m4p Vtu Full

5/12/2018 m4p Vtu Full - slidepdf.com

http://slidepdf.com/reader/full/m4p-vtu-full 1/51

1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение намеждународното частно право.

1. Определение за МЧП – съвкупност от норми, предназначени да регламентират частитеотношения с международен елемент.

2. Какво е частно отношение с международен елемент ?2.1. В обективната действителност има 2 големи групи обществени отношения:

1) Отношения, които възникват, развиват се и се погасяват в рамките наедин държавен суверенитет – вътрешни отношения.2) Международни отношения, които не отговарят на това условие.

2.2. Международните отношения от своя страна също могат да бъдат разделени надве големи подгрупи:

1) Отношения между държави или между държави и международниорганизации – това са международни отношения в тесен смисъл.

2) Отношения между физически лица и юридически лица или международниорганизации, а по изключение и държавата, които отношения се осъществяват в частен интерес.Тези отношения излизат извън пределите на един държавен суверенитет и навлизат в пределитена друг или други държавни суверенитети. Те се наричат частно отношения с международенелемент или международни отношения в широк смисъл на думата. Те се характеризират с това,

че имат предимно имуществен характер, субектите им са равнопоставени и носят самостоятелнаимуществена отговорност за поетите задължения. В тази група отношения могат да се отделятграждански, търговски, трудови и семейни и наследствени отношения. Международният елементв тези отношения може да е свързан с всяка една от структурните, съставни части наотношението – правопораждащ юридически факт, субекти, съдържание, вещи.

а. най-често международния елемент е свързан със субектите –договор между субекти от различни държави;

б. може обаче да е свързан с правопораждащия юридически факт –в. може да е свързан и със съдържанието – например самолетен

билет за международен превоз;г. на последно място може да става дума и за договор с предмет

вещи, които се намират на територията на друга държава.Международният елемент може да възникне едновременно с възникване на

правоотношението и това е най-честата хипотеза. Може обаче международния елемент да сепояви по-късно (напр. по-късно). Също така е възможно е едно международно правоотношениеда се превърне в чисто вътрешно (напр. ако едната страна промени гражданството си).Международният елемент не е нещо външно, а нещо иманентно свързано с правоотношението.

3. Защо МЧП е съвкупност, а не система? Обикновено за систематизация говорим прикодификация. Има система от знания за МЧП. МЧП е съвкупност от следните групи частниотношения:

3.1. Граждански отношения (всички дялове).3.2. Търговски отношения (търговски сделки, международни инвестиции,

международна закрила на интелектуалната собственост).

3.3. Семейни и наследствени отношения с международен елемент.3.4. Трудови отношения с международен елемент (полагане на труд от българскиграждани в чужбина и от чужденци в България).

Има и отношения, които са лични неимуществени – гражданство, име, авторство и др., ноте са сравнително малко по обем.

2. Предмет цел и функция на МЧП.

1. Предмет на МЧП с частноправните отношения с международен елемент (вж. № 1). Потози въпрос обаче има и други становища. Според традиционната концепция предмет на МЧП естълкновителния (колизионния) въпрос. Когато едно частно правоотношение напусне пределите

на един държавен суверенитет и навлезе в територията на друг, резултатът е, чеправоотношението засяга правните системи на съответните държави и се поставя въпросът, кояот засегнатите правни системи следва да го уреди. Това е т. нар. колизионен въпрос, тъй като



става дума за колизия между засегнатите правни системи. Този въпрос е и предметът на МЧПспоред тях.

2. Цел на МЧП – има основно две групи становища:2.1. МЧП преследва един социално-етичен резултат – удовлетворяване на нуждите

на обществото с постигане на социално приемлив резултат.2.2. МЧП преследва чисто прагматичен резултат – чрез правна уредба да улесни

сътрудничеството между държави, чиито правни системи са засегнати от правоотношения смеждународен елемент.

3. Функция на МЧП – има няколко групи виждания:3.1. Автори-традиционалисти, според които функционирането на всяка една правнасистема се базира върху един основен постулат, че законите на една държава действат само нанейна територия. Това е правило, от което има редки изключения – хипотези, при които се налагадопускане на извънтериториално действие на националния закон, в тези случай на помощ идватнормите на МЧП. Те регламентират извънтериториалното действие на националния закон ифункцията на МЧП се свежда до осигуряването на това извънтериториално действие.

Това виждане е почти преодоляно, но още има някои привърженици в САЩ, напр. проф.Бил. Той изменя тази концепция като казва, извънтериториално действие трябва да се признаене на законите, а на придобитите права. Това е концепцията за придобитите права, която евъплътена и в нашия КТ – чл. 11.

3.2. Автори-колизионисти – те развиват колизионната, (стълкновителната) теория

за функцията на МЧП. Според тях предмет на МЧП е колизионният въпрос и функцията на МЧП еда даде отговор на този въпрос, като посредством своите норми определи тази националнаправна система, която да регламентира отношенията по същество. Според тази теория МЧП не ерегулатор по същество на частните отношения с международен елемент, то само посочванационалната система, която регулира отношенията по същество. Според тази теория МЧП иматехническа функция, на пътепоказател, които посочва приложимата правна система. От тук сестига и до извода, че МЧП има един единствен метод за въздействие върху частните отношенияс международен елемент. Това е т. нар. колизионен (стълкновителен) метод и от тук в МЧП имасамо един вид норми – колизионни (стълкновителни) норми, които имат предимно технически,спомагателен характер. Тази концепция също е доста стара и е била силна до края на ХІХ в.

Тя и по настоящем има множество поддръжници – в България професорите А. Ангелов иЖ. Сталев. Според тях обществените отношения се делят на 3 групи: 1) чисто вътрешни; 2) чисто

външни; 3) отношения, които засягат и нашия и чуждия суверенитет. Според тях нормите нанашето право могат да притеглят тези отношения за уредба към нашата правна система или даги предоставят на чуждата, т.е. нашите норми имат отграничаваща функция между нашата ичуждите правни системи. Отграничаването става с посочване на меродавната правна система.По този начин нормите на МЧП привързват отношението към съответната правна система, а него регулират. Основният извод, до които те достигат, е че нормите на МЧП са норми относнонорми.

3.3. В началото на ХХ в. в обективната правна действителност се появяват норми,които са посветени на частните отношения с международен елемент, които не препращат, ауреждат тези отношения. В този момент се поставя въпросът какви са тези норми – те могат даса норми само на МЧП и това влиза в противоречие с изложената по-горе теория. Първото

обяснение на това противоречие се дава от българският професор М. Поповилиев през 1906,който казва, че в МЧП има вече два вида норми – едните колизионни, а другите като игнорират,която и да било правна система, сами дават уредба – това са т.нар. материални норми на МЧП.Това променя и функцията на МЧП, то регулира отношенията по същество. Това е регулативнататеория. В Холандия проф. Йозефус Егда аргументира същото разбиране. И двамата авторипризнават, че функцията на МЧП е двупосочна – стълкновителна и регулативна.

Постепенно към средата на ХХ в. в правните системи се формират самостоятелни нормникомплекси, които регламентират частни отношения с международен елемент. В този моментпроф. Кутиков извежда виждането, че МЧП е регулатор по същество. Това регулиране сеизвършва чрез 2 вида норми: 1) стълкновителни, които той нарича отпращащи, които са проявана непрекия или стълкновителния метод за правна уредба; 2) материални норми, които сапроява на материалноправния метод. Неговата концепция в модернизиран вариант е

господстваща в много страни – централна и източна Европа, Франция, Италия, Испания,Португалия, Латинска Америка, Англия. Според тази теория МЧП е регулатор по същество ирегулирането се извършва чрез два вида норми и има два вида методи за правна уредба –стълкновителен метод (метод на отпращане), материално правен (пряк) метод.



3. Систематично място на МЧП.

Относно систематичното място на МЧП има различни концепции, които могат да сеобособят в 3 групи:

1. Мястото на МЧП е в международното право. Тук могат да се разгледат следнитетеории:

1.1. Интегрален интернационализъм – МЧП и МПП формират едно общомеждународно право.

1.2. Теория на делегацията (проф. Франкенщайн) – МЧП има подчинено положениеспрямо МПП, МПП с наддържавни актове делегира нормотворчески компетенции за създаванена МЧП.

1.3. Правен монизъм – не трябва да се дели МЧП от МПП.2. Мястото на МЧП е в частното право. Има непреодолима пречка пред тази теория, тъй

като по своя предмет МЧП не може да е вътрешно.3. МЧП е самостоятелен клон на правото. Частните отношения с международен елемент

са много самостоятелни и самостоятелният отрасъл, които ги регламентира не зависи нито отМПП, нито от вътрешното право. Според проф. Кутиков систематичното място на МЧП катосамостоятелен отрасъл на българската правна система е в международния сектор на нашетонационално право, а международното право има примат над вътрешното, което му противоречи.

4. Общи черти и различия на МЧП с ГП, ТП, Международния граждански процес, МПП и други правни отрасли.

1. Общи бележки. Необходимо е да се направи съпоставка на МЧП с ГП, ТП,Международния граждански процес (МГП), интертериториалното, интертемпоралното иинтерперсоналното право и със сравнителното право. Съпоставката се извършва на базапредмет, източници, субекти, принципи, институти, система, терминология.

2. Предмет.2.1. МЧП и ГП, имат някои общи черти, защото предмета на МЧП обхваща

граждански отношения, но и други, което е разликата. Освен това ГП урежда вътрешни

отношения, а МЧП – международни.2.2. МЧП и ТП – част от отношенията, регулирани от МЧП са търговски. Различиятаса като при ГП.

2.3. МЧП и МГП (процеса се задейства, когато са изчерпани възможностите задоброволно уреждане на спора). МЧП има за предмет материални отношения, а МГП –процесуални. Общото е, че отношенията са с международен характер.

2.4. МЧП и МПП – и тук общото е, че се регламентират международни отношения.Разликата е, че при МЧП те са частни, а при МПП – публични.

2.5. МЧП и интертериториалното, интертемпоралното и интерперсоналното право(специални правни отрасли).

1) Интертериториално право – има го само при държави с федералноустройство. Всяка федерална единица има отделна правна система и между отделните

законодателства може да има различия или противоречия. Ако има стълкновение междуразлични норми, федералното правителство създава система от норми, които са запреодоляване на стълкновението – това е интертериториалното право. В този смисълинтертериториалното право наподобява като действие МЧП, но то регламентира отношения,които са чисто вътрешни за разлика от МЧП.

2) Интерперсонално право – в една държава за различни категорииграждани има различни съвкупности норми, напр. ЮАР преди години. В Гърция за духовницитедейства екзархийския устав, а за останалите нормалното законодателство. Когато има подобноположение е необходимо с нова норма да се уредят отношенията между различните субекти.Целта на е сходна с тази на МЧП, но отношенията предмет на регулиране са различни: приинтерперсоналното право –вътрешни, а при МЧП – международни.

3) Интертемпорални норми – има ги във всяка страна, тъй като се издаватразлични нормативни актове и тези норми уреждат съотношението им във времето с цел да сеизбегнат противоречията. Това е и приликата с МЧП, а разликата е, че отново става дума завътрешни отношения.



2.6. МЧП и сравнителното право – според Натов сравнително право няма, това есамо един от методите за правни изследвания. Сравнителноправният метод е най-същественияв науката МЧП.

3. Източници:3.1. Вътрешните източници на МЧП не са кодифицирани, т.е. нормите на МЧП са

разпръснати из множество вътрешни източници, част от които са източници на ГП – ЗЗД, ЗС и др.3.2. Същото е положението с ТП – източници на ТП са и източници на МЧП: ТЗ, ЗБ,

ЗЧИ.

При ГП и ТР същественото е, че те нямат международни източници с редки изключения.3.3. Вътрешните източници на МГП са източници и на МЧП, същото се отнася и замеждународноправните.

3.4. МПП има международни източници, но няма вътрешни.4. Субекти – субектите на всички отрасли са равнопоставени с изключение на субектите

на МГП. Субекти на МЧП са физически и юридически лица, неперсонифицирани образувания,международни организации и държави.

5. Система – системата на МЧП се състои от обща и специална част, сходна съссистемите на другите сравнявани отрасли.

6. Принципи – основополагащ принцип за уредбата на отношенията във всички отрасли епринципът на равнопоставеността. Отново изключение е МГП.

7. Институти – има общи институти, напр. договор е общ за всички сравнявани отрасли,

недействителност, погасителна давност. Разликата е, че МЧП има специални институти, които несе срещат никъде другаде – обществен ред, установяване съдържанието на чуждестраннотоправо, препращане, квалификация.

8. Терминология – въпросът е сходен с този за институтите. МЧП има и своя специфичнатерминология: автономия на волята, закон по същество, съображения от обществен ред,формула за привързване.

5. Система на МЧП като отрасъл на правото и като правна наука.

1. МЧП е съвкупност от норми, която може да бъде систематизирана – може да се говориза система на МЧП като правен отрасъл, това е систематизация на норми, а системата на МЧПкато наука е система на знанията.

2. Дяловете на системата на МЧП като отрасъл на правото са уводен и главен.2.1. Уводния дял включва 2 групи норми:

1) Норми, които уреждат правния статус на субектите . физически июридически лица, неперсонифицирани образувания и държавата.

2) Норми, които са посветени на специални институти на МЧП –класификация, препращане, установяване на съдържанието на чуждото право, съображения заобществен ред, заобикаляне на закона, взаимност и реторсия.

2.2. Главният дял на МЧП включва норми, които регламентират отделните групичастни отношения с международен елемент: вещни, облигационни, търговски (международнапродажба на стоки, международни инвестиции, международна уредба на интелектуалната

собственост), семейни и наследствени, и трудови.3. Система на МЧП като наука:3.1. Уводен дял – същност, предмет, цел, функция на МЧП, система и

систематично място, връзка между МЧП и други правни отрасли, знания относно източниците наМЧП – в различните правни системи и в България.

3.2. Исторически дял – история на МЧП, глобална и българска.3.3. Дял трети – знания относно правната уредба на частните отношения с

международен елемент: същност и видове норми на МЧП, структура и механизъм на действие,формули на привързване, анализ на специфични институти на МЧП и накрая проблема застълкновение на законите.До тук е Общата част на МЧП.

3.4. Специална част – знания относно правната уредба, съдебна и арбитражна

практика – сделки, представителства, погасителна давност и т.н.



6. Обща постановка на проблема за източниците на МЧП. Видове източници на МЧП вконтиненталната правна система – романска, германска и скандинавски правни

системи.

1. Когато говорим за източници, имаме предвид правни норми и къде те се съдържат. МЧПима 2 групи източници:

1.1. Вътрешноправни. Те от своя страна се подразделят на:

1) Конституция (или актове, които заместват конституцията);2) Закон (кодификационни или обикновени);3) Подзаконови актове;4) Съдебна и арбитражна практика (където е източник);5) Обичаи и6) Доктрината (там където се приема, че е източник).

1.2. Международноправни:1) Международни договори (двустранни или многостранни);2) Международен обичай;3) Международна съдебна и арбитражна практика (където се приема).

2. Правните системи са: 1) континентална; 2) англо-американска; 3) латино американска и4) на обичайното право. Континенталната правна система по близост със старото римско право

се разделя на 3 дяла, които имат и своя система от източници:2.1. Романска правна система – включва Франция, Италия, Белгия, Румъния,

Испания и Португалия.1) Характерна за вътрешноправните източници е, липсата на кодификация.

От това правило обаче има изключения – през 1992 г. Румъния приема Закон за МЧП, в Италияот 1998 г. съществува Уводен закон за МЧП към ГК, а в Белгия се прилага Проект за кодекс наМЧП на Бенелюкс. Във Франция също има проект за Закон за МЧП, т.е. тенденцията е къмкодификация. Системата на френското МЧП се състои от 4 дяла:1) поданство, 2) режим начужденците; 3) стълкновение на закони; 4) стълкновение на юрисдикции. Във Францияпрактиката на ВКС е източник на МЧП.

2) Страните от романската правна система са инициатори на множествомеждународни договори от края на ХІХ и началото на ХХ в. По важните са в областта натранспорта и интелектуалната собственост.

2.2. Пандектна (германска) правна система – според някои автори тя е близка доРоманската, но разликите все пак са доста големи:

1) Характерно за вътрешноправните източници на МЧП в Германия,Австрия, Швейцария е кодификацията на нормите на МЧП. Германският закон за МЧП е от 1986г, Швейцарският федерален кодекс – 1987 г. , в Австрия – 1982 г.. Повлияни от тази система саПолша – закон от 1962 г., Чехия и Словакия – закон от 1965 г., Унгария – закон от 1979 г.,Югославия Турция – закон от 1991 г., Япония – закон от 1991 г. и Йемен.

2) Тези държави също са инициатори за създаването на многомеждународни източници.

2.3. Скандинавска правна система – тя е най-отдалечена от Римското право, като

то е опосредено от германското. Силно влияние имат викингските обичаи. Чувства се ивлиянието на англо-саксонското право, като то е най-ясно видно в Международния гражданскипроцес – в системата на доказване (чуждо право може да се доказва със свидетелски показания)и при статуса на съдията.

1) Вътрешното МЧП не е кодифицирано, но пък съществуват мини-кодификации в отделни отрасли:

а. морско търговско корабоплаване;б. гражданско въздухоплаване;в. корпоративно право и несъстоятелност;д. международни инвестиции.

2) Относно международните източници – върви се по линията на регионалнимногостранни договори, което води до уеднаквяване на уредбата на важни за региона

отношения. Скандинавските държави са инициаторки и на многостранни международни договори – напр. Стокхолмска конвенция за защита на интелектуалната собственост.



7. Източници на МЧП в англо-американската, латино-американската и други правнисистеми.

1. Англо-американската правна система е най-голямата в света, като регулираправоотношенията на над 1 млрд. души. Тази система се е зародила в Англия през ХІІ в., като восновата й стои общото право (common law). Освен това съществува и statute law, което имавторостепенно значение. В края на ХІХ и началото на ХХ в. законотворчеството се засилва подвлияние на 2 фактора: 1) необходимостта от ограничаване на законотворческите възможности на

съда; 2) въздигане в закон на установени с времето прецеденти. В средата на ХХ в.законодателството взима превес над прецедента. В МЧП писаното право е основен източник, ана второ място идва прецедента. Системата се наричала англо-саксонска заради общият йкорен, днес обаче тя е по известна като англо-американска, защото правото на Великобритания иСАЩ е доста различно.

1.1. Англия. Във вътрешноправните източници доскоро липсва кодификация, но от1995 г. в Англия действа закон за МЧП, той включва в себе си само общи разпоредби, т.е.кодификацията за сега е само за тях. Норми на МЧП се съдържат и в редица вътрешни закони –в областта на търговско право, семейното и наследственото право, международния транспорт. ВШотландия действа френската правна система в областта на гражданското и търговското право.

1.2. Британски доминиони:1) Канада – паралелно действие на английското и френското право. В

Квебек действа френската правна система – липсва кодификация, но в ГК има отделен раздел заМЧП. За останалата част от страната е както в Англия, но Закона за МЧП не се прилага.

2) Австралия и Нова Зеландия –положението е като в Англия нямакодификация, а само разпръснати норми.

3) Индия – наблюдава се срастване между английско и хиндуистко обичайноправо, което е своеобразен феномен. В отделни сфери действа или чисто английско право илииндийско, създадено по английски модел. В други сфери действат хиндуистките обичаи – брак,осиновяване и наследяване. Също няма кодификация на МЧП.

1.3. Право на САЩ. На федерално ниво не е постигната кодификация на МЧП.Уеднаквени са разпоредбите в областта на търговското право – Uniform Commercial Code. Нащатско ниво, отделните щати са събрали разпоредбите на МЧП – напр. в брачната и семейнатасфера разпоредбите са детайлно уредени в щата Невада. В Луизиана има ГК като във Франция иразпоредбите за МЧП са събрани в един раздел.

Относно международноправните източници, държавите от тази правна система саинициаторки на множество конвенции, двустранни и многостранни договори.Интерамериканската конвенция за приложимо право към международните договори е най-модерният многостранен международен договор в областта на МЧП и е създаден по инициативана САЩ. Американският правен институт издава периодично изложение на законите –Restatements of Law, което не е източник, а честна кодификация.

2. Латино-американска правна система. В държавите от тази правна система нормите наМЧП се създават предимно по международнодоговорен път. Тази тенденция върви подръководството на локални международни организации – преди това е Панаамериканския съюз, асега Организация на американските държави, със седалище във Вашингтон. Под егидата на този

съюз се свиква първо международна конференция в Монтевидео през 1886 г. През 1928 г. наконференцията в Хавана се приема Кодекса на Бустаманте – многостранен международендоговор, който кодифицира МЧП (състои се от 4 книги, които обхващат почти всички частноотношения с международен елемент) и е бил пряко или непряко имплементиран в правнатасистема на всяка една от Латино-Американските страни. Тази тенденция продължава, като днессъществува Интерамериканска конференция по МЧП, която се свиква всяка година и е приеланад 30 акта до сега. Тази организация приема и споменатата по-горе Интерамериканскаконвенция за приложимо право, в Мексико сити през 1994 г. В областта на търговията имитническите органи между Мексико, САЩ и Канада се създава NAFTA – общ пазар в противовесна Европа.

3. Ислямска правна система:1) Фундаменталистка система – негативно отношение към лицата с чужда вяра.

Съществуват твърде малко източници на МЧП – Иран, Афганистан.2) Наред с шериата в някои от тези страни се прилага и светско право – Северна

Африка, Пакистан, Бангладеш и Индонезия. Съществуват разпръснати норми на МЧП. Тезидържави са под влиянието или на френската или на немската система.



3) Държави с кодификация на нормите на МЧП – Турция и Йемен. В ТурцияЗаконът за МЧП е от 1992, а в Йемен от 1995 г. и двата са повлияни от немската правна система.

Всички тези държави са съдоговорителки по двустранни и многостранни договори.4. Обичайноправни системи – Хиндуистко право е най-толерантно към чужди

националности и религии. То датира между петото и третото хилядолетие пр. Хр. Нормите му саобединени в свещените книги – веди. ТО се прилага в Индия, Пакистан, Бангладеш, ИзточнаАфрика. Държавите от тази система са активни участнички в международни конвенции.

8. Вътрешноправни източници на българското МЧП. Значението на Конституцията катоосновен вътрешноправен източник на българското МЧП.

1.Общи бележки. При вътрешноправните източници няма кодификация. Разпоредбите наМЧП са разпръснати в многобройни вътрешни източници.

2. Основен източник е Конституцията, която съдържа редица преки норми на МЧП. По-голяма част от тези разпоредби са основни правила на Конституцията и регламентират основнипринципи на МЧП: чл. 5, ал. 4, чл. 17, чл. 18, чл. 19, ал. 3, чл. 22, чл. 25, чл. 26, чл. 54 и т.н.Съгласно чл. 5, ал. 4 – примат на международните източници над вътрешните при положение, че:1) са ратифицирани по съответния ред, 2) да бъдат ратифицирани и 3) да са влезли в сила заРепублика България. Необнародваните международни актове също са част от вътрешното

право, но нямат примат, в международните отношения обаче държавата е длъжна да спазвавалидно поетите задължения по международните договори.

3. Други вътрешноправни източници:3.1. Кодификации: 1) КТМ, 2) ГПК, 3) КТ.3.2. Закони: 1) Закон за българското гражданство, 2) Закон за чужденците; 3) Закон

за гражданската регистрация; 4) Закон за бежанците; 5) Закон за юридическите лица снестопанска цел; 6) ТЗ; 7) ЗЧИ; 8) Закон за образуването на еднолични търговски дружества сдържавно участие; 9) Закон за концесиите; 10) ЗДС и ЗОС; 11) ЗС, 12) Закон за собствеността иползването на земеделските земи; 13) Закон за възстановяване на собствеността върху горите иземите от горския фонд; 14) ЗППДОП; 15) Закон за международния търговски арбитраж; 16) ЗЗК;17) ЗАвПСП; 18) ЗПат.; 19) Закон за марките и географските означения; 20) Закон запромишления дизайн; 21) Закон за топологията на интегралните схеми; 22) ЗЗД; 23) Закон зазащита на детето; 24) Закон за автомобилния транспорт; 25) Валутен закон; 26) Закон замитниците.

3.3. Подзаконови нормативни актове: 1) Указ 2242 за свободните безмитни зони; 2)Указ 1446 органът, който дава съгласие за осиновяване на дете български гражданин отчужденец; 3) Наредба № 17 на Министерството на правосъдието за условията и реда заосиновяване на дете български гражданин от чужденец съгласно чл. 136 от СК, 4) Наредба зарегистрацията и контрола на задграничните дружества с държавно участие, 5) Постановление287 на МС за защита при внос на стоки на дъмпингови и субсидирани цени; 6) Правилник зауправление на собствеността на държавата в предприятията.

3.4. Съдебната и арбитражната практика не е източник, но според Натов тя еръководство в правоприлагането.

9. Международноправни източници на българското МЧП.

1. Международни договори – многостранни и двустранни международни договори,международния обичай. Международната съдебна и арбитражна практика у нас не е източник.

2. Двустранни договори – видове:1) договори за правна помощ;2) консулски конвенции;3) търговски спогодби;4) договори за стокообмен и плащания;5) договори за търговия и мореплаване;

6) договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите;7) договори за избягване на двойното данъчно облагане;8) договори за различни видове международен транспорт;9) договори за обмен на работна сила.



3. Многостранни договори:3.1. Конвенции в областта на интелектуалната и индустриалната собственост: 1)

Парижка конвенция за защита на индустриалната собственост; 2) Стокхолмска конвенция засъздаване на Световна организация по интелектуална собственост, 3) Бернска конвенция зазакрила на литературата и художествените произведения, 4) Женевска универсална конвенцияпо авторско право; 5) Вашингтонски договор за международно патентно коопериране; 6)Мадридска спогодба за международна регистрация на марките; 7) Хагска спогодба замеждународна регистрация на промишления дизайн, 8) Лисабонска спогодба за наименованията

за наименованията за произход и тяхната международна регистрация; 9) Мадридска спогодба запреследване на фалшиви или заблуждаващи указания за произход на стоките.3.2. Международен търговски арбитраж: 1) Европейска конвенция за

външнотърговски арбитраж; 2) Ню Йоркска конвенция за признаване и изпълнение начуждестранни арбитражни решения, 3) Виенска конвенция за международна продажба на стоки;4) Европейска конвенция за обмен на правна информация между държавите; 5) Конвенция застатута на бежанците; 6) Конвенция на ООН за защита правата на детето; 7) Конвенция на ООНза защита правата на омъжената жена.

3.3. Международен транспорт: 1) KOTIF (Конвенция за международния железопътен транспорт + приложенията и CIM и CIF); 2) Конвенция за договора за международенпревоз на товари – CMR; 3) Варшавска конвенция за уеднаквяване на правилата относномеждународните въздушни превози + Хагски протокол за изменение и допълнение; 4) Шиофогско

споразумение за международни превози на товари по река Дунав.4. Международен обичай – става източник, когато е санкциониран от държавата. Това

става чрез закона или чрез международни договори. Чл. 605, ал. 2: Ако не е уговорено друго, сесмята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало даим бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянноспазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия. Чл. 9от Виенската конвенция за международна продажба на стоки: 1. Страните са обвързани отвсеки обичай, с който са се съгласили, както и от практиката, която те са установили помежду си. 2. Освен ако друго е уговорено, счита се, че страните мълчаливо са приели заприложим спрямо техния договор или неговото сключване обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на

търговия. Международните обичаи са събрани в сборници – ИНКОТЕРМС.

10. Основни периоди в развитието на позитивното МЧП. Възникване и развитие на наукатаза МЧП – родоначалници. Становищата на Манчини, Савини и Стори.

1. Историческо развитие. Понятията “частни отношения с международен елемент” и “МЧП”възникват доста късно – през ХІХ в. Появата на МЧП се определя от два момента: 1) поява наотношения, които по своята характеристика, това което днес наричаме “частно отношение смеждународен елемент”; 2) поява на уредба на тези отношения.

1.1. За да съществуват международни отношения е било необходимо да

съществува защита на чужденците, това са и първите норми за правния статус на чуждитетърговци. Първите сведения за подобна уредба идват от Вавилония, Египет, Гърция и Рим.1.2. В Древна Гърция е преобладавала международната правна уредба –

сключвали са се двустранни договори между гръцките полиси и заобикалящите ги племена инароди. Съществували са различни договори: “симболай” – за правна помощ; “азилиа” – зазащита ; “изополитиа” – за търговия.

1.3. В Рим правото се е деляло на ius civil (вътрешно право) и ius gentium (МЧП),което се е състояло от императорски конституции и едикти на претора на перегрините.

1.4. В Източната римска империя Юстиниян създава Corpus iuris civilis, в който нямаМЧП. Това се дължи на факта, че за Юстиниян не е имало чужденци, всички народи са билиподаници. Все пак частни отношения с международен елемент е имало и това се разбира и отбългарските исторически извори от този период. Във Византия е имало 2 големи тържища – в

Солун и в Константинопол и частните отношения с международен елемент са се уреждалилокално от епарха на тържището.

1.5. В Западната римска империя се създават градовете републики – Генуа,Венеция и т.н. Прави се опит да се използва старото ius gentium, но то вече е неприложимо



поради промяната на обществено-икономическия строй. Тогава възниква практиката да сеиздават нормни комплекси – статути. Бартолус и Балдус ги изследват за първи път и отделятняколко групи отношения: 1) лични – статус на лицата (най-вече на търговците); 2) вещни; 3)относно формата на правния акт – най-вече на сделките. Те се смятат за бащи на МЧП.

2. Постепенно се формират национални школи:2.1. Холандска (една от най-силните): Йохан Вут, Паул Вут, Йорих Хубер.2.2. Френска (също много силна): Бертран Д’Аржантре, Шарл Дьо Мулен – създател

на теорията за автономия на волята.

2.3. Италианска – проф. Паскуале Манчини. Той разработва своя теория за МЧП отпозицията на защитник на емигрантите в чужбина. Той разработва принципът на националниязакон – когато едно лице е гражданин на една държава то се подчинява на нейния закон,независимо къде се намира.

2.4. Американска – съдията от ВС Джоузеф Стори. Той възразява на Манчини,като развива тезата, че всяко едно лице, което се е установило постоянно на територията наедна държава, където се намира и центъра на неговите лични, икономически и политическиинтереси, се подчинява на нейния закон. Това е принципът на правото по местоживеене.

2.5. Германска – Фридрих Карл фон Савини. Той не е съгласен с виждането заправото по местоживеене и разработва концепцията за универсалната общност на държавите.Според него ако едно правоотношение засяга повече от една държава и би следвало да сеприложи чуждо право за да се достигне до справедливо решение, местното право трябва да

отстъпи заради международната общност.3. Съвременно МЧП:

3.1. За първи път в чл. 3 на Code Civil се казва, че френските закони действатспрямо французите навсякъде по света.Това е първият сполучлив опит за уреждане на частниотношения с международен елемент.

3.2. По-късно идват и други кодификации. Първите международни договори в тазисфера са Хагските конвенции. В Хага се намира и един от основните центрове за развитие наМЧП – Хагската академия за международно право. Други центрове са Института за унификацияна частното право (UNIDROA), УНСИТРАЛ и др.

11. Развитие на българското МЧП. Видни български учени и техният принос за развитието

на науката за МЧП.

1. Историческо развитие на българското МЧП.1.1. Първи сведения има от аспарухово време – първият паметник е договорът на

хан с Теодосий ІІІ, в който има редица изгодни условия за българските търговци във Византия.1.2. В по-късен период има множество източници за развито МЧП. Двустранни

договори, напр. договора на Иванко с генуезците, който за първи път включва клаузата за най-облагодетелствана нация. Други източници са дарствените грамоти (хрисовули), който се даватот българските царе на търговци.

1.3. По време на Османската империя се създават нови нормни комплекси –капитулациите. Те се дават от султаните на правителствата на западните държави и уреждат

статуса на техните търговци, свободата на сдружаване, фискални и съдебни имунитети. Тевъвеждат привилегирован режим за чужденците. След Освобождението правителствата назападните държави се опитват да продължат действието на тези капитулации и в КняжествоБългария, но с Търновската конституция действието им фактически се прекратява.

1.4. Търновската конституция е първият вътрешноправен източник, който съдържауредба на частните отношения с международен елемент – урежда статуса на чужденците,свободата на сдружаване и т.н. В 1939 г. се прави решителен опит за предвижване напред набългарското МЧП като се създава проект за закон за МЧП, той обаче се проваля и оттогава досега няма кодификация на МЧП. Относно международната база на МЧП след ОсвобождениетоБългария почва да сключва двустранни договори – търговски спогодби, договори в областта натранспорта и съобщенията. С Ньойския договор България се включва и в многостранни договорив областта на интелектуалната собственост – Парижка, Бернска конвенция и т.н.

1.5. След 9ти септември 1944 се развива активна дейност в рамките на СИВ,тогава се доизгражда двустранната и многостранната договорна база, а се създават и многоразпръснати разпоредби във вътрешното право.



1.6. След 10 ти ноември 1989 г. МЧП се превръща в един от най-динамичноразвиващите се клонове на правото след ТП.

2. Видни представители: проф. Михаил Поповилиев, Георги Генев, Стоян Данев, ИванАлтънов, проф. Вл. Кутиков. Професорите Ст. Данев и Вл. Кутиков са канени да изнасят лекциив Хагската академия по международно право.

12. Правно уреждане на частните отношения с международен елемент. Методи за правна

уредба. Видове норми на МЧП – преки, отпращащи (стълкновителни), материални,норми с несамостоятелно действие, норми с непосредствено (необходимо)приложение.

1. Когато едно обществено отношение излезе извън пределите на проявление на единдържавен суверенитет и навлезе в пределите на друг или други държавни суверенитети междуотношението и държавите, чиито суверенитети то е засегнало, възниква връзка, която в теориятана МЧП се нарича първична. Тази връзка се появява и регламентира на плоскостта на МЧП. Врезултат на възникването на въпросната връзка държавите, чиито суверенитет отношениетозасяга, поемат първичната връзка – те желаят да е уредят и някои имат уредба. Право да уредятвръзката имат само засегнатите страни. Поемайки първичната връзка, държавите добавят още

една (вторична), по-конкретна по съдържание и насоченост. По силата на втората връзкадържавата прикрепва отношението към своята система на МЧП. Втората връзка се появява чрезправното уреждане на отношението и тя се материализира чрез съответните правни норми,посредством които отношението се урежда. В МЧП има материалноправни и отпращащи(стълкновителни) норми. Материалноправните норми от своя страна се разделят на: 1)материалноправни норми с непряко действие и 2) преки. Стълкновителните норми биват: 1)едностранни (еднопосочни); 2) двустранни (двупосочни). Обща особеност на нормите на МЧП е,че в тях не винаги присъства санкция, а обикновено санкцията се намира в края на нормативнияакт или в друг нормативен акт.

2. Материални норми с несамостоятелно действие. Това са най-новите норми вбългарското МЧП. Те се появяват у нас през 1991 г. с ратифицирането на Виенската конвенцияза международна продажба на стоки. Тези норми не се прилагат пряко, а само в съчетание съсстълкновителна норма, която ги визира. Те се визират от привръзката на сътлкновителнатанорма. Според чл. 1, ал. 1 ВК: Тази конвенция се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави: а) когато те са договарящи държави; или b) когато правилата на международното частно право водят до прилагане направото на договаряща държава. Буква “b” е типичен пример за материални норми снесамостоятелно действие. Това означава, че Виенската конвенция ще се приложи само аконорма на МЧП насочва към право на държава съдоговорителка. Общото понятие “правилата наМЧП” означава, че няма значение каква норма и на която и да е държава. Става дума заразпоредба на страна, свързана с договора. Това трябва да е стълкновителна норма. Правото надържава съдоговорителка е съвкупност от норми, в която влизат и нормите на Виенскатаконвенция, т.е. отношенията ще се уредят от някакви вътрешни норми ако ги има и при всички

случаи от нормите на Виенската конвенция. Тези норми ще го уреждат само ако към вътрешнотоправо насочи стълкновителна норма на МЧП. При тези две хипотези нормите на Виенскатаконвенция ще се прилагат като материални норми с несамостоятелно действие.

13. Преки норми – същност, структура, механизъм на действие.

1. Преки норми. Имат класическа структура – хипотеза диспозиция, санкция, катосанкцията може да не е в самата разпоредба. Хипотезата съдържа юридически факт, адиспозицията – материално правило за поведение. Техният механизъм на действие се отличавас непосредственост, самостоятелност и независимост. Те уреждат частните отношения с

международен елемент пряко на собствено основание – щом се появи фактът предвиден вхипотезата, диспозицията се задейства. В зависимост от диспозицията нормите са:



1.1. Повелителни – чл. 29, ал. 2 ЗС: ... Лицата, придобили право на собственостпри наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3годишен срок ототкриване на наследството.

1.2. Забранителни:1) абсолютно – чл. 23, ал. 1 ЗЧИ: Чуждестранно лице не може да придобива

право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти.2) относително – чл. 22, ал. 1, изр. 1 от Конституцията: Чужденците и

чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя

освен при наследяване по закон.1.3. Позволителни – чл. 22, ал. 2 от Конституцията: При определени със законусловия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право наползване, право на строеж и други вещни права.

14. Отпращащи (стълкновителни) норми – същност, структура, видове, механизъм на действие.

1. Структурата на стълкновителните норми се състои от класическите 3 съставни части,като важи отклонението за санкцията.

1.1. Специфично в структурата на хипотезата е, че тя обхваща целигрупи/институти на частни отношения с международен елемент. Поради широкия си обем,

хипотезата се нарича “обем”.1.2. Диспозицията съдържа насочване към приложимото право. Това е специфично

правило за поведение, състои се от указание за приложимото право. Диспозицията привързванорма към правото, към което насочва. Затова диспозицията се нарича “привръзка”.

1) Чл. 282, ал. 1: Учредяването, преобразуването и прекратяването натърговските дружества, както и начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на страната по регистрацията надружеството е типична стълкновителна норма, не казва как се учредява и т.н. дружеството, анасочва към правото, където проблемите са уредени.

2) Възможно е приложимото право да бъде посочено като в чл. 131, ал. 1СК: За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбитена чл. 12 и 13.И двете норми са стълкновителни, но в първия случай, определянето на приложимото право еобщо, а във втория – конкретно.

2. Механизъм на действие на стълкновителните норми.2.1. Стълкновителната норма винаги в крайна сметка трябва да достигне до поне

една материална норма. Тези материални норми, до които се достига на базата настълкновителната норма се и прилагат. Това според проф. Кутиков е и “развързването”, като отматериалната норма се ползва само диспозицията – уредбата се предоставя отстълкновителната норма в съчетание с материалната норма, към която тя препраща.

2.2. Поставя се въпросът обаче дали е вярно, че се извлича диспозицията. СпоредНатов, за да знаем, как нормата ще се приложи трябва да видим хипотезиса и да приложимнормата правилно иначе ще има санкция, т.е. материалната норма се прилага изцяло. Тази

процедура се нарича “рецепция” и за пръв път е обяснена от проф. М. Поповилиев.2.3. И двамата автори са единодушни, че уредбата на частните отношения смеждународен елемент се предоставя от стълкновителната норма в съчетание с материалнатанорма, към която тя насочва. Самата по себе си стълкновителна норма не може да уредиотношенията – напр. чл. 135 СК: За произхода се прилага отечественият закон на детето повреме на раждането. Без стълкновителната норма обаче не може да се открие коя ематериалната. Разкъсаме ли единството уредба няма. Изводът е, че стълкновителната норма епо-важна, защото без нея не можем да стигнем до материалната, която урежда отношението. Чл.135 СК не може да се приложи, така както е формулирана – необходим е казус, конкретно право,за да може да се установи произхода по СК. Този проблем не съществува при 131 СК.

3. Видове.3.1. В зависимост от естеството на превръзката:

1) Норми, които съдържат конкретна привръзка (посочват определен законили норма) – еднопосочни (едностранни) стълкновителни норми. Привръзки, които определятприложимото право по конкретен белег – националността, чл. 606е ТЗ: За неуредените в тази глава въпроси се прилага общото българско международно частно право; 134 СК: Разводът и



неговите последици се уреждат: 1. от българския закон, ако единият от съпрузите ебългарски гражданин; 2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона надържавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод; 3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадение на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, аотносно последиците от развода - този, който е по-благоприятен за децата или заневиновния съпруг, ако от брака няма деца; а при 131, ал. 1, 2 и 3 препращането е максималноконкретно.

2) Двустранни (двупосочни) стълкновителни норми – те определятприложимото право по общ белег, който се нарича формула на привързване. Отечествениятзакон от чл. 135 СК е формула на привързване, а този отечествен закон може да се намери самоако имаме фактите от казуса. Примери за такива норми са чл. 282 ТЗ – закон поместорегистрацията; чл. 283 ТЗ: Договорът за търговско представителство се урежда отзакона на страната, където търговският представител осъществява дейността си,независимо от местосключването на договора – национален закон, по извършване надейността; чл. 13 КТМ: Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали накораба или във връзка с него в открито море, се уреждат от закона на знамето. Двустраннитестълкновителни норми се делят от своя страна на:

а. Пълни двустранни – насочват към всички правни системи,включително системата, от която произхождат – чл. 135 СК.

б. Непълни двустранни – насочват към всички правни системи, сизключение на тази от която нормата произхожда.Чл. 131, ал. 3: За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице погражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб воткрито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може дасе сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри; е съчетание между 3типа норми: двустранна стълкновителна непълна, едностранна стълкновителна и пряказабранителна норма.

15. Формули на привързване при отпращащите норми – понятие и видове. Основни

формули – анализ, приложно поле.

1. Формулата на привързване е привръзката на двустранните стълкновителни норми.Формулите се появяват през ХІІ в., родоначалници са Бартолус и Паулус, като приложното имполе първоначално е в статутите, лични и вещни права. Тези формули са с латинскинаименования. В зависимост от обхвата на приложението ми те се делят на общи (основни) испециални (особени). Общите формули на привързване се прилага във всички/най-важнитедялове на МЧП, а специалните формули се прилагат в отделни дялове/отделни групи частниотношения с международен елемент.

2. Основните формули са:

2.1. Lex personalis (личен закон) – статуса на физическите лица се определя потехния личен закон. Това може да се тълкува по 2 различни начина:1) В континенталната правна система под личен закон се разбира

отечествения закон по гражданството – lex patriae (отечествен закон). При изследване на личниястатус Бартолус и Паулус установили, че в Рим юристите са били на ясно, че са възможни 2хипотези – закон на кръвта (ius sanguinus), който почва да съществува по-късно от lex patriae. ЗАпръв път този принцип е уреден в чл. 3 от Code Civil – гражданинът носи закона със себе си иследва да го спазва. У нас това е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Конституцията: Гражданите наРепублика България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

2) В англосаксонската правна система личният закон се изразява чреззакона по местожителство (lex domicili). Бартолус и Паулус констатират, че щом даден народ

живее на дадена територия, той се подчинява на закона на тази територия, а не на племенния.Ако в САЩ всеки се подчинява на националния си закон, държавата няма да съществува.



2.2. Lex societas – отнася се до определянето на статуса на юридическите лица инеперсонифицираните образования. Възприемат се различни, критерии за определяне наподанството на юридическите лица – седалище, регистрация, основна дейност, контрол.

2.3. Lex loci actus (закон по местоизвършване на правнитедействия/местосключване на сделките) – отнася се до статуса на правните сделки .(актове) и поконкретно до формата, в която се извършват. Бартолус и Паулус установяват, че мястотоопределя формата на акта – locus regit formum actus.

2.4. Lex sitis / lex reisitae (закон по местонахождение на вещта) – отнася се до

статуса на вещите и без изключение се прилага за недвижимите имоти. Относно движимитевещи има много изключения:1) Ако става дума за кораби или самолети правният им статус се определя

от закона на знамето (lex banderae).2) Ако движимите вещи са транспортирани (res in transitu”), статусът им се

определя по няколко различни формули:а. закон на изпращаца;б. закон на получателя;в. закон на превозвача;г. закон по ефективното им местонахождение;

3) Ако се намират в патримониума на юридическо лице в ликвидация,статусът им се определя по закона на поданството на юридическото лице.

4) Ако се намират в наследствената маса, статусът им се определя от товакакъв подход е избрала държавата за регулирането им:

а. единен подход за уреждане на наследството – вещите не се делятна движими и недвижими, а всички са подчинени на една правна система – личен закон нанаследодателя към момента на смъртта му;

б. разделен подход за уреждане на движимите и недвижимите вещи:- статусът на недвижимите се определя от закона по

местонахождението им;- статусът на движимите – по последното местожителство на

наследодателя към момента на смъртта му.2.5. Lex fori (закон на съда) – има 2 значения:

1) материалното право на сезирания съд се прилага, когато съдът бъде

избран от страните, без уговорки за приложимото право;2) процесуално право на съда – то се прилага винаги.

16. Специални формули на привързване – видове, анализ, приложно поле.

1. Lex banderae – закон на знамето, прилага с в морскто и въздушното право.2. Lex monetae – закон на валутата на дълга, прилага се при международните

разплащания.3. Lex venditoris – зекон на държавата на продавача, прилага се при международната

продажба на стоки.4. Lex loci contractus – закон по местосключване на договора, прилага се при

облигационните отношения с международен елемент. Изрично е закрепен в чл. 10, ал. 2 КТМ:Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

5. Lex loci celebrationis – закон по местосключване на брака. Изрично е предвиден в чл.131, ал. 2 и 3.

6. Lex loci registrationis – закон на държавата по месторегистрация на търговскотодружество, използва се за определяне на правния статус на юридическите лица инеперсонифицираните образувания. Изрично е уреден в чл. 282 ТЗ.

7. Lex loci laboris – закон на държавата по местополагане на труда, използва се приуреждане на трудовите отношения.

8. Lex delegationis – закон на изпращащата държава, прилага се при трудовиправоотношения, когато български гражданин е пратен на работа в чужбина от наше юридическо

лице.9. Lex loci delicti – закон по местоизвършване на деликта.10. Lex loci damni – закон на държавата, където е настъпила вредата.



11. Lex communis personalis – общият личен закон на страните, при непозволеноувреждане, ако пострадалият и извършителят имат една и съща националност.

12. Lex domicilii debioris – закон по местожителството на длъжника, използва се когато неможе да се приложи нито една от предходните 3 привръзки.

13. Lex loci condictionis – закон на държавата където се е осъществило неправомерноторазместване на материални блага.

14. Lex (loci) originis – право на държавата по произхода на произведение на литература,наука, изкуство – чл. 99, ал. 2 ЗАвПСП: Когато този закон се прилага за произведения,

създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани запръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответниячуждестранен закон. Тази формула намира приложение и при търговските ЦК – чл. 564 и сл. ТЗ.

15. Lex expeditionis – право на държавата на изпращача, при международен превоз настоки.. . .

16. Lex desinationis – право на държавата по местополучаване при последните 2 формули.Използва се и при определяне на статуса на вещите в движение.

17. Lex proximus – право на държавата най-тясно свързана с договора, чл. 606б ТЗ:18. Lex concursus – право на държавата, където е започнало производството по

несъстоятелност.19. Lex loci obligationis – право на държавата, където е поето задължението при

търговските ЦК, чл. 563, ал.2 ТЗ:. . .20. Lex causae – закон, който урежда отношенията по същество:

1) при уредба на търговски договори с международен елемент;2) всяка една от изброените формули може да се окаже закон по същество – чл.

606б:. . . и чл. 606г ТЗ:. . .;21. Lex voluntatis – право на държавата, избрано по автономия на волята на страните.

Автономията на волята е субективна привръзка и приложението й зависи от волята на страните,а не от разпоредбите на закон. Тази формула се открива на много места, както във вътрешните,така и в международните източници – чл. 605, ал. 1 ТЗ, чл.38, ал.1 ЗМТА, чл. 24, ал. 1 КТМ:, чл. 5от Наредба №165 за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства. Отмеждународните източни следва да се отбележат чл. 7 от Европейската конвенция завъншнотърговски арбитраж и чл. 6 от Виенската конвенция.

17. Квалификация в МЧП – същност, предмет, видове, способи за решаване на конфликтана квалификации.

1. Квалификацията е мисловен процес, извършван от компетентен правоприлагащ орган(съд/арбитраж), който по съществото си представлява правен анализ, тълкуване и изясняване.Предмет на квалификацията могат да бъдат: правна ситуация, правоотношение, институт направото, правна норма или правен термин. Обект на квалификация е първо правната ситуация(към коя област се отнася), след това правоотношението (облигационно, вещно транспортно ит.н.), институтите, които са засегнати и накрая какви, норми уреждат отношенията (материални

или стълкновителни).2. Видове квалификации:2.1. Според начина на извършване:

1) Квалификация по закона на съда (lex fori);2) Квалификация по закона по същество (lex causae) – при нея

правоприлагащият орган трябва да потърси критерии в закона по същество, а не в своето право.Законът по същество може да се различава от закона на съда.

3) Автономна квалификация, тя е еднакво отдалечена от предишните две исе изразява в сравнително правно проучване на засегнатите правни системи, като от тях сеизвличат критерии за квалификация. Тези критерии обаче не се ползват на готово, а сепреработват творчески и въз основа на тях се създават нови автономни критерии.

2.2. Квалификация според източника, който използва правоприлагащия орган:

1) Законова квалификация (ex lege) – в закон се дава квалификацията. Напр.чл. 9 ЗЧИ: Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постояннопребиваване в случаите, когато за извършване на стопанска дейност: 1. се регистрира катоедноличен търговец; 2. участва в кооперация; 3. участва в събирателно дружество; 4.



участва като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитнодружество с акции. Подобен е случаят с чл. 2 от Закона за чужденците в РБ: Чужденец посмисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

2) Договорна квалификация (ex conventione) – квалификацията се извършваспоред международен договор. Напр. договорите за правна помощ определят института направната помощ, а консулските конвенции – какво е консул, консулски окръг и консулскиправомощия. Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост дава уредба наPTC – национална и международна патентна заявка.

2.3. Когато предмет на квалификацията са правни норми:1) Материална норма – квалификацията се извършва по закона на съда.2) Стълкновителна норма – преди нейното “развърщане”/рецепция се

извършва първоначална квалификация по закона на съда. След развръщането/рецепцията сеизвършва вторична квалификация като обемът и санкцията на стълкновителната норма сепреценява по lex fori, а привръзката по lex causae. Привлечените материално правни норми секвалифицират според правото, от което са привлечени (lex causae).

2.4. Заимствана квалификация. Един нормативен акт използва дадено понятие илиинститут, без да са дадени квалификационни критерии за тълкуване и изясняване. Вместо чрезсвоята норма той насочва към друг нормативен източник, откъдето да се извлекат критерии заквалификация.

1) Международен източник заимства от друг международен източник – напр.

договор за правна помощ и консулска конвенция между две държави. Договорът използва редицапонятия, без да ги изяснява, а в Преходните и заключителните разпоредби има норма, коятоказва понятията да се тълкуват в смисъла им от Консулската конвенция между двете страни.

2) Международен източник заимства от вътрешното право – напр. спогодбиза избягване на двойно данъчно облагане. Те използват понятието “недвижимо имущество”, ноне го квалифицират, за да изясни понятието е меродавно правото на държавата на територията,на която се намира съответния недвижим имот. Възможна е комбинация между този модел иизползването на критерии заложени в самия договор, но това е по-рядко.

3) Вътрешен източник заимства изцяло от друг вътрешен източник – напр.Наредбата за внос и износ на валутни ценности не казва какво е “валутна ценност”, а препращакъм Валутния закон.

18. Препращането – същност, видове, уредба в българското МЧП.

1. Препращането е специфичен институт на МЧП – чл. 563, ал. 1 ТЗ: Способността наедно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя спореднеговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, сеприлага законът на тази държава. Първото изречение е типична двустранна стълкновителнанорма, насочваща към националния закон. Второ изречение отново е двустраннастълкновителна норма, като се използва препращане. Препращането изисква отношението да еуредено в правните системи на засегнатите от него държави, посредством двустраннастълкновителна норма. Основната предпоставка, за да се постави в действие механизма на

препращане, е наличието на най-малко 2 двустранни стълкновителни норми – едната направната система на отношението, което препраща и втората на правната системата надържавата, към която се насочва. Естествено тези две норми са в системата на МЧП.

2. Видове препращане2.1. Препращане от І степен – възможно е втората норма да насочва отново към

националния закон. В този случай имаме “връщане”.2.2. Препращане от ІІ степен – втората норма препраща към друг закон (същинско

препращане). Крайната цел е да се стигне материално правно норма без значение, през колкоетапа ще се премине. Препращането от втора степен се дели на няколко вида:

1) Просто, еднократно препращане: МЧП визира като приложимо правовътрешното право на някоя трета държава.

2) Възприемано еднократно препращане – стълкновителната норма на 2та

държава, насочва към стълкновителна норма на 3тат държава, която от своя страна визирасвоето вътрешно право.

3) Двойно (тотално препращане) – стълкновителната норма на 3татадържава насочва към правото на 4та, 5та и т.н. държави.



3. Отношение към института на “препращането”:3.1. Някои държави го изключват – предвижда се, че когато има стълкновителна

норма, препращането ще бъде направо към вътрешното право (не към стълкновителна норма).3.2. Повечето страни го приемат, като някои приемат препращане от І или от ІІ

степен, а някои и от двете – напр. Австрия, чл. 563 ТЗ. В англо-американското право еутвърдено двойното, тотално препращане (това е концепцията за чуждестранния съд).

4. Уредба на препращането в българското МЧП – липсва обща уредба. Препращането еуредено в чл. 132, т. 2 СК, чл. 38, ал. 1 и 2 ЗМТА и чл. 563, ал. 1, изр. 2 ТЗ.

4.1. Чл. 132, т. 2: Основанията за унищожаемост и последиците отунищожаването на брака се уреждат: от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона поместосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак.Тук имаме двойно тотално препращане.

4.2. Чл. 38 ЗМТА:1) Ал. 1: Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от

страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася до материалнотоправо, а не до стълкновителните норми . Чуждата норма, която са избрали страните може давърне към нашето право или да препрати към правото на 3та държава – това ще определи видапрепращане.

2) Ал. 2: Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният

съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими . Т.е. втази хипотеза съдът подбира стълкновителните норми, които да се приложат и следователно,той определя препращането.

4.3. Чл. 563, ал. 1 ТЗ: Способността на едно лице да се задължава поменителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Акотози закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава. Тук има отново препращане към национален закон, като е допустимо той на свой редда препрати към правото на друга държава.

Според Натов в практиката на българските съдилища института на препращането не сесреща.

19. Установяване съдържанието на чуждестранното право – обща и специална уредба вбългарското МЧП.

1. Общи бележки. За разлика от “препращането”, установяването на съдържанието начуждото право има голямо значение. Когато съдът проследи указанието на стълкновителнатанорма, насочила към чуждото право, пред него стои въпроса за съдържанието на чуждото право.Трябва да се отговори на следните въпроси: какво се установява; кой установява; как установява; какви са последиците от неустановяването; какви са последиците от неправилнотоприложение на чуждото право.

2. Какво се установява. Правоприлагащият орган трябва да има правилно отношение къмчуждестранното право, т.е. да се отнася към него като към действащо право, а само като към

факт. Изхождайки от това отношение към правото съдът следва да е наясно, че под чуждо правотрябва да се приемат действащите норми там където са – конституция, закони, прецеденти,обичаи, доктринални източници. Всичко това, което според чуждата правна система е действащоправо нашият правоприлагащ орган следва да го установи. Нашата норма не насочва къмопределен текст, а към правната уредба на определено отношение или институт. Това означава,че съдът трябва да установи, т. нар. логическа правна норма (съвкупност от предписания), а неединичната норма (норма предписание).

3. Кой установява съдържанието на чуждото право. Според чл. 132 ГПК: Действащите вдруга държава правни норми следва да бъдат доказани от страната, когато те не саизвестни на съда и същият няма възможност да ги издири . В тази материя е запазенослужебното начало. Принципът “съдът знае правото” важи само за вътрешното право. Първиадресат на нормата на чл. 132 е съдът, а след това тежестта на установяване минава върху

страните. Има обаче хипотези, когато законът възлага задължението да се установи чуждотоправо директно на страните – чл. 130 СК: Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да



удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака; същото е иположението в Наредба №17 на Министерството на правосъдието относно условията и реда заосиновяване на дете български гражданин от чужденци – чужденецът трябва да докажесъдържанието на своя отечествен закон. Правоприлагащият орган е длъжен служебно да положивсички усилия, за да установи съдържанието на чуждото право и ако въпреки това не успее товатрябва да бъде направено от страната (всъщност и от 2те страни – ищец и ответник по смисълана състезателното начало в ГПК).

4. Как се установява съдържанието на чуждото право.

4.1. Възможностите на съда зависят от то това чие право следва да се установи.Ако трябва да се установи право на държава страна по Европейската конвенция за обмяна направна информация между държавите съдът разполага с най широк кръг възможности. Споредтази Конвенция се създават специални органи, наречени Предавателни и Приемни агенции (катообикновено функциите им се сливат и това най-често е Министерството на правосъдието).Въпросните агенции имат основна функция да осигуряват информация относно действащотогражданско и търговско право, както и съдебна и арбитражна практика (при допълнителниуговорки може да се събира информация и за наказателно право). Искането за информация оттези агенции по правило се прави от съд, а по изключение от страна по делото. Съдът отправязапитване до Министерството на правосъдието с искане да бъде помолена за информацияПриемо-предавателната агенция на съответната държава. Искането трябва да е прецизноформулирано на езика на замолената държава или друг общоупотребим европейски език, като

трябва целият казус да е добре описан. Отговорът се дава от чуждата Приемо-предавателнаагенция и в този случай той е безплатен. Ако Министерството на правосъдието не може даотговори на специален въпрос, то може да предложи консултантска или адвокатска къща, коятода направи справка за определената страна. Има и няколко хипотези, когато дори да може даотговори чуждата Приемо-предавателна агенция може да откаже отговор:

1) Когато чуждата страна е страна по спора;2) Когато отговорът би застрашил отбраната на страната;3) Когато отговорът би застрашил вътрешната сигурност на страната.

Отговорът, който се получава на запитването не е задължителен за съда.4.2. Когато се установява правото на държава страна по Европейската конвенция,

но между нея и България има сключен договор за правна помощ положението е по различно.Договорът за правна помощ задължително включва клаузи за периодичен обмен на информация

относно действащото право и практика. Информацията се актуализира през 3-6 месеца и сесъхранява в Министерството на правосъдието. Международните договори се съхраняват вМинистерството на външните работи. В този случай съдът праща молба до министерството сискане да му се предостави необходимата информация за чуждата правна уредба.

4.3. Ако държавата не влиза в първите две хипотези, съдът може да се обърне къмМинистерството на външните работи консулския отдел, чрез нашето посолство в тази държаваили чрез нейното у нас да отправи запитване за съдържанието на правото. Съдът може да сеобърне и към недържавни институции – адвокатски или консултантски къщи, научни институти.

4.4. Ако въпреки всички тези усилия съдът не установи съдържанието на чуждотоправо тежестта на доказване пада върху страните, като съдът има служебно задължение да гиподпомага и напътства. Съдът изисква от тях копие от Държавен вестник или друга официална

публикация на нормативния акт (преди се е изисквало и превод и легализация). Следприемането на Хагската конвенция (лятото на 2001 г.) документите пристигат с печат APOSTIL нагърба и това е достатъчно. Разбира се прави се и превод за нуждите на компетентните органи.Ако се окаже, че нормативният източник го няма в официална публикация, то тогава трябва да сенамери експерт, който да потвърди съдържанието на правото. Нашият процес не приемасвидетели за доказване на чуждото право, защото се приема, че те знаят само резултата отправото, а не неговото съдържание.В англо-саксонската система свидетелските показания сагодно доказателствено средство за съдържанието на правото.

5. Какви са последиците ако не се установи чуждото право. Има 2 хипотези:5.1. Въобще не се е стигнало до допир с чуждото право – в този случай сме в

ситуация подобна на празнота в правото и се прилага по аналогия чл. 46 ЗНА.5.2. Достигнало се е до чуждото право, но се оказва, че в него няма уредба – тогава

се търси норма подобна на чл. 46 ЗНА и се прилага.6. Какво става при неправилно приложение на чуждото право. Тек хипотезите отново садве:

6.1. Чуждото правило е неправилно приложено, защото е неправилно установено.6.2. Чуждото право е правилно установено, но неправилно приложено.



И в двата случая това е основание за касационна жалба на основание чл. 218б, ал. 1, б. “в”:когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон или паради нарушение на съществени процесуални правила. В първата хипотеза са нарушени процесуалниправила – чл. 132 ГПК, а във втория чуждия материален закон.

20. Обществен ред – същност, функции и последици. Уредба в българското МЧП.

1. Общи бележки. След като правоприлагащият орган установи съдържанието на чуждото

право той трябва да го приложи. В този момент той може да се изправи пред трудности от особенхарактер – приложението на чуждото право, към което стълкновителната норма е насочила, бидовело до резултат, който е несъвместим с фундаментални принципи на нашето общество.Съвкупността от тези основополагащи правила се нарича обществен ред.

2. Източници. Общественият ред е изключение от действието на МЧП – той трябва дазащитава фундаментални принципи на нашето право.

2.1. Исторически норми на обществения ред са въведени в Устава за търговскомореплаване (отм.) – чл. 86, ал. 2 казва, че чуждия закон не се прилага, когато противоречи сосновите на държавния строй. Чл. 26 КТМ: Разпоредбите на чужд закон или обичай не могат дасе прилагат, ако приложението им би противоречило на основите на обществено-политическия строй на Република България. Разликата между двете норми не е самотекстуална – в първия случай обществения ред е даден в статика, а във втория в динамика.

Важен е резултатът от правоприложението.2.2. Според чл. 306, ал.1 ГПК: Съдът при разглеждане на делото не влиза в

обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, но самопроверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законитена Република България или на добрите нрави . Тази проверка дали чуждото решение непротиворечи на законите и добрите нрави представлява обществения ред в динамика.

2.3. Според чл. 142 СК: Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс . Критерият за противоречие с обществения ред са основните начала на правото.Критерият отново е динамичен, но тук се казва как се постъпва като се отхвърли чуждия закон.Това до тук са вътрешно правните източници.

2.4. Международен източник е Виенската конвенция за гражданска отговорност заядрени вреди, според чл. 12, ал. 1, “c” от която, съдебните решения се прилагат доколкото непротиворечат на обществения правопорядък и основни начала на правото. Тук обществения редотново е даден в динамика.

3. Роля на обществения ред. Общественият ред е бариера, която се спуска по изключениепред приложението на чуждото право. Посочените норми са норми, дефиниращи общественияред. Наред с тях в нашето право и ма и много норми от обществен ред – норми, които съдържаткритериите изграждащи обществения ред. Ролята на обществения ред се осъществява чрез 2функции:

3.1. Позитивна функция – изразява се в признаване у нас на права или допусканена поведение, което чуждото право изключва, забранява или ограничава. Това е по-рядкосрещана функция.

3.2. Негативна функция – забрана у нас на поведение или права, които чуждоправо регламентира.4. Общественият ред е национално понятие – той е български, американски и т.н., но има

и някои общи принципи. В доктрината си проправя път тенденция за международен общественред. Тази тенденция е най-явна в ЕС. У нас тази тенденция може да се открие в уредбата наотношенията в свободните безмитни зони – там не може да се осъществяват дейности иупражняват права, които са в противоречие с основните принципи на международното право имеждународното сътрудничество. Макар и наднационален общественият ред е изключение.

5. Общественият ред е актуално понятие, защото принципите се променят, преценката сеправи в определен период. При разглеждането на едно гражданско дело периодът от подаванетона иска до влизане в сила на съдебното решение. В този период може да се извърши преценкана нашия обществен ред и на чуждестранните разпоредби.

21. Заобикаляне на закона – същност, видове, предпоставки. Уредба в българското МЧП.



1. Общи бележки. Това е институт, който не е типичен само за МЧП. В МЧП заобикалянетона закона може да стане по: 1) материалноправен път и 2) по процесуалноправен път. Най-честообаче се нарушава материален закон. За първи път за заобикаляне на закона и съдебна реакцияна това се говори по делото Буфремон (бракът в това дело е обявен за нищожен, защотопротиворечи на императивни норми) и по делото Карън (става дума за недвижими имотипревърнати в акции).

2. Констатиране на заобикаляне на закона – търсят се две предпоставки: 1) обективна и 2)субективна. Съдията трябва първо да констатира, коя е нормалната уредба.

2.1. При заобикалянето на материалното право, обективната предпоставка сеизразява в изтеглянето на едно отношение от правопорядъка, на който нормално е подчинено иподчиняването му на друг. От субективна страна трябва да има съзнание у страните, че тетърсят изкуствено прикриване на отношението. Двете предпоставки трябва да са кумулативно налице. Последиците – ако е заобиколен българския закон сделката се обявява за нищожна по чл.26, ал. 1 ЗЗД. Ако е заобиколен чужд закон, най-многото което нашият съд може да направи е даприложи чуждия закон.

2.2. Форумшопинг – процесуално заобикаляне на закона. Обективна предпоставкае изтеглянето на спора от компетентния съд и подчиняването му на друг съд, който принормални обстоятелства не трябва да го разглежда (липсва или е недостатъчна връзката междусъда и предмета на спора или страните по спора). От субективна страна – страните трябва дасъзнават, че търсят изкуствена компетентност. По реда на злоупотребата с чл. 9, ал. 3 ГПК: ...

страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителнаподведомственост на българския съд, ако съгласието за това е изразено писмено и едействително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същитеусловия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на български съд, може да се заобиколи закона. По чл. 7, ал. във вр. с чл. 88 пред българския съд може да сегледат дела между двама чужденци – така се стига до злоупотреба с компетентността на чуждиясъд. До този вид злоупотреба се стига, когато чуждия процес е по-изгоден или ще се приложиматериално право, което е по-благоприятно. Третата възможност е стълкновителните норми начуждото право да насочат спора към друго чуждо право, което е изключително по изгодно.Санкцията срещу форум шопинга е отказът от екзикватура, т.е. отказът да бъде признато иизпълнено подобно съдебно решение.

22. Принципът за взаимност в МЧП – същност и видове. Реторсия – същност и уредба вбългарското МЧП.

1. Взаимността представлява предоставяне на субекти с чужда националност наопределени права при условие, че субекти на предоставящата държава ползват в другатадържава същите или сходни с предоставените права.

1.1. Взаимността се дели на няколко групи:1) С оглед кръга на предоставените права:

- Материална (стриктна) взаимност – тя е известна още и катовзаимност “право срещу право”. Дават се точно такъв кръг права, каквито се ползват отсубектите на предоставящата държава в другата – чл. 38, ал. 1 от Закона за застраховането

казва: Към искането за разрешение чуждестранният застраховател представя: . . . 2.удостоверение от органа за надзор в страната по седалището си, че има право да извършвазастраховане, видовете застраховки и че български застраховател може да извършвазастрахователна дейност в тази страна. Този вид взаимност е уредена и в международниизточници – Ню Йоркската конвенция за признаване и изпълнение на чужди арбитражнирешения, според чл. 3 решенията на чужд арбитраж се признават в държавите съдоговорителкипри условията на стриктна взаимност.

- Формална взаимност (предоставяне на национален режим). В тазихипотеза няма признаване на определени права, а изравняване на правата на чуждите субекти справата на местните субекти, които произтичат от местния закон. Националният режим егенерален принцип на нашето право – той е предвиден в чл. 26, ал. 2 на Конституцията:Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по

тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

2) С оглед начина на предоставяне на права:



- Договорна взаимност – това е взаимност за съществуването, накоято законодателя изисква да бъде сключен съответен международен договор. ГПК чл. 303, ал.1: Решенията на чуждестранни съдилища се признават и изпълняват в Републиката, когатомежду българската и съответната чужда държава има договор за това, и на основата навзаимността.

- Фактическа взаимност – не изисква сключване на международендоговор, а закона признава, че е достатъчна фактическа констатация на компетентния орган заналичие на взаимност – чл. 1, ал. 2 от Закона за патентите: . . Към чуждестранни граждани и

юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, коятосе преценява от Патентното ведомство.Материална и формална взаимност могат да бъдат предоставени както с международен договор(чл. 303 ГПК), така и с фактическо признаване (чл. 1, ал. 2 ЗПат.).

2. Реторсия – налагане на ограничителни мерки по отношение на чуждестранни субектиако тяхната национална държава е предприела дискриминационни мерки относно българскиграждани на територията на тази държава, напр. по време на “възродителния” процес в Турция еимало забрана за преминаване на български тирове, а България е увеличила пътните такси затурски граждани. Реторсията трябва да продължи до вдигане на дискриминационните мерки, впротивен случай ще има ексцес на реторсия. В други случаи реторсията се налага пи силата намеждународен договор. Според Натов чл. 2 на ЗЧИ и §1 от ПЗР на Закона за образуване наеднолични търговски дружества с държавно имущество. Според ЗЧИ основание за реторсията са

дискриминационни мерки срещу български инвестиции в чужбина и а според ЗОЕТДДИ – кактодискриминационни мерки така и международни договори.

23. Стълкновение на закони в МЧП – същност, основна предпоставка, видове, способи заизбягване на стълкновения.

1. Общи бележки. Под стълкновение на закон в МЧП се разбира стълкновение междунорми на МЧП на държави, които са засегнати от едно и също отношение с международенелемент. Същността на стълкновението на закони се състои в обстоятелството, че тези нормиуреждат въпросното отношение, като уредбата е или противоположна или чувствителнонесъвпадаща една с друга.

2. Основна предпоставка за стълкновението на закони. Това е наличието на уредба насъответното отношение в две или повече държави. Ако в една от двете държави няма уредба,няма и стълкновение. Възможно е да се сблъскат материални норми или стълкновителни нормиили в едната страна материална норма, а в другата стълкновителна. Ако нормите, които сесблъскват са препращане трудно се говори за стълкновение, защото трябва да развърнем тезистълкновителни норми и едва тогава ще може да се прецени каква е уредбата. Ако нормите надвете държави са стълкновителни и поне едната от тях е отпращаща на лице има потенциалностълкновение. Едва когато достигнем до материална норма можем да разберем има или нестълкновение – това вече ще бъде ефективно стълкновение.

3. Видове стълкновение на закони:3.1. Положително и отрицателно стълкновение на закони. Това са случаите, когато

в двете държави уредбата е чрез отпращащи норми и те насочват към различни правни системи,в които уредбата е различна – напр. чл. 131 СК.1) Когато насочването е към вътрешното право има положително

стълкновение, всяка от държавите привлича отношението и се стреми да го уреди с вътрешнотоправо.

2) Отрицателно стълкновение на закони е обратното – всяка националнасистема отпраща към чуждо законодателство, т.е. правото се дезинтересира от уредбата наотношението с национални норми.И в двете хипотези още не сме стигнали до въпроса за ефективно стълкновение. За ефективностълкновение може да говорим ако едната система напр. регулира брака като религиозен инеравнопоставен, а другата е нашето право.

3.2. Абсолютно и относително стълкновение.

1) При абсолютното стълкновение никакви предишни, настоящи илибъдещи моменти в развитието на отношението не могат да повлияят върху стълкновението.Смяната на законодателството или на субектите на правоотношението не може доведе до



отпадане на стълкновението (напр. когато бракът е сключен в държава, чиято уредба е различнаот тази, по която се преценява).

2) Относителното стълкновение е това, при което промяна във фактическитеелементи води до изчезване на стълкновението (напр. брак при смяна на гражданството).

3.3. Скрито и подвижно стълкновение.1) Скрито стълкновение – при него става дума за конфликт на

квалификации. Под един и същ термин се разбират различни неща – под брак у нас се разбираравноправен съюз, а в Саудитска арабия – договор за продан.

2) Подвижно стълкновение – когато в една и съща географска териториядействат два или повече национални суверенитета – напр. Южна Добруджа. В тези случаи имаимущества, давност, смесени бракове. Въпросът коя е меродавната правна система за урежданена вещните отношения, давността и т.н. Крайовската спогодба дава ясен отговор на този въпросв чл. 5 – от влизане в сила на спогодбата меродавна е българската правна система. Режимът насобственост се запазва от влизането в сила на българския режим. Ако е текъл срок напридобивна давност, той продължава да тече по нашето право, а ако е изтекъл преди влизанетов сила на спогодбата по румънското. Така стои и въпроса за движимите вещи.

4. Способи за преодоляване на стълкновението на закони:4.1. Неефективни – уеднаквяване на вътрешната правна уредба, но това е

субективно право на всяка държава и се постига много трудно.4.2. Ефективни – международно уеднаквяване на нормите, които уреждат частни

отношения с международен елемент:1) Двустранни договори – между две държави се уеднаквяват нормите и

стълкновения в съответната уредба няма да има.2) Многостранни договори – този способ е още по-ефективен. Когато се

търси максимален ефект многостранните договори трябва да съдържат материална уредба, акоуредбата им е стълкновителна те пак ще насочват различни вътрешни източници.

24. Правоспособност на физическите лица в българското МЧП.

1. Общи бележки – уредбата е предимно стълкновителна. Правоспособността нафизическите лица в МЧП се определя по личния им закон lex personalis. Български гражданин живее на територията на Германия и личният му закон ще е отечественият му закон. Повъпросите за личния статус на този български гражданин германския съд ще приложибългарското право, в Англия обаче определящ е закона по местожителството.

2. В МЧП няма специално понятие за правоспособност. За българските граждани важи чл.26, ал. 1 от Конституцията, според който: Гражданите на Република България, където и да сенамират имат всички права и задължения по тази Конституция.

3. Правосубектността продължава до смъртта. Поставя се въпроса кой иска, къде и посилата на кой закон обявяването на безвестно отсъствие и смърт. У нас уредбата на този въпросе в договорите за правна помощ – може да се подаде молба от всеки заинтересуван, койтоспоред правото на държавата на сезиране има правен интерес. Германският съд ще приложиотечествения закон. Английският – закона по последното местожителство на лицето, ако е имало

там интереси и т.н.25. Дееспособност на физическите лица в българското МЧП.

1. Общи бележки. Този въпрос е регламентиран със стълкновителни норми. Приложимиятзакон е личният закон на лицето – lex personalis. Относно понятието за дееспособност МЧП нямасвое определение, а използва това на Гражданското право.

2. Формулите на привързване, които се използват са няколко:2.1. Трудовата дееспособност се определя от личния закон или от закона по

мястото на полагане на труд.2.2. Брачната дееспособност се определя от личния закон.2.3. Общата гражданска дееспособност – от личния закон.

2.4. Търговска дееспособност – според чл. 281 ТЗ: Правното положение наедноличния търговец се определя по закона на страната, където е регистриран –привръзката е lex loci registrationis.

3. Принципът, че дееспособността се определя според личния закон търпи 2 изключения:



3.1. За сключване на дребни сделки за задоволяване на лични нужди се прилагазакона по местосключване на сделката.

3.2. При избягване на злоупотребите с дееспособност (дело Лизарди). Френскияткасационен съд решава, че след като лицето което дължи престацията е дееспособно по законана страната, а другата страна е добросъвестна и сделката е сключена според правилата поместо сключване тя поражда правно действие. Дееспособността и в тези хипотези се преценявапо правото по местосключване. Принципите изведени в това решение са залегнали в редицазаконодателства и международни договори – напр. Конвенция на ЕС по МЧП, която в своя чл. 11

казва, че ако лицето е дееспособно по закона по местосключване, сделката е сключена по тозизакон и другата страна е дееспособна – сделката поражда правно действие. В нашето право евъведен чл. 563, ал. 2 ТЗ: Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено,ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно. Тази уредба еспециална и се отнася до менителничните ефекти.

4. До кога продължава дееспособността:4.1. Брачната – до смъртта или до поставянето под запрещение.4.2. Трудовата – не е ясно.4.3. Търговската – до заличаването от търговския регистър.

5. Поставя се въпросът може ли чужденец да бъде поставен под запрещение в Българияили българин в чужбина. Отговорът на този въпрос дават договорите за правна помощ – можелица да бъде поставено под запрещение при спазване на процедурата, по искане на лицата,

които спрямо правото на държавата, чиито органи ще се произнесат имат правен интерес акооснованието за поставянето под запрещение съществува както в правото на държавата намолещия, така и в правото на органа, който ще го постанови.

26. Правна индивидуализация на физическите лица в българското МЧП.

1. Общи бележки. Правната индивидуализация включва, име, местожителство,гражданство, както и някои други факти, които се отразяват в актовете за гражданско състояние –раждане, брак, смърт.

2. В тази материя има комбинация между стълкновителна и материална уредба. Водещ еличния закон – чл. 26, ал. 1 от Конституцията. Напр. дете на 2ма българи, родено в САЩ ще имаамериканско име в Американския си акт за раждане, а в българското консулство ще му се сложибългарско име и ще се състави друг акт. Законът за гражданска регистрация обаче казва в чл. 19и 20, че лицата от българска народност, които възстановяват или придобиват българскогражданство могат да сменят името си с българско. Тази хипотеза се реализира при положение,че при раждането лицето е придобило друго гражданство.

3. Местожителството е правна връзка между лице и определено населено място. Внашето МЧП местожителството няма такова значение като в англо-саксонското, не е основнапривръзка. Ако в България личния закон се разбира като отечествен закон, то в Англо-саксонските системи личният закон е законът по местожителството. Нашето МЧП обаче същопредвижда някои хипотези, когато местожителството излиза на преден план – това са хипотезитена бипатриди – чл. 140 СК: За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествензакон е законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване; и апатриди – чл.

141 СК: За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата,където е постоянното му местопребиваване.4. Актове за гражданско състояние. Въпросът, който се поставя пред МЧП е кой е

компетентния орган, който ги съставя на български граждани в чужбина и на чужденци вБългария. По принцип актове за гражданско състояние се съставят или от местно длъжностнолице по местния закон или от българско дипломатическо или консулско представителство побългарския закон. Това важи и за чужденците у нас. За българските граждани, които изпълняватвоенна служба и се намират в чужбина на поход, функцията на лице по гражданското състояниеизпълнява командира на поделението. Такова е и положението на капитана на български кораб вчужди териториални води, в открито море или река без суверенитет. Нашите дипломатически иконсулски представители могат да правят заверки, сега вече се поставя печат APOSTIL, като сезаверява подписа и качеството на лицето, което го е поставило.

27. Положение на държавата и международните организации в българското МЧП.



1. Държавата е основен субект на МПП. Тя е субект и на МЧП, но с някои особености, тъйкато държавата е носител на: 1) суверенитет и 2) имунитет, т.е. тя не е равнопоставена сгражданите. ЗА това е необходимо за нея да има някои ограничения, за да се изравни сгражданите. Тъй като е неприемливо да се ограничава държавния суверенитет, трябва да сеограничи имунитета. Съществуват 3 вида имунитет:1) Съдебен имунитет - държавата не може да бъде съдена от чужд съд.

2) Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения.3) Имунитет срещу принудително изпълнение върху обекти държавна собственост.

Ограничаването става самостоятелно от държавата.1.1. Съдебен имунитет – ограничаването е направено със закон. ГПК допуска в чл.8 три хипотези: Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждитедържави, са подчинени на българските съдилища: а) когато сами са започнали делото; б) подела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната. Реципрочно българската държава може дабъде съдена при тези условия.

1.2. Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения –отново ограничението е уредено в закон. ГПК в чл. 306 и сл. урежда производството поекзикватура. Подобно е положението в чл. 12 на Виенската конвенция за ядрени вреди.

1.3. Имунитет срещу принудително изпълнение върху обекти държавнисобственост. Това са случаи, когато държавата апортира част от своето имущество в капитала на

търговски дружества, които участват в оборота с него (напр. ЗОЕТДДИ, ПРУПСДП, Наредбата зарегистрация и контрол на задгранични дружества с българско държавно участие).

2. Международните организации от гледна точка на частните отношения биватперсонифицирани и неперсонифицирани.

2.1. Статусът на персонифицираните е като на юридическите лица – уредбата естълкновителна и се подчинява на привръзката lex societatis. Наред с това статусът им сеопределя и от учредителният им акт, който е международен договор. В тази област има иматериални норми.

2.2. Относно неперсонифицираните международни организации в МЧП е въведенафикцията, според която те са приравнени към юридическите лица. За тях се прилага и режимътна юридическите лица и този на учредителния им акт.

28. Положение на юридическите лица и неперсонифицираните образувания в българскотоМЧП – критерии за определяне на националността.

1. Относно юридическите лица се ползва определението на гражданското право. Статусътна юридическите лица е стълкновителен – формулата на привързване е lex societatis (закон поподанството на юридическото лице). Неперсонифицираните образувания се подчиняват насъщата привръзка.

2. Lex societatis има няколко значения тълкувания:2.1. Закон на държавата по регистрация (lex loci registracionis). Тази превръзка се

използва и в нашето МЧП, както във вътрешно правните източници – ТЗ 282, ал. 1:Учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и

начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците сеопределят от правото на страната по регистрацията на дружеството, така и въвмеждународните източници – в Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициитестатусът на юридическите лица се определя по правото на държавата съдоговорителка, в коятоса регистрирани. Закона по регистриране се прилага и по отношение на клоновете, макар че теса неперсонифицирани.

2.2. Закон по седалището (френска система) – тази формула се използва въввътрешното право: ЗЮЛНЦ в чл. 51 казва: Правоспособността, учредяването, реорганизацията и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, тяхнотоуправление, представителството и членството в тях се уреждат от закона на страната, вкоято те имат своето седалище; чл. 282, ал. ТЗ е специална хипотеза в тази насока: Акотърговското дружество е регистрирано в повече от една страна, прилага се правото на

страната, където според устава на дружеството се намира неговото управление. ВДоговорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите законът по седалището се давакато алтернатива на закона по регистрацията.

У нас месторегистрация и местоседалище съвпадат.



2.3. Място на стопанска дейност (възприема се в англо-американската система).Определение за стопанска дейност откриваме в международните източници на МЧП – Спогодбиза избягване на двойното данъчно облагане. Този критерии е основен в англо-американскатасистема, но при нас е допълнителен - само въз основа на него не може да се определи статусана юридическото лице. Този критерии се прилага относно облигационно правния статус наюридическите лица при международната продажба на стоки (Виенската конвенция) и относнофискалния им статус. Виенската конвенция използва този критерии като изключителна привръзкапри определяне на приложимото право по договор за международна продажба на стоки.

Изключителна привръзка означава, че националността няма значение, характера на субектаняма значение – значение има само мястото на извършване на стопанска дейност (ако то еразлично за страните се прилага Конвенцията). Спогодбите за изключване на двойното данъчнооблагане също я използват като изключителна привръзка.

2.4. Теория на контрола (основен критерии в международната търговска практика).Същността на тази теория се изразява в това, че националността на едно юридическо лице сеопределя от националността на субектите, които осъществяват ефективен контрол върху него,независимо от регистрация, седалище или стопанска дейност.

1) Контролът може да е пряк – когато чуждият инвеститор държи 51% откапитала и непряк – когато две дружества със 100% чужд капитал изкупят едно чуждо българскодружество

2) Контролът може да е активен, когато чуждият собственик може да влияе

пряко върху взимането на решения и пасивен, когато чуждият собственик не може сам да взимарешения но може да възпрепятства взимането на всяко неблагоприятно за него решение.Теорията на контрола възниква между Първата и Втората световна война като теория завражеското юридическо лице и се развива в Закони за търговия с враговете (днес такива“врагове” са Либия, Афганистан, Ирак, Югославия и т.н.) – всяко едно юридическо лице, чиитокапитал принадлежи на враговете е вражеско.След края на войната теорията за вражескотоюридическото лице преминава в теорията на контрола. Уредбата в нашето МЧП е вмеждународните източници – Договори за закрила и взаимно насърчаване на инвестициите съсСАЩ, Франция, Швейцария, Швеция (има специален протокол, който дефинира понятието“контрол”.

29. Правни сделки в българското МЧП.

1. В нашето МЧП няма самостоятелно понятие за правна сделка и се използва това отГражданското право, а относно търговските сделки това от Търговското право. Липсва игенерална уредба на сделките.

2. Форма на сделките:2.1. Определя се от законодателството, където сделката е сключена – lex loci

contractus. Чл. 10, ал. 2 КТМ: Формата на договора, с който се прехвърля право насобственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона намястото, където се сключва договорът.

2.2. Ако сделката има за предмет право върху недвижим имот – формата се

определя по местонахождението на недвижимия имот (lex situ).3. В консулските конвенции има изрична уредба. Консулът има право да заверява сделки,когато страните са субекти от изпращащата, приемащата или трета страна в самото консулство,в дома си и на всяко друго място в консулския окръг.

30. Представителството в българското МЧП. Същност и правна уредба на задължителнотопредставителство.

1. Определението и за този институт се взема от общото Гражданско право, а затърговското представителство от Търговското право. МЧП обаче дава специална уредба назаконното и договорното представителството и урежда някои специални видовепредставителство.

2. Законово представителство – видове:2.1. На юридическите лица – има уредба за представителството на търговските

дружества и юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 282, ал. 1 ТЗ казва: Учредяването,преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на



представляването им , а също правата и задълженията на съдружниците се определят отправото на страната по регистрацията на дружеството. Привръзката е законът поместорегистрация. Чл. 52 ЗЮЛНЦ: Правоспособността, учредяването, реорганизацията и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, тяхното управление,представителството и членството в тях се уреждат от закона на страната, в която теимат своето седалище – привръзката е законът по седалището.

2.2. На децата от техните родители – решението се съдържа във вътрешни имеждународноправни източници. Отношенията родители деца, които са уредени в чл. 137 СК

обхващат и представителството на малолетните деца от родителите им: Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето. Вмеждународните източници този въпрос се разглежда в Договорите за правна помощ. Чл. 136разглежда отношенията осиновен-осиновител: (1) Осиновяване между лица, едното от които ебългарски гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когатоосиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответния държавен органи осиновяването се извършва от български съд. (2) Осиновяването между лица с еднаквогражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако имат различногражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 52. (3) Действието на осиновяването се урежда поотечествения закон на осиновителя. (4) Прекратяването на осиновяването се урежда по

отечествения закон на осиновения.2.3. На поднастойните от техните настойници.2.4. На подопечните от техните попечител.

За тези хипотези се отнася чл. 138, ал. 1 СК: Учредяването, действието и прекратяването нанастойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето,поставено под настойничество или попечителство. Относно лицата, които могат да санастойници или попечители се прилага ал. 2 на чл. 138 СК: Задължението за приемане и изпълнение длъжността на настойник, попечител или член на настойническия съвет сеурежда по отечествения им закон. Съща е и уредбата в Договорите за правна помощ.

31. Същност и правна уредба на доброволното представителство в българското МЧП.Особени форми на представителство.

1. Общи бележки. В основата на договорното представителство е една едностраннаправна сделка – упълномощаване. Отношенията се уреждат и с допълнителен договор, койтоможе да включва упълномощителна клауза или пълномощното да бъде в отделен документ.

2. Приложим закон при договорното представителство. За търговското представителствоотговорът е даден в чл. 283 ТЗ: Договорът за търговско представителство се урежда отзакона на страната, където търговският представител осъществява дейността си,независимо от местосключването на договора – привръзката е lex solutionis. Вмеждународните източници също има правила - в двустранните спогодби за правна помощ еуговорено, че за представителството ще се прилага избраното от страните права, като има 2възможности: 1) право по местосключване на сделките; 2) правото по мястото където се

осъществява дейността на представителя.3. Специална форма на представителство – особено доброволно представителство имапри представителството по индустриалната собственост, уредено в Закона за патентите, Законаза марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията наинтегралните схеми и Закона за новите сортове растения и породи животни. Местенпредставител по индустриална собственост следва да се упълномощи ако заявителя е спостоянно местожителство или седалище в чужбина. Това представителство се изисква отзакона, Патентното ведомство иначе няма да приема заявката. Това е договорнопредставителство, но има изискване от закона за упълномощаване.

4. Смесени форми на представителство (включват елементи от законовото и отдоговорното):

4.1. Институционализирано търговско представителство – то е елемент от

структурата на чуждестранен търговец у нас. Решението за създаване на такова търговскопредставителство се взима от управителните органи на чуждестранното търговско дружество посилата на националното законодателство – това е и приликата със законовото представителство.На базата на взетото решение от управителните органи се упълномощава физическо или



юридическо лице у нас с функцията да регистрира, управлява и представлява търговеца у нас.Вътрешно правната уредба на този вид търговско представителство е в чл. 6 ЗЧИ: (1)Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, коитотрябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. (2)Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанскадейност. (3) Сделките, които чуждестранното лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на

сделки между местни лица; и чл. 13 от Закона за банките: Търговското представителство начуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната банка препис отакта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки . Подобна е и международната уредба в Договорите за взаимно насърчаване и закрила наинвестициите.

4.2. Консулско представителство – уредено е главно в международноправнитеизточници. Консулското представителство възниква въз основа на норма от Консулскаконвенция, по силата на която консулът представлява граждани и юридически лица отизпращащата на територията на приемащата държава (по този елемент се открива близост съсзаконовото представителство). Консулското представителство се прекратява или когатопредставляваните сами поемат защитата на интересите си или ако упълномощят друг – по товаприлича на договорното представителство.

32. Погасителна давност в българското МЧП.

1. Общи бележки. Погасителната давност представлява период от време, с изтичането накойто при неупражняване на материалното право се губи правото на иск – всъщност губи севъзможността да се защитава правото по принудителен начин. Погасителната давност сеупражнява чрез възражение.

2. Уредба в българското МЧП. Уредбата е във вътрешни и международноправниизточници и е предимно материалноправна. Уредбата е императивна. Давностните срокове вМЧП са по принцип по-кратки от тези в България.

2.1. Вътрешноправни източници – ТЗ, КТМ, Закона за гражданскотовъздухоплаване, а напоследък и в Закона за автомобилните превози.

2.2. Международноправни източници – Конвенция за договора за международенпревоз по шосе (CMR), Конвенция за международни железопътни превози (CIN, CIF),Международно въздушно споразумение, Шиофогско споразумение за общи условия за превоз натовари по река Дунав, Варшавска конвенция за уеднаквяване на правилата относномеждународните въздушни превози, изменена и допълнена с Хагски протокол и Виенскаконвенция за отговорност за ядрени вреди. В чл. 6 на Виенската конвенция е предвиден10годишен давностен срок. Този срок обаче е диспозитивен, тъй като може да бъде намален акотова е допустимо от закона на сезирания съд, но не може да е по-малък от 3 години. Възможно есрокът да бъде и продължен ако отговорността на причинителя е покрита от застраховка илидържавна гаранция със срок повече от 10 години, срокът ще се увеличи до продължителносттаим, но не може да бъде по-голям от 20 години. Стълкновителна уредба има в чл. 29 от

Варшавската конвенция – давностния срок се определя от закона на съда (lex fori).33. Вещноправен режим на чуждите държави, чуждестранните юридически лица и

неперсонифицирани дружества в Република България.

1. Вещноправен режим на чуждите държави:1.1. Режим на собствеността:

1) Собственост върху недвижими имоти. Уредбата на собствеността върхуземя във вътрешноправни източници се съдържа в Конституцията, ЗС, Закона за собствеността иползването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земиот горския фонд, Закона за арендата в земеделието и Закона за подземните богатства.Международноправни източни са Договорите за взаимно насърчаване и закрила на

инвестициите. Уредбата е преимуществено материална и императивна. Според чл. 29, ал. 4 ЗС:Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право насобственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в странатавъз основа на международен договор, със закон или акт на МС . Земята обикновено се



предоставя при условията на реципрочност за дипломатически представителства. Известнанеяснота предизвикват основанията за придобиването: закон – това е ЗС, международен договор – двустранни спогодби, не е ясно обаче за какви актове на МС става дума, защото споредКонституцията чл. 17, ал. 4: Режимът на обектите държавна и общинска собственост сеопределя със закон. Според Натов не би могло режимът на собственост на чужда държава да сеурежда с подзаконов акт. Придобивните способи са регламентирани в чл. 29, ал. 5: Чуждадържава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната понаследство, т.е. всички останали придобивни способи са допустими.

2) Земеделска земя – не може да се придобива от чужда държава. Споредчл. 3, ал. 3 ЗСПЗЗ: Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежаватправо на собственост върху земеделски земи . Тази забрана е повторена относно горите иземите от горския фонд в чл. 8 на ЗВГЗГФ.

3) Ако избликне петрол на територията на посолство – той е държавен,изключителна държавна собственост.

4) Сгради – могат да бъдат придобиване на общо основание, като и тук важиизключението за наследяване. Напоследък нашата държава се ориентира към предоставянетосамо на право на строеж.

5) Ограничени вещни права – чуждата държава може да придобие тезиправа при условията и по реда, определен в закон, международен договор или акт на МС. Тук нее необходимо корективно тълкуване, защото Конституцията е изрична само за правото на

собственост. На практика ограничените вещни права се учредяват с акт на МС.6) Движими вещи – чуждата държава може да упражнява право на

собственост и ограничени вещни права върху движими вещи при същите условия катобългарската държава. Интересен е въпросът за корабите и самолетите. Ако имаме чужд кораб,регистриран в чужд корабен регистър то режимът му ще се определя от lex bandere – закона назнамето, но само когато се намира в международни води. В териториални води този кораб сеподчинява на местния закон особено по въпросите на непозволеното увреждане. Същото сеотнася и за самолетите.

2. Вещноправен режим на международните организации – в чл. 29, ал. 4 те изрично саспоменати заедно с държавите, а и по другите въпроси се ползват от същия режим.

3. Вещноправен режим на чуждите юридически лица и неперсонифицирани образувания.Определението за това какво е чуждо юридическо лице се извежда от чл. 5 ЗЧИ: По смисъла на

този закон чуждестранно лице е: 1. юридическо лице, което не е регистрирано в РепубликаБългария. Въпросите свързани с теорията на контрола се решават от Договорите за взаимнонасърчаване и закрила на инвестициите. Относно неперсонифицираните образувания това са: 2.дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.

3.1. Земя – според чл. 22, ал. 1 от Конституцията: Чужденци и чуждестраннитеюридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон (същата е и разпоредбата в чл. 29, ал. ЗС). Тази забрана се отнася и доземеделските земи, горите и земите от горския фонд.

3.2. Чуждите юридически лица могат да придобиват собственост върху сгради наобщо основани. Те придобиват право на собственост върху движими вещи по реда на нашиязакон, същото се отнася и за ограничените вещни права.

34. Вещноправен режим на чужденците (чуждите граждани) в Република България.

1. Понятието “чужденец” е дефинирано в чл. 3 от Закона за чужденците в Р България –това са физически лица граждани на чужда държава или лица граждани на ничия държава акопритежават документ от компетентен орган, потвърждаващ качеството апатрид. Те могат дабъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижимивещи.

2. Недвижими вещи:2.1. Земя – може да бъде придобивана от чужденци само при наследяване по закон

– чл. 22, ал. 1 от Конституцията и чл. 29, ал. 2 ЗС: Забраната по ал. 1 не се прилага при

наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон,следва да прехвърлят собствеността си в 3годишен срок от откриване на наследството. Накого трябва да се прехвърли тази собственост е указано в ЗСПЗЗ, чл. 3, ал. 4, изр. 2 - набългарската държава, общините, български юридически лица и български граждани. Български



гражданин, който има и чуждо гражданство трябва да декларира дали искат да се ползва отстатута на български гражданин или на чужденец.

2.2. Земеделска земя – чл. 3, ал. 4: Чуждестранни граждани могат дапридобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон.Те са длъжни в три годишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят ... Чуждестранни граждани обаче могат дапридобият земеделски земи и по реституция – чл. 10 и 10а ЗСПЗЗ и чл. 5 от Закона за амнистияи връщане на отнетите имущества. И в тези хипотези собствеността трябва да се прехвърли в 3годишен срок, но от възстановяването й.

2.3. Гори и земи от горския фонд – само при наследяване по закон, като отново има3 годишен срок за прехвърляне – чл. 8 ЗВСГЗГФ.Ако не бъде спазен 3годишния срок, земите се изкупуват от държавата.

2.4. Сгради и жилища – според чл. 29, ал. 3: Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на Министъра на финансите,освен ако със закон не установено друго. Валутният закон променя разрешителния режим и гозамества с регистрационен, като за тези сделки се създава регистър при Министерството нафинансите.

2.5. Движими вещи – чужденците се ползват от национален режим.

35. Правна уредба на чуждестранните инвестиции – същност, субекти, предметен обхват и

информация.

1. Източници:1.1. Вътрешни – Конституцията, ЗЧИ, Закона за концесиите, Закона за подземните

богатства, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона забанките и Наредбите към него, Закона за застраховането и подзаконовите актове към него и ТЗ(относно смесените дружества). Също така е необходимо да се споменат и няколко подзаконовиактове: Правилника за устройство и дейност на Агенцията за чуждестранни инвестиции,Правилниците за прилагане на ЗКонц., ЗДС и ЗОС.

1.2. Международноправни източници: Конвенция за създаване на Агенция замногостранно гарантиране на инвестициите, Учредителен договор на Международнатафинансова корпорация, Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държавите исубекти с националност на други държави (тези субекти са физически и юридически лица инеперсонифицирани образувания, а конвенцията е известна още като “Конвенция за диагоналнияарбитраж”), Споразумение за създаване на Европейска зона за свободна търговия, както иДвустранните договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

Уредбата е предимно материално правна и по-рядко стълкновителна, съчетание междуимперативни (в областта на защитата на инвестициите) и диспозитивни норми.

2. Понятие за чуждестранни инвестиции. Терминът идва от английски и означававложение (в пари или други оценими в пари блага – ноу-хау, услуги, вещи), което идва отчужбина и остава в държавата. В българското МЧП има 2 дефеници – легална и договорна(конвенционна), като между тях няма разлика просто се изброяват изчерпателно формите на

чуждестранни инвестиции.2.1. Формите на чуждестранните инвестиции са много разнообразни – изброени сав чл. 12 ЗЧИ.

1) Най-често срещаната форма на инвестиции е участие в предприятия(придобиване на акции или дялове от търговски дружества; придобиване на цялото предприятиеили на обособена част от него по Закона за приватизацията). 2) Инвестициятаможе да е придобиване право на собственост – това е най-характерния вид пряка инвестициязакупуване на сгради или движими вещи (дълготрайни материални активи). Чуждестраннаинвестиция е и земята на чужденци по чл. 14 ЗСГ ако има Договор за взаимно насърчаване изакрила на инвестициите (те са с ретроактивно действие).

3) Инвестицията може да е във форма на придобиване на краткосрочни ЦК – облигации, съкровищни бонове.

4) Също така придобиване на права по лизингови (само финансов лизинг) иконцесионни договори.

5) Възможни са и инвестиции в обекти на интелектуална собственост.



2.2. В Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите са дадени идруги форми на инвестиции:

1) услуги (маркетингови, мениджърски и др. – доброволно се намалявацената на услугата, за да се завладее пазара);

2) ноу-хау, good will3) клиентела – във връзка с услугите.

2.3. Като инвестиция се определя и реинвестицията – увеличението на вложеното,което не се изнася, а се влага отново тук. Това е така, защо въпреки, че средствата не идват от

чужбина увеличават брутния продукт.3. Страни при инвестицията – винаги има 2 страни: 1) приемащата държава, физическоили юридическо лице и 2) инвеститорът. Определение за чуждестранен инвеститор има в чл. 5,ал. 1 на ЗЧИ: По смисъла на този закон чуждестранно лице е: 1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България; 2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина; 3. физическо лице - чуждестранен гражданин с постоянноместопребиваване в чужбина. Според ал. 2: Български гражданин с постоянноместопребиваване в чужбина, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва отстатута на български или чуждестранен гражданин по този закон. В Договорите за взаимнонасърчаване и закрила на инвестициите определението е още по-широко: инвеститор е всякопредприятие на държава съдоговорителка, включително тези, които са регистрирани в другадържава, но върху тях осъществяват контрол лица от държавата съдоговорителка, както и

граждани на тази държава.4. Органът, който прави анализ и отчети за чуждестранните инвестиции е Агенцията за

чуждестранни инвестиции. АЧИ води и национална информационна система за чуждестраннитеинвестиции – уредбата е в чл. 11 от ЗЧИ: (2) Министерството на финансите, Hационалниятстатистически институт, Централният депозитар и Българската народна банка предоставятв края на всяко календарно тримесечие обобщени данни за вида и обема на чуждестраннитеинвестиции за Единната информационна система за чуждестранните инвестиции. Други централни и местни органи предоставят информация при поискване от Агенцията зачуждестранни инвестиции.(3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставяинформация от Единната информационна система за чуждестранни инвестиции на държавни органи и други заинтересовани лица по ред, определен в правилника за устройството и дейността й.

36. Правна уредба на концесиите в българското МЧП.

1. Общи бележки. Концесията е особена форма на чуждестранна инвестиция. Концесиятае предоставяне на особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост,включително такива, които трябва да се изградят със средства на концесионера. Обект наконцесия може и да са вещите изключителна държавна собственост по чл. 18 от Конституцията,също така сферите, в които държавата упражнява суверени права и дейностите, за които еустановен държавен монопол:Следователно първата съществена особеност е предмета на концесията. На концесия подлежати някои обекти общинска собственост като режимът е по ЗОС.

2. Страни по концесионния договор: концедент (който отдава обекта, т.е. държавата илиобщината) и концесионер (чуждестранен инвеститор). За концесионера има и допълнителноусловие – той може да е само физическо или юридическо лице, само търговец. Концесионерътсе определя по специален ред – чрез търг или конкурс. Процедурата обхваща решение на МСили на общината, което подлежи на обнародване. С това решение се възлага на съответнияминистър да проведе търг или конкурс.Условията за търга или конкурса се обявяватпредварително, подават се документите на кандидатите, от които по целесъобразност сеподбира, кой ще участва. На спечелилия конкурса се предлага да сключи концесионен договор,ако той откаже МС решава дали да се сключи договор с втория или да се проведе новапроцедура. Концесионерът може да се определи и пряко от МС при процедура по приватизацияпо ЗППДОП – вместо приватизация се сключва концесионен договор с първия вприватизационната процедура (той също е минал през търг или конкурс). 3. Концесионния

договор е особен инвестиционен договор. Той е ограничен със срок – 35 години, като може да сепродължи до 50. Може за същия обект да се даде втори път концесия, като стария концесионерсе ползва с предимство пред останалите при равни други условия. Договорът за концесия сеизпълнява при спазване на условията, заложен в самия него ЗК, ЗДС, ЗОС и правилниците за



прилагането им. Договорът се прекратява при изчерпателно изброени основания – чл. 23, ал. 2: Договорът за концесия се прекратява: 1. с изтичане на срока; 2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване или за осъществяване на дейността; 3.при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лицеконцесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник; 4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност наконцесионера; 5. по взаимно съгласие; 6. по силата на съдебно или арбитражно решение; 7.при други предвидени в този закон или в договора основания.

4. Концесията подлежи на регистрация. Всеки министър (в 7дн срок от сключване надоговора) или кмет на община следва да предостави данни в отдел “Концесии” на МС, където севоди специален регистър на концесиите, който не е общодостъпен. В този регистър се вписваинформация за концесионера, характера на концесията и т.н. както и промени в тезиобстоятелства. Регистърът се води по партиди, като за всяка концесия има досие. ДО тозирегистър имат достъп само съдебни и държавни органи.

37. Разрешителен режим на чуждестранните инвестиции в Република България – същност,субекти, компетентни органи, правна уредба.

1. Общи бележки. Според чл. 2 на Хартата за икономически права и задължения на

държавите, която е неразделна част от Резолюция 3128/72 г. на ООН, всяка държава имасуверенно право да ограничи възможностите за стопанска изява на чужденци на нейнатеритория. Това може да се изрази във въвеждане на забрани, рестриктивни закони илиразрешителни режими. Всяка държава сама преценява доколко да ограничи чужденците, но притази преценка има значение и фактът, че някои държави се нуждаят повече от участие начужденци в тяхната икономика отколкото други. В Тайван например има Закон за ограничаванена чуждите инвестиции. Държавите, които се нуждаят от инвестиции обаче имат интересограниченията да са сведени до минимум. Според ежегодните сведени държавите с най-многоинвестиции са тези, с най-малко ограничения. Регламентацията на лицензионните режимитрябва да е балансирана и свързана с политиката спрямо чуждите инвеститори. Трябва да сеима предвид, че те са свързани с генериране на възможности за корупция, а нивото накорупцията е част от инвестиционния климат. Разрешителните режими обаче не могат да бъдатсведени до минимум. В момента съществува общ и 2 специални режима.

2. Общ разрешителен режим – ЗЧИ чл. 24, ал. 1: Чл. 24. (1) Чуждестранното лицетрябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. (2) Дружество с чуждестранно участие трябва да получи разрешение за придобиване на право насобственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност.Прави впечатление, че местните дружества с чуждестранно участие са приравнени на чуждилица, като дори няма изискване чуждестранното участие да е контролно. Това е прякаповелителна норма на МЧП, която е свързана и със санкция. Издаването на това разрешение

става с писмена молба чрез АЧИ до МС, като в 45 дневен срок от депозирането на молба МСтрябва да отговори с кратки мотиви – отговорът се обжалва по общия административен ред.3. Специални режими:

3.1. За банкова дейност – в ЗБ и свързаните с него наредби. Според ЗБ чуждибанки могат да извършват банкова дейност чрез клон или чрез участие в местна банка, за коеточуждестранната банка се нужда е от разрешение от БНБ. Според Натов отказът на БНБ сеобжалва по ЗАП.

3.2. За Застрахователна дейност – чужд застраховател може да извършвазастрахователна дейност у нас, но по силата на чл. 38 ЗБ това може да стане само приусловията на стриктна (материална) взаимност. Ако тази предпоставка е на лице чуждиятзастраховател може да получи разрешение от Директора на Дирекцията по застрахователеннадзор към Министерството на финансите. Отговорът трябва да е писмен и мотивиран и да се

даде в 60 дневен срок от подаване на молбата. Отказът също подлежи на обжалване по ЗАП.

38. Закрила и гаранции за чуждестранните инвестиции в българското МЧП.



1. Това ограниченията за чуждестранните инвестиции не е достатъчно, инвестициитетрябва да са закриляни и насърчавани. Принципът за закрила е основополагащ в областта начуждестранните инвестиции.

1.1. Без неговото изрично прокламиране и имплементиране във вътрешнотоправото не може да се развиват световните инвестиции. Според чл. 19, ал. 3 от Конституцията:Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закриля от закона. Закрилата е продължение на инвестициите. Закрилата е както заместни така и за чуждестранни лица, т.е. тя им предоставя национален режим – това е сигурна

гаранция, че инвестицията ще е защитена (това е максималната закрила). Закрилата сепредоставя и със закон . чл. 1 ЗЧИ: С този закон се уреждат условията и редът за извършванена инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции, както и условията и редът за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти . В закона не еизрично спомената стопанската дейност на чуждестранни лица, но Конституцията има директноприложение.

1.2. Международноправна уредба – двустранни и многостранни договори.Двустранните договори прокламират закрилата още в наименованията си, а в преамбюлите имсе казва, че закрилата, която се предоставя е в национален режим. Пример за многостранендоговор е Конвенцията за създаване на Агенция за многостранна закрила и гарантиране наинвестициите (MIGA). Тази Агенция разпределя фондове за гарантиране на инвестициите срещурискове в приемащите държави – тези фондове се създават с вноски на държавите членки.

2. Режимът за закрила на инвестициите се създава чрез система от гаранции –конституционни, законови и договорни:

2.1. Национален режим – в нашето права този принцип е прогласен е вКонституцията, ЗЧИ и международните договори. Чл. 26, ал. 2 на Конституцията казва:Чужденците, които пребивават в Република България имат всички права и задължения потази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. ЗЧИ прокламира същия принцип – чуждитеюридически лица са приравнени на българските. Подобна формулировка има и вмеждународните договори.

2.2. Принцип на най-облагодетелствана нация – тази гаранция е закрепена само вмеждународните договори, съдържа се в Договорите за взаимно насърчаване и закрила наинвестициите (ДВНЗИ). Най-облагодетелствана нация означава, че инвеститорите от държава

съдоговорителка ползват права, които приемащата държава вече е предоставила на третастрана. При това правата се ползват “автоматично” – статута на “най-облагодетелствана нация”е еталон за правата, с които автоматично се ползват инвеститорите от други държави. Припромяна на еталона се променя и статута на всички обвързани страни.

2.3. Принцип за минималното третиране – има го в ДВНЗИ. Прави се сравнениемежду националния режим и режимът на най-облагодетелствана нация и се прилага по-добрия.

2.4. Принцип за примат на международното право над националното – заложен е вКонституция, ЗЧИ и ДВНЗИ. Особеността е, че ако в международния договор се предвижда понеблагоприятно третиране на инвеститорите се прилага закона.

2.5. Принцип за имунитета на инвестициите – уреден в ДЗНЗИ. Тази гаранцияпредпазва инвестициите от последващи изменения на законодателството, което би ги поставило

в по-неблагоприятно положение от колкото по време на извършването им .2.6. Вещно-правна закрила на инвестициите срещу актове за отнемане насобственост – това е много важна гаранция, която е заложена в Конституцията, законите имеждународните договори. Всяка държава има суверенно право да извършва подобни действия,но те могат да се осъществят само в общ интерес, при предварително и равностойнообезщетение, при недискриминационни условия, с право да се репатрира (изнесе извън граница)обезщетението и възможност да се търси защита по съдебен ред.

2.7. Право на репатриране на суми, получени от инвестицията – закрепено е в ЗЧИи ДВНЗИ. Всички суми получени от инвестирането (печалба, ликвидационен дял, цена,обезщетение), могат да бъдат изнесен зад граница от инвеститора по банков път припредставяне на документ за платени местни данъци.

2.8. Право на суброгация – само в ДВНЗИ. Това е гаранция, която се дава от

националната държава на инвеститора. Тази гаранция представлява застраховка, споредусловията на която, ако се реализират определени рискове националната държава трябва дакомпенсира загубите на инвеститора и да упражни правата му срещу приемащата държава.Приемащата държава е длъжна да приеме суброгацията.



2.9. Улеснена процедура за решаване на инвестиционни спорове – уредена е вДВНЗИ и Конвенцията за диагонален арбитраж (според нея се създава Международен център зарешаване на инвестиционни спорове – ICSID със седалище Вашингтон).

39. Вещноправен режим на българската държава, българските юридически лица ибългарските граждани в чужбина. Придобивна давност.

1. Българската държава може да бъде титуляр на право на собственост и ограниченивещни права върху недвижими и движими вещи в чужбина.

1.1. Недвижими вещи:1) Земя – режимът се определя основно по местния закон и от двустранни

актове на принципа на взаимността.2) Земеделски земи, гори и земи от горския фонд – техният режим се

определя от местния закон.3) Сгради – има специална уредба в нашето МЧП – ЗДС и ППЗДС, режимът

се определя с акт на МС, доколкото местно законодателство допуска действие на наширазпоредби. Актът на МС е предвиден в ППЗДС чл. 131 и сл. МС предоставя на компетентнитеминистерства и ведомства правота да стопанисват сгради на българската държава зад граница.

Като помощен орган в системата на МС се създава Междуведомствена комисия за имотите набългарската държава зад граница – председател й е главният секретар на Министерството навъншните работи, участват, представители на министерствата на финансите, икономиката икултурата. Стопанисването на имотите става съгласно вътрешните разпореди на съответнотоведомство. При разпореждането с тези имоти последна дума има МС, който се сезира отведомството чрез Междуведомствената комисия. Максималният срок за отдаване под наем натези имоти е 10 години. Ако договорът е за срок по-малък от 3 години то ръководителя наведомството го сключва пряко с наемателя във формата предвидена по местния закон и следтова уведомява Междуведомствената комисия. Ако договорът е за по-дълъг срок чрезМеждуведомствената комисия се уведомява МС и с негово съгласие се сключва договора.

1.2. Движими вещи – прилага се законът по местонахождението им. Ако става думаза кораби или самолети – закона на знамето (lex bandere).

2. Български юридически лица могат да са субекти на право на собственост и ограниченивещни права върху движими и недвижими вещи като режим им се определя по местния закон, аза кораби и самолети по закона на знамето. Същото се е отнася и за статута на българскитеграждани.

40. Режим на българските инвестиции в чужбина. Задгранични дружества с българско държавно участие.

1. Уредба на българските инвестиции в чужбина – съдържа се във вътрешното право имеждународните източници. От вътрешното право следва да се посочи Закона за образуване наеднолични търговски дружества с държавно имущество, според § 1 от ПРЗ на този закон

възможността са български инвестиции в чужбина се определя с акт на МС. Там са посочени ивъзможните форми на чуждестранни инвестиции – участие в предприятия, придобиване на ЦК,придобиване на собственост.

2. Видове български инвестиции в чужбина.2.1. Придобиване на собственост (вж. въпрос № 39) важно е местното

законодателство и евентуално ДВЗНИ.2.2. Придобиване на ЦК – основните валутни резерви на България са в държавни

ЦК на САЩ и Германия.2.3. Участие в предприятие – уредено е в ДВНЗИ. Възможните форми са:

придобиване на акции или дялове от търговски дружества, придобиване на собственост върхуцели търговски дружества или обособени части от тях.

3. Съществува Наредба за регистрирането и контрола на задграничните дружества с

българско държавно участие. Според нея такива дружества се създават по инициатива набългарската държава и това са дружества с повече от 50% държавен капитал. Те се регистриратв чуждата държава съобразно нейното законодателство. Те обаче се регистрират и в специаленрегистър в Министерството на икономиката. Те се наричат “задгранични дружества” според



теорията на контрола. Контролът се осъществява с участието на поне двама представители набългарската държава в управлението на дружеството, като крайната цел е да се осигури преводна дивиденти за България. Такива дружества съществуват от 70те години на миналия век, катоса се създавали предимно в офшорни зони, където може да се осигури контрол.

41. Правна уредба на облигационните отношения в българското МЧП. Определяне и обсегна облигационния статут.

1. Генерална уредба на облигационните отношения с международен елемент вбългарското МЧП няма. Нормите са разпръснати, а трябва да се уредят: форма на договора,съдържание, изменение, прекратяване, дееспособност за задължаване по договора и др. Втеорията има 2 виждания относно приложимия закон, който определя облигационния статус: 1)единен подход - облигационният статус е подчинен на един национален закон; 2) разделенподход – една част от облигационния статус е подчинена на един национален закон, а друга – надруг.

2. Форма на договора – чл. 10, ал. 2 КТМ: Формата на договора, с който се прехвърляправо на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от законана мястото, където се сключва договорът – формата се определя от закона поместосключване на договора (lex loci contractus). Тази форма е основна за всички системи.

3. Дееспособност на страните да се задължават по договора – определя се съобразно

личния закон (като са възможни двете разновидности – отечествен закони или закон поместоживеене). За договорите за задоволяване на дребни нужди се прилага закона поместосключване на договора, а не личния закон. Така е и при злоупотребата с дееспособност(единствено брачната дееспособност винаги се определя по личния закон, без изключения).

4. Съдържание на договора (права и задължения) – меродавен е закон по същество (lexcausae). Той обикновено съвпада със закона по местосключване. Страните следва да сесъобразят с група специфични разпоредби на българското митническо и валутнозаконодателство. Специално внимание трябва да се обърне на антидъмпинговото иантисубсидиарното законодателство, което има пряко отношение за определяне на цената вдоговора. Дъмпинг – представлява внос на много ниска цена и продажба на тази стока на пониска от средната цена за този вид стоки на вътрешния пазар. В тези случаи се налага стоките,предмет на договора да бъдат облагани с антидъмпингово мито, което да доведе до изравняванена цената им с тази на сходните стоки на вътрешния пазар. Това е ограничаване на свободата надоговаряне. Субсидирани стоки са стоки с намалена цена, тъй като държавата субсидирапроизводството им – при износ те се облагат с изравнително мито. Валутния закон трябва да сеима предвид доколкото се предвижда регистрация на сделки между местни и чуждестранни лица.

5. За изменение или прекратяване на договора меродавен е закона по същество илиизбраното от страните право. За това и въпросът за избор на приложимо право е най-важен.Според други автори за изменение на договора привръзката е закона по мястото на поемане напоследващото задължение – lex loci obligacionis.

42. Автономията на волята и свобода на договаряне при облигационните отношения смеждународен елемент.

1. Според Живко Сталев – автономията на волята е признатата и уредена от законавъзможност за страните по облигационно, търговско, трудово отношение с международенелемент да изберат приложимо към своето отношение чуждо национално право, което изместваи замества правото, приложимо по силата на обективна привръзка на МЧП. Приложимото правопо принцип се посочва от закона, това е обективната привръзка, от която страните могат да сеотклонят и да изберат чуждо право. Автономията на волята съществува при диспозитивнистълкновителни норми. Класически пример е чл. 5 от Наредба № 165 за отдаване под наем награждански въздухоплавателни средства – за регламентиране на правоотношенията междунаемател и наемодател по договор за отдаване под наем на българско въздухоплавателносредство със или без екипаж е допустимо да се приложи законодателството, уговорено вдоговора.

2. Автономията на волята следва да се различава от материалноправното препращане,тъй като при него не се избира приложимо право, а обективно приложимото право се ползва наготово – това е специфична техника за определяне на съдържанието на договора (случай, когатопри сключване на договора страните заместват отделни или всички клаузи на договора с



диспозитивни норми на посочен от тях закон). Необходимо е споразумение за избор наприложимо право – отделен договор или клауза в облигационния договор (това е по-чествариант). Не е задължително това споразумение да се сключи, когато се сключва облигационниядоговор – може да го предшества или следва. В американската система споразумението може дасъпътства или да следва договора, но не и да го предшества. На континента са възможни и тритеварианта. Избраното право по принцип регламентира целия договорен статут, но има тенденцияоблигационния статут да се разделя – прави се избор на приложимо право за отделни договорниелементи.

3. Предели на автономията на волята:3.1. Общи предели – автономията на волята се ограничава единствено торазпоредбите от обществен ред на правото на сезирания съд, т.е. не е трудно да се противоречина местния обществен ред.

3.2. Специални предели – повелителните норми на това национално право, с коетодоговора е най-тясно свързан, посредством основните си елементи. Напр. законът поместосключване на договора изисква писмена форма като условие за действителност. Тезисвръхимперативни норми не могат да се дерогарат от избора на страните, защото противното бинасърчило заобикалянето на закона.

4. Уредба на автономията на волята в българското МЧП:4.1. Вътрешни източници:

1) Чл. 24, ал.1 КТМ: Съглашенията или уговорките, сключени от

български организации, предприятия или граждани за приложение на чужд закон или обичаи натърговското мореплаване, имат сила, доколкото не противоречат на повелителни разпоредби на този кодекс .

2) Чл. 38, ал. ЗМТА: Арбитражният съд решава спора, като прилагаизбрания от страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася доматериалното право, а не до стълкновителните норми .

3) Чл. 605, ал. 1 и 2 ТЗ: (1) Търговските договори с международен елементсе уреждат от избраното от страните право. (2) Ако не е уговорено друго, се смята, честраните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъдеизвестен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван отстраните по договори от същия вид в съответната област на търговия.

4) Наредба № 165.

4.2. Международни източници:1) Европейска конвенция за външно търговски арбитраж чл. 7:2) Чл. 6 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки:

Страните могат да изключат приложението на тази конвенция или с изключение на чл. 12 дасе отклонят от или да изменят действието на всяка от нейните разпоредби .

3) Конвенция на ЕС по МЧП (Римска конвенция за приложимото право къмдоговорните задължения.

5. Свобода на договаряне. Това е свободата да се определя съдържанието на договора врамките на императивните норми и морала. Има избор на клаузи на договора в рамките назакона. Няма обаче избор на приложимо право. В този смисъл автономията на волята предхождасвободата на договаряне (проф. Кутиков споделя обратното разбиране). Общата уредба на

свободата на договаряне е в чл. 9 ЗЗД: Страните могат свободно да определятсъдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на законаи на добрите нрави . Специална уредба има в чл. 2 КТМ: Чл. 2. С изключение на случаите,предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват вотношения, свързани с търговското мореплаване, могат сами да уреждат с договорвзаимните си права и задължения. Чл. 245, ал. 2: КТМ: Правилата на този кодекс относноморските застраховки се прилагат, доколкото страните не са уговорили друго. Само вслучаите, посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, нямасила. Чл. 252, ал. 2: Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриванена всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответната допълнителнапремия.

6. Прилика между свободата на договаряне и автономията на волята са техните предели:

1) императивните норми и 2) добрите нрави/обществения ред.



43. Европейска унификация в областта на договорните задължения – Римска конвенция от1980 г.

1. Европейската унификация на договорните задължения е Конвенцията на ЕС по МЧП,известна като Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения от 1980 г.Ние не може да се присъединим все още към тази конвенция, защото според нейния чл. 1 тя сеприлага само между държави подписали Римския договор за учредяване на Европейскаикономическа общност. Тази конвенция се прилага за всички физически или юридически лица

независимо от националността им и гражданството ако поне една от страните е гражданин на ЕСи се налага избор на приложимо право. Предметът на конвенцията е посочен на основата наизключването – тя не се занимава с: 1) търговски ЦК; 2) вътрешни отношения в юридическотолице и 3) представителство. В чл. ЕКМЧП е уредена злоупотребата с недееспособност – текстъте реципиран в българското МЧП – чл. 563, ал. 2 ТЗ: Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1,се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава заспособно.

2. Основни принципи на уредбата в ЕКМЧП:2.1. Автономия на волята – прилага се избраното от страните право, което може да

е правото на страна членка на ЕС или право на 3та държава. Границата на автономията наволята са императивните норми на държавата, с чието право договорът е свързан посредствомосновните си елементи към момента на сключването му. Общият предел на автономията на

волята са разпоредбите от обществен ред от правото на сезирания съд.2.2. Когато не е избрано приложимо право ще се приложи правото на държавата,

свързана със страната по договора, която дължи характерната престация.

44. Правна уредба на търговските договори с международен елемент. Избор на приложимоправо. Определяне на обективно приложимото право.

1. Това е нова материя, уредена е в ТЗ – чл. 605 – 606е. Понятието за търговски договорсе възприема от ТП. Относно принципите на уредбата се следват Римската конвенция и ВКМПС(в тази област има голяма степен на унификация с правото на ЕС). Уредбата се подчинява на 2

основни принципа: 1) автономия на волята и 2) приложение на обективните привръзки посоченив закона. Когато уредбата е диспозитивна привръзките се прилагат, доколкото друго не епредвидено в императивните норми на българското право – чл. 606е: За неуредените в тази глава въпроси се прилага общото българско международно частно право; а според чл. 606д:Разпоредбите на тази глава не се прилагат за отношения, уредени от повелителни разпоредби на българското право.

2. Приложение на автономията на волята.2.1. Според чл. 605, ал. 1: Търговските договори с международен елемент се

уреждат от избраното от страните право. Изборът може да се направи с клауза в договораили с отделно споразумение. Това означава, че целия договорен статус е подчинен на избранотоот страните право. Тъй като в липсва изрично указание в чл. 605 и сл. може да се направиизвода, че нашият законодател не възразява отделните елементи на облигационния статус да са

подчинени па различни правни системи. Страните могат да осъществят избора си изрично имълчаливо, но ако съответното право предвижда форма за договора, тази форма следва да сеприложи и при самият избор.

2.2. Когато предмет на избора е обичай – той също може да се избере изрично илимълчаливо, но ако не е посочен изрично се прилага ал. 2 на чл. 605: Ако не е уговорено друго,се смята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвалода им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянноспазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.

2.3. Пределът на автономията на волята е уреден в ал. 3: Ако в момента наизбора всички елементи на договора са свързани с правото на една държава, приложимосттана нейните императивни норми не се засяга от избраното право. Това е темпоралнапривръзка, защото се казва “в момента на осъществяване на избора”. Трябва да се отбележи, че

тук като предел на автономията на волята не е предвиден обществения ред.3. Обективно приложимо право (ако страните не са осъществили избор на право).



3.1. Според чл. 606, ал. 1: Когато страните не са уговорили приложимото право,прилага се правото на държавата, на чиято територия страната, която дължи характерната за договора престация, извършва основната си стопанска дейност.

3.2. В друг случай, според ал. 2: Ако уговореното място на изпълнението е различно от мястото на основна стопанска дейност, приложимо е правото поместоизпълнението. Когато страната няма място на стопанска дейност, е меродавнопостоянното й местопребиваване – в тази хипотеза е уредена привръзката lex loci solutionis.Ако договорът има за предмет недвижими вещи обаче привръзката е lex rei sitae – ал. 3: Когато

предмет на договора е право върху недвижима вещ, се прилага правото на държавата поместонахождение на вещта.3.3. При договора за превоз на стоки са предвидени специални правила – чл. 606 а:

Договорът за превоз на стоки се урежда от правото на държавата, в която е мястото наосновна стопанска дейност на превозвача при сключване на договора, при условие че всъщата държава се намира: 1. мястото на натоварване; или 2. мястото на разтоварване;или 3. мястото на основна стопанска дейност на изпращача.

3.4. Възможно е да се констатира, че нито една от посочените по-горе привръзки неотговаря на съдържанието на договора, тогава според чл. 606б: Разпоредбите на чл. 606 и 606ане се прилагат, ако се установи, че договорът е по-тясно свързан с правото на другатадържава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясносвързан – това е привръзката lex proximus.

4. Относно действителността на договора, законът казва, че е меродавно правото посъщество (lex causae) – чл. 606в: Действителността на договора се урежда от правото надържавата, което би се прилагало, ако договорът би бил действителен. Тук ТЗ не сеотклонява от общите принципи.

5. Относно формата на договора са възможни няколко привръзки:5.1. Чл. 606г, ал. 1: Формата на договора се смята спазена, ако отговаря на

изискванията на приложимото към него право или на правото по местосключването – lex causaeили lex loci contractus.

5.2. Понеже обикновено търговските договори се сключват между отсъстващи,според чл. 606г, ал.2: Когато при сключване на договора страните са се намирали натериторията на различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискваниятаза форма на една от тях . Според Натов това е фикция.

5.3. Според чл. 606г, ал. 3: Когато предмет на договор са права върху недвижимавещ, следва да бъдат спазени и изискванията за форма на правото на държавата, на чиятотеритория се намира вещта, независимо от приложимото към договора право – lex situs.

45. Правна уредба на международната продажба на стоки – източници. Виенска конвенцияотносно договорите за международна продажба на стоки – приложно поле и общи

разпоредби.

1. Източници – Конвенция на ООН, относно договорите за международна продажба настоки от 1980 г. (Виенска конвенция). България се присъединява ксъм нея през 1991 г.

2. Приложно поле – чл. 1.

2.1. Виенската конвенция се прилага за договори за международна продажба настоки, когато са сключени между страни, които имат място на стопанска дейност в различнидържави, които държави са съдоговорителки по Конвенцията (и 2те държави). В този случайцялата Конвенция се прилага като комплекс от преки норми на МЧП с малък бройстълкновителни.

2.2. Ако държавите, на чиято територия имат място на стопанска дейност странитепо договора не са съдоговорителки по Конвенцията, тя ще се приложи ако стълкновителна нормана МЧП насочва към право на държава съдоговорителка. В този случай Виенската конвенция щесе приложи като комплекс от материални норми с несамостоятелно значение, т.е. Конвенциятадейства опосредено, непряко, зависимо.Фактът, че страните имат седалище в различни държави трябва да им е известен при сключванена договора, при това недвусмислено. Ако няма доказателство за това, техният договор не

ангажира приложението на Конвенцията. За приложението на конвенцията няма значениенационалността на страните и дали притежават търговско качество.

3. Изключения от приложното поле – чл. 2:3.1. Абсолютни. Тази конвенция не се прилага за продажби:



1) на търг;2) извършени въз основа на принудително изпълнение или по друг начин по

силата на закон;3) на акции, дружествени дялове, обезпечителни книги, ценни книжа и пари;4) на параходи, кораби, превозни средства на въздушна възглавница или

самолети;5) на електричество.

3.2. Относителни. Тази конвенция не се прилага за продажби на стоки, купени за

лична, семейна и домашна употреба, освен ако продавачът преди или при сключване надоговора не е знаел, нито би трябвало да знае, че стоките са били купени за такава употреба.3.3. Конвенцията не се прилага и за договори, в които преобладаващата част от

задълженията на страната, която трябва да достави стоката, се състои в предоставяне на работаили други услуги.

3.4. Тази конвенция урежда само сключването на договора за продажба ипородените от него права и задължения на продавача и на купувача. По-специално, освен акодруго изрично е предвидено в тази конвенция, тя не се отнася до: а) действителността надоговора или на която и да е от неговите клаузи или на който и да е обичай; b) действието, коетодоговорът може да има относно собствеността върху продадената стока.

3.5. Тази конвенция не се прилага относно отговорността на продавача за смъртили телесни повреди, причинени от стоката на което и да е лице.

4. Основни принципи.3.1. Уредбата на Конвенцията е диспозитивна с много малко императивни норми.

Изградена е на принципа на автономия на волята, а ако не е избрано приложимо право влизат всила обективните привръзки.

3.2. Пределите на автономията на волята са дадени в чл. 6, вр. чл. 12, вр. чл. 11,вр. чл. 29, вр. глава ІІ.

1) Чл. 6: Страните могат да изключат приложението на тази конвенцияили с изключение на чл. 12 да се отклонят от или да изменят действието на всяка отнейните разпоредби .

2) Чл. 12: Която и да е разпоредба на чл. 11 и 29 или на част II на тази конвенция, която допуска да се сключи договор за продажба, да бъде той изменен или прекратен по взаимно съгласие, както и да бъде направено предложение, приемане или друго

изявление в каквато и да е друга форма освен писмена, не се прилага, ако някоя от странитеима своето място на дейност в договаряща държава, направила декларация в съответствиес чл. 96 от тази конвенция. Страните не могат да се отклоняват от или да изменятдействието на този член.

3) Чл. 11: Hе е необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено; за него не важи и каквото и да е друго изискване за форма. Той може да бъдедоказан по всякакъв начин, включително и със свидетели .

4) Чл. 29: 1. Договорът може да бъде изменен или прекратен чрез простосъгласие на страните. 2. Писмен договор, съдържащ разпоредба, изискваща писмена формаза всяко изменение или прекратяване по взаимно съгласие, може да бъде изменен или прекратен по взаимно съгласие само по този начин. Обаче поведението на страната може да

я лиши от правото да се позовава на такава разпоредба, доколкото другата страна се едоверила на това поведение.5) Чл. 96: Всяка договаряща държава, чието законодателство изисква

договорите за продажба да бъдат сключвани или удостоверявани писмено, може по всяковреме да заяви в съответствие с чл. 12, че която и да е разпоредба на чл. 11, чл. 29 или начаст II на тази конвенция, допускаща друга освен писмена форма за сключване, изменение или доброволно разваляне на договор за продажба или за всяко предложение, приемане или друговолеизявление, не се прилага, когато една от страните има своето място на дейност втази държава.

3.3. Приема се, че чл. 6 регламентира и свободата на договаряне, като на странитесе дава възможност да изберат приложимо право или обичай, ако не е посочен обичай сеприема, че се прилага широкоприложимия и известен тъговски обичай – ИНКОТЕРМС.

46. Сключване на договора за международна продажба на стоки – приложение, приемане,форма..



1. Договорът по принцип е неформален, като се имат предвид изключенията дадени в 45въпрос.

2. Конвенцията предвижда, че за да се сключи договор трябва да се отправи предложениеи понеже договорът е между отсъстващи се предвижда период от време, през койтопредложението може да се приеме или отхвърли. Има няколко изисквания към предложението,за да е валидно:

2.1. То трябва да е отправено до конкретно определено лице или лица, като е

възможно да е отправено и до неопределен кръг получатели при условие, че от начина наотправянето е недвусмислено ясно, че предложителят е готов да се обвърже с всеки, приел таканаправена оферта (напр. при стока изложена на витрина с поставена цена или стока напанаир/изложение).

2.2. Да е достатъчно определено самото предложение – 3 задължителни клаузи:1) описание на стоката – не може да се замести с нищо;2) количество;3) цена.

Количеството и цената може да са фиксирани или да е даден начин за определянето им.2.3. В предложението трябва да се съдържа изрично указание, че предложителят

ще се задължи, т.е. ще сключи договор с този, който приеме така направената офертата.2. Приемането става, когато се постигне съгласие по основните клаузи на офертата. Ако

има някаква разлика по тях, това не е приемане, а контраоферта. Липсата на съгласие повторостепенните елементи не е отказ. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо акоустановената между страните практика или според обичая адресатът може, без да изпращасъобщение, да изрази съгласието си чрез действие, отнасящо се например до изпращане настоката или плащане на цената, приемането поражда действие.

3. Офертата може да се оттегли или измени до момента на приемането.4. Момента на сключване на договора е момента на пристигане на акцепта у

предложителя.

47. Съдържание и изпълнение на договора за международна продажба на стоки.

1. Задължения на продавача:1.1. Да достави стоката (уговорената стока, в уговореното време, количество и

качество, на уговореното място или лице).1.2. Да достави всички придружаващи я документи.1.3. Да прехвърли собствеността – това е разлика от вътрешното ни право.

Тези задължения се изпълняват в зависимост от клаузите на договора или според Конвенцията.Във връзка с прехвърлянето на собствеността има особеност – продавачът трябва да гарантира,че той е собственик на стоката и че продажбата е годно основание да направи купувачасобственик (т.е. продавача гарантира, че стоката е чиста от права и претенци на 3ти лица). Приписмено съгласие на купувача обаче продавачът не е необходимо да дава такава гаранция. Товаправило няма действие при прехвърлянето на права върху интелектуална собственост, където иписменото съгласие на купувача не освобождава продавача от задължението да гарантира

собствеността.2. Задължения на купувача:2.1. Да плати цената – най-често това става с акредитив, но се допускат и всички

други форми).2.2. Да приеме доставката на стоката, което се изразява в:

1) Задължение да предприеме всички необходими и очаквани действия сцел улесняване на продавача при доставяне на стоката, напр. наемане на склад, кей или хангар.

2) Задължение да наложи фактическата си власт върху пристигналата стока – да вдигне стоката.

48. Неизпълнение на договора за международна продажба на стоки - средства зазащита на страните, отговорност, освобождаване от отговорност.

1. Средства за защита в случай неизпълнение на договора:1.1. Общи и за двете страни:



1) Иск за реално изпълнение;2) Иск за обезщетение;3) Право да се иска разваляне на договора.

1.2. Само за купувача – право да се иска отбив от цената.2. Отговорността на страните включва всички реално претърпени вреди, и всички

пропуснати ползи, при условие че са предвидени в договора. Това означава, че в договоратрябва да се опишат всички, вреди, пропуснати ползи и техния размер.

3. Всяка от страните може да бъде освободена от отговорност ако докаже, че вредата се

дължи на обстоятелство, което нито тя, нито натоварено от нея лице са били длъжни или самогли да предвидят и да предотвратят (става дума за непреодолима сила).

49. Правна уредба на записа на заповед, менителницата и чека в българското МЧП.

1. Регламентацията е въведена под прякото влияние на правото на ЕС в чл. 563 – 573 ТЗ.Уредбата е преминала от Женевските конвенции през правото на ЕС до нашият нов ТЗ.Регламентацията е стълкновителна с много малко изключения.

2. Видове формули:2.1. Lex nationalis - национален закон на физическите лица (като lex patriae).

Приложение:

1) Дееспособност – чл. 563, ал. 1, изр. 1 ТЗ: Способността на едно лице дасе задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговиянационален закон.

2) Относно препращането – чл. 563, ал. 1 , изр. 2: Ако този закон обявява заприложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.

2.2. Lex loci obligacionis – закон по мястото на поемане на задължението, чл. 564,ал. 2: Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но сасъобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то едействително.

2.3. Lex loci actus – закон по местоизвършването на правните действия. По тазиформула се определя приложимия закон в няколко сфери:

1) Противодействие срещу злоупотребата с недееспособност – чл. 563, ал.2: Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен вдържава, законът на която го признава за способно.

2) Относно формата и съдържанието чл. 564, ал. 1: Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона намястото, където са подписани.

3) Относно валидността на задълженията на други лица подписалименителницата или записа на заповед – чл. 565, ал. 2: Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

4) Относно формата и сроковете за извършване на протест, както и на другидействия за запазване на правата по менителницата – чл. 569: Формата и сроковете заизвършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или

запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят отзакона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.2.4. Lex loci originis – закон по произхода на ЦК. Тази формула се прилага относно:

1) Сроковете за предявяване на обратни искове от всички подписали ЦКлица – чл. 566: Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица сеопределят от закона на мястото на издаването на документа.

2) Придобиване на правата по ЦК – чл. 567: Законът на мястото на издаванена менителницата или на записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането,с оглед на което са били издадени.

2.5. Lex loci solutionis – закон по местоизпълнението.1) Прилага се като алтернатива за определяне на формата и съдържанието

– чл. 564, ал. 1 изр. 2: За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според

закона на мястото на плащането.2) Относно действието на задължението на платеца по менителницата и

издателя на записа на заповед – чл. 565, ал. 1: Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.



3) Относно правото на платеца да направи частично плащане изадължението на приносителя да го приеме – чл. 568: Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението наприносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото наплащането.

4) Относно действията, които трябва да се предприемат в случай на кражбаили загубване на ЦК – чл. 570: Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на

плащането. 5) За преценка на качествата на лицата срещу които може да бъде издаванчек – чл. 571: Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона намястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед накачествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи,положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, садействителни .

6) Особености във връзка с чека – чл. 572: Според закона на мястото наплащането на чека се определя: 1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може дабъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване наедна по-късна дата; 2. срокът за предявяване; 3. възможността чекът да бъде приет,потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки; 4. възможността

чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен изрази какви са последиците от това; 5. правото на издателя да отмени чека или да сепротивопостави на плащането му .

50. Извъндоговорни задължения в българското МЧП.

1. Общи бележки. Извъндоговорните задължения произтичат от: 1) непозволеноувреждане, 2) неоснователно обогатяване и 3) водене на чужда работа без поръчка. Уредбата натези отношения е предимно стълкновителна.

2. Деликт. Вътрешни източници – КТМ, международни – Договори за правна помощ.Формули на привързване:

2.1. Lex loci delicti – закон по местоизвършването на деликта, чл. 9, ал. 2 КТМ: Завреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб в териториални и вътрешни води на Република България, се прилага този кодекс . Същото е и в чл. 14, ал. 1: Отношениятапо обезщетяване на вреди, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешни илитериториални води на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.

2.2. Lex loci damni – закон по местонастъпването на вредите от деликта, напр. притрансгранично замърсяване.

2.3. Lex banderae – закона на знамето, чл. 13 КТМ: Отношенията, произтичащи отсъбития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море, се уреждат отзакона на знамето; чл. 14 , ал. 3 относно сблъскване на кораби: Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е

станало сблъскването.2.4. Lex fori – закон на съда, чл. 14, ал. 2: Ако сблъскването е станало в откритоморе или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага сезаконът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.

2.5. Lex communis personali – общ личен закон ако лицата са от една нация.2.6. Lex domiciliis debitoris – закон по местоживеене на длъжника ако никоя от по-

горните формули не може да се приложи.3. Неоснователно обогатяване – уредено е в договори за правна помощ. Формули:

3.1. Lex loci actus – закон на държавата, където действието е извършено.3.2. Lex loci condictionis – закон на мястото, където е станало разместването на

материалните блага.4. Водене на чужда работа без поръчка - вex loci actus.

51. Защита на конкуренцията в българското МЧП.



1. Общи бележки. Това е материя, която стои между деликта и индустриалнатасобственост. Регламентацията е в Закона за защита на конкуренцията и Парижката конвенция зазакрила на интелектуалната собственост.

2. ЗЗК определя конкуренцията в чл. 30, ал. 1: Hелоялна конкуренция е всяко действиеили бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите наконкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, а в ал. 2нелоялната конкуренция е забранена.

3. Парижката конвенция определя нелоялната конкуренция в своя чл. 10. 2:Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен начастните обичаи в областта на индустрията или търговията. Нелоялната конкуренция еразновидност на деликта

4. В чл. 2, ал. 1, т.1. ЗЗК: Този закон се прилага спрямо: всички предприятия, коитоизвършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изричноили мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят,ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Това означава, че законът е секстериториално действие – ако действието е извършено в чужбина, но резултата му настъпи вБългария то ще се санкционира в България (lex loci damni). Принципът на екстериториалност евъведен за първи път в Sherman Act, възприет е в Римският договор за създаване на ЕИО и отнего преминава в България.

5. Санкциите, предвидени в ЗЗК са глоби в големи размери, ако деянието не епрестъпление, а в малозначенителните случаи и глобите са по-малки.

52. Закрила на авторското право и сродните му права – уредба във вътрешноправнитеизточници на българското МЧП.

1. Общи бележки.1.1. Стокхолмската конвенция за създаване на световна организация по

интелектуална собственост (WIPO) дава определение за интелектуална собственост. Тявключва:

1) Авторски права;2) Сродни права;3) Индустриална собственост (патенти, търговски марки, марки за услуги,

наименования за произход);4) Защита срещу нелоялна конкуренция;5) Нови обекти – know haw, good will, продукти на биотехнологията, генното

инженерство, на електрониката (интегралните схеми) и въобще всички други продукти, резултатна творческа, интелектуална дейност на човека.

1.2. Поставя се въпросът какво е авторско и какво е сродно право. Авторскотоправо е правото на създателя на произведенията на литературата, изкуството, науката върхутова произведение. Сродни права на авторското са тези на артистите-изпълнители, напродуцентите на звукозаписи, на радио-телевизионните организации върху създадените от тяхпрограми. Авторското право и сродните права имат 2 елемента: 1) личен неимуществен –

авторството и 2) оценим в пари интерес на обществото от създаването на произведения,изпълнения, програми и т.н.2. Вътрешна уредба:

2.1. Конституцията от 1991 г. за първи път урежда сродните права в чл. 54, ал. 3:Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

2.2. ЗАвПСП от 1993 г.3. Общи принципи на уредбата:

3.1. Принцип на териториалното действие на закрилата – тя действа само натериторията на държавата, където е поискана, респективно в държавите съдоговорителки помеждународни договори, регламентиращи тази закрила.

3.2. Принцип на националното третиране (асимилацията) – чуждите автори сетретират като местни носители на съответните права.

4. В чл. 99-102 ЗАвПСП се съдържа стълкновителната уредба на тези отношения.Предоставянето на закрила е подчинено на 2 принципа:

4.1. Принцип на личната връзка на носителя на правото с нашата държава или сдържава, с която сме свързани с международен договор в областта на АвП. Прилагането на този



принцип не зависи от това къде произведението е публикувано за първи път – важно е авторътда е гражданин или да има постоянно местожителство в Р България или в държава, с която РБългария има международен договор в областта на АвП.

4.2. Принцип не териториалната връзка между произведението и Р България исъответно държава, с която Р България има международен договор в тази област. Заприложението на втория принцип е важно къде е публикувано произведението за първи път –трябва да е на територията на Р България и на държава, с която имаме международен договор втази област.

Ако е налице някои от тези два принципа правата се ползват със закрила у нас приусловията на национален режим. Възможно е произведението да не е било публикувано запърви път на територията на Р България или на държава съдоговорителка и въпреки това да сезакриля у нас ако едновременно с публикуването си то бъде публикувано и в Р България илидържава, с която имаме международен договор. Дори и това да не е така пак ще се даде закрилаако публикуването в Р България е станало в 30дневен срок след първата публикация.

5. Ако не са налице посочените по-горе условия, т.е. авторът е чужд гражданин илипроизведението е публикувано за първи път в чужбина – закрилата е по чуждестранния закон.Възможни са две привръзки:

5.1. Lex patriae – отечествения закон ако авторът е чужд гражданин.5.2. Lex originis – ако произведението е обективирано за първи път в чужбина.

6. Закрилата на сродните права е идентична.

53. Международни договори на Република България в областта на авторското право исродните му права.

1. Източници:1.1. Многостранни договори:

1) Бернска конвенция за закрила на литературата и художественитепроизведения;

2) Женевска универсална конвенция по авторско право.1.2. Двустранни договори:

1) Договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите – уреждатавторските права като форма на инвестиция.

2) Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.2. Основни принципи на многостранните международни договори:

2.1. Принцип на национално третиране (асимилацията) – авторите от държавитесъдоговорителки се ползват от закрила във всяка друга държава съдоговорителка от каквато сеползват местните автори по местния закон.

2.2. Създават се съюзи на държавите съдоговорителки – Бернски и Женевски съюз.2.3. Авторските права върху произведения на науката, литературата и изкуството

възникват съгласно законодателството на тази държава съдоговорителка, на чиято територияпроизведението е публикувано за първи път. Съществуването на авторското право се признавасъгласно законодателството на държавата на първата публикация.

2.4. Закрилата на авторските права върху произведения на литературата, науката и

изкуството се предоставя съгласно правото на тази държава съдоговорителка, на чиятотеритория закрилата е поискана.1) Тази закрила обхваща само територията на държавата, където е

поискана според Бернската конвенция.2) Според Женевската конвенция закрилата се предоставя на територията

на всички държави съдоговорителки, при условие, че бъде поискана на територията на една оттях. Това е принципът на универсалната, автоматична закрила.

2.5. И по двете конвенции срокът на закрила е целият живот на автора:1) Според Бернската конвенция – той продължава и 50 г. след смъртта му.2) Според женевската – само 25 г. след смъртта.

2.6. На закрила подлежат и непубликувани произведения при условие, че авторътим е гражданин или има местожителство в държава съдоговорителка.

2.7. Тъй като и двете конвенции регулират една и съща материя/действатуспоредно се поставя въпроса коя от тях има преимущество при колизия. Държавитесъдоговорителки са се споразумели предимство да има Бернската конвенция. Присъединяванетокъм едната конвенция не води автоматично до признаване на другата.



3. Сродни права.3.1. Източници:

1) Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите назвукозаписи и излъчващите организации;

2) Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещунеразрешено възпроизвеждане на техните записи;

3) Европейска конвенция за трансгранична телевизия;4) Конвенция за закрила на разпространяванете чрез спътник сигнали,

носещи програми.3.2. Принципи:1) Принцип на асимилацията.2) Принцип на създаване на съюзи.3) Закрила се предоставя при поискване само на територия на държава

съдоговорителка.4) Срокът на закрилата е 20 г.5) Съществува възможност за пълно или частично отстъпване на правата.

54. Патентна закрила в българското МЧП – същности и източници на правна уредба.Патентоване в България.

1. Закрила на индустриалната собственост – общи бележки.1.1. Вътрешноправни източници: Конституцията, ЗП, ЗМГО, ЗТИС, ЗПД, Закон за

закрила на новите сортови растения и породи животни, Наредба за представителите поиндустриална собственост, Наредба за секретните патенти.

1.2. Международноправни източници: 1) Парижка конвенция за защита наиндустриалната собственост; 2) Вашингтонски договор за международно патентно коопериране;3) Мадридска спогодба за международна регистрация на марките; 4) Хагска спогодба замеждународна регистрация на промишления дизайн, 5) Лисабонска спогодба за наименованиятаза произход и тяхната международна регистрация; 6) Мадридска спогодба за преследване нафалшиви или заблуждаващи указания за произход на стоките; 7) Виенска спогодба заучредяване на международна класификация на образците елемент на марките; 8) Спогодба отНица относно международната класификация на стоките и за регистър на марките; 9) Спогодбаот Страсбург относно международна патентна класификация; 10) Спогодба за учредяване намеждународен класификатор на промишления дизайн.

2. Патентоване в България. Патентната закрила е териториална закрила - действието напатента се ограничава до територията на страната, която го е издала. В чл. 20, ал. 1 епредвидено едно изключение от този принцип: Чл. 20. Действието на патента не се разпростиравърху: използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение еизползвано изключително за нуждите на тези превозни средства. Режима на приложениетона ЗП е уреден в чл. 1, ал. 2: Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на

чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която сепреценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това,което е уговорено в него.

2.1. Пряко патентоване в България от заявител с адрес или седалище в чужбина.Според чл. 3, ал. 2 ЗП: Заявители с постоянно местожителство или със седалище извънстраната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрезпредставители по индустриална собственост по предходната алинея. Това е особена формана доброволно представителство – създава се задължение за принципала на даде пълномощнона местен представител по индустриална собственост (той е български гражданин с постоянноместожителство в страната – пример за изключение от националния режим на чужденците).

Заявителите трябва да са със адрес/седалище в чужбина, т.е. може да са чуждестраннифизически или юридически лица или български граждани с постоянно местожителство в чужбина(гражданството няма значение).



2.2. Другата възможност е да се подаде международна заявка по чл. 67 и сл. ЗП ипо реда на Договора за патентно коопериране. Тогава до патентоване в България ще се стигне,тя е посочена страна или избрана страна.

1) Р България може да бъде посочена страна – държавата, която се сочи вмеждународната патентна заявка като място, където заявителя желае да получи патент ипатентното ведомство на тази държава е посочено ведомство. Чрез нашето патентно ведомствосе депозира международна заявка до международното бюро на Световната организация поинтелектуална собственост в Женева – в тази заявка Република България се вписва като

посочена страна – процедура по самопосочване. Другата възможност е в чужбина заявителятпред собственото си патентно ведомство подава заявка, в която посочва Р България катодържава, в която следва да се издаде патента. В патентното право закрилата няма универсалнодействие, предимството на международната заявка е, че минава през Международното бюро наСОИС. То разполага с най-пълна информация за състоянието на техниката в световен мащаб.

2) Втората хипотеза е Р България да е избрана. Според Договорът запатентно коопериране избрана е тази държава, в която заявителят по международна патентназаявка желае да ползва резултата от предварителната международна експертиза, която поизрична молба на заявителя Международното бюро на СОИС прави. В този случай българскотоПатентно ведомство е избрано, т.е. то може да издаде патент въз основа на предварителнитерезултати. При посочена страна Международното бюро служебно прави международнаекспертиза. В тази хипотеза тя се прави само при изрична молба . Резултатът от тази експертиза

се съобщава само на заявителя и само ако той е съгласен на публичност тя се оповестявапублично.

2.3. Регистрирането на международна патентна заявка в националното ведомстводава право на приоритет на заявителя – в срока на приоритета той е свободен да я регистрираили да се откаже.

2.4. Трансформиране на международна заявка във вътрешна – чл. 71: В случаите,когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване намеждународна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттегленаили че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде вПатентното ведомство превод на заявката на български език и плати такса за заявяване,международната заявка се разглежда като национална заявка за патент в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена

неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуалнасобственост (СОИС) за оттеглена.

55. Патентоване в чужбина според българското МЧП. Международни договори наРепублика България в патентната сфера.

1. Патентоване в чужбина и има 2 начина:1.1. Пряко по реда на чл. 25 ЗП: (1) Български граждани и юридически лица имат

право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след изтичане на три месецаот подаване на заявка за патент за същото изобретение в Патентното ведомство на

страната, ако в този срок няма забрана по ал. 2. (2) Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи могат да забранят патентоването в чужбина наизобретения, отнасящи се до отбраната и сигурността на страната.

1.2. Чрез международна заявка по реда на чл. 67 и сл. и Договоря за патентнокоопериране.

1) Заявката се оформя в 3 идентични екземпляра на руски или английскиезик, като трябва да бъде придружена от документ за приоритет и документи за платени такси.

2) Заявката се подава в нашето Патентно ведомство до МБ на СОИС. Предида бъде изпратена за чужбина заявката отново се проверява дали няма да се навреди наотбраната и сигурността (дали заявката не е секретна).

3) В заявката трябва да има посочена, съответно избрана страна. МБизвършва съответните експертизи и ако всичко е наред заявката отива до Патентните ведомства

на посочените или избраните държави.4) Ако заявката е подадена първо тук, процедурата се до решаването на

въпроса за международната заявка. Ако се издаде патент – процедурата у нас се прекратява.



Ако патента по международната заявка покрива само отчасти изобретението – за непокритатачаст се издава патент у нас.

2. По международните договори, изброени във въпрос № 54 се създават съюзи надържавите съдоговорителки – Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост и Съюзза международно патентно коопериране. Тези съюзи са изградени на принципа на асимилацията.Вашингтонската конвенция дава определение на различни понятия: 1) международна заявка; 2)международна патентна експертиза; 3) предварителна международна патентна експертиза.Интерес представлява Будапещенската конвенция за международен депозит на микроорганизми.

56. Закрила на други обекти на индустриалната собственост в българското МЧП (търговскимарки, марки за услуги, промишлени образци, наименования за произход и др.)

1. Уредба във вътрешноправни и международно правни източници:1.1. Вътрешни източници: ЗМГО, ЗПД, ЗТИС, субсидиарно се прилага ЗП.1.2. Международни източници:

1) Двустранни договори: ДВНЗИ и Спогодби за избягване на двойнотоданъчно облагане.

2) Многостранни договори: виж. въпрос № 54.2. Марки (търговски и за услуги) - ЗМГО :

2.1. Регистриране на чужда марка у нас:1) Чуждият заявител може да иска защита на своя марка у нас, а ако е с

постоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител поиндустриална собственост.

2) Трябва заявителят да е регистрирал марката си в своята държава – ако егражданин на държава съдоговорителка по Мадридската спогодба за международна регистрацияна марките или Парижката конвенция се ползва от национален режим.

3) Генералното изискване за допускане на защита е у нас да няма вечерегистрирана същата или сходна марка.

2.2. Регистриране на българска марка в чужбина.1) Заявителят може да подаде заявка или направо в съответната чужда

държава или чрез нашето Патентно ведомство до МБ на СОИС, което да я препрати къмсъответната държава.

2) Според Мадридската спогодба за международна регистрация на маркитезаявената и регистрирана в една държава съдоговорителка марка се ползва автоматично съсзакрила и другите държави съдоговорителки. Държавите съдоговорителки могат да направятрезерва по отношение на автоматичното действие, в този случай трябва да се поиска изричнозакрила в държава, направила резерва. Ако всички държави съдоговорителки са направилирезерва – автоматичното действие е свързано с изрично искане.

3. Промишлен дизайн:3.1.Регистрация на чужд промишлен дизайн у нас (сходна е с патентите и марките):

1) Чуждият заявител може да иска защита на своят дизайн у нас, а ако е спостоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител по

индустриална собственост.2) Трябва заявителят да е регистрирал дизайна си в своята държава.3) Генералното изискване за допускане на защита е у нас да няма вече

регистрирана същата или сходен дизайн.3.2. Регистриране на наш дизайн в чужбина – наш промишлен дизайн може да се

регистрира в чужбина или пряко или чрез нашето Патентно ведомство и МБ на СОИС.4. Географски означения. Те биват: 1) наименование за произход – наименование на

стоката, което разкрива произход; 2) указание за произход – място на производство, гарантиракачество.

4.1. Регистриране на чуждо географско означение:1) Чуждият заявител може да иска защита на своят дизайн у нас, а ако е с

постоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител по

индустриална собственост.2) Трябва заявителят да е регистрирал дизайна си в държавата по

произхода.



4.2. Наши наименования за произход могат да се регистрират в чужда държава. СЛисабонската спогодба за наименованията за произход и тяхната международна регистрация сесъздава частичен съюз в рамките на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост.

1) Подадената заявка минава бюрото на Частичния съюз в Берн. Това бюроне препраща заявката до посочените държави, а само отправя запитване до тях дали могат даосигурят защита. Ако отговорът е положителен – заявката им се препраща, ако не – връща се назаявителя. Кореспонденцията се развива в рамките на една година.

2) Според Закона за виното и спиртните напитки и Закона за тютюна и

тютюневите изделия – производителят е длъжен при износ на съответната стока да я снабди сдекларация за произход, ако не се отнема лиценза му за производство. Може да се оторизиранезависим орган, който да контролира произхода – контролиран произход (за гаранция накупувачите).

3) Според Мадридската спогодба за преследване на фалшиви илизаблуждаващи указания за произход ако държава съдоговорителка засече на границата или втърговската си мрежа стока, чиито произход не отговаря на посочения, трябва да изиска отвносителя или търговеца да попълни декларация с верният произход, в противен случай може дасе констатира цялата стока.

57. Брачните отношения в българското международно частно право

1. Уредба на семейните отношения с международен елемент.1.1. Уредбата се съдържа във вътрешното право и международноправни

източници.1) От вътрешното право следва да се посочат Конституцията, Семейният

кодекс (глава 11), Законът за закрила на детето и някои подзаконови актове: Указ 1336 за органа,който дава съгласие за осиновяване на дете-български гражданин от чужденец (Указ № 1336 заприлагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс), Наредба № 17 за условията и реда заосиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец по чл. 136, ал. 1 от Семейниякодекс.

2) От международноправните източници преобладаваща роля и значениеимат двустранните международни договори - Консулски конвенции и договори за правна помощ.Многостранните международни договори са твърде малко на брой - Конвенция на ООН заправата на детето и Конвенция на ООН за правата на омъжената жена. Много трудно се постигамеждународен консенсус, тъй като съществуват твърде различни обичаи и традиции на народитев семейната и брачната сфера. Народите не са склонни да ги променят.

1.2. Характер на уредбата.1) Тя е предимно стълкновителна, по-рядко се използват материални норми.

За да не се влиза в конфликт с националните традиции, законодателят предпочита, щомсубектът е чуждестранен, неговият статут да се урежда от личното му право. Границата за товаизползване е общественият ред.

2) Характер на използваните норми - императивни и диспозитивниразпоредби. Императивните разпоредби са от обществен ред.

3) Във вътрешноправните източници - глава 11 СК, има миникодификация

на брачни и семейни отношения с международен елемент.2. Сключване на брак - форма. Всяка от участващите в брачното отношение страни можеда ползва своята национална форма или да се възползва от формата по местосключване.Същото важи и за смесените бракове. Чл. 130 е изключение от принципа, че съдът установявачуждото право: Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в РепубликаБългария или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговияотечествен закон няма пречки за сключването на брака.

3. Условия за действителност. Всяка от страните се подчинява на отечествения закон, нозаедно с това законодателят въвежда императивно прилагане на чл. 12 и 13 СК - чл. 131, ал. 1СК.

4. Лични и имуществени отношения, унищожаемост и развод се подчиняват на общи

принципи:1) Ако една от страните е български гражданин, задължително се прилага

българският закон.



2) Освен че едната страна трябва да е български гражданин, личните иимуществените отношения трябва да се осъществяват на българска територия - за да сеприложи българският закон.

3) Ако недвижимият имот се намира на българска територия, ще се прилага lexsitus.

4) Тогава, когато в отношението участват чужденци с различно гражданство, сеотива към прилагане на съвпадащите разпоредби на техните отечествени закони. В чл. 133, т. 2и 3 СК е регламентирана възможността за препращане като при тълкуване на този текст във

връзка с чл. 131 става ясно, че връщането към нашето право не е допустимо, т. е. самопрепращане от втора степен. 5. Допустимо ли е български гражданин да сключи брак с чуждгражданин, за когото е допустима полигамията - не е заради обществения ред. 131, ал. 3: Зачужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданскотосъстояние в Hародна република България или пред капитан на български кораб в откритоморе, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри .

58. Семейните отношения в българското международно частно право

1. Обща характеристика (виж и т. 1 на въпрос №57).

1.1. Семейните отношения са произход, осиновяване, родители - деца,настойничество и попечителство, издръжка.

1.2. Най-често използваната формула е отечественият закон, като съществувамнение, че трябва да се замени с личния закон - лица от Великобритания, САЩ.

2. Произход. Прилага се отечественият закон към момента на раждането - двустраннапрепращаща норма с темпорална привръзка (чл. 135 СК).

3. Осиновяване.3.1. Ако едно от лицата, участващи в осиновителното правоотношение е български

гражданин, меродавен ще бъде българският закон - чл. 136 СК: Осиновяването между лица,едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс.Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответниядържавен орган и осиновяването се извършва от български съд. (ал. 1).

3.2. Ако лицата са само чужденци, се прилагат отечествените им закони като важиограничението на чл. 52 СК (забрана за осиновяване между роднини).

4. Отношения родители - деца (чл. 137 СК).4.1. Отношенията родители - деца се уреждат по отечествения закон, но тъй като

се държи сметка за особената защита за интересите на детето, отпращането е към отечествениязакон на детето.

4.2. Ако двамата родители са с еднакво гражданство и техният отечествен закон епо-благоприятен от този на детето, ще се приложи той.

5. Настойничество и попечителство (чл. 138 СК).5.1. Относно правата и задълженията на настойника или попечителя уредбата е по

отечествения им закон.

5.2. Що се отнася до учредяване, действие и прекратяване на настойничество ипопечителство, това се решава по отечествения закон на лицата, които ще бъдат поставени поднастойничество или попечителство.

6. Издръжка.6.1. Чл. 139 урежда само един тип хипотеза: Задължението за издръжка, която

чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища. Налице е едностранна отпращаща норма, а подведомствеността сеурежда с пряка норма.

6.2. Нужно е да се регламентира и обратната хипотеза. Новата норма трябва да едвустранна отпращаща и да звучи така: за издръжката трябва да се приложи личният закон натърсещия издръжка. Това е положението по договорите за правна помощ.

59. Осиновяването в българското международно частно право

1. Уредбата на осиновяването е в:



1) чл. 136 СК;2) Закона за закрила на детето;3) Указ на ДС №1336;4) Наредба №17 на МП;5) консулски конвенции;6) Конвенция на ООН за правата на детето.

Под формата на осиновяване се прикрива незаконна търговия с деца и то за донори.2. Осиновяване на дете - български гражданин, от чужденци.

2.1. Чл. 136 изисква да се получи съгласие от компетентния държавен орган (ал. 1).Самото действие се подчинява на отечествения закон на осиновителя (чл. 136, ал. 3), апрекратяването - на отечествения закон на осиновения (чл. 136, ал. 4).

2.2. Според Наредба №17 процедурата започва с писмена молба от евентуалнитеосиновители чужденци.

2.2.1. Като генералното условие за допустимост на тази молба е детето да емежду 1 и 18 г. По отношение на долната граница се допуска и осиновяване на дете,ненавършило 1 г. при положение, че осиновителят чужденец е в брак с родителя на това детебългарски гражданин.

2.2.2. Процедура.1) Молбата следва да се подаде лично от бъдещите осиновители или

техен представител (адвокат с нотариално заверено пълномощно).

2) Молбата и останалите документи се подават до министъра направосъдието, а когато детето е в обществено заведение, тогава документите се подават чрезуправителя.

3) Към молбата трябва да се приложат около 20 документа: 1)документ за брак между бъдещите осиновители; 2) удостоверение за материално състояние набъдещите осиновители; 3) документ от компетентната международна организация и то работещав хуманитарната сфера, в който се описва историята на брака и мотиви за осиновяване; 4)медицинско свидетелство за осиновителите; 5) медицинско свидетелство за детето; 6)свидетелство за съдимост; 7) документи за съгласие на родителите на детето; 8) декларация отбъдещите осиновители, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение и чеорганите му няма да се предоставят за донорски нужди; 9) документ, който удостоверява, чеспоред отечествения закон на двамата осиновяващи не се допуска преосиновяване, а ако се

допуска преосиновяване - нотариално заверена декларация, че детето няма да бъдепреосиновено. Тук също има изключение от правилото, че съдът установява правото настраните.

2.2.3. Осиновяване на дете, оставено в обществено заведение.1) Когато детето е оставено към обществено заведение, молбата с

документите се предоставя на управителя като може да бъде осиновено само дете, което врамките на 1 г. не е поискано за осиновяване, или дете, което е било предлагано за осиновяванена български граждани и те 3 пъти са отказвали. Информацията е от Държавна агенция.

2) В този случай управителят на общественото заведение прилагасвоето съгласие.

3) Към документите е прибавено и изискването за декларация, че

знаят, че. ако се иска дарение, то размерът му не може да е повече от $2000. Сега се прилагадекларация, че на тях им е известно, че не се дава дарение.4) Управителят препраща документите до министъра на

правосъдието.2.2.4. Даване на съгласие от министъра на правосъдието.

1) Министърът на правосъдието преценява документите, воден отинтересите на детето - може не всички документи да са изрядни, но интересите на детето саводещи.

2) Решението на министъра се оповестява на заявителите като вслучай на отказ то е придружено с кратки писмени мотиви.

3) Решението подлежи на атакуване по административен ред.4) Ако решението е положително, то документите отиват в СРС и се

прилага общата процедура на СК и ГПК.



60. Международна договорна уредба на брака и семейството в българското международночастно право

1. Международна уредба.1.1. Твърде трудно се постига многостранно международно уеднаквяване, затова

има само няколко акта: Конвенция на ООН за правата на детето и Конвенция на ООН за праватана омъжените жени.

1.2. Основно значение имат консулските конвенции и договорите за правна помощ.

2. Консулски конвенции. Консулските конвенции регламентират следните въпроси:2.1. Право на консула да регистрира факти от гражданското състояние набългарските граждани в приемащата държава (раждане, брак, смърт).

2.2. Освен да регистрира бракове консулът може и да сключва такива.1) Бракове между граждани на изпращащата в приемащата държава при

условие, че местното законодателство регламентира консулския и дипломатическия брак. Присключване на такъв брак се спазва формата по нашето право. Страните обаче трябва даизпълнят всички изисквания от обществен ред по местното право.

2) Брак между граждани на изпращащата и приемащата държава - акоместното законодателство допуска.

3) Брак между граждани на изпращащата държава и на трета страна - акоправото на третото лице допуска това и е разрешено в приемащата страна.

Не може да се постановява развод, с изключение на една конвенция с Русия - рускиятконсул може да развежда лица, които обаче не са български граждани (служебен развод).

2.3. Осиновяване. Консулът участва, когато осиновителите са граждани наприемащата държава, помага за събиране на документи, информация за брака им, мотивите ит.н.

2.4. Настойничество и попечителство. Може да участва при учредяване нанастойничество или попечителство на граждани от изпращащата в приемащата държава. Тойсамият може да участва в орган за настойничество или попечителство.

2.5. Роля относно издръжка - относно установяване и проверка на доход на лице отприемащата държава във връзка с издръжка, която се дължи на лице от изпращащата държава.

3. Договори за правна помощ - всички въпроси на брака и семейните отношения: формана брака, лични и имуществени отношения, унищожаване на брака и последици, развод,осиновяване, отношения родители - деца, настойничество и попечителство, издръжка. Най-честоизползваната привръзка е правото на тази държава съдоговорителка, чийто гражданин есъответното лице (lex patriae) - но тук няма класическа формула на привързване, защотодоговорът е двустранен.

3.1. Форма на брака - форма на държавата, където бракът е сключен, а ако идвамата съпрузи са с едно гражданство, е достатъчен отечественият закон.

3.2. Условия за недействителност на брака - по отечествения закон на лицето.3.3. Унищожаемост на брака - по отечествения закон.3.4. Развод - по отечествения закон.3.5. Осиновяване - 2 подхода:

1) Според някои меродавен е законът на осиновителя.

2) Според други меродавен е законът на осиновявания.3.6. Отношения родители - деца - законът на държавата, чийто гражданин е дететос оглед максимална защита.

3.7. Настойничество и попечителство - законът на държавата, чиито граждани са: 1)лицето, което ще се поставя под настойничество или попечителството и 2) лицата, които искатпоставянето под настойничество и попечителство.

3.8. Издръжка - прилага се законът на тази държава-съдоговорителка, чийтогражданин е търсещият издръжка (правна норма, по-добра от чл. 139 СК).

61. Уредба на наследяването в българското международно частно право. Наследяване позакон и наследяване по завещание.

1. Източници - вътрешноправни и международноправни. С оглед вътрешноправнитеизточници следва да се отбележи, че липсва генерална уредба - регламентирани са само някоиосновни състави. Доста по-детайлна е международната правна уредба като и тук важи казанотоза семейната и брачна уредба - основно значение имат двустранните договори.



1.1. Вътрешноправни източници - предимно материалноправни, при товаповелителна уредба.

1.2. В международноправните източници - предимно стълкновителни норми и в по-голямата част императивен характер.

2. Относно регламентирането на наследствената маса правните системи се делят на две:2.1. Правни системи, които прилагат единен подход - цялата наследствена маса се

подчинява на приложението на едно право, без да се дели на движими и недвижими вещи. Товае една съвкупност от вещи, която се регламентира от правото на държавата на наследодателя

към момента на смъртта. Такова е отношението в държавите от пандектната система - Германия,Австрия и на повлияните от нея Италия, Япония.2.2. Правни системи, които прилагат разделен подход - вещите се делят на

движими и недвижими и спрямо всяка група се прилага отделен закон.1) Недвижими вещи - lex situs (закон по местонахождението).2) Движими вещи - закон по местожителството на наследодателя към

момента на смъртта.Прилага се в САЩ, Франция, Белгия и т.н.

2.3. В България се прилагат и двата подхода - в някои източници - договори заправна помощ, единен подход, повечето с разделен подход.

3. Наследяване по закон - специални изисквания. Само така чужденци могат дапридобиват земя у нас е т.н. Възможни са множество хипотези:

3.1. Напр. български гражданин почива в България, има имущество в чужбина иБългария. Наследяват български граждани и чужденци, една част от имуществото е земя -наследява се от чужденците по закон. Те наследяват и имат задължение да я прехвърлят в 3-годишен срок. Друга част земя е във Франция за българските наследници - те могат данаследяват по френския закон, а френската система е разделна.

3.2. Български гражданин е починал в чужбина и има наследство в България ичужбина – наследява се според правото на съответната държава.

4. Наследяване по завещание.4.1. Български гражданин съставя завещание в България, а има имущество в

чужбина - нотариално завещание в България пред нотариус. В чужбина - пред консул, а акоотиде пред местен нотариус, спазва местната форма и след това да се завери при консула.

4.2. Чужденец - завещателната дееспособност се преценява по личния закон.

Относно формата има същите възможности като български гражданин в чужбина.

62. Международна договорна уредба на наследствените отношения в българското МЧП.

1. Международната договорна уредба на наследствените отношения в българското МЧПсе съдържа в: 1) Консулските конвенции и 2) Договорите за правна помощ.

2. Консулските конвенции регламентират функциите на консула във връзка снаследствените отношения. Обемът на регламентацията зависи от това дали между държавитесъдоговорителки има и договор за правна помощ или не. Ако има договор за правна помощ –уредбата в Консулските конвенции е фрагментарна (само се споменава, че консула има функциив областта на наследяването и се насочва към договора за правна помощ).

2.1. Някои консулски конвенции съдържат само една норма, която препраща къмдоговора за правна помощ. В други наред с препращащата норма и допълнителни разпоредби,които уреждат задачите на консула – това са материални норми на МЧП. Те регламентиратвъзможностите за осведомяването на консула за откриване на наследство на територията наприемащата държава. Обикновено компетентните органи на приемащата държава трябва даосведомят консула за откриване на наследството и го задължават да предприеме действия заопазване на откритото наследство.

2.2. Другият тип Консулски конвенции са тези, които съдържат детайлна уредба нафункциите на консула (това е така, когато между страните няма договор за правна помощ).Функции на консула:

1) Оповестяване за наследството – компетентните органи на приемащатадържава трябва да известят консула за откриване на наследството. Някои консулски конвенции

предвиждат задължение за консула да изисква периодично информация по тези въпроси. Акоконсулът получи подобна информация по свои канали той трябва да уведоми компетентнитеоргани. Компетентните органи на приемащата държава трябва да предоставят на консула



смъртен акт или копие от него, за да го регистрира и да съобщи на общината по последнотоместожителство на лицето в Р България.

2) Действия при извършване на описа на наследството и запечатване нанаследственото имущество на територията на приемащата държава. Консулът трябва даизвърши всички необходими действия, за да се открият всички необходими движими вещи инедвижими имоти, които се включват в наследствената маса. Той трябва да присъства лично приописа и запечатването. Пари и скъпоценности се приемат за съхранение от консула.

3) Опазване, съхранение и управление на имуществото (след

запечатването). Консулът представлява наследниците, граждани на изпращащата държава и на3ти страни. Той трябва да продължи издирването на други вещи от наследствената маса.Управлява наследственото имущество – плаща данъци и такси, свързани с него. Може даучаства в продажбата на вещи от наследствената маса ако това се налага и получената сумаостава на съхранение при него.

4) Когато в приемащата държава почине гражданин на изпращащатадържава, който преминава транзитно, консулът приема личните му вещи, документи и пари насъхранение. Той съставя или заверява смъртния акт и уведомява общината в България, попоследното местожителство на починалия и при първа възможност изпраща обратно личнитевещи, документи и пари на починалия.

3. Уредба в Договорите за правна помощ – прилага се както единния, така и разделнияподход (преобладаващо). В договорите за правна помощ се урежда:

3.1. Кръга на наследниците – препращане.3.2. Завещателната способност – препращане към Консулските конвенции.

Консулът съставя, регистрира и съхранява завещания на граждани от приемащата иизпращащата държава. Граждани от изпращащата държава могат пред консула да съставятзавещания във формата, изисквана от местния закон.

3.3. Придобиването на вакантно наследство – има пряка уредба: движимите вещиостават за държавата по последното местожителство на лицето, а недвижимите за държавата,където се намират при откриване на наследството. Когато се прилага разделния подход.Възможна е и препращаща уредба – положението на движимите вещи се урежда по закона попоследно местожителство на лицето, а на недвижимите имоти – по закона на държавата поместонахождението им.

3.4. Форма на завещанието – по закона на мястото на съставяне на завещанието

(lex loci actus) или по местния закон.

m4p Vtu Full

Documents

Transcript of m4p Vtu Full