Александър Петров Арнаудов

Катедралната църква

Успение Богородичнов град Пазарджик/историографски преглед/

Пазарджик, 2009 г.

© Катедралната църква Успение Богородично в град Пазарджик Първо издание

© Автор и коректор: Александър Арнаудов

© Предпечатна подготовка и печат:

“Беллопринт” ООД - гр. Пазарджик

ISBN: 978-954-684-224-4

3

На светлата памет на родителите ми свещеноиконом Петър Ал. Арнаудов

и презвитера Виктория Н. Стоилкова,на които съм безкрайно много задължен.

4

ИЗ ПРОТОКОЛ НА ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ЗА ИЗДАВАНЕ НА КНИГАТА

..............................................................................................................................................

Като паметник на културата и духовно средище, храмът се посещава от много богомолци и туристи от страната и чужбина, които желаят да си закупят за спомен книга

за историята на храма и картички от същия.За голямо съжаление, Църковното настоятелство,

не е в състояние да удовлетвори това тяхно желание, тъй като написаната през 1932 г. от Иван Батаклиев книга:

“История на Успение Пресветая Богородици в гр. Татар Пазарджик” и издаденият през 1938 г. Албум по случай

честваният 100-годишен юбилей на храма, са изчерпани и са библиографска рядкост. Издаденият през 1974 г.

Албум с картички също е изчерпан, а нови не са издавани.....................................................................................................

............................След размяна на мнения, Църковното настоятелство

РЕШИ:1. Дава съгласието си да бъде написана книжка за историята

на Катедралния храм “СВ. Богородица” в гр. Пазарджик.2. Възлагам на г-н Александър Арнаудов от гр. Пазарджик

да напише историята на храма.

Стар печат на църквата от

1851 г., състоящ се от 4 части

Печат на църковното

настоятелство

Изглед на храма с новата камбанария

Общ печат черковен, Т.

Пазард. 1877 г.

5

Град Пазарджик /до 1934 г. Татар Па-зарджик/ е сравнително млад град. Спо-ред първия му историк Стефан Захариев той е основан от татари през 1485 г. на мястото, където българите от околността се събирали в определени дни, за да тър-гуват.1

По-късно станаха известни турски писмени извори, според които градът е възникнал значително по-рано2, без да е известно кога точно е започнало засел-ването му. Вероятно това е станало през втората или първата четвърт на XV век.

За пръв път като селище градът се споменава в турски документ от 1472 г. с име “град Базар-и Татар йенидже”* , спадащ към Филибе с 6 махали само с мюсюлманско население3, състоящ се от 42 ханета (домакинства)4.

През 1517 г. селището, отбелязано с име Татар Пазаръ, се състояло от 7 махали със 153 домакинства, всички мю-сюлмани, административно подчинено на близкото селище Сарухан Бейли /днес град Септември/. Тогава в Татар Пазаръ имало 2 джамии, 2 мечита и 2 бани. 5

През 1528 г. в Татаръ пазаръ имало 178 домакинства, само мюсюлмани6. В доку-мент от 1568 г. в селището за пръв път се споменават християни /българи/, общо 42 домакинства, и 286 домакинства мюсюл-мани, живеещи в 15 махали.7

През първата половина на XVI век Па-зарджик е все още малко селище, което бегло се споменава от някои пътешестве-

ници: Корнелий де Шепер /1533 г./8, Рам-берти /1534 г./9, той пръв съобщава, че в селището живеят българи, Жак Шено /1547 г./,10 Жак Гасо /1547 г./. 11

През втората половина на XVI век ня-кои пътешественици отделят по-голямо внимание на Пазарджик, но оценките им за града са противоречиви. Така Катарин Зен /1550 г./ нарича Пазарджик “голямо селище”.12 Антон Вранчич /1553 г./ го на-рича “град”, но Ханс Дерншвам, който е пътувал заедно с А. Вранчич, нарича Па-зарджик “мизерно турско село”13. През 1573 г. Филип дю Френ Кане пише: “...от-седнахме в Татар-Пазарджик, красив голям градец, неизказано приятен.”14 А Стефан Герлах /1578 г./ съобщава за гра-да: “Той е голямо пазарище или селище... Там има само 30 християнски къщи...”15

Райнхолд Лубенау през 1587 г. пише, че Пазарджик е “едно хубаво тържище” и пръв съобщава за “панаир на града”.16

За доброто впечатление на пътешест-вениците от Пазарджик са допринесли и обществените постройки в града и особе-но внушителните Ески джамия /1540 г./, Паша хамам /1569 г./ и Куршум хан /1576 г./. За този хан пътешественикът А. Пуле /1657-58 г./ съобщава: “...един от най-красивите кервансараи, какъвто съм виждал в Турция.”17 А Евлия Челеби пише за хана: “В него има обор за 2 000 камили, конюшня за 3 000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейните аяни и първенци... Аз цели 40 години пътувам по отоман-

ските, персийските, полските и чешки-те земи и досега не съм виждал такъв голям хан да прилича на крепост.”18

През втората половина на XVI век гра-дът е вече център на каза /околия/. 19

За населението и състоянието на Па-зарджик през XVII век свидетелствуват турски данъчни регистри и някои пъте-шественици.

През 1604 г. в града имало 434 мюсюл-мански домакинства, 100 християнски до-макинства и 7 еврейски домакинства.20

През 1625 г. в града имало 106 хрис-тиянски /български/ домакинства. Те жи-веели главно в махалата Варош. Евреите наброявали 6 домакинства. 21

През 1633/34 г. в града имало 133 християнски /български/ домакинства и 10 еврейски домакинства.22

През 1641 г. в града имало 156 христи-янски /български/ домакинства.23

През 1651 г. българските домакинства били с 10 по-малко - общо 146 домакин-ства.24

Ето как описва Пазарджик турският пътешественик Евлия Челеби през среда-та на XVII век: “Той е богат градец в едно плодородно поле близо до полите на До-спатските планини, на западния край на Пловдивската равнина. Градецът се състои от 15 махали и 870 двуетажни и едноетажни къщи, покрити с керемиди, лозя и градини. Пазарджик е чист, много запазен и се намира на главния царски път. Има 20 мюсюлмански храмове, 7

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРДЖИК ДО СРЕДАТА НА XIX ВЕК

* най-новият пазар на татарите; новичкият пазар на татарите

6

първоначални училища, 200 дюкяна, 3 хубави хамама, 7 дервишки текета, един имарет, дето се дава храна, и 7 търговски ханища.”25

За жителите на града, които не са мюсюлмани, както и при други селища, Е. Челеби не съобщава никакви сведения.

През 1698 г. в Пазарджик били обло-

жени с данък джизие 977 мъже българи от около 630/730 домакинства. От евреи-те с този данък били обложени 40 мъже от около 28/30 домакинства.26 Тези данни

свидетелствуват за голямо увеличение на българското и еврейското население на града.

За голямото занаятчийско производ-

ство в града свидетелствува броят на българите, практикуващи по-разпростра-нените занаяти в града, както следва:

абаджии................................................ 98кафтанджии .......................................... 74дърводелци........................................... 36градинари ............................................. 36златари ................................................. 35шапкари................................................ 35шивачи.................................................. 34производители на оцет........................ 30рибари................................................... 26пекари................................................... 24кожухари .............................................. 24бакърджии............................................ 22бояджии................................................ 20пекари на симид................................... 18грънчари ............................................... 14свещари................................................ 12майстори на лъжици .............................. 8касапи..................................................... 8бозаджии................................................ 6седлари................................................... 6майстори на саби....................................626

През последното десетилетие на века в града се споменават преселници “тър-говци от Иран” или “група арменци от Иран” 27. Това е началото на заселването на арменците в Пазарджик.

В своето изследване за развитието на град Пазарджик М. Кийл обръща внима-ние на факта, че една част от мюсюлман-ското /турското/ население на града е от български произход. Той пише, че през 1517 г. сред мюсюлманското население на града имало 24 домакинства, които не са от мюсюлмански произход, а са бълга-

Паша хамам, построена през 1569 година

7

ри обръщенци, приели исляма. Те са 16% от населението на града.28

През 1568 г. обръщенците - българи, приели исляма, намалели и били вече 15%.29 “По същото време в града се по-явява християнската общност, която е достатъчно силна и голяма, за да не бъде асимилирана от мюсюлманското населе-ние... Можем също така да си спомним, че през 1604 г. християните са вече 18%. По същото време процентният дял на ново-приелите исляма е спаднал на 10%.”30

За състоянието на Пазарджик през XVIII век научаваме главно от пътешест-вениците, посетили града. Г.К. Дриш /1718-1719 г./ нарича Пазарджик “...един голям град. Сградите тук по устрой-ство, големина и красота стоят да-леч по-високо от тези в Ниш, София и всички други места...Тук има много бани и улиците са по-широки и по-чисти от-колкото в други такива градове...Тук се върти голяма търговия.”31

Люзинян /1786 г./ свидетелствува, че Пазарджик имал 3 000 къщи, тук се продавала голяма част от самоковското желязо. Оризът в града бил по-добър от пловдивския.32

Фериер дьо Совбьоф /1788 г./ нарича Пазарджик “красив град, доста при-ятен... Всред града се вижда градски часовник с камбана.”33

Жене /1787-1789 г./ потвърждава писа-ното за града от Люзинян.34

Според Луи-Огюст Ф. Божур /1794-1799 г./ “Татар Пазарджик е град с осем до десет хиляди жители, обграден с про-ста стена от тухли, печени на слънце”.35

Арменският пътешественик Ованес Товмаджиян /1757 г./ пише за панаира в града: “Панаирът в Татар Пазар беше голям и като че ли по-голям и по-оживен от ислимийския /сливенския/, защото тук имаше търговци от Белград, Солун, Скопие, София, Варна... На този панаир се продаваше едро жито, просо, кожи, мед, маслини, конски амуниции, домашни съдо-ве от бакър, изработени в Шумен, и бо-гат избор от пресни и сушени плодове”.36

Хугас Инджедиян и Степанос Кювер Агонц в своята “География на четирите страни на света” /1789-1800 г./ пишат за Пазарджик: “Градът е известен като център на процъфтяващата търговия с аба, кожи, восък и други стоки.”37

В края на XVIII век в Пазарджик се заселват малки групи бежанци цинцари. Това става след като албанският феодал Али паша от Янина разрушил през 1788 г. техния град Москополис, намиращ се южно от Охридското езеро близо до град Корча в днешна Албания.38

След гръцкото въстание през 1827 г. отново малка група цинцари и гърци от Северна Гърция се преселили в Пазар-джик.39

Цинцарите говорели румънски език с много гръцки и български думи. Наричали ги македоноромъни, още куцовласи. Те имали гръцки училища и ползували гръц-ки религиозни книги, като се наричали гърци.40

Макар и малобройни, християните с гръцко самосъзнание в Пазарджик открили свое училище, участвували в обществения живот и в управлението

на църквата и църковната община, по-кровителствувани от гръцката митропо-лия в Пловдив. Благодарение на своето богатство и по-висока култура те имали влияние в града и подкрепяли политиката на Цариградската патриаршия за погърч-ване на българското население.

Изявена личност сред християните с гръцко самосъзнание бил чорбаджията Тодор Карканиоти, който дълги години бил представител на християнското насе-ление в управлението на Пазарджик.41

Около средата на XIX век Пазарджик е един от големите градове на Европей-ска Турция, състоящ се от 33 махали - 18 турски, 12 български и 3 цигански. Цинца-рите, гърците и арменците живеели в бъл-гарските махали, а евреите – в турските. Къщите в града били 3 420.42

Ив. Батаклиев е установил местона-хождението и имената на следните ма-хали: Хаджи Калъч махала, Орта джами махала, Диване сефер махала, Бояджи Бали махала, Махмут Атик махала, Наиб Хамза махала, Ченгел махала, Имарет махала, Кара Терзи махала, Пири бей махала, Хаджи Сали махала, Йокчебасан махала, Мензилхане махала, Саид ходжа махала, Кятиб Юсуф махала, Мусалля ма-хала, Чик салън махала, Вароша, Канлъ кавак, Силук кавак, Ени махала.43

Жителите на града били около 24-25 000 души. 44

В града имало 1 200 дюкяна, 30 хана, 2 мъжки бани, 2 женски бани, 15 улични чешми, 1 общ шадраван, 1 кланица, поща с телеграф, градски часовник, 4 бъл-гарски християнски храма, 1 арменски

8

християнски храм, една еврейска хавра /молитвен дом - синагога/, 19 джамии и няколко мечита.45

Според Иван Батаклиев в Пазарджик е имало преди Освобождението /1878/ и два параклиса – “Св. Никола” и “Св. Архангел”, без да посочва къде са били и докога са съществували.46

Пазарджик е важен търговски и зана-ятчийски център. Всеки вторник и сряда в града ставал пазар, а през лятото се откривал голям панаир /Мараш панаир/ край града, много известен и най-про-дължителен в България – траел месец и половина. На този панаир, посещаван и от чуждестранни търговци, се продавали разнообразни местни и вносни стоки.47 До 1853 г. в града имало и друг панаир – от 15 август до 1 септември, за вносни стоки.48

Българите, които превишавали по брой турците и останалите малцинствени групи в града, практикували и най-много занаяти. Те били според Стефан Захари-ев бакали, кръчмари, мутафчии, абаджии, кожухари, кафтанджии, мумджии, бакър-джии, бояджии, терзии и чохаджии, кун-дураджии и папукчии, гуглари, актари и черчии, унджии и житари, касапи, ковачи, самарджии, таракчии, натрапази, колари и арабаджии.

Ст. Захариев пише, че занаятчийските сдружения в града са 38, но практикува-ните занаяти в града са били повече. Той е пропуснал да спомене златарството като отделен занаят със свое сдружение. Също е пропуснал майсторите на брави и ключове, производителите на барут, живеещите в града орачи, овчари, боза-

джии, сеизи. А в града е имало и българи с по-редки професии - учители, свещени-ци, кантарджии и др.

Турците в града по занаятие били табаци, сарачи, кавафи, бербери, са-пунджии, халачи, налбанти, демирджии, керестеджии, бакали, дограмаджии, ка-сапи, кафеджии.

Евреите били платнари, чаръкчии и сарафи.

Арменците били терзии и теляли.49

По време на Българското възражда-не, особено през XIX век, българските занаятчии със своите професионални сдружения /събори, еснафи, руфети/ играят важна роля в стопанския живот на българските земи. Те се ползуват и с уважението на турската власт. По-много-числените и с по-голямо производство

придобиват голямо имущество и значи-телни парични средства.

Отделни занаятчии успяват да спече-лят значително богатство в имот и пари, а с това и авторитет. Те участвуват дейно в ръководството на своите съсловни сдру-жения и някои от тях са представители на християнското население в местното управление.

Българските занаятчийски сдружения са най-здравата опора и главен двигател на дейността на българските църковни общини през Възраждането ни. Те се гри-жат за изграждане и поддържане на бъл-гарските църкви и училища. Пазарджик е един от българските градове, в които обществената дейност на нашите зана-ятчийски сдружения е особено активна и ползотворна. Най-важна и решаваща

Куршум хан, построен през 1576 година, макет, изработен от Георги Кендеров

9

е тяхната роля и помощ за изграждането украсата и поддържането на местните църкви и училища в града. Благодарение на тези училища, които за кратко време постигат значителни успехи, Пазарджик става и важен просветен център.

БЕЛЕЖКИ

1. Захариев 1870: Стефан Захариев, Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза, Виена, 1870, с. 41.

2. Стойков 1959: Руси Стойков, Наименования на български селища в турски документи на Ори-енталския отдел на Народна библиотека “Васил Коларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII век, Народна библиотека “Васил Коларов”, Библиотеката при Софийския университет, Известия за 1959 г., т.І /VII/, с. 442 “1488 г. Татар Пазарджик в нахия Филибе”; Грозданова, Андреев 1982: Елена Гроз-данова, Стефан Андреев, Соларството на Бъл-гарското Черноморие през ХV-ХIХ век, С.,1982, с.85.

3. Бойков 2008: Григор Бойков, Татар Пазарджик. От основаването на града до края на ХVII век. Изследвания и документи, Пловдив, 2008 с. 5.

4. По сведение на османистката д-р Стоянка Кен-дерова с уточнение, че документът сега е със сигнатура НБКМ ОАК 94/73, вместо старата Пд 17/27.

5. Кийл 2005: Махиел Кийл, Татар Пазарджик, Развитието на един османски град в Централна България или историята за това как българите превзеха Горна Тракия без нито един изстрел 1485-1878 г., Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения, София 2005, с. 200.

6. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 201.7. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 202-203.8. Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV-

ХVI в. С., 1979, с. 161.9. Хинкова 1976: д-р Хана Хинкова, Пътеписни

извори от ХV и ХVI в. за бита и културата на българския народ, Сборник за народни умотво-

рения и народопис, книга 55, С., 1976, с. 16810. Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVIII в.

С.,1975, с. 72.11. Пак там, с. 76.12. Хинкова 1976: д-р Хана Хинкова, цитираното съ-

чинение, с. 176.13. Немски и австрийски пътеписи за Балканите

1979: цит. съч., с. 190; Дерншвам 1970: Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г., С., 1970, с. 37.

14. Френски пътеписи за Балканите 1975: цит. съч., с. 143.

15. Герлах 1976: Стефан Герлах, Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград, С., 1978, с. 260.

16. Лубенау 1979: Немски и австрийски пътеписи за Балканите, с. 467.

17. Пуле 1975: Френски пътеписи за Балканите, цит. съч., с. 229-230.

18. Гаджанов 1909: Д.Г. Гаджанов, Пътуването на Ев-лия Челеби из българските земи през средата на ХVII в., Периодическо списание, годишнина ХХI, Пловдив, 1909, с. 691.

19. Груев, Разбойников 1972: Д. Груев, А. Разбой-ников, Подробен регистър на джелепкешани в българските земи от 1578 г., Турски извори за българската история, том III, С., 1972, с. 42,77

20. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 203.21. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 204.22. Стойков 1964: Руси Стойков, Български селища

с населението им в турски регистри, Известия на държавните архиви, т. 8, С., 1964, с. 152.

23. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 205.24. Велков 2001: Аспарух Велков, Списък на сели-

ща и брой на немюсюлманските домакинства в района на Пловдив и Пазарджик предвид об-лагането им с данък джизие, 28.I.1651 г., Главно управление на архивите при Министерския съ-вет, Българска академия на науките, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Архивите говорят, №13, Турски извори за българската ис-тория, С., 2001, с. 218.

25. Гаджанов 1909: цитираното съчинение, с. 691.26. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 207.27. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 208.

28. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 206.29. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 206.30. Кийл 2005: цитираното съчинение, с. 206.31. Дриш 1986: Немски и австрийски пътеписи за

Балканите ХVII-ХVIII в., С., 1986, с. 258.32. Шишманов 1891: Ив. Д. Шишманов, Стари пъту-

вания през България в посока на римския път от Белград за Цариград, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV, 1891, с. 471-472.

33. Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в., С, 1975, с. 349.

34. Жене /Jenne/, Пътуване от Санкт-Петербург до Малта и от устието на Дунав до Гвадалквивир, Франкфурт-Лайпциг 1790 - на немски език. Пре-вод на български език. Стари пътувания през България, сп. “Български турист”, год. ХХI, 1939, кн. 1, с. 28.

35. Френски пътеписи за Балканите, цитираното съ-чинение, с. 407.

36. Арменски пътеписи за Балканите, ХVII-ХIХ в. С., 1984, с. 51-52.

37. Пак там, с. 74.38. Батаклиев 1969: проф. Иван Батаклиев, Пазар-

джик и Пазарджишко, С., 1969, с. 215.39. Пак там, с. 215-216.40. Пак там, с. 215.41. Мумджиев 1938: Тодор Ив. Мумджиев, Принос

към историята на черквата “Успение Пресвета Богородица” в град Пазарджик по случай стого-дишнината й, Пловдив, 1938, с.17.

42. Захариев 1870: цитираното съчинение, с. 19.43. Батаклиев 1923: Ив. Батаклиев, Град Татар-

Пазарджик. Историко-географски преглед, С., 1923, с. 92-93.

44. Батаклиев 1969: цитираното съчинение, с. 210.45. Захариев 1870: цитираното съчинение, с. 19, 20,

21.46. Батаклиев 1969: Иван Батаклиев, С.,1969, с. 19947. Пак там, с.16, 20; Константин иконом, Наръчник

за Пловдивска епархия, Виена, 1819, Известия на Българското географско дружество, кн. III, 1935, С., 1936, с. 200.

48. Захариев 1870: цитираното съчинение, с. 20.49. Пак там, с. 20-21.

10

От края на XIV век средновековна-та българска държава е покорена от османските турци и се владее от тях до 1878 г. Но името на държавата – Бълга-рия, – на земите й, включени в Османска-та империя, продължава да се помни и употребява и от пътешественици, дипло-мати, политици.

Политиката на Османската империя /за народите на Балканския полуостров тя е Турция/ към поробеното християнско население е била дискриминационна и асимилаторска.

Важна роля за съхраняване българ-ската историческа памет, българския език, писменост и национално съзнание по време на турското владичество над България играят българските манастири и църкви. Но голяма част от тях били разрушени при турското завоевание на българските земи или по-късно.

Векове наред българите нямали право да строят големи представителни църкви, а само да възстановяват стари в предиш-ните им размери. За да се възстанови стара или построи нова църква, трябва-ло да се получи официално разрешение - ферман, от турската власт. Но това било свързано с дълга и сложна процедура, придружена обикновено и с големи па-рични разходи от страна на молителите.

Молбата за възстановяване или ре-монтиране на стара църква или построя-ване на нова трябвало да стигне до сул-тана в Цариград. За да вземе отношение по въпроса, султанът изпращал молбата

до главния мюфтия или шейх юл-ислям - старейшината на исляма. Като най-ав-торитетен и компетентен специалист по шериата - официалната правна система в Османската империя, съобразена с нормите на исляма, мюфтията издавал фетва – писмен отговор с “да” или “не” по конкретната молба или правен казус. При положителен отговор на мюфтията канцеларията на султана издавала фер-ман /най-важният султански документ/, с който се разрешавало възстановяване, ремонт или строеж на църква. Ферманът се изпращал до представители на съдеб-ната власт в административния център на селището, от което е изпратена молбата. А те от своя страна с писмо уведомявали местната власт за фермана и за решени-ето да се извърши исканият ремонт или възстановяване на църкви, като ги връч-вали на молителите.

След получената молба от жителите на село Трявна /днес град/ султан Абдул Меджид, син на Махмуд II /1839-1861/ из-дал през месец юни 1843 г. ферман за ре-монт на църквата “Св. Георги” в Трявна. На българите в Трявна, получили съобщение-то за фермана, се издава заповед, включ-ваща нужното разрешение за строеж, но с условие “да не се превишава дори с една педя и с един пръст старото по-ложение и първоначалното състояние по отношение дължина, широчина, ви-сочина и площ на споменатата църква и съгласно позволението на свещения закон, стана възможно височайшото ви

разрешение за поправката”.1

Едва през първата половина на XIX век българите получават право и за-почват да строят по-големи църкви, с някои ограничения - постройките да не са много високи и да бъдат без камбани. Освен това църквите да се построят за много кратък срок. Така църквата “Света Неделя” в Батак била построена за 75 денонощия.2 А църквата “Света Троица” в с. Каменица /днес квартал на Велинград/ била построена за един месец.3 С крат-косрочни позволителни през този период са строени църквите и в Западна Бълга-рия4 “за да нямат време християните да правят големи черкви”.5

За митрополитската църква “Света Марина” в Пловдив Константин Мораве-нов пише: “Тази черква преди 150 години беше направена, но защото тогава изле-зе ферман за 40 дни да се свърши, както и се свършила, затова не беше здрава. Тя на 1853 се развали и изново се направи...” 6

Поради това, че без разрешение на турската власт през една нощ били сменени няколко строшени керемиди на черквата, а някой съобщил това на кона-ка, църквата била глобена да плати 8 000 гроша.7

Някои автори обясняват строителство-то на църкви у нас през втората четвърт на XIX век с Одринския мирен договор между Русия и Османската империя, сключен на 2 /14/ септември 1829 г.

Богдан Филов: “Ако вземем под вни-мание датата на новите църковни по-

ЗА СТРОЕЖА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

11

стройки, то очевидно е, че съществува някаква непосредствена връзка между тия постройки и одринския мир, сключен между Русия и Турция в 1829 г., с който е била призната официално религиозна-та свобода в турската империя.” 8

Рашел Ангелова: “Одринският мирен договор дава разрешение на христи-янското население в пределите на Османската империя да възстановява старите си разрушени черковни сгради и да строи нови. Макар и съпроводено с ограничения за размерите на черквите, това разрешение дава известна законо-ва основа за реализирането на монумен-талното по своите обеми и значимост култово строителство.” 9

Всъщност въпросът за религиозната свобода на християнското население в Османската империя се засяга единстве-но в член пети на Одринския мирен дого-вор. Но там става дума само за потвърж-даване правото на такава свобода на християнското население в Молдавия и Влашко въз основа на предишни догово-ри и документи. В член пети е отбелязано: “Княжествата Молдава и Влашко, които по силата на една капитулация, са по-ставени под сюзеренитета на Високата порта и на които Русия е гарантирала просперитет, даден им, както от техни-те империи или от Хати-шерифите, из-дадени в разни времена. Следователно, те ще се ползват от свободното упраж-нение на своята вяра, с пълна сигурност, с едно независимо народно управление и с пълна търговска свобода...”10

От друга страна известно е, че по-го-

леми църкви в Южна България са строе-ни през XIX век и преди Одринския мир /1829 г./

Например в Пазарджишка област са построени следните църкви: “Св. Благо-вещение”, 1806 г. в с. Црънча, “Св. Геор-ги”, 1806-1812 г. в с. Варвара, “Св. Иван Предтеча”, 1918 г. в с. Карабунар, отново възобновената “Св. Богородица” през 1801-1806 и през 1815 г. в Пазарджик,

“Св. Троица”, 1816 г. в с. Каменица.Обяснение на това интересно явление

откриваме в началото на Летописа на даскал Тодор от с. Протопопинци /днес Пирдоп/, писан през 1826 г. или малко по-късно:

“Нека бъде известно на всички, които четат и слушат, та да се чудят много за онова, което Бог показа със своя гняв през нашите времена и години, което не е било откак този свят съществува. През 1814 година дойде от Бога наказание или чума от изток до запад, та измори половината от света. Защото и друг път е настъп-вала чума, но толкова свят не е морила както сега. А оттогава насам, до 1820 година, при проклетото султан Махмудо-во царство, даде Бог мир, като да бе то благословено. Защото вразуми Бог султан Махмуд, та даде разрешение та се напра-виха черкви нови от основи от Одрин по Пловдивска околия и по Пазарджишка на всяко село големи и хубави. На тези вре-мена се направи и нашата* черква.”11

Султан Махмуд /1808-1839/ се сочи като инициатор на реформите в Осман-ската империя, защото с него започва периодът на Танзимата /Реформи/.

Вероятно влияние върху султана за по-голямата му веротърпимост е оказала и руската политика, тъй като руското пра-вителство се е застъпвало за религиоз-ните права на православното население в Османската империя. За първи път в договора с империята през 1774 г. в с. Кю-чук Кайнарджа. Тези права са потвърдени след това с договорите, сключени през 1779 г. в Айнали Кавак и през 1812 г. в Букурещ. 12

* Църквата “Успение Богородично” в Пирдоп, построена през 1819 г.

12

БЕЛЕЖКИ

1. Кендерова 2004: Стоянка Кендерова, Три доку-мента на османотурски език на църквата “Свети Георги” в Трявна, Известия на държавните архиви, брой 88, С., 2004, с. 308-316.

2. Янев 2004: Янко Янев, Батак и Възраждането, С., 2004, с. 30-31.

3. Попконстантинов 1891: Христо Попконстантинов, Чепино /Едно българско краище в северозапад-ните разклонения на Родопските планини/, Сбор-ник за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV, С., 1891, с. 558.

4. Пак там, с. 588.5. Пак там, с. 558.6. Моравенов 1984: Константин Моравенов, Па-

метник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, Пловдив, 1984, с. 139.

7. Пак там, с. 140.8. Филов 1924: Богдан Филов, Старобългарското

изкуство, С., 1924, с. 69.9. Ангелова 1985: Рашел Ангелова, Култови и об-

ществени сгради през втората четвърт на XIX век, История на България, том пети, Българско възраждане XVIII - средата на XIX в., С., 1985, с. 422.

10. Генов 1938/1939: Г. Генов, Международни актове и договори, засягащи България, Годишник на Со-фийския университет, Юридически факултет, том XXXIII, 1, 1938/1939, с. 74.

11. Летописът на даскал Тодор Пирдопски е пуб-ликуван най-напред в Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, година седма, кн. XXXV, Средец, 1890, с. 669-670 в Материали за новата история на България, съ-общава С. П. Иванов. След това е публикуван от професор Беню Цонев както следва: Цонев, Б. Един важен дамаскин от XVII в., Годишник на Со-фийския университет, кн. VIII-IX, 1912-1913, с. 1-5 и Цонев Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София, т. II, С., 1923, с. 344-346.

12. Мишев 1916: Д. Мишев, България в миналото, С., 1916, с. 272-273.

Храм-паметикът ‚‚Света Неделя’’ в Батак, където са изклани 2000 души - мъже, жени и деца, по време на Априлското въстание - 1876 г.

До нея - текст за построяване на храма през 1813 г.

Църквата ‚‚Свето Благовещение’’ в село Црънча, построена 1806 г.

Църквата ‚‚Свети Георги’’, 1806-1812 г., село Варвара

13

Историята на най-старата и най-голя-ма църква в Пазарджик – “Успение Бого-родично”, повече известна като “Света Богородица”, е дълга и интересна. Тя е свързана с миналото на града и със стре-межа на неговото българско население не само да съхрани своята християнска вяра, но и своето национално съзнание, език и нравствени добродетели.

На днешното си място църквата “Успение Богородично” в Пазарджик е построена за пети път. И тя, и нейните предшественички в миналото са строени извън града и вкопани в земята, за да не дразнят верския фанатизъм на турското население в града.

Стефан Герлах пише за посещението си в Пазарджик през 1578 г., че христия-ните (българите) нямат църква, нито све-щеник и при нужда довеждат свещеник от Пловдив или другаде.1

Стефан Захариев ни известява, че след увеличаване на турското население в Пазарджик, в града започнали да се заселват българи. Те били главно зана-ятчии от околните стари родопски села и търговци.

Когато българските къщи се умножили, турците нарекли махалата им Варош. То-гава българите изградили в тази махала “и първата черкова Успение Пресветия Богородицы малко глъбоко в земята, дето се черкували”.2 Годината не се по-сочва.

Според Юрдан Ненов “...българите след като се понамножили” “с прескъп от-куп добили дозволение от местния турски

управител да си съградят черкова, която от турски страх я направили малка и вко-пана в земята; свещеници си привикали отвън, които извършвали богослужение-то по стари български ръкописни черков-ни книги, принесени от селата”.3

Иван Батаклиев предполагаше, че първата църква в Пазарджик е изградена през втората половина на ХVII век.4

Един извор за миналото ни, дълги го-дини останал неизвестен за нас, потвърж-дава предположението му.

Пътешественикът Луиджи Марсили през 1680 г. е отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм. Подобно на други пътешественици по онова време, които нямат вярна предста-ва за народите на Балканския полуостров и приемат всички източноправославни християни за гърци, и Л. Марсили на-рича българите в града гърци: “Там има арменци и гърци, черквата на които е посветена на Св. Мария.”5

Османистката Росица Градева в своето изследване Rossitsa Gradeva, ON ZIMMIS AND CHURCH BUILDINGS: FOUR CASES RUMELI, THE OTTOMAN EMPIRE: MYT-HS, REALITES AND “BLACK HOLES”, IS-TANBUL, 2006 (Върху немюсюлманите и църковни сгради: четири случая от Руме-лия) проследява и историята на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик.

Във връзка със сведението на Л. Мар-сили от 1680 г. за християнска църква, на с. 221 - 222 тя пише:

“Един султански указ потвърждава сведенията на Марсили. Въпреки че той

е датиран с 18 години по-късно (след преминаването на Марсили), този указ потвърждава съществуването на църк-вата и факта, че по онова време тя се е нуждаела от възстановяване, което значи, че това не е била нова сграда, без да знаем колко стара е била. В османския документ името й (прочитано с извест-но въображение) е било Панайа, вероятно изопачена и побългарена версия на Пана-гия (което значи Света Майка). Мястото на църквата в града е точно определено в махалата Варош...

Този кратък преглед на историята на заселването на не мюсюлмански общнос-ти в новооснования мюсюлмански град показва, че появяването на техните спе-циализирани култови сгради е било скоро след заселването им. Можем само да пра-вим догадки за това колко време е отнело на всяка една общност да си издействува официално разрешение за построяване-то им, или просто да постави властите пред свършен факт. Не е известно по ка-къв начин и по какъв механизъм е ставало това - дали е било постигнато на няколко етапа в един продължителен период от време или чрез специално разрешение. Важното за темата на изследването ни е, че това е ярък пример на нарушаване на законовата теория на исляма що се отнася до zimmi култови сгради, която изрично забранява построяването на нови в градове и селища, в които са живе-ели мюсюлмани.”

Авторката отбелязва местонахождени-ето на този документ така:

ПЪРВАТА ЦЪРКВА В ПАЗАРДЖИК (XVII век)

14

BOA /BASBAKANLIK OSMANLI ARŞİVİ, İSTANBUL/ MD 110, p. 344, dok. 1524, Eva-hir Saban AK / 3-12.03.1696

В един наскоро преведен турски да-нъчен регистър, отнасящ се за периода 12.04.1641 - 31.03.1642 г., като жител на Пазарджик е отбелязан Велчо поп. Това е косвено доказателство, че в града първа-та църква е била построена през първата половина на ХVІІ век.6

В друг турски данъчен регистър от края на 1686 г. е отбелязано, че в Пазарджик имало трима свещеници: Никола поп, Стоил поп и Апостол поп.7 Това е също доказателство и потвърждение, че тогава в града е съществувала българска църк-ва. Несъмнено тя е била малка, дървена и набързо построена.

БЕЛЕЖКИ:1. Герлах 1976: Стефан Герлах, Дневник на едно

пътуване до Османската порта в Цариград, С., 1978, с. 250.

2. Захариев 1870: Стефан Захариев, Географико-историко-статистическо описание на Татар-Па-зарджишката кааза, Виена, 1870, с. 43.

3. Ненов 1890: Й. Н. /Юрдан Ненов/, За възражда-ньето на българщината в Т. Пазарджик, С., 1890, с. 5.

4. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на църквата Успение пресветыя Богородицы в гр. Т. Пазарджик, С., 1932, с. 5.

5. Марсили 1986: Луиджи Марсили, Немски и ав-стрийски пътеписи за Балканите ХVII средата на ХVIII век, С., 1986, с. 69.

6. Бойков 2008: Григор Бойков, Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII век. Изследвания и документи, Пловдив, 2008, стр. 236-237.

7. Пак там, стр. 246-247.

Приложение - Документ 12Подробен (муфассал) регистър за съ-

биране на поголовния данък (джизие) от немюсюлманските жители във вилаетите Филибе и Татаръ Базаръ за периода 12.04.1641 - 31.03.1642 г.

Каза Татаръ Базаръ, Самият Варош (махала Вароша)

Никола, Йован; Никола, Петко; Йоно, Петко; Калчо, Петко; Йоно, Йован;

Коста, Рад; Тольо [неразчетено име]; Ичо, Нено; Нено, Петко; Ичо, Йован;

Ильо, Петре; Петре, Йован; Никола, Добре; Йован Недо; Ильо Петко;

Коста, Петре; Добре, Нено; Тодор, Пет-ко; Ильо, Рад; Йован, Нено.........................

Рад, Нено; Йоно, Петко; Ильо, Митре; Петре, Йован; Илия, Митре; Тольо Нено; Велчо, поп; Тольо Недо; Илия, Митре; Петре, Илия;

Документ 13Подробен (муфассал) регистър за съ-

биране на извънредните данъци (авариз) от жителите на казата Татар Базаръ. Под-робен списък на обложените с авариз да-нъкоплатци в споменатата каза. 1686 г.

Махали на гр. Пазарджик:.....................Махала ВарошНикола, поп; Павли; Полохрон, желе-

зар; Вълко; Минчо, Петре; Нено, абаджия; Тодор; Герги, Карибибер; Чалък, Вуко; Дончо; Истоил, поп................Апостол, поп...........Григор Бойков, Татар Пазар-джик. Изследвания и документи, Плов-див, 2008, стр. 233-237; 241; 246-247.

15

Първото домашно свидетелство с точ-на датировка за миналото на църквата в Пазарджик дължим на Ст. Захариев. Той пише: “След като се умножили бълга-рите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, жилище на то-гавашния епископ, където над вратата на една стая имаше следния надпис:

“Тая митрополия ся съгради съ спомо-ществуванията на тукашните христо-любиви граждани и съ настояванието на Епископът святи Агатоникийски господин Кирилла, въ лето 1712.”1

По отношение годината, в която е била преправена църквата и изградена митро-полията според горния текст на Ст. Заха-риев, Ив. Батаклиев пише: “Датата αΨιβ = 1712, в която не трябва никак да се съмняваме, в самата книга на Захариев е криво отбелязана, именно αξιβ, което вероятно е печатна грешка.”2

По времето на византийския импера-тор Лъв Философ /886-912/ една от десет-те епископии в Пловдивската епархия е носела името на град Агатоникия.3

За мястото на отдавна несъщест-вуващия град Агатоникия, чието име носила епископията със седалище град Татар-Пазарджик, съществуват различни

предположения. През XIX век този град погрешно е свързван с пловдивското село Белащица и с планината Беласица.4

Петър Мутафчиев, въз основа све-дение на Анна Комнена за споменатия град през 1084 г., стига до извода, че недалеч от Одрин “...негде из областта на Сакар ще трябва да се е намирала и Агатоникия”.5 Той коректно споменава и за мнението на други автори за този град - К. Иречек, Томашек, братя Шкорпилови и Васил Златарски, като пише: “Според други, тоя град е лежал северно от Любимец, към с. Саранли, гдето и сега личали развалините на голямото старо селище.”6

Следователно титлата Агатоникийски на пазарджишкия епископ му е дадена произволно по спомена за някогашната стара Агатоникийска епископия и няма нищо общо с Пазарджик или областта му.7

Епископ Кирил заемал своя пост в Пазарджик по времето на пловдивския митрополит Калиник и гръцкия патриарх Атанасий V.8 А известно е, че Калиник е бил митрополит в Пловдив от 8 април 1711 до 1718 г.9

Не са известни имената на епископи-те, управлявали Агатоникийската епис-копия с център Пазарджик след смъртта на епископ Кирил. Но известно е, че през втората половина на ХVII век за епископ в Пазарджик е ръкоположен българин с духовно име Дионисий. Това е станало

по времето на пловдивския митрополит Паисий Византиец,10 който заемал длъж-ността митрополит от 1770 до 1778 г. или от 1765 до 1780 г.11

Светското име на епископ Дионисий било Димитър, роден в близкото до Па-зарджик село Мелек хатун - Меликадъно-во /от 1934 г. Драгор/.

В ранна възраст Димитър се научил добре да чете и пише на гръцки език в Пазарджик, както било обичайно по оно-ва време. В града той научил абаджий-ския занаят и се установил на работа в с. Пещера /от 1878 г. град/. Там се оженил и по-късно станал свещеник в селището. Но не след дълго време съпругата му почина-ла. Тогава той отишъл в Света гора в Зог-рафския манастир, където се отказал от светския живот и се посветил в служба на църквата. Там се научил да чете и пише на български и се подстригал за йеромонах. По-късно бил изпратен за духовник и так-сидиот в метоха на Зографския манастир в Пазарджик. В града йеромонах Диони-сий със своя богоугоден живот и достойни дела спечелил уважението на пазар-джичани. И понеже тогава епископският престол в града бил свободен, по молба на християните от града пловдивският митрополит и екзарх Самуил го изпратил в Цариград, където патриарх Иоаникий III го ръкоположил за Агатоникийски епис-коп в Пазарджик. В града българите му направили великолепно посрещане.12

Така започнала продължилата пове-

ЦЪРКВАТА ПРЕЗ ХVІІІ ВЕК

16

че от четири десетилетия плодотворна и много полезна за Пазарджик и околията му епископска дейност на Дионисий Ага-тоникийски...

Писмените свидетелства за другите свещенослужители в църквата през ХVIII век са оскъдни.

Пазарджик е едно от селищата в Плов-дивска епархия, посетени от Йерусалим-ския патриарх Хрисант Нотарас, преби-вавал в града от 14 март до 5 април 1720 г. Той общувал с много местни жители и получил от тях различни суми грошове за касата си, за да спомене тях и техни живи и покойни роднини в богослуженията си. Сред големия брой имена на местни жи-тели, той съобщава имената и на следни-те духовници от града: Сакеларий Спас, Никола, Васил, Димитър, Иван.

Странно е, че патриарх Хрисант Нота-рас в своя пътепис не споменава нищо за църквата “Св. Богородица”.13

В един еснафски малък поменик на занаятчии от Пазарджик с дата 1772 иануари 18 са отбелязани и имената на следните духовници в града: Анания йе-ромонах, Хрихчо йерей, Миленко йерей и Зои йерей.14

Явно тези духовници са служили в църквата в началото на века или по-къс-но и при посещението на Йерусалимския патриарх не са живеели в града или вече не са били живи.

През ХVIII в. църквата става средище на книжовна дейност, където се пре-писват различни богослужебни книги. Известни са имената на следните кни-

жовници – духовници, живели и работили в Пазарджик през този век: даскал поп Параскева, монаха на Рилския манас-тир Теофан - Теофан Рилски, поп Йоан и поп Върбан. В преписания Сборник №345 /НБКМ, София/ на 17 март 1753 г. е отбелязано името на поп Анастасий. От сборник №430 /НБКМ, София/ научаваме, че през 1778 г. в църквата е служил про-топоп кир йерей Павел. Последното лице е отбелязано в Тълкувание евангелско на йеромонах Теофан Рилски /№429, НБКМ, София/ през 1778 г. като питропа папа кир Павла.

Важни веществени свидетел-ства за съществуването и състоя-нието на църквата през ХVІІІ век са и следните нейни Ӟтвари:

1. Голям хоругвен кръст с апли-кирани релефни фигури от 1715 г. с надпис: “На храмътъ Пресвета Богородица в Пазарджикъ 1715”.

2. Две художествено изработе-ни рипиди, също от 1715 година.

3. Подарените на църквата от Абаджийския еснаф в града две сребърни художествено изработе-ни рипиди и сребърен кръст през 1765 г. със следния надпис: “Въ Пазарджикъ 1765 Даръ отъ съборъ Аба-джийски”. Всички броени сребърни утвари са били изработени от местни златари.15

Друго веществено свидетелство за църквата от този век е една голяма ико-на на св. дякон Лаврентий, нарисувана през 1760 г. върху една врата. Тази икона, спасявана няколко пъти от разрушения

и пожари, сега се намира в параклиса “Св. Никола” на днешната църква. Според Тодор Мумджиев иконата се намирала преди това в параклиса “Св. Архангел” на днешната църква.16

Новоизградената през началото на ХVIII век църква в Пазарджик била раз-рушена заедно с митрополията от раз-бунтували се еничари /турски войници/ по време на Руско-турската война през 1790 г. при управлението на султан Мустафа III. Това научаваме от Ст. Захариев, който съобщава: “Но после в царуването на

Султан Мустафа III в руско-турската война, като ся разбунтували яничаре-те на сякъде, и тука станали, та раз-валили черковата до основи.”17

Поради тази причина и неблагопри-ятната политическа обстановка, христи-яните на Пазарджик останали повече от десет години без църква.

Сребърни рипиди и кръст от 1765 г.

17

БЕЛЕЖКИ

1. Ст. Захариев 1870: цит. съч., с. 43.2. Батаклиев 1923: Ив. Батаклиев, Град Татар Па-

зарджик, С., 1923, с. 97.3. Мутафчиев 1931: Петър Мутафчиев, Към цър-

ковно-историческата география на Пловдивско, Сборник в чест на митрополит Максим, С., 1931, с. 98.

4. Мутафчиев 1931: цит. съч., с. 98-104.5. Пак там, с. 100.6. Пак там, с. 100.7. Наръчник за Пловдивската епархия или нейното

описание, съчинено от преподобния и много-грамотен господин Константин иконом и свеще-ник пловдивски, Виена, 1819 /на гръцки език/, Известия на Българското географско дружество, т. III, С., 1935, с. 190; Петър Мутафчиев, цит. съч., с. 98-90.

8. Захариев 1870: цит. съч., с. 49.9. Велчев 2005: Йордан Велчев, Градът между Из-

тока и Запада XIV-XVII век, С., 2005, с. 232-233.10. Захариев 1870: цит. съч., с. 43.11. Велчев 2005: цит. съч., с. 232-233.12. Захариев 1870: цит. съч., с. 48-49.13. Йеромонах Павел, Сведения за Българската

църква в пътеписа на Йерусалимския патриарх Хрисант Нотарас от 1720 г., Духовна култура, год. LXVII, кн.7, С., 1987, с. 25.

14. Поменикът представлява малко тефтерче с из-писани имена на 5 страници. На първия му лист има текст и дата на гръцки език, но неясно и нечетливо е написано на кого принадлежи по-меникът. Може би това да е Бакалският еснаф в града, защото тефтерчето е поставено в една кондика на този еснаф. /Регионален исторически музей – Пазарджик, отдел “Възраждане” /К/9/.

15. Друмев 1976: Димитър Друмев, Златарско из-куство, С., 1976, с. 565.

16. Мумджиев 1938: Тодор Ив. Мумджиев, Принос към историята на черквата “Успение Пресвета Богородица” в град Пазарджик по случай стого-дишнината й, Пловдив, 1938, с. 6.

17. Захариев 1870: цит. съч., с. 43.

Агатоникийски Дионисий

Автограф на Дионисий Агатоникийски

Икона на свети архидякон Лаврентий

Агатоникийски Дионисий

рисунка XX век (1938?)

18

След разрушаването на църквата от еничарите през 1790 г. епископ Дионисий Агатоникийски сериозно се загрижил християните в града да не останат без Божи храм. За неговата предприемчивост Ст. Захариев пише: “Тогаз последният епископ приснопамятният Дионисий из-проси дозволение от управителя Кава-нозоглу Хасан Бей (Хасан бей Каванозов), та във 1801 год. като събра доволно по-мощ от гражданите начнал да я обнови и да я направи много по-голяма и по-красна в образ на Цариградската джамия Света София и с милостините на селяните и своите приходи, свърши я за няколко го-дини, като изобрази и стените й с обра-зи. Черковата беше както и сегашната на пет отделения /параклиси/ с разлика само, че беше дървена и имаше и горе от двете страни по един параклис и отгоре три кубета. Той добролюбецът украси и митропополията, в която доведе и слад-ка вода от 1½ час разстояние и направи вътре един шадраван, а вън една чешма, която запустя откак изгоря Митрополи-ята, за която после ще говорим.”1

За парична сума, дължима на църк-вата от българските занаятчийски сдру-жения и несъмнено получена, научаваме от следния текст на гръцки език в една кондика на църквата /Народна библио-тека “Св. св. Кирил и Методий”, Български исторически архив II А 7732, л. 281/:1805: Да се знае колко е гюмрукът40 /гроша/ абаджии /шивачи на дрехи от аба – груб вълнен плат/

20 /гроша/ бакали /продавачи на храни-телни и други стоки/13 /гроша/ кафтанджии /шивачи на кафта-ни - горни дълги дрехи/11 /гроша/ кюркчии /кожухари/11 /гроша/ бахчеванджии /градинари/4 /гроша/ семерджии/ самарджии - произ-водители на самари/160 /гроша/ механджии /кръчмари/6 /гроша/ такеджии /шивачи на такета - вид мъжки шапки/6 /гроша/ папукчии /производители на чехли и пантофи/6 /гроша/ симидчии /производители на симид - вид хляб от бяло брашно/11 /гроша/ бояджии /оцветители на тек-стилни изделия, тъкани/2 /гроша/ чомлекчии /грънчари/2 /гроша/ ковачи13 /гроша/ терзии /шивачи на дрехи от по-тънък плат/10 /гроша/ куюмджии /златари/2 /гроша/ даракчии /производители на гребени – дараци за вълна, лен коноп/4 /гроша/ мутафчии /тъкачи на изделия от козина/2 /гроша/ фучеджии /бъчвари/4 /гроша/ черчии /продавачи на кинка-лерия - порцеланови, стъклени и други вещи/3 /гроша/ барутчии /производители на барут/1 /гроша/ киликчии /производители на брави и ключове/2 /гроша/ хлебари5 /гроша/ сахтянджии /производители на

сахтян – обработена кожа, обикновено от коза/.

Възобновяването на църквата, което започнало през 1801 г., продължило няколко лета и най-късно до лятото на 1806 г. завършило с помощта на голям заем, събран от Пловдив и от владиката в Пазарджик Дионисий. За това свиде-телствува следният текст в споменатата кондика на гръцки език /НБКМ, БИА IIА 7732, с. 13/:1806-17 юни Подпис на митрополията

Разгледа се дългът на църквата - стар и нов, и остана дългът на църква-та, и остана църквата да дължи по дол-ната сума 28 381 гроша и 20 пари, словом двадесет и осем хиляди триста осемде-сет и един гроша и 20 пари, които ги има събрани от Пловдив и от тук владиката за църквата, която се направи нова с лихва единадесет на десет за година.

Абаджии, кафтанджии, бакали, боя-джии, кожухари, такеджии, семерджии, коюмджии, казанджии, терзии, бостан-джии, мумджии, (свещари), папукчии, юверджелиджии - [от турската дума гюверджиле - селитра] производители на селитра за барут, фучеджии, дюлгери /строители/, хлебари и всички еснафи по име обещаваме горното.

За съжаление, новоизградената църк-ва просъществувала за съвсем кратко време. През 1807 г. тя отново била разру-шена от турски войници. Това научаваме от една приписка в книгата “Служба и жи-тие на св. Йоан Рилски” на църквата “Св.

ЦЪРКВАТА ОТ НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК ДО 1834 ГОДИНА

19

Константин и Елена” - Пазарджик, инв. № 80, която гласи:

1807: Да се знае кога излезе первия низам джаджит и растуриха церквата в Татар Пазарджик на месец септeмври: 8 день.2

Възстановяването на църквата, ко-ето изисквало много средства и време, продължило до 1815 г. Това се доказва от една кондика на Абаджийския еснаф в Пазарджик /Регионален исторически музей - Пазарджик, фонд Възраждане /Кондики/ № 1/

Там на с. 378 е отбелязано:1815 иулиу /юлий/ 20

Ту/к/ дават масторето ападжии /абаджии/ за жерковата /черковата/ милостифна /милостиня/на конака за жерковата /черковата/ гроша 1 200па/к/ за жерковата /черковата/ [дават мас-торете абаджий] гроша 1 100па/к/ за жерковата /черковата/ дадохме

гроша 600па/к/ дефа /отново/ дадохме за жерковата /черковата/ гроша 100 3 000дефа /отново/ дадохме на Деспоти за жер-ковата гроша 200па/к/ дадохме на томрук* пу 100 гроша за жеркувата /черковата/ гроша 4 000 7 200дадохме за жерковата /черковата/ за по-стелек /за постилане с плочи/ 810и за пангара на сфети Георгие дадохме гроша 50па/к/ дадохм/е/ за зог/р/афите гроша 500.3

Поредното разрушаване на църквата през 1807 г. и новото й възобновяване до 1815 г. са останали неизвестни за Ст. Захариев, който е роден около 1810 г. и не е разполагал с по-пълна и точна пис-мена или устна информация за съдбата на църквата в началото на XIX век.

От изнесените факти следва, че описа-нието на Ст. Захариев за обновената по инициатива на Дионисий Агатоникийски църква по образец на “Света София” в Ца-риград, се отнася за църквата, завършена през 1815 г.

Епископ Дионисий Агатоникийски, единственият българин епископ в Па-зарджик, бил достоен Божи служител и голям родолюбец.

За него Ст. Захариев споделя:“Приснопамятният Дионисий не беше

високоучен, но беше много ученолюбив и ревнител на народното просвещение. Той обичаше да има сношение с учените

человеци и беше украсил стените на по-добрите стаи на митрополията с гео-графически карти и разни списания. Той нужда ради служеше смесено на българ-ски и гръцки, но сякогаж поучаваше хрис-тияните и приказваше словото божие на български. А защото обичаше хубавото, той съгради срещу митрополията край реката една увеселителна градина, с един кьошк и шадраван с хавуз за риби от цепински мрамор... дето през летни-те дни ся забавляваше за прохлаждение. Тамо бяха и владишките конюшници и плевни, дето стоеше и каруцата му. Но подир неговата смърт това красно зда-ние само десетина години съществува, защото поставените епитропи на плов-дивския митрополит Никифор в градът от пренебрежение оставиха го та са разсипа до основи и на това място сега гражданите съградиха залхана, фурни и пр./очее/”4.

Поради това, че използувал и бъл-гарския език при богослужението си в църквата, епископ Дионисий си навлякъл злобата на гръцката клика в града. Тя, чрез подкуп на управителя на града Кава-нозов5 и съдействието на гръцката духо-вна власт в Пловдив, отстранила епископ Дионисий от поста му и го изпратила на заточение в Света гора.

На негово място бил поставен неза-конно един калугер грък Митрофан, който преди това бил билярин /лекар/ в града. Заради своя разкошен и съблазнителен живот, той не се ползувал с добро име.

След жалба на по-първите българи в града до цариградския патриарх Соф-

* определен товар /количество/ от камъни

20

роний, епископ Дионисий бил освобо-ден. Той бил посрещнат тържествено от българското население извън града като негов любим баща и благодетел и отново заел своя пост.6

Много по-тежко и опасно премеждие имал епископ Дионисий, когато еничари-те развалили църквата. Тогава те го око-вали в железа и го извели извън града, за да го убият. Епископ Дионисий “едва с много сребро и обещания сполучил да се избави от свирепството им, от което в това време дори и самите управители Каванозовци от страх избягали в пла-нинските села”.7

През 1823 г. епископ Дионисий открил в двора на църквата училище и се грижел за издръжката му.8

Така той свързал името и дейността си с просветното дело в Пазарджик, за което също има големи заслуги.

Още за богоугодните дела и кончината на епископ Дионисий Ст. Захариев пише следното: “...после и да следваха различни убийства в градът и по селата от тур-ците преосвещеният Дионисий живееше спокойно и следваше да наставлява хрис-тияните и да ги поучава като даваше по-мощ на бедните, щото подир представле-нието и смъртта му всичките граждани жалеха и тъжеха за него като за свой общ отец. Той се упокои в 1827 год. и за погребението му гражданите призоваха пловдивския митрополит Никифор, та подир три дена съхраниха великолепно тялото му в параклисът свети Архангел /Вечна ти памет, блажений Дионисие/”.9

Следните важни сведения за епископ Дионисий са съхранени в Панагюрище, като част от записки за различни съби-тия и лица, публикувани от П. Черновежд /Петър Карапетров/:

19/ “В лето Христово 1827 се помина свети деспотия Дионисия та отидохме на погребение у Татар Пазарджик, че той ни е осветил черковата и тогава казва слово, който повни това слово бе много убаво и никой духовник не е казвал такова слово да се знае това от Петар Пондовичь.”

14/ “В лето Христово 1818 согра-дихме черковата Воведение въ храмъ Пресветия Богородици и освети са от светия деспотия кир Дионисий от Па-зарджик чи беовете не пущат владика-та филибелишки да стъпи тадява.”10

По повод втората записка, авторът на статията /П. Черновежд/ прави следните уточнения: “Макар и да си имали черкова, Асан бей Гаванозов позволил на панагюр-ци да си съградят и друга, голяма, по по-добие на тая в Хилендарския манастир на Света гора. Поради големината си и по разни причини, тя едвам след 4-5 години е свършена, а не в 1817 година, в която е почнато съграждането; тя е била осветена от Агатоникийския епис-коп Дионисия, по народност българин от Татар-Пазарджишките села, който е имал седалището си в Татар-Пазарджик. Тоя епископ е зависел от Филипополския митрополит /гръцки/...

Като е живял в Татар-Пазарджик деребейовете са имали доверие в него,

Надгробна плоча на епископ Дионисий пред северната

част на олтара на църквата

21

за това и можал свободно да ходи из каа-зата, а владиката от Филибе не пущали да стъпи въ владовището им, види се, по политически или други съображения.”11

За недопускането на пловдивския вла-дика да освети новата църква в Панагю-рище и изгонването му съобщава и Георги Димитров.12

Той не посочва своя извор и твърде е възможно това да е П. Черновежд.

Константин Христович, уредник на му-зея в Пазарджик, в своя статия съобщава за още едно свидетелство за смъртта на епископ Дионисий. Той пише: “Прелист-вайки случайно една малка църковна молитвена книжка - бележник - самона-писан от неизвестен мирянин от 1823 (сик) год., в която намираме написано на църковнославянски, гръцки, турски, освен разни молитви, поучения, сънови-дения, предсказания и др. и следната бе-лежка, която несъмнено се отнася за да-тата на смъртта на преосвещений пръв и последен епископ български от нашия гр. Пазарджик Дионисий Агатоникийски, а именно: “да се знае кога умре Господин Пазарьчиския Владика на 1828 лето на юлиа 21 дена у събота на 9 сахата та го закопаха у понеделник сабален”.13

Вероятно отбелязаната 1828 година се дължи на погрешно записване, про-читане или отпечатване. Защото не е възможно съобщената от Ст. Захариев и П. Черновежд година 1827 за смъртта на епископ Дионисий да е грешна. За съжаление, цитираният от К. Христович “бележник” днес е в неизвестност, за да

се направи справка.В продължение на дълги години епис-

коп Дионисий Агатоникийски се изявява като мъдър, достоен, благочестив и рев-ностен служител на Бога и своя народ. Носител на най-високите християнски добродетели, той се грижи не само за достолепието на своя епископски храм - църквата “Св. Богородица”, но и за това словото Божие да достигне до ушите и душите на българите в града. Затова той

го произнася и на български език в храма и се грижел и за просветата на своите съ-народници, откривайки училище в двора на църквата.

Ето как Ив. Батаклиев оценява този заслужил за църквата и народа си духо-вник: “Епископ Дионисий хвърля първата искра на национално свестяване на българите в Т. Пазарджик. Неговото време е начален период на възраждане-то в Т. Пазарджик. Той е бил централна личност в живота на града. Неговите заслуги са неоценими - живял, работил и страдал само за народа си.”14

По време на поредната руско-турска война през 1829 г. в Пазарджик оста-нал гарнизон от 2 000 войници. Един от турските военачалници бил настанен в митрополията и една нощ, волно или не-волно, я запалил. Тази нещастна случка с тежки последици е описана от Ст. Заха-риев така: “...в 1829 год. като беше дошъл от Арнаутлук шкодренският управител Мустафа паша в помощ на султана про-тив русите с много арнаутски паши и бе-юве и около 22 000 души войни - голи арна-ути и латинци, той остави в Т. Пазарджик лесковския управител Исмаил паша като беше наместен в митрополията, той я изгори една нощ със сичките вещи и съ-съди и скъпоценни архиерейски одежди, т. е. митра, украсена с алмази, сребърен же-зъл /патерица/, един позлатен ковчег със святи мощи и други черковни украшения, както и някои стари документи.”15

За заминаването на Шкодренския паша и неговите воини от Пазарджик и

22

Беловският дамаскин от 1796 г.НБКМ - София, номер 1069

Втори форзац

Сей дамаскин на име на абаджиата лета: 00=1796

Ангелъ вопияши благо датная и дево чистая радойсе и паки рекохъ

радойсе твои синъ воскресна

[великденско песнопение]

Тайа приказнитза на име на ампатзиата* лета: аjчs [1796 г.]

[текст с гръцки букви]

[писано с молив]да се знае гуга изгоре

черковата у Пазарчикъ на месецъ иуния на 14 денъ

въ лето 1834 куга запо-стихме за Петровъден

* абаджията

23

достигането на руската армия до Одрин в кондиката на “Руфет дулгерски” в Пазар-джик на с. 1 е отбелязано:

“Да се знае кога замина шкодралията на 1829 октоврия 25...

Да се знае кога доде московина на Едрене на 1829 август 11.”

Възможно е при пожара, споменат от Ст. Захариев, да е била засегната и църк-вата, но няма данни, че тя е изгоряла. Но той свидетелствува, че такава беда е сполетяла църквата няколко години по-късно.

Тодор Мумджиев, като изхожда от факта, че в един тефтер /кондика/ на Ко-жухарския еснаф в града е отбелязано, че на 1 януари 1830 г. еснафът е дал на църквата назаем 565 гроша, с основание приема, че този заем е бил за възобновя-ване на увредени части на църквата при пожара от 1829 г. и че ремонтът е бил из-вършен през 1830-1832 година.16

Явно споменатият заем не е бил доста-тъчен, защото в една кондика на църквата е отбелязано, че на 22.06.1830 г. чорба-джиите на общината и първомайсторите на еснафите се събрали и разгледали сметките на църквата и установили, че тя има дълг в размер на 6 588:20 гр. към 14 еснафа в града.17

Това частично възобновяване или ре-монтиране на църквата обяснява появата на по-нови надписи на главната северна врата и на малката вратичка на югоизточ-ния ъгъл на църквата с бяла боя, сочещи, че тя е изградена през 1832 г.

Ив. Батаклиев аргументирано опро-вергава верността на тази дата /1832 г./ по отношение последното възобновяване

на църквата.18

Проф. Богдан Филов е бил заблуден от тези по-нови надписи и приема, че днеш-ната църква е строена през 1832 г.19

През 1834 г. избухнал голям пожар в махалата Вароша на град Пазарджик. Този пожар погълнал много къщи и за съ-жаление, унищожил и църквата. Точната дата на това печално събитие научаваме от една приписка в една религиозна кни-га - Беловски дамаскин (НБКМ, София, №1069). Тя гласи: “Да се знае кога изгоре черковата в Пазарджик в м. юния на ден 14 в лето 1834, кога запостихме за Петровден.”20

Ст. Захариев също отбелязва опо-жаряването на църквата. Той пише: “Тая красна митрополия вече не се обнови, по причина, че 1834 год. като изгоря и великолепната черкова, която беше съ-градил преосвещ. /еният/ Дионисий...”

По-нататък Ст. Захариев допълва, че при пожара изгорели и няколко богослу-жебници и едно евангелие “на български език наедно с черковата и всичката Варош махала”.21

Унищожаването на църквата от огне-ната стихия било голямо нещастие и тежка загуба за българското население в града. Но това не го обезсърчило, а го мо-билизирало. То не се отчаяло, а с голяма ревност, рядка сплотеност и драговолни пожертвувания започнало да събира парични средства за възобновяване на църквата.

БЕЛЕЖКИ:1. Захариев 1870: цит. съч., с. 43-44.2. Приписката бе публикувана от Бистра Риндова

в “Църковен вестник”, 11 март 1983 г., год. LXX-

XIV, бр. 2, с. 4, но с неточно разчитане годината 1804 вместо 1807, което лесно се установява при сравнение с цифрата 4 в приписката по-надолу, която гласи: “1814: кога биде мория.” В приписката изразът “низам джаджит” /правилно джедит/ означава нова войска. Това е пехотна войскова част, създадена в Осман-ската империя през 1794 г.

3. Регионален исторически музей - Пазарджик, Фонд Възраждане /Кондики/, №1, л. 281.

4. Захариев 1870: цит. съч., с. 49.5,6. Захариев 1870: цит. съч., с. 49.7. Захариев 1870: пак там.8. Захариев 1870: цит. съч., с. 50.9. Захариев 1870: цит. съч. с. 52.

10. Черновежд 1891: П. Черновежд [Петър Карапет-ров], Няколко записки от сегашния век, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга VI, С., 1891, с. 385, 383.

11. Пак там, с. 383.12. Димитров 1894: Г. Димитров, Княжество Бълга-

рия в историческо, географическо и етнографско отношение, ч. I, С., 1894, с. 200.

13. Христович 1942: К.Н. Христович, уредник Град-ския музей - Пазард. [жик]. Нови данни за смърт-та на епископ Дионисий Агатоникийски, вестник “Подем”, Пазарджик, 12 декември 1942, бр. 661, с. 2/.

14. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, “История на църквата Пресветыя Богородицы”, С.,1932, с. 9.

15. Захариев 1870: цит. съч., с. 49-50.16. Мумджиев 1938: Тодор Ив. Мумджиев, Принос

към историята на черквата Успение Пресвета Богородица в Пазарджик, Пловдив, 1938, с. 4-5.

17. НБКМ, БИА IIА 7732, с. 33.18. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на

църквата..., с. 10-13.19. Филов 1993: Богдан Филов, Старобългарското

изкуство, С., 1993, с. 79.20. Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

- София, Ръкопис №1069 - Стоянов, М, Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в Софийската на-родна библиотека, т. III, София 1964, с. 369.

21. Захариев, Описание, 1870: цит. съч. с. 50.

24

Съвсем естествено начело на все-народното благородно начинание за из-граждане отново на изгорялата църква застанали устабашиите - първомайстори-те, председатели на еснафските сдруже-ния в Пазарджик.

Според проф. Ив. Батаклиев главни настоятели и деятели за построяването на църквата били “хаджи Стоян Вълюв и хаджи Стоян Кулата, като пълно-мощници на всички еснафи. Първият

бил устабашия на двата главни еснафа: бакалски и кръчмарски”.1

А Т. Мумджи-ев прибавя към тях още имената Хаджи Тома Бо-яджиев, Хаджи Михалаки Коста-динов Чешмеджи-олу, Иванчо Пенув, Стоянчо Атанасов - платнар, Христо Хаджитонов, Кочо Консулата, Недел-чо Маринов.2

Проф. Ив. Ба-таклиев допуска-ше, че строежът на църквата е започ-нал през 1835 г.,3

но сигурни данни за началото на строе-жа имаме през следващата година.

В една кондика - сметководна книга за приходите и разходите на църквата “Св. Богородица” през 1840 г., съхранявана в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София /БИА IIА №7724/, е отбелязано на гръцки език, че през този период са събрани за църквата огромни суми и са платени големи разходи за строителни материали и за майстори строители. Следващите цитирани тексто-

ви от кондиката са преведени от Марлена Димова - научен сътрудник архивист в библиотеката (НБКМ - София).

До завършване на новата сграда за нуждите на християнското населе-ние в града сдружението на дюлгерите /строителите/ в Пазарджик изградило през 1835 г. в двора на църквата паракли-са “Света Неделя”. За това свидетелству-ва плоча на източната стена на паракли-са със следния надпис:

“Согради се тая църква Света Неделя с труда на руфет

дюлгерски, 1835, октомври 20”.

ВСЕНАРОДЕН ПОДЕМ И ДОБРОВОЛЕН ТРУД НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

Параклисът “Света Неделя”, 1835 г.

Възпоменателният надпис на плочата на източната стена на

параклиса - 20.X.1835 г.

25

Параклисът е единствената стара сграда в града, чийто покрив е с камен-ни плочи. Българите от града и околните села масово помагали за изграждането на църквата - мъжете и юношите прена-сяли строителни материали, а жените - пясък и вода.4

Един черковен настоятел - Николчо Маринов, тръгнал за град Панагюрище, за да поръча и закупи керемиди за църк-вата. По пътя бил спрян и разпитан от четирима разбойници. Когато те узнали къде и за какво отива Н. Маринов, не само че не го ограбили, но му дали голяма сума пари с поръка да закупи с тях керемиди за църквата.5

Най-щедри дарения за църквата направили българските занаятчии по сдружения (събори) или еснафи, руфети, както следва:1. Абаджийски еснаф 9 671 гроша

еснаф на шивачите на дрехи от аба - дебел вълнен плат

2. Кожухарски еснаф 7 933 грошаеснаф на кожухарите

3. Бакалски еснаф 6 051 грошаеснаф на бакалите

4. Кръчмарски еснаф 5 130 грошаеснаф на кръчмарите

5. Кафтанджийски еснаф 4 516 грошаеснаф на шивачите на кафтани - връхни дълги дрехи от хубав плат

6. Терзийски еснаф 2 136 грошаеснаф на шивачите на дрехи от по-тънък плат

7. Дюлгерски еснаф 2 119 грошаеснаф на строителите

8. Бакърджийски еснаф 1 770 грошаеснаф на майсторите на предмети от мед

9. Бояджийски еснаф 1 692 грошаеснаф на текстилните бояджии

10. Чарчийски /Черчийски/ еснаф 1 299 гр. еснаф на продавачи на порцелано-

ви и стъклени изделия

11. Папукчийски еснаф 1 249 гроша еснаф на майсторите на папуци - вид обуща

12. Самарджийски еснаф 1 225 грошаеснаф на майстори на самари

13. Златарски еснаф 1 109 грошаеснаф на златарите

14. Градинарски еснаф 1 031 грошаеснаф на производителите на зе-ленчуци

15. Такеджийски еснаф 656 грошаеснаф на майстори на такета - вид мъжки шапки

16. Таракчийски еснаф 624 грошаеснаф на майстори на железни гребени за обработване на вълна, лен, коноп

17. Хлебарски еснаф 665 грошаеснаф на хлебарите

18. Фурнаджийски еснаф 430 грошаеснаф на фурнаджиите

19. Мумджийски еснаф 350 грошаеснаф на свещарите, майстори на свещи

20. Сеизийски еснаф 200 гроша еснаф на сеизите - гледачи на коне

21. Мутафчийски еснаф 150 грошаеснаф на тъкачите на изделия от козина

+45 гроша.6

Обща сума от еснафите ..........................51 080 гроша

С дарения за строежа на църквата се отзовали и отделни жители на града, между които и външни лица, чужденци, дори и местни турци. Така от Тахир бей на 12 октомври и 1840 г. били получени 262 гроша за дъски.7

Дарения постъпили и от следните махали на града:

Диване сефер махала 18 361 грошаХаджи Калъч махала 15 126 грошаВароша 9 747 грошаИбрахим беше махала 8 700 грошаКанлъ кавак махала 3 808 грошаЕни махала 2 267 грошаЧиксалън 2 200 грошаСердар махала 2 344 гроша

Общо 62 558 гр. 8

/НБКМ IIА №7724/

26

Гаджал махала от юни 1836 до юли 1840 - 1 788 грошаГущероглу махала от юни 1836 до 1840 - 2 344,20 гроша.9

Никифор Попконстантинов, учител-ствувал в Пазарджик от 20 юли 1845 до 18 януари 1849 г. и от януари 1850 до 26 октомври 1850 г., в свое писмо от 24 декември 1847 г. до Александър Екзарх му пише, че българската община в града имала дълг от 70 000 гроша “...още от зидането на църквата и от други не-щастни случаи”.10

Ето някои разходи, направени при строежа на църквата, отбелязани в спо-менатата кондика:

Лист 16б горе, 1836 г.За два чифта волове дадохме 2 139 гр.До днес за дървени дъски и азбест

– 651,10 гр.На тухладжиите и ташчиите

/каменарите/ дадох 11 000 гр.До днес за камъни и др. – 200 гр.На х. Стоян до днес в брой 845 гр.За азбест броих 400 гр.

Общо 5 335 гр.А с разходите, отбелязани на лист 17а,

общо от април 1836 г. до юни 1840 г. са изразходвани 43 465 гр.

Лист 17б. Описано е съдържание-то на църковната каса от април 1836 до февруари вероятно 1837 г.

За стената на църквата – 1860 гр.За 6 малки прозореца дето купихме за

църквата – 158,20 грошаЗа конете на поп Агатангел – 100 гр.

За воловете – 100 гр.За воловете взехме 120 гр.За прозорци взехме 280 гр.За воловете взехме днес 150 гр.Лист 18б - 23а. Списък на дадените

средства на господата хаджи Стоян и Михалис Босиу /Михал Босия/. Начал-ната дата е 20 април 1836 г. Крайна дата е 8 януари 1838 г. Обща сума 110 631 гр.

На ташчиите чрез ръката на х. Стоян – 200 гр.

Л. 19бНа х. Стоян за челик /чилик/ – 315 гр.

1836 г. За майстори им броих 1 500 гр.Други пари за майстори – 1 500 гр.

Л. 20б 1836 г.Други пари за олово – 1 000 гр.Пак за същото – 500 гр.Пак за същото – 1 000 гр.Пак за същото – 500 гр.За другото днес – 1 200 гр.За олово на х. Антуси – 640 гр.За 3 оки олово на х. Стайко – 10 гр.На три пъти на Петре устабаши дадох

2 500 гр.На х. Игнати за азбест – 500 гр.Л. 21б, 1837 г.На х. Игнати за дюлгерите – 100 гр.Пак други на х. Игнати в брой – 200 гр.Пак на х. Игнати – 100 гр.За дъски – 52.10 гр.На х. Величко за камъни – 50 гр.Л. 22а, 1837 г.На кир Теодори за желязо – 6 000 гр.На кир Теодори за желязо – 2 000 гр.

На кир х. Стоян – 1 367.30 гр.На кир Теодори останалото за желязо

– 400 гр.За 228 оки олово по 3.20 гр. – 748 гр.За 56 оки чилик по 4.20 гр. – 252 гр.Пак в брой на х. Стоян – 1 600 гр.На х. Стоян за желязо – 2 000 гр.На х. Стоян пак – 1 500 гр.На х. Стоян за олово – 700 гр.Пак на х. Стоян – 1 700 гр.Пак за него в брой – 200 гр.Пак на тях в брой – 400 гр.Пак на същите – 200 гр.Пак за майстори – 1 500 гр.За същото – 200 гр.На човека, който ще плете въжетата

– 200 гр.Пак на х. Стоян – 200 гр.Пак на същия – 200 гр.Л. 22бДнес пак им дадох в брой 500 гр.Днес пак на х. Стоян за майстори – 1

200 гр.Пак на същия за същото – 200 гр.За същото – 100 гр.Отново на х. Стоян за същото – 200 гр.Днес в брой на същия – 1 300 гр.Други пари в брой за същото – 500 гр.Остатък от парите за желязо – 286 гр.Пак днес – 500 гр.За същото днес – 500 гр.Следват множество съвсем кратки

записи, от които не става ясно за какво точно са дадени парите на тези хора - х. Стоян и Михалис Босиу /Михаил Босия/. Вероятно те са се разплащали за всички църковни нужди.

27

Л. 23аНа същия за олово 200 гр.

В записите се указва на кого са дадени парите, но сравнително рядко се посочва причината за това. Все пак има и такива записи като: на х. Стоян за поп, за олово, за желязо, за майстори, на х. Вълчо за камъни, на х. Игнат за дюлгерите, за дъс-ките, за човека, който ще плете въжетата и др.

На тези страници, макар че на първия ред стоят имената на х. Стоян и Михалис Босиу, в записките по-надолу се спомена-ват често имената на х. Игнат, на Вълчо и кир Теодори, на които са давани пари за различни нужди.

Л. 23б, 1839 г. септемвриНа Теодори за дрехите на майсторите

– 837.20 гр.На Анастаси за димикатон /вид паму-

чен плат/ – 200 гр.На л. 39б - 40а горе, 1838 г. и името

Филиппос Асартзис. Следват указания за плащания /дадени пари на различни хора/.

На л. 40б - 42а горе е изписана година-та 1838 и имената на господата Михалис Босиу и г-н Тодорчо. Следват четири стра-ници бележки за дадени пари не само на тези господа, но и на други хора.

На л. 42б - 43а горе е изписана годи-ната 1838 и името на хаджи Стоян боя-джи. Следват записи за 1838 и 1839 г. за дадени суми на това лице.11

В различни записи често се споменава Петре устабаши, на когото са заплатени

различни суми.12

На л. 53б - 54а горе: 1840 г. Епитро-пите на пангара бакали /от бакалския еснаф/. От май 1840 до декември 11 400 гр. Взети от тях 52.

На л. 54б горе: Господата терзии и са-марджии. Взети от тях от май 1839 до май 1840 22 560 гр.

На л. 55б, бележка: 23 август 1839 г. Тук пренасяме колко миналата година 1838, 29 август на различни записи в брой дадох на Тодорчу за строежа на църквата 52 500 гр.

На л. 56а 1839 г. Пазарджик, горе: 1838 г. господата Михалис Босиу и Тодор-чо. Пренесена е сумата 52 020 от предиш-ни сметки. По-надолу следват сметките за парите, дадени на Тодорчо през 1839 г. Общо с предишната сума – 62 690 гр.

На л. 58а: Записи за подписани на раз-лични дати през май, юни, август и ноем-ври различни полици, обмени и получени от тях средства.

На л. 59а горе: 12 юни 1839 г. Па-зарджик запис: Броих на кир Теодори и хаджи Вълчо за строежа на църквата ни и те ги дадоха на достопочтения Ахмет бей 15 000 гр.

На л. 59б горе: 1840 Пазарджик. Кол-ко дадохме на суваджиите /мазачите/ от Адриянопол /Одрин/. Следват записи за дадени пари на различни хора.

Общо сума – 12 075 гр. На л. 60б горе: 1840, Пазарджик, кир

Стоян бояджи. Пренесена е сумата от предишни записи 63 773 и към нея са до-

бавени други суми, дадени на този човек. Крайна сума – 86 550 гр.

На л. 61б горе: Пазарджик, 20 август 1840 г. Константин продаде долуспомена-тото жито. Следват записи за продадени на различни хора зърнени храни: брашно, ръж, ечемик.

Обща сума 3 852 + 264,30 гр. На л. 63б: Пазарджик, 20 април 1836

до юни 30, 1837 броих на кир хаджи Сто-ян и кир Михалис Босиу 110 631 гр.

1838, 6 април до 26 август: броих на кир Михалис Босиу и кир Теодорчу 52 500 гр.

1838, 1 септември до 5 декември броих на кир Теодорчу в брой 62 690 гр.

На л. 64 а бележка за заети на църква-та пари от писача 1 225 гр.

На л. 64б и 65а горе: 1840, 25 септем-ври, Пазарджик, които дадохме за столо-ве. Следват записи за платени от различ-ни хора за места за сядане в църквата.

На л. 67а горе: 1 декември 1840, Па-зарджик. Следват 3 записа: за дълга дето възникна в Константинопол - 20 000 гр. За лихва към тях дадохме 4000 гр.13

За покриване големите разходи по из-граждането на църквата били сключени заеми. Според Юрдан Ненов за довърш-ването на църквата се наложило да се вземат назаем пари с лихва. “Някой си куцовлах търгующ с Вена /Виена/ взел от виенска банка с 6% 60 000 гроша, за което се задължили еснафите под гаранция.”14

Не е известно кои разходи по църква-

28

та са покрити с тези заеми. Според Ив. Батаклиев “Посредници за сключване на този заем са били Вретовци, които имали търговски връзки с тая банка”.15

Гъркоманите в града се наели да из-платят заема и затова получили право да се разпореждат с приходите на църк-вата. Начело със своя първенец Тодор Карканьоти, който станал представител на християнското население в градската управа, те не само че не изплатили за-ема, но натрупали нови дългове.

Поради това управлението на църква-та било поето от българските еснафи в града. Те се редували по една година да се грижат за църквата, да водят нейните приходи и разходи, също да се грижат и за българските училища.16

Това не е нещо ново, а продължение на стара изпитана практика, потвържда-ваща демократичния характер и дух на нашите църковни общини през Възраж-дането ни.

Ето няколко примера от кондика №7732 БИА ІІ А на църквата в НБКМ, подбрани и преведени от гръцки език от Светлана Дончева:

с. 24, 1828 г. Кожухарите предават пангара на еснафа на бакалите на 3 юни 1828 г.

с. 38, 1831 г. Черчиите, самарджиите и даракчиите стават епитропи на църквата от юни 1830 г. до 1 юни 1831 г.

с. 43 Епитропите Тодор Карканиот, Хаджи Игнатиос и др. предават различни

сметки от 1832 до 11.06.1833 г.с. 44, 6.08.1834 г. Чорбаджиите на об-

щината и първомайсторите на еснафите предават сметките на църквата от коюм-джиите на еснафите на механджиите и бояджиите.

с. 45, 29.08.1835 г. Събират се чорба-джиите на общината и първомайсторите на еснафите и предават сметките на църквата от еснафа на механджиите на еснафа на абаджиите.

с. 45, 30.08.1836 г. Предава се панга-рът на казанджиите за една година, както и восък - 116 оки по 16 гр., свещи за 1040 гр., 200 оки масло по 5 гр. и дребни пари 230 гр.

с. 46, 17.04.1838 г. Епитропите на пан-гара кафтанджии и такеджии предават пангара на кожухарите.

с. 46, 30.04.1839 г. Слагат за епитропи еснафите на черчиите, самарджиите и даракчиите.

с. 47, 5.05.1840 г. Епитропи еснафи на черчии, даракчии и самарджии предават сметката.

с. 49, 5.05.1840 г. Всички единогласно слагат за епитропи бакалите да пазят пангарите. Ключът ще стои в Добре Само-лада и в Стойчо

с. 49, 4.05.1841 г. Епитропите преда-ват сметката си.

с. 50, 4.05.1841 г. Пангарът се предава на еснафите бояджийски, папукчийски фурнаджийски.

с. 1, 12.04.1846 г. Епитропите на пан-гара абаджийският руфет...

с. 3, 15.08.1860 г. Епитропите на пан-гара еснафите на самарджиите, даракчи-ите и черчиите...

с. 4, 20.12.1846 г. Епитропите на пан-гара руфетите на самарджиите, черчиите.

За да се изплатят дълговете на църк-вата, били продадени няколко църковни дюкяна.17

Вземането на заеми се потвърждава в края на споменатата кондика № 7724. Там е отбелязано:“На 20 февруари 1839 г. чрез три полици Константин Врета от Виена отпуска на църковното настоятелство сумата 6 000 гроша.На 15 май с полица от 2 април са преведени 434,5 грошаНа същата дата от Константин Попантонов са изпратени 28 861:1 гр.На 8 юни с полица от Йоани Зици са взети 19 595 гр. 43 256:10 гр.На 23 август от господин Йоан Немцооглу 15 900 гр.Допълнително са взети още 4 290 гр.На 2 септември към салдото са прибавени още 85:30 гр. 63 532:40 гр.

На 1 декември 1840 г. общината взема нов заем от Г-н Яни Чалъкоглу на стойност 30 000 гр. с лихва 10% за година.

Заеми от местни хора.На 15 март 1837 г. отново са взети

от сираците на покойния Хрихчо бакал

29

2 100 гр. с лихва 50 %.На 26 юни 1838 г. от х. Велчо 1 000 гр.

На 20 януари 1839 г. от детето на по-койния Вельо Унджи 300 гр. с лихва 10%.

На същата дата и година от х. Хрих-чо Дуде са взети 500 гр. с лихва 15%.

На 3 февруари 1838 г. от децата на покойния Стойко бакал - Тодор и Дими-тър - 2 000 гр. с лихва 10%.”18

БЕЛЕЖКИ

1. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История нацърквата Успение Пресветыя Богородицы,С., 1932, с.14.

2. Мумджиев 1938: Тодор Ив. Мумджиев, Списък на имената на пазарджишки граждани, които са будили народа като учители, свещеници и общественици през времето на робските години 1790-1876 и въздействували за възраждането на съотечествениците си българи, за тяхното освобождение от турското иго, вестник “Подем”,

Пазарджик, 15 октомври 1938, бр. 464, година VIII, с. 4-5.

3. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на църквата... с. 13.

4. Мумджиев 1938: Тодор Ив. Мумджиев, Принос към историята на църквата Успение Пресвета Богородица в град Пазарджик по случай стого-дишнината й, Пловдив, 1938, с. 5-6.

5. Пак там, с. 6.6. Жлегов: Димитър Жлегов, Църкви и църковни

служители в град Пазарджик през XVIII-XIX век, ръкопис, Регионален исторически музей - Па-зарджик, Научен архив, №265, с. 7.

7. Димова 2006: Марлена Димова, Един важен документ за църквата “Св. Богородица” - Пазар-джик /1836 - 1840 г./, вестник “Виделина”, Пазар-джик, година XVI, 17-19 ноември, 2006 г., бр. 221 /1747/, с. 15.

8. Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, София /НБКМ/, Български исторически архив /БИА/, II А 7724, с. 14.

9. Димова 2006: цитираният извор, с. 15.10. НБКМ, БИА IIА, 5257.11. Димова, цитираният извор, с. 15.12. Димова 2006: Марлена Димова, Един важен

документ за църквата “Св. Богородица” – Пазар-джик /1836-1840/, вестник “Виделина”, Пазар-джик, година XVI, 24-25 ноември 2006, бр. 226 /1752/, с. 15.

13. Пак там, с. 15.14. Ненов 1890: И. Н. /Юрдан Ненов/, За възражда-

ньето на българщината в Т. Пазарджик, С. 1890, с. 12.

15. Батаклиев 1932: История на църквата, ...с. 14.16. Ненов 1890: цит. съч., с. 12-13, 15.17. Батаклиев 1932: цит. съч., с. 14.18. Жлегов: Димитър Жлегов, Църкви и църковни

служители... с. 8.

Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, БИА IIА 7724

дарения за църквата

30

Поради слабата почва и високите под-почвени води, строителите на църквата набили нагъсто пилоти /здрави дървени колове/, върху които наредили скара от обли дървета и положили върху нея осно-вите на сградата, чийто под бил вкопан 1,5 метра под уличното ниво.1

За разлика от предишните дървени църкви, обновената църква след пожара през 1834 г. е изградена от камък и тухли. Стените й са облицовани с розов риолит, доставен от близката планина Родопи, от околностите на днешните градове Бра-цигово и Пещера и село Дебращица. А сводовете на покрива й са изградени от тънки печени тухли и камък бигор.2

В споменатата кондика №7724 за из-граждането на църквата са отбелязани и разходи за следните строителни матери-али:

1. За желязо – 10 686 гроша2. За челик /стомана/ – 577 гроша при

цена 4,20 гроша за една ока.3. За олово – 5 098 гроша при цена

3,20 гроша за една ока.4. За азбест – 900 гроша, и отделно за

дъски и азбест – 651,10 гроша.Инженер Кръстю Кръстев, по чийто

проект, ръководство и контрол бе извър-шено укрепването основите на църквата и нейната надземна част, включително и покрива й, сподели следното за нейното изграждане:

“Основите на сградата под земята са

широки 1,70 м, зидовете над земята са широки 1,50 м, а напречните вътрешни зидове са широки 1,20-1,30 м.

Основите са изградени от речни къмъ-ни /някои са нацепени/ и цепени руднични камъни, сиви на цвят и много твърди.

Колоните и облицовката на зидовете са от розов риолит. Използуваните тухли са тънки, характерни за епохата, с раз-лични размери и добре изпечени.

При зидането на основите, надземни-те стени и сводовете е използуван варо-шамотов разтвор със счукани керемиди и тухли. Благодарение на този разтвор зидарията е много здрава.

За мазилката на стените е използуван варопясъчен разтвор с чоп от сламки и ситно нарязани конопени влакна.

Върху тази мазилка е нанесен по-тънък слой мазилка от вар, мраморен прах и сит-но нарязани ленени влакна. Тази мазилка е много гладка, защото нейното предназна-чение е върху нея да рисуват зографите.

За покрива са използувани традицион-ните местни добре изпечени улейовидни керемиди. Употребеното голямо коли-чество желязо е фабрично и прeдставля-ва чугунени квадратни пръти с дължина от 8-9 и 5-6 метра, с дебелина на стените 3,5 см. Прътите са използувани като об-тегачи за заздравяване на сградата. Те съединяват както колоните помежду им, така и колоните с южна и северна страна на църквата. За тази цел местни ковачи

са закривили краищата на прътите под прав ъгъл до 8 см. Всяка закривена част на пръта влиза в издълбано в камък на стена-та или в колона квадратно гнездо, широко 8 см, което се залива с разтопено олово.

Стоманени квадратни пръти, дълги 3,10 м и дебели 2,8 см свързват колони-те на нартиките със стената срещу нея. Над колоните друг стоманен прът съединява долните краища на дъгите, укрепващи сводовете на нартиките. От стомана са изковани големите гвоздеи, някои по 200 грама, с които са заковавани дървените греди върху дъбовите колове под основите на църквата.”

Според арх. Николай Тулешков цялото закупено количество азбест е използува-но за изолиране на влагата при полагане основите на църквата.

Преди години са водени оживени спо-рове за това кой е главният майстор стро-ител на църквата.

Според първото известие по този въпрос църквата била построена от из-вестния брациговски майстор Никола Томчев.3

В Пазарджик и днес се разказва преданието как майсторът строител /не се помни името му/ надхитрил турската власт в града. Той заявил, че църквата ще бъде голяма колкото една биволска кожа и едва тогава получил разрешение за строежа...

Ето подробен вариант на преданието,

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

31

разказано от баба Божа, жена на Никола Томчев Устабашийски. Турците огранича-вали размерите на новата църква до тези на изгорялата, която не задоволявала нуждите на българското население. Тук майстор Никола проявил хитрост. Той поискал от турската власт разрешение за църква, която да не излиза от разме-рите на биволска кожа. Когато започнали изкопите на основите за новата църква, турското население протестирало про-тив нейната големина и майстор Никола трябвало да дава обяснение пред бея. Той потвърдил, че не е излязъл нито с аршин от размерите на биволската кожа, като демонстрирал пред него голям топ лента /тасма/, изрязана от една кожа и без нито един възел. С нея той съразмерил строе-жа преди започването му. Беят удържал дадената си преди това дума и църквата била изградена по започнатите размери. Той обаче заповядал да се постави дъл-боко в земята и да се огради с високи сте-ни, за да не се вижда от пешеходците по околните улици. Така и било направено.

Според баба Божа и нейната връстни-ца Неда Кост. Бикриева плана за църква-та майстор Никола направил върху рендо-сана дъска от восък.4

Според проучване на проф. Иван Батаклиев църквата е построена от пе-щерските майстори Петър Казов и Коз-ма, потомци на българи, преселени от Югозападна Македония, дошли тук през XVIII век.5

Историкът на Пещера Иван Попов на-

рича Петър Казов “...голям и даровит майстор” и допълва за него: “Той рабо-тил със своята дружина дюлгери от Пе-щера, с която действувал из Тракия.”6

Разпитани възрастни жители на с. Ра-дилово, Брацигово и Пещера потвърдили пред Тодор Мумджиев и Владимир Фуча-лов от Пазарджик участието на Петър Ка-зов и Козма в изграждането на църквата. И още, че от двамата само Петър Казов бил строител и имал съдружник от Браци-гово на име Стойчо.

Т. Мумджиев потвърждава и допълва сведенията на проф. Ив. Батаклиев за майсторите на църквата. Той пише: “От разпита, който направих, в с. Радилово, Пещера и Брацигово заедно с Владо Фу-чалов, се добрахме до следните сведения: 1. Петър Очкунов - 96-годишен, твърди, че Петър Казов като построил Пещер-ската черква “Св. Димитър” в 1831 г. дошъл в Пазарджик и съградил черквата “Св. Богородица”. Същото потвърди и един 95-годишен старец от Брацигово, като прибави, че имал за съдружник някой си брациговец Стойчо. Всички пещерци, като близки до Пазарджик, са могли да знаят, че някой си Козма донесъл плана на черквата “Свети Димитър” от Букурещ, че по тоя план Казоолу е строил Пещер-ската и нашата черква и че Козма, ако и да не е вземал чук и тесла в ръцете си, бил богат /ходил по търговия в Букурещ, Липиска и Виена/, умен и духовит човек, бил менторът на Казоолу. Същите твър-дят /по Иван Ст. Попов/, че в един от сво-довете на черквата “Св. Димитър” имало нарисувани четири черкви: Св. Димитър,

нашата Св. Богородица, Русенската Св. Троица и Хасковската.............., които ги строил Казоолу. Предполага се, че тая картина е била поръчана от самия Казо-олу да се нарисува за спомен кои черкви той е строил.”7

За Петър Казов се знае, че е учил занаята в Пазарджик. В кондиката на “Руфет дулгерски” в Пазарджик е отбеля-зано, че на 25 юли 1825 г. Петър Казов е взел тестир, тоест е обявен за калфа при устабаши Младен заедно с други негови ученици.8

Арх. А. Торньов сочи за строител на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик “Д. Казоолу от Пещера”.9

Според Н. Тулешков това е Димитър Казов, брат на Петър Казов, негов пръв помощник при строежа на църквата, участвувал и в други негови строежи.10

Освен споменатите Стойчо /възможно Никола Томчев Устабашийски/ и Димитър Казов, не се знаят имената, нито броят на останалите участници в строежа на църквата.

Според съвременници на строежа на църквата главният майстор Петър Казов бил толкова изморен и изнервен, че за да си почине, му приготвяли специална люлка, на която го люлеели, за за може да заспи и си почине.11

П. Казов е участвувал в строителство-то на църквата “Св. Неделя” в София през 1856-1860 г. като ръководител на 30-40 майстори дюлгери и получавал възна-граждение около 500 гроша.12

Той има дял и в изграждането на църк-ви в Пловдив и Пловдивско.13

32

Петър Казов се оженил за трети път в Пазарджик и починал в града, но бил по-гребан в църквата “Св. Димитър” в Пеще-ра. Според Т. Мумджиев “Това ще е стана-ло около 1863-64 г., когато той е строил каменни магазини, а може би и черквата “Св. Константин” в Пазарджик”.14

Споменатият Козма, съдружник на Петър Казов, е Кузман Мичов, известен в родния си град Пещера като Кузман чорбаджи, роден около 1795 или 1800 г., починал през 1874 г. 15

Като своя баща той бил търговец, посещавал често Букурещ, Будапеща, Виена, където търгувал с кожи, вълна и памук.16

При своите пътувания “наблюдавал и изучавал църковната архитектура и строителство”.17

Благодарение на това се изявил и утвърдил като самобитен архитект и изра-ботил планове на църквите “Св. Димитър” в Пещера, “Св. Богородица” в Пазарджик и няколко други църкви, а изпълнител на строежите бил Петър Казов.18

Според проучвания на арх. П. Бербен-лиев и Вл. Партъчев строител на църк-вата “Св. Богородица” в Пазарджик бил майстор Никола Томчев Устабашийски от Брацигово.19

Най-справедлив съдник за разреша-ване на спора кой е главният майстор строител на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик са писмените свидетелства. А те категорично са в полза на Петър Казов, наречен Петре устабаши, т.е. първомай-стор според споменатата кондика №7724 в НБКМ – София, л. 20б, л. 42б, л. 44а.

Напълно естествено е в изключително големия строеж на църквата да са участ-вували дюлгерските еснафски организа-ции от Пещера, Пазарджик и Брацигово. Но ако наред с обикновените строители /зидари/ в изграждането на църквата са участвували и известни майстори като споменатите Стойчо или Никола Томчев Устабашийски, то те са били помощници на Петър Казов.

Т. Мумджиев оценява високо органи-заторските способности на П. Казов. Той пише: “Като се впущаме да гадаем кой ще е бил истинският майстор резбар на иконостаса, забравяме да се удивляваме и на предвидливостта на Петър Казоо-лу – как е могъл навреме да предвиди и изчисли числото и дебелината на всеки железен прът, който свързва колоните с дебелите един и половина метър стени! Тия четириръбести железни пръти са повече от сто на брой. По онова време нигде в Турция не е имало леярски фабри-ки. Самоковското желязо е било меко, из-ливано на плоски пръти. Четириръбести пръти не може да не са били доставяни от Унгария или от Австрия. Пита се ка-къв е бил тоя предвидлив ум у Казоолу, та е могъл навреме да поръча и се доста-вят тия материали при тогавашните мъчни превозни средства и тая монумен-тална сграда за три години да се гради? Като приемем, че през тия години имаме и три зимни мъртви строителни сезона, когато не е могло да се зида с вар и да се набиват пилоти, върху които лежат тежките блокови камъни, ще трябва дълбоко да се поклоним на гения на Ка-

зоолу.”20

Несъмнено доставката на споменати-те железни пръти е била организирана от съдружника на майстор Петър Казов, споменатия Козма /Кузман Мичов/.

Според историка на Пазарджик и околията му Стефан Захариев църквата е построена през 1837 г.21, което се по-твърждава от съвременника му Юрдан Ненов.22

Тъй като Ст. Захариев е бил непосред-ствен свидетел на строежа на църквата, неговото свидетелство заслужава дове-рието ни.

По предание църквата била завър-шена към края на 1837 г. и за Великден следващата година била пригодена за из-вършване на богослужения в нея.23

Иван Батаклиев приема, че през 1837 година е завършен само строежът на църквата до степен да може да се служи в нея, без украсата й.24

В своето изследване за миналото на църквите в Пазарджик Димитър Жлегов пише за църквата “Св. Богородица”: “От църковната кондика, за която споменах-ме по-горе, виждаме, че събирането на средства започва през м. април 1836 г. и приключва през м. декември 1840 г. Така че, като най-сигурни години за строежа на църквата може да се приеме време-то, застъпено в кондиката. Разбира се, през това време тя е завършена като груб строеж. Нейното обзавеждане и благоустройство продължило следва-щите десетилетия.”25

Освещаването на църквата е станало през 1840 или 1841 г.26

33

Възможно е Ст. Захариев и Ю. Ненов да сочат годината 1837 за построяване на църквата и въз основа на надпис, който се намирал “...на стената източно, над ол-тара, на височина 4-5 метра в очертан кръг”, в който имало фигура – звезда, и дата, но за съжаление, те не са запазе-ни.27

Константин Фотинов в своето “Об-щое землеописание вкратце за сичката земля”, Смирна, 1843, отделя внимание и на град Пазарджик и за църквата му пише: “...церквата имъ по друго въ мало време низверже ся изгоре основателно /темелденъ/, подвизающе ся и нея по-прекрасна според первата направиха...”

/“...църквата им последователно за кратко време бе съборена и изгоря от основи, но се въздигна и нея по-пре-красна в сравнение с предишната на-правиха.”28

Инок Партений /Партений монах/, кой-то пренощувал в Пазарджик през есента на 1839 г. на път за Света гора в Атон на Халкидическия полуостров /в Гърция/, след като посетил параклиса “Света Не-деля”, пише за църквата: “Въпреки че хрис-тияните са започнали да строят нова, каменна църква, толкова голяма, че ще има седем престола и са стигнали вече над прозорците й и се радват и възхищават, но турците не им дават да я довършат. Ето какво прави злата турска ръка!”29

В горния текст и на други места авто-рът е склонен да преувеличава. Например за Пазарджик, разположен сред равнина

и много далече от планини, пише, че “Почти от всички страни Базарчук, /Пазарджик/ е заобиколен от високите хребети на Балкана, издигащи се до об-лаците: отдясно е Габровския балкан, а отляво е Доспат планина”. А за женския манастир в Калофер пише, че е “много богат с повече от хиляда монахини?!”30

Броят на монахините е абсурден.Това ни дава основание да приемем,

че църквата е била изградена през 1837 г., но по настояване или заповед на мест-ната турска власт покривът й е бил разру-шен, може би защото е бил по-висок или с купол и е било нарушено условието във фермана, разрешаващ възобновяването й, или просто поради ревност от страна на местното турско население.

Като изхожда от плана на църквата, Д. Друмев заключава, че майсторът й – ней-ният архитект, е възнамерявал тя да има и купол, но не му било разрешено да го изгради.31

Н. Тулешков също е на мнение, че на К. Мичов и П. Казов насила им било наложе-но да снижат височината на централния корпус на църквата.32

Вероятно споменатата голяма сума от 15 000 гроша е била дадена на “до-стопочтения Ахмет бей”, тогавашен управител или кадия на града, за да раз-реши той или одобри доизграждането на църквата. Или сумата грошове е била наложена като глоба за нарушение при строежа на църквата.

А възможно е и споменатият изплатен

дълг в Константинопол в размер на 20 000 гроша с лихва към тях 4 000 гроша също да е свързан с проблема за разрешение

за доизграждането на църквата.По устно сведение от арх. Кръстю

Кръстев, миналата 2007 г. през месец май при ремонта на покрива на църквата по хоросановата мазилка върху тухления свод на левия кораб в североизточния му край над олтара бил разкрит надпис, означаващ годината 1838 или 1839, който бил заснет от неговия син Иван.

Надписът според арх. К. Кръстев е на-чертан случайно от някой майстор с мис-трия или с друг остър предмет - гвоздей или клечка.

Наскоро след това при разчистване хоросана над последната цифра ясно се видяло, че това е цифрата осем. Този над-

Надписът върху покрива на църквата, открит през 2007 година

34

пис бил видян и от инж. Петър Ве-личков, осъществяващ техническия надзор на ремонта на църквата. За съжаление, втора снимка на съ-всем разкрития надпис не била направена и при продължаващата работа по ремонта този надпис бил замазан с хоросан и покрит с бло-кажни камъни.

Горният надпис опровергава на-писаното от монаха Партений, че в края на октомври или началото на ноември 1839 г., когато посетил Па-зарджик, горната част на църквата не е била завършена. Най-веро-ятно той описва минало събитие,

за което е чул от местните българи, но го разказва като очевидец. Явно монахът Партений е забравил някои факти, защото

твърде късно е описал своето пъту-ване, публикувано през 1855 г. след дългия му престой в Света гора.

Турската власт не позволявала на българското население да строи камбанарии на своите църкви и да употребява камбани.

Ив. Батаклиев приема, че така е било и в Пазарджик за църквата “Св. Богородица”.33

Но Жером-Адолф Бланки в своя пътепис пише, че през 1841 г. църк-вата в Пазарджик е имала камбана-рия, без да потвърждава или отрича наличието на камбана в нея.34

Т. Мумджиев пише следното за камбанарията на църквата преди Осво-бождението /1878 г./:

“Когато била построена църквата “Св. Богородица” турците не са позволили да се съгради и камбанария. Впоследствие, при едно земетресение, на много джамии в Пазарджик изпадали викалата им и се пропукали стените. Турците останали учудени загдето черквата “Св. Богоро-дица” нямала никакви увреждания. Упла-шени, че това е Божие наказание за тях и че християните ще са праведни, та не е нарушена черквата им, попитали на-стоятелство-то какво им липсва, за да им се даде. На-стоятелите поискали да им се разреши да си построят к а м б а н а р и я и им се раз-решило, но да не поставят камбана, а дър-вено клепало, за да не се смущава тур-ското населе-ние от гласа на камбаната и да не заглу-шава гласа на ходжата. По-

Стари керемиди от покрива на църквата

Тухли, използувани при строежа на църквата

Пилоти (дървени колове), забити в земята

за заздравяване на почвата за изграждане на основите и стените

на църкватаКеремиди дълж. 46 см, шир. 21 и 16 см дебелина 3,5 и 2 см дълж. 44,5 см, шир. 20,5 и 15 см деб. 3,5 и 2 см дълж. 46,5 см, шир. 17 и 16,5 см деб. 4 и 2,5 см и т.н.

Тухли дълж. 23 см, ширина 16,8 см дебелина 3,6 см 23 см, шир. 15,8 см деб. 3 см 23 см, шир. 13 см деб. 3,5 см и т.н.

Колове дълж. 120 см, ширина на страните 12,14 см, заострената част 30 см,стоялите на сухо и с изгнили части – дълж. 40, 50, 60 см

35

строила се дър-вена камбанария, 5-6 метра висока, и се поставило дървено клепало, която камбанария се замести след Освобождението с полупаянтова такава и се сложи и камбана.”35

Едно дървено клепало за кам-банарията е било закупено от църк-вата на 25 август 1868 година за 56 гроша.36

За да не се дразни религиоз-ният фанатизъм на местното турско население, църква-та била заградена със стена, висока повече от 4 метра и билото на покрива й едва се вижда-ло.37

Вероятно тази стена около църквата е била изградена след посещението на Ж. А. Бланки в Пазарджик през 1841 година, защото той не споменава за такава стена около църквата, нито около гробищата до нея с

надгробни камъни, на които отделя вни-мание.38

През лятото на 1858 г. Пазарджик и Пловдив пострадали от голямо наводне-ние, наречено “Голямата вода”.

За това наводнение в един Требник, отпечатан в Москва през 1850 г., прите-жание на църквата “Св. Арахангел Миха-ил” в Пазарджик, с библиотечен №17, на лист 9 в горното му поле с черно мастило е написано “куга дохожда голямата вода та занесе Пазара и Филибе 1858: септември”. В текста с “Пазара” е озна-чен град Пазарджик, а с “Филибе” - град Пловдив.

За същото наводнение се съобщава следното в една дописка от Пазарджик в Цариградски вестник, бр. 399 от 4 ок-томври 1858 г.: “Завчера дойде водата на 31 авг. Марица и Тополница та за-несоха от Пазарджик 10 махали сиреч половината.”

Това наводнение причинило щети и на църквата “Св. Богородица” в града... “Тя е била залята и изпълнена с вода, бива за-пълнена отчасти с пръст и подът й се повдига с около 30 см. И след това, към 1862 г. подът й бива постлан с днешни-те каменни плочи.”38

За настилката на църквата настоя-телството й събрало помощи от местното население и от външни лица. В една кон-дика на църквата /НБКМ II А 7731/ на л. 69 б е отбелязано: “Що зематъ епитро-пи-ти церковни милостына отъ народа за постилка та церковна во 1861 лето

зачало 1 и декемвриа 204 гроша отъ Василъ бакалчето, х Дошко 34 гроша земалъ отъ едно аба/н/джийче даде ги въ общината на пангаратъ.

/Що/ (какво) взимат черковните на-стоятели милостыня от народа за чер-ковната постилка в 1861 година, начало на 1-и декември

20 гроша от Василъ бакалчето. Ха-джи Дошко 34 гроша взел от едно ябан-джийче /другоселче, чужденче/ и ги даде на общината на пангарътъ/.”

На л. 33 а на същата кондика, къде-то са отбелязани дарения и разходи на църквата четем: 1863. 3 марта

Петар аталука милостивна 20 /гроша/

за киречъ /вар/ 9 /пари/ [1 грош = 40 пари]

за пости /л/ ката на черковата 35 /гроша/

1 патаи платиме 147 /гроша/

дулгерето /дюлгерите/ що изметоха26 /гроша/

на дулгерето /дюлгерите/ платихме120 /гроша/

за вангелието дадоме27:20/ гроша/

3 март от Петър подарък милостиня20 /гроша/

за вар 00,9 пари

за постилката на черквата36 /гроша/

Части от железни пръти, използувани при

строежа на църквата

36

за 1 патрахил /епатрахил/ платихме147 /гроша/

на строителите защото (които) изметоха26 /гроша/

на строителите платихме 120 грошаза Евангелието дадохме

27 гроша и 20 пари

Следователно настилката на пода на църквата с днешните мраморни плоочи е била завършена през 1863 г. С мраморна кръгла плоча е покрит и кладенецът в църквата. Намира се 1,80 м надясно от амвона на църквата. От години от него не се черпи вода, а се излива в него водата при почистване на черквата.

За набавяне средства за настилката на черквата била потърсена помощта и на местните занаятчийски сдружения.

За това свидетелствува едно писмо от Т. Пазарджишката община до Грънчар-ския еснаф в града от 12 януари 1862 г.39

БЕЛЕЖКИ

1. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на църквата Успение Пресветыя Богородицы, С., 1932, с. 21, Мумджиев 1938: Т. Ив. Мумджиев, Принос към историята на черквата Успение Пресвета Богородица в град Пазарджик, Плов-див, 1938, с. 8-9.

2. Батаклиев 1932: пак там.3. Петлешков, Иеремиев 1905: Хр. Петлешков,

Иван К. Иеремиев, История на Брациговското въстание, Пловдив, 1905, с. 18.

4. Бербенлиев 1962: Пейо Бербенлиев, Църквата “Св. Богородица” в гр. Пазарджик, Известие на

Института по градоустройство и архитектура, кн. 16, С., 1962, стр. 155-156.

5. Батаклиев 1932: цит. съч., с. 21-22.6. Попов 1973: Иван Попов, Страници из минало-

то на град Пещера, С., 1973, с. 89.7. Мумджиев 1938: Т. Ив. Мумджиев, Принос към

историята на черквата Успение Пресвета Бого-родица в град Пазарджик, Пловдив,1938, с. 7.

8. Регионален исторически музей – Пазарджик, Фонд Възраждане /Кондики/ №10, Кондика на Руфет дюлгерски, с. 5.

9. Торньов 1925: Арх. Антон Торньов, Архитектур-ни мотиви из България, С., 1925, с. 34.

10 Тулешков: Николай Тулешков, Архитектурна история на храма “Успение Пресветая Богоро-дици” в Пазарджик, Паметници, реставрация, музеи, бр. 3, 4, С., 2007, стр. 4.

11. Мумджиев 1938: Цит. съч., с. 8.12. Основаване на храм “Света Неделя”, Църковен

вестник, год. CVIII, бр. 12, София, 16-30 юни 2007 година.

13. Тулешков: цит. съч., с. 4, 5, 6, 2007.14. Мумджиев: цит. съч., с. 7-8.15. Пунев 2000: Анастас Б. Пунев, Енциклопеди-

чен речник Пещера, С., 2000, с. 243; Тулешков 2006: Николай Тулешков, Архитектурното из-куство на старите българи, том 2, Османско Средновековие и Възраждане, С., 2006, с. 307.

16. Пунев 2000: цит. съч., с. 243.17. Пунев: цит. съч., с. 244.18. Пунев: цит. съч., с. 244; Тулешков, цит. съч., с.

30719. Бербенлиев 1962: Пейо Бербенлиев, Църквата

“Св. Богородица” в Пазарджик, Известия на Института по градоустройство и архитектура, книга шестнадесета, С., 1962, с. 166-167; Бер-бенлиев, Партъчев: арх. Пею Николов Бербен-лиев, Владимир Христов Партъчев, Брацигов-ските майстори строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество, С., 1963, с. 56-57.

20. Мумджиев: цит. съч., с. 8-9.21. Захариев: цит. съч., с. 19.22. Ненов: цит. съч., с. 10.

23. Кисьов 1938: Протойерей Ст. Кисьов, 100 год, на храма “Св. Богородица” ще се отпразнува на 15, 16, 17 октомври т. г., вестник “Лъча”, Па-зарджик, 17 септември 1938 г., год. XIII, бр. 624, стр. 3.

24. Батаклиев, История на църквата..., цит. съч., с.13.

25. Жлегов: Димитър Жлегов, Църкви и църковни служители в град Пазарджик през XVIII–XIX век, Регионален исторически музей – Пазар-джик, Научен архив, № 265.

26. Ненов, цит. съч., с. 10; Жлегов 1996: Димитър Жлегов, Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането, Пловдив, 1996, с. 19.

27. Мумджиев, цит. съч., с. 12-13.28. К. Фотинов 1943: Константин Фотинов, Избра-

ни страници под редакцията на Александър Бурмов, второ преработено издание, С., 1943, с. 37.

29. Сказание о странствии и путешествии по Ро-сии, Молдавии, Турции и Святой земле /Т. 1-5, СПб., 1855/, Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век. Съставителство, предговор, коментар и бележки - Маргарита Николова Ко-жухарова, С., 1986, с.180-190.

30. Пак там, с. 188, 190.31. Друмев 1965: Димитър Друмев, Дърворезбата

на катедралната църква в Пазарджик, С., 1965, с. 8, 10.

32. Тулешков 2007: Николай Тулешков, Архитек-турна история на храма “Успение Пресветая Богородици”, Паметници, реставрация, музеи, бр. 3-4, София, 2007, с. 7.

33. Батаклиев 1932: цит. съч., с. 17.34. Бланки 2005: Жером-Адолф Бланки, Пътуване

из България през 1841 година, София, 2005, с. 136.

35. Мумджиев 1938: цит. съч., с. 11-12.36. НБКМ БИА IIА 7731, л. 46Б.37,38. Батаклиев, 1932: цит. съч., с. 17.39. Териториална дирекция “Държавен архив”

– Пазарджик, Личен фонд Попвасилев Кесарий №525, опис 1, а.е. 34, съдържа 1 лист.

37

Църквата “Св. Богородица” в Пазар-джик е прочута със своята дърворезба. Но тя е забележителна още със своята архитектура и със своите размери. Спо-ред архитект Пейо Бербенлиев тя е най-голямата наша възрожденска църква с размери 22,90/37,70 м.1 Отвън височина-та й е 14,50 м, а отвътре – 16 м. Тя заема площ 1140 кв. м.

Със своя двустранен покрив отвън църквата не впечатлява особено с из-ключение на камбанарията си, която е строена късно след Освобождението. Но вътрешната архитектура на църквата е изключително интересна и сполучлива. В западната й част след преддверието са преградени два параклиса – “Св. Архан-гел” отляво и “Св. Никола” отдясно. Над тях е балконът, който служи за емпория /женска църква/. В средната й част /наоса/ с два реда внушителни каменни колони са оформени три дяла /кораби/. Олтарът й е триабсиден с три престола: централен – “Успение Богородично”, ляв – “Св. Хара-лампий”, и десен – “Св. Мина”.

Заради своите големи достойнства църквата е изследвана от различни спе-циалисти - историци, архитекти, изкуст-воведи.

Пръв отделя специално внимание на архитектурата на църквата арх. Антон Торньов в книгата си “Архитектурни моти-ви из България”, С., 1925, с. 33-35. Най-на-пред той подчертава голямото застроено

пространство на църквата, че е без кубе и камбанария, с три нартекса. Отбелязва това, което е характерно за архитекту-рата й – трикорабна базилика с тухлени цилиндрични сводове, разделянето на партера на две отделения, първото с два параклиса, наличието на галерия, която служи за женска църква. Описва фаса-дите и колонадите. Обръща внимание

на някои особености на архитектурата и вътрешното устройство на църквата. На-пример: “Черквата има шест входа, от които три главни за черквата, два за галерията и един за олтара.

За галерията, която има три входа, единият води направо от нартикса, с видна стълба, а другите са направени в дебелия зид, който отделя черквата от

АРХИТЕКТУРАТА НА ЦЪРКВАТА

Напречен разрез на църквата “Света Богородица”, южна фасада

38

нартикса. Разрешението на стълбища-та представлява голям интерес поради оригиналността си.”2

Текстът на арх. А. Торньов е онагледен с 8 негови чертежа /скици/:

1. Разпределение /план/, 2. Галерия /детайл/, 3. Западен изглед /фасада/, 4. Южен изглед /фасада/, 5. Нартикс /детайл/, 6. Източен изглед /фасада/, 7. Надлъжен разрез, 8. Напречен разрез /на източна фасада/.

За нас днес особено ценен е чертеж /скица/ №3 – Западен изглед /фасада/, за-щото видът и предназначението на този нартекс са променени след построяване-то на днешната камбанария.

На арх. А. Торньов дължим две важни сведения за историята на църквата. Пър-вото – фактът, че ферманът за построява-нето на църквата “...е бил издаден през 1830 г.”.3 За съжаление, този ферман не е запазен и съдбата му е неизвестна...

Възможно е ферманът да е бил поис-

кан за ремонт или съвсем ново изгражда-не на църквата след опожаряване на мит-рополията през 1829 г. и повреждане на църквата. А след опожаряването й през 1834 г. да е използуван за последното й възстановяване.

Второто сведение е, че иконостасът на църквата е изработен от майстор Велиян от Дебърско.4 С това се оспорва ролята на М. Фръчковски в изработване иконостаса на църквата.

Най-подробно и задълбочено е из-следвал архитектурата на църквата арх. Пею Бербенлиев в своята монография “Църквата “Св. Богородица” в град Пазар-джик”. Той отделя внимание на църквата и в своето изследване “Архитектурното творчество на брациговските майстори” като втора част на книгата “Брациговските майстори строители”, С., 1963, в съавтор-ство с Вл. Партъчев, чиято е първата част на книгата - Исторически и етнографски преглед.

Южен изглед на църквата*План и скица - арх. А. Торньов

Партер на църквата “Света Богородица”

39

Ето редове от изследването на арх. П. Бербенлиев:

“Църквата е трикорабна псевдобази-лика. Всички помещения са вписани в правоъгълник... Две трети от този право-ъгълник са заети от наоса, а в останалата част са разположени преддверието, два

параклиса и седемарковият портик на за-падната страна.

Два реда по 6 колони, поставени на почти еднакви разстояния, разделят на-оса на три кораба. Средният кораб е по-широк от страничните...5

Разпределението на църквата “Света

Богородица” в Пазар-джик повтаря отдавна известния тип на три-корабна псевдобази-лика. Но наред с това разпределението пред-ставлява един по-усъ-вършенствуван случай в развитието. Тя се отли-чава с ясен прегледен план, към който трудно би могло да се прибави или отнеме нещо.6

Тази яснота и пре-гледност се изразява в строго определеното място и задача на всяко помещение, в оформя-нето, в степенуването на достъпите във въ-трешното пространство и пр....7

Майсторът бил длъ-жен да се съобразява, от една страна, с изиск-ванията на турската власт - с обема на сгра-

дата да не дразни турския религиозен фанатизъм, а от друга страна, чрез нея да даде израз на новото самочувствие и национално съзнание на българското на-селение. Тези два фактора са се отразили върху цялостното оформяне и простран-ственото решение на църквата. Тя е вко-пана в земята метър и половина и отвън не издава импозантността на вътрешното

Южното лице на църквата “Света Богородица” в Пазарджик с камбанарията, строена след Освобождението

40

пространство...8

Корабите са покрити с полуцилиндрич-ни сводове така, че застаналият в среда-та посетител може да види най-високата точка на страничните два свода. “Така за погледа трите кораба израстват заедно във височина.” Средният кораб е по-широк и неговият цилиндричен свод е повдигнат. Това извисяване спомага за получаване на по-голяма просторност...

Сводовете на страничните кораби са изградени от тухли, а сводът на средния кораб, който прекрачва по-голямо под-порно разстояние и носи по-големи това-ри - от бигор.

Страничните галерии също са за-сводени с масивни полуцилиндрични сводове, които на места, където стъпват

колоните, са подсилени с аркови пояси. Те и куполчетата над северната и южната врата са изградени от тухли. 9

Просторната емпория подсилва още веднъж впечатлението за големите раз-мери на църквата. От седемте високи прозореца и от петте, разположени над тях овални отвори прониква обилна свет-лина...

За красотата и силното естетическо въздействие на вътрешните простран-ства на пазарджишката “Св. Богородица” особено много допринасят нейните про-порции. Прави впечатление, че “неукият” строител е пропорционирал правилно тъкмо онези места, където добрите съ-отношения имат най-голямо значение и въздействие.10

Наличието на три кораба не е изра-зено в общата обемна композиция. Освен начина на подреждането на някои от про-зорците по отделните фасади, нищо друго не загатва вътрешното сложно и разно-образно съчетание на пространствата... Със своето спокойствие и почти еднаквия си ритъм фасадата се доближава до ре-несансовите. Но тук е направена крачка напред. Майсторът е съумял, запазвайки привидно равномерно подреждане на от-ворите, да покаже съществуващите зад-фасадни пространства... Колкото запад-ната и източната фасада действуват със своята по-голяма строгост и спокойствие, толкова от северната, съответно южната лъха интимност. Тази интимност произ-лиза от страничните аркади... При за-сводяването на трите кораба строителят е демонстрирал богат практически опит и чувство за конструкция... Статистичес-ката целесъобразност на разгледаната конструкция и нейното оригинално реше-ние са очевидни... Главните помещения са пропорционирани както в хоризонтална, така и във вертикална посока. Трябва из-рично да се подчертае, че пазарджишка-та църква е един от малкото примери от възрожденската епоха, при които всички пропорции и на плановата схема, и на пространството са по златното сечение. Докато при други храмови сгради обемът е обикновен паралелепипед с опреде-лено третиране на външните стени, при разглеждания случай външният изглед е обогатен чрез нартиката на запад и стра-Източен изглед на църквата

*Скици - арх. А. Торньов

41

ничните галерии.Те покриват големи пространства за

събиране на богомолците след богослу-жението и свързват църквата с външната среда...

Втората важна отлика от подобни църкви е, че църквата в Пазарджик се характеризира със забележителна про-сторност на вътрешното пространство и с великолепно архитектурно-художестве-но оформяване, резултат на сполучливо пропорциониране. Бедната вътрешност на по-старите църкви тук е заменена с богато разработена декорация, с непо-вторима по художествената си сила резба на иконостаса, амвона и въздействува много силно...

Църквата “Св. Богородица” в Пазар-джик се характеризира с хармоничност на съставните части към общото цяло по отношение на разпределението, фасади-те и пространството. Това определя ней-ната принадлежност преди всичко към ренесансовата архитектура. Наред с това обаче в нея се забелязват проявления и на барокови влияния. Една от важните прояви на тези барокови влияния е под-чертаният по-горе стремеж за обединява-не на пространствата и подчиняването им на средния кораб.

В конструкцията на Пазарджишката църква са отразени високи технически постижения. Нейната статистическа раз-работка е решена по съвсем нов, творчес-ки начин, който поне досега не можа да бъде установен нито в нашата архитекту-

ра, нито преди това в чуждестранната.”11

Много високо оценява достойнствата и значението на църквата “Св. Богородица” и арх. Николай Тулешков, който пише за нея: “Черквата “Пресветая Богородици” е значима като архитектурен и худо-жествен паметник не единствено сама за себе си. Тя е възлова за цялостното развитие на архитектурата в Тракия и отчасти в Мизия и Македония, оказвай-ки силно влияние върху църковната ар-хитектура в зората на най-мащабното й развитие от последните столетия преди Освобождението.”12

Изхождайки от плана на църквата, някои автори като Богдан Филов и П. Бербенлиев я наричат псевдобазилика /лъжебазилика, не истинска базилика/, а

други автори като Антон Торньов я нари-чат базилика.

Това противоречиво определение на църквата според нейния план и външен вид се дължи на различните критерии за базилика и псевдобазилика. Базилика по отношение църковната архитектура спо-ред някои автори е всяка църква с право-ъгълна форма, а в миналото е означавала “постройка, която е разделена на ня-колко части - кораби, и се осветлява посредством прозорци, разположени на страничните кораби”.13

Според други автори “базилика” /буквално царски дом/ означава хрис-тиянски храм, чийто наос е разчленен с колони на три, пет или повече части /кораби/, средният от които е най-широк и

Западен изглед на църквата

42

по-висок от страничните кораби.14

А псевдобазиликата е църква - по план базилика, но пространствено сред-ният кораб не надвишава страничните, т.е. всички кораби са под един покрив.15

БЕЛЕЖКИ

1. Бербенлиев 1963: Арх. Пею Николов Бербенли-ев, Владимир Христов Партъчев, Брациговските майстори строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество, С., 1963, с. 56-57.

2. Торньов 1925: Арх. Антон Торньов, Архитектурни мотиви из България, С., 1925, с. 33.

3. Цит. съч., с. 34.4. Пак там, с. 35.5. Бербенлиев 1962: Пейо Бербенлиев, Църквата

“Св. Богородица” в гр. Пазарджик, Известия на Института по градоустройство и архитектура, книга шестнадесета, С., 1962, с. 167.

6. Пак там, с. 168-169.7. Пак там, с. 168-169. 8. Пак там, с. 169.9. Пак там, с. 170-179.

10. Пак там, с. 170.11. Бербенлиев 1963: Арх. Пею Николов Бербенли-

ев, Владимир Христов Партъчев, Брациговските майстори строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество, С.,1963, с. 60-63.

12. Тулешков 2007: Николай Тулешков, Архитектур-на история на храма “Успение Пресветая Бого-родици” в Пазарджик, Паметници, реставрация, музеи, брой 3-4, май-август 2007, С., с. 12

13. Речник на чуждите думи в българския език, вто-ро фототипно издание, С., 1992, с. 110.

14. Тулешков Николай, Маргарита Коева, Иванка Гергова, Елена Генова, Никола Зарков, Любен Прашков, Наръчник за православно храмово строителство, С., 2002, с. 186.

15. Пак там, с. 194.

Вътрешността на църквата

“Св. Богородица” с изглед

към балкона(от книгата на

проф. Батаклиев за историята на църквата)

Вътрешността на църквата “Св. Богородица” с изглед към олтара (от книгата на проф. Батаклиев за историята на църквата)

43

Първенците на град Пазарджик и на-стоятелите на църквата се погрижили да привлекат за нейното възобновяване не само най-добрите местни каменоделци и строители и мазачи от Одрин. Явно те са били люде с вкус и високи изисквания за украсяването на църквата и са искали новоизградената църква да бъде не само много здрава и внушителна, но и много красива, каквато била предишната. Зато-ва те поканили и избрали за стенописите, дърворезбата, иконите и другата украса на църквата най-добрите майстори дър-ворезбари, зографи, скулптори - декора-тори.

Украсата струвала скъпо и продъл-жила десетилетия след изграждането на църквата. Всепризнато е, че днес тя е една от най-хубавите църкви в България.

АРХИТЕКТУРНА УКРАСА НА ЦЪРКВАТА

За добрия външен вид и естетическото внушение на църквата наред с нейния план, конструкция и различни части, еле-менти и детайли като фасади, входове, прозорци и корнизи, допринася и нейната външна и вътрешна пластична украса, свързана непосредствено с архитектура-та й.

ВЪНШНА УКРАСАКорнизът и покривът на северната

галерия между двете колони срещу вхо-да на църквата са малко повдигнати и

дъговидно извити, а зад тях се издига малко кубе. Под дъговидната извивка има кръгъл отвор, окръжен с релефни фигури - долу и горе клонки с листа, а от двете му страни по един ангел в цял ръст.

При северния вход за църквата над рамката за вратата има плитка ниша, горе дъговидна, образувана от дяланите блокчета на стената. Рамката е каменна

с форма на арка с две колонки и дъговидна, п р о ф и л и -рана горна страна в средата с в л а д и ш -ка митра / к о р о н а / отгоре с кръст. Са-мата врата е дървена, нова, про-

филирана, разчленена на квадрати и ромбове.

Входът за църквата от южната му страна също има каменна рамка с форма на арка. Тя е с оригинална конструкция и форма на горната й част, която е украсе-на с релефни фигурки и по една розетка - слънце, на двата й края.

Западният вход на църквата се намира в най-долната приземна част на новата камбанария. Той е изграден от черно-сив

камък - габрӝ, с форма на арка. Арката се състои от две колонки с правоъгълна база, горе с капители и засводена, профи-

лирана горна част. Чрез изчукване по ар-ката са изобразени кръстове, растителни фигури и горе – владишка митра /корона/. От двете страни на арката е издялана по-

УКРАСАТА НА ЦЪРКВАТА

Нартикс - скица на арх. Торньов

Изглед от северната галерия с арки и колони на църквата

Фото: Любомир ПетровФото: Любомир Петров

44

една ангелска глава.Вратата е дървена, двукрила, профи-

лирана. Всяко крило е разделено на 4 полета. По външните им ъгли има по една изпъкнала розетка. Във всяко поле има правоъгълна рамка в средата с каре от релефна плетеница.

Над арката върху каменни полета по северната, западната и южната стена на камбанарията релефно са изобразени дванадесетте ученици - апостоли на Хрис-тос. Те са по четирима на всяка стена, като на западната лицева стена са фигу-

рите на евангелистите Матей Марко, Лука и Йоан.

Стените от източната и западната страна на северната и южната галерия имат по един кръгъл отвор, явно с деко-ративна цел. Във всеки отвор е поставена оригинална желязна решетка, изкована от преминаващи една през няколко други железни пръчки. Няколко такива решетки има и по някои от прозорците. Но част от прозорците на църквата са с железни розети, а по-голяма част от прозорците, особено по наоса и двата параклиса, са с железни решетки по нов модел.

ВЪТРЕШНА УКРАСАПластичната украса вътре в църквата

е много по-разнообразна и по-богата. За нея са използувани различни материали: дърво за иконостаса и някои мебели, вар и гипс заедно или поотделно или смесени с други съставки за някои мебели, стените и капителите.

Отворите на северната и южната врата са отстрани с по една заоблена колонка с капител с форма на кошница. Над дъ-говидната горна страна на отвора има релефни фигури – клонки с листа и над Северен вход

Южен вход Западен вход под камбанарията

Фото: Л. Петров

45

тях птица.Около отвора за всеки прозорец има

две заоблени колонки, над тях образуват дъга две клонки с листа, горе с по една птица с разперени крила.

В олтара зад лявата крайна врата и срещу нея има две ниши с полукръгла горна страна с релефна рамка.

Всяка от двете малки абсиди в олтара е с две заоблени колонки, долу с про-филирана база, горе с капител. Около дъгата над колонките са извити клонки с листа.

Средната абсида е много по-голяма. И тя е с две заоблени колонки, всяка с профилирана база и с капител. Горният й дъговиден край е обточен с релефни фи-гури - клончета с листа. Особено богата е украсата в най-горната част на дъгата.

След строителите на църквата ръката на даровит скулптор е сътворила плътно към стената на най-изпъкналата част на абсидата нареченото според църковния канон “Горно място”. Това е трон с нео-бичайна конструкция и форма, което го превръща в част от архитектурата на храма. Размерите на ширина са съобра-зени с ограничената площ на абсидата, но възможностите за височина са из-ползувани максимално. Три дъговидни стъпала, които нагоре се стесняват, во-дят до трона. Той е с оригинална форма и богата скулптурна украса: долу – два легнали лъва и върху всеки лъв е кацна-ла птица с разперени крила. Над птици-те стените се разширяват. Те са профи-лирани с извит напред горен край, чиято

лицева страна има форма на широк лист, горе – с човеш-ка глава. От двете страни на трона продъл-жават нагоре по една висока колонка с инте-ресен капител. Над капителите има голям ку-пол, поддържан от две големи птици с раз-перени крила и над тях големи листа. Куполът завършва с ваза с цветя.

Само седал-ката на трона е дървена, оста-налото е от ва-росъдържаща смес. Целият трон, стъпалата и околната сте-на са на цвят тъмнозелени. На това “Висо-ко място” /на трона/ е седял владиката пре-ди литургия, също по време

на бдение и когато се чете Апостола.“Високо място” има в малко църкви.

За Пазарджик то вероятно е свързано и с желанието и очакването на местните християни църквата и градът им отново да станат епископски център. Това се потвърждава и от наличието в олтара на синтрон, характерен за епископските църкви.

По време на укрепителните работи за заздравяване основите на стените на ол-тара подът пред трона бе разкопан и той бе повреден. Това наложи частично рес-тавриране на трона и стълбите пред него, което бе извършено много успешно от скулптора Здравко Здравков през месец декември 2000 г. и началото на 2001 г.

Капителите на 12-те големи каменни колони, изработени прецизно и с въобра-жение, допринасят много за вътрешната украса на храма и не случайно привличат

Врата от параклис “Свети Архангел”, предполага се, че е от старата църква.

Дърворезба: Самоковска школа

Сърна - детайл от иконостаса

46

вниманието на няколко негови из-следователи: Богдан Филов1, Пейо Бербенлиев2 и Николай Тулешков3.

Малките колони в наоса са с гипсов капител с форма на венец с листа.

Над всеки капител на големите колони от южната и от северната му страна има релефна гипсова украса - елипсовидно разположе-ни клонки с листа и над тях една птица. На северната и южната сте-на на храма срещу всеки капител има същата украса.

Амвонът на църквата, както е обичайно, се намира в лявата половина на наоса, прикрепен плътно към един стълб. Традицията е спазена само за формата на амвона и при стълбата му, която е дървена, спира-ловидна.

Единствената нейна украса е спирало-видният й ажурен парапет.

Необикновеното при този амвон е из-работването му не от дърво, а от бяла сплав, вероятно от гипс и вар, и неговата изпълнена с изис-кан вкус и майсторство пластична украса от геометрични и растител-ни фигури и птици.

На централно място горе се из-висява голяма птица с разтворени крила, държана от човешка ръка. А най-ниско долу стои дракон с отворена уста и разперени крила. Той държи някакъв предмет, който прилича на дъсчица.

Явно тези две фигури имат але-горично значение.

При оцветяването на амвона преобладаващ е тъмнозлатистият

цвят.

Имаме сериозни основания да при-емем, че автор на споменатата вътрешна украса на църквата е Макри Фръчковски.БЕЛЕЖКИ1. Филов 1924: Богдан Филов, Старобългарското

изкуство, С., 1924, с. 70.2. Бербенлиев 1962: Пейо Бербенлиев, Църквата

“Св. Богородица” в град Пазарджик, Известия на Института по градоустройство и архитектура, книга шестнадесета, С., 1962, с. 180.

3 . Тулешков 2007: Николай Тулешков, Архитектур-на история на храма “Успение Пресветая Бого-родица” в Пазарджик, Паметници, реставрация,музеи, кн. 3-4, С., 2007, с. 10.

Птица - детайл от иконостаса Ангел - детайл от иконостаса

Капител със стари железни и нови дървени обтегачи

Фото: Любомир ПетровФото: Любомир Петров

47

Дърворезбата заема голямо и важно място в украсата на църквата. На първо място в иконостаса й, а след това и във владишкия или архиерейския трон, в проскинитариите и в два от кивотите, в една врата на параклиса „Св. Арахангел” и в певницата в параклиса „Св. Никола”. Владишкият трон е с лека, оригинална конструкция. Средната му част има само гръб и четири колонки и това позволява добра видимост към иконата на трона и седналия пред нея. Дърворезбената украса на трона се състои от по-едри фигури. В основата му са легнали две лами с отворени уста. Двете тесни страни над тях са образувани от елипсовидно преплетени ленти, над тях – две птици и есовидно извити пред тях едри листа. От стените нагоре се издигат четири колон-ки. Те са много пластични, с необичаен профил, сякаш са излети. Завършват горе с по една ангелска глава с криле, а между тях има едри листа. Покривът над тях е с правоъгълна форма. По корнизите му са изрязани тесни листа. Завършва с интересен по форма ажурен купол, между профилирани и с ажурна резба стенички. Елементи от дърворезбата са покрити със златист бронз, а друга, по-малка част – с бял бронз и това прави трона още по-при-влекателен и красив.

Проскинитариите са четири на брой. Това са подвижни дърворезбовани рам-ки с една икона. Тяхната конструкция и композиция на отделните части е по един модел. Но те се различават по размерите

си, които достигат до 160/380 см, и по някои детайли и предпочитани мотиви по украсата. Дърворезбата по тях е съобразена с площта, върху която се изработва. Тя е по-дребна по дългите, тесни страни на рамката, преобразена от ръката на резбаря в изящни колон-ки. Всяка от тях завършва с ваза с цветя или друга фигура – двуглав орел с корона.

По-дребна и елемен-тарна е дърворезбата по „краката” на рамката. Но тя е по-едра в долната и горната част на рамките. Две от тях завършват горе с ажурен полукръг с кръст. Преобладават растителни мотиви. По фриза, върху който стои иконата, са из-рязани слънчогледи. По-рядко сред клончетата са изрязани птици. Части от дърворезбата са оцветени с различни багрила – тъм-нокафяво, зелено, червено, златист бронз, а други са позлатени.

Украсата на всеки от проскинитариите е композирана много сполучливо. Тя е хармонична, изработена грижливо и с вкус. Благодарение на това

рамката се превръща в цен-но допълнение и разкошна дреха на иконата.

Три от проскинитариите се намират в наоса. Едини-ят от тях е с икона на св. св. Кирил и Методий, другият е с икона на св. Илия, а третият е с икона на св. Харалампий. Четвъртият е бил също в на-оса с икона на св. Спиридон, но той е повреден и отделен от иконата. Предстои да бъде реставриран.

Кивотите в църквата са много повече. Те са три в притвора, два в наоса и пет на балкона /емпорията/.

По конструкция и със сво-ята обемна форма кивотите съществено се отличават от проскинитариите, но пред-назначението им е едно и също. На тях се поставят ико-ни, пред които посетителите на храма се покланят и ги це-луват. Различават се по това, че на кивота се поставят две големи икони.

Само два от кивотите – тези в наоса, са украсени с дърворезба. Тя започва от-долу по стените им. Продъл-

жава по четирите им елегантни кръгли колонки със спираловидно изрязани рас-тителни фигури, завършващи с капители.

ДЪРВОРЕЗБАТА НА ЦЪРКВАТА

Проскинитарий с икона на свети Илия

Фото: Любомир ПетровФото: Любомир Петров

48

От тях започва горната част на кивотите. Нейните стени без гърба са дъговидно из-рязани и са с ажурна дантела. Полетата над дъгите до корнизите са изпълнени с дърворезба, а над капителите на колон-ките е изрязан по един ангел в цял ръст. Над всяка дъга и под корниза е изрязана по една ангелска глава.

Двата кивота си приличат по външен вид, предпочитани фигури и преоблада-ващите при дърворезбата им растителни мотиви. Те са изработени с голямо май-сторство. Това особено важи за колонките на южния кивот, които са ажурни.

Разлика между кивотите има при ня-кои детайли и при основата на куполите им. При южния кивот там се редуват ан-гелска глава и клонче, а при северния кивот се редуват ангелска глава и част от човешка фигура или от сфинкс. Но някои еднакви композиции и детайли при тези кивоти са основание да допуснем, че са дело на един майстор или проектант.

По средната задна част на кивотите има само рамка от профилирани летвички и между тях кръстосани летвички, обра-зуващи ромбове и триъгълници. По някои от споменатите мебели има тънко бяло покритие, което е оцветено.

Споменатата врата в параклиса „Св. Арахангел”, чиято изискана, елегантна дърворезба е само с растителни моти-ви, се различава по стил и изпълнение от останалата дърворезба в църквата. Според Богдан Филов вратата е дело на Самоковската школа¹.

Иван Батаклиев предполага, че вра-тата е от старата църква, спасена при

опожаряването й заедно с други икони от първата четвърт на ХІХ в.2

Д. Друмев също приема, че вратата е дело на самоковски дърворезбари. Той е на мнение, че те са я представили като образец на своята работа, но пазарджиш-ките първенци са харесали повече образ-ците на резбарите мияци от Дебърско и

на тях са възло-жили дърворез-бената украса на църквата.3

В параклиса „Св. Никола” пев-ницата е с форма на петстенна призма. Всяка от дървените й стени е разделена на две полета, из-пълнени с ажурна дърворезба – рас-тителни мотиви. Горната част на една от стените е отворена. Тя е с дървена поставка в долния край, която разделя аналоя на две части и служи за поставяне на дребни предмети.

Видни наши учени, изкуствоведи и изследователи на дърворезбата в Бъл-гария единодушно сочат за най-голяма забележителност на църквата нейния дърворезбен иконостас, изработен от

орехово дърво. Това наистина е така, за-щото иконостасът привлича най-силно посетителите на храма.

Пръв обръща внимание на иконоста-са на църквата известният наш архитект Пенчо Койчев в своята студия „Резбар-ското изкуство в България”. Той нарежда

иконостаса сред „По-забележителните иконостаси у нас” и публикува снимки на части от иконостаса.4

Проф. Антон Митов също изтъква худо-

Певница (клирос)в параклиса

“Свети Никола”Икона на Христос

49

жествените достойнства на иконостаса и пише, че той е изработен от майстори от Дебър.5

Размерите на иконостаса са внушител-ни – 20.40/6 метра с площ 120 квадратни метра. И той много добре е свързан с въ-трешната архитектура на църквата.

Гледан отдалече, освен със своите раз-мери, иконостасът прави силно впечатле-ние със своята уравновесена и хармонич-на композиция на три етажа.

Задължителният принцип за симетрия при всеки иконостас е спазен, но тук по-гледът не е отегчен от еднообразие и мо-нотонност. Защото огромната му площ е разделена вертикално от изящни колони с различна форма по височина и хори-зонтални корнизи и голям ажурен фриз /лозница/ в горната част.

Те оформят долу два реда табли и над тях редуващи се ажурни рамки с арки за реда големи царски икони и над тях два реда малки икони. Вторият ред е само при средния кораб.

Площта, образувана от двата реда таб-ли и царските икони над тях, композици-онно и визуално се разнообразява, като е разделена от средните царски двери и от още две странични двери – южни и север-ни, срещу двата странични престола.

Всички врати са двукрили, с ажурна дърворезба и ажурна рамка с арка, с по едно слънце над тях. Средната врата е с най-богата украса и има няколко икони.

Средната част на иконостаса с царски-те двери догоре е леко изтеглена назад и така иконостасът е станал по-раздвижен и интересен.

Горната част на иконостаса завършва с “фронтон”, образуван от широк дърво-резбен фриз с три разпятия – по едно срещу всеки престол в олтара. Средното разпятие, под което лежат два змея, до-минира и около него са поставени оби-чайните атрибути и фигури, свързани с Христовата Голгота.

Гледан отблизо, иконостасът пленява със своята майсторска, виртуозна дърво-резба, много често ажурна, по таблите, вратите, колоните, корнизите и широкия фриз, при чиито орнаменти преоблада-ват растителни мотиви. Това са удължени акантови листа, рози и други цветя, лозо-ви листа, гроздове.

Срещат се и различни птици, а в лоз-ницата и двуглав орел – символ на Цариг-радската патриаршия.

Характерното за Дебърската резбар-ска школа предпочитание към човешките и животински фигури е ярко подчертано в този иконостас. Особено внимание е от-делено на човешките фигури.

Тях виждаме главно на двата реда табли в основата на иконостаса. На тях с голяма вещина, много изразително, с подчертано чувство за композиция са из-рязани сцени от Стария и Новия завет. На долния ред отляво надясно:

1. Успение на св. Богородица, 2. Изгон-ването на Адам и Ева от Рая, 3. Адам и Ева в Рая, 4. Жертвоприношението на Ав-раам. На горния ред – наляво от царските двери: 1. Благовещение, 2. Убийството на св. архидякон Стефан, 3. Тримата пътници за Емаус, 4. Св. Богородица с апостолите, 5. Въведение Богородично. Надясно от царските двери: 1. Възнесение Господ-

не, вляво – Рождество Христово, вдясно – Жертвоприношението на Авраам, долу – Бягството в Египет, 2. Отсичането на главата на Йоан Кръстител, вляво – Хрис-тос и Самарянката, вдясно – Пирът на цар Ирод, долу вдясно – Самарянката, 4. Къпалнята Витезда, 5. Св. Константин и св. Елена, 6. Старозаветна Св. Троица /Макриев дъб/.

Сред животинските фигури в иконоста-са откриваме грифони, крилати сфинксо-ве, дракони, вълци, лъвове, дори слон и различни птици.

В иконостаса са изобразени още хе-рувими, ангели, старозаветни пророци, евангелисти, Христос.

Иконостасът е изключително постиже-ние на дърворезбата не само в България, но и на Балканския полуостров.

Удивителното разнообразие, хармо-ния и голямо майсторство, вложени в това творение, будят у зрителя чувство на въз-хищение, радост и оптимизъм. Те ни дават възможността и щастието да общуваме с възвишеното и божественото.

БЕЛЕЖКИ

1. Филов 1993: Богдан Филов, Старобългарското изкуство, С., 1993, с. 115. Първото издание на книгата е от 1924 г.

2. Батаклиев 1923: Ив. Батаклиев, История на църквата Успение Пресветыя Богородицы, С., 1923, с. 37.

3. Друмев 1965: Димитър Друмев, Дърворезбата на Катедралната църква в Пазарджик, С., 1965, с. 10.

4. Койчев 1910: П. Койчев, Резбарското изкуство в България, Известия на Българското археоло-гическо дружество, I., С., 1910, с. 102-103, табл. ХVII, ХVIII.

5. Батаклиев 1923: цит. съч., с. 28-30.

50

Първото сведение за автора на ико-ностаса е от 1915 г. Там за изпълнител на иконостаса е посочен “резбарят скулп-тор Макрия Негриев Фръчковски и др. от Дебърско.”1

Пръв съобщава повече сведения за майсторите на иконостаса проф. д-р Любомир Милетич в своята студия “Ис-торически и художествени паметници в манастира “Св. Иван Бигор” /Дебърско/”. Той отделя голямо внимание на иконос-таса на манастирската църква, като под-чертава майсторската му изработка. А за дърворезбата пише: “От разпитването в манастира и в близкия ГӚличник се уста-новява, че майсторите произхождат от ГӚличник и от близките български села Осой и Гаре. Главният представител на тая резбарска школа е бил Макарий Не-гриев Фърчковски от ГӚличник. Същият Макарий със свои другари сетне изра-ботил иконостаса на черквата в Татар Пазарджик, където е умрял. Не остая никакво съмнение, че същите художници са работили в Пазарджик понеже изця-ло и в отделности основните мотиви на орнамента и в двата иконостаса са едни и същи. Разлика има в несравнимо по-голямата прецизност на изработка-та и богатството на орнаменталната композиция, с които се отличава иконос-тасът на “Св. Иван Бигор”. Същите тия майстори са направили и иконостаса на черквата “Св. Спас” в Скопие... Ала има и пълно доказателство в един малък над-пис, спазен в скопския иконостас, гдето

още ясно се чете: Петре Филипов от Гари 1824, Макари от ГӚличник, бугари от Мала Река.”2

Проф. Йордан Иванов е публикувал пъл-ния текст на споменатия надпис в църквата “Св. Спас”. Той пише: “Скопие. Църква Св. Спас. В тая църква се намира велико-лепен иконостас дърворезба, изработен от дебрани от покрайнината Мала-Река. На дясното крило на иконостаса, майсто-рите са изобразили себе си в релеф, как работят с длето и чук, а под образите им стои надпис с имената и месторожде-нието, единият от с. Гари, а другият от ГӚличник в Дебърската област. Думата б гари не е ясна дали означава б /у/ гари или пък се говори отново за село Гаре /Гари/, макар че по смисъл второто четене про-тиворечи на първата част на надписа: Перви майстор Петре Филипович от Гари, Мак/а/ри от ГӚличник, б гари дебрани от Мала река 1824.”3

Асен Василиев разчита по следния начин споменатия надпис за майсторите на иконостаса: “Първи майстор – Петре Филипович от Гари, Макриа от Галичник, Марко от Гари Дебрани от Мала река 1825 г.” Той приема, че иконостасът на “Св. Иван Бигор” е рязан през 1800 г. и затова отхвърля възможността Макарий Фръчковски да е участвувал в изработ-ването му, защото според него по това време “той тогава едва ли е бил роден, или е бил съвсем малко дете”..4

Но Валентин Ангелов привежда факти и логични доводи, които напълно подкре-

пят писаното от Л. Милетич за участието на М. Фръчковски в изработването на иконостаса на “Св. Иван Бигор”, особено след като стана известно, че иконостасът е завършен през 1835 г.5

Това научаваме от “Инвентар на го-дишниот биланс на манастирот Св. Йован Бигорски за времеуправуванjето на игу-менот Арсениjа од 1807 до 1838 година”, където е отбелязано: “1835: За темплото копане за Владиков стол и за игуменски-от 18.384.”6

Л. Милетич за пръв път отбелязва името на дърворезбаря Макарий Негри-ев Фърчковски. Видяхме, че в надписа на иконостаса на църквата “Св. Спас” в Скопие името му е отбелязано като Мак-рия, а негови наследници и съвременници и някои автори го наричат още Макри. Макрия и Макри са съкратени форми на Макарий. А презимето му след Л. Миле-тич се отбелязва от различни автори като Фръчковски. Това име носят и неговите наследници в България.

За този род Ас. Василиев пише: “На-именованието им произлиза от турската дума фърча - четка, възприето по-късно, когато някои от майсторите започна-ли да се занимават с иконопис, защото първите представители на рода според преданието били предимно резбари. Ико-нопиството започва от Макрий Негриев, а синовете му с изключение на един изо-ставят резбарството... Макрий, първият от синовете на Негрия /роден около 1800 г./ учил резбарство и иконопис при баща

МАЙСТОРИТЕ НА ИКОНОСТАСА

51

си заедно с по-малките си братя, с кои-то по-късно работил. В животописните бележки на Янко Кузманов, един от прав-нуците на Макрия, е казано, че “синовете на Негрия: Макрия, Гюрчин и Траян, раз-вивали в по-широки граници този занаят, изпълнявайки съветите на баща си”. Я. Кузманов казва, че Макрия с двамата си братя работил скулптура по колоните /капителите/ в църквата “Св. Неделя” в София, “Св. Неделя” в Пловдив, пазар-джишката църква “Света Богородица”.7

Интересни сведения за М. Фръчковски е събрал Борис Хаджирашков от Пазар-джик. Ето част от тях:

“г. Т. Пазарджик, 18.III.1933 г. Събрал сведенията и написал Борис хаджи Раш-ков.

Макрия Негриев Блажев Фръчковски /кратка биография/

Макрия се е родил през 1809 год. в с. ГӚличник /сега е градец/. Макриевите ро-дители произхождали от български семей-ства, жители на г. Галичник, находящ се в Дебърския край. Неговият баща по занаят бил майстор иконописец и резбар, та от него той наследил голяма дарба по резбар-ското изкуство.

Той се научил да пише и чете на българ-ски в Галичник и в стария дебърски манас-тир “Св. Иван Предтеча” /сега нарицаем “Св. Иван Бигор”, Бистрий/. Като станал възрастен той се оженил за Султана Кутрескова, ГӚличинка, която му народила четири деца: Христо, Исаче, Серафим и Кузман.

Най-даровитите майстори резбари

били трима: Петре Гарка от с. Гари, Иван Филипович от с. Осой и Макария Фръч-ковска от ГӚличник. Най-талантливият майстор по художественото резбарско изкуство е бил Макария: той майсторски приготвял декоративните композиции /рисунките/, другарите му извършвали резбите по църкви и манастири на разни места в Тесалия /Гърция/, Босна и Херцего-вина, Солун, Серско, Скопие и др.

Когато тези майстори изработили окраса на иконостаса на българската църква “Св. Спас” в Скопие, тогаз Макрия станал най-прочутия майстор по цяла Ма-кедония и Тракия.

Тогаз скопският Амзи паша много харес-вал Макревата работа в църквата. Той по-канил Макрия и синовете му да декорират конаците му, находящи се в местността „Бардовци”, до река Лепенец. Като останал много доволен от украсата на конаците, той ги наградил и през 1856 год. ги изпра-тил в гр. Пазарджик, за да декорират но-вата, голяма чаршишка джамия, наречена „Чарши-джамиси”.

След декорирането на джамията, Макрия и синовете му направили условие за изработване резбарската украса на църквата „Св. Богородица”. От 1856 до 1862 г. те изработили резбарската укра-са на иконостаса, изработили иконите и скулптурните капители по колоните на църквата…

Макария е квартирувал в къщата на Никола Шаламана Рабаджията и като се простудил, там починал през пролетта на 1862 год.

От признателност към големите заслу-

ги на знаменития майстор Макрия, граж-даните го погребали пред северния олтар на църквата „Св. Богородица” Б.х.Рашков.

Т. Пазарджик, Дал сведения опълченеца Пазарджишки Аргир Георгиев Барутчийски 25 окт. 1934 г.

Макри Дебърлията /кратки биографични данни/

Макриевият баща бил българин и прочут майстор иконописец в Дебърско. От баща си той изучил иконопиството...

Макри бил средноръстен, средно де-бел, белолик, чернокос, със средни муста-ци черни и с обикновен нос. Носията му била македонска – потури и салтамарка, черна, шаечна, вълнен пояс тъмновиш-няв, черни кундури отворени, бели чорапи вълнени и пискюлия фес червено-кафяв.

Той имал благ характер: пушел тю-тюн и пиел вино и ракия. 8

В пазарджишкия вестник „Лъча”, бр. 631 от 5 ноември 1938 г., с.1 е публикувана статия от Борис х. Рашков х. Илиев, оза-главена Макария Негр. Блатев* Фръчков-ски /кратка биография/. В нея за пръв път са огласени важни сведения за живота и творческата дейност на М. Фръчковски. Ето няколко от тях, свързани с Пазарджик: „При Макария, освен синовете му, работили много знайни и незнайни негови ученици като Димитър Шаренков /Дебърлията/ и най-малкият му чирак Стефан Андонов – последният впоследствие се прочул като голям иконописец. Макария останал до края на живота си в Пазарджик. През пролетта на 1862 г. вследствие на силна простуда се разболял и се поминал, като

* погрешно отпечатано вместо правилното Блажев

52

бил закопан от дясната страна на се-верния олтар в двора на църквата „Св. Богородица”...”

Богдан Филов погрешно приема, че иконостасът на църквата датира от 1832 г. и напълно споделя и потвърждава изне-сените факти от Л. Милетич, че дебърски майстори са изработили иконостаса в църквата на манастира „Св. Иван Бигор”, иконостаса на църквата „Св. Спас” в Ско-пие и иконостаса на църквата „Св. Бого-родица” в Пазарджик. 9

Той допуска, че едни майстори са работили първите два иконостаса, но из-ключва те да са работили пазарджишкия иконостас. За последния той пише: „Ико-ностасът от Татар-Пазарджик се разли-чава по стил значително от бигорския и от скопския иконостаси, макар техника-та да е съвсем същата. Растителните листове са по-тесни и по-продълговати, а така също човешките фигури с тех-ните стройни пропорции стоят в рязък контраст с ниските набити форми на фи-гурите от „Св. Иван Бигор” и Скопие. По своите стилови особености иконоста-сът от Татар-Пазарджик се схожда пове-че с иконостаса на църквата „Св. Никола” в Прищина. Понеже тези два иконостаса се схождат и в други подробности, тряб-ва да приемем, че те са били работени и двата от същите майстори.”10

В своето изследване за църквата Ив. Батаклиев, след като цитира све-денията на Л. Милетич, че майстор на иконостаса на църквата в Пазарджик е Макри Фръчковски, потвърдена и от внука на последния – Апостол Христов, художник-иконописец, пише: „Според г.

Апостол Христов, майстор Макри, след изработването на скопския и бигорския иконостас, работил в конака на некой си Амзи паша в с. Сарай, Скопско. Този Амзи паша го препоръчал на пазарджишките бегове за украсяване на Чарши джамеси в Пазарджик, отдето бил повикан да из-работи иконостаса на черквата “Св. Бо-городица”. Макри бил работил нашия ико-ностас с четиримата си синове, двама от които били иконописци, другите два-ма – резбари скулптори, а самият Макри бил преди всичко композитор. Трябва да забележим, че тези сведения търпят из-вестна критика. Първо, тя се състои в това, че скопският и нашият иконостас, изтъкна се по-напред, са различни по стил, следователно не могат да бъдат дело на един и същ майстор. Стилът на скопския иконостас е присъщ на майстор Петре Филипович, чиито потомци днес в София работят точно по него. Изглеж-да, че Макри е бил повече иконописец и други са същинските майстори на пазар-джишкия резбарски иконостас. На това г. Апостол Христов възразява, че един художник, според развитието на него-вото художествено творчество, може да сменява стила, маниера на работите, че Макри е бил преди всичко талантлив композитор. Той признава, че сам Макри не е работил нашия иконостас. Второ, участието на синовете на Макри в изра-ботването на нашия иконостас е малко съмнително, защото като се направи равносметка на годините им излиза, че те около 1840-1845 са били на не повече от 10-15-годишна възраст. Така щото днес въпросът кои са точно майсторите

резбари на иконостаса на църквата “Св. Богородица” не е достатъчно ясен. Като установено, разбира се, може да се взе-ме, че Макри Негриев Фръчковски е един от тях и може би пръв между тях.” 11

За това колко време и кога е работен иконостасът Ив. Батаклиев пише: “По пре-дание се знае само, че е правен 4 години, че струвал 70 000 гроша и че сметките за него водил Георги Пиринчията. Наистина един период от 4 години за завършване на това голямо дело е умерен период... Като най-вероятно време за изработване на нашия иконостас, бихме могли да вземем времето 1840-1845 година.”12

Тази датировка за изработването на иконостаса се приема от някои следващи автори, но тя не е вярна.

Кр. Миятев също приема и потвърж-дава изнесеното от Л. Милетич, че Де-бърската школа, “начело на която през двадесетте години на XIX в. стоят май-сторите Петър, Макарий и Марко, ни е оставила множество резбарски паметни-ци, между които на първо място трябва да се изтъкнат иконостасите на църкви-те в Бигорския манастир “Св. Йоан”, на църквата “Св. Спас” в Скопие /1824/ и на “Св. Богородица” в Т. Пазарджик /1832/.”13

Според Андрей Протич иконостасът на църквата “Св. Богородица” в Пазар-джик е дело на Дебърската школа от майстор Макрия от ГӚличник.14

По отношение авторството на ико-ностаса на църквата проф. Ив. Лазаров цитира мнението на Ив. Батаклиев и све-денията му за стойността на иконостаса в своята студия “Иконостасът на Пазар-джишката съборна църква” /“Родина”,

53

год. I, декемврий, кн. III, С., 1938, с. 67/.През 1925 г. архитект Антон Торньов

пръв посочва друго име за автор на ико-ностаса на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик15 – “дебранецът Велиян”. Това е известният майстор Велян Огнев от Дебърско, Македония.

За съжаление, това важно сведение е останало незабелязано от следващите автори, проявили интерес към иконостаса на църквата.

През 1938 г. Иван Велков, директор на Археологическия музей в София, в своя статия обяви, че в изработването на иконостаса на църквата е взел дейно участие Димитър Шаренков Церовеца Дебърлията.

От Димитър Пенев, внук на Д. Ша-ренков, бивш учител в с. Панчарево, той научава и споделя следното за този дър-ворезбар: Димитър Шаренков бил роден в пазарджишкото село Церово. Твърде млад заминал с дърворезбари от Дебър-ско. След като усвоил добре занаята им, дълго време работил с тях, а после се отделил и се установил на работа в род-ното си село. Когато почва изграждането и украсата на църквата “Св. Богородица”, майстор Димитър се преселил в Пазар-джик в свой дом и работилница. В неговия дом и работилница се приготвяли често нощем моделите, по които трябвало да се изрязват дървените фигури и други украси на иконостаса... Една изработена, но не-довършена група от три фигури - изпълни-телите на смъртната присъда на Христа, се пази в музейната сбирка на читалище “Виделина” в Пазарджик.

От Димитър Церовеца е запазен худо-жествено изработен малък иконостас в къщата му в Пазарджик.

Ив. Велков цитира предположението на Ив. Батаклиев, че “Макри Фръчковски е по-скоро иконописец и други са същин-ските майстори на пазарджишкия ико-ностас” и заключава: “Ще трябва да се приеме, че големият майстор Димитър Церовеца ще да е стоял на първо място между всички, които работят около църквата “Св. Богородица”.”

Димитър Шаренков починал през 1874 г. при нещастен случай, като паднал от дървеното скеле в една от градските джа-мии, дето работил по украсата на кьошко-вете и амвоните. Погребан тържествено, той бил заровен в специално изграден гроб на почетно място в самия двор на църквата “Св. Богородица”.16

Внукът на Д. Шаренков – Димитър Пенев, като пенсионер живееше в Па-зарджик и често посещаваше читалище “Виделина” в града. Там около 1950 г. той публично заявяваше, че не Макри Фръчковски, а неговият дядо Димитър е изработил иконостаса на църквата “Св. Богородица” в града. Аргументираше се и с това, че думата “фърча” значи четка на турски и носителите на името Фръчковски са били зографи.

Преди години аз видях споменатия до-машен иконостас, дело на Д. Шаренков, но в дърворезбата му нямаше нищо из-ключително. Явно той е работен набързо и авторът му не е имал възможност да демонстрира високо майсторство. А опи-саната дърворезба с трите евангелски

фигури се намира сега в Етнографския музей в Пазарджик.

Асен Ненов, като изхожда от споме-натата статия на Ив. Велков и свое про-учване, също приема Димитър Шаренков за главен изпълнител на дърворезбената украса на пазарджишката църква “Св. Бо-городица” в своя статия, озаглавена “За иконостаса на Пазарджишката катедра-ла” /писмо до редакцията/, в-к “Мир”, бр. 11 465, 14 октомври 1938 г., с. 3.

Той се позовава на трима известни ху-дожници-резбари, софийски жители – Пе-тър Кънчев /60-годишен/, Филип Иванов /70-годишен/ и Янаки Тодоров /75-годишен/, и пише: “И тримата заявиха, че знаят от стари хора македонци от с. ГӚличник, какво Макри Негриев Фръчковски не е бил майстор-резбар, а е бил иконописец и ваятел, като Яна-ки Тодоров, който е автор на един от най-хубавите иконостаси в София, до-бави, че Макри изработвал красиви та-вани от вар. Всички заявиха, че Макри Фръчковски в никакъв случай не може да бъде автор на иконостаса на пазар-джишката черква “Св. Богородица”, а Филип Иванов каза, че знае от същите стари хора от с. Галичник, какво Макри Фръчковски е изработил в казаната пазарджишка черква - само капителите /горната част на колоните/. Първите двама заявиха, че въпросният Апостол Христов е дал преди години неистински сведения на покойния професор Милетич за авторството на иконостасите на скопската черква “Св. Богородица” /sic/ и пазарджишката такава.” А. Ненов спо-

54

деля и за срещата си с братята Димитър и Георги Пеневи, внуци на големия майсторрезбар Димитър Шаренков, които заяви-ли пред него, че “автор на иконостаса на пазарджишката черква “Св. Богородица” е дядо им Димитър и че те по незнание, като деца, са унищожили запазените до-тогава чертежи на иконостаса, израбо-тени от споменатия им дядо”.

Накрая авторът заключва: “Ще тряб-ва да се приеме, че главният майстор резбар, който е изобразил чертежите и изработил най-художествените части на иконостаса на споменатата Пазар-джишка черква е бил Димитър Шарен-ков Церовеца /Дебралията/ роден в с. Церово, Пазарджишко, а Макри Негриев Фръчковски е изработил само капители-те на същата черква.”

Асен Василиев отделя голямо внима-ние на пазарджишката църква “Св. Бого-родица” и се опитва да разреши дилемата кой е главният майстор на иконостаса. Накрая изказва мнение, че иконостасът на църквата “Св. Спас” в Скопие и ико-ностасът на пазарджишката църква “Св. Богородица” “...значително се различа-ват по своя общ замисъл, по композиция, украсителни орнаменти и техническо из-пълнение. Невъзможно е да се допусне, че майсторът или майсторите на тези два иконостаса могат да бъдат едни и същи и не може да се твърди, че пазарджишки-ят иконостас е дело на Макрий Негриев. Съществува и настойчиво предание, че иконостасът е правен от Димитър Шаренков Церовеца, роден в с. Церово, Пазарджишко, умрял през 1875 г.... Спо-

ред мен работата на Макрий Негриев в Пазарджик се е състояла в направата на капителите на църквата. За да изкажа това мнение, имам пред вид до известна степен датировката. Пазарджишката църква е била построена през 1837 г., а Макарий е бил в Пазарджик през 1862 г., където и починал. Дали изобщо до тази година църквата е била без иконостас, това не би могло да се допусне”.17

Валентин Ангелов аргументирано въз-разява на горното мнение на А. Василиев и убедително защитава участието на Макри Фръчвовски в изработването на иконостаса на пазарджишката “Св. Бого-родица”. Той пише: “Друг възел от спорни въпроси се е заплел около участието на Макрия Негриев в изработката на иконостаса в Пазарджик. Според Асен Василиев тук той е работел само щука-турата, но не и резбите. Но А. Василиев не се опира на стилов анализ, а на съоб-ражения, свързани със създалата се “ко-нюнктура” сред художествените среди: погрешно посочваната дата за смъртта на Макрия /1849 г./ от внука му Апостол Христов - човек, който съвсем не е дър-жал на истината, злоупотребявал е с нея поради чудати мегаломански твърдения. Продължим ли разсъжденията на българ-ския изкуствовед, следва да зададем и няколко въпроса: Ако Макрия Негриев е правил само щукатурата в катедрал-ната църква на Пазарджик, това ще е продължило около половин година, докато иконостасът е рязан цели четири години. След това дали той е напуснал тайфата /където работят четиримата му сина/ –

обстоятелство, което е малко вероятно и несъвместимо с установените порядки при дебърци, или пък е останал в нея? Ако е останал, какво е работил в църквата? Не е ли бил той “проектантът” на резбе-ните мотиви и композиции, на архитек-тониката на олтарната преграда, дока-то изпълнителите са били и други лица – двама от синовете му, както и местни майстори /между тях се знае името на Шаренков/. Това, че творческият му по-черк е неразличим в “Св. Спас” в Скопие, не ме учудва. Всеки добър резбар, поста-вен в положението на изпълнител, без-прекословно се е подчинявал на волята на първомайстора, както е сторил и Петър Гарка в Рилската обител. Творческото му “обезличаване” в скопската църква не е убедителен аргумент срещу участието му в пазарджишките резби. Тук именно, в Пазарджик орнаментът е работен от до-бри майстори, а човешките фигури - от изключително голям творец, извървял дълъг път в изкуството, достигнал нео-чаквано до експресивност и спонтанност в извайването на формите, освободил се от натуронаподобяването /а то все още съпровожда резбите в “Св. Спас” и в Бигорския манастир/, разбрал една го-ляма истина, че голямото изкуство не е в сръчното подражаване на натурата, а в силата на творческия изказ. Длетото се е движело бързо и енергично, то не извайва педантично формите, но ги из-сича уверено с един-единствен замах на ръката.”18

Димитър Друмев в своето задълбочено изследване “Дърворезбата на катедрал-

55

ната църква в Пазарджик” е категоричен, че тя основно е дело на дърворезбари от Дебърско. Той пише: “Населението на ГӚличко - Реканския край в Западна Ма-кедония се отличава със своеобразната си демографска физиономия. То било съ-ставено от две групи - мияци и бързяци. Мияците, които населявали селата Осой, Гари, Тресонче, Лазарополе, Биту-ше, Требище, Галичник, били принудени, поради слабо развитото земеделие да търсят препитанието си другаде. Те се насочили към строителство и худо-жествени занаяти като резбарство, иконопиство, щукатура и други...

Към началото на XIX век вече била оформена художествена школа в този край, наречена Дебърска. Известно е, че в Дебър никога не е имало резбари, но школата била наречена Дебърска по-ради това, че градът бил познат като административен център. В последно време добива гражданственост назва-нието “мияшка резбарска школа.”19

Д. Друмев дава много висока оценка за дърворезбата на иконостаса в църквата. А за неговите творци пише: “Предполага се, че майстори под ръководството на Макри Негриев Фръчковски са изпълнили и този иконостас. Но самият иконостас ни подна-ся декоративни и композиционни решения, които подсказват и за възможността да е изработен от друга резбарска група. Гру-пата е била с доста хетерогенен състав - това се вижда от различния начин на ря-зане. Групата обаче е имала авторитетен първомайстор, който е успявал да събере и уеднакви центробежните сили на разни-

те индивидуалности. Но това не е Макри Негриев, свикнал с едно общо архитекто-нично решение, което е пак бароково...

В писмо на Йоаким Груев до В.Д. Сто-янов, председател на Книжовното дру-жество, се казва: Макрий Негриев от Га-личник /Дебърско/ бил шарач и живописец, той нашарил зданието на Хамзи-паша и църквата “Св. Богородица” и “Св. Неделя” в Пловдив. Умрял през 1859 в Пазарджик, дето шарил джамия.”20

В резбарската група, която изпълнила иконостаса, участвували и местните рез-бари, като Димитър Шаренков... В Пазар-джишкия музей се пази неговата работа - резбарски фрагменти с три фигури на римски войници от сцената на Разпятие на Христос. Личи, че е на път да се издиг-не един добър майстор резбар, със свое виждане и своя интерпретация на резбар-ските форми.21

Големият обем и високото качество на дърворезбената украса на църквата “Св. Богородица”, особено на иконостаса й, предполагат, че тя е дело на внушителна група творци - дърворезбари. И наистина това се потвърждава от спомени на съвре-менници на изработването на иконостаса.

Т. Мумджиев, като член на Истори-ческата комисия при комитета за чест-вуване стогодишнината на църквата “Св. Богородица” през 1938 г., след проучване въпроса за строежа и украсата на църк-вата стига до извода, че иконостасът е работен между 1851 и 1857 г. Той пише: “Че иконостасът е завършен в 1857 г., се потвърждава от подарените икони от еснафите през горните години, на брой около 5-6...”22

“На 10 октомври 1938 г. един от прав-нуците на Макри - Апостол Христов, ми връчи едно писмо, отправено до Димитър Пенев - внук на Димитър Церовеца - Ма-рангосчията, в което писмо се опровер-гава писаното във в. “Мир” и в. “Зора”, где-то се твърди, че Церовеца бил майстор резбар на иконостаса на черквата “Св. Богородица”, а не Макри... Той казва, че при Макри работели и трима младежи от Пазарджишко, между които бил и Атанас Гюдженов /баща на художника професор Дим. Гюдженов/, а възможно било да е бил и Димитър Церовеца.

Тия твърдения на Ап. Христов търпят поправка в следното: понеже Христов твърди, че Макри е умрял и закопан в чер. “Св. Богородица” в 1849 година, а Атанас Гюдженов умря миналата година на 90- годишна възраст, което ще рече, че към 1848 година той е роден. Пита се, може ли да работи при Макри към 1845-1849 година? Оставям открит въпроса. Съ-щият Гюдженов заедно с Петър Кадийски били посочили на Христов гроба на Макри в черковния двор и че Кадийски носел свещника при погребението му, а Петър

Българска академия на науките - архив, Фонд № 1, Опис 2, арх. ед. № 41, стр. 17

56

Кадийски се родил в 1843 година /така твърди неговият син/, значи Кадийски е бил на 6 години в 1849 година...

От всичко казано трябва да се приеме следното: Макри е умрял в 1849 година, той не е довършил иконостаса, а негови-те братя и синове, но не в 1849 година, а към 1857, което твърди и казаната коми-сия. Церовеца ще е сътрудничил с фръч-ковските майстори. А безспорно ще е, че Макриевата школа, която е толкоз из-вестна, е сторила иконостаса, но не през 1849, а от 1850-1857 година, когато вече и Атанас Гюдженов е било възможно да е бил ученик при тая школа. Изглежда, че внуците на Макри имат грешка за години-те на раждането му и за смъртта му.

Чудно е как може една такава велика школа да няма кондика за всички от нея построени резби и украси на толкова мно-го черкви, та да не се създават спорове и гадания за датите...”23

“Дядо Тома Маринов даракчията /сега 89-годишен/ си спомня, че худож-ниците били много люде, част от които живеели у тях под наем, че резбата се извършвала в една къща близо до Мари-чиния мост, но нищо не може да каже, кой именно е бил главният майстор, само знае, че бил от Дебър...

Стари жени си спомнят, че майсто-рите, когато редили резбата, пеяли черковни религиозни песни. Никакви све-дения колко е заплатено за извършване-то на това чудо - изкуство. Това е било едно голямо предприятие и е извършено от много люде - дядо Тома казва, че били около 20 души.”24

За съжаление, знаем имената и по-вече за живота и творческата дейност само на четирима от тях. Първите двама са много известни и авторитетни творци - Макри Фръчковски и Велян Огнев. За третия - Димитър Шаренков, научаваме от публикуваните за него сведения по семейни предания и спомени от град Па-зарджик. А за четвъртия - Динко Кузма-нов Шишков, знаем от автобиографията на Атанас Гюдженов и от книгата на Асен Василиев “Български възрожденски май-стори”, с. 581.

Записаните устни сведения за участи-ето и ролята на М. Фръчковски и Д. Ша-ренков в изработването на иконостаса на църквата са противоречиви и крайни. Но оскъдните писмени сведения за тях сочат, че и двамата имат заслуги за създаването на иконостаса. Големият въпрос е кой от тях е бил главната фигура и ръководител на това грандиозно дело.

За участието на М. Фръчковски и Д. Шаренков в изработването на иконостаса има важно писмено свидетелство, оста-нало неизвестно за авторите, писали за дърворезбата на църквата и за М. Фръч-ковски, поради което някои от тях стигат до грешни изводи и заключения.

Това писмено свидетелство бе от-крито от Димитър Жлегов, дългогодишен уредник, завеждащ отдел “Възраждане и националноосвободителни борби” на Регионалния исторически музей - Пазар-джик в една от кондиките на Бакалския еснаф в Пазарджик25. То бе публикувано от Пенка Николова: Дарения на занаят-чийските сдружения в Татар Пазарджик през Възраждането за изграждане на

църкви и училища в града, Българското дарителство - история, съвременност и перспектива, Карлово, 2003, с. 40.

В споменатата кондика №17, стр. 20 с дата 18 януари 1858 г. са описани раз-лични разходи и изплатени суми за тях през предходната 1857 г. В разходите за иконостаса е отбелязано:

за коностаса /иконостаса/ на Макрия /Макри Фръчковски/ 1832 гроша

на Митре /Димитър Шаренков/ дорама-чията1 за марангоза 767 гроша

за коностаса пердето2 130 грошаза коностаса чиле3/к/ за пирони

62:20 гроша1дорамачията /дограмаджията - дърводелеца/; 2пердето - рамката 3чиле /к/ - чилик /стомана/

57

1858 иануария 18Що се збраха иснафски2 пари предадохме ги у оста-башията3 на Гено гроша 3 438:10 три хиляди и четири стотин и триесе и осемъ и рупъ4

(втора ръка/почерк) сосъ фатура5

по име парчета6

писа ки/ги(трета ръка/*почерк) Корните7 пари гроша 3 438:10зеле8 от остадиета9 и бакии10 гр. 3 032: 30 6 4703,5 ришъ11 продади 25 гр. 87:20 6 558:20Тука повестоват 12 корните грошовидека е дал Кено13 остабашията и придава14

хесапа15 на исафа от корните пари дека еле16 и дава ги днеска 1859 ианоариа 18: дена далъ за синтука17

гр. 215:20за коностаса на Макрия19 гроша 1 832на Митре20 дорамачиата21 зя маранкоpза22 767етна диска23 на Гиорги за маранкоз24 40на чаушина Илия хака25 му гр. 400на сфети26 Никола парусия27 гр.100на сфети Връчъ парусия гр. 100за милостива28 гр. 10за иконостаса пердето29 гр. 130за къщата мереметь 30 гр.258:10за коностаса чиле31 за пирони гр.62:20на сфета Петка дади 32 гр. 1 5001. Инуария, иануария-януари, 2. иснафски - еснафски 3. устабашия; 4 . руп-четвърт от грощ, равна на 10 пари,устабашия-първомайстор; 5фатура- от фрак-тура - опис, 6. парчета - дялове, части. 7. корните-горните; 8. зеле -взели; 9. остадиета - останали;10. бакии-неуредени сметки и дългове. 11. реш-ръж; 12. повестоват-се описват; 13. Кено-Гено; 14.Придава-предава; 15. хесапа-сметката; 16. еле /наречие/ само, особенно, най-вече17. синтук //от сандък - касата; 18. коностаса- иконостаса;19 Макрия- Макри Фръчков-ски, 20. Митре - Димитър Шаренков, 21. дорамачия-та /от дограмаджията/ - дърводелеца; 22.маранкоза /от марангоза/ - дърворезбата;23. диска-дъска; 24. чаущина - прислужник и глашатай на еснафа; 25. хака-заплата; 26. сфети-свети; 27. парусия - поръ-чана и платена литургия28. милостива-милостиня; 29. пердето-рамката; 30 меремет - малък ремонт; 31

- чиле /от чилик-стомана; 32. дади-даде./

Текстът свидетелствува, че Д. Шарен-ков е бил освен резбар и дърводелец при работата си по иконостаса.

Несъмнено отбелязаното възнаграж-дение на двамата майстори е само част от сумата, получена от тях за работата им по иконостаса. Не е известно какво е било възнаграждението на останалите дърво-резбари и дали М. Фръчковски е получил споменатата сума от 1 832 гроша само за себе си или и за другите дърворезбари. Но поставянето на М. Фръчковски на пър-во място, по-голямата сума, която е полу-чил, фактът, че той е работил и по иконос-таса на “Св. Иван Бигор” и на “Св. Спас” в Скопие, както и местното предание, че майстор от Дебър е бил начело на дърво-резбарите, потвърждаващо сведение на Л. Милетич, са сериозно основание да приемем, че действително той е бил глав-ната фигура, която е ръководила работата по иконостаса и е взела непосредствено участие в сътворяването му. Явно той е бил необикновено талантлив творец, какъвто е бил баща му Негрий Блажев, а също и Велян Огнев и други майстори, проявили разностранни дарби.

Но дейността на Макри Фръчковски в Пазарджик не се изчерпва само с ра-ботата му в църквата “Св. Богородица” и Чарши джамия. Оказа се, че той е работил и в църквата “Св. Константин и Елена” в махалата Силук кавак в града. Това е засвидетелствувано в запазената книга за разходи и приходи на църквата и за нейното имущество от 1851 до 1884 г. водени от няколко занаятчийски сдруже-

ния, които са били настоятели /епитропи/ на църквата през различни години.

Книгата е озаглавена Книга за пре-даване и приемане, години 1851 до 1856, 1858 до 1861, 1863, 1864, 1866, 1867, 1872 до 1874, 1883, 1884.

Книгата е с инвентарен № 95 в описа на библиотеката на църквата. На лист 5а с дата 1855 /година/ ноември е отбелязано:

.................................................................................................................................. 5 600 /гроша/ на Макри за накасъ

................................................................................................................................. 72:30 /72 гроша и 30 пари/ за темплото /иконостаса/ за дъски и пирони

На лист 5б с дата 1856 /година/ ноем-врия 30 е отбелязано: ......................................................................................................................................................................

5 007 /гроша/ на Макрия743 /гроша/ за дъски560 /гроша/ за пирониНа лист 6а с дата 1858 /година/ е от-

белязано:.................................................................

.................................................................33 /гроша/ на Макри.................................................................

.................................................................7 961:30 /7 961 гроша и 30 пари/ на

дулгери на Макри501:20 /501 гроша и 20 пари/ на Макри

от пещереца /човек от близкото до Па-зарджик село Пещера /днес град/, дарил сумата дължима на Макри/

На лист 6б с дата 1858 /година/ април

58

28 е отбелязано:Черковен масраф /черковни разходи/.................................................................

..................................................................7 078: 10 /7 078 гроша и 10 пари/ на

Макрий.................................................................

..................................................................4 472:10 /4 472 гроша и 10 пари/ на

МакрийДумата “накас” /от турски накаш

- живописец, стенописец, декоратор/, в случая означава украса, украсяване. За тази украса можем само да гадаем каква е била, защото църквата е изгоряла при пожар на 20 септември 1866 г. За това нещастие, сполетяло християните в квар-тала и града, научаваме от вестник “Тур-ция”, Цариград, III, бр. 16, 8 окт. 1866 г., с. 2, колона III. Общата сума грошове, полу-чена от Макри Фръчковски е значителна. Следователно и обемът на работата му е бил голям, а несъмнено и качеството на създаденото е било високо. Възможно е някои дейности той да е извършил заедно със строителите, щом на него и на тях е изплатена общо сумата 7 952 гроша и 30 пари.

Несъмнено в споменатите суми гро-шове, получени от Макрий, са включени и надниците на неговите помощници и колеги, които той е ръководил.

Известните факти показват, че Макри и колегите му, когато са пребивавали в Пазарджик, са работили едновременно или последователно в църквата “Св. Бого-родица” и в църквата “Св. Константин и

Елена”.Последната църква /според Ст. Заха-

риев/ е построена през 1848 г.26 Следо-вателно дейността на Макри Фръчковски в църквата е била свързана с продължи-лото следващото десетилетие вътрешно устройство и украса на църквата, за което свидетелствуват разходите за вар, дъски, пирони, боя, варак и участието на строи-тели.

Несъмнено под ръководството и с участието на Макри са били изработени иконостасът, владишкият трон, амвонат и другите мебели в църквата като столове, аналой, украсата на стълбовете /каменни или дървени/ и т.н. А възможно е Макри да има дял и в изписването и рисуването на иконите в църквата. Защото споменатият варак се използува за украса на икони, а не се споменава име на зограф.

Участието на Д. Шаренков в дърворез-бата на иконостаса е безспорно, но той сам не би могъл да извърши огромната работа по иконостаса в продължение на много години. Нито пък е логично, че той може да застане начело на голяма група майстори от Дебърско, доведени от утвърден и известен майстор - М. Фръч-ковски. След като Шаренков се е учил при майстори от Дебърско и е работил с тях, логично е да е бил поканен да участвува в работата по иконостаса.

Поради липса на писмена информа-ция и веществени свидетелства - доста-тъчно авторски творби, чертежи и други от Д. Шаренков - не е възможно да се

определят участието и заслугите му в изработването на иконостаса. Много е вероятно царските двери на иконостаса и съседните им две ниски врати да са не-гово дело. Основание да допуснем това е твърдението на внука му Д. Пенев, че цар-ските двери са изработени по чертежи на Д. Шаренков.

По-горното писмено свидетелство за М. Фръчковски и Д. Шаренков опровер-гава абсолютно сигурно твърдението на Апостол Христов, че Макри Фръчковски е починал през 1849 г.

То показва също, че и най-добро-съвестните изследователи могат да се заблудят поради ограничената информа-ция, с която разполагат и доверяване на пристрастни и неточни източници.

По отношение годината на смъртта на М. Фръчковски по-приемлива е годината 1862, съобщена от Борис Хаджирашков.

В една кондика на църквата “Св. Бого-родица” - Пазарджик в НБКМ IIА №7731 л. 36 а са отбелязани разни приходи и раз-ходи на църквата за месеците май и юни 1863 г. Там четем:

9 оний* оста** мабре*** масрафа *юний **уста /майстор/, ***разход

милостивна**** дадх***** 16 /гроша/ милостиня****, дадох*****

С думата масраф - разход от 15 гроша вероятно е отбелязано похарченото за погребението на майстора.

В горния текст е явно, че името на майстора е сгрешено. Пишещият е искал да напише или името Ламбре или името

59

Макре от Макри. В Пазарджишко се упо-требяват формите Славе, Добре, Раде и т.н.

Тъй като в текстовете на страницата има случаи на изпускане букви в средата на думите, например Слачо вместо Слав-чо, патиме вместо платиме, по-вероятно е името на майстора да е Ламбре. Но не е изключено името на майстора да е и Мак-ре - дърворезбарят Макри Фръчковски.

В такъв случай трябва да приемем, че той е завършил земния си път на 8 или 9 юни 1863 г.

Тази година за смъртта му сочи и Н. Мавродинов, без да посочва своя извор. Той също твърди, че Макрия Негриев “е автор и на иконостаса на “Св. Богородица” в Пазарджик”.27

Участието на Велян Огнев в украсата на църквата “Св. Богородица” е останало неизвестно на авторите, писали за ико-ностаса на църквата след арх. А. Торньов и за онези, които са изследвали неговото творчество.

В Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София в кондика със сигна-тура БИА IIА 7731 на Пазарджишката църква “Св. Богородица” следните тексто-ве разкриват дейността на майстор Велян в Пазарджик:

Лист 8а Текст №1“1861 вевруари 19 дена

писуваме какво даваме ния от механ-чиски иснаф кои санамерихме черковни епитропе платиме

на масторъВелань за темното що има да зима тес-лимихме 4 000 грош/а/”

Текст №2 /Майстор Велян потвърждава, че е полу-чил “четири иляди” /гроша//А.А/“я велянь зедохь от питропите от х /а/ ирь цена читири иляди /гроша/”

Текст №3“Тия четири хиляди гроша що се дадоха на мастор Велянъот черковните епитропе гроша 1 500от Атанас Лазарофъ що беше зималъ от вули даде 500от Кръсто Чохачи платихме му 125на Щерю Чохачи платихме 400 2 525на Ноно ханчия платихме 100 2 625от Станко папукчу 1 375 4 000”

На Щерю чохачи е платена сумата 400 гроша явно за някаква услуга на майстор Велян и е вписана в сметката му.

На Ноно ханчия са платени 100 гроша явно, защото майстор Велян е нощувал продължително време в хана му и тези 100 гроша са прибавени към сметката на майстора.

Текст №4“1861 маия 7: дена на фторияпъть кога донесе иконостасазима от станко 2 000 /гроша/

“от черковните епитропе механчиски иснафъ долните збрани 1 100 /гроша/

7 100 /гроша/”

Ръкопис за плащане на дърворезба

Ръкопис за плащане на дърворезба

Ръкопис за плащане на дърворезба

Ръкопис за плащане на дърворезба

60

Споменатият иконостас в горния текст се отнася за един от четирите малки подвижни дърворезбени иконостаси /проскинитарии/, поставени на различни места на пода в наоса.

Текст № 5“на велянь маронгохчи1861 маия 7 : денапосле кога докара иконостаса на кирила методиядадохме му ...................... 100 грош /а/пари пак от епитропете 400 грош /а/на ангелова шура ачаленаплатихме на велянь 600 грош /а/минаха отсреща 1 100 грош /а/”

“Иконостасът на Кирила и Методия” е малък подвижен дърворезбен иконостас за известната икона “Св. св. Кирил и Ме-тодий”, нарисувана от Станислав Доспев-ски, изложена на видно място в наоса на църквата.

“На Ангелова шура ачале 400” озна-чава сума от 400 гроша, платена на лице

/Ангеловия шурей ачале - бързия/, на което майстор Велян е бил задължен за някаква услуга, може би заради ползува-не помещение за работа.

Текст №6“на велянь има и един елми хаберь-

(разписка-тур.)от по напреш зел е 3 093:10 грош /а/”Последният текст показва, че В. Огнев

е работил по дърворезбената украса на църквата продължително време. Въз-можно е споменатата сума грошове той да е получил за дърворезба по темблото - големия олтарен иконостас в църквата, и по други църковни мебели, сред които вероятно са били и третият и четвъртият подвижни малки дърворезбени иконоста-си /проскинитарии/ в наоса.

Според горните текстове майстор Ве-лян Огнев за работата си по украсата на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик е получил общо 12 293 гроша и 20 пари. Това е значителна сума и той я е израбо-тил вероятно в продължение на няколко години.

С оглед работата на другите двама известни дърворезбари възникват два въпроса.

Първият: Работил ли е В. Огнев заед-но и едновременно с М. Фръчковски и Д. Шаренков или с него е имало отделна уго-ворка и той е работил сам и след тях? И

вторият въпрос: Какво е работил В. Огнев по олтарния иконостас?

Ако изходим от сведенията за М. Фръч-ковски и Д. Шаренков за получените от тях суми грошове и известието на Й. Груев, че М. Фръчковски през 1859 г. е работил по украса на джамия в Пазарджик, то най-вероятно В. Огнев е работил в църквата след първите двама майстори по най-горната част на иконостаса - венчилката, разпятията и фигурите около тях.

Този извод се налага и от факта, че стилът на майстора на горната част на иконостаса значително се различава от стила на другите дърворезби на иконос-таса и кореспондира с дърворезбата на проскинитариите в храма.

Възможно е поръчката за работата на В. Огнев в църквата да му е била възложе-на по-късно поради финансови затрудне-ния на църковното настоятелство.

Получената по-голяма сума грошове от В. Огнев в сравнение със сумите, по-лучени от М. Фръчковски и Д. Шаренков според известните ни източници, не може да бъде верен критерий за количеството извършена работа от тях. Защото сметко-водните книги, в които са записвани из-платените дължими суми от църквата по това време са загубени.28

Затова за нас днес е невъзможно да установим със сигурност какво е запла-тено за изграждането на църквата - за материали и труд, за нейните мебели, дърворезби, скулптури, стенописи, икони - общо и на отделните изпълнители.

Не можем да установим точно, с малки изключения, и какви са делът и приносът на изпълнителите, чиито имена знаем, за

Ръкопис за плащане на дърворезба

Ръкопис за плащане на дърворезба

61

сътворяването на този великолепен храм.И В. Огнев като М. Фръчковски и много

други дърворезбари, работили в нашите църкви, произхождат от Дебърския край на Македония. Но няколко села от този край се сочат за негово родно място. Това са селата Лазаро поле29, Тресонче30, Осой 31.

Името на В. Огнев като творец се свързва главно с Банско, където той участвува в украсата на новопостроената през 1835 г. църква “Св. Троица”.

Изявява се като дърворезбар, стенопи-сец и декоратор не само в църквата, но и в жилищни сгради в Банско.

Особено богато украсил собствената си къща. Там, в приемната стая на дома си той се е нарисувал в цял ръст до един кон.

В. Огнев работил още в градовете Сяр, Драма, Солун и околностите им.32

В. Огнев се изявил в Банско и като вещ декоратор на сватбени сандъци, чието производство сам ръководел.33

Не се знае точно кога е починал В. Огнев. Според М. Енев той умира след 1847 г. в Банско34 /с. 170/ Според Енцик-лопедия Пирински край рождената му дата не е известна и той е починал около 1850 г. /с. 74/. 35

В приемната стая в дома на В. Огнев е отбелязана годината 1877. Според А. Рошковска това е годината на изписване-то на стаята.36

Според М. Енев годината 1877 е из-писана “... вероятно от негов наследник по-късно”.37

Н. Тулешков приема, че годината 1877

е написана от В. Огнев и при определяне крайните дати в живота на майстора за раждане и смърт е отбелязал: “...краят на ХVIII век - след 1877”.38 Според писме-на справка, която получих от Музейния комплекс в Банско през 2007 г. В. Огнев е роден през 1795 г. в с. Лазаро поле, Дебърско.

Текстовете за работата на В. Огнев в Пазарджик от 1861 г. и запазените негови творби свидетелствуват, че той е работил като дърворезбар и в Тракия и сигурно не само в град Пазарджик. Този текст катего-рично опровергава предположението, че той е починал около 1850 г.

Възможно е наистина майстор В. Огнев да е бил жив през 1877 г.

Дърворезбарите на църквата “Св. Бо-городица” в Пазарджик са украсявали с дърворезба и къщи на богати жители на града.

В Етнографския музей на Пазарджик са изложени образци от градска жилищ-на дърворезба в българските къщи от XIX век.

По семейно предание майсторите на иконостаса на църквата “Св. Богородица” са украсили и къщата на местния търго-вец хаджи Атанас на ул. “Република” №1, срещу църквата “Св. Арахангел” в града. С изключително майсторство е изработен таванът в гостната стая на къщата, опре-делян за шедьовър.

Според потомъка на Макри Фръчков-ски - историка д-р Христо Милков Димит-ров, “Макрия Негриев е работил в Па-зарджик не само по иконостаса. Правил е резбовани тавани в турски къщи”.39 Автограф на Нестор Алексиев

Нестор Алексиев с изработената от него колонка

През 1895 година от запалена свещ изгоряла част от едната колонка на централната

врата на олтара.

Затова през 1899 година бил поканен

дърворезбарят Нестор

Алексиев от село Осой,

Дебърско в Македония. Той

изработил нова колонка, по

форма, стил и украса еднаква

с оригиналната и другата запазена.

Азъ Несторъ Алексиевъизработихъ що е изгорелъмарангоза* въ 1899 г. отъ 2 октомври до 31 декем. родом от село Осой Дебърска околи*я Мала река

Написано на последния бял лист на миней № 110 от библиотеката на църквата

*марангоза – дърворезбата (колонката)

62

БЕЛЕЖКИ:

1. Античността и украсата на църквата “Света Бого-родица” в града /без подпис/, в-к “Нова Родопска трибуна”, Т. Пазарджик, 11 март 1915, бр. 2, с. 2-3.

2. Милетич 1918: Л. Милетич, Исторически и ху-дожествени паметници в манастира “Св. Иван Бигор” /Дебърско/, Списание на Българската академия на науките, книга XVI, клон Истори-ко-филологически и философско-обществен, С., 1918, с. 7-8.

3. Иванов 1970: Йордан Иванов, Български старини из Македония, С., 1970, с. 108.

4. Василиев 1965: Асен Василиев, Български въз-рожденски майстори, С., 1965, 212.

5. Ангелов 1992: Валентин Ангелов, Българска мо-нументална дърворезба XIX-XX в., С., 1992, с. 51, 55.

6. Корнаков 1986: Димитар Корнаков, Творешство-то на миjачките резбари на Балканот от краjот на XVII и XIX век, Прилеп, 1986, с. 21.

7. Василиев 1965: цит съч., 210-211.8. ТД “Държавен архив” - Пазарджик, Фонд 453,

Семеен фонд “Хаджирашкови”, Биографични бе-лежки за иконописци, работили в Т. Пазарджик през 1800-1919 г. събрани от Борис Хаджираш-ков, Ръкопис 25 окт. 1925-1934 г. Съдържа 37 листа.

9. Филов 1993: Богдан Филов, Старобългарско из-куство, С., 1993, с. 113-114.

10. Пак там, с. 114.11. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на

църквата..., с. 37-38.12. Пак там, с. 37.13. Миятев 1928: Кр. Миятев, Художествени зана-

яти у старите българи, Българска историческа библиотека, год. I, кн. 1, С., 1928, с. 168.

14. Протич 1930: Андрей Протич, Денационализа-ция и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. България 1000 години 927-1927, I, С., 1930, с. 482.

15. Торньов 1925: цит съч., с. 35.16. Велков 1938: Ив. Велков, Един непознат майстор

резбар - по случай сто години на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик, в-к “Зора”, 6 октомври 1938 г., брой 5 778, с. 8.

17. Василиев 1965: цит съч., с. 213-214.18. Ангелов 1992: цит. съч., с. 51.19. Друмев 1965: цит. съч. с. 10-11.20. Пак там, с. 13.21. Пак там, с. 12-13.22. Мумджиев1938: Принос към историята на черк-

вата “Успение Пресвета Богородица” в град Па-зарджик по случай стогодишнината й, Пловдив, 1938, с. 9.

23. Пак там, с. 10-11.24. Пак там, с. 10-11.25. Димитър Жлегов, Църкви и църковни служители

в град Пазарджик през XV-XIX век, машинопис.26. Захариев 1870: цит. съч., с. 19.27. Мавродинов 1957: Никола Мавродинов, Изкуст-

вото на Българското възраждане, С., 1957, с. 256.

28. Батаклиев 1932: цит. съч., с. 378; Мумджиев 1938: цит. съч., с. 19.

29. Трайчев 1941: Георги Трайчев, Книга за мияците, С., 1941, с. 55; Молеров 1959: Костадин К. Мо-леров, История на Банско, книга втора, 1959, с. 8; Милчева 1967: Христина Милчева, За майсто-рите, цветорезците и зографите. С., 1967, с. 164; Енев 2002: Михаил Стефанов Енев, Банско - ду-ховно средище през вековете, С., 2002, с. 169.

30. Василиев 1965: цит. съч., с. 485; Рошковска 1991: Анна Рошковска, Уста Велян Огнев и неговата зография в Банско, в-к “Македония”, 1991, бр. 10, с. 4; Енциклопедия Пирински край, т. II, 1999, с. 47, 402.

31. Тулешков 2006: Николай Тулешков, Архитек-турното изкуство на старите българи, С., том 2, Османско Средновековие и Възраждане, С., 2006, с. 335-336.

32. Енциклопедия Пирински край, т. II, 1999, с. 47.33. Енев 2002: цит. съч., с. 169.34. Пак там, с. 170.35. Енциклопедия Пирински край, с. 47.36. Рошковска 1979: Анна Рошковска, Архитектура,

С.,1979, кн. 5, с. 23.37. Енев 2002: цит. съч., с. 170.38. Тулешков 2006: цит. съч., с. 335-336.39. Д-р Милков говори с любов за оставеното от

предците му и с болка за изгубеното /интервю без подпис/, в-к “Виделина”, Пазарджик, 18-20 май 2007, брой 92 /1864 /, с. 15.

Орнамент на подиконна таблаот иконостаса

Колонки от иконостаса

63

Стенопис от синята стая във Веляновата къща - първата половина на XIX век. Детайл с автопортрет на Велян Огнев, прав до един кон

Динко Кузманов Шишков - дърворезбар

и зограф

Детайл: Малък крилат сфинкс

Детайл: Грифон

Детайл: Слон

64

Изглед от Галичник, родното място на Макрия Фръчковски, 1908 г.

Околийски управител на околия Галичник от ноември 1915 г. до 1917 г. е Апостол Христов, внук на Макрия Фръчковски.

Милена Апостолова Дойчинова, правнучка на Макрия Фръчковски, полива вода на професор Иван Мърквичка на чешмата Вигинище в Галичник 1917 г.

Жени от Галичник в народна носия на чешмата Вигинище, 1918 г.

Снимките са предоставени от архива на д-р Христо Милков ДимитровСнимките са предоставени от архива на д-р Христо Милков Димитров

Общ изглед от иконостасаI

Централната част на иконостаса с царските двери

Детайл от иконостаса

Люнети над царските икони

II

Част от южните двери

Детайл от южните двери

III

Сцена: Адам и Ева в РаяЧаст от иконостаса със северните двери

Сцена: Старозаветна света Троица

IV

Въведение Богородично в храма

Прослава на Богородица и Христос Благовещение

V

Проскинитарий с икони насв. св. Кирил и Методий. Зограф: Станислав Доспевски, 1860 г.Дърворезбар: Велян Огнев, 1861 г.

Северен кивот с икона на Богородица милостива

с Исус Христос

Владишкият трон

Къпалнята Витезда (целебен извор)

Сцени: Свети Георги, Плодородието на Ханаан, Изцелението на слепия

VI

Света Богородица, стъпила върху луна (1856)Зограф: Димитър Христов

Свети Йоан Рилски чудотворец

Худ.: Станислав Доспевски

(1861)

Йоан Кръстител

Богородица многомилостивас Исус Христос

Успение Богородично (1819) Зограф: Христо Димитров

Свети Георги убива змеяЗограф: Димитър Христов

VII

Южен кивот с икона на Света Богородица Платитера (1827)

Зограф: Димитър ХристовИкона: Свети СпиридонЗограф: Станислав Доспевски

Чудотворна икона на Света Богородица с Младенеца (1915)

Зограф: Михаил Балтов

Сцени: Възнесение Господне, Жертвоприношението

на Авраам, Рождество Христово,

Бягство в ЕгипетФото: Любомир Петров

VIII

Надясно от дарствения над-пис: “Изобрази ся тая икона съ иждивението на Кундураджий-ския събор за душевното им спасение и вечно въспоменание на 5-и иуний 1872”.

Автограф на Димитър Гю-дженов, ученик на Станислав Доспевски.

65

Първите стенописи на църквата по-ставят началото на нейната живописна украса, реализирана в продължение на няколко десетилетия и продължила и през ХХ век.

Не са запазени писмени сведения и спомени за автора или авторите на първо-то изписване на църквата.

Много е вероятно стенописите да са дело на самоковски зографи, които са се ползували с добро име и са рисували икони в Пазарджик и в други селища на областта му.

Знае се, че измазването на църквата е дело на майстори от Одрин през 1840 г.

Пътешественикът Жером-Адолф Блан-ки, посетил Пазарджик през лятото на 1841 г., пише, че е видял по стените на църквата: “...множество картини на свет-ци.”1

Следователно изписването на църква-та е станало в периода 1840 - лятото на 1841 г.

По-късно старите стенописи са зали-чени като върху тях са зографисани нови стенописи.

Напоследък при извършване проучва-телски работи във връзка с конструктив-ното укрепване на църквата бяха напра-вени “прозорчета” /прорези/ в днешната стенописна украса на храма и в някои участъци под новата живопис се откриха отделни образи от старо изписване.

Днес стенописите на църквата заемат огромна площ - 3 222 м2. Те са по стени-те и таваните в притвора, параклисите,

наоса /средната част/, олтара, балкона и двете галерии по южната и северната външна стена на църквата.

ИКОНИТЕ НА ЦЪРКВАТА

Със своите 221 икони от ХVIII, ХIХ и ХХ век църквата стои на първо място сред църквите в Пазарджишка област.

Някои от иконите са от старата църква, спасени при опожаряването й през 1834 г., а една е оцеляла от предходна църква от ХVIII век.

Основната, по-голяма част от иконите са рисувани след изграждането на църк-вата през ХIХ век, но има и икони, нарису-вани и подарени през ХХ век.

В редица издания за църквата се отбе-лязва, че нейна най-стара икона е икона-та на св. Дионисий от 1815 г. Предполага се, че тя е поръчана от епископ Дионисий Агатоникийски, за да изрази уважението си към своя патрон.

Но в Инвентарната книга на църковни-те старини в църквата “Успение Богоро-дично” - Пазарджик с инвентарен №24 е описана следната икона: “Една врата с из-писана на нея икона на св. дякон Лаврен-тий от 1760 г. в южния край на иконостаса на параклиса “Св. Никола” 30.VII.1939 г.”, лист 31б.

Можем да гадаем как е била отбеля-зана годината - с букви или с цифри, за-щото годината по-късно е била изтрита, олющена или замазана. Не знаем и къде е било мястото й.

Елена Генова не коментира тази дати-ровка на иконата на св. Дякон Лаврентий - явно не й е известна - и приема, че икона-та е от ХIХ век с автор Христо Димитров.2

Възможно е годината да е била от-белязана с цифри, защото по този начин /с цифри/ е отбелязана годината 1765 върху дарените от Абаджийския събор в Пазарджик сребърни рипиди и кръст на църквата.

През 1819 г. е нарисувана иконата Св. Харалампий.

Ето и други датирани икони, които са съвсем малка част от общия им брой:

Матер Божия милующа, 1827 г.; Св. Анастасий Александрийски, 1855 г.; Св. Преображение Христово, 1856 г.; Св. Богородица, 1856 г.; Св. Великомъченик Харалампий, 1856 г.; Св. Модест Иеруса-лимски, 1857 г.; Св. св. Кирил и Методий, 1860 г.; Св. апостол Филип, 1863 г.; Св. евангелист Марко, 1863 г.; Св. Апостол Павел, 1863 г.; Св. Апостол Петър, 1863 г.; Св. евангелист Матей, 1863 г.; Св. еванге-лист Лука, 1863 г.; Св. евангелист Йоан, 1863 г.; Св. Спиридон, 1873 г.; Св. Николай Чудотворец, 1877 г.; Св. Харалампий, 1888 г.; Архангелски събор, 1914 г.; Св. Богоро-дица с Младенеца, 1915 г.; Св. Климент Охридски, 1916 г.

Иконите в църквата са различни по размери в зависимост от мястото, за ко-ето са предназначени, както и от волята и финансовите възможности на поръчите-лите им.

Най-малката икона – Матер Божия, е

СТЕНОПИСИ, ИКОНИ И ЗОГРАФИ НА ЦЪРКВАТА

66

с размери 17/20 см. А най-голямата икона – на св. свещеномъченик Харалампий, е с размери 170/100 см.

Сред най-големите икони се нареждат иконите в долната половина на иконос-таса около “царските двери”, 14 на брой с размери 160/105 см и иконите на 6-те проскинитарии, поставени на различни места в църквата. Големи икони има и на балкона.

Част от иконите, включително и ня-кои от най-големите и най-хубавите, са подарени от българските занаятчийски сдружения или от частни лица. Това личи от дарствените надписи по иконите. Друга част от иконите са уговаряни и заплаща-ни от настоятелите на църквата.

През XX век църквата се обогатява с нови икони. Ето някои от тях: Св. цар Бо-рис I – дар от офицерите от пазарджишкия гарнизон, Св. Иван Рилски – дар от Стоян Колчаков, Св. Патриарх Евтимий – дар от подофицерите от пазарджишкия гар-низон, Св. Трифон – дар от бакало-кръч-марското съсловие на квартал Вароша на града, Св. Кирил – дар от полковник Ал. Митев, Св. Методий - дар от Теофану Ка-раниколова,4 Св. Богородица с Младенеца – дар от семейство Джабарови, Михаил и Мария Джабарови от Пазарджик.

ЗОГРАФИ НА ИКОНИТЕ

Иконописци от най-известната зограф-ска фамилия в България с основополож-ник Христо Димитров – зограф от Само-ков /1745/50-1819/, неговият син Димитър /1796-1860/ и внукът му Станислав Димит-

ров Доспевски /1823-1877/ са рисували част от иконите в църквата. Знаем имена-та още на следните иконописци, свързани с църквата: Петър Костадинов Вальов от Самоков, Стефан Андонов, Атанас Гюдже-нов от Пазарджик и Михаил Балтов.

Но авторите на голяма част от иконите в църквата са неизвестни и несъмнено са повече от посочените имена.

Завесите в църквата са рисувани от Константин хаджи Ангелов от с. Голямо Белово, Пазарджишко, който е рисувал икони за други църкви в Пазарджик, къде-то се заселва.5

Според Никола Мавродинов в Пазар-джишката църква “Св. Богородица” има икони от Христо Димитров от Самоков, родоначалник на Самоковската зограф-ска школа.6

По-късно той уточнява, че тези творби на Хр. Димитров са сред най-старите му икони и са рисувани през 1815 г.7

Асен Василиев пише, че не е видял в тази църква икони, които могат да се при-пишат на Христо Димитров.8

Елена Попова потвърждава писано-то от Н. Мавродинов, че в църквата “Св. Богородица” в Пазарджик има икони от Христо Димитров, рисувани през 1815 г. Въз основа на свое изследване тя по-сочва и кои са тези икони: “В северния параклис “Св. Архангели” са монтирани на иконостаса следните царски и малки икони, пренесени от старата църква /сегашната е построена през 1836/37 г. на нейното място/. Престолни икони: Архангелски събор, Богородица Одигит-рия, Христос Вседържител, Св. Йоан

Предтеча, Св. Дионисий... в полето е отбелязана годината на изписването: 1815: Кръщение Христово.”9

В свое изследване Елена Генова по-сочва още следните икони на зографа Христо Димитров в църквата: Св. Йоан Рилски, патронната на Св. Николай Мирликийски, Св. Богородица Елеуса от Кикос, Св. Новозаветна Троица, Три светители, Св. Спиридон, Св. архид. Лав-рентий, Св. Богородица на трон и Христос Вседържител на трон, Св. Харалампий, Христос Вседържител, патронната икона Успение Богородично, Архангелски съ-бор, Св. Георги на кон и Св. Йоан Кръсти-тел в цял ръст, Св. Теодор Тирон и Св. ап. Ананий.10

В кондиката на Бакалския еснаф в Пазарджик е отбелязано какво е платено за споменатата икона Св. Богородица, дарена от еснафа през 1856 г., както и за други икони:

“лист 14, 1856 ианоариа: 18тука записуваме що харчиме от

срещните пари за иснафски потребиза иконописеца дадухме за икони

1000 /гроша/................................................................10: моченисти* на иконописеца по 134 1400 /гроша/11

*моченисти - изопачено от мъченици”/Регионален исторически музей - Па-

зарджик, отд. “Възраждане”, К. №1/Синът на Хр. Димитров - Димитър

Христов Зограф също е работил в Пазар-джик. За него Иванка Гергова пише, че по нейни теренни наблюдения в пазарджиш-

67

ките църкви има доста икони от Димитър Христов, изпълнени през 1848 г. в църква-та “Св. Константин и Елена” и през 1853 г. в църквата “Св. Петка”, “а най-много икони от зографа се намират в църквата “Успе-ние Богородично”.12

За икона от Петър Костадинов Вальов в църквата свидетелствува следният текст в кондиката на Кожухарския еснаф в Па-зарджик:

лист 107, 1854 октомврия 14Дадуме на кир1 Петар Костадинов

зографа за иконата 500 грошана битима2 1000

1500 златен варак3

иконата 0850масраф4 и перде5 0080марангоза6 1275 дулгер2 хаку8

0705__________________________1 кир - господин2 варак - златен прах3 на битима - накрая4 масраф - разход5 перде - рамка6 марангоз - резбар7 дулгер - строител, зидар8 хак - заплатаИ Атанас Гюдженов /1847 - 1936/, ико-

нописец от Пазарджик, баща на извест-ния наш художник Димитър Гюдженов, е работил по украсата на църквата. В своята автобиография той пише: “През 1871 год. работихме икони дома. Позлащахме гор-ната част на Темблото /Иконостасът/ на Св. Богородица въ Вароша Махала и

на Св. Константин в Чиксалън в ново-построената църква...

През 1872 год. заработих вече само-стоятелно въ Пазарджикъ за варошка-та Църква Св. Богородица. Въ началото на 1873 година постъпихъ при Станисла-ва Доспевски свършил живопиството в руската школа, при когото работих до края на 1874 година...”

“Бях повикал бай Динко отъ Карааланъ Хасковско /зет на х. Маноля от Кетенли-

кът/ да ми изработи Иконостаса Маран-гозлия /резбарство/ за иконите вън на стената “Св. Трифон” на иконостаса а до него на прозореца св. Кузма и Дамянъ от Д. Доспевски брат на Станислава.”13

Не е известно името на някой от бра-тята на Ст. Доспевски, които са били зог-рафи, да започва с буквата “Д”. Техните имена са Никола, Захари и Иван. Явно Ат. Гюдженов е допуснал неволна грешка и остава неясно кой от братята му е нарису-вал споменатата икона.

Със сигурност можем да приемем, че някои от иконите в църквата са рисувани от Стефан Андонов от Пазарджик. При него се е учил да рисува братовчед му Атанас Гюдже-нов, наричайки го свой май-стор...

Гю д ж е н о в споделя: “И така до 1871 год. работих като Чирак, Калфа... а в по-следните годи-ни ми се отделя от печалата.”

След като до 1871 г. А. Гю-дженов е рабо-тил заедно със своя майстор и заедно са ра-ботили икони и са позлатявали горната част от

Димитър Христов Зографхуд. Станислав Доспевски

Атанас Гюдженов 20 април 1875 г.

68

иконостаса на църквата, това доказ-ва, че и Ст. Андонов има дял в създа-ване иконите на църквата. Стефан Ан-донов спо-ред Борис хаджи Раш-ков е роден в Пазарджик през 1837 г. и усвоил зографското изкуство от

Макри Фръч-ковски, който рисувал икони в църквата “Св. Богородица” в града.14

А с е н В а с и л и е в категорично отхвърля това твърдение. Той пише: “Сте-фан Андонов е роден около 1840 г., не е известно при кого е учил. На фотоснимка на Ст. Андо-

нов /обр. 381/, изпратена от Б. х. Рашков на А. Д. Гюдженов, е написано: “Стефан Андонов /изограф/ Т. Пазарджичанинът: починал на 1878 г. въ Т. Пазарджик. Уче-ник на Дядо Макария, а първи майстор на Ат. Гюдженов.”

Макрий Негриев не е работил в Па-зарджик образопиство и най-малко при него е могъл да школува един бъдещ об-разописец като Ст. Андонов /вж. бележ-ките за Макрий Негриев/. А. Д. Гюдженов, който е оставил надписа върху снимка-та, предполагал, че Стефан Андонов е бил ученик на Макрий поради това, че пребиваването на Макрий в Пазарджик е съвпаднало с младенческите години на Стефан Андонов.”15

Мнението на А. Василиев не е убеди-телно, защото се базира на недоказуемо предположение. А се пропуска най-логич-ното и възможно обяснение. А то е, че Атанас Гюдженов в разговор със своя братовчед Ст. Андонов е узнал кой е бил негов учител на зографското из-куство, а именно Макарий Фръч-ковски.

Авторството на много икони в църквата “Св. Богородица” не

е известно. Няма сравнителна база, за да се установи има ли в църквата икони от М. Фръчковски. Но той дори да не е рисувал икони в Пазарджик, би могъл да бъде учи-тел по иконопис на Ст. Андонов.

Станислав Доспевски е рисувал икони за няколко църкви в Пазарджишко. В град Пазарджик те са най-много в църквата “Св. Богородица” - това са иконите Свети пророк Илия, дарена от Кюркчийския ес-наф (1857), Св. Димитър в цял ръст, Свети Милутин Крал Сръбски в цял ръст, Св. Харалампий, дарена от Бакалския еснаф (12 март 1857 година), Св. Модест, дарена от Гено Секулов от село Мененкьово, Св. Йоан Рилски, Възнесението на пророк Илия, Света Богородица, Исус Христос велик архиерей, Св. св. Кирил и Методий (1860), Св. Спиридон (1873), дарена от Кундураджийския еснаф.

От Ст. Доспевски са и голям брой малки икони на иконостаса. Според А. Василиев те са рисувани през 1873 година.16

Важни сведения за иконата Св. св. Ки-рил и Методий аз открих в една кондика на църквата в НБКМ със сигнатура БИА IIА 7731. Там на л. 7б е написано:

Из автобиографичните бележки на

Атанас ГюдженовКостадин

ХаджиангеловБележка за иконата Св. Кирил и

Методий на Ст. Доспевски

69

1861 Една икона на Станислав паза-риха

Кирила и Методия за 1 800 грошатеслим /връчихме, дадохме/ на Бошко

1 500 грошана мая на 7 на Бошко 200 /гроша/ Споменатият Бошко е Божко Кръстев

куюмджията /златар/ от Пазарджик, тъст на Станислав Доспевски.

От надписа на иконата в долния й край: “Произведение Российскаго художника Г. Станислава Доспевскаго в Самоков

1860” /година/ можем да предположим, че тя е била уговорена и предназначена за друга църква, но заплащането й е било забавено или се е оказало невъзможно за възложителите на поръчката и затова Ст. Доспевски я е предложил на пазар-джишката църква “Св. Богородица” през следващата 1861 година.

Според един текст с гръцки и български букви на последните два реда на лист 11А на същата кондика на 20.08.1861 година Ст. Доспевски е получил последните 100 гроша от уговорената сума за иконата.

Ето този текст:“1861 Занислов зимал: гр: за иконити

за сфт Кирил и Мидодияавгусо: 20: на Сонислоф за иконоте

сос москова рака 100:00 [1861 Станислав е взел гр (оша) за иконата със Москова ръка (със ръката на Моско му се дадоха) 100:00 гроша]”

На последния ред на лист 36 а на съ-щата кондика под годината 1863 г. е на-писано:“На 30 юни патиме на Станислав 1 000”

(Платихме на Станислав 1000 гроша)

Несъмнено платените 1000 гроша са били за друга или други икони на Ст. До-спевски за църквата.

При рисуването на иконата Свети Спи-ридон (1873 година) Ст. Доспевски е имал за помощник 26-годишния Атанас Гюдже-нов. Затова съдим от миниатюрния авто-граф на последния, изписан елегантно със златисти тънки ръкописни букви диа-гонално, надясно от дарствения надпис, който е в долния край на иконата.

А. Гюдженов не споменава нищо за тази икона в своята автобиография, но това е лесно обяснимо. Той пише авто-биографията си през 1935 г. - 52 години след завършването на иконата. Но там е отбелязал, че от началото на 1873 година до края на 1874 година е работил при Ст. Доспевски.

На лист 35 б е написано:“2 олия /юлий/ икони I: пета фис

1500 гроша”пета фис вероятно е изопачено от епи-

тафиос - плащаница.επίταφίοs ὃ - плащаницата, необходима

за престола в олтара./НБКМ IIА 7731/На голямо внимание в църквата се рад-

ва иконата Св. Богородица с Младенеца, рисувана от Михаил Балтов през 1915 г. и подарена от семейство Михаил и Ма-рия Джабарови от Пазарджик. Наричат я Чудотворна, защото много лица свидетел-ствуват, че са получили помощ, молейки се на нея.

За няколко от тях съобщава Ана Ма-Станислав Доспевски - автопортретОт Художествена галерия “Станислав Доспевски” - Пазарджик

70

тева в своята статия “Чудотворна икона има в пазарджишката църква “Света Бо-городица”, в-к “Знаме”, Пазарджик, 13-15 април 2001 г., брой 73, с. 13.

БЕЛЕЖКИ

1. Бланки 2005: Жером-Адолф Бланки, Пътуване из България през 1841 година, С., 2005, с. 20, 135.

2. Генова 2004: Елена Генова, За още няколко неизвестни икони в творческата биография на Христо Димитров от Самоков, Паметници, рес-таврация, музеи, бр. 4, септември 2004, с. 9.

3,4. Батаклиев 1932: История на църквата...., С. 1932, с. 41.

5. Василиев 1965: Асен Василиев, Български въз-рожденски майстори, С. 1965, с. 590.

6. Мавродинов 1947: Никола Мавродинов, Новата българска живопис, С., 1947, с. 14.

7. Мавродинов 1957: Никола Мавродинов, Изкуст-вото на Българското възраждане, С., 1957, с. 72.

8. Василиев 1965: с. 322.9. Попова 2001: Елена Попова, Зографът Христо

Димитров от Самоков, С., 2001, с. 227-228.10. Елена Генова, За още няколко неизвестни икони

в творческата биография на Христо Димитров от Самоков, Паметници, реставрация, музеи, бр. 4, септември 2004, с. 9, 11, 12, 13, 14.

11. Регионален исторически музей - Пазарджик, отд. “Възраждане”, К. №1.

12. Гергова 2004: Иванка Гергова, Сметководният тефтер на самоковския зограф Димитър Хрис-тов, Известия на държавните архиви, бр. 88, 2004, с. 278-279.

13. Арнаудов 2005: Александър Арнаудов, Будители с четка в Пазарджик, в-к “Виделина”, Пазар-джик, 2.11.2005 г., бр. 203/1486/, год. XV, с. 5.

14. Хаджи Рашков 1925-1934: Биографични бележ-ки за иконописци, работили в Т. Пазарджик през 1800-1919 г., събрани от Борис хаджи Рашков, Ръкопис 25 окт. 1925-1934 г. Съдържа 37 листа. “Държавен архив” - Пазарджик, Фонд 453, Семе-

ен фонд....., Пазарджик.15. Василиев 1965: С., с. 605-606.16. Василиев 1965: цит. съч., с. 405.

Автопортрет на Петър Костадинов Вальов в църквата “Свети Георги” -

с. Голямо Белово, Пазарджишко

Стефан Андонов, роден в Пазарджик(1840-1878)

Христо Димитров Икона на св. Дионисий (1815 г.)

От книгата на Асен Василиев “Български възрожденски майстори”

71

Според Ив. Батаклиев с изграждането на първата църква в Пазарджик и после на метосите на Зографския и Рилския ма-настир, съществуващите от предишните векове български училища в планински-те краища и в Баткунския манастир “Св. Петър” и Калугеровския манастир “Св. Никола” на областта са се пренесли в Пазарджик.1

Д. Жлегов също свързва първото учи-лище в Пазарджик с църквата. Той пише: “Можем да предполагаме, че с постро-яването на църквата или малко време след това към нея е открито и първото килийно училище в Пазарджик.”2

Надпис на едно тасче на църквата “Св. Богородица” в Самоков с имена на майстори Атанас от Пазарджик и Атанас с дата 1652 свидетелствува, че около средата на ХVІІ век в Пазарджик е имало грамотни занаятчии, следователно и бъл-гарско училище в града.3

Други надписи по черковна утвар на църквата “Св. Богородица” в града с годи-на 1715 и по тасчета, работени в Пазар-джик, с години 1786, свидетелствуват за българска грамотност в града през ХVIII век.4

През ХVIII век в Пазарджик се раз-вива и оживена книжовна дейност, за която свидетелствуват няколко запазени ръкописа. Първият ръкопис е дамаскин с приписка от 1753 г., “...от която узна-ваме, че преписвачът му е работил в Пазарджик в дома на поп Параскева. При превеждането и преписването на

дамаскина авторът на две места в него /л. 151б-156 и л. 372-383 е вмъкнал и един съставен от него гръко-български реч-ник, съдържащ около 615 гръцки думи”.5

Споменаването на “даскал поп Парас-кева” е първото име на учител, което ни е известно за Пазарджик и свидетелствува за училище в града.

След повече от две десетилетия в града в църквата са преписани още два дамаскина, едно Тълковно евангелие и “Чудеса Богородични” от монаха таксиди-от от Рилския манастир Теофан все през 1778 г.6

През ХVIII век в града поп Върбан съ-ставя дамаскински сборник. Ръкописът се пази в НБКМ под №435. Там на с. 5 е от-белязано: “Връбань писаль сие книга да-маскинь...”, а на лист 31 б четем: “Връбань писа това писмо Пазарджик.”

“В 1795 г. се обажда нов пазарджишки книгописец, поп Йоан.”7

Не е известно кога са построени мето-сите на Атонските манастири и на Рилския манастир в Пазарджик. Предполага се, че те съществуват от втората половина на ХVIII век. Намирали са се около църквата “Св. Богородица”. В тях постоянно са пре-бивавали монаси таксидиоти, те са били проповедници, пътуващи учители и са съ-бирали помощи за манастирите.8

Известно е името на монаха Макарий Хекимджията, който до 1808 г. учил деца в метоха на Хилендарския манастир в Пазарджик.9

През първите десетилетия на ХIХ век в

местните занаятчийски кондики се споме-нават имена на учители, които са имали частни килийни училища: Коста даскала, Стойко даскала Попгьоргов, Атанас дас-кала Янаков, даскал Стоян, даскал Стой-чо, Стоянов брат.10

Първото светско килийно училище в Пазарджик с две отделения било изгра-дено и открито в двора на църквата по инициатива и със средства на епископ Дионисий Агатоникийски. Затова учили-щето било наричано Владиково школьо. Дионисий привлякъл за учители двама братя монаси от Зографския манастир - Грикентий йеромонах, който преподавал на български език, и Атанасий йеродякон, който преподавал гръцки език.11

Това училище изгоряло заедно с църк-вата през 1834 г. Затова след последното построяване на църквата еснафите в гра-да изградили в двора й за временно учи-лище една стая. За учител в нея през 1841 г. бил привлечен Кесарий Попвасилев от Казанлък. Той бил човек с разностранни интереси и способности - добър взаимен учител на български и гръцки език, певец в черквата /но само на гръцки, защото гръцкото духовенство не му позволявало да пее на български/, народен лечител, прошенописец и т.н.12

К. Попвасилев няколко пъти напускал Пазарджик, но пак се връщал и учител-ствувал в града до смъртта си през 1862 г.

Когато К. Попвасилев за първи път на-пуснал Пазарджик, той оставил частните училища на Стойко Кривия, Иван Чолака

ЦЪРКВАТА “СВ. БОГОРОДИЦА” - СРЕДИЩЕ НА КНИЖОВНА И ПРОСВЕТНА ДЕЙНОСТ

72

и Гено Вълков, които не можели да задо-воляват нарасналите нужди за просвета у българите. Затова през 1842 г. с всеобщи усилия било построено срещу църквата по-голямо двуетажно училище, наречено по-късно “главно”.

Гръцките първенци се възползували от това и, имайки в градския съвет /мезлиш/ свой представител, наредили да се на-значи гръцки учител един гръкоарнаутин от Янина, а за български - един черковен слуга, който преподавал на българчетата наустница и псалтир в една избена стая, определена за дърва и въглища.

Понеже гръцкият учител непрекъсна-то обиждал и притеснявал българчетата, един ден по-големите от тях го събори-ли на земята, набили го и го изгонили. Но с тази спонтанна постъпка злото не било премахнато. За нов гръцки учител в Пазарджик бил назначен Константин Саитидис - цинцарин от Пещера, спосо-бен учител, но враг на всичко българско. Много български ученици отишли да учат при Саитидис, защото преподаваните в българските училища наустници, псалти-ри и т.н. не ги задоволявали.13

Останали без просвета и народностно съзнание, голям брой българи започнали да се гърчеят, а други били потурчвани по турските чифлици. Тогава българските първенци изпратили писмо до община-та в град Елена с молба да им изпрати учители. Оттам за учител в Пазарджик бил изпратен Никифор Попконстантинов, учил се в семинарията в Одеса. Идвайки в Пазарджик на 15 юли 1845 г., Н. Попкон-стантинов веднага се заловил за работа. Той открил българско училище, наречено

“главно” заради по-добрата му уредба. Неговото обаяние и авторитет привлекли за кратко време толкова много ученици, че трябвало да му се търсят помощници. От Елена бил поканен най-напред Юрдан Ненов, който станал учител в Пазарджик на 1 октомври 1845 г., а после били пови-кани за учители Михаил Куманов и Георги Райков.

Н. Попконстантинов преподавал и гръцки език, главно за да привлече учени-ци от гръцкото училище. И успял. Всички българчета отишли да се учат в Главното училище, а гръцкото западнало. През 1847 г. в него останали да се учат само 40 ученици.

Н. Попконстантинов се погрижил да се създаде и училищна библиотека, еднакво полезна и за ученици, и за възрастни. Тя допринесла за повдигане националното самочувствие и за самообразованието на много българи в Пазарджик. Най-благо-творно било влиянието Ӝ върху Стефан Захариев.14

Славата на Н. Попконстантинов на мно-го способен учител привлякла при него ученици от близки и далечни места. Сред тези ученици през 1848 г. бил и бъдещият поет от Лясковец Никола Козлев.15

През 1847 г. Никифор Попконстантинов преустроил Главното училище в класно - едно от първите в България. В свое пис-мо от 24 декември 1847 г. до Александър Екзарх той пише, че в училището се учат в 4 отделения 270 ученици, между които 20 момичета.

Това училище станало разсадник на просвета и много негови ученици станали учители.

Взаимно училище, клон на Главното училище, било открито в махалата Канлъ кавак в северната част на града.16

През 1848 г. с материалната помощ на д-р Петър Берон, брат му и Александър Екзарх в Пазарджик се открива и Деви-ческо училище с първа учителка Хаджи Татияна от Тетевен.17

По семейни причини Н. Попконстанти-нов през януари 1849 г. напуснал Пазар-джик. Завърнал се в Елена, оженил се и започнал търговия, но не му провървяло. Затова отново станал учител в Пазар-джик, но поради интриги и раздори на 26 октомври 1850 г. окончателно се разделил с града.

В Пазарджик Н. Попконстантинов за-почнал и своята книжовна дейност като превел от гръцки “Ръководство към нрав-ствената философия на новоначалните”, отпечатана в Белград през 1847 г.

Макар че пребивавал в Пазарджик само няколко години, Н. Попконстантинов оставил дълбока и трайна диря със своята народополезна дейност. Съвсем справед-ливо Ив. Батаклиев пише за престоя му в Пазарджик: “С идването му се поставя начало на нов период както в учебното дело, така и във възраждането на Па-зарджик.”18

Благодарение на Н. Попконстантинов скопският учител Йордан Хаджиконстан-тинов - Джинот в своето стихотворение “Рай Божи” пише за класното училище в Пазарджик:

“Пазарджиско Гимназие бързоИсполински наступува дързо.”19

Църковното настоятелство, подпома-гано активно от българските еснафи и от

73

частни лица, се грижело за издръжката на училищата в Пазарджик - за учебници и други пособия, абониране за вестници и списания, заплати на учителите, отопле-ние и т.н.

В едно описание на имотите на църква-та, озаглавено “Записник на движимите и недвижимите имоти, вещи, съдове и книги, принадлежащи на Съборната църква Успе-ние Пресветыя Богородицы и на училища-та Мъжко и Девическо 1865, йуния 10-й Т. Пазарджик” при описанието на недвижи-мите имоти са включени и 1 Мъжко учили-ще и 1 Девическо училище.20

От л. 6 до л. 8а следва списък на кни-ги от училищната библиотека, озаглавен “Разпис на различныты книгы, что състав-ляватъ училищнъ-тъ книжницъ”. В този Разпис са включени книги на различни езици /без гръцките/, както и глобуси и географски карти и няколко ръкописа, общо 612 броя.

Лист 10а и 10б съдържа опис на гръц-ките книги в библиотеката на училището, озаглавен “Разписъ на Гръцкы книгы, что ся намиратъ въ училищнъ-тъ книж-цъ”. В този Разпис са описани 93 книги.

Отделянето на българското училище от гръцкото, отхвърлянето на властта на гръцката патриаршия и изгонването на гръцкото малцинство от църквата “Св. Бо-городица” в Пазарджик се съпътствувало от големи успехи на българските училища в града. За няколко години празникът на св. св. Кирил и Методий се превърнал в голям празник на цялото българско на-селение в града.

Под ръководството на Ст. Захариев

особено тържествено бил отпразнуван Денят на св. св. Кирил и Методий на 11 май 1864 г. Учениците от Девическото училище, взаимните училища и Главното училище, празнично облечени, заедно с учителите си, минали в тържествен парад, наблюдаван от многолюден народ. Били изнесени портретите на някогашните български патриарси и църковните водачи Иларион Макариополски, Авксентий Ве-лешки и Паисий Пловдивски.21

Към 1864-1865 г. в Пазарджик освен Главното /класно/ училище с 60 ученици, първоначалното към него със 150 ученици и Девическото със 70 ученички, в махали-те Канлъ кавак и Чиксалън и Ени махала имало по едно взаимно училище общо с 250 ученици.22

Заслуги за този напредък и следва-щите успехи на училищата имат учители като Юрдан Ненов, Атанас Беляев, Петър Бонев, учителствувал от 1860 до 1864 г. и от 1870 до 1872 г., Иван Соколов, учител-ствувал през 1874-1876 г., въвел звучната метода в града, Филип Божков Попов, Костадин Десимиров, Генчо Попов, Ми-лева Барак, Теофана Величкова, Никола Шишеджиев, Христо Ст. Захариев, Атанас Н. Абаджиев и много други. Особено пол-зотворно е било учителствуването в града на Ю. Ненов, който е бил учител в града през 1845-1851, 1863-1868, 1870-1874 г. Той е бил учител още в Панагюрище, Со-пот, Чирпан и Хасково. Негови ученици са били Марин Дринов, Нешо Бончев, Иван Вазов и Константин Величков.23

Похвални думи за Юрдан Ненов има в дописка за годишните изпити в Главното

училище в Пазарджик през 1864 г. В до-писката се изреждат имена на ученици от Пещера, Сопот, Калофер, Чирпан и Раз-лог, доказателство за добрия авторитет на училището.24

Ю. Ненов се занимавал и с книжовна дейност. До Освобождението издал 3 кни-ги, а след Освобождението публикувал “За възражданьето на българщината в гр. Т. Пазарджик”, С. 1890 и “Автобиография” в СбНУ, кн. XIII, 1896 г.

През 1874-1876 г. класното училище в Пазарджик постигнало голям напредък, който се дължал до голяма степен на не-говите бивши възпитаници: Константин Величков, завършил в Цариград уредения по френски образец Lycée Impérial, препо-давал френски език, история, география и български език; Иван Войводов, завършил гимназията в Прага, преподавал матема-тика; Яков Матакиев, завършил гимназия в град Табор - Чехия, преподавал физика, химия и математика.25

И тримата учители стават членове на Революционния комитет в Пазарджик, основан от Г. Бенковски през февруари 1876 г. и участвуват в подготовката на Ап-рилското въстание през същата година. А Яков Матакиев е председател на местния революционен комитет.

Много още учители от всички българ-ски краища участвуват в революционната борба на нашия народ за освобождение. И това доказва още веднъж голямата роля и големите заслуги на нашите училища и образованието за възпитаване на поколе-нията в дух на родолюбие и жертвоготов-ност за свободата на Отечеството ни.

74

БЕЛЕЖКИ

1. Батаклиев 1969, Пазарджик и Пазарджишко, С., 1969, с. 243-244.

2. Жлегов 1996: Димитър Жлегов, Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането, Пазарджик, 1996, с. 12.

3. Друмев 1976: Д. Друмев, Златарското изкуство, С., 1976, с. 565.

4. Друмев 1976: цит. съч., с. 565.5. Жлегов 1996: цит. съч., с. 12.6. Ангелов 1964: Боньо Ангелов, Съвременници на

Паисий, ч. II, С., 1964, с. 121-123.7. Гандев 1943: Христо Гандев, Фактори на Българ-

ското възраждане, С., 194, с. 57.8. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 245.9. Жлегов: цит. съч., с. 14.

10. Жлегов: цит. съч., с. 14.11. Захариев: цит. съч., с. 50.12. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 255.13. Батаклиев 1969: с. 255-256.14. Батаклиев 1969, цит. съч., с. 257-258, 275; Батак-

лиев 1923: Град Татар-Пазарджик, С., 1923, с. 211.

15. Минев 1966: Димо Минев, Никола Козлев, Лите-ратурно-критически очерк, С. 1966, с. 10.

16. Батаклиев 1969: Иван Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, С., 1969, с. 261-262.

17. Батаклиев: цит. съч., с. 263.18. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 258.19. Цариградски вестник, бр. 55, октомври 1851 г.20. Нар. библ. “Св. св. Кирил и Методий”, БИА IIА,

7723, л. 1б.21. Дописка във в-к “Съветник”, год. II, бр. 10 от 16

юни 1864 г.22. Захариев 1870: цит. съч., с. 18.23. Ненов 1896: Юрдан Ненов, Автобиография,

СбНУ, кн. XIII, С., 1896, с. 369.24. В-к “Съветник”, бр. 23 от 5 септември 1864 г.25. Мумджиев 1904: Т. Ив. Мумджиев, Списък на бъл-

гарските учители в Т. Пазарджик от 1820-1876 г., Църковно-историческа библиотека, год. I, №3, Пазарджик, 1904.

Ръкопис на Теофан Рилски

Чудеса Богородични, 1778 г.

Пазарджик

Бележка на Теофан Рилски:Исписах сиа книжица чuдеса Богородична u Пазарджик при архиепискuпа Самоила и питропа папа Павла въ лето зспs (7286),

афои (1778). Fewфанъ непотребни ни богu, ни челвекомъ.

~~

Юрдан НеновНикифор

Попконстантинов

Яков Матакиев

Петър Бонев

Иван Войводов

Изписа се тая книжка Чудеса Богородични в Пазарджик при архиепископа Самуил и при епитропа поп Павел. В годината

7286 – 1778. Теофан непотребен ни Богу, ни човеку.

Константин Величков

*Снимките са от архива на Регионален исторически музей – Пазарджик

Част от бележката на Теофан Рилски

към неговия ръкопис “Тълковно

евангелие” от 1778 г. в Пазарджик

75

След завладяването на българските земи от турците в края на XIV век Бъл-гарската православна църква постепенно загубила своята независимост.

През 1767 година това станало окон-чателно и тя била подчинена на Цариг-радската патриаршия. Нейният върховен

глава – патриарха, “...придобил широки граждански и съдебни права над право-славните народи, станал висок султан-ски сановник - феодал, и се явил върхо-вен началник /миллетбашия/εϑηαρχης/ на всички православни християни - по-даници на султана”.1

Гръцкото възраждане, което пред-шествувало нашето, “възкресило ста-рата тенденция на Византия да по-кръства и елинизира всички жители на Балканите”.2

Вселенският патриарх в Цариград Григорий V през 1817 г. “...издал специ-ално окръжно до подведомствените си архиереи, да се грижат за разпростра-нението на гръцкия език и образование между своите християни”.3

Цариградският патриарх и цялото висше духовенство, сред което нямало българи, били предани служители на eлинизма и провеждали националистич-ната политика на гръцката буржоазия за погърчване на българското население. Това те осъществявали по два начина. Първо - чрез въвеждане на гръцкия език в българските църкви и унищожаване на българските книги в тях. И второ - чрез разкриване и поддържане на гръцки училища и прогонване на българските учители и свещеници.

Въвеждането на гръцкия език в бъл-гарските църкви и ограничаването и унищожаването на българските богослу-жебни книги е практикувано от гръцкото

духовенство и преди XIX век.След изграждането на първата църк-

ва в Пазарджик от околните села били донесени български ръкописни книги и с тях се извършвало богослужението на български език. Но когато в града около 1700 година дошъл първият епископ Ки-рил, грък, той донесъл гръцки черковни книги и въвел богослужение на гръцки език. Оставил само няколко книги и едно Евангелие на български език, защото по-ловината от градските свещеници, дошли от селата, не знаели гръцки език. Тези български книги изгорели при пожара през 1834 г. А съдбата на другите книги останала неизвестна за българите. Несъ-мнено те са били унищожени от епископ Кирил.4

Епископ Кирил въвел и гръцки език в училището при църквата и оттогава по-видните българи се принудили да се учат да четат и пишат по гръцки, а други да пишат български с гръцката азбука.5

Според постановление на Пловдив-ския митрополит от 1 май 1833 година “Всеки кандидат за свещеник трябвало да положи изпит пред гръцки учител в присъствието на епитропите на учи-лището”.6

Един от най-образованите наши въз-рожденски дейци, учен и лекар – Иван Селимински, в свое писмо от 15 юли 1841 г. до Васил Априлов пише: “Човек може да се възхищава от гръцкия патрио-тизъм. Тяхното въодушевление е нео-

БЪЛГАРИТЕ И ЦЪРКВАТА В ПАЗАРДЖИК В БОРБАТА ЗА ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ

1857 г. 1857 г. худ.: Станислав Доспевскихуд.: Станислав Доспевски

*Снимката е от архива на Регионален исторически музей – Пазарджик

76

граничено. Малко и голямо мисли един-ствено за разширяване на границите, за погърчване на другите, за просвета на отечеството си... В картите на своето царство за северна своя грани-ца проектират река Дунав, на изток – Черно море, на юг - африканското море, а на запад - Адриатическо море.”7

Българското възраждане дължи твър-де много на гръцките училища, много по-добре уредени, превъзхождащи бъл-гарските килийни училища, даващи еле-ментарна грамотност. Затова много бъл-гари пращали децата си да учат в гръцки училища. Още повече, че гръцкият език през XIX век е езикът на търговията у нас, а в някои селища езикът и в черковните общини. И всеки не само търговец, но и образован и предприемчив човек се нуж-даел от тоя език.

От гръцките училища у нас се въз-приема и разпространява Бел-Ланкас-терската или взаимоучителна метода за по-лесно и бързо ограмотяване на учениците.

Голям брой видни дейци на Българ-ското възраждане - духовници, учители, общественици, книжовници, политици, писатели, учени и др., са получили об-разованието си в престижни гръцки учи-лища в България, Румъния, Цариград и най-много в Гърция. Сред тях са Иларион Макариополски, Антим I, Симеон Пре-славски, Григорий Доростолочервенски, Доситей Самоковски, Константин Фоти-нов, Георги Бусилин, Сава Доброплодни, Неофит Рилски, Димитър Миладинов, Христаки Павлович, д-р Иван Богоров,

д-р Иван Селимински, Григор Пърличев, Георги Раковски, Петър Берон, Марко Ба-лабанов, А. П. Гранитски, Райно Попович, Иван Добровски, Никола Михайловски, д-р Стоян Чомаков, Петър П. Изворски, Спас Зафиров, Стефан Захариев и др.

Някои от тях като Неофит Рилски, Христаки Павлович, Ив. Богоров, Райно Попович, Константин Фотинов подчерта-ват своето голямо уважение към гръцкия език и голямата полза от него за бълга-рите, но си остават големи родолюбци. Някои българи – гръцки възпитаници, споделят: “Гръцката школа ни научи да се пазим от гръцкото и да тачим и лю-бим своето.”8

Но прекаленото увеличаване на гръц-ките училища, в някои селища единстве-ни, и системната политика на гръцките духовници и учители за асимилация на българското население чрез налагане на гръцкия език и пропагандиране на гръцката история и култура имат за ре-зултат погърчване на много българи и се превръщат в голяма опасност за Бъл-гарското възраждане и съхраняването ни като народ.

Затова най-напред спонтанно, а после организирано по-будните и образовани българи започват да работят за ограни-чаване влиянието до пълна замяна на гръцките училища с български и гръцките архиереи с български духовници.

Антибългарската политика на Ца-риградската патриаршия довежда до възникване сред българите в България и извън нея на църковно-национално движение против патриаршията. То за-

почва през първата четвърт на XIX век в отделни български градове като Враца, Скопие, Стара Загора и др., които по-демат борба срещу гръцките владици с искане те да бъдат заменени с български духовници...

През втората четвърт на XIX век за-почва масово движение срещу гръцките владици и свещеници, което обхваща много български селища с искане за за-мяна на гръцките владици с български духовници.

В Пазарджик борбата срещу гръцкото влияние и гръцкия език е свързана с ид-ването тук на Никифор Попконстантинов през 1845 г. Той бил и много добър певец и започнал да чете и пее на български в лявата половина на църквата. Дотогава службата се извършвала на гръцки език.

Партений монах, посетил Пазарджик, през 1839 г. пише, че службата в парак-лиса “Св. Неделя” в града се извършвала на гръцки език.9

Ив. Бактаклиев пише: “Никифор поп Константинов не преставал да упътва и насърчава българите в борбата им против гръцката клика, в борбата за възраждането им... Цял прелом наста-ва в душите на българите. Мнозина от тях, които били под влияние на гърциз-ма, почнали да се опомнят и национално да се свестяват... Не ще съмнение, че чрез еленските учители начело с Ники-фор поп Константинов възраждането на Пазарджик и областта му през вто-рия период добива неимоверен тласък на успешно развитие...10

Гърците и гъркоманите, вбесени,

77

употребявали всевъзможни средства, за да му пречат; той неведнъж бил об-ливан с вар, когато минавал покрай ня-коя гръцка къща, неведнъж са правили покушение срещу живота му, но той самоотвержено постоянствувал.”

Наклеветен от гърците в Пазарджик, че е еретик, руски поданик, шпионин и т.н., Н. Попконстантинов бил откаран с българските първенци на съд в Пловдив, но бил оправдан.11

След Кримската война /1853-1856/, когато Българското възраждане е по-стигнало значителни успехи и с акта на турското правителство Хатихумаюн от 18 февруари 1856 г. на християнското население в Турция се дават права за религиозна и културна еманципация, българският народ повежда борба не само за български владици, но и за авто-номна българска църква, независима от Цариградската патриаршия.

Българското население в Пазарджик активно се включва в тази борба.

Една от причините за протестите сре-щу гръцките владици от българското на-селение била тяхната голяма алчност.

През 1852 г. българите от Пазарджик се оплакали на властите в Пловдив за не-законно взетите големи суми от пловдив-ския владика Хрисант, който не позволя-вал да се служи на църковнославянски в църквата.

След като получил заповед да върне заграбените суми, Хрисант започнал да клевети първенците в Пазарджик и искал тяхното заточение, но управителят на Пловдив не му повярвал.12

Все пак Хрисант не престанал да ограбва българското население. Докато неговият предшественик Никифор взи-мал от Пазарджик 6 380 гроша данъци, то Хрисант събирал двойно повече - 13 695 гроша.13

Българското население от Пловдивска област, в която влизала и Пазарджишка околия, започнало борба против влади-ката Хрисант, която завършила с него-вото изгонване през 1857 г. Мястото му заел в Пловдив владиката Паисий, ал-банец по произход, но благороден и об-разован духовник. Той събирал по-ниски данъци, стараел се да примири българите с гърците в Пазарджик, бил толерантен към българите и накрая заел тяхната страна.14

През 1858 г. българите в Пазарджик, по инициатива и водени от Стефан Заха-риев, се мобилизирали и постигнали го-ляма победа в църквата. Те заели дясната част на църквата, която била по-важна, и отстъпили на гърците лявата. А в остана-лите три български църкви в града бого-служението и преди това се извършвало само на български език.15

Нововъведеният празник на св. св. Ки-рил и Методий се отпразнувал за първи път в Пазарджик през 1859 г. Същата година есента била постигната изключи-телно важна победа - гръцкият език бил изхвърлен от църквата.

За пръв път след 150 години богослу-жението било извършено на български език.16

През 1860 г. българите в Цариград първи отхвърлили властта на гръцкия

патриарх. Примерът им бил последван от пловдивските българи начело с митро-полит Паисий. За своята дързост да под-крепи справедливото дело на българите, по настояване на патриарха, митрополит Паисий бил заточен в Света гора. На път за своето заточение в Света гора митро-полит Паисий минал през Пазарджик на 15.IV.1864 г. и бил посрещнат в града с изключително внимание от българското население.17

В борбата за църковно-национална независимост участвувала голяма част от българското население на Пазарджик, но особено ярко се откроява дейността на Стефан Захариев и Кара Никола Ан-гелов.

Ст. Захариев е роден в Пазарджик около 1810 г., а умира на 13.IV.1871 г. Той се учил в гръцки училища в Пазарджик, а след това и в Пловдив, поради което за известен период бил под силно гръцко влияние. Няколко години се занимавал с търговия. Бил правителствен ковчежник в Пазарджик и владишки наместник, ма-кар и светско лице, но бил уволнен, защо-то защитавал българските интереси. Той бил и главен надзирател на българските училища в Пазарджик и 12 години библи-отекар на училищната библиотека. Това му помогнало много да се самообразова.

В Пазарджик Ст. Захариев стоял на-чело на борбата за църковно-национална независимост. Поддържал постоянна връзка с главните ръководители на цър-ковната борба: д-р Ст. Чомаков, Йоаким Груев, Г. С. Чалъков. Всички изложения /махзари/ на българското население

78

против гръцките владици и в защита на българските интереси ставали по негова инициатива. Благодарение на своята не-уморна народополезна дейност Ст. За-хариев си извоювал голям авторитет и не случайно бил посочен за заместник на д-р Чомаков в Цариград.18

През 1860 г. българското население на Пазарджик, организирано от Ст. Захари-ев, след служба в църквата в присъстви-ето на 10 000 души граждани и ученици тържествено и решително обявило отде-лянето си от патриаршията. Получените наскоро патриаршески окръжни, намаза-ни с катран, публично били изгорени.19

През 1861 г. Ст. Захариев излязъл със свое мнение как да се уреди управата на народната ни черква и т.н.20

Ст. Захариев много активно подкре-пял църковно-националната борба и в други близки и далечни български кра-ища като Пещера, Пирдоп, Неврокопско /днес Гоцеделчевско/, Драмско, Серско, град Враня, където изпращал учители, свещеници или напътствия и съвети в писма.21

Стефан Захариев се занимавал и с книжовна дейност, публикувал е свои статии и преводи във възрожденските ни вестници. Има и успешни литера-турни опити. Проявявал и големи на-учни интереси: събирал археологически материали, ръкописи, кореспондирал с учени като: д-р Шафарик, Ст. Веркович, В. Богишич. Плод на дългогодишните му проучвания е книгата му “Географико-историко-статистическо описание на Та-тар-Пазарджишката кааза”, Виена, 1870, най-хубавото наше краеведско изследва-

не до Освобождението ни (1878 г.).Юрдан Ненов, засегнат от една не-

приятна истина за него, огласена от Ст. Захариев (Описание, стр. 48), в своята книга “За възражданьето на българщи-ната в Т. Пазарджик”, София, 1890 г., стр. 13-14 заблуждава читателите с големи лъжи и клевети за Стефан Захариев. Той нарича Ст. Захариев “погърчен българин и глава на гръцката клика” и че заради злоупотреби бил изпратен от властта на заточение в Мала Азия.

Показателно е, че Юрдан Ненов не е имал доблестта да напише името си на своята книга, а като автор се е означил само с две букви: “И.Н.”22

Кара Никола Ангелов, заможен и просветен българин, родом от пазар-джишкото село Ветрен, занимаващ се с оризопроизводство, също се проявил в борбата за църковно-национална незави-симост. “Ако Стефан Захариев е умът на църковната борба в Пазарджик, то Кара Никола е волята. Със своето богатство той е имал по-голямо влияние и тежест пред турците, което е било извънредно важно и което бедният Захариев не е могъл да даде”, пише Иван Батаклиев.23

След като вмешателството на Патри-аршията и гръцкото малцинство в духо-вния живот и в учебното дело на българи-те в Пазарджик напълно и завинаги било отхвърлено, българите си избрали местно автономно черковно настоятелство, кое-то се грижело за черковните и училищни работи в града.24

Продължителната и трудна борба на българския народ за религиозна еман-ципация се увенчала с успех. Няколко

български духовници били ръкоположени за владици. На 27 февруари 1870 г. бил издаден султански ферман, с който се учредявала Българската екзархия - са-мостоятелна българска църква, начело с екзарх, независими от Патриаршията в Цариград. Този акт има и важно полити-ческо значение, защото с него българите се признават за самостоятелен народ.

Цариградската патриаршия не призна-вала Българската екзархия за легитимна като й наложила схизма - отлъчване. Но независимо от опозицията и съпротива-та на Патриаршията, българите свикали през 1871 г. в Цариград църковно-наро-ден събор. На него бил приет екзархий-ски устав и бил избран първият български екзарх - Видинският митрополит Антим I.

През 1872 г. за пловдивски екзар-хийски митрополит бил избран бившият ксантийски митрополит, през 1861 г. вече пловдивски патриаршески митрополит, Панарет, българин от Македония. Той взел дейно участие в борбата за черков-но единство на българския народ.

През 1873 г. митрополит Панарет Пловдивски назначил за архиерейски наместник в Пазарджик иконом Георги хаджи Тилев, свещенослужител в Плов-див. Той е роден през 1843 г. в с. Перу-щица, днес град. Твърде млад участвувал в борбите на българите в Пловдив за българска църковна община. През 1867 г. бил ръкоположен за свещеник в Цариг-рад. Няколко години учителствувал /от 1868 до 1871 г./ в Перущица. През 1871 г. станал свещенослужител в Пловдивската църква “Св. Богородица”.

В Пазарджик иконом Г. Тилев бил не

79

само усърден свещенослужител. Той под-държал връзка с местния революционен комитет и с Георги Бенковски и съветвал мнозина граждани и селяни да станат членове на революционните комитети.

След избухването на Априлското въ-стание през 1876 г. управителят на Плов-див Азис паша дошъл в Пазарджик с 12

заптиета и арестувал иконом Г. Тилев като бунтовник. На 24 май го откарал в Плов-див, където го предал на митрополит Па-нарет да го пази до втора заповед.

По това време турското правителство изпратило в Пловдив няколко българи – свои чиновници да потърсят подкрепа и одобрение на полити-ката на тур-ската власт от страна на българското население.

Тази ми-сия била осу-етена от ико-ном Г. Тилев. Той събрал подписи от пострадали българи от турски наси-лия под едно и з л оже н и е протест сре-щу турската власт. Това изложение чрез екзарх Антим I в Цариград било из-пратено в европейските столици. Освен това иконом Г. Тилев изпратил “описание на страшните ужаси по това време на въстанието”* на д-р Лонг в Роберт колеж в Цариград, което било публикувано в ан-глийския вестник “Дейли нюз”.

Заради своята дейност иконом Г. Тилев отново бил арестуван и изпратен в одрин-ския затвор, след това в цариградския затвор, където без разпит бил осъден на смърт. Изпратен бил на 11 юни в Одрин, за да бъде обесен. Но благодарение намеса-та на европейски дипломати присъдата не

била изпълнена. Той отново бил изпратен в цариградския затвор. Освободен бил по застъпничеството на лейди Странгфорд**.

Потърсен отново от турската власт, иконом Г. Тилев се скрил в руската бол-ница и успял с руски параход да отиде в Одеса.

В Русия отец Г. Тилев заедно с някои видни българи успял да се срещне с руския император, който бил помолен да освободи българския народ. По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. отец Г. Тилев постъпил на служба в руска-та главна квартира и се върнал в България заедно с настъпващата руска войска.

След Освобождението 1878 г. иконом Г. Тилев отново заел длъжността си архие-рейски наместник в Пазарджик и активно участвувал в обществения и политически живот в града и в България. От 1887 до 1895 година е протосингел в Българската екзархия в Цариград, а после пак архи-ерейски наместник в Пазарджик.

След смъртта на жена му през 1898 година той става монах с името Теофи-лакт. Получил достойнство (отличие) архимандрит, той последователно служи като протосингел на Софийската мит-рополия, управител на Самоковската семинария и протосингел на Ловешката митрополия. Починал в София на 20 ок-томври 1912 г. /Гълъбов 1965: Константин Гълъбов, Въстанието на героична Перу-щица, С., 1965, с. 208-213; Царев 1977: Георги Царев, Духовници патриоти от Панагюрския революционен окръг, участ-ници в Априлската епопея, Априлското въстание и Българската православна църк-ва, С., 1977, с. 303-304/.

Иконом Георги Тилев (архимандрит Теофилакт)

Кара Никола АнгеловКара Никола Ангеловхуд.: Станислав Доспевскихуд.: Станислав Доспевски

*Априлското въстание през 1876 г. ** Съпруга на английския дипломат Пърси Уйлям Странгфорд, из-вестна със своята благотворителна дейност сред българското население през Априлското въстание 1876 г.

80

БЕЛЕЖКИ:

1. Снегаров 1958: Иван Снегаров, Турското вла-дичество, пречка за културното развитие на

българския народ и другите балкански народи, С., 1958, с. 32.

2. Коледаров 1962: Петър Коледаров, Народност-ният състав на Драмско до средата на XIX в., Из-

вестия на института за история, кн. 10, С., 1962, с. 154.

3. Ников 1930: Петър Ников, България 1000 години 927 - 1927, I, C., 1930, с. 326.

4. Захариев 1870: Стефан Захариев, цит. съч., с. 50.5. Ненов 1890: И.Н./Юрдан Ненов/, цит. съч., с. 6.6. Снегаров 1949: Иван Снегаров, Гръцки кодекс на

Пловдивската Митрополия, С., 1949, с. 320-321, док. №224.

7. Селимински 1969: Д-р Иван Селимински, Съчи-нения, С. 1969, с. 372.

8. Бобчев 1894: С.С. Бобчев, Преглед на българ-ския периодичен печат от 1844-1894 г., Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината на бъл-гарската журналистика и честването паметта на основателя й Константин Фотинов, С.,1894, с., 25.

9. Руски пътешественици по българските земи XVIII-XIX век, С., 1986, с. 189.

10. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 265.11. Батаклиев: цит. съч., с. 265.12. Димитров 1895: Г. Димитров, Княжество Бълга-

рия, ч. II, Пловдив 1895, с. 300-301.13. Иванов 1905: Йордан Иванов, Писма от Ст. За-

хариев, Сборник народни умотворения, Бълг. книжовно дружество, кн. XXI, С., 1905, с. 3.

14. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 269, 248, 279.15. НБКМ, БИА, ф. 48 №1175; Батаклиев 1969: цит.

съч, с. 279, в-к “България”, бр. 11, 1859 г.16. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 279.17. Захариев 1900: Христо Захариев, Животопис, с.

662.18. Шопов 1919: Ат. Шопов, Д-р Ст. Чомаков, живот и

дейност и архива, Сборник на БАН, кн. XII,1919, с. 217, 218.

19. И.Н. /Юрдан Ненов/: цит. съч., с. 40.20. Шопов 1919: цит. съч., с. 210-211.21. Батаклиев 1969, цит.съч., с. 275. 22. Повече за Стефан Захариев виж: Христо Заха-

риев, Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, год. 5, кн. 7 и 8, 1900, с. 658 - 668 и Иван Батаклиев, “Пазарджик и Пазарджишко”, С., 1969, с. 271-285.

23. Батаклиев 1969: цит. съч., с. 276. 24. Батаклиев 1969: цит. съч. с. 281.Ив. Батаклиев, Град Татар-Пазарджик, С., 1923, с. 131-133

81

СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ И ПЕВЦИ В ЦЪРКВАТА “СВЕТА БОГОРОДИЦА” ПРЕЗ XIX ВЕК

Епископ Дионисий Агатоникийски Поп Костадин Хаджи Цветков /26 окт. 1825 г., НБКМ - БИА IIА 7732/

Архимандрит Прокопий /Захариев, Опи-сание...с. 52/

Поп Симеон /30 април 1839 г., НБКМ IIА 7732, с. 37/

Иконом хаджи Георги /5 март 1852 г., НБКМ IIА 7732/

Протопоп Илия /5 март 1852 г., НБКМ II А 7732/

Сакеларий Аргир /5 март 1852 г., НБКМ IIА 7732/

Архидякон Игнатий /5 март 1852 г., НБКМ IIА 7732/

Алекси Ламбрев /Тодор Ив. Мумджиев, Списък.../

Поп Георги Беловеца /Тодор Ив. Мум-джиев, Списък.../

Поп Георги Радиловеца /Тодор Ив. Мум-джиев, Списък.../

Димитър Алексиев /Тодор Ив. Мумджи-ев, Списък.../

Поп Златан, архиерейски наместник 1869-1872 г., когато е канонизиран за Сливенски владика с име Серафим/Т. Ив. Мумджиев, Списък... /

Поп Иван Стария /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../

Поп Иванчо /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../*

Поп Игнат Иванов /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../

Поп Манол Стоименов /Т. Ив. Мумджи-ев, Списък.../

Поп Мито Марков /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../

Поп Таки /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../Поп Теофил /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../Иконом Георги Тилев, архиерейски на-

местник 1873-1876 /Т. Ив. Мумджиев, Списък.../

Иконом поп Аргир /може би това е гор-ният сакеларий Аргир/ 1861 г.

Референдарий поп Георги до марта 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Коста, Китсу (Коце) 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Павлу 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Спас 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Стефан 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Димитър 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Поп Георги Сакеларий 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

Протопоп Алексий /може би това е гор-ният Алекси Ламбрев/ 1861 г. НБКМ Ф-48 IIА № 1227

*Списъкът на свещенослужителите в църквата не е пълен

ЦЪРКОВНИ ПЕВЦИНикифор поп Константинов1 (учител)Юрдан Ненов1 (учител)Кесарий поп Василев1 (учител)Илия Икономович1 (учител)Гюро Иванов1

Петраки Шарланджията “псалта”1, Константин Брациговеца1

Атанас Ибишев1

Георги Фъргов1

Алекса поп Димитров1

Иван хаджи Велев1

Костаки хаджи Георгиев1

Михал Кръстев (учител)1

Тодор Шарланджиев1

Тома Николчов1

Никола Разлоклията1

Никола Ат. Малинчов /ножара/1

Кочо Копияшина1.хаджи Тома х. Стоянов2

Георги Райков2

Щерю Канатов2

Коста Канатов2

Към църквата е имало ученически хор, ръководен през 1861 г. от учителя Илия Икономович.3

БЕЛЕЖКИ:

1. Мумджиев 1938: Списък.........с. 4. 2. Кендеров 2007: Стоян Кендеров, Страници за му-

зикалния живот в град Пазарджик, книга първа, Пазарджик, 2007, с. 237.

3. Ненов 1890: цит. съч., с. 40.

82

Църквата има богата библиотека. Зна-чителна част от книгите й са старопечатни на църковнославянски език.

Има и книги на гръцки и на новобългар-ски език.

Най-старите книги са Евангелие, от-печатано в Киево-печорската лавра през 1753 г., и Евангелие, отпечатано в Москва през 1764 г.

Библиотеката притежава и един ръко-писен Служебен миней, който има 243 листа голям формат. Но липсват данни кой, кога и къде го е преписал.

Единствените приписки в долния край на първия лист: “Лазо даде идинъ грошъ” и в долния край на втория лист: “За таиа книга да работа за неговата душа”, явно по съдържание и по почерк са от по-ново време.

За съжаление, не са запазени никакви сведения за произхода на Служебния ми-ней и кога и как е попаднал в храма. Ве-роятно ръкописът е постъпил в църквата късно - в края на XIX или в нач. на XX век, защото Стефан Захариев не споменава нищо за него.

Проф. д-р на филологическите науки Искра Христова, след като се запозна с ко-пие от две страници на ръкописа, сподели устно следното за него: “Това е ръкописен Служебен миней. Писмото му е обработен полуустав от опитна ръка, вероятно от средата на XV век, писан в голям книжо-вен център (може би Охридския).

Правописът му е ресавски, ударенията са поставени последователно и правилно. Има красиви заставки в растително-гео-метричен стил и геометрични инициали.” Първи и втори лист на ръкописния миней в библиотеката на църквата

ЕДИНСТВЕНАТА РЪКОПИСНА КНИГА В БИБЛИОТЕКАТА НА ЦЪРКВАТА,ИНВ. НОМЕР 12

83

През 1904 г. стената, която ограждала църквата, била разрушена.1 Оттогава по-сетителите на църквата и всички, които минават край нея, я виждат цяла и могат

да оценят достойнствата на външната й архитектура. Старата камбанария на църквата била заменена с нова, полу-паянтова.

През следващите десетилетия са об-новени стенописите на църквата, тя е ремонтирана, полагани са грижи за сте-нописите и иконостаса й. Но двете главни събития за църквата през първата полови-на на XX век са изграждането на новата й

камбанария и тържественото отбелязване на нейната стогодишнина през 1938 г.

Според запазените църковни доку-менти през месец август 1904 г. насто-ятелството на църквата обявява конкурс за изработване на проект: 1. На една камбанария на църквата; 2. На кубето на църквата. Одобрен бил проектът за кам-банарията на инженер Христо Василев от София.

През лятото на 1906 г. проектът, смет-ките и поемните условия били готови и с Протокол №8 от юли 1906 г. настоятел-ството решило да се започне постройката на камбанарията.

На 8 февруари 1907 г. бил обявен търг за направа основите на новата камбана-рия, спечелен от предприемача Тако Д. Реянов. С него бил сключен договор на 25 февруари и той от месец юни започнал работа по основите.

Но изграждането на камбанарията се забавило и проточило главно по финансо-ви причини. То се осъществило след като планът на инж. Христо Василев бил пре-работен от архитект Константин Тодоров Мумджиев през 1921/1922 г. и реализиран през 1927/1933 г. под негово ръководство на три етапа.

Камбанарията е изградена по същия начин както църквата, прилепена на за-падната й стена и от същия строителен материал - розов риолит от близките Родопи.

С размерите и формата на камбана-рията се целяло тя да прилича на внуши-

телната висока камбанария на църквата “Свети Марко” във Венеция и да привлича погледа на всеки посетител на града.2

По предложение и чертеж на архитект Трендафил К. Трендафилов, началник на Архитектурното отделение в Министeр-ството на благоустройството, кубето на най-горната част на камбанарията се променя от обло на квадратно.3 За нея е изразходвана сумата 925 682,32 лева. Със своя ръст от 30 метра камбанарията до 70-те години на XX век бе най-високата сграда в Пазарджик.

През 1914 г. църквата отвътре и отвън е изписана от внука на Макри Фръчковски - Апостол Христов, и от неговия съдружник Г. Желязков – и двамата от Художествено-иконописното ателие “Св. Лука” в София.4

През 1930 г. двама старци от Па-зарджик - зографът Атанас Гюдженов и Петър Кадийски, посочили на Апостол Христов къде е погребан дядо му Макрия Фръчковски - непосредствено до северо-източния край на олтара на църквата “Св. Богородица”.5

При разкопаване на гроба били откри-ти кости на починалия майстор. Апостол Христов помолил църковното настоятел-ство да разреши останалите кости на дядо му да се извадят и всички кости да се препогребат в едно ковчеже с обичай-ния при такива случаи църковен обред.

Молбата му била удовлетворена с условие да не се поставя някакъв видим знак над гроба.6

ЦЪРКВАТА ПРЕЗ XX ВЕК

*Новата камбанария на църквата от книгата на Ив. Батаклиев за историята на църквата

84

През 1938 г. точно над гроба на Макрия Фръчковски върху един камък на стената на олтара на 61 см от северната абсида на олтара и на 48 см от края на олтара бил издълбан следният текст, предложен от Апостол Христов:

МАКРИЯ НЕГРИЕВЪ ФРЪЧКОВСКИОТЬ ГАЛИЧНИКЪ ДЕБАРСКО... РЕЗБАРЪ НА ИКОНОСТАСА ВЪ

ХРАМА “СВ. БОГОРОДИЦА” ГР. ПАЗАРДЖИК, ПОЧИНАЛЪ ТУКЪ 1849 г.7

Както се изтъкна вече, посочената го-дина за смъртта на Макрия Фръчковски е погрешна.

След 62 години, през месец септември 2000 г. при големия ремонт на църквата и укрепването на основите й, работникът Ан-гел Асенов открил на 1 метър от северната абсида на олтара и на 12 см под земята циментово ковчеже с човешки кости. Ков-чежето било покрито с мраморна плоча със следния надпис:

МАКРИЯ НЕГРИЕВЪ ФРЪЧКОВСКИ ОТЪ ГАЛИЧНИКЪ ДЕБАРСКО

МАКЕДОНИЯ МАЙСТОРА КОПАНИЧАРЪ /РЕЗБАРЪ/

НА ИКОНОСТАСА ВЪ ХРАМА “СВ. БОГОРОДИЦА” ГР. ПАЗАРДЖИК,

ПОЧИНАЛЪ ТУКЪ 1849 г.8

Костите на Макрия Фръчковски отново били препогребани в ковчежето с обичай-ния при такива случаи църковен обред, но

без плочата с над-писа, защото тя не била намерена до гроба, където била поставена.

Според Пис-мо №230/20.XII.1930 г. от корес-понденцията на църковното настоя-телство църквата е електрифицирана.9

На 15 септември 1931 г. се обсъдили мерки за заздра-вяване основите на църквата чрез забетониране, по-ради изгниване на дървените стълбове под тях. Взело се и решение за ремонт на олтара поради вреди от послед-ното земетресение /1928 г./.10

С Протокол №31 от 5 март 1931 г. църковното на-стоятелство взело решение да покани доцент Иван Батак-лиев от Софийския университет да на-пише история на църквата. Той приел поканата и написал

“История на църквата Успение Пресветыя

Откриване на текста за Макрия Фръчковски над гроба му - 1938 г.

От двете страни на венеца: Милена Апостолова Дойчинова и Цвета Андонова Апостолова

Плочата с надпис върху ковчежето с костите на Макрия Фръчковски - 200.... год.

От д-р Христо Милков Димитров

От протоколната книга на църквата 1931 г.

85

Богородицы в гр. Т. Пазарджик”, от-печатана в София през 1932 г., 48 стр. с много сним-ки и резюме на френски език.

На с. 45 на кни-гата е публикуван план /чертеж/ на новата кам-банария, още н е д о в ъ р ш е н а . Но погрешно за автор на плана е

посочено името на арх. Трендафилов

вместо името на арх. К. Мумджиев.През 1933 г. църковното настоятелство

застраховало иконостаса на църквата при Застрахователно дружество “Орел” в Пазарджик за сумата 500 000 лева в из-пълнение на Решение №11/1933 г. на на-стоятелството.11

По инициатива на обществеността на Пазарджик, проф. Иван Батаклиев и цър-ковното настоятелство на 19 септември 1937 г. в града се съставя Комитет за от-празнуване 100-годишнината на църквата през 1938 г. Комитетът е в състав: Георги П. Кендеров - общински кмет, Атанас Ил. Попов - околийски управител, полковник Икономов – командир на 27-и пехотен че-пински полк в града, Ангел Лабов – дирек-тор на гимназията, Димитър Хр. Димитров – директор на Първа прогимназия, Георги В. Юртов – бивш кмет на града, д-р Илия Матакиев – общественик, Георги М. Хрис-

тович, Георги Арабов - председател на еснафските сдружения в града, Ставри Шантов - търговец, Ив. Ив. Гайтанджиев - общински съветник, Тодор Мумджиев

- бивш учител, Александър Пенев - ад-вокат, Любен Левичаров - директор на

Популярна банка – Пазарджик и всички настоятели: протойерей Сте-фан Кисьов, Цвятко Савов, Михаил С. Церовски, Георги Петров, Михаил Д. Събков и Христо Сакалиев, одобрен от Пловдивската митрополия с пред-писание №13226 от 1.XII.1937 г.12

От началото на 1938 г. комитетът развива активна дейност. Уточнява се какво трябва да се извърши във връзка с чествуването. От-правя се апел към жителите на града и околията за помощи. Изпращат се писма до по-видни и заможни граждани за да-рения. Канят се другите църкви в града да участвуват с дарения и да изпратят по един представител за член на комитета. Към комитета се зачисляват и останалите трима свещеници в храма: иконом Павел Димитров, свещеник Петър поп Констан-тинов и Владимир Шпилер.13

Във връзка с допълнителните разходи за юбилея на църквата, за нова ограда, нови камбани по препоръка на проф. До-бри Христов за броя и тоналността им, за да звучат хармонично, и др. е гласуван допълнителен бюджет в размер на 286 200 лева приходи /от тях 132 000 лв. заем от Популярна банка - Пазарджик/ и разходи 286 000 лв. за следното:

Апостол Христов

Скеле за изкачване на камбаните

арх. КонстантинМумджиев*

* От Регионалния исторически музей - Пазарджик

86

За свещи..................................21 000 лв.За ограда по модел от арх. Петко Гера-

симов ...........................................60 000 лв.За изливане на 6 камбани, от които

голямата с основния тон – 1 500 кг, и 5 камбани на обща тежест около 2 500 кг .....................................................175 000 лв.

Направа на скеле, изкачване и монти-ране на камбаните........................20 000 лв.

Непредвидени разходи по тържеството

и в самия ден на същото .............10 000 лв.Изработването на оградата на църквата

било възложено на Петър Донов, камено-делец от град Брацигово, и Тодор Дечев, железар от Пазарджик, и изпълнено от тях.14 /Протокол №8 от 30 май 1938, ТД I, Държавен архив, Пазарджик, Фонд 42, лист 42, а, б/.

Във връзка с юбилея на църквата в Пазарджик бил създаден Научен комитет

по събиране исторически сведения за черквата в състав: Ангел Лабов, директор на Мъжката гимназия, Христо х. Тодоров, Директор на девическата гимназия, Тодор Мумджиев, бивш гимназиален директор и училищен инспектор, протойерей Стефан Кисьов, гимназиалните учители по българ-ски език Люба Войводова и Кръстьо Генов, Васил Евтимов, гимназиален учител по рисуване, и П. Добрев, учител по латински език.

Членове на комитета и други граждани публикували в местните вестници “Лъча” и “Подем” редица статии, посветени на църк-вата, за нейното изграждане, украса и т.н. Особено ценни са статиите на Тодор Мум-джиев и Борис хаджи Рашков.

Настоятелството на църквата със свое решение от 11 май 1938 г. /Протокол №6/ възложило на художника декоратор Апос-тол Христов, внук на М. Фръчковски, да извърши до 15 август 1938 г. вътрешен и външен ремонт на църквата срещу 40 000 лева. Ремонтът включвал почистване ико-ните и дърворезбата на църквата, рестав-риране на някои стенописи, измазване вра-тите и прозорците, матиране на стъклата и др. и бил извършен качествено и в срок.

За отливане на новите камбани били събрани 350-400 кг стар бакър /мед/ от жи-телите на черковния квартал.

През месец август камбаните били вече изработени и приети по тегло и звук. По-късно били докарани в Пазарджик, изкаче-ни и окачени на камбанарията от майстора железар Петър Н. Кибритов.

С Протокол №20 от 26 септември 1938 г. църковното настоятелство взело решение

Новите камбани за камбанарията

87

да се издаде албум за църквата. Снимки-те за албума били направени от местния фотограф Костадин Тотев. Албумът е отпе-чатан същата година, озаглавен Юбилеен албум на храма Успение Пресветыя Бого-родицы 1837-1939. Той започва с текст за историята на църквата от книгата на Ив. Батаклиев за църквата. Съдържа снимки - външен и вътрешен изглед, дърворезби, църковна утвар, три чертежа /скици/ и снимка на стар печат на църквата, все в кафяв тон.

Около църквата и църковното здание били направени тротоари, а улиците край нея – “Д-р Лонг” и “Отец Паисий”, били ремонтирани.

Стогодишнината на храма е отпразну-вана по най-тържествен начин на 15, 16 и 17 октомври 1938 г. в присъствието на много гости от страната, представители на Светия синод и хиляди жители на града и околията му. По същото време в града се състоял XI събор на православните християнски братства в България /на 16 октомври/. Тогава – на 16 октомври, била отдадена почит и на родолюбеца иконом Георги Тилев /архимандрит Теофилакт/ с откриване негов паметник съвсем близо до църквата, на мястото на къщата му.15

През втората половина на XX век църк-вата четири пъти е наводнявана след про-ливни дъждове. Първият път на 10 срещу 11 март 1954 г., когато водата избива от плочите на пода в църквата. Кладенецът в църквата също прелива. Вторият път – на същия ден /10 март/ 1955 г. църквата от-ново е наводнена. Третият път – в края на месец юни 1957 г., когато водата залива

пода на църквата на височина до 80 см. Четвъртият път на 5 срещу 6 септември 1957 г. след стихийно наводнение, когато водата залива пода на църквата на висо-чина до 1,20 м, а иконостаса – на височина до 80 см.

През този период държавата полага големи грижи за църквата...

По инициатива на архиерейския на-местник в Пазарджик иконом Борис Ха-ралампиев Министерството на културата отпуска средства за консервация на ико-ностаса на църквата, която се извършва през месеците ноември и декември 1962 г. и януари 1963 г.

Консервационно-реставраторската дейност по църквата продължава през 1963 г. и през следващите десетилетия на века както следва:

1963 - 1964 г. Изолация под иконостаса. Поставяне оловна ламарина под иконоста-са за изолиране на влагата.

Подмяна на дървените столове в църк-вата и направа на нови подиуми за право-стоящите богомолци.

Очукване и направа на вътрешна ма-зилка на височина 2 метра.

Байцване на столовете и подиумите под тях.

Обеззаразяване на новите дървени елементи.

Парафиниране на дървените столове.Частична поправка на мраморния плоч-

ник /настилка/. Изпълнител: Националният институт за паметниците на културата - ра-йон Пловдив.

През 1964 г. църквата е категоризирана като архитектурно-художествен паметник

на културата от национално значение. /Държавен вестник, брой 98/11.12.1964 г./ Църквата е включена и в 100-те национал-ни туристически обекта в страната.

1980 г. Консервационно-реставраци-онни работи по иконостаса - почистване, профилактична и антисептична обработка. Изпълнител: Дирекция “Художествени па-метници” – Национален институт за памет-ниците на културата – София.

1980 г. Частично проучване на стено-писната украса – разкривки по стените в олтара, наоса, под емпорията, в нартекса. Изпълнител: Здислав Кърчевски – Нацио-нален институт за паметниците на култу-рата – София.

1988 - 1989 г. Фотограметрично за-снемане на фасади, интериор, вертикални разрези. Изпълнител: Отдел “Фотограмет-рия” – Национален институт за паметници-те на културата – София.

1989 г. Начално изкуствоведческо проу-чване и фотодокументиране на стенописи-те и подробно проучване и документиране на иконостаса. Изпълнител: Росица Ачкова – Национален институт за паметниците на културата – София.

1990 г. Извършени физико-химични из-следвания на проби от църковната мебел. Изпълнител: Централна изследователска лаборатория при Националния институт за паметниците на културата – София.

През 1990 г. се установява загниване на дървената конструкция /подложка/ под основите на църквата след спадане на подпочвените води, което предизвиква нарушаване целостта на конструкцията на църквата.

88

Това налага изготвяне на проект и из-пълнение на проекта през 1992 - 1993 г. за временно конструктивно укрепване с же-лязно скеле най-застрашената централна част на централния кораб. Изпълнител: ЕТ “Боляр” – КВ Пловдив – инженер Кръстю Кръстев.

1992 г. Министерството на културата, Община Пазарджик и Съюзът на конструк-торите в България организират предпро-ектни проучвания във връзка с провеж-дане на таен конкурс за идеен проект за конструктивно укрепване на църквата.

1994 г. Организиран е национален таен конкурс за идеен конструктивен проект за усилване основите на църквата и укрепва-не надземната част на сградата.

1997 - 1998 г. Изработване на работен конструктивен проект за укрепване осно-вите на църквата и надземната част на сградата от ЕТ “Боляр” – КВ Пловдив, инж. Кръстю Кръстев.

1998 - 2000 г. - извършване на рестав-рационните работи по изготвения проект от ЕТ “Боляр” – КВ Пловдив, инж. Кръстю Кръстев.16

През 2000 г. стенописите в параклиса “Св. Никола” бяха обновени от художника зограф Стоян Живков Стоянов.17

СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ В ЦЪРКВАТА СЛЕД

ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1878 г.)Иконом Христо Илиев, служил от 1881

до 1886 и от 1894 до 1899 г.Свещеник Игнат Иванов, служил от

1881 до 1895 г.Свещеник Димитър Марков, служил от

1881 до 1893 г.Свещеник Иван Гогов, служил от 1881

до 1902 г.Свещеник Хаджи Георги поп Тилев, ар-

химандрит Теофилакт, служил от 1883 до 1885 г. като архиерейски наместник в Па-зарджик, както и преди Освобождението.

Свещеник Иван Коев, служил от 1884 до 1892 г.

Иконом Яков С. Попов, служил от 1887 до 1896 г. и от 1900 до 1905 г.

Свещеник Атанас поп Григоров, слу-жил от 1891 до 1900 г.

Свещеник Иван Попов, служил от 1885 до 1900 г.

Протойерей Ной поп Ангелов, служил от 1900 до 1907 г.

Архимандрит Акакий, служил от 1900 до 1901 г.

Свещеник Лазар Дюлгеров, служил от 1902 до 1907 г.

Протойерей Мина Минков, служил от 1905 до 1909 г.

Свещеник Антон Алагьозов, служил от 1907 до 1908 г.

Протойерей Александър Попов, слу-жил от 1907 до 1908 г.

Протойерей Иван Кожухаров, служил от 1908 до 1929 г. Организирал и дирижи-

рал мъжки хор в църквата.Протойерей Константин Русинов, слу-

жил от 1908 до 1923 г. Уволнен през 1923 г. заради политическа дейност, като дея-тел на БКП, известен като Червения поп.

Иконом Павел Димитров, служил от 1911 до 1944 г., архиерейски наместник от 1911 до 1926 г. Основател на дружест-во “Червен кръст” в Пазарджик и негов председател до 1948 г. Основател на Дру-жество за издържане приют за бедни и немощни старци.

Иконом Стефан Кисьов, служил от 1911 до 1944 г. Известно време е архиерейски наместник. Основател на братството при храма и пръв негов председател. Издава и печата книжки с религиозно съдържание. Негова е заслугата да бъде пригодена къ-щата в храма “Св. Преображение” в приют за старци.

Протойерей Петър Панчовски, служил от 1925 до 1930 г. През 1936 г. в Пловдив - протойерей, през 1948 г. получава офикия свещеноиконом.

Протойерей Петър поп Костадинов, служил от 1930 до 1972 г. През 1972-1973 г. преназначен за свещенослужител. През 1953 г. - протойерей, 1963 г. - свещеноико-ном, 19... - ставрофорен свещеноиконом. Повече от 20 години председател на Цър-ковното настоятелство.

Протойерей Илия Нешев, роден 1883 - 8.III.1933 г., служил от 1930 до 1933 г.

Свещеник Всеволод Шпилер, служил от 1934 до 1944 г. Роден в град Киев, Украйна.

Борис поп Харалампиев, роден на 10.X.1898 г. в с. Яворово, Пловдивско, служил от 1.III.1945 до 1.III.1972 г. От 1940

89

г. свещеник в църквата “Св. Петка” в Па-зарджик и дългогодишен архиерейски на-местник, ставрофорен свещеноиконом.

Свещеник Петър К. Бараков, служил от 1945 до 1982 г. Протойерей - 1954 г., свещеноиконом - 1963 г., ставрофорен свещеноиконом - 1.I.1974 г.

Свещеник Недельо поп Неделев, слу-жил от 1945 г. до месец октомври 1954 г.

Дякон /свещеник/ Николай Самохин, роден в Русия, служил от 1921 г. месец октомври до 31 май 1943 г., след това све-щеник в с. Пищигово.

Свещеник Димитър поп Филипов, слу-жил от 16 март 1955 г. до 15 септември 1967 г., диригент на мъжки хор в църква-та.

Протойерей Николай Юрданов Гарчев - протойерей, иконом, ставрофорен ико-ном, архиерейски наместник от 1971 до 1991 г.

Свещеник Иван Константинов, служил от 1973 до 1976 г.

Свещеник Лука Стоянов Марински, дя-кон от 5.V.1967 г., свещеник - 2.VIII.1969 г., свещеноиконом - 1.I.1983 г. Служи в църк-вата от 1976 г. От 1982 г. е председател на настоятелството на “Св. Богородица” до 1991 г. От 1993 до 2003 - председател на настоятелството на манастира “Св. св. апостоли Петър и Павел” при с. Баткун и “Св. Никола” при с. Калугерово. От 1991 г. архиерейски наместник. От 3.X.1995 г. повторно председател на настоятелството на “Св. Богородица” до 2003 г.

Свещеник Стефан Петков Еленкин, род. 9.IX.1953 г. в с. Симеоновец, Пазар-джишко. На 24.X.1976 г. става дякон, а на 26.X.1976 г. - свещеник. От 1976 г. до

днес е свещенослужител в църквата “Св. Богородица” - Пазарджик. От 1977 г. до днес е библиотекар на храма, от 3.III.1981 г. до 14.II.1991 г. - касиер на храма. От 14.III.1991 г. до 5.X.1995 г. е председател на настоятелството на църквата “Св. Бо-городица”. Получил е следните отличия: протойерей - на 1.I.1983 г., свещеноико-ном - на 1.I.2001 г.

Свещеник Манчо Димитров Манчев, роден на 16.VIII.1950 г. в с. Хаджиево, Пазарджишко. От 1.X.1988 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” - Пазарджик. От 1.IV.1989 г. е председател на Право-славното християнско братство “Св. Иван Рилски” при храма, а от 27.III.1991 г. до 31.XII. 2003 г. е касиер на храма. На 15.IX. 2003 г. е назначен за председател на на-стоятелството на храма. На 30.IV.1998 г. получава отличието протойерей.

Свещеник Станоя Борисов Карамит-ров, роден в град Ветрен през 1937 г. От 1.IX.1970 г. е секретар на Архиерейското наместничество в Пазарджик. Известно време изпълнява длъжостта финансов ревизор до ръкополагането му за дякон от Пловдивския митрополит Арсений на 29.I.1995 г. Ръкоположен е за свещеник от същия митрополит на 2.II.1995 г., като съ-щевременно е и изпълняващ длъжността секретар на Архиерейското наместничест-во, която служба продължава да изпълня-ва. До назначаването му за духовник е и празничен певец и хорист при храма “Св. Богородица”.

ПЕВЦИ В ЦЪРКВАТАВероятно някои от певците на църк-

вата преди Освобождението са продъл-жили да пеят на богослуженията и след Освобождението /1878/, но за тях не са запазени писмени и устни сведения. Първото писмено свидетелство за певец на църквата в освободена България е за Димитър Петров Кълвачев, роден през 1861 г., тенор. На последния бял лист на един Пентикостар с инв. №114 на църков-ната библиотека той с молив е написал: “По Божие благословение и с молитви-те на Пресветая Богородица дойдох за десен певец, повикан от църковните на-стоятели: Мино, Кочо Захов, Димитър Касабов, Ат. Минков и др. Постъпил на 10 април 1895, служил 95, 96, 97..... и 1934 г. до м. VIII 13” (ст. стил). Друга ръка е добавила: “на която дата се парализира и след няколко дни почина” Г. Д. /Георги Дъбов/.

Под този текст е написано с молив и с мастило: “Аз Г. Дъбов постъпих като ляв певец на 1.XII.1940 г., а след смъртта на Кълвачев станах десен певец и служих непрекъснато до 1965 г. и продължавам да служа 1966/6768,69/70 до 30 IX. От 1 октомври 1970 се пенсионирах.”

Но той продължил да пее в църквата и следващите две години по информация на свещеноиконом Лука Марински.

Други певци в църквата, заедно или след Д. Кълвачев, са били Александър Кузев, роден в 1880 г. - баритон, Иван Су-гарев, роден в 1880 г. - баритон, Георги Ал. Дъбов, роден 1909г. - баритон.

Следващи певци в църквата са Ста-

90

ноя Карамитров, от 1970 г. до 29.I.1995 г. - празничен и всекидневен певец и хорист в църквата, Димитър Михайлов, от 1972 г. до смъртта си през 1995 г. - всекидневен певец, Райна Влайкова - от 1995 г. и про-дължава да пее в църквата като всекидне-вен певец.18

БЕЛЕЖКИ

1. Батаклиев 1932: Ив. Батаклиев, История на църквата..., с. 17.

2/3. Трендафилов 1938: В. К. Трендафилов,Камбанарията на църквата “Успение Пресветая Богородица” в Пазарджик, в-к “Лъча”, Пазар-джик, 22 октомври 1938 г., бр. 629.

4. Античността и украсата на църквата “Света Богородица” в града /статията е без подпис/, в-к “Нова Родопска трибуна”, Пазарджик, 11 март 1915, бр. 2, с. 2; Батаклиев 1932: цит. съч., с. 41.

5. Мумджиев 1938: Принос към историята на църк-вата..., с. 10.

6. Териториална дирекция “Държавен архив” – Па-зарджик, Фонд №42 – к. Църква “Св. Богороди-ца”, гр. Пазарджик, Протоколна книга 11.IV. 1930 – 20.X.1936 г., Протокол №16 от 21 август 1930 г., л. 15б, л. 16а.

7. Василиев 1965: Асен Василиев, Българските възрожденски майстори, С., 1965, с. 214.

8. Михайлова 2000: Пенка Михайлова, Откриха гроба на Макрия Фръчковски, в-к “Знаме”, Па-зарджик, 13 септември 2000, брой 179, с. 6.

9. По устни сведения от протойерей Манчо Ман-чев и арх. Кръстю Кръстев.

10. Териториална дирекция “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд №42, Протокол №19 от 16 септември 1930 г., л. 20 а-б, л. 21 а-б.

11. Дирекция “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд № 42, Протокол 11, 15 юни, 1933 г., л. 83б.

12. ТД “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд №42, Протокол №14 от 14 декември 1937 г., л. 28б.

13. ТД “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд №42, Протокол №2 от 6 февруари 1938 г. , л. 32а.

14. ТД “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд № 42,

Протокол № 8 от 30 май 1938, л. 42 а–б.15. Кисьов 1938: Протойерей Ст. Кисьов, Благо-

дарност, в-к “Подем”, Пазарджик, 22 окт. 1938 г., бр. 465; Пазарджишката църква “Света Бо-городица”, статия без подпис, “Братско слово”, Пловдив, 1938, год. IX, кн. 2, с. 19-20; И. Г. П. XI годишен събор на православните християнски братства в град Пазарджик, “Братско слово”, Пловдив, 1938, год. IX., кн. 2, с. 20-21.

16/17. По устни и писмени сведения от Настоятелството на църквата “Св. Богородица” – Пазарджик и от Регионалния исторически музей – Пазарджик.

18. Териториална дирекция “Държавен архив” – гр. Пловдив, Фонд 1666, опис 1, архивна единица 35, с. 116, гр. Пазарджик и околията. Устни сведения от свещеноиконом Лука Марински и свещеник Станоя Карамитров. Албум на свеще-нослужителите в църквата.

ЦЪРКОВНИ ХОРОВЕ И ДИРИГЕНТИ

Първият ученически църковен хор след Освобождението е организиран от учите-ля П. Михов, който е бил и негов диригент. Ръководители и диригенти на следващите ученически хорове към църквата са били: Александър Конев, учител /1899-1901/, Димитър Генев, учител /1902-1909/, Коста Георгиев, ученик за кратко време, Иван Кюлев, учител /1913-1915 г./.1

След него учителят Панайот Георгиев отново организира учителски църковен хор, който ръководи до към 1918 г.2

Първият граждански мъжки празничен хор към църквата е организиран и дири-жиран от свещеник Иван Кожухаров през 1909 г.

Следващите диригенти на църковния хор последователно са били:

Панайот Георгиев /1910-1913 г./, Алек-сандър Порянков /1918-1920 г./, Коста Георгиев /1920-1923 г./, Иван Чомов - за кратко време, Константин Михайлович Бобченок - руски емигрант /1924-1929 г./, Димитър Кендеров /края на 1929 и началото на 1930 г./, Димитър Карпарски /края на 1929 г. или началото на 1930/, Дончо Тодоров /1.XI.1930-25.III.1931 г./, Никола Пампоров /26.III.1931-1.IV.1936 г./, Иван Танев Куртев /15.III.1936-15.III.1938 г./, Борис Кермедчиев /9.III.1943 - среда-та на месец март 1945 г./, свещ. Неделю Неделев /1946 - месец октомври 1954 г./. Свещ. Димитър Филипов /март 1955 - юли 1968/, Борислав Стефанов Тодоров /юли 1968-1974 г./.

Следващи диригенти на хора са Иван Манчев, Борислав Ст. Тодоров, Николай Момчев, Цветан Аджиларски, който про-дължава да ръководи хора и днес.

През 1946 г. свещ. Петър Бараков организира женски хор от членки на братството “Св. Иван Рилски” към църк-вата. Този хор пеел на празниците през делничните дни. Свещ. Димитър Филипов ръководил и този хор, а след него хорът бил ръководен от свещ. Николай Гарчев и Станоя Карамитров.3

БЕЛЕЖКИ:

1. Кендеров 2007: Стоян Кендеров. Страници за музикалния живот в град Пазарджик, Пазарджик, 2007, с. 238-239. 2. Кендеров 2007: пак там, с. 238-239.3. Пак там, с. 239-246, Устни сведения на свеще-

нослужителите Лука Марински, Станоя Кара-митров, Стефан Еленкин и Манчо Манчев.

91

Протойерей Ной поп Ангелов

Протойерей Илия Нешев

Иконом Павел Димитров

Ставрофорен свещеноиконом Николай Гарчев

Ставрофорен свещеноиконом

Борис поп Харалампиев

Свещеник Лазар Дюлгеров

Ставрофорен свещеноиконом

Петър Костадинов

Свещеник Иван Константинов

Свещеноиконом Петър

Панчовски

ЧАСТ ОТ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ В ЦЪРКВАТА

Ставрофорен свещеноикономПетър Бараков

92

Братственият хор към църквата с неговия диригент свещеник Неделйо Неделев, 1951 г.

Свещеник Димитър Филипов Добрев - диригент на мъжкия и на братствения (женския)хор

Димитър Кендеров

Борислав Тодоров

ЧАСТ ОТ

ДИРИГЕНТИТЕ И ХОРИСТИТЕ

Църковен хор на музикално дружество “М-ро Г. Атанасов” при катедралата “Света Богородица” - Пазарджик, 1925 г.

Цветан Аджиларски

93

ЦЪРКВАТА ПРЕЗ XXI ВЕК От 2001 г. продължават и завършват до

края на 2007 г. реставрационните работи по църквата по проекта на ЕТ “Боляр” - КВ на инж. Кръстю Кръстев. Укрепени са основите на църквата и нейните стени и покривът й с метална конструкция, дър-вена обшивка с изолация и керемиди. За конструктивното укрепване на сградата са изразходвани 1 000 000 лв., осигурени от Министерството на културата, Минис-терството за опазване населението от бедствия, аварии и катастрофи, Дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет, Община Пазарджик, Пловдивска митрополия, Настоятелството на църквата и голям брой дарители.

През 2008 г. ще завърши конструктив-ното укрепване балкона на сградата. След това ще се действува за изготвяне проект за реставрация на стенописите, иконите и иконостаса на църквата. За художествена-та реставрация на храма ще са необходи-ми около 100 000 лева.17

През 2006 г. във връзка с юбилея на църквата през следващата година На-стоятелството на църквата издаде Албум на храм “Света Богородица” - Пазарджик, съдържащ 24 цветни снимки на църквата и кратък текст на български, английски, руски, немски и френски език - автор Александър Петров Арнаудов.

Тържественото чествуване 170-годиш-нината от построяването на катедралния храм “Успение Богородично” в Пазарджик бе организирано от Инициативен комитет под патронажа на Негово високопреосве-

щенство св. Пловдивски митрополит Нико-лай и съдействието на Община Пазарджик с кмет Иван Евстатиев и председател на Общинския съвет Тодор Попов.

По решение на този комитет бе отпе-чатан юбилеен вестник Храм “Успение Бо-

городично” Пазарджик, 170 години /1837 - 2007 г./.

Чествуването започна на 20 октомври 2007 г. в 14 ч. с научна сесия в пленарната зала на Община Пазарджик. Тя бе открита от протойерей Манчо Манчев – председа-

Свещенослужителите на църквата - Станоя Карамитров, Стефан Еленкин, Лука Марински, Манчо Манчев, през последните десетилетия

на XX век и през текущата 2008 година. Фото: 14.VIII.1999 г.

94

тел на Настоятелството на храма и ръко-водена от ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патри-аршия.

На сесията най-напред слово по случай годишнината на храма и поздравления към жителите на Пазарджик поднесе Пловдив-ският митрополит Николай.

След това бяха изнесени докладите:�Катедралният храм “Успение Богоро-

дично” в град Пазарджик и приносът му в църковно-националните борби от Алексан-дър Арнаудов.

�Ролята на църквата “Св. Богородица” за развитието на учебното дело в град Па-зарджик през епохата на Възраждането от Димитър Жлегов.

�Катедралният храм “Св. Успение Бо-

городично” в Пазар-джик. Изграждане на църковния интериор от ст.н.с. д-р Елена Генова.

�Архитектурна история на храма “Успе-ние Пресветая Богородица” в Пазарджик от архитект Николай Тулешков.

От 17 ч. в Катедралния храм “Успение Богородично” бе отслужена Тържествена възкресна вечерня с участието на Плов-дивския митрополит Николай.

А вечерта от 19.30 ч. в зала “Маестро Г. Атанасов” в града бе изнесен празничен концерт, в който участвуваха:

�Детски хор “Слава Русева” при Об-щина Пазарджик с диригент Людмила Караджова.

�Дамски хор при храм “Св. Богородица”

– Пазарджик с диригент Райна Влайкова.�Хорът при Патриаршеската катедрала

храм-паметник “Св. Александър Невски” - София с диригент доцент Димитър Ди-митров.

Чествуването продължи на следва-щия ден, 21 октомври /неделя/ сутринта в катедралния храм “Св. Богородица” с тържествена архиерейска литургия, в която участвуваха архимандрит Антоний, протосингел на Пловдивската митропо-лия, и духовници от Пловдив и Пазар-джик, Плевенският митрополит Игнатий, игуменът на манастира “Кръстова гора” архимандрит Висарион.

Откриване на конференцията от протойерей Манчо Манчев

Посрещане на Негово високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Николай

Снимките са от архива на Община Пазарджик

95

МОМЕНТИ ОТ ТЪРЖЕСТВЕНАТА ВЪЗКРЕСНА ВЕЧЕРНЯ С УЧАСТИЕТО НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

Снимките са от архива на Община Пазарджик

96

Ангелов, Боньо. Съвременници на Паисий, ч. II, София, 1964.

Ангелов, Валентин. Българската монументал-на дърворезба XIX-XX в., София, 1992.

Батаклиев, Ив. Град Татар Пазарджик, Истори-ко-географски преглед, София, 1923.

Батаклиев, Ив. История на църквата Успение Пресветыя Богородицы в гр. Т. Пазарджик, София, 1932

Батаклиев, Иван. Пазарджик и Пазарджишко, София, 1969.

Бойков, Григор. Татар Пазарджик. Изследва-ния и документи, Пловдив, 2008.

Бербенлиев, Пею Николов, Владимир Хрис-тов Партъчев. Брациговските майстори строители през XVIII и XIX век и тяхното архитектурно твор-чество, София, 1963.

Бланки, Жером - Адолф. Пътуване из България през 1841 година, София, 2005.

Василиев, Асен. Български възрожденски майстори, София, 1965.

Велчев, Йордан. Градът между Изтока и За-пада XIV-XVII век, София, 2005.

Гандев, Христо. Фактори на Българското въз-раждане, София, 1943.

Гандев, Христо. Проблеми на Българското въз-раждане, София, 1976.

Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград, София, 1978.

Геров, Найден. Речник на българския език, т. I-VI, фототипно издание, София, 1975-1978.

Грозданова, Елена, Стефан Андреев, Солар-ството на Българското Черноморие през XV-XIX век, София, 1982.

Друмев, Димитър. Дърворезбата на катедрал-ната църква в Пазарджик, София, 1965.

Друмев, Д. Златарското изкуство, София, 1976.

Димитров, Г. Княжество България в истори-ческо, географско и етнографическо отношение, ч. I, София, 1894.

Димитров, Г. Княжество България, ч. II, Плов-див, 1895.

Дончев, архимандрит д-р Атанасий. Църков-

но-славянска граматика със сборник от образци за превод и Речник на църковнославянския език, София, 1952.

Дуфев, Константин. Достолепие Българско, II, Пловдив 1999 г.

Енев, Михаил Стефанов. Банско – духовно средище през вековете, София, 2002, с. 169.

Жлегов, Димитър. Просветното дело в Па-зарджишкия край през Възраждането, Пловдив, 1996.

Жлегов, Димитър. Църкви и църковни служи-тели в град Пазарджик през XVIII-XIX век, Реги-онален исторически музей – Пазарджик, Научен архив, № 265.

Жлегов, Димитър. Занаяти и занаятчийски сдружения в гр. Пазарджик XV-XIX в, Регионален исторически музей – Пазарджик, Научен архив № 266.

Захариев, Стефан. Географико-историко-ста-тистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза, Виена, 1870.

Иванова, Венета, Маргарита Коева. Пласти-ческото богатство на възрожденската дърворезба, т. I, София, 1977.

Илчев, Стефан, Ана Иванова, Ангелина Димо-ва и Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, София, 1974.

Иванов, Йордан. Български старини из Маке-дония, София, 1970.

Кожухарова, Маргарита Николова. Руски пъ-теписи за българските земи XVII-XIX век, София, 1986.

Корнаков, Димитар. Творешството на миjач-ките резбари на Балканот от краjот на XVIII и XIX век, Прилеп, 1986.

Кендеров, Стоян. Страници за музикалния живот в град Пазарджик, Пазарджик, 2007.

Кийл, Махиел. Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения, София, 2005.

Минев, Димо, Никола Козлев. Литературно-критически очерк, София, 1966.

Моравенов, Константин. Паметник за плов-

БИБЛИОГРАФИЯСЪКРАЩЕНИЯ

а.е. – архивна единицаар. – арабскиарх. – архитектБКП – Българска комунистическа партиябр. – бройг. – годинагод. – годишнинагр. – гръцкид-р – докторинж. – инженерит. – италианскиК /к/ – Кондика, Кондикикн. – книгал. – листлавра – голям манастир с привилегиилат. – латинскимах. – махаланач. – началоПаз. – Пазарджикпар. – параклисперс. – персийскипрот. – протойерейрум. – румънскирус. – рускис. – страницаС. – Софиясв. – света, светисев. – северно т.г. – тази годинат.е. – тоесттур. – турскиф – фондфр. – френских. – хаджицър. – църквацит. съч. – цитирано съчинениецърксл. – църковнославянски

97

дивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, Плов-див, 1984.

Мумджиев, Т. Ив. Принос към историята начерквата Успение Пресвета Богородица в град Па-зарджик, Пловдив, 1938.

Н.И. /Ненов, Юрдан/. За възражданьето на българщината в Т. Пазарджик, София, 1890.

Партений, Инок. Сказание о странствии и пу-тешествии по Росии, Молдавии, Турции и Святой земле, т. 1 - 5, С. Пб /Санктъ Петербургъ/, 1855.

Петлешков, Хр. Иван К. Иеремиев, История на Брациговското въстание, Пловдив, 1905.

Попова, Елена. Зографът Христо Димитров от Самоков, София, 2001.

Пунев, Анастас. Енциклопедичен речник Пе-щера, София, 2000.

Сакъзов, Янко. Българите в своята история, София, 1993.

Селимински, Иван. Съчинения, София, 1969.Снегаров, Иван. Турското владичество – преч-

ка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи, София, 1960.

Торньов, Антон. Архитектурни мотиви из Бъл-гария, София, 1925.

Трайчев, Георги. Книга за Мияците, София, 1941.

Тулешков, Николай, Маргарита Коева, Иван-ка Гергова, Елена Генова, Никола Зарков, Любен Прашков. Наръчник за православно храмово стро-ителство, София, 2002.

Тулешков, Николай. Архитектурното изкуство на старите българи, том 2, Османско Средновеко-вие и Възраждане, София, 2006.

Филов, Богдан. Старобългарското изкуство, София, 1924, и второ издание, София, 1993.

Филипова, М. – Байрова. Гръцки заемки в съ-временния български език, София, 1969.

Фотинов, Константин. Избрани страници под редакцията на Александър Брумов, второ прерабо-тено издание, София, 1943.

Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечат-ните книги в Народната библиотека в София, т. II, София, 1923.

Янев, Янко. Батак и Възраждането, София, 2004.

Арменски пътеписи за Балканите, XVII-XIX в.. София, 1984.

Архивите говорят, №13. Турски извори за бъл-гарската история, София, 2001.

Архитектура, бр. 5, София, 1979.Братско слово, IX, № 2, Пловдив, 1938.България 1000 години 927-1927, I. София,

1930.Българска историческа библиотека, I, том пър-

ви, София, 1928.Българска историческа библиотека, IV, томове

II и III, София, 1931.Български турист, XXI, №1, София, 1939.Български тълковен речник, София, 1955.ВестнициБългария, №11 /Цариград/, 1859.Виделина /Пазарджик/, XV, бр. 203 /1486/,

2.11.2005.Виделина /Пазарджик/, XVI, №226, /1750/,

24-25.10.2006.Виделина /Пазарджик/, XVI №221 /1747/,

17-19.12.2006.Виделина /Пазарджик/, XVII, №92 /1864/,

18-20.05.2007.Знаме /Пазарджик/, №179, 13.09.2000.Зора /София/, №5778, 6.10.1938.Лъча /Пазарджик/, XIII, №624, 17.09.1938.Лъча /Пазарджик/, № 629, 22.10.1938.Македония /София/, №10, 1991.Мир /София/, № 11, 465,14.10.1938.Нова Родопска трибуна /Т. Пазарджик/,

№2,11.03.1915.Подем /Пазарджик/ VIII, № 464,15.10.1938.Подем /Пазарджик/, VIII, № 465,22.10.1938.Подем /Пазарджик/, VIII, № 661, 12.12.1942.Септемврийско знаме, XI, №70 /682/, 5.09.1962.Съветник /Цариград/, II, №10,16.06.1864.Хасковска трибуна /Хасково/, XXII, №10,

22.01.1976.Цариградски вестник /Цариград/, №55, октом-

ври 1851.Църковен вестник /София/ LXXXIV, №2,

11.03.1983.Църковен вестник /София/, CVIII, №12,16 -

30.06.2007.Годишник на Софийския университет, №8-9,

1912-1913, София.Годишник на Софийския университет, Юриди-

чески факултет, XXXIV, 1, 1938/1939, София, 1940.Духовна култура, LXVIII, №7, 1987.Енциклопедия България, т. 1, София, 1978.Енциклопедия Пирински край, т. II 1999.Известия на Българското археологическо дру-

жество, I, София, 1910.Известия на Българското географско дружест-

во, №3, 1935, София, 1936.Известия на Института за история, №10, Со-

фия, 1962.Известия на Института по градоустройство и

архитектура, №16, София, 1962.Известия на държавните архиви, № 8, София,

1964.История на България, т.V, Българско възраж-

дане XVIII – средата на XIX в., София, 1985.Известия на държавните архиви, № 88, София,

2004.История на Османската империя. Под редак-

цията на Робер Мантран, София, 1999.Народна библиотека “Васил Коларов”, Библио-

тека при Софийския университет, Известия за 1959 г., т.I /VII/, София, 1961.

Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Български исторически Архив /БИА/, IIА, 7723, 7724, 7731, 7732, БИА, Фонд 48, №1175, 2488, НБКМ, ръкопис №1069, Беловски дамаскин.

Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. София, 1979.

Паметници, реставрация, музеи, №4, София, 2004.

Паметници, реставрация, музеи, №3-4, София, 2007.

Периодическо списание на Българското кни-жовно дружество в Средец, VII, кн. XXXV, Средец, 1890.

Периодическо списание, XXI, Пловдив, 1909.Проучвания по случай II конгрес по Балканис-

тика, София, 1970.Регионален исторически музей - Пазарджик,

Фонд Възраждане, Кондики: Кондика на Абаджий-ския еснаф №1, Кондика на Руфет дюлгерски №10

Кондика на Кожухарския еснаф № 18, Кондика на Бакалския еснаф № 17

98

Речник на чуждите думи на българския език, София, 1992.

Родина, I, №2, София, 1938.Сборник в чест на Пловдивския митрополит

Максим, София, 1931.Сборник на Българската академия на науките,

книга XLI - 2, София, 1949.Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, книга IV, София, 1891.Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, книга VI, София, 1891.Сборник за народни умотворения, книга XXI,

София, 1905.Списание на Българската академия на на-

уките, книга XVI, клон Историко-филологически и философско-обществен, София, 1918.

Сборник на Българската академия на науките, кн. XII, София, 1919.

Страници из миналото на град Пещера, Со-фия, 1973.

Турски извори за българската история, т. III, София, 1972.

Териториална дирекция “Държавен архив”, Пазарджик, Фонд №42, к. църква “Св. Богороди-ца” – гр. Пазарджик, Протоколна книга 11.IV.1930 – 20.X.1936 и 22 X.1936 - 28 XI.1939 г.

Териториална дирекция “Държавен архив” – Пазарджик, Фонд №453, Семеен фонд “Хаджи-рашкови”, Биографични бележки за иконописци, работили в Т. Пазарджик през 1800-1919 г., съ-бирани от Борис Хаджирашков. Ръкопис, 25 окт. 1925-1934 г. Съдържа 37 листа.

Училищен преглед, кн. 7 и 8, С., 1900.Френски пътеписи на Балканите XV-XVIII в.

София, 1975.Църква “Св. Константин и Елена” – гр. Пазар-

джик, Библиотека, № 12, Книга за предаване и приемане, 1851-1884.

Юбилеен сборник по случай петдесетгодишни-ната на българската журналистика и чествуване на основателя й Константин Фотинов, София, 1894.

Турецко-рускиий словарь, Москва, 1977. Rossitsa Gradeva, ON ZIMMIS AND CHURCH

BUILDINGS: FOUR CASES RUMELI, THE OTTOMAN EMPIRE: MYTHS, REALITES AND “BLACK HOLES”, ISTANBUL, 2006

Страница от ръкописа Чудеса Богородични на Теофан Рилски, преписан в Пазарджик през 1778 г., Инв. номер 450 в Църковноисторическия и

архивен институт при Българската патриаршия - София

99

I. ДОКУМЕНТИНародна библиотека “Св. св. Кирил

и Методий” - София Ф 48 II А №1227.Свещениците от църквата “Св.

Богородица” в Пазарджик се спора-зумяват за таксите за черковни треби.

1.Долуподписаните граждански свеще-

ници от варошката черква ста/света/ Богородица, съгласяваме ся едноумно обещаваме ся, да слугуваме по правило и закон въ черквата и да слугуваме на християните според долуопределения канон, с който ще ни заплащат заради услугите на които ще правим на хрис-тияните, без да земем една пара повече, заради това даваме тоя наш запис под-тверден съ подписите ни за уверение както се подписваме на 1 януария:1861:Пазардж/ик/

определена ценаза бабина вода1 гроша два: 2 за кръ-

щение гроша шест 6: За чиста молит-ва2 гроша три, за венчило3 първо от момъка4 гроша дванаесет 12, а от кума гроша дванаесет 12: от девера гроша 6: за венчило второ от момака дваесет: 20 от кума дваесет 20: от девера десет 10: за трето венчило от момъка дваесет и пет: 25, от кума дваесет и пет: 25 от де-вера десет гроша за деца опевло5 гроша петнаесет: 15: за маслосвещение6 шес гроша: 6 - за водосвет гроша два = № 2: за

старите опело с трима свещеници три-есет и пет гроша: 35 съ един свещеник опевло: дваесет гроша 20: съ всичките свещеници съ сарандара7 гроша педесе: 50: тая е определената цена ойкономос /иконом папа поп/ Аргирис /Аргир референдарий папа /поп/ Георги до марта Китзи, Коци, Коце?Павлу аз поп Спаспоп Стефанпоп Димитърпоп Георги сакилари /Сакеларий/ 8

Протопоп поп Алексии /Алекса/

Почеркът на текста доказва, че той е писан от Стефан Захариев.

БЕЛЕЖКИ:

1. Бабина вода - осветена вода от свещеник, с коя-то “бабата” - народната акушерка на родилката, пръска нея, новороденото и дома им.

2. Чиста молитва - молитва, която свещеникът чете в църква на 40-ия ден след раждането над май-ката и новороденото.

3. Венчило - църковен брак, венчавка.4. Момъка - жениха, младоженеца.5. Опевло - опело, опяване на покойник.6. Маслосвещение - маслосвет. Осветяване елей

/маслинено масло/. 7. Сарандара – молитва за умрелия на 40-ия ден

след смъртта му.8. Сакеларий – свещеник, който отговаря за цър-

ковните дрехи и съдове.

2. ЗАПИСНИК*на движими и недвижими имоти, вещи, съдове и книги, принадлежащи на Съборната църква Успение Пре-

святыя Богородицы и на училищата Мъжко и Девическо

1865 юния 10-й Т/атар/ ПазарджикНедвижим имот /мюлкове/1 Дукян арпаджийски на Малкото паза-

рище2 Дукян зад Хан - арди1 Фурна-срещу същата църква1 Касапница-срещу същата църква1 Кафене при Маричиния мост1 Дукян до него на същото място1 Къща до гробищата1 Къща от хаджи Дошковица без кирия

догде е жива5 Уврата място отвъд Марица1 Мъжко училище1 Девическо училище1 Одая в Узун хан при капията срещу

Балъкчията1 Одая в Узун хан при одаята на Яков

Димитров и хаджи Бекташ1 Кацарски дугян срещу черковата1 Ковачница дугян срещу черковата1 Арабаджийница срещу черковата1 Дугян1 Кацарница на черчи Пашолу1 Дугян зад хан ардъ от Пена купен2 Един в Узун хан купен /и/ с темесука

Кундураджийски1 Дугян бакалски срещу Тилевия хан от

Тодор Радиловеца от синовете /му/1 Дугян черчиски голям от Димитър ха-

джи Цанков с 6 кепенка1 Тахтаджийница до Черковното кафене

при Марица

ПРИЛОЖЕНИЯ

*Опис, списък

100

1 Кафене с ахчийница с одаи и яхър при-лепено до Черковната тахтаджийница и другото кафене замено от Караниколо-вите синове

ДВИЖИМИ ЧЕРКОВНИ ВЕЩИ И СЪДОВЕ

3 Свети чаши1 сребърни с такъми2 и по-кровците3

1 Кръст малък чифтиен 4

1 Кръст малък позлатен2 Кръста малки сребърни1 Теплота5 сребърна2 Кадилници сребърни2 Кадилници мадемени6

1 Свещник бакърен владишки7

1 Водосвет8 бакърен1 Кивот9 сребърен1 Кутия сребърна за сухо причастие3 Дискоса10 жълти за анафора11

1 Джезве 12 за агиязмо13

3 Ибрика14 бакърни за вода1 Чифт чепрази15 малки сребърни1 Чифт чепрази малки седефени1 Чифт чепрази големи сребърни1 Чифт чепрази големи сребърни1 Фелон16, 1 епитрахил17 и ръкавици18 от

кожухарите1 Фелон с ръкавици чрез Гена С. Жабаря1 Епитрахил от духовника Епифания1 Такъм19 нови покровци

11 Венци сребърни1 Ръка сребърна1 Кандило със седем чаши сребърни1 Кандило с три чаши сребърни

39 Кандила големи, малки по всичката църква

12 Дискоса сребърни1 Гюл сую20 сребърна1 Гюл сую мадемено1 Гюл сую чиниено21

1 Кръст и два Серафима22 /санжяци/23 за вход24

6 Части сребърен печат от лето25

ДВИЖИМИ ЧЕРКОВНИ ВЕЩИ И СЪДОВЕ

БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИСТ 2А

1. Потири – чаши за причастие2. Такъми /тур./ – принадлежности3. Покровци - малки покривки с форма на кръст4. Чифтиен - двоен5. Теплота - малък метален съд с дръжка за топлене

на вода. Използува се в олтара на църквата.6. Кадилници, изработени от някакъв минерал7. Свещник, който се използува, когато в богослу-

жението участвува владика.8. Водосвет - метален /меден/ съд за светене на

вода9. Кивот - ковчеже

10. Дискос - кръгъл, плосък и плитък поднос11. Анафора - благословен хляб, нарязан на малки

парченца, който се раздава на вярващите след богослужение - литургия.

12. Джезве - малък метален съд с дълга дръжка за загребване /наливане/ на светена вода от църк-ва

13. Агиязмо - светена вода от църква или от извор14. Ибрик - метален или глинен съд за вода15. Чепрази /чопрази/ - метални женски токи за ко-

лан16. Фелон - широка връхна свещеническа дреха без

ръкави, която се облича при литургия17. Епитрахил - тясна и дълга като престилка свеще-

ническа дреха, която свещеникът надява задъл-жително на шията си при служба, молитва и т.н.

18. Ръкавици - наръквици, съвсем къси псевдоръка-ви, които свещеникът поставя на ръцете си при

литургия.19. Такъм - комплект20. Гюл сую - буквално означава розова /гюлова/

вода/. Това е вода, в която се изварява розовото /гюловото/ масло. А в текста гюл сую означава малко съдче /пръскало, пръскалка/, с която по-сетителите на богослужението се пръскат с аро-матна розова вода.

21. Порцеланово съдче за пръскане с розова вода посетителите на богослужението.

22. Серафим буквално означава шестокрил ангел. В случая става дума за рипиди, върху които са изо-бразени серафими. Тези кръгли и тънки предмети се оприличават и на знамена.

23. Санжяци /санджаци/ - знамена24. За вход - за носене пред свещеника, когато той

излиза от олтара и обикаля из църквата при ня-кои богослужения.

25. Лето - година, но с цифри не е отбелязана самата година тук, както и при следващите споменати печати.

ДВИЖИМИ ЧЕРКОВНИ ВЕЩИ И СЪДОВЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

8 Свещници големи10 Свещници малки пиринчени

2 Свещници ръчни за вход1

18 Свещници железни1 Свещник за 12 Евангелия2 пиринчен3

1 Купел4 бакърен за кръщене1 Печат черковен за лето1 Печат Мемлекитски5

1 Печат Епитропски6

1 Mашяла7

2 Казана за леене на свещи2 Кипче8

1 Гевгир9

2 Мангала10

2 Котла големи2 Котла малки

101

4 Кантара1 Харания11 бакърена1 Секира1 Tесте12

2 Мотики1 Топор2 Сандъка железни1 Сандък селвия13

1 Сандък бял1 Севре14 за Епитафието15

1 Житница16

1 Въчва17 от 15 стовни18 вино1 Кюп19 за зехтин2 Канджи20 ненаправени1 Канжа направена1 Фурча21 за мазане с кереч22

БЕЛЕЖКИ

1. Свещници, които при богослужение се поставят пред олтара или се носят пред свещеника, когато излиза от олтара и обикаля из църквата.2. Голям свещник, който се поставя в средата на

църквата на Велики Четвъртък /пред Великден/ вечерта, когато се четат 12 евангелски текста при богослужението.

3. Пиринчен, пиринчени - изработен /и/ от сплав от мед и цинк, на турски – пиринч, с друго име - ме-синг.

4. Купел - голям меден съд, специално изработен и ползуван само за кръщаване на деца.

5. Печат Мемлекитски – печат околийски за тога-вашната Татар-Пазарджишка околия /каза/

6. Печат Епитропски – печат на настойниците на църквата

7. Машяла - щипци за хващане на огън, маша /маши/

8. Кипче - малък съд с дълга дръжка, изработен от мед /бакър/, служи за гребане /изливане/ на вода.

9. Гевгир - кухненски меден съд, чието дъно е с мал-ки дупки и се използува за цедка.

10. Мангал - метален или глинен съд, в който се запалват дървени въглища за отопление на по-мещения.

11. Харания – голям котел, казан, който събира по-вече от 15 оки течност.

12. Тесте - метално чукало13. Сандък селвия – сандък от кипарисово дърво14. Севре /правилно чевре/ - кърпа15. Епитафието - Плащаницата за престола в олтара16. Житница – хранилище за жито, сковано от дъски17. Въчва - правилно бъчва18. Една стомна за вино пълна с вино тежи 12 оки19. Кюп - глинен съд, делва20. Канжи /правилно канджи/ ненаправени - куки

без дръжки21. Фурча /правилно фърча, тур./ - четка22. Кереч /правилно киреч, тур./ - вар

КОЛКОТО ГИДИК1 СА ВЛОЖИЛИ БАКАЛИТЕ ЕПИТРОПИ

В ОБЩОТО КАФЕНЕ ПРИ МАРИЧИНИЯТ МОСТ НА 1867:

месец април: 23

2 Дискоса табли черни2

10 Карекли тукашни3

12 Карекли брациговски4

10 Наргилета1 Соба5 железна с ръкавите6 на едно

прекарани на 11 № номеро7

ГЕДИК У СВЕЩАРКАТА8

1 мангал железен1 Харания1 Кепче1 Ренде1 Пиростия9

1 Мермер10

ЗА ПРОСФОРИ11

1 Тепсия желязна1 Тепсия бакърена1 Тахта12 черна голяма за покриване4 Лакта13 американ14

1 Котел от две оки1 Тепсия за просфори

877 юли: 20, 1 просфора15

1 тепсия желязна чрез Митър Фурна-джията

БЕЛЕЖКИ

1. Гидик, гедик - в този и в следващите текстове означава вещи, инвентар на работилница или на помещение, свързано с някаква дейност

2. Табли с форма на диск/ос/3. Столове местни, пазарджишки4. Столове, характерни за недалечното село Бра-

цигово, сега град5. Печка6. В текста с преносно значение - тръби, кюнци7. Пренесени, отбелязани №11 в някакъв опис8. Жена, която отговаря за свещите в църквата9. Кръгла или триъгълна трикрака желязна постав-

ка за огнище или друг огън10. Мрамор, мраморна плоча11. Вещи за месене на просфори - пити хляб от бяло

брашно, които се използуват за анафора /нафо-ра/ при богослужение

12. Първото значение на думата е дъска, но тук е употребено второто й значение - обработена кожа със запазена вълна

13. Мярка за дължина14. Вид памучен плат15. Просфора в случая означава малък дървен дву-

странен печат с текст и фигурки, които се отпе-чатват върху просфорите преди да се опекат.

102

ГЕДИК НА ФУРНАТА

6 Тепсии бакърени3 Тепсии бакърени по-малки1 Ямак1

1 Тас2 за масло1 Котел голям1 Котел по-малък2 Чифта терзии3

1 Терзия малка2 Тепсии бакърни от 1 ока и 250 драма4

1 Кантар малък: тегли: 23: оки и 5: оки от двете страни с три ченгела5

ГЕДИК НА КАСАПНИЦАТА

2 Казана големи1 Шарапана6 за кокали1 Кютук7 за разсичане1 Казан малък1 Кепче1 Гивгир2 Котела8 Ченгела2 Чибура8

1 Дюшеме9 за солене на пастърма10

2 Каци чрез Ноно 873 Април 23 прехва-на11

БЕЛЕЖКИ

1. Ямак - малък метален съд с дръжка за загребва-не и изливане вода

2. Тас - малък, дълбок меден кухненски съд3. Терзия, терзии - настолни везни с две блюда за

измерване на по-малки тежести4. Драм - една четиристотна част от оката5. Ченгел - желязна кука, закована или подвижна6. Шарапана - обемист дървен съд за по-големи

товари

7. Кютюк - пън или дънер от здраво и дебело дърво, върху което се разсича и реже месо на заклано животно

8. Чибур - дървен съд за пренасяне на по-малки товари

9. Дюшеме - дървен под, равна площ от дъски10. Пастърма - осолено, пресовано и изсушено

месо11. Прехвана, прихвана - взе, получи

КНИГИ ЧЕРКОВНИ

2 Евангелия славянски посребрени1 Евангелие Гръцко посребрено2 Евангелия малки1 Евангелие велико3 Евангелия страстни

24 Минея3 Осмогласника3 Триода2 Пентикостара2 Псалтира1 Псалтир Следователен1 Ирмология4 Литургии1 Литургия молебна1 Праздникар1 Общак1 Пасхалия3 Пролога, единия го няма от месец сеп-

тември3 Часослова1 Устав голям1 Устав малък - Ц-градский1 Требник велик1 Требник малък1 Апостол голям1 Апостол малък по-стар

1 Възкресник Мусика1 Вечерня, утр. /ина/ и лит. /ургия/ 3 час-

ти Мусика1 Литургия Мусика Триндафилова1 Служба Св. Кир /ила/ и Методия1 Служба Св. Ивана Рилскаго1 Служба Св. Харалампия2 Евангелия Просто Български от ПР Пе-

чатни1 Обряд за венчание1 Молитва черковна

ВЕЩИ И СЪДОВЕ В МЪЖКОТО УЧИЛИЩЕ

1 Печат училищен1 Печат за награди1 Звънче1 Маса орехова лустросана1

1 Маса бяла1 Скрипторий2

1 Маса по-малка2 Пирустии1 Тиганка1 Терджера1 Кюмбе3 желязно3 Карекли2 Икони Св. Кир. и Методий4

1 Портрет Н.В.С.Азиса5

1 Портрет Покръщение Борисово6 дар от Т. Гачкова

1 Посрещание Бл. царя Симеона7 от Ро-мана Гр. цар8 дар от Д. Пенова

1 Портрет Бл. хоро9 дар от същаго1 Завет св-ка10 Авксентия дар от същаго1 Грамометър11 дръ-во дар от Ю. Ненова4 Мангала железни

103

1 Борисово Кръщение в дар: от Д. Пенова1 Атлаз Географически12 П. земе от Деви-

ческото училище 877 април 24 1 Атлаз географически купен

БЕЛЕЖКИ

1. Лустросана - лакирана2. Скрипторий - маса, пригодена за удобно писане,

писалище3. Кюмбе - печка4. Свети свети Кирил и Методий5. Портрет на Негово величество султан Абдул

Азис6. Покръстване на българския владетел княз Борис

/въвел християнството за официална религия в България през 864 г./. Литография от Найден Брайкович

7. Българския цар Симеон (864-27.V.927)8. Гръцкият цар Роман I Лакапин9. Българско хоро

10. Свещеника11. Грамометър – пособие за изписване буквите рав-

номерно на една линия и еднакви по височина12. Атлас географски пространен /подробен/

ВЕЩИ, СЪДОВЕ И КНИГИ В ДЕВИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ

1 Образ Св. К. и Методий1

2 Маси1 Кюмбе1 Мангал1 Посипалка2

1 Kотел ператен3

1 Ръжен железен4

2 Чифта маши5

4 Възглавници3 Черги1 Миндерлик6

1 Свещник пиринчен

10 Букваря1 История българска1 Атлас географски пространенАтлаза се пренесе в малкото взаимно училище [Писано с друг почерк]

БЕЛЕЖКИ

1. Портрет на Свети Свети Кирил и Методий2. Посипалка – лопатка3. Котел ператен – котел, в който се топли вода за

пране4. Ръжен – предмет с дълга дръжка и разширен

преден край, с който се разравя огънят5. Маши – железни щипци, използувани при бора-

вене с огън6. Домашна цветна тъкан за покриване на миндер.

Миндерът представлява неподвижна или под-вижна дървена мебел до стена в помещение, използувана главно за сядане в традиционния български бит.

Териториална дирекция „Държавен архив” – ПазарджикЛичен фонд Попвасилев Кесарий,

Фонд 525, Опис № 1, а.е. 34Писмо от Т. Пазарджишката об-

щина до Грънчарския еснаф в града относно събирането на помощи за постилане с плочи църквата „Св. Бо-городица” в Т. Пазарджик. Оригинал. Ръкопис.

12 януари 1862 г.съдържа 1 листНа гърба на листа: До почтеный руфе-

тъ ГрънчарскийБогохранимый руфете Грънчарски

здраствуйте!1862 иануариа 12 – гоДнесъ съ това наше общенародно пис-

менце прихождаме максусъ да ви докара-ме на умъ-тъ, заради общий-тъ нашъ църков-

ный разговоръ какъто що знаете всички, какво имахме разговоръ да постелеме църква-та Свята Богородица въ Вароша. Заради това сега докажете въ лонжа-та на всичкы масторы стары й млады, както всякы самопроизволно според силата си кой колко-то е възможенъ да подари една милостыня за да йъ /я/ посте-леме, и колко-то милостыне събере-те ще йъ /я/ имате у васъ събрана Готова на едно място, дори до онова време, до Где-то стане потреба да йъ /я/ поиска общинъ-тъ /общината/ за да доплатиме на мастори-ти за пости-лане-то. И за тае /тая/ ваша богоугодна милос-тыня Богъ, и Пресвятая Богородица ще вы заплати отъ едното хилядо. И оставаме благонадеждны за ваша-та Богоугодна дарба.

Общинъ /а/ Пазар-джиска въ

ВӚруша

НБКМ БИА IIА

7732

104

в храма “Успение Пресветия Бого-родици” в гр. Пазарджик, започната от 1-ий юлий 1939 година при църков-ното настоятелство в състав: пред-седател - протойерей

Ст. Кисьов, и членове - Ив. Г. Пенев, Силвио Немски, Петър Стоилов, Сто-ян Балабанов и Димитър Кендеров.

Лист 25б, инвентарен №8; “Желязната каса във вид на сандък” [описана на 10. VII. 1939 г.].

Неизвестно от къде я има църквата, обаче с нея църквата си е служила много отдавна, още когато настоятелите са общо броили църковните пари, заедно са ги по-ставяли в църковната каса и са я затваря-ли и отваряли заедно. В нея са държани и църковни ценни и важни книжа.

[Продължение на л. 26а]“Касата е боядисана със зелена боя.

Има интересна направа. Църквата сега не си служи с нея. Държи се като анти-ка в склада, за да се види къде са пазени някога църковните пари и ценните и важни църковни книжа.

През март 1905 г. касата е изнесена от крадци нощем в черковния двор, като лека за разбиване и ограбване на парите и цен-ностите в нея и като не успeли, поляли я със спирт, та изгорели крепостните актове за имотите на църквата, а паричната част - навредима. Бракувана, държи се само за антика.

Новата каса, която църквата сега има, е доставена 1907 г. за 447 лв. /Пост. №9 от 7.V.1907/, лист 25б, инвентарен №9.”

“Рамка с препис от Устава, по който се е управлявала църквата от църковното настоятелство в турско време [описан на 10.VII.1939].

Поставен в рамка от църков. настоятел-ство за ръководството. Датировка1870 от 5.IV [Продължение на лист 26а]

Уставът е написан ръкописно, на бълг. език със славянски букви. Поставен е в рамка и се съхранява за спомен в стаята на Църковното настоятелство. Състояние: Преписът е добре запазен, чете се сво-бодно и няма никаква повреда в текста му”, вж. с. 80.

Лист 54. “Направата на камбанарията в трите й части стана, както следва:

I част

Партерът и част от втората галерия е възложена чрез търг върху Рангел Илиев, започната е на 10.VІІ.1927 г. и завършена на 6.VІІІ.1929 г. Височина - 9 метра. Из-разходвана е сумата 925 628.32 лева. За-почната при споменатото по-горе настоя-телство /предс. - иконом Павел Димитров, и членове - Благо Кръстев, Аристотел Янакиев, Димитър Иванов, Христо Петков и Никола Чавдаров/ и довършена и приета от църковното настоятелство: председател - свещ. П. Панчовски, и членове - Аристо-тел Янакиев, Михал Джабаров, Найден Николов и Благо Кръстев.

II част

Изградена на височина 10.80 м от предприемача Петър Ив. Матеев от Па-зарджик. Започната на 10.ХІ.1931 г. и за-вършена на 18 август 1932 г. за сумата от 301 615 лв. Предприятието е извършено чрез търг. При църковното настоятелство: свещ. П. Константинов и членове: М. Джа-баров, Найден Николов, Михал Атанасов, Стефан Пиротчански и Ставри Шантов.

III част

Изградена на височина 7.04 м без височината на кръста 1/2 м чрез търг от предприемача Рангел Станков от Пазар-джик.

Започната на 19 ноември 1939 г. и свършена на 16 ноември 1933 г. за сумата от 264 000 лв. при църковното настоятел-ство: председател - свещ. П. Константи-нов, и членове - М. Джабаров, М. Събков, Цвятко Савов, Михал Церовски, Христо Сакалиев и Георги Петров.

На 16,17 и 18 октомври 1938 година по случай отпразнуването 100-годишнината на храма „Св. Богородица”, което стана при голяма тържественост, се качиха шест камбани на камбанарията, доста-вени от синовете на покойния Георги Алексиев – Атанас и Димитър Г. Алекси-еви, за сумата от 184 450 лв. чрез търг. С това завърши делото по издигането на новата камбанария при църковното на-стоятелство: председател - протойерей Ст. Кисьов, който председателствува още от

II. ИНВЕНТАРНА КНИГА НА ЦЪРКОВНИТЕ СТАРИНИ

105

началото, когато се подигна въпросът за доизграждането на камбанария от осно-вите нагоре /1921 г./, и членове - Михал Събков, Цвятко Савов, Михал Церовски, Христо Сакалиев и Георги Петров.

Слава на всевишния Бог и хвала и чест на всички потрудили се за изграждането на камбанарията, едно голямо и паметно дело в историята на великолепния храм „Успение пресветия Богородици” в града, който е рядкост на Балканския полуос-тров по своята старинност, архитектура, историческо значение и изящно израбо-тен резбарски иконостас.

Те, като синове на съвременното по-коление, се оказаха достойни заместници на онова поколение, което в миналото преди 100 години създаде и остави в на-следство такъв великолепен храм, на кой-то подобава и такава масивна, грамадна и красива камбанария.

Нека тя на вечни времена бъде и пре-бъде и ни говори и напомня за Бога, кому-то нека бъде слава, чест и поколение сега всякога и във вечните векове – амин.

гр. Пазарджик, 22.VIII.1939 г. Пред-седател на църк. настоятелство: прот. Ст. Кисьов.”

III. ОЦЕНКИ И МНЕНИЯ ЗА ЦЪРКВАТА

НА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И ДРУГИ

Жером-Адолф БЛАНКИПътуване из България през 1841 година, С., 2005, с. 134

„Факт е, че след два часа и четвърт забелязваме светлините на Татар-Па-зарджик и скоро след това поехме по неравния и хлъзгав калдъръм, наподобя-ващ настилката в Лион или Стразбург. Бяхме пристигнали...”

с. 135-136 “По мръсотия Татар-Пазарджик

прилича на всички турски градове. Но постройките са прилични, а къщите изглеждат удобно разположени. Поч-ти всички са дървени. Катедралата е единственота сграда от камък в стила на повечето модерни църкви в Европа. Заобиколена е от просторно гробище, по протежение на което е разположена покрита галерия, пълна с хора, отиващи на литургия. Налагаше се да се спуснем няколко стъпала надолу, за да влезем в църквата, чийто праг, за нещастие неудачно изграден на два метра под равнището на гробището. Стените бяха покрити с множество картини на светци, а олтарът се къпеше в светли-на. Мъжете и жените бяха разделени и въпреки че бяха празнично пременени, изглеждаха твърде мизерно...

На излизане от службата разгледах внимателно лицата и носиите на този многоброен народ. В качеството си на един храм във вътрешността на импе-рията, удостоен с камбанария, както и поради това, че й е било разрешено да се извисява на повече от 5 метра висо-чина, катедралата в Татар-Пазарджик се е превърнала в предпочитан молит-вен дом за православното население по тези земи. Посетителите идват от далеч и стените й не са достатъчни да приютят тълпата от вярващи. Затова по време на литургия те коленичат из галериите, в гробищата и дори на пло-щада.”

Андрей ПРОТИЧ Денационализация и възраждане

на нашето изкуство от 1393 до 1879 год.,

България 1 000 години927-1927, І, С., 1930

с. 483 „Към най-издържаните църкви по

своята външна простота и по своята ефектна вътрешност е църквата Св. Богородица в Т. Пазарджик” /обр. 127 – 129/.

Архитект Антон ТОРНЬОВ Архитектурни мотиви

из България, С., 1925с. 33 „Най-голямата по застроено про-

странство черква, останала ни от тази епоха, това е Св. Богородица в Т. Пазарджик. Тая черква е без кубе и кам-

106

банария и е обкръжена от три страни с нартикси. Дълга е 41.50 м, а широка 25.65 м наедно със страничните колонади. За-строеното пространство има 1 150 м².

Черквата е с три кораба, които се носят от 12 стълба...

Трите кораба са застроени с тухлени цилиндрически сводове...

Черквата има шест входа, от които три главни за черквата, два за галерия-та и един за олтара...

Изобщо отворите на прозорците са малки и недостатъчни за осветление на голямото вътрешно пространство...

Цялата черква е облицована с дялан камък и поради внушителните си раз-мери и издържан силует, прави силно впечатление.

Черквата е застроена в началото на ХІХ столетие от майстор Д. Казоолу от Пещера. Ферманът за постройката бил издаден през 1830 г”.

с. 35 “Най-ценното нещо, което има тая

черква е дървеният иконостас, който по своята резба държи едно от първите места в отечеството ни.

Тоя иконостас е изработен от дебра-неца Велиян и по изработката си много наподобява работата на скопския ико-ностас.”

Проф. Никола МАВРОДИНОВ Изкуството на Българското

възраждане, С., 1957, с.138, Пещерска архитектурна школа

“Един от най-хубавите паметници на

монументалната архитектура в Тракия е строената от майстор Димитър Ка-зоолу от Пещера църква „Св. Богороди-ца” в Пазарджик...”

с. 141 “Църквата е дълга 41.5 м, а широка

– 28 м. Важно е, че трите кораба са за-сводени с тухлени цилиндрични сводове. Това показва, че майстор Димитър Ка-зоолу работи вече със средствата на монументалната архитектура.

Това виждаме и във външния вид на тая църква.

Той я заобикаля от север и юг с ве-ликолепни отворени галерии, прилични на италиански лоджии, и с тия галерии, чиито покриви се крепят на колонади, свързани в полукръгли арки, той прави своята постройка една от най-хуба-вите сгради на нашето Възраждане. Колонадите са много добре пропорцио-нирани.

Тия галерии създават връзката на църквата с външния свят.

Те стават част от улицата, а кра-сят и града. Те, както и оформянето на вътрешното пространство, показват, че архитектът е имал предвид по-скоро ренесансови, отколкото барокови об-разци, при все, че барокът се чувствува в неговата архитектура.

Майстор Димитър Казоолу е бил го-лям майстор строител.

Църквата, която строи майстор Ди-митър Казоолу, е един от най-значител-ните паметници на тази школа.”

Рашел АНГЕЛОВА Култови и обществени сгради

през втората четвърт на ХIХ век, История на България, том пети,

Българско Възраждане ХVIII – средата на ХIХ в.,

С., 1985, с. 427 – 428.

„Масовостта е първият характерен и най-очебиен белег на култовото стро-ителство в страната през втората четвърт на ХIХ век...

Към най-забележителните образци между строените в различни години от този плодотворен двадесетгодишен пе-риод са черквите

„Св. Димитър” в Пещера и „Св. Ди-митър” в Сливен /1831/, „Св. Констан-тин и Елена” и „Св. Неделя” в Пловдив /1832/, „Св. Илия” в Севлиево /1834/, „Св. Троица” в Банско и „Успение Бо-городично” в Троянския манастир /1835/, „Св. Петър и Павел” в Котел и „Св. София” в Сливен /1836/, „Св. Богородица” в Пазарджик и „Успение Богородично” в Елена /1837/, „Св. Николай” в Копривщица /1842/, „Св. Богородица” във Велико Тър-ново /1844/, „Св. Петър и Павел” в Сопот /1846/, „Св. Николай” в Карлово /1847/ и др.”

с. 429 „Едни от най-забележителните въ-

трешни оформления притежават черк-вата „Св. Богородица” в Пазарджик и черквата „Св. Троица” в Банско.”

107

Проф. Иван ЛАЗАРОВ Иконостасът на Пазарджишката

съборна църква, „Родина”, год. I, кн. II, С., 1938

с. 66 – 67 „Съборната църква „Св. Богородица”

е най-старата и най-голямата църква в Пазарджик...”

“За вътрешната украса е използу-вано изкуството на резбарите, иконо-писците и златарите. Благодарение на големия усет, който са имали ръководи-телите към тогавашното изкуство, и благодарение на вярната им осведоме-ност за хората, които са работили в об-ластта на изкуствата, пазарджишката църква е една от най-добре украсените църкви у нас. Иконостасът, който църк-вата притежава, е един от най-хубави-те. Той може да се състезава за първен-ство само с пловдивския в „Св. Марина”, Бачковския или с този в самоковската стара митрополия. Това са иконостаси с класическа стойност. Наистина голяма е заслугата на пазарджишките еснафи, че са могли да намерят най-добрия май-стор, който да създаде една творба, ко-ято и ние днес, след сто години, можем да сочим за пример... Тая гениална твор-ба не може да бъде дело на обикновен занаятчия...”

с. 68 “Едва ли би могло да се върви по един

системен път, когато иска човек да разгледа хубостите на този иконостас. Всичко е еднакво занимливо, всички час-ти носят еднаква прелест и затова без-

различно е къде най-напред ще насочим вниманието си...

Тънките, продълговати, волно огъ-нати листа са характерен белег на орнамента в този иконостас. Тая удъл-женост дава особено благородство на пластическата форма...”

с. 69“Една от прелестите на пазарджиш-

кия иконостас е и тази, че в него са изрязани множество човешки образи. Те ни показват, че майсторът е имал да-рованието да се справя и с човешките фигури като добър скулптор. Нашите църковни канони не са позволявали на скулптора да изразява кръгли статуи, както в католишките църкви, и зато-ва винаги, когато той е почувствувал нужда да използува човешкия образ, то той го е предавал в релйеф, което е имало повече характер на икона, от-колкото на кръгъл образ. Дори и по тоя начин предадени фигурите, майсторът ги е преплитал така много с расти-телния елемент, че те са се сливали и почти изгубвали в орнамента. Дори и тук, гдето той е оградил фигурната си композиция с елипсовидна рамка, расти-телният елемент наоколо като че ли е дробил рамката, навлязъл е в полето на картината и органически се е свързал с фигурните й елементи.

Колко силна е тая органическа връзка между двата разнородни елемента в композицията ще видим, ако мислено се опитаме да премахнем растителните съставки, които са навлезли в компози-цията.”

с. 73 „Неизчерпаем е иконостасът със сце-

ни, на които зрителят може в захлас да се любува с часове.”

Димитър ДРУМЕВ Дърворезбата на катедралната църква в Пазарджик, С., 1965 г.

с. 14 „Тук, както и при останалите българ-

ски църкви, се забелязва грижа за свърз-ване на иконостаса с архитектурата...”

„В общия вид на пазарджишкия иконостас има художествена сдържа-ност, чувство за мярка и характерна ренесансова композиция, която напълно съответствува на външния вид и въ-трешното разпределение на сградата. Иконостасът е органично свързан с въ-трешността на църквата... Резбарите са използували вътрешното простран-ство на сградата така, че да обединят най-смислено своя декоративен проект с нейните сводове, арки и колони, замис-лени и изпълнени от строителя.”

с. 16 „Трябва също да се признае на резба-

рите заслугата, че са създали такава среда и такава рамка за иконите, в която те изпъкват най-добре и имат най-силно въздействие... Когато се гле-да иконата, резбата играе пасивна, спо-магателна роля на рамка, тя е част от рамката на иконата. Тази рамка с двете колонки и с люнетата отгоре придава голяма тържественост на изображени-ето. Но когато зрителят се приближи

108

и погледът му се спре на резбата, там открива друг художествен свят с чудни изображения, които отдалеч не се виж-дат. От пет метра разстояние зрите-лят не вижда красотата на резбата, а само образа на иконата във великолеп-ната му рамка. Доближи ли се обаче, зри-телят не вижда вече иконата; пред него се откриват прекрасните миниатюрни изображения от дърво по колонките и таблите...”

с. 20 „Човешките фигури на пазарджишкия

иконостас са моделирани грубо и експре-сивно. Някои са индивидуализирани, дру-ги не са, но при всички случаи са много изразителни и излъчват особено оча-рование със своята първичност. Това е емоционално излъчване, подобно на онова от образите на иконите, понякога гроз-ни, с изкривени лица и големи тревожни очи, но привлекателни. Човешките изо-бражения на пазарджишкия иконостас излизат от кръга на шаблонните рез-барски фигурки, характерни за някои иконостаси и минават в областта на скулптурата, защото съзнателно или по художествено чувство майсторите са поставили и при много случаи решили правилно въпросите за форма, компози-ция, пластичност и изразителност.”

с. 27 “В своята цялост иконостасът на

Пазарджишката църква Успение Богоро-дично се явява като едно от най-високи-те художествени постижения в изкуст-вото на Българското възраждане.”

Любомир ДАЛЧЕВНяколко думи за българската

дърворезба*

“Архитектурният паметник е посла-ние на дедите към техните потомци. Заградил част от пространството, въ-тре в него времето престава да тече. И човекът, престъпил хладното преддве-рие на Катедралната църква “Успение Богородично”, се връща в началото на XIX век, когато българските родолюбци от Пазарджик решават да възстановят изгорялата християнска църква. Сгра-дата била издигната в 1836/37 година с участието и паричната помощ на бъл-гарското население в Пазарджик, което водело борба за запазване на своя език и църква...

Като отпечатък на мисленето, фор-мата е контейнер, който пренася през годините вълненията на своите създа-тели. Отвън сградата изглежда ниска, но вътре е просторна трикорабна ба-зилика. Двете външни галерии на църк-вата, разрешени върху хубави аркади, отварят сградата, приближават я до човека и тя става обществено място в духа и стила на Българското възражда-не. Дълга 40 метра и широка 23.5 метра, църквата и днес респектира със стро-гата, категорична линия. Външно тя е смирена, стаила своята гордост и само-чувствие, но вътре... Могат ли роби да творят такова изкуство?! Една цяла стена от дълбока ажурна дърворезба прегражда храма... Обикновено скулп-турната задача е проста, да се украси

някоя плоскост или рамка. Но нашите стари майстори резбари не се задоволя-ват с това, техният творчески импулс не спира тук. Те усложняват задачата, разширяват темата и задълбочават съ-държанието. В този малък къс дърво те влагат кръвта на своето сърце, своята изстрадала душа и своите мечти. И ето, то се превръща в един своеобразен свят с първична флора и фауна и с библейски личности. Растителният мотив из-гражда композиционната схема. Геомет-ричните елементи, листата, цветята, птиците и човешките фигури са смело вплетени в нея. Те изпълват и оживяват тая сложна схема като подчертават различните моменти на въздействие. Човешките фигури служат предимно за център, изходен пункт или завършек и рядко се губят в общото въздействие на орнамента. Погледът се плъзга по ня-каква омагьосана и фантастична гора и се провира между стълбата и клоните на гъста растителност...

За внимателния наблюдател резба-та на този иконостас е своеобразна летопис на бита и душевността на бъл-гарина от това време.

В своята цялост иконостасът на Па-зарджишката църква “Св. Богородица” е едно от най-високите постижения в из-куството на Българското възраждане.”

Венета ИВАНОВА, Маргарита КОЕВА Пластическото богатство

на възрожденската църковна дърворезба, С., 1979

* Любомир Далчев (Катедралната църква “Св. Богородица” Пазарджик - фотоалбум, Фотоиздат, С., 1974)

109

с. 265 Иконостас на църквата „Св. Богоро-

дица” в Пазарджик“Иконостасът на пазарджишката

църква „Св. Богородица” е безспорно един от най-значителните предста-вители на големите иконостаси от средата на ХІХ век... В него ясно се раз-личава творческият почерк на няколко първомайстори. Схемата му обаче е единна, завършена като архитектоника и представлява органична част от об-щата композиция на църковното про-странство...”

с. 266 “Макар и приложен към дървена сте-

на, архитектурният ордер е точен и притежава всички изискващи се от кла-сическата ордерна система елементи – от пиедестала до завършващия корниз. Липсва само корниз, който да увенчае фронтона, понеже той е поместен във вътрешното пространство.

Трите етажа на иконостаса са под-редени един над друг като етажите на класическа фасада. Долните два заемат цялата ширина на наоса, а третият отговаря само на ширината на средния кораб. Вертикалното членение е осъ-ществено с колонки, обграждащи икони-те. Най-долният етаж, този, в който са разположени големите икони и таблите под тях, доминира над останалите като заема три четвърти от цялата височина. Голямата дълга 22.90 м стена образува редица апликирани арки, сред-ните пет полета от които отстъпват навътре, отблъснати като че ли от на-

пора на главната ос на църквата...Общата система на пропорциониране

обвързва всички елементи на иконоста-са. В това отношение пазарджишкият иконостас е най-хармонично решената композиция от този вид. Основните му елементи са свързани в златно сечение, а всички елементи от композицията са оразмерени в модулни съотношения.”

Филипо ФРАНЧЕСКИ Пазарджик - цветна градина - накит

Вестник “Септемврийско знаме”, год. ХІ, бр. 70 /682/, 5 септември 1962 г., с. 4

“Обикаляйки България, аз често пра-вех следната констатация: в сравнение с българските, италианските градове сигурно имат повече исторически обек-ти на изкуството; туристът може без стеснение да се разхожда по улиците, сигурен, че на всяка крачка ще види нещо антично и художествено. Обаче ако сте придружаван от компетентни лица, вие ще си доставите не по-малко наслаждение и от българските градове. Тук всичко това е по-грижливо скрито и то трябва да се издири. Тогава чудни неща ще се открият пред очите на из-ненадания посетител. В българските градове е необходимо повече да се ходи, по-спокойно да се наблюдава и ако това се направи, сигурно не ще се съжалява за малкото усилия.

Ето сполучлив пример за това. Вече трети път посещавам България и досе-га бях чувал да се говори за Пазарджик само като за „областта на доматите”.

И затова, когато тази година при-ятелите ми от местното есперантско дружество ме поканиха да им гостувам, аз си казах: „Да, в края на краищата да отида да вкуся от тези прочути до-мати.” Е, да, домати намерих /наистина прекрасни, кръгли, сочни, сладки като ябълка/, но освен тях аз намерих и тол-кова интересни неща и сега съжалявам, че не съм дошъл тук по-рано.

Аз видях голямата дървена преграда /иконостас/ на черквата „Св. Богороди-ца”. Според мене става дума за ценност, която няма равна на себе си в света и заслужава да бъде по-добре позната навсякъде. Цялата черква е твърде ин-тересна, поради своята архитектура, но иконостасът й особено ме привле-че. Досега вярвах, че само китайците са способни, със своето традиционно търпение и точност, да изработват такива произведения от слонова кост, или твърдо дърво, но китайските про-изведения от този род са обикновено малки статуетки, топки и бастунче-та от слонова кост и др. Затова беше голямо учудването ми, виждайки този иконостас, дълъг може би 10 м и висок 6 м. Дълбоко скулптирани цветя и клони на дървета, преплетени в плътно хар-монично тяло, от което се открояват художествени сцени, реални изразител-ни картини. Всяка колона, всяка компо-зиция, са изработени от цяло дърво в блок, без всякакви сглобки и слепвания. Много олтари и иконостаси от дърво съм видял в Италия /Тирол, Тоскана, Вал д’Аоста, Фриули/, в централна Франция,

110

в Германия /Бавария/, в Черна гора, в Сърбия и в други страни. Между тях често се намират художествени произ-ведения. Но никое не може да издържи сравнението с дървения иконостас и поради художественото му съдържа-ние, аз го оценявам като бележита главна творба, достойна да бъде спо-менавана между най-високо ценените на цялата страна... Струва ми се, че недостатъчно пред чуждестранните посетители се показват достойнства-та на такива произведения, какъвто е дървеният иконостас в Пазарджик. Ако той би се намирал в Италия, вие бихте го видели във всички туристически про-пагандни брошури, вие бихте чели за него до насита, а до входа на черквата бихте намерили будка, поддържана от общината или от държавата, в която се продават снимки, брошури, книги за това произведение на изкуството, с не-говата история, съдържание, подробно описание... И обезателно ще има водач или дежурен да ви съпроводи и обясни всичко най-важно...”

Константин ДУФЕВДостолепие българско

Книга за славните майстори строители, резбари и зографи

от Възраждането

с. 107-108“Другоземни гости и до днес ще се

дивят на този необикновен храм, а по-знавачите го сочат като показателен пример, обобщаващ най-добрите по-

стижения на култовото строителство в цяла Тракия.

И наистина, откъдето и да я по-гледнеш, черквата “Света Богородица” е извънредно хубава, интересна, при-ветлива.

Двете дълги-предълги аркади, на-гънали бели сводове покрай северната и южната стена, сполучливо играят ролята на преход между двора и нея. От колона до колона има ниско каменно парапетче, върху което са натъкмени седалки от мраморни плочи – място, извънредно сгодно за почивка, пък и за сладка разговорка на лишеното от други обществени сборища българско население.

Затова тук видимо са се старали след дюлгерите и други майстори, та двете малки кубета над страничните врати станали превъзходни със слож-ните си гипсови украшения, изплетени от акантови листа и цветя, а над мощ-ните колони нежно са изографисани овални орнаменти. Както се полага, западната фасада е особено внушител-на и тържествена, макар да е под най-обикновен двускатен покрив.

Независимо от вкопаването на черк-вата, тя е толкова висока, че спокойно побира в тая стена източните входни арки, както и седемте засводени прозо-реца над тях, а още по-нагоре има други пет овални, които следват наклона на стрехите.

Тъй както са групирани, тези свет-ли отвори не позволяват на огромния триъгълен фронтон от дялан камък

чак толкова да тежи, пък и подсказват вътрешното членение на наоса на три кораба...”

с. 109-110“...Но аз не спрях да се прехласвам и

от действителните размери, когато се озовах върху плочестия под на на-оса: какъв простор, каква извисеност! Тук отново, както бе и в пловдивската Митрополитска черква с особена сила се вмества проникващата от двете посоки светлина.

Тя облива колоните, плисва чак до сводовете между тях, пречупва се и завръщайки се в обратна посока, среща нови потоци.

При този беззвучен блясък дарено-то ни от слънцето чудо се разбива на кристална пяна и тя мигом се емва на-горе-нагоре, за да опре в изгънатите покриви на трите кораба.

Ала три кораба като да няма, защото от това светлоструйно обилие всичко е придобило една извънредна ажурност, всякакви прегради пред погледа вече са изтънели, станали са прозрачни и ти се намираш посред съединила се ведно гигантска черковна зала.

Тя е препълнена освен това с тиши-на, спокойствие и достолепие, които са по-властни може би и от светлината...

Палнал тънка вощеница според християнския обичай, пристъпваш вни-мателно, за да я втъкнеш в големия предолтарен свещник и току отвед-нъж се озоваваш пред най-голямото, безценното съкровище на този храм

111

- иконостаса! Необикновеното пазарджишко тем-

пло, дето ни кара да вярваме, че няма предел в надареността на българския резбар и да заживяваме с предчувстви-ето, че и по-нататък градацията ще продължава все в тая щастлива превъз-ходна степен - нали още не сме стигна-ли до манастирските храмове!...”

с. 111“...Приближавам, посягам по навик да

докосна най-напред резбованата стена, а сетне си признавам, че както е бивало и другаде, не знам с какво да започна.

На такова място думите наистина не вършат най-добрата работа и дей-ствителните достойнства, същинска-та цена на това национално съкровище си остават непълно предадени.

Но понеже питая надеждата, че ще се завърна тук след време с умели люде, които пренасят и закрепват трайно всичко това върху цветна лента, все пак се заемам със словесната подплата, която да ги насочва в снимките.

Две широки стъпала водят до пазар-джишкия иконостас, пък и над тях той е повдигнат още с нарочен каменен цокъл. Това непременно желание да развиват работата си във височина резбарите са вложили веднага и в квадратната основа на осемнайсетте изключителни по хубост колонки - всяка започва с до-бре издялана ваза, от която буйно се източва клонка, отрупана с цветя от околните росни градинки.

Античният мотив явно е зает само по смисъл и е пригоден към нашите раз-

бирания за хубост, тъй като даже и акантовият лист е преправен - перата му са вити така и нарязани наситно-на-ситно, както при димитровчето.

Това е само едно начало, което ще получи своето развитие в целия долен пояс от пръвоъгълни китабета.

Кой знае защо в средата на всяко е оставена по една празна елипса, леко издута и с едро длето загладена.

Може майсторът да е подсказвал, че от ей такова простичко одялано дърво се е почвало, преди да бъде изваяна ця-лата околна прелест.

А може и да е пазил кътчета, сгодни за зографисване в по-късно време...

По-нагоре растителните мотиви се отдръпват, за да сторят място на едно удивително обилие от хора и жи-вотни.

Листата, клонките и изплетените от тях фризове остават някак си по-назад, а майсторът е събрал цялото си творческо въображение, опитност и старание върху пресътворяването на живия човек...”

с. 112“...Незаменими рамки на иконите

оформят източващите се и заоблящи се оттук нагоре колонки.

Те са издялани от цели трупчета, после са продълбани с добре познатата ни и от другаде глъбина, докато се по-стигне пълна ажурност.

Както и да гледаш, отдето и да за-ничаш, никога не ще проумееш как е постигната тази ажурност, жилавост и крехкост едновременно, нито пък ще

вникнеш в тайната на последвалото преплитане между светлото, сенчес-тото и съвсем тъмното.

В съседство са се сплели с тази про-зрачна резба отново цели лехи от мили за нас цветя и пак се вият безконечни лозови ластари с натегнали по тях ед-розърнести гроздове.

А още звънлива песен се зачува, са-мородна и със сложно многогласие - виж-те как по клоните е кацнало едва ли не половината птиче царство..., погледът бърза нагоре към люнетите с тяхната традиционно пищна резба, която пре-създава както прелестите природни, така и прелестите небесни, олице-творявани от ангелски изображения и райски пилета.

Следва проточилата се открай до-край лозница, която тук е доста изпък-нала и така наподобява еркер на някоя голяма възрожденска къща.

Още по-високо са малките празнични икони и венчилката със своите фан-тастични хвърковати зверове и с из-висилите се над тези символи на злото пречисти християнски кръстове.

Ето колко красота и философска проникновеност са наспорени тука!

Всичко това събужда нови чувства, които ние не изживяваме всеки ден.

А сред тях непременно пуква пъпка и цветето, дето не е изобразено на иконостаса, ала тъкмо заради нас раз-цъфтява то - думата ми е за тихата радост, че го има, че е опазено читаво през онова невярно време несметното имане на най-големия български храм!

112

ААБА /тур./ - груб дебел вълнен платАБАДЖИИ /тур./ - шивачи на дрехи от абаАБАНДЖИЙЧЕ /ябанджийче/ /тур./ - външ-но лице, чужденчеАБСИДА /гр./ - полукръглата част на олтар на църква или параклис.АЖУРЕН /фр./ - прозиренАКТАРИ /тур./ - търговци на колониални стокиАМВОН /гр./ - висока малка площадка около стълб в наоса на църквата, до която води дър-вена стълба с парапет. Служи за произнасяне на проповеди.АПАДЖИИ - вж. абаджииАПОСТОЛА /гр./ - Богослужебна книга, съдър-жаща откъси от Деяния апостолски и Апостол-ски послания от Новия завет.АРАБАДЖИЯ /тур./ - 1. лице, превозващо товари с кола; каруцар, кираджия; 2. майстор на дървени коли.АРАБАДЖИЙНИЦА /тур./ - коларска рабо-тилницаАРНАУТИ /тур./ - албанциАРНАУТЛУК /тур./ - АлбанияАРПА /тур./-1. ечемик; 2. неолющен ориз с обвивката, люспите на зърнатаАРХИЕРЕЙ /гр./ - свещенослужител, владика, епископ, митрополитАТАЛУКА /тур./ - дар, подаръкАХЧИЙНИЦА /тур./ - гостилницаАЧАЛЕ /от аджале, араб./ - бързане, бръзАЯНИ /тур./ - знатни, първенци, видни граж-дани

ББАЗА /гр./ - основа, поставка /в архитектурата/БАКАЛИ /тур./ - продавачи на хранителни и

други стоки в определено за целта помещение или сградаБАКИИ /тур./ - неуредени сметки и дълговеБЕОВЕ /тур./ - правилно бейове от бей -1. тит-ла на висш граждански или военен служител в Турция; 2. малък феодален владетел БАКЪР /тур./ - мед /метал/БАКЪРДЖИИ /тур./ - медникари, обработва-щи мед /метал/БАХЧЕВАНДЖИИ /тур./ - градинариБЕРБЕРИ /тур./ - бръснариБИЛЯРИН - врач, който лекува с билки, който врачува, баеБОСТАНДЖИИ /тур./ - градинари, произво-дители на зеленчуциБОГОХРАНИМ - пазен от БогаБОЯДЖИИ /тур./ - оцветители на текстилни изделия, тъкани, прежди

ВВАРАК /тур. от ар./ - златен прах, употребя-ван за украса при рисуването на икони - сия-ния /ореоли/ на светци, дрехи, рамки и т.н., и позлатяване на дърворезбиВИКАЛÁ /ед. ч. викӚло/ - минаре на джамияВИСОКАТА ПОРТА - турското правителствоВЛАДИКА - висш православен духовник, кой-то управлява епархия, митрополитВЛАДИШКИ ИЛИ АРХИЕРЕЙСКИ ТРОН - трон с богата украса, разположен в предна-та дясна част на наоса срещу олтара. На него сяда най-висшият архиерей, присъствуващ на богослужението.ВУЛИ /гр. от лат./ - мн. ч. на вула - писмено разрешение за църковен бракВЪЗМОЖЕН - заможен, състоятелен, богат

ГГАЛЕРИЯ - 1. дълго и тясно помещение за съ-единяване части от постройка; 2. балконГЛЪБОКО - дълбокоГРОШ /от лат./ - стара монета, употребявана в Османската империя /Турция/, която съдър-жа 40 пари и се дели на четири рупа, които имат по 10 пари.ГЮМРУК /тур./ - митница, мито. В текста на книгата означава паричен налог за църквата.

ДДАМАСКИН - ръкописен сборник с черковни слова и поучения, разпространени у нас през ХVII - ХIХ в., по името на духовника Дамаскин Студит, автор на такива сборници.ДАРАКЧИИ /тур./ - производители на желез-ни гребени /дараци/ за вълна, лен, конопДАРБА - дар, дарениеДЕМИРДЖИИ /тур./ - железариДЕРЕБЕЙОВЕ /тур./ - ед. ч. деребей - своево-лен турски феодален управител.ДЕСПОТИ /гр./ - лично име ДеспотДЖИЗИЕ /тур./ - данък за мъжете, немюсюл-мани в Османската империяДЕФА /тур./ - същото, отново, пакДОЗВОЛЕНИЕ - позволение, разрешениеДОГРАМАДЖИИ /тур./ - дърводелци, майсто-ри на врати, прозорци и др.ДУЛГЕР ОТ ДЮЛГЕР /тур./ - строителДУГЕРЕТО /от дюлгерето/ - строителитеДЮЛГЕРИ /тур./ - строителиДЮКЯН (дукян, дугян) /тур./ 1. магазин за продажба на стоки; 2. занаятчийска работил-ницаДЯКОН /гр./ - първата и най-ниска степен на християнски свещенослужител

РЕЧНИК НА ПО-ОСОБЕНИ ДИАЛЕКТНИ И НЕПОЗНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

113

ЕЕДРЕНЕ - гр. Одрин /Адрианопол/ЕКЗАРХ /гр./ - глава на православна църква със сан по-нисък от патриархЕКЗАРХИЯ /гр./ - национална църква, управ-лявана от екзархЕЛЕ - хеле, етоЕЛИНИЗЪМ /гр./ - гърцизъмЕЛИНИЗИРАМ /гр./ - налагам гръцки език и култура, погърчвамЕЛМИ ХАБЕР /тур./ от ilmühaber - удостове-рение, документ, разписка за получен пред-мет или париЕМПОРИЯ /гр./ - в църковната архитектура е частта от църквата, определена за жените, обикновено на балкона на църкватаЕНИЧАРИ /тур./ - от думите йени - нов, и чери - войник, войска, войници от постоянна-та пехотна войска в стара Турция, съставена от насилствено взети като кръвен данък и потурчени деца на покореното християнско население.ЕПИСКОП /гр./ - висш християнски духовник помощник на митрополит в определена об-ластЕПИТРОПИ /гр./ - настоятели, настойници на църкватаЕСНАФ /тур. от ар./ - професионално сдру-жение на занаятчии, практикуващи един зана-ят. Друго име на такова сдружение е руфет.

ЖЖЕРКОВАТА - черковата, църквата

ЗЗАЛХАНА /салхана/ /тур./ - кланицаЗАЧАЛО - начало, откъс, четива от Евангели-ето или Апостола

ЗАЧТО - защоЗЕДОХ - взехЗИММИ /тур./ - немюсюлмански, немюсюл-манинЗОГРАФСКИ МАНАСТИР - българският ма-настир Зограф “Св. Георги” в северозападната част на полуостров Атон в Гърция. Той е един от най-старите и най-големите манастири в по-луострова, основан в края на IХ или началото на Х век.

ИИЕРОДЯКОН /гр./ - монах с дяконски сан. Дякон е първата и най-ниска степен на хрис-тиянски свещенослужителИЕРОМОНАХ /гр./ - монах със свещенически сан, който може да изпълнява свещенически-те задълженияИМАРЕТ /тур./ - сграда или помещение при джамия, където се дава безплатно храна и подслон на бедни и пътнициИСЛЯМ - религия и цивилизация на мюсюл-мани

ККАВВАФИ /тур./ - продавачи на непървока-чествени обувкиКАДИЯ /тур./ - съдияКАЗА /кааза/ /тур. от ар./ - околияКАЗАНДЖИИ /тур./ - майстори на казани и други медни изделияКАЛДЪРЪМ /тур. от гр./ - път, улица, постла-ни с камъниКАЛФА /тур от ар./ - помощник на майстор, който е бил чирак и предстои да стане май-сторКАНОН /гр./ - правило, законКАПИТЕЛ /лат./ - горна разширена част на колона, много често с украса

КАПИЯ /тур./ - вратаКАТЕДРАЛА /фр. от гр./ - главна църква в епархийски градКАСАПИ /тур./ - които колят добитък и про-дават месоКАФТАНДЖИИ /тур./ - шивачи на кафтани, ед. ч. кафтан - дълга връхна дреха.КЕПЕНК /тур./ - капак на магазин или на про-зорецКЕРЕСТЕДЖИИ /тур./ - продавачи на дървен строителен материалКИВОТ /от гр. κιβωτος - ковчег/. В църковнос-лавянски кївωтъ означава ковчег и рамка за икона. С последното си значение е употребе-на думата в книгата.КИЛИКЧИИ /тур./ - производители на брави и ключовеКИЛИЯ /гр./ - стая на калугер в манастирКИР /гр./ - господинКИРИЯ /тур./ 1. наем за жилище, помещение; 2. наем за превоз.КИЛИЙНО УЧИЛИЩЕ - училище в манастир или извън манастир в една стая, даващо еле-ментарна грамотностКИРЕЧ /тур./ - варКЛИКА /рус. от фр./ - група лица, преследва-щи користни или непочтени цели ГРЪЦКАТА КЛИКА - групата жители на града с гръцко самосъзнаниеКНИЖАРНИЦА - библиотекаКОНАК /тур./ - градско турско управлениеКОНДИКА /гр./ - сметоводно-летописна книга на църква, манастир, метохКОПИЯШ/ин/ - клисарКОЮМДЖИЯ /тур./ - златар, от куюмджу - златарКРАСНА - красиваКУНДУРАДЖИИ /тур./ - обущариКУЦОВЛАСИ - друго име на цинцарите

114

КУЮЧИ /коюмджии/ /тур./ - златариКЬОШК /тур./ - лятна къща, вила; постройка с покрив, но без стениКЮРКЧИИ /тур./ - кожухари

ЛЛАВРА /гр./ - голям манастир с привилегииЛАТИНЦИ /лат./ - в случая вероятно албанци католициЛИПИСКА - град Лайпциг в ГерманияЛИТУРГИЯ /гр./ - най-главното християнско богослужениеЛОНЖАТА /лонджата/, /тур. от лат./ - глав-но събрание на майсторите от едно занаятчий-ско сдружение /еснаф, руфет/ЛЮНЕТ /фр./ - част от стена между арка и ней-ните опори, украсени със скулптурни фигури

ММАРАНГОЗА /ит./ - 1. дърворезба, 2. дърво-резбарМАРАНКОЗА, вж. марангозаМАРОНГОХЧИ /ит./ - изопачено от марангоз-чи - дърворезбарМАСРАФ /тур./ - разходМАКСУС /тур./ - нарочноМАХЗАР /тур./ - изложение, молбаМЕЗЛИШ /тур./ - от меджлис - съвет, събра-ние, заседаниеМЕНТОР /от лично име/ - покровител, ръко-водител, възпитател, нравоучителМЕРЕМЕТ /тур./ - лека поправка, ремонтМЕТОХ /гр./ - сграда на манастир в населено място, където пребивават монаси от манасти-раМЕХАНДЖИИ /тур./ - кръчмариМЕХАНЧИСКИ ЕСНАФ /тур./ - механджий-ски еснафМИЛЛЕТБАШИЯ /тур./ - водач, владетел на

народаМИЛОСТИВНА - милостиняМИЛОСТИФНА - милостиняМИЛОСТЫНЕ - милостиняМИТРА /гр./ - богато украсена корона на висш духовник, владишка корона.МИТРОПОЛИЯ /гр./ - 1. седалище, сграда обитавана от митрополит; 2. територия със селища, църкви, манастири, подвластни на митрополитМАСКОВИНА - московеца, т.е. Русия, руската войскаМУМДЖИИ /тур./ - производители на свещи, свещариМУТАФЧИИ /тур./ - тъкачи на изделия от козина

ННАКАС /араб./ - украсаНАЛБАНТИ /тур./ - подковачиНАОС /гр./ - средната, най-голяма част на църкватаНАРГИЛЕ /тур. - от персийски/ - ориенталски прибор за пушене, в който димът минава през съд с ароматизирана вода и дълъг маркуч, преди да достигне до устата на пушачаНАРТЕКС /гр./ /нартикс, нартика/ - преддве-рие на църкваНАТРАПАЗИ /тур./ - от матрапази - препро-давачи на стокаНАЧНАЛ - започналНИЗАМ ДЖАДИТ /тур./, правилно джедит - нова войска. Това е нова пехотна войскова част, създадена в Османската империя през 1794 г. и обучена от заподноевропейски офи-цери по инициатива на султан Селим III.НАУСТНИЦА /ЧАСАСЛОВ/ - книга с молитви при богослужението в православната църква. Използувана е като учебник в килийните учи-

лища в България.НИЗВЕРЖЕ СЯ /църксл./ - бе разрушенаНУЖДА РАДИ - поради нужда, поради необ-ходимост

ООДАЯ /тур./ - стаяОКА /тур./ - мярка за тегло, равняваща се на четиристотин драма или на 1282 грамаОРДЕР /фр./ - ред, подреждане /в архитекту-рата/ОРЕОЛ /фр./ - сияние около главата на образ на иконаОСНОВАТЕЛНО - от основиОСТАБАШИЯ /тур./ - вж. устабашияОФИКИЯ /гр./ - отличие

ППА - пакПАЗАРА - гр. Пазарджик /Татар-Пазарджик/ПАНГАР /гр. от ит./ - маса за продаване на свещи или шкаф за продаване на свещи и съ-храняване на различни вещи. Намират се в притвора или в наоса на църквата.ПАРАКЛИС /гр./ - 1. част от голяма църква, обособена като малка църква с олтар или само с престол и абсида в олтара на църквата; 2. малка църква със самостоятелна сградаПАПУКЧИИ /тур. от перс./ - производители на чехли и пантофиПАПУКЧУ /тур. от перс./ - папукчияПАРУСИЯ /гр./ - поръчана и платена литургияПАША - почетна титла на висш турски военен или административен управителПЕРДЕ /тур./ - перде - завеса, в случая озна-чава рамкаПИЛОТ /фр./ - здрав дървен кол, който се за-бива в земята, за да заздрави почвата при строежПИРИНЧ /тур./ - сплав от две части мед и

115

една част цинкПИСМЕНЦЕ - писмоПИТРОПИТЕ - вж. епитропитеПО-НАПРЕШ - по-напредПОДВИЗАЮЩЕ СЯ /църксл./ - въздигна сеПОРТИК /фр./ - покрито преддверие с колони пред вход на сграда ПОСТЕЛЕК - постлани плочи, постилане с плочиПРЕДСТАВЛЕНИЕТО МУ - представянето му пред Бога, смъртта муПРИСНОПАМЯТНИЙ /църксл./ - винаги по-мненият, незабравимиятПРОСКИНИТАР /гр./ - малък иконостас с фор-ма на статив, може да е в висок повече от два метра и стои обикновено в наоса. На него се поставя голяма икона, тя може да бъде и хра-мовата или празничната.ПСАЛТ /гр./ - певецПСАЛТИР /гр./ - една от книгите, съставящи Библията, съдържаща псалми - песниПСЕВДОБАЗИЛИКА /гр./ - неистинска бази-лика

РРАЗПИС - опис, списъкРЕПИДИ /гр./ - от рипиди - метални хоругви /църковни знамена/, носени при църковни шествияРЕФЕРЕНТАРИЙ /гр./- човек, който осъщест-вява контакт между Патриаршията и светската властРИОЛИТ /лит. и гр./ - вид скалаРУП /тур./ - четвърт от гроша, равняваща се на десет париРУФЕТ /тур./ - професионално сдружение на занаятчии, практикуващи един занаятРУМЕЛИЯ - с това име турската администра-ция нарича Балканския полуостров без Босна, обособена като провинция с център Пловдив.

ССАБАЛЕН /тур./ - от сабахле - сутрин /та/САМОПРОИЗВОЛНО - по своя воляСАНОВНИК - висш държавен служителСАРАФИ /тур./ - които разменят париСАХТЯНДЖИИ /тур./ - производители на сах-тиян, обработена кожа, обикновено от козаСВЕТА ГОРА - другото има на полуостров Атон, югоизточния край на Халкидическия полуостров с много манастири, в ГърцияСВЕТЧЕ - черковна книга с тропари /черковни песни в чест на светец или празник/, молитви и др. Използувана е като учебник в килийните училища в България.СЕИЗИ /тур./ - гледачи на коне, които се гри-жат за коне, коняриСЕМЕРДЖИИ /тур./ - майстори на самари, самарджииСИМИДЧИИ /тур./ - производители на симид - хлебно изделие от бяло брашноСИМИД /тур./ - от семид - особени малки бели хлебчета, приготвяни от фурнаджиите и прода-вани на табли по улицатаСИНОД /гр./ - върховна управа на Православ-ната църква предимно от митрополитиСИНТУКА /тур./ - сандъкСУЛТАН /тур./ - най-висшият владетел в Османска ТурцияСХИЗМА /гр./ - отлъчване, отлъчване от Цариг-радската патриаршияСЪБОР (сабор и собор) - занаятчийско про-фесионално сдружение (еснаф, руфет) на бъл-гарите в Пазарджик СЪБОРНА ЦЪРКВА - главна църква, катед-ралаСЪСЪДИ - съдове, съдове за течностиСИНТРОН /гр./ - каменни пейки, разположени дъговидно в олтара, покрай стената на абси-дата, върху които по време на служба сядат архиепископите.

ТТАБАЦИ /тур./ - кожариТАКЕДЖИИ /тур./ - шивачи на особен вид мъжки шапки - такета, ед. ч. тЃкеТАКСИДИОТ /гр./ - пътуващ монах, който съ-бира помощи, пожертвувания за манастир или организира поклонници, богомолци за своя манастир ТАНЗИМАТ /тур./ - реформа, реформиТАСМА /тур./ - изрязана от кожа дълга ивица /лента/ТАХТАДЖИЙНИЦА /тур./ - дърводелска ра-ботилницаТЕКЕТА /тур./ - от текѓ - молитвен дом с жилище за дервиши - мохамедански монаси, мохамедански манастирТЕЛЯЛИ /тур./ - глашатаиТЕМЕЛДЕН /тур./ - от основиТЕМБЛО - вж. темплоТЕМНОТО - вж. темплоТЕМПЛО /ит./ - иконостасТЕМЕСУК /ар., тур./ - запис, полицаТЕМЕСУК КУНДУРАДЖИЙСКИ - запис, полица на Кундураджийския (обущарския) еснафТЕРЗИИ /тур./ - шивачи на дрехи от по-тънък платТЕСЛИМ /тур. от ар./ - предаване, връчванеТЕСЛИМИХМЕ /тур./ - дадохмеТОМРУК /тур./ - многозначна дума, в текста означава: товари, количества големи късове камъни, подготвяни за обработка.

УУВРАТ /тур./ - мярка за земя около 1000 кв.мУНДЖИИ /тур./ - брашнариУСТАБАШИ/я/ /тур./ - първомайсторУТВАР, мн. ч. њтвари - богослужебни съдове

116

ФФАТУРА /рус. от лат./ - от фактура, в случая означава описФЕРМАН /тур./ - султански указФЕТВА /тур. от ар./ - писмено решение на мюфтия за спорно делоФИЛИБЕ - гр. Пловдив, турски изговор на ста-рото му име Филипопол ФИЛИБЕЛИШКИ - ПловдивскиФОРЗАЦ /нем./ - двоен лист, съединяващ под-вързаната книга с нейната корица, като едната половина е залепена за корицата, а другата остава свободнаФУЧЕДЖИИ /тур./ - бъчвариФРИЗ /фр. от гр./ - част от стена с форма на тясна ивица с украсаФРОНТОН /фр./ - най-горната част на фасада на сграда, често с форма на триъгълник; по-добна украса

ХХАВУЗ /тур./ - басейн, водохранилищеХАИР /тур./ - благодеяние, полза, благопо-лучие. В текста означава: от добро за благо-получиеХАК /тур./ - заплатаХАЛАЧИ /тур./ - дръндари, които разчепкват, разбиват вълна, памук, яринаХАМАМ /тур./ - баняХАН /тур. от перс./ - странноприемница със стаи за нощуване на пътници и с обор за до-битъкХАН АРДЪ /тур./ - гърба на ханаХАНЧИЯ /тур./ - ханджия, собственик, съдър-жател на хан ХАРЕМ /тур. от перс./ - 1. всички жени и на-ложници на един мъж в страни, където има

многоженство; 2. отделение в мохамеданска къща, където живеят женитеХОРУГВА /гр./ - църковно знамеХАТИХУМАЮН /тур./ - Султански указ от 1856 г., с който се провъзгласява равенство за всички поданици в Османската империя без разлика на вероизповеданието.ХАТИШЕРИФ /тур./ - Султански указ от 1839 г. за държавни реформи и даване правдини на християните в Османската империя.ХЕСАП /тур./ - сметка

ЦЦЕПИНСКИ МРАМОР - мрамор от долината на Цепина /Цепино/, днес Чепино в Северо-западните РодопиЦИНЦАР /ин./ /рум./ - вж. цинцари, представи-тел на цинцаритеЦИНЦАРИ /рум./ - балканско племе, чийто език е румънски диалект с много гръцки и бъл-гарски думи, с гръцко самосъзнание.

ЧЧАРЪКЧИИ /тур./ - продавачи на цървулиЧАУШИН /тур./ - в занятчийските български сдружения до Освобождението /1878 г./ - при-служник и глашатай на сдружението.ЧЕЛИК /тур./ - стомана ЧИЛЕ, ЧИЛИК - вж. челикЧЕРЧИИ /тур./ - продавачи на кинкалерия - порцеланови и стъклени изделияЧОМЛЕКЧИИ /тур./ - грънчариЧОП /тур./ - дреб от козина или кълчища, ко-ято се слага в хоросана при мазане на стени и таваниЧОХАЧИ, ЧОХАДЖИЯ /тур./ - шивач на дрехи от чоха /сукно/

ШШАДРАВАН /тур./ - изкуствен водоскокШАМОТ /фр./ - 1. вид глина, изпечена при ви-сока температура; 2. тухла от такава глинаШАРАЧ - който украсява сгради, декораторШЕЙХ ЮЛ ИСЛЯМ /тур./ - старейшина на ислямаШЕРИАТ /тур./ - официалната правна система в Османската империяШУРА - шурей, брат на съпругата на един мъж

ЩШУКАТУРА /нем./ - художествена мазилка

ЮЮВЕРДЖЕЛЕДЖИИ /тур./ - от турската дума гюверджеле /селитра/ - производители на селитра и барут

ЯЯ - азЯХЪР /тур./ - обор

117

Роден съм през 1933 г. в село Динка-та, Пазарджишко. През есента на 1941 г. семейството ми се пресели в град Пазар-джик, където з а в ъ р ш и х гимназиално образование. А през 1958 г. завърших специалност-та Българска филология в С о ф и й с к и я университет “Св. Климент Охридски”, къ-дето слушах лекции и по история на България.

От 1959 до 1961 г. бях учител в Пазар-джик. От 1961 до 1994 г. работих като уредник и главен уредник в Регионалния исторически музей - Пазарджик. В музея до 1970 г. отговарях за отделите “Въз-раждане и националноосвободителни борби” и “Етнография”, а след това само за отдел “Етнография”.

В научни издания са публикувани мои статии, рецензии, научни съобщения, студии и монографии за Българското възраждане, националноосвободителни-те борби, традиционната народна кул-тура (жилищна архитектура, облекло, поминък, изкуство, обичаи и празници, фолклор), поселищна история, ономас-тика и др.

Моята монография “Из миналото

на Северозападните Родопи”, която бе публикувана в сборника “Славиеви гори”, том I, Пазарджик 1994, с. 5-113, през 1995 г. бе отпечатана в отделна книга.

Проучвал съм и миналото на българ-ските църкви в Пазарджик. Особено ме е привличала и продължава да ме привлича със своята необикновена съдба, архи-тектура и украса църквата “Успение Богородично”.

Затова с радост приех поканата да подготвя албум и да напиша книга за историята на църквата. Затрудних се само кои от великолепните дърворезби на църковния иконостас да включа в албума.

Работата ми по историята на църк-вата беше значително улеснена от многобройните публикации за нея. Но от друга страна някои сведения за църква-та и творците й са оскъдни, а други са противоречиви. Затова издирвах нови източници за миналото на църквата и направих много справки, допълнения и уточнения.

Много полезни за мен бяха изследва-нията на Димитър Жлегов, някои още непубликувани.

Аз прегледах част от кондиките на местните занаятчийски сдружения в Регионалния исторически музей - Пазар-джик, както и кондики на църквата и ар-хиви, съхранявани в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София и архи-ви в Териториална дирекция “Държавен архив” - Пазарджик. Потърсих и намерих интересни приписки в старопечатните книги на православните храмове в града.

Откриха се нови и важни факти за мина-лото на църквата, особено в кондиките й, съхранявани в НБКМ - София.

Затова се оказа невъзможно да пред-ставя историята на църквата едва в 24 страници и обемът на книгата значи-телно се увеличи, без да съм използвал всичко ново, което съм открил.

Ако съм успял да допълня и обогатя ис-торията на църквата, то скромният ми принос не би бил възможен без голямата помощ, подкрепа и съдействие, които ми бяха оказани от свещенослужителите в храма “Успение Богородично” - Пазар-джик, от Регионалния исторически му-зей и Държавния архив - Пазарджик, от Художествена галерия “Станислав До-спевски” - Пазарджик, от ръководители, научни сътрудници, архивисти и други служители на НБКМ - София, работещи в Направление “РЪКОПИСНО-ДОКУМЕН-ТАЛНО И КНИЖОВНО НАСЛЕДСТВО” и Читалня “Марин Дринов”, от редактора на книгата Христо Темелски, Надя Дано-ва, Росица Градева, Григор Бойков, Свет-лана Дончева и най-много от Марлена Димова. На тях и на всички други, които ми помогнаха, поднасям своята сърдечна благодарност.

Отговори на някои въпроси за мина-лото на църквата следващите автори сигурно ще открият след внимателно разчитане и проучване на споменати-те кондики и други архивни материали, свързани с Пазарджик. Пожелавам им успех.

Пазарджик, август 2008Александър АРНАУДОВ

PRO DOMO SUA

118

Абаджии 8, 18Абаджиев, Н., учител 73Абаджийски еснаф 25Абдул Меджид, султан 10Австрия 32Автобиографични бележки на Атанас Гюдженов 68Агатоникийски, Дионисий, епископ 18, 19, 21, 71Агатоникийски епископ 15Агатоникийски, епископ Дионисий 20Агатоникийска епископия 15Агатоникия, град 5Агонц, Степанос Кювер, арменски пътешественик 7Адрианопол /Одрин/ 27азбест 26, 30Азис паша 79Айнали кавак 11актари 8Албания 7Александър Екзарх, български възрожденец 26, 72Алексиев, Нестор, дърворезбар 61Али паша, албански феодал 7амвон 46Амзи паша 52Анастаси, свещеник 27Анастасий, поп 16Анания, йерей /1772/ 16Ангелов, Валентин 50, 54Ангелов, Кара Никола 78, 79Ангелова, Рашел 11Андонов, Стефан, зограф 66, 67, 68, 69Апостол, поп /1686/ 14Апостолова, Цвета Андонова 84Априлско въстание 73, 79арабаджии 8арка 43арменци 6, 8, 13Арнаудов, Александър 4, 93, 94, 117Арнаутлук 21Атанас, златар 71Атанас от Пазарджик, златар 71Атанас даскала Янаков 71Атанасий, гръцки патриарх 15Атанасий, йеродякон 91Атанасов, Стоянчо, платнар 24Атон 33Ахмет бей 27, 33Базарчук /Пазарджик/ 33

базилика 41бакали 8, 18, 27, 28Бакалски еснаф 25Бакърджийски еснаф 25Балкански полуостров 10, 13бакърджии 6Балев Димитър, църковен настоятел 4Балтов, Михаил, зограф 66Балкана 33, 37бани 7Бланки, Жером-Адолф 34, 35, 65Банско, град 61Барак, Милева, учителка 73Бардовци, местност 51барутчии 18Барутчийски, Аргир Георгиев 51Батаклиев, Иван 8, 9, 13, 15, 21, 23, 24, 27, 31, 34, 48,

52, 71, 72, 76, 78, 85Баткунски манастир Св. Петър 71бахчеванджии /градинари/ 18Беласица, планина 15Белащица, село 15Белград 7, 72Беловски дамаскин 22, 23Бенковски, Г. 73, 79Бербенлиев, П., арх. 32, 37, 41, 45бербери 8Бел-Ланкастерска иливзаимоучителна метода 76Бележки за икони на Ст. Доспевски 68, 69Беляев, Атанас, учител 73беюве 21биволска кожа 31бигор, камък 30Бигорски манастир 54Бикриева, Неда Кост. 31билярин 19Блажев, Негрий 57Битуше, село 55Богишич, В., хърватски учен 78баба Божа 31Божков, Филип, учител 93Божур, Луи Огюст Ф., пътешественик 7бозаджии 8Бойков, Григор, османист 14Бонев, Петър, учител 73, 74бостанджии 18

Бончев, Нешо 73Брацигово 30, 31, 32брашно 27бояджии 8, 18, 28Бояджи Бали, махала 7Бояджийски еснаф 25бугари от Мала река 50Будапеща 32България 10, 13български ръкописни книги 56Букурещ 11, 31, 32българи 13българи, гръцки възпитаници 102българи обръщенци 6, 7български училища 71Вазов, Иван, взаимно училище 72Вальов, Петър Костадинов, зограф 66, 67, 70Варна, град 7Варош, махала в Пазарджик 5, 13, 23, 67Вароша, махала в Пазарджик 7, 23, 25Вранич, Антон, пътешественик 5Враца, град 76Васил бакалчето 35Васил, поп /1720 г./ 16Василев, Христо, инженер 83Василиев, Асен, изкуствовед 50, 54, 66, 68Велешки, Авксентий 73Величков, Константин 73, 74Величков, Петър, инженер 33Величкова, Теофана, учителка 73Велиян, дебранец 53Велков, Аспарух, османист 9Велков, Иван, археолог 53Велчо, поп /1642/ 14Вельо унджи 29Велян майстор, Велан майстор, Велян марангохчи 59Вена, Виена 27Веркович, Ст., босненски учен 78Вигинище, чешма в Галичник 64Виделина, читалище в Пазарджик 53Виена 28виенска банка 27Византия 75владика /в Пазарджик/ 18Владиково школьо 71владишка митра 43Влайкова, Райна, диригент на църковен хор 94

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

119

Влашко 11Войводов, Иван, учител 73, 74волове 26врата от параклис Свети Арахангел 45, 48Враца, град 76Врета, Константин 28Вретовци 27Входове и врати на църква Св. Богородица, Пазарджик 44Вълчо 27въжета 26, 27Вълков, Гено, учител 72Вълюв, хаджи Стоян 24Върбан поп, книжовник 16, 71Габровски балкан 33Гаванозов, Асан бей, управител на Пазарджик и околията 20гвоздеи 30Гаджал, махала 25Гаджанов, Д.Г, османист 9галерия 43ГӚличник, село 50, 51, 52, 55, 64Гаре, Гари, село 50, 55Гасо, Жак, пътешественик 5Генова, Елена, изкуствоведка 65, 66, 75, 76, 94Герасимов, Петко, архитект 86Гергова, Иванка, изкуствовед 66Герлах, Стефан, немски пътешественик 5, 9, 13Главно училище 72голи арнаути 21Голямо Белово, село 66горно място 45Господин Пазарчиския владика /Дионисий Агатоникийски/ 21градски часовник 7Градев, Росица, османист 13Градинарски еснаф 25Григорий V, вселенски патриарх в Цариград 75Грикентий, йеромонах 91гроша 18, 25, 26, 27, 28, 29Груев, Йоаким, възрожденски деец 55, 72гробът на М. Фръчковски, надписи 84гръцко-български речник 71Гръцко въстание /1827/ 7Грънчарски еснаф 36гуглари 8Гущероглу, махала 25гъркомани 28гърци 7, 13Гърция 33

гюверджиле 18Гюдженов, Атанас, зограф 55, 56, 57, 68, 83Гюдженов, Димитър, художник 55, 67гюмрук 18Гюрчин, син на Макрия 51дамаскин 71даракчии 18, 28Даскал поп Параскева 16Даскал Стойчо, Стоянов брат 71Даскал Стоян 71датирани икони 65Дебращица, село 30Девическо училище 73демирджии 8деребейове 20Дерншвам Ханс, пътешественик 5, 9Десимиров, Костадин, учител 73Диване сефер, махала 7, 25Димитър, светското име на Дионисий Агатоникийски 15Димитър поп /1720/ 16Димитър Церовеца, дърворезбар 53Дионисий, епископ 23Дионисий, владика 18Дионисий, деспот 20Дионисий, епископ 15, 19, 20, 21Дионисий, йеромонах 15, 16Димитров, Георги 21Димитър, Казов 29Димитър Христов, зограф 66, 67, 70Димова, Марлена, научен сътрудник, архивист в НБКМ 24Динко от Караалан /Кузман Шишков/ 67Дебър 49, 57Дебърско 50, 53, 61джамии 5, 34дограмаджии 8Дончева, Светлана 28Дойчинова, Милена Апостолова, правнучка наМ. Фръчковски 64, 84Донев, Петър, каменоделец 86Доспат планина 33Доспатски планини 5Допевски, Станислав 60, 66, 67, 68, 69, 75Драгор, село 15Дринов, Марин 73 Дриш, Г.К., пътешественик 7Друмев, Д, изкуствовед 33, 48, 54, 55дюкяна /брой/ 7, 28дюлгери 18, 27, 35, 57дъски 26

Дюлгерски еснаф 25Евлия Челеби 5евреи 5, 6, 8Европейска Турция 7Евстатиев, Иван, кмет на Пазарджик 93Едрене /Одрин/ 23Елена, град 22Емпория, женска църква 37Енев, М. 61Ени махала 7, 25, 73еничари, яничари 16, 18Ески джамия 5Еснафски сдружения 18, 24еснафи 8, 28епитропи 26, 27, 28, 35желязо 27, 30Желязков, Г. 83Жлегов, Димитър 32, 56, 71, 94Жене, пътешественик 7жени от Гђличник 64занаятчии 6, 8, 14, 16, 18записи 27Записник на имоти на цър. “Св. Богородица” 73Захариев, Стефан 3, 15, 16, 18, 19, 21, 23 32, 33, 72, 75, 76, 77, 78Здравков, Здравко, скулптор 45Зен, Катарин, пътешественик 5Зици, Йоани 28Zimmi 3Златарски еснаф 25зографите 19Зографски манастир 15, 21Зои, йерей /1772 г./ 16Ибрахим беше махала 25Иван, поп /1720 г./ 16Иванов, Йордан 50Иванов, Филип 53Иван Чолака, учител 72икони на Ст. Доспевски в църквата “Св. Богородица” 68икони на Христо Димитров 66иконостас 48, 49, 60Имарет, махала 7Инджедиян, Хугас, арменски пътешественик 7Иоаникий III, патриарх в Цариград 15Исаче, син на Макри Фръчковски 51Исмаил паша, Лесковски управител 21Истоил /Стоил/, поп 14Йоан поп, книжовник 16, 71Йокчебасан, махала 7

120

Каванозоглу Хасан бей /Каванозов/,управител на Пазарджик и околията 18, 19Кадийски, Петър 55, 56, 83Каза Татар Базар 14Казов, Петър, първомайстор, строител 31 - 33Казоолу, Д., брат на П. Казов 31Калиник, Пловдивски митрополит 15камбана 34камбанария 34, 35Калугеровски манастир Св. Никола 71Канлъ кавак, махала 25, 73Капители 45, 46, 54Караджова, Людмила, диригент 94Карканиоти, Тодор 7, 28Кендерова, Стоянка, османистка 9Кибритов, Петър Н., железар 87кивоти 47Кийл, Майкъл, османист 6, 9Кирил, епископ 15, 75Козма 31, 32Койчев, Пенчо, архитект 48Комитет за юбилея на църквата през 1938 г. 85 - 86Комнена, Анна 15Константин, иконом 9Константинопол 27, 33консервационно-реставраторска дейностпо църквата 33, 87Куршум хан 5Книга за предаване и приемане нацърк. Св. Константин и Елена, Паз. 57Кримска война /1853-1856/ 77Кръстев, Божко, златар 68, 69Кръстев, Кръстю, инженер 30, 33, 88, 93Кузман, син на Макри Фръчковски 51Кузман Мичов, Кузман чорбаджи 32, 33Кузманов, Янко 51Кутрескова, Султана, съпругана М. Фръчковски 51Кърджев, Живко, църк. настоятел 4Лазаров, Ив. 52латинци 21Лазарополе, село 55, 61Лейди Странгфорд 79Летопис на даскал Тодор Пирдопски 11Лонг, доктор 79Лубенау, Райнхолд, пътешественик 5Лъв Философ 15Лъча, вестник /Пазарджик/ 51Люзинян, пътешественик 7

Мавродинов Н. 59, 66Макарий хекимджията, монах, учител 71Макарий, Макри, Макриа, Макрия 50, 51, 52, 56, 57Макри Дебърлията, краткибиографични данни 51 - 52Македония 41, 51, 53, 61Манчев, Манчо, протойерей 4, 94Мараш панаир 8Маринов, Неделчо 24Маринов, Николчо 25Маринов, Тома, даракчията 56Марсили, Луиджи, пътешественик 13Матакиев, Яков, учител 73, 74махали в Пазарджик 5, 7, 21Махмуд II, султан 10, 11Мелек хатун /дн. Драгор/, село 15Митрополия 15, 18, 19, 23Митрофан, калугер, грък 19Миленко, йерей /1772 г./ 16Милетич, Любомир 50, 51 - 53, 57Митов, Антон 49Младен устабаши 31Москополис, град 7Мумджиев, Константин Тодоров, инженер 83, 85Мумджиев, Тодор Ив. 9, 16, 23, 24, 31 - 34, 53Мустафа паша, шкодренски управител 21Мустафа III, турски султан 16Мутафчиев, Петър 15мюсюлмански храмове 5надпис на параклиса Света Неделя 24надпис върху покрива на църквата 33наводнения на църквата 87Научен комитет за юбилеяна църквата /1938 г./Научна сесия за юбилея /2007 г./ 94 - 95Негрия 50, Негриев Макрий 54, 55, 68Немцооглу, Йоан 28Ненов, Асен 53Ненов, Юрдан 13, 27, 32, 33, 72, 73, 74, 78Никифор, владика 77Никола, поп /1686 г./ 14Никола, поп /1720/ 16Никола Шаламана Рабаджията 51Николова, Пенка 56Никифор, Пловдивски митрополит 19, 20нови икони от XX век 66Новите камбани на църквата 86, 87Нововъведен празник Св. св. Кирили Методий, 1859 г. 77

Огнев, Велян, автопортрет 63Огнев, Велян, дърворезбар 53, 57, 59, 60, 61Одрински мирен договор /1829 г./ 10, 11Освещаване църквата “Св. Богородица” 32Павел протопоп, кир йерей /1778/, 16Пазарджик 5, 7, 14, 15, 16, 18, 27, 30, 35, 41, 51

58, 61, 71, 72, 73, 76, 77Паисий Византиец, Пловдивски митрополит 15Паисий владика 77панаир 5, 8Панагюрище 20, 25, 73Панарет, митрополит Пловдивски 78, 79Параклиси 18Партений, инок 33, 76Партений, монах 33, 34Партъчев, Вл. 32Паша хамам, баня 5Пенев, Димитър 53, 55Пеневи, Димитър и Георги 54Пенув, Иванчо 24Петре, Гарка 51, 54Петре устабаши 26, 27, 32Перущица, село 78Пещера, село 15, 30, 31, 32, 71, 73пилоти 30, 34Пловдив 13, 18, 19, 35, 77Пловдивска епархия 15Пловдивски митрополит 75Пловдивски митрополит, Николай 93Пловдивски, Паисий, владика 73Попов, Иван 31Попов, Тодор, председател наОбщинския народен съвет - Паз. 93постилка на черквата 35Пуле, А., пътешественик 5Пресвета Богородица, храм в Пазарджик /1715/ 16Прищина, град 52, 60проскинитарии 42Първо светско килийно училище 71подробен /муфассал/ регистър 14Полици 27Попвасилев, Кесарий, учител 71Попгьоргов, Стойко даскала 71Попконстантинов, Никифор, учител 26, 72, 74, 76,77Рамберти, пътешественик 5Рилски манастир 16, 54, 71рипиди /1715/ 16Рошковска, А. 61Румелия 13

121

Румъния 76Русия 10, 11Руско-турска война /1790/ 16Руско-турска война /1877-1878/ 79Руфети - занаятчийски сдружения 8, 28Саитидис, Константин, учител 72Самуил, Пловдивски митрополит и екзарх 15Сакеларий, Спас 16Самоков 71Сарай, село 52Сарухан Бейли, село 5Св. Арахангел, параклис 8, 16, 37Св. Арахангел Михаил, църква в Пазарджик 35, 61Св. Благовещение, църква в с. Црънча 11, 12Св. Богородица, църква в Пазарджик 11, 16, 21,31,

32, 35, 37, 39, 40, 41, 51, 52, 53, 57, 59, 60Св. Варвара, църква в село Варвара 11, 12Св. Георги, църква в Трявна 10Света гора 15, 19, 20, 33Св. Димитър, църква в Пещера 31, 32Св. Дионисий, икона /1815/ 75Св. дякон Лаврентий, икона /1760/ 16, 65Св. Иван Бигор, манастир 58Св. Иван Предтеча, църква в Карабунар 11Св. Иван Предтеча, манастир/Св. Иван Бигор Бистрий/ 51Св. Йоан, църква в Бигорския манастир 52Св. Константин /и Елена/църква в Пазарджик 18, 19, 32, 57, 67Свети Марко, църква във Венеция 83Св. Мина, престол 37Св. Неделя, църква в София 31Св. Неделя, църква в Батак 10, 12Св. Неделя, параклис в Пазарджик 16, 24, 33, 37Св. Никола, параклиси в Пазарджик 8, 16, 37Св. Никола, църква в Прищина 52, 60Света София, църква в Цариград, цариградска джамия 18, 19Св. Неделя, църква в София 51Св. Неделя, църква в Пловдив 15, 55Св. Спас, църква в Скопие 50, 52, 54, 57Св. Харалампий, престол 37свещеници 8свещенослужители, снимки 91, 92Серафим, син на М. Фръчковски 51Скопие, град 7, 51, 52, 76Служба на Св. Йоан Рилски /книга/ 18Совбьоф, Фериер дьо, пътешетвеник 7София, град 7

Соколов, Иван, учител 73Софроний, Цариградски патриарх 19Спасов, Димитър, църковен настоятел 4стенописи 65Стоил, поп /1686 г./ 14Стойчо от Брацигово, съдружникна Петър Казов 31, 32Стоянов, Стоян Живков, художник 88Събор Абаджийски /1765 г./ 16събори - занаятчийски сдружения 8Танзимат 11Тахир бей 25тембло /иконостас/ 67, темпло 57Темелски, Христо 94Теофан Рилски, таксидиоти книжовник /1778/ 16, 71, 74Тоивмаджиян, Ованесарменски пътешественик 7Татар Базар 14Татар Пазарджик 15, 18, 20, 36, 50, 52Тилев, Георги иконом,архимандрит Теофилакт 78, 79Траян, син на Негрия 51Тресонче, село 55, 61Требище, село 55Трендафилов, Трендафил, архитект 83Торньов, А., архитект 31, 53, 57Тулешков, Николай, архитект 30, 33, 61, 94турци занаятчии в Пазарджик 8, 11Турция 11, 32, 77Тълковно евангелие 71, 74Успение Богородично, църква в Пирдоп 11утвари 16учители 8, 31, 73ферман 10, 38Филов, Богдан 10, 23, 41, 45, 48, 52Фотинов, Константин 33, 76Френ Кане, Филип дьо 5Фръчковски, М. 45, 51, 52, 56, 57, 59, 60, 61, 64, 68Хаджиангелов, Константин, зограф 66Х/аджи/ Антуси 26Хаджи Атанас 61Х/аджи/ Величко 26Х/аджи/ Вълчо 27, 28Х/аджи/ Дошко 34Х/аджи/ Игнати/ос/ 26, 27, 28Хаджиконстантинов, Йордан - Джинот 72Хаджи Калъч, махала 7, 25Хаджи Михалаки Костадинов Чешмеджиолу 24

Хаджирашков, Борис 51Хаджи Сали махала 7Х/аджи/ Стайко 26Х/аджи/ Стоян 26, 27Хаджи Стоян Бояджи 27Хаджи Стоян Вълюв 24Хаджи Стоян Кулата 24Хаджи Тома Бояджиев 24Хаджитонов, Христо 24Х/аджи/ Хрихчо Дуде 29Хамзи паша 55Хасан бей Каванозов 18Хатихумаюн от 18 февр. 1856 г. 77Хрисант, владика 77Хрисант Нотарас, Йерусалимски патриарх 16Христо Димитров, зограф 66, 68Христо, син на Макри Фръчковски 51Христов, Апостол, художник иконописец,внук на Макри Фръчковски 52, 56, 83, 85, 86Христович, Константин 20Хрихчо йерей /1772/ 16Цариград 10, 19, 76, 77Цариградски патриарх 75, 77Цариградска патриаршия 7, 75, 76Церовеца /Димитър Шаренков/ 56църковно настоятелство 4, 73Чалъкоглу Яни 28Чалъков, Г. С. 77Черновежд, П. 20, 21Чествуване 170-годишнината на църквата 93 - 95Чомпалов, Ангел, настоятел 4Чудеса Богородични, ръкопис 69, 70Чудотворна икона св. Богородица 69, 70Шаренков, Димитър ЦеровецаДебърлията 53, 57, 60Шено Жак, пътешественик 5Шепер, Корнелий де, пътешественик 5Шишков, Динко Кузманов, зограф и резбар 56, 63Юбилеен албум за църквата /1938 г./ 87Юбилеен вестник /2007 г./ 93

122

СЪДЪРЖАНИЕИз протокол на църковното настоятел-ство за издаване на книгата ............... 4

Кратки бележки за възникването и раз-витието на Пазарджик до средата на XIX век ......................................................5

За строежа на българските църкви вОсманската империя............................ 10

Първата църква в Пазарджик (XVII век..................................................................13

Църквата през XVIII век....................... 15

Църквата от началото на XIX век до 1834 година.............................................18

Всенароден подем и доброволен труд на местното население за изграждането на църквата ...........................................24

Изграждането на църквата ................30

Архитектурата на църквата .............37

Украсата на църквата ........................43

Дърворезбата на църквата ................47

Майсторите на иконостаса ...............50

Стенописи, икони и зографи на църква-та ............................................................65

Иконите на църквата.............................65

Зографи на иконите .............................66

Църквата “Св. Богородица” - средище на книжовна и просветна дейност .................................................................71Българите и църквата в Пазарджик в борбата за църковно-национална неза-висимост ...............................................75

Свещенослужители и певци в църквата “Света Богородица” през XIX век .......81

Църковни певци .....................................81

Единствената ръкописна книга в би-блиотеката на църквата, инв. номер 12 ..................................................................82

Църквата през XX век...........................83

Свещенослужители в църквата след Освобождението (1878 г.) ......................88

Певци в църквата .................................89

Църковни хорове и диригенти .............90

Част от свещенослужителите в църк-вата........................................................91

Част от диригентите и хористите ...92

Църквата през XXI век .........................93

Моменти от Тържествената възкресна вечерня с участието на Пловдивския митрополит Николай ........................... 95

Съкращения............................................96

Библиография.........................................96

Приложения.............................................99

I. Документи ..........................................99

I. Инвентарна книга на църковните ста-рини ......................................................104

III. Оценки и мнения за църквата на пъ-тешественици, изследователи и други................................................................105

Речник на по-особени диалектни и непо-знати думи и изрази............................112

PRO DOMO SUA....................................117

Азбучен показалец ..............................118

123

ЦЪРКВАТА ДНЕС

Южна фасадаСеверна фасада

© Катедралната църква Успение Богородично в град ПазарджикПърво издание

© Автор и коректор: Александър Арнаудов

© Цветни снимки: Любомир Петров

© Тираж: 3000 бр.

© Предпечатна подготовка и печат:

“Беллопринт” ООД - гр. Пазарджик

ISBN: 978-954-684-224-4