ДАО-то на ПухБенджамин Хоф

В тази книга Пътят се разкрива от Мечето с Малко Ум

Що е туй, що е туй, що е това –муха не птичува, но птица лети. Дай ми загадка или сам отгатни: Що ли е, що ли е, що е това?

- Като се събудиш сутрин, Пух -каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?- Какво има за закуска? - отвърна Пух. – А ти какво си казваш, Прасчо?- Какво ли вълнуващо ще се случ днес? - рече Прасчо.Пух кимна замислено.- Че то е същото - каза той.- Какво е то? - попита Неверника.- Мъдрост от един западен даоист -казах аз.И ако никога до сега не сте мислили за Мечо Пух в точно такава светлина, четете...

ПРЕДГОВОР- Какво пишеш? - попита Пух, като се покатери на писалището ми.- ,Дао-то на Пух" - отговорих аз.- Каквото на Пух? - попита Пух и зацапа една от думите, Която тъкмо бях написал.- ,Дао-то на Пух" - отвърнах, като му боцнах лапичката с молива.- Прилича повече на ау!-то на Пух - Каза Пух, докато си триеше лапата.- Е, не е - троснах се аз.- А какво е тогава? - попита Пух, наведе се напред и зацапа друга дума.- За това как да останем щастливи и спокойни при всички обстоятелства! - изкрещях аз.- А ти прочел ли си го? - попита Пух.Това стана, след като с няколко души говорихме за Великите Учители Мъдреци и някой казваше,

че всички те идват от Изтока, а аз казах, че някои не са от там, но той продължаваше също като това изречение, без да ми обръща никакво внимание. И тогава аз реших да прочета някоя Мъдрост от Запада, за да докажа, че светът се състои от повече от една половина:

- Като се събудиш сутринта, Пух - каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?

- Какво има за закуска? - отвърна Пух. - А ти какво си казваш, Прасчо?- Какво ли вълнуващо иде се случи днес! - рече Прасчо. Пух кимна замислено.- Че то е същото - каза той.- Какво е то? - попита Неверника.- Мъдрост от един западен даоист - казах аз.- Звучи като нещо от „Мечо Пух" - рече той.- Ами да - казах аз.- Че то не се отнася до даоизма! - каза той.- Разбира се, че се отнася - отвърнах.- Не, не се! - настоя той.- А ти за какво смяташ, че се отнася? - попитах го аз.- За дундестото малко мече, което се разхожда насам-натам и задава тъпи въпроси, измисля

песнички и минава през всевъзможни приключения, без изобщо някога да понатрупа малко интелектуални познания или да загуби простодушното си щастие. За това е - каза той.

- Че то е същото - казах аз.И тогава започна да ми идва наум идеята да напиша книга, която да обяснява основите на

даоизма чрез Мечо Пух и да обяснява Мечо Пух посредством даоизма.Когато разбраха намеренията ми, учените извикаха: „-Абсурд!", и тям подобни. Други твърдяха,

че това е най-глупавото, което са чували някога, и че аз навярно сънувам. Някои пък казаха, че

1

идеята си я бива, но е доста трудна. „И откъде всъщност ще почнете?" - попитаха те. Хубаво, една стара даоистка поговорка го изразява така: „Хиляда мили път започва от една стъпка."

Така че мисля да започнем от началото...

КАКВОТО НА ПУХ?- Знаеш ли, Пух - казах аз, - май че много хора не знаят какво е даоизъм...- Така ли? - каза Пух, като примигна.- Та ето за какво е тази глава - да поясни малко нещата.- А, разбирам - рече Пух.- И най-лесният начин да направим това е да отидем замалко в Китай.-Какво? - попита Пух с широко отворени от удивление очи. - Точно сега?- Разбира се. Трябва само да се облегнем назад, да се отпуснем и сме там.- Аха! - Каза Пух.Да си представим, че вървим по тясна уличка в голям китайски град и намираме малък магазин, в

който се продават свитъци с картини, рисувани по класическия начин. Влизаме и искаме да ни покажат нещо алегорично - хумористично може би, но с нотка на Всевечен Смисъл. Продавачът се усмихва.

- Точно това имам! - казва ни той. - Копие на „Дегустаторите на оцет" - Завежда ни до широка маса, разгъва свитъка и го оставя да го разгледаме. - Извинете, трябва да свърша нещо замалко - казва той, отива в задната част на магазинчето и ни оставя сами с картината.

Макар и да установяваме, че копието е сравнително ново, знаем, че оригиналът е рисуван много отдавна; кога точно, не е ясно. Но сега вече замисълът на картината е добре известен.

Виждаме трима души да стоят край бъчва с оцет. Всеки си е потопил пръста и го е опитал. Изражението на лицето на всеки един от тях показва собствената му реакция. Тъй като картината е алегорична, следва да ни стане ясно, че това не са обикновени дегустатори на оцет, а представители на Трите Учения в Китай, и оцетът, който опитват, представлява Същността на Живота. Тримата учители са Кун Фу-дзъ (Конфуций), Буда и Лао-дзъ - автор на най-старата достигнала до нас книга за даоизма. Първият има кисел израз, вторият -наскърбен, а третият се усмихва.

За Кун Фу-дзъ Животът изглежда доста кисел. Той е вярвал, че настоящето се разминава с миналото и че властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на Вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и към древните ритуали и церемонии, в които императорът като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безг-раничното небе и ограничената земя. Според Конфуцианството използването на точно отмерена дворцова музика, строго установени стъпки, действия и фрази допълва една изключително сложна система от ритуали, всеки от които се прилага за определена цел и в определен момент. За Конфуций е останала поговорката: „Ако чергата не е добре застлана, Учителят не ще седне." Това би трябвало да даде представа за степента на прецизност, до която са довеждали нещата привържениците на Конфуцианството.

За Буда, втората фигура в картината, Животът на земята бил горчив, изпълнен с обвързаности и желания, причиняващи страдание. Той разглеждал света като система от капани, източник на илюзии и мъки за всички същества. За да намери покой, смятал за необходимо да премине през „света на тленното" и да стигне до Нирвана или буквално до състояние на „безветрие". Въпреки че оптимистичната по същността си нагласа на китайците променила значително будизма след внасянето му от родната Индия, прилежният будист често бил свидетел как пътят към Нирвана бил прекъсван по един или друг начин от горчивия вятър на ежедневието.

Според Лао-дзъ естествено съществуващата поначало хармония между небето и земята можела да бъде открита от всекиго и винаги, но не чрез спазване на правилата на Конфуцианците. Както той твърдял в своята ,Дао Дъ-дзин" - „Книга за даоистките добродетели", земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао-дзъ колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Колкото повече е насилието, толкова повече са бедите. Дали е тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно - всичко си има своя собствена, залегнала дълбоко в него природа, която не може да бъде насилвана, без да причини нови затруднения. Когато бъдат наложени отвън абстрактни и произволни правила, борбата е

2

неизбежна. И тогава животът става кисел.За Лао-дзъ светът не е система от капани, а преподавател на ценни уроци. Те трябва да се

изучават точно така, както трябва да се следват и законите му - тогава всичко ще върви добре. Вместо да се отвръщат от „света на тленното", Лао-дзъ съветва другите „да се слеят с тленното в света". Това, което според него действа зад всичко на небето и земята, той нарича „Дао", „Пътят". Основен принцип в учението на Лао-дзъ е, че този вселенски Път не би могъл да се опише адекватно с думи и че би било обидно както за безграничната му сила, така и за просветения човешки разум дори да опита да постигне описанието. И все пак смисълът му може да бъде разбран и тези, които най-много милеят за него и за живота, от който той е неделим, го схващат най-добре.

С течение на времето класическото учение на Лао-дзъ се развивало и приело философски, монашески и народно-религиозни форми. Всички те могат да бъдат назовани с общото име даоизъм. Но даоизмът, който ни интересува тук, е просто определен начин на оценка, поука и реакция на всичко, което се случва в ежедневието. От гледна точна на даоиста естественият резултат от този хармоничен начин на живот е щастието. Би могло да се каже, че щастливата ведрина е най-забележителната особеност на личността на даоиста, а тънкото чувство за хумор проличава дори и в най-задълбочените даоистки съчинения, като например две хиляди и петстотин годишната ,ДаоДъ-дзин". Кротък смях, подобен на вода от фонтан, блика от съчиненията на втория по величина даоистки писател Джуан-дзъ.

- Но какво общо има това с оцета? - попита Пух.- Мисля, че го обясних - отговорих аз.- Не смятам - каза Пух.- Добре тогава, ще го обясня сега.- Хубаво - рече Пух.Защо на картината Лао-дзъ се смее? В крайна сметка оня оцет, който представлява Животът,

сигурно има неприятен вкус, както показват израженията на другите двама мъже. Но като действа в хармония с житейските обстоятелства, даоистът схваща като положително това, кето други разглеждат като отрицателно. От неговата гледна точка киселият вкус и горчивината произлизат от конфликтния и недооценяващ ум.

Ако се разбере и изживее Такъв, какъвто е, животът сам по себе си е сладък. Такова е посланието на ,.Дегустаторите на оцет".

- Сладък? Искаш да кажеш като мед? - попита Пух.- Е, може би не чак толкова сладък - отговорих. - Би било малко преувеличено.- А още ли сме в Китай? - попита предпазливо Пух.- Не, вече приключихме с обясненията и отново сме до писалището.- Аха!- Е, точно навреме за нещо мъничко - добави той и се отправи към долапа.

ДАО-ТО НА КОГО?Късно една нощ обсъждахме какво е мъдростта и тъкмо ни беше налегнала дрямка от всичко

това, когато Пух отбеляза, че разбирането на даоистките принципи му е предадено от някакви Древни Прадеди.

- Кои например? - запитах аз.- Например Пух Дао-дзъ, знаменитият китайски художник - рече Пух.- Той е У Дао-дзъ.- А какво ще кажеш за Ли Пух, прочутия даоистки поет? - попита предпазливо Пух.- Искаш да кажеш Ли По.- Така ли... - каза Пух и сведе поглед към краката си. Тогава ми хрумна нещо.- Всъщност това няма значение - казах аз, - защото един от най-важните принципи на даоизма е

наречен на теб.- Наистина ли? - попита Пух обнадежден.- Разбира се - Пу, Недялания Камък.- Бях забравил - каза Пух.И ето ни сега готови да направим опит да обясним Пу, Недялания Камък. В класически даоистки

стил няма нито да се напрягаме особено, нито да обясняваме много, защото това само ще обърка 3

нещата, а и ще остави впечатлението, че всичко е било само една умозрителна идея, която би могла да остане на интелектуално равнище и да бъде изоставена. Тогава може би ще кажете: „Е, тази идея е наистина много хубава, но в какво се състои тя?" Така че вместо това по различни начини ще се опитаме да покажем до какво се свежда тя.

Между другото Пу се произнася почти като Пух, но без толкова „у" - подобно на звука, който издавате, за да отпъдите муха от ръката си в някой горещ летен ден.

Преди да призовем нашия Местен Експерт за няколко разяснителни бележки, нека обясним нещо.

Същността на принципа на Недялания Камък е, че в първичната си простота нещата съдържат своя собствена, естествена сила, сила, която лесно може да се изхаби и загуби, когато тази простота се наруши. За писмения знак Пу символният китайски речник дава определението: „естествен, прост, обикновен, честен". Пу се състои от два отделни, комбинирани знака: първият, „коренът" или носителят на основния смисъл, означава дърво или гора; вторият, „фонетичният" или озбучава-щият, е знакът за шубрак или гъсталак. Така от „дърво в гъсталак" или „неотсечено дърво" идва смисълът за „неща в естественото им състояние", което в английските версии на даоистките съчинения обикновено се представя като „недялан камък".

Този основен даоистки принцип се отнася не само за нещата в естествената им красота и предназначение, но и за хората. Или за Мечките. Което ни довежда до Пух, самия Епитом на Недялания Камък. Като илюстрация на принципа понякога той може да изглежда прекалено прост...

- Аз мисля, че е по-надясно - каза нервно Прасчо. - Ти какво мислиш, Пух?Пух погледна двете си лапи. Той знаеше, че едната е дясна и че ако си решил коя от двете е

дясна, другата остава да е лява, ала все не можеше да се сети как да започне.- Ами - бавно започна той...... Но независимо от това, как би изглеждал на другите, особено на такива, които се лъжат от

Външния Вид, Пух, Недялания Камък, е способен да добеде докрай това, което върши, защото наистина е простодушен. Както може да ви каже всеки стар даоист от гората, простодушен не означава непременно глупав. Не е чудно, че идеалът на даоистите е именно уравновесеният, спокоен, отразяващ, „огледален ум" на Недялания Камък, и твърде важно е, че точно Пух, а не мислителите Зайо, Бухала и Ийори, е истинският герой на „Мечо Пух" и „Къщичката в къта на Пух".

- Истина е - каза Зайо, - че някак объркахме пътя.Те си почиваха в една пясъчна яма насред гората. На Пух взе да му писва в нея и подозираше, че

тя ги преследва, защото накъдето и да тръгнеха, винаги стигаха до нея и всеки път, когато тя се появеше сред мъглата, Зайо казваше победоносно: „Сега зная къде сме!", Пух произнасяше тъжно: „И аз", а Прасчо не казваше нищо. Той се бе опитал да измисли да каже нещо, но единственото, което му дойде наум, беше: „Помощ, помощ!", а изглеждаше глупаво да каже това, когато Пух и Зайо бяха с него.

- Е, добре - каза Зайо след дълго мълчание, през време на което никой не му благодари за хубавата разходка. - Предполагам, че е по-добре да продължим. Накъде да опитаме?

- Какво би станало - каза бавно Пух, - ако веднага щом тази Яма изчезне от погледа ни, се опитаме да я намерим отново?

- Каква полза от това? - попита Зайо.- Ами - отговори Пух - ние непрекъснато търсим Дома си и не го намираме, та си мисля, че ако

започнем да търсим Ямата, сигурно няма да я намерим и това ще бъде Нещо Хубаво, защото тогава може би ще намерим нещо, което не сме търсили и което би могло да бъде точно това, което наистина сме търсили.

- Не виждам много смисъл в тая работа... - рече Зайо. -Ако се отдалеча от Ямата и после се върна към нея, разбира се, че бих я намерил!

- Аз пък мисля, че няма да можеш - каза Пух. - Просто си помислих.- Опитай - внезапно каза Прасчо. - Ще те чакаме тук. Зайо се изсмя, за да покаже колко глупав е

Прасчо, и изчезна в мъглата. След като беше избървял стотина метра, той се обърна и тръгна обратно... и след като Пух и Прасчо го чакаха двайсет минути, Пух се изправи.

- Просто си помислих - каза Пух. - А сега, Прасчо, да си ходим у дома.- Но, Пух - изквича Прасчо много развълнуван, - знаеш ли пътя?- Не - отвърна Пух. - Но в долапа си имам дванайсет гърненца с мед и те ме викат от часове.

Досега не можех да ги чуя ясно, защото Зайо приказваше непрекъснато, но ако никой не приказва, 4

освен тези дванайсет гърненца, мисля си, Прасчо, че ще разбера откъде ме викат. Хайде!Тръгнаха заедно. Дълго време Прасчо не каза нищо, за да не прекъсва гърненцата. Изведнъж

обаче той изквича... и зауука... защото сега започна да разбира къде се намира; ала все още не смееше да го каже високо, да не би да не е така. И точно когато стана толкова сигурен в себе си, че вече нямаше значение дали гърненцата продължават да се обаждат, пред тях се чу вик и от мъглата изскочи Кристофър Робин.

В края на краищата, ако Интелигентността имаше най-голямо значение, не това Мече, а Зайо щеше да бъде Номер Едно. Но не е така.

- Дойдохме, за да ти пожелаем един Много Щастлив Четвъртък - каза Пух, след като беше влязъл и излязъл веднъж-дваж просто за да се убери, че може да излезе отново.

- Защо, какво ще се случи в Четвъртък? - попита Зайо и след като Пух обясни, Зайо, чийто живот се състоеше от Важни Неща, каза: - О, смятах, че наистина сте дошли по работа!

Те поседяха малко... а после продължиха. Вятърът беше зад гърба им, та нямаше защо да викат.- Зайо е умен - рече замислено Пух.- Да - отвърна Прасчо, - умен е Зайо.- И има Мозък.- Да - каза Прасчо, - Зайо има Мозък. Настъпи дълго мълчание.- Предполагам - обади се Пух, - че той никога нищо не разбира.И ако Умния Зайо не притежава абсолютно всичко необходимо, Мрънкалото Ийори

положително също го няма. А защо? Поради това, което можем да наречен Синдрома Ийори. Бихте могли да кажете, че докато дребният номер на Зайо е Знанието да Бъдеш Умен, а номерът на Бухала - Знанието да Изглеждаш Мъдър, при Ийори това е Знанието да се Оплакваш от Нещо. Както може да го проумее всеки, който не го притежава, Синдромът Ийори застава на пътя на неща като мъдростта и щастието и доста пречи на всяко истинско Постижение в живота:

Ийори, старото сиво Магаре, стоеше край потока и се оглеждаше във водата.- Покъртително! - каза той. - Това е то. Покъртително!Обърна се и тръгна бавно по течението, измина двайсетина метра, прецапа през водата и бавно

пое обратно по другия бряг. И тогава пак се огледа във водата.- Така си и мислех! - каза той. - Не е по-добре от тази страна. Но никой не обръща внимание.

Никой не го е грижа. Покъртително, това е то!В папратта зад него нещо изпращя и изскочи Пух.- Добро утро, Ийори.- Добро утро, Пух Мечо - каза Ийори мрачно. - Ако наистина утрото е добро. В което се

съмнявам.- Защо, какво се е случило?- Нищо, Пух Мечо, нищо. Не всички можем, а някои не могат. Това е всичко, което може да се

каже.Не че Синдромът Ийори е лишен на всяка цена от известен черен хумор...- Здравей, Ийори - извикаха весело те.- Аха - каза Ийори. - Пътя ли сбъркахте?- Просто дойдохме да те видим - отвърна Прасчо - и да видим как е къщата ти. Виж, Пух, тя все

още стои!- Зная - каза Ийори. - Много странно. Би следвало някой да дойде и да я бутне.- Чудехме се дали вятърът няма да я събори - рече Пух. -Аха, значи затова никой не се е

безпокоил, предполагам.Аз мислех, че може би са я забравили!... Но това наистина не е чак толкова смешно. Не колкото някои други гледни точки, които бихме

могли да си представим. Малко по-сложни или нещо подобно. И накрая - какво има в Пух, което го прави така обичан?

- Ами, първо на първо... - каза Пух.- Ами да, първо на първо имаме принципа на Недялания Камък. В последна сметка кое е най-

привлекателното в Пух? Какво друго, освен...- Ами, първо на първо...- Простотата, Простотата на Недялания Камък! А най-хубавото на тази Простота е полезната й и

достъпна мъдрост от рода на какво-има-за-ядене.5

Като имаме предвид това, нека оставим Пух да опише природата на Недялания Камък.- Хайде, Пух, какво можеш да ни кажеш за Недялания Камък?- За какъв? - попита Пух, като изведнъж се изправи и отвори очи.- Недялания Камък. Ти знаеш...- А, Нед... Аха!- Какво можеш да ни кажеш за него?- Аз не съм го направил! - Каза Пух.-Ти...- Трябва да е бил Прасчо - рече той.- Не бях аз - изквича Прасчо.- Ох, Прасчо, а ти къде...- Не бях аз! - отново каза Прасчо.- Тогава може би е бил Зайо - рече Пух.- Не бях аз! - настоя Прасчо.- Повика ли ме някой? - попита Зайо, като изскочи иззад един стол.- Ох, Зайо! - казах аз. - Говорим за Недялания Камък. - Не съм го виждал! - каза Зайо. - Но ще

питам Бухала.- Няма да е необ... - започнах аз.- Вече е твърде късно - рече Пух. - Изчезна.- Никога не съм и чувал дори за Недялания Камък - каза Прасчо.- Нито пък аз - каза Пух, като се почеса зад ухото.- Това е просто начин на изразяване - им казах аз.- Какво на кое? - попита Пух.-Начин на изразяване. Това значи, че... ами Недялания Камък е начин да се каже „като Пух".- О, това ли било? - каза Прасчо.- Чудех се - каза Пух.Пух не може да ни опише Недялания камък с думи, той просто е това. Такава е природата на

Недялания Камък.- Превъзходно описание. Благодаря ти, Пух!- Няма за какво - рече Пух.Ако елиминирате арогантността, объркаността и някои други неща, които се пречкат там, рано

или късно ще откриете тази проста, детинска и загадъчна тайна, позната на тези, които въплъщават Недялания Камък: животът е веселие.

Една есенна сутрин, след като през нощта вятърът беше обрулил всички листа от дърветата и се опитваше да отнесе и клоните, Пух и Прасчо седяха на Мястото за Мислене и размишляваха.

- Това, което аз мисля - каза Пух, - е: аз мисля, че трябва да отидем до къта на Пух и да видим Ийори, защото къщата му може би е съборена от вятъра и вероятно той ще поиска да му я построим отново.

- Това, което аз мисля - каза Прасчо, - е: аз мисля, че трябва да отидем да видим Кристофър Робин, само че той няма да е там, значи няма да можем.

- Хайде да отидем да видим всички — каза Пух. — Защото когато мили наред те е брулил вятърът и изведнъж влезеш в къщата на някой, и той каже: „Здравей, Пух, идваш тъкмо навреме за кльопачка", и ти си там навреме- това наричам аз Приятелски Ден.

Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, нещо като Търсене на Малчо или Организиране на Експотиция, стига Пух да измисли нещо.

И Пух можа да измисли.- Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той. - Ще отидем да пожелаем на Всички Много

Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!От природата на Недялания Камък идва способността да се наслаждаваш на простото и

спокойното, на естественото и обикновеното. Наред с това идва и способността да се вършат нещата спонтанно и сполучливо, колкото и странно да изглежда някому това на моменти... Както Прасчо се изразява в „Мечо Пух": „Пух няма много Ум, но никога не изпада в беда. Той прави глупости, но те се оказват в реда на нещата."

И за да разберем всичко това малко по-добре, ще ни бъде от полза да разгледаме някой, който е точно обратното - да речем, Бухала...

6

ПИШЕЙКИ ВТОРНИКМечето вървеше през горички и храсталаци, по обрасли с шубраци склонове, през каменисти

корита на потоци, нагоре, по стръмните, песъчливи брегове, и пак през гъсталака; накрая изморено и гладно, то стигна до Стоакровата Гора. Защото в Стоакровата гора живееше Бухала.

„Ако някой знае каквото и да е за нещо - си каза Мечо, -това ще да е Бухала, който знае нещичко за нещо, или името ми да не е Мечо Пух. А то е. Така че това е положението."

И така, пристигаме в къщата на Бухала, както някои от нас са правили много пъти досега, за да търсят отговори на едни или други въпроси. Ще намерим ли отгоВорите тук?

Преди да влезем и да се огледаме, май че подобава да направим няколко Основни Забележи по отношение на вида учен, който представлява Бухала, и принципите на даоизма, от които се интересуваме в тази книга.

Като начало е необходимо да изтъкнем, че в Китай учените са били обикновено конфуцианци по обучение и ориентация, поради което често са говорели на малко по-различен език от даоистите, които пък са били склонни да разглеждат учените конфуцианци като вечно заети мравки, които развалят простотата на живота и се щурат напред-назад, за да събират пуснатите отгоре трохи. В последната част на ,Дао Дъ-дзин" Лао-дзъ пише: „Мъдрите не са учени; учените не са мъдри" -становище, споделяно от безброй даоисти оттогава досега.

Според даоистите ерудираният интелект може да бъде полезен при анализа на някои неща, но по-дълбоките и глобални проблеми са избън пределите на ограничените му възможности. Даоисткият писател Джуан-дзъ е изразил това така:

Кладенчовата жаба не може да си представи океана, нито лятното насекомо може да си представи леда. Как може тогава ученият да разбере Дао? Той е ограничен от собствената си ученост.1

Изглежда доста странно, че даоизмът - пътят на Цялостния Човек, на Истинския Човек, на Човека Дух (ако използваме някои даоистки термини), в голямата си част тук, на Запад, се интерпретира от Книжовника Бухал - от Разума, от Академика, от изсушения като прах Разсеян Професор. Далеч без да отразява даоисткия идеал за цялост и независимост, това незавършено и неуравновесено същество разделя всички абстрактни неща на малки категории и подразделения, като остава обаче твърде безпомощно и дезориентирано в ежедневния си живот. Вместо да се поучи от даоистките учители или от непосредствения опит, то учи интелектуално и непряко, от книгите. И тъй като обикновено не прилага принципите на даоизма на практика в еЖедневието, в обяснението им той изпуска твърде важни подробности, като например как действат и къде могат да се приложат.

На всичкото отгоре е много трудно да се намери каквото и да е от духа на даоизма в бездушните съчинения на лишения от чувство за хумор Академичен Собственик на Погребално Бюро, чиито избелели Дисертации съдържат от същината на даоистката мъдрост не повече, отколкото восъчен музей.

Но именно това може да се очаква от Абстрактния Бухал, съсухрената Западна издънка на Посветения в конфуцианството Учен, който за разлика от своя Благороден, макар и доста Лишен от въображение прародител си въобразява, че притежава някакъв монопол върху...

- Какво е това? - прекъсна ме Пух.- Кое какво е? - попитах аз.- Каквото тъкмо каза - Конфузианеца, Съсухрения Учен.- Така, я да видим. Конфузианеца, Съсухрения Учен е този, който изучава Знанието заради

самото Знание и който пази това, което научи, за себе си или за малкото си приближени, като пише помпозни и претенциозни статии, които никой не може да разбере, вместо да се заеме с просвещението на другите. Как ти се струва?

- Много по-добре - каза Пух.- Бухала добре илюстрира Конфузианеца, Съсухрения Учен - казах аз.- Разбирам! - отвърна Пух.Което ни връща отново към Бухала. Я да видим - как описваше Зайо положението с Бухала? Аха,

ето го:... Не можеш да не уважаваш някого, който може да ти напише вторник, па макар и да не е

1 Тези и други подбрани откьси от Класически източни текстове са мои собствени преводи и адаптации. - Б. а.7

правилно; но това не е всичко. Има дни, в които правописът на вторник: просто няма значение.- Междувпрочем, Пух, ти как пишеш вторник?- Пиша какво? - попита Пух.- Вторник. Нали се сещаш - Понеделник, Вторник...- Драги ми Пух - каза Бухала, - Всеки знае, че се пише Фторник.- Така ли? - попита Пух.- Разбира се - каза Бухала. - в последна сметка това е вторият ден на седмицата!- Аха, така ли било? - запита Пух.- Добре, Бухале - казах аз. - Тогава какво следва след фторник?- Третник. - отговори Бухала.- Бухале, само оплиташ нещата - казах аз. - Става дума за деня след вторник и той не е Третник,

нито пък Четвъртък.- А какъв е тогава? - попита Бухала.- Ами че Днес! - изквича Прасчо.- Любимият ми ден! - каза Пух.Нашият също. Странно защо учените не мислят много за това. Може би се Сконфузват, мислейки

толкова много за други дни.Освен това доста смущаващо при тях е, че употребяват Големи Думи, които някои от нас не

могат да разберат...- Ами - Каза Бухала, - обичайната процедура в такива случаи е следната.- Какво значи Обичал Просеница? - попита Пух. - Понеже аз съм едно Мече с Много Малко Ум и

дългите думи ме смущават.- Това значи Нещото, което трябва да се Направи.- Щом означава само това, нямам нищо против! - каза смирено Пух.... И понякога оставаме с впечатлението, че тези страховити думи само ни пречат да разбираме.

По този начин Учените изглеждат Недостижими и едвали могат да бъдат заподозрени в Незнание на Нещо. В края на краиащта от научна гледна точка е престъпление да не знаеш всичко.

Но понякога е малко трудно да се разбере знанието на учения, понеже то като че не се връзва със собствения ни житейски опит. С други думи, Знанието и опитът не говорят непременно на един и същи език. Но нима не е по-ценно познанието, което произтича от опита, в сравнение със знанието, което не произтича от него? За някои от нас е съвсем очевидно, че мнозина учени имат нужда да излязат и да поемат малко чист въздух - да походят по тревата, да поговорят с животните. Нещо такова.

- Много хора говорят на животните! - каза Пух.- Може би, но...- Не твърде много обаче слушат - продължи той. -Това е проблемът!С други думи, може да се каже, че Да Знаеш означава повече от това, да бъдеш прав. Както

мистичният поет Хан-шан е писал:Учен на име Уангсе смееше над моите поеми.Ударенията са грешни -ми казваше той, -твърде бърз ритъми метрика слаба,език - импулсивен.Смея се аз над поемите негови както над моите слгее се той. Звучат миподобно слова на слепец, решил да описва слънцето.Много често ровичкането подобно на учените в сравнително маловажни неща може да доведе до

нарастване на сконфузването. Пух описва съвсем точно душевното състояние на конфузианеца:В Понеделник - слънце горещо,почуда в мене цари:Вярно ли е, или не е,че какво е кое и кое е какво?

8

Във Вторник, щом град и сняг завали,нараства в мене едно чувство,че надали някой си знаедали онези са тези или тез са онез.

В Сряда пък - синьо небе.И аз се мотая без нищо предвид; понякога чудно ми става, дали ще е вярно, че кой е какво и каквото е кой.

В Четвъртък студ щом засвие и скреж заблешука по клонките бели, как лесно се вижда от всеки един, че тез са чии - но чии пък са тези?

В Петък...Да де, чии са тези все пак? За Съсухрените Учени поставянето на наименования на нещата е най-

съществената работа на света. Дърво. Цвете. Куче. Но не ги барайте да окастрят дървото, да посадят цветето или да се погрижат за кучето, освен ако изпитвате удоволствие от Неприятни Изненади. Изглежда, че живите, развиващи се неща са извън техния кръгозор.

И така, учените могат да бъдат много полезни и необходими, макар и по техния отегчителен и скучен начин. Те са източник на доста информация. Там е работата, че съществува просто Нещо Повече и животът се върти именно около това Нещо Повече.

Хопала-а!- Ей, Пух, виждал ли си другия ми молив?- Видях го у Бухала преди малко - Каза Пух.-А, ето го. Какво е това? „Южноафриканските мравояди и анормалните явления при тях".- Моля, моля? - сепна се Пух.- „Южноафриканските мравояди и анормалните явления при тях" - за това питаше Бухала.- Аха, така ли? - рече Пух.- Слушай, този молив целият е изгризан!И още едно смешно нещо за Знанието на Книжовника, на учения или на когото и да било: то

винаги се старае да обвини ума на Недялания Камък, като го нарича Невежество, за проблеми, които пряко или непряко създава само, поради собствената си ограниченост, късогледство или небрежност. Ако си построите например къща там, където вятърът може да я събори, а после я оставите да се разпадне, докато се маете какъв е правописът на мармалад -какво мислите, че ще стане? Ами да. Всеки го знае. И все пак, какво казва Бухала, когато къщата му се срутва?

- Пух - каза строго Бухала, - ти ли го направи?- Не - смирено отвърна Пух. - Струва ми се, че не.- Тогава кой?- Мисля, че беше Вятърът - рече Прасчо. - Мисля, че къщата ти е съборена от него.- Ахаа, такава ли била работата? Аз пък си помислих, че е Пух.- Не - каза Пух.Като заключение на главата за Знанието заради самото Знание, нека си припомним една случка

от„Къщичката в къта на Пух". Ийори бе зает да плаши Прасчо с нещо, което беше направил от три пръчки...

- Знаеш ли какво значи А, малки ми Прасчо?- Не, Ийори, не зная!- Това значи Учение, значи Образованост, значи всичко, което вие с Пух не притежавате. Ето

това означава А.- Аха - каза отново Прасчо. - Искам да кажа: така ли? -обясни бързо той.- Щом ти казвам! Хора идват и влизат в тази Гора и казват: „Тук е само Ийори, така че много

важно!" Щурат се насам-натам и се хилят: „Ха-ха!" Но знаят ли нещо за А? Не знаят. За тях то представлява само три пръчки. Но за Образованите - забележи това, малък Прасчо - за Образованите,

9

а не за Пухове и Прасчовци, това е едно Великолепно и славно А. Не просто нещо, което всеки може да дойде и да окепази! - добави той.

Тогава дойде Зайо...- Само едно нещо искам да те попитам, Ийори. Какво става напоследък сутрин с Кристофър

Робин?- Какво е това, което гледам? - попита Ийори, като продължаваше да го гледа.- Три пръчки - бързо отвърна Зайо.- Видя ли? - Каза Ийори на Прасчо, после се обърна към Зайо. - А сега ще отговоря на въпроса

ти! - тържествено каза той.- Благодаря ти! - рече Зайо.- Какво прави Кристофър Робин сутрин ли? Учи. Образова се. Той усолява -мисля, че това е

думата, която спомена, но може да говоря за нещо друго - той усолява Знанието. И аз също, доколкото мога, ако се изразявам правилно, аз - аз правя същото. Това например е...

- Едно А - каза Зайо, - макар и не много хубаво. Е хайде, трябва да вървя и да разкажа на другите.Ийори погледна пръчките си, а после Прасчо...— Той знаеше! Смяташ, че тая работа с А-то е нещо, което Зайо е знаел?- Да, Ийори. Той е умен, такъв си е Зайо.- Умен! - каза презрително Ийори и сложи тежко копитото си върху трите пръчки. -

Образованост! - каза той горчиво и скочи върху шестте пръчки. - какво е Учението? - попита той, като ритна дванайсетте си пръчки във Въздуха. - Нещо, което Зайо знае! Ха!

Та така.- Аз зная нещо, което Зайо не знае! - каза Прасчо.- Така ли? И какво е то? - попитах аз.- Ами, не мога да си спомня точно как се казваше, но...- О, да. Точно това следва - казах аз.- И как се нарича! - попита Прасчо, тупайки с крак.- Ами, я да видим...

ГАТАНКАТАСпомняте ли си, когато Кенга и Ру дойдоха в Гората? Зайо веднага реши, че не му харесват,

защото бяха Различни. И почна да си мисли по какъв начин да ги накара да си отидат. За всеобщо щастие планът се провали, както рано или късно става с Умните Планове.

Интелигентността в края на краищата си има граници. С течение на времето механичните й преценки и умни забележки започват да се оказват неточни, защото тя поначало не се задълбочава много в нещата. Както в Зайовия случай, впоследствие тя трябваше да промени мнението си заради това, което не беше забелязала при оформянето му. Това, което прави някого наистина различен - всъщност единствен, - е нещо, което Интелигентността не може истински да разбере.

Тук това специално Нещо ще наричаме Вътрешна Природа. И тъй като тя надвишава твърде много възможностите на Интелекта да я оцени и разбере, ще оставим Пух да ни я обясни, а той ще направи това посредством Принципа на Гатанката.

-ЪЪЪ... (кашляне)... Хм. Извинете ме за малко.- Е, Пух?-Аз да го обясня? - попита Пух иззад лапата си.- Ами да - мислех, че ще е добре!- А защо не го обясниш ти!- Струва ми се, че би било по-добре ти някак си да го направиш!- Не смятам, че идеята е кой знае колко добра! - каза Пух.- Защо не?- Защото когато аз обяснявам нещата, те си объркват местата. Ето защо.- Добре, аз ще го обясня! Но ти можеш от време на време да помагаш - как ти звучи това?- Така по бива! - рече Пух.Хайде да видим. Принципът на Гатанката се основава на песента за Гатанката, която Пух пееше

в „Мечо Пух". Хм...- Ей, Пух - може би е по-добре да я изпееш пак, в случай че някой я е забравил!- Положително - каза Пух. - А сега, да видим... ъ-хм-ъъъ...

10

Що е туй, що е туй, що е това -муха не птичува, но птица лети. Дай ми гатанка или сам отгатни: Що ли е, що ли е, що е това?

Що е туй, що е туй, що е това –риба не свири, не свиря и аз. Питай ме само - и казвам завчас. Що ли е, що ли е, що е това?

Що е туй, що е туй, що е това –защо едно пиле - не зная и аз. Питай ме само - и казвам завчас. Що ли е, що ли е, що е това?

А сега да започнем с... Ау! Да, разбира се.- Беше много мило, Пух!- Няма нищо.Да започнем с първата част: „Муха не птичува, но птица лети." Много просто. Очевидно е, нали?

И въпреки това ще се изненадате, като разберете колко много хора нарушават този прост принцип всеки ден от живота си и се опитват да наместят квадратни клечки в кръгли дупки, пренебрегвайки явната истина, че Нещата са Такива, каквито Са. Ще се опитаме да го поясним с извадка от съчиненията на Джуан-дзъ:

Хуей-дзъ каза на Джуан-дзъ:- Имам голямо дърво, което нито един дърводелец не може да нареже на дъски. Клоните и

стволът му са криви и твърди, покрити с чворове и дупки. Никой майстор не би обърнал глава дори да го погледне. Такова е и твоето учение - безполезно, без стойност. Затова никой не му обръща внимание!

- Както знаеш - отвърнал Джуан-дзъ, - Котката е много изкусна в хващане на плячката си. Снишена до земята, тя може да скочи във всички посоки, за да подгони жертвата си. Но докато вниманието й е съсредоточено върху такива неща, тя лесно може да бъде заловена с мрежа. От друга страна, не е лесно да хванеш и надвиеш грамаден як. Той стои като скала или облак в небето. Но при цялата си сила не може да улови дори мишка.

Оплакваш се, че дървото ти няма стойност като материал. Но можеш да използваш сянката му, за да си почиваш под закрилящите му клони и да се разхождаш под него, възхитен от естеството и вида му. И щом то не е застрашено от брадва, какво би могло да представлява опасност за съществуването му? За теб то е безполезно само защото искаш да го превърнеш в нещо друго, а не да го използваш по подобаващия начин.

С други думи, всяко нещо има свое собствено място и предназначение. Това се отнася до хората, макар и мнозина да не го съзнават, защото са затънали в неподходяща работа, неподходящ брак или неподходяща къща. Когато човек познава и уважава собствената си Вътрешна Природа, той знае къде му е мястото. Знае също и къде не му е мястото. Храната за един е често отрова за други, а това, което е очарователно и възбуждащо за някои, може да бъде опасна уловка за други. Една случка от живота на Джуан-дзъ може да послужи за пример:

Джуан-дзъ седял на брега на реката Пу, когато към него се приближили двама пратеници на принца на Чу, които му предложили място в двореца. Джуан-дзъ гледал как тече водата и сякаш не ги чувал. Най-после проговорил: „Казвали са ми, че принцът притежава свещена костенурка на около две хиляди години, която държи в кутия, обвита в коприна и брокат." „Вярно е!" - отвърнали царедворците. „Ако на костенурката се предоставеше право на избор - продължил Джуан-дзъ, - какво според вас щеше да предпочете - да бъде жива в калта или мъртва в двореца?" „Да бъде жива в калта, разбира се!" - отговорили двамата. „Аз също предпочитам калта - казал Джуан-дзъ. - Сбогом!"

- И аз обичам кал - обади се Пух.- Да... добре де, все пак...- В горещ летен ден, а? Несравнимо! - рече той.- Но главното е, че...

11

- Държи ти хладно...- Тук това не е важно, Пух! - троснах му се аз.- Не е ли? - попита малко стреснато той.- Смятам, че има други работи за...- Откъде знаеш? - каза Пух. - Опитвал ли си някога?- Не, но...- Точно това, което ти трябва в горещ летен ден -продължи той, като се излегна назад и затвори

очи. -край реката, покрип с кал...- Слушай, Пух...- Калта е хубаво нещо - каза Прасчо, като се приближи до писалището и вдигна поглед към нас. -

Придава цвят на кожата ти!- Не мога да кажа, че Аз съм й обръщал внимание някога - каза Бухала, който долетя и кацна на

лампата. -Залепва по перата. Твърде неприятно!- Нали виждаш? - намесих се аз. - При всеки е различно. Точно за това говорим. - А аз си мислех, че говорим за кал! - каза Прасчо.- И аз - рече Пух.- Ами тогава да се връщам към моята енциклопедия -каза Бухала.А сега, ако можем, да продължим към следващия стих: „Риба не свири, не свиря и аз." Ако

произхожда от разсъдлив ум, подобно твърдение би означавало: „Имам известни ограничения и те са ми добре познати". Такъв ум би действал съответно. Няма нищо лошо в това, да не можеш да свириш, особено ако си риба. Но куп неща могат да се обърнат надолу с главата, ако опитваш слепешката да правиш това, за което не си създаден. Нито рибата живее по дърветата, нито птиците прекарват дълго под водата. За нещастие някои хора, които винаги са се смятали за по-умни от рибите и птиците, не са толкова умни и причиняват големи неприятности както на себе си, така и на другите.

Това не означава, че трябва да спрем да се променяме и усъвършенстваме. Необходимо е просто да установим Даденостите. Ако се изправите пред факта, че имате, да кажем, слаби мускули, можете да се заемете с подходящи неща и евентуално да станете силни. Но ако пренебрегнете Тази Даденост и се напънете да извадите нечия кола от канавката - в какво ли състояние ще се окажете след това? И дори да имате по-яки мускули от когото ида било, все пак не бихте могли да преобърнете товарен влак. Мъдрият знае границите на своите възможности, глупакът - не.

За демонстрация на това, което имаме предвид, не ни идва нищо по-добро наум от Тигъра, който не познавал границите на възможностите си.

- О, извинете. Той казва, че вече ги знае!Да си припомним тогава как Тигъра беше принуден да си признае все пак една от тях. Една

сутрин Ру и Тигъра вървяха през Гората и Тигъра разправяше за всички неща, които Тигрите могат да правят...

- А могат ли да хвърчат? — попита Ру.- Да - отсече Тигъра, - те са много добри летци, наистина Страхотно добри летци!- Така ли!... - изненада се Ру. - А могат ли да летят като Бухала?- Да - отвърна Тигъра, - само че не искат!И така, след като разговаряха по този начин известно време, стигнаха до Шестте Бора:- Аз мога да плувам! - похвали се Ру. - Паднах в реката и изплувах. А Тигрите могат ли да

плуват?- Разбира се, че могат! Тигрите могат да правят всичко!- Могат ли да се катерят по дървета по-добре от Пух? - попита Ру, спря под най-високия бор и

погледна нагоре.- Катеренето по дървета е нещо, което те правят най-добре - каза Тигъра. - Много по-добре от

Пуховците.След малко те се оказаха загнездени в най-високия бор. Тъй, тъй. Не е толкова добре.Но тогава дойдоха Пух и Прасчо и естествено Пух тутакси разбра какво точно се е случило. Е, не

съвсем тутакси...- Това е Ягулар! - извика той.- Какво правят Ягуларите? - попита Прасчо с надежда, че те няма да го правят.- Крият се в клоните на дърветата и се хвърлят, като минаваш отдолу - рече Пух. - Каза ми го

12

Кристофър Робин.- Може би щеше да е по-добре да не минаваме отдолу, Пух. Може да падне и да се нарани!- Те не се нараняват - Каза Пух. - Те са такива едни добри скачачи!Прасчо все още усещаше, че да се намираш под Много Добър Скакач може да е Грешка и тъкмо

се канеше да се върне за нещо, което беше забравил, когато Ягулара им извика:- Помощ! Помощ!- Ето какво правят винаги Ягуларите - каза Пух много заинтересуван. - викат „Помощ! Помощ!"

и като погледнеш нагоре - падат върху тебе.Но в края на краищата пристигнаха Кристофър Робин и Ийори и разпънаха Спасителна Мрежа.

Ру скочи и беше Спасен, и Тигъра скочи (уж)... и беше Спасен (уж):Чу се трясък и раздираш звук, и една объркана Купчина от всички на земята.Кристофър Робин, Пух и Прасчо се измъкнаха първи, след това извадиха Тигъра, а под всички

тях беше Ийори.- Доста неприятности Довлече на всички, а, Тигре?- Понаучих нещо от опита обаче - малко уклончиво каза той.- Наистина ли?- Разбира се! Няма да ме видите вече да правя нещо подобно - Каза той уверено.- Това е добре - Казах аз. - Запътили сте се нанякъде, а?- Да - отговори той. - Отиваме с Ру да плуваме.- Аха. Добре тогава, не забравяйте да вземете и въже.- Въже ли? Защо въже? - попита Тигъра.- Просто в случай, че видите някой да пада във водата - Казах аз.- А защо аз не се сетих за това? - смутолеви Тигъра.Тук би било подходящо да споменем една поговорка от областта на Китайската медицина: „Една

болест - дълъг живот; никакви болести - кратък живот." С други думи, тези, които знаят какво им е и вземат съответните мерки, имат шанс да живеят по-дълго от тези, които се смятат за съвършено здрави и не обръщат внимание на болестите си и на слабите си места. В този Смисъл някоя Слабост би ви направила голяма услуга, стига да си признаете, че тя съществува. Същото се отнася и за границите на възможностите - независимо дали Тигрите ги знаят или не - а Тигрите обикновено не ги знаят. И това е бедата с Тигрите: те могат да правят всичко. Много нездравословно.

Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила.

Когато се събори Къщата на Бухала например, кой успя да се измъкне даже когато вратата се бе залостила от тежък клон и единственият изход беше процепът на пощенската кутия?

Прасчо, Много Малкото Животно.А сега последната част от принципа: „Защо едно пиле - не зная и аз." Защо пилето прави това,

което прави? Не знаете ли? Нито пък ние. Нито който и да е. Науката обича да се перчи и да остроумничи, като слага етикети на всичко, но ако се вгледате отблизо, ще видите, че те всъщност не казват кой знае какво. „Гени"? „ДНК"? Само драсканици по повърхността. „Инстинкт"? Знаете какво означава това:

ЛЮБОПИТНИЯТ: - Защо птиците летят на юг през зимата?НАУКАТА: - Инстинкт.Това значи: „Не знаем."Важното е, че всъщност нямаме нужда да знаем. Нямаме нужда да имитираме Късогледата

Наука, която се взира в света през електронен микроскоп, търси отговори, които никога няма да намери, вместо това обаче повдига още повече въпроси. Няма нужда да играем ролята на Абстрактен философ, който задава излишни въпроси и дава безсмислени отговори. Това, което трябва да направим, е да признаем Вътрешната Природа и да боравим с Нещата Такива, каквито Са.

Когато не правим така, изпадаме в беда.Пух и Прасчо откриват това, когато се опитват да хванат Муслон. Без да знаят какво обичат да

ядат Муслоните, Прасчо предполага, че те ще бъдат примамени от жълъди, а Пух смята - но най-напред, нали си спомняте какво е Муслон?

Един ден, когато Кристофър Робин, Мечо Пух и Прасчо си приказваха, Кристофър Робин си 13

глътна залъка и подхвърли небрежно:- Днес видях един Муслон, Прасчо!- Какво правеше той? - попита Прасчо.- Просто се тътреше наоколо - Каза Кристофър Робин. - Не мисля, че той ме видя.- Веднъж и аз видях един - рече Прасчо. - Поне ми се струва, че видях. Само че май не беше.- И аз така - обади се Пух, чудейки се на какво прилича Муслона.- Не се срещат толкова често! - небрежно подхвърли Кристофър Робин.- Не сега - Каза Прасчо.- И не по това време на годината - Каза Пух.Ето това представлява Муслона. И така, Пух и Прасчо решават да хванат един. Планът започва

добре...Първата идея на Пух беше да изкопаят Много Дълбока Дупка и като минава, Муслона да падне в

нея и...- Защо? - попита Прасчо.- Какво защо? - Каза Пух.- Защо ще падне вътре?Пух се почеса с лапа по носа и каза, че Муслона може би ще се разхожда наоколо, като си

тананика някоя песничка. Ще погледне небето, за да види дали ще вали и няма да забележи Много Дълбоката Дупка, докато хлътне до половина в нея. А тогава ще бъде вече твърде късно.

Прасчо се съгласи, че това е Много Добър Капан, но попита:- Представи си, че вече вали?Пух пак си почеса носа и призна, че не се е сетил за това. Но след малко целият светна и каза, че

ако вече вали, Муслона ще погледне към небето, за да види дали ще се проясни и така няма да види Много Дълбоката Дупка, докато хлътне до половината в нея... А тогава ще бъде вече твърде късно!

Прасчо каза, че след като тази точка е изяснена, това е един Изкусен Капан.Когато чу това, Пух беше много горд и сметна, че Муслона е почти хванат, но оставаше само

едно нещо, което трябваше да се обмисли, и то беше: къде да изкопаят Много Дълбоката Дупка?Прасчо каза, че най-доброто място би било там, където се намира Муслона точно преди да падне

в дупката, само че една крачка по-нататък.- Че тогава той ще ни види как я копаем! - Каза Пух.- Не и ако гледа към небето!Изглежда лесно, нали? Я да видим. Първо, изкопавате дупка и проверявате дали е достатъчно

голяма за Муслон.А най-добрият начин да сте сигурни, че Муслона ще падне в душната, след като вече сте я

изкопали, е да поставите в нея нещо, което Муслоните обичат, например торбичка с фъстъци или...- Мед - Каза Пух. -Мед!- Гърне с мед - Каза Пух.- Сигурен ли си?- Голямо гърне с мед - настояваше Пух.- Някой да е чувал някога, че Муслоните обичат мед? Леплив, лепкав... Как изобщо...- Най-доброто! - отсече Пух.Добре тогава, мед. Слагате меда в Дупката и преди да се усетите, хванали сте един...Хмм. Нещо се обърка. Това не е Муслон. А какво ли е? Може би Прасчо ще разбере, когато

отиде да види какво има в Дупката.- Помощ! Помощ! - Квичеше Прасчо. - Муслон, Ужасен Муслон! - И хукна презглава, колкото му

държаха краката, като продължаваше да квичи: - Помощ, помоощ, Служасон Муслон! Служасен Мон?Пом!... Уж!... УжасенУжасон! Мустрашен Слон!... - И той не спря да квичи и да бяга като луд чак до къщата на Кристофър Робин.

- Какво се е случило, Прасчо? - попита Кристофър Робин, който тъкмо ставаше.- Мус!... - Каза Прасчо така задъхан, че едва можеше да говори — Ужас... Мус... Муслон!- Къде?- Там! - изквича Прасчо, като посочи с крак.- Как изглежда?- Като... Като... Има най-голямата глава, която някога си виждал, Кристофър Робин. Колосално,

грамадно нищо, като - като нищо. Огромно, голямо - ами, като едно - не зная - като едно огромно, 14

голямо нищо. Като гърне.Така че използването на меда не беше чак толкова добра идея. А и не смятахме, че отговаря по

някакъв начин на Муслоните.Сега вече, след като знаем принципа, можем... А, ти ли си, Пух!- Ала-бала - Гатанка - ала-бала...- Какво, моля?- Кажи им за Гатанката - Какво точно значи - прошепна малко по-ясно Пух.- Току-що го направих! - Казах аз.- Кажи им какво означава - добави Пух и зачака.- Да, естествено! Благодаря ти, Пух!Пух иска да знаем, че думите Що е това представляват начин да се каже Вътрешна Природа.

Така че, ако заместим с този израз последния ред на всеки стих на песента, ще получим:Дай ми гатанка или сам отгатни: „Вътрешна Природа."Хм.- Що ли е, що ли е, що е това звучи по-добре - Каза Пух.- Тогава какво ще кажеш за това, Пух?Питай ме само - и казвам завчас: „Нещата Са Такива, Каквито Са."- По-добре е... Но още няма рима.- Хубаво, а така?Питай ме само - и казвам завчас. Що ли е, що ли е, що е това?- Точно така! - Каза Пух.След като знаем вече принципа, можем да разгледаме приложенията му. Както приехме вече,

няма две еднакви снежинки, дървета или животни. Нито пък двама души могат да бъдат еднакви. Всичко си има своята собствена Вътрешна Природа. За разлива от други форми на живот обаче хората лесно биват отклонявани от това, което е добро за тях, защото притежават Разум, а Разумът може да бъде заблуждаван. Когато разчитаме на Вътрешната Природа, тя не може да бъде излъгана. Много хора обаче нито се вглеждат, нито се вслушват в нея и следователно не разбират и себе си особено добре. А щом не се разбират достатъчно, те не уважават и себе си достатъчно, поради което се влияят лесно от други.

Но вместо да бъдем подведени от обстоятелствата и манипулирани от тези, които могат да видят слабостите в поведението ни, които ние самите не виждаме, можем да действаме съобразно със собствените си характерни особености и сами да управляваме живота си. Пътят на Самоупованието започва с приемане на това, което сме, това, с което разполагаме, и това, което е най-добро за нас.

- А ти как би го обяснил, Пух?- С песен - каза той. - Нещо малко, което току-що измислих.- Почвай!- Разбира се... (Кашляне).Как би стигнал много далеч,ако не знаеш Кой Си?Как би правил, каквото трябва,ако не знаеш с какво Разполагаш?И ако не знаеш кое да Извършишот всичко, що е пред теб.Щом свършиш, пред тебе ще има просто неразбория - и то без следаот всичко чудесно, що би било -стига да знаеш Кой, Кое и Какво.- Това е то! - Каза той, облегна се назад и затвори очи.- Шедьовър!- Е, май по-добро от средното!Рано или късно ние сигурно ще открием някои неща за себе си, които не ни се нравят. Но след

като веднъж установим, че ги има, можем да решаваме какво да ги правим. Дали искаме окончателно да се отърсим от тях, да ги трансформираме или да ги използваме по благоприятни начини? Често последните два подхода са особено Полезни, тъй като чрез тях се избягва челният сблъсък и по този начин борбата се свежда до минимум. Те също позволяват да прибавим вече преобразените черти

15

към списъка на тези, които ни помагат.По подобен начин вместо да се борим, за да изличим това, което обикновено наричат

отрицателни чувства, можем да се научим да ги използваме в положителна насока. Можем да опишем този принцип ето така: докато удрянето по клавишите на пианото може и да вдига шум, то премахването им не спомага особено за създаването на музика. А принципите на Музиката и Живота според нас не са чак толкова различни.

- Не си ли съгласен, Пух?- Съгласен с какво? - попита Пух, като отвори очи.- Музиката и Животът...- Едно и също... - Каза Пух.Така си и мислехме. Прочие, вместо да ритаме срещу себе си, в много случаи трябва само да

насочим слабостите и неприятните си склонности в друга посока.- Следващата случва, записана от даоиста Лиу Ан, може да послужи за онагледяване на това.В държавата Чу един Градец станал войник при генерал Дзу-фа, човек известен с умението си да

използва по забележителен начин способностите на другите. След известно време Чу била нападната от армията на Ци. Хората на Дзу-фа се хвърлили да атакуват, но три пъти били отблъснати. Докато стратезите на Чу се чудели какво да измислят, силите на противника нараствали.

Тогава дошъл Крадецът и помолил да му дадат възможност да направи нещо за отбраната на Чу. Генерал Дзу-фа приел молбата му.

През нощта Крадецът се промъкнал в лагера на Ци, влязъл в палатката на генерала и откачил завесите на леглото. На сутринта Дзу-фа ги изпратил обратно по специален пратеник с бележка, в която се обяснявало, че били намерени от някакви хора, които събирали дърва за горене.

На следващата вечер Крадецът взел възглавницата на генерала на Ци. А на сутринта тя пак била върната с бележка, подобна на първата.

Третата нощ Крадецът отмъкнал нефритената шнола на генерала. На сутринта я върнали.Тогава генералът на Ци събрал офицерите си и казал: „Следващата нощ ще вземат главата ми!"

Заповядал на войската да вдигне лагера и да се върне у дома.Така че няма умение, което да е твърде безполезно, твърде противно или твърде незначително.

Зависи само какво правиш с него и за какво го използваш. Както отбелязва Лао-дзъ, лошото може да бъде суровина за доброто.

Твърде често най-лесният начин да се освободим от някой Минус е да го превърнем в Плюс. Понякога ще откриете, че някои черти, които упорито се стремите да премахнете, впоследствие се връщат по някакъв начин. Но ако вършите подходящи неща, те ще се върнат по подходящ начин. А понякога точно тези склонности, които ненавиждате най-много, могат да се проявят във вярна светлина и в подходящо време и да ви спасят някак си живота. Ако това ви се е случвало някога, ще помислите два пъти, преди да решите напълно да се Самоотблъснете.

А какво разбираме под Самоотблъскване? Ами нали си спомняте историята с Тигъра...- Как падна там, Ийори? - попита Зайо, докато го подсушаваше с носната Кърпичка на Прасчо.- Не съм паднал - каза Ийори.- Но как...- Бях БЛЪСНАТ.- Ааа - Каза развълнувано Ру, - бутна ли те някой?- Някой ме БЛЪСНА. Точно си размишлявах на брега на реката - размишлявах дали някой от вас

знае какво значи това, - Когато получих силен БЛЪСЪК.- О, Ийори! - извикаха всички.- Сигурен ли си, че не си се подхлъзнал? - попита хитро-умно Зайо.- Ами разбира се, че се подхлъзнах. Ако стоиш на хлъзгавия бряг на реката и някой те БЛЪСНЕ

силно отзад, ти се подхлъзваш. А вие какво мислите, че съм направил?- Но кой го направи? - попита Ру. Ийори не отговори.- Предполагам, че е бил Тигъра - каза плахо Прасчо.- Но, Ийори - рече Пух, - това Шега ли беше, или Злополука? Искам да кажа...- Не спрях да питам, Пух. Дори на самото дъно на реката не спрях, за да си кажа: „Това

Добродушна Шега ли е или Най-Обикновена Злополука?" Просто изплувах на повърхността и си казах: „МоКро е." Ако разбираш какво искам да кажа.

И така, за д а премахне самохвалството у Тигъра, Зайо излиза с още един от знаменитите си 16

планове: Зайо, Пух и Прасчо да заведат Тигъра в средата на Гората, където той никога не е бил, и да го загубят там. И оттогава нататък той ще бъде един Малък и каещ се Тигър, който вече не се перчи.

Е, дотук за Интелигентността, както би казал Ийори, защото както се развиват нещата, Зайо изпозагубва Всички, Включително и себе си. Тоест, освен Тигъра. Тигри не се губят, просто така става, дори и в мъгла насред гората. И това се оказва много Полезно.

Защото, макар Пух и Прасчо да откриват пътя назад след известно време...- Къде е Зайо?- Не зная! - отговори Пух.- Е, тогава смятам, че Тигъра ще го намери. Той като че ли всички ви търси.- Щом е така - каза Пух, - трябва да си вървя у дома за нещо, както и Прасчо, защото още не сме

го имали и...- Ще дойда да ви гледам.Той си отиде вкъщи заедно с Пух и го гледа доста дълго... През цялото това време Тигъра

кръстосваше Гората и издаваше шумни, джафкащи звуци заради Зайо. Най-после един много Малък и каещ се Зайо го чу. И Малкият и Каещ се Зайо се втурна през мъглата към звука, който се превърна в Тигър; един Дружелюбен, Благороден Тигър, един Голям и Помагащ Тигър, един Тигър, който се перчи, ако изобщо го прави, така красиво, както само Тигрите би следвало да се перчат.

- О, Тигре, толкова съм щастлив, че те виждам! -изврещя Зайо.А в историята с Грозното Пате, кога то престава да се чувства грозно? Когато устанобява, че е

Лебед. Всеки от нас носи нещо особено, нещо като Лебед, скрито някъде навътре в него. Но докато разберем, че е там, какво бихме могли да прабим, освен да цапаме във водата наоколо. Мъдрите са Такива, Каквито Са. Те действат с това, което имат, и правят това, Което могат.

Има неща, отнасящи се до нас, от които трябва да се отървем; има неща, които трябва да променим. Но в същото време не е необходимо да бъдем твърде отчаяни, безмилостни, заядливи. По пътя към полезността и щастието много от тези неща ще се променят сами, а върху другите може да се работи междувременно. Първото, което е необходимо да направим, е да приемем и да повярваме на Вътрешната Си Природа и да не я губим от око. Защото в Грозното Пате се крие Лебед, от Арогантния Тигър наднича Спасителят, който знае Пътя, и у всеки от нас има нещо Особено, което трябва да съхраним.

Те дълго гледаха реката под себе си, без да кажат нещо, а и реката не каза нищо, защото се чувстваше много тиха и кротка през този летен следобед.

- Бива си го Тигъра наистина - лениво продума Прасчо.- Разбира се, че си го бива - съгласи се Кристофър Робин.- Всеки си го бива наистина - Каза Пух. - Така мисля аз -добави той. - Но не мисля, че съм прав!- Разбира се, че си прав - Каза Кристофър Робин.

ПЪТЯТ НА ПУХДокато стигнеше до края на Гората, потокът нарастваше и почти се превръщаше в река. Вече

пораснал, той не бягаше, не подскачаше и не блещукаше по пътя си, Както обикновено правеше на младини, а се движеше по-бавно. Защото сега вече знаеше накъде отива и си казваше: „Няма защо да се бърза! Все ще стигна някой ден!"

А сега стигаме до това, което би могло да се нарече елемент на действащия даоизъм. На китайски той е известен като У Уей. Той е и най-характерният елемент на Пух-В-действие. На английски не е известен като нещо специално. Смятам, че е време някой да го забележи и да му даде име, затова тук ще го наречем Пътя на Пух.

Буквално У Уей означава: „без да действа, причинява или прави". Но на практика значи липса на натрапническо, Войнствено или егоцентрично усилие. Изглежда доста знаменателно, че знакът Уей се е развил от символите на сграбчващата ръка и маймуна - оттук терминът У Уей означава да не се върви срещу природата на нещата; без хитроумни вмешателства; без Маймунджилъци.

Потенциалът на У Уей е като този на водата, която тече в коритото си между скалите - не механичният, праволинеен път, който обикновено завършва при сблъсък с природните закони, а такъв, който произтича от някакво вътрешно усещане за естествения ритъм на нещата.

Да вземем един пример от писанията на Джуан-дзъ:В клисурата на Лю големият Водопад се хвърля от хиляди стъпки, а пяната му се вижда от много

мили. Долу, в кипящите му води, не може да се забележи никакво същество.17

Веднъж Кун Фу-дзъ стоял до ръба на един буен поток, когато видял някакъв стар човек, подхвърлян от водовъртежите. Повикал учениците си и всички се втурнали да спасят жертвата. Ала когато стигнали до водата, старецът вече бил излязъл на брега. Вървял и си пеел.

Кун фу-дзъ се спуснал към него. „Трябва да си дух, за да оживееш след всичко това! - Казал той. - Но всъщност си човек! Каква тайна сила притежаваш?"

„Нищо особено! - отвърнал старецът. - Започнах да се уча много млад и когато пораснах, продължих да се уча. Сега вече съм сигурен в успеха. Слизам с водата и се качвам с нея. Следвам я и забравям себе си. Не се боря с превъзхождащата й сила. Това е всичко."

Когато се научим да следваме Вътрешната Си Природа и естествените закони, които действат наоколо, стигаме нивото на У Уей. Тогава работим в съгласие с естествения ред на нещата и действаме по принципа на най-малкото усилие. Тъй като естественият свят следва този принцип, той не греши. Грешки се правят - или измислят - от човека, съществото с Претоварения Мозък, който чрез вмешателство и напън се дистанцира от поддържащата го мрежа от естествени закони.

Не като Пух, най-ненапъващото се Мече, което сме виждали някога.- И как точно успяваш, Пух?- Успявам какво? - попита Пух.- Да правиш всичко толкова леко, без усилие.- Аз не върша особено много! - Каза той.- Но всичките ти работи стават.- Те просто като че ли стават сами - рече той.- Я чакай малко. Това ми напомня нещо от ,Дао Дъ-Дзин" - Казах и се пресегнах за една книга. -

Ето го, глава тридесет и седма. Преведено, това значи нещо като ,Дао не действа, но нищо не оставя ненаправено!"

- Звучи като Гатанка - Каза Пух.- Това значи, че Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами, така че да

доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено.- Ясно - Каза Пух.- На Китайски принципът ще бъде У ей УУей - „Прави Без Правене". От У ей УУей произлиза

ТзуЯн - „От Само Себе Си". Това значи, че нещата си стават сами, спонтанно.- Аха, ясно - Каза Пух.Като класически пример за Пътя на Пух да си спомним нещо, което се случи в „Къщичката в

Къта на Пух", Когато Пух, Прасчо, Зайо и Ру играеха на Пухпръчки. Те хвърляха пръчките си в реката и отиваха от другата страна на моста, за да видят чия пръчка ще доплува първа. И чакаха доста дълго, когато изплува...

Ийори. Ийори!- Не знаех, че играеш! - рече Ру.- Не играя! - каза Ийори.- Ийори, какво правиш там? - попита Зайо.- Познай до три пъти, Зайо: копая дупки в земята? Грешка. Скачам от клон на клон на млад дъб?

Грешка. Чакам някой да ми помогне да изляза от реката? Правилно! Дайте време на Зайо и винаги той непременно ще намери отговор!

Тогава на Пух му хрумна идея. Ще хвърлят камъни в реката, камъните ще направят вълни и вълните ще изтласкат Ийори на брега. Зайо сметна идеята за добра. Ийори пък не.

- Ами ако го ударим по погрешка? - попита Прасчо загрижено.— Или да допуснем, че го улучите не по погрешка! - Каза Ийори. - Помисли за Всички

Възможности, Прасчо, преди да почнете да се забавлявате!Но Пух беше взел вече най-големия камък, който можеше да носи, и се беше надвесил от моста,

като дърцеше камъка в лапите си.- Няма да го хвърлям, а само ще го:пусна, Ийори - обясни той. - И тогава няма да сгреша - искам

да кажа, че няма да те ударя. Би ли могъл да престанеш да се въртиш за секунда, защото това много ме смущава?

- Не! - отвърна Ийори. — Обичам да се въртя!Зайо започна даусеща, че е време да поеме командването:- А сега, Пух, като кажа „Сега!", можеш да го пуснеш. Ийори, като кажа „Сега!", Пух ще пусне

камъка.18

- Благодаря ти много, Зайо, но струва ми се, че сам ще го разбера.- Готов ли си, Пух? Прасчо, направи малко повече място на Пух. Отдръпни се малко, Ру. Готови

ли сте?- Не - каза Ийори.- Сега! - извика Зайо.И Пух пусна камъка си. Чу се силен плясък и Ийори изчезна...Беше тревожен момент за наблюдателите на моста. Те гледаха ли, гледаха... и дори гледката на

Прасчовата пръчка, появила се малко по-напред от Зайовата, не ги зарадва така, както бихте очаквали. И тогава, точно когато Пух беше започнал да мисли, че е избрал сигурно погрешния камък или погрешната река, или погрешния ден за Идеята Си, нещо сиво се подаде край брега... почна вабно да става по-голямо и все по-голямо... и накрая това се оказа Ийори, който излизаше от водата.

С вик те се втурнаха от моста и започнаха да го бутат и теглят. Своро той отново стоеше между тях, на сухо.

- О, Ийори, ти си мокър! - извика Прасчо, след като го пипна.Ийори се изтръска и помоли някой да обясни на Прасчо какво става, когато си бил доста дълго в

река.- Добре го направи, Пух! - каза приветливо Зайо. -Идеята ни беше добра!Както обикновено Интелигентността си приписва всичко, което може. Но не Интелигентният Ум

отговаря за уреждането на работите. Умът е този, който вижда какво има пред себе си и следва природата на нещата.

Когато работите с У Уей, слагате облата пръчка в кръгла дупка и квадратната пръчка - в квадратна дупка. Без трусове, без борба. Егоцентричната Страст се опитва да вкара насила облата пръчка в Квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да измисли по-лукави начини за поставяне на пръчките там, където не им е мястото. Знанието се опитва да обясни защо облите пръчки пасват в кръгли дупки, а не в квадратни. У Уей не се опитва. Той не мисли. Той просто го прави. И когато го прави, не изглежда, че върши нещо особено. Но Нещата Се Вършат.

- Проблем ли имаш, Прасчо?- Капакът на този буркан е залепнал - въздъхна Прасчо.- Да, той... е, нали. Ето, Пух - ти го отвори! (Пльок!)- Благодаря ти, Пух - рече Прасчо.- Дреболия наистина - Каза Пух.- Как отвори този капак? - попита Тигъра.- Лесно - отвърна Пух. - Просто го завърташ ей така, докато не можеш по-силно. После си

поемаш дълбоко дъх и като го изпуснеш, завърташ. Това е всичко.- Я дай да опитам! - обади се Тигъра и скочи в кухнята. - Къде е новият буркан с туршия? Аха -

ето го!- Тигре - започна плахо Прасчо, - не смятам, че ти по-добре...- Голяма работа! - изръмжа Тигъра. - Просто завърташ и...ПРАААС!- Добре, Тигре - Казах аз, - я събери тази туршия от пода!- Изплъзна ми се от лапата! - обясни Тигъра.- Много се напъна! - Каза Пух.А когато се напъваш много, нищо не става. Опитай да грабнеш нещо бързо и точно с опъната

ръка; отпусни се и опитай пак. Опитай да вършиш нещо с напрегнат мозък. Най-сигурният начин да станеш Напрегнат, Не-ловък и Объркан е да развиеш мозък, който много се напъва - такъв, който мисли много. Животните в гората не мислят много. Те просто Са. Но за повечето хора, ако изопачим цитата на един стар западен философ, случаят е „Мисля, следователно съм объркан!" Ако сравниш Града с гората, може би ще започнеш да се чудиш защо точно човекът е този, който се разкарва насам-натам и се класифицира като висше животно.

- Висше спрямо какво? - попита Пух.- Не зная, Пух. Опитвал съм да измисля нещо, но просто не ми идва наум никакъв отговор.- Ако хората са висши спрямо животните, би трябвало да се грижат по-добре за света - каза Пух.- Вярно е - съгласих се аз.

19

През вековете обаче човек е развил ума, който го отделя от действителния свят, от света на природните закони. Умът се насилва твърде много, изхабява се и приключва слаб и разпилян. Такъв ум, макар и високоинтелигентен, е немощен. Той се лута ту тук, ту там, ту назад, ту напред и не може да се съсредоточи върху това, което върши в момента. Пътува по улицата с бърза кола и мисли, че се намира в магазин и преглежда списъка на бакалските стоки. После се чуди защо стават злополуки.

Когато прилагаме УУей, такива работи не се случват. На моменти нещата може да станат малко Особени, но се уреждаш. Не трябва да се насилвате много, за да ги принудите. Просто ги оставяте. Нека си спомним Търсенето на Малчо. Малчо - това е съкращението на Много Малко Бръмбарче - изчезва един ден, докато обикаля някакъв храст. Никой не знае какво е станало.

Започва Търсенето и всички полагат страшни усилия да намерят Малчо. Всички, разбира се, са организирани и ръководени от Зайо. Всички, разбира се, освен Пух.

- Ау! - изписука нещо.„Смешно - помисли си Пух. - Казах „Ау!", без да съм аукал."- Помощ! - промълви тих, тъничък глас.„Ето ме пак - помисли си Пух. - Преживял съм Злополука, паднал съм в кладенец, а гласът ми се

е превърнал в писукане и се обажда, преди да съм готов, защото нещо вътре съм си наранил. Дявол да го вземе!"

- Помощ... Помощ!„Ето пак! Казвам неща без дори да се опитвам. Трябва да е Много Страшна Злополука. - И след

това си помисли, че ако се опита да каже нещо, може би няма да му се удаде, и за да се убери, каза високо:

- Много Страшна Злополука с Пух Мечо!- Пух! - изписка гласчето.- Това е Прасчо! - оживено извика Пух. - Къде си?- Отдолу - Каза Прасчо по един особен начин.- Отдолу на какво?Добре де, след като тоба беше оправено...- Пух! - извика той. - Нещо се катери по гърба ти!- И аз мислех така! - Каза Пух.- Та това е Малчо! - изкрещя Прасчо.Тези, които вършат нещата съобразно Пътя на Пух, откриват, че подобни работи им се случват

непрекъснато. Трудно е да се обясни по друг начин, освен чрез пример, но има ефеКт. Нещата просто се нареждат правилно в съответното време. Поне така става, когато ги оставиш, когато съдействаш на обстоятелствата, вместо да казваш: „Това не би трябвало да става така!" - и да се напъваш яко, за да го накараш да стане другояче. Ако си в хармония с Начина, по който Стават Нещата, тогава те се уреждат така, както трябва, независимо какво мислиш в момента. По-късно можеш да се обърнеш и да кажеш: „Аха, сега разбирам! Трябваше да се случи онова, за да станат онези неща, а онези неща трябваше да се случат, за да стане това\" И чак тогава разбираш, че дори да си се постарал всичко да излезе идеално, надали щеше да бъде по-добре, а ако наистина се беше опитал, щеше да оплескаш цялата работа.

Да вземем друг пример за Уреждане на Нещата: Празникът по случай рождения ден на Ийори, така както е бил уреден от Пух и Прасчо.

След като Ийори му съобщава, Пух открива, че Ийори има рожден ден. Затова решава да му подари нещо. Отива си вкъщи да вземе едно гърне с мед за подарък, а и да обсъди работата с Прасчо, който пък решава да подари на Ийори един балон, останал от неговия рожден ден. Докато Прасчо отива да вземе балона, Пух се запътва към Ийори, носейки гърнето с мед.

След известно време обаче той започва да Огладнява.И така Пух посегна и вдигна капака на гърнето с мед. „Какво щастие, че го взех със себе си! -

помисли си той. -Повечето от мечките, които се разхождат в такъв горещ ден като този, нямаше и да помислят да вземат със себе си нещо малко!" - И започна да яде.

„Я чакай да видя - си каза той, след като облиза за последен път вътрешността на гърнето. - Накъде бях тръгнал? Ах, да, Ийори." - И бавно се изправи.

И тогава изведнъж си спомни. Беше изял подаръка за рождения ден на Ийори!Е, във всеки случай по-голямата част. За щастие гърнето все още беше у него. И тъй като минава

покрай Стоакровата Гора, ще влезе в нея, за да види Бухала, който да надпише върху него „Честит 20

Рожден Ден". Все пак гърнето беше хубаво, дори и празно.Докато ставаше всичко това, Прасчо се беше върнал до дома си, за да вземе балона за Ийори. Той

го притискаше здраво до гърдите си, за да не хвръкне, и тичаше колкото му държаха краката, за да стигне при Ийори преди Пух. Защото му се искаше пръб да поднесе подаръка си - уж сам се е сетил, без някой да му е казал. И докато тичаше и си представяше колко доволен ще бъде Ийори, не гледаше къде стъпва... и внезапно кракът му попадна в една заешка дупка и той се просна по лице.

БУМ!!!???!!!Ами да, след като Прасчо падна върху балона на Ийори, той не е толкова... ами, той е по-... т.е.

беше...- Балон! - Възкликна Ийори. - Ти каза балон? Едно от тези големи цветни неща, които се

надуват? Веселие, песни и танци, значи и ние като всички?- Да, но се боя, че... много съжалявам, Ийори, но когато тичах да ти го донеса, паднах!- Божичко, колко жалко! Тичал си много бързо. Нали не си се ударил, Малък Прасчо?- Не, но аз... аз...о, Ийори, пукнах балона! Последва дълго мълчание.- Моя балон? - каза най-после Ийори. Прасчо кимна.- Балона за рождения ми ден?- Да, Ийори - рече Прасчо, като леко подсмърчаше. - Ето го. С много сърдечни благопожелания! -

и той подаде на Ийори парченцето влажна дрипа.- Това ли е той? - попита Ийори, малко изненадан. Прасчо кимна.- Моят подарък? Прасчо кимна отново.- Балонът?И точно тогава пристигна Пух.- Донесох ти малък подарък - изрече развълнуван Пух.- Вече получих - каза Ийори.Пух беше вече прецапал през потока към Ийори, а Прасчо стоеше малко настрана и си сумтеше.- Това е Едно Полезно Гърне - каза Пух. - Ето го! И на него е написано:Честит Рожден Ден! С обич от Пух- Ето това цялото го пише тука. Служи за слагане на разни неща. Ето!После Ийори открива, че тъй като балонът вече е по-малък и от Прасчо, лесно би могъл да се

прибере в Полезното Гърне и да се тури настрана, докато потрябва, което положително не може да се направи с типичния Неконтролируем Балон...

- Много се радвам - каза щастливо Пух, - че се сетих да ти подаря Полезно Гърне, за да си слагаш разни неща в него!

- Много се радвам - каза щастливо Прасчо, - че се сетих да ти подаря Нещо, което да сложиш в Полезното Гърне!

Ала Ийори не слушаше. Той вадеше балона и после пак го слагаше, щастлив като никога...И така всичко се нарежда.На най-високото си ниво У Уей не подлежи на дефиниция и е практически невидим, защото се е

превърнал в рефлексно действие. По думите на Джуан-дзъ умът на У Уей „тече като вода, отразява като огледало и отговаря като ехо".

Точно като Пух.-Хмм. Казвам: „Точно като ПухГ'- ККК... Какво? - стресна се Пух, който се събуди внезапно и падна от стола. - Какво е като кого?- Какво тече като вода, отразява като огледало и отговаря като ехо?- Аа, гатанка - Каза Пух. - Колко пъти мога да познавам?- Е, не зная. Да видим просто какво ще стане.- Какво ли може да бъде? - измърмори той. - Тече като вода...Ако прилагате У Уей, вие реагирате според обстоятелствата и се вслушвате в собствената си

интуиция. „Сега не е най-подходящото време да се прави това! Я по-добре да тръгна натамГ' Нещо подобно. Когато постъпвате по такъв начин, хората могат да кажат, че имате нещо като Шесто Чувство. А всъщност това е Чувствителност към Обстоятелствата. Съвсем естествено. Странното е само когато не се вслушвате.

Едно от най-удобните неща, свързани с тази Чувствителност към Обстоятелствата, е, че не се налага да взимате толкова трудни решения. Вместо това можете да ги оставите да се взимат сами.

Например веднъж в „Къщичката в Къта на Пух" той се въртеше насам-натам и се опитваше да 21

реши на кого да отиде на гости. Би могъл да отиде при Ийори, Когото не беше ВиЖдал от Вчера, или при Бухала, когото не беше виждал от оня ден, или при Кенга, Ру и Тигъра, които не беше виждал доста отдавна. И как взе той решение? Седна на един камък в средата на потока и изпя една песен.

После стана и продължи да скита, мислейки да навести Зайо, докато се озова пред собствената си врата. Влезе вътре, хапна нещо и отиде да види Прасчо.

Ето така става, когато използвате Пътя на Пух. Нищо повече. Без напрежение, без бъркотия. А сега...

- Поток? - попита Пух. -Какво?- Отговорът. Един поток тече като вода, отразява като огледало...- Но не отговаря като ехо - му казах аз.- Ами, отговаря - рече Пух.- Добре де, близо си. Почти, струва ми се.- Дай ми само повече време - Каза Пух.Подходът У Уей при решаване на конфликти се наблюдава в практиката на даоисткото бойно

изкуство Тай-дзи Цюан, чиято основна идея е да омаломощи противника или чрез отразяване на енергията обратно към него, или чрез отклоняването й с цел да се отслабят мощта, равновесието и отбранителната му позиция. Никога сила не се посреща със сила; тя се преодолява с отстъпчивост.

- Тече като вода, отразява като огледало... - Каза Пух, като минаваше.- Твърде много мислиш, Пух - казах му аз. - Ще ти подскажа, може да ти помогне!- Надявам се - рече Пух. - Това почва да ме Безпокои!- Значи, за да отгатнеш Гатанката, трябва да оставиш ума си да следи и отразява това, което

вижда. Тогава той ще може да даде отговор. Разбра ли?- Не - Каза Пух.- Е, какво пък!- Я да видя - тече като вода... - промърмори Пух. Принципът У Уей, който стои в основата на

Тай-дзиЦюан, може да бъде разбран, като ударите парче корк, което плува по водата. Колкото по-силно

го удряте, толкова повече поддава; колкото повече поддава, толкова по-силно отскача обратно. Без да изразходва енергия, коркът може лесно да ви омаломощи. И така, вместо да допринася за сблъсъка, У Уей надвива силата чрез неутрализиране на мощта й. При други методи може да се борите с огъня чрез огън, но с У Уей на огъня противдействате с вода.

- Аз знам какво е! - каза Пух. - Парче корк!- И какво от това?- Отговаря като ехо! - продължи тържествуващо той.- Но не тече като вода, нито отразява като огледало - Казах аз.- Да бе, вярно - съгласи се Пух.- По-добре май да ти кажа - му рекох. - Това е Пътят на Пух.- Какво е?- Отговорът! - Казах аз.- Аха... - рече Пух. - Това не беше много добра Гатанка - прибави той. - Добре, тогава ти кажи някоя!- С удоволствие. Какво е това - черно и бяло, цялото почервеняло?- Аа, не! Само това не!- Чувал ли си я по-рано? - попита Пух малко учуден.- Разбира се. Има я от години. Всеки знае отговора -това е вестник!- Не - каза Пух.- А смутена зебра? -Не!- Амии, тогава...- Предаваш ли се? - попита Пух с надежда.- Добре, предавам се. Какво е черно и бяло, и цялото почервеняло?- Изгорял от слънцето пингвин.- Пух, ама че глупаво!- По-хубава е от твоята - каза той.- Тогава ето ти още една. Тя има нещо общо с обратното на Пътя на Пух. Какво се щура по цял

ден, без да стигне до никъде?22

- Зайо? - попита Пух.- Всъщност да.- О, знам. Това е...Но ние ще запазим това за следващата глава.

ЗАЕТИЯТ БЪРЗАКЗайо профуча през Стоакровата Гора, като с всяка минута се чувстваше все по-важен, и скоро

стигна до дървото, където живееше Кристофър Робин. Почука на вратата и повика веднъж-дваж. После се отдалечи малко и като засенчи очите си с лапа, се провикна към върха на дървото. След това се завъртя и завика: „Ало! „Аз съм!", „Зайо е!", но нищо не стана. Тогава спря и се ослуша и всичко спря и се заслуша заедно с него. И гората беше много самотна, тиха и спокойна, заляна от слънцето. Изведнъж на сто мили над него запя чучулига.

- Дябол да го вземе! - Каза Зайо. - Излязъл е!Той се върна при зелената порта, за да се увери, и тъкмо се канеше да си тръгне с усещането, че

цялата му сутрин се е провалила, когато забеляза на земята къс хартия. Беше забодена с карфица, като че ли бе паднала от вратата.

- Аха! - рече Зайо и отново се почувства съвсем щастлив. - Още една бележка!Ето какво пишеше на нея:

ИЗЛЯЗОХ БЪРЗАКЗАЕТ БЪРЗАКК. Р.

Зайо не знае какво е това Бързак, въпреки че той самият е такъв, затова отива да пита Бухала. Бухала обаче също не знае. Но смятаме, че ние наем, а смятаме, че и доста хора също го знаят. Джуан-дзъ го е описал съвсем точно:

Имало един човек, който не обичал да вижда следите от стъпките и сянката си. Решил да се отърве от тях и започнал да тича. Но докато тичал, се появили още повече следи от стъпки, а сянката му го следвала неотклонно. Мислел, че тича много бавно, хукнал по-бързо, докато накрая се строполил и умрял. Ако беше спрял - нямаше да има стъпки. Ако си беше полегнал на сянка - сянката му щеше да изчезне.

Виждате ги като че ли навсякъде, където и да отидете. Всеки слънчев ден фактически можете да ги видите как бягат като щури из парка, издават шумни Дихателни Звуци. Карате си Кефа на пикник сред тревата и изведнъж забелязвате, че някой от тях току-що е стъпкал обяда ви.

Но обикновено сте на сигурно място край дървета и трева, тъй като Бързаците се стараят да ги избягват. Те предпочитат да се мъчат по асфалта и бетона по подобие на краткоживеещите транспортни машини, за които са тези твърди повърхности. Вдишвайки отровни газове от колите, които криволичат, за да не ги блъснат, Бързаците бръщолевят помежду си колко по-добре се чувстват Навън. И това те наричат Естествен Живот.

Заетият Бързак е почти винаги отчаяно активен. Ако го попиташ какви са житейските му Интереси, ще ви покаже списък от физически Дейности, като например:

Парашутизъм, тенис, крос, федербал, ски, плуване и водни ски.- Това ли е всичко?- Ами, аз (ахкане, пъшкане, хриптене) мисля, че да -казва Бързака.- Опитвал ли си някога да гониш коли?- Не, аз - не, никога.- А какво ще кажеш за борба с алигатори?- Не, въпреки че винаги съм го искал!- А да си слизал по стълби с ролкови кънки?- Не бе, никога не ми е идвало наум!- Но нали каза, че си активен!И тогава Бързака отговаря замислено:- А бе, да не смяташ, че... нещо не съм наред! Може би губя енергията си!След време може би.Атлетичният тип Бързак - един от многото обикновени разновидности - се занимава, както казва

23

той, с физическа хармония. Но по някакви си причини, той я разглежда като нещо, което се насажда отвън, а не такова, което се изгражда отвътре. Затова той бърка упражнението с работа. Той работи, докато работи; работи, когато се упражнява, а по-често отколкото обратното - работи, когато играе. Работа, работа, работа. Само работа и никаква игра: това превръща Бързака в едно тъпоумно момче. А ако това продължи достатъчно дълго, тъй и умира.

Такааа - ето го Зайо.- Здравей, Зайо, какво ново?- Ей сега се върнах от Бухала - Каза Зайо леко задъхан.- Така ли? Дълго те нямаше наистина!- Ами да... Бухала настояваше да ми разкаже една история за Прачичо си Филбърт.- Аха, ето защо! - Но, както и да е - Бухала каза, че и той не е виждал Недялания Камък, но Ру може би си играе с

него. Затова спрях при дома на Кенга, но там нямаше никого.-Те са в Гората и упражняват скокове с Тигъра -казах аз.- Щом е така, по-добре да си тръгвам.- Чудесно, Зайо, понеже...Къде ли отиде? Така е то, знаете - никаква почивка за Бързаците.Да го кажем така: ако искате да сте здрави и задоволени, просто наблюдавайте какво прави някой

Зает Бързак и после правете обратното. Ето ви един там, който крачи напред-назад, дрънка монетите в джоба си и нервно си поглежда часовника. Самата гледка те кара да се чувстваш уморен. Хроничният Бързак винаги дава вид, че трябва да отиде някъде, най-малкото на някакво изкуствено, физическо равнище. Той не излиза на разходка - просто няма време.

- Няма общуване - каза Ийори. - Няма първо единият, после другият. Ти каза „Здравей!" и Профуча. Докато обмислях отговора, видях опашката ти в далечината. Бях намислил да кажа „Какво?", но, разбира се, вече беше твърде късно.

- Но аз много бързах!- Никакво Вземане-Даване - продължи Ийори. - Никаква Обмяна на Мисли: „Здравей... -

Какво..."... искам да кажа, не стигаш до никъде, особено ако опашката на другия се вижда през втората част на разговора!

Заетият Бързак изглежда е винаги в Движение, винаги.

ИЗЛЯЗЪЛ ВРЪЩАМ СЕ ВЕДНАГАЗАЕТ ВРЪЩАМ СЕ ВЕДНАГА

Или по-точно:ВРЪЩАМ СЕ НАВЪН СКОРО ИЗЛЯЗЪЛ

ЗАЕТ СКОРО ИЗЛЯЗЪЛ

Заетият Бързак винаги отиба някъде, където не е бил. Където и да било, само не там, където е.- Точно това е - Каза Зайо. - къде?- Може би търси нещо.- Какво? - попита Зайо.- Точно това щях да питам и аз - промълви Пух и добави:- Може би търси някаква... търси...Някаква Награда, може би. Религията, науката и деловата етика на нашия Зает Бързак са опитали

с всички средства да ни убедят, че някъде си ни чака Голямата Награда и че би трябвало да прекараме живота си в работа като ненормални само и само да я достигнем. Дали е горе на небето, зад съседната молекула или в кабинета на началника - май че е винаги по-далеч оттам, където сме - ей там по пътя, от другата страна на света, зад луната, отвъд звездите...

- Ай! - извика Пух, като падна на земята.- Ето това става, когато заспиваш на ръба на писалището! - Казах аз. - Падаш от него!- Толкова по-добре - рече Пух.

24

- Какво има? - попитах аз.- Сънувах ужасен сън - отговори той. -Е, и?- Да. Намерих гърне с мед... - Каз а той, като си триеше очите. - Какво ужасно има в това? - го попитах.- То непрекъснато се движеше - Каза Пух. - От тях не се очакват такива неща. Те трябва да си

седят на едно място!- Е да, зная!- Но винаги когато се пресягах към него, това гърне с мед като че ли тръгваше нанякъде.- Кошмар! - Казах аз. - Много хора имат подобни сънища - добавих окуражително.- Така ли? - Каза Пух. - За Недосегаеми гърнета с мед?- Горе-долу нещо такова - Казах. - Това не е необикновено. Странното обаче е, че някои хора

живеят така.- Защо? - попита Пух.- Не зная - му казах аз. - Предполагам, че защото им дава възможност да Правят Нещо.- Не ми звучи много весело! - рече Пух.Не наистина. Един начин на живот, при който има непрекъснато „зад ъгъла", „след следващата

стъпка", е в противоречие с естествения порядък на нещата и така ти пречи да бъдеш щастлив и добър, че само малцина стигат дотам, където биха били естествено на първо място - Щастливи и Добри: останалите се отказват и изпокапват край пътя, като проклинат света, който не им е виновен, а съществува, за да ни показва пътя.

Тези, които смятат, че наградите в живота се намират някъде зад дъгата...- ... си Прегарят много филийките - Каза Пух.- Моля, моля?- Прегарят си много филийките! - повтори Пух.- Те - ами да. И не само това...- Ето го и Зайо - Каза Пух.- Я, къде сте били! - рече Зайо.- Тук сме - Каза Пух.- Да, тук сме - Казах аз.- А ти си там! - Каза Пух.- Да, аз съм тук - рече нетърпеливо Зайо. - Но по същество - Ру ми показа комплекта си от

Каменни Кубчета - Всички са одялани и боядисани, надписани с букви.- Така ли? - Казах аз.- Точно това, което би очаквал да видиш всъщност - Каза Зайо, като гледаше замислено

мустаците си. - И така, чрез елиминиране - значи е у Ийори!- Но Зайо - започнах аз, - виждаш...- Да - Каза Зайо. - Ще видя Ийори и ще разбера какво знае за тая работа - явно, това е следващата

стъпка!- Ето го - отива! - избива Пух.Погледнем ли няколко години назад, виждаме, как Заетите Бързаци в тази част на света -

Пуританите, фактически се пребиваха до смърт от работа по полето, без да получат нищо особено в замяна на огромните си усилия. Всъщност те гладуваха, докато по-мъдрите жители им показваха как да бъдат в хармония с ритъма на земята. Сега ще садите, сега ще почивате. Сега ще обработвате земята, а сега ще я оставите. Пуританите никога не разбраха истински втората част, никога и не повярваха истински в нея. И така след две-три столетия назорване, насилване и изстискване на плодородната навремето земя, и след няколко години по-нататъшно изчерпване на енергията й посредством синтетични стимуланти, сега ябълките ни имат вкус на картон, портокалите са с вкус на топки за тенис, а крушите приличат на подсладен стиропор - всички те са продукти на почва, лишена от почивка. Не е нужно да се оплакваме, но Това е положението.

- Хей, Пух, защо ти не си зает? - попитах аз.- Защото денят е хубав! - отвърна Пух. -Да, но...- Защо да го съсипвам? - попита той.- Но би могъл да правиш нещо важно - Казах аз.- Ами че аз го правя!- Тъй ли! И какво?

25

- Слушам - Каза Пух.- Слушаш какво?- Птичките. И тая катеричка там.- Какво казват те? - попитах.- Че денят е хубав - рече Пух.- Но ти вече го знаеш - му казах аз.-Да, но винаги е приятно да чуеш, че и някой друг мисли така - отвърна той.-Добре де, можеше вместо това да прекараш времето си, като се Образоваш, слушайки Радио -

Казах аз.- Това нещо?- Разбира се. Как иначе ще знаеш какво става по света?- Като изляза навън - отговори Пух.- Хм, добре... (Щрак.) - А сега послушай това, Пух:„ Тридесет хиляди души бяха убити днес при падането на пет големи пътнически самолета в

центъра на Лос Анджелес..." - съобщи Радиото.- Какво ти казва това за света? - попита Пух.- Хм. Прав си! - (Щрак.) - А какво казват птичките сега? - попитах аз.- Че денят е хубав - отвърна Пух.И сигурно е, при все че Бързаците са твърде заети, за да му се радват. Но да приключим с

обяснението, защо са толкова заети...Твърдоглавите последователи на споменатата по-рано религия на Веселбопотъпкващите

Плътопоклонници не можаха да оценят красотата на безкрайната гора и на бистрите води, които се появиха пред тях в свежия зелен континент на Новия Свят. Вместо това те разглеждаха като чужди и застрашителни раят, който царуваше там, и хората, които живееха в хармония с него, като нещо, което трябва да бъде нападнато и покорено, защото всичко това препречваше пътя им към Голямата Награда. Те не обичаха и много да пеят. В действителност...

- Какво? - каза Пух. - Никакво пеене?- Пух, опитвам се да довърша това. Правилно обаче. Никакво пеене. Те не го обичат.- Добре, но щом не обичат да пеят, какво е отношението им към Мечките?- Струва ми се, че и Мечки не обичат!- Не обичат Мечки ли?- Не. Във всеки случай не особено.- Никакво пеене, никакви Мечки... А какво точно обичат те?- Не мисля, че изобщо обичат нещо, Пух.- Нищо чудно, че нещата тука са малко нещо Объркани - каза той.Все пак от Жалкия Пуритан е произлязъл Неспокойният Пръв Поселник, а от него - Самотният

Каубой, който винаги язди към залеза, търсейки нещо по следата. От този лишен от скрупули, неудовлетворен предтеча е произлязъл Заетият Бързак, който също като прадедите си не се е чувствал никога у дома си, спокоен, в тази Дружелюбна Страна. Твърд, войнствен фанатик, Бърза-ка с вечно стиснатите юмруци е просто прекалено суров към себе си, прекалено безжалостен към другите и прекалено неумолим към света, който се опитва героично да кара нататък, въпреки това, което той му причинява.

Ето защо не е чудно, че Бързака разглежда прогреса като борба за надмощие. Една от малките му идеосинкразии, ще кажете. Разбира се, истинският прогрес включва растеж и развитие, което пък включва вътрешни промени. Но това е нещо, което тромавият Бързак никак не иска да прави. Импулсът за растене и развитие, който съществува във всички форми на живот, се трансформира перверзно в мозъка на Заетия Бързак в постоянна борба за промяна на Всичко (Булдозера Бързак) и Всички (фанатика Бързак) освен себе си, като се намесва там, където не му е работата, а това обхваща на практика всички форми на живот на земята. До известна степен поведението му е било контролирано от по-мъдрите около него. Но подобно на родители на прекалено палави деца мъдрите откриват, че не могат да бъдат едновременно навсякъде. Гледането на Бързаците изхабява.

- Ето го пак Зайо! - възкликна Пух. - И Ийори.- О, Зайо!... - казах аз.- И Ийори - обади се Ийори.- Попитах Ийори... - каза Зайо.

26

- Това съм аз - Ийори - рече Ийори.- Да, спомням си - казах аз. - видях те за последен път миналата година някъде из Блатото.- Блато! - изрече възмутено Ийори. - То не е Блато. То е Мочур.- Блато, Мочур...- Какво е Мочур?- попита Пух.- Ако си намокриш глезените, това е Мочур - отвърна Ийори.- Разбирам - каза Пух.- Докато - продължи Ийори - ако затънеш до гуша, -това е Блато.- Блато наистина - добави горчиво той. - Ха!- Така или иначе аз попитах Ийори - рече Зайо - и той каза, че няма никакво понятие за какво

става дума.- Изглежда, не съм единствен - намеси се Ийори. - И вие нямате никаква представа. Очевидно.- А какво точно е Недяланият Камък? - попита Зайо.- Това съм аз - каза Пух.-Ти! - сепна се Ийори. - И аз извървях целия този път до тук...- От Блатото - добавих, за да помогна аз.- ... от Мочура, за да видя Пух!- Защо не? - попита Пух.- Дай му на Зайо да прави нещо - каза Ийори саркастично. - Каквото и да е - яВно!И нещо, което ни изглежда доста странно, е, че Обществото на Заетите Бързаци, което на

практика се възхищава от младежката енергия, външен вид и отношения, не е развило никакви ефективни методи за запазването им - един недостатък, за който свидетелства все по-нарастващата зависимост например на неестествения Фалшив Външен Вид (като подход) от козметиката и пластичната хирургия. На тяхно място то е създало безброй начини за потъпкване и смазване на младостта. Онези деструктивни дейности, които не са част от търсенето на Голямата Награда, вероятно се обединяват под общото заглавие Пестене на Време.

Като пример за последното да вземем един класически паметник на Заетия Бързак - Щанда за Кюфтета.

В Китай пък има Чайна. Във Франция - Кафене на Тротоара. В действителност всяка цивилизована страна в света си има някакъв еквивалент - място, където хората могат да се хранят, да се отпуснат и да се поразприказват, без да се притесняват колко е часът и без да се налага да тръгнат, щом си изядат храната. В Китай например,Чайната е истинска социална институция. През целия ден там влизат семейства, съседи и приятели на чай и лека закуска. Стоят толкова, колкото им е приятно. Споровете могат да се точат с часове. Би било малко необичайно да се нарече Чайната непървокласен махленски обществен клуб - такива определения са твърде Западни. Но така може да се опише грубо част от функцията, поне от нашата категориална гледна точка. „Вие сте важен. Отпуснете се и се чувствайте добре!" -това е посланието на Чайната.

А какво е посланието на Щанда за Кюфтета? Съвсем очевидно то е: „Не струваш пукната пара, побързай!"

При това, както всеки знае, този ужасен Щанд е и обида за здравето на клиента. За нещастие това не е единственият пример, поддържан от манията за Пестене на Време. Тук можем да причислим и Супермаркета и Микровълновата Печка, Атомната Електроцентрала, Отровните Химикали...

Фактически, ако времеспестяващите уреди действително пестяха време, щяхме да го имаме на разположение повече от когато и да било в човешката история. Но колкото и да е чудно, имаме по-малко време дори отпреди няколко години. Наистина е голямо удоволствие да отидеш някъде, където няма времеспестяващи устройства, защото едва тогава разбираш, че имаш много Време. Където и да е другаде, ти си прекалено зает с работа, за да плащаш на машини, които ти го спестяват, така че тук няма нужда да се трудиш толкова.

Главният проблем с тази велика мания за Пестене на Време е прост: не можете да го спестите. Можете само да го изразходвате. Но можете да го прекарате мъдро или идиотски. Заетият Бързак обаче изобщо няма време, защото е твърде зает с прахосването му, докато се опитва да го спести. И като се старае да спести всяка секунда от него, накрая излиза, че е пропилял цялото.

Хенри Дейвид Торо е изразил това в „Уолдън" ето така:Защо трябва да живеем толкова припряно ида прахосваме живота? Решаваме да умрем от глад,

преди да огладнеем. Хората казват, че едно нещо, сторено навреме, спестява девет, и затова днес 27

вършат хиляда, за да спестя утре девет.Нека се върнем за момент към даоизма като красноречив контраст със съсипващото младостта

Общество на Заетите Бързаци. Едно от най-интригуващите неща, свързани с даоизма, е, че той не само проповядва уважение към възрастния и мъдреца, но и към личността, позната като Младия Безсмъртен. Даоистката традиция е изпълнена с прекрасни предания и сведения (факт, разкрасен или предаден изопачено) за онези, които още на младини са открили Тайните на Живота. Както и да са направени откритията, резултатът във всеки случай е бил един и същ: дълголетие и съхранен младежки вид, фигура и енергия.

Поради това даоистките Безсмъртни от всички възрасти са известни по традиция със своя младежки начин на мислене, външност и енергия. Тези черти едва ли са случайни, те са резултат от практикуването на даоизма. Векове наред в Китай средната продължителност на живота е била малко над четирийсет години, а отрудените селяни и разгулните аристократи са умирали и по-млади. Въпреки това безброй даоисти са доживели до 80-90 години, а някои дори значително повече. Следващият текст представлява един от любимите ни примери:

В 1933 година вестниците по цял свят съобщиха за смъртта на човека на име Ли Джун Юн. Както беше регистрирано официално и неоспоримо от Китайските власти и потвърдено от независима анкета, Ли е бил роден през 1677 г. Когато бил над 200 години, изнесъл серия от двадесет и четири лекции по дълголетие, всяка по три часа, в един Китайски университет. Тези, които са го виждали по това време, твърдят, че е изглеждал на не повече от 50 години, висок и строен, със здрави зъби и много коса. Когато умял, бил на двеста петдесет и шест години.

Като дете Ли напуснал дома си и тръгнал със странстващи билкари. От тях в Китайските планини научил някои от тайните на природната медицина. Ежедневно използвал разни подмладяващи билки и правел даоистки упражения. Вярвал, че обучение, което напряга и изморява мозъка, скъсява живота. Любимият му начин на пътуване представлявал това, което той наричал „леко ходене". Млади мъже, които излизали с него през последните му години, не могли да следват темпото, което той поддържал километри. Съветвал тези, които желаят да са здрави, „да седят като костенурка, да вървят като гълъб и да спят като куче". На въпроса за голямата му тайна той отговарял: „Вътрешен покой."

И като говорим за такива неща, да се върнем при „Къщичката в Къта на Пух". Кристофър Робин тъкмо задава един въпрос на Пух:

- Какво обичаш да правиш най-много на света, Пух?- Амии... Какво обичам най-много... - След което Пух трябваше да спре и да си помисли. Защото

въпреки че Яденето на Мед бе много хубаво нещо, има един момент -точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото след като започнеш, но Пух не знаеше как се нарича той.

Медът не е толкова вкусен, след като го наченеш. Целта не означава вече толкова много, след като е постигната. Наградата не е толкова голяма, след като е дадена. Ако сумираме всички награди в живота си, няма да се получи кой знае какво. Но ако съберем интервалите от време между тях, ще получим сериозен резултат. А ако прибавим наградите към интервалите между тях, ще имаме всичко - всяка минута от прекараното време. Какво ли би станало, ако можехме да му се наслаждаваме?

След като се отворят, коледните подаръци не са Толкова Голямо Забавление, каквото са били в процеса на разучаване, мислене за тях, отваряне. Триста шейсет и пет дни по-късно опитваме пак и установяваме, че се е случило същото. Всеки път след като постигнем целта, тя не е вече Такова Забавление и ние се протягаме към следващата, и следващата, после следващата...

Това не означава, че целите, които сме си поставили, нямат стойност. Имат, и то главно за това, че са ни накарали да преминем през процеса, а самият процес е този, който ни е направил мъдри, щастливи или каквито и да било. Ако вършим нещата не както трябва, се чувстваме жалки, гневни, объркани и тям подобни. Ние мислим, че целта трябва да бъде правилнаи благотворна, за да осигури ползотворен процес. Но независимо от това важното е процесът. Наслаждението от процеса е тайната, която заличава митовете за Голямата Награда и Пестенето на Време. Може би това ще помогне за обяснението на всекидневната значимост на думата Дао, Пътя.

Как бихме могли да наречем момента, преди да започнем да ядем меда? Някои биха го нарекли предвкусване, но смятаме, че е нещо повече. Ще го наречем осъзнаване. Това е, когато сме щастливи и го усетим макар и за миг. Като се Наслаждаваме на Процеса, можем да разтегнем това осъзнаване така, че то да не заеме само един миг, а да продължи много време. Едва тогава ще ни е много хубаво. Точно като Пух.

28

Тогава той си помисли, че да си с Кристофър Робин е нещо много хубаво, а да имаш до себе си Прасчо е много приятелско нещо. И така, след като премисли всичко това, Пух каза: „Това, което обичам най-много на света, е Аз и Прасчо да отидем да те видим и ти да кажеш: „Какво ще кажете за нещо малко?", и Аз да кажа: „Ами, нямам нищо против нещо малко, нали и ти, Прасчо?", и навън да бъде един бръмчащ ден, и птиците да пеят."

Когато се оставим на наслаждението от това, което ни заобикаля, и оценим факта, че живеем, ще открием, че вече нямаме никакво време да бъдем Заети Бързаци. Но всичко е наред, защото да бъдеш Заетият Бързак е страхотна загуба на време. Както пише поетът Лу Ю:

Облаците над нас се сливат и разделят. Бризът на двора си отива и се връща. Такъв е животът - защо не починем? Кой би ни спрял да празнуваме?

ЕДНО ТАКОВА МЕЧЕОбсъждахме „Одата на Радостта", хоровия финал на Бетховеновата Девета симфония.- Една от любимите ми - Каза Пух.- И на мене - Казах аз.- Най-любимата ми част - рече Пух - е там, където започват:Пей, хей! За Живота на Мечето!- Ама...Пей, хей! За Мечето! Пей, хей! За Пух!- Но те не...Пей, хей! За живота на едно Мече!- ЛЬбимата ми част - добави той.- Но в „Одата на Радостта" не пеят „Пей, хей! За живота на едно Мече!" - Казах аз.- Не пеят ли? -Не.- А защо?- Ами защото, струва ми се, не са се сетили за това.- Какво не са?- Нито Лудвиг Ван Бетховен, нито човекът, написал текста на Одата на Радостта, са споменавали

нещо за Мечки в нея.- Аха, тогава сигурно съм си мислил за Лудвиг Ван- Пух, няма никакъв Лудвиг Ван Мечкховен. Ти сам си съчинил тази песен!- Аз ли?- Точно така.- Ааа, значи ето къде съм я чувал! - Каза той.Но както и да е, това ни довежда до онова, което се каним да обсъждаме тук - радостта от живота

и как да бъдеш Особен. Всеки е Особен, знаете.- Трудно е да си смел! - Каза Прасчо, като подсмърчаше леко, - когато си само едно Много

Малко животно.Зайо, който беше започнал да пише много усърдно, вдигна глава и каза:- Именно защото си много малко животно, ще бъдеш Полезен в приключението, което ни

предстои.Прасчо беше толкова разбълнуван от идеята да бъде Полезен, че забрави да се страхува повече, и

когато Зайо продължи с това, че Кенгите били свирепи само през зимните месеци, а през останалите са Разположени Нежно, той едва се свърташе на едно място и жадуваше да стане по-скоро полезен.

- А аз какво? - попита тъжно Пух. - Сигурно аз няма да съм полезен?- Нищо, Пух - успокои го Прасчо. - Друг път, може би!- Без Пух - Каза тържествено Зайо, като си подостряше молива - приключението би било

невъзможно!- Ах...! — измънка Прасчо, като се помъчи д а не изглежда разочарован. А Пух се отдалечи в

един ъгъл на стаята и сиКаза гордо: „Невъзможно без Мене! Такова едно Мече!"Независимо доколко сме полезни, понкога ни е необходимо време, за да осъзнаем собствената си

стойност. Това може да бъде илюстрирано с китайската приказка за каменаря:Имало едно време един каменар, който бил недоволен от себе си и от живота си.Веднъж минавал край къщата на богат търговец, видял през отворената врата много красиви

29

предмети и важни посетители. „Колко ли могъщ ще да е този търговец!" -помислил си каменарят. Обзела го силна завист и той пожелал да бъде търговец. Тогава нямало да му се налага да живее като прост каменар.

Изведнъж за огромна негова изненада той се превърнал в търговец. Радвал се на по-голям разкош и могъщество, отколкото бил сънувал някога, станал обект на завист и омраза от страна на по-бедните от него. Ала скоро покрай него в носилка минал висш сановник, придружен от слуги и ескортиран от войници, които биели гонг. Богати и бедни се покланяли пред процесията. „Колко могъщ е този сановник! - помислил си героят на историята. - Бих желал и аз да бъда такъв!"

И станал висш сановник, носели го върху бродиран стол-носилка, всички околни го гледали със страх и омраза и му се кланяли, когато минавал. Бил зноен летен ден и той се чувствал зле в носилката. Вдигнал глава и погледнал слънцето. То греело гордо в небето, без да го забелязва. „Колко могъщо е слънцето! - казал си той. - Да можех и аз да бъда слънце!"

И станал слънце, което прежуряло жестоко всичко, изгаряло полята и си навличало проклятията на селяни и работници. Но голям черен облак минал между него и земята, така че светлината му не могла вече да огрява всичко долу. „Колко могъщ е този буреносен облак! - помислил си той. -Да можех и аз да стана облак!"

Превърнал се в облак, наводнявал поля и села и всички го ругаели. Но скоро усетил, че някаква голяма сила го избутва настрана и разбрал, че това е вятърът. „Колко могъщ е вятърът! - помислил той. - Да можех и аз да бъда вятър!"

Превърнал се във вятър, отнасял керемидите от покривите на къщите, изкоренявал дървета и всички земни жители мислели за него с омраза и страх. След известно време се натъкнал на нещо, което не помръдвало независимо от яростните му пориви - огромен, извисяващ се камък. „Колко могъщ е този камък! - помислил той. - Да можех и аз да бъда камък!"

И се превърнал в камък, по-силен от всичко друго на земята. Но както си стоял, дочул ударите на чук, забиващ длето в твърдата скала, и почувствал, че го променят. „Какво ли би могло да бъде по-могъщо от мен - камъка?" -помислил той. Погледнал надолу и далеч в подножието забелязал фигурата на един каменар.

- А, ето пощата. Я виж - нещо за тебе, Пух!- За мене!- За Господин Пух Мечо.- Господин Пух Мечо?- Така пише тук.-Господин... Пух... Мечо...-пророни Пух със страхопочитание. - И какво пише? - попита той, като

се покатери на писалището и погледна през рамото ми.- От магазина на Финчли е. „Съобщаваме за нашата трета годишна разпродажба на обувки.

Всички модели, всички номера." Пух, на теб това не ти трябва.- А какво казват най-долу? - попита Пух.- „Безплатно кафе." Още една причина да стоиш настрана.- Я дай да го разгледам по-внимателно - Каза Пух и отнесе писмото към прозореца.

За да можем да управляваме живота си и да направим нещо с трайна стойност, рано или късно трябва да се научим да вярваме. Няма нужда да прехвърляме отговорностите си върху рамената на някакъв обожествен Духовен Супермен или да си кротуваме и да чакаме Съдбата да дойде ида почука на вратата. Просто е необходимо да повярваме в силата, която е в самите нас, и да я изпол-зваме. Като направим това, престанем да подражаваме на другите и да се състезаваме с тях, нещата ще се обърнат в наша полза.

Да вземем няколко примера:В 1827 година един трийсет и две годишен мъж стоял на брега на езерото в Линкълн парк в

Чикаго и искал да се удави в тъмните води. Дъщеря му била починала, фирмата банкрутирала, репутацията му била съсипана, пропил се и станал алкохолик. Гледайки езерото, той си задал въпроса, какво би могъл да направи един малък човек в неговото положение. И тогава го осенил отговорът: вече бил свободен да поема рискове, да действа от собствено име и така да помага на другите. Върнал се вкъщи и се отдал на онова, което мислел, че светът искал от него да свърши, а не което бил научен да прави. Наблюдавал законите на естествения свят и преобразувал в съответствие с

30

тях собствените си житейски принципи, докато накрая променил напълно целия си живот. Именно тези закони го вдъхновявали и подкрепяли в най-големите му постижения. Но без да вярва и рискува, приносът му към човечеството никога нямаше да бъде направен и никой нямаше да почита името на Бъкминстър Фулър.

В 1854 едно момче от Порт Хурон, Мичигън, било отстранено от училище, защото „създавало неприятности". Било прекарало там само три месеца и това щяло да остане единственото официално образование в живота му. По-нататк то работило като лаборант. Работата приключило, след като взривило лабораторията. Шефът му го изхвърлил, като му заявил, че от него никога нищо няма да излезе. Но той си имал план. Искал да изучи механичното приложение на природните закони. След време станал най-изтъкнатият изобретател в американската история, с повече от хиляда и триста американски и чужди патенти, регистрирани на негово име, едно име, което е синоним на умеещ да решава проблемите гений, името на Томас Едисон.

Песимистите по света, които играят „на сигурно", не постигат никога нищо особено, защото не разглеждат обстоятелствата ясно и обективно, не съзнават и не вярват в собствените си способности и не ги прилагат за преодоляване дори на най-дребния риск. Например, когато Ру пада в потока по време на прочутата Експедиция за откриване на Северния полюс, какво прави Унилият Ийори? Дълго след като Ру бива отвлечен от течението, Ийори неохотно провисва опашката си над водата, за да може Ру да я хване и да се изтегли навън, или по-точно - за да може Ийори да си припише заслугата, че е опитал да стори нещо. Разбира се, той не очаква наистина да има някаква полза и, разбира се, полза няма. Кой спасява Ру? Паникъорът Прасчо подскача нагоре-надолу, като издава всевъзможни звуци. Съзерцателният Бухал дава съвети на Ру да си държи главата над водата. Загрижената Кенга го пита дали се чувства добре. Капитан Зайо дава разпореждания... Но положи-телният Пух наблюдава нещата, за да види какво би могло да се направи, и опитва следното:

Пух стоеше с един дълъг прът в лапите си две вирчета по-долу от Ру, когато дойде Кенга и хвана другия край на пръта, двамата го препречиха през долната част на потока: а Ру, който продължаваше да вика гордо: „Вижте ме как плувам!", бе довлечен до пръта и се покатери на него.

- Видяхте ли ме как плувах? - писукаше възбуден Ру, докато Кенга му се караше и го бършеше. - Пух, видя ли ме как плувам? Това се казва плуване! Зайо, видя ли ме какво правех? Плувах! Ей,

Прасчо, на теб говоря, Прасчо! Какво мислеше, че правех? Плувах! Кристофър Робин, видя ли ме...Но Кристофър Робин не слушаше. Той гледаше Пух.- Пух - Каза той, - Къде намери този кол? Пух погледна кола в лапите си и отвърна:- Просто го намерих. Помислих, че може да свърши работа, и го взех.- Пух - Каза тържествено Кристофър Робин, - експедицията сбърши. Ти си открил Северния

полюс!Както Пух откри Северния полюс, така и ние, щом като видим какво е положението и какво

можем да направим, трябва да оползотворим всичко, което намерим наоколо, за да свършим това, което се иска. В повечето случаи нещата, които ни трябват, са си на мястото; всичко, което е нужно да направим, е да извлечем полза от тях.

Например, когато Прасчо бива Сгащен от Наводнението...„Малко Тревожно е - си каза той - да си Много Малко Животно, отвсякъде Заобиколено с Вода.

Кристофър Робин и Пух биха се спасили, като се покатерят по Дървета, а Кенга би се спасила, като Скача, Зайо ще се спаси, като се зарови, Бухала ще се спаси, като хвръкне, Ийори би се спасил, като Започне Силно да Реве, Докато Го Спасят, а аз?! - Ето ме тук, обграден от вода, без да мога нищо да направя..."

Тогава той внезапно се сети за една история, която Кристофър Робин му беше разказал, за един човек, попаднал на пустинен остров, който написал нещо, поставил го в бутилка и я хвърлил в морето; и Прасчо помисли, че ако напише нещо, постави го в бутилка и я хвърли във водата, може би някой ще дойде и ще го спаси!

Така и стори!Бутилката на Прасчо доплува до дървото, на което седи Пух. Той получава известието, но се

налага да отиде при Кристофър Робин, за да открие какво пише в него.И така той запушва най-голямото си гърне от мед, хвърля го във водата и скача след него. И след

кратко експериментиране с лодката си се добира до къщата на Кристофър Робин, където известието е прочетено и е съставен Спасителен План. Тогава и двамата разбират, че им трябва по-голяма лодка. И на Пух му хрумва...

31

Така в една Вълнуваща Спасителна Акция Прасчо е спасен не от другиго, а от славния ПухМечо, Откривателя на Северния полюос.

- Я кажи, Бухале, виждал ли си напоследък Пух?- Мисля, че го видях скоро да слага нещо в килера -отговори Бухала. - Но не му обърнах голямо

внимание.- Килера? Чакай да хвърля един поглед и...- Какво има? - попита Бухала.- Бухале, какво правят тук всички тези кутии?- Кутии ли? - учуди се Бухала.- И всички са пълни с... обувки.- Обувки? - каза Бухала.- Я виж това! Мокасини, 8 1/2 А. Сандали, 10 В. Половинки с връзки, 12 1/2 Е...- Всякакви модели, всякакви размери - каза Бухала.- Бухале, не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че подозирам нещо!- Ще излезе, че Пух е виновникът! - каза мъдро Бухала.- Като го видиш, кажи му, че искам да говоря с него, нали, Бухале?- Непременно.Двете Безстрашни Спасителни Акции, които току-що споменахме, ни довеждат до един от най-

важните термини на даоизма: Дзъ, който може да се преведе като „загриженост" или „съчувствие" и който се базира на знака за сърце. В шейсет и седма глава на ,Дао Дъ-дзин" Лао-дзъ го нарича „първото си богатство" и после пише: „От загрижеността идва куражът." Бихме прибавили, че от нея идва и мъдростта. Смятаме за много важно, че лишените от съчувствие не притежават никаква мъд-рост. Познания - да, интелигентност - може би, но мъдрост - не. Интелигентният мозък не е сърце. Познанието много не го е грижа. А Мъдростта - да. Смятаме за знаменателно и това, че сог, латинската дума за „сърце", е основа на думата кураж. Прасчо се изразява така: „Кенга не е интелигентна, Кенга никак не е интелигентна, но може да е толкова загрижена за Ру, че да извърши Някое Добро Дело, без и да помисли за това." Дзъ не само спасява Ру, открива Северния полюс и спасява Прасчо, а и вдъхва смелост на Прасчо да потърси помощ за Пух и Бухала, богато Къщата на Бухала бе повалена от вятъра.

А Прасчо, както знаем, е Много Малко Животно, при това не точно Най-смелото. Но когато Къщата на Бухала се сгромолясва, Прасчо открива, че притежава повече смелост, отколкото си е мислел.

- Здравей, Бухале! - каза Пух. - Надявам се, че не сме закъснели много за... Искам да кажа, как си, Бухале? Прасчо и аз просто дойдохме да видим как си, защото е Четвъртък.

- Седни, Пух! Заповядай, Прасчо! - Каза любезно Бухала. - Настанете се удобно!Те му благодариха и се настаниха колкото може по-удобно.- Защото, видиш ли, Бухале - започна Пух, - ние бързахме да стигнем навреме за... за да те видим,

преди пак да си тръгнем.Бухала кимна сериозно.- Поправете ме, ако греша - каза той, - но дали съм прав, като смятам, че днес навън е един много

Бушуващ ден?- Доста - рече Прасчо, който кротко разтриваше измръзналите си уши и му се искаше да си е

пристигнал вече благополучно вкъщи.- Така си и мислех - каза Бухала. - Точно в един бушуващ ден като този моят чичо Робърт,

портрет на когото виждаш на стената вдясно, Прасчо, на връщане я късен следобед от... какво е това?Чу се силен трясък.- Внимавай! - извика Пух. - Пази се от часовника! Махни се, Прасчо! Прасчо, падам върху тебе!...- Помощ! - изквича Прасчо...- Пух!? - каза плахо Прасчо.- Да? - каза един от столовете.- Къде сме?- Не съм съвсем сигурен - каза столът.- Да не сме... да не сме в къщата на Бухала?- Да, понеже тъкмо щяхме да пием чай, а не можахме.- Охоо - каза Прасчо, — а Бухала винаги ли е имал пощенска кутия на тавана?

32

Но след като столът бива отместен и след като се оглежда, Пух излиза с План. Бухала ще литне до пощенската кутия с парче въже, ще провре въжето през телта в кутията и ще долети пак долу. После Прасчо ще държи единия край на въжето, докато Пух и Бухала дърпат другия...

- И Прасчо е горе - каза Бухала, - ако връва не се скъса.- А ако се скъса? - попита Прасчо, който искаше да знае.- Тогава ще опитаме с друга връв!Това не беше много успокоително за Прасчо, защото с колкото и парчета въже да се опитваха да

го издърпат нагоре, той все щеше да си пада долу. Но, изглежда, това беше единственото, което можеше да се направи. И така, с последен поглед назад към всички щастливи часове, прекарани в Гората, без да го теглят с въже нагоре към тавана, Прасчо кимна храбро на Пух и каза, че това е един Много Умен плъ... плъ...пла..., Умен пъл... пъл... пла... План.

И най-после...Той се промъкваше и се промушваше и накрая с едно последно промушване изхвърча като тапа.

Щастлив и възбуден, той се обърна и изквича последно послание към затворниците.- Всичко е наред - извика той през пощенската кутия. -Твоето дърво е съборено, Бухале, и един

клон е залостил вратата, но Кристофър Робин и аз можем да го отместим. Ще донеса въже за Пух, а сега отивам да кажа на Кристофър Робин. Мога да сляза съвсем лесно, искам да кажа, че е много опасно, но ще се справя и заедно с Кристофър Робин ще се върнем след около половин час. Довиждане, Пух! - И без да дочака отговора на Пух: „Довиждане и благодаря ти, Прасчо!", той изчезна.

- Половин час - каза Бухала и се намести удобно. - Това време ще ми позволи да довърша разказа си за чичо Робърт, чийто портрет виждаш под тебе. Сега да видим докъде бях стигнал? О, да. Точно в един такъв бушуващ ден като този чичо ми Робърт...

- Бухала каза, че искаш да ме видиш! - рече Пух.- Точно така, Пух. Какви са тези кутии с обувки в килера?- Не можах да се сдържа - каза Пух.- Какво значи това?- Ами, първо беше картичката за Господин Пух Мечо. След това, като отидох в магазина само да

погледна...-Да: и?- Продавачът беше толкова любезен с мене. „Мога ли да ви услужа, Господине?" - каза ми той.

Накара ме да се почувствам Значителен.- Пух, ти нямаше нужда от тези обувки - казах аз.- Ще ги върна обратно! - каза Пух.- Така ще е по-добре.- Доста хора също ще връщат разни неща, струва ми се!- Какво?- Видях там много хора да купуват неща, от които нямат истинска нужда. Из целия магазин.- Много вероятно - Казах аз.- Не бях само аз - продължи Пух.- Разбира се, не, Пух! Много хора се опитват да си купят Щастие и Значителност по този начин.

Но ти можеш да бъдеш щастлив и значителен и без да правиш това, нали знаеш!- Че и те могат - каза Пух.Ами че да. Така е. Всеки го може. Въпреки това, което Ийори каза веднъж. Когато става дума да

се наслаждаваме на живота ида използваме това, което сме - Всички го могат', но някои просто не го правят!

Седнал доволен край Уолдън Понд, преди няколко години един Мъдър Съзерцател писа: „Повечето хора водят живот на тихо отчаяние." Тогава отчаянието може и да е било тихо. Но сега е оглушаващо. Няма нужда обаче и ние да сме част от него. Можем да прекратим отчаяното си придържане към кухи заместители на живота и да се освободим от него. И щом направим първата крачка, процесът ще започне.

А това ни води до Принципа Та-ра-та-та-та, който идва от една песен на Пух:Колкото повече сняг. вали,та-ра-та-та-та,толкова повече продължава,

33

та-ра-та-та-та,толкова повече продължава,та-ра-та-та-та,да вали.Понякога го наричат Ефект на Снежната Топка. Това може да ви припомни времето, когато сте

търкаляли по нанадолнище малка снежна топка и тя е ставала все по-голяма и по-голяма, докато вече не сте можели да я спрете и тя се е претъркулила надолу по склона и е сплескала колата на съседа, и скоро всички почвали да говорят за Грамадната Снежна Топка, която вие не сте могли да овладеете... и затова може би предпочитате да мислим за нея като за Принципа Та-ра-та-та-та.

Този принцип може да действа отрицателно или положително. Той може да поощри цинизма със същата лекота, с която и да вдъхне надежда. Може да създаде закоравели престъпници и смели герои, глупави вандали или блестящи творци. Важното е да се насочи да действа за вас ив полза на останалите или да се възправи срещу Грозните Последици.

Като действате според този принцип, вие използвате Уважение, за да изградите Уважение. Колкото повече вали, толкова повече продължава:

И така, Пух му изтананика и седемте стиха, а Прасчо не каза нищо, само стоеше и сияеше. Никой никога досега не беше пял в чест на Прасчо (ПРАСЧО) просто ей така. Когато всичко свърши, му се прииска да бъде повторен някой от стиховете, но не съвсем. Това беше стихът, който започваше с „О, неустрашими Прасчо!", той му изглеждаше много дълбокомислен начин за започване на някакво стихотворение.

- Наистина ли аз направих всичко това? - попита най-после той.- Ами - рече Пух, - В поезията... едно стихче, ами да, ти го направи, Прасчо, защото поезията

казва така. И ето как научават хората.- Аха - рече Прасчо. - Понеже аз... аз, струва ми се, че мигнах леко. Само в началото. А там се

казва: „А мигна ли той? Не, не!" Ето защо.- Ти мигна само вътрешно - Каза Пух - и това е най-смелият начин в света да мигне едно Много

Малко ЖиВотно.Прасчо въздъхна щастливо и започна да мисли за себе си. Той беше СМЕЛ...Така че по-късно, когато Неосведоменият Ийори открива нова Къща, в която да се настани

Бухала, и се оказва, че е Прасчовата...- Точно къща като за Бухала! Не си ли съгласен, малък Прасчо?И тогава Прасчо извърши Нещо Благородно и го стори като в просъница, докато си мислеше за

Всички прекрасни думи, отнасящи се до него, които Пух му бе изтананикал.- Да, това е точно къща като за Бухала - каза смело той. - Надявам се да бъде щастлив в нея! -

След това преглътна два пъти, понеже сам беше прекарал щастливо в нея.- А ти какво мислиш, Кристофър Робин? - попита Ийори малко неспокойно, защото усещаше, че

нещо не е съвсем наред.Кристофър Робин имаше един въпрос и се чудеше как да го зададе.- Чудесно - каза най-после той. - къщата е много хубаба, а ако собствената ти къща е съборена, ти

трябва да се преместиш някъде другаде, нали, Прасчо? Какво би направил, ако твоята къща е срутена?

Преди Прасчо да се усети, Пух отговори вместо него.- Ще дойде да живее с мен - каза Пух. - Нали, Прасчо? Прасчо му стисна лапата.- Благодаря ти, Пух! Ще ми бъде много приятно!Желаете ли да сте истински щастливи? Можете да започнете с това, което сте, и това, което

имате. Искате ли да сте наистина за окайване? Може да започнете да недоволствате. Както пише Лао-дзъ: „Едно ,дърво, голямо толкова, че да можете да го обхванете, започва от едно семенце; хиляди мили път започват от една стъпка." Мъдростта, Щастието и Смелостта не чакат някъде далеч от погледа ни, в края на някаква права линия; те представляват част от продължителен ци-къл, който започва още тук. Те са не само завършекът, но и началото. Колкото повече вали сняг, толкова повече продължава да вали.

Джуан-дзъ е описал това по следния начин:Всепризната истина е, че храбрият дух на един човек може да вдъхнови за победа хилядна армия.

Щом човекът, заинтересуван от обикновената сполука, може да постигне такъв ефект, колко ли ще постигне онзи, който милее за по-велики дела!

34

(Аплодисменти.) Тост! За Доблестния Прасчо и Безстрашния Пух...Пейте, хей! За Прасчо (ПРАСЧО)! Хей! Пей, хей! За Прасчо, хей!И:Пей, хей! За Мечо!Пей, хей! За Пух!Пей, хей! За живота на едно Мече!

След като добре си бяха похапнали, Кристофър Робин потропа с лъжица по масата, при което всички спряха да говорят и се смълчаха, с изключение на Ру, който беше към края на шумен пристъп на хълцане и се опитваше да изглежда като че ли е някой от Зайовите роднини.

- Това празненство - каза Кристофър Робин - е в чест на това, което някой направи. Всички знаем кой беше той и то е негов празник, поради това, което извърши. Ето подаръка, който съм му приготвил. - И като поопипа наоколо, прошепна: — Къде ли е?

Докато търсеше, Ийори се изкашля внушително и започна да говори.- Приятели - каза той, - включително останалите, голямо удоволствие е, или може би по-добре

да кажа, че до сега е било удоволствие, да ви видя на моя прием. Това, което направих, не бе нищо. Всеки от вас - с изключение на Зайо, Бухала и Кенга - щеше да направи същото. А, и Пух! Забележките ми не се отнасят, разбира се, за Прасчо и Ру, защото те са много малки. Всеки от вас би направил същото. Но така се случи, че бях Аз. Надали е необходимо да казвам, че когато направих това, което направих, нямах намерение да получа това, което търси сега Кристофър Робин - и като закри муцуната си с копито, прошепна високо: „Провери под масата!," - а защото усещах, че всички трябва да направим каквото можем, за да помогнем. Чувствам, че всички ние би трябвало...

Да, да, да. Добре де, както и да е...- Ето го! - извика Кристофър Робин развълнувано. -Подай го на глупавия стар Пух. То е за Пух!- За Пух? - Каза бавно Ийори.Разбира се, че е за Пух. Защото е едно тазова Мече.-И кое прави Пух толкова специален, все пак? -попита възмутено Ийори.- Ами, Ийори, ако прочетеш следващата глава, и да откриеш! - отговорих аз.- Щом трябва! - Каза Ийори.

НИКЪДЕ И НИЩО- Къде отиваме? - попита Пух, като припваше след него и се чудеше дали това ще бъде някакво

Екследване или пък какво-ще направя-ти-знаеш-за-какво.- Никъде - отговори Кристофър Робин.И те тръгнаха нататък. След като походиха малко, Кристофър Робин каза:- Какво обичаш да правиш най-много на света, Пух?(Разбира се, това, което Пух обича най-много, е да ходи в Къщата на Кристофър Робин и да си

хапва, но тъй като вече говорихме за това, не смятаме, че трябва да го правим отново.)- И аз обичам това - каза Кристофър Робин, - но това, което обичам да правя най-много, е Нищо.- А как правиш Нищо? - попита Пух, след като дълго се чуди.- Ами, когато някой ти викне, точно когато си тръгнал да го правиш: „Какво смяташ да правиш,

Кристофър Робин?", а ти кажеш: „О, нищо!", а после отиваш и го правиш.- Аха, разбирам - каза Пух.- Ето това, което правим сега, е нищо.- А, да, разбирам... - каза отново Пух.- Това значи да си вървиш по пътя, да се вслушваш във всички неща, които не можеш да чуеш, и

да не ти пука.Джуан-дзъ е описал това така:Знанието странствало на Север към изворите на Тъмната Вода и се изкатерило по

Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до

разбирането на Дао? Второ, къде трябва да отидем и какво трябва да направим, за да намерим покой в Дао? Трето, отвъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?

Безмълвното Бездействие не му отговорило.Тогава Знанието поело на Юг към страната на Светлата Вода и се изкачило на хълма краят на

35

Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие -това е първата стъпка към разбирането

на Дао. Да не отиваш никъде и да не правиш нищо, е първата стъпва към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъВ път е първата стъпка към постигането на Дао.

Това, за което говорят Джуан-дзъ, Кристофър Робин и Пух, е Голямата Тайна, Ключът, който отваря вратите към мъдростта, щастието и истината. Кое е това магическо, загадъчно нещо? Нищото. За даоиста нищото е Нещо, а Нещото - поне в тоя вид, в който мнозина го смятат за Важно, - е наистина съвсем нищо. Нашето обяснение ще се опита да даде някои указания за това, което даоистите наричат Тай Хзъ - „Голямото Нищо".

Ще започнем с един пример от съчиненията на Джуан-дзъ:На връщане от планините Кун-лун Жълтият Прародител загубил Черния бисер на Дао. Изпратил

Знанието да го намери, но Знанието не успяло да го разбере. Изпратил Далечното Виждане, но то било неспособно да го види. После изпратил Красноречието, но Красноречието не било в състояние да го опише.

Най-после той изпратил Празния Ум и Празният Ум се върнал с бисера.Когато Ийори си загубва опашката, кой му я намира? Умният Зайо ли? Не. Той е зает с Вършене

на Умни Неща. Ученият Бухал ли? Не. Когато я вижда, той не я познава. Всезнайкото Ийори ли? Не. Той дори не съзнава, че му липсва, докато Пух не му го казва. И дори тогава му е необходимо известно време, за да се убеди, че опашката действително Я Няма.

Тогава Пух отива да я намери. Най-напред спира в дома на Бухала и Бухала му казва с двайсет и пет хиляди, че и повече, монотонни слова, че Това, Което Трябва Да Се Направи, е да се Обяви Награда, което ще включва писане на... (прозявка)... афиш, който да се постави... (ПРОЗЯВКА)... навсякъде по... (Хмм.). Ааа, да - докъде бяхме стигнали? Навсякъде из Гората. След това излизат...

А Пух гледаше чукчето и бележката под него, гледаше връвта на звънеца и бележката под нея и колкото повече гледаше връвта, толкова повече чувстваше, че е виждал нещо подобно някъде другаде, някога преди.

- Хубава връв, а? - Каза Бухала. Пух кимна и рече:- Напомня ми нещо, само дето не мога да се сетя какво. Къде я намери?- Намерих я в Гората. Висеше на някакъв храст и отначало си помислих, че някой живее там та я

дръпнах, но нищо не стана, после пак я дръпнах много силно - и тя остана в ръката ми, и тъй като май никой не я искаше, си я донесох вкъщи и...

Аха. И така, Пух връща опашката на Ийори и след като я поставя обратно на мястото й, Ийори започва да се чувства много по-добре.

За известно време поне.Един Празен Ум е ценен с това, че намира и перли, и опашки, и разни неща, защото може да види

какво има пред себе си. Претъпканият Ум не е способен на това. Докато Бистрият Ум слуша как пее птица, Претъпканият-и-Пълен-Със-Знания-и-Интелигентност Ум размишлява какъв вид е птицата, която пее. Колкото по-натъпкан е той, толкова по-малко чува с ушите си и вижда със собствените си очи. Познанието и Интелигентността имат склонност да се занимават с погрешни неща, а един ум, объркан от Знания, Интелигентност и Абстрактни Идеи, се стреми да преследва неща без значение, или които дори не съществуват, вместо да види, оцени и използва това, което е под носа му.

Да разгледаме за момент в общи линии Празнотата. Какво освежително намират толкова много и толкова различни хора в един даоистки пейзаж? Празнотата, незапълненото пространство. Какво толкова има в пресния сняг, в чистия въздух, в кристалната вода? Или в хубавата музика? Както го е изразил Клод Дебюси: „Музиката е пространството между нотите!"

- Ой, Бебко! Оуойой, бебко! Лала, лала, лала. Не ме оставяй, Бебко. Лала, лала, прас, тряс, Бебко, не ме ОСТАВЯЙ! (Щрак.) Като тишина след глъч или прохладна бистра вода през горещ летен ден Празнотата прочиства разхвърляния Ум и зарежда батериите на духовната енергия.

Много хора обаче се страхуват от Празнотата, защото им напомня на Самота. Всичко като че ли трябва да бъде попълнено: бележници за срещи, склонове, празни петна, но когато всичко се запълни, започва наистина Самотата. Тогава Групите са оформени, курсовете са попълнени и предметите от рода на Подарък-за-Себе-си са купени. Когато Самотата пропълзи през вратата, пускаме Телевизора, за да я прогони. Но тя не си отива.

36

Вместо нея си отиват някои от нас, а след като захвърлим празнотата на Голямата Задръстена Мръсотия, откриваме пълнотата на Нищото.

Любим пример за стойността на Нищото е един случай от живота на японския император Хирохито. Прочие да бъдеш император в една от най-фанатичните Конфуциански страни в света предполага малко почивка. От ранна сутрин до късно през нощта всяка минута от времето му е запълнена със срещи, аудиенции, обиколки, прегледи и какво ли не още. И в един толкова претрупан ден, пред който дори каменна стена би изглеждала преодолима, императорът трябва да се плъзга като голям кораб, носен от спокойния бриз.

В един такъв особено натоварен ден императорът бил закаран до една зала за някаква среща. Но когато пристигнал, там нямало никого. Застанал той в средата на голямата зала, мълчал няколко мига, след което се поклонил на празното пространство. Обърнал се към придружаващите го с широка усмивка: „Ще трябва да насрочваме повече такива срещи!" - им казал той. - „Такова удоволствие не съм изпитвал от много време!"

В четирийсет и осма глава на ,Дао Дъ-дзин" Лао-дзъ пише: „За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо." ДЖуан-дзъ е описал този принцип по собствения си хумористичен начин.

- Аз уча - казал Йен Хуей.- Как? - попитал Учителят.- Забравих правилата на Справедливостта и степените на Милосърдието - отвърнал той.- Добре, но може да бъде и по-добре! - рекъл Учителят. След няколко дни Йен Хуей рекъл:- Постигнах напредък!- Какъв? - попитал Учителят.- Забравих Ритуалите и Музиката.- По-добре е, но не е съвършено!След известно време Йен Хуей казал на Учителя:- А сега сядам и забравям всичко! Учителят го погледнал удивено.- Какво искаш да кажеш - да забравиш всичко? - попитал бързо той.- Забравям тялото и сетивата си, оставям зад себе си всякаква външност и знание - отговорил Йен

Хуей. - В средата на Нищото аз се присъединявам към Извора на всички Неща.Учителят се поклонил:- Ти си надхвърлил ограниченията на времето и познанието. Аз съм далеч след тебе. Ти си

намерил Пътя!Да събира, да анализира, да подрежда и съхранява информация - тези и още функции Умът може

да изпълнява толкова автоматично, изкусно и леко, че и най-сложният компютър изглежда пластмасова играчка в сравнение с него. Но той може да прави безкрайно повече. Да се изразходва интелектът, както елементарно се постъпва, за неща, за които обикновено го използват, е горе-долу толкова неефективно и неподходящо, колкото употребата на магическа пръчка за отваряне на консерва с боб. Силата на бистрия Ум е неописуема. Но тя може да се придобие от всеки, който може да оцени и използва стойността на Нищото.

Да речем, че нещо ти хрумне или, както по-точно би казал Пух - дойде ти идея. Откъде идва тя? От това, което произлиза от онова? Ако сте в състояние да я проследите през целия път до извора й, ще откриете, че идва от Нищото. Има вероятност, колкото по-велика е идеята, толкова по-директно да идва оттам. „Гениален замах! Нечувано! Нов революционен подход!" Напрактика всеки е имал понякога подобна идея, най-вероятно след здрав сън, Когато всичко е толкова ясно и изпълнено с Нищото, че идеята се е появила изведнъж. Но за да се случи това, не е необходимо да спим с часове. Можем да сме будни, напълно будни. Процесът е много естествен.

Той започва още когато сме деца - безпомощни, но с усещане за нещата, радвайки се на това, което ни заобикаля. После стигаме Юношеството, все още безпомощни, но се опитваме да изглеждаме независими. Когато надраснем този стадий, ставаме възрастни - самостоятелни индивиди, достатъчно способни и зрели, за да помагат на другите, както сме се научили да помагаме на себе си.

Но възрастният не е най-високата степен в развитието. Краят на цикъла е назависимото, с ясен Ум, всевиждащо Дете. Това ниво е известно като мъдрост. Когато ,Дао Дъ-дзин" и други умни книги казват: „Върни се към началото, стани отново дете!", те имат предвид именно това. Защо просветлените изглеждат изпълнени със светлина и щастие също като децата? Защо понякога дори

37

приличат на деца и говорят като тях? Защото са такива. Мъдрите са Деца, които Знаят. Умовете им са се освободили от безбройните нещица на нищожното учение и са пълни с мъдростта на Голямото Нищо, Пътя на Вселената.

Те си вървяха, като си мислеха за Това и Онова, и лека-полека стигнаха до едно омагьосано място, най-високото в Гората, наречено Обръчът на Галеоните, който представляваше около шейсет дървета, наредени в кръг. Кристофър Робин знаеше, че то е омагьосано, защото никой досега не беше успял да преброи дали са шейсет и три или шейсет и четири, дори и да върже с въже всяко дърво, след като го преброи. Й тъй като беше омагьосана, земята там не беше като в Гората - храсталак и папрат, ами гъста трева -мека, гладка и зелена... Седнали там, те можеха да видят целия свят, прострян пред тях чак до небето, и каквото и да имаше по света, то бе с тях в Обръча на Галеоните.

Тук, в Омагьосаното Място, най-високото място в Гората, книгите за Пух стигат своя край. Ние можем винаги да отидем там. Не е далеч, пък и не е трудно да се намери. Просто тръгваш по пътеката към Нищото и отиваш Наникъде, докато го стигнеш. Защото Омагьосаното Място е точно там, където вие се намирате. И ако сте приятелски настроени към Мечките, ще го намерите.

СЕГАТО НА ПУХИ под утринното слънце, и във вечерния здрач едно малко Мече странства из Гората. Защо го

последвахме, когато бяхме още млади? Все пак то е само едно Мече с Малко Ум. Но дали пък Умът е чак толкова важен? Дали наистина Умът ни води там, където трябва?

Много по-често именно той не ни ли изпраща в погрешна посока, следвайки ехото на вятъра по върхарите, като си мислим, че е истинско, вместо да се вслушаме във вътрешния глас, който ни шепне накъде да вървим?

Един Ум може да върши всевъзможни работи, но нещата, които може да прави, не са най-важните. Абстрактната интелигентност на ума само разделя мислителя от реалния свят, а този свят - Гората на Истинския живот, се намира сега в бедствено положение поради мнозина, които мислят твърде много и ги боли твърде малко. Въпреки това, в което много умове са смятали, че вярват, ако става дума за оцеляване, тази грешка не може да продължи още дълго. Единственият шанс да избегнем сигурната катастрофа е да променим подхода си и да се научим да ценим мъдростта и доволството. Това впрочем са нещата, към които се стремим посредством Знанието и Ума, но те не произхождат от Ума и Знанието. Никога не са идвали оттам и никога няма да дойдат. Ние не можем да си позволяваме да търсим побече с подобна отчаяна настойчивост нещо по неподходящ начин и на неподходящо място. Ако на Знанието и Ума бъде позволено да продължават да разрушават нещата, скоро те ще унищожат целия живот на земята, какъвто ни е известен, а малкото, което временно ще оцелее, няма да заслужава и поглед, дори и ако някак си успеем да му хвърлим такъв.

Учителите на живота познават Пътя, защото слушат гласа, който е в тях, гласа на мъдростта и простотата, гласа, който разсъждава отвъд Ума и знае отвъд Знанието. Този глас не е сила и притежание само на малцина, а е даден всекиму. Тези, които му обръщат внимание, са смятани по-често за изключения от правилото, отколкото за негови примери в действие - правило, което може да се приложи към всеки, заел се да го използва.

Във всеки от нас живее и Бухала, и Зайо, и Пух. Дълго време сме избирали пътя на Бухала и Зайо. Сега също като Ийори се оплакваме от резултатите. Но това не ни върши никаква работа. Ако сме хитри, ще изберем пътя на Пух. Той ни вика като че ли от много далеч с гласа на Детския Ум. От време на време е трудно да го чуем, но така или иначе е важен, защото без него никога няма да намерим нашия път през Гората.

ПОСЛЕСЛОВ- И така, какво мислиш, Пух? - казах аз.- За какво да мисля? - попита Пух.- За Дао-то на Пух, разбира се.- Кое-то на Пух? - попита той.- Пак ли трябва да обясняваме това! - казах аз.- Какво да обясняваме пак? - попита Пух.- Дао-то на Пух!- Какво е Дао-то на Пух?- Нали знаеш - Недяланият Камък, Принципът на Гатанката, Пътят на Пух, Едно такова Мече и

38

всичко останало.- Ахаа - рече Пух.- Това е Дао-то на Пух - казах аз.- Аха! - каза Пух.- Как би го описал ти? - попитах.- Ами... тъкмо ми хрумна нещо... Ще ти го изпея!- Чудесно!- А сега., (хрррм):За да знаем Пътя,ний вървим по Пътя.Ние правим Пътя,Пътя, който правим идето правим.Всичко там Пред вас е,но напънете ли се много да го видите -само ще се Объркате!Аз съм си аз,и ти си си ти,както се вижда.Но щом видиш нещата,които ти можеш да вършиш -ще намериш Пътя.И Пътят ще те следва.- Мисля, че е точно това - рече той.- Съвършено! - казах аз. - Но знаеш, нали.- Какво да зная? - каза Пух.- Че то е същото!- Аха - Каза Пух, - така си е!

39