Google Adwords and Trademark Infringement Liability...Google Adwords, creates liability for...

ISSUE

42october 2009

Dimitrov, Petrov & Co.

+3592 988 7360 www.dpc.bg [email protected]

Продължава на стр. 5 Continues on page 5

Диляна Радоева Димитров, Петров и Ко.

Dilyana Radoeva Dimitrov, Petrov & Co.

С развитието на рекламата в интернет в днешно време се откриват нови въз-можности за потенциално нарушаване на чуждо право върху марка. През по-следните няколко години много попу-лярен в областта на правото е въпросът дали използването на чужда марка като ключова дума в различни он-лайн ре-кламни програми, като например Google Adwords, поражда отговорност за нару-шаване правото върху марка и дори за нелоялна конкуренция. Google Adwords е програма, чрез която Google продава на рекламодателите определени клю-чови думи, така че всеки път, когато ня-кой търси с Google, използвайки някоя от тези думи, рекламата да се появява като спонсорирана връзка до основни-те резултати от търсенето. Рекламите на Google са кратки, обикновено състоящи се от заглавие, два реда текстово съдър-жание, показан URL адрес и целеви URL адрес. Правният проблем възниква по-ради възможността една компания да избере като ключова дума термин, който представлява марка (AdWord).

With the development of Internet advertising there are now new possibilities for potential infringement of protected trademarks. For the last several years a hot area of the law is whether or not purchasing a trademark registered by someone else as a keyword in different online advertising programs, such as Google Adwords, creates liability for trademark infringement and even for unfair competition. Google Adwords is a program by which Google sells certain key words to advertisers so that every time someone makes a search query in Google by one of these key words it will trigger the advertiser’s advertisement (ad) appears as a sponsored link besides the main search results. Google’s text advertisements are short, usually consisting of a title, two content text lines, a displayed URL and a destination URL. The legal problem appears because a company can choose a trademark protected term as a keyword (AdWord).

Новини от Димитров, Петров & Ko. .................................................3-4

Google AdWords и отговорността за нарушаване правото върху марка .................................................5-8

Забрана на онлайн хазарта в ЕС: съответствие с европейското право ............................................... 9-11

Електронно правосъдие: тенденции за развитие на европейско и национално ниво .............................................. 11-17

Новости в законодателството ............................................. 18-21

Полезни линкове .................................................. 21

News from Dimitrov, Petrov & Co. .................................................3-4

Google Adwords and Trademark Infringement Liability .................................................5-8

Prohibition of Online Gambling Within the EU: Compliance with EU Law ............................................... 9-11

E-Justice: Trends Of Development at European and National Level .............................................. 11-17

Legislative News ............................................. 18-21

Useful Links .................................................. 22

Съдържание

Contents

Google AdWords и отговорността за нарушаване правото върху марка

Google Adwords and Trademark Infringement Liability

Забрана на онлайн хазарта в ЕС: съответствие с европейското право

Prohibition of Online Gambling Within the EU: Compliance with EU Law

The most recent judgement of the ECJ is related specifically to online gambling.

Най-новото решение на Европейския съд се от-нася до онлайн хазарта.

Продължава на стр. 9 Continues on page 9

Адв. Богдан Петров Съдружник Димитров, Петров и Ко.

Скъпи колеги, приятели и партньори,

С удоволствие Ви представям обновения електронен дайджест на Адвокатско дружество Димитров, Петров и Ко., който обхваща

периода юли – септември 2009 г. В него можете да намерите кратък обзор на по-важните законодателни изменения, предприети от 41-вото Народно събрание на Република България в първите месеци от неговия мандат, както и статии на тема интелектуална собственост, електронно правосъдие и съответствие с европейското право.

Желаем Ви приятно и ползотворно четене!

Очакваме Вашите коментари, препоръки и въпроси на [email protected].

Bogdan Petrov Attorney-at-Law, Partner Dimitrov, Petrov & Co.

Dear colleagues, friends and partners,

It is my pleasure to present to you the updated e-digest of Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm. It covers the period of July to September 2009 and provides a short overview of the most important legislative amendments adopted by the 41st Bulgarian Parliament in the first months of its term as well as articles on intellectual property, e-justice and compliance with EU law.

Good and useful reading!

We await your comments, recommendations and inquiries on [email protected].

Dimitrov, Petrov & Co.

Dimitrov, Petrov & Co. is a Bulgarian law firm having its head office in Sofia. Established in 1997, the firm has exclusively focused its activities in the area of commercial law, M&A, foreign investments and real estate law, intellectual property law, information and communications technology law. In 2005 Dimitrov, Petrov & Co. opened its first branch office in the city of Varna. Presently the firm comprises 4 partners and 13 associates, assisted by a competent administrative and support staff, amounting to 34 persons altogether.

Many international, domestic and joint-venture commercial companies, national public authorities, NGOs and international organizations trust the high level of legal services of Dimitrov, Petrov & Co. The firm advises the implementation of diverse projects, related to Bulgaria’s EU accession, establishment and operation of local businesses, mergers and acquisitions, investments in real estates, complex telecommunications and hi-tech projects. International projects are commonly advised by Dimitrov, Petrov & Co. in co-operation with premiere international law firms.

Dimitrov, Petrov & Co. maintains constant partner relations and professional cooperation on a case-by-case basis with a number of leading international law firms. Since December 2005 Dimitrov, Petrov & Co. has become a member of MERITAS (www.meritas.org) - an international alliance of nearly 200 independent prestigious law firms from more than 50 countries with over 7000 lawyers worldwide.

For further information regarding our firm and services please visit our website www.dpc.bg .

3Dimitrov, Petrov & Co.

NewsНовини

ISSUE 42 / october 2009

На 20 юли 2009 г. в гр. София д-р Георги Дими-тров, съдружник в Адвокатско дружество „Дими-тров, Петров и Ко” и адв. Десислава Кръстева, екс-перт в дружеството, участваха в кръгла маса на тема „Обсъждане на пакета от проекти на нормативни актове за въвеждането на електронния документ и електронния подпис в съдебната система”. Фору-мът бе организиран от Висшия съдебен съвет и е част от проект „Обновени информационни систе-ми за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие”, съфинансиран от Ев-ропейския социален фонд.

Д-р Димитров направи оценка на приложимостта на принципите на Закона за електронно управление в съдебната система и представи проекто-закона за из-менение и допълнение на Закона за съдебната власт, както и проекто-наредба за удостоверенията за елек-тронен подпис в съдебната система. Адв. Кръстева разгледа проекто-наредба за извършване на проце-суални действия в електронна форма.Участници в събитието бяха представители на Висшия съдебен съвет, на органите на съдебна власт; представители на министерството на правосъдието и др. ●

В периода 15 – 17 септември 2009 г. д-р Георги Ди-митров, съдружник в Адвокатско дружество „Дими-тров, Петров и Ко.”, бе лектор в Българско-руски форум за информационно сътрудничество и ки-берсигурност в гр. Несебър.

Д-р Димитров подробно представи принципите на Закона за електронно управление, както и изисква-нията за информационна сигурност към админи-стративните органи.

Събитието се организира от Министерство на съоб-щенията и масовите комуникации и парламентар-ната комисия по сигурност на Русия, българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се съпредседателства от съответните заместник министри и заместник председател на парламентарната комисия. ●

На 25 септември 2009 г. в гр. София д-р Георги Дими-тров, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” участва в семинар на тема „Клъстъри, клъстърни асоциации и инкубатори – среда за разви-тие на МСП” в качеството си на член на Съвета на ди-ректорите на българския ИКТ клъстър. Събитието се организира от ИКТ клъстъра с подкрепата на TAIEX (Бюро за техническа помощ и информационен об-мен).

On July 20, 2009 in Sofia Dr. George Dimitrov, Partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm and Ms Desislava Krusteva, Associate at the law firm took part in a round table entitled “Discussion of Draft Regulatory Acts on the Implementation of the E-signature and E-document in the Judiciary”. The forum was organized by the Supreme Judicial Council within the project “Updated Information Systems for Better Services. E-justice Regulatory Framework” co-funded by the European Social Fund.

Dr. Dimitrov presented an assessment of the implementation of the principles of the E-governance Act in the judiciary and a draft act for the amendment and supplementation of the Judiciary Act, as well as a draft ordinance for e-signature certificates in the judiciary. Ms Krusteva reviewed the draft ordinance for performing procedure actions in electronic format. Representatives from the Supreme Judicial Council, judiciary bodies and the Ministry of Justice attended the event. ●

Between September 15 – 17, 2009 Dr. George Dimitrov, Partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, was a lecturer in the Bulgarian-Russian Forum for Information Cooperation and Cybersecurity in the town of Nessebar.

Dr. Dimitrov presented in detail the principles of the E-governance Act, as well as the requirements for information security to administrative bodies. The event is organized by the Russian Ministry of Communications and Mass Communications, the Russian Parliamentary Committee on Security, the Bulgarian Ministry of Transport, Information Technologies and Communications and is co-chaired by their respective deputy ministers and deputy chairman of the Committee. ●

On September 25, 2009 in Sofia Dr. George Dimitrov, Partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, participated in a workshop entitled “Clusters, Cluster Associations and Incubators – Environment for Development of SMEs” in his capacity as a member of the Board of Directors of the Bulgarian ICT Cluster. The event was organized by the ICT Cluster with the support of TAIEX (Technical Assistance Information Exchange Unit).

4Dimitrov, Petrov & Co.

NewsНовини

ISSUE 42 / october 2009

The forum was dedicated to European initiatives for supporting clusters and cluster associations as well as the Bulgarian national policy for clusters support.

Representatives of the Ministry of Economy, Energy and Tourism, the SME Promotion Agency, the Association of Business Clusters and others were present. ●

On September 25, 2009 Ms. Boyana Milcheva, Senior Associate at Dimitrov Petrov & Co. Law Firm, was awarded a practice diploma in International Mergers and Acquisitions. The international postgraduate practice programme in International Mergers and Acquisitions was conducted from January to July, 2009. It was organized in the form of distance education by the International Bar Association and the College of Law of England and Wales - the UK’s leading provider of legal education and training, offering high-quality teaching combined with a focus on practical skills and innovative learning styles.

In the course of the programme Ms. Boyana Milcheva acquired and developed profound competence in the fundamentals and structure of international mergers and acquisitions focusing on the law and practice of England and Wales, and other European countries. ●

On September 25–26, 2009 Mr. Alexander Todorov, Partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm attended the Meritas European Regional Meeting in Oslo, Norway. Dimitrov, Petrov & Co. is a member of Meritas, an alliance of around 200 independent law firms worldwide.

This year’s conference focused on discussing new ways of cooperation and improving coordination among the members of the alliance.

Mr. Todorov participated in a stream of sessions dedicated to young partners and senior associates aiming to expand their management, marketing and interpersonal skills. ●

Форумът бе посветен на европейските инициативи за подкрепа на клъстери и клъстърни асоциации, както и на българската национална политика за подпомагане на клъстърите.

Присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Агенцията за насърчаване на МСП, Асоциацията на бизнес клъс-търите и др. ●

На 25 септември 2009 г. адв. Бояна Милчева, старши експерт в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, получи диплома в областта на Междуна-родни сливания и придобивания. Международната следдипломна програма с практическа насоченост „Международни сливания и придобивания” се про-веде от януари до юли 2009 г. под формата на дис-танционно обучение от Международната адвокат-ска асоциация и Колежа по право на Англия и Уелс – лидер в Обединеното кралство в предоставянето на юридическо образование и висококачествено преподаване, развиване на практическите умения и прилагане на иновативни методи на учене.

В хода на програмата адв. Милчева придоби и разви задълбочени познания относно основите и структу-рата на международните сливания и придобивания, фокусирайки се върху правото и практиките на Ан-глия и Уелс, както и на други европейски страни. ●

На 25 и 26 септември 2009 г. адв. Александър Тодо-ров, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” участва в Европейска регионална среща на Меритас в гр. Осло, Норвегия. Адвокат-ско дружество „Димитров, Петров и Ко.” е член на Меритас, обединение на около 200 независими кан-тори от целия свят.

Конференцията акцентира върху разискването на пътища за сътрудничество и по-добра координа-ция между членовете на обединението.

Адв. Тодоров взе участие в серия сесии посветени на млади съдружници и старши експерти, целяща да разшири техните управленски, маркетингови и междуличностни умения. ●

5Dimitrov, Petrov & Co.ISSUE 42 / october 2009

ArticlesСтатииGoogle AdWords и отговорността за нарушаване правото върху марка

Диляна Радоева Димитров, Петров и Ко.

От стр.1

Google има две раз-лични политики по отношение на произ-лизащите от Adwords оплаквания във връзка с права върху марки: една за САЩ, Вели-кобритания, Канада и Ирландия и друга по отношение на оста-налия свят. Подходът на Google се състои в това конкурентните марки да бъдат на разполо-жение като ключови думи по целия свят, освен ако впоследствие Google не получи оплакване. Ищците извън САЩ, Канада, Великобритания и Ирландия могат да подадат оплакване, ако тяхната марка е из-ползвана като ключова дума или ако се появява в текста на рекламата на конкурента, докато ищците от САЩ, Великобритания, Канада и Ирландия мо-гат да го направят само в случай че тяхната марка се появява в текста на рекламата на конкурента.

Използването и продажбата на такива ключови думи създава два потенциални източника на отговорност – за купувача, който използва термините, и за ин-тернет търсачката, която ги продава (т.е. Google). По принцип нарушението на купувача е по-лесно доказуемо отколкото това на продавача на ключови думи. Това е така, защото според американското и европейското законодателство ищецът, с цел уста-новяване на нарушение на правото върху търговска марка, трябва да докаже, че ответникът я е използвал в търговската си дейност. Наблюдава се противо-речие относно мотивите на различните съдилища в Европа и САЩ. Например рекламодателите във Франция не могат да използват като ключови думи термини, които са обект на право върху марка. Съ-дилищата в Нантер и Париж, както и апелативният съд във Версай, приемат, че рекламодателите из-вършват нарушение на правото на марка, като из-ползват чужда такава за ключова дума и досега нито

Google Adwords and Trademark Infringement Liability

Dilyana Radoeva Dimitrov, Petrov & Co.

From page 1

Google has two separate policies in relation to trademark complaints arising out of Adwords: one for the US, UK, Canada and Ireland, and another for the rest of the world. Google’s present approach is to make available competitors’ trademarks as AdWords

worldwide, unless a complaint is received. Complainants outside the US, Canada, UK and Ireland are able to complain when their trademark is used as an AdWord, or if it appears in the text of a competitor’s advertisement. Complainants from the US, UK, Canada and Ireland are only able to complain when their mark appears in the text of a competitor’s advertisement.

The use and sale of such keywords create two potential sources of liability – for the purchaser who uses the terms and for the Internet search company who sells them (i.e. Google). In principle, user’s infringement is easier to prove than the keyword seller’s. This is because according to the American and European legislations the plaintiff must establish that the defendant has used the mark in its commercial activity to support a trademark infringement claim. There are discrepancies in the reasoning of courts in Europe and the USA. For example, advertisers in France cannot use trademark protected terms as keywords. The Courts of Nanterre and Paris, as well as the Court of Appeal of Versailles have found that advertisers commit trademark infringement by using another’s trademark as a keyword and so far no French court held the use of trademark protected keywords to be legal. Some European courts hold that even if the usage of another’s trademark in commerce is established, it must be likely for the customer to be misled


ArticlesСтатииfor any liability to arise. In 2007 the Supreme Court of Austria held that the use of a trademark as a keyword infringes the rights of its owner, if the advertisement appears above the search results using the trademark as title. In the United Kingdom it is unlikely that keyword advertising constitutes trademark infringement unless the public is confused. In the U.S. plaintiffs have relied largely on trademark infringement provisions in the Lanham (Trademark) Act to bring cases alleging unfair competition where competitors purchase keyword advertising in their name. Under the Lanham Act a plaintiff alleging trademark infringement must prove:

1. that it possesses a mark;

2. that the defendant “used” the mark;

3. that the defendant’s use of the mark occurred “in commerce”;

4. that the defendant used the mark “in connection with the sale, offering for sale, distribution, or advertising” of goods and/or services; and

5. that the defendant used the mark in a manner likely to confuse customers.

In deciding whether the defendant has used the mark in a manner likely to cause confusion, some US courts have developed a theory relating to “initial interest confusion”. To explain it the Court uses an analogy – „It is like driving down a highway where a driver is diverted off the highway by a sign advertising a product. The driver then finds himself at a competitor’s business who sells an equivalent product. Given the time and petrol invested in travelling off the highway, the driver decides to purchase the product from the competitor.” Although the court used this analogy for its reasoning on a meta tag case (Brookfield Communications Incorporated v West Coast Entertainment Corporation, 1999), the US courts have used the “initial interest confusion” and applied it to keyword advertising.

един френски съд не е бил на мнение, че използ-ването на термини – обект на правото на марка, е законно. Някои от останалите европейски съдили-ща смятат, че дори използването на чужда марка да е установено в търговската дейност, за да се търси отговорност трябва да е налице и вероятност потре-бителите да бъдат заблудени. През 2007 г. Върхов-ният съд в Австрия се произнася в полза на това, че използването на марка като ключова дума нарушава правата на притежателя й, ако рекламата се появява над резултатите от търсенето, включвайки марката в заглавието си. В Обединеното кралство е малко ве-роятно рекламирането чрез ключови думи да пред-ставлява нарушение на правото на марка, освен ако се заблуждават потребителите. В САЩ ищците се основават най-вече на Закона Ланхам (Марки), за да завеждат дела за нелоялна конкуренция, когато кон-куренти купуват ключови думи, чрез които рекла-мират себе си. Според Закона Ланхам ищец, който твърди нарушение на правото на марка, трябва да докаже:

1. че той е притежател на марката;

2. че ответникът е „използвал” марката;

3. че ответникът е използвал марката в „търговската си дейност”

4. че ответникът е използвал марката „във връзка с продажба, предложение за продажба, дистрибуция или реклама” на стоки, и/или услуги; и

5. че ответникът е използвал марката по начин, кой-то би могъл да заблуди потребителите.

При решаването на въпроса дали ответникът е из-ползвал марката с цел да причини заблуждение, някои американски съдилища развиват теория, свързана със „заблуждението относно първона-чалния интерес”. За да я обясни, съдът използва аналогия – „Това е, като да караш по магистрала, където шофьорът е бил отклонен от магистрала-та посредством знак за реклама на продукт. Той се озовава при конкурентен бизнес с еквивалентни стоки. Предвид времето и горивото, инвестирани в пътуването, шофьорът решава да купи продукта от конкурента.” Въпреки че съдът използва тази ана-логия, за да мотивира решението си по дело за мета тагове (Brookfield Communications Incorporated срещу West Coast Entertainment Corporation, 1999), американските съдилища заимстват идеята за „заблуждението от-


ArticlesСтатии As for the liability of search engines there is no uniform court opinion. Courts in France differ on their reasoning. Some of them find Google as an active trademark infringer. The mere fact of Google’s suggestion that advertisers infringe the law by using the mark as a keyword is enough. Others underline that Google does not use trademarks for identical or similar products/services in a commercial manner and so there is no trademark infringement. Nevertheless, Google’s conduct has not been deemed legal. Its liability was based on the common civil principle of fault due to lack of preliminary control to check whether chosen keywords do infringe third party rights. In 2006 the Amsterdam District Court held that Google’s practice of broad matching did not raise any trademark concerns. The England and Wales High Court ruled that the trademark was not used by anyone other than the user who entered the trademark term into the search engine. (Victor Andrew Wilson v. Yahoo! UK Ltd & Overture Services Ltd). In December 2004 Google Inc. won a significant legal victory against Government Employees Insurance Co. (Geico) when a federal judge ruled that the search engine’s advertising policy does not violate trademark laws. The ruling was the first in American courts to address whether Google can sell ads linked to trademarked search terms. According to the judge, “as a matter of law it is not trademark infringement to use trademarks as keywords to trigger advertising,” In Rescuecom Corp. v. Google, Inc., 2006, the U.S. District Court for the Northern District of New York ruled that Google’s practice of selling trademarked words and phrases as keywords does not constitute trademark “use” under the Lanham Act and, thus is not a trademark infringement for the purposes of federal law.

Although the most common understanding is that Google is not liable for trademark infringement, the large number of businesses and users affected by Google’s AdWords program indicates that there is a significant public interest in determining whether the AdWords program violates trademark law. That is why a

носно първоначалния интерес” и я прилагат към рекламата чрез ключови думи.

Колкото до отговорността, която се поражда за търсачките, различните съдилища нямат единно мнение. Съдилищата във Франция се различават в мотивите си. Някои от тях определят Google като активен нарушител на правото върху марка. За тях единственият факт, че Google внушава на рекламо-дателите да правят нарушения чрез използване на марка като ключова дума, е достатъчен. Други под-чертават, че Google не използва марка за идентич-ни или сходни стоки/услуги по търговски начин и следователно не е налице нарушение. Въпреки това поведението на Google не е прието като законосъо-бразно. Отговорността на компанията се базира на общия гражданско-правен принцип за вина поради липса на предварителен контрол относно това дали използването на избрани ключови думи нарушава правата на трети лица. През 2006 г. Амстердамски-ят окръжен съд решава, че практиката на Google за търсене на широко съответствие не предизвиква никакви безпокойства. Върховният съд на Англия и Уелс определя, че марката не се използва от никого другиго освен от потребителя, който въвежда тер-мина в търсещата машина (Victor Andrew Wilson срещу Yahoo! UK Ltd & Overture Services Ltd). През декември 2004 г. Google Inc. отбелязва забележителна победа срещу Government Employees Insurance Co. (Geico), когато федерален съдия разпорежда, че рекламната политика на търсещата машина не накърнява пра-вата върху марка. Това е първото решение на аме-рикански съд, което определя дали Google може да продава реклами, свързани с ключови думи, представляващи чужда марка. Според съдията: „От юридическа гледна точка използването на марка като ключова дума за появяването на реклами не е нарушаване на правото върху марка”. По случая Rescuecom Corp. срещу. Google, Inc., Американският съд на северния район на Ню Йорк определя, че прак-тиката на Google да продава като ключови думи термини и фрази, които са марки, не представлява „използване” на марката по смисъла на Закона Лан-хам и следователно според федералния закон няма нарушаване на правото върху марка

Въпреки че основното разбиране е, че за Google не възниква отговорност за нарушаване на право-то върху марка, фактът, че голям брой потребители и голямата част от бизнес средите са засегнати от програмата Google Adwords, говори, че съществува значителен публичен интерес във връзка с опреде-


ArticlesСтатииnumber of national courts around Europe have already requested preliminary rulings from the European Court of Justice on a number of issues arising out of Google Adwords - Case C-236/08 Google France v Louis Vuitton Malletier; Case C-237/08 Google France v Viaticum, Luteciel; Case C-238/08 Google France v CNRRH; Case C-278/08 Die BergSpechte Outdoor Reisen und Alpinschule Edi Koblmьller GmbH v Gьnter Guni and trekking.at Reisen GmbH; Case C-558/08 Portakabin Ltd v Primakabin BV; Case C-91/09 Eis.de GmbH v BBY Vertreibsgesellschaft mbH. The London High Court has also decided to refer certain questions to the European Court of Justice on the Interflora v. Marks & Spencer. It is the latest case in the contentious area of companies purchasing competitors’ trademarks as keywords in Internet search engines. The questions referred to the European Court of Justice are basically identical and come down to whether there is a “use of the trademark in relation to goods or services” in the sense of Article 5(1)(a) and (b) of the First Council Directive 89/104/EEC of 21 December 1988 so that Member States’ legislation can be harmonized on trademark issues and of Article 9(1)(a) and (b) of the Council Regulation (EC) No 40/94 and whether the answer is the same for Google’s use, which allowed the reservation of such keyword, and the advertiser’s use, which involved purchasing the advertisement. So far all of them are pending. On September, 22 the Advocate General of the European Court of Justice, Poiares Maduro, released his opinion in the joined cases Google France v LVMH, Google France v. Viaticum Luteciel, Google France v CNRRH. In his opinion, he suggests that Google has not committed a trademark infringement by allowing advertisers to select keywords corresponding to trademarks. In the view of the Advocate General, when selecting keywords there is no product or service sold to the general public. The court very often follows the Advocate General legal opinion, but the judgment itself will be made by a panel of judges and it is expected later this year or early 2010. There is a pressing need for a conclusive answer to this issue, but with strong arguments on both sides, it is impossible to predict in which favour the European Court of Justice will rule.

лянето на това дали програмата Adwords нарушава правото върху марка. Именно поради това известен брой национални съдилища в Европа вече са отпра-вили преюдициални запитвания до Съда на Евро-пейските общности по повод многобройните спо-рове, свързани с програма Adwords - дело C-236/08 Google France срещу Louis Vuitton Malletier; дело C-237/08 Google France срещу Viaticum, Luteciel; дело C-238/08 Google France срещу CNRRH; дело C-278/08 Die BergSpechte Outdoor Reisen und Alpinschule Edi Koblmьller GmbH срещу Gьnter Guni and trekking.at Reisen GmbH; дело C-558/08 Portakabin Ltd срещу Primakabin BV; дело C-91/09 Eis.de GmbH срещу BBY Vertreibsgesellschaft mbH. Върховният съд в Лондон също е решил да отнесе определе-ни въпроси към Съда на Европейските общности за решение по случая Interflora срещу Marks & Spencer. Това е най-новият случай в спорната материя от-носно компании, използващи конкурентни марки като ключови думи в интернет търсачките. Въпро-сите, отправени към Европейския съд, са принцип-но идентични и се свеждат до това дали е налице „използване на марки във връзка със стоки и услу-ги” по смисъла на чл.5(1)(а) и (б) от Първа директи-ва на Съвета 89/104/ЕИО от 21 декември 1988г., за да могат да се синхронизират законодателствата на страните-членки по въпросите, засягащи марките, и чл.9(1)(а) и (б) от Регламент на Съвета (ЕО) № 40/94 и дали отговорът е еднакъв за използване от страна на Google, което позволява запазването на подобни ключови думи, и за ползване от рекламо-дателя, което включва закупуване на рекламата. До този момент всички тези въпроси са нерешени. На 22 септември генералният адвокат на Европей-ския съд, Пойарес Мадуро, публикува становището си по обединените дела Google France срещу LVMH, Google France срещу Viaticum Luteciel, Google France срещу CNRRH. Според нея Google не нарушава правата върху марка като позволява на рекламодатели да из-бират ключови думи, свързани с марки. Мотивите се състоят в това, че при избиране на ключова дума не се продава никаква стока или услуга. Съдът често се съобразява с правното становище на генералния адвокат, но все още не е взето самото съдебно ре-шение, което се очаква до края на тази година или в началото на 2010 г. Належаща е нуждата от окон-чателно решение по този спор, но при наличието на силни аргументи и на двете страни е невъзможно да се предвиди в чия полза ще бъде решението на Съда на Европейските общности.

http://www.bailii.org/cgi-bin/markup.cgi?doc=/ew/cases/EWHC/Ch/2009/1095.html&query=Interflora&method=boolean


ArticlesСтатииЗабрана на онлайн хазарта в ЕС: съответствие с европейското право

Адвокат Зоя Тодорова Димитров, Петров и Ко.

От стр.1

Най-новото решение на Европейския съд се отнася до онлайн хазарта. Това е решението от 8-ми сеп-тември 2009 г. по дело С-42/07, засягащо отнасяне за предварително постановление в хода на дело-то между Лига Португеза де Футбол Професионал („Лигата”, Португалия) и Буин Интернешънал Ли-митид („Буин”, с адрес на управление в Гибралтар) от една страна и от друга страна Департаменто де Йогос да Санта Каза да Мисерикордиа де Лисбоа („Санта Каза”) на въпрос, свързан с глоби, нало-жени на Лигата и Буин от директорите на Санта Каза, въз основа на извършено от тях нарушение на португалското законодателство, регулиращо предоставянето на определени хазартни игри чрез интернет.

По смисъла на португалското законодателство, на Санта Каза са предоставени изключителни права да провежда чрез електронни средства въпросните игри, като това право обхваща цялата територия на страната и включва, по-специално, интернет.Буин е предприятие, занимаващо се с онлайн хазарт, с адрес на управление в Гибралтар. То предлага ха-зартни игри на интернет сайт.

Буин няма представителство в Португалия. Сървъ-рите му за онлайн услуги са в Гибралтар и Австрия. Всички залози се правят от потребителя директно на интернет сайта на Буин или чрез други средства за директна комуникация. Залозите на този сайт най-често се плащат с кредитна карта, но и чрез други средства за електронно разплащане. Стой-ността на всички печалби се кредитира по сметката за залагане, открита на играча на хазартни игри от Буин. Играчът може да използва тези пари за зало-зи или да поиска да бъдат прехвърлени в банковата му сметка.

Въпросът отнесен за предварително постановле-ние до Европейския съд гласи: изключителните пра-ва предоставени на Санта Каза, отнесени срещу [Буин], с други думи, срещу доставчик на услуги, регистриран в друга

Prohibition of Online Gambling Within the EU: Compliance with EU Law

Zoya Todorova, Attorney-at-Law Dimitrov, Petrov & Co.

From page 1

The most recent judgement of the ECJ is related specifically to online gambling. This is the judgement from September 8th, 2009 on Case C-42/07 concerning a reference for a preliminary ruling in the course of proceedings between, on the one hand, Liga Portuguesa de Futebol Profissional (“the Liga”, Portugal) and Bwin International Ltd (“Bwin”, with registered office in Gibraltar) and, on the other, Departamento de Jogos da Santa Casa da Misericordia de Lisboa (“Santa Casa”) concerning fines imposed on the Liga and Bwin by the directors of Santa Casa on the ground that they had infringed the Portuguese legislation governing the provision of certain games of chance via the internet.

Under the Portuguese legislation, Santa Casa has been granted exclusive rights for the operation by electronic means of the games in question, where this right covers all of the national territory, and includes, in particular, the internet.

Bwin is an on-line gambling undertaking which has its registered office in Gibraltar. It offers games of chance on an internet site. Bwin has no establishment in Portugal. Its servers for the on-line service are in Gibraltar and Austria. All bets are placed directly by the consumer on Bwin’s internet site or by some other means of direct communication. Stakes on that site are paid by credit card in particular, but also by other means of electronic payment. The value of any winnings is credited to the gambling account opened for the gambler by Bwin. The gambler may use that money in order to gamble or ask for it to be transferred to his bank account.

The question referred to the ECJ for a preliminary ruling states: ‘[Do] the exclusive rights granted to Santa Casa, when relied on against [Bwin], that is to say, against a provider of services established in another Member State in which it lawfully


ArticlesСтатиидържава членка, в която законно предоставя сходни услуги, който няма физическа представителство в Португалия, [представляват ли] пречка за свободното предоставяне на услуги, в нарушение на принципите са свобода в предоставя-нето на услуги, свобода на установяване и свободно движение на плащания, отстоявани от Член 49, 43 и 56 от Договора на Европейската общност [?]

Противоречи [ли] на законодателството на Общността, и в частност на гореспоменатите принципи, по отношение на норми на националното законодателство като нормите, предмет на основните разисквания, с които първо да се пре-доставят изключителни права за провеждане на лотарии и тотализатори на един орган и след това тези изключи-телни права да се разширяват до „цялата територия на страната, включително … интернет””[?]’

В своите заключения Европейският съд още веднъж приема, че законодателството на държава членка, което забранява на доставчици като Буин, регистрирани в други държави членки, да предла-гат чрез интернет услуги на територията на първата държава членка представлява ограничаване на сво-бодата на предоставяне на услуги, застъпена в Член 49 от Договора на Европейската общност.

Въпреки това, Европейският съд подчертава, че определени причини, натежаващи в обществена полза, са признати в съдебната практика, като це-лите на защитата на потребителите и предотвратя-ването на измами и подбуждане към прахосване на пари за хазарт, както и общата необходимост да се запази обществения ред. При отсъствието на общ-ностна съгласуваност в тази област, всяка държава членка сама определя, в зависимост от собствената си ценностна система, какво е нужно в тази сфера, за да се обезпечи защитата на въпросните интере-си. Следователно държавите членки са свободни да определят целите на политиката си по отношение на залаганията и хазарта. Всякакви ограничителни условия трябва да се преценяват единствено с оглед на целите поставени от компетентните органи на конкретната държава членка и степента на защита, която се стремят да постигнат. В частност, в този случай е необходимо да се проучи дали ограниче-нието за предоставяне чрез интернет, наложено от националното законодателство, предмет на основ-ните разисквания, e подходящо за постигането на целта или целите поставени от засегната държава членка, и дали не преминава границата на необхо-димото за постигането на тези цели.

provides similar services, which has no physical establishment in Portugal, [constitute] an impediment to the free provision of services, in breach of the principles of freedom to provide services, freedom of establishment and the free movement of payments enshrined in Articles 49, 43 and 56 of the EC Treaty [?]

[Is it] contrary to Community law, in particular to the abovementioned principles, for rules of domestic law such as those at issue in the main proceedings first to grant exclusive rights in favour of a single body for the operation of lotteries and off-course betting and then to extend those exclusive rights to “the entire national territory, including … the internet”[?]’

In its findings the ECJ once again accepted that the legislation of a Member State which prohibits providers such as Bwin, established in other Member States, from offering via the internet services in the territory of that first Member State constitutes a restriction on the freedom to provide services enshrined in Article 49 EC.

However, the ECJ has underlined that a certain number of overriding reasons in the public interest have been recognised by case-law, such as the objectives of consumer protection and the prevention of both fraud and incitement to squander money on gambling, as well as the general need to preserve public order. In the absence of Community harmonisation in the field, it is for each Member State to determine in those areas, in accordance with its own scale of values, what is required in order to ensure that the interests in question are protected. The Member States are therefore free to set the objectives of their policy on betting and gambling. Any restrictive provisions must be assessed solely by reference to the objectives pursued by the competent authorities of the Member State concerned and the degree of protection which they seek to ensure. In particular, in this case it is necessary to examine whether the restriction of the provision of games of chance via the internet, imposed by the national legislation at issue in the main proceedings, is suitable for achieving the objective or objectives invoked by the Member State concerned, and whether it does not go beyond what is necessary in order to achieve those objectives. In any event, those restrictions must be applied without discrimination.


ArticlesСтатииЕвропейският съд приема, че при отсъствието на общностна съгласуваност, всяка държава членка има правото да възприеме позицията, че самият факт, че оператор като Буин законно предлага услуги в този сектор чрез интернет в друга държава членка, в която е регистриран и където по подразбиране вече е обект на установените от закона условия и надзор от страна на компетентните власти в тази държа-ва, не може да се счита за достатъчна гаранция, че националните потребители ще бъдат защитени от рисковете за измама и престъпна дейност.

И така, вземайки предвид специфичните особено-сти, свързани с предоставянето на хазартни игри чрез интернет, Европейският съд счита, че огра-ничението, разглеждано в този конкретен случай, може да се приеме за оправдано от целта за борба с измамите и престъпната дейност. Следователно, разглежданото португалското законодателство, кое-то забранява на оператори като Буин, регистрирани в други срани членки, в които законно предоставят сходни услуги, да предлага хазартни игри чрез ин-тернет на територията на Португалия, се признава за съвместимо с Договора на Европейската общ-ност.

The ECJ accepts that in the absence of Community harmonization, a Member State is entitled to take the view that the mere fact that an operator such as Bwin lawfully offers services in that sector via the internet in another Member State, in which it is established and where it is in principle already subject to statutory conditions and controls on the part of the competent authorities in that State, cannot be regarded as amounting to a sufficient assurance that national consumers will be protected against the risks of fraud and crime.

Hence, in the light of the specific features associated with the provision of games of chance via the internet, the ECJ considered that the restriction at issue in this particular case may be regarded as justified by the objective of combating fraud and crime. Thus the Portuguese legislation in question, which prohibits operators such as Bwin, which are established in other Member States, in which they lawfully provide similar services, from offering games of chance via the internet within the territory of Portugal, was found to be compatible with the EC Treaty.

E-Justice: Trends Of Development at European and National Level

Maya Nikolova Dimitrov, Petrov & Co.

The ever more popular idea of introducing electronic information exchange in communication between the judicial authorities and the citizens, as well as within the judicial system itself, has already been realized in practice in most of the European countries, as the level of elaboration of the e-justice system is different for each of them. This idea enjoys more and more significant support and popularity within the European Union as well. The subject matter is an object of consideration at various levels by the European Union bodies, as well as to a number of discussions with representatives of the community and the judicial system in reference to the possibilities of development and operation of a Uniform portal of the EU for e-justice. Taking into account the key part in the collaboration among the

Електронно правосъдие: тенденции за развитие на европейско и национално ниво

Мая Николова Димитров, Петров и Ко.

Добиващата все по-голяма популярност идея за въ-веждане на електронен обмен на информация при комуникацията между органите на съдебната власт и гражданите, както и в рамките на самата съдебна система вече е реализирана на практика в повече от европейските страни, като нивото на развитие на системата на електронно правосъдие за всички е различно. Тази идея се радва на все по-значител-на подкрепа и популярност и в рамките на Евро-пейския съюз. Тематиката е обект на обсъждане на различни нива от органите на Европейския съюз, както и на редица дискусии с представителите на обществеността и съдебната система във връзка с възможностите за изграждане и опериране на Еди-нен портал на ЕС за електронно правосъдие. Като


ArticlesСтатииотчита ключовата роля в сътрудничеството между държавите-членки, а също така и териториалния обхват на разглежданата проблематика, Съветът на ЕС прие Многогодишен план за действие за пери-ода 2009-2013 г. в областта на европейското елек-тронно правосъдие. Визираният документ на Съве-та очертава основните насоки, в които да се развива електронното правосъдие в отделните държави по начин, който да обезпечава бърза и сигурна кому-никация, осъществяваща се в хода на взаимодейст-вието между органите на съдебната система и дру-гите правни субекти. Изведени са четири основни цели, които следва да бъдат постигнати в означения период. Предвидено е изискване за осигуряване на достъп до информация, съхранявана в съдебната система, по-специално европейското законода-телство и съдебна практика, както на СЕО, така и на националните съдилища. В своята конкретика тази функция на европейското електронно право-съдие ще намери проявление в изграждането на взаимосвързани посредством нарочно разработени интерфейси регистри, водени и съхранявани като електронна база данни, управлявана от информа-ционни системи. Към настоящия момент се плани-ра създаването на четири основни регистри – ре-гистър за съдимост, поземлен регистър, регистър на лицата, обявени в несъстоятелност, регистър на експерти и преводачи. Основен акцент се поставя върху дематериализацията на трансграничните съ-дебни производства, в частност по отношение на комуникацията между органите на съдебната сис-тема и гражданите. Актовете на вторичното зако-нодателство санкционират преимуществено дейст-вията по иницииране на съдебно производство, без да обхващат всички възможни процесуални действия. В обхвата на визирания по-горе план по-пада и още една група отношения, намиращи из-раз в комуникацията между съдебните органи на държавите-членки. Въвеждането на електронния документооборот има за цел да улесни обмена на информация в рамките на приетите инструменти в областта на европейското съдебно пространство. Особено внимание се отдава на идеята за създава-не на портал за европейско правосъдие. Съгласно прогнозните предвиждания единният портал се оч-аква да бъде пуснат в експлоатация до края на 2009 г., като същият е разработен и представлява про-дължение на пилотния проект „Е-justice” (крайният продукт на поледния функционира от края на 2006 г.) Порталът ще предоставя достъп до системата за електронно правосъдие, а именно до европейски и национални информационни уебсайтове и/или

Member States, as well as the territorial scope of the problems under consideration, the EU Council has adopted a Multi-annual action plan for the period 2009 – 2013 in the area of European e-justice. The Council’s document referred to, delineates the main directions, in which e-justice is to develop in the separate states in a way, ensuring quick and secure communication, realized in the course of interaction among judicial system bodies and the other legal subjects. Four basic targets, which ought to be achieved within the indicated period, have been appointed. A requirement is provisioned for providing access to information, kept in the judicial system, particularly the European legislation and case law of the ECJ, as well as of the national courts. In its specifics this function of the European e-justice will find application in the elaboration of registers, interconnected through specially developed interfaces, kept and stored as electronic database, operated by information systems. At present, the launching of four basic registers is planned – criminal records register, land register, insolvency register, translators and experts register. The main stress is laid upon the dematerialization of cross-border judicial proceedings, in particular with regard to communication between judicial system bodies and citizens. The secondary legislative acts predominantly sanction the actions on initiation of judicial proceedings, without encompassing all possible procedural actions. One more group of relations, which finds expression in the communication among the judicial authorities of the Member States, falls within the scope of the abovementioned plan. The introducing of electronic exchange of documents aims at facilitating the information exchange within the range of the accepted instruments in the European judicial area. Particular attention is rendered to the idea of launching a portal for European justice. According to the prognostic forecasts the uniform portal is expected to be launched into operation by the end of 2009, as the latter has been elaborated and constitutes a development of the pilot project “E-justice” (the end product of the latter has been functioning since the end of 2006). The portal will provide access to the e-justice system, and particularly to the European and national information websites and/or services. One of the basic functions of the portal is to allow access to various electronic services for the employees working in the sphere of justice through a single procedure for verification of authenticity. That imposes certain restrictions to be provisioned, as far as third persons will not be entitled to use these services. At a next stage it might be found expedient such a verification procedure to be granted to non-experts as well. The portal will have the essential


ArticlesСтатиидо услуги. Една от основните функции на порта-ла е да позволява достъп до различни електронни услуги на служителите в сферата на правосъдието посредством единна процедура за установяване на автентичността. Това налага да се предвидят опре-делени рестрикции, доколкото трети лица няма да имат право да ползват тези услуги. На следващ етап може да се окаже целесъобразно такава процедура за установяване на автентичността да се предостави и на неспециалисти. Съществено преимущество на портала ще бъде възможността гражданите да полз-ват електронни услуги посредством многоезичен интерфейс, който да ги прави разбираеми на всич-ки официални европейски езици. Съдържанието на функционалните възможности, до които порталът предоставя достъп, както и неговото управление се определят от Съвета на ЕС.

Като цяло в рамките на посочения план се опре-делят функционалните характеристики на бъде-щата система на европейско електронно правосъ-дие, а именно: достъп до информация от сферата на правосъдието, дематериализация на производ-ството и комуникации между съдебните органи. Информацията от сферата на правосъдието засяга по-специално европейското законодателство и съ-дебна практика, както и тези на държавите-членки. Дематериализацията на презграничните съдебни и извънсъдебни производства обхваща в частност електронната комуникация между съдебен орган и заинтересованите страни, по-конкретно за цели-те на прилагането на европейските законодателни инструменти, приети от Съвета. Опростяването и насърчаването на комуникациите между съдебните органи на държавите членки, по-специално в рам-ките на приетите инструменти в областта на евро-пейското съдебно пространство има особено зна-чение за развитието на европейското електронно правосъдие.

В настоящата практика на Съда на Европейските общности електронната форма на обмен на инфор-мация между страните и съда е възможна дотолкова, доколкото молителят е дал съгласието си. Процесу-алният представител може да заяви изричното си съгласие или да посочи конкретен електронен по-щенски адрес за връзка, но е задължително това из-явление да бъде направено още в молбата, с която се сезира съда. За осъществяване на комуникацията между страните и съда не е необходим специален електронен пощенски адрес, който да предполага по-високо ниво на защита на обменяната инфор-

advantage of giving the citizens the opportunity to use e-services through a multilingual interface, making them understandable in all official European languages. The content of the functional possibilities the portal will provide access to, as well as its operation, shall be determined by the EU Council.

As a whole, within the range of the indicated plan the functional characteristics of the future system of European e-justice shall be determined, in particular: access to information from the sphere of justice, dematerialization of proceedings and communications among the judicial authorities. The information from the sphere of justice refers more specifically to the European legislation and case law, as well as to those of the Member States. The dematerialization of the cross-border judicial and extrajudicial proceedings encompasses, in particular, the electronic communication between a judicial authority and interested parties, more specifically for the purposes of applying the European legislative instruments, adopted by the Council. The simplification and encouragement of communications among the judicial authorities of the Member States, in particular within the scope of the adopted instruments in the European judicial area, is of special importance to the development of European e-justice.

In the current practice of the European Court of Justice, the electronic way of information exchange between the parties and the court is possible as much as the petitioner has given their consent. The legal representative may declare their explicit consent or to indicate an e-mail address for contact, but this declaration must be already made in the petition with which the court is approached. The realizing of communication between the parties and the court does not require a special e-mail address that presupposes a higher level of protection of the information exchanged. Each of the parties, at their sole discretion,


ArticlesСтатиимация. Всяка от страните по свое усмотрение опре-деля електронния пощенски адрес, на който да по-лучава съобщенията, като рискът трансферираните данни да бъдат компрометирани под някаква фор-ма, включително да бъдат узнати от трети лице, с носи от съответната страна. Не е предвидена въз-можност за електронно водене на дела и съответно съдиите нямат право да подписват решения в елек-тронна форма. Както СЕО, така и Първоинстанци-онният съд показват консерватизъм по отношение на въвеждането на изцяло електронна комуникация в рамките на съдебното производство. Установе-ните в процедурните им правила форми и ред за осъществяване на електронен обмен на документи могат да послужат като основа за създаване на нови нормативни решения на национално ниво, регули-ращи въвеждането на електронния документ и елек-тронния подпис в българската съдебна система.

Въвеждането на електронното правосъдие на на-ционално ниво в различните европейски държави разкрива редица особености, които следва да бъдат отчетени и у нас във връзка с въвеждане на елек-тронния документооборот в рамките на българска-та съдебна система.

За осъществяване на предвидената в Съдебния кодекс на Белгия електронна комуникация там е разработена специална информационна система. Системата Феникс обслужва вътрешната и външ-ната комуникация, необходима с оглед нуждите на правосъдието. Вътрешната комуникация обхваща комуникацията, свързана с функционирането и уп-равлението на съдилищата, както и формирането и управлението на самите съдебни дела. Външна-та комуникация от своя страна засяга съобщения-та, известията и връчванията на процедурни акто-ве, както и комуникацията с държавните органи в рамките на събирането на данни, необходими за комплектоването и управлението на делата. Посо-чената система може да се използва единствено при наличието на електронен съдебен пощенски адрес, посочен от адвокат, представляващ някоя от стра-ните по даден спор. В основата на системата стои идеята за създаване на електронно досие, което да може да се попълва от съда и от адвокатите, съдеб-ните изпълнители и експертите, които са ангажира-ни по конкретното дело. Предвидени са разпоред-би, които да позволяват техническото формиране на досието – браузъри (web clients), които следва да се използват, формат на документите и т. н.

determines the e-mail address, where the messages are to be received, as the risk for the transferred data to be discredited in whatsoever way, including to become known to third parties, is borne by the respective party. No possibility for electronic conduct of lawsuits has been provisioned and respectively judges shall not be entitled to sign decisions in electronic form. The ECJ, as well as the First Instance Court, demonstrate a conservative attitude towards the introduction of fully electronic communication within the court procedure. The forms and terms for realization of electronic exchange of documents, established in their procedural rules can serve as a foundation for the rendering of new legislative decisions at national level, regulating the introduction of the e-document and e-signature in Bulgarian judicial system.

The introduction of e-justice at national level in the different European states displays a number of peculiarities, which ought to be taken into account in our country as well, in reference to the introduction of the electronic document exchange within Bulgarian judicial system.

For realizing the electronic communication, provisioned in the Judicial Code of Belgium, a special information system has been elaborated. The Phoenix System handles the internal and external communications, necessary with a view to the needs of justice. Internal communication encompasses the communications, related to the functioning and management of courts, as well as the forming and management of the lawsuits themselves. External communication on its part concerns the announcements, notifications and the delivery of procedural acts, as well as the communication with state authorities in collecting data, necessary for the compiling and handling of lawsuits. The indicated system can be used only if there is a court e-mail address, given by a lawyer, representing any of the parties to a certain dispute. The system is based on the idea of creating an electronic record, which is to be filled in by the court and lawyers, bailiffs and experts, engaged in a certain case. Regulations have been stipulated, allowing the technical formation of the record – browsers (web clients), which ought to be used, format of the documents, etc.


ArticlesСтатииЕстонският кодекс на гражданския процес урежда воденето и прехвърлянето на електронни дела от една инстанция в следваща, като в случай на обжал-ване на дадено решение, след искане на висшесто-ящия съд, съдът, който е разгледал и решил делото, е длъжен незабавно да го препрати и да изпрати решението по електронен път. По този начин Ко-дексът въвежда електронната форма като основна за комуникацията между различните съдебни ин-станции. Кодексът предвижда възможност за осъ-ществяване по електронен път както на достъп на страните и техните представители до дела и доку-менти, така и на двустранна комуникация между тях и съда. Предвидена е и възможност паричните пре-води на държавни и други съдебни такси във връзка с дела и такива за предоставяне на обезпечения, да бъдат осъществявани по електронен път. Достъп и справки до дела в електронна форма се допуска по начин, който да гарантира ненакърнимостта на но-сителя на информация, върху който те са записани, като е възможно да се получат и електронни копия от съответните документи.

На законово равнище във Финландия се урежда техническият аспект на предоставяните електрон-ни услуги в рамките на съдебната система, като се определят изискванията за използвания интерфейс, предвижда се създаване на единна мрежа за кому-никация между администрациите, както и използ-ването на различни технологии за улесняване на достъпа на гражданите. Предвижда се възможност за гражданите при определени условия да извличат данни от вътрешните информационни системи на съответните органи. Посоченият нормативен ре-жим урежда правото на достъп на гражданите до официални документи, съхранявани в публичен домейн, както и забраната за разкриване на ин-формация било поради нивото ú на защита, било поради други съществуващи ограничения. По от-ношение на страните в граждански и наказателен процес е предвидена възможност да се запознават със съдържанието на документи, които все още не са публично достъпни. Позитивите на действащата нормативна уредба се свеждат до установяване на общи правила, които са систематично обединени в единен акт, но те не се прилагат по отношение на всички процесуални действия. Допусната е възмож-ността за осъществяване само на конкретни дейст-вия с правен ефект в електронна форма.

Във връзка с акцептирането и прилагането на някой от подходите на европейските държави в областта

The Estonian Civil Procedure Code regulates the conduct and transfer of electronic lawsuits from one instance to the next, as in case of appeal to a certain decision, following a request on part of the supreme court, the court which heard and ruled the lawsuit is obliged to immediately forward it and to send the decision via electronic way. Thus, the Code introduces the electronic form as a main way of communication among the different judicial instances. The Code stipulates a possibility for the parties and their representatives to access lawsuits and documents via electronic way, as well as for bilateral communication between them and the court. A possibility has also been stipulated for money transfers of state and other court fees in connection to lawsuits, as well as those for depositing securities, to be realized via electronic way. Access and references to lawsuits in electronic form are admitted in a way, ensuring the inviolability of the data carrier, on which they are stored, as there also exists the option of receiving electronic copies of the relevant documents.

The technical aspect of the provided electronic services within the judicial system in Finland is regulated at law level, as the requirements for the used interface are defined and the establishment of a uniform network for communication among administrations is provisioned, as well as the use of various technologies facilitating the access of citizens. A possibility is stipulated for citizens, under certain conditions, to extract data from the internal information systems of the respective authorities. The indicated legislative regime regulates the right of citizens to access official documents, stored in a public domain, as well as the prohibition for revealing information, either due to its level of protection, or to other existing restrictions. With regard to the parties to civil or criminal proceedings, a possibility is provisioned to examine the content of documents, which are not publicly available yet. The advantages of the effective legislative regulation are reduces to the establishment of general rules, systematically united in a single act, but they are not applied with respect to all procedural actions. The possibility of performing only specific actions with legal effect has been admitted in electronic form.

In reference to the acceptance and application of some of the approaches of the European states in the area


ArticlesСтатииin our country, it would be necessary to introduce new information systems and to adapt the now existing ones, used by the courts, with a view to observing the requirements for information security and operational compatibility in the exchange of information. The implementation in Bulgaria of the legislative decisions of Estonia in the sphere of e-justice ought to be carefully considered from the point of view of the current stage of penetration of information technologies in the judicial institutions, as well as in the country in general. The practical implementation of changes of such a scale will take a considerable time period, in so far as it should be performed stage be stage, only if there is complete technological readiness of the different bodies of the judiciary. The introduction of e-justice in our country should guarantee, in the first place, the rights and the legal interests of citizens and the trouble-free performance of the functions of judicial authorities. In the process of elaborating the concept of e-justice portal in Bulgaria, the Ministry of Justice maintained the position that e-justice in Bulgaria should be oriented to the “public services”, as a few arguments in support of this proposition were stressed upon, in particular: the fact that the judicial system is already administered by several information systems and is to a great extent computerized; the fact that the information from this systems at present does not reach the public; also the circumstance that Bulgaria should increase the transparency in the area of justice, oriented towards the “community law”. Out of this concept, ultimately the basic principles, on which the e-justice system in our country should be elaborated, took shape. The first of them is the principle of transparency – transparency of justice and public administration needs to be ensured with the aim of reinforcing trust between justice and society. Attention needs to be rendered to accessibility, so as to be allowed quick and reliable access for citizens to the information they need. The principle of usability is introduced with a view to offering efficient and easy-to-use instruments. When enumerating the basic principles of elaboration of the e-justice system in our country, it is a must to include the quality of service, expressing the main purpose of introducing electronic document exchange, and in particular to restrict bureaucracy and to illustrate the care of the state to its citizens. Last but not least, the completeness of information needs to be mentioned – the citizens ought to have access to as much information as possible, as if possible all transactions to be provided from one and the same place for their convenience.

у нас би било необходимо въвеждане на нови или адаптиране на сега съществуващите информаци-онни системи, използвани от съдилищата, с оглед спазване на изискванията за информационната сигурност и оперативната съвместимост при об-мена на информация. Прилагането в България на законодателните решения на Естония в сферата на електронното правосъдие следва да бъде внима-телно преценено от гледна точка на сегашния етап на проникване на информационните технологии както в съдебните институции, така и като цяло в страната. Практическото осъществяване на подоб-ни мащабни промени ще отнеме значителен пери-од от време, доколкото следва да бъде предприема-но поетапно, единствено при наличие на цялостна технологична готовност на отделните органи на съдебната власт. Въвеждането на електронното правосъдие у нас на първо място следва да гаран-тира правата и законните интереси на гражданите и безпроблемното осъществяване на функциите на съдебните органи. В процеса на разработване на концепцията за портал за електронно право-съдие в България Министерство на правосъдието застъпи позицията, че електронното правосъдие в България трябва да бъде ориентирано към „ус-лугите за граждани”, като бяха изтъкнати няколко аргумента в подкрепа на тази теза, а именно: фа-ктът, че съдебната система вече е обслужвана от няколко информационни системи и е в голяма сте-пен компютъризирана; това, че информацията от тези системи в момента не достига до обществото; също така обстоятелството, че България трябва да увеличи прозрачността в областта на правосъди-ето, ориентирано към „общностното право”. От тази концепция в крайна сметка изкристализираха основните принципи, върху които следва да бъде изградена системата на електронно правосъдие у нас. Първият от тях е принципът за прозрачност – необходимо е да бъде осигурявана прозрачност на правосъдието и на публичната администрация с цел укрепване на доверието между правосъдието и обществото. Трябва да бъде отделено внимание и на достъпността, като се позволи бърз и надежден достъп на гражданите до нужната им информация. Принципът за използваемост е въведен с оглед на това, че следва да бъдат предлагани полезни и лес-ни за използване инструменти. В изброяването на основните начала при изграждане на системата на електронно правосъдие у нас задължително следва да се включи и качеството на услугата, изразяващо основната цел на въвеждането на електронния до-кументооборот, а именно ограничаване на бюро-


ArticlesСтатиикрацията и илюстриране на грижата на държавата към своите граждани. Не на последно място трябва да бъде спомената и пълнотата на информацията – гражданите би следвало да имат електронен достъп до възможно най-голям обем информация, като по възможност всички транзакции се предоставят от едно място за тяхно улеснение.

Въвеждането на електронната форма на общуване в рамките на съдебната система и между гражданите и органите на съдебната система – в това число из-вършването на електронни изявления към органи-те на съдебната система и съответно издаването на електронни актове от тяхна страна, поставя въпро-са за воденето на електронни дела от съдилищата. Предвид това, че в множество случаи в рамките на процеса е нужно представянето пред съда на мате-риали, които няма как да бъдат представени в елек-тронна форма (напр. веществени доказателства), не е възможно да се премине към водене на изцяло електронни дела. Въпреки това обаче, за целите на въвеждането на електронния документ и електрон-ния подпис в съдебната система е необходимо да се уреди възможността за създаване на електронни дела, като съществен елемент от тази уредба следва да бъде механизмът за привързване на материалите по делото по такъв начин, че във всеки един момент да има яснота за всички материали, независимо дали са на хартиен носител или в електронна форма. В този смисъл трябва да се уреди режима на работния цикъл при едновременната работа с електронни и хартиени документи в рамките на едно досъдебно, съдебно или административно производство.

Като цяло реализирането на концепцията за елек-тронно правосъдие у нас изисква приемането на адекватни правни мерки, които са тясно свързани с изменение и допълнение на сега действащи нор-мативни актове в областта и с приемане на нови такива, с които да бъдат предвидени и нормативно регламентирани редът за работа с електронни доку-менти, тяхното постъпване, проверка за авторство и интегритет, деловодно описание, вътрешното дви-жение на електронните документи, изпращането им до други органи в съдебната система, съхраня-ването и архивирането им. Това са нови реалности, които следва да бъдат посрещнати и съответно ре-гламентирани, като бъдат отчетени както особено-стите на националната ни съдебна система, така и изискванията на европейските актове в областта и практиките на развитие на електронното правосъ-дие в европейските държави.

The introduction of the electronic form of communication within the judicial system and between citizens and judicial systems bodies – including the performance of electronic declarations to judicial systems bodies and respectively the issuance of electronic acts on their part, poses the problem of conducting electronic lawsuits by courts. In view of the fact that in a number of cases materials, which cannot be presented in electronic form (e.g. material evidence), need to be presented to the court in the course of proceedings, it is not possible to proceed to fully electronic lawsuits. Despite that, however, for the purposes of introducing the e-document and the e-signature into judicial system, the possibility of creating electronic lawsuits needs to be regulated, as an essential point of this regulation is to be the mechanism of binding the lawsuit materials in a such a way, as they are clear at any moment, notwithstanding whether they are on a hard copy or in e-form. To this end, the regime of the work cycle in simultaneous work with electronic and paper documents within pre-court, court or administrative proceedings has to be regulated.

In general, the implementation of the concept of e-justice in our country requires the adoption of adequate legal measures, closely related to amendment and supplement of the legislative acts in this area currently in force and to adoption of new ones, which ought to stipulate and legislatively regulate the terms of work with e-documents, their receipt, verification of authorship and integrity, description in records, internal circulation of the e-documents, their sending to other judicial system bodies, their storage and archiving. Those are new realities, which are to be met, and respectively regulated, by taking into account the peculiarities of our national judicial system, as well as the European acts in the area and the practices of development of the e-justice in the European states.


Legislative NewsНовости в законодателството

Наредба № 3 от 17 юни 2009 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сградите в режим на етажна собственост

Наредбата е издадена от Министерството на реги-оналното развитие и благоустройството и е обна-родвана в Държавен вестник, бр. 50 от 03.07.2009 г. С Наредбата се установява създаването и поддържа-нето на публичен регистър в общинската/ район-ната администрация за сградите в режим на етажна собственост. Регистърът се състои от отделни ре-гистрационни карти. В него се вписват данни за сградата или отделния вход, формата на управле-ние (общо събрание или сдружение на собствени-ците) и данни за управителния орган – вид, състав и др. Регистрацията се извършва въз основа на заяв-ление по образец, приложен към Наредбата. Полу-чената информация се проверява в 14-дневен срок и съответно данните се вписват в регистъра или се получава отказ за регистрация. Отказът подлежи на обжалване пред административния съд по местона-хождение.

●●●●●

Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти

Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използ-ване на платежни инструменти е обнародвана в Държавен вестник, бр. 62 от 4 Август 2009 г. и влиза в сила на 1 Ноември 2009 г.

Наредбата урежда процедурите по откриване и во-дене на платежни сметки и отчетността по тях; из-искванията към платежните операции и извършва-нето на сетълмент от Българската народна банка.

Наредбата изчерпателно изброява документите, не-обходими на юридическите и физическите лица при откриване на платежни сметки, и изяснява про-цедурата по закриването им. Определят се също и условията и начинът за изпълнение на платежни операции с използването на кредитен превод, ди-ректен дебит и наличен паричен превод. Наредбата обръща специално внимание на реда за изпълнение на платежни операции чрез платежни карти, тяхна-та регистрация и съхранение.С наредбата се посоч-ват участниците, агентите и начина за извършване на операции в системата за брутен сетълмент в ре-

Regulation No 3 of June 17, 2009 on the establishment and maintenance of a public register of the buildings in a condominium ownership regime

The Regulation has been issued by the Ministry of Regional Development and Public Works and has been promulgated in SG, issue 50 of July 3, 2009. The Regulation has determined the establishment and maintenance of a public register in the municipal/ regional administration of the buildings in a condominium ownership regime. The register consists of individual registration cards. There shall be registered information on the building or the separate entrance, the form of the management (general meeting or association of the owners) and the managing body – type, structure, etc. The registration shall be executed on the basis of a standard application enclosed with the Regulation. The received data shall be verified within 14 days and respectively the information shall be registered or registration shall be refused in case of discrepancies. Refusals could be appealed before the respective regional administrative court.

●●●●●

Ordinance No 3 of 16 July 2009 for the Conditions and Order of Performance of Payment Transactions and Use of Payment Instruments

Ordinance No 3 of 16 July 2009 for the Conditions and Order of Performance of Payment Transactions and Use of Payment Instruments has been promulgated in SG, issue 62 of August 4, 2009 and shall come into force on November 1, 2009.

The Ordinance regulates procedures concerning opening of payment accounts, their accounting and the requirements about payment transactions and settlement, performed by the Bulgarian National Bank.

The Ordinance comprehensibly lists all documents necessary for the legal entities and natural persons to open payment accounts and also regulates the procedure for their closure. The methods and conditions for performance of payment transactions using credit transfer, direct debit and cash transfer are also specified. The Ordinance pays special attention to the regulation of payment transactions by means of payment cards, their registration and preservation.The regulation specifies the participants, agents and methods of performance of transactions in the Real-time INterbank Gross-settlement System (RINGS)



– a payment system for transfer of funds in BGN between the settlement-accounts of the participants. It is performed conclusively, individually (transaction by transaction) and in real time after receipt of a payment order for transfer on behalf of the participants from the system. It is established and operated by the Bulgarian National Bank.

●●●●●

Ordinance No 5 of July 23, 2009 on the Order and Method of Determination of Size, Location and Special Regime for Exercising the Easements of Electronic Communications Networks, Installations and Related Infrastructure

Ordinance No 5 of July 23, 2009 on the Order and Method of Determination of Size, Location and Special Regime for Exercising the Easements of Electronic Communications Networks, Installations and Related Infrastructure was promulgated in SG, issue 63 dated August 7, 2009.

The type and position of electronic communications networks, installations and related infrastructure, as well as of affected areas of serving land plots within the boundaries of easement strips, are determined with general and detailed zoning plans. The location of easement strips is specified according to the position of electronic communications networks, and their sizes – according to the type of the particular element, the method of its construction, the specific requirements for provision of conditions for construction and installation, safe exploitation and repair, as well as to the function of the land plot affected by the easement strip. The Оrdinance includes a detailed appendix regarding the maximum sizes of easement strips for each separate element of electronic communications networks.

The Ordinance states the activities which can be performed by the easement rights holder within the easement strip – construction, installation and repair works, planning activities, as well as these the performance of which is prohibited. Obligations of the holder regarding the exercise of his/her easement rights аre stipulated as well – to restore the terrain of the easement strip, to maintain its condition and size, to clean it, etc.

ално време (RINGS) – платежна система, чрез коя-то се извършва прехвърляне на парични средства в левове между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за превод от страна на участниците. Тя е изградена и се оперира от БНБ.

●●●●●

Наредба № 5 от 23 юли 2009 г. за реда и начи-на за определяне на размера, разположението и специалния режим за упражняване на сервиту-тите на електронните съобщителни мрежи, съо-ръжения и свързаната с тях инфраструктура

На 7 август 2009 г. в бр. 63 на ДВ беше обнародвана Наредба № 5 от 23 юли 2009 г. за реда и начина за определяне на размера, разположението и спе-циалния режим за упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.

Видът и местоположението на електронните съ-общителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и на засегнатите площи на слу-жещите поземлени имоти, включени в границите на сервитутните ивици, се определят с общите и с подробните устройствени планове. Разположени-ето на сервитутните ивици се определя съобразно местоположението на електронните съобщителни мрежи, a размерите им – в зависимост от вида на конкретния елемент, начина му на изграждане, спе-цифичните изисквания за осигуряване на условия за изграждане или прокарване, безопасна експло-атация и ремонт, както и от предназначението на засегнатия от сервитутната ивица поземлен имот. Наредбата включва подробно приложение относ-но максималните размери на сервитутните ивици за отделните елементи на електронните съобщителни мрежи.

В наредбата са посочени дейностите, които титу-лярът на сервитутните права може да извършва в сервитутната ивица – строителни, монтажни и ре-монтни работи, планови дейности, както и тези, чието извършване е забранено. Предвидени са и задължения за титуляра във връзка с упражняване на сервитутните му права - да възстановява терена на сервитутната ивица, да поддържа състоянието и размерите й, да я почиства и т.н.



●●●●●

Ordinance for the Work Time, Rest Periods and Leaves

In State Gazette 67 of August 21, 2009 а Council of Ministers Decree No 197 of August 13, 2009 for amendment of the Council of Ministers enactment is promulgated, which amends a number of labour secondary legislation acts, namely: Ordinance for the Work-Book and the Labour Length of Service; Ordinance for the Work Time, Rest Periods and Leaves; Ordinance for Determination of Work Types with Reduced Work Hours; Ordinance for Determination of Work Types with Additional Paid Annual Leave; Ordinance for the Structure and the Organization of Labour Remuneration. The updating of the above mentioned acts was done with regards to their synchronization with the last amendments made to the Labour Code (LC).

The following amendments were implemented in the Ordinance for the Work Time, Rest Periods and Leaves (the Ordinance). In the LC a new obligation of employers for adoption of Internal labour rules was implemented. In them the rights and obligations of employees and their employer within the employment relationship shall be determined and they shall arrange the organization of the work process in the enterprise in accordance to the specifics of its activity. With regard to this obligation a new article 4a was adopted in the Ordinance and it lists all questions related to the allocation and the organization of the work time and the work process within the enterprise, which have to be defines in the Internal labour rules. An obligation of the employer for approval of work schedules by names for the periods of summarised calculation of work hours has been specified as well as an obligation for preservation of these schedules for at least 3 years after the end of the period.

The provisions related to using pregnancy and maternity leave are conformed to the implementation of an extended period for this kind of leave amounting 410 days.

New articles 45a and 45b were adopted to regulate the specifics of the usage of childbirth leave by the father. The prerequisites for its usage and its termination were specified as well.

●●●●●

Наредба за работното време, почивките и отпуските

В бр. 67 на Държавен вестник от 21 август 2009 г. е обнародвано Постановление № 197 от 13 август 2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което са изменени някои подзаконови актове в областта на трудовото законодателство, а именно: Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж; Наредба за работното вре-ме, почивките и отпуските; Наредба за определяне на видовете работи за които се установява намале-но работно време; Наредба за видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск; Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Актуализирането на изброените актове беше предприето във връзка със синхрони-зацията им с последните изменения в Кодекса на труда (КТ).

В Наредбата за работното време, почивките и отпус-ките (Наредбата) са въведени следните изменения и допълнения. В КТ беше въведено ново задълже-ние за работодателите за приемане на правилник за вътрешния трудов ред, в който да бъдат определени правата и задълженията на работниците и служите-лите и на работодателя по трудовото правоотноше-ние и урежда организацията на труда в предприя-тието съобразно особеностите на неговата дейност. Във връзка с това задължение в Наредбата се съз-дава нов чл. 4а, където са изброени всички въпро-си, свързани с разпределението и организацията на работното време и работния процес в предприяти-ето, които трябва да бъдат определени в Правил-ника. Установява се задължение на работодателя за утвърждаване на поименни графици за работа за периодите на сумирано изчисляване на работното време, както и задължение за съхраняването им най-малко 3 години след края на този период.

Разпоредбите, свързани с ползването на отпуска поради бременност и раждане, са съобразени с въ-веждането на по-големия размер на този вид отпуск от 410 дни.

Създават се нови чл. 45а и 45б, регламентиращи особеностите при ползването на отпуск при раж-дане на дете от бащата. Предвидени са предпостав-ките за използване на този вид отпуск, както и за прекратяване на ползването му.



●●●●●

Rules for collecting data necessary for identification of consumers of prepaid services before January 1, 2010

Rules for collecting data necessary for identification of consumers of prepaid services before January 1, 2010, adopted with Decision No 1085 of 03/09/2009 of the Communications Regulation Commission, were promulgated in SG, issue 74 dated September 15, 2009.

The Rules specify the order and method used by enterprises providing public telephone services through fixed and/or mobile land networks for collecting data necessary for identification of consumers of prepaid services, having commenced the use of these services before January 1, 2010. Тhe type of data to be collected from each separate category of consumers is stated as well.

The enterprises are obliged to inform their consumers of the type and contents of data requested, purpose and grounds for its collection, as well as that it should be provided until December 31, 2009. In case a consumer does not submit the data in compliance with the Rules, his/her dialed calls and sending of short text messages (SMS) are immediately discontinued, except for the calls to emergency call services. The enterprise ceases the provision of the prepaid service unless it receives the data within one month as of the imposition of the above restrictions. The prepaid service can be renewed/activated until the expiration of its validity term only after the submission of the required data.

●●●●●

Правила за събиране на данни, необходими за идентифициране на потребители на предплате-ни услуги преди 1 януари 2010 г.

На 15 септември 2009 г. в брой 74 на ДВ бяха об-народвани Правила за събиране на данни, необ-ходими за идентифициране на потребители на предплатени услуги преди 1 януари 2010 г., приети с Решение № 1085 от 3.09.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията

Правилата определят реда и начина, по които пред-приятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, събират данни, необходими за идентифи-циране на потребители на предплатени услуги, ко-ито са започнали ползването на тези услуги преди 1 януари 2010 г. Дефиниран е и видът на данните, които се събират от отделните категории потреби-тели.

Предприятията са длъжни да информират потреби-телите си за вида и съдържанието на исканите дан-ни, за какво са необходими те и на какво основание се събират, както и че следва да бъдат предоставени в срок до 31 декември 2009 г. В случай че потребител не представи данните в съответствие с Правилата, изходящите му повиквания и изпращането на крат-ки текстови съобщения (SMS) се спират незабавно с изключение на повикванията към услуги за спешни повиквания. Предприятието спира предоставянето на предплатената услуга, ако не получи данните в едномесечен срок от налагане на горните ограни-чения. Предплатената услуга може да бъде поднове-на/активирана до изтичане на срока й на валидност само след представяне изискуемите данни.

Published by: Dimitrov, Petrov & Co.

Dimitrov, Petrov & Co. is a Bulgarian law firm with its head office in Sofia and an office in Varna. Estab-lished in 1997, the firm has exclusively focused its activities in the area of commercial law, information and communications technology law, foreign invest-ments, real estate law, intellectual property, tax law, litigation and arbitration.

Editors in chief: Miroslav Ognyanov George Dimitrov Contact us: 36 Patriarh Evtimii Blvd Entr. 2, Fl. 4 Sofia 1000, Bulgaria

7 Krastyu Mirski Str., Fl. 3, Office 9 Varna 9000, Bulgaria

Tel./Fax: (+359 2) 987 7096 (+359 2) 988 7360 (+359 2) 988 7361

E-mail: [email protected]: www.dpc.bg

Настоящият електронен дайджест е изготвен от екипа на Адвокатско дружество Димитров, Петров & Ко. и е предназначен за клиенти и партньори на дружеството, както и за други читатели с интереси в об-ластта на правото.

Информацията и становищата, съдържащи се в електронния дайджест, не съставляват изчерпателен и детайлен анализ на разгледаните прав-ни въпроси. Представените статии и други информационни материали нямат характера на правен съвет или консултация, и не следва да бъдат възприемани като достатъчни за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др.

Всички материали, съдържащи се в електронния дайджест на Дими-тров, Петров & Ко. са обект на закрила по ЗАПСП. Всяко изменение, публикуване, разпространяване и др. подобни без изричното предва-рително съгласие на Димитров, Петров & Ко. е забранено.

● ● ● ● ● ● ● ● ●

The present e-digest is elaborated by the team of Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm and is addressed to clients and partners of the firm as well as other readers interested in the law field.

The information and the opinions in this e-digest are not a comprehensive and detailed analysis of the considered legal issues. The presented articles and other information materials are not legal advice or consultation, and shall not be apprehended as sufficient for dealing with specific legal issues, cases, etc.

All materials in the present e-digest are under the protection of the Copyright and Neighboring Rights Act. Any kind of change, publishing, distribution, etc. without prior explicit consent of Dimitrov, Petrov & Co. is forbidden.

Информация за въвеждане на електронен апостил и електронен регистър “Апостил”

Contains information on the introduction of an Electronic Register “APOSTILLE”

http://www.justice.government.bg/new/Pages/Press/Default.aspx?evntid=f3pSuKmP7Hc%3d

Eлектронен регистър “Апостил”, чрез който може да се проверяват удостоверени с Апостил (APOSTILLE) документи за чужбина

Electronic Register “APOSTILLE”, which provides certification by APOSTILLE of documents to be presented abroad

http://www.justice.government.bg/new/Apostille/Apostille.aspx

Useful LinksПолезни линкове

Google Adwords and Trademark Infringement Liability...Google Adwords, creates liability for...

Documents

Transcript of Google Adwords and Trademark Infringement Liability...Google Adwords, creates liability for...