КАЗУС 1

На 19.05.2009 г. със заповед на кмета на Община Н., на К.Р. Р. е връчена

заповед за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение без

предизвестие, като служител в отдел Човешки ресурси. Към момента на встъпването му

в длъжност той е представил необходимите документи и е декларирал, че отговаря на

условията за заемането на длъжността като държавен служител. Лицето е назначено за

първи път на държавна служба на 10.12.2008 г. по чл. 12 ал. 1 от ЗДСл. К.Р.Р. на

05.12.2008 г. е подал заявление за заличаване на притежаваната от него ЕТ „К-Р. Р.”, но

му е отказано заличаване поради непредставяне на удостоверение за липса на данъчни

задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. След което на

09.01.2009 г. е подал искане до НАП за издаването на необходимото му удостоверение.

При извършена ревизия от органите на НАП след подаването на искането, с ревизионен

акт № 123 от 01.03.2009 г. са установени задължения за данъци и задължителни

осигурителни вноски на ЕТ „К-Р.Р.” за периода 2006 - 2008 г. В дадения му срок за

доброволно изпълнение К.Р.Р. не е изплатил задълженията и при наложения му запор

върху възнаграждението му е изпратено запорно съобщение до финансовия отдел на

Община Н, получено на 15.05.2009 г.. От запорното съобщение се установява, че в

периода от 10.12.2008 г. и към момента на изпращане на съобщението К.Р.Р. е

едноличен търговец.

К.Р.Р. е обжалвал в законоустановения срок заповедта за прекратяване на

служебното правоотношение пред Административния съд и е поискал нейната отмяна

като незаконосъобразна. Твърди, че преди 10.12.2008 г. е поискал заличаването на

собствената му фирма, но поради неприключването в срок на ревизията от органите на

НАП до встъпването му в длъжност не е имало решение за заличаването на фирмата,

което е не по негова вина.

Поради това, че е останал без работа след уволнението му и невъзможност да

заплати дължимите от него данъци и осигурителни вноски, К.Р.Р. на 01.06.2009 г.

обжалвал РА и е отправил писмено искане до Директора на ТД на НАП да му бъдат

опростени дължимите от него данъци и осигуровки, установени с ревизионния акт, ако

същият не бъде отменен.

ВЪПРОСИ:

1. Кои са условията, на които трябва да отговарят кандидатите за държавен

служител?

2. Кои са фактическите и правните основания за издаването на заповедта на

кмета на Община Н.?

3. Може ли заповедта на кмета на общината да се обжалва пред областния

управител? Пред кой съд може да се обжалва заповедта на кмета?

4. Компетентни ли са органите на НАП да извършват опрощаване на

дължими данъци?

5. Кои са основанията за опрощаване на дължими данъци и кой е

компетентния орган? С какъв акт се извършва опрощаването?

6. Какъв е законовият срок за извършване на ревизията от органите на

НАП? Какъв е срокът за обжалване на РА по административен ред и пред кой орган се

извършва? Спазен ли е този срок в случая?

7. Може ли РА без да е обжалван по административен ред да се обжалва

направо пред съд?

8. Какво ще бъде решението на административния съд-законосъобразна или

не е заповедта на Кмета за прекратяване на служебното правоотношение с К.Р.Р. от

материалноправна гледна точка? Подлежи ли неговото решение на обжалване?

ОТГОВОРИ КАЗУС № 1

Нормативна уредба: чл. 12 ал. 1; чл. 7; чл. 107, ал. 1, т.7; чл.121, ал.1 и чл. 124, ал. 1 от

ЗДСл; чл.98 т.12 от Конституцията на РБ;чл. 114 от ДОПК

1. Условията на назначаване на държавни служители са посочени в разпоредбата

на чл. 7 от ЗДСл, съгласно която за държавен служител може да бъде назначено лице,

което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на

Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското

икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване

от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена

длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните

актове за заемане на съответната длъжност.

Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със

съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права

линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по

сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско

дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист,

търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или

контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска

администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във

висше училище.

2. Правното основание въз основа на което кмета на Община Н. е издал заповед

за едностранно прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие е чл.

107, ал. 1, т.7 от ЗДСл, а именно - държавният служител е назначен при неспазване на

условията по чл. 7, ал. 2, т.2 от закона и нарушението съществува и към момента на

прекратяване на правоотношението. Фактическите основания са, че към момента на

заемане на длъжността, той не отговаря на изискванията за заемането и, т.к. е

едноличен търговец.

3. По принцип актовете на кмета на община се обжалват по административен

ред пред областния управител. В конкретния казус този принцип не може да бъде

приложен, тъй като ЗДСл предвижда, че държавният служител има право да оспори

законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по

назначаването или пред съда чрез органа по назначаването /чл.121, ал.1 ЗДСл/.

4. Заповедта на кмета на общината може да се обжалва съгласно разпоредбата на

чл. 124, ал. 1 ЗДСл пред съответния административен съд по реда на АПК.

5. Не, органите на НАП неса компетентни да опрощават държавни вземания.

Правното основание за опрощаване на дължими данъци е уредено в чл. 98 т. 12 от

Конституцията на РБ, а именно: предмет на опрощаване могат да бъдат несъбираеми

държавни вземания. Компетентният орган е президентът на РБ. Актът, с който

президентът опрощават несъбираеми държавни вземания е Указ.

6. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е

обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен

ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Ревизионният акт може да

се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на

изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите.

Жалбата се подава чрез териториалната дирекция. В случая срокът не е спазен и

жалбата е просрочена.

7. Съгласно ДОПК- Чл. 114. (1) Срокът за извършване на ревизията е до три

месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато

заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143и, ал. 2, срокът за

извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за

извършено връчване от компетентния орган на другата държава - членка на

Европейския съюз.

(2) Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до

един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

(3) Когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данък

върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания

или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на

Европейския съюз, срокът по ал. 1 е до 6 месеца, а срокът по ал. 2 е до два месеца.

(4) Когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена

фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до

не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния

директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.

9. Съдът ще постанови, че заповедта е законосъобразна от материалноправна

гледна точка. Решението на АС подлежи на касационно обжалване пред ВАС.

КАЗУС № 2

На 23.07.2010 г. в данъчен склад на Х ООД е извършена проверка от мобилна

митническа група. При проверката е установено, че в двора на данъчния склад се

съхранява акцизна стока - 1220 л нискоалкохолна течност, като в резултат на

извършена експертиза е установено, че представлява етилов алкохол със земеделски

произход. Тази акцизна стока не е отразена в счетоводната документация на данъчния

склад и за нея не е начислен акциз. В лиценза за управление на данъчния склад не

фигурира дейността производство на нискоалкохолни течности съдържащи етилов

алкохол от земеделски произход. Съставен е ревизионен акт и е начислен за внасяне

акциз в размер на 505.62 лв. Дружеството Х ООД ползва режим отложено плащане на

акциз като лицензиран складодържател за дейностите посочени в лиценза на

дружеството за управление на данъчен склад. От лиценза за управление на данъчен

склад № 213/27.06.2009 г., издаден на дружеството Х ООД, е видно, че данъчния склад

е на адрес гр. Г. О., Източна промишлена зона, парцел Х, кв. 246, при което в

описанието на територията на данъчния склад е посочен и двор от 650 кв.м.. Видно от

приложението към лиценз № 213/2006 г., на складодържателя е позволено само

производство на гроздова, кайсиева, мускатова и сливова ракии от готов дестилат,

смесване, бутилиране и съхраняване на готовата продукция.

Дружеството обжалва ревизионния акт по административен и съдебен ред.

Управителят на дружеството твърди без да сочи доказателства, че намерените

нискоалкохолни течности са отпадъчни материали от производство на ракии и, че те не

могат да се ползват в производството, поради което не следва да се отразят в дневника

за складовата наличност и за тях да се начисли акциз. Освен това твърди, че

намереният етилов алкохол не се намира на територията на данъчния склад, а е на

двора му. Решаващият орган е потвърдил РА, а Административният съд е отменил РА,

като е приел, че не са налице основания за възникване на акцизно задължение само

защото намерените в двора на склада акцизни стоки не са отразени в счетоводната

документация на склада. Съдът приел, че стоките не са произведени извън режима на

отложено плащане на акциз, т.к. дружеството ползва този режим. Приел е също, че не е

доказано нискоалкохолните течности в бидоните да са произведени от жалбоподателя,

и че дворът не е част от данъчния склад.

Решението на АС е обжалвано с касационна жалба от процесуалния

представител на Агенция митници, с искане да бъде отменено като неправилно и

потвърден РА, т.к. лицензът на Х ООД не включва производство на етилов алкохол от

земеделски произход, а при производството на ракии, за които дружеството има лиценз

не се ползва етилов алкохол, а се ползва само готов дестилат. Освен това лицензът не

позволява складиране на нискоалкохолни течности със земеделски произход, както и че

дворът е част от данъчния склад.

ВЪПРОСИ:

1. Кои са компетентните органи да извършват проверки в данъчни складове

и имат ли право на достъп до целия данъчен склад?

2. Кой е решаващият орган при обжалване на РА по административен ред по

смисъла на чл. 152, ал.2 от ДОПК?

3. С какъв акт се определя какви дейности могат да се извършват в данъчен

склад? Кой е органът, който издава този акт? Е ли дворът част от данъчния склад,

съгласно лиценза за управление на данъчния склад?

4. Кой може да ползва режим отложено плащане на акциз?

5. Кои са условията за да се ползва режим отложено плащане на акциз?

Режимът отложеното плащане на акциз отнася ли се и до другите данъчни задължения

на данъчнозадълженото лице?

6. Кое е основанието за възникване на акцизно задължение? Следва ли да

бъде заплатен акциз за произведения и съхраняван етилов алкохол? Данъчнозадължено

лице ли е по смисъла на ЗАДС дружеството Х ООД?

7. Какъв е редът за обжалване на РА? Може ли РА да бъде обжалван

направо пред съда, без да е обжалван по административен ред?

8. Кой съд решава делото като касационна инстанция и в какъв състав?

Може ли съдът да увеличи размера на определения за внасяне акциз, ако се установят

данни за това?

9. В кои случаи съдът може да върне делото за ново разглеждане на АС?

ОТГОВОРИ КАЗУС № 2

Нормативна уредба: Чл. 9 ЗАДС; Чл. 2 и 3 и чл. 20, ал. 2, т. 4 ЗАДС ; 46, ал. 2 ЗАДС; 88,

ал. 1 ЗАДС; чл. 102, вр. с чл.104 от ЗАДС; чл. 160, ал. 5 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

1. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗАДС лицензираният складодържател е длъжен да

осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и

цялата територия на данъчния склад. Според текста на лиценза двора на данъчния

склад представлява част от данъчния склад. Съгласно чл. 102 от ЗАДС митническите

органи осъществяват контрол върху акцизните стоки, включително върху тези под

режим отложено плащане на акциз. Х ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.

3 от ЗАДС.

2. В данъчен склад за складиране могат да се извършват само операциите,

определени в лиценза за управление на този склад. Според чл. 51, ал. 1, т. 7 ЗАДС

лицензът съдържа описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад

и вида на акцизните стоки. Видно е от данните от лиценза на складодържателя, че е

позволено само производство на гроздова, кайсиева, мускатова, сливова ракии от готов

дестилат, смесване, бутилиране и съхраняване на готовата продукция. Съхраняването

на нискоалкохолни течности, които съдържат дестилатен етилов алкохол от земеделски

произход не е сред посочените в лиценза и е в отклонение от издадения лиценз за

данъчния склад.

3. Лицензът за данъчен склад се издава от директора на Агенция митници.

Режим отложено плащане на акциз се ползва от лицензиран складодържател при

производство, складиране и движение на акцизни стоки. Задължение за плащане на

акциз възниква при освобождаване на акцизните стоки за потребление.

4. Съхраняваните в двора на склада течности, съдържащи етилов алкохол, са

произведени извън режима отложено плащане на акциз по чл. 20, ал. 2, т. 4 ЗАДС, т.к.

производството и складирането на етилов алкохол не фигурира в лиценза за управление

на данъчен склад на дружеството. Следва да бъде заплатен акциз за произведения и

съхраняван етилов алкохол. Х ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от

ЗАДС.

5. Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-

осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция "Митници".

6. Касационна инстанция е ВАС, в състав от трима съдии. Решението може да

бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, да бъде потвърдено като

правилно и законосъобразно и може да бъде изменено в обжалваната част /чл. 160, ал.5

от ДОПК - Не може с решението на съда да се изменя РА в обжалваната част въ вреда

на жалбоподателя, т.е да се увеличи р-ра на дължимия акциз/. Решението на ВАС не

подлежи на обжалване.

7. Съдът може да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС ако

установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила или ако трябва да

се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

8. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е

обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен

ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Ревизионният акт може да

се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на

изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите, а в

случая това е Директорът на Агенция митници или упълномощено от него лице.

Жалбата се подава чрез органа издал РА. Решението на директора на Агенция Митници

подлежи на обжалване пред съответния АС, а неговото решение може да се обжалва

пред ВАС, който действа като касационна инстанция.