ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

ДО НАШИ ДНИ

ЛЕТОПИСИ В ДВЕ ПОДБОРКИ

(Второ допълнено издание) МАЙ 2012 г.

2

©Георги Димитров Гаджанов, автор ©Издателство A&G – Пловдив

2012 година, май

3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: ПЪРВА ПОДБОРКА: ЕДИН ВЕК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "НАПРЕДЪК" Юбилеен летопис: 1911 – 2011 г. ................................................................................ 5 Въведение...................................................................................................................... 5 Пояснителни бележки................................................................................................... 7 I. Създаване и развитие на Потребителната Кооперация “Напредък” в условията на капиталистическа България (1911-1944 г.).......................................................... 11 II. Работа, същинско развитие и принос през 45-те години социалистическо строителство в България (1944-1989 г.) ................................................................... 40 1.Дейност за укрепване на Отечественофронтовската власт и възстановяване икономиката след войната ......................................................................................... 40 2 . Осъществяване, организационно-структурни промени, нарастване и усъвършенстване на търговската дейност............................................................... 44 3. Работа за създаване на съвременна материална база и развитие на кооперативната търговия до края на 1989 г............................................................. 50 4. Управление и търговски колектив, обществено признание................................ 61 III. Търговска дейност през двете десетилетия на прехода към пазарната икономика (1990-2011 г.) ............................................................................................ 85 ВТОРА ПОДБОРКА: МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ Нашата средновековна Венетица на два пъти е поробвана с кървавия турски ятаган.......................................................................................................................... 106 Данъчните теглила на нашите венетчани през петвековното турско робство .. 114 Незабравеният опълченец....................................................................................... 116 Спомен на баща ми за Балканските войни............................................................. 121 За Димчо Дебелянов в Копривщица и Долна баня................................................ 127 Долнобанци и 70-годишнината от „целокупна България” ..................................... 132 Долнобански войник, допринесъл за победата на 9.ІХ.1944 г. ............................ 139 „Възкръсналият” пленник ......................................................................................... 142

4

1961 г. – 2011 г., 12 април: 50 години от полета на Юрий Гагарин в Космоса ... 144 Носталгия и история за/по недалечното минало време ....................................... 158 ПРИЛОЖЕНИЯ .......................................................................................................... 218 От и за долнобанеца Епископ Нестор..................................................................... 218 Да измолим покаяние…............................................................................................ 220 Столетниците на Долна баня................................................................................... 223 Денят на Възкресение Христово през 1941 г. бе наречен „Българският Великден”. .................................................................................................................. 224 От редактора: Свободата, Санчо ............................................................................ 225 Премълчаната истина е лицемерие и притворство............................................... 226 Първо раздробиха селското стопанство, после ликвидираха материалната му база............................................................................................................................. 228 Бонусовата афера – „благоденствие и поруган морал”! ....................................... 229 Хобито на инженера.................................................................................................. 232 Георги Димитров в Долна баня и долнобанци за него .......................................... 234 СПИСЪК НА ОТПЕЧАТАНИ КНИГИ ЗА ДОЛНА БАНЯ ....................................... 251

5

ПЪРВА ПОДБОРКА:

ЕДИН ВЕК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК”

ЮБИЛЕЕН ЛЕТОПИС: 1911 – 2011 Г.

ВЪВЕДЕНИЕ През 2011 – 2012 г. потребителната кооперация „Напредък” в нашата Дол-

на баня навършва стогодишно съществуване. Това е дълъг и важен изминат път – от нейните първи стъпки, до уважава-

ния юбилей. миналото й е изпълнено с много усилия и работа, съпроводено е със сериозни трудности, неблагополучия и успехи. Всички грижи са били не са-мо за нейните членове, но преди всичко за доброто на селото (града), т.е. за хо-рата тук – организираните кооператори, но също и за цялото население.

Равносметката за изминатия вековен юбилея от ПК “Напредък” безспорно е богата и недвусмислено говори за достойно изпълняван дълг и предназначе-ние. Това се отнася и за настоящата й работа при съществено изменилите се условия в България след 1989 г. През двете десетилетия от тогава насам тя продължава традиционната си работа (търговия и услуги) все в името и за бла-годенствието на населението и гостите на Долна баня.

В настоящия материал са обхванати и се описват основните моменти от вековната история на ПК “Напредък”. Обаче заради това, че не са достатъчно запазените архивни документи, описанието не можеше да се направи по-изчер-пателно. Но и постиганото отразява точно и вярно нещата. Нищо съществено не е изпуснато, не е омаловажено или пренебрегнато. Особено в това отношение не е подхождащо избирателно, т.е. от личностни, или други подобни позиции и дори разбирания. И все пак пропуски и празноти не са изключени и неминуемо има. Към тях следва да се прояви разбиране, защото винаги миналото и настоя-щето са по-богати по съдържание. Заради това, който може да допринесе с нещо за попълване на праз нотите (ако има на разположение съответни документи, или за пазени лични спомени, впечатления), при добронамерено желание, може да ги предостави на автора или в ръководството на ПК, за да се ползват занап-ред.

За такива постъпки предварително изказваме благодарност.

6

Нека направеното юбилейно писание се чете с уважение – за прояве-ната инициатива от сегашното ръководство на ПК „Напредък”, положения труд за сътворяването му и да служи подходящо на следовниците.

Същевременно необходимо е и си позволявам да изкажа искрена благо-дарност на всички, които се отзоваха и по някакъв начин допринесоха за осъ-ществяване на настоящето юбилейно издание. А за пропуските – извинение. (БЕЛЕЖКА. Цитираните парични суми се отнасят или са по техния курс на лева за времето – годините, за които са те.)

Месец май 2011 г., Долна баня Авторът

7

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

В условията на закъснялото (поради 500-годишното турско робство), но ус-коряващо се историческо развитие, след Освобождението (в 1878 г.) на млада-та буржоазно-демократична България като е в р о п е й с к а държава, още тогава, едновременно с укрепването на властта и бързо утвърждаващата се ка-питалистическа икономика (обществена политическа система), през по следните две десетилетия на отиващия си ХIХ век, започва все по-настъпателното про-никване и разпространяване в страната на идеите за изграждане на коопера-тивни сдружения, които да обхващат, ясно и все по-определено очертаващите (оформящи) се и разграничаващи се социални обществени слоеве в държавата, т.е. наченатото (извършващо) се класово-антагонистично, т.е. заставайки едни срещу други на ясно очертаващи се противоположни позиции/ разделение и на-чеваща се борба.

Естествено кооперативните идеи намират все по-благодатна почва и ра-душен прием сред бедните и средно имотните хора, които са мнозинство сред населението. В своето “битие-житие” същите са подложени и страдат най-много и безмилостно от ежедневните материални трудности и увеличаващата се експ-лоатация от страна на ново създаващата се и бързаща да забогатее, придобила вече ненаситност, българска капиталистическа класа.

Първи и възторжени радетели и разпространители на кооперативните идеи и дело в страната ни са патриотични млади интелигенти, учили и добили профе-сии в развитите за времето си европейски държави. Чрез книжнина /научна и по-пулярна литература/ и от лично съприкосновение с практиката/действителността там, те споделят и усърдно пропагандират по подходящ начин за българските условия възгледите и известния им практически опит за различните видове /СЪЩНОСТНИ ТИПОВЕ/ изградени и работещи кооперативни сдружения (КОО-ПЕРАЦИИ) в съответните западни /капиталистически/ страни – Англия, Фран-ция, Германия и др. и в Освободителката – Царска Русия.

Едновременно с пропагандирането се пристъпва все по-решително и към създаването на първите кооперативни сдружения /кооперации/ в България. Бла-городната цел е била действено да се помогне за обхващане и подобряване социално-битовото положение и напредъка в съществуването на широките на-родни маси, доколкото са приобщени /обхванати, включени/ в различните видове кооперативни организационни форми, с което спасително да ги предпазят и из-бавят от зависимостта, експлоатацията и ограбването на труда им и тяхната

8

продукция от новопръкващите се фабриканти, селски богаташи, едри и средни търговци-прекупчици, д у м б а з и, л и х в а р и и пр.

След Освобождението /в 1878 г./ и Съединението /в 1885 г./ България е била селскостопанска страна с дребно собственическа икономика. Заради това зародилото се и перспективно развиващи се кооперативни идеи и движение, а едновременно с това и създаването на първите кооперации /особено от преоб-ладаващо търговски същностен тип/ става все по-нашироко в селските райони /селата/ и малките градове: така в края на ХIХ в.от регистрираните в страната кооперации над три четвърти от тях са в тогавашните по-будни с е л а.

Организационната форма и предназначение на въпросните кооперации била различна, т.е. имали свой същностен тип, характер, облик на/към един от следните видове:

• производствено-търговски: градинарски, пчеларски, горско-производи-телни и пр.

• кредитно-спестовни и едновременно за търговска дейност и услуги и пр. • смесени, или още известни като всестранки. С течение на времето те ста-

нали най-многобройни, т.е. повече местни в селищата на страната.

В началото на ХХ в. в България нововъзникващото и все по-уверено разви-ващо се кооперативно движение и създаващите се кооперации, било вървяло като нехарактерно зряло и стабилно /законово точно неуредено/. Но поради на-лагащата се обективна необходимост, през 1907 г. Народното събрание приема Закон за кооперативните сдружения в Княжеството. По него кооперативното де-ло в страната се устройва вече по-съвременно и създаването на кооперации тръгнало по-масово и перспективно.

За улеснение и финансово подпомагане дейността на кооперациите по за-конодателен път в България своевременно се създават и съответни ФИНАНСО-ВИ ИНСТИТУЦИИ, на които се възлага да кредитират /да им дават заеми за тяхната успешна работа и развитие/, както следва:

• В 1903 г. Българска Земеделска банка /БЗБ/, като институт за отпускане на парични средства за кредитиране на селското стопанство /кооперативните сдружения, кооперации в тях/, в т.ч. и на земеделските кредитни коопера-ции;

• В 1911 г. Българска Централна Кооперативна б а н к а /БЦКБ/, на която се възлага, тъй като БЗБ вече е изчерпала възможностите си, кредитиране на цялостното кооперативно движение, т.е на всички видове изградени коопе-

9

рации. Тя има/изгражда в дейността си два отдела: к р е д и т е н и заст-рахователен. Всичко е добре уредено и работи.

Същевременно в страната възниква необходимостта, специално поради

увеличаване броя на селските кредитни кооперации и нарастване тяхната роля в стопанския живот на българското село и увеличената им кредитната дейност, налага се и създаване на по-висши организационни форми, а обединението на съществуващите земеделски кредитни сдружения/кооперации става неотменна необходимост. Така през м. ноември 1907 г. се учредява главен съюз на българ-ските земеделски кооперации.

Обаче поради наскоро възникнали непримирими противоречия в интересите на съставляващите го коо-перации, той се разпада и през м. декември 1909 г., как-то и преди, пак в София, се създава отделен ЦСЗК. Но не след много време живота на земеделските коопера-ции в страната показва колко гибелно за съдбата им е стореното и разумността налага да се поправи допусна-тата грешка – в първата половина на м. февруари 1914 г. в Столицата се провежда обединение на двата съюза и се създава (вече окончателно) Общ съюз на българс-

ките земеделски кооперации (ОСБЗК).

Едновременно със създаването на горните ръководни кооперативни органи се създават и излизат в помощ на кооперациите и съответни печатни издания: сп. “Взаимност” на СБЗК и периодичен вестник “Българска кооперация” на ЦСБЗК. Те се оказват много полезни за дейците и членовете.

С течение на времето – до края на 30-те и 40-те години на ХХ в. – кооперативното дело и живота на ко-операциите в България непрекъснато се развиват и подходящо се усъвършенстват в съответствие с изиск-ванията на живота. Подходящо се променят и създава-ните за тях закони.

Първата (от търговско-потребителски същностен тип) кооперация в България е създадена на 26 Х 1890 г. в с. Мирково /тогавашна Пирдопска околия/, Софийс-ка област. На нея инициатори и организатори са некол-цина местни патриотични интелигенти (учители) и

предприемчиви млади селски стопани. Вдъхновител им е известния пирдопски,

10

също млад, писател и общественик Т.Г.Влайков /1865-1943 г./. Кооперацията е наречена “Орало” и първия председател й става Тод. Йончев /1859-1940 г./, учи-тел-инспектор.

Долнобанската потребителна кооперация е създадена в самото начало на второто десетилетие на обнадеждаващия ХХ в. – т.е.след обявяване на неза-висимостта на българската държава през м. септември 1908 г., което предопре-деля по-хубави перспективи за цялостното й развитие.

По онова време местната кооперация е била една от все пак немногоброй-ните пионери на кооперативните сдружения в страната и също пък в селищата на тогавашните Самоковска околия и Софийска област.

Следователно долнобанската търговска кооперация със своето СТО-летно съществуване и история заема свои, припадащи й се, скромни, но достойни, ДЯЛ и МЕСТО в цялостния кооперативен живот, развитие и възходящ градеж на ико-номическия облик на ГРАДА, региона и страната...

11

I. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛНАТА КООПЕРАЦИЯ “НАПРЕ-ДЪК” В УСЛОВИЯТА НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ (1911-1944 г.)

И в Долна баня първите радетели, създатели и дейци на кооперативното

сдружение (кооперацията) са предимно интелигенти: авторитетните със своите знания, напредничави идеи, опит и загриженост, предвидливост и предприемчи-вост, и пр. полезни качества, тукашните дългогодишни учители (Атанас Дим. Цветков – 1862-1932, Иван Дим. Попов – 1874 – края на 1944, Димитър Янак. Кюркчиев – 1874-1955, Костадин Геор. Симонов – 1867-1932); тогавашни свеще-ници; служители в а д м и н и с т р а ц и я т а на общината и канцеларията на Сребърниковата дъскорезна фабрика. Те упорито и успешно привличат и сигур-но /не само запалени от временни чувства, но трайно приобщават към коопера-тивните идея и дело по-млади селски стопани, а също така занаятчии и работни-ци.

През есенно-зимния сезон на 1911-12 г., на няколко пъти вечерно време, събрали се в помещението ту на кафене-читалнята на читалище “Рила-1898”, или в срещуположно намиращото се на селския площад Черешарско кафене, участниците четат от вестници и популярни книжки и разговарят многократно разпалено и амбициозно върху идеите и създаването на кооперативни сдруже-ния в страната, в т.ч. и за първата кооперация в с. Мирково.

Така присъстващите на задушевните сбирки стигат с единодушие до убеж-дението да се предприеме и без отлагане да се направи нужното, за да се съз-даде и в Долна баня КООПЕРАЦИЯ.

Предстоящото начинание се улеснявало още по-уверено с разбирането за навременността, правилността и несъмнения му успех, още повече и поради факта, че са оказвали пълно разбиране и готовност за съдействие организации-те, ръководствата и членовете на съществуващите партийни организации на ТЕСНЯЦИТЕ и СДРУЖЕНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ в селото, тъй като в техните плат-форми били залегнали задачи за изграждане на кооперативни сдруже-ния/кооперации.

Както е било останало в паметта на съвременниците, в Долна баня КОО-ПЕРАЦИЯТА е била създадена в края на 1911 г. Заради това именно сега – през 2011 г. – се отбелязва навършването на нейните ДОСТОЛЕПНИ 100 лета

/БЕЛЕЖКА. Но изглежда в учредителните документи за това отговорно съ-битие са допуснати съществени грешки, та се наложила допълнителна подготви-телна работа и НОВО УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ и документите да се предста-

12

вят, както е редно, в изрядно състояние, за официалното ù регистриране в съда и тя да стане законно у с т а н о в е н а.

Така именно се и постъпило. Но това вече е извършено в началото на 1912 г. и регистрираната след няколко месеца долнобанска кооперация станала /законно/ една от многобройните си посестрими в България, т.е. неизменно съ-ществува и подходящо се р а з в и в а…

Във ВЪВЕДЕНИЕТО на материала е посочено, че поради редица исторически събития настъпили тогава в страната – главно войните през 1912-1918 г. и въз-никналите причини /обективни и субективни/, в т.ч. премествания на кооператив-ната канцелария – не само тогава, но и доста пъти по-късно, в различни сгради и помещения /удобни, но и неудобни за ц е л т а/, и в известна степен поради проявена явна немарливост от различните отговорни лица за д о к у м е н т и т е, същите за периода до 1944 г., а дори и по-късно, с е г а някои от ТЯХ, макар и така необходими, почти ги няма в кооперацията. Разбираемо е, че това затруд-ни настоящата работа за възстановяване нещата с нужната точност на данните за юбилея, особено отнасящите се за първата му половина.

При посочения развой на нещата, новото учредително събрание на долно-банската кооперация се провежда /се е състояло/ на 4 март 1912 г. То станало в читалищния салон, в който се поставяли към 150 /подвижни/ столове /без тези на балкона, който тогава не бил използван/.

Присъствието е насърчително и повече от радващо. Наистина нямало правостоящи, но нямало и незаети места на наредените столове, което било важно за новото начинание.

По обявения дневен ред и следваната процедура /фактически признато, посочено в регистрационния документ на Софийския областен съд – СОС – то-гава официално била създадена долнобанската кооперация. Записали се и сле-дователно са нейни членове-учредители 25 души. Няма запазен техен списък, но явно са били х о р а от вече различните социални слоеве в селото. Приет е устав /той по гореизложените причини/ също не е запазен, но е бил изготвен по подобие на примерния такъв за същностния тип изграждани кооперативни сдру-жения /кооперации/ в страната.

Учредителите приемат единодушно и наричат кооперацията с перспектив-ното име “НАПРЕДЪК”, което тя с чест носи неизменно през вече 100-те си годи-ни.

13

/БЕЛЕЖКА. Нещо много любопитно – в учредителния документ, навярно както се е изисквало тогава в Закона, е отбелязано, че кооперацията се създава да срок от 101 години!/

Учредителното събрание записва в устава: встъпителния и деловия /за създаване на първоначалния делови капитал на сдружението/ внос, размера на които бил по джоба и паричните възможности на учредителите; да се провеждат редовно и без протакане на срока отчетни събрания, а при неотложни нужди и извънредни такива; ръководството /включително и председателя/ да изпълняват задълженията си без заплащане; да се работи за по-скорошно откриване на соб-ствен магазин и да се подбере за него човек, който да работи със старание и по този начин да допринася за развитие делото на кооперацията; като нарасне кан-целарската книжнина да се наеме касиер-деловодител срещу съответна заплата (заплащане според времето на заангажирването му да е целодневно или за оп-ределени часове на деня, или в седмицата); ръководството да работи с почита-телно поведение между своите отделни членове, за да се постига напредък и да се оправдава с чест, постоянно и неопетнено туреното име /”Напредък”/ на сдружението (кооперацията); със своята цялостната работа ръководството и член-кооператорите да служат за привлекателен пример на населението, с което да ги имат за добронамерени бъдещи членове и пр.

Избрани са и двата кооперативни ръководни органи:

● УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ /УС/ от 7 души: председател – свещеник Гешаков и членове Иван Захариев, Кръсто Митков, Димитър Пенчов, Ангел Тренков, Ан-дон Николчов и Христо Сестримски – всички добри и примерни земеделски сто-пани (някои от тях са членове на БЗНС);

● КОНТРОЛЕН СЪВЕТ /КС/ от трима души, но имената им не са запазени;

Председателят свещеник Гешаков е избран и за делегат на КОНГРЕС на кооперативната организация в Столицата.

По-нататък: в изискуемия се двуседмичен срок, на 17 март /с.г./ УС на ПК “Напредък” изпратил писмо до СОС и въз основа на него и приложените доку-менти от проведеното на 4 март учредително събрание, КООПЕРАЦИЯТА ни би-ла надлежно официално р е г и с т р и р а н а, т.е. станала за конно установена и й се създало фирмено дело 55/1912 г. на СОС. Решението е публикувано в Дър-жавен вестник № 122/ 1912 г. и я съпътства неизменно в цялостния й дълъг жи-вот.

14

На основание на посочените фактически обстоятелства /документи/, ня-колко години по-късно, в сведение до Главната Дирекция на Статистиката в Со-фия, попълнено и подписано от председателя на УС тук, е записано, че нашата долнобанска ПК “Напредък” е започнала да действа/работи от 1 август 1912 г. Но – забележимо – СОС я регистрира и тя ще функционира /по същностен тип/ като КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ, а не като ЗЕМЕДЕЛСКО СПЕСТОВНО-ЗАЕМНО СДРУЖЕНИЕ /кооперация/, както е било залегнало в устава, приет от членовете на учредителното събрание.

...

Създаването на кооперация “Напредък” в Долна баня става с голяма надежда и очаквания за работата и развитието и чрез действена защита на интересите на трудовите хора в се лото. Но историческото време послед-вало през малко повече от четири десетилетия последващ неин живот и работа (до 1945 г.) в условията на буржоазно-капиталистическа България и тогавашната недолюбваща я /отнася се изобщо за кооперативните сдруже-ния/ власт, се оказва период много труден, наистина изпълнен със съдбо-носни за държавата и нея /кооперацията, кооперациите/ превратни, изпита-телни и рискови обществено-политически, стопанско-икономически и пр. с ъ б и т и я (четири войни, две национални катастрофи, следвоенна немо-тия и разруха, налагане и изплащане на тежки репарации, убити и осакатени фронтоваци и семейства, военно-фашистки преврати, световна икономи-ческа криза, безработица и скъпотия и т.н.). Всичко това всячески затормо-зява и почти постоянно се отразява сериозно и неблагоприятно на дей-ността на кооперацията и в Долна баня.

Но въпреки всичко тя устоява на предизвикателствата, макар и съвсем не безболезнено. Нещо повече – противно на злонамереността на местните тър-говци, особено на по-едрите, по-богати и по-конкурентноспособни – успешно функционира на своето благородно поприще в/за “ползу роду”, следвайки право-линейно изпълнението на високохуманния и дълбоко съдържателен социален кооперативен девиз “Един за всички, всички за един”.

Следва също да се изтъкне изрично, че независимо, макар до известна степен да се отнася до формална страна с определението за вида /същностния тип/ на регистрацията на кооперацията “Напредък” като КРЕДИТНА, а не като ЗЕМЕДЕЛСКО СПЕСТОВНО-ЗАЕМНО СДРУЖЕНИЕ /кооперация/, както е била замислена и учредена /записано в приетия устав на събранието на 4 март 1912

15

г./, за нейната ДЕЙНОСТ през първите почти 50 години на съществуване /до 1945 г./, ТЯ ВСЪЩНОСТ Е БИЛА, ФУНКЦИОНИРАЛА е по характер/вид КАТО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ и се е грижела, доколкото са й позволявали то-ва материално-финансовите и организационни рамки и конкретното състояние, била е всячески в услуга на долнобанското население /а не само на своите чле-нове/, за задоволяване на техните развиващи се и ставащи все по-в с е с т р а н н и потребителски нужди през различните годишни сезони. Заради това и не случайно местните хора са Я наричали/назовавали, не само за краткост при из-говарянето, назоваването, а с уважение и благодарност за дейността ù – ВСЕС-ТРАНКАТА...

Работата на долнобанската кооперация, всъщност от началото на третото четиримесечие на 1912 г., т.е. 1. IХ, започва и протича едновременно в няколко направления:

● Наемане на подходящо /скромно/ помещение за канцелария /устроена е в малка стая на приземния етаж на Черешарската сграда на селския площад/; ● Назначаване на човек за касиер-деловодител срещу заплащане на поносим месечен хонорар /такъв става учителя в местното школо и член-кооператор Костадин Симонов; ● Събиране на средства за деловия капитал и /отбелязано е/ и такива ЗА СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ. Съществени пречки не са срещани. Но, за да се на-берат повече и по-бързо необходимите за започване кооперативната дейност налични пари, се дало възможност на желаещите да закупуват повече парич-ни дялове и да внасят също неограничени по размер суми на влог /посочено е, че в този порив най-големи парични вложения за подема на кооперацията е направил Иван Георгиев Баняджийски. Благородния му пример последвали и доста други.

Общо взето, преди края на 1912 г., добре потръгнала работата по устрой-

ване на долнобанската кооперация. … Но историческото време тогава се оказало за България и народа ни „ба-

рутно”: избухването и воденето на Балканската и Междусъюзническата войни /м. Х 1912 – м. V11 1913 г./, а после участието в Европейската - I Световна – война /IХ 1915 – ХI 1918 г./, последвани от много човешки жертви /в т.ч. и фронтоваци местни член-кооператори/ и стопанска разруха, както и особено съпътстващите ги две тежки национални катастрофи. Последиците се отразили съдбоносно ги-белно в състоянието и живота на страната и българите.

16

Въпросното трудно време неизбежно засегнало състоянието и на още неук-репналата кооперация в Долна баня. В продължение на почти десетилетие вре-ме /1912-1919 г./, в началото хубаво подхванатото тук кооперативно дело, се развива противоречиво, което се оказва дори мъчително – през месеците на двете Балкански войни тя съществува почти само на книга. В последвалия две-годишен период /средата на 1913 г. – средата на 1915 г./ кооперацията се съжи-вява: търсейки поносимо спасение от тежкия следвоенен недоимък, редица мес-тни хора стават член-кооператори и броя ИМ нараства на около 150 души; отва-ря се и започва сравнително добре да функционира неголям магазин за желе-зарски и колониални стоки; започнало увеличаване на броя и размера на спес-товните парични влогове; във ведра и обнадеждаваща обстановка се провели поредните годишни отчетни събрания – на тях за председател на кооперацията бил преизбиран свещ. ГЕШАКОВ, който е изпращан и на провежданите (между-военни) кооперативни конгреси.

/БЕЛЕЖКА. За свещеник Гешаков в кондиката на местната църква няма за-писани данни. Но той явно веднага след края на Първата световна война се е преместил от Долна баня, за да служи и живее в София и на събрание на коопе-рацията естествено е бил освободен от УС като председател./

… Но скоро настъпили пак тежки изпитания с включването на България в Европейската (Първата световна) война (Х 1915 г. – Х1 1918 г.). Долнобанската кооперация изпитала от ново горчиви преживявания и трудно оцелявала – орга-низационно и финансово-стопански, споделяйки подобната съдба на страната и българския народ.

…

След свършването на световната война, в тогавашните трудни социално-икономически и класово-политически обществени условия, при всеобщото разо-рение, бедност и оскъдици, все пак бавно и дори противоречиво, но неотклонно, стопанската обстановка/положение в България и естествено и в Долна баня, за-почва да се съвзема и оживява. Това дава възможност и се използува умело от преобладаващия частен търговски сектор в селото, който при очертаващия се и сигурно настъпващ подем, мобилизирайки паричните си ресурси (възможности), проявявайки гъвкава съобразителност, инициативност и дори рискованост, се развива и разраства тук твърде бързо. Изникват и ускоряващо, дори граничеща с бруталност и прилагайки/практикувайки безмилостна конкуренция, доста – пос-тепенно увеличаващи се на брой – местни търговци, някои от които се превръ-

17

щат, в съзвучие с характера на времето, в типични новопръкнали се и „преуспя-ващи” дюкянджии-чорбаджии и др. подобни.

В такава сложна следвоенна обстановка кооперацията в Долна баня работи и постепенно укрепва положението си през периода 1919-та – м. юни 1923-та го-дини. Дейността си тя извършва съобразявайки се с конкретната местна общест-вено-стопанска конюктура. Обаче въпреки старанието и усилията полагани от ръководството и добронамереността на членовете-кооператори, темпа и обема на нейната търговска дейност, изостават и не може да се съизмерва с тези на нарояващите се ч а с т н и ц и тук.

И все пак в условията на конкретната обстановка в Долна баня КООПЕРА-ЦИЯТА работи перспективно: наема по-голямо от предишното помещение за ма-газин /намиращо се също на главната селска улица и близо до центъра /площада/, като подобрява чувствително неговото оборудване, с присъщия, но не излишен и скъпоструващ инвентар; подбира и осигурява подходящо обигран и амбициозен (окомуш) магазинер/продавач; наема касиер-деловодител за работа на целодневен щат; прави нужното за осигуряване по-своевременно доставяне и продажба на търгуваните стоки, като приема и поръчки за тях от клиентите и пр.

Кооперативният магазин доставя и предлага за продажба на увеличаващи-те му се клиенти все по-разнообразни по предназначение стоки: земеделски и занаятчийски сечива и дребни инструменти; хранителни и колониални продукти; зърнен фураж; докарват се и се предлагат дори платове, прежди и пр. Магазине-рът се стреми да следи развиващия се пазар в по-големите околни търговски центрове и да докарва за продажба тук някои новоизлизащи и пробиващи си път, започващи да се търсят от местните клиенти стоки. Снабдяването (зареждането) на магазина се извършва по инициатива на продавача с наета каруца от Само-ков, Пазарджик и други недалечни места. Изобщо кооперацията, макар и само с един свой магазин, затъргувала все по-добре и п е ч е л и в ш о.

През годините 1920-та – средата на 1923-та долнобанската кооперация „Напредък” работи в, макар и неспокойни, но мирни условия на страната. Това дава своето положително отражение, което е насърчително и впечатляващо.

Ето някои данни, записани в СТАТИСТИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ за 1920 г., съдържащи се в един от малкото запазените оригинални документи тук /формуляра е изпратен от ръководството на кооперацията на 14 ФЕВРУАРИ 1921 г. до Главната Дирекция на Статистиката в София/, подписан от председа-теля на УС К.Симонов и касиер-деловодителя Кр. Константинов:

18

• Преобразувана е по законов път в КРЕДИТНА кооперация /забележително – потвърдено е, че тя е учредена – през 1912 г. - за срок от 101 години, т.е. остава твърдото убеждение на първо кооператорите тук, че тя е сериозно тяхно дело и те работят убедено за преуспяването й/.

• Кооперацията /продължава да/ приема /по устава си/ за членове всички (желаещи) жители в седалището на сдружението, български граждани, без разлика на народност и пол, които са пълнолетни, разполагат с имот, имат граждански и политически права и не са вредни за целите и интересите на сдружението (к о о п е р а ц и я т а). Към 31 декември ТЕ са 206 души: 126 самостоятелни селски стопани, 35 занаятчии /също самостоятелни/, 1 тър-говец /кръчмар/, 3 бакали и 1 дюкянджия, 9 занаятчийски и фабрични ра-ботници, /но няма домашни работници, ратаи и други подобни/, 23 чиновни-ци и други служители и 8 души други разни.

• Съгласно устава на сдружението членовете му носят номинална /лично по-именна/ отговорност в резултат /според/ имотното им/си състояние и лич-ния /теглен/ кредит.

• Общата сума на оборота /от магазина и кредитно-спестовната дейност/ е 1,576,1373.44 лв., а общата сума на актив а и пасива е 398,866.42 лв.

• Капитала е както следва: от внесени членски дялове сума 36,036.65 лв. и от внесени членски вноски 12,436.42 лв. Един член е могъл да внесе най-много 50 дела, всеки по 100 лв. номинална стойност. Дяловете са внесени от 205 члена от 1 до 5 дела и един е внесъл от 6 до 10 дела.

• Кооперацията има следните фондове: резервен с общо 4,042.65 лв. и за обществени начинания с 4,475.41 лв.

• В сдружението има направени от членовете следните влогове: срочни за 26,225 лв. и безсрочни за 150,301.36 лв.

• Задълженията на кооперацията към БЦКБ са били за 240,000 лв., но са на-малени на 171,350.25 лв. Към края на отчетната година те са прехвърлени и се водят към Българската з е м е д е л с к а банка;

• Пласменти на сдружението /раздадени заеми от него на своите членове/ срещу поръчителство за 179,094.73 лв. и сре щу залог /на имущество/ за 72,459 лв.

- Сдружението има собствени дялове внесени в Общия съюз на Българските кооперации за 1,200 лв., както и разни дебити /вземания/ за 719 лв.

- Други активни сметки: 20,000.18 лв. касова наличност, материали и стоки /в дружествения магазин/ за 115, 361.72 лв. и инвентар и мебели за 9,994.89 лв.

19

• Реализирани ПЕЧАЛБИ за 43,584 лв. и загуби за 38,372 лв. /под реализира-ни загуби се разбира изобщо разходите на кооперацията през годината/, или ЧИСТА ПЕЧАЛБА в размер на 7,275.08 лв.

По-главни пера на прихода са от: лихви от раздадените на членовете заеми

в размер на 24,405.13 лв., /събрани за услугите/ такси 2,000 лв. и /реализирани печалби от общи дейности 16,000 лв.

По-главни пера на разхода /загубите/ са за: /изплатени или начислени на членовете лихви за внесените от тях/ срочни влогове в размер на 7,275.06 лв., същото за дяловете /на членовете/ 7,379.77 лв., заплати на персонала /на мага-зинера и хонорар на касиер-счетоводителя/ 7,490 лв. и др.

• Кооперацията е осъществявала следните дейности и служби: раздаване заеми на членовете, приемане на срочни и безсрочни спестовни влогове и общи доставки и продажби на стоки на членовете и населението – за 523,030.18 лв. от нейния оборот за годината.

• ПЕРСОНАЛ: Крум Константинов – със средно образование, касиер-деловодител с 1,000 лв. месечна заплата и Ангел Мичов – с 4-то отделение /т.е. начално образование/, магазинер, с месечна заплата 700 лв.

При това отбелязана е забележката, че преди тях на двете длъжности в ко-операцията са били: Стилян Димитров, с начално образование, касиер-деловодител и получавал месечен хонорар 500 лв., а магазинер – същия Ан.Мичов със заплата месечно 600 лв. Отбелязано е още, че освен двете посо-чени работи Т И Я лица, преди и след това, не заемат и не изпълняват и други длъжности в сдружението.

• Максималният размер на личен заем, който отпускало сдружението на сво-ите членове е до 10,000 лв.

• Сдружението е отпускало /давало, начислявало/ лихви на/по: срочните вло-гове 6 %, на безсрочните /или наричани още спестовни/ влогове, на задъл-жителните членски дялове и на дяловете дивиденти, т.е.капитализираните средства (дивиденти), оставени за ползване от кооперацията – по 5 % . Всички тези проценти са били по-високи от начисленията в други институ-ции по същото време и следователно член-кооператорите са били заинте-ресовани да подкрепват с парите си своето сдружение, за да работи то по-добре.

20

• В статистическото сведение е отбелязано, че сдружението не притежава свой собствен дом и други недвижими имоти. За да се снабди с такъв (та-кива) то е взело на търг от общината едно празно место от 519 кв.м., върху което смята или възнамерява да построи своя собствена сграда. Но търгът още не бил утвърден.

• Сдружението през отчетната 1920 г. /по сведението/ е извършвало следна-та просветна и културна работа с членовете си, но да се разбира и сред населението и институциите в селото: устроени са две събрания, които са посетени общо от 315 членове, а също така и от не членове /последните, както от любопитство, така и като евентуални бъдещи кооператори/; дадена е помощ от 300 лв. на местното читалище „Рила” – както за наем за про-веждане общите събрания на кооперацията в неговия салон, така и изобщо за насърчаване на неговата цялостна дейност.

• НА заключителния въпрос в статистическото сведение за това, какви пречки и откъде сдружението среща в своята дейност – стопанско-организационна и културно-просветна, – е п о с о ч е н о, че „не среща ни-какви спънки.” (Отговорът е многозначителен!)

От посочените обширни данни е редно да се направят няколко хубави конс-татации и изводи: отчетената дейност /макар и наглед сухо в цифри/ е удовлет-ворителна; няма допуснати загуби в крайния финансов резултат или начет на магазинера; същото се отнася за не допуснати разхищения и кражби на коопера-тивно имущество; заплатите и хонорарите са пестеливи, но определяни спра-ведливо и по достойнство; търговския оборот ежемесечно се е увеличавал; по-добрена е и другата – кредитно-заемната – дейност; ръководството е работило като цяло загрижено и добре.

През 1921-1922 г. работата на кооперацията непрекъснато се подобрявала. Заради това и възнагражденията на магазинера и касиер-счетоводителя са уве-личавани. На последната длъжност, тъй като изискванията и обема на работата нараствали, били наемани/назначавани все по-квалифицирани хора – последо-вателно учителя Ангел Кулински, а после опитния с р е д н и с т Стилян Ковач-ки.

…

Същевременно през периода 1920-та – 1921-ва години, т.е. времето на са-мостоятелното земеделско управление в България, както на много места в стра-

21

ната, така и в Долна баня се създават клонове/магазини на Софийските КООПЕ-РАТИВНИ ЦЕНТРАЛИ на двете основни партии – „Освобождение” на БКП /т.с./ и „Самопомощ” на БЗНС. В тях се продавали почти същите стоки, както в магазина на кооперация „Напредък”. Характерното обаче е, че конкуренция и злонамере-ност/компроментиране в/м е ж д у работата на трите търговски обекти не е има-ло, което е напълно обяснимо, защото са работили за добруването на населени-ето на благородното кооперативно поле.

…

След деветоюнския /1923 г./ военно-фашистки преврат в България господ-стващата буржоазно-капиталистическа реакционна власт започва и безмилостно извършва настъпление срещу демократичните права на трудещите се и техните кооперативни организации. В страната и в Долна баня най- напред последова-телно са затворени двата магазина на съответните партийни централи „Само-помощ” и „Освобождение”.

Настъпилата обща мрачна обществено-политическа обстановка се сгъстя-ва и поради отваряния все по-благоприятен простор за работата на частнособст-веническия търговски сектор. В Долна баня това също непосредствено и конк-ретно се отразява на дейността на кооперация „Напредък” – ръководството й е обсебено от членове /местни дейци/ на превратаджийските партии /сговористи и национал-либерали/, които всъщност са проводници на частния капитал и тър-говци/ дюкянджии в селото. Безогледността за нещата дори стига до там, че е „доведен” и поставен/назначен за ревизор, а после за касиер-деловодител от Самоков някой си /”квалифицран-професионалист”/ Кръстю Петков, който работи нехайно, води лошо отчетността, позволява си в онова смутно време да злоу-потреби /както е отбелязано в следващи отчети н а УС/ с парични средства /посочено е дори, че сумите са били големи/ и по този начин изправил коопера-цията едва ли не пред реалната опасност за предизвикване на неин ф а л и т.

После – след смяната на държавното управление на кръволока Ал. Цан-ков с това на Андрей Ляпчев /в самото начало на 1926 г./ - в България настъпва известна либерализация на обществено-политическата обстановка. Това дава съответно по-благоприятно отражение и за дейността на кооперативните сдру-жения, т.е. естествено и на кооперация „Напредък” в Долна баня.

При създалата се обстановка за отбелязване са две съществени събития, станали в живота на кооперацията в селото през втората половина на 20-те го-дини:

22

ПЪРВОТО е построяването през 1925 г. на СОБСТВЕНА СГРАДА. Тя е в парцел/место до десния бряг на р. Бистрица – току до моста й на главната селс-ка улица „Търговска” № 172 и недалеч от площада. Постройката е масивна, ед-ноетажна, но обширна /върху 138 кв.м. площ/, с мазе и широк заден двор от 350 кв. Имала е две предни помещения, с преки самостоятелни входове от/на улич-ния тротоар. Към всяко от предните лицеви помещенията, в дълбочина/назад е имало по още едно помещение, което е служело за допълнителни нужди /към предните стаи, т.е. за складове към тях/. Дворът е предоставял възможност и през следващите години последователно са построявани една подир и до друга едноетажни тухлени сгради за наложили се различни нужди /за складове и рабо-тилници/ Основната и другите сгради в двора са свързани със селския водопро-вод и канализация.

В кооперативната постройка са настанени и работят удобно м а г а з и н а и канцеларията на кооперацията. Това обстоятелство е много важно, защото об-лекчава издръжката, а същевременно повишава авторитета и привлекателност-та на кооперацията за постъпване молби и приемане на нови членове, за осъ-ществяване на все по-активна и печеливша търговия.

ВТОРОТО /макар и не пряко/ е ОТКРИВАНЕТО и, в продължение на почти две и половина д е с е т и л е т и я, СЪЩЕСТВУВАНЕ, РАБОТА на КЛОН НА ПОПУЛЯРНА БАНКА в Долна баня. Това е много съществена ситуация.

Популярната банка в България е създадена през 1903 г. със задача да кредитира предимно в градовете дейността на занаятчиите, търговците и други социални слоеве, като отваря и потребителски магазини за нуждите на населе-нието. В тях се продават предимно стоки за широко народно потребление, т.е. от първа потребност.

Постепенно, след Първата Световна война, популярната банка разширява мрежата си, открива свои клонове и те започват успешно да работят и укрепват в по-големите и с перспективи за развитието им с е л а в страната – в тях из-вършват и търговско обслужване с предоставяне на кредити, уреждат дребна производствена дейност и др. подобни услуги.

Така през 1925-27 г. се открива клон на популярната банка и в Долна баня. Той бързо укрепва и се развива с проявите си тук: настанява се със скромния си административен персонал в частно помещение, намиращо се към долния край на главната селска улица и чиновниците работят акуратно; клона на банката проявява предприемчивост, с която съумява да обхване и раздава кредити и на хора от съставните на общината селища. Това е много важно, защото през след-

23

ващото 30-летие на ХХ век, поради благоприятните почвено-климатични условия на земите в котловината, започва изгодно развитие на модерно овощарство, ягодарство и малинарство, за които е необходимо предварително/авансово вла-гане/разходване на доста парични средства. Естествено за тази цел повечето селски стопани търсят и ползват кредити.

Кредитната дейност на клона на популярната банка в Долна баня не се оказва неприятно-конкурентна на кооперацията тук, всъщност по този начин тя избягва опасността да дава кредите на някои свои членове, които после трудно ги погасяват и й създават неприятности. А също така /пък може би и именно по-ради това/ кооперация „Напредък” се насочва /за по-перспективно функционира-не/, към изменение на своя същностен тип, като се превърне в ТРУДОВА ГОРС-КА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ.

Впрочем, за клона на популярната банка в Долна баня следва да се кажат още неща, които също не противоречат на дейността на кооперацията в селото: наскоро клона открива СВОЙ МАГАЗИН за продажба на хлебно брашно и кон-центрирани фуражи за животновъдството на населението и цените им са почти като тези в кооперативния магазин; също постепенно взема участие в изкупува-нето и организиране първичната обработка /в повечето кампании общо, съвмес-тно с кооперацията/ на продукцията от развиващото се овощарство, ленопроиз-водството и пр.

/БЕЛЕЖКА. След средата на 30-те години в Долна баня свой клон открива и започва да работи и представителство на Българската Земеделска банка. То развива кредитна дейност, обаче не отваря собствен магазин тук. Кооперацията си взаимодейства ползотворно с него като добре ползува услугите му, което й спестява време и средства/

…

След средата на 20-те години, ръководството на кооперацията в Долна ба-ня прави констатацията, че макар и добре развиваща се, търговската й дейност е недостатъчна. Затова взема решение, предлага на събрание на членовете и те одобряват, тя да се превърне в трудова горска производителна кооперация, Основния мотив е, че след 1925 г. все повече се увеличава относителния обем в дейността и печалбата й, от преработвателната и търговска работа от добив на дървен материал: една част от него е продавана на населението /не само на член-кооператорите/ необработен, или разбичен на дъски по съответни разфа-совки, за строителни и други нужди; съществена част е реализирана на външни,

24

много търсещи, пазари; макар че търгуваните обеми и получаваните приходи се увеличавали, те били под обективните възможности на кооперацията за това; а още по неестественото и неблагоприятното се състояло в обстоятелството, че поради дотогавашния статут на кооперацията, тя се принуждавала и закупува-ла дървения материал, добиван от /близката/ местна гора в Рила, от частни местни или външни търговци, или от кооперацията в съседното село Радуил. То ставало така, защото кооперация „Напредък”, като не била по статута си ГОРС-КА…, нямала право на ЕТАТ /разрешение, отпуснат контингент от Министерство-то на земеделието и държавните имоти в София/ за пряк/собствен добив на дър-вен материал от държавната или общинска гора тук – било д о с т а парадок-сално положение – околните рилски гори в много местности са долнобански, но кооперацията нямала придобито по-рано прав да работи в тях, а това правели частни търговци, често пъти прекупчици, а още по-необичайно, другоселската (Радуилска, ГОРСКА…) кооперация, като реализирали добри пари/ печалби. Фактическото положение било много неестествено, обидно и нетърпимо.

С л е д направените постъпки и представените изискващи се документи, СОС в Столицата променил дотогавашната регистрация на долнобанската коо-перация и по фирмено /първоначално, отпреди/ дело № 55, публикувано в Дър-жавен вестник № 111/1927 г., ТЯ работи вече /законово/ като Трудово горска производствена т а к а в а.

Дейността й непрекъснато се подобрява и увеличава. В това отношение полезно е, като един от малкото запазени документи от онова време, съдържащ любопитни и важни подробности, да се предадат някои съществени данни отра-зяващи работата на кооперация „Напредък” в Долна баня, вече като Трудова горска производствена, през 1927 година.

ОТЧЕТЪТ /текст и няколко таблици/ съдържа доклада на УС /9 стр./ и КС /1 стр./ - почти гъст шрифт. Отпечатен е в ихтиманската печатница на Ив.Д.Кацаров – чисто и четливо Това е сторено до края на м. януари. На челната вътрешна страница е поместена и ПОКАНАТА /№ 8/ с оповестяване на дневния ред от 7 точки за свикване на 15-тото Общото годишно събрание /не е посочено дали е отчетно-изборно, или само отчетно/. То е насрочено за 3 март – неделя - /1927 г./, от 13 часа след обед и ще се състои в читалищния салон. ТАКА поканата е раздадена на членовете на кооперацията срещу подпис от всеки още на 24 яну-ари . Към нея са приложени като брошура-документ докладите на УС и КС.

Какво е впечатляващо от гореизложеното да се отбележи?

25

Докладите са написани доста време по-рано и са отпечатани и дадени с поканата на членовете също достатъчно време преди събранието, за да могат спокойно да ги прочетат и да размислят по извършената работа и предстоящите задачи, та които желаят да вземат участие в разискванията да го направят аргу-ментирано.

/Прибавена е забележката, че „Ако не се явят достатъчно число членове, то събранието ще стане следващия неделен ден, без специална /друга/ покана и ще се смета за законно при колкото се явили членове – съгласно чл. 29 от уста-ва”:

Н а първата вътрешна страница на брошурата-доклади са посочени на влизащите кооператори в УС и КС, за да си ги припомнят /да ги имат предвид: членовете и да ги улеснят за вземане отношение към тяхната работа при разис-кванията, какъв конкретен принос имат в нея и в зависимост от очерталата се о ц е н к а да определят (решат) как да гласуват при поименния избор на следва-щия ръководен състав.

А ето и някои подробности от докладите за работата на кооперацията през 1927 г. /нека не се считат за излишни/.

Основателно най-напред се прави преценка как кооперацията работи като (изразено кратко, както са я чувствали, възприемали и назовавали в говора си членовете и населението) ГОРСКО-ПОТРЕБИТЕЛНА: тя е спечелила етат за добив на дървен иглолистен материал от държавните и общински участъци в обем на 327 куб.м. и известно количество (посочени в бройки) застарели букови дървета за добив на дърва за огрев. В сравнение с предходната 1926 г., и осо-бено пък спрямо още по-предишните години, това е радващо количество/обем. Но същевременно то се счита все още за крайно недостатъчно, особено като се има предвид /не толкова броя на членовете на кооперацията, колкото/ броя на населението /Долна баня тогава е имала малко над 3 х. души/, за чиито интереси /а не само за организираните си членове/ тя фактически работи. Несъмнено пре-тенциите на кооперацията са били основателни, тъй като сравнено отпуснатото й количество дървен материал за добив с 8-те хил. куб.м. разрешени на коопера-цията в съседното с е л о Радуил, което е не само два пъти по-малко по жители от Долна баня, но и добива основната част от п о с о ч е н и я дървен материал в долнобанските терени на Рила, несправедливостта е повече от крещяща и не-допустима.

Ръководството на кооперацията също повдига въпроса и остро протестира, че в сравнение с нея несъразмерно е даден висок етат за добив на дървен ма-

26

териал от гората и на местните /долнобански/ частни търговци и прекупчици. При цялата сериозност на този проблем ТО не премълчава, че местната /в тогаваш-ната Ихтиманска околия/ и централна /в София/ буржоазно-капиталистическа власт (управляващите), в ония условия явно е дала незаслужено предпочитание да облагодетелстват по-добре користните егоистични класови интереси на мест-ните едри частни търговци, за да осъществяват по-голям добив и продажби и да спечелят доста от тази доходоносна търговия, вместо да се зачетат и удовлет-ворят по-справедливо нуждите на сдружението, което работи с настоятелна гри-жа в името и за благоденствието на своите членовете и населението.

Пак във връзка с цитирания проблем, ръководството на кооперацията по-сочва, че при проведения търг за получаване на етат, то е предложило с 60-70 х. лв. /за общото количество горски дървен материал, за което е претендирало/ от получилите/спечелилите го частни търговци, но кооперация та е била съвсем несправедливо пренебрегната и подценена, а с това и /социално-финансово за дейността й/ е ощетена.

Несправедливостта спрямо нея продължава по-нататък: лесничейството (явно по внушение на властта?) поискало от кооперацията, противно на дотога-вашната практика, да плати/внесе наведнаж и авансово сумата 50 х.лв. за извър шване на залесяване /полагащи се за него разноски/, веднага след спечелване на етата, т.е. преди да е започнал добива на горския дървен материал. Това до-пълнително утежнило положението на кооперацията, но с повече усилия тя се справила, т.е. преодоляла и тази умишлено поставена й пречка…

Въпреки всички трудности стекли се през първата година в работата на кооперацията като Трудова горско производствена, ръководството организира и провежда успешно дейността по добива и продажбата на дървения материал (продукция): създадена е секаческа група от опитни местни хора; също група из-возвачи с добитък /биволи, волове и конете работили през по-слабите сезони на полски си ангажименти, като докарвали материала на временни складове в Дол-на баня или /за удобство при по-нататъшното експедиране/ на гара/жп станция Костенец баня и т.н.

Следва изрично да се отбележи, че тези успешни работи кооперацията е постигнала, като е заплащала справедливо и редовно труда на наетите секачи и извозвачи – обикновено то е било с по 10 лева в повече на кубик материал, от-колкото са давали/заплащали на същите частните търговци.

/БЕЛЕЖКА. Полезно е да се припомни, за да се има пред вид, че горско-до-бивната работа за осигуряването на мертеци, греди, трупи и дърва за огрев, е

27

била тежка, трудна и непривлекателна – извършвана е в слънчево и навъсено облачно, топло и студено, влажно и снеговито и т.н. време, с малки прекъсвания през различните годишни сезони, изключително РЪЧНО: със секири, жаги /триони/ и цепини от млади и на средна възраст мъже /по сами – индивидуално, или групирали се по работни двойки, за извършване на сечта, поваляне, кастре-не, извличане от дълбоки долове и стръмни пресечени места, рязане за фасони-ране /на определени дължини/, товарене и разтоварване на колите за извозван и пр. При това горските работници обикновено ежедневно сутрин са отивали от селото и вечер след уморителния труд са се връщали у домовете си в него пеш-ком, носели са си и там са яли суха храна и какви ли не още неблагоприятни не-ща…/

И още нещо, много важно, в тази насока: кооперацията е продавала на членовете си и другото долнобанско население продукцията /необработения дървен материал и избичените дъски/ с по 10 лева на кубически метър по-евтино, отколкото са го продавали частниците.

Преодолявайки сполучливо и своевременно срещаните трудности и увели-чавайки опита си в горско-добивната и търговска дейност, през 1927 г. коопера-цията постига хубави, насърчителни резултати в цялостната си работа и състоя-ние.

Любопитно е запознаването с тях.

• На 31 декември 1926 г. тя е имала 203 членове и през следващите 12 ме-сеца са запи5сани нови 97, или общо кооператорите са 300 души. От тях 50 са надничари, 197 работници, 10 бичкиджии, 12 чиновници и 31 с разни дру-ги професии, т.е. социалния състав се разнообразява.

● Операции: през 1927 г. са извършени 1444 с оборот 9,093,650.84 лв. Срав-нено с предходната година операциите са с 96 по-малко, но оборота е в повече със 777,576.80 лв. Цифрите показват хубава дейност.

• Активни сметки: на 31 декем.1926 г. наличността в каса та е била 46,656.38 лв. През 1927 г. в нея са постъпили 2,448,349.41 лв., а са изплатени 2,392,985.59 лв. и следователно към 31 декем. на отчетната година налич-ността е вече 102,363.80 лв. Това е хубаво.

• Заеми /раздадени/ срещу поръчителство: на 31 декем. 1926 г. е имало за-писи за 619,390 лв., а през 1927 г. са постъпили 278,430 лв. През същата година са изплатени и постъпили 301,730 лв., така че в края на 1927 г. са

28

останали записи /не издължени заеми/ за 596,090 лв. Тези просрочия на за-писите възлизат до 75 %.

Отпускането на заемите е при 12 % лихва и 5 лв. на 1000 лв. такса, които са по-ниски от кредитите давани по същото време от някои други кредитни сдруже-ния в страната.

• Общи покупки и продажби: на 31 декем. 1926 г. кооперацията е имала сто-ки за 307, 070.25 лв., и през 1927 г. са постъпили за 1,752,447.81 лв. През същото време са продадени стоки за 1,657,950.44 лв.

. ● Имоти: през 1926 г. те са били за 290,976.21 лв. и през 1927 г. кооперация-та се е сдобила с такива за 6,046 лв., но същевременно са начислени амортиза-ции за 6,035 .74 лв. и следователно наличните й имоти вече са за 290,980.47 лв.

• Дялове в Съюза: кооперацията има 27 дела и полови на по 100 лв., или об-що за 27,500 лв., които са внесени в Общия Съюз на кооперациите /в стра-ната/ и на районния съюз „П о д е м”.

• Разни: през 1926 . за 242,411.64 лв., а през 1927 г. са постъпили за 1, 054, 768. 44 лв.. Същевременно през годината са изплатени за 988,745.17 лв. В тази сметка са отнесени лихвите от просрочените заеми, отпуснатите на кредит стоки на членовете от магазина /олихвени от деня на навършения месец на всеки длъжник/, също раздадени материали от склада – дъски, летви, капаци и янове, и то също олихвени, смет ни отношения с търговци, Земеделската банка и др.

• Дялов капитал – пасивни сметки: към 31 декем.1926 г. за 234,445.88 лв., през 1927 г. постъпили дялове за 33,628.59 лв. и изплатени са дялове за 13,053.54 лв., така че в края на отчетната година кооперацията има дялов капитал в размер на 255,020.53 лв., което фактически се счита за много добре.

Съгласно новоприетия устав всеки член-кооператор е длъжен да внесе по

100 лева встъпителна вноска, като това се отнася и до старите членове, които трябва да довнесат по 90 лева към предишните им внесени по 10 лева.

• Българска Земеделска банка: на 31 декем. 1926 г. кооперацията й дължала 999,626.71 лв. през 1927 г. е теглила 158,645.40 лв. През годината са вне-сени /за погасяване на заемите/ 140,500 лв. и тя остава със задължение към банката в размер на 1,017,446.90 лв.

29

• Спестовни влогове: от 1926 г. 257,498.88 лв. и през текущата година са пос-тъпили 348,646.40 лв., а през нея са изплатени 192,910-10 лв.

• Срочни влогове: от 1926 г. 88,756.65 лв. и новопостъпили 80,252 лв.

Кооперацията през 1927 г. е въвела и ДЕТСКА СПЕСТОВНОСТ с лихва 10 % /т.е. по-голяма от лихвата по други те влогове/, с високо хуманното обяснение и благородната цел, че „по тази начин ще поощрим младежта към спестяване и приучване на редовен живот още от малки”.

Резервен фонд: от 1926 г. 56,809.37 лв.. През 1927 г. са постъпили 6,601.10 лв., но през годината за неотложни нужди е намален с 4 х.. лв. и е останал с 59,410 лв.

• Фонд Обществени начинания: от 1926 г. 34,299.39 лв. и е увеличен през разглежданата година с 2,420.70 лв., но същевременно е намален с изпра-вителна /по счетоводно изискване/ сума със 159 лв., та е останал в размер на 36,561.09 лв.

И В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ето каква е за 1927 г. сметката за загубите и печал-бата към 31 декември с.г.:

ПЕЧАЛБИ: общо 328,300.99 лв., в т.ч. от лихви, глоби и такси – 84,244 лв. и от просрочени заеми – 67,906.80 лв.; от имоти – 6,800 лв. и от /незаета известно време длъжност и следователно неизплатена/ заплата/хонорар – 500 лв.; изп-равление на /допуснати счетоводни/ грешки – 204.78 лв.; продажба на трески – 510 лв. и на календари – 100 лв.; печалба от реализация на трупи - 28,1215.10 лв.; и от общи показани продажби – 139,920.31 лв.

ЗАГУБИ – в размер на сумата на печалбата, в т.ч. за: лихви по срочни вло-гове – 14,449 лв., по спестовни влогове - 26,912 лв. и по кредитни сметки – 99,820.19 лв., повърнати лихви на заеми – 436 лв., събрани лихви по заемите от-насящи се към следната година – 45,657.76 лв., заплати на персонал - 97,750 лв., за наем на читалището – 1,000 лв., възнаграждение/хонорар на УС и КС – 1,478 лв., канцеларски – 2,556 лв., погашение на имотите – 6,035.74 лв., публикуване баланса - 153 лв., написване книжата от общото /за 1926 г./ събрание – 130 лв., такса /на общината/ за биене на барабана – 130 лв., порто и герб – 860 лв., пре-воз на треските – 196 лв., горска кооперация – 1,075 лв., проверка на мерки и теглилки – 15 лв., платени лихви, членски вноски и дял - 693 лв., осветление – 65 лв., спестовни книжки – 403 лв., печат – 100 лв., застраховка – 1538 лв., пис-ма и бланки – 249 лв., поправка на ролетките – 50 лв., /счетоводно/ изправление

30

на грешки – 1,347.17 лв., търговски вестник – 560 лв., покани /за годишното съб-рание/ - 446 лв., дялове в натура – 240 лв., почистване на оджаците /комините/ - 210 лв.,разни – 135 лв.

ЧИСТА ПЕЧАЛБА – 2261617.13 лв., разпределена така:

- 10 % към резервния фонд – 2,261.70 лв., - 10 % фонд общи начинания – 2,261.70 лв. , - 5 % възнаграждения/хонорари на УС и КС – 1,130 лв., - 2 % хонорари за консултативни съвети – 452 лв., - 5 % за възнаграждение на служащите – 1,130 лв., - 60 % за ДИВИДЕНТ на дяловете – 13,572.73 лв. и - 8 % за консумативи - ,809 лв.

/БЕЛЕЖКА.Непонятно/неизвестно е защо в СМЕТКАТА лявата и страна на

баланса е отбелязана като ПЕЧАЛБА, а всъщност това са приходи, а дясната страна като ЗАГУБИ, а то са разходи по/за дейността на кооперацията./

В доклада на КС се казва, че всички операции и решения на УС са правил-но и редовно записвани в книгите на кооперацията; баланса и сметките за пе-чалбите за отчетната година са в съгласие със счетоводството; имотите и инвен-тара са налице /в известност/ и добре опазени; чистата печалба е разпределена съгласно устава. И в заключение – „Молим членовете, участващи в събранието, да освободят от отговорност членовете от УС и КС по управлението на делата на кооперацията за 1927 г.”

Двата отчетни доклада са подписани от членовете на ръководствата, изб-роени поименно с професиите им, без обаче да се посочва образованието им/, както следва:

• УС: председател Андон Николчов, земеделец; подпредседател Владимир Николов, мелничар и членове – Ангел Тренков, земеделец и мелничар; Си-меон Захариев, бичкиджия и Коста Симонов, учител, пенсионер;

• КС: председател Ангел П. Иванов, служащ и членове – Христо Ив.Клисуров, земеделец и Вл.Хр.Тодоров, работник.

…

Следващите малко над 15 години /1928-1944/ са период съпътстван от противоречиво съществуване и развитие в живота на кооперацията в Долна ба-ня. Това е така, защото кооперативните сдружения, както и цялостния живот в

31

България, изпитват осезателно ударите на жестокото отражение от световната икономическа криза през 1929-32 г.; извършения военно-фашистки преврат на 19 май 1934 г.; установява нето след него на реакционния личен монархически ре-жим на управление; все по-бруталното властово настъпление на фашизма с про-тивонародното привързване на страната към колесницата на авантюристичната политика на Хитлерова Германия; избухването на пожара и воденето на 2-та Световна война и свързаните с нея икономически трудности /намаляване на гражданското производство в индустрията и селското стопанство; увеличаването на оскъдицата и скъпотията; въвеждането на купонната система за снабдяването и изхранването на населението/.

В тези тежки обществено-политически и стопански условия, въпреки всички стоварващи й се неблагополучия, ръководството на долнобанската кооперация се стреми, полага големи и непрекъснати усилия и съумява да я опази и да не допусне да фалира. Но, напълно разбираемо е, че дейност та, финансовите ре-зултати и цялостната й относителна тежест в стопанския живот в селото, вре-менно ту„се свиват”, „ту – същевременно – се увеличават, нарастват”. Наред с посочените до тук обективни причини, за това положение повлияват и някои су-бективни – крайно неблагоприятни – събития, настъпили, станали тук в живота на кооперацията.

Нагаждайки се към и използвайки подходящо възможностите на обектив-ните условия, през последните две години на изтичащото 20-летие и първите две години на започващото 30-летие, по решение на съответните годишни съб-рания, ръководството на кооперацията предприема две важни неща: осигурява-не/получаване от общината 20 декара празно место за засаждане с черничеви дръвчета. Целта е да се даде възможност на желаещите да отглеждат коприне-ни буби /перспективно развиваща се изгодна стопанска дейност в страната/, с което да се подобрят трудовата заетост и материалните условия /паричните до-ходи/ на член-кооператорите и част от населението; взема под наем от русенска-та Сконтова банка, продадената й от предишния собственик, бившата дъскорез-ница /фабрика/ на Сребърников, за да преработва/избичва добивания от гората иглолистен материал и да го продава по търгуваните профили. Така ТЯ допри-нася за увеличаване на местната трудова заетост, а кооперацията реализира по-високи доходи и естествено и печалба от експедирането и продажбата на много търсената в страната обработена /а не само като мертеци, греди и трупи/ про-дукция.

Следователно работата на кооперацията се оживява.

32

През времето на блокарското управление /1932 г. – до преврата на 19 май 1934 г./ работата на кооперацията се развива също обнадеждаващо. Тогава в долнобанския общински съвет мнозинство имат земеделци и комунисти, а кмет и заместник-кмет са – съответно Димитър Коцев Витаонов и Стоян Иванов Яко-рудски, – членове на БЗНС, прогресивни хора, земеделци по социално положе-ние и професии и са също членове на кооперацията. Тогава общината съдейства всемерно с писма отправени до Министерството на земеделието и държавните имоти (оглавявано при това през втората половина от блокарското властване от Константин Ник. Муравиев, добре познат и благосклонен към селските пробле-ми) с искания да се предоставят ежегодно на Долна баня по-големи количества иглолистен материал за добиване от гората, които да ползува кооперацията. До голяма степен това е постигано. Заради увеличаване обема на дървопреработ-вателната дейност кооперацията преценява за полезно и приема направеното й тогава предложение от русенската банка и с теглен значителен банков кредит, купува държаната под наем допреди тук нейна дъскорезница, т.е. кооперацията й става собственик. Нещо повече – тя влага средства за модернизиране и увели-чаване производствения й капацитет. Така работата се увеличава и бързо пот-ръгва добре.

Обаче, от „зла орис”, по-нататък се случват две беди: до края на десетиле-тието /30-те години/ на два пъти се случва нейно опожаряване и това причинява значителни парични щети за кооперацията. Въпреки всички неблагоприятности дъскорезницата е възстановявана и продължава да работи и да носи съответни доходи.

През тридесетте години общо взето добре работи магазина на кооперация-та – на поносими цени снабдява и продава на членовете и населението зърнен и брашнен фураж, железарски, колониални и други стоки от първа необходимост. Същевременно, съгласувано с ръководството на клона на популярната банка, магазина прави нужното за снабдяване по заявки на членовете-кооператори и други клиенти с посадъчен материал /фиданки и лицензирани корени/ от близки и по-далечни държавни и кооперативни разсадници, за да се развие тук високоп-родуктивно и приходоносно овощарство /нови сортове ябълки, круши, сини сливи и пр./, както и ягодарството и малинарството. За улесняване изкупуването от стопаните на ежегодно увеличаваната произвеждана от тях продукция от посо-чените култури, кооперацията, пак съгласувано с клона на популярната банка, сезонно организира работа на няколко пулпа за нейното приемане и първична преработка – замразяване и експедиране в бурета. Със съща та цел тук се пост-

33

роява ПЕЩ с няколко ЛЕСИ за изсушаване, чрез ползване на твърдо гориво, на плодовете от сини сливи, за да бъдат пласирани на пазара по-доходоносно.

…

Основно през 30-те години на ХХ век долнобанската кооперация, макар и да е със скромни възможности, участва активно в стопанския и обществен живот на селото. Поради това нейния авторитет непрекъснато расте, увеличава се зна-чително интереса на хората към дейността й. Ежегодно броя на членовете й става все по-голям и пр. и пр. Ръководството не само се отнася положително към прогресивните промени в селото, за хората тук, но подходящо морално ги поощ-рява и материално ги подпомага. Това се отнася по отношение създаване и уве-личаване материалната база на откритите Столарско и Земеделско училища; строителство на сграда към основното училище „Неофит Рилски” за трапезария и за осигуряване безплатно хранене на обяд в нея на деца-сирачета и на бедни родители /в т.ч. естествено и на член-кооператори/; нормално функциониране на открития дом за деца-сираци и полу-сираци „Костанца Ляпчева” /ученици в ос-новното учили ще/; построяването от общината на сгради и откриване в тях съ-ответно на кланица и ветеринарна лечебница за животни; водоснабдяването на селото с рилска вода за пиене и стопански нужди на хората; осъществяване електрификация на домовете и основните улици от ВЕЦ „Въча”; изграждане от водния синдикат „Мусала” на основната канална мрежа в долното поле /от лява-та страна на р. Марица/ за напояване на хилядите декари плодородни земи там; строежа с твърда настилка на пътя нагоре от селото по лявото поречие на р. Бистрица към планината, което облекчава целогодишното му ползване и конк-ретно за по-лесното и непрекъснато извозване и поевтиняване разноските за до-бивания в различните местности горски дървен материал и т.н.

Кооперацията с готовност и опита си съдейства за създаването в Долна баня на кооперативно сдружение на ленопроизводителите. То скоро наброява над 200 души, в т.ч. в него се включват и членове на кооперацията. Нещо повече – УС приема предложението на посестримата си за устройване/монтиране в по-мещение на дъскорезната фабрика на машина за първична преработка на ле-неното стебло.Обаче за жалост през есента на 1937 г., от склада на струпаната суха ленена маса, по неизяснени причини за виновника, избухва нощен унищо-жителен пожар и нанася значителни материални щети на фабричната сграда. Загубата, включително от спряното за доста време фабрично производство на дъскорезницата, се отразява зле на цялостното състояние на кооперацията. Тя мъчително лекува и изживява (възстановява) последиците, но с кредит и собст-

34

вени средства положението се оправя. С труд помага и цялото население, защо-то загубата и най-вече ползата от възобновяване на работата на дъскорезницата са за всички.

Долнобанската кооперация „Напредък” не притежава пивница, но тя насър-чава проявите и хуманната борба на местното въздържателно дружество, съз-дадено през 1928 г., за трезвеност сред населението и особено сред младежта, за здравословен и природосъобразен начин на живот, за намаляване броя и зат-варяне на кръчми в селото. Неин конкретен пример и принос в това благородно дело са няколко хубави прояви: не допуска продажба на наливен или бутилиран алкохол в магазина си; насърчава морално и материално работата на създаде-ното в тук женско дружество „Майка” и раздава безплатни касички за деца на училищна и предучилищна възраст, за насърчаване у тях още от малки на спес-товността и увеличава процента на лихвата за влоговете им.

Заслужено следва да се отбележи още една много полезна кооперативна проява – насърчаване работата на организирания и провеждан от читалището през есенно-зимно-пролетен сезон така наречен „народен университет”. Докато той съществува – във вечерни часове на седмични, или в дневни часове на не-делни и празнични дни, учители, лекари, лесничеи, ветеринари, агрономи, пра-висти и др. /местни или осигурени външни специалисти/, добре подготвени тео-ретично, на достъпен език и с конкретни примери от живота, допринасят много за повишаване знанията и културата в семействата на посещаващите го хора – как-то по техните занятия/работа в земеделието и животновъдството, така и по въз-питанието на децата, т.е. на подрастващото поколение.

Тези прояви, особено утрата, провеждани в съчетание с литературно-музи-кални програми, изнасяни от основното училище, или читалищни самодейци, провеждани при добро посещение и проявяван интерес от хората, тъй като ста-вали и за отбелязване на граждански и църковни празници и забележителни чес-твания на исторически и други събития, били очаквани и приятни. В значителна степен това се отнасяло, така се възприемали те и от посещаващите ги член-кооператори, заради което ръководството напълно радушно ги насърчавало и съдействало всячески за тях.

Все в тази връзка е и създаването към кооперацията в селото на младеж-ка кооперативна група. Това прогресивно движение възниква в страната в усло-вията на тежката обществено-политическа обстановка след превратните събития през 1923 г. То все повече се разширява и от средата на 30-те години вече има масови размери и се затвърдява/проявява в определена организационна форма.

35

Особено добре е организирана и активна дейност развива младежката коопера-тивна група в съседното с. Костенец с неин деятел, познатия и в Долна баня, Владо Томов. Като се взаимства хубав опит от там, през 1938 г. се създава ус-пешно младежка кооперативна група и тук. Нейната задача и плодотворна рабо-та се заключава в пропагандиране и настоятелно привличане на подрастващото поколение към делото на кооперацията. И действително, през следващите годи-ни постепенно се увеличава броя на организираните членове /и от двата пола/, въпреки трудния исторически период в живота на страната. Някои от тях посте-пенно са избирани в кооперативното ръководство и са се стараели да оправдаят гласуваното им доверие, като работят ентусиазирано. Следван тази насока да се отбележи, че в годините след 9-то септемврийската промяна през 1944 г. пове-чето от тях са гръбнака в работата и социалистическото развитие на кооперация „Напредък” в Долна баня.

През двете десетилетия време след военно-фашисткия преврат на 9 юни и Септемврийското въстание в 1923 г., както и след 19 май 1934 г., съдбата на ре-дица член-кооператори и семействата им в Долна баня е прекършена: няколко души членове на БКП, БЗНС и безпартийни патриоти са убити, много повече са арестувани и изтезавани в полицейските участъци, интернирани и пр. Най-вече страшно и непоносимо е било отношението на фашистката власт през последни-те години /1941-1944/ на съществуването и вилнеенето й. Въпреки това членове-те-кооператори Христо Пандов /сдружен земеделец/ и Никола Брождин (кому-нист) - и двамата мелничари/воденичари – през втората половина н а 1943 г. се включват в нелегалната акция за събиране храна и предоставянето й за изхран-ването на партизаните от 2-ра бригада „Чавдар”, действаща в околните /на Дол-на баня и с. Костенец/ дебри на Рила. Но за злощастие, базата /устроена при домакина Г.Минчев в тогавашната учителска почивна станция „Бистрица” край селото/ е разкрита и редица от участниците, заедно с цитираните /но и не цити-рани поименно/, са арестувани от полицията и малтретирани, а други са съдени и лежали до ДЕНЯ НА СВОБОДАТА в затвор. Тези изпитания обаче не са пла-шели най-смелите. За отбелязване в горната насока е поведението и приноса на ЙОСИФ ИВАНОВ КРИВЕНСКИ /1896-1990 г./.

Той е роден във Виницка губерния /Украйна/ на Царска Русия. Произхожда от заможно семейство. Завършва военно училище и става пехотен офицер в ар-мията. По време на контрареволюцията попада с частта си във редиците на Врангеловия белогвардейски военен корпус срещу младата Червена армия. С остатъците от него през 1920 г., с параход от пристанището в гр. Новорусийск през Черно море пристига в България и е установен в гр. Оряхово на р. Дунав.

36

Там живее няколко години при трудни условия. Оженва се за съпруга-немкиня, по професия фармацевтка. След принудителното изгонване на основната част от врангелистите от България, а някои други, разселени из страната ни, Кривенс-ки идва семейно в Долна баня със своите две деца, съгражда къща на главната улица, открива аптека и работи почтено като аптекар. Отнася се с уважение и много дружелюбно към долнобанското население и с готовност участва в мест-ния обществен. живот. Разбиранията и проявите му по отношение на училището, читалището и пр. са прогресивни и участва/съдейства с готовност в тях. Става все по-търсен и авторитетен човек в селото, защото продава без излишно оскъ-пяване лекарствата от аптеката на хората, а на редица бедни ги дава и почти безплатно. Макар че е частен търговец като аптекар, става член на кооперацията и работи непредубедено за успеха на делото й. Като такъв не остава настрана и от антифашистката работа в Долна баня. Макар че е безпартиен, ползва се с име на демократично мислещ и за някои прояви /легални и дори нелегални/ е търсен, доверявано му е и е приобщаван (включван) безкомпромисно, а той се е отнасял с разбиране и отзивчиво, не страхувайки се от неизбежния риск: давал е лекарствени материали за подпомагане лечението на пребиваващи нелегални в селото и особено за партизаните чрез създадената снабдителна база край Рила през 1943 г. И най-забележителното, като член-кооператор и безпартиен патриот – до и след 9 IХ 1944 г. – Кривенски приема и съхранява печата на нелегалната местна организация на БКП, като го предава в 1945 г. на ръководството й без да търси облаги.

Разбираемо е, че Кривенски до края на живота си участва активно в живота на долнобанската кооперация. Така в 1950 г. той проявява инициатива и предава аптеката си за стопанисване от кооперацията, остава със семейството си в нея да работи като фармацевт и пр. За всичко това естествено получава топло бла-годарствено писмо от кооперативното ръководство, партийната организация и общинската власт в Д о л н а б а н я.

…

През своите около 32 години съществуване и работа /1912-1944 г./, т.е. в периода на класово устроената буржоазно-капиталистическа икономика и власт в България, долнобанската кооперация „НАПРЕДЪК” изминава неравен по съдържание, но достоен по значение ПЪТ. Броят на членовете Й, както при вся-ко важно проходческо дело, първоначално е бил малък, но постепенно коопера-цията се налага с работата и авторитета си в ежедневието и съдбата на селото,

37

като по-нататък става неотменим фактор в тукашния обществено-политически живот.

Нейното вътрешното устройство и работата на ръководството й /УС и КС/ са били подчинени на изискванията за строго съблюдавани демократични прин-ципи, характерни за кооперативните сдружения в страната: неотменно провежда не на общите годишни събрания; съпричастно своевременно и отговорно обсъж-дане и решаване от членовете и ръководството на неотложните въпроси /за све-дение – при вземане решение за теглене на заем от банка са се подписвали всички членове на УС/; първа грижа на всички е била да се допринася за пови-шаване благоденствието на членовете-кооператори и съселяните, за което е ор-ганизирана /по възможностите й/ работа /трудова заетост/ за тях; приемани са влогове на поощрителна и са раздавани заеми на поносима лихва; редовно са изплащани /или са капитализирани/ годишни дивиденти /особено след като става Производствена горско-потребителна кооперация/; магазинерите на кооперация-та са работили общо добре, като не са допускани кражби, начети и измами на клиентите /специално за изтъкване е работата на продавача Илия Митрев Дра-ганов, сдружен земеделец, с основно образование, който е бил 9 г. такъв и за пример с усърдието си сред всички търговци в селото; платен човек в канцела-рията е бил само един – касиер-деловодител и то на поносима плата; председа-теля, зам.председателя – в някои години, когато се е налагало да има такъв по-ради нарасналия обем на кооперативната дейност, са били на малък хонорар; работено е с постоянство, упоритост и увеличаващо се умение за постигане р а с т е ж а на оборота и материалната база/богатство на кооперацията.

В резултат на всичко това долнобанската кооперация е била измежду най-добрите и за пример на хората и селищата в коритото и в околията.

…

Сега /през 2011-2012 г../, в 100-годишния ЮБИЛЕЙ на кооперация „Напре-дък”, за жалост, п о ч т и всички от нейните членове, ръководители и деятели от първите години и следващите 5 десетилетия след учредяването й, по силата на неотменните природни биологични закони, Н Е С А ж и в и. Но делото им с ъ щ е с т в у в а – за чест на Долна баня, н а с т о я щ и т е членове-кооператори и за хубав пример в ъ в всичко на следовниците-кооператори, за настоящето и н а й-в е ч е за хубавото п е р с п е к т и в н о б ъ д е щ е на Г Р А Д А и населе-нието му…

38

АТАНАС ЦВЕТКОВ ИВАН ПОПОВ

Д.КЮРКЧИЕВ КОСТА СИМОНОВ

39

СГРАДАТА НА ПЪРВОТО ЧИТАЛИЩЕ

МАКЕТ НА СЪЩАТА СГРАДА

ХР.ПАНДОВ Н.БРОЖДИН ЙОСИФ КРИВЕНСКИ

40

II. РАБОТА, СЪЩИНСКО РАЗВИТИЕ И ПРИНОС ПРЕЗ 45-ТЕ ГОДИНИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ (1944-1989 Г.)

Работата на долнобанската потребителна кооперация „Напредък” през разглежданото твърде отговорно време/период се издига и характеризира с ново, значително по-високо в сравнение с когато и да било преди, качествено /в организационно и стопанско отношение/ н и в о. Това естествено не става бър-зо и лесно. Тя извървява своите неизбежни етапи едновременно с другите об-ществено-политически и икономически исторически преобразования ставащи в страната и следователно и в Долна баня.

/БЕЛЕЖКА. Последователността в работата на кооперацията и различните прояви/действия през периода се излагат/описват не точно по календарен ред, но е спазено изискването/необходимостта за тяхната л о г и ч е с к а, фактичес-ка, смислова и пр. правдива и точна обосновка/

1.Дейност за укрепване на отечественофронтовската власт и възстановя-ване икономиката след войната

Ръководството и членовете на кооперацията, като почтени български граж-дани и родолюбиви патриоти, проявяват правилно разбиране по отношение ха-рактера и важността на настъпващите след деветосептемврийски промени в страната и произтичащите (налагащите) се в общи линии и до голяма степен своите конкретни задачи и кооперативни действия при/в тези обстоятелства.

През месеците до края на 1944 г. и първата половина на следващата 1945 г. работата протича за изпълнение на девиза „Всичко за фронта, всичко за победа-та”. Членовете на УС и КС, както и редови член-кооператори са включени в със-тавите на изградените по линия на Селския комитет на Отечествения фронт /ОФ/ КОМИСИИ по квартали/махали, които няколкократно обикалят домовете и хора-та, записват продуктите за подлежащите наряди и съдействат за предаването им на съответните държавни /реквизационни и изкупвателни/ органи, които ги изп-ращат по определения ред за фронта; участват в дейността за събиране и при-готовляване на колети с хранителни продукти /обикновено сладкиши/, предмети /из плетени ръкавици, пуловери, фланели, шалчета, чорапи и т.н./ и писма до/за бойци на фронта и ранени, настанени за лечение в Софийски болници; през м. март 1945 г., в провеждането на обявения от Правителството ЗАЕМ на Свобода-

41

та – в Долна баня тогава са записани и впоследствие събрани 5 милиона лева, което е било с 600 х.лв. в повече от предвижданата предварителна цифра. Лич-ни вноски в заема с готовност правят както мнозинството член-кооператори, така и отделно КООПЕРАЦИЯТА от своята дейност и каса.

Следдеветосептемврийските месеци и първите няколко години било въз-торжено време на народен обществено-политически възторг, активност и п о д е м в страната. Но и време изпълнено с военновременни и следвоенни икономи-чески трудности и недоимък. Основните промишлени и хранителни стоки и про-дукти остро не достигали и се раздавали (продавали) на населението с купони. При това след 1944 г. се случват последователно няколко сушави години, от кое-то реколтата е силно компрометирана. В тези условия, наред и с други същест-вени причини от обществено-политически характер, се появява черна борса и спекула на пазара, за които частнособственическата търговия била естествена паразитна хранителна среда. Това допълнително влошава условията за живот на хората и творческа работа в Отечественофронтовска България, тръгнала ен-тусиазирано по нов път на развитие.

При гореописаната обстановка и/в Долна баня надеждна опора на извър-шваните промени става естествено потребителната кооперация тук с почтеното и в интерес на хората снабдяване и търгуване. Съдействал и клона на Популяр-ната банка със своя работещ магазин.

При засилени активност и партийно политическа дейност на местните ор-ганизации и активистите на БКП, БЗНС, РМС, ЗМС, Селския комитет на ОФ и Общината /комисарството й/ – и чрез осъществяван организационно-финансов респект от потребителната кооперация и популярната банка, стопанското поло-жение в Долна баня в ония тежки и тревожни години било и се развивало задо-волително /разбирано като съставна част на общата обстановка в страната/. Та-ка се развивала обществената търговия тук, растяло доверието и авторитета на потребителната кооперация „Напредък”.

Едновременно ръководството на потребителната кооперация насърчава морално и дава с опита си своеобразно конкретно организационно съдействие за съответно създаване на други производствени кооперативни сдружения в Долна баня, като необходим и сигурен път в подкрепа на новото политико-стопанско развитие в селото: създаването през м. февруари 1945 г. на местна занаятчийс-ка шивашка кооперация /от 5-те й учредители двама са нейни членове/, а след една година – през м. февруари 1946 г. – създаване на вече многочислена ОБ-ЩА трудово-производствена кооперация /ТПК/ „Гранит”, която постепенно, но

42

трайно обхваща в себе си голяма част от дотогавашните /частно работещи/ дър-воделци, зидаро-мазачи, обущари, бръснари и др., както в последствие и хората от малобройната шивашка кооперация, като се обединяват през 1953 г о д и н а.

/БЕЛЕЖКА. С избързване отбелязваме, че на 21 ноември 1948 г. в Долна баня се създава ТКЗС, което има свои /отделни/ устав и ръководство, но по дото-гавашния закон за кооперативните сдружения в страната, първоначално се уч-редява и води като ПРОИЗВОДСТВЕН ОТДЕЛ на потребителната кооперация „Напредък”, която същевременно п ъ к става колективен член на земеделското стопанство/

Също показателно е, че в обществено-политически живот на Долна баня Потребителната кооперация „Напредък” участвува по съответен начин: в прове-дените в страната избори за 26-то /обикновено/ Народно събрание на 5 ноем. 1945 г.; на 8 септем. 1946 г. в Референдума за премахване на монархията и обя-вяване на България за Република; както и на 27 октом. с.г. за избиране на Вели-ко Народно събрание. Нейни служители и членове са включени в съставите на ОФ-агитаторските групи по квартали и махали, в селската и няколкото секционни избирателни комисии и пр. Всички те работят старателно и допринасят за из-пълнението на възложените им задачи.

На 4 декем. 1947 г. ВНС приема първата в България Републиканска Конс-титуция /известна като Димитровска, действала до м. май 1972 г./. Тя определя, че за целите на изграждането на социализма в страната основни форми на ико-номическата собственост са държавната и кооперативната /в тяхното многооб-разие/.

Така се открива всестранен простор за новото развитие на Родината по пътя на социализма.

В това изключително отговорно и динамично д е л о кооперациите са ес-тествен активен фактор с работата си. Една от най-важните задачи в това отно-шение е за привеждането на частния търговски сектор на ОБЩЕСТВЕНИ рел-си/основа.

Долнобанската потребителна кооперация „Напредък”, заедно с местната отечественофронтовска общинска власт и политическите партии тук, се заемат и последователно, с нужната упоритост изпълняват през 1948 г. задачата. Естест-вено тя съвсем не е била проста и лека, но преобразованието се осъществява с поносима болезненост за засегнатите.

43

/БЕЛЕЖКА. Към 9 септем. 1944 г. в Долна баня съществуват около 60 час-тни магазини или дюкяни. Те се разпределят по видове на преобладаващо про-даваните в тях стоки, както следва: бакалници /предимно за продажба на желе-зария/ - 13, манифактурни – 5; пивници/кръчми – 10-тина; гостилници /с приго-товляване на топла храна и продажба същевременно и на наливни алкохолни питиета/ - 4 и още 1 гостилница-градина, която се отваря и работи сезонно /главно от ранната пролет и до късната есен/; няколко магазинчета /съществуващи поотделно, самостоятелно към някои от кръчмите/ за продажба на месо от дребни животни през различните годишни сезони /агнета и ярета, ов-це и кози, телета и малачета/; кафенета – 5; сезонно отваряни магазинчета за продажба на риба и други подобни стоки – към 5; сладкарници – 2; книжарници /предимно за учебни помагала/ - 2 и т.н. Както се вижда броя и разнообразието им са доста.

Освен това няколко /десетина/ занаятчии /предимно кожухари, обущари и фурнаджии/, освен по поръчка, са произвеждали /готови/ стоки и са ги продавали направо на клиенти в работилниците/фурните си и следователно по същество са осъществявали (извършвали) – нищо лошо в това! – търговска дейност като в магазин или дюкян.

В селото е имало и 5 души /така наречените джамбази/ търговци-комисио-нери, т.е. изкупчици/прекупчици на продукция /дървен материал, живи животни и заклан добитък – особено за месо за сезонните годишни празници/ и препродаж-бата/експедирането Й извън Долна баня.

Справедливостта изисква да не се скрива, че някои от магазини-те/дюкяните на частните търговци са били добре уредени, привлекателни и дей-ността им оживена: манифактурата на М.Г.Стрински; тези за хранителни стоки (поотделно) на братята Никола и Лазар Черешарови; гостилниците на Петър Стефанов, Методи Вельов и Ашингер; сладкарниците на Израел Стоянов и брат му Андон /Дончо/; кафенетата на Ив. Чешмеджиев и Георги Николов (Банскалия-та); двете книжарници и т.н./

Почти цялата частна магазинна мрежа и дейността и в Долна баня, без протакане, значителни трудности и излишни /поне на първо време/ структурни преустройства, бързо и по своя естествен начин се поема и извършва от потре-бителната кооперация. Така търговското обслужване на населението ста-ва/продължава да се извършва без сътресения. Дори някои по-млади и опитни магазинери докато са били частници и след това изявяват желание да работят в кооперативната търговия, - Шаул Шаулов, Методи Г. Стрински, Милко Върбанов,

44

Владо Ив. Черешаров и др. – ПК ГИ взема на работа и остават в кооперативната система до пенсионирането им. Това са хубави хуманни примери и добре отп-лащащи се с честна работа и най-вече с постигнатите от тях хубави резултати.

2 . Осъществяване, организационно-структурни промени, нарастване и усъ-вършенстване на търговската дейност

Цялостната работа на Долнобанската Потребителна кооперация „Напре-дък” в условията на народната власт и социалистическото изграждане на стра-ната добива все по широки простори. В тази насока п е р и о д и ч н о настават съществени промени, които текущото историческо време изисква и налага и сле-дователно са неизбежни, т.е. тя трябва да се съобразява с тях и присъщо да ус-тройва дейността си.

От 1927 г. кооперацията е Трудова горска производителна. Този неин същ-ностен тип и дейност обаче постепенно / в течение на последвалите години/ фак-тически се изменя/ променя се с ъ о б р а з н о текущите събития и очерталата се стопанска обстановка, развитие и състояние на икономи ката в България. То-ва става валидно особено след 9.9.1944 г.

С оглед да се обединят и по-резултатно да се използуват възможности-те/ресурсите на кооперативното дело /магазинната мрежа на отделните коопе-рации и на близки до тях по цел и задачи други подобни институции в България/, в Долна баня това става между ПК „Напредък” и клона на Популярната банка през 1945/1946 г. Процесът протича съвсем естествено – банковия клон от годи-ни време е разширил кредитната си дейност, с което е намалил и облекчил съ-щата работа на кооперацията; също едновременно в селото работят техни два магазина с развиващи еднаква по съдържание търговия, което при новите усло-вия се оказва излишно дублиращо и неефективно. Налагащия се извод в полза на обединяването е очевиден и то се пред приема с убеждение и готовност от двете институции тук.

/Има обаче – в страната – и други фактори, макар и от по-късно време, ко-ито водят нещата и по същество убедено оправдават станалото сливане в едно сходната дейност на потребителна та кооперация и клона на популярната банка в Долна баня: това е откриването и съществуването до 1951 г. в селото на ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО на БНБ /Българската Народна банка/, което поема изцяло кредитната дейност; от 1952 г. местен КЛОН НА ДСК, който пък осъществява

45

влоговата дейност за населението. Така че за потребителната кооперация вече остава главно извършването на търговската работа, която по обем непрекъснато се увеличава и се р а з н о о б р а з я в а./

Организационно-стопанското сливане на ПК „Напредък” и клона на Попу-лярната банка в Долна баня става на общо събрание, проведено радушно на 22 април 1945 г. Избрано е ръководство /УС/: председател Спас Дим. Кайтазов – майстор дърводелец, и членове: Георги Йосиф. Клисуров – бичкиджия, и двама-та комунисти; Георги Апост. Торошанов и Иван Ник. Кулински и Стоян Г. Кьосев– земеделски стопани, и тримата сдружени земеделци; Никола П. Кацаров /обущар/, Елена Славова Николова /начална учителка/ и Димитър Михайлов Жмуранов /служител/ – тримата безпартийни. За Директор по търговската дей-ност е назначен Иван Зашев.

/БЕЛЕЖКА. Въпреки посоченото сливане на двете институции в Долна ба-ня, в национален мащаб техните централи продължават да съществуват и рабо-тят, макар и дружески, юридически самостоятелно. Заради това и в Долна баня общата им дейност в продължение на известно време е само по някои основни проблеми от взаимен интерес, т.е. ПК „Напредък” и клона на Популярната банка си остават и работят фактически/формално самостоятелни стопански субекти.

При горната обстановка, за задоволяване на неотложните им нужди., през м. май 1945 г. е закупен и докаран, започва да работи в Долна баня първия об-ществен камион, за снабдяване на общия магазин със стоки.. Ето как става това тук: научава се, че в гр. Кюстендил се продава бордови товарен камион и ПК „Напредък” и клона на Популярната банка тук изпращат комисия от 3-ма души (Ив. Зашев, Ив. Кулински и Борис Ник. Чавдаров – шофьор) да го огледат, спаза-рят и да го купят. Успешно така и става , като цената на запазеното возило е на-малена при пазарлъка с 200 х.лв. и то е доставен за 2 мил. лева. Шофьор дълги години е Б.Чавдаров, грижи се свойски за него и камиона работи добре/.

Между впрочем в страната се подготвя и съответно се извършва /и/ офи-циално/фактически СЛИВАНЕ в един стопански субект в ТЪРГОВИЯТА на пот-ребителните кооперации и клоновете на Популярната банка. Скромен принос в този процес имат и техните долнобански деятели. Полезно е да се знаят някои подробности за извършеното тогава.

Изхождайки от житейския опит и обстановката в Долна баня местните ор-ганизации на БКП и БЗНС в края на 1944 г. и началото на 1945 г., научавайки от ежедневната преса и радиото, че в с. Арчар, Видинска околия, както и в село /сега град/ Твърдица, Сливенска околия, е подета инициатива за обединяване на

46

потребителните кооперации с клоновете на Популярната банка, вземат решение и те не само да подкрепят, но да работят за по-скорошното осъществяване на това разумно и от голяма полза дело. Избрана е делегация от 3-ма души /Янко П. Узунмихнев – отечественофронтовския кмет на селото, Иван Зашев – дирек-тор на Популярната банка и Иван Тод. Стефанов – счетоводител на ПК „Напре-дък”, която да отиде в София и да изложи местното гледище по проблема. През м. януари 1946 г. групата е приета в Столицата и е изслушана в разговор /двамата заедно/ с Илия Бояджиев – председател на ЦС на Горско-кредитните и производствено-потребителски кооперации и Петър Джидров – Директор на Цен-тралата на Общия съюз на популярните банки. Мнението и предложението на долнобанската делегация несъмнено е притурило своите значение и тежест в плодотворната почва в страната за уедряването и утвърждаването, /както е за-писано по-късно в документите за това/ на „ЦКС – Коопцентър” – в началото на м. април 1947 г. /определението е № 949/2 април с.г. на СОС/. През м. август с.г. към него се присъединява /и официално/ и Общия съюз на популярните банки. Постепенно същото правят и централите на дотогава съществуващите нацио-нални ръководства и конгреси на различните 20-тина кооперативни организации. Така в страната о б е д и н е н и е т о на кооперативния сектор се осъществява и по-нататък работи с умножени сили за социалистическото изграждане и разви-тие на Родината.

Пръв председател на ЦКС /Централния кооперативен съюз/ през 1946/47 г. и до 31 октомври 1949 г. е кооперативния ветеран Илия Бояджиев /1898-1949 г./. След това /до 1962 г./ такъв е Пеко Таков /1909-2002 г./. До края на 1989 г. други председатели на ЦКС са били последователно Георги Йор. Георгиев, Стоян Ат. Сюлемезов, Иван Райчинов Пръмов, Румен Сл. Сербезов, Иван Георгиев Пехли-ванов и Панчо Иванов. Понастоящем /мандата от 2000 г./ е Петър Стефанов.

В организационния строеж на ЦКС се създават Районни кооперативни съ-юзи /РКС/. За долнобанската кооперация той е в/на гара /от 1964 г. ГРАД/ Косте-нец. Около и след това време активен /търговски/ кооперативен деятел ТУК – следователно свързано и с ПК в Долна баня – е Захари /Зарко/ Минов Иванов /1905-1992 г./ от с. Подгорие.

/На предходните страници е посочено как обединението на кооперативния сектор и търговската дейност се извършва в Долна баня/

В системата на ЦКС местната кооперация „Напредък” в цялостната си дей-ност работи и се развива все по-добре: в 1956 г. е построена едноетажна сграда и е открита ресторант-градина „Горски кът” в района на почивните станции край

47

Рила; обновени са външно и вътрешно редица от помещенията на бившите час-тници, които кооперацията използва за магазини; открита е и работи работилни-ца за производство на лимонада; обновява се подходящо състава на търговски-те продавачи.

Ръководството, подкрепено от член-кооператорите с разумни предложения и решения на съответните годишни събрания, извършва първоначално следните по-важни промени в дейността на к о о п е р а ц и я т а:

• Намалява на два /предишните пет, но малки/ магазините за продажба на железарски стоки, без да се допусне влошаване на работата им и снабдя-ването на населението;

• Закрива повече от половината от съществувалите при частната търговия кръчми, а после ги намалява и до две;

• Открива и започва работа добре уреден книжарски магазин, който продава не само/главно учебни пособия /както при частниците/, а все повече и книги за прочит – художествена и обществено-политическа литература, за която има радващо увеличаващ се брой читатели от двете средни училища и дру-ги млади и на средна възраст хора. През 1952 г. книжарницата преминава от кооперацията към ДТП „Печатни произведения” и е една от добрите в окръга/;

• Приема от семейството на своя член-кооператор Йос. Кривенски частната МУ аптека и я стопанисва/развива /търговията с лекарства за населението/ до началото на 50-те години, когато я предава на вече създаденото в стра-ната специализираното държавно „Аптечни предприятия”;

• Насърчава, подбира и назначава, със съдействието на обществено-полити-ческите ръководства в селото, млади и на средна възраст хора, за работа в различните търговски магазини на мястото на освободените частници и пр.

Наистина през тези първи години след обобществяването на частната тър-говия в Долна баня кооперацията не постига всичко, което възнамерява да про-мени, главно поради недостиг на финансови средства, но подобренията са не само видими, а много приятни и доста обнадеждаващи.

Следва да се посочи, че от 1953 г., организационно в системата на ЦКС, явно за внасяне на единство в разбирането и процедурите, в цялата страна в селата КООПЕРАЦИИТЕ приемат името С Е Л К О О П. Това става и в Долна баня, т.е. тук Селкооп „Напредък” – по фирмено дело № 59/15 април с.г. на /вече

48

– то е прехвърлено там от СОС/ Ихтиманския районен съд, /Естествено е, че в горното деяние няма нищо обидно…/.

По-нататък, в съгласие с извършваните организационно-административни промени (деления) в страната, за да се осъществява по-резултатно цялостно-то и единно административното, стопанското и обществено-политическото уп-равление на общините, в долнобанската ПК се включват /обединяват се с нея/ СЪСТАВИТЕ на малките ДОТОГАВАШНИ КООПЕРАЦИИ и тя извършва своята ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ и в съседните села, които са включени в общината, а именно: ‘

• „Съгласие” от с. Пчелин /образувана през 1914 г./, е присъединена към ПК „Напредък” през м. март 1953 г., но през м. май 1959 г. е отделена и преми-нава към ПК „Венера” в гара Костенец, тъй като и селото отива на админис-тративно подчинение в тази община;

• „Зора” от с. Подгорие /създадена в края на 1923 г./, е присъединена през м. декември 1953 г., а от началото на 1988 г., както по причините за с. Пчелин, е прехвърлена към кооперация „Венера” в гр. Костенец.

По-съществени по характер и значение са станалите вливания на коопера-ции ПРЕЗ и СЛЕД 1959 г.:

● „Взаимопомощ”/или „Самопомощ”/ от с. Очуша, образувана през 1919 г. /Тя от началото на 1988 г. е прехвърлена към кооперация „Венера” по същите причини, както тази от с. Подгорие/; • „Правда” от с. Гуцал /основана през 1919 г./.Присъединена през м. май

1959 г. В края на 1987 г. местното кметство е включено административно в община Самоков, но член-кооператорите остават да членуват в кооперация „Напредък”;

• По особено се развиват нещата с кооперацията в с.Марица. Там местната кооперация е създадена през годините на втората четвърти-на на ХХ в. Наричат я „Байрак”, т.е. „Знаме”.Тя урежда и работи съвсем скромен смесен магазин за продажба на разнообразни стоки на немногоб-ройното население, както и бичкиджийница, първо начално наета под наем, а после закупена на изгодна цена от другоселския й собственик, за фасони-ране на дървен строителен материал, добиван от нея по ЕТАТ от гората. Наложило се и поддържала и временен склад на гара Костенец за експеди-ране на продукцията по ЖеПето.

49

Тъй като с. Марица е малко селище, за по-резултатна дейност през 1946 г. местната кооперация се обединява с тази в съвсем близкото съседно с. Радуил (там кооперацията „Самопомощ” е основана през 1919 г.). В нейния състав мага-зинната мрежа се увеличава и подобрява.

През 1959 г. селата Радуил и Марица са включени административно в със-тава на уедрената долнобанска община, но кооперация „Самопомощ” о с т а в а да съществува самостоятелно, т.е. без да се влива в долнобанската ПК „Напре-дък” в общинския център.

През 1970 г. с. Радуил административно е отделено от състава на долно-банска община и е включено като кметство в състава на самоковската община. Но с. Марица си остава в долнобанска община. П о р а д и това н е й н и т е член-кооператори се отделят от ПК „Самопомощ” /в с.Радуил/ и стават такива (вече членуват – лично, индивидуално) в ПК „Напредък” в Долна баня.

При казаното обединяване на кооперациите в България, следващо в края на 1958 г. създадените уедрени общини, отново в системата на ЦКС се налага и извършва организационно усъвършенстване в статута на кооперациите и те се наричат вече ПОТРЕБИТЕЛНИ, т.е. ПК „Напредък” в Долна баня /по фирмено дело от 8 април 1960 г. на Ихтиманския районен съд/. Промяната не е от форма-лен, а има принципен смисъл/характер и значение..

/БЕЛЕЖКА. Пак в тази връзка избързваме с хронологичното изложение и отбелязваме, че по съответния съдебен ред, след м. септем. 1974 г., когато Дол-на баня беше призната за ГРАД, кооперацията – вече като градска такава, полу-чи статут и наименование НАРКООП „Напредък”. А от края на 1989 г. и насам, - по фирмено дело от 15 декем. с.г. на Ихтиманския районен съд, както и коопера-циите в цялата страна, ТЕ/ТЯ приема и носи името ПК „Напредък”. Както се каз-ва при такива случаи – „нищо ново под слънцето”, - но се иска работа, предпри-емчива дейност и пак непрекъсната и упорита, работа за постигане на н а п р е д ъ к…, за да се оправдае хубавото – турено и, и достойно носеща го от век вре-ме насам след нейното учредяването от ПРЕДЦИТЕ ентусиасти-долнобанци/

В селищата на уедрената община работата на кооперация „Напредък” бър-зо се увеличава и се извършва добре. Провеждат се редовно и при активно участие на членовете годишните събрания. Тъй като кооперативната търговска мрежа е почти единствена в селищата и от нейната работа е заинтересовано цялото население, броя на членовете от 252 /само в Долна баня преди посоче-ните сливания, в средата на 50-те години/ нараства на 723, а през 1959 г. на над 1600. Не прекъснато се приемат членове, но главно в Долна баня, където насе-лението расте, а в другите селища то постоянно /по редица причини/ намалява. Разбира се има и отпадане на член-кооператори /пак по-различни причини/, но

50

все пак ръста се запазва и към 1970 г. броя им вече надхвърля цифрата 1880 души. Заради това годишните кооперативни събрания се провеждат с делегати.

3. Работа за създаване на съвременна материална база и развитие на коо-перативната търговия до края на 1989 г.

Многостранната дейност на Потребителната кооперация „Напредък” в Дол-

на баня се развива непрекъснато все по-активно, за да задоволява още по-пълно нарастващите нужди на населението и гостите му.

В условията на ОБЕДИНЕНАТА кооперация, т.е. след 1958 г., уставния статут за нейната дейност е определен така – ИЗВЪРШВАНЕ на: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопанска продукция, коо-перативна промишленост – хлебопроизводство, изваряване на ракия, хотелиерс-тво, сладкарско производство, /текстилно/ бояджийство и люпилня /за пилета/.

/БЕЛЕЖКА. По последните три дейности ПК не развива услуги, защото то-ва по-добре – и к о н о м и ч е с к и изгодно – извършват съществуващата ТПК в Долна баня и РПК в град Костенец/.

Тъй като в условията на социалистическия градеж на Родината постоянно се увеличава и става пълна местната трудова заетост /в края на 1989 г. тук ра-ботят към 2700 души/ и естествено се увеличават възнагражденията и доходите им, съответстващо се увеличават пазаруването и о б о р о т а в търговията.

До началото на 60-те години на м.в. търговската дейност на кооперацията се извършва/реализира /във всички селища на общината/ в около 30 магазини. Повечето от тях са наследени от частните собственици и работата в тях е със значителни неудобства. Постепенно някои малки помещения са изоставени (зат-ворени), а в други магазини са извършени разширявания и редица вътрешни подобрения. Но все пак трудностите и неудобствата от използването на старата материална база до голяма степен си остават и тормозят увеличаващата се тър-говска дейност и нарастващите културни и други изисквания при обслужването на увеличаващите се клиенти и реализирания оборот.

За да разреши успешно и за дългосрочно време проблема с материалната база на търговията в общината, ръководството на ПК „Напредък”, подпомогнато действено от общинските ръководства /на народния съвет и обществено-политическите организации/, съобразявайки се с насоките давани от ЦКС и ОКС

51

и решенията на годишните събрания от член-кооператорите, започва и извършва в продължение на повече от 25 години строителство на сгради за магазини, про-изводствени помещения, складове и пр. Обектите се изграждат със собствени средства и кредити от БНБ. Строителството е масивно и по съвременни архитек-турни (индивидуални или типови) проекти. Извършва се по стопански начин, за което кооперацията създава строителна група от местни опитни майстори и ра-ботници. Естествено полага се и доста безплатен труд от магазинерите, член-кооператорите и населението на всяко селище, където се строи обекта. Ентуси-азмът и подема са големи, а резултатите радващи, защото са за напредъка на местните хора и ще служат на поколенията…

Не само приятно, но твърде показателно и полезно е да се изтъкне/изреди какво е направено през периода 1959-1989 г. за изграждане и оборудване на но-ва материална база за кооперативната търговия в Долнобанска о б щ и н а (по-отделно в с е л и щ а т а).

/БЕЛЕЖКА. Най-напред за удобство се посочват нещата за всяко село, а след това за общинския център/

В с. МАРИЦА: До 1945 г., населението е обслужвано от няколко частни магазини (дюкяни). До 1960 г. радуилската кооперация е подържала няколко обекта под наем, останали от предишните търговци. Също е направила нов ма-лък едноетажен магазин.

ПК „Напредък” построява и в 1981 г. е открита за ползване ТЪРГОВСКА СГРАДА. Тя е едноетажна, масивна, изградена върху 432 кв.м. площ и с мазе от 135 кв.м. Намира се в паркова обстановка и е в самата среда на селото, което я прави много удобна за търговското обслужване на населението. В нея има: об-ширен ресторант със кухня, стая-сепаре и складово помещение; три други по-мещения – достатъчно големи всяко от тях, с приятен интериор и съответно обо-рудвани за изпълняваното предназначение – по един магазин за промишлени и хранителни стоки и за сладкарница. Ресторантът, с добрата работа на персона-ла, много бързо се наложи и стана привлекателно заведение за устройване и удобно и приятно провеждане от местните хора и гости, от производствени ко-лективи, ловджийски, младежки и туристически групи и пр. на сватбени тържест-ва, кръщавания на деца, честване рождени и именни дни, различни прояви за отбелязване светски празници и пр.

Отделно кооперацията поддържа целогодишно работа на магазин за про-дажба на железарски стоки и сезонно – за грозде и з е л е н ч у ц и.

52

В с. ГУЦАЛ: До 1945 г. в двете махали е съществувал по един частен сме-сен магазин, които са използвани едновременно и като пивници. През 50-те го-дини местната кооперация също открива в махалите по един малък смесен мага-зин, които работят задоволително, защото са поносими надценките на продава-ните стоки. След затварянето на частните магазини на тяхно место в двете ма-хали кооперацията устройва и работи по една п и в н и ц а.

ПК „Напредък” поддържа добре махаленските търговски обекти. Обаче, по-ради постоянното намаляване на населението се чувства нуждата за изграждане на ОБЩ селски магазин и се предлага той да бъде на место между двете маха-ли. Но съгласие между хората не се постига и остават да работят, с неудобства-та им, предишните махленски търговски обекти. В Долната махала магазина е преместен в помещение на бивш обществен клуб – просторно и удобно и работи по-добре отпреди.

Все пак за съдбата на пивниците в двете махали се стига до „компромис” и през 1981/82 г. се изгражда масивна сграда, отстояща почти на еднакво прием-ливо разстояние между тях. Но населението непрекъснато намалява още пове-че, и търговския обект не проработва успешно, поради което се оказва излишен и е п р о д а д е н.

В с. ОЧУША: Населението от около 1500 души в 6-те му махали, разполо-жени на полупланински терен, до начало то на 50-те години се обслужва пре-димно от частници.

В първата СЛЕД деветосептемврийска година, по хубаво споразумение между общината и кооперацията в селото, се изгражда административно-кооперативен дом в централната селска махала „М А Р Т И Н С К А”. Това става с немного наличните обществени средства, събиране на още такива, безп-латно добиване и осигуряване на материалите за градежа, много доброволен труд от член-кооператорите и цялото население, и естествено от всички – с го-лям ентусиазъм. Сградата през 1945/46 г. е готова и започва използването й: тя е масивна, двуетажна, достатъчно голяма на площ. На втория етаж помещения-та са за/на общината, а на първия – за/на кооперацията /две обширни с т а и със складови такива към всяка. В тях са настанени и заработват смесен магазин и пивница. Така кооперативната търговия потръгва по-леко, приятно.

По-късно смесени магазини кооперацията устройва в частни домове в още три селски махали – „Кьосева”, „Каменчанска” и ”Шатърска” /за нея и мах. „Куле-ва” едновременно/.

53

ПК „Напредък” след 1960 г. извършва следните подобрения за търговията в Очуша: построява едноетажен тухлен магазин в Шатърската махала; след зак-риване на началните училища там, преустройва помещения в освободените сгради и урежда добре своите магазини в Кьосевата и Каменчанската махали. Така, макар че продължава непрестанно и бързо да намалява селското населе-ние, за търговското му обслужване продължават да се полагат необходимите грижи и то е задоволително.

В с. ПОДГОРИЕ. До края на 1947 г. там е имало само частно кафене, в кое-то е търгувано и като магазин за някои стоки от първа необходимост. Работело е също и като кръчма. След закриването му се урежда от кооперацията общ тър-говски обект – за хранителни и други належащи стоки и за пивница. Поддържа се в приличен вид и работи оживено.

ПК „Напредък” модернизира състоянието на магазина и повишава изисква-нията към работата на продавача: засилва се приемане и изпълнение на поръч-ки за набавяне на стоки с дълготраен характер. Редовно става зареждане и тър-говията върви.

Но и тук бедата от ускоряващото се изселване на хората е причина да не се разширява обема и оборота от търгуването.

За редовното търговско снабдяване и добрата работа на магазините в съставните селища на общината ПК „Напредък” полага много грижи: назначава закупчици/стоковеди за всяко от тях поотделно /за Очуша той е заедно и за с. Подгорие/; определя от наличните си камиони някои да са главно на тяхно раз-положение; есенно време осигурява необходимите запаси от стоки за спокойна работа при зимни условия; редовно снабдява населението с хляб от фурната в Долна баня.

В ДОЛНА БАНЯ: Тук търговските обекти и дейността на цялата кооперация са най-много и съвсем естествено е да е най-много и извършваното в разглеж-даната насока.

Още през 2-то тримесечие на 1959 г., с ентусиазма на младежка бригада и доброволен труд на търговските работници и член-кооператори се разчиства на площада терен за строителство на ТЪРГОВСКИ ДОМ – съборени са няколко от-чуждени стари сгради, набавят се материали, извършват се изкопни работи. То-гава все още строителна механизация почти липсва, а и обекта се изпълнява от кооперацията по стопански начин, така че всичко става предимно с ръчен труд. Но подема е голям и до края на 1961 г. сградата е готова – изградена е масивно, на 2-ва етажа, върху 672 кв. м. застроена площ /или общо 1344 км. м./, при това

54

изцяло на мазе. Стойността й /без търговското оборудване/ е 97 х. лв. – собстве-ни средства и от кредит. Откриването на Търговският дом става на 22 декември 1961 г. при подобаващо тържествена обстановка – присъства Пеко Таков, неот-давнашен дългогодишен председател на ЦКС и после Министър на Вътрешната търговия. Придобивката е много важна, преценявана не толкова от формалната и страна, а защото с обекта се подобрява на нужното качествено ниво цялостна-та търговска дейност в Долна баня и общината.

В новооткрития Търговски дом има: обширна ЗАЛА на втория етаж за мно-гофункционален (универсален) магазин с 6 щанда /за електроуреди и бяла тех-ника, платове, обувки, домашни потреби; детско, мъжко и дамско бельо и за го-тови дрехи. Той е хубаво оборудван и комплектован с най-добрите търговски ра-ботници до тогава. На първия етаж са уредени магазин за хранителни стоки и просторен ресторант – наименован е „Бистрица” - /с повече от 200 места и стая-сепаре/ и удобна кухня; към всяко от търговските помещения има и необходими-те складове; на втория етаж едното крило е предназначено за канцеларските нужди на кооперацията с няколко стаи за удобна работа на персонала; към сгра-дата има и обширен заден/вътрешен двор, в който по-късно се устройва и работи ресторант-градина, а в едно от помещенията на мазето – бар.

Вторият голям строеж/придобивка в ПК „Напредък” е на правата на ХЛЕ-БОПЕКАРНА /фурна/. Изградена е почти за две години и в края на 1963 г. започ-ва да работи. Тя е едноетажна постройка върху 286 кв.м. и струва 23 х.лв. Пър-воначално работи на две смени с по 8 души персонал и за 16 часа вади по около 7500 (еднокилограмови) хляба. От нея се извозва ежедневно хляб за задоволя-ване нуждите на населението във всички селища на общината. Има достатъчно помещения за складови и сервизни нужди. По-късно във фурната започва произ-веждане и предлагане на населението различни закуски, които намират добър прием и се разширява асортимента им. Изпичането на хляба става с твърдо го-риво, но непрекъснато се модернизира с монтиране горелки и пр.

Материалната база на ПК в Долна баня п р о д ъ л ж а в а непрекъснато да се увеличава: през 1977 г. в обширния двор на фурната са построени помеще-ния/сгради за гараж и ремонтна дейност за нарасналия транспорт и за магазин за продажба на фуражно зърно и строителни материали на населението; през 1977/78 г. две с г р а д и на пл. „Дружба” – едната с две помещения /за храните-лен магазин и за пивница/ и другата за месо и месни произведения; през 1982 г. сграда на ресторант „Рила” /намира се срещу паметника на падналите долно-банци във войните; през 1988 г. билкозаготвителен пункт; към края на 1989 г. –

55

уреждане на магазин и складови помещения в двора на бившия клон на попу-лярната банка и ТПК /срещу паметника на загиналите долнобанци във войните/.

За да се развие още по-добре търговското обслужване, особено с храни-телни стоки, ПК построи в началото на 80-те години и обслужва работата на 3 павилиона, к а к т о следва: при професионалната гимназия „Хр. Ботев”, при профсъюзната почивна станция край Рила и /съвместно с/ АПК „К.Лазаров” в не-говия централен стопански двор.

Поради нарасналото търсене ПК открива и до 1990-та година в Долна баня работи магазин за продажба на мебели – доставят се по поръчка на клиентите или за постоянна наличност и ИНДИВИДУАЛЕН избор.

Открива се и работят доста години магазин за продажба на прясно и кисе-ло млеко и младежка сладкарница „Роза”.

Също през известен период на 70-те години ПК обзавежда и поддържа скромно хотелче (в Сапунджийската сграда на площада), но то не се развива из-годно и е закрито.

Разбираемо е, че за нормалната работа на радващо развиващата се тър-говска дейност на ПК е необходим достатъчен и надежден транспорт и то собст-вен. Ето защо последователно през отделните години /до 1989-та/ кооперацията закупува и работи с 10 товарни коли – бордови камионни и лекотоварни /различни марки/. За тях естествено създава и поддържа и ремонтна работилни-ца. Наетите шофьори са добре подбирани, не само правоспособни, но и работе-щи с желание и отговорност. Същото се отнася и за наетите товарачи към тран-спортните возила. Всичко това позволява ПК да започне и осъществява извозва-не на стоки за зареждане на магазините си като пазарува направо от складовете на едровите търговски организации, или дори и от някои производствени предп-риятия. Пак в тази връзка, с камионите се доставят/закарват обемистите стоки /строителни материали, мебели и пр., направо на клиентите, които са ги поръча-ли. Така се спестява време, постига се поевтиняване и става по-културна цялата търговска дейност. Хубавото е и това, че благодарение на добро планиране и осъществяване на товарните превози пълния пробег на камионите е над 75 %.

През разглежданото време добре се развива изкупуването на селскосто-пански животни и продукцията от тях /особено на яйца – най-вече в съставните селища на общината/; във всяко селище работи изкупвателен пункт за млеко, като редовно се правят замерки и не се допуска ощетяване на стопаните по от-ношение регистрирането и заплащането според масления градус на предадена-та от тях продукция.

56

За целта ПК назначава и специален закупчик, който полага много старание в работата си. Същото се отнася и за изкупуването на билки, брането на които става доходоносно за циганската част на населението. За целта е построен и об-заведен /както е посочено по-горе/ и удобен билкозаготвителен пункт – обширна сграда и двор за изсушаване, балира не и съхраняване до експедирането на про-дукцията.

ПК във всички селища на общината обзавежда и открива – работят – каза-ни за изваряване на собствена ракия от населението. В Долна баня казаните са няколко – с различна вместимост, за да задоволят най-добре нуждите на хората.

С оглед да се спомогне за увеличаване трудовата заетост на населението и по-пълното му задоволяване с някои стоки от първа необходимост, в изпълне-ние възможностите, които предоставя за страната 157-мо Постановление на Ми-нистерския съвет на НРБ, след втората половина на 70-те години

ПК организира производство на кинкалерия и други дребни потреби, главно за домакински нужди, от пластмасови и пр. материали. Продукцията намира до-бър прием на пазара предимно извън Долна баня и скоро производството се из-вършва все по-производително в работилници на цехова основа. Заангажирани са, работят и получават насърчителни доходи няколко десетки трудови хора от двата пола. Отчетността е добре и не се допускат злоупотреби.

Като един от сигурните показатели за добрата работа на ПК през периода е факта, че непрекъснато се реализират положителни резултати в цялостната търговска дейност. Благодарение растежа на стокооборота, свеждане неизбеж-ните пропуски и щети до минимум, редовните планови и при нужда и извънпла-нови ревизии на магазините-магазинерите от КС, непрекъснатото повишаване умението и чувството за лична и обществена отговорност в търговската работа, и т.н., случаите на начети са малко на брой и за незначителни суми, полагат се постоянни грижи за укрепване сигурността на помещенията и предотвратяване на кражби.

В оживената си търговска дейност ПК ползва краткосрочни банкови заеми, което е съвсем нормална практика. Ръководството обаче се стреми и почти го постига, да не допуска просрочие при връщането им. Заради това е рядко явле-ние плащане на наказателни лихви, което е похвално.

За цялостното добро състояние на кооперацията много е важно ежегодно-то увеличение на нейните собствени оборот ни средства. Постига се със заделя-не пари по фондовете, доброволното капитализиране на полагащите се диви-денти на член-кооператорите и пр. Всичко това предопределя необходимостта

57

да се използуват все по-малко кредити, което пък спомага за ново увеличение на собствените средства и доходи. На тази основа кооперацията поддържа образу-ваните свои фондове, които попълва редовно според уставните изисквания за тях; има възможност и насърчително увеличава основното заплащане на персо-нала и т.н.

ЕДНОВРЕМЕННО с другите грижи в ПК се работи за съответно развитие на търговския колектив. Това е много важен проблем, защото личния числен състав на кооперацията непрекъснато се увеличава и следователно неговия от-говорен принос за успехите в работата това да бъде в пряко съответствие с ин-телектуалното ниво и знанията му.

Изпълнението на задачата с т а в а по няколко взаимно свързани и ефек-тивно въздействащи направления:

- Подбиране и назначаване на работа главно по-млади хора и непременно със завършено средно образование;

- Насочване на младежи и девойки след завършване на основното си об-разование да отидат да учат в икономически техникуми, обучението в които е най-полезно за завършващите ги питомци да започнат работа в търговската професия. В тази насока е специфична подготовката, която дава открития след средата на 50-те години Кооперативен Икономически техникум в София. В него постъпва, завършва го успешно и се завръща в Долна баня да работи в счето-водството на ПК Живка Г.Симонова. Има и други;

- Непрекъснато повишаване знанията и квалификацията на работещите /главно на магазинерите и стоковедите/ чрез провеждане на курсове в ПК, запоз-наване с настъпващи новости в търговията и посещения за обмяна и подходящо внедряване на челен опит;

- Подобряване на конкретната организация и заплащане на труда, стиму-лиране чрез съревнование и подходящи форми на организационна и културно-масова работа и пр.

В ПК по профлиния се създава и надеждно работи ВСК /Взаимно спомага-телна каса/, която се оказва много полезна за удовлетворяване при изгодни ус-ловия /ниски лихви и приемливи срокове/ за раздаване на членове заеми, с което им се оказва съдействие/помощ в грижата да посрещат различни свои парични плащания в живота на семействата си и пр. Заради това в нея членуват всички от колектива.

58

В определен период от време в дейността си, на съответна законова осно-ва, ПК по СТАТУТ с ъ з д а в а и осъществява за своите служители и член-кооператори, както и за желаещи други хора от населението дейност като агент на ДСК /Държавната спестовна каса/, приемайки и изплащайки суми за/по влого-ве. Набираните парични суми позволяват на ПК, доколко е относително постоя-нен техния /паричен/ остатък, да работи с по-малко по размер и количество бан-кови кредити и да плаща по малко лихви, т.е. да поевтинява съответно търговс-ката си дейност.

За всичко гореизложено активно съдействие и роля, в помощ на админис-тративното ръководство, оказват партийната и профсъюзната организации в ПК.

Всичко гореизложено, а фактите са много повече и красноречиви по значе-ние, дава естествено своето положително отражение в цялостната дейност на ПК през периода. Съвсем закономерно тя е многообразна и богата.

ПОЛЕЗНО е, да се посочат някои конкретни данни за това какви по-важни стоки е продала ПК на населението в някои години /общо за всички селища в общината/.

С П Р А В К А

Показатели мярка 1959 г. 1969 г. 1973 г. 1 2 3 4 5

Хранителни стоки:

1. О р и з кг 9668 21523 23903 2. М е с о „ 34473 38428 60724 3. О л и о л 36576 58414 66822 4. З а х а р кг 43328 115366 159172 5. Захарни изделия „ 31788 47614 71198 6. М л е к о л 8613 68672 107773 7. Сирене и кашкав. кг 24079 33338 39212 8. М а с л о „ 3867 4923 6854 9. Зеленч.. консерви „ 8817 25642 23264

Нехранителни стоки:

59

1. Памучни тъкани л.м. 46005 41009 38893 2. Шивашки изделия лв. 64490 155004 143629 3. Ч о р а п и „ 10844 20844 23947 4. О б у в к и ч. 3148 8148 8687 5. М е б е л и лв. 13911 69848 83204 6. Т е л е в и з о р и бр. - 97 142 7.Ел. п е р а л н и „ - 56 149 8. Хладилници „ - 43 118 10. Шевни машини „ „ 21 32 11. Прахосмукачки „ - 13 42 12. Часовници, разни „ - 343 541

/БЕЛЕЖКА. По т.т. 7-14 няма точни данни за продадени те стоки през

1959 г., макар че са продавани такива. Многообразната търговска дейност на ПК през следващо то десетиле-

тие и половина, когато Долна баня се развива още по-неспирно отпреди вече като ГРАД /призната за такъв от Държавния съвет на НРБ с указ № 1942 от 4 септември 1974 г. по случай 30-годишнината от победата на социалистичес-ката революция в България/, непрекъснато се увеличава. Макар че различни трудности, от обективен и субективен характер, съпътстват работата на коо-перацията и неминуемо дават своето отражение, ежегодно постиганите оп-тимистични р е з у л т а т и непрекъснато р а с т а т.

Ето какво говорят НЯКОИ данни със силата на своеобразния език на цифрите, т.е неоспоримите факти за 1989 г.: - При план за стокооборота в размер на 6,500,000 лв., реализиран е та-къв в повече за 264 х.лв. От него 5,824,000 лв., или 104 % изпълнение на плана е в града, 713 х.лв. в Марица и 340 х.лв. в Гуцал; - Много важно е, че преобладаващата част от стокооборота е реализиран в търговията на дребно, т.е. за все по-пълното задоволяване потребителски-те търговски нужди на хор ата: в Долна бавя /от размера на посочения по-горе стокооборот/ - за 4,757,000 лв., за 430 х. лв. в с. Марица и за 340 х.лв. в с. Гуцал; - Освен увеличения паричен израз на реализираните/продадени стоки м н о г о важно е и посочването на някои данни за видовете и количествата на продадените, т.е. за купените стоки от хората: месо – 112 т., месни произве-дения – 55 т., млеко – 420 т., памучни тъкани – 12 х.м., шивашки изделия – за

60

176 х.лв., обувки – 6 х.ч., мебели – за 104 х. лв., сапуни – 7 х.кг., перилни пре-парати – 30 т.; Съответни увеличени количества са продадени вино, ракия, бира и осо-бено безалкохолни напитки и пр.; - Подобни приятни са отчетните данни за реализирания оборот в общест-веното хранене – примерно само в Долна баня той е за 1,055,000 лв.; - Много добри са постигнатите резултати в хлебопроизводството, работа-та на товарния автомобилен транспорт, бил по събирането, изкупуването, страничните дейности и пр.; - Подобрена е работата по редица качествени показатели, които говорят много изразително: ускоряване обращаемостта на стоките и оборотните средства, поевтиняване издръжката на търговската дейност на 100 лева сто-кооборот, увеличаване размера на собствените оборотни средства и на тази основа намаляване сумите и срокове те на ползваните кредити и плащаните за тях лихви и пр.

И като краен резултат, т.е. обобщения стойностен и з р а з – ПК за 1989 г. е реализирала печалба в размер на 443 х.лв., което е значително повече от планираната сума.

Постигнатото е резултат на много труд, старание и усилия, полагани ежедневно и непрекъснато от ръководството и търговския колектив на ПК за постигане все по-пълно задоволяване нарастващите многообразни нужди на населението. А значението му е още по-голямо, защото цените на стоките са били достъпни за купувачите, т.е.в унисон с ежегодно нарастващите при социалистическото развитие на България доходи на работещите за благото на родината възторжени наши труженици…

61

4. УПРАВЛЕНИЕ И ТЪРГОВСКИ КОЛЕКТИВ, ОБЩЕСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ

Работата и дълголетното развитие на ПК „Напредък” в Долна баня е отговорна дейност. Особено това се отнася за периода на 45-те години соци-алистическо строителство /1944-1989 г./ в страната, когато /търговското обс-лужване/ търговията, най-вече след 1948 г., беше почти изцяло обобществе-на, т.е. в селата и неголемите градове беше съсредоточена в мрежата и се извършваше в обектите на потребителните кооперации. Като се има пред-вид, че това беше време на непрекъснат стопански/икономически възход и стабилност, когато с десетилетия не са или почти /чувствително/ не са се увеличавали цените на основните стоки и услуги в страната /те бяха единни и достъпни според доходите на хората/, че беше ликвидирана безработица-та, осигурено безплатно здравеопазване и образование, обогатяваше се и растеше културното равнище на населението и най-вече на младите хора, непрекъснато се повишаваше оптимистично стандарта на живота в страната и пр., съответно от търговията се изискваше и очакваше много и все по-вече да внася своя принос в това благородно всечовешко ж и з н е н о поприще.

Гледайки от далечината на изминалото време и преценявайки безприс-трастно и подобаващо нещата за тогава /до 1990 г./ следва откровено и с чиста съвест да се каже, че ръководствата и търговския колектив на ПК „Напредък” д о б р е и правилно са изпълнявали своята високо хуманна и патриотична м н о г о о б р а з н а повеля. Не че не е имало грешки, неудов-летвореност и дори в редица случаи недоволство, целесъобразно и с п р а в о настоятелно предявяване на по-високи изисквания от страна на клиентите към кооперацията. Но те обикновено са били в добронамерен дух, не със злорадство, а за да им се пести време, да получават своевременни и култур-ни търговски услуги, уважение като труженици, стоящи равностойно едни срещу други /като клиенти и продавачи/ от двете страни на съответния (каза-но образно) търговски тезгях в магазина. Така на дело е съществувала бла-городна гражданска р а в н о п о с т а в е н о с т в обществото и живота.

…

Ръководейки се от такова именно отношение и справедливост към из-минатия МНОГОЛЕТЕН ПЪТ от ПК „Напредък” в Долна баня, съвсем естест-вено е да се кажат подобаващо и конкретно повече неща ЗА КАДРИТЕ, осъ-ществили, извършвали търговската работа през въпросните 45 години.

Понятно е, да се започва най-напред от ръководството.

62

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на УС – посочваме ги последовател но с данни и времето,

през което са избирани за такива:

1. СПАС ДИМ. КАЙТАЗОВ /1895-1982 г./, майстор-дърводелец, БКП, основно образование, мандат януари 1945 – февруари 1947 г. /Заемал длъжността и през 1938 г./; 2. ИВАН НИК. КУЛИНСКИ /1905-1980 г./, средно образование, интелек-туалец, БЗНС, февр. 1947-февр. 1948 г.;

3. ГЕОРГИ АПОСТ. ТОРОШАНОВ /1898-1959 г./, основно образование, селски стопанин, БЗНС, март 1948-февруари 1950 г.;

Тримата са работили като НЕЩАТНИ, а само на известен ХОНОРАР. Това е било така, защото в същото време е имало ЩАТЕН директор – еднов-ременно на местния клон на Популярната банка и ДИРЕКТОР НА ТЪРГОВС-КАТА ДЕЙНОСТ на ПК.Такъв е б и л

4. ИВАН ЗАШЕВ АПОСТОЛОВ /1908-1980 г./, средно образование, слу-жител, БКП, началото 1945-март 1950 г. /След този месец е избран за пред-седател на ТКЗС/;

5. ДИМИТЪР САВЕВ БАНКОВ /1912-1967 г./, средно образование, слу-жител, БКП, март 1950 - май 1952 г.;

6. БОРИС ИЛИЕВ ГАДЖАНОВ /1905-1983 г./, майстор-дърводелец, БКП, юни 1952-февруари 1955 г.;

7. ВЕЛЧО ГЕОР. ГЕРАСИМОВ /1923-2005 г./, средно образование, БКП, март 1955-декември 1958 г.;

ОТНОВО Иван Зашев /временно/, януари-февр. 1958 г. 8.ЯНКО ПЕТР. УЗУНМИХНЕВ /1907-1983 г./, основно образование,

строителен майстор и предприемач, БКП, март 1958-март 1962 г.; 9. ВЕЛИКО ПЕТР. КОЛЕВ /1925-1992 г./, средно образование, служи-

тел, БКП, март 1962-февруари 1968 г.; 10. ГЕОРГИ БОН. ЙОСИФОВ /1932-2006 г./, средно образование, слу-

жител-счетоводител, март 1968-септем. 1974 г.; 11. НАЙДЕН ПЕТР. ДРАГАНОВ /р. 1947 г./, висше икономическо обра-

зование, специалност Икономика на вътрешна търговия, служител-икономист, БКП, октом. 1974-юли 1981 г. и повторно януари 1986-януари 2005 г.;

63

/През времето юли 1981 г. – декември 1985 г. е работил последовател-но като зам. Председател и Председател на Изпълнителния комитет на Об-щинския народен съвет/

12. ГЕОРГИ СТ. ЦЕНКОВ /р. 1947 г./, висше образова ние, инженер-икономист, БКП, юли 1981-февруари 1986 г.

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛИ на УС /щатни/: 1. ГЕОРГИ СТ. ПЕНЧОВ /р. 1942 г./, средно образование, служител,

БКП, февруари 1971-февруари 1979 г.; 2. ВЕНЕТА КИР. МЕДАРОВА /р. 1923 г./, средно образование, БКП,

през 1981 г.; 3. ГЕОРГИ СТЕФ. СТОЯНОВ /р. 1946 г., от с. Марица/, средно образо-

вание, служител, БКП, декем.1981 – авг.1987 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на КС /нещатни, а само на хонорар, когато извършват ре-визионна дейност/проверки на магазинерите или изпълняват други коопера-

тивни задачи/:

ВЛАДИМИР АН. ДЖАМБАЗОВ /1909-1963 г./, основно образование, селски стопанин, БЗНС;

ДИМИТЪР МИХ. ЖМУРАНОВ /1905-1994 г./, средно образование, фи-нансов служител в общината, БКП;

НИКОЛА ДИМ. ТОДОРОВ /1909-1998 г./, полувисше образование, учи-тел в ПГ „Хр.Ботев”, пенсионер, БЗНС.

/Посочени са само избираните м н о г о к р а т н о/.

ГЛАВНИ/ОТГОВОРНИ СЧЕТОВОДИТЕЛИ:

1. ИВАН ТОД. СТЕФАНОВ /1902-1965 г./, средно образование, служи-тел, безпартиен, през 1945-1955 г.;

2. СТОЯН СЛАВ. МАТРАКЧИЙСКИ /1919-1992 г./, средно образование, служител, БЗНС, през 1955-1980 г.;

3. АНКА ГЕОР. ВЕЛЧОВА /1954-2008 г./, средно, а после висше иконо-мическо образование, служителка, БКП, през 1981-2008 г.

За посоченото време от 45 г. основния ръководен кадър на коопераци-ята е бил добре комплектуван и стабилен:

64

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на УС са работили от един до няколко мандата. Образованието на първите е само основно /нещо обикновено за времето си/, но после вече са среднисти и висшисти /при това Н.Драганов и Г.Ценков са икономисти/. Всички обаче са с организационен и житейски опит, с чувство за отговорност и са работили усърдно на длъжностите. Особено важно е, че Н. Драганов е оглавявал УС в продължение на две и половина десетилетия и е провеждал похвално търговската дейност през трудното време на манда-тите му. Всички са работили добре с членовете на УС-ти, а за такива са из-бирани авторитетни и грижовни кооператори. Някои от тях многократно са преизбирани.

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на УС също са работили амбициозно. Нарас-налата търговска дейност е изисквала това от тях и действайки в екип са се справяли със задачите.

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на КС-ти са гледали особено загрижено на задъл-женията си. С готовност, внимателно и с точност са извършвали ревизиите на магазинерите, а после докладванията на годишните събрания. Така /заедно с останалите членове на този важен вътрешен контролен орган/ спе-цифично са допринасяли за развитието на кооперацията.

В работата на КС при ревизиите много важно е било взаимодействието с щатния служител по вътрешно-ведомствения контрол в кооперацията, длъжност, създадена в началото на 70-те години, поради нарасналата рабо-та.

ГЛАВНИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ са допринасяли много за поддържане финансово-стопанския стабилитет на кооперацията. Особено важно е, че всеки от тях е бил такъв в продължение на повече от десетилетие, т.е. вла-деели са добре професията си и са допринасяли пълноценно за управление-то и постоянното увеличаване на материалното богатство на кооперацията. С течение на времето доста се увеличава обема на отчетническата работа и се създава счетоводен отдел, правилното комплектуване и ръководенето на който не е проста работа. Главните счетоводители се справят умело със за-дачата, икономически подпомагат УС и КС в цялостната управленческа дей-ност.

...

Естествено е, че от ръководството на кооперацията много зависи вър-вежа, развитието на многообразната работа в нея. Но то не е единствения фактор.

65

Другият ф а к т о р в ПК „Напредък” е ТЪРГОВСКИЯ КОЛЕКТИВ, т.е. хората, които осъществяват непосредствената й търговска дейност (прода-ването на стоките и извършването на специфичните услуги) – постоянно и все по-добре са в контакти с многобройните клиенти /членовете-коопе-ратори, населението, гостите и преминаващите през Долна баня/. Може да се каже с увереност, че това до голяма степен е постигано, правено е именно така. Несъмнено ДОБРОНАМЕРЕНИЯ ЧОВЕК, като се взре назад в години-те, с хубави чувства и /може би с неизказана гласно, но все пак/ ПОЧТЕНО, ЧИСТОСЪРДЕЧНО и с ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ, ще си спомни за доста десетки хора, които са работили и са ги обслужвали в магазините, канцела-рията и пр.: ЗА ТОВА, че са се отнасяли вежливо и загрижено, за да задово-лят търсенето и нуждите от стоки на потребителите-клиенти през различните годишни сезони; че, въпреки влаганото искрено старание, често пъти не са били правилно разбирани за трудностите в нелеката им работа; слушали са и са понасяли /може дори да са преглъщали и горчиви сълзи/ груби, неспра-ведливи упреци, хули и обиди за незадоволени капризи и вкусове и т.н. - изобщо никак не ИМ е било ЛЕКО и БЕЗРАЗЛИЧНО. Изобщо, без умишлено и преднамерено да се изкривява истината, търговската дейност на коопера-цията с клиентите, за които е ТЯ, в изпълнение на девиза, че „купувачите ви-наги имат право”, колектива на ПК „Напредък” е работил и преуспявал, вла-гайки търпение, съобразителност и усърдие…

Не е безинтересно да се посочи, че целия съзнателен трудов живот на някои ръководители и магазинери са протекли в ПК „Напредък”. Не един (ед-на) и двама (две) от тях са постъпили, започнали са работа в кооперацията след навършване на пълнолетието си, или завършване на своето сред-но/висше образование, проявявали са постоянство и амбиция в работа-та/службата и с чувството за достойно изпълнени трудови задължения са се пенсионира ли след навършване на изискващите се възраст и стаж. Това са, така да се каже, т а ч е н и т е ветерани на ПК.

Но и всички други, които са прекарали преобладаваща, или поне извес-тна част от трудовата си дейност в ПК, също заслужават припадащото им се у в а ж е н и е.

В горната връзка съвсем естествено и задължаващо е да се припомни, че за тяхната работа заслужено редица магазинери, служители и деятели на ПК подходящо са награждава ни: Шаул Шаулов с Орден „Народен орден на труда” – сребърен; Петър Бончев Стоичков, Величка Петрова Джамбазова, Боянка Петрова Филимонова, Найден Петров Драганов, Екатерина Кирилова Донова, един от колективите на универсалния магазин и др. – със значката

66

„Отличник” на ЦКС; други /във връзка с различни юбилейни годишнини и ис-торически събития в страната/ с Паспорт на трудовата слава, Паспорт на Победата, Значка „Ветеран на труда” и пр.; с Юбилеен медал за 25-годишнината на народната власт в България /1969 г./ - Б.Ил. Гаджанов, Вел-чо Г.Герасимов и Ангел Дим. Дамянов; със Значка на ГНС /Градския народен съвет Долна баня/ във връзка и след признаването на селото за ГРАД през м. септември 1974 г., за 1300-та годишнината от създаването на българската държава и т.н.

Разбираемо е, че награди и поощрения с изказване на лична благо-дарност /морални и материални, в т.ч. екскурзии в страната и чужбина, по-сещения и срещи за весело и приятно прекарване на лични и обществени празници, при отчитане на съревнование и пр./ са присъждали и давали ад-министративното и профсъюзно ръководства на ПК /в доста случаи съвмест-но/. Придружени с искрено и сърдечно казани думи и благопожелания, те са ободрявали и ентусиазирали хората от колектива за постигане на все повече и приятни резултати в дейността им и за увеличаване общия напредък.

Отбелязвайки основните неща за работата и резултатите на ПК „Нап-редък” в периода до края на 1989 г. следва да не се забравят още няколко важни обстоятелства:

През 1963 г. в нея е създадена и близо 30 години работи първична ор-ганизация на БКП /секретари последователно Ш.Шаулов, Стоичко Марков и Ек. Кочова/, която допринася много за своевременното решаване на основ-ните проблеми;

Съществуването на ПРОФОРГАНИЗАЦИЯ /най-дългогодишен предсе-дател ОЛГА Ник.Николова, а после Цветанка Широкодолска, МАЯ К. Спири-донова, ЕЛЕНА Стефан. Дамянова и др./. Дейността е разнообразна, но от-говорна – организационна и културно-масова и то все за по-успешна работа на търговския колектив и цялата ПК;

Всестранно съдействие от общинските ръководства на политическите и масови организации /БКП, БЗНС, ОФ, Комсомола, ТКЗС/АПК и др./. Общинс-кият народен съвет на свои сесии ежегодно е разглеждал проблеми на ПК, а неговия Изпълнителен комитет е правил това и по-често, по който начин е помагано винаги и действено;

В горната връзка основните ръководители на ПК и някои магазинери /от Долна баня и съставните селища/ са били избирани за членове на общински-те ръководни органи, в т.ч. и за общински народни съветници и следователно непосредствено са поставяли пред/в тях проблемите и са предизвиквали съ-действието им за реализиране на все по-добри резултати. Специално за от-

67

белязване с хубави думи е близкото отношение и загрижена работа с общин-ската организация на ОФ, за която цел е създадена и съществува ЖЕНСКА КООПЕРАТИВНА КОМИСИЯ към УС на ПК, оглавявана от учителката Венета Славова Николова. Нейната работа е била за пример в района и окръга;

От своя страна ръководството и администрацията на ПК, според въз-можностите си, е помагало парично и с други материали в работата на чита-лището, училищата, обществените организации, общината и пр.

Съвсем заслужено следва да се посочи добрата творческа обстановка, създавана от централните държавни и ведомствени ръководни органи, за непрекъснато повишаване и активизиране ролята на потребителните коопе-рации за социалистическото развитие на икономиката и най-вече на грижата за все по-пълното задоволяване потребителските нужди на населението. В това отношение е и ролята на създадения и подходящо отбелязван, честван ДЕН НА ТЪРГОВСКИЯ РАБОТНИК в предпоследния неделен ден на м. де-кември; /На празника административното, партийното и профсъюзното ръко-водства на ПК са награждавали най-добре работилите в търговския колектив през изтичащата година и така обстановката и веселбата са били още по-весели/.

Правилно е да се кажат хубави думи и за грижите и все по-конкретната помощ оказвани от ЦКС и Софийския Окръжен кооперативен съюз /в рамките на цялата кооперативна система и/ на долнобанската ПК. За провежданите техни конференции и конгреси от тук са избирани полагащия се брой делега-ти и те са участвали съзнателно в деловата им работа, а след това са доп-ринасяли за изпълнението на вземаните решения, съобразявайки се с мест-ните условия на ПК.

… Така изминават четири и половината десетилетия от дейността на долнобанската ПК „Напредък” – време изпълнено с непрекъснато развитие и хубави резултати, със свой скромен, но ДОСТОЕН принос в социалистичес-кото развитие на България и Софийски окръг, на своя ГРАД – за благоденс-твието на член-кооператорите и населението…

68

СПРАВКА за работилите в колектива на ПК „НАПРЕДЪК” през 1944-1989 година

(НЕОБХОДИМИ ПОЯСНЕНИЯ: Включени са хората работили в ПК по-

продължително време; посочената работа се отнася за преобладаващия ра-ботен обект, в който е било заето лицето /макар че може да е работило – преди или след това – и на друг обект); знака „†” е ПОСТАВЕН пред името на човека, който за жалост, към 1 м а й 2011 г. е починал.

Въпреки положеното старание за пълнота и точност, в справката е въз-можно да има отделни пропуски и грешки, за което предварително дължим и з в и н е н и е.

В ГРАД Д О Л Н А Б А Н Я: АДМИНИСТРАЦИЯ /счетоводство, каса, стоковеди/: Величка П.Джамбазова, Вержа Миланова Бончева, Ваня Ф.Джамбазова, †Екатерина Мих.Кочова, Елена Стефан. Дамянова, †Живка Г.Кьосева, †Ив ан Кр.Благов, †Ивка Г.Горостанова, Лиляна Ст.Костадинова, Лиляна Иванова Сестримска, Лозан Дам.Андреев, Мая Кир.Спиридонова, Олга Николова /по баща Цветкова/, †Райна Сл.Янкулова, Станка Додова, Теменушка Владова Стринска. КАСИЕРИ: Атанас Сттоянов Велчов, †Георги Анд.Стоянов, †Георги Ив.Манански, †Иван Г.Луджов, Петрана Лазарова, Цветанка Бончова Широ-кодолска. ВЪТРЕШНО-ВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ /ВВК/: †Стоичко /Ицко/ Сп.Марков, †Стоян Д. Додов, Г.Ас.Трендафилов. СТОКОВЕДИ/ЗАКУПЧИЦИ: †Георги Йор.Тодоров, †Георги Спир.Христов, Пе-тър Бонч. Стоичков, Иванка Шаулова. В РЕСТОРАНТ „БИСТРИЦА”: сем. Ангел Кост.Павлов, и съпругата му Надка, †Ангел Сл. Христов, †Александър Пенчов, †Васил Д.Симонов, Веса Г.Кульова, Владимир Люб.Трифонов, Георги Кир.Карлов, +Димитър Акшаров, †Димитър Анг.Пачев, †Иван Петр. Стефанов, †Йордан Г.Иванов /Вандев/, Лиляна Г.Свиленова, сем. †Любен Ник.Савов и съпругата му Василка, †Никола Вл.Джамбазов, †Петър Ар.Митев, †Стоил Лазар. Хаджилазов.

69

МАГАЗИНЕРИ НА РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИ: †Васил Г.Герасимов, Боянка Петр.Филимонова, †братя Владо и Любен Слав. Трифонови, сем. Георги Шо-пов и съпругата му Живка, сем. †Георги Израелов и съпругата му Мария, Ека-терина Кир. Донова, Елена Ст.Сухарева, †Иван Стамболийски, Кирил Г.Терзийски, Лиляна Ст.Вълкова /Ценкова/, †Милко Върб. Стефанов, Малин-ка Пенчова, †Милка Кост.Наумова, †Никола Хр.Лазов, Никола Кир. Никифо-ров, Невена Г.Донова, †Петър Ив.Велчов, Росица Ст. Михайлова, Стоян Ни-колов Недялков, †Стоян Сп.Драганов, Стоян Бл.Свиленов, Трендафилка Ст. Керемидчийска. ФУРНА /хлебари-месачи, домакини, продавачи/: сем. †Борис Ст.Пенчов и съпругата му Мария, †Георги Хр.Стойчев, Георги Ник.Дамянов и съпругата му Елена, сем. †Добри Вл.Тодоров и съпругата му Славка, Елена П.Костова, Здравка Симонова, †Иван Ник. Иванов, Иван Г.Илиев и съпругата му Лиляна, Йорданка Николова, †Йорданка Ст. Якорудска, сем. †Кирил Ник. Янкулов и съпругата му Василка, Петрана Ст.Тодорова /Клисарова/, †Петър Ат. Донков, сем. †Стоян Кр.Миладинов и съпругата му †Гина, Тодор Лечов и съпругата му Надка.

Ангел Хр.Янков, †Гина Миладинова, Георги Ал.Петков, †Йордан Г.Иванов, Кирил Анг.Торошанов †Анастасия /Сийка/ Свиленова, Лиляна Анг.Филимонова, Лиляна Янева, Мария Кир. Пенчова. БИЛКОСЪБИРАНЕ: †Георги Ник.Керемидчийски, †Димитър Ге-ор.Герасимов, †Трифон Костадинов Трифонов, †Кирил Геор. Велчов ГРУПА ЗА СТРОИТЕЛНИ РЕМОНТИ И БОЯДЖИИ: †Васил Начев /Марица/, †Кирил Стеф. Колев, П.Джингаров ШОФЬОРИ НА ТОВАРНИ КОЛИ: Ангел Люб.Лечов, †Борис Хр.Лугов, †Георги Люб. Лечов, †Димитър Вл.Джамбазов, Никола Ив.Божилов, Никола Зафиров /Марица/, Йордан Г. Симонов, Стефан Геор. Якорудски. МОНТЬОРИ В ГАРАЖА: Божидар Терзийски, †Борис Николов Бонев, †Иван Вл. Анастасов, Никола Д.Змияров.

70

Село МАРИЦА /във всички търговски обекти/: Васил Вел. Христов, сем. †Васил Илиев и съпругата му Радка, †Ист, Павлов, Йорданка Атанасова, Йорданка Христова, †Никола Величков, Павлина Спасова, Стойка Иванова Димитрова, Ст.Л. Димитрова. Село ГУЦАЛ /на обектите в двете махали/: Бойка Влад. Йорданова, Весе-лина Ст. Петрова, †Васил Ник. Николчов, †Георги Ник. Трифонов, Лиляна Сп. Митева, Лиляна Йорд. Заркова, Георги Лазар. Стоянов /закупчик/. Село ОЧУША /на обектите във всички махали/: †Георги Йор.Трифонов, †Добри Стоицев, Иван Обретенов, †Йордан Геор.Ангелов, †Никола Леков, †Пено Йор.Шатаров. Село Подгорие: Никола Пашунов.Петрачков, †Стоян Николов Михайлов.

71

ИЛИЯ БОЯДЖИЕВ ПЕКО ТАКОВ СТ.СЮЛЕМЕЗОВ

ИВАН ПРЪМОВ ЗАХАРИ МИНОВ СПАС КАЙТАЗОВ

ИВАН КУЛИНСКИ ГЕОРГИ ТОРОШАНОВ ИВАН ЗАШЕВ

72

БОРИС ГАДЖАНОВ ДИМ.БАНКОВ ВЕЛЧО ГЕРАСИМОВ

ЯНКО ПЕТРОВ ВЕЛИКО КОЛЕВ ГЕОРГИ ЙОСИФОВ

НАЙДЕН ДРАГАНОВ ГЕОРГИ ЦЕНКОВ ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ

73

ГЕОРГИ СТОЯНОВ ВЕНЕТА МЕДАРОВА ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

ДИМИТЪР ЖМУРАНОВ НИКОЛА ТОДОРОВ ИВАН СТЕФАНОВ

СТОЯН МАТРАКЧИЙСКИ АНКА ВЕЛЧЕВА СТОИЧКО МАРКОВ

74

СТОЯН ДОДОВ ГЕОРГИ ТРЕНДАФИЛОВ ПЕТЪР БОНЧЕВ

ГЕОРГИ СПИРИДОНОВ ГЕОРГИ ТОДОРОВ ВЕРЖА БОНЧЕВА

ИВАНКА ШАУЛОВА ВЕЛИЧКА ДЖАМБАЗОВА ИВАН БЛАГОВ

75

ЕКАТЕРИНА КОЧОВА ОЛГА НИКОЛОВА ИВКА ГОРОСТАНОВА

ЖИВКА КЬОСЕВА ЛОЗАН АНДРЕЕВ ТЕМЕНУЖКА СТРИНСКА

МАЯ СПИРИДОНОВА ЕЛЕНА ДАМЯНОВА ЛИЛЯНА СПАСОВА

76

СТАНКА ДОДОВА ШАУЛ ШАУЛОВ ОРДЕН НА ТРУДА

АНГЕЛ ДАМЯНОВ ПЕТЪР РИМЕНОВ

77

КОЛЕКТИВИТЕ НА УНИВЕРСАЛНИЯ МАГАЗИН ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

КОЛЕКТИВ НА УНИВЕРСАЛНИЯ МАГАЗИН

ПАВЛИНА И АНГЕЛ ПОПОВИ

78

ЕКАТЕРИНА ДОНОВА БОЯНКА ФИЛИМОНОВА НИКОЛА НИКИФОРОВ

ГЕОРГИ ИЗРАЙЛОВ МАРИЯ ИЗРАЙЛОВА ИВАН СТАМБОЛИЙСКИ

СТОЯН СВИЛЕНОВ ИВАН ИВАНОВ АНГЕЛ СТОЙЧЕВ

79

ПЕТРУНА ТОДОРОВА ЗДРАВКА СИМОНОВА АНДОН АНГЕЛОВ

СЛАВКА ТОДОРОВА ДОБРИН ТОДОРОВ ЙОРДАНКА ЯКОРУДСКА

ГЕОРГИ ПЕТКОВ КИРИЛ ТОРОШАНОВ ГИНА МИЛАДИНОВА

80

Трендафила Керемедчийска ГЕОРГИ ДАМЯНОВ ЕЛЕНА ДАМЯНОВА

. ИВАН ЛУДЖОВ ГЕОРГИ АНДОНОВ ЦВЕТАНКА ШИРОКОДОЛСКА

ГЕОРГИ МАНАНСКИ ЙОРДАНКА ДЖАМБАЗОВА ВЕНЕТА СЛАВОВА

81

КОЛЕКТИВ НА СТРОЕЖ НА ОБЕКТ

ПРАЗНИК НА ТЪРГОВСКИЯ РАБОТНИК

НА ПРАЗНИК КРАЙ РИЛА

82

ПРАЗНИК ЗА ПЪРВИ МАЙ

ИЗЛЕТ В РОДОПИТЕ

ИВАН СТЕФАНОВ ПЕТЪР МИТЕВ НИКОЛА ДЖАМБАЗОВ

83

ДИМИТЪР АКШАРОВ ДИМИТЪР ДЖАМБАЗОВ СТОЯН ВЕЛЬОВ

ЙОРДАН ГРИГОРОВ АНГЕЛ ЛЕЧЕВ ДИМИТЪР ГЕРАСИМОВ

ГЕОРГИ КЕРЕМЕДЧИЙСКИ ТРИФОН ТРИФОНОВ КИРИЛ КОЛЕВ

84

ПЕТЪР ДЖИНГАРОВ ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ-С.ГУЦАЛ ИВАН СТОИЛОВ – С.ГУЦАЛ

КОЛЕКТИВЪТ ОТ СЕЛО МАРИЦА

ГЕОРГИ ЗАФИРОВ ВАСИЛ НАЧЕВ ВЕЛИЧКА ЗАФИРОВА

ЗДРАВКА ХРИСТОВА ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВЕСКА ПЕТРОВА

85

III. ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ДВЕТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА (1990-2011 г.)

След 10-то НОЕМВРИЙСКИЯ /1989 г./ пленум на ЦК на БКП общест-

вено-политическия и икономически живот в България т р ъ г н а в противо-положна на предишното социалистическо развитие посока, т.е. към изграж-дане на капитализъм. Постепенно в страната се унищожиха стабилното про-мишлено и селскостопанско производства; настъпи безработица и беднотия за мнозинството от хората и др. беди.

В сектора на търговията се завърна и установи частно-собственическа-та дейност.

В Долна баня от началото на 1990 г. все по-бързо започнаха да се отк-риват и работят също частни магазини – през първата половина на 90-те го-дини те станаха около 80 – за продажби и извършване на услуги: хранителни и промишлени стоки, кафенета, кръчми и пр. С изключение на няколко добре уредени и приятни за пазаруване от клиентите, другите обекти се намират в тесни и неудобни, набързо пригодени за целта помещения – в предишни ав-тогаражи или подобни на тях. Но никнеха, казано образно, като гъби след дъжд.

Поради растящата безработица и следващите я безпаричие и обедня-ване като цяло на местното население, редица от частните търговски обекти естествено не могат да просперират и постепенно започнаха да фалират. Това стана с 20-тина от тях. Наистина ежегодно продължават да се откриват нови търговски обекти, но същевременно някои от тях затварят кепенци. Така че в града работят постоянно около 60 частни магазини. С много личен труд и усилия на собствениците проспериращо се развиват не повече от 10-15 ма-газини. Те са измежду по-големите, съвременно оборудвани, редовно и обил-но зареждани и т.н.

Преживяваните различни житейски трудности от населението и най-вече бремето на нестихващо пълзящата нагоре инфлация и постоянния ръст на цените, си казват тежката злокобна дума и се отразяват много болезнено в „битието и житието” на всеки човек и семейство като потребители и търгов-ски клиенти.

Следва обаче да се отбележи наличието известно/добро удобство от съществуването на многобройните частни магазини из града – състои се в това, че те се намират на различни улици в махалите, /а не само на главното шосе и на площада/ в повечето случаи те са близко до домовете на хората и това ги облекчава в грижата им за най-належащите стоки и потреби, бързо

86

да излизат и да си купуват това-онова. Някои купуват или продават им и на вересия /без заплащане на стоката в момента от клиента, което не е прият-но, но има, макар и с наличието на РИСК, своето значение…

За отбелязване също е, че откъм 1995 г. в Долна баня се възстанови и бързо се разраства и утвърждава с работата си /съществувалия до 50-те го-дини/ седмичен пазар. Той намери благоприятен прием не само от м е с т н о т о население, но се посещава и от много хора, идващи от различни околни селища, което е хубаво. Изобщо седмичния пазар безусловно е полезен, за-ради което е оживен.

През разглежданото време нарасна и уличната търговия, която нерег-ламентирано се извършва от местни и гастролиращи р о м и /цигани/, което е нелицеприятно.

В такава сложна обстановка след 1989 г. в Долна баня работи Потре-бителната кооперация „Напредък” /от начало то на 1990 г. тя обхваща освен града и само селата Марица и Гуцал/. Ръководството напряга усилия и прави всичко необходимо, макар и с цената на известна болезненост и риск, съу-мява да се справя с произтичащите трудности, по който начин продължава успешно да работи в услуга и за благополучието на своите членове и насе-лението като уважавани и сериозни клиенти.

Неминуемо и съвсем естествено е, че броя на клиентите и размера на търговския оборот в обектите на ПК след 1989 г. непрекъснато намаляват. Това наложи ръководството внимателно да наблюдава обстановката, да се съобразява с нейната динамика или променяне и да набелязва и да взема нужните бързи и решителни мерки за възможното /макар и относително/ по-добряване на нещата/дейността. Това става внимателно и умело, съобразя-вайки се постоянно с действащите и периодично сериозно променящите се тенденции и условия в извършваната обществена търговия в областта и страната.

Благодарение на всичко посочено долнобанската ПК „Напредък” съу-мява да се съхрани и да работи успешно /нормално/ през изтеклите 20 г о д и н и. Измеренията на цифрите за различните показатели, в сравнение с вре-мето преди 1990 г., е много по-скромно. Но такава е суровата действител-ност…

Ето по-важните данни за това как е постъпвано при конкретната обста-новка и какво съумява да постигне ПК:

- Редица търговски обекти са дадени под АРЕНДА /за работа под наем/ на частни лица, които работят на свои отговорност и риск с/в тях: ресторан-

87

тите „Бистрица” и „Рила” и пивницата „Горски кът” и тази на площад „Дружба” в Долна баня;

- Почти всички търговски обекти, намиращи се до тогава в частни къщи (помещения), са затворени и цялата магазинна мрежа е намалена или свита до целесъобразния минимум;

- Закрити, продадени или дадени за ползване под наем, в това число и за производствени, а не само за търговска дейност, са 3 предишни, добре изградени /от сглобяеми и стъклени плоскости, всеки от тях по над 50 кв.м. площ, благоустроени и пр./ павильони;

- Закрити са станалите излишни магазини в двете съседни села и там остават да работят само по един /за продажба в тях на хранителни и други от първа необходимост стоки/ в Марица и в двете махали на Гуцал, защото на-селението, клиентите и търговски оборот чувствително са намалели;

- Продадени са изгодно н я к о л к о, станали ненужни, и м о т и; - Многобройният собствен товарен транспорт е намален на една леко-

товарна кола, която се поддържа и използва най-разумно и ефективно. От-пада необходимостта и е ликвидирана ремонтната работилница;

- Поради това, че край града е открит склад за снабдяване на населе-нието със строителни материали, спира тази търговска дейност;

- Също, поради раздробяване на търговската мрежа и намаляване на търсенето, закрива магазина за продажба на мебели и продажбата на скъпа електро и друга техника, килими и други скъпоструващи и все по-малко тър-сени и некупувани домашни потреби;

- Поради доставяне и продажба в града в частните магазини на хляб от други селища, намалява хлебопроизводство то и съответно броя на работ-ниците и смените във фурната. Същевременно, по постигнато договаряне, започва ежедневно зареждане на някои частни магазини за продажба на хляб, произвеждан в местната фурна. Тъй като той се произвежда без хра-нителни набухватели и други добавки/”подобрители”, макар че с няколко сто-тинки цената му е по-висока от продавания „промишлен хляб”, много клиенти го предпочитат и купуват с готовност, ядат го с наслада;

- Разширява във фурната производството на закуски /различни видо-ве/, които намират добър прием и се пласират във все по-увеличаващо се количество. По договор, при изгодни ценови условия, в отделни години снаб-дява със закуски питомците на детската градина и на СОУ „Неофит Рилски”;

- Извършва разширяване чрез дострояване и преобразуване на вът-решния интериор на фурната, с което се създава приятна и удобна обста-новка в помещението за продаването на хляба и закуските. Започва еднов-

88

ременно и продажба на други стоки – хранителни и дребен текстил, с което се улесняват клиентите и им се пести време, за да не ходят да пазаруват в други магазини, отстоящи не близо от домовете им;

- Поради намаляване на търгуването, през 2005 г., от обширното по-мещение на хранителния магазин в търговската сграда на площада, е отде-лена площ в размер на 38 кв.м. и е обособено като самостоятелно, което е дадено под наем за ползване от създадения в града КЛОН на ЦКБ като офис;

- Също подходящо е подобрено вътрешното оборудване на магазина за хранителни стоки на пл. ”Дружба” и в него за удобство започва продажба и на други стоки и потреби;

- С консултантско и финансово съдействие на ОКС-София е съществе-но преоборудван и подобрена технологията за търговското обслужване в ма-газина за хранителни стоки в центъра на града, който се помещава в търгов-ския дом. Подобрената обстановка позволява да работи все по-оживено;

- Същото се отнася за извършения основен ремонт и вътрешно прео-борудване на магазина за железарски и други стоки /сградата, собственост на ПК, е строена и се ползва от 1925 г./. Сега търговския обект е много удо-бен, приятен и привлекателен за търгуване по предназначението му;

- Намален е до максималния минимум канцеларския персонал, което облекчава подходящо издръжката на търговската дейност;

- Полагат се постоянно увеличаващи се грижи за постигане все по-добра работа от останалия вече малоброен търговски колектив, за поддър-жане в приветлив и привлекателен вид и състояние на обектите, отзивчиво, експедитивно и културно обслужване на клиентите, приемане и своевремен-но изпълнение на поръчки за търгувани стоки и пр.;

- За жалост обаче, въпреки направеното рекламиране, някои помеще-ния, ненужни и освободени от търговско ползване, тъй като н я м а желаещи (физически лица или фирми), не са наети и стоят празни, т.е. не носят при-ходи.

Може да се каже, че като цяло търговската дейност на ПК „Напредък” през 90-те години на ХХ в., както и в цялата страна, п р о т и ч а в твърде противоречиви и рискови условия: действието на непрекъсната и то висока инфлация, почти неконтролирано повишаване цените на стоките, тревожно увеличаващи се безработица и бедност на населението и какви ли не още недопустими преди десетилетие неща. Дори имаше дни, когато частни мага-зинери затваряха обектите си и преставаха да търгуват /да продават стоки на клиентите/, защото темпа на ежедневното /за да не се каже и ежечасно/ изменяни цени на набавяните и доставяни тук стоки от разните борси, се по-

89

вишаваха така, че едва ли не „изпреварваха” необходимото време за докар-ването им в местните магазини. Така търговската дейност временно се обез-смисляше от неизвестността за размера на несъмнената загуба, съпровож-даща и предизвиквана от неудържимо галопиращите цени „нагоре”. Бяха не-избежни обстановка, постъпки и съдба…

/БЕЛЕЖКА.За критичността на положението е известен тревожния вик, превърнал се в своеобразен виц, на тогавашния министър-председател Дим. Попов – „За Бога, хора, не купувайте!” Но живота изисква своето…/

Разбираемо е, че такова поведение, въпреки абсурдността на положе-нието, в търговската си дейност и ГРИЖАТА за снабдяването на население-то, ПК не можеше да си позволи и нито за ден не допусна нетъргуване.

Положението в търговията донякъде се успокои /без да се счита, че ве-че е нормално/ след 2000-та година, когато в страната се извърши деноми-нацията на лева (замяната на хиляда предишни – силно девалвирани, с един нов, т.е.сегашен л е в/. Следователно ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА е, както за дру-гите, така и за нашата долнобанска ПК…

При така очертаната обстановка ПК „Напредък” в Долна баня през 2002 и 2003 г. /поотделно за всяка от тях/

ПОСТИГАНЕ НА СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ:

П о к а з а т е л и 2002 г. 2003 г. Стокооборот в търговията 366 х.лв. 419 х.л.

В т.ч.: - от хранителни стоки 81 % 86 % - от промишлени стоки 13 % 14 %

Произведен х л я б 376 т. 326 т. Продадени някои основни видове

стоки: з а х а р няма данни 9823 кг о л и о „ 3453 л о р и з „ 5488 кг к о л б а с и „ 5800 кг м е с о „ 4377 кг

Цифрите ги посочваме без да се прави каквото и да е сравнение с коя-

то и да е минала година или период от последното десетилетие на ХХ г., за-щото такова изобщо е невъзможно/безсмислено, поради несравнимост на цените и търгуването/покупките и в частните магазини. Но вижда се, че ця-лостната търговска дейност на ПК е значително намаляла, което не е неес-

90

тествено, като се има предвид, че работят в сектора значителен брой частни обекти.

Целесъобразно е да се посочат данни и за търговската д е й н о с т на кооперацията през 2009 г., т.е. ПОЧТИ в края на десетилетието преди нейното столетие:

- Реализиран е стокооборот в размер на 465 х.лв., в т.ч. 253, 201 лв. в Долна баня, 145,635 лв. в Гуцал и 55,943 лв. в Марица. Сумите са по-малки от планираните, т.е. има спад на оборота – във всички магазини, които са общо девет.

Реализираният стокооборот, по по-важни групи стоки, е както следва: продажба на хляб и хлебни изделия – за 152 х.лв.; месо, местни произведе-ния и месни консерви – за 52 х.лв.; захар, захарни изделия и шоколад – за 55 х.лв.; млеко, млечни произведения и яйца – за 34 х.лв.; текстилни изделия – за 57 х.лв.; домакински стоки за краткотрайна употреба – за 23 х. лв.; желе-зария, лакове и бои – за 14 х.лв. и т.н.

За неприятния резултат със спада на оборота през 2009 г. има съот-ветните причини /обективни и субективни/, но основното е, че много се раз-расна частната търговска мрежа и дейност и това се отразява чувствително на работата на ПК. Дори може да се каже, че до известна степен, благодаре-ние на провежданата гъвкава дейност, е предотвратено допускането на по-голям спад.

Въпреки трудностите и нереализирания планов стокооборот през 2009 г., /както и изобщо в дейността си през двете десетилетия след 1989 г./, ПК редовно е плащала /внасяла/ на или към държавата полагащите се данъци, вноски, такси – ДДС, ДОД, здравни и други осигуровки и т.н. В това отноше-ние нейните служители и работници са спокойни, че им се в о д и редовно трудовия стаж и са СОЦИАЛНО ЗАЩИТЕНИ /за разлика от м н о г о проти-воположни случаи и практиката на ощетяване при частни работодатели/.

Освен това в ПК от десетилетия време съществува ВСК (Взаимоспо-магателна каса), която при изгодни условия дава заеми на своите членове. Те към началото на 2011 г. са към 60 души – тройно повече от понастоящем работещите в НЕЯ щатни хора, т.е., макар че мнозина от предишния й лич-ния състав са вече пенсионери, те не прекратяват членство то си, защото са доволни и могат при нужда да разчитат на подкрепа, като теглят заем при изгодни условия.

ПК в края на 2010 г. има ДЕЛОВ КАПИТАЛ 35 х.лв. Макар че ежегодни-те отчетни събрания гласуват на ръководството право при нужда да тегли

91

банков кредит, тя работи изключително със собствени средства, което много я облекчава и й спестява ненужни плащания за лихви.

Авторитета на ПК, въпреки трудните условия за работата ù, поради ко-ито през последните поредни години не реализира печалба и не разпределя дивиденти, числеността на членовете се запазва без съществени промени – 174 души, от които 104 жени. Наистина младите хора до 30-годишна възраст са малко, но такава е неизбежната реалност.

Нужно е да се кажат още ТРИ съществени неща за ПК: Едното е, че през м. март 2008 г., на своето редовно годишно отчетно-

изборно събрание, член-кооператорите приеха НОВ УСТАВ, който привежда съществуването и работата й в съвременните условия. В т.ч. мандата на УС и КС /нейното ръководство/ е УДЪЛЖЕН от 3 на 4 години;

Другото е, че тя работи коректно в търговията си – само с/по доку-менти – за доставката и продажбата на стоките. Поради това в някои случаи цени на отделни стоки в нейните магазини са с по-някоя стотинка по-високи от отколкото са те в частните обекти.

И третото е, че, поради работата само на документална основа, цените на стоките в кооперативните обекти, във всички случаи СА КАТО /п о л е з е н, в интерес на хората-клиенти/ КОРЕКТИВ/ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ /за сравня-ване/ с тези в частните магазини и /благородно/ предизвикват да не прода-ват там същите стоки П О-С К Ъ П О.

…

Безспорно е, че въпреки безкрайно трудните условия в настоящето съвремие за развиване на нормална търговска дейност, нашата долнобанска кооперация съществува и работи сравнително нормално. /За сведение не-ка се знае, не за злорадство, а за трезво преценяване и отношение към не-щата, че редица П.К-ции в страната, през двете десетилетия след 1989 г., за жалост, доброневолно прекратиха самостоятелното си многогодишно същес-твуване, или се сляха, макар и нелицеприятно, с други – съседни – но по-мощни от тях кооперации…/

Напълно заслужено следва да се каже, че нашата долнобанска ПК „Напредък” устоява успешно съществуването и дейността си през „бурните студени ветрове на прехода” – двудесетилетно тежко време на превратни събития и изпитания, предизвикани и съпътствани от „установяването” на недозрелите демокрация и пазарна икономика в България. З а с л у г и т е за това са на член-кооператорите и на избираните и усърдно работещи нейни ръководства.

92

След 1989 г. в ПК редовно и правилно са провеждани годишните съб-рания. В отчетните доклади и разискванията са поставяни и обсъждани с нужната сериозност и отговорност проблемите за дейността. Обстановката е била тревожна, но е надделявал о п т и м и з м а. Затова са вземани разум-ни решения и тя функционира съобразно конкретната обективна обстановка-та в страната.

През годините на последните две десетилетия УС се е състоял от 9 души, а КС – от 3-ма. До 2003 г. /продължавайки от 1986 г./ председател на ПК е бил Н.П.Драганов. На неговите знания и дългогодишен опит се дължи доста от извършеното, за да се справя кооперацията с дейността си, да оце-лява и т.н. За малко повече от две години /2003-2005/ председател на УС е Анка Г.Велчова – дотогавашна главна счетоводителка. Тя прояви много упо-ритост и успешно едновременно завърши задочно висше икономическо об-разование. Опитът й от нейната двудесетилетната работа в ПК се оказа по-лезен и тя се справяше със задачите.

През 2005 г. за председател на УС е избран Георги Ас.Трендафилов /р. 1955 г., със средно образование/ – търговски служител от края на 70-години на м.в. /по ВВК/. Натрупаният опит му дава възможност да работи енергично и успешно по задачите в ПК.

През разглежданите 20 години за председатели на КС са били избира-ни Георги Дим. Гаджанов, Йорданка Лозанова Стринска, Лозан Дамянов Анд-реев, Никола Митев Тодоров. Всеки от тях е допринасял за постигнатото в работата на ПК.

За всичко хубаво в своята работа и състояние долнобанската ПК „Нап-редък” дължи благодарност за ръководните указания и съдействие от ЦКС и ОКС. За отбелязване е, че председателката на последния – Снежана Ас. Ла-зарова /р. в 1956 г., юристка по образование/, - от началото на 2000-та година е тукашна ЧЛЕН-кооператорка, участвала е в повечето от годишните събра-ния и се стреми да оказва конкретна помощ при много моменти от текущата работа на ПК.

Но нашата ПК, за още по-ползотворната си работа, очаква п о-б л и з к о отношение и с ъ д е й с т в и е от МЕСТНОТО УПРАВЛЕНИЕ - Общинс-кия съвет, КМЕТА и общинската администрация в Долна баня, защото рабо-тата и състоянието на ПК /пряко и косвено/ са насочени за постигане подоб-ряване на поминъка и благоденствието на населението, за р а з в и т и е т о и в с е по-доброто благоденстващо съществуване на града…

…

93

На 8 април /четвъртък/ 2011 г. се проведе предюбилейното редовно годишно отчетно събрание на ПК „Напредък”. То премина оживено. Бяха приети решения за по-нататъшната работа на ПК през започващото нейно двувековно съществуване.

СПРАВКА ЗА РЪКОВОДСТВОТО И ТЪРГОВСКИЯ КОЛЕКТИВ НА ПК „НАПРЕДЪК” КЪМ М. МАЙ 2011 ГОДИНА:

УС – 9 души: председател – Г.Ас.Трендафилов, р. 1955 г.

Членове: Георги Ан.Христов, р.1967 г., средно образование, стоковед; Георги Стеф. Стоянов, р. 1945 г., /от с.Марица/, средно образование, пенсионер; Григор Борисов Пандов, р. 1957 г., висше инженерно образование, бизнес-мен; Иван Борисов Славчев, р. 1964 г. /от с. Гуцал/, средно образование, ма-газинер; Найден Петров Драганов, висше икономическо образование, пенси-онер; Стефан Живков Троянски, р. 1977 г., средно образование, шофьор; Стоян Любенов Николов, р. 1954 г. /от с. Марица/, висше инженерно образо-вание. КС – 3 души: председател Цветанка Бонч. Широкодолска и членове: Екате-рина Кирилова Божилова /двете р. 1943 г., със средно образование, пенсио-нерки, бивши служитулки в ПК – съответно касиерка и магазинерка/ и Кирил Георгиев Бояджийски, р. 1934 г., основно образование, пенсионер. МАГАЗИНЕРИ в Долна баня: Стефка Георгиева и Иван Георгиев Луджов. /Преди – Симка Кръстева/, сем. Светла и Йордан Христови /в хранителния магазин на площада/, Във ФУРНАТА в Долна баня /месачи, домакини, продавачи/: Теменужка Ник.Маринкова, Иван Станков Борисов, Венетка Г. Трендафилова; Недялка Георгиева Проданова и Цветанка Стефанова Вельова. /Преди във фурната: Валентин Хр.Пенов, Йордан Григоров, Красимира Ив. Лечова, Любен Лечов, Михаил Вл.Михайлов; Боряна Сим.Троянска и Никола Ив.Божилов; Цветанка Ангелова Янкулова и Трендафилка Ст. Керемидчийс-ка.

94

МАГАЗИНЕРИ в другите селища: Христина Стоименова Димитрова в с. Ма-рица; Иван Б.Славчев, Валентина Христова Стоименова и Миглена Симео-нова в с. Гуцал. СЧЕТОВОДСТВО и КАСА: Боряна Сим. Троянска и Магдалина Александр. Христова – и двете със средно образование СТОКОВЕД – Георги Ангелов Христов, среднист. ШОФЬОР – Георги Ангелов Гълъбов, основно. СПИСЪК на членовете на ПК „НАПРЕДЪК” към 1 май 2011 година: /БЕЛЕЖКА. Буквата „п” пред името означава „пенсионер”, със знака „§”- едини-чен, - че е приет за член-кооператор след 1989 г., а със знака „§§” – двоен, - че е приет на събранието на 8 април 2011 г./.

От гр. ДОЛНА БАНЯ:

1. п.АНАСТАСИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА

2. п.АНГЕЛ ДИМИТРОВ ИВАНОВ 3. п.АНГЕЛ ЛАЗАРОВ ЛЕЧОВ 4. АНГЕЛ ЛЮБЕНОВ ЛЕЧОВ

5. АНГЕЛИНА АНГЕЛОВА.ЧЕРЕШАРОВА 6.АНГЕЛИНА ЖИВКОВА КИРИЛОВА, §

7.АНКА ВАСИЛЕВА СТОЯНОВА 8.АННА СЛАВЕВА ГРУЕВА

9.АНТОАНЕТА СТЕФАНОВА ПОПОВА, § 10. АСЯ ГЕОРГИЕВА ТРЕНДАФИЛОВА

11. п.АТАНАС СТОЯНОВ ВЕЛЧЕВ 12.АТАНАСКА ТРИФОНОВА ТОДОРОВА

13.БОРИС СТЕФАНОВ СИМЕОНОВ 14.БОРЯНА МЕТОДИЕВА БРОЖДИНА, §

15.БОРЯНА СИМЕОН. ТРОЯНСКА 16.ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ ПЕНОВ

17.ИЛИНА СИМЕОНОВА ЦВЕТКОВА, §§ 18.ВАЛЕНТИНА ГЕОР. АТАНАСОВА, §

19.ВАНЯ ЙОРДАНОНВА. ДЖАМБАЗОВА

95

20. п.ВАСИЛ АНГЕЛОВ ВАСИЛЕВ 21. п.ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ 22.ВАСИЛКА ПЕТРОВА САВОВА

23. п.ВЕНЕТА НИКОЛОВА СТРИНСКА 24.ВЕНЕТКА ГЕОРГ.ТРЕНДАФИЛОВА

25.ВЕРКА ЛЮБЕНОВА ДРАГАНОВА 26. п.ВЕРКА /Вержа/ МИЛАНОВА БОНЧЕВА

27. ВИОЛЕТА ПЕТРОВА ДОНОВА 28. ВЛАДИМИР ИВАНОВ КЛИСАРОВ 29. ГАЛЯ ПЕТРОВА КЛИСУРОВА, §

30. п.ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЦЕНКОВ 31. ГЕОРГИ АНГЕЛОВ ГЪЛЪБОВ

32. ГЕОРГИ АНГЕЛОВ ХРИСТОВ, § 33. ГЕОРГИ АСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ 34. п.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ГАДЖАНОВ 35. ГЕОРГИ КИРИЛОВ БОЯДЖИЕВ

36. п.ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ ШОПОВ 37. ГРИГОР БОРИСОВ ПАНДОВ

38. КРАСИМИРА СТОИЛ. БОЖИЛОВА, § 39. . ДИМИТЪР МАРИНОВ БОЖИНОВ

41. ЕКАТЕРИНА АСЕНОВА СЪБОТИНОВА, § 42. п.ЕКАТЕРИНА КИРИЛОВА ДОНОВА

43. ЕЛЕНА ПЕТРОВА ГАДЖАНОВА 44. п.ЕЛЕНА ПЕТРОВА КОСТОВА

45. ЕЛМИРА ГЕОРГИЕНА ДИМИТРОВА, § 46. п.ЖИВКА КИРИЛОВА ШОПОВА

47. п.ЗДРАВКА МИРЧОВА ПОПОВА 48. ИВАЙЛО ТОДОРОВ ЛЕЧОВ

49. ИВАН АНГЕЛОВ ЗАХАРИЕВ, § 50. п.ИВАН АТАНАСОВ ВАСИЛЕВ

51. МЕТОДИ ДИМИТРОВ БЛАГОВ, §§ 52. СНЕЖАНА ЙОРДАНОВА ПЕНЧОВА, §§

53. п.ИВАНКА ЙОРДАНОВА ШАУЛОВА 54. ИВАНКА АНГЕЛОВА ВЕЛЧЕВА

55. ИВАНКА СТОЯНОВА ГЪЛЪБОВА 56. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ МИТРЕВ

57. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СЪБОТИНОВ, § 58. п.ЙОРДАНКА КОСТОВА ПЕНЧОВА

96

59. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ 60. п.КИРИЛ ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ

61. КИРИЛ ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ 62. п КРЪСТО СПАСОВ ДИМИТРОВ

63. п.ЛИЛЯНА АНГЕЛОВА ДРАГАНОВА 64. п.ЛИЛЯНА ИВАНОВА СЕСТРИМСКА 65. ЛИЛЯНА ЛЮБЕНОВА ХРИСТОВА 66. п.ЛИЛЯНА ПАУНОВА ИВАНЧЕВА 67. п.ЛИЛЯНА СТОЯНОВА СПАСОВА

68. п.ЛОЗАН ДАМЯНОВ АНДРЕЕВ 69 ЛЮБКА ЛАЗАРОВА ХАРАЛАМПИЕВА

70. МАГДАЛИНА АЛЕКС. ХРИСТОВА 71. п.МАРА ЛИЛОВА ЦВЕТКОВА

72. МАРГАРИТА ИВАНОВА ЗАНЕВА, § 73. МАРИАНА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА, §

74. МАРИЯ АТАНАСОВА ЛЕЧОВА 75. п.МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

76. п.МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ДЖАМБАЗОВА 77. МАРИЯ ГЕОРГИЕВА СУРОДЖИЙСКА

78. п.МАРИЯ КИРИЛОВА БОЯДЖИЕВА 79. п.МАРИЯ ТОМЕВА БОЖИЛОВА

80. п.МАЯ КИРИЛОВА СЛАВЕВА 81. МИЛКА БОРИСОВА ШАМОВА

82. п.МИЛКО АНГЕЛОВ КОСТОВ 83. НАДЕЖДА ДИМИТРОВА РАДЕВА

84. п.НАЙДЕН ПЕТРОВ ДРАГАНОВ 85. НЕВЯНА ЙОРДАНОВА ПАВЛОВА, § 86. п.НЕДЯЛКА ГЕОРГИЕВА ПРОДАНО, 87. п.НИКОЛА КИРИЛОВ НИКИФОРОВ 88. НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ ДРАГАНОВ

89. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ БОЖИЛОВ 90. НИКОЛАЙ ХРИСТОВ СТРИНСКИ

91. НИКОЛИНКА КИРИЛОВА СТРИНСКА 92. ОЛГА НИКОЛОВА НИКОЛОВА

93. ПЕТРАНКА АНГЕЛОВА АНДОНОВА 94. ПЕТРАНКА ЛАЗАРОВА ЛАЗАРОВА

95. п.ПЕТЪР БОНЧЕВ СТОИЧКОВ 96. п.ПЕТЪР ДИМИТРОВ СВИЛЕНОВ

97

97. ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ДРАГАНОВ, § 98. п.РАДКА ТОМЕВА ИВАНОВА

99. РОЗА КИРИЛОВА ВЕЛЧЕВА, § 100. РОСЕН ВЛАДИМИРОВ АНЧИН

101. п.РОСИЦА СП.МИХАЙЛОВА 102. п.РУСКА ГЕОРГИЕВА СТОИЛКОВА

103. СВЕТЛА АНГЕЛОВА ХРИСТОВА 104. СВЕТЛАНА СТОЙНОВА ШАТАРОВА, §

105. п.СИМКА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА 106. СЛАВКА ИВАНОВА КРЪСТЕВА

107. СНЕЖАНА БОРИСОВА ТРЕНЕВА, § 108. п.СНЕЖАНА ВАСИЛЕВА ДИМИТРОВА 109. СНЕЖАНА ВЛАДИМИР. НИКОЛОВА 110. п.СПАСУНКА АНГЕЛОВА АНДРЕЕВА

111. СТЕФАН БЛАГОЕВ СЛАВЕВ 112. СТЕФАН ЖИВКОВ ТРОЯНСКИ, §

113. СТЕФКА ГЕОРГ.СТЕФАНОВА 114. п.СТОЯН ИВАНОВ ВЕЛЬОВ

115. СТОЯН ИВАНОВ МИХАЙЛОВ, § 116. СТОЯНКА СПАСОВА МАВРОВА

117. п.ТЕМЕНУЖКА ВЛАДОВА СТРИНСКА 118. ТЕМЕНУЖКА НИК.МАРИНКОВА 119. ФИЛИП БОРИСОВ ДЖАМБАЗОВ

120. п.ХРИСТИНА ЛЮБЕНОВА ИВАНОВА 121. ЦВЕТАНКА АНГ.ЯНКУЛОВА

122. п.ЦВЕТАНКА БОНЧ.ШИРОКОДОЛСКА 123. ЦВЕТАНКА СТЕФАНОВА ВЕЛЬОВА 124. п.ЦВЕТАНКА СТЕФАНОВА ПЕТКОВА

125. п.ЦВЕТАНКА СЪБЕВА ИВАНОВА 126. ЮЛИЯ ИВАНОВА ГЕНЕВА

127. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ, § 128. КИРИЛ ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ, §

От с. Марица:

129. АНГЕЛ ИВАНОВ АНГЕЛОВ

130. ВАСИЛ ВЕЛКОВ ХРИСТОВ 131. ВЕСКА НИКОЛОВА ХРИСТОВА

98

132. ВИТКА АНГЕЛОВА СПАСОВА 133. п.ГЕОРГИ СТЕФАНОВ СТОЯНОВ

134. п.ЗДРАВКА ДИМИТРОВА ХРИСТОВА 135. ИВАН СЛАВЕВ ПЕНЕВ

136. п.ЙОРДАНКА ИВАНОВА ХРИСТОВА 137. п.ЙОРДАНКА СТ. МИЛУШЕВА

138. п.ПЕТРУНКА Г. СТОЙНЕВА 139. п.СТОИМЕН АНГЕЛОВ СТЕФАНОВ

140. СТОЯН ЛЮБЕНОВ НИКОЛОВ

От с. Гуцал:

141. ВЕСЕЛИНКА СТОЯНОВА ПЕТРОВА 142. п.ВЛАДИМИР ПАУНОВ ГЕОРГИЕВ

143. ГАЛИНА ХРИСТОВА ДИМИТРОВА 144. ГЕОРГИ КИРИЛОВ СИМЕОНОВ 145. п.ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ СТОЯНОВ

146. ЖИВКА СПАСОВА ГЕОРГИЕВА 147. ИВАН БОРИСОВ СЛАВЧЕВ 148. ИВАН ГЕОРГИЕВ БОРИСОВ 149. п.ИВАНКА АЛЕКС.СТОЙКОВА

150. КОСТАДИН ПАВЛОВ ИВАНОВ 151. МИНКА СТОЯНОВА ИВАНОВА

152. п.НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ ДАМЯНОВ 153. СИМЕОН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ, §

154. п.ЦВЕТАНКА ПАШУНОВА ХРИСТОВ

От ДРУГИ места:

155. ВАСИЛ ИВАНОВ СПАСОВ, СОФИЯ 156. ВЕРКА АРАНГЕЛ. КАЛИМАНОВА, СОФИЯ

157. ВЕСКА ГЕОРГИЕВА ИЛИЕВА, РАДУИЛ 158. ВИДИН ДИМИТРОВ ВИДЕНОВ, СОФИЯ 159. ДИМИТЪР ИВАНОВ ТОДОРОВ, СОФИЯ

160. ЕЛЕНА ВАСИЛЕВА НОНЧЕВА, с. РАДУИЛ 161. ИРИНА КИРИЛОВА КОТЛАРОВА, гр. КОСТЕНЕЦ

162. ЙОРДАН ДИМИТРОВ НОНЧЕВ, с. РАДУИЛ 163. ЛЮБОВ ГЕОРГИЕВА ВИДЕНОВА, СОФИЯ

99

164. ПЕТЯ СТОЯНОВА ВАСИЛЕВА, гр.КОСТЕНЕЦ 165. ПЛАМЕН ИВАНОВ МЛАДЕНОВ, гр. КОСТЕНЕЦ 166. СТОЯН ЛЮБЕНОВ ВАСИЛЕВ, гр. КОСТЕНЕЦ

167. СНЕЖАНА АСЕНОВА ЛАЗАРОВА,СОФИЯ 168. СПАС ИВАНОВ ГОВЕДАРОВ, гр. КОСТЕНЕЦ

169. СТАНИМИР СП.КОСТАДИНОВ, ПЛОВДИВ 170. СТОИМЕНКА АРАНГ. НИКОЛОВА, СОФИЯ

171. СВЕТЛА АРАНГЕЛОВА ГЕОРГИЕВА, Самоков

ПОТРЕБИТЕЛНАТА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК” ОТ ПЪРВИЯ ВЪВ ВТОРИЯ

СИ ВЕК (СЛЕД 2011 Г.)

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ В поредицата на годините изтичат ДЕСЕТИЛЕТИЯ и цял ВЕК от съз-

даването и работата на долнобанската потребителна кооперация. Това е ДОСТОЙНО изминат ПЪТ в един малък откъс от веригата на времето изоб-що.

Обаче наред с МИНАЛОТО в а ж н и са НАСТОЯЩЕТО и особено БЪ-ДЕЩЕТО. Въпреки трудностите има перспективата за успешна търговска дейност.

Ръководството и членовете на ПК виждат трезво нещата и работят от-говорно за продължаване добрите традиции на кооперативното дело. Чрез гъвкаво реагиране и съобразяване с конкретната обществено-икономическа обстановка в страната, безсъмнено това ще става все по-сигурно и резултат-но. Така ТЯ ЩЕ д о п р и н а с я за все по-пълното и своевременно задово-ляване нарастващите потребителски нужди на населението и гостите на гра-да.

За ИЗПЪЛНЕНИЕТО на тази нелека, но благородна задача, в търговс-ката работа вдъхновяващ е кооперативния девиз „Заедно можем повече!”. Него колектива на Долнобанската ПК следва ОЩЕ от първия ден на започ-налото й ДВУвековно съществуване!...

100

Първата сграда на ПК в Долна баня, построена 1926 г. – обновена

Сградата на ПК, строена 1960-62 г. Централния хранителен магазин на ПК,

продавач Светла Христова

101

ХРАНИТЕЛНИЯ МАГАЗИН НА ПЛОЩАД „ДРУЖБА” С ПРОДАВАЧ СТЕФКА СТЕФАНОВА

102

Хлебопекарната с продавач Цв. Вельова Колективът на фурната

Магазинът на ПК в с. Марица с продавач Миглена Симеонова

Магазина на ПК с. Гуцал, продавач Хр. Димитрова

103

УПРАВЛЕНИЕТО НА ПК „НАПРЕДЪК” В ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА

СНЕЖАНА ЛАЗАРОВА ГЕОРГИ ТРЕНДАФИЛОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКС СОФИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПК „НАПРЕДЪК” И ЧЛЕН НА ПК ДОЛНА БАНЯ ДОЛНА БАНЯ

104

ВТОРА ПОДБОРКА

105

В Ъ В Е Д Е Н И Е

По географско разположение Долна баня заема ЦЕНТРАЛНО место в едноименната ни котловина. Поради природните кръстопътни удобства и други красоти, тук най-напред в историческото време идват, заселват се и живеят ТРАКИ /от племето БЕСИ/, после СЛАВЯНИ /от племето ВЕНЕТИ/ и към 9-я век БЪЛГАРИ /от Ордата на Аспарух/. Хан Крум в 814 г. присъединя-ва ТРАЙНО нашите земи, с така смесеното население, към БЪЛГАРСКАТА държава.

Всеки период от времето/историята е свързан/изпълнен със значими събития за хората тук.

За някои от тях разказвам в поместените материали, за да се за-паметят т р а й н о и да бъдат на разположение на местното население и гостите…

За тях се разказва в отделните материали.

106

НАШАТА СРЕДНОВЕКОВНА ВЕНЕТИЦА НА ДВА ПЪТИ Е ПОРОБВАНА С КЪРВАВИЯ ТУРСКИ ЯТАГАН

От историята на България е известно, че „след като се укрепили в Мала

Азия, османските владетели” и други сродни с тях турски околни емири, за-почнали, отначало краткотрайни, грабителски набези по Егейското крайбре-жие на Балканския полуостров. Но от 1352 г. султан Орхан стъпил вече трай-но тук и постепенно войските на нашествениците завоюват земите и пороб-ват народите на отделните държави за близо пет века време. Феодалната разпокъсаност и военно-политическата слабост на отделните тукашни вла-детели, включително и на Българското Царство, през 14 в. не са били в със-тояние, въпреки отделни усилия, да спрат разорителните и гибелни османски набези и са една от причините за постигналата ги трагична съдба и послед-валия коренен поврат на житието и битието им в условията на чуждоземски-те и друговерски /под зловещото, омразно и мракобесно знаме на зеления полумесец/ п о р о б и т е л и.

За злочестата съдба на България, в т.ч. и на нашата Средновековна Венетица /предшественица на днешна Долна баня/, настъпилите трагични исторически събития са свързани с военното поражение на обединените християнски войски на двамата деспоти-войводи Вълкашин /управител на Прилепска област/ и Углеш /управител на Серска област/ в Македония, ста-нало на 29 септември 1371 г. при селището Черномен край Одрин.

Предните войскови колони на настървените чуждоземски мюсюлмански нашественици, добили от постигнатата с много жертви победа недалеч от левия бряг на основната българска река Марица /Хеброс/ , със невиждан по-рано зверски фанатизъм и жажда за изтребление на местното население, се насочили на северозапад. В Тракия и по горното поречие на Хеброс с меч, огън и варварски разрушения те прегазвали/завладявали нашите земи и лю-де, в редица случаи с дивашко отмъщение за о к а з в а н а т а им УПОРИТА с ъ п р о т и в а.

През есента на 1372 г., след ГЕРОИЧНА БРАН, били завладени тога-вашните селища в н а ш а т а котловина в т.ч. и Венетица. Н а с т а в а и тук османското (турското) р о б с т в о (а не присъствие или съвместно същест-вуване).

/Повече неща за трагичните събития от онова време любознателния читател може да прочете в книгата „Долна баня през вековете”, изд. 2003 г., с.с. 162-180 – три статии на еп. Нестор/.

107

По злочеста ирония на съдбата, десетина години по-късно станало ВТОРОТО ПОРОБВАНЕ на Средновековна В е н е т и ц а!!! Ето какви са кон-кретните обстоятелства свързани с ужасното събитие.

След претърпяното военно поражение в битката при Черномен в края на м. септември 1371 г., българската държава се оказала пред надвисна-лата заплаха от османско завладяване/поробване. За да избегне или поне да забави тази зловеща съдба, младият – около 20-годишен – цар Ив. Шишман, /възкачил се на ПРЕСТОЛА през м. март с.г./, намерил за принудително-неизбежно и се признал за васал на турския султан Мурад /или Мурат/ първи. От него османския силен владетел поискал да изпрати за ханъма в харема му около 40-годишната /по-голяма от Ив.Шишман/ царска сестра Тамара. Из-вестно е, че във владетелските среди/дворове подобни бракосъчетания било нещо обикновено и се практикувало редовно. А турския султан поискал Та-мара,за една от многото си други жени в харема, известна като и именувана КЕРА, т.е. ГОСПОЖА /Тамара/, защото, макар че била вдовица, била запазе-на и физически много хубава, привлекателна и съблазнителна /много важно за турските мурафети/ жена. Положението било с и л н о комплицирано /сложно/, защото Тамара, макар и родена /майка й/ от царкиня-еврейка, била високо съзнателна, убедена, и душевно последователна християнка. Тя при-ела с обреченско примирение новата си съдба в името и за доброто на Оте-чеството и българския народ, като обаче поставила условие и в султанския дворец си запазила християнското вероизповедание, защото по неизбежна необходимост се съгласила и станала жена на мюсюлманския султан, т.е. отишла в смъртно противна и ненавиждана на бащиното /Ив.Александър/ си царство османска/турска държава.

Бракът на Кера Тамара с Мурад първи става през 1373 г. Осъществил се уговорения след Черноменската битка „мир” между Шишманова България и Османската държава.

Султанът, в израз на „добра воля, П О В Ъ Р Н А Л” на България поро-бените дотогава земи в Самоковско и Ихтиманско и част от Северна Тракия по горното течение на Хеброс. Така Средновековна Венетица и другите околни селища о т н о в о станали с в о б о д н а ч а с т на своето Българ-ско Царство… `

… Но всичко траяло/продължило, както се казва „от ден до пладне”! След десетина години българската царска заложница в Мурадовия сул-

тански харем Кера Тамара у м р я л а. С това свършва и „сватлъка”, т.е. на-шите земи и хора повторно са заробени с всичките п р о и з т и ч а щ и про-

108

тивочовешки съдбоносни последици, изпълващи 5-вековното диво чуждо-земско мюсюлманско господство, подтискане и и з т р е б л е н и е на стра-ната и народа ни, които възпрепятствали/спирали нормалното ни истори-ческото развитие.

Като посочваме горните неща, големия смисъл на събитието е, че със сторената /с а м о ж е р т в е н а/ самообреченост на Кера Тамара Шишма-нова България тогава получава в продължение на едно десетина години ценно временно затишие/облекчение, т.е. „живителна глътка въздух” /точно така е отбелязано в българската история/ в турските завоевания срещу на-шата държава – тя, с падането на Царската Престолнина Търновград, е по-робена окончателно в 1393 г….

А ето как протичат събитията в/за нашия роден край. Ордите/войските предвождани от Лала Шехин последователно и жес-

токо напредват устремно към Средец /София – поробена през 1385 г./ и по пътищата колоните им обръщат /повторно/ в робство земите и хората ни. Та-ка се установява т р а й н о мрачното 5-вековно робство до освободителна-та Руско-Турска война през 1877/78 г.

Следва да се отбележи, че след р а з р у х а т а през есента на 1372 г., Средновековна Венетица съвсем не се е била възстановила за изминалите 10-тина години /временно/ възвърната свобода – като селище с предишното материално състояние и още повече пък с броя на хората/населението. При похода на повторните поробители нейното разрушаване продължило и ця-лостния живот тук бил отново повърнат съдбоносно и още по-трагично.

Като се изтъква изложения факт необходимо е да се знае, че това пов-торно поробване /около 1383 г./ от турците на нашия край и Средновековна Венетица съвсем не е станало току-така „по мирен начин и безкръвно”. Тъй като преди 10-тината години ТЯ е БИЛА почти о с н о в н о разрушена и местните хора безжалостно и едва ли не поголовно избити в 1372 г., а мал-цината оцелели се с п а с и л и като по чудо, защото забягнали по околните селища из Карабаир, постепенно се завръщали в родното си гнездо и с мъки устройвали сносно бита и живота си, НЕСЪМНЕНО Венетица и хората й би-ли подложени пак на варварско завоевателско похищение и трагичното ИМ положение п р о д ъ л ж и л о с различна утежняваща и увеличаваща се си-ла през цялата по-нататъшна 5 века р о б и я.

109

/БЕЛЕЖКА. За жалост пряко и конкретно описание, както за трагичните и кървави събития/ужаси ТУК при първата вълна на поробването през 1372 г., н я м а /документално/ оставени. Но в исторически аспект все пак се на-мират, макар и оскъдни данни, от които като писмен документ за ХV! век, в книгата „Самоков и Самоковска каза /околия – бел. Г.Г./ през 16 в. според описи /по-нататък ще ги посочваме за удобство съкратено само като „Описи” - бел. ГГ/ от Истанбулския османски архив” /първо издание/, София, 2001 г., Народна библиотека „Св.Св. „Кирил и Методий”, Ориенталски отдел/ Румен Ковачев от град Самоков, научен работник в БАН, е направил изследвания в това отношение и могат да се прочетат ц е н н и редове. Тук ще отбележим само за любознателния читател, че във въпросните описи за/от онова време дори не се споменава/посочва отделно, т.е. по-прецизно не е посочено и документирано, името на Венетица, а се цитира даденото тогава турско наименование на селището като ЪЛЪДЖА – и то на два пъти, - което от автора на книгата се пояснява под черта, че в с л у ч а я в описанието/позоваването се отнася „или/още за днешна Долна баня”, като селище близо до Костенец – тогава добре известно такова. Следователно може да се направи разумното заключение, че е било извършено станалото за втори път поробването на Венетица – явно с меч и огън – за да престане да съществува /повече/ тя и поради това дори не е отбелязана отделно в по-сочените описи като самостоятелно селище, а е спомената само като такова „близо до Костенец баня”…/ Безспорно обаче п о л е з н о е, завършвайки настоящето описание, да се изтъкнат няколко важни по значение неща, отнасящи се до историческата съдба на Венетица и Венетчани през Г О Д И Н И Т Е ПРЕДИ и особено ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ на турското И Г О, които показват и говорят за ПАТРИО-ТИЗМА и горещото с в о б о д о л ю б и е на хората от нашето среднове-ковно и по-сетнешно селище, за отстояване и борбата им за запазване на своята б ъ л г а р щ и н а, на з е м я т а и ОТЕЧЕСТВОТО.

● През 1364 г., както се посочва в т. първи на История на България (из-

дателство „Наука и Изкуство”, София, 1954 г.), след като по българските земи в ръцете на турските завоеватели паднали Стара Загора и Одрин, по-нататъшното настъпление на настървените нашественици било спряно, в резултат на оказаната енергична и ожесточена с ъ п р о т и в а на бъл-гарското население до/в граничните околности на Ихтиман и Самоков. Цар Иван Александър тогава започнал надеждни укрепителни работи по граници-

110

те на държавата и засилил отбранителната й мощ с помощта на население-то.

● Не ще и съмнение, че във всички тези прояви вземали участие и свой

скромен дял имали Венетица и Венетчани; ● През 1443/44 г. обединените войски на полския крал Ягело 3-ти и ун-

гарския войвода Януш Хунияди преминават в освободителен поход срещу турците през Средногорието и /според легендата/ в района на Страшки или Градишки дол /в землището на днешното с.Очуша – недалеч от Венетица, днешна Долна баня/ дават/става решително сражение с турските орди. Па-дат много жертви, и, както се пее в народна песен, околностите побелели от човешки кости. Наред с обединените полско-унгарски войни в битката участ-вали и доброволци от българското население.

Такива е и м а л о и от Венетица – Венетчани…; ● През 1667-71 г. местните хора с цената на живота и имота си устоя-

ват на напъните на фанатизираните османлии в безогледния им опит с наси-лия да помохамеданчат населението на Венетица. Поради отказа им да сме-нят православната си вяра с чуждоземската ислямска /и по този начин всъщ-ност да се подложат на потурчване/, в буквалния смисъл на думата, Венети-ца и хората й са избити/затрити от лицето на земята и дотогавашното сели-ще за няколко десетилетия престава да съществува. След 1700-та година бавно и болезнено то започва да се възстановява/създава на сегашното место – т.е. на по-късната днешна Долна баня. Така Венетица и Венетчани преди 340 години патриотично, без жалост и мъжествено колебание, „се пренесли в курбан” на православната си вяра, но със саможертвата им била пресечена отслабващата сила на вълната за по-мохамеданчването, ислямизирането на българите на Запад;

● Цялата Средна гора, в т.ч. най-вече Западната й част, следователно

и нейния /околен/ Карабаир, като естествен и удобен преход към полите и вътрешностите на високата и труднодостъпна за чуждоземския турски завое-вател и поробител Рила планина, в продължение на неизчислими точно го-дини и периоди от ХV до Х!Х в, са били ю л к а на хайдутството. То е свър-зано с постоянно засилващите и ставащи все по-нетърпими, непоносими и изострящи се противоречиви отношения между султанската власт и българс-кото население в съпротивата и активната му борба срещу ангарията, нала-

111

ганите за плащане многобройни тежки данъци и въобще всякакви своево-лия извършвани безотговорно от агаларите /от централната Истанбулска и местната власти/ и пр. срещу живота и имота на хората.

Ихтиманският и Самоковския райони, непосредствено ограждащи и свързани със съдбата на селищата и хората от днешната Костенско-Долнобанската котловина, не правят изключение в общата съдба и борбите на българския народ – включват се и участват в различна степен в хайдуш-кото движение. Категорични и убедителни са писмените източници в това от-ношение, както за у ч а с т и е като хайдути от най-смелите мъже (момци), така и, особено в а ж н о и необходимо, за съдействие на местното населе-ние за снабдяване с храна, укриване и съобщаване за извършвани злодея-ния от поробителите, за придвижване на организирани потери за гонение и изтребване на народните защитници и пр. Това се отнася за шеталите в по-близките или по-далечни райони на хайдушките чети на Петко Илиев от Пус-ти Пасарел, Страхил страшен войвода от Ветрен, Чавдар и Чакър войводи от Самоков /Самоковско/, Пено Чобан от Ихтиманско, Цвятко Натов от с. (Раду-ил)…

● Създаване на ОГРАДНАТА/ЗАЩИТНА стена. ● Поради отслабване силата на Централната Султанска (Истанбулска)

власт през втората половина на 18 в. в българските земи се развива с особе-на сила кърджалийското /даалийското/ разбойническо движение. На длъж и щир в поробената ни страна кръстосвали бандитски шайки и подлагали на „едва ли не невиждано до тогава и безнаказано и масово ограбване и опус-тошаване на всичко по пътя си”. В това, така наречено/отбелязано в българс-ката история „смутно време”, или още по-изразително, „най-черно и страшно робство в робството”, естествено най-много страдало и жертви давало мест-ното българско население.

● Така през 1793 г., както е записано в по-сетнешни турски хроники,

шайка от 300 кърджалии от Родопите, предвождана от ненаситния си глава-тар Идрис, нападнала и безжалостно ограбила с. Баня /както е записано с едно от имената на Средновековна Венетица/.

● За да се предотвратят подобни гибелни обществени бедствия занап-

ред, от които се нарушавало спокойствието и страдали и местните турци, властта решава и чрез ангария и други принудителни способи се изгражда

112

надежда в продължение на 10-тина години оградна/защитна стена около се-лото – дълга около 2 километра, каменна, допълнително укрепени дуварите с дебели греди, с керемиден покрив, в три посоки с железни врати и стражни-ци при тях. Освен местното население, превози със собствени коли и доби-тък и с тежък и продължителен труд, участвали и българи от съседните се-ла. Стената била готова през 1802 г. Постепенно в селото идвали и се засел-вали, заради надеждната защита от стената, хора от другите селища в кот-ловината. Така числото на българите в селото се увеличило значително и се почти изравнило с този на турската част от населението, а постепенно, в продължение на последвалия половин век на 5-вековното турско робство станали вече повече от тях, което се оказало много важно за съществуване-то и съдбата им по онова време.

Така увеличаващото се и укрепващо по БОРБЕН дух венетишко насе-ление по-късно оказало решителна съпротива и не позволило проникване в селото /т.е. зад изградената защитна стена/ на появилата се по-късно с гра-бителска цел многобройна кърджалийска дружина предвождана от главатаря Фейзи. Тя често вилнеела наоколо – добре организирана, бързо подвижна на коне и изненадващо нападала набелязаните селища, които трудно устоявали на напорите й.

Обаче дадения отпор от решителните нашенци бил силен, шайката не могла да го преодолее и да влезе и безчинства в селото. Тя се принудила да устрои лагера си в долния край на източната част на Градището над мест-ността Парда. Принудена от оказаната им упорита съпротива по-късно шай-ката напуснала /буквално „се измела”/ от района, като за наследство само останало да напомня тук на местното население наименованието ФИЗИ те-пе;

● Четиринадесет долнобанци, макар и намиращи се извън селото, в

изпълнение на своя свободолюбив патриотичен дълг към Отечеството, се включили с готовност в редиците на сформираното БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛ-ЧЕНИЕ /едни още в Кишинев, а други после в Плоещ/ и воювали с оръжие в ръка и горещо себеотрицание през Руско-турската, освободителна за Бълга-рия, война.

● Така те дали своя скромен принос за това историческо велико дело.

…

113

И ЗАСЛУЖЕНО ДОШЛО о с в о б о ж д е н и е т о на нашата Долна баня от 5-вековното турско робство. Станало на 31декември – по стар стил – 1877 г., или 12 януари 1878 г. – по нов, т.е. сегашен стил. Донесли жадувана-та СВОБОДА на изстрадалите долнобанци ЩИКОВЕТЕ НА РУСКИТЕ БРА-ТУШКИ от отряда на легендарния генерал Гурко, пристигнали в селото, в следобедните часове на този мразовит зимен снежен съботен ден, от две колони: бойците на ген. Шувалов от дружината на Финландския полк – идва-щи от посоката на Ихтиман през Карабаир и съседното с. Кованлък , и тези на ген. Вилияминов от Козловския и Пензенския полкове, идващи по пътя от Самоков през Гуцалския баир.

… За Долна баня и хората й ЗАПОЧНАЛ НОВ ЖИВОТ в условията на бързо освобождаваното Отечество!

114

ДАНЪЧНИТЕ ТЕГЛИЛА НА НАШИТЕ ВЕНЕТЧАНИ ПРЕЗ ПЕТВЕКОВНОТО ТУРСКО РОБСТВО

(А не живот при/в „съвместно съжителство”!)

Известно е, че АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА В.Левски пред Извън-

редния турски съд в София /януари-февруари 1873 г./, на въпроса защо бун-тува народа и се бори срещу властта на Падишаха, отговаря, че има за цел да облекчи съдбата и живота на многострадалните си български братя, за-щото страдат непосилно от налаганите им ангария, много д а н ъ ц и, непре-къснато извършване на безобразни своеволия и опасности (несигурност) срещу живота и имота на хората и пр. /казаното предавам без буквално ци-тиране на думите – бел. Г.Г./.

Естествено е, че това се отнасяло в съответна степен и за Долна баня и нейните хора…

Ето п р и м е р н о ИЗВЛЕЧЕНИЕ за това положение, т.е. някои същес-твени неща от бита и съответно от теглилата на българите в последните го-дини на непоносимото турско робство, така както са видени, почувствани чистосърдечно и правдоподобно описани от английския журналист Роберт Джаспър МОР в книгата „Под Балкана” /или един пътепис „Камбана на съ-вестта”/, излязла в Лондон през 1877 г., издадена на български език през 1992 г.

Журналистът е бил в България през летото на 1876 г., проучвал е по-ложението и е направил описанието след трагедията в 4-я Панагюрски (Пловдивски) революционен окръг при потушаването на Априлското въста-ние. Достоверността на фактите, събирани лично от обективния автор, не е била подложена на оспорване.

ДЕСЯТЪК В ЗЕМЕДЕЛИЕТО: „Десятъкът, от който само една десета или понякога една осма понякога действително се получава от правителст-вото, често достига около п о л о в и н а т а от стойността на реколтата при събирането й, при което се взимат насила и разходите за събирането на да-нъка. Няма възможност за изплъзване от бирника. Ако хората откажат да платят тежките му данъци, правителствените заптиета са на негово разпо-ложение, за да ги накарат да платят”.

НЯКОИ ДРУГИ ПЛАЩАНИ ТЕЖКИ ДАНЪЦИ: - БЕДЕЛ, или освобождаване от военна служба. - ТЕМЕТОВ, или почетен /?/ данък.

- КУМЛЕТ-имлак, или данък върху собствеността.

115

- ПОДОХОДЕН данък - РАЗХОДИ по събирането на данъците. - ДАНЪЦИ за мостовете /в пари/. - ЗА СОБСТВЕНОСТ НА КЪЩА. - ДАНЪК върху овцете, козите и свинете в размер на 4.5 пиастри на гла-ва. - РАЗРЕШИТЕЛНИИ за продажба на… РАКИЯ. - ДОКУМЕНТИ за собственост на имот. - ЗА направа на пътища и чакъл. - ЗА КОМИСИЯТА на бирника.

И не малко други данъчни и пр. непосилни плащания, труд ангария и други всякакви турски своеволия…

/Бележка. Тъй като материала на английския автор се отнася за нещата

около 1876 г., не е излишно да припомним и за два други данъка, наложени и непоносимо много тежали на българското поробено население: - ДЖИЗИЕ, понякога наричан и ХАРАДЖ, само за това, че при завоюването на земите ни султанът не ги е изтребил /всички/, а ги е оставил живи, който се вземал от всички мъже немюсюлмани, с изключение на децата и немощ-ните старци. - ДЕВШИРМЕ, или още КРЪВЕН/КРЪВНИЯ данък – по характера му е бил най-страшен, защото се състоял в задължение на българите в определени години да предават от семействата си момчета, достигнали ДЕСЕТГОДИШ-НА възраст, за да служат в турската армия като еничари – в специално съз-дадения еничарски корпус, който съществувал няколко века Това било от особено тежко и съдбоносно значение за българщината в земите ни, тъй като при събирането му турците вземали най-здравите физически и най-развитите умствено деца.

/Примерно – само през 1515 г. султан Селим е организирал събирането на 325 х. момчета и момичета на възраст между 10 и 13 години. Колко милиона българчета са потурчени по време на 500-годишното турско робство!?,вкл. и от Венетица – бел. Г.Г.,от в.„Дума”,03.04. 2012 г./

КОМЕНТАР в заключение е н е н у ж е н… Защото е бил т е ж ъ к живот в черна р о б и я!

116

НЕЗАБРАВЕНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ

Във връзка с навършване 135 години от създаването на БЪЛГАРСКО-ТО ОПЪЛЧЕНИЕ и у ч а с т и е т о му в Освободителната Руско-турска вой-на през 1877/78 г., се ИЗВЪРШИ ПРОУЧВАНЕ и СТАНА ВЪЗМОЖНО да се в ъ с т а н о в и ПАМЕТТА за неизвестен до сега долнобански поборник, кой-то е 14-я опълченец от селището ни.

Става дума за ЦВЕТАН СТОЯНОВ ДИМИТРОВ /Митров – по македонс-ки/ – пра-пра дядо на местния начален учител-пенсионер Георги Димитров Цветанов и другите наследници от фамилията.

ЦВЕТАН ОПЪЛЧЕНЕЦА, както са го назовавали тук /в Долна баня/ съвременниците му, е роден през третото десетилетие на 19 в. в Мес-тенска Македония – с. Голиина Баня /Мехомийско/, сега гр. Баня в съста-ва на Разложка община. Произхож-да от родолюбиво земеделско-кираджийско семейство с много си-лен патриотичен дух. Завършва ос-новно образование в родния си край и помага в поминъка на родителите си. Израснал височък и красив здра-веняк. Същевременно, с младежи-акрани от селото, слиза по южния път проточил се в долината между Родопа и Пирина и стига до редица селища разположени по брега на Егея /Егейско, или още Бяло море/.

Намира за потребно и с малко отделени пари купува от магазин на евреин в Солун револвер барабанлия/толубар /бил му нужен в ония робски дни и го-дини за всеки случай срещу турските зулуми/.

Цветан навреме се оженил като навършил второто си десетилетие в младостта – взел за жена, със съгласието на родителите си и п о любов, съ-селянката Магда – девойка кръшна и привлекателна /Чок гюзел – хубавица, както се казвало/. Свили със старание младо семейство в къщата на родите-лите му. Но… щастието им не т р а я л о дълго.

117

Един ден, когато работел на бахчата, дочул д у м и т е на минаващия по пътя край нея местен турски ага, който не го виждал че е в браздите на ошумения фасул-приткар, да казва на двамата придружаващи го единоверс-ки слуги-бабаити, че повече няма търпение да чака и още тази нощ да отвле-кат младата му жена и да я доставят в харема.

Цветан добре разбрал грозната закана, защо-то местния турски дерибей правел така не за първи път. Прибрал се у дома, разказал нещата на невес-тата, и, тежко-нетежко, решили незабавно да бягат от селото си, т.е. като замръкнат да не осъмват тук. Казал накратко за неизбежно наложилото се реше-ние на родителите си и че разколебаване не може да има. Сложили най-необходими дрехи и немного храна, колкото могли да се поберат в цедилката и да се носят на гръб от Магда, взел от скътаните пари-ци,мушнал в пояса си барабанлията и като се прос-тили с домашните, в очаквано настъпилата доба на нощта, поели към недалечната планина за Г о р н а Б ъ л г а р и я.

/Бележка. Но преди да напуснат селото си Цветан навестил къщата на заканилия му се ага, за да му даде урок по македонски, т.е. „о т и ОН МЕНЕ да яде, я да го ядем!”, като го убие „за отплата на заканата му” и по този начин да отърве съселяните си от това зло. Предприетото станало лесно, защото

тъкмо аговите слуги отваряли дворищната порта, в добре осветената с ня-колко фенера каруца ясно се виждала фигурата на турчина, Цветан изпраз-нил няколко куршума от барабанлията в него и го убил. В настъпилата сума-тоха хукнал обратно в тъмното и с чакащата го на закътано место недалеч невеста, трепетно и не без съжаление за селото си, поели пътеките за бягст-вото и спасението във вътрешността на поробената страна…

Минало семейството на Цветан Рило-Родопа под Белмекенската сед-ловина и дошли в с. Костенец. Тук престояли до идващата пролет, но им се сторило студено и неприветливо селище, защото е разположено в полите от северната страна на планината./Рила/. Затова решили и в началото на нас-тъпилото лето прекосили полето на котловината и се спрели да живеят в ед-

118

на /тогава били само две/ махала на с. Горна Василица, кацнала на слънче-вия южен склон на Карабаир.

След някоя и друга година Цветан отново нарамил торбата с малко ба-гаж и храна в нея и тръгнал сам на Североизток – отвъд Дунава към Влашко и Русия. За тях бил слушал хубави неща от свои съселяни в родната Голиина баня и твърдо решил да си опита късмета там...

Установил се в Бесарабия и прекарал там д о с т а години – работил в стопанствата на по-рано пристигнали и замогнали се тук български изселници и се препитавал от селс-костопански труд. Битието му съвсем не било леко и за завиждане, но… с ъ д б а! Облекчително му било само, че имало там и други такива пришълци и че мнозинството бесарабските българи живеели от по-коление на поколение с поддържани добри чувства за предишната си родина, с искрени жалби за робс-ката ù орисия и надежда за свободата...

При научаване вестта за отварянето на Руско-турската освободителна война и за сформирането на българско опълчение в състава на руската армия, Цветан отива в Кишинев и се записва в редиците на ентусиазираните многобройни доброволци-

патриоти, та след дългите години на „немил-не-драг” в имиграция, „ако ще мре, да е в България!”

По-нататък нещата се развиват бързо и вълнуващо: краткотрайно, но напрегнато военно обучение, превозване с железницата до Плоещ, връчване на Самарското знаме и клетвата, пешия по-ход в летните юнски горещини по прашните южни румънски пътища до Зимнич – на левия бряг на Дунава срещу Свищов – на 2 юли /1877 г./

преминаване по построения понтонен мост на реката и в състава на Предния отряд на ген. Гурко бързо напредване по родната българска земя в посока Търново-Химитлийския (Хаинбоазкия) проход през Балкана в Тракия, боеве в Старозагорско и т.н. При наложилото се отстъпление под напора на Сюлей-мановата армия, в състава на неговата 3-та опълченска дружина Цветан

119

участва в героичните сражения за отбраната /през август-януари/ на Шип-чанския проход, а в първата седмица на януари 1878 г. превземането на Шейновския укрепен турски военен редут и т.н. – до подписването на Сан Стефанския мирен до-говор на 3 март и края на войната с добиване много изстраданата и дълго въжделенна с в о б о д а на м и л а т а Б ъ л г а р и я…

През цялото това време опълченеца Цветан винаги е сред бойците в първите сражаващи се редици. Завръща се после при семейството си за ми-рен живот щастливо и благодарен на съдбата си – през войната нито е ра-няван, нито го лови б о л е с т. След завършване на освободителната война от състава на опълчението се сформират първите дружини на младата българска войска. Предлагат и на Цветан да остане в нейните редици, но той отказва и се завръща при се-мейството си в махалата на Горна Василица. Тук обаче сега не прекарва/не живял дълго време. Баирския терен, безводието на селището и пр. го тормо-зят и принуждават да търси по-добри у с л о в и я за последвалия си живот. Затова, възползувайки се от дадената от Правителството възможност, около 1880 г. се преселва отново и идва, заселва се завинаги в Долна баня. Наста-нява се в стара къща, но с обширен двор, на избягал турчин: до края на века семейството я разтурва и си построява по-удобен д о м.; в нея отглежда де-цата си – най-големия Стоян с още едно момче и две момичета; после Пър-вородният има в своето семейство момичета и синовете Христо (1898-1971) и Димитър /Димитко - 1900-1975/; всяко от техните не едно и две деца с вре-мето си също създават свои семейства и деца в тях, а те от своя страна – пак семейства и деца. Така /в продължение на цял век/ в Долна баня се формира и живее известната и уважавана фамилия ЦВЕТАНОВИ – многоб-ройна по мъжка и женска линии /разбираемо е, че съвсем не всички продъл-жават да живеят в Долна баня, но помнят и тачат родовия си корен.

Опълченецът Цветан живее в Долна баня дълго и съвсем скромно – уважаван от хората в родата си, съмахленците и възрастните жители на се-лото. Но… той е твърде оскъден на приказки за своето житие-битие в мина-лото. Макар че е бил „писмен” не е оставил и бележки за някои важни момен-ти от своя живот и най вече за поборничеството. Също никой от децата и внуците му не са си направили труда да запишат на книга макар и малкото разказвано/научено от него. Поради това и сега /за написването на настоя-щия материал/ от пра-пра внука Г.Д.Цветанов /р. 1 940 г./ трудно можахме да възстановим и излагаме тук описаните неща н Все пак хубаво е, че послед-

120

ният е нарисувал пра-пра дядовата си къща /намирала се на днешната ул. „И б а р” № 23 /наричана по-рано улицата на Цветан-махала/, в която е жи-вял със семейството си до 80-те години на м.в., после тя е съборена и сега там има нова жилищна сграда, построена от н а с л е д н и к на фамилията. Третото поколение наследник Г.Д.Цветанов е запазил и пачка с десетина патрона от Опълченеца, които то е Донесъл със себе си и пазил като скъп спомен от героичните боеве при Шипка-Шейново /пачката е ХАРТИЕНА от пушката КРИНКА, които са били без патронен магазин и са слагани в цевта поединично, поради което е било бавно и затруднително в моментите на го-рещите боеве при сраженията с турците/.

Съпругата Магда на Цветан Опълченеца умира значително по-рано от него, а той, както е посочено в смъртния акт № 100/21 април 1928 г., съста-вен в общината, напуска земния си път предния ден, на 96-годишна възраст. Отива си най-стария и най-дълго живелия д о с т о е н м е с т е н патриот - п о б о р н и к…

121

СПОМЕН НА БАЩА МИ ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

(По случай 100-години от Балканските войни - 1912-1913 г.)

Известно е, че по силата на Берлинския договор /диктат/ - м. юли 1878 г. – на тогавашните велики европейски сили /Англия, Германия, Австро-Унгария и Франция/ току що създадената със Сан-Стефанския мирен договор България /след 5-вековното турско робство с в о б о д н а българска държава/ и Вардарска и Егейска Македония, тази исторически българска зе-мя с площ около 70 х.кв.км., заедно с Източна и Западна Тракия /23 х. кв. км./ е върната на Турция. В тях мъчителното чуждоземско робство на братския ни народ продължава още 34 години – през 1878-1912 г.

За освобождението на тези исконни наши земи, в съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, България води Балканската война /октомври 1912-март 1913 г./, която завършва за 6 м. с пълен успех. Но поради ненаситните апети-ти на „съюзниците-разбойници” /както с гняв и болка се пеело в страната ни непосредствено след това/, и предприетата военна авантюра от цар Ферди-нанд и вернопослушната му дворцова камарила, СЕ отваря и води Между-съюзническата война /юни-юли 1913/. Тя е краткотрайна, но неуспешна и за-вършва пагубно за България – с 1-вата в историята ни национална катаст-рофа: по подписания на 28 август 1913 г. в Букурещ мирен договор от Оте-чеството ни са отнети почти 9/10 от македонската земя /освободена от тур-ците с най-много пролята кръв и дадени жертви във войната от нашата мла-да, но героична армия/ и незаслужено са дадени 27 х.кв.км. /цялата Вардарс-ка част/ на Сърбия и 35 х.кв.км /цялата Егейска – Беломорска – част/ на Гър-ция. На нея са дадени и 9 х.кв.км. от Западна /Беломорска/ Тракия.

Победената в Балканската война Турция, на която най-големи пораже-ния от съюзниците е нанесла българската армия, се възползвала от злопо-лучно завършилата за страната ни Междусъюзническа война и на 23 юни /1913 г./, турското правителство, нарушавайки вероломно сключения на 30 май /с.г./, т.е. едва месец оттогава, Лондонски мирен договор между двете ни съседни страни, заповядва на своите войски да НАХЛУЯТ в България, ка-то преминат установената граница по линията Мидия-Енос /между Черно и Мраморно морета/, като самоволно си присвоява, с прилагане безогледно и варварски на военна сила, 14 х.кв. км. току що освободена българска земя в Източна, т.е. Одринска, Т Р А К И Я Започва нова трагедия/робство там за българите, която за съжаление продължава в различна степен и понастоя-

122

щем… (за малкото наши сънародници, останали и живеещи и преживяващи по тези места).

В Балканската война българс-ките бойци участват с голям ентуси-азъм, защото се води за освобожде-нието на свои/наши земи и братя от Македония и Тракия. В редиците на сражаващите се по фронтовете са и над 200 долнобанци – едновременно бащи и синове, братя и други родни-ни, редовно служещи, запасни и доброволци. От тях 55 души не се завръщат в селото и домовете си,

при своите семейства. Имената им са изписани, за вечна поука, пример и уважение от поколенията, на издигнатия в Долна баня през 1935 г. ПАМЕТ-НИК на местните герои паднали във в о й н и т е...

… Докато бяха живи, с не един и двама от долнобанците участници в Балканската война, съм разговарял и те са споделяли свои преживели-ци/спомени. Слушал съм ги трепетно и питах допълнително за подробности.

Тук ще споделя запомненото от, разбираемо е, на баща ми Димитър Петров Гаджанов /1893-1975 г./. Винаги съм го слушал със затаен дъх – „със зинали/зяпнали уста”, както се казва и затова не съм ги забравил, така че НЯМА нищо преиначавам, т.е. несъответстващо на истината и само на исти-ната, при предаването на някои неща сега…

Баща ми Димитър е от занаятчийско семейство – родителя му Петър /1871-1945 г./, помня го добре, беше кожухар и по традиция Татко също усво-ява и работи професията в дюкяна у дома при него – преди и доста години след казармата/войниклъка.

В мобилизираната българска войска, явно поради нуждата от бойци за войната, го вземат и отива с патриотична готовност да служи веднага след навършването на пълнолетните 18 години. Дъхът на наближаващата осво-бодителна Балканска война се е чувствал навред в страната и особено в младите хора и това ги е вдъхновявало за по-леко понасяне на неизбежните военни тегоби. Не без значение е било то и за долнобанските призовани войскари, тъй като границата с поробена Македония /Пиринския край/ е отс-тояла на един хвърлей разстояние, т.е. оттатък Белмекенската седловина на Рила и поради това в селото е имало много бежанци от местенската долина,

123

дошли след Кресненското и Илинденското въстания и по други поводи, за да се избавят от тежка та орисия, на „повърналото се /по Берлинския договор/ иго”.

И така – баща ми също облича войнишката шинела и слага фуражката с кокарда, в средата й с българския трицвет и върху него изправен в героична поза лъв.

Отначало във военните редици, той, както и други-те, са обути в собствените си цървули и торба (вместо раница) на рамото от домашно тъкано платно. Но наст-роението е било бодро и са нетърпеливи за проявление на войнствен героизъм при сражения с ненавиждания враг.

Баща ми, в състава на своята пехотна част, воюва на основното (Югоизточното) направление срещу турска-

та армия. Участвал е в битките за превземането на Лозенград и Люлебургас, после на Булаир и при отбиване десанта на Шаркьой. Било е много трудно, защото времето през есента и зимата на 1912-13 г. станало твърде кишаво, а на Булаир /март/ паднал сняг и захванало сериозно замръзване, та доста войници в окопите от студ останали да лежат там мъртви завинаги. Много мор предизвикала и неочаквано появилата се и безмилостно бушувала холе-ра...

Но Балканската война приключила успешно, макар и с немалко свидни жертви, в т.ч. другари и съселяни на баща ми. Споменът за убитите, осакате-ните и тежко ранените бил мъчителен, бавно се изживявал, но не се забра-вял.

След завършване бойните действия на турския фронт, през м. април 1913 г. баща ми го преместват/прехвърлят и той продължава военната си служба в ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА дружина на войската. Работили са по възстано-вяване и поддържане линията по десния бряг на р. Марица от Одрин до Бяло море.

Там го сварва авантюристичната Междусъюзническа война. Но по една щастлива случайност дружината му, заедно с малкото намиращи се наоколо български военни подразделения, успяват да се изтеглят до старата граница около Свиленград /тогава наричан Мустафа паша/ – станало едва ли не в последните часове на деня в началото на м.,юли – преди турската войска, нарушавайки Лондонския мирен договор, да настъпи и завземе предишните освободени територии на Източна /Одринска/ Тракия.

124

При това изтегляне към България, едновременно с наште малки военни части, вървели, бягайки с тревога и ужас, и много цивилни хора към старите предели на страната.

За тези моменти и дни баща ми разказваше ставащото с чувства на ис-тинска болка и покруса, характерни особено за военните изобщо, и най-вече за фронтоваците тогава…

Позволявам си да предам почти дословно, както са се запечатили с го-ляма достоверност в съзнанието ми, неговите думи, защото с течение на времето не само не съм ги забравил, но ме терзаят и разумно съм ги о с м и с л я л:

„През ВОЙНАТА на фронта /а и в тила/, не е никак леко, макар, че тя беше за НАС /България/ с п р а в е д л и в а. Но това, което се случи и видях при отстъплението беше може би по-страшно, лошо и тежко – как наши, бъл-гари-тракийци, от Одринско, по семейства, селища, махленски и единично вървяха бягайки /с малко багаж, с някакви дребни животни, пеша и с коли, и /особено болезнено – немислимо като съдба и проявление при нормални ус-ловия на живот за „родителска обич и самопожертвателност”/ без, дори при-нудително „захвърлени”, малки немощни деца, с разкъсани връзки между роднини, фамилии и семейства и още какви ли не трагедии и ужаси, изморе-ни, гладни и изтощени, с вайкане и плач за напуснати и изоставени на турс-кия ненаситен произвол и разграбване селища, домове и плодородна обра-ботена земя. и… какво ли не още… В сърцераздирателните и предразнели разкази на бегълците имаше неизживяна покруса за хилядите избити безжа-лостно от турската полицейска власт и настъпилата войска близки и изобщо българи-християни… Беше непоносимо, я тръпки ни побиваха, като се слу-ша и гледа това окаяно положение на хората - бедстващи българи…

Ние военните се стараехме да помогнем и облекчаваме съдбата на бе-гълците, но не можехме да надмогнем връхлетялото ги турско-мюсюлманско злощастие и пред очите ни те го понасяха/преживяваха с цялата съдбонос-на, неизчерпаема и преживявана м ъ к а…”

…

/П о с л е п и с. След 1913 г., от този извършен истински ГЕНОЦИД, изминават вече 100 години. Отдалечеността във времето наистина /поне до-някъде/ притъпява болката, но б е з да Я и з ц е р я в а… ЗЛОстореното тогава не бива /исторически/ да се забравя и лековато да се прости. Защото става дума за невинната смърт на няколко десетки хиляди (документално

125

установено – между 40 и 60 х.д.) и з б и т и българи/жертви, а още и за над 50 х. прокудени тракийци и ЗАГРАБЕНИТЕ им имущества и земи за над – по оценки в 2011 г. - 10 млр.лв., неплатени от турската държава досега. А като Е дума за турския геноцид над българите, не е излишно да се напомни, че за периода от 1396 г. – поробването на Шишмановото царство – до 1913 г. вкл., - са изтребени по различни начини толкова много българи в империята на османските турци, че ДНЕС БЪЛГАРСКАТА Н А Ц И Я ЩЕШЕ ДА НАБРОЯВА НАД 100 милиона души…/ /Пак п о с л е п и с. Считам за полезно да приведа текст-извадка от сед-мичника в. „Атака”, 3-9 февруари 2012 г., поместена в обстоятелствена ста-тия под наслов „Никакви права за ХРИСТИЯНИТЕ!”: „Обожаваният в Турция от някои верноподанни слуги на Високата порта, т.е. Правителството – бел. ГГ, Мустафа Кемал Ататюрк ,1885-1938 г. - бел. ГГ, Е ЕДИН от най-големите САТРАПИ в първите десетилетия на миналия век, сполучливо назован от наш известен историк, като „успелият Хитлер”. Независимо от редица прогресивни моменти в неговия исторически път: участие в Младотурската революция през 1908 г.; оглавяване Кемалистката революция в Анадола през 1919 г.; сваления по негова инициатива в страна-та СУЛТАНАТ на 01.11.1922 г.; осъществяване на законодателни, админист-ративни, културни и други съществени промени като пръв президент на Тур-ската република - 1933-1938 г., - които полагат основите на съвременна Тур-ция; и, че укрепва общо взето турско-българските – след 1-та световна вой-на – отношения, в т.ч. сключването в 1925 г. Договор за приятелство и пр., ТОЙ си остава верен на османската кървава традиция срещу другите народ-ности в дотогавашната империя в изпълнение на прокламирания преди него мракобесен мирогледен пантюркски принцип: „Една държава, един народ, една нация”… НЕКА Е знайно за запомняне, че Ататюрк е БИЛ един от командващите в османската армия, която през юни 1913 г. нахлува в земите на тракийските българи. Близо 20 села са разграбени и опожарени, а жителите им – колкото и да е абсурдно и антихумано, не за вярване, че е възможно въобще и да се направи в действителност, за нормални хора, и особено за вярващи, па ма-кар и за мюсюлмани, които твърдят – и в наше време - голословно, че тяхна-та ислямска религия е такава „на мира”, бел. Г.Г. – изклани, изгорени живи заедно с децата в домовете си или в църквите, където се надявали да наме-рят спасително убежище. Главорезите събирали беззащитните хора без раз-лика на пол и възраст, избивали мъжете, нанизвали бебетата на шишове, изнасилвали жените, после превръщали християнските храмове в огромни

126

клади, в които намирали смъртта си хиляди мъченици... Много хиляди тра-кийци, останали живи като по чудо, потърсили спасение /голи и боси/ в Бъл-гария, преследвани безжалостно от армията и разбеснели се башибозуци, и пак доста от тях избивани , като диви зверове”… ТАКАВА е суровата и неподправена действителност. И вероятно за капак, т.е. за „достойна възхвала” на стореното, преди няколко години в страната ни една телевизия беше обявила конкурс със съблазнителен размер на парична награда, послучай деня на влюбените – празника на Св. Валентин на 14 февруари – зрителите да направят класация, като „забележителна, роман-тична и за пример в миналото сантиментална и чистосърдечна любов” – бла-городно „гарнирана” в името на толерантността – между мюсюлманин – пои-менно е визиран Ататюрк, който през втората половина на 1913-та и следва-щата година бил военен аташе на Турция в София – и образована красива българска християнска девойка, която вълнуващо, се развивала, но същест-вувала краткотрайно, т.е. незавършила благополучно и не се създало се-мейство между двамата /увлекателно любили се/ млади, защото бащата на българката, фронтови командир на турския фронт през неотдавна завърши-лата Балканска война, за своята човешка, семейна, офицерска и национална чест, непозволил дъщеря си да стане ханъма, като се омъжи за турски вое-нен фанатик, който Е един от н е п о с р е д с т в е н и т е виновници за хилядите български жертви-тракийци през юни 1913 г./.

127

ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ В КОПРИВЩИЦА И ДОЛНА БАНЯ

(По случай 95-та годишнина от гибелта на фронта на поета-командир на 2 октомври 1916 г.)

През първия срок (от

септември до декември) на учебната 1950/51 г., по стечение на обстоятелствата, заедно с още трима долнобански юноши – Д. Вл. Джамбазов, Филип Ст. Мани-катов и Л. Хар. Стратиев – бях ученик в Х кл. на Копривщенската климатична гимназия „Любен Каравелов”. Паралелката ни се помещаваше в стая на 2-рия етаж

в северното крило на сградата /доста години по-късно, училището – основно ремонтирано и пригодено за новото му предназначение – беше превърнато в дом на общината. В паралелката бяхме малко над двадесетина само момче-та. Седяхме по двама души на високите дървени чинове подредени в две къ-си редици. Моето место беше на втория чин, в дясната страна на стаята, покрай няколкото й големи прозорци. Взорът на вън – винаги ведър и прия-тен – гледаше към леко извисяващия се баир с прекрасна гледка на двора и сградата на храма „Успение Богородично”. От мястото ми на чина през про-зореца се виждаха също доста добре очертанията на гроба на Д. Дебелянов с приклекналата, изваяна като жива, каменна фигура на неговата майка – намираща се като на „завет под клоните на посаденото дърво, за вечно под-пряла с ръка брадата на лицето си, беше в съчувствена поза на очакваща „своя син да се завърне в бащиния дом”...

... С течение на времето и годините научих много неща за Димчо Дебе-лянов – като копривщенски и български поет, командир на взвод и рота в 1-вата световна война и загиването му от вражески съглашенски коршум на Южния Серески фронт, недалеч от левия бряг на българската река Струма

… Научих и описвам тук и съществени неща за Димчо Дебелянов в нашата Долна баня.

Димчо Дебелянов е КОПРИВЩИНЕЦ – там е роден през 1887 г. в мно-годетно патриотично еснафско семейство, изживял детството си и учението в

128

първите две начални отделения на местното школо. Баща му Вельо, търго-вец умира скоропостижно през 1896 г. След 40 дни, като направили равнен-ката на гроба му, съпругата Цана и децата й Найда, Мика, Илия и Димчо, както пише Д. Дебелянова-Каролева, натоварили на една волска кола побра-лия се в раклата багаж от покъщнината, качили се и те и потеглили за Плов-див при Иван – най-големия син. Така зад себе си те оставили завинаги свое-то средногорско гнездо. После семейството се разпилявало и преживявало в различни селища на страната, където младите работили, задомили се, жи-вели и т.н. Майката умряла при една от дъщерите си във Враца. Самият Димчо последователно учил в Пловдив, Ихтиман и София, където завършил гимназия, живял и творил в тях, служил в о й н и к в Самоков и пр. Но през следващите 20 години, т.е. до края на живота си /по стечение на житейските обстоятелства и зла орисия на съдбата му/, не се в р ъ щ а там (в родното си гнездо Копривщица).

Напротив, в известна степен и смисъл Димчо Дебелянов се СВЪРЗВА, ОСТАВА близко СВЪРЗАН в своето житие и битие, с поетичното си творчество, И с нашата Долна баня, заради което Е справедливо и го тачим и като наш поет.

По-големия Димчов брат Илия /1884 – 15 май 1943 г./ идва през 1906 г. в селото ни на работа в тогавашната дървопреработвателна дъскорезница/фабрика като квалифициран майстор в дърводелския занаят. Тук през следващата година се оженва за местната де-войка Мария Кръстева и със семейството си /имат двама сина и три девойки/ прекарва тук целия си живот – участва активно в местните прояви /той е един от учредителите на тесно-

социалистическата партийна група, активен деятел на читалище „Рила 1898”, туристическото дружество и пр./. С него е свързано идването, пребиваването и всичко друго от живота на Димчо Дебелянов в Долна баня.

Той идва за пръв път в нашето село през 1907 г., за да участвува в сватбата на батьо си. През следващите 8-9 години, по уточнени данни от племенницата му Димка Ил.Дебелянова /1925-1993 г., по мъж Каролева/, ли-тературоведка, автор на книгата /художествено-биографично изследване за вуйчо си Димчо/, под наслов „Живях в заключени простори”, Сф., 2005 г.,

129

второ допълнено издание, с.294, издателство „Зах.Стоянов”, ТОЙ идва и пребивава в Долна баня не по-малко от 10-тина пъти: престоявал е тук с удоволствие в дома при братовото му семейство в продължение на по-няколко дни и дори цял месец или летен период; поводите са различни: съв-местно прекарване на празници, лечение, или просто за разтуха. По повод на последното Димчо е к а з в а л, откровено е споделял, в т.ч. и с литератур-ния си събрат Гео Милев, че буквално бяга от „тази малка и зла София, която ненавижда”, че с готовност идва и седи в селото; че тук му е приятно, защото с досада бяга от Града, като… бездушен, скучен. Това е било напълно раз-бираемо като се има предвид, че в нея той е оставал неведнъж без работа и доходите му за препитание са били не само оскъдни, но и често за продъл-жително време непостоянни, живеел е там неприсъщо скромно и в НЕСЕК-ВАЩ обиден недоимък; интелектуалния живот е бил по това време не за за-виждане; малко са били личните му интелигентни удоволствия, за да не ста-ва дума за радостни наслади и пр.

В Долна баня Димчо Дебелянов води пълноценен за местните условия живот: намира и изпитва удоволствие в разходни по улиците и пътя за Само-ков, из местности в полето, по поречието на Марица: където се къпе във ви-ровете/гьоловете, по пътеки из близкото Градище и /неведнаж/ по красивите околни поли на могъщата гориста /за отбелязване е използваното понятие ГОРИСТА, което всъщност означава не правещото впечатление за листата на широколистните дъбови и букови дървета в нея, а за нейната тогавашна девственост, т.е. в смисъл н е и з с е ч е н а до необяснима за човешките възприятия/ Рила, прави запознанства с учители от основното школо и инте-лигенти/служители в Сребърниковата дърводелска фабрика (дъскорезница), интересува се от и участва в прояви на местния обществен живот и пр.

/ЛЮБОПИТНО. Д. Дебелянов е бил висок, строен, лирично настроена личност. Макар че в началото на творческата си дейност и дори приживе не е бил много известен като поет, той е правел впечатление със силата на неж-ните „трели” на стихотворенията си.

Той – без да му е кусур, защото е млад човек, – е бил в л ю б ч и в към противоположния пол млад човек: през времето на 1908-12 г. създава и е имал интимно-приятелски връзки последователно с 3-4 девойки – образова-ни, стройни, красиви, взаимно отговарящи на чувствата му. Дори началната учителка Мария Василева от София, му е гостувала доста дни в Долна баня през школска ваканция и /в съкровен разговор с Димчовата сестра М. Григо-рова, също начална учителка/ е изразявала готовност ДА СЕ ВЕНЧАЕ С

130

ДИМЧО ПРИ СКРОМНА ОБСТАНОВКА В МЕСТНАТА ЦЪРКВА… Но за жа-лост всички връзки с девойките „избраници на сърцето му” завършват за него трагично…, съвсем не обаче по Димчова вина. Така той си остава и завърш-ва краткия си земен път само на 29 години като ерген – бохем-самотник /но не с бохемски начин на живот – в разгул, пиянство и пр., а с житейска фило-софия на творец, която във времето след смъртта му ГО прави присъ-що/заслужено по достойнство още по-известен и ценен в българската лите-ратура /и не само в нея/ като поет и патриот-гражданин загинал за Р о д и н а т а на фронта.

Също полезно е във връзка с Димчовото „бохемство” да се преведат и знаят думи-спомен на българския писател Гьончо Белев, от Ихтиман, близък негов приятел, които имат своето голямо хуманно-социално значение: „Дим-чо обичаше живота и с това си поведение ме привличаше. Две стотинки да има – с приятелите ще ги раздели. Щом има у него – има и у приятелите. Много се злослови около неговото бохемство. Вярно е, бяхме бохеми? Гладни бохеми. Ние се събирахме не за да се напием, а за да се повесе-лим…, не от отчаяние, а защото обичахме живота и неговите блаженства. Това ни свързваше, а Димчо всякога е бил отличен другар…”/

Димчо Дебелянов, ОТ/С вдъхновение и може бил от благодарност и интелектуална о т п л а т а, в Долна баня написва през 1913 г. стихотворе-нието си „ГОРА” /публикувано във в. „Смях”, бр. 110 от с.г./. Както Димка Ил. Дебелянова посочва /в „Живях в заключени простори”/, поета Николай Лили-ев, познат литературен събрат на Димчо от 1907 г. след съвместно пребива-ване и запознанство в Долна баня, х а р а к т е р и з и р а първата редакция на творението като „е д и н от ШЕДЬОВРИТ Е на Дебелянов”. По-нататък в книгата си Димка Дебелянова посочва, че поетесата Валентина Радинска на-писала възторжена статия за тази творба.

За това, че Димчовото стихотворение „Гора” се отнася за долнобански-те лесове потвърждава недвусмислено, наред с другото посочено по-горе за преживяванията на поета в селото ни, и спомен на брат му Илия, споделен в редове до поета Владимир Русалиев: „Димчо… в Долна бавя… обича- ще да прекарва между горските работници и вечер често с я д а ш е с тях на м а с а, да се разговарят… Обичаше да скита в полето и горите”.

И още – характерната дума в стихотворението, т у к употребявана – „ВАЛОЗИ”, т.е. снишено/снишение всред околното по-високо место-места, а не „ПАДИНИ”!

131

И накрая ето текста на стихотворението „Г о р а”:

ГОРА

Накрай полето, дето плавно слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,

меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра – виши колони непреклонни успокоената Гора.

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина и в безответните й скути, като вълна подир вълна,

заглъхват хоровете страстни на многогласното поле и подслон верен в час вечерен намират морните криле.

И знае пътникът утруден, че в презнощ тръпните листа с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта,

взори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим, пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим,

а денем, лик когато свежда над примирената вода - ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда.

Че дълги дни към хубост вярна в небег безцелен устремен той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен

и сам е свърнал – на Гората в съкровищните самоти, последна радост да изведа, последна скръб да приюти...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра –

виши колони непреконни успокоената Гора.

/Бележка. Още за Д.Дебелянов в Долна баня може да се прочете в кни-гата „Живот между Рила и Карабаир”, издадена през 2009 г., - по точно ста-тията „Димчо Дебелянов в Долна баня…”, с.с.80-84/.

132

ДОЛНОБАНЦИ И 70-ГОДИШНИНАТА ОТ „ЦЕЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ”

На 6 април 1941 г. хитлерофашистка Германия започва агресивна вой-на и вероломно напада съседна Югославия. Само за няколко дни тя е разг-ромена и се разпада като държава. Вардарска Македония е присъединена и в продължение на повече от 3 години /до края на м. август 1944 г./ населени-ето й живее в естествените предели на /предишните, т.е. истинските си/ ис-торическите граници /ЗА СВЕДЕНИЕ – обхващащи земите на Мизия, Тракия и Южна Добруджа/ на майката-РОДИНА Б Ъ Л Г А Р И Я. Този период, като се има предвид присъединяването и на други територии /или така наречени още „нови земи” – части от Егейска Македония и тези от Западна Тракия, намиращи се между долните течения на нашите реки Струма и Марица/, се нарича още Целокупна България.

Както през м. септември 1940 г. по Крайовската спогодба с Румъния българските войски навлязоха в Южна Добруджа /около 7.7 х.кв.км. терито-рия на сегашните Добричка и Силистренка области/, за да осъществят при-съединяването им към предишните /старите/ граници на страната, начиная от 20 април /1941 г/ наши военни части навлизат във Вардарска Македония и се установяват на гарнизони в различни градове там. Те подпомагат всячес-ки създадените до идването им МЕСТНИ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ, като из-раз на масовия патриотичен порив на населението за изграждане в селищата на органите на дълго жадуваната своя, б ъ л г а р с к а власт. За тази цел своевременно е приета и публикувана ДЕКЛАРАЦИЯ на ЦК на Българските Акционни комитети, в която се казва: „Македония е вече свободна и е вече в общобългарската национална общност”.

Основната задача и цялостната работа на изградената българска ад-министрация е да се осигури прехраната на населението и нормализирането на живота. С активното участие на преобладаващата част от местното насе-ление това става /извършва се/ у с п е ш н о. За целта много и постоянно допринасят грижите проявявани от българското Правителство /в София/, ко-ето отпуска и изпраща храни и други стоки и материали, необходимите па-рични средства по годишните бюджети на държавата за времето до напуска-нето на Вардарска Македония в началото на м. септември 1944 г., както и из-пращането от вътрешността на България на различни специалисти/кадри за /подпомагане/ работа там в различни сектори – учители, технически, правни и пр. .

133

В този поток следва да се знае и има предвид скромния принос и на долнобанци…

Много наши младежи служат вой-ници в различни български военни гар-низони, разположени във Вардарска Ма-кедония. Целесъобразно е и привеждам за гр. Велес, където са били в казармата няколко долнобанци, споделяно от тях в разговори приживе, запомнени от мен добре и сега ги пиша/ предавам със свои думи възможно най-точно и смислено...

На снимката: Влизането на българските войски в Скопие

ТОДОР КУЗЕВ ЯКОВ /1922-1987 г/, редник. Получил повиквателна за-повед и цялата си войнишка служба изкарва в този неголям, но живописен град, разположен по двата бряга на р. Вардар. Населението обичало българ-ската войска като „своя”, от свои синове. При гарнизонните отпуски се дви-жели между местните хора и те ги уважавали искрено…

ВЕЛЧО ГЕОРГИЕВ ГЕРАСИМОВ /1923-2005 г./( Отива войник във Ве-лес с голямо патриотично чувство в началото на м. септември 1943 г. Като среднист след известно време е откомандирован в София за обучение в ШЗО. Но през дните пребивавани в града на Вардар схванал бодрия дух и хубавото отношение на местните хора към армията ни и мисията й.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ ГАДЖАНОВ /р.1920 г./., редник, а после ефрейтор. Началото на военната служба прекарва в гл. Дупница. През м. април 1943 г. и до уволнението след 14 месеца /м. юни 1944 г./ е в казармата в гр. Велес. Тъй като е бил ординарец на командира на полка /полк. Л.Апостолов/ е имал въз-можност и се е движил често из града. Затова има повече съприкосновения и хубави впечатления от местните хора. За тях казва чистосърдечно, че маке-донците, т.е. македонските българи, са приятни хора. Когато ги водели от казармата да се черкуват и при-

134

честяват за най-големите християнски празници Коледа и Великден, се чувс-твало топлото им отношение към войниците. Българските /и станали и техни/ национални празници – Деня на народните будители /1 ноември/, 3 март и 24 май – ги чествали масово и задушевно. Във Велес за 3 години българска /тяхна си/ власт са направени много /примерно/ благоустройствени подобре-ния: изправяне и шосиране на улици, тротоари, ремонт и добро поддържане на няколкото училища и пр. Специално главната улица, проточила се по дес-ния бряг на Вардар, била изправена от дотогавашните криволици, а на река-та, в долната градска част, е построен стабилен мост, което било много об-лекчително за живота на хората и превозите им, защото преди, за да отидат в отсрещната част на селището, е трябвало да извървят протежението на не един километър до моста в горния му край и да губят непрекъсна-то/постоянно ценно време… На други места във Вардарска Македония също са работили долнобанци и са оставили трайни следи там:

КИРИЛ АНГЕЛОВ КИРОВ /Турчето/ - /1898-1978 г./. Той е между мал-

кото НАШЕНСКИ младежи, който в първите десетилетия на ХХ в. учи и за-вършва средно специално образование – механотехникум в гр. Габрово. Като се завръща в Долна баня работи по поддържане машините на тогавашната Сребърникова дърводелска фабрика/дъскорезница тук. После отива в БДЖ и е по ремонтите на машини от подвижния състав, извършвани в депата в Харманлийско, а после на гара Саранбей /Септември/. Добитият специфичен опит скоро му послужва добре.

За да облекчи материалната издръжка на семейството си в средата на 1941 г. ТОЙ отива на работа в ЖП депо в гр. Скопие. Утвърждава се бързо с усърдния си труд и добрата квалификация и е уважаван кадър. Обучавал е няколко млади местни македонци, постъпили на работа в депото. Както той, така и те са останали с добри впечатления едни към други – т.е. като свои - братя българи…

През м. август 1944 г. К. Ангелов се прибира в България и Долна баня. До пенсионирането си работи на обекти в гара Костенец, а после в ТКЗС Долна баня. Награждаван е с орден и други отличия.

ЕЛЕНА СЛАВОВА НИКОЛОВА /1910-1948 г./, начална учителка. За-вършва Самоковската гимназия /педагогическа паралелка/. 13 години учи де-цата в отделенията от няколко випуска на долнобанското основно училище „Н. Рилски” и е една от изградилите се тук добра педагожка. Заради това от

135

Министерството на Просвещението е назначена и през м. февруари-март 1943 г. отива учителска в с. Дреновци, Прилепско. От 15 септември с.г. е преназначена и до края на м. май 1944 г. е учителка в с. Котланово, Скопско. И в двете села е полагала много старание и грижи за малчуганите. Заради това те бързо я заобикват, а родителите им я подкрепят всячески при/за про-веждането на извънучилищни самодейни прояви с децата и семействата и искрено я ценят. В израз на такова отношение ТЕ /в с. Котланово/ й подаря-ват за 24 май /1944 г./ домашно тъкана и ръчно красиво многоцветно извеза-на местна носия. С нея, заедно със своя българска колежка, Славова се сни-ма и я донася и пази в Долна баня като хубав спомен от учителстването и добрите хората във Вардарска Македония.

На снимката: Празнува-

не на 24 май 1942 г. в Скопие Няма да е отегчително да

споделя и свои кратки спомени за Вардарска Македония и та-мошните българи.

В съседната ни страна през втората половина на ми-налия ХХ в. съм бил няколко пъти. Винаги съм се стремял да

пребивавам и гледам нещата там само като турист, а да разговарям сърдеч-но с местни хора и да вниквам и разбирам всичко по-дълбоко в същината им. При първите ми посещения в Македония през 1965 г., разговорите и конста-тациите ми бяха много искрени и поучителни, защото срещах още живи хора участвали в Илинденското въстание през 1903 г., или техни преки наследни-ци, също свидетели на преживяното през двете Балкански /1912-13 г./ и /също двете/ Световни /1915-1941-45 г./ войни. Твърдя, че съвременниците съвсем н е п р е д у б е д е н о споделяха хубави неща за България и на-рода ни, за своята несрета българщина там и пр. Тези хора не бяха забрави-ли и особено подчертаваха направеното в техните селища през периода май 1941-ва – август 1944 г. И не скриваха да казват, че тогава, българска – власт и армия не са ги чувствали к а т о, и НЕ СА ИМ били чужди, „нашественици, завоеватели-окупатори”, а като свои защитници и държава, отдавна очаква-щи да се поправи една допусната в миналото историческа несправедливост и да се присъединят земята и народа към майката България…

136

/БЕЛЕЖКА. След м. август 1944 г. и приключването на 2-та Световна война /по клаузите на Парижкия мирен договор в 1947 г. със страната ни/ България е принудена да свие териториалните си граници върху земите вли-защи в тях до/преди 1 октомври 1940 г. В онова сложно време, под влиянието на силни западноевропейски държави от лагера на победителите, на Югос-лавия и Гърция бяха върнати земите на Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия, като им се изплатиха и съответни репарации. Но тогава, ако не беше защитата на съветската дипломация, можеше да стане и по-лошо за България, тъй като примерно Гърция имаше предявени претенции да присъ-едини към държавата си територии включващи Източните Родопи и отстоя-щите земи НА ЮГ от правата линия Хасково-Бургас./.

В книгата си „Погребани идеали”, излязла от печат към средата на 2011 г., доц. Йордан Величков, пенсиониран дипломат от кариерата и експерт – преподавател във ВУЗ, пише, че „Една стопанска или финансова криза се овладява, последствията от природни бедствия и разрушения се възстано-вяват”. Но „Последиците от една грешна, безотговорна, недалновидна… външна политика остават завинаги непоправими и незаличими.

България надживя монархизма с причинените две национални катаст-рофи, три изгубени войни с огромни материални и човешки жертви. Тя оцеля и след студената война, като отново се оказа в лагера на победените. Веро-ятно, макар и мъчително, ще приключи и прехода към демокрация и ще ста-не нормална европейска държава. Тя обаче никога няма да се вмести в ес-тествените си етнически граници. Милиони българи, останали извън Отечес-твото, са с избледняло или заличено вече национално съзнание. От други наши сънародници направиха „еничари” – „македонци”, „гагаузи” и пр. Стотици хиляди семейства не само не се събират, но завинаги остават раз-делени…”

137

Тодор Яков Велчо Герасимов

Кирил Киров (Турчето) Елена Славова Николова Елена Славова

При съвременните условия, я в н о само в рамките на Европейския съюз /т.е. съобщество/, когато постепенно между съставляващите го отделни държави ще изчезват, премахват се /в предишния им смисъл, ограничения и пр./ дотогавашните граници, естествено ще се разреши/изчезне и проблема за „Целокупна България” /”новите земи”/.

А дотогава ще я караме/живеем ЕДНОВРЕМЕННО „по прежному и по днешному”. т.е., както се пее в МАРША на ВМРО-БНД, изпълняван прочувст-вено на ежеседмичната съботна тв „Седянка…” с водещ Никола Григоров, а именно:

„Къде и да одиш, къде и да шеташ,

138

не се с р а м и БЪЛГАРИН да бидеш!

Ако някой р е ч е „България е м а л а”, има още о с е м дяла,

(за сведение: Тимошко, Царибродско, Босилеградско, Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна – Одринска – Тракия и Северна Добруджа)

за да б и д е ц я л а и в с е к о й да Я з н а е!

И още: Ние не сме г ъ р ц и,

о с м а н ц и и с ъ р б и, чеда сме на А с п а р у х а - ГОРДОСТ НАЙ-БЪЛГАРСКА!”

139

ДОЛНОБАНСКИ ВОЙНИК, ДОПРИНЕСЪЛ ЗА ПОБЕДАТА НА 9.ІХ.1944 г.

Иван Ангелов Кьосев е роден на 18 декември 1923 г. Произхожда от трудолюбиво селско семейство. След основното ш к о л о завършва същес-твувалото тогава в селото допълнително земеделско училище /ДЗУ/ по спе-циалността земеделие и овощарство. Помага на родителите си за обработ-ката на имота и се развива/израства като буден младеж.

През м. септември 1943 г. с набора си отива в казармата. Разпределен е и служи в прожекторната батарея на Бронирания полк/бригада в София.

По време на англо-американските бомбардировки над Столицата /есента на 1943-та – пролетта на 1944 г./, подразделението им е изнесено на полеви позиции около града. Бойната им задача е била при тревога и напа-дение на вражеските самолети нощно време да ги търсят в тъмнината из ви-синето към небето и като ги осветяват с мощни лъчи да улесняват насочва-нето на зенитните/противовъздушните оръдия към целите, за да поразяват успешно неканените чуждоземски „гости”. Службата на войнишкия състав от/в прожекторната батарея никак не е била лека – чести нощни тревоги свързани с неспане, бодърстване на позицията и опасност от попадения на вражески бомби, а през деня напрегнати тренировъчни занятия. Заради това времето на службата е признато на личния състав за участие във войната – първата й фаза /ІХ 1944-та – ноември 1945 г./.

Наред с другата бойна дейност, МНОГО СЪ-ЩЕСТВЕНО Е, че ПРОЖЕКТОРНАТА БАТАРЕЯ, за-едно с други подразделения на Бронираната бригада участва в нанасяне на съкрушителния удар за сваля-нето на фашистката власт в Столицата през нощта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г. Следователно участие в тази решителна политическа проява, действие взема и нашия долнобанец Ив. Ан. Кьосев.

За станалото тогава, т.е. преди 67 години, ето какво ми е споделил вече 89-годишния тогавашен бо-ец от прожекторната батарея в София – човек скро-

мен, с запазен бистър ум и т.н., поради което споменът му е пестелив, но ис-крен и без всякакво съмнение за точността му.

Личният състав на батареята е бил за времето си от образовани и буд-ни младежи. Водили са заинтригуващи разговори за политическите събития в страната. По „безжичния телеграф” са научавали за доста събития и научи-ли, че на 5 септември /1944-та/ Червената Армия е навлязла в България през

140

добруджанската граница, че тамошните подразделения на българската ар-мия не са оказали съпротива и не само са се държали спокойно, но и друже-любно към ставащото. Това се е възприемало ясно като наближаване на окончателната развръзка и победата в антифашистката борба на левите и патриотични сили в страната.

На 8 септември, петък, вечерта към 20 ч., в прожекторната батарея е обявена тревога. Тя се изнася от казарменото помещение и район на поля-ната в близост до Семинарията. Малко по-късно пристига командира кап. Димитър Попов, познат като офицер-патриот и пред строя обявява заповед, с която нарежда батареята да отиде в центъра на Столицата с личното оръ-жие на бойците /карабина, нож на нея и паласки с патрони/, но без прожек-торната техника, за да подсили след полунощ, в това тревожно време, охра-ната на сградата на Министерството на Войната /така се е казвало то тогава/, където са настанени Правителството и командния център на армията.

Батареята се натоварва на камионите и те потеглят бавно и внимател-но по определения маршрут в тъмната нощ по безлюдните улици. Около по-лунощ /т.е. към 02 ч. на настъпващия исторически деветосептемврийски ден подразделението е на заповяданото место. Скачат от камионите и вли-зат бързо и почти безшумно през страничния вход в сградата на Министерст-вото на войната. Там ги чака офицер и отвежда войниците, както са по групи за обслужване на прожекторите, по коридорите на сградата. Командата с Ив.Кьосев е разпределена за 2-рия етаж. По двойки войниците са разставени пред вратите на канцелариите с указание, до второ нареждане, да не допус-кат никой да излиза или влиза в тях, тъй като работещите в кабинетите старши офицери през онези дни там са и спели/. Така Кьосев и другаря му охраняват, както разбират по-късно, кабинета на полковник Янакиев. Изпъл-няват заповедта стриктно. Стоят на заповядания им пост почти до о б е д на 9 септември…

От съобщенията предавани по радиото, Ив.Кьосев и другите войници от батареята научават, че е извършена съдбоносна политическа промяна на властта в страната – свалено е дотогавашното едноседмично правителство на Муравиев и е установено Правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев.

В следобеден час се дава команда и батареята се изтегля от постовете в сградата на Министерството на Войната.Като излизат навън войниците виждат, че пред сградата се намират на позиция и танкове от бригадата, а наоколо – много въоръжени /партизани и от софийските бойни групи/ и други ликуващи възторжени хора, които приветстват и се радват на настъпващата промяна...

141

Прожекторната батарея, след излизане от сградата е разположения на палатков бивак/лагер в срещуположната градинка и там престоява с охрани-телна задача към новата, народната власт в продължение на две деноно-щия. На 11 септември батареята е строена и пред строя командира й Д. По-пов, вече произведен в генералско звание за активното му участие и принос за деветосептемврийската победа, поздравява войниците и им благодари за проявената дисциплина и успешното изпълнение на поставената задача.

/БЕЛЕЖКА: Ротният командир, вече генерал Попов, съобщава на вой-ниците радостна вест – като награда за доброто изпълнение на задачата през нощта всеки от тях се повишава в звание и получава на пагоните си по една нашивка, т.е. редниците стават ефрейтори, ефрейторите – младши по-дофицери, тези последните – подофицери, а дотогавашните подофицери – фелдфебели. Неочакваната придобивка е изпратена на площада със спон-танно многократно „УРА” от личния състав на батареята/

После с колите батареята се прибира в казармата… Понастоящем Ив.А.Кьосев е един от 4-ма живи долнобански фронтова-

ци, от всичко 235-те тукашни мъже – от редовния набор, мобилизирани и доброволци – участвали във заключителната фаза на войната и допринесли за извоюване победата над Хитлерофашистка Германия.

Той е на крак и бодър човек, макар че догонва 90-годишна възраст. Ползува се със з а с л у ж е н о уважение като ВЕТЕРАН ОТ ВОЙНАТА и е пример в живота за младите…

142

„ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ” ПЛЕННИК

Има и такива чудни/неестествени случаи в човешкия живот, както е с Васил Захариев – Цильо, /1922-1991 г./

Той е от махала „Къосева” на с. Очуша, но малко след създаването на ОТКЗС в тогавашната долнобанска община, през 70-те години на ХХ в., се преселва и до края на живота си живее семейно в Долна баня, т.е. става ту-кашен човек.

Нещата които излагам в следващите редове са наистина колкото съд-бовно-трагични, повече „романтично”-патриотични, затова е полезно да се знаят.

… Васил Захариев двадесетгодишен отива да отбие редовната си служба в българската армия в „новите земи”, както се е казвало тогава за присъединената към страната Вардарска Македония. Повиквателната му за-повед е за полк на 15-та пехотна дивизия в гр. Битоля. Той с трепет отива да служи в този далечен от Очуша град.

Двете години минават с напрежението на ежед-невния казармен войнишки живот. Но трагедията се случва накрая на периода, в самото навечерие на предстоящото уволнение.

Поради политическата промяна на властта в Бъл-гария на 9 септември 1944 г, в този ден изтеглящите се добре въоръжени германски военни части, които пре-минават от Гърция /като една от използваните посоки/ през Битоля, за да отидат на Запад, след сломяване на оказаната им упорита съпротива, успяват да обградят плътно и да п л е н я т българския полк там, с което

възпрепятстват изтеглянето му към България. В посочената обстановка, бойците от полка с боеве и жертви си пробиват път и бавно, преодолявайки много трудности, се придвижват почти месец време към Отечеството. Освен убитите има ранени. Между тях е и Васил, на който немски куршум в лакътя на едната му ръка го оставя полусакат в живота до смъртта.

В тази сложна и смутна обстановка в Очуша до семейството на Васил Захариев в Очуша неофициално достига „злокобна вест, че той е загинал ка-то пленник”. И тук от родителите и близките започват извършването на оби-чайните помени като за умрял човек…

Но съдбата била не само коварна, а и странно щедра…

143

В един ден на втората половина на м. октомври 1944 г.1 около обяд, ко-гато група от семейството и близки отиват за гробищата, за да отбележат 40-те дни и равненката на гроба от неговата /неизвестна/ „смърт/загиване”, като явило им се библейско чудо, хората виждат че насреща им по пътя от маха-ла „Мартинска”, върви млад човек и с наближаването му се оказва, че това е техния „смъртник – възкръснал”, идвайки/връщайки се у дома от военната неизвестност…

По нататък е ясно – преживян шок и нормализиране живота в семейст-вото на Васил… След няколко години той се задомява за местна изгора и им се раждат през 50-те години дъщеря и син, които израстват като достойни наследници. Самият Васил, със съпругата и родителите си работят земеде-лие, а в края на 1958 г. стават членове на новосъздаденото в полупланинс-кото им село ТКЗС. В него е последователно бригадир, домакин и деловоди-тел. През 70-те години /на м.в./ семейството се преселва в Долна баня и до пенсионирането си работи като домакин на централния склад на ОТКС и АПК. Същевременно в Очуша, а после в Долна баня е активен общественик – като член на БЗНС е избиран за председател на местната дружбена орга-низация и общински съветник. Няколкократно е отличаван с различни мате-риални и морални награди…

144

1961 г. – 2011 г., 12 април: 50 ГОДИНИ ОТ ПОЛЕТА НА ЮРИЙ ГАГАРИН В КОСМОСА

СЪВЕТСКИ КОСМОНАВТИ И/В ДОЛНА БАНЯ

(Лични спомени)

Още от неписаното време на древността, когато се формират елемен-тите на съзнанието му, с любопитство човешкия поглед е бил отправян към небесното висине над него. През епохата на възраждането и просвещението мъдреците все по-често и заинтригуващо се вглеждат в синеещия се нагоре простор. Обаче едва през ХХ век, благодарение на развитието на науката и техниката, става възможно да се проникне в тайните на Небосвода-Космоса, за да се работи и постигне действително и реално успешното му изучаване с перспектива за надеждно ползване за живота на Човека.

ПЪРВИЯТ, който н а у ч н о доказва възможността за ПОЛЕТ В КОС-МОСА /в аргументирана статия още през далечната 1903 г./ е руския учен Константи Циолковски… /Любопитно: През м. август 1976 г. имах възможност да посетя гр. Калуга – областен център на 200-тина километра югозападно от Москва. Там уважи-телно тачат своя земляк Циолковски и в знак на признателност, след осъ-ществените космически полети му е уреден нов, значително обогатен музей. Разгледах го с интерес. В градинката около него е издигнат скромен, но въл-нуващ паметник – фигура на летец устремил поглед нагоре във въздушния безкрай. За отбелязване е, че първия съветски космонавт Ю. Гагарин, доп-ринесъл за осъществяване на практика космическата мечта на Циолковски, след завръщане от посещението си в България /м. май 1961 г./ отива в Калу-га и музея и признателно смирен разглежда въпросния паметник, посветен на /преди 1961 г. все още мечтания/ космически полет /т.е. едва ли не на се-бе си, Гагарин – бел. Г.Г./

През 1954-1958 г. бях студент във Висшия стопанско-финансов инсти-тут в гр. НАВЕЧЕРИЕТО Свищов /тогава се казваше ВФСИ „Фр. Енгелс”, а сега – Стопанска Академия „Димитър Ценович”/. Като лектор по комсомолска линия с готовност ходех и на събрания вечерно време изнасях беседи в раз-лични села на околията.

На 4 октомври 1957 г. вечерта бях на събрание в с. Алеково, отстоящо на 20-тина километра южно от Свищов. Поради важността на събитието доб-

145

ре си спомням и предавам случилото се тогава, защото то е с историческо стойност.

След свършване на събранието излязохме от читалищния салон и по-неже беше ведра вечер, доста млади и възрастни хора не бързаха да се прибират по домовете. Тихото време правеше още по-красиво звездното не-бе. Загледани нагоре в безкрая, присъстващите видяхме високо над нас, стрелкаща и движеща се светеща „игла”. Екзалтирани младежи досетливо завикаха, че това е кръжащия около земята съветски космически спътник, пуснат/изстрелян, както беше съобщила ТАСС /Телеграфна агенция на Съ-ветския съюз/ този ден.

… През м. септември 1959 г., на среща в Националния клуб по печата във Вашингтон /САШ/, американски журналисти запитват Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, който е на правителствено посещение в страната

- Кога мислите да изхвърлите /не „изпратите”, а именно казано типично по американски, „изхвърлите” – бел. Г.Г./ човек към Л у н а т а? Отговорът на съветския партиен и държавен ръководител е конкретен, сдържан и заинтригуващо оптимистичен:

- Човек в Космоса ще изпратим тогава, когато бъдат създадени необ-ходимите т е х н и ч е с к и условия!

…

ПОЛЕТЪТ НА МАЙОР ГАГАРИН

… През месеците март-април 1961 г. бях на двумесечно обучение като

офицер от запаса във ВНВАУ „Г. Димитров” в Шумен. Току що започвахме първия сутрешен учебен час, когато се чу призивния сигнал на тръбата, кой-то изискваше личния състав на намиращите се в учебния комплекс бързо да излезе и да се построи на плаца. Сборът не беше по тревога, а за някакво друго, с извънредна важност, събитие. Така и направихме – възбудени от не-известността на ставащото.

Пред строените редици /на редовните курсанти и ние запасните/, прип-ряно и видимо приятно много развълнуван, от щаба излезе офицер /явно де-журен свързочник в едноименната вузовска катедра/ с лист в ръка и на висок глас зачете записан текст на п р е д а д е н о т о радио –

146

СЪОБЩЕНИЕ НА ТАСС:

„На 12 април 1961 г. в Съветския съюз е изведен на орбита около Зе-мята първия в света космически кораб-спътник „Восток” с човек на борда. Пилот космонавт… е гражданина на СССР летецът майор Гагарин Юрий Алексеевич. … Полетът… продължава…”

Вестта беше кратка, но радостно голяма и затрогваща. Думите на че-

тящия я офицер /без команда/ строените на плаца изпратихме със спонтанно и продължително „ура”…

Родната къща на Ю.Гагарин Гагарин като ученик

Гагарин като пионер

Поклонение пред „бащата” на космонавтиката

147

Официалното посрещане в София

Среща с пионери

148

Посрещане с хляб и сол В Розовата долина

Посланик на мира Атанас Зафиров и Герман Титов

149

Валентина Терешкова Светлана Савитская

Георги Иванов и Александър Александров Валя Балканска

150

Ю. ГАГАРИН И В ДОЛНА БАНЯ

По държавна и обществена линия първия в света космонавт е поканен и през третата десетдневка на 1961 г. той посети/гостува в България. Забе-лежителни са споделените от него по този повод редове в издадената му не много след събитието книга „Път в Космоса”:

„Трудещите се от България ми изпратиха хиляди писма. През време на полета към София аз прочетох с интерес няколко десетки от тях. Всяко писмо ме трогваше със своята искре-ност и гореща любов към Съветския съюз, към лагера на социализма. Вър-ху много от пликовете бяха залепени нови марки, изобразяващи съветските спътници на Земята и космически ко-раби. Темата за космоса все повече и

повече навлизаше в живота на хората” – по света, вълнуваше ги и я следяха с интерес (бел. Г.Г.).

… В София Ю.Гагарин пристига на 23 май /1961 г./ и на следващия ден участва в тържеството за славянските братя Кирил и Методий /т.е. на Бъл-гарската просвета и култура и на Славянската писменост/.

Нощта след 24 май Ю. Гагарин прекарва в Боровец.

В ранния следобед на 25 май Гагарин и придружаващите го лица, с три леки коли, преминаха през нашата Долна баня на път за Пловдив. Предвари-телно съобщение за това нямаше, но аз и неколцина долнобанци станахме неволни свидетели на приятната случка, която остана завинаги в паметта ни..

... С по-големия ми брат Кирил :1924-1988/, учител по физика и астро-номия в Ихтиманската гимназия „Хр. Ботев”, вървяхме към площада по левия тротоар на главната улица /гледано по шосето откъм Самоков/. Макар че беше приятен слънчев следпразничен ден, оживлението не беше голямо, а намиращите се наоколо хора бяха предимно младежи и девойки. Когато и ние с брат ми навлязохме от тротоара на площада , намирайки се пред чита-лищната сграда /старата – тогава беше само тя, в която се помещаваше и киното/, се зададе по главната улица отгоре /откъм Боровец-Самоков/ колона

151

от три леки коли. Виждаше се по поставените им на предната част малки знаменца – трикольорното българско и червеното със сърп и чук, т.е. съветс-ко – че са официални. Возилата /явно през селището ни/ не се движеха бър-зо и се виждаха/открояваха ясно фигурите на намиращите се човеци в тях. Във втората лека кола на задната седалка отляво беше и добре видяхме КОСМОНАВТА Ю. ГАГАРИН. Той гледаше настрани през отвореното стъкло, защото сигурно са му били интересни природната и селищната гледки по маршрута.

Като го видяхме спонтанно с брат ми извикахме единогласно и високо – „Космонавта Гагарин!” и инстинктивно замахахме с ръце за поздрав. Това стана съвсем машинално, но искрено и радостно. Същото започнаха да пра-вят и другите присъстващи на площада млади хора. Дали в отговор на спон-танната реакция, но в секундите през които колите преминаваха през площа-да, или защото изобщо в младостта си беше бързо реагиращ/откликващ въз-торжен човек, но Ю р и й Г а г а р и н също помаха от колата вътре с ръце и се /ни се/ у с м и х в а ш е…

Така х у б а в о и п а м е т н о премина той тогава през нашата Долна баня и се запомни от тези, които го видяха…

ПО ГАГАРИНОВИТЕ МЕСТА В РУСИЯ

След 1961 г. имах възможност и няколко пъти ходих в Съветската страна – на екскурзии и в продължение на три години /1976-1978/ като служи-тел в служба „Личен състав” на БСГ /Българските строителни групи в СССР/. Бях отначало в гр. Железногорск, Курска област /на Курската магнитна ано-малия/, а после в гр. Оренбург. При многократните ми командировки в Моск-ва и други селища съм се интересувал и посещавал известни места свърза-ни с Ю.Гагарин.

… Той е роден на 9 март 1934 г. /и така да се каже ми е сънаборник/ в с. Клушино, Гжатски – сега наречен на името му, Гагарински – район на Смо-ленска област /намиращи се на запад от съветската Столица/. Има селски произход. Със семейството си преживява ужасите на временната германо-фашистка окупация през войната, започнала във втората половина на м. юни 1941 г. Учи в началното училище в малкото си родно село и завършва про-

152

гимназия в Гжатск. Сега на школските сгради там има поставени паметни плочи в чест на Ю. Гагарин и не стихват посетители, които с признателност ги окичват с цветя в знак на уважение към първия в света КОСМОНАВТ (за съжаление рано загинал при тренировъчен полет през м. март 1968 г.).

После юношата Гагарин учи в Занаятчийското училище в гр. Люберци, край Москва. Там също е поставена паметна плоча, която постоянно е окич-вана с цветя.

Средното си образование той добива в Индустриалния техникум в го-лемия областен град Саратов – разположен на десния бряг към долното те-чение на р. Волга. Тук паметните места за Гагарин са доста и са подходящо обозначени. Забележителното е, че в града той постъпва и завършва като доброволец в извънучебно време, летателните курсове към ДОСААФ /Доброволна организация за съдействие на армията, авиацията и флота/. Това предопределя по-нататъшния му път и съдба в живота – щастлива и трагична.

Гагариновите места в Саратов са уважавани и тачени и ми е приятно, че на два пъти през 1977-а и следващата година някои от тях посетих и аз и положих цвета.

И ето го през есента на 1954 г. 20-годишния Ю.Гагарин в Авиационното /висше/ училище в гр. Оренбург – също областен център, разположен на дес-ния бряг на р. Урал. Наоколо е все безбрежна степ – руска и казахстанска, необходими условия за доброто обучение на военните курсанти, избрали за своя професия летенето във въздушния простор.

В Оренбург в продължение на почти 8 месеца през 1978 г. бях на ра-бота /служител/ в тамошната БСГ и имах достатъчно време да се запозная с места свързани с Гагарин. Проявявах и необходимия интерес. За целта раз-говарях и с доста отговорни местни хора, които са познавали и общували с Гагарин. Заради това впечатленията/спомените ми са неизбледняващи. Но ще разкажа само за някои от тях.

Сградата на Оренбургското Авиационно училище е недалече от градс-кия център. То е старо и много авторитетно в страната учебно заведение в профила си за подготовка на летци, защото е в дълбоката вътрешност на страната и примерно през годините на Великата Отечествена война /1941-1945/ е подготвило и дало много добре обучени летци, мнозина от които са се проявили героично в боевете.

В Авиационното училище има устроен и добре поддържан музей за не-говия достоен възпитаник Ю.Гагарин – посещава се масово и се разглежда с

153

интерес и трепет от хора – млади и стари – идващи в града от различни ре-публики /тогава на СССР/ и чужденци. Естествено посетих го и аз.

Друго важно паметно место за Гагарин в Оренбург е дома, в който е живял в семейството на съпругата му Валентина. Курсанта се запознава с нея през зимата на 1957 г. на градско състезание по ски, като участник в не-го. Квартирата е в панелен блок близо до градския център и Авиационното училище. Двамата се събират в семейство и живеят с Валентинините роди-тели докато Гагарин завършва военния ВУЗ. Там се ражда и първата им дъ-щеря Лена. Съпругата завършва образование по професията медицински лаборант.

В квартирата на Юрий и Валентина Гагарин в Оренбург е устроен ую-тен музеен кът, а на входа на блока има паметна плоча. Човешкият интерес и поток към него беше несекващ. В т.ч. посещаваха го и хора от БСГ, както направих и аз.

… След Ю.Гагарин полетите и числото на съветски космонавти бързо се

увеличават. Всички те разширяват и обогатяват научното значение на пътя в Космоса.

През първите две години след 1961-ва те са непосредствено в полез-рението на подвига извършен от пионера Гагарин. А мястото за подготовка на съветски космонавти, /създадено през м. януари 1960 г. като поделение 26266 във ВВС на СССР, на което по-късно след полета, вече като генерал, Гагарин става командир на Отряда съветски космонавти, след трагичната му гибел през м. март 1968 г., през 1995 г. е назовано „Ц е н т ъ р /на Русия/ за подготовка на Космонавти Юрий Гагарин”.

Позволявам си да споделя лични спомени за още някои от съветски космонавти.

ГЕРМАН ТИТОВ През м. август 1961 г. в Космоса летя дубльора на Гагарин – Герман

Титов /1935-2000/. С брат ми Кирил бяхме по това време на екскурзия в Полската Народна

република. Там по радиото слушахме многократните съобщения за полета на в т о р и я съветски космонавт, който продължи едно денонощие. Нашето възхищение от ставащото беше приятно и голямо. Както видяхме, живеейки

154

в тогавашното голямо семейство на Източноевропейското социалистическо съдружие /тогава/, искрено се радваха и полските хора, - като непосредстве-ни съседи на съветската страна, граничещи с нейните съюзни републики Литва, Белорусия и Украйна.

Космонавтът Герман Титов в началото на 70-те години на м.в. през ля-тото пребиваваше с делегация в България. В продължение на два дни той беше на почивка в станцията на МВР край нашата Долна баня. Прекараното кратко време за отдих в полите на Рила тук са хубаво събитие. Той се е от-насял много общително с другите почиващи и персонала, които искрено са се вълнували и възхищавали от възможността да го видят и да бъдат неочаква-но в обкръжение, макар и за кратко, с него. Титов остава много доволен от/за прекараните тук часове и споделил при заминаването си, че красивата мест-на природа и приветливите хора са му подействали прекрасно, и, че си отива ободрен. За приятен спомен Титов се снима в парка на почивната станция с летуващи и част от персонала…

(Бележка. За станалото през онези дни ми разказа и предостави скъпо-ценната снимка Атанас Зафиров – 1924-1991 – началник на почивния дом на МВР тогава.)

ВАЛЕНТИНА ТЕРЕШКОВА

През м. юли 1963 г., със съпругата си Добринка, бяхме на екскурзия с

група по линия на БТС в СССР. Цяла седмица прекарахме в прекрасна по-чивна станция, разположена на източния бряг на Черно море, в световно из-вестния, много оживен и модерен град-курорт Сочи, намиращ се в полите на приказната Кавказка планина.

Там, заедно с пребиваващите хиляди съветски хора /местни жители и почиващи, между които и немалко чужденци от Запад и Изток/, имахме въз-можността и видяхме Валентина Терешкова. Тя беше на посещение за съв-сем малко дни, които обаче се оказаха достатъчно време, за да я посрещнат, приветстват и да й се порадват едва ли не всички присъстващи в близо 100-хилядния град-курорт и мнозина, дошли за предстоящото събитие, от окол-ните близки и по-далечни селища и почиващи в района след съобщението, че ще пребивава там.

155

Валентина Терешкова /р. 1937 г./ беше млада, височка, с начупена кес-тенява коса, грациозна. Не кокетничеше, но фигурата й беше красива и пра-веше привлекателно впечатление, т.е. тя като цяло беше много симпатична за гледане, с нейната естествена усмивка, която не слизаше от устните и ли-цето й при движенията и срещите с хората. Така млада космонавтка бързо, естествено и заслужено ”грабваше” с физическия си вид и извършения полет подвиг погледа, възхищението и всеобщото признателно любопитство…

Значително по-късно – в началото на м. септември 1977 г.., при турис-тическо пътуване в състав на съветска група от Курска област, където рабо-тех в сл. „Личен състав” на БСГ гр. Железногорск, с параход по Волга от Мос-ква до Астрахан, имах възможност да бъда в старинния, неголям, но живопи-сен и красив град Углич, разположен на десния бряг в горното течение на ве-личествената река. Там научих интересни моменти от живота на космонавт-ката Валентина Терешкова: тя произхожда от селско семейство на района. Средно образование завършва в града. До 1960 г. е заводска работничка. След това тренира парашутизъм в областния Ярославски авиоклуб. Там я забелязва специалната комисия отбираща кандидати за жени космонавти. Така тя попада в отряда на избраниците, подготвяни за полет в небесния безкрай. И на 16 юни 1963 г. става ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА летяла в кос-моса с кораб „Восток 6” и прекарала в орбита 2 денонощия, 22 часа и 50 ми-нути.

В краеведческия музей в Углич ни разказаха много интересни неща за своята землячка-космонавка Терешкова. Хората от родното й село и района се отнасят с голямо уважение, почитание и любов към знаменитата си съг-ражданка. Много обекти са назовани и носят името й, на редица от тях са поставени паметни плочи.

Валентина Терешкова „не лежи на космонавската си слава”. В 1969 г. завършва престижната Военновъздушна инженерна академия „Жуковски”. Последователно след това, като учен, става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Едновременно с професионалното си развитие тя е актив-на общественичка в живота на Руската Федерация.

През 2000 г. Валентина Терешкова е обявена от Британската женска организация за „ЖЕНА НА ВЕКА”.

СВЕТЛАНА САВИЦКАЯ Родена в 1948 г., макар и съвсем млада, тя е втората жена съветска

космонавтка. Освен това е ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА участвала в два кос-

156

мически полета със „Союз” Т-18 и Т-23. Още по-важното обаче е, че Савиц-кая е също ЖЕНА която ПЪРВА на 18 юли 1984 г. ИЗЛИЗА ОТ КОРАБА и пребивава в О Т К Р И Т И Я К О С М О С.

… Трудовият колектив на цеха за вина и сиропи на АПК „.Лазаров” в Долна баня, работейки по почина „Героят е винаги в строя”, с уважение прие в средата на 80-те години на м.в. нейното име за СВОЙ ПАТРОН. По този повод колектива й изпрати ПРИВЕТСТВЕНО ПИСМО и Я покани при идване в България да посети и гостува на града ни, АПК, цеха и бригадата. Получи се в отговор сърдечно благодарствено писмо от Космонавтката, но редица събития през текущото време не позволиха замисленото да стане…

…

/Любопитно: През 1972 г. България става18-ата космическа страна в света. Това е голямо и много важно събитие и постижение. Тогава на борда на спътника „Интеркосмос 8” се е състояло първото извеждане в Космоса на българската апаратура „П1”, чрез която се изследват периметрите на косми-ческата плазма. Апаратурата е създадена от Научна група по физика на Космоса към Президиума на БАН.

В следващи години България участва с приготовляване по специални рецепти и доставяне необходимата при полетите х р а н а за космонавтите. С тях от 1976 г. „лети” в безкрая и се разнасят във Всемира и вълнуващите думи на прекрасната патриотична родопска песен „Излял е Дельо хайдутин”, изпълнявана от мощния м е д е н глас на именитата ни съвременничка, све-товно известната гордост на България, В а л я Б а л к а н с к а./

…

През м. април 2011 г., във връзка с 50-годишнината от първия в света

полет на /съветски/ човек в Космоса, в Москва се провеждат ЮБИЛЕЙНИ ТЪРЖЕСТВА. В тях, освен местните, участват с уважение и достойнство и редица чуждестранни космонавти /броя на летелите в Космоса е около 500 души/. Между тях са и БЪЛГАРСКИТЕ ГЕНЕРАЛИ – КОСМОНАВТИ Георги Иванов /летял през м. май 1979 г. със съветския си колега Рукавишников/ и Ал. Александров /летял през м. юни 1988 г. с Анатоли Салавьов и Виктор Са-виних/.

… При посещения в Москва, голямо любопитство е да се види/посети и разгледа бившата ВДНХ /Изложба за постиженията на народното стопанство

157

– тогава на СССР, а понастоящем на Руската федерация/. Пред внушител-ния вход на комплекса има А Л Е Я С Б Ю С Т О В Е НА СЪВЕТСКИ КОС-МОНАВТИ. Приятно ми е, че имах възможност и на три пъти преди края на ХХ в., сам или със семейството си, посещавах алеята и поставяхме цвета…

…

… Обаче във връзка с разглежданата 50-годишнина още по-приятно е да се посочи, че след двете болезнени десетилетия изминали от разпадане-то на СССР /1991-2011/, характеризиращи се с редица изгубени предишни световни лидерски позиции завоювани с много усилия до тогава, СЕГА РУ-СИЯ ВЪЗВРЪЩА СТАРАТА СИ КОСМИЧЕСКА СЛАВА.

Както пише в. „Дума” на 18 ноември 2011 г., в страница подготвена от Велиана Христова, „Откакто полетите на американската совалка бяха прек-ратени, Русия остана основната страна, към която са насочени надеждите на космическите държави, както за транспорта ДО и ОТ Международната кос-мическа станция, така и за извеждането в Космоса на безпилотни и пилоти-рани апарати. Разбира се Москва добре разбира своята роля и полага вся-какви усилия за развитието на космическата си програма. През миналата – 2010 г. – тя ИЗВЪРШИ 37 % от общо 78 изстрелвания на космическа апарати по света”.

През настоящата 2012 г. Русия предвижда да изпрати САМОСТОЯ-ТЕЛНО нови 36 ракети-НОСИТЕЛИ в Космоса, при това от три земни КОС-МОДРУМА /стария Байконур в Казахстан и новоизградените в Плесецк и ба-зата Домборовски в Русия/, както и /за първи път в света/ от плаваща плат-форма „Морски старт” в океански води…

Наред с това Русия /през 2012 г./ ще участва в осъществяване извеж-даните в орбита ракети-носители от Европейския космически център във Френска Гвиана.

/Бележка. Освен горепосоченото Русия е създала конкуренция на аме-рикански ПРЕЦЕДЕНТЕН космически апарат и строи ДВА НОВИ КОСМОД-РУМА,което е от съществено значение за постигане нов космически напре-дък и успехи/.

158

НОСТАЛГИЯ И ИСТОРИЯ ЗА/ПО НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО ВРЕМЕ (продължило 45 години)

И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

(или по повод навършената на 7.09.2011 г. 100-годишнината от рождени-

ето на ТОДОР ЖИВКОВ)

ВЪЗРОДЕНА НОСТАЛГИЯ

На 10 ноември 2011 г., в централната вечерна емисия от 19 ч. на БТВ, една от уредничките в наскоро открития в София Музей на СОЦИАЛИСТИ-ЧЕСКОТО ИЗКУСТВО, на въпрос на водещата телевизионна репортерка, за масовостта на посещенията и интереса на хората към изложените експонати, ОТГОВОРИ С ЯВНА НЕОХОТА, че противно на очакванията, те съвсем не са големи, защото съвремието, за което се отнасят експонатите, Е неотдавна ПРЕЖИВЯНО от ТЯХ. По-нататък уредничката сподели пред екрана, нещо много важно/съществено, а именно, че във връцка с 22-та годишнина от 10 ноември /1989-та/, колектива на музея е направил непреднамерена анкета, за това как участниците в нея УСТРОЙВАТ и ОЦЕНЯВАТ своя живот С Е Г А и промените настъпили в страната през изминалите вече над две десети-летия време?! Полученият отговор – за забелязване! - на мнозинството учас-твали в анкетата бил недвусмислен и категоричен: ИЗПИТВАТ ИСКРЕНА НОСТАЛГИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ, ЗА СОЦИАЛИЗМА.

/Бележка: Не е безинтересно да се приведе и констатацията на герман-ския политолог Мартин Вайс, който от години следи случващото се в Бълга-рия, цитиран от „Дойче веле” /по публикация във в. „Дума” - 03.01.2012 г./. Той пише непреднамерено, „че въпреки макроикономическите успехи Бълга-рия си остава най-бедната страна в Европа… Българските доходи едва дос-тигат една трета от средното за ЕС. Крайно ниските заплати действително са привлекателни за инвеститорите – чуждестранните, бел. Г.Г. – но не могат за покрият дори жизнено необходимите разходи и голяма част от населението живее в н и щ е т а. Много българи,… са материално по-зле, отколкото по времето на Тодор Живков”./

/Забележимо: в речта си на 20.01 тази година в Народното събрание при полагане на клетвата от новия президент Росен Плевнелиев, р.1964 г.,

159

той заяви, че постигнати след 2009 г. икономически макропоказатели в Бъл-гария – ниския държавен дълг, в размер близо на 16 % от БВП през 2011 г., а преди две години е бил 14%, сравнително ниският бюджетен дефицит и дру-ги подобни – всъщност не означават нищо за хората в страната. ЗАЩОТО ТЕ ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ, ПО-ДОБРЕ, ПО-СИГУРНО, ПО-ЗАМОЖНО и с ПО-ЯСНА ПЕСПЕКТИВА ЗА СЕБЕ СИ. Или казано ясно и с други прости думи –народът иска работа, хляб, здраве, образование, възмездие и своето, отнето от „героите” та „прехода”!/

/Пак Бележка: Такава е трагичната истина и тя не може да бъде скрита,

макар че зам.премиера и министър на финансите в Правителството на ГЕРБ Сим. Дянков – р. 1970 г., - тръби, че към края на 2011 г. българите имат (има-ли) лични парични депозити/спестявания в тукашни банки и ДСК-банка в размер на над 30 млрд.лв., но не ги харчили Той обаче добре знае, но не е му е изгодно /”не му отърва”/ и/та, вероятно нарочно изпуска, икономисва „да каже”, че над 90 % от тези суми са ПРИТЕЖАНИЕ на не повече от 5-8 % от българите /т.е. богаташите–милионери, които към началото на 2012 г. са ве-че над 2 х.д., като само през предходната година броя им се е увеличил с 99 д. В същото време броя на тези с депозити/влогове в размер на над 500 х.лв. е нараснал от 783 на 1043 души. Обаче мнозинството от народа, доколкото въобще са смогнали да направят и имат спестявания, са едва „спастрили ед-ва по някоя бяла пара за черни дни”. За напред, които при продължаващата криза/рецесия в страната са напълно неизбежна орисия. Нещо повече – средният размер на най-масовия влог в българските банки е 112 лв. и 15 ст. /Виж в. „Дума” от 7 януари 2012 г.,изказване на Корнелия Нинова от КБ в НС. ПОЛЕЗНО е в горната връзка – за богаташите и бедното мнозинство от народа да се напомнят думите на френския писател Оноре дьо Балзак, че зад всяко голямо богатство се крие някакво /явно голямо, ама дори много го-леми/ п р е с т ъ п л е н и е… А народът е казал следната поговорка – „И най-богатия отнася със себе си само САВАНА /погребалната покривка в сан-дъка за гроба/”… /И ОТНОВО БЕЛЕЖКА. Вероятно никой в България не е против да се консолидират държавните финанси, но е ПРОТИВ това да става/да се из-вършва за сметка, на гърба на хората с н и с к и доходи, т.е. на беднотата./

В тази връзка, а и изобщо и по повод на други „мисли и практики” на

ДЯНКОВ /примерно че икономическото и финансово положение на страната „ще се оправи” чрез увеличаване и по-добро използуване на средствата от

160

ЕС, като се задържа броя на пенсионерите чрез увеличаване на пенсионната възраст за всички категории и др.п., за което проф. Ив.Ангелов, виден иконо-мист, в редица добре аргументирани статии във в. „Дума” от половин година насам доказва, че финансовия министър по този начин показва, че съвсем не е в час и фактически демонстрира учудваща, за здравия разум и противна за практиката, некомпетентност по проблема и пр. В България ТЕ се критикуват и от други сведущи учени и политици все по-често и остро, защото съвсем не са, а обратно, са в противоречие с реалностите. Просто може да се каже /както за ДЯНКОВ, но и за други като него от екипа му и от управляващите страната изобщо/ образно – „Да го е срам човек, честния, почтения, че други НЕ ГИ Е СРАМ да лъжат, да изкривяват паметта си и пр., за да представят „черното за бяло”, което грубо излага, компрометира и НЕ Е в интерес и на управляващия страната ГЕРБ./

НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ. НОСТАЛГИЯ е чувство на т ъ г а по Ро-

дината на човек/човеци, който/които е/са в чужбина продължително време… Така е обяснена тази дума в българския тълковен речник. Но по мнение

на известен наш детски писател и поет, при ново издание на тълковен реч-ник, нейното значение трябва да се значително разшири, защото в последни-те времена и години ТЯ прие/придоби по широко смислово определение, а именно – НОСТАЛГИЯ е ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПО-ПОЛОЖИТЕЛНО ЧУВСТВО, т.е. за х у б а в о т о /сантиментален спомен/, към/за нещо, за/от което /независимо от причината/, си се отдалечил, останало е в миналото, ИЗ-ЗАгубено е – примерно по МЯСТО, ВРЕМЕ, СЪБИТИЕ-Я – отнасящо се как-то за ОТДЕЛЕН ЧОВЕК, или ГРУПА ХОРА, /така и/ особено за ОБЩЕСТВО-ТО, Д Ъ Р Ж А В А Т А…

Така че, И С Т О Р И Я Т А /свързана в случая конкретно с понятието за носталгия/ е не само обществено знание за миналото и настоящето /обективно, не идеологизирано, максимална степен п р а в д о п о д о б н о/, НО И следваща се ПОУКА за непосредственото и по-далечното б ъ д е щ е.

С Ъ Щ Н О С Т Т А

НОСТАЛГИЯТА понастоящем в живота и въжделенията на мнозинство-то българи, е с т е с т в е н о съществува ОБЕКТИВНО и в с ъ д б а т а на нашите долнобанци. Тя е предизвикана от ставащото в Отечеството ни през последните две десетилетия /1990-2011 г./. Обаче, което е още по-печално и

161

нетърпимо, ТО Е, ЧЕ СЕ състои в невиждащия се в обозримото бъдеще край на п р е х о д а, т.е. на връхлетелите ни беди. Дойде ни всичко от неразумно наложената след 1989 „демокрация” за изграждане на диво „пазарно стопан-ство”, т.е. „реставрация на капитализма”, със съпътстващото го проявление на всички присъщи му „античовешки п р е л е с т и”, които изживяваме твър-де болезнено на гърбовете си в България..

В тази връзка ИСТОРИЯТА ИЗИСКВА отрезвяване и задълбоченост при изследването и представянето /изложението, списването, описанието/, а не повърхностна публицистика и повторение на предъвквани т е з и и съмнителни и с т и н и /противно примерно на постулата, че една лъжа като се повтаря безброй пъти започва да прилича и „да се приема вече като достоверна истина/.

…

Георги Димитров Вълко Червенков Тодор Живков

НАИСТИНА, след 1989 г. в България има „всякакви свободи”: на слово-

то /устно, писмено и всякакво друго/, което всъщност е превърнато в е ч е едва ли не в словоблудство; на многопартийност, но дори огромната част от 400-те понастоящем регистрирани партии, партийки и други подобни общес-твени образования, са по-скоро, за да привличат по-лесно и бързо членове и привърженици, т.е. СА партии често състоящи се от по „един файтон члено-ве”, съществуващи символично само на книга, или някои от тях се пооживя-ват около предизборно време, и следователно, противно на здравия разум, за да объркват и разсейват до развращаване и обезличаване политическата мисъл и действия на редица гласоподаватели; „право и възможност за про-явление на икономическа, духовна” и пр. инициативи и дейност на индиви-

162

да/човека /поотделно или групово/, но фактически само за който/които при-тежават капитал/пари /и то множко/ за всичко това; право за пътуване неог-раничено в чужбина, но стига да имаш достатъчно средства /и то немалко/.

/БЕЛЕЖКА. По отношение на така наречения ПЛУРАЛИЗЪМ след 1989 г., т.е. многообразието на партийни и пр. с такъв характер организации, е по-лезно да се посочи още следното: огромната част от набързо появилите се партии НЯМАХА СЕРИОЗНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОГРАМИ/ЦЕЛИ, за да не става дума за задълбочен и на научна основа ДОКУМЕНТ – наализи, съоб-разени с исторически обоснована реалност, обвързаност с обективните въз-можности, вътрешните и международни тенденции за развитие и пр., а бяха израз на конюнктурни настроения, искания и движения, възникнали в дни-те/процеса на шумния натиск на улични „вълнения и неосъзнат популизъм” и пр., което естествено не можеше да води до никаква тяхна по-нататъшна дългосрочна перспективност. И заради това естествено в по-кратко или по-длъжко време, след кресливото им появяване и оповестяване, огромната част от тях естествено, почти тихомълком, се разпадат и изчезват от живота на българите в страната ни, без някои да си спомня броя и имената им – има ги само в съдебния регистър на фирменото отделение на Софийския градски съд, докато се наложи да ги заличат и там… /Но ВЪЛНАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ПАРТИИ продължава: вече е обявено свикването на учредителен конгрес на 2 юни т.г. за създаване на Национално-демократична партия на отцепилия се от досегашната АТАКА семеен тандем Капка Георгиева – доскорошна съпруга на В.Сидеров – и сина й Д.Стоянов. Същото се подготвя да направи и съпартиеца им Сл.Бинев/. /ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО е избързване в пространството и последователност-та на материала да се отбележи нужното и за ПП ГЕРБ. ТЯ е създадена на 3 декември 2006 г. с председател Цв.Цветанов – р. 1965 г., а неформален лидер Б.Борисов, който през м. януари 2010 г. става официален такъв, а предишния – остава зам.председател. Както е известно след парламентарните избори в началото на м. юли 2009 г. ГЕРБ получи 116 народни представители – от всичко 240 – и състави самостоятелно от свои членове и привърженици ПРАВИТЕЛСТВО на МАЛЦИНСТВОТО, подкрепяно в Народното събрание от гласовете на представителите от партиите АТАКА, СИНЯТА КОАЛИЦИЯ – СДС-ДСБ – и някои „независими”. В началото на 2012 г. правителството на Б.Борисов вече има парламентарно мнозинство, тъй като към управляващите /интересчийски/ се присъединиха отцепници от дру-ги парламентарни групи – главно от Атака. Какво обаче е по-важно за ПП ГЕРБ и управлението й?

163

При изборите през м. юли 2009 г. ПП ГЕРБ получи своите избраници в НС благодарение гласовете на българските доверчиви избиратели, заради обе-щанието ДА УПРАВЛАВА честно и почтено, м о р а л н о… Но именно това не става, т.е. избирателите и народа са грубо излъгани! Понастоящем – в края на 1-то тримесечие на 2012 г., - в страната иконо-мическото, общественото и политическото положение, климат и пр. са оче-видно и непреднамерено оценявани повече от т р е в о ж н и. ЗАЩОТО най-важното, за която и да е политическа партия/сила, но осо-бено за властващата, са смисъла на лансираните идеи и очертаните дейст-вени/реални посоки за развитие, каузите зад които стоят и ги следват хората. Несъмнена азбучна истина е, прагматично е, както е обичайно да се казва сега, че ДЪРЖАВАТА – ВЛАСТТА/ПРАВИТЕЛСТВО трябва ДА СЕ ГРИЖИ в основни линии за материалния и духовен живот на своите граждани т.е. от нея най-вече зависи качеството на тяхното съществуване. Следователно нейна работа е да развива икономиката, да създава условия и възможности хората да работят и печелят в добрия смисъл на думата, стоките /чрез цени-те им/ да бъдат достъпни и да не са необяснимо, недоказано скъпи. Това се отнася също и за обществените услуги /отопление, осветление, вода и пр./. В този дух не трябва да буди съмнение, че държавата ни е влязла, същест-вува и достига определено развитие в семейството на Европейския съюз, а по-нататък и към Шенгенската зона, в която ни предстои да влезем, за да защитава/отстоява с достоинство и все по-енергично интересите на своите граждани, т.е на нас българските граждани. Но когато то не се прави и НЕ СЕ постигат достатъчно устойчиво/перспективно такива резултати, на дело оче-видно л и п с в а т, а не са само приказки и пожелателни „обещания занап-ред”, на преден план излизат, прокарват се КОНЮКТУРНИ, макар и не из-лишни от гледище на близкото или по-далечно бъдеще, теми и задачи /примерно за издигнатите в култ магистрали към морето и пр., а още по-тревожно - продължава голямото оттегляне на държавата: от проблемите и ангажиментите към науката - БАН,- от товарните превози на железниците, които при това сега са печеливши, до голяма степен в земеделието и живот-новъдството, държавния резерв, пощите, добива в златните мини и др.; ко-рупцията, и то предимно по горните етажи на властта, НЕ намалява, а скъпо-тията расте; подобно е положението с наркотрафика и употребата на нарко-тици от все по-млади хора и дори деца на училищна възраст; вилнеенето в грозни краски на мафията /за година нейните доходи надхвърлят астрономи-ческата сума 3-5 млр. лв./; ширещата се битова престъпност/кражби и т.н. На практика излиза темата за СИЛНАТА РЪКА и за СИЛНИЯ ЛИДЕР. Всъщност

164

утвърждава се обстановката, че управлението на правителството зависи главно от волята на е д н о л и ц е /ББ/, с всички неминуеми злополучни последици. НЕСЪМНЕНО, така желанието и управленската самонадеяност на ГЕРБ, че сами могат да се справят с проблемите, може да завърши с крах и с още по-дълбоко затъване в неизбежно пораждащите се и съпътстващи икономически, финансови и пр. трудности, за да не се използува по-грозната дума – сгромолясване /нека не звучи пресилено/ в пропастта… А политиката – именно п о л и т и к а т а – къде да се търси?, - явно в джобовете на министри, които по разни поводи на протести в страната, като им искат оставките, публично „казват и уверяват недоволните хора”, че „предварително са си ги написали” и държат там /писмените си оставки/, за случаите обаче, само когато/ако ще им ги поиска Премиера-властелин! В т.ч. влиза и отговорността за взетото решение от МС на 28 март т.г. за окончателно отказване/излизане на България от строеж на АЕЦ „Белене”, което е равно на определението за „Политиката като кич”, защото по думите на видни партийни ръководители от БСП и Атака и български учени-енергетици: „Това решение е фатално за България”, „България ще купува в пъти по-скъп ток”, „Спирането на „Белене” е срам за България”, „Кабинетът на ГЕРБ унищожава българската икономика”, „Отказът от „Белене” е край на ядрената ни енергетика”, „Газова централа е много скъпа алтернатива” и др.п. /вж. публикации във вестниците „Дума” и „Атака” от 29 март до 10 април 2012 г./. А може би още по-лошото е, че ГЕРБ подготвя почвата за добив на ШИСТОВ ГАЗ /вх. пак в. „Дума”, 3 април 2012 г./ И всичко това, както неот-давна изтъкна с текст и снимка м. „Атака”, Б.Борисов и ГЕРБ го правят със вземане на остър завой поне на 180 градуса, след като на 8 април 2011 г. за-явява, че „АЕЦ „Белене” Е ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМА за НАЦИОНАЛНАТА сигурност на България”. И ето очевидността едновременно на въпроса и от-говора по проблема – явно последната противоположна позиция на ГЕРБ за загърбване на „Белене” се взема /въпреки планините от благовидно привеж-дани доводи и причини за политиката и поведението си/ ВЕДНАГА след „пресното” посещение в България на Държавния секретар на САЩ и засиле-ния натиск на тукашния им посланик… ТАКА ЧЕ, както показват резултатите от проучване на общественото мнение в България, извършено от НЦИОМ между 30 март и 6 април т.г., „ВЛАСТТА ГУБИ ЕДНА ТРЕТА ОТ ЕЛЕКТОРАТА СИ /вж. пресата на 12.04./. И ОШЕ: През 2011 г. в България са фалирали 1300 /хиляда и триста/ фирми, предимно малки и средни по големина и по брой на заетите в тях ра-ботници, а от 2009 г. насам броят им /на фалиралите фирми/ се е удвоил,

165

като само строителните, които са престанали да съществуват, са 1100. По данни на Евростат България е на трето място по „умрели” фирми. Така тен-денцията и усилията за стремящите се, работещите да създадат/да бъдат СРЕДНАТА КЛАСА от народа, фактически са обречени на провал, Но, по безпристрасна оценка на видни български икономисти, злокобната вълна за предстоящи фалити не е отминала и дебне безжалостно съдбата и на мно-зина от досега оцелелите с много труд и мизерстващи усилия и ограничения в ежедневието си, за да се задържат на всяка цена, „едва ли не на живот и смърт”, на повърхността на живота,т.е.да продължават житието и битието си на нашия/своя бял свят. /В тази връзка колко струва неотдавнашната нагло изречена „хвалба” на премиера Б.Борисов, че откакто е на власт правителството му до началото на м. април /2012-та/ е прерязал 2000 лентички на нови обекти и пр., когато в същото време, ако са го викали да прерязва черни/траурни ленти на фали-рали фирми и обекти, броят име ще е значително повече./ За същите две години ЧИСЛОТО НА МИЛИОНЕРИТЕ в България е на-раснало с 54 %, а само през 2011 г. с 99 души. През посоченото вече време, при замразени от правителството на ГЕРБ доходи и пенсии и вследствие на непреставащото нарастване на цените на дребно на стоките, особено на хранителните и други от първа необходимост потреби, в т.ч. на лекарствата, ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ НАРОДА, непрестанно и непоносимо обеднява. Принос в този трагичен за ежедневния човешки живот процес дават също, наред с бича на постоянно и трайно увеличаващата се безработица, неизп-лащането на заплати, или само заплащане на незначителни авансови суми в продължение на месеци за трудови заработки на заети и работещи в редица предприятия и обекти из страната. Това поставя стотици и хиляди семейства в много градове и други селища, буквално в бедстваща обстановка и ги под-тиква към активни протести и гражданско неподчинение. Така обществения климат в страната е изпълнен с нестихващи взривоопасни и ерозиращи реда и живота на големи маси от хора кризи…

Следователно някои придобивки са с а м о формални, т.е. като лъска-

ва примамка за лековерни, НЕДОмислещи… Но същевременно вече НЯМА икономически развитата, силна, стабил-

на и а в т о р и т е т н а България. Защото е разбита и почти унищожена промишлеността /за позорна илюстрация ето един много характерен ВИЦ: че „отдавна свърши онова трудно време, когато рано заран тълпи от хора се ус-тремяваха към индустриалния квартал. То и него го няма – само цигани като

166

трудолюбиви мравки доизгризват скелетите на отдавна вече о Боже почива-щите фабрики и заводи…” – по Г. Коновски, в. „Дума”, 29 Х 2011 г./; Разоре-но, нанесени са трудно възстановими щети и едва ли не незаличими рани на земеделието, поради които фактически пустее, не се обработва (документи-рано статистически към 2010 г.) около 40 % от полето в страната, като за ня-кои региони то е 50 и повече проценти, /а още по-непростимо е, че това се отнася и за районите за отглеждане на интензивни култури – зеленчукови, овощни, технически – които са най-доходоносни/. Такова е днес цъфтящото ни преди селско стопанство – земята о п у с т я в а /точната дума е именно тази,` т.е. става, заприличва, едва ли не като пустинна, пустиня, защото на големи пространства в продължение на не една и две години е необработва-на, занемарена и закелевяла, превзета и потънала в бурени, тръни, храсто-видни израстъци и станала „благотворно царство” на всякакви отровни и пр. паразити. Но затова пък вместо произведени на нашата плодородна земя внасяме по-скъпи, в много случаи некачествени и дори натравящи ни храни – ОСОБЕНО ЗАРЗАВАТА ОТ ТУРЦИЯ, който се оказва в това отношение сред най-опасните в Европа /вж. в. „Дума” от 28 март т.г./ н от далечна – Китай и други презокеански страни – и съседна чужбина/; непрекъснато увеличаваща се безработица /за времето откакто ГЕРБ е на власт и до края на 2011 г. са изядени не по-малко от 400 х. работни места, т.е. с толкова са се увеличили безработните. За настоящата 2012 г. не се очертава да е радостна – пример-но през първия й месец януари те станаха с около 50 х. д. повече и през м. февруари се увеличиха с още не по-малко от 36 х. д., а през март и дори и по-нататък вероятно нови немалко хиляди бройки работни хора ще споделят горчивата съдба на предишните си събратя! В тази връзка не е по-завидна съдбата и на хиляди работещи – но намален работен ден и пр., които за тру-да си не получават полагащото им се трудово възнаграждение, с месеци им се заплащат само някакви авансови суми, не им се внасят установените оси-гуровки, занижена е охраната на труда и т.н/. Още по-трагичното е, че тре-вожно масова и трайна е безработицата сред младите хора /примерно всеки трети млад човек у нас е без работа!/. И България е на първо место в Европа по брой на младежите, които нито учат, нито работят. Много висшисти по об-разование се принуждават да заемат места и работят на длъжности с по-ниска квалификация, т.е. такава изискваща се като за среднисти. Увеличава се неимоверно бързо имиграцията на млади хора за работа и препитание в чужбина – за последните две години /2010-2011/ по тази причина България са напуснали 10 пъти повече младежи и девойки – образовани, с различни професии и квалификация – в сравнение със същия по продължителност пе-

167

риод непосредствено до тогава. След 2009 г. дори половината от ежегодно завършващите ВУЗове не могат да си намерят работа в страната. Но явно и до края на годината /2012-та/ този неблагоприятен процес няма да спре, за-щото, както е изчислил и предвижда икономиста П.Чобанов, който е оглавя-вал Агенцията за анализи и прогнозиране към Министерство на финансите, в изявление направено на 9/10 март т.г. в ефира по Дарик радио, за това, че през настоящата 2012 г. икономиката явно ще се свие с 3 % и държавата ни върви към свръхдефицит в бюджета; Още по тревожно е заключението на Ст.Мавродиев от ГЕРБ, председател на Комисията за финансов надзор към Народното събрание, а именно, че през настоящата 2012 г. „икономическия растеж” в България може да е равен на нула и това ще даде съответни неп-риятни финансови резултати за цялостното състояние на страната.

Здравеопазването и висшето образование /без да се говори за силно влошеното им качество/ станаха скъпо платени и недостъпни за масата от народа обикновени хора, които са поголовно с ниски доходи, ако не са изоб-що трайно безработни; предишните социални придобивки са орязани и раз-мерът им е дори обиден за нормално възприемане; обществения ред, живо-та и имота/имуществото на хората са уязвими и непредсказуемо за сигур-ността им във времето под влиянието на всякакви неизвестности и фатални удари и събития; По публикация във в. „Дума” от 10 март 2012 г. през пос-ледните една-две години са отнети в страната 6 х. ипотекирани жилища за дългови дела /необслужване на банкови кредити/, а други над 618 х. изпъл-нителни дела /също за необслужвани кредити/ се водят към 10 март н.г. Следва ли да се напомня изрично, че всичко това на законно основание то правят бирниците срещу изпаднали в бедност и без доходи хора?!; Тежкият и безрадостен живот на мнозинството хора в България, наред с всичко друго травматизира тяхното съзнание и положение – до края на 2011 г., според специализираната статистика, всеки 5-ти българин е имал психически проб-леми, над 70 х.д. редовно вземат медикаменти срещу депресия. Появиха се и маниакалните прищевки на пръкналите се „неуловими” пиромани, които само за месец в края на 2011 г. запалиха и изгоряха над 50 автомобила в различни големи и по-малки градове на страната и безчинствата им продъл-жават и през н.г.; увеличават се човешките самоубийствата по социални при-чини, които вече годишно надхвърлят ужасно тревожещата цифра 1000 /за м. септември 2011 г. те достигнаха/бият своеобразен досегашен рекорд/; отв-личанията на възрастни /от бизнеса и други/ хора и деца за искане и получа-ване на откупи; като цяло изобщо много хора са в постоянен стрес за съдба-та си и пр.

168

Българите, след две десетилетия „преход”, са в дъното на класацията в ЕС по продължителност на човешки живот.

Към 2011 г. България стана /за зла участ/ п ъ р в а по смъртност; шири се сред населението /безработните и работещи – поради несигурността за битието и житието им/ отчаяние, което довежда много хора до фатални ре-шения и последици; завърнаха се и прибират в гроба редица социални бо-лести като туберколозата, които преди бяха ликвидирани в страната; обезпо-коителна за бъдещия брой на населението в държавата ни Е раждаемостта, която стана почти най-ниска в Европа /не само в ЕС/. Сива икономика се поя-ви и съществува дори в траурния бизнес, т.е. за скъпо извършване на неиз-бежните погребални услуги…

Или о б о б щ е н о, като резултат, от управлението на десните и по-добни на тях политически сили в обществения живот на страната, тласкана и вървейки по пътя, образно казано „от развала към провала” - в 2011 г. стан-дарта на живота в нашата България Е /официално статистически изчислено и оповестено наскоро в печата/ Д В А ПЪТИ ПО-Н И С Ъ К в сравнение с този постигнат/съществувал в края на 1989 г. Такава е ж е с т о к а т а и пе-чална истина. Изброяванията на подробности в горната насока могат да бъдат продължени още доста – не от злонамереност, а за по-цялостно показване лицето на мно-голиката съвременна неприятна действителност. И никак не е чудно, че в нашата България ПОНАСТОЯЩЕМ, за жалост и НЕДОСТОЙНО, се живее все по-бедно, трудно и безперспективно в сравнение с периода до 1989 г., т.е. ЖИВЕЕ СЕ най-зле от страните членки на ЕС. При непрекъснато нараст-ващите цени на стоките и услугите /примерно с е г а, докато ТЕ стигнат от производителя до купувача на пазара – особено за плодове, зеленчуци и т.н. - увеличението е около 113 %, а в много случаи и над 200%, в резултат на многобройни прекупвачи, рекетьори, изнудвачи и пр., докато нормалното в западните страни от ЕС е не повече от 30 %/. В същото време страната ни – бързо и брутално - се превърна в най-корумпираната държава и на върха сме по политически риск, а на дъното по върховенството/спазването на за-кона. ЗАМРАЗЕНИ са доходите /заплатите/ на служещите и работещите, не-заслужено се поддържа на НИСКО НИВО /особено след 2009 г./ размера на пенсиите и др.п. Това е заложено в общи линии и в приетия от депутатите на ГЕРБ в Народното събрание ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ за 2012 г., т.е тя ще бъде несъмнено поредната тежка година за България, а и очертаващата се отрано тенденция и за 2013 г. е приблизително такава. МОЖЕ ДА Е СЪЩАТА?! .

169

Такова е в края на 2011 г. и началото на 2012 г. общо взето положение-то в Родината ни, т.е. БИТИЕТО и ЖИТИЕТО на мнозинството българи… За съдбата и недоимъчните, б е д н я ш к и т е теглила на хората, както е каза-но в народната мъдрост, „милост и шега не очаквай и няма от безсърдечен и алчен господар”… …

Ето защо, съвсем естествено и закономерно, носталгичните чувства в съзнанието и поведението на п о в е ч е т о честни, трудолюбиви и доброна-мерени ТРУЖЕНИЦИ /предишни и сегашни/ не само са запазени и живи, но се изявяват засилено и искрено в полза НА ГОДИНИТЕ/ПЕРИОДА НА НА-РОДНАТА ВЛАСТ – СОЦИАЛИЗМА в България. Това не може да се скрива и отрича т е н д е н ц и о з н о, голословно и най-вече н а г л о, безсъвестно и безчовечно.

Или, както още се казва, вече е непоносимо с р а м н о и по-точно, че някои от у п р а в л я в а щ и т е люде, на различни нива в държавата ни, нямат капчица срам и явно се правят, че не виждат, не чувстват и не призна-ват тази тежка действителност. Всъщност това само обезличава в съвремие-то ни онази част от хората, които са изгубили, в преклонение пред властта и властващите, по различни поводи и начини, всякаква почтеност, само и само да бъдат забелязани, устроени, облагодетелствани, т.е. на практика в живота си са потъпкали, захвърлили и погазили, образно казано, тъпчат сами с кра-ката си в кал и непростимо безчестие, СВОИ ГРАЖДАНСКИ И ДОРИ ХРИС-ТИЯНСКИ,- ако са вярващи, - задължения: да имат автоцензура; да не се подлагат/подават безпринципно и лековерно на манипулиране и да си сме-нят личното мнение, позиции; да действат по чужда угода, противно на со-циалния им произход и положение и противно на моралните човешки циви-лизовани за съвремието ни изисквания изобщо; за отстояване и проявление на драгоценната си духовна свобода; простили са се с правото си да м и с л я т разумно, да имат и проявяват свои неопетнена чест, достойнство и пр.; без да лъжат, да се отмятат от думите и предишни свои дела; неузнаваемо да изопачават и безсъвестно да чернят, отричат и нагло да к л е в е т я т и о б и ж д а т.

Горните неща излагаме/пишем не от зла воля и намерения, а тъй като всичко е повече от НЕПОНОСИМО. Също не случайно ГО СВЪРЗВАМЕ с навършилата се 100-годишнина от рождението на Т. Живков /починал на 8 август 1998 г./, партиен и държавен ръководител в продължение на три и по-ловина десетилетия. По обективни и субективни причини/условия, социалис-

170

тическите постижения в България са постигнати, осъществени главно през този период и не случайно се свързват с името му.

/БЕЛЕЖКА. Разбира се не може да се омаловажава извършеното в страната по пътя на социализма през първото десетилетие след 9 септември 1944 г. от другите двама партийни и държавни ръководители – Георги Ди-митров и Вълко Ч е р в е н к о в/.

… З а д а с е з н а е ПРАВДАТА/ИСТИНАТА за тогава от МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ, родено и израснало у нас след 1989 г., както и за всички други хора, които са забравили или преиначават, противно на съвестта си, сътво-рената и изживяната очебийна действителност, п о л е з н о, справедливо и поучително е, и привеждаме редица, макар и кратки, основни статистически данни за страната в края на 1989 г.

/Данните са от книгата „От Девети до Десети”, съставител Димитър Иванов, издадена през 2004 г. – бел. ГГ/

С Т Р У К Т УР А С Т Р У К Т У Р А На ОБЩЕСТВЕНИЯ продукт На Националния доход

/по отрасли/ - като основа на общественото богатство – в %: в: 1948 г. -70 г. - 89 г. 1948 г. -70 г. -89 г.

Промишленост 32 65 70 23 53 59 Строителство 6 9 8 4 9 10 Селско стопанство 49 14 9 58 17 11 Транспорт/Пощи 3/0 4/1 5/1 2 6 8` Т ъ р г о в и я 7 5 4 8 9 9 Други отрасли 4 2 6 4 2 2

Р А С Т Е Ж Н А Н А С Е Л Е Н И Е Т О:

Г о д и н а бр., млн. естест. прираст за год. % /на хил./ `1939 5294600 плюс 50683 плюс 8 1956 7535800 „ 76757 „ 10.5 1989 8992300 „ 436500 „ 0.6

171

ПРОИЗВОДСТВО НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ в 1989 г., в сравнение с 1939 г. – индекс тогава 100.

Електрическа и топлинна енергия, индекс 7400 Хранително-вкусова промишленост, индекс 2200 Текстилна промишленост, индекс 5600 Ц и м е н т, хил. т. 5036 Тютюневи изделия, хил. т. 85.8 М е с о, хил. т. 587.6 С и р е н а, хил.т. 120.8 К а ш к а в а л, хил. т. 33.0 С т р о и т е л с т в о, индекс 1400 П ш е н и ц а, хил. т. 5425

В т.ч. добив от декар – за света 138 кг. - за България 476 кг.

Ц а р е в и ц а – зърно, хил. т. 2265 Д о м а т и, хил. т. 873 В и н е н о г р о з д е, хил. т. 587 Отглеждани говеда, хил. бр. 1575

в т.ч.: - к р а в и, хил. бр. 609 о в ц е, хил. бр. 8130

с в и н е, хил. бр. 4332 Добито/надоено м л е к о, милиони л. 2438 Добити я й ц а, милиони бр. 2720 Добиви от декар: пшеница, кг /в 1939 г. – 131/ 476.5

царевица /зърно/, кг / „ - 135.9/ 0399.9 к а р т о ф и, кг / „ - 779.5/ 1365.1

ПОТГРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ /На Ч О В Е К от н а с е л е н и е т о/

1970 г. 1989 г. Хляб и хлебни изделия, кг 216 200 М е с о, кг 41.4 77.8 М л е к о, л. 116.6 192.8 Я й ц а, бр. 122 255 З а х а р, кг. 32.9 34.9

172

З е л е н ч у ц и, кг. 88.9 171.1 П л о д о в е, кг. 148.2 184.8 Растителни и животински мазнини,кг.76.2 23.4 П а м у ч н и платове, кв.м. 22.2 27.9 В ъ л н е н и платове, кв.м. 3.8 4.7 Кожени о б у в к и, чифта 1.7 2.8

ПОТРЕБЛЕНИЕ В ЛЕВА на ч о в е к от населението

по цени от съответната година: 1960 г. 1970 г. 1980 г. 1989 г. 1989 г. 394 839 1685 2572 2978

К У Л Т У Р Н И И Н С Т И Т У Ц И И: Т е а т р и 46 70 К и н а 3401 3081 М у з е и 146 217 Ч и т а л и щ а 4495 4269 Б и б л и о т е к и 11066 9347

/Бележка. Намаленията при кината и библиотеките се дължи съответно

главно на ДВА ФАКТОРА: единият е намаления брой селища, тъй като хора-та – предимно младите и тези на средна възраст – отиват на работа в градо-вете или в по-големи села и по този начин съответно намалява броя на ки-ната и библиотеките в изчезналите или останали съвсем с малко хора села; другият е появяването и навлизането на телевизията в бита и домовете на хората – първото телевизионно предаване в България е осъществено на 7 ноември 1956 г., а след десетилетие-две вече почти няма семейство без ползване на тази придобивка/.

С О Ц И А Л Н И П О К А З А Т Е Л И

в: 1948 г. -70 г. -89 г. Театрални постановки

/на 1000 души/ 360 637 602 Посещения на кино

/ от човека годишно/ 4 11 8 Болнични легла

173

/на 10000 души/ 28 75 90 Население на 1 лекар 1460 407 319

„ 1 зъболекар 5535 1834 1587 Жилищна площ на човек, кв.м. няма данни 14.8 17.9 Построени жилища, бр. „ 45656 74308 Построена жилищна площ, х.кв.м. „ 2243 2141 Учащи, на 10 х. д. население 1604 1825 1732 Деца в детските градини, х.бр. 166 332 318 Студенти, на 10 х- д. население 55 105 148 Изплатени пенсии, милиони лв. 45.3 718.9 1245.0 Телефонни постове, х.бр. 67.5 387.5 2302.1

Привеждайки тези убедителни данни съвсем сме далеч от мисълта, да се твърди, че през периода до 1989 г. всичко в България е било като „по мед и масло”: имало е различни трудности, допускани са грешки и изкривявания, копиран е механично и грубо е прилаган чужд опит и т.н. Но това се неизбеж-ни п р о б л е м и на градежа и развитието. По-важното е, че основната част от тях своевременно са забелязвани, критикувани и са вземани съответни мерки за отстраняването им, за НАДЕЖДНОТО ПОДОБРЯВАНЕ на неща-та/положението. Така социалистическия възход на Родината е СТАВАЛ по-плодотворен, живота на хората – НЕСЪМНЕНО и ЗАСЛУЖЕНО – ПО-БОГАТ и П Р И Я Т Е Н…

Постигнатото не се разглеждаше като предел, имаше още доста какво да се желае и се работеше с упоритост и ентусиазъм в тази насока. Но… историческото време свързано с 10 ноември 1989 г., въпреки обективните намерения и предвиждания, се оказа изтекло/фатално за последвалата не-заслужена съдба на България и народа…

/Бележка. Който читател иска да знае повече неща в това отношение, отнасящи се конкретно за нашата Долна баня, м о ж е д а г и намери в кни-гите „Долна баня – 30 СЪЗИДАТЕЛНИ ГОДИНИ”, изд. 1974 г. и „Долна баня – 30 ГРАДСКИ ГОДИНИ”, изд. 2004 г./

Приведените по-горе факти и цифри са хубаво нещо, защото когато те убедително говорят и боговете, ако изобщо ги има на небето, мълчат. Но полезно е да се цитират и няколко лични мнения на искрени социалистически труженици от времето до 1990 г. Споделеното ИМ е с думи прости, но МИС-

174

ЛИТЕ СА ИЗКАЗАНИ/НАПИСАНИ ОТ СЪРЦЕ, поради което са Н Е С А М О ПРАВДИВИ, но и НЕПРЕДНАМЕРЕНО СИЛНО УБЕДИТЕЛНИ. ИЗПОВЕД/З А В Е Т НА В Ъ Л К А ГОРАНОВА /Съпруга на починалия виден партиен и държавен деец Пеко Таков/ „СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ И ВЯРАТА В ПОБЕДАТА Й Е СЪСТОЯ-НИЕ НА ДУХА, ПО-ВИСОКО ОТ МАТЕРИАЛНОТО БИТИЕ. КОЙТО Е ИС-ТИНСКИ БОРЕЦ ЗА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, А НЕ ПРИСПОСОБЛЕ-НЕЦ, Е ГОТОВ ДА ПОЖЕРТВА ЗА ИДЕАЛА ВСИЧКО, КОЕТО ИМА, ДОРИ И Ж И В О Т А С И.”

/Из интервю дадено от авторката, бивша партизанка и отечестве-нофронтовски деец, вече починала, пред Лъчезар Еленков, сега гл. ре-дактор на в. „Жарава”, публикувано във в. „Дума” на 24 март 2012 г., по случай 100 години от рождението й./

ЗАЩО – САМО – ДА СЕ ХУЛИ МИНАЛОТО НИ?

(Мнение на семейство Гинка и Георги Златанови)

Повод да напишем тази статия е „заклинанието” на висшите среди на

ГЕРБ, че възрастното поколение днес живее и ще си умре от носталгията от социалистическото време”. Когато го чухме стана ни много болно, защото е изплюто камъче и злобно чумосване на нашето поколение. Заболя ни много, защото н о с т а л г и я т а не е нито грях, нито порив, нито е мръсна дума „със затихващи функции”. Напротив, тя е състояние на духа и самочувст-вието, тръпка в душата и гальовен шепот на сърцето, преживяно по време на съзиданието на нова България в периода 1944-1989 г.. За нас това беше време на реален прелом, разцвет и възход на България… Нашата носталгия е по онова трудово и романтично време, започнало с младежкото бригадир-ско движение, събрало в едно младите хора – не за печалба, не за да рушат, ограбват, а да строят и истински да градят нова България.

А нима по-възрастните хулители на нашата носталгия не помнят как Европа изтръпна от почуда, като видя как цяло поколение, доброволно и ро-долюбиво, варди сянката, достойнството и честта си в СТРОИТЕЛНИЯ ЛЕ-

175

ТОПИС на България, която се превърна в съкратени срокове във величава строителна площадка.

Строяха се не само магистрали и пътища, железници и язовири. Заед-но с тях се изграждаше мощна индустриална и икономическа база. Бързо из-висиха снага заводите. Роди се Димитровград с образа и трудовия подвиг на младото поколение. Разпокъсаното селско стопанство се уедри и можеше да изхрани две Българии.…

Нашата носталгия е по това съзидание, по този трудов героизъм, който и днес не може да бъде обезценен и обезсмислен с политически хитрости и партийни хватки. Даже и такъв „майстор на отрицанието”, какъвто е днешния премиер Б.Борисов. Носталгията е несъкрушима и безсмъртна. Нейното чу-мосване показва страха от нея и че тя ги събужда.

Нас ни боли не само от злословието и упреците, че живеем и ще си отидем от този свят със своята носталгия по социалистическото време. Боли ни, защото елитът на ГЕРБ мълчи, премигва и не вижда, а и не осъжда на висок глас мързела, безразличието, безхаберието и обезродяването, залели ц я л о т о ни о б щ е с т в о, като и с т и н с к о национално бедствие.

Много ни се иска „носталгично” да пишем за носталгията по пионерски-те и детските лагери, за взаимоспомагателните каси във всеки завод и предприятие, за взаимната подкрепа и дружелюбие между хората, за се-мействата, родовете и колегиалността между служителите и работниците.

Но ще спрем дотук, за да можем като дейци на културния фронт да ог-ласим нашата носталгия по онова социалистическо време, когато културата, изкуството и науката бяха на голяма почит, обкръжение и внимание и приз-нание за големия техен принос за развитието на България. Сега ни боли и се срамуваме, че проблемите на духовността и културните дейци са натикани в кошчето на политиката на ГЕРБ. На тях се гледа като „тежест на държавния бюджет”. Боли ни и се срамуваме, защото всички разумни и м ъ д р и управ-ници знаят, че изкуството, културата и науката са градивна сила и че без тях-ното участие и съпричастие политика не се прави, държава не се гради, а националното самоутвърждаване г а с н е.

… Човек не може истински да живее, работи и да твори без носталгия. Тя е безсмъртен спомен, зов и завет, съхранена със своята емоция, интим-ност и много тайни. Тя е мост между поколенията, път от миналото през нас-тоящето към бъдещето. Затова без човешката /обоснована – бел. Г.Г./ нос-талгия на поколенията България ще изглежда по-бедна /във всяко друго от-ношение – бел. ГГ/ духовно.

176

Иска ни се… да попитаме премиера /Б.Борисов – бел. Г.Г./ дали вярва, че днешното поколение някога ще изпитва носталгия по негова политика, при която няма реален възход, а има /растящи – бел. Г.Г./ бедност и безра-ботица, има неграмотности и скокообразна заболеваемост, когато има мили-они българи едва свързващи двата края /в ежедневието на живота си – бел. Г.Г./, а премиера дава рамо само на богатите… По-голямата част от нашето поколение… нямаше разкоша на днешния банков капитал и едър бизнес. Заплатите и пенсиите, хонорарите и комисионните, доколкото ги имаше, не бяха големи. Но с тях хората построиха прилични къщи, домове и апарта-менти. Изучиха децата си и заделяха бели пари за черни дни. Ето това е го-лямата носталгична истина. Другото е измама. Затова, когато слушаме язви-телните упреци по нашата носталгия, хем ни боли, хем ни сърби езика да по-питаме: откъде дойде тази тъмна и безумна злоба? Откъде дойде това чо-вешко озверение и отчуждение между хората? Защо България обезлюдя /при преброяването през м. февруари 2011 г. се оказа че в Отечеството ги няма над 1 млн. българи в сравнение с 1989 г. – бел. Г.Г./ и обезродя, а разрухата, омразата, враждата и натрапчивото отрицание на миналото станаха приори-тет и политика на ГЕРБ? Питаме се хулителите на нашата носталгия от бъл-гарска майка ли са родени? Български ли е техния корен? Българска кръв ли тече в техните жили? Да, ние признаваме, че живеем и ще си умрем с наша-та носталгия по социалистическото време на България… Тя си остава наша тръпка, зов и шепот от младините, които можем да премълчим, но не можем да се разделим с тях, защото ни дава живот и сили да носим кръста на съд-бата си. Тя ни дарява с кураж, надежда и самочувствие за живот в този обър-кан, криминален и вълчи преход, в който живеем. Народ, който няма ностал-гия по миналото си /по хубавото, а не по лошото – бел. Г.Г./, няма и надеж-да за бъдещето си”.

/От в. „Дума, 21 октомври 2011 г., със съкращения. Заглавието е променено/

НИКАК НЕ Е САМО ЧЕРНО МИНАЛОТО!

(Мнение на Асен Григоров, адвокат, гр. Търговище) „В средствата за масова информация непрекъснато се публикуват ма-

териали, в които годините на социализма се представят в най-черни краски. Безспорно, че тогава са допускани немалко грешки, имало е недостатъци

177

/сега те са п о в е ч е/, но когато се оценява даден период, в него се търси основното, определящото. А трябва да признаем, че при социализма ДОБ-РОТО е б и л о п о в е ч е от злото.

След 9 септември 1944 г. до 1989 г. страната ни от изостанала се пре-върна постепенно в индустриална, с развито уедрено селско стопанство. По получаваните добиви от единица площ, българското земеделие се равнява-ше с развитите страни в света. Имаше работа за цялото трудоспособно на-селение. Въведени бяха безплатно образование и здравеопазване за всички – без разлика на етнос и грамотност. Създадени бяха нормални условия за живот, които не предизвикваха тревоги за утрешния ден, и най-бедните мо-жеха да изучат децата си /какъвто съм бил и аз/, без да изпитат трудностите, които ни морят сега.

Та, струва ми се, важното днес е не да ругаем социализма, а да си за-дадем въпроси, свързани с настоящата действителност. И да потърсим отго-вора им.

Например кой и защо унищожи българската икономика, в това число и цветущото ни селско стопанство? В чии ръце и как отидоха заводите и фаб-риките на България? Кой даде възможност на разни кулаци-арендатори да се обогатяват за сметка на бедните и средни собственици на земя?

/Полезна справка: „Днес на повърхността започват да се виждат и нега-тивите от порочната неолиберална доктрина – „Свободна пазарна икономи-ка, без намеса на държавата, или с намеса на страната на силния”. В сектора земеделие тя доведе до съсредоточаване на земята и производството в ръ-цете на 10-15 едри земевладелци – арендатори от национален мащаб, с на-ционален капитал с неясен произход и от 300-400 по-дребни местни величия, които със завидна настървеност, породена от стремежа да достигнат първи-те, завладяха земята и я експлоатират, водени от единствения критерий – максимална печалба. Намират я засега в зърно-производството, в субсидии-те за единица площ и в безмилостното ограбване на дребните собственици-АРЕНДОДАТЕЛИ, чрез поддържане на нищожно арендно плащане” - бел.Г.Г., от в.”Дума”, 8.12.2011 г./.

Защо другите бивши социалистически страни са много по-добре от нас във всяко отношение, а ние допуснахме тук да се строи най-лошият капита-лизъм, в който няма никаква грижа за човека и определящото винаги и за всичко са парите? Техните правителства по-умни и по-отговорни ли бяха?

Възмутен съм и от онази част на българите, които предават идеали и сменят партии само и само да могат да използуват властта за трупане на имоти и пари. Тези хора хулят социализма, който им даде възможност да се

178

образоват, за тях е най-точен изразът „Докато сте на власт, дотогава и аз съм с вас”. Нагледен пример за всичко това е министър-председателя Б. Бо-рисов и обкръжението му. Самият Борисов е бил ревностен член на БКП и днес хули социализма и социалистите, като че е чужденец, живял извън Бъл-гария. Такива хора са срам за страната ни. А след като ГЕРБ завзе всички власти, те получиха възможност да правят каквото си искат, да притискат всячески хората, да им отнемат социални и други права, т.е. да въвеждат диктатура. Но нека не се забравя, че съдбата на всеки диктатор не завършва цветущо. Спомнете си за най-пресния случай – за всесилния Муамар Када-фи”. /От в. „Дума”, 8 декември 2011 г./

СИЛАТА НА НОВАТА НОСТАЛГИЯ

(Мнение на известния детски писател и поет Панчо Панчев)

„Ще спомена първите /носталгични чувства – бел. Г.Г./, които ми идват

наум. ВЪЗМОЖНОСТТА на всички българи да бъдат поне сити, да не се чу-

дат с какво да нахранят и този ден децата си. ВЪЗМОЖНОСТТ да изкарват хляба си със своя труд, който беше им

осигурен. Думата безработица я знаехме от вестниците. Днешните млади хо-ра не ми вярват, че когато някой от моето поколение завършваше висше об-разование, заедно с дипломата си получаваше назначение за работа.

ВЪЗМОЖНОСТТА да се разхождаме до късно време по паркове и со-каци, без да ни дойде наум, че ще бъдем нападнати, ограбени и дори убити. Ами чиновническите грабежи наречени к о р у п ц и я?

ВЪЗМОЖНОСТТА да се лекуваме и д а н е плащаме нищо за това. ВЪЗМОЖНОСТТА да се учим и също да не плащаме огромните суми за

следване, които оставят сега много деца вън от висшите учебни заведения. И не само от висшите.

Споменаването на образователната дискриминация ме подсеща и за цялата духовна сфера, където носталгията ни по миналото е една от най-силните. Малко е да се каже, че процентите определени в бюджета за култу-ра, са позорно ниски.. Те вещаят национално опростачаване.

179

Ако изобщо в България останат обекти за опростачаване, тъй като не е тайна масовото емигриране от страната ни предимно на квалифицирани и на млади хора

Ех, някои остават и тук. И аз ги поздравявам за необикновения им пат-риотизъм. Той едва ли е плод на лъжата, че живеем добре. По-скоро на дру-ги, емоционални сили, които поддържат вярата на останалите в по-добро ут-ре. Дано то дойде! Поне за младите. Дано дочакат, по-точно извоюват, ня-каква промяна, която да ги доведе!” /Цитирано по в. „Дума”, м. Х 2011 г./

…

ИМЕТО и всичко свързано с Тодор Живков като дългогодишен партиен и държавен ръководител на България, за равносметка, е свързано повече с промяната извършена на и след 10 ноември 1989 г. Затова е целесъобразно да се приведат няколко компетентни мнения в това отношение.

ПАРАГРАФ „СЛЕД 22 ГОДИНИ”

Годината 1989-та е вече само праг на разделение между надеждата преди и мизерията, в която живеем сега.

… Огледайте около себе си, вижте близките, има ли я усмивката им, спокойни ли са днес за утре… Много от тях няма как да видите, защото са заровили поглед и ръце в кофите за смет сутрин и търсят през целия ден…

А как гледат тези, които имат бизнес? Вижте погледа им на постоянни фалиращи и пред фалит усилия да оцелеят

…1989 г. вече повечето българи не приемат като празник и повод за оптимизъм. Тази година остана само като праг за сравнение между живелите „преди” и живеещите „сега”.

/Лозан Такев, в. Дума” – 14 10 2011 г., със съкращения, заглавието е

променено – бел. Г.Г./

Д Р Ъ Ж Т Е К Р А Д ЕЦ А В аптека снощи извършиха грабеж. В останалото време АПТЕКАТА ГРАБИ тотално чрез тройните цени на лекарствата от болните. Вчера през нощта въоръжени лица ограбиха оборота на бензиностанци-ята. В останалата част от денонощието бензиностанцията краде от потреби-телите от най-скъпо продаваното гориво в света у нас.

180

/ДОПЪЛНЕНО в духа на горното: за м. февруари 2012 г. получих Фактура № 0104285182/02.02.2012, от доставчика ЧЕЗ Електро България АД, ул. „.С.Раковски” 140, 1000, София – и т.н. другите данни, - за потребена елект-роенергия през месеца по дневна и нощна тарифа, за 10.17 лв. Но по 5 вида други начисления – достъп до разпределителната мрежа, достъп до елект-ропреносната мрежа ВН, пренос през разпространителната мрежа НН, пре-нос през електроразпределителната мрежа ВН, добавка за зелена енергия, и високоефективно комбинирано производство /?!/, стойността на разпределе-нието/сметката за заплащане нараства с 9.43 лв., т.е. почти двойно в срав-нение с потребената еленергия през м.февруари. Пита се – какво е всичко това – ТО е непознат по-рано г р а б е ж, сумите от който при това отиват извън границата, т.е. в Чешката република – бел. ГГ/ В клон на банка влезе крадец, новобранец и остави заложници, без да вземе нито лев, а в останалото време банката държи като заложници хиляди с кредити и лихви. Конекрадци откраднаха автомобил с мощност 50 конски сили. Шофьори и доктори откраднаха европари по най-различни програми. По програмата СПИН – Синдром на Придобити пари Извън нормативи-те… роми окрадоха мирни граждани. Джебчийки преджобиха дамски чанти и неохраняеми джобове в трамвая. Тотка и Тотю тотално ограбиха по своему европейска валута и български левове. Също по СПИН… Компютър окраде ноти от колега. В Правителството влязоха нови хора с нов морал и поновому присвоиха във вид на заслужени БОНУСИ за достоен труд и много работа, милиони ле-ва В ПОВЕЧЕ от всички досега, като непрекъснато внушаваха и тези преди тях да върнат парите… Исках да направя родословно дърво на Симеон Сакскобурготски. Оказа се, че всички дървета по родословна линия са отсечени и изнесени вече. А премиерът продължава да вика „Върнете парите. Дръжте крадеца!” ПОСЛЕПИС. вместо оптимистичен край: Деца от училище „Васил Друмев” в столицата намериха портфейл с 400 лв., приели ги като незаслужен от тях бонус и ги върнали чрез учителката, която обещала да ги заведе на сладкар-ница!? /ВМЕТНАТО: наскоро полицай намерил част от златно съкровище и го предал по предназначение за обществено ползване бел. Г.Г./ ВСЕ ПАК НЕ ВСИЧКО Е ИЗГУБЕНО, ДАМИ И ГОСПОДА/ /Пак Лозан Такев, в. „Дума”, 23 варт 2012 г./

181

НА КОЛЕНЕ ПРЕД ХЛАДИЛНИКА

/Бел. Г.Г.- Авторът Веселин Стоянов, като посочва конкретни факти за недоимъка в храненето на мнозина българи, по повод разсъжденията на по-литолога Огнян Минчев, за проведен неотдавна четвърти семинар на „Школа за демокрация” в България, з а к л ю ч а в а въпросително/:

„Каква е тази „Школа за демокрация” и къде беше през всичките тези 22 години…, няма да питам. Само ще припомня, че българския народ изкара такава школа по демокрация, че чак не му се отваря дума за този род общес-твени отношения. Ако пък все пак някои се опита да заговори за демокрация, хората около него започват да го гледат диво и да търсят по-здрави колове от съседните огради. Нейсе… Да му мисли Ог. Минчев…!!!

/От в. „Дума” - 14 10 2011 г., със съкращения/.

Р А З М И Н А В А Н Е

За нас възрастните, изкушени от политиката, 10 ноември от две десе-тилетия е ден на равносметка. И с всяка измината година, като поставям един до друг мечтите и живота, сметките н е и з л и з а т.

Тръгнахме по новия път с увереността, страстта и желанието да хва-нем живота здраво в ръцете си. Говорехме по митинги, радиа, телевизии, вестници и парламентарна трибуна, бранехме своето достойнство, опияня-вахме се от свободата да бъдем себе си, да бъдем искрени и искащи, защи-тавахме идеи и ценности, а животът нагло си тръгна по някакъв свой път. Бяхме убедени, че България е вече на младите, а те – младите и можещите, един по един взеха да се изнизват. Издигнахме високо над главите си прог-рами и концепции, поехме уж по пътя на богатите страни в Европа, а се ока-за, че живота е тръгнал към реалностите на Африка.

Развявахме енергично знамето на свободата във всички цветове – чер-вено, синьо, зелено, жълто …, а животът... ни окова във всякакви зависимос-ти Крещяхме „Ценности!, „Ценности!”, а животът ни гледаше присмехулно и ни отговаряше „П а р и! П а р и!”

…И търсим с поглед младите, които с убеденост и страст да накарат живота да ги слуша…

/Юрий Борисов, в. „Дума” - 14 10 2011 г., със съкращения/

182

Н И З О С Т Б Е З Г Р А Н И Ц И

(Мнение на проф. Велко Вълканов, почетен председател на Българския Антифашистки съюз, правист)

„През своя сравнително дълъг живот – скоро ще навърша 84 години –

съм видял какви ли не хора и преживял какви ли не събития. Можах да изв-лека и поуката: всяко време има и своите герои, и с в о и т е П О Д Л Е Ц И. Подлеците са, разбира се, значително повече от героите. Тази по-рода хора особено силно избуява във времена, когато една обществена система се разпада, за да бъде заменена от друга. Тогава те започват безогледна борба за място под новото слънце. Няма низост, на която те да не са способни в устрема да заемат по-изгодни обществени позиции Низостта им не познава граници – нито правни, нито морални. Те нямат съвест, те нямат чувство за срам.

Последните две десетилетия у нас – това са годините на така нарече-ния преход – изобилстват с този тип хора. Повечето от тях при всичката им неудържима жажда за власт и богатства са крайно незначителни, и ако съм успял все пак да запомня някои от тях, то е благодарение на непреодолимо-то чувство на отвращение, което са оставили у мен.

Погледнете само в П Р А В И Т Е Л С Т В О Т О /сегашното – бел. Г.Г./ - ренегат до ренегата! До вчера верни членове на БКП, днес те са активни, добре платени антикомунисти. М у т а н т и… ще откриете и в останалите обществени структури. Средствата за масово осведомяване например са пълни с хора, които днес служат на новата, демократична, власт със същото усърдие, с което преди са служили на старата, комунистическата власт.

/От в. „Жарава”, 30 септември 2011 г./:

КАК АМЕРИКА РЕШАВА ДА СЪСИПЕ БЪЛГАРИЯ

(Или истината и за един външен фактор в/при промяната) След избухването на демокрацията, през 1990 г. Правителството на

България кани екип от 22 души американци от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Ронал Ът, за да разработи „Проект

183

за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм” Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения /со-циалистически – бел. ГГ/ строй в България. С този документ са предвидени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От само-то начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в Бълга-рия. Интересното е да се знае, че доклада по „Проекта Ран-Ът е приет от На-родното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки депутат. В документа има и специална – поверителна част, за която малцина знаят. Това е раздела за „ц е н а т а на п р е х о д а” /което всъщ-ност е и най-важното – бел. ГГ/.

В „Труд” на 9 декември 2000 г. публикува коментара на /известния ком-петентен журналист, понастоящем покойник – бел. ГГ/ Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският „МИРЕН” преход към гробищата: „Чета и косите ми настръхват… Признавам, че ако ме блъс-неше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина /н а ч е р т а в а н а - бел. Г.Г./ на прехода”.

КАКВО ОБЩЕСТВО Г Р А Д И М?

(Мнение на Васил Попов, в. „Дума”, 26 ноември 2011 г.)

От „началото /1990 г. – бел. ГГ/ на тъй наречения преход за децата, за подрастващите и за младите хора няма територия, в която трупащата се енергия да бъде изразходвана в разумни и прилични граници. Днес липсват много от ония места, които привличаха младежта в продължение на 45 годи-ни по време на социализма. Това са различните видове клубове на разни ор-ганизации – било спортни, било музикални и художествени, пък ако щете и „Готов за труд и отбрана”.

От малки децата се увличаха от различни моделизми – авио-, корабо-, авто- и привличаха се от установяване на любителска радиовръзка. Да не забравяме десетките видове спорт, от които излизаха и много шампиони. То-ва не е носталгия по социализма. И при капитализма децата спортуват и танцуват, нали? Това е просто една горчива констатация, че местата, където

184

се изграждаше ценностна система, съдържаща патриотизъм, отговорност, доблест, мъжество и себеотрицание, въобще качества, които правеха човека позитивен, положителен, днес ги няма. Те не са заменени с нищо друго. И тази констатация е горчива. Затова днешната ценностна система на младите се изгражда на улицата, и то в най-порочния вид”.

/Бел. ГГ – Към горното ще добавим само безспорното, че НАСИЛИЕТО

В ДЪРЖАВАТА РАЖДА НАСИЛИЕ И В ДЕЦАТА. А нали бъдещето принад-лежи на ТЯХ?!/

ПЪТЯТ ДО УПАДЪКА И ДЕГРАДАЦИЯТА

(Мнение на Панко Анчев – в. ”Дума”, 10 ноември 2011 г.)

„Свалянето на Т.Живков изведнъж изправи страната в ситуация, в коя-

то трябва да решава жизнено важни проблеми без лидер и програма. Вече нямаше човек, който да е толкова силен и опитен, че да е способен да оли-цетворява властта и да поема отговорности от нейно име. Властовата праз-нина се почувства веднага щом /на пленума на ЦК на БКП на 10.11.1989 г. – бел. ГГ/ беше обявено решението за промяната. Настъпи пълно объркване. Това тогава изглеждаше странно и необяснимо: властта не успя да се справи нито с последвалото протестно движение, стачки, демонстрации. Ситуацията бързо стана неконтролируема. Тези, които свалиха Т. Живков и го наследиха, бяха част от младия и уж реформаторски екип, който виждаше недъзите на социализма и искаше да го промени. Сега историята им предостави тази възможност, но поради неподготвеност и идейно-политическа незрялост и принципност /много скоро и под силен външен натиск/ те изпаднаха в безтег-ловност и невъзможност да овладеят положението… Прояви се абсурдът на тогавашните им амбиции, еклектиката на идеите и безплодността на пре-дишните им търсения. Реалността изискваше конкретни действия, а те гово-реха само общи приказки… и направо се изплашиха от надигащата се на-родна вълна… Създадена бе политическа опозиция с антикомунистически уклон и нагласа.”

/Бележка: Това вече НЕ Е НОСТАЛГИЯ, а реална действителност, коя-

то преживяваме в нашата Родина вече над две д е с е т и л е т и я – бел.ГГ/

185

НЕИЗБЕЖНАТА П О С О К А В БЪДЕЩЕТО През изминалите 22 години /10 ноември 1989-2011 г./, в условията на

връхлетялата България и народа ни „демокрация” и изграждане на КАПИТА-ЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО /с методи и резултати характерни за времената отпреди две столетия, когато се извършва по най-див, груб и грабителски начин първоначално продължителността на годините и спечелените след избори мандати/, ПЪРВО не могат да отрекат и ВТОРО, въпреки върлите и прекосилите им напъни, не могат да унищожат всичко хубаво постигна-то/направено през годините на народната власт и социализма у нас.

/В това отношение ще приведем НЯКОЛКО признания, може би напра-вени със скърцащо прецеждане на думите през зъбите си: Б.Борисов – р. 1961 г., - м-р председател на България и шеф на ПП ГЕРБ, през м. октомври 2011 г. в реч предизборно призна, че ТОГАВА са извършвани и добри дела!; Още по-категоричен е Волен Сидеров – р. 1956 г., - шеф на ПП АТАКА. Във връзка с 22-годишнина от 10 ноември, в обширно интервю, поместено на 11 ноември с.г. в едноименния вестник, ТОЙ казва, че по време на кръглата маса в началото на 90-те години на м.в., когато е бил репортер на новосъз-дадения в. „Демокрация” и е отразявал разискванията, се е говорело, че Бъл-гария тогава е била ограбена, обрулена, и, че всъщност сега – тогава - СДС „трябва едва ли не отново да я строим”. Оказа се че 20 години след това има още много за брулене и продължава да се брули натрупаното до тогава като икономически мощности и активи. Грешка беше, че не се постави въпроса кое да остане държавна собственост и кое да се приватизира”/. /За цитираните – Борисов, Дянков, Плевенлиев, Цв.Цветанов, Сидеров и др. – посочихме годините на раждането им не от празно любопитство, а за да се вижда и знае, че те са раждани, раснали и живели, учили са се и са се развивали като образовани хора, някои от тях са били членове на БКП, БЗНС, ОФ, Комсомола и пр., заемали са и различни ръководни длъжности и т.н. през годините на народната власт и социализма, ползвали са полезно благата и следва да ГИ ценят и уважават по достойнство за всичко постигна-то в Родината , от семействата и личностите им тогава и после, вкл. сега – в наши дни. Това е повеля на човешкия и обществен дълг, морал и чест!/

/Също СПРАВКА: Не е безинтересно да се знае и това, че през изтек-лите две десетилетия, от извършените приватизационни сделки за над 33 милиарда лева, по предварителното им предназначение са отишли едва око-

186

ло 3 млрд. лв., а на другите, мястото/следата – но явно злоупотребата - не им се знае.И това Е отделно от факта, че продажбите са извършвани при по-вечето от сделките неизгодно, т.е. едва ли не за жълти стотинки, спрямо ре-алната стойност – бел. Г.Г./. При това не може да не се напомни изрично, че за десетилетие време след 1995 г. през дивия м а с о в приватизационен процес и неосъществяване след това на полагащия се контрол БЕШЕ ОГРА-БЕНО н а ц и о н а л н о богатство за 70-80 млр. лв., които отидоха по бан-дитски начин в джобовете/сметките на безотговорни и ненаситни хора. Мно-зина от тях НЕ ГИ реинвестираха /вложиха в материалното производство/, а безсъвестно се обогатиха и бързо-бързо се превърнаха в нашенски ОЛИ-ГАРСИ, като съединиха икономическото си богатство с навлизане и придоби-ване/овладяване на изгодни им лостове в централната или местна власт. Така до съответна степен превърнаха държавата ни в мафиотско-корумпира-на /мутренска/, от които е трудно отърваването/изчистване.

СЛЕДОВАТЕЛНО, т о г а в а ЧРЕЗ/С извършеното предварително рек-ламиране – публично широко и всевъзможно само в розова светлина – за УЖ социалното предназначение и вложение на средствата, които ще се получат от приватизацията, се оказа, че дотогавашните /преди 1990 г./ социалисти-чески труженици, фактически сътворили материалните и духовни блага в страната дръзко са били „законно” лъгани от управляващите и пригласящите, помагащите им в пъклените замисли и дела, за да бъдат трайно заблужда-вани и „спокойни” за извършваното… На всичко това му се казва/вика, какво друго, ако не изразително и неприкрито, „Д е м о к р а ц и я на в ъ л ц и и г р а б и т е л и”!

Колкото български и чуждестранни недоброжелатели и врагове НЕП-РЕКЪСНАТО да се опитват с безразсъдни напъни, преиначавания и фалши-фикации да очернят, отричат и да обявяват за исторически загубено време периода 1944-1989 г. за България, истината не може вече 22 години, а и изобщо занапред, да бъде п о т у л е н а и и з т р и т а от ЖИТИЕТО и БИ-ТИЕТО на Отечеството ни и поколенията негови безкористни труженици. За-щото съграденото и постигнато до 10 ноември 1989 г. Е една съществена г л а в а от над 1300-та годишната българска история.

НЕЙНАТА Е М Б Л Е М А, КАЗАНО И ИЗТЪКВАНО ИСКРЕНО И С ВСЕ ПО-ЗАСИЛВАЩА СЕ обективна ИСТОРИЧЕСКА ДОКАЗАТЕЛНОСТ, колкото повече се отдалечават изминатите години оттогава насам, е и м е т о на пар-тийния и държавен ръководител ТОДОР ЖИВКОВ!

187

Знайно е, че в историята п р а з н и ходове н я м а. Както се посочва аргументирано в заключението на цитираната по-горе

книга „От Девети до Десети”, „Всяка епоха Е бременна с нова, двадесет и първи век е създаден от двадесетия век. Той е характерен и остава в исто-рията със социалната реформация на капитализма и съществуването на со-циализма” /независимо от неговия крах в Съветския съюз и страните от Из-точна Европа, в т.ч. и в България, по редица субективни и обективни причи-ни, които в историческото време през десетилетията на студената война не можаха, въпреки полаганите енергични усилия и понесени удари и неблаго-получия, да бъдат успешно преодолени/.

НО оптимизма и перспективата с а в това /се казва пак в посоченото заключение/, че „Двадесет и първия век и м а в с и ч к и ш а н с о в е да стане п о л е н а п ъ л н а т р а н с ф о р м а ц и я на /съвременния/ капи-тализъм, което означава, че СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ имат реалната възможност ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ПО МИРЕН ПЪТ в хармонични и високо-развити социални о б щ е с т в а и д ъ р ж а в н и о б е д и н е н и я”.

СЛЕДОВАТЕЛНО БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ХОРАТА /ч о в е ч е с т в о т о/ и за т я х н и я по-добър живот са П О У К И Т Е и Н А Д Е Ж Д И Т Е !...

ДВЕ ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА НЕИЗЛИШНО З Н А Н И Е

ПЪРВОТО. ИЗРАБОТВАНЕТО на глобални контрамодели на капита-листическата система, за да се отхвърли/преодолее социалната и полити-ческата й КЛОПКА, поражда сериозен размисъл в л е в и ц а т а в световен мащаб, често пъти неоснователно обвинявана, че по същество н е п р е д л а г а н и щ о”.

Интересно е да се приведе ПРОГНОЗА от съвременната крепост на ка-питализма в света – САЩ.

Професор д-р Имануел Уолърстийн, ст.н.с. в университета Иеил, виден американски социолог и политолог, завършил Колумбийския университет, носител на много академични отличия от САЩ и Европа, бил е президент на Международната социологическа асоциация, в есе през 2002 г. на злобод-невната /със стратегическо значение/ тема „Америка и с в е т а”, п и ш е /едва ли не пророческото/ НЕОЧАКВАНО:

188

„КАПИТАЛИЗМЪТ СИ ОТИВА”

Той солидно развива тезата, че сегашната капиталистическа система може да просъществува САМО ОЩЕ десетина-двайсетина години. Отговора се намира в историята на човешкото общество - смяната на един обществен строй с друг е дълъг и мъчителен процес, придружен от редица политически и социални трусове с пренареждане на ценности и идеи.

Той изтъква, че не само не обичат Америка, но я и мразят. Интересно е и изказаното наскоро авторитетно мнение на Ангела Мер-

кел, /Канцлер/ м-р председател на Германия, държавата с най-силна иконо-мика и позиции в ЕС, че РЕЦЕСИЯТА /СЕГАШНАТА – бел. ГГ/ може /ЩЕ/ да продължи още 10 /десет/ години…

Дори има нещо много по сериозно забележимо: западните компетентни анализатори, правейки равносметка за приключилата 2011 г., авторитетно и с цялата обезпокоителна отговорност изтъкват, че рецесията в еврозоната, в която влизат най-развитите и мощни държави от ЕС, и следователно, които определят в значителна степен икономическия и политически климат и в све-та, мъчителната рецесия продължава и то за непредвидимо колко време з а н а п р е д.

Същевременно изтъква се, че на обстановката трудно може оптимис-тично да повлияе САЩ, тъй като и там забелязващото се оживление е мини-мално и нестабилно, т.е. непоследователно по тримесечие на последната 2011 година: числото на относително все по-бедно живеещите хора в „благо-денстващата отвъдокеанска страна” страна, не спира да се увеличава тре-вожно и вече надхвърля 50 млн. души, т.е. гони една четвърт от населението й. Следователно, в духа на горецитирания авторитетен американски автор – проф. Уолърстийн – както сам той пише, п р о с т о „Г-н Капитализма а г о н и з и р а… Докога и КОЙ ЩЕ ГО СМЕНИ, е въпрос с огромна трудност и ни-кой не може да се нагърби с конкретна прогноза. Но очевидно е, че световна-та обстановка е свързана със съдбоносни огромно напрежение, социални трусове и д о р и в о й н и…” /В тази връзка редица световни политически отговорни фактори изразяват компетентни и безапелационни мнения и опасения, че ако САЩ предизвика или се намеси в конфликт с ИРАН, който неминуемо ще бъде ракетно-ядрен, последиците за съвременния свят и човечеството ще бъдат непредвидими и дори по-страшни от тези преживяни в Хирошима и Нагазаки през 1945 г., тъй като последиците за оцелелите още са кошмарни – бел. ГГ/

189

В Т О Р О Т О. Навремето – в 1848 г., т.е. в средата на 19-я век, - в зна-менателната, със историческо, неизчерпано значение и днес, неголяма книж-ка „Комунистически манифест”, К.Маркс – значително по-късно признат обя-вен посмъртно за най-добрия философ на века – и Ф.Енгелс писаха, едва ли не пророчески, а всъщност напълно следствие на свои научни анализи и до-води, че „ЕДИН ПРИЗРАК – ПРИЗРАКА НА К О М У Н И З М А – броди в ЕВ-РОПА!” Днес в обзорна статия, поместена в рубриката „Общество” /в.”Дума” от 18 януари 2012 г./, ерудираният журналист Петър Бъчваров, анализирайки действителността в самото начало на нашия 21-ви век, пише, че в условията на капитализма, в света се създава ДВИЖЕНИЕ ЗА „СВЕТОВНА ИНТЕЛЕК-ТУАЛНА С О Ц И А Л И С Т И Ч Е С К А РЕВОЛЮЦИЯ„ /и/ ДОКОЛКО Н И Е /България, българите – бел. ГГ/ СМЕ ЧАСТ ОТ НЕГО/СВЕТА”. Ето и още едно съществено положение в казаната разглеждана насока: Клаус Шваб, основателя на авторитетния Световен икономически форум, който се свиква на най-високо държавно, правителствено и икономическо равнище, редовно от няколко десетилетия насам в Швейцарския зимен ку-рорт ДАВОС, пита ДУХА НА МАРКС /не е спиритичен сеанс – бел Г.Г./, „защо капитализма – поставяйки на неолибералните с п а з м и, гърчещи светов-ната икономика вече над 4-та година /считано от 2008 г. насам – бел. ГГ/ у м и р а?!” Явно в отговор форумът, проведен от 23 до 29 януари т.г. под надс-лов „Капитализмът от ХХ в. п р о в а л я обществата на 21-я век? О Т Г О В О Р Ъ Т е по-скоро „ДА”! /ПОСЛЕПИС. Според международната научна общност, а не само от по-литици и политолози, ВЕЧЕ СЕ ПРИЗНАВА, ЧЕ КРИЗАТА В СИСТКЕМАТА /капиталистическата – бел. ГГ/ и и з х о д ъ т от нея трябва да бъде чрез системна РЕКОНСТРУКЦИЯ на модела на обществото – икономически, по-литически и граждански. С отделни мерки, с палиативни средства, с налива-не на пари, кризата не само че не може да бъде разрешена, а /само/ омеко-тявана в отделните й периоди. Този анализ прави на 12 март т.г. проф. Мих. Мирчев в дискусия по продължението на проекта „Изследвания по история на социализма в България. Преходът”. /В.”Дума”, 13 март 2012 г. Следователно днес няма съмнение, че Европа е бременна /най-малкото/ с н а д е ж д а за СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ. … ВЕРОЯТНО всеки съвременен анализ, всяка старателно извършена оценка до определена степен не са перфектни, не са най-добрите и точ-

190

ните за момента, защото текущото време дава допълнителни аргументи за влияние/отклонение в една или друга посока. Но все пак в политика-та, а още повече в практикуването на властта, винаги има цикли – на възход и обратно. При това естествено ситуацията е по-благоприятна за управляващите, които са спечелили вот на национално ниво. Но то-зи, който си въобразява обаче, че е във властта завинаги или за въоб-ражаемо и желателно за него дълго време/мандати, всъщност е загубил категорично перспективата, избори, защото грандомански допуска гру-ба грешка – в стратегически аспект и реалността.. Известно е, че понас-тоящем има загуба в доверието към ГЕРБ, което все още ГО държи над повърхността и затова е основната причина понастоящем е неизчерпа-ния популистки талант на Б.Борисов. Но ако него го няма, явно няма да ги има нещата-ГЕРБ, свързани предимно с „магията” ББ… ОТ ДЕЙСТВАЩАТА ПРОГРАМА НА БСП

За с е г а ш н а т а политика на Партията са записани ДВЕ ЗАДАЧИ: 1.ДАЛЕЧНА – ИСТОРИЧЕСКОТО ПРЕДОЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА КАТО ПРОЦЕС НА НЕГОВОТО ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ И О Б Е З Л И Ч А В А Н Е. 2.АКТУАЛНА /на сегашния етап/ - НАДЕЖДНА ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕ-СИТЕ НА ХОРАТА НА ТРУДА, НА БЕДНИТЕ И ОЗОСТКАВЕНИТЕ, НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РОБУВА НА МИНАЛОТО, НО ТО НЕ ТРЯБВА И ДА СЕ

ЗАБРАВЯ!

(По мнение на Г.Пирински – член на ИБ на НС на БСП и зам. предсе-дател на настоящето 41-во Народно събрание)

„След 9 септември /1944 г. – бел. Г.Г./ ПАРТИЯТА събуди градивната

енергия на народа с призива за народна демокрация – не като практически маньовър, а като дълбока изстрадана платформа за възход на свободна и демократична България.

191

Днес БСП е… автентичен и привлекателен носител на каузата на соци-алната демокрация като верния път за България в с ъ в р е м е н н и я свят. С поне т р и внимателно обосновани и категорично заявени приоритета:

- демократична власт - достойна р а б о т а

- духовно възраждане”.

/Из статия във в. „Дума”, 17 ноември 2011 г./

В ДАВОС ПОГРЕБАХА КАПИТАЛИЗМА, ИСКАТ ПЕРЕСТРОЙКА

192

Х Р О Н И К А

(Из обществения живот в Долна баня през 2010-2011 г.)

През м. декември 2010 г. в града се състояха ДВЕ приятни прояви: ---

На общоградско събрание в навечерието на Нова година в читалищния

салон областния управител Красимир Живков връчи на местния градоначал-ник Вл. Джамбазов ПРИЗА /за/ „Кмет на годината” – присъден за общини от групата до 5 х. д. население. Отличието е за постигнати резултати по обоб-щени показатели в развитието на общината ни.

---

В предпоследния декемврийски неделен ден в хижа „Гергиница” край

града се проведе среща на туристическия актив на местното дружество „Ибър”. Състоя се оживен разговор за работата през годината и задачите през 2011-та. Набелязаха се мерки за увеличаване на проявите. В създадената задушевна обстановка беше отбелязана 70-годишнината на Атанас Ст. Велчов. За неговата активна туристическа дейност от ЦС на БТС беше отличен и му се връчи медала „Алеко” /най-голямата съюзна наг-рада/. Така ТОЙ става 11-тия неин носител в града/дружеството.

--- ПРЕЗ м. ФЕВРУАРИ 2011 г. се проведе в страната преброяване на на-

селението. Експедитивно и правилно в града ни го извършиха 21 преброите-ли и 3 контрольори. От общината отговаряше и координираше работата Кра-симир Кир. Терзийски – секретар на кметството.

Преброени са в града 4504 души население. От тях 2208 са от мъжки и 2296 от женски пол; до 18-годишна възраст са 914 души, от 18 до 63 г. вкл. – 3007 д. и над 64 г. -583 д.

/Любопитно: по данните на сл. ГРАО – „Гражданска регистрация и ад-министративно обслужване” в общинското кметство – в края на 2010 г. в Долна баня текущото отчитане показва почти 5 х. д. население. Същевре-менно в Голямата енциклопедия на България, изд. на БАН, 2011 г., т. 2-ри,

193

с.с. 697-699, е посочено, че при извършеното преброяване ГРАДА има 4665 д. население. Защо е тази разлика в числата в местното общинско кметство н я м а т обяснение.

При посоченото население от 4665 д. в Енциклопедията, са интересни още следните данни: от всички 256 градове в страната, 120 са с по по-малко жители от нашия град; същевременно от 70-те градове, с население до 4665 души, центрове на общини, нашия има най-много жители/.

---

ДЕМОГРАФСКИ ДАННИ: През 2010 г. ТУК СА СЕ РОДИЛИ 61 деца, по-чинали са 41 д. и са регистрирани 21 граждански брака /създадени семейст-ва/. През 2011 г. – са родени 63 деца, починали са 62 души и са регистрира-ни 19 /деветнадесет/ граждански брака.

---

На 2 март в помещение на приземния етаж на общината е ОТКРИТ КЛУБ на пенсионерското дружество „Надежда” /председател учителката Ата-наска Лазарова/. Със средства от областта, общината и пенсионерския съюз клуба е добре обзаведен и уютен. В него може да се пие кафе, безалкохолна напитка, или чай; да се гледа телевизия и играе шах; да се прочете вестник, в т.ч. и „Жарава”; просто да се поседи и разговаря приятно в компания. Про-веждат се и културно-масови прояви. Всичко е привлекателно за посетители-те.

/Справка. ДРУЖЕСТВОТО е създадено в края на м. април 1998 г. с пръв председател Петър Кир. Рименов – 1934-1999 г., бивш търговски работ-ник. След него председател е Васил Сл. Захариев – 1932-2009 г., бивш гим-назиален учител.

--- През 2003 г. в Долна баня беше създадено и съществува пенсионерс-ки клуб „Венетица” на дружеството за хора с увреждания – различни степени на инвалидност. За него инициатор и пръв председател беше Йордан Ал. Спасов – Стойков. От 2004 г. неизменно такъв е Таня Ник. Стринска, бивша начална учителка. Клуба развива активна дейност и се ползува с уважение в града и областта.

---

194

От м. март в района на предприятието „Венетица” /посоката по пътя за с. Пчелин, преди моста на р. Марица/ се намира открит обор за ДВУГЪРБИ КАМИЛИ – по две мъжки и женски, трите са възрастни, а едната е съвсем млада. Те са на софийска фирма и се предназначени за предоставяне под наем за снимки при атракционни прояви с предвидено участие на такива жи-вотни. За стадото се грижи със старание младия долнобанец Радослав Пет-ров Хаджилазов. Характерното е, че за отглеждането им през есенно-зимния период няма предвидено и изградено закрито топло оборско помещение, за-щото, тъй като са доставени не от африканска страна, а от Алтайския край на Русия, те издържали на студ до минус 50 градуса, а по нашите места такъв не се случва. Също района с интерес се посещава от любопитни хора, и най-вече от деца и учащи се. Позволява се желаещите да си направят снимки за спомен с екзотичните животни.

---

През м. май в продължение на няколко дни на стадиона се проведоха

Републикански ученически игри по футбол за млада генерация от основния курс /5-ти - 7-ми класове/. Участваха 6 /класирани за финала/ отбора от стра-ната. Местните учащи се и запалянковци проявиха заслужен интерес с по-сещение на срещите и имаха удоволствие да гледат добра футболна игра. 1-во место з а е отбора на основното училище „В.Левски” в гр. Ловеч. Долно-банският отбор се нареди на 3-то место. Всички получиха награди.

---

ЗА 135-ГОДИШНИНАТА от АПРИЛСКОТО въстание в България Георги

Ангелов Благоев /р. 1934 г./, пенсионер, дърводелец по професия, изработи макет на ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ. То е в по-малки размери от това на Бори-мечката, през 1876 г., но е достатъчно изразително. Поставено е на подхо-дящо место в двора на семейната къща /ул. „Търговска” № 252/, която е главната градска улица, и може да се види по всяко време. Местните хора и най-вече учащи се проявяват интерес и любознателно го разглеждат. Благо-ев изработва още едно черешово топче, което ще предостави на местната историко-етнографска сбирка.

---

195

На 30 юни беше открит и отворен за д в и ж е н и е новопостроения

масивен мост на р. Марица по пътя Д.баня-с.Пчелин, отнесен при наводне-нието през м. август 2005 г. Изграден е със средства от ЕС по документи преди 2007 г.

В процеса на строителството на моста е изграден и започна използва-нето на удобен пешеходен мост/мостче на р. Марица по пътеката за парак-лиса „Св.Петка” при Градището край града. Така се улесняват многобройните посетители.

На 2 юни – „Спасовден” и ТРАДИЦИОНЕН ПРАЗНИК на Долна баня се

състоя голям събор в едноименната курортна местност в полите на Рила. Участва и делегация от побратимения полски град Непорент, водена от кме-та Мазур.

При деловите срещи с местното ръководство на общината са размене-ни мнения и идеи за съдействие от полска страна да се изгради в Долна баня предприятие за производство на хляб и хлебни изделия, като продукцията да се реализира на пазар в по-широк периметър извън общината. Така ще се реализира тук полезна инвестиция и ще се открият и нови работ-ни места, ако всичко стане благополучно…

--- През м. август /2011 г./ отвори врати най-новия хотел в града – четири-

етажния „Цветелина палас” /носи името на дъщерята на семейство Илинка и Георги Николови/. Намира се на главната улица „Търговска” № 107 и е до самия градски площад, както и до поречието на Бистрица.

На своите гости хотела предлага: два апартамента, състоящи се от по една двойна стая, дневна и кухненски бокс; четири броя студия в състав вся-ка от спалня и разтегателен диван; 1 бр. двойна стая със спалня; две двойни стаи – поотделно с по две единични легла; две единични стаи с легла персон и половина. Всички стаи имат поотделно баня, тоалетна, предверие и тераса. Също са оборудвани с ТВ кабелна телевизия и безжичен интернет.

На партера са разположени входно фоайе с рецепция и кът за сядане на клиенти, както и ресторант с 27 места. Има уредена и приятна лятна гра-дина.

Най-важното – ЦЕНИТЕ са достъпни за финансовите възможности на местните клиенти и външните гости.

196

На ул. „Дим.БЛАГОЕВ” № 4, непосредствено до района на минералната баня и открития плувен басейн с топла вода, долнобанецът Чавдар Гераси-мов строи триетажен дом, посочен на информационната табела като „Къща за гости”.

На ул. „Ал.Стамболийски” № 19, т.е. съвсем близо до градския център,

младия долнобански стопанин Костадин Дим. Костадинов /Занов/, построи представителна сграда: на 1-ия етаж помещенията са за търговско предназ-начение, а на 2-рия – за хотел.

---

На 12 юни група членове на местната земеделска дружба посети с.

Славовица, Пазарджишка област и участва в националното тържество във връзка с навършване 88 години от гибелта на земеделския трибун и минис-тър-председател на България Ал. Стамболийски, убит по зверски начин на 14 юни след среднощния военно-фашистки преврат в страната извършен на 9 юни 1923 г.

---

На 30 юли /събота/ група от над 20 души членове и симпатизанти на

Общинската организация на БСП посети и участва в ЮБИЛЕЙНИТЕ ТЪР-ЖЕСТВА /многохиляден митинг с концерт и пр./ на в. Бузлуджа в Стара пла-нина, за отбелязване историческата 120-годишнина от създаването там /на 2 август 1891 г./ на Партията на българската работническа класа и трудовия народ в страната.

--- В предпоследния ден от първата десетдневка на м. септември, в чита-

лищния салон, при стечение на многобройни почитатели, по почин на об-щинското кметство и настоятелството на местния храм „Успение Богорочич-но”, се състоя ПОЛУДЕН на християнското песнопение. Участваха хорове към църквите в гр. Ихтиман, селата Радуил и Марица и Долна баня – детски и възрастен състав. Специални гости с програма беше хор „Еурегио” от Хон-ландия с диригент Хр. Илиев.

Проявата нямаше състезателен характер, но участниците се бяха под-готвили старателно и се представиха много добре. Тенденцията е ТЯ да ста-

197

не ежегодна с разширяване на участниците – т.е. да се включат хорове към храмовете от повечето села в Ихтиманска и Самоковска епархии.

Свещеник-иконом Пламен Кир.Димитров, председател на местното храмово настоятелство, благодари на участниците за положените усилия и връчи на ръководителите на хоровете Възпоменателен плакат, посветен на 140-та годишнина от изграждането /през 1870 г./ на църквата в Долна баня.

В един от следващите дни певците от холандския хор се срещнаха със състава на певческата група „Сладък спомен” към читалището в града. Сре-щата премина п р и я т н о.

--- ЗА ГОДИШНИНИТЕ на 9 септември /1944-та/ и 23 септември /1923-та/

общинската организация на БСП проведе паметно поклонение на Братската могила в парка до ПГ „Хр. Ботев”. Заедно със социалистите участваха и сим-патизанти. Участниците изслушаха слова за двете исторически събития и положиха цветя за признателност.

--- През трета десетдневка на м. септември /по случай Деня на независи-

мостта на България – 22 септември 1908 г./, в градската музейна сбирка към читалището, Катя Кир. Торошанова, начална учителка /долнобанка, но сега със семейството си живее в София/, уреди изложба на свои картини, рисува-ни с м а с л е н и бои.

Мотивите са за природни забележителности в околностите на родната Долна баня и други забележителни места. Проявата предизвика хубав инте-рес и бяха доста посетителите от различни възрасти и професии. Има отку-пени картини. След закриване на изложбата авторката подари картина на чи-талището.Така ще се създаде хубава традиция за меценатство.

--- ЦЯЛАТА УЧЕБНА 2010-2011-та ГОДИНА беше свързана с навършва-

щата се 160-ГОДИШНИНА НА УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ„ в Долна баня. Проведоха се редица прояви, с които достойно се отбеляза в училището и града х у б а в о т о събитие. Може би най-приятното от тях беше, че се осъществи обхващането на 6-годишните, малко над 50 деца в три паралелки, за ЦЕЛОДНЕВНО обучение по нова програма на МОМН в 1-ви клас – сутрин в класните стаи, след обед почивка и занимателни игри, храна на обед и обу-чаване/занимаване от по две учителки за всяка група.

На 23 май вечерта читалищния салон беше препълнен от местни хора и гости. Състоя се ЮБИЛЕЙНО събрание. Директорката на училището Петя Янева произнесе слово.

198

Приветствия поднесоха представители на градската общественост – общината, политически и културни организации, другите училища и пр. Бяха прочетени и поздравителни адреси от ресорното Министерство, Областния управител, Регионалния училищен инспекторат и от бивши учители и възпи-таници на школото.

Кмета на общината Вл. Джамбазов, наред с приветствието, връчи на всички от ръководството и педагогическия колектив специално изработен за юбилеен ПЛАКЕТ.

/Любопитно: целесъобразно е да се посочи, че 3-ма учители са сред ветераните-педагози в школото, т.е. работят с постоянство и усърдие люби-мата си професия и са участници в трите досегашни юбилейни чествания – през 1976- та, 2001-ва и настоящата 2011-а години. Това са уважаваните Елена Вас. Захариева, начална, от 1972 г.; Албена Венцисл. Велчева и Иван Ст. Вукадинов – гимназиални; и двамата от 1973 г; както и прогимназиалните им колегите Лазар Кашъмов и Елена Г. Дамянова – от 15 септ. 1976 г.

Училищни самодейни групи изнесоха богат концерт. На 24 май в училищния двор се състоя също юбилейно тържество за ПРАЗНИКА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ, успешното приключване учебната годи-на за първолаците и изпращане поредния випуск зрелостници /12-токласниците/.

161-та учебна година в СОУ „Неофит Рилски” започна успешно на 15 септември 2011 г. През нея, най-същественото е, че във връзка с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на МОМН, в училището ще се ра-боти за „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в об-разователната система” на тема „Другостта е територия, която няма грани-ци”, За целта, преди началото на учебните занятия, ръководството и педаго-гическата колегия, бяха на няколкодневен семинар във Велико Търново.

---

На 7 май общинската организация на БСП проведе своето годишно отчет-

но-изборно събрание. За председател на ръководството и делегат на 48 конгрес беше избран Любен Иванов Драганов, роден 1979 г., с висше икономическо об-разование.

199

С П И С Ъ К

на ЗАВЪРШИЛИ /преди 2011 г./ и УЧАЩИ СТУДЕНТИ (през учебните 2009-2011 г.) – редовно и задочно обучение

● з а в ъ р ш и л и:

1. Анка Ангелова Иванова – икономика

2. Владимир Николов Джамбазов – право 3. Иван Йорданов Янкулов – инженерство

4. Милена Йорданова Джамбазова – физическо възпитание 5. Мариела Илиева Наумова – химия

6. Николай Георгиев Велчов – физическо възпитание 7. Петър Ангелов Костов – инженерство, електроника

8. Светлана Красимирова Тодорова – право 9. Стоян Георгиев Пенчов – история

10. Георги /младши/ Ангелов Благоев - инженерство

● понастоящем учат/следват:

1. Анелия Лазарова Суроджийска - икономика 2. Борислава Стефанова Драганова – икономика

3. Владимир Георгиев Христов, информатика 4. Владислав Цветанов Манолов – военно инженерство 5. Васил Иванов Асенов – транспортна икономика, БДЖ

6. Велислава Георгиева Стефанова – икономика 7. Велко Тодоров Велков /младши/ - инженерство

8. Васил Иванов Йорданов – икономика 9. Гергана Данаилова Черешарова – философия

10. Димитър Влайков Димитров – право 11. Даниел Лазаров Генев – икономика на регионално развитие

12. Добрин Александров Тодоров – физическо възпитание 13. Евгени Атанасов Минов – военно инженерство

14. Екатерина Ангелова Мичова – биология 15. Зорница Василева Христова – информатика

16. Иван Стоянов Якимов, връзки с обществеността 17. Катя Йорданова Лечова – философия

18. Кирил Славев Додов – архитектура

200

19. Кристина Илиянова Торошанова – политология 20. Лиляна Иванова Лозанова – право

21. Мартин Георгиев Велчов – физическо възпитание 22. Мария Иванова Йорданова – межд. туризъм, в Дания

23. Надя Иванова Стоилова – социология 24. Надежда Тодорова Сотирова – икономика 25. Петър Иванов Стоилов – аграрен туризъм

26. Светлана Илиянова Торошанова – психология 27. Светлана Славева Додова – начална педагогика 28. Светлив Божидаров Стефанов – информатика

29. Стоянка Борисова Аракчийска – начална педагогика 30. Славян Славев Тодоров – транспортно инженерство

31. Цветанка Георгиева Цветкова – икономика,счетоводство 32. Цветанка Илиянова Илиева – микробиология

33. Десислава Спасова Вельова /по баща/, икономика 34. Крестиян Емилов Стоянов, библиотекознание

35. Лидия Георгиева Симеонова, международни иконом. отношения З6. Силвия Лечова, компютърна техника

37. Цветелина Геор. Стефанова, българска литература 38-39. Братята Емил и Йоан /свещ./ Пламенови Димитрови, богословие 49. Анита Александрова Гаджанова, педагогика /в Полша/

/Бележка. Настоящият списък е продължение към материала „160 години учебно дело” – в Долна баня. Виж книгата „Долна баня – Земя и хора”, изд. 2010 г., с.с. 98-134. – бел. ГГ/.

--- На 25 ноември, участвайки в Регионален фолклорен конкурс-надпяване

под надслов ”В песента е душата на народа”, посветен на 150-годишнината от излизането на сборника „Български народни песни” /от Македония/ на два-мата стружки братя Константин – 1830-1862 г. и Димитър – 1810-1862 г. – Миладинови, умъртвени в Истанбулска тъмница през Робството като „Сул-тански душмани”, проведен в СОУ „Св. Кирил и Методий” – гр. Костенец, участниците, подредени в четири възрастови групи – от предучилищни годи-ни до 12 кл. вкл. – СРЕД ИНДИВИДУАЛНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ТЕОДОРА

201

РАДЕВА, в 6-ти клас на СОУ „Неофит Рилски” Долна баня е ОТЛИЧЕНА като една от най-добрите..

Празника на града и полските гости

Черешовото топче В Долна баня вече има и камили

202

Атанас Велчев Златен еделвайс за особени заслуги Туристически медал „Алеко”

203

Семеен хотел „Цветелина палас” и семейство Цветкови – собственици

Юбилеен плакет Гостуващият хор от Холандия

Заедно с дамската група „Сладък спомен”

Елена Захариева

204

Албена Велчева Иван Стоянов

Българските самодейки Д.Гаджанова и Й.Грънчарова сред полски самодейци

от побратимения град Непорент – м. юни 2007 г.

205

Полски гости от гр. Непорент в Долна баня – 2 юни 2011 г.

Полските гости в български носии, м. август 2011 г.

206

Полските гости от гр. Непорент в Рила планина

207

С Л Е Д И З Б О Р Н О

На 23 октомври /2011 г./ в проведените местни избори /при около 70 % избирателна активност/ на подлежащите да гласуват и сравнително незначи-телен брой невалидни бюлетини, в града се получиха /едновременно за об-щински кмет и общински съветници/ следните резултати:

- за кандидатите на ПП ГЕРБ - 2120 гласа, към 70 %; - за кандидатите на Коалиция за България – 277 гласа;

- за кандидатите на „Коалиция за долнобанци” – 350 гласа; - за кандидатите на ПП РЗС – 19 гласа и

- за кандидатите на ПП Атака” /само за съветници/ - 50 гл.

Владимир Джамбазов Лиляна Драганова Красимир Тодоров

Кмет Председател на ОбС Зам.Кмет

Кр.Терзийски – секретар Обновената сграда на общината

208

По този начин още на първия тур за ОБЩИНСКИ КМЕТ беше избран /преизбран за втори мандат/ Вл.Н.Джамбазов от ПП ГЕРБ. Г.Т.Иванов, Илина Цветкова и Г.Сл.Тодоров от другите партии отпаднаха. За съветници от ПП ГЕРБ са избрани 9 души и от КБ и „Коалиция за долнобанци” – по 1.

Какво може да се каже общо за предизборната работа и получените ре-зултати в града:

Хубавото е, че за тези местни избори се кандидатираха за кмет 4 души /при 7 през 2007 г./ и за общински съветници 5 листи /при 17 преди/. Така беше облекчено населението като избиратели, за да направят предпочита-нията си при гласуването по-спокойно, определено и сигурно.

По-интересно е обаче да се посочи за недостатъците: Прави впечатление, че двамата председатели на сериозни политически

партии в града /от ЗНС с национален председател Стефан Личев и ВМРО-БНД с председател Кр.Каракачанов/ се включиха в листата на ПП ГЕРБ за общински съветници /а по този начин и за кандидата за общински кмет/ НЕ като коалиционни партньори, а като редови кандидати /т.е. от името на ПП ГЕРБ/, което на практика /тяхна си работа – как са я мислили и са се подре-дили, но всъщност/ обезличава техните организации в града; както в цялата страна и тук се ширеха предизборен натиск /уволнения на членове на ПП Атака – дори хора от техни семейства, които, куриозно, са били заети на непретенциозен щат като прислужнички и пр., - от работа; внушения, че ро-дители на служители в общината и други места - членове на БСП и пр. пар-тии опоненти на ГЕРБ, - трябва да внимават и да гласуват правилно, т.е. яв-но – само - за ГЕРБ; съблазняване с материални облаги – обещания за предпочитане да бъдат назначени на работа; доставяне по списък /твърде предпочитано/ материали за строителство и ремонти, дърва за огрев и т.н.; срещи с пенсионери, учители и пр. групи и гощаване с безплатна вечеря; та дори и закупуване на гласове с даване, включително и в изборния ден, пари в брой.

Всичко /и не всичко/ това направи, подобно и в цялата страна, изборите непочтени и за срам, както никога по-рано.

Редно е да се каже ИЗРИЧНО и нещо друго: за добрия резултат в пол-за на ПП ГЕРБ /тук и за страната/ значително допринесе и факта, че ОС-НОВНО през втората половина на годината в града бяха извършени редица благоустройствени мероприятия: ремонт и асфалтиране на улици, почиства-не корита на дерета, пускане за движение новопостроения мост на р. Мари-ца, направа на масивни огради на СОУ и ОДЗ, ремонт и обновяване на по-мещението на клуб „Венетица” за хората с увреждания, ремонт – вътрешен и

209

външен – на сградата на общината, започване строеж на пристройка върху 220 кв. м. разгъната площ на 2 етажа като крило на ОДЗ „Ю.Гагарин”, корен-но преустройство и разкрасяване на градския площад и пр. Всичко това е ху-баво. То впечатли приятно и въздейства привлекателно на местните хора като граждани и гласоподаватели в полза на ПП ГЕРБ, защото си имаше ес-тествено своята предварителна цел – т.е. силен ПРЕДИЗБОРЕН привкус.

/Парадоксално: естествено е и много ни се искаше за благоустройстве-ните работи в Долна баня, извършени през втората половина на изборната 2011 г., да посочим натурални показатели – бройки; линейни, квадратни или кубически метри; стойност и т.н., но въпреки направените усилия, инж. П.Трифонов, началник на съответната служба или дирекция в общината, са-моволно отказа да даде такива данни /дано не са „класифицирана” инфор-мация или служебна тайна/, като изрично – за срам и резил – се противопос-тави на устното нареждане за това, дадено му от зам.кмета. Не допускам, че Трифонов, който не е местен човек и кадър, не знае за съществуващата су-бординация /съподчинение/ в длъжностите и при действията, но такава бе-ше постъпката му и всъщност той си позволи, какво друго, ако не волността, практически и своеобразно да унизи по-висшестоящия от него в кметската йерархия!/

След местните избори в Долна баня обществения и личния живот на на-селението си вдървят в своето русло:

- На 31 октомври се проведе учредителната сесия на Общинския съвет.

Кмета Вл. Джамбазов положи клетва и пое задълженията си. По-сетне той съответно назначава на длъжностите другите основни ръководни лица в неговия екип: зам.кмет Кр.К.Тодоров /р. 1956 г./, пенсионер като старши офицер от МВР-КАТ и секретар Кр.К.Терзийски – р. 1967 г. /и двамата досегашни/.

- Учредителната сесия избра и ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Общинския съвет – Лиляна Ан. Драганова /р. 1961 г./ НОВА, началничка на местната поща. След сесията е открит новия градски площад – с

музика, певица и почерпване и веселие… - На следващите две сесии – на 9 и 22 ноември - Общинския съвет при-

ема ПРАВИЛНИК за своята работа през мандата и избира съставите на необходимите ТРИ ПК:

210

● „Общинска икономика и инвестиционна политика. Евроинтеграция. Общинс-

ко имущество. Общински финанси, данъци и такси. Общинска администрация. Общински ред и сигурност.Бедствия, аварии и катастрофи”:

- Председател - Елисавета Йор. Сестримска, финансист. - членове: Огнян Сл. Добрев, Ангелина Ник. Бояджиева,

Филип Бор. Джамбазов и Иван Кал. Церовски;

● „Регионална политика. Инфраструктури. Устройство на територията. Зе-меделие и гори. Опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. Благоустрояване и комунални дейности”:

- председател – инж. Иван Калинов Церовски. - членове: Огнян Сл. Добрев, Филип Бор. Джамбазов,

Станислав Петр. Рименов и Албена Венцисл. Велчева

● „Образование. Култура. Ритуали. Културни, исторически и други памет-ници. Здравеопазване. Социални грижи. Работа с деца и младежи. Рабо-та с ромско население. Развитие на отдиха и туризма”:

- председател - Ангелина Николова Бояджиева, педагожка - членове: Цветанка Анг. Благоева, Албена Велчева, Станислав П. Ри-

менов и Елисавета Сестримска.

/Всички председатели на ПК са нови и за първи път/.

Както се вижда в състава на ПК някои от 9-те общински съветници на ГЕРБ са включени в по две комисии, а Найден П. Драганов от КБ и Здравко

211

Анг. Митрев от „Коалиция за долнобанци” са ПРЕНЕБРЕГНАТИ, и, както пър-воначално през миналия мандат, изобщо не са включени в тях, което не само е груба, но е тенденциозна политика и отношение на мнозинството към малцинството.

Явно засега от ГЕРБ амбициозно-самоволно се повтаря „старата песен на нов глас”, което Е несъвместимо и в ОСТРО ПРОТИВОРЕЧИЕ с демокра-тичните принципи за управление, и, ако не се поправи като стил и метод на действия, безспорно ще куца през мандата в цялостната работа на Общин-ския СЪВЕТ и КМЕТА за ОБЩИНАТА. Целесъобразно е да се напомни, че УПРАВЛЕНИЕТО е преди всичко о т г о в о р н о с т, и че управляващите, особено когато имат пълно мнозинство /9 от всичко 11 общински съветници/ и другите отговорни /изборни и назначавани/ длъжности в общинското кметс-тво, трябва да умеят да работят и да водят правилно по пътя на настоящето за доброто и благоденствието на Долна баня и населението, а не да управ-ляват, КАЗАНО И ВИЖДАЩО СЕ ЯСНО, безпардонно самоуверено и с ПО-ЛИТИЧЕСКИ ИНАТ…

Несъмнено полезно е да се напомнят и други безспорни и много съ-ществени неща: - По изискванията на съответния закон Общинския съвет следва да раз-работи и приеме своя МАНДАТНА ПРОГРАМА до 6 месеца след конструира-нето си, т.е. официалното започване на своята делова работа. Миналият състав, доминиран с абсолютно мнозинство от съветниците на ГЕРБ и ВМРО-БНД, едва съумя да направи това след изтичането на цяла година и то с доста недостатъци на документа /за достоверност виж книгата „Живот между Рила и Карабаир”, с.с. 147-161 и 177-185/; - През миналия мандат /2007-2011 г./ кмета и председателя на Общинския съвет за с в о я т а и работата на ръководените органи/администрация от тях, не се отчитаха периодично публично пред населението (избирателите) примерно за изминалите първи 100 дни, 3 м., и после за всяка календарна година/, а направиха това с едностранчиви информации само два пъти – на 23 октомври 2008 г. /предизвикано от конфликта с голф-игрището на клуб „Ибър”, и в края на м. декември 2010 г. /хвалебствено/, във връзка с обявява-нето от областната управа на долнобанския кмет за „Кмет на годината”; - През настоящия мандат /2011-2015 г./ общинските съветници стават поч-ти ПОЛУ-щатни. Абсолютното мнозинство от листата на ГЕРБ /9 от всичко 11 души/ е решило МЕСЕЧНО на съветниците за участието им в редовните се-сии /провеждани обикновено всеки месец/ да се заплаща по 80 лв., а за из-

212

вънредните – по 40 лв. /независимо от продължителността им, но при при-съствие на тях поне през 80 % от заседателните часове/

Същевременно всеки общински съветник ще получава месечно /и/ по 60 лв. за участие в заседанията на П. Комисии, независимо колко пъти ще се събират те;

Тъй като са публични личности в общината, не е непочтено да се обя-вят месечните заплати на КМЕТА – 1200 лв. /преди 1000 лв./ и на ПРЕДСЕ-ДАТЕЛЯ на ОбС /предвидена съответно за работа през месеците съвкупно за по половин работен ден/ - 45 % от кметската заплата /което е равно, отне-сено примерно спрямо, ако е цял работен ден – фактически 90 %, при 80 % на предишния, който при това е бил на цял работен ден/.

Посочените възнаграждения на кмета и председателя на ОбС ще се индексират/изменят, обикновено увеличават, както се прави това за народ-ните представители, на всяко тримесечие през годините на мандата

/Бележка: В/за Общинския съвет, предизборно и след това, избраници-

те на КБ винаги са предлагали, ако не безплатно /на обществени начала/, то хонорарите да бъдат значително по-малки, за да не се оскъпява и бюрокра-тизира – щом са като на щат – местното управление. Но… за жалост оконча-телно решават гласовете на мнозинството, които, в отговорни случаи се да-ват И с механично вдигане на ръка при вземане на съответни решения.../

…

ДЕМОКРАТИЧНОСТТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИНАТА изисква да се вземат предвид рационалните неща, заложени примерно предизборно в програмите на партиите/кандидатите, които не са мнозинство в ОбС, а кан-дидат-кметовете им са загубили избора в благородната надпревара.

Тъй като това е напълно в интерес на Долна баня и населението, по-лезно е да се посочат някои основни неща. - От листата на КБ /кандидат кмет Г.Т.Иванов и избран общински съветник Н. П. Драганов/:

● осигуряване нормален стандарт на живот; действена борба с безработи-

цата и осигуряване на постоянни работни места; активно развитие на балнеоле-чението и туризма; ежегодно почистване на основните напоителни канали в по-лето и надеждна охрана на селскостопанската продукция и пр.

213

- От листата на „Коалиция за долнобанци” – основно СДС и ДСБ (канди-дат кмет Илина Цветкова и избран Общински съветник Здравко Ан. Митрев):

● възстановяване работата на общинското радио; построяване на озд-

равителен балнеолечебен и спа-център; възстановяване на общинския спе-шен медицински център; създаване на ОБЩЕСТВЕН съвет към общинския кмет, което до известна степен ще компенсира с компетенциите си консулта-ции недостатъците в работата еднопартийното мнозинство в ОбС и т.н.

В този смисъл не е излишно да се знае и помни завещаната от хилядо-летия мъдрост, че демокрацията предполага висока политическа и нравстве-на култура; че истинска демокрация днес е възможна само ако управляващи-те /не само на държавно и областно, но и на м е с т н о ниво/ са носители СПАЗВАТ устойчиви ценности, принципи и добродетели…

Безспорно важно е не само кой като кмет е спечелил местните избори и коя партия мнозинство в Общинския съвет в Долна баня през м. октомври 2011 г. Много по-важно е ОБАЧЕ как след това се управлява общината ни. Несъмнено заслужава нужното внимание ДЕВИЗА на ПП ГЕРБ „Градим Долна баня!”, но още по-важен е въпроса как се претворява той в ДЕЛА още от началото на мандата.

214

за да няма протакане, огорчения и да не се превърне само в самоцелна предиз-борна уловка…,

Интересите на нашите избиратели и населението в града изискват и налагат ПОВЕЛИТЕЛНО м н о г о с т р а н н а и ЗАДРУЖНА, и ц и а т и в н а и р а з у м н а р а б о т а, без гонене на партийни, групови и индивидуални пристрастия и интереси, за да се постигат през мандата /до 2015 г./ на ново-избраната местна власт, п р и с ъ щ и т е по силите и възможностите, по-голям напредък и просперитет на Долна баня и долнобанци!...

ПРЕЗ 1-вото тримесечие на 2012 г. На 28 февруари /вторник/ вечерта в салона на сградата му се прове-де поредното /редовно/ годишно отчетно събрание на нашето Образцово чи-талище „Рила 1898”. Бяха посочени приятни резултати, постигнати през предходната година в дейността при условията на дългия проточил се пре-ход и икономическата и финансова криза в живота на страната: - Читалищното настоятелство е от 7 членове с председател Никола Г. Николов; проверителна комисия от 3 души с председател Нина Иванова и читалищен секретар Маргарита Цветан. Стефанова; Броя на читалищните членове е 153. - Проведени са над 24 добре подготвени и посетени /на закрито и в отк-рита обстановка/ масови градски прояви /чествания, концерти, изложби, пуб-лични четения на литературни произведения, срещи с творци и пр./ за чле-новете и населението по повод на национални, местни и други – светски и християнско-църковни-празници и бележите дати – през времето на 12-те месеца от Нова година до Коледа включително; - Поддържат се и се работи в различни самодейни форми – певчески, танцови и др. колективи, седянка за възрастни, многогодишната ДАМСКА група за стари градски песни „Сладък спомен”, школи и кръжоци по изкуства и пр., с членове и широк кръг от населението, като е установено творческо взаимодействие с ПГ „Хр.Ботев” и СОУ „Неофит Рилски”, и в съответни чита-лищни изяви са включени все по-масово ученици. Така се допринася естест-вено и действено за създаване в подрастващите още от детско-юношеската им възраст да придобиват интерес и да се включват и участват с готовност в многообразния читалищен живот като основен център на културно-масова работа в малкия ни град;

215

- Осъществени са и някои специфични инициативи: съдействие на Бъл-гарското национално радио за произвеждане/записване на едночасова прог-рама за Долна баня, която е излъчена и слушана /по достоверно получени радушни отзиви/ с интерес от хората и гости в града и извън него; през м. март /2011-та/ са доставени и пуснати два НОВИ компютри, получени по програмата „Глобални библиотеки – България” със СВОБОДЕН /и безплатен/ ДОСТЪП до Интернет и обучение на възрастни /в продължение на време до 2 м. продължителност, по един час седмично/ вече са преминали подготовка две групи от по 4 души и работата продължава. Обучението водят читалищ-ните служителки в Информационния център Даниела Стоилова и библиоте-карката Атанаска П. Тодорова; - Сполучливо разработване и спечелване /макар и не в очаквания размер/ от Министерство на културата, на сумата 1000 /хиляда/ лева за закупуване на нова литература за библиотеката /закупени са 92 книги/;. - През годината е увеличен броя на дарителите - 19 души – към библио-теката, които са й предоставили 330 книги за прочит. /СПИСЪК на дарителите: Ан. Ив.Грънчаров, доц. Ан. Милев, Борис Гр.Моцев, Борис К.Стрински, Георги Д.Гаджанов, Георги Заркин, Георги Кръс-тев, Елина Попова, Елена Филчева, Иваило Божилов, Ивайло Сестримски, Илияна Каракончева, Йорданка Джелепова, Йоранка Славчева, Лиляна Иванчева, Любка Пенцова, Маргарита Стефанова , Недялка Проданова, Ни-на Антова, Сашка Гаджанова, Светла Якова, Слада Пав.Попова, Цветанка Благоева. Някои от дарителите са такива още от 90-те години на м.в., ГГ/ Към 31 декември 2011 г. читалищната библиотека притежава не по-малко от 35 х. тома разнообразна литература. В същото време броя на кар-тотекираните читатели е 316 души от различни възрасти, професии и соци-ални групи. Фактическият брой на читателите обаче е значително по-голям, защото доста от тях, които са от едно семейство, вземат и записват книги на името на картотекиран свой /семеен/ човек. - Читалищната библиотека получава/разполага с доста ежедневни и седмични вестници и списания. Някои членове са я абонирали /дарили/ за целогодишно получаване на вестници - доктор доц. Ангел Г. Милев – „Стър-шел”, Светлана Д. Жмуранова – „Над 55” и Г. Д. Гаджанов – „Жарава”; - Направена е страница на читалището в социалната мрежа Фейсбук, ко-ето дава възможност на интересуващите се много бързо да получават и ползват постоянна информация, да теглят снимки и т.н. Също – много важно

216

– исторически сведения за читалището, неговата разнообразна дейност и изобщо за мястото и приноса МУ в цялостния културен живот на ГРАДА ни; - Много хубаво дело е събрания репертоар и издадена брошура „Народ-ни песни от Долна баня”, изпълнявани от двете /неотдавна починал Йордан-ки – Джамбазова и Боянова, бивши дългогодишни читалищни самодейки. Съставител на фолклора е Маргарита Стефанова. Също читалищния информационен център – организатор Даниела П. Стоилова – е указал ценно техническо съдействие за компютърната подго-товка на текста и снимките, за издаването на две печатни брошури за Долна баня, написани от Г.Д.Гаджанов – „Един век ПК „Напредък” и „От Среднове-ковието до наши дни”. - През м. май съставът на групата за модерни танци, с ръководител Ра-достина Г.Велчова, участва в ЕЖЕГОДНИЯ ПРАЗНИК НА КУЛТУРАТА в гр. Ихтиман и се представи много добре. Дамската група „СЛАДЪК СПОМЕН” участва за втори път в Националния преглед за Стари градски песни гр. Кюс-тендил и се завърна заслужено с награда Г Р А М О Т А; - Много добре работи читалищния Информационен център с организатор Даниела П. Стоилова; - Извършени са редица ремонтни работи на читалищната сграда и на от-делни нейни помещения, като служителките са направили лично боядисва-нето на стаите и коридора на първия етаж /библиотечното крило/ и канцела-рията, с което са икономисали парични средства. И пр. Не бива обаче да се остава с впечатление, че всичко м дейността на чи-талището е било само в положителна светлина. Допускани са и недостатъци, които от присъстващите на събранието са критикувани. Наред с някои орга-низационни моменти, другите недостатъци са главно в ограниченото финан-сиране и недоимък на средства за осъществяване на по-богата читалищна дейност, която членовете и населението на града заслужават… На събранието е приет финансовия отчет на читалището за 2011 г. и проекта /станал финансов план/ за 2012 г., балансиран за приходите и раз-ходите в размер /закръглено/ на 45 х.лв. --- На 2 март /петък/ вечерта в препълнения читалищен салон в града се състоя тържество посветено на 134-годишнината от Освобождението на България от Турско/Османско иго. Приветствени слова произнесоха общинс-кия кмет Вл.Н.Джамбазов и председателката на Общинския съвет Лиляна Ан.

217

Драганова. Читалищни и училищни самодейци изнесоха разнообразна кон-цертна програма. На 3 март от 10 ч. се състоя възпоменателна процесия за вдигане на НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ на пилона пред сградата на общината, което нап-рави под звуците на държавния химн кмета В.Н.Джамбазов. След това при-състващите граждани положиха цвета на паметните плочи при читалищната сграда в чест на руските войни освободители и 14-те долнобанци-опълченци, както и на паметната плоча посветена на В.Левски и Г.Бенковски, и ДВАТА ПАМЕТНИКА, издигнати /поотделно/ за падналите долнобанци – 78 души – във войните /1885-1945 г./ за с в о б о д а т а на Отечеството и тези – 32-ма – в антифашистката съпротива /1923-1944 г./.

218

ПРИЛОЖЕНИЯ

ОТ И ЗА ДОЛНОБАНЕЦА ЕПИСКОП НЕСТОР

Местна легенда за родното място на Цар Самуил

(на престола през 997 – 1014 г.)

Легендите, преданията са неписаната история на хората. Това, което не са успели да запишат летописците, съхранила го е народната памет. По-някога народа своеобразно предава и украсява легендите, но в тях почти всякога има зърно от истината, поради което те не бива да се игнорират.

Близо преди 50 години, като ученик в долнобанската прогимназия, трябваше и аз да изпълня поръчението на нашия учител по български език Г. Т. Стоянов да събираме и записваме легенди, народни предания в Долна ба-ня и близките селища. С особена любов се заех да върша това, та сега,… притежавам две големи папки… От тях изрових по-долу съобщената леген-да… Легендата чух и записах от стария свещеник Стефан Джаов в с. Раду-ил, но тя се отнася за строежа на старата черква в близкото село Иванова махала /днес с. М а р и ц а/.

Когато жителите на Иванова махала върху основите на срутената черк-ва изградили нова и започнали изографисването й /в 1830 г. – бел. автора/, възникнала препирня между черковните настоятели и двамата иконописци, доведени от с. Вуково, Дупнишко /днес Кюстендилски окръг – бел. автора/. Един от настоятелите – дядо Секул – се противопоставил на иконописците да рисуват образи на светци, които те не искали. „Ще я изпишете така, както помним старата… Нашите деди са ни разказвали, а пък те са слушали от де-дите си, че някой си нашенец, на име Никола Мокри, е построил тая черква преди много години. Грамотен човек бил. В манастира „Св. Спас” се учил на писмо и четмо. После се оженил в Костенец и му се родили четирима сина. Държал той цялата земя оттук до София. Като си дошъл веднъж с голяма войска в Иванова махала, оставил половин дисаги жълтици, за да се изгради хубава черква в селото ни. Поръчал на лично място да изпишат неговия не-бесен ангел Свети Никола, каквото име носи черквата ни, и покровителите на

219

синовете му – ветхозаветните пророци Давид, Моисей, Арон и Самуил… Та-ка че, както си е била старата, така ще я наредите и новата”.

И днес в старата черква „Св.Никола” в с. Марица, недействаща, обяве-на от Народната власт за паметник на културата, човек може да види и тъл-кува интересната стенопис, на която народното предание обяснява дълбоко-то съдържание.

Значи, Никола Мокри е бил за времето си грамотен човек щом се е учил в Костенския /от над век време именуван само Долнобански – бел. ГГ/ манастир „Свети Спас”… След това Никола Мокри се оженил в с. Костенец. Съпругата му се казвала Рипсиция. Местната легенда това не съобщава, но името й узнаваме от така наречения Самуилов надпис /993 г./, от Битолския надпис на Цар Иван Владислав /1016 г./ и от „Историята” на Скилица и Кед-рин. От брака си с костенчанката… иваново-махленецът Никола Мокри добил синовете си… Не е известно как Никола Мокри се е добрал до високия пост „комит на Средечката/Софийската област”

Нямам за цел да разказвам как Никола Мокри и четиримата му синове-комитопули успели да отцепят всички западни български земи и да образу-ват независима българска държава, известна на историците като „Западно българско царство”. Това ни е известно от отечествената история.

…

Още като младеж войственият Самуил добре е познавал стратегичес-

кото значение на прохожда Траянова врата…, за което труднопроходимото място от 8 км, неизвестен български черноризец беше писал: „благословени бъдете, планини български – каменни щитове на земята ни!” Затова и ТУК по-късно Самуил решил да издебне и нанесе съкрушителен удар на визан-тийския император Василий 2-ри... Към Самуиловите войски МАСОВО НА ПОМОЩ СЕ ПРЕТЕКЛИ „селските отряди” от Костенец., В Е Н Е Т И Ц А /днешна Долна баня/, Иванова махала, Радуил, Истипон /днешен Ихтиман/, защото населението от тоя край познавало и обичало своя земляк Самуил… И как ли са ликували преди 1000 години н а ш и т е п р а д е д и от Костенс-ко-долно-банската котловина след победата в паметната битка между бълга-ри и ромеи на 17 август 986 г. Нашият землячески дълг на наследници е да припомним и техния героичен подвиг за свободата на България…

220

Епископ НЕСТОР, кандидат и магистър по ИСТОРИЯ от Московската

духовна академия (Отпечатено във в. „Костенска трибуна”, бр. 11, 1986 г. /БЕЛЕЖКА. Публи-кувахме материала, защото събитията отпред над 1000 години се отна-сят и за Венетица, и са от съществено значение и за Долна баня и наши-те с ъ в р е м е н н и ц и – родолюбивите долнобанци – Г.Г.)

ДА ИЗМОЛИМ ПОКАЯНИЕ…

(Сиреч – религиозно-атеистично, или за мощеманията, която в наши дни се намира в очевиден възход)

ПОЗИЦИЯ на проф. Димитър Овчаров, в. „Дума” на 21. V. 2011 г.

„Така ни съветва напористият млад плов-дивски митрополит Николай. „Нетленното на светите мощи е свидетелство за Божията сила, то е чудо на вярата”. А в същото време сливенс-кият митрополит Йоаникий ни поучава: в духов-ната сфера има много неизвестни неща… Хора-та на Науката изследват видимото, реалното, дадеността, законите на природата. Но това са също Божи закони”.

Не виждам необходимост да влизам в спор със свещенослужителя и да му доказвам пог-решността на неговите възгледи. Интересува ме повече друг въпрос, който, ако се изразим на съвременен език, е хит на днешната духовност.

Става дума за МОЩЕМАНИЯТА, която в наши дни се намира в очевиден възход. Засили се след откриването на реликварий на мощите на светец, именуван Йоан /може би известен като Кръстител, както ни убеждават све-дущите богослови. По същото време премиерът Борисов връчи на сливенс-кия митрополит манна от нетленните мощи на св. Николай Чудотворец, изп-ратени на България от Италия.

221

Мощи много, хлебец – малко, ще кажат богохулните скептици! А аз, из-правен пред проблема къде са днес законите на науката и тези на Бога, си припомних един епизод от моя начален досег с науката. Разказвам го без ни-какво намерение да се отнасям с неуважение към тези, които изявяват своя-та вяра в чудотворността на светите мощи.

СВЕТИТЕ МОЩИ СЕ ОКАЗАХА ФАЛШИВИ - Драги Овчаров – чух по телефона гласът на отец Нестор – искам да се видим, имам интересна новина за теб! Отец Нестор е ПРОТОСИНГЕЛ /пръв помощник и заместник на владика-та, т.е. митрополита, от 16 декември 1956 г. до 22 октомври 1962 г. – бел. ГГ/ на Великотърновския бързо се сприятелихме. Събирахме се често в неговия уютен дом, темата беше свързана със същността на религиозната доктрина. Отпивахме от тежкото митрополитско кафе и влизахме в тежки словесни схватки. Накрая се разделяхме по-добри приятели отпреди срещата.

Като работех, и поради това бързо се оказах при него. Той не ме остави дълго да гадая за какво има да говорим и ми каза: - Чудото, драги, дойде! В едно севлиевско село /името му вече съм забра-вил/ са открити свети мощи… При това – нетленни. Искаш ли да отидем за-едно да ги видим и да се у в е р и ш?

Разбира се, че исках, макар и мисле-но да се усмихвах на колегата археолог от музея Богдан Султов и се отправих-ме на път с митрополитската лимузина.

Когато пристигнахме в селото, веднага ни заведоха на паметното мес-то, което, както се полага, беше възбу-дило духовете на селяните. Заварихме значителна тълпа от зяпачи, които бяха

обиколили голям, прясно изкопан трап. В дъното му се виждаха купчини с кости обвити в някаква бяла материя, и, което беше най-впечатляващо, по тях имаше парчета от неизтляло месо. Разгледахме ги внимателно с Богдан, после се спогледахме многозначително и не знаехме какво да си кажем. Млади бяхме, току-що завършили университета, видяното ни изненада и обърка.

222

А над нас Нестор стоеше на края на изкопа, усмихваше се доволно и тържествуваше. После се обърна към новодошлия старец и му каза с побе-доносен глас: - Свети мощи, дядо, нетленни мощи! Потвърждава се светото честно слово, а вашето село е честито, че тези мощи се откриват край него. Дядото не каза нищо, посуети се около изкопа, надникна в него и тогава се обърна към Нестор: - Абе, какво да ви кажа, отче. През 30-те години в нашето село се появи мор по свинете. Дойдоха доктори и санитари от Търново и наредиха да зако-паем дълбоко в земята прасетата и върху тях да насипем много вар… За да спре заразата казаха, за да се спасят хората. Та от тях те това е останало. Пък ние бяхме забравили за свинската чума.

… Завръщането беше тягостно, всички мълчахме и се правихме, че нищо

не се е случило. Пък то се беше случило – светите мощи се оказаха фал-шиви! Но аз нямах никакво желание да се н а д с м и в а м”…

(Препечатано с м а л к и съкращения – бел. Г.Г.)

223

СТОЛЕТНИЦИТЕ НА ДОЛНА БАНЯ

(Продължение към книгата „Долна баня - „ЗЕМЯ и ХОРА”, изд. 2010, с.с. 140-142)

ПАРАСКЕВА СПАСОВА ЧЕРЕШАРОВА

(1850-1955 г.)

Починала на 105 г., тя е най-старата столетница

живяла в селото ни през и след освобождението от турското робство. Произхожда от семейство в Ихтиман, но се омъжила тук и съдбата я свързва завинаги с Долна баня и нашенци. През годините на своята зряла възраст в селото ни е работила 18 години като сани-тарка в местната амбулатория. Така прихванала меди-цински познания и практически умения от лекарите и фелдшерите. Това й позволило, след пенсионирането си, да оказва лечебна помощ на нуждаещи се хора. Ето защо не е имало местен човек и много приходящи, кои-то да я знаят и искрено да я уважават. Пак поради то-

ва, площада в средата на селото, където се е намирала семейната къща, е бил наричан и се е знаел от хората като „Площад Баба Парашкева” – през 1964 г. той е преименуван и сега се казва пл. „Дружба”.

АТАНАС ДИМИТРОВ АТАНАСОВ (Златаров)

(1850-1954 г.) Роден е в с. Карбунар, Пазарджишко. Пре-

селва се и работи и живее в Долна баня наскоро след освобождението на България от турското робство. Тук се оженва за местна девойка и пост-роява семейна къща, което го закрепва завинаги в Долна баня. Усвоява и практикува златарския за-наят и местните хора го помнят като човек с про-фесията му. От децата му, Димитър – най-голям в домочадието – е убит като боец в Балканската

224

война и името е изписано с признателност на тукашния паметник за падна-лите във войните. /Бележка. Понастоящем – в 2012 г. столетие в Долна баня гонят навършване две жени, родени през 1913 г. /едната от тях е Милка Ник. Цветкова, по мъж М.К.Торошанова/, а мъжът е Георги В. Геров, шивач, р. през 1914 г.

ДЕНЯТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО ПРЕЗ 1941 г. БЕ НАРЕЧЕН „БЪЛГАР-СКИЯТ ВЕЛИКДЕН”

По повод 70 години на „Българския Великден” 19-20 април 1941 г., през

седмицата преди тези дати, в Благоевград се провежда научна конференция на тема „Националното обединение на България – 1941-1944 г.”, организира-на от Македонския научен институт – София, Института по исторически изс-ледвания при БАН, общината и регионалния исторически музей в Благоевг-рад. Този форум припомня огромната инвестиционна, културно-възстанови-телна и цивилизаторска мисия на българската държава (тогава – бел. Г.Г.) през периода на Втората световна война. Ето някои факти, изнесени от учас-тниците в научния форум (по в. „Атака”).

„Българският Великден” – така са останали в историята ни 19 и 20 ап-рил 1941 г., когато нашите войски навлизат в Беломорието, Западните пок-райнини и Македония. Тъкмо тогава се чества големия християнски празник Възкресение Христово и всички български вестници от онова време пишат „Честито Възкресение”…

Какво всъщност донася българското управление в годините 1941-1944-та в тези изконни български земи? … Само бегло някои факти: Открива се Скопския университет „Цар Борис 3-ти Обединител”, отварят се черквите и училищата, сформира се Пета армия с щаб в Скопие, 65-80 процента от със-тава на която са местни младежи. Българската държава отделя милиарди левове от бюджета си за новоосвободените земи главно в областите Скопс-ка, Битолска, Ксантийска.

В продължение на четири години България, постигнала своето нацио-нално обединение, оставя крупна цивилизационна среда в Македония, като инвестира 38 млрд. лева за възстановяване на разрушеното от войната, за

225

строителство на нови пътища, сгради, училища. Възстановява се и богослу-жението на български език за българите…

Всичко това показва, че българската държава, в рамките на това второ българско национално обединение оставя една златна страница от общо-българската история на Балканите, но световните събития се развиха така, че идеята за национално обединение е погребана, а Скопската „историогра-фия”, която е изцяло АНТИБЪЛГАРСКА, създава планина от фалшификации. Установяването на българската военна, гражданска и църковна власт в Ма-кедония през пролетта на 1941 г. десетилетия наред е представяно… в тен-денциозна и невярна светлина…

За дълбоко съжаление „за историците и политиците от Скопие този въпрос и до днес заема стратегическо място в антибългарската им пропаган-да”…

ОТ РЕДАКТОРА: СВОБОДАТА САНЧО

„В недалечното минало родните „демократи” ни проглушиха ушите с тяхната „свобода”. Тогава блажено почиващата днес ”Демокрация” (ежедне-вен вестник на СДС, издаван през 1990-2002 г., с първоначално главен ре-дактор Йордан Василев, а след това Волен Сидеров – бел. Г.Г.) беше обяве-на едва ли не за единствената „свободна трибуна”, която произнасяше исти-ни от „последна инстанция” и раздава присъди, лепи позорни епитети наляво и надясно, в зависимост от това кой е удобен или неудобен на тъй наречена-та „синя идея”. По-късно се нароиха изданията на „свободната преса”, които и досега не пропускат случай , че те са „единствените” и „независими” ин-форматори. Като гъби след дъжд се пръкнаха множеството телевизионни ка-нали и каналчета, електронни сайтове, блогове и блогъри, изливащи своята информационна мъгла в ефира и виртуалното пространство, внушавайки на своите зрители и интернетмани колко са „с в о б о д н и”, широко скроени и отворени към света”. И по-нататък: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!” – казва Дон Ки-хот. Да, но този девиз сигурно щеше са има смисъл у нас, ако нашего брата /от журналистиката, журналистите – бел. Г.Г./ не бяхме по-ниски от тревата и по-тихи от водата, ако нашите колеги от „свободните” медии не се гънеха при

226

всяко подухване на вятъра „отгоре”. Накратко, ако свободата в Българско не беше по-дефицитна от най-дефицитната стока на света”.

/Б.Данков,в. „Дума”, 7 януари 2012 г./

ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТИНА Е ЛИЦЕМЕРИЕ И ПРИТВОРСТВО

„В деня на Националния празник на страната – 3 март и 134 годишни-ната от започването на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., президентът Росен Плевнелиев при изявите си в качеството на държавен глава велзевулски ПРЕМЪЛЧА заслугите на РУСИЯ И РЕШАВАЩИЯ ПРИ-НОС НА РУСКАТА АРМИЯ ЗА НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ТУРСКО ИГО. Нима той не разбира и не знае,че ако не беше Русия и нейния жертвоготовен славянски народ /във войната са убити над 105 х. руски войни – бел. ГГ/, българската държава и нейният народ щяха да бъдат наистина заличени от географската карта на Балканите и света?. Това не е пресилено твърдение. Това е една жива реална угроза не от капризите на историята, а благодаре-ние и единствено на славянската солидарност. В дълголетната история на човечеството, в безбройните войни, резолюции, въстания, социални бунтове и метежи няма случаи една държава и един народ доброволно, на драга во-ля и с добро сърце, да жертват над 60 х. свои свидни чада, за да възкресят на картата на света друга държава и нейния народ, трагично попаднали в робските лапи на една империя. Съзнателно повтарям още веднъж, такъв случай в историята няма.Има само сходни събития.

Нима българският президент не знае това? Знае го и още как! Но той премълчава истини, нещо неудобно за задокеанските господари, жадуващи навсякъде, по всички точки на земното кълбо, да се живее и съществува са-мо и единствено по техните представи за демокрация и съобразно техните интереси. Р.Плевнелиев прескочи границата на искреността и се потопи в лоното на баналното и тривиално угодничество. А премълчаваната истина не е нищо друго, освен лицемерие и притворство. В предизборната надпревара веднъж Б.Борисов каза: „Мен ми трябва президент, който да ме слуша”. Ето

227

че си го има. Да му е честит! Друг е въпросът доколко в дадения случай това послушание съответства на истинската признателност на българския народ и на неговата благодарност към Р у с и я и руския народ”. Тодор Гигов, в. „Дума”, 7 март 2012 г. /ПОСЛЕПИС. По повод на горното, в статията „Метафизика на любовта” рус-кият автор Михаил Швидков пише във в. „Дума” от 16 март т.г. „Когато на 6 март пристигнах в България, цяла София продължаваше да обсъжда изказ-ването на Р.Плевнелиев. Произнасяйки празничното си слово, посветено на Деня на освобождението на България от османско иго, той ПРОЯВИЛ ЧУДЕ-СА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ, без да споменава нито турците, нито р у с н а ц и т е. Тоест освобождение Е ИМАЛО, но от кого и с чия помощ, та-ка и не било казано. Казват, че вечерта същия ден, на 3 март, по време на съвсем тесен прием, господин президентът си спомнил и едните и другите – но в случая /ДАНО НЕ – БЕЛ. ГГ/ се ползвам от слухове…

Ето нагледен пример за „президентска толерантност, т.е. „за еднаква отдалеченост”: и от вярното-хубаво – за Руско-турската война в 1877/1878 г. и освобождения на България; и от вярното-лошо – за турското робство. Т.е. – едновременно: и като „НЕблагодарствен” български привет – т.е. „добре дошли Освободители Московци”, придружено с всенародното сърдечно и „во веки веков „болшое спасибо братушки”, и „НЕ” /но всъщност „ДА”/ – ашкул-сун/машала”.

ххх Но ето и още по-фрапантен случай: около началото на м.март т.г., в ин-

тервю по една национална ефирна телевизия, Вежди Рашидов – р. 1951 г. - Министър на Културата на Република България, по произхождение от се-мейство с турски корен в Кърджали, в и н т е р в ю по повод Националния празник на страната 3 март, ЗАЯВЯВА, че това за него не е наш национален празник, а дата за слагане край на битката между д в е и м п е р и и…

/Полезно е да приведем писаното от Боряна Костова във в.”Дума” на 3 април т.г.: „Преди години Вежди Рашидов минаваше за смислен човек. Оба-че откак помириса властта, взе да ръси невероятни нелепости, недопустими за един средноинтелигентен човек, камо ли за министър на културата” Друг коментар е и з л и ш е н – бел. Г.Г.!/

Както се казва в такива случай „слушай, гледай го и му виж акъла!” Но нека напомним и нещо друго: при такова отношение на български

управници, чудно ли е, че Рашидов и Б.Борисов, при неотдавнашно посеще-

228

ние в Турция, постигат съгласие и подписват съответен документ за възста-новяване – макар и с турски пари – в района на Бургас обекти, които били „мил и непрежалим спомен” за харемлъка /разбирай жените/ на султан Сю-лейман Великолепни, който през 16-ти век провежда първата масова вълна в поробеното ни Отечество за насилствено/принудително обръщане с меч, изтребване и проливане на много невинна човешка кръв, на местното насе-ление в ислямската вяра, което е начало за асимилация и превръщане на сънародниците ни в мохамедани-турци!

ПАК В ТАЗИ ВРЪЗКА. НЕ бива да не се напомни, че двамата наши уп-

равници са подписали и споразумение за възстановяване на Ески джамия в Стара Загора, където да бъдел устроен музей на религиите, а всъщност /за своеобразна възхвала/ на ИСЛЯМА в България. И всичко това в името на криворазбраната благовидна ТОЛЕРАНТНОСТ!/

НЕЩО ПОВЕЧЕ. Специална програма предвижда опазване на недви-жимото историческо наследство, което на практика визира/обхваща-преди всичко джамиите издигнати върху руините на опожарените от османските варвари ЦЪРКВИ, както и други обекти по време /както е отбелязано „уж не-винно”/ османското присъствие /а не робство/ по българските земи. По този начин, между другото, кабинета на Б.Борисов, /примерно/ съветван и подпо-маган от министъра на културата, сам се натиква в НЕОосманския капан на АНКАРА, обслужвайки имперската стратегия на югоизточната ни съседка, която освен другото цели и осъществяване на агресивна инвазия/вмесване в духовния живот на България.

ПЪРВО РАЗДРОБИХА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ПОСЛЕ ЛИКВИДИРАХА МАТЕРИАЛНАТА МУ БАЗА

Председателят на селскостопанската земеделска кооперация инж. Г.

Диманов в с. Новачене, Плевенска област, в интервю пред в. „Дума”, публи-кувано на 22 март 2012 г., с болка с п о д е л я:

„Минал съм през целия цикъл от ТКЗС-та, през АПК-та, ДЗС-та, МТС-та и знам защо бяха създадени кооперациите. Сега нещата се промениха. Мал-ко кооперации оцеляха

По професия съм инженер, работил съм в промишлеността… Обиколих света покрай „Балканкар” и видях, че н я м а друга д ъ р ж а в а, в която

229

селското стопанство е било подложено на такъв тормоз като нашето. Първо го раздробихме, а после ликвидирахме материалната му база. ХОНЛАНД-ЦИТЕ /държавата с най-модерно и производително селско стопанство в Ев-ропа и дори в света – бел. Г.Г./ като дойдоха при нас и ни казаха: „Ей, вие българите, какво правите? Разрушавате това, което е направено”.

/БЕЛЕЖКА. Ще добавя само, че кооперацията в с. Новачене е създаде-

на в началото на 90-те години на м.в. и с преодоляване на много първона-чални трудности сега е добре развито стопанство, което обработва, изключи-телно механизирано, над 20 х. дка земя: отглежда предимно пшеница, рапи-ца, слънчоглед и царевица. Механизаторите – млади хора с техническо об-разование, работят усърдно и грижливо и средномесечно – целогодишно – получават по около 1200 лв. заплащане за труда си. Кооперацията за 2011 г. е реализирала 820 х. лв. печалба. Тя осигурява/плаща редица социални при-добивки на своите членове и за обществения и културен живот в селото.

В същото време, както споделя с болка Г.Диманов, големи кооператив-ни фирми идват в тяхното и съседното село Славяново, вземат земя под аренда, обработват я определено време/години и си отиват, но нищо не ос-тават в селата им. Дори така експлоатират земя, че я изтощават и я зарязват негодна за по-нататъшно нормално производително ползване, а след тях трябват полагане на много грижи и разходи за възстановяване на нормално-то й плодородие. Това обаче отчуждава селяните от тяхната дотогавашна земя и са склонни да я изоставят…/

БОНУСОВАТА АФЕРА – „БЛАГОДЕНСТВИЕ И ПОРУГАН МОРАЛ”!

Съществувала е и е таяла взривоопасността си след втората половина на 2009 г. През последните две години се е развила ракообразно и достига своеобразен апогей. Под прикритието да не се разрази опасен обществен скандал и уж да не се изнасят лични данни за отнасящите се, аферата, свое-волията /и то масови, безцеремонни/ все пак проби всякакви замислени по-тайности и излезе/излиза полека, частично и все по-цялостно/грозно, под ос-трата разобличаваща критика на опозиционните представители в Народното събрание и придобилото широко и нетърпимо недоволство на българския народ. Дали ще се стигне до дъното на аферата и в ъ з м е з д и е е отделен

230

„щекотлив” въпрос с повишена трудност, но явно да се работи повече така няма да може…

Цифрите, разкрити и изнесени публично до началото на м. април т.г., са невероятни и страшно големи – през управлението на ГЕРБ /по станали вече публично достояние данни/ са раздадени бонуси и пр. доплащания в размер на не по-малко от 120 /сто и двадесет/ милиона лева!? От тях, в отго-вор на призива на министър-председателя, до края на м. март т.г. са върнати в държавната хазна само около 600 х…

Как ще се развие и приключи/тушира по-нататък аферата Е голям и ин-тригуващ проблем, т.е., както се казва дали ще бъде опазена от управлява-щите „честта на пагона”, е отделен непредвидим въпрос, но думата може да бъде за следните п р и н ц и п н и неща:

- КАТО НЯМА – ДА НЯМА ЗА ВСИЧКИ! Министър-председателя /ББ/, Финансовия министър /СД/ и кой ли не от управляващите, със самото си ид-ване на власт проглушиха ушите на хората, за „лошото наследство” в държа-вата получено от тройната коалиция, че е криза и няма пари, че трябва да се затягат здраво коланите от народа. Но съвсем неизлезе такава истината. Защото се оказа, че няма за простосмъртния народ /доходите и пенсиите са замразени и пр./, но има за върхушката: щедро раздавани пари за бонуси, премии, заплащане за допълнителна „уж” работа по втори договори и то в големи размери. А най-лошото е, че разни ръководители с а м и са опреде-ляли за себе си и тези от най-близкия им кръг – с хиляди левове на месец и година, а за другите – в същото време по – 50 или, явно „от кумова срама, по някоя десетица повече левове. И всичко това при твърде високите месечни заплати на същата върхушка, чиито самозабравили се представители се са-мохвалят и успокояват другите, че много, едва ли не денонощно и непрекъс-нато в продължение на 365-те дни – и нощи -годишно, отговорно, със свръх напрежение и пр., работят/служат и си „заслужават получаваното” /та още дори може би и наглостта, че някак не е прекалено допълнителното им па-рично „поощрение”, т.е. че то е съвсем заслужено и „оправдано”/, за да не се добави, и ненаситното им, че даже „Не е МНОГО”…

- /За илюстрация ще приведем и един, от многото, последни примери, публикуван във в.”Дума” на 6 април 2012 г.: Марияна Велкова, директорка на Агенцията за малките и средни предприятия в Министерството на Икономи-ката, при основна заплата за м.г. в размер на 26 х.л., е получила бонус над 17300 лв., а заместничката й Нина Тодорова е получила близо 14 х.лв. бонус към своята основна заплата за годината в размер на 19 х.лв. Друг е въпроса

231

кой е определил размера на бонуса – дали министърът на икономиката при-мерно, както е заявил лидера на сините Мартин Димитров/

- КАТО ИМА – ДА ИМА ЗА ВСИЧКИ! След разразяване на скандала с бонусите, управляващите започнаха да „търсят под вола теле” и „настърве-но-убедително” извадиха на показ „мръсните ризи на тройната коалиция”, т.е. че и при онова управление са давани парични поощрения. Но истината е проста и не се криеше – до 2009 г. имаше, ако може така да се каже, бонуси за всички в държавата: ежегодно индексиране на пенсиите с милиарди лево-ве; коледно-новогодишни допълнителни плащания пак за пенсионерите; за 24 май и 15 септември специфични допълнителни плащания за учители и културно-просветни деятели, служители в сферата и пр.; периодични допъл-нителни плащания по тримесечия и за коледно-новогодишните празници, при съответно изпълнение на задачите за държавната и общинска администра-ция и пр. И всичко това в разумни размери, при спазване изискванията за трудово усърдие, принос в изпълнение на задачите и пр.

И може би НЕпоследно. - СЕГА ЗА ЕДНИ /нисшите, обикновените трудови хора на държавния

щат/ НЯМА ИЛИ ИМА СЪВСЕМ МАЛКО, а за ДРУГИТЕ – върхушката, ръко-водителите – ИМА и то ТВЪРДЕ МНОГО!

Ето я в действителност, на практика ГЕРБЕРСКАТА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ПОДОБНИ БЕЗОБРАЗИЯ, НОВ МОРАЛ И пр., в името на които на 5 юли 2009 г. на парламентарните избори, „ОМАЯХА с пропаганда, ПОДЛЪГАХА И ЗАБЛУДИХА” ДОВЕРЧИВОТО МНО-ЗИНСТВО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, и те им се довериха с гласове-те си, та станаха управници!... … Известна е философската сентенция на СЕНЕКА от времето на СРЕД-НОВЕКОВИЕТО, че „няма лекарство там, където това, което е било считано за п о р о к, СТАНЕ ОБИЧАЙ”.

… „ДА”, ама „НЕ”, както е казал в началото на настоящия преход извес-тния вече 90-годишен български журналист Петко Бочаров. В такива случаи въпроса и отговора при равносметката безсъмнено е, ПО ПИСАНИЕТО ОЩЕ В СРЕДАТА НА МИНАЛИЯ ВЕК на СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯ ПИСАТЕЛ ХЕ-МИНГУЕЙ, че, като НАБАНТ /т.е. тревожно-мобилизиращо и предупредител-но/ – „ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА!?”…

232

ХОБИТО НА ИНЖЕНЕРА Ако сте решили и се разходите по късата, но приятна ул. „Хр. Смирнен-

ски”, която се намира зад триетажната внушителна и красива сграда и двора на ОДЗ „Ю.Гагарин” в града, загледайте се, за да не пропуснете надписа на малката сграда на № 2. На външната врата, току на тротоара, има скромно изписана, но заинтригуваща табела – „Малка галерия - „ЩАСТИЕ„ …

Тя заслужава да се посети и разгледа, както направих и аз и останах едновременно изненадан и много приятно у д о в л е т в о р е н.

Помещението на галерията е непретенциозно – около 20 кв. метра. На двете му срещуположни надлъжни стени са богато и с вкус подредени, с не-големи по размери, добре изработени и „грабващи окото” дърворезби и на-рисувани с маслени бои картини. Мотивите на изложените към 60 експонати са различни, но приятни и заинтригуващи, задържащи вниманието на любоз-нателно влезлия в галерията.

Създател и /за себе си/ уредник на малката галерия „Щастие” е инже-нер ИВАН ГЕОРГИЕВ ЛУДЖОВ. Тоя е млад човек /р. 1976 г./, кореняк долно-банец, син на родители интелектуалци: майката Елена е по образование пе-дагожка, а баща му Георги – зъботехник. И двамата са от неотдавна пенсио-нери.

Иван след долнобанското средно училище завършва електроинженерс-тво в София. Женен.

В настоящето трудно за „житие и битие” време в страната ни той няма постоянен трудов ангажимент, но засега то не го плаши излишно. Така е за-щото търси и си намира сам работа за препитание – изработва ел-сувенири. Усърдието му е похвално, т.е. прецизно и с вкус навреме изпълнява поръчки-те, които идват от разни места в София и други селища.

В случая по-важно е другото по отношение практикуването и развитие-то на хобито на инженера. От над 3 години се е отдал/захванал и през сво-бодното си време се занимава с дърворезба и рисуване на картини. Мотиви-те са различни, но просто много приятни и привлекателни за продължително гледане/съзерцание.

Да се опише всичко за тях е трудно, но хубаво е да се види/разгледа изложеното в малката Иванова галерия…

Инж. Ив.Г. Луджов практикува хобито се с увлечение и упоритост, но не с комерческа цел, т.е. за да подпомага материалната издръжка на семейст-вото си. Живее културно и духовно богато, но скромно и непретенциозно. За-ради това е доволен от заниманието си и постигнатото.

233

През 2010 г. в местното читалище „Рила 1898” уреди добре посетена и оценена изложба с материали от хобито си. Насърчен от стореното той със собствен труд и подръчни материали, т.е евтино, той преобразува автогара-жа на баща му в дворното место на къщата, в която живее /ул.”Хр. Смирнен-ски” № 2/ и направи/уреди помещението за въпросната малка галерия „Щас-тие”. В него работи по ел. инженерската си професия за изпълнението на сувенирните поръчки. Едновременно, в създадената уютна обстановка, уп-ражнява и хобито си. Така и двете направления вървят ритмично и ползот-ворно.

„Малката галерия – „Щастие” е отворена всеки ден. Тя добива все по-вече популярност и рядко остава без любознателни посетители от хора на различни възрасти. Входна плата естествено няма. Но много е важно и удоб-но това, че галерията се намира на еднакво близко разстояние между двете местни училища – СОУ „Неофит Рилски” и ПГ „Хр. Ботев”. От тях всъщност са и най-многобройните посетители и ценители на експонатите.

… Инженер Ив. Луджов приема в „Малката галерия” ценителите на хо-бито му по всяко време на деня, когато е в помещението. Отнася се с уваже-ние към дошлите и им напомня, че „следващия път”, ако отново дойдат, не-упременно ще видят и НОВИ интересни експонати…

234

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ В ДОЛНА БАНЯ И ДОЛНОБАНЦИ ЗА НЕГО

(По случай навършване 130 г. от рождението му на 18 юни 2012 г.)

ТОЙ е изтъкнат български политически и държавен деец. Наред с това е и виден международен авторитет и признат АНТИФАШИСТ!

Тези неща може голословно да се премълчават и дори отричат в наши дни от „съвременни български и други историци”, обществени дейци и закле-ти недоброжелатели и врагове на социализма и комунизма, на БКП и прием-ницата й БСП, на НОВА България. Но истината остава и ТЯ своеобразно тържествува.

… За мен е приятно да споделя и опиша някои моменти, отнасящи се за Г.Димитров и свързани с нашата Долна баня и видни долнобанци. Изла-гам ги с трепет и уважение, така както са ми станали известни от налични ос-къдни писмени източници и лични разговори отпреди години, или съм ги преживял лично в младежката си възраст.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Михайлов е роден в с. Ковачевци /сега общински

център/, бившата Радомирска околия, Пернишка област. Родителите му са бегълци/преселници от Местенска Македониая след повръщането й от Бер-линския конгрес /юли 1878 г./ отново под турска власт - бащата, кожухар, е от Разлог, а майката Парашкева от Банско. Домочадието е многолюдно и общо-то семейно препитание е от земеделие и занаятчийство. Духът обаче е силно родолюбив на български патриоти.

В Ковачевци битието на новите му жители е трудно и преживяването в постоянен недоимък. Заради това първородния Георги още на 12 г., поради липса на средства, прекъсва основното си образование и започва работа ка-то словослагател в печатница. Бранша обаче му дава възможност, в съчета-ние с неговата упоритост, трудолюбие, ученолюбие и прогресивни стремежи за израстване, да извърви своите житейски университети „като достоен син на работническата класа” – на българската работническа класа, Партията и България.

Г.Димитров става член на БРСДП в 1992 г., а на следващата година, след разцеплението, застава уверено и непоклатимо до Д.Благоев, Г.Кирков и другите дейци в редиците на ТЕСНЯЦИТЕ. През 1009 г. е избран за член на техния централен комитет и за РЪКОВОДИТЕЛ НА ОБЩИЯ РАБОТНИ-ЧЕСКИ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ. Като такъв ръководи пернишката 35-дневна миньорска стачка. За противовоенна патриотична дейност е арестуван, съ-

235

ден и през 1914-18 г. лежи в затвора, но след злополучния за България край на войната е амнистиран. През 1919 г. Е един от енергичните ръководители на транспортната и на общата политическа стачка в страната. През същата година участва в 1-вия конгрес на БКП, който единодушно Я преименува така от дотогавашното БРСДП-т.с. и същевременно взема решение ДА СЕ при-съедини към новосъздадения ТРЕТИ КОМУНИСТИЧЕДКИ ИНТЕРНАЦИО-НАЛ в Москва. После участва като делегат в неговия 3-ти и 4-ти конгреси през 1921 и следващата година и там се среща и разговаря загрижено по по-литическите проблеми в България с Вл. Ленин.Същевременно е един от ор-ганизаторите на Профинтерна в Москва през 1922 г.

Заедно с Васил Коларов Г..ДИМИТРОВ ръководи първото в света ан-тифашистко Септемврийско въстание в България през 1923 г. След потуша-ването му, емигрира в Югославия и Виена, а от там в Съветския съюз. В продължение на десетина години е активен деец на европейското работни-ческо и комунистическо движение, като последователно е Секретар на Из-пълнителното бюро на Балканската комунистическа федерация, а после ръ-ководител на Западноевропейското Бюро на КИ.

След 1934 г. Г. Димитров като политемигрант е постоянно в СССР. /Забележимо. През всичките 22 години на пребиваване извън България /1923-1945-та/ Г.Димитров, както казва развълнувано в речта си при присти-гането в София на 6 ноември 1945 г., НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА СЕ ЧУСТВА БЪЛГАРИН И ДА МИЛЕЕ И РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ, КАТО НЕИН ВЕРЕН, ПРЕДАН СИН И ИСТИНСКИ ПАТРИОТ./

… ДОЛНОБАНСКИТЕ тесни социалисти и мнозина други местни хора зна-

ят Г.Димитров от 1909 г. Това става от лични срещи и косвено по други пово-ди до края на живота му /2 юли 1949 г./.

На 23 май 1909 г. Г. Димитров, като млад, очертаващ се убеден, енер-гичен партиен и профсъюзен деец, идва в гара Костенец и оказва съдействие за развитието и успеха на историческата стачка на работниците от кибрите-ната фабрика. Между кибритарите, класово борещи се срещу буржоазната капиталистическа експлоатация на труда им, са и фабрични пролетарии от Долна баня. Някои от тях са членове на местната тесносоциалистическа гру-па създадена през 1906 г., други са съмишленици или просто безпартийни.

Секретарят на долнобанските тесни социалисти БУКО АВРАМОВ ЛЕВИ /1888-1956/ организира няколко души от групата и други долнобанци /от Сре-

236

бърниковата дърводелска фабрика, горски работници и бедни селяни/, които отиват на гара Костенец и присъстват на митинга проведен на 23 май. Това се явява полезна съпричастност, защото още при избухването на кибритарс-ката стачка тукашната партийна група проявява гореща солидарност и актив-на подкрепа, като участва в събирането на средства и материална помощ за облекчаване бита на семействата и успешната им стачна борба. Долнобанс-ките участници в митинга на 23 май отиват и са участници в протестната проява не от просто любопитство /да видят и чуят видния, макар и още млад, партиен и профсъюзен ръководител-тесняк, а водени от чувството на дълбо-ко класово съпричастие и за взаимодействие…. Затова слушат с внимание речта на Г.Димитров и други оратори на митинга. Завръщат се в Долна баня с удовлетворение и повишено вдъхновение за борба.

Около митинга на кибритарите става друго, по-сетнешно неимоверно важно н е щ о за долнобанските социалисти и населението ни:

Партийния секретар Б.Леви разговаря отделно с младия трибун Г.Дим-итров и му предлага в непродължително време да дойде в селото и да про-изнесе реч по текущи за страната политически проблеми. Ораторът изразява задоволство и приема предложението-покана. Макар че изминават почти 9 месеца от поемане на ангажимента, използвайки подходящия случил се мо-мент, на 4 март 1910 г. Г.Димитров идва в Д.баня. Това става забележително по характера си събитие за селото.

Членовете на тесносоциалистическата партийна група, която е четвър-та по ред създадена в тогавашната Софийска област, след тези в сегашните градове Ботевград – тогава Орхане - Самоков и Етрополе, но първа за/в се-лата, са около 30-тина души: работници в Сребърниковата дърводелска фаб-рика, бичкиджийниците по р. Бистрица и др., интелигенти от фабричната кан-целария, основното училище и общинското управление, бедни селяни. Бла-годарение на извършената организаторска и пропагандна работа, в салона на новопостроената читалищна сграда, дошли и присъствали, освен органи-зираните членове на групата и над 150 души от населението, което е доста радващо и показателно за времето си и обстановката тук.`

По предварителната уговорка Г. Димитров тогава пристигнал от София с трена до гара Костенец, а от нея в Долна баня с чакащия го файтон и мес-тен придружител. Той останал предварително много доволен от събраното множество в салона. Вдъхновението му се увеличило и произнесъл почти двучасова реч по текущото политическо положение в България. Разгледал и случая с устроената неотдавна „русенска кървава баня” /разстрела на не-винни българи по заповед на министъра на вътрешните работи/.

237

Г.Димитров говорел увлекателно и бойко. Присъстващите го слушали с обясним интерес. После били му зададени въпроси и той отговорил обшир-но. Събранието, започнало след свечеряване, завършило към полунощ. Хо-рата се разотишли доволни от участието си в него и не съжалявали за късна-та доба, макар че ги чакал напрегнат за работа утрешен пролетен ден. А Г.Димитров преспал в дома на гостоприемен организиран социалист и сут-ринта на другия ден си заминал по обратния маршрут за София. Разделяйки се споделил с партийния секретар Буко Леви добрите си впечатления за про-тичането на проявата и обещал, изразил готовност и друг път да дойде в Долна баня на среща със социалистите и населението. Но… това вече не се случило… /ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ. Буко Леви, вече наближаващ шестдесетте си години, с над 4 десетилетия членство в БРСДП-т.с./БКП, като един от седмината й уч-редители – на групата – тук, в разговор с мен като секретар на долнобанския Общоселски комитет на СНМ – Младежката организация, създадена през м. декември 1947 г. – в един от дните между 2 и 10 юли 1949 г., дните след смъртта и погребението на Г.Димитров в София, - полагането му в изграде-ния мавзолей, - като ми разказа за идването на починалия Димитров в Долна баня на 4 март 1910 г., с въздишка и почитателно дълбоко съжаление заклю-чи: „Отиде си един голям наш българин, добил със суровия живот и борбата си международна работническа и антифашистка известност, оценка и зна-чение за името и честта на нашата демократична България…”/

Много и вълнуващи спомени за Г.Димитров имат и споделят няколко видни долнобанци.

- Чл.кор. на БАН, проф. Кирил Г.Лазаров /1895-1980 г./: Като ученик в

горните гимназиални класове и след това студент по право в СДУ „Кл. Ох-ридски”, той е живял на квартира в близост до ул. „Кирил и Методий”, където на № 64 се е намирала сградата с работните помещения на ЦК на БРСДП-т.с. и на Работническия синдикален съюз. На приземния етаж имало салон за доста хора. Преди и непосредствено след 1-вата Световна война, на различ-ни културно-масови прояви – вечеринки, утра посветени на исторически съ-бития, други увеселения, празници и пр., - партийни и профсъюзни членове в задушевна обстановка са се срещали, опознавали и дружели - разговаряли се и по семейни въпроси, търсели от по-възрастните и опитни лични съвети за учението, служебната и обществената работа и личния си живот. Наред с

238

другите изтъкнати ръководни дейци, идвал и участвал в проявите и все още младия тогава, но бързо утвърждаващ се Г.Димитров. Както К.Лазаров пише по-късно в книгата си „Незабравими дни”, изд. на БКП, Сф. 1966 г., , а и после е споделял и подчертавал в разговори с мен през периода 1960-1975 година, когато като министър на финансите и член на ЦК на БКП идваше в Долна ба-ня по различни поводи, а аз бях в общинските ръководни звена – ДСНМ, БКП, ОФ и Общинския народен съвет,ТАМ по онова време ТОЙ се запознава с НЕГО и останал с хубави впечатления. Те непрекъснато се увеличавали и затвърдявали, тъй като Г.Димитров работел енергично и се развивал идейно-политически и организационно, все повече ставал надежден партиен ръко-водител.

Преди Септемврийското антифашистко въстание в 1923 г. К.Лазаров, като секретар на Районния партиен комитет в Долна баня, се е свързвал с Г.Димитров по редица въпроси. Особено силно впечатление му е направило публикуваните в „Работнически вестник” през м. август 4 статии разглеждащи важни неща за изграждане ЕДИНЕНВ ФРОНТ в България в борбата срещу деветоюнските военно-фашистки превратаджии. След потушаването на въс-танието и дадените хиляди жертви, вече в нелегалност, е посрещнато с удовлетворение ОТВОРЕНОТО ПИСМО на Г.Димитров и В.Коларов, изпра-тено от Виена /Австрия/ чрез нелегалния партиен вестник, изпратено още през м. октомври с.г., за продължаване борбата от комунистите и патриотите в страната с мобилизиращия призив „ГОРЕ ГЛАВИТЕ!”

- Професор Рубен Аврамов Леви /1900-1987 г./.. Като студент и комсо-

молски ръководител в тогавашната Софийска област участва в подготовката на Септемврийското антифашистко въстание в Ботевградския район. След потушаването му в нелегалност е осъден на смърт и емигрира в СССР. Там участва активно в обществено политическия живот на страната и Коминтер-на. През 1936 г., по препоръка на Г.Димитров, като Генерален Секретар на КИ, е изпратен в Испания и през Гражданската война там, в продължение на 3 години е ГЛАВЕН ПОЛИТКОМИСАР НА РЕПУБЛИКАНСКАТА АРМИЯ. От 1939 г. отново е политемигрант на съветска земя.

ДВАМАТА – К.Г.Лазаров и Р.Ав.Леви – под непосредственото ръковод-

ство на Г.Димитров участвуват в международната антифашистка дейност против опасността от избухване на задаващата се 2-ра световна война. А през нейните години – в разработване и оповестяване по радио Москва

239

СПАСИТЕЛНАТА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В България.

След деветосептемврийската победа в 1944 г., на следващата година К.Г.Лазаров и Р.А.Леви се завръщат в България и участват активно в социа-листическите преобразования на страната: двамата най-напред в апарата на ЦК на БКП, а след това като министри – първия на финансите, а втория на културата и просветата и след пенсионирането им – на други отговорни цен-трални обществени постове.

Докато е жив Г.Димитров двамата нашенци имат много непосредствени контакти с НЕГО. С уважение и респект те споделят, че Димитров се е отна-сял с внимание към тях, не само се е интересувал и ги е напътствал в отго-ворната им работа, но дружески им е помагал/съдействал по задачите, за да се реализира извършваното дело, да се избягват недостатъци и провали. Заради всичко това и доста други неща, Лазаров и Леви с уважавали и оби-чали Димитров и са му били благодарни за всичко хубаво, което са видели и получили от НЕГО през годините на съвместната им и под негово творческо ръководство работа.

- Полезно е да спомена и за ПИСМОТО изпратено от Г.Димитров до долнобанеца Димитър Г.Герасимов.

Димитър /1915-1994/ в началото на 1945 г. е изпратен с партийна поръ-ка за политофицер на военното летище в с. Божурище край София. Той про-явява инициатива и организира за рождения ден на Г.Димитров на 18 юни 1945 г. да се изпрати по съветски офицер ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО в Мос-ква, придружено с майсторство изработена в техническата работилница пи-салищна мастилница. Наскоро след това се получава ръчно написан отговор от Г.Димитров, адресиран до Д.Герасимов /датата е 26 юни 1945 г./. Като благодари най-сърдечно и вълнуващо за изпратените му поздравление и по-дарък, ето неговите заключителни редове: „Работниците са призовани да бъдат в първите редове на борбата за изкореняване на проклетия фашизъм и великобългарския шовинизъм и за възтържествуването и процъфтяването на нашата хубава РОДИНА, намираща се в искрена и нерушима дружба с великия Съветски съюз. Стискам здраво вашата д е с н и ц а”...

Долнобанската партийна организация се грижи докато е жив Г. Димит-ров местните комунисти и немалко хора от населението да научават и да знаят все повече неща за НЕГО. Така, по съседски в домовете на партийни членове се слушат от млади и възрастни: речта на Г.Димитров, произнесена на 6 ноември 1945 г. в Народния театър при честване 38-годишнината на Ок-

240

томврийската революция в Русия, когато той току-що се завръща в Родината след 22-годишния период на емиграцията му; словото при произнасяне прог-рамната реч на Отечественофронтовското Правителство през м. ноември 1946 г., когато ТОЙ става министър-председател; негови изказвания във Ве-ликото народно събрание при изработването и приемането на 4 декември 1947 г. на Републиканската конституция на страната, – наречена тогава Ди-митровска; речта на многолюдния митинг в София в средата на м. март 1948 г . след завръщането на българската правителствена делегация от Москва, където е подписан /първия/ Договор за дружба и сътрудничество между две-те страни; отчетния доклад и заключителното му слово на историческия Пети конгрес на БКП /18-25 декември 1948 г./.

…

И идва 2 юли 1949 г. Радиото донася в страната тъжната вест за смърт-та, едва навършил 67 г., на Георги Димитров.

Долнобанските комунисти посрещат с огорчение съобщението. Про-вежда се в един от следващите дни в читалищния салон /в старата читалищ-на сграда/ ОТКРИТО ТРАУРНО СЪБРАНИЕ, на което присъстват, НАРЕД С ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЕСТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ и много патриоти – млади и възрастни хора…

А за деня на погребението /полагането на Г.Димитров в новоизграде-ния мавзолей на пл. „9-ти септември” /сега „Ал.Батемберг 1-ви”/ г р у п а, със-тавена от местни комунисти и от членове на БЗНС и СНМ, отиват в София и присъстват на траурната процесия… /БЕЛЕЖКА. Мавзолеят е разрушен в края на м. август 1999 г. по решени на Правителството на СДС с министър-председател Ив.Костов /р. 1949 г./ и ми-нистър-разрушител Евгений Бакърджиев /р.1955 г./, откъдето още през 1990 г., по решение на семейството на сина Бойко, тялото на Г.Димитров е изне-сено и погребано в Централните Софийски гробища/.

… ПОЗВОЛЯВАМ си да споделя лични спомени за, Г.Димитров. Като средношколец в първите два курса на Столарското училище /сега

ПГ „Хр.Ботев”/ през 1947-49 г. в Долна баня и после в последните два класа на Ихтиманската гимназия „Хр.Ботев” през 1950-52 г., бях пропагандист в системата на политическата просвета /кръжоци/ на Младежкия съюз. Изуча-вахме най-напред биографията на Г.Димитров. Тогава наличната литература

241

беше оскъдна. Правехме го главно по две книги – „Биографичен очерк за Г.Димитров”, написан от Стела Благоева, 1887-1954 г. /дъщеря на Д.Благоев и сподвижничка на Г.Димитров/ и романизираната му биография „Син на ра-ботническата класа” от писателя Камен Калчев, 1914-1988 г., написани по поръка на ЦК на ДСНМ. Двете книги излагаха материала на достъпен език, четяха се увлекателно, станаха много популярни и бързо претърпяха някол-ко издания.

Разбираемо е, колкото и да се струва сега невероятно на някого и осо-бено на върли недоброжелатели и врагове, че ни беше интересно, защото като млади и възторжени хора, наред със знанията от учебниците, бяхме жадни за политически просвета и разширяване на обществения ни кръгозор, в т.ч. за Г.Димитров.

… Имах възможност и видях живия Г.Димитров на 17 декември 1947 г.. Беше снежен, студен, но ведър зимен ден. От дирекцията на Столарското училище ни казаха, че министър-председателя на НРБ ще премине по жп ли-нията от София за гара Кричим /сега Стамболийски/ с държавно-партийна делегация на Народнодемократична република Албания за важно политичес-ко събитие – сключване Договор за приятелство, дружба и сътрудничество между двете страни – и ще спре на гара Костенец. Група ученици, членове на СНМ, изявихме желание да отидем на гарата и придружени от учител го нап-равихме. Естествено вървяхме пеш и за около час време стигнахме. Там ве-че се беше събрал много народ – групи от съседните селища, хора на раз-лична възраст, социално положение и пр., безспорно не само членове на БКП, но и такива на БЗНС, ОФ и просто любопитни. Имаше и не малко дол-нобанци, пристигнали с някакъв превоз или пеш като нас. Настроението на чакащите беше бодро. Като се съобщи, че композицията на специалния влак пристига, всички се скупчихме и подредихме на перона до първия гаров ко-ловоз в трепетно очакване. Към 10 ч. влака пристигна бавно и спря. Случи се така, че прозореца на вагона с Г.Димитров и високите му албански гости, се оказа точно срещу входната врата за пътническата чакалня на тогавашната стара гарова сграда. А ние – долнобанската група – се намирахме именно на това место на перона. Веднага след спирането на влака Г.Димитров отвори прозореца. От двете му страни стояха албанските ръководители Енвер Хо-джа и Мехмед Шеху.

Още преди да спре влака на гарата посрещачите завикахме високо и продължително „Ура!” и „Дружба!” Това може би попречи Г.Димитров, след като отвори прозореца на вагона, да произнесе няколко приветствени думи, защото престоят на композицията беше само в продължение на секунди. За-

242

ради това Г.Димитров и гостите до него само ни махаха приветливо, развъл-нувани и усмихнати, с ръце, изразявайки благодарност за радушното им посрещане. Потеглилата влакова композиция присъстващите изпратихме, със същите бурни възгласи, както и при посрещането докато и последния ва-гон се изниза бавно надолу по линията към Кричим...

…

Имах възможност от 60-те до края на 80-те години на м.в. да бъда се-мейно с туристически групи или по други поводи в Съветския съюз и Герман-ската Демократична република /ГДР/. По този начин няколкократно посетих места свързани с Г.Димитров в тези приятелски страни.

… Двайсет години преди промяната през 1989 г., в края на м. юли, със съпругата Добринка – начална учителка – бяхме в Лайпциг. Там посетихме сградата „Музей…” на Имперския съд”. Тя е импозантна, двуетажна. През деня в нея не секват посещенията на любознателни туристи и пр. – герман-ци и от различни други страни. Естествено посетихме музея и ние двамата. Случихме пристигане на руска група и включени в състава й, това ни облек-чи при разглеждането. За нас българите Музея е много важен, защото исто-рическия Лайпцигски процес/съд – 21 септември – 23 декември 1933 г. - се провежда срещу Г.Димитров и още двама наши сънародници – В.Танев и Бл.Попов, арестувани на 9 март с.г., както и срещу Торглер, председател на Комунистическата фракция в Райхстага. Това става, защото дошлата на власт на 30 януари с.г. Хитлеро-фашистка Национал-Социалистическа пар-тия извършва голяма международна провокация, като на 28 февруари /с. г./ запалва през нощта сградата на Райхстага и обвинява комунистите и КИ в международен заговор срещу Хитлер и партията му, че предизвикването на пожара е бил сигнал за комунистическото въстание за сваляне на установе-ната власт в Германия. Провокацията е разобличена благодарение блестя-щата защита на Г.Димитров, и съда е принуден да оправдае обвинените /те излизат на свобода от Берлинския моабитски затвор на 27 февруари 1934 г. и отлитат за Съветския съюз, който ги приема за свои граждани, защото бъл-гарското блокарско правителство на Н.Мушанов по това време им отказва българско гражданство/. Така е нанесен в историята първия съкрушителен удар на фашизма в неговата бърлога Германия и то е направено от Колоса Г.Димитров, което е негова огромна историческа заслуга не само за Европа, но и за целия свят…

При разглеждането на музея в Лайпциг, тъй като останахме при експо-натите му след излизането на съветската група, немските преводачи прояви-

243

ха голямо уважение към нас, още повече като разбраха, че сме българи – пуснаха ни запис на заключителната реч на Г.Димитров пред съда, възпроиз-ведена от артист на руски език, разказаха ни доста допълнителни неща за Г.Димитров и пр., и изобщо показаха голямо и приятно уважение към нас като негови сънародници…

В Съветския съюз Г.Димитров е политемигрант до завръщането му в България на 6 ноември 1945 г. Там след Лайпцигския процес той се ползува с голям авторитет и е изтъкнат политически деец: през м. август 1935 г. е изб-ран за Генерален секретар на КИ /такъв Е до разпускането му през м. май 1943 г./; разработване проблемите – тактиката и стратегията – за изграждане и работата на НАРОДНИТЕ ФРОНТОВЕ в борбата срещу настъплението на фашизма и разпалването от него на война; оглавява работата на Задгранич-ното бюро на БКП и заедно с В.Коларов постигат много за обхващане и сплотяване на българската политемиграция като труженици на социализма във втората им родина /Съветския съюз/ и като бъдещи кадри за новия живот в демократична България; разработва програмата за спасителния ОФ в Бъл-гария; дава ръководни указания по конкретни проблеми на антифашистката борба в отделни европейски страни и на Балканите; работи във висшия апа-рат на ВКП /б/ и съветската държава – завежда /след м. май 1943 г./ между-народния отдел на ЦК на ВКП-б и два мандата – 1937-45 г. – е депутат във Върховния съвет на СССР от Костромска област и т.н.

Заради всичко това в съветската страна има назовани много заводи, фабрики, училища, райони, селища и пр. обекти на името на Г. Димитров. Колективите им с гордост са приели и носели тази голяма чест.

… При пребиваванията си в СССР имах възможността и посетих реди-ца от местата свързани с името на Г.Димитров. Ще спомена само три от тях: сградата на Коминтерна в гр. Куйбишев /предишно и сегашно име – Самара/ на р. Волга, където апарата и Генералния секретар /Г.Димитров/ са били ева-куирани и са работили почти цяла година след наближаването и опасността за съдбата на Москва от немскофашистките войски през м. октомври 1941 г.; сградата на Областния съвет на депутатите на трудещите се в гр. Кострома и сградата на краймосковския санаториум „Барвиха”. На всяка от тях има пос-тавени мемориални плочи в памет на Г.Димитров и съветските хора и други посетители, се отнасят с уважение и достойно почитание към тях.

Цветя поставях и аз при посещенията… ПОСЛЕПИС. На 17 и 18 март 2012 г., във гр. Франкфурт, Германия, се

провежда редовно заседание на Изпълнителния комитет на Международната

244

асоциация на борците антифашисти. В заседанията участва и българска де-легация в състав: Чавдар Стоименов – председател на ЦС на БАС и член на ИК на Международната асоциация /ФИР/ и Николай Мартинов - главен екс-перт в отдел Външна политика на НС на БСП.

Българската делегация е запознала участниците в заседанието с п р о г р а м а т а за честване 130-годишнината от рождението на ГЕОРГИ ДИ-МИТРОВ и е предложила ДА СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕН-ЦИЯ под патронажа на ФИР. Поканена е и е решено ДЕЛЕГАЦИЯ на ФИР, съставена от председателя й Д-Р Шнайдер и други високопоставени нейни ръководни дейци, да пристигнат в България и ДА УЧАСТВАТ В ЧЕСТВАНЕ-ТО. Д-р Шнайдер е натоварен да изнесе доклад за ЗНАЧЕНИЕТО на ГЕОР-ГИ ДИМИТРОВ ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НАЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ в БОР-БАТА СРЕЩУ ФАШИЗМА.

/По информация на в.”Жарава” от 31 март 2012 г., София/

Г.Димитров – 1910 г. Г. Димитров – 1945 г.

Сградата на Лайпцигския процес

245

Тримата българи в Моабитския Митинг на Българо- затвор,1933 г. съветската дружба 1948 г.

Г.Димитров пред бригадири на панорамния път за Витоша

246

Г.Димитров със съпругата си в санаториума Барвиха

Мавзолеят на Г.Димитров

247

Писмо на Г.Димитров до Димитър Герасимов

248

Долнобански фронтоваци на посещение в с. Ковачевци 1987 г.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ЮБИЛЕЙНИ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 2012 Г. ДЕВЕТИ МАЙ – 67 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ

249

За ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА общинските организации на ветераните от

войните и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Общината поздравиха живите фронтоваци и вдовиците на фронтоваци с юбилея, като от името на ОбС им връчиха поздравителен адрес и парична сума. Също бяха положени цветя на паметника в града, изграден за долнобанците, паднали във войните.

Честването на юбилея на 13 май в района на курорта в полите на Рила

Откриването на новата читалищна сграда - 24 май 1962 г.

250

23 септември 1962 – откриване на Стадиона (физкултурен комплекс)

251

СПИСЪК НА ОТПЕЧАТАНИ КНИГИ ЗА ДОЛНА БАНЯ

(Намират се в читалищната и в лични домашни библиотеки) 1. Чл.кор., проф.К.Г.Лазаров – „Незабравими дни” 2. Ив.Г.Герасимов – „Искри в мрака” 3. Г.Д.Гаджанов – „Д. баня – 25 неуморни години – ТКЗС” 4. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 30 съзидателни години” 5. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Сбъднати мечти, селото става Г Р А Д”. 6. Стефка Пет.Тодорова – „Септемврийското въстание през 1923 г. в Долна

баня” 7. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 40 години ТКЗС и АПК” 8. Ръководство на СОУ „Неофит Рилски” – „150 години училище в Долна ба-ня” 9. Г-Д.Гаджанов - „Долна баня – Век и половина светско у ч и л и щ е” 10. Г.Д.Гаджанов, даскал Атанас Цветков, еп. Нестор, Стефка Пет. Тодорова и Александра Драганова – „Долна баня през вековете”. 11. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 55 години земеделски к о о п е р а ц и и” 12. Анелия Стеф. Иванова – „Света Петка в Долна баня 13. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 30 градски години” 14. Стоян Вл.Тренев – „Поема за родовия корен. 15. Г.Д.Гаджанов – „Извървени пътища”. 16. Виолета Ян. Даскалова – „Янко Петров /100 години/”. 17. Маргарита Цв.Стефанова – „Приказка за онова нещо” и някои други не-щица” 18. Стефка Пет.Тодорова – „Из миналото на с. Долна баня” 19. „Нас ни свързва не само болката” – стихове от 6 долнобански жени: Ве-нета Н.Стринска, Добринка Кантарджийска, Лиляна П.Иванчева, Лиляна Ст. Ценкова, Мария Торошанова и Таня НИК.СТРИНСКА. 20. Г.Д.ГАДЖАНОВ, СТАНКО АЛ.ИВАНОВ, ИВАН ВАСИЛЕВ, НИКОЛА ХР. СТОЙЧЕВ И

ДАСКАЛ СОТИР СТАНОЕВ - „ЖИВОТ МЕЖДУ РИЛА И КАРАБАИР” /ЗА ДОЛНА БАНЯ И СЕ-

ЛАТА ОЧУША, ПОДГОРИЕ И ПЧЕЛИН/. 21. МАРГАРИТА ЦВ. СТЕФАНОВА – „РЕЧНИК НА ДУМИ, ОСТАНАЛИ ОТ НАШИТЕ БАБИ В Е

З И К А НА ДОЛНОБАНЦИ”. 22. Г.Д.ГАДЖАНОВ – „ДОЛНА БАНЯ – ЗЕМЯ И ХОРА”. 23. МАРГАРИТА ЦВ. СТЕФАНОВА – „В ПОМОЩ НА ДНЕШНИТЕ И БЪДЕЩИ РОДОЛЮБЦИ”, Д.БАНЯ.

252

24. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Един век потребителна кооперация „Нап-редък”. 25.Съставител Маргарита Стефанова – „Сборник народни песни от Долна баня”, в изпълнение на самодейките Йорданка Ст.Джамбазова и Йорданка Г. Боянова. 25.Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Времена и събития”. 26. Васил Г. Ангелов - "Старец на 80, спомени и лакардии” И о щ е : Чл.кор., проф.Рада Балевска – „По каменисти пътеки”, материала „Изгреви и залези над Долна баня, с.с. 70-83. Литературоведка Димка Ил.Дебелянова-Каролева – „Живях в затворени простори”, книга за Димчо Дебелянов, материалите „Някога в Долна баня”, с.с. 123-125 и „Димчо и Илия”, с.. 153-158.