О, колко си прекрасен тимой роден и обичан край.Със свойте дивни красотити истински си земен рай!

Тук водопадът песен пей,ухай на люляк и липи,в полето златно жито зрейи вино в бъчвите кипи.

Из „Роден край”, посветен на село Крушуна, от Никифор Цонев

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ – ЕДНА ВълШЕбНА ПРИКАЗКА

Изглед от село Крушуна

Праговете

3

КРУШУНАКРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

КРУШУНСКАТА „мААРА”

На Ловчанските планини в политее скътан моят роден край.На юг Балканът дивен и горите.На север Осъмът сияй.

На 34 км. от град Ловеч, в североизточна посока, къ-дето последните склонове на Стара планина постепенно преминават в меки възвишения, в допир с Деветашкото плато, в гънките между дивния Балкан и златната Дунав-ска равнина, е сгушено китното село Крушуна.

Крушуна се намира на 7 км. югозападно от Летница и влиза в рамките на община Летница, която включва 4 по-селища: гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кър-пачево.

С богата история и култура, Крушуна получава името си още от заселването на славяните по тези места, през VI-VII век, което идва от наименованието на птицата КРОШУН – вид сокол, яс-треб (позната още като „каняк”). Селището за-пазва името си Коршун докъм Х век, след което, следвайки закономерни-те фонетични и право-писни тенденции и пра-вила за промените в жи-вите езици, постепенно се проеобразува, за да стигне до окончателния си и сегашен вариант КРУШУНА.

4

ИСТОРИя

Крушуна съществува още от праисторическо време. Районът и пещерите най-вероятно са били обитавани още през късната старокаменна епоха. Намерените край селото оръдия на труда, глинени съдове и други археоло-гически находки сочат за съществуването на селище още от неолита и халколита.

Според съществуващите данни, през бронзовата и же-лязната епоха районът се заселва от траките – един от най-многобройните източноевропейски народи, създал не-повторима самобитна култура.

През VI-IV в. пр.н.е. селището е било обитавано от тракийското племе усдикензи, за което свидетелстват наход-ките от откритата в местността Средоряк тракийска гробница.

Приблизително от IV в. пр.н.е. датират и предметите, съста-вляващи прочутото „Летнишко съкрови-ще”, което се състои от 23 сребърни, с поз-лата апликации на конска анумиция. Тази находка, която се съх-ранява в Националния исторически музей в София, със своята художествена и научна стойност е една от няколкото, открити в Ловеш-ко и имащи важно значение за изучаване на историята на древна Тракия.

5

За първи път римски войски проникват на север от Ста-ра планина през 74-65 г.пр.н.е. Завладяването на местното селище и жителите му датира между 29 и 9 г.пр.н.е. Следи от път, строен по римско време и минаващ през землище-то на село Крушуна са съществували до около 1912- 1915 година. Пътят водел по посока Павликени и Велико Търно-во (вероятно към Никополис ад Иструм.)

Все по това време (II в.) отнасяме и строителството от римляните на крепостите „Калето” и „Даран-баран”, нами-ращи се на около 500 м. южно от селото. Те са отбелязани в списъка на паметниците на културата в Ловешка област. Последната вероятно е съществувала и през началния пе-риод на турското робство и е била използвана за склад на зърнени храни (името му идва от „даръ” просо и „амбаръ”-хамбар). Двете крепости са част от една система, със строеж, типичен за римското строителство. При разкоп-ките около тях са открити остатъци от римска керамика, монети от римски императори и владетели и др.

В района на Летнишкото землище са открити редица други римски исторически паметници.

Покоряването на Балканите от римляните било истин-ска катастрофа за траките. Най-тежки времена прежи-вява местното население от средата на III в., когато Долна Мизия, Тракия и Македония са пострадали от на-шествието на много племена. При тази сложна ситуация започват своите преселения на Балканите славяните в началото на VI в. През VI и VII в. нашето землище е за-селено от славяни и прабългари. По това време Крушуна получава и своето име.

През 1393 година, районът, влизащ в състава на Тър-новското царство на Иван Шишман пада в ръцете на ос-манските турци. Според един непубликуван турски регис-тър, вероятно от около 1430 г. град Крушуна е посочен като „зиамет” – поземлено владение, собственикът на което обикновено е бил или командир в спахийската ко-нница, или някой от специалните части в Османската им-

6

перия през ХIV-ХVI в. Тъй като нямаме по-точни данни за град Крушуна в първите дни след завладяването му от османците, можем да заключим, че градът, заварен като административна единица е бил запазен от турците и е превърнат в „нахия” – административна единица, съста-вена от 17 села. До около 1490 година Крушуна израства и става „вилает” – най-голямата административна едини-ца, съществувала в Османската империя.

В по-новата си история от края на ХIХ до края на ХХ век, Крушуна се развива като будно икономическо и кул-турно селище.

Първото училище в Крушуна е открито през 1882 година в изоставена турска къща. През 1885 година се построява ново училище с три класни стаи и 700 кв.м. двор. През 1901 година се отваря вечерно учили-ще. Строежът на новото голямо училище започва през 1912 година. Напълно завършено, то отваря врати през есента на 1914 година. С множество класни стаи, със специализирани кабинети, физкултурен салон и игрище, ботаническа градина и зоокът, училище „Моню Иванов” е културен център на селото, където освен учебни за-нятия се провеждат и редица други обществени и кул-турни прояви.

Читалище „Цве-тан Петров” е ос-новано през пролет-та на 1905 година и освен със салона (из-ползван за кинопро-жекции, за спекта-кли и тържества), разполага и с много богата библиотека, а от няколко години и със стая с компю-тър и интернет, ко-

Женската певческа група към читалището и Клуба на пенсионера

7

ято дава достъп и възможност на всички любознателни и желаещи да получат търсената информация и да осъ-ществят всякаква комуникация със света. Към читали-щето се развива и художествена самодейност, в минало-то има голям хор от 70 човека, а от дванадесет години към читалището и към Клуба на пенсионера има женска певческа група, участвала в надпявания и конкурси, спе-челила множество грамоти и награди.

Църквата в Крушуна е построена за две години, от майстор-строител от Трявна. На 21 ноември 1890 година се извършва освещаването й от търновския метрополит Климент. Пазител на черквата е Свети Ар-хангел Михаил. Ико-ните и стенописите са изработени от зограф Васил Генков от град Трявна, като средствата за това са събрани от насе-лението. Оградата е направена през 1929 година, а през 1938 година се построява нова камбанария. Църквата е духовен и архитектурен паметник.

Други интересни обекти от новата история на село Крушуна са голямата изба, мандрата, големите площи с винарски лозя, овошни градини, ТКЗС-то, цехът за про-изводство на мека мебел – Цех №4 към Завод за мебели „Тодор Кацаров”, Ловеч, (впоследствие трансформиран в цех за изработка на тренировъчни „катерачни“ стени за алпинизъм), цех за пластмасови изделия, коларо-железар-ската работилница, банята с минерална вода, дом за из-оставени деца, мелница за брашно, която по-късно става за фураж, перилото и редица други.

През последните години селото се налага като разви-ващ се туристически център.

Църквата в с. Крушуна

8

ПРИРОДНИ ЗАбЕлЕжИТЕлНОСТИ

Теренът на Крушуна и на близките южни околности се състои от варовити скали, образувани след оттегляне водите на море, съществувало тук преди около 100-120 милиона години. Землището на селото се намира в съ-ществувала в древността плитчина, която е била оби-тавана от морски животни, предимно корали. Намирани са вкаменелости, в които ясно личат организмите, от ко-ито са съставени. С течение на годините природните и климатични фактори са оказвали непрекъснато въздейст-вие върху варовика, вследствие на което са се образували уникални обекти на неживата природа.

Скалите, които обгръщат „Маарата“ като подкова

В южния край на селото, върху площ от около 440 дка., е разположена дивната местност „Маарата”, обявена още през 1967 година за Лесопарк, в рамките на който се намира и едноименната защитена зона от 57 дка, придоби-

9

ла през 1995 година статута на „природна забележител-ност”. Тази изумителна местност е наричана „Маарата” (от турски маара означава пещера), поради струпването на пещери в околността. От всичките пещери в България, в Деветашкото плато са разположени пет, от които 4, сред най-дългите и най-красивите в страната, са в зем-лището на Крушуна, а именно „Бонинската пещера” (2754 м.), „Водопада” (1999 м.), „Урушката маара”, наричана още „Пройновската маара” (1600 м.) и „Горник” (1100 м.)

Местността „Маарата” е уникално, изваяно от При-родата творение, кът с неповторимо очарование, живо-писно предверие на Предбалкана, с пещери и водоскоци, с високи, отвесноспускащи се скали, оформящи огромна подкова на ръба на Деветашкото плато, обгърната в уха-ние на люляци и дъх на горски цветя и билки, огласяна от птичи песни и от ромона на река Маарата.

Водата, извираща от голямата Крушунска пещера, образу-ва карствов водопад с височина от 15-тина метра, след което преминава в най-голямата в страната травертинова каска-

Входът на пещерата, от която извира „Водопада“

10

да, с множество пра-гове, водни басейнче-та, бигорови тера-си, подковообразни скали и своеобразна растителност. Ос-вен с освежителната си прохлада, водите пленяват и с неопи-суемия си изумруде-но-син цвят.

Провирайки се между чупките на красивия лабиринт от пещерни галерии, изцяло покрити с иде-ално бели натечни об-разувания, наречени

„Водопадът“, гледан отгоре

„Водопадът“

11

Праговете на травертиновата каскада

Водни басейни от каскадата

12

„Лунно мляко”, речните води се процеждат през уникал-на бигорова решетка, изливат се във водопада, минават през живописното пръскало, спускат се стремглаво надо-лу в поредица от водоскоци, прагове и езера и накрая се разливат в Синия вир (с дълбочина от около 7 метра).

Трасирани пътеки с мостове и стълбички се извиват покрай пръските на каскадата и отвеждат до две наблю-дателни площадки – под и над Пръскалото.

Тъй като местата, където извира вода, са се считали за свещени от древните народи, около пещерата „Маара-та” са съществували редица светилища на тракийски бо-жества.

Синия вир

Бонинската пещера започва със суха част (около 200 м) и отвежда във водна галерия - около 800 м подземно езеро - най-дългото у нас.

Бонинската пещера и пещерата „Водопада“ са свързани под земята и образуват една обща система с дължина около 6 км., към която вероятно е свързана и пещерата „Горник“.

13

Бонинската пещера

Пещерата „Горник” е водна пещера, която се намира на 2,5 км ЮИ от село „Крушуна. Образувана в долнокре-дитни варовици. Дължината й е 1074 м.

Състои се от една галерия, с вход 6 х 2 метра. В дълбо-чина, след сифона, преминава в множество галерии.

14

В местността „Уруш-ката маара”, (наричана още „Пройновската”) по-край която от година бе на-правена втората екопъте-ка, се намира друга пещера със същото име. Състои се от две галерии – суха и во-дна. Сухата галерия в дъл-бочина се слива с водната. В някои части на пещера-та, също като във „Водо-пада”, се намират красиви натечни образувания. Кар-стовите води от пещера-та в продължение на дълги години са отлагали варови-то вещество, в резултат Урушката маара

Урушката маара - водопадът

15

на което е образувана мощна бигорна тераса, а също и Урушкия водопад - най-високият водопад в района с около 20 метра височина. Урушката пещера е обитавана векове от хиляди прилепи, придаващи тайнственост на място-то. Освен пещерата и водопада, Урушката маара също се отличава с дивната красота на своята растителност, с прелестните извивки на реката, със освежаващата про-хлада на горите си и с уханните си лековити билки.

Крушунската исихастка обител предизвиква голям интерес. Килиите на исихастите са издълбани в бигора, в отвесните, почти недостъпни скали около водопада. С тях навярно е поставено началото на Крушунски средно-вековен манастир. В самия бигор, до килиите или вътре в тях, са издълбани нишите за икони, книги и кандила. Цен-тралната скална църква при село Крушуна е издялана с вход с формата на триъгълник, символизиращ Единосъщ-ната Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в

Входът на исихастката обител

16

съответствие с православния катехизис. Входът открива пътя за сакралното пространство в молитвената килия, която е с куполовидна форма, подобна на купол в църква и едновременно с това напомня на небесния свод. Има място за спане, правоъгълно издълбана ниша за икона, килия за съ-зерцание със сводеста форма. Друга ниша за съзерцание е издълбана под самата килия за живеене на исихаста. Заслу-жава внимание и една килия с почти квадратен отвор. Нека припомним, че квадратът е известен като плосък модел на света, а кубът, вписан в сфера, с неговите елементи на си-метрия е модел на Царството Небесно. Числовото съотно-шение на тези елементи на симетрия отговаря на златна-та пропорция и хармоничните отношения на музикалната гама.

Крушунските исихасти са има-ли свои последова-тели и почитате-ли от местното население, за ко-ето свидетелст-ват многобройни д о п ъ л н и т е л н о разширени ниши и издълбани на-веси в скалите, където човек е можел да пре-нощува дори в дъждовно време. Поради това би следвало да се говори за Кру-шунски исихаст-ки и духовен цен-тър. Скално бигорно цвете

17

ПРЕДПОСТАВКИ И УСлОВИя ЗА ТУРИЗъм

Огромният бигоров скален масив, реката Маарата, изу-мителният карстов водопад, най-голямата в страната травертинова каскада, както и втората по големина и една от най-красивите у нас водна пещера с множество подземни езера, минералният извор с доказани лечебни свойства, богатите на дивеч гори, исихастката обител, запазените традиции и обичаи – всичко това създава из-ключително добри предпоставки за развитие на селски, екологичен, пещерен и ученически туризъм. Горите около селото създават чудесни условия за лов, а реката Осъм, която се вие в равнината под селото, крие местенца, кои-то са рай за всеки въдичар.

Селото вече разполага с множество частни квартири за туристи, а за любителите на лукса Гостоприемница „Маа-рата” предлага 3 стаи с по две легла, един апартамент с четири легла със санитарен възел, ресторант и сауна към къщата, както и редица любопитни развлечения като кон-на езда, стрелба с лък, разходка с кану по реката и др.

„Бялата къща” също предлага уют и конфорт, както и чудесна гледка към „Маарата”, а по желание на гостите и вкусна домашна кухня.

Конна езда предлага и Къщата за отдих „Яхъра”.Добре обзаведени и оборудвани са още Къщата за гости

Гугови (в самия център на селото); Къщата за гости „За-воя”; Къща „Парис” и още десетина частни квартири и къщи за почивка и за гости, информация за които можете да на-мерите в кметството в центъра на селото и в интернет.

Новата еко-пътека към Урушката маара се разклонява и в 3 км пешеходна пътека, която завършва пред прага на Къща за гости „Пчелина“, с. Кърпачево.

18

В блИЗОСТ ДО КРУШУНА

На не повече от 10 километра от селото можете да посе-тите и Деветашката пещера, която е сред най-големите в България. Дължината й достига 2 442 м, а общата й площ е 20 400 м2, височина - 60 м.

Деветаш-ката пещера е открита през 1921 го-дина. Там са намерни ин-тересни на-ходки от не-олита. В ми-налото се е ползвала като военен обект, за съхранение на петрол, като големи цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Също така е използвана и за съхране-ние на храни от държавния резерв и за разполагане на ра-кетни установки. През 1996 г. пещерата е обявена за За-щитен обект.

На няколко километра е и „Гарваница”, където в по-следно време се провеждат редица събори, надпявания и други инте-ресни прояви.

Деветашката пещера

„Гарваница” - забележителен карстов феномен.

19

Заповядайте в село Крушуна, за да се насладите на уни-калните красоти и за да прекарате незабравими мигове на отдих сред природата.

Тук природните преле-сти са целогодишни. Про-летта опиянява с ухани-ето на люляк и див божур, с които са покрити поля-ните над водопада, а също и скалите. В края на май и през месец юни въздухът е наситен със сладкия мирис на липи, изобилстващи в се-лото и в околностите му.

В обикновено горещите лета, „Маарата” щедро ни да-рява с буйна зеленина и с блажена прохлада, лъхаща от гъ-стите сенки на дърветата и изпод тежките естествени заслони в скалите, а реката ни освежава с кристалните си, изумително синьо-зелени води.

В горите над водопада горските божури, нацъфтели по Гергьовден

20

Златната есен ни обсипва с плодо-ве, дава ни спокой-ствие, нарушавано единствено от пе-сента на птичките и на щурците, и ни предлага невероят-но разнообразие от горски цветя и дъ-хави билки.

През зимата всич-ко заспива в чудна бяла приказка.

А там горе, сред скалите, през всички сезони, денем и нощем, шуми водопадът, излива своя-та песен и ни разказва своята вечна история.

Не пропускайте да видите това вълшебно кътче, окъпано в изумрудено – сини багри.

Изживяването е неописуемо.

21

Синия вир, 1908 година

Винарската изба на кооп „Напредък“ село Крушуна, 1928 година - началото

22

ДОБРЕ ДОШЛИ НА КРУШУНСКИ ВОДОПАДИ, ОБЩИНА ЛЕТНИЦА

Скътана в сърцето на Дунавската равнина и Де-веташкото плато, община Летница има свой самоби-тен външен облик и свой ха-рактер, свое минало, насто-яще и бъдеще. С богата ис-тория и запазени традиции, днес Летница е модерна об-щина, в която се реализират редица значими проекти, които подобряват живота на хората.

Гордеем се с постигнато-то от нас и се надяваме при вашето посещение да останете наистина доволни.

А ние наистина има с какво да се гордеем, защото избрах-ме вярната посока – с общи усилия да продължим да градим европейската визия и бъдеще на родния ни край. През послед-ните години общината ни разшири и подобри своята инфра-структура; постигнахме високи нива на трудова заетост; започнахме проект за изграждане на “Индустриален парк”; ремонтирахме училища и детски градини; строим канали-зационни мрежи, водопроводи, пътни настилки; създадохме нов облик на селищата в общината с нови спортни площадки и улици. Разбира се, още много предстои да бъде направено, но то може и е добре да бъде осъществено с вашата подкрепа и нашите съвместни обединени усилия.

Ето защо, дами и господа, община Летница ви очаква - като гости, като приятели, като инвеститори, а защо не и като бъдещи жители на общината.

д-р КРАСИМИР ДЖОНЕВКмет на Община Летница

23

„Персонал Консулт - Ганчо. Попов” е специализиран в изследователска, квалифи-кационно консултантска и издателска дейност.

Ñ Разработва проекти по европейски програми и участва в конкурси по об-ществени поръчки.

Ñ Организира квалификаци-онни курсове и практикуми в чужбина. Издадени са над 5000 сертификата на курси-сти.

Ñ Издател е на списанията: „Човешки ресурси”, „Фондове, програми, проекти” и „Спра-вочник на счетоводителя”

Ñ Публикувани са над 150 книги по проблемите на човешките ресурси, счето-водство, финанси, обществено осигуряване, обществени поръчки и др.

Ñ Организира национални и международни научно-практически конференции. Ñ Провежда обсъждания на кръгли маси с представители на гражданското

общество по „Мениджмънт на човешките ресурси” и „Усвояване на европейски-те средства”.

Ñ Фирмата присъжда и връчва на ежегодна официална церемония Национални призове: „Мениджър човешки ресурси” и „Мениджър социални услуги”.

Ñ Активна дейност развива и чрез своите неправителствени структури

Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията”и

Национално сдружени на организациите за социални услуги

Ние сме отворени за сътрудничество, съвместна дейност и взаимопомощ.

ПЕРСОНАл КОНСУлТ – ГАНЧО ПОПОВ20 години опит, традиция и доверие

Нашите координати са: София 1303, бул. “Христо Ботев” №77 А, ет. 3,тел./факс: 02 931 22 00, 02 931 24 00, 0888 705 325, 0887 438 114

e-mail: g.popov@einet.bg; www.personal-konsult.com

ст.н.с. д-р Ганчо Попов - управителд-р Яна Гочева - изпълнителен директор

на „Персонал консулт - Ганчо Попов“

24

Предимствата които КООП Маркет осигурява са до-брото познаване на местния пазар, уютната обстановка за пазаруване, персоналното обслужване, добрия избор на стоки, разнообразието от съпътстващи услуги, българ-ска верига КООП маркети с над десетгодишна традиция.

Нашето мото е „Зареди с настроение”. Ние вярваме, че специфичната атмосфера на нашия коопмркет и стре-межът към европейско ниво на обслужване гарантират на клиентите ни удоволствие при пазаруване. Ние дър-жим на професионалното информиране и обслужване на клиента.

За информация:КООП Маркет гр. Летница обл. Ловеч

Офис: 06941 2282 / 2025E-mail: pkedinstvo@abv.bg

КООП Маркет