбоко и се надигна. Тогава забеляза един огромен лъв, който беше застанал пред тялото на преподобната и ближеше краката й. Щом го видя, Зосима се разтрепери от страх пред звяра и си спомни какво му беше казала преподобната: че никога не била виждала тук зверове, но вярвала, че ако бъдат прекръстени с кръстния знак, тялото щяло да остане невредимо.

Лъвът започна така да се радва на стареца, че за малко да го разцелува по лицето. Зосима рече на лъва:

82

– О, звяр, понеже великата заповяда тялото й да бъде погребано, а аз съм стар и не мога да копая, защото нямам мотика, а и домът ми е далече4…, за да се върна и да взема, покопай с нокти, за да предадем тялото на преподобната на земята.

Веднага след тези думи на стареца лъвът изкопа с лапите си такъв ров, че беше достатъчен да се погребе тялото.

И отново старецът изми със сълзите си тялото на преподобната и, като се помоли дълго, й каза: „Моли се повече за всички ни, преподобна!” И пред очите на лъва покри тялото с пръст, а преподобната беше гола, както и по-преди, и върху себе си нямаше нищо друго, освен окъсаната дреха, която й бе подхвърлил старецът.

После старецът и лъвът си тръгнаха – лъвът пое към пустинята, кротък като агне, а Зосима се завърна, като благославяше и възхваляваше нашия Бог. И като стигна в манастира, разказа на всички монаси, без да скрива нищо, за това, което видя и чу. Монасите се зачудиха, като чуха за Божието величие, и със страх и любов отслужиха помен за преподобната. Йоан, игуменът, откри нещо в манастира, което имаше нужда от подобрение, както бе казала преподобната. В този манастир умря по-късно Зосима, малко преди да навърши 100 години.

Монасите от това място останаха без запис на тази история, който да я разказва за полза на слушащите. Аз, както я чух да я разказват, тъй я записах и я предадох, без да зная дали някои други са написали житие на преподобната, при това с по-голямо умение от мене. Но какво пък, още нищо подобно не е достигнало до мене. Бог, който върши велики чудеса и дава големи дарове на тези, които търсят опора в него, да даде награда на тези, които четат и които слушат, и, както е заповядал да се запише тази повест, така и да ги сподоби поне с част от наградата за подвига на блажената Мария, за която е тази повест, заедно с всички угодили му от едно време чрез видение и дела. Да въздадем и ние слава на Бога и на Царя на вечността, та и нас да сподоби милостта да се намерим в съдния ден до Христа Иисуса, нашия Господ, комуто въздаваме слава за вечни векове. Амин!

ВИДЕНИЕ

Един слон излезе и падна.Дойде един голям слон да го вдигне, и не можа.Дойдоха 4 слона да го вдигнат, и не можаха.Дойдоха 12 слона да го вдигнат, и не можаха.Всички тръбяха в един глас.Дойде едно малко слонче. И го вдигна.Кой е слонът, който падна? – питам.Адам – казвам.Кой беше големият слон, който дойде да го вдигне? – питам.Мойсей – казвам.Кои бяха четирите слона? – питам.Четиримата евангелисти. – казвам.А кои бяха 12 слона?Дванайсетте апостоли.А кое беше малкото слонче, което го вдигна?– Исус вдигна Адам.

4 Тук завършва Тиквешкият сборник. Краят на Житието на св.Мария Египетска е преведен според текста в Митрополит Макарий, Великия минеи четии, апрель, І, дни 1-8, стб. 32-33, Москва, 1910.

83

СТАРОЗАВЕТНИТЕ СЮЖЕТИ В ТИКВЕШКИЯ СБОРНИК

Тиквешкият сборник (№ 677 от НБКМ) е ръкопис с книжовно-народен характер, създаден по всяка вероятност в края на ХV или началото на ХVІ в. в югозападната част на българската езикова територия. Правописът в Тиквешкия сборник е ресавски (едноеров, безюсов) по тип. В паметника са отразени и определени сръбски, словенски и руски езикови черти, които дават основание на някои изследователи да свържат произхода му с Атонската книжовна традиция от края на ХІV в.5

Запазената част от писмения паметник е публикувана от Начо Начов в три последователни тома (VІІІ, ІХ и Х) на Сборник с народни умотворения6. При обнародването Начов дава кратки сведения за историята на ръкописа; прави анализ на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално равнище.7

За сборника споменава и Н. Сперански в своята работа “Заметки о рукописях белградских и Софийской библиотек”8. Според него Тиквешкият сборник е сходен с ръкопис № 104 от НБ в Белград (днес този сборник е изгубен). Сходството се изразява в две направления: от една страна, в двата сборника е налице почти еднаква подредба на статиите; от друга страна, в двата ръкописа се забелязва близка литературна редакция. Авторът предполага, че Тиквешкия сборник и ръкопис № 104 от НББ са имали общ протограф.

Вътрешноезиков превод на т. нар. македонски книжовен език прави Б. Конески9

през 1987 г. В предговора авторът дава коментар относно произхода на паметника и някои негови езикови и текстологични особености.

Словата за злите жени в средновековни сборници със смесено съдържание (в това число и Тиквешкия ръкопис) са разгледани в статия на А. Милтенова10.

В отделно проучване11 на словообразувателен анализ са подложени имената за лица в писмения паметник. Изследвани са названия от словообразувателните категории Nomina agentis, Nomina actionis, Nomina attributiva, Имена за носители на субстанциално отношение и Nomina mota.

Предмет на изследване в тази работа са словата в Тиквешкия сборник (ТСб), които са основани на старозаветни библейски сюжети. В разглеждания ръкопис това са цикълът от разкази за Аврам (Сара, Исак и Измаил), словата за Самсон, Йосиф, Давид и Илия. Някои от тях са обединени в Тиквешкия сборник заедно с други сказания под общата тема „Как пет жени погубиха целия свят”. Към цикъла се отнасят словата за Самсон и Илия.

Целта е тези сюжети да се сравнят с каноничните текстове от Стария завет, като на преден план се изведат основните различия между тях. Ще се потърсят и възможните причини за тези отклонения във времето, когато възникват тези вариации на библейските разкази и техните редакции, засвидетелствани в текста на Тиквешкия сборник.

Сравнението на текстовете ще се прави последователно в таблица с две колони, като ще се представят само тези факти от живота на героите в Тиквешкия сборник, при

5 Конески, Б. Тиквешки зборник (превод и предговор). Скопjе, 1987, с. 7.6 Начов, Н. Тиквешки р©кописъ. – В: СбНУНК, Т. VІІІ, 1892, с. 389–418; Т. ІХ, 1893, с. 85–160; Т. Х, 1894, с. 69–

160.7 Цит. съч., Т. ІХ, с. 114–148.8 В: Известия Историко-филологического института княза Безбородко в Нежине, Т. ХVІ, Москва, 1898, с. 42–73.9 Конески, Б. Цит. съч.10 Милтенова, А. Цикъл разкази за злите жени в сборниците със смесено съдържание през Средновековието. – В:

Старобългарска литература, кн. 28/29, 1994.11 Перчеклийски, Л. Имената на лица в Тиквешкия сборник от кр. ХV в. (С оглед на словообразуването) – В:

Юбилеен сборник на Филологическия факултет (В чест на 75-годишнината на проф. д-р Иван Кочев), Благоевград, 2011.

84

които има някакви съществени или несъществени отклонения от библейския текст. Тъй като в основни линии по-важните моменти от живота на библейските патриарси и пророци са запазени, на приликите няма да се обръща специално внимание. Анализът следва хронологията в Библията, а не подредбата на разказите в Тиквешкия сборник.

* * *Общо взето, апокрифната старобългарска литература е много добре изследвана

както в литературен, така и в езиковедски план. Обобщаващи и по-конкретни изследвания по този въпрос правят И. Я. Порфириев12, П. А. Лавров13, А. И. Яцимирский14, Ив. Марковски15, Н. Лавровский16, А. Наумов17, Д. Петканова-Тотева18, А. Милтенова19 и др.

Старозаветните апокрифи водят началото си от земите в Близкия изток (Палестина, Сирия) и Египет. Разцветът им е в периода от ІІ в. пр. Хр. до ІІ в. сл. Хр. Авторите на апокрифите не са известни. Произведенията са анонимни или пък са с псевдоавторство.20

По тематика разглежданите в статията творби се отнасят към апокрифната художествена проза, и по-точно към произведенията, които са основани на библейски старозаветни разкази. Каноничните сюжети са допълнени, съкратени или променени в съдържателен план, като в тях се наблюдава “свободно тълкуване и художествено разгръщане” на премълчаното или на леко загатнатото, вмъкнати са и отделни епизоди, които допълват преживяванията на героите. В жанрово отношение словата за Аврам (Сара, Измаил и Исак), Йосиф, Самсон, Давид и Илия принадлежат към кратките повести и разкази, за които е характерна действеността.21

Апокрифните сюжети се състоят от относително самостоятелни епизоди, които по принцип са свързани с някакви важни моменти от живота на библейските герои. Тази особеност позволява на отделните кратки разкази да съществуват самостоятелно, да се присъединяват към други сюжети или пък да се обединяват в единен цикъл.22 Така подредени, сказанията се срещат в редица запазени до днес сборници със смесено съдържание от времето ХІІІ – ХV в.

Въпреки че са основани на библейската история, която представя цялостно и хронологически последователно живота на своите герои, в повествователните апокрифи “между отделните епизоди няма причинна връзка. Те се свързват помежду си с името на един герой или с една условна хронология”23.

Смята се, че съществуват два етапа в историята на апокрифите. Първият етап включва “формиране на циклите въз основа на вече преведени текстове или при

12 Порфирьев, И. Я. Апокрифические сказания о ветхозаветных лицах и событиях. Казань, 1872, 309 с.13 Лавров, П. А. Апокрифические тексты. – СОРЯС, 67, 1901, 3, 1899, 162 с.14 Яцимирский, А. И. К истории апокрифов и легенд в южнославянской письменности. – ИОРЯС, 14, 1909, 2, с.

267–322; 3, с. 103–159; 15, 1910, 1, с. 1–62.15 Марковски, Ив. Вехтозаветни апокрифи и псевдоепиграфи. – ГСУбф, 25, 2, 1937–1938, с. 1–160.16 Лавровский, Н. Обозрение ветхозаветных апокрифов. – Духовний вестник, Харьков, 1964, 9 сентябрь–декабрь,

с. 312–339.17 Наумов, А. Апокрифите в системата на старите славянски литератури. – Palaeobulgarica, 1980, 2, с. 71–74.18 Петканова-Тотева, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978, 244 с.; Апокрифи. – В: Кирилометодиевска

енциклопедия, Т. І, А–З, С., БАН, 1985, с. 85–93; Апокрифна литература. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 2003, с. 45–48.

19 Милтенова, А. “Низовата” книжнина през ХІІІ век: сборници, произведения и цикли в българската и сръбската традиция. – В: Зборник радова Византолошког института, ХLVІ, 2009, с. 365–379; Милтенова, А., Фл. Бадаланова. Апокрифният цикъл за Аврам във фолклора и средновековните балкански литератури. – Етнографски проблеми на народната духовна култура (Сб. статии). Т. “, С., 1996, с. 203–250.

20 Петканова-Тотева. Апокрифи..., с. 86.21 Пак там.22 Милтенова, А. Апокрифи за Аврам. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, В. Търново,

2003, с. 41.23 Петканова, Тотева, Д. Апокрифна литература..., с. 46.

85

използване на гръцки състави”. Към вторият етап се отнася “разпадане(то) на първоначалния цикъл и включване(то) на части от него в новоформиращи се цикли”24.

По-голямата част от разпространяваната във Византия апокрифна литература намира прием и в България. Навлизането на тези разкази в популярната литература на Първата българска държава съвпада с възприемането на славянската писменост (вт. пол. ІХ в.)25, но не е изключено поради своя народно-християнски характер тези слова да са били известни на населението в някаква устна форма и няколко десетилетия преди това.

Като цяло неофициалната литература се е разпространявала най-вече от низшето духовенство (монаси, свещеници и др.) с поучително-познавателни цели. Поради това, че е забранявана от официалната литература, разказите с апокрифно съдържание са влизали в състава на сборници със смесено съдържание за извънбогослужебна употреба.26

От Х до ХІV в. в България продължават да се създават нови творби, които обогатяват низовата книжнина. Наред с това преведените от гръцки произведения претърпяват нови редакции.27 На подобни редакции са подложени и някои от разглежданите в тази статия слова.

Цикълът от разкази за Аврам

Към цикъла за Аврам и неговото потомство обикновено се отнасят следните преводни разкази: Слово за Аврам и Сара, Как Сара учеше своя мъж Аврам, Слово за Мелхиседек, Слово за Исак, Слово за Измаил, Слово за Аврам и Светата Троица старозаветна, Откровение Аврамово (липсва в Тиквешкия сборник) и Слово за смъртта на Аврам. В тези относително самостоятелни разкази са отразени по-важните моменти от живота на старозаветния патриарх.

Според А. Милтенова28 цикълът е представен в низовата книжнина в две редакции: в първата е отразен първоначалният превод на словата през Х–ХІ в., а във втората е отразена преработката на разказите в България през ХІІ–ХІІІ в. Характерно за тази втора редакция на цикъла е отделянето на разказа за Сара от Слово за Аврам и Сара, прибавено е сказанието за Измаил, а разказът за Мелхиседек е добавен към словото Как Сара учеше своя мъж Аврам.29 Именно тази редакция е намерила място в Тиквешкия сборник.

Общо взето повечето от сказанията в този цикъл са основани на библейския сюжет за живота на Авраам и неговото семейство. На сравнителен анализ по-долу ще бъдат подложени всички гореизброени произведения с изключение на Откровението на Аврам, което липсва в Тиквешкия сборник, и Словото за смъртта на Аврам, което, въпреки че е представено в разглеждания ръкопис, няма никаква връзка с библейския сюжет.

Както беше отбелязано по-горе, сравнението ще следва хронологията от Библията, без да държи сметка за подредбата на отделните слова в Тиквешкия сборник.

24 Станчев, Кр. Един неизвестен фрагмент от апокрифен сборник и някои проблеми на апокрифната литература. – В: Старобългарска литература, 15, 1984, с. 126–143; Към реконструкцията на един апокрифен сборник. Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова, София, 1998, с. 219–226.

25 Както е известно, християнската религия има свои последователи в България и преди официалното покръстване през 864 г.

26 Петканова, Тотева, Д. Цит. съч., с. 47; Милтенова, А. “Низовата” книжнина през ХІІІ в...., с. 366, 368.27 Петканова-Тотева, Д. Апокрифи..., с. 88.28 Милтенова, А. Апокрифи за Авраам. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, В. Търново,

2003, с. 40–42.29 Пак там, с. 41.

86

Словата от цикъла за Аврам в ТСб Старозаветната история за Авраам(Бит. 11:27 – 25:8)

Аврам е роден през 3307 г. след Адам от баща Ерлим и майка Хавели.

Аврам е роден в Ур Халдейски, Месопотамия. Баща му се казва Тара, а за майка му няма никаква информация.

Разказ за детството на Аврам. –

Аврам напуска своя дом (сам), тъй като баща му иска да го убие поради това, че не зачита езическите идоли. Той се отправя към Ханаанската земя.

Аврам напуска Ур и се отправя към Ханаанската земя по призива на Бога, но не е сам; пътува заедно с баща си Тара, жена си Сара и племенника си Лот. Аврамовият баща умира по пътя (в град Харан).

По пътя за Ханаан на Аврам му се явява архангел Уриил, преоблечен като пътник. Докато вървят заедно, Уриил предпазва Аврам от дявола и му предсказва, че ще се ожени за Сара.

–

Сара е от село Левос. Аврам я среща по пътя за Ханаанската земя.

Сара и Аврам са от един баща, но от различни майки. Те се оженват още докато са в Ур Халдейски, а след това заедно тръгват към Ханаан.

Аврам е много грозен и хърбав човек. В Библията не е дадена информация за изгледа на Аврам.

Сара дава обет на Бога, че няма да познае мъж без Негово разрешение. Ангел Господен й се явява на сън и предсказва, че ще се омъжи за Аврам.

–

След сватбата Аврам и Сара живеят 8 месеца в Левос и след това тръгват за Месопотамия.

–

В Месопотамия Аврам казва, че Сара му е сестра, за да не го убият.

В библейския сюжет това се случва два пъти – в Египет и в Герар (Ханаанската земя).

Аврам има обичая да не яде никога сам. Дяволът пречи на хората да му идат на гости и това обстоятелство налага Аврам да остане гладен 5 дни.

–

87

Бог отива на гости на Аврам заедно с архангелите Гавраил и Михаил.

Аврам приема на гости трима небесни ангели, но имената им не са уточнени. По-късно от разговора между тях се разбира, че единият от небесните гости е Господ (Бит. 18 гл.).

Сара измива нозете на гостите и се случва чудо – тя вижда небесните същества, но не може да ги докосне.

Не е уточнено кой извършва измиването на нозете. Коментарът за чудото липсва.

Господ пожелава на Аврам да му се роди син.

Господ казва на Аврам, че след една година ще му се роди син.

Когато Сара се усъмнява в думите на Господ, Той извършва чудо с костите на телето, което е заклано, и то оживява.

–

Светата троица влиза в Содом и Гомор, за да накаже жителите на този град.

Господ остава с Аврам. Двамата ангели отиват в Содом, за да го съсипят заради греховете на хората (Бит. 18:33; 19:1).

Когато жителите на Содом заобикалят къщата на Лот, където е отседнала Светата троица, Господ им праща пламък и ги изгаря.

Жителите на Содом заобикалят къщата и когато искат да влязат със сила, двамата ангели ги поразяват със слепота (Бит. 19:11).

Жената на Лот се превръща в мрамор. Жената на Лот се превръща в солен стълб (Бит. 19:26).

След като остава без жена, Лот решава да има интимни отношения с дъщерите си.

Дъщерите на Лот го опиват, и преспиват с него, без да знае, след което раждат по един син (Бит. 19:34–38).

След случката със дъщерите Лот отива при Аврам да се изповяда. Чичо му го кара да изпълни определени ритуали и когато той изпълнява всичко, Господ му прощава. Денят на Лотовото опрощение съвпада с раждането на Исак – син на Аврам.

–

Когато Сара поучава Аврам да вземе някоя от слугините и да има дете от нея, ангел се явява и го праща в Таворската планина, за да се срещне с Мелхиседек, който е Божи пророк и син на йерусалимския цар. Аврам се отправя

Сара предлага своята слугиня на Аврам, за да има дете от нея, но останалото в разказа от ТСб липсва. Аврам се среща с Мелхиседек, но при друг случай и при други обстоятелства (вж. Бит. 14:17–20).

88

към Тавор и двамата се срещат. Мелхиседек разказва своята история.

Когато Исак се ражда, Измаил – синът на Аврам от слугинята Агара, побягва.

–

Двамата братя си играят и Измаил удря Исак.

Измаил се присмива на Исаак (Бит. 21:9).

Аврам натоварва 30 камили с храна и вода и изпраща Агара и Измаил в Синайската пустиня.

Авраам дава на Агар хляб и мях с вода и я изпраща в пустиня Вирсавия заедно с момчето.

Агара и Измаил се отдалечават в пустинята на 15 дни път.

–

Водата и храната на Агара и Измаил в пустинята свършват след една година.

Храната и водата свършват, но времето не е указано.

Агара обикаля пустинята, за да търси вода за Измаил.

Агар оставя момчето под един храст и се отдалечава, за да не види смъртта на момчето (Бит. 21:16).

Под едно дърво намира влажна пръст, разкопава и намира вода.

Бог отваря очите на Агар и тя намира вода (Бит. 21:19).

Зверовете идват да пият вода от извора и Агара научава Измаил как да лови птици и животни.

–

На 15 години Измаил познава майка си и тя зачева. Двамата раждат 56 деца и когато те порастват, той им заповядва да си вземат по много жени, та да се увеличат и да победят семето на Аврам.

–

От Измаил се раждат не само арабите и сарацините, но и турците и татарите.

–

Когато ангелът казва на Аврам да принесе сина си в жертва, Исак е на 9 години.

Годините на Исаак не са упоменати.

Аврам се отправя към планината заедно със сина си Исак и още един слуга.

Слугите са двама.

Исак предупреждава Аврам, че ако не бъде вързан по-скоро, ще го удари.

Този диалог липсва в Библията.

Слугата, който отива да търси съпруга на Името на слугата не е упоменато

89

Исак, е наречен Андрей. (възможно е това да е Елиезар от Дамаск, за когото Авраам казва, че ще го наследи – вж. Бит. 15:2).

Андрей се отправя към Ханаан да търси жена на Исак, обикаля цялата Халдейска земя и стига чак до град Савра.

Слугата отива в града на Нахор (Авраамов брат) в Месопотамия. Това е и рожденият град на Авраам, но името му не е споменато (Бит. 24:4, 15).

Слугата отвежда Ревека при Аврам (вм. Исак) в Месопотамия.

Ревека е доведена при Исаак в Ханаанската земя (Бит. 24:61–67).

През нощта Аврам и Исак отиват при Мелхиседек и той ги благославя.

–

Словата от цикъла за Аврам и неговото семейство в основни линии следват сюжета на библейската история. Разликите, които бяха отбелязани в таблицата, не обхващат основните моменти от живота на старозаветната двойка и потомците на патриарха, а само отделни допълнения или незначителни изменения, които имат за цел да уплътнят фабулата и да подсилят доверието у читателите (слушателите) в истинността на разказа.

В текста на апокрифите правят впечатление следните особености:а) Употреба на конкретни числа за дни, години и количество, които често нямат

никаква връзка с библейския текст. Например Аврам е роден през 3307 г. след Адам; Аврам и Сара живеят 8 месеца в Левос; Аврам остава гладен 5 дни; Аврам натоварва за Агара и Измаил 30 камили с храна и вода, след което те се отдалечават на 15 дни път в пустинята и т. н.

б) Отбелязани са имената на хора, които са премълчани в Стария завет (майката на Аврам се казва Хавели; архангелите, които гостуват с Бог на Аврам, са Гавраил и Михаил; слугата на Аврам, който търси съпруга на Исак, е Андрей) или пък им е дадено друго име (бащата на Аврам се казва Ерлим вм. Тара).

в) Имена на градове, планини, местности и др., които са известни от каноничните текстове, се употребяват разбъркано, например Аврам и Мелхиседек се срещат на планината Тавор (вм. в град Салим), която е известна от новозаветния разказ за преобразяването на Христос; в Месопотамия (вм. в Египет) Аврам излъгва, че Сара не му е жена; Агара и Измаил отиват в Синайската пустиня (вм. в пустинята Вирсавия); Андрей – слугата на Аврам, се отправя към Ханаан (вм. към Месопотамия), за да търси жена на Исак.

г) Някои от фактите в библейския разказ са променени или допълнени незначително, например Сара измива нозете на гостите; Господ пожелава (вм. предрича) на Аврам, че ще има син; Светата Троица (вм. само двамата ангели) влиза в Содом; Троицата изгаря (вм. ослепява) жителите на Содом, които искат да нахлуят у Лот; Лотовата жена се превръща в мрамор (вм. солен стълб) и т. н.

д) Някои от героите, които имат връзка с Аврам в апокрифите, се срещат с патриарха и в библейската история, но при други случки и при напълно различни обстоятелства. Например Аврам и Сара са от Ур Халдейски и не се срещат по пътя за Ханаан, а заедно поемат на път; Авраам и Мелхиседек се срещат в град Салим, когато Авраам се връща от битка, в която е освободил содомяни, сред които е и племенникът му Лот, а не на планината Тавор, за да разговарят за бъдещия Аврамов наследник.

90

е) В разказите се преплитат имената на библейски народи с познати във времето на преписване или редактиране на словата от сборника етноси. За това, че известни промени в разказите са направени във времето ХІІІ–ХІV век, свидетелства родословието на Измаил, към което са добавени и турците и татарите, като по този начин борбата между друговерците (в лицето на турци и араби) и правоверните (в лицето на православния християнски свят) от Средните векове се отъждествява с борбата между Измаил и Исаак от старозаветните времена. Религията се преплита с етноса.

Наред с тези промени в текста са вмъкнати и няколко допълнителни епизода, които нямат никаква връзка с каноничния разказ. Такива са например сведенията за детството на Аврам, срещата с Урил (името на този ангел се среща само три пъти, и то единствено в библейската неканонична книга ІІІ Ездра – вж. 4:1, 5:20, 10:28), обетът на Сара, престоят в Левос, обичаят на Аврам да не яде никога сам, чудото с оживялото теле, изповедта на Лот, интимните отношения между Измаил и Агара и родословието на Измаил. Женитбата между грозния и хърбав Аврам и красивата Сара е представена като чудо, с което се осъществява Божия план.

Прави впечатление и един богословски паралел, който е направен с книгата “Иисус Навин” по отношение на разказа за детството на Аврам. Този епизод е изцяло изграден върху Иис. Нав. 24:2, където се казва: “... вашите отци (на израилтяните), Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове”. Този пасаж е послужил като основа, върху която народният гений се е разгърнал, за да обясни премълчаните в каноничните текстове причини за промяната в живота на библейския патриарх.

Словото за Йосиф

Разказът за съдбата на Йосиф е една от най-затрогващите истории в Стария завет. Фабулата е изпълнена с драматизъм. В същото време Йосиф очарова със своя характер, на който са присъщи християнските добродетели вярност, търпение, кротост и прощателен дух. Затова е напълно естествено сказанието за този библейски герой да навлезе първоначално в устните предания, а след записването на текста (с всичките му изменения) и в неофициалната религиозна литература в земите на Палестина и Египет, Византия, а по-късно и в низовата книжнина на балканските християнски народи.

Словото за Йосиф в ТСб Старозаветната история за Йосиф (Бит. 37, 39–50 гл.)

Най-големият син на Яков се казва Юда.

Най-големият Яковов син се казва Рувим (Бит. 35:23).

Братята бият Йосиф и след това го хвърлят в една яма.

Братята не бият Йосиф, а само го хвърлят в рова, за да умре (Бит. 37:23, 24).

Йосиф стои 7 дни в ямата. Йосиф е в ямата само един ден (Бит. 37:24–26).

Братята продават Йосиф на египетски търговци, като ги предупреждават да не говорят с него, защото е магьосник.

Йосиф е продаден на мадиамски търговци (измаилтяни) (Бит. 37:28). Предупреждението липсва.

91

По пътя за Египет керванът минава покрай гроба на Рахил – майка на Йосиф, и той плаче и нарежда. Като мислят, че Йосиф прави магии, египтяните го бият жестоко.

–

Египетските търговци продават Йосиф на египетския велможа Харей.

Йосиф е продаден на фараоновия царедворец Потифар (Бит. 39:1).

След като Хареевата жена обвинява Йосиф, мъжът й нарежда да го бият жестоко. Изпочупват му костите и го хвърлят в затвора.

Потифар хвърля Йосиф в затвора, без да го бие (Бит. 39:20).

Във времето, когато Яков скърби за своя син, Ангел Господен се явява в съня му и предсказва, че ще умре в ръцете на Йосиф.

В Библията историята се случва преди Яков да се отправи със цялото си домочадие към Египет, за да живее при сина си (Бит. 46:4).

Царевият прислужник и царевият столник са вкарани в затвора при Йосиф. И двамата сънуват един и същи сън – единият носи пъстри дрехи, а другият бели.

Виночерпецът и хлебарят сънуват по един сън, но съдържанието им е различно от описаното в ТСб (Бит. 40:9–13, 16–19).

В съня на фараона 73 черни вола изяждат всичко по света. Йосиф тълкува воловете като 73 гладни години.

Фараонът сънува два пъти различни неща (7 грозни и мършави крави изяждат 7 хубави и тлъсти крави; седем празни и изсушени класове поглъщат 7 пълни и хубави класове), на които Йосиф дава едно общо тълкуване (Бит. 41:2–7, 32–36).

Фараонът оженва Йосиф за дъщеря си. Фараонът оженва Йосиф за дъщерята на жреца (Бит. 41:45).

Харей и жена му изповядват грешката си пред Йосиф, който постъпва благородно.

–

Братята идват да си купят жито от Египет и казват, че идват от Халдейската земя.

Братята отговарят, че идват от Ханаанската земя (Бит. 42:7).

Йосиф гадае с помощта на паница и познава имената на братята си. След това я скрива в чувала на Вениамин.

Йосиф поставя в чувала на Вениамин сребърна чаша, с която фараонът гадае (Бит. 44:5).

За да докажат, че не лъжат, братята Яков е поканен в Египет едва когато

92

трябва да доведат баща си Яков в Египет, а Вениамин остава като заложник.

Йосиф се открива на братята си (Бит. 45–46 гл.).

Йосиф се разкрива първо на Вениамин. Йосиф се разкрива на всичките си братя наведнъж (Бит. 45:14, 15).

Йосиф донася двете си деца, за да бъдат благословени от Яков.

Йосиф довежда синовете си, които вероятно са вече големи (поне 17-годишни – времето, което прекарва Яков в Египет при сина си Йосиф) (Бит. 48:1).

Вениамин ревнува заради благосла-вянето на Манасий и тръгва на война срещу Йосиф. Братята го залавят и го довеждат при цар Манасий.

–

Словото за прекрасния Йосиф в основни линии е изградено върху сюжета за живота на библейския герой. Измененията не касаят основните факти от каноничния разказ, а допълненията се опитват да дадат някакви подробности относно събитията, които са премълчани или са останали малко неясни в историята.

В основни линии разликите между апокрифния и библейския сюжет могат да се обобщят по същия начин, както при словата от цикъла за Аврам. И тук прави впечатление употребата на конкретни числа за дни, години и количества, често различни от тези в каноничните текстове (Йосиф стои в ямата 7 дни; фараонът сънува 73 гладни вола; поразително впечатление прави точното съвпадение в двата разказа относно 17-те години, които Яков преживява в Египет при сина си Йосиф, преди да умре); някои от библейските герои се срещат с други имена (египетският велможа, на когото е продаден Йосиф, е наречен Харей вм. Потифар); определени имена на местности, които са известни от каноничните текстове, се употребяват разбъркано (братята на Йосиф идват от Халдейската земя вм. от Ханаанската земя); някои от фактите в библейския разказ са променени или допълнени незначително (най-големият син на Яков е Юда вм. Рувим; братята продават Йосиф на египетски търговци вм. на мадиамски търговци, измаилтяни; фараоновите слуги в затвора сънуват един и същи сън вм. различни сънища; фараонът оженва Йосиф за дъщеря си вм. за дъщерята на жреца; Йосиф гадае с помощта на паница вм. чаша; Йосиф се разкрива първо на Вениамин вм. на всичките си братя наведнъж и др.); определени събития в апокрифа се срещат и в библейската история, но при други обстоятелства (Ангел Господен се явява в съня на Яков и му предсказва, че ще умре в ръцете на Йосиф, във времето, когато скърби за своя син вм. във времето, когато Яков се отправя със цялото си домочадие към Египет).

Наред с тези промени в текста са вмъкнати и няколко допълнителни епизода. Първият е представен чрез случката, при която Йосиф, продаден от братята си, минава покрай гроба на починалата си майка и плаче. Целта на този епизод е да се засили драматизмът в разказа. Не може да се отрече обаче, че тази случка се основава на два библейски факта. Първо, майката на Йосиф е вече починала при раждането на брат му Вениамин и е погребана “на пътя за Ефрат, сиреч Витлеем” (Бит. 35:19). Второ, братята продават Йосиф на измаилтяни (търговци), които по всяка вероятност идват от Месопотамия и със сигурност се отправят към Египет (Бит. 39:1). Измаилтяните

93

минават през Сихем, купуват Йосиф и продължават на юг, по важния търговски път, свързващ Египет със страните от Междуречието, който минава през Витлеем (“на пътя за Ефрат” – една от реките, която оформя границите на Месопотамия). Възможно е това да е случайно съвпадение, но не е изключена и вероятността тези две обстоятелства да свидетелстват за добрата осведоменост на автора или за ранния произход на апокрифа на територия, на която тези подробности са били общоизвестни факти (например Палестина).

Вторият епизод допълва един “пропуск” на библейския текст. Всеки би искал да научи съдбата на Харей (Потифар) и неговата невярна съпруга. Слушателите (а по-късно и читателите) не са оставени сами да гадаят. Героите си признават грешката, а в характера на Йосиф е да им прости.

Последното от по-важните допълнения касае края на Словото за прекрасния Йосиф. В него се споменава за бунта на Вениамин срещу Йосиф и неговото усмиряване отстрана на другите Йосифови братя. И тук до голяма степен развоят на разказа е предвидим – братята трябва да докажат верността и благодарността си към Йосиф за това, че ги е спасил и пощадил. На този епизод също може да се намери библейски аналог. Макар и отдалечена във времето и героите, такава история може да се открие в книгата “Съдии”. В нея е описана войната на единадесетте израилеви племена срущу Вениаминовото коляно, при която последното е почти заличено (вж. Съд. 19–21 гл.).

Историята за Самсон

Самсон е библейски герои със свръхестествена физическа сила. Той е един от съдиите на древния Израил. Целта на неговото раждане е да бъде “назорей Божий” (Бит. 13:7). Разказът за Самсон е завладяващ и леснозапомнящ се, а краят е изпълнен с много трагизъм. Естествена последица от тези особености на текста е пренасянето на каноничния старозаветен разказ в устната традиция, откъдето след известно време (през което настъпват някои промени) сказанието преминава в редиците на неофициалната литература.

Словото за Самсон от ТСб Старозаветна история за Самсон(Съд. 13 – 16 гл.)

Маной – бащата на Самсон, е от земята Антиохийска.

Маной е от Цора (град в земите на Дановото племе).

В разговора с Ангела Господен жената на Маной изразява съмнение в думите му, като казва, че не иска да изпадне в съблазън както прабаба си Ева.

–

След пет дни Ангелът се връща отново, за да разговаря и с Маной.

Дните не са отбелязани.

Ангелът казва на Маной, че синът му няма да може да бъде повреден от желязо.

–

Борбата на 6-годишния Самсон със Големият вече Самсон убива с

94

сарацините, при която той убива с една магарешка (или конска) кост триста диши.

магарешка челюст 1000 филистимци поради това, че те искат да го погубят.

След като убива триста сарацини, Самсон забива магарешка кост в земята, смърква вода и с нея напоява всички хора.

–

Далила е сестра на сарацините. Далила е филистимка от долина Сорек.

Сарацините искат от Далила да разбере отговора на гатанката.

Филистимците искат от първата съпруга на Самсон – също филистимка, отговора на гатанката.

Сарацините измамват Самсон и го опиват с вино и мед, след което го приковават на градската кула.

–

Самсон изтръгва кулата и с нея на гърба отива в планината.

Самсон изтръгва градските порти и ги занася на планината.

Когато Далила, подучена от сарацинските началници, разпитва Самсон за силата му, той отговаря, че е на пъна в градината.

В старозаветния разказ той на три пъти дава подвеждащ отговор на Далила, но в нито един от тях не се споменава пънът в градината.

Причината за силата на Самсон са шестте златни косъма, които са втъкани в косата му.

Силата на Самсон се крие в това, че косата му не е рязана от детинство.

След като сарацините хващат Самсон, те го изпращат в планината и там го пазят шест години.

Филистимците залавят Самсон и го пращат в затвора в Газа.

В общи линии сюжетът за Самсон следва библейския разказ. Фактологичните неточности са по-скоро резултат от устното предаване на текста във времето до неговото записване. По естество различията повтарят тези, които са характерни за предишните две слова (за Аврам и за Йосиф).

Употребата на конкретни числа за дни, години и количества, липсващи или различни от тези в библейската история, целят да засилят достоверността на разказваното. Например Ангелът Господен се връща след 5 дни при Маной; когато е на 6 години, Самсон убива 300 сарацини; в косата на Самсон има 6 златни косъма; Самсон е заловен и стои в планината 6 години.

В апокрифа някои географски области са употребени разбъркано, например Маной е от земята Антиохийска вм. от земите на Дановото племе, Северен Израил.

Съвсем нормално е фактите от библейския разказ, които не са лесно запомнящи се, да бъдат променени или допълнени. Например Самсон убива 300 сарацини вм. 1000 филистимци; Далила е сестра на сарацините вм. на филистимците; Самсон занася на

95

планината градската кула вм. градските порти; Самсон излъгва, че силата му се крие на пъна в градината вм. другите три възвожности, които предлага на Далила (вж. Съд. 16:6–15).

Фактологични грешки са налице и при някои обстоятелства, свързани с взаимоотношенията на Самсон с някои от другите герои в историята. От жените, които има Самсон, в апокрифа е спомената само тази, която е именувана в Библията – Далила. На нея се приписва предателството, свързано с отговорът на гатанката. В Библията обаче в този случай Самсон е предаден не от Далила, а от първата си съпруга (името й не е споменато), която също е филистимка.

В разказа за Самсон се преплитат имената на библейски народи с познати във времето на превеждане или редактиране на словото етноси. Враговете на Божия народ в апокрифния текст не са филистимците, които вероятно не говорят нищо на обикновения народ от Средновековието (вж. словата за Аврам), а са сарацините, арабите, които в тази епоха (времето, в което е направена втората редакция на тези старозаветни апокрифи) се възприемат като врагове на християнството.

Допълненията в разказа не са много. Несъществена подробност се открива при разговора на Маноевата съпруга с Ангела Господен, в който тя прави паралел с греха на прабаба си Ева (вж. Бит. 3 гл.). Физическата непобедимост на Самсон пък е обяснена с благословията отстрана на Ангела, който казва на Маной, че синът му няма да може да бъде повреден от желязо. Самсон се грижи не само за освобождението на своя народ, но като съдия Израилев е готов да задоволи и други физически потребности. Така с магарешката кост, която забива в земята, водачът на Божия народ напоява всички хора с вода. Не е подминато и лошото въздействие на алкохола. Докато съдията е с ясен ум, той е непобедим. Самсон обаче се поддава на изкушението и се оставя да бъде упоен от сарацините, след което е измамен и губи силата си. В общи линии допълнителните епизоди не променят основния сюжет на текста и целите на сказанието, а само подсилват ефекта от разказаното.

Разказът за пророк и цар Давид

Давид също е много известна старозаветна библейска личност. А. Милтенова смята, че преведеното от гръцки език Слово за цар Давид пророк, как се зачена и как се възцари навлиза в старобългарската популярна литература през ХІ–ХІІ в., като първоначално към него е била приобщена и легендата за написването на Псалтира. „По-късно, през ХІІІ, творбата е преработена във връзка с преантологизирането на циклите от апокрифи, като разказът за написването на Псалтира започва да се разпространява отделно”30.

Словото за Давид от ТСб Библейската история за Давид

Майката на Давид е наречена Езавела. Името на Давидовата майка не се споменава.

Давид има 9 братя. Давид има седем (вж. І Цар. 16:10,11) или шестима (вж. І Парал. 2:15) братя и две сестри. От братята той е най-малък.

30 Милтенова, А. Апокрифите за цар Давид. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, В. Търново, 2003, с. 42.

96

След раждането на Давид Езавела и Йесей си обещават, че няма да имат повече плътски желания един към друг.

–

След дванадесет години Йесей не устоява на обещанието и търси жена. Езавела прави заговор с един от слугите си, преправя се на блудница и измамва съпруга си, като преспива с него и зачева. Ражда Давид (името му е изтълкувано като ‘откраднат‘) и след като го крие седем години, го дава на един овчар, за да го отгледа.

–

Давид сам се научава да свири на всякакви инструменти и когато засвири, добитъкът започва да танцува.

Давид е добър музикант (свири на арфа), но останалото липсва в библейския текст.

Господ изпраща пророк Натан в Йесеевия дом, за да помаже Давид за цар.

Господ изпраща пророк Самуил, за да помаже Давид за цар на Израил (І Цар. 16:1, 13).

При идването на пророка Йесей не знае за съществуването на Давид. Езавела идва и си признава всичко.

Йесей нарочно оставя Давид при стадата, тъй като е малък.

За Саул се казва, че е цар над цялата земя и е господар на всичката твар.

Саул е първият цар на Израил, но царството му не е така крепко както това на следовниците му Давид и Соломон.

Домът на Йесей се намира в Мадиамската земя.

Йесей и семейството му живеят в Юдейския град Витлеем.

Саул извиква Давид да свири в двореца, за да може царят да се успокоява от злия дух.

Давид свири в двореца още преди Саул да бъде обладан от злия дух (І Цар. 18:10).

Саул оженва Давид за дъщеря си, за да може Давид да остане в двореца, да му свири и да го успокоява от нечистия дух.

Саул оженва Давид за дъщеря си Мелхола, за да го направи военачалник и в битките да загине от филистимците (І Цар. 18:21).

Голиат е син на Саул от майка халдейка. Той се отмята от баща си заради Давид и повежда халдейците, за да завладее Израилевата земя и Йерусалим.

Голиат е филистимец от град Гет. Той е гигант едноборец (висок около 3 м) и в продължение на 40 дни провокира израилтяните да изберат воин, който да се бие с него.

Саул изпраща Давид да се бори с По време на войната Давид идва в

97

Голиат. Йесеевият син се въоръжава с три оръжия и тръгва. Хората на Саул обичат Голиат и изоставят Давид, за да бъде погубен. Давид препуска с коня си и се моли. Конят на Голиат пада и оръжието пронизва сърцето на Сауловия син.

стана на израилтяните, за да донесе храна на братята си. Чува думите на филистимеца Голиат и в името на Бога решава да приеме предизвика-телството. Със своята прашка хвърля един камък и убива гиганта.

Саул решава да погуби Давид и да даде жена му на халдейския велможа Вастрала. Давид избягва с едно дете прислужниче в пещера и живее в нея 60 месеца (5 г.).

Саул омъжва дъщеря си за Фалтия от Галим, който вероятно е израилтянин (І Цар. 25:44).

Саул намира Давид, но Йесеевият син го замеря с прашката и го удря в окото. След като пада на земята, Давид измъква меч и го съсича.

Давид няма нищо общо със смъртта на Саул. Той умира в битка с филистимците.

След като Давид преспива с красивата жена на Урия, идва пророк Натан да го изобличи. В притчата богатият човек има 206 овце, но взема единствената овца на пророка и тя ражда от него дете Соломон. Давид отсъжда за виновника смърт.

Броят на овцете, които притежава богатият от притчата, не е споменат. Пророкът не е горой от притчата и овцата не ражда от богатия дете с името Соломон. Давид отсъжда виновникът да заплати четворно.

Давид вижда ангел във вид на воин и се покайва, като изговаря следното: “Помилуй ме, Боже – извика Давид, – в своята велика милост!” Давид посочва сина си Соломон и казва: “Грехът ми е пред мене! Виновен съм!” (вж. Пс. 50:1, 5).

Давид се покайва. Резултат от неговото покаяние е Псалом 50. Не се казва нищо за ангела във вид на воин.

Първородният син на Давид е Авесалом Красноглавия.

Авесалом е син на Давид, но не е първороден, а трети. (ІІ Цар. 3:3).

Авесалом се повдига срещу Давид заради брат си Соломон.

Авесалом детронира баща си, но причината не е Соломон.

Давид побеждава войската на Авесалом с прашка и три камъка, които символизират Светата Троица. Господ поразява от хората на Авесалом 31000 души.

Давидовата войска побеждава тази на Авесалом, но не по описания в ТСб начин, а с битка и оръжие.

Авесалом се закача с косата си за една череша, след което Соломон идва и му отрязва главата.

Авесалом се закача с косата си на дърво и Йоав – военачалникът на Давид, отрязва главата му.

98

И в това слово сюжетът от Тиквешкия сборник в общи линии следва този от Библията. Разбира се, разликите във фактологията са съществени, но и те могат да бъдат мотивирани от устните вариации на текста сред низшето духовенство и народните маси, а не от умишлено редактиране на разказа с цел еретическа пропаганда.

Ако обобщим различията между каноничния и апокрифния текст за цар Давид по схемата, която беше приложена към предишните слова, се получава следната картина:

И в този апокриф се наблюдава конкретна употреба на числа за дни, години и количества, различни от тези в Библията, например: Давид има 9 братя; Давид престоява 60 месеца в една пещера; богатият човек от притчата на Натан има 206 овце; Авесаломовата войска, която се състои от 31000 души, е победена от Давид, въоръжен с прашка и 3 камъка.

Отбелязани са имената на хора, които са премълчани в Стария завет (майката на Давид е наречена Езавела), или пък им е дадено друго име (Давид е помазан от пророк Натан вм. от пророк Самуил; съпругът на Сауловата дъщеря Мелхола, която царят обеща на Давид, се казва Вастрала вм. Фалтия).

Названията на географски области и народи, свързани с библейската история, се употребяват разбъркано. Например Йесей живее в Мадиамската земя вм. във Витлеем, Ханаанската земя; и в този разказ филистимците не са споменати като народ, а вместо тях се говори за друг древен библейски етнос – халдейците.

Най-много са фактологичните промени по отношение на библейския разказ, някои от които са съществени – когато идва пророкът да помаже един от Йесеевите синове за цар, бащата не знае за съществуването на Давид; Голиат е син на Саул, а майка му е халдейка и затова той повежда халдейците (вм. филистимците); Давид побеждава Голиат с молитва, при която великанът пада от коня и се пронизва в сърцето (вм. Давид убива Голиат с прашка); Давид убива Саул с прашка (вм. филистимците убиват Саул в сражение); Давид побеждава войската на Авесалом с прашка и три камъка; главата на Авесалом е отсечена от Соломон (вм. от Йоав – военачалникът на Давид); а други са несъществени – Саул е цар над цялата земя (вм. над Израил); първородният син на Давид (вм. третият по ред син) е Авесалом; Авесалом се закача на една череша (вм. на дърво).

Променена е хронологията на някои от събитията в апокрифа от Тиквешкия сборник в сравнение с тази на библейската история, например Давид е поканен да свири в двореца, след като Саул е обладан от нечист дух вм. преди Саул да бъде обладан от злия дух.

Наред с тези промени в текста са вмъкнати и няколко допълнителни епизода, които на пръв поглед нямат никаква връзка с каноничния разказ. При по-внимателен анализ обаче може да се съзре известна богословска обосновка при осъществяването на връзката между покаянието на Давид и молитвата му от Пс. 50: “Помилуй ме, Боже, в своята велика милост!” (ст. 1); който е писан по този повод. Макар и косвено, такава връзка би могла да се открие и при разказа за зачеването на Давид от ТСб (срв. Пс. 50:7: „Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми”).

Словото за раждането и живота на Давид се различава от това за написването на Псалтира. Във втория разказ ясно личат легендарността в повествованието и наивният начин, по който хората са се опитвали да си обяснят произхода на боговдъхновените книги. Все пак и това слово се базира на някои общоизвестни библейски факти, а именно:

99

а) Давид е авторът на по-голямата част от произведенията в Псалтира. Той обаче не е единственият – някои от псалмите се приписват на Моисей (Пс. 89), Асаф (Пс. 81, 82 и др.), Етам Езрахит (Пс. 88) и др.

б) Израилевият цар иска да построи храм на Бога (ІІ Цар. 7 гл.).Поради голямата си отдалеченост от старозаветния сюжет това слово няма да

бъде разглеждано подробно в тази работа.

Словото за пророк Илия

От живота на Илия, който е описан в Библията, в апокрифа са намерили място само два епизода: този, в който пророкът избива Вааловите жреци; и този, в който Илия бяга от царица Йезавел, за да спаси живота си. Двете случки са подбрани целенасочено, тъй като Слово за пророк Илия, както и това за Самсон, влиза в по-общия цикъл за злите жени, които погубиха света.

Словото за Илия в ТСб Старозаветната история за Илия (ІІІ Цар. 18 и 19 гл.)

Цар Игор заповядва на хората си да строят пещ. Когато пещта е завършена, започва силна буря и напълня пеща с вода.

Царят от времето на Илия е Ахав. Другото липсва в библейския текст.

За да извадят водата от пещта, царят извиква 200 жреци, но те не могат да сторят нищо.

Жреците в старозаветната история са 850 (450 Ваалови пророци и 400 дъбравни пророци), но те се събират на Кармил при друга ситуация (І Цар. 18:19, 20).

Илия предлага на жреците да проверят кой е истинският Бог, като изпитът се състои в пресушаване на пещта.

Проверка има и в библейската история, но при нея истинският Бог трябва да прати огън от небето, за да изгори жертвата (І Цар. 18:24).

Велзавела иска да убие Илия и когато тя се появява пред очите му, Светият Дух излиза от него.

Йезавел иска да убие Илия, но двамата не се срещат. Пророкът, щом разбира, че е заплашен, избягва (І Цар. 19:2,3).

Илия стои в пустинята 40 дни. Илия върви към Хорив 40 денонощия (І Цар. 19:8).

Когато Илия поглежда към обратния път, му се привижда, че Велзавела е тръгнала след него. Става и хуква да бяга.

–

Словото за Илия до голяма степен е основано на библейския сюжет. Макар и да е по-кратко по съдържание, в него се откриват особеностите, които са характерни и за досега разгледаните апокрифи.

100

Конкретна употреба на числа за дни, години и количества се наблюдава в следните случаи: 200 езически жреци, Илия е в пустинята 40 дни. С променено име е Израилевият цар – Игор вм. Ахав, а царицата е наречена Велзавела вм. Йезавел.

В ТСб са променени и някои от обстоятелствата в сравнение с библейския разказ, например при изпита на истинския Бог езическите жреци и Илия трябва да приканят всеки своя Бог да прати огън от небето, за да пресуши пещ (вм. ров с вода около жертвеник).

Допълнителните епизоди са свързани с две срещи на Илия и Велзавела. И при двете пророк Илия е наплашен почти до смърт от злата царица.

* * *На сравнителен анализ в работата беше подложено съдържанието на онези слова

от Тиквешкия сборник, които имат близък сюжет с каноничните библейски старозаветни текстове.

При съпоставката на апокрифните сказания с каноничните разкази се откроиха някои особености, които характеризират всичките разглеждани слова. Те могат да се обобщят по следния начин:

1. В общи линии промените и допълненията, които са отразени в апокрифите, не касаят основните моменти от живота на старозаветните герои. Основните точки от библейската сюжетна линия са запазени, но са се превърнали в център, около който са изградени нови слова (това важи особено за цикъла от разкази за Аврам).

2. Измененията и добавките в съдържанието на библейската апокрифна проза в сравнение с каноничния текст не променят характера на главните и второстепенните герои от Библията.

3. Въпреки че апокрифите принадлежат към неканоничната (неофициална) книжнина на Средновековието, те не загубват своя нравствено-поучителен характер и религиозна употреба сред низшето духовенство и народите на Балканския полуостров (особено в България). Забавно-естетическата функция на текстовете в тази епоха остава на малко по-заден план.

4. За да се подсили достоверността на разказа, се прибягва до употребата на конкретни числа за дни, години и количества. Измислени са имена на героите, които не са именувани в Библията, докато на други, по-второстепенни персонажи, личните наименования са забравени и подменени с нови.

5. Съвсем нормално е подробностите от каноничните текстове, които не са лесно запомнящи се, да бъдат променени в апокрифите. В този смисъл замяната на предмети, действия, географски названия (градове, планини местности), народностни имена и др. е съвсем обикновена и в количествено отношение има най-голям дял от всички промени в текста. Като резултат от редакцията на апокрифните текстове на балканска почва се явява преплитането на названия на библейски народи с познати във времето на преписване или редактиране на словата етноси. Към тази промяна се отнася замяната на филистимците или халдейците със сарацини (араби), турци и татари.

6. Допълненията, които нямат никаква връзка с библейските разкази, са продиктувани от две основни причини:

– повечето от тях имат за цел да уплътнят фабулата, като дадат разяснение за някои премълчани или недостатъчно ясни моменти от живота на библейските герои, или пък да обяснят и мотивират определени техни действия;

– срещат се и епизоди, които са изградени върху някакъв библейски мотив, който обикновено е изваден от непосредствения контекст на разказа.

В допълненията от втория тип се наблюдава известна богословска компетентност у авторите (редакторите) на сказанията от апокрифната старозаветна проза.

101

Всичките тези особености са резултат от първоначалното извеждане и битуване на старозаветните разкази в устната традиция в земите на Палестина, Сирия и Египет. Промените и допълненията, които се наблюдават в тези слова, са напълно естествени за тази форма на предаване на информацията. Подобно е положението във фолклорните разкази (легенди, митове, сказания, приказки). В устната традиция в общи линии се запазват по-важните моменти от живота на героите, но за да се запълни фабулата, се съчиняват допълнителни епизоди, измислят се нови реплики и второстепенни герои. Целта е да бъде постигната по-голяма цялост, завършеност на произведението, без да се загуби логическата връзка. Именно поради това тези фолклорни форми имат множество вариации.

При старозаветните апокрифни разкази няма чак такава вариативност, защото словата са записани сравнително рано и след това разпространението им е продължило да се осъществява чрез преписи и преводи. Записани веднъж, те се превръщат в алтернатива на каноничните разкази и измененията в тях стават все по-редки.

Не е изключено обаче старозаветните апокрифни разкази да са се разпространявали и устно в Първата българска държава преди и след времето на първоначалните писмени преводи на старобългарски книжовен език. За това свидетелстват двете редакции на апокрифите, които са достигнали и до нас в по-късни преписи.

В късното Средновековие се наблюдава обратния процес – апокрифните сказания започват да влияят силно върху фолклора, като част от тях отново излизат от книжнината и навлизат в народното творчество. Така апокрифната литература (като цяло) на Балканите представлява междинен етап, мост за преминаването на старозаветните библейски сюжети във фолклора. От времето на тяхното формиране (ІІ в. пр. Хр. – ІІ в. сл. Хр.) като устно творчество до късното Средновековие те не загубват и функцията си да задоволяват религиозните потребности на низшето духовенство и народа. В известна степен фолклорът и днес продължава да изпълнява тази роля.

Лъчезар Перчеклийски

102

К О М Е Н Т А Р

Лилия Илиева

Първите два листа на Тиквешкия сборник съдържат два текста, които са трудни за възстановянване. Сборникът във вида, в който е стигнал до нас, започва с календарни бележки, започващи от месец септември, в които се дават съвети за поведението на човек през съответния месец.

КАК ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ ИЗБАВИ ЕДИН ЧОВЕК ОТ ДЯВОЛА

Това е третият текст в сборника.Свети Василий Велики е един от големите богослови, учители на Източното и

Западното християнство и е честван като светец както от православни, така и от католици. Автор е на богословски трудове и има голямо участие в становяването на християнския ритуал – в установяването на твърд текст на литургията и в утвърждаването на определени песнопения. Свети Василий Велики (Άγιος Βασίλειος ο Μέγας) през ІV век е бил епископ на Цесареа Мазака в областта Кападокия (Мала Азия). Василий Велики е изобразен на седмата гравюра в книгата на Никополския епископ Филип Станиславов „Абагар”, издадена в Рим през 1651 година.

В тази новела е разработен мотивът за човека, който сключва договор с дявола -мотивът за доктор Фауст. Според средновековните виждания, човек може да сключи договор с дявола, който може да му се яви, или пък да сключи този договор в своята „глава” – това е достатъчно. Най-често в литературните разработки на мотива се сключва реаллен договор, който се отразявва в реален писмен документ. Тази вяра в силлата на писмения документ е отразена и в новелата, която е първа в „Тиквешки сборник”. Според договорите, които се сключват, Дяволът се задължава да изпълни някакви задължения, които да облагодетелстват човека, докато е жив. В замяна на това обаче след смъртта си човекът отстъпва на дявола най-ценното, което има – своята безсмъртна душа. В атеистическото общество тази сделка изглежда много изгодна, тъй като липсва вяра в съществуването на душата. Тъй като обаче душата е Божествената същност на човека, нейната продажба е огромна и немислима загуба не само за отделния човек, но също така и за човечеството.

Във „Фауст” на Гьоте героят, сключил сделка с дявола, бива спасен благодарение на Amor Dei – всеобемащата Божия любов, която побеждава дори Дявола (във формата, която е достъпна за него). В новелата от „Тиквешки сборник” победата над Дявола се постига чрез църковната обредност, водена от Василий Велики, при която Дяволът лети над множеството „като орел” и изпуска документа за сключения договор. Василий Велики е един от строителите на православния монашески общежителен ред, регламентирал живота в манастира, молитвите, физическия труд на монасите. Авторът на новелата е отразил неговата роля в монашеската битка с плътта и нейните желания, такава, каквато е била тя за средновековния монах.

Липсва византийски оригинал на новелата.

103

НОВЕЛА ОТ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ ЗА ТОВА КАК ПЕТ ЖЕНИ ПОГУБИХА ЦЕЛИЯ СВЯТ

Текстове, посветени на „зли жени” са включени още в Симеоновия сборник и в сборника „Златоструй”, в който цар Симеон подбира и включва текстове на Йоан Златоуст. В християнската традиция жените от Стария завет (макар и почитани) имат плашеща сила и те са причина за злини и беди. Техните имена не се дават на християнски момиченца, особено при православните християни. По време на контрареформацията в германските и нидерландските земи се развива изкуството на Weibermacht `женската власт` - в гравюри се представят почитаните влиятерни жени, включитело старозаветните – Ева, дъщерите на Лот, Далила, Сузана, Юдита и т.н.. В протестантската култура отношението към жените от Стария завет се променя и на тях вече се кръщават момиченца.

В Тиквешкия сборник към имената на злите жени от старозаветните текстове е прибавено и името на историческа личност - Теофана – убийцата на император Фока и майка на император Василий Българоубиец. В следващите новели се повествува за злините на Далида (Далила), Велзевула (Йезавел), изкушавала Св. Илия, и Теофана.

Тримата Светители: Василий Велики (ляво), Йоан Златоуст (в средата), Григорий Богослов.

НОВЕЛА ЗА САМСОН Самсон е старозаветен герой, свързан с борбата между старите евреи и филистимците (филистимяните), които са ги поробили. Филистимците са дали името на областта Палестина (в което фонетично е отразено по-старото начално „п” срещу „ф” в библейския текст. Има обаче данни, че филистимците са старо балканско население, което после е мигрирало. Първоначално реката Струма е носела названието Palestinae.

Образът на надарения с необикновена физическа сила Самсон е многократно отразяван както в изобразителното изкуство, така и в световната литература. Историята за Самсон е разказана от Дж. Чосър в „Кентърберийски разкази”, а през 1671 г. Джон Милтън издава трагедията „Samson Agonistes”, с гръцко название и в духа на страрогръцките трагедии.

104

НОВЕЛА ЗА СВЕТИ ИЛИЯ И НЕГОВОТО БЯГСТВО ОТ ЕДНА ЖЕНА

Йезавел е сидонска (от град Сидон) принцеса и жрица на Ваал, която става съпруга на еврейския цар Ахаав. Под нейно влияние еврейският народ се увлича от идолопоклонничество. Свети Илия е старозаветен пророк, който се бори срещу култа на Ваал – старо семитско божество на гръмотевицата, облаците и дъжда. Ритуалите, свързани с Ваал, са целели да предизвикат оплодителна влага, дъжд, и са включвали и ритуална проституция.

В българския песенен фолклор Свети Илия е представен, освен като борец със змея (което е стара индоевропейска роля на героя) и като свързан с дървото орех и с небесната влага, за което ще приведа някои примери: СВЕТИ ИЛИЙО, Я СИ ЗЕМИ РОГ ПРЕКОВАН Фала тебе, Свет Илийо, Я си земи рок прекован,Та си слезни долно поле,Та се качи у ореша,Та затраби с рок прекованИ налево, и надесно (коледна песен, Софийско, СбНУ 5, с.5)

Я, ИЛИЯ, НА БОГА СЕ МОЛИ Собрая се сичките довици,На Илия молба направия,Я, Илия, на Бога се моли,Та му се е на Бога сожали,Та зароси тая ситна роса (песен, Малешево, Пенуш., с. 141).

АЗ НЕ СЪМ СИ НЕЗНАЕН ДЕЛИЯ /.../ ТОКУ СЪМ СИ СВЕТЕГО ИЛИЯ

Отидоа Край Църното море,Та седнаа двата край морето,Загърмеа гръмове, трескове,Зададе се змия яловица.Утрепа я незнайна делия,Та си вели, вели, отговори:-Ой ле и ти, моме Ангелино,Та я не съм незнайна делия,Току съм си Светего Елия,Мене ме е Бога допратило (песен, Банско, СбНУ XLVIII, с. 43).ИЛИНДЕНОт заран пресвети Илинден,Кага буде на ден на ИлинденТи си лови сурога елена,Е си лови да како ли (бел. моя, вместо заколи) курбан,Курбан на Илинден (песен, Трънско, Кач., с.447)

НОВЕЛА ЗА ЦАР ФОКА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ:КАК ЕДНА ЖЕНА КРЪЧМАРКА ГИ ПОГУБИ В ЕДИН ДЕН

105

Една от най-важните новели в сборника, която може да хвърли светлина върху генезиса на старобългарската новела изобщо.

Персонахът на новелата включва реални исторически лица. Беше посочено в увода, че харрактерна черта на средновековната българска новелистика е използването на множество от персонажи, които са предварително познати и които са библейски или реални исторически лица, но читателят винаги има някаква предварителна информация за тях.

Героят Фока (Фука) е византийският император Никифор ІІ Фока (912 – 969), който се жени за вдовицата на предишния император Теофано, майка на двама синове, единият от които е бъдещият император Василий ІІ Българоубиец, съсипал българската държава. Императрица Теофано организира заговор срещу императора в сътрудничество с неговия племенник Йоан Цимисхий, който става следващият император след убийството на Фока.

Новелата е изключително интересна с мотива за избор на владетелска съпрупга чрез обувка, която се мери на кандидатките наред и която трябва да бъде по мярка на кандидатката, за да бъде избрана.

В Европа за първи път този мотив е свързан с гъркинята Родопис, която живеела в Египет, от римския географ Страбон (І в. пр. Хр.). За Родопис („розовобузата”) данни дава преди това Херодот, който свързва произхода й с Тракия (не е случайно съвпадението на името на девойката с името на нашата планина Родопи) и пише, че тя е робиня заедно с Езоп (прочутият автор на басни, чиято история също е включена в тиквешкия сборник). Много версии на историята има в Китай (трябва да се отбележи, че те са от тип, много сходен с българската народна приказка за Мара Пепелешка).

Първата печатна история за Пепеляшко в Европа е от 1634 г., в книгата на неаполитанеца Джамбатиста Базиле „История на историите”, в която образът на героинята има поразителни прилики с образа на Теофана от новелата, представена в Тиквешкия сборник. Във версията на Базиле Пепеляшка убива майка си по начин, сходен с убийството на император Фока, за което разказва Тиквешката новела: тя спуска върху нея капака на раклата и жената пада мъртва вътре. Макар че във визатнийската литература не е запазено произведение, което да съдържа мотива за Пепеляша, в гръцката наука има изселдвания върху мотива, в които се прави опит да се докаже съществуването на византийски обичай за „дворцов бал”, при който кандидатските са били представяни в двореца.

Император (титлата император е еквивалетна на титлата „цар”) Фока, 912 – 969 г.

106

Версиите са изследвани от румънския учен Е. Турдяну (E. Turdeanu. Le dit de l’imperateur Phocas et son épouse Théophano. Tessalonique, 1976 и в няколко работи на Лидия Стефова.

НОВЕЛА ЗА ПРОРОК ДАВИД: КАК Е ЗАЧЕНАТ И КАК СЕ РОДИДавид е библейски цар след Саул, баща е на Соломон. Смята се, че от него

произлиза Йосиф, приемния баща на Исус Христос.Давид е известен с един решаващ момент от борбата на евреите с филистимците,

в който се развива двубой между него и филистимеца Голиат. Голиат имал гигантски ръст. Давид обаче го победил, като го улучил с прашка – оръжие, което за времето си е било техническа новост.

Произход от Давид се илюстрира чрез стенописната композиция „Лоза Йесеева” (или „Древо Йесеево”) (бащата на Давид е Йесей). В православната живопис то изразява развоя на бароковата пищност на изобажението. Генеалогическа връзка с Давид чрез „Лоза Йесеева”) в християнския свят се е приписвала за престижност. В църквата в Арбанаси „Рождество Христово” например в стенописа „Лоза Йесеева” (от 1638 година) в генеалогията като предшественици на Христа са изобразени Омир, Аристотел, Платон.

Новеллата в сборника съдържа фиктивна етимология на името „Давид”: твърди се, че то на еврейски значи „намерен”, докато значението е „мил, любезен”. Върху фиктивната етимология е развита една от линиите на сюжета.

Интересът към значенията на старозаветните имена в еврейския език в средновековна България е довел зо възникването на първите малки речници, в които имената са се „превеждали” на славянобългарски.

НОВЕЛА ЗА ДАВИД: КАК НАПИСА ПСАЛТИРА

107

Библейската традиция смята, че Давид е автор на 73 от библейските псалми („Псалми Давидови” – общият им брой е 150, но според номерацията в гръцките и в старата славянска Библия е бил 151).

Псалтирът е заемал изключително важно място в старото българско училище, където е бил първата книга, която се е изучавала. П. Р. Славейкво например си спомня за своето оразование, като упоменава реда на обучението така: първо се пише на „панакида” (дъсчица) и се използва букварът, после се чете „наустницата” (Часослов, който някога се наизустявал ), а след нея – псалтирът:

В три години и половина аз бях свършил вече курса на тогавашното черковно учение, като захванах от панакидата с ръкописни букви и срички, от аз, земля, ер – на буквар, после наустница, псалтир, светче и апостол. Но защото четях свободно каквато черковна книга ми паднеше, караха ме да уча наизуст от наустницата двете павечерки и сапсалото (ексапсалмо) или шестте молитви утренни, от светчето двата акатиста, молитвите към св. причащение и на сон грядущи, от псалтира първа и 17 катизма и аз ги учих и изучих и тъй бях стигнал на книгата на дъното според тогавашното у нас понятие за учението. (П. Р. Славейков. Спомен за четирдесетгодишната ми писателска дейност).

Жабите, които пречат с крякането си на Давид да съставя псалми, напомнят на Н. А. Начов нещо, което е слушал в детството си в Стара Загора., но то „едвам.едвам”му „иде на ум” , без да може да възстанови дали източникът е книжен или устен. В някои от легендите, разказани от Марко Цепенков, жабата има много специална роля: със своята нищожност тя предизвиква присмех, но изключително почитано библейско лице извлича сериозна поука от нейните думи и достойното й поведение – така, както е и в новелата за Давид. В една от историите, разказани от М. Цепенков, Св. богородица отказвала на първо време да си вземе детето, тъй като го родила като девойка. Всичко живо я увещавало да си вземе детето, дошла и жабата със своето жабче. Св. Богородица, като видяла колко мило жабата се държи със своята рожба, взела си и тя своето дете.

НОВЕЛА – КАК СЕ ИЗПИСА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕРазвива се сюжетно история за предполагаемото написване на евангелския

текст. Четиримата евангелисти отдават почит на Св. огородица в дома на един от тях – Йоан Богослов – и се обръщат към нея в стила на Богородичния акатист:

И направиха голям престол. Пречистата седна на престола, а те занареждаха:– Радвай се, майко на светотворителя!– Радвай се, просветление на света!– Радвай се, убежище на грешните!

Конструкцията, която започва с „радвай се”в обръщенията към Света Богородица, развита в мвожество изрази в акатиста, е семантико-синтактична вариация върху

модела на поздрава на архангел Гавраил към девата (Лука 1 : 28), като „ ... предава гръцкия поздрав на архангела χαῖρε!

Както е известно, на основата на поздрава на архангела е в католическата традиция е стандартизирана молитвата Ave, Maria.

За да напишат евангелията, четиримата евангелисти, според сюжета на новелата, оглушават и онемяват и слушат само гласа от небето. В предходната новела за създаването на псалтира при Давид присъства ангел, невидим за него, но видим за околните. Тук, за създаването на евангелието, гласът, който диктува текста, идва направо от небето.

108

НОВЕЛА: КАК СЕ ВЪЗНЕСЕ СВЕТА БОГОРОДИЦАИсторията е разпространена из цяла Европа – има гръцки, латински, италиански,

ирландски, старонордически и други версии , както и варианти при различни славянски народи. Известна е като Transitus Mariae, по името на едно латиноезично съчинение, което е известно с името на Йосиф Ариматейски (Псевдо – Йосиф Ариматейски).

В „Тиквешки сборник” е представен фрагмент от по-радвития сюжет, в който апостол Тома, пътувайки върху бял облак, среща възнасящата се Св. Богородица, влизаща в рая, и тя му дава пояса си. Когато другите апостоли го укоряват за неговото вечно съмнение, той изважда пояса и им го показва.

Идеята, че Божията майка е влязла в рая и телом, и душом, идва от първото хилядолетие, но е особено типична за католическия свят.

Празникът, известен у нас с народното име „Голяма Богородица”, в православието се отбелязва официално като „Успение Богородично”, а в католическия свят се отбелязва като „Възнесение на Света Мария”.

Свети Йоан Дамаскин (роден 676 г.) пише:„Свети Ювенал, епископ на Йерусалим, на Халседонския събор (451) уведомява

император Марциан и Пурхерия, които пожелават да придобият тялото на Богородица, че Мария е починалла в присъствието на апостолите, но когато е бил отворен гробът й, по молба на Св. Тома, е бил намерен празен: откъдето апостолите заключават, че тялото е било отнесено на небето”.

На 1 ноември 1950 г. папа Пий ХІІ провъзгласява за догма, че светата дева „е възнесена с тяло и душа в небесната слава”. С това институционно се утвърждава вековното вярване, дълбоко залегнало в католическия свят.

Ключов момент в тази история е моментът с пояса на Св. Богородица, който тя дава на апостол Тома, който, пътуващ на един облак, я среща в нейното възнесение. През средните векове се е смятало, че този пояс се пази в град Прато, Италия, за което обаче няма никакви сигурни данни. Бохуслав Коханйевич напоследък аргументира тезата, че произходът на тази легенда не е в Италия, а във Франция, в манастирска среда, може би – цистерианска ( Bogusław Kochaniewicz. Transitus Mariae dello Pseudo – Giuseppe da Arimatea: un apocrifo di origine italiana ? - Angelicum 2005, Vol. 82, no 1, pp.99 121).

Във Ватопедския манастир в Света гора се пази парченце от пояса на Св. Богородица. С възложение на пояса на Божията майка през Х в. е излекувана императрица Зоя, което се отбелязва от православната църква на 31 август.

В текста думата за „пояс” е зуница, адаптирана морфологично заемка от гръцки, което е и едно от народните названия на небесната дъга в българския език ( зуница и богородична зуница).

В град Мелник се пази чудотворна икона „Представление на Света Богородица”, на която са изобразени сцените от сюжета на новелата. В горната й част са Св. Богородица и Св. Тома върху облаци и Богородица подава на Тома пояса. Вдясно от Богородица е изобразен архангел ( вероятно – Гавраил, който е поздравил Девата с „Радуй се” при Благовещението). В долната част на иконата е празният гроб на Богородица, около който са се събрали апостолите. В цнтъра е Тома, който и показва поясан (В. Баева.” Света Зона: един специфичен местен култ от Мелнишко”. Itefa.dr.bg/_files.5163933.pdf

109

КАК МАРТА СЕ ЯВИ ПРЕД АВГУСТ – ЦАРЯ И КЕСАРЯПо времето на евангелските събития и разпъването на Исус Христос император

на Римската империя е Тиберий Юлий Цезар Август (управлявал от 15 до 37 г. от н.е.). Няма данни той да е бил изобщо известяван за разпъването, но в новелата е развита фабула за това, че той приема християнството, сллед като се уверява в силата на ризата на Исус Христос и след като бива излекуван от една „живеница” в носа.

При него се събира важна част от библейския персонаж – възкресеният от Исус Лазар и сестра му Марта, римският легионер.стотник, назован в новелата по име: „Логин” ( т.е. Лонгин), който извикал пред разпятието „Наистина, Божи син е бил тоя човек!”..

Според Матей (27 : 50 - 54) стотникът Лонгин е пазел около Христовото разпятие, когато, при смъртта на Христос, настнал мрак, земята се разтресла, скалите се разпукали. Според изложението в новелата, същите катастрофални явление се наблюдават и при влизането на Лонгин в двореца на императора и той ги обяснява с това, че е облечен с ризата на Христа. В евангелския текст не е упоменато, че именно Лонгин пробожда с копието си Христа на кръста, но съществува предание, че е бил именно той, което е и отразено в новелата.

След като, според сюжета на новелата, се покръства, императорът отива в Йерусалим, където се среща с друга част от евангелския персонаж: Пилат Понтийски, наместник (прокуратор) на императора за областта Юдея (по това време . под римска власт) и първосвещеника Каяфа, който носи голяма част от отговорността за осъждането на Исус Христос. В новелата се решава въпросът за тяхното наказание. Пилат бива измъчван дълго по негово собствено желание, а когато му отсичат главата, ангели я отнасят на небето.

Текстът в сборника има паралели с два други текста. Единият е латински и е добавен към неканоничното Никодимово евангеллие, в което се съдържат повече данни за Пилат.

Според този текст, известен като „Mors Pilati” (Смъртта на Пилат), императорът Тиберий е болен и праща в Юдея Волузаний да търси Исус Христос, който да го изцели. Пилат бави нещата, тъй като Христос е разпънат. Тогава пратеникът изпраща в Рим една жена – в латинската традиция тя е наречена Вероника, която, според евангелския текст, се е докоснала до Христос и се е излекувала, а неговият образ се е отпечатил върху нейния убрус. Вероника изцелява императора чрез убруса и той призозава Пилат в Рим. При идването си Пилат е облечен с ризата на Исус Христос и Тиберий първоначално се смекчава, но когато Пилат съблича ризата, Тибери го предава на ужасна смърт. След смъртта на Пилат тялото му не може да намери покой. Ппървоначално го хвърлят в река Тибър, но поради появилите се бесове го носят в \река Рона (Франция), след това го хвърлят в езерото край град Люцерн (Швейцария), край което е планинският връх Mont Pilatus (народна етимология: вероятно е от Mons Pileatus „загърнат в плащ”). Тази легенда е ранна и е отразена в „Златната легенда” на Якоб Ворагински (1230 – 1298). В България топоним Пилатовец има в района на Чипровци.

Докато текстът „Смъртта на Пилат” се занимава с тялото на Пилат, което не може да намери място за покоя си, в Тиквешката новела ангели отнасят главата на Пилат на небето. Този момент има пряк паралел с гръцкия текст, известен като „Отречение на Пилат” (или „Парадосис”), който е гръцки. Според него, когато отсичат главата на Пилат (при обстоятелства, съвсем различни от изложените в предишния латински текст), , ангел Божи я поема. Жената на Пилат, Прокла, като вижда ангела, се изпълва с радост и издъхва, а двамата с Пилат са погребани заедно.

110

Както се вижда, и този текст в Тиквешкия сборник показва много любопитна връзка с латинско четиво. Марта, Лазаровата сестра, е на мястото на Вероника, съществува болест на римския император и изцеление. В двореца в Рим се явява лице, облечено в ризата на Исус Христос (в новелата от Тиквешкия сборник – Лонгин, в латинския текст – Пилат).

В „Златната легенда”, Legenda Aurea (стандартен легендариум, съставен от бенедиктинскоя монах Якоб Ворагински) като сестра на Марта и Лазар е представена Мария Магдалина.

РАЗУМНИК ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОСИСредновековен паметник с изключителна популярност в Европа, който отразява

европейската средновековна картина на света (Weltbild). За най-ранна запазена българска версия се смята текстът от Берлинския сборник (ХІV в.).

При най-общо сравнение на българските версии с версиите от Западна Европа прави впечатление, че в нашите варианти преобладава поетическото виждане, а рационални данни за физическия свят почти отсъстват. Вероятно в българска среда Разумник не е имал това важно образователно значение, което е имал неговият корелат „Луцидар” на запад. Това може да се обясни с факта, че българската книжовност разполага с много по-сериозен и задълбочен труд с характер на изчерпателна картина на света още от Х век – „Шестоднев” на Йоан Екзарх, който представя мощен израз на Аристотеловата линия в познанието.

ЗА НОВИЯ ЗАВЕТ ОТ СВ. ЙОАН. ВЪПРОСИВтора част на „Разумник”, тематично свързана с Новия завет.

НОВЕЛА ЗА АВРАМ И САРААврам се смята за прародител на насителите на три религии: юдаизъм,

християнство, ислям. Той е прародител на юдеите и християните чрез сина си Исак (син на Аврам и жена му Сара) и на мюсюлманите чрез сина си Исмаил (син на Аврам и робинята на жена му Агар). Затова мюсюлманите са наричани също „исмаилтяни” и „агаряни”, а мюсюлммански вариант на името му е Ибрахим.

Аврам е популярен старозаветен герой, резултат от което е и разпространението на личното име „Аврам” и производното от него фамилно име „Аврамов” на територията на България (докато лично име „Сара” по името на Аврамовата съпруга се среща рядко, късно е и е свързано с навлизане на протестантската пропаганда у нас). Разликите в името на Аврам и „Авраам”, както е наречен по-късно, в народния език се губят поради стягането на гласната.

По повод на тази новела Н. А. Начов пише / „Припомнюваме си, че от почтенния и многозаслужил учител г. Атанас Иванов в Стара Загора още в детинство сме слушали разкази, досущ еднакви като в статията, за как Авр[ам] продавал идоли с магарето, как му изкипяло млякото на огъня, кога го варил; но и те, по всичка вероятност, трябва да са били черпени от някое книжно произведение (СбНУ Х, с. 142, бележка под линия).

КАК САРА ПОУЧИ МЪЖА СИТексът е извънредно интересен с образа на Мелхиседек.

111

В Битие, 14 глава, Мелхиседек е споменат като Салемски цар и свещеник. В славянската версия на „Енох” той се появява като спасен от потопа, без да е бил в Ноевия ковчег, тъй като архангел Гавраил го въвежда в Едем. През средновековието пилигрими посещават „Пещерата на Мелхиседек” в планината Тавор, място, за което се е решило, че е мястото на срещата на Аврам с Мелхиседек. Планината Тавор се намира в Израел, висока е 588 метра (за местните условия тя е гигантска) и се смята за мястото на Преображението на Исус Христос. „Таворска светлина” е светлината, с която е засияло лицето му при преображението и за природата на тази светлина са се водили големи богословски дебати.

В новелата от Тиквешкия сборник Малхиседек е представен като отшелник в Таворската планина, в „мястото, наречено Йерихон” Йерихон е един от първите градове, създадени от човечеството и „синонимията” между град и планина в случая се явява по отношение на тяхното качество да са заместители на „пустинята” в съзнанието на средновековния европеец, който не познава същинската пусттиня. Мелхиседек е портретуван като отшелник: с коса до земята, с нокти като на орел, а освен това има и пророчески дар, което също е свойство на отшелника.

Идеята за отшелничество в планина е характерно българска и е свързана с деянията на първия български отшелник Св. Йоан Рилски, който пребивава във Великата Рилска „пустиня”. Жак Льо Гоф забелязва, че в Европа, с нейния умерен климат, отшелническият подвиг се проявява в друг географски ландшафт, с различни заместители на еврейската пустиня: градът „пустиня”, островът „пустиня” и преди всичко – гората „пустиня” (Жак Ле Гоф. Средновековный мир воображаемого”. C:\Documents and Settings\name\My Documens\ Жак Ле Гоф.htm

Показателно е, че европейската средновековна легенда свързва отшелничеството с планината, в случая с новелата от Тиквешкия сборник - с Таворската планина.

С пустинята са свързани робинята Агар и синът и Измаил – те се връщат в нея, докато Сара и Исак са свързани с града. Това отразява метаморфоза в живота на евреите. Семитските народи са свързани географски с пустинята, но някои от тях се преустройват за живот в града. Евреите преминават към градски живот, а арабите (мюсюлмани, агаряни) се придържат към традиционната семитска форма на живот.

НОВЕЛА ЗА СВЕТАТА ТРОИЦА СТАРОЗАВЕТНАСветата троица старозаветна е типичен за православното християнство

иконографски сюжет. Смята се, че тримата ангели, които посещават дома на Аврам, разкриват триединството на Божията същност (възглед, който не е присъщ на еврейския монотеизъм).

Най-известно иконографско произведение по темата „Аврамово гостоприемство” е иконата Троица Старозаветна на руския художник Андрей Рубльов, рисувана в началото на ХV век. Тя е изключителна с две неща: първо, с появата на перспектива в изображението (в традицията на православното изкуство дотогава перспективата отсъства) и, второ, с факта, че перспективата в тази икона е обратна перспектива (грубо казано, по-близкото до зрителя е изобразено като по-малко, а по-далечното – като по-голямо, което се вижда прекрасно от начина, по който е изобразена масата). В емропейската живопис перспективата се появява за първи път в ранноренесансовото италлианско изкустно и тя не е „обратна” (по-близкото до зрителя се изобразява като по-голямо, а по-далечното – като по-малко).

Новозаветната троица (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети дух) в руското православно изкуство не се изобразява, но това не се отнася до южнославянската иконография, която в някои отношения е по-близка до западната. В гравюра на Христофор Жефарович например от 1743 г., изобразяваща светците Козма и Дамян и

112

манастира Раковец (пази се в Галерия на Сръбската матица, Нови сад), в горната част е представена новозаветна троица – Бог-Отец, Бог-Син и над тях – Светият дух във вид на гълъб, както е в западноевропейската иконография. Сборникът „Абагар” на Ф. Станиславов (Рим, 1661 г.) също се открива с изображение на Светата Тоица новозаветна,. . в композицията „Коронация на Дева Мария”, при която над главата на девата Бог-отец и Бог-Син държат венец, който никога не е положен върху глвата й, а над венеца е Бог-Свети дух във вид на гълъб. Това издание е католическо и там западноевропейският модел е естествен. Но същата композиция =коронация” е изобразена и на гравюра с православния сръбски манастир в Хопово от 1756 г. (авторът е неизвестен; галерия на Матица сръбска в Нови Сад). В южнославянското изобразително изкуство от ХVІІІ век, свързано с православието, а също и от по-ранни времна, има редица „западни” особености, които не са характерни за руското изкуство и затова не се отбелязват и за изкуството на българите и на другите православни южни славяни.

Андрей Рубльов. Старозаветната троица

НОВЕЛА ЗА ИЗМАИЛПри все че Исмаил е библейски герой, син на Авраам, лично име „Исмаил” не е

характерно за християните. Името се среща при мюсюлманите, тъй като през следните векове се смята, че те водят произхода си от него. До осемнайсети век широко са разпространени възгледи за произхода на отделни народи (или групи народи) от определени библейски лица – „патриарси”.

Новелата предава трогателни подробности за ужасния живот на малкото момче Измаил и неговата майка в пустинята . Но народите, произлезли от Измаил, според фантазията на автора, са се народили в резултат от първоначално кръвосмешение, което трябва да обясни техния „погански” характер.

НОВЕЛА ЗА ИСААК Мотивът „Аврамова жертва” е широко представен в песенния български

фолклор. Равит е и турската народна литература, където е в очевидна връзка с българските версии. Съществува и любопитен превод от турски на български, издаден в книга, която не се отразява в библиографските справочници. Това е книгата „Жертва или служба Аврамова. Превел от турски на български Сакеларий поп Андрей П.

113

Дойнов Родовски из Търновска Елена. Константинов град, в печатницата на Тадеа Дивитчиана, 1858 г.

Н. А. Начов (единственият, който е отбелязал съществуването на тази книга) пише, че тя е „в драматична орма и на стихове” (Сб.НУ Х, с. 148, бележка под линия). От краткия откъс, който е привел Н. А. Начов, се вижда, че книгата е печатена с черковнославянски шрифт, а текстът й има преки паралели с текста от Тиквешкия сборник.

Н. А. Начов е съпоставил с превода от турски следния момент от текста на Тиквешкия сборник:

„Тогава Аврам хвана Исаак и го поведе на заколение. Когато Исаак разбра, каза на баща си:

-Татко, татко, вържи ръцете и краката ми, да не би, още незаклан, да те ударя и да сторя грях.”.

В превода от турски на Андрей Родовски от 1858 година, приведеният от Н. А. Начов откъс изглежда така:Моля ти ся, ти ряцете ми, краката ми добре свържи,Е мене кат` свалиш, да мя заколиш, ти очите ми свържи,Защото като мя заколиш, страх мя е да не заскачам да тя повредя,Сега в най-подирнята раздяла в мойта душа в мойта душа да не согреша(СбНУ Х, с. 148).

Очевидно, фактът, че почитта към Аврам характеризира както християнтвото, така и исляма, е позволил любопитна трансмисия на текстове, която е двупосочна.

Сюжетът за принасяне в жертва на Исак и намесата на небесния ангел е широко отразен в световното изобразително изкуство.

Рембрант, 1632 година НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА АВРААМ

Новелата е изпълнена с дълбок философски размисъл за човешката смърт.

114

Видението на Авраам е обяснено с отваряне на неговите „сърдечни очи”.:„Господ отвори сърдечните очи на Авраам и той видя всичко и го разбра”-Уйлиам Шекспир използва израза „око на ума” в „Хамлет”, когато между датския принц и Хорацио се води следния диалог:

„Hamlet: My father—methinks I see my father—. Horatio: Where, my lord? Hamlet: In my mind's eye, Horatio” [Хамлет: Баща ми – струва ми се, че видях баща си – Хорацио: Къде, принце? – Хамлет: С вътрешни очи (с окото на ума), Хорацио].

Старата българска традиция познава израза `очите на сърцето`, а Шекспировият език ни говори за `езика на ума`, когато става дума за това, което днес на български език наричаме „вътрешни очи”.

В текста е разкрит философският възглед, че човек, който съди другите строго, още не е готов за своята смърт. Самата смърт се причинява от ангел, който залъгва душата с „ябълка” и „гълъб”.

Н. А. Начов сочи, че мотивът за измамването на душата на умиращия с ябълка е „доста известен” в българския фолклор (СбНУ Х, с. 154). Днес са познати много повече примери от посочените от Начов. Ето едно по-необикновено раздвитие на мотива, в което ангелите, които вземат душата, са трима (обикновено е един – архангелът Михаил) и са изобразени живописно, като при това изпълняват различни функции:

Над мене стоят три Божи Ангела,Адина е със сребърен чомбас,Хтория е с позлатени ръки,Третия е със маламна глава.Дето е със сребърни ръки,Той си държи кантар-загариди;Дето е със златън чомбас,Той си държи кървава ханджара;Дето е със маламна глава,Той ми подава красата ябълка.Пари давам, парите не рачят.Още рече, ни отрече,Извадиха си му грешна душа (Песен, Демирхисарско,

СбНУ 6, с. 57)

НОВЕЛА ЗА ПРЕКРАСНИЯ ЙОСИФ` В православното християнство Юсиф носи епитета „прекрасен”, като се има предвид неговата красива душа, а също така и красивата му външност. Мюсюлманите го почитат като пророк (името му при тях е във фонетичен вариант Юсуф).

Сюжетът е изграден върху ревността на десетмина (от единайсетте) братя на Йосиф заради по-голямата любов на баща им Яков към него. Яков е син на Исак (който пък е син на Авраам). От дванайсетте сина на Яков водят началото си, според етногенетичната легенда, дванайсетте еврейски племена. През средните екове в Европа се разпространява и текстът „Завещанието на патриарсите”, преведен и за южните слявани от гръцки.

Ф И З И О Л О Г

115

„Физиолог” във вида на кратко изложение на света на животните възниква през ІІ век като анонимно гръцко съчинение. По-нататък то се развива в неоплатоничен дух: всяко животно се представя като илюстрация на някаква идея. Така първо се дават някакви сведения за особеностите на животното, а след това се тълкува Божият замисъл, вложен в него.

Съчинението е разпространено в целия европейски свят, като на запад са популярни неговите версии със заглавие „Бестиарий”, които са и илюстрирани с изображения. Някои европейски художници създават собствени Бестиарии – Леонардо да Винчи, Анри дьо Тулуз – Лотрек и други.

Европейските представи за психологическите „характеристики” на отделните животни са свързани със средновековните версии на Физиолога

Бестиарий от град Абърдийн, ХІІ век.

НОВЕЛА ЗА ОТШЕЛНИКА МЕЛЕТИЙ. БЛАГОСЛОВИ ОТЧЕВ новелата са събрани два различни сюгета. Първият сюжет рразвива една история, която има за цел да увери, че само Бог

знае същността на събитията в човешкия живот и че човешкото разббиране за житейска справедливост е ограниччено. Тя има произход в староеврейска легенда, която е включена и в в книгата Коран (гл. 18, стих 64-81), която също е акумулирала старинни юдейски идеи . Н. А. Начов отбелязва, че Волтер е включил тази история в повестта „Задиг” (СбНУ, с. 162). В нашия християнски текст в сборника е характерно, че Бог не разкрива сам своя замисъл на героя, а върши това последством своя пратеник – ангел, вестител. В евврейската традиция Бог може да ощува директно с човека, като му „говори”, (ува се „Божият глас”.

Втората сюжетна линия – търсенето на праведен човек-образец – има многобройни паралели в българския фолклор, които разкриват морала на българина. Във всички тях праведникът се разкрива чрез първоначалното нарушение на някакво християнско правила. В една от историите например ангел сочи като най-голям праведник жена, която работи в неделя (нарушение на християнската конвенция). След това се обяснява, че това нарушение няма никакво значение, тъй като тя е вдовица и работи, за да изхрани децата си.

НОВЕЛА ЗА КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕТекстът е известен още като „Солунска легенда”. Н. А. Начов сочи като първо

съобщение за това съчинение публикацията на Йордан Хаджиконстантинов Джинот от 1856 г..

116

Известните преписи на творбата ка събрани и издадени от Б. Ст. Ангелов, който е открил 2 от общо 5 на брой известни засега преписи (Кирило-Методиеви студии, 1, 1984 г.).

КАК ЕДНА ЖЕНА СЕ СПРАВИ С ЕФРЕМ Герой на новелата е реална личчност, при това - един от големите учители на

Църквата – Свети Ефрем Сирин (306 – 373). Както показва прозвището му, „Сирин” „Сирски”, той е сириец и е писал на сирийски – старинно название на арамейския език в ролята му на език на християнски текстове. Православното християнството почита паметта на Ефрем Сирски на 28 януари, а католическата църква – на 9 юни.

Ефрем Сирин е създал множество текстове, в които тълкува Писанието, а също и проповеди, трактати против еретиците, молитви и др.. Той има голяма роля в създаването на християнската литургия. Бил е превеждан на различни езици – гръцки, арменски, латински, старобългарски. Автор е на 20 Богородични химна. Съществуват и мистификации – текстове, приписвани на Ефрем Сирски, които са основно на гръцки език, но се смята, че някои може да са на славянски (старобългарски). Някои от текстовете, създадени от него, имат и съвременна роля в ежедневния живот на православния християни. Така, по време на Великия пост православната църква ни съветва да повтаряме следната молитва, съчинена от Ефрем Сирин:

След смъртта на Ефрем Сирски възниква легеата, че той е живял като отшелник през последните години на живота си.

В новелата от Тиквешкия сборник се пародира богословски възглед на Ефрем Сирски, изказан от него в Коментар към книгата Битие. Този възглед засяга природата на Адам, на мъжа, като нещо, от което е произлязла жената: „Адам, който е създаден като един и двама: беше един, когато беше създаден Адам, беше двама, когато „мъж и жена ги създаде той” ('Adam, qui unus factus est et duo: unus fuit qui Adam fuit, duo fuit qui masculus et femina creatus est'. Commentarius in Genesim II.12, ed Tonneau, p. 24 R-M. Tonneau, ed., Sancti Ephraim Syri in Genesim et in Exodum Commentarii, CSCO 152–3 [=Scriptores Syri71–2], Louvain, 1955 : Jane STEVENSON. SPE Ephraim the Syrian in Anglo-Saxon England. - HUGOYE: JOURNAL OF SYRIAC STUDIES Vol. 1, No. 2July 1998).

В новелата се разглеждат отношенията между „мъжа” и „жената” по логиката на Ефремовата богословска доктрина, при което се достига да парадокса, че един мъж може да псува жена си на майка, тъй като по този начин той унижава сам себе си. Според средновековната логика, ако някой унижава сам себе си, той върши добродетел,

117

а не – грях. Ефрем като герой на новелата е принуден да се съгласи с абсурдната ситуация, до която се достига, като се следва възгледът на богослова Ефрем.

Няма данни Коментарът на Битие на Ефрем Сирски (създаден на сирийски, както цялото творчество на Ефрем) да е бил превеждан на гръцки или латински.Следователно, новелата е възникнала в среда, запозната с арамейските трудове на Ефрем Сирин - най-вероятно, във Византия.CIAL ISSUE: St. Ephraim the Syrian - I

НОВЕЛА ЗА МЕРКУРИЙСвети Меркурий е светец-воин, почитан както от православието, така и от

Западното християнство на 11 (24) ноември. Един от светците-воини (такива са още Свети Димитър, Свети Георги, Свети Михаил Воин Българин, Свети архангел Михаил, Свети Тодор, Свети Евстатий, Свети Никита, Свети Трофим, Свети Артемий).

Смята се, че е роден през 224 г. и е приел мъченичество през 250 година. Според житието му, той е скит по произход, римски войник, който е мъченик на християнската вяра. Приема смъртта в Кесареа, откъдето е и прозвището му Кесарейски. Някои от версиите на житието му включват ангелско видение.

В текста на новелата близките на Меркурий (майка му и императорът, който, според текста, е брат на майка му) се обръщат към Меркурий с името „Ананий”.

В новелата героят получава видение, при което Бог му говори от облаци и от тях се подава Божията ръка. Божията ръка от облаци е конвенциално изображение на Бога Отца до ХІV век, след което започват да се появяват и портретни изображение във вид на възрастен мъж. Мотивът „Ръка Божия” обаче се запазва и можем да го видим, например, във фреските на Сикстинската капела на Микеланджело Буонароти.

Ръката на Бога/ десницата на Бога или Божиите ръце са част от картината на света, вградена в българския език. В сборника от пословици и поговорки на П. Р. Славейков например е включен изразът, че Бог има вълнени крака и железни ръце (в някои варианти на израза краката са восъчни).

Свети Меркурий се изобразява в доспехи и с метален шлем на главата. Едни от най-интересните са от град Несебър, в някогашната църква „Свети Георги”, изписана през 1704 г.. Изобразен е също в църквата „Свети Георги” в Кремиковския манастир, в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка”

В Габрово, в храма „Успение Богородично” се пазят мощи на Св. Екатерина и Св. Меркурий.

Свети Меркурий, Атон, ХV век. Фреска на Мануилл Панселим

118

Микеанджело, Сикстинска капела, фреска.Бог създава Адам. Използвана е старата конвенция за Божията ръка, която се подава от облаци.

НОВЕЛА ЗА ЖИВОТА НА ПРЕМЪДРИЯ Е З О ПГерой в новелата е лице, за което има някои исторически сведения.

Баснописецът с име Езоп е упоменат от Херодот, Аристофан („Осите”), Платон и сруги автори. Хередот в „История” (между 440-430 г. пр. Хр.) упоменава Езоп във връзка с хетерата Родопис, което е много важен факт във връзка с композицията на Тиквешкия сборник – във връзка с Родопис е и първото упоменаване на мотива за избор на жена последством обувка, която да се премери. Този мотив е развит и в една от новелите в сборника, за кръчмарката Теофана.

Съвременните учени откриват произхода на Езоповите басни в Месопотамските култури – Шумер и наследилия го Акад. Съществуващитя паралели с някои мотиви в будиствия сборник Джатаки (истории из живота на ранните прераждания на Буда) и индийския приказен сборник Панчатантра вероятно трябва да се отдадат на ранно влияние на Запада.

Басните, приписвани на старогръцкия моралист, са широко известни по света. Те са първото произведение на европейската литература, преведено на японски език. В Китай мнозина смятат някои от тях за китайски народни приказки, макар че са навлезли там едва в ново време (през 1625 г. е направен първият превод) – такъв е случаят с баснята за лъжливото овчарче, която и у нас много хора ще определят като българска народна приказка. Още на времето Веселин Бешевлиев посочи, че изучаваната у нас с патриотични цели псевдолегенда за Кубрат, синовете му и снопа пръчки е модификация на Езопова басня.

Още пре втори век след Христа се композира анонимна народна книга за Езоп на гръцки език, която обаче не е запазена в оригиналната си текстова форма. Към 1300 година византийският учен Максим Плануд прави нова версия. Вариантите на „Роман за Езоп” стават много популярни в Европа.

Текстът в Тиквешкия сборник е силно съкратена версия. М. Йонова отбелязва: „...в старобългарския вариант на сюжета „Разказ за Езоп” са запазени само прологът, разказът за продажбата на Езоп на Ксант, разказът за живота на Езоп в дома на Ксант, като той завършва с преминаването на Езоп в двора на Крез” (М. Йонова. Гръцката повест за Езоп и нейният старобългарски вариант. - „Литературна мисъл” бр. 1, 1999.)

Още Н. А. Начов е обърнал внимание на близостта между някои от епизодите в българския вариант и битуващи фолклорни анекдоти. Той е привел един от тях, записан от Цани Гинчев, при който слугата занася купеното месо не на жената на годсmодаря си, а на кучката, тъй като му е поръчано да го занесе „на най-вярната” (СбНУ Х, с. 171).

119

Пак Н. А. Начев е изказал идеята, че има сродство между епизодите от Езоповия разказз и някои от историите за Настрадин Ходжа и Хитър Петър (с. 169): същото и у Вера Антич, но вместо Хитър Петър там стои „Итер Пеjо” (В. Антич. Коментари, в „Тиквешки зборник”, Скоплjе, 1987, с. 177).

Името на Езоп (латинско Aesop или Æsop, от гръцко Aisopos) м Тиквешката новела е ъ формата І;И. Втората форма е хипердиалектизъм – преписвачът е поправил ммнимо изясняване на ера. И двете форми съдържат интересен начин за предаване на анлаута.

Гравюра от изданието на биографията и басните на Езоп в Аусберг от 1479 г.(Aesopus moralisatus. Vita et Fabula. Augsburg. 1479).

ЙОАН ЗЛАТОУСТ ЗА ДУШЕВНИТЕ РАБОТИНовелата е точен корелат на познатат в Западна Европа легенда за Свети

Григорий, която приписва на своя герой за прототип реален римски папа. Това е Свети Григорий (наричан от католическия свят Велики), папа от 590 до смъртта си през 601 година. Почитан е за светец и от православната църква, която отбелязва датата на смъртта му на 12 март. Тя е известна във варианти, от които най-известна е поемата „Животът (житието) на Свети Григорий (La vie de Saint Grégoire), старофренска легенда в октосилабичен стих.

Според тази романска легенда, един крал (или граф или император) встъпва в инцестна връзка със сестра си. За да изкупи греха си, поема към Божи гроб. Ражда се син Григорий, който е хвърлен в морето с табличка с надпис кой е. Спасен от един монах, той получава образование сред монаси. Когато намира табличката с надписа,

120

узнава кой е тръгва да търси родителите си. Претърпява корабокрушение близо до родния бряг и е изхвърлен в родните си земи. Междувременно те са завладени от чужденци, а владетелката (която е неговата майка) – пленена. Героят освобождава родината си и получава от благодарните жители ръката на владетелката, за която се оженва, без да знае, че тя е майка му. Двама живеят щастливо до момента, в който тя открива табличката с надписа. Когато му открива истината, Григорий се приковава с верига за пустинен остров в морето. Един рибар хвърля ключа в морето и той бива погълнат от риба.

Григорий прекарва прикован към острова 17 години, до момента, в който умира римският папа. Ангел Господен казва на хората да търсят за нов папа човек, наречен Григорий. Когато го намират, хващат рибата и изваждат ключа, с който е заключена веригата, която приковава Григорий към острова. Когато той става папа, при него идва една жена, за да изповяда греховете си, без да знае, че тя е майката на Григорий. Двамата се разпознават и тя става ръководителка на манастир (абатиса). Останалата част на живота си те прекарват в свят и щастлив живот.

Новелата в Тиквешкия сборник има най-характерните белези на историята: двоен инцест ( героят е син от инцестна връзка на брат и сестра и встъпва м инцест с майка си), приковаване с верига, риба, която поглъща ключа и т.н.. Освен подробностите в развоя на сюжета и идентичност на събитията, обща е и идеологията за Божието всеопрощение и възможното изкупление и на невъзможните грехове.

Отбелязвано е, че в средновековната европейска литература има два сюжета, съдържащи двоен инцест: сюжета за свети Григорий (към който възхожда и нашата новела) и сюжета за Свети Албанс, който обаче е съществено различен (Албанс е син от инцестна връзка между баща и дъщеря, който се жени за майка си, а накрая наказва родителите си, които, след седемгодишно изкупление, отново се предават на греха и т.н., да не говорим за големите разлики в подробностите).

Инцестът е социален и психологически важен феномен, който е отразен във фолклора на всички народи. Естествено, отразен е и в българския фолклор, но без да показва каквато и да е връзка с коментираната тук новела. Изнесен е пример от сръбския фолклор, който е песенно развитие на същия южноевропейски сюжет.

Новелата е приписана на Йоан Златоуст като автор (и дори повествованието се води от негово име, както и морализаторският коментар), но няма известни на науката основания за такова приписване.

НОВЕЛА ЗА ОВОШКАТАПритчата за безплодната смоковница е евангелска (Лука 13: 6 – 9). В новелата,

след като е исзложена притчата, е даден „отговор”: тълкуване на притчата като алегория.Първо са разкрити използваните прости знаци (като знак е „нещо, което стои вместо друго нещо”, както е средновековната дефиниция за знака:„Лозе” замества „свят”;„Стопанин на лозето” замества „Господ бог”;„Ратаи” замества „ангели”;„Овошка” замества „човек-грешник”.

Така е зададен кодът за тълкуването на притчата. Образността на притчата се представя в натуралистичен вид в обдетите,

свързани с Коледа. Тогава стопанинът на къщата, въоръжен с брадва, застава пред

121

неплодно дърво в стопанството и казцва, че ще го отсече. Някой друг от къщата се застъпва за дървото, като заявява, че то ще роди плод.

НОВЕЛА КАК БЕШЕ СПАСЕН СВЕТИ ЕВСТРАТИЙНовелата е сюжетен корелат на старофренската легенда за Свети Жулиен

Гостоприимец (светец, който е изцяло легендарен, според съвременните възгледи на теолозите). С разпространението на легендата по други земи тя получава местен колорит – във варианта, в който тя е включена в Тиквешкия сборник, иманата на героите са гръцки, георграфията на събитията е изместена и т.н.

Според легендата за Св. Жулиен, в деня, когато той се ражда, баща му чума предсказанието на вещици, че синът му ще убие родителите си. Тъй като майката измолва детето да остане при тях, тя много плаче и в един момент Жулиен научава от нея за предсказанието. Като казва, че той никога няма да направи това, той напуска грлада, отива на друго място, където щастливо се жени. Родителите му идват да го видят, когато излизат от църквата, срещат жена му и тя ги води в къщи. По това време Жулиен е на лов. Врагът на човешкия род (дяволът) го подучва, че жена му е с чужд мъж в неговото легло. Жулиен отива и, без да разбере, че в леглото му са двамата му ръдители, ги убива.

След това той оказва гостоприемство на дявола, представил му се за поклонник, който през нощта извършва дяволска меса и съсипва дома. Жубиен решава повече да не допуска никого в дома си, но се появява Бог (или ангел) и той променя решението си. В НОВЕЛАТА ОТ Тиквешкия сборник последният момент в развоя на сюжетната линия няма корелат в легендата за Св. Жулиен – в нея за изкупление героят и жена му пренасят пътници през реката и изкуплението идва, когато жената Ксения пренася извънредно тежкия Господ. Този мотив е вплетен в сюжетната линия на разказа „Очите на Свети Спиридон” на Елин Пелин (от цикъла „Разкази под манастирската лоза”, който не е изследван в неговите интертекстуални връзки. Тук ще отбележа, че в „Чорба от греховете на отец Сисой” е развит известен будистки сюжет).

ВИДЕНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛКАК БЕШЕ ВЪЗНЕСЕН ОТ АНГЕЛ НА НЕБЕТО

Според християнската религия, освен видимия смят има и невидим свят. Още по време на ранното християнство започват да възникват произведения, в които невидимият свят се „вижда” и описва – т.нар. „видения”. „ Видение на апостол Павел е едно от вечните четива на християнската книжнина и носи характерните белези на тези четива, представени в средновековната литература, които някои автори смятат, че представляват литературен жанр: жанра на виденията на другия свят. Той е едно от най-популярните в Европа повествование за посещение на небесния свят отпреди „Божествена комедия” на Данте Алигиери, много по-ранно от творбата на Данте. При Данте се откриват много нововъведения, едно от които е въвеждането на чистилището – католически концепт, изграден

„Видение на апостол Павел” според изследователите възниква пред ІІ в. и е написано на гръцки език. През V – VІ век е преведно на латински език и е известно като „Visio Sancti Pauli”. През ХІІ век е направен нов превод на латински език, този път – в съкратена редакция.

„Възнасянето” на небето е представено и в други религия. В ритуалното пеене на китайската религия „дао” (даоизма) също се описва „възкачване” не небесата едно след друго. Смята се, че тази религия е включила някои от шаманските практики на пътешествие на душата.

122

В българския (и в южнославянския) песенен фолклор трансово състояние се приписва на Свети Никола, който, докато пирува с други светци, „слиза” на земята и спасява кораби. В красивия южнославянски епос, който можем да наречем „Деяния на светците” и който е най-добре представен в българския фолклор, също има „видения”, например: Заспала е Света НеделяНа престоли калиновиКога заспа и сън видя.Твъгнала е Света НеделяВ рай да иде, сън да каже.Де е срещнал Свети ПетърСвети Петър и Димитър,Те е питом разпитуват“Слава тебе, Света Недельо,Къде ми си потръгнала?-Тръгнала съм в рай да ида,В рай да ида, сън да кажа:Расло беше среде море,Среде море чудно дърво.Дебел му беше сребърно,Стълбите му маламени,Листете му дребен бисер.-Ой та тебе, Света Недельо,Що си стара, та глупава,Дебел му е самси Господ,Стълбите му всички светци,Листете му дребни души,

ЕСЕ ВЪРХУ СЪДА СЛЕД ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОДАРазмисли за Страшния съд в много емоционална форма.

ДРУГО (ЕСЕ ВЪРХУ ДУШАТА)Типично средновековно произведение, изградено върху развиването на идеята за

антагонизма между човешката душа и тялото на човека. Съществува латинска диалогична версия „Диалог на душата и тялото”, която е версифицирана на икавски диалект от дабматинския автор Марко Марулич (1450 – 1524) под заглавието „Lipo prigovaranje razuma i človika”.

В ПЪРВИЯ ДЕН НА МЕСЕЦ АПРИЛ: ЖИВОТ НА МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

Света Мария Египетска е дна от най-почитаните светици в християнския свят, чиито необикновен живот буди изключителната почит на православния свят дотолкова, че разказът за него се чете в църква по време на петата неделя от Велики пости. Православието освен това почита паметта й на 1 април, а католическият свят – на 2 април. Изобразява се многосратно на икони, витражи, статуи и гравюри. В изображенията й в западната част на Европа има конвенция тя да се представя с дълга разпусната коса, което се дължи на факта, че има известно преливане на черти между нейния образ и образа на Мария Магдалина.

123

Това обаче е в противоречие с нейното портретиране в биографичния разказ, където е посочено, че косата й е къса и едва достига до шията.

Прието е, че творбата, включена и в Тиквешкия сборник, е съставена от Софроний Йерусалимски (560 - 638 ), патриарх на Йерусалим . Съкратена версия на житието е включена в Legenda aurea на Якоб Ворагински. Съществуват повествования на други езици – староанглийски, средновековен френски, както и славянски.

Смята се, че Мария Египетска е живяла през втората половина на ІV и първите две десетиллетия на V век. По това време се оформят монашеските общности в Египетската пустиня – светите отци авви ( от еврейското abba `баща`, откъдето е английското abbat `ръководител на манастир` и abbey `аббатство`. Жените -пустинници са получили означението amma `майка`).

Мария Египетска е разкаялата се блудница от Александрия, която постига святост със силата на подвига на аскетичния си живот. Необикновени са нейното отричане на телесното удобство и физическата й издържливост , които тя проявява по време на живота в Египетската пустиня. Необичайният морален прелом в душата й разкрива голямата сложност на човешката душа. Включването на това повествование в Тиквешкия сборник е свързано с прокарването на идея, която откриваме и в други от четивата: че и немислимият грях може да получи Божието опрощение и най-големият грешник да се издигне душевно до състоянието на святост.

Старецът Зосима, който е другият персонаж, в много отношения е антипод на Мария. В преклонна възраст (указано е, че е минал 53 години), той, след благочестив живот, търси в пустинята наставник, защото също изпитва душевно неспокойство. Попада в необикновеното общество на физически силно разрушената Мария и на един лъв.

Старецът Зосима също е от много почитаните християнски светци в православния свят. Ннеговото име носи старецът Зосима – духовният наставник на Альоша Карамазов в романа на Ф. М. Достоевски „Братя Карамазови” и в Русия това е конвенционално име за възвишен старец монах.

С тази християнска легенда за каещата се велика грешница и нейното велико опрощение завършва Тиквешкият сборник.

124

Изображение на Мария Египетска. Нюрнбергска хроника, 1493 г. Автор на текста е Хартман Шедел (Hartmann Schedel)

Мария Египетска получава наметало от стареца Зосима.Изобразена е с дълга руса коса.Френска икона от ХV век

125

ПРИЛОЖЕНИЕ

126

127

128

129

130

131

132

133

134

135

136

137